Накратко
Редовната годишна среща на Европейската банка за възстановяване и развитие ще започне за българската делегация официално в неделя, 18 април, със специална презентация на България. Доклади ще изнесат вицепремиерът Александър Божков, Илиян Василев, шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции, изпълнителният директор на БКК Петър Жотев и др. Освен официалните срещи в програмата на българската делегация са включени и срещи с ръководители на Европейската инвестиционна банка, с представители на японската Ексимбанк и на Международната финансова корпорация. От Лондон делегацията на България заминава направо за Брюксел, където на 21 април започва срещата на донорите на България от Г-24. Срещата се организира от Европейската комисия и Световната банка. Доклади ще изнесат и представители на Международния валутен фонд.
В началото на месец май двете застрахователни дружества от групата "Български имоти" ще проведат общи събрания. В дневния ред и на двете акционерни събрания е предвидена точка увеличение на капитала. Предвидени са промени и в съвета на директорите на ЗК "Български имоти" и ЗАД "Български имоти - живот". Увеличението на капитала на дружествата вероятно е свързано с включването на нов акционер. В застрахователните среди се говори, че увеличението на капитала на дружествата над законовия минимум като че ли е на път да се превърне в тенденция, след като същото предвижда и Общинска застрахователна компания.
Основният лихвен процент достигна ново най-ниско ниво от въвеждането на валутния борд насам. От сряда той е вече 4.71 на сто годишно. Това е била и доходността, постигната при аукциона на тримесечни държавни ценни книжа в понеделник. Според дилъри понижението на лихвата се дължи на излишния левов ресурс на банките, които заради кризата в Косово още повече са се отдръпнали от извършване на кредитна дейност.
До 5 април ОББ е изплатила 75% от сумите по гарантираните влогове във фалиралата Кредитна банка, съобщиха от Фонда за гарантиране на влоговете. Към същата дата от общия брой вложители, имащи право на гаранция на влоговете си, 35% са се явили в клоновете на ОББ, за да се разпоредят с откритата им влогова сметка. Първоначалната сума от 9.32 млрд. лв., преведена от Фонда за гарантиране на влоговете в ОББ, е увеличена с 46 млн. лв., представляващи сумата на влогове, освободени впоследствие от тежести. "Става дума за случаи на запор и възбрана от съда за разпореждане с влогове", обясниха от фонда за гарантиране на депозитите.
Първата "петица" застрахова най-големите държавни предприятия
Това, че застрахователните договори на големите държавни дружества са в периметъра на големите застрахователи, отдавна е факт, а тенденция за промяна на статуквото не се забелязва.
Като че ли от години основният спор е къде ДЗИ ще успее да се пребори с Булстрад и "Алианц България" или обратното. Например две или три години застраховката на "Кремиковци" бе направена от ДЗИ и "Алианц България", а сега е направена от ДЗИ и Булстрад. А списъкът от застрахователи, които работят с "големите" в обществения сектор, е порядъчно ограничен - в него влизат още ЗПАД "Алианц България" и ЗК "Орел", а от време на време се прокрадват и ЗАД "Витоша" или още някое от по-малките дружества. Но много рядко може да се случи сред имената на застраховалите големите промишлени дружества да фигурират компании като Ей Ай Джи например (виж таблицата).
Основният извод от всичко това е, че голяма част от формирания премиен приход за целия застрахователен пазар се съсредоточава в малко на брой застрахователни компании, които могат да си позволят да поемат риск, по-голям от този, който носи един склад например. Това е и обяснението за голямата разлика в премийния приход между компаниите, които са водещи в класацията (ДЗИ например има премиен приход от над 50 млрд. лв.) и малките компании (премийният приход на Ей Ай Джи за миналата година възлиза на 1.5 млрд. лв.). Голямата разлика в премийния приход се увеличи още и след направената преоценка на дълготрайните активи в края на 1997 г. На практика балансовата стойност на активите се взима за база за изчисляване на застрахователната премия, която всяко дружество би трябвало да заплати на компанията, с която работи. В момента тарифите, които застрахователите предлагат за поемането на общи рискове (пожар, природно бедствие и др.), се движат около 0.08%, като вече много рядко достигат нивото от 0.1%. На пръв поглед процентите изглеждат нищожни, но ако се вземат под внимание дълготрайните активи на НЕК, премията по застраховката само на нейните активи е около 1.3 млрд. лв. По принцип не са много компаниите, които могат да си позволят да поемат рисковете на големите предприятия, защото финансовите им показатели не позволяват това. Възможният размер на единичния риск, който едно дружество може да поеме, зависи от капитала му, а почти всичките от тях са с капитал, близък до законовия минимум. Това пречи на повечето от тях да се включат в надпреварата при промишлените предприятия. Освен това българските застрахователи обикновено презастраховат веднага в чужди компании големите рискове, които поемат, и с това се приключва тяхната отговорност. Промените в закона за застраховането предвиждат засилване на контрола върху презастрахователните договори на българските дружества не толкова за да се избегне износът на капитал, а за да се избегне така нареченото фронтиране (на практика се получава така, че българският застраховател действа като брокер на чуждо застрахователно дружество, което няма лиценз за извършване на дейност в България).
Взетите за пример предприятия в таблицата показват, че приоритет имат "ДЗИ - Общо застраховане", ЗПАД Булстрад и ЗПАД "Алианц България". Останалите компании присъстват инцидентно. Присъствието на ЗАД "Енергия" е обяснимо предвид браншовия принцип, на който тя е създадена. Нейният капитал е притежание поравно на НЕК и "Алианц България холдинг" и при това положение е нормално активите на НЕК да са застраховани там. Активите на БГА "Балкан" са застраховани в Булстрад, защото самата авиокомпания е акционер в Булстрад.
Президентът на "ЛУКойл": Чакаме новите условия на търга за "Петрол"
Случаят "Петрол" ще има второ действие, а в битката за петролния бизнес в България тепърва ще хвърчат искри - това стана ясно по време на посещението на президента на "ЛУКойл" Вагит Алекперов в София през миналата седмица. Формално Алекперов пристигна за откриването на първата бензиностанция на "ЛУКойл" в България и за да изнесе лекция на тема "ЛУКойл - визия на Балканите" по покана на Центъра за либерални стратегии. На практика в рамките само на един ден той беше приет последователно от министър-председателя Иван Костов, президента Петър Стоянов и вицепремиера Евгений Бакърджиев. Сам по себе си този факт е симптоматичен - ръководството на държавата на най-високо ниво показа, че се отнася с особено внимание и интерес към претенциите и предложенията на Алекперов. Претенциите са ясни - "ЛУКойл" още преди месец протестира официално срещу елиминирането му при наддаването за "Петрол".
През първата половина на март Агенцията за приватизация върна неотворена съвместната оферта на "ЛУКойл" и "Роснефт интернешънъл" с мотива, че сформираният от тях консорциум не е участвал в първия кръг на преговорите. Процедурата по приватизацията продължи с участието на другите двама кандидати - "Международен консорциум" (тандемът "Петрол холдинг" - ОМВ) и "Юкос петролиум България". Непосредствено след втория кръг от АП съобщиха, че "Юкос петролиум" печели търга с оферта за 52 млн. долара срещу 50 млн. долара, оферирани от "Международен консорциум". "ЛУКойл" на специално организирана пресконференция отвори офертата си, която се оказа с цена 61 млн. долара. Междувременно шефът на АП Захари Желязков отрече информацията за класирането на "Юкос петролиум" - оттам насетне процедурата по избора на купувач за "Петрол" се протака вече един месец.
Още при старта на приватизационната процедура за държавния дистрибутор преобладаващото мнение беше, че включи ли се в наддаването "ЛУКойл", сделката ще бъде предрешена. "Международен консорциум" и "Юкос петролиум" трудно биха могли да издържат в конкуренция с голямата нефтена компания. На финалната права изведнъж се включи мощна лобистка група от български и руски депутати и държавни чиновници, а това засили позициите на "Юкос петролиум" и доведе до отхвърлянето на "ЛУКойл" по формални причини. Факт е, че формални основания наистина съществуваха.
Първата индикация, че има сериозни колебания по избора на "Юкос", е протакането на крайното решение на АП. Говори се, че основната причина за това е неодобрението на премиера Иван Костов по този вариант на сделката. Радушният прием, оказан на Алекперов, би могъл да се тълкува като потвърждение на това. За разлика от конкурентите си също с руски корен, той представлява напълно легитимна и публична компания.
Оттук нататък могат да се случат две неща - или АП ще утвърди избора на "Юкос петролиум" (при това агенцията вече изчерпи лимита си от време за протакане), или трябва да обяви нова процедура за набиране на оферти. Изявленията на Вагит Алекперов след срещите с Иван Костов и Евгений Бакърджиев показват, че изборът на премиера най-вероятно е в полза на новата тръжна процедура. Шефът на "ЛУКойл" обясни, че е запознал премиера и заместника му с проектите на компанията за България в областта на нефта и желанието й да участва в приватизацията на "Петрол".
"След като научим новите условия, ще участваме отново в търга за "Петрол". Цената ще бъде такава, че да позволи на "ЛУКойл" да купи, а на правителството да продаде "Петрол", съобщи Алекперов. Тази категоричност на изказа не е случайна, най-вероятно шефът на "ЛУКойл" е получил потвърждение от най-високо ниво, че ще има поправителен на сделката за "Петрол".
В четвъртък шефът на надзорния съвет на АП Ангел Дюлгеров обяви, че пак няма решение за купувача на дистрибуторската компания, защото още не са получени становищата на заинтересованите ведомства - министерствата на промишлеността, търговията и финансите. Така топката отново беше прехвърлена извън АП. Дюлгеров обаче уточни, че въпросът ще бъде решен до сряда на извънредно заседание на АП.
Ако се обяви нова процедура за набиране на оферти,
По данни на руското енергийно министерство "Балкански нефтен консорциум" вероятно ще вземе участие в приватизацията на Нефтохим и в строителството на нефтопровода Бургас - Александруполис.
Шефът на "ЛУКойл" даде да се разбере, че не иска Нефтохим без "Петрол". "Ако победим в сделката за "Петрол", ще вложим едни инвестиции, ако не - други", заяви Алекперов при откриването на първата бензиностанция на "ЛУКойл". По този начин той подчерта, че приватизацията на "Петрол" ще бъде ключовият момент, който ще определи дали "ЛУКойл" ще бъде стратегически инвеститор в България, или ще насочи интереса си към други страни в региона.
Обяви ли се нов търг за "Петрол", именно на него се очаква да стане челният сблъсък на две мощни направления в руския нефтен бизнес. От една страна е "ЛУКойл" - седмата в света петролна компания, публично дружество със 100 000 акционери, сред които голяма част са европейски и американски фирми. Това е фирма, която познава и може да си служи с пазарния инструментариум и която трудно би могла да се манипулира за целите на руската геополитика.
От другата страна е нейният негатив - изкуствено съдружие на три големи държавни нефтени компании с неясно формулирани цели и връзки с българската "Юкос петролиум" - фирма с неясен произход, която придоби скандална известност с някои съмнителни сделки с Нефтохим в близкото минало, както и поради връзките си с генералското движение в БСП (независимо че сега в орбитата й се споменават и имената на СДС-депутатите Йордан Цонев и Христо Бисеров). Влиянието на "Юкос" не е слабо и в СДС, и между членовете на правителството благодарение на различни проекти на Чорни, чрез които той получи влияние върху сините политици. Според източници от България и от Русия зад тази компания освен интересите на трите държавни петролни компании, стоят и парите на Майкъл Чорни. Впечатляваща е бързината, с която беше сформиран "Балкански петролен консорциум". Известно е, че в Русия тези процедури са бавни - първо трябва да има решение на правителството, след това компанията да се регистрира и т.н. Няма информация това да се е случило.
Балканският регион представлява интерес за "ЛУКойл" от една страна като потенциален пазар и от друга - като транзитна зона за транспортиране на нефт и нефтопродукти. Второто е в дългосрочен план и включва изграждането на петролопроводи за транспортиране на каспийския нефт. "ЛУКойл" вече има инвестиции в региона, оттук минават основните й потоци нефт. "ЛУКойл-Европа" купи 51% от акциите на румънската рафинерия "Петротел". При завършването на инвестиционния проект руската компания ще притежава 90% от рафинерията. Гръцкият партньор на "ЛУКойл" "Хеленика петролиум" купува рафинерията в Скопие. Преди около седмица компанията купи и рафинерията в Одеса. Интересите на "ЛУКойл" са насочени също към Турция и Югославия. Независимо от бомбардировките няма да е необходимо много време, за да се възстанови преработката в Сърбия, защото там има изградена инфраструктура и квалифициран персонал, обясни Алекперов по време на лекцията.
