Бежанците: Контраударът на Милошевич
От началото на въздушните удари на НАТО срещу Югославия над 180 хиляди бежанци са прекосили югославската граница в бягството си от Косово. Това число постоянно нараства и ако темповете се запазят, скоро може да бъде изчислено кога и последният албанец ще напусне южната сръбска провинция. Албанците съставляват 90 на сто от двумилионното население на Косово. За една година размирици и насилие и в резултат на етническото прочистване от страна на сръбските сили за сигурност от последните дни, бежанците вече достигнаха 600 хиляди души. Към това трябва да бъдат прибавени убитите и безследно изчезналите, за които доскоро се знаеше, че са около 2000 души.
Но последният ход на събитията изпревари статистиката и вече нищо не може да се твърди със сигурност.
Милошевич подходи крайно прагматично и цинично, като се подготви за прочистването на Косово още по времето на преговорите от "Рамбуйе" и Париж. Оказа се, че докато международните усилия са били насочени към намиране на мирно решение, приемливо и за косовските албанци, и за Белград, югопрезидентът вече е пресметнал следващия си ход - променяне на етническия баланс в спорната провинция. Тази констатация е колкото потресаваща, толкова и абсурдна, защото страшната кампания бе катализирана от безсрочните удари на НАТО.
Стратегията на сръбските сили има за цел освобождаването на ключови територии и важни населени места в посока юг - югозапад. Вече са прочистени етнически северните и западните части на провинцията. Там се намират златните мини близо до Косовска Митровица и ТЕЦ "Обилич", северозападно от Прищина. В този район е Косово поле, там са концентрирани повечето църкви и православни манастири, имащи историческа символика за сърбите. Почти цялото 200-хилядно население на Прищина бе прогонено и методично бяха обезлюдени цели "коридори" между косовската столица и Печ. Армията и специалните полицейски части действат от Косовска Митровица на север до южните градове Призрен и Джаковица.
Хилядите бежанци донесоха със себе си слуховете и страшните истории за масови саморазправи, унищожаване на цели села и избиване на мъжкото население от албански произход. Най-ярък пример за сръбската тактика стана Печ, вторият по големина град в Косово, който бе напълно разрушен, а 100-хилядното му население - прогонено. Съобщава се за десетки опожарени села, чиито жители са избити или избягали. Най-потресаващите истории са свързани с полувоенните отряди, за които бежанците твърдят, че нямат милост дори към жените, децата и старците.
В Сува Река подобни формирования са използвали паниката и са мародерствали безпрепятствено. Разстреляно е било деветчленно семейство, давало квартира на наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Нападателите са търсили пари. "Дадоха ни само 5 минути да вземем най-необходимото и ни подкараха като животни. През цялото време крещяха - искахте НАТО, махайте се в Америка. Натовариха ни на камиони и ни закараха в планината. Оттам до македонската граница - пеша. Пътят беше осеян с трупове", разказва за бягството си 20-годишна албанка. Наим Паджазити, косовски албанец, успял да се добере до градчето Морини на югославско-албанската граница, трудно говори за нещастието, което го е сполетяло: "Мина избухна насред колоната от нашето село. Загинаха четирите ми деца. Всичко е пред очите ми. Животът вече няма смисъл. " Жители на обезлюдения Печ свидетелстват, че военните са бомбардирали първо жилищните квартали, а след като хората са започнали да бягат вън от разрушените сгради, са били посрещнати от автоматичната стрелба на полицията. Според Дауд Байку всички, които не са пожелали да напускат домовете си, са били разстрелвани, а преди да избухнат пожарите, улиците на втория по големина, град в Косово са били изпълнени с телата на мъртвите.
Сред бежанците се разказват случки за изплашени хора, очакващи сръбската полиция или доброволните убийци, маскирани с черни качулки, да потропат на вратите им; за изнурителното пътуване през планините до границите на съседните Македония и Албания; за разделените семейства и за паниката и страха от неизвестността. Предимно жени, деца и старци напускат Косово. Мъжете или са избити, или се сражават на страната на Армията за освобождение на Косово. Югославските власти издадоха извънредни забрани за всички мъже на боеспособна възраст да напускат страната и използваха това за саморазправи и масови екзекуции. Към международните правозащитни организации потекоха съобщения за масови кланета и експулсиране на цели села. Най-тревожният сигнал бе за долината Пагаруша в централно Косово, където сръбските части са обградили около 50 хиляди бежанци и са ги обстрелвали с артилерия и танкове.
Така за по-малко от две седмици бежанската вълна от Косово нарасна неимоверно и хуманитарната катастрофа стана факт. Генералният секретар на ООН Кофи Анан призова съседните страни да държат границите си отворени за бежанците, а Държавният департамент на САЩ обяви, че "в Косово се извършва геноцид".
Очевидно всичко това не отговаря напълно на целите на Милошевич и той приложи практиката на нацистите - масирано и принудително изселване. Аналогиите с ешелоните на смъртта от времето на Втората световна война не са пресилени, тъй като в Македония започнаха да пристигат цели влакови композиции с насилствено изгонени албанци. Заплашвани с оръжие, те били принуждавани да напускат домовете си и били натоварвани във вагоните "за безплатно пътуване до Македония", гласят бежанските свидетелства. Под дулата на автоматите хората били натъпквани като сардини в товарните вагони в непоносимо очакване на пътуването. Представители на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) цитираха очевидци, според които няколко старци са умрели сред тълпата от хора, а е имало и бебета, родени по време на кошмарния път до македонската граница. Всички бежанци обаче са единодушни, че Прищина се e превърнала в "град на призраци".
За Македония бежанският поток е на път да се превърне в бедствие. Преди ескалацията на косовския конфликт македонското правителство декларира, че има готовност да приеме не повече от 20 хиляди бежанци. Вълната от бежанци обаче се разраства неимоверно бързо и ако за момента в страната са влезли около 32 хиляди албанци, според прогнозите на Червения кръст до края на седмицата те ще бъдат над 40 хиляди. Скопие вече започна да показва страховете си, че няма да получи достатъчно външна помощ, а без нея е невъзможно да се справи с тежката ситуация. "Вече достигнахме границата на възможностите си. Нови бежанци ще дестабилизират държавата ни", заяви вицепремиерът Радмила Киприянова. Според повечето македонски наблюдатели страхът от сърбите е много голям заради помощта, оказана на НАТО.
От друга страна, стоят опасенията от вътрешноетнически сблъсъци, защото македонците не се отнасят твърде доброжелателно към етническите албанци. Но основният проблем остава издръжката на огромното за скромните възможности на страната бежанско бреме. Все пак след срещата на премиера Любчо Георгиевски с канцлера Шрьодер Германия отпусна 25 милиона марки като хуманитарна помощ. Освен това македонският министър-председател получи обещание за съдействие от страна на МВФ и разсрочване на дълговете на Скопие към Парижкия клуб.
В твърде деликатна ситуация се оказа и Черна гора, която посрещна близо 30 хиляди бежанци от Косово. Като партньор на Сърбия в СР Югославия Черна гора също не бе пощадена от бомбардировките на НАТО - за всеобщо учудване на правителството в Подгорица, което е по-скоро прозападно ориентирано.
Съвсем доскоро Старият континент си поставяше други цели, свързани с евроинтеграцията, реформирането и разширяването на Европейския съюз на изток. Сега пред международната общност се очертава дългосрочната перспектива за преодоляване на динамичната и тежка ситуация, наречена хуманитарна катастрофа. Именно с цел предотвратяване на хуманитарната катастрофа започнаха и атаките на НАТО в Югославия. Но Върховният комисариат на ООН за бежанците откри, че не разполага с необходимите ресурси за адекватен отговор на разрастващото се бедствие. Хуманитарната организация на ООН констатира, че и европейските правителства нямат готовност да се справят с бежанския проблем. Европа реагира с хаотични действия за предоставяне на продукти и оборудване от първа необходимост едва на втората седмица от започването на офанзивата в Югославия, при положение че оттогава над 180 хиляди албанци са напуснали Косово. Така заедно със сводките за акцията на НАТО в полезрението на световното обществено мнение започнаха да се появяват първите ужасяващи картини на бежанските колони, опашките по граничните пунктове и бежанските лагери.
Югопрезидентът засега постига набелязаните си цели, а НАТО не е в състояние да му попречи. Добре подготвен за войната, Милошевич нанесе контраудара си чрез бежанците. Целта е ясна - да бъде премахнато албанското население. То, според циничните оценки на югопрезидента, е основната пречка за запазването на Косово. С изселването и унищожаването му етническата картина ще се промени и режимът в Белград ще постигне основната си задача. Огромната бежанска вълна ще има и друг ефект. Балканите ще бъдат дестабилизирани, а Македония и Албания ще трябва да платят за подкрепата си за ударите на НАТО. В тази сметка влиза и клонящата към запада Черна гора. Освен че също бе подложена на огъня на НАТО, Подгорица ще трябва да се справя и с бежанците.
От щаб-квартирата на пакта в Брюксел се заканиха, че няма да оставят действията на Милошевич ненаказани и въздушните удари ще бъдат засилени, а обсегът на атакуваните обекти ще бъде разширен. Целта - предотвратяване на хуманитарната катастрофа, в момента изглежда много по-имагинерна, отколкото беше в самото начало на кризата в Косово.
"Сръбските войници извлякоха сина ми от колата и го обезобразиха - разрязаха му устата и му избодоха очите. След това го убиха" - разказът е на Кимет Каштарти, албанец от малкото село Розайе на границата с Черна гора.
Каквито и тактически и политически теории да бъдат лансирани, едно е ясно - в крайна сметка основните поражения ще бъдат понесени от хора, които нямат никаква вина за случващото се. Хуманитарното бедствие има много измерения, но една от най-важните му характеристики е липсата на перспектива за намирането на изход. Драмата бе оценена в пари, най-вече заради цената на бежанското бреме, което трябва да бъде понесено от един от най-бедните райони на Стария континент.
UNHCR се обърна с апел към донорите на ООН за набиране на средства, след като установи, че наличните 64 милиона долара не стигат. Световната организация посочи сумата от 168 милиона долара, необходими за хуманитарните акции в застрашените райони.
Постепенно потокът от помощи започна да се засилва, организирани бяха първите въздушни мостове за снабдяване с храни и оборудване и бяха обявени първите квоти за прием на бежанци в Западна Европа. Същевременно положението на населението, останало в Косово, продължава да бъде неясно. От Програмата на ООН по прехраната на населението съобщиха, че до десетина дни в Косово ще настъпи глад. Една от причините за това е офанзивата на НАТО, която е прерязала пътищата за снабдяване с храна и е унищожила съществуващите запаси.
"Бяха с маски и носеха червени от кръвта ножове. Строиха ни и започнаха да стрелят в краката ни. Беше ужасно" - думи на Блерим Гаши, 20-годишен, от Прищина.
Решение на кризата засега не се очертава. Сега е наложително световните усилия и потенциал да бъдат впрегнати за спасяване не само на хилядите човешки животи, но за преодоляване на безизходицата в конфликта с Милошевич. На първо време Европа ще трябва да се заеме с бежанските лагери и да свикне с картините на измъчените от бягството и униженията албанци и съсипаните от разрушенията и въздушните атаки сърби. В дългосрочен план международната общност трябва да поеме пълната отговорност за цялостното преодоляване на политическите, икономическите и най-вече моралните последствия от настоящата криза. Иначе Балканите ще са готови за повторното си отцепване от Европа и след 6 века на разделение за този регион на Стария свят вече с по-голямо право ще се твърди, че е "другата" Европа.
