Съвпадението на посещението на Примаков с приключването на преговорите му с директора на МВФ Мишел Камдесю в Москва и продължителните разговори в Белград породиха съмнения, че Русия е поела задължение към Запада не само да не оказва военна помощ на Югославия, но и да убеди Милошевич да се изтегли от Косово, срещу което ще получи следващия транш от МВФ. Споразумението с фонда и 4.8-те милиарда долара, които се споменават, са необходими на Русия да реши до голяма степен проблемите си с външния дълг през тази година, но Милошевич също може да събере две и две и ако е стигнал до същия извод, не се е почувствал щастлив от възможността да послужи като разменна монета за решаването на вътрешните проблеми на Русия.
Москва и МВФ отричат да има политически елемент в преговорите им, но на всички е ясно как биха реагирали данъкоплатците в Хюстън, Кьолн или Нант на отпускането на пари за Русия, която се радва на всеки свален натовски самолет и спекулира с възможността да доставя оръжие на Югославия. Затова Западът е в правото си да иска гаранции, че парите, които най-вероятно ще даде на Русия до края на полугодието, няма да отидат за военнотехническа помощ на Югославия. Ако обаче в западните столици се надяват Русия да повлияе на Милошевич дотолкова, че НАТО да може да обяви успешен край на операция "Решителна сила", много се заблуждават - Москва не може да въздейства на решенията, които югославският президент взима, и ако пактът не се откаже първи, Милошевич ще продължава съпротивата и операциите в Косово, докато може или докато не реши, че е настъпил удобен момент за подновяване на мирните преговори независимо от инициативите на Русия.
В Москва гледат на Милошевич като на съюзник и сигурен партньор, но той с нищо не е заслужил такова отношение. Югославският президент умело използва подкрепата, която Русия му оказва, без да бъде помолена за това, и по този начин поставя в неудобно положение руските дипломати и самия Елцин, на когото през есента обеща да спре избиването на косовските албанци. Русия е нужна на Милошевич като възможно прикритие, ако той се види принуден да признае поражението си. В този случай по "молба" на Москва югославските подразделения ще напуснат Косово, а Милошевич ще обещае да бъде послушен - до следващия път. Предвид огромната подкрепа в страната и минусите на капитулацията Милошевич едва ли скоро ще потърси посредничеството на Русия. За съжаление.
Стратегия спрямо Югославия
Въздушните удари на НАТО срещу югославски военни обекти са необходима, но недостатъчна мярка срещу престъпния режим в Белград. Съюзниците трябва спешно да изработят политическа стратегия за окончателното изкореняване на "бедствието Милошевич" от Балканите. През последното десетилетие международната общност се бе превърнала предимно в пасивен наблюдател, докато кликата на Милошевич сееше смърт и разрушения. Десетки хиляди невинни хора загинаха, а милиони изпаднаха в бедствено положение в резултат на действията на югославските военни и сръбските терористични формирования. Белград винаги пропагандира, че защитава "сръбските национални интереси". Но истинската причина за всяка следваща война (в Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Косово) е да бъде запазена властта на Милошевич и семейството му, независимо от цената, която трябва да бъде платена, била тя национални ресурси или човешки живот. Милошевич успя да заблуди или разедини съюзниците по важни въпроси, да отслаби европейското единство и да провокира спорове между НАТО и Москва. В резултат Белград стана едновременно и препятствие, и предизвикателство за бъдещата роля на трансатлантическата система за сигурност.
За Милошевич Косово все повече придобива очертанията на Ватерло. Това бе първото място, използвано от Милошевич за манипулиране на сръбските исторически митове и превъзнасяне на сръбския национализъм с цел домогване до властта и привилегиите. В Косово той за пръв път разби надеждите за автономия на албанското население и пак оттук Милошевич започна война, унищожителна за цяла Югославия. Но от Косово може да започне и неговият провал.
За да запази властта си в свиваща се Югославия, Милошевич де факто обяви война на НАТО. Той отказа да зачете постигнатото с международни усилия временно споразумение за Косово, поднови кланетата на невинни албанци и наруши всички европейски норми. Оставена непокътната, неговата политика може да дестабилизира целия балкански регион. В крайна сметка НАТО реши да тегли черта на всичко това. Пактът си постави за цел да принуди Милошевич да подпише споразумението за Косово. Той отказа и върху въоръжените сили бе нанесен болезнен удар, който ще ограничи възможностите на югославския ръководител за дестабилизиращи действия на Балканите. Но това, което засега действително липсва, е ясно политическо решение какво ще бъде предприето, ако Милошевич продължи да се противопоставя независимо от военните и хуманитарните последствия.
САЩ и техните съюзници спешно трябва да приемат триполюсна стратегия, за да се справят с Белград и да стабилизират Балканите.
На първо място въздушните удари трябва да продължат продължително и безмилостно, за да бъде разбита югославската армия, ако югопрезидентът не престане да упорства срещу всякаква международна инициатива за Косово. Подобен подход би имал няколко положителни резултата. Така ще бъдат намалени възможностите на Белград да извършва масови убийства и злоупотреби с цивилно население. Сериозно ще бъдат подкопани вероятностите за разширяване на войната в по-голям периметър и е възможно да бъде провокиран военен преврат в самия Белград. Наскоро югопрезидентът извърши чистки във висшите ешелони на въоръжените сили, тъй като не беше убеден в лоялността на офицерите си.
Втората посока на действие трябва да бъде пълната подкрепа на съюзниците за отделяне на Косово и Черна гора от Югославия. След разпадането на военната машина същото ще се случи и на Югославия. По-добре е да бъдем готови за последствията - ако Милошевич не поиска да се съобрази със споразумението за Косово, единствената алтернатива е дезинтеграцията на Остатъчна Югославия. За да бъде подкрепен този вариант, официално трябва да бъде признато формираното наскоро временно правителство на косовските албанци, а Армията за освобождение на Косово да бъде легитимирана като бъдещите сили за сигурност на областта. Мироопазващи сили на НАТО не са необходими, докато конфликтът бушува.
Оттук следва, че албанците трябва да гарантират собствената си сигурност. Подобно на програмата "въоръжи и обучи", приложена в Босна, съюзниците трябва да подпомогнат и косовските албанци. В момента, в който Черна гора декларира своята независимост от Югославия, международната общност е длъжна да признае самостоятелното й съществуване. Бомбардирането на военни обекти на територията на Черна гора цели осуетяването на евентуално пренасяне на косовската политика на Милошевич на местна почва. За да бъдат спестени на черногорците кланетата в Косово, съюзниците трябва да въоръжат потенциалната черногорска "Армия за освобождаване на Черна гора" по босненския модел.
Третата насока трябва да бъде създаването на силна вътрешна опозиция на режима на Милошевич. Осъществени, първите две стъпки ще провокират размирици в Сърбия и ще раздробят поддръжниците на югопрезидента. Именно тогава съюзниците трябва да стимулират социални протести и военни бунтове. Доказана истина е, че народното недоволство расте пропорционално на икономическото разложение на даден режим.
Съединените щати и съюзниците пряко и недвусмислено трябва да заявят на манипулирания народ на Сърбия, че режимът на Милошевич просто няма да бъде толериран повече. Сърбите трябва да бъдат убедени, че диктатурата на Милошевич тласка страната към хаос, развалини и колективно самоубийство.
Съюзниците не могат да си позволят да повторят иракския сценарий от войната в Залива, в който НАТО преустанови атаките срещу Ирак малко преди да изпрати в историята режима на Саддам. Пропуснали точния момент, днес ни се налага периодично да усмиряваме иракския диктатор. Милошевич незабавно трябва да бъде обвинен в най-тежкото военно престъпление и да му бъде отнета възможността да разпалва етнически войни на Балканите.
Единственото дълготрайно работещо решение е отстраняването на злокачествения тумор Милошевич. Не става въпрос за личността на Милошевич, а за един режим, крепящ се на етнически и религиозни конфликти, местни репресии и престъпност срещу човечеството. Алтернативно демократично сръбско управление ще получи значителна финансова помощ от Запада и отмяна на всички санкции срещу Сърбия. Мястото на Сърбия е в Европа. Място, което нейните вече бивши югорепублики намериха. Място, недостъпно за Сърбия с Милошевич на върха. Повече от ясно е, че Съединените щати и съюзниците трябва да втвърдят позицията си към последния тиранин на Стария континент и да провъзгласят утрото на обединена и стабилна Европа в навечерието на ХХI век.
Януш Бугайски е директор на отдел Източна Европа в Института за стратегически изследвания във Вашингтон
С Милошевич няма щастлива балканска перспектива
Очевиден е стремежът на Милошевич на всяка цена да въвлече Македония във вихъра на неговия конфликт с НАТО. Войната, която самият той обяви преди 10 години, през 1989 г., на митинг на косовския Гази местан, системно и упорито се разпростираше от север към юг на тогавашна Югославия: първа в списъка беше Словения, след това Хърватско, Босна и Херцеговина, ето, сега и Косово. Следваща би била Македония, а вероятно и Албания. Неговото отношение, освен че е безмилостно, е заслепено от омраза и кървави последици, изглежда ирационално и непредвидимо... Все пак войните, които той води и систематично губи, не са резултат на някаква негова лудост. Те са продукт на внимателно планирана макар и дяволска стратегия на военната и пропагандна машина на сръбския диктатор в реализирането на великосръбските интереси. Такава политика прилича на возене на велосипед: ако Милошевич престане да върти педалите, ще падне заедно с политиката си. Затова той трябва да продължи да върти, да върти, да върти... Методите на тази политика са сурови и насилнически. Нейните резултати са пагубни преди всичко за сръбския народ, но и за целия регион.
За Милошевич тази политика е единствен шанс за продължаване на собствения му режим. Той знае, че ако престане да произвежда проблеми около себе си, рано или късно самият той ще влезе в центъра на вниманието на сръбската общественост, която ще потърси отговорност как така се случи сърбите, голяма и важна балканска нация, да преживеят такава национална катастрофа, с каквато днес се сблъскват - изолирани на Балканите, в Европа и в света, без искрени съюзници, дезориентирани и объркани. На ръба на икономическо и социално разпадане, на път да бъдат обявени за нация, поддържаща световния тероризъм като главен начин за собственото им международно съществуване.
Няма съмнение, че това, което Сърбия прави днес в Косово, е подготвяно, разработвано и планирано отдавна. Развитието на този план не е резултат от последните операции на НАТО. В тази стратегия Македония има особено място.
Главната точка, по която Милошевич винаги е притискал Македония, винаги са били чувствителните междуетнически отношения. Този натиск се развива вече десет години от началото на разпадането на Югославия и оттеглянето на тогавашната Югославска народна армия от Македония. Интензивността на тези опити за дестабилизация е зависела от нуждите на Милошевич, когато е трябвало да се отвлече вниманието от неговите северни фронтове, когато е трябвало да се шантажира или да се притисне Македония за някаква политическа или икономическа отстъпка, или когато е трябвало да се покаже на международната общност, че сръбските войнствени намерения са сериозни.
Тази дестабилизация винаги е била подпомагана от сръбските позиции в Македония както сред македонците, така и сред албанците. Не е учудващо, че след 50 години обща държава сръбските тайни служби имат внушителна мрежа от сътрудници в Македония. Но не трябва да се подценява и настроението на част от македонците, които, виждайки в албанците главна заплаха за македонската държавна идентичност, базират своите политически възгледи и убеждения върху политиката на Милошевич към Косово и тамошните албанци. Моделът на междуетническа толерантност, който досега успешно се развива от предишната и сегашната македонска власт, за тях е доказателство за политическа слабост пред великоалбанските претенции. Разбира се, политическият радикализъм на част от албанския политически лагер в Македония и на Балканите винаги е бил плодородна почва за междуетническото напрежение в Македония.
