В случая обаче президентът се оказа единственият адекватен публичен партньор.
Опозицията замалко не се удави в собствената си еуфория от това, че управляващите имат проблем, вместо поне да опита да се държи държавнически.
Дори войната, чиито самолети до дни ще литнат над нас, не можа да накара политиците ни да мислят позитивно. За пореден път те предпочетоха вместо с конкретни решения, да се занимаят с морални категории и партийно заклеймяване. Отново излъскаха до блясък любимата си тема за добрите и лошите.
"Премиерът се върна от Брюксел с празна кошница, провали се мисията му. НАТО демонстрира пълно пренебрежение към България. " Така, с директно злорадство, лидерът на левицата Георги Първанов оповести своята оценка за усилията на Костов. После спокойно обясни, че самото посещение на премиера в белгийската столица доказва наличието на сериозни заплахи за националната ни сигурност. В подкрепа депутатите му се явиха в парламента със значки-мишени на реверите.
"БСП действа по инструктаж от югославското посолство. БСП иска Милошевич да спечели, а България да загуби" - това обясниха пък депутатите от СДС и на свой ред обясниха, че заради социалистите няма да ни приемат в Европа и е най-добре да си върнат старото име БКП.
За фон на обидите бе разиграна и прочутата парламентарна сценка напускане на залата, която дори не смути мнозинството. На сините им стигат собствените гласове за всякакви решения, имат и вечната подкрепа на Народен съюз, затова акциите на опозицията са предрешени. Чудейки се какво да измислят, левите родиха "гениалната" идея за референдум, при все че на всички беше ясно - време за това няма.
Най-кратко и категорично реагира Ахмед Доган. Въпреки разногласията вътре в групата на ОНС, лидерът дойде, изслуша информацията на Костов и обяви: "Нямаме изход, освен да дадем въздушното си пространство. " Освен това обеща подкрепата на депутатите си, дори ако на мнозинството се наложи да променя конституцията.
Най-големият любител на словесните изяви Александър Томов пак не успя навреме да се включи в правилната страна по спора за небето. Шефът на евролевицата се забърка в трудната дилема как хем да си остане ценител на европейските и атлантическите ценности, хем да поухажва и протестиращите, и партньорите си от лявото пространство.
При безсилна опозиция и потопили се съпартийци Костов имаше един правилен ход - да излезе на улицата. Най-малкото щеше да разбере защо хората излизат. А те очевидно искат да знаят какво се случва, повече, отколкото кой го прави - син или червен.
Никой не отговори точно на тези въпроси - къде, как и защо падат ракети на наша територия, къде, как и защо завиват натовските самолети и дали са само свръхзвуков шум страховете на населението в Трън, Кюстендил, Благоевград, че и в София.
Така в четвъртък се наложи охраната на парламента да бъде засилена, а и тя с усилие удържа напиращите.
А истината я каза депутатът Светослав Лучников от парламентарната трибуна: "Ако в стратегията на НАТО влиза нанасяне на удари върху Югославия през наша територия, пактът ще ги нанесе със или без наше съгласие, в това едва ли някой се съмнява. " Някой, отговорен за управлението на държавата, можеше само да доразвие с подробности и перспективи заключението на Лучников. Тогава целият парламентарен шум, словесни небивалици и конфузни изявления нямаше да се случат.
Неутралитетът не дава гаранции за нищо
Робин Ремингтън, професор по политология в Unrversity of Missouri, Columbia, пред "Капитал"
- Убедена съм, че повече негативни, отколкото позитивни резултати. Македония е дълбоко дестабилизирана, Черна гора е пред непосредствената опасност от преврат, организиран от Белград, а опозицията в Сърбия или е застанала зад Милошевич, или е заплашена от съд за предателство. Албания е на път да стане протекторат на НАТО.
- Наистина има основания да се твърди подобно нещо. Но по мое мнение не става дума за нов световен ред, а за огромен скок към безредието и хаоса.
Действията на НАТО имат своята предистория, а причините за конфликта в Косово са назад в историята на региона, далеч преди да започне разпадането на Югославия. На серия от международни форуми - от Берлинския конгрес през 1878 г. насам, великите сили потвърждават, че Косово принадлежи на Сърбия. След създаването й Албания се оказа в състоянието на сиамски близнак, с юридически статус на обособена държава, но с разделена нация. Другият близнак (албанците в Косово) останаха без собствена държава и бяха включени в Югославия.
През 1981 г. Косово поиска статут на република в рамките на федерацията и албанските опити за републикански статут на Косово бяха възприети като опит за сепаратизъм. През 1989 г. автономията на Косово бе отнета от Милошевич.
В началото на 90-те години Ибрахим Ругова, лидер на Демократичната лига на Косово, започна по ненасилствен път изграждането на алтернативни институции, а Белград ги обяви за незаконни. През 1995 г. Ругова поиска косовският проблем да бъде обсъден на Дейтънските мирни преговори. Беше му отговорено, че все още не е дошъл редът на албанците в Косово. Умерените косовски лидери постепенно започнаха да губят авторитет и бяха изместени от радикалните млади водачи. На дневен ред излезе Армията за освобождение на Косово (АОК). Тъкмо тогава за пръв път прочетох, че АОК не била терористична организация, понеже убивала само най-лошите от сръбските потисници и тези от албанците, които не искали да й съдействат. Що се отнася до случаите на сръбско насилие, не смятам, че става дума за инциденти, много по-различни от последния скандал в Ню Йорк, където няколко полицаи са обвинени в насилие над чернокожи американци и имигранти от Хаити.
С бомбардировките НАТО поиска така да изплаши сръбското население, че то да не подбира средствата за свалянето на Милошевич. За съжаление нападенията на пакта имаха обратен ефект в Белград, където доскоро имаше голяма опозиция на Милошевич. Ударите се оказаха контрапродуктивни и в Черна гора, където президентът Джуканович прави неистови усилия да се дистанцира от Белград.
- Убедена съм, че действията на НАТО в момента са огромна пречка за мира и стабилността на Балканите. А също и за стабилността вътре в самите страни, които участват в "бомбардировките за мир".
- Стъпка по стъпка Русия бива въвлечена в конфликта. Парламентите в Москва и Белград взеха решения за присъединяването на Югославия към съюза Русия - Беларус. Оттук нататък най-добрият изход е раздухването на нова студена война. Най-лошият вариант може да доведе до каскадата от ходове, повтарящи сценария на Втората световна война.
- Македония е заплашена от въвличане в конфликта, а това неминуемо ще рефлектира и върху България. Ако се случи най-лошото, София ще трябва да направи много труден избор, свързан с историческата съдба на Македония.
- Постановката за неутралитет често пъти е наричана позиция на баланса. Но в дългосрочен план тя е твърде опасна за България, защото не гарантира нищо. Но и обратното не дава сигурност. Например Унгария в момента е в голяма опасност, защото е съсед на Югославия, макар че е член на НАТО. Мисля, че за България ще бъде по-сигурно, ако осъди: насилието на сърбите срещу косовските албанци; насилието на албанците срещу сърбите в Косово; насилието на НАТО срещу Югославия, Сърбия и Черна гора; насилието срещу Черна гора, която трябва да избира между диктата на Белград и гражданската война, и най-накрая - насилието срещу сърбите и малцинства в Сърбия, които не са участвали в убийствата и етническото прочистване.
Няма да има мир, докато бомбардировките не спрат и преговорите не бъдат подновени. Споделям написаното от Данте, че "най-горещите места в ада са запазени за тези, които във време на голяма морална криза остават неутрални".
Достъп до небето - що е то?
Поисканият от НАТО неограничен достъп до българското въздушно пространство хвърли в недоумение не само политиците, но и специалистите по въздухоплаване. Настъпилата суматоха фокусира общественото внимание главно върху политическия избор на България, поради което в първите два-три дни липсваха каквито и да било обяснения за същността на натовското искане. Тъй като не беше ясно "дали нещо ще се дава въобще", авиокапацитетите отказваха да коментират какво всъщност значи това. Тук-там се прокраднаха изявления, че затварянето на небето ще умножи неколкократно досегашните щети, защото ще трябва да бъдат спрени гражданските полети и ще затворят летищата. Объркването дойде най-вече от произволното жонглиране с авиационните термини като коридор, въздушна зона (Иван Костов), въздушна полоса (ген. Михо Михов). Така се стигна до почти реторичния въпрос
За нуждите на авиацията въздушното пространство се дели на две. Съществуват т.нар. въздушни коридори (специалистите използват думата трасета), които са широки 10 морски мили (1 миля = 1852 метра). Коридорът представлява маршрут над две фиксирани наземни точки. Всеки коридор е разделен на т.нар. ешелони (нива), разположени през 300 метра един от друг по вертикала. След достигането на височина 8850 метра от земята ешелоните се разреждат на 600 метра един от друг. Тази организация на въздушния поток дава възможност един и същ коридор да бъде ползван от много самолети, които могат да летят един над друг в един и същ момент, а също и един зад друг през определен интервал от време.
Всички въздушни коридори се контролират от цивилните власти. Воденето на самолетите в гражданската част от небето се осъществява от диспечерите на "Ръководство на въздушното движение" (РВД). Прелитането над България става в две направления - от север на юг и от юг на север. Пътническите самолети прелитат над България на ята. Най-натоварен е въздушният трафик сутрин между 10 и 12 часа, когато самолетите от Западна Европа летят към Близкия и Далечния изток. Вторият пиков момент е в следобедните часове между 14 и 17 часа, когато натоварването е в обратното направление. Интензивен въздушен трафик има и след 22 ч, когато се обслужват полети и в двете посоки.
Небето извън коридорите се контролира от военните. Освен въздушните трасета съществуват и т.нар. маршрути. Те свързват две точки от наземното пространство по права линия, но не са широки 10 мили. За разлика от трасетата тези маршрути не се ползват постоянно, а само когато възникне нужда. Военните в България ползват малко над 100 такива маршрута, по които не летят граждански самолети.
Според дипломатически източници премиерът Иван Костов е заминал за Брюксел с четири различни варианта, даващи в различна степен достъп до въздушното ни пространство. Те са били разработени от специалисти на РВД, Генералния щаб на ВВС и експерти от Министерството на транспорта в отговор на искането на НАТО.
Първият вариант е предвиждал да бъде предоставено цялото небе за атаките на алианса над Югославия до края на конфликта, т.е. за неопределено време. На езика на специалистите това означава пълно спиране на всички граждански полети над България. "Никой няма да поеме риска да летят и едните, и другите, защото опасността от инциденти е голяма", коментира бивш служител на авиокомпания "Балкан". Според специалистите евентуалните щети при възприемане на подобен ход ще бъдат най-големи. Само "Балкан" и "Хемус ер" ще губят по половин милион долара на ден. Загубите за РВД също ще са големи (от порядъка на 200 хил. долара на ден) заради пропуснати такси за прелитане. По-големият риск е от проточване на военните действия. Това би отклонило трайно големите авиокомпании по алтернативни коридори над територията на Полша, Украйна и Русия.
Вторият вариант предвижда даването на т.нар слоеве в рамките на сега действащите коридори. По този начин са били дадени пространства за натовските самолети в Унгария, Италия и Хърватско, обясниха експерти. При подобно решение въздушното пространство би могло да се раздели на четири пласта, като най-ниско ще летят малките цивилни самолети. Над тях могат да прелитат военни бомбардировачи като щатските Б-52. Последните два слоя ще са за големите пътнически самолети и - над 11 хил. метра - за военните изтребители на НАТО.
Третата възможност, предложена от специалистите, е за даване на неограничен достъп до цялото небе за част от денонощието. Така през останалото време се запазват гражданските полети в намален обем. Според наши военни неудобството на подобен вариант е, че така сръбските ПВО ще научават предварително точните моменти на натовските атаки.
Четвъртият вариант, предложен от България, е за даване на зона, която да бъде затворена за граждански полети за времето на войната. Това е т.нар. полоса, която премиерът Костов е договорил в щаб-квартирата на НАТО.
