Военните експерти признават, че сухопътната операция ще бъде трудно и рисковано начинание. Шефът на френския генерален щаб Жан-Пиер Келш съобщи, че въздушните удари са намалили сръбските военни възможности само с една десета. Смята се, че предварително трябва да бъде осигурено числено превъзходство на силите, които трябва да навлязат в Косово. Изтъкват се трудностите на терена и опасностите от затъване в партизанска война. Припомнят се уроците от Втората световна война, когато осем германски дивизии са блокирани в Югославия от партизаните на Тито. Правят се аналогии с войната във Виетнам и огромните човешки загуби, понесени от САЩ.
Милошевич експлоатира точно тези страхове.
Накратко
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 84.65% от капитала на шуменския автомобилостроителен завод "Мадара" на свищовската фирма "СФК" ООД. Съдружници в дружеството-купувач са ЕТ "СФК Валери Симеонов", фирма за търговия с резервни части за автомобили, и "Фикосота" ООД, производител на маслени електрически радиатори, на перилни и миещи препарати и представител за България на "Де Лонги" (De Longhi), "Сан Джорджо" (San Georgio), "Иберна" (Iberna) и "Варта" (Varta). Цената на сделката е един долар. Купувачът се задължава в срок до девет месеца да изплати задълженията на "Мадара" към персонала, държавния бюджет, социалното осигуряване и ОББ в размер общо на 11 млрд. лв. или да сключи споразумения с кредиторите. През следващите три години "СФК" ООД освен това поема ангажимента да инвестира 800 хил. долара в приватизираното предприятие. През идната седмица беше насрочено общо акционерно събрание на "Мадара" с основна точка в дневния ред вземане на решение за ликвидация. След сключването на приватизационната сделка обаче е ясно, че събранието или ще бъде отменено, или акционерите няма да гласуват решение за заличаване на предприятието от съдебните регистри.
Агенцията за приватизация и "Нева холдинг" през изминалата седмица подписаха договора за продажбата на 77% от капитала на металургичното предприятие "Промет", Бургас. Преговорите с избрания купувач бяха финализирани още през януари, но сделката се отлагаше, защото "Нева холдинг" не беше превел сумата за изплащане на задълженията на "Промет" към бюджета и социалното осигуряване. Според източник, близък до купувача, уреждането на задълженията е било отложено заради неблагоприятната конюнктура на пазара на стоманени изделия. Цената за 77% от капитала на "Промет" е 1 025 522 долара, от които 9.75% (размерът на депозита, внесен от купувача) са платени в деня на подписване на сделката (21 април), 40.25% от сумата ще бъдат платени в брой до 30 календарни дни от датата на сключване, а 50% - чрез всички допустими от закона платежни средства, в същия срок. От капитала на металургичното предприятие 20% са предвидени за продажба при облекчени условия, а 3% - за удовлетворяване на реституционни искове. Купувачът се ангажира да инвестира в предприятието 8 млн. долара през следващите пет години. "Нева холдинг" освен това поема обслужването на всички задължения на "Промет" към момента на подписване на договора, а освен това урежда изплащането на задълженията към държавния и общинския бюджет и НОИ към 31 август 1998 г. на обща стойност около 3.1 млрд. лв. Броят на гражданите, които са регистрирали полагащите им се по закон 250 хил. инвестиционни бона, достигна близо 900 хиляди души към 19 април, съобщи Центърът за масова приватизация. Към същата дата юридическите лица, които са се регистрирали за участие в боновото раздържавяване, са 129 на брой. От тях 57 са работническо-мениджърски дружества, 64 са лицензирани инвестиционни посредници, а 8 са обикновени фирми, които нямат право да набират инвестиционни бонове, но могат да участват в централизираните публични търгове срещу плащане в брой.
Елцин не успя да се освободи от Скуратов
В последната си серия кукленото политическо шоу "Кукли" представи водещите руски политици като членове на екипажа на броненосеца "Потьомкин", пътуващ за Адриатическо море. Дребен скандал за качеството на яденето, започнат от главния артилерист Юрий Скуратов, подстрекаван от Генадий Зюганов, завърши със свалянето на капитана Елцин, офицерите Лужков, Лебед и Явлински, както и на помощник-капитана Евгений Примаков, на когото комунистите временно бяха поверили командването. Всичко завърши с "хепи енд" - страшните събития се оказаха само сън на капитана, подобно на ипмпийчмънта, с който го плашеха комунистите в началото на месеца, но който беше отложен за май с големи съмнения, че изобщо ще се състои. Засега обаче президентът не може да се освободи от истинския кошмар, който го тормози напоследък - главният прокурор Скуратов.
"Днес, 21 април 1999 г., в Русия рухна президентската власт", заяви губернаторът на Красноярския край Александър Лебед, след като горната камара на парламента за втори път не подкрепи искането на държавния глава за смяната на Скуратов. "Днес трябваше да определим дали ще властва законът, или ще формираме прецедентно право. Победи законът", беше мнението на московския кмет Юрий Лужков, което формално е по-близко до истината. Кремъл така и не обясни открито защо иска свалянето на прокурора. Началникът на президентската администрация Александър Волошин опита с намеци да припомни на сенаторите за компрометиращата касета, на която според шефа на Федералната служба за безопасност е заснет Скуратов в компанията на две проститутки, но това предизвика обратна реакция, защото сенаторите заподозряха, че ще бъдат използвани за разчистване на сметките между Елцин и Скуратов. Разследването срещу прокурора, което беше започнато в 2 часа през нощта след обаждане от президентството и което послужи като повод да бъде отстранен Скуратов, изглежда много съмнително и по мнението на наблюдаващия прокурор е пълно с процедурни неточности. От друга страна, позицията на гласувалите против не е толкова принципна, колкото изглежда. Въпреки че те изкараха главния прокурор руския Алесандро дел Пиетро - италианският прокурор, който беше в основата на операция "Чисти ръце", разрушила следвоенната политическа система на Апенините, запазването на Скуратов няма да способства разчистването на авгиевите обори, защото силовите ведомства, които се намират под контрола на президента, трудно ще си сътрудничат с обвинител No1, за което намекна самият прокурор. Повторният отказ на Съвета на федерацията е преди всичко политическо решение, което показва увеличаващото се влияние на левицата в горната камара, което се дължи на симпатиите на част от губернаторите и най-вече на представителите на местните законодателни събрания, на които се падат половината места в Съвета на федерацията.
В кампанията си срещу импийчмънта и запазването на Скуратов Елцин заложи на подкрепата на губернаторите и за две седмици се срещна с ръководителите на половината руски региони, но както показа гласуването в сряда, влиянието му сред тях е отслабнало. Особено внимание беше отделено на Лужков, който преди половин година поставяше под въпрос способността на президента да приключи мандата си през следващото лято. Двете срещи в Кремъл обаче се оказаха недостатъчни да бъде променена позицията му по случая "Скуратов", което предреши повторния вот. Московският кмет се опитва да балансира между президентството и обществените настроения - той е против импийчмънта, но е за Скуратов, което трябва да го представи като независим политик със собствена позиция. Губернаторите от провинцията, които нямат амбиции за президентските избори през 2000 г., не се нуждаят от подобна реклама, за тях е важно да бъдат максимално независими от Москва и да получат по-големи права. Затова те приеха с одобрение предложението на Елцин за увеличаване на правомощията им, което трябва да бъде закрепено в новите договори, които ще подпишат регионите и центърът. Като допълнителна примамка за губернаторите Елцин им предложи да се обаждат по телефона директно в Кремъл, ако проблемите им не могат да бъдат решени от кабинета, подчертавайки тромавостта на правителствената бюрокрация. Ако президентът наистина се реши да предаде още от правата на Москва в регионите, това може да има тежки последици за федерацията, която би се превърнала в сборище от феодални владения, в които всичко решава местният губернатор. Наличието на такава опасност беше потвърдено на областните избори в Кемерово, в чийто местен парламент над 90 процента от депутатите бяха избрани от т.нар. списък на губернатора Аман Тулеев под лозунга "Да спасим Кузбас от московското нашествие". В националните републики положението е още по-тежко - изборите за президент на Башкирия през миналата година бяха съпроводени с множество нарушения; президентът на международната шахматна федерация Кирсан Илюмжинов се изживява като княз в Калмикия, а законодателната комисия на Държавната дума намери над сто нарушения на руската конституция в конституциите и уставите на регионите.
Критикувайки правителствените чиновници пред регионалните лидери, президентът отново даде да се разбере, че не е напълно доволен от работата на кабинета. Слуховете за смяната на Примаков продължават да циркулират с учудваща постоянност, въпреки че Елцин помоли журналистите да не го противопоставят на премиера и да не спекулират с положението му. На една от срещите си с губернаторите президентът уточни, че Примаков е необходим "засега", с което принуди министър-председателя в телевизионно обръщение да заяви, че не желае да се кандидатира на президентските избори и не смята на всяка цена да задържи сегашния си пост. Директният отговор на заявлението на президента не отговаря на верноподаническия тон, към който се придържат всички премиери на Елцин, и за човек като Примаков не е случаен изблик. Познавайки ревността на президента към всички влиятелни политици, готвещи се един ден да заемат мястото му, премиерът полага всички усилия да убеди държавния глава, че наистина не иска да става негов наследник. Затова и ръководителят на правителството присъстваше при второто гласуване на оставката на Скуратов и настояваше тя да бъде приета. Изострилият се радикулит на Примаков, който го принуди да отложи няколко срещи и видимо му пречи да се движи, може да повлияе на Елцин много повече от всички заявления. От собствен опит президентът знае, че с довода "за благото на Русия" Примаков може да бъде убеден да се ангажира с всеки пост - министър на външните работи, премиер - но здравословните му проблеми ще го принудят да размисли, когато се опитат да го склонят да стане президент. Наличието на свободен щат за първи вицепремиер в правителството и радикулитът на премиера дават шанс Елцин да си върне контрола върху кабинета с назначаването на свой човек на вакантното място и последваща оставка на Примаков по здравословни причини, оставяща новия вицепремиер като временно изпълняващ длъжността. Основен кандидат за тази операция е Виктор Черномирдин, назначен наскоро за специален представител на президента за решаване на конфликта в Косово, въпреки че той никога не се е славил като дипломат и анонсираното му лично влияние върху Слободан Милошевич изглежда твърде преувеличено. Последните назначения на Елцин показват, че той разчита на тесен кръг проверени кадри и няма желание да повтаря грешката със Скуратов. А в такъв случай, ако се наложи някой да замести Примаков, кой би бил по-подходящ от бившия премиер Черномирдин?
Кандидатите за "Петрол" и Нефтохим се обединиха срещу "ЛУКойл"
"Юкос петролиум България" и "Петрол холдинг груп", двата официални конкурента в сделката за "Петрол", изненадващо се споразумяха да наддават заедно за дистрибуторската мрежа и за Нефтохим. Те се обединиха чрез две различни формации - едната за приватизацията на бургаската рафинерия, а другата - за "Петрол". Целта на "Юкос петролиум" и на "Петрол холдинг" е да противодействат на "ЛУКойл" в съревнованието за нефтения бизнес в България. След тази новина надзорният съвет на Агенцията за приватизация възложи на шефа на агенцията да представи проект на договор за избрания купувач на "Петрол" до следващата сряда.
Обединяването на конкурентите според наблюдатели на процеса не е импулсивно решение, но е отчасти провокирано от посещението на Вагит Алекперов, шефа на "ЛУКойл", по-миналата седмица в България. Вниманието и интересът на българските държавни ръководители към него бяха ясен знак, че шансовете на "ЛУКойл" да спечели "Петрол" и Нефтохим значително са се увеличили, независимо че само преди месец руският петролен гигант беше елиминиран от наддаването за българската дистрибуторска мрежа.
