Кой ще плаща сметката за грешката на Батето
Не е за вярване, но Иван Славков загуби битка! Това, което не успяха да направят бившият главен прокурор Иван Татарчев, няколко поредни обединени футболни опозиции, Стефан Софиянски и още редица знайни и незнайни врагове на Татовия зет, го направи Цвятко Барчовски. Бившият баскетболист, известен с това, че ръководи една организация с почти протоколни функции, успя да отнеме лиценза на ръководения от Батето Български футболен съюз (БФС) и след това да защити решението си в съда ().
Изглежда, този път високото самочувствие подведе Славков и обкръжението му. Ръководителите на БФС си мислеха, че след като са минали през толкова тежки битки, един Цвятко няма да им се опъне. Подготвили се бяха добре. Нает бе един от най-добрите адвокати в областта на административното право. Подплатиха защитната си версия с една обществено значима инсинуация - ФИФА и УЕФА ще ни изхвърлят мигом, ако проблемът с лиценза не бъде решен. И успехът изглеждаше вързан в кърпа.
Грешна преценка!
Но този път грешката може да доведе до пълен хаос в първенството, какъвто през последните години в БФС системно се опитват да въведат. Миналата година не успяха с нередовната картотека на Кишишев в "Литекс", но сега опасностите са още по-реални. Президентът на "Левски" (Сф) иска служебна победа срещу нередовния според законите клуб "Нефтохимик" и заплашва, че ще отнесе случая до съда. Бургаският клуб продължава да участва в първенството, а в отбора му играе хванатият с допинг Илия Груев, който би трябвало две години да не помирисва топка. Оказва се, че всеки засегнат може да съди нелицензирания БФС и да иска компенсации.
Хаосът във футбола тропа на вратата.
Само едно не е ясно - кой и дали въобще някой ще поеме отговорността за неправилната преценка, или отново всичко ще приключи със строго мъмрене.
Купувачите (не) плащат, приватизацията си върви
Хегелианският принцип за единство и борба на противоположностите се материализира в приватизационните сделки. От една страна, купувачите напоследък забравят да си платят цените по сключените договори (). От друга страна, "те си плащат", както доволно обича да казва Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Вероятно е учил диалектика. Противоречие няма. Броят на купувачите, които не си плащат, е правопропорционален на броя на тези, които си плащат.
С други думи, липсата на прозрачност и неясните критерии за избор на купувачи в българската приватизация привличат само некачествени инвеститори, които не разполагат с достатъчно средства или доста често не могат да докажат техния произход. Вече никой не отрича, че добрите инвеститори са се отдръпнали. Чиновниците са щастливи, че могат да намерят оправдание във войната - и за липсата на реални сделки, и за собствените си грешки и закъснения. Както обясняваше наскоро пресаташето на едно ведомство, свързано с приватизацията: "Ще направим пресконференция, ще дадем данни, но не се знае кога. Нека първо да видим какво ще стане в Косово."
Вноските по приватизационните сделки не идват дори и тогава, когато купувачите искат да си платят, защото няма развит пазар на платежни инструменти. Компенсаторните записи, които в момента са най-евтиният начин за плащане, се намират с връзки, защото регистрите на техните собственици са чиновническа тайна. А именно записите доскоро се спрягаха като чудотворното средство, което може да ускори приватизацията и да изплати предсрочно вноските на работническо-мениджърските дружества. Обаче политическата воля не съвпада с тази на чиновниците, макар че те естествено я споделят и подкрепят. И отново - противоречие няма.
Накратко
Министър-председателят Иван Костов посети през миналата седмица Словашката република по покана на колегата си Микулаш Дзуринда. Теми на разговорите по време на срещите между двамата бяха търговско-икономическото сътрудничество между България и Словакия, членството в ЕС и НАТО, както и кризата в Югославия. Двамата премиери подписаха споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, социалното осигуряване и борбата с организираната престъпност.
Гърция разглежда военните атаки на НАТО срещу Югославия като средство за спиране на етническото прочистване и намиране на политическо решение. Това заяви гръцкият министър на отбраната Апостолос Цохадзопулос по време на посещението си в София през миналата седмица. Той пристигна в страната по покана на българския военен министър Георги Ананиев.
Вицепремиерът Веселин Методиев се срещна с македонската си колежка Доста Димовска по време на официалното си посещение в Република Македония през миналата седмица. Тема на разговора бе българската позиция за хуманитарната катастрофа с бежанците от Косово. Министър Методиев запозна г-жа Димовска с позицията на Съвета по сигурността към МС за хуманитарната катастрофа с бежанците, изразена от премиера Иван Костов.
НАТО е затворен в един кръг заедно с Милошевич
- Не само тази акция ни накара да се сбогуваме с илюзиите. От 1991 г. ние, македонците, се сбогуваме поне на три пъти с големи илюзии. Първата беше, че Македония не може сама. Самият въпрос на референдума беше формулиран така - за самостоятелност и независимост. Тогава 90 процента от гражданите бяха за независимост и 10 процента за някаква форма на връзка с бившето югославско пространство. Втората илюзия беше около ембаргото спрямо СР Югославия. Тогава се сбогувахме с илюзията, че не можем икономически без тези пазари. И това беше щастливо разочарование независимо от щетите, най-вече за големите фирми, защото беше прекъсната пъпната връв с югославското стопанство. Компаниите бяха принудени да търсят нови пазари и ресурси и те ги намериха, особено средните и дребните собственици, които тогава процъфтяха. Третата илюзия беше на гърците, че не можем да преживеем тяхното ембарго, което ни налагаха на два пъти - през 1992 и 1994-1995 г. Но това ни даде голяма самоувереност и в международен план, тъй като показахме, че сме способни да преживеем и да бъдем фактор на стабилност в региона. Така спечелихме и първия политически капитал за себе си.
Сега Македония се учи да се държи във всички конфликти на нейните граници, дори и в най-сериозните, водена само от своите национални интереси, а не да се простира като черга под чужди стратегии. Поуката е много важна, защото вече не съществуват политически и икономически връзки, но съществуват емоционални. Дойде време за раздяла с емоционалните връзки и въпросът с кого сме по-близки е погрешен. Няма да се женим или омъжваме за някого, ние можем да се водим само и единствено от нашите национални интереси, а те са: да останем вън от войната на всяка цена, а за това е много важно присъствието на НАТО, иначе войната неминуемо би въвлякла и Македония.
Първото, което щеше да направи Милошевич, би било да разшири, да пренасочи войната от удар към него към удар по целия регион. Същото щеше да направи с бежанците, тогава протестите в Скопие щяха да се превърнат в антиалбански и щяхме да създадем нещо като съюз на православното население срещу мюсюлманите или срещу албанците, което фактически би означавало разширяване на конфликта. Македония много добре прецени всичко това и едно от най-добрите решения на няколко правителства стана това страната твърдо да се свърже с НАТО, както и установяването му на наша територия, което е гаранция, че ще останем извън войната. Независимо от антинатовските протести, които бяха малобройни и слаби, не само македонците, но и всички граждани бързо разбраха, че най-добрата политика за Македония е да остане встрани.
- Не, не е изненада. Подготвяхме се за това и при предишните правителства. Жалко, че сегашното правителство не продължи по този въпрос политиката на предходниците си, а именно концепцията на коридор, не на пълна затвореност на границата. В същото време - пълен контрол и третиране от самото начало на Македония като транзитна страна, с което веднага щяха да бъдат изложени на натиск западноевропейските правителства да понесат отговорността от своята акция в Косово. Сега те го направиха две седмици след началото на войната и закъснението напълни Македония със 120 хиляди души. Резултатите са: травма за правителството, травма за бежанците, които се намират в невероятно лоши условия, особено онези, които още не са преминали границата. Това неимоверно изтощава икономиката и можеше да се избегне, ако отначало се беше тръгнало към такова отношение със западните страни. Трябваше да изложим и съседите на тази вълна, не могат да си мислят, че биха могли да имат добросъседска политика с Македония, а сега да се правят само на наблюдатели и да преценяват дали да пуснат две, три или пет хиляди бежанци, или пък изобщо не могат да приемат. Ако Македония не се плаши от промяна на етническия състав, те имат много по-малко причини да го правят.
- Мога да разбера емоционална страна на изявлението на премиера, но не разбирам защо се чака две седмици, след като дори повърхностният анализ можеше да подскаже какво ще стане. Реакцията на Скопие можеше да се появи през първите 4 дена, границата - да се задържи под контрол и да се приемат толкова бежанци, колкото могат да се разместят и да се транспортират. Управляващите не се ориентираха, объркаха се и сега, когато видяха резултатите, реагират емоционално. Добре е, че в края на краищата се създаде въздушен мост първо с Турция, после с Норвегия. Мисля, че ще реагират и американците, и англичаните, и германците... Ако поемат стотина хиляди души, това ще бъде облекчение за нас и с това критичната фаза ще бъде премината.
- Единствената стратегия за НАТО е победа. Победа за Македония означава да избегнем преливането на конфликта, набиране на бойци за АОК от нашата страна като от тилова база. Ако избегнем тези две неща, моята теза е, че Македония ще извлече полза от тази криза. Тя ще остане единственото парче земя в центъра на Балканите (извинявам се сега за България) около което ще е пустиня - Босна, Албания, Черна гора, Косово, Сърбия. Това означава, че целият пазар ще бъде ориентиран към нас и към Гърция зад нас. При това тук е НАТО, дори мисля, че след тази криза ще се приближим и към членство в НАТО и в Европейския съюз. Македония може да стане център на седалищата на различни политически, икономически и финансови организации, покриващи Южните Балкани. Цикълът от инвестиции е свързан със сигурността на даден регион, в случая - с присъствието на НАТО. Затова е важно сега да контролираме тези две точки - проблемът с бежанците и опасността от преливане на конфликта през границата.
- Операцията на НАТО има за цел да завърши приказката за големи държави на Балканите. Свидетели сме на края на илюзията за голяма сръбска държава, но ще бъде ликвидирана и илюзията за голяма албанска държава. От войната ще има най-малко двама губещи - сърбите и албанците. Целта е Сърбия да бъде върната към това да сътрудничи с международната общност. Смятам също, че трагедията на албанците е била калкулирана в риска при планирането на операцията, противното би било много глупаво. Не се знае дали всички ще се завърнат в Косово, ако са 80 на сто, това е успех. В Македония няма да се изгубят, но на Запад - сигурно. Освен това част от Косово вече е очистена, по-точно Метохия, така че може да се рискува и с подялба на провинцията. Третото е човешката трагедия, която влиза в колективната памет. Но смятам, че НАТО ще се опита да задържи границите на Косово, както в Босна - и там всичко се беше разпаднало. Дори и да се отиде към де факто независима държава, няма да се отиде на де юре независима държава. Освен това не се знае дали се отнася за цялото или за част от Косово. Но от тази война ще има още един губещ - това все пак е НАТО. Операцията е много скъпа, след такава авантюра никой не няма да може да ги накара да влязат във втора подобна в този район. Така че западните страни ще се опитат да поставят точка веднъж завинаги на проблемите в Южните Балкани, а възможностите за някакво разширяване към Западна Македония ще бъдат изключени, албанците вече няма да могат да мобилизират Запада да направи нещо толкова скъпо. НАТО сега е затворено в един кръг заедно с Милошевич. Цената за това е висока и това, че броят на цивилните жертви започна да расте и при сърбите, е неприятен факт за НАТО.
