Япония все още търси дъното
И тазгодишният априлски "Тукан" пропусна да освежи Япония. Прашни останаха и азиатските й съседчета. За това пък за трета поредна година свежият полъх на пролетния "Тукан" се усети в Съединените щати. "Какво пък толкова? Природа! ", философски би отминал сушата азиатецът в очакване на следващия "Тукан".
"Тукан" не е поредното азиатско тайфунче, а проучване на централната банка на Япония за бизнесклимата в страната, което се публикува на всеки три месеца, а това означава, че философският подход към него не е най-добрият. Още повече че априлският "Тукан", израз на бизнеснастроенията през първите три месеца на годината, е качествено различен от всички останали "туканчета". Краят на финансовата година (31 март) и особеностите на японското счетоводство предразполагат правителство, правителствени структури и акционерни дружества към агресивни борсови операции, нерядко в разрез не само със здравата финансова логика, но и с финансовото законодателство, включително смразяваща кръвта на акционерите счетоводна акробатика.
Правителството чрез инвестиционния фонд на пощите и Агенцията за гарантиране на депозитите в банковата система си закупи книжа на банките с част от парите, събрани от емисиите на правителствени облигации с общ номинал през последната година от близо 1 трилион долара. Публичните компании на свой ред свиха акционерната си база (изкупуване на собствени ценни книжа). Всичко това с едничката цел да бъдат повишени цените на финансовите активи към 31 март, отчитани в счетоводните баланси на японските компании по текуща стойност. Познаващите японския финансов и валутен пазар в последните два месеца на финансовата година спекуланти също влязоха в играта с откриването на дълги позиции на фондовия пазар - покупки на японски финансови активи с последващи продажби към края на март и веднага след това.
В крайна сметка инфлираните цени на финансовите активи сведоха до минимум записванията с червено в балансите на японските компании. Публикувани в местната преса седмици по-късно, те няма да имат много общо с тогавашното финансово състояние на компаниите.
И когато след подобни усилия песимизмът преобладава в очакванията на 10 хиляди компании, достатъчно представителни, за да влияят в краткосрочен план върху борсовите котировки, доходността на държавните ценни книжа и цените, искани от чуждите собственици на финансов ресурс, прагматичният подход надделява. Проучването на японската централна банка, относително независима от правителството едва от година насам, съгласно утвърдилите се в глобален аспект връзки правителство - централна банка се обобщава в три индекса. Ключовият, дифузионен индекс, формиран от разликата между очакващите благоприятни и неблагоприятни за бизнеса макро- и микропоказатели, е минус 47. Тоест на всеки 100 компании, които залагат на икономическото оживление на Япония, съответстват 147, за които дъното все още не е достигнато. Съотнесен спрямо стойността му за последното тримесечие на миналата година, индексът е с 2 пункта по-близо до нулата. За толкова явно стигнаха всички мартенски напъни. Според икономическата интерпретация на индекса ниво от плюс 50 и повече говори за икономическа експанзия. В противен случай пътят надолу продължава.
Оставен сам на себе си бизнесът е принуден да свие рязко капиталовите си разходи и да наруши една от японските традиции - доживотните трудови договори. Два разнопосочно действащи върху икономиката на страната фактора с еднакви социални последици - увеличаване на и без това рекордната в последните 50 години безработица от 4.6% почти двойно до средата на следващата година. За разликата от ограничаването на инвестициите, проявление на зараждащата се дефлация (устойчиво понижаване на цените), водеща до по-високи реални лихви и оттук до въздържане от ползване на кредити и неблагоприятната конюнктура на капиталовия пазар, което ще има негативен ефект върху бъдещия БВП, увеличаването на безработицата най-после ще създаде еластичен трудов пазар. Едно от условията за икономически растеж в средносрочен и дългосрочен аспект.
Бедата обаче е в това, че Япония реши да променя начина на правене на бизнес едва сега, когато фискът изчерпа възможностите за разсрочване на социалната цена на реформата във времето, а централната банка, ангажирана с устояване на политическата си независимост, не забелязва необходимостта от разхлабване на монетарната политика. Всяка допълнителна йена, набрана чрез емисия на правителствени облигации и непоследвана от отпускане на монетарната политика, ще оскъпи неприемливо обслужването на вътрешния дълг - изпреварването на предлагането от търсенето ще свали цените на дълговите книжа, респективно ще повиши доходността им.
В очакване на още по-лошото потребителите предпочитат да спестяват повече, но не във формата на банкови депозити - почти нулевия прираст върху ресурса, депозиран в банковата система, не успява да компенсира страха от евентуален колапс на банковата система. Нито пък в местни ценни книжа, които се радват на популярност през едва два месеца от годината. Парите се разпределят между пенсионните фондове, ориентирани предимно към американски правителствени облигации и дюшеците на японците. Когато вътрешното потребление в Япония формира 60% от БВП на страната, склонността на потребителите към непотребяване обрича на неуспех всякакви временни правителствени схеми за стимулиране на икономически растеж - безплатни ваучъри до 60 хиляди йени (500 долара) годишно за всяко домакинство, намаляване на подоходните данъци, реализиране на инфраструктурни проекти, попълване на капиталовата недостатъчност на банковата система с бюджетни средства.
Очевидно е, че при една икономически слаба Япония, макар и все още втора световна икономическа сила, азиатските тигърчета ще си ръмжат като обикновени домашни котки. Има и доволни от последния "Тукан" - Съединените щати. До момента, в който останалият финансов свят е на колене, американските борсови индекси ще гонят небето, консуматорското начало на американците ще движи още по-силно икономиката им напред, а теоретиците - американските, ще трупат база, за да доказват съществуването на нов икономикс, непознаващ обратната връзка между високата икономическа активност, съответстваща на максимална заетост, и инфлацията.
Явно дъното за Япония е все още доста под текущото й ниво. Отрицателните стойности на дифузионните индекси ще продължат да присъстват в поне още 8 "туканчета" и 2 "тукана". По-важното е обаче, че е намерена вярната посока.
Накратко
"Лоджик инвест уочес", Лондон, купи 80% от капитала на "Балкан холидейз интернешънъл" ЕАД. Договорът, сключен между купувача и Агенцията за приватизация, е на стойност 410 хил. долара при цена на една акция в рамер на 20.371 долара. Половината от сумата е преведена в брой при подписването, а остатъкът е платим в книжа по дълга на страната или други законни платежни средства до 16 май т.г. Приватизираното дружество извършва туристически услуги в страната и в чужбина. Новият собственик се е ангажирал да инвестира 1.5 млн. долара през следващите три години.
Работническо-мениджърското дружество "Зебра 2000" АД купи 75% от капитала на "Зебра" ЕАД, Искър.
Финансовият министър Муравей Радев подписа през изминалата седмица заповеди за прекратяване чрез ликвидация на "ГОРУБСО - Мадан" ЕАД и "ГОРУБСО - Рудозем" ЕАД. Маданското дружество е приключило 1998 г. със загуба в размер на 3 млрд. лв., а "ГОРУБСО - Рудозем" е отчело 2.1 млрд. лв. загуба. И двете дружества са в списъка за финансово оздравяване.
Акционерите на "Плевенски цимент" гласуваха на общо събрание увеличение на капитала на дружеството под условие - от 171 млн. лв. на 750 млн. лв. Новите 578 751 акции с номинална стойност 1000 лв. ще бъдат придобити от мажоритарния собственик на "Плевенски цимент" - гръцката "Титан". Така "Титан" става собственик на 96% от капитала на предприятието. От ръководството на плевенското дружество съобщиха, че "Титан" е закупил акциите на австрийската компания "Кирхдорф", която притежаваше 1.39% от капитала на "Плевенски цимент". Общото събрание е взело решение цялата нетна печалба в размер на 3.6 млрд. лв. да бъде реинвестирана.
Една оферта е подадена за 38.73% от капитала на "Емка" АД, Севлиево, в рамките на определения от Агенцията за приватизация срок. Фиксираната от агенцията начална цена за миноритарния пакет е 2.4 млрд. лв. Предприятието произвежда проводници.
Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) съобщи, че 17 души са издържали изпита за брокери на ценни книжа. Изпитът е трети поред, а явилите се са 81 души от общо 88 допуснати. Изпитната комисия включваше Димитър Димитров, зам.-председател на КЦКФБ, Бистра Боева, член на КЦКФБ, Стоян Александров, Ангел Калайджиев и Иванка Петкова.
Накратко
Световната банка (СБ) предупреждава, че има опасност от задълбочаване на кризата за нововъзникващите пазари. Това се твърди в доклада на банката за глобалното развитие на финансите (издание 1999 г.). Очакванията на финансовата институция са, че през 1999 г. средните темпове на растеж в развиващите се страни и страните в преход ще спадне до 1.5%. За сравнение, средният растеж през 1998 г. е 1.9%, а през 1997 г. е бил 4.8%. В доклада на банката се казва, че потоците от международните капиталови пазари към развиващите се страни са намалели до 72 млрд. долара през миналата година, при положение че през 1997 те са възлизали на 136 млрд. лв. Според експертите на СБ възстановяването в развиващите се страни и страните в преход ще бъде забавено. Причината за това забавяне е фактът, че глобалната криза е откроила по-отчетливо вътрешните проблеми на тези икономики, а това безспорно намалява доверието на инвеститорите.
Кандидатите за участие в приватизацията на пловдивската банка "Хеброс" са около десет на брой, съобщиха източници от Банковата консолидационна компания. По предварителни планове потенциалните инвеститори в "Хеброс" трябваше да влязат за предварителен оглед на банката в края на март, но те все още не са допуснати там. Причината е, че преди това одиторската фирма "Делойт и Туш" трябваше да е готова с одита на "Хеброс" за 1998 г., но тя до четвъртък, 8 април, не е предоставила доклада си. Забавянето е заради решения едва преди седмица въпрос за необлагане на провизиите на търговските банки, коментираха от БКК.
Банките, които изплащаха по-големите обеми от влогове на гражданите от фалирали банки, ще бъдат засегнати сериозно, ако трябва да правят вноски върху този ресурс във Фонда за гарантиране на влоговете, обясни шефът на ЦКБ Стоян Александров. Според него това ще засегне най-вече Булбанк, ЦКБ, ДСК и в по-малка степен "Пощенска". По Закона за гарантиране на влоговете банките трябва да внасят във фонда 0.5% върху влоговата база (включваща привлечените средства в левове и валута с известни изключения). "В договора ми с БНБ и с финансовото министерство за изплащане на влоговете нямам такъв ангажимент за този ресурс", коментира г-н Александров. Ако това се наложи, ЦКБ ще трябва да плати между 600 млн. лева и 1 млрд. лева, обясни той. Банките бяха освободени от вноска за този депозит, докато в актива им не бяха прехвърлени гаранционни държавни ценни книжа, но след това трябва да направят отчислението, тъй като тези средства са част от влоговата база, коментираха от Фонда за гарантиране на влоговете. По силата на Закона за гарантиране на влоговете гаранционният фонд се обръща към БНБ при спорни въпроси, тъй като изпълнението на самия закон е възложено на БНБ, коментира шефът на фонда Милети Младенов.