Първото действие от плана "Заедно срещу "ЛУКойл" беше шумно рекламираното подписване на учредителен протокол за "Балкански нефтен консорциум" в Москва миналия вторник, 21 април. В сдружението ще влязат руските компании "Роснефт", "Славнефт", "Транснефт", "Стройтрансгаз" и "Орел ойл", а от българска страна - "Юкос петролиум" и "Петрол холдинг". Документът, с който седемте фирми декларираха намерението си да участват в сдружение, беше подписан в горната камара на руската Дума в присъствието на Сергей Генералов, министър на енергетиката на Русия, и на Егор Строев, говорител на Съвета на федерацията. Според запознати целта на демонстрацията е била да покаже, че руското правителство подкрепя новоучредения консорциум и че има сериозни намерения в българската приватизация.
Най-голямата изненада дойде от включването на "Петрол холдинг" в учредителния протокол. Ден преди подписването руските информационни агенции единодушно съобщаваха, че от българска страна в сдружението ще участва само "Юкос петролиум България".
"Консорциумът ще се занимава с разработването на пазара на нефт и нефтени продукти в България и в региона. Основната задача ще бъде участие в приватизацията на фирми в транспортирането и преработката на нефт. Инициатор за създаването на новото дружеството е руското Министерство на енергетиката", съобщи БТА, като се позова на думите на Катя Лазарова, пресаташе на "Петрол холдинг груп". В съобщението на ИТАР-ТАСС се казваше само, че целите на консорциума в близко бъдеще са да участва в приватизацията на Нефтохим АД и в изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис. "Този консорциум е съставен от твърде много участници, които не могат да имат напълно единни интереси. Затова е възможно те изобщо да не се споразумеят по евентуална съвместна оферта за Нефтохим. Евентуално юридическо лице, което да подаде оферта от името на седемте, трудно ще гарантира бъдещето на Нефтохим. Ако войната продължи още дълго, само "ЛУКойл" може да спаси рафинерията", коментира пред "Капитал" високопоставен правителствен служител.
Независимо от наименованието консорциум (което от правна гледна точка означава просто споразумение за съвместни действия) новото сдружение се очаква да бъде регистрирано като юридическо лице в края на идната седмица, заяви пред "Капитал" един от участниците. Седемте съдружника ще участват в капитала на компанията "Балкански нефтен консорциум" с равни вноски. Според неофициална информация новоучреденото дружество няма пряко да участва в приватизацията на Нефтохим, а ще създаде за целта дъщерна фирма в България.
"Ако на консорциума се удаде да купи Нефтохим, държавните "Роснефт" и "Славнефт" фактически веднага ще получат контрол и над производството, и над продажбата на нефтопродукти в България. Работата е в това, че те вече успяха да спечелят наддаването със западни конкуренти за българското дистрибуторско предприятие "Петрол", писа руският вестник "Сегодня" след подписването на учредителния протокол за "Балканския нефтен консорциум". Вестникът очевидно визира подкрепата, която "Роснефт" и "Славнефт" заявиха за "Юкос петролиум България" в сделката за "Петрол". Проблемът обаче е, че от формална гледна точка "Юкос петролиум" още не е спечелил наддаването. Макар да предложи по-висока цена от конкурента си, варненската фирма така и не получи ексклузивитет за водене на преговори.
В четвъртък, 22 април, след многочасови преговори шефовете на "Юкос петролиум България", "Петрол холдинг груп" и О Ем Ви (OMV), Австрия, подписаха учредителен протокол за "Международен консорциум България" АД. Веднага след подписването късно вечерта представителите на новоучреденото дружество са изпратили в АП писмо, с което съобщават за обединяването си, аргументирайки се с неблагоприятни промени на пазара на нефтопродукти, влошаването на икономическата ситуация на Балканите и прекалено високата цена, постигната за мажоритарния пакет от "Петрол". В писмото пише още, че учредителите са се споразумели, след като (и ако) "Юкос петролиум България" бъде утвърден за купувач, да прехвърли на "Международен консорциум България" придобитите акции от "Петрол", както и правата и задълженията си по приватизационния договор. И трите учредителя по един или друг начин участват в наддаването за "Петрол" - "Юкос петролиум" с последна оферта за 52 млн. долара цена, а "Петрол холдинг груп" и О Ем Ви като съдружници с равни дялове в "Международен консорциум" АД, който предложи последно 50 млн. долара. Според неофициална информация новото общо дружество има за цел единствено участие в приватизацията на "Петрол". Твърди се, че трите учредителя вече са постигнали и споразумение с "Райфайзенбанк", която ще финансира сделката за дистрибуторската мрежа.
"Де факто двата кандидат-купувача за "Петрол" вече не са конкуренти. Вътрешното споразумение между тях обаче не променя процедурата. Ние продължаваме да смятаме, че в наддаването участват като отделни лица "Юкос петролиум България" и "Международен консорциум", коментира Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Ден след сключването на споразумението между "Юкос петролиум", "Петрол холдинг" и О Ем Ви надзорниците на агенцията възложиха на изпълнителния директор Желязков да внесе на следващото заседание проектодоговор с избран купувач на "Петрол". Желязков даде да се разбере, че този избран купувач ще бъде "Юкос петролиум", с аргумента, че е предложил по-висока цена. Обявяването на ново набиране на оферти също не е изключено, ако надзорът отхвърли проектодоговора с избрания купувач. До средата на следващата седмица се очаква във вече подготвения проектодоговор да бъдат нанесени малки промени, които по думите на Желязков отразяват вътрешното споразумение между доскорошните конкуренти и евентуалното прехвърляне на акциите и на правата по договора на "Международен консорциум България". Последното би представлявало прецедент в българското раздържавяване, защото в приватизационните договори винаги влиза клауза, с която се забранява купувачът да прехвърля придобитите акции на друго лице за определен период от време - обикновено три или пет години.
Най-чистият вариант за спечелването на "Петрол" от "Международен консорциум България" ще бъде, ако новоучреденото дружество пряко се включи в наддаването. Чисто правният проблем обаче е, че то никога не е подавало оферта за "Петрол" и има право да участва само ако се обяви ново набиране на предложения. По една случайност "ЛУКойл" беше елиминиран именно с аргумента, че никога не е подавал оферта от свое име. За обединените "Юкос петролиум", "Петрол холдинг" и О Ем Ви новото набиране на оферти все пак ще бъде неблагоприятно решение, защото тогава" Международен консорциум България" без съмнение ще наддава срещу "ЛУКойл".
Обществото настоява за бърза приватизация
Правителството на ОДС стартира преди две години с ясно очертани приоритети - провеждането на целенасочена структурна реформа в икономиката чрез приватизация и закриване на губещите предприятия. Александър Божков - вицепремиер и министър на промишлеността, резюмира своята задача в поголовна приватизация. Нито едно от предходните правителства не посмя да си позволи подобна твърдост. Големият въпрос и преди две години, и днес продължава да бъде как общественото мнение реагира на подобна линия, ще успее ли иначе много популярното правителство на Иван Костов да запази обществения си престиж през задаващата се вълна от безработица и обедняване.
Комуникационната стратегия на кабинета през последните две години се изразяваше преди всичко в опит за честност пред българските избиратели - това е положението, други възможности няма. Този подход отчасти проработи. Две години след началото на реформите процентът на твърдите противници на икономическата политика на кабинета спря да расте. От средата на 1998 г. той се запазва със стойности около 45 на сто от избирателите. В същото време симпатизантите й се стабилизираха на малко повече от 40 на сто от цялото население. Паралелно в обществото се оформиха все по-отчетливо поляризиращи се мнения.
Най-важният разделителен признак се оказа обществената позиция. Възрастта, образованието, доходите, типа заетост формират качествено различни икономически виждания. Своите най-силни поддръжници предлаганият от правителството икономически модел намери сред младите, хората със сравнително добър (поне среден) образователен ценз, с по-високи доходи и работещите, особено в частния сектор.
Комплексният индикатор за отношението към реформата, формиран на база отговорите на серия въпроси за отношението към икономическите процеси, е задаван периодично от юли 1997 до март 1999. Той систематично показва по-високи стойности в определени групи от населението. Сред младите до 39 години, среднистите, работещите в държавни организации и хората, определящи доходите си като по-скоро ниски, позитивната нагласа се увеличава с десет пункта спрямо среднорегистрираната. А сред живеещите в столицата и областните центрове на страната, висшистите, служителите, учещите, мениджърите, хората със свободни професии, работещите в частния сектор и получаващите по-високи доходи ръстът е с над 20 пункта.
На другия полюс стои също голяма част от българското общество - възрастните, притежателите на незавидно образование, неработещите, хората с най-ниски доходи, живеещите в по-малки населени места. При тях подкрепата за икономическата концепция на правителството намира много по-малко поддръжници.
Ако преди време социолозите говореха, че българското общество се дели в зависимост от оценката, която хората дават на миналото, днес все по-важен разделителен принцип става отношението към бъдещето, представата за перспективния икономически път на страната ни. Социалните групи, способни да се привидят в новоочертаващото се бъдеще, подкрепят с най-голям ентусиазъм концепцията на кабинета. Усещащите безперспективност в личната си позиция се вкопчват в отломките от представи за централно планиране и държавно разпореждане с икономиката.
Именно с този социалностатусен произход може да се обяснят нееднородността на обществените нагласи и фактът, че българите днес споделят силно противоречиви, често взаимноизключващи се представи за икономическите процеси. Макар твърдите противници на икономическата реформа да са повече от ясните поддръжници, днес шест от десет българи критикуват правителството заради бавните темпове на приватизация. Дори съмняващите се в успеха на приватизираната икономика упрекват правителството, че не изпълнява обещанията си за интензивни икономически промени. Едновременно с това под една четвърт определят същата тази приватизация като единствен изход на икономиката. Четирима от десет частично отхвърлят идеите на правителството с аргумента, че държавният вид собственост трябва да се запази в някои сектори. А всеки пети твърди, че въобще не е необходима приватизация.
Силно противоречивите мнения говорят за страх и липса на ясно виждане за следприватизационната ера. Засега на обществото са известни като че ли само негативите. Страхът от големи съкращения в приватизираните предприятия е нараснал от 56% през 1993 на 82 на сто днес. Очакването за по-високи заплати през март 1997 бележи своеобразен връх - 52%. Днес то е намаляло почти двойно. Като силно песимистична се очертава и надеждата новите собственици да предложат по-добри условия на труд - 32% положителни отговори спрямо 41% отрицателни.
В същото време сравнителните данни говорят за постепенно разрушаване на мита за доброто, сигурно, стабилно държавно предприятие. А това вече е голям успех на информационната политика на правителството. През септември 1997 почти еднакъв процент хора (47) защитаваха като по-добре работещо държавното и частното предприятие. Днес симпатизантите на частното предприятие не са се увеличили, но затова пък вярващите в държавните структури са започнали да намаляват. Разрушила се е представата за държавното предприятие като осигуряващо по-високи заплати. Силно е спаднал престижът на произвежданите от него продукти. С 14 пункта е намаляло разбирането, че държавната икономика създава по-добри условия за развитието на цялото общество. Постепенно у хората са се развили виждания, че освен да дават заплати, държавните предприятия могат и да отнемат средства от джоба на данъкоплатеца. Сега едва една четвърт от хората са склонни да защитят неефективните предприятия с предложение ръководството да бъде сменено и загубите, покрити от държавата. За мнозинството (54%) държавният джоб започва да има нещо общо с личния, защото се изразява мнение, че те трябва или да се закрият, или да се продадат на символична цена. Интересно е, че дори сред най-консервативните слоеве (например хората на пенсионна възраст) вече ясно доминира нагласата (с 40 към 33%) за освобождаване на държавата от излишния товар на неефективните производства.