Тя ще обхваща площ от 70, 80 или 90 морски мили (между 125 и 160 километра) по западната граница на България. Окончателният вид на тази зона ще бъде уточнен с НАТО до вторник, обясниха от правителствения пресцентър. Възможно е да настъпят корекции. При всички случаи в зоната ще попаднат рисковите зони около големите градове София, Пловдив, Враца и АЕЦ "Козлодуй". Предвижда се те да бъдат заобикаляни от самолетите на НАТО. Засега не е съвсем ясно дали ще бъдат преустановени всички граждански полети от и за летище София, или това ще става по специален режим. "Пътническите самолети, които излитат или кацат в София, може да се движат в съществуващите коридори, но на определена от авиодиспечерите височина, например до 3000 м. Така ще бъде, докато излязат от зоната. Над тях ще бъдат военните", обясниха от РВД.
Забранителна зона, подобна на поисканата от Северноатлантическия пакт, е била въведена от съображения за сигурност още в самото начало на натовските атаки. Първоначално тя е била широка 40 мили, след което е била свита до 10 мили, обясниха наши военни.
Натовските самолети ще бъдат водени от техни военни авиодиспечери на борда на летящ команден пункт Е-3А АУАКС. Такива самолети, които работят с около 15 авиодиспечери на борда, от момента на първите атаки са разположени над Унгария, Македония и Адриатическо море. Много е вероятно, ако във въздушните удари се включат и ескадрили от Турция, АУАКС да бъде разположен и над България. Подобен самолет летя за първи път над страната ни миналата година. АУАКС-ите могат да засичат въздушни и наземни цели в радиус от около 280 морски мили, или около 520 километра. Самолетите от този тип са базирани в четири летища на натовските ВСС - в Трапани в Италия, Актион в Гърция, Ореланд в Норвегия и Кониа в Турция. Авиобазите в Норвегия и Гърция обаче вероятно няма да се използват. Първата - поради отдалечеността, а втората - заради нежеланието на Атина да предостави въздушното си пространство за нуждите на операцията.
В този контекст възниква и въпросът как самолетите на НАТО ще стигат от базите в Турция до зоната на бойните действия. Наши експерти са категорични, че това не може да стане без прелитане и над тази част от Южна България, която няма да бъде включена в зоната. По всяка вероятност натовските ескадрили ще получат няколко "слоя" от въздушното пространство в югоизточната част на страната, където ще бъде спряно всякакво движение на пътнически самолети. В тези участъци натовските изтребители и бомбардировачи вероятно ще се наложи да бъдат ръководени от цивилното ни РВД. След като навлязат в буферната зона, военните самолети ще бъдат поемани от диспечерите на АУАКС-а и ще могат да се разгръщат за атака.
"Въпреки че това е съгласуваният с НАТО вариант, всички останали стоят отворени и в случай на нужда може да се премине и към други форми на сътрудничество с алианса", заяви дипломатически източник.
Прелитането на съюзническата авиация над Западна България определено няма да е безопасно за нас. Първият проблем е, че нашите радари не могат да различават натовските самолети от югославските. Български локатори могат само да проследяват влизащите и излизащите от нашето въздушно пространство въздушни обекти заради несъвместимост с натовската техника за опознаване, както и поради факта, че югославските въоръжени сили бяха извън структурите на бившия Варшавски договор и също работят със собствена авиосистема "Свой - чужд". Това означава, че след като бъде отцепена зоната, в нея ще могат да влитат и сръбски самолети, без да можем да ги различим. Така че е доста вероятно, ако се стигне до въздушен бой, той да бъде воден и над територията на Западна България. По всяка вероятност българската противовъздушна отбрана и тактическа авиация ще бъдат принудени да запазят мълчание, тъй като по погрешка могат да обстрелят натовски самолет или пък да станат жертва на съюзнически изтребители, които от своя страна пък могат да объркат нашите въздушни машини със сръбски.
Много е вероятно също югославската ПВО да атакува с ракети "земя - въздух" приближаващите самолети на алианса, още докато са в българското небе. Не е ясно кои от противовъздушните ракети на Белград са оцелели след началото на операцията, но дори малка част от тях представляват сериозна заплаха за българското въздушно пространство. Най-далекобойните ракети на сръбската ПВО са от типа SA-5, които имат обхват от около 250 километра. По данни на разузнаването те са разположени в силози около Белград, но въпреки това могат да обстрелват и летящи обекти в близост до София. Сравнително успокояващо в случая е, че сръбската ПВО предпочита да стреля само от непосредствена близост, когато вероятността за попадение е по-голяма. Освен този тип ракети се използват за борба с по-бавни самолети, а не за стрелба по изтребители и изтребители-бомбардировачи, които ще преминават над страната ни. За сметка на това обаче сърбите разполагат със значителен брой от мобилните зенитни комплекси SA-2, SA-3, SA-6, SA-11 и SA-15. Те могат да бъдат разположени в непосредствена близост да българската граница, имат поразяващ обсег между 12 и 45 км и по този начин се превръщат в изключително сериозна опасност за въздушния ни трафик.
Разбира се, най-голямата потенциална опасност при евентуални въздушни атаки на НАТО от българска територия си остава АЕЦ "Козлодуй". Тя може да бъде улучена както от нарочно изстреляна ракета, така и случайно от аварирал самолет. Централата ще бъде охранявана от специален ракетен корпус, съобщи лично през седмицата шефът на ВВС ген.-лейтенант Стефан Попов.
Юридическа облачност забули българското небе
България и Румъния - двете най-активни кандидатки за членство в НАТО, получиха по един звучен юридически шамар покрай въздушната кампания на пакта срещу Белград. Оказа се, че двете държави може да се окажат почти напълно безполезни за военновъздушните сили на Северноатлантическия съюз заради неясноти във военното им законодателство. В това отношение Румъния се намира в доста по-неудобна ситуация от България, тъй като има подписан двустранен договор за ненападение и сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността с Белград. Парламентът в Букурещ одобри предоставянето на въздушното си пространство на НАТО, без да е денонсирал преди това междудържавното съглашение с Югославия. Според Виенската конвенция за договорите отказът от подобен вид нормативни актове може да стане с не по-малко от 12 месеца предизвестие, освен ако в тях не е записан друг срок. Така че Румъния изпадна в доста конфузна ситуация от гледна точка на международното право.
България може и да няма договор за военно сътрудничество с Югославия, но затова пък все още не е съвсем наясно със статута на чуждите войски у нас. Българското правителство е принудено да жонглира с правните норми, за да осъществи своя стратегически замисъл - да предостави небето ни за атаки срещу Югославия. В конституцията на страната ни (чл. 84 т. 11) е казано, че българският парламент "разрешава изпращането и използуването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея". През 1994 г. обаче Конституционният съд излиза с тълкувателно решение N 6, според което депутатите трябва да разрешат преминаването на всяка отделна бойна единица от чуждите въоръжените сили и за всеки конкретен случай.
За да заобиколи това тълкуване, сегашното правителство направи и ново запитване до конституционните съдии. С предварителното тълкуване синьото мнозинство на практика лишава своя основен политически опонент БСП от възможност да сезира магистратите и по този начин да предизвика още по-големи антивоенни настроения у нас. Министерският съвет изхожда от презумпцията, че нормите на международното право имат предимство пред вътрешното законодателство на отделната държава. Според юридическия екип на Костов, когато страната ратифицира със закон военнополитически договор с друга държава или организация, той ще има по-голяма сила от отделното решение на парламента, защото е нормативен акт от по-висша степен.
Втората част от тълкуването на правителството е свързана със статута на съюзническите въоръжени сили. Министерският съвет се опитва да докаже, че ако България има отбранителен договор с дадена държава или организация, то войските им излизат от категорията "чужди". По тази част от питането обаче Конституционният съд просто забрави да се произнесе, за да спести, меко казано, скандалното предположение. Ако магистратите бяха угодили на правителството, тълкуванието й вероятно щеше да прозвучи в стил
Затова те предпочетоха гузно да замълчат по въпроса. Истината е, че съдиите вече веднъж са се произнасяли кой войник е чужд и кой - наш, но предпочетоха да спестят разминаването си със сините правни стратези. Според мотивите на съдията-докладчик Нено Неовски понятието чужда войска по смисъла на член 84 точка 11 от конституцията ще включва личния състав, бойната техника и военното имущество заедно с организационната връзка помежду им. Уместно е да се отбележи, че в тълкувателния текст на член 84 точка 11 от конституцията се говори само за чужди войски, но не и за войски на чужди държави. От това следва, че обемът на понятието чужди войски обхваща въоръжени сили както на дадена държава (или държави), така и на международни организации.
И изглежда, за да обърка напълно плановете на сегашното мнозинство, Конституционният съд разтълкува и коя операция има военен характер и коя няма. "Чуждите войски имат военни цели в случаите, когато ще провеждат същински военни действия (тук влизат не само бойните действия, но и тяхната подготовка и осигуряването им), или ще предотвратят такива действия. И операциите по поддържане на мира са операции с военна цел", се казва в решението на КС от 1994 г. Това прави на пух и прах тезата, че операцията "Решителна сила" не е с военен, а с хуманитарен характер. Още повече тя е предприета без санкцията на Съвета за сигурност към ООН, което я прави операция с доста съмнителен статут от гледна точка на международното право. Още повече нито НАТО, нито САЩ официално са обявявали война на Белград.
Решението на Конституционния съд от 1994 г. обаче с
Общо взето, услужливото решение на Конституционния съд обаче не помага кой знае колко на правителството. Проблемът е, че до момента НАТО не е демонстрирала готовност да скрепи гаранциите си за сигурността на България с писмен договор. Единствените парафирани ангажименти на алианса към сигурността на страната ни са по договора "Партньорство за мир", който ни дава право да искаме военна подкрепа при нападение. Дали обаче пактът ще ни се притече на помощ, зависи изцяло от неговата воля и не го натоварва с някакви конкретни ангажименти. С настояването си за подписване на конкретно споразумение между алианса и България премиерът Костов вероятно е целял да получи твърди писмени гаранции за отбраната на страната ни. Казано с други думи, България да не участва при взимането на решения в пакта, но при нападение над нейната територия да се задейства член 5 от устава на НАТО, според който нападението над една страна членка се приема като атака срещу всички.
Ако се съди по реакциите от Брюксел, такъв вариант е неприемлив за съюзниците. Благодарение на неотстъпчивата позиция на западните държави се забърка юридическата каша, наречена от политиците ни "международен договор чрез размяна на дипломатически ноти". В дипломатическата практика нотата няма статута на договор, а се използва за отправяне на официални искания между отделните страни. На практика от щаб-квартирата на НАТО ще ни изпратят дипломатическа нота с искания, а българският парламент ще я парафира под формата на закон. Проектозаконът за ратифицирането на текста беше одобрен предварително от правителството в четвъртък и трябваше да влезе за одобрение в парламента, след като от НАТО ни изпратят последните редакционни поправки, покриващи се с приетия от правителството текст.
Официалното обяснение на Брюксел, че нотата от НАТО ще се забави поне до понеделник, беше, че всички отговорни служители на пакта са на юбилейната среща във Вашингтон. Всъщност северноатлантическият договор очаква от България единствено дипломатическа нота, с която да го уведомим, че даваме небето си. Останалите процедурни действия и ратификацията от парламента са проблем на вътрешното ни законодателство. Те в общи линии не интересуват кой знае колко пакта. Единственият неизяснен процедурен момент е дали правителство ще изпрати нотата с окончателното си становище, която е важният за НАТО документ, преди или след ратификацията на парламента.
От страна на НАТО в крайна сметка ще трябва да се доверим на дадената дума за гаранции за сигурността на България от шефовете на северноатлантическия пакт, без да имаме подписа им под двустранен документ.
Николай Добрев - между партията и държавата
Има един феномен, с който Николай Добрев ще остане в историята, ако не на държавата, то поне на собствената си партия. Този феномен може да бъде условно наречен "дилемата на Добрев" и най-ясно изразява философията на политическото му битие в годините след 10 ноември 1989 г. Независимо дали стоеше в мрачния си кабинет на оргсекретар на "Позитано"20, в стаята на парламентарната група на левицата в Народното събрание или на министерския стол (думата кресло за Добрев би звучала нелепо), той непрекъснато по своему беше раздвоен между идеята за "държавата" и идеята за "партията".