В такъв политически контекст трябва да се разглежда атмосферата, която предизвиква сегашната река от бежанци, която с темп от няколко хиляди дневно се влива в Македония откъм границите с Косово. Официално засега има над 30 000, но неофициално и при съществуващия дневен темп на нарастване скоро числото може да надмине и 50 000 - 60 000. С оглед на динамиката в развитието на конфликта това присъствие представлява възможност за дестабилизация на Македония. Това Милошевич, разбира се, го знае отлично и се опитва да го разиграе в своите мрачни провокаторски планове.
За да бъде нещастието по-голямо, македонското правителство лошо се справя в цялата кризисна ситуация. Сега на повърхността избива некоординираността между партиите в коалицията, както и различните политически схващания по някои ключови парливи въпроси. Например, докато ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски се обявява за въвеждане на по-строг контрол и регистрация на бежанците, Демократическата партия на албанците на Арбен Джафери не е съгласна дори с елементарно откриване на лагери за бежанци и настоява бежанците да се разполагат при албански семейства в страната, а Демократическата алтернатива на Васил Тупурковски пък се обявява за провеждане на мирни прояви за спиране на насилията в Косово!
Това внася в македонската общественост допълнителна несигурност и страх за по-нататъшното развитие на събитията.
Разбира се, с право може да се постави въпросът за неподготвеността на стратезите на НАТО да предвидят това насилствено изселване на косовските албанци към съседите. От една страна, сме свидетели на планирана до подробности и систематично проведена военна операция на НАТО, но и на необяснима изненада в Евроатлантическия алианс от скоростта и размерите на косовската хуманитарна катастрофа. Въпреки че в основата на причините на акцията против Милошевич и Сърбия се привеждат хуманитарните причини и етническото прочистване като главен метод на великосръбската политика. Откъде след толкова години опит с Милошевич дойде изненадата от неговата способност за подмолни и дестабилизиращи операции на Балканите?
Сега набързо с парични и материални помощи международните правителствени и неправителствени организации и хуманитарни агенции се опитват да компенсират своята неподготвеност за това, което можеше да се предвиди "с просто око". Няма съмнение, хуманитарната криза, дори и ако не доведе до влошаване на положението в Сърбия и Югославия, ще трае с месеци, ако не и години. Толкова ще трае и възможността тя да се използва за манипулативни дестабилизиращи цели.
Всички аналитици в Скопие са съгласни с това, че най-лошият политически изход в Македония от такова развитие на събитията около Косово би могъл да бъде независимостта на южната сръбска провинция. Косово наистина никога не е било по-близо до реализирането на тази политическа амбиция, въпреки че цената, която плаща за това, е висока. Все пак такова развитие в Косово би предизвикало последователни и дълготрайни ефекти в други балкански страни, най-напред в Македония и в Босна по отношение статута на етническите малцинства и техните политически искания. Евентуалната независимост на Косово, комбинирана с политическите и икономическите последици от присъствието на косовските бежанци и военния конфликт в Косово, ще бъдат дълготраен източник на политическа нестабилност за Македония с непредвидими последици.
Трудно е сегашното ниво на нестабилност на македонското правителство да издържи този натиск. Впрочем в Скопие е разпространено мнението, че само сегашната криза поддържа коалицията между ВМРО и Демократическата алтернатива. Конфликтите и неразбирателствата в нея избиват все по-често на повърхността. Очевидната неефективност на някои от министрите в правителството и в други държавни структури будят съмнение за техните намерения, които граничат с подриване на интересите и на стабилността на македонската държава. Дали това го вижда Любчо Георгиевски и прави ли си съответни заключения от него? Това засега не е ясно. Но във всеки случай политическата сметка ще трябва да платят тъкмо той и неговата партия.
Правителството определи фирмите, за които ще се плаща в брой
Министерският съвет гласува списък на 45 предприятия, за които според последната поправка на закона за приватизацията няма да се допуска плащане с непарични платежни средства. След правителственото заседание обаче се оказа, че списъкът не е окончателен и не е ясно кои и колко точно предприятия включва. Предстои Агенцията за приватизация и финансовото министерство да се споразумеят дали в него да бъдат включени няколко допълнителни предприятия. "Ще получите списъка, като го уточним", заяви Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
По думите на Желязков БТК (за която се очаква плащане над 400 млн. долара) е била добавена в списъка на самото заседание по предложение на финансовия министър, докато "Петрол" (с очаквано плащане над 50 млн. долара и споменат в първоначалното предложение) е бил изключен с аргумента, че процедурата е напреднала, а плащането така или иначе ще бъде в брой.
Според официалните изявления на приватизаторите списъкът на предприятия, за които не се допуска плащане с непарични платежни средства (тоест дългови книжа, инвестиционни бонове и компенсаторни записи), е де факто списък на дружества, за които не може да се плаща разсрочено. Идеята беше чрез него да се ограничи участието на работническо-мениджърски дружества в приватизацията съгласно изискванията на МВФ, поставени миналото лято. Невъзможността да се плаща разсрочено за предприятията от списъка обаче не е записана изрично нито в закона за приватизацията, нито в правителственото решение от миналата седмица. По закон списъкът може само да се допълва, а ограничението да се плаща само в брой не важи при придобиването на преференциални акции.
Според становището на финансовото министерство в списъка е трябвало да влязат освен БТК и "Петрол" още ОЦК - Кърджали, "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, "Антибиотик" - Разград, "Винекс" - Преслав, "Винпром" - Перущица, "Вини" - Сливен, и "Българска захар" - Долна Митрополия. Аргументът на финансовото министерство е, че през 1999 г. трябва да се гарантират очакваните приходи от приватизация в бюджета в размер на 382.5 млрд. лв. Проблемът е, че за повечето от тези предприятия вече има обявена приватизационна процедура, набиране на оферти. За ОЦК и фармацевтичните заводи дори е определен и ексклузивен купувач, който в общия случай е предложил параметри, без да се съобразява с евентуално изискване за плащане с непарични платежни инструменти.
"Основният критерий за подбора на предприятията в списъка е тяхната атрактивност, тоест възможността да има няколко кандидат-купувача и да се постигне добра цена", коментира Захари Желязков. Предложенията за предприятията в списъка са дошли от АП, промишленото, строителното, търговското и здравното министерство.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация реши да продължи преговорите с "Балканфарма" (зад която се смята, че стоят интересите на Дойчебанк) по приватизационните сделки за "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Антибиотик" - Разград. "Целта е да се стигне до бързо финализиране на сделките за трите фармацевтични завода. Другото възможно решение беше да се обяви ново набиране на оферти. Наистина има интерес от нови инвеститори за фармацевтичните заводи, но беше крайно време да приключим тези сделки", заяви Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Според него приватизационните договори за "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик" до един месец ще бъдат внесени за утвърждаване от надзорния съвет. Дойчебанк ще финансира сделката, като увеличи под условие капитала на "Балканфарма" и придобие цялата нова емисия от акции на стойност, равна на сбора от цените за трите фармацевтични завода. По думите на Желязков Дойчебанк се е ангажирала да участва в увеличението на капитала на "Балканфарма" още преди сключването на сделките за трите завода. Директорът на АП заяви, че общата цена за мажоритарните пакети от фармацевтичните предприятия надхвърля 20 млн. долара, но отказа да уточни сумата, докато сделките не бъдат окончателно договорени и утвърдени от надзора.
"Артур Андерсен", приватизационният посредник за продажбата на "Петрол" АД, внесе в Агенцията за приватизация поискания от надзорния съвет на ведомството доклад за пазара на горива и анализ на връзката между приватизацията на "Петрол" и Нефтохим. Докладът отговаря на всички поставени въпроси и дава няколко алтернативи, надзорният съвет ще го обсъжда през идната седмица, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Агенцията за приватизация закри конкурса за комуникационна кампания на приватизацията. Аргументът е, че нито една от подадените оферти не отговаря на изискванията. Трите фирми, които внесоха предложения, бяха "Маг интернешънъл" - Варна, софийската "Интерпартнърс" и ЕТ "Контакт - Ирина Трифонова". Последната фирма не беше допусната до интервю заради несъответствие с условията на конкурса. Впоследствие същото беше установено и за другите фирми.
Броят на гражданите, регистрирали полагащите им се по закон 250 хил. инвестиционни бона, достигна 855 хил. души към 29 март, съобщи Центърът за масова приватизация. Към същата дата юридическите лица, която са се регистрирали за участие на централизираните публични търгове, е 114. От тях 62 са инвестиционни посредници, 45 са работническо-мениджърски дружества, а останалите седем са обикновени юридически лица, които ще участват в централизираните търгове с плащания в брой.
Агенцията за приватизация получи една оферта за мажоритарния пакет от "Мадара" - Шумен. Единственото предложение за автомобилостроителното предприятие е от СФК ЕООД с регистрация в Свищов. За стъкларското предприятие "Кварц" - Сливен, в определения срок изобщо не са постъпили предложения, а за 74% от капитала на "Кирил и Методий" ЕООД - Елена, има само една оферта.
"Ердемир" пропусна един рунд преговори, но не се отказва от "Кремиковци"
Екипът на турската компания "Ердемир" не се яви на поредните преговори за "Кремиковци" в Агенцията за приватизация миналия вторник. Формалното обяснение е, че представителите на турската компания са отсъствали заради религиозния празник курбан байрам в Турция миналата седмица. Висш представител на промишленото министерство изтълкува неявяването на "Ердемир" като демонстрация на незаинтересованост към сделката, която се дължала на несъответствието между рамката за продажбата на "Кремиковци" и реалните интереси на турската компания.
"Не сме се отказали от "Кремиковци". Напротив, мисля, че "Ердемир" ще спечели наддаването, защото ние имаме голям потенциал да намерим пазар за продукцията на "Кремиковци" в Турция, да финансираме и да модернизираме завода в най-кратки срокове", заяви пред "Капитал" Илхами Аджар, координатор в "Ердемир" по приватизационния проект за българския завод. По думите на Аджар окончателната оферта на турската компания е била внесена на 22 март. В нея представителите на "Ердемир" за пръв път са се съгласили да поемат дългосрочните дългове на "Кремиковци" - 70 млн. долара по ЗУНК и 35 млн. долара към бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие, както и краткосрочни дългове. По неокончателна оценка тези активи са на стойност около 30 млн. долара.
Последната подобрена оферта на "Ердемир" ще влезе в сила само ако бъде утвърдена на заседанието на борда на директорите на турската компания на 9 април. Ако бордът утвърди офертата, преговарящият екип на "Ердемир" ще очаква до 14 април да бъде поканен за последни преговори и подписване на приватизационния договор.
Според координатора на проекта "Кремиковци" последните отстъпки са максималните възможни. По неговите думи турската компания не би могла да поеме всички краткосрочни дългове на завода, защото те не са известни. "Някои казват 50 млн. долара, а други 350 млн. долара", заяви Аджар. Според източник от промишленото министерство заради неясния размер на дълговете на "Кремиковци" "Ердемир" е поискала от държавата да открие специална разплащателна сметка. Целта е от нея да се покриват тези задължения на завода, които са неизвестни в момента, но които кредиторите биха предявили, след като комбинатът стане частна собственост.