И през март НСИ отчете дефлация. За третия месец на годината инфлацията е минус едно на сто. Причина за това е намаляването на цените на хранителните стоки с 2.3 на сто и на нехранителните стоки с 0.6 на сто. Увеличение на цените се отчита при услугите 0 0.8 на сто и в общественото хранене с 0.3 на сто.
Закъснелите плащания вече не са изключение, а правило
През последните месеци доста от купувачите по приватизационни сделки забравят да платят. Те или внасят част от цената при подписването на приватизационния договор и просрочват плащането на остатъка, или финализират сделките, но отлагат подписването, защото не могат да платят първата си вноска. Тенденцията на закъсняване и неплащане означава, че нараства делът на некачествените и недостатъчно платежоспособни купувачи, а сериозните инвеститори се отдръпват. Липсата на плащания всъщност е един от показателите за липса на успехи в раздържавяването.
Чиновниците от приватизиращите ведомства се опитват да обяснят закъснелите плащания с кризата в Косово и с това, че купувачите изчакват разрешението на конфликта, за да платят. Това обаче не обяснява случаите, в които инвеститорът е българска фирма или работническо-мениджърско дружество (РМД). В повечето случаи приватизиращите органи предпочитат да изчакват нередовните платци, вместо да развалят сделките или да обявят ново набиране на оферти - в случаите, когато изобщо няма подписан приватизационен договор.
През изминалата година (според отчета за изпълнението на програмата за приватизация) имаше само шест развалени сделки - за "Габровница" АД, с. Горно Сахране (с продавач Агенцията за приватизация), за "Прогрес" ЕООД, с. Долни Главанак (продавач - земеделското министерство) и четири сделки за обособени части от "Златни пясъци" АД (продавач - Министерството на търговията и туризма). И шестте сделки бяха прекратени заради неплащане. Като се имат предвид недостигът на ресурс за плащане в приватизация (независимо от навлизането на компенсаторните записи като ново платежно средство) и отдръпването на външните капитали от България и от региона, през тази година се очаква развалените сделки да бъдат значително повече.
Най-фрапиращият случай на неплащане е за "Русенска корабостроителница". Високопоставени служители на Агенцията за приватизация неофициално се оплакаха, че купувачът по сделката - Русенско корабостроително мениджърско дружество (РКМД - Rousse Shipyard Beteligungsgesellschaft) с регистрация в Германия, демонстрира "типично циганско поведение". Възмущението на агенцията идва от това, че РКМД с месеци отлагаше сключването на договора, докато държавата не опрости данъчните задължения на корабостроителницата. Когато това най-сетне стана в началото на годината (бюджетът отпусна финансиране, което веднага се върна под формата на изплатени данъчни задължения), РКМД сключи договора и внесе 20% от цената в размер общо на 1.614 млн. долара. Остатъкът трябваше да бъде издължен до 29 март, но до края на изминалата седмица (9 април) купувачът не беше платил. Според добре осведомен източник, близък до управлението на корабостроителницата, РКМД бави плащането, защото не може да договори банков кредит за финансиране на сделката. Заради недостатъчност на средства на новия собственик корабостроителницата не разполага с достатъчно оборотен капитал, за да изпълнява поръчките си, а работниците не са получавали заплатите си от началото на годината.
Другото голямо закъсняло плащане е по сделката за "Свилоза" - Свищов. Купувачът, консорциум между регистрираното в Делауеър дружество "А.Р.У.С." и РМД "Свилоза 2000", плати в брой 2.1 млн. долара в деня на подписването на договора, а остатъкът в размер на 4.9 млн. долара трябваше да бъде издължен чрез непарични платежни средства също до 29 март (от тях до един млн. долара в инвестиционни бонове). Според пресцентъра на АП купувачът е обещал да плати в най-скоро време, като основната част от вноската се очаква да бъде издължена чрез компенсаторни записи.
"Имаме десетки договори, които са парафирани от министъра, но купувачите не идват да ги подпишат. Никой не казва защо, но според мен нямат пари", заяви пред "Капитал" експерт от промишленото министерство. По закон сделките, договорени чрез търгове и конкурси, трябва да се подписват до 14 дни след приключване на работата по проектодоговора, а сделките на АП, които трябва да бъдат одобрявани от надзора - до 30 дни. В повечето случаи обаче приватизиращите органи не нарушават закона с отложеното сключване на сделките, защото повечето са договорени чрез преговори с потенциални купувачи, а за този метод не е предвиден срок за подписване на приватизационния договор.
Вероятно заради липсата на средства на купувачите се отлагат няколко от най-големите сделки, подготвени от Агенцията за приватизация - например за миннообогатителното предприятие "Асарел - Медет" и за металургичния комбинат "Промет". Друга отложена сделка - тази за курорта "Русалка", изненадващо приключи с подписване на приватизационния договор минути преди изтичане на крайния срок - работния ден на 8 април. Избраният купувач на "Русалка" "АКБ Корпорация", спечели сделката чрез търг с явно наддаване в средата на март и според решение на надзора на АП трябваше да сключи договора до 2 април. Веднага след търга представител на посредника "Райфайзен инвестмънт" прогнозира, че бившият приватизационен фонд няма да плати. Заради липсата на средства на купувача надзорът удължи срока за сключване на сделката (съответно за плащане на първата половина от цената). Според официалното съобщение на АП "АКБ Корпорация" е внесла половината от цената на курорта (2.01 млн. долара) в деня на подписването, а останалата част трябва да издължи в 30-дневен срок, тоест все още не е късно да се сбъдне прогнозата, че купувачът може и да не плати.
Един от фрапантните случаи на отложена продажба - сделката за "Асарел - Медет", беше посочена наскоро от изпълнителния директор на АП Захари Желязков като типичен пример "как купувачът (РМД "Асарел инвест" - бел. ред.) може да изчезне за неопределено време". Официално причината, която се посочва за отлагането, е липсата на оценка за миналите екологични щети в района на предприятието. Докато подобна оценка не бъде готова, купувачът се опасява, че може да бъде принуден да плаща нещо, без да е длъжен, съобщи Желязков. Затова агенцията е удължила срока за сключване на договора за "Асарел - Медет" до 16 април. Според запознати по-сериозната причина за отлагането отново е липсата на средства за сделката. Предвиждаше се финансирането да бъде предоставено основно от австрийската фирма "Фьост Алпине", която по условие трябваше да е придобила мажоритарния пакет от "Асарел инвест" към датата на сключване на договора за медообогатителния комбинат. Досега обаче няма информация това да се е случило. Купувачът на "Асарел - Медет" трябва да плати в брой 300 хил. долара в деня на подписване, след това в 14-дневен срок - още 129 хиляди долара в брой, а до 30 дни от сключването - един млн. долара чрез компенсаторни записи или дългови книжа.
Третата най-отлагана сделка е продажбата на "Промет". По тази продажба, противоположно на случаите в промишленото министерство, приватизационният договор е подписан от купувача "Нева холдинг", но не и от агенцията. Приватизационното ведомство обяви, че ще подпише, когато купувачът преведе средствата, дължими в деня на сключване на сделката. Цената на мажоритарния пакет от "Промет" е 1 025 500 долара, като в деня на подписването вероятно ще трябва да бъдат платени 20% от тази сума според обичайната практика на АП.
Уроци за развиващите се страни
Дългосрочният приток на капитали към развиващите се страни е намалял с 19 на сто през миналата година, сочат данните от последния доклад на Световната банка. Размерът на спада, от 338 милиарда долара през 1997 г. до 275 милиарда долара за миналата година, се равнява приблизително на размера на икономиките на Ирландия, Египет или Украйна. Дори това сравнение не показва истинското измерение в спада на капиталовложенията. Тук не е включено свиването на т.нар. горещи пари или краткосрочния капиталов поток. Не е отбелязано и най-драматичното свиване в притока на капитали в резултат на кризата в Русия през август миналата година. Само през втората половина на 1998 г. новото финансиране на развиващите се пазари чрез издаване на облигации и външно кредитиране спадна наполовина на нивата от първото шестмесечие.
Тези трусове на международните финансови пазари имаха широко отражение. По принцип е твърде рисковано да се правят икономически прогнози за развиващия се свят. Но хаосът през последните 21 месеца прави тази задача още по-трудна. По всеобщо мнение перспективите за растеж на развиващите се икономики са доста по-мрачни, отколкото са били досега.
Изданието Global Development Finance (годишният доклад на Световната банка, който проследява притока на капитали към развиващите се пазари) предвижда среден растеж от 1.5 на сто за развиващите се и икономиките в преход през 1999 г. - най-ниското ниво от периода на световната рецесия през 1982 г. Това контрастира силно на фона на голямото нарастване от 4.8% през 1997 г., преди да бъде усетено пълното въздействие на азиатската криза. Тази стойност е с цял процент по-ниска от предвижданите в края на миналата година нива. Много държави, включително от Латинска Америка, бившите съветски републики и дори някои страни, износителки на петрол в Близкия изток и Африка, се сблъскват със стагнация и спад на производството. Източноазиатските държави отбелязаха 7.7 на сто спад на производството за миналата година.
Някои страни като САЩ се радват на ниска инфлация заради падащите цени на стоките, а в същото време много бедни държави, които зависят предимно от износа на стоки и суровини, бяха почти разорени. Трети откриха, че икономическите им перспективи са силно намалели, след като растежът в световната търговия за миналата година бе едва 4.6 на сто за разлика от 9-те процента нарастване през 1997 г. В доклада на банката се подчертава и друга смущаваща тенденция. Помощта за развитие се свива до най-ниските си нива от 50 години насам. Помощите от богатите донори е паднала на 33 милиарда долара в световен мащаб - по-малко от четвърт процент от комбинирания БВП на индустриалните държави. Това прави 38% намаление за последното десетилетие. В друго изследване на Световната банка се посочва, че в момента помощите са крайно необходими, тъй като имат положителен ефект при преодоляването на бедността. По някаква тъжна ирония помощите се свиват точно когато намалява и притокът на капитали. А това прави нуждата от външно подпомагане още по-голяма.
Много уроци могат да бъдат извлечени от сегашното неблагоприятно развитие на световните финансови пазари. Например от петте най-големи развиващи се страни само Индия и Китай, двете държави с устойчив прираст през 1998 г., избраха по-селективен подход при либерализацията на финансовия сектор.
Последните изследвания показват, че бързата либерализация на капиталовия пазар в страни със слаби финансови институции често носи големи рискове. В същото време не може да се твърди със сигурност, че подобен ход би довел до растеж. Напротив, Global Development Finance показва, че потоците от директни чуждестранни инвестиции са показали по-голяма стабилност, падайки съвсем леко през миналата година - от 163 на 155 милиарда долара. Тези инвестиции предоставят достъп до пазарите, технологиите и човешкия ресурс. Развиващите се държави ще просперират, ако докажат, че макроикономическите им показатели са стабилни, а нормативната база е надеждна. Така те ще могат да привличат преки инвестиции, които биха оптимизирали техните икономики.
