Страницата на "Станчов, Севлиевски и Ко" () разполага с профили на 80 фирми и 19 отрасъла от икономиката, както и услуги по поръчка. На него могат да се свалят безплатно макроикономически и финансови анализи. Повечето от останалите услуги, най-вече тези по поръчка на клиентите, са платени. На страницата на "СФБ Капиталов пазар" () действа достъпна предимно за абонати информационна система за български предприятия и някои икономически новини и данни.
След като в публичния регистър на комисията по ценните книжа вече има близо хиляда публични дружества, след като Интернет се обогати със страници на толкова институции, които се занимават с продажбата на акции от такива дружества, остава самата търговия да потръгне. Ако не това, то поне комисията по ценните книжа да си организира Интернет-страницата така, че да даде достъп на акционери и потенциални инвеститори до публичната информация. Още повече, че и около 90% от РМД се оказаха публични дружества - значи смисълът и ролята на комисията още повече се увеличават, защото какво по-важно нещо за акционерите има от информацията.
Лицензирането почти започна
Проектът на лиценз за извършване на радио и телевизионна дейност е пред завършване, съобщиха миналата седмица от Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). Предварителният вариант на документа е изпратен за съгласуване в Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) - вторият орган, от който зависи издаването на разрешения. Според приетите преди време закони за електронните медии и далекосъобщенията, всяка радио или телевизионна станция има нужда от лиценз, за да създава собствена програма. За да я излъчва в ефира или разпространява по кабел, трябва отделно разрешение за извършване на далекосъобщителна дейност, което се издава от ДКД.
В лиценза за радио и телевизионна дейност ще бъдат вписани основните задължения на медиите, става ясно от предварителния вариант на документа. В него ще фигурират каква програма ще има право да се създава и начинът, по който тя ще се разпространява. В лиценза ще се казва още и какъв е видът на оператора по смисъла на медийния закон - търговски или обществен. Разрешението задължава телевизиите да имат собствен графичен знак, който да стои на екрана непрекъснато. Проектът разделя електронните медии на два типа - с универсална програма и със специализирана програма. В лиценза ще бъде записано и точно колко часа на ден ще се излъчва програмата, за колко време се издава разрешението и къде ще се разпространява. Отделна глава в документа е посветена на изискванията към програмата, като повечето от тях съвпадат с тези в Закона за радиото и телевизията. Според проекта в лиценза трябва да бъде указано точно колко процента от времето ще бъде отделено на информационни и коментарни предавания. За медиите с регионален обхват ще има задължение да отделят част от програмата си на теми от областта, където се излъчва техният сигнал. В документа ще бъде фиксирано и времетраенето на образователните и културни предавания, както и на тези, които "подпомагат интеграцията на социални групи в неравностойно положение". Процентите, отделени на европейската, българската и собствената продукция, също ще бъдат записани в лиценза.
Процесът по издаването на разрешения в момента е на етап, в който подадените документи се проверяват за пълнота и достоверност. Кандидатите да произвеждат радио- и телевизионни програми към момента са над 400. По-голямата част от техните молби и придружаващите ги документи са все още в ДКД. След като експертите на комисията се уверят в тяхната редовност, ги препращат към медийния съвет, където вече се взима решение дали да се издаде лиценз. Въпреки че проектът за лиценз вече е готов, все още няма яснота кога ще бъдат издадени първите разрешения.
Накратко
Министър-председателят Иван Костов се срещна миналата седмица с шефовете на големите български медии. На разговора с премиера присъстваха около 20 главни редактори на вестници и началници на радиостанции и телевизии. Генералните директори на БНТ, БНР и БТА също бяха сред поканените. Срещата се проведе точно преди посещението на премиера в Брюксел, на което трябваше да бъдат уточнени подробности по отварянето на родното въздушно пространство за самолети на НАТО.
Един от режисьорите на американския телевизионен сериал "Досиетата Х" Грег Роуч, участва в първия национален семинар "Аватар - интерактивност в аудиовизуалните медии". Грег Роуч е сред създателите на интерактивни медии в САЩ и запозна участниците с историята и теорията на аудиовизуалната интерактивност. Освен лекции конференцията, която се проведе през миналата седмица, включваше и работни сесии. Гостите на семинара се запознаха с начините за управление, финансиране и маркетинг на интерактивното аудиовизуално производство. Представени бяха възможностите за използване на интерактивност в аудиовизуалната публицистика, образование и развлечение. В семинара участваха и американската продуцентка Хали Ивелин и немският сценарист Мартин Тау. "Аватар" завърши с представяне на проектите на участниците в уоркшоповете.
България става страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия от първи юли 1999 г, съобщиха през миналата седмица от Комитета по пощи и далекосъобщения. Ратификационният документ на конвенцията беше внесен в Съвета на Европа в Страсбург в началото на месец март. Конвенцията узаконява трансграничното разпространение на телевизионни програми в Европа и урежда въпроси, свързани със спонсорството, рекламата, свободата на изразяване, приемане и препредаване на информация.
Миналата седмица Националният съвет за радио и телевизия потвърди решението си да се разграничават два типа мониторинг - мониторинг по закона, който предстои да стане мониторинг по закона и лицензите, и мониторинг за плурализма в програмите, съобщи доц. Нели Огнянова. Първият тип наблюдение НСРТ е задължена да извършва от Закона за радиото и телевизията. В него ще се следи дали радиостанциите и телевизиите спазват медийния закон. Вторият тип мониторинг - за плурализма, не е задължителен. Медийният съвет потвърди и решението си да се огласяват само такива оценки за работата на операторите, за които има решение на съвета, допълни г-жа Огнянова.
PricewaterhouseCoopers - една от най-големите одиторски фирми в света започна преди седмица мащабна рекламна кампания в световен мащаб. Компанията предприема офанзивата в повече от 45 страни. Рекламите са резултат от съвместната работа на агенциите от Interpublic Group: Hill, Holliday, Conners и Ammirati Puris Lintas.
Косовската бомба на БНТ
Все някога трябваше да се случи. Управляващите да платят цената за това, че се страхуват от силна, аналитична, истинска, а не удобна за тях журналистика в националната телевизия. Абсцесът, който зрееше на "Сан Стефано" 29 от Беровия застой, продължи през Виденовата истерия и беше лекуван с компресите на Костовите обещания, се спука в най-неудобното за българите и властта време - в разгара на войната в Косово. Точно войната направи непоносим този медиен проблем, подобно на десетки други дремещи национални и международни процеси.
"... Нека българското обществено мнение да си отвори очите... ", "...българската телевизия да отиде и да покаже тези 400-500 дечица в лагера "Радуша"... ", "...хората не са информирани... ", "...опитвам се да дам максимално информация... ". Когато в петнадесетминутно интервю министър-председателят на една страна си позволи да каже всичко това, шамарът за монополната телевизия е оглушителен. Иван Костов го направи във вторник вечерта по Канал 1 в специалното интервю, посветено на косовската криза. Сдържаният обикновено премиер има основание да бъде гневен. Вероятно и в кошмарите си той не е сънувал положението, в което изпадна за броени часове - цялата логика на политиката му да предполага положителен отговор за искането на НАТО, а дори в синя София две трети от анкетираните да са против него. Управляващите вероятно с голямо притеснение са констатирали, че и техните избиратели не говорят и не мислят в една координатна система с тях, че оценките им за събитията и очакванията за развоя на войната се разминават. Обяснението за това е просто - най-могъщото информационно средство - единствената национална телевизия, де факто проспа развоя и логиката на войната, която в продължение на цял месец се разгаряше на 200 км от българските граници.
Само преди седмица в Белоградчик, както и в приграничните села Рабиша и Кладоруб хората не говореха за нищо друго освен за войната. Вероятно би било полезно за журналистите от националната телевизия, която е единственият източник на информация в "дълбоката България", както и за анализаторите на "медийните послания", да чуят няколко минути от разговорите на мъжете в тези села. За тях понятия като цивилизационен избор, балансиран, конструктивен и отговорен подход, съобразяване с геостратегическите дадености, логистична подкрепа, компенсаторен механизъм не означават нищо. Хората не ги разбират и не са длъжни да ги разбират. Техният език не е езикът на политиците, на политолозите, езикът, който журналистите поради непознаване на материята, липса на желание, възможности и мотивация механично пренасят в националния ефир. Нещо повече - отсъствието на традиция в синтезирането и анализирането (коментарът е табу) на новините в БНТ, както и липсата на истински репортажи, доведоха до това, че всяка вечер от началото на военните действия в 20 часа се отприщва поток от сурови новини, политически оценки и цифри, които може и да значат нещо за посветените, но са несмилаеми в този вид от обикновения зрител. Така всекидневната доза от обилна, но несистематизирана информация практически доведе до незнание. Незнанието в съзнанието на хората беше запълнено със страх - от ракети, от сръбско нападение, от бомбардиране на "Козлодуй", от поява на мюсюлмански претенции в България... Банално е вече да се повтаря, но "Панорама" - единственото предаване на националната телевизия, което би трябвало да синтезира и да коментира всяка седмица информацията от драматичните дни, по никакъв начин не промени стила си да бъде смес от втора парламентарна трибуна и политоложки клуб.
Този тип удобна за всяка власт стерилна, неаналитична журналистика, която не отива по-далеч от съобщаването на фактите, която дори не си прави труда да проследи предисторията на новината, вече е лошата традиция на БНТ. Традиция, която беше използвана и от сегашното правителство. За него силен, точен, всекидневен анализ от най-могъщата медиа криеше риска да покаже слабите страни на управлението му. Така медийната бомба, заложена преди години, избухна и порази сегашните управляващи, които в интерес на истината имат вина само за това, че предпочетоха да не се занимават с опасното й обезвреждане.
Най-добрият и безпристрастен анализ за това какво трябваше да направи, а не направи БНТ за косовската война, е елементарното сравнение с новините на която и да е европейска, непрофилирана в информацията (като Sky news, LCI, Euronews или BBC world) телевизия.
