Думите на Бодрияр, който и без това отдавна предрича края на медийното общество, края на властта на медиите, тогава бяха възприети малко или повече просто като екзистенциални мисли на един философ. Верни или не, тогава те занимаваха малка група хора, нищо повече.
Освен това през 1991 г. самите ние нямахме нищо против да се потопим в хиперреалността, наречена войната в Залива, и да я приемем като такава. В крайна сметка Ирак е толкова далече, че дали ще видим реалността или някаква нейна подмяна, нямаше никакво значение за самите нас. И не ни създаваше проблем.
Войната в Югославия обаче е нещо съвсем различно. Ние всички сега смятаме, че знаем за какво става дума или най-малкото - вярваме, че разбираме. Това, в което глобалните телевизии превръщат тази война, за да ни я доставят обратно, обаче оставя именно това усещане, че
Независимо дали си даваме сметка или не, но това са събития, които могат да имат изключителни последствия върху цялата ни култура в края на века, която тотално е формирана от медиите. За първи път и на Изток, и на Запад, и на Балканите, и в центъра на Европа ние сме обединени в общия си скептизицъм относно - забележете - не толкова самото ставащо, а образите на това ставащо. За първи път ние не сме доволни, не се чувстваме комфортно, не ни е достатъчно. За първи път ние някак си не можем да разпознаем себе си, собствената си гледна точка, собствените си сетива в реалността, която телевизиите ни показват за нея. И тъй като ние сме склонни да правим крайни оценки, решаваме, че или манипулират, или ни лъжат, или са извънредно прости, да речем.
Въпросът обаче е далеч по-сложен, защото този проблем имаме не само ние, ами всички, които наблюдават тази война. Всъщност за разлика от войната в Залива войната в Югославия се преживява в много голяма степен като лична криза на всяка една отделна държава. Образите, чрез които отделните народи възприемат и тълкуват тази война, са коренно различни. За нас е важно да знаем, че Македония няма да пламне и нашият двор ще си остане що-годе подреден. Новините от Югославия ние слагаме на този кантар. За естонците например въпросът е съвсем друг - те не се интересуват какво точно става на Балканите, а дали МВФ ще възобнови кредитите си за Русия заради войната на думи, която тя започна с НАТО. Латвийците поставят под съмнение съобщенията на западните медии за етническо прочистване в Косово. Защо? Защото си спомнят, че западните медии писаха за "геноцид над евреите в Латвия" и за "бити руснаци в центъра на Рига", без това да отговаря изцяло на истината. Чешките медии, които са много смутени от поведението на своите политици ( с изключение на Хавел нито един политик не одобри ударите на НАТО, а премиерът Милош Земан дори припомни, че НАТО напада държава, която два пъти през този век е била на страната на Чехословакия - през 1938 и 1968 г.), се опитват сега да върнат баланса, обвинявайки постоянно членовете на правителството, че приличат повече на адвокати на Милошевич, отколкото на съюзници на НАТО.
Словашките медии, от друга страна, са притеснени, че чехите се държат в НАТО като "слон в стъкларски магазин" (вестник СМЕ) и че НАТО заради тях може да реши, че не му трябват повече такива съюзници, и да сложи край на разширяването. Затова патосът в Словакия е друг - нека да покажем, че ние можем да бъдем партньори, на които може да се разчита, и да бъдем изцяло зад НАТО, тоест войната в Югославия е съвсем различно събитие за отделните държави.
Гледната точка на всяка държава е различна и тя отразява нивото на кризата, която изживява самата държава. Всяка държава борави със собствени образи на ставащото, които до голяма степен са разбираеми единствено за самата нея. И тези образи неминуемо и навсякъде се сблъскват с образите, прожектирани от глобалните медии.
CNN едва ли иска да ни манипулира, когато ни показва войната предимно с репортажи от районите с косовските бежанци, пресконференциите на Брюксел и разрушенията от бомбите в Сърбия. CNN следва медийната логика, която я превърна в глобална сила и която тя вече е изпробвала успешно при други войни - има едно зло, което трябва да се спре, войната е начинът това да стане и зрителите трябва да получат нужната доза от кадри как практически се случва това. CNN е точно това, което е гордостта на този век - реализираното глобално село, информация отвсякъде и довсякъде.
Защо обаче това не ни стига? Защо наистина имаме усещането, че
Всъщност чак сега с основание можем да си зададем и другия въпрос - защо ни е глобалното село, след като то така или иначе не ни помага да разберем света повече и по-добре. CNN сега се опитва да даде глобалната гледна точка за нещо, където това е невъзможно. Глобалното село само показва своя абсурд и своето изчерпване - ние гледаме кадри, в които не се разпознаваме или поне не съвсем. Ако досега е било важно бързо да научим какво и къде се случва, сега искаме да знаем защо и какво означава то.щ И преди всичко - за нас самите.
Ние като българи искаме да видим едно, македонците - друго, чехите, словаците, поляците, латвийците - трето и четвърто. Ние сме различни и имаме различни въпроси. Не е по силата на глобалните медии да ни дадат усещането за смисъл, да предадат значението, да положат събитията в универсална гледна точка.
Въпросът е много по-голям от този за манипулацията, пропагандата и войната. Просто към всичко това сега се добавя скептицизмът, че никой нищо не разбира. Събитията в Югославия са огромно предизвикателство за собствените ни сетива, защото нямаме на кого да се опрем за тяхното тълкуване. Медиите губят шанса си да бъдат опора на убеждението, че светът е познаваем. Войната в Югославия показва, че той не е. Накратко
Нов 400-киловолтов електропровод ще бъде построен до две години между Благоевград и Дуброво, Македония. Това е записано в рамковия договор за сътрудничество, който подписаха в сряда НЕК и македонската електрическа компания. Това ще позволи да се увеличи износът на българска електроенергия за Македония и ще повиши стабилността на електроенергийните системи в двете страни. Сега с Македония ни свързват два 110-киловолтови електропровода, по които могат да се транспортират не повече от 50 - 60 мегавата, обясниха от НЕК. Македония има само една връзка от 400 киловолта с Гърция, намерението ни е да се развива направлението изток - запад с България и Албания, заяви генералният директор на македонската електрокомпания Горан Рафаиловски. Елекропроводът ще бъде с дължина 115 км, от тях 100 км са на македонска територия, а 15 - на българска. Предвижда се част от финансирането да се осигури от европейските предприсъединителни фондове и от ЕИБ.
Фонд "Тютюн" отпуска 15 млрд. лв. за премии на тютюнопроизводителите, които са предали продукцията си на лицензирани търговци, съобщи министърът на земеделието Венцислав Върбанов. Парите ще се плащат от кметствата, но само след като се представи удостоверение, че тютюнът е изкупен до 31 март. Другото изискване е производителят да бъде регистриран и да има квота за производство на тютюн. Нелицензираните търговци също имат възможност да изкупуват тютюн, но след 31 март, предвиждат поправките в Закона за тютюна и тютюневите изделия, които кабинетът прие през изминалата седмица. За тези количества не се предвиждат премии. С 10 млн. лева ще бъдат санкционирани фирмите, купили тютюн, без да са го договорили. От 50 до 100 млн. лева ще бъде санкцията за търговците, които са заявили определени количества тютюн, но не са го изкупили.
НЕК обяви, че започва поетапно изключване на мощностите на "Стомана". Решението е взето от директорския борд на електрокомпанията. Над 32 млрд. лева дължи пернишкият металургичен комбинат за консумираната електроенергия. "Стомана" ползва всекидневно електричество за 100 млн. лева. Ръководството на комбината е поискало намаляване на цената на електроенергията през празничните и почивните дни, каквато била световната практика. Подготвя се среща в Министерството на промишлеността за евентуално споразумение с НЕК по погасяването на задълженията на металургичната фирма.
До два месеца Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще обяви открити търгове за изпълнители на укрепителните работи в участъка Кабакум - Чайка. Във Варна върховен експертен съвет разгледа и другите два проекта от националната програма за укрепеване на бреговете на Черно море - панорамен път Златни пясъци и района при пречиствателната станция на Златни пясъци. По данни на МРРБ свлачището при Кабакум е утихнало. Строителни дейности могат да започнат едва след края на топенето на снеговете, което е и една от причините за придвижването на земните маси.
НАТО заточи България на Балканите
"Война срещу Милошевич или война срещу Югославия" - така изглежда един от каламбурите, които роди езикът на войната. Иначе за около две седмици говорители и коментатори се оплетоха в опитите да балансират между военна и дипломатическа терминология. САЩ твърдяха, че извършват "миротворческа мисия", медиите обаче не се задоволиха със сравнително неутралните "удар", "криза", "атака". Факт е, че въпреки свенливостта на наблюдателите думата "война" беше вкарана светкавично в употреба - до такава степен, че надали са много хората, които се сещат, че всъщност става дума за операция "Решителна сила", за разлика от нападенията над Ирак, които си останаха известни повече като операция "Пустинна буря" вместо като "войната в Залива". Дотук жонглирането с термини е повече емоционално, отколкото смислово. Лингвистичните упражнения обаче възродиха с ново звучене политически и географски понятия, които бяха позабравени (умишлено или не).
"Географията пречи на България, просто страната не е на добро географско място. " Това каза преди няколко седмици комисарят Ханс ван ден Брук, коментирайки проблемите по разширяването на Европейския съюз.
"Географският" елемент в българската дипломация е особено актуален през последните години. С идването си на власт СДС започна имиджово да пренася България на Запад, въвеждайки понятието Югоизточна Европа. Страната трябваше да бъде свързвана с Чехия, Словакия, Унгария. Нежелателно беше отъждествяването дори с Румъния (допускаше се само по отношение на кандидатурите на двете страни за членство в НАТО).
Дипломатическите опити за "бягство" от Балканите бяха продължени и от неправителствени организации. В средата на октомври миналата година в София се проведе конференция "Жените в ХХI век: преодоляване на границите пред устойчивото развитие на Югоизточна Европа". На форума присъства първата дама на САЩ Хилъри Клинтън. В приветствено слово президентът Петър Стоянов тогава каза: "Надявам се Европа и светът да разберат, че освен дрънкане на оръжия и безсмислени закани за братоубийствени конфликти от нашия регион могат да бъдат чути и оптимистични прогнози за едно друго бъдеще на Югоизточна Европа. " Почти пророческо изявление, макар и в обратна посока.
Пет месеца по-късно обаче езикът на войната подмени дългосрочно терминологията - Югоизточна Европа вече е забравена. Останаха просто Балканите или мрачните синоними - "регионът", "районът на кризата". Така свенливите внушения на София бяха изтрити с началото на бомбардировките над Югославия.
Все пак в цялата суматоха България получи терминологично потупване по рамото. По време на посещението си в София заместник генералният секретар на НАТО Серджо Баланцино декларира:"Вие сте абсолютен партньор на НАТО. " Категоричност, която дори на думи излиза извън рамките на традиционно консервативните изявления на пакта по отношение на кандидат-членовете.
Първият заместник държавен секретар на САЩ Строуб Талбот продължи тенденцията на "вербална компенсация". На въпроса оказвал ли е натиск за уреждане на проблемите между София и Скопие отговори: "Думата натиск не съществува в речника на българско-американските отношения. Приятели, партньори и бъдещи съюзници не трябва да оказват натиск един върху друг. " Посланикът на САЩ Ейвис Боулън дори се опита да тушира "балканската сянка", която тегне върху София, с декларацията: "Ние желаем да укрепим зоната на сигурност в Югоизточна Европа, в която се намират България, Румъния и други страни. " Доброжелателно съждение без особена реална стойност.
От своя страна българските управляващи бързо влязоха в такт с терминологичния танц на официалните говорители на американската администрация и на пакта. В началото на миналата седмица НАТО подмени понятието "бежанци" с "хора, депортирани принудително от юговластите". Буквално ден по-късно премиерът Иван Костов поде "новата вълна" и по време на посещението си в Словакия призова да се смени терминологията за търсещите убежище от Косово: "Не става въпрос за бежанци, а за силово преместване на големи групи от хора. " Подобен тип "преводи" ще се появяват все по-често със затвърждаването на военната и политическа безизходица.
През последните седмици Русия също даде своя принос за обогатяване "речника на войната".
Конник, облечен като древен руски воин, стреля с лък срещу американското посолство в Москва в края на миналата седмица. Странният ездач изстрелял само една стрела. На нея било закрепено предупреждението: "Който вдига меч срещу славянин, от меч ще умре".
Това на пръв поглед незначително събитие отбелязва "терминологичния празник" за някои кръгове в Русия. Идеята за славянско единение, която беше широко прокламирана при разпадането на СССР и позабравена през последните години, намери своята, макар и крехка, реставрация благодарение на войната в Югославия.
Славянофилската тенденция се разви дотам, че според непотвърдени данни около 118 доброволци от Украйна, Беларус и Русия са пристигнали в Белград през последните две седмици. Вестник "Московские новости" отбеляза, че по идея на заместник-председателя на Държавната дума Сергей Бабурин се създава и "сибирска дивизия" от доброволци за Югославия. В този контекст прозвуча и изявлението на руския президент Борис Елцин: "Русия ще помага на Югославия с риторика и с дипломатически инициативи, но не и с оръжие".
