Другото, което не е ясно в ситуацията, е как ще реагират ислямските страни, доколко те пряко или косвено ще участват в конфликта на Балканите. Засега те участват косвено предимно с обучение на офицерския състав на Армията за освобождение на Косово.
В тази ситуация на непряко участие на ислямските страни в конфликта на Балканите може би, колкото и цинично да звучи, единственият изход е това участие да бъде направено прозрачно, което минава, от една страна, през дислоцирането на пехотни сили на НАТО на Балканите или в бивша Югославия, а от друга страна, през прозрачното въоръжаване на Армията за освобождение на Косово като страна в конфликта.
От около 400 съобщения, които съм получил по Интернет от началото на войната до днес, няма нито едно, написано от албанец. Има цитати на албанци, има цитати на албанска позиция, има реминисценции на позиции на Армията за освобождение на Косово и на различни лидери, но няма нито едно съобщение, написано от албанец.
Всъщност в Албания или във Велика Албания, включително Косово, включително Западна Македония, имаме ренесансов процес на формиране на аз-а на нацията. Нещата са само очевидни, но се говори на друг език, не на езика на съвременната политика, не на езика на съвременните комуникации. Единственият изход в тази ситуация, опасявам се, е прозрачното включване на Армията за освобождение на Косово във войната точно като военна сила, а не като политическа сила. Какво трябва да прави България в тази ситуация, честно казано, е много трудно да се предпише. Смятам, че до момента с приливи и отливи политиката е относително добра, защото това е възможност да подкрепиш по някакъв начин международната общност, без да се скараш със съседите. Оттук нататък единственото нещо, което трябва да бъде българската политика, е политиката на поддържане на добри отношения със съседите, което означава, че ако се отваря полева болница в Македония за косовски албанци, то същото трябва да бъде обещано и на Сърбия. Трябва да има реципрочност на взаимоотношенията и в никакъв случай да не се следват готови шаблони и да се чака, за да се види какво ще каже Гърция или какво ще каже Турция.
Смятам, че такава политика ще доведе до нещо, което никой в България не го мислеше сериозно в последните десет години - до политика на активен неутралитет дотолкова, доколкото България няма да бъде в състояние да влезе в каквато и да е война. Първо, защото не е физически и икономически готова, и второ, защото практически не е възможен изборът.
Александър Лилов: Искам кратко да изкажа мнението си по въпроса, който беше поставен преди това - със или против Милошевич.
Споделям мнението, че трябва да се даде шанс на Югославия. При това България би могла да определи една доста продуктивна позиция. Бих формулирал така общата ни стратегия. Трябва да искаме Югославия да реши проблема за автономията на Косово и правата на косовските албанци и заедно с това в никой случай да не се посегне на териториалната цялост на Югославия. Не мисля, че България трябва да постави в центъра на своята стратегия дилемата за или против Милошевич. Смятам, че това няма да бъде мъдра позиция.
Смятам също така, че Русия трябва активно да бъде включена в решаването на косовския конфликт и балканската криза.
Може би ще ви се стори странно, но аз мисля, че най-важното сега е подготовката на българска стратегия за периода след войната. Ако трябва нещо да се препоръча на държавното управление на България, то именно това би следвало да бъде нашата препоръка. Аз не споделям мнението, че тази война ще бъде 20-годишна или еди- колко си годишна. Допускам, че може да бъдем изненадани от внезапно развитие на ситуацията. И виждам даже някои симптоми в това отношение. Затова България не трябва да се бави да отработи главните направления на българската позиция, стратегия и тактика в следвоенния период.
Красен Станчев: Има само една трудност в комуникирането на каквато и да било позиция и заработването на каквато и да било стратегия. И тази трудност доста ясно се видя от преговорите в Рамбуйе и изказаните мнения по време на тези преговори, включително и от страни - членки на НАТО, като Гърция. И това е трудността да се комуникира, да се съобщи позицията на страни от Балканите до страни, правителства и водачи, които взимат решения. Всъщност нямаше такова съобщение. Аз не знам дали забелязахте това. На Балканите аз не вярвам да има такива идиоти, които да не знаят, че войната не може да се реши от въздуха. На Балканите няма такива идиоти, които да не знаят, че не е само Милошевич този, който е виновен. На Балканите няма такива идиоти, които да не знаят, че и двете страни правят етническо прочистване, но никой не можа да съобщи това нещо нито на НАТО, нито на Мадлин Олбрайт. Дори самите американци не можаха да го съобщят.
Неотдавна "Нюзуик" публикува реконструкция на заседание на кабинета на Клинтън за решаване на кризи, в което се цитира Кристофър Хил, който отговаря на въпроса има ли някакъв шанс Милошевич да клекне, и той отговаря: да, има такъв шанс и той е 0.0%.
Това е един от големите проблеми - по какъв начин се комуникира позиция било то интелектуална, било то политическа, било то, да речем, на бизнес- групи на Балканите към международната общност. Няма такъв език, няма такъв канал!
Александър Лилов: Няма традиционен канал, защото ние на Балканите се надвикваме и надиграваме кой да бъде първият, кой да бъде главният, кой да изпревари и надхитри другия, но един общобалкански глас може би ще бъде чут.
Бриго Аспарухов: Колкото и да не се приема, пледирам върху това да имаме предвид и подобни решения - че Милошевич го няма. Идва друг, който ще гледа позицията на България от друга страна. За мен това е важен въпрос, колкото и да ни се иска да не го приемем. Не ми се иска да изпускаме и момента, в който с началото на акцията или дни преди нея Унгария официално чрез министър-председателя пледираше за автономия на Войводина, защото имала унгарско население.
Не напразно обърнах вниманието ви на Северен Кипър. Не напразно трябва да мислим за Северна Гърция, където има компактно мюсюлманско население. Андрей Райчев каза нещо, което много ме впечатли - че ние трябва да говорим чрез гърците. Има резон и в това. Техният глас поне се чува в Европейския съюз и в НАТО.
Споделям мнението, че България не може да решава стратегически въпроси на Балканите, защото нейният глас е твърде слаб.
За мен важният въпрос е ние да заявим на висок глас отношението си към бежанците, и то в смисъл, че те трябва да се завърнат по родните си места. Единствената сериозна опасност за нас сега и в бъдеще, а и за целите Балкани, е този бежански поток от Косово. Ако те не се върнат в границите си, мината е заредена. Това е прецедент, който може да служи за решаване на много други въпроси.
Второто е да заявим категоричното си мнение за войната, че с военни средства не могат да се решават въпросите на Балканите, и да призовем за балканска регионална инициатива.
Много интересни неща се казаха, но ми се струва, че трудно ще спазим това да бъдем добре и с македонците, да бъдем добре и със сърбите, да бъдем добре и с НАТО. Но все пак баланс може да се търси.
Иван Кръстев: Много от нещата, които сега ни изглеждат като естествени балкански инициативи, изглеждат по друг начин. Заявлението, направено в Брюксел, е, че всяка мирна инициатива в момента, идваща от Балканите, ще се разглежда като враждебно действие към НАТО. Така че целият проблем е в това, че ние сме в положението на мексиканците при идването на Колумб - имаме леки проблеми с превода. Ако сега не си зададем въпроса какво казваме и какво ни се казва, не просто ще вземаме грешни решения, а няма да знаем какви решения вземаме. Непрекъснато мислим, че сме решили различни проблеми, без това реално да се е случило. Най-много ме е страх от самоизолацията. Ние психологически се самоизолираме. Убедени сме, че водим някаква политика, че казваме някакви неща, че имаме стратегия... Не говоря само за правителството, говоря за всичко около нас.
Турция се нуждае от стабилна коалиция
В очакване на резултатите от парламентарните избори в Турция на 18 април много чужди инвеститори предпочетоха да напуснат страната през последните няколко седмици. Формирането на стабилна управляваща коалиция е гаранция за тяхното завръщане. Всички значими политически формации са единодушни, че намаляването на размера на бюджетния дефицит е в основата на икономическата стабилизация на страната. Въпросът е дали след изборите, независимо от конфигурацията в Меджлиса, политиците ще се обединят за решаването на икономическите проблеми на Турция.
Най-благоприятно за финансовите пазари ще бъде образуването на коалиция между Демократическата партия на настоящия премиер Бюлент Еджевит и консервативната Отечествена партия на Месут Йълмаз. Коалицията вече доказа ефективността си през миналата година, когато инфлацията от 91% за 1997 г. бе редуцирана до 50 на сто за 1998 г. "С подобна коалиция Турция най-накрая ще се оттласне от дъното", заяви главният икономист на Deutsche Bank Лора Папи. Тя добави обаче, че е много вероятно Еджевит и Йълмаз да споделят управлението на Турция с лидера на Партията на верния път Тансу Чилер. Според анализите на Deutsche Bank вероятността най-добрата за Турция коалиция да дойде на власт е 33%. Почти двоен е шансът в бъдещото правителство да влезе и Тансу Чилер.
"Очакваме избирателите да гласуват доверие предимно на Демократическата партия, но имаме опасенията, че бъдещата коалиция ще се състои от повече от две партии", обявиха от Morgan Stanley Dean Witter.
Двете десноцентристки формации, Отечествената партия и Партията на верния път, имат идентичен подход към решаването на икономическите проблеми, но взаимната неприязън между Йълмаз и Чилер ще блокира реформите в стопанството на Турция.
Нарастват рисковете от цивилни жертви
За втори път при атаките си в Югославия НАТО обърка граждански и военни обекти. Официалната агенция ТАНЮГ съобщи за атака срещу бежански център край град Парачин на около 150 км южно от столицата Белград. Няма жертви, тъй като настанените в лагера бежанци от Хърватско и Босна са били в бомбоубежищата. Не е известно какви са били целите на нападението.
Преди това "по погрешка" НАТО бомбардира бежански конвой в Косово. Загинаха 64 души, а над 20 бяха ранени. Сръбската страна нарече нападението "военно престъпление" и призова Съвета за сигурност на ООН да разследва случая. Говорителят на НАТО Джейми Ший призна грешката и заяви, че "пактът дълбоко съжалява за невинните жертви". САЩ също изразиха съжалението си, а президентът Клинтън хвърли вината за невинните жертви върху Милошевич. Сръбската телевизия разпространи потресаващи кадри на обезобразени и окървавени човешки тела. Според сръбските власти бежанците са били предимно жени, деца и стари хора. Източници от НАТО посочиха, че в близост до колоната от бежанци е имало военни или полицейски коли, които са били обект на нападението. "Започнахме разследване на случая, но трагичният инцидент няма да намали решителността на съюза да продължи операцията си в Югославия", се зарекоха от централата на пакта в Брюксел.
Междувременно Вашингтон потвърди намеренията си да продължи бомбардировките в Югославия, докато не бъдат постигнати набелязаните цели. Очаква се Белият дом да поиска от Конгреса допълнително финансиране от нови 6 милиарда долара, а от Пентагона съобщиха, че операцията срещу Милошевич може да продължи до средата на лятото.
Индия и Пакистан усъвършенстват ракетния си арсенал
Пакистан изпробва втора ракета, способна да носи ядрена бойна глава. Новата система ракети със среден обсег на действие "Шахийн-1" бе изпробвана в отговор на аналогичен тест от индийска страна. Пакистанският външен министър Сартай Азиз заяви, че Индия е нарушила споразумението за мораториум върху опитите с ракетите "Агни-2". "Това принуди Пакистан да отговори по адекватен начин, за да не бъде нарушен стратегическият баланс в региона", се оправда пакистанският министър. Според индийския премиер Атал Бехари Ваджпаи с ракетите "Агни-2" Индия си е осигурила ядрен паритет. Той увери, че преговорите за мир с Исламабад ще продължат. Според западни дипломати обаче надпреварата в ракетните технологии ще продължи.
Икономическите страхове от войната в Югославия
В различните фази от началото на войната в Югославия страховете на българина преминаха през различни стадии. След първоначалните опасения от инциденти или пряко въвличане във войната с течение на времето фокусът на вниманието се отмести към икономическите последици и аспекти на кризата.
Този нов акцент също се пречупи през няколко призми. Първата бе на бежанската вълна и евентуалните ефекти в случай на нейното разрастване. Политици и медии вкараха в активно обръщение тази тема и в резултат тя стана централна и за обикновения човек. При това се оказа една доста мъчителна за него тема, защото го раздвои между две позиции - човешката и тази на националния интерес. И колкото и управляващите да твърдят, че подобно разделение в позициите няма и не може да има, точно такова бе посланието към българина, отправено чрез отказа за прием на бежанци от Косово. Позиция, зад която както никога досега учудващо се сплотиха представителите на всички политически сили у нас. Въпросът е доколко или докога ще просъществува това единомислие по темата.
Другата посока, която поеха икономическите опасения, се свърза с хода на реформите у нас. Много внимателно, с поредица от уговорки и тази тема бе включена, макар и за кратко, в публично обращение. Но дори и намек бе достатъчен и понастоящем именно тук се концентрират най-сериозните опасения на българите. Докато само една трета показват страх за личната си безопасност, опасения от стабилен икономически спад и силно обедняване изказват повече от половината интервюирани. Всеки втори смята, че ще се забави и ходът на реформата. Показателни са още два факта. Първо - че мнозинството от хората е готово да приеме евентуална теза за забавяне на реформите в резултат от войната като чиста монета, докато само 38% се опасяват, че в тази посока може да се спекулира, за да се оправдаят налични вече слабости в провеждането на реформите. И второ - огромно е одобрението в национален мащаб за политиката на кабинета по конфликта в Косово - 54% към 38% в полза на доверието.