Вторник, 20 април, "По света и у нас". В началото на емисията се изреждат добре познатите телефонни кореспонденции от Брюксел, Белград и Скопие, в които са смесени всички възможни новини с източник от тези столици: прогнозите за срещата Костов - Солана със сводка за ударите на НАТО, посещението на руския патриарх в Белград, комбинирано отново с ракетния обстрел, броят на преминалите в Македония бежанци, съчетан с финансовите проблеми на републиката. До 20.30 времето е запълнено с парад от говорещи глави - на президента Стоянов, на конституционния съдия Марков, на министър Михайлова, на Екатерина Михайлова, на говорителя на БСП (който отговаря на самоинтервюиралия се Асен Агов предишната вечер), на министър Василев. Единствените 30 секунди, в които се чува реч на неполитици, са за трима граждани, които подкрепят позицията за натовските удари на президента. Нито едно пряко включване, нито един репортаж, нито един анализ, нито едно интервю - било за войната, било за живота в страната... (Предишния ден в новините е излъчен репортаж на Любчо Нешков от бежанския лагер "Радуша", репортаж, който би бил срам за всеки студент - нито една дума на журналиста, няколко общи кадри на палатките и детски лица, след което трима български военни лекари обобщават опасността от "възпаления на горните дихателни пътища" и "психоматични отклонения"...)
Следва споменатото вече интервю с Иван Костов - на запис, в кабинета на министър-председателя. Водещият Константин Каменаров следва изпитаната Гарелова схема: въпрос (явно предварително известен на другата страна), отговор във вид на изложение, отново въпрос, отново изложение, благодарности за финал. Нито едно прекъсване, нито едно поискано уточнение или задълбочаване на тезата на премиера... Петнадесет минути по-късно, часът е 21, новините на първи френски канал TF1. Първият репортаж е от Македония - американски войници тренират за очакваните сухопътни действия на НАТО. Следва репортаж за бомбардировките в Ниш (уточнява се на колко километра е българската граница), репортаж от пазар в Белград, анализ за вероятното въвеждане на петролно ембарго (отново споменаване на България с архивни кадри от европейските патрули по Дунав), репортаж от планините между Косово и Албания (кадри от жени и деца в снега), репортаж от бежанските лагери в Македония, пряко включване от Скопие (в кадър журналистката Наида Накан обяснява защо Македония не иска бежанци), още два репортажа (от Гърция и от Албания) за събиране и получаването на хуманитарни помощи, репортаж за първия ден във Франция на бежанците от Косово... Часът е 21.30, за първи път в кадър се появява политик - в студиото бившият министър-председател Едуар Баладюр коментира войната и дебатите по темата във френската политическа класа... Логично е да се поставят въпросите защо, когато войната е на вратата на България, държавната ни телевизия не намери възможности за монтаж на място и спътниково предаване на репортажи поне от Македония. Какво правят подвижните телевизионни станции, колите, камерите, журналистите от 4-те телевизионни центрове и още толкова кореспондентски пунктове през този месец, когато новините са само от войната? Защо да разработват темата не бяха поканени известни кинодокументалисти, къде е армейският видеоцентър? Дали причината е липса на средства и дали някой би отказал спонсорство, когато става дума за такава тема? Войната в Югославия даде на българските медии уникалната възможност по глобален проблем да са по-близо и по-готови до го отразят от световните новинарски канали.
И в края на краищата дали публицистичният и журналистическият потенциал на националната телевизия се изчерпва с монолога Иван Кръстев - Константин Каменаров и идеологическият скандал между проф. Пантев и Светла Петрова, който в крайна сметка излезе от рамките на доброто възпитание.
Косовският провал на телевизията е незаслужено скъпа цена, която българското общество плаща за комбинацията между колебливи и неясни сигнали от управляващите и безсилието на журналистите в държавната телевизия. Няма по-сигурна формула от тази за неподготвено обществено мнение по такъв жизнен въпрос, какъвто е война в наша съседка.
Спомени от вестникарската война
Силният медиен шум, предизвикан от искането на НАТО за достъп до българското въздушно пространство, заглуши и през миналата седмица домашните скандали или поне ги подчини на водещата новина - войната. Сред събития като "щурмуваха парламента " и "отдаваме небето" опитът за провокации между печатните издания не сполучи. Поредната словесна престрелка, започнала преди две седмици, беше провокирана от актуалните новини.
На 16 април "24 часа" оцени в специална рубрика "отличници" собствения си успех, че в статия на външен автор вестникът "пръв предвидил тройния славянски съюз". Изданието на немската медийна групировка ВАЦ се възгордя как политически наблюдатели и медии били изненадани от присъединяването на сърбите към съюза Русия - Беларус. "24 часа" тиражирало новината в анализ на проф. Крум Крумов още на 19 март.
Ден след самоотличаването на "24 часа" бившият съдружник в пресгрупата Петьо Блъсков не можа да преглътне, че ВАЦ-овите издания отново са го изпреварили. В петък (16 април) часовият всекидневник се провикна "НАТО поиска небето ни", докато изданието Блъсково - "Монитор", съобщаваше от първа страница за протестите на синдикатите и "Памела махна силикона". В съботно-неделния брой екипът на "Монитор" разкри "медийната манипулация": "Вчера само германските вестници, списвани на български език - "24 часа" и "Труд", съобщиха, че по неофициални дипломатически канали НАТО е поискал въздушни коридори от България... ". Вестникът на Петьо Блъсков разпозна и пропагандната схема, чрез която изданията на немската групировка подготвят общественото мнение за предстоящите събития. "Монитор" си спомни, че още преди НАТО да бомбардира Югославия, "те написаха, че пактът вече напада". По традиция източниците, на които се позоваваха оценките за "изпиране на информация", бяха анонимни медийни експерти и специалисти по пропагандата.
Миналия понеделник "24 часа" продължи да дразни конкурентите си с медийните впечатления "Мъката на три органа". В рубриката "Който може, го може" часовият всекидневник се забавляваше с опитите на "Монитор", "Сега" и "Стандарт" "аман-заман да ни опровергаят" и "проблясъците" по темата в съботния печат.
"Психологически вече сме въвлечени във война. Вестниците ни са като на фронтова държава", оцени настоящата медийна атмосфера политологът Иван Кръстев в коментарната рубрика на "Канал 1" миналия понеделник.
За психологическа война "заговори" на следващия ден и главният редактор на "24 часа" Валери Найденов. "Още от ноември 1997 г. та до днес на всеки месец-два в София се пускат и публикуват слухове, че всеки момент аз ще бъда уволнен от ВАЦ, че ще ходя я посланик, я главен редактор на "Демокрация"..., пише Валери Найденов. "Това е важна част от психологическата война срещу "24 часа" и срещу ВАЦ като цяло. Целта на тези хора около г-н Блъсков и г-н Москов, които раздуват тази атака, е да предизвикат срив във вестника, за да могат техните издания да разширят територията си. Има и много лична омраза", преценява ситуацията редакторът. Разсъжденията са от докладна записка до управата на "168 часа" ООД и "Вестникарска група България", публикувана във вестник "Монитор". Оповестяването й в рубриката "Приятел в нужда се познава" (20 април, "Монитор") е отговор на "Който го може, го може" (19 април, "24 часа"). В отчета на главния редактор на часовия всекидневник могат да бъдат открити интересни и като изказ разсъждения. Едно от тях Петьо Блъсков е извел в заглавие - фразата "Обстановката е творческа, цари ентусиазъм".
Провокираните въпроси - истински ли е докладът, има ли къртица във ВАЦ, остават без отговор. "24 часа" мълчи, избирайки по-добрия подход "с ентусиазъм" да продължи да следи горещите военни новини. Засега шансовете за нова вестникарска война са малки, като инициативата идва главно от страна на скромния по тираж Блъсков.
Завинаги огнени букви в паметта на читателите ще останат кратките дописки от- преди две-три години, когато Блъсков плюеше главния редактор на "Труд" Тошо Тошев и обратното. Шефът на тогавашния синдикален всекидневник беше наричан нежно "Тошко Т.", а в "168 часа" бяха пуснати серия от снимки на жена му в компанията на различни мъже. "Блъсков пак включи на лайномет! ", беше един от незабравимите отговори на г-н Тошев.
Сега обаче размяната на заядливи послания между конкурентните вестници остана по вътрешните страници и за вътрешна консумация. До следващия ход.
Народът иска жертви (Из парламентарния живот на първобитните хора)
- Ох, жена, зле ми е! - изпъшка жално Големия търбух, депутат в каменния парламент, прибирайки се у дома. Той се тръшна на най-близката меча кожа и се опита да обхване корема си. Но не успя, защото коремът му не можеше да се обхване.
Цялото племе завиждаше на пещерния политик за големия му търбух. Преди изборите политикът обещаваше на всеки от племето разширен стомах. Обещанието, разбира се, не изпълни. След изборите стомасите на първобитните хора се свиха още повече, а неговият корем допълнително порасна.
- Ох, майчице, преядох! - изпъшка отново Големия търбух.
- В пленарната зала ли? - попита жена му.
- Не... - Да не си бил на прием в някое посолство?
- Не... - А може би си преял с пържоли от динозавър при освещаването на някоя лъскава пещерна банка?
- Не бе, жена... - с усилия проговори политикът. - Жертвах се за народа си... - Как? - не разбра жена му.
- Ами, първо се жертвах с печен бизон... После сервираха еленско... След него поднесоха дива свиня на шиш... Тъкмо мислех, че му се вижда края и внесоха цял мамут... Ама не беше добре опечен, малко алангле беше и доста зор видяхме... - Защо го яде, като е бил алангле? Нали знаеш, че трябва да си щадиш стомаха?
- Нямаше как... Нали съм се обещал на моя народ... - Че какво общо има тук народът?
- Това беше благотворителен бал... Всичките кокали от банкета ще бъдат доставени на домовете за сираци и бедняци.
- А, сега разбрах... - Нищо не разбираш ти от политика, ами дай малко сода, че ще ме скъсат тия киселини!
Малко по-късно, успокоен от содата, Големия търбух промърмори:
- За малко да умра за моя народ... Но пък им осигурих кокали... Стига са мрънкали, че само ние, депутатите от каменния парламент, се борим за кокала... Формулата "Вълдобрев"
Как стана така, че само за три години Стефан Вълдобрев от почти непознат млад актьор, който притеснено се изкушаваше да композира и да пее, се превърна в името, което гарантира успех на почти всеки концерт, постановка или клубна вечер? Защо неговият пробив е стабилен, след като не флиртува с фолка и със златноорфеевската естрада, не разчита на актьорски похвати в стил НЛО и не захранва клюкарските рубрики?