Когато избухна азиатската криза, мнозина побързаха да обвинят кредитополучателите. С течение на времето се появи доста по-балансирано обяснение. За всеки ползвател на кредит има кредитна институция, която също носи отговорност, ако неблагоразумно отпуска пари. Лишената от финансова логика експанзия на кредитодателите бе опорочена както заради слабите гаранции за връщане на средствата, така и заради неадекватното и неподходящото финансово законодателство в развиващите се страни. Като резултат фирмите в тези страни получаваха примамливи оферти за заеми, които "не бяха за изпускане".
Съществува опасност обаче правителствата и хората на бизнеса да си извлекат грешни поуки от тези събития. Една от тях е предпазливото оттегляне от реалните възможности, които предоставя присъединяването към глобалната икономика. Вместо да допускат тази грешка, важният урок тук е, че много внимателно трябва да се предприемат рискове, свързани с нестабилния капиталов пазар, цените на стоките и валутните курсове. А политиката, която трябва да отговори на динамиката на тези външни условия, трябва да бъде изработена съвместно от съответното правителство и частния сектор. Доброто корпоративно управление би помогнало за развитието на капиталов пазар, който по-добре ще разпределя рисковете. Създаването на мрежа за сигурност ще предпази бедните от разрушителното въздействие на кризата. Но международната общност трябва да признае, че дори в индустриалните държави малкият бизнес често разчита на заемите. Застраховките срещу безработица са слаби в областта на земеделието и сред малките собственици, сектори, които са твърде значими в развиващите се страни.
Нестабилните пазари са неизбежна реалност и развиващите се страни трябва да се научат да се справят с тях. Трябва да бъде провеждана политика за стабилизиране на икономиката и да се тушират най-неприятните отражения на финансовата нестабилност. Крайно наложително е правителствата в развиващите се страни да са наясно с различните форми на управление на финансовите пазари, които, ако не бъдат прилагани правилно, могат да влошат колебанията на пазара.
Междувременно се увеличава нуждата от финансови помощи. Частният капитал и по-специално преките чужди инвестиции създават работни места. Но с помощите се строят училища и болници, за да бъде сигурно, че здрави и образовани хора ще попълнят новите работни места.
Джоузеф Стиглиц е главен икономист и старши вицепрезидент на Световната банка във Вашингтон, статията е предоставена за едновременно публикуване във в. "International Herald Tribune" и в. "Капитал"
Сделката за "Петрол" остава уравнение с много неизвестни
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица за втори път отложи решението по сделката за "Петрол". Формалната причина този път е, че изпълнителният директор на агенцията Захари Желязков е в отпуск и няма кой да внесе предложение за изхода от сделката. "Членовете на надзора сами решават кога да заседават, въпросът е там, че половината ги няма", заяви самият Желязков пред "Капитал". По неговите думи няма пречка надзорът да вземе решение как ще продължи приватизацията на "Петрол" веднага след Великден.
Според източник, близък до агенцията, отлагането се дължи на неразбирателство между членовете на надзора и на липсата на категорично правителствено решение как да продължи приватизацията на "Петрол". Първия път, преди близо месец, надзорният съвет не взе решение по сделката за дистрибуторската мрежа с мотив, че не разполага с анализ на пазара на горива и на евентуалното отражение на продажбата на "Петрол" върху тази на Нефтохим. Тогава надзорниците изискаха анализа в двуседмичен срок от посредника по сделката - консорциум между "Артур Андерсен" и "Кредитанщалт инвестмънт банк". Посредникът предаде доклада предишната сряда, 31 март, но редовното заседание на надзора беше изтеглено ден по-рано и в дневния му ред изобщо не фигурираше сделката за "Петрол". "Докладът беше представен на членовете на надзора, но те нямаха време да се запознаят с него. Той отговаря на очакванията и е достатъчна база за вземане на решение", заяви по този повод Захари Желязков.
Според високопоставен служител на агенцията внесеният доклад на "Артур Андерсен" не съдържа конкретно предложение, а разглежда няколко варианта на решение и последиците от тях. Според анализа на посредника от сделката има два изхода, при които не се нарушава процедурата и закона - или "Юкос петролиум България" да бъде избран за купувач, или да бъде обявено ново набиране на оферти за "Петрол". Не се изключва и трети вариант - надзорът да предпочете другия конкурент с по-ниска цена - "Международен консорциум", но в такъв случай агенцията поема риска да бъде съдена от отхвърления "Юкос петролиум България".
Ако надзорът избере първия вариант - да определи "Юкос петролиум" за купувач, лесно ще се аргументира, че това е по-добрата оферта. Варненската фирма, за която се смята, че представлява интересите на съмнителния руски бизнесмен Майкъл Чорни, предложи в открито наддаване за "Петрол" цена 52 млн. долара срещу 50 млн. долара на "Международен консорциум". Надзорът може да се позове и на това, че след наддаването посредникът "Артур Андерсен" внесе доклад с предложение "Юкос петролиум" да бъде избран за купувач. Тогава Желязков не подкрепи резултата от импровизирания търг (макар че именно той е настоявал за него) и не внесе конкретно предложение пред надзора.
До този момент се смяташе, че решенията на Желязков облагодетелстват "Юкос петролиум". Обратно, Асен Дюлгеров, председател на надзора, беше против избирането на варненската фирма за купувач. Преди около два месеца той правеше неофициални заявления, че "Юкос петролиум" няма да бъде избрана за купувач, защото не е сериозен инвеститор. Българската фирма има доста противници и в другите ведомства, непряко отговорни за приватизацията на "Петрол". Те изказват опасения, че като купувач на дистрибуторската мрежа "Юкос" може да разори Нефтохим, като й постави неизгодни търговски условия. За да се избегне подобен вариант, посредникът е предложил в евентуалния договор с "Юкос петролиум" да влязат клаузи, които за определен период да запазват непроменени търговските отношения (включително като конкретни обеми на купени горива) между "Петрол" и Нефтохим. Намесата в търговски отношения чрез приватизационен договор обаче може да срещне съпротива, защото е непазарна мярка.
Ако надзорът избере ново набиране на оферти за "Петрол", може да обоснове решението си с традиционния аргумент, че предложенията са неудовлетворителни. Надзорниците не са длъжни да мотивират какво не харесват в отхвърлените оферти. Ползата от новото набиране е, че може да се достигне още по-висока цена, като този път се включи и "Лукойл" (след неуспешния опит да участва в сегашното наддаване). "Лукойл" би трябвало да даде най-малко цената от неотворената в АП оферта, която фирмата разгласи широко чрез пресата, а именно 61 млн. долара. Недостатък е, че сделката отново ще се отложи, а това не е в полза нито на купувачите, нито на държавата. Известно е, че дружествата в приватизация влошават състоянието си, няма сигурност кой ще участва в повторно наддаване, а многото опити за продажба на едно и също предприятие влошават имиджа на страната.
Някои наблюдатели на процеса доскоро смятаха, че новото набиране на оферти може лесно да се обоснове с недоказване на произхода на средствата на двата кандидат-купувача. "Юкос петролиум" обаче декларира пред АП, че ще финансира сделката с 25 млн. долара кредит от БНП - "Дрезднер банк", а останалите 27 млн. долара - от собствената си печалба за минали години. "Международен консорциум" от своя страна възнамеряваше да докаже средствата си чрез увеличаване на капитала на дружеството на 50 млн. долара (сума, равна на цената по сделката). Това трябваше да стане на общото събрание на акционерите на 25 март, но и досега от "Международен консорциум" отказват информация дали увеличението е гласувано или не.
Докладът на посредника подсказва възможност, при която надзорниците ще избегнат отговорността за решението. Достатъчно е те да обявят "Юкос петролиум България" за избран купувач, а впоследствие Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да забрани сключването на сделката с аргумента, че варненската фирма ще извършва "концентрация на стопанска дейност". По Закона за защита на конкуренцията условие за това е фирмата да има над 35% пазарен дял. Според анализа в доклада на посредника "Юкос", ако придобие "Петрол", ще контролира точно 50% от пазара на горива на едро (данните са въз основа на пазарна информация от 1998 г., обобщена за продажбите на бензин и дизел, като според тях "Юкос" държи 19%, а "Петрол" - 31%). Досега КЗК е разрешила в полза на приватизацията всички сделки, за които е била запитана, независимо от съмненията за монопол на купувачите. Независимо от проявената досега толерантност обаче няма пречка "Петрол" да бъде първата спряна от КЗК сделка. Решението на комисията може да бъде предопределено, ако изпълнителната власт вземе неофициално решение за ново набиране на оферти.
Третият вариант - да се избере за купувач "Международен консорциум" (смесено дружество с равно участие на "Петрол холдинг" и австрийската компания "О Ем Ви"), според посредника не е за препоръчване. Вариантът е допустим, ако АП поеме риска да бъде съдена от отхвърления купувач "Юкос петролиум". Изборът на "Международен консорциум" щеше да бъде лесен преди откритото наддаване с единствен критерий цената в брой. Според източник от АП преди последния етап обаче анализът на посредника е показвал, че офертата на Юкос е по-добра във финансовата си част, а тази на "Международен консорциум" - в техническата.
В такъв смисъл, ако сега предпочитанията на правителството и на АП са на страната на консорциума, откритото наддаване беше грешка. Още преди то да се проведе, наблюдатели на сделката прогнозираха сигурна победа за "Юкос петролиум", защото конкурентът "Международен консорциум" има относително нисък лимит за участие. Причината е, че бившият приватизационен фонд "Петрол" трудно би събрал средства да финансира своята част от сделката, особено ако цената надхвърли 50 млн. долара. За другия съдружник, "О Ем Ви", се смята, че няма интерес да купи "Петрол", а да създаде собствена верига бензиностанции. С това се обяснява защо австрийската компания също не беше склонна да участва в опит за покачване на цената над тази на "Юкос петролиум".
Именно този въпрос държавните чиновници смятат за решаващ за крайния изход по сделката за "Петрол". От анализа на посредника обаче следва, че двете сделки не са пряко зависими една от друга и че продажбата на мрежата и на рафинерията на един и същ или на различни инвеститори не е единствено определяща за държавната изгода. Идеята на доклада е, че правителството трябва да реши дали предпочита веднага сигурната сделка (тази с "Юкос петролиум" за "Петрол"), или я жертва заради очакванията за две по-добри, но несигурни сделки в бъдеще - за "Петрол" и Нефтохим с евентуален общ купувач. Ако надделее сигурността, тогава най-разумен е сценарият с избора на "Юкос" и прехвърляне на отговорността за крайното решение върху КЗК. Ако, напротив, правителството заложи на очакваната изгода от пакетната сделка, ще има ново набиране на оферти за дистрибуторската мрежа. Тогава се очаква посредникът да предложи срокът за предложения за "Петрол" да съвпадне с вече обявения за Нефтохим - 7 юни.