Изненадващо изпълнителният директор на АП Захари Желязков съобщи информация, противоположна на изявленията от турската компания. "Засега с "Ердемир" се отбелязва съвсем малък напредък по отношение на сближаването на тяхната оферта с рамката на правителството", каза Желязков. Малко по-късно той се впусна в подробни обяснения за срещата си с италианския бизнесмен Стено Марчигалия, от когото се очаква да подкрепи във финансово и технологично отношение другата оферта за "Кремиковци" - тази на българската фирма "Дару металс". Според информация от "Дару металс" подкрепата всъщност се очаква от едноименната италианска фирма, собственост на фамилията Марчигалия, която има 15 завода за черни метали. "Г-н Марчигалия е много опитен бизнесмен и от него не може да се очаква направо да се ангажира с каквото и да било. Той първо ще проучи състоянието на "Кремиковци" и след това ще заяви дали подкрепя офертата на "Дару металс". Засега по-скоро я подкрепя", заяви Желязков.
Световната банка предлага да финансира "Лекоко"
Международната финансова корпорация (International finance corporation - IFC), която е част от групата на Световната банка, подготвя проект за следприватизационно финансиране на "Леяро-ковашки комплекс" ЕАД - Радомир. Според неофициално изявление на представител на IFC осъществяването на проекта зависи от три условия - "Лекоко" да се обедини с "Тежко машиностроене" - Радомир, защото те представляват технологична цялост, второ, след приватизацията да има качествен мениджмънт, и трето - да му бъде гарантиран пазар за продукцията.
Първото условие - обединяването на "Лекоко" и "Тежко машиностроене" - Радомир, беше идея на IFC отпреди повече от година. Тогава правителството по предложение на международната корпорация създаде пула "Металургия - 2", който включваше "Лекоко" и остатъчния пакет от "Тежко машиностроене" - Радомир. IFC обаче предлагаше да привлече чуждестранни инвеститори и да финансира предприятията, като придобие в тях миноритарно участие, но не и да подготви евентуални приватизационни сделки, каквато е функцията на приватизационните посредници. След като се оказа, че за пула няма посредник, с решение на Министерския съвет АП се зае да подготви сделката за "Лекоко", а миноритарният пакет от "Тежко машиностроене" беше предвиден за продажба на борсата. IFC обаче запази интереса си за финансиране и дори поръча на швейцарската консултантска фирма "Хайек инжиниринг" (Hayek еngineering AG) да направи проучване на двете радомирски предприятия. В изпълнение на проекта IFC отскоро започна преговори с две японски фирми - едната от металургичния сектор, която да поеме управлението на комплекса "Лекоко" - "Тежко машиностроене", без да придобива дялово участие, а другата - маркетингова компания, която да осигури поръчките и да стане миноритарен акционер в "Лекоко". Идеята на IFC е по този начин да гарантира изпълнението на изискванията си за качествен мениджмънт и маркетинг. Осъществяването на проекта на IFC зависи от бъдещия частен собственик на "Лекоко". За да получи следприватизационното финансиране, той трябва да приеме обединяването с "Тежко машиностроене", а също така мениджърските и маркетинговите предложения на двете японски компании. Оферти за приватизацията на радомирското предприятие подадоха два кандидата - първият е консорциум между българската фирма "Бесттехника" ООД и "Тежко машиностроене" АД, Радомир, а вторият - работническо-мениджърското дружество "Радомир - Леко-ко инвест" заедно с "Еврометал" ООД, дъщерно дружество на пернишкото "Ладимекс" АД. "Бесттехника" е мажоритарен собственик на "Тежко машиностроене" АД, след като изкупи контролния пакет на предприятието, раздържавен чрез първата вълна на масовата приватизация. Това означава, че евентуалният избор на консорциума "Бесттехника" - "Тежко машиностроене" АД за купувач на "Лекоко" автоматично ще изпълни условието на IFC за обединяване на двете радомирски предприятия в единен производствен комплекс.
Според източник, близък до АП, другият кандидат - РМД, се ползва с политическа подкрепа и по тази причина за него се твърди, че има значителен шанс да бъде избран за купувач на "Лекоко". Световната банка обаче неофициално се обяви против избора на "Радомир - Лекоко инвест". Според нейни представители "Лекоко" като структуроопределящо предприятие би било редно да влезе в списъка на дружествата, за които не се допуска разсрочено плащане (тоест продажба на РМД). Въпреки това правителството не включи "Лекоко" в списъка.
Въпросът дали изобщо ще има сделка за радомирския леяро-ковашки комплекс засега е поставен под съмнение, защото и двата кандидата не са внесли изискуемия депозит, нито банкова гаранция на стойност 3.6 млн. марки тоест от формална гледна точка те подлежат на декласиране. Неофициалното обяснение за невнасянето на депозита е, че той е необичайно висок. При повечето приватизационни процедури сумата за участие не надхвърля 10% от минималната или от очакваната цена, а в случая с "Лекоко" се доближава до размера на предложените от двата кандидата цени (по неофициална информация офертата на РМД например е за цена в размер на 4.5 млн. марки). "Агенцията за приватизация обяви този висок депозит, за да попречи на чуждестранни инвеститори да участват в наддаването за "Лекоко". За сравнение - депозитът за БТК беше точно два пъти по-нисък - един млн. долара, или и 1.8 млн. марки", коментира пред "Капитал" представител на чуждестранна консултантска фирма.
Надзорът на Агенцията за приватизация е дал срок на двата кандидата да внесат депозит или банкова гаранция не по-късно от 15 април. Едва след това агенцията ще започне да преговаря с тях. Компромисът на надзора е обясним с това, че "Лекоко" е в списъка за изолация и трябва да се ликвидира или приватизира не по-късно от 30 юни. Ако сегашната сделка се провали, това означава закриване на предприятията, тъй като АП няма време да обяви ново набиране на оферти. В същото време стана ясно, че РМД е внесло банкова гаранция на стойност три милиона марки, издадена от Международната банка за търговия и развитие. Твърди се обаче, че документът не можел да бъде приет, тъй като неофициалната практика на АП е да признава само гаранции от BNP-Dresdner bank, ING Bank и Булбанк (или от много авторитетни външни банки като "Креди Суис" например).
Проектът на IFC за "Лекоко" и "Тежко машиностроене", ако се осъществи, ще бъде четвъртото следприватизационно финансиране на корпорация за български предприятия. Досега IFC е инвестирала в раздържавените "Девня - цимент", "Белоизворски цимент" и хартиеното предприятие "Целхарт" - Стамболийски. Международната корпорация обикновено придобива миноритарно участие във вече частните дружества с идеята няколко години по-късно да продаде пакета си. Понякога IFC отпуска заеми за част от бъдещите инвестиции на предприятията или комбинира дяловото участие с отпускането на заеми.
АП отлага плащането на част от посредниците
Досега Агенцията за приватизация е платила възнаграждение само на "Баренц груп" по сделката за "Верила", съобщи пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. По неговите думи искания за възнаграждения са представили само "Райфайзен инвестмънт" (който отчете сключени сделки за силистренския месокомбинат "Меком" и за текстилния завод "Витоша - 47") и посредникът за продажбата на "Авиокомпания Балкан" - немската компания ТОБ. Очаква се "Райфайзен инвестмънт" скоро да получи заплащането, докато по случая с ТОБ преговорите още не са приключили. Немската фирма настоя да получи пълното си възнаграждение по договор в размер на 593 хил. долара, независимо че подготвената от нея приватизационна сделка беше отхвърлена от работната група за продажбата на авиокомпанията и от надзора на АП. Агенцията от своя страна предлага на ТОБ половината от сумата. Допреди седмица посредническата фирма не беше решила дали ще приеме, или ще заведе иск срещу приватизационното ведомство за неизпълнение на договорна клауза.
АП има основание да плати и на британската консултантска фирма "Рес и ко" (Res&Co) за сключената сделка за "Рулон искър", но засега посредникът не е изпратил фактура за възнаграждението си. Предстои агенцията да плати и на "Артур Андерсен" по сделката за "Свилоза", но след като купувачът плати пълната цена по договора.
Досега надзорният съвет е одобрил общо десет приватизационни сделки с посредници. За седем от тях има подписани приватизационни договори. Това обаче не означава, че посредниците могат автоматично да предявят към АП исканията си за изплащане на възнаграждение за успех (sucess fee). "Имаме достатъчно средства във фонда за покриване на разходите за приватизация, но повечето договори с посредници са сключени така, че те могат да получат възнаграждения само ако имат достатъчно приходи общо от сделките, които са подготвили", поясни Желязков. На практика това означава, че ако определен посредник е договорил една или повече сделки за проблемни предприятия срещу символична цена от един долар, няма да получи възнаграждение за успех независимо от положените усилия да намери купувач за задлъжнелите дружества.
Според утвърдената от правителството през миналата година приходно-разходна сметка на АП малко над 7 млрд. лв. трябваше да бъдат използвани за заплащане на посредници и комисиони. От тях са изхарчени само около 100 хил. долара (180 млн. лв.), колкото според запознати беше възнаграждението на "Баренц груп" по сделката за "Верила". Въпреки това миналата година Желязков често се оплакваше, че средствата във фонда за покриване на разходите няма да стигнат за плащане на посредниците. В резултат директорът на агенцията убеди депутатите да гласуват промяна в закона за приватизацията, която позволява на посредниците да се плаща не само от средствата във фонда, а и направо от постъпления по приватизационни сделки.
При положение че засега няма значими плащания на посредниците, средствата от фонда за покриване на разходите за приватизацията се използват главно за възнаграждения на служителите на агенцията. Допълнителните средства за експертите на АП се полагат по една от многобройните вътрешни наредби на АП, която дава възможност да се изплащат възнаграждения (под формата на минимални работни заплати) за свършена работа по конкретни сделки. Максималното възнаграждение за един служител, който е участвал във всички етапи на подготовката, достига 1 млн. лв. Според запознати наредбата вече е предизвикала вътрешно напрежение в АП, защото определени служители участвали в множество екипи и вземали значителни допълнителни възнаграждения. "Наистина някои хора взеха много пари, особено по Коледа", потвърди Желязков. Вероятно за да компенсира неравенството в агенцията, миналата седмица той предложи на надзорния съвет да одобри втора наредба за стимулиране на служителите, този път за тези, които не участват пряко в сделките. Надзорът обаче върна наредбата за доработване с аргумента, че няма ясни критерии за разпределението на възнагражденията.
Суди Озкан купува и хотел "Москва"
Агенцията за приватизация определи Новотел "Европа", чиито мажоритарен собственик е турският бизнесмен Суди Озкан, за купувач на Парк-хотел "Москва". Сделката предстои да бъде одобрена от надзорния съвет на агенцията. Това е поредното сериозно нарушение на принципа за доказване на произхода на средствата, с които се плаща в приватизацията. Според закона за приватизация лицата, които участват в приватизацията, трябва да декларират произхода на средствата си, а освен това да представят доказателства за платените данъци върху своите доходи и печалби. Същото се отнася и за акционерите, които притежават пакети с номинална стойност над 10 млн. лв. от търговските дружества, които са потенциални купувачи. Срещу Суди Озкан, собственик на 60% от капитала на Новотел "Европа", от няколко месеца в Турция тече данъчно разследване. Това означава, че Озкан не би могъл да получи от турските власти заверен документ за платени данъци. Засега не е известно дали има резултати от проучването. АП твърди, че няма начин да получи информация за това дали срещу мажоритарния акционер на избрания купувач на Парк-хотел "Москва" са предприети конкретни мерки - като запор на средствата или забрана за напускане на Турция.
