Воислав Кощуница, лидер на Демократическата партия на Сърбия, пред "Капитал"
- Дилемата беше бомбардировки или преговори. Чрез преговори бомбардировките щяха да бъдат избегнати. Преговорите бяха водени, но спряха при подписването на споразумението за мир и самоуправление за Косово от косовските албанци. Нереално е да се очаква, че за толкова малко време може да се реши такъв сложен проблем. Още повече че той съдържа в себе си още по-сложния въпрос за отношенията между самите албанци. Под парижкото споразумение изведнъж се оказаха подписите на четирима албанци. Ако между тях имаше съгласие, би бил само един. Много по-рационално би било да се продължи с преговори, докато се стигне до решение, приемливо и за едната, и за другата страна. В Дейтън нямаше лимит във времето. По-добре би било и сега да се постъпи по същия начин. Вашингтон обаче избра друг подход.
- След Рамбуйе и Клебер Дейтън изглежда много по-добър, отколкото ни се струваше по време на Дейтънската конференция.
- Съдбата на Косово би била друга. НАТО вече присъства в Косово чрез контрола на въздушното пространство. Има ги и наблюдателите от ОССЕ и те можеха да поставят въпроса за отговорността и на сърбите, и на албанците. Това вече беше достатъчно, за да може чрез допълнителен натиск да се стигне до споразумение. Но то да не бъде само албанско, а текст, който и сърбите могат да подпишат.
Проблемът на двата кръга парижки преговори е в това, че всъщност преговори нямаше. Нито като процедура, нито като резултат. От самото начало имаше налагане на решение, по същество албанско-американско споразумение, което сърбите трябваше да подпишат. Вината на сръбската делегация е, че не се опита по-рано с аргументи, с алтернативни предложения да се противопостави на този подход. Това беше направено прекалено късно, а трябваше, когато се появи първият план на посланик Хил през септември 1998 г., да се излезе с контрапредложение. Сръбската страна не го стори и плановете на Хил ставаха все по-неприемливи за сърбите. Най-лошата версия е тази от Париж, тогава вече беше късно да се поправя каквото и да било. Тоест от самото начало нямаше добра воля и на сърбите беше налагано споразумение, което устройва албанците и американците.
- Цялото споразумение е неприемливо. Сръбската страна излезе с контрапредложение, от което отпадат три глави - втора и седма, отнасящи се за полицията и военната част от прилагането му. Същевременно споразумението беше допълнено с други части, съвсем други пък бяха задраскани. Тези промени бяха твърде радикални и, подчертавам това, дойдоха прекалено късно. Но такова, каквото е сега споразумението, то е неприемливо за сърбите. Подразбира се, че Сърбия и СР Югославия трябва да се откажат от Косово и да поканят доброволно чужди окупационни войски в Косово.
- Драшкович не трябва да бъде вземан прекалено насериозно. Той е между два огъня, защото се опитва да се хареса и на единия, и на другия господар - на този в Белград и на другия във Вашингтон. Освен това Драшкович е човек, който не разбира от тези работи. Всеки, който се е занимавал с международно право, схваща колко сложен е този въпрос и да се каже, че 85% от споразумението е приемливо, означава да се преиначават нещата.
- Не очаквам нищо добро. Агресията на НАТО, САЩ и западните държави ще продължи и тогава при крайно неизгодни условия Сърбия ще трябва да приеме още по-неизгодно споразумение. Макар че има и проблем, който не е само на Сърбия, а и на Запада - какво да се прави след бомбардировките. Струва ми се, че американците измамиха европейците, като ги въвлякоха в това начинание, твърдейки, че режимът ще отстъпи. Това няма да стане. Тогава и европейците ще имат трудности.
- Има и други проблеми. Съществува желанието на НАТО да стъпи на тази територия, да може да я контролира. За съюза е важно да контролира и други стратегически невралгични точки, например Санджак. Затова нещата няма да се ограничат само с Косово.
- Очертава се голяма нестабилност и възможност за избухване на нови конфликти, които трудно могат да се предвидят. Изхождайки от предпоставката, че под някаква форма международни сили ще бъдат разположени на тази територия, ще се даде възможност на албанците да получат статута на независима държава след три години. Американците използваха трик - за да не обещаят направо референдум на албанците, те им обещаха международна конференция. Но на нея не албанците ще определят политическото си бъдеще, а американците. Постоянно обръщам внимание на паралела между начина, по който Бръчко бе отнето от Република Сръбска, и начина, по който на тази международна конференция Косово ще бъде отнето от Сърбия и Югославия. Но това не е краят на нестабилността. Нестабилността започва оттук и продължава с апетита на албанците в Македония.
- Съществува исторически проблем в това, че косовските албанци отдавна се стремят към своя държава. Така беше във всичките Югославии досега. При това те никога не са подбирали средствата. Тероризмът е едно от тях. Същевременно винаги са се осланяли на мощен съюзник - Турция, Австро-Унгария, сега - Америка. От друга страна, ключът на всички проблеми е в желанието на албанците да имат втора държава на Балканите. Сърбите досега са реагирали повече или по-малко адекватно на това, но опасявам се, че след Втората световна война югославската реакция стана неадекватна. Косовският въпрос не беше решаван през последните 50 години и през последните 10 албанците си създадоха паралелна държава в Косово. Затова са виновни различните комунистически режими, включително този на Милошевич. Но съществува и отговорността на международната общност - вместо да решава този тежък въпрос, тя го правеше още по-сложен. Преди няколко години тя прокламира две неща: първо, че не може да се поставя под съмнение териториалната цялост на Югославия, и второ, че Косово може да получи само висока степен на автономия и нищо повече от това. В Рамбуйе на 23 февруари беше предложено Косово да получи статут почти на държава, с което се поставя под въпрос териториалната цялост на Югославия. Така че третият виновник, в момента най-големият, е международната общност, по-точно САЩ. През последната година от едно сепаратистко движение, т.нар. АОК, направиха легално формирование, което беше включено и в преговорите, а самото споразумение от Рамбуйе избягва възможността за неговото разоръжаване. А това според мен е много важно. Говори се, че АОК ще се демилитаризира, но това не е същото като разоръжаване. Говори се, че АОК ще бъде разформирована. Едно стопанство може да бъде разформировано, но една терористична организация - никога. Американците не могат да разберат, че албанският терорист много трудно може да бъде превърнат в полицай, а дори и това да стане, представете си колко трудно ще му е на сръбското население, щом албанци ще трябва да го пазят.
- Досега американците успяваха да тушират тези противоречия, манипулирайки различните страни. Така родиха АОК, прибирайки спорещите кланове под крилото си. По този начин превърнаха и тогавашния албански водач Ибрахим Ругова в жив паметник, а на първи план изтикаха терористична организация. Американците обаче няма да могат да попречат докрай на албанските междуособици.
- Не е речено, че социалистите ще престанат да съществуват след Милошевич. Може би дори Социалистическата партия на Сърбия ще преболедува Милошевич. Много е трудно да се правят прогнози, когато над главите ни са бомбите на НАТО. Ако стремежът беше да се постигне сръбско-албанско споразумение, в което да се посочва, че Косово остава в рамките на Сърбия, ако бяха предвидени избори не само в Косово, а в цяла Сърбия, така че Косово да бъде интегрирано в Сърбия, тогава позицията на Милошевич би била много по-слаба, отколкото е сега. В условията на конфронтация със света обществото се хомогенизира около водача си, въпреки че за много неща преди не е било съгласно с него. През следващите години обстоятелствата ще бъдат крайно неблагоприятни за демократизирането на Сърбия и за сигурността на региона.
- Ако не се беше стигнало до всичко това, тази година можеше да има избори и опозицията щеше да има своите шансове. Сега всичко се отлага. Няма защо да се боим от бойкот на изборите - примерът на Македония е показателен. Такива неща биха могли да се случат и тук, когато се стигне до избори. И колкото по-скоро дойдат те, толкова по-добре.
- В момента тя е обединена в три основни групи с различна ориентация. Общо обединение не е възможно. Имаше няколко опита, за да се постигне това, което беше осъществено в България, обаче обстоятелствата са други. Не успяхме през 1990 г., сега вече е късно. Единият опит беше ДЕПОС през 1992 г., другият - коалицията "Заедно" през 1996 г. Сега е добре опозицията да се изявява чрез няколко програмни коалиции, поотделно те могат да получат повече гласове, отколкото когато са заедно. Имам предвид Съюза за промени, който е реформистка групировка, доста проамериканска. Друга групировка е Съюзът на демократичните партии с лидер Борис Вукобрат, която обединява регионалните партии, и третата е тази около Демократическата партия на Сърбия, тя е и демократична, и национална. Това е позицията, която има бъдеще при следващи избори, защото много надежди не бяха оправдани от страна на партиите, които сега са в управляващата коалиция. Така че ще се стигне до групиране на опозицията, но не до пълно обединяване.
Шпиономания налегна мнозинството
В сумрачните години на Сталиновата епоха тоталитарният правен спец Вишински изобрети парадоксалното престъпление "подозрения във връзки, водещи до шпионаж". Ако този юридически абсурд действаше у нас, червеният зам.-председател на парламента Благовест Сендов в момента щеше да калява мускулите си в някоя каменоломна след своята самоволна дипломатическа визита при правителството в Белград... Ескалацията на конфликта в Югославия изопна до крайност нервите на политиците от управляващото мнозинство и разбуди духа на един почти забравен феномен - истерия на тема чужди агенти. Колкото и да звучи невероятно, активно прилаганата преди 10 ноември глава първа от особената част на Наказателния кодекс скоро може да бъде изтупана от прахта. По нея се наказват престъпленията срещу националната сигурност. В безпрецедентно съобщение Националната служба "Сигурност" заплаши разпространителите на слухове на тема югокриза и в частност персонално лидера на БСП Георги Първанов със затвор за подклаждане на война и шпионаж. По данни на Българския хелзински комитет от 1993 г. има само две осъдителни присъди по дела за шпионаж, и то срещу чужди граждани.
Въпреки че беше отправена по повод изявленията на Първанов, заплахата на контраразузнаването прозвуча като размахване на пръст към всички медии. Странното е, че то е било изненада дори за някои хора в самата спецслужба. "Да се измисля несъществуваща вина на правителството, без да се държи сметка за последиците, които това действие може да има върху съдбата на Република България, е престъпление", се казва в разпространеното съобщение. "Правителството констатира агресивна просръбска кампания вътре в страната, която цели да дискредитира българската външна политика по конфликта в Косово", обяви пък премиерът Костов от трибуната на парламента. Според него комунистическият национализъм ни се пробутва като псевдославянство и псевдоправославие. "Що се отнася до т.нар. спонтанна солидарност с каузата на Милошевич, тя е всичко друго, но не и спонтанна", заключи синият лидер.
Парадоксалното в случая е, че в суматохата около кризата управляващите не могат да различат ясно очертаните силни антивоенни настроения сред българското общество от неизбежните опити на политическите им опоненти да извлекат полза от създалата се ситуация. Трудно може да се отрече фактът, че всички медии, независимо от политическия си уклон, заеха позиция срещу намесата в Косово. Странно е също защо премиерът се чуди и реагира остро на обществената реакция срещу натовската операция, след като самият той обяви в интервюто си пред Ройтерс, че най-голямата трагедия за България ще бъдат въздушни удари на Северноатлантическия съюз срещу Югославия. Но неговите политически опоненти със сигурност ще използват натрупалата се сред хората антинатовска енергия, за да се опитат да разклатят позицията му. Държанието на синия елит напомня повече изключително объркани хора, които започват да се плашат дори и от сянката си. Лошото в случая е, че първият министър вкарва в действие инструментариум от времето на студената война, който трудно може да бъде приет насериозно, а ако бъде вкаран в действие, ще предизвика директни алюзии с времето преди падането на Берлинската стена. А освен това Костов трудно може да убеди някого, че за няколко дни шпионите на сръбското разузнаване УДБА са успели да се развихрят у нас така, че и колегите им от бившето КГБ да им завидят... А иначе санкциите за шпионаж в българското право са доста сурови. В Наказателния ни кодекс разделът, който третира тази материя, условно може да се раздели в три групи - провокиране на въоръжено нападение срещу България, постъпване на служба във вражеска армия и издаване на държавна тайна. Заканата срещу председателя на соцпартията дойде след неговите изказвания, че правителството е предоставило коридор за удари срещу Съюзна република Югославия още през октомври и е получило благодарствено писмо за това от шефа на НАТО Хавиер Солана. След като Първанов неколкократно размаха този коз, премиерът кипна и обяви, че соцлидерът може да бъде изправен на съд, защото "подбужда чужда държава към враждебно действие против републиката". Веднага след това вътрешният министър Богомил Бонев добави, че червеният партиен функционер може да се окаже от 5 до 15 години зад решетките, ако подобни обвинения срещу него се докажат.
Втората група престъпления в този раздел потенциално могат да засегнат нашите наемници, които тръгнат да постъпват в редовете на сръбските доброволни отряди като "Тигрите" на Аркан и "Белите орли" на Бокан. По принцип това е хипотетична възможност, в случай че (не дай си, боже) отношенията между България и Югославия ескалират до военен конфликт. Българин, който премине под каквато и да е форма на страната на неприятеля във време на война, може да се окаже зад решетките от 10 до 20 години или да получи доживотен затвор.