Поради ниските все още цени на нефта с проектите за нефтопроводи няма да се бърза, рентабилността на всеки от тях ще бъде подложена на прецизна оценка. Но за нас има голямо значение алтернативата, която лансира шефът на "ЛУКойл" - преработката на нефта да се изнесе от Русия в прилежащи до Черноморието страни и да се търгува в трети страни, с основна посока на износа към Средиземноморския басейн и страните от Централна и Западна Европа. Факт е обаче, че в региона преработващите мощности са около два пъти повече от пазара. Въпросът сега е в коя група ще влезе България и Нефтохим - към рафинериите, които ще развиват дейността и пазарите си или към тези с отмиращи функции.
Чакаме ли изненади от донорите
Донорите на България се събират за пореден път на среща идващата седмица в сряда в Брюксел. Това е третата поредна среща през последните три години. Предишната среща беше през ноември 1997 г., а по-предишната - през април същата година.
По традиция донорските срещи се организират от Европейския съюз и Световната банка. Целта е да се постигне съгласие за нуждите от външно финансиране за България, като се правят изчисления за бъдещото състояние на платежния баланс, както и да се поемат конкретни ангажименти за запълването на дупката в него. Въпреки надеждите на правителството среща на донорите не беше организирана през 1998 г., но от нея нямаше и нужда, тъй като състоянието на валутния резерв на БНБ осигуряваше на страната необходимата валута. Освен това срещата се бавеше заради Европейския съюз, който не беше отпуснал всичките пари, обещани на предишната среща през ноември 1997 г. Вторият транш от общо 250 млн. ЕКЮ пристигна през февруари.
В сегашната обстановка обаче много трудно може да се направи преценка за нуждите на платежния баланс заради кризата в Косово, която очевидно ще продължи повече от месец. И без нея оценките се колебаеха за дупка между 300 млн. и 500 млн. долара, които почти се запълваха от траншовете на МВФ, заемите ФЕСАЛ, АСАЛ и СПАЛ на Световната банка и обещаните около 80 млн. евро от Европейския съюз.
Поради кризата в Косово и продължаващата криза на международните финансови пазари обаче състоянието на платежния баланс ще се влоши. Износът ще продължи да намалява, а вносът - да поскъпва. Едва ли и чуждите инвестиции ще се запазят на същото ниво.
Като възможно облекчение за платежния баланс през миналата седмица се появи идеята за предоговаряне на задълженията на България към държавите, кредитори от Парижкия клуб. Дългът възлиза на около 1 млрд. долара и започва да се погасява основно от 2001 г. На настоящия етап едва ли можем да очакваме допълнителни заеми от Световната банка и Международния валутен фонд. При посещението си в България неотдавна новият шеф на мисията за България Юха Каконен обясни, че допълнително финансиране трябва да се търси от другите донори - Европейската комисия и Г-24. Това е логично, след като България има тригодишна програма с МВФ и допълнителното финансиране ще е свързано с неговата отмяна и приемането на ново споразумение, което ще отнеме доста време, няма да е добър сигнал за инвеститорите.
Световната банка също има тригодишна стратегия за България, която, макар че ще се преразглежда през май, едва ли ще предвиди повече заеми за платежния баланс. Още повече че банката напоследък набляга на инвестициите по конкретни проекти в екологията, социалния сектор, здравеопазването.
От останалите донори освен ЕС се очаква Япония да предостави средства като кофинансиране на заема ФЕСАЛ 2 на Световната банка. Наскоро получихме 50 млн. долара от Япония съфинансиране по първия заем ФЕСАЛ. Почти никаква информация няма за това какво ще предоставят останалите донори.
Сега на ход са европейските политици
Първо оттеглянето на злия финансов гений на евросъюза Оскар Лафонтен от финансовата политика на евросъюза, а сега и завоят в паричната политика на Европейската централна банка (намаляването на репо-лихвата на междубанковия пазар в евро-зоната с 0.5% до 2.5%) върнаха горещия картоф "Европейски валутен съюз" там, където му е мястото - в шепите на европейските политици. Остава само войната, но и тя ще свърши. Много скоро след това европейските правителства ще плащат добре познатите им по-малки сметки към държателите на европейски държавен дълг отпреди военните действия в Югославия. Всичко ще тръгне постарому, но вече без изкупителни жертви и с няколко благоприятни за европейската икономика проявления на войната в краткосрочен план. Заделените за бежанците бюджетни средства ще бъдат узаконени с около четвърт от процента разхлабване на фискалната дисциплина в евро-зоната, заложена в договора от Маастрихт (бюджетен дефицит до 3% от БВП). Част от поръчките за реалния сектор за които евро - зоната остава безмълвна, ще дойдат от изток - някой все пак ще трябва да гради наново разрушена Югославия. И както най-често се случва, "който чупи - купи"-наред с американските компании тухли в Югославия ще редят и европейските, чиито правителства оправдаха членството си в НАТО.
Какво ще правите тогава, господа европейски политици? Дали германският канцлер Герхард Шрьодер ще бъде нарочен за следващото финансово плашило на Европа. Или може би отново ще се смазва оръжието, за да бъде пратен в историята режимът на Саддам, или пък да бъде защитено правото на палестинците да заживеят в своя собствена държава? А може би пък Европа ще реши да се намеси в индийско-пакистанския спор? Едва ли.
Бизнесът в Германия и финансовата общност в Европа се плашеха не от близостта на Шрьодер с Лафонтен, а от перспективата за несамостоятелното му съществуване в канцлерството на Германия. Онези, които не одобряваха приятелството му с Лафонтен, бързо си спомниха присъствието му в управителния съвет на "Фолксваген" и му простиха. Простиха му дори част от хората на Лафонтен в Социалдемократическата партия в началото на миналата седмица, когато на извънреден конгрес го избраха за свой председател.
Вярно е, че участието на обединена Европа в нов военен конфликт, освен че ще измести фокуса от неадекватната икономическа политика на европейските правителства, ще оправдае раздуването на бюджетите за военната им индустрия. Усилията им да бъдат чути в Близкия изток ще ги противопостави на американския им "партньор", с който и без това напоследък ги разделят бананите, говеждото месо, обогатено с хормони на растежа, чувствителността на слуха на европейците към двигателите на старите американски самолети, членството на Китай в Световната търговска организация, превъзходството на американския финансов пазар над европейския. Обединява ги единствено европейският стремеж да не бъде допуснато още по-голямо разширяване на пропастта между полицай номер едно (САЩ) и полицай номер две (Европа) на установения след падането на желязната завеса нов световен ред. Западноевропейците нямат изгода и от евентуално сдобряване между Индия и Пакистан, един конфликт, подхранван години наред, и от европейски ядрени технологии. Пък и намеса, различна от посочената, няма да се хареса на Русия и Китай.
Очевидно на лидерите на Европа ще им се наложи да поработят върху структурните проблеми на европейската икономика, ако не искат да се разделят с властта. Разхлабването на монетарната политика на ЕЦБ безспорно ще освежи евро-зоната и заедно с по-слабото евро, съответстващо на разширяването на лихвения диференциал между САЩ и Европа, ще добави около половин процент към прогнозирания за тази година ръст на БВП от 2%. С малко повече ще се увеличи и заетостта. Без данъчна и пенсионна реформа намаляването на безработицата ще има характера на сезонна корекция, след която винаги следва завръщане към стария процент.
Булбанк ще даде 40% дивидент
Банката отчете поредните солидни резултати в очакване на приватизацията
Булбанк приключва 1998 г. с нетна печалба от 74.7 млрд. лева, съобщи председателят на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на банката Чавдар Кънчев. Преди данъчно облагане печалбата е била 119 млрд. лева. Година по-рано същите показатели бяха съответно 162. 4 млрд. лева и 273.6 млрд. лева.
По-високите показатели през 1997 г. са резултат от нестабилния курс, големите курсови разлики и високите лихви за тогавашния период, обясни г-н Кънчев. Той припомни, че през 1997 г. положителният резултат на Булбанк се е формирал предимно от положителни курсови разлики, докато през 1998 г. печалбата е главно от доходи от лихви, такси и комисиони (нетният доход на банката от тези позиции е 102.4 млрд. лева). Отчетената за 1998 г. нетна печалба представлява половината от общия резултат на банковия сектор за същия период, възлизащ на 146.3 млрд. лева. Почти същата позиция Булбанк държеше и за 1997 г. - печалбата й бе 162.4 млрд. лева, при общо за целия сектор 368.7 млрд. лева.
Съветът на директорите на банката е решил да предложи на акционерите 40% дивидент, което прави общо 66.5 млрд. лева. "Един от елементите на приватизацията на Булбанк е последователна и подредена дивидентна политика", каза Чавдар Кънчев. Остатъкът от печалбата е за фонд "Резервен".
Балансовото число на Булбанк е намаляло с 404. 8 млрд. лева до 2.007 трилиона лева в края на 1998 г. спрямо 1997 г. Причината е в изписаните от баланса на Булбанк задължения по външния дълг на страната (дългове по облигационни заеми, към Парижкия клуб, към Международната банка за икономическо сътрудничество, към Международната инвестиционна банка ) за 460 млрд. лева. Повлияло е и закриването на извънбюджетни сметки, обслужвани от Булбанк (около 96 млрд. лева са напуснали банката по тази причина). Въпреки това сумата на актива на Булбанк продължава да стои крайно внушително на фона на балансовото число от 7.548 трилиона лева за банковата система, заемайки 27% от него. Възвращаемостта на активите на банката за 1998 г. е 2.71% при 4.12% за 1997 г. В баланса на Булбанк продължават да фигурират 52 млн. долара задължения на държавата към чужди кредитори, обясни г-н Кънчев. Те са във връзка с неподписаното рамково споразумение с Италия по Парижки клуб-3 (задължението към Италия е 23 млн. долара), дълг към Япония по облигационен заем за 13 млн. долара, задължения по Парижкия клуб извън рамките на постигнатите три споразумения. Според Кънчев в края на настоящата година в банката ще фигурират само 5.2 млн. долара държавни задължения, т.е. балансът ще е чист и няма да има пречка за приватизацията в това отношение.
Предоставените от Булбанк кредити към края на 1998 г. възлизат на 141.3 млрд. лева, което представлява 7.04% от обявеното балансово число. В края на 1997 г. кредитите в размер на 97.4 млрд. лева са заемали 4.04% от тогавашния актив от 2.412 трилиона лева. "Кредитният портфейл видимо нараства през 1998 г. спрямо 1997 г., като понастоящем структурата на предоставените кредити в държавния и частния сектор е в следните съотношения - 27% за държавния сектор, 66% за частния сектор и 7% за други организации", обясни Чавдар Кънчев. За последните четири години в корпоративния кредитен портфейл на банката има само един лош кредит за 100 млн. лева.
Собственият капитал на Булбанк е нараснал от 213.3 млрд. лева в края на 1997 г. до 288.8 млрд. лева година по-късно. Възвращаемостта на капитала на банката за миналата година е 29.6% при 113.3% за 1997 г. По международните стандарти собственият капитал на Булбанк е значително по-висок - 320 млн. долара, заяви Чавдар Кънчев. Той обясни, че собствените средства на банката са един от елементите за оценка на цената на Булбанк при бъдещата й продажба.
"По отношение на приватизацията философията на мениджмънта е проста - в подкрепа на една бърза и успешна приватизация", каза г-н Кънчев. Булбанк е една от четирите държавни банки, за които текат процедури по приватизация. В момента приватизационният консултант за Булбанк - консорциумът "Кредитанщалт инвестмънт банк" , "Креди Сюис фърст Бостън" и "Артур Андерсън", извършва предприватизационния одит и оценката на банката. Председателят на Булбанк обаче допълни, че понякога пред най-добрите намерения се изправят непреодолими пречки, и обясни, че сегашната ситуация изобщо за приватизацията в страната е именно такава. Според Чавдар Кънчев един от резултатите от кризата в Косово ще е преоценка на кредитния риск за региона и за страната ни. Страната ни няма да спечели от евентуални промени в договореностите ни по изплащането на дълга към Парижкия клуб, смята Кънчев. Според него е по-съществено да са реши въпросът за дълга на Ирак към нас, възлизащ на 1.260 млрд. долара, и на Либия, която също има да ни връща внушителни суми. "Ирак и Либия са под ембарго, но ние сме в коренно различна ситуация през последния месец. Допускам, че може да променим вижданията си по отношение на тези вземания", заяви Чавдар Кънчев.