Училища, детски градини и казарми ще приютят албанците в България
Из етнополитическия речник "Ние-Те", издаден от Асоциация "Аксес"
"Бежанци няма", гласяха съобщенията от пропускателните пунктове по западната граница в началото на миналата седмица. Два дни по-късно в Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет (НБТУБ) постъпиха 30 молби от косовски албанци, които поискаха статут на бежанци. Според информацията на Върховния комисариат за бежанците напусналите сръбската провинция Косово по това време вече надхвърляха 150 хиляди човека. От Временния междуведомствен ситуационен център за наблюдение и анализ на кризата в Съюзна република Югославия обаче съобщиха, че все още няма риск за насочване на бежански потоци към страната. "Ако се увеличи бежанският поток от Косово към България, правителството ще се обърне за финансова помощ към Върховния комисариат за бежанците към ООН, Европейския съюз и други институции", обясниха от правителствената информационна служба. За да се избегнат грешки в цитираните цифри на влезли и напуснали страната сръбски граждани, информацията през миналата седмица се координираше и предоставяше от пресцентъра на МС. Българското бюро на специализираната служба за бежанците към ООН разпращаше данни само за хуманитарната криза в Македония и сравнителни статистики с бежанските потоци по време на войната в Босна.
"България има възможност да поеме пет хиляди бежанци. Има достатъчно сграден фонд, но не всички училища, общежития, почивни домове, които ще се използват, са оборудвани. Има готовност да се осигури и необходимата охрана на лагерите", съобщи правителственият пресцентър. Изчислено е, че разходите за един бежанец ще са около 174 хиляди лева месечно.
Междуведомствената комисия по проблемите на бежанците обсъди готовността на страната ни да посрещне косовски албанци веднага след първите въздушни удари над Югославия. Институциите, които ще реагират при навлизане на бежански поток в България, са "Гражданска защита", Генералният щаб на Българската армия, министерствата на отбраната, на външните работи, вътрешните работи и здравеопазването, НБТУБ, бюрото на Върховния комисариат на бежанците към ООН, БЧК. Определени са сградите, в които ще бъдат настанявани потърсилите закрила у нас, съобразени с условието да са на най-малко 50 километра от българската граница. Косовските албанци, които изберат България за страна-убежище, ще бъдат настанявани в детски градини, казарми, училища. Освен в постоянните пунктове има готовност за създаване на временни бежански лагери, обсъждана е възможността за разпределяне и в частни домове, уверяват от НБТУБ.
Временни пунктове може да бъдат разкрити във Видинска област. Над 300 бежанци ще намерят подслон при нужда в детската градина в град Кула, читалището в село Салаш и общежитието и спортната зала на училището в село Косово. След 24-часов престой бежанците ще бъдат прехвърляни в лагерите в Хасково, Свиленград, Сандански и Русе. При бежанска вълна в региона на Кюстендил ще бъдат използвани и сградите на бивши училища в пограничните села Уши, Трекляно, Гюешево и Църварица. Общежитието на НБТУБ в София не може да поеме косовски албанци, защото е пълно.
БЧК съобщи, че има възможност да осигури храна и лекарства за бежанците през първите три дни, докато се проверяват документите и се осигурява разпределянето по лагерите.
От началото на годината до 25 март 92 албански бежанци са потърсили убежище в страната ни, показва справката на НБТУБ, където отчитат само подалите молби за получаване статут на бежанци. МВР-шефът Богомил Бонев съобщи за 2300 сръбски граждани, които са влезли в България и не са я напуснали. Те пристигат като туристи, част от нерегистрираните се настаняват при роднини, приятели или по квартири. Статистиката от граничните пунктове за последните дни на март и началото на април показва, че броят на влизащите сръбски граждани в България нараства непрекъснато, но по-голямата част от тях преминават транзитно през България към Турция или Гърция.
"Разбира се, че имаме готовност да се включим с помощи за бежанците в Косово. Ние работим с Българския червен кръст (БЧК), момичета и момчета с касички събират пари за бежанците от Косово. Вече има 330 души на границата и в следващите дни ще посетим бежанските лагери. Ние трябва да сме готови за всичко, а посещението ще бъде, когато има нужда", обясни председателката на "Бъдеще за България" Елена Костова. По време на концерта "За мир и любов на Балканите" на 25 март доброволците от младежкия Червен кръст, които обикаляха на площада пред храм-паметник "Св. Александър Невски", събраха 375 хил. лева. "Парите са за децата от Косово. Имаме готовност, ако навлязат бежанци, да купим храни и лекарства", каза Соня Цветкова от столичния комитет на БЧК. Ако няма бежанска вълна, парите по всяка вероятност ще се пренасочат към друга програма.
Бежанската служба към БЧК се занимава с всички, които желаят да получат статут и ги подпомага по време на уреждане на документите. "Уточняваме местата, където да бъдат настанявани търсещите убежище в България. Имаме готовност, ако от македонския Червен кръст получим зов за помощ, да им изпратим", каза Никола Николов, отговарящ за готовността за бедствия на червенокръстците.
БЧК започна хуманитарна акция за набиране на помощи за бежанците в Македония. По националната телевизия шефката на правителствения пресцентър Стояна Георгиева се обърна към всички, "които не са безразлични към трагедията на хората, бягащи от войната в Косово, да им помогнем всеки според своите възможности" и съобщи банковите сметки на организацията с идеална цел, която ще координира изпращането на помощи.
Правителството също гласува да изпрати в Македония безвъзмездна хуманитарна помощ. Парите ще бъдат осигурени от министъра на финансите Муравей Радев чрез преструктуриране на държавните разходи по републиканския бюджет. Лекарства и храни на стойност 100 милиона лева ще заминат за бежанците, които търсят убежище в западната ни съседка.
Бежанец е "чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения, намира се извън държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея". Така превежда понятието законът за бежанците. По предложение на демократичната левица депутатите гласуваха миналия четвъртък проекта на второ четене. Приети бяха само част от текстовете, защото другите още не са обсъдени в парламентарната комисия по правата на човека. "Не косовският проблем инициира приемането на закона за бежанците в пленарната зала", каза председателят на парламентарната комисия по правата на човека Иван Сунгарски. Той обясни, че върху проекта се работи отдавна и приемането му е част от задълженията на България по пътя към европейската интеграция. Според закона България ще предоставя на бежанците хуманитарна закрила за една година с възможност за удължаване.
За кого вият сирените
"Ракетите се виждат първо като малки звезди в небето. Постепенно светещата точка се уголемява, а шумът се усилва. Огненото кълбо става все по-голямо. Когато се удари в целта, се чува глух тътен и земята се разтриса. " Миряна живее в белградския квартал Раковица и почти всяка вечер наблюдава тези сцени от няколко километра. Тя не разбира защо се случва това. Говори неспокойно и когато навън започне да свири алармата на някоя кола, се оглежда стреснато, но не и уплашено - може да са пак сирените на въздушната тревога. Близо до нейния блок е гробището, където е погребан баща й, затова майка й не иска да се премести на по-безопасно място. Тя ходи всеки божи ден на гроба на починалия си преди година съпруг. На 500 метра встрани е казармата, която НАТО бомбардира. Единственото, което двете правят, е след първата ракета да слязат в мазето на блока. Не всичките им съседи обаче го правят, в така наречените бомбоубежища са повече малки деца и майки. За повечето от тях въздушната опасност вече се превръща във всекидневие.
От центъра на града тези бомбардировки изглеждат като зарево над хълмовете край града, не се чува тътенът, не се виждат разрушенията - като светкавици по време на дъжд, само че обагрени в оранжево.
В Белград пролетта вече е дошла. Първите листа на дърветата започват да се показват, между отрупаните с цветове клони хората се разхождат вяло в парковете около Дунав и Сава. Зловещият вой на сирените за въздушна тревога прави малко впечатление на сърбите, срещу които са насочени дулата на най-могъщата военна сила в света. Градският транспорт не спира, майки вървят заедно с децата си. Дори боклукчиите продължават работата си заедно с лениви цигани, които обират стъпкани фасове от тротоарите.
Истинската война е на 200 километра от столицата на Сърбия - в Косово. Всеки ден на последните страници в сръбските вестници има поне по няколко некролога на около 20-годишни момчета, убити около Прищина. Не от американските ракети или бомби, а от албанците там, които Западът нарича Армия за освобождение на Косово, а сърбите - шиптърски терористи и наркотрафиканти.
Зденка е почти на трийсет години. Отскоро е омъжена. Иска да има деца. "По скривалищата ли ще ги раждам? Те там ли ще растат", пита тя, докато пием кафе в приятно заведение в една от малките улички на стария Белград. Тя не обвинява за войната Милошевич. Животът й се проваля от НАТО. Преди да започне кризата в Югославия, е работила в представителство на западна фирма. Получавала е голяма за тамошните стандарти заплата. Заради войната компанията е прекратила дейността си и за кратко е била без работа. После се е хванала в сръбска фирма - за няколко пъти по-малко пари.
От 4 часа е обявена въздушна тревога. Въпреки студа трима сърби на средна възраст демонстративно пият кафе на единствената масичка пред заведението. На транспарантите на кафенето с ярки червени букви пише "Winston - Вкус слобода". Войната променя усещането за почти всичко около теб, включително и дребни неща като рекламите и песните по радиото. Млад сърбин леко се подсмихва, когато след поредната сводка за "агресията срещу Югославия" местна станция пусна песента "I am a big, big girl in a big, big world". Оказва се, че войната изглежда толкова страшна и абсурдна само преди да започне. След това всичко тръгва по различни, военновременни релси, които следват своя логика. Няма хаос, няма паника. Не че не е страшно. Просто не е толкова страшно, колкото изглежда по сгъстените репортажи от телевизията. Засега.
В Белград признаците, че се води война, са малко. По големите витрини на магазините има залепени широки ленти тиксо, за да не се счупят от детонациите. Зад тях е пълно с всякакви стоки. Пак заради това сърбите отварят прозорците си и пускат щорите, когато чуят сирените на въздушната тревога. Кръчмите затварят в 19 часа. Малкото, които работят, са спуснали до средата металните си рулетки.
Колите по улиците също са малко, но причината е дефицитът на бензин. Цигарите и горивото са единствените продукти, които наистина липсват. Военни униформи могат да се видят рядко, поне в центъра.
Сърбите не обичат българите, но не са агресивни към тях. Почти всички там са убедени, че сме дали въздушни коридори на НАТО и западни самолети са излетели от наша територия, за да посеят разрушения при тях. В Югославия се чувстват предадени. Както не обичат българите, така уважават руснаците, македонците и гърците - нищо, че и в Гърция, и в Македония има войски на НАТО - за тях важна е моралната подкрепа, която виждат по телевизионния екран от Скопие, Солун, Атина, Москва, и заради това обикновените сърби им ръкопляскат. Почти като национални герои в Белград са били посрещнати четирима сервитьори от Македония, поканени от ултранационалиста Аркан (Желко Ражнятович-Аркан е значително по-страшен вариант на ранните български борци, които също изповядваха национални идеи). Сервитьорите в неравен ръкопашен бой натръшкали двайсетина натовски войници в местна кръчма. Кадрите от нападението над американското посолство в македонската столица се въртяха нонстоп цяла седмица. След това ги смениха кадрите от Куманово, където македонци гонят с мотики и лопати натовски войници. Облечените в маскировъчни униформи западняци бягаха доста бързо, подгонени от тълпата със селскостопанските сечива.
Сърбите най-много ги боли за това, че Гърция и Франция са срещу тях в тази война. "През последните 100 години винаги сме се били заедно с тях и за тях", разказва Бранислав. Той е на трийсет и няколко години и всеки момент чака да го мобилизират в армията.
"Само да стъпят тук при нас, на земята? ", казва Бранислав и поглежда към небето. Противно на това, което вероятно са очаквали стратезите от НАТО, бомбардировките ни най-малко не обезверяват сърбите - с всяка въздушна тревога решителността им се увеличава.
Настроението на Бранко е само едно от многото сред младежите в Белград. Друга, неголяма част, се крият от властите, които ги търсят за мобилизация. Те обикалят улиците или си правят купони в различни квартири на близки момичета, където не се очакват да дойдат военните, които носят повиквателните.