Опасенията от икономически срив, наред с одобрението, са индикатор за отношението към дейността на правителството. При това за дейността не само от последните седмици, но и за посоката, следвана през последните две години. В крайна сметка страхът от икономически срив подобно на страха от приток на бежанци не е страх за живота, а по-скоро за стандарта на живот на българина. И ако стандартът не се бе променил в положителна посока през последните две години, не би следвало и опасенията да са толкова големи.
От друга страна, с категоричното си решение да не приема бежанци от Косово правителството избави българина от неприятната необходимост да стои дълго раздвоен между хуманния избор и дребнавия страх за собственото му благополучие. В резултат българинът понастоящем се отплаща на правителството си с одобрение за неговата дейност. Картината е идилична, може би най-идиличната за последните две години. Въпросът е колко дълго ще трае идилията. И дали спестените несгоди на по-трудния избор, както и постигнатото единомислие днес ще се окажат печелившият залог и утре.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от агенция АЛФА РИСЪРЧ в периода 2 - 9 април, по поръчка на в. "Капитал".
Пролетна София - "и мръсна, и прашна"
Из "Там, където Мюнхаузен е още герой" от Грегор Дотсауър, статията е отпечатана в края на март в немския вестник "Тагесшпигел"
"Може, може да се мине оттук, направо, после след бялата табела завивате наляво, но е много прашно", чертае маршрута на лутащи се граждани строителен работник. "Цяла София е прашна", коментира възрастна жена и забързва според указанията. "Давай, давай оттук", окуражава колебаещите се минувачи пенсионер, вживял се в ролята на регулировчик. Умения по ориентиране и прескачане на препятствия са нужни на софиянци, които попадат на бул. "Христо Ботев" в отсечката между бул. "Александър Стамболийски" и бул. "Сливница". От началото на месец март улицата се реконструира. Луксозна табела известява и за изграждането на "метрополитен между шеста и седма станция". Странните железобетонни конструкции, потънали в дълбоките ровове, предизвикват интереса на столичани. Жълти найлонови ленти с надпис "Внимание, електрически кабел" заграждат разкопките. Предупрежденията обаче не възпрепятстват любопитството на минувачите и те надзъртат през "барикадите". Други си избират като място за наблюдение мостчето, което свързва разполовения булевард. Новопосетителите на строителния обект се разпознават от всекидневно преминаващите. Първите се озъртат на всички посоки и недоволстват. Вторите само отбелязват "каква са я свършили за днес" строителите й прогнозират ще завърши ли ремонтът в предвидения срок (30 август) или не. Отдясно разкопките са скрити зад синя метална ограда, върху която бели стрелки сочат "към пазара". Загражденията криволичат по ул. "Найчо Цанов" и при пресечката с ул. "Братя Миладинови". Търсещите Женския пазар трябва да се съобразяват и с маневрите на камионите, които извозват пръст от строежа. В съседство на платен паркинг прашасват луксозни автомобили, кафене е подредило масите си "на една ръка разстояние" от рова, над пясъчните изкопи се развява прането на околните жилищни сгради. Ръждясала бариера предупреждава, че влизането в обекта е само с пропуск. Някога. Сега движението по прашния друм е свободно. Край преливащите кошове ровят бездомни кучета, следващият изкоп за метрото съхранява всевъзможни строителни материали и битови отпадъци. Наоколо пустеят порутени къщи, а на един хвърлей се белеят сградите на бившия Партиен дом, президентството и МС.
"Не виждаш ли, че оттук не може да се мине", убеждава тийнейджър. "Ще минем", категоричен е приятелят му и прескача поредната дупка. В строителната джунгла между камиони, фургони, кабели, стърчащи корени, тръби, пъстри купчини камъни и павета се лутат софиянци. Минувачи се шмугват между бучащите машини, за да пресекат по-бързо булеварда или останките от него. Възрастна жена се държи за табелата на обменно бюро, за да мине по остатъците от тротоара, майки с деца в ръце пристъпват по дървени мостчета. Препятствията събуждат у столичани кавалерски жестове, с които помагат на познати и непознати дами да преодолеят разкопките. Уличните лампи конкурират светлината си с тази на пролетното слънце. По ъглите са се оформили минисметища... "И тъмна, и страшна, и мръсна, и прашна", както се тананика в една песен на Богдана Карадочева изглежда 120-годишна София не само със строителните потайности по бул. "Христо Ботев". Столицата посрещна най-светлия християнски празник без великденско почистване. "Разминахме се в организацията. Дните, в които се планираше, валя сняг, после дойдоха празниците", разясни липсата на голямото чистене Красимир Арсов, шеф на общинска фирма "Чистота" ЕАД. В края на миналия век с първото затопляне на времето е било традиция да се изчистят боклуците на града. Проблемът на първите градски управници бил и как да побългарят турската дума боклук. И избират доста дълъг заместник.
"Първите разпоредби за чистотата издава софийският полицмайстор капитан Паули, на 11 май 1878 г. (по това време той е стоял над общинската управа). В продължение на 15 дни сто коли извършват почистването. Особено изискване е веществата да се ринат и изхвърлят "бързо и без каквото и да е замайване". Върволици коли кръжат из града, товарят боклуци и ги изхвърлят в околните извънградски трапища", пише в книгата на Петър Мирчев за стара София "Кипежът". Днес за чистотата в един от най-старите европейски градове се грижат няколко фирми. Общинската фирма "Чистота" мие и мете в по-голямата част от столицата, а частни чистници поддържат реда в някои от кварталите. Бюджетът за 1999 г. изчислява, че хигиената на София струва над 26 млрд. лева. "На нас ни отпускат 14 млрд. лева, но парите са недостатъчни. Планираме все пак миене на улиците през лятото и ще разчитаме на актуализация на бюджета в края на годината, когато ни свършат парите", обясни Красимир Арсов. В лятната жега и прахоляк централните улици ще се мият веднъж седмично, останалите - по един път в месеца, а малките улички най-много два пъти за целия сезон. Фирма "Чистота" ЕАД има пристрастия към някои места в София и така, както някога софиянци са закачали по портите си табелки "образцов дом", днес може да се разчертае карта с
Активността на чистачите пред храм-паметника "Св. Ал. Невски" е впечатляваща. Всеки ден пред църквата спират лимузини на посланици, министри, депутати, бизнесмени. Държавни мъже и обикновени софиянци водят тук чуждестранните си гости. Не върви дипломатите или бъдещите инвеститори да се подхлъзнат по заледените стълби пред храма или да подритват фасове и хартийки. Подчинените от общинска фирма "Чистота" се стараят да не развалят настроението и на градоначалника Стефан Софиянски и привеждат в ред първом част от ул. "Марин Дринов" (където живее кметът и докъдето погледът му стига), а после и района около "Московска" 33. В картата попаднат площите около Народното събрание, президентството, Министерския съвет. Няколко метра след бялата сграда на парламента по ул. "Цар Иван Шишман" и съседните улички столичани затъват в пясък и засъхнала кал. Пролетният вятър разхожда между минувачите всякакъв вид "человечески непотребни вещества". Вътрешните дворове и междублоковите пространства столичани използват за сметища. Някои отпадъци вместо към кофата за боклук политат към съседска тераса или към тротоара. "Проблемът е, че никой не обръща внимание на замърсителите. Ние сме 3000 човека, които чистим, а цапат над един милион. Миналата година инспекторатите по чистотата са издали около 2500 акта, което означава - по 5-6 замърсители на ден. Ако са само толкова, и аз с една метла ще мога да изчистя града", разсъждава шефът на "Чистота" ЕАД. А много от световните столици се гордеят със спретнатия си вид благодарение на високите глоби за нарушители. В миналото спазването на изискванията за чистота се е съблюдавало и от Наказателния закон, приет през 1896 г., в който било посочено, че "който наруши полицейската заповедь или наредба, издадена за спазване или поддържане на безопасностьта, удобството, чистотата или спокойствието на обществените пътища, улици, площади или мостове, наказва се съ запиране до единъ месецъ или съ глоба до сто лева"(чл. 471). Настоящата Наредба за поддържане и опазване на чистотата на територията на столична община предвижда глоби от 200 до 50 000 лева, които обаче рядко се събират и столичани явно забравят къде са местата за изхвърляне на отпадъци.
СДС изпълни плана по строителството и ремонта
Вече са ясни всички секретари на СДС, които ще оглавят отделите в партийната централа. На следвеликденското заседание на НИС лидерите одобриха и последните кандидатури за секретарските постове. Според решенията на октомврийската национална конференция на СДС с комплектуването на отделите завършва партийното строителство на бившата синя коалиция и низходящо се конструира йерархията. Поредните секретарски назначения съвпадат и със завършилия ремонт на сградата на "Раковски" 134. Няколко месеца се проточи процедурата по подбора на хората, които ще подпомагат в партийните дела членовете на националното ръководство. Най-дълго в избора си се колеба зам.-председателят на управляващата партия Евгений Бакърджиев. Накрая реши:
Депутатът Емануил Йорданов се пребори с конкуренцията и от вторник е секретар на отдела по местно самоуправление и избори в СДС с ресорен началник Бакърджиев. Адвокатът от Кюстендил многократно бе спряган ту за главен прокурор, ту за зам.-министър на Богомил Бонев. Сам твърдеше, че няма амбиции да се катери по стълбите на партията и властта, и с лекота демонстрира липса на апетит към благините на властта. Кротък партиен работник, така колегите му определят Йорданов, който е и председател на кюстендилското СДС.
В секретарската йерархия на "Раковски" 134 отделът на Бакърджиев е най-важният заедно с отдел "Национална координация", подопечен на главния секретар Христо Бисеров. Затова и борбата за поста бе дълга и многопосочна. В парламентарното мнозинство бяха убедени, че вицепремиерът ще си избере депутат от София и в никакъв случай няма да допусне човек от провинцията да се бърка в изборния отдел. Почти за сигурна се смяташе кандидатурата на Георги Хубенов, колега на Бакърджиев още от листата за столични общински съветници. Групи от партията лобирали мястото да бъде заето от пернишкия депутат Пламен Стоилов или от варненската му колежка Даниела Николова. Вицепремиерът сам посочил Емануил Йорданов заради юридическото образование, но и заради влиянието, от което СДС се нуждае за потушаване на конфликтите в Кюстендилско. Сините очакват нов предизборен епизод от сагата "Дупница срещу Кюстендил", от която може да спечели ВМРО например.
Депутат от София обаче ще поеме партийния отдел за работа с малцинствата. Мария Стоянова е икономист, но в парламентарните среди е известна повече с изявите си по повод мониторинга над България, провеждан от ЕС. Като член на делегацията ни в ПАСЕ тя представя управляващите пред Европейския парламент. Тя ще е третият секретар на Екатерина Михайлова, след като вече бяха одобрени шефовете на отделите "Връзки с други партии" и "Работа с неправителствени организации" - депутатите Красимир Каменов и Светлана Бончева.
Засега вакантно остава само мястото за секретар на координацията. Като акт на мълчаливо партийно наказание от поста бе детрониран Симон Спасов. Според началника на този отдел Христо Бисеров постът така и ще остане незает. Депутати обаче твърдят, че главният секретар ще номинира Орфей Дуевски, след като преди два месеца го направи и шеф на синята политическа академия. Близки на Бисеров пък обявиха преди време, че той вече е поделил отговорността за ръководство на отдела между петимата регионални координатори на СДС, които са истинският му партиен екип.
Пак Евгений Бакърджиев ще прави изборите на сините, НИС одобри правилата за провеждане на предварителния партиен вот, написани от неговата комисия. Синият изборен стратег поема и контрола над всички промени, които ще се правят в законодателството, специално за местните избори през октомври. Според правилата и по настояване на вицепремиера СДС ще избира кандидат-кметове в един ден за цялата страна, още умуват дали това да е 19 или 26 юни. В големите градове заедно с бъдещите градоначалници на пресявката ще се явяват и кандидатите за кметски наместници. В София, Пловдив, Варна и още няколко големи общини и съветниците да се излъчат в същия ден, предложил още Бакърджиев. Правилата допускат вариант предварителният подбор на номинираните за общински съветници да стане на друга дата, отделно от кметовете.
И двата избора ще бъдат отворени, решили в НИС. Гласовете си за сините кандидати ще може да даде всеки гражданин независимо от цвета на партийната си книжка и политически пристрастия. На всяка общинска структура на СДС обаче е дадено право сама да определи формата на вота, което означава, че на много места той може да се проведе вътре в организацията, където право на глас ще имат само партийните членове. На съответните областни ръководства на СДС е вменена отговорността да определи окончателно как ще се гласува по общини. Независимо дали градът е силен за сините или не, предварителни избори ще има, договорили се началниците на управляващата партия. Така сините щели да използват предварителните си избори за предизборен сондаж на обществените нагласи.