Най-ярката и най-болезнена проява на това раздвоение беше връщането на мандата за съставяне на правителство на БСП в края на февруари 1997 г. В ежедневието обаче то имаше своите битови проявления. Научавайки за поредния соцактивист, злоупотребил с партийното си положение и съответно с това, че БСП е на власт, обикновено Добрев реагираше по схемата: "Той е мой другар в партията и точка". С това изглеждаше, че провинилият се е отървал кожата. В близките дни обаче под една или друга форма оргсекът порицаваше "другаря". Неписаният закон беше това да не излиза от соцкъщата.
Ако има амплоа, в което Добрев наистина се е чувствал комфортно, то това е ролята на оргсекретаря. Вярно е, че именно тя му даваше и власт над партийния апарат.
Той не изневери на себе си и в последния си час. Желанието му поклонението след смъртта му да бъде на "Позитано"20 е типично за оргсека Добрев. Най-малкото защото висши управници и политически противници за пръв (а вероятно и за последен) път влязоха в соццентралата.
Ролята на човека, дърпащ конците зад кадър, беше истинската кожа на Добрев. Първо, защото не си падаше по микрофони и камери. Второ, защото след годините си в соцапарата се беше пристрастил до известна степен към необходимостта от конспиративност.
Предизборните кампании, организирането на митинги, подгряването на структурите по места - това беше стихията на Добрев. И може би нещото, с което най-много ще липсва на БСП. Заедно с особено дразнещата му способност да преценява реално шансовете на партията да оцелее в определена политическа ситуация, както и шансовете на отделни личности.
Иронията на политическото битие превърна Добрев в жертва на собствената си партия. Именно оттам идваха голяма част от атаките и подливането на вода, докато беше вътрешен министър, а и преди това. Партийната аристокрация и особено т.нар. червени мобифони изпадаха в ужас, че като вземат пари от името на партията (без естествено някой на "Позитано"20 да знае), Добрев може да научи.
Всички тези "репресирани от Добрев" социалисти почувстваха своя звезден час в деня, в който той върна мандата за съставяне на правителство. В момента, в който влезе в сградата на "Позитано"20, тогавашният МВР-шеф трябваше да чуе от свои определението "предател". Имаше дори гласове за изключването на Николай Добрев от партията или поне за даването му на партийната контролна комисия.
Обвиненията бяха поделени в две категории:
Това бяха твърдения на хора, които само преди месец го молеха да им ходатайства пред прокуратура, следствие или пред някоя кредитна институция.
Дълго време аналитиците на "Позитано"20 се опитваха да вкарат Добрев в един или друг "приятелски кръг". От една страна, защото това беше особено модерно. А от друга, защото се смяташе, че подобна идентификация ще го направи уязвим. Съществуваха конспиративни теории за връзките му с Луканов, за това, че протежира Пирински. Дори през последната година "доброжелатели" щателно разчепкваха позицията му в генералското движение.
Единственото, което му спестиха, беше да го обявят за нечий шпионин, въпреки че на "Позитано"20 се беше прокраднал въпросът "защо някои западни дипломати в София се изказвали одобрително за кандидатурата на Добрев за министър-председател".
Тези неща обаче дори не си струва да се коментират.
"Разбрах от радиото, че ще ме правят министър". Така Николай Добрев реагира на номинирането си за МВР-шеф. Въпреки че неговото име неведнъж беше спрягано за министър на вътрешните работи, той наистина научи за решението, докато беше в Плевен, от националните медии, но не отказа партийната поръчка и седна на най-неудобния стол в кабинета на Виденов. Месеци преди това на партиен форум Добрев беше разкритикувал остро тогавашния МВР-шеф Любомир Начев и неговите заместници. МВР в този момент беше се сраснало със силовите групировки и приятелския кръг "Орион" и всеки секретар беше на нечия ясла, а престъпността ескалираше нагоре и това беше отмъщението на Жан Виденов към своя оргсекретар, който не му спестяваше критики на партийните форуми. Когато Виденов постави Добрев на този пост, обаче му отне възможността да извършва каквито и да било кадрови промени в екипа на МВР, защото той балансирал теченията и лагерите в БСП. Така Добрев попадна пак в пресата между държавата и собствената си партия.
Макар мнозина от вътрешното министерство да твърдяха, че той е външен човек за системата, като министър Добрев се справяше значително по-добре и по-безкомпромисно от доста свои предшественици на това място. Именно при него започна изтласкването на мутрите от икономиката на държавата и от голямата контрабанда. Въпреки всички спънки все пак успя да придвижи реформирането на вътрешното министерство, извърши необходимите стъпки за промяна, които и неговият приемник Богомил Бонев призна, че са в правилна посока и преподписа. Пак по времето на Добрев излезе и докладът за разграбването на банките и рухването на финансовата система, който и досега е единственото документирано обяснение, видяло бял свят, за това какво се е случило в икономиката ни през периода 1994-1996 г. Десети януари 1997 г. беше върховното изпитание за него като вътрешен министър и това, което се случи тогава пред Народното събрание, е абсолютно отражение на желанието на Добрев за безкръвни реформи и невъзможността на собствения му апарат да прозре необходимостта от толерантност и промяна. Защото само една негова заповед в онези часове можеше да превърне площада в бойно поле, а България в арена на гражданска война. Тези часове и последвалите ги дни срутиха налагания мит за Николай Добрев като за "див македонец" и издигнаха новото му лице на един разумен и отговорен политик.
Сигурно е, че Добрев няма да стане нито мъченик, нито герой - не би му отивало. Въпреки това, нехарактерно за политическата ни действителност, той ще остане като човекът, взел едно от най-тежките решения за себе си и партията си с идеята в държавата да стане по-добре. Въпреки това (или точно за това) най-вероятно на "Позитано"20 и на "Раковски"134 ще побързат да го забравят. Всъщност някои се опитаха да го направят още докато беше жив.
Донорите демонстрираха щедрост заради Косово
Донорите на България, изглежда, се притесниха от разрастването на кризата в Косово и отпуснаха повече от първоначално очакваните средства за платежния баланс на страната ни. От тяхна гледна точка опасността е да не би страната ни, давана за пример за стабилност и успешна политика, да навлезе в криза, подпомогната и от войната в съседна Югославия. Донорите се чувстваха гузни заради кризата в Косово и в Брюксел се надпреварваха да обещават средства за платежния баланс.
Пръв даде тон Европейският съюз. Преди десетина дни стана ясно, че той ще ни отпусне не вече обещаните 80 млн. евро, а 100 млн. евро. Канада потвърди стария ангажимент за 10 млн. канадски долара (около 8 млн. щатски). Традиционните 50 млн. долара даде японската Ексимбанк. По-рано през тази година получихме други 50 млн. долара закъсняло съфинансиране по програмата ФЕСАЛ 1. Новите петдесет милиона ще съпътстват заема ФЕСАЛ 2 на Световната банка, но за да ги получим, ще трябва да си изпълняваме и споразумението с МВФ.
Някак си и заради кризата в Косово Швейцария ни обеща по 12 млн. швейцарски франка за платежния баланс през следващите три години. И то въпреки недотам добрия ход на проекта дълг срещу околна среда, при който конфедерацията ни опрости 20 млн. долара. Съвсем неочаквано към донорите се включиха и Съединените американски щати. Администрацията на президента Клинтън вече е внесла в Конгреса искане за над 100 млн. долара за съседните на Югославия държави. От тях България може да разчита на 25 млн. долара, а вероятно и през следващата година на още толкова.
Истинската изненада обаче дойде от Световната банка и МВФ. Банката, която беше съорганизатор на срещата заедно с Европейската комисия, обеща допълнително 25 млн. долара, които ще получим през първата половина на тази година заедно със заема за земеделието ASAL. Обсъжда се възможността подготвяният заем за екологията от 40 млн. долара да стане за платежния баланс и да бъде увеличен с още 10 млн. долара.
Най-важен за България обаче е ангажиментът на МВФ, макар да не е в конкретни числа. Новият шеф на мисията за нашата страна Юха Каконен заяви, че фондът е готов да увеличи парите за България в резултат на разширяващата се дупка в платежния баланс заради кризата в Косово. Това може да стане по два начина - или чрез по-големи траншове, или чрез отпускане на специален заем за внос на жизненоважни стоки (CCFF) от типа на този, който получихме през пролетта на 1997 г. Целта на срещата беше да се набавят необходимите средства за платежния баланс. Дори и без кризата в Косово България имаше нужда от около 150-170 млн. долара финансиране за тази година. Получихме 275 млн. долара нови ангажименти (с преобразувания екологичен заем от Световната банка). Според Андрю Воркинг, директор в Световната банка за България и Румъния, донорите са обещали общо за платежния баланс, инвестиции, експортни и кредитни гаранции, техническа помощ 3.3 млрд. долара за следващите три години. Външното финансиране за България през тази година достигна значителната сума от 715 млн. долара с договорените преди срещата заеми от Световната банка и МВФ.
Ефектът от кризата в Косово не може да бъде точно изчислен и зависи от това колко ще трае тя. "При положение че кризата продължи месец-два, няма да имаме нужда от допълнителни средства", заяви министърът на финансите Муравей Радев. Никой обаче не може да каже колко ще продължи конфликтът в съседна Югославия. При бързо приключване България ще има нужда още от около 100 млн. долара за платежния баланс. При положение че конфликтът продължи до края на годината, допълнителната дупка в платежния баланс ще е между 300 млн. и 400 млн. долара по оценки на МВФ.
"Имаме уверението на донорите, че ако кризата продължи, ще бъде свикана нова среща, на която ще бъдат разглеждани нововъзникналите нужди", заяви министърът на финансите. На срещата обещания за допълнителни ангажименти са направили повечето донори. Според специалисти втората среща на донорите е малко вероятно да стане до лятото, а по-възможно е тя да е през есента.
На нея вече ще се обсъждат конкретните предложения на страната ни за преуреждане на външния дълг. Възможностите са да се предоговори дългът към държавите, кредиторки от Парижкия клуб, и международната общност да създаде възможности за събиране на вземанията ни. По-конкретно България поиска замяна на дълг срещу околна среда, дълг срещу социални проекти и дълг срещу инфраструктура, подобно на схемата с Швейцария. През всяка от следващите няколко години имаме да плащаме по около 200 млн. долара главници и лихви на държавите кредитори. Дори и част от тези средства да отидат за инвестиции в инфраструктурни проекти от особена важност като втори мост над Дунав, транспортни коридори, пристанища, пак ще е от особена важност за България пък и за нейните кредитори, защото от тези инфраструктури ще се ползват всички, обясни Муравей Радев. Другото искане на България е вместо допълнителни заеми тя да бъде допусната да доставя храни срещу петрол на Ирак и да си прибере част от вземанията от тази държава, които са около 1.3 млрд. долара. Съществува и трета възможност - да бъдат направени триъгълни операции и един вид България да плати задълженията си към Парижкия клуб срещу вземанията си от трети страни.
Нито една страна, членка на Европейския съюз, не отпусна директно средства за платежния баланс на България. Според участници в срещата обяснението било, че те дават пари чрез бюджета на ЕС. От друга страна обаче, представителите на Италия и Австрия повдигнали въпроса за задълженията на Стопанска банка към техните официални агенции по застраховане на износа, обслужването на които беше спряно със затварянето на банката. Двете държави отдавна настояват държавата да признае тези дългове и да започне да ги обслужва. Германия също предпочете анонимността на член на Европейския съюз. Въпреки първоначалните индикации дори не беше повдигнат въпросът за преуреждане на част от нашите задължения по схемата дълг срещу околна среда. Скандинавските страни се ограничиха само да присъстват на срещата за разлика от арабските, които дори не дойдоха.
Подкрепата на контролираните от Съединените щати МВФ и Световна банка идва на фона на по-плахото и пълно с условия за допълнителни отстъпки и поемане на нови задължения отношение на отделните членки, както и бюрокрацията в Европейския съюз. САЩ едва ли ще изпуснат шанса покрай кризата в Косово да засилят влиянието си на Балканите. Поредно доказателство за това са направените изявления на висши представители на американската администрация за нов план "Маршал" в нашия регион.