Има и една трета част, която търси начини да напусне държавата и затова се обмислят най-различни пътища за емиграция. Сърбия обяви мобилизационна готовност за населението си от 19 до 40 години и забрани на мъжкото население в тази възраст да напуска страната. Миролюбиви допреди месец хора сега са се превърнали в готови да грабнат калашника патриоти. И само ако им падне натовски войник. Няма сърбин, който да се съмнява, че тяхната кауза е справедлива.
"Искам да отидем в историята с чест. Ще се бием до последния човек", казва шефът на противовъздушната отбрана на югославската армия ген. Смилянич на първата пресконференция, дадена след началото на войната в пресцентъра на югоармията. На пръв поглед това звучи като банална пропаганда. Когато обаче се разходиш по белградските улици и погледнеш как се държат сърбите, когато сирените започнат да вият, разбираш, че това е истина. "За нас Косово е свещена земя - там е душата на Сърбия", разказва Жарко Живодинович от Белград.
Едва ли има някой там, който да вярва, че целта на западните въздушни набези срещу тяхната страна наистина е да се спре "геноцидът" срещу албанците в Косово и да се "върне Милошевич на масата за преговори". Погледнато през очите на сърбите, натовските клишета наистина звучат безсмислено. От стотици години Косово и Метохия са сръбски и просто никой не може да предположи, че те няма да бъдат.
В търсене на истинската причина за бомбардировките се градят най-различни хипотези: война на католицизма срещу православието, заговор на еврейското лоби, което стои зад американския военнопромишлен комплекс, колумбийски наркокартели, които искат да завладеят Европа и плащат, за да създадат наркопровинция в Косово.
Символът на сръбската съпротива срещу ударите на НАТО стана мишената, на която в центъра стои въпросителна, а под нея на английски пише TARGET (мишена, цел).
Историята на този символ започна преди първия грандиозен рокконцерт на "Площада на републиката" в Белград миналата неделя, а утвърждаването му се случи на следващия ден. Преди концерта няколко младежи (те са особено активни на рокмитингите) понесоха по улиците на Белград огромна мишена от плат, на която бяха изрисувани черни концентрични кръгове. Над нея пишеше на сръбски и английски "И това е Белград". След митинга мишената ритуално беше поставена пред сградата на Американския културен център на централната белградска улица "Княз Михаил", а разярени младежи изпотрошиха прозорците на американския център с камъни. Същата съдба сполетя и близкото представителство на "Ер Франс" и Френския културен институт, представителството на "Гьоте институт", ресторанта на "Макдоналдс" на улица "Таразиние". На следващия ден мишената се появи масово в различни размери и в огромни количества на концерта, където пяха Цеца Величкович, съпруга на Аркан, и Лепа Брена. Младежи и възрастни хора закачиха мишените на гърба или гърдите си, а родителите ги сложиха върху шапките на дечицата. Мишената се появи и като значки в различни размери. Така за няколко дни протестите срещу бомбардировките на НАТО съвсем естествено излъчиха и своя символ, който сплотява нацията им - неговият смисъл е: "Аз съм най-обикновен човек, но за вас съм мишена! Стреляйте и по мен!"
Станалите традиционни рок-митинги периодично завършват с погроми над някои от символите на американския начин на живот. В понеделник вечерта това се оказа ресторантът на "Макдоналдс", на чиито прозорци дълго време стояха надписи "НАТО = фашисти" и "Клинтън е Хитлер". Никой обаче не разграбва изпочупените офиси. Дълго време никой не посегна на офисоборудването на френския културен център и представителството на "Ер Франс". Но е честа гледка някой гражданин да се изплюе с демонстративно омерзение в счупените стъкла.
Стилистиката на тези настроения удивително напомня комунистическата фразеология от 50-те и 60-те години в България. Това, което ги отличава обаче, е, че в Белград и в Сърбия те не звучат фалшиво. На фона на развалините, които бълва сръбската телевизия, съвсем естествено се възприемат от гражданството и предизвикват очаквания ефект.
От антинатовската кампания пострада и паметникът на незнайния войн, издигнат в чест на загиналите френски войници на Добро поле по време на Първата световна война, когато сърбите са им били съюзници. Той беше опасан с черен воал и нашарен с надписи: "Бяхме приятели, защо ни предадохте?!"
Графитите са отново на мода сред младежите в сръбската столица, както беше по време на студентските протести срещу Милошевич в края на 1996 и началото на 1997 г., само че са с друг адрес. Пред философския факултет в центъра на Белград, където тогава беше стената против Милошевич, върху плакатите с карикатури и вицовете срещу Слобо сега са изрисувани антинатовски надписи. Почти няма сграда, върху която да няма лозунги срещу НАТО, Америка и Бил Клинтън. За разлика от свежите шарени надписи по време на студентските протести през 1997 г., сега всички те са написани с черен спрей. Освен с тоталното сравнение на натовските удари с фашистките бомбардировки през Втората световна война над Белград, знака за равенство между евроатлантическия пакт и фашистка Германия и Хитлер и Клинтън народната ненавист се изразява в съвсем откровени псувни и сексуални закани към западните лидери. Ако клетата Челси, дъщерята на Клинтън, можеше да погледне само част от графитите по американския културен център, нямаше да излезе от източното крило на Белия дом до Деня на благодарността. Съветите, които балканският гений на сърбите дава на Моника Люински и Пола Джоунс за това какво точно да направят на американския президент, могат да накарат софийските таксиджии да си прехапят езика от завист. Графитът, "Моника, стисни зуби" е значително цивилизовано послание към Бил Клинтън в сравнение с другите.
Другият символ на протестните митинги стана сваленият самолет F 117 А - "Стелт". Той се появява ту като макет на митингите, на който пише "Невидим? ", ту като значка или плакат, на които е написано "Извинявайте, не знаехме, че е невидим", или във видеоклипа за сръбската армия.
Пропагандната машина в Белград работи безотказно. Сръбската държавна телевизия РТС е единствената, която има достъп до бомбардирани райони. Тя единствена показва кадри от пострадали сгради, официални репортажи с кого се е срещнал Милошевич или казионната позиция. Всички останали кабелни телевизии като "Студио Б" и "Братя Карич" следват същата политика и повтарят нейните филми. Другите кабелни канали, които нямат новинарски екипи, директно на кръгъл час включват емисиите на РТС. След емисиите веднага се пуска и видеоклипът за югославската армия, който наскоро беше изменен с нови кадри, включващи и сваления "Стелт". Сърбите безпрекословно вярват на тази информация и не я поставят под никакво съмнение. В късните часове се въртят или филми от съпротивителната война срещу фашистите, или съвременни игрални филми, които разобличават американската политическа система и могат да предизвикат асоциация с нападенията над Сърбия като "Да разлаеш кучетата" например или класическия филми "Великият диктатор" на Чарли Чаплин.
Една от причините западните журналисти да са, меко казано, нежелани в Белград са именно новинарските емисии на CNN и Sky News. Миналата седмица те предаваха директно пресконференция на английските военни. Един от тях, загубил едното си око някъде, отнесе най-разнообразни пожелания какво ще му се случи на другото, ако се появи в Югославия. "Да останеш без нито едно око дано", беше една от леките клетви на млада сръбкиня. "Със зъби ще го извадя", каза друг белградчанин. По блясъка в очите му и хладния тон можеше да се разбере, че говори съвсем сериозно - това не беше заплаха, а констатация.
Журналистите имат нужда от специално разрешение за всяка своя стъпка. Кореспондентите на чуждите телевизии не могат да предадат заснетите материали без предварително одобрение от военните. Полицаи, военни и митничари претърсват с особено внимание багажа на всички журналисти за камери и видеокасети. На "военните" журналистически карти, които се издават от пресцентъра на югославската армия, изрично пише, че за всяко свое действие репортерите трябва да имат отделно разрешение от властите. Всеки чужд кореспондент подписва декларация, че ще спазва това правило. По улиците на югославската столица реагират бурно, когато чуят някой да говори на английски или френски. В хотелите отказват да приемат "враговете" от Запада.
А в Белград наистина е стълпотворение от журналисти от целия свят. Никой обаче не може да снима без разрешение, защото самите граждани са много подозрителни срещу всеки, а който вдигне фотоапарат, рискува да бъде линчуван. Особено ако е от държава, която не изразява с митинги подкрепата си за сръбския народ като Русия, Гърция или Македония.
Сърбите едва ли ще отстъпят. НАТО напада тяхната земя, където техните прапрадядовци са строили техните манастири и църкви. Земята, за която са се били още преди шестстотин години.
С всеки изминал ден ще става все по-трудно да се спре войната. И Югославия, и Западът ще имат достатъчно поводи да не престават. Сърбите ще искат отмъщение за унижението, на което са подложени, американците - за пленените войници например.
Едва ли някой знае как ще свърши всичко. Сигурно е само, че атаките на НАТО нито спират бежанската криза или гражданската война в Косово, нито разклащат властта на Милошевич. Иначе казано, те са безсмислени. Както всяка война.
Сирените в Белград вият всеки ден по няколко пъти. Но хората там не бягат към убежищата да се крият.
Приватизацията - Косово на българските реформи
Прогнозите за мирно решаване на конфликта в Косово не се оправдаха. Оптимистичните очаквания за "най-голямата" българска приватизационна сделка - също. БТК, "Петрол", "Кремиковци" са на път да се превърнат в Косово на българските реформи и българската приватизация. Например за продажбата на БТК и за действията на сръбската армия в Косово има пълно информационно затъмнение. И на двете места официалните власти правят пропаганда - телевизията на Милошевич излъчва само протестите срещу НАТО, концерта на Горан Брегович, филма "Да разлаеш кучетата", и мълчи какво прави сръбската армия в Косово. Българското правителство тръби, че допуска като независим наблюдател на сделката с БТК "Прозрачност без граници", но крие от тях офертата на единствения кандидат-купувач. И в двата случая няма оптимистичен изход. Бъдещето на Косово е неясно, сръбската армия продължава да пали къщи, да убива и изселва косовски албанци. Единственият кандидат на БТК предлага неприемливи условия, цената на компанията пада, а не е ясно до какво би довело евентуално решение за ново набиране на оферти. Сделката за "Петрол" напомня ръкопашна схватка, а купувачите на "Кремиковци" бягат като подплашени бежанци.
Откакто НАТО бомбардира Югославия, сърбите забравиха за режима на Милошевич и за това, че живеят зле. Но трябва ли и българите да забравят проблемите си?
Кризата си е криза, положението на Балканите е опасно и вредно за България. Външната среда за бизнес е враждебна и рискова. Правителството обаче не трябва да пропуска, че по-важно от това каква е средата е това какво става вътре в системата. Да не излезе накрая, че кризата в Косово ще се използва главно за точки пред вътрешнополитическия противник и оправдание за несвършена през миналата година работа?
Тази война промени дневния ред и в София - сега никой не пита какво става с БТК, "Петрол", "Кремиковци", дълговете и корупцията. Защото всички гледат вторачено сувенирите от "въздух -въздух" край Трън и Еловдол. Досега Милошевич печели от тази война - никога не е имал толкова много привърженици в Югославия. У нас, докато трае войната, никой няма да гледа под лупа правителството и хода на реформата. А това е най-доброто време да се лови риба в мътна вода.
Дано войната да свърши скоро. Тогава ефектът от всичко това обаче ще бъде кратък. Милошевич може би е обречен да си отиде. В Белград все някога ще научат за безчинствата в Косово. Тогава у нас пак ще питат правителството за реформите. А все някога ще се сетят да попитат и за рибата.
Частната национална тв=свободна медиа. Дали?