Заедно с кадровите попълнения и изборните правила на същото следвеликденско заседание НИС на СДС определи датата и за поредния партиен семинар на "Боровец". Няколко пъти сините се заканваха да пратят завинаги в историята си академичните занимания в зимния курорт, но отново ще я възродят и за четвърти път ще съберат елита си. Заради изненадващо организираната семинарна сбирка лидерите скъсили и срока, в който отделът на Бакърджиев да напише и техническите правила за провеждане на предварителните избори. Преди седмица от централата на "Раковски" 134 съобщиха, че до края на май ще се обмислят всички подробности, техники и методики. Решението за "Боровец - 4" обаче им дава време само до края на април. Вицепремиерът Бакърджиев ще докладва на семинара готовността на партията и за тренировъчния, и за същинския избор за местна власт. Според член на НИС семинарът ще е посветен изцяло на изборите и ще бъде информационната база, от която лидерите на управляващата партия ще потеглят за друг семинар - традиционното събиране на ОДС в италианския курорт Каденабия, който също ще бъде през май. Плановете на сините сочат, че "Боровец" ще предхожда Каденабия.
Ананиев пожела и военното разузнаване
Военният министър Ананиев е на път да си прибере от началника на генщаба това, което не посмя да поиска при предишния ремонт на военния закон през 1997 г. Генерал Михо Михов вече е на път да изгуби и своето разузнавателно управление. Според идеите на правистите във военното министерство шпионският апарат на армията трябва да се трансформира в национална военноразузнавателна агенция, която да премине на директно подчинение на цивилното ръководство. През 1997 г. подобна беше съдбата на Военното контраразузнаване, Военна полиция и структурите, които осъществяват информационната политика в системата на отбранителното ведомство. Трите служби преминаха на пряко подчинение на министър Ананиев, като по този начин той се опита да се презастрахова срещу евентуално укриване на информация от страна на военните. Изглежда, обаче това не се е оказало достатъчно.
Въпросът с това кой да командва военното разузнаване по всяка вероятност тепърва ще търпи развитие. Широко разпространено е становището, че агентите на генщаба са най-добре функциониращата специална служба у нас. Най-честият косвен аргумент в полза на това твърдение е фактът, че повечето чистки минаваха встрани от нея, тъй като е единствената, която е била извън апарата на Държавна сигурност. По-сериозното сътресение в нейния апарат, което стана частично обществено достояние, беше преди няколко месеца. Тогава около 60 разузнавачи подадоха рапорти за напускане. Сред тях бяха двама от зам.-шефовете на управлението и неговият кадровик. Веднага след това обаче събитието потъна в забвение. Единственият неофициален коментар по случая беше, че елитните разведчици напускат заради ниски заплати и заради перспективата да останат с орязани обезщетения при освобождаване.
Ефективността на Разузнавателното управление на ГЩ го прави обект на сериозни желания от страна на много ведомства. Освен Ананиев за него се бори и шефът на Националната разузнавателна служба полк. Димо Гяуров, който иска да го направи отдел към своето ведомство. Твърди се също, че САЩ натискали да бъдат освободени всички военни шпиони, които някога са работили като разузнавачи по линия на НАТО. Във Вашингтон се съмнявали, че тези хора са скъсали пъпната връв с колегите си от бившия Варшавския договор.
По всяка вероятност началникът на генщаба Михо Михов също ще се възпротиви на отцепването на разузнавателното управление, макар и с половин уста. След омекването на ВВС-генерала по въпроса за числеността на армията обаче е доста съмнително, че този път той ще демонстрира характер. Открит остава и въпросът каква ще е съдбата на полевото разузнаване, което има чисто военни функции, както и на радиоразузнаването, което следи честотния спектър на армиите в съседните държави. Според предложението на военното министерство към ген. Михов трябва да остане структура под името войсково разузнаване. Ведомството на Ананиев аргументира поправката с твърдението, че така е уреден въпросът с военно разузнавателната дейност в страните - членки на НАТО. Никъде обаче не се казва какви ще бъдат разликите във функциите на войсковото и военното разузнаване.
Много се спекулира и с евентуални промени в ръководствата на военните спецслужби и особено около шефа на разузнавателното управление ген. Ангел Кацаров. Вече стана традиция през няколко месеца той да бъде свалян от власт в медийното пространство. Той обаче успя да се задържи на поста си, въпреки че е на това място още от времето на бившия генщабен шеф ген. Цветан Тотомиров. Немалка роля за оцеляването му вероятно е имала подкрепата, оказана му публично от премиера Костов. Миналата година синият лидер сподели, че е доволен от работа на ген. Кацаров и не мисли, че той трябва да бъде сменян. А както е известно, военният министър Ананиев изпълнява пунктуално всичко, което му спуска първият човек в СДС. Каквито и трансформации да има в структурата на военното разузнаване, ръководството му вероятно няма да бъде пипано поне до края на военната кампания срещу Белград. Евентуални кадрови кадрили в спецслужбата биха лишили държавното ръководство на страната от изпреварваща информация и биха го принудили да действа почти на сляпо.
Според поправките във военния закон шефът на генщаба ген. Михов ще бъде принуден да се лиши и от още една своя ключова функция. Той вече няма да може да определя военните аташета в посолствата ни по света и военните ни представители в международни организации. Идеята в случая е аташетата да получат чисто военнополитически функции. Публична тайна е, че по времето на студената война те се занимаваха предимно с разузнавателна дейност.
Освен всичко друго ген. Михов ще трябва да се лиши и от ръководството на военното образование, както и на научно-изследователските центрове към отбранителното министерство. Като капак на всичко ген. Михов вече няма да може да иска пари за армията. Според поправките в закона началникът на Генералния щаб ще изработва единствено проектоплан за материално-техническото осигуряване на армията, без да иска конкретни суми за него. Така ще се сбъдне заветната мечта на политиците да заглушат непрестанното мърморене на висшето офицерство, че бюджетът е нисък. Дали обаче бившият зам.-шеф на пернишкия театър Георги Ананиев ще може да се справи с този въпрос, след като миналата седмица той си призна, че не знае какво представлява един боекомплект за танк Т-55 или за артилерийска установка М-30.
България и високите технологии - държавата или рисковия капитал?
През последните месеци усилено се коментира проектът за национална стратегия за развитие на високите технологии в България. (напр. "Капитал" бр.12 - "Първа тухла в модела на българския растеж"). Споделяме повечето от констатациите на авторите за потенциала на страната и подкрепяме тезата за продължаване присъствието на България в тази област. Възраженията ни засягат финансовите механизми за реализирането на поставените в стратегията цели.
Считаме, че най-добре е това да стане без участие на държавата. Авторите правят уговорката, че става дума най-вече за косвено стимулиране, но всъщност основните моменти са три - данъчни облекчения, държавни гаранции за кредитирането и използването на държавни фондове. Съмняваме се, че подобни мерки ще постигнат желания ефект. Налице са няколко основания за това.
Първо, през последните години станахме свидетели на достатъчно злоупотреби с данъчни преференции и възможността високотехнологичните паркове да се превърнат в нещо подобно на студентски кооперации не трябва да се изключва. Второ, държавните гаранции на кредита отдавна са ефективен механизъм за източване на едно или друго предприятие. Що се отнася до използването на държавни фондове за подпомагане на иновативни фирми, освен аргумента, че това противоречи на принципите на валутния съвет, практиката в Европейския съюз е показала, че това не е ефективно. Неотдавнашно изследване на Ernst & Young, поръчано от Европейската комисия, доказва, че най-успешните схеми на публични инвестиции за изследвания и технологии са управлявани от професионални финансови мениджъри, а не от държавната администрация. Въпреки многобройните си правителствени програми Европа продължава да изостава технологически и по темпове на иновации от САЩ. Поставени в изкуствена, парникова среда, високотехнологични фирми много лесно престават да бъдат ефективни.
Но може би най-важното основание е фактът, че в България вече бе изградена високотехнологична индустрия. През 80-те години електронната индустрия заема 28% от промишлената продукция в страната и над 40% пазара на бившия СИВ, като обхваща повече от 80 завода с над 122 хиляди заети. Военната индустрия пък е на 12 място в света по износ с годишен обем от над 2 млрд долара. Зад тези индустрии стои значителна научна и развойна база - в края на 80-те години България достигна до едно от първите места в света по брой на учени на 1 млн. жители (над 4000). Днес мнозина гледат на това минало с носталгия - действително от онази научна изследователска и промишлена база е останало много малко. Причините за това обаче бяха заложени през същите тези силни години, когато всичко беше държавна собственост - от идеите на учените, през доставените от разузнаването чертежи и данни, до опаковките на готовата продукция и външнотърговските организации, които я реализираха. Именно нашият собствен високотехнологичен опит показва, че макар държавата да е в състояние да концентрира ресурси в определена област на икономиката, тя не може да осигури дългосрочното и ефективно развитие. По думите на бащата на българската електроника Иван Попов "... чиновниците от Държавния планов комитет свикнаха на милиардните приходи от електрониката и с лека ръка си позволяваха неефективни инвестиции. " Научно-техническото разузнаване и задграничните фирми много скоро вместо технологичен трансфер от запад на изток започват да се занимават с паричен (валутен) трансфер в обратна посока. Вместо свежи инвестиции за обновяване на технологичната база, печалбите се насочват за нови гигантски проекти (Радомир, Дебелт и т.н.)
Днес България отново се оказва изправена пред проблема да развие индустрията си без достатъчно капитали. И отново, за кой ли път, се посяга към най-достъпния източник - държавата с нейните възможности да акумулира средства. Отново зад шумно пропагандирания държавен и обществен интерес се крият личните изгоди на повече или по-малко ясно разграничени клиентелистки групи. Отново, но и не съвсем. Просто защото за разлика от преди ние вече сме индустриализирани. Може кризата да изглежда като трагедия и за мнозина тя наистина е такава, но светът познава сходни и дори по-тежки случаи на индустриална трансформация - каменовъглената индустрия във Великобритания или пък американската автомобилна индустрия през 80-те години. Опустошаваща външна конкуренция, стотици хиляди безработни, масова миграция? Тези страни успяват да се справят с предизвикателствата, и то без намесата на държавата!
За нас основният приоритет на държавата не е във високите технологии сами по себе си, а в създаването на високоефективни индустрии. От гледна точка на икономиката ключова характеристика на високите технологии е значително по-високата добавена стойност, генерирана в тях и т.нар. spill over, т.е. благоприятен ефект върху останалите сектори на икономиката. Но възможността за по-висока добавена стойност и spill over съвсем не се ограничава с тях. Например при зараждането на рисковия капитал (venture capital) в САЩ през 1960 г. сред първите фирми, получили неговата подкрепа, наред с Fairchild, DEC, Intel, Apple, Microsoft и др., откриваме Federal Express с оригиналната си концепция за бързи пощенски услуги. Фондовете за рисков капитал в Европа през 90-те години също насочват дейността към високоефективни, експортно ориентирани фирми, сред които високите технологии заемат ограничен дял.
Високотехнологичните производства могат да реализират заложения в тях потенциал при специфична среда - стабилно и реално прилагащо се законодателство, финансова дисциплина, развит финансов пазар, ниско ниво на корупция и икономическа престъпност, висока цена на труда, ниска инфлация и т.н. Когато тези условия липсват, се създават онези невероятни възможности за печалба, която някои от домораслите ни предприемачи реализират ежедневно - в САЩ маржът на печалбата от инвестиции в хранително-вкусовата промишленост е няколко процента, докато у нас през 90-те години достига десетки проценти!
Така че никакво пряко участие на държавата с финансови и други ресурси, никакви данъчни и митнически облекчения за високо-технологичните паркове. Вместо това - усилия за прилагане на практика на съществуващото законодателство и равнопоставеност на всички икономически агенти: "Не е нужно да ми дават специални облекчения за това, че правя развойна дейност - нека просто ми връщат ДДС в обявения от самите тях срок! Дължат ми над 22 млн. лв. от година и половина - това е 20% от печалбата, а дори най-иновативните фирми на Запад рядко инвестират повече от 15% от печалбата си за R&D" (собственик на малко предприятие, изнасящо роботи на Запад).
Считаме, че сега имаме шанса да тръгнем към нашето икономическо възраждане по по-трудния, но автентичен капиталистически път - към обезвластяване на държавния апарат, към превръщането на държавата действително в слуга на частната инициатива, към премахването на всички наследени и нововъзникнали бариери пред нея. Защото въпреки забавената приватизация и успешно приложената от бившия комунистически елит технология на източването на държавните предприятия, за изминалите 10 години останаха или се родиха нови, макар и малко на брой частни високотехнологични фирми, инвестиционни фондове и фондове за рисков капитал, навлязоха стратегически чужди инвестиции. Основната задача на държавата днес е да освободи дейността на икономическите агенти от самата себе си - от корумпираните чиновници, от непрозрачността, свръхрегламентацията и т.н. Иначе каквато и да е ефективността на високотехнологичните фирми, тя никога не може да достигне тази на фирми като "Бартекс", приложили своя иновативен подход към ... бургаската митница!
А иначе сме съгласни с авторите на стратегията, че държавата трябва да инвестира в необходимата образователна, научна и информационна структура, да създава съответни стимули за сътрудничество между университетите, изследователските лаборатории и индустрията, да прави промоции на българските високотехнологични изделия в чужбина... За държавата винаги ще има поле за работа в областта на високите технологии, само че по нов, твърде различен начин.
Българската армия през погледа на Пентагона
Как трябва да изглеждат българските въоръжени сили в началото на третото хилядолетие? Отговорът на този въпрос все още кара политици и военни да настръхват един срещу друг. Числеността на армията продължава да е ябълката на раздора, която кара представителите на цивилното и униформеното ръководство да се държат като куче и котка. В крайна сметка управляващото мнозинство наложи своето мнение по въпроса армията да не е повече от 45 000 души. Дали обаче това решение е било чак толкова еднолично...?