Всъщност военната риторика вече отбеляза първите резултати от конфликта. Независимо от това кога ще бъдат прекратени ударите и при какви условия Балканите дълго време ще си носят мрачното клеймо, а "Югоизточна Европа" ще бъде труднодостижима. Възродените славянофилски настроения ще занимават интересуващите се и най-вероятно ще влязат в няколко политически платформи за предстоящите избори в Русия. Това е засега... до следващото попълнение на военния словар.
Слабостта на американската администрация към словесно жонглиране проличава особено при неуспех и безизходица. Така например при единствения военен провал на американски части през 90-те години на три пъти е сменяно името на операцията.
На 14 август 1992 г. в Сомалия започва операция Provide Relief ("Осигуряване на спасение"). Десет транспортни самолета и 400 военни правят опит да доставят 5 хиляди тона храни и медикаменти. Опитът е осуетен от въоръжени стълкновения между местни групировки.
На 3 декември действията са подновени, но този път операцията е преименувана в Restore Hope ("Възстановяване на надеждата"). Около 26 хиляди военни под флага на ООН са пратени в Сомалия, за да обезпечат разпределението на хуманитарни помощи сред населението. Операцията продължава повече от половин година без особен резултат.
Пет месеца по-късно на 4 май започва следващият етап, този път наречен Continue Hope ("Продължаване на надеждата"). Новата операция има за задача да разтърве враждуващите групировки и да потуши напрежението. Военните части срещат неочаквана съпротива. Убити са десет американски войници. Следва решение на президента Бил Клинтън за изпращане в Сомалия на спецподразделението "Делта". Целта е да бъде арестуван или ликвидиран лидерът на метежниците генерал Айдид. На 3 октомври 1993 г. при опит за арестуване на генерала загиват 18 американци и 77 са ранени. Загиват още 300 местни жители и са ранени 700.
След това е прието решение за изтегляне на американските войски от Сомалия.
Идва ли краят на утопията "изолация"
Шестнайсет предприятия трябва да излязат от списъците за изолация до 30 юни. До тази дата те трябва или да се приватизират, или да се ликвидират с всичките произтичащи от това последици. През седмицата синдикатите вдигнаха доста шум около тези предприятия, въпреки че там нещата вървят и са ясни отдавна. След тях обаче идват предприятията извън изолация, за които доскоро се смяташе, че са в добро състояние, за които правителството ще трябва да обяснява защо са закъсали.
От 41 предприятия в група Б на изолационния списък са останали 16. Най-късно до края на следващата седмица за още три от тях ще има решение. Списъците за изолация бяха съставени през лятото на 1996 г. Тогава под натиска на международните финансови институции правителството на Жан Виденов трябваше да направи нещо, за да намали загубите в реалния сектор. Иначе нямаше да има финансиране отвън. Първоначално се смяташе, че тези губещи предприятия трябва да бъдат закрити. Ставаше въпрос за стоте най-губещи, после бройката беше увеличена, но най-накрая под натиска на депутати от парламентарната група на демократичната левица беше измислена програмата за изолация от банковата система. В нея влязоха 71 предприятия, които поради различни интереси не можеха да бъдат закрити. Беше одобрен и списък с 64 предприятия, зад които нямаше интереси и просто нямаше как да не бъдат ликвидирани.
Изолираните бяха разделени в две групи. В група А влязоха 30 предприятия, които не могат да бъдат закрити, защото са жизненоважни за инфраструктурата - БДЖ, НЕК, Столичната компания за градски транспорт, топлофикационни и въгледобивни дружества. В група Б имаше 41 предприятия, за които просто нямаше политическа воля да бъдат закрити. Или безработицата щеше да скочи повече от нормалното, или политически интереси по региони налагаха те да продължат да съществуват. В интерес на истината едва ли някой трезвомислещ икономист е предполагал, че тези предприятия ще просперират, изолирани от банковия кредит, който в условията на нашата икономика е единственият източник на оборотен капитал, да не говорим за инвестиционен. На изолираните предприятия беше даден срок до края на 1998 г. да бъдат или приватизирани, или ликвидирани. Програмата просто отложи закриването на повечето от тези предприятия.
Така желаното оздравяване не беше постигнато, а ликвидацията беше отлагана и след смяната на управлението и идването на власт на правителството на Съюза на демократичните сили. То реши да продаде изолираните предприятия и сключи договори с чужди фирми - приватизационни посредници, които изтичаха след крайния срок на действие на закона. В края на 1998 г., изглежда, на някого в правителството му прищрака, че трябва да ги приватизира, а нищо не е направено, и беше издействано удължаване на действието на Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия до средата на 1999 г. Още повече че за повече от година действие на закона бяха ликвидирани или обявени в несъстоятелност едва пет предприятия, а приватизирани седем, от които три по линия на масовата приватизация.
Едва в края на 1998 г. започна действителната вълна по ликвидация или несъстоятелност на изолираните предприятия. В края на ноември беше ликвидиран "Горубсо Златоград", последван от "Видахим" във Видин и Завода за тежко машиностроене в Русе. В началото на 1999 г. беше ликвидиран "Чавдар" - Ботевград, насрочени бяха общи събрания на акционерите с дневен ред ликвидация на "Мадара" - Шумен, "Ямболен" - Ямбол. По-късно бяха ликвидирани четири дружества от ГОРУБСО. Общото събрание на "Балканкар Рекорд" в Пловдив вече гласува ликвидацията. Същевременно бяха продадени "Русенска корабостроителница", "Зебра", "Меком" и част от по-рано обявените в ликвидация предприятия.
Най-проблематични са "Кремиковци" и Авиокомпания "Балкан". В тях работят общо 20 000 души. Докато за "Кремиковци" има големи надежди, а и сериозно политическо намерение за приватизация, за авиокомпанията по-вероятното решение е ликвидацията, въпреки че Агенцията за приватизация е продала четири информационни меморандума, а крайният срок за подаване на оферти е 26 април. За "Агрополихим" развръзката също приближава. Или дружеството ще бъде продадено на "Норск хидро", или ще бъде ликвидирано и продадено на части. Дружествата на бившето ГОРУБСО в Кърджали и Лъки ще бъдат продадени на РМД, а останалите се ликвидират постепенно. "Оптикоелектрон" е разделен на три части, но за него има сериозни купувачи от Германия и при него приватизацията е по-вероятна. В напреднал етап е и продажбата на ДЗУ. Купувачи има и за "ЛеКоКо" в Радомир. Ликвидация очаква "Екоел" и "Кварц". "Лазур" ще бъде приватизиран на части. Остават четирите дружества от ВПК - "Бета", "Пима", "Арсенал" и "Агротехника". За тях има договореност с международните финансови институции да се продават до края на септември 1999 г., защото тогава изтича договорът с приватизационния посредник БРИБАНК.
Според синдикатите в тези предприятия работят 45 000 души. Според министерството на труда без работа ще останат 20 000. При всички положения предприятията няма да бъдат закрити изведнъж и ще продължат да поддържат мощностите си и част от заетите в тях. През седмицата синдикатите вдигнаха доста шум около проблема и заплашиха с масови протести и митинги. Разбира се, те защитават трудещите се, но никой от профсъюзните дейци не предложи начин да се закрепят тези предприятия, различен от искането за субсидии от бюджета. КНСБ се обяви против варианта ликвидация на предприятията. Според тях решенията за обявяване в ликвидация влизат в конфликт с приватизацията на предприятията. И вероятно държавата трябва да поддържа губещи предприятия, за да не изпусне купувачите, въпреки че нищо не пречи да сключат сделка за затворено предприятие. Възможна алтернатива според КНСБ е да се запазят преференциите за РМД за закупуване на обособени части от предприятия, обявени в ликвидация. Аргументът им е, че тези покупки могат да се считат за програми за алтернативна заетост. Не е ясно обаче, ако купувачът на активи плаща по 10% годишно, какво ще правят кредиторите на предприятията, които при нормална ликвидация трябва да бъдат удовлетворени незабавно. Ако не може, това означава, че предприятието трябва да бъде обявено в несъстоятелност и да се подчинява на кредиторите си.
Паралелно със синдикатите опозицията в парламента също надигна глас срещу ликвидацията. Лидерът на евролевицата Александър Томов обяви правителството за ликвидатор на икономиката. Той заяви, че спазвайки изискванията на валутния борд да ликвидират всички губещи предприятия, управляващите ще трябва да закрият всичко и да надхвърлят критичната точка на безработица и оттам на социално напрежение в страната.
По-сериозният проблем обаче ще дойде след закриването на предприятията в изолация. При тяхното наличие се приемаше, че само те са губещите, под контрол са и ще бъдат ликвидирани, ако се наложи. След 30 юни обаче ще стане още по-очевидно, че са били изпуснати други по-големи предприятия, над които надвисва сянката на фалита. И вече не под натиск отвън, а при липсата на средства за субсидии в бюджета и при очевидната им неефективност и лошо управление. Не е нужно да се споменават Варненската корабостроителница, "Химко" - Враца, "Стомана" - Перник, и други големи предприятия, та дори и Нефтохим - Бургас.
Неслучайно лидерът на евролевицата призова да се създаде нов списък от изолирани или наблюдавани предприятия. В свои изказвания вицепремиерът Божков също допусна отделянето на обособена група под надзор. За нов списък за ликвидация предупреди президентът на "Подкрепа" Константин Тренчев. При разговорите с мисията на МВФ подобна идея също е била обсъждана. Подобни бъдещи списъци се базират на вече обособените 100 най-задлъжнели предприятия, на които правителството с постановление забрани да увеличават фонд работна заплата. Голяма част от тези предприятия вече са приватизирани или пък са в двата списъка за изолация, но останалите?
И Талбот отказа да лобира за моста Видин - Калафат
Надеждата, че зам. държавният секретар на САЩ Строуб Талбот ще бъде трансмисията, която ще раздвижи проекта за втори мост над Дунава, не се оправда. И премиерът Иван Костов, и президентът Петър Стоянов опитаха да получат обещание за подкрепа на българската позиция за ускорено изграждане на втори дунавски мост между Видин и Калафат. "САЩ твърдо подкрепят многопосочните транспортни връзки и това е една теза, която бих искал да засегна в утрешната си среща в Букурещ", заяви дипломатично Талбот. Но не пое ангажимент да лобира за точно определена кауза, свързана с местоположението на моста.
Обтекаемото изявление на Талбот е напълно обяснимо, като се има предвид, че проблемът с втория Дунав мост беше поставен по-скоро като тема, която да отклони въпроса от бежанците (основната цел на визитата на американският зам. главен секретар), и да се подчертае необходимостта от компенсации. Доста неуместен ход, като се има предвид, че по първия въпрос американската администрация е с изострена чувствителност, докато по втория проявява подчертана фригидност. Крайно време е правителството да съобщи ясна позиция по проблема Косово и по този начин да конкретизира външнополитическата си ориентация. Ако се следва политиката на интегриране към атлантическите структури, това означава приобщаване и към съответната ценностна система, и съответстващо на нея отношение към бежанския проблем. Обратното би означавало преориентиране на външнополитическите ни приоритети. Що се отнася до компенсациите, повече от ясно е, че на пряко външно покриване на загубите ни едва ли може да се надяваме. България обаче може да настоява за косвено компенсиране на щетите, а възможностите за това са три: външна подкрепа за платежния баланс - схемата за бюджета беше направена и съгласувана с МВФ при коренно различни от сегашните условия, приоритетно включване на български фирми във възстановителните работи в следвоенния период и международна подкрепа за реализирането на проектите за изграждане на пътна инфраструктура, която ще свързва Югоизточна Европа с централната и западната част на континента, заобикаляйки Югославия. Факт е, че дори когато спре войната, маршрутът за Европа през Югославия няма да работи - тя още дълго време ще бъде нестабилна страна, а и след бомбардировките на моста при Нови Сад речната връзка с Централна Европа практически не съществува и ще трябват няколко години, за да бъде възстановена. На този фон стават особено актуални проектите за паневропейските транспортни коридори No8 - Изток - Запад и No4, свързващ Югоизточна със Западна Европа, част от който би трябвало да бъде вторият дунавски мост. Тези неща обаче не могат да се решават между другото и на парче. А и зам. държавният секретар на САЩ Строуб Талбот не е човекът, който ще пренася елементарни послания до Букурещ, при положение че отива там с конкретна мисия.
Юговойната показа колко важно е да има алтернативни трасета за автомобилния и железопътния трафик към Централна и Западна Европа. Сега алтернативата е само през Румъния, с която ни свързват само един мост Русе - Гюргево, и двата ферибота между Видин и Калафат и Оряхово - Бекет. Капацитетът на трите съоръжения е недостатъчен и това стана ясно още по време на първата югокриза и ембаргото, което наложи ООН. Придвижването на проекта за коридора Изток - Запад (от Средна Азия през Бургас - Скопие - Тирана към Италия) е невъзможно, докато трае войната. За сметка на това пък е напълно възможно да се форсира четвърти трансевропейски коридор и изграждането на втория дунавски мост. Проблемът е в спора между България и Румъния за местоположението на моста.
