Лошите новини са добри новини
Колкото по-голяма е една криза, толкова по-голямо е изпитанието за независимостта на медиите. Известно е, че по време на бойни действия броят на дезинформациите се увеличава, върху подаваните данни се налага военна цензура, оправдавана с предпазливост да не бъде изнесена стратегическа информация в полза на противника. Или както е казал още през миналия век Бисмарк, "никога не се лъже толкова много, както по време на война".
Очакваната въздушна атака над Сърбия, след като Слободан Милошевич отказа да подпише мирното споразумение, още в сряда върна кризата в Косово на първо място в световните новини. Анализатори и репортери се бяха изморили от дългите преговори, но опасността от евентуална война веднага активизира нова медийна вълна от прогнози и коментари. Съобщенията "НАТО удря днес бързо и жестоко" (по "Сега") изместиха в българската преса приватизационния скандал за укритата цена по сделката за БТК, както и есеистичната телевизионна изява на премиера Иван Костов за националната доктрина. Към постоянните кореспонденти в Сърбия средствата за масова информация бързо мобилизираха допълнителни екипи и специални пратеници.
Медиите, които дни преди това се подготвяха за отразяването на "лошата новина", светкавично пренаредиха програмите си. Новите вестници остаряха още преди да са напуснали печатницата, въпреки че успяха да съобщят за първите удари над Сърбия. "Война! ", "НАТО удари", "Войната почна! " крещяха сутрешните издания. Само "Дума" и "Монитор" изоставаха с информацията. Левият вестник отразяваше парламентарния скандал заради Косово, а новините в изданието на Петьо Блъсков коментираха темата "България и югокризата" от следобедните часове. В преследване на актуалността всекидневниците пуснаха извънредни издания. Отразяване, каквото новата ни медийна история помни само по време на световното първенство по футбол през 1994 и след убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов през 1996 г. Вестниците на ВАЦ сътвориха по няколко експресни броя в различни часове за различните градове. Новината "НАТО ревна: Огън! " (по "Нощен Труд") удвои тиражите. Огньовете в Прищина и Белград горяха на снимките от първите страници на извънредните издания. Самолетите и бомбардировачите на Северноатлантическия пакт окупираха пресата. Читатели изчисляваха по картите и графиките, които бяха разчертали всички издания, разстоянията от театъра на военните действия до България. "Втора атака срещу Сърбия в четири сутринта" известяваше вестник "Сега". Статистическо заглавие на специалния "Стандарт" изчисляваше, че "100 ракети удрят Сърбия. НАТО порази 40 обекта, разрушено е летище край Белград, 1 убит и 4-ма ранени". Часовник на войната припомняше хронологията на събитията с точност до минути. А купчините вестници на сергиите се стопяваха за секунди.
По време на военни действия електронните медии изместват печатните издания заради възможността да предават събитията в реално време. За вестниците остана ролята на преразказвача на вече видяното и чутото, към която добавят свои репортажи от реакциите в България, коментари и догадки.
През 1991 г. войната в Персийския залив започна като телевизионно събитие. CNN тогава монополизира съобщенията от Багдад като единствената западна станция, която имаше репортери в столицата на Ирак. Каналът на Тед Търнър предаваше на живо операцията "Пустинна буря" и войната си спечели определението телевизионна. А CNN - позицията на най-добрия източник, когато се отразяват конфликтни ситуации. Феновете й обичаха да цитират фразата, позната от по-стара история за влиянието на канала: "Президентът седи в кабинета си и гледа CNN, за да се информира. " По-късно беше установено, че разпространените от телевизионния канал кадри за ракети, които извършват удари с хирургическа точност, са фалшификат на Пентагона. Разкритието предизвика дискусия доколко медиите могат да се противопоставят на пропагандната машина на воюващата държава.