Тримата зам.-министри Едит Гетова (на промишлеността), Александър Тасев (на търговията) и Кирил Ананиев (на финансите), които са в борда на Нефтохим, са заявили пред надзора на АП, че рафинерията трябва да се продава преди или заедно с "Петрол". Идеята е, че потенциалният купувач на рафинерията може да поиска да придобие и бензиностанции. Така има шанс за "Петрол" и Нефтохим да бъде постигната по-висока обща цена.
От гледна точка на посредника отново има елегантно решение - ако потенциалният купувач на Нефтохим държи да продава и на дребно, правителството може да му предложи заедно с рафинерията и 35 подбрани терена за строеж на бензиностанции. Посредникът вече е информирал потенциалните купувачи за тази опция. Аргументът е, че и без това купувачът на рафинерията не би имал интерес към всичките 450 бензиностанции на "Петрол".
"Албена инвест холдинг" отчита 3.3 млрд. лв. печалба за 1998 г. "Албена инвест холдинг" АД, бивш приватизационен фонд "Албена инвест", отчита 3.3 млрд. печалба за 1998 г., съобщиха от ръководството на холдинга. "Дивидент за 1998 г. ще бъде разпределен, но преди изготвянето на консолидирания баланс не можем да се ангажиране с конкретно предложение", каза за "Капитал" Лидия Шулева, изпълнителен директор на холдинга. Миналата година "Албена инвест" разпредели дивидент в размер на 622 лева на акция.
Според предоставения в комисията по ценни книжа годишен отчет приходите на холдинга от дивиденти от дъщерните дружества за 1998 г. възлизат на 925 млн. лева. Холдингът е финансирал предприятията от стратегическия портфейл с около два млрд. лева, като преобладава оборотното пред инвестиционното финансиране.
"В началото на миналата година приключихме с оформянето на стратегическия си портфейл", каза Шулева. Дружествата, в които холдингът има мажоритарно участие, са "Соколец Боровец" (55% от капитала), "Албена Автотранс" (58%), "България 29" (57%), "Пишещи машини" (51%), "Добруджански текстил"(58%), "Бряст Д" (78%) и др. Оставането на заварените управленски екипи беше в зависимост от изпълнението на съгласувани с нас планове, обясниха от ръководството. Общо 100 млрд. лева е оборотът на предприятията от портфейла, от които над 10 млрд. лв. е печалбата. Намеренията са повечето от тях да бъдат реинвестирани обратно в предприятията.
Намеренията на холдинга са да участва в продажбата на остатъчни държавни дялове от предприятия, в които вече има дялово участие. "Един от най-големите проблеми пред преструктурирането на нашите предприятия беше ниската производителност на труда и проблемите, които ни поставя трудовото законодателство", обясниха от управленския екип. С цел подобряване на маркетинга сме влезли във връзка с френски и немски консултантски фирми, които работят върху маркетинга на продукцията на нашите предприятия. "Една от най-големите пречки пред сериозни инвестиционни проекти с чуждестранно участие е липсата на фондове за финансиране на самите проекти, тъй като дори самото им изработване означава големи разходи за нас", заявиха от холдинга.
Варненската корабостроителница все пак ще бъде обявена в несъстоятелност
През изминалата седмица искът за обявяване на "Варненска корабостроителница" в несъстоятелност беше внесен в съда, съобщи за "Капитал" член на ръководството на дружеството. До няколко дни се очаква Варненският окръжен съд да се произнесе. Засега не е ясно дали евентуалното решение за обявяване в несъстоятелност на корабостроителницата ще бъде последвано и от решение за прекратяване на дейността. Според председателя на надзорния съвет на корабостроителницата Никола Бояджиев подаденият иск не предвижда това. Съдът обаче има право да заповяда незабавното затваряне на цеховете, ако прецени, че с продължаването на дейността си "Варненска корабостроителница" може да увреди масата на несъстоятелността.
През изминалата седмица окончателно стана ясно, че "спасителната идея" Експресбанк да стане собственик на единия от двата недостроени 42 000-тонни кораба срещу отписване на нейни вземания за 10.2 млн. долара не може на практика да бъде осъществена. В началото на седмицата се състоя среща на ръководството и синдикатите в корабостроителницата с правителството. На срещата процедурата по несъстоятелност е била посочена от правителството като единствен изход за спасяване на корабостроителницата по примера на плевенската рафинерия "Плама". "Най-доброто решение е ръководството и работниците да разберат и приемат мнението на правителството за обявяване в несъстоятелност, за да може предприятието да излезе бързо от несъстоятелността, да се намери стратегически инвеститор и да има бъдеще корабостроенето във Варна", е заявил на срещата с корабостроителите и синдикатите министър-председателят Иван Костов. Този пример обаче се оказа не особено подходящ, тъй като само ден след това стана ясно, че плевенската рафинерия е спряла производство поради липса на суровини и работниците са спрели експедирането на готова продукция в знак на протест срещу неизплатените си заплати за март.
Според Марин Маринов, зам.-министър на промишлеността, в преходния период на "Варненска корабостроителница" ще бъде помогнато с поръчка за изработване на три кораба за параходство "Български морски флот" с надеждата това да осигури работа на работещите в дружеството, докато траят юридическите процедури. Според него в период от шест месеца до една година може да се излезе от сегашната кризисна ситуация и да има предприятие, освободено от сегашните дългове.
Срещата на правителството с представителите на корабостроителите и синдикатите се състоя след продължителни и активни протестни действия на двете най-големи синдикални организации в завода - КНСБ и "Подкрепа". Те протестираха чрез шествия, блокиране на Аспаруховия мост във Варна и железопътни линии. Тези действия обаче бяха обявени от местните органи на МВР за противозаконни и двама от лидерите на синдикатите са били задържани, съобщи източник от ръководството на завода.
Синдикатите са измежду основните противници на обявяването на "Варненска корабостроителница" в несъстоятелност. Техен основен аргумент е наличието на интерес от страна на потенциални чуждестранни инвеститори, което дава шанс за спасяването на корабостроителницата. Досега за такива бяха споменавани японската фирма "Хитачи Зосен", шведски инвестиционен фонд и полска корабостроителница. Информация за конкретни действия от страна на някои от тези фирми обаче липсва. А от лондонския офис на "Хитачи Зосен" пък заявиха за "Капитал", че въпросът за купуване на "Варненска корабостроителница" не стои на дневен ред и никога не е стоял. "Ние дори не разполагаме с информация, че "Варненска корабостроителница" в момента се продава", каза г-н Камбара (Y. Kambara), шеф на европейския офис на "Хитачи Зосен" в Лондон. "След разговорите ни с г-н Василев (изпълнителен директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции - бел. ред.) проявихме интерес към продукцията на български производители на части за корабостроенето и смятаме в най-близко бъдеще да посетим България", допълни г-н Камбара. Той обаче отрече да е ставало дума изобщо за някакви техни намерения към корабостроителницата и заяви, че такъв въпрос дори не стои пред стратегията на компанията в обозримо бъдеще. Що се отнася до другите два потенциални купувача, за тях също липсва информация за предприети конкретни действия. "Досега нямаме никакви контакти или запитвания от страна на споменаваните фирми", казаха по този повод от ръководството на корабостроителницата.
Приватизиращите ведомства пак не изпълняват плана
Договорените плащания по приватизационни сделки през първото тримесечие на тази година са 117.6 млн. долара (близо 206 млрд. лв.), сочи обобщената справка на Агенцията за приватизация. Резултатът е почти 20% по-нисък от предвидения в програмата за приватизация за 1999 г. Там е записано, че през първото тримесечие се очакват договорени плащания в размер на 246 млрд. лв. По новата методика на АП от началото на тази година обобщената справка включва всички възможни сделки, дори и тези, които реално не допринасят за раздържавяването - като продажбите на преференциални акции, остатъчни пакети и сделки с наематели и работници (т.нар. раздържавяване по чл. 35 от Закона за приватизацията).
Сумата на договорените плащания по сделките на основните приватизиращи органи през първите три месеца на годината (включени са АП, промишленото, транспортното, земеделското и търговското министерство) всъщност е около 95 млн. долара, тоест доста под официалния резултат. Тази по-ниска сума се получава само въз основа на сделките за цели предприятия и обособени части (в сметката е включена само една сделка на строителното министерство - тази за циментовия завод "Вулкан" с цена 18.8 млн. долара поради отказ на ведомството да предостави списък на другите си сделки). Агенцията за приватизация има най-висока сума на договорените плащания - почти 40 млн. долара през първото тримесечие. Заради традиционно големия брой сделки с разсрочени плащания реалните приходи от сделките на агенцията и на другите приватизиращи ведомства всъщност са наполовина от договорените плащания. Грубата сметка показва, че чистите приходи са малко над 50 млн. долара - включително плащания с непарични инструменти (най-вече дългови книжа) и приходи от сделки за обособени части, които не влизат в бюджета, а остават за дружествата-продавачи.
В оптимистичната справка на АП пише още, че общият финансов ефект от раздържавяването за първото тримесечие е близо 240.7 млн. долара (това включва сумата на договорените плащания, бъдещите инвестиции, обещани от купувачите, и поетите задължения на приватизираните предприятия). Пак според справката общо сключените сделки за първото тримесечие са 256, като АП и търговското министерство имат по 74 сделки, земеделското министерство - 24, строителното министерство - 27, промишленото министерство - 17. Истинските сделки на повечето приватизиращи органи обаче са наполовина по-малко, като се изключат продажбите на преференциални акции и остатъчни дялове.
Участниците на първия търг платиха под половината от предложените акции
От близо 164 хиляди акции, предложени на първия централизиран публичен търг, реално са платени около 70 хиляди (близо 42% от всички предложени акции), съобщи Центърът за масова приватизация (ЦМП). Ведомството обаче отказва да предостави информация за това каква част от заявените акции са били платени. След провеждането на търга беше оповестено само, че са подадени 30 262 заявки, от които са класирани едва една пета - 6124. За повечето предприятия търсенето надхвърляше предлагането, затова може да се приеме, че броят на заявените акции приблизително съвпада с броя на предложените за продажба. Грубата сметка показва, че ресурсът на класираните заявки е бил малко над 1.5 млрд. лв. под формата на инвестиционни бонове (ако приемем, че една заявка е за 250 хил. бона, колкото по закон се полагат на всеки пълнолетен гражданин). Общият приход на държавата от първия търг е едва 662 млн. лв., от които 645 млн. лв. са под формата на инвестиционни бонове, а останалите са в левове.