- Не знам дали ще се стигне до отделяне на Черна гора от Югославия. Там населението е симетрично разделено на бели (поборници на сръбската идея - бел. ред.) и зелени (привърженици на черногорската автономия и самобитност - бел. ред.). Тази карта може да се разиграе само като тактическа възможност. Досега реалната политическа роля на Черна гора, за съжаление, е символична, ако оставим настрана т.нар. организирана престъпност. Докато нещата се променят, политическата карта на Балканите ще бъде начертана. Не знам какво ще стане с режима на Милошевич, но Черна гора може да изгуби влиянието си там, ако нещата в Сърбия се променят.
- Досега това не важеше за Македония, която задържа най-ниско ниво на престъпност от всички източноевропейски страни, включително Чехия, Унгария и т.н. , дори спрямо някои западноевропейски страни. Това се дължи на твърдата позиция на всички правителства досега към контролиране ръста на престъпността. Ако България, Русия могат да преживеят увеличение на престъпността, защото никой не предизвиква тяхната държавност, ние не бихме си позволили този лукс, който би оказал съвсем различно влияние върху нашата държавност. От този опит имаме само атентата срещу президента Глигоров. Сега опасността идва от онази политика, пример за която е признаването на Тайван. Това не е само признаване на една държава, а означава, че се излиза от рамките на установената от МВФ, от Световната банка политика и се влиза в пълна импровизация със спекулативен капитал - от Тайван или други подобни страни и Македония става нещо като Кипър. Тази възможност е твърде опасна, ако тя надделее, политиката ще се персонализира, ще започне да зависи от личности, а не от институции, което в крайна сметка ще доведе до отваряне на врати за пране на пари. Тези средства функционират на принципа - ще влезе един милиард, ще останат двеста милиона, а останалото ще се изпари и ще се върне при тях. Надявам се, че и правителството ще разбере, че такива чудеса не се случват никъде. Не може да бъде посочена никоя страна, признала Тайван, която да е излязла от криза.
- Няма война, която е завършила с бомба. Политически договор ще има, въпросът е дали ще се сключи от Милошевич, или ще се отиде към опит за неговото елиминиране, физическо, както ми изглежда. Сега и Ругова има странна роля, заплашват го и от АОК, и се намира под директен сръбски контрол. Неговата истинска позиция ще се изясни, когато той излезе от Косово. Кои ще са играчите, които ще подпишат договора, ще видим, политически договор ще има, но не може да бъде същият както в Рамбуйе. Дори западните страни сега смятат, че той трябва да се промени най-малкото по въпроса за бежанците. Западните страни трябва да променят целите си. Щом веднъж са започнали да бомбардират, целите се променят рязко. Мисля, че липсваше допълнителен анализ и от страна на НАТО. Те трябва по-сериозно да се отнасят към проблема на етническото прочистване.
Македония, 1999 г . : "Свободата е робство"
На граничния пункт спират три автобуса с македонска регистрация. От тях излизат албанци с традиционни бели шапчици и започват да говорят на неразбираемия за околните език, докато македонският полицай оформя паспортите им. Повечето са възрастни мъже и жени. Всички те се връщат от Мека през Турция и България и се прибират по родните си села около Тетово и Гостивар. По същото време от другата страна на Македония десетки хиляди косовски албанци атакуват границата, за да избягат от войната.
Македония живее в напрежение. В малката държавица се изсипаха над 130 хиляди бежанци от Косово само за няколко дни и я избутаха на ръба на катастрофата. В столицата Скопие това се чувства по-слабо, но по междуградските пътища напрежението очевидно идва от военните колони, джипове "Мерцедес" и камионите в защитен цвят, които сноват между Тетово и Бразде. Самодоволни бледолики войници седят в автомобилите и не обръщат много внимание на колите около тях. На пет километра след Скопие полицаи връщат цивилните автомобили. Право да преминат към Блаце имат само военни, полиция и журналисти. До момента в Министерството на информацията са се акредитирали 1300 журналисти от 130 телевизионни станции и над 400 вестника.
До границата има още три патрула. Единият е близо до лагера на НАТО в Македония, в Станковац, местността, наричана Бразде (браздата). Оттам до Блаце са само 10 километра. Пътят криволичи покрай река Лепенац. Всичко ухае на пролет. След последния завой разбираш, че най-ужасното от първия бежански пункт е не далечната гледка на десетките хиляди души в котловината, а миризмата. Албанците са престояли там между една седмица и три дни. Няма течаща вода, нито тоалетни. Боклуците, които са се събрали от престоя им, на места са се запалили. Лепкавата миризма просто заковава за седалката, а гледката пред теб те кара да разбереш как изглежда енигматичното словосъчетание хуманитарна катастрофа. Малката котловина край река Лепенац до Блаце е изцяло покрита с найлонови колиби, между които като мравки щъкат бежанците. Навсякъде е кално, около колибите са разхвърляни купчини с пластмасови боклуци, над тях се носят пушеци от незагаснали огньове. Като цигански катун, размножен стотици пъти, запълнил всеки сантиметър в котловината.
Жени, деца и старци с безизразни лица седят чинно около колибите на групички. Младите мъже са малко. Повечето от тях са включени да помагат в раздаването на храни и вода от Червения полумесец. Македонски войници с противогази, гумени ръкавици и автомати охраняват през десет метра целия район. По дефилето на реката, на десетина километра в македонска територия патрулират други войници. Полицаите също са с найлонови ръкавици и стоят по асфалтирания път. Оруел на живо. 1999 г. -"Свободата е робство".
Косоварите са нежелани в Македония. Вземат се всички мерки от лагерите да не може да се избяга - те са оградени от поне два кордона войници, въоръжени с автоматично оръжие и гумени палки. Колони от мобилизирани автобуси на градския транспорт извозват бежанците от Блаце към близкия лагер, построен край Бразде. Той прилича на смекчен вариант на концентрационен лагер от Втората световна война - намира се в пресъхнал микроязовир. Отвсякъде е заобиколен с високи насипи, по които патрулират войници от македонската армия. Косоварите като по команда се подреждат в дълга редица в калта и чинно изчакват да ги наблъскат в автобусите. Всичко това става почти в мълчание, без емоция, с някаква тотална безнадеждност. Бежанците носят само по един сак с дрехи и нищо повече. Тук-там плаче някоя жена. Група албанци преминават покрай събралите се журналисти, седнали в ремаркето на стар трактор, и когато виждат, че фотографите насочват обективите си към тях, стават, изпъчват гърди и вдигат ръка с разперени два пръста.
"Катастрофа, това е катастрофа", казва Ахмед от Дечани, който вече се е настанил в лагера в Бразде. Македонски войници патрулират около него. Преди тях има постове на полицията. В лагера са построени стотици зелени и бели палатки, в които влизат бежанците. Те не бързат, няма паника, влачат се и се налага македонският войник да ги подканя.
Ахмед е студент по право в университета в Прищина. До Македония е пристигнал сам с бежанска колона. Не знае къде са родителите му и близките - те живеели в тази част на Косово, която е по-близо до Албания, и вероятно са тръгнали натам. Не са го гонили полицаи, тръгнал е заради слуховете, от общата психоза. Твърди, че е вървял цяла седмица пеш, докато дойде до Македония, но не изглежда уплашен. Казва, че ако има оръжие, ще се върне да се бие с Армията за освобождение на Косово. Ахмед твърди, че е видял труповете на заколени от бойците на Аркан мъже в едно от селата, през които са минали. За по-голяма образност прокарва ръката си през шията и твърди, че и на него това щяло да му се случи, ако не е тръгнал за Македония. Навсякъде имало изгорени села. И пак повтаря "катастрофа".
Той не мрази сърбите, или поне така твърди, но ненавижда Милошевич, който е виновен за това, което се случва от 10 години на албанците в Косово. "Бог да ни е на помощ, завършва Ахмед и допълва - ... и НАТО."
От сръбската страна на пункта се вижда поредната група, която се готви да влезе в Македония.
Ореша е типично албанско село на македонско-сръбската граница. И е само на три километра от граничния пункт. В него има около 100 къщи, разположени във фуниевидна котловина, в чийто център се издига джамията. Уличките са толкова тесни, че автомобил трудно преминава по тях, а зидовете на къщите са високи най-малко два метра. Човек трудно се ориентира къде е центърът и къде са покрайнините. Ограничено от дуварите, полезрението не вижда хоризонт. Според местните хора къщите са построени с пари на албански гастарбайтери, които работели на запад. По улиците играят деца, възрастни хора не се срещат.
Двамата младежи, които спираме да питаме къде са бежанците, имат вид на току-що излезли от офиса на ВИС-2. И аз съм косовски албанец, казва единият, от чийто джоб стърчи мобилен телефон "Ериксон". Не си казва името, но твърди, че е избягал от Прищина преди месец, когато започнали събитията. Той извика на албански нещо към луксозната триетажна къща. От нея излезе жизнен старец, който с готовност се отзова да ни закара до управата на селото, но категорично отказва да говори на сръбски. Когато се хваща за пепелника вместо за дръжката на автомобилната врата обаче от устата му се излива порой от звучни сръбски псувни.
В Ореша има 372 бежанци от Косово, казва Фежри Хамли. От тях поне 100 са деца. Нито една къща не е отказала да приеме косовари. Повечето са дошли от 2-3 седмици. Някои са роднини, други са непознати, но съжителстват добре с местните. Такива са времената, трябва да си помагаме, казва Фежри. Той е управител на десетчленния съвет за подпомагане на бежанците, който е бил избран веднага след като в Прищина стана опасно да се живее. Съветът разпределя помощите, храната и хляба, които получава от немска благотворителна организация всеки ден. Фежри не знае колко ще издържат така. Всички албански села около Тетово са пълни с косовари. Повечето фамилии имат роднини оттатък границата и дори някои чакат с коли на пункта и веднага си прибират близките.
Алифети Бафам е от косовското село Брод. Заедно с още стотина албанци от същото село е седнал на поляна на разклона за Ореша. Трима македонски полицаи ги пазят. Всички са видимо изморени. Мълчат. Просто чакат да ги откарат в бежанския лагер край Теарце. Повечето нямат багаж, останалите стискат по един сак с дрехи или са гушнали невръстни деца. Насядали са направо върху тревата. Алифети е женен. Идвал е в София, работил е на някакъв строеж в "Люлин", а е живял на квартира в "Западен парк". Казва, че има четири деца и две момичета. После се поправя - четирима синове и 2 момичета. Около него са насядали баща му и майка му, сестра му и шестте му деца. Най-малкото е на година. Едва ли има албанско семейство с по-малко от пет-шест деца.