Възможните площадки за нови преходи на Дунава са шест: Видин - Калафат, Лом - Расту, Оряхово - Бекет, Никопол - Турно Магурели (точното местоположение е между Белене и Чоара), Свищов - Зимнич и Силистра - Кълъраш. Впоследствие се роди и идеята за тунел под Дунава, който да свързва Русе и Гюргево.
Румъния настоява за мост при Оряхово - Бекет, а би искала дори и по на изток. Въпросът е в това, че Румъния печели от по-дългото трасе - колкото по-голямо разстояние минават превозвачите през нейната територия, толкова по-големи пътни такси плащат. Именно затова румънците наложиха забрана за минаване на товарни коли по краткия път от Калафат - Турно Северин - Арат (границата с Унгария) и наложиха обиколния маршрут Калафат - Крайова - Арат, който удължава трасето с над 100 километра.
България е категорична, че най-подходящото място за моста е при Видин - Калафат. В крайна сметка е нормално нещата да се решат на базата на прогнозите за трафика.
Британската консултантска компания "Сър Александър Гиб" направи проучване на шестте площадки и дава добри оценки за три от тях - Видин - Калафат, Лом - Расту и Оряхово - Бекет. По цена води Видин - Калафат, който е най-къс - 550 м, и ще струва най-евтино - около 22 млн. евро за комбиниран мост/тунел и около 80 млн. евро за комбиниран мост плюс пътна и жп инфраструктура. Следва Лом - Расту с дължина 770 м и инвестиции съответно 28 евро и 112 млн. евро. На трето място е Оряхово - Бекет, който ще бъде дълъг 700 м, но за изграждането на комбиниран мост плюс пътна и жп инфраструктура на това място ще са необходими между 215 и 235 млн. евро. По мнението на транспортни експерти изграждането на втори мост ще има смисъл, ако той се съчетава с жп инфраструктура.
Съвсем различна е картината, ако оценката се прави от гледна точка на трафика. Според проучването на "Александър Гиб" тогава на първо място излиза мостът Оряхово - Бекет, за който консултантът прогнозира транспортирането на 1 540 671 т товари и над 209 хил. пътници годишно в железопътния участък и преминаване на повече от 252 хил. автомобила. При другите два проекта автомобилният поток е в приблизително същите стойности, но жп трафикът е два пъти по-малък. Като съществено предимство на проекта Видин - Калафат се сочи наличието на подхождаща пътна и железопътна инфраструктура и на българска, и на румънска територия. Това ще поевтини съоръжението и ще съкрати времето за пускането му в експлоатация.
Осем компании се състезават за водите на София
След енергетиката като най-атрактивен отрасъл за навлизане на чуждестранни инвестиции се очертава водоснабдяването. Конкурсът за избор на частен концесионер за софийската ВиК-мрежа оправда предварителните прогнози за оспорвана конкуренция между най-големите компании в сектора на комуналните услуги в света. В надпреварата оттук нататък ще се състезават осем имена, съобщиха от столичната община във вторник, когато изтече срокът за подаване на оферти. Това са: френските "Суез Лионе дез'о" (Suez Lyonnaise des Eaux), СОР "Ентернасионал" (SAUR International), "Женерал дез'о" (Generale des Eaux), британските "Азурикс" (Azurix), "Интернешънъл уотър" (International Water), "Темз уотър" (Thames Water), "Енглиън уотър интернешънъл" (Anglian Water International) и германската "Берлинвасер" (Berlinwasser).
"На практика всички големи имена във водния бранш с малки изключения са си дали среща в София", коментира представител на водеща консултантска фирма. Заради изключително трудния избор не е изключено вместо три или четири имена в шорт листата да бъдат избрани дори пет компании, казаха общински служители. Крайният срок за отсяването на кандидатите е 27 април. Оттам нататък те ще получат два месеца за изготвяне на същинските си оферти. Ако всичко върви по план, още до края на лятото водите на София ще бъдат дадени на концесия за 25 години.
Концесията за софийското водоснабдяване е първият подобен проект у нас и това засилва апетитите на участниците. Явно фирмите са готови на всичко, за да получат добри стартови позиции в разработването на този нов, но перспективен бизнес, коментират наблюдатели. Само за София наддаването ще стартира от 150 млн. долара. Толкова е определената като долна граница минимална инвестиция, която бъдещият концесионер ще трябва да осигури за подмяна на амортизираните водопроводи на столицата. Според наблюдатели заявеният огромен интерес може да качи мизата значително над тази летва, което ще превърне проекта в една от най-големите външни инвестиции у нас. Общо за цялата страна необходимите инвестиции в подмяна на ВиК-съоръжения се изчисляват на близо два млрд. долара. Това означава големи възможности за бизнес, което обяснява повишения интерес. Повечето от фирмите, подали оферти в София, са съперници и в други оспорвани надпревари в Източна Европа.
Макар че четири от кандидатите са с регистрация във Великобритания, зад два от тях - "Интернешънъл уотър" и "Азурикс", се знае, че всъщност стоят американски капитали. Първата е собственост на най-мощната американска строителна групировка "Бехтел груп", която пък работи в тясно сътрудничество с друга британска компания - United Utilities. "Азурикс" също е американска компания, макар че в случая е подала оферта от името на лондонския си офис. Компанията обаче е собственост на друг британски гигант в инфраструктурните проекти - "Енрон" (Enron). Според някои наблюдатели, ако в София се стигне до голямо наддаване между кандидатите, това ще бъде именно по инициатива на "Азурикс". "Енрон" е лидер в областта на електроснабяването и газоснабдяването, но във водния бизнес е сравнително отскоро и неговият шанс е в по-високото офериране.
"Американска връзка" има и в лагера на френските компании, които по традиция са смятани за фаворити при подобни конкурси. Групировката "Вивенди" (VIVENDI), която е собственик на "Женерал дез'о", преди броени дни купи най-големия воден оператор в САЩ USFilter за 6.2 млрд. долара. Освен това "Вивенди" придоби наскоро и базираната в щата Тексас Waste Manament's Houston. В конкурса за софийското водоснабдяване "Женерал дез'о" участва в консорциум с Главболгарстрой, което според повечето участници в процеса може да се окаже решаващо предвид силното лоби на строителната фирма в правителствените и общинските среди. Чрез консорциум с българска фирма участва и СОР "Ентернасионал". Тя е подала съвместна оферта с Техноекспортстрой.
Точно СОР "Ентернасионал" и" Женерал дез, о" бяха в центъра на скандалите между бившия кмет Александър Янчулев и общинските съветници при първия опит софийските води да бъдат дадени на частен инвеститор. Тогава наддаването между двете френски фирми не завърши с успех, но създадените позиции в общинските среди сега им осигуряват предимство пред конкуренцията, твърдят източници от кметството.
Според някои експерти победителят в София може да бъде предопределен в Берлин, тъй като в момента тече процедура за приватизация на голям пакет от акциите на "Берлинвасер". Там сред кандидатите освен френските фирми е и "Азурикс/Енрон". Заради силното германско лоби в България е много вероятно "Берлинвасер" да влезе в шортлистата. Може да се очаква, че във втория кръг фирмата ще играе заедно с някой от другите участници, смятат общинари. Според тях не е изключено да се стигне и до други стратегически консорциуми след обявяването на шорт листата. Това ще стане ясно след 27 април.
Опасност от обгазяване ще има, ако гръмнат химически заводи
"В момента няма непосредствена опасност от обгазяване с диоксини и фурани вследствие на пожарите в Югославия и страховите неврози са излишни. Ще възникне непосредствена опасност, ако бъдат подпалени заводи за фармацевтични продукти, пестициди или ПВЦ", обясни проф. Байнова, токсиколог от Националния институт по хигиена. Малко след това ТАНЮГ съобщи, че самолети на НАТО са бомбардирали химически завод на юг от Белград. Пресцентърът на Северноатлантическия пакт опроверга информацията, като изтъкна, че заводът всъщност е произвеждал боеприпаси. Това е само част от спекулациите на екологична тема, които заляха балканската преса през изминалата седмица. В България всичко започна с изявлението на гръцкия професор Христос Зеферос, според Балканите са изложени на непосредствена екологична опасност вследствие на бомбардировките над Югославия. Зеферос обясни, че химичните вещества диоксин и фуран се образуват при разразилите се пожари и по въздушен път могат да достигнат страните в региона. Според експертите някои от разновидностите на диоксина и фурана предизвикват хормонални увреждания, поразяват имунната система и могат да предизвикат рак.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева официално опроверга изявлението на Зеферос. В телефонен разговор с учения е станало ясно, че неговото изказване е базирано на общи предположения и разсъждения за свойствата на диоксина и фурана. Манева увери, че в България са взети всички възможни мерки за засичане на евентуални завишени концентрации на диоксин и фуран. Общо 64 станции и три специализирани коли следят за евентуални отклонения от нормата. Истината обаче е, че държавните органи не разполагат с необходимата скъпа и фина техника за измерване на двете вещества и трябва да съдят за (не)наличието им по други косвени съединения. В това отношение конфликтът в Югославия определено ни сварва неподготвени. В този момент, но не повече от всеки друг път, трябва да се взимат превантивни мерки като редовно миене на ръцете и избягване на разходките край натоварени шосета.
Появата на нефтени петна по река Дунав и възможността те да стигнат до АЕЦ "Козлодуй" са другият екологичен проблем, породен от югокризата. Поредният нефтен разлив бе засечен от граничните власти в сряда. Очакваше се в четвъртък сутрин то да е стигнало до атомната централа. В четвъртък следобед от дирекция "Сигурност" на АЕЦ "Козлодуй" увериха, че петното най-вероятно се е разнесло. "Още преди началото на конфликта сме поставили превантивно бонови заграждения. Единствено преобръщането на танкер в непосредствена близост, и то през лятото, може да смути работата на централата", подчерта Недялко Грамадарев.
До този момент разсъжденията върху екологичното въздействие на войната в Югославия са само словесни упражнения и тренировка на компетентните органи за адекватна реакция. Все пак опасност има и всички трябва да са готови за нея. Единствената възможна политика за екологичното министерство при тези условия е пълна искреност и стопроцентова информираност в аванс. В крайна сметка по-добре е да се вдигне много шум за нищо, отколкото да не се вдигне шум за нещо сериозно.
Ще има глоби за собствениците на пустеещи земеделски земи
Венцислав Върбанов, министър на земеделието, пред "Капитал"
- Цялата идея за провеждане на агробизнесфорум е привличане на инвеститорите към сектора земеделие в България. Подготвили сме информация за условията, които предлага нашата страна, и възможностите за инвестиции в земеделието. Разбира се, ще запознаем чуждите инвеститори с преференциите, които дава нашето законодателство, с новите законодателни инициативи, с промените в законите - главно със Закона за арендата, Закона за земеделските земи и Закона за подпомагане на земеделските производители, с който се освобождават от някои данъци всички физически и юридически лица, които се занимават със земеделие.
- Те не касаят преференции, тях вече ги има. Измененията, които в момента подготвяме, са свързани с преструктурирането на държавен фонд "Земеделие", с желанието ни той да се превърне в разплащателна агенция и да партнира на предприсъединителните фондове на Европейския съюз при съфинансирането на проекти в селските райони.
- Има определен риск. Засега все още е рано да се дадат точни оценки. Голяма част от поканените вече са дали потвърждение. Форумът се прави както за чуждестранни участници, така и за българските бизнесмени. И аз се надявам, че ще има силно участие от страна на българските индустриалци, от хората, които имат желание да правят бизнес в селското стопанство. Надявам се, че ще им разкрием една ниша, в която те могат да развиват дейността си.
- Надяваме се и на двете. Искаме да заострим вниманието и на българските инвеститори. В срещите ми с различни категории хора се вижда, че не се познават условията за развитие на земеделие в България. Форумът ще помогне да се изяснят и конкретизират възможностите за развитие на този сектор.
- Причините са комплексни. На първо място, земеделието се възприема като рисков сектор. Пречи и нежеланието на банките да отпускат кредити в земеделието. Изискванията им за обезпечения са почти неизпълними или са изпълними за една малка част от хората, които кандидатстват за кредити. Като краен резултат статистиката за инвестициите в земеделието е незадоволителна. Някои пропуски в нормативната уредба също пречат за привличането на чужди инвеститори. Смятам, че последните изменения в Закона за арендата, от който отпаднаха всички ограничения от стария закон - за размера на арендувана земя и за сроковете, създават нови възможности и вече има проявен интерес. Възможността да се закупува земеделска земя от чужди граждани, които регистрират фирми по българските закони, също ще допринесе за повишаване на външния интерес. Чуждите инвеститори искат собственост, за да имат гаранция, че средствата, които инвестират, ще се възвърнат.
- Бяха отпуснати кредити на стойност 240 млрд. лева. За около две години са останали за възстановяване на банките по-малко от 8 млрд. лева, което е показателно, че все пак това не са толкова рискови кредити. Всички проблеми, които възникнаха с погасяването на зърнените кредити, бяха свързани със световната криза и с големия срив на световните пазари на зърно. Но на практика нито една банка не претърпя някакви сериозни щети от тези кредити. Разбира се, наложи се няколко пъти да се водят тежки преговори, да се поиска отсрочка, но в крайна сметка банките си получиха парите.
