Как реагирахме на икономическите загуби
За разлика от югоембаргото сега българското правителство създаде впечатлението, че реагира относително бързо на проблема със загубите, които търпи страната. А навременната и адекватна реакция е наложителна предвид състоянието на икономиката. Войната, прибавена към ефектите от азиатската и руската криза, спадът в цените на основни експортни стоки, забавената структурна реформа и очертаващите се сериозни проблеми с платежния баланс идват малко множко на българската икономика. Един от най-неприятните факти е, че в условията на валутен борд и при либерализиране на външнотърговските отношения евентуални девалвации на валутите на съседните страни могат необратимо да подкопаят устоите на финансовата стабилизация. Тънкият светъл лъч е, че югокризата ще катализира неизбежните реформи поне в частта ликвидация на губещите предприятия.
Досега правителството прие "Програмата за ограничаването на последиците от кризата в Косово" и създаде междуведомствена група, която да събира и координира информацията за претърпените загуби и пропуснатите ползи с идея да се търсят външни компенсации. Програмата предвижда инициативи за увеличаване на външното финансиране под формата на кредити, заеми и помощи; облекчени условия за български фирми; възстановяване на района и достъпа до пазарите на развитите страни; облекчения на обслужването на външния дълг - примерно чрез суапов дълг срещу природа по задълженията към Парижкия клуб; натиск върху Румъния за изграждане на втори мост на Дунав и т.н.
България организира през изминалата седмица среща на министрите на транспорта и на търговията на страните от региона, очакват се и други подобни инициативи.
На срещата на т.нар. донори в Брюксел страната ни поиска не толкова преки кредити, колкото комплексна програма за възстановяване и развитие на региона по аналогия с плана "Маршал", съсредоточена върху инвестиции в инфраструктурата. Другото основно предложение на българската страна бе облекчаване на обслужването на външния дълг към официалните кредитори - замяна на дълг срещу екологични и социални проекти; размяна на вземанията ни от Ирак (около 1.3 млрд. долара) срещу наши дългове към Парижкия клуб; издължаване на иракския дълг чрез петролни доставки или сделки храни срещу петрол с Ирак или и т.н.
Страните - донори на България, все пак показаха известна щедрост при финансиране на страната ни, но засега остава неясно до каква степен ще може да се разчита на международна програма за инвестиции в инфраструктурата на региона и на сделки от типа дълг срещу природа и храни срещу петрол.
Междувременно Българската търговско-промишлена палата обяви, че ще разяснява безплатно възможностите за получаване на сертификат за форсмажор, с което пострадалите фирми да избегнат или намалят отговорността за неизпълнения или закъснения по външнотърговски договори. Палатата дори предложи на кабината да обяви форсмажорни обстоятелства за определени райони и дейности. БТПП заяви и че ще предоставя редица безплатни услуги на засегнатите от кризата фирми. Българската стопанска камара пък предложи на кабинета десетки краткосрочни и дългосрочни мерки в икономическата сфера.
Приватизиране и банкиране по време на война
Според информация от Министерството на финансите за момента данъчните и неданъчните приходи се събират нормално. Разходите също се правят съобразно бюджета и фиксираният валутен курс не е застрашен от промяна, коментираха висши държавници. Което съвсем не означава, че във финансовата система не се генерират проблеми, причинени от югокризата.
Освен спада в постъпленията от износ, войната поражда проблеми пред финансовите баланси и по линия на приватизацията, чуждите инвестиции и банките.
Приватизацията твърде бързо последва несгодите на реалния сектор и вече даде недвусмислени индикации, че е поела негативите на военните действия. Банковият сектор засега по-скоро минава метър, но при продължаване и задълбочаване на конфликта, няма как да бъде подминат.
Забавянето на приватизацията в България се отрази пагубно върху държавните предприятия. Те бяха доразграбени, а потенциалната цена на много от тях стана направо отрицателна. В тази ситуация войната просто довършва процеса. "Войната в Косово отблъсква новите инвеститори, а тези, които са имали намерение да влязат в България, се отдръпват", заяви преди десетина дни изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков.
Най-симптоматичен пример за последствията от войната върху приватизацията у нас е оттеглянето на американската фармацевтична фирма ICN Pharmaceuticals, която в края на миналата година сключи договор за мажоритарния пакет на "Биовет" - Пещера (производител на лекарства за ветеринарната медицина) на стойност малко над 13 млн. долара. Купувачът е изпратил писмо до АП, че е загубил инвестициите си в два засегнати от бомбардировките фармацевтични завода в Сърбия и се отказва да инвестира на Балканите. Според Захари Желязков обаче сделката за "Биовет" е единствената, която е провалена като пряко следствие от кризата в Косово. С отказа си от сделката американската компания губи депозита си в Агенцията за приватизация, който е в размер на един млн. долара. От друга страна, подновяването на процедурата за приватизация на "Биовет" ще намали бъдещата му цена неколкократно.
Директорът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев е доста по-оптимистичен в прогнозите си от самите чужди инвеститори. "Нито един чуждестранен инвеститор, който вече работи в България, не смята да променя плановете си, нито да се оттегля заради войната в Косово", каза Василев. Шефът на АЧИ обаче вероятно има предвид по-скоро стратегически инвеститори като "Шел" и "Американ стандарт", отколкото кандидат - приватизатори и портфейлни инвеститори. Агенцията е направила проучването си сред членовете на Българската международна стопанска асоциация. Според участниците в консултативния съвет по чужди инвестиции през следващите месеци в България трябва да се следва принципа Business as usual (тоест правете бизнес както обикновено).
Отражението на войната в Югославия върху пазара на български корпоративни ценни книжа е доста по-различно и на пръв поглед доста по-спокойно от предишното сътресение - руската финансова криза в средата на миналата година. Причината не е в липсата на рискове за българската икономика заради войната, а в цялостната ситуация на българския капиталов пазар. Малкото чужди участници на пазара, които все още държат свои активи в български ценни книжа, просто са лишени от всякаква възможност за изход, дори и с цената на загуба. Инвеститорите, които са останали в България, са поели толкова голям риск, че няма начин да се намерят купувачи за техните книжа. Симптоматична е и прогнозата на Световната банка за 0 (нула) долара портфейлни инвестиции в България през 1999 г. След откриването на фондовата борса през октомври 1997 на него в продължение на няколко месеца се наблюдаваше повишаване на цените и търгуваните обеми. По същото време правителството обяви и амбициозни планове за развитие на пазара на ценни книжа. Тези два фактора повишиха оптимистичните очаквания на български и чужди инвеститори. Покачването на цените обаче беше резултат от изливането на нашия пазар на средства, които се оценяват като твърде незначителни дори и за икономика като българската. Въпреки че липсва точна статистика, портфейлните инвестиции в книжа на български предприятия не надхвърлят сумата от 10 милиона долара, без да се смятат парите, с които рискуват инвестиционните посредници за своя сметка. След появяването на първите признаци на кризата в източноевропейските пазари, първоначалният ефект на нашия пазар беше падане на цените и увеличение на обемите - логичен резултат от прехвърлянето на вече закупените пакети от по-консервативни към по-рискови инвеститори. Сега просто нищо не се случва.
Така че правителствените чиновници отново могат да бъдат спокойни и да повтарят абсурдното твърдение от миналата година, че добрата новина за България е, че тя няма капиталов пазар, тоест няма какво да изгубим, когато чуждите инвеститори се изтеглят.
Затрудненията и оскъпяването на търговските връзки с Европа, предизвикани от косовската криза, вече рефлектираха върху финансовото състояние на реалния сектор. Влошената ликвидност и перспективи пред предприятията няма как да не се отразят и на финансовото състояние на банките, макар и с известен лаг във времето. Според шефа на Асоциацията на търговските банки Стоян Александров "първо кризата се отразява върху клиентите на банките, върху реалната икономика и на един малко по-късен етап това рефлектира върху банките, но при всички случаи ще бъде едно допълнително изпитание".
Две са основните насоки, в които банките очакват проблеми, свързани с кризата по отношение на фирменото кредитиране - трудности при събирането на вече отпуснати кредити (включително увеличени разходи за провизии) и ограничаване на новото кредитиране. "Вече правим преоценка на риска по отпуснатите кредити на фирми, чиято дейност ще бъде повлияна от кризата в Югославия - имат се в пред вид фирми, които пряко зависят от обстановката там, които реализират продукцията си на сръбския пазар или внасят оттам, износители или вносители, чиято продукция ще бъде оскъпена от увеличените транспортни разходи, туристически фирми и прочие", заяви кредитен инспектор от ОББ. Кризата в Косово и последиците от нея могат да доведат до влошаване на финансовите резултати на някои кредитополучатели и да затруднят обслужването на кредитите от тяхна страна. На първо време това води до увеличаване на отчисленията за провизии, които са разход за банките, и по този начин се влошават техните показатели за печалба. Ако се стигне до просрочие за по-дълъг период, може да се стигне до евентуална реализация на обезпечението по кредита, но това не е най-любимото занятие на българските финансови институции заради тромавата процедура при имуществените обезпечения.
Негативно ще се отрази върху финансовите резултати на банките и фактът, че редица до този момент надеждни кредитополучатели вследствие на променените международни условия могат да се превърнат в твърде рискови. "При искане за кредит от страна на фирма, чиято дейност е пряко повлияна от югокризата, ще бъдем много по-взискателни по отношение на обезпечението и икономическата обосновка на плана за погашение на заема. По този начин за съжаление можем да загубим част от досегашните клиенти, а и намалява броят на надеждните кредитополучатели", коментира кредитен инспектор от частна банка.
Поскъпването на долара на международните пазари също ще рефлектира върху банките, доколкото е добре дошло за институциите, при които доларовите активи превишават доларовите пасиви и обратно. Този ефект обаче е ограничен от законовия таван за откритите позиции във валута. По-скъпият долар означава и повече провизии по вече отпуснати доларови кредити.