На 19 март, пет дни преди началото на съюзническата операция срещу Югославия, представител на Пентагона изпраща на българското военно министерство анализ на нашата армия и препоръки как да я реформираме. Автор на изследването е щатският генерал Хенри Кифенаар, който преди време беше командирован в София точно с тази цел. Около името му избухна скандал, че е получил достъп до секретна информация. Странното в случая е, че в изследването фигурира абсолютно същото число- не по-малко от 45 000 бойци. Преди това експертите ни говореха за малко по-плавни съкращения - до около 50 000-55 000 щика. Генщабът дори лобираше армията да се запази в размер от 65 000 души. В крайна сметка обаче политиците преминаха към варианта на Пентагона. В него изрично се казва дори, че 65 000-ният вариант на генщаба "не е разумен във военно, финансово и политическо отношение".
Изследването на ген. Кифенаар съдържа съвсем конкретни препоръки към ръководството на нашето Министерство на отбраната. Пет дни преди началото на операцията срещу Милошевич генералът препоръчва на българските стратези да се готвят за конфликти с ниска и средна интензивност, тъй като военни сблъсъци с умерена и висока интензивност са малко вероятни в обозримото бъдеще. Според него въоръжените ни сили трябва да се готвят за операции, ориентирани към този вид заплахи. Преведено на всекидневен език, това означава, че армията трябва да може да се бори с терористични провокации по границите, сепаратизъм или най-много ограничени бойни действия, които са локализирани само в определен регион. Доста странно, че американски генерал препоръчва такава стратегия, по-малко от седмица преди неговата армия да започне масирана въздушна кампания точно в балканския регион. Както и препоръката, че страната ни разполага със стратегически прозорец от около 10 години, в който няма опасност да се замесим в сериозна криза.
Препоръките на Пентагона съдържат и някои заключения, които никой български политик не би признал пред избирателите си. Финансовата част от анализа би накарала косите на данъкоплатците да настръхнат. Според американците няма място за дискусии, че планираните бюджети за Министерството на отбраната са недостатъчни за готвената реорганизация и модернизация. Те смятат, че спестяванията от закриване на поделения и намаляване на личния състав ще задоволят нарастващите нужди на войската. Опитът на янките показва, че подобни мерки дават ефект едва след 4-5 години от началото на редуцирането. Според анализа отбранителни разходи в размер на 1.8 -2.2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) са достатъчни за поддръжката на съвременна военна сила по стандартите на Централна и Източна Европа. "Ние обаче може да поспорим, че България е близо до категорията на нациите, които са в процес на развитие на съвременни въоръжени сили", твърдят обаче американските военни. Според тях българското правителство ще е изправено пред изключително трудния избор - дали ще съумее да направи доста по-големите инвестиции, които ще са нужни на първия етап. Според тях те трябва да са повече от 2.4 на сто от БВП. За сравнение американците демонстрират военните бюджети на няколко държави от калибъра на България, но в абсолютни цифри, а не в проценти. Така например Белгия е отделила $4.6 млрд., Швеция - $5.8 млрд., Дания - $2.9 млрд., докато страната ни е на опашката в класацията с мизерните 275 милиона долара. В същото време обаче чуждестранните експерти предлагат да повишим военните заплати, обезщетенията при напускане и да създадем повече привилегии за офицерите, сержантите и професионалните войници.
Най-твърдолинейните препоръки обаче се отнасят до конкретната структура на армията. В основата им е залегнал постулатът, че в бъдеще сигурността на България ще се основава на колективна отбранителна система. Анализът на американците сочи, че най-много преобразувания трябва да има в Сухопътни войски. Военните експерти предлагат незабавното закриване на минимум три бригади от Първи армейски корпус, четири бригади - от трети, както и две механизирани дивизии - 15-та и 18-та. Оцелелите части от двата корпуса трябва да получат само мобилизационни функции, тоест да се запълват със запасняци само по време на война. Хората от Пентагона аргументират искането си с факта, че Първи и Трети армейски корпус са разположени срещу Турция и Гърция, както по времето на Варшавския договор. От разформированите бойни части страната ни трябва да събере личен състав за силите за бързо реагиране, които се създават на мястото на пловдивския Втори армейски корпус.
България също драстично трябва да намали броя на военните си летища, смята екипът на ген. Кифенаар. В момента авиобазите са 10, по плановете на генщаба трябва да станат 6, а според визията на Чичо Сам - три, най-много четири. От Вашингтон ни препоръчват да сведем военната авиация до едно многоцелево крило. То трябва да съдържа по една ескадрила за въздушно превъзходство, за огнева поддръжка, за транспорт, за обучение и няколко хеликоптера. Идеята е да сведем ескадрилата си за въздушен бой до 24 еднотипни самолета, а останалите да бъдат елиминирани или разглобени за резервни части. Според щатските стратези това може да са изтребителите МиГ-29 или по-старите им събратя МиГ-23. Така подготовката щяла да се опрости и армията да разполага с по-голям брой обучени резервни пилоти.
Експертните заключения са, че има генерални различия между стратегическата визия в командването на военноморските сили и на военното министерство. Проектът на националната стратегия за сигурност не адресира Черно море като регион от стратегическо значение за отбраната на България, а само като гранична зона, недоумява екипът на Кифенаар. Съвсем основателно американците се чудят за какво ни е да разработваме концепции на тема "океански флот", след като нямаме достъп до океан. За жалост обаче те не спират с препоръките си дотук. Според щатските военни бойният ни флот трябва да е моделиран на принципите на бреговата охрана - един или два дивизиона малки многоцелеви кораби, разузнавателна система и вертолети за спасителни операции. Няма стратегически причини за поддържане на брегова охрана, а морската пехота е излишен лукс, заключава се в анализа. Ако тази идея се възприеме, ракетните ни корвети, двете подводници и спомагателният флот вероятно ще се озоват в пещите за претопяване на някой металургичен гигант.
От гледна точка на променената държавна хазна и данъчното бреме в страната препоръките на Пентагона звучат повече от разумно. Те изхождат от стратегически постановки, които драстично се различават от балканските реалности, особено в контекста на концентриращите се все нови и нови натовски военни части около Югославия. На този етап регионалният военен конфликт с висока интензивност изглежда повече от реален. Точно затова не може да приемаме като абсолютно чиста монета теоретичните упражнения на щатския генерал Кифенаар.
Бонев обяви "Комар" за бежанците от Югославия
Вътрешният министър Богомил Бонев влезе с летящ старт в дебата за войната на НАТО срещу Югославия още в началото на ударите и продължава да кръжи по вестникарските страници. Веднага щом бомбите на алианса започнаха да се сипят над Белград, той разви такава медийна дейност, че на югошпионите у нас не им трябваше да се активират, защото им стигаше да четат изявленията на вътрешния шеф от какво се страхува и какво подозира правителството, за да си правят своите сводки. Бонев първо обяви, че в страната ни има сръбски мекерета и предупреди опозицията, че може да бъде съдена за предателство. След това премиерът Костов разясни, че е констатирал просръбска кампания вътре в страната. Тъкмо страстите около "сръбските мекерета" затихнаха и вътрешният министър отново се изяви. Този път по темата с албанските бежанци. Според него една от причините да не искаме косовски албанци е, че част от тях са наркотрафиканти. Българските спецслужби, Европол и Интерпол установили още преди военните удари, че косоварите са организирали един от най-добрите канали за трафик на наркотици по балканския път.
Последното изказване на министъра в авторска статия на страниците на вестник "Труд" на практика обяви затварянето на границите на България за чужденци. Според статията: "Вече се констатира активност на екстремистки организации, които през последните дни насърчават автономистки настроения сред представителите на различни малцинствени общности в България. Членове на екстремисткото крило на АОК проникват у нас и се опитват да създадат бази на наша територия. Неминуемо сред бежанците ще има и такива, които се занимават и ще продължават да се занимават и след преминаването си на българска територия с търговия на хора, нелегално извеждане на хора и контрабанда на оръжие. " Първото твърдение на министъра е доста съмнително, второто е наполовина вярно, но манипулативно коментирано. Що се отнася до последното, то е вярно по принцип за всяка една ситуация. Но и трите навяват ксенофобия. Според запознати на срещата миналия уикенд между Иван Костов и лидерите на парламентарни групи в парламента премиерът също е изтъкнал опасността от навлизане на албанската наркомафия у нас.
Шиптърите, както по-често наричат косовските албанци, отдавна са стъпили у нас. Ядрото им се състои от около 30-40 човека, като по-голямата част от тях са в София, но има и във Варна и Бургас. Седалището на шиптърите в София е зад пазара в квартал "Красно село" в малък частен хотел. Техен тартор е човек с име Алюш, за когото спецслужбите отдавна имат информация, че се занимава с незаконна дейност, но и досега не са го уличили в нищо. Шиптърите се включват в наркотрафика още по времето на първото им преселение в Турция от Югославия в средата на 80-те години. Турската наркомафия ги използва първоначално като мулета - куриери на наркотици. Впоследствие шиптърите започват да се издигат в йерархията и започват да координират доставките на пратки от Турция през България, Македония към Западна Европа. От това време датират и връзките им с представители на терористичната организация "Сивите вълци" в България. Твърди се, че един от най-видните й членове - Юмер Мерсан, няколко пъти е бил у нас, прикриван точно от шиптъри, интегрирани в България. Другата дейност, в която шиптърите имат безспорен авторитет, е контрабандата на крадени автомобили - за страната и за чужбина. В този смисъл бази на шиптърите в България също съществуват отдавна и да се твърди, че те тепърва ги изграждат, е доста наивно.
Според западни източници у нас съществува и организирана албанска група, която търгува с български паспорти с белгийски визи (Белгия е една от страните с най-големи колонии албанци). Центърът на групата бил хотел "Москва". Отбелязва се също, че албанците използвали либералния български граничен режим за пренасяне на малки пратки парични суми, които не били конфискувани от българските власти. Според тях от България също лесно се е купувало оръжие. И това също не е дейност от вчера.
Армията за освобождение на Косово е сравнително млада формация от сепаратисти. Тя обаче получи легитимация на преговорите в Рамбуйе, когато нейният лидер Хашим Тачи-Змията водеше делегацията на косовските албанци. От Рамбуйе насам НАТО все по-често се опитва да интегрира крайнодесните и националистически разбирания на членовете на АОК в преговорите за Косово. Западните телевизии и особено СNN изобилстват с кадри от доброволци, които се вливат в редовете на АОК. Представят ги като партизани, които прекосяват горите, като революционери, които бранят къщите на косоварите, и други подобни сълзливи клипове. Факт е обаче, че сред албанските бежанци в Македония АОК все повече се идентифицира с националноосвободителна армия, която единствена ще доведе до независимо Косово. Един от големите въпроси е дали НАТО ще въоръжи АОК за сухопътна война срещу югоармията, вместо да праща свои войници в провинцията, въпреки че основното предупреждение на повечето анализатори на Балканите е, че това ще доведе до тотална криминализация на района.
Първите данни, че албански сепаратисти се въоръжават с пари от наркотиците, датират от началото на 90-те години. Тези информации съвпадат и с развитието на българския клон на шиптърите и завладяването на балканския наркопът от косоварите (за девет години в България има поне 30 шиптъри, заловени с наркотици по границите, част от тях дори осъдени за наркотрафик). Според радио "Дойче веле" Министерството на отбраната на Македония е съобщило, че "организираната контрабанда на оръжие от Албания към Косово и Македония е започнала в началото на 1992 г., когато Демократичната партия на Албания дойде на власт начело със Сали Бериша". Докладът споменавал, че част от оръжията, предназначени за Косово, са оставали в Западна Македония. Военни анализатори подчертават, че повечето от оръжията произхождат от албански военни складове, които не са върнати след размириците в страната през 1997 г. Въоръжението са пехотни оръжия, които могат да бъдат лесно и прикрито транспортирани.
Иначе самото появяване на словосъчетанието Армия за освобождение на Косово е веднага след като в Дейтънското споразумение не беше отделено никакво място на тази сръбска провинция. След 1996 г. започнаха нападения на югославски полицейски патрули в Косово. Самата АОК признава за около 40 подобни терористични акта.
Западните медии са писали много повече за шиптърските банди, отколкото нашите, и то с много и конкретни факти. "Дейли телеграф" съобщи, че разполага с копие от поверителен доклад, разпространен сред имиграционните служби в Западна Европа миналата година. В него специално се изтъква опасността, която представляват косоварските и албанските мафии. Според статистиката на Интерпол 12% от наркотрафикантите, арестувани в Европа, са албанци и косовари. Според Интерпол Великобритания, Белгия и Франция още не са тежко засегнати от проблема, но албанските гангстери вече започвали да създават връзки на британска земя. Общо взето, все информации, които афишира и българският вътрешен министър. Няма обаче нито един негов колега, който да се е изправил и да каже: затваряме границите, защото тези са терористи.
Според същата статия на Богомил Бонев "чрез бежанския поток Милошевич изнася не само етнически проблеми към съседните на Югославия държави, но и инфилтрира сред бежанците агенти на своите спецслужби, които да организират от територията на страната, в която пребивават, провокативни актове срещу държавните органи на съответната страна... ". Факт е, че Държавна сигурност през 1989 г. правеше така с българските турци, както е и факт, че нищо не постигна. Но Турция тогава не затвори границите си за 300-та хиляди, защото между тях имало шпиони. Естествено, че това са прийоми на всички служби в света, както е и естествено противодействието на съответните служби от наша страна.