- Да, законът поставя банките при определени условия и те трябва да се съобразяват със закона. Но пък и някои банкери се престарават да изпълняват закона и вече искат 250% обезпечение. Това е непосилно, особено за хората, които искат тепърва да започнат да се занимават със земеделие. Да не говорим, че се изискват за обезпечение недвижими имоти, които са в градската зона и отговарят на определени условия. Много малко от хората, които живеят на село, могат да си позволят лукса да имат и недвижими имоти в града.
- Този въпрос не е толкова лесен за решение. Отпушването на пазара на земята не може да стане с една заповед на министъра или с някакъв друг нормативен документ. В някои части на страната има отделни продажби, но това не значи, че там има пазар на земята. Икономическата криза дава отражения на пазара на земята. Влияе, разбира се, и забавянето на реституцията на земеделските земи - за да продаваш нещо, трябва да имаш документи, че го притежаваш. Но фактът, че над 80% от земеделските земи вече са върнати и няма едно раздвижване на търговията с тях, показва, че има и много, много други причини, които бих казал, че са по-сериозни, отколкото документите за собственост. На първо място, търсенето и предлагането все още е ниско. Българинът по принцип си е консервативен и не му се иска да се раздели със земята. Това се отнася дори и за хората, които знаят, че имат някъде земя, никога не са я виждали и знаят, че никога няма да се обърнат към нея като средство за препитание. Те все още се пазят от предприемане на такъв ход - продажба на тази земя. Пречи и липсата на свободни средства, стагнацията в кредитирането и това, че земята все още не служи като обезпечение за кредити. Какво се опитваме ние да направим, за да се получи все пак някакво раздвижване? На първо време в ГУ "Поземлена реформа" се разработва една цялостна система за подаване на информация. Искаме да превърнем поземлените комисии в информационни центрове, които да подават информация на всички, които търсят земя, и всички, които предлагат. По този начин там ще се срещнат интересите на продавача и купувача - не физически, а като намерения, и всеки ще може да направи справка за определено землище - какви земи, какво качество, каква им е цената. Има също идея за създаване на борса за предлагане на земеделските земи. Огромната информация, с която разполагат поземлените комисии, поземленият кадастър, който се създава, трябва да се използва именно в това направление. Отпадането на ограниченията за арендата също ще доведе до засилен интерес към земята. Фонд "Земеделие" започва да приема земя като гаранция, за да може от своя страна да дава парична гаранция пред банките. Това неминуемо ще засили интереса към земеделските земи, а от друга, страна ще помогне за създаването на пазар, тъй като фондът ще бъде задължен да предложи за продажба земята на тези, които по една или друга причина не изпълнят задълженията си. Имаме намерения освен естествената комасация, която върви чрез пазара на земята, да преминем към някаква законодателна инициатива за уедряване на земеделската собственост. Но аз смятам, че най-големият проблем в момента е липсата на свеж капитал.
- Това също ще бъде една от предпоставките за раздвижване на пазара на земята. Може би от следващата година ще се наложи да бъдат въведени някои административни наказания срещу хората, които не използват и допускат пустеене на земя. И това донякъде може да стимулира хората, които нямат намерение да се занимават със земеделие или нехаят за земята си. Те или ще я дадат под аренда, или ще я продадат.
- Най-вероятно. Ще бъдат глобявани всички хора, които нехаят за земята си и които оставят земята си така да запустява.
- Идеята ни е така да се променят условията, че максимално да задоволяваме самите земеделски производители. Засега резултатите все още са незадоволителни.
- Зависи как ще се погледне на нещата. Точно затова беше лансирана идеята за закупуване на акции от някоя банка. Фондът разполага с ресурс, който в никакъв случай не може да реши всички проблеми на българското земеделие. Той все пак не е малък и е престъпление тези средства да не могат да достигнат до земеделските производители. Затова искаме да намерим начин да влияем върху политиката на дадена банка. Това не значи, че ще прекратим взаимоотношенията с останалите банки, но да има една банка с изцяло променено отношение към земеделските производители. В бъдеще е по-добре фонд "Земеделие" да изпълнява гаранционни функции, а самите банки да отпускат със собствен ресурс кредити. Сега продаваме на хората семена или препарати, както карбамида например, но това са временни мерки, които решават проблема на парче. Според мен при преструктурирането на фонда трябва да излезем от тази схема и като цяло да се реши веднъж завинаги проблемът с кредитирането на селскостопанските производители.
- Тук не става въпрос една банка да бъде ограничена да работи само в земеделието. Напротив, идеята е само да може да се влияе върху политиката на банката, а тя просто може да се занимава и с всички останали дейности, които законът разрешава. Специализирани банки, които имат специално отношение към земеделието, има във всички развити страни. За най-голямо съжаление такава банка в България няма. Търси се по-лесният път, по-лесните печалби. Те обаче в никакъв случай не помагат за развитие на българското производство, на българското земеделие и даже на българската индустрия. Смятам, че идеята може да се реализира. След като фонд "Земеделие" със своя ресурс застане зад една такава банка, при нея много от рисковете ще бъдат намалени.
България може да разчита на подкрепа от Япония за реформите
Петър Андонов, посланик на Република България в Япония, пред "Капитал"
- При срещата си с вицепремиера г-н Евгений Бакърджиев финансовият министър на Япония г-н Киичи Миядзава определи финансовата стабилизация в България като забележителен напредък, който впечатлява. Министърът на международната търговия и индустрията г-н Каору Йосано изрази пред нашия вицепремиер висока оценка за икономическата стабилност в България, успешния ни диалог с МВФ и подготовката ни за присъединяване към ЕС. Вицепрезидентът на Федерацията на японските икономически организации (КЕЙДАНРЕН) г-н Тецуя Катала, президент на корпорацията "Комацу", посочи в приветствието си на обяд, организиран в чест на българския вицепремиер,че в Япония е известно "колко активно е правителството на Иван Костов и колко успешно то провежда икономическите реформи". Директорът на "Тойота" за Европа г-н Йошими Инаба посочи, че днес България представлява интерес за японските компании поради политическата стабилност, икономическия растеж, постигнат през 1998 г. и перспективите за развитие на страната през 1999 г. - По време на срещата си с г-н Корецугу Кодама, президент на Японската организация за международно развитие(JAIDO), г-н Бакърджиев представи четири конкретни пилотни проекта, разработени от български малки предприятия, търсещи партньори в Япония. Това е част от селекцията проекти на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Така всъщност ние преминаваме от фазата на общото представяне на българската икономика към повече конкретни проекти, съобразени със специфичния профил на японския инвеститор. Сътрудничеството с JAIDO е особено важно, защото тази организация е създадена от КЕЙДАНРЕН и японското правителство, за да бъде катализатор за създаване на съвместни предприятия между японски компании и предприятия от експортно ориентирани сектори в страните в преход и развиващите се страни. Аз бях много приятно изненадан от факта, че на инвестиционния семинар, посветен на България в Токио, присъстваха представители на около 120 компании и институции.
- Сред представителите на частния бизнес, които следят активно процесите в България поради интересите си там, са известни много добре всички досегашни неблагоприятни въздействия, свързани с ембаргото срещу Ирак и Югославия, както и със сегашната ситуация около Косово. Съществува обаче и разбирането, че въпреки това българската икономика се развива и оживява, дори е постигната финансова стабилност, което е доказателство за нейната жизненост и за предприемчивостта на българите. В представата на средния японски бизнесмен страни като Полша, Чешката република и Унгария са отворени за чуждестранни партньори от десет години насам. За България представата е, че това е станало от две години насам. Една компания като "Сони" например е открила свое представителство в София през 1994 г. с намерение за последващи инвестиции в експортно производство, но тези планове не са се осъществили поради факта, че при съществуващата тогава макроикономическа среда са се създавали условия, при които се е позволявало на нейни местни конкуренти да заобикалят данъчните и митническите закони, докато "Сони" като отговорна глобална компания ги е спазвала стриктно. Твърде много са държавите не само от Централна и Източна Европа, но и от Азия, Латинска Америка и Африка, с които ние се конкурираме всекидневно за вниманието на японските инвеститори. Най-често причините, които могат да провокират интереса на японските компании да инвестират в България , са свързани с възможността да се получи, поддържа и разширява техният дял на местния пазар или да се развие нов пазар. Същевременно намалява броят на онези японски компании, които инвестират в дадена страна единствено за да си осигурят евтин труд. Въпреки това анализът на структурата на производствените разходи остава фактор със значителна тежест при оценката на всяка инвестиционна алтернатива. За нас е важен и фактът, че ако вътрешният пазар на една страна е малък, какъвто е случаят с България, японските компании вземат решение за инвестиции, при положение че ще имат възможност да осъществяват ефективен производствен експорт към трети страни. Изключително ценен е съветът на представители на японския бизнес, че България трябва да изтъква като аргументи не само възможностите за достъп към пазарите на ЕС И ЦЕФТА, но и към страните от ЧИС, Каспийския басейн и Близкия изток. Уменията на българските специалисти по софтуер и политиката на правителството в сферата на високотехнологичното развитие също предизвикват значителен интерес като специфично предимство в сравнение с други наши конкуренти за японски инвестиции.
- На срещата с вицепрезидента на ОЕСF г-н Хаяши вицепремиерът г-н Евгений Бакърджиев представи четири нови български проекта: язовир "Яденица" от ПАВЕЦ "Чаира", строеж на подходите и тунел под връх "Шипка", ТЕЦ "Бобов дол" и изграждането на столичното метро между 7 и 9 станция. Той предложи тези проекти да бъдат разгледани по съответния ред от експертите на двете страни с цел избиране във възможно най-скоро време на един от тях за финансиране от японския фонд. Г-н Хаяти увери българския вицепремиер, че експертите на Фонда ще положат необходимите усилия за определяне на такъв проект, като се ръководят от приоритетността му за икономическото развитие на България и реалната възвръщаемост на инвестицията. Японският фонд, който е правителствена институция, създадена за финансиране на проекти в чужди страни по линия на т.нар. официална помощ за развитие, се ръководи от точно определени законови изисквания и процедури в своята дейност. За да бъде взето решение за отпускане на заем от фонда, е необходимо да бъде постигнат консенсус в позициите на четири японски ведомства - Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Министерството на международната търговия и индустрията и Агенцията за икономическо планиране, по предварително одобрен от експертите на двете страни и официално представен от чуждо правителство проект. Разговорът на г-н Бакърджиев с вицепрезидента на фонда г-н Хаяши е началната стъпка на тази сложна и сравнително продължителна процедура. Най-същественото в случая, което е и един от много важните конкретни резултати от визитата на българския вицепремиер в Япония, е принципното съгласие на японския фонд да се започне конкретна съвместна работа за определяне на проекта.
- В момента японската страна формира окончателната си позиция по този въпрос, която ще бъде представена на срещата на 21 април в Брюксел. В този смисъл посещението на г-н Бакърджиев в Токио беше последният и най-важен елемент от усилията на посолството от октомври м.г. насам да представи аргументите на българското правителство за необходимостта от допълнителна подкрепа за платежния ни баланс в рамките на тригодишното ни споразумение с МВФ. Вицепремиерът г-н Евгений Бакърджиев запозна министъра на външните работи г-н Масахико Комура, министъра на финансите г-н Киичи Миядзава и министъра на финансовото възстановяване г-н Хакуо Янагисава, както и видните японски парламентаристи г-н Тамисуке Ватануки и г-н Йошиуки Камей с подготовката на България за срещата на Консултативната група Г-24 в Брюксел, насрочена за 21 април, както и с тревожния размер на всекидневните загуби, които икономиката ни понася в резултат на кризата в Косово. Японският външен министър подчерта, че Япония ще продължи да подкрепя процеса на демократизация и пазарни реформи в България . Аз се надявам, че и занапред България ще може да разчита на подкрепа от страна на японското правителство за успешното изпълнение на тригодишното ни споразумение с МВФ. Паралелно с тези срещи заместник-министърът на финансите г-н Пламен Орешарски и подуправителя на БНБ г-н Мартин Заимов проведоха разговори с генералния директор на Бюрото по международни финанси в японското финансово министерство г-н Харухико Курода и с генералния директор на Заемен отдел II на японската ЕКСИМБАНК г-н Наоки Такада. На 19 април, по време на годишната среща на ЕБВР, в Лондон ще се проведе среща между делегациите на българското правителство и на японската ЕКСИМБАНК, която също ще бъде особено важна от гледна точка на подкрепата за платежния баланс на България . Тази подкрепа обаче не се изчерпва единствено с необходимостта от допълнително финансиране от официални донори. Подобна подкрепа налага полагане на системни и търпеливи усилия за нарастване на българския износ в Япония и за привличане на японски преки инвестиции. Именно тези усилия слагат ред в търговската и капиталовата му сметка.