Очертаващият се пик на ликвидирани предприятия и на фирми с финансови проблеми заради югокризата ще се отрази и на домакинствата по линия на увеличаване не безработицата и намаляване на работните заплати. Очакваното обедняване на населението като пряка и косвена последица от косовската криза ще принуди вложителите в банки да започнат да "подяждат" спестяванията си. Очаква се, също и промяна в структурата на влоговете - намаляване процента на срочните за сметка на безсрочните депозити, което също ще повлияе негативно на банките.
Все още е твърде рано банковата статистика да покаже подобни тенденции, но ако кризата продължи, те неминуемо ще бъдат прочетени в официалните статистически данни.
В момента вследствие на финансова стабилизация банковата система е свръхликвидна. Евентуално само някои банки с голям кредитен портфейл могат да усетят по-осезаемо влошената платежоспособност на клиентите си, но до драстични последици надали ще се стигне в краткосрочен план. В по-дългосрочен план обаче натрупването на негативите от югокризата и неудачите в родната икономика ще рефлектират сериозно върху финансовата и в частност върху банковата система. Отливът на капитали от граждани и фирми (те формират около 2/3 от пасива на банковата система), изтичането на пари по линия на международните парични потоци, отливът на инвестиции поради несигурността на региона ще затруднят до голяма степен набирането на ресурс от страна на банките. От другата страна стои въпросът с пласирането на този ресурс. Вероятно е банките да следват досегашната си линия на поведение - още повече да се затворят в черупките си и да пласират капиталите си на сигурно (наши и чужди ДЦК, влогове в сигурни западни банки и пр.). Това ще намали техните доходи поради малкия марж между лихвите по тези активи и лихвите по привлечените средства. Освен това ще се получи и обратен негативен ефект върху реалния сектор заради допълнителното ограничаване на достъпа до кредит. В крайна сметка, ако българската икономика не преодолее бързо последиците от забавената структурна реформа и юговойната, банковият сектор неизбежно ще инкасира загуби, и то не счетоводни, а съвсем реални.
Влияние на войната върху икономиката на България
Институтът за пазарна икономика наблюдава икономическото и политическото развитие на Балканите от пет години. Институтът поддържа голяма мрежа от професионални контакти във всички страни от региона, като само дни и седмици преди началото на военния конфликт анализаторите на ИПИ и самият аз посетихме всички страни и провинции в региона. Това бе част от дейността ни върху проекта "Балканите през 2010 г."
Току-що започнала и без ясен изход, трудно може да се определи ефектът на войната в Югославия върху икономиките на съседните държави. Не може да се каже колко дълго ще продължи войната, каква е вероятността да се сбъднат различни следвоенни сценарии, дали ще има отново война (под каквато и да е форма). Оценките за краткосрочното влияние са затруднени от чисто вътрешни за страните фактори, които пречат на конкурентоспособността на предлаганите продукти и услуги.
Като равносилна на чудо се определя възможността войната да бъде кратка, защото това означава правителството на Сърбия да приеме условията от Рамбуйе. В сегашния момент по-голяма е вероятността да се води дълга война. Може да се случи така, че военните действия да продължат с известни прекъсвания между 6 месеца и 2-3 години. Прекъсванията ще са периоди на отложени военни действия, през което време страните в конфликта ще се подготвят за следващата си стъпка към удовлетворяващото ги решение на кризата.
Сегашното етническо прочистване и хуманитарната катастрофа в Косово произтичат от по-дълбоки процеси на Балканите. Причините за войната трябва да се търсят във формирането на нациите-държави в региона, процес, който в други части на Европа се е извършил между XVII и XIX век. В Албания сега върви такъв процес.
Водена от Милошевич и основаваща се на сръбската идентичност в страната и чужбина, остатъчна Югославия защитава своята национална гордост и територия. Най-малкото това е подчертаното внушение на хората и политиците в Белград.
Пред Македония, която наскоро спечели независимостта си, стои предизвикателството да защити самата себе си.
Вероятно в близко бъдеще Черна гора ще тръгне по пътя на формирането на отделна държава.
Дори не е необходимо да се споменава, че каквито и да са националните цели, те не извиняват геноцида и етническото прочистване. Проблемът е в това, че е трудно да се изкоренят спомените за минало насилие, когато няма общо виждане за съвместно бъдеще и просперитет.
Икономическата ситуация в Югославия
Няма официална и пълна информация каква е финансовата ситуация в Югославия. От едно скорошно интервю с бившия управител на централната банка г-н Абрамович се знае, че валутният резерв на страната е около 80 млн. долара. Анонимни източници споменават, че само седмица преди войната Югославия е имала затруднения с плащането на 1.2 млн. долара за транзита на газ през Унгария. През първата седмица на войната валутният курс не се е променил съществено. От средата на март на неофициалния пазар обменният курс се е повишил с около 50%, но сега търговията е спряна. (Официалните котировки на централната банка са 10.9 динара за долар и 6.2 динара за германска марка, докато на черния пазар котировките през първите дни на април замръзнаха на нива 16.3 динара/долар и 9.2 динара/марка). Според някои информации централната банка на Югославия е блокирала всички сметки на търговските банки. Официалната информация за инфлацията за март е 3.5%. С бартеризацията на икономиката се обяснява липсата на големи социални противоречия в страната. Друг фактор за това може да бъде конфискацията на личните спестявания на косовските албанци. Производството на хранителни стоки и основни продукти изглежда, че задоволява минималните нужди на населението поне за момента. Тази ситуация не е устойчива. Ако няма външна помощ от приятелски правителства, властите в Белград няма да имат друг избор, освен да прибягнат до печатане на пари. Това ще бъде един вид повторение на вече преживяната инфлационна обстановка в страната. Вероятният резултат ще бъде прекъсване на военните действия, за да се възстанови икономиката дотолкова, че страната да може да води война отново, или да се прекрати политиката на насилие и да се тръгне по пътя на сътрудничеството, интеграцията и развитието на страната. Ако се тръгне по втория сценарий, факторът нестабилност няма да бъде сред сръбските политици, а ще се търси извън страната. При този сценарий след време международната общност ще осъзнае този избор и вероятно ще понесе част от възстановителните разходи.
Политиката в България
Какво следва за България? Мисля, че страната ни е по-добре да стои настрана от тези процеси. Вътре в страната ще има горещ политически дебат върху това кое е лошо и кое добро за България, върху това как да се поддържа мира със съседните страни, без да се отдалечаваме от ЕС и НАТО. Този естествен дебат няма да има влияние върху реформаторската ориентация и политика на сегашното правителство. Въпреки че няма да има огромно значение, този дебат може да промени част от общественото мнение относно Балканите, което е един от факторите за местните избори през 1999 г. и общите парламентарни избори през 2001 г. Почти не съществува опасност от директна намеса на България в каквато и да е война на Балканите.
Най-лошият сценарий
През 1998 г. България се присъедини към ЦЕФТА, от което се очакваше да се удвои търговският стокооборот със страните от Централна Европа. Към декември миналата година стокооборотът със страните от този район възлиза на 5.4% от общия търговски обем, което означава увеличение с 51% за годината. Най-вероятно войната ще попречи на продължаването на тази тенденция.
Най-лошият сценарий за развитие на кризата трябва да се вземе предвид, което ще послужи за отправна точка за начертаване на реалистична картина на краткосрочното влияние на кризата върху България.
Този сценарий е следният:
Износът на България към страните от ЕС, ЦЕФТА и ЕФТА представлява 55.4% от общия обем на износа. Относителният дял на вноса от същите страни е 52%. Средната зависимост на българския износ от вноса през последните четири години е около 80%. При това положение най-лошият сценарий означава 2 млрд. долара дефицит по текущата сметка.
Непосредствените ефекти трябва да се търсят в следните области:
От така споменатите непосредствени ефекти най-лесни за изчисляване са разходите по бежанците. В известна степен могат да бъдат определени и увеличените разходи в транспорта. Загубите в туризма е трудно да бъдат калкулирани. Конкретни числа не могат да се кажат и за загубата на пазари. Проблемът за чуждестранните инвестиции трябва да се разглежда отделно.
Съгласно ратифицираните от България конвенции страната е задължена да приеме 5 хил. бежанци. Общите разходи бяха коректно изчислени от вестник "Кеш". Те възлизат на около 582 хил. долара на месец, което е 0.1% от номиналния БВП за 1999 г. Въпреки това рискът от приемането на такъв брой бежанци е твърде малък.
Българските фирми от дълго време са активни на международния пазар за транспортни превози.
Благодарение на това, че тези фирми се конкурираха на международния пазар, преди 1989 г. те оперираха по-ефективно в сравнение с фирмите от другите отрасли. Затова транспортните фирми бързо и без особени загуби се адаптираха към пазарните шокове от 90-те години. Сега обаче обстановката е различна - налице е физическо затваряне на Югославия (по време на ембаргото на ООН камионите преминаваха през западния съсед на България, като по този начин съкращаваха време и спестяваха такси).
Логично е да се приеме, че неофициалните транспортни разходи (времето за преминаване на границата и таксите, плащани извън официално обявените) ще бъдат същите, както по време на ембаргото. Увеличението на разходите, които могат да се предвидят по официален път, ще е с около 50%. В момента загубите на всички превозвачи се определят на 1.5-2 млн. долара на ден. С времето реалните загуби на превозвачите по суша ще се намалят поради политическия натиск за намаляване на неофициалните плащания и други институционални облекчения. Цената на спедицията на един тон товар по жп през Румъния е 3-4 долара. Времето за превозване през Румъния се увеличава с четири дни. В дългосрочен аспект преграда за транспорта ни ще представлява евентуалното разрушаване на магистралния мост по международния път Е-75 над Дунав при Нови сад.
Загубите на пазари ще са съсредоточени най-вече сред страните от ЕС и ЦЕФТА. Съществува възможност за компенсация на загубите чрез възстановяване на позициите ни в Русия и страните от бившия СССР. Тази преориентация ще спести непосредствени търговски загуби, но вероятно ще има негативни институционални последици на ниво фирмена стратегия. Проблемите са свързани с намаляване на конкурентоспособността в един по-късен етап.