Американската медийна атака, с която да се оправдае нападение над Сърбия, започна още през миналата година. През октомври, когато Югославия беше заплашвана с въздушно нападение, медиите отвъд океана изнесоха няколко урока за добрите и лошите, силните и слабите, къде е Косово и се опитаха да обяснят на янките за какво точно става дума там. Една карикатура на сп. "Нюзуик" тогава превеждаше елементарно евентуалното въздушно нападение като спасителна акция. Рисунката изобразяваше двама сръбски войници, които стоят до купчина трупове. Единият, който току-що е гръмнал, казва: "Добре. Свърши се. Това е последният жител на Косово. " Другият, който наблюдава с бинокъл, съобщава "Идва въздушната атака. " Във вторник CNN отново образова американския народ. "Югославия е страна, разположена в Югоизточната част на Европа. Голяма е, колкото щата Тексас. Косово е провинция в Югославия. Косово е голяма, колкото щата Мейн", звучеше географският урок на телевизионния канал в стил "Югославия for beginners". Репортерите на Тед Търнър направиха сравнителен анализ и на въоръжението на воюващите. Прегледът на югославските оръжия беше скромен, а на американските сили нашарен с лъскави епитети: великолепно въоръжение, блестяща маневреност, самолети, които летят 1,3 пъти по-бързо от звука.
По традиция в сряда вечер с очакването на нападението хиляди българи - и говорещи английски, и неразбиращи езика на Шекспир избраха CNN в очакване да гледат военното шоу, озаглавено като типичен екшън "Решителна сила". Напразно. Вместо падащи бомби и ракети в небето над Белград каналът на Тед Търнър показа карта на Балканския полуостров, снимка и гласа на Кристиян Аманпур. Аналогична кореспонденция пристигаше и от Брент Садлер, пратеник в Прищина. Както стана ясно по-късно, отразяването на конфликта не се хареса не само на сръбските власти, които изгониха американските журналисти. Обикновените сърби също показаха недоволството си, като нарязаха гумите на джипа, с който екипът на CNN стигнал до Белград.
Приятна изненада на зрителите си поднесе нашата държавна телевизия. Новинарите й реагираха на събитията почти с рефлекса на презокеанските си колеги. Те успяваха да се свържат с кореспондентите си в горещите точки и въобще показаха, че когато искат - могат. Разочаровани от мъртвите кадри на CNN, българите слаломираха по каналите. Сравнявайки вестите в българския телевизионен ефир с тези на немски, френски или италиански станции, зрителите установиха, че новинарите от БНТ се справят отлично с отразяването на горещите събития. Същите кадри от телевизионния видеообмен, но със собствени кореспонденции от Белград, Брюксел, Скопие, Москва, Бон. При този избор на гледни точки някои от включванията в CNN ставаха излишни. Международният коментатор на "Панорама" Бойко Василев, който в събота излъчи репортажи от Косово, в сряда води извънредната публицистична рубрика по Канал 1, в четвъртък вече предаваше като специален кореспондент на БНТ в Югославия.
Кризата в Косово милитаризира почти цялото медийно пространство. Извънредни емисии за войната в Югославия нарушиха стройните програми на немски, руски, испански канали. Сръбската държавна телевизия избра във вторник филма "Битката при Косово поле", в сряда - рекламни кадри за югославската армия, а в четвъртък вечер предаваше репортажи на разплакани хора, уплашени от войната. Преди това властите се бяха застраховали, като спряха независимото белградско радио Б-92 с оправданието, че излъчва с по-голяма мощност от разрешената и задържаха главния му редактор. Заедно с Ройтерс, АП, CNN и Евронюз сред най-цитираните източници на информация беше и Б-92, което предаваше информация чрез Интернет.
Един от първите уроци по журналистика, които начинаещите в тази професия научават, е, че лошите новини са добри новини. Войните, катастрофите и прочее трагедии привличат голяма аудитория, което е мечтата на всяка медиа. Едновременно с това обаче и отговорността пред тях е по-голяма - кризите са времето, когато проличава професионализмът на истинските журналисти.