- Този подход бе приложен по време на срещите на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Министърът на международната търговия и индустрията г-н Каору Йосано разговаря с г-н Бакърджиев за приложението на програмите на неговото ведомство за обща търговска и инвестиционна застраховка за активизиране на двустранната търговия и насърчаване на японските преки инвестиции е България. Той изрази готовността за оказване на техническо съдействие по конкретни български предложения в областта на развитието на малки и средни предприятия, както и подкрепа за разговори с българската страна за сътрудничество с японската Организация за развитие на нови енергийни източници (NEDO). Заместник-министърът на финансите г-н Орешарски и подуправителят на БНБ г-н Заимов постигнаха договореност с представители на Японската банка за развитие за оказване на техническо съдействие на българската Насърчителна банка, изразяващо се в обучение на нейни експерти в Япония и изпращане на японски експерти за консултации в България. Председателят на японската Организация за външна търговия (JETRO) г-н Нобору Хатакеяма обяви пред г-н Бакърджиев конкретен план за насърчаване на българския износ в Япония. Неговите елементи изглеждат така: издаване от страна на JETRO на специален справочник за български фирми - потенциални износители на стоки и услуги за Япония, изпращане на служители от европейските клонове на японски фирми в България за идентифициране на най-подходящите стоки за експорт към Япония, предоставяне на безплатен офис в Токио за два месеца за български компании със сериозни намерения за осъществяване на внос в Япония или с планове за създаване на съвместни предприятия с японски компании, организиране за сметка на JETRO на участие на български бизнесмени в изследователската програма "Износ за Япония". Освен българското вино, което в момента е хит на японския пазар, има и други български продукти с потенциал за експорт тук като пчелен мед, билкови чайове и продукти, замразени плодове и зеленчуци, българско сирене и кашкавал, градински семена, рязани цветя и пъпки. За съжаление обаче има сериозен дефицит в познанията по маркетинг и мениджмънт на повечето български компании, които осъществяват износ за Япония.
Кабинетът се стяга за битка на компенсационния фронт
Разнопосочни инициативи за ограничаване на негативния ефект от кризата в Косово за България предвижда приетата през изминалата седмица от правителството специална програма. Документът визира предприемането на двайсетина спешни мерки и провеждане на действия, които да осигурят компенсации за понесените от България щети.
Инициативата на правителството е похвална преди предстоящата след десетина дни среща на донорите на финансови средства за България, където би трябвало да се явим с ясни и аргументирани претенции. Особено ако си припомним предишните санкции на ООН срещу Югославия и срещу Ирак. Тогава властите оставиха впечатлението, че реагират постфактум, не на точното място и не пред точните хора. И съвсем естествено исканията за някакви компенсации си останаха глас в пустиня. А според изчисления на правителството само от югоембаргото сме претърпели загуби в размер на 8.5 млрд. долара, без в това число да са отчетени всички косвени загуби и пропуснати ползи.
Беглият прочит на приетата програма за ограничаване на последиците от кризата в Косово за България създава впечатлението, че засега почти изцяло се разчита на мерки от типа "ние ще искаме" и почти липсват мерки от типа "а самите ние ще направим". Все пак стремежът на правителството да поддържа оперативна информация за негативните ефекти за българската икономика и да систематизира загубите и пропуснатите ползи (с всичките условности на подобни изчисления) е добра предпоставка за успешна "компенсационна политика".
Според доклада, представен на правителството от търговския министър Валентин Василев, особено негативни се очертава да бъдат последствията за българския износ. Загубите от експорт на продукция в краткосрочен план (един-два месеца) се оценяват на 20 млн. долара, а при продължаване на кризата до края на годината - на 70 млн. долара. Този ефект е лесно обясним и същевременно повече от тревожен, доколкото спадът в приходите от износ ще влоши салдото по текущата сметка и оттам по целия платежен баланс. А платежният баланс и без войната в Югославия се очертава като най-тънкото място на валутния борд и икономиката като цяло.
Проблемът с експорта идва от чисто физическите затруднения за достъп до европазарите. През миналата година в Западна Европа и централноевропейските страни бяха реализирани 57% от износа на страната. Загубата на европейски пазари при прекратяване на войната до месец-два се оценява на 10% и на 15-20% при задълбочаване на кризата. Същевременно 55% от българския внос е именно от тези страни, което предполага аналогични (макар и не толкова негативни за икономиката) проблеми при вноса. Затрудняването на експорта води до увеличаване на транспортни разходи, провал на договори и закъснения в доставките с евентуални неустойки, погиване на бързоразваляща се продукция, загуба на традиционни партньори и пазари и т.н. Загубите от повишаване на транспортните разходи се очертава да са 60 млн. в краткосрочен план (до два месеца), а в дългосрочен (до осем месеца) - 150 млн. Търговският министър отчита слабо увеличение на износа на стоки от първа необходимост (храни, бензин) за Югославия. Евентуален проблем с недостиг на такива стоки в България би могъл да възникне, ако кризата се задълбочи и провокира масов износ за съседните страни и презапасяване у нас. Подобно развитие обаче може да има и леко позитивен прочит - ще даде възможност за реализация на български стоки - бензин, консерви и т.н. Предвид евентуалните проблеми на вътрешния пазар кабинетът възнамерява да поиска разрешение от МВФ в случай на форсмажорни обстоятелства да променя външнотърговския режим - да въвежда квоти, да променя мита и т.н.
Правителството отчита и опасността при евентуално ембарго срещу Югославия да процъфти контрабандата, респективно сивата икономика. Основните следствия ще бъдат възможността на организираната престъпност да реализира солидни приходи и загуби за бюджета. Това, което не се казва в правителствените документи, е, че евентуалният бум на контрабандата ще провокира живване на икономиката, пък била тя и сенчеста. По данни на търговското министерство в периода на действие на югоембаргото (1992-1995 г.) търговският обмен с Македония е нараснал до 600 млн. долара през 1995 г. заради пренасочването на нашия износ за Югославия през Македония с цел избягване на ембаргото.
В индустрията най-бързо негативният ефект се усеща при предприятията, които работят на ишлеме по поръчка на чужди фирми - най-вече текстилната и трикотажната индустрия. По данни на Комитета по пощи и далекосъобщения БТК търпи загуби в размер на 40 хил. долара месечно заради прехвърляне на част от международния трафик през Румъния. Ако се прекрати връзката през Югославия, месечните загуби ще нараснат до 300 000 долара. Енергетиката търпи преки загуби поради факта, че сме в една енергийна система с Югославия и резките промени в потреблението там ни принуждават да поддържаме по-големи резервни мощности. Според мнението на шефа на НЕК Иван Шиляшки "може да се очаква влияние върху цените на горивата (основно върху течните горива), което в областта на топлоснабдяването ще рефлектира върху себестойността на топлинната енергия и би могло да забави въвеждането на регионалните цени и провеждането на ценовата реформа".
Докладът на търговския министър Василев отчита възможността от отдръпване на сериозни чужди инвеститори от България и акцентира: "не се изключва възможността при тази ситуация офшорни и фантомни фирми, с неясен произход на капиталите да се ориентират към заемане на освободената от тях ниша". Проблемите на реалния сектор и евентуалният бум на сивата икономика ще провокират и проблеми на бюджета заради по-малкото постъпления. Проточването на кризата ще оскъпи и достъпа ни до международните капиталови пазари. Според финансовия министър Радев при задълбочаване на кризата общите загуби за страната за 1999 г. ще превишат 800 млн. долара.
Според финансовия министър Радев засега няма сериозни основания за промени в макрорамката. Програмата визира търсенето на външно финансиране - помощи, инвестиции и заеми. Целта е да се намерят средства за финансиране на инфраструктурни проекти, да се стимулират чуждите инвестиции у нас, да се подпомогне платежният баланс. България ще настоява категорично пред международната общност да окаже натиск върху Румъния за изграждане на втори мост на Дунав при Видин - Калафат като алтернатива на маршрута през Югославия. Друга идея предвижда да поискаме приоритетно изграждане на планирания електропровод Орадея (Румъния) - Бекешчаба (Унгария). Програмата предвижда да се задължи БДЖ да ускори изграждането на коловози за опасни товари във фериботен комплекс Варна и да приведе в изправност всички противопожарни влакове.
В обсъждания от кабинета вариант на антикризисна програма наред с добрите и дори оригинални идеи, има и доста дилетантски. Например се е обсъждало официално искане за редукция на външния ни дълг към Лондонския клуб, което, меко казано, е несериозно. Кризата според министрите отваря вратичка за евентуално обратно изкупуване на дълг при изгодни условия. Далеч по-реалистично би било усилията да се насочат в посока Парижкия клуб. На време и на място е идеята да бъдат направени постъпки и за суапови сделки дълг срещу природа за задълженията ни към някои държави кредитори като Германия и Франция.
Предвижда се и провеждането на разяснителна и рекламна кампания за запазване на доверието в България като стабилна в политическо и финансово отношение страна. Част от министрите препоръчват прагматичен подход при искането за компенсации, който предполага и повече конкретни ангажименти и усилия от страна на правителството за преодоляване на негативните последствия от кризата в Косово и за провеждането на реформите като цяло. Оценките на кабинета са, че при солидна аргументация можем да разчитаме на допълнителни 100-180 млн. долара в подкрепа на платежния баланс от страна на външните донори.
България погаси дълга си към банките на бившия СИВ
България погаси задълженията си към двете банки на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ, бе официално потвърдено през изминалата седмица. "България погаси 947 млн. долара дълг към двете банки на бившия СИВ", обяви премиерът Иван Костов по време на дебатите за вот на недоверие на правителството.
Дългът към Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и Международната инвестиционна банка (МИБ) беше натрупан до 1990 г., когато България спря обслужването му заедно с мораториума по външния дълг. Двете банки от своя страна спряха да плащат на кредиторите си през 1993 г. Главницата на задълженията ни към тях е 540 млн. долара, но с натрупаните лихви дългът достигна 947 млн. долара.
През годините от 1993 насам двете банки настояват да им върнем парите. Освен нас длъжници с неуредени задължения са и Русия и Куба. Проблемът е, че МИБ и МБИС бяха притискани от кредиторите си да се изплатят. Нашата позиция доскоро беше, че по принцип признаваме задълженията си, но финансовото състояние на държавата не позволява да започнем някакво ефективно изплащане. Още повече че споразумението с Лондонския клуб не ни позволяваше да даваме по-добри условия на други кредитори.
С въвеждането на валутен борд и постигнатата финансова стабилизация положението се промени. България предимно по политически причини беше принудена да уреди редица висящи дългове - към бившата Германска демократична република, към Полската централна банка, търговски дълг към Испания. Големи са и претенциите на Италия и Австрия да признаем дългове на наши търговски предприятия или банки за държавен дълг. Някои анализатори посочват, че новата политика по отношение на дълга се свързва с отиване на Светослав Гаврийски в Българската народна банка като гуверньор. Преди това като дългогодишен заместник-министър на финансите той отговаряше пряко за отношенията с външните кредитори.
"Това е операцията на десетилетието и може би на века. Подобно нещо никога не сме правили", коментира представител на Министерството на финансите. Действително това е първата по рода си операция, в която Министерството на финансите излезе на международните финансови пазари и с цената на известни разходи постигна огромна редукция на външния дълг на България. Схемата е проста. Използвайки срива на пазарите през август по време на кризата в Русия, държавата изкупи дълг на двете банки. Според агенция Ройтерс агент по операцията е била Булбанк. Премиерът Иван Костов заяви, че "постигнатата средна цена е 16.7 цента за долар". След като България купи дълг, представители на Министерството на финансите провели преговори с МИБ и МБИС и те се съгласили "да им платим задълженията си с техен дълг."
Забавянето дойде заради факта, че банките обявиха мораториум три години след България и през този период по привлечения от тях ресурс, предоставен на нашата страна, течаха лихви. МИБ и МБИС настояваха натрупаните лихви през този период да не се погасяват с дълг, а да им бъдат изплатени по някакъв друг начин - в брой, в държавни ценни книжа. В рамките на календарната 1998 г. МБИС отстъпи да приеме плащане с дълг. Операцията на обща номинална стойност 220 млн. долара беше одобрена на общото събрание на банката през ноември.
При МИБ обаче ставало дума за натрупани над 100 млн. долара лихви в периода между нашия и техния мораториум. За тях в края на краищата било постигнато споразумение да бъдат изплатени при отстъпка, равна на тази по изкупения дълг. Споразумението било подписано в началото на годината, а в края на март министърът на финансите Муравей Радев и шефовете на МИБ подписали протокол за взаимен отказ от претенции.
С тази безпрецедентна операция България с около 120 млн. долара зачеркна дълг от близо милиард. Освен очевидния финансов сделката имаше и един чисто практически ефект - тя постави началото на активни операции по дълга, за които и до момента имаше възможност, но Министерството на финансите просто не се решаваше да направи първата крачка. По отношение на дълга вече почти не останаха неуредени задължения освен някои спорни на държавни фирми. Остават и вземанията на държавата.
Пазарджишко дружество иска дела на Булбанк в ЦКБ
Пазарджишкото дружество "Фининвест" е кандидатствало за закупуване на 35-процентния акционерен дял на Булбанк в Централна кооперативна банка, съобщиха от "Банков надзор" в БНБ в началото на изминалата седмица. До момента дружеството притежава около 4.9% от капитала на ЦКБ, обясни шефът на банката Стоян Александров. По неофициални данни обаче "Фининвест" индиректно притежава още поне 20% в ЦКБ чрез притежавани акции на други дружества, акционери на банката.
"Фининвест" е подало искане до централната банка да закупи дела на Булбанк в ЦКБ, тъй като по Закона за банките един акционер, икономически свързани с него лица, както и роднини по права и съребрена линия до трета степен не могат да придобиват акции за пет или повече процента от акциите на банката с право на глас, без да получат съгласие от централната банка.