Братя по целесъобразност
Каквото и да се говори за войната на Балканите, трябва да се адмирира черният хумор на сърбите, които използват бомбите на НАТО като повод за остроумни вицове. "Не се страхувайте, руснаци, сърбите са с вас", пишеше на един от плакатите в Белград. Това напомня стария виц, че "заедно с руснаците сърбите са над 300 милиона". Всъщност 160 милиона е по-актуална цифра - 150 милиона руснаци и 10 милиона сърби. Но какво значение имат няколко милиона повече между истински славянски братя.
Но хуморът изчезна сред стройните редици на апаратчиците и опортюнистите в югославския парламент, които приповдигнато величаеха предаността си към "майка Русия". Същите тези хора пожелаха да загубят независимостта си, присъединявайки се към славянския съюз Русия - Беларус.
Твърде интересно е, че в самия край на XX век въздухът в Европа е наситен с понятия от предишното столетие като панславизъм, славянско братство и православен съюз. "Това е историческа стъпка по пътя към интеграцията, сигурността, стабилността и мира в края на века", прокламира президентът Милошевич след решението на югославския парламент за присъединяването към съюза Русия - Беларус.
Тази странна стъпка е плод на болните умове от червено-кафявата комбинация между руските комунисти и сръбските неонационалисти, водени от сръбския вицепремиер Воислав Шешел, подозиран отдавна като военнопрестъпник. Самата идея е, меко казано, нелепа, защото Югославия няма и сантиметър обща граница с Русия или Беларус. Желанията на Белград не намериха радушен прием сред по-практичните представители на руското външно министерство. Те благодариха на сърбите за предложението и казаха, че ще помислят върху него. Но идеята на Сърбия за славянски съюз със сигурност е породила доста носталгия сред онези, които тъгуват по комунистическото минало. Консервативният вестник "Независимая газета" дори написа, че както и преди, Русия е обречена да бъде велика сила. "НАТО се разширява на изток, а ние настъпваме на запад", се похвали вестникът по този повод.
Може би трябва да се напомни, че съюзът, познат като Югославия, бе създаден от Тито за отпор на руските интереси на Балканите. Тито никога не е бил панславист. Нито пък Слободан Милошевич. Словенците, хърватите, бошняците или македонците също са славяни. Но докато Тито ги обединяваше в една държава, Милошевич намери начин да ги отдалечи един от друг и да ги накара да напуснат южнославянския съюз, наречен Югославия. Милошевич е отговорен за съсипването на най-успешния славянски съюз, който някога е бил създаван. Но в Русия това се забравя и сега Москва гледа на операцията на НАТО като на обида и унижение, които засягат руските интереси. А това обединява Москва и Белград. Най-трагичното обаче е, че Милошевич облича репресивната си политика в комбинация от славянофилство и национализъм. А това обрича Югославия на авторитаризъм и изолация.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация отхвърли проектодоговора със "София принсес хотелс" АД, избран за купувач на "Парк-хотел Москва". Основният аргумент за решението на надзора е, че в документацията към офертата на "София принсес хотелс" липсва решение на общото акционерно събрание на дружеството, кандидат за участие в приватизация на "Парк-хотел Москва". Изпълнителният директор на АП Захари Желязков все пак обяви за купувач "София принсес хотелс", защото решението на общото събрание впоследствие било приложено към документацията. По думите на шеф - надзорника Асен Дюлгеров обаче това решение е трябвало да се вземе на предстоящо събрание. Надзорът е против сделката със "София принсес хотелс" по още две причини - защото финансовото предложение на дружеството-кандидат "не е обвързано с финансовото му състояние" и защото основният акционер Суди Озкан не е представил декларация, че няма данъчни неизплатени задължения. Предстои Желязков да реши дали да предложи на надзора сделка с другия кандидат - "Българска холдингова компания" АД, или да обяви ново набиране на оферти за "Парк-хотел Москва".
Офертата на турската компания "Ердемир" за "Кремиковци" ще бъде напълно уточнена на събрание на борда на директорите на дружеството кандидат на 27 април, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. След това АП ще реши дали да определи "Ердемир" за избран купувач. Според Желязков след последните преговори офертата на турската фирма се е доближила до правителствената рамка за продажбата на металургичния комбинат.
Общи събрания
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри проектодоговора за продажбата на 78% от капитала на "Рига хотелс", Русе, на "Трансконтинентал", Шумен. Цената на сделката е 1 220 050 долара. Половината от цената ще бъде платена в брой в деня на подписване на договора, 20% в брой в 45-дневен срок след сключването и остатъкът - в ценни книжа и в същия срок. Купувачът освен това ще поеме ангажимента да инвестира 1.3 млн. долара през следващите три години. Другите кандидати за "Рига хотелс" бяха работническо-мениджърското дружество "Рига хотелс 98" и "Санкт Петербург инвест", регистрирано като работническо-мениджърско дружество на пловдивския хотел "Санкт Петербург".
Агенцията за приватизация продаде 40% от капитала на "Подем" АД, Габрово, на работническо-мениджърското дружество "Подем-21" АД. Сделката е на стойност 1.6 млн. долара, от които 10% са внесени в брой при подписването на договора. Задължението на купувача е разсрочено на равни вноски за десет години при едногодишен гратисен период. Половината от сумата се плаща в брой, а остатъкът - във всички законни платежни средства. Приватизираното предприятие произвежда подемни съоръжения.
Работническо-мениджърското дружество "Кирил и Методий 2000" ООД и Агенцията за приватизация сключиха договор за продажбата на 74% от капитала на "Кирил и Методий" ЕООД, Елена. Цената на мажоритарния пакет акции е 732 млн. лв. при цена на един дял от около 23 хил. лв. Една десета от сумата е внесена в брой при подписването, а остатъкът ще се плаща на равни вноски в продължение на десет години при едногодишен гратисен период. Купувачът ще изплати 45% от задължението си в брой и 55% - в книжа по дълга на страната, инвестиционни бонове, компенсаторни записи или други законни платежни средства. Новият собственик се е ангажирал да направи инвестиции в размер на 235 млн. лв. в близките три години. Приватизираното предприятие е с предмет на дейност обзавеждане на учебни заведения.
Агенцията за приватизация удължава договорите на посредници
Договорите на приватизационните посредници могат да се удължават до момента на определяне на ексклузивни купувачи за поверените им предприятия, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него това ще се допуска само ако има голяма вероятност да се стигне до сключване на приватизационни сделки. Максималният период на удължаване ще бъде един месец след крайната дата за подаване на оферти за последното непродадено предприятие, поверено на съответния посредник.
Досега АП на три пъти е продължавала посреднически договори. Първият случай беше през лятото на миналата година, когато консорциумът Кей Пи Ем Джи - "Баренц груп" не успя да продаде в срок поверените му предприятия "Верила", "Антибиотик" - Разград, и "Агробиохим". След това през януари агенцията удължи безсрочно десетмесечния договор на Кей Пи Ем Джи за пул "Туризъм", а наскоро и договора на "Експандия файненс", от която се очаква да продаде КЦМ - Пловдив, и "Алумина" - Шумен. Новият срок по договора на "Експандия" е 4 юни, което е един месец след крайната дата за подаване на оферти за КЦМ - 4 май.
Според Желязков никой от другите посредници засега не е поискал удължаване на договорните срокове. Най-скоро изтичат споразуменията на "Финломбарда" за "Химическа промишленост" - в края на април, и на "Креди Суис фърст Бостън" за 22 малки ВЕЦ - в средата на май. След това приключват договорите на посредниците по програма САРА - почти всички са до края на юни. При тях е много вероятно изобщо да не се наложи удължаване, защото срокът им съвпада с 30 юни - датата, до която по Закона за финансовото оздравяване трябва да бъдат приватизирани или ликвидирани повечето предприятия с упълномощени агенти. За някои от тези дружества държавата може да вземе крайното решение и доста преди 30 юни, според неофициалния график на АП и финансовото министерство. Срокът за ДЗУ например е до началото на май и ако дотогава няма сделка, финансовото министерство ще вземе решение за ликвидация. Същото вече се случи със заводите от военно промишления комплекс "Пима" и "Бета", за които посредническият договор иначе изтича през септември.
Удължаването на сроковете по посредническите договори показва съмнителния успех на раздържавяването чрез приватизационни агенти. Така смятат представители и на Агенцията за приватизация, и на програма САРА, която през 1997 г. отпусна над шест млн. ЕКЮ за консултиране на най-големите сделки. Според АП забавянето е грешка на посредниците. Те от своя страна твърдят, че сделките закъсняват заради съпротивата на чиновниците и защото предприятията имат прекалено високи дългове. През есента на миналата година стана ясно, че програма САРА не е склонна да отпусне нови средства за приватизация чрез посредници. Затова финансирането на САРА, предвидено за раздържавяването в България, беше пренасочено по консултантски проект за изготвяне на информационни меморандуми за около 100 предприятия. Целта е предприятията да бъдат подготвени за приватизация по-бързо, но отговорността за крайните решения по сделките да бъде поета от приватизиращите ведомства, а не от консултантите (както досега), с което да се избегне досегашният конфликт. Изпълнител на проекта е британската компания "Рес и ко" с подизпълнител Кей Пи Ем Джи.
РМД се оказаха публични дружества
През миналата седмица комисията по ценни книжа взе решение да впише в регистрите на публичните дружества "Пътстройприват" АД. То е учредено като работническо-мениджърско с цел участие в приватизацията на "Пътстрой -92" АД, гр. София, (и според закона има право да ползва разсрочено плащане). Това е първият случай на РМД, вписано в регистъра на комисията. Официалното обяснение е, че дружеството отговаря на критериите за публично дружество, защото е извършило публично предлагане на акции. Проблемът в случая е, че схемата, по която е учреден и регистриран "Пътстройприват", е аналогична с подхода на огромното мнозинство от работническо-мениджърски дружества. Вписването на това конкретно РМД в регистрите означава, че има още много РМД, които са публични дружества и не са вписани. Тоест законът е нарушен както от тях, така и от комисията по ценни книжа, която не ги е санкционирала до момента.
При учредяването на "Пътстройприват" АД вземат участие общо 260 работници и служители на "Пътстрой-92" АД. Дружеството е обявено за купувач на пакет от 40.8% от акциите на "Пътстрой-92" при условията на разсрочено плащане. Законът за приватизация изисква след сключването на приватизационната сделка всяко РМД да увеличи капитала си на установения от Търговския закон минимум от 50 млн. лв. "Пътстройприват" взема решение за това на своето общо събрание през март 1998 г., след което ръководството приканва всеки акционер да запише брой акции, съразмерен на досегашното участие. Начинът, по който това е извършено, е съвсем обикновен - чрез съобщения, разлепени в коридора на предприятието и неговите поделения.
След записването на новите акции и регистрирането на капитала в съда в Комисията по ценни книжа и фондови борси се получава сигнал, според който дружеството е извършило нарушение на закона, защото е имало публично предлагане на акции без утвърден проспект. След извършената проверка комисията потвърждава, че има такова нарушение, и на изпълнителния директор на дружеството Иван Цеков е съставен акт. В резултат на предприетите мерки и въпреки обжалването накрая ръководството на "Пътстройприват" подава в комисията заявление за регистрация като публично дружество.
Според сега действащото законодателство, извършеното от "Пътстройприват" уведомяване на акционерите наистина е публично предлагане на акции, обясниха от комисията по ценни книжа. В сега действащия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционни дружества има клауза, според която публично е всяко предлагане, отправено към повече от 50 души. Това обаче трябва да се отнася за огромната част от регистрираните у нас РМД.
"Ако тази клауза от закона бъде прилагана стриктно, наистина всички РМД, които след приватизационната сделка са увеличили капитала си и за тази цел са отправили покана към повече от 50 души, би трябвало да бъдат в регистрите на публичните дружества", каза за "Капитал" Радослав Цончев, председател на комисията по ценни книжа. "Теоретично погледнато, няма нищо лошо акционерите да бъдат защитени чрез обявяването на едно РМД за публично дружество", допълни той. Според него сегашният парадокс е временна ситуация, тъй като по новия закон за ценните книжа (който според споразумението с МВФ трябваше да бъде приет отдавна, но продължава да отлежава в икономическата комисия на парламента) определението за публично дружество е друго. Забавянето на новия закон обаче води до сегашната абсурдна ситуация, при която почти всички РМД са длъжни да станат публични дружества.
Освен всичко друго комисията е в не по-малко деликатна ситуация от самите РМД. От една страна, е напълно безсмислено да се създават насила публични дружества, които нямат и най-малкото желание да се държат като такива - да търгуват публично акциите си и да разкриват информация. От друга страна обаче, законът в момента се нарушава и който го прави, трябва да бъде наказван.