Но носталгията по отминалите години не е изживяна. И днес над половината (54%) от българите биха предпочели да работят именно в държавно предприятие. Така назад към миналото и държавната собственост продължават да обръщат поглед дори една трета от работещите в частни фирми, 46 на сто от висшистите, 47% от младите. Подобни резултати все пак не трябва да се възприемат просто като назадничавост. Дори в Западна Европа голяма част от хората се стремят към заетост извън частния сектор, защото, макар и предлагаща по-ниски доходи, държавната собственост или бюджетните сфери означават по-спокойна и лека работа.
Въпреки разнопосочността на вижданията за приватизацията не може да не се отчете видима промяна в мисленето. При това като че ли без някакви много атрактивни мероприятия от страна на правителствения екип. Къде е разковничето? На първо място, в самите медиатори на този процес - медиите и журналистите, защото по-голямата част от тях вече се нареждат сред най-авангардно мислещите прослойки, като настояват за бърза приватизация и ликвидация на губещите предприятия. Така журналистите и медиите, просто защитавайки личния си интерес, се оказват в отбора на правителството дори когато го критикуват. Изглежда, че е било достатъчно да има приватизационни сделки и правителствените експерти да не отказват достъп до информация, за да може темата за приватизиращите се предприятия да пълни медиите, а оттук бавно и деликатно да променя настроенията на обществото до положение, в което днес правителството е повече упреквано за липсата на достатъчно решителни реформи, отколкото за прекалено дясна политика.
Самите журналисти са силно критични към информацията, предоставяна им от държавните органи. Осемдесет и три процента от тях смятат, че у нас се знае малко за касовата приватизация. Общественото мнение също е склонно да роптае. Главните въпросителни са около купувачите - какви са техните бизнеспланове, откъде идват парите им. Следва интересът към финансовото състояние на предприятията и подробностите около хода на приватизационния процес и клаузите на сключените договори. Сред фаворитите на журналистическия интерес са Агенцията по приватизация, Министерството на промишлеността и самите медии, захранващи се едни други с данни за ставащото в икономиката.
За общественото мнение основният източник си остават най-популярните електронни медии - Канал 1, програма "Хоризонт", ежедневниците "Труд" и "24 часа" и разговорите с близки и познати. За пишещите братя подборът и класацията на авторитетните медийни източници има друг характер. Една трета от софийските журналисти отдават дължимото за работата по темата на "Нова телевизия". Силно се подчертава и значението на радио "Дарик" в националния ефир. Висок процент от журналистите се доверяват на специализирани издания като "Капитал" и "Пари", когато търсят подробен и достоверен източник.
Въпреки че навсякъде по света, където се е провеждала приватизация, споменът за нея е белязан от безконечните скандали около конкретни сделки, у нас и журналисти, и обществено мнение обединяват оценките си за неутрален или дори по-скоро позитивен тон на публикациите. Известно изключение според журналистите прави вестникарският подход, който много по-силно от електронните медии търси негативните сензации.
Благоприятните индикации за промяната на обществените нагласи и главно съюзът с медиите улесняват задачите на кабинета в икономиката. Остава да разберем дали те ще останат актуални в настоящия дневен ред на управляващите.
Приватизацията ще свърши до края на годината
Георги Папломатас, представител на програма САРА за България, пред "Капитал"
- Не смятам, че има забавяне и спиране на приватизацията. Програмата за приватизация за миналата година беше изпълнена по брой сделки. Някои от приватизиращите ведомства, особено Министерството на промишлеността, извършиха огромна работа. Друг е въпросът какво е качеството на купувачите. Наистина значителен дял от сделките са с работническо-мениджърски дружества. За да се спасят или подпомогнат предприятията, купени от РМД, се обмисля възможността някои от следприватизационните проекти да се финансират със средства от програма САРА.
Има предприятия, за които не може да се намери друг купувач освен РМД, но все пак причината за недостатъчно надеждните купувачи е свързана с поведението на нас чиновниците в приватизацията. Нашата политика на привличане на потенциални купувачи не е достатъчно активна, не е това, което в световната практика е прието да бъде поведението на един активен продавач. А това е лесно обяснимо, като се има предвид, че липсва пряка заинтересоваост да продаваме предприятията, а и е факт, че хората, които се занимават с тази дейност са прекомерно претоварени и това безусловно се отразява върху качеството.
- Не виждам за какво разочарование може да се говори. От 26 предприятия, поверени на посредници с финансиране по програмата САРА, очаквам общо 18 или 19 да бъдат продадени, като за някои от тях вече има договорени или сключени сделки. Посредниците за разлика от чиновниците влагат сърце в работата си и по-успешно убеждават купувачите, най-малкото защото от това зависи възнаграждението им. За съжаление има и изключения. Не визирам никого. И все пак твърдя, че резултатите биха били много по-добри, ако, вместо да се упрекваме едни други, бяхме си помагали взаимно, както става напоследък.
- За мен добри сделки са тези, при които е сигурно, че предприятието ще продължи да работи. Защото, ако то бъде затворено, е ясно, че работниците няма да отидат да се оплакват на новия частен собственик, а ще дойдат да протестират пред сградата на Министерския съвет. В такъв смисъл според мен добри сделки са например продажбата на текстилния завод "Витоша - 47", на силистренския месокомбинат "Меком" и на курорта "Дюни" с посредник "Райфайзен инвестмънт". Надявам се такава да бъде и продажбата на металургичния комбинат "Промет" с посредничеството на "ВС Аткинс" . Независимо че са с участието на РМД, добри сделки са също тези за "Асарел медет" на "Райфайзен инвестмънт" и за "Свилоза" - с посредник "Артур Андерсен". Според мен няма начин да не се сключат и сделките за Нефтохим и "Петрол". За "Кремиковци" също съм оптимист. Там Агенцията за приватизация, посредниците и министерствата действат като един тим. Ако във всички случаи се действаше така, резултатите можеха да бъдат доста по-добри.
- Чисто в икономически смисъл аз не мисля, че е задължително инфраструктурата да бъде частна. Това, че БДЖ още не е приватизирана например, не е причина да се прави негативен извод. В повечето европейски страни железопътният транспорт продължава да бъде контролиран от държавата, докато в САЩ голяма част от инфраструктурата е частна, защото поначало е била създадена като такава. Моето лично мнение е, че засега не е необходимо да се избързва с този вид приватизация.
- Очаквам, че приватизацията, при това не само тази с посредници, ще приключи до края на годината. Тук нямам предвид енергетиката и приватизацията на обекти в този сектор, която ще започне тази година. Предприятията, които не бъдат продадени, ще бъдат ликвидирани. А ликвидацията не означава непременно физическото ликвидиране на предприятието. То може да бъде преструктурирано, на негово място могат да се появят N на брой малки и средни предприятия, като запазят известна част от работните места. За целта вероятно ще бъдат необходими известни промени в законодателството.
- Например в глава 17 - Ликвидация, от Търговския закон. В нея има текстове, които не са съобразени с икономическите реалности и процеса на приватизацията като цяло. Такъв текст например е, че едно предприятие в ликвидация не може да бъде заличено от правния мир, дори и ако всички негови активи са разпродадени, ако са останали неудовлетворени претенции на кредитори. Би било разумно също така да се въведе разпоредба, че активите на предприятията в ликвидация, към които няма интерес - например сгради или земи в неатрактивни райони, ще бъдат прехвърляни на местните общини срещу символична сума. Тогава ще се смята, че дружествата са освободени от всичките си активи и могат да бъдат заличени. В Министерството на промишлеността например има около 60 предприятия, които реално са ликвидирани, но не са заличени от регистрите именно поради подобни формални пречки.
Накратко
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 51% от капитала на курорта "Дюни" АД, Созопол, с "Джованда интернешенъл лимитид" (Jovanda International Ltd.), Делауер - САЩ. Постигнатата цена за мажоритарния пакет е 2.7 млн. долара. Сумата трябва да бъде платена в брой, като половината е внесена в деня на подписването (16 април), а остатъкът ще бъде преведен до 31 май т.г. Новият собственик се е ангажирал да направи инвестиции от 4 396 720 долара през следващите пет години.
Нито една оферта не е подадена за 75% от капитала на "Химик" ЕАД, Асеновград, преди изтичането на определения от Агенцията за приватизация срок. Дружеството произвежда пластмасови изделия.
Отговорна за продажбата на "Химик" е италианската фирма "Финломбарда", упълномощена да посредничи по сделката.
Работническо-мениджърското дружество "България 2000" АД спечели търга на Агенцията за приватизация за 20% от капитала на казанлъшкото предприятие "България - К" АД. Победителят е предложил 200 млн. лв. за миноритарния пакет. "България - К" произвежда конци и прежди.
Министерството на търговията и туризма през изминалата седмица сключи две сделки за хотели на "Златни пясъци" - "Копривщица" с купувач "Искра" ООД, Варна, срещу цена 650 хил. долара и "Хавана" с купувач "Хепи тур" ООД, Варна, срещу 600 хил. долара. Като обособени части от "Златни пясъци" министерството освен това продаде ресторант "Лилия" срещу 147 860 долара на "Ретро - Петроний" ЕООД, ресторант "Конен пикник" срещу 63 хил. долара на "Конен клуб" ООД, ресторант "Хемус" срещу 95 500 долара на "Пейков - инвест" ЕООД, Варна, снекбар "Бъчвата" срещу 73 хил. долара на ЕТ "ВМД - Шанс - Велислав Джебаров".
Цените на преференциалните акции ще се определят от чиновници
Приватизиращите органи вече ще могат да продават преференциалните акции по цени, определени от експерти на ведомствата, без да е необходима оценка на предприятието. Това предвиждат промените в Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, и съответстващите им поправки в наредбата за продажба на преференциални акции. Целта е да се ускори продажбата на акции при облекчени условия (т.нар. преференциални акции). Промяната в двете наредби дава значително по-голяма свобода на служителите в приватизиращите ведомства при определянето на цената на преференциалните акции. "Цената отново ще се изчислява по общоприетите оценителски стандарти. Сега обаче експертите в министерствата имат право самостоятелно да направят бърза преценка за възможно най-реалната стойност на преференциалните акции", коментира юрист от приватизиращо ведомство.
От една страна, промените ще спестят време и пари на приватизиращите ведомства. Според закона за приватизацията преференциалните акции се продават по цена, равна на половината от цената на акциите на предприятието. Последната се определяше от приватизиращия орган въз основа на оценката, изчислена според наредбата. Когато продаваха преференциални акции досега, Агенцията за приватизация и министерствата трябваше да следват общия ред за оценка - да изберат лицензиран оценител, да чакат резултата от работата му и да му платят за свършеното. Неудобството идваше от това, че процедурата на оценяване трябваше да се следва и когато оценката не е задължителна част от подготовката на касова сделка. По закон оценка е необходима, ако методът на продажбата е преговори с потенциални купувачи или ако се продава малък обект без търг или конкурс (т.нар. сделки по чл. 35 от закона).
Овластяването на министерските служители с вземането на ценови решения, при това само въз основа на "мотивиран доклад" (както пише в наредбата), обаче е стъпка към увеличаване на непрозрачността и липсата на ясни критерии в приватизацията. Досега оценителските функции бяха нарочно разделени от работата на преговарящите екипи, за да няма възможност заинтересованите лица (в случая купувачите на преференциални акции) да влияят върху ценовото решение.
Другата основна промяна в наредбата за оценките е, че се опростява методът за оценяване по балансова стойност. Досега се вземаше предвид тази стойност към 31 декември 1997 г. след прилагане на коефициентите за ревалоризация. Поправката предвижда при оценяване да се използва балансовата стойност на собствения капитал на дружеството към последния годишен счетоводен отчет. В наредбата освен това влиза изискване за плащане на такси при издаване на оценителски лиценз - 60 хил. лв. за физическите лица и 240 хил. лв. за фирмите.