Кандидатите за частен национален ефир в България са на път да разрешат помежду си битката за скъпоценния лиценз. Миналата седмица единият от тях, скандинавската компания SBS Broadcasting, купи другия сериозен претендент - американската СМЕ (). Така участниците в бъдещото състезание с шансове за успех останаха два: към националния ефир се домогва и софийската "Нова телевизия". Следващият логичен ход би могъл да бъде закупуването на "Нова" от SBS и така скандинавците ще останат единствени на пистата. Освен ако някой не ги купи и тях в последния момент (но чак толкова глобални вълнения за българския ефир ще дойде прекалено.) Така почти всички ще бъдат доволни. За да няма обидени, собственикът на "Крес" Красимир Гергов по стар обичай би могъл да извърти някоя и друга далавера с рекламното време на "Нова телевизия". Например да прехвърли потресаващия с неизгодността си договор със CNN в бъдещата частна телевизия. Тогава разпределението на труда ще е такова: собствениците ще правят телевизия, а Гергов ще прибира рекламните приходи. Така вече наистина няма да има недоволни. В НИС ще скачат от радост, че лиценз е получила телевизията, която те са си избрали, всички чужденци ще са щастливи, далавераджиите на рекламния пазар - също.
Тези сценарии, разбира се, са възможни само ако правителството се реши да освободи националния ефир. До момента почти по нищо не личи, че тези намерения са сериозни. Държавните ведомства мълчат по въпроса и никой не се ангажира с каквито и да е срокове. Натискът, който пък миналата седмица беше оказан върху собственика на "Нова телевизия" Дарко Таминджич за отразяването на войната в съседна Югославия (), показва, че едва ли управляващите наистина искат напълно свободни медии. Недопустимо е който и да било държавен служител по какъвто и да било начин, официално или не, да налага каква според него трябва да е политиката на която и да е медиа. Ако някой иска, стига да не нарушава законите, може по цял ден да препредава сръбската телевизия и в това няма нищо лошо. Напротив, нарича се свобода на словото и по принцип е хубаво. Но в същото време зрителят трябва да има и алтернатива, той сам ще избере чие копче да натисне.
Сложна ситуация, защото какво да правят нашите служби, като виждат, че сръбските им колеги овладяват втората телевизия в държавата и най-фаворизиран кандидат за частен национален ефир. Така става обикновено, като насърчаваш един дребен мошеник от сръбски произход в медиите и го оставяш да ти се качи на главата.
Нова мисия, стари проблеми
Както се и очакваше, новият шеф на мисията на МВФ в България Юха Каконен не бе посрещнат с хляб и сол. Вместо това на финландеца бяха поднесени неизпълнени ангажименти по тригодишното споразумение () и опипване на почвата дали МВФ не е склонен да увеличи финансирането за България.
Няма нищо лошо да намекваме и дори да натякваме за още по-здраво финансово рамо от международните институции на фона на загубите, които търпим от войната в Косово (виж стр. 15).
Лошото е, когато това става на фона на неизпълнени ангажименти.
По всяка вероятност новият шеф на мисията на МВФ за България няма да предприема драстични стъпки заради това. На фона на събитията в Косово е възможно дори да погледне относително снизходително. Снизхождението обаче не бива да се тълкува като мекушавост - Каконен бе категоричен: засега не виждам нужда от допълнително финансиране.
По-лошото е, че поредната отсрочка, която властите ще получат, вероятно ще затвърди тяхното убеждение, че можем отново да хитруваме пред МВФ, да отлагаме реформите и пак да разчитаме някой друг да ни върже балансите. И тъй като това явно е неофициална държавна политика, чудно ли е, че в България много предприятия приемат само на думи твърдите бюджетни ограничения, а основният им предмет на дейност е "трупане на дългове" в очакване на спасение свише? Чудно ли е, че работещите в закъсалите фирми искат държавата да им решава проблемите, разбирай да им дава заплати? Или пък, че купувачите на държавни фирми нямат навика да изпълняват договорените (макар в повечето случаи икономически необосновани) ангажименти?
Не само че не е чудно, но и ще продължава да бъде масова практика. Поне докато спрем да си мерим приватизирационните методики с международните финансови институции, да започнем наистина да приватизираме и да не пречим на бизнеса.
А дотогава можем да се утешаваме, че световните финансови кризи не са фатални за нас, защото нямаме развит капиталов пазар и големи чужди инвестиции, които да се изтеглят от страната.
Португалия подкрепя българската позиция по кризата в Косово
Протокол за взаимна защита на инвестициите и Спогодба за сътрудничество в туризма между България и Португалия бяха подписани по време на тридневната официална визита на португалския премиер Антониу Гутериш. По време на разговорите ми с министър-председателя Иван Костов стана ясно, че нашите държави имат пълно съвпадане на позициите си по голяма част от международните въпроси, заяви г-н Гутериш. Той изрази своя протест срещу дискриминирането на България в шенгенското пространство и заяви, че Португалия ще подкрепи нашата държава в стремежа й към интеграция в Атлантическия пакт и Европейския съюз. По време на вашингтонската среща на върха на НАТО през април португалската държава ще изрази своята позиция по разширяването на пакта, според която по-скорошното приемане на България и Румъния в атлантическите структури ще доведе до стабилизиране района на Балканите.
Португалският премиер оцени високо приетата от парламента декларация по кризата в Косово и сподели, че проблемът, развил се на запад от българската граница, сближава още повече България и Португалия. Антониу Гутериш подчерта, че неговата държава подкрепя действията на НАТО срещу Сърбия, въпреки че и той, и президентът Сампаиу силно са желаели мирното разрешаване на конфликта. Според португалския премиер политиката на етническо прочистване, водена от сръбския президент Милошевич, е предизвикала подобна реакция на Атлантическия съюз. Все пак той изрази надеждата си, че настоящите действия на НАТО отново ще върнат сръбските държавни мъже на масата за преговори. Освен с премиера Иван Костов Антониу Гутериш разговаря и с президента Петър Стоянов.
Накратко
Министър-председателят Иван Костов ще посети Москва по покана на руския премиер Евгений Примаков в края на месец май. Поканата бе връчена на Иван Костов през миналата седмица от посланика на Русия Леонид Керестеджиянц. Руският дипломат заяви, че страната му се отнася с уважение към изразената от премиера Иван Костов позиция по отношение на кризата в Косово.
През тази седмица българският премиер ще направи официално посещение в словашката република, където ще се срещне с колегата си Миколаш Дзуринда, с председателя на парламента Йозеф Мигаш и с кмета на Братислава Йозеф Моравчик. Премиерът ще изнесе и лекция в Икономическия институт в Братислава.
Помощник държавният секретар на САЩ Строуб Талбот пристига в понеделник в София, за да обсъди с президента Петър Стоянов и с премиера Иван Костов последиците за България от войната в Югославия и мерките за преодоляването им.
По покана на ръководството на полицията в Амстердам директорът на СДВР Емил Танев бе на тридневно посещение за обмяна на опит в Холандия. Теми на разговорите бяха охраната на обществения ред, наркотрафикът и незаконната търговия с крадени коли.
Хазната блокира сметките на Нефтохим
Финансовият министър Муравей Радев заповяда да бъдат блокирани 10% от дневните постъпления по банковите сметки на Нефтохим - Бургас. Със запорираните средства ще се прихващат данъчни задължения на рафинерията. По думите на изпълнителния директор на Нефтохим Пламен Райчев натрупаните суми от неплатени данъци и акцизи надхвърлят вече 220 млрд. лева. Това означава, че от началото на годината бургаската рафинерия е прибавила нови 70 млрд. лева към старите си задължения към бюджета. Това е резултатът от неефективността и поддържаната дълго време антипазарна политика, което доведе до загуба на половината от пазарния дял на горива в страната. Според Муравей Радев мярката с блокираните сметки ще има дисциплиниращ ефект, целта е да се накара рафинерията да започне да си плаща дълговете, обясни финансовият министър. Съдбата на Нефтохим обаче остава доста неясна, след като и международната конюнктура се обърна срещу нея. Цената на суровия петрол скочи рязко през последните дни - главно заради решението на страните от ОПЕК да съкратят добива на нефт. От 8.5 долара на барел през февруари цената на нефта се повиши до 13.9 долара през седмицата. Това изправя Нефтохим пред трудна дилема - дали да задържи цените на сегашното равнище и да продължи да губи, или да следва международната конюнктура, като рискува да загуби още от пазарния си дял. Според източници от комбината бордът на директорите ще обсъжда поскъпване на горивата още през този уикенд. От пресцентъра обаче заявиха, че не е имало заседание на Комисията по цените, което обикновено е индикация за предстояща корекция в посока нагоре или надолу. Търговците вече реагираха на ситуацията, като в последните дни на март са били изкупувани по 10 000-11 000 тона горива дневно, което е два пъти повече от нормалното. Освен очаквания за предстоящо поскъпване, причина за това е и свалянето на търговските отстъпки, което стана факт от 1 април. На този фон през седмицата официално стартира приватизацията на Нефтохим. Офертите за 58% от рафинерията ще се набират до 7 юни.
Пак стреляха по приятеля на Мария Грашнова
Неизвестен убиец отново стреля по приятеля на Мария Грашнова - Мико Цанов, и го рани тежко миналата сряда малко след полунощ, съобщиха от МВР. Тридесет и две годишният Цанов, известен в подземния свят като Мишо Цайса, е бил прострелян с 4 куршума. Два куршума пронизали ръката на Цайса, един е минал отзад през тила и излязъл през окото, а четвъртият го е одраскал по врата. Това е второто покушение срещу Цанов, след като преди 2 месеца убиец изстреля пет куршума в мерцедеса му и рани тежко него и приятелката му Мария Грашнова в квартал "Иван Вазов" в столицата.
Вероятно убиецът е причакал Мико Цанов, когато се е прибирал в квартирата на гаджето си в блок 24 на столичния квартал "Красно село". Цайса паркирал джипа си и се обадил на Мария да му отвори външната врата, когато килърът изскочил и стрелял по него. Когато Грашнова излязла, Мико Цанов вече лежал на пътечката до блока. Десетина минути след това пристигнали полицаите от Шесто и линейка на Бърза помощ, която откарала ранения мъж във Военномедицинска академия. След спешни операции Цанов все още е в кома и не е ясно дали ще оживее.
Мико Цанов е близък до нелицензираната силова компания ВИС-2. Той се води като дясна ръка на небезизвестния Димитър Димитров - Маймуняка, който контролираше силовите структури на ВИС, преди борците да започнат "да късат опашките си". След преминаването на Маймуняка в по-горната йерархия, Цайса е станал шеф на бригадите, които контролират автокрадците. Цайса и Маймуняка станаха известни на широката публика след 1995 г. Тогава барети от Специализирания отряд за борба с организираната престъпност нападнаха бригадата на Маймуняка в офиса на ВИС в жк "Иван Вазов" и "Дружба" в столицата и зверски ги пребиха. Формалният повод беше лека катастрофа между коли на борците и баретите, а истинският, че хора на Маймуняка бяха откраднали мерцедес на приятелка на командос. Тогавашният шеф на баретите Красимир Петров не криеше неприязънта си към мутрите и негласно беше разрешил наказателната акция. Пострадали борци дори се оплакваха тогава, че баретите ги натоварили в багажниците на колите и ги закарали на Витоша, където ги потрошили от бой. Един от най-тежко пострадалите тогава беше именно Мишо Цайса. Той лежеше в болницата със спукан далак и лекарите дълго се бориха за живота му.
На 12 януари тази година пред блок в жк "Иван Вазов" неизвестен стрелец изстреля почти цял пълнител в луксозен мерцедес, в който пътуваха Цайса и г-ца Мария Грашнова, дъщеря на шефа на "Мобилтел" Владимир Грашнов. Три куршума попаднаха в тялото на 32-годишния Цанов, срещу когото се водят няколко следствени дела за кражба на автомобили. Един от куршумите попадна в седалищните части на г-ца Грашнова, без да я нарани особено. И тогава Цанов беше на границата на смъртта - куршумите бяха разкъсали тънките черва, диафрагмата и далака. Един заседнал близо до гръбначния му стълб. Тогава съществуваха подозрения, че покушението е насочено срещу дъщерята на боса на единствения GSM - оператор у нас Владимир Грашнов, което разтревожи висшите кръгове в МВР. Второто покушение срещу Цайса показва, че мишената е той, а не красивата дъщеря на Грашнов. По почерка на убиеца личи, че става въпрос, ако не за един и същ извършител, то за един и същ поръчител.