*заради влошена външна среда, но без отчитане на въздействието на кризата в Косово, ** при вариант на продължителна военна кампания
***при вариант на бързо разрешаване на кризата
По данни на Световната банка
Нефтопроводът Баку - Супса приближи каспийския нефт до България
Преди седмица президентите на Грузия - Едуард Шеварднадзе, Азербайджан - Гайдар Алиев, и Украйна - Леонид Кучма, се събраха в Поти (Грузия) за официалното откриване на нефтопровода Баку - Супса, свързващ бреговете на Каспийско и Черно море. Едновременно с това тримата президенти откриха железопътен фериботен терминал в пристанище Поти. Третото паралелно събитие в Поти бе подписването на спогодба между България, Грузия и Украйна за съвместна експлоатация на фериботна връзка Поти - Иличовск (Украйна) - Варна. Трите събития са свързани помежду си и са от значение за България.
Новопостроеният нефтопровод с дължина около 830 км ще пренася нефт от богатото на нефтени залежи Каспийско море до източния бряг на Черно море, пресичайки задкавказките територии на Азербайджан и Грузия. Въпреки че капацитетът му от 5 млн. тона годишно е сравнително малък, той е част от трасето изток - запад, наричано още път на коприната или транскавказки коридор. Строежът е извършен от международен консорциум за по-малко от три години. Цената на проекта е около 600 млн. долара, като 200 млн. долара от финансирането е американско. Това говори за големия интерес към проекта както от страна на големите американски корпорации, така и от страна на американското правителство. Причината е пускането в действие на ново алтернативно трасе за пренос на нефт, което не преминава през Русия и което по този начин разбива руския монопол върху транзита на нефт от средноазиатските държави към Западна Европа. Все пак би било грешно да се заключи, че по този начин Русия ще бъде напълно изолирана от кавказкия нефтен бизнес, тъй като държавната компания "Лукойл" има 10% участие в AIOC - международен консорциум с преобладаващо западно участие, добиващ и изнасящ азерския нефт.
В момента за транспортирането на азерския нефт се използва основно нефтопроводът, който свързва Баку с руското черноморско пристанище Новоросийск, но преминава през несигурните райони на Чечня и Дагестан.
По този начин с американска помощ те получават допълнителна инжекция независимост от Русия. Това важи с пълна сила и за Грузия, чието геополитическо значение нараства значително, а и транзитните такси ще стимулират обезкръвената й икономика. От Супса (15 км от Поти) нефтът може да поеме в няколко посоки. От една страна, самата Грузия разчита на този нефт за собствена употреба. Украинският президент Кучма също е заявил желанието си част от нефта да бъде превозван от Поти до Иличовск, като оттам черното злато може да продължава своя път към Западна Европа по строящия се в момента нефтопровод Иличовск - Броди (на украинско-полската граница) с капацитет от около 10 млн. тона годишно. Според експерти този маршрут не е използваем в близко бъдеще, тъй като нефтът се оскъпява прекомерно, а и Украйна има дългосрочни договори с Русия за доставка и транзит на нефт. Западна Европа е третата възможна дестинация за все още ограничените количества каспийски нефт. В деня на откриването пълен танкер с нефт е поел в западна посока към италианско или испанско пристанище. Проблемът на този тип превози е преминаването през Босфора, което ще става все по-трудно в бъдеще поради нарастване на трафика.
Отговор на проблема с Босфора е активно обсъжданият проект за нефтопровод Баку - Тбилиси (Грузия) - Джейхан (Турция). Тръбата е планирана да пренася повече от 50 млн. тона нефт годишно до турското средиземноморско пристанище Джейхан, откъдето ще поема в западна посока. В Поти специален пратеник на американския президент Бил Клинтън е подчертал, че американското правителство стои твърдо зад този проект, чиято цена е най-големият проблем. В тази посока тече и дискусията в САЩ, където големите петролни компании влизат в конфликт с правителството и показват по-скоро нежелание за финансирането на проекта. Все пак предпроектното проучване на проекта ще е завършено през юли тази година, а срокът на изграждане се оценява на 18 месеца.
Развитието на тези процеси определено ще окаже
Откриването на новия нефтопровод приближава каспийския нефт до България, която също се разглежда като част от трасето изток - запад. Ако бъде реализиран един от двата проекта за тръбопровод, Бургас - Александруполис или Бургас - Скопие - Вльора (Албания), каспийският нефт може да тече и през България. "Проектът за нефтопровод между Бургас и Александруполис е все още актуален, но почти ще се обезсмисли, ако бъде реализиран проектът Баку - Джейхан", коментира за "Капитал" Валентин Кънев, изпълнителен директор на Балканска черноморска петролна асоциация. Очевидно двата проекта се явяват конкурентни.
Според Кънев с кризата в Косово въпросителните около проекта AMBO (нефтопровод от Бургас през Скопие до Вльора) се увеличават. Въпреки че американските фирми "Шеврон" и "Мобил" стоят зад тази идея, съмнително е, че може да се постигне скорошен напредък в момент, в който ситуацията в Македония и Албания е взривоопасна. Войната засегна и другия алтернативен проект за транспортиране на каспийски нефт от западното крайбрежие на Черно море до Западна Европа - нефтопровода Констанца (Румъния) - Белград - Триест (Италия). Проектът има силно лоби в лицето на италианската нефтена компания ENI, но пораженията над рафинерията в Панчево (Сърбия) го блокират. За разлика от чистото транспортиране на нефт през България между Констанца и Триест нефтът би трябвало да се преработва в румънски и сръбски рафинерии.
Сключената тристранна спогодба между Грузия, Украйна и България прави страната ни неизбежна част от железопътната връзка Азия - Кавказ - Европа. С влизането в сила на спогодбата няма да бъде прекратено двустранното споразумение за експлоатация на линията Варна - Иличовск. Още повече същите благоприятни условия се съдържат и в тристранната спогодба. С пускането на фериботния терминал в Поти и на фериботната връзка между трите страни един влак може да стигне от Алмати (Казахстан) до Хамбург (Германия), без да пресече Русия. По това трасе в бъдеще може да се насочи голяма част от износа от средноазиатските държави към Западна Европа. Възможността това да стане увеличава геостратегическата важност на проекта. И трите проекта за момента се характеризират с ограничен капацитет, но в бъдеще са в състояние да нарушат статуквото в транспортирането на товари и нефт в посока запад - изток.
Държавата се отказва от добива на злато в Монголия
Държавата търси начини да продаде дела си в смесеното дружество за добив на злато "Монголболгаргео", съобщиха източници от промишленото министерство. Причината за това са лошите финансови резултати и непрекъснатите конфликти, които съпътстваха дейността на дружеството. От 1997 г., когато то беше създадено, България не е получила нито цент от добитото злато. В същото време има данни, че монголска банка се кани да обяви "Монголболгаргео" в несъстоятелност заради натрупани лоши кредити, обясняват наши специалисти.
От българска страна представител в смесеното дружество (с 50% дялово участие) все още е държавната фирма "Булгаргеомин" ЕАД. Преди няколко дни шефът й Иван Христов е информирал вицепремиера Александър Божков, с която го информира за множеството нарушения, констатирани от няколко поредни ревизии в дружеството. Писмото завършва с решението на съвета на директорите на "Булгаргеомин" от 15 април т.г. за излизане на държавната фирма от смесеното дружество. Това по всяка вероятност ще сложи край на надеждите ни за големи печалби от добива на злато в монголските степи. Те датират още от времената на социалистическата взаимопомощ, когато стартирането на подобни проекти се диктуваше централизирано и често пъти в противоречие с икономическата целесъобразност. Преди година и половина беше направен опит съвместният добив да бъде възстановен и поставен на пазарни принципи. Очакваше се от това да спечелят и двете страни. При учредяването на "Монголболгаргео" прогнозите сочеха, че новосъздаденото смесено дружество ще добива по 300 килограма злато на година, наши специалисти изчисляваха чистите постъпления за страната ни на стотици хиляди долари годишно. Сега всички тези сметки се оказаха грешни.
Първите стъпки на български специалисти за добив на злато в Монголия са направени още в далечната 1979 г., когато се създава дружеството "Монголболгарметал". Същинският добив на златото започва в средата на 80-те години. Смесеното дружество получава правото да разработва едно от най-богатите златни находища, намиращо се в района на монголския град Баян Хонгор. По експертни оценки от онова време залежите в него се равняват на около три тона злато. Според бивши служители на "Монголболгарметал" в годините до закриването на дружеството България е получила общо 600-700 килограма злато. Какъв е бил реалният финансов резултат за страната ни обаче никой не може да каже, тъй като стойността на благородния метал по онова време е била изчислявана в монголски тугрици и преводни рубли, но не и в щатски долари.
Краят на "Монголболгарметал" настъпва през 1990 г. Двустранните отношения са прекъснати едностранно от монголските власти, добивът е прекратен, а българските специалисти са върнати обратно у нас. С това обаче възникват и куп нерешени въпроси. Главният проблем е оценката на изоставените активи и исканите от България компенсации. По това време наши експерти твърдят, че Монголия има да ни дава 15-16 млн. долара, според други оценки сумата е далеч по-малка. Така или иначе въпросът не намира решение въпреки положените дипломатически усилия от наша страна.
През 1992 г. Монголия решава да възобнови добива. Създадено е ново дружество "Жаргалант", което се представя за правоприемник на "Монголболгарметал". "Това е, меко казано, странно, тъй като по това време смесеното дружество не е закрито юридически и формално продължава да съществува. Освен това около него има куп неуредени финансови проблеми, за които се преговаря на официално междудържавно равнище", коментират служители на "Булгаргеомин". Съдбата на "Жаргалант" (което на монголски означава "Щастие") обаче е кратка - добивите са малки и дружеството натрупва загуби. Монголските власти се обръщат отново към България с искане съвместната дейност да бъде възстановена. Така се стига до нова междуправителствена спогодба, подписана през октомври 1997 г. в София. С нея се ликвидира официално старото дружество и се създава ново - "Монголболгаргео", в което двете страни получават равни участия. Наследените активи са оценени на 4 млн. долара. Въпросът с неуредените финансови отношения е заобиколен чрез деликатни формулировки в спогодбата. Това обаче не е достатъчно, за да се сложи ред в отношенията между съдружниците в "Монголболгаргео". Вместо това около дейността на дружеството се разгарят
Според някои източници те се дължат на лошите финансови резултати и неизпълнението на бизнеспрограмата на дружеството, според други истинските причини за това са лошото управление и многобройните нарушения при разходването на теглените кредити. Това се потвърждава и от извършените ревизии в дружеството.
Заради климатичните условия златото се добива от април до началото на октомври. През останалото време от годината земята замръзва и добивът е невъзможен, обясняват служители на "Булгаргеомин". С помощта на булдозери се отнемат последователно пластове от повърхността, след това се копае с багери. Златоносната маса се откарва до инсталациите за промиване. Крайният продукт е под формата на златни кюлчета. Съгласно устава на дружеството те се продават на Монголската централна банка, която ги заплаща в долари. Печалбата би трябвало да се дели поравно между съдружниците. Досега обаче българската страна не е получила нито цент, печалбата, ако е имало такава, е останала в Монголия страна, твърдят от "Булгаргеомин".
Бизнеспрограмата на дружеството за 1998 г. е била изпълнена наполовина. При планиран добив от 250 кг злато са били получени 126.8 кг. Извършената ревизия констатира, че вместо с печалба дружеството е завършило със загуба от 739 млн. тугрици Заради лошите финансови резултати по настояване на българската страна съветът на директорите освобождава през декември миналата година шефът на дружеството Х.Пуревнацаг. Уволнен е бил и неговият заместник Цветан Андронов, който според нашите представители в директорския борд не е защитил интересите на българската страна.
В докладната си до вицепремиера Александър Божков шефът на "Буларгеомин" Иван Христов изтъква като причина за смяната на двамата директори и неправомерното изразходване на кредит от 600 хил. долара. Тези пари е трябвало да бъдат инвестирани в подмяна на остарялото оборудване. Проверката на ревизорите обаче установила, че с част от заема са били покривани стари данъчни задължения на "Жаргалант" и са изплащани извънредни премии на работниците. Правени са и абсолютно ненужни "инвестиции" като нови автомобили "Тико" (които са неизползваеми в монголските степи) и нов двигател за личния мерцедес на шефа Х. Пуревнацаг. При проверка на място български специалисти установили, че в нарушение на устава е бил изтеглен и още един кредит от 80 хил. долара, за който изобщо не е искано разрешението на съвета на директорите.