Загубите за туризма не могат да се определят отчасти поради липсата на информация за този сектор. Фамилните хотели са точно тези, които приемат туристи от Югославия и Македония както през лятото, така и през зимата. Туристите от тези страни са не повече от 8-10% от всички туристи. Конкурентоспособността на туризма на България донякъде зависи от факта, че цените са сравними с тези в Гърция, но по качество нашите услуги отстъпват на гръцките.
Подобно на случая с туризма, и за останалите отрасли важи правилото, че съществуват вътрешни институционални пречки за развитието им.
Железопътният транспорт се оскъпява, но проблемът се състои и в това, че е трудно да се намерят трасета, алтернативни на румънското. Друг пример: пристанищата Варна и Бургас прилагат такси, сравними с тези на пристанището в Солун на Егейско море, но в същото време те са три пъти по-високи от таксите на румънското пристанище Констанца.
Едно изследване на ИПИ и Американския университет, проведено през 1995-1996 г., посочи транспортните разходи, които е възможно, но не са били намалени от българските сухопътни превозвачи, пристанища и БДЖ. Движението във водите на Черно море излиза много по-скъпо, отколкото в Западна Европа. Разликата е учудващо голяма - 2.56 долара на километър плаване в Черно море срещу само 0.36 долара в Средиземно море. Значителната разлика може би се дължи на операционната неефективност. Друго възможно обяснение на голямата разлика е в ограниченията на капацитета, което може да е резултат от неефективното управление. Цената за плаване в Черно море е сравнима с превозването по суша.
Конкурентоспособността на българските продукти е затруднена и от вътрешни за страната бариери. Според изследване на МВФ частните фирми имат 30 на сто по-висока производителност от държавните предприятия. Държавните монополи в електроенергията и газта са ефективни кредитори на държавния сектор: ефективната им (квазифискална) субсидия и забавени плащания към кредитори за 1998 г. възлизат на повече от 900 млн. германски марки. С други думи това е една четвърт от загубите по най-лошия сценарий. Числото е по-високо или най-малкото равно на най-песимистичния сценарий за дефицит по текущата сметка за 1999 г. (по-долу е дадено влиянието върху макроикономическата рамка).
Краткосрочните загуби от войната в областта на чуждестранните инвестиции ще зависят в голяма степен от размера и атрактивността на предлаганите приватизационни сделки, перспективите за инвестиции на зелено и от обхвата на пазарите, до които българските продукти ще имат достъп.
Очакваните преки чуждестранни инвестиции кеш за 1999 г. са 420 млн. германски марки и 580 млн. марки приходи от джойнт венчъри, реинвестиции и инвестиции на зелено. И двете числа са твърде скромни. Кешовият компонент вероятно ще бъде преизпълнен предвид само на продажбата на БТК. Петдесат процента от втория компонент представляват инвестициите в енергетиката, където бяха договорени износ на електричество за Турция. Основата за този износ е джойнт венчъра между НЕК и "Ентерджи груп" (Entergy Group).
В българската икономика все още има т.нар. дойни крави - НЕК, Булгаргаз, пътищата, дружествата за комунални услуги. Законодателството относно концесиите пречи както на инвестициите на зелено, така и на приватизацията. Пенсионните и здравните услуги са твърде слабо реформирани. В момента върви приватизацията в банковия сектор.
За приватизацията в повечето от секторите на икономиката войната в Югославия ще означава по-ниска цена и намалени инвестиции на зелено не само през 1999 г., но и през следващите години.
Анализ на Саломон Смит Бърни (Salomon Smith Barney) върху влиянието от въвеждането на еврото върху икономиките на страните от Централна и Източна Европа прогнозира, че динамиката в курса долар/евро ще има огромно влияние върху конкурентоспособността на българския износ.
Данните показват, че съществува директна връзка между износа и валутния курс през последните осемнадесет месеца. Причините могат да бъдат намерени в институционалните въздействия, които вече бяха споменати.
Този факт е от значение поради две причини. Първо, това прави много трудно да се докаже до каква степен външни фактори и войната са причината за проблеми в платежния баланс на страната. Влиянието на вътрешните фактори също е трудно да се измери. Второ, центърът на дискусията с външните кредитори се измества от икономическата политика към краткосрочните ефекти върху платежния баланс, свързани със структурните реформи.
Рискът за дефицит по текущата сметка може да бъде измерен. Той е равен на риска в българския износ, т.е. 60%. В абсолютни суми това означава вместо сега очаквания дефицит от 380 млн. долара да се стигне нивото от 550-560 млн. Това означава, че върху платежния баланс на страната ще бъде упражнен натиск.
Войната може да не доведе до свиване на очаквания БВП за 1999 г. Шейсет и пет на сто от очаквания номинален растеж ще се дължи на правителствената инвестиционна програма (инвестиции най-вече в инфраструктурата). Рискът тук се съдържа в сложната конструкция на програмата: в нея се предвижда държавните инвестиции да бъдат съчетани с частните, докато кабинетът има слаба възможност да участва в кофинансиране и да предоставя услуги. Въпреки това растежът от 3.7 на сто в БВП трябва да бъде коригиран на 1.5 - 2%.
Като се връщаме на въпроса за продължителността на войната и като се вземат предвид институционалните фактори, чистите краткосрочни ефекти на войната в Югославия се очаква да са както са посочени в таблицата.
Тези определения трябва да бъдат вземани под условие поради няколко фактора: вътрешните бариери и институционалната политика оставят място за корекции, но трудно могат да компенсират загубите; липсата на активни действия на правителството поради задаващите се избори през 1999 г. и 2001 г.; изкушението да се използва оправданието "международен заговор". Тези фактори е трудно да бъдат изчислени. В случай на чудо - кратка война, основен фактор за икономическото развитие на страната остава политиката на правителството.
Възстановяването на Балканите
Паралелно с военните действия в Югославия започна подготовката на проекти за реконструкцията и икономическото възстановяване на страните от Югоизточна Европа след постигането на мир в региона. Някои от тях претендират, че са повторение на плана "Маршал", по който бе възстановена Европа след края на Втората световна война. Други засега се ограничават в рамките на обещанията и призивите за отпускане на финансова помощ за Балканите.
Инициативата на Бон включва комплексни мерки за прекратяване на войната в Югославия, оказване на хуманитарна помощ на засегнатото население и незабавно стартиране на възстановителни програми. Ако планът заработи, веднага след края на конфликта трябва да бъде свикана общобалканска конференция, на която с международно посредничество да бъдат подписани договори за сигурност, наречени пакт за стабилност на Балканите. Устойчивото развитие на региона трябва да бъде осигурено чрез поредица от проекти за икономическа реконструкция, финансирани от Европейския съюз. Допълнителни средства ще бъдат отпуснати за по-нататъшната демократизация на Югославия. Началната стъпка ще бъде спешна помощ за съседните на Сърбия страни, засегнати от бежанската вълна.
Париж се включи в плановете за подпомагане на балканските страни с предложение към Парижкия клуб за двегодишен мораториум върху изплащането на дълговете на Македония и Албания. Френският финансов министър Доминик Строс-Кан изрази надежда, че на срещата на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон в края на месеца може да бъде постигната подобна договореност. Франция ще предложи създаването на Балкански комитет, който да изработи и координира прилагането на широка програма за финансово подпомагане на страните от региона. Тя ще включва облекчаване на външните задължения, значителна икономическа помощ и подкрепа на местните валути.
Финансовите министри на евросъюза се събраха в Дрезден и изчислиха, че само възстановяването на Косово ще струва около 350 милиона долара. Германският финансов министър Ханс Айхел съобщи, че ЕС също обмисля варианти за облекчения на външните дългове на балканските държави. Без да уточнява подробности, той заяви, че единственият начин за осигуряване на стабилност на Балканите е прилагането на нов план "Маршал". На първо време Брюксел е одобрил 250 милиона евро за хуманитарни акции в засегнатите от бежанската вълна съседи на Югославия. На срещата на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон бе отбелязано, че в следвоенния период най-вероятно банката ще се насочи към стимулиране на малкия частен бизнес. След приключването на войната ЕБВР ще разработи програми за насърчаване на локалния бизнес и инфраструктурните проекти в региона.
Фондът оповести, че първоначалните усилия за преодоляване на финансовите трудности на Балканите ще бъдат насочени към облекчаване на бежанското бреме. В някои от случаите МВФ ще отпуска помощи, вместо да предоставя заеми, заради тежкото финансово състояние на балканския регион като цяло. Световната банка отпусна спешни заеми от 40 милиона долара за Македония и 20 милиона долара за Албания. Банката съобщи, че може да предоставя средства за подкрепа на платежния баланс на балканските страни, но не може да дава средства за облекчаване на бежанския проблем. И банката, и фондът изразиха съжаление, че не могат да помогнат директно на Косово, тъй като областта номинално е част от Югославия.
Американският президент Клинтън поиска от Конгреса допълнително финансиране от 6.05 милиарда долара за операцията в Югославия. От тях 386 милиона са предвидени за непосредствени хуманитарни акции и 150 милиона финансова помощ за съседите на Югославия.
Реалният сектор пое първия удар
"Анализът на данните от различните ведомства показва, че засега не е необходимо да се взимат спешни допълнителни мерки за действие. Разбира се, има затруднения при транспорта, разбира се, има затруднения и при износа, както се вижда от примерите", заяви министърът на търговията и туризма Валентин Василев след второто заседание на Междуведомствената антикризисна група.
Предоставените от ГУ "Митници" данни не говорят за забележим спад във вноса и износа на основни хранителни продукти. От началото на месеца досега са изнесени 1800 тона пшеница, 3800 тона брашно, 60 тона сурово и 387 тона рафинирано слънчогледово масло, но хранителният баланс не е нарушен. Според министър Василев няма индикации за стокови дефицити и за промяна на цените на вътрешния пазар, които са на нивото от началото на месеца. От официално предоставената от различните ведомства информация излиза, че за момента в тези сектори лошите опасения още не са се сбъднали.