В последната група попада чистото шпионство - който издава секретна информация на чужда държава или организация. Наказанието също е от 10 до 20 или доживотен затвор, като самопризнанието се смята за смекчаващо вината обстоятелство. Неосъщественият шпионин, който все още не е успял да осъществи пъклените си замисли, влиза на топло от 5 до 15 години. За държавна тайна се смятат всички факти и сведения, които се съдържат в едноименния списък. За съжаление той все още е пълен с анахронични и разтегливи формулировки, които могат да превърнат в шпионин почти всеки наш сънародник. В точка 17 например пише, че държавна тайна са всички сведения в областта на външната политика, чието узнаване може да увреди националната сигурност или да нанесе ущърб в преговорите й с трети страни. Под ударите на тази мъглява формулировка може да попадне всеки, който се опита да разгласи задкулисни ангажименти на правителството и парламента. В същата графа попадат и разпространителите на информация за вътрешнополитическото и военното състояние на съседни държави, което се базира на непубликувани данни. По силата на този списък за шпионин може да мине и всеки военен, който прави публични изявления за течащата реформа и предислокация на българските въоръжени сили или пък дава сведения за катастрофи и аварии с въоръжение и бойна техника. Не бива да забравяме също, че според приетия през 1997 г. Закон за Върховния административен съд хората не могат да се жалват от чиновнически произвол, ако той е бил свързан с националната сигурност и външната политика на страната.
Така че, който рови из секретните дела на управляващите, прави го на собствен риск.
Юговойната катализира проблемите в българската икономика
"Икономическите рискове за България ескалират, както беше предвидено. Страната ни понесе до 29 март включително икономически щети за 11 417 000 079 лв. от преки загуби на железопътния, автомобилния, въздушния и речния транспорт", обяви министър-председателят Иван Костов пред парламента в сряда. В четвъртък транспортният министър Вилхелм Краус уточни, че транспортните загуби към 30 март достигат 13.160 млрд. лв. Вярно е, че кризата в икономиката се задълбочава. С над 2 млрд. долара ще намалее производството при продължителност на войната 5-6 месеца, прогнозира икономическият ексепрт на "Промяна" Величка Рангелова. Югокризата, разбира се, катализира този процес. В никакъв случай обаче тя не е първопричината за икономическите неудачи на България. Но словото на премиера и изявленията на редица министри от последната седмица внушават точно това, опитвайки се да прехвърлят на югоконфликта всички негативи в обществото ни, най-вече икономическите. Което не е само невярно, но е и опасно. Досега не се чу нито една разумна идея за ограничаване на загубите и за ускоряване на реформата, която да е с източник правителството. Кабинетът успя да генерира единствено идеята за компенсации. "Всички данни, които събираме за понесените загуби, ще позволят да поискаме компенсации от НАТО и Европейския съюз, допълнени с пропуснатите ползи", обясни министърът на транспорта Вилхелм Краус. Картата компенсации обаче е губеща по дефиниция - доказа го югоембаргото преди четири години. Шефът на мисията на МВФ у нас Юха Каконен вече предупреди да не чакаме помощ от фонда заради кризата в Югославия. Обясненията, че услужливостта ни към НАТО ще бъде отчетена и съответно възнаградена с компенсационен пакет, звучат наивно на фона на досегашната практика - международните институции нямат склонност към алтруистични жестове, а и българската дипломация през последните години показа, че по-скоро може да губи, отколкото да печели предимства при международни преговори.
Най-бързо и най-силно се усети ударът върху транспорта.
Преките загуби на железниците сe увеличават с всеки изминал ден, тепърва ще се правят прогнози за пропуснатите ползи. Влаковете минават през Югославия, но с голямо закъснение и почти празни. Очаква се и отлив на спедиторите.
Ръководството на Българско речно плаване (БРП) прави преоценка на потребността от съдове поради спряната навигация в Югославия. Според шефа на БРП Димитър Станчев, ако ситуацията не се промени, речното параходство ще бъде принудено да свива разходите. Това ще доведе до закриване на звена и съкращаване на работни места. Подобна е ситуацията в пристанищата. От четвъртък вечерта югославските власти обявиха, че спират корабоплаването по Дунав.
При въздушния транспорт проблемът идва от изместването на въздушните трасета на изток, което може да се запази дори след приключването на конфликта. Това означава, че самолетите на чуждите авиокомпании прелитат и може би ще прелитат над по-малка отсечка от територията на страната, а таксите се плащат на база тонаж и прелетяна територия. Загубите понася Ръководство на въздушното движение (РВД). Няма пренасочване на трафик от летище София, но някои от полетите на чуждите авиокомпании са спрени. Авиокомпания "Балкан" също е спряла някои от полетите си.
Най-тежки загуби понася автомобилният транспорт. Според първоначалните данни те достигат до 2 млн. германски марки на ден. Разрешителните за преминаване се пренасочват от Югославия към Румъния. Съществува обаче опасност да свършат, тъй като ще се стигне до изчерпване на квотата. Румъния е предоставила на нашата страна 12 000 разрешителни, при които превозвачите не плащат пътна такса, 20 000 разрешителни с плащане на пътна такса и 2500 разрешителни за трети страни, половината от които са без пътна такса. Има още 1000 разрешителни, които важат само за 60-километровата крайгранична зона и са без пътна такса. Основният ни трафик обаче минаваше през Югославия - за 1998 г. нашите превозвачи са изразходвали 25 000 транзитни разрешителни за преминаването по този маршрут. На 5 и 6 април се събира българо-румънската комисия по транспорта и нашата страна ще поиска увеличаване на квотата срещу реципрочно увеличаване на разрешителните, които България дава на Румъния. Проблемът е, че по принцип румънците изразходват малка част от разрешителните за преминаване през нашата територия, тоест може да се разчита само на добрата воля на румънското правителство, а не на равностоен пазарлък.
Маршрутите на всичките 27 международни автобусни линии, които минаваха през Югославия за Полша, Германия, Белгия, Холандия, Англия, Австрия, Швейцария и Франция, са пренасочени през Румъния. През първите дни това създаде сериозни проблеми най-вече заради разликата в техническите изисквания в Югославия и в Румъния - в Югославия е позволено натоварване на оси до 22 тона, а в Румъния до 10 тона. Поради това много български автобуси бяха задържани на границата и плащаха големи глоби.
Проблем са и задръстванията при граничните преходи. Това носи допълнителни загуби от дългите престои и често е фатално при транспортирането на нетрайни и бързоразвалящи се стоки. Причината е, че България и Румъния са разделени от река Дунав и има само един мост, който свързва двете страни. Двата ферибота, които обслужват линията Видин - Калафат, не са достатъчни, за да поемат нарасналия трафик на коли и камиони. Съвсем скоро ще се включи и втора българска фериботна платформа, но и тя няма да реши проблема.
"Всичко това ни дава основание да подготвим писмо до шефа на Дирекцията за транспорт към Европейската комисия Нийл Кинък, за да окаже натиск върху Румъния за изграждането на втори мост. В момента писмото се подготвя и то още веднъж ще запознае Европейската комисия с позицията на България. Искаме ЕК да поеме ангажимент за финансова подкрепа, която вече беше декларирана. Този мост е освен всичко друго и част от паневропейския коридор No4", заяви министър Краус през миналата седмица. Така че югокризата този път може да даде старт на дълго протаканите транспортни проекти и на първо място на изграждането на втори Дунав мост. Раздвижване се очаква и при проекта за жп линия до Македония (тя е част от еврокоридор No8). Според Краус до месец ще приключат преговорите по съгласуването на графика на строеж.
Междувременно българските и транзитните автомобилни превози могат да минават по три алтернативни на югославския маршрути. Най-евтиният път за страните от Европа е през Русе по моста над Дунав през Румъния, Украйна, Полша, Северна Германия, Холандия, Белгия. Този път е по-кратък и превозвачите спестяват от такси. Ако разрешителното за Румъния е без пътна такса, този маршрут може да излезе с около 700 ДМ по-евтин от пътуването през Видин, съобщи Румяна Васинска, началник на управление "Автомобилен транспорт" в транспортното министерство. В Украйна не се плащат пътни такси, в Полша и Германия пътните такси са строго регламентирани - превозвачите се таксуват с евровинетки за платен пътен данък, който е единен за ЕС и не са принудени да плащат рушвети.
Другият обиколен път е по ферибота Видин - Калафат през Румъния, Унгария и останалите европейски страни. По този маршрут се плащат такси в Румъния и Унгария, в останалите страни има евровинетки. По-големият проблем са задръстванията, големите глоби и рушветите, които са принудени да плащат превозвачи в първите две страни.
Третият маршрут е на юг през Гърция. От Солун тировете могат да продължат с кораби към Италия, Южна Франция, Испания и Португалия.
България може да понесе сериозни загуби и от пренасочването на транзитния трафик. Румъния пуска нов пробен ферибот от Констанца за Поти, като искат да дръпнат товарите, идващи от Азия през Грузия. Това предполага изграждането на нов коридор, успореден на Дунав. Друга част от трафика най-вероятно ще се насочи през Гърция. По време на югоембаргото България запази трафика, защото автомобилите минаваха през Македония. Сега обаче за много от превозвачите и този маршрут е несигурен.
Големи загуби ще понесе България от
През Югославия преминават основните пътища за търговията Изток - Запад. При затварянето на тази територия износните възможности на България ще бъдат ограничени, както се случи и по време на югоембаргото. Ако военните действия в региона продължат повече от два-три месеца, това може да окаже негативно влияние на платежния ни баланс. На практика нашата страна губи почти изцяло износа към Югославия. С тази страна имаме постоянно положително салдо, през миналата година износът ни за СРЮ е бил 95.53 млн. долара при внос 37.31 млн. долара. Може да се очаква и силно намаляване на износа ни към Македония. Миналата година той е бил 97.8 млн. долара, но над 60% от него е реекспорт за Югославия. При блокирането на търговията между Македония и СРЮ реекспортът ще бъде невъзможен. Около 50.3 на сто от българския износ е насочен към западноевропейските пазари, докато вносът е 44.6 на сто. Поради оскъпяването на транспорта и големите престои този износ ще намалее значително. Очакванията са, че свиването на пазарите ще доведе и до спад на производството.
В действителност опитът от предишното югоембарго показва, че може да се случи и обратното, ако военните действия бъдат последвани от икономически санкции - в ембаргови условия значително нараства нелегалният износ и процъфтява сивата икономика. През 1994 - 1995 г. България за първи път от 10 ноември насам отчете нарастване на брутния вътрешен продукт. Истината е, че това е резултат от нелегалния износ, главно на петролни продукти и азотни торове, които отиваха директно в Югославия или като реекспорт през Македония. Формално растежът на БВП е добро нещо, но в конкретния случай това не е най-добрият вариант. Именно през този период сенчестата икономика у нас натрупа големи средства и засили влиянието си в стопанския живот и в държавните структури. Сега отново се задава такава заплаха. "Всичко живо от Брегово до Лом се е строило и чака ембаргото", заяви в интервю за в. "Сега" ревизорът Емил Димитров. Според него по време на миналото ембарго корупцията е стигнала до най-високо ниво. Няма признаци, че държавните структури са готови да реагират адекватно на този проблем.
През последните дни все повече се засилва впечатлението, че югокризата е чудесно
И новият шеф на МВФ-мисията се убеди: мразим да спазваме срокове
България не изпълни част от задълженията си по споразумението с МВФ и това стана ясно за новия състав на мисията начело с наследника на Ан Макгърк Юха Каконен. Макар и не толкова фундаментални, пропуските могат да се превърнат в перфектен аргумент на фонда да отхвърли исканията ни за допълнително финансиране или за смекчаване (и/или отлагане) на някои от договорените ангажименти предвид войната в Косово.
В договореното и одобрено с много шум тригодишно споразумение има предвидени количествени и качествени критерии. Количествените са познатите от- преди критерии за размера на бюджетния дефицит, външния и вътрешния дълг, фискалния резерв, валутните резерви на БНБ. Към тях беше прибавен и критерий за намаляване на просрочените данъчни задължения. За всяко тримесечие в споразумението се записва конкретен лимит, в който трябва да се вместим. За тези параметри е още рано да се каже дали са изпълнени, тъй като информацията за тях идва със закъснение.
"Качествените" критерии обаче са нещо по-различно. Това са определени мерки, които правителството трябва да извърши в рамките на даден период от време. В нашия случай към 31 март. До тази дата трябваше да бъде решен проблемът с банките в несъстоятелност, т.е. по-бързото им прекратяване. В същия срок трябваше Националният статистически институт да започне да публикува индекс на промишленото производство всеки месец. Трябваше да се обяви търг за продажба на една държавна банка. И да се направи счетоводното разделяне между производството, дистрибуцията и преноса на електроенергията в рамките на Националната електрическа компания.
Досега няма нито една прекратена банка, въпреки че първите затваряния станаха през пролетта на 1996 г. Оттогава насам дали по лични или по обективни причини, синдиците не могат да се справят и да осребрят имуществото и вземанията на банките. До момента съществува само намерение на БНБ, одобрено от правителството и лидерите на парламентарното мнозинство, имуществото и вземанията на банките да бъдат прехвърлени на държавата, която се очертава да бъде единственият удовлетворен кредитор от малкото останало в тези банки.