Въпреки безспорните злоупотреби, доказани от няколко ревизии, бившият вече шеф Х.Пуревнацаг продължава да прехвърля вината за незавидното състояние на дружеството върху българския съдружник, разказват наши геолози. Като доказателство те посочват негово интервю за местен вестник, дадено през януари т.г., в което българската страна е обвинена за това, че е "изнесла с измама огромно количество злато" от Монголия, както при социализма, така и след демократичната революция от 1990 г. Подобни злонамерени атаки още повече влошават състоянието на смесеното дружество, коментират от "Булгаргеомин". Активният добив за тази година трябваше вече да е започнал, но машините бездействат, поради липса на оборотни средства, а служителите негодуват заради неполучени заплати. Тъй като "Монголболгаргео" е завършило със загуба, кредитите са просрочени и монголската Банка за търговия и развитие е предприела действия за принудителното им събиране. Това означава, че във всеки един момент тя може да стане собственик на по-голямата част от активите на дружеството, които са заложени като обезпечение. Ако това стане, българският съдружник не само ще загуби всички шансове да си получи някога част от направените вложения, но може да понесе и допълнителни щети. Единственият изход шефовете на "Булгаргеомин" виждат в бързото прехвърляне на своя дял на нов инвеститор. Ако идеята получи одобрението на вицепремиера Божков, ще се преговаря първо с монголската страна и след това ще се търси купувач у нас, каза Иван Христов.
Очакваме увеличен брой туристи от Русия и Германия
Мариана Асенова, заместник-министър на търговията и туризма, пред "Капитал"
- Още в началото на март немските туроператори обявиха значителен ръст в броя на записванията, като някои достигнаха до 50% ръст спрямо същия период на предходната година. Общо за немския пазар прогнозите бяха за окончателен ръст на туристите между 7% и 9%. Много обнадеждаващи бяха данните за руския пазар - изключително търсене на България като дестинация. Около 18% ръст беше отчетен и от "Болкан холидейз" в Лондон, който основно работи с България и по-специално за летни почивки. Тези цифри на практика са актуални към момента, защото ние всеки ден имаме постоянна връзка с нашите служби по търговско-икономическите въпроси в съответните страни, а те контактуват с централите на туроператорите. Най-хубавото е, че все още няма отказ от пътувания за България. Причините са няколко. Най-напред може би, че ние не сме пряко ангажирани в конфликта. На второ място, специално за немския пазар бих искала да кажа, че вече има оформено мнение за наложен български туристически продукт и определено предпочитание на част от клиентелата точно към този продукт. Още повече че освен кризата в Косово, преди около месец-два се случи нещо, което на практика изхвърли Турция от туристическия пазар - масов отказ от пътувания от Германия. Пренасочването на туристическия поток е факт. На практика няма и достатъчно свободни капацитети, за да започне тепърва пренасочване на туристите за ваканция на друго място. Мисля, че ситуацията в момента не е толкова тревожна, че да накара записалите се вече за почивка в България да се откажат и да не предприемат подобно пътуване.
- Нека да дам едно пояснение. Само преди няколко дни бях в Германия и успях да се срещна с ръководството на ИТС, това се твърди и от "Болкан холидейз", и от другите туроператори - съвсем нормално е в края на март и началото на април ходът на записванията да поеме надолу. Това е нормално всяка година. В момента всеки един от туроператорите ще потвърди, че висококатегорийната база е ангажирана за целия сезон. Останалите хотели са заети в активната част на сезона. Реално в момента се продава ранна и късна ваканция за май, юни и септември. Само Слънчев бряг например чрез "Некерман" за последните 20 дни има записани по 5000 нови туристи на седмица.
- Вярно е - и Хърватско, и Гърция, и Черна гора са засегнати в това отношение и в тези страни има регистрирани анулации масово. Причината може би е, че Хърватско и Черна гора са разположени между Италия и Косово и съвсем обясними са опасенията на хората, които биха пътували за там. Специално за Гърция информациите са за по-масови анулации от страна на американски туристи, защото за туристи от Европа те имат ръст в записванията.
- Има вероятност, но нашите курорти са доста далеч териториално от зоната на конфликта и поне до момента това успокоява хората. Не отричам, че има подобни запитвания в нашите служби зад граница. Все пак има пълна гаранция, че гражданските полети ще продължат. Така че не очаквам някаква особена реакция. Мисля, че няма да се достигне до този психологически праг, при който ще започнат масови сторнирания.
- Да и това става най-напред чрез службите по търговско-икономическите въпроси, които ежедневно предоставят подобна информация. Имаме намерение да направим серия от пресконференции от името на посолствата. Днес беше първата от тях в Москва, на която бяха поканени по-големи туроператори и повечето журналисти, които пишат за туризма. Искахме да изпреварим ситуацията и да дадем успокоителна информация на потенциалните руски туристи. Ще преценим доколко е наложително да направим подобна пресконференция и в Германия. Така или иначе ние сме подготвили в писмен вид материал, който ще бъде разпратен до нашите партньори - журналисти и туроператори. Също така в началото на месец май очакваме група от десет немски журналисти, които ще дойдат в България да посетят курортите, за да видят, че ще влезем подготвени за сезона. Целта е да се получи повече информация за България преди сезона с цел записвания в последния момент. Ще има и британски журналисти. Програмата ни е изключително богата и наситена. Вече повече от една седмица по "Евроспорт" тече рекламен клип за България - море. Възнамеряваме да пуснем рекламни клипове и по другите сателитни канали. Мисля, че като действия ще реагираме адекватно. Рекламният клип е финансиран от средствата за национална туристическа реклама.
- В интерес на истината в деня на откриване на борсата в Русия стана ударът срещу Косово и това ни постави в една неочаквана ситуация. Вече беше налице отливът от турския пазар. Турският щанд беше относително пуст. След съобщението опустяха и щандовете на Македония, представителите на Сърбия напуснаха. За сметка на това българският щанд беше оживен непрекъснато, имаше страшно много запитвания и бяха сключени много договори. Срещата ми вчера беше с фирми, които работят на руския пазар. Според тях, ако не се случи нещо необичайно, ръстът на руския пазар ще бъде в рамките на 16-17% спрямо 1997 г., когато имахме връх в броя на руските туристи. В Москва ми зададоха и въпроса дали България е в състояние да посрещне 600 000 туристи. Фирмите казаха, че може.
- Да, има, но усилия се правят и от двете страни те да бъдат решени. В понеделник се надявам, че този проблем ще бъде решен. Както знаете, той се състои в ограниченията при получаване на разрешения за кацане както у нас, така и у тях. Друг проблем е режимът на влизане в България, който съгласно едно споразумение от 1997 г. сега става с ваучери на български фирми. В момента двете външни министерства обсъждат варианти да отпадне това постановление. Друг проблем с руския пазар са неосъществените плащания от миналия сезон във връзка със затрудненията на някои руски фирми. Кризата от миналата година в Русия засегна много туристически фирми. Имаме ангажимента както на Държавния комитет по туризъм на Русия, така и на председателя на Комисията по туризъм към Държавната дума, че във всеки конкретен случай ще се търси разрешаване.
- Да, поне до момента мога спокойно да го кажа това. Дори от разговорите с "Балкан" разбираме, че има допълнителни заявки за чартъри. Все пак подобни данни успокояват, а ние, уверяваме ви, следим ситуацията навсякъде, за да можем да реагираме своевременно.
Владимир Стратиев е освободен и от Кристалбанк
Доскорошният синдик на двете затворени банки Балканбанк и Кристалбанк Владимир Стратиев официално излезе от гилдията на синдиците. Това е станало на 29 март, когато Смолянският окръжен съд (централата на Кристалбанк е в Мадан) e излязъл с определение за освобождаването на Стратиев в качеството на синдик в банката. Седмица по-рано той е подал молба за напускане, обясниха от Кристалбанк. Молбата обаче може да се приеме проформа, тъй като Централната банка отдавна извади Стратиев от списъка на синдиците.
Бившият вече синдик на двете затворени банки остана известен с дългите опити на БНБ да го отстрани от синдически функции. Централната банка го изключи от списъка на синдиците още през октомври миналата година, което според Закона за банките означава, че съдът трябва да го освободи от въпросната длъжност. Конкретно за Балканбанк БНБ беше поискала от съда отстраняването на Стратиев, защото той участваше и в други дружества, което създаваше конфликт на интереси. Стратиев например е и изпълнителен директор на дружеството "Явор Зартов", а адвокати от тази фирма защитават кредитори на Балканбанк. Прокурорът Петър Долапчиев обаче постанови спиране на заповедта за изваждането му от Балканбанк и Стратиев продължи да работи. Отстраняването му от Балканбанк стана чак през март.
Според банкови източници изваждането на Стратиев от Кристалбанк се е забавило в голяма степен по технически причини, тъй като определението е трябвало да излезе от Смолянския съд. Може да се приеме, че Стратиев е работел в Кристалбанк до края на февруари, тъй като съдът му е определил за последно за този месец възнаграждение за работата в Кристалбанк, обясниха от банката.
Сега Кристалбанк се представлява само от един синдик - Росица Сбиркова. По принцип БНБ отдавна препоръчва на съда да избира по двама синдици за една затворена банка, но до края на изминалата седмица в Кристалбанк не бяха известени за назначаване на втори синдик.
Ще благоволят ли "Плама" и Нефтохим да си платят данъците
Петролните рафинерии са "осъдени" да печелят. Навсякъде по света думата нефт е синоним на пари. У нас - също, само че в по-друг смисъл.
В България има две петролни рафинерии - едната вече е частна, другата все още държавна. Една от общите черти между тях е, че и двете не плащат дължимите данъци на бюджета. Нефтохим дължеше над 220 млрд. лева на бюджета в края на март (при 150 млрд. в началото на годината), само за малко повече от три месеца работа "Плама" е натрупала цели 17.2 млрд. лева нов дълг към държавата.
Бургаската рафинерия, която дълго време беше монополист, след свалянето на митата беше просто смазана от конкуренцията. Докато в Нефтохим се усетят, знайни и незнайни фирми направиха удар с вносните горива. Междувременно най-голямата рафинерия на Балканите започна да трупа с бясна скорост нови загуби. Все пак това може да е по-малкото зло. Така най-после някой се сети, че не може повече да се краде със същите темпове, и игрите с доставките на танкери скъп нефт бяха поразбутани. Не че всички далавери в Бургас са пресечени, но поне беше сложен някакъв ред. Според преобладаващите мнения сега в Нефтохим се краде по-малко, но това явно не е достатъчно, за да спре потъването.
Случаят в "Плама" е класически - тя произвежда и продава, но не плаща данъци, такси и акцизи. Това става възможно чрез поставянето на дистрибуторската фирма "Рексойл" на входа и на изхода. По тази схема "Плама" няма да печели никога - печалбата, ако има такава, отива в търговското дружество. Това може да обясни защо бяха всичките напъни да бъде купена свръхзадлъжнялата рафинерия - докато правителството се мъчи да отлага неизбежните социални вълнения за след изборите, тези, които наследиха скандалния холдинг "Евроенерджи", са завъртели няколко успешни сделки. Въпросът е къде е спала държавата.
Вярно е, че имаше световна криза, вярно е, че дойде войната, но за какво са всичките усилия да се попълва дупката в платежния баланс с нови заеми, ако така ще я караме и занапред. Каква финансова дисциплина, какъв борд, щом и рафинериите минават на бюджетна издръжка. Вместо да пълнят държавните финанси, те ги доизпразват. Това става не без помощта и на самата държава, която предпочита да се откаже от свои разчетени приходи (чрез премахването на митото за внос на суров петрол например) пред задължението да търси адекватни мерки за принудително издължаване. Всъщност за такива мерки (като блокиране на сметките на Нефтохим) се говори, но то е повече за пред мисиите на МВФ. Истината е, че и "Плама", и Нефтохим са оставени сами на себе си да решават дали и кога да се разплащат с хазната. Само че защо да го правят, когато практиката показва, че щом дълговете минават критичната граница за мащабите на предприятието, винаги ще се намери някой, който да поиска тяхното опрощаване.