Преди два месеца турският ежедневник "Сабах" съобщи, че срещу Озкан е започнато данъчно разследване и е наложен запор върху неговите сметки. Тогава Захари Желязков заяви: "Ако това е вярно, най-малкото ще бъдем много внимателни при евентуални следващи сделки на Озкан". Ихсан Кутнак, представител на Суди Озкан в България, потвърди в интервю пред "Капитал", че наистина има данъчно разследване срещу турския бизнесмен, но че такова тече по принцип за всички големи турски фирми.
За Парк-хотел "Москва" наддаваха "Новотел Европа" АД и "Българска холдингова компания" (БХК - бившият Българо-холандски приватизационен фонд). Дружеството на Суди Озкан в последната си оферта предлагаше цена 4.25 млн. долара и 4.1 млн. долара инвестиции през следващите три години. Произходът на средствата на Новотел "Европа" за участие в сделката е банкова гаранция в размер до девет млн. долара, издадена от "Креди Суис" (Credit Suisse) и валидна до 10 декември т.г. БХК от своя страна предлагаше 2.6 млн. долара и 7 млн. долара инвестиции за три години, платими със "собствени средства". Въпреки по-ниската цена посредникът за продажбата на хотела Кей Пи Ем Джи предложи за купувач да бъде избрана БХК (по методиката на АП, според която инвестициите имат 40% относителна тежест, а цената в брой - 60%, се оказва, че офертата на БХК надхвърля тази на Новотел "Европа" с около 170 хил. долара). Според юристите на консултантската фирма другата оферта има "сериозен порок" - към нея не е приложено решение на общото акционерно събрание на Новотел "Европа", че дружеството ще участва в приватизацията на Парк-хотел "Москва".
"Изборът на купувач може да не се харесва на обществеността, може и на нас да не се харесва много. Критерият за избора е, че цената е много по-висока, отколкото на другия купувач. Липсата на решение на общото събрание е формален пропуск, който вече е отстранен", коментира Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
От няколко месеца АП трябва да следи и да се бори срещу прането на пари съгласно вътрешна наредба, приета в изпълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Според официалната информация от пресцентъра на агенцията вътрешните правила отговарят на текстовете от закона и на изискванията на Бюрото за финансови разследвания към финансовото министерство. АП обаче отказва да предостави каквато и да е информация за съдържанието на правилата.
Захари Желязков, изпълнителен директор на АП:
- Не е проблемът в произхода на средствата, защото той представя декларация по параграф девет от Закона за приватизацията. Без законна декларация той не може да бъде определен за купувач. По-скоро въпросът е какво точно е предприето срещу него от страна на турските власти. Това, което знаем, е, че в Турция срещу него са започнати данъчни проверки, както навсякъде по света големите бизнесмени ги проверяват данъчните. Доколкото ни е известно, от страна на турското правителство не са предприети никакви официални мерки.
- Нямаме официално потвърждение за това.
- Не искам да коментирам. Освен това той участва с българско юридическо лице, което има чуждестранно финансиране.
- Сигурно има такива механизми, но поне досега не сме ги използвали.
- Декларацията по параграф девет от закона е нещо безусловно задължително и то се изпълнява. Страната-участник трябва да представи такава декларация, заверена от съответните данъчни служби,където се намира седалището й.
Гръцката "Хеленик майнс" проявява интерес към "Горубсо" и ОЦК
Единственият кандидат-купувач при последното набиране на оферти за ОЦК - Кърджали, е работническо-мениджърското дружество на завода "ОЦК - 98", в консорциум с българската фирма "Кърджали инвест". Миналата седмица Агенцията за приватизация официално даде на консорциума ексклузивитет за водене на преговори.
Гръцката минна компания "Хеленик майнс (Helenic mines) също има интерес към Оловно-цинковия комплекс в Кърджали и обогатителната фабрика за руда на река Ерма (част от ликвидираното "Горубсо" - Златоград), съобщи пред "Капитал" представител на "Райфайзен инвестмънт", упълномощен посредник за продажбата на шест от клоновете на бившето "Горубсо" ЕАД - Мадан. Гръцката фирма освен това желае да придобие правото да експлоатира рудниците на "Горубсо" - Златоград. "Хеленик майнс" е от групата на "Хеленик холдинг", част от който е и "Хеленик банк". Според запознати има вероятност приватизационните преговори да се водят не от името на "Хеленик майнс", а от "Термес майнинг" - фирма, която разработва рудници, разположени недалеч от българо-гръцката граница.
Според източник, пожелал анонимност, идеята на "Хеленик майнс" досега е била да участва в приватизационната процедура съвместно с РМД. Затова е възможно "Хеленик майнс" да се опита да придобие част от капитала на ОЦК чрез преговори с купувачите, след като вече бъде сключена приватизационната сделка.
Наддаването на ОЦК досега се провали на два пъти заради липсата на интерес. РМД подаде оферта едва когато Агенцията за приватизация намали значително цената за контролния пакет. Началната цена не беше спомената в обявата за набиране на оферти, а само се казваше, че депозитът за участие е 1.7 млрд. лв. Изгодата на "Хеленик майнс" ("Термес майнинг") ще дойде от планираното затваряне на цикъла на производство на цветни метали. "Термес майнинг" ще изпраща част от добива на своите рудници чрез трансгранично транспортно съоръжение (според запознати с проекта строежът му вече е договорен между българските и гръцките власти) в обогатителната фабрика на "Горубсо" - Златоград. Компанията разчита да използва и добива от рудниците на ликвидираното дружество. Накрая суровината, обогатена във фабриката, ще се преработва в ОЦК - Кърджали.
"Хеленик майнс" е заявила интерес към "Горубсо" - Златоград , още през есента на миналата година, преди финансовият министър (принципал на дружеството) да вземе решението за неговата ликвидация. Тогава обаче гръцката компания не е взела окончателно решение да участва в приватизацията на ликвидирания клон заради липсата на споразумение за трансгранично транспортно съоръжение. "Най-доброто решение за "Горубсо" - Златоград, ще бъде държавата да оттегли предложението си за ликвидация. Така най-добре ще бъдат защитени интересите на работниците и ще има възможност за нормална приватизационна сделка, а не продажба само на отделни активи от предприятието. Малко е вероятно обаче финансовото министерство да се откаже от ликвидацията", коментира пред "Капитал" представител на "Райфайзен инвестмънт". Според неофициална информация от посредника "Хеленик майнс" вероятно ще подаде оферти и за други клонове на бившето "Горубсо".
"Златни пясъци" отчита 13 милиарда лева печалба
Брутната печалба на курорта "Златни пясъци" за миналата година е 22 млрд. лв., съобщиха през изминалата седмица от ръководството на дружеството. След облагане с данъци печалбата на курорта е 13 млрд. лв. Съветът на директорите на Златни пясъци ще предложи на принципала Министерство на търговията и туризма два млрд. лв. от печалбата да бъдат разпределени под форма на дивиденти. Ако държавата приеме предложението на ръководството на курорта, акционерите в дружеството ще получат като дивидент по 308 лева на акция. За физическите лица след облагане с 15% данък нетният дивидент ще е 262 лв. за акция с номинал 1000 лв. Капиталът на Златни пясъци е 6.5 млрд. лв., като около 96.5% от него е собственост на държавата. Двадесет и пет процента от капитала на дружеството беше предложен на първата вълна на масовата приватизация, но едва 2.4% са придобити предимно от индивидуални участници.
Отчетената печалба е резултат предимно от продажбата на обособени части, а не от основната туристическа и хотелиерска дейност на дружеството. Печалбата от 13 млрд. лв. надхвърля неколкократно отчетения през 1997 г. резултат от 2.8 млрд. лв., но преди две години постъпленията от продажба на обособени части тепърва е започвало. През миналата година бяха продадени 24 хотела, като приходите от продажбата им възлизат на 39 млрд. лв. Заедно с продадените ресторанти, дискотеки и други общият ефект от продажбата на обособени части през 1998 г. възлиза на 41.3 млрд. лв. От ръководството на курорта коментираха, че приходите от основна дейност са ниски и поради факта, че част от новите собственици на хотели са влезли във владение след края на летния сезон, но цялата печалба от основната дейност на хотелите е отишла при новите собственици.
С постъпилите приходи от продажби на обособени части са погасени задължения към банки и доставчици в размер на около 10 млн. долара. Дълговете на курорта са натрупвани от 1991 г. насам, като най-голямо е било задължението към Булбанк. При отпускането на заема през 1992 г. главницата на кредита е била в размер на шест млн. долара, като до миналата година Златни пясъци почти не е обслужвал задължението.
Около 80% от легловата база в курорта Златни пясъци е вече частна. От общо 65 хотела само 21 са още държавни, но в момента тече процедура за приватизация на още 10 хотела. При заведенията процентът на раздържевените е около 50%, а тези, които са държавни, са отдадени под наем. Не са приватизирани и две ваканционни селища. След продажбата на хотелите, заведенията и ваканционните селища като активи в дружеството ще останат единствено инфраструктурните обекти на курорта. Средната възраст на хотелите надхвърля 25 години, но след старта на приватизацията, голяма част от новите собственици са реконструирали частично новопридобитите хотели. В резултат на смяната на собствеността в курорта дружеството Златни пясъци намалява поетапно и персонала си. През 1997 г. в Златни пясъци са работили 1200 души, а към момента заетите са 400. Планира се до есента броят на работещите да бъде редуциран до 200 души.
Предстои подписване на договор за отдаване на концесия за плажната ивица на Златни пясъци за 1999 г. През миналата година концесионната такса за плажа е възлизала на 800 млн. лв., но след преговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройство ръководството на курорта е успяло да намали таксата за тази година на около 600 млн. лв. След подписване на концесионния договор ръководството на Златни пясъци ще обяви конкурс за подизпълнители, които да експлоатират отделни части от плажната ивица.
Общи събрания
Накратко
Избраният купувач на "Хотел Рила" ЕАД, София, е българското дружество "Пирин турист", съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. В приватизационната процедура за курорта "Елените" агенцията е дала ексклузивитет на "РМД Елените турс". По думите на Желязков от конкуриращите се РМД "РМД Елените турс" е предложило най-висока цена за мажоритарния пакет.
Работническо-мениджърското дружество "Подем 21" АД, Габрово, спечели търга за 40% от капитала на "Подем" АД, Габрово. Постигнатата цена за миноритарния пакет акции е 1.6 млн. долара. Предприятието проектира и произвежда подемни съоръжения.
Агенцията за приватизация определи "Химимпорт инвестмънт енд фертилайзър" (Chimimport Investment & Fertilizer Inc.), Британски Вирджински острови, за ексклузивен купувач на 67% от капитала на "Ямболен" АД, Ямбол. Срокът за парафиране на договора от продавача, купувача и приватизационния посредник, "Рес и ко" (Res & Co), Великобритания, е 13 април 1999 г. Агенцията за приватизация започна преговори и с двамата кандидати, подали оферти за "Софарма" - "Дженеръл кемикъл груп" с регистрация в Ню Хемпшир, САЩ, и с "Нова текнолъджи" с регистрация в Дъблин, Ирландия.