Не толкова спокойна обаче е обстановката около НЕК, който губи по 120 млн. лева дневно поради необходимостта от поддържане на допълнителни резерви за системата, в която сме включени със съседните страни. Българската телекомуникационна компания прави допълнителни разходи от 40 000 долара месечно заради пренасочване на част от международния телефонен трафик през Румъния. Ако връзките през Югославия бъдат напълно прекъснати, месечните загуби ще възлизат на 300 000 долара. Сериозни загуби търпи и българската промишленост, като по данни на промишленото министерство досега те са около 38 млн. марки и се дължат на спиране на износа за Югославия, както и на неосъществяването на вече договорени търговски сделки. Например пристанище Лом губи от невъзможността да транспортира 1200 тона стомана и 6000 тона слънчоглед. Търси се пренасочване, но това отново предполага загуби. Възможни са негативни влияния върху поръчките на ишлеме, от което сериозно ще пострада българската лека промишленост.
Един от най-потърпевшите сектори от икономиката се оказва транспортът със загуби от около 17 млн. марки от началото на конфликта (вж. таблицата). Като следствие по оценки на Министерството на финансите загубите от повишаването на транспортните разходи в краткосрочен план се очертава да възлязат на около 60 млн. долара, а в дългосрочен - на около 150 млн. долара. В резултат на предприетите от Министерството на транспорта мерки трафикът на ферибота Видин - Калафат вече е нормализиран и няма опашки и задръствания. По-голямата част от товаропотока е насочена към Дунав мост, където дневно преминават около 300 камиона в двете посоки. Задръстване има единствено на ГКПП Кулата, където е настъпил срив в гръцката компютърна система. Със събарянето на мостовете на Дунав бяха осъдени на смърт Българско речно плаване и няколкото частни фирми, които са се занимавали с дунавско корабоплаване. При ро-ро превозите на СОМАТ загубите също са големи, тъй като дейността и на четирите кораба е блокирана. Когато се говори за загуби вследствие на кризата в Косово, трябва да се има предвид за двата възможни метода за тяхното изчисляване. Първият отчита негативните ефекти само по текущия платежен баланс, докато вторият обобщава декларираните загуби на различните стопански субекти в страната. За сравнение - по време на ембаргото в Югославия първият метод е отчитал около 62 млн. долара месечно, а вторият - 228 млн. долара месечно. В момента с посредничеството на двете търговски камари на частните фирми се предоставят формуляри за отчитане на загубите.
Засега не е особено ясно дали и до каква степен реалната икономика може да извлече някакви ползи от войната - примерно чрез увеличен износ за засегнатите райони на храни, цигари, горива (въпреки забраната) и т.н. Перспективите за участие на български фирми във възстановителните работи след приключване на конфликта също не са розови.
Да насърчим корупцията още малко
Не че досега цените на преференциалните акции от приватизацията не можеха да се манипулират. Историята познава случаи всякакви. Законът е толкова объркан и неясен, че чиновникът с достатъчно власт и мотивация би могъл да определи или по-висока, или по-ниска цена в зависимост от конкретните нужди. Но преди беше горе-долу ясно, че преференциалните акции се продават на половината от оценката на предприятието (когато такава съществува).
От преференциалните акции, които могат да са в размер на до 20% от акциите, собственост на държавата, се интересуват главно мажоритарните собственици на дружествата. По този начин те си попълват пакетите така, щото да имат по-добър контрол върху закупените от тях дружества. Въпросните раздробени пакети или пряко се придобиват от работещите в предприятията, или просто се изкупуват правата.
Според последните промени в наредби на Министерския съвет () цените на преференциалните акции вече ще се определят направо от служители на приватизиращите ведомства. Дори и когато предприятията имат оценка от лицензирани оценителски екипи, пак някой някъде по веригата във ведомствата ще казва колко да струва това удоволствие. Случаят не променя ни най-малко съществуващите и към момента порядки в приватизацията, но е симптоматичен. Още малко остава да им омръзне на чиновниците и най-сетне да закачат на кабинетите си табелки с тарифите. Ей тогава ще настъпи истинско ускоряване на раздържавяването.
И ембаргото не ни се размина
Когато сте много зле, не се успокоявайте, винаги може да стане и по-лошо. Миналата седмица, когато НАТО поиска въздушното ни пространство, вероятно мнозина въздъхнаха - ето, даваме го и това е краят. Няма какво повече. Както се оказва, има какво и то е доста неприятно. България наложи ембарго върху доставките на горива за Югославия. Какво следва?
На първо място, никой няма илюзии, че български нефтопродукти няма да достигат Сърбия. Въпросът е как, по какви канали, на каква цена и кой контролира и ще печели от контрабандата?
На второ място, гръбнакът на тази немалка криминална организация години след това няма да може да бъде пречупен. Както стана след първото югоембарго. Стимулиращият ефект върху организираната престъпност и криминализацията на икономиката ще направи страшните косовски бежанци да изглеждат като желани чуждестранни инвеститори.
На трето място, въпреки че многократно ще има позовавания на ембаргото като причина за щети в икономиката, хиляди семейства от Западна България ще направят добър бизнес от него. Ще спечелят пари и ще живеят по-добре известно време. Без съмнение обаче ембаргото не е инструмент на социална политика на правителството.
Големите пари от него ще направят организираните групировки. Дали възкръснали за дългоочакваното събитие, или новосформирани, няма голяма разлика. Мафията вече има нов гигантски източник на финансиране. Не е много трудно всички онези канали, корумпирани служители, посредници отново да се възстановят в нарушаването на санкциите. Двегодишните опити на управляващите да се справят с контрабандата на друг вид стоки показват, че нищо и никой (канал) не е забравен. Този път обаче големите нарушители естествено ще бъдат близки до тази власт. Западната ни граници вероятно отново ще стане територия на организираната престъпност, защото сътрудничеството между мафиотските структури на различните балкански страни отдавна е факт. Точно в районите по западните ни граница престъпността за 1997 г. беше доста по-голяма от останалите райони в страната. Различните престъпни интереси и групи естествено ще предизвикат и конфликти, и битки за територии. Правителството знае всичко това, но очевидно натискът за налагане на ембарго не е бил малък.
И най-тъжното е, че за този вид щети, май Западът още не е измислил компенсация.
Славков няма изход в плетеницата от опасни връзки
Решението на БФС да анулира незавършилия мач "Левски" (Кн) - ЦСКА на пръв поглед изглежда соломоновско. Вместо да търсят виновника и да го санкционират сурово, подопечните на Иван Славков комисии решиха да накажат и двата отбора, като не им присъдят точки за срещата. Друг изход едва ли имаше. Странната ситуация в Кюстендил, която е без прецедент в историята на А група, нямаше как да бъде решена в полза и на двата отбора.
Значи трябваше единият да пострада, ако... Ако не беше плетеницата от опасни връзки, в която се е омотал президентът на БФС. Години наред Славков лавира между лобитата на СИК и ВИС, дори в един момент удовлетвори и двете групировки с места в изпълнителния комитет. Сега там се подвизава един от най-доверените хора на Георги Илиев - Николай Цветин. Не е ясно освен явните, колко скрити отношения обвързват Батето и силовите застрахователи.
Как тогава да се накаже справедливо отборът на ВИС "Левски" (Кн)?
Вината е безспорна - мутри са влезли необезпокоявани от никого в тунела пред съблекалнята и са набили двама футболисти на ЦСКА. Скандалът можеше да се потули, ако столичани бяха продължили срещата. Но сега нямаше как. Защото толерирането на "Левски" (Кн) и ощетяването на ЦСКА щеше да означава, че БФС е безпомощен да се справи със ситуацията по стадионите, където всеки отбор си има своите мутри и се опитва да решава изхода извън терена. Днес футболистите са бити от мутрите на ВИС, но утре щеше да стане масова практика.
Сега обаче по-дребните риби вече знаят - бий само ако имаш здрав гръб в БФС. И по възможност - безшумно.
Накратко
Иван Костов и лидери на СДС тръгват през уикенда на разяснителен рейд в селищата по западната ни граница. В срещи с местната власт и граждани те лично ще се запознаят с обстановката в района и ще обяснят на хората евентуалните рискове от предстоящото предоставяне на въздушно пространство за операциите на НАТО. Премиерът ще посети Сандански и района, Екатерина Михайлова - Софийски окръг, председателят на парламента Йордан Соколов ще бъде в Кюстендил и Перник, шефът на Комисията по национална сигурност Христо Бисеров - в Земен и Трън, а Асен Агов ще пътува из региона на Враца и Монтана.
Президентът Петър Стоянов замина за срещата на върха на НАТО във Вашингтон миналия четвъртък. Заедно с представители на засегнати от конфликта в Югославия държави Петър Стоянов ще участва в среща на 19-те страни от НАТО "Поглед върху развитието на Югоизточна Европа след войната". Във Вашингтон Петър Стоянов ще се срещне и с македонския президент Киро Глигоров, германския канцлер Герхард Шрьодер и с италианския премиер Масимо Д'Алема.
Вицепремиерът Веселин Методиев участва в Брюж в семинара "Балканите: етно-религиозните проблеми и тяхното влияние върху Европа", където представи българската позиция по косовската криза. След визитата си в Белгия министър Методиев направи официално посещение и в Кралство Холандия.
България въведе изпреварващо ембарго за Сърбия
България изненадващо въведе ембарго върху износа на горива за Съюзна република Югославия с решение на кабинета от четвъртък. Докато държавите от Европейския съюз все още умуваха дали да наложат тази санкция, Министерският съвет прие постановление "за режима за износ, директен транзит и реекспорт на опасни вещества, предназначени за използване в съседни на Република България страни, на територията на които се провеждат военни действия".
Миналия вторник Франция обяви инициативата си да бъде наложено петролно ембарго върху Югославия, защото горивото се използвало само за военни машини. Инициативата беше обсъдена в четвъртък от страните на Европейския съюз в Брюксел, които постигнаха принципно споразумение за налагане на санкциите. Решението обаче трябва да бъде одобрено от външните министри на ЕС на 26 април в Люксембург и едва тогава ще влезе в сила.