С обявената операция "Комар" за бежанците от Югославия вътрешният министър Бонев сякаш се опитва да спести на службите си работата, която трябва да вършат. Проблемът от подобен род изказвания идва от това, че това не са аргументи за спиране на бежанците на границата и отказ да бъдат приети. Но пък е доста екстравагантно решение за справяне с трансграничната престъпност - като се забрани на всички националности, за които има информация, че се занимават с един или друг вид престъпност, да влизат в държавата ни.
Защото и друг път е ставало въпрос, че един министър не може да си позволява да говори на килограм - или има доказателства и действа според законите, или мълчи и не се прави на свободен интелектуалец.
Последователната политика и ниските данъци са в основата на икономическия растеж
Гарет Фицджералд, бивш премиер на Ирландия, пред "Капитал"
- През 1953 г. ние бяхме в същото положение като България. Оттогава до днес, когато доходът на глава от населението е малко над средния за ЕС, изминаха 46 години. Но трябва да отбележа, че първите шест-седем години бяха пропилени и ние не постигнахме нищо положително, когато цяла Европа беше в растеж. Поехме в грешна посока и през 70-те прекарахме осем години на спадове и съкращения. Има обаче един фактор, който е във ваша полза - демографския. Ние трябваше да увеличим нашия БНП на глава от населението пет пъти. Ако имахме по-голямо население, щяхме да се справим и за 25 години. България може да достигне средното ниво на страните от ЕС в рамките на 25 - 30 години. Това е напълно възможно.
- Ние искахме да вършим всичко сами и това доведе до стагнацията през 50-те. Хората и политиците стигнаха до заключението, че нещата трябва да вървят по коренно противоположен начин. Ние няма да повторим грешките от миналото. Не можем да взимаме все по-големи заеми, трябва да държим бюджетния дефицит нисък.
- Членството в Европейския съюз ни помогна много, защото осигури достъп до европейския пазар и до структурните фондове на ЕС. Друг важен фактор е реформата в образованието, благодарение на която броят на хората с висше образование нарасна четирикратно за последните 25 - 30 години. Високата мотивация, доброто заплащане на преподавателите, мотивацията на родители и ученици дори и при отсъствието на материална база могат да доведат до високообразовано население. Така ние осигурихме висококвалифицирана и гъвкава работна сила, необходима за бърз и устойчив икономически растеж.
Членството ни в ЕС се оказа притегателна сила и за чужди инвестиции. Всъщност още през 1959 г. ние започнахме активна кампания за привличане на чужди инвестиции с помощта на специализирана агенция.
Тя имаше независим статут и постепенно се превърна във висококвалифицирана институция, която идентифицира индустриалните сектори с перспективи за сериозен растеж. Агенцията посочи къде трябва да акцентира Ирландия - в областта на софтуера, компютрите, фармацевтиката, здравеопазването и химическата индустрия. Като допълнение за стимулиране на икономиката бе възприета политика на ниски данъци върху печалбата през последните 40 години. Първоначално премахнахме данъците върху износа, след това въведохме 10% данък за цялата индустрия.
В резултат на точните прогнози за перспективните сектори и на данъчните стимули сега Ирландия привлича около 30% от всичките инвестиции "на зелено" в Европа и е най-големият европейски износител на софтуер.
Друг важен фактор за икономическия успех е строгата фискална политика през последните 17 години, което породи сигурност у външните инвеститори и институции за стабилността на икономиката. Следващ фактор е общественият договор между държавата, работодателите и синдикатите през последните 10 години, чието стриктно спазване не позволи доходите на нарастват необосновано.
И което е особено важно - икономическата политика бе последователно следвана независимо от политическите промени. След всеки от последните девет избори в Ирландия бе формирано ново правителство, но въпреки това политическият консенсус позволи да се запази пътят на реформите и избраните приоритети. Например дори левите партии винаги подкрепяха ниските корпоративни данъци.
В резултат на посочените фактори за периода 1993 - 1998 г. Ирландия реализира средногодишен растеж от 7.6%, или 54% нарастване на икономиката само за пет години, и то при 2.1% средногодишна инфлация (13% за петте години).
- Не виждам защо два от ключовите фактори да не работят добре и в България: ниските данъци и усъвършенстване на образователната система. Вие имате сравнително високо ниво на образование в сравнение с други страни от региона. Това привлича чуждите инвеститори.
- В нашия случай първите две компании, които привлякохме, не бяха сериозни. По-късно се присъединиха и други. Но трябва да се започне, не можете да очаквате изведнъж големите компании да започнат да идват тук. Трябва да им създадете атрактивни условия. Нужно е и да имате офиси в Западна Европа и да предложите нещо, което другите от региона не предлагат.
Твърденията, че държавата не трябва да се намесва на пазара, не означават, че дейността не трябва да се рекламира и окуражава. Не е намеса хората да знаят за какво става дума. Ние също имаме държавни предприятия, преди време те също бяха губещи и неконкурентоспособни. Трябва да има агенция за реклама на промишлеността, износа и туризма.
- Правителството трябва да реши кои сектори да подкрепи. Ние подкрепихме фармацията, софтуера, компютрите. Нямахме диференцирано данъчно облагане в рамките на един сектор. Отпускахме и кредити за новите фирми.
- Не, имаме го отскоро. По-рано имаше корупция на местно ниво. Хората даваха подкупи, за да получат работа. Корупцията си пробива път в политическите партии. Но тя не може да бъде изложена на показ. Знаем какво става, но ако отправим обвинения и не можем да ги защитим, това ще навреди повече на нас.
- Имате комисия. В нашия случай корупцията беше ограничена до малък кръг хора. Трудно е да има демокрация, когато има корупция. Сравнете скандинавските страни със страните от Южна Европа - Италия, Франция и Испания имат големи проблеми, Русия също.
- Както и всички останали, аз също съм загрижен. Някои от заплахите вече дадоха резултат, но ако това не стане, ние ще бъдем принудени да се придържаме към нашата политика и можем много лесно да се окажем в една коренно различна ситуация. Не е никак лесно да се предвиди какъв ще бъде резултатът. Ако ударите продължат, това наистина няма да бъде много добре.
- Наистина беше изненадващо, че НАТО не успя да предвиди какъв ще бъде резултатът. Смятам, че повечето от нас осъзнаха, че въздушните удари ще окажат влияние върху скоростта, с която Милошевич се старае да изтласка албанците вън от Косово. Не мисля, че някой трябва да бъде изненадан от това. Ние не бяхме подготвени да се справим с този проблем. Не бяхме подготвени също така и за потока от бежанци.
- Не мисля точно така. В момента там трескаво се опитват да намерят решение на ситуацията. Смятам, че България е страната с особено големи проблеми, тъй като достъпът до останалата част на Европа е ограничен, защото вие в действителност нямате алтернативен маршрут, а липсата на мост до Румъния също е минус. Би било полезно да се упражни известен натиск върху Румъния от останалата част на Европа. Румъния кандидатства за членство в ЕС и не би било неоснователно да кажем, че Румъния трябва да сътрудничи по този въпрос, като се има предвид важността на един алтернативен маршрут и увеличаване на неговия капацитет.
- Тя не се отразява върху бъдещото членство, а върху икономиката. Има проблеми по отношение на търговията. А и липсата на маршрут за Европа, за която отива 60% от износа, натежава. Маршрутите през Румъния са много заобиколни и неудобни. Така че това са вашите проблеми. Но смятам, че България трябва да подчертае силата си, когато става дума за членство. Имате правителство и административна система, които могат да се подготвят за това, а също така кураж и ентусиазъм. Имате и уменията на населението в областта на математиката, софтуера, висшите технологии, възможности за развитие в тези области, които не се наблюдават в други страни. Имате и стабилност. Един от проблемите е, че хората на Запад говорят за Балканите с пренебрежение. Но България не е в такава позиция като Югославия и Албания. Важно е Западна Европа да разбере това и да не третира Балканите като по-различен регион.
- В последните години грижата да се ограничи бюджетът беше негативен фактор. Въпросът с приемането на страните от Източна Европа се сблъсква с отслабването на икономиките в Западна Европа, има нежелание да се правят допълнителни разходи. Ако бяхме една по-просперираща Западна Европа, ние щяхме да бъдем по-щедри.
- Основно свързани с подпомагане. Целта е да се приложат български програми в България. Един от проблемите е изтичането на мозъци. Имате забележителни способности. Всичко, което може да подсигури употребата им, ще донесе и много работа. Част от работата, която трябва да бъде свършена някъде, може да бъде свършена навсякъде, например проблемът с компютрите през 2000 г. Когато знаем от какво има нужда един клиент, можем да преценим кои хора имат необходимите качества. В Ирландия също имахме проблеми с изтичането на мозъци, защото 46% от хората, които започваха трето ново на обучение, отиваха в Англия или Шотландия. И те не се върнаха. Ние ще направим, каквото можем. Джордж Сорос прави същото в Русия - кара науката да остане там.
Политически език и политическата легитимация
(Или важно е не това, което се случва, а това как изглежда, че се случва)
Всяка война означава опит за преструктуриране на сили - политически, икономически, военни. В сблъсъка се доказва реално превъзходство или слабост. Езикът на войната обаче има за цел да покаже, че действителността е такава, каквато се съдържа в целите на враждуващите страни. Известна е класическата теорема на У. Томас, че една социална ситуация е това, за което я смятат хората. Следователно езикът на войната също е война, само че за дефиниции. Как ще се възприеме ситуацията зависи от това коя от интерпретациите на случващото се ще се наложи в масовото съзнание.
Първата интерпретация е на страните - членки на НАТО. Тя ни показва режима на Милошевич, който още през 80-те години отнема голяма част от автономията на Косово, който след 1990 г. започва война срещу правото на самоопределение на хървати, а по-късно и на босненци, който отказва да подпише споразумението от Рамбуйе и който днес, след въздушните удари, провежда отдавна замислено етническо прочистване на областта. Милошевич е действителният агресор както срещу косовските албанци, така и срещу собствения си народ.
Втората картина е на сръбските медии, според която една суверенна държава, която не е нападнала никого, е обект на жестока агресия, подобна на хитлеристката от 1941 г. СР Югославия не е нарушавала права на косовските албанци, нейните сили за сигурност са водили борба само срещу шепа сепаратисти, искащи самостоятелна държава в Косово - един свещен исторически символ за сърбите. Те са в основата на терористична група, наречена Армия за освобождение на Косово, щедро финансирана и снабдявана с оръжие от чужбина. Проблемът с косовските албанци е измислен повод за агресия срещу СР Югославия, чиято истинска цел е дезинтеграция на федерацията.
Телевизиите на страните - членки на НАТО или на страните, подкрепящи неговите действия, показват най-подробно проблема с косовските бежанци. Техните страдания трябва допълнително да легитимират ударите на пакта най-вече пред западните избиратели. Сръбската телевизия показва разрушения изключително на граждански и промишлени обекти от въздушните атаки. Тези образи са предназначени да предизвикат съчувствие към жертвите и да убедят останалия свят в справедливата кауза на защитниците на родината.
Коя от двете картини на събитията ще се наложи като общоприета зависи не толкова от аргументите, колкото от силата на медийните внушения. В борбата за дефиниране на ситуацията в медийното пространство западните страни имат очевидно преимущество. Когато на обикновения западноевропеец или американец всекидневно се показват жестокостите на Милошевич, той няма основание да не вярва на тези образи, още повече че те не нарушават с нищо обичайния му живот. Съмнения биха се появили, ако евентуално започнат да се нарушават неговите планове (например за почивка), ако се появят смущения във всекидневния му живот - трябва например да се повишат данъците, за да се поддържат бойните действия или трябва да бъде мобилизиран.
За българите обаче войната в Косово е съвсем реална, а не "виртуална компютърна симулация"1. Като съседи и пряко засегнати от нейните следствия те усещат разликата между картините, в които СNN или сръбската пропаганда превръщат тази война, и това, което те смятат, че реално става. Те имат лично, базирано на опита, виждане за ситуацията, с което неизбежно участват в нейното дефиниране. Затова от предлаганите им медийни интерпретации те избират това, което е съвместимо, а не в противоречие със собствения им опит. Наличието на този опит прави така, че СNN престава да се възприема като носител на универсална гледна точка и се превръща в изразител на една от частните позиции. Борбата за приписване на значения обаче има своите ограничения и това е реалното развитие на конфликта.
II. Политически избор и форми на легитимация
Доколкото правителствата са длъжни да виждат ставащото в Косово през призмата на стратегическите си ориентации, последните трябва да бъдат убедително легитимирани пред собствените им народи. Затова съвсем не случайно, малко след като въздушните удари на НАТО срещу СР Югославия започнаха, ръководителите на големите страни - членки на пакта, излязоха със специални обръщения, в които се опитаха да легитимират взетото решение, да оправдаят начина, по който парите на техните данъкоплатци трябва да бъдат похарчени на Балканите. Тези обръщения бяха предназначени главно към собствените им народи и избиратели. Акцентът в първоначалните обяснения бе върху национализма на Милошевич, несъобразяване на неговата политика с правата на човека и преди всичко с правата на малцинствата (в случая косовските албанци), живеещи на територията на СР Югославия. Този акцент бе съобразен с променената ценностна система на западноевропейците. През последните години интеграционните процеси в Западна Европа доведоха до отслабване на фактическата и символична роля на държавата-нация и издигане на преден план на човешките, малцинствените и регионалните права. Може би за други народи, с друга култура и други проблеми тези аргументи не са изглеждали толкова убедителни, но те не са били предназначени и за тях.