"Българска холдингова компания" е с 1.4 млрд. лв. печалба за 1998 г. "Българска холдингова компания" (БХК) бивш Българо-холандски приватизационен фонд, отчита 1.4 млрд. лева печалба за миналата година, стана ясно от предадените в комисията по ценни книжа годишни счетоводни документи. "Все още нямаме предложение за сумата на годишния дивидент, това ще стане след приключване на годишните събрания на дъщерните предприятия" каза за "Капитал" изпълнителният директор на холдинга Пирин Атанасов. Дивидентът, който БКХ раздаде за 1997 г., беше в размер на 524 лева на акция с номинал 1000 лв., като за дивиденти беше разпределена цялата печалба в размер на 4.5 млрд. лева.
"Разликата в отчетена печалба се дължи основно на три фактора - премахването на данъчните преференции за бившите приватизационни фондове, увеличените разходи по дейността на холдинга и увеличените финансови разходи (най-вече тези, свързани с отрицателни разлики от операции с валутни курсове), обясниха от БХК. В сравнение с миналата година по-малко са приходите от продажба на ценни книжа (3.8 млрд. лева срещу 4.6 млрд. лева през 1997), увеличение има при приходите от дивиденти и лихви от свързани предприятия - общо 1.1 млрд. лв. срещу 35 млн. през 1997 г.).
Една от най-големите инвестиции на БХК през 1998 г. е остатъчният пакет от 24% от капитала на "Аугуста" АД - Хисаря, за сумата от 351 хиляди щатски долара. Инвестиции са направени в "Латекс" - Бяла (където БХК има 57% от капитала), "Бор ДП" - Самоков (61%), "Странджа - Воден" (56%), "Пластимо" - Самоков (33%). "Една от най-проблемните ни инвестиции е тази в "Полимери - Девня", каза Пирин Атанасов. БХК държи 17% от капитала на химическия завод, а 62% са собственост на "АКБ Корпорация" (бивш приватизационен фонд "АКБ Форес - социален"). "На практика нямаме достъп нито до управлението, нито дори до документацията, която трябва да получаваме като акционери", каза Атанасов. Според него източването на предприятието продължава, което поставя под съмнение възвращаемостта от направената инвестиция.
В момента БХК участва в наддаването за парк-хотел "Москва". Според ръководството на холдинга вече има изготвен план за ресторант "Феята", купен от Столичната общинска агенция за приватизация. Според подписания договор инвестициите трябва да са 700 милиона лева, но по всяка вероятност тази сума ще бъде надхвърлена.
Най-големи акционери в БХК са седем дъщерни фирми, в които управляващи са шефовете на холдинга. Тяхното участие е резултат от направеното увеличение на капитал през миналата година, когато учредените от БХК фирми го изкупиха. От миналата седмица акциите на БХК се търгуват на свободния сегмент на "Българска фондова борса - София", но до края на седмицата сделка с тях все още не беше сключена. Освен в предприятията от масовата приватизация холдингът има акционерно участие от 40% от капитала на "Български пенсионен фонд" - заедно със Софийската община и 25% от акциите на "София инвест брокеридж", която е лицензиран инвестиционен посредник.
Комисията не е установила нарушение в дейността на борсата
По време на извършената проверка на "Българска фондова борса - София" не са установени нарушения на закона, каза през миналата седмица заместник-председателят на Комисията по ценни книжа и фондови борси Димитър Димитров. БФБ е единствената лицензирана борса за ценни книжа на територията на страната. Освен фондовата борса обект на проверки от страна на комисията през първото тримесечие са били и дружества-емитенти, инвестиционни посредници и инвестиционни дружества. Комисията обяви общия брой на извършените проверки, без да огласява броя и имената на санкционираните юридически лица.
За тримесечието са извършени общо 41 проверки на инвестиционни посредници. Те са установили, че най-често се нарушава наредбата за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници - не се изпълняват изискванията за уведомяване на комисията за нововъзникващите големи експозиции и нарастването им повече от 20% спрямо предишното уведомление.
Отделът за регистрация и контрол на емисиите и емитентите към комисията е направил общо 23 проверки. Най-често срещаните нарушения са свързани с чл. 63 и чл. 82 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, т.е. публично предлагане и продажба на ценни книжа без проспект, както и нарушение на правилата за уведомяване на комисията за промени в дружеството и неговото състояние - устав, управителни органи, обявяване на несъстоятелност, преобразуване на дружеството, образувани производства и т.н.
За първото тримесечие на 1998 г. са извършени пет проверки от отдел "Лицензиране и контрол на инвестиционни дружества, приватизационни фондове и управляващи дружества (който де факто управлява единствено петте лицензирани инвестиционни дружества). Най-често срещаните нарушения според комисията са свързани с нередовно разкриване на информация и превишаване на горната граница за инвестиции от 30 на сто от капитала на дружеството в книжа на един и същ емитент.
За първото тримесечие са потвърдени пет проспекта за първично и вторично публично предлагане на ценни книжа.
България е привлякла 0.5% от активите на инвестиционните фондове
Българският пазар на ценни книжа е привлякъл по-малко от 3 млн. долара от средствата на инвестиционните фондове, ориентирани към Източна Европа и бившия Съветски съюз. Това показва проучване на портфейлите на 14 от най-големите инвестиционни фондове, публикувано в специализираното издание "Сентръл Юропиън" (Central European). Класирането е извършено въз основа на реалното разпределение на активите на фондовете към началото на 1999 г. Общата сума на средствата, управлявани от тези 14 фонда, е в размер на 1.2 млрд. долара. Инвестициите в български корпоративни ценни книжа към началото на годината са били на стойност около три милиона долара, или по-малко от 0.5% от общата стойност на инвестициите.
Проучването показва, че в български ценни книжа са инвестирали предимно по-малки и рисково ориентирани фондове. Най-значимите инвеститори в региона - фондовете на големите международни инвестиционни банки почти не са проявили интерес към инвестиране на свои активи на българския фондов пазар. Българският фондов пазар не фигурира и в специализирания индекс, който се изготвя от една от най-активните банки в региона, ING Вarings, и служи за оценка на портфейлни стратегии в региона.
Според проучването мениджърите на инвестиционните фондове проявяват най-голямо доверие към фондовите пазари в Унгария и Полша. Всеобщото мнение е че тези пазари се развиват добре и дават възможности, които са сходни с тези, които са давали инвестициите в Португалия, Гърция и Италия преди четири-пет години. Унгария и Полша имат почти еднакво голяма тежест в общия инвестиционен портфейл за региона - съответно 32 и 31%. Според изказаните мнения на мениджъри на фондове тези две страни представляват една добра инвестиция на фона на сътресенията на финансовите пазари през последните две години. Унгария се оценява като лидер по отношение на инвестициите в региона. Основните причини - икономическа ефективност на микрониво и възможности за инвестиции в първокласни компании по отношение на качеството на корпоративното управление, растеж на печалбите и защита на инвеститорите. Бързото възстановяване и здравословният ефект от финансовата криза през средата на миналата година са се отразили положително и са привлекли дори и най-консервативни западни институционални инвеститори.
Участниците на пазара предпочитат да изчакат, вместо да продават на загуба
Въпреки лошите очаквания за българската икономика от кризата в съседна Югославия засега на фондовата борса няма големи продажби и падане на цените на най-търгуваните акции. Това се дължи, от една страна, на минималните нива на търговията, които са характерни за нашия слаб борсов пазар, а от друга, на неизвестността около продължителността на кризата и нейния дългосрочен ефект. Единственият признак за потенциални проблеми на пазара е намаляването на сделките с големи пакети акции на блоковия сегмент, които са добър индикатор за наличие или липса на чуждестранен инвестиционен интерес.
Според преобладаващото мнение на участниците на пазара активността на българския пазар на корпоративни ценни книжа е толкова ниска, че никакви външни фактори не могат да й повлияят. Практиката от периода на финансовата криза в Русия през миналата година обаче показа, че ситуацията винаги може да се влоши допълнително и дори и малкото чужди инвеститори да започнат да продават без значение на цената. За разлика от тогава, засега масирани продажби на големи пакети ценни книжа на Българска фондова борса няма. Увеличението на маржовете между офертите продава и купува обаче логично доведе до намаляване на общия брой сделки и до падане на цените на акциите на големите предприятия. Най-голям спад в цените беше регистриран при акциите на "Пловдив БТ" (с 20%) и "Слънчев бряг" ( с около 18%) и "Булгартабак холдинг" (с около 7%).
Активността на сделките с най-търсените акции през последния месец - на Софарма и Нефтохим, беше дори по-висока от последната седмица. За периода 26 март - 1 април на свободния пазар бяха сключени сделки с акции на бургаската рафинерия за 136 млн. лева, а с акции на Софарма - за 102 млн. лева. Според брокери повечето от по-големите прехвърляния се договарят седмици преди това и не може да се говори за някакъв бърз ефект на настроенията на инвеститорите върху реалната търговия.
На официалния А пазар бяха регистрирани прехвърляния на по-голям брой акции на "Полимери" от обикновено - 8649 акции за над 34 млн. лева. На по-ниския В сегмент най-търгувани отново бяха акциите на Централна кооперативна банка, които се повишиха от 1600 до около 1900 лева за акция. Сериозни сделки с акции на другите три дружества, листвани на този сегмент - "Антибиотик" (Разград), "Трояфарм" (Троян) и "Елма" (Троян), през седмицата не бяха сключени.
На официалния С пазар (където се търгуват най-вече акции на бивши приватизационни фондове) отново най-активно се прехвърляха акции на "Петрол холдинг груп", макар и за по-малка обща стойност от предишната седмица - за около 23 млн. лева. През изминалата седмица на свободния пазар на борсата започна търговията с акции на "Българска холдингова компания" (бивш Българо-холандски приватизационен фонд). Сделки обаче не бяха сключени поради огромната разлика в офертите купува и продава - съответно 1000 и 2500 лева за акция с номинал 1000 лева.
Доларът отново поскъпна на световните пазари
Кризата в Югославия и дипломатическото противопоставяне между Русия и НАТО оказаха благоприятно въздействие върху цената на щатската валута на международните пазари. Късно в понеделник доларът проби за кратко нивото 1.07 за евро и достигна до рекордно високите 1.0683 долара за евро, почти 10 процента по-високо от курса долар/евро при въвеждането на единната европейска валута на 4 януари.
Според последните прогнози на експерти натискът върху еврото ще продължи и дори ще се засили, тъй като на този етап е малко вероятно бързо приключване на конфликта в Югославия. Позицията на Русия, която изгони представителите на НАТО от Москва, изпращането на руски боен кораб в Средиземно море и най-вече загубата на считания за неуловим F-117 А "Стелт" от САЩ предполагат, че напрежението тепърва ще ескалира, а по този начин се поставя под заплаха голямата кредитна и инвестиционна експозиция на страните от евро-зоната към Русия. Освен това затормозяването на търговския поток в Централна Европа идва в най-неподходящия за западноевропейските страни момент, когато конкурентоспособността на европейските стоки и бездруго е понижена, а общият икономически растеж на страните от ЕС се очаква да падне под две на сто тази година, което би било най-ниското ниво за последните 50 години. Друг фактор, който през седмицата натежа в полза на щатския долар, е бързата финансова стабилизация на страните от Южна Америка, които са основните търговски партньори на САЩ. Това в много голяма степен компенсира спада на борсовия индекс Dow Jones под нивото от 10 хиляди пункта и даде основание на водещите финансови експерти да прогнозират, че тази година ще бъде много добра за американските компании.