Справката на ЦМП сочи, че не е платена нито една акция на "Поляница", "Хебър транспорт" и "Русе - специализирани превози" АД. Липсата на плащания оправда прогнозите на инвестиционните посредници, защото за тези предприятия постигнатите среднопретеглени цени бяха нереално високи. Фактът, че повечето от половината предложени акции на първия търг останаха държавни, не би трябвало да изненадва, като се има предвид, че механизмът за класиране и плащане на заявките е, меко казано, несъвършен. Глупостта се състои в идеята всички да плащат акциите по една и съща среднопретеглена цена, като освен това участниците имат право да платят или да се откажат от спечелените от тях акции. Така може да се получат (и се получиха) фиктивни наддавания, които изкуствено завишават цените на акциите, като последните си остават държавни по тази причина.
Най-ярък пример за нереално висока и респективно неплатена от повечето участници цена са акциите на "Добруджански протеин". На първия търг книжата на дружеството достигнаха най-висока среднопретеглена цена на акция - 151 хил. лв., а след това реално бяха платени около 15% от предложените на акции. Това е и единственото дружество, за което има задържани левови депозити на обща стойност 18.7 млн. лв. Практически безрезултатно е било наддаването и за други девет предприятия, за които са платени около или под десет процента от акциите, предложени на първия търг. Това са "Шамот" - Елин Пелин, "Спартак" - Бургас, "Шуменска крепост", "Домостроене" - Силистра, "Пътностроителна техника" - София, "Трансстрой - Пловдив", "Трансстрой - Варна", "Трансстрой - София" и "Дружество за автомобилни превози" - Елхово. Неплатените акции от тези предприятия ще бъдат пуснати отново на четвъртия централизиран търг. Първият търг може да се смята успешен за продажбата само на седем пакета, от които са изкупени между 80% и 95%, като въпреки това отново не всички класирани акции са платени.
"Химко" отново спря производството на карбамид
В края на седмицата "Химко" - Враца, спря производството на карбамид, съобщиха от дружеството. Производството на газове и течен амоняк е печеливше за комбината за разлика от производството на основния продукт - карбамида, затова една от инсталациите за преработка на амоняк ще продължи да работи. Според началника на производството на химическия комбинат Добрин Стоев спирането на карбамидните линии ще продължи поне един-два месеца. В началото на годината дружеството възобнови торовото си производство и достави 41 331 т карбамид на земеделски производители по кредитната линия на фонд "Земеделие", но продажбите на вътрешния пазар почти секнаха, след като въпросното количество беше реализирано. През последните няколко месеца "Химко" продава минимални количества карбамид и на външните пазари, главно за страните от региона. Ежемесечно заводът е изнасял около 4000 тона торове за Сърбия, но след началото на въздушните удари над Югославия "Химко" беше лишен и от този пазар.
Междувременно Агенцията за приватизация (АП) откри поредната процедура за продажба на "Химко". Срокът за подаване на оферти е 27 април, като за първи път АП не обявява минимална цена, а изискуемият депозит за участие е в размер на 1 млрд. лв. През октомври миналата година по време на третото набиране на оферти за "Химко" минималната цена бе 25.3 млн. долара и нито един кандидат не подаде оферта. През седмицата от АП са уверили ръководството на торовия завод, че има постъпили няколко писма за намерения за участие в приватизацията на дружеството. От дружеството обаче коментираха, че нито един инвеститор не е посещавал "Химко" от декември миналата година, когато корейската "Деу" е била на оглед в завода.
От ръководството на новосформираното РМД "Химко приват" заявиха, че започват преговори със стратегически инвеститори, но отказаха да коментират с кои точно. Според Стоев, който е и председател на съвета на директорите на РМД, до 27 април ще бъде регистриран консорциум, който освен "Химко приват" ще включва и един или два стратегически инвеститора. Търсеният от РМД партньор трябва или да осигурява директни доставки на газ, или да е компания с доказан опит в торовия сектор, допълни Стоев. Ако такъв консорциум не бъде сформиран, "Химко приват" най-вероятно няма да подаде самостоятелна оферта. Преди месец председателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев на среща с вицепремиера Александър Божков заяви, че "Газпром" иска да купи "Химко" чрез някоя от дъщерните си фирми в България - "Овергаз" или "Топенерджи". Схемата била замислена като консорциум на руския газов концерн с работническо-мениджърско дружество на торовия завод, но до този момент нито "Газпром", нито "Овергаз" са потвърдили публично такива намерения. Продукцията на "Химко" продължава да бъде неконкурентоспособна, задълженията на дружеството към края на 1998 г. надхвърлят 50 млрд. лв., а загубата за миналата година е 35 млрд. лв. Общи събрания
Малко над половината публични дружества дадоха отчетите си в срок
Санкцията за неспазилите закона е до 50 млн. лв, а за шефовете им - до 10 млн. лв. глоба
До крайния срок за подаване на годишните отчети на публичните дружества, който изтече на 31 март 1999 г., са били подадени едва 571 отчета, съобщи Комисията по ценни книжа и фондови борси. От тях 68 са документи на холдингови дружества - бивши приватизационни фондове. Според информацията на комисията в момента по пощата продължават да пристигат още пакети документи, като до 5 април са пристигнали нови 78 годишни отчета на публични дружества. От тях два са на холдингови дружества. Общият брой на публичните дружества, които не са представили информация до 5 април, е 236.
"Въпреки че повечето от дружествата изпълняват законовото си задължение да публикуват съобщение за изготвените и внесени в комисията годишни отчети, това може да се тълкува единствено като самореклама", заявиха от комисията, визирайки множеството непълноти във вече внесените годишни документи. Най-често срещаните пропуски са в актуалната информация за дружеството-емитент и неговата дейност, членовете на управителните органи, информация за лицата, които притежават или контролират повече от 10% от гласовете в общото събрание на акционерите. Много от документите не са били заверени от дипломиран експерт-счетоводител.
Все още комисията не е взела решение за санкциониране на дружествата, които не са спазили изискванията на закона. Според неофициална информация в тази категория влизат повече от половината дружества, включени в регистъра на публичните дружества. Според сега действащия Закон за ценните книжа фондовите борси и инвестиционните дружества, глобата за нарушения на разпоредбата за подаване на годишен отчет е в размер от 2 до 10 милиона лева. Тази глоба се налага на физическите лица, които носят отговорност за съдържанието на документите, т.е. лицата, които представляват дружествата. Отделно от тези глоби санкциите за юридически лица според закона са в размер от 10 до 50 млн. лева.
След промените в Закона за счетоводството, направени през 1998 г., в стандартния годишен отчет на дружествата влизат освен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите още два счетоводни документа - отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал на дружеството. Заедно с тези документи към годишния отчет влизат и други близо 10 допълнителни справки. Това увеличение на подаваната документация, изискването за заверка на документите от дипломиран експерт-счетоводител и сериозните санкции, които комисията има право да налага, по всяка вероятност ще принудят много от сегашните публични дружества да гласуват отписване от регистъра на комисията по ценни книжа и спиране на акциите им от търговия на фондовата борса. Това може да се очаква най-вече за по-малките дружества от първата вълна на масовата приватизация. Те, освен че насила бяха направени публични дружества, по същия начин бяха приети за търговия на фондовата борса през май миналата година. Всичко това доведе до ненормалната ситуация на фондовата борса да се извършват сделки и прехвърляния предимно въз основа на вътрешна информация и спекулации, а не на реална информация за оперативното и финансовото състояние на дружеството, чиито акции се търгуват публично.
В новия закон за публичното предлагане на ценни книжа (който предстои да бъде приет на второ четене) въпросът с изискването на проспект за публично предлагане за вече приетите за търговия ценни книжа все още не е решен. Предложението на комисията по ценни книжа е дружествата (най-вече тези на официален борсов пазар) да бъдат задължени да подават проспекти, които комисията да одобрява. Ако това предложение бъде прието, търговията с акциите на много дружества от официалния пазар ще спре, докато те успеят да изготвят документите си. От друга страна, много от активно търгуваните сега дружества - "Булгартабак холдинг" и всички тютюневи дружества, "Солвей - Соди", Нефтохим и "Софарма", се търгуват на свободния пазар, където няма изискване за одобрен проспект. Те по всяка вероятност ще продължат и в бъдеще да се търгуват на него и ако не бъдат задължени да пишат проспекти, сега подаваните в комисията по ценни книжа годишни отчети придобиват по-голямо значение. Тези отчети ще продължат да бъдат единственият публичен източник на информация за инвеститорите.
Междубанковите депо-лихви се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица се понижиха, тъй като ресурсните банки получиха по сметките си бюджетните средства за месечното изплащане на пенсии и социални помощи, което значително подобри левовата им ликвидност. Тегленето на левове от крайни клиенти, които през периода плащаха великденски премии, на практика не се отрази на лихвените нива. Показателни за високото ниво на левовата наличност в системата са и резултатите от редовните седмични аукциони на Министерството на финансите. Доходността на продадената емисия тримесечни сконтови ДЦК, на основата на която се определя основният лихвен процент, падна до 4.75 на сто годишно, което е най-ниското ниво на ОЛП от въвеждането на валутния борд на 1 юли 1997 г. Падна и доходността на едногодишните ДЦК, като държателите им ще получат ефективен доход от 6.04 на сто за периода до падежа.
Финансовото министерство измести датата на предстоящите аукциони на 13 април заради великденските празници. Предлагат се емисия тримесечни сконтови ДЦК с номинал пет милиарда лева и емисия двегодишни лихвени облигации. Облигациите имат фиксирана годишна лихва от девет процента с шестмесечни лихвени плащания.
Дилъри очакват лихвите да се повишат през седмицата след празниците, тъй като крайни клиенти ще превеждат на бюджета текущите авансови месечни данъчни вноски по ДДС и данък печалба, което ще понижи нивото на левовата ликвидност на банките.
Българските брейди-книжа поскъпнаха
През изминалата седмица брейди-книжата на страните в преход поскъпнаха заради продължаващото повишаване на инвеститорския интерес към облигациите на страните от Южна Америка. Водеща бе търговията с книжа на Бразилия, като определящият фактор според финансовите експерти са големите по обем поръчки за закупуване на книжа от традиционните големи инвеститори в региона. Очаква се в идните няколко седмици Бразилия да обяви нова инициатива за набиране на ресурс чрез капиталовите пазари, което ще бъде първостепенно изпитание за доверието на инвеститорите. В същото време руските IAN, които също до голяма степен определят отношението към българските брейди-книжа, продължиха да се търгуват 6.00/6.25 на сто от номинала въпреки продължаващите преговори между МВФ и Русия за отпускане на нови кредити за подкрепа на платежния баланс на страната. Според експерти изострената политическа обстановка в Русия, свързана с кризата в Югославия, и ожесточената борба на различните икономически лобита за надмощие в изпълнителната власт значително ще забавят постигането на дългосрочно споразумение с кредиторите на страната на високо равнище. Очаква се в краткосрочен план определящ фактор за цената на българските брейди- облигации да бъде и развитието на кризата в съседна Югославия. Евентуални признаци за постигане на мирно разрешение на конфликта в близко бъдеще ще окаже благоприятно въздействие върху инвеститорския интерес към българския дълг. При евентуално подновяване на военните операции на югославската армия срещу косовските албанци след Великден и подновяване на бежанската вълна ще предизвика трайно изтегляне на капитали от всички страни в региона.