В края на 1997 г. бургаската рафинерия дължеше на бюджета 356 млрд. лева. За да си реши проблема, правителството позволи на монополиста Нефтохим да вдига цените, когато навсякъде по света петролните цени се сриваха. Това позволи на Нефтохим да си осигурява на моменти повече от 100 долара печалба от тон гориво. С такъв голям марж рафинерията би трябвало да се разплати изцяло с хазната и дори да си осигури добра сума за инвестиции, изтъкват хора от нефтения бранш. Вместо това Нефтохим посрещна свалянето на митата с все още голям дълг към бюджета - около 150 млрд. лева, и нови проблеми - липсата на достатъчно търсене за нефтохимските горива.
Заради ударния внос на дизел и бензини загубите в Нефтохим през първите три месеца на годината са били около 115 млрд. лева, съобщиха тези дни синдикалисти от комбината. Ако е вярно, това надхвърля загубите за цялата 1997 г., когато се калкулираха и щетите от прословутата зърнена сделка. От рафинерията твърдят, че загубите са много по-малко. Изпълнителният директор Недялко Попов заяви пред бургаски вестник, че дългът от януари насам не надхвърля 35-40 млрд. лева. Дори и да е така, сега, при освободен пазар, хазната има още по-малък шанс да си получи парите.
Междувременно цената на суровия петрол скочи значително. Нефтохим засега избра по-доброто решение - да вдигне с малко цените, за да пази пазарен дял. Според другия изпълнителен директор, Пламен Райчев, ситуацията с вноса в момента е овладяна и от средата на март Нефтохим е закрепил високо ниво на продажбите (7-9 хил.тона/дневно). Приета е била антикризисна програма за намаляване на разходите в някои от производствата, в ход е и схватка със синдикатите за частично редуциране на раздутия щат. Всичко това са стъпки в правилната посока, но пък само с икономии едва ли ще се постигне кой знае какъв положителен ефект. Съчетанието от държавна собственост, лоша конюнктура и лош мениджмънт е убийствено за рафинерията и оттук нататък ще става все по-лошо, защото тя ще работи в силно конкурентна среда. "ЛУКойл" купува на едро рафинерии в региона, инвестира в тях и в един момент Нефтохим ще се окаже заобиколен от конкуренти, с които не е в състояние да се бори нито по отношение на цените, нито на качеството, а какво остава за екологични характеристики и други луксове. Изходът от това състояние е само приватизацията.
Плевенската рафинерия уж си намери нов сериозен инвеститор и от началото на годината възстанови производството, но се оказа, че това е ставало за сметка на бюджета. При използваната схема с преработката на ишлеме приходите от продажби отиват в търговската фирма "Рексойл", която доставя суровия петрол и реализира готовата продукция. За "Плама" остава минимална такса за преработка от 5%, както и всички данъчни и акцизни задължения, които по закон се плащат от производителя.
"Рексойл" е собственост на регистрираното в Кипър дружество "Плама холдинг", което притежава и "Плама консорциум", обясни представителят на новия собственик Бони Бонев. Според него то е било създадено заради откритата процедура по несъстоятелност на "Плама". "Ако се налее свеж ресурс директно в "Плама", някои от кредиторите на дружеството могат да предявят претенции например към готовата продукция", обясни г-н Бонев. По неговите думи по всички предоставени от страна на "Плама" документи са извършени дължимите плащания. Синдик Лилия Тодорова обаче твърди друго. Според нея "Плама" е внесла данъци единствено за януари и първата половина на февруари. Тъй като по това време рафинерията тепърва подновяваше своето производство, и внесените данъци са почти символични.
От януари досега в рафинерията са обработени общо 10 танкера с петрол (170 000 тона). След проверка, разпоредена от началника на служба "Големи данъкоплатци" - Враца, е било установено, че за първото тримесечие задълженията на "Плама" възлизат на 8.9 млрд. лв. неплатени акцизи, 3.47 млрд. лв. ДДС и 404 млн. лв. за данък общ доход. Заради тези задължения Районният съд наложи запор върху готовата продукция в "Плама".
Ако до 5 май не бъде представена оздравителна програма, съдът ще обяви рафинерията в несъстоятелност. "Рексойл" е еднолично дружество с ограничена отговорност, което отговаря до размера на внесения си капитал - 5 млн. лв., а "Плама холдинг" и "Плама консорциум" са регистрирани в Кипър дружества с ограничена отговорност и остава реторичният въпрос, ако те решат да се оттеглят, по какъв начин ще им бъде търсена отговорност за натрупаните нови задължения.
Накратко
Две са постъпилите оферти от кандидат-купувачи на ЗПАД "Булстрад", стана ясно от официално съобщение на Министерството на финансите. Желание да придобият 31% от капитала на второто по големина държавно застрахователно дружество са проявили от Ти Би Ай и от "Българо-чешки инвестиционен холдинг" АД. Предлаганият за приватизация дял от капитала на дружеството се равнява на 145 700 броя акции и минималната цена, обявена за него, е 7 567 000 щатски долара. До две седмици трябва да стане ясно коя от двете оферти е по-добра. Решение за това ще вземе междуведомствената комисия, оглавявана от Министерството на финансите, сформирана специално за приватизацията на ЗПАД "Булстрад". Междувременно предстои общо събрание на второто по големина държавно застрахователно дружество. Една от точките предвижда разглеждането на въпроса за разпределението на капитала на ЗПАД "Булстрад".
"Юнионбанк" увеличи основния си капитал на 10 млрд. лева на общо събрание на 17 април. Досега капиталът на банката беше 2.77 млрд. лева, като увеличението му със 7.228 млрд. лева става с част от отчетената печалба за 1998 г. в размер на 7.581 млрд. лева, 138.6 млн. лева от печалбата ще се разпределят между акционерите под формата на дивидент от 5% върху номинала на акциите. За фонд "Резервен" банката заделя 214.864 млн. лева от печалбата. Капиталовата база на "Юнионбанк" за края на годината е била 14.174 млрд. лева. Досегашният член на съвета на директорите на банката Дорчо Илчев бе заменен поради изтичането на мандата му с Тодор Николов, който преди това е заемал поста шеф на управление "Ликвидност" в Юнионбанк.
Първа инвестиционна банка отчете печалба от 4.2 млрд. лева за 1998 г., стана ясно след общото й събрание в края на миналата седмица. Акционерите решиха да отнесат резултата във фонд "Резервен". Банката приключва годината с балансово число от 212 млрд. лева и капиталова адекватност от 21% при изискуем минимум от 10% за 1998 г. "Предстои промяна в националните счетоводни стандарти", съобщи доц. Стоян Дурин, началник на отдел "Национално счетоводство" към финансовото министерство. На Министерския съвет ще бъдат предложени промени в следните стандарти: за отчитане на провизиите за трудносъбираеми и несъбираеми вземания; отчитане на дълготрайните нематериални активи; отчитане на непредвидими събития; представянето на счетоводните отчети на застрахователите и отчитане на бизнескомбинациите. Предвиждат се нови национални стандарти за доходите от акции и приходите и разходите за бъдещи периоди.
Основният лихвен процент падна до 4.67% годишно. През миналата седмица доходността по тримесечните ДЦК беше 4.71 на сто. В аукциона, проведен в началото на миналата седмица, взеха участие 17 финансови институции, включени в списъка на първичните дилъри. Участници на пазара с държавни ценни книжа предполагат, че продължаващата тенденция за намаляване на ОЛП се дължи на прекалено количество свободен левов ресурс в банковата система.
Омбудсманът:
Граждански защитник или поредната структура по пътя към Европа
Създаването на институцията на гражданския защитник (т.нар. омбудсман) и още редица фундаментални промени предвижда проектът за данъчен процесуален кодекс. Според законодателната програма на Министерския съвет нормативният акт трябваше да бъде одобрен от правителството през месец декември миналата година. Засега обаче проектът, подготвен от експертна група към Главно управление на данъчната администрация, все още е на етап съгласуване между заинтересованите ведомства.
По думите на високопоставени представители на управляващото мнозинство данъчният процесуален кодекс би трябвало да е краят на сериозните реформи на данъчната система. Кодексът ще отмени законите за данъчното производство, за данъчната администрация и за събиране на държавните вземания, като (би трябвало да) ги замени с по-модерни, ефективни и систематизирани законови норми. Стремежът за модернизиране на данъчното законодателство е в основата на някои от текстовете в проектозакона, които звучат колкото гальовно, толкова и смехотворно на фона на настоящата българска действителност и очевидно ще си останат пожелателни:
Тези и други подобни постановки галят ухото, но дори да се превърнат в законови норми, неизбежно проблемът ще опре до тяхното практическо приложение. Напатилият се от некоректно отношение, непрекъснати промени, гъста и тежка данъчна мъгла български данъкоплатец едва ли ще бъде улеснен от формалното записване на подобни текстове. По-големи надежди в тази насока би могъл да даде друг текст от проект за данъчен кодекс, предвиждащ създаването на независимата институция омбудсман, която да контролира дейността на данъчната администрация.
За първи път омбудсманът (граждански защитник) се появява в началото на XIX век в Швеция. Постепенно с развитието на гражданските общества омбудсманът е уреден законодателно в повечето европейски страни, включително и към Европейския парламент. От страните в преход Полша, Словения и Хърватско също създадоха такива институции. Целта на омбудсмана е да осъществява независим контрол над действията на администрацията и в частност за злоупотреби с власт, произвол, грешки, мудно изпълнение на задълженията от страна на чиновниците. Механизмът функционира по следния начин: гражданският защитник (физическо лице, което ползва помощници в своята дейност) получава и разглежда жалби на обикновени граждани за нарушени права, след което търси начин за решаването на проблема. Услугата, оказвана от гражданския защитник, е безплатна за гражданите, а процедурата е опростена в рамките на възможното. Омбудсманът има право да препоръча на администрацията да се извини, да окаже исканата от гражданина услуга, да промени издадения акт, да овъзмезди парично потърпевшия и други. Той има право официално да даде гласност на нарушението, да предложи нормативни промени, включително и в законите. Решенията на гражданския защитник по принцип нямат задължителна сила за страните, каквато например има едно съдебно решение. Механизмът обаче сработва заради високия имидж на институцията и наложилата се практика обществото да се съобразява с нейните препоръки.
Развитието на омбудсмана стига дотам, че през последните две десетилетия в някои страни той придобива функции на посредник не само между граждани и публична администрация, но и между граждани и частни институции (например банки, застрахователни дружества и т.н.).
В една държава може да има неограничен брой омбудсмани, но всеки един има правомощия в различна област - например за здравеопазването, за полицията, за данъчната система, за местната власт, за затворите и т.н. Повечето граждански защитници се номинират от парламента. Те имат задължение да публикуват периодични доклади за дейността си, което помага за превантивно избягване на грешки в процеса на администриране.
В различните законодателства има различен механизъм за подаване на жалби до омбудсмана. В някои страни това става директно, в други - чрез народен представител. Ако гражданският защитник прецени, че оплакването е основателно, и особено ако случаят е принципен и би могъл да касае и други лица, той може да се намеси в действията на съответната администрация, провеждайки собствено разследване.
Теорията и практиката са показали, че за да има смисъл от съществуването на омбудсман, той трябва да отговаря на поне четири изисквания - независимост, честност, ефективност, отговорност пред обществото. Доколкото част от тези изисквания са по-скоро морални категории, приложението на българска почва на омбудсмана не вещае розови перспективи.
Досегашната практика на кабинета Костов, а и на предхождащите го, показа, че управляващите не са особено склонни да се подложат на ефективен независим контрол. И Сметната палата, и Държавният финансов контрол и другите контролни органи по един или друг начин бяха укротени. Едва ли може да се допусне, че при създаването на новата институция управляващите ще си позволят да изберат някой, който потенциално ще им създава проблеми.