Алифети не говори сръбски и ползва за преводач македонски албанец, който е прикрепен към групата. Брод е село от две махали, всички тръгнали, след като сърбите минали по къщите и наредили до два часа да напуснат селото. След това го подпалили. Бродчани вървели 29 часа пеш през Шар планина, нарочно избягвали пътищата, докато стигнали до пункта с Македония. Наложило се да изоставят една старица, която си счупила крака и нямало как да я носят. Твърди, че в тяхното село сърбите убили един албанец, но не го е виждал. Сред бежанците в Македония рядко се намира свидетел на убийствата. Повечето повтарят слухове или това, което са им казали други бежанци. Заради това историите на повечето от тях се повтарят или си приличат, а самите албанци не дават много подробности.
Алифети не знае колко още ще чакат на сръбската граница да преминат, но твърди, че идвали още.
Край Теарце, близо до Тетово, немски войници от НАТО са построили друг бежански лагер. В него могат да се настанят около 15 хил. бежанци. "Построихме го за 24 часа. Работиха 2000 души", обяснява лейтенант Буш. Той отговаря за връзките с обществеността в "кампа" - предпочитаната в Македония дума за лагер. На входа, където се регистрират бежанците, стои табела, която забранява вътре да се внася огнестрелно и хладно оръжие, а натовец проверява с детектор всеки влязъл. Навътре германските войници току-що са инсталирали дизелов генератор на ток. От него излиза разклонител, в който са включени да се зареждат няколко мобилни телефона. До тях са клекнали собствениците им - албанци. Това не е честа гледка. Когато в лагерите се забележи човек с мобилен телефон, към него веднага тръгват няколко човека с молбата да се обадят на роднините си. По палатките са налепени списъци на пристигналите в кампа бежанци. Понякога хората с една фамилия надхвърлят 20.
Почти всеки албанец пита кога ще свърши това и твърди, че ще се върне обратно в Косово, щом катастрофата свърши.
"Косово е албанска земя! Знаеш ли докъде е стигала Албания - до Ниш. И Македония е била албанска", убеден е Исмет Зидин, също студент, който говори на английски. "Ние мислехме, че Македония е била българска", казваме, за да го провокираме. Следва реплика, която събира в себе си целия трагизъм на балканската нестабилност: "Добре де, с вас ще се разберем - половината за вас, половината за нас", спазарява се той и протяга ръка да скрепим с ръце разделянето. Никой от хората в лагерите не знае докога ще остане в тях. Никой не знае къде ще отиде след това. Никой от албанците не знае кога ще свърши кошмарът им. И едва ли някой извън лагерите - в Македония или в страните от Запада, може да им каже.
В топлата ясна нощ, докато бежанците се преместваха в построените от НАТО лагери, над главите им съвсем ясно се виждаха ракетите "Томахоук", изстреляни към сръбския град Враня.
"Хуманитарните бомбардировки" над Югославия продължават - войната, която трябваше да донесе мир.
Великден за кои надежди
Със сигурност това, което стана на Цветница, ще се повтори - българските църкви ще бъдат пълни двойно повече с хора в сравнение с минали години. Необичайното силно посещение на храмовете може да бъде тълкувано различно. Сигурно тътенът на ракетите в Сърбия и чергарската орисия на децата от Косово карат все повече българи да гледат философски на немотията си. Оказа се, че и от нея имало по-лошо... По-вероятно е обаче мнозина да търсят в храмовете не православната вяра и духовното напътствие на морално фалиралата църква, а остатъка от надеждата в душите си. Онази надежда, която неочаквано бликна преди десет години и после беше обругана.
Сега много хора запалват свещ с искрени помисли: че има наистина нещо магическо и символично в нулирането на трите деветки на 1999 г., че след толкова страдания новото и доброто наистина ще дойдат, че силата на пролетта, която събужда земята за часове, ще победи силата на злото... Не е случайно обаче, че подсъзнателно формулираните молитви на българите са така силни сега. Нещастията при съседите могат да накарат собствените провали да избледнеят, но не могат да ги заличат. И Великден идва точно навреме. Великден е най-големият празник на източноправославните - за разлика от католиците (които почитат най-вече Рождество, земното), ние разчитаме предимно на свръхестествената, митична сила, която ще заличи грешките, провалите, греховете. Външната сила, която ще замести вътрешното усилие.
Вероятно на този Великден'99 в пълните храмове българите ще се молят вярата им да възкръсне. Въпросът е вярата в кое точно.
Осигурителните вноски ще се правят върху действително получените доходи
Осигурителните вноски ще се правят върху действително получените доходи, реши през изминалата седмица работната група по пенсионната реформа. По този начин осигуровките ще се начисляват не само върху доходите от трудови договори, но и по гражданските. Вноските за лицата, които се осигуряват сами - еднолични търговци, свободни професии и т.н., също ще се определят върху целия им доход. Независимо от размера на дохода на лицата максималната сума, върху която ще се правят осигуровките, ще е 10-кратният размер на минималната работна заплата (МРЗ).
Очаква се вноската за пенсионното осигуряване да е около 32%, като отделно от нея работодателят ще плаща осигуровка срещу трудова злополука. Предлага се тези промени да влязат в сила от началото на следващата година. Постепенно през годините ставката от 32% ще се разпредели поравно между работника и работодателя.
Другото предложение на работната група е възрастта за пенсиониране да бъде 65 г. за мъжете и 63 г. за жените. Вероятно от 2000 г. ще бъде въведена точковата система на пенсиониране. За пенсиониране ще се взема сборът от възраст и трудов стаж, който за жените трябва да е 90, а за мъжете - 100 точки.
Предлага се от 1 януари 2000 г. за работещите в първа и втора категория труд да се въведат вноски за професионално пенсионно осигуряване, като те ще бъдат в размер на 15 на сто за първа и 10 на сто за втора категория труд. Тези осигуровки ще се внасят в задължителни допълнителни фондове. При тези фондове размерът на пенсията ще зависи пряко от направените вноски и акумулираната доходност по тях.
Банките чувстват вина за междуфирмената задлъжнялост
"1999 г. ще е по-тежка за банковата система от предишната година", заяви Стоян Александров, председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки (АТБ) и шеф на ЦКБ, на общото събрание на АТБ в края на седмицата. Освен силната криза в някои производства, забавената приватизация, войната в Югославия, на банките негативно ще повлияе и междуфирмената задлъжнялост, тъй като тя създава проблеми с плащанията и на изрядни банкови клиенти. "Вина имат и самите банки. Ако по-активно работехме с реалната икономика, можехме да ограничим тази междуфирмена задлъжнялост."
Изказването му може да се приеме като тиха революция във възгледите на банкерите по отношение на крайно свитото фирмено кредитиране. Досега банките винаги са предпочитали да слагат акцент върху своите проблеми - рестриктивен Закон за банките, фирми без финансова история, несигурна среда и т.н., но не и да търсят вина в себе си.
Според подуправителя на БНБ и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова банките имат достатъчно резерви, за да посрещнат евентуално влошаване в резултат от външни или вътрешни фактори. Ако при някои банки се появят по-съществени проблеми, БНБ може да се възползва от правото си да я задължи да увеличи капитала си (това е уредено в член 65 на Закона за банките).
Подуправителят на БНБ Валентин Цветанов смята, че буфер за посрещане на криза у нас е фактът, че нетните вътрешни активи през миналата година са нараствали повече от активите на борда, т.е. има сектор, осигуряващ приток на валута, която не е отчетена от статистиката.
АТБ е недоволна от бъдещия Закон за публично предлагане на ценни книжа, тъй като в проекта банките като инвестиционни посредници се лишават до голяма степен от възможността да управляват портфейлите на институционални инвеститори. Според приетите в икономическата комисия на парламента текстове, които след това ще бъдат гласувани и в пленарната зала, инвестиционните посредници ще бъдат лишени от правото да управляват портфейли на пенсионни фондове и инвестиционни дружества.
Асоциацията на търговските банки избра председателя на Банка ДСК Спас Димитров за зам.-председател на управителния й съвет. На тази длъжност в АТБ беше Иван Искров, доскоро зам.-шеф на ДСК.
Правителството отнесе критики заради отказа да приемем бежанци
Позицията на България по проблема с бежанците от Косово е в драстично нарушение с ангажиментите на българската държава, поети по редица международноправни актове, най-важният от които е Конвенцията за бежанците от 1992 г., заяви в петък Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет (БХК). Решението на българското правителство да затвори границите за косовски албанци под предлог, че трябва да се помисли за евентуални бежанци от Западните покрайнини, е абсурдно, тъй като такива вероятно няма да има, каза още г-н Кънев. Недопустимо е да се отказва достъп до българска територия на бежанци и под предлог, че България е в икономическо затруднение, тъй като другите страни, които приемат бежанци - Албания и Македония, не са в по-добро икономическо състояние, допълни председателят на БХК. Той отправи сериозни критики и към гледания на второ четене в парламента законопроект за бежанците.
10% от акциза за хазарта ще отидат за спорта
Десет на сто от акциза на хазарта да бъдат предоставени за спорта и това да влезе в Закона за хазарта, предложи държавният глава Петър Стоянов на среща с известни български спортисти и спортни деятели, предвождани от спортния министър Цвятко Барчовски и президентът на БФС Иван Славков. Ако обаче парите се окажели малко, процентът може да бъде завишен. Финансовото министерство гарантирало, че приходите от тотализатора ще отиват само за спорта. Тотото ще се облага с данък осем процента, но същата сума ще се връща от бюджета като държавна субсидия.
В същото време Иван Славков пък обяви, че пропагандира идеята за балканско тото, подобно на нашето Тото 2. Цвятко Барчовски обаче не се съгласи и изказа опасения, че със създаването на международен тотализатор, както и с подобни частни игри у нас, се рискува да паднат приходите на БСТ.
Живи вериги охраняват цели на НАТО в Югославия
Хиляди сърби организираха живи щитове, за да запазят от бомбардировки важни мостове в Белград и Нови Сад. На Бранков мост в югославската столица бе организиран концерт, към който се присъединиха и множество политици. Преди това Пентагонът съобщи, че акциите на доброволците няма да спасят обектите, набелязани от НАТО. Въпреки това при последната вълна от бомбардировки не се съобщава за атака на мостове. Атаката на пакта бе съсредоточена върху други стратегически цели. Няколко ракети са поразили единствения югославски автомобилен завод в Крагуевац. Според агенция ТАНЮГ на завода "Застава" са нанесени тежки щети и голяма част от производствените помещения са били обхванати от пламъци. Обект на бомбардировките са били депото за гориво край Смедерево, източно от Белград, и далекопровод при Валево.
Говорителят на пакта Джейми Ший съобщи, че вече има готовност за атака на радио-релейните станции, използвани за военни цели. Той опроверга предишните съобщения, че НАТО ще бомбардира ретранслаторите на държавната телевизия, ако сръбските власти не разрешат излъчването на западни новинарски програми. Джейми Ший се дистанцира от тези изявления, но подчерта, че предавателните станции, които се използват от югоармията, също ще бъдат обект на нападение.