Белград отдавна изпитва затруднения с горивата. Още след първата седмица на войната срещу Югославия Милошевич въведе купонна система за личните автомобили.
Предполага се, че санкциите са били обсъждани на срещата на премиера Костов с Хавиер Солана в седалището на Северноатлантическия пакт в Брюксел в сряда. В четвъртък Унгария, която беше обвинена, че изнася петролни продукти за Югославия, заяви в Брюксел, че няма да спазва санкциите и призна, че е доставяла горива за Милошевич. Унгарците смятат, че страните от ЕС нямат правно основание за налагане на ембарго, тъй като подобни санкции може да налага само Съветът за сигурност на ООН, а той не се е произнесъл по този въпрос.
Основанието за приемането на министерското постановление е заявлението на НАТО, "че ще разглежда като военна цел всяко транспортно средство, доставящо горива или други опасни товари за Република Сърбия, което може да доведе до трансгранично замърсяване или екологична катастрофа", пише в съобщението на Министерския съвет.
Според информации в пресата Нефтохим няма договори за доставка на горива с "Югопетрол". В седмиците на войната обаче износът се е осъществявал от частни фирми, които са засилили трафика си към Македония. От няколко дни службите на МВР и митниците имат неофициална заповед да следят за трафика на петролни продукти за Сърбия и Македония, както и движението на кораби по Дунав. Според източници от вътрешното министерство все още не се наблюдава засилен трафик на дребни търговци по граничните пунктове със Сърбия на Връшка чука и Брегово. По време на миналото ембарго заради войната в Босна през тези два пункта се осъществяваше основният износ на малки количества горива, от който се изхранваше населението по северозападната ни граница. Преди две седмици Югославия въведе строги мерки за контрабандистите на нейна територия. При наложеното петролно ембарго обаче е сигурно, че сръбските власти ще омекотят режима и ще се опитат да възстановят стария трафик по западната граница.
Засега по друг начин стои въпросът с износа на горива от големите играчи. Голяма част от служителите на границата, които преди осъществяваха контрабандата на горива, вече са сменени. МВР изгони и силовите структури от граничните пунктове, така че посредниците за нарушаване на ембаргото също ги няма.
Сини и червени в словесен сблъсък пред парламента
Виковете на привържениците на СДС и на БСП се смесиха миналия петък пред сградата на парламента. Младежкият съюз на сините организира шествие в подкрепа на решението на правителството да предостави достъп до българското въздушно пространство на НАТО. Студенти от СУ "Св. Климент Охридски", УНСС, НСА защитиха атлантическите позиции на мнозинството, докато на жълтите павета откъм Ректората се събираха за традиционния си анти-НАТО митинг червените политически фенове. "Депутатите от БСП извършват национално предателство, разединявайки българския народ в момент, когато всички трябва да са сплотени", поздрави първи младежите вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Да се срещнат с бъдещите попълнения в сините партийни редици пред НС излязоха и Иван Куртев, ВМРО-лидерът Красимир Каракачанов, Иван Глушков, Иван Сунгарски. Председателката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова обяви, че стартира национална акция за събиране на средства за подпомагане на Македония.
Лидерът на БСП Георги Първанов се присъедини към протеста на червените привърженици, които скандираха "Убийци", "Фашисти". От синята група им отвръщаха "Долу Милошевич!"
БФС анулира скандалния мач "Левски" (Кн) - ЦСКА
Завършилият скандално мач между "Левски" (Кн) и ЦСКА остава в историята като неигран, въпреки че в статистиката двата отбора ще имат пълен брой срещи, реши Българският футболен съюз (БФС). Спортно-техническата комисия към БФС определи на съперниците да се присъдят нула гола и нула точки, затова че двубоят на Великден не завърши. Мачът от 22-ия кръг в Кюстендил бе прекратен след първото полувреме. Футболистите на ЦСКА отказаха да излязат на терена след почивката заради побой над капитана Адалберт Зафиров и вратаря Ивайло Иванов в тунела.
БФС се позовава на член 24, точка 16 от Наредбата за провеждане на първенствата и турнирите, според който за състезание, непроведено или незавършило по вина на двата футболни клуба, се присъждат нула точки и нула голове. Комисията приема, че за определен период от време са нарушени охранителните мерки за сигурността на отбора гост. ЦСКА пък е виновен, че е нарушил принципа на приоритет на състезанието при положение, че е имал пълната възможност да продължи да играе.
Допълнително "Левски" получава възможно най-лекото наказание за слабата си организация - лишаване три мача от домакинство и глоба от 720 000 лева.
И двата отбора обявиха, че ще обжалват решенията до по-висшестоящия орган - Апелативната комисия. "Това е поредният гаф. БФС признава, че има провинение, а точки за потърпевшия няма", заяви проф. Георги Христов, изпълнителен вицепрезидент на столичния клуб.
От "Левски" пък се оплакаха, че техният състезател Георги Петров е бил лишен от състезателни права заради жълтия картон, получен именно през първото полувреме. "Ние сме ощетени в случая и ще търсим справедливост. Ако трябва, ще стигнем до ФИФА и УЕФА", заяви изпълнителният директор на кюстендилци Емил Наков.
Пътуване в насладата
В столичната галерия "Ирида" може да се види една твърде любопитна изложба, озаглавена "Пътуване в насладата". автори са живописецът Греди Асса и керамикът Божидар Бончев.
Цикълът рисунки на Греди Асса се нарича "Девет одрасквания" и е пряко вдъхновен от индийската "любовна библия" Кама сутра. Изрисуваните със замах абстракции с еротична символика не са буквални илюстрации на поетичните текстове, а по-скоро отразяват емоцията, породена от четенето им. Рисунките са изпълнени в черно върху амбалажна хартия.
Творбите на Божидар Бончев също са окачени по стените на галерията. Художниците сякаш са разменили ролите си, защото керамичните обекти са наситени с много цвят и движение.
ОИСР попари очакванията ни за растеж
Очакваният растеж на българската икономика, дори и след като бе ревизиран и свален до 3.7% за 1999 г., изглежда доста амбициозна задача. Под съмнение е поставено и постигането на планирания растеж за 2000 и 2001 г. - съответно 4.8% и 5.1%. Това е изводът, който прави Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в свой доклад за България. Според доклада състоянието на икономиката ни в момента и възможността за неговото подобряване (в контекста и на югоконфликта) не дава основаният да се счита за реален очакваният от правителството ръст в производството.
В разпространения доклад на ОИСР е направена и прогнозата, че приватизацията на държавните банки едва ли ще се вмести в амбициозната програма на управляващите. Основната причина ще е промененото отношение на инвеститорите към развиващите се пазари. Освен това според ОИСР все още са много банките, които страдат от ниската компетентност на мениджмънта и висока неефективност.
Последните изявление на шефа на Банковата консолидационна компания Петър Жотев с нищо не подсказаха, че очакваме проблеми с приватизацията на банковите институции. По думите на Петър Жотев три банки трябва да се приватизират до края на годината - Хебросбанк, Булбанк, Експресбанк. Според него единствено продажбата на Булбанк може да пострада от кризата в Косово, но до момента всичко вървяло по график и до средата на годината ще бъде обявен крайният срок за подаване на оферти за Булбанк.
Според доклада е много вероятно БНБ да наложи по-строг контрол върху новоотпусканите кредити (за да не се позволи създаването на риск за банковата система като цяло). Освен това от ОИСР препоръчват на БНБ да приложи на всяка цена мерки, които да осигурят "здравото" развитие на баките. Според доклада банките ще трябва да променят начина на управлението на портфейлите си.
В НАТО са скептични за мисията на Черномирдин
Президентът на Югославия Слободан Милошевич е готов да допусне международно присъствие в Косово под командването на ООН, стана ясно след срещата му с бившия руски премиер Виктор Черномирдин в края на миналата седмица. Ако съюзниците одобрят мирния план на Черномирдин, Русия ще бъде представена със свои умиротворителни части в Югославия.
Принципно одобреното от Милошевич предложение на Черномирдин бе прието много предпазливо от страните - членки на НАТО. Предложението не е ново - присъствието на международен военен контингент в Косово, който да осигури връщането на косовските албанци по домовете им, е едно от условията на Северноатлантическия пакт за прекратяване на военните действия срещу Югославия. Хладната позиция на пакта се базира на логиката "какво ни гарантира, че утре Милошевич ще допусне чужди военни части на територията на СР Югославия, при положение че вече повече от месец не желае да го направи."
Запитан конкретно за американската позиция, Бил Клинтън каза, че ако в действителност Милошевич е дал съгласието си чужди войски да влязат в Косово, това е стъпка напред към прекратяването на ударите. "Но за да проработи това предложение, международните сили за сигурност трябва да се ползват с доверието на хората, които живеят в Косово, и да защитават всички, включително и сръбското население", добави Клинтън.
До 23 април НАТО настояваха, че всяка умиротворителна операция в Косово, със или без Русия, трябва се провежда под командването на пакта, а не на ООН.
Ракета на НАТО срина държавната сръбска телевизия
В ракетното нападение на НАТО в ранните часове на 23 април срещу държавната сръбска телевизия са били убити най-малко 15 души и ранени двойно повече. Държавната телевизия в Белград, за която в НАТО твърдяха, че е нервният център на сръбската пропаганда, е напълно разрушена. В продължение на шест часа предаванията бяха прекратени, след което малко след осем часа сутринта излъчванията бяха възстановени от неизвестно местонахождение. В момента на атаката зрителите на сръбската телевизия са гледали интервю с югопрезидента Слободан Милошевич.
Говорителят на НАТО Майкъл Каемерър, потвърди удара, но заяви, че няма начин в НАТО да знаят дали съобщението за броя на жертвите е достоверно. "Направихме всичко възможно, за да ограничим до минимум човешките жертви - атакувахме сградата във време, когато се предполага, че в нея няма служители. Много съжаляваме, ако има някакви жертви, но това е част от безумната игра на Милошевич и пропагандната му машина, която ще продължим да атакуваме. " Освен телевизията напълно разрушено е и главното управление на сръбската полиция в Белград.