При първата стрелба по Цанов се заговори, че става въпрос за отмъщение. Първата версия бе, че Цайса е участвал в наказателна акция срещу някой си Гецата, който е бил закаран на Витоша, бит и унижаван от хората на ВИС, за което сега си отмъщавал. Втората версия е свързана с убийство на човек от бригадата автокрадци на Ганчо Въчков Ганеца. Той бил отвлечен от хората на Цайса на Витоша, а трупът му бе открит през зимата на миналата година. Младежът е бил пребит от бой, а коленете му са били раздробени, но смъртта му настъпила след измръзване, установи тогава аутопсията. Човекът на Ганеца откраднал луксозна кола, застрахована във ВИС, и затова бил наказан. Ганеца се заклел да отмъсти за това на Цайса, който бил инициатор на операцията. Третата версия е, че става въпрос за разпределение в силовия бизнес, където Цанов има влияние или пречи на някого.
Странно е това, че след като се отърва от смъртта преди два месеца Мико Цанов се е движел без охрана и сам. Вероятно той знае откъде са му дошли на главата изстрелите при първото покушение и е водел преговори за своето оцеляване. Сигурно е получил и уверенията, че срещу него няма вече да се стреля, след като така безстрашно се е движел в малките часове на денонощието. Другата вероятност е поръчителите на убийството му да не са могли да спрат килъра, когото са изпратили и на когото са платили.
Парламентът заседава извънредно за вота на недоверие
Извънредно заседание ще проведат депутатите в понеделник, за да обсъдят внесения от опозицията вот на недоверие. Гласуването на вота ще стане в първия редовен работен ден на парламента - сряда. Парламентарната група на СДС реши да отложи дебата за структурната реформа, поискан от мнозинството и насрочен за петък, 2 април. Той ще се състои най-вероятно след великденската ваканция на Народното събрание, съобщи шефката на сините депутати Екатерина Михайлова. В СДС решили, че по-логично е първо да се разгледат въпросите, свързани с миналото, какъвто е вотът, който по същество прави анализ на свършеното досега от правителството. Искането на вот на недоверие в толкова тежък момент за страната цели и дестабилизация на държавните институции, смята Михайлова. Затова според СДС трябвало по най-бързия начин да се реши въпросът постига ли вотът своя успех, ще предизвика ли той парламентарна криза и дали има кой друг да предложи алтернатива на управлението. Ако отговорът е отрицателен, значи правителството на СДС е стабилно и ще продължава да изпълнява програмата си, заяви председателката на сините депутати.
Изненадваща среща на Милошевич и Ругова
Югославският президент Слободан Милошевич прие лидера на умерените албанци в Косово Ибрахим Ругова. Двамата подписаха декларация за дългосрочно политическо уреждане на косовската криза, съобщиха държавните югославски медии. По телевизията бяха показани кратки кадри на двамата лидери и подписите им под документа.
Новината предизвика силна изненада. Според генералния секретар на НАТО Хавиер Солана малко вероятно е Ругова да се е съгласил доброволно на подобна стъпка. Албанският премиер Пандели Майко заяви, че Ругова постъпва абсолютно безотговорно. Все пак албанският премиер не изключи възможността косовският лидер да е бил подложен на натиск. Западни дипломати обявиха, че Ругова е бил дрогиран, защото изглеждал превъзбуден и същевременно с твърде забавени реакции. Според друга версия кадрите, показани по телевизията, са били фалшифицирани.
САЩ реагираха веднага и потърсиха възможности за директен контакт с Ругова. Говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин отказа коментар за срещата. Според него първо трябва да има информация за мотивите на Ибрахим Ругова и конкретния текст на споразумението с Милошевич. Рубин наблегна на вероятността за изнудване, тъй като албанският ръководител има двама синове и малка дъщеря.
Ръководителят на Армията за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи хвърли цялата вина върху Ругова. "Доброволна или наложена със сила, тази среща сериозно застрашава каузата на косовските албанци", обяви лидерът на сепаратистите.
преди това сръбската телевизия опроверга слуховете за смъртта на албанския ръководител, като излъчи интервю с него в дома му в Прищина.
Белград готви военен съд за пленените американци
Военен съд очаква тримата пленени от сръбските военни части американски войници. Президентът на Съединените щати Бил Клинтън заяви, че няма юридическо основание за военен процес срещу сънародниците му. Заловените са служили в мироопазващите части на НАТО в Македония. В гневно обръщение до югопрезидента Клинтън предупреди Милошевич, че ще бъде държан лично отговорен за малтретирането на американските граждани. На обвиненията на Клинтън вицепремиерът на Югославия Вук Драшкович отговори, че американските военни ще бъдат третирани съгласно всички международни конвенции, засягащи военнопленниците. От показаните кадри по сръбската телевизия обаче ясно се видяха следи от физическо насилие по лицата на американските войници.
Според говорителя на Пентагона Кен Бейкън тримата са патрулирали на територията на Македония по границата със Сърбия, когато са били обградени и обстрелвани от сръбски части. Сръбската телевизия излъчи съобщение, че американците са били заловени на сръбска територия.
На ГКПП Видин всичко е спокойно. Засега... Два дни след първите въздушни атаки на НАТО трафикът на граничния пункт край Видин е нараснал почти два пъти. В момента липсват километричните опашки след първия шок, но данните на "Гранична полиция" показват, че непрекъснато се увеличава броят на преминаващите сръбски и македонски граждани. Както преди няколко години фериботът край Видин пое цялото движение на сухопътния транспорт към Западна Европа, традиционният маршрут на който минава през Югославия.
Пред бариерата на ГКПП са се смесили камиони с българска, македонска и гръцка регистрация. Колоните са две. Едните тирове чакат да преминат, шофьорите на другите показват компютърни разпечатки "резервация за разрешително" и се ядосват от бавното обслужване и българските неуредици.
"През миналата седмица имаше повече автомобили, а сега през нощта коридорът се изпразва", обяснява шофьор и потъва в кабината в очакване опашката да помръдне. Негови колеги се суетят около тировете напред-назад, други дремят в камионите. "Вчера съм натоварил, но чакам разрешително. Ще се забавя много, но през Югославия е страшно", споделя изнервен тираджия.
"Съпругата ми се обади сутринта притеснена. По телевизията показали границата край Видин и тя ме пита:
А през нощта, като дойдохме, тук нямаше и една кола. Празно. Към 7-8 часа се подредиха няколко камиона, но това е обичайно", споделя шофьор на ТИР със софийска регистрация, който е избрал пътя през Румъния заради войната в Сърбия.
Дълги километър-два опашки се натрупват в понеделник. Шофьорите умишлено изчакват началото на седмицата, защото румънците са въвели "уикенд пътна такса", която в събота и неделя е двойна. Тогава на ферибота се качват предимно гръцки тирове, а българите търпеливо висят, докато удари час за по-евтината тарифа. Олющена табела до бариерата отразява стар ценоразпис на таксите. Актуалните са: 120 марки за ТИР, 25 марки - за лек автомобил, 65 марки - за автобус, 50 марки за микробус и по пет марки се заплаща за всеки пътник в превозните средства. Две платформи кръстосват денонощно по маршрута между Видин и Калафат. Редуват се малката българска и голямата румънска и обратно. Малкият български ферибот е държавна собственост на Българско речно плаване, а големият е частен, на софийската фирма "Джоукър" ООД.
Поредната порция автомобили се разпределя по тясната платформа на малкия ферибот, над която се вее румънски флаг. Ремаркетата на два тира се заклещват и сложните маневри забавят отплаването. На брега вече се е събрала следващата група пътуващи. "Прехвърлихме и оряховски ферибот тук, за да облекчим движението. В понеделник, когато беше струпването, се движеха четири ферибота", каза подполк. Боян Сербезов, който е началник на ГКПП Ферибот - Видин. На граничния пункт край дунавския град са командировани "на помощ" пет служители от Русе и пет митничари от Капитан Андреево. "От пунктовете на сръбската граница пренасочват автомобилите насам", обяснява граничният шеф. Между шофьорите се носи мълвата, че едно преминаване през Югославия сега струва най-малко 700 марки с принудителните спирки за таксуване. Като виц се разказва случка отпреди няколко дни, когато стар тираджия отказвал да плати подкуп от 50 марки на сръбски митничар. Българинът поискал да се оплаче на шефа, "таксата" на началника обаче била 100 марки. "Затова сега шофьорите предпочитат циганията на Румъния", коментира подполк. Сербезов.
Редовно пресичащи границата със северната ни съседка шофьори обменят опит за навиците на местните граничари. "Румънците винаги са искали подкупи, но някои са по-човечни от българите. Освен това те си вземат постоянно от гърци и турци. При нашите може да минеш и с бонбон, цигари, вафла", реди полезните съвети по-възрастен тираджия. Директно рекетирани са тези, които внасят автомобили, напомня друг осведомен шофьор.
Митничарите любопитстват за съдбата на пътниците, пристигащи от Сърбия, и споделят наблюдения, че повечето са българи, които се връщат заради войната. Прави впечатление, че сръбските граждани, които минават, са надъхани срещу атаките на НАТО, а албанци рядко пресичат. "Не минават оттук, защото ги съсипваме. Повечето са шиптъри, търгуват с наркотици, но от нас не могат да се измъкнат", разясняват граничните полицаи. Надписи върху оранжеви сигнални табели пък настояват гражданите да съобщават за всички нарушения на митничарите. Началниците на ГКПП и на митницата са се уговорили, че при оплакване веднага уволняват провинилия се.
От два месеца всеки ден през граничния пункт край Видин минават и
В документите на тировете с надписи на Северноатлантическия пакт е посочено, че пренасят оборудване. "Те пресичат границата с предимство. Всеки ден между осем и десет камиона пускаме. Унгарските шофьори се държат отвратително, особено след като страната им стана натовска държава, все заплашват, че ще се оплачат в Брюксел", разказват граничните служители.
Проблеми на "Гранична полиция" в началото на миналата седмица създадоха и протестиращите работници от "Видахим". Вестниците в областта и софийските ежедневници осъмнаха с информации за полицаи с кучета, които потушават бунта на протестиращите химици. Очевидците са разделени на два лагера - видели и невидели кучешка атака срещу работниците. "Освиркваха областния управител, счупиха един мегафон, но кучета не съм забелязал", обясни служител на "Гранична полиция". "Имаше ухапани от кучетата", твърдят пък протестиращите бивши служители на "Видахим".
"Първо ги насочихме към катамараните на СОМАТ, но после видяха, че тук пускаме камиони и се преместиха. Над 200 човека се изпречиха пред бариерата и блокираха работата за три часа", спомни си подполк. Сербезов събитията от миналия понеделник.
От десетина дни на площадчето пред административната сграда на "Видахим" се събират съкратените работници от химическия комбинат, който е обявен в ликвидация. На 16 март са сформирали инициативен комитет от седем души, които да представят и защитават исканията им за изплащане на заплатите за ноември, декември, януари и февруари, индексациите и обезщетенията. На 24 март се провежда първото шествие от завода до кметството. В следващите дни протестните преходи продължават. "На 26 март се договорихме до края на март да ни изплатят двете брутни заплати и да получим отсрочка до втори април за плащането на сметките за тока. Срещнахме се с ликвидаторите и очаквахме нещата да се наредят, но в понеделник нищо не беше направено. От инициативния комитет не сме замисляли гражданско неподчинение. На ферибота около 300 човека самоорганизирано са протестирали, но хората вече стигнаха до отчаяние", разказа Пламен Александров, председател на инициативния комитет. "Нямаме пари за хляб", оплаква се млада жена. "Няма с какво да преживяваме", подема цялата групичка, събрана за поредната среща пред завода. Протестиращите искат да получат поне ноемврийските и декемврийските заплати. Те отричат, че настояват за възраждане на "Видахим".