Междувременно на група журналисти бе даден ограничен достъп до столицата на Косово Прищина. Разрешено бе снимането на бомбардирания от НАТО телекомуникационен център в града, където според властите са загинали цивилни граждани. Показани бяха и разрушени жилищни сгради. Източници от пакта заявиха, че са били атакувани само стратегически цели в околностите на Прищина и вина за разрушенията на цивилни обекти носят единствено сръбските власти.
Американският президент Клинтън заяви, че въздушните удари ще изпълнят предназначението си и най-вероятно няма да се наложи изпращането на сухопътни сили.
Глад заплашва албанците в Косово
Хиляди албанци са блокирани от сръбските сили в централната част на Косово, съобщи албанската телевизия. Глад заплашва цели села в района на Дреница, които са изолирани от външния свят. Местното население вече изразходвало запасите си от храна и медикаменти и единственото му спасение било в хуманитарните доставки отвън. Според албански източници сръбските войски използвали тежка артилерия, за да държат района блокиран, а придвижването било почти невъзможно заради огъня на снайперистите. От границата с Македония между 25 и 30 хиляди косовски бежанци са били принудени от сръбските власти да се върнат по домовете си, съобщиха от НАТО. Генералният секретар на пакта Хавиер Солана предположи, че Милошевич или се опитва да спре компрометиращите картини на бягащи от страната албанци, или възнамерява да използва бежанците като жив щит срещу ударите на НАТО.
Франк Гери и Жан Нувел показаха свои проекти в София
Посещението на двама от най-добрите в съвременната архитектура - Франк Гери и Жан Нувел освежи иначе скучния културен живот на София. Това, което свързва двамата творци, е пълната посветеност на творчеството им и убеждението, че архитектурата е изкуство. Потвърждение са техните творби, фотоси от които бяха представени в Американския културен център миналата седмица. "Архитектурата сега е освободена от предразсъдъците на миналия век, когато всяка една сграда се проектираше "по рецепта". Само за век се построиха осем или десет пъти повече сгради. Традиционният град беше разрушен. Всичко се строеше по спешност. Днес архитектът трябва да направи анализ, да постави диагноза, да намери правилното решение", смята Жан Нувел. По негов проект е построен Институтът на арабския свят в Париж. Идеята да се получи игра с основните елементи на арабската архитектура е постигната със светлината и използването на геометрични форми. Между съществуващите фасадни стени на старата Лионска опера, включена в световното културно наследство, Жан Нувел проектира нов вътрешен дизайн, решен в червено, черно и златно, а пространството е разширено чрез висяща зала. Метафора на стридата, така Жан Нувел описа сграда, проектирал за рекламна агенция в Париж. Когато е "радостна", покривът на сградата се отваря, по този начин тя живее, каза авторът. По негови проекти в момента се строят Съдебната палата в Нант, Международна банка в Базел и др. Стъкло, рисунки и стихове по фасадите, "изчезваща" сграда, постигната със ситопечат върху стъкло, са само част от авангардните хрумвания на Нувел .
"Ние сме много различни, но има и много неща, които ни свързват. Обичаме да експериментираме", сподели Франк Гери. С весели закачки 70-годишният архитект от Калифорния представи на българските си почитатели част от новите си идеи и вече реализирани по негови проекти сгради. Музеят "Гугенхайм" в Билбао, проектиран от Гери, е обявен за най-добрата сграда на века. Построена, за да приюти изкуството на ХХ век, сградата изцяло принадлежи на него. Погледнат отгоре, покривът на музея наподобява разцъфнало метално цвете. И докато неговият колега Нувел рисува върху сградите, Гери казва за себе си, че прави сгради - скулптури. Алуминий и титан за покритие на "къщите" използва архитекта, а формите наподобяват нагънато парче ламарина и всеки може да открие посланието, което търси. "След като създадеш нещо, трябва да измислиш и подходящата история за него", пошегува се Франк Гери. Освен със създаване на сгради, той се занимава и с дизайн на мебели, футуристични столове от хартия и алуминий.
Миналата сряда в София бяха двама от най-големите в архитектурата - Франк Гери и Жан Нувел. Събитие толкова голямо за провинциална София, че нямаше кой да го оцени. Дойде само посланикът на САЩ Ейвис Боулън.
Малката зала на американския културен център беше запълнена с вмирисани на нафталин костюми на български архитекти и десетина едва успели да влязат студенти по архитектура. А единствено тяхното присъствие там имаше смисъл, защото на автора на наскоро "обновения" площад "Славейков" очевидно му е късно да разбере какво се случва. Както и на този, който сложи пейките в градинката пред "Кристал". Не, не е въпрос на възраст - Гери е на 70 г. Рецептата, на това, което се случва в архитектурна София, е много проста - повечко социализъм, повечко провинциализъм, сервирани с алуминиева дограма и осезателна липса на средства. И пълна незаинтересованост за това, което се случва по света.
"Софиянски за София" също не дойде. На него вероятно площад "Славейков" му харесва. За Новел и Гери не е чувал, но не му и трябва. В къщата си има дипломиран строителен инженер - Алиса. Но докато това е критерият на кмета, София никога няма да бъде Прага. Там Новел и Гери отдавна бяха поканени да построят своите сгради. Но не е само това.
Просто два свята - единият е излишен.
Бежанците - другото лице на войната
"Виждам всичко двойно, виждам всичко двойно? " - крещеше Йосарян от "Параграф 22" с надеждата, че това ще сложи край на неговото участие във войната. Без всякаква надежда скоро да дочака край на военните действия в Косово и българинът вече вижда всичко в тази война поне по два начина.
Конфликтът ни се яви в поредица от превъплъщения. Най-напред - като виртуалната приказка от края на двадесети век, като постмодерна компютърна симулация, в която невидим отмъстител (като "нощен ястреб") громи военните обекти на противника, щадейки мирното население, самото то жертва не толкова на военните удари, колкото на собствения си политически режим. Впоследствие обаче се оказа, че нито нощният ястреб-отмъстител е толкова невидим, нито мирното население е жертва единствено и само на режима си. И не на последно място - че войната е война, тя не може да бъде виртуална измислица (или симулация). Най-малкото, защото има своя ясна локализация в реалното пространство.
Така за разлика от войната в Залива тази в Косово се състоя. Поне за нас, българите, тя не можеше да не се състои. Защото тази се води на някакви си километри от границата ни, а не единствено и само в новините на CNN или БНТ. И когато край Нови Сад падат дунавски мостове, те затварят не само сръбския, но и нашия път към Европа. А димът от пожарите в Белград (за разлика от дима над запалените петролни кладенци в Кувейт) кара да настръхват и да се страхуват за съдбата си жителите на почти цяла Западна България.
Не на последно място другото реално лице, с което войната се изправи пред нас, са стотиците хиляди бежанци от Косово. И като всяка грозна картина, и тази предизвика объркване и раздвоеност в реакциите. Най-напред се сдвоиха посланията на държавниците ни. Те първо показаха съчувствието си към бежанците, обръщайки вниманието на демонстриращите срещу НАТО у нас, към тежката съдба на тези хора, в чиято защита се провеждат ударите. Но когато на дневен ред застана въпросът за приемането на бежанци, косоварите станаха трудно адаптируеми към условията в страната ни единици, които лесно могат да взривят обстановката, донатоварвайки и без това напрегнатата до краен предел система за социално подпомагане у нас. На второ място - сдвои се и позицията на обикновения български гражданин. Пред него стои чисто човешката страна на драмата и едва 13% са склонни да откажат лична помощ с мотива, че това е проблем на държавните органи и международните организации. Но от друга страна, 57% са против приемането на бежанци в България, явно не можейки да се разделят с усещането, че пред бежанските потоци не всички сме равни и че има държави, които имат по-големи възможности да поемат такива.
Така или иначе част от бежанския поток вече се пренасочи към страни от Западна Европа. И дано тази част да се превърне не в износ на война от региона, а в износ на военна реалност, която да разруши окончателно постмодерния мит за войната като компютърна симулация. В противен случай рискуваме да изпратим двадесети век на нивото, на което сме го посрещнали, без да сме се поучили от най-ужасните му грешки.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване на агенция "АЛФА РИСЪРЧ", проведено в периода 5 - 8 април по поръчка на в. "Капитал".
В състояние ли е Държавният финансов контрол да изпълнява функциите си?
Приетият Закон за държавен контрол от 37-ото Народно събрание през 1996 г. беше неудачен опит за актуализиране на прилагания 36 години бивш Закон за финансов контрол. Общите формулировки на обектите, върху които упражнява финансов контрол министърът на финансите, не отразяват конкретното му право да ревизира финансовата дейност на останалите министри и другите първостепенни разпределители с бюджетни кредити от законодателната и съдебната власт. В закона не е предвидена форма за реализация на вредите, причинени от виновното поведение на последните. Поради това в досегашната практика няма случай на търсена имуществена, административна, дисциплинарна или наказателна отговорност по повод извършена финансова ревизия на същите разпоредители.
В резултат досегашните ревизии на Министерството на финансите имаха характер на ведомствени проверки предимно на помощните му дейности: автопарк, гараж, капитално строителство и някои дребни счетоводни разчети. За установените нарушения няма случай на отразена субективна вина и реализирана отговорност на същите длъжностни лица. Така Законът за държавен финансов контрол не регламентира отговорност за тези, които го прилагат. Тази слабост се коригира частично със Закона за Сметната палата. В него е отразено, че при установени вреди на бюджета последните ще бъдат реализирани от органите на държавния финансов контрол. Така въпросът за отговорностите и тяхната реализация при финансовите ревизии на първостепенните разпоредители с бюджетни средства остава нерешен. Санкцията за виновно причинените вреди от всички длъжностни лица е глоба 10 000 лева независимо от размера на вредата. Това на практика обезсмисля ревизорската дейност въпреки ежегодно отчитаните милиарди левове вреди. Те не се възстановяват на ощетените обекти!
Единствената предвидена в Закона за държавен финансов контрол възможност за такова възстановяване е чрез актове за начет. Тяхното съставяне обаче ежегодно намалява и се превръщат в библиографска рядкост поради многобройните затруднения, които създават на ревизорите техните безкритично настроени началници.
Липсват законово измерими професионални изисквания за заемане на ръководни длъжности в ДФК. Така често в системата на контрола попадат случайни лица или такива със съмнителни качества. А след 1991 г. започна и периодът на поръчковите ревизии. Целият финансов контрол беше поставен в услуга на различни подконтролни ръководители, които го затрупаха с искания за ревизии "по желание". Такива постоянни ревизии се провеждаха в: Българска национална телевизия, Агенцията за чуждестранна помощ, бившата Организация за съдействие на отбраната, Министерството на здравеопазването през мандатите на бившия два пъти министър доц. Никола Василев.