Късно в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 69.500/70.000 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 67.000/250, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 59.500/60.000.
Лихвената политика на ЕЦБ повиши курса на еврото
Понижаването на лихвите на Европейската централна банка (ЕЦБ) през изминалата седмица подкрепи еврото спрямо долара и за първи път от началото на годината повиши оптимизма на експертите за преодоляване на стагнацията в Европейския съюз. Веднага след великденските празници в Западна Европа еврото поскъпна с един цент до 1.0714 долара в очакване на намаляването на лихвите. Поскъпването бе относително ограничено, тъй като в същото време за втори път в историята си индексът Dow Jones проби нивото от 10 хиляди пункта. Сериозен натиск бе оказан и върху йената поради слуховете, че Япония най-вероятно ще има нужда от корекция в бюджета за финансовата 1999/2000 г. в размер на 10 трилиона йени, за да се компенсират натрупаните през миналата година финансови негативи. Юкихико Икеда от управляващата Либералдемократическа партия отрече тази възможност, но дилърите се довериха по-скоро на пазарната логика и влошената финансова стабилност на Япония и йената падна до 121.34/39 за долар. В средата на седмицата еврото достигна до 1.077/79 долара, след като бяха огласени данни, че за първи път от няколко месеца Германия отбеляза нетно намаляване на броя на безработните в страната. Бе отчетено и леко повишение на индустриалните поръчки за износ от страната, но все още ръстът не е достатъчно голям, за да компенсира 1.7-процентния спад на вътрешното потребление на промишлени стоки през февруари. В същото време Bank of England намали с 0.25 пункта основната си лихва до 5.25 на сто годишно. Това подкрепи лирата до 67.17/23 пенса за евро късно в четвъртък, тъй като въпреки общото намаление в размер на 2.25 пункта от октомври досега лихвите във Великобритания остават най-високи от развитите индустриални страни. Късно в четвъртък стана факт дългоочакваното намаление на лихвата и на ЕЦБ с 0.50 пункта до 2.5 процента за евро-зоната. Намалението бе изненадващо за голяма част от специалистите, които очакваха лихвите да паднат с 0.25 пункта. Веднага след съобщението еврото падна до 1.0730, но при затварянето на пазара в четвъртък се възстанови до 1.0755/65 долара. В изявление до Европейската комисия президентът на ЕЦБ Вим Дуйзенберг заяви, че ново намаляване на лихвите в евро-зоната е малко вероятно в краткосрочен план. Според водещи икономисти обаче възможно е ЕЦБ скоро да преразгледа това становище и да предприеме нови стъпки за стимулиране на растежа в евро-зоната. "Всъщност ЕЦБ ни съобщава, че погледнат отвътре, фундаментът изглежда много по-зле от това, което ние виждаме отвън", заяви Дейвид Гилмор от Foreign Exchange Analytics. "Очакванията са въпреки стимула за икономическата стабилизация натискът върху еврото да остане силен," каза още Гилмор.
На вътрешния пазар левът се търгуваше на практика без промяна спрямо еврото на нива, близки до фиксирания курс купува на БНБ от 1946.05, при вяла предвеликденска търговия. Банките главно обслужваха крайни клиенти, които продаваха ограничени обеми валута, за да покрият изплащането на коледни заплати и премии. Спрямо долара левът падна до 1815 в средата на седмицата, но късно в четвъртък затвори на 1797/1800, следвайки движението на долара спрямо еврото на международните пазари.
Акциите на ОЦК вече се търгуват на официален пазар
През изминалата седмица на официалния пазар на "Българска фондова борса - София" започна търговия с акциите на още две дружества - "Фармация" - Дупница, и "Оловно-цинков комплекс" АД - Кърджали. Допускането на тези книжа до търговия на пазарни сегменти с по-високи изисквания към финансовото състояние на емитентите се оказа недостатъчно за активизиране на търговията и появяването на инвестиционен интерес. Изтъргуваните през седмицата количества бяха дори по-малки от тези през предишната седмица, когато тези акции се търгуваха на свободния пазар - общо 30 акции на ОЦК и 19 на "Фармация". За периода 2-8 април активно прехвърляне на акции имаше единствено на акции на "Полимери" (Девня) на обща стойност 92 млн. лева.
На официалния В пазар активна търговия също липсваше. Общият обем на сделките беше малко над 3 млн. лева без особена промяна в цените. На временния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, активността на прехвърлянията не беше по-различна от обикновено. Най-активна беше отново търговията с акции на "Петрол холдинг" - общо 14 052 акции на обща стойност 32 млн. лв. През седмицата за пръв път бяха сключени сделки с акции на инвестиционното дружество "Надежда" след допускането им за търговия в началощто на годината. Цената, на която стана единственото прехвърляне, беше 1200 лева за акция. Причината за слабата търговия с акции на "Надежда" е отдавна приключилото обратно изкупуване от страна на учредителите на фонда, австрийската компания EPIC. Това изкупуване беше особено активно през миналата година и поради тази причина вече почти няма свободни акции, които да бъдат търгувани.
През изминалата седмица продължи падането на цените на повечето акции поради практическата липса на търсене. Най-голям беше спадът в акциите на Нефтохим, които от котировки над 18 000 лева в началото на седмицата паднаха до 14 000 лева за акция с номинал 1000 лева. Общото падане на цените засегна и акциите на "Булгартабак холдинг", които загубиха около 7% от средната си стойност от предишната седмица и бяха изтъргувани едва 95 акции. Спадът на цените на най-доброто предприятие от структурата на Булгартабак, "Благоевград БТ", беше над 14%, а изтъргуваните количества - общо 45 акции. Според брокери няма активизиране нито на покупките, нито има масови продажби от страна на чуждите инвеститори, което логично води до сега регистрираните ниски обеми.
Накратко
Световната търговска организация се произнесе по жалбата на Съединените щати срещу митническия режим на ЕС, фаворизиращ вноса на банани в евросъюза от бившите европейски колонии на Карибите за сметка на бананите от Латинска Америка. Загубите за американски компании, осъществяващи вноса на латиноамерикански банани според експертите на СТО са 191.4 млн. долара годишно - далеч по-малко от оценката на Вашингтон - 520 млн. долара. Говорител на СТО заяви, че решението на организацията е окончателно.
В отговор на европейското мито върху бананите администрацията на Клинтън подготви въвеждането на мита до 200% на редици стоки с европейски произход, внасяни в САЩ.
"ЕС получи още един шанс да демонстрира уважението си към правилата на световната търговия", заяви Шарлийн Баршефски от търговското министерство на Съединените щати.
Подобен провал ЕС претърпя, когато арбитражна комисия на СТО разреши в полза на износителите на банани от Еквадор спора за европейските мита, даващи предимство на износители от страни, бивши колонии на Франция и Великобритания.
Карибските търговци изразиха разочарованието си от решението на СТО. Изпълняващият длъжността търговски комисар на ЕС сър Лиън Бритън заяви, че Брюксел ще се съобрази с решението на СТО, но ще си запази правото да обжалва някои от точките на решението.
"Очаквам цената на златото да се движи в коридора 278 - 282 долара за тройунция през следващата седмица", съобщи на 8 април дилър от Лондон. Изменения на цената на благородния метал от няколко долара само в един борсов ден, последвани от дълъг период на сравнително стабилни цени, характеризират пазара от началото на годината.
Въпреки че на пазара има повече злато, отколкото се търси, дилърите са единни в очакванията си за леко повишение на цената в края на следващата седмица до 280.50.
Основен фактор за вероятното повишаване на търсенето в следващите няколко месеца са очертаващите се като изключително добри селскостопански реколти в Индия - най-големият потребител на злато в света.
В анализ на американския Департамент на енергетиката се съобщава, че потреблението на петрол ще нараства през годината. С новите по-ниски производствени квоти на страните - членки на ОПЕК, средното дневно търсене на петрол ще надвишава предлагането с 1.2 млн. барела. Към края на годината цената на петрола ще е между 15 и 16 долара за барел.
Както и предишните две споразумения за намаляване на производството бяха едва частично спазени, така и последното няма да бъде изпълнено 100%. Въпреки това количеството, което няма да достигне до пазара, ще е достатъчно да изчерпа настоящите запаси.
За търговия със земеделска земя все още не може да се говори
По данни на Министерството на земеделието към началото на годината възстановената собственост върху земеделски земи в страната възлиза на 78.6 на сто. Едва 23% от хората, на които е възстановена собствеността върху земите до края на миналата година, имат нотариални актове за тях, въпреки че издаването на акта е безплатно. Това означава, че у нас все още не може да се говори за търговия с този тип имоти.
Министерският съвет прие тази седмица проект за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Измененията предвиждат освобождаване на сделките със земеделски земи от държавни, нотариални и местни данъци и такси за срок от пет години, а целта на този акт е да се активизира пазарът на земя.
Според експерти на Националния център за териториално развитие и жилищна политика към МРРБ повечето собственици на земеделски земи живеят на 100 и повече километра от имотите си, някои от тях никога не са имали пряк допир с местата, които са наследили и ще предпочетат да я продадат или заменят. Според експертите сериозна пречка в развитието на пазара на земята е заложена още с приемането на конституцията и по-специално с чл. 22 на основния закон, който забранява на чужди физически и юридически лица да притежават земя, освен когато не е наследена по закон, но и в този случай трябва да прехвърлят собствеността.
През миналата година посредниците имаха някаква надежда, че пазарът със земи има реални шансове да се развива, а основание за това им даваше интересът на инвеститорите към закупуване на земя. Тогава посредниците сочеха като проблем в търговията единствено факта, че земята е надробена на малки парчета, а интересът е към по-големи масиви. Хората не знаят цената на имотите си, а и агенциите за недвижими имоти понякога не могат да ги посъветват и това е една от причините голяма част от обявените за продажба земеделски земи да са без цени. Купувачите пък от своя страна се плашат, като видят обява без ориентировъчна сума или с "цена по договаряне", тъй като в повечето случаи и те нямат база за сравнение.