Ликвидаторите отказват изявления и пред медиите.
Зад широкия портал на "Видахим" се виждат олющените постройки на комбината. Момчета с маскировъчни дрехи от охранителната фирма се разхождат около входовете. "Обиколката на всички охраняващи постове е около 10 км. Десет часа да няма охрана и всичко ще бъде изпокрадено", обяснява бодигардът. "Вечер е страшно, само сови и кукумявки има в завода".
Войната в Косово все още не е вътрешен проблем
Първата седмица на войната в Косово раздвои българина между състраданието към сърбите и трудно постигнатата убеденост, че НАТО е най-доброто решение за българската сигурност. Рано е за прогнози, но въпросът дали войната ще промени проатлантическата ориентация възниква всеки път, когато войната се появи на телевизионния екран.
Общественото мнение за членството на България в НАТО не се е променило съществено през последните дни. Но в оценките на отделните демографски групи личи динамика, която започва да трансформира обществената позиция в обратна на досегашната посока. Ако преди въздушните удари мнението за включването ни в Северноатлантическия пакт не показваше зависимост от такъв фактор като пола, то днес на фона на реалните военни действия личи, че жените са по-склонни да се разколебаят, докато мъжете стават все по-убедени в необходимостта от присъединяването към тази структура. Младите хора до 30 години и живеещите в големите градове не са променили позицията си. Гражданите над 50 години, тези с ниско образование и живеещите в малките населени места са по-категорични противници на присъединяването ни от останалите.
Негативите на общественото мнение от войната в Косово в момента се трупат на оценката за политиката на САЩ. Позицията на Русия българите определят като правилна, но това не трябва да се тълкува като завръщане към проруската ориентация, а само като одобрение за ненамесата й в конфликта до този момент.
Войната в Косово активизира обществената дискусия в страната и актуализира противоречията между политическите опоненти. Засега те все още не се отразяват отрицателно на доверието в политиката на правителството. В тази сложна ситуация то остава относително високо. Почти половината от пълнолетното население определя като правилна позицията му към конфликта. Значим ресурс за обществено спокойствие е мнението на шест от десет пълнолетни българи, че екипът на Иван Костов успява да отстоява националните интереси на страната. Активността на опозиционната БСП не е успяла да привлече привърженици и отрицателните оценки за нейната политика надделяват над положителните.
Понасяйки реалните икономически последици на военния конфликт, българинът продължава да мисли и за това, което той може да промени у нас, въпреки че не ни е засегнал пряко. Постигнатата икономическа и политическа стабилност в последно време понася първото си и най-сериозно предизвикателство. Политическият мир в страната и международният й авторитет са поставени в нов контекст и неизбежно ще променят своите стойности. Българите ясно си дават сметка за това. Те се тревожат за хода на икономическата реформа и политическата ситуация у нас, но остават оптимисти за признанието, което ще има политиката ни извън границите.
Данните са от експресно национално представително проучване на МАРКЕТ ТЕСТ, проведено по поръчка на вестник "Капитал", 29-30 март 1999 г. Между морала и националните интереси
След като се взе решението да бъде "наказан" Слободан Милошевич, президентът Клинтън излезе, за да обясни на съгражданите си защо САЩ се намесват в конфликта в Косово. Наложи се да покаже карта на Европа, както и да изнесе кратък урок по история и география на Балканите.
За повечето американци "Косово", "Югославия", "сърби", "албанци" си останаха просто думи с екзотично звучене за земи, хора, исторически конфликти и тлееща омраза. Толкова далечни и неразбираеми, че се оказа по-лесно да се лансира идеята, че намесата се налага поради две много важни за САЩ причини - моралът и националните интереси на Америка. По този начин далечното, сложното, непроницаемото, трябваше да придобие измерения, лесно разбираеми за средния американец.
И действително, около седмица преди първите бомбардировки едва 26% от запитаните одобряваха военна намеса на НАТО в Косово, но в навечерието на първите удари този процент изведнъж скочи на 47%. Дали за една седмица американецът беше успял да проникне в конфликта, да разбере причините за американската интервенция или става въпрос за изключително умело насочване на общественото мнение в посока, угодна за провежданата външнополитическа политика?
Два дни след масираните бомбардировки неразбирането обаче прозираше навсякъде. В коментар във вестник "Лос Анджелис таймс", озаглавен "На въпроса защо се намесваме все още няма отговор", известният писател Том Кланси пише: "Получавам по два от големите вестници всяка сутрин, гледам Си Ен Ен всеки ден и въпреки тези факти, не зная защо този проблем? е толкова важен за САЩ, защо сме готови да рискуваме живота на нашата младеж, какво точно искаме да постигнем, как ще постигнем целите си и какво ще се случи, ако нещата не вървят точно както ги планираме. " В общи линии това бяха и въпросите на човека от улицата. "А вие поддържате ли го този диктатор? там, как се казваше", ме попита един учител. В хода на разговора се оказа, че единственото, което той знаеше, е, че някъде в покрайнините на Европа имало някакъв диктатор с труднопроизносимо име, който, както подобава на всички диктатори, коли и беси, и че на Америка е отредена ролята да се намеси със сила, произтичаща от моралното й задължение да защитава невинните.
Националните интереси като някаква абстрактна и сложна концепция бяха поставени на втори план, но "моралният императив" пък застана на предна линия като чиста и неопетнена от скрити помисли пътеводна звезда. Така например 60% от запитаните считат, че намесата на САЩ е "морално оправдана", а 66% отговарят положително на въпроса дали сърбите следва да бъдат спрени със сила от избиването на етнически албанци в Косово.
Бил Клинтън, Мадлийн Олбрайт, Уилям Коен се надпреварваха да описват ужасите, извършвани от сърбите в Косово. Изрази като "клане на невинни хора", "жестоки репресии", "хуманитарна криза", "хора с прерязани гърла" имаха за цел да създадат образ на конфликта и да убедят американеца в неизбежността от военна намеса като единствено средство за вразумяване на агресора в лицето на сърбите и по-специално на Милошевич. Президентът резюмира ситуацията по следния начин: "Това не е война в традиционния смисъл. Става въпрос за атака с танкове и артилерия срещу един народ, до голяма степен беззащитен, чиито лидери вече са се съгласили на мир."
Американската публика стана свидетел на поредната гледка на ужасите, представена чрез медиите, следвайки стереотипните представи за добрите и лошите, познати още от уестърните. Непрекъснато повтаряне на фрази като "геноцид", "етническо прочистване", съпроводени от кадри, показващи горящи къщи, плачещи бежанци и въоръжени войници, спомогнаха за създаване на силно чувство за непримиримост у средния американец и затвърждавайки неизбежността от американска намеса, за устояване на дело на американските идеали за справедливост. Така например 6 от всеки 10 американци твърдят, че "новините за нови сръбски атаки върху цивилни в Косово само засилват подкрепата им за въздушните удари". В същото време над половината от запитаните признават, че нямат "достатъчно принципно разбиране" за ситуацията в Косово.
И така, оказа се, че е по-лесно да се убеди и мобилизира американското обществено мнение, като се наблегне на такива понятия като "човешки права", "справедливост", отколкото на конкретните национални интереси, които в дадената ситуация се оказаха трудно обясними на американското общество. Националният интерес придоби морално изражение, той се окачестви като предотвратяване разширяването на конфликта, за запазване на мира в Европа. Така идеализиран, той бе освободен от всякакви съмнения за стремеж към господство или хегемония. В тази връзка Клинтън каза: "Какво щеше да се случи, ако някой беше послушал Уинстън Чърчил и беше се опълчил срещу Адолф Хитлер по-рано, колко човешки живота можеха да бъдат спасени? " Сравнението на Милошевич с Хитлер допринесе за демонизирането му и за правотата на американската позиция.
Чувството за правда, за нравственост е залегнало много дълбоко в американската култура, служи за сплотяване на нацията. Разярилата се суматоха около аферата "Клинтън - Моника Люински" е свидетелство за това, а подигравателното отношение на останалата част от света тук се отхвърля като цинизъм и неразбиране на ценностната система на американците. Във връзка с проблема "Косово" Клинтън заяви: "Нуждаем се от една Европа, която да споделя нашите ценности?"
Но какво може да се очаква от проточване на конфликта в Косово в реалния свят? Самият Збигнев Бжежински предупреди още в началото: "Смятам, че за известно време общественото мнение ще се държи, но е важно операцията да е масивна още от първия ден, тъй като не вярвам, че ще има подкрепа за по-продължителна кампания. " Прословутият американски прагматизъм изисква проблемите да бъдат решавани ефикасно и резултатно, по възможност и в кратки срокове. Един ветеран от войната във Виетнам, интервюиран по Ен Би Си, каза: "Войната изглежда различна на телевизионния екран, но хората бързо губят интерес. " Той също предрече, че когато американци започнат да загиват в далечна земя, тогава общественото мнение ще се обърне. Тогава може би идеалите на Новия свят ще бъдат изведени на заден план, а ужасите на войната ще бъдат изживени непосредствено от хора, които така и не са разбрали защо се тези битки на Балканите и защо се е наложило американци да загинат.
The War Must Go On*
Няколко години преди да ни заченат, нашите родители са си припявали "My Generation". Тогава те са били "сърдитите млади хора". Сега са улегнали хора на средна възраст. И си мислят, че същата песен трябва да си пеем и ние. В нея Пит Таушенд казва: "Talkin" about my generation". Неговото. Не моето. Не и на Димитър Матакиев, с когото сме от едно поколение.
Един млад, умен и впечатлителен човек има нужда от помощ, за да овладее правилата на приемливото социално поведение извън семейството, училището и приятелския си кръг. С влизането си в съответната университетска специалност той косвено иска тази помощ от своите преподаватели. Те, предполага се, са хора много живели и много видели и тяхно морално задължение е да му помогнат да се справи с обществените условности. Особено ако са философи - мъдреци по професия и призвание. Те би трябвало да знаят, че един "сърдит млад човек" може да бъде укротен много по-ефективно и трайно с добра дума, с човешко отношение, с открехване на вратата към "голямата наука", отколкото с административни и дисциплинарни наказания, с нападки и с обиди. Иначе професорите и асистентите се превръщат в обикновени държавни чиновници.
През 1997 всички софиянци бяха по улиците. Тогава нашите преподаватели ни убеждаваха да забравим оценките и заверките, защото да си гражданин било по-важно, отколкото да си отличник. Тогава това се наричаше "академизъм" и (почти) цялото общество му ръкопляскаше.
Днес да си послушен конформист е по-важно, отколкото да си честен, да се вместваш в стандартите е по-важно от това да си умен, да си кротък е по-важно от това да си смел. Днес това се нарича "академизъм". Дали цялото общество отново ще ръкопляска?
Далеч съм от мисълта да сравнявам студента Матакиев с мъчениците на науката, платили прескъпо дързостта да отстояват убежденията си. Но в България чиновници забраняват рокгрупи ("Хиподил"), разпространители отказват да продават списания ("Егоист"), преподаватели унижават и наказват студентите си (Матакиев), защото са честни, защото са смели, защото са самите себе си - младите хора в края на един откровено безумен век. С формалния мотив (и в трите случая), че използвал забранени думички. Тези думички аз лично научих на 6-годишна възраст. С тяхна помощ Хенри Милър и Чарлз Буковски си осигуриха място в световната литература.