Искане за ревизия беше направено даже от Министерския съвет по времето проф. Любен Беров, което веднага бе изпълнено. При престоя на ревизорите там около една година не се намери законово основание за същата и ревизионният материал беше преименуван в акт за ревизия на спомагателните дейности на Министерския съвет (!?). При поръчковите ревизии се нарушава основният принцип на ревизията - внезапността на нейното започване. При многобройните искания за ревизия по желание възникна идеята последните да се извършват срещу заплащане от ревизираните обекти. Може би това "новаторство" е първият опит за приватизиране на държавните функции. Този опит е намерил място и в сегашния Закон за държавен финансов контрол, когато ревизиите се извършват по искане на ръководството или част от акционерите. За платените ревизии са получавани значителни суми от ревизираните обекти.
По заповед на бившите финансови министри Стоян Александров и Димитър Костов са извършени финансови проверки на задгранични представителства и смесени дружества на външнотърговските организации. Материалите от същите са приемани на място от началника Тома Жеков, а командировките във валута са за сметка на ревизираните обекти.
През последните години в Държавния финансов контрол се появи още една новост. За някои извършени финансови ревизии не се съставят съответните ревизионни документи, а в други случаи въпреки съставянето им реализирането на констатираните нарушения се забавя дълго, става безпредметно или въобще не се извършва реализация.
Това състояние на нормативната база, практиката и технологията на Държавния финансов контрол в крайна сметка намери отражение в последната ревизия на ГУ "Митници", добила широка публична известност. Досегашната информация за същата ревизия посочва огромен брой незавършени констатации.
В многобройните интервюта и пресконференции остана само неизяснено кои ръководители, от Държавния финансов контрол не са спазили служебното си задължение. Ако всичко това е извършено и отново са налице многобройни слабости на ревизионните материали, какви санкции понесоха виновните длъжностни лица?
Вместо професионални отговори на тези въпроси ръководителите на държавния финансов контрол разпоредиха допълнителни проверки, интервюта, пресконференции, класификации на ревизионните материали като пътеписи, белетристика и други литературни сравнения, с които не показват квалификация, съответстваща на заеманите от тях длъжности!
Към всичко това, като прибавим и факта, че тази ревизия е извършена от ревизор, определен за най-добър професионалист на 1997 г. В заключение остава съмнението, че в това състояние и при тези начини на действие Държавният финансов контрол може да изпълнява функциите, за които е създаден.
Димитър ПОПОВ, бивш главен финансов експерт-ревизор в Министерството на финансите
Сърби и косовски албанци - best friends* в Американския университет
"Най-много се страхувам от това, че една евентуална война ще разруши напълно всички демократични алтернативи в Сърбия. Ще има много повече жертви и не само жертви, противопоставянето между хората ще нарасне толкова много, че няма да има начин те отново да живеят някога заедно", сподели Соня Лихт през октомври 1998 г., когато се очакваше военна атака на НАТО над Югославия. Председателката на "Фондация за отворено общество" - Белград, е сред най-големите защитници на мира на Балканите.
Три седмици след първите въздушни удари на Северноатлантическия пакт светът не може да си представи, че сърби и косовски албанци (ще) могат да живеят заедно. На около 500 километра от югославската столица Белград обаче в Американския университет в Благоевград между младежите от Сърбия, Косово и Албания не съществува разделение. "Сърби, албанци, македонци - всички сме заедно. Сърбите и албанците дружат най-много помежду си, а косоварите са много добри приятели със сърбите", разказа македонски младеж.
"Интересното е, че хората от Сърбия са много близки приятели с косовците. Те живеят заедно, можеш да ги видиш непрекъснато заедно, няма никакъв проблем между тях, няма конфликти. Смешно е, когато се появи някой от друга националност и започва да ги пита защо НАТО атакува, защо се случва това. Момчета и момичета от Сърбия и от Косово могат да говорят и да питат, но не и някой друг да се намесва помежду им и да се опитва да създава конфликти", каза албански студент. "Имаше и дискусия как ще се отрази кризата в Косово на АУБ обществото. Много професори избягват да говорят за войната, други обсъждат това, което прави Сърбия в Косово, и са съгласни с намесата на НАТО. В АУБ преди седмица имаше и лекция на американския посланик, но не чухме нищо ново. Всичко беше познато от CNN", разказа Дейвис Катро, който идва от малък град в Югоизточна Албания, но семейството му от години живее в САЩ.
Чуждото любопитство как живеят и как се разбират албанци и сърби в АУБ получава от всички все един и същ отговор - "Те са най-добри приятели".
В Американския университет в България (АУБ) учат студенти от 21 страни. Между момчетата и момичетата от Азербайджан, Китай, Румъния, Грузия, Португалия има и студенти, за които "у дома" е в Белград, Прищина или друг град в Югославия, където сега падат бомбите на НАТО. Компютърни науки и политика в АУБ изучава и синът на албанския президент Денион Мейдани. Словенци, българи, албанци, сърби, грузинци делят общи стаи в университетските общежития. За дипломирането на поредния випуск бакалаври на 10 май от ръководството на висшето училище са поканили държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, която приела поканата, но все още се очаква окончателно потвърждение.
Шарени тълпи момчета и момичета, облечени в раздърпани пуловери или в по-делови костюми, със слушалки на главата и куп книги в ръка се разминават между стола, библиотеката и залите за лекции. Непрекъснатото движение по мрачните коридори на сградата, строена за местния партиен дом, оставя впечатление за хаос. Над стълбището в централното фоайе висят знамената на част от американските щати и на държавите, чиито поданици се обучават в АУБ. Случайно влязъл посетител би се обзаложил, че е попаднал на компютърно изложение. Компютрите са много и навсякъде, дори в един от коридорите. За бързи справки в Интернет. Някои студенти получават от тях новините от роднини и приятели, които преживяват бомбардировките над Югославия.
Темата за войната вълнува младите хора, но повечето от тях отказват да коментират и всички остават толерантни към приятелите си от Сърбия и Косово. Дори в университетското радио "Аура" излъчват само новини за събитията в Югославия. "Имаме и извънредни емисии. Още в началото поканихме и студенти, и преподаватели за разговор, но всички отказаха и затова отразяваме конфликта само с новини", каза Боряна Юрукова, студентка по бизнесадминистрация. Университетският вестник "Аспектър" в момента не излиза, но главният му редактор отрича, че би посветил брой на събитията в Югославия или дори коментар. В редакцията на "Аспектър" често се събират сърбите и косовските албанци. За войната, за семействата си, за приятелството помежду си те отказват да говорят с непознати. Сърбите се страхуват как ще реагират семействата им, страната им, какво ще направи посолството, косовските албанци се притесняват да не навредят на роднини и приятели. "Студентите се боят, че може би в дипломатическата мисия на Югославия има файлове с техни данни, че няма да ги пуснат да се приберат у дома", каза Робърт Филипс, преподавател по международни връзки и политика.
Студентите не възприемат преподавателите си американци като врагове. "Момичетата и момчетата се притесняват. Те често ме питат какви са мотивациите за действията на САЩ тук, на Балканите. Искат да знаят повече. Имаше много интересни въпроси и към посланик Ейвис Боулън. Лекцията й представяше официалната позиция на американското правителство. По-любопитни бяха въпросите, които думите й провокираха. Имаше сравнение между кюрди и албанци и защо отношението на САЩ е различно. Лекцията на политолога Иван Кръстев беше по-интересна, защото той говори за бъдещето, за сценарии за разрешаване на кризата в Югославия. Може да се спори с някои негови мнения, но беше интересно, защото от прогнозите можем да разберем какви са най-важните фактори, които движат политиката сега", коментира отражението на войната сред АУБ-обществото д-р Бен де Доминичис, който преподава политически науки.
"Когато си говорим за войната,
Това е най-голямата грешка на Америка след Виетнам", разсъждава Борче Гьоргиевски, който е от Щип (Македония). "До последния момент не вярвах, че НАТО ще нападне Сърбия, и при първите удари много се изненадах. Сърбия си е вкъщи, Косово си е сръбско, винаги е било и ще бъде", смята студент по журналистика и политика, който мечтае да продължи образованието си в САЩ. Той е останал разочарован от CNN след началото на войната. "За четири години тук CNN беше еталон как трябва обективно да се отразява събитие, всички професори го посочваха като пример. Сега каналът на Тед Търнър представя проамериканска позиция и дори новини с неколкодневно закъснение. Сръбската телевизия също е много субективна. А македонската телевизия се опитва да смири ситуацията, защото при нас са бегълците и не иска да изплаши народа, има повече дискусии", оценява медийното отразяване на войната бъдещият журналист. Вечер студентите слаломират между телевизионните канали в търсене на горещите новини от Белград, Прищина, Скопие, Брюксел, Вашингтон. Един до друг стоят сърби, албанци, македонци, американци.
"Войната е нещастен резултат на лошата стратегия на САЩ към Югославия през последните десет години", казва д-р Де Доминичис.
"За нас границите и националностите не са от първостепенно значение. В този университет виждаме как сърби и албанци живеят заедно и имат толкова добри отношения. Надеждата ми е, че на Балканите ще започнат да забравят своите псевдоетнически заблуждения. Може би нашето поколение ще е по-добро, а може би по-лошо. Кой знае", сподели Денион Мейдани, който се движи без бодигардове, защото се чувства достатъчно защитен сред приятелите си от различни националности.
*best friends(англ.) - най-добри приятели
Балканите на палатки
Нощем, само на 20 километра от Скопие, на магистралата за София може да се види войната - от едната страна червеникавото сияние на ракетите, от другата - трасиращите залпове на сръбската противовъздушна отбрана. Отгоре - само бученето на невидимите за погледа самолети.
Войната на север е съвсем близо, на 20 километра от другата страна на града - край границата с Югославия (Косово) са бежанските лагери с хиляди измъчени, болни и объркани хора, за които някой трябва да се погрижи. За България войната в Югославия са телевизионните кадри, калкулираните щети и загуби и някакви домашни репортажи в кое село на колко парчета се е разбила някоя заблудена натовска ракета, рехави антиамерикански митинги и непременно - колко доброволци се канят да поемат към Белград. Нашенска емоция и нашенски бит едновременно. Заглавията на вестниците в Скопие не отминават, но не разточителстват на тези теми. Челните заглавия са като това - "Докато чакат самолетите, бежанците ще ги покоси холера". Има национален проблем и той е да се запази държавата. Бежанците са част от него.
Въпреки 50-годишната връзка с Белград, която и предполага много повече лични връзки и неизвестен брой неидентифицирани агенти на сръбските тайни служби, симпатията към сърбите е някак си по-сдържана. И непременно върви с допълнението, че ако рече да я притисне, Милошевич знае кои са най-чувствителните точки на Македония - междуетническите отношения.
Вероятно затова желанието за приемане в НАТО точно в този момент е по-ясно артикулирано отвсякога не само от министър-председателя Любчо Георгиевски, който направи това официално, но и от общественото мнение. Същото е и с Европейския съюз. Обратно на България, ако е имало скепсис, точно в тези дни той се е претопил в страховете за бъдещето на Македония. Затова освен кадрите от хуманитарното бедствие, Скопие излъчва без колебание позитивни сигнали, с които по-успешно от нас бяга от балканския контекст.