На вътрешния пазар левът остана скъп спрямо еврото на нива, близки до 1946.05, което е фиксираният курс купува на БНБ. Водещо през седмицата бе засиленото търсене на левове от банките за регулация на минималните задължителни резерви за март и за покриване на текущите плащания на крайните клиенти в края на месеца. Спрямо долара левът падна до 1820 в началото на седмицата, но късно в четвъртък затвори на 1805/1807, следвайки движението на долара спрямо еврото на международните пазари. Според дилъри през текущата седмица се очаква повишено търсене на евро от банките, които започнаха да получават по сметките си бюджетните средства за месечното изплащане на пенсии и социални помощи. Инвестицията в евро е с добър потенциал за печалба от курсови разлики, тъй като еврото на практика не може да падне под фиксирания курс на централната банка.
Българските брейди-облигации останаха евтини
През изминалата седмица продължаващите въздушни удари на НАТО срещу Югославия и общата нестабилност на Балканите допринесоха за запазването на ниските нива на българските брейди-книжа.
Недоверието на инвеститорите се разпространи и върху останалите страни от Централна и Източна Европа и големите инвестиционни фондове побързаха да ограничат наличието на дългови инструменти на бившите соцстрани в портфейлите си и да изчакат евентуална мирна инициатива, която, ако не друго, поне да даде надежда за скорошно решаване на кризата. Дори Унгария въпреки членството си в НАТО и добрите изгледи за скорошно членство в ЕС бе принудена да отложи емитирането на седемгодишни облигации с общ номинал 750 милиона долара. Заместник-управителят на унгарската централна банка Георг Цапари заяви, че страната му по-скоро ще изчака, отколкото да предоставя допълнителна ценова премия на инвеститорите. По първоначални прогнози унгарските бондове трябваше да осигуряват доходност до падежа, равна на 140 базисни пункта спрямо германските бундове. "Унгарците имат всички основания за притеснение. Емисиите в обращение се държат предимно от дребни европейски инвеститори и там подкрепата е гарантирана, но новата емисия е насочена главно към американския пазар, а американците са много чувствителни на тема география", коментира дилър от западноевропейска инвестиционна банка. Продължи сривът на книжата на Хърватско и Турция, а повишение отбелязаха книжата на Литва. Допълнително напрежение за инвестиционната атмосфера в региона създаде и изказването на първия заместник-шеф на МВФ Стенли Фишер, който заяви, че отпускането на нови кредити за Русия ще бъде забавено за неопределено време въпреки постигнатото първоначално съгласие. Москва трябва да представи във фонда програмата си за данъчни реформи след 16 април. Все още не е ясно дали Русия, която е най-големият длъжник на МВФ, ще приеме препоръките за повишаване на събираемостта на ДДС.
В същото време поради напрегнатата ситуация в Европа вниманието на инвеститорите бе пренасочено към Бразилия. Според експертите на МВФ Бразилия дори е надминала очакванията за финансова стабилизация през първото тримесечие на тази година. В началото на миналата седмица Бразилия получи безпроблемно одобрение от МВФ за нов транш от 4.9 милиарда долара, което е част от пакета от 41 милиарда долара. Очаква се подкрепата на МВФ да даде сигурност и на останалите кредитори на страната и Бразилия да получи нова солидна финансова подкрепа. Положителните очаквания повишиха и цените на бразилския реал, който достигна най-високото си ниво за последните два месеца и вече е на около 30 процента под нивото от 13 януари, когато Бразилия бе принудена да отмени централно фиксирания курс към долара.
Последва и покачване на бразилските брейди-книжа, които поради големия си обем (30 на сто от общия обем брейди-облигации в обращение) имаше положително влияние върху дълговите инструменти на страните в преход. Показателно е, че именно на фона на общото поскъпване единствените книжа, които отбелязаха поевтиняване, бяха българските, с което бяха подкрепени опасенията на експертите за отрицателното въздействие на югокризата върху инвеститорския интерес към България. Според експерти, ако конфликтът се проточи, може да се очаква нов срив на брейди-книжата ни.
Късно в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 67.500/625 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 66.000/500, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 56.250/750.
Накратко
Цената на зърното от Европейския съюз падна, след като стана ясно, че намаляват квотите за износ. За низходящия тренд на цената на европейското зърно повлия и азиатската финансова криза и ефектът й върху американския фючърсен пазар на зърно. Износът на пшеница се сви с 23% спрямо същия период на миналата година. В последния ден от седмицата цената на френската пшеница се възстанови и дори отбеляза известен ръст след проявен интерес от Ирак. Цените на царевицата, достигнали рекордно ниски нива в края на миналата година поради свръхдобив от 16.6 млн. тона, което е с 2 млн. тона повече от добива през 1996 г., останаха непроменени.
Азия е на път да измести Африка като основен доставчик на кафе робуста за Европа. "Потреблението в Европа на произведено в Азия кафе се повиши с 5% през 1998 г. и днес 15% от европейците потребяват азиатско кафе робуста" заяви председателят на немската асоциация на потребителите на кафе Фрайдер Ротцол. През последните три години пазарното присъствие на виетнамското кафе в Испания се увеличи от 7.4 на 13.3%, в Германия от 2.7 на 7.4% и в Холандия от 1 на 5%.
Според анализ на лидера на европейския пазар на петролни продукти Esso AG потреблението на петролни продукти в Германия през 2020 г. се очаква да намалее с 22.9%. Причините за това са повишаване на данъците върху петролните продукти, данъка върху добавената стойност, както и появата на енергийни субститути. Последните ще редуцират потребяваната енергия с 4.4%.
Цената на растителните масла нарасна на европейския пазар, като соевото масло поскъпна с два гулдена. Търговците отбелязват, че на чикагската борса има дефицит на растителни масла и това поддържа висока цена. Все още не се знае дали европейският пазар ще последва тази тенденция. Съобщава се, че Китай възнамерява да издаде лицензи за производството на 150 хиляди тона соево масло. Засега няма информация за продукцията на палмово масло, но наскоро Пекин съобщи, че ще намали вноса на тази суровина, оплаквайки се от високата й цена. Според европейските търговци в момента палмовото масло е твърде скъпо, но се очаква цената да падне скоро.
Износът на японски автомобили отбеляза ръст от 21.3% спрямо миналата година вследствие на проекспортната политика на производителите и силното търсене на европейския пазар. Според Асоциацията на японските производители на автомобили през октомври е бил осъществен износ на 389 814 автомобила, от които 49.6% се падат на износа за ЕС и само 0.8% на американския пазар, който въпреки това си остава най-големият вносител на японски автомобили. Повишеният износ компенсира рязкото свиване от 20% на търсенето в Азия в резултат нарастването на данъците върху продажбите през април 1998 г. и финансовата криза в региона.
Подготвя се стратегия за жилищния сектор
Проект "Национална жилищна стратегия за България" е разработен от специалисти на Националния център по териториално развитие и жилищна политика към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В момента проектът е даден за обсъждане на всички заинтересовани ведомства и организации, като се очаква той да бъде приет от Министерския съвет до средата на тази година. Периодът на действие на националната жилищна стратегия се предвижда да бъде десетгодишен, като ще обхване времето от настоящата 1999 до 2009 г. В проекта са дефинирани приоритетите и ролите на участниците в развитието и реконструирането на жилищния сектор. Целта на разработената стратегия е да се спре кризата в жилищния сектор, като се изгради работещ пазарен механизъм за производството на нови и достъпни жилища.
Строителството в страната години наред вече е под критичния минимум, сочат данните на статистиката.
Проблемите, залегнали в основата на разработения проект за национална жилищна стратегия, са много, част от тях касаят социалните проблеми на населението: крайно ниските доходи, което поражда невъзможността за придобиване на собствен дом, липсата на достъпни наемни жилища, безпомощността на бездомните и т.н. През миналата година на едно средно домакинство са били необходими девет годишни дохода за покупката на 75 кв.м. жилище, посочват авторите на проекта, като за София тази стойност е двойно по висока. В друга група проблеми попадат ниската енергийна ефективност на съществуващия жилищен фонд, процесите на деградация на българското жилище, които водят до загуба на жилищен фонд поради неподдържане, както и рушаща се среда в жилищните комплекси. Не на последно място стои проблемът с високата престъпност в жилищния сектор.
Като задачи на държавата в осъществяването на Националната жилищна стратегия проектът предвижда
Общините и държавата да финансират градоустройствени проекти, които да помогнат за преструктурирането на жилищните комплекси, е предложено в националната жилищна стратегия. По този начин ще се създадат предпоставки за осъществяването на приватизацията на земята под блоковете, както и инфраструктурните обекти в кварталите. Нормативна база за това има и в момента, но липсва парцелиране на районите и мотивация от страна на собствениците на жилища да закупят земята.
Държавен вестник
Календар на деловите прояви за 15 - 30 април
Срокове
Какви права имат акционерите на дружество в производство по несъстоятелност
Част от дружествата от първата вълна на масовата приватизация са на път да влязат в производство по обявяване в несъстоятелност или ликвидация. В тези дружества има стотици дребни акционери, придобили акции в процеса на боновото раздържавяване. "В Центъра за масова приватизация не се води списък на такива дружества", съобщиха от центъра. Това означава, че акционерите сами трябва да следят единствено чрез Държавен вестник дали за дружеството е открита процедура по несъстоятелност или ликвидация. Примери за дружества от първата вълна на масово раздържавяване, които са в тежко финансово състояние, са: "Варненска корабостроителница" (4% от капитала са придобити от граждани в първата вълна на масова приватизация); "Химко" - Враца (3.55%); "Мадара" - Шумен (2.06%); "Балканкар рекорд" - Пловдив (1.77%); "Кремиковци" (0.61%); "Балканкар" - Мизия (1.52%); "ДЗУ" - Стара Загора (0.35%); "Елхим искра" - Пазарджик (1.58%); "Видахим" (0.95%); "Ямболен" (8.07%); "Карловска коприна" (2.66%); "Дунавска коприна" (6.96%) и др. "За голяма част от тях до края на юни трябва да бъде решено дали да се приватизират, или да се ликвидират", каза Стою Недин, председател на Асоциацията на притежателите на ценни книжа.
Несъстоятелността има за цел да гарантира интересите на кредиторите на дружество, а как може да защити интересите си дребният акционер в дружеството-длъжник? Акционерите в дружества от масовата приватизация не се третират различно от акционери в обикновени търговски дружества. Основното предимство за акционерите е, че по време на производството по несъстоятелност (което по принцип е дълъг процес) не се прекратява търговията с акциите на въпросното дружество, стига само да се намерят купувачи на акциите, освен ако с решението за откриване на производството съответният окръжен съд не обяви дружеството в несъстоятелност. "Търговията с акции спира след прекратяване на дружеството", казаха от Българска фондова борса. Това става едва при обявяването в несъстоятелност на дружеството. Друг от начините за защита интересите на акционерите е възможността да предявяват иск пред съда относно решенията на органи по несъстоятелността - синдик, събрание и комитет на кредиторите. В някои случаи акционерите могат да обжалват и решения на съда по несъстоятелността.
Срещу действия на синдик или кредитор на дружеството акционерите могат да се обръщат към съда по несъстоятелността, който е окръжният съд по седалището на дружеството.
Първите защитни действия акционерите могат да предприемат още срещу искането на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност. Акционерите трябва да докажат, че неплащането по търговска сделка е временно или че дружеството разполага с достатъчно имущество, което може да покрие задълженията му.