Вероятно защото интуитивно е усетил, че може да направи своята слабост най-силното си оръжие. Във времето на смяната на вкусовете Вълдобрев иска да внуши, че постоянно предлага нещо различно - "хората да знаят, че никога не съм един и същ", и качествено - "всичко, с което съм се захванал, е обмислено и съвършено до възможния максимум". Без особено притеснение певецът актьор признава, че тази негова стратегия се дължи на "вътрешната ми обърканост, която продължава от доста време - каква посока да поема и в каква посока ще се развива изкуството в света". Според него до 5-10 години нещата ще се изяснят, но дотогава той смята да се възползва от нестабилността в артистичния свят - така както прави Дейвид Бауи например.
Вероятно затова Вълдобрев не е харесван от всички. Театралната критика не е така възторжена като музикалната, вероятно защото като актьор той още не е изиграл главната си роля, защото не следва каноните и както самият казва - не е "от младите актьори, които вървят по лесното, по течението - да се играе с чалъми, с театрални хватки с проверен вече ефект". Според него първо публиката прие, а вече и колегите му избират по-естествената, нетеатрална игра.
Поклонниците на хардфолка го смятат за прекалено интелектуален и нищо не може да ги умилостиви - в новия си албум той използва фолкгласове, но по-скоро като музикални инструменти. Ранните тийнейджъри предпочитат Графа, който вероятно им пасва повече с излъчването си на бързо възмъжало бебе. Двайсетгодишните и старшите им обаче нямат нищо против Вълдобрев-манията, която направи албума му "Към" най-продавания в края на 1998 г. Според Анна-Мария Тонкова, музикален директор на радио "Витоша", успеха си певецът дължи "на модерния звук на песните, които се доближават повече до американския формат на поп-рока и са радиофонични - могат да бъдат комбинирани успешно с другите песни в програмата".
Всички, които следят внимателно кариерата на Вълдобрев, са единодушни, че той успешно "успява да задвижи медиите" - най-краткият път към известността. Макар че нямаше нищо против да обяви публичен търг за патериците си, актьорът твърди за "Капитал", че "имаме някакво негласно споразумение с медиите - успял съм да си маркирам територия, за която се знае, че не може да се прекрачва". Засега то се спазва.
Цената, която обаче Вълдобрев плаща, не е малка - пресата подмина с мълчание появата на книгата му със стихове, които е писал през последните 11 години. Тиражът от 1000 бройки, добрите отзиви на "литературните хора", печатането в "Литературен вестник" и "Витамин Б" не му спестяват големия въпрос - "все се питам дали отзивите са искрени".
Както се казва, пълно щастие няма... Пролетта - чудесен сезон по пътя към рая
Видяхте ли как избухна пролетта? Като бомбирала консерва! От снега на зимата, изпълнен с клаустрофобична меланхолия, тя се взриви с мирис на дъжд, слънце и успокоително зелено. И от живот в състояние на баналност народът се поразхвърля, красивата притаена алчност на женското око се заигра по бицепси, а окото на мъжа задавено от престояла любезност, се пльосна в зелените салати. И не излезе сухо оттам, защото зад всяка салата стои чаша! Нищо друго не може да изтръгне пролетната мъжка влага от клепките, както първата глътка. Тя е като мазгата, подлудила соковете на кората и развихрила неугасимо девиче веселие с цветове, които се опитват да убият дърветата. Тя е като последната любов. Става ти болно и горчиво, че не можеш да я направиш предпоследна. В предпоследната има оптимизъм, има обещание, че това не е краят... Първата любов може да роди в теб щъркел, а последната да възкреси таралеж.
А пролетта не е ли всичко онова, което дишаме, което се бие и се жени за очите ни, което се разлива като билкова река в душата, подплашено излита като сокол и подобно хитра врана търси семенца в раните ни. И не идва ли всичко от земята, дълбоко, монотонно и неудържимо. Един весел цвят, разплискан навсякъде като опитомена енергия, от която меката мантинела на устните се налива с желание да се осъществи на друго място в несъвършен образ. Образ, който един ден ще оправдае съществуването ти и ще те направи щастлив.
Със завидно отсъствие на всемирна погрешимост са се разплискали бели и червени люляци, прикрили в себе си нещо мъчително, сладко и тайно. И ти разбираш тази магия, повлякла те дълбоко в неназованите си трепети, отворила всички прозорци на дома ти и разкрила сърцето си за постижими радости.
Не беше вик, не беше стон, ни глас за помощ! Тъкмо този природен феномен - възраждащото се опияняващо буйно тържество на здравата пролет ти звъни. Звъни в ушите на слабоволевите и обременени с мъчителни спомени, да се зарадват, че са преживели зимата. Добрият спомен-феномен, който иска да се увери, че всичко е наред, че две по две са четири, че се лекува звездопад, че земята се върти като отдавна... Че се връща смисълът на всичко, което е било дух и патерица на препънатата стъпка, било е балсам и прераждане на заринатата воля.
И си спомням, че преди двадесет години изследователи наблюдаваха седемдесет и пет годишна жена, която, след като облече някогашните си момински дрехи, изведнъж се превъплъти в чувствата и мислите си на момичето, което някога е била. С най-големи подробности старицата описа своя далечен напет жених, който - за изненада на всички - нямаше нищо общо с човека, с който бе живяла повече от половин век. Този портрет - според живите очевидци - съвпадаше с образа на момъка, по който сърцето й се е топило преди венчавката. Изглежда женските очи са наместили върху лицето на съпруга - лицето на любимия и не са пожелали да поправят тази грешка.
И беше пролет!
Не може, когато се говори за пролетта, душата да стои на прага, като изпъдена да се протяга подобно ръка, която не се среща с друга и да се крие в паяжината на отдавна захвърлен часовник, в който часовете са убили времето. И чувам гласа на писателя Васил Попов, за когото "всеки достоен живот е една непрестанна алегория", чувам жаждата му, която бе събрала на мъжко парти - пролетта и душата:
"... И тогава всичко започна отначало - колата със сеното, където са събрани всички щурчета, и небето със звездите, и Млечният път, където са пръснати всички радости и всички мечти. Тогава душата се разлива на всички страни, спира се на всеки дъх, опира се на всеки повей, политва с всички криле, превръща се във водна повърхност, лишена от течение и носове на лодки. Само когато завали дъжд, милиарди кръгове се насочват един към друг и се унищожават взаимно, за да се успокои отново тая душа, изгубена във всемира, и се превърне в огледало на ниски, свободни облаци в безбрежна писта за водни кончета, в океан за черни еднооки попови лъжички."
Усетихте ли как се взривихте в пролетта?! Остава ви "веднага да извикате своя ангел-хранител и да го помолите да излъска до блясък щастливата ви звезда"!
Пентагонът и Клинтън възкресиха "Звездни войни"
В края на тази пролет по щатските киносалони ще се завърне една филмова легенда - първата серия от втората трилогия на Джордж Лукас "Междузвездни войни". Успоредно с рекламната кампания за бъдещия касов хит стана ясно, че администрацията на президента Бил Клинтън се кани да изтупа от прахта едноименната програма за защита от стратегически ядрени ракети, която беше прекратена през 1993 г. от президента Роналд Рейгън. Белият дом иска да отдели 6.6 милиарда долара през следващите шест години за изграждане на национална противоракетна защитна система. Тази инициатива обаче среща сериозната съпротива от страна на Москва. Част от американските политици вече си задават въпроса дали тази инициатива ще се отрази положително или отрицателно на националната сигурност на страната.
Системата, която според плановете на Департамента по отбраната на САЩ трябва да бъде изградена до 2005 г., би трябвало да защитава американските градове от ракетни атаки на страни като Северна Корея и Иран, които разработват програми за далекобойни балистични ракети с обхват, по-голям от територията на техните съседи. "Ще бъдем принудени да отделим няколко милиарда долара и да предприемем конкретни стъпки за защитата на нашите войски и американските хора от увеличаващата се заплаха, предизвикана от разпространението на оръжия за масово поразяване, които се изстрелват с балистични ракети", обяви секретарят по отбраната на САЩ Уилям Коен в началото на февруари. Американският военен министър уточни, че окончателният старт на програмата може да бъде даден през 2000 г., ако анализите недвусмислено дадат да се разбере, че заплахата от междуконтинентални балистични ракети е реална, а технологията за тяхното разработване - напълно разработена.
За разлика от базираната в Космоса Рейгънова Инициатива за стратегическа отбрана, известна повече като програмата "Междузвездни войни", новата система ще се основава на малък брой "прeхващачи" със земно базиране, които са предназначени да разрушават малък брой балистични ракети. Разполагането на такава отбранителна система обаче може би ще наложи ревизия на договора за противобалистичните ракети, който беше подписан от СССР и САЩ през 1972 г. Той забранява създаването на национални програми за изграждане на стратегическа противоракетна отбрана и се приема за крайъгълен камък в политиката за разоръжаване от времето на студената война. Предложението за модификация на договора, което беше направено от държавния секретар на САЩ, обаче беше наречено скандално от руското правителство. Москва заплаши, че ако администрацията на Клинтън продължи разработването на програмата, тя няма да ратифицира споразумението СТАРТ 2 от 1993 г., което предвижда сериозно съкращаване на руските и американските запаси от ядрено оръжие.
Противниците на новите "Звездни войни" застъпват тезата, че технологията за противоракетна защита е непроверена и лесно може да бъде разрушена с контрамерки, които ще направят противниковия арсенал труден за прeхващане. Освен това голям брой ракети без проблем могат да преодолеят системата. Привържениците на проекта пък настояват, че намаляването на заплахата от ракетно нападение е по-добро от липсата на каквато и да е система. Какво всъщност се кани да създаде Пентагонът?