В първите няколко дни на войната най-катастрофичните сценарии за Македония не само се сбъднаха, но в един момент имаше всички признаци, че заплашват да отидат още по-далеч. За часове от Шар планина слязоха повече хора, отколкото една малка, при това млада държава, която няма нито капацитет, нито обществена нагласа, нито стабилна политическа система, още по-малко ресурс, може да приеме, без да застраши жизнеспособността си. А тук е още по-сложно. Става дума за ефект, който може да дестабилизира етнически страната.
В критичния момент и самото правителство не е единно по това как да посрещне кризата. Пазейки целостта на управляващата коалиция, ВМРО в началото възприема идеята на Арбен Джафери, лидера на Демократическата партия на албанците - косовците да бъдат подслонени при братята си по вяра. Самият Георгиевски още тогава е бил на мнение, че бежанците трябва да се идентифицират и регистрират в специални пунктове на границата. Сега всяка албанска къща в Македония е препълнена с хора, за чийто брой и идентичност никой не е сигурен. И колкото повече минава времето, тези, които са кътали илюзии за "естествена" промяна на досегашния етнически баланс, ще се сблъскат с това какво става, когато при едни бедни хора на масата седнат още по-бедни.
Правителството на Любчо Георгиевски отнесе критиките и на своите, и на чуждите медии, от Върховния комисариат на ООН за бежанците, от представители на Европейския съюз. От това, че е мудно и безпомощно в реакцията си към бежанците, до това, че граничните власти ги лъжат и дори малтретират, че разделят семейства и насилствено и тайно ги препращат в Албания. Отвън дойде дори обвинението, че ВМРО е "партия на славянските националисти", затова положението на бежанците било толкова трагично.
Но и Георгиевски в драматична среща с медиите, вместо да се оправдава и обяснява, нашироко атакува много остро и без колебание: "Господата от Брюксел започнаха войната и заминаха да празнуват Великден, оставяйки Македония сама да се справя с хуманитарната катастрофа... Докато ние в началото приемахме по 50 хиляди души на ден, в Македония не беше изпратена нито една чаша сок... Ако не бяхме затворили за няколко часа границите, кога щеше някой да се стресне какво става на нашата граница? Иначе самите македонци са чувствителни за своето демократично правителство, без да му спестяват това, че е загубило поради неопитност самообладание и в него има некадърници, които не знаят какво да правят, и сега това не само личи, но и вреди на страната.
"Правителството не седна да работи стриктно, както налагат международните конвенции. От три години знаехме, че това ще се случи, трябваше да направи лагери, да бъдат готови и щом дойдат бежанците на границата, да ги пропусне, да не ги трупа там, а да ги регистрира, да им осигури санитарно, медицинско, социално, психологическо и всякакво обслужване и да ги държи в затворен режим, както налагат конвенциите. От Демократическата партия на албанците обаче казваха - не, те са ни братя, ще си ги вземем вкъщи, ще си ги храним... Братя - да, може пет хиляди, но не може петстотин хиляди. Сега в албанските села, където живея, поне по 8 човека са на по 15 квадрата, на 60 квадрата - 25 човека.
Нашето правителство изгуби скъпоценно време и създаде грозна картина на границата - да пази тези хора с полиция и войска. Естествено, снима СNN, снима BBС и какво впечатление за нашата страна остава? ", разсъждава режисьорът Гюнер Исмаил.
В същото време в Скопие казват - нашето правителство ние си го критикуваме, чуждите да не го барат. Нещо подобно се е случило в отношението към президента Киро Глигоров, за когото и тези, които категорично не му симпатизират, признават, че е помогнал в трудния момент с опита и контактите си. Но чест прави и на онези, които не са отказали помощта му.
Макар прииждащите да са многократно повече от натоварените на самолетите за други страни, по всичко личи - острието на кризата с бежанците на границата вече е пречупено. Никой не си прави илюзии, че съжителството с повече албанци, дори и временно, ще мине без последствия и без инциденти, защото никой не може да се сети за християнско семейство, приело в дома си прокудени от Косово. Няма такова. "Нашата толерантност е израснала само дотам, че поне не се колим", казва Сашо Орданоски, главният редактор на списание "Форум".
Когато светът видя как горят коли пред потрошеното от демонстранти американско посолство в Скопие, войната изглеждаше на крачка и тук. Сега дори организаторът на акцията - Демократическата партия на сърбите в Македония, е отложила мирните си протести против бомбардировките на Югославия, докато се реши проблемът с бежанците, и лидерът й Драгича Милетич спазва дадената дума. Опозицията на Бранко Цървенковски в този момент също се пази и много внимава да не се окаже в конфузна позиция, която може да бъде идентифицирана като дестабилизация на страната и още по-лошо - като акт против националните интереси и целостта на македонската държава.
Когато става въпрос за държавността в Македония, страстите стихват, вместо да се разпалват и това създава впечатлението, че край Вардара - учудващо за нас - мислят по-европейски и работят по-прагматично. Ако до войната можехме да им завиждаме за гъвкавото отношение към бизнеса например, сега това е валидно за идеите, с които преборват кризата.
Ако в София все още калкулираме щети, в Скопие икономическият колапс е видим. "Имаме твърде крехка икономика - казва министърът на развитието Дилияна Даневска, - за да поемем, от една страна, изпразване на бюджета чрез извънредните разходи за армията, полицията, международните ангажименти и грижата за бежанците, и невъзможността това да се покрие от приходната страна на бюджета при редуцирана активност на стопанството и на съвкупното производство."
Досегашните щети се изчисляват на около 1.6 млрд. долара и макроикономическите перспективи за годината още отсега изглеждат изтърбушени поради новата обстановка в региона, която се изменя като на филмова лента. Производството, планирано според преговорите и договореностите с МВФ да нарасне с 6.5 на сто за годината, се очаква да спадне с 5 на сто. Прогнозата е и за допълнително увеличаване на търговския дефицит, който сега е около 600 милиона долара, а планираният ръст на производството от 5.4 на сто ще бъде заменен със спад между 5 и 8 на сто. Всичко това според Даневска се дължи на факта, че в обмена със СР Югославия са прилагани главно компенсационни работи в снабдяването със суровини и материали, за които сега ще трябва да се отделя валута. Месечните загуби от това са около 150 милиона долара.
Обезпокоително е, казва Даневска, отказването на чуждестранни директни инвеститори и това, че чужденците, които вече са направили инвестиции, се опитват да продадат своите акции на борсата.
Хотелиерите от Охрид посрещат Великден с празни хотели, дори българските туристически фирми са отказали всички резервации. Вече има проблеми и със земеделието, по-точно с пролетната сеитба, поради затрудненото снабдяване със суровини, резервни части и механизация. Същото е и с пласмента на земеделските продукти, зеленчуци, ориз, грозде и агнешко месо, които по-рано са били насочени към югославския пазар. Но най-големите щети са в промишлеността, особено в черната и цветната металургия, при което на директен удар са изложени комбинатите "Фени", "Злетово" и др. Комбинатът "Фени" се е снабдявал с въглища главно от комбината "Колубара" в СРЮ, сега това е изцяло прекъснато. В химическата промишленост големи трудности преживява комбинатът ОХИС, а от известно време не работи и най-голямото стоманодобивно предприятие "Макстил", за което Скопие по спешност търси поне прекратяване на антидъмпинговата процедура на Европейската комисия.
Голям е броят на отказаните търговски договори между македонски и чуждестранни компании. Според анализите на Стопанската камара само щетите от увеличаване на транспортните разходи поради заобикалянето на Югославия ще са около 20 млн. долара за годината. Ако например фирмите директно са превозвали ранни зеленчуци от гръцкия остров Корфу до Словения, сега за това трябва да се търсят нови пътища.
Освен това тази година на Македония й предстои да изплати най-голямата част по дългове към международните кредитори - 180 милиона долара, и правителството е съсредочило невероятни усилия и ресурс да спечели лоби първо за подкрепа на платежния баланс, след това за опростяване на част от задълженията на Македония по онези критерии, по които това беше направено за Полша, и то с 40 на сто.
Почти е сигурно договарянето с Международния валутен фонд на нова рамка на макроикономическата политика за годината, а на 3 май в Париж или в Брюксел ще се състои донорска конференция за Македония, от която се очакват между 50 и 100 милиона долара. През седмицата министърът на финансите Борис Стоименов се е срещнал в Инстанбул с Анджей Чибер, директор в Световната банка за Македония, и вече е сигурно, че 8 милиона долара от новия 40-милионен кредит ще дойдат веднага. Световната банка ще финансира и замразения проект на железопътната линия за България, който досега експертите й оценяваха като нерентабилен.
Макар че Македония нарича себе си "единствената невинна жертва на войната", много навреме са се усетили, че всяко споменаване на компенсации е като сигнал в Космоса, затова предпочитат да пледират за съвсем конкретни целеви програми, например като тази за предприятията, които ще бъдат напълно затворени заради войната. За тях вече са намерени около 10 и 15 милиона долара.
А ако се сбъднат надеждите за приспадане на дълговете, може да се очаква тяхното намаляване да стигне до 80 на сто.
В Скопие се пазят официално да изказват мнение по българската позиция за бежанците, особено по това, че сме готови да приемем само 5000, и то за една седмица, при това с предимство от Западните покрайнини и от... Македония. Но неофициално казват - само преди месец София се кълнеше, че подкрепя новото македонско правителство, сега не му прави добра услуга с подобни заявления. Тази грижа за нашите граждани, не за бежанците, изглежда цинична. Невнимателно прецизираната българска декларация може за дни да стопи македонския кредит на доверие, който София получи само преди по-малко от два месеца, когато беше подписано споразумението. Никакви мостове на милосърдието, одеяла, консерви и дървени къщички, които бежанците после да си занесат разглобени в къщи, не могат да компенсират тази недалновидност. А по-прагматично казано - недооценяване на бъдещото статукво и мястото на новите регионални субекти около нас.
Всичко това в момент, когато на македонските компании спешно им трябват както нови пазари за суровини, така и нови пазари за пласиране на собствената им продукция. Но дали тези, които пишат българската антикризисна програма, въобще си дават сметка за променящата се ситуация под носа им? В Скопие вярват, че те ще са тези, които утре ще изграждат разрушено Косово. И това е естествено, казва един от експертите на списание "Форум". Ние не върнахме бежанците, нас първи ще повикат да строим. От нас ще дойдат и циментът, тухлите, даже бирата и кока-колата... Аргументите, с които българската администрация отказва приема на бежанци, по европейските стандарти не звучат убедително. И не става въпрос само за тази или онази конвенция, която иначе точно спазваме... Някак си не върви първо да искаме компенсации, после да даваме сигурност.