Според участници в преговорите представителите на фонда обаче не признават намеренията за разрешение на проблема. Те настояват за по-конкретни ангажименти на правителството - примерно проектозакон, одобрен от правителството, и по-ясни политически гаранции за евентуалното приемане в парламента. Лоша услуга ни изигра фактът, че в момента парламентът гледа промени в Закона за банките, но в проекта още не са изкристализирали текстовете за банките в несъстоятелност.
Търг за продажба на Експресбанк така и не е открит, смятат в екипа на Каконен. Според тях в момента се набират предварителни оферти. А изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев ги нарича индикативни оферти. Едва на 1 април Петър Жотев обяви, че е направил съкратен списък от получените оферти с три кандидата за Експресбанк. Дори и да се признае за обява на търг, това ще се отчете след крайния срок. При първоначалните разисквания през есента на 1998 г. мисията, тогава начело с Макгърк, настояваше за два търга до края на март. Правителството си издейства отсрочка за едната. Оказа се, че е трябвало и за двете.
НСИ бе поел ангажимент да започне всеки месец да публикува индекс на индустриалното производство. Сега от института твърдят, че това е невъзможно, защото необходимата информация не може да се набира толкова бързо, че да се публикуват резултатите всеки месец.
В предишни години споразумения са прекратявани и за доста по-незначителни причини. През 1994 г. формалният повод за прекратяването беше нарушеният показател за нетни вътрешни активи, а всъщност беше оставката на правителството на Любен Беров. През лятото на 1996 г. споразумението беше провалено след получен само един транш, защото надхвърлихме лимита за вътрешния дълг, но всъщност заради забавената приватизация (или практическия отказ от приватизация на кабинета Жан Виденов).
В сегашната ситуация не е реалистично МВФ и в частност новият шеф на мисията Каконен да отворят дума за прекратяване на споразумението с България. Най-малкото защото му е за пръв път и няма да посмее да разруши това, което с толкова труд е постигнато от предишния екип. А и при ситуацията в Югославия подобна стъпка би граничила със слабоумие.
По-вероятно е той да даде отсрочка на правителството, в която то да изпълни изискванията, за да може Каконен да поиска от борда на директорите поредния транш. След който ние сигурно пак ще поискаме поредното отлагане.
ГОРУБСО ще глътне 21 млрд. лева от парите за структурна реформа
Бюджетът ще изсипе 21.305 млрд. лева в неефективните рудници на ГОРУБСО, реши в четвъртък правителството. Така и не беше обяснено защо се налага толкова голяма сума да бъде хвърляна в предприятия, за повечето от които се знае, че ще бъдат обявени в ликвидация до няколко седмици. Според правителственото решение парите ще бъдат "дадени възмездно" от резервния фонд за структурна реформа за покриване на стари задължения на шест от рудодобивните дружества на бившия холдинг. С част от сумата те ще изплатят стари дългове към бюджета, а с останалите ще се погасяват задължения към НЕК.
Според специалистите единствено ГОРУБСО - Кърджали, и ГОРУБСО - Лъки, имат шанс да бъдат продадени по всяка вероятност на работническо-мениджърски дружества. При преструктурирането в тях беше запазен цикълът добив - преработка, което дава някаква надежда за оцеляване. За останалите дружества ще бъдат обявени процедури по ликвидация. За първото от тях, ГОРУБСО - Златоград, решението беше взето още миналата година. Както обясниха от кабинета, милиардите от бюджета се дават, за да могат двете най-малко губещи дружества да бъдат приватизирани, а другите - успешно продадени като чисти активи след ликвидация.
Тук обаче мненията на правителството и приватизационния консултант се разминават. От "Райфайзен инвестмънт" са против подготвяната ликвидация на ГОРУБСО - Мадан, и ГОРУБСО-РОФ и смятат, че в ликвидация трябва да отиде само ГОРУБСО - Рудозем. По общо мнение това дружество няма никакъв шанс да си плати дълговете, тъй като залежите му са на изчерпване. За другите две обаче има заявен интерес от потенциални купувачи. "Има няколко писма за намерения за участие в приватизацията на клонове на бившето ГОРУБСО - от гръцката "Хеленик майнс", от регистрираната в ЮАР "Морган корпорейшън лимитид", както и от частни български фирми. Очакваме писмо за намерение и от латиноамериканска металургична компания", коментира по този повод Красин Димитров, мениджър по проекта за приватизация на ГОРУБСО.
Според запознати "Райфайзен инвестмънт" изтъквали пред правителството опасенията си, че ако се ликвидират трите дружества накуп, кредиторите (най-вече доставчици) на бившето ГОРУБСО ЕАД ще пренасочат всичките си искания само към единствено останалите действащи ГОРУБСО - Лъки, и ГОРУБСО - Кърджали, и за кратко време те ще бъдат обявени в несъстоятелност. Освен това никой не е отговорил на въпроса кой ще финансира дейностите по техническата ликвидация на рудниците. А консервацията на мините и свързаните с това предпазни мерки против наводнения и екологични щети е твърде скъп процес. При варианта ликвидация ще трябва да се търсят пари и за програми за алтернативна заетост в засегнатите региони, което също не е лесна задача. Очевидно правителството е решило, че ще му бъде по-изгодно, ако сега даде двайсетина милиарда и се освободи от всички тези ангажименти. Каква е обаче гаранцията, че след като станат частни, губещите до момента мини ще започнат да печелят. По-вероятният сценарий е проблемите пак да бъдат струпани на главата на държавата, а междувременно данъкоплатците ще са се разделили с 21 млрд. лева, които при добро желание можеше и да бъдат похарчени за далеч по-смислени начинания.
Бакърджиев търси 382 млн. долара кредити в Япония
България ще кандидатства пред японския Фонд за икономическо сътрудничество в чужбина(OECF) за финансиране по четири проекта на обща стойност 382 млн. долара. Проектите бяха определени миналата сряда на спешно свикано заседание на Съвета по инфраструктура към Министерския съвет. Тези дни правителствена делегация начело с вицепремиера Евгений Бакърджиев ще внесе тръжната документация в централата на фонда в Япония.
Кредитите, които отпуска японският фонд, са доста изгодни, тъй като са дългосрочни, с голям гратисен период и относително ниски лихви, обясни Цвета Каменова, началник на отдел "Инвестиции" към правителството. Проблемът е, че за тях се изискват държавни гаранции, а възможностите на бюджета да гарантира нови заеми бяха ограничени с тригодишното споразумение с МВФ. За тази година например лимитът за предоставени държавни гаранции е 897 млрд. лева. Тоест само с японския кредит правителството може да изчерпи лимита. Това означава, че трябва да има градация на приоритетите и да се търси заемно финансиране за най-спешните и важни инфраструктурни проекти. От заседанието на Съвета по инфраструктура така и не станаха ясни критериите за отсяване на отделните проекти. Макар че не беше заявено официално, идеята вероятно е била да бъдат представени за финансиране проектите с най-голяма степен на готовност, за да се изпревари негативният ефект от разрастване на кризата в Косово върху инвестиционния климат в България. В същото време не е съвсем ясно дали планираните инвестиции са добре обосновани.
Първият проект е за разширяване на язовирната стена на язовир "Яденица", който е част от системата на ПАВЕЦ "Чаира". Целта на проекта, който е на обща стойност 72 млн. долара, е да се увеличи обемът на долния изравнител на язовира, което ще позволи по-равномерен режим на работа на електроцентралата. Исканата сума от японския фонд е 65 млн. долара, останалите средства ще бъдат осигурени от други източници. Предвижда се погасяването да бъде за сметка на НЕК или бъдещ частен инвеститор, обясниха правителствени служители.
Според заместник-министъра на регионалното развитие Евгени Чачев от четирите проекта този обещава най-бърза възвръщаемост на направената инвестиция, тъй като ще доведе до увеличаване на произведената електроенергия. По мнение на някои експерти обаче този проект не е икономически оправдан на този етап. В момента НЕК разполага с излишък от върхови мощности. Язовирът ще бъде необходим едва след 2010 г., когато се предвижда изграждането на нова атомна мощност. Тогава язовир "Яденица" ще осигурява мощностен резерв за новия ядрен реактор.
Вторият проект, за който ще искаме финансиране от Япония, е за рехабилитация на ТЕЦ "Бобовдол". Той е на стойност 110 млн. долара, от които се надяваме японският фонд да осигури 85 млн. долара. Заемът отново ще бъде погасяван от НЕК. Целта е да се повиши ефективността на централата и да се пренастроят мощностите за работа със смес от кафяви въглища, които се добиват в софийския басейн. Комитетът по енергетика планира успоредно с това да бъде отдадена концесия върху мини "Бобовдол". Възможно е и тук да бъде създадено смесено дружество с частен инвеститор, който да поеме изплащането на кредита, казаха правителствени служители. Според енергийни специалисти ползата и от този проект е доста спорна, а транспортирането на въглищата на разстояние над 110 км ще повиши себестойността на тока, произвеждан в бобовдолската електроцентрала. Много по-ефективен би бил проект за изграждане на централа с комбиниран цикъл в София, която да произвежда топлоенергия и електричество, и то в близост до горивото.
В списъка на предложените проекти е и софийското метро. Тук икономическа обосновка изцяло липсва, тъй като метрото като дейност е много губещо и наливането на нови инвестиции в него е, меко казано, спорно. Предвижда се изграждане на отсечката от площад "Света Неделя" до Ректората (метростанция No8) и оттам до бившия стадион "Юнак" (метростанция No9). По-нататък метрото ще минава по изградения тунел под бул. "Драган Цанков" и ще стига до Интерпред (метростанция No10) в посока жк "Младост". Според разчетите необходимите инвестиции в периода 1999-2003 г. са общо 118.340 млн. долара, колкото е и исканият заем. Той ще трябва да се погасява със собствени приходи на кметството, обясниха от правителството.
Последният проект, представен за финансиране в Япония, е за тунел под Стара планина и рехабилитация на пътя Русе - Велико Търново - Маказа (част от трансевропейски коридор No9). Според разчетите строителството ще погълне 114 млн. долара. Заради войната в Югославия този проект вероятно ще се превърне в един от най-важните приоритети на правителството, тъй като осигурява пренасочване на част от трафика към Централна и Северна Европа. "Събитията в Косово ще наложат преразглеждане на приоритетните проекти. Важни за нас стават еврокоридорите No4 (Видин - Кулата) и No9 (Русе - Маказа), както и вторият мост на Дунав", коментира Цвета Каменова.
По всяка вероятност войната в Югославия ще наложи свиване на разходите по и без това свръхамбициозната инвестиционна програма на кабинета. Задвижването на отделните проекти, включени в нея, вече ще зависи не само от изпълнението на приходите в бюджета, но и от желанието на международните институции и частни кредитори да влагат средства в страна, която е част от региона на военните действия.
ЕБВР ще инвестира в България 450 млн. евро
"Истина е, че регионът е свързан с риск, но нашата работа е да оценяваме рисковете. Ние сме решени да продължим дейността си в България, която остава страна на стабилността и продължава да се движи напред", обяви пред журналистите Оливие Декамп, шеф на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за Балканите и Кавказкия регион след завършването на семинар за стратегията на ЕБВР за 1999 - 2000 г. "Това, което можем да направим в момента, е да се постараем да запазим интереса на чуждите инвеститори към страната и да доведем до тяхното знание нашите инвестиционни ангажименти" допълни Декамп. Посланието на шефовете на ЕБВР може да се сведе до едно: въпреки размириците на Балканите банката ще се придържа към стратегията си за работа в България за 1999 г., приета и представена преди малко повече от месец.
През следващите две години ЕБВР ще инвестира в България 450 млн. евро, разпределени в 25 проекта на обща стойност 1.3 млрд. евро, каза представителят ни в директорския борд на банката Божидар Кабакчиев. ЕБВР възнамерява да инвестира преимуществено в инфраструктурни проекти - енергетика, транспорт, телекомуникации, ВиК и топлофикацията. В тези сектори банката ще действа в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, но не се изключват и съвместни проекти със Световната банка и нейното поделение - Международната финансова корпорация. ЕБВР внимателно следи процеса на приватизация в банковата система, но все още няма конкретен проект за участие в други български банки, подчерта Декамп. Известно е, че евробанката има интерес към приватизацията на Булбанк, "Експрес" и "Хебросбанк" като подкрепяща организация на друг стратегически инвеститор. Според Декамп основният недостатък на българските банкери е, че не могат да управляват добре риска. Поради тази причина ще се акцентира върху финансирането на проекти за подобряване на управлението на банките.
Предвижда се отпускането на дългосрочни кредитни линии (пет-седем години) за малки и средни предприятия. Някои от тях ще са съвместно с Европейския съюз. Кредитните линии ще минават през българска банкова институция, която е "в състояние да кредитира прозрачно". Целта на кредитните линии ще е провокирането на конкуренция при отпускането на кредити. При избора на пилотна българска банка, през която ще минават кредитните линии, ЕБВР ще се влияе от капиталовата база на самата банка и от големината на клоновете и клоновата й мрежа. Съществува голяма вероятност да бъде из-брана една от банките, в които ЕБВР има портфейлно участие - ОББ, Първа инвестиционна банка и Българска инвестиционна банка.
Посочено беше, че инвестициите на ЕБВР ще зависят от хода на приватизацията в страната. Въпреки че евробанката все още подкрепя големите висящи сделки, те трябва да бъдат приключени възможно най-скоро. Това е особено важно, когато с всички сили трябва да доказваме на международната общност, че нещата у нас все още мърдат.