Кабинетът поправя грешките в боновото раздържавяване
Министерският съвет гласува поправки в две наредби, които регламентират боновото раздържавяване. Целта според официалното съобщение е да се облекчи подаването на заявки за централизираните публични търгове и да се внесат принципни промени в механизма на внасяне на депозити и класирането на заявките. Новите текстове обаче само отчасти поправят грешките в боновото раздържавяване, а основният проблем - начинът на класиране и плащане на заявките, който позволява манипулиране на цените от отделни участници, остава принципно непроменен. Все пак, за да се попречи отчасти на опитите за завишаване на цените, правителството гласува, че участниците в централизираните търгове трябва да внасят депозит за 5% от стойността на заявката, когато тя надхвърля 3 млн. лв. Досега прагът на стойността без необходимост от внасяне на депозит беше 10 млн. лв. Ако заявителят не платеше класираните си акции по среднопретеглена цена (на база цените на класираните заявки), губеше депозита. Сега в наредбата за централизираните търгове влезе нов текст, според който заявителят не винаги губи внесения депозит, а само ако е предложил цена, по-висока от среднопретеглената. Така риска от загубване на депозита ще поемат само участниците, които завишават цените.
Другата основна промяна в наредбата за централизираните публични търгове е, че вече се позволява частично удовлетворяване на заявки, т.е. , когато някой е пожелал да купи повече акции, отколкото остават свободни след класирането на кандидатите с по-високи цени, заявката му вече няма да бъде отказвана, а удовлетворявана с толкова акции, колкото са останали. Ако се конкурират няколко заявки с равни цени, те ще бъдат удовлетворявани пропорционално. Целта е да има класирани заявки за 100% от предложените акции. Последното съвсем не означава, че всички пакети на централизираните търгове ще се изкупуват напълно, тъй като остава правото на заявителите да не платят акциите. За да се намали административната работа, при подаването на заявките отпадна изискването участниците да представят документи, които не носят съществена информация.
Право на отговор
УВАЖАЕМИ, ГОСПОДИН ГЛАВЕН РЕДАКТОР,
1. ЗАД "Булстрад - Живот" АД е сред първите дружества, получили разрешение за извършване на застрахователна дейност от Националния съвет по застраховане на заседанието му от 15.06.1998 г.
2. То е сред застрахователните дружества, чийто капитал е попълнен само с парични вноски.
3. Премийният приход и структурата на ЗАД "Булстрад - Живот" АД са определени от пазарната стратегия на развитие на дружеството, т.е. това е премиен приход, постигнат с минимални разходи за придобиване на този портфейл.
4. Не е случаен и фактът, че първата директна инвестиция на петата в света презастрахователна компания Hannover Re е в капитала на ЗАД "Булстрад - Живот" АД въпреки неголямата атрактивност на българския животозастрахователен пазар.
С оглед на гореизложеното считам, че квалификации и съждения като направеното в статията "... изглеждаше доста занемарено напоследък" са най-малкото неуместни на страниците на вестник като "Капитал" и уронват престижа и доброто име, с което се ползва ЗАД "Булстрад - Живот" АД на пазара. Съгласно Закона за застраховането единствено органите на застрахователния надзор в лицето на Дирекцията за застрахователен надзор и Националния съвет по застраховане преценяват дали едно застрахователно дружество е "занемарено".
Когато се каже хляб, всеки си представя нещо различно
Уважаема редакция,
Чух следната аргументация (против НАТО):
Дори в дискусията, която прочетох от вашата УЕБ-страница, се прокрадваха завоалирано или съвсем открито същите тези. Искам да направя малко отклонение и да изкажа приятната ми изненада от интелектуалния разговор. Дори намекът за отмиране на държавността и заменянето й чрез/от мощта на глобалните концерни е една тема, която ме занимава от дълго време на ниво прогнозиране на следващите няколко десетилетия.
По отделните точки има различни отговори в зависимост от собственото политическо оцветяване. Но освен политика има нещо друго. Това е принадлежността ни към съвременната цивилизация. Този факт се забравя и пренебрегва най-често умишлено - както на изток, така и на запад. Тази цивилизация няма за крайъгълен камък печалбите на концерните и заплатите на политиците (в Германия те се наричат "диети" ), не се базира на мафиотски червени, кафяви и други шарени структури, нито се изгражда с поток реклами, порнография и жълта преса. Най-общо казано, нивото на цивилизованост може да се опише с десет реда - това са десетте божи заповеди. Без да съм клерикално настроен, считам, че в най-общ аспект отговорът на горните четири пункта е много прост:
1. Пред масови убийства изнасилвания, палежи - геноцид, не може да има неутралност. Държавността се поставя още от самото начало от самите извършители ( в случая Милошевич и & ) под въпрос. Единственият укор, който може да се направи на Запада, е, че той не се намеси навреме преди 5-6 години.
2. Колко процента от населението в Косово се занимава с наркотици? Сто процента? Да са 5 - 10 хил. души, те повече ли са от известни вам, във вашата страна, престъпни групировки и отделни бандити? Следва ли едно цяло население да се унищожи и прогони с аргумента, че се води борба с наркотрафиканти? Чии интереси се обслужват с второто твърдение е ясно... 3. Тук се прави опит да се сравнят и изравнят различни неща. Пренебрегва се и развитието на конфликта във времето. Доколкото е известно, т.нар. косовски терористи не са правили атентати в Сърбия и Белград, не са палили села и градове (напр. Вуковар) или избивали масово хора пред очите на UNO войници (Босна). Но кюрдски екстремисти стигнаха дотам, че се опитаха да пренесат конфликта си и в една далечна, към тях гостоприемна страна (Германия) и създадоха безредици, разгромиха обществени сгради и нападнаха дори посолство на една трета страна. И дори да има грешка по отношение на кюрдите и Турция да не се бомбардира директно, то Турция има големи проблеми с Европейския пазар. Една грешка не може да се дава като аргумент за извършване на друга по-голяма, катастрофална грешка. Търпимостта в Турция към малцинствата и инаковярващите е на високо ниво. Интересно ми е да знам под какви дълбоки грижи се измъчва Милошевич поради дестабилизирането на съседните му държави? Или е взел молива и пресмята какъв процент от загубите на България в изминалите години вследствие на авантюрите му ще пожелае да поеме той - подразбира се като добър съсед, загрижен за България.
4. Един "бележит" немец, написал "Майн Камф" и създал незабравими лагери за неарийци с крилатата фраза "Работата прави хората свободни" (повтаряна и от Г. Димитров като фраза: Който не работи, не трябва да яде), имаше подобни твърдения - как се свърши тази авантюра е добре известно. Ако Сърбия като съюзна република е давала процентна част спрямо населението си в брутния социален продукт на Югославия през десетилетията, а не само да "произвежда" закалени партийни и управленчески кадри за всичките съюзни републики, то мизерията в Косово не би била така висока. А мизерията на едно население го принуждава да се подсигурява за старини с увеличен брой деца - тогава шансът на безпомощните възрастни да намерят подслон при някое от децата се увеличава правопропорционално на броя на оживелите деца в семейството. Исторически погледнато е също един спорен въпрос кой, кога и къде се е настанил да живее в отделните "стаи" на Балканския полуостров.
5. Никой, който има съвест и разум, не може да се нареди в една редица с убийци, насилници и престъпници. Всеки, който го прави (пикантна подробност е, че всички защитници на Милошевич запяха в един глас, строфа със строфа еднакво, елейни дитирамби за "страдащите" в Сърбия независимо от географското си местоположение - така както навремето "интернационалната солидарност" действуваше), декларира ясно моралния си кодекс. Мое лично мнение е, че ако трябва да се живее в свят с подобни "норми" на цивилизованост, то е по-добре този свят въобще да не съществува... Аз се надявам от сърце, че лудостта ще бъде усмирена и надяването на една усмирителна риза за (поне) няколко десетилетия на пасивно и активно виновните ще е за добро и не на последно място за България. Един нов план "Маршал" ще има. Но за да се участвува в него, трябва на време да се грабнат всички прибори в ръце - само с лъжици не ще се допуска до масата... Няма спор относно комплексността на проблемите. Но решения има.
Дано те да са верните... Въздушен достъп по по-трудния начин
Ако от началото на войната до настоящия момент управляващите успяваха да уцелят посоката, оставайки при това в тон с обществените настроения, то след поискания от НАТО достъп до въздушното ни пространство те бяха поставени в коренно различна позиция. След 18 април ситуацията вече не е същата. И разликата се състои не във факта, че в новите условия ще бъде трудно да се "уцели" отново вярното обществено настроение. А че този път ще трябва най-вероятно да се застане срещу него, защото, както показват резултатите от всички проучвания на обществените нагласи, към 19 април две трети от хората у нас са били против даването на въздушен достъп на НАТО.
Има два начина да направиш едно нещо - лесен и труден. Българското правителство, изглежда, ще трябва да реши създалия се проблем по трудния начин. И за това заслугата е изцяло негова. Когато преди не повече от двадесетина дни темата за въздушния коридор влезе във фокуса на общественото внимание, кабинетът можеше да опита дебат по нея. Широк дебат, който постепенно да подготви общественото мнение за по-нормална реакция, в случай че страната ни бъде поставена в ситуация, в каквато бе поставена на 19 април. Вместо това бе предпочетен вариантът на глуха защита и опит да се убеди обществото, че подобна ситуация всъщност никога няма да настъпи. Да, но настъпи. И за това, че обществената реакция бе толкова остра, вина имат не социолозите, които за пореден път бяха обвинени, че "не си задават правилно въпросите", а пропилените време и възможности, които не могат да се компенсират "набързо" и "в движение".
В резултат нещо, което можеше да бъде просто, стана сложно. А обществените настроения поеха по пътища неведоми. И тук не става въпрос за мнението по въпроса да се даде ли достъп на пакта или не. Това ще е по-малкият проблем за управляващите, защото, както може да се види от сравнението във времето, по този въпрос вече е имало известна промяна, при това в посока, благоприятна за тях. Не на последно място дори към 19 април - момента на най-голямото объркване, активната съпротива срещу евентуално решение на парламента за даване на достъп на НАТО би възлязла в София на 46%.