През миналата година с постановление на Министерския съвет бе приета Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи. По тази наредба се определя паричната равностойност на земеделските земи при изкупуване, продажба или замяна между държавата и физически или юридически лица. От 40 хил. лв. (за некатегоризуемите земи) до 630 хил. лв. (за земите от първа категория) са началните цени, установени в наредбата, като в зависимост от редица фактори те се променят с коефициент. Тези цени обаче са непостижими в пазарни условия и това много ясно може да се види, като се отвори който и да е специализиран вестник за търговия с имоти. На места цената, която могат да постигнат собствениците на ниви, е до два-три пъти по-ниска от минималните базисни, определени от държавата. Такъв е случаят с продаваните земи в Лудогорието например, където декар нива се търгува между 150 и 200 хил. лв. при над 300 хил. лв. изчислена според държавната наредба цена. Единици са случаите на продажба на земеделски земи над 300 хил. лв. за декар, най-често срещаните цени са в порядъка от 100 до 130 хил. лв. Странно е, но този тип имоти много рядко се появяват на пазара чрез агенции. Първоначално собствениците пробват, като сами пускат обяви, и ако не успеят по този начин се обръщат към посредниците. При оферирането на подобен земеделски имот задължително трябва да присъстват параметри като площ, категория на земята, поливност, отстояние от най-близкото населено място, отстояние от държавна пътна мрежа, отстояние от общински център.
Държавен вестник
Срокове
Изтича срокът за авансовите вноски за фирми
Юридическите лица, неперсонифицираните дружества, ЕТ (извън облаганите с патентен данък), нотариусите и частните медици (избрали реда за данъчно облагане на Закона за корпоративното подоходно облагане) са задължени да правят авансови данъчни вноски. Данъкът се определя в зависимост от реализираната печалба през предходната 1998 г. От печалбата зависи и дали предварително плащаният данък се дължи всеки месец или на тримесечие.
В случай че данъчно задължените лица са приключили 1998 г. с облагаема печалба, която е отрицателна величина (т.е. загуба), правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответното тримесечие на текущата година (1999 г.) с натрупване. Например първото тримесечие е реализирана печалба от 300 хил. лв., а второто тримесечие е завършено с 650 хил. лв. облагаема печалба, то тогава се дължи данък върху 650 хил. лв. По същия ред, считано от датата на регистрацията им, правят тримесечни авансови вноски и новообразуваните през годината (1999 г.) данъчно задължени лица. Според експерти на тримесечни вноски ще са повечето от нотариусите, които са избрали облагането по Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като през първите години разходите за започване на дейността им са значителни.
Ставката на тримесечната авансова вноска е в размер 20% за републиканския бюджет и 10% за общинския. Едноличните търговци, нотариусите и частните медици не плащат данък за общините в размер на 10%, тъй като са данъчно задължени по Закона за облагане доходите на физическите лица, а по корпоративния закон само формират данъчната основа за облагане.
Според Закона за корпоративното подоходно облагане тримесечните авансови вноски се изплащат до 15-о число на месеца, следващ тримесечието (т.е. през април, юли и октомври), като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.
Доходите на физическите лица се декларират до 15 април
Петнайсти април е крайният срок, в който физическите лица трябва да подадат годишна данъчна декларация за доходи, получени през 1998 г. Формулярът подават лицата със свободна професия (експерт-счетоводители, данъчни консултанти, одитори, адвокати, нотариуси, оценители на движимо и недвижимо имущество, преводачи, архитекти и т.н.); реализиралите доходи от извънтрудови правоотношения; занаятчиите, извън облаганите с патент; нотариусите и частните медици, избрали да се облагат по закона за физическите лица; създателите на изобретения, произведения на изкуството, науката, културата, художествените занаяти; наемодателите; получилите доходи от продажба на движимо и недвижимо имущество, акции, дялове и др. Декларацията не се подава, когато гражданите са получили доходи единствено от: трудови договори и/или пенсии; необлагаеми по закон доходи; доходи, обложени с еднократен данък по законите за физическите лица и за корпоративното облагане. Доходите, които са необлагаеми по закон, са: лихви по влогове; лихви и отстъпки от цената от държавни ценни книжа; стипендии на ученици и студенти; обезщетения по имуществени и животозастраховки. Сред доходите, които не се включват при изчисляване на годишната основа за облагане, са дивидентите, паричните и предметните награди от състезания и конкурси, тъй като данъкът върху тях се удържа още при изплащането им и е окончателен.
Годишната декларация се подава, когато лицето е променило основното си жилище през 1998 г. независимо какви доходи е получило през годината. Според Главно управление "Данъчна администрация", ако е "променено основното жилище през 1998 г., трябва да се подаде декларация, като се попълни само Справка Г от образеца".
Декларацията може да се подаде лично, по пощата или чрез упълномощено лице. За да сте сигурни, че декларацията ще пристигне по пощата, препоръчително е да изпратите формуляра с обратна разписка. Това ще ви струва близо 1000 лева - за марка, плик и т.н.
Данъкът трябва да се плати в данъчната служба по местоживеене в срок до един месец от подаването на декларацията. Плащането може да стане в брой, по пощата или по банков път, но в последните два случая трябва да знаете номера на банковата сметка на данъчната служба.
Глобата за неподадена в срок данъчна декларация е до 500 хил. лева, а за неверни данни в нея - до 1 млн. лв., освен ако законодателството не предвижда по-сурови санкции. При неплащане в срок данъкът се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, която е 18% годишно плюс основната лихва за периода.
До средата на април се плаща авансовата вноска по ЗОДФЛ
Работещите по граждански договори, наемодателите, работещите на договор за управление, извършващите свободни професии, нотариусите и частните медици (избрали да се облагат по закона за облагане на физическите лица) и др. плащат авансов данък върху доходите си, получени през текущата 1999 г. Предварителният данък през годината се дължи, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход, който е 900 хил. лв. за тази година. В случаите, когато доходите им не се изплащат от предприятие, тези лица правят сами авансовите вноски за всяко тримесечие. Срокът е 15-о число на месеца, следващ тримесечието, т.е. април, юли и октомври. За последното тримесечие не се правят авансови вноски. Когато предприятия изплащат доходите на лица, които извършват дейности, посочени в чл.22 (виж таблицата) от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), то самите предприятия определят и внасят данъка, макар и за сметка на въпросните лица. Наемодателите не попадат в дейностите по чл. 22 и затова те плащат авансовия данък на тримесечие, независимо дали наемът се изплаща от предприятие. Авансовият данък е в размер на 15%, и се прилага само за превишението над 900 хил. лв. Данъкът се внася в данъчната служба по местоживеене.
Работещите по трудови договори правят авансовите си плащания на основата на таблицата за облагане на месечните доходи по Закона за облагане доходите на физическите лица, след като надхвърлят необлагаемия месечен минимум. За тази година той е в размер на 75 хил. лв. На практика данъкът се изчислява, удържа и внася от работодателите, но за сметка на работниците.
Авансовият данък за лицата с 15% предварителна вноска се изчислява върху брутния размер на получения доход, намален с нормативните разходи по чл.22 от ЗОДФЛ. В този член от закона се дефинират три групи разходи - разходи за определени дейности (виж таблицата); задължителните и доброволните социални, пенсионни и здравни осигуровки; облекченията за дарения. "По този начин наемодателите не могат да си ползват облекчението от 20% при изчисляването на авансовите вноски", коментира експерт от Столично данъчно управление. Това е така, защото въпросното облекчение е дадено в чл. 25 от закона, чийто текст не се взима под внимание при определяне на авансовите вноски. При годишното изчисляване на размера на данъка за наемодателите данъчната основа се определя, като облагаемият доход се намалява с 20% разходи (при определени условия).
Данъчната основа за лицата, упражняващи свободна професия, чийто доход е получен в резултат на дейност, извършвана в продължение на няколко години - научни трудове, художествени произведения, изобретения и други аналогични на тях, може да се определи, като облагаемият доход се раздели на броя на годините, през които съответната дейност е упражнявана, но на не повече от четири.
По ЗДДС се представя годишна справка
Регистрираните лица по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), които през 1998 г. са извършвали облагаеми и освободени сделки според закона, подават годишна справка-декларация за цялата 1998 г. Срокът е 15 април 1999 г. Справката се подава, независимо че в течение на миналата година лицата са изпращали до данъчните месечни справки. Не са длъжни да подават данъчния формуляр лицата, които към края на 1998 г. са с прекратена регистрация по ЗДДС.
Декларацията се изпраща на данъчната служба по седалището на лицето. Образецът може да се подаде на място в данъчната служба или по пощата. Ако изберете варианта да изпратите справката-декларация по пощата,то за по-голяма сигурност е необходимо да използвате обратна разписка. Това ще ви струва около 800 лв. Годишната справка-декларация се изготвя, за да се определи дали за изтеклата данъчна година лицето има да внася ДДС, или на него трябва да му се възстановява данък. Чрез справката се преизчислява размерът на частичния данъчен кредит, който има право да ползва лицето за годината. Изчисленията се правят за извършените доставки през данъчните периоди, по време на които лицето е било регистрирано по ЗДДС. Когато по справката-декларация е установен данък за внасяне, той се изплаща в срок от три месеца от датата на подаването й. В същия срок се възстановява изплатеният в повече данък от лицето. Справката се попълва и в случаите, когато данък не се внася или възстановява.
Декларацията се попълва по образеца на приложение No9 на новия правилник за прилагане на ЗДДС. Правилникът бе обнародван в бр.19 на Държавен вестник от 2 март 1999 г. Данните се вписват само на машина. Справката се изготвя в два екземпляра, като единият остава на съхранение у данъчното лице. За попълване на образеца се ползва информацията от дневниците за покупките и продажбите. Данъчните припомнят, че за неподадена в срок годишна справка-декларация следва глоба между 500 хил. и 2.5 млн. лв. Агенция застрахова износа за сметка на държавата
Ако изнасяте стоки на разсрочено плащане и се страхувате от некоректни партньори, може да застраховате своя износ. Така ще възстановите понесените вреди, за които нямате вина.
Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) застрахова за своя сметка финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги, срещу краткосрочен търговски риск ("Капитал" вече информира за условията в бр. 38/1998 г.). Отскоро агенцията застрахова плащания по договори за износ и срещу краткосрочен нетърговски риск. В този случай застраховането е за сметка на държавата.
"Краткосрочен риск" означава риск за период до една година. А нетърговски е рискът, настъпил в резултат на възникнали политически събития (война, преврат, бунтове, стачки и др.), на мораториум върху плащанията и др. (виж таблицата). Длъжници на българската фирма могат да бъдат чужди юридически лица, регистрирани извън територията на страната, и/или чужда държава, държавен орган или организация, за които не може да се приложи процедура по обявяване в несъстоятелност.
Ако решите да се възползвате от услугата, трябва да предложите за застраховане целия износ, който ще бъде реализиран в периода на валидност на полицата. "Изключение се прави за експорт, който се извършва при условия на авансово плащане или неотменяем и потвърден от българска банка акредитив, защото в този случай вземанията на износителя са гарантирани", уточнява Соня Софронова, изпълнителен директор на БАЕЗ.
Събитията, определени от закона като нетърговски риск, трябва да са настъпили до 30 дни от договорената с вашия партньор дата на плащане. Застрахователната премия (т.е. цената на услугата) се изчислява върху целия експорт. Ако обемът е голям, се предвиждат отстъпки в премията (вноската). Ако стойността на стоката е малка, но износът е рисков, премията ще е по-голяма.