Така наречените прeхващачи със земно базиране се състоят от устройство за извънатмосферно унищожаване на обекти, което се изстрелва от стационарна установка. Въпросната система използва далекобойна ракета, която е снабдена с интелигентна система за електро-оптично насочване, която работи в инфрачервения обхват. Тази насочваща глава позволява на ракетата да следи своята цел и да я различава от околните обекти, като например други балистични ракети, горещи осколки или лъжливи цели. Това позволява на прeхващачите с наземно базиране да унищожават цял рояк от вражески ракети, без да си пречат един на друг. Освен всичко друго по време на полетите ще могат да се получават и допълнителни данни от сензори с наземно и космическо базиране, които ще увеличават шанса за унищожаване на вражеската балистична ракета. Очаква се прототипи на средствата за извънатмосферно унищожение да бъдат разработени до края на 1999 г. При разработката на сензорите се конкурират оръжейните гиганти "Боинг" и "Хюджийс". През 2000 г. ще бъдат проведени първите тестове на прeхващачите и ще се проверят възможностите им за съвместимост с различните поддържащи сензори със земно и космическо базиране. Паралелно се работи и по програмата за разработка на разширена технология за прeхващане. На практика това е продължение на Рейгъновата програма Briliant Pebyls за разполагане на антибалистични ракети във външните слоеве на атмосферата и околоземното пространство. Проектът предвижда тези ракети да бъдат разработени и поставени в оперативна готовност през 2003 г. Най-авангардното хрумване на Клинтъновата администрация е разработването на противоракетни лазери с въздушно базиране. Идеята е на борда на самолет "Боинг 747" да бъде монтиран химически лазер, който да разрушава ракетите на врага още във фазата на изстрелването и набирането на скорост. Технологията за създаване на въздушнопреносимите лазери е продукт на 25-годишна работа от страна на щатското военно министерство и изследователската лаборатория на ВВС. В началото на 80-те лабораторията създава първия лазер, който успява да взриви в полет две ракети "въздух - въздух" от типа AIM-9 и симулирана балистична ракета от типа BQM-34.
Въпреки че се базира на вече демонстрирана технология, този проект ще трябва да претърпи сериозни подобрения преди официалния тест на системата, който е планиран за 2002 г. Американският конгрес отпуска 1.3 милиарда долара за намаляване на риска при експлоатация на лазера и 1.2 милиарда долара за разработка и производство. Военновъздушните сили на САЩ се надяват да разполагат с въздушен плот от седем летящи лазера до края на 2008 г., но това предизвиква остри реакции на ревност от страна на щатските сухопътни сили и флота. Щатските ВВС предполагат, че общата цена на проекта ще бъде около 11 милиарда долара, което включва 4.9 милиарда долара разходи за операции и поддръжка в продължение на 20 години. Според замисъла летящите лазери ще се разполагат на безопасно разстояние от 90 километра зад линията на военните действия. Те ще се приближават до вражеското въздушно пространство едва след като се постигне пълно въздушно превъзходство в театъра на военните действия. Пет самолета от този тип ще могат да осигуряват 24-часова защита на войските от балистични ракети.
Спомен за бой
В последния ден на октомври 1980 г. в полския град Лодз, в ресторант "Бристол", стана събитие, което се вряза в моята памет. Този спомен дълго ме навестява през годините и ако днес го разказвам, то е, за да се освободя завинаги от него. По това време в Полша имаше военно положение и на власт бе генерал Ярузелски. Седяхме на маса за двама с моя приятел Богдан Пионтковски и кротко бъбрехме. В ресторанта бе уютно, пианистът изтръгваше от пианото нежни мелодии. До нашата маса седеше самотен, дребен японец с очила, хапваше риба лосос и пийваше малка биричка. Масите в ресторанта бяха пълни с мъже и жени, няколко руси красавици се смееха кокетно и разкриваха блещукащи зъби.
Пихме с Богдан Пионтковски водка "Зубровка", ядохме салата от червено цвекло, след което поръчахме котлети и българско вино. В онова време българското вино се ценеше особено много в Полша и натам се отправяха конвои от цистерни с вино*. Скоро дансингът се напълни с танцуващи и на мен, балканеца, ми направи особено впечатление галантността на полските кавалери: всеки изпровождаше дамата до масата, целуваше й ръка, наместваше стола и се оттегляше с поклон. Имах чувството, че след вечерята по улицата ще видя каляски с лакеи.
По едно време се чу някаква кавга. Двама поляци, изправени като петли един срещу друг, се нагрубяваха по доста възпитан начин. "Ако господинът желае нещо, може да си го получи", каза единият. "Ако господинът е пиян, по-добре да иде да се наспи", отговори другият. Двамата отправяха заплахите си високо и презрително. Японецът от съседната маса издаде глава напред като костенурка и отново я прибра, шията му се скъси и директно потъна в яката. Двамата мъже се караха за жена. Това бе една от русите красавици с черна кадифена рокля и впечатляващо деколте. Силно гримирана и леко развеселена, тя излезе да танцува с единия от антагонистите. Някъде по средата на танца към тях се приближи пренебрегнатият поляк, раздели танцуващата двойка, удари едно кроше на мъжа и отпра такъв шамар на дамата, че тя падна в скута на пианиста, забивайки лакет в клавишите. Поразеният от удара танцьор политна назад без опора, блъсна грубо възрастен господин, зяпнал на стола си от изненада, неговото изкуствено чене излетя и падна в чинията на пълничка, благовъзпитана жена. Като видя зъбите на мъжа си върху своя шницел, жената изписка истерично. Японецът хвърли ужасен поглед към биещите се, след което се сви и заби очи в менюто. В следващия момент поразеният танцьор с кървава уста на сит вампир вече душеше противника си, двама келнери се опитваха да ги разтървават, а шамаросаната красавица бе свалила лявата си обувка и с нея налагаше келнерите, които искаха да отърват задушаващия се. Управителят ревеше по телефона: "Поли-ция! Прошем бардзо полиции у Бристолу! " Докато той се дереше да вика полицията по телефона, офицер, полицай и войник нахлуха в ресторанта. Двамата биещи се скриха зад една тежка завеса, красавицата обу лявата си обувка, пианистът засвири отново, а ченето влезе бързо в устата на стария господин, все едно нищо не е било. Патрулната тройка огледа със стоманени погледи хората маса по маса, след което се спря при японеца и го арестува. "Но защо господина, тичаше подире им управителят. Господинът е невинен! " Никой не му даде никакво обяснение.
Изумен от станалото пред очите ми, попитах Пионтковски:
- Защо японеца?
- Щом е японец - за промишлен шпионаж! Утре ще го има и във вестника... След този случай съм се зарекъл да не вярвам на информация от страни, в които е въведено военно положение.
Пържено телешко филе жулиен
Нарязвам месото на шайби с дебелина 1/2 см и после на ивици. Изчистеният лук нарязвам на малки парчета. Махам костилките на маслините. Пускам доматите за няколко минути във вряща вода, след което ги обелвам и премахвам семчестата им част. Чушките нарязвам на малки кубчета, а пушените гърди - на тънки ивички.
Запържвам месото в зехтина на много силен огън за около 2-3 минути. Подправям със сол и пипер и слагам месото в една чиния настрана. В същия тиган запържвам на умерен огън пушените гърди, чушките и лука. След 2 минути добавям маслините и едро нарязаните домати и задушавам още 1 минута. Подправям внимателно със сол и пипер (пушените гърди са солени) и връщам месото в тигана. Затоплям го при постоянно бъркане, като внимавам да не заври сосът, защото крехкото филе ще стане жилаво. Поръсвам с магданоза и сервирам.
Новата къща на кмета
От почти година на една от най-известните - пък и хубави софийски улици, "Оборище", кипи усилен труд. Пред очите на хората от квартала първо беше изтърбушена до основи стара, грохнала от самота къща, след което на нейно място се появи нова - по-хубава. Разбра се, че една част от изникналия като в приказките дом ще приюти първото столично семейство - Софиянски. А енергичната съпруга на столичния градоначалник се е превъплътила в ролята на строителен надзорник. "Много бавно върви строежът, тази година няма да приключи", оплака се г-жа Софиянска. "Надявам се другата пролет, най-късно лятото да се нанесем."
Навремето имотът е бил частна собственост, по-късно одържавен, а сега по силата на реституционните закони е върнат на неговия законен собственик, който и ще заеме другата част от къщата. Първоначалната идея да се ремонтира старата къща, като се запазят съществуващите стени, се оказала несполучлива и се наложило да се строи наново. А новият дом по думите на кметската съпруга е повторение на стария с изключение на покрива, който е леко повдигнат. Весели прозорчета с различни форми са посети от всички страни и се усмихват на минаващите по "Оборище", а услужливите дюлгери на "Главболгарстрой" (фирмата е изпълнител на обекта) са съгласни да разведат любопитните из градежа.
Перник иска Сашо Диков за президент
Отмина времето на скандиранията "Христо Стоичков - президент, президент", но феновете не се оставиха дълго без нов идол. Този път звездата не е футболна, а телевизионна. Викове "Сашо Диков - президент! " подеха пернишките запалянковци след скандално завършилия четвъртфинален мач-реванш за купата на България между местния "Миньор" и ЦСКА.
Известният телевизионен журналист, който сега води предаване по "Канал 3", минава за защитник на известните с грубиянския си футбол пернишки отбори и се радва на любовта на местните ръководители и обикновени зрители. Вероятно заради това полицията не му попречи да снима, когато след мача се приближи към феновете, залостили изходите от стадиона. Щом обаче един от зрителите завика "Сашо Диков - президент", журналистът отмести микрофона в друга посока, но камерата не реагира.
Диков рядко може да се радва на подобни топли чувства на столичен стадион, където е обвиняван от левскарите, че е фен на ЦСКА, и обратното. И досега не е известно чий привърженик е бившият скиор.