Не съм привърженик на изкуственото щастие на наркотиците, нито на безразборните интимни връзки, но, както казва Ина Григорова (с нея сме почти връстнички) по повод интервюто си с Матакиев, ние просто сме такова поколение. Не можем да избягаме от цинизма, сред който сме израсли. Вече нямаме опора нито в религията, нито в идеологиите, нито в науката. Такъв свят са ни създали нашите родители, между които са експертите на Министерството на културата, разпространителите на "Егоист" и преподавателите от Философския факултет. Техните синове и дъщери обаче слушат "Хиподил", четат "Егоист" и учат в Софийския университет. И за разлика от своите родители не се срамуват, когато не знаят. Срамуват се, когато ги е страх.
* Войната трябва да продължи.
Диалог по време на криза
Костов прибягна до тактиката от времето на газовата война
Ако се доверим на прогнозите на експертите, че през следващите десет дни кризата в Югославия ще се задълбочава, и на логиката, по която се държат управляващите от часа, в който първите ракети на НАТО уцелиха Косово и Белград, трябва да очакваме, че най-силните фигури в българското правителство все по-масирано ще се включват в информационното "обезпечаване" на въпроса, който тревожи българина. А той е какво следва за България от войната в Югославия.
В първото си слово пред парламента миналата седмица премиерът Костов избра рационален стил. Изброи без емоции възможните рискове за страната с краен извод, че са минимални, тъй като не възниква военна опасност за сигурността на страната. Може би заради тона на стегнатото и до голяма степен конкретно изложение реакциите на опозицията бяха също толкова умерени. Гражданите още не си представяха, че едно е само да предположиш дали някоя ракета може да улучи българска земя, съвсем друго е селяните от Трън да разнасят осколки от нея.
Първата ракета събуди информационна лавина в медиите и всякакви разумни доводи дали сме застраховани от грешки на натовски самолети потънаха в разкази на развълнувани граждани. И тъй като ведомството на министър Бонев не просто забави достоверната информация за събитието, а я представи по смехотворен и несериозен начин, дори обясненията на генерал Михо Михов се възприемаха с резерв.
Тази непостигнала целта си ракета уцели право в центъра информационния вакуум, който спецовете от службите по стар навик наложиха и сега. А където има вакуум, тръгват догадките, слуховете, измислиците и дори откровените лъжи и манипулации. Това, че 50-ина човека викат пред американското посолство е нормален щрих от пейзажа на демокрацията. По-опасно е, ако 50 процента започнат да не вярват, че тези, които ги управляват, им казват цялата истина. Не само за загубите от войната, а цялата. При това като се има предвид, че българинът е чувствителен към всяка бомба, паднала там, където може да има и роднини.
На правителството му трябваше доста време, за да се активизира не само по линия "не сме дали коридор". Но емоцията изигра отново лоша шега на премиера, около когото през тези дни не се усеща убедително присъствие на военния и външния министър например. Съвсем се потопиха в мълчание и иначе активните анализатори на общественото мнение. Нека да си спомним колко напористи бяха всички те да приветстват договора с Македония.
Затова Костов се обърна към чувствата си. И потърси враг - Първанов, БСП, всички, които служат на сръбските служби и някои други, които най-общо казано не са патриоти. Стоварвайки огън и жупел по Първанов, лидерът на СДС преигра - без причина го направи герой, най-малкото го извади на екрана на телевизора като политик, който има какво важно да сподели с нацията. Освен това в момент, когато призивът е да се сплотим, подобен речник напомни за отминал дебат, от който Костов се стреми да избяга.
В същата тоналност - "заплаха за националната сигурност", бяха издържани и изявленията на вътрешния министър Бонев, за когото се знае, че никога не тръгва към солови изяви, без да ги съгласува.
Всъщност стигаме до основния проблем на диалога управляващи - избиратели по време на криза.
В досегашния си мандат правителството на Костов вече преживя една сериозна криза от външен характер с вътрешни последици - газовата война в началото на миналата година, първото сериозно изпитание за правителството на Костов. Тогава министрите водеха битката с Мултигруп за газа. Спечелиха я категорично в медиите, но загубиха на масата на търговските преговори. Медийната победа позволи дълго време параметрите на подписаните договори да не станат напълно ясни. След газовото споразумение правителството унищожи Мултигруп, но България продължи да плаща една от най-високите цени на газ в Европа. По тази причина Булгаргаз здраво задлъжня, а покрай "Мулти" ще си отидат и поне десетина предприятия, потребители на газ така че и двете страни дават жертви. Иначе управляващите консолидираха тогава общественото мнение и съсипаха в очите на публиката "Газпром" като монополист и маша на великоруската политика. Година по-късно общите изяви на вицепремиера Бакърджиев и шефа на "Газпром" Вяхирев вече се коментират изцяло позитивно и доброжелателно. Ще рече човек, че става дума за някакъв друг "Газпром", а не за този, пред когото националните интереси се отстояваха с люти медийни битки само година по-рано.
Към тактиката от войната с "Мулти" екипът на Костов посегна и сега, макар че войната не е газова, нито медийна или търговска, а истинска. Информацията за самите събития в Югославия с изключение на тази, която доказва колко лоши са последствията за българската икономика от ударите на НАТО, е сведена до минимум. Новините и коментарите са обърнати някак си навътре и изкушен, като че ли Костов споменава по-често Първанов, отколкото Милошевич, да не говорим за Клинтън.
И ако в още едно село не бяха видели с очите си кратера на нова ракета, можеше и да не научим за нея. Идентифицирани са провокаторите, министърът на вътрешните работи говори за български граждани, които играят ролята на "сръбските мекерета", въобще "агресивен натиск", но не този, за който говори Костов.
Ако общественото мнение е захранвано с повече факти и информация за размисъл вместо с квалификации, хората са достатъчно интелигентни, за да се ориентират кой върви против националните интереси и кой ги защитава.
На този принцип утре ще се окаже непатриотично, ако някой започне да се съмнява в успехите на реформата например.
ВМРО завари СДС неподготвен
"Дойде време България да заеме полагащото й се място като първостепенна сила на Балканите", заяви зам.-председателят на ВМРО Валентин Китанов ден след като на българска територия падна първата заблудена натовска ракета. Думите на партийния функционер станаха призив, специално записан и подчертан в декларация, приета от конгреса на черно-червените преди седмица. Документът оповестява официалната позиция на ВМРО за военния сблъсък в СР Югославия.
В точка 5 от декларацията организацията на Красимир Каракачанов "вменява в дълг на правителството да уреди на Западните покрайнини отделен автономен статут". Визира се и срок, в който това да стане - "след прекратяване на конфликта в Косово". Новината от този конгрес трябваше да бъде показното детрониране на Иван Татарчев от поста почетен председател на ВМРО. Каракачанов обаче, вместо да влиза в спор с бившия главен прокурор, шумно поиска... автономия за българите отвъд западната ни граница. В ситуацията на военни действия там революционният хъс на ВМРО измести от първите страници дори бомбените удари над Югославия. С този пропаганден фойерверк Каракачанов изненада и коалиционните си партньори от СДС, затова всички очакваха реакция и официално становище на СДС за соловата акция на ВМРО. Първи коментираха събитието депутатът Илия Петров и зам.-председателката на синята парламентарна група Светлана Дянкова, определяйки искането на ВМРО като много непредпазливо и неуместно. Ден по-късно обаче главният секретар на СДС Христо Бисеров изненадващо оповести: "Декларацията на ВМРО е добронамерен опит за подобряване на климата на Балканите. Ние се отнасяме положително към нея. " Бисеров обаче уточни, че ВМРО иска културна автономия, а не предявява териториални претенции. Само за справка - никъде в документа не се споменава думата културна. Изявлението си главният секретар направи на пресконференция на НИС на СДС във вторник, което автоматично го обвързва с официална позиция на управляващите. Той отказа да коментира дали става въпрос за промяна на становището на СДС.
Никой от ръководството на сините не подкрепи публично Бисеров, но не го и опроверга. Негови колеги депутати обаче твърдят, че и Костов е бил неприятно изненадан от непремерената реакция на главния си секретар. Сигурно затова представители на мнозинството си позволиха изяви, диаметрално противоположни на мнението на Бисеров. Благоевградският депутат Илиян Попов, пръв и засега единствен представител на СДС, оцени като еднакво неадекватни позициите и на БСП, и на ВМРО. Още в понеделник той обяви в Благоевград: "В този критичен момент искането на ВМРО за автономия на Западните покрайнини е безотговорно и предизвикателно. Трябва да защитаваме интересите на българите там, но не по този начин и не сега. " В четвъртък депутатът Пламен Стоилов бе още по-краен - "това е игра с огъня". Според него само хора, които не познават предисторията на конфликтите в региона, биха подкрепили такава инициатива сега. "Прагът ни гори и съм сигурен, че оттатък границата са прочели добре заглавията "ВМРО иска автономия за Западните покрайнини". А ВМРО в този случай се чете като България", твърди Стоилов.
Двамата депутати са представители на районите, най-застрашени от конфликта в Югославия, и е нормално да не се подчинят на партийната дисциплина и да опонират на главния си секретар. Не само те обаче се разграничиха от изявленията на Бисеров. Странно обаче защо Иван Костов подмина декларацията на ВМРО, докато правеше разбор на антибългарското поведение на БСП.
БСП получи порция косовски допинг
Може да поискаме вот на недоверие към правителството за позицията му по Косово, заяви Георги Първанов в деня, в който опозиционният вот на недоверие към правителството за провала на структурната реформа трябваше да направи публичната си презентация. Лидерът на БСП подхвърли фразата между другото и до вот за Косово не се стигна, макар че анализът на структурната реформа бе заглушен от съмненията за тайната дипломация на правителството.
В разгара на косовската криза Георги Първанов отново подхвана старата тема - дало ли е правителството въздушното пространство на България на натовски самолети или не. Въпросът вече бе поставен още през октомври миналата година, когато от централата на пакта в Брюксел попитаха дали България е готова да предостави коридори за умиротворителна акция в бивша Югославия. Тогава с жълтата фланелка за най-много съмнения бе бившият външен министър Георги Пирински, който първоначално получи подкрепа и от евролевицата. Хората на Александър Томов обаче бързо забравиха за подозренията си. Сега на връщане от Брюксел Томов недвусмислено отхвърли всякакво подозрение, че България явно или тайно е предоставила на НАТО въздушен коридор за удари срещу Югославия.
С това дипломатическите разследвания на БСП можеха и да приключат. Още повече, че и от НАТО бързо промениха първоначалната си похвала за ползотворното сътрудничество на България във всяка област.
До средата на седмицата цялата активност на "Позитано" 20 мина под рефрена "нямаме достатъчно информация, нямаме достатъчно доказателства, за да се прави изводът, че за България няма реална заплаха". В стандартното обяснение на БСП при всяка криза липсваше новост, макар да се прокрадваха някои нюанси. В сряда обаче министърът на вътрешните работи счете за необходимо да разясни думите на премиера Иван Костов за това, че натискът към България "идва съгласувано отвътре и отвън". Богомил Бонев уточни, че интересите на режима на Милошевич съвпадат с интересите на българската левица. Според него, въпреки че премиерът не споменал БСП в изказването си пред парламента днес, реакциите на левицата показвали, че "тя се е припознала в думите му, тъй като има теснопартийни интереси да възбуди колкото се може по-големи опасения в българското общество и така да дестабилизира правителството".
Едва ли от БСП си помислиха, че могат да дестабилизират правителството, но поне се почувстваха в удобната и позната поза на основния враг. Георги Пирински заключи, че в последните дни "парламентарното мнозинство възприе поведение на търсене на противник в една политическа сила в лидера на опозицията". Лидерът на партията Първанов пък с ново допълнително самочувствие заяви: "Аз съм за това, който всява напрежение, наистина да получи необходимия урок, независимо от това от коя страна на границата се намира", с което получи дългоочакваната роля на човека, който гаси напрежението. Досега на него му беше вменено само да прогнозира кога Сърбия може развали отношенията си с България.