"Human Rights Watch": България е продавала оръжие на ембаргови режими
През 1998 г. наши калашници са заминавали за Сиера Леоне, Бурунди, Конго и Ангола
На 1 април международната неправителствена организация "Human Rights Watch" (Наблюдател на правата на човека - НПЧ) оповести доклад със заглавие "България. Парите говорят. Оръжейни сделки с нарушители на правата на човека". Докладът е разпратен до НАТО, Съвета за сигурност на ООН, участниците в програмата "Партньорство за мир", до всички страни кандидатки за НАТО, Интерпол и Европейския съюз. България в прав текст е обвинена, че дори и през 1998 г. незаконно е доставяла оръжие на Сиера Лионе, на двете страни в гражданската война в Бурунди, на бунтовниците в Конго и Ангола, на "престъпните сили, осъществяващи геноцид в Руанда", както и на Етиопия и Уганда. Тези сделки са в нарушение на ембаргови режими на ООН и ако бъдат доказани и раздухани, имиджът (а и не само той) на страната може сериозно да пострада.
Българската страна светкавично реагира на обвиненията и чрез Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК разпространи опровержение. В него се преповтаря официалната позиция на правителството, че като съучредител на Васенаарската договореност България прилага един от най-строгите режими за експортен контрол върху търговията с оръжие и "усилията на правителството в тази област са високо оценени в изявления на официални представители на редица страни, включително Държавния департамент и посланика на САЩ в нашата страна". Джоуст Хинтертън, изпълнителен директор на отдела по въоръженията на "Human Rights Watch", заяви, че очаква от българското правителство сериозен и задълбочен отговор на констатациите в доклада.
По данни от доклада през 70-те и 80-те години българската оръжейна индустрия е имала годишен производствен капацитет от пет млрд. долара, осигурявала е работа на над 100 000 души и е продавала оръжие за над един млрд. долара. Продажбите на оръжие за страните от Варшавския договор, за комунистически правителства и терористични групи са съставлявали над 9% от общия български износ. Единствената лицензирана фирма за износ на оръжие по време на комунистическия период е "Кинтекс", а нейният първи посткомунистически директор признава, че "по време на комунистическия период е възможно изнесените оръжия да са стигнали до терористически групи чрез правителства, на които легално е продавано оръжие". Така официално е очертан пътят на оръжейните пратки, които продължават да кръстосват света, но с по-бавно темпо и през 90-те години.
В началото на 90-те години българската оръжейна индустрия е поставена в съвсем различен контекст. Поради падането на редица комунистически режими България губи сигурни пазари, а някои вече извършени доставки изобщо не са платени. Едновременно с това държавните субсидии за производителите на оръжие намаляват, а част от мощностите започват да се конвертират. Така губим легалните си пазари във всички бивши съветски републики, Ирак, Либия и други страни. Стига се дотам, че през 1992 г. оръжията на склад в България са за над 800 млн. долара и като логично следствие тяхната цена пада.
Външното ограничение върху износа на оръжие, загубата на легалните пазари и въвеждането на ембарго в редица страни водят до пренасочване на българския износ към нелегални сделки. Докладът цитира търговец на оръжие, който е казал по отношение на България: "Ембаргото въобще не ги интересува и биха продавали навсякъде."
През 1991-1992 г. правителството на СДС, ръководено от Филип Димитров, декларира пред света сериозни намерения за строг контрол върху износа на оръжие. Затяга се издаването на лицензи за търговия с оръжие, прекратяват се редица съмнителни сделки. Резултатът е, че се накърняват сериозни интереси на хора от ВПК, политици от опозицията и синдикати. Твърденията, че Филип Димитров е на път да съсипе оръжейната индустрия и по този начин действа срещу интересите на страната, в крайна сметка са основната причина за падането на правителството му. В доклада се твърди, че за разлика от правителството на Димитров следващите социалистически правителства поощряват износа на оръжие, без да се интересуват от "хуманитарните принципи или правата на човека". Сред одобрените от правителството сделки фигурират "продажбата на излишни танкове на Ангола през 1993 г. и на сепаратистки групи в Южен Йемен през 1994 г.". По данни, изнесени от правителствен служител, износът на оръжие от България през 1994 г. е три пъти по-голям от износа през 1993 г. Според авторите на доклада хаотичната и незаконна търговия с оръжие продължава и в края на 90-те години. "Износът на оръжие за страни с военен конфликт продължава да се приема за решение на проблемите на оръжейната индустрия. България изнася, пренася и реекспортира оръжия в конфликтни зони, особено в Африка, и нейните оръжия продължават да достигат до насилнически военни групи, включително правителствени сили и бунтовнически групи. " Акцентира се върху факта, че част от търговията се извършва по инициативата и със съдействието на българската армия, която след многобройните съкращения се оказва с повече оръжие, отколкото й е необходимо. Цитира се български военен служител, който през ноември 1998 г. е казал, че при предаването на един танк за скрап могат да се спечелят 4000 долара, а при продажбата му - 30 000 долара. "Въпреки че често трябва да унищожава това, което не може да продаде, България предпочита да продава излишното оръжие, когато това е възможно", се казва в доклада.
През 1998 г. България продава 140 от излишните си танкове на Етиопия и Уганда с печалба от 4.4 млн. долара, а неотдавна 150 танка и 150 артилерийски единици бяха подарени на Македония. Изводът на авторите е, че "такива продажби и трансфери ще продължат и в бъдеще, тъй като военната модернизация на страната, свързана с желанието за присъединяване към НАТО, ще доведе до натрупването на още излишни запаси от оръжия. Изтъква се като любопитен и фактът, че интересите на износителите на оръжие - легални или нелегални - често съвпадат с държавните интереси.
В доклада се твърди, че освен производители на оръжие за размирни ембаргови региони българските фирми са и физически доставчици на забранената стока. България се явявала и транзитна територия за произведени в трети страни оръжия. Това според доклада е ставало с помощта на български частни транспортни компании като "Еър София", известна като "главен превозвач на оръжия". "През юли 1998 г., един месец след избухването на въоръжен граничен конфликт между Еритрея и Етиопия, тя е транспортирала най-малко девет карго товара с оръжие от България до Еритрея за период от една седмица", твърдят авторите на доклада.
Основните критики на "Human Rights Watch" са групирани около три основни тези. Първата е, че България не обръща достатъчно внимание на въпросите, свързани с правата на човека и хуманитарните принципи. Според "Human Rights Watch" законите за контрол на търговията с оръжие не третират въздействието на разрешените за износ оръжия върху тези принципи. Вторият упрек е насочен към недостатъчното спазване на международните ангажименти, по които България е страна, в това число задължителното спазване на всяко наложено от ООН ембарго. Освен това "България е възприела минималистично тълкуване на ангажиментите си по незадължителния Кодекс на ЕС за търговия с оръжие". Третата критика към българското правителство е свързана със "стеснения фокус по отношение на реекспорта на оръжие, за чийто износ и транспорт вече е дадено разрешение. " Упрекът към страната е, че в крайна сметка "заема позата на наивна жертва на оръжейни брокери, които сключват сделки за незаконни клиенти посредством посредници в трети страни, и на клиентски правителства, които препродават българско оръжие в нарушение на удостоверението за краен потребител".
Авторите на доклада извеждат множество препоръки за промяна на законодателството в посока поемане на по-голяма отговорност от страна на търговците и на държавата, съпроводена с контрол на стоката до крайния потребител. От организацията твърдят, че съвпадението на появата на доклада с разгара на кризата в Косово е случайно, но от друга страна, това изглежда съвсем нормално, имайки предвид слуховете, че България е снабдила югославската армия с ракетните системи "Тамара". Дори и слуховете да не са верни, сигурно е, че след приключването на кризата българското правителство ще трябва да положи сериозни усилия, за да отговори на провокацията. Иначе рискуваме да понесем още един удар по и без това разклатения ни имидж.
Задлъжнялостта на държавните фирми започва отново да расте
Данните за резултатите на нефинансовите държавни предприятия за миналата година на практика не са изненадващи, като се има предвид конюнктурата, която статистиката рисуваше за 1998 г. Въпреки че като цяло държавните предприятия отчитат нетна счетоводна печалба от 248 млрд. лв., отдавна очерталите се за икономиката проблеми остават. Продължава тенденцията за спад в приходите от продажби на промишлените предприятия, при това както от продажби на външните пазари, така и на вътрешните. Освен това и самата статистика, която по принцип не е длъжна да прави анализи на получените данни, стига до извода, че разходите за заплати растат необосновано бързо, ако за база се вземат приходите от продажби на предприятията. Също толкова тревожен е и фактът, че междуфирмената задлъжнялост започва отново да отчита ръст, след като в края на третото тримесечие на 1998 г. от статистиката обявиха, че тя е започнала да намалява.
Остава и познатата тенденция загубата в държавните предприятия да е концентрирана в малко на брой предприятия. Икономиката продължава да влачи на гърба си огромни нерентабилни държавни мастодонти, които въпреки противоречието с всяка здрава логика продължават да съществуват. По-лошото е обаче, че след себе си те завличат и предприятия, които иначе биха могли да съществуват, при това като реализират печалба от дейността си.
В направеното от НСИ изследване са взети предвид данните на 3080 предприятия, като 100 от тях формират 88% от загубата на нефинансовите държавни предприятия и на тях се падат 84 на сто от всички задължения в сектора. Зад реализираната от тях загуба стоят обаче 37% от активите на реалния обществен сектор.
Въпреки че в края на септември НСИ обяви спад на общия размер на задълженията на държавните фирми с около две на сто спрямо полугодието, те отново започнаха да се увеличават. Към края на годината те са се увеличили с 3.8% спрямо деветмесечието на 1998 г., и то при условие, че в края на годината курсът на долара е по-нисък от този в края на полугодието и на деветмесечието. Към 31 декември задълженията достигат 7.4 трилиона лева. От тях 5.1 трилион лева са краткосрочни задължения. Най-голям е делът на задълженията към доставчиците - около 34% от общата сума на краткосрочните задължения. За последното тримесечие на 1998 задълженията към доставчиците са нараснали с 2.3% спрямо края на септември същата година. На практика това означава, че предприятията отново започват да усещат натиска от липса на ликвидни средства и отново се връщат към стария навик да се финансират, като не плащат на доставчиците.
На второ място са задълженията на държавните предприятия към бюджета, които възлизат на 23% от общия размер на задълженията. Към края на годината те се увеличават с 1.7% спрямо размера им в края на деветмесечието на миналата година. Едва 13 на сто от общата сума на задлъжнялостта се падат на банковите и други видове заеми, които са отпуснати на държавните предприятия. На практика излиза, че те работят за сметка на средствата на доставчиците си и доста по-малка част от средствата си осигуряват по нормалния пазарен начин - чрез заем.
Задълженията към доставчиците възлизат на около 1.7 трилиона лева, като тази сума донякъде се обяснява и от факта, че и клиентите на предприятията са нередовни платци. Държавните предприятия имат да получават от клиенти малко по-малко, отколкото дължат на доставчици - около 1.6 трилиона лева. Според НСИ продължава процесът на натрупване на междуфирмени задължения. А липсата на оборотни средства е една от основните причини за това, като на практика допринася за по-слабата производствена активност на предприятията и според статистиката е една от причините, които затрудняват хода на приватизацията на държавните предприятия.
Турската сделка започва с цена на тока 3.55 цента
НЕК ще плаща за електричеството от "Марица-изток 1" по 5.3 цента на квтч
Скандалната енергийна "сделка на века" с Турция вече може да се смята за предрешена, независимо че конкретните търговски договори още не са подписани. В понеделник през нощта турският министър на енергетиката Зия Акташ и председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки подписаха протокол за увеличаване на износа на електроенергия за Турция. В сряда парламентът ратифицира спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата, която подписаха Иван Костов и Месут Йълмаз. С това се откри пътят за подписването на конкретните търговски договори - между НЕК и ТЕАШ за износ на електричество, между НЕК и "Джейлан" за създаване на смесена фирма, между НЕК и смесената фирма за строеж на каскада "Горна Арда", между "Автомагистрали" и "Джейлан" за строеж на магистралната отсечка Оризово - Капитан Андреево. От Комитета по енергетика съобщиха, че договорите ще бъдат подписани на 5 и 10 април. Странното е, че шефовете на НЕК Константин Шушулов - председател на директорския борд, и Методи Константинов - главен изпълнителен директор, не участваха в преговорите. Обясненията на КЕ, че първият е перманентно уморен, а на другия му потекла кръв от носа, звучат несериозно. Явно в случая става въпрос за изолация на ръководството на електрокомпанията, въпросът е обаче кой тогава ще подписва търговските договори. Шиляшки, който при тази сделка изцяло иззе функциите на фирмените шефове, е само председател на ведомство и няма право да слага подписа си под търговски сделки. Единственото обяснение е, че договорите ще бъдат наложени силово по административен път и само проформа ще минат и в съвета на директорите на НЕК.
Според спогодбата през следващите 10 години НЕК трябва да изнесе в Турция общо 33.7 млрд. квтч. През миналата година износът е 1.8 млрд. квтч. Графикът, който са уточнили Акташ и Шиляшки, предвижда доставките за Турция да нарастват постепенно - през тази година ще бъдат изнесени 2 млрд. квтч, през 2000 г. - 2.2 млрд. квтч, през 2001 г. ще нараснат на 3.5 млрд. квтч, а през 2002 г. трябва да достигнат 4 млрд. квтч. Това количество НЕК ще изнася до изтичането на договора, като от 2005 до 2008 г. към него ще се добавят допълнителни количества от разпределянето на остатъка до общата квота.