И музиката кара колата
Вкусове всякакви, особено когато става дума за музика. Един обича класическа, друг си пада по попфолк, трети е почитател на регето. Независимо от това дали слушате Боб Марли или Сашка Васева, музиката която звучи от радиото, монтирано в автомобила ви, в някои случаи може много да ви помогне, в други - да предизвика голяма беля. Според психолози от цюрихския университет най-важното е как музиката влияе върху чувствата на шофьора. Ако мелодията минава покрай ухото на човека, стиснал волана, страшно няма. Точно обратното е, когато в наситеното градско движение или при опасна отсека с много завои шофьорът се заслуша в някое от любимите си парчета - рискът за катастрофа се увеличава неимоверно много. Съвсем различно става, когато пътувате по отсечка, която сте минавали вече стотици пъти и шофирането е станало абсолютно рутинно упражнение или когато карате самотен в тъмната нощ. Точно тогава правилно подбраната музика може дори да ви спаси живота. Ако шофьорът е бодър и в добра физическа форма, бавната и спокойна музика е стимул срещу налегналата го скука. Ако обаче е изморен, тя го приспива бавно, но сигурно. В такива случаи любителят на Бийтълс вместо "Лет ит би", е по-добре да си пусне касетката с "Йелоу събмарин" или вместо "Малка нощна музика" на Моцарт - някой темпераментен виенски валс. Естествено, без да се прекалява, защото "Болеро" на Равел или някое хард рокпарче според психологическите изследвания не само разбуждат шофьора, но го правят опасно агресивен. Тестове са показали, че при слушане на такава музика съвсем инстинктивно шофьорът натиска силно педала на газта.
Опасно става, когато музиката се слуша в колата много силно, дори при бавното градско шофиране. Когато силата надмине 90 децибела, многократно се увеличава възможността от катастрофа. Според специалистите уредби с мощност от 100, 200 или 300 вата, монтирани в автомобила, са не само хвърляне на пари на вятъра, но и пълно безразсъдство. В повечето европейски страни законът за движение по пътищата позволява радиото да работи толкова силно, че шофьорът да може да чува и сигналите, подавани от други автомобили. А полицията проверява това бързо и лесно.
Представлява ли войната на НАТО срещу Югославия нарушение на международното право?
Този въпрос се нуждае от анализ, защото касае държави, фирми и индивидуални лица, които ще търсят компенсации за щети от войната. Член 2/4/ от устава на ООН постановява, че "страните трябва да се въздържат в международните отношения от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост на друга страна". Това изключване на войната като средство за решаване на спорове следва да сложи край на "ерата Клаузевиц" в историята на международните отношения, но проблемът е там, че член 2/4/ е нарушаван безброй пъти и най-често от онези, които следва най-много да го пазят - постоянните членки на Съвета за сигурност. При това те го правят най-безпроблемно - първо, защото имат ядрено оръжие, и второ, защото винаги могат да наложат вето на евентуална осъдителна резолюция впоследствие. През 1970 г. Томас Франк написа статията "Смъртта на член 2/4/" в американския журнал по международно право и последвалите интервенции в Афганистан, Фолкландските острови, Гренада и Панама потвърдиха мрачната му прогноза. Уставът на ООН допуска две изключения на забраната за употреба на сила - налагането на военни санкции от ООН при "заплаха за мира или акт на агресия" (чл. 42) и "правото на самоотбрана при въоръжено нападение" (чл. 51). И двете обаче са невалидни в Югославия, след като няма резолюция на Съвета за сигурност и няма нападната страна на НАТО. Последното не дава възможност на позоваване и на член 5 от устава на НАТО.
Въпреки това обаче много видни международни юристи поддържат убедително тезата, че войната на НАТО срещу Югославия не противоречи с нищо на международното право. Въпросът доколко военните действия допринасят за решаването на конфликта в Косово е предмет на отделен военно-политически анализ. Това, което ще изложа по-долу, са само
1. Уставът на ООН в член 1/1/ постановява, че най-важна цел на ООН е "запазването на международния мир и сигурност чрез предприемане на колективни мерки за премахване на заплахи за мира и актове на агресия", а ситуацията в Косово е призната за заплаха за мира с резолюция 1199 на Съвета за сигурност. Уставът съдържа механизми за такива колективни мерки в глава 7, но поради студената война именно те много рядко са възможни, в замяна на което ООН предприема различни по успех, но никога не будещи съмнение в легитимност операции за поддържане на мира, макар и изрично непосочени никъде в устава. Да се твърди, че операцията на НАТО в Югославия е извън устава на ООН, е също толкова резонно, колкото да се твърди, че десетките операции на ООН по света - Кипър, Ливан, Камбоджа, Ангола и т.н., са извън устава. И неслучайно опитът на Русия да представи акцията на НАТО за противоуставна на ООН бе отхвърлен от Съвета за сигурност с решителните 12 срещу 3 гласа.
2. Уставът на ООН е стожерът, но не и цялото международно право - то обхваща и други конвенции. През 1948 г. е приета Конвенцията по геноцида, която не само позволява, но и задължава страните,членки по конвенцията, да предотвратят действия, възнамеряващи да "унищожат цялостно или отчасти национална, етническа, расова или религиозна група". Без съмнение намеренията, а вече и действията на Белград по отношение на Косово попадат в дефиницията на конвенцията. В това отношение и обичайното международно право е пределно ясно - геноцидът и престъпленията срещу човечеството като част от jus cogens могат и следва да бъдат обуздани и без изричен правен текст.
3. Историята многократно е оправдавала хуманитарни интервенции, цел на които е спасяването на човешки живот в масов размер. Правен буквояд би твърдял, че интервенцията на Индия в Източен Пакистан през 1971 г., на Танзания срещу режима на Иди Амин в Уганда през 1977 г. или на многонационалните сили по повод репресиите срещу кюрдите в Ирак след 1991 са незаконни. Няма здравомислещ мозък, който да не е съгласен, че акция за спасяване на население, заплашено от унищожение, е легитимна, независимо дали тя пресича държавни граници или не. Няма и прецедент в Международния съд на възбудено предизвикателство срещу хуманитарна интервенция - дори и в най-противоречивия случай на Виетнамската окупация на Камбоджа.
4. Югославия се позовава на своя суверенитет над Косово, но такъв вече не съществува - и не защото НАТО се е намесила, а защото режимът в Белград физически е унищожил населението в Косово. То е избито, изнасилено или изгонено от подпалените му домове, тоест вече не съществува като елемент на този суверенитет. Суверенитетът е отношение между управляващи и управлявани, между субект и обект и ликвидирането на обекта ликвидира и суверенитета. Освен това Югославия не е пълноправна страна,членка на ООН, поради разпадането на бивша Югославия и поради упорството на Белград да поиска формално ново приемане в ООН, според изискването на резолюция 777 на Съвета за сигурност. Като непризнат субект на международното право Югославия не притежава де юре и териториална цялост. Операцията на НАТО е насочена не срещу сръбския народ, а срещу военните обекти в Сърбия, които са инструменти за престъпления срещу човечеството и като такива могат да се разглеждат като екстериториални.
5. Албанците в Косово имат право на национално малцинство както всички други малцинства по света. След десетилетие мирен протест, който не води до успех, се появи терористичната организация АОК. Определението терорист обаче е гъвкаво - преди 20 години Ясер Арафат бе терорист No1 в света, но през 1994 той получи Нобеловата награда за мир. Албанците в Косово са идентифицирана етногрупа, на която е отказван не само малцинствен статут и права, но и дори минимум свободно излияние, а както става очевидно през последните седмици - и правото на жизнено пространство въобще. Последните действия на Белград премахнаха съмненията в справедливостта на каузата на АОК за въоръжена борба за автономия и правото й да търси международна подкрепа за правото си на самоопределение. Етническото прочистване на Косово не е изолирано еднократно престъпление срещу човечеството, макар че и като такова то е не по-малко осъдително. Това е четвъртата поредна въоръжена офанзива на един и същ режим в Белград срещу правото на самоопределение на народите след тези в Словения, Хърватско и Босна и вероятно не последна, като се има предвид Черна гора. След като не предприе ефективни мерки срещу първите три, международната общност закономерно стигна до единствения език, на който разбира Белград.
Някои от горните аргументи, погледнати откъснато един от друг, могат да бъдат оспорени в различна степен и това би било интересно академично упражнение за студентите по международно право. Но разглеждани в тяхната цялост и в конкретиката на ситуацията в Югославия, те не оставят никакво съмнение в легитимността на операцията на НАТО. Едни норми на международното право не следва да се разглеждат откъснато от други норми и от реалностите на международната политика като цяло. Принципите на ООН /член 2/ следва да се четат неотлъчно от целите на ООН /член 1/. Легитимността на "Решителна сила" e сложна конструкция, която покрива широка гама норми от конвенционалното и обичайното право. Това, че операцията не попада изцяло в ясно формулиран текст на устава, не означава, че тя не отговаря на духа на този устав, а и на международното право като цяло. Един функционален подход не би поставил операцията на НАТО в черно-бялата позитивистка плоскост законно-незаконно, защото тъканта на международното право се състои както от норми, така и от пространство между нормите. След провала на руската проекторезолюция в Съвета на сигурност и след очевидния геноцид в Косово, подготвян и практически започнал още преди нато вската намеса, въпросът за законността на въздушните удари е извън всякакво съмнение. Нещо повече, появи се критика, че операцията е закъсняла и прекалено слаба, което е фатално за много косовски албанци. Оказа се, че цялата игра "Рамбуйе" е била използ вана от Белград, за да подготви и започне геноцида в Косово. За разлика от умората от войната в Босна, която доведе до споразумението в Дейтън, в Косово имаше умора от мира, която направи войната неизбежна.
Легитимността на войната съдържа обаче и втори съществен елемент. Както пише Майкъл Уолцър в книгата си "Законни войни" - правото на употреба на сила (jus ad bellum) не е достатъчно, следва да се спазва и международното хуманитарно право (jus in belli). Съобразени ли са ударите на НАТО с хагските и женевските конвенции за правилата на водене на война? Неточните попадения на някои пилоти по граждански обекти поставиха остро този въпрос. Нищо обаче не дава повод да се смята, че има съзнателно нарушения на jus in belli от страна на НАТО. Дори обратното, военни експерти твърдят, че ограничаването на военните удари по хуманни обекти е било толкова прецизно, че не е засегнало на практика сръбската армия. Грешката на НАТО не е в това, че е предприела ударите, а в това, че ги е насочила само срещу сгради и съоръжения, а не срещу живата сила на сръбската армия, която е останала силна и недеморализирана да безчинства в Косово. От военна гледна точка за НАТО сриването на Белград до основи не представлява особен проблем, но за разлика от режима в Белград, либералните демокрации изпитват огромни морални проблеми в такъв сценарий. Спазването на международното хуманитарно право безспорно прави операцията военно по-трудна, но в крайна сметка точно това гарантира нейния краен успех, защото държи високо рейтинга й в общественото мнение. Затова и въпросът на скептиците - какво би станало, ако операцията не успее - има само един отговор - тя ще продължи, докато успее.