След вписването на около 500 РМД в публичните регистри може да се очаква и следващата логична стъпка - някой да регистрира акциите им на фондовата борса. Това ще бъде единственият повод за радост, че чуждите инвеститори липсват, защото няма да има кой да ни се смее.
Чл. 4 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
(1) Публично предлагане е предложение за възмездно прехвърляне или покана за отправяне на предложение за възмездно придобиване на ценни книжа до:
(2) Публично предлагане е налице и ако в предлагането на ценните книжа вземе участие лице, което не е инвестиционен посредник или притежател на ценните книжа.
Чл. 83-а от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
(1) Публично е дружеството:
(2) Дружеството по ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок да подаде документи за регистриране в комисията като емитент, освен ако преди извършването на публичното предлагане е регистрирало съответната емисия от акции. Редът за регистрация се определя с наредба.
"Ладимекс холдинг" и офшорна фирма спечелиха курорта "Дюни"
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри сделката с "Джованда интернешънъл лимитид" като купувач на мажоритарния пакет от капитала на "Дюни". Дружеството - купувач е регистрирано при облекчен данъчен режим в щата Делауеър, САЩ, а в България се представлява от пернишкия "Ладимекс холдинг". Последният всъщност е реалният купувач на "Дюни", тъй като е осигурил финансирането на сделката от Международната банка за търговия и развитие. Банковият кредит е отпуснат срещу залог под формата на акции от "Тежко машиностроене - Радомир", и срещу стокова наличност на пернишката фирма.
"Ладимекс холдинг" се занимава основно с търговия с метали. Той освен това контролира бившия приватизационен фонд "Континентал", който беше учреден от "Еврометал" ООД, дъщерно дружество на пернишкия холдинг. Заложените акции от "Тежко машиностроене" са собственост именно на "Континентал". "Ладимекс" чрез "Еврометал" непряко кандидатства за още една приватизационна сделка - тази за "Лекоко" - Радомир, в която е подал оферта заедно с работническо-мениджърското дружество "Лекоко инвест". Според източник, близък до "Ладимекс", холдингът смята да се оттегли от търговията с метали заради тенденцията към падане на цените в този отрасъл. Вместо това се очаква "Ладимекс" да се пренасочи към туризма и да участва в бъдещи приватизационни сделки за хотели на "Златни пясъци" и "Слънчев бряг".
Цената на сделката за 51% от капитала на "Дюни" е 2.7 млн. долара, от които половината ще бъдат платени в брой в деня на подписване на сделката, а остатъкът - в ценни книжа в 45-дневен срок от сключването. Сумата за мажоритарния пакет е почти равна на неговата оценка в размер на 2.8 млн. долара (100% от капитала на "Дюни" са оценени на 5.5 млн. долара). За сметка на невисоката цена купувачът поема задълженията на "Дюни" в размер на 1.35 млн. долара по Закона за уреждане на необслужваните кредити и около 500 млн. лв. други дългове. Новият собственик се ангажира да инвестира 4.34 млн. долара през следващите пет години.
Според запознати "Джованда интернешънъл" (съвместно с "Ладимекс холдинг") възнамерява да увеличи, доколкото е възможно, дела си в капитала на "Дюни". Новият мажоритарен собственик възнамерява да придобие акциите на "Българска холдингова компания", която в момента държи около 12% от капитала на "Дюни", а освен това да изкупи непридобитите преференциални акции (заради сравнително малкия брой на щатните служители се очаква да бъдат изкупени едва 3-4% от общо предвидените за продажба на половин цена 15% от акциите на "Дюни").
Според представител на "Райфайзен инвестмънт", посредник за продажбата на "Дюни", разходите на купувача ще надвишат значително заявените в приватизационния договор инвестиции за модернизиране. Най-много средства (по експертни оценки над 1 млн. долара) се очаква да бъдат изхарчени за придобиване на терените, върху които са построени хотелите и къщите на "Дюни". Около една четвърт от земите на курорта са върнати на частни собственици в реални граници, а останалите са собственост на държавния горски фонд. "Мажоритарният собственик трябва задължително да изкупи обратно терените от частните собственици, защото в противен случай не би могъл да управлява курорта. Ако реституираните земи например бъдат оградени, дори няма да има откъде да минават туристите", коментира Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. Другият скъп проблем на новия собственик ще бъде пристанът на курорта. Сегашният е практически неизползваем, тъй като преградата за вълните е била изградена под неправилен ъгъл и в резултат морските вълни почти изцяло са запълнили пристана с пясък. От купувача се очаква да плати за изгребването на пясъка, за разрушаване на изкуствената бариера за вълните и за изграждане на нова.
"Солвей" иска да купи и ТЕЦ "Девня"
До крайния срок за подаване на оферти за мажоритарния пакет от 77% от капитала на ТЕЦ "Девня" бяха подадени две оферти, съобщиха от Агенцията за приватизация. Според неофициална информация едната оферта е на белгийската компания "Солвей", която е собственик и на девненския завод "Солвей - Соди". Другата оферта е на турска фирма, която вероятно е в консорциум със собственика на "Полимери" "АКБ Корпорация". В интервю през миналата седмица шефът на "АКБ Корпорация" Николай Банев заяви, че компанията му ще участва в приватизацията на ТЕЦ-а. Тази информация обаче не беше потвърдена от други източници.
ТЕЦ "Девня" е основен снабдител на ток и промишлена пара за всички мощности в региона на Девня. Двата основни кандидата за предприятието са всъщност свързани с най-големите му клиенти - "Солвей - Соди" и "Полимери". И за двете дружества бъдещето на централата като техен основен източник на енергия е от изключително значение, тъй като пряко влияе върху конкурентоспособността им. "Солвей - Соди" в продължение на две години след раздържавяването продължава да получава енергията на преференциална цена, договорена още в приватизационния договор. Информация за точната сума и срок по тази линия обаче липсва и се отказва както от представителите на държавата (сделката беше започната при правителството на Жан Виденов и финализирана от това на Стефан Софиянски), така и от белгийската компания.
Бъдещето на "Полимери" също зависи пряко от развитието на сделката около ТЕЦ "Девня", тъй като дружеството е най-голям консуматор на електроенергия и в същото време един от най-големите длъжници. В края на февруари подаването на ток и пара за "Полимери" пак беше спряно, но бе възстановено след изплащане на част от задълженията в резултат на двуседмично спиране на работата. Тогава изпълнителният директор на ТЕЦ "Девня" заяви, че засега ще се проявява разбиране към проблемите на дружеството. Според източник от промишленото министерство обаче възможността държавните дружества - кредитори на "Полимери", да поискат несъстоятелност е била обсъждана съвсем сериозно през изминалата седмица. На практика в момента това могат да направят както ТЕЦ "Девня", така и Нефтохим, който трябва да получи плащания за над 1 млрд. лв. Вероятността "Полимери" да отиде в несъстоятелност обаче ще стане съвсем реална, ако спре плащането на вноските към Булбанк, благодарение на която "АКБ Корпорация" успя да купи миноритарния държавен пакет от 24% от акциите за сумата от 12 млн. долара. Вноските за погасяване на този кредит досега бяха изплащани редовно, но спирането на работата на дружеството, разпродаването на активите му и липсата на инвестиции неминуемо ще доведе до проблеми. Според източници, близки до предприятието, голяма част от приватизационните сделки на "АКБ Корпорация" - мажоритарния пакет от "Русалка" и миноритарните пакети от "Бимас" (Русе) и "Панайот Волов" (Шумен), са извършени със средства на "Полимери" и по-точно с предвидените за доизграждане на новата инсталация за поливинилхлорид средства в размер на 5.6 млн. долара. Тези пари бяха вписани в извънбалансова сметка на предприятието, която стана известна едва след раздържавяването му.
Никой не иска независимо Косово
Дългоочакваните планове за излизане от кризата в Югославия започнаха да се оформят в края на първия месец от войната срещу Милошевич. През първата седмица доминираше изненадата и динамиката от началото на въздушните удари на НАТО. Втората седмица бе белязана от трагедията на бежанците и ескалацията на хуманитарната катастрофа. С напредването на конфликта през третата седмица доминираше неизвестността от размерите и перспективите за прекратяване на войната. Но паралелно с атаките на НАТО Западът показа готовност да преодолее онова, за което бе критикуван най-много - действията без мандат на ООН и пренебрегването на Русия. Така войната навлезе в четвъртата си седмица с усилено раздвижване на дипломатическия фронт и постепенното избистряне на различните варианти.
По същество те повтарят основното от досегашните условия на международната общност, но има и съществени моменти, съобразени с новите реалности. Акцентира се върху завръщането на бежанците, чертаят се планове за превръщането на Косово в международен протекторат и се прави опит за намиране на компромисен вариант, който да преодолее основните спънки за излизане от кризата. Една от тезите на западните дипломати гласи, че за да бъде прекратено кръвопролитието в Косово, Милошевич трябва да бъде склонен да преговаря, като получи възможност за "по-безболезнено" излизане от войната. В политиката спрямо Русия бе направен съществен завой и започна да се изтъква, че конфликтът трябва да бъде решен с участието на Москва.
В обращение най-сетне бе вкарана и ООН, чиито функции досега бяха иззети от НАТО. Сред европейските политици започна да си пробива път мнението, че всички действия в Югославия трябва да получат необходимата санкция от световната организация. Наред с условията за прекратяване на войната конкретната си формулировка намери и един от най-важните въпроси - следвоенният статут на Косово бе наречен
Политологичните речници определят понятието протекторат като "полусамостоятелна държава, чиято външна политика и отбрана се намират под протекцията на друга, по-развита страна". Но учебникарското понятие бе доразвито и приспособено за нуждите на конкретната ситуация. Протекторатът бе употребен с ново значение както за да бъдат успокоени страховете на косовските албанци, така и за преодоляване на бежанския проблем. На срещата на външните министри на страните от НАТО Мадлин Олбрайт подчерта, че Косово трябва да бъде поставено под международна протекция. Американският държавен секретар обаче бе категорична, че става дума не за формиране на нова държава, а за специфична мярка за сигурност. Така ще бъде спазено споразумението от Рамбуйе, което предвижда широка степен на автономия на провинцията в рамките на Югославия. Министрите решиха още, че разделянето или пък обособяването на самостоятелно Косово не подлежи на обсъждане. Защитата на албанското население ще бъде осигурена от международните сили, които ще бъдат разположени в областта, когато "обстоятелствата позволят това".
Идеята за протекторат като форма на сигурност бе потвърдена и от британския външен министър Робин Кук. Той нарече варианта "независимо Косово" опасен, тъй като ще дестабилизира съседните балкански държави. Според британския дипломат Косово е твърде малък и затворен регион, който няма нито ресурси, нито възможности за самостоятелно развитие. "Рамбуйе не е троянският кон, който ще доведе до независимост на Косово", заяви Робин Кук пред британския парламент. Той формулира и окончателното становище на Запада по въпроса за независимостта на Косово - "договорът от Рамбуйе предлага форма на международен протекторат за Косово, а с протекцията ще бъдат натоварени международните сили".
Френският президент Жак Ширак лансира малко по-различна трактовка на протектората. На срещата на европейските лидери в Брюксел Ширак предложи администрацията на Косово да бъде ръководена от Европейския съюз. Френското предложение бе изтълкувано като опит за успокояване на Русия, че американското влияние в региона ще бъде ограничено и че няма да има политически вакуум след края на войната. В декларация от срещата се посочва, че след постигането на мира управлението на Косово временно може да бъде поверено на ЕС. Източници от белгийската столица обаче подсказаха, че по всяка вероятност в сила ще остане видоизмененият, но по същество запазен регламент на Рамбуйе. Затова бъдещите усилия щели да бъдат насочени към постигане на широката степен на самоуправление на Косово, създаване на етнически балансирани полицейски сили, провеждането на свободни избори и разполагане на международните сили.
Променен бе и подходът към една от основните пречки за изход от кризата - характерът на мироопазващите войски в Косово. Досега НАТО държеше те да бъдат формирани изцяло от сили на пакта, а Милошевич отказва твърдо да разреши влизането им на негова територия. След заседанието на министрите на съюза в Брюксел бе намекнато, че НАТО би се съгласил международните сили за Косово да бъдат формирани под егидата на Съвета за сигурност на ООН. Сърцевината на контингента ще бъде формирана от части на НАТО, но в състава му ще има руски и евентуално украински подразделения. Новите мироопазващи сили ще бъдат под командването на НАТО, но ще получат мандат от Съвета за сигурност и същевременно ще се ползват с подкрепата на Русия. Генералният секретар на пакта Хавиер Солана загатна, че няма нищо против такава "подмяна на етикетите". Така световната организация излезе на преден план вместо НАТО.