Вероятно избраната легитимация от лидерите на западните страни имаше очаквания ефект върху техните народи. Но може ли същите изрази и думи да бъдат използвани с успех и в други страни, ще бъде ли този език разбираем не за западния слушател или зрител, а за хората от други региони. По-конкретно, бяха ли убедени българите в правилността на действията на НАТО и правилността на позицията на българското правителство.
Антибългарските настроения в съседна Югославия не са от вчера. Антисръбски кампании обаче в България не е имало нито по времето на социализма, нито след това. Оттук е разбираемо защо всички опити за оправдаване на ударите на НАТО, правени с езика на СNN, се сблъскаха с едно неразбиране и преобладаващо несъгласие. Самите удари бяха изненада не само за обикновения българин, но и за много хора по света. Като правило първата реакция в такива случаи е емоционална, а не рационална. В България тя може да бъде разбрана като бумерангов ефект на едно съзнание, което не харесва произвола на сръбските власти и в същото време не е обременено от настроения срещу народа на Сърбия. Като че ли обикновените българи демонстрираха повече трезвост, отколкото политическата класа. В своето отношение към кризата в СР Югославия те съчетаха позиции, които на политическата повърхност разделиха партиите. Те се обявиха против военното решаване на етническите проблеми на Балканите и в същото време против политиката на Милошевич, за интеграция на страната ни в европейските и евроатлантическите структури. Не е вярно, че в съзнанието на българите има отъждествяване на народа на Сърбия с режима на Милошевич, и този факт бе уловен от социологическите изследвания. Това, което бе оспорвано в началото на конфликта, не беше изборът на българското правителство, а неадекватният език, по който този избор бе демонстриран от някои политици и експерти. Неадекватността се състоеше в заимствани фрази и не на място усмивки по повод въздушните удари на НАТО, докато ситуацията изискваше пределна сдържаност, подкрепена с прагматични аргументи.
Ако се погледне как правителствата на други демократични държави отговориха на този акт, ясно могат да се разграничат два момента. Единият от тях съдържаше чисто човешка, общоморална и християнска позиция - израз на съжаление, съчувствие към потърпевшите и желание за по-бърза развръзка по мирен път. Вторият момент се състоеше в заемане на ясна политическа позиция в променящия се геополитически контекст. Този контекст се характеризира със заявката, която прави НАТО за новата си роля в Европа и спрямо която останалите страни трябва да се самоопределят. Как стана така обаче, че ръководителите на страните - членки на пакта, успяха да разграничат в изказванията си тези два момента, само у нас се получи отново политическо разцепление. Не е ли съвместимо желанието за членство в НАТО, обусловено от грижата за националния интерес на България, със запазването на добросъседски отношения, отново обусловено от грижата за националния интерес. Несъвместим ли е българският стратегически избор с една позиция на сдържаност, декларирано желание за спиране на военните действия и търсене на мирен изход.
България има реалната възможност и право за много по-самостоятелна и гъвкава политическа позиция, която да съдържа както нейните стратегически ориентации, така и конкретните опасения, следователно и цената за едно или друго политическо решение. Освен това ръководителите на НАТО могат също да грешат, да променят целите си и да поправят грешките си. Според К.Колев НАТО променя вече шест пъти официалните си цели2. Трябва ли България официално да ги следва във всеки момент? Трябва ли българските експерти, които формират публичното мнение, да копират просто гледната точка на Брюксел, без да изразяват специфичната ситуация на страната ни. Не правят ли те "мечешка" услуга, като повтарят чужди тези и по този начин заблуждават за реалното състояние на нещата.
1. "Бежанците - другото лице на войната", "Капитал", 10-16.04.1999
2. Колев, К. "Балканите ще тлеят години", "Труд", 14.04.1999
Япония потвърди финансирането за екологичните проекти
При посещението на вицепремиера Евгений Бакърджиев в Токио беше обсъдено и изпълнението на проектите за подобряване на екологичното състояние на Комбината за цветни метали - Пловдив, и медодобивното предприятие "Елисейна" АД, съобщи посланикът ни в Япония Петър Андонов. Двете предприятия са сред големите замърсители на почвите с тежки метали и съединения, бяха обявени за горещи точки на замърсяване от Министерството на околната среда и подлежат на специално наблюдение и контрол. Данните от проучване на ековедомството показват, че от проверените 189 хил. декара в района на КЦМ - Пловдив, 13 хил. декара са замърсени два пъти над нормите с олово, цинк и кадмий.
През 1995 г. КЦМ и японският фонд за задгранично икономическо сътрудничество (OECF) подписаха кредитно споразумение за екологична модернизация на производството. По линия на OECF бе осигурен кредит от около шест млрд. японски йени (около 50 млн. долара). Срокът на изплащане на заема е 30 години, първите 10 от които са гратисен период, лихвата е 2.7%, а частта за консултантските услуги е 2.3%, обясни посланик Андонов. КЦМ трябва да осигури 25% от средствата за проекта. Според финансовия план на проекта средствата трябваше да бъдат усвоени в рамките на четири-пет години. И до момента обаче проектът е далече от финала.
През 1996 г. се проведе международен търг за определяне на главен изпълнител на проекта. Търгът беше спечелен от японската корпорация "Марубени". Според Петър Андонов в хода на проекта са възникнали проблеми, свързани с необходимостта за съфинансиране от страна на КЦМ и с обезценяването на йената в сравнение с периода, когато е изчислявана стойността на проекта. За преодоляването на тези проблеми проектът е разделен на две части. Предвижда се първият етап да бъде финансиран от заема на японския фонд и от фирмен кредит на "Марубени". Втората част се планира да бъде финансирана по линия на програмата ФАР на Европейския съюз. Според посланик Андонов българското правителство вече е направило необходимите стъпки за това.
При посещението на вицепремиера Бакърджиев трябваше да се уточни приема ли японският фонд това разделяне на проекта и предложените от българската страна начини за финансиране. Този въпрос е обсъден на срещата на Бакърджиев с вицепрезидента на фонда Ясуо Хаяши.
Късно вечерта на последния работен ден от посещението на вицепремиера Бакърджиев японският фонд е уведомил писмено българската страна, че дава принципно съгласие за схемата за разделяне на проекта на две части, като прави известни допълнения към договора за изпълнение на проекта, подписан между КЦМ - Пловдив, и "Марубени". Същевременно OECF обръща внимание на задължението на българската страна да осигури финансиране за завършването на втората част на проекта.
Другият проект, за който японският фонд е отпуснал заем, е за подобряване на екологичното състояние на района на медодобивното предприятие "Елисейна". Заемът е на стойност приблизително два млрд. японски йени (около 18 млн. долара) и е отпуснат по същото време и при същите условия, както кредита за КЦМ - Пловдив. Отново по различни причини, най-вече свързани със спадането на цената на медта на световните пазари, изпълнението на проекта е забавено сериозно. Още през 1996 г. беше проведен търг за главен изпълнител на проекта за екологична модернизация на производствените мощности в "Елисейна", но изпълнител не е избран. Като причина за провала на търга се сочи това, че не са постъпили подходящи по отношение на цената оферти. Сега се обявява втори търг за изпълнител на проекта с надеждата, че за разлика от първия кръг ще се яви кандидат, който да предложи цена в рамките на заема, отпуснат от японския фонд.
Третият проект в България, който се финансира от OECF, е за модернизация на пристанище Бургас. Заемът на японския фонд за този проект е около 60 млн. долара и беше договорен при посещението на президента Петър Стоянов в Япония през ноември 1997 г. Обслужването на кораби и товари със съществуващите структури на пристанището сега е във върховото си състояние. Всяко увеличение на трафика може да има само негативен ефект върху обслужването, смятат наши експерти. Целта на модернизацията е да бъдат подобрени съществуващите терминали, кейови места, складове и складови райони, подобряване на механизираните системи и т.н.
Според оценката на японския фонд този проект върви нормално, като в момента се извършва процедура за определяне на фирма консултант. Според посланика ни в Токио японските фирми проявяват голям интерес за участие в изпълнението на този проект.
"Горна Арда" сблъсква природна среда и социално въздействие
С протеста на няколко екологични неправителствени организации отново излязоха на преден план редица въпросителни около проекта "Горна Арда". По този начин пак се срещнаха двете възможни гледни точки. Според едната строителството трябва да се спре или да се извърши след спазването на редица условия. Другата защитава положителния социален ефект от съоръженията в един район с традиционно висока безработица. Проектът "Горна Арда" предвижда изграждането на три язовира и водно-електрическа централа, като строителството ще се извърши от турската фирма "Джейлан". Това ще стане по силата на споразумение, подписано през есента от министър-председателя Иван Костов и тогавашния премиер на Турция Месут Йълмаз. Споразумението има някои характеристики на специфичен бартер и предвижда постепенно покачване на българския износ на ток за Турция, като в замяна строителството на "Горна Арда" и на магистралата Оризово - Капитан Андреево се поема от турската фирма "Джейлан".
Повод за реакцията на природозащитниците е вдигналият се шум за възможна първа копка на язовир "Мадан" от каскада "Горна Арда", както и предстоящата ратификация на споразумението в парламента. Обвиненията на еколозите са свързани със заобикалянето на българското и международното екологично законодателство. Според Галена Харитонова от "За Земята" и Александър Коджабашев от "Деметра" строителството на язовир "Мадан" би било незаконно поради липсващото решение за оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) за целия проект. Предварителен ОВОС съществува от 1992 г. само за язовир "Мадан", но това не е достатъчно.
От екологичното министерство увериха, че в най-кратък срок ще бъде направен ОВОС и на трите язовира, както и че ще бъде направен окончателен ОВОС на язовир "Мадан". Това ще отложи строежа с няколко месеца, тъй като се предвижда период на достъп до документацията за обществеността в засегнатите общини, както и последващо обществено обсъждане. И двете страни в конфликта са единодушни, че ОВОС трябва да съдържа конкретни условия, срокове и мерки за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда. При малката вероятност проектът да бъде спрян от отрицателен ОВОС еколозите признават, че това е програма минимум за тях. В бъдеще те възнамеряват да контролират изпълнението на тези условия и мерки. Според Коджабашев мерките могат да включват рекултивация на терена, както и задължение за отчетност на малки периоди от време.
Второто формално обвинение на еколозите беше, че ратификацията на спогодбата нарушава Закона за държавната собственост, защото все още не е извършено отчуждаване на частните имоти, които ще бъдат залети от язовирите. Според тях проектът "Горна Арда" нарушава и Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и нейните местообитания - подписана и ратифицирана от Република България. Алтернативната гледна точка на природозащитниците поставя под съмнение ефикасността и целесъобразността от строителството на обекта и предлага вместо това в региона да се развива алтернативен селски туризъм. За отговора на този въпрос е необходим много точен анализ на социално-икономическите параметри на проекта, който също ще трябва да влезе в решението за ОВОС. Тогава плюсовете и минусите могат реално да бъдат поставени на везните. Ако не друго, конфликтът показва сложността и многоаспектността на един подобен проект, както и доказва, че неправителствените организации могат да играят важна роля в опазването и контролирането на обществения интерес.
"Токуда кредит експрес" даде срок за попълване на капитала
Акционерите, които не са направили вноските за попълване на капитала на "Токуда кредит експрес банк" до 15 млрд. лева, трябва да го направят в 90-дневен срок, съобщи след извънредното общо събрание на банката в сряда Румен Янчев, член на управителния й съвет и шеф на ЗПАД "Булстрад". Вноската на основния акционер на банката - японското дружество "Интернешънъл хоспитъл сървис", което държи 50.01% от капитала на банката, е направена, обясни той. Японският инвеститор е превел през миналата седмица последната сума (около 1.5 млн. долара), с която общо средствата му в капитала стигат до 7.5 млрд. лева, т.е. колкото е записаният му дял.
Вноската на другия голям акционер - "Булстрад", който има 33.64% от акциите на банката, също е направена, т.е. застрахователното дружество досега е заплатило за участието си в капитала 5.1 млрд. лева. Последната вноска, за да достигане на тази сума, "Булстрад" е направило преди около месец и тя е била за около 1.667 млрд. лева.
"Всъщност в капитала от 15 млрд. лева вноска не са направили дружеството "Лейди ВСМ" и "С и С Легис консулт", обясни г-н Янчев. Двете дружества държат съответно 10% и 3% от капитала на банката.
Деветдесетдневният срок изтича на 14 юли, след което акциите ще се предложат на другите акционери, а при липса на интерес - на други кандидати.
На общото събрание на банката се реши да се избере трети изпълнителен директор (сега в банката изпълнителни директори са Боян Петров и Венцеслав Велев). Новият директор трябва да бъде избран от надзорния съвет на "Токуда кредит експрес банк", който бе намален от петима на трима души на общото събрание. От надзорния съвет излизат Диньо Кайряков и "Лейди ВСМ" като юридическо лице, остават Любомир Димитров, председател на надзорния съвет, "Интернешънъл хоспитъл сървис" и "Токушукай София".