Намерено е компромисно решение за техническите проблеми при увеличаването на износа. Турция ще увеличи пасивния остров, чрез който се реализира вносът на електроенергия. Всяка от страните ще осигури инвестициите на своята територия. В протокола е записано, че "това в никакъв случай няма да пречи на българската електроенергийна система да изпълнява своя каталог от мерки по присъединяването към UCPTE", съобщиха от КЕ след подписването на документа.
Договорена е базова цена, която през 2000 и 2001 г. ще бъде 3.55 цента на квтч. През 2002 г. цената ще намалее на 3.53 цента на квтч. До 2008 г. тя ще се коригира с инфлационен индекс при промени на курса на еврото спрямо другите валути или при отчитане на по-голяма инфлация в ЕС. Коригирането ще става по официалните данни на Европейската централна банка.
Още през тази година фирмите ще плащат по 3.87 цента на квтч без ДДС. Програмата за действие в енергетиката, която одобри МВФ, предвижда през 2001 г. цената на електроенергията да достигне средно 3.90 цента на квтч - фирмите ще плащат по 3.89 цента на квтч, а населението - по 3.92 цента на квтч. Тоест през 2002 г., когато ще продаваме тока на Турция по 3.53 цента, цената му на вътрешния пазар ще бъде много по-висока. Специалисти от НЕК пресмятат, че по това време компанията все още може да изнася електричеството над себестойността и ще реализира печалби.
Картината обаче се променя напълно, когато през следващите години - от 2002 нататък, се включат в сметките инвестициите в нови мощности и рехабилитация на централи. В момента с наличните мощности България покрива без проблем вътрешното потребление и дори има голям излишък от електроенергия. В същото време вече беше сключен дългосрочен договор за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3". Цената, по която НЕК ще изкупува електричеството от смесената фирма, е около 3.5 без горивната компонента. Като се включи горивото, което се доставя и плаща от НЕК, излиза, че електрокомпанията ще плаща за тока по 4.5 цента на квтч. Договорен е и строежът на нова мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1". На практика, след като се изгражда нова мощност заради увеличаването на износа, би трябвало цената на експорта да се определя от себестойността на тока в тази нова мощност. Според експертни изчисления обаче нетната себестойност на електроенергията в ТЕЦ "Марица-изток 1" ще надхвърля 5.3 цента на киловатчас, след като в нея се включи и горивната компонента.
Експерти от НЕК признават, че през втората половина на износа компанията ще губи от сделката с Турция, но загубите щели да бъдат в размер, който ще се компенсира от печалбите през първите години. Това е възможно, разбира се, но с уговорката, че ще продължи кръстосаното субсидиране в отрасъла, т.е. с по-евтиния ток от едни централи ще се формира средна цена, чиято себестойност през близките години се очаква да бъде под базовата цена на износа. Другата уговорка е, че ще продължи поддържането на легендата за евтиния ток от АЕЦ, а това може да стане само като не се отчитат (не се включват в себестойността) инвестициите в безопасност и модернизиране на реакторите (само за 5 и 6 блок те са над 360 млн. долара, поддръжката и безопасността на четирите малки реактора също струва около стотина милиона долара годишно), както и разходите за извеждане на ядрени реактори от експлоатация, за която по оценки на КЕ само за малките блокове са необходими над 700 млн. долара, за транспортирането и преработката на отработилото ядрено гориво или за изграждането на хранилище за сухото му съхраняване, за което трябват 100 млн. долара и т.н. Това обаче е възможно само ако се запази монополът на преносното предприятие и то продължи да бъде държавно. Тоест,
Освен това, ако започне тестването на енергийната ни система за влизането в UCPTE, ще се окаже, че с широкия остров до Истанбул нарушаваме правилата на евроенергетиката. Според енергетиците този проблем може да се реши с временно изключване на острова, докато продължават изпитанията. Откъде обаче ще получава тогава ток европейската част на Турция. Първоначалните тестови изпитания, които може да започнат още до края на тази година, са само за по няколко дни. По-късно обаче те продължават по цял месец.
При наличието на излишни мощности е добре да се продава електроенергията дори ако сделката покрива само разходите, без печалба. Струва ли си обаче да се строят излишни мощности само за да се поддържа евтин износ? По този начин България на практика субсидира турските консуматори на електроенергия. Енергийните специалисти са единодушни, че енергийната зависимост при наличието на излишни мощности е не по-малко опасна от зависимостта при енергиен дефицит, особено при условията на дерегулирания европейски енергиен пазар.
ОТЕ и KPN искат ограничения за държавните акции в БТК
Консорциумът между ОТЕ и КРN, който подаде единствената оферта за покупката на 51% от акциите на БТК, е поставил условие на държавата да не продава акциите си в компанията до края на монопола, това съобщи пред "Капитал" член на междуведомствената комисия по продажбата на телекома. Според едно от изискванията на купувача монополът трябва да бъде удължен до 2004 г. Не е известно обаче дали условието за държавното участие се отнася и до преференциалните акции, които работещите в БТК имат право да придобият. В закона за приватизацията е записано, че това са до 20% от дружеството. Според представител на консорциума исканата забрана не е валидна за преференциалните акции, тъй като това не може да стане без поправка в Закона за приватизацията. Известно е още, че продажбата на преференциалните акции в БТК ще има за цел да неутрализира до известна степен недоволството от предстоящите големи съкращения в компанията, така че правителството едва ли би приело подобно условие.
След продажбата на контролния пакет от 51% и преференциалните акции държавата ще остане само с около 35%, които няма да имат сериозно значение за оперативното управление на компанията. Така че, ако твърдението на консорциума се окаже вярно, мотивът за исканата забрана остава неясен. Още повече че ОТЕ и KPN настояват в устава на БТК да бъде записано, че никой освен стратегическия инвеститор няма право да придобива повече от 5% от акциите на компанията. По този начин очевидно консорциумът иска двойни гаранции за това, че никой освен държавата няма да може да придобие блокиращата квота от 34%. Въпреки че собствениците на тези акции на практика няма да участват в оперативното управление на компанията, те ще могат да блокират някои от най-важните решения в БТК - например за увеличение на капитала. Подробностите около условията на консорциума обаче все още не са дискутирани с правителството и АП. Миналата сряда вицепрезидентът на КPN International Мартин Питърс и финансовият директор на ОТЕ Георгиус Карапли са се срещнали с вицепремиерите Евгений Бакърджиев и Александър Божков, но на тази среща не са дискутирани конкретни проблеми. Според представители на купувача по време на разговорите с двамата вицепремиери само най-общо са набелязани условията, по които се очаква да има най-голямо разминаване с правителството. По време на срещата Бакърджиев е заявил, че желанието на българското правителство е сделката да бъде финализирана максимално бързо. На своя пресконференция в четвъртък, 1 април, изпълнителният директор на АП Захари Желязков заяви, че "нещата вървят към оптимистична посока, т.е. към финализиране на сделката".
Държавата иска да получи всички активи на затворените банки
Имуществото на закритите банки да премине в собственост на държавата в замяна на вземанията на бюджета от тях. Тази идея се обсъжда във висшите кръгове на властта. Тридесет и първи март беше крайният срок, в който според тригодишното споразумение с Международния валутен фонд трябваше да бъде задоволително решен проблемът с банките в несъстоятелност. Вече близо три години някои от тях не могат да бъдат прекратени.
Авторството на идеята е на управителния съвет на БНБ, правителството и шефовете на СДС. "Чувал съм за този проект, но не мога да кажа нещо по-конкретно, тъй като все още не съм го чел", коментира синият депутат Найден Зеленогорски, който е член на бюджетната комисия. Той допълни, че не е ясно дали това ще стане чрез закон или с друг нормативен текст. Стиковането на мненията по проекта се е забавило заради войната в Югославия, коментираха представители на централната банка, които са били сред авторите на проекта.
Идеята за генерално решаване на проблема предвижда в кратък срок да бъдат съдебно одобрени списъците на вземанията, което при повечето банки в несъстоятелност вече е факт. После ще е необходимо да се направи оценка на активите на банките в несъстоятелност. Следващата стъпка ще бъде да се обяви търг за продажба на активите на съответната банка като цяло по направената оценка. Ако се намери купувач, тогава кредиторите ще бъдат удовлетворявани по законовия ред. Ако не, за купувач ще бъде обявена държавата, която като най-голям кредитор получава активите и производството по несъстоятелност се прекратява. Оттук нататък държавата се разпорежда с придобитите активи, както намери за добре.
Като изключим Кредитна банка, към която държавата (или по-точно бюджетът) няма претенции, остават 15 банки в несъстоятелност. За три от тях обаче е ясно, че активите включително и вземанията ще надхвърлят задълженията към държавата по закона за гарантиране на депозитите. Това са Минералбанк, Стопанска банка и Капиталбанк. Предложената схема за тях не важи. Освен ако не бъде заложено, че държавата, след като осребри активите и погаси вземанията си, ще се разплати с другите кредитори.
Тази хипотеза обаче има едно несъвършенство - осребрените активи почти сигурно няма да покрият балансовата си стойност или оценката, дадена от съда. Банките разполагат с много имоти в провинцията и особено в малките градове, които са практически непродаваеми, защото просто няма кой да ги купи. Или пък търсенето е толкова малко, че няма да покрие себестойността. Така че дори и държавата няма да получи изцяло вземанията си, а камо ли другите кредитори.
Държавата няма да чака синдикът да осребри имуществото на банката, за да си вземе своето. Ще се използва строгата процедура на държавните вземания, която включва блокиране на сметки на длъжниците и т.н. Държавата ще се сдобие със сгради предимно в провинцията, които ще може да използва за настаняване на своите служби.
Търговският закон спира ликвидацията (разпродажбата на части) на предприятия, при които активите са по-малко от пасивите. В този случай е предвидена възможността за откриване на процедура по несъстоятелност, при която кредиторите командват предприятието и имат избор между продажбата на активи, при която те със сигурност не могат да си покрият вземанията, и оздравителната програма. При нея с цената на някои отстъпки като разсрочване, опрощаване, предоговаряне на вземанията кредиторите могат да дадат шанс на предприятието да продължи да съществува, за да може да си изплати задълженията. При банките обаче подобна процедура не съществува. Те направо се обявяват в ликвидация, т.е. осребряват се активите им и с полученото се удовлетворяват кредиторите, които се класират по законовия ред. Когато една банка се затвори, се назначава синдик, който да управлява имуществото. Съществуващото законодателство обаче не ограничава синдика да защитава интересите на кредиторите. За разлика от синдиците при другите предприятия при банките той се отчита само пред съда. В търговските дружества той е подвластен на събранието на кредиторите. В много случаи контролът, който се упражнява, е доста слаб и съдът практически е принуден да узаконява разходите на банковия синдик пост- фактум. На практика няма ограничение за синдиците да продават имущество на банките в несъстоятелност на произволни цени, без да подлежат на някаква санкция при крещящи отклонения. От друга страна, няма и краен срок, в който синдиците да са принудени да приключат със събирането на вземанията на банката. Точно обратното, съдът определя средна заплата за тях доста над средната (в момента синдиците получават около един млн. лева).
Какво ще прави държавата с получените активи? В по-голямата си част това са практически несъбираеми вземания, сгради, незавършено строителство. Идеята на управляващите е тези активи да се управляват от специална междуведомствена комисия на подчинение на правителството. Или държавата неочаквано ще се сдобие с нови имоти. Не е ясно обаче как тази комисия ще трябва да събира вземанията на банките в несъстоятелност по редовно сключените заеми. За просрочените е ясно - ще се прилага процедурата за принудително събиране на държавни вземания. За редовните обаче ще трябва да има специална администрация, която да следи за събирането им. При сегашната структура на властта с това ще трябва да се занимават данъчните власти, на които ще се стовари допълнителна отговорност. А всички знаем как събират те държавните вземания по ЗУНК.
Проблемът трябва да се реши бързо и защото е записан като условие в тригодишното споразумение с МВФ със срок края на март 1999 г. Теоретично съществува и възможността вземанията да бъдат прехвърлени на Фонда за гарантиране на депозитите, както и министърът на финансите да е този, пред който се отчитат синдиците, а не пред съда.
Изискването на МВФ не е от вчера, но властите до момента не са предприели нищо. Нещата ще се решават в последната минута под натиска на фонда, без да има необходимото време за обсъждане. Задължително ще трябва да се приемат промени в законодателството, ако не и чисто нов закон. И то пак набързо.
Накратко
ДЗИ "Инвест", дружество от структурата на ДЗИ получи лиценз за инвестиционен посредник. Документите бяха готови още в края на миналата година, но издаването на лиценз се забави чак до средата на март. В момента системата на холдинга остава отворена само заради липсата на банкова институция в структурата. Първоначалният вариант да се придобие част от пакета на ДСК като че ли отпадна.