Белгийци искат да купят Бургаската корабостроителница за един долар
Белгийската фирма "Антверпсе стал сървисис" (Antwerpse Staal Services) предлага да купи 80% от капитала на "Бургаски корабостроителници" ЕАД срещу символична цена (един долар) и поемане на ангажимент за инвестиции в размер на 13.5 млн. долара за срок от пет години, съобщи източник, запознат със сделката. Компанията е единствен кандидат за корабостроителницата. "Антверпсе стал" освен това е склонна да изплати дълга на корабостроителницата към Стопанска банка в размер на 1.7 млн. долара. Очаква се до няколко седмици надзорният съвет на Агенцията за приватизация да се произнесе дали посредникът по сделката Ди Еф Си (DFC) да преговаря с кандидат-купувача до сключване на евентуален приватизационен договор.
Белгийският кандидат-купувач (с мажоритарно холандско участие) е основен доставчик на метали за Бургаската корабостроителница, "Кремиковци", "Стомана" - Перник, и няколко частни български производители на метални детайли. "Антверпсе стал" освен това притежава част от площта, на която са разположени белгийските корабостроителници Fulton и Nameche и британската Tyne. И трите имат интерес да разширят дейността си в Източна Европа, затова "Антверпсе стал", като близка до тях фирма, кандидатства за Бургаската корабостроителница. Потенциалният купувач предлага Бургаската корабостроителница да започне съвместно с белгийската Nameche ново производство на речни съдове, пригодени за водните пътища в Централна и Западна Европа. Целта според предложената бизнеспрограма е да се създадат по-евтини плавателни съдове от тези на китайските производители, за които техните конкуренти от корабостроителния бранш твърдят, че продават на цена, по-ниска или равна на себестойността на корабите.
"Антверпсе стал" подаде оферта за "Бургаски корабостроителници" едва в рамките на третия срок, обявен от Ди Еф Си (DFC). При първите две набирания никой не внесе предложение за приватизация, дори и фирмата, с която Бургаската корабостроителница наскоро влезе в смесено дружество - регистрираната в Канада "Либърти груп". Относително често се случва чуждите фирми, които създават смесени дружества с държавни предприятия, да участват в приватизацията им. Независимо от подканянията на посредника, "Либърти" е отказала да подаде оферта. Това означава, че фирмата поема риска да работи с нов съдружник, който евентуално ще замени държавата в смесеното дружество. Същото важи и за единствения кандидат "Антверпсе стал", който преди подаването на офертата е бил уведомен за съществуването на смесено дружество с "Либърти груп".
Принципното одобрение на надзора по сделката за Бургаската корабостроителница се налага заради голямото разминаване между предложената цена (заедно с поетия дълг) и оценката за мажоритарния пакет от "Бургаски корабостроителници" ЕАД. Според запознати оценката на база очаквани приходи от продажба на активи (т.нар. ликвидационна оценка) е близо шест млн. долара за 100% от капитала на предприятието, а на база дисконтирани парични потоци (тоест очаквани приходи на предприятието) - около два млн. долара. Значителната разлика между двете оценки се дължи на факта, че Бургаската корабостроителница разполага с множество и относително скъпи активи, но мощностите (и съответно очакваните бъдещи приходи) са ограничени. Очаква се част от активите на корабостроителницата (като несвързани с основната дейност) да бъдат разпродадени, независимо дали ще има приватизационна сделка или не. В предварителните преговори кандидат-купувачът се е ангажирал да превежда по сметка на държавата приходите от евентуално продадени активи на предприятието за десетгодишен период след сключването на сделката.
"Предложението за символична цена се обяснява с това, че през последните месеци инвеститорите се отдръпват от корабостроенето и в света бяха предложени за продан около 30 корабостроителници", коментира високопоставен служител в Министерския съвет. По същата причина вероятно и корабостроителницата в Щечин, Полша, наскоро предложи да купи срещу един долар обявената в несъстоятелност Варненска корабостроителница. Според запознати Щечинската корабостроителница има избор да купи корабостроителница в Хърватско или в Украйна по същата схема.
Ако надзорът одобри по принцип офертата на кандидата за Бургаската корабостроителница, това означава по-малко приходи за държавата в краткосрочен план, отколкото ако се стигне до ликвидация и разпродаване на всички активи. Евентуална приватизационна сделка поне гарантира, че предприятието ще продължи да работи, защото се очаква частният собственик да осигури оборотен капитал за строеж на кораби. Недостигът на финансиране за поръчките е най-значимият проблем на Бургаската корабостроителница. Същото, съчетано с влошена конюнктура на пазара на кораби, вече доведе до почти пълното спиране на дейността на Варненската и на Русенската корабостроителница.
В момента Бургаската корабостроителница строи два кораба за норвежката фирма, "ДОФ индустри" (DOF Industri). Очакваният приход след приключването на поръчките е около 4.7 млн. долара. Корабостроителницата практически не разполага с оборотен капитал, затова строежът се финансира с авансови вноски от поръчителя, чрез фирмени кредити от подизпълнители и доставчици и с приходи от ремонтна дейност. Макар че предприятието има принципно споразумение да построи още три кораба за "ДОФ индустри", следващите поръчки се очаква да бъдат отменени заради недостига на оборотно финансиране, съобщи източник, близък до ръководството на корабостроителницата.
Кървава баня се разигра в американско училище
Училищата в град Литълтън, щата Колорадо, отвориха врати за първи път в четвъртък (22 април) след кървавата баня в училище "Колумбин" на 20 април, в която загинаха 15 ученика, а други 20 бяха ранени. Седмици ще са необходими "Колумбин" да заработи отново като нормално училище.
Извършителите на масовото убийство, 17-годишният Ерик Харис и 18-годишният Дилан Клеболд, се самоубиха в библиотеката на втория етаж на сградата, в която устроиха зверското представление. Убийците са били ученици от горните класове на училището с криминални досиета. През миналата година Харис и Клеболд са били арестувани за кражба на автомобил. Мотивите им засега не са ясни, но веднага бе отбелязано че 20 април е рожденият ден на Хитлер, а сред жертвите преобладават цветнокожи.
Двамата са известни като членове на "Мушамената мафия". Полицията започна да разпитва всички предполагаеми членове на тази мафия, охарактеризирани от учениците като антисоциални типове, които винаги носят дълги черни мушамени якета. Ключов въпрос за следствието е дали "Мушамената мафия" е само местна престъпна организация, или има последователи и в други американски градове. Полицията е конфискувала личния компютър на Харис, който е захранвал страница в Интернет с информация за "Мушамената мафия". Предполага се, че електронната кореспонденция на Харис ще подпомогне полицията в разследването.
Харис и Клеболд са разполагали с полуавтоматични оръжия, пистолети и самоделни гранати. Количеството им е било такова, че властите защитават тезата за участие и на други в масовото клане. "Всички тези оръжия са твърде тежък товар за две момчета. Очевидно някой им е помагал и в изработката на бомбите", заяви шерифът на община Джефърсън Джон Стоун. Експлозиви са били открити в три коли, паркирани в близост до училището. Полицията издирва собствениците на автомобилите и разследва какво е тяхното участие, ако има изобщо такова, в атентата.
"Северкооп гъмза" предлага 400 лв. дивидент на акция
На предстоящото общо събрание в началото на май ръководството на "Северкооп гъмза холдинг", бивш приватизационен фонд "Северкооп гъмза", ще предложи дивидент от около 400 лева на акция с номинал 1000 лв, съобщи за "Капитал" изпълнителния директор Радослав Бозаджиев. Чистата печалба на холдинга за годината е 2.793 млрд лв. За 1997 г. холдингът раздаде дивидент от 845 лева на акция, от които 400 за увеличение на номиналната стойност на акциите, а останалите в брой. Справката показва, че в момента общият брой на акционерите на холдинга е около 98 600.
Общият размер на приходите за годината е 4.677 млрд. лева, от които най-голям е делът на приходите от продажба на акции - 3.542 млрд. лв., а останалата част - предимно от лихви и дивиденти. Най-голямата продажба през годината е тази на пакет от 25% от капитала на "Тежко машиностроене" (Радомир) - над два милиарда лева. Другите продадени през годината миноритарни пакети са тези от "Бимас" (17% от капитала за 672 млн. лева), от Нефтохим (0.07% от капитала на стойност 260 млн. лева), "Вапцаров" (24% за 262 млн. лв.) и "Метаком - СЛЗ" (34% за 275 млн. лева). В началото на тази година холдингът продаде чрез фондовата борса и пакетът от 34% от акциите на "Нива" АД - Костинброд. Според ръководството на "Северкооп гъмза" причините са както тежкото финансово състояние (задлъжнялост от над един милиард лева), така и предварителната продажба на остатъчния държавен пакет през борсата, който не е дал възможност за участие в продажбата.
Най-голям дял от получените дивиденти представляват тези от "Химко" в размер на 216 милиона лева. Тези дивиденти обаче са получени под формата на нови акции, а не на пари в брой. Към края на миналата година инвестиционният портфейл на холдинга включва инвестиции в 27 дружества. От тях четири са мажоритарни - "Буллип" (67% от капитала), "Дионисий" (52%), "Перун" (51%) и "Рибовъдство" (51%). Останалите дялове са в размер между 25 и 34% от капитала на дружествата, като най-важните от тях са "Яйца и птици Зора" (26%), "Унипак" (26%), "Севко" (33%), "Бисер Олива" (35%) и др. Общи събрания
Общинска застрахователна увеличи капитала си
Акционерите на Общинска застрахователна компания (ОЗК) увеличиха капитала на дружеството с около 150 млн. лв. (сумата е приблизителна, защото все още няма оценка на вещи лица, които да определят каква е точната стойност на направената апортна вноска). Апортната вноска е сграда, която ще послужи за нов офис на застрахователната компания. Засега е взето решение да се направи увеличение от 135 млн. лв. с уговорката, че размерът на увеличението зависи от оценката на вещите лица. При това положение (поне засега) капиталът на компанията възлиза на 3.135 млрд. лв. В момента застрахователите могат да използват последен шанс да увеличат капитала си с апортна вноска, защото, ако бъдат приети промените в закона за застраховането, увеличението ще става само с пари в брой. Според подготвяните промени дори и при създаването на нова компания няма да важи принципът, че половината от капитала може да бъде във вид на апортни вноски от страна на акционерите. Тази законова разпоредба няма да се отнася за дружества, които вече са го направили, преди да влязат в сила законовите изменения.
Увеличението на капитала на ОЗК става изцяло от името на основния акционер "Софийски имоти". Това означава, че общинската фирма увеличава макар и с малко дела на капитала, който притежава. Досега нейният дял бе 35% от капитала, а сега той вече е малко над 37%. "Увеличението не е драстично и квотата на останалите акционери се намалява с около половин процент", коментира Калин Главчев, шеф на Общинска застрахователна компания. Същото е и становището на останалите акционери (ДЗИ, ЗПАД "България", Столична голяма община, "Паркинги и гаражи" и др.). "Освен това постигнахме договореност с останалите акционери, че при евентуално следващо увеличение на капитала на компанията те ще се включат в него, за да се постигне същата акционерна структура, както и преди настоящото увеличение", коментираха от ОЗК.
Сред основните акционери на ОЗК са и ДЗИ и ЗПАД "България", които притежават еднакви дялове в дружеството. След направеното увеличение на капитала те държат вече по около 8.5 на сто от акциите. Двете дружества също възнамеряват да предоставят сгради в провинцията, в които да бъдат открити офиси на ОЗК. Най-вероятно това ще бъде начинът за възвръщането на акционерното съотношение, ако преди това не влязат в сила промените в Закона за застраховането. Ако не успеят да се справят с това времево ограничение, акционерите, които искат да възстановят досегашното разпределение на капитала, ще трябва да извадят пари кеш.