След персийската война една международна компания в Багдад заведе дело за нанесени щети, но иракската страна доказа, че щетите са в резултат единствено и само на въздушен удар на коалицията, а не на действие на правителството на Ирак. Съдът обаче отсъжда, че щетите трябва да изплати Ирак, защото е отговорен за войната като цяло, независимо кой какво конкретно е поразил в нея. Така че вместо да ретранслира снимките на албанските жертви от поразения от НАТО конвой на албанската граница, Милошевич следва да се подготви да отговаря и за тях пред съда на военнопрестъпниците в Хага.
Дишайте дълбоко, имате телеграма!
Звънецът изпя, после се чу как някой влачи крака по коридора, долепя се от вътрешната страна на вратата, сумти и слуша.
- Господин Пешев? - каза младата пощальонка. - Отворете, имате телеграма!
Зад вратата се прокашляха и мъжки глас извика:
- Назад! Ако се опитате да влезете, ще скоча през прозореца! Нали знаете, тука е шестия етаж!
- Стига шеги, господин Пешев! - пощальонката натисна нервно звънеца. - Имате телеграма, отворете!
Мъжът зад вратата не се предаваше:
- Махайте се с вашата телеграма! Ще ми я връчите, ще си заминете по пътя, а аз трябва да я чета!
- Но тя е за вас! - учуди се пощальонката.
Настъпи мълчание, после мъжът каза с гласа на Мики Маус:
- Не искам да знам нищо! Не гледам телевизия, а радиото не съм пускал от половин година!
- Всяка сутрин ви нося вестник!
- Правя си шапки от него! Апартаментът ми е пълен с шапки от вестник!
- Пешев, излезте веднага, имате телеграма! Не ми мътете главата с вашите неврози!
- Няма да изляза! И вие сте като всички! Пускам телевизора и какво? Криза на ценностите, Божков играе рокендрол, приватизацията се скапа... Няма да изляза!
Пощальонката се дръпна гнусливо:
- Ясно, вие не сте демократ! Ще пъхна телеграмата под вратата!
Нещо изтрополи в коридора и мъжът извика:
- Не се опитвайте! Веднага ще стана на кюфте долу! После "Нощен труд" има да пише: "Мозък се попиля по асфалта, събират го с канче!"
- Пешев, какво говорите, чувате ли се?! Имате телеграма, излезте и я получете!
- А мен не ме интересува! Какво могат да ми съобщят? Демокрацията ще започне, когато всички си купят пистолети! Влизаме в капитализма през юли!... Даже бомбите на НАТО са умни!... А съдията на мача ЦСКА - Левски е прост!... Ха-ха-ха... Младата жена се повдигна на пръсти и извика:
- Веднага престанете с този смях! Щом не искате да получите телеграма, аз ще ви я прочета!... Ето: "Следете за нивото на Пе-Ха в устата си и участвайте в нашата наградна игра! Големи призове - двайсет рендета "Шрьодер" и сто бульона "Калина и Бианка", бълбук-бълбук!"
Зад вратата някой се размърда, отвори се прозорец и като в "Досиетата Х" се чу отдалечаващо се:
- А-а-а-а-а... - И този скочи! - пощальонката извади органайзера си и отбеляза срещу името Пешев "получил".
Диалектика
Миналата събота на столичния площад "Славейков" главният архитект на София арх.
Във вторник сутринта по време на новините на програма "Хоризонт" на Българското национално радио непосредствено след съобщението за поразени спътникови телефонни, радио- и тв предаватели на територията на Югославия, вследствие от което били затруднени излъчванията на предаванията, българският ефир замлъкна... Причина за това прекъсване се оказа започналата профилактика на радио- и телевизионни предаватели у нас.
Фараонът от рухналата финансова пирамида "Ийст уест интернешънъл холдинг груп"
"България много ми харесва. Имате страхотно вино, а и планините... ", усмихна се Джейн Робин, новата директорка на "Програма демократична мрежа" (ПДМ), само след двудневен престой в страната ни. Шефския пост тя заема след работа в Камбоджа. ПДМ ще разпределя между организациите с идеална цел 6-те милиона долара, отпуснати от Американската агенция за международно развитие. Щедрото дарение беше обявено лично от Хилъри Клинтън при посещението й в България. Първите запознанства на новата директорка в България съвпаднаха с публичното представяне на програмния комитет на ПДМ. Съпругата на министър Марио Тагарински
Диригентът
Фундаментално откритие направи миналата седмица заместник-председателят на бюджетната комисия в парламента
Вицoве на седмицата
След деноминацията един лев стоял самотен встрани от трите нули, които били махнати от него, и плачел.
- Защо плачеш?, попитали го трите нули.
- Мъчно ми е, че се разделям с вас... - отговорил през сълзи левът.
- Няма страшно - ние пак ще се върнем!, успокоили го трите нули.
Как да познаем уредения мач
Българският футбол гъмжи от корупция е заключението на средностатистическия запалянко. Той вече е убеден, че титлата е купена, а шампионът се решава извън терена с нефутболни средства. Предположенията за продадени или уредени срещи са част от ежедневието на феновете. Почти няма кръг, в който за някой мач да не се заговори, че е бил продаден или уговорен. Слуховете се засилват с приближаването на края на първенството. Мнозина изказват съмнения по този въпрос, но малцина са запознатите със схемите за нагласяване на резултатите. Съществуват две основни различия в системата за нередовно завършване на мача - едното е неговото продаване, а другото - уговарянето му.
Доскоро по-разпространеният метод за нередовно завършване на мача бе чрез неговото тайно купуване без знанието на единия отбор. При такива случаи се атакуват или реферите, или противникови състезатели. Този метод обаче вече изглежда по-дивашки и изживял времето си. Той е по-привичен за по-слабите отбори, най-вече в долните дивизии на българския футбол. В А група се играе на по-високо ниво.
Купуването на няколко футболисти е привлекателно с това, че излиза по-евтино. Обикновено обект на противниковия отбор стават вратарят, централният защитник и централният нападател. Този вид уреждане на двубоите обаче носи своите рискове. Съществува възможност емисарите да попаднат на некорумпирани футболисти, които да се оплачат на своите шефове. Особено трудно стана купуването на играч през последните години, когато във футбола навлязоха силовите групировки. Ако се разкрие, че някой е взел пари от противников отбор, рискува да бъде разкрит от своите работодатели и сериозно наказан. След което може да последва отпадане от основния състав и загуба на пари от премии, а нерядко и цели траншове по договорите. Най-големият риск е, че треньорите могат да разберат кога определени футболисти играят симулативно и да ги сменят.
Далеч по-разпространеният вариант е купуването на съдията. Колкото и българските рефери да отричат възможността за въздействие от тях, те не са лишени от нищо човешко и винаги съществува вероятността да се поддадат на изкушения. В много от случаите зрителите и шефовете на загубилия отбор са склонни да обвинят съдията, че е свирил умишлено тенденциозно, но в повечето случаи той толкова си може. Последният скандален случай с рефер в главната роля бе на четвъртфинала между "Миньор" и ЦСКА, когато Димитър Димитров изгони трима футболисти на домакините и предреши изхода на реванша. "Миньор" отпадна заради поръчково съдийство. Или ЦСКА, или БФС са наредили на съдията да свири така", заяви треньорът на перничани Янко Динков.
Малцина са качествените български съдии, които си извоюваха славата на независими и неподкупни. Именно тяхната класа им помага да не изпадат в заплетени ситуации, което почти винаги води до заключението, че има нещо съмнително. Такива съдии в близкото минало бяха близнаците Любе Спасов и Любен Ангелов, до миналата година Стефан Орманджиев, а в момента - Атанас Узунов.
Обикновено купуването на съдии е последният вариант, ако няма друг начин да се спечели мач, който има решаващо значение. С тази работа се занимават хората от техническия щаб, рядко треньори и президенти. За загубата на ЦСКА от "Литекс" с 0:8 виден футболен президент заяви, че столичани сами са си виновни, като са оставили дори съдията да бъде от лагера на ловчанлии.
Съдиите освен от представителите на клубове, са податливи и на поръчки от представители на БФС, тъй като от тях зависят нарядите.
Особено популярни в последните години станаха договорките на най-високо ниво. Откакто частният бизнес се свърза със спорта, футболът стана част от този бизнес. Днес не е проблем двама футболни президенти да се разберат за изхода на даден мач и няма кой да ги обвини за това. Те са хората, които дават парите за издръжката на клуба, и са в правото да определят начина, по който ще се класира неговият състав в първенството или ще се представи за купата на България. Т.нар. златна среда в групата се превърна в зона на търговия. Там се наместват отборите, които не се борят за нищо и са готови да раздават точки. Изход от ситуацията е лансираната от Любе Спасов идея за висша лига с 12 отбора.
"Още в началото на годината е ясно кои мачове са уредени и на практика се оказва, че трябва да играем сериозно само в четири-пет срещи", заяви капитанът на ЦСКА Адалберт Зафиров през миналото лято, когато играеше в германския "Арминия".
Мнозина смятат, че преди 1989 г. облагодетелстваният отбор е бил ЦСКА, тъй като голяма част от участващите в А група състави също са били под шапката на Министерството на отбраната. Днес се шири мнението, че същата схема се използва от "Литекс" на базата на омразата на провинцията съм столицата. Много от мачовете на ловешкия тим изглеждат уредени и на практика отборът остава да изиграе едва няколко сериозни мача със столичните клубове. Освен директното договаряне на мачове между два отбора на най-високо равнище - президенти, особено популярна схема напоследък са тройните и четворните схеми. Типичен пример за това бе триъгълникът "Литекс" - "Миньор" - "Металург". Шампионите спечелиха с лекота гостуването на "Металург", след което металурзите си взеха трите точки от "Миньор" с победа 3:2. Предполага се, че същата схема ще бъде използвана в триъгълника "Литекс" - "Спартак" (Вн) - "Добруджа". Добричлии изненадващо победиха с 2:1 като гости във Варна и вероятно ще дадат три точки на ловешкия отбор при гостуването му там в следващия кръг. "Добруджа" е нещо като втория тим на шефа на "Литекс" Гриша Ганчев.