Според източници от ЦКБ цената на една акция на банката при евентуалната продажба на пакета акции ще бъде 1090 лева, тоест 90 лева над номинала. "Цената е добра, дори и само заради това, че рисковете по делото "Чорни" принципно ще се покриват за сметка на общия капитал на банката", коментира източник от ЦКБ.
Най-вероятно прехвърлянето на акциите няма да мине през фондовата борса, а ще стане чрез замяната им срещу ДЦК, заяви източник от банковите среди. Това е законен (и често използван) начин за прехвърляне на предварително договорени големи пакети акции на публични дружества, без да се минава през борсата. По този начин няма опасност някой купувач да се намеси с по-висока цена. В момента търговията с акции на ЦКБ на фондовата борса показват повишение - доскоро се търгуваха по около 1600 лева, но в края на седмицата е имало сделка на 2011 лева.
Кандидатът за придобиване на пакета на Булбанк в ЦКБ всъщност е приемникът на пазарджишката финансова къща "Юнона монета", създадена през 1993 г. (самото определение "финансова къща" се добавя към името й през 1994 г., преди това дружеството просто се казва "Юнона монета" ООД). Преди две години БНБ отне правото на "Юнона монета" за покупко-продажба на валута, припомниха от "Банков надзор" на БНБ. През май миналата година в. "Стандарт" писа, че служители на реда са претърсвали финансовата къща във връзка с наркоаферата "Опицвет".
При вписването на новото име на дружеството - "Фининвест", от дейността му бяха заличени правото на сделки с чуждестранни средства за плащане, сконтовите и гаранционните сделки, става ясно от Държавен вестник. При преименуването на дружеството негов шеф става Николай Велков.
Освен дела от 35% на Булбанк другите по-големи акционери в Централна кооперативна банка са ЛВК "Гъмза - Сухиндол" - 20.17%, Централен кооперативен съюз - 17%, ДЗИ - 5%, "Фининвест" - 4.9%.
Печалбата на банката преди провизии към 31.12.1998 г. е 2.77 млрд. лева, основният й капитал е 23.375 млрд. лева, балансовото й число - 236.125 млрд. лева.
Пазарът на земята ще отключи инвестициите в земеделието
"Както виждате, земеделието става приоритет на правителството не само на думи, а и на дело", заяви преди седмица министърът на земеделието Венцислав Върбанов по повод на предстоящия агробизнесфорум, който ще се проведе от 26 до 28 април в София. Може би това уточнение наистина беше необходимо, тъй като независимо от високопарните декларации и реформаторските напъни на всички правителства селското стопанство продължава да бъде неугледният заден двор на българската икономика. При това причината съвсем не е в липсата на внимание от страна на правителствата. Напротив, трагичният хал на аграрния сектор се дължи най-вече на задушаващата "грижовност" на държавата. С директни и косвени субсидии, администриране на цените, изкупуването, вноса и износа, с посредничество в уреждането на кредити и в схемите за погасяването им държавата така обърка земеделските производители, че те и досега не могат да включат какво точно означават за тях реформата и пазарното стопанство. И продължават да искат от агроминистъра да определи високи изкупни цени за житото, месото и млякото, да спре конкурентния внос на пилешки бутчета и гръцки ябълки, да намери пазар за домати, корнишони и консерви, да купи торове и хербициди, да спре градушката и т.н.
Единственият и постоянно присъстващ аргумент е, че трябва да се защитава родният производител. Междувременно почти всяка година правителствата и защитените производители си поднасят изненади - житото или е малко и се налага Нефтохим да внася, или пък е много и гние по хамбарите. Сегашното правителство спря износа, за да не останем без хляб, след което трябваше да изкупи излишъците, за да не фалират зърнопроизводителите. През 1997 г. някои производители получиха добри доходи от зеленчуците и миналата година всички се втурнаха да садят краставички, домати и пипер. Зърнената криза беше изместена от зеленчуковата напаст. Министър Върбанов хукна с президента в Русия, за да търси пазар за зеленчуковите консерви. В крайна сметка в доклада на земеделския министър пред Министерския съвет за състоянието и развитието на земеделието през 1998 г. най-после намери място един категорично пропазарен акцент: "Основният извод от провежданата през последните няколко години политика в областта на зърнения пазар е, че пряката намеса на държавата чрез различните икономически регулатори и механизми не е целесъобразна. Всяка наложена административна мярка за решаване на съществуващ проблем в производството оказва дестабилизиращ ефект както върху производството, така и върху търговията. Пазарът трябва да бъде този, който чрез търсенето и предлагането ще диктува какво, кога и колко ще се търгува", е записано в аграрния доклад. Така по
Те са добре известни и не е трудно да се формулират - забавянето на поземлената реформа, недостигът на оборотен капитал поради трудния достъп до банкови кредити, липсата на пазарна инфраструктура и на пазарни умения. Аграрната реформа започна и най-вероятно ще приключи като един обречен опит за постигане на политически цели и печелене на електорат с пълното игнориране на крайната цел - създаването на реални собственици, които да бъдат мотивирани да произвеждат, без да чакат помощ от държавата. При самото стартиране на процеса за преминаване към модерно земеделие се заложиха чисто политически цели - връщането на собствеността върху земята се разглеждаше само като акт на възстановяване на историческата справедливост, т.е. възстановяване на правата на бившите собственици, а не като процес на създаване на действащ пазар с правни гаранции от страна на държавата за собствеността на хората върху земеделските земи. Затова процесът приключва сред море от маломерни парцели, липсващ пазар на земята, замиращо земеделие поради недостиг на свежи капитали и демотивирани собственици, които не желаят дори да си извадят нотариален акт.
Макар и да не е панацея, пазарът на земята е ключът към решаването на голяма част от аграрните проблеми. При действащ пазар земята става ликвидна стока с реална цена и това я поставя в равностойна позиция с останалите недвижими имоти, когато става въпрос за обезпечение в полза на банките срещу отпускане на кредит.
Според някои експерти ключът е в поимотната регистрация и единния кадастър, тъй като само по този начин се решава кардинално проблемът с правната сигурност на сделките с недвижими имоти и земеделски земи. Първата стъпка към активизирането на пазара на земеделски земи беше направена с промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които се разреши на чужденците да притежават земя чрез регистрирани в България фирми. Последваха поправките в Закона за арендата, с които отпадна ограничението както за отдаваната под аренда земи, така и за периода на нейното наемане. Работи се по създаването на единен кадастър на земята, който трябва да осигури необходимата информационна инфраструктура. Земеделското министерство предложи законодателна промяна, с която документите, издавани от общинските поземлени комисии, придобиват силата на нотариален акт и могат да служат при сделки с реституираната земя. През изминалата седмица кабинетът премахна държавните такси при сделки със земеделски земи.
През последните две години всички, включително и правителството, се убедиха, че няма нищо по-лошо от пустееща земя. Сега се предвиждат законодателни промени, които включват и поземлен данък - мярка, която доскоро се приемаше като твърде радикална и непопулярна от гледна точка на политическите интереси. Това също ще помогне за раздвижването на пазара на земеделските земи.
Очакванията са, че тези промени ще раздвижат най-вече интереса към лозарството и зърнопроизводството - и двата сектора изискват планиране на инвестициите в дългосрочен период. Значимият външен интерес към винопроизводството и лозарството вероятно ще бъде голямата новина, която ще генерира агробизнесфорума, прогнозира шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев.
Дейността по създаването й засега се изчерпва с няколко проекта - с пари по програма ФАР бяха построени пет пазара за живи животни в различни райони на страната, в ход е проект за изграждане на тържища за пресни плодове и зеленчуци, който се финансира основно от ЕБВР. Една от най-важните крачки напред са мерките, които бяха предприети под натиска на МВФ и Световната банка за премахването на монопола на "Зърнени храни" при търговията със зърно. На практика в момента бившият монополист е собственик само на три бази - останалите бяха прехвърлени към държавния резерв или продадени. Правителството се ангажира да закрие "Зърнени храни" веднага щом бъдат приватизирани последните активи, както и да не въвежда друга стабилизираща или интервенционна агенция, която да замести "Зърнени храни" с изключение на звено за интервенция, необходимо за прилагането на общата аграрна политика на ЕС. С външна техническа помощ беше създадена система за контрол и лицензиране на публични складове, които ще издават складови записи. По този начин става възможно използването на зърното като залог при търговски сделки и за създаване на частно управляван и финансиран гаранционен фонд за защита на вложителите на зърно срещу измами или други загуби. Макар и недействаща все още, системата със складовите разписки се доближава най-много до западните представи за пазарни отношения и най-вероятно ще бъде използвана от правителството като основен коз в преговорите за отпускане на 50 млн. долара заем от Световната банка (ASAL).
Кризата в селското стопанство върна в употреба темата за земеделската банка. Идеята за създаване на специализирана аграрна институция витае в пространството от началото на прехода и периодично бива актуализирана от поредния ентусиаст в средите на управляващите. Последният й поддръжник е настоящият земеделски министър Венцислав Върбанов. "Смятам, че е въпрос на време тази мечта (за земеделска банка - бел. ред.) да бъде реализирана", каза преди две седмици Върбанов. Както обясни самият той, вече не се обсъжда вариантът Държавен фонд "Земеделие" да изкупи акции в съществуващата "Селскостопанска кредитна централа" АД, която има лиценз от БНБ и също може да отпуска кредити. Сега се мисли фонд "Земеделие" да придобие акционерно участие в някоя от съществуващите търговски банки. Крайната цел е преориентиране на дейността на избраната кредитна институция, която според Върбанов трябва "да погледне с друго око на земеделския производител". С други думи, към аграрния сектор трябва да се насочат реални капитали - нещо, което сега не става, но не защото няма земеделска банка, а поради куп причини, повечето от които могат да бъдат премахнати с малко повече усилия от страна на чиновниците. Вместо това, понеже е по-лесно, от нафталина се изважда старата идея за аграрна банка. По-странното е, че това става в момента, когато уж сме обещали на МВФ и Световната банка да затворим кранчето за източване на бюджета, наречено Фонд "Земеделие".
Вярно е, че банките са изолирани от земеделието. Кредитът обаче винаги е функция от рентабилността в съответния отрасъл и добрия бизнесплан. Вместо да опитва да замества пазара като регулатор на икономическата активност, държавата по-добре да премахне пречките пред бизнеса в земеделието. За това трябва да се свършат доста неща, но най-вече - да се върне земята на нейните собственици и да се създадат всички необходими условия за нейния пазар. Така ще се постигне двоен ефект - не само ще се развърже кредитирането, но и ще се създадат отговорни собственици, което е предпоставка за скъсване с навиците за непрекъснато хленчене и търсене на помощ от държавата.
САЩ препънаxa Китай по пътя към Световната търговска организация
Президентът на Съединените щати Бил Клинтън и министър-председателят на Китай Чжу Жунцзи не се разбраха за членството на Китай в Световната търговска организация (СТО). В общо изявление Клинтън и Жунцзи изразиха надежда, че двете държави ще постигнат компромис във времето до следващата среща на СТО през ноември в Сиатъл, САЩ. Страните в конфликта направиха значителни стъпки към компромисното решение през изминалите месеци. Китай обеща и направи много за легализирането на използваните в страната софтуерни продукти и пресичането на нелегалната им търговия. САЩ се ангажираха с оздравяването на азиатските икономики в максимално кратък срок.
Американското отрицателно търговско салдо с Китай от 56.9 млрд. долара и доказателствата, с които във Вашингтон разполагали за кражбата на американски ядрени разработки от китайското разузнаване, са причините, с които Клинтън обясни американската позиция.
За приемането на Китай в СТО лобираха американските компании Boeing и Motorola. Мотивите са много прости. Членството на Китай в СТО ще задължи властите в Пекин да намалят митата и да облекчат инвестиционния режим в страната.
По-рано през седмицата Бил Клинтън заяви, че евентуално американско вето срещу членството на Китай ще бъде "необяснима грешка", ако азиатската държава демонстрира готовността си да отвори пазарите си за чуждите стоки. " Ако Китай приеме отговорностите, които членството в СТО предполага, ние ще получим достъп до огромния китайския пазар."
Политиката на Клинтън спрямо Китай среща неодобрението на болшинството от конгресмените, включително и от представителите на Демократическата партия. "Китай ни подяжда. Клинтън си затваря очите за китайското безобразие. Не трябва да бърза толкова много да продава американски продукти в Азия като самолетите Boeing. САЩ трябва да изтъргуват членството на Китай в СТО за освобождаването на политическите затворници в тази страна", гневно отбеляза Нанси Пелоси, съпартийка на президента Клинтън от Калифорния.