Трябва да попълните специален формуляр по образец. Той се получава безплатно в агенцията. В него се посочват данни за износителя - координати, предмет на дейност на фирмата, експортни стоки, финансово състояние и др. Необходимо е да представите заверени счетоводен баланс и финансови отчети за последните три години. Прилага се копие от съдебната регистрация на фирмата и свидетелство за актуално съдебно състояние. Фирми, които са по-отскоро на пазара или са съвсем нови, също може да поискат застраховка. Износителят попълва заявка за кредитен лимит. Това е искане за застрахователната сума или максималния размер на покритие на износа във всеки момент. Окончателният размер се утвърждава от междуведомствения съвет по експортно застраховане. Процентът на застрахователно обезщетение не може да надвишава 90% от всяка щета. Нужно е да попълните и друга бланка по образец с данни за вашия контрагент. В нея написвате това, което ви е известно за партньора. В крайна сметка искането за застраховане се одобрява от междуведомствения съвет.
Ако решението е благоприятно, сключвате рамкова полица с БАЕЗ и започвате да плащате ежемесечни вноски (премия). "Размерът на премията зависи от степента на риска на държавата, в която се изнася. Страните са класирани в седем групи. За по-рисковите държави премията е по-голяма. Вноската се изчислява в проценти и се движи от 0.1% до 1.2% от стойността на износа", уточнява Соня Софронова.
Трябва да платите минимална еднократна премия за покриване на административни разходи. Тази първоначална сума се приспада от ежемесечните вноски по застраховката до изчерпването й. Ако по някаква причина износът спре и авансовата сума не бъде "изразходвана", еднократната премия не се възстановява. Ако повече от шест месеца не осъществите износ за съответната държава, трябва да платите месечна такса за поддържане на кредитния лимит. Таксата е равна на една шеста от минималната премия.
След като застрахователната полица е сключена, ваше задължение е да декларирате какво сте изнесли през предходния месец. Декларациите са по образец и се попълват до 10-о число. Във формулярите се отбелязват номерът на външнотърговската фактура, стойността на изнесените стоки, датата и начинът на плащане, страната, за която се изнася. Ваше задължение е също да платите определената премия върху реализирания месечен износ. Вноската се превежда до три дни, след като получите от агенцията съобщение (сметка). Ако спрете да плащате текущите вноски, условията на договора могат да бъдат променени или той да бъде изцяло прекратен. Платените до момента вноски не се връщат.
Ако вашият контрагент забави плащанията си повече от 30 или 60 дни (зависи от характера на длъжника - фирма или държавен орган), в тридневен срок след това вие трябва да представите в БАЕЗ декларация по образец за просрочено плащане. В документа се посочват размерът на плащането, номерът на фактурата (за да се докаже, че стоката е изнесена), причините за спрялото плащане. При недеклариране агенцията има право да откаже частично или изцяло плащането на застрахователното обезщетение.
До попълването на тази декларация обаче вие трябва да сте изпратили поне две напомнителни писма до своя чуждестранен партньор. При евентуална щета ще трябва да приложите копие от писмата. Освен това в седемдневен срок след настъпване на застрахователното събитие трябва да предявите претенциите си за обезщетение. За целта попълвате формуляр по образец. Ако пропуснете срока, може да ви бъде отказано частично или изцяло плащането. Трябва да представите документи, които удостоверяват, че вие сте изпълнили вашите задължения по договора - външнотърговски фактури, транспортни документи и т.н. Евентуалните обезщетения се изчисляват във валутата на договора. Получават се в левова равностойност по курс, който е определен при подписването на застрахователната полица. Износителят има възможност да използва сключения застрахователен договор като обезпечение за получаване на оборотен кредит от банките.
1. Възникване на политически събития като война, преврат, граждански безредици, бунтове, стачки, ембарго и други събития със сравним ефект в държавата на длъжника или в трета държава, имаща отношение към изпълнението на договор, които препятстват изпълнението му.
2. Обявяване на общ мораториум върху плащанията в държавата на длъжника или в трета държава, участваща в регулиране на плащанията, който препятства изпълнението на договора.
3. Промени в режима на валутните плащания в държавата на длъжника или в трета държава, които препятстват извършването на плащанията по договора.
4. Приемане или изменение на нормативни актове или решения на правителството или на друг държавен орган в държавата на длъжника или в трета държава, свързана с изпълнението на договор, които препятстват изпълнението му.
5. Конфискация или национализация в държавата по местоживеенето или седалището на длъжника или в държавата по местоизпълнението на договор, които препятстват изпълнението му.
6. Ограничения или забрана за износ на стоки или услуги в изпълнение на задължения по международни договори, по които Република България е страна, препятстващи изпълнението на сключени преди тяхното въвеждане договори за износ.
7. Отказ за плащане или просрочване на дължимото плащане повече от три месеца, когато длъжник е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава, за които не може да се приложи процедура по обявяване в несъстоятелност.
Предстоящо
Създаването на вътрешен пазар в Европейския съюз
Икономическият и валутен съюз и еврото са постижение на европейското обединение
Въпросът за пазара е централен за европейската интеграция вече половин век. Сменят се различни форми и етапи на установяване на единно пазарно пространство и премахване на ограниченията пред свободната търговия в нейния най-широк вид. Някои от тези форми (общ пазар, вътрешен пазар) засягат само страните - членки на ЕО, други (европейско икономическо пространство и Европейска асоциация за свободна търговия) включват и страни извън 15-те (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия). Крайната цел на всички усилия е да се създаде максимално широко по територия и свободно от ограничения търговско пространство.
I. ОБЩ ПАЗАР И ВЪТРЕШЕН ПАЗАР
Основната задача на общия пазар е постигането на възможно най-добра дислокация на ресурси, от което да последват оптимални икономически резултати. За постигането им общият пазар разполага със следните средства: единна митническа тарифа спрямо страни, нечленуващи в ЕО; свободно движение на лица, стоки, капитал и услуги; обща селскостопанска, транспортна и външнотърговска политика; единна и строга система за защита на конкуренцията; координиране на стопанската политика на държавите членки. Така формулирани обаче, елементите на общия пазар не добиват пълна реализация и дълги години се запазват значителни вътрешни разделения в рамките на ЕО. В средата на 80-те се правят изчисления, според които само пряката финансова изгода от пълното премахване на съществуващите бариери би възлязла на над 200 млрд. ЕКЮ. За целта през юни 1985 г. комисията издава Бяла книга за изграждане на вътрешен пазар, предлагаща 7-годишна програма за интензивни реформи, предвиждащи и приемането на 282 нови нормативни акта. В края на 1992 г. се отчита, че целта е постигната - изградено е "пространство без вътрешни граници, наподобяващо в максимално висока степен един вътрешен пазар, в което е осигурено свободното движение на лица, стоки, услуги и капитал". В Договора за ЕС от Маастрихт за всичко това вече се говори като за безусловна даденост, на която се надгражда новият съюз.
Създаването на вътрешния пазар се явява решаваща крачка към следващо, по-високо стъпало на интеграцията: създаването на икономически и валутен съюз.
II. ИКОНОМИЧЕСКИ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ (ИВС)
1. Първоначално договорът за ЕО (тогава ЕИО) не предвижда обща валутна политика. Едва през 1971 г. страните от ЕИО приемат резолюция за изграждане на Икономически и валутен съюз в рамките на 10 години и се сключва споразумение, създаващо валутен тунел - фиксиране до 4.5% на максимално допустимите колебания между валутите на ЕО и долара. Съветът възлага на националните банки да поддържат два пъти по-тесни - до 2.25%, граници на колебание между валутите вътре в ЕО (наричано валутна змия в тунела). Това е първи опит за трайно поддържане на стабилен валутен курс вътре в ЕО. Разбира се, не всички страни успяват постоянно да задържат валутите си в рамките на тунела*1.
2. През декември 1978 г., за да се преодолеят възникналите трудности, се създава европейска валутна система (ЕВС) - една по-съвършена валутна змия. Създадена е нова валутна единица - ECU (European Currency Unit), основаваща се на своеобразна валутна кошница, в която в зависимост от икономическата си сила участват с различно тегло отделните национални валути. ЕКЮ е натоварено с отговорни функции: "котва" във вътрешния обмен, средство за разплащане, основа на счетоводството на ЕО и вътрешна разчетна единица.
3. През 1989 г. комисията изготвя доклад, според който вътрешният пазар на стоки и услуги и пълната либерализация на движението на капитали изискват твърдо фиксирани обменни курсове и единна валутна политика, което обосновава необходимостта от създаване на Икономически и валутен съюз. Неговото изграждане преминава през няколко етапа:
Началната дата 1 януари 1999 г. за третия, заключителен етап от установяването на ИВС се отнася само за онези страни, които отговарят на 4 изключително строги критерия за конвергенция: инфлацията в последната година да не надвишава с повече от 1.5 пункта параметрите на трите държави с най-ниска инфлация (около 3-3.5%); бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а държавният дълг да не е повече от 60% от БВП; в последните 2 години да се поддържат без особени затруднения установените граници на отклонение във валутните курсове; равнището на дългосрочните лихвени проценти да не надхвърля с повече от 2% средното за 3-те държави с най-ниска инфлация.*2
Въз основа на тези критерии се формира т.нар. зона евро, в която засега не може да се включи Гърция, а Дания, Швеция и Великобритания изчакват*3.
III. ОРГАНИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ВАЛУТНО ЕДИНСТВО
1. В периода 1994 - 1999 г. валутното сътрудничество в ЕО се управлява от временен орган - Европейски валутен институт. Той ръководи използването на ЕКЮ, координира усилията на националните банки и функционирането на европейската валутна система и подготвя въвеждането на еврото.
2. От 1 януари 1999 г. на мястото на ЕВИ започва работа Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя единствена разрешава емисията на банкноти в ЕО и дава становища относно актовете на ЕО или на отделните държави във валутната сфера. ЕЦБ издава нормативни актове (регламенти, решения, препоръки и мнения), задължителни за страните членки. Самата тя е юридическо лице със седалище в Хамбург. Нейните органи са изпълнителен съвет (председател, зам.-председател и 4-ма членове) и управителен съвет (изпълнителният съвет + управителите на 15-те национални банки). Създаден е и Икономически и финансов комитет с координационни и консултативни функции.
3. ЕЦБ и 15-те национални банки се обединяват в Европейска система на централните банки (ЕСЦБ), ръководена от органите на ЕЦБ. Тя управлява единната валута и има за основна задача да поддържа стабилността на цените и да подкрепя общата икономическа политика в ожбщността. ЕСЦБ държи и управлява официалните резерви в чужда валута на държавите членки, поощрява плавното функциониране на платежните системи и осъществява операциите по обмена на чуждестранна валута в ЕО.
В следващия брой: Общите политики на ЕС (търговска, селскостопанска и др.)