Капиталбанк започна да връща пари на кредиторите си
След месец - на 29 май, ще се навършат три години, откакто влезе в сила вече отмененият Закон за държавна защита на влогове във фалирали банки, в резултат от който държавата се ангажира да изплати напълно гражданските депозити и наполовина фирмените. Законът бе заменен с нов миналата година, но докато той действаше, бяха изплатени средства в 15 затворени банки, в резултат на което бюджетът стана основен техен кредитор. Към февруари 1999 г. емитираните от държавата книжа за държавна защита на влогове и сметки в затворени банки възлизаха на 382.4 млрд. лева.
През целия този тригодишен период нито един синдик не съумя да върне поне частично средства на бюджета. Прецедентът създаде Капиталбанк, която през изминалата седмица започна да изплаща част от задълженията към бюджета. Технически процедурата, която доведе до разплащането, изглежда така - съдът одобри т.нар. частична сметка за разпределение, банката е получила информация от кредиторите, на които ще плати за сметките им, и е започнала да прави парични преводи. На този етап Капиталбанк ще изплаща вземания за около 2.6 млн. долара. Около 240 млн. лева се изплащат на бюджета (това са парите, които бяха изплатени на вложители по закона за защита на влоговете). Още около 2.5 млн. долара ще получат юридически лица, които останаха извън защита на гаранционния закон, т.е. вторите 50 процента от вземанията им. Оттук нататък банката продължава да събира това, което й се дължи, обясниха от Капиталбанк. След натрупване на известна сума пак ще се пристъпи към връщане на пари на кредитори.
Ако в скоро време някоя друга затворена банка също не започне да връща пари на кредиторите си (това предимно е бюджетът), много е възможно Капиталбанк да остане първата и последна банка, която е извършила тази процедура. Причината е, че се предвижда прехвърляне на имуществото на затворените банки в собственост на държавата в замяна на вземанията на бюджета от тях. Един от ефектите ще бъде, че бюджетът няма да чака синдикът да осребри имуществото на банката, за да получи парите си - начин, който се оказа напълно неефективен. Според матрицата към споразумението ни с Международния валутен фонд до края на март трябваше да сме готови със законодателни промени в областта на банковата несъстоятелност, които да направят по-ефективен и бърз процеса. На този етап обаче факт са, и то само на етап първо четене в бюджетна комисия, предимно козметични промени в банковата несъстоятелност, включени в измененията на Закона за банките.
Междубанковите депо-лихви се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица се понижиха, след като банките получиха големи по обем падежи на ДЦК, които значително повишиха левовата им ликвидност.
Овърнайт - депозити се разменяха на 2.3-2.5 на сто годишно, а лихвите по депозити със срок до една седмица бяха 2.9-3.1 процента. Депозити със срок до един месец се търгуваха на 3.5, а със срок до три месеца - на 4.5 на сто.
В сряда Министерството на финансите плати 30 милиарда лева падеж на три емисии сконтови ДЦК. Приходите от падежи надвишаваха номинала от 20 милиарда лева на продадените в понеделник тримесечни и едногодишни ДЦК. Високата наличност на свободен ресурс позволи на банките да подадат големи по обем поръчки за аукционите и доходността на тримесечните книжа, на основата на която се определя основният лихвен процент, падна с 0.04 пункта до 4.67 на сто годишно, най-ниско ниво от въвеждането на валутния борд през юли 1997 г. При постъпили поръчки от над 42 милиарда лева доходността на едногодишните ДЦК се понижи до 5.79 на сто годишно.
Дилъри очакват през текущата седмица да се повиши цената на левовия ресурс, тъй като за периода банките ще получат само 6.2 милиарда лева лихви и падежи на ДЦК, а предстоящият сетълмент на аукциони възлиза на 28 милиарда лева. В петък министерството предложи на аукцион емисия петгодишни облигации с номинал три милиарда лева, която банките трябва да платят на 29 април. На аукциони в понеделник се предлагат емисия тримесечни сконтови ДЦК и емисия двегодишни лихвени облигации с общ номинал 25 милиарда лева.
Печалбите на фондовете намаляха. Мажоритарните пакети са преразпределени
През изминалата година печалбата на повечето от бившите приватизационни фондове намалява или остава на същите нива в сравнение с предишните години, показват обобщените финансови резултати от изминалата година. Регистрираната печалба при тях е в пряка зависимост от скоростта на преструктуриране на портфейлите от ценни книжа, придобити от първата вълна на масовата приватизация след отварянето на търговията на фондовата борса през октомври 1997 г. Като правило фондовете извършиха най-големите си продажби през първите шест месеца от началото на търговията, когато имаше интерес към акциите на големите дружества и цените бяха високи.
Прехвърлянето на големите пакети от по-малки и неатрактивни предприятия продължи до края на миналата година. Повечето от фондовете имаха сключени предварителни договори както помежду си, така и с чужди инвеститори за някои наистина големи и атрактивни предприятия. Спирането на тези големи сделки обаче ще означава, че занапред те ще трябва да разчитат само на два основни източника на приходи - от дивиденти и от епизодични продажби.
Почти всички от 25-те най-големи бивши приватизационни фондове приключват миналата година с печалба. Номинално най-голяма е печалбата на "Доверие - обединен холдинг" - над девет милиарда, следват "Златен лев" и "Петрол холдинг груп" с над пет млрд. лева печалба. Печалбата на акция е най висока при "Нефтохим инвест" (номиналът на акциите е 3500), следват "Света София" и "Златен лев" със съответно 2816 и 2580 лв. за акция. При създаването на приватизационните фондове "Света София" беше на едва 18-о място по привлечен капитал, но печалбата на холдинга тази година надхвърля финансовия резултат на далеч по-големи при създаването си фондове.
Дивидентите, които ще раздават бившите фондове, още не са известни, тъй като редовните годишни акционерни събрания все още не са проведени. В някои от тях ръководните органи вече са изготвили предложението, което ще направят по време на събранието за размера на дивидента.
Придобитите от приватизационните фондове по време на първата вълна акции представляваха около 10% от активите, подлежащи на приватизация. Впоследствие част от пакетите бяха продадени на инвеститори, а по-голяма част - разменени между самите фондове. Така една голяма част от средните по големина предприятия в страната станаха собственост на бившите фондове.
Българските брейди-облигации останаха евтини
Инвеститорският интерес към вложения в български брейди-книжа през изминалата седмица остана на ниско ниво поради опасения, че конфликтът в съседна Югославия и забавеното икономическо развитие на европейските страни ще има негативно отражение върху финансовата сигурност на страната.
Според оповестения доклад на ОИСР България няма да може да достигне планирания растеж от 3.7, 4.8 и 5.1 на сто съответно за 1999, 2000 и 2001 г. "България може да достигне този растеж от бум в частния сектор или чувствително подобряване на предпоставките за стимулиране на чуждестранните инвестиции. Нито едно от тези две условия не са реалност на този етап. Международните инвеститори са оправдано предпазливи към разширяване на банковите и кредитните операции в България", се казва в доклада на ОИСР.
Кризата в Югославия продължи да оказва натиск върху инвеститорския интерес към страната. Според разчети на правителството, ако конфликтът продължи, страната ще привлече не повече от 50 на сто от първоначално планираните 1 милиард долара чужди инвестиции за тази година. В изказване, свързано с кризата в Косово, министър-председателят Иван Костов предупреди, че евентуално продължаване на конфликта за повече от седем месеца ще причини дефицит от 1 милиард долара в платежния баланс. Това заедно със спирането на продажбата на "Биовет" заради Югославия сериозно подкрепи опасенията на инвеститорите към сигурността на целия Балкански регион.
Късно в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 66.125/250 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 65.500, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 57.500/750.
Доларът поскъпна рекордно спрямо еврото
Левът с най-ниски нива за последната една година
През изминалата седмица единната европейска валута достигна нива, които едва ли и най-големите песимисти са предвиждали при въвеждането й на 4 януари тази година. По всичко личи, че кризата в Косово няма да приключи скоро, което значи, че лошите новини за еврото тепърва може да се задълбочат. Още в понеделник агресивни продажби на евро от големи инвестиционни фондове свалиха курса на еврото до 1.0602 долара. Президентът на Европейската централна банка Вим Дуизенберг призна, че прогнозите за икономическия растеж в евро-зоната се преразглеждат в отрицателна посока, и допълни, че на този етап няма никакви признаци за забавяне на икономическата активност в САЩ. Коментарът на Дуизенберг дойде в момент, когато финансовите експерти очакваха поне някаква вербална подкрепа за еврото. В същото време президентът на Бундесбанк Ханс Титмайер заяви, че няма притеснения за падане на еврото под един долар, с което спредът от 1.06 до 1.00 бе оставен на практика без защита. Единственият положителен фактор за еврото на този етап бе информацията, че за първи път от девет месеца насам индексът на бизнесклимата в Германия отбеляза ръст, което според наблюдатели на пазара дава основание за оптимистични очаквания за промишленото производство на страната в средносрочен план. Непосредствената подкрепа за еврото от оптимизма на експертите стигна да повиши цената на европейската валута до 1.066 долара късно във вторник. Засилването на активността на фондовия пазар в САЩ повиши цената на долара до 1.0577 късно в сряда. Поевтиняването на еврото достигна до 1.0571 в четвъртък, което е основно техническо ниво на съпротива според финансовите експерти. Песимизмът на инвеститорите в европейски активи бе засилен и от изказването на италианския министър-председател Масимо д'Алема, който призна, че войната в Косово е намалила значително покупателната способност на италианците. Подобно е положението и в Германия и Франция, които на практика представляват определящите фактори за евро-зоната.
Падането на еврото бе ограничено над нивото 1.05 в края на седмицата след изказването на председателя на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан, който заяви, че не се очаква промяна на доларовите лихви в краткосрочен план.
"Проблемът в момента е недоверието на инвеститорите в Европейската централна банка като определящ фактор на пазара", каза дилър от европейска инвестиционна банка. "За разлика от Федералния резерв ЕЦБ все още няма необходимия авторитет да повлияе на валутната търговия."
Поевтиняването на еврото на световните пазари доведе и до поскъпване с около 20 лева на щатската валута спрямо лева до 1841/1842 лева късно в четвъртък. Това бе най-ниското ниво за българския лев от 2 април 1998 г., когато един долар се разменяше за 1843/1844 лева на междубанковия пазар. На кешовия пазар котировките на обменните бюра достигнаха 1835 лева курс купува срещу 1850 курс продава. Евентуално продължаване на поскъпването на долара на международните пазари може да доведе до преминаване на границата от 1869/1870 лева от август 1997 г., което е най-ниско ниво на лева от въвеждането на валутния борд в страната.
Спрямо еврото левът поевтиня през седмицата с около пет лева до 1951/1953 лева. Според дилъри интересът към еврото от страна на банките бе висок поради повишената ликвидност на системата след приходите от падежи на ДЦК през седмицата. Дълга позиция в евро има определено предимство за банките, тъй като позволява баланс на валутните експозиции за предпазване от загуби при резките движения на евро/долар на международните пазари.
Накратко
За първи път от 14 месеца през изминалата седмица едномесечните фючърсни контракти на суровия петрол се котираха над 17 долара за барел. Очакванията за продължителни военни действия в Югославия и оптимизмът сред участниците на пазара за висока степен на придържане на страните - членки на ОПЕК , към договорените по-ниски производствени квоти са факторите за поскъпването на енергийната суровина. В края на март петролният картел заедно с Русия, Мексико, Норвегия и Оман решиха във Виена да намалят съвкупното производството с 2.1 млн. барела дневно. "Резултатът от действията на ОПЕК е очевиден. Вярно е, че договореното не се изпълнява 100%, но когато рафинериите получават все по-малко суров петрол, пазарът реагира незабавно", заяви Джим Фидлър, вицепрезидент на нюйоркската "ED&F Man".