В случай че съдът открие производството по несъстоятелност, правата на органите на дружеството (съвет на директорите, общо събрание на акционерите) по управление и разпореждане с имуществото на предприятието се ограничават. За тази цел се назначава временен синдик. Тогава дружеството-длъжник има право да инициира свикването на събранието на кредиторите. Това се прави с цел да се ускори самото производство по несъстоятелност, като примерен мотив за това е предлагането след време на план за оздравяване на предприятието. Събранието на кредиторите има за цел да предложи на съда обикновен синдик. Всеки кредитор има толкова гласа, колкото е частта от вземанията му спрямо приетите от временния синдик вземания. Решенията се приемат с обикновено мнозинство.
По време на съдебните заседания длъжникът може да оспори вземанията на даден кредитор. Съдът решава дали дружеството-длъжник да се управлява от синдика или от общото събрание на акционерите. Във втория случай решенията на акционерите влизат в сила само след съгласието на синдика.
В производството по несъстоятелност може да бъде създаден комитет на кредиторите, който се избира от събранието на кредиторите. Този комитет има за цел да подпомага синдика и да контролира неговите действия, да проверява търговските книги и да контролира съхранението на паричните средства на длъжника.
Акционерите трябва да знаят, че върху решенията на събранието на кредиторите се осъществява съдебен контрол, като, освен че съдът може да се самосезира, той може да бъде сезиран и от предприятието-длъжник. Длъжникът може да предяви иск за отмяна на решение на събранието на кредиторите в седем-дневен срок от провеждането му. Дори и да не бъде предявен такъв иск, съдът по несъстоятелността се произнася по предложенията на събранието на кредиторите (без да е сезиран от длъжника). В този случай решението на съда не може да бъде обжалвано.
В производството по несъстоятелност предприятието или акционерите могат да предложат план за оздравяване. Законът изисква акционерите, предлагащи оздравителния план, да притежават най-малко една трета от капитала на дружеството-длъжник. Едни от начините за оздравяване са реорганизация, увеличаване на капитала, техническо или технологично обновяване и др. Търговският закон дава право и на 20% от общия брой на работниците и служителите на дружеството да предлагат план за оздравяване. Няма значение дали работниците и служителите работят по срочен или безсрочен договор. Не се вземат предвид работещите по граждански договор. Планът за оздравяване заедно с писмено искане се изпраща до съда по несъстоятелността. Съдът допуска планът да бъде разгледан и приет от събранието на кредиторите. След това този план се утвърждава от съда, с което се прекратява производството по несъстоятелност.
В случай че този план не бъде приет, събранието може да реши дружеството да бъде обявено в несъстоятелност, което се извършва от съда. С това се прекратяват правомощията на органите на дружеството. Тогава започва осребряване на имуществото на длъжника и неговото разпределение. За тази цел се съставя сметка за разпределение. Съществува единствено изискване сметката да бъде поставена на видно място в съда в продължение на 14 дни. В рамките на този период акционерите могат да отправят възражения срещу сметката. Те се изпращат в писмен вид до съда по несъстоятелността.
След като се платят всички вземания на кредиторите, остатъкът (ако има такъв) от имуществото на дружеството-длъжник се предава от синдика на длъжника. Тогава акционерите имат възможност да прекратят дейността на дружеството и да си разпределят т.нар. ликвидационен дял. Той е съразмерен на вноските им в капитала на дружеството. Повечето юристи споделят мнението, че при изработване списъка на вземанията към дружеството акционерите не предявяват дяловите си вноски. Така те не се удовлетворяват при разпределението на осребреното имущество. Друга част от юристите са на противоположната теза.
Съдът може да прекрати производството по несъстоятелност, като условията за това са да бъдат изплатени задълженията на дружеството или да е изчерпана масата на несъстоятелността. Това решение на съда се вписва в търговския регистър и се обнародва в Държавен вестник. В седемдневен срок от обнародването решението на съда може да се обжалва. След като решението на съда влезе в сила, на управителните органи на дружеството се връщат търговските книги и остатъкът от имуществото.
Най-малкото ограничение на действията на длъжника (в лицето на изпълнителните органи на дружеството) след откриване на производството по несъстоятелност е възможността дружеството да продължи да извършва търговска дейност, но под надзора на синдик, т.е. той може да сключва търговски сделки, но след предварително съгласие на синдика. Вторият сценарий е само синдикът да управлява и да се разпорежда с имуществото на предприятието. С обявяването на длъжника в несъстоятелност съдът го лишава от правото да се разпорежда и управлява имуществото си. Производството по несъстоятелност има две фази - откриване на производството (когато се констатира неплатежоспособността на длъжника) и втората фаза е обявяване на длъжника в несъстоятелност и удовлетворяване на кредиторите. Към втората фаза се преминава само ако няма план за оздравяване на предприятието или имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие разноските по несъстоятелността.
По време на производството по несъстоятелност е предвидено т.нар. извънсъдебно споразумение, при което длъжникът и всички кредитори с приети вземания уреждат плащането на паричните задължения. То може да се сключи по всяко време на производството. След сключването му самото производство се прекратява.
Най-общо несъстоятелността представлява съдебно производство по обявяване на един търговец за неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. Това производство има за цел да се осигури справедливо колективно удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на имуществото на дружеството или чрез приемане и изпълнение на план за оздравяване на предприятието.
Производството по несъстоятелност протича в следната последователност: при откриване на производството съдът назначава временен синдик; след това се създава събрание на кредиторите; първото събрание на кредиторите се свиква от съда, като поканата се обнародва в Държавен вестник като част от решението за откриване на производството по несъстоятелност; синдикът подготвя списък на приетите вземания, който се одобрява от съда; провежда се общо събрание на кредиторите; след осребряване имуществото на предприятието то се разпределя сред кредиторите; остатъкът се разпределя между акционерите.
В крайна сметка се оказва, че в производството по несъстоятелност акционерите могат да защитят интересите си, като отправят искове до съда по несъстоятелността и предложат план за оздравяване на предприятието. След удовлетворяване на кредиторите те могат да разчитат да получат ликвидационен дял. Акционерите не отговарят с личното си имущество за задълженията на дружеството освен със своите дялове или акции.
Как да изчислим данъка за доходи от продажбата на акции
Гражданите, реализирали доходи от продажба на акции през 1998 г., са задължени да ги декларират в годишната данъчна декларация, която се подава до 15 април. Задължението за деклариране се отнася за всеки, който е продал акции през миналата година, независимо дали е реализирал печалба или загуба. На страница единайста от декларацията, от ред седми до ред десети се описват доходите от продажбата на акции, дялове и други участия.
С данък се облага разликата между продажната цена и т.нар. ревалоризирана цена на придобиване. За да изпълнят добросъвестно задълженията си за деклариране на доходите, гражданите трябва да напишат ревалоризирана цена на придобиване на всяка една акция. В Закона за облагане доходите на физическите лица и в поясненията към декларацията е записано, че начинът на установяване на ревалоризираната цена се определя с акт на Министерския съвет. Такъв засега няма. "Не се предвижда до средата на април Министерският съвет да излезе с решение, което да определи какво се разбира под ревалоризирана цена", съобщиха от Главно управление "Данъчна администрация" (ГУДА). Празнината при определянето на тази цена се запълва от писмо на ГУДА до териториалните управления на данъчната администрация. Според него "за ревалоризирана цена на придобиване на акции и дялове в търговски дружества следва да се приема действително платената цена, увеличена с индекса на инфлацията за периода от придобиването до 31 декември на предходната година".
За акциите, придобити при облекчени условия по реда на касовата и масовата приватизация (на централизираните публични търгове; преференциални, на половин цена и безплатни акции), режимът е малко по-различен. При тях ревалоризираната цена се получава, като номиналът на акцията се коригира с индекса на инфлацията. И в двата случая за индекс на инфлацията трябва да се използва официално обявеният от Националния статистически институт за съответния период.
Под предходна година данъчните разбират годината преди продажбата на акциите - в случая се взима инфлацията до края на 1997 г. Неудобството при изчисляването на цената е необходимостта сами да си намерите таблица с индекса на инфлацията по месеци, тъй като в данъчните служби не разполагат с подобни таблици. Данъчните не уточняват кой от различните измерители за инфлация трябва да се вземе. Вероятно се имат предвид индексите на потребителските цени (виж таблицата). Изчисленията се правят в следната последователност: определяте месеца, през който сте придобили акциите - този месец се приема за база и не се взема предвид при изчисляване на инфлацията за периода до края на 1997 г.; изчислявате индекса на инфлацията за съответния период; коригирате номинала или действително платената цена с индекса на инфлацията.
Например, когато сте придобили акции от приватизационни фондове и сте ги продали през 1998 г., се облага разликата между продажната цена и увеличеният с индекса на инфлацията номинал. Номиналът на акциите на приватизационните фондове варираха от 100 ("Ем Джи Елит холдинг") през 1000 ("Доверие холдинг") до 25 000 лв. ("Булстрад инвест").
Класирането на заявките от първата тръжна сесия се извърши в края на 1996 г. - за акции от тази сесия инфлацията се взима за цялата 1997 г. За акции, закупени от втората тръжна сесия, чиито резултати бяха обявени в края на май 1997 г., ще се взима инфлацията от юни до декември 1997 г. Независимо на каква цена сте придобили акциите на предприятие (над или под номинала), номиналът на акцията умножавате с индекса 116.2 и разделяте на 100. Полученото число се изважда от цената, на която е продадена акцията. Резултатите от класиране на заявките за третата тръжна сесия станаха ясни в края на юли 1997 г. Трябва да имате предвид, че получените разлики между продажната и ревалоризираната цена за отделните видове акции и продажби не се сумират. По този начин реализираните печалби от една продажба не се намаляват с евентуални загуби от друга сделка.
Жени управляват "царство на химията"
Химичките Камелия Попова, Влайка Бъчварова, Елка Иванова, инж. Росица Владимирова и икономистката Офелия Скорбанска работели повече от 20 години заедно. Разписвали се в обща ведомост в столичната общинска фирма "Прогрес", произвеждаща препарати за бита. Дългогодишни служителки и работохолички, те имали самочувствие, че могат да участват в бъдещото раздържавяване на предприятието. През 1991 г. разговорите за приватизация, пазарна икономика, конкуренция звучат повече от екзотично. Но петте жени са сред тези, които вярват, че това скоро ще стане реалност.
Желанието и ентусиазмът им обаче не могат да компенсират липсата на пари. Нямат спестявания, нито богати роднини. Канят за съдружници двама колеги и регистрират своя фирма. "Химирекс"
Идеята е да развиват някаква съпътстваща дейност, която ще им позволи да съберат пари за участие в бъдещата приватизация.
Регистрацията излиза в Държавен вестник. Директорът на "Прогрес" е бесен. И връчва на съдружничките по един бял лист, за да напишат доброволно молбите си за напускане. Напускат "по желание", но не по свое. Утешават се с познатото "когато губиш, не знаеш какво печелиш". Не спират да търсят правата си. Директорът е уволнен, имат повод да тържествуват. Но днес признават, че победата всъщност им донесла сериозна конкуренция в лицето на ексшефа им, който на свой ред регистрирал собствена фирма с подобен предмет на дейност.
Започват в гаража на единия от съдружниците. След това наемат малко по-голямо помещение във Филиповци. На практика това е сметище. Чистят, мажат, подреждат. От гробището за стари машини на "Фармахим" купуват реактор (смесителна машина). Заради дребни недостатъци смесителят е из-хвърлен аристократично от богатото тогава държавно предприятие. За "Химирекс" реакторът е цяло съкровище.