Застрахователно акционерно дружество "Армеец" отчете премиен приход от 3.2 млрд. лв. за миналата година, като са заделени резерви за 1.6 млрд. лв. Това стана ясно след проведеното общо събрание на дружеството. В момента компанията е с капитал от 3.075 млрд. лв., като от дружеството са заявили, че се търси акционер за увеличението му до четири млрд. лв. (което ще даде възможност за извършване и на презастрахователна дейност). Желанието на акционерите е по възможност новият акционер да бъде банка. В момента контролният пакет е собственост на Министерството на отбраната, което притежава 67% от акциите. Останалите акционери са ДЗИ със 17 на сто от акциите, Булстрад с 14% от капитала и др. Конституционният съд обяви, че невъзможността да се обжалва отказ на застрахователен лиценз не противоречи на основния закон на републиката. Конституционният съд е отхвърлил иска на бившия главен прокурор на републиката Иван Татарчев да бъде обявен за противоконституционен текстът от Закона за застраховането, който гласи, че не подлежи на обжалване отказът на лиценз от Националния съвет по застраховане. Според Татарчев този текст засяга основни конституционни права като правото на собственост и правото на гражданите и юридическите лица на еднакви условия за стопанска дейност.
Основният акционер на Биохим - Банковата консолидационна компания, ще предложи на предстоящото в края на април общо събрание на банката да се удовлетвори молбата на Хараламби Анчев, председател на надзорния й съвет, да не представлява повече БКК, съобщи изпълнителният му директор Петър Жотев. На негово място ще бъде предложен зам. строителният министър Евгени Чачев, който доскоро беше председател на управителния съвет на Биохим. Надзорният съвет ще освободи Тенчо Тенев от членство в УС на Биохим (той от известно време работи в Насърчителната банка), като на негово място ще бъде предложен Георги Константинов, началник на дирекция "Проблемни кредити" в Биохим.
БКК не възразява срещу участието на Международната финансова корпорация (IFC) в увеличението на капитала на Пощенска банка, стига да участва директно, а не под някаква косвена форма, съобщи изпълнителният директор на банковия холдинг Петър Жотев. "За нас IFC e престижен инвеститор и мога да споделя, че той писмено предложи да участва в приватизацията на Хебросбанк, при положение че БКК намери стратегически инвеститор", каза Жотев.
Булбанк получи три оферти за Корпоративна банка
Три оферти на регистрирани в България юридически лица са подадени в обявения от Булбанк търг за продажба на 99.98 процента от Корпоративна банка, съобщиха източници от Булбанк. Търгът бе обявен в началото на годината и крайната дата за изпращане на оферти беше 31 март. До края на април ще се обсъждат условията по офертите и ако се стигне до договореност с инвеститор, "Корпоративна" може да се продаде през май.
"Вероятно до края на юни ще обявим търга за приватизацията на Булбанк", съобщи изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев. Според него до средата на май схемата за раздържавяването на най-голямата ни банка ще бъде готова. Пак дотогава ще приключи одитът в банката. В момента се готви предложението за стратегическа продажба на Булбанк, както и схемата на преференциалната продажба на акции от банката на мениджърския екип, обясни Жотев.
"На този етап "Кредитанщалт инвестмънт банк" (тя и "Креди Суис фърст Бостън" и "Артур Андерсън" съставляват консорциума, който е приватизационен посредник на Булбанк - бел. ред.) не ни препоръчват два етапа на търга, както в Експресбанк, обясни г-н Жотев. За варненската банка БКК приемаше до края на март индикативни оферти, след което избрани кандидати се вписват в шортлиста (списъка с имената на окончателните кандидати (-купувачи).
Освен в "Корпоративна" Булбанк държи по 35% в Централната кооперативна банка и в Обединена българска банка, както и почти 50% в "Хипоферайнсбанк" - България. Според банкови източници тя се интересува и от продажбата на тези свои дялове в трите банки.
Експресбанк - "Варненска корабостроителница":Раздялата е невъзможна
Банката все пак ще участва в спасяването на фалиралата корабостроителница
Въпреки че до няколко месеца Експресбанк може да бъде приватизирана, а "Варненска корабостроителница" - най-вероятно обявена в несъстоятелност, връзката между тях едва ли ще се скъса скоро. Налице е даже обратната тенденция - пътищата между двете свързани дружества се събират от напъните на държавата да направи невъзможното - да продаде едновременно, колкото може по-изгодно, бързо и без скандали и банката, и един от най-големите й длъжници. Към досега предлаганата схема на решаване на проблема - даване на държавна гаранция за вземанията на Експресбанк, през седмицата в публичното пространство бяха лансирани още две идеи за излизане от сложната ситуация. Автор на първия вариант е Банковата консолидационна компания (БКК), а на другия - промишленото министерство.
Той предвижда БКК да закупи част или цялата кредитна експозиция на "Варненска корабостроителница". "Технически това е напълно възможна операция, правена е в много държави, в САЩ е осъществявана стотици пъти, но за първи път ще се направи в България", обясни г-н Жотев. Стойността на кредитната експозиция ще е ясна, след като приключи одитът на банката и тогава се прецени справедливата цена в зависимост от размера на провизията, обясни г-н Жотев. Всъщност за цена едва ли може да се говори, по-скоро се визира обстоятелството, че колкото повече кредитът е провизиран, толкова по-малко ще се наложи БКК да купува. "Всъщност БКК ще изкупи частта, която не е провизирана", уточни Жотев.
Преди седмица на проблема за задължението на корабостроителницата към Експресбанк решението беше само едно. Министрите разрешиха държавна гаранция за 15.5 млн. долара по кредит за корабостроителницата с аргумента, че така се прави възможна приватизацията на банката. "Поради това, че цялата експозиция е просрочена, най-вероятно в момента на сключването на договора за продажба на акциите (БКК държи 98% от Експресбанк - бел. ред), новите собственици ще поискат осребряване на тази гаранция", коментира изпълнителният директор на БКК Петър Жотев.
Така в рамките на една седмица се родиха два варианта, които ще се предложат на бъдещия купувач, които целят едно и също нещо - банката да не падне в очите на потенциалните й купувачи заради огромния дълг от 23 млн. долара на корабостроителницата.
От друга страна обаче, като ефект за банката тези инструменти не са еднакви. Вторият вариант, както призна и г-н Жотев, ще излезе много по-евтин за БКК, но пък първият поне досега осигурява повече преимущества. При държавната гаранция въпросът с надскочените лимити за големи кредити (което на скоро отбеляза финансовият министър Муравей Радев) ще отпадне, а ако се осребри гаранцията, ще се покрие и невърнатият кредит. След това обаче новият собственик ще трябва да влиза в отношения с правителството и с корабостроителницата. Това няма да се наложи (или в много по-малка степен) при втория вариант, но засега никой не се е ангажирал да каже какви ще са другите конкретни изгоди за бъдещия купувач.
Най-евтиният вариант би бил кредитът на корабостроителницата да се раздели на две и да се даде държавна гаранция само за непровизираната му част. Тогава тази разлика заради гаранцията няма да се нуждае от провизии и няма да влошава показателите на Експресбанк. Междувременно трябва да се натисне корабостроителницата, докато самата тя бъде продадена, да започне да плаща поне лихви по този кредит, за да може купувачът на банката да не иска веднага осребряване на държавната гаранция.
В момента в доковете на корабостроителницата стои незавършен корабът "Трапезица", който е поръчан от Параходство "Български морски флот" (БМФ). Заедно с него в различни етапи на изграждане са два 42 000-тонни плавателни съда за насипни товари, които полските корабособственици отказаха да платят. Без купувач е и незавършеният 9300-тонен кораб за контейнерни и насипни товари, поръчан от италианска компания.
Първоначалното решение на правителството предвиждаше четирите недовършени кораба да бъдат достроени с пари на БМФ. Разчиташе се, че така ще бъдат запазени работните места до края на годината, когато местните избори ще са минали и фалитът на предприятието може да бъде осъществен по-безболезнено. Тази идея обаче е била посрещната хладно от шефовете на параходството по две основни причини.
Първата е, че търговският флот има нужда от малки и среднотонажни кораби за насипни товари (от 2000 до 10 000 тона), които имат по-малки експлоатационни разходи и се търсят повече от чартиращите компании. "Купуването на 42 000-тонни кораби не е оправдано икономически, тъй като за тях няма търсене и ще бъдат губещи", коментираха служители от БМФ, пожелали анонимност. Задължително условие за купуването на един нов кораб е наличието на договори за наем за няколко години напред, както и пълни разчети за експлоатационните разходи и рентабилността. За "Трапезица" тези разчети са готови отдавна. За останалите плавателни съдове обаче такива липсват, потвърдиха от БМФ.
Дори и да се вземе "политическо" решение за продажба на недостроените кораби, остава по-големият проблем откъде параходството ще намери пари да плати за тях. Макар че през последните години БМФ си остава най-печелившата транспортна фирма, отдавна са налице признаците на задаваща се криза. "В последните две години параходството беше чувствително засегнато от кризата на фрахтовия пазар. Цената на навлата (наемът на кораби) за различните типове кораби бележи траен срив, което изяжда и печалбата ни", коментираха от фирмата. Това е и причината за ограничените инвестиции в подмяна на плавателния парк.
Транспортният министър Вилхелм Краус заяви пред "Капитал", че се обмисля отмяната на 160 ПМС, което ще премахне данъчното облагане на сумите, които БМФ изплаща като задгранични възнаграждения на моряците. По това постановление параходството се лишава с около 7-8 млн. долара на година и от ръководството на фирмата отдавна настояват за неговата отмяна. Освен това е възможно еднократно опрощаване на данъка печалба на БМФ, което ще осигури на флота необходимите средства за купуване на недостроените съдове, обясни министър Краус. Вицепремиерът Александър Божков обаче заяви, че това е почти невъзможно, защото трябва съгласие от МВФ.
Вероятно това е причината да се търсят и други решения. В сряда пресцентърът на промишленото министерство съобщи, че е възможно корабостроителницата да прехвърли собствеността върху единия от недостроените кораби на Експресбанк срещу нейно вземане за 10.2 млн. долара от предприятието. За банката тази идея изглежда горе-долу така: "Експрес" заменя един неработещ актив (непогасяван кредит) с друг (кораба), който сега също е неработещ, защото не е построен. Но отписването на задължението значи, че банката ще отпише някакви провизии. А един ден, като се построи корабът, той ще бъде продаден, т.е. в банката все пак ще влязат свежи пари. Разбира се, тук съществува и рискът да не се намери купувач за кораба.
Според промишленото министерство Експресбанк е предложила да финансира и довършването на кораба "Трапезица" при условие, че той бъде прехвърлен в собственост на БМФ срещу извършените до момента авансови плащания. Конкретните параметри на схемата се обсъждат в момента, заявиха от ръководството на корабостроителницата. Шефът на БКК Петър Жотев каза само, че не е участвал в подобни разговори, а шефът на Експресбанк Иван Константинов не беше открит за коментар. От промишленото министерство съобщиха, че Константинов е участвал в преговорите. "Подобни стъпки едва ли е добре да се предприемат точно сега, тъй като не е ясно дали новият собственик ще е доволен", коментираха банкери. От друга страна, такава активност, още повече ако е с добър край, е разбираема за шефа на "Експрес", тъй като в крайна сметка с негово решение банката през годините е давала кредити на корабостроителницата. Освен да позаздрави позиции в банката, той може да си създаде имидж на спасител на корабостроителницата (което едва ли му е нужно като банкер). Социалният ефект е повече нужен на вицепремиера Александър Божков, който освен това е и член на борда на директорите на БКК, което му дава възможност да влияе на решенията за Експресбанк. Между другото не друг, а Божков оповести по телевизията "спасителната идея" за корабостроителницата.
В четвъртък стана ясно, че от всички получени индикативни оферти за банката БКК е приела за сериозни кандидати три потенциални инвеститори, каквато е била и препоръката на консултанта по продажбата на "Експрес" - консорциумът от лондонската HSBC Investment Bank и "Делойт и Туш" - България. За избора на тези три фирми е повлияла и цената, която те са предложили още на този етап. Оттук нататък трите кандидата влизат в т.нар. шорт - листа и БКК ще им даде възможност в рамките на две седмици да направят последен оглед на банката. След това банковият холдинг ще очаква окончателни оферти и ще избере купувача на Експресбанк. Засега неофициално се твърди, че една от офертите е на италианската "Агрикола Монтована", която познава много добре корабостроителницата. Другите две оферти по всяка вероятност са на английски и турски купувач.
Парламентът още търси схемата за доброволните пенсионни фондове
Десет месеца бяха необходими на Световната банка, за да прокара изискванията си за изграждането на доброволните пенсионни фондове у нас. Ангажираността на банката с проблема може да се обясни с голямото значение, което тя отдава на цялостната реформа на пенсионно-осигурителната система в България.
Фондовете ще функционират на основата на Закон за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Проектозаконът мина първо четене в Народното събрание в средата на юни миналата година и едва сега дочака втория прочит от депутатите. Малко други закони могат да се похвалят с подобно внимание и дооглеждане. Социалният министър Иван Нейков обясни забавянето с "дълбочината на реформата и проблемите, които се решават".
Може би именно сериозността на проблема бе причината комисията по социална политика на парламента да приеме за три часа само шест члена от проекта за закон. Вярно е, че те са едни от основните текстове, но колко ли време ще е необходимо за окончателното приемане, при положение че първоначалният вариант на закона е от 109 члена.