Много по-голям проблем може да се окаже насадената (чрез пасивното поведение и избягването от управляващите на парливите теми и трудните решения по конфликта в Косово) обществена нагласа за НАТО като за морето, което можем да "прецапаме" без проблем, когато си поискаме, защото ни е "до колене". А знаци за подобни тенденции вече има. На първо място едва 36% от столичани са на мнение, че ако страната ни не предостави въздушен достъп, би изпаднала в изолация, доколкото всички съседни на Югославия страни вече оказват помощ на пакта. И на второ място на 19 април - деня, в който настъпи най-големият пробив в българската позиция по конфликта в Косово и когато не беше ясно съществува ли изобщо единна българска позиция все още, 45% от столичани са били на мнение, че тази ситуация по-скоро допринася за приемането ни в пакта. И едно още по-внушително разминаване - 41% са били на мнение, че приемането ни в НАТО изобщо няма да зависи от настоящата ни позиция по конфликта в Косово.
За всичко има два начина. Изглежда, българите винаги избираме по-трудния.
Ще похапват ли bulgarian cheese* в ЕС
Из "Дипломатите и хората", Росица Ташева
Стадо овце, зелена поляна и овчар, запечатани в цветна фотография, представят България във френско кулинарно списание отпреди няколко години. Рецептата от българската национална кухня, предложена на читателите, е "гъсто кисело мляко с краставици". Поизтърканият образ на "бългериън йогурт" продължава да се употребява за изграждане на по-привлекателен образ на страната ни пред света и като знак за разпознаване на българското.
"Варосваме, чистим, мием, лъскаме", разказа Огнян Кондов от мандрата в ловешкото Старо село. Предприятието "Кондов - екопродукция" се сочи сред фаворитите в състезанието за евроодобрението. През миналата седмица екипи на Държавния ветеринарно-санитарен контрол посетиха мандрите, между които трябва да се състави маршрутът на гостите от Брюксел. Десет млекопреработвателни завода мечтаят за тапия, която да събори шенгенската бариера пред "бялото българско саламурено сирене". Между четири мандри ще се избира за финалната надпревара. "Повечето предприятия отговарят на изискванията на европейците, има проблеми с контрола на млякото по събирателните пунктове. Очакваме този път да одобрят поне две или три мандри. Но до 2001 г. всички трябва да изпълнят изискванията на директивата на ЕС", обясни директорът на Националната ветеринарномедицинска служба д-р Илиян Бъчваров. Български комисии проверяват спазени ли са изискванията, събрани в над петдесетстраничната директива на съюза. Освен в цеховете те надничат в складове, изкупвателни пунктове, дори по кошарите, където са овцете - навсякъде, където се очаква, че внимателно ще се взират и евроветеринарите.
"Миналото лято идва един от съгледвачите им, г-н Хейшън, и не направи забележки. Българските експерти също харесаха цеха и ни дават надежди, че ще бъдем лицензирани", разказват в мандрата за овче сирене във Велинград. Тя е към "Млечна промишленост" АД - Пазарджик, приватизирано преди две години от работническо-мениджърско дружество.
Преминавайки между посивели постройки и край живописните ромски блокове, се стига до мандрата в покрайнините на града, боядисана в цвят на сирене. Сумата, която са вложили, за да спретнат двуетажната сграда по европейските изисквания, работещите изчисляват на около 300 млн. лева. Две седмици преди пристигането на европейските гости заводчето във Велинград не работи. "Чистим, ще боядисваме, мием, всичко трябва да се оправи. Миналата година беше по-страшно, довършвахме през нощта", спомнят си работниците. Те предпочитат, вместо да сменят фаянсовите плочки, да ги боядисват. Боята обаче тук-там се е олющила, по тавана има петна, по металните части избива ръжда. Залите с лабиринти от машини пустеят, складът е изпразнен, за да се проветри. Миризмата на сирене се е превърнала в част от атмосферата на цеха, строен през 70-те години. Алуминиевите корита, в които се излива млякото, събират по шест тона. След всички процедури по обработка, подсирване, нарязване, подреждане в кутии и осоляване шестте тона мляко се превръщат в тон и половина сирене. "Не е лесна работата ни. Има три контролни критични точки. Първо, при приемането на млякото микроорганизмите не трябва да надвишават определено равнище. Втората е при пастьоризацията, която трябва да се извършва при контролирана температура. Третата критична точка е зреенето на сиренето. То трябва да престои в камерата минимум 60 дни", рецитира основните правила главният технолог Милена Дойчева. За обикновените консуматори пътят на сиренето от кравата до трапезата е неизвестен. Мнозина при споменаването на думата мандра все още си представят познатите от книгите описания на "оградено място в полето или планината, където доят овцете и правят сирене и кашкавал". Надникването зад стените на някое от многобройните заводчета за производство на млечни продукти обърква любопитните с изобилието от машини и уреди. Собствениците предпочитат да наричат осъвременените мандри млекопреработвателно предприятие.
"До 1997 г. изнасяхме всичко за Германия и не ни липсва опит. В момента имаме потенциални купувачи и се надяваме да падне забраната", сподели управителят на "Млечна промишленост" АД - Пазарджик, Горан Герджиков.
Тенекиите, пълни с овче сирене, заминават за пазарите в Ливан, САЩ, Австралия, Аржентина. Задграничните търговци настояват за познатите зелено-бели кутии. Надписи на няколко езика рекламират българското сирене като "оriginal" и произведено във високопланински райони. Печатът "български продукт" му гарантира в гръцките магазинчета в САЩ цена от
В ЕС също искат само овче сирене за експорт, а според отпуснатата квота, ако забраната падне, българските мандри през тази година могат да изнесат 5060 т. "Кравите и овцете не искат да си почиват и ние не можем да почиваме заради тях", шегува се домакинът на мандрата "Филипополис" за работното време на предприятието. Отдалеч сградата на млекопреработвателния частен завод, открит преди около година, може да бъде объркана с луксозна вила. Вътре е разделена на цехове за овче и краве сирене, кашкавал, камери, помещения за опаковане, лаборатория. "Всичко е, както те го искат. Всички подобрения и преустройства сега правим по изискванията на ЕС", обяснява Рангел Рангелов, който е съсобственик на частното предприятие, показвайки уреда против насекоми, който виси от тавана. Пред входа на приемната за млякото се боядисва новопостроеният навес, работници дооправят няколко керемиди на покрива, на прозорците и вратите се закрепят мрежи против комари. Маркучи пръскат вода навсякъде. Табелки "пушенето забранено" и инструкции висят по стените. Мъже и жени в бяло пълнят тенекии, опаковат кашкавал, суетят се около машините. В лабораторията правят проби на млякото. Пак според правилата на ЕС. В двора са стоварени хладилните камери, с които ще се оборудват пунктовете за събиране. В цеха във Велинград според евроизискванията чешмите са с педал, във "Филипополис" - с фотоклетки. Трябва да има по два портала, за да не се пресичат пътищата на колите, различни входове, както и специално разделение в шкафчетата на работниците - за цивилни и работни дрехи... Собственици, управители и технолози са наизустили дебелата директива. "Изискванията и за вътрешния пазар са много, но за европейците всичко трябва да е перфектно", обяснява Екатерина Ракидова, състопанка на мандрата в пловдивския квартал "Прослав". "Ако е лошо млякото, лоша е и стоката. Качеството зависи и от майсторите. След забраната Гърция завзе нашите пазари, но тяхното сирене не може да достигне млечно-киселия вкус на българското бяло саламурено сирене", разсъждават собствениците на "Филипополис", които преди години започнали с производство на безалкохолни напитки, след това отворили мандра в Смолянския край, а сега се борят да получат достъп до европейските пазари. На стената в офиса са закачени общите изисквания към българските млекопреработватели - цветът да е по-бял, саламурата "да не влачи"... Настолната книга за българските мандражии, които гонят европейското качество, е директивата на ЕС. Западните стандарти превъзпитават българските производители, а това гарантира по-висококачествени продукти и на родния ни пазар. "Преди 1989 г. изнасяхме толкова сирене, колкото сега произвеждаме", спомнят си стари млекари и обсъждат, че ако и след тази обиколка на евроветеринарите забраната остане, "решението е преднамерено". Проблемът обаче остава в стопаните, които трудно привикват да спазват "свръххигиенните" за тях изисквания. А собствениците на мандри не предвиждат да инвестират в своя ферма, което да улесни контрола и да гарантира качеството на млякото.
Часът на изпитанието
Българските управляващи изкараха най-тежката си седмица, откакто са на власт
България даде това, което й поискаха от НАТО. Така накратко може да бъде описана фабулата на събитията от последната седмица. Не веднага, с уговорки и насрещни искания, но все пак го даде. И горе-долу навреме. В малко моменти от страни като България наистина нещо зависи, влизат в световните новини и могат да поставят на глас претенциите си. За нас след събитията от януари 1997 г. това е вторият такъв момент. НАТО поиска от българските управляващи да вземат тежко и непопулярно решение за предоставяне на въздушното ни пространство, а те пък от своя страна можеха да сложат на масата на преговори исканията си за гаранции за сигурността и просперитета на държавата. В шеметната за българския политически елит седмица премиерът се срещна с държавите в НАТО за разговор по предоставяне на въздушното пространство. Почти веднага след това вицепремиерът Божков и финансовият министър Радев бяха също в Брюксел да защитят резултатите от управлението и да искат допълнителна подкрепа за платежния баланс. В четвъртък президентът Стоянов все пак пристигна във Вашингтон, макар и на заминаване да каза, че не е оптимист за скорошното ни приемане в пакта. Там той ще участва в среща на страните, членки на пакта, с представители на седемте държави, засегнати от югоконфликта.