За разлика от македонците българското правителство досега не е успяло да вмести войната в цялостната си стратегия за развитие на икономиката и обществото. Заемането на позиция, която в момента носи най-малко спад на популярността, не означава, че тя е дългосрочна и стратегически правилна. Георгиевски затвори границите на Македония за бежанци за няколко часа, предизвиквайки буря от вътрешнопартийно недоволство и атаки от световните медии. Той обаче знаеше какво иска, Македония беше забелязана от света и получи каквото искаше. Изпреварвайки срещата с американския зам. държавен секретар Талбот, Костов обяви, че България няма да отваря границите за албанци. Позицията лесно беше подкрепена от всички политици (както стана и при сблъсъка с ЕС за затварянето на АЕЦ). На всичко отгоре България не успя да формулира какво губи и по-важното - на основа на какво иска компенсации.
Доброто управление на ситуацията изисква не толкова силен и неориентиран вопъл, колкото премерени, практични и защитими искания. Не пари, а позиции. Позиции в НАТО, евросъюза, във възстановяването на Балканите след войната.
Регионалната нестабилност вече е факт. Сърбите, както и преди, не обичат българите. Инфраструктурата и търговските връзки на Балканите са сринати. Всичко това показва, че България ще си понесе негативите, независимо дали ще успее да формулира точно политическата си позиция.
Компенсациите за сигурността и икономиката обаче ще дойдат само ако тази българска позиция е ясна, последователна и непротиворечива, т.е. такава, каквато не е в момента. България пропусна шанса си да участва в разпределянето на западните инвестиции в Източна Европа в началото на 90-те, защото се опитваше да се развива по "компромисен модел между капитализъм и социализъм". След като с "плавния преход и шоково разграбване" пропиляхме мирновременните си шансове, сега сме на път да се самоизолираме и по време на война на Балканите.
Правителството на Костов трябва да реши какво иска - да се опитваме да бъдем добри съседи на сърбите сега или просто да бъдем членове на Европейския съюз и НАТО след десет години. Въпрос на приоритети.
На "Раковски"134 - разделение по предварителния вот
Всички гласоподаватели независимо от партийната им принадлежност ще могат да участват в предварителните избори на СДС за кандидат-кметове. Първичният вот за общински съветници обаче ще бъде "затворен" - листите им ще бъдат одобрявани на общи събрания на СДС по общини. Така е записано в готовите вече правила, по които ще се издигат и одобряват кандидатурите на синята партия за местните избори през октомври. Предварителният избор сините ще проведат на 19 юни. Още едни правила пишат в централата - технически, които ще сведат на местните организации процедурата за номиниране на избраните вече в партията кандидати.
Преди месец националният съвет избра комисия от трийсет депутати и регионални партийни председатели, която да напише правилата и да ги представи за одобрение пред НИС. Шеф на комисията стана Евгений Бакърджиев, в качеството си на зам.-шеф на СДС, отговарящ за подготовката и провеждането на изборите. Докато вицепремиерът бе в Япония на служебно посещение, подопечната му комисия депозира проектоправилата пред ръководството. На следвеликденското си заседание НИС ще обяви правилата официално.
Преди да отидат на предварителни избори, кандидатите за кандидат-кметове на СДС ще бъдат номинирани и одобрявани в съответната местна структура на СДС. Общинският съвет с гласовете на две трети от членовете си може да спре номиниран от участие в предварителните избори. По същата процедура общинският или областният съвет може да не одобри класирането и да преподреди участниците в предварителния вот. Всеки бъдещ кмет или общински съветник ще бъде внимателно проучван. Местните партийни ръководства ще носят персонална отговорност, ако през ситото се промъкнат хора, "работили срещу СДС" (записано е в правилата) или с други петна в биографията. Те ще носят отговорност и ако кандидатите им се провалят на същинските местни избори, а заявените им прогнози са били за победа. НИС ще има последна дума при спорове в организациите. Националното ръководство ще одобрява на най-високо ниво и кандидат-кмета на СДС за столицата, кандидатите за бъдещи градоначалници на районите в София и за общински съветници. Групата от депутати, упълномощени лично от Бакърджиев, записала в правилата, че областният съвет на СДС в столицата под ръководството на същия вицепремиер ще има последна дума за синята листа в София. Други обаче твърдят, че НИС ще изземе тези права от Бакърджиев и столичната му организация.
На национална конференция на сините през октомври изборният стратег Бакърджиев обяви пред елита на партията, че СДС ще номинира за предварителните избори цели управленски екипи - кмет, заместници и листа с общинските съветници. Още на тренировъчната кампания за вътрешнопартийния вот кандидатите на СДС трябвало да докажат на електората каква програма и с какви хора ще защитават. Такава бе теорията на вицепремиера. В написаните вече правила обаче екипният принцип не фигурира. "Ако го позволим, значи да предизвикаме изкуствено конфликти във всяка една структура на партията", обясни депутат от мнозинството. Преди година и главният секретар Бисеров призна, че най-сериозните трусове в СДС настъпват в предизборна ситуация за местна власт. И сега той поддържа тезата, че два екипа, които се борят за едно място, пък били те и от една партия, винаги водят до създаването на враждуващи лагери независимо колко голяма е структурата. В правилата е записано още, че ако някой от кандидатите сам реши, може да се яви със свой екип.
Комисията на Бакърджиев обобщила всички предложения, постъпили в СДС за начина, по който да се излъчват кандидатите. Повече гласове събрало предложението предварителният вот за кандидат-кметовете да бъде отворен. Сините ще организират избирателни секции, в които всички граждани в съответното населено място ще могат да пуснат бюлетина. С широката представителност на това гласуване СДС си отваря вратичка да подкрепи или издигне кандидат, нечленуващ в партията. Правилата са написани така, защото се изчаква и централното споразумение на СДС с Народен съюз, което ще бъде подписано през май в Каденабия. В него най-вероятно ще бъде договорена твърда квота от кметове в печелившите райони на ОДС, твърдят депутати. Затова правилникът имал специална точка за това как сините могат да се откажат от свой кандидат в полза на някой от коалиционните партньори. В такива райони СДС ще провежда предварителен избор за зам.-кметове.
Междувременно Анастасия Мозер и Стефан Савов подписаха документ, с който обявиха за недействителни всички сключени досега местни споразумения за предстоящите избори и замразиха подобни действия на структурите си до подписване на договор със СДС.
Решен е и казусът "безспорни кандидати" - Стефан Софиянски няма да ходи на предварителен вот, освен ако сам не поиска. СДС няма да му противопоставя друг кандидат. Предстоящите промени в избирателния закон, които СДС готви, предвиждат районните кметове да се избират от общинския съвет. Общинарите по закон ще могат и да го отзовават. Кметът на голямата община само ще парафира назначението им. Така СДС ще лиши Софиянски от правото да назначи свои хора за кметове в районите на столицата. Той няма да има влияние и при номинирането им за предварителния вот.
Точката за безспорните кандидати вероятно ще важи и за депутатите, които ще бъдат пратени да се борят за кметски места в големите градове. Партийно поръчение да се кандидатира за кмет на Пловдив получи преди няколко месеца народният избраник д-р Иван Чомаков. В НИС обсъждали разквартируването и на други депутати със същата задача.
Според проектоправилата кандидатите за общински съветници ще се избират от общи събрания на СДС - съответните ръководства заедно с всички местни членове на партията ще одобряват листата с явно гласуване. Общото мнение било, че съветникът също като депутата трябва да е политическа фигура. Затова и вотът щял да бъде закрит за симпатизанти и другомислещи граждани.
Това решение е взето от групата на Евгений Бакърджиев в комисията по правилата. Именно то родило съпротива в НИС. Според приближени на Христо Бисеров в крайна сметка ще надделее неговото предложение и двата предварителни избора - за кметове и за съветници, да са отворени за широко участие на гласоподаватели. Доводите на кадровика били, че затварянето на номинациите в рамките на партийните структури ще отблъсне гласоподаватели. Още миналата седмица правилата щяха да бъдат приети от НИС в отсъствие на зам.-председателя на партията Бакърджиев, твърдят депутати. Според тях точно Бисеров смятал, че е възможно приемането им и без вицепремиера. На предстоящото ново заседание на лидерите правилата ще станат окончателен факт. От това чии предложения ще бъдат одобрени ще стане ясно кой ще командва парада в изборната подготовка на управляващите.
Депутатите си поиграха с кризата, била тя икономическа или косовска
Какво е икономическата реформа трябваше да се разбере през седмицата след проведения дебат по структурната реформа и последвалия го вот на недоверие към правителството за провала му в нея (според опозицията). Ако отегченият зрител не е разбрал тайната на реформата и нейната алтернатива, вината със сигурност не е в неговия телевизор. Особено по начина, който министър-председателят Иван Костов обобщи дебатите: "И накрая искам да кажа, че опозицията лошо прочете дневния ред на българското общество и предложи този свой лош прочит, това свое сричане на вниманието на обществото", става напълно излишно да се спори от парламентарната трибуна. Поставена така, темата дава две възможности - или да кажеш, че си за, или - против. Особено ако дневният ред на обществото е кризата в Косово.
Въпреки че конфликтът на запад от България не се завъртя активно в пропагандния оборот, обсъжданията влязоха в традиционното политическо русло, без някаква принципна стойност, а дебатът кой знае защо беше интересен на няколко депутати. Още повече че липсваха обичайните парламентарни закачки, защото като по неявно съгласие на трибуната бяха допуснати само претендиращите да са икономически експерти. Все пак случайните зрители и слушатели вероятно успяха да разберат четири основни неща - че Иван Костов си говори само с теменужките, а Александър Божков е единственият с доволна физиономия, че СДС е спряло източването на дойните крави на социндустрията, а родната икономика не се влияе от натури, защото не е натурална. И за пореден път - че зад управляващите няма европейско мнозинство, а СДС неотклонно следва волята на избирателите.
В крайна сметка стана ясно: "Аз гласувах против искания от опозицията вот на недоверие, защото това правителство не се е провалило и няма да се провали, защото нашата политика няма да се провали", нагледно обясни синята депутатка Светлана Дянкова. Макар това да е неумела перифраза на един учебник по история на една позабравена партия... Едва ли някой е очаквал заелите трибуната държавници да проведат спор по същество. Още по-малко сред мъгливите идеи да се появи някаква нова стратегия за изход от кризата. В крайна сметка смисълът от всички приказки бе на извънредно заседание да се потвърдят отдавна взети решения.
Евролевицата, която на последния си партиен форум в Стара Загора реши да иска оставката на Александър Божков, публично анонсира тезата си и я доразви за цялото правителство. Социалистите получиха самочувствие от обединената акция за бъдещата серия от вотове, а ОНС от защита на данъкоплатците (заменили националния капитал) премина и към широките социални групи. Иначе се оформяла и бъдещата алтернатива. В подобен тон премиерът и лидер на СДС Иван Костов, който явно беше досаден от парламентарното занимание, бързо раздаде етикети на политическите си опоненти, макар всички те да звучаха като вече произнасяна реч - БСП не признала краха на собственото си управление, ОНС се изплашило от предстоящите трудности и затова отказало да върви редом с мнозинството, а пък Александър Томов си мечтаел за обединената левица.