Същевременно нивото на бюрокрация в данъчната ни система е като в цялата администрация - болезнено високо. По аналогичен начин стоят нещата и с корупцията. Продължаващите сериозни неразбории около най-масовите данъци - данък сгради и данък върху доходите, трудно ще бъдат преодолени само от една институция. Ширещата се мъгла и противоречивост около приложението на много от текстовете на данъчните закони ще действат в същата посока. Ако всичко това се запази, евентуалното създаване на институцията омбудсман би било съпроводено от моменталното й затрупване с десетки хиляди жалби. И просто няма как нещата да се променят, докато министри и депутати декларират, че данъчната реформа приключва.
Колкото и ентусиазиран и формално независим да е омбудсманът в България, той би функционирал ефективно само ако управляващите направят нещо повече от неговото законово легализиране.А именно - да проявят воля и да потърсят оптимизиране на данъчната система чрез законови промени. На фона на неблагоприятната външна среда едва ли може да се очаква, че управляващото мнозинство би склонило за скорошно намаляване на ставките. Но в областта на уеднаквяване на данъчната практика, публичността на тълкуванията на данъчната администрация, отношението към данъкоплатците и т.н. би могло много да се направи. Особено ако има воля и тя този път не е само на думи.
- Данъчната администрация ще събира само публичните държавни вземания - данъци, мита, такси и т.н., които са определени със закон или с влезли в сила съдебни решения.
- Вземанията на държавата и общините, произтичащи от предоставени услуги, собственост и права, ще се събират чрез съдия-изпълнител.
- При смърт на физическо лице данъчната администрация ще има право да извършва данъчна ревизия, по време на която сделки с наследството може да се извършват с нейно разрешение.
- Фирмите ще уведомяват предварително данъчната администрация за искането за сливане, вливане, разделяне и отделяне.
- Данъчните субекти, с изключение на физическите лица, са длъжни да осигурят на данъчния си адрес през работно време поне едно лице за получаване на данъчни съобщения.
- Банките ще уведомяват данъчната дирекция по регистрацията на данъчния субект в седемдневен срок, ако той открие или закрие сметка.
- Физическите лица, които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи.
- В законоустановения срок за подаване на данъчна декларация данъчният субект има право да прави промени в нея, въпреки че тя вече е подадена.
- Данъчните органи ще изискват писмени обяснения от трети лица, които ще носят наказателна отговорност при потвърждаване на неистина или затаяване на истина. По искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, данъчните органи вземат мерки за неговата защита при условията и по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.
- Обезпечаването и събирането на публичните вземания се извършва от Агенцията за публичните вземания, която е юридическо лице към Министерство на финансите.
- Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК и се започне изпълнение за публични вземания, производството по ГПК се спира до завършване на публичното изпълнение.
- Съобщението за продажба на имущество на длъжник се публикува в бюлетина на Агенцията за публичните вземания и в ИНТЕРНЕТ.
- Съдът заличава регистрацията на данъчния субект търговец само при представен документ от съответната данъчна дирекция, удостоверяващ, че данъчният субект няма данъчни задължения.
- Към общинските администрации се създават общински данъчни служби, които могат да бъдат дирекции и отдели и са под методическото ръководство на Главната данъчна дирекция.
- Членовете на органите на управление и контрол на юридическите лица отговарят лично, неограничено и солидарно за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице, в случай че са укрили факти и обстоятелства, които са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, или не са изплатили безспорно данъчно задължение и имуществото на юридическото лице е намаляло през този период. Отговорността е за неплатените данъчни задължения и в рамките на намалението на имуществото за периода между възникването и установяването на тези задължения.
Доброволните пенсии може да се окажат твърде скъпо удоволствие
Проектът за нова осигурителна система ограничава интереса на работодатели и работещи
Промените в размера и въвеждането на новите осигурителни вноски от 1 юли 1999 г. ще е само прелюдия към по сериозните реформи в цялата осигурителна система. От началото на следващата година би трябвало да влязат промените, които постепенно да модернизират системата.
По реформата в социалното осигуряване и в частност по пенсионната реформа отдавна върви дебат сред специалистите. Благодарение на тази дискусия и за непросветения стана ясно, че за да се увеличи благосъстоянието на пенсиониращите и за да се ускори развитието на капиталовия пазар, държавата ще стимулира осигуряването за допълнителна пенсия и изграждането на доброволни фондове. Затова сега се търси най-добрият вариант как да изглеждат тези фондове. В същото време налага се впечатлението, че държавата не отделя достатъчно внимание за стимулиране на работодателите и работещите да заделят средства за допълнителна пенсия.
Многократно бе заявявано от социалния министър Иван Нейков, че ще се поощрява допълнителното осигуряване, защото чрез него ще се постигне ефективно управление на вноските на осигурените и държавата ще се освободи от част от пенсионното бреме. В развитите страни задължителното осигуряване дава около 35% от последната работна заплата на хората, върху която са правени вноски. Също толкова гарантира и допълнителното осигуряване.
Средствата от осигурителни вноски във вече действащите доброволни фондове и техният капитал се изчислява на около 80 млрд. лв. "Практиката е близо половината от вноските да са само от работодатели, а другата половина да са съвместни между работодателя и индивидуално осигуряващите се", каза Богомил Манов, изпълнителен директор на "Български пенсионен фонд". Според експерти активността на работодателите в осигуряването на свои работници и служители за допълнителна пенсия се дължи основно на три причини. Първата е, че задължителните вноски се правят не върху всички доходи, а върху малка база - обикновено сума, близка до минималната работна заплата. На второ място с осигуряването за допълнителна пенсия те хем заобикалят ограниченията за нарастване на заплатите, хем намаляват дължимите корпоративни данъци, тъй като вноските до 30 хил. лв. на месец за един работник се признават за разход. Третият мотив е задържането на квалифицирани служители. Работодателите казват: "ще ти правя вноски за допълнителна пенсия, но ти ще работиш за мен поне пет години - ако напуснеш по-рано, вноските на твое име остават на мое разположение". В САЩ този период е намален в момента на три години, като първоначално е бил 10 години.
Предлаганата нова осигурителна система ограничава частично и трите мотива на работодателите. Най-общо тя ще се състои в разширяване базата за задължителните вноски (при наличието на таван) и поделяне на вноските между работодател и осигурен. Един от вариантите на новото пенсионно осигуряване предвижда осигурителната вноска за пенсия да бъде 32%. Половината от нея ще плаща работникът. При това не върху минималната заплата, а върху всички доходи от трудови и граждански договори. Същото важи и за работодателя. Ако се приеме за база за сравнение средната работна заплата, работодателят ще плаща не 22 570 (37% от 61 000), а 29 280 (16% от 183 000). Фирмите няма да имат изгода да увеличават общо заделените суми за задължителни и допълнителни вноски, което ще доведе до намаляване на вноските за допълнителна пенсия.
Според ръководителя на работната група по пенсионната реформа Йордан Христосков с проектозакона за допълнително доброволно осигуряване се предвижда работодателят да не може да поставя условия за ползването на вноските от осигурения извън срока, валиден за всички вноски - най-вероятно две години. Това е в полза на осигурявания и ще намали възможността работодателят да задържа по-квалифицираните си работници.
В допълнение, от първи юли тази година работодателите ще трябва да правят нови вноски от 3% за здравно осигуряване. Пак оттогава вноската на работодателя за фонд "Професионална квалификация и безработица" се понижава от 3.6% на 3.5%, а общата осигурителна вноска от 37% на 34.7%. Така общата осигурителна тежест за работодателите от началото на юли се измества от 40.6% на 41.2%. На практика от началото на юли се променят процентните ставки, но не и системата на осигуряване. Новата система ще се въведе с приемането на Кодекс за социално осигуряване. Изготвянето на кодекса вече се забавя, което вероятно ще отложи действието на новите вноски след 1 януари следващата година.
Сравнение между абсолютните суми по социалните вноски, които най-често работодателите плащат сега, и тези, които те ще бъдат задължени да правят вероятно от началото на следващата година, показва увеличаване на осигурителната тежест (виж примера в карето). В изчисленията не са включени вноските за задължителното допълнително осигуряване, тъй като все още не е ясно каква част от процентите от 10 и 15 за първа и втора категория труд (т.нар. втори стълб на осигурителната система) ще внася работодателят. Така при новата система за изчисляване на задължителните вноски работодателите просто ще намалят вноските си за допълнителна пенсия, независимо какви данъчни облекчения им се дават.
В момента личните социални вноски (т.е. за сметка на работещите) са 2% за пенсия и 0.9% за ПКБ. От началото на юли тази година социалната вноска ще стане 1%, но ще се прибави нова здравна вноска от 3%. Вноската за ПКБ от началото на юли ще е 0.5%. При най-използваната база за тези вноски от 61 хил. лв. (т.е. МРЗ) на практика от първи юли работникът ще внася за трите осигуровки 2745 лв. Ако се въведе предлаганата нова система за осигуряване върху всички доходи (нека това е средната работна заплата - около 183 хил. лв.) и при непроменени ставки, той ще плаща 8 235 лв. Така при равни други условия се намалява разполагаемият доход на работника. Това намаление ще бъде още по-голямо, когато се въведе новата лична осигурителна вноска в размер примерно на 16%. Този принцип ще важи и за самоосигуряващите се (свободни професии, нотариуси, частни медици, ЕТ, работещите само на извънтрудови договори), защото се предвижда и при тях да се увеличи осигурителната база.
В сега предлагания вариант на закон липсва гаранция за реално нарастване на вече направените вноски на осигурените в доброволните фондове. Предвижда се лимит на частта от реализирания доход, която управляващото дружество на фонда може да задържа при себе си, за да не изяжда дохода, реализиран от инвестираните суми. Но същевременно няма таван за по-голямата по размер удръжка - такса при самото внасяне на осигуровката. Например размерът на вноските е 100 единици. Реализира се доход 5 единици. От тях дружеството може да вземе до 0.5 единици. Но управляващото дружество може да вземе дори 5% от вноските или 5 единици още при внасянето на осигуровките.
С увеличаването на осигурителната тежест по задължителните вноски както на индивидуално осигуряващите се, така и на работодателя, държавата рискува драстично да намали интереса за осигуряване за допълнителна пенсия. Така ще се запази държавният монопол върху акумулирането на осигурителни вноски, тяхното управление и изплащането на пенсии. Сегашната система на пенсионно осигуряване (pay-as-you-go) се основава на разходо-покривния принцип, което означава, че вноските на работещите отиват за изплащане пенсиите на вече пенсиониралите се, очевидно е неефективна и е в основата на мизерните пенсии. Тези празноти се очаква да запълнят донякъде частните пенсионни фондове.
"Агрохолд" влиза в надзорния съвет на БРИБАНК
Акционерите на БРИБАНК удовлетвориха молбата на К.А. П. ООД да напусне надзорния съвет на банката като юридическо лице. На негово място бе избран "Агрохолд" АД. "Агрохолд" АД е компания на представителя на "ЛУКойл" за България Валентин Златев. Досега дружеството се свързваше с "Росексимбанк", където е един от основните акционери с 25% от капитала на банката. От надзорния съвет на БРИБАНК излиза също и Англо-бългериън винтнърс АД, заменена от Алинея ООД. Общото събрание прие отчета на управителният съвет за дейността на банката през 1998 г. В отчета се акцентира върху факта, че банката е увеличила внесения си капитал. Увеличена е и капиталовата адекватност, която към 31.12.1998 г. е 27.65%. От банката съобщават, че рисковите й активи са провизирани 100%, а заделените провизии възлизат на 26 млрд. лв. Общият размер на кредитите, отпуснати от БРИБАНК, не надхвърля 15% от нейните активи. Цялата печалба за миналата година в размер на 520 млн. лева се заделя за фонд "Резервен". "По така изброените показатели БРИБАНК е в групата на най-стабилните частни банки", се казва в прессъобщението на PR-агенцията на банката D&D.
САЩ трябва да направят своя избор
Някога Клаузевиц бе казал, че войната има своя собствена граматика, но логиката й не се различава от логиката на политиката. Растящата трагедия на американската интервенция в Косово се състои в това, че нито военната граматика на Съединените щати, нито политическата й логика имат някакъв смисъл. Ескалацията на войната без посока поражда онова неприятно чувство, което кара стомасите ни да се свиват болезнено. Очевидно всички уроци на войната в Залива - струпването на огромна сухопътна войска с ясни стратегически цели - са забравени, а всички грешки, направени във Виетнам - неразбирането на противниковата мотивация и двусмислените политически цели - се правят отново.