Косово не трябва да става лесното извинение за несвършената работа
Илиян Василев, изпълнителен директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции, пред "Капитал"
- Ефектът от войната има няколко измерения. Първото е кънтри рискът. Няма никакво изменение за кънтри риска с изключение в частта реализация. За последните осем години в този регион постоянно има военни конфликти. Наистина сега конфликтът е друг, защото стреля НАТО. В същото време НАТО не може да си позволи да стреля дълго, защото разходите за този конфликт трябва да бъдат свити. Тези, които прогнозират продължителна война, според мен не са прави. Нито НАТО, нито сърбите могат да си позволят това. Така че не войната плаши инвеститорите. Да вземем например приватизацията на БТК. Какво й попречи на БТК Косово? Там нещата са прости - значи толкова е атрактивна българската компания за външния капитал. Второто измерение е свързано с инфраструктурните проекти - тук войната безспорно ще влияе. В същото време обаче тя ще ускори някои от тези проекти. Например ще ускори рехабилитацията на пътя Видин - Кулата, защото той е алтернативен. Тоест всяка криза в себе си има някакъв позитивен зародиш. Ако се разсъждава от гледна точка на реализацията на инвестиционните планове на инвеститорите, които са в България, има достатъчно компании, които ще пострадат. Но в какъв смисъл ще пострадат - те ще имат загуби от свръхразходите в транспорта. И именно тук държавата би могла да се намеси. В структурата на себестойността на стоките има значителен компонент, в който държавата може чрез различни механизми да компенсира загубите. Едната възможност е да искаме компенсации от международните институции, с които да се възстановят част от щетите. Не става въпрос да се молим, това е въпрос на сметка и правилно адресиране на исканията - да видим как и откъде ще си вземем парите. В същото време аз съм сигурен, че поне що се отнася до външните инвеститори, няма да има сериозно свиване на продажбите им и износа, защото голяма част от големите инвеститори изнасят през морските пристанищата. "Солвей" изнася през пристанищата, "Нефтохим" също и т.н.
- Дългосрочните инвеститори може и да затворят. Но не е югокризата това, което ги кара да затварят. Те са притеснени много повече от други макроикономически фактори, от хода на преструктурирането. Това има много по-пряко въздействие върху тях, отколкото кризата в Косово, защото от забавянето на приватизацията или пък от неясния характер на това как тя ще се развива във времето, директно се инкасират загуби. Аз, общо взето, какво правя - ходя по света и продавам представи. И ако сега ние не реагираме информационно, ако не обясним с какво е различна България от неспокойните и несигурни съседни страни, загубите наистина могат да бъдат големи.
- Отговорът на този въпрос трябва да се търси на три равнища. Първото: сцената, на която се разви миналогодишният икономически форум, беше максимално неблагоприятна. Ние се намирахме точно в окото на кризата. И тогава значителна част от банките и международните институции, с които партнираме, казаха, че е почти забранително да се прави такъв форум. Нашето становище обаче беше, че България и без това е в състояние на изключителен пасив, тоест тя не може да си позволи лукса да избира дневния ред или времето, в което да прави своята кампания. Освен това всяка криза крие в себе си изключителни възможности. Такава възможност е именно проекцията на антитеза. Тази антитеза е макроикономическа стабилност или изобщо нещата, които вървят в ракурса на нормалното на фона на една среда, която се дезинтегрира или поне има значително количество минуси. Второто равнище е спецификата на този форум. Земеделието и хранително-вкусовата промишленост като че ли бяха доведеното дете на българската реформа. Погрешно е и упованието на минали митове, че исторически традиции, едва ли не генната склонност на българина да се прехранва със земеделие, е тъждествено с успеха на земеделието. В резултат проблемите на земеделието не бяха решени адекватно, съизмеримо с резултатите на другите сектори, а вътрешният и външният инвеститорски интерес към него е минимален. В този смисъл ние не избираме "лесните" сектори за промоция на България, а виждаме своята роля в това да правим трудните неща, дори невъзможните. Третото е, че анализът на това къде може да се генерират растежни схеми от гледна точка на инвеститорския интерес, както и всяко позитивно развитие в сферата на политиката и на законодателството веднага водят до активизиране на инвеститорски интерес, тоест като реактивност на онова, което се случва, инвеститорският интерес в земеделието е много силен. Ето защо форумът е относително изолиран от ефекта на средата, не на последно място защото там става въпрос и за дългосрочни инвестиции, за инвестиции с много дълъг цикъл на оборот на капитала. Според мен войната е катализатор ние да си свършим добре домашното, защото кризата в Косово може да няма почти никакъв ефект, ако ние си направим добре домашното. И обратно - ще бъде много фатално, ако Косово стане лесното извинение за това, дето не си вършим работата.
Има известно противоречие между логиката на приватизацията и логиката на икономическите процеси, които предпоставят концентрация на капитала. Приватизацията е атомизация на собствеността. Ние не окрупнихме цели групи от предприятия, а ги приватизирахме поотделно с логиката по-лесно да се продадат. По този начин, включително и с поземлената реформа, нарушихме принципа за минималната концентрация на активи и на капитал. Второ, проблемът се усложни изключително много от липсата на пазарна инфраструктура. Докато в другите сектори кредитирането е трудно, но възможно, в селското стопанство нещата стоят изключително проблематично. Неслучайно сега се търси някакво решение на проблема - дали да се премине към земеделска банка, защото очевидно банковата система не е пропусклива. В момента няма недостиг на финансови средства. Има недостиг в сектора на кредитните анализатори - хората, които би трябвало да оценяват риска и да дават пари въз основа на ефекта на бизнеса, а не въз основа на правните покрития на риска. Липсват и системите за търговия и пласмент, както и капацитети за износ.
- Според мен са необходими. Въпросът е, че имаме тригодишно споразумение с МВФ.
Надявам се, че ще можем да лансираме една идея. За да имаме силно експортно присъствие, е много важно да бъде разрешен износът на капитали, особено при формирането на дистрибуторски мрежи, и изобщо капитали, които са свързани с реализацията на износа. Това е ключов момент за решаване на проблема с външнотърговския дефицит.
- В новия проект за валутен закон отпадат тези ограничения (за износ на валута - бел. ред.), но той все още е в процес на изготвяне. Вероятно ние само ще маркираме темата за новия закон за валутен контрол, за да могат инвеститорите още отсега да знаят, че това ще стане, най-вероятно до юни, и да могат да формират стратегията си. Производството на стоката франко завода още нищо не означава. А трябва активно да формират алианси, тоест да се обединяват, пряко да присъстват на силните си пазари и там вече да си правят дистрибуторски мрежи, рекламни стратегии и т.н.
Юха Каконен - новата Ан или просто ужасът на Божков
Новият шеф на мисията на МВФ за България е толкова нов, че дори няма утвърден прякор. Според някои обаче прякорът на предшественичката му Ан Макгърк - Макгърч, може би повече ще приляга на него. Или с други думи, свърши ли времето за лесни за българското правителство мисии на фонда?
В началото на изминалата седмица приключи мисията на Международния валутен фонд за пръв път начело с новия ръководител - финландеца Юха Каконен. На съвместна пресконференция с вицепремиера Александър Божков той обяви, че програмата, договорена с България, върви успешно, въпреки че много хора се съмняват дали това е 100 процента вярно. Хората някак си бяха свикнали с белокосата, но иначе младееща 50-годишна дама, с нейните старомодни рокли, огромни чанти (които понякога изчезваха), с нейното стоическо спокойствие. На нейно място пристигна скандинавец с име, навяващо асоциации с далеч по-популярния у нас шампион от Формула 1. Облечен в строги костюми и също толкова спокоен, но по първи впечатления по-бързо реагиращ, по-неотстъпчив дори от вездесъщата Ан.
Също като Макгърк Каконен е пунктуален и понякога педантичен, що се отнася до задълженията на страната ни по договорената програма. Той е сериозен и резервиран и не се поддава на провокации, особено от страна на журналистите. Макгърк също първоначално беше строга и резервирана към България, но стана по-отстъпчива, след като Божков я разходи из страната, показа й Розовата долина, Балчик, Евксиноград. Затова обаче трябваше да мине повече от половин година. Още при първото посещение на Каконен в България той беше отведен в Боровец в царската резиденция. И там склони да признае набирането на индикативни оферти за Експресбанк за изпълнение на условието по тригодишното споразумение с МВФ. Въпреки че в матрицата е записано да се обяви търг за продажбата на тази банка. А свободното индикативно набиране на оферти е толкова търг, колкото Каконен шампион от Формула 1.
Юха не носи пола и това малко позатруднява контактите на родните управници с него. Друго си беше Анчето, ухажвана от мъже като Румен Гечев и Иван Ангелов (безуспешно) и Александър Божков и Муравей Радев (с по-добри резултати). С него не можеш да се снимаш прегърнат пред Царевец или да го разходиш на корабче сред морето, далеч от обективите на папараците. За разлика от Ан, която беше американка, Юха е финландец - чужденец в мястото, където работи, и заради това доста по-затворен и предпазлив. Според присъствали на вечери и приеми с Каконен при него липсва вродената на финландците склонност към алкохола. Поради тази причина опитът да бъде понапит в бившата царска резиденция в Боровец ударил на камък.
По-важното обаче е, че като нов човек в България Каконен започва отначало. Той не е толкова обвързан с досегашното развитие на нещата и от досегашните ангажименти на фонда в нашата страна. За него валутният борд и програмите досега не са фетиш и не непременно са правилните. Макгърк се смяташе за един от авторите на идеята за валутен борд в България и всячески се стараеше да загърбва и най-малките признаци за неуспеха му в страната ни, защото тези неуспехи биха били и нейни.
Колкото и такова поведение да ни помагаше за отпускането на траншовете, дори и да не сме си изпълнили всички условия, съмненията, че фондът греши, в България оставаха. И най-главните от тях - трябваше ли да бъде въвеждан валутният борд и изпълнима ли е тригодишната програма с параметри, заложени преди руската криза и войната в Югославия? При всички случаи сега е времето да се пробва новият шеф на мисията за намаляване на данъците догодина. Факт е, че Макгърк не го допусна, но вярно е също, че българските министри не го поискаха настоятелно, защото не им пука кой знае колко за приблемите на бизнеса.
С цялата си сговорчивост Макгърк правеше отчасти и лоша услуга на България, защото позволи на управляващите да смятат, че безнаказано могат да се бавят, да не изпълняват програмата си или да я променят, както те си искат.
Всичко това обяснява отстъпчивостта на Макгърк при последната й мисия през ноември и сравнителната неотстъпчивост на Каконен сега. Немаловажен е и фактът, че Каконен застава начело на мисията за България, след като е ръководил мисиите за Албания и Македония, които са по-назад в развитието си от нас, но все пак се намират на Балканите. Докато Макгърк, както и предшественикът й Ръсел Кинкейд дойдоха от страни на други континенти.
Каконен е доста по-резервиран и предпазлив от Макгърк. Причина за това е и фактът, че съставът на мисията се смени почти изцяло - стари познайници са само двама души, от които единият идва за втори път в България. Другият е със сменен ресор. Новите хора тепърва ще се запознават с нещата. Така че Каконен не може напълно да им се доверява и да разчита на тяхното завършено становище по даден проблем. Докато Макгърк в определени сфери напълно се доверяваше на хората от екипа.
На пръв поглед Каконен е по-сговорчив, но в крайна сметка по-неотстъпчив за разлика от Макгърк, която мълчеше и най-накрая склоняваше. От двамата той повече прилича на зъл гений за България, отколкото отчасти опитомената от Божков Макгърк. А дали ще му се наложи да се проявява като такъв - това май зависи от самите нас... За войната и изборите
Скоро да сте си задавали въпроса кой е виновен за военните действия в Югославия и стотиците хиляди бежанци? И да сте го направили, няма начин да сте познали правилния отговор, защото той не е нито НАТО (Бил Клинтън, Хавиер Солана и т.н.), нито Слободан Милошевич. Главният подпалвач на войната се казва Борис Николаевич Елцин, месторабота - Кремъл, Москва. Ако не вярвате, питайте руските комунисти, които присъдиха тази "почетна" титла на своя държавен глава веднага след 24 март. Те не допуснаха Северноатлантическия пакт дори до второто място в списъка на виновниците, присъждайки го колективно на господата Егор Гайдар, Борис Немцов и Борис Фьодоров.
Доводите на руската левица са прости - ако Елцин и неговият екип не бяха управлявали Русия през последните осем години, страната щеше да има достатъчно сили да се противопостави на американците и техните съюзници и нямаше да се стигне до бомбардировките на Балканите. Че според комунистите президентът е виновен за всички нередности в Русия - от разрухата в икономиката до нередовните автобуси, е известно отдавна, но за първи път те използват в кампанията си външнополитическо събитие, което пряко не засяга Русия. Но какво да се прави, наближават избори.
В бурната негативна реакция на руското общество на действията на НАТО срещу Югославия някои видяха появата на така дълго чаканата национална идея, пренебрегвайки факта, че една от основните й характеристики е представката анти-: анти-Запад, анти-НАТО, анти-САЩ, анти-всички, които не са като нас, а също и присъствието на двойния стандарт, за който често критикуват Съединените щати. Само че, докато Вашингтон подкрепя косовските албанци и Анкара, Москва съчувства на Белград и кюрдите, борещи се за отделяне от Турция.