"Спартак" (Вн) още преди години си спечели славата на отбор-търговец, който през есента натрупва достатъчен актив и през пролетта продава или на изпадащи отбори, или на кандидати за титлата. Под лупа в следващите кръгове на Б група ще се следят домакинските мачове на "Хасково", който няма загуба на свой терен от началото на първенството, а му предстои да приеме четирите отбора за влизане в А група. Популярен е вариантът за взаимни отстъпки, като например отстъпване на мач за първенството срещу лек успех за купата.
Много често зрителите отиват на мач с предубеждението, че той ще завърши по определен начин и когато стане така, те са категорични, че има уговорка. По какво да познаем обаче дали един мач е уреден? Най-вече по начина на игра на двата отбора. Коренно различно е представянето на пернишките отбори срещу "Литекс" и останалите софийски тимове. В единия случай се играе коректно, а в другия - на кръв. Двубоят "Миньор" - ЦСКА миналата сряда го потвърди. Обикновено съдиите знаят за подобни уговорки на високо ниво и също се съобразяват. Картони получават само тези играчи, които в следващия мач срещу по-лек съперник могат да се изчистят. Обикновено мачът не завършва прозаично. В мачовете "Металург" - "Литекс" и "Левски" (Кн) - "Спартак" (Вн) за Купата на България схемата беше проста - първи гол на обречения да падне и последващи две бързи попадения на спазарения да бие. За втория мач на въпроса дали това не е театър, треньорът на победителите Аспарух Никодимов заяви: "Целият ни живот е театър, защо футболът да не е."
Накратко
Съдийска тройка от чужбина ще свири възловия двубой за шампионската титла по футбол между "Левски" (Сф) и "Литекс", съобщи изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов. Обсъждани са варианти за рефер от Германия, Белгия или Франция. Германецът Маркус Мерк свири последния финал за Купата на България между "Левски" и ЦСКА, завършил 5:0.
Бившият и.д. заместник-главен прокурор Михаил Дойчев обяви, че подава оставка като член на Изпълнителния комитет на БФС след четвъртфиналния мач-реванш за Купата на България между "Миньор" и ЦСКА (1:4) заради "липсата на промяна в българския футбол". Червените продължават на полуфиналите с общ резултат 6:2. В другия отложен полуфинал "Левски" (Кн) победи "Спартак" (Вн) с 3:1 и се класира с общ резултат 4:3. Останалите два отбора на този етап от борбата за купата са "Литекс" и "Локомотив" (Сф).
"Манчестър Юнайтед" - "Байерн" ще бъде финалът на Шампионската лига в Барселона на 26 май. "Червените дяволи" от Манчестър стигнаха до двубой за Купата на европейските шампиони за първи път от 1968 г., след като победиха драматично с 3:2 "Ювентус" във втория полуфинал. Общият резултат от двата мача е 4:3 за англичаните. "Байерн" победи с 1:0 "Динамо" (Киев) и също с общ резултат 4:3 се класира за финала за първи път от 12 години.
Женският отбор на "Левски Сиконко" стана шампион на волейбол за трети пореден път, след като спечели финалните плейофи на първенството с 3:0 мача срещу "ЦСКА - роял кейк". В трите двубоя сините загубиха само един гейм. В същото време мъжкият състав на "Славия" спечели Купата на България, като на финала се наложи с 3:2 над шампиона "Левски Сиконко". В турнира за купата за първи път у нас бе изпробвана новата система за точкуване "рали пойнт" (всяка грешка носи точка).
Инициативният комитет за реформа на българската лека атлетика успя да свика по съдебен ред общо събрание на федерацията на 14 май. Такова й бе отказано от настоящото ръководство на БФЛА, тъй като мандатът му изтича през есента. Тримата претенденти за шефското място са Атанас Търев, Асен Христов и Евгени Иванов. От кампанията се е отказал бившият президент на федерацията и настоящ заместник на спортния министър Пламен Кръстев.
Най-великият играч в историята на Националната хокейна лига (НХЛ) Уейн Грецки обяви края на кариерата си на 38-годишна възраст. Канадецът притежава или дели 61 рекорда в лигата. Той изигра последния си мач с "Рейнджърс" в нюйоркската зала "Медисън скуеър гардън", въпреки че по-успешната част от кариерата си той прекара в Едмънтън (четири пъти шампион). Ролята му за НХЛ се сравнява с това, което бе Майкъл Джордан за баскетбола. Номер 99, с който играеше Грецки, бе забранен за използване в цялата лига, а само ден след оттеглянето му Грецки бе номиниран за хокейната Зала на славата. Обикновено за това се изисква три години давност от прекратяването на кариерата.
България спечели отборната титла на европейското по щанги
Европейско първенство със световни постижения направиха българските щангисти, които спечелиха отборната титла в Ла Коруня (Испания). Два от шестте световни рекорда в зала "Колизеум" са наши, както и четири от 35-те европейски най-добри постижения. Железният тим на Иван Абаджиев с лекота, сила и мощ прибра 13 медала - седем златни, четири сребърни и два бронзови. Зад отличията стоят впечатляващи постижения, които ще държат в страх съперниците поне до олимпиадата в Сидней'2000.
Преди заминаването треньорът бе разузнал, че основните ни конкуренти няма да участват с пълни отбори и обяви, че състезанието не е от особено значение. Информацията му обаче не се потвърди и Русия, Полша, Германия, Турция и Гърция се представиха с пълен капацитет.
Трета година българската школа е в абсолютен възход и се оказа , че сме изпреварили конкуренцията с много. Освен малките категории вече овладяхме и средните, които също станаха български. Трите ни златни отличия при мъжете са на Севдалин Минчев (62 кг), Гълъбин Боевски (69 кг) и Петър Танев (77 кг). Има съмнения, че Георги Гърдев (85 кг) изпусна титлата заради тактическа грешка при определяне на първата тежест в изтласкването. Вместо обявените по заявка 202.5 кг той започна от 200 кг. "Aбаджиев ми каза да започна от 200 кг за по-сигурно. Той винаги залага на сигурни тежести, за да няма нули. После ме успокои, тъй като е сигурен, че световната титла в Атина ще е моя. Да, но там ще участва олимпийският шампион Спирос Димас", опасява се Гърдев. Точно в тези четири категории щангистите ще атакуват олимпийски медали. "Не искаме повече, защото, ако се подготвим и за други може да ни се случи нещо лошо", категоричен е Абаджиев.
Натрупване на таланти има при 77-килограмовите, където се готвят контузеният световен шампион Златан Ванев, обещалият да се завърне в отбора олимпийски вицешампион Йото Йотов, световният шампион в кат. 69 кг Пламен Желязков, Петър Танев и Георги Марков. Спасението е някой да се качи в категория до 85 кг. От друга страна пък, в конкуренцията при тях ще се отсее качеството. Почва губим обаче при най-леките, където олимпийският шампион от Барселона'92 Иван Иванов остана на трета позиция с огромна разлика от победителя Халил Мутлу (Турция). Единствено при Иванов има застой в резултатите. "Той мисли за хиляди други неща покрай щангите и не може да се съсредоточи само върху подготовката. Имах много сериозен разговор с него. Казах му, че ако не започне да тренира професионално, нищо няма да излезе", обясни старшията.
Вместо похвали за четирите златни медала, жените понесоха критика, тъй като според Абаджиев още не са стигнали световно ниво. "Те не свикнаха на режима и тренировките на мъжете. Милена Трендафилова (69) е невероятен талант и ще гони олимпийска титла, ако работи добре. Донка Минчева (48) щеше да е стигнала китайките, ако не беше изчезнала за шест месеца от лагера. Нели Янкова (58) пък е тънка като спица, пази линия и отказва да качи килограми, за да не повреди фигурата си, а Изабела Рифатова има потенциал да добави още пет-десет килограма на щангата", заяви легендарният треньор. Въпреки всичко той е спокоен, че момичетата му ще се справят на световното първенство в Гърция и ще вземат квота за пълен отбор с мъжете.
Абаджиев обаче е категоричен, че след олимпиадата в Сидней напуска отбора и вече посочи двама свои наследници - Андон Николов и Нено Терзийски. Той се надява федерацията да назначи човека, когото посочи - този, който ще работи по неговата система. Наставникът призна, че има покани за обмяна на опит от Полша, Русия и Словакия, но няма конкретна оферта. Това бе второто и последно завръщане на Абаджиев в щангите. За 2.5 години той донесе на България 41 медала, от които 23 златни.
БФС спира парите за стадион "Васил Левски" заради лиценза
Българският футболен съюз (БФС) поде контраудар срещу спортния министър Цвятко Барчовски, като, изглежда, най-много от поредното заяждане ще пострада най-големият ни стадион "Васил Левски". Европейската футболна централа (УЕФА) е превела 1.5 милиона долара за ремонта на съоръжението, но от канцеларията на президента на БФС Иван Славков съобщиха, че парите по всяка вероятност ще бъдат използвани за подобрения на няколко стадиона в провинцията. За приоритетни се сочат игрищата в Ловеч, Пловдив и Бургас. Особено изненадващо е присъствието на последния град, където вече има стадион по всички стандарти.
"Ако Българският футболен съюз не предостави средствата, получени от европейската футболна федерация (УЕФА) за ремонта на националния стадион "Васил Левски", да не разчита, че европейската квалификация България - Англия на 9 юни ще се играе на него", съобщи Анатоли Илиев, шеф на "Национална спортна база" ЕАД, която е собственик на стадиона. В БФС обаче нямат и намерение да заявяват "Васил Левски" за този атрактивен мач, а домакин ще бъде "Българска армия". Младежките национали, които по традиция използваха съоръжението на ЦСКА, пък ще играят в Перник.
Едноличното решение на Батето било в отговор на отнетия от държавния орган лиценз на БФС за извършване на спортна дейност. Изглежда, за да отмъсти, той няма да помага на спортното министерство за ремонта на стадион "Васил Левски".