Продължителните военни действия рефлектират върху потреблението на керосин и дизелово гориво, използвани от изтребители, хеликоптери и сухопътни военни машини. През миналата седмица барел керосин се търгуваше за 30 долара - най-високата цена от година насам. Правило е във военно време инвеститорите да излизат на дълги позиции - покупка на петрол на спот пазара с опция за продажба на фючърсния.
Бордът на директорите на Международния валутен фонд се надява да получи съгласието на финансовите министри на страните - членки на фонда, в началото на следващата седмица за продажбата на част от златния резерв на фонда, възлизащ на 29.25 млрд. долара. Продажбата цели финансирането на обслужването на дълговете на най-бедните държави към МВФ, Световната банка и правителствата на богатите държави. От финансовите министри не се очаква да дефинират с какво количество МВФ ще се раздели и кога ще го направи. Шефовете на фонда препоръчват продажбата на 5 млн. унции злато, докато най-големият донор на фонда, Съединените щати, прокарва тезата за двойно по-голямо олекване на златния резерв.
Основният въпрос, на който финансовите министри ще търсят отговор, е как да финансират обслужването на дълга на бедните държави, без да бъде намалена финансовата помощ за финансовите системи и платежните баланси на тези държави.
Официален източник от "Роснефт" заяви в края на миналата седмица, че производството на руската държавна петролна компания ще се свие рязко през настоящата година.
"Роснефт" ще изнася с 21.6% по-малко петролни продукти, а вътрешният пазар ще бъде лишен от количества, равняващи са на 22.7% от миналогодишните. Според ръководството на компанията чистата печалба за текущата година ще достигне 152 млн. долара. Не е ясно обаче дали тази сума е получена по методиката на руските счетоводни стандарти или международните. Миналата година компанията реализира загуба от 160 млн. долара.
Държавен вестник
С над 10% са се понижили цените на имотите във Варна
Цените на недвижимите имоти в град Варна са се понижили с 10-15% спрямо есента на миналата година. Тази тенденция на спад в стойностите на имотите не е нова, тя се наблюдава от месец март миналата година и обхваща определени райони и тип имоти. Като пример можем да дадем кв. "Младост", където в началото на миналата година за 12-15 хил. долара можеше да се купи двустайно жилище, сега за тези пари може да се закупи тристаен апартамент. Според г-н Градев, управител на агенция за недвижими имоти "Градев", в момента цените на имотите са стигнали своето дъно и е логично да започнат плавно да се покачват. Наблюдават се масови откази от вече договорени сделки и причина за това е страхът от войната в съседна Югославия. Хората предпочитат да запазят пари в брой, отколкото да инвестират в имот. Търговията не е замряла, но войната даде отражения, коментира г-н Градев.
Предлагането в морската ни столица надвишава неколкократно търсенето, а купувачите са ограничен кръг. Търсенето е сведено до търговски помещения и бизнесимоти, като цените не се коментират, на места те могат да се мерят със софийския булевард "Витоша". Предлагане на бизнесимоти липсва, но се очаква в скоро време появата на пазара на голямо количество ново строителство, като за търговия с подобен род имоти може да се говори едва след като те имат издаден акт 16.
Спадът в цените касае и новото строителство. В момента в централната част на града цената на кв.м ново строителство е 300 долара, в редки случаи до 350 долара, а допреди година се говореше за стойности от 400-500 долара на кв.м. В същото време цената на старото строителство в сърцето на Варна е около 30 000 долара за тристайно жилище (около 80 кв.м).
В началото на миналата година средната покупателна способност на хората се определяше от посредниците на 15-20 хил. долара, в края на 1998 г. тя беше 10-15 хил. долара, а в момента варненци са склонни на покупки от 10 хил. долара до максимум 13 хил. долара. За тази цена в момента в града може да се купи гарсониера на добро място или двустайно жилище.
Спадът в цените касае и парцелите. Между 10 и 50 долара на кв.м се предлагат терените около града. Районите "Траката" и "Евксиноград" остават предпочитани за покупката на парцели. Цените там се движат между 30 и 40 долара на кв.м, в много редки случаи и до 50 долара. Цените на терените за строителство в другите вилни зони около Варна са от 10 до 25 долара за кв.м. В курортните комплекси до морето, където има предлагане на реституирани имоти, цените достигат до 100 долара за кв.м. Няколко зони около Варна имат строителна забрана и там на практика в момента няма пазар. Допреди няколко години същите тези имоти представляваха голям процент от търговията с имоти в града.
Внушителните суми от 250 000 до 300 000 долара се надяват да получат собственици на големи реституирани имоти в Морската градина. Преди години имаше интерес към покупката на подобни имоти от страна на инвеститорите, но тогава собствениците им водеха дела за възстановяване на собствеността. Сега се наблюдава обратното.
Ситуацията е аналогична и при наемите. Цените са се понижили средно с около 10%, а интересът се свежда основно до магазини на оживени търговски улици и офиси. Търсенето на апартаменти се изразява в най-добрия случай до двустайни жилища. От началото на месеца се наблюдава традиционното за сезона търсене на къщи за сезонно ползване. На пазара в момента се предлагат много луксозни вили, ново строителство, напълно обзаведени, някои от тях със собствен басейн и сауна, а месечната рента е от порядъка на 1200-1500 долара.
Срокове
Календар на деловите прояви за 1 -11 май
До 10 май се заявяват бонове срещу неизплатени заплати
Хората със заработени към 31 декември 1997 г., но неполучени заплати, могат да заявят желанието си да получат за полагащите им се суми инвестиционни бонове вместо пари. Това те първо трябва да направят пред работодателя-длъжник на заплатите. Срокът за това е 10 май 1999 г., като през февруари бе удължен с три месеца поради слабия дотогава интерес.
Право на компенсация с инвестиционни бонове имат всички, които са работили в предприятия с над 50% общинско или държавно участие и към датата на влизане в сила на наредбата (6 декември 1998 г.) не са получили заработеното към 31 декември 1997 г. парично трудово възнаграждение.
Заместването на паричната заплата с инвестиционни бонове става само по желание на работниците. От социалното министерство съветват, ако предприятията длъжници са в лошо финансово положение, работниците да поискат компенсация с инвестиционни бонове. До края на седмицата това са поискали около 100-тина души, съобщиха от ведомството. Неизплатените заплати, за които могат да се потърсят компенсационни бонове, се изчисляват на около 50 млрд. лв. Каква друга възможност за получаване на неизплатените заплати имат работниците? Малко вероятен е вариантът бюджетът да отпусне целева субсидия на предприятията длъжници. Вторият вариант е предприятията да се закрепят финансово, което да им позволи да издължат заплатите. Това е трудно за представяне предвид на допълнителния натиск върху икономиката заради войната в Югославия. Така най-реален остава вариантът за обезщетяване чрез инвестиционни бонове, въпреки че остава проблемът с тяхното използване. Засега боновете основно могат да се използват в приватизационни сделки и в централизираните търгове на масово раздържавяване.
Заплатите се поискват в начисления по ведомостите на предприятието размер, намален с подоходния данък и задължителните осигурителни вноски, но увеличен с лихвите за периода на неизплащане. За този период се взема времето от месеца, следващ месеца, през който е трябвало да се изплати заплатата до влизането в сила на наредбата. За лихва се взема основният лихвен процент за съответния период.
Според наредбата с бонове може да бъде компенсирана цялата дължима сума на един работник, но не и част от нея. Допълнителните бонове се издават в съотношение един бон равен на един лев.
Срокът 10 май важи за подаване на заявленията до ръководителя на съответното предприятие, с което работникът изисква да се определи неизплатената му сума. До 20 май предприятията изготвят обобщена справка за всички, поискали инвестиционни бонове. След това в срок от пет работни дни работниците могат да оспорят данните, изготвени от предприятието. Друг срок от 15 дни тече от последната дата за оспорване, в който срок предприятието изпраща окончателна справка до социалното министерство. В десет дни от последния срок работниците могат да получат от предприятието своята окончателна справка.
След това работникът трябва да предостави тази справка в районната инспекция по труда по адресната си регистрация. След повече от месец районната инспекция трябва да получи удостоверение, издадено от социалното министерство. Въз основа на това удостоверение на името на работника се зачисляват допълнителните инвестиционни бонове.
Програма финансира местното икономическо развитие
На 20 май изтича срокът за представяне на предложения за финансиране по програмата на Европейския съюз "ФАР-Партньорство- микропроекти". Тя гарантира безвъзмездна помощ за проекти, свързани с местното икономическо развитие.
Могат да кандидатстват само нестопански организации със седалище в региона на осъществяване на проекта. Те трябва да са регистрирани по Закона за лицата и семейството с основна цел - местното икономическо и социално-икономическо развитие. Условието е да не са част от национална структура и да имат постоянен щатен персонал. "Подходящи кандидати са местни бизнессдружения, агенции и центрове за регионално развитие, екосдружения", уточнява Донка Проданова, програмен директор на Съюза на българските фондации и сдружения.
Задължително условие е във всеки проект да участват най-малко двама партньори. Това могат да бъдат местните власти например. Общото изискване е партньорите да докажат, че са независими от правителството, че не се финансират изцяло от държавния бюджет и не развиват политическа дейност.
Приоритетни са три области за финансиране - местно и регионално развитие; социално-икономическо развитие и бизнесразвитие. Програмата ще субсидира проекти, свързани с подобряване на услугите на местно и регионално ниво. "На подкрепа ще се радват предложения, които водят до създаване на бизнесинкубатори например, където местните предприемачи могат да разчитат на специализирани консултации - информационни, данъчни, счетоводни и т.н. Проектите могат да бъдат насочени към защита интересите на потребителите или към развитие на туризма и на екотуризма в региона", уточнява Донка Проданова. Може да се поискат пари за издаване на проспекти, които да бъдат от полза за чуждестранни партньори - например кои са българските хотели, къде да почиваме през лятото или кои са местните малки и средни предприятия и какъв е техният предмет на дейност. Предложения, свързани с поощряването на инвестициите и иновациите на местно ниво, също имат шанс.
"ФАР-Партньорство-микропроекти" няма да финансира стипендии или дарения, научни изследвания, организацията на конференции и семинари. Програмата не отпуска кредити, не субсидира инфраструктурни проекти, не поощрява покупката на машини и съоръжения, на земя, сгради и офиси. Няма да се класират проекти, насочени към разработване на стратегии за развитие или учебни програми. Не се финансират дейности, свързани с укрепване и защита на граждански права, с местно самоуправление, с развитие на медии или с утвърждаване на парламентарни практики.
Програмата ще подкрепи проекти с продължителност до една година на стойност от 2000 до 15 000 ЕКЮ. Отпуснатите средствата гарантират до 90% от необходимата сума за осъществяване на предложението. Останалите 10% трябва да бъдат осигурени от кандидатите. Партньорите могат да предложат свои финансови средства, да осигурят помещения или техника, да гарантират доброволен труд.
При одобрение кандидатът трябва да открие отделна банкова сметка. Парите се превеждат на три етапа - 50% след подписване на договора с делегацията на Европейската комисия, 30% - след утвърждаване на междинния доклад за изпълнението на проекта и на финансовия отчет, и 20% - след утвърждаване на заключителния доклад и финансовия отчет.
Трябва да попълните специален формуляр за кандидатстване (по образец). В него се дават основни данни за партньорите, прилага се кратка обосновка на проекта, описват се разходите по осъществяването му. Необходимо е да приложите: декларация за партньорство (по образец), копие от съдебната регистрация и от устава на водещия партньор. Изисква се списък на учредителите и на членовете на управителния съвет. Депозирайте и годишен финансов отчет. Необходимо е да опишете изпълнените досега от вашата организация проекти. Изисква се и професионална биография на координаторите. Комплектът от документи трябва да бъде придружен от отворен плик с марка и адрес за обратна кореспонденция. Документите се подават в регионалните административни центрове на програмата (вж. таблицата).