Първият собствен препарат е предназначен за миене на съдове. Правят лабораторните проби в цеха, на една маса, с елементарна везна. Получават финансова инжекция от свой колега химик, който има еднолична фирма за производство на полимери. С безлихвения заем си купуват суровини. Поръчват етикети, опаковки. Наемат два камиона под наем и тръгват сами да предлагат изделията си.
Пътуват много. Товарят 300-400 кашона с продукция. Имат предварителни уговорки с клиенти за 100 кашона например. Останалите трябва да пласират по пътя. Потеглят във вторник, връщат се в петък. И така в продължение на седмици. Спират навсякъде, показват мостри. По това време "Търговия на едро" се разпада. Частните търговци са кът. Кредитират дистрибутори. Отложеното плащане става стил на работа не само за тях.
През 1993 г. вземат под наем още една сграда - бивш пункт за вторични суровини в Доброславци. Отново запрятат ръкави и влизат в ролята си на хора с опит в чистенето. Същата година тяхна приятелка и колежка от Севлиево остава без работа. Безизходицата я мобилизира. Тя намира подходящо помещение. Така "Химирекс" отваря цех за производство на боя за обувки в Севлиево.
Две години по-късно имат собствен цех в Доброславци. Участват в търг. Купуват стари овчарници и правят поредния ремонт. Вече са получили първия си банков кредит. Залагат апартамента на Камелия. За втория заем ипотекират жилището на Росица. "Изприщихме се, докато върнем кредита, за да освободим жилищата. Дълговете са нещо страшно. Това не е помощ, а мъка", преценяват днес те.
В началото препаратите прави Росица Владимирова. Всеки петък тя раздава по-големи количества на останалите. В събота и неделя всяка запретва ръкави и пробва изделието. Перат, чистят, лъскат. В понеделник обсъждат качествата на препарата. Така решават съдбата му. Отдавна вече имат химик в лабораторията, но рецептурите обмислят заедно, а пробите се правят по стария начин - със съботно-неделно тестване у дома.
През 1993 г. Камелия починала. Тя била инициатор на много от идеите. Умеела да увлича и да обединява хората. Стегнали се. Това бил техният отговор срещу загубата. Тази година пускат на пазара нов препарат за чистене на керамични котлони, наречен в памет на приятелката.
Казват, че нищо лошо в бизнеса не ги е подминало. С фалита на Стопанска банка изгубили половин милион лева. Върнали им половината след две години, когато сумата била повече от символична. Завлякъл ги симпатичен търговец - с чужд подправен паспорт. Взел продукти на отложено плащане и изчезнал. Въпросният дистрибутор демонстрирал подобен подход и към други техни колеги. Сега е в затвора, а те ще трябва да почакат за парите, които им дължи.
През 1994 г. се явяват на конкурса, обявен от Министерството на отбраната. Офертата им е класирана. Военните им възлагат производството на 100 тона боя за обувки и 200 тона прах за пране. С боята нямат проблем. Цехът за производство на прах обаче е с малки възможности. Наемат помещение в затвора. Плащат на затворниците, отделно от това им подаряват телевизор и видео. В крайна сметка не успяват да изпълнят исканите количества.
Но търговските марки се налагат.
Вече търсят клиенти по изложения. Произвеждат около 40 миещи и почистващи изделия. Два пъти в годината на традиционните договаряния между производители и търговци в Пловдив предлагат поредния си нов продукт - прах за пране или антистатик, препарат за миене на прозорци или килими, за почистване на фурни и т.н. Вече имат два собствени камиона и една лекотоварна кола, две опаковъчни машини, реактори, лаборатории. Изделията на фирмата се произвеждат в три цеха. Изграждат нова инсталация за производство на белина. Осигуряват работа на 30 души, а някои от продуктите им имат запазен знак (холограма) от Федерацията на потребителите. Фирмата е отличена с грамота от "Произведено в България".
"До 1998 г. пазарът в Русия и Украйна беше добър. Руските предприемачи обаче получиха преференции за производство. Изходът е да се изнасят не продукти, а предприятия", оценява ситуацията Влайка Бъчварова. Имали са две-три предложения за съвместни производства. Но и предупреждения. "Човек трябва да прецени дали ще кръстосва шпаги с руската мафия. Другата възможност е, ако имаш повече пари и можеш да си позволиш да ги пожертваш. Но ние никога не сме имали толкова пари, че да ни е все едно къде ще ги изсипем", коментира инж. Росица Владимирова.
Миналата година печелят отново конкурс на Министерството на отбраната за 60 тона боя за обувки. Но оценяват годината като лоша. "Дори 1997 г. със скока на долара беше по-добра, казва Росица Владимирова. Тогава определяхме цените всеки ден. Изнасяхме в долари и получавахме долари. Не сме спирали да работим нито час. Сега пазарът е запушен. Платежоспособните са малко. Хората купуват абсолютни боклуци само защото са евтини."
Кризата в Русия се отразява чувствително върху разчетите на фирмата. Производството е намалено наполовина. Вътрешният пазар е максимално свит. Сметките за парното изместват домакинските улеснения. Препаратите за почистване са лукс.
"Много фирми предлагат продукти на дъмпингови цени. Направят пари, после се оттеглят от бранша. Не ги интересува какво остава след тях. Ние не можем да си позволим това", категорична е Росица Владимирова.
Страхуват се от експанзията на турските изделия. "Турските стоки досега влизаха нелегално с тирове, без платени мита и ДДС. Сега вече официално са освободени от мита. Българският пазар е залят с години напред с турска стока. В същото време Турция повиши цените на суровините, които купуваме от тях. И ние не сме конкурентоспособни на техния пазар", оценява ситуацията Влайка Бъчварова.
От миналата година сменят опаковките, етикетите и разфасовките на продуктите. Готови са да приемат предизвикателствата, налагани от новостите в бранша. Вече са на пазара новите препарати - за почистване на лицева кожа, шампоан за кучета и котки, шампоани за вана. За първи път ще се представят на Международния пловдивски панаир. Планират да посетят изложби в Москва и в Армения.
Разпределението на задълженията е желязно. Производствената дейност е ресор на Росица Владимирова. Тя е и директор на фирмата. Счетоводството се води от Офелия Скорбанска. Снабдяването със суровини е грижа на Влайка Бъчварова. С продажбите се занимава Елка Иванова. В големите фирми тези дейности се цели отдели.
Съдружничките се познават отдавна. Не позволяват на парите да ги разделят. Казват, че са широко скроени. Смятат, че двама души могат да се скарат лесно. Но когато са повече, винаги има един, който неутрализира страстите. Празнуват заедно всички празници. Синът на Росица и дъщерята на Елка работят във фирмата. Другите са студенти. В "Химирекс" ги очакват.
Помагат на Червения кръст, на кметства, на деца и инвалиди. Ходят на сватби на служители от фирмата. После кръщават наследниците им. Всички в "Химирекс" получават великденски и коледни заплати. И ваканции.
Росица Владимирова бе номинирана за "бизнесдама на годината" на в. "Ние жените". Останалите приемат това без завист. И казват: "Тя просто е една от нас."
В наименованието на "Химирекс" участват букви от имената на някои от съдружниците. Но идеята е името да предизвиква асоциации с "царство на химията" (от лат. rex - цар).
А общинска фирма "Прогрес" още не е приватизирана.
Свободно движение на стоки, капитали и плащания в ЕС
В миналия брой разгледахме две от четирите основни свободи на движение в европейските общности - свободното движение на хора и на услуги. Те обаче не биха имали голям смисъл, ако редом с тях не беше установено и свободно движение на стоки и капитал, с което се постига създаването на един истински общ пазар.
I. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ
Още създателите на учредителните договори са оценили високо стопанското значение на свободната търговия за повишаването на ръста и качеството на производството и са му отделили централно място.
1. Най-просто казано, свободата на движение на стоките се изразява в премахване на всички ограничения в предлагането на стоки *1 на територията на ЕО. Тя се прилага по отношение както на стоки, произхождащи от държавачленка, така и на стоки, произхождащи от трета страна, но намиращи се в свободно обращение *2 в някоя държава, членка на ЕО. Нежеланите ограничения *3 пред движението на стоки са най-общо два вида: тарифни - мита или такси с равностоен на мито ефект, които се налагат върху една стока само поради факта, че тя пресича границата, и количествени ограничения и всякакви мерки, имащи подобен ефект: квоти, разлики в техническите изисквания, норми относно опаковки, етикети и ред други. Всякакви такива ограничения постепенно се отменят и забраняват в страните от ЕО. Така се създава т.нар. МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ. Неговото най-важно проявление е премахването на всички мита и такси с равностоен ефект *4 в търговията между странитечленки. Всяко мито има за цел да събира приходи за държавния бюджет или да защитава местните стоки от конкуренцията на вносните. Това са все цели, напълно несъвместими с целите на общия пазар: напълно равни условия за предлагане на стоки по цялата му територия и установяване на свободна конкуренция.
2. Освен това "вътрешно" измерение митническият съюз има и изключително важно външно проявление. По решение на съвета се установява ЕДИННА МИТНИЧЕСКА ТАРИФА по отношение на всички стоки, които влизат в общността от други държави. Това означава, че вътрешните митнически бариери между 15-те се премахват и по външните граници на Европейската общност се установява единна митническа рамка спрямо другите страни. Независимо откъде една стока влиза в ЕО - дали през Португалия, Великобритания, Швеция, Германия, Гърция или другаде, тя се облага с едно единно и единствено мито и оттам нататък може да се придвижва по територията на всичките 15 страни без друго митническо облагане - сякаш става дума за райони на една-единствена държава... Определянето на митата за външните стоки е предмет на изключителна компетентност на ЕО и отделните държави нямат право самостоятелно да предприемат действия в тази област.
3. Чл.30-37 от ДЕО забраняват всички количествени ограничения и мерки с равностоен ефект спрямо вноса и износа между държавите, членки. Целта отново е ясна - създаване на максимално свободен и конкурентен пазар на стоки. "Количествено ограничение" е всяка мярка за пълна или частична забрана, засягаща вноса, износа или дори транзитното движение на една стока. Най-често това са квотите. "Ефект, равностоен на количествено ограничение", могат да имат най-различни административни или стопански изисквания, като удостоверения за произход, технически данни, допустимо съдържание на определени вещества и ред други. Те не представляват непосредствени забрани, но на практика значително затрудняват или дори правят невъзможно движението или реализацията на засегнатите стоки. В актовете на "Вторичното право на ЕС" са предвидени цели списъци с мерки, които са недопустими с оглед разпоредбите на ДЕО. Това могат да са мерки, които засягат само вносните стоки и ги поставят в неблагоприятно положение спрямо местните, за които не се прилагат (минимални или максимални цени, изискване на допълнителни гаранции, ограничения за рекламирането, допълнителен контрол и др.). Нежелателни са дори и мерки, които се прилагат еднакво за вносните и местните стоки, но на практика затрудняват движението на вносните, когато целите на тези мерки могат да се постигнат и по друг, по-малко затруднителен за вноса начин. В практиката на съда на ЕО се отхвърлят като несъвместими с разпоредбите на ДЕО например различните изисквания за лицензи за внос или износ (тъй като свободата на движение "не може да се поставя в зависимост от преценката на националните власти"). Като несъвместими със свободната конкуренция и свободния пазар на стоките чл.37 на ДЕО определя и ДЪРЖАВНИТЕ МОНОПОЛИ с търговски характер. Тук попада всеки орган, посредством който държавачленка може "пряко или непряко, фактически или юридически, да контролира, определя или чувствително да влияе на вноса или износа".