Формулата "действие чрез Съвета за сигурност" започна да придобива популярност заради включването на Русия в дипломатическите усилия. Очаква се, че натискът върху Белград ще има положителен ефект само ако идва от Москва. Западните дипломати се надяват, че ако условията на международната общност бъдат санкционирани от ООН и имат благословията на Русия, Милошевич ще преглътне това, което му се предлага. Генералният секретар на организацията Кофи Анан обяви, че е готов да посредничи за прилагане на мирния план на ООН. На заседанието си в Брюксел ръководителите на страните от ЕС подкрепиха инициативата на Кофи Анан и застанаха зад условията на НАТО за прекратяване на операцията срещу Югославия. Но планът на ООН се доближава твърде много до позицията на НАТО и на практика това променя само подхода към Милошевич.
Самият югославски президент обаче не показва признаци на отстъпчивост. В изявление по телевизията Милошевич изключи всякаква външна намеса при решаване на кризата в Косово. Според него "проблемът трябва да бъде решен единствено от хората, които живеят в тази сръбска провинция, а не от чужденци, които налагат някакви решения отвън".
Трудно е да бъдеш олигарх
"Тази сила е младият руски капитал. И той за първи път в най-новата руска история показа, че умее да се обединява, когато възникне смъртна опасност за неговите интереси, че не е глупав, не е толкова зелен, както смятаха някои хора, че има твърда воля и решимост, неприсъща на привичния образ на демократа. " Когато това изявление на Борис Березовски беше публикувано за първи път в "Капитал" преди две години, то звучеше като самовъзхвала на новите големи руски капиталисти, които събраха пари, за да помогнат на Борис Елцин да победи Генадий Зюганов на президентските избори през 1996 г. Днес то може да послужи като иронична епитафия на същата тази групичка, която мислеше, че управлява Русия, но сега е принудена да изчаква в чужбина, за да разбере своята съдба.
"Олигарси", "семибанкирщина", "Г-7" - с тези имена първоначално бяха назовавани Александър Смоленски, Владимир Потанин, Михаил Ходорковски, Владимир Гусински, Пьотр Авен, Михаил Фридман и Борис Березовски. По-късно вместо тях започнаха да бъдат споменавани банките и холдингите, които те контролират - "СБС Агро" (Смоленски), "ОН&?cy;КСИМбанк" (Потанин), "МЕНАТЕП-Роспром" (Ходорковски), "Мостбанк" (Гусински), "Алфабанк" (Авен и Фридман), "ЛогоВАЗ" (Березовски), към списъка започнаха да се присъединяват нови лица и компании. Докато журналисти и политолози изясняваха критериите и терминологията по отношение на най-богатите руснаци, те започнаха да строят своите конгломерати. В началото (1992 - 1994 г.) бяха банките и медиите. Икономическите трудности през лятото на 1995 г. и нежеланието на правителството да финансира бюджетния дефицит чрез парична емисия принудиха държавата да предостави контролните пакети в най-привлекателните предприятия в залог срещу кредити от частните банки.
След това дойдоха президентските избори, половин година преди които Елцин изоставаше безнадеждно от Зюганов. Според създалата се легенда чистият алпийски въздух в швейцарския курорт Давос е подействал отрезвяващо на групата руски богаташи по време на Световния икономически форум и те са решили на всяка цена да не допуснат избирането на Зюганов. Намерен е и подходящият човек, на когото може да бъде поръчана организацията на предизборната кампания - Анатолий Чубайс. След успеха на Елцин в новото правителство като вицепремиер, контролиращ финансите, влиза Потанин, а Березовски е назначен за заместник-секретар на Съвета за сигурност към президента. Триумфът на олигарсите е пълен и през ноември 1996 г. Березовски заявява пред Financial Times, че седморката контролира повече от половината руска икономика. Мирното сътрудничество приключва година по-късно при приватизацията на 25% от телекомуникационния гигант "Связьинвест", за които се конкурират два стратегически алианса: ОН&?cy;КСИМ - Deutche bank - Джордж Сорос и "Мост" - "Алфа" - Credit Suisse First Boston. Предварителната уговорка е акциите да бъдат дадени на Гусински и партньорите му, но другата страна слага на масата 1.85 милиарда долара и Чубайс (вече вицепремиер в правителството на Черномирдин) не може да си затвори очите. При тежка медийна подкрепа започват банкови войни, в които всички се съюзяват срещу Потанин. Размяната на удари е толкова силна, че президентът е принуден да извика в Кремъл олигарсите, но без никакъв резултат. За тях си спомнят отново след избирането на Сергей Кириенко за премиер, когато бизнесмените отново се срещат с Елцин, който ги призовава да инвестират в националната икономика, без да знае, че съвсем скоро те няма да имат пари да заплатят собствените си дългове.
В полуофициалната история на руската финансова олигархия отсъства тъмната й страна, но слуховете за връзки с криминалния свят и използване на незаконни методи постоянно съпътстват дейността й. Обвиненията, които Главната прокуратура повдигна срещу Березовски и Смоленски в началото на април, са на път да потвърдят съмненията. Березовски е обвинен в източване на средства от авиокомпания "Аерофлот" и пране на пари чрез швейцарска фирма, а Смоленски ще трябва да отговаря за фалшиво авизо, по което през 1992 г. банката му е изплатила 32 милиона долара. Действията на прокуратурата завариха бизнесмените в чужбина, където според президента на аналитичния център "Политика" Вячеслав Никонов се намират всички представители на Г-7, които са напуснали Русия до изясняване на положението.
В началото на годината Примаков се закани да освободи 100 хиляди места в затворите, които да използва за извършителите на икономически престъпления. Обиските в компаниите на Березовски бяха свързани с борбата между премиера и бизнесмена за влияние над Елцин, а близките отношения между бившия секретар на ОНД и Смоленски донесоха неприятности на банкера въпреки близките му връзки с вицепремиера Генадий Кулик. Правителството изглежда решено да сложи край на института на упълномощените банки и да преведе всички бюджетни сметки в държавното казначейство. Зависимостта от състоянието на собствените банки поставя олигарсите в трудно положение, защото те така и не успяха да въведат ред в повечето си промишлени и нефтени компании, които да им послужат като алтернативен източник на средства. Въпреки обявяването на Березовски за сив кардинал на Кремъл влиянието на бизнесмените върху политиката и особено върху отношенията с другите държави често беше преувеличавано, което пролича след постепенното захлаждане в отношенията с президента и идването на неудобния Примаков.
Финансовата криза и нежеланието на правителството да си сътрудничи с тях нарани тежко Г-7, но слуховете за смъртта на олигархическия капитализъм в Русия са силно преувеличени. От една страна, седемте спонсора на Елцин въпреки изпадането в Б група на елита имат достатъчно средства, преведени в чуждестранни банки, за да си осигурят спокойни старини в къщите си из Европа. Някои като "Алфабанк", пострадаха сравнително малко и успяха да разширят дейността си в Русия, жива е телевизионната империя на Гусински, а Примаков няма да е премиер за вечни времена. От друга страна, същността на обществения и икономическия живот предполага наличието на ограничен брой привилегировани и приближени до властта бизнесмени. През последните три-четири години сред тях се появиха нови лица, които имат сериозни основания да се наредят в свръхтежка бизнескатегория.
Ако се съди по мащабите на компанията, която ръководи, президентът на "Газпром" Рем Вяхирев си е чист олигарх, както и шефът на "ЛУКойл" Вагит Аликперов. Те също си имат банки и вестници, освен това притежават огромни запаси от газ и нефт, което им позволява да оказват по-голямо влияние върху правителството. Още през есента "Газпром" обяви, че напълно подкрепя Примаков, и се оплака, че е страдал по времето на Черномирдин, срещу което си осигури поддръжка в преговорите с Международния валутен фонд, който иска "Газпром" да раздели добива и преноса на газ в различни фирми. Миналата година "ЛУКойл" поведе петролните компании срещу предложението за въвеждане на експортен акциз върху нефта и успя да постигне отлагането на решението, което беше изменено в полза на производителите. Сред тези фирми беше "Сургунефтегаз", чийто президент Владимир Богданов официално беше утвърден за олигарх с участието си в срещата с Елцин през миналата година. Като начинаещ олигарх се определи Анатолий Чубайс, президент на РАО "Е&?cy;С России", въпреки че смята да прави предизборна коалиция с главния публичен противник на финансовата върхушка Борис Немцов, също бивш вицепремиер. Ако Юрий Лужков бъде избран за президент, още повече ще се увеличи влиянието на Владимир Евтушенков, кандидат-ръководител на предизборния щаб на кмета и председател на съвета на директорите на акционерната финансова корпорация "Система", съсобственик заедно с московската управа на множество телекомуникационни и медийни фирми.
Списъкът не е пълен, но като се прибавят някои оцелели представители на Г-7 и някои кандидат-олигарси, това са хората, които имат ресурсите да повлияят на президентските избори през следващата година. За разлика от предишните избори сега изглежда малко вероятно те открито да подкрепят един кандидат заради различните си предпочитания и интереси и най-удобният вариант за тях ще бъде да дават пари на няколко кандидати. Така и рискът да сгрешиш е по-малък.
Историческата битка на Ал Гор
Обстоятелствата, изглежда, са на страната на американския вицепрезидент Ал Гор в стремежа му да наследи Бил Клинтън в Белия дом. Историята показва, че на нито един американски вицепрезидент, след демократа Албън Баркли през 1952 г., не е отказвано да се кандидатира за президентския пост. Но историята показва също, че нито един вицепрезидент още от времето на Гражданската война в САЩ не е бил избиран на президентския пост. Единственото изключение бе републиканецът Джордж Буш през 1988 г., но пък тогава ги нямаше войните в Ирак и Косово, а това определено има значение за това кой ще е следващият обитател на Белия дом.
За американските вицепрезиденти традиционно е изключително лесно да спечелят номинацията на своята партия за кандидат-президент и изключително трудно да спечелят предизборната битка. По време на пребиваването си във Вашингтон Ал Гор успя да създаде достатъчно политически и финансови връзки, за да е сигурен, че той ще е кандидатът за президент на Демократическата партия. Но неговата платформа със сигурност ще страда от недостатъците на всички платформи, издигани от вицепрезиденти - тя ще е защитна, ще се опитва да обясни защо администрацията на Клинтън е направила тази или онази грешка; тя ще е базирана на предчувствието, че на избирателите им е омръзнало една партия да обитава Белия дом цели осем години.
По време на своите два мандата във Вашингтон Клинтън се опита да превърне своя вицепрезидент в един от най-ангажираните в политиката мъже, заемали някога този пост. Въпреки това повечето американци смятат Клинтън за харизматична личност, а Гор за скован и скучноват. Самият Клинтън заяви на пресконференция в Белия дом преди месец: "Вицепрезидентът по природа е затворен и мълчалив човек, когато става въпрос за неговото минало и лични качества. " След което добави: "За американците е важно да знаят повече за своя вицепрезидент. Той бе член на Конгреса... бил е журналист и е служил във Виетнам... той бе един от основните архитекти на основните икономически и политически проекти на тази администрация."
И въпреки тази откровена реклама шансовете на Гор не са розови. Той води в социологическите проучвания с два към един гласа на втория претендент за кандидат-президент от Демократическата партия, бившия сенатор от Ню Джърси Бил Брадли. Същевременно отстъпва с над 10 процента по популярност на двамата кандидати на Републиканската партия - губернатора на Тексас Джордж Буш-младши и бившия президент на американския Червен кръст Елизабет Доул. Последните изследвания на общественото мнение твърдят, че 72 процента от американците биха гласували за Буш, Доул събира 64 процента, а Гор - едва 52 процента.
През 1952 г. Албън Баркли, вицепрезидентът на Хари Труман, искаше да се кандидатира за президент, но съпартийците му сметнаха, че неговите 74 години са твърде много, за да бъде кандидатурата му успешна. Осем години по-късно Ричард Никсън, вицепрезидент на Дуайт Айзенхауер, спечели номинацията на републиканците за президентския пост, но изгуби изборите срещу демократа Джон Кенеди, който в предизборната си програма бе обещал "нови политически граници". През 1968 г. вицепрезидентът Хюбърт Хъмфри спечели номинацията на демократите, но загуби изборите срещу Ричард Никсън. Хъмфри бе вицепрезидент на Линдън Джонсън, който бе един от най-непопулярните американски президенти в историята, след като започна войната във Виетнам. Историческите аналогии понякога са уместни, въпреки че Косово не е Виетнам... поне засега. И може би затова досега никой не е чул и дума от устата на Гор по отношение на събитията в Косово и американските действия там.