В деня на пристигането на българския премиер Иван Костов в белгийската столица International Herald Tribune публикува статия, според която България и Румъния са предоставили въздушното си пространство за операции на НАТО. Публикацията е едно от многото доказателства, че българската позиция в голяма степен е била предопределена - от политическата ориентация, от реакцията на другите балкански държаи, от зависимостта ни от икономическа подкрепа от Запада.
С три изречения и без особени обяснения НАТО си поиска въздушното пространство. Прост, очакван и логичен ход, който недопустимо изненада управляващите. Преди седмица сякаш никой сред управляващите не вярваше, че НАТО ще поиска въздушното ни пространство. Или поне демонстрираха абсолютно спокойствие и не планираха евентуалното си поведение в такава ситуация. Нещо повече, властта широко прокламираше неутралната позиция на България на принципа "нито пряко, нито косвено участие в конфликта". Според дипломатически източници това обяснява и забавянето, с което посланикът ни в Брюксел Бойко Ноев препратил нотата на НАТО в София. В мисията там просто се смутили.
Факт е, че ако беше предвидено това развитие на събитията, правителството щеше да избегне две конфузни ситуации. Едната - да обяснява, че предоставянето на небето не нарушава неутралитета ни и не означава включване във войната. Другата - отказът ни да приемаме бежанци, с който си навлякохме и гневните реакции на зам.държавния секретар на САЩ Строуб Талбот.
От самото начало на конфликта би трябвало да е ясно какво ще е развитието (дори за експертите от средно ниво). То стана още по-очевидно, след като през последните две седмици се заговори за засилване на ударите и увеличаване броя на участващите самолети. А те все отнякъде трябва да минават. Освен това, макар и формално, пактът вече веднъж ни прати нота в почти същия смисъл.
Запитването на НАТО през октомври миналата година дали България е готова да предостави въздушното пространство доведе до серия от допълнителни консултации. Отговорът на българското правителство е бил изцяло съобразен с конституцията и практически е отказвал въздушно пространство за военни действия. Последвало повторно неофициално искане правителството да изясни позицията си. Тогава в световните медии съобщиха, че България е готова да предостави небето си. Това породи съмненията на БСП, че още тогава България е дала разрешение. Според български дипломат в щабквартирата на НАТО са били "неприятно изненадани" от хаотичната ни реакция.
Иван Костов тръгна за Брюксел с настроението да искаме повече, а да дадем възможно най-малко. Що се отнася до гаранциите за сигурността на страната ни.
Ситуацията според източници от централата на пакта изключва споразумение с посочени писмени гаранции. В крайна сметка ще има чисто технически текстове - за регламентиране на достъпа до въздушното ни пространство и за аварирали военни самолети. Единственото, което се очаква, е препотвърждаване на уверенията, че "безпокойствата на България за нейната сигурност ще бъдат взети под внимание".
Процедурният дебат обезсмисли целия дипломатически апломб на управляващите - "ще обвържем отговора си с влизането ни в НАТО и ЕС", "загубите ни могат да бъдат компенсирани само от страните, които сега се обръщат към нас", "очакваме срещата на високо равнище на страните от НАТО да отчете напредъка на страната ни в стремежа й за членство в пакта"... Всъщност всички изявления бяха за успокоение на общественото мнение вътре в страната. За външните наблюдатели всичко беше ясно. Първо, защото е очевидно, че нямаме избор. И второ, самото желание на премиера Костов за разговори в Брюксел се прие като положителен отговор на България.
В суматохата около "търговията с ноти" управляващите пак направиха потенциален гаф. Преди НАТО да ни е поискал достъп до сухопътната територия, те обявиха, че няма да го дадат. Ами ако го поискат пак "изненадващо". В четвъртък премиерът Костов заяви, че според него скоро няма да има сухопътни операции. Същото потвърдил и Хавиер Солана по време на разговора на четири очи. В сряда през нощта обаче британският премиер Тони Блеър обяви точно обратното - трябва и ще има наземна операция. На следващия ден и Солана анонсира промяна в плановете на пакта. А това ни касае повече дори от прелитането на самолети. Освен това според военни експерти на НАТО достъп до въздушното пространство на България е необходим именно за транспортиране на сухопътни войски.
Такова развитие може да означава или че НАТО светкавично мени позициите си, или че не смята за необходимо да ни уведомява за взети нови решения. И в двата случая България е в неизгодна позиция, и то в която до голяма степен сама се е поставила.
Острите медийни схватки за всяка паднала край Трън ракета, в които и управляващи, и опозиция се ангажират 100 процента, са си чисто преливане от пусто в празно и по никакъв начин не допринасят за дебат по същността. Затова никак не е странно, че общественото мнение не беше готово да реагира адекватно на събитията. Склонността към дребнотемие и търсене на лични кусури е характеристика на целия ни политически елит. Изявленията на опозицията също са структурирани "на парче". Продължава да не е ясно дали наистина има алтернатива за сигурността и за икономиката. Тя трябва да бъде представена цялостно, а не с подхвърлени тези и дребни компромати.
Ако има нещо, което е безспорно, то това е фактът, че за България нямаше друг изход, освен да отговори положително на искането на НАТО. И в общи линии, макар и с цената на сбъсък с общественото мниние вътре в страната, правителството се справи със ситуацията. По всичко личи обаче, че драматичните събития в юговойната тепърва предстоят. Най-накрая имаме възможност да обмислим и да вземем аванс пред събитията. Дневния ред не го определя България, но след като го знаем, можем да се подготвим и по следващите точки. Лидерите на управляващите трябва престанат да се държат като шефове на РВД (Ръководство "Въздушно движение") или като спецове по международно право. Те трябва да отклонят дебата от конкретните въпроси - добри ли са НАТО, колко мили от въздуха си даваме, правят ли две ноти договор или не и т.н. Колкото и да са важни тези въпроси всеки за себе си, те изваждат проблема с отношението на България към войната в Югославия извън неговия главен контекст. Ще потвърдим ли прозападната си ориентация срещу гаранции за сигурност и икономическо развитие. Как ги формулираме тези гаранции, какъв е българският пакет от решения, които сме готови да вземем, и какво ни се отговаря отсреща.
И най-вече управляващите трябва да сменят фокуса. Лесно е да удържиш победа срещу вътрешната си опозиция в ситуация като тази, трудното е да не допуснеш войната да застраши развитието на страната като цяло. Това безспорно е целта и постигането й би било истинската българска победа.
Костов игра соло
За пръв път, откакто е на власт, СДС се изправи пред истинска управленска криза. Нотата на НАТО постави сините между натиска на общественото мнение и отговорността за бъдещето на държавата. Ситуация, която трябваше да демонстрира управленските и държавнически качества на сините активисти. Този път, с изключение на двамата си лидери - Костов и Стоянов, те се скриха.
Надали досега е имало момент, в който обществото не само да е готово, но и да иска да чуе управляващите. Много повече, отколкото например по време на газовите преговори с Русия. Тогава с апломб и емоция се изявяваха министър след министър. МВР-шефът Бонев, вицепремиерите Бакърджиев и Божков, външният министър Михайлова - надпреварваха се да обясняват какво, защо и как прави правителството у нас и по света.
От началото на съюзническите удари обаче отговорните фактори за националната сигурност и външната ни политика не казаха нищо за това какво според тях чака България от войната, за какво трябва да се готви и какво да иска.
Повече поради протоколни необходимости се появиха някои изказвания - но с тях или без тях, все едно.
С дълга реч в сряда прекрати мълчанието си шефът на парламентарната комисия по външна политика Асен Агов. Той обясни: "България ще има своите гаранции, тя повдигна своя политически ранг, което я доведе до сключване на безпрецедентен договор "19+1". После обеща, че още в понеделник ще имаме специални новини за бъдещето ни в НАТО. Часове по-късно се оказа, че Агов доста е пресилил очакванията си, които представи дори като неопровержими факти.
С непрогледно мълчание отвръщаше на кризата в Косово и шефът на комисията по национална сигурност Христо Бисеров. Почти едновременно с колегата си и той сподели първите си мисли за войната в Югославия. Естествено със закъснение. Той успокои всички, че не е въпросът в това дали българската армия е в състояние да отрази евентуална сръбска атака, а в това, че сръбската армия не е в състояние да реализира такава. "Крият се като мишки", бе определението на Бисеров за готовността на войските отвъд западната ни граница.
И външният ни министър Надежда Михайлова се включи в серията от неадекватни реакции. Вместо кратък и ясен план за бъдещите правителствени действия Михайлова надълго и нашироко разказа колко е потресена от вида на 400-те боси дечица албанчета, преминали планината до лагера Радуша. Екатерина Михайлова, а после и ред нейни колеги, пък разказа за палатките на бежанците - "същите онези палатки, в които прогонените от БКП етнически турци лагеруваха по границата по време на възродителния процес".
За пръв път Костов започна солова игра (донякъде по необходимост). Този път се оказа невъзможно да отстъпи правото на някой друг да формира образа на правителството. Най-малкото, защото нямаше на кого. И така премиерът сам замина за Брюксел. После сам разясни резултатите и сам проведе консултации с парламентарните сили.
Неизбежните изводи сочат, че Костов е ревизирал стария си навик да делегира на министри правото да обясняват държавнически позиции. Може би защото се е убедил, че те се провалят, или просто защото в случая позиция и стратегия за отстояването й няма. Документираните пропуски в изявленията му обаче доказват още две неща. Няма експерти, които да подготвят тактиката за вземане и представяне на правителствените решения. Този път не помогнаха дори политолозите. Обикновено услужливо подготвящи общественото мнение за едно или друго правителствено решение, сега те се задоволиха с това да обясняват колко важно е да се вземе решение в момента.
Единственият медиен партньор на премиера се оказа държавният глава. Независимо дали е имал изпреварваща информация или не, президентът направи обръщение към нацията, с което най-малкото улесни последвалите решения на кабинета.
Костов дори обяви: "Един отказ ще създаде конфликт между институциите в страната. Ясно е каква е позицията на президента... " За две години управление премиерът не е показал особена склонност реално да се съобразява с мнението на държавния глава.