Както заяви бившият външен министър Андрей Козирев, тази идея е кулминация на външната политика от последните години, която окончателно е преместила Русия от Евразия в Европа, където единствените й приятели са Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич, превръщайки я от мост между двете цивилизации в дестабилизиращ фактор. "Разкрасяването" на американското посолство с яйца и мастило, неуспешният опит то да бъде обстреляно с гранатомет, уволняването на американски преподаватели в Санкт Петербург (възстановени впоследствие) според десницата са първите признаци на нова самоизолация на Русия и предстоящото й отдръпване от традиционните демокрации. Единственото, с което могат да се успокояват, е, че въпреки че повечето руснаци са по-скоро за прекратяване на сътрудничеството с НАТО и доставка на военна техника на Белград, те са категорично против изпращането на доброволци в Югославия.
Това не попречи на политиците, които търсят избирателите си сред националистическия електорат, да започнат набирането на части за изпращане на Балканите, а комунистите и либерал-демократите на Владимир Жириновски си мерят списъците с доброволци, изкарвайки се по-големи патриоти от конкуренцията. Като се премахне обаче предизборният популизъм, не може да се отрече, че отношенията между Русия и САЩ са в най-ниската си точка от дълго време насам и вината за това носят и двете страни. Американците показват рядко срещана безкомпромисност и без да се замислят, обявиха, че ще прекратят контактите с три завода, които според тях изнасят оръжие за Сирия. Преди това Щатите наложиха санкции на няколко научноизследователски центъра, подозирани в контакти със страни от черния американски списък, и успяха да склонят Русия да ограничи износа на стомана под натиска на местните производители. Въпреки това двете страни заедно с представителите на Европейския съюз не спират да повтарят, че няма да допуснат прекъсване на двустранните контакти, а потвърденото желание на голяма част от руските депутати най-накрая да ратифицират договора СТАРТ-2 показва, че въпреки захлаждането между Русия и Запада, ледниковият период все още е много далече.
Докато градусът в отношенията на Русия със страните западно от Минск пада, политическата температура вътре в страната продължава да расте и военната терминология става все по-подходяща за описване на събитията. Според последния брой на списание "Експерт" само войната в Косово е спасила премиера Евгений Примаков от оставка, след която неговото място е трябвало да заеме председателят на горната камара на парламента Егор Строев. Дори това да са само слухове, не може да се отрече, че президентът и неговото обкръжение се опитват да преминат в контраатака след едногодишно отстъпление. Елцин разговаря със Строев още докато беше в болница, там той се срещна насаме за първи път от близо три години с лидера на "Яблоко" Григорий Явлински. След едногодишна пауза президентът беседва тет а тет с московския кмет Юрий Лужков и намери време за бившите си съидейници от Междурегионалната депутатска група, с които работи във Върховния съвет на СССР. През последните дни Елцин успя да постави на ключови постове двама от останалите му верни хора - шефа на Федералната служба за безопасност Владимир Путин, назначен за секретар на Съвета за безопасност, и бившия представител на президента в Съвета на федерацията Юрий Яров, избран за изпълнителен секретар на Общността на независимите държави.
В ежегодното си послание към парламента държавният глава нападна, без да назовава поименно, радетелите за политически реванш, сред които случайно или не попада и Примаков заради подкрепата на идеята за непряко избиране на губернаторите. Според президента, освен че контролира Държавната дума, лявото мнозинство се опитва да влияе върху работата на правителството, а не е трудно да се продължи смисловата поредица, за да се стигне до извода, че следващата им цел ще бъде контрол над президентството. Елцин няма намерение да се предава и явно се чувства уверен в силите си, защото от администрацията му настояват гласуването по импийчмънта му да се състои на 15 април, както е предвидено, а президентът изпрати за втори път искане в Съвета на федерацията за свалянето на главния прокурор Юрий Скуратов, като междувременно го отстрани от поста заради превишаване на служебни пълномощия. В момента Скуратов, чиито развлечения с две проститутки бяха показани по националната телевизия, е главната надежда на всички опоненти на Елцин, които не се притесняват от активизацията му и се надяват да му нанесат нови удари.
Пред депутатите от Държавната дума Скуратов обвини президента в нарушаване на конституцията, а на комунистите само това им трябва няколко дни преди започването на процедурата по ипмийчмънта. От своя страна те обещават подкрепа на обвинител No1 и призовават колегите си от горната камара отново да отклонят оставката му. Скуратов плаши със сензационни разкрития, но все още не е пуснал в действие "тежката артилерия", както сам се изрази. Той не бърза да обяви имената на двайсетте известни руснаци, които държат в швейцарски банки 40 милиарда долара, както и тези, които го принуждават да подаде оставка.
Въпреки това играта е на път да загрубее, след като Главната прокуратура издаде заповед за арестуването на Борис Березовски по обвинение в пране на пари и източване на средства от авиокомпания "Аерофлот" - хубав подарък за комунистите, за какъвто те не можеха да мечтаят преди една година. Бившият изпълнителен секретар на ОНД не получи въздушен коридор, за да се върне в Москва за съвещанието на президентите от 12-те страни - членки на общността, и отлетя за Париж, откъдето заяви, че зад действията на прокуратурата стоят политически мотиви. На същото мнение е и Лужков, който не харесва Березовски, но чийто електорат частично се покрива с този на комунистите. Затова той може да използва влиянието си в Съвета на федерацията, за да убеди своите колеги да сменят Скуратов. Ако московският кмет реши да подкрепи президента и успее да свали главния прокурор, комунистите ще трябва да си търсят нов таран, за да разбият стените на Кремъл, но отказът им да приемат примирието между властите, предложено от Примаков в началото на годината показва, че те няма да се откажат лесно.
Суперсилите не могат сами да налагат мир
Един от най-мъчителните и може би най-опасните проблеми на съвременния свят са размерите, в които слабите етнически групи започват да вярват, че световните суперсили ще ги спасят от някой местен тиранин. В момента горят Балканите и международната общност няма друг избор, освен да защити слабите косовски албанци. Но за да бъдат избягнати подобни конфликти в бъдеще, преди всичко трябва да бъде разбрана същността на този процес.
Проблемът се корени в разминаването на интересите. Регионалният фактор Югославия, чиито интереси са засегнати, търпеливо ще продължава да се защитава. Докато отдалечената суперсила, която е замесена по-скоро по морални, отколкото по прагматични причини, ще се опитва да намери решение, колкото е възможно, по-скоро. И това ще навреди предимно на косовските албанци.
В Косово НАТО започна война в защита на по-слабите. С помощта на Запада албанците се поддадоха на илюзията, че са официална страна. Затова в Рамбуйе великите сили преговаряха вместо тях. Картините на човешко нещастие и драмата на бежанците трябва да напомнят на международната общност, че когато се отправят заплахи или се обещава нещо, това води след себе си морални задължения. Западът пое морален ангажимент към албанците, които му се довериха, и затова в момента НАТО воюва от тяхно име.
Но когато става дума за бъдещето на Балканите, не трябва да се забравя големият урок от Близкия изток, извлечен с много жертви и на голяма цена. Великите сили не могат да наложат мира сами, когато замесените в конфликта страни не желаят това. За постигането на мира не стига само добрата воля на суперсилите. Освен това трябва да се напомни на международната общност, че когато обещава прибързано военна намеса, рискува да навреди най-много на хората, на които иска да помогне.
Черна гора - следващият ход на Милошевич
Мило Джуканович, президент на Черна гора Слободан Милошевич умее да се справя с опозицията и да държи властта. А също и да създава конфликти. Цялото му управление е изпълнено с примери за това. Операцията на НАТО в Югославия заздрави вътрешнополитическите позиции на Милошевич и превърна всички негови опоненти в предатели на националната кауза. Югославският президент отново демонстрира блестящите си политически похвати и, експлоатирайки национализма и външната заплаха, накара цяла Сърбия да застане зад него. Единствената опозиция остана ръководството на Черна гора, по-малкият съюзник в югославската федерация. Известният с прозападната си ориентация черногорски президент Мило Джуканович отказа да се присъедини към действията на Белград в Косово и осъди "ирационалното предизвикателство срещу НАТО". Черна гора обяви неутралитет в конфликта със Северноатлантическия съюз, но въпреки това не бе пощадена нито от бомбардировките, нито от яростните критики на сръбското ръководство.
Верен на стила си, Милошевич се зае с подготовката за "умиротворяването" на Подгорица. Югославският президент смени командващия силите на югославската армия в Черна гора ген. Радослав Мартинович с лоялния на Белград ген. Милорад Обрадович. Това веднага бе изтълкувано като опит за смяна на властта в Черна гора, респективно като провал на плановете за стимулиране на вътрешната опозиция срещу Милошевич. Нещо повече - cлед като Косово вече бе "употребено" от режима в Белград, появиха се основателни подозрения, че Милошевич създава условия за нова криза, този път в Черна гора. Подобно на сценария от Босна, сръбското население в малката съюзна република се обедини около каузата на Милошевич. Това автоматично го противопостави на останалите етнически и религиозни общности в Черна гора, които настояват за спазване на неутралитет.
Страхът от сръбската заплаха под формата на нахлуване на сръбската армия в Pепублика Черна гора прокара разделителна линия между вярната на президента Джуканович полиция и частите на югославската армия в републиката. Ударите на НАТО само катализираха напрежението, като поставиха в твърде неизгодна позиция черногорския президент. Той трябваше да се оправдава за това, че Западът бомбардира неговата неутрална държава. Бежанският поток от Косово, нестихващите антивоенни демонстрации на сърбите, военната психоза и напрежението между отделните етнически общности намериха израз във всеобщите опасения, че Черна гора е изправена пред гражданска война.
До голяма степен конфликтът има чисто персонален характер. Мило Джуканович успя да победи на президентските избори в Черна гора основния си съперник Момир Булатович, който по-късно бе назначен за югославски премиер. Джуканович се конфронтира и с Милошевич, като го обяви за остарял и демодиран политик, който злоупотребява с управлението на Югославия в името на собствените си интереси. Повод за публичната проява на конфликта между двамата президенти бе кризата в Косово. Но същността му се корени в опитите на 37-годишния черногорски президент да провежда бързи икономически реформи, както и на противоставянето на либералните икономически и политически възгледи на Джуканович, контрастиращи с консерватизма на Милошевич. Югопрезидентът не можа да прости неподчинението на бившето си протеже. Самият Джуканович дължи политическата си кариера на Милошевич, благодарение на когото бе избран за министър-председател на Черна гора през 1991 г. След всичко това операцията на НАТО окончателно оформи разделението и противопоставянето на партньорите в югославската федерация.
Въпреки че такъв вариант не е изключен, отделянето на Черна гора поне засега изглежда невъзможно. Въпреки кризата в отношенията с Белград, напускането на федерацията от страна на Подгорица би било твърде рискована стъпка. Основната опасност идва от югославската армия, която много лесно би се справила с евентуалната черногорска съпротива. Малката република с население от 650 хиляди души разполага само с 8-хилядна полиция, лоялна на ръководството на страната. А на територията на Черна гора е разположена 12-хилядната Втора югославска армия. Освен това президентът Джуканович декларира, че засега няма подобни планове.
За това има логично обяснение. Последното допитване до общественото мнение показва, че само 40 на сто от черногорците биха подкрепили излизането от Югославия. Проблемът е, че населението на Черна гора представлява конгломерат от черногорци, сърби, албанци и хървати (етническото съотношение е приблизително 40 процента сърби, 40 процента черногорци и 20 процента за всички останали националности, част от които са мюсюлмани). Съществена част от тази смесица поддържа твърде близки отношения със Сърбия и евентуален опит за отделяне би предизвикал намесата на югоармията в подкрепа на сърбите в Черна гора. Показателни са и резултатите от президентските избори, на които 36 на сто от гласовете бяха спечелени от социалистическата партия на Момир Булатович, известен с близостта си с Милошевич. От друга страна, Сърбия се нуждае от Черна гора поне заради две стратегически причини - излазът на Адриатическо море и запазването на политическия и исторически символ "Югославия". Така Белград може да твърди, че е продължител на голямата югославска федерация и че е наследник на всички нейни активи.
Подмяната на шефа на югоармията в Черна гора бе посрещната с тревога не само в Подгорица, но и в чужбина. В интервю за националната телевизия британският премиер Тони Блеър обеща своята подкрепа в случай, че Милошевич се опита по насилствен път да смени властта в Подгорица. Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана предупреди Милошевич, че пактът ще използва сила срещу всеки опит да бъде свалено черногорското правителство. Военни експерти отбелязаха, че бомбардировките в Черна гора ще имат за цел само обекти на югоармията. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Джеймс Рубин потвърди информацията за намеренията на Белград да провокира преврат в Подгорица. От Пентагона заявиха, че имат готовност за адекватен отговор, ако Милошевич се опита да наложи контрол върху Черна гора. От своя страна политическите партии в републиката се обединиха около президента Джуканович, а според председателя на парламента Свепозар Марович дори и опозицията се е съгласила да съдейства за противопоставяне на всеки опит за военен преврат.
Междувременно в столицата Подгорица продължават митингите в подкрепа на сръбската кауза. От Косово продължават да прииждат бежанци, а много от мюсюлманите в републиката стягат куфарите си за Босна, опасявайки се от гражданска война и кръвопролития. Което може да се тълкува като знак, че след Босна и Косово иде ред на Черна гора. Ход, който ще бъде напълно в стила на Милошевич. Но този ход ще бъде на дневен ред едва след като войната за Косово приключи по един или друг начин.