Производството на ишлеме е застрашено
Ако продължи дълго време, кризата в Косово може да подкопае доверието в България, да увеличи производствените и транспортните рискове за фирмите, които работят у нас на ишлеме, и като резултат да пренасочи част от поръчките към по-сигурни страни, съобщи Владимир Димчев, председател на Националното сдружение на българските спедитори.
През миналата година текстилната, кожарската, шивашката и обувната промишленост заемат 20.1% от българския износ с 862.4 милиона долара приходи. Това е 7.8% повече от 1997 г. и показва, че леката промишленост в страната има сериозен потенциал. Огромна част от изнасяната продукция се произвежда на ишлеме, т.е. с материали на временен внос, които се преработват в България и след това се реекспортират. Ишлемодатели в България са компании като Hugo Boss, Cavin Cline, Lacoste, Pierre Cardin и Umbro.
Фактът, че огромен процент от продукцията за износ се произвежда на ишлеме, е слабост за българската икономика. Причините за това са ясни - висока степен на декапитализация на предприятията, затруднен достъп до оборотни кредити и отказ от поемане на търговския риск (или липса на добър маркетинг) при пласиране на продукцията. Всичко това е принудило редица предприятия да прибягнат до стратегия на оцеляването и да се задоволяват с многократно по-малките маржове върху произведения продукт. Освен за леката промишленост ишлемето е начин на работа и на някои от предприятията от машиностроителната промишленост, както и за част от продукцията на Нефтохим и "Кремиковци". При положение че опасенията на много от производителите се сбъднат, износът на тези отрасли може да пострада сериозно. Това ще доведе и до сериозно социално напрежение поради големия брой заети в тази сфера.
За точното въздействие на кризата върху решенията на ишлемодателите все още не може да се съди. През май ще има повече информация по въпроса, тъй като тогава започват да пристигат материалите за есенно-зимните колекции на фирмите. "Договорите за доставка в западноевропейските магазини вече са подписани и продукцията трябва да е доставена до 15 август. При неизпълнение или закъснение неустойките са огромни. Страхувам се, че поръчките ще са с пъти по-малки от миналата година", обясни Владимир Димчев.
От няколко предприятия успокоиха, че засега няма основания за притеснения, тъй като контактите им са традиционни и почиват на дългосрочни договори. При тях единственото отражение на кризата е увеличаването на транспортните разходи поради пренасочването на продукцията през Румъния или Гърция.
Оскъпяването на разходите удря българския износител, защото превозвачите ще увеличат цените си, за да покрият разходите, които са с около 800 марки по-високи, отколкото през Сърбия. Умножени по 70 000-80 000 превоза на година, това прави около 60 млн. марки, които остават в Румъния. Съществува и риск от запушването на румънския маршрут, както по време на предишното ембарго, смятат спедиторите. Ще пострадат или дори може да прекратят дейност редица спедиторски фирми, обслужващи вноса и износа на продукция на ишлеме, прогнозират експерти от бранша.
Стратегия ще спасява хранително-вкусовата промишленост
Тази седмица в Министерството на промишлеността бе разгледана и одобрена стратегия за развитие на дружествата от хранително-вкусовата промишленост до 2001 г. Документът с хоризонт на действие две години е съставен на базата на осем браншови стратегии - млечна, месна, консервна, пивоварна, винарска, рибна, растително-маслена и захарна. Въз основа на анализ на настоящата ситуация отделните браншове са начертали перспективи за развитие, извели са приоритети и са начертали основните линии на необходимата държавна инвестиционна политика. В продължение на два месеца ще се разработват програми в отделните браншове със съответни графици и срокове, като впоследствие ще се следи за тяхното изпълнение.
Според констатациите на експертите българската хранително-вкусова промишленост се намира в незавидно състояние и съществува нужда от обединяване на усилията за излизане от кризата. Основна задача на стратегията е насочването в една посока на енергията на селски стопани, частни и държавни преработвателни предприятия, от една страна, и на държавата, от друга страна.
Приватизираните предприятия в отрасъла са повече от 75% от всички предприятия, като от 261 бивши държавни дружества 15 са в несъстоятелност, а 20 са ликвидирани. Изградените нови частни предприятия са 1276, а за 1998 г. частното производство на храни и напитки е достигнало 77.7%. Сами по себе си това са положителни промени, които обаче не са достатъчни, за да компенсират останалите отрицателни фактори, влияещи на отрасъла. Такъв фактор е сериозният спад в производството на селскостопански суровини и тяхното ниско качество в резултат на бавния ход на аграрната реформа. Освен това след разпадането на СИВ българските износители се сблъскват със сериозни бариери пред износа както за традиционните, така и за нови пазари. Причина за това са завишените изисквания за качество и хигиенни условия по време на производството, както и сериозната конкуренция на традиционните външни пазари.
Стратегията отчита, че спадът на вътрешното потребление също сериозно се е отразил на предприятията в сектора. Намалената покупателна способност на населението и вносът на качествени и сравнително евтини стоки допълнително утежниха състоянието на и без това закъсалия отрасъл.
Финансовото състояние на фирмите в отрасъла също не е цветущо. При сезонното изкупуване на суровина се блокира огромен паричен ресурс, предприятията трудно обслужват банковите кредити и естествено достигат до висока степен на декапитализация. Общият резултат от действащите в отрицателна посока фактори се изразява в спад на износа за 1998 г. спрямо 1997 г. в повечето подотрасли, както и в намаляване на производството в някои от тях. В същото време вносът се увеличава във всички подотрасли с изключение на пивоварната и захарната. Това говори за нарушен вносно-износен баланс и за загуба на позициите на българските стоки. На базата на анализа на специфичните проблеми на отделните отрасли в стратегията са заложени
"Общо в отрасъла се предвиждат 269 млн. долара инвестиции за близките две години. По 50 млн. долара ще отидат във винарската, захарната и растително-маслената промишленост. Що се отнася до финансовото обезпечаване на стратегията, парите ще дойдат в голямата си част от купувачите на предприятията и от предприсъединителната програма на ЕС САПАРД", сподели заместник-министърът на промишлеността Стефан Ставрев. Като се има предвид, че повече от 94% от предприятията са с ограничен размер, Агенцията за малки и средни предприятия също може да осигури част от инвестициите. Други източници на средства се предвижда да бъдат Насърчителната банка и Държавният гаранционен фонд, изграден към нея. При подготовката на стратегията от Министерството на земеделието са предложили да съфинансират преработвателната промишленост чрез инструментите на фонд "Земеделие". Предвиждат се и редица държавни преференции като осигуряване на нисколихвени и безлихвени кредити за увеличаване на производството на грозде и зеленчуци; преференциално кредитиране на производителите на суровини, постигнали по-висок добив при зеленчуците, слънчогледа и захарното цвекло; трайно премахване на ограниченията по износа на консерви и слънчогледово масло, както и субсидирането на производството на захарно цвекло до неговото пълно възстановяване. Идеята за тези преференции очевидно е в зародиш и за това говори фактът, че не са съгласувани с Министерството на финансите. Те обаче чертаят посоката, в която държавните чиновници и браншовите организации искат да придвижат отрасъла.
Земеделието разчита главно на финансиране отвън
Около 25 млн. долара могат да достигнат чуждестранните инвестиции в земеделието през тази година, прогнозира шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции през изминалата седмица. Досега в аграрния сектор са влезли едва пет млн. долара. За привличането на външен капитал ще помогнат приключването на поземлената реформа и премахването на ограниченията в закона за арендата, смята министърът на земеделието Венцислав Върбанов. Той обяви, че Европейската банка за възстановяване и развитие проявява интерес към кредитирането на земеделски проекти, главно за възстановяване на лозарството, за развитие на търговията на зърно чрез складови разписки. И до момента обаче
Под натиска на МВФ в началото на 1998 г. преките субсидии бяха забранени. Държавната намеса в производството и търговията чрез фонд "Земеделие" се запази, макар и не толкова директна - главно чрез т.нар. фючърси (краткосрочни кредити, които се издължават след време с определен вид селскостопанска продукция по фиксирани цени). Валутният борд обаче стесни възможностите на бюджета. Освен това по настояване на Световната банка и МВФ правителството се ангажира да преориентира дейността на фонд "Земеделие" от оборотно към инвестиционно кредитиране. В изпълнение на тези ангажименти тази година за първи път беше определен таван за раздаваните краткосрочни заеми от фонда, които ще бъдат с 25% по-малко от 1998 г. По същия начин сумите ще бъдат редуцирани и през следващите три години, така че последните краткосрочни кредити ще бъдат отпуснати за реколта 2000/2001.
За тази година от фонд "Земеделие" са предвидени 75 млрд. лева за инвестиционно кредитиране, но от януари досега са отпуснати заеми само за около два млрд. лева. Очевидно обслужващите банки нямат интерес да работят с фонда. За това има цял комплекс от причини. Първата от тях е нереално ниската лихва, по която се предоставят тези кредити, уж за да бъдат по силите на производителите. Според договорите, подписани с единайсетте обслужващи банки, годишната лихва, която могат да начисляват, е 6%. От тях 2% остават за фонда, а останалите 4% - за обслужващата банка. Това е доста под пазарните лихви по обикновените търговски кредити, които се движат в границите 15-18%. Вярно е, че все пак става въпрос за опериране с привлечени средства. Но в същото време в банката остава целият риск по събирането на кредита. За да следи за целевото усвояване на заема, банката трябва да прави ежемесечни проверки на своите длъжници, което е свързано с немалки разходи. На всичкото отгоре тя е длъжна и да заделя провизии по вече отпуснатите кредити, което значи излишно блокиране на собствени средства. Това съвсем охлажда интереса на банкерите да раздават кредити с пари на фонд "Земеделие".
Най-голямата бариера обаче си остава липсата на подходящи обезпечения. Изисква се от 150% до 300% обезпечение, което е непосилно за производителите, твърдят от фонда. Освен това като залог се приемат само бързоликвидни активи, с каквито селските стопани в повечето случаи не разполагат. "В повечето случаи те имат само земята си, която обаче не се приема за обезпечение от банките, тъй като за нея все още няма развит пазар. Така кръгът се затваря", обясняват от фонд "Земеделие".
Не по-малко са и причините банките да избягват раздаването на агрокредити със собствен ресурс. От едната страна са жестоките банкови регулации, а от другата - отново липсата на надеждни обезпечения, което рязко стеснява кръга на потенциалните кредитополучатели. Към това се прибавя рискът от провал на реколтата или неадекватни действия от страна на правителството. ЦКБ, Хебросбанк и още две-три банки от години работят с утвърдени клиенти в областта на земеделието и преработващата промишленост, но след миналогодишните конфликти около издължаването на зърнените кредити и те бяха принудени да се отдръпнат.
На този фон въпросът с привличането на частни инвестиции, както български, така и чуждестранни, придобива още по-голяма актуалност. С финансиране от ЕБВР и немската GTZ (при съфинансиране от аграрното ведомство и общините) беше стартиран проектът за изграждане на пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя. Проектът предвижда да се работи по 10 пазара, през първата фаза ще бъдат изградени шест от тях - в София, Варна, Пловдив, Хасково, Стара Загора и Сливен. Практически този проект започна още през май 1997 г., но временно беше замразен. От предоставените от ЕБВР общо 35 млн. долара са усвоени 1.7 млн. долара. Тъй като срокът на финансовото споразумение изтича, ще бъде необходимо предоговаряне на кредита.
Известни възможности за финансиране предлага и програмата САПАРД. Средствата по тази програма са предназначени за модернизиране и развитие на селските райони. За периода 2000 - 2006 г. фондовете по САПАРД ще разполагат с бюджет от 500 млн. ЕКЮ за десетте страни - кандидатки за присъединяване към ЕС. Според зам.-министъра на земеделието Валя Савчева България може да получава по 50 млн. ЕКЮ годишно, ако представи ефективен план за развитието на селските райони и осигури съфинансиране. С парите по САПАРД могат да се финансират различни проекти за развитие на земеделието и на селските райони - инвестиции в преработката и маркетинга на земеделски продукти, инвестиции в самите земеделски стопанства, а също така и в развитието или подобряването на инфраструктурата в селските райони.
Друг източник за финансиране на земеделието е кредитът от 50 млн. долара, който се договаря между правителството и Световната банка. Кредитът се отпуска за 20 години с петгодишен гратисен период. Тези средства се отпускат на държавния бюджет и са предназначени изключително за преструктуриране на селското стопанство. Още не е определено конкретно за какво точно ще бъдат похарчени парите. Според специалисти от агроведомството най-удачно ще бъде да се насочат за възстановяване на лозарството и към проекта за създаването на публични складове и въвеждането на системата на складови разписки. Част от средствата биха могли да се насочат и към преработвателната промишленост, смятат в Министерството на земеделието. Важно условие за отпускането на кредита е да са изпълнени всички ангажименти от матрицата на споразумението с МВФ. Тези ангажименти са свързани главно с ускоряването на поземлената реформа, на преструктурирането и приватизацията на активите в земеделието, отпадане на ограниченията в закона за арендата за количеството земя и времетраенето на наемане на земеделски земи, приемане на закон за кадастъра и поземления регистър. В общи линии тези неща са изпълнени, само законът за кадастъра е проект, който е готов за внасяне в Министерския съвет.