Експерти ще оценяват проектите в два кръга - на регионално и на национално ниво. До края на юли т.г. кандидатите ще бъдат уведомени за окончателното решение на делегацията на Европейската комисия. Договорите за изпълнението на проектите ще бъдат сключени до средата на септември.
У нас програмата се администрира от коалиция "Партньорство". Тя обединява Съюза на българските фондации и сдружения, Българската асоциация за регионално развитие, Националното сдружение на общините и Регионалния център на нестопанските организации - Пловдив.
Валутните депозити са възможност за спестяване на гражданите
Банките, които предлагат откриването на валутни влогове и депозити на граждани, са: Булбанк, Евробанк, Българска пощенска банка (БПБ), ОББ, Биохим, Хебросбанк, Експресбанк, Централна кооперативна банка, БРИБАНК, Росексимбанк, Нефтинвест, Тексимбанк, Националната банка на Гърция (НБГ), Ксиосбанк и Райфайзенбанк България. Обикновено за откриване на валутни спестовни сметки банките изискват личен паспорт.
При избора на банка и форма на вложението трябва да имате предвид, че в някои спестовни институции валутните вложения се делят на три вида - срочни депозити, разплащателни сметки и спестовни влогове. Внасянето на суми по срочните депозити или тегленето на пари от тях може да се извършва на предварително определени дати, които зависят от срока на депозита. Изтеглянето на пари от депозитите преди срока води до намаляване на лихвата - един вид санкция на банката за неспазване на условията по договора. Без наказателна лихва са т.нар. стандартни срочни депозити в Евробанк. При разваляне на едномесечен депозит банката ви начислява първоначално договорената лихва само върху 15 дни. Така например при вложени 5000 долара и месечна лихва от 0.29% при предварително изтегляне ще получите лихва за месеца от 7.25 долара. Ако се прилага стандартното наказание - лихвата по безсрочни депозити, месечният доход ще е около 2.1 долара.
Спестовните влогове се третират като безсрочни депозити, което означава, че по тези сметки гражданите могат да влагат или изтеглят пари във всеки момент без намаляване на договорената лихва. За сметка на това удобство лихвата по спестовните влогове е няколко пъти по-ниска от срочните депозити.
Обикновено по разплащателните сметки банките предлагат по-ниска лихва в сравнение със срочните и безсрочните депозити. Тези сметки са предназначени за разплащане с чужда валута. Въпреки това повечето банки твърдят, че няма да ви откажат разплащане с валута дори от безсрочен депозит. "Безсрочните депозити се препоръчват на граждани, които не знаят в кой момент ще им потрябва депозираната валута", коментира служител на банка.
Веднъж решили да вложите парите си във валутен депозит или влог, трябва да изберете на коя валута да се доверите. Според банките сред най-предпочитаните валути са: американски долари, германски марки, британски паунди и швейцарски франкове. В почти всички банки можете да си откриете депозит в долари, марки и швейцарски франкове. Влогове в британски паунди, които да се олихвяват, можете да откриете в Булбанк и Експресбанк. Това можете да направите и в другите банки, но съществува вероятност сметките ви да не се олихвяват. Най-често срещаните видове валутни депозити на банките са показани в таблица 1. От финансовите институции съобщават, че могат да се договорят депозити и в други валути. "За това няма законова пречка", смята експерт от БНБ. Банките откриват и сметки в евро и във валути, влизащи в новата европейска парична единица. Това са: австрийски шилинг, белгийски франк, испанска песета, финландска марка, френски франк, ирландска лира, италианска лира, холандски гулден и португалско ескудо. Лихвите по евро-сметките обикновено съвпадат с тези по депозитите в марки. Засега евро-сметките са безналични. Изтегляните суми от тях трябва да са в друга валута.
Невинаги максималната лихва по депозита ви гарантира най-добър доход. Когато избирате банка за вложение, трябва да имате предвид какви такси и комисиони ще ви взимат. В допълнение - повечето трезори изискват минимални суми за откриване и поддържане на валутен депозит. Сред банките, които не изискват минимални суми, са: Евробанк и БРИБАНК (виж таблица 2). Минимален размер на вложената сума от Евробанк ще ви изискват при откриване на специфичния влог - златен депозит.
При сключване на договора с банката за откриване на валутен депозит трябва да внимавате за клаузи за предварително известяване за теглене на суми. Това се прилага от ОББ, Биохим и БПБ. В някои случаи комисионите за теглене на валута зависят от това дали и кога сте съобщили на финансовата институция за изтегляната сума.
За срочни депозити в големи размери банките предвиждат по-високи лихви. По-високи лихви можете да договорите в ТБ "Биохим", ОББ, Националната банка на Гърция и БПБ. Банките се различават в сумите, над които се договарят лихвите. Най-ниска е тази сума при НБГ - 50 хил. долара.
Нестандартни услуги за валутни депозити предлагат две банки - Евробанк и Росексим. Двете кредитни централи дават авансова лихва по депозитите си. Това означава, че още при внасянето на сума по сметка тя се олихвява. При останалите банки олихвяването става в края на периода, а по разплащателните и безсрочните депозити - в края на годината.
Застраховка на депозита и надбавка над лихвата по обикновените депозити ще ви предложат в Евробанк. Сумите по този депозит над държавно гарантираните са застраховани. Вложителят не плаща цената на застраховката. Банката прави застраховката в "Евро инс".
Преди да решите в коя валута да откриете депозит, трябва да вземете под внимание очакванията за промяна във валутния курс. На практика промяната в обменния курс може да компенсира начисляваната лихва по депозита, дори може да се стигне до загуба за вложителя. Може да се приеме, че от гледна точка на левовата равностойност валутен риск не съществува при марката заради фиксирания курс.
*Лихвите се отнасят за "златен депозит", като за обикновените депозити са по-ниски
**Лихвата за влогове над 10 хил. долара е 3.3%
* Минималната сума се отнася само за "златен депозит". При обикновените депозити няма изискване за минимална инвестиция
Предстоящо
Фонд "Земеделие" обяви нова инвестиционна линия
Нова инвестиционна програма "Оранжерии" обяви фонд "Земеделие". С това инвестиционните програми на фонда станаха седем (в предишни броеве на "Капитал" бяха обяснени условията на финансиране).
По програма "Оранжерии" ще се подкрепят начинания в размер до 1 млрд. лв. Собственото участие на земеделския производител трябва да бъде минимум 35% от общата стойност на проекта. Това означава, че максималният размер на средствата, отпускани от фонда, е 650 млн. лв. Парите могат да бъдат използвани за строителство на нови модерни оранжерии на площ до 10 дка, с отопление, капково напояване и инсталация за въглероден двуокис. Инвестиционният проект трябва да бъде съгласуван предварително с всички инстанции, предвидени в Закона за териториалното и селищното устройство и правилника за приложението му. Срокът за погасяване на кредита е до 72 месеца, от които 24 - гратисен период.
Фондът одобри и ново направление "Пчелини" към вече действащите шест инвестиционни програми - "Земеделско начало", "Българска ферма", "Развитие", "Планинско земеделие", "Екоземеделие", "Млад земеделец". Ще се отпускат средства за създаване, възстановяване и разширяване на пчелини и пчелни стопанства, както и за производство на елитни и племенни пчелни майки. По програмите "Земеделско начало", "Планинско земеделие" и "Млад земеделец" може да кандидатствате за кредити до 15 млн. лв. за създаване на пчелини (до 50 пчелни семейства). Срокът за погасяване е 78 месеца, с 24 месеца гратисен период. Само по програма "Земеделско начало" срокът за издължаване е 72 месеца.
Кредити от 260 млн. лв. за промишлено пчеларство ще се отпускат по програма "Развитие". Става въпрос за отглеждане на над 300 пчелни семейства. Срокът за връщане е 60 месеца, от които 24 са гратисни. Отпусканите средства по програма "Екоземеделие" са до 80 млн. лв., тук се изисква 25% собствено участие на кандидата. Срокът за издължаване е 30 месеца, от които 18 са гратисни. До 100 000 млн. лв. за разширяване на пчелните стопанства можете да ползвате по програма "Българска ферма" при 10% собствено участие. Срокът за погасяване е 60 месеца, с 18 месеца гратисен период.
За кредити по инвестиционните програми могат да кандидатстват физически и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители в съответното областно управление "Земеделие, гори и аграрна реформа". Задължително условие е да нямате стари дългове към фонда. Кандидатства се само за един кредит по една програма до пълното му издължаване. Ако имате неизпълнени задължения към фонда, губите право да сключвате договори за следващите две години от датата на окончателното връщане на вече взетия заем.
"Биовет" отново е в регистъра на публичните дружества
Акциите на едно от най-атрактивните предприятия от първата вълна на масовата приватизация, "Биовет" (Пещера), скоро отново ще могат да се търгуват на "Българска фондова борса - София", след като през изминалата седмица Комисията по ценни книжа и фондови борси взе решение да впише дружеството в регистъра на публичните дружества. "Биовет" беше отписан от него през януари и търговията с акциите му спря в началото на февруари. Това съвпадна с избирането на американската фирма ICN Pharmaceuticals за купувач на мажоритарния пакет от предприятието, поради което от дружеството заявиха, че новият собственик едва ли ще прояви интерес към това "Биовет" да възстанови своя публичен статут. Провалът на приватизационната сделка обаче промени нещата.
Единственото събитие на фондовата борса през седмицата беше първата сключена сделка с акции на "Електроимпекс" - за първи път от началото на публичното предлагане, стартирало през март тази година. Бяха прехвърлени 2236 акции на единична цена от 2.8 млн. лева, или общ обем на сделката 6.3 млрд. лева. Регистрираната на борсата цена е значително по-ниска от първоначално обявената около 3000 долара за акция. Прехвърленият пакет представлява 63% от капитала на дружеството.
През изминалата седмица обемите на сключените сделки на борсата отново продължиха да падат. За периода 16 - 22 април общият обем на сделките на всички пазари на борсата беше 6.6 млрд лв., от които близо 6.3 се падаха на прехвърлянето на акциите на "Електроимпекс". Дори и голяма част от останалия обем също се дължаха на сделки с големи пакети акции на нисколиквидни дружества (виж таблицата).
На официалния А пазар се изтъргуваха символични количества акции на ОЦК - Кърджали, и малки количества акции на "Полимери" със забележим спад на цените в края на седмицата до 6000 лева за акция. На по-ниския В сегмент търговията отново е около три милиона лева без резки промени в цените. Спад в цените обаче беше регистриран на временния пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове. Търговията на този пазар вече традиционно се движи в рамките на 40-50 милиона лева седмично, което си остава твърде незначителна сума за пазар, на който са листвани едни от най-големите приватизационни фондове, и дружества като "Варненска корабостроителница" и "Бимас". На свободния пазар бяха регистрирани по-големи сделки с акции на "Булгартабак холдинг", за около 112 милиона лева, с леко покачване на цената. Търговията с акции на "Солвей - Соди" отбеляза едно от най-ниските си нива - общ седмичен оборот едва осем милиона лева.
Общата селскостопанска политика в ЕС
Общата селскостопанска политика е областта, в която интеграцията е най-напреднала и която поглъща най-голяма част от бюджета на общността*1. И това е разбираемо - селското стопанство е стратегически отрасъл, при това много чувствителен към пазарните промени. Над 8.2 млн. са земеделците и риболовците, което прави 6.2% от населението (срещу 21% през 1960 г. и сравнено със 7.9% от населението в Япония и само 2.9% от това в САЩ). Земеделието формира само около 3% от брутния вътрешен продукт, но не това определя неговата жизнена важност.