Но не трябва да се забравя и чисто финансовата страна на въпроса, защото обикновено успешните кандидати за американски президент са именно онези, които са хвърлили най-много средства в битката за Белия дом. Според източници от предизборните щабове на двамата най-сериозни кандидати демократът Ал Гор е събрал около 7 милиона долара през първото тримесечие на годината, докато републиканецът Джордж Буш е малко зад него с около 6 милиона долара за същия период. Разликата е, че средствата на Гор идват от организирани кампании за набиране на средства, докато тези на Буш засега са предимно от индивидуални дарения. Неговата кампания за набиране на средства все още не е започнала, което означава, че в крайна сметка той вероятно ще набере доста повече финансов ресурс.
Американската история показва, че съдбата на американските кандидат-президенти е тясно свързана с финансовите средства, които стоят зад тях. Няма причини изборите през 2000 г. да са различни. На всички избори след 1976 г. кандидатът, който е събрал най-много средства през годината, предхождаща изборите, и съответно е получил най-много средства от федералния бюджет, е бил избиран за кандидат на своята партия.
Но въпреки това Гор, макар че изглежда сигурен кандидат на своята партия, все още е твърде далеч от президентския пост. Парадоксално е, но той има подкрепата на над две трети от членовете на своята партия и същевременно изостава с почти същата разлика от републиканеца Джордж Буш. Въпросният парадокс произтича главно от факта, че за своя мандат като вицепрезидент Ал Гор успя да превърне тази институция в нещо наистина действащо, успя да постигне това, което никой от предшествениците му не успя да направи, а в момента повечето нови инициативи на правителството се наричат с думите "Програма Клинтън - Гор за... ". Това позволи на Гор да се окичи със славата на постижения, които се приписват на Клинтъновата администрация, като икономическия растеж и разширяването на социалната политика. Но това също го свързва дълбоко с една администрация, разтърсена от неспирни сексуални скандали, които отблъснаха много от дори традиционно гласуващи за демократите избиратели. Но въпреки това предизборната програма на Гор е построена върху идеята, че избирането му на президентския пост ще консолидира и развие постиженията на Клинтъновата администрация.
Проблемът е, че дори и в тази си позиция Гор отново е в сянката на Клинтън - толкова дълго време Гор създаваше за себе си портрета на най-добрия партньор на американския президент, че сега опитите му да извади на показ собствената си личност изглеждат обречени на неуспех. За разлика от него Джордж Буш-младши, който има далеч по-слабо разработена политическа програма, може да изтъква собствените си постижения като губернатор на Тексас и да твърди, че те са плод лично на неговите усилия.
Може би Гор се опира на опита, който има бащата на основния му конкурент. През 1987 г. Джордж Буш, един сравнително непопулярен вицепрезидент на обаятелния Роналд Рейгън, се изправи срещу сериозна съпротива в собствената си Републиканска партия, за да спечели номинацията за кандидат-президент, след което отстрани от пътя си към Белия дом един успешен губернатор-демократ. Но фактът си остава и той е, че каквато и да е личността и личните качества на един вицепрезидент, той рядко, твърде рядко има шанс да оглави администрацията във Вашингтон, особено в годината, когато изтича мандатът му. А преди Буш да успее да стори това през 1987 г., последният вицепрезидент, спечелил битката за Белия дом, бе Мартин ван Бурен през... 1836 г. Така че Ал Гор със сигурност ще остане в историята - или като поредния вицепрезидент, провалил предизборната кампания на своята партия, или като един от малцината успели да прекарат повече от два мандата в Белия дом.
Доларът продължи да поскъпва
Щатската валута отново бе най-привлекателното вложение за инвеститорите през изминалата седмица. Основната причина за поскъпването на долара е продължаващият конфликт в Косово, както и стабилността на щатските компании и бързото възстановяване на страните от Латинска Америка. С първия въоръжен конфликт на албанска територия във вторник бяха подхранени опасенията, че кулминацията на сблъсъка тепърва предстои. Недостатъчната ефективност на въздушните удари срещу Югославия и лавинообразното нарастване на бежанския поток поставиха под въпрос прогнозите за икономически растеж в европейските страни. Последва отлив на инвестиции от европейски активи и в резултат на това еврото се срина от 1.08 долара в началото на седмицата през 1.0750 в сряда по обед и достигна в петък рекордно ниското ниво от 1.0660 от въвеждането на единната европейска валута на 4 януари. Стабилността на американските компании и бързото възстановяване на Бразилия и Венецуела, които са основни търговски партньори на САЩ, са още една гаранция за инвеститорите в доларови активи.
На вътрешния пазар щатската валута поскъпна с около 30 лева, за да достигне до 1830 в петък, следвайки поскъпването на долар/евро на международните пазари. Основната част от оборота на валутния пазар бе формирана от продажби на долари от крайни клиенти за покриване на текущите авансови данъчни вноски по данък печалба и ДДС. Спрямо еврото левът се търгуваше на практика без промяна на нива, близки до фиксирания курс купува на БНБ от 1946.05. Според дилъри интересът към еврото от страна на банките ще остане нисък, тъй като лихвеният диференциал по междубанковите депозити е в полза на левовите инвестиции - 3.0 за овърнайт в левове срещу 2.5 за същия срок в евро.
Междубанковите депо-лихви се повишиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица се повишиха при повишено търсене на левов ресурс за преводи на текущите авансови месечни данъчни вноски на фирмите, основната част от които са по ДДС и данък печалба, и за касовото изплащане на пенсии и социални помощи. Овърнайт депозити се разменяха на 2.9-3.1 на сто годишно, а лихвите по депозити със срок до една седмица бяха 3.3-3.5 процента.
Въпреки относително свитата ликвидност банките продължиха да дават големи поръчки на редовните седмични аукциони на Министерството на финансите. Доходността на продадената емисия тримесечни сконтови ДЦК, на основата на която се определя основният лихвен процент, падна до 4.71 на сто годишно, което е понижение за трета поредна седмица и е най-ниското ниво на ОЛП от въвеждането на валутния борд на 1 юли 1997 г. Падна и доходността на двегодишните облигации. Цената достигна до 100.84 на сто от номинала, като държателите им ще получат ефективен доход от 8.53 на сто за периода до падежа заради фиксираната лихва от девет процента годишно.
След покриването на изходящите касови плащания дилъри очакват лихвите да се понижат.
В понеделник финансовото министерство предлага емисия тримесечни сконтови ДЦК с номинал пет милиарда лева и емисия едногодишни книжа с номинал 15 милиарда лева.
Договорките за втория търг не успяха
На втория централизиран публичен търг някои от най-големите играчи са наддавали въз основа на предварителни споразумения помежду си. Това става ясно от класирането на заявките, което Центърът за масова приватизация (ЦМП) обнародва в Държавен вестник миналия петък. Показателно е, че за девет от общо 48 предприятия с акции, предложени на втория търг, минималната цена почти съвпада със среднопретеглената. Това означава, че няколко участника в наддаването предварително са се споразумели да предложат близки или еднакви цени за акциите или е наддавал един основен участник, но с достатъчно голям брой заявки за една и съща цена. В повечето случаи на съвпадане на минимална със среднопретеглена цена става дума за нарочно подаване на достатъчен брой заявки с нереално висока цена, за да се елиминират останалите участници с по-ниски оферти. Целта в повечето случаи е почти никой да не плати класираните си заявки и предложеният пакет да не бъде раздържавен. Типичен пример в това отношение са двете предприятия с най-високите среднопретеглени цени във втория търг - "Металопак" със 125 330 лв. и "Тримона" АД, Монтана, с 62 575 лв. Както и на първия търг, има доста предприятия, при които среднопретеглената цена надхвърля минималната три и повече пъти. Това означава, че някои от участниците са предлагали много високи цени спрямо останалите конкуренти, но не са успели да ги елиминират заради недостатъчния брой на заявките, които са подали.
"Класирането е малко по-разумно, отколкото на първия търг, но отново има недобросъвестни играчи, които се опитват да провалят наддаването за някои пакети", коментира представител на инвестиционен посредник. Според него е имало и предварителни споразумения, които са целели не да провалят наддаването, а просто да изяснят кой за какво ще наддава. Така някои от инвестиционните посредници са се опитвали да намалят влиянието на грешния механизъм на класиране и плащане на акциите, измислен от ЦМП. Споразуменията между посредници (донякъде подобни на договореностите в блоковата търговия на борсата отпреди повече от година) обаче губят всякакъв смисъл, когато някой реши да провали наддаването чрез много на брой заявки с високи цени. Колко и какъв дял са реално раздържавените акции от предложените пакети във втория търг ще стане ясно след 30 април, когато изтича срокът за плащане на класираните заявки.
Напрежението на Балканите свали цените на българския дълг
Кризата в Югославия продължи да оказва негативно въздействие върху цената на книжата по външния дълг на България и допринесе за намаляване на инвеститорския интерес към страната. Още в началото на миналата седмица големите международни кредитори започнаха да преразглеждат политиката си към страните в региона. В понеделник ЕБВР съобщи, че икономическото развитие на Балканите е сериозно застрашено заради кризата в Косово. С това се влошиха и прогнозите за бъдещото развитие на страните от Централна и Източна Европа, като според експерти е изключено да бъде постигнат предварително планираният ръст от средно три на сто. Президентът на банката Хорст Колер заяви, че е възможно да бъде ограничена и допълнително провизирана кредитната експозиция на ЕБВР към страните от региона, която възлиза на общо 256 милиона евро. Показателно в изказването на Колер бе, че според него освен страните от бивша Югославия най-много ще пострадат Албания, Румъния и България. Това бе възприето еднозначно от инвеститорите в брейди-облигации, които започнаха да скъсяват позициите си в български книжа. Напрежението на пазара бе високо, а ликвидността много свита. Българските брейди-книжа понесоха най-тежкия си удар от началото на конфликта във вторник, когато в ранния следобед сръбски бойни части нахлуха за няколко часа на албанска територия и подложиха на обстрел с минохвъргачки и автоматично оръжие две гранични села. В рамките на два часа българските брейди-облигации загубиха средно по 1.5-2.0 цента от цената си и известно успокоение настъпи, след като сблъсъкът бе определен от дипломати като ограничен и засега без потенциал да прерасне във война между двете държави. Водещите европейски икономически експерти бяха единодушни в твърдението си, че евентуално трайно излизане на бойните действия извън границите на Югославия ще означава пълно прекъсване на инвестиционния поток към всички страни в региона. В сряда експертът от Paribas Стюърт Браун предупреди, че рискът, породен от Косово, все още не е калкулиран изцяло в цените на дълговите инструменти. Това бе и основната причина за трайното поевтиняване на българските книжа на фона на покачване на цените на книжата на останалите страни в преход. Основната причина за оптимизма на инвеститорите бе благоприятната инвестиционна обстановка в Бразилия и очакваното намаляване на лихвите в страната, което би трябвало да стимулира сериозно икономиката. Заедно с бързото преодоляване на рецесията в осмата по големина икономика в света на преден план излязла и Венецуела след повишаването на международните цени на суровия петрол, което се очаква да има много положително въздействие върху страната и да допринесе за успокояване на политическите страсти. Според експерти кризата в Косово ще продължи да оказва негативно влияние върху българските брейди- книжа независимо от положителното развитие на останалите страни в преход. Песимистичните очаквания за развитието на конфликта също отблъскват инвеститорите. "Засега ние не печелим. Нашата цел бе да накараме Милошевич да изтегли войските си от Косово и да престане да потиска албанците, но засега се получава точно обратното", заяви експертът от Британския кралски институт по международни отношения Уилям Хопкинс. Признанието на западните експерти, че след триседмична офанзива победителят на практика е Милошевич, предполага трайна нестабилност на региона, което със сигурност ще продължи да отблъсква чуждестранните инвеститори и предполага ниски цени на българските брейди-книжа.
Късно в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 67.500/750 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 66.000, а котировкиге купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 59.000/500.
Борсовата активност отново падна до рекордно ниски нива
През изминалата седмица продължи падането на обеми на сделките с ценни книжа, сключвани на "Българска фондова борса - София". Новата рекордно ниска стойност е 170 милиона лева за периода 9-15 април. "На практика активността на борсата е нулева и всеки участник изчаква. Въпреки не особено добрите перспективи за близкото бъдеще продажби няма, защото липсва търсене при сегашния твърде висок риск", обясни брокер. Всички регистрирани малки сделки в момента се движат от български купувачи, което обяснява слабата активност и ниските обеми за периода.