Това е една от идеите за преструктуриране на фонда. Предвижда се и промяна в дейността на фонда - насоката ще бъде към модифициране на механизмите за разпределение и на условията по заемите, обясняват експерти от агроведомството. Целта е да се повиши ефективността на заемите и да се намали ограничаването на пазарните кредити. Предвижда се нивата на лихвения процент да се приближат до пазарния за банките, които посредничат при заеми от фонд "Земеделие", гратисните периоди да бъдат минимални, да се осигури плащането на главницата през по-голямата част на периода на изплащане на заема, да се подобри банковият достъп до програмите на фонд "Земеделие". Предвижда се също промяна в условията и за краткосрочното кредитиране. Една от идеите е ДФ "Земеделие" в бъдеще да изпълнява основно функции на гарант пред търговските банки за отпусканите от тях кредити за земеделски проекти. От своя страна получателите на тези кредити ще могат да ипотекират земя като обезпечение за фонда. Другата схема предвижда ДФ "Земеделие" да купи акции от дадена банка, чрез която да се реализира правителствената политика за финансиране на земеделието. Според много финансови експерти обаче една специализирана земеделска банка е излишна и дори опасна. Вярно е, че банковата система в момента е изолирана от земеделието. Кредитът обаче винаги е функция от рентабилността в съответния отрасъл. Затова трябва да се свършат доста неща, на първо място - да се отстранят всички пречки пред собствеността и да се стимулира пазарът на земята.
"Банка ДСК" влиза в "Булстрад - живот" на мястото на Емил Кюлев
"Банка ДСК" ще купи пакет от 36 на сто от акциите на животозастрахователното дружество "Булстрад - живот". Промяната в акционерната структура е въпрос вече само на юридическо оформление на документите и до дни трябва да влезе за одобрение в Националния съвет по застраховане. "Никой от нас не е оторизиран да коментира въпроса, преди да мине заседанието на Националния съвет по застраховане", коментираха от кабинета на Марио Костов, изпълнителен член на съвета на директорите на "Булстрад - живот". Основната част от продаваните акции са притежание на "Контракт холдинг къмпъни" ООД - дружество, собственост на Емил Кюлев. Самият Кюлев в момента е шеф на Росексимбанк, която също е акционер на застрахователната компания. Заедно с дела на банката Кюлев контролира над 50 на сто от дружеството. Останалите акции са собственост на ЗПАД "Булстрад" (36.6%) и "Хановер презастрахователно акционерно дружество" (9.09%).
По предварителна информация "Контракт холдинг" ще продаде около 25 на сто от акциите си, а останалите десетина ще запази и заедно с "Росексимбанк" ще контролира 15-16% от акциите на "Булстрад - живот". "Загубил съм интерес да съм мажоритарен собственик в "Булстрад - живот". Ще оставя някъде около 15%-16%", коментира предстоящата сделка Емил Кюлев. На практика след осъществяването на сделката най-крупният акционер ще бъде ЗПАД "Булстард", следван от "Банка ДСК", която ще притежава едва 0.6 на сто по-малко брой акции от тези на второто по големина държавно общозастрахователно дружество.
"Акциите ще се продадат по номинал, не преследвам цели за печалба в този случай", заяви Емил Кюлев. В момента капиталът на "Булстрад - живот" е 4 млрд. лв., разделен на четири милиона акции с номинал 1000 лв. При положение че "Банка ДСК" ще купи 36%, тя ще придобие 1 440 000 акции. А след като сделката ще се плаща по номинал, това означава, че ДСК ще трябва да плати 1.44 млрд. лв. "Решението да се продава по номинал бе взето, за да няма спекулации по въпроса с цената на сделката. Освен това капитеалът е внесен скоро и едва ли има причина за драстични разлики в цената", коментира Емил Кюлев.
На практика в момента няма особена причина цената на сделката да бъде много по-висока, защото ЗАД "Булстрад - живот" е на едно от последните места по премиен приход в животозастраховането. По данни към края на 1998 г. дружеството притежава под два процента от пазара на застраховки "Живот" и е реализирало премиен приход от малко над 500 млн. лв. Интригата около смяната на собствениците в "Булстрад - живот" е не толкова при застрахователното дружество, колкото при новия акционер. Преди година идеята бе ДСК да влезе в ДЗИ ЕАД, като се допускаше вероятност двете дружества да разменят пакети от акции помежду си. Този вариант напълно съвпадаше с идеята на ДЗИ ЕАД да затвори холдинговата си структура, като приобщи към себе си и банка. Идеята бе провъзгласявана нееднократно в публичното пространство, което навеждаше на мисълта, че са били водени все пак и конкретни преговори. След като до такава сделка на практика не се стигна по неясни причини, от "Банка ДСК" явно са решили, че ДЗИ не е единствената възможност за реализиране на идеята им сътруднчество на застраховател и банка.
Според специалисти в застрахователния бранш основното, от което ще печели бъдещият съюз между "Банка ДСК" и "Булстрад - живот", ще бъде задължаването на кредитополучателите - физически лица, заедно с всичките им попечители да сключат застраховка "Злополука" като условие за получаване на потребителски заем. Много е вероятно също така заедно с влоговете в ДСК да се предлагат и застраховки (естествено с облекчени тарифи за клиенти на двете страни). "Тази сделка неминуемо ще доведе до увеличаването на премийния приход на "Булстрад - живот" и издигането на дружеството на по-предно място в класацията на животозастрахователите", коментира застраховател. Това наистина е доста добра сделка за дружеството, което изглеждаше доста занемарено напоследък.
"Наистина тази сделка е много добра за "Булстрад - живот" и можем само да съжаляваме, че ДЗИ ЕАД не успя да уреди тази сделка", коментира служител на Държавния застрахователен институт.
И след като смяната на собствеността в "Булстрад - живот" не е тайна за заетите в застрахователния бизнес, започнаха да се чуват въпроси как ще отговори на това ДЗИ. Според източник, близък до управлението на ДЗИ, в близките две-три седмици ще се водят конкретни преговори с "Банка ДСК" застраховките от областта на "Общо застраховане" на ДЗИ - общо застраховане да се предлагат също като "екстра" при влог в ДСК. При всички положения обаче този вариант е на много ранен стадий и едва ли може да се говори със сигурност за постигане на подобно съгласие между страните. "Това е стратегия, която банката преследва, за да може да издържи на конкуренцията на други банки", коментира хода на "Банка ДСК" Емил Кюлев.
"Целта ни е да станем една модерна банка, всички банки в Европа предлагат пакет от банкови услуги, в които се включва и застраховка", обясни Николай Каварджиклиев, член на управителния съвет на "Банка ДСК". Той уточни, че идеята не е да се предлага (само) застраховка на всеки от вложителите в "Банка ДСК", но отказа да коментира на този етап какви нови услуги ще предлага банката, свързани с придобиването на 36-те процента от "Булстрад - живот". Балансовото число на "Банка ДСК" към 31 декември 1998 г. е 971.7 млрд. лева, размерът на депозитите е 834.3 млрд. лева, на кредитите - 472. 7 млрд. лева.
Балканите - дългият път към стабилизация
Ще промени ли кризата в Югославия приоритетите, графика и финансирането на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ, или т.нар. план "Шифтър")?
Виктор Джакович - ВД: От самото си създаване ИСЮЕ е заделила на Сърбия и Черна гора полагащото им се място. За нещастие политическата обстановка през последните години бе такава, че Югославия не можеше да стане член на ИСЮЕ и следователно покана не й е била отправяна. Това важи с още по-голяма сила с развитието на конфликта в Косово. Това обаче не променя нашите приоритети в ИСЮЕ. Имаме няколко работни групи, които работят по редица проекти. Надяваме се, че в даден момент в бъдещето, когато постигнем по-голяма стабилност и нормализация в региона, Югославия и Сърбия ще участват и ще сътрудничат на инициативата. Това може да стане само ако в Югославия настъпи голяма промяна.
Роналд Асмъс - РА: Мисля, че развитието на бивша Югославия подчертава важността на инициативи като ИСЮЕ и необходимостта от регионално сътрудничество. Тази седмица в реч пред вашингтонския институт "Брукинг" госпожа Мадлин Олбрайт подчерта нуждата от дългосрочен и всеобхватен план за развитие на стабилността в Югоизточна Европа. Съществува необходимост да изградим нови институции в региона и да разширим съществуващите, в това число и ИСЮЕ, както и да изправим на крака всички страни в региона като част от една обща стратегия. Стратегията е съставена от много части, като ИСЮЕ е една от най-важните.
А що се отнася до финансирането?
ВД: Мисля, че е рано да се отговори на този въпрос. Трябва да имаме търпение. Най-важното нещо в момента е да приключим конфликта по начин, който допринася за стабилността, мира и справедливостта в региона. След това трябва да се огледаме и да видим как да поставим на крака не само Югославия, но и целия регион. В този контекст трябва да се спрем на проблема с ресурсите и да видим как да направим това. Но на специфичния въпрос за финансирането все още е рано да се отговори.
Ще продължат ли да бъдат приоритети за ИСЮЕ инфраструктурните проекти и в частност коридор No8? Не мислите ли, че ускоряването на тяхната реализация би могло да доведе до положителни ефекти, които да изиграят ролята на един вид компенсация за загубите от войната?
ВД: Ще отговоря само за един от проектите и коридор No8 е много добър пример. Очевидно в момента има проблеми заради събитията в Косово и отраженията им за Албания. Коридор No8 преминава през всички страни в региона, но в същото време е критичен за общото му дългосрочно развитие и поради други причини. Развитието на подобен проект ще бъде много важно и за България в частност. Той е важен, защото свързва България с другите страни в този район, но и поради това, че, търсейки нови източници на енергия (тук имам предвид Каспийско море), ние търсим и начини да докараме енергията през Черно море или под Черно море до Югоизточна Европа и оттам до Западна Европа. Следователно трябва да гледаме на коридор No8 като на значим проект и спешно да го придвижим напред. Има и други неща, които имаме предвид. Това е и коридор No4, инициативата SEED (Support for East-European Democracies - Подкрепа за източноевропейските демокрации), правим също и предпроектно проучване за контейнерни терминали в пристанище Бургас и в София. Вие сте също част от големия заем на Световната банка за улесняване и подобряване на граничните преходи в региона.
Как ще коментирате един от основните контрааргументи срещу военната намеса в Югославия, според който, ако парите, изразходвани за ударите, бяха изхарчени за инфраструктурни проекти, войната можеше никога да не се състои?
РА: Мисля, че имаше военна намеса заради поведението на Слободан Милошевич, който предизвика кризата. Следователно само промяна в неговото поведение може да сложи край на конфликта. Не съм убеден, че с икономически средства някой можеше да накара Слободан Милошевич да действа по друг начин. Както госпожа Мадлин Олбрайт каза, историята е показала, че Слободан Милошевич е скланял пред исканията на международната общност само след употребата на сила. Историята от последните десет години доказва, че този индивид разбира само от това.
ВД: Това е интересен въпрос, но реалността е точно обратната. С други думи, веднъж след като в региона бъде постигната стабилност, тогава ще имате възможността да привличате икономически проекти и икономическа подкрепа. В момента събитията имат отрицателно въздействие върху целия регион и върху потенциалните инвеститори, т.е. зависимостта е точно обратната на тази във въпроса.
Имиджът и популярността на НАТО вероятно ще пострадат както в страните, наскоро влезли в пакта, така и в страните - евентуални бъдещи членки. Как смятате да се справите с тази промяна на отношението към НАТО?
ВД: Не съм съгласен с констатацията, че отношението към НАТО е разклатено. Това е и една от причините, поради които сме тук. Имаме няколко аргумента за присъствието си в Косово. Първият е управление на стабилността в тази част на Европа. Имаме интерес от изкореняването на хуманитарната криза и справянето с нея. Имаме обаче интерес от демонстрацията на нашите сериозни намерения, надеждността на НАТО и на нашите институции. Мисля, че направихме точно това. Първо заплашихме Милошевич със сила през октомври, той после се извъртя и наруши договореностите. Това оказа решаващо значение. По това време успяхме да изпратим международни наблюдатели. Изглеждаше сякаш се движим в посока на постигане на стабилност в Косово. През януари НАТО отново заплаши с употреба на сила срещу Белград и отново си помислихме, че в Рамбуйе ще договорим уреждането на конфликта. Там обаче забелязахме, видяхме и оценихме, че представителите на режима в Белград не преговарят добронамерено. Тогава се случиха две неща. Докато уж преговаряше, Белград концентрираше огромен брой войска и полиция във вътрешността на Косово и около него. За нас стана ясно, че тези действия не могат да са част от някаква бъдеща договореност. Тези две неща подтикнаха НАТО към действие. Режимът в Белград отказа да преговаря сериозно в Рамбуйе, отказа да приеме споразумението или дори сериозно да дискутира по него. Точно заради това предприехме действията си. Тук става въпрос за надеждността и доверието в НАТО и затова мисля, че по този начин НАТО трупа положителни точки.
Като заключение искам да допълня, че ние оценяваме позицията на българското правителство по време на кризата, като имаме предвид, че това е трудно време не само за България, но и за всички нас. Ние вярваме, че позициите и решенията, които взехте, бяха много, много смели и в много сложна обстановка. Мога само да повторя това, което Роналд Асмъс каза по-рано: ние наблюдаваме страните дори и ако не са членки на евроатлантическите структури като ЕС и НАТО. Ние искаме те да се държат като членове на цивилизованата част на международната общност, като членове на ЕС и НАТО. И от това, което сме видели, България се държи точно така.