Ако САЩ и НАТО не променят незабавно поетия курс, тази най-последна балканска война ще прелее в първото десетилетие на XXI в. Дори дотук цената е вече прекалено висока. Позицията на президента Клинтън да не бъдат използвани сухопътни войски в Косово още от самото начало даде ход на мащабно етническо прочистване на Косово, включително и масово изтребване на косовските албанци от сърбите. Нещо повече - бомбардировките циментираха режима на Милошевич и разпалиха националистични, антиамерикански настроения в Русия - една държава, която все още е в състояние да застраши сериозно сигурността на САЩ.
Илюзията за бързо разрешаване на конфликта рухна още в края на първата седмица от военните действия на съюзниците. Провалът на външната политика на Клинтън е ужасяващ. САЩ трябва да направи своя избор - пренасяне на военните действия на земята, които могат да продължат три или шест месеца и дори година, или да се откаже от победата в тази война - да поднесе мирната инициатива на Русия, да запази режима на Милшевич, да допусне раздробяване на Косово и да компрометира външната си политика, градена изцяло на морални принципи. На ход е Конгресът.
Турция: с националистите - трудно, без тях - съвсем
Почти седмица след изборите никой не може да даде точен отговор на въпроса кои партии ще формират правителствена коалиция. "Насилническото минало" на Партията на националистическото действие (MHP), която се класира на второ място в изборите, представлява най-голямата пречка пред включването на националистите в новото правителство. Победителят в изборите - Демократичната лява партия (DSP), не смее дори да намекне за привличане на МНР като коалиционен партньор. Личната вражда между лидерите на Отечествената партия (ANAP) и Партията на верния път (DYP), двете губещи десноцентристки партии, прави още по-невъзможен правителствения модел с тяхно участие. От друга страна, правителство без присъствието на събралата най-много гласове Демократична лява партия би породило силно безпокойство и в Турция, и в чужбина.
Националистите все още не могат да се отърсят от сянката на насилието заради преврата от 1980 г., въпреки че се опитват да изградят имидж на умерена, благоразумна и миролюбива партия. От 30 години насам това е най-забележителният успех на МНР и новата позиция на националистите вероятно ще накара останалите политически лидери да си направят взаимни отстъпки. Ръководителят на DSP Бюлент Еджевит засега не бърза да преговаря с МНР и очаква да види тяхното поведение по време на преговорите за съставянето на кабинет. Еджевит поиска време да помисли кои ще бъдат коалиционните му партньори. Очевидно той изчаква да види как общественото мнение ще приеме връщането на националистите. А то предизвика твърде много притеснения сред военните, държавната администрация, интелектуалците, а също и в чужбина. Според някои наблюдатели идеологията на МНР представлява опасност за Турция, защото дава подходяща почва за етнически и религиозни конфликти. Към пасивите на националистите се прибавят връзките на някои техни лидери с мафията и организираната престъпност и най-вече терористичната дейност на "Сивите вълци", която е подорганизация на МНР. Сред бюрократичните кръгове се появиха опасения, че ако МНР влезе в правителството, членове на "Сивите вълци" ще заемат ключовите постове в държавата. Съветът за национална сигурност определи "вълците" и техните връзки с престъпния свят като ескалираща опасност за държавата. Това бе възприето като знак за неодобрението на военните.
От Бюлент Еджевит се очаква да състави правителство, колкото е възможно, по-скоро. Първият сигнал за това кой ще формира коалицията трябва да дойде от избора на председател на парламента (Меджлиса). Изборът му изисква парламентарно мнозинство и простата математическа логика гласи, че най-малко три партии трябва да постигнат съгласие за неговата кандидатура. Предполага се, че именно партиите, които подкрепят избора на парламентарен шеф, ще формират новото турско правителство. Председателят на Меджлиса ще играе ключова роля и при президентските избори, които трябва да се състоят през следващата година. Ако конституцията не бъде променена и мандатът на Демирел не бъде удължен, президентските му правомощия ще приключат през май 2000 г. Тогава новият председател на парламента ще бъде най-вероятната фигура, която ще поеме президентския пост. Вече започна да се очертава кандидатурата на Юлудж Гюркан, един от лидерите на DSP. В момента той е заместник-председател на Меджлиса, има достатъчно политически опит и знае, че не може да се кандидатира за председателското място без одобрението на Еджевит. В същото време популярността на Гюркан ще бъде от полза и за самия Еджевит.
Кандидат на националистите е Мурат Сокменоглу. Партията на верния път и Отечествената партия ще номинират свои кандидати само като част от преговорите за формиране на коалиция. Дори и да излъчи претендент за поста, ислямистката Партия на добродетелта (FP) няма да получи необходимата парламентарна подкрепа.
Междувременно започнаха спекулациите, че процесът на формиране на правителство ще бъде съпроводен от политически машинации. Появиха се твърдения, че около 25 депутати от Отечествената партия и Демократичната лява партия на Еджевит ще се присъединят към националистите. Но лидерът на МНР Девлет Бахчели вероятно ще се опита да запази неопетнено името на партията си и няма да допусне подобна акция. Ако бъде приложен вариантът правителство без Еджевит, Бахчели ще получи възможност да стане министър - председател. Според политическите наблюдатели шансовете за коалиране между ANAP, DYP и MHP са много по-малки, отколкото създаването на съюз между ANAP, DYP и DSP. Другият сценарий на коалиция между националистите и ислямистите с подкрепата на ANAP и DYP e малко вероятен, защото ще предизвика нова поляризация в страната и негативна обществена реакция. Според най-популярното мнение подобна коалиция би разбила крехкия религиозен мир в страната, защото ще избухнат сблъсъци между сунити и алевити.
За съжаление изборите не можаха и този път да донесат стабилност на Турция. Неяснотите в политическата обстановка се засилиха, вместо да изчезнат. Въпросът кога и как ще бъде формиран новият кабинет отново потъна в неизвестност. Освен Бюлент Еджевит в парламента няма нито един политик с достатъчно опит в държавните дела. Нито един от дискредитираните вече политически лидери не желае да напусне поста си. За пореден път Турция се сблъска с необходимостта от нови избори далеч преди да са станали ясни резултатите от последния вот.
Милошевич продължава да води
Югославският президент отново показа кой е водещата фигура в конфликта с НАТО. Докато се водеха преговорите в Рамбуйе, Милошевич се подготви за война, предизвика въздушните удари на пакта, контраатакува с експулсирането на бежанците и е на път тотално да дестабилизира Балканите. След близо месец на бомбардировки все още няма признаци, че юголидерът има намерение да отстъпи пред исканията на алианса. В началото на операцията Брюксел изключи вариантите за сухопътна офанзива, надявайки се, че ударите ще вразумят Милошевич. Възприета бе тактиката на технологичната война с възможно най-малко жертви от страна на пакта. Избран бе този тип акции, които въпреки разходите носят сравнително малки политически рискове вътре в самите държави от съюза. Югославският ръководител избра друга стратегия - да създава на съюзниците непрестанни проблеми, така че, когато те се справят с един, вече да са изправени пред следващия трудно решим въпрос. Това наложи промяна на плановете на пакта - пак в отговор на действията и предизвикателствата на Милошевич. Постепенно въпросът бе променен от дали на кога НАТО ще започне сухопътна операция в Косово.
От началото на въздушните удари срещу Югославия пактът бе обект на критики, че няма да постигне целите, които е набелязал, защото действа единствено по въздуха. Изтъквани бяха примери от Виетнам и Ирак, а сухопътната офанзива бе обявена за единствения начин за бързо и ефективно приключване на войната въпреки рисковете за тези, които ще се сражават в Косово. Самият Милошевич заплаши НАТО, че "земята ще гори под краката на окупаторите", като не остави място за избор на лидерите от алианса. Те вече са на път да решат, че единственият начин за излизане от новата ситуация е да вкарат войски в Югославия. Така за пореден път те ще последват ходовете, начертани предварително в Белград.
В западния политически жаргон troublemaker се употребява за човек, който създава неприятности. Това определение е напълно валидно за поведението на Милошевич, а и последните му действия са поредното доказателство. Докато в НАТО се опитват да постигнат единство по въпроса за наземна операция в Косово, Милошевич вече прати нови войски в областта. В Косово пристигнаха още осем хиляди войници, с което общата численост на югоармията в провинцията наближава 45 хиляди (за сравнение - толкова трябва да бъде числеността на цялата българска войска според новата военна доктрина). От пакта съобщиха, че се подготвя поредна бежанска вълна от нови 150 хиляди косовски албанци. Очаква се те отново да бъдат насочени към Македония и Албания, които и без това едва понасят бежанското бреме. Освен познатата картина в самото Косово югославските сили започнаха етническо прочистване и в Черна гора, където има близо 75 хиляди бежанци. Сега и Подгорица е пред дестабилизация. Политическото ръководство на по-малката съюзна република, което се опитва да поддържа прозападна ориентация, бе изправено пред реалната военна заплаха на Милошевич. Твърди се, че Белград се опитва да установи контрол върху стратегическите пристанища на Адриатика с оглед на предстоящото петролно ембарго срещу Югославия. Междувременно от Черна гора около 300 сръбски войници навлязоха в полуостров Превлака в Хърватско. Полуостровът е спорна демилитаризирана територия, намираща се под контрола на ООН. След първоначалната гневна реакция Загреб заяви, че засега станалото не представлява опасност за Хърватско. Според хърватски източници сръбските сили за сигурност са завзели стратегически пътища в региона и става дума за установяване на военен контрол върху Черна гора. По-интересно е обаче друго тълкуване на станалото. Навлизането на сръбски войски в Превлака бе възприето като опипване на почвата и предизвикателство към Дейтънските договорености и статуквото на Хърватско и Босна и Херцеговина. Съществуват сериозни опасения, че Милошевич може да посегне и на крехкото равновесие в Босна и Херцеговина, като използва влиянието си в Република Сръбска. Засега това е все още хипотеза, но евентуалното разрастване на конфликта в общобалкански мащаби би изправило съюзниците от НАТО пред нова и невероятно тежка ситуация. Такъв сценарий обаче би бил твърде изгоден за Милошевич, защото ще му даде нова възможност да диктува хода на събитията.
Досега ръководството на НАТО твърдеше, че не се обсъжда сухопътна операция в Косово. В началото подобен вариант бе изключен напълно, но постепенно формулировката бе променена във "възможно актуализиране на стратегията". Иначе казано, влизането на сухопътни части в Косово ще бъде следващият етап от войната. Основен застъпник на този ход стана британският премиер Блеър. Преди да отпътува за Вашингтон за честването на 50-ия юбилей на НАТО, той заяви, че ще заложи личния си авторитет, за да убеди президента Клинтън в необходимостта от наземна операция. Междувременно генералният секретар на пакта Хавиер Солана оторизира военното командване да подготви плановете за възможното използване на пехота при решаване на конфликта. "Ако военното командване и генералният секретар преценят, че е благоразумно да се променят плановете, ние ще ги подкрепим", съобщи говорителят на Белия дом Джо Локхарт. Но колебанието на Клинтън намери израз в уточнението, че принципната подкрепа не означава взето решение. Хавиер Солана също си запази място за маневриране, като допълни, че очаква въздушните удари да изпълнят предназначението си и че алиансът е още далеч от политическото решение за използване на сухопътни сили.
Встрани от политическата дискусия бяха взети редица мерки, които номинално започнаха подготовка за следващия военен етап. От България и Румъния бе поискан достъп до въздушното им пространство. Чехия даде разрешение за преминаването на натовски войски през нейна територия. Появиха се съобщения, че южната част на Унгария ще бъде използвана като плацдарм за атаката срещу Сърбия. В Албания бяха разположени хеликоптерите "Апачи", чието основно предназначение е да унищожават наземните сили на противника. Към частите на НАТО, осигуряващи хуманитарните доставки, в Албания пристигнаха и първите командоси, обучени да действат в условия, аналогични на тези в Косово.