Цените на повечето активно търгувани акции спряха падането, което беше започнало преди две седмици. През седмицата дори беше регистрирано леко покачване, което обаче се тълкува от участниците на пазара като спекулативно. За периода 9-15 април например бяха изтъргувани едва 20 акции от едно от дружествата с най-голяма капитализация - "Булгартабак холдинг". Акциите на Нефтохим също отбелязаха покачване от 11% спрямо средната цена от предишната седмица, но общата стойност на сделките беше едва 28 млн. лева - най-ниската от месеци насам. Акциите на "Солвей - Соди" също отбелязаха двуцифрен ръст от 13%, но при общ обем на сделките едва 15 млн. лева.
На официалния А пазар на борсата за периода 9-15 април бяха сключени сделки само с акциите на девненското дружество "Полимери". През борсата преминаха общо 1020 акции без особена промяна в цената около 7000 лева за акция. Сделки с акциите на другите две дружества - Оловно-цинков комплекс (Кърджали) и "Елкабел" (Бургас), не бяха регистрирани.
За миналата седмица отново беше символична активността на сделките с акции на дружества от официалния В пазар - "Антибиотик" (Разград), "Елма" (Троян), "Фармация" (Дупница) и Централна кооперативна банка (София). Общият обем на сделките с тези четири дружества през седмицата не надхвърли четири милиона лева.
На официалния В пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, най-активна беше търговията с книжа на "Петрол холдинг" и "Северкооп Гъмза". Търговията със сделки на останалите дружества, включително и с тези на дружества като "Бимас" и "Варненска корабостроителница" - останаха символични. Най-голяма промяна в цените беше регистрирана при акциите на "Бимас" (спад от близо 20% спрямо предишната седмица) и на инвестиционното дружество "Златен лев" (спад около 16% спрямо миналата седмица). И тук обаче сделките бяха със символични количества акции.
"Индустриален холдинг България" отчита 615 млн. лв. печалба
Индустриален холдинг "България", бивш приватизационен фонд "България", отчита печалба в размер на 615 млн. лева за 1998 г., съобщиха от ръководството на дружеството. Все още няма прието официално предложение за начина на разпределяне на печалбата. "Ще оставим това решение на самите акционери", каза за "Капитал" изпълнителният директор на холдинга Росен Димоларов. Според него значителната разлика в отчетената печалба за 1997 г. (над 16 млрд. лв.) и 1998 г. се дължи на бързото приключване с продажбите на пакети още след началото на борсовата търговия през октомври 1997 г. и значително по-малкото продажби през миналата година. На общото събрание за разпределение на печалбата за 1997 г. беше решено с част от разпределената като дивиденти печалба да бъде увеличен капиталът и всеки акционер да получи нето дивидент в размер на 835 лева и четири нови акции.
След извършеното преструктуриране на инвестиционния портфейл към края на миналата година бившият приватизационен фонд притежава контролен пакет акции в осем предприятия от списъка за масова приватизация - "Елпром ЗЕМ" АД (51.01% от акциите), "Августа мебел" (55.62%), "Мак" (53.63%), "Химремонтстрой" (52.26%), ХЕМ (52.17%), "ЗММ Сливен" (50.52%), "Габровница" (54.42%) и "Полисеп" (75.33%). От началото на 1999 г. е купен от борсата и остатъчният държавен пакет от "ЗММ Сливен", с което делът на "България" в дружеството се е увеличил до над 80% от капитала. Придобит е и допълнителен пакет от "Кораборемонтен завод - Бургас", като според изпълнителния директор в най-близко бъдеще ще бъде търсен контролен пакет от над 51% от капитала на завода. "Ще бъде търсено увеличение на участието във всички дружества, където имаме контролен пакет", каза Димоларов.
През миналата година са извършени инвестиции в дъщерните предприятия в размер на 1.9 млрд. лева. Най-голяма част от отпуснатите средства са отишли в текстилното предприятие "МАК - Габрово". С тези средства са уредени задълженията към фалиралата Балканбанк. През миналата година холдингът е сключил договор с швейцарската фирма "Абеглен енд партнърс" (Abeglen & Partners) за управленски консултации.
"Индустриален холдинг България" има над 100 хиляди индивидуални акционери. През 1998 през борсата са преминали общо над 330 хиляди акции. Най-големи акционери в холдинга са ЗПАД "България", което притежава пряко 4.99% от гласовете в общото събрание на акционерите, "България холдинг" АД с 2.21% пряко участие, ЗАД "Енергия" АД с 3.26% пряко участие, "България инвест" АД с 4% от капитала и ЗАД "България живот" АД с 4.97. Според разкритата пред комисията по ценни книжа и фондовата борса информация тези четири акционера са свързани лица и контролират общо 22.18% от гласовете в общото събрание на акционерите.
Държавен вестник
Накратко
Златото поевтиня с почти 2 долара за тройунция в края на миналата седмица в резултат на подновените очаквания за предстоящи продажби на злато от резерва на Международния валутен фонд.
По-ниските цени подхрани заместник изпълнителният директор на фонда Аласан Олтара, който на 14 април заяви, че повечето от членуващите в МВФ държави одобряват проекта на фонда за финансиране на част от погасителните вноски от външните задължения на най-бедните държави към МВФ и други финансови институции чрез постъпленията от продажби на злато от резерва на МВФ. "Въпросът дали ще продаваме вече не е актуален. Проблемът, който трябва да решим на пролетната среща на МВФ на 27 април, е с какво количество от благородния метал трябва да се разделим", заяви Олтара.
Ниските цени на златото провокираха покупки от инвестиционни фондове и спекуланти, които предотвратиха по-значителен срив в размер на 3-4 долара за тройунция.
Публикуваните данни за увеличаване на наличностите от суров петрол в Съединените щати и Европа резултираха незабавно в поевтиняването на петрола. Барел суров петрол "Брент" се котираше за 14.92 долара на стоковата борса в Лондон.
Шестнайсет европейски държави публикуваха на 13 април данни, показващи увеличаване на запасите през март с 4% спрямо предходния месец. В абсолютно изражение излишъкът е нараснал със 17 млн. барела. В края на март увеличението на непотребените количества петрол в Европа достигна 60 млн. барела спрямо същия период на миналата година. Според анализаторите това се дължи на по-големите продажби от Русия. Ден по-късно Американският петролен институт изнесе ръст на излишъка от 3.2%.
Поне пет години на засилено търсене на захар са необходими, за да бъде употребен излишъкът от захар и цената на суровината на световните пазари да дръпне нагоре. "Настоящата ситуация е уникална. Цените на захарта са най-ниски от 1987 г. насам", заяви главният икономист на Международната организация на производителите на захар Тони Хана.
Прогнозите за превишаване на производството над потреблението през настоящата година са за 1.5 млн. тона. Ниските цени са поради свиване на търсенето в Азия и Русия в резултат на финансовата криза (Русия е най-големият потребител на захар в света - годишно руският пазар поглъща по 3 млн. тона) и натрупвания от реализирания през 1995 г. излишък от 5 млн. тона вследствие на свръхпроизводство в Индия и Бразилия - най-големия световен производител на захар.
Статистиката отчита спад в цените на имотите през 1998 г. Спад в цените на жилищата през последното тримесечие на миналата година отчита Националният статистически институт. Спадът се наблюдава в цялата страна, като единствено изключение прави столицата. Най-високи са били пазарните цени на кв.м жилищна площ през второто тримесечие на 1998 г., като средната стойност за страната надхвърля 330 хил. лв. В края на годината средната цена на един кв.м застроена жилищна площ за страната е 313 хил. лв. Сериозни промени в цените на недвижимите имоти е претърпял град Бургас, където цената от 345 хил. лв. в началото на годината скача до 480 към средата, за да завърши годината със стойност от 465 хил. лв., с което се нарежда на второ място по цени на кв.м жилищна площ в ранглистата на българските градове. Безспорен фаворит в ценообразуването обаче остава столицата. Цената на кв. м жилищна площ в София-град според статистическите данни е нараснала от 488 хил. лв. за първото тримесечие до 513 хил. лв. през последните три месеца на годината. Столицата е един от малкото градове в страната, в който цените на недвижимите имоти се нараствали през цялата година и единственият, в който цените са надскочили половин милион за квадратен метър. До ценовите върхове в София освен Бургас се доближава и град Варна, където цената на един квадратен метър е около 450 хил. лв. Интересното за морската ни столица е, че цените там са претърпели почти 10% спад за една календарна година.
Сериозни промени в цените на жилищата е претърпял Благоевград. Там от началото до края на годината един кв.м е поскъпнал с почти 20%. Поскъпването е плавно през цялата година, за да достигне 326 хил. лв. на кв.м. Малко по-скъпо, сравнено с Благоевград, се продават апартаментите в град Пловдив. Там цената за кв.м през последното тримесечие на 1998 г. е била 333 хил. лв. Градът значително изостава ценово от останалите големи селища в страната и това се дължи преди всичко на вялата търговия с имоти през миналата година. Значителен спад в цената на кв.м жилищна площ се наблюдава и в град Русе. След като през по-голямата част на миналата година цените там се движеха над 310 хил. лв. на кв.м, в края й тази стойност е 285 хил. лв. Най-многобройна е групата на градовете, които попадат в ценовите граници между 250 и 290 хил. лв. за един квадратен метър. Сред тях са Велико Търново, Кюстендил, Перник, Плевен, Стара Загора, Добрич и Ямбол. От бившите окръжни градове Търговище остава най-евтиният по отношение на недвижимите имоти - там продажната цена на жилищата е 170 хил. лв. за кв.м. Освен в този град само в Силистра и Видин са възможни сделки на цена под 200 хил. лв. за кв.м, сочат данните.
По данни на НСИ
Кандидатите за частна национална телевизия продължават да намаляват
SBS вероятно няма да инвестира в България заради малкия обем на рекламния пазар
Колкото повече наближава издаването на лиценз за частна национална телевизия у нас, толкова по-малко стават сериозните кандидати за него. "SBS Broаdcаsting няма интерес да инвестира в телевизионни проекти в страни, където обемът на рекламния пазар е под 250 млн. долара", заяви преди седмица пред американското издание на списание "Variety" един от шефовете на скандинавската компания SBS Хари Слоун. В края на миналата година фирмата обяви, че ще участва в състезанието за частна национална телевизия у нас. Преди десетина дни пък беше оповестено сливането между скандинавците и другия кандидат за националния ни ефир - американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ). След тази сделка и изявлението, че компанията няма интереси в страни с малък рекламен пазар (какъвто несъмнено е българският), състезанието около даването на националния ни лиценз поема в неочаквана посока - едва ли някой е очаквал, че може да се стигне до дефицита на кандидати.
Според първоначалните изявления от SBS и СМЕ окончателното сливане между двете компании (всъщност сделката представлява по-скоро закупуване на американската компания от скандинавския й конкурент) ще завърши след около шест месеца. Дотогава двете фирми ще имат независима пазарна стратегия. Оттук нататък хипотезите за развитието на състезанието за частна национална телевизия са няколко.
Едната възможност е плановете на много от управляващите "Нова телевизия" да получи национален лиценз да се сбъднат по далеч по-безболезнен начин, отколкото те са предполагали и в най-смелите си мечти. Оттеглянето на SBS Broadcasting (след сливането със СМЕ новата компания запазва това име) ще даде на сините партньори на Дарко Таминджич силен аргумент. "А кой друг", ще могат да отговарят те, когато ги попитат защо са пуснали "Нова" в националния ефир. Това естествено е възможно само при положение, че столичният канал все още е фаворит на управляващите. Според някои източници доверието на сините политици към "Нова" е намаляло след скандала около собственика на медиата Дарко Таминджич и отразяването на войната в Югославия. Преди време министър-председателят Иван Костов даде сърбина с български паспорт като пример за това как югославското посолство се опитва да влияе на общественото мнение у нас. Близки до властта смятат, че с това си изказване премиерът е показал, че докато "Нова" се притежава от сегашните си собственици, националният лиценз ще остане за нея само мечта.
Теоретично е възможен вариант, според който CME да продължи борбата за ефира. Американската компания ще работи самостоятелно през следващата половин година, докато бъде финализирана сделката по сливането й със SBS Broadcasting. Дори и да има желание, СМЕ може да се бори за лиценз само ако началото на конкурса бъде дадено преди окончателното й обединение.