"Ако действително проблемът е да се пренасочат парите по други стадиони, то НСБ е търговското дружество и не е страна по спора. Затова не виждам смисъл да бъдем пренебрегвани заради нещо, за което нямаме ни най-малка вина. Досега БФС не ни е отказвал помощта. Имаме тяхното уверение, че тя ще бъде насочена за стадиона. Последната среща с Иван Славков бе преди около месец, но тогава лицензът на футболния съюз беше висящ", заяви Илиев.
Преди време се обсъждаше да се сключи договор за 10 години, според който БФС се наемаше да помогне в ремонта срещу правото да ползва "Васил Левски" безвъзмездно за мачовете на националния отбор. Досега за всяка среща се плащаше наем между 15 и 20 милиона лева. Също така с тези пари трябваше да се поставят видеокамери и охранителни системи, които СДВР изисква заради безопасността на двата отбора в тунела и съблекалните. Ако средствата постъпят веднага в НСБ, ще може да се проведе бърза строителна акция и заедно с двата сектора Б и В до средата до края на юни да е готов и сектор А. В противен случай само с държавната субсидия от четири милиарда лева, от която вече са усвоени 1.3 милиарда лева, централният сектор ще влезе в ремонт едва след приключване на шампионата. Всички строителни работи трябва да завършат в края на годината.
За да придобие стадионът в София напълно европейски вид, ВИП-местата и пресцентърът ще бъдат изградени по подобие на "Лужники" в Москва, където ще се играе тазгодишният финал за купата на УЕФА. Европейската централа е препоръчала наскоро модернизираното руско съоръжение за еталон и затова наши архитекти ще заснемат всички подробности с камера следващия месец.
Въпреки че НСБ е изминало цялата процедура по отпускане на средствата по изискванията на УЕФА, в която влизаше и посещение на отговорника по лицензирането на стадионите Ърнест Уокър през миналия октомври, дружеството може да се размине с парите, които са се получили в БФС. Илиев поиска един милион швейцарски франка.
Настоящата помощ е по-голяма и тя не е отпусната да се оправят стадионите в България, а целево и за всяко изменение би трябвало да последва нова процедура и ново решение от УЕФА. Въпреки това парите освен за гореспоменатите три града може да бъдат пренасочени и за реконструкция на "Българска армия", "Нефтохимик", "Берое" и "Георги Аспарухов".
Единствен президентът на "Левски" Томас Лафчис се е отказал от помощта, тъй като ремонтът на "Герена" е почти завършен. Той препоръча да се обърне внимание на Варна и Пловдив. Реконструираният стадион "Георги Аспарухов" ще отвори врати за мача с "Литекс" на 5 май, като напълно готов ще бъде за първия мач от предварителния кръг на евротурнирите на 24 юли.
Впоследствие от списъка на Славков отпаднаха стадионът на ЦСКА и Стара Загора, чиито шефове не искат никаква помощ. От червения клуб пък посъветваха парите да бъдат разпределени между клубовете, които през есента ще играят в евротурнирите и ще имат нужда от средства да приведат стадионите си във вид според изискванията за лицензиране.
Министърът на туризма взема контрола върху ските
Министърът на туризма Валентин Василев е кандидат за президентското място в Българската федерация по ски (БФС), съобщиха представители на инициативен комитет за смяна на досегашното ръководство на белия спорт. В него влизат представители на ски-центровете "Пампорово", "Боровец" и "Алеко", няколко клуба и деятели. Искане за свикване на извънредно общо събрание на 3 юли вече е внесено в централата, а поканите трябва да се изпратят до 5 май. Ако той не се спази, хората ще бъдат призовани с помощта на Софийския районен съд.
Още миналата есен недоволни от управлението на боса Емил Балев изявиха желанието си за провеждане на такова събрание, но от БФС го отложиха за 24 април. И тази дата ще бъде пропусната, тъй като нито един клуб не е получил известие за участие. На 19 април самият министър Василев проведе среща с поддръжниците си и даде принципното си съгласие да оглави федерацията. Официално такова обаче не е депозирал.
"Имаме съгласието на министъра да издигнем кандидатурата му и да работим за спечелването на президентското място в ски-федерацията", заяви шефът на работната група Симеон Калчев, бивш треньор в ЦСКА и националния отбор и ръководител на базата на държавния спортен комитет (КМФВС) на Витоша.
Василев вече споделил, че има кратка програма, която няма да позволява на спонсорите да участват в управителния съвет. Място в ръководството щяло да има само за хора, които милеят за спорта, а не за бизнеса с него.
"Нормално е да има отчетно събрание и такова ще се проведе. Отложихме го, защото на 18 април бе последният старт от вътрешния календар и времето за подготвяне на отчета не е достатъчно. Освен това датата 24 април беше формална. Не знам обаче какъв е моралът на тези, които искат смяна на ръководството. В този инициативен комитет са представителите на туристическите комплекси, които са на разпореждане на министъра, и ако искат да останат на работа, трябва да го подкрепят. Влизат няколко клуба, напуснали ските или самоизключили се деятели, които не са си плащали членския внос, като се надяват на реваншизъм. Ако министърът се опира на тях, е много жалко", заяви Балев.
Той се оплака, че комплексите, които са колективни членове на федерацията, цяла зима са били на нож с нея. По тяхна вина не се провела купа "Бороспорт", а в родния му град Банско машините отказали да обработват пистите. В открито писмо Балев упреква държавните туристически фирми "Пампорово", "Бороспорт" и "Алеко", че спъват и затрудняват дейността на федерацията през целия сезон.
"За сезон 1997/98 г. на "Боровец" се проведоха само три състезания изцяло със съдействието на "Бороспорт". През настоящата зима никой от федерацията не се е обръщал за помощ и съдействие към нас въпреки добрите снежни условия. На своя глава извън календара на федерацията проведохме две състезания по сноуборд и едно за деца, обясни изпълнителният директор на комплекса Борислав Димитрачков.
"Балев не се е обръщал към нас нито веднъж за съдействие. Цяла зима помагахме на клубовете. Направихме купа "Родопа", кръг от републиканското първенство, бяхме и съорганизатори на купа "Пампорово", каза шефката на "Пампорово" Мариана Сгурова.
Скандалите между Балев и ръководствата на курортите не са от вчера. Фирмата му "Балмакс" участва в изграждането на система за електронно отчитане на скиорите на "Пампорово" и Банско, като тази на Пампорово е напълно изплатена от държавната фирма. Освен това по време на своя мандат Балев е бил изключителен доставчик на резервни части за съоръженията на трите най-престижни зимни курорта. "Бороспорт" все още води съдебно дело за комисиони в размер на 200 000 долара, които Балев трябва да върне. "Спечелихме делото на първа инстанция", заяви Димитрачков.
"С "Балмакс" имахме подобен договор за комисиони, но през ноември 1997 г. го приключихме. Не ние пречим на федерацията, а те пречат на нас. Две години не можем да си платим членския внос по вина на ръководството, защото в разрез с устава и техните задължения ние не сме уведомявани официално каква е сумата за съответната година. Пращахме писма с питане къде и колко да платим, но отговор не получихме. Това е тенденциозно подвеждане, за да бъдем изключени като членове на федерацията поради неспазване на формалност", заяви г-жа Сгурова.
Основното обвинение към президента е във финансови злоупотреби и пълна безпомощност на БФС за намиране на средства за нормална дейност. Недоволните клубове упрекват президента, че не провежда общи и отчетни събрания, за да не се искат ревизии на федерацията и избор на ново ръководство. Така никой не разбрал какви средства постъпват в централата и за какво се изразходват. Коментира се изпаряването на 60 000 швейцарски франка помощ от Международната ски-федерация (ФИС). Не е ясно как са били изразходвани 120-те хиляди долара, които "Нестле-София" отпусна по спонсорски договор. Счетоводител на федерацията е служителка в "Балмакс".
Обществена тайна е, че Балев използва президентския си пост в БФС, за да създава контакти и да стане изключителен представител на фирмите за ски-екипировка в България. Негови са магазините на елитната марка "Силви". Мнозина специалисти смятат, че особено принизена е и ролята на Петър Попангелов-син. Най-успешният български скиор най-после стана член на управителния съвет, но единствената му задача е да рекламира магазините "Силви".
В същото време състезателите ни са без екипировка и недостатъчно стартове през сезона. "Участието ни на световното първенство по ски алпийски дисциплини в САЩ се сведе до стартове на Стефан Георгиев и контузения Любомир Попов. Поради пренебрежение на федерацията към "Славия" в България бе оставен подготвеният Петър Дичев", оплака се изпълнителният директор на белите Любомир Станишев.
Зимата беше една от най-снежните с възможности за провеждане на много състезания, но сезонът започна на 1 март, а всички състезания преминаха протоколно. Някои стартове важат едновременно за купи и републиканско първенство. "Важното бе да се проведат на всяка цена и ако може в едно да се отчетат всички купи в страната", каза Станишев.
Недоволни са и сноубордистите. Там петте национали са оставени да се пързалят с три борда, купени със собствени средства, въпреки че при създаването на комитет по този спорт ФИС ни подпомогна с 50 000 долара. За тях изпълнителният директор Любомир Коцев вместо колове за слалом купил такива за детски ски-слалом. "До днес нито една стотинка от това не е дадена на състезателите", каза Димитър Гребенчарски, председател на сдружението на ски-учителите и баща на един от най-добрите ни състезатели по сноуборд Иван Гребенчарски.
Балев, който от миналото лято кара нов тригодишен мандат, твърди, че държавната субсидия за ските е 70 милиона лева за четири години. Всичко, което е постигнато, е с пари, осигурени от БФС. "Заварих скиорите ни след 700-о място в световната ранглиста. Стефан Георгиев сега е на 151-о място. Имаме 118 старта в чужбина, 13 първи места, трето място на универсиадата по сноуборд и 10-о на световното за деца. От две години съществува програма за клубовете, като държим 15 треньори на заплати във федерацията на трудов договор", каза той.
Цяла зима министър Василев награждава скиорите по пистите. Най-вероятно той ще бъде избран за президент на БФС още през май, въпреки че подкрепата за него не е еднозначна. В Самоков се страхуват, че по този начин той ще прилапа и пистите "Ястребец", които са извън контрола на подопечната му фирма "Бороспорт". Опозицията обаче се надява да въведе ред във федерацията - и в организационно отношение, и във финансово.