Основното несъгласие на Световната банка по приетия на първо четене през миналата година от депутатите проект е липсата на ясно юридическо разделяне на средствата на пенсионния фонд от собствените средства на управляващото фонда дружество. От Световната банка настояват "пенсионните фондове да бъдат пасивни юридически единици, които държат активите на участниците в юридическа форма, законово отделна от активите на компанията за пенсионен мениджмънт". Затова в закона сега се казва, че управляващата компания и пенсионният фонд са отделни юридически дружества. Мениджиращата фирма ще е акционерно дружество, докато доброволният пенсионен вероятно ще бъде юридическо лице с променлив капитал. Не е ясно дали в този си вид текстът ще се приеме от депутатите, след като срещу него се обявяват съществуващи пенсионни фондове и независими експерти. Ръководителят на работната група по проекта Йордан Христосков потвърди, че пенсионният фонд няма да е капиталово дружество - акционерно, с ограничена отговорност или командитно. То няма да се създава по Търговския закон, а на основата на пенсионния закон. Ако се приеме предложението на социалния министър Нейков, пенсионен фонд ще може да се учредява само от пенсионно-осигурително дружество. Това означава, че предприятията няма да могат сами да създават фонд за допълнителна пенсия на работниците в тях, каквато е пенсионната система в Щвейцария. Въвеждането на тази схема и у нас се поддържа от Венелин Раковски, председател на ДПФ "Алианц България". Едно пенсионно осигурително дружество ще учредява само един пенсионен фонд, в който се набират парични вноски. По този начин се заобикаля искането на Световната банка "една компания за пенсионен мениджмънт да може да поддържа фондове за различни цели - например фондове, които се различават по активи и риск, или фондове за специфичните пенсионни схеми на голяма компания или съюз". Предвижда се пенсионните фондове да не могат да участват в граждански или капиталови дружества или сдружения с нестопанска цел. Това се прави с цел защита вноските на осигурените от поемането на задължения от фонда. Така на практика осигурителните вноски ще се набират в пенсионен фонд, като ще се управляват от пенсионно-осигурително дружество. От сега предложените текстове на закона не става напълно ясно, че отговорността по управлението на вноските и изплащането на допълнителната пенсия е изцяло за управляващото дружество.
Друг спорен проблем по законопроекта е кой да инвестира осигурителните вноски. От пенсионно-осигурителните дружества настояват да могат сами да инвестират набраните средства, както предвиждаше приетият на първо четене проект. На противоположната позиция са социалният министър и работната група, зад която стои шефът на фондовата борса Георги Прохаски. Тяхната теза, която е записана в проекта, е вноските да се инвестират от лицензираните инвестиционни посредници.
В сегашния вариант на закона остава възможността осигуряването за допълнителна пенсия да може да се извършва и чрез инвестицонни бонове (издадени по реда на масовата приватизация). Въпреки това Световната банка държи на правилото "сметките с инвестиционни бонове да бъдат в отделни (от паричните) и самостоятелни фондове". Този и други спорни текстове тепърва предстои да се решат от депутатите.
Банките няма да облагат провизиите
Експресбанк , Биохим и "Хеброс" (голяма е вероятността групата да включва и други банки) се спасиха от опасността да загубят значима част от печалбата си за 1998 г., след като финансовото министерство и БНБ се разбраха през изминалата седмица как ще се тълкува облагането за банките по Закона за корпоративното подоходно облагане. Банките почти до последния момент бяха в неведение дали ще бъдат засегнати или не, тъй като въпросът се реши няколко дни преди 31 март - срокът, в който трябва да са готови с отчетите и балансите си за изтеклата година.
Според Закона за корпоративното подоходно облагане размерът на облагаемата печалба при банка се получава, като финансовият й резултат се увеличи с начислените разходи за провизии, в случай че лошите кредити надскачат 10% от кредитния й портфейл. Условието се прие в закона в края на миналата година и влезе в сила от 1 януари 1998 г. Обяснението за приемането му тогава беше, че така банките се освобождават от тежкото бреме да отнасят 30% от провизиите си във финансовия резултат и съответно тази част да се облага. На практика обаче в сегашния си вид законът обяснява, че банките, които са с над 10% лоши кредити, ще плащат данък върху всички провизии, правени през годината. Това беше първата голяма "тесла" за банките. "Сега се възприе тълкуване, че ще се вземат предвид нетните разходи - ще се отчита разликата между начислените провизии и реинтегрираните провизии през годината", обясни подуправителят на БНБ и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова. Това решение всъщност елиминира първата точка на напрежение, тъй като през 1998 г. редовните кредити в големите банки (където попадат и трите цитирани) от януари 1998 г. до декември същата година като процент са нараснали от 78.7% на 86.7%, а кредитите, третирани като загуба, са се свили от 15% на 9.6%, т.е. има основания да се предполага, че процентът на освободени провизии е по-висок от начисляваните.
Второто основно облекчение (пак резултат от тълкуването на закона за целите на облагането на банките) е във връзка със самия лош кредит. Възловите 10% за кредити, приети за загуба, над които ще се начисляват данъци, ще се изчисляват като съотношение между лошите кредити само за въпросната година и общо кредитния портфейл на банката.
"Това е добре за бъдещото на банките. То е в полза на Биохим, на "Хеброс" и на Експресбанк, тоест на банките, които кредитират реалния сектор", коментира изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев.
Общото впечатление на банкерите е, че при това положение не би имало банка, която да бъде обложена заради лошите си кредити. Чисто технически това третиране ще бъде представено като тълкувание на член от Закона за корпоративното подоходно облагане. Доскоро съществуваше и предложение това да се впише като промяна в преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките.
ЗПАД "Алианц България" зае третото място в общото застраховане
Застрахователно и презастрахователно дружество "Алианц България" отчете премиен приход от 40.58 млрд. лв. за 1998 г. Това стана ясно след проведеното общо събрание на компанията през изминалата седмица.
По премиен приход дружеството се нарежда на трето място в областта на общото застраховане. Първите две места се падат на ДЗИ - Общо застраховане с премиен приход от 52.02 млрд. лв. и на Булстрад с премиен приход от 45.5 млрд. лв. В сравнение с миналата година ЗПАД "Алианц България" отчита увеличение на премийния приход с около 30 на сто. През 1997 г. дружеството отчете чист премиен приход от 31.19 млрд. лв. (или нетно увеличени от около 9 млрд. лв.).
През 1998 г. дружеството е начислило близо 17.9 млрд. лв. обезщетения по застраховки в областта на общото застраховане. За сравнение - през 1997 тази сума е била 11.4 млрд. лв. (или ръст от 57 на сто). Предвид прираста на премийния приход може да се направи изводът, че през 1998 г. портфейлът от застраховки на дружеството е бил доста по-рисков, отколкото през предходната 1997 г. Собственият капитал на дружеството възлиза на 6.01 млрд. лв. След попълването му до минимално изискуемите от закона четири милиарда лева в ЗПАД "България" се вляха ЗАД "Гора", ЗАД "Ферострад" и ЗК "Тур инс", което стана причина за увеличението на капитала на дружеството. Вливането на трите дружества бе предприето, защото холдингът прецени, че не е необходимо да търси средства за капитал на 6 дружества в своята структура и оптимизира броя им до три - ЗПАД "България", ЗАД "България - живот" и ЗАД "Енергия".
От отчета за приходите и разходите на "Алианц България" става ясно, че инвестиционната политика на компанията през 1998 г. е станала причина дружеството да претърпи някои загуби. Така например нетният резултат от операции с инвестиции е отрицателен и възлиза на 111.6 млн. лв. Дружеството е претърпяло и загуба от курсови разлики, която възлиза на близо 345.5 млн. лева.
Общо събрание проведе и другото застрахователно дружество от групата на холдинг "Алианц България", "Алианц България - живот". До редакционното приключване на броя не бе представена информация за резултатите на дружеството за миналата година. Единственото, което бе потвърдено, е, че предвидените в дневния ред на общото събрание промени в съвета на директорите не са били направени.
Банкерите се страхуват от пробив в информацията за пране на пари
Поставете се на мястото на една обикновена банкова чиновничка, която работи по Закона за банките, вътрешните правила на банките и Закона за мерките срещу прането на мръсни пари. у нея се поражда съмнение, че е засякла операция на пране на пари, описва подозрението си, след което предава текста в специализираната служба на банката. Ако на този етап "нещата заспят в банката", служителката е защитена. Но ако банката прецени, че сведенията са основателни, тя ги препраща по-високо, т.е. в Бюрото за финансово разузнаване (БФР). Там тези документи се съхраняват в секретно деловодство пет години. "В един красив момент се оказва, че клиентът ни узнава, че ние неудачно сме подали документа", (в смисъл, че не е правил опит за пране на пари - бел.ред.). Клиентът не е глупав и ще наеме адвокат и ако има иск и доказана претенция, банката ще плати", обясни Румяна Рахнева, началник от отдел "Правен" в "Райфайзенбанк" на проведения през изминалата седмица семинар "Прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари в търговските банки".
Тази история онагледява липсващата корелация между Закона за мерките срещу изпирането на пари и останалата част от законодателството ни, от което и следва възможността банката да бъде осъдена.
Типичен проблем за банките при спазването на Закона за мерките срещу изпирането на пари е и работата с офшорни фирми. Шефът на БФР Николай Иванов обясни къде са офшорните зони, характерното за офшорните фирми, как правителствата на такива страни се противопоставят на изискванията срещу пране на пари. На практика обаче масово тенденцията е да работим с офшори, обясняват банкерите. Когато една приватизационна сделка не се сключи, парите може да са дошли от другаде, но се налага да ги върнем в офшорка, допълват те. "Да се съмнявам в приватизацията ли", се обърна представителят на "Райфайзенбанк" към шефа на БФР.
Очевидно от Бюрото ще се очаква да даде и по-надеждни гаранции за съхраняване на подаваната информация. "Бюрото за финансово разузнаване каза, че перачите на пари имат хора в данъчните служби, в одиторските фирми, а същевременно при сигнал бюрото веднага се обажда на тези места, за да получи информация", заяви банков служител. Според шефа на БФР информацията е 100-процентово гарантирана, но същевременно той допълни, че за документите с безпочвени опасения за пране на пари, трябва да се намери начин за унищожаването им.
BP Amoco купува Arco за 26.6 млрд. долара
След като бордът на директорите на BP Amoco одобри на 30 март покупката на осмата по-големина американска петролна компания Atlantic Richfield Co. (Arco), шефовете на последната се съгласиха ден по-късно да продадат компанията за 26.6 млрд. долара. За всяка своя акция акционерите на Arco ще получат акции на BP Amoco на стойност 82.82 долара, което е премия от 26% над пазарната стойност на акциите на Arco. В замяна мениджърите на американската компания ще се оттеглят от управлението на новата компания.
Новата по-голяма компания ще изпомпва близо 70% от общото количество суров петрол, добиван в Аляска. Подобен ще бъде и делът на компанията в производството на природен газ. Присъствие в подобен мащаб влиза в конфликт с антитръстовото законодателство в Аляска, по силата на което компаниите и техните дъщерни фирми не могат да притежават парцели в процес на изследване и разработване, по-големи от 500 хил. акра в допълнение към земята, от която вече добиват петрол и природен газ.
Общото териториално присъствие на BP Amoco и Arco в Аляска е 2.27 млн. акра, от които 870 хил. са във фаза проучване. Шефът на Департамента на националните ресурси на Аляска Пъртъл Бейтс заяви, че в тримесечен срок от сключването на сделката по покупката новата компания трябва да се раздели със значително по обем имущество. В противен случай властите ще го направят вместо тях.
Консолидираната преносна мрежа на двете компании също попада под ударите на регулативните органи. Федералната търговска комисия на Съединените щати постанови в недалечното минало BP Amoco (тогава Amoco) и Arco да продадат част от нефто- и газопроводите си в региони на слаба конкуренция.
Друг сериозен проблем пред шефовете на новата компания е забраната на американските федерални органи чужди компании да превозват нефт между пристанищата на САЩ. По-всяка вероятност британските собственици на Arco ще бъдат принудени да се разделят и с флота от танкери на американската компания.
Търговска война
Трудно е да се каже дали във Вашингтон или в Брюксел са по-виновни за разпалването на търговска война между Съединените щати и Европа. В своята същност банановият скандал е проблем между две дистрибуторски компании, силно представени в политическите кръгове на двата континента. Днес страните в конфликта успешно пренасят искрата на банановата война върху двустранната търговия с говеждо месо. Воплите на американците срещу толерирания от Брюксел внос на банани от Карибските острови за сметка на вноса от Латинска Америка се трансформират в нестихващи оплаквания на европейците срещу присъствието на американско говеждо в ЕС, получено от говеда, инжектирани с хормони за ускоряване на растежа.
Последният залп от тази седмица изстреля Бил Клинтън със заявлението, че САЩ е готова да увеличи със 100% митата върху европейски стоки на стойност 1 млрд. долара, предназначени за американския пазар, ако ЕС не забрави безмислицата за хормонално обогатеното говеждо. Размаханият пръст на американския президент видяха и в Русия, Япония и Бразилия. Клинтън поднови заплахата си да затвори Съединените щати за руската, японската и бразилската стомана.
В началото на месеца администрацията на Клинтън вкара в Конгреса предложение за затваряне на въздушното пространство на САЩ за самолетите "Конкорд" на европейски авиолинии. Тази крайна мярка е отговор на европейското предизвикателство, отправено към САЩ по-рано през месеца, за отказване на достъп до европейските летища на стари американски самолети, осъвременени с шумозаглушителни технологии.