Ако обаче никой от чужденците не се включи в надпреварата, управляващите ще бъдат изправени пред интересна ситуация. До момента девет български медии са подали в Държавната комисия по далекосъобщения молби за телевизионен лиценз с национален обхват. Освен Канал 1 на БНТ и "Нова телевизия" амбиции към националния ефир е заявил и другият столичен канал, "7 дни". Молби за лиценз за "смесено" разпространение на тв програми и по ефира, и по кабела са подали варненската "Мустанг и Тим", "Евроком" (фирмата "Евроком корпорейшън" иска национален обхват за две свои програми, едната от които кабелен канал, предназначен за деца), телевизия "Демо" и трите програми на "София кабел" - "Канал 3", "СК Филм" и "СК Фолк". Малко вероятно е обаче някоя от тези програми да получи лиценз за националния ефир.
Така няколко обиколки преди финала състезанието за частна национална телевизия може да се лиши от всички, смятани доскоро за фаворити състезатели, а управляващите да бъдат принудени да търсят друг свой любимец в движение.
"Мобилтел" напредва в класацията на най-харесваните реклами
Ситуацията на рекламния пазар през март е сходна с тази от месец февруари. Най-напред запазва се абсолютно в същия състав и ред челната тройка. Дистанцията между Кока-Кола и следващите я две бири и през февруари е била почти същата. На позиции, сходни с тези от предходния месец, стоят също "Своге сушард" и парфюм "Би ю". А ето и пробивите:
"Мобилтел" - най-силният пробив през март, изкачване с десет позиции в класацията.
"Спрайт" - възход с четири позиции.
През месец март нови имена в класацията са "Макдоналдс" (също внушително изкачване), бонбони "Сезони", "Финалгон", "Адидас" и "Пал мал".
Възход, но с по-малък брой позиции, са отбелязали "Орбит" - 3 позиции нагоре спрямо февруари; "Белана" и "Фанта" - с по една позиция.
Спадовете са, както следва - с две позиции надолу "Загорка", а с една - "Нивеа". Най-рязък обаче е спадът при "Данон", който от 12-а позиция през миналия месец понастоящем е вън от класацията.
Данните са от изследване, проведено от агенция "Алфа рисърч"
От кой спонсор си
Ако третокласниците се питат един друг "ти от кой отбор си", главните редактори на спортните вестници със същото любопитство могат да си задават въпроса "а ти от кой спонсор си". Отговорът на този въпрос може да се разбере, когато два отбора, зад които стоят съмнителните пари на скандални фирми, се скарат.
След злополучния мач "Левски" (Кн) - ЦСКА с репортажи, коментари и интервюта вестниците признаха своите футболни и бизнеспристрастия. Медийната лавина от информации (при)позна и за невежите по футболните въпроси кое печатно издание от кой отбор е. Към агитката на "Левски" (Кн) се включиха пишещи запалянковци от "7 дни спорт" (който бившият треньор на националния отбор Димитър Пенев упорито нарича "7 дена спорт", а екснационалът Трифон Иванов кръсти "7 дни лъжи"), "Стандарт" и благоевградският "Струма". Червени шалчета прозираха между редовете на "Меридиан мач", "Гол" и повечето софийски всекидневници. Скандалът на стадиона в Кюстендил противопостави не само футболните лобита в медиите, а и спонсорите на двата отбора - ВИС - 2 и Мултигруп.
Съвсем логично зад покровителствания от бившата застрахователна компания тим застана най-открито ръководеният от Юлий Москов спортен всекидневник "7 дни спорт". Близките отношения между главния редактор и основаната от Васил Илиев фирма отдавна не са тайна за по-любознателните читатели на вестници. В трудни за "Стандарт" и "7 дни спорт" времена ВИС-2 винаги подпомагаше изданията с някоя и друга реклама.
Конкурентният "Меридиан мач" се включи със свои разследвания в подкрепа на твърденията на червения отбор. Футболният всекидневник първо сплаши, че "ЦСКА изпраща жалба в УЕФА", а след това разкри част от връзките между Българския футболен съюз и ВИС-2. "Резервният арбитър работел във ВИС-2", заподозря вестникът, доверявайки се на анонимни източници от Борисовата градина. "Меридиан мач" прогнозира, че провинциалният отбор няма да бъде наказан жестоко, защото "Левски (Кн) е обвързан яко с Батето". "Синът на Батето - Тодор Славков, е сгоден за Илона Цанова. Госпожица Илона е президент на модна агенция "Ъндърграунд", която е собственост на ВИС-2. Дори на визитните картички на г-ца Цанова фигурира логото на фирмата "В.А. И. холдинг инвест", в която основен акционер е шефът на Левски (Кн) Георги Илиев", проучи футболният всекидневник.
Вацовият вестник "24 часа" сподели седем версии, една от които е, че побоят е "подходящ повод ченгетата да изтърбушат отвътре останките на ВИС-2".
Освен че разиграха медийно дерби ВИС-2 - "Мулти", спортните журналисти преоткриха за пореден път и проблемите на "жалкия български футбол" ("Гол"), виновниците за "футболната вакханалия" ("Демокрация") и няколко дни прогнозираха последствията от "последните кървави събития" ("Монитор"). За война спортният и футболен свят заговори и след първите въздушни удари на НАТО над Югославия, но с гласовете на протестиращи сръбски състезатели. Във "футболния екшън под Хисарлъка" ("Струма") българските спортни коментатори откриха свое "Косово 2" ("Меридиан мач"). Военната лексика отдавна е присъща на спортния жаргон. Заглавията и репортажите от футболни мачове (и други състезания) са превърнали в синоними на победа и побеждавам думи като бой, размаза, разстреля, простреля, разби, срази, сломи, яде бой. А головете често са бомби. Както и истинската, футболната война предизвика промени дори в програмни схеми. "Дарик радио" излъчи извънредно издание на спортно шоу "Гонг" в празничния неделен ден, а през седмицата удвои времетраенето на предаването. "Боят настана в прочутия с черешите си Кюстендил. А черешовото ни футболно топче заглуши натовските стелтове", констатира "24 часа".
Въпреки пребогатия медиен отзвук обаче засега жанрът на събитията в тунела на стадиона остава неопределен: "футболен екшън", "нечуван маскарад" ("Гол") или "театър на абсурда" ("Струма").
Миналата седмица в Кюстендил трябваше да има футболен мач между местния отбор "Левски" и софийския ЦСКА. Вместо с нормален резултат обаче срещата завърши със скандал. Столичните футболисти били бити тайно по време на почивката, обявиха самите те и отказаха да излязат на терена за второто полувреме.
Около 2000 долара е годишната такса за обучение в частните училища
Изборът на училище за първолака или кандидат-гимназиста доста често зависи от амбициите и от финансовите възможности на родителите. Частните училища предлагат редица екстри срещу годишна такса за обучение.
Децата, които учат в частно школо, се извозват със собствен автобус на училището. Вземат ги сутрин от определено място недалеч от дома и ги връщат в определен час. Обикновено за тази услуга се плаща допълнително. Ако родителите желаят, могат да се откажат от училищния транспорт.
Ранно чуждоезиково обучение предлагат всички частни училища. Изучаването на английски, немски или френски става едновременно с усвояването на българското А-Б. От пети клас децата учат и втори западен език. Заниманията с учениците от първи до осми клас са целодневни - от 8.00 до 17.00 часа. Редуват се учебни занятия със спорт и игри. Групите са малки, учителите имат възможност за индивидуални занимания. Подготовката за следващия ден става следобед в училище. Учениците могат да се занимават с тенис, плуване, компютри, бойни изкуства, пиано, танци, да участват в театрални формации, да списват вестник и т.н. Навсякъде хранят възпитаниците си поне един път дневно. Някои училища разполагат със собствена кухня. Осигурени са медицинско обслужване, охрана и застраховка. Децата ходят на летни и зимни лагери. Средният размер на таксите е около 2000 долара годишно за учениците от основния курс. Върху тях се начисляват 20% ДДС. Родителите имат възможност да платят на няколко вноски през годината. За второ и следващо дете обикновено се правят отстъпки в цената.
В частно основно училище "Света София" таксата е 2300 долара за първокласници. Сумата включва всички възможни разходи - обучение, учебници, храна, транспорт, застраховка, охрана, спортни занимания (тенис, плуване), занимания по интереси. Изучава се усилено английски език. В училище "Меридиан 22" също се набляга яко на английския. Целодневното обучение струва 2200 долара годишно. Сумата включва всички разходи без транспортните. За превоз на децата се плащат допълнително около 40 долара на месец.
Езиково училище "Сент Екзюпери" е профилирано за изучаване на френски език. Таксата е 1800 долара за ученици до четвърти клас. В нея влизат разходите за обучение, учебници и транспорт. За храна се плаща допълнително. В основно училище "Дойче шуле" се учи усилено немски език. Годишната такса е 2400 марки и включва всички разходи без транспортните. За извозването на децата се плащат отделно по 3 марки на ден. И училище "Ерих Кестнер" е специализирано за изучаване на немски език. Годишната такса е 1600 долара и включва обучение, обяд, учебници, лагери през пролетта и зимата, избираемите дейности. За транспорт трябва да се прибавят 360 долара за година. За обучение и учебници в немското училище "Веда" ще трябва да платите 1900 марки годишно. Транспортът не влиза в тази сума. Около 50 000 лв. допълнително на месец ще трябва да платите и за храна. Обучението в езиково училище "Дорис Тенеди" струва 1800 долара, отделно се плащат по 300 долара на година за транспорт. В едноименната гимназия учениците плащат 750 долара за обучение.
Таксата в училище "Д-р Петър Берон" е 2200 долара годишно. Сумата включва всички разходи без транспортните. Учениците до осми клас в средно училище "Орфей" се обучават срещу 1500 долара. Те изучават усилено музика и хореография. И тук за транспорт се плаща отделно. Обучението на учениците от 8 до 11 клас в "Орфей" струва 1700 долара годишно за цял ден и 950 долара - за половин. В училище "Белекс" таксата е 1300 долара за децата до 4 клас. Транспортът е отделно. Допълнително се плащат и заниманията по тенис и плуване. Целодневното обучение в училище "Св. Ив. Рилски" струва 1700 долара. Включени са храна, учебници, два спорта. За транспорт родителите ще трябва да платят допълнително 150 долара за цяла година. В "Евроучилище Ровел" годишната такса е 2206 долара и включва обучението, храната (3 пъти на ден), транспорта, достъпа до училищния басейн.
Обучението в Американския колеж ще струва 1100 долара (с ДДС) през следващата учебна година. За полагане на приемен изпит за колежа се плащат 25 000 лв. В гимназия "П. Яворов" се набляга на езиковите и хуманитарните предмети. Таксата е 800 долара, включена е и цената на учебниците. Частната гимназия "Будител" е профилирана за чуждоезиково обучение. Годишната сума за обучение е 900 долара (с включен ДДС). Учебниците също са включени. Същата насоченост има и частна гимназия "Св. Наум". Таксата за обучение тук е 1050 долара (без ДДС) и включва учебниците, транспорта, спортните занимания (тенис, плуване, футбол и др.). В Първа частна английска гимназия "У. Шекспир" годишната такса е 750 долара. Усилено се изучават и компютри. Учениците в частната Софийска английска гимназия плащат по 750 долара (с ДДС) на година. Учебниците се купуват отделно. Обучението в езиковата гимназия "Проф. д-р В. Златарски" струва 1800 долара годишно. Сумата включва учебници, транспорт и допълнителни занимания по спорт и изкуства. "Меридиан 22" е профилирана гимназия за изучаване на английски език. Учениците се обучават срещу 750 долара на година. Ако някой реши да се храни в училището (закуска и обяд), таксата е 1600 долара. Следобед възпитаниците не само от "Меридиан 22" имат възможност да учат факултативно по програмите на колежа "Сейнт Андрюс", Кеймбридж. Обучението е по английски програми, изпитите са под форма на тестове като за английски ученици. Проверките се извършват от преподаватели в "Сейнт Андрюс". Таксата е около 5000 долара годишно. В края на учебната година учениците прекарват 45 дни в Кеймбридж. Завършилите получават английска диплома.
Френски език се изучава усилено в гимназия "Ал. Дюма" срещу 1650 долара годишно. Прави се 5% отстъпка, ако сумата бъде внесена наведнъж. Таксата включва учебниците и извънкласните занимания. Учениците могат да изберат за първи основен език английски, испански или немски. В Балканско училище се изучават четири езика - гръцки или турски като първи балкански език, втори балкански език, задължително английски и четвърти западен език. Латински и старогръцки се учат факултативно. Годишната такса е 1650 долара и включва учебниците и транспорта. За спортните клубове и ателиетата се плащат по 165 долара. Училището предлага общежитие срещу такса от 1430 долара (за двойна стая) и обяд срещу 330 долара на година.