Иначе до този момент БСП успяваше само да импровизира действие. Говорителят на социалистите Ангел Найденов поиска парламентът да отложи ратифицирането на споразумението за балканските мироопазващи сили във връзка със ситуацията в западната ни съседка. Друг депутат от БСП пък констатира, че след ратификацията на рамковата конвенция в България вече се появявали сепаратистки настроения пак във връзка с Косово. Някои социалисти не пропуснаха да поразсъждават какво ще стане, ако правителството вече е приело ангажимента да допусне турски войски да минат през България, за да участват в наземна операция в Косово.
Това бе фразата, която Александър Лилов използва преди седмица, за да разбие представите на СДС, че БСП може да изпадне в изолация. Според него социологическите проучвания сочели, че 67% от гражданите били против войната. Твърденията си БСП подкрепиха и с митингите, организирани от Демократичния съюз на жените на Емилия Масларова, и с подписки на българските интелектуалци срещу ударите на НАТО. Ако "масовите" протести не бяха със соцпривкус, вероятно процентът на противниците на бомбардировките в Югославия щеше и да е по-висок.
По-важното е, че БСП за първи път намери общественото мнозинство, с което да легитимира политическите си позиции. Нервната реакция на Иван Костов и индиректните обвинения във връзки със сръбското посолство отклониха общественото внимание от отговора, който социалистическата партия все някога трябваше да даде - как може да бъде прекратена гражданската война в Югославия - едва ли само със спиране на бомбардировките. Така от положението на раздвоение за собствената си позиция и мъгляви миротворчески предложения БСП влезе в подарената й позиция на потърпевша от отстояването на политическите си принципи, ако освен общите антивоенни фрази, те изобщо съществуват някъде.
В интервю за вестник "24 часа" Георги Първанов уточни позицията на БСП: "Ако бяхме на власт, щяхме да поддържаме сходна позиция с тази на Италия". Първанов естествено не спомена, че италиански самолети участват в операция "Решителна сила", а за летищата на Апенините изобщо не стана въпрос. По-интересното е, че само ден след думите на лидера на БСП старият италиански комунист Джорджио Наполитано (сигурно известен на стратезите в столетницата) произнесе реч в защита на позицията на италианското правителство, заплашено от разпадане. В крайна сметка в Рим комунистите се съгласиха и само на косвено участие.
Иначе Георги Първанов се опита да бъде консенсусен. На фона на почти единодушното решение на западните социалдемократически правителства за удари срещу Сърбия БСП би изглеждала странно в Брюксел. При гласуването на позицията на Народното събрание за конфликта в Косово лидерът на БСП гласува "въздържал се", въпреки че тя не включваше изричното желание на ПГДЛ - незабавно спиране на ударите на НАТО срещу Югославия. Опитът за поредна оптическа илюзия - как социалистическата партия може да бъде и негативът, и позитивът обаче остана напълно неразбран. От Красимир Премянов Първанов получи само въпроса "ти социалист ли си, или въздържал се", а от Александър Томов: "с БСП имаме сериозни разминавания в позициите".
В този момент премиерът Иван Костов реши да помогне на бившия си фаворит за председател на БСП и "Позитано" 20 се размина с особеното си мнение, нечуто от никого. Но този път Костов едва ли извади столетницата умишлено от летаргията, която я беше обзела. Тя отново стана необходимият враг. И така социалистите може да чакат следващото избухване.
Натовски ракети разбудиха заспалите чиновници
Ескалацията на военния конфликт в западната ни съседка свари българската държавна администрация напълно неподготвена. Потъналият в блажена летаргия средностатистически чиновник се оказа абсолютно неспособен да реагира бързо и адекватно в условията на ескалираща военнополитическа криза. Държавните служители, които са пряко ангажирани с проблемите около националната сигурност, първосигнално спуснаха плътна информационна пелена върху проблемите около кризата в Югославия, които пряко касаят страната ни. Ефектът от това обаче беше точно обратен. Представителите на държавния апарат започнаха да отричат дори очевидни неща и се оплетоха в собствените си сложни медийни стратегии. В случая обаче не бива да ги съдим твърде строго за това, тъй като всяка администрация започва да пуска гъста информационна мъгла при усложнение на военно- политическата обстановка.
След като първите ракети и бомби се посипаха над обектите на югоармията, българските държавни мъже предприеха единствения възможен ход за всеки ловък бюрократ, а именно създадоха работна група по въпроса. Тя получи енигматичното наименование Междуведомствен ситуационен център и имаше за задача да следи развитието на обстановката в зоната на бойните действия. Първоначално към него бяха зачислени началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов, главният секретар на МВР Божидар Попов и зам.-министърът на външните работи Марин Райков. Главното занимание на центъра обаче беше да отклонява журналистическите питания и да повтаря постоянно, че военна заплаха за страната ни няма. Най-често повтаряният аргумент беше, че "нито една държава не е концентрирала въоръжени групировки по границата ни и няма политическо решение за действия срещу нас". Сводките на ситуационния център наподобяваха нещо като преглед на сутрешния печат и съдържаха предимно данни, събирани от открити източници. Минимална конкретна информация даваше единствено началникът на Генералния щаб, и то само относно проблемите около Военновъздушните сили.
Когато обаче журналистите започнаха за задават твърде много и неудобни въпроси, центърът постепенно започна да се измъква от публичната сфера. Първият минискандал избухна на тема "запас". Държавните чиновници систематично отричаха бързо разпространилите се слухове, че Министерството на отбраната подготвя условията за евентуална мобилизация. В случая отричането беше малко неудачна тактика, тъй като голяма част от мъжкото население беше привиквано по военните окръжия за потвърждаване на адресната регистрация или направо за запасняшки сбор. Такава небивала активност на мобилизационните служби не е забелязвана в посттоталитарната ни история и трудно може да бъде скрита, дори медиите да останат на тъмно по въпроса. А дори и наистина да няма решение за мобилизация, то поне неофициално се подготвят условия за евентуалното й провеждане в случай на разширяване на конфликта.
Следващата стъпка в грешна посока на ситуационния център беше коментарите по темата с въздушния коридор за натовските самолети. Чиновниците категорично отрекоха да сме поемали такъв ангажимент, но направиха уговорката, че две военни летища ще поемат самолети в беда - и натовски, и сръбски. Това са авиобазите в Габровница и Доброславци. Според неофициална информация от военното ведомство те вече са снабдени с апаратура за комуникация с натовски самолети. Ангажиментът за приемане на аварирали машини се налага по силата на така наречената Чикагска конвенция, която третира проблемите на международното право при въздухоплаването. Правителството обаче изпадна в изключително неудобна ситуация, тъй като в документа изрично се споменава, че той се отнася само за граждански самолети. С това около въпроса с въздушния коридор се появиха нови въпросителни. Дори и такъв да не е предоставен, в общественото съзнание остава усещането, че по въпроса има нещо недоизказано. Още повече промененият през 1997 г. Закон за отбраната и въоръжените сили предоставя разширени възможности на Министерския съвет да пропуска чужди военни машини. Според член 32 алинея 5 на нормативния акт правителството теоретично може да пусне чужди бойни самолети през страната ни, без да пита парламента, ако те "изпълняват мисия с мирен (невоенен) характер".
След този конфуз ситуационният център се скри от медиите и започна да си контактува с тях единствено чрез своя говорител. Неговото занимание се ограничаваше предимно в четене на гореспомената сводка на сутрешния печат. На останалите въпроси той отговаряше само с "не потвърждавам, но и не отричам".
Истинският ад за ситуационния център обаче настана, когато започнаха да падат натовски ракети. При инцидента край Трън първоначално МВР и МО направо се опитаха да укрият случая. След това се опитаха да замажат инцидента с обяснението, че ракета "въздух-въздух" е експлодирала над чужда територия и само парчетата са паднали у нас. Те обаче не можаха да изяснят как парчетата ще летят 18 километра от границата до Трън и ще паднат на място с площ от около 250 квадратни метра.
По стар чиновнически обичай представителите на военното министерство прехвърлиха топката на МВР, което е известно с традициите си в имиджмейкърството.
След трънския случай ситуационният център се прехвърли към Министерски съвет и капсулира информацията си в съобщения по факса. Накрая бюрократичната машина демонстрира характерното си свойство да се самовъзпроизвежда. Така всяко министерство се сдоби със свой малък ситуационен център, който докладва на едноименната структура към правителството. С това обаче информацията, която е свързана с развитието на юго-кризата не само че няма да стане по-оперативна, но и ще започне да се губи из дебрите на скърцащата държавна машина. Защото най-характерните две черти на родния чиновник са, че мрази да бърза и да поема отговорности. Канализирането на информацията за кризата гарантира, че хората ще се информират главно чрез слухове, а официалната позиция ще се бави с дни... Най-шокиращият пример на тема "дезинформация" е случаят с натовската ракета, която изрови триметров кратер на 20 километра от сръбската граница край пернишкото село Еловдол на 31 март. Става дума за ракета "въздух-въздух" обявиха представители на Генщаба и МВР, без обаче да уточнят типа на ракетата. "Все още не сме наясно каква е била", каза полк. Светлозар Асенов, зам.-шеф на управление "Авиация" в Главния щаб на ВВС. И за да демонстрират публична активност представителите на МВР, МО и ГЩ показаха на журналистите почти запазения корпус на експлодиралата ракета, от който липсва единствено бойната глава.
Това обаче беше ход в грешна посока за правителствената пропагандна машина, защото ракетата изобщо не прилича на използваните от натовските сили ракети "въздух-въздух". За сметка на това тя съвпада едно към едно с американските противорадарни ракети със среден обхват AGM-88 HARM, които се произвеждат от фирмата "Тексас инструментс". Ден по-рано ракета от този модел беше изпусната от щатски F/A-18 и над Македония. Боеприпаси от този тип се използват за поразяване на наземни радиолокационни съоръжения на разстояние до 30 мили или 48 километра. Те се инсталират на самолетите F-16C и F-4G, могат да откриват, атакуват и разрушават цели с минимална намеса на екипажа и запомнят местоположението на радарите, дори след като те престанат да излъчват. На въоръжение са от март 1984 г. Бойната им глава съдържа 63 килограма конвенционален експлозив, който при взривяване разпръсква осколки. Цялата ракета тежи 361 кг. Цената на един брой е $ 284 000.
Вероятността ракетата край село Еловдол все пак да е от типа "въздух-въздух" е минимална. Боеприпасите от този тип се самовзривяват във въздуха, ако изпуснат целта. Случаят край Трън доказва този факт. Тогава ракетата се пръсна над земята и осколките се пръснаха на площ от около 250 квадратни метра. Освен това те носят много по-малък експлозив и не биха могли да изровят дупка с размерите на кратера край Еловдол. Далекобойните натовски ракети от типа AMRAAM с обхват не по-малко от 32 км са заредени само с 22 кг взрив, а техните посестрими Sidewinder, които бият едва на около 16 км, имат между 4.5 и 10 кг. Освен това тези ракети по нищо не приличат на открития от МВР, МО и Генщаба екземпляр.
Проблемът с типа на боеприпаса автоматично повдига следващия въпрос - какво прави ракета с радарно насочване на 20 км навътре в територията на България. По всяка вероятност тя е била предназначена за радарно съоръжение в района на Босилеград. В случая може да става дума или за отклоняване на ракетата, или за човешка грешка. Най-притеснителният факт в случая е, че по думите на българското военно министерство нашата армия не гаси радарите си за разлика от сърбите. Така че възможностите са две - или наша станция да е привлякла натовския HARM, или пилотът да е сгрешил наше локационно съоръжение с югорадар. И в двата случая обаче безопасността на хората от западната част на България е под въпрос. "В крайна сметка това е война. Когато водиш въздушна битка, единственото важно нещо е да оцелееш и изобщо не можеш да се усетиш кога си пресякъл границата", коментира наш ВВС-експерт. За разлика от казуса с трънската ракета обаче този път не може да се говори за въздушен бой. Така че замазването на фактите е нелепо и не помага за сигурността на гражданите.
Независимостта на Косово не е краят на нестабилността