I. ОСП е най-сложната политика на ЕО, богата на разнообразни и трудни за проследяване мерки на въздействие*2.
1. В сегашния си вид тя се подчинява на четири основни принципа:
2. ОСП преследва няколко отчетливо формулирани цели:
II. ОСП се състои от два големи дяла: пазарна политика (контрол и подпомагане на производството и реализацията) и структурна политика (модернизиране на организацията и производителността на труда).
1. Общата организация на селскостопанските пазари (пазарна политика) съчетава принципите на свободния пазар (водещ за ЕО) с идеите на модерния протекционизъм (неизбежен за такъв важен и чувствителен отрасъл), доколкото изобщо такъв е допустим според споразуменията на Световната търговска организация. Основната цел е да се осигури минимално гарантирано ниво на доход за производителите - чрез въздействие върху цените или осигуряване на реализацията на продукцията. В зависимост от продукта организацията може да вземе формата на правила за конкуренцията, координация на националните пазари или (най-често) единна регламентация на европейския пазар.
Предвидени са множество мерки, централни по важност, сред които са: регулирането на цените (говори се за 3 вида цени ориентировъчни, към които трябва да се стремят участниците на пазара цени за интервенция, под които възможните загуби се компенсират от орган за интервенция при FEOGA; минимални продажни цени за вносните стоки в ЕС*5), помощи за производството и продажбата на различни продукти (вкл. такива, които не са стопански атрактивни, но производството им е необходимо); мерки за съхраняване при забавяне на реализацията и общ механизъм за стабилизиране на вноса и износа.
При осъществяването на всички тези мерки централна роля се пада на Европейския фонд за ориентация и гаранции в селското стопанство. Най-сериозните усилия се насочват към зърнените култури, захарта, слънчогледа, производството на говеждо месо и винарството и лозарството. От особено значение са мерките за недопускане на временен недостиг или свърхпроизводство на определени продукти. Сериозни усилия се полагат и за професионалната квалификация и научноизследователската дейност, както и за поощряване на потреблението на определени продукти.
2. Основната идея на структурната политика в рамките на ОСП е насочена към оптимизиране на използването на ресурсите в селското стопанство чрез модернизиране и повишаване на производителността. Основната тежест се пада на секция "Ориентация" на FEOGA съвместно с другите структурни фондове (елемент на регионалната политика на ЕО). Въз основа на критерии като ниска степен на икономическо развитие, нисък доход от земеделска дейност, ниска гъстота на населението или тенденция към обезлюдяване, се изработва списък на селските райони, нуждаещи се от подпомагане, включващи 28.5 милиона население (или 8.2% от цялото в ЕС). Използват се мерки като "временно замразяване" на обработваема земя (срещу свърхпроизводство), стимулиране на конверсия на производството от свръхпредлагани към търсени стоки; по-ранно пенсиониране на работещите и финансиране на професионална преориентация; стимулиране на кооперирането на производители и ред други.
III. ОБЩАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБОЛОВА също се разглежда в рамките на ОСП. ЕС е третият в света производител на риба, а пазарът на морски продукти е традиционно дефицитен. ЕС разполага с над 100 000 риболовни кораба, от които 21 000 - в Гърция, 17 000 - в Италия, и т.н. Най-голям дял в улова - над 32%, се падат обаче на Испания (629 000 тона годишно).
Уредбата на производството и търговията с риба в ЕС също е изцяло в компетентността на общностите и е реализирана в десетки актове на "вторичното законодателство", основната цел на които е да се осигури задоволяване на пазара при неотменно съхраняване и развитие на природните ресурси и строг контрол над количествата и видовата характеристика на добива. В този отрасъл също се води структурна политика и са установени множество механизми за интервенция от страна на общността.
Особено значими са споразуменията с трети страни, най-вече в средиземноморския район (където се намират такива крупни световни производители на риба като Мароко и др.).
В следващия брой: ОБЩА ПОЛИТИКА ЗА ЗАЩИТА НА СВОБОДНАТА КОНКУРЕНЦИЯ В ЕС.
*1 През 1979 г. ОСП е поглъщала 75% от бюджета, през 1985 - 70%, през 1993 - 52%, а през 1997 - 44%. За периода до 2006 г. се предвижда по-нататъшно намаляване на дела на ОСП в бюджета, но въпреки това той ще остане най-голям.
*2 Реорганизацията на ОСП и поставянето й на нови основи продължава и до днес да бъде повод за множество принципни спорове и вътрешно разделение между страните членки и е един от основните проблеми за реформите в ЕС, поставени остро за решаване тази година, включително и на Европейския съвет в Берлин през март.
*3 Правилата на ГАТТ (вече Световна търговска организация) силно затрудняват тази политика и стимулират конкурентоспособността на стоките, произведени извън общността.
*4 Великобритания например дълги години недоволстваше от твърде големия си дял във финансирането на ОСП спрямо твърде малката част, която получаваше, и постигна механизъм за "компенсиране" на такива "нетни донори" на ОСП като нея.
*5 Механизмите за контролиране и подпомагане на цените в ОСП са сложни и динамични, поради което не можем да си позволим да ги разглеждаме тук.
"Крес" губи позиции в рекламата на БНТ
Делът от рекламния оборот на БНТ, който минава през близката до "Крес" рекламна агенция "Пиеро 97", за първите три месеца на 1999 чувствително е намалял в сравнение с миналата година. Това показват официалните данни от дирекция "Маркетинг и продажби" на държавната телевизия.
За първото тримесечие на тази година през "Пиеро 97" в БНТ са вложени 28% от парите за реклама и спонсорство. През 1998 г. рекламната агенция имаше повече от половината от този пазар. За цялата минала година през близкия до "Крес" медиашоп са минали 42% от извънбюджетните приходи на телевизията, показват официалните данни оттам.
Това обаче най-вероятно не означава, че делът на "Крес" на рекламния пазар като цяло е намалял - възможно е клиентите на бившия тотален монополист да са се пренасочили към други телевизии и най-вече към "Нова". След абсурдната забрана за рекламиране в най-гледаното време по БНТ оборотът по столичния канал нарасна неколкократно.
Най-голямо увеличение през първото тримесечие има делът на "Медия клуб". От началото на годината през агенцията са минали 15.4% от рекламния оборот на БНТ. За цялата 1998 г. "Медия клуб" е донесла 7% от приходите на държавната телевизия.
На второ място след "Пиеро 97" е миналогодишният "подгласник" "Медиа ком". През 1998 г. тя и "Шампионите - Young & Rubicam" имаха по 11% от пазара на рекламно време в националния ефир. От началото на годината през двете агенции са минали малко над 15% от рекламите в БНТ.
Делът на местния партньор на международния гигант Publicis - българската рекламна агенция "К+К", за първото тримесечие е почти същият. На малко увеличение в сравнение с миналата година се радва и "Чап медиа".
Макар да липсва, капиталовият пазар е добре представен в Интернет *
Пазарите на ценни книжа по света се развиват във все по-тясна връзка с Интернет. По световната мрежа всеки непрофесионален инвеститор вече може да купи и продаде акции и да получи всякаква инвестиционна информация. Не без основание компютърните експерти смятат, че след появата на еротичните сайтове в Интернет именно електронният достъп до пазарите на ценни книжа ще изиграе ролята на двигател за развитието на световната компютърна мрежа. Тази тясна обвързаност обаче все още не се отнася за българската част от световната мрежа. Всъщност начинът, по който се отразява българският капиталов пазар в Интернет, просто показва реалното състояние на нещата - незаинтересованост на публичните дружества към своите акционери и бездействие на държавните институции. Тази липса донякъде се компенсира от активността на брокерските и консултантските фирми, които единствени показват желание да се възползват от възможностите на световната мрежа.
Най-важната институция на капиталовия пазар - фондовата борса, () предлага информация за ръководството и устройството на борсата, членовете й, условията за търговия, може да бъде свален безплатно и списък с дружествата, чиито книжа са допуснати до търговия на всички пазарни сегменти. На членовете и абонати на бюлетина борсата предлага възможност за сваляне на файлове в различни формати. Статистиката на сайта показва, че страницата е била посетена 25 000 пъти от април 1998 г. Доброто на този сайт е редовното му актуализиране, не толкова доброто е очевидният превес на платената над безплатната информация.
Уеб-страницата на Комисията по ценни книжа и фондови борси () не е обновявана от септември миналата година. Първоначалните намерения на създателите й очевидно са били там да има доста информация, което си е останало само добра идея. На страницата липсва това, което всеки очаква да види, най-важното - възможност за достъп до иначе публичния регистър на дружествата-емитенти. Официалният бюлетин на комисията също не е достъпен чрез Интернет. Иначе вътре има почти безполезни неща като отчета на комисията от 1996 г. например. Полезното в този сайт биха могли да бъдат нормативните документи, естествено ако редовно се актуализират. Това, което веднага би направило впечатление на всеки Интернет-юзър, незапознат със съмнителната естетика на правителствените сайтове, е изключително лошото графично оформление. Все пак амбицията е била информацията да е на два езика - нещо, което ще е полезно ако и обещаният регистър също е двуезичен.
Централният депозитар () разполага с най-професионално оформения уеб-сайт от всички институции на пазара. Там може да се намери информация за дейността, услугите, които предлага депозитарът, таксите, механизмите на системите за клиринг и сетълмент. Асоциацията на инвестиционните посредници - БАЛИП, също обяви, че работи върху собствена уеб-страница, която трябва да се появи съвсем скоро.
Най-интересните страници в мрежата са направените от брокерските къщи и без тях отражението на българския капиталов пазар в Интернет би било съвсем незабележимо. Въпреки предимно рекламните им функции в някои от тях може да се открие и наистина полезна информация. Преобладаващият език в повечето от тях е английският. Уеб-страницата на "Елана" () например дава информация за цените на акциите на най-търгуваните ценни книжа, профили на дружества, пазарни коментари и информация за движението на ценовия индекс, който фирмата поддържа. В страницата на "Kапман" () освен борсова информация, икономически и финансови новини, има и седмичен анализ на търговията на БФБ (всички суми се изчисляват в евро) с архив. На тази страница могат да се видят и актуални макроикономически данни, включително и изчислени финансови коефициенти на големите компании, търгувани на борсата.
Страницата на "Хеджър" () има един от най-сполучливите дизайни. На нея може да се прследят цените на акциите почти веднага след изпращането им от борсата (). Освен с обичайните за другите икономически и финансови новини, страницата рзполага с архив за движението на цените по дни и по дружества за последните шест месеца, има възможности и за изработване на графики с движението на цените и за актуални оценки на портфейли от ценни книжа. Страницата на "Юником" () е най-практически ориентираният български сайт в Интернет с ориентация към нуждите на брокерите - информация за котировки, новини, баланси, препоръки, както и предложения за покупко-продажба на акции. Сайтът на "Еврофинанс" () съдържа информация както свързана с корпоративни ценни книжа, така и с ДЦК и валутни курсове. Страницата на "Булброкърс" () съдържа предимно рекламна информация за самата фирма и услуги.
Освен сайтовете на самите участници на пазара, другаде също може да се намери информация, свързана с пазара на ценни книжа. На страницата на Института за пазарна икономика () например има списък с публикации и възможности за сваляне на месечните бюлетини на института. Центърът за икономическо развитие () е публикувал на страницата си публикации, документи и коментари, свързани с макроикономиката, банки и финанси, капиталови пазари, пенсионни фондове и др. Страницата на Националния статистически институт () е най-голямото разочарование за всеки решил, че може да намери там актуална информация в цифри. Последната промяна е направена през октомври 1998 г. В НСИ под "актуални данни" разбират средата на миналата година.
Наскоро обновеният сайт на Агенцията за чужди инвестиции () е полезно място за всеки инвеститор. В секцията "Капиталови пазари" агенцията заедно с ЕПИК - България, предоставя свободно обобщена информация за най-важните отрасли на икономиката и най-големите дружества. На страницата има и важна юридическа информация и база данни с над 50 файла с информация за инвестиционни проекти и друга информация.