Когато търговията е опорочена с множество мита, квоти и санкции, губещи са всички. Глобалната икономика се свива и първоначално съхранените чрез протекционистична политика работни места се оказват в средносрочен аспект значително по-малко от загубените. Със сигурност за Голямата депресия от 20-те години на века своя принос даде протекционистичният закон "Smoot-Hawley" за американската селскостопанска продукция. Днес Бил Клинтън може би си мисли, че води война на страната на добрите. Война, в която губиш дори и когато печелиш.
Войната - новото оправдание за провала на еврото
Единствено с военни действия недораслите за валутния и икономически експеримент европейски политици не оправдаваха досега кризата в стопанския си двор и последвалия фалстарт на еврото. Първо азиатската, след това руската, а съвсем скоро и бразилската финансова криза бяха употребени за целта. Въпреки положителното салдо по текущата сметка на платежния баланс на единния европейски дом и слабата експозиция на местни кредитни институции към тези региони (изключение са преброимите на пръстите на едната ръка германски, испански и португалски банки).
Толкова с финансовите кризи. Поне до следващата, най-вероятно латиноамериканска. Дотогава виновници, свои и чужди, за проблемите в собствената къща ще има много - некадърните европейски централни банкери, разглезените работници и алчните синдикати, критериите от Маастрихт в частта им фискална политика, извънземната американска икономика, предстоящото разливане на субсидиите за аграрния сектор на евросъюза към новите членове на ЕС. Европейският гняв се изсипа и върху лъжливите членове на петролния картел ОПЕК, смъмрен бе и природният феномен Ел Ниньо, сгрял водите на Световния океан през последните две години. Последвалите топли зими и излишъкът от добит суров петрол били довели до фактическата несъстоятелност на десетина от петролните рафинерии на Стария континент.
В многобройните анализи, търсещи причините за неуспешния старт на заченатата в грях европейска валута (френско-немския пазарлък през юли 1998 г. за президентството на Европейската централна банка), като негативен фактор бе отчетено нежеланието на "твърдоглавите британци" да пожертват паунда. Разкъсваната днес предимно между Лондон и Франкфурт търговия на финансови инструменти лишава Европа от своя Dow Jones, чиито най-нови петцифрени нива, чужди на финансовата логика, ще продължат да концентрират световния капитал в американски финансови активи.
В една или друга степен много от изброените причини действително ерозират позициите на еврото и европейската икономика. Тяхното въздействие обаче не би било толкова болезнено, ако имаше политическа воля за разрешаване на структурните и фискалните проблеми на евросъюза. Но дори и да имаше такава, тя едва ли би била по-ефективна от волята на страните - членки на ОПЕК, да се придържат към договорените производствени квоти. И ако проблемът на ОПЕК е чисто търговски, централната европейска драма е невъзможното съжителство на различни национални правителства под покрива на единен икономически дом.
На дневен ред е войната в остатъчна Югославия. След третия ден (26 март) от въздушните удари на НАТО крилатите ракети на Северноатлантическия пакт се посипаха и върху европейския финансов пазар. Цените на дълговите книжа на правителствата се сринаха до непознати за Европа ниски стойности спрямо конкурентни по срочна структура американски правителствени облигации, които също тръгнаха надолу, а еврото достигна най-ниското си ниво спрямо долара - 1.068, или 8% под стартовата си стойност на 1 януари. Дори едва функциониращата финансова система на Япония се стори по-безрискова инвестиционна среда за чуждите държатели на дългови активи. Уплаха сред инвеститорите е нормална в такива моменти, макар и не в подобни размери.
Изненадата, обхванала НАТО вследствие от собствения емоционален подход към казуса "Косово", слабият или въобще липсата на анализ за възможните варианти за разширяване на текущия конфликт на вечно пушещите Балкани и проявената наивност относно отбранителната мощ на военните сили на югопрезидента Милошевич, формират очакванията на инвеститорите за продължителни военни действия. Неприетата първо от германския канцлер Герхард Шрьодер като председателстващ ЕС до началото на юли (съгласно ротационния принцип) с думите "договореното между Милошевич и Примаков в този му вид не е база за политическо решение на конфликта", а после и от американския президент Бил Клинтън, дипломатическа мисия на руския премиер Евгений Примаков, затвърди песимистичните очаквания на държателите на европейски правителствени дългови книжа.
В периоди на военни сблъсъци в годините след падането на желязната завеса американската валута е традиционно предпочитаната парична единица от инвеститори, търговци и население, което обяснява донякъде бягството от еврото, а дълговите финансови инструменти на замесените в конфликтите държави поевтиняват в краткосрочен план. Дори и американските. Точно това се случи с американските дългови книжа през 1960, когато военновъздушните сили на Съветския съюз свалиха американски шпионски самолет U2. Подобен бе и резултатът от кубинската криза през 1962 г. и виетнамската война в края на 60-те години. Европа изживя всичко това през 1991 и 1992 г. след първите ревизии на картата на Югославия в най-ново време - обособяването на Хърватско, Словения и Босна и Херцеговина като независими държави. Презумпцията е, че проточващите се военни действия означават нови, непредвидени в националните бюджети разходи, набавяни чрез емисии на дългови правителствени книжа.
Ако не бъде реализиран най-лошият вариант - въвличането на съседните балкански държави в конфликта, включително членовете на НАТО Гърция и Турция, отражението върху финансите на Западна Европа ще бъде краткосрочно. За да опровергаят широко възприемания за абсурден по презумпция краен вариант, централната банка на Гърция интервенира на валутния пазар над 500 млн. евро, за да предотврати срив на драхмата, а финансовото министерство на Унгария отложи насрочената за началото на миналата седмица емисия на държавни ценни книжа с номинал 750 млн. долара. Далеч по-сериозни ще бъдат последствията за Македония и България и в по-малка степен за Румъния, Босна и Херцеговина и Унгария. Освен оскъпяването на обслужването на вече емитирания дълг и задържането на планираните нови емисии, намаляване на притока на директни чужди инвестиции и взаимния търговски обмен на Балканите тези държави ще понесат и огромни загуби от транспортни услуги, пропуснати ползи от намаляването на потока от туристи и оскъпяване на предназначените за Западна Европа местни продукти, транспортирани по обходни маршрути.
Известно успокоение на пазарите внесе постигнатото споразумение между Русия и Международния валутен фонд за допълнителна кредитна линия от около 8 млрд. долара. В лишена от войната в Косово международна ситуация парите на фонда никога нямаше да стигнат до Русия - общите плащания по външния дълг на Русия за настоящата година от 17.5 млрд. долара, от които 6 млрд. с падеж през юли, по никакъв начин не могат да бъдат осъществени с предвидените в бюджета средства и валутен резерв от едва 11 млрд. долара. Осъзнала уникалната си позиция на посредник между НАТО и Милошевич, Русия дръзна да постави на масата и опростяването поне на 70% от наследения от Съветския съюз външен дълг.
Очакванията, че доказалата пълната си независимост от политиците Европейска централна банка и оттеглянето на Оскар Лафонтен като финансов министър на Германия най-после ще намалят репо-лихвата на европейския междубанков пазар, резултират в преструктурирането на инвестиционните портфейли на държателите на европейски дългови книжа с фиксиран доход. Освен че натиска цената им надолу, преструктурирането оказва натиск и върху еврото в търсене на по-доходоносни американски облигации.
За бягството от еврото през последните дни има още една невоенна причина, която лидерите на евросъюза никога няма да признаят публично. Става въпрос за окончателния вид на "Програма 2000" и в частност "Обща аграрна политика" на ЕС (Common Agricultural Policy), гласувaн след 20 часа преговори в Берлин на 25 март. Макар и недостатъчно радикална, принципно одобрената, но негласувана на 11 март, "Обща аграрна политика" бе значително по-добра от крайния й вариант. "Жизненоважно е да подпишем "Програма 2000", за да тушираме, поне в очите на хората, още в зародиш задаващата се дълбока криза", написа Герхард Шрьодер в писмо до лидерите на евросъюза преди срещата в Берлин. Лансираната от германския канцлер теза - по-добре нещо, каквото и да е то, отколкото нищо - явно няма да проработи. Максимално безболезнените за отделните национални бюджети финансови разходи на ЕС се отлагат за 2005 г., когато влизат в сила повечето по-малки субсидии за аграрния сектор. Дотогава високите данъци ще поддържат ниско ниво на икономическата активност в ЕС.
Русия не знае какво да прави в Югославия
"Още веднъж водещата новина на деня - Съединените щати отново отказаха да отпуснат кредит на Русия. А сега прогнозата за времето - утре Съединените щати ще бъдат връхлетени от урагани, цунамита и земетресения, температурата ще се повиши до 12-14 милиона градуса". За щастие, това не са снощните новини на ОРТ, а виц, в който най-веселото е, че е само виц. Далеч по-малко смешно беше последното учение в европейската част на Русия, в което условният противник се наричаше НАТО, просто съвпадение според министъра на отбраната Игор Сергеев. След това дойде операция "Решителна сила" и вече на никого не му е смешно, защото дори на първи април бомбардировките бяха напълно реални. Дали положението ще стане съвсем трагично, зависи не само от участниците в конфликта на Балканите, но и от това дали в Русия ще се реализират някои от идеите, които се появиха в първите часове след началото на акцията срещу Югославия - едностранно вдигане на санкциите не само срещу Югославия, но и срещу Иран, Ирак и Либия, връщане на ядрените ракети в Украйна и Беларус, изпращане на доброволци в подкрепа на сърбите. Засега Москва не се кани да воюва нито на Балканите, нито в друга част на света, поне така обеща човекът, който държи червеното копче - Борис Елцин, а началникът на Генералния щаб Анатолий Квашнин смята, че връщането на ядреното оръжие в бившите съветски републики би означавало начало на трета световна война, но в същото време на тях и на останалите управници в Москва не им е много ясно как да действат при създалата се обстановка в Югославия.
Началото на военните действия в Югославия при категоричната отрицателна позиция на Москва се оказа нов удар по нейното самочувствие като велика сила и продължи изтласкването й от нейните традиционни сфери на влияние. След като Русия за дълго време остана без възможност за влияние в Централна Европа с влизането на Унгария, Полша и Чехия в НАТО, тя се оказа неспособна да наложи волята си на Балканския полуостров, където играе значителна роля през последните два века. Под въпрос е възможността за равноправно сътрудничество с НАТО, което беше започнато с основополагащия акт "Русия - НАТО" през 1997 г. Естествено Балканите не са така загубени за руската външна политика както Централна Европа заради далеч по-здравите етнически, религиозни и исторически връзки с региона, но почти пренебрежителното отношение на НАТО е поредното доказателство за Русия, че тя отдавна не е държавата, която в противостоянието си със САЩ имаше своите интереси в Чили, Куба и Африка и необходимите средства за тяхното налагане.
Липсата на ресурси не позволява на Москва да реагира на събитията в Югославия според желанието си - оказване на помощ на Югославия срещу войските на НАТО, които по мнението на повечето руснаци "след това ще дойдат да бомбардират нас". Дори сърцата на всички руски политици да се късат при вида на бомбите, падащи в Сърбия, Черна гора и Косово, те нямат голям избор за действие. Ограниченото външнополитическо влияние на Русия не позволява гласът й да бъде чут по света. Това показа гласуването на внесената от Москва резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която освен от нея беше подкрепена само от Китай и Намибия. Това, което Москва може да си позволи в момента да прибави към призивите за спиране на бомбардировките, е изпращането на хуманитарна помощ и поддръжка на Сърбия в пропагандната война, при това на най-високо равнище - премиерът Евгений Примаков отрича провеждането на геноцид в Косово, без да е посетил провинцията; Генералният щаб потвърждава съобщенията на сръбските медии за осем свалени натовски самолета в момент, когато от Брюксел признават само за един F-117А; външният министър Игор Иванов обяви операцията на НАТО за "първата агресия срещу суверенна държава в Европа след Втората световна война", удобно забравяйки за нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. Изпращането на бойни кораби в Баренцово и Адриатическо море е демонстрация на остатъците на военна мощ, но няма да помогне с нищо на Русия, защото тя трудно може да си позволи да скръцне със зъби в момент, когато води преговори с Международния валутен фонд и получава хуманитарна помощ от Запада. Единственият печеливш вариант за нея е да донесе по някакъв начин траен мир в Югославия, без да се намесва във военния конфликт, от което ще получи огромен политически актив. Шансовете обаче за такъв триумф са минимални, защото Русия няма почти никакво влияние върху двете страни.
Три групи руски представители посетиха през седмицата Белград, но резултатът от преговорите, които водиха в югославската столица, е нулев. Младите реформатори Егор Гайдар, Борис Немцов и Борис Фьодоров и делегацията на Думата нямаха официален мандат за преговори и усилията им имаха по-скоро вътрешнополитически характер. Правителствената делегация беше оглавена от министър-председателя Евгений Примаков, съпровождан от министъра на външните работи Игор Иванов и маршал Сергеев, което показва, че Русия по-скоро се надява да въздейства на Милошевич, отколкото на НАТО. Въпреки изявленията на Примаков срещата му с югославския президент е била много трудна, защото при голямото сходство в позициите на двете страни едва ли на руския премиер са му били необходими шест часа да убеди югославския лидер да обяви, че ще изтегли част от войските в Косово.