Липсата на очаквана изненада в дискусията е вероятната причина за това нито Иван Костов и Екатерина Михайлова, нито Георги Първанов, Александър Томов и Димитър Луджев да не се обърнат директно към нацията, а да се обясняват помежду си. Този път кой е макроикономист и кой не е. А икономическият пълнеж трябваше да оправдае извънредното заседание и прякото предаване по БНТ, още повече че мотивите за "публичната дискусия" са отдавна известни. Така че "оцеляването" на правителството във вота на недоверие едва ли има съществено значение.
Първоначално СДС предвиждаше в Народното събрание да се приеме решение, с което парламентът да възложи на правителството провеждането "на отлаганите през целия период на прехода решения". Едва след него да се гласува вотът на недоверие. В крайна сметка кабинетът прие антикризисна програма - срещу кризата, но в Косово. Официално изложената от Екатерина Михайлова причина за отлагането на решението бе очакваният вот на недоверие към правителството, който щял да покаже дали правителството се ползва с доверие. Макар че Иван Костов на няколко пъти казва, че не се нуждае дори от социологически данни, за да усеща настроението на избирателите. Другият мотив за изтеглянето на проекторешението бил новата обстановка в Косово и неговото коригиране към променената ситуация.
Чисто процедурно обаче инициативата за дебат по структурната реформа освен изпреварване на вота на БСП можеше да мине за част от старата практика на дебати по всевъзможни теми (борбата с престъпността, съдебната реформа и т.н.). В тях СДС успяваше да ангажира парламента с инициативи, чиито единствен резултат бе промяната на позициите на евролевицата и ОНС в последния момент. Дебатът по структурната реформа трябваше да предшества вота, за да се изяснят позициите на "стратегическото мнозинство". Гласуването на такъв документ обаче обезсмисляше вота, ако бъдеше подкрепен в поне една част от тезите си, и обратно, вотът го обезсмисля след гласуваното генерално доверие към правителството.
По-вероятната причина за отказа на мнозинството да задължи себе си с нова програма е липсата на всякакви изгледи тя да бъде подкрепена от опозицията, дори след някакви козметични промени, както преди ставаше с всяко подобно решение. А този път и от ОНС, и от евролевицата предварително предявиха високи претенции - за смяна на министри, за промени в правителствена политика, сякаш за да се презастраховат от всякакви съмнения в намеренията си. Неслучайно Иван Костов не успя да прояви особена изобретателност в определенията си към Георги Първанов и повтори поизтърканата теза, че БСП няма право да дава оценки, след като не е признала официално провала на кабинета "Виденов". За сметка на това Александър Томов и Ахмед Доган обраха цялата жлъч на изводите от вота на недоверие - били употребени, за да замажат провала на социалистическата партия, по думите на премиера.
Иначе след целия дебат и вот на недоверие някакво общо решение може и да има. Една антикризисна програма за преодоляване на последиците от кризата в Косово е идеалният вариант. Още повече че и БСП, и евролевицата поискаха "националноотговорна позиция по проблема", а Иван Костов заяви, че "всички заедно като един трябва да застанем зад искания да бъдем подкрепяни като страна, като държава, като народ, да облекчим последиците от кризата". Проблемът е обаче, че едва ли действията на Милошевич имат нещо общо с проблемите пред икономиката.
Парламентът натъкми военна доктрина
Съществува ли военна опасност за България? Ако отворим новоприетата военна доктрина, трудно можем да получим отговора на този въпрос. От една страна, политиците ни уверяват, че "Република България не е изправена пред непосредствена военна заплаха". Две изречения по-надолу обаче разбираме, че това не е точно така. Изведнъж се оказва, че "Република България може да бъде въвлечена във военнополитическа криза или военен конфликт преди всичко вследствие разширение или разпространение на военен или въоръжен конфликт в близост до държавната ни граница". За непросветения читател остава единствената възможност да гадае кое от двете твърдения отговаря на действителността.
Това са само две от многото малки странности на военната доктрина, която бе приета на скорост с една-единствена цел - поне на книга да съкрати армията ни до 45 000 щика в мирно време и до 250 000 при война. Това трябва да се осъществи преди юбилейната среща на НАТО във Вашингтон, където ще стане ясно колко още трябва да дишаме прахта на изтривалката пред отворената врата на пакта. В последния момент стратегическият документ беше подложен на незначителна адаптация към балканските реалности. Това обаче въобще не успя да прикрие неговата неадекватност на ескалиращата военнополитическа криза в Югославия. В контекста на последните кървави събития на запад от България щеше да звучи доста нелепо, ако в доктрината пишеше, че е малко вероятна "война, която да обхване региона". Затова депутатите от Комисията по национална сигурност предпочетоха по йезуитски да заменят думата "региона" със словосъчетанието "целия регион". Казано с други думи: война на Балканите ще има, но в нея няма да участват всички държави. Военната доктрина не казва нищо в коя част от региона вероятно ще попадне страната ни. В случая изключително намясто прозвучаха думите на соцлидера Първанов, че тази доктрина е приложима, но за някой друг момент и някой друг регион на света... Другият по-значителен текст, който сините депутати коригираха в проекта на отбранителното министерство, се отнася за правомощията на правителството при операции на НАТО и ЗЕС, които са различни от война. От военната доктрина беше премахната възможността в тези случаи България да изпраща контингент, да дава логистична и друга подкрепа само "с решение на Министерския съвет по установения законосъобразен ред". По конституция изпращането на български войски зад граница и приемането на чужди въоръжени сили на наша територия може да става само с разрешение на Народното събрание, и то за всяка отделна бойна единица. По всяка вероятност управляващите са елиминирали въпросния текст, за да разсеят подозренията, че дават подкрепа за натовската операция срещу Югославия. Представителите на пакта все още продължават да твърдят, че в случая не става дума за война срещу Белград, и наричат наказателната си акция с разтегливото наименование "удари". По този начин теоретично правителството може да приеме военната кампания срещу Милошевич като "операция, различна от война" и да действа зад гърба на депутатите под маската на секретността. Въпросният текст от военната доктрина обаче изобщо не е необходим на мнозинството. Правителството и в момента има това правомощие. В променения през 1997 г. член 32 точка 5 в Закона за отбраната и въоръжените сили е записано буквално, че Министерският съвет "разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с мирен (невоенен) характер, освен ако в закона не е предвидено друго". Министърът на отбраната пък съгласува разрешенията за прелитане на чуждестранни военни въздухоплавателни средства над територията на страната. Погледнато от юридическа гледна точка, текстовете звучат доста противоконституционно. Въпреки това обаче те действат с пълна сила, докато някой не сезира Конституционния съд и той да ги отмени. Така че отпадането на спорния текст от военната доктрина се прави по-скоро, за да не се дразни допълнително и без това достатъчно изнервеното съзнание на българите. Дали правителството се е възползвало от тази пролука във военния закон обаче могат да кажат само хората с достъп до секретна информация. А по всяка вероятност никой от тях няма да посмее да го направи в контекста на заплахите, че започва лов на сръбски шпиони и подбудители към война.
Притеснителното в дебата по военната доктрина беше, че мнозинството за пореден път не се вслуша в гласовете на опозицията и машинално подкрепи документа, без изобщо да вникне в постулатите му. А този път някои от препоръките на опозицията звучаха доста смислено. Според депутата от ОНС и бивш военен министър в първото синьо правителство Димитър Луджев (който се прочу с първите чистки във военното ведомство) моментът не е най-добрият за каквито и да е реорганизации на отбраната. Трябва да изчакаме поне бойните действия на запад от България да спрат, обяви той от парламентарната трибуна. По всяка вероятност немалко хора споделят това мнение въпреки очевидната неефективност на българската армия. Поне на първия етап драстичните съкращения няма да подобрят функционирането на родната отбранителна система. А кризата в Югославия може да ескалира не за седмици, а за дни. Не е ясно също как Съюзна република Югославия ще изтълкува предстоящото изпращане на 150 танка и 142 артилерийски установки за армията на Македония. Според договореностите между София и Скопие те вече трябваше да са отпътували за югозападната ни съседка, а македонските танкисти - да са преминали квалификационен курс в родната казарма. Разполагането на натовски войски в Македония и практическото предоставяне на въздушното й пространство за удари срещу Югославия обаче драстично изменят конфигурацията. Режимът в Скопие всеки момент може официално да мине в графата на враждуващите страни. Ако в този момент страната ни изпрати военна помощ за Македония, тя също рискува да се превърне във враг на сърбите. На този фон доста злокобно прозвуча спонтанното откровение на депутатката от евролевицата Елена Поптодорова, че почти никой от народните избраници не разбира нищо от отбрана и трудно може да преценят каква армия ще гарантира националната сигурност... Единственият що-годе ясен постулат във военната доктрина е, че ако неканена чужда армия дойде в България, трябва да се отбраняваме, а не да я посрещаме с хляб и сол, както обикновено сме правили през последните 50-60 години. На края на концептуалния документ обаче е записано, че "положенията и постановките в доктрината се актуализират в съответствие с промените във военнополитическата обстановка и военностратегическите схващания". Така че все още не е късно да приветстваме поредния Голям брат.
Новият световен скептицизъм
Радио "Свободна Европа", Прага
За първи път и Западът, и Изтокът си задават един и същ въпрос за едни и същи събития - дали това, което виждаме, е това, което е. Международната федерация на журналистите в Брюксел разпространи миналата седмица декларация, в която призова журналистите да бъдат скептични към информациите за войната в Югославия - както към тези, които идват от Брюксел, така и към тези, идващи от Белград. И двата източника не могат да се приемат като напълно достоверни, се казваше в декларацията.
Това съобщение, минало между редовете на купищата новини, потвърди усещането, което мнозина от нас вече изпитваха - усещане, че това, което виждаме, не е това, което е. Много е трудно това усещане да бъде формулирано като проблем - кое точно ни притеснява, кое точно не ни харесва. За редица коментатори това си е типичен феномен на войната - когато има война, има пропаганда и от двете страни и именно тя е тази, която оставя в недоумение, неизвестност и дори страх едно огромно мнозинство от хора, което не може да се идентифицира с нито една от двете крайни гледни точки.
Това сигурно е така. Но войната в Югославия, изглежда, е и много по-голям проблем за нашите сетива, защото тя за първи път по толкова драстичен начин сблъсква собствените ни представи за реалността с продуцираната и прожектирана от глобалните медии реалност.
Още по времето на войната в Персийския залив през 1991 г. френският философ Жан Бодрияр подложи на съмнение телевизионната картина на войната, предложена от CNN. Тази война е изцяло телевизионна, писа тогава Бодрияр, телевизията създава собствена реалност, така наречената хиперреалност, с която подменя действителността. Това, което ние виждаме, не е самата война, а изцяло телевизионен хиперпродукт, който ние поглъщаме вместо реалността.