Съпротивата в БНТ е уморена
Лили Попова, генерален директор на БНТ, пред "Капитал"
- Успях да се ориентирам. Имам вече снимка за някои неща, които ме интересуваха, свързани с програмата и с някои финансови проблеми. Имам и някои неизследвани територии. Успях да взема и първи решения. Успях да започна да изпълнявам и някои от ангажиментите, които поех.
- Мисля, че има и първи грешки. Позволих си няколко пъти да решавам някои проблеми на парче и след това разбрах, че те са по-дълбоки, че трябва да се решават в пакет. Няма да казвам точно кои. Доста бързо го установих. Това, че съм го решила на парче, не означава, че е в грешна посока, просто е можело с едно усилие да се решат няколко неща.
- Оставям го на вашето усещане. Аз разговарях и с Националния съвет за радио и телевизия по този въпрос по време на събеседването, дадох обяснения по този въпрос и на публичния диспут. Естествено, че сама. Никой не може да накара един възрастен човек да извърши подобно нещо. Намерих предизвикателство в това, колкото и странно да ви се струва. По различни причини. Може би защото животът ми е бил свързан с този вид медии и знам какво би могло да се промени в тях. Както и че през последните години научих какво пречи да се променят нещата в тях.
- Липсата на воля преди всичко. Така че кой ме харесва или не, си е негов проблем. Аз харесвам тази работа като предизвикателство и затова взех решението си. Смятам, че след толкова години можем да кажем все пак, че живеем в общество, където никой не би могъл да ти разпореди подобно нещо. Можех да избера и да остана в частната медиа, където работех през последната година. Понякога в моменти на доста голяма преумора тук се питам дали съм направила правилния избор.
- Не винаги съм убедена. Връщане назад обаче няма - не се отказвам от избора си.
- Единствените ми контакти бяха с Националния съвет за радио и телевизия... - Не смятам, че е много коректно аз да си правя подобни преценки. Нека хората, с които работя, и най-вече аудиторията на БНТ да се произнесе дали съм зависима или не.
- Защото телевизията е единствена, обективен монополист. И за това е съсредоточие на огромни интереси - и финансови, и политически. Когато престане да бъде единствена и има равностойна и реална конкуренция, няма да е точно същото. Затова конкуренцията трябва да възникне възможно най-скоро.
- Страх ме е, разбира се. Всеки го е страх от конкуренцията. Смятам, че в някои неща телевизията ще загуби след възникването на частен конкурент. Но веднага ще се очертаят някакви зони, територии, в които БНТ ще бъде по-добрата. Може би ще намалеят парите ни за реклама. Вероятно ще загубим качествени хора, на които няма да можем да платим толкова много. Има неща, от които може да се страхувам, но съм сигурна, че ще е здравословно, че ще съкруши лобитата и интересите, които се изливат тук, за което телевизията не е виновна. Тя е единствена и за това така се отнасят към нея.
- На мен ми се иска да има скоро, но усещането ми е, че въпросът ще се реши към края на годината, а не както мислят най-големите оптимисти - напролет. Усещам го това съвсем интуитивно. Между другото, забавеният старт на частната национална телевизия се превръща във вътрешен проблем за БНТ. Както знаете, държавният бюджет не ни отпуска пари за Ефир 2 и ние решихме все пак да не спираме тази програма, преди това да е необходимо, преди да се освободи честотата. И сега поддържаме втората програма малко на мускули, с парите, които имаме за общо 18 часа програма на Канал 1.
- Имам чувството, че той си е един и същ - да се нормализира малко като програма, като състав, като брой на хората, които работят тук, и като следствие - да се нормализира като атмосфера. Моето желание е да оставя БНТ след три години по-лесно управляема.
- Надявам се.
- Няма да е лесно.
- Според мен структурната реформа, за която говорим, трябва да бъде разположена в първата и до средата на втората година от мандата ми. Бих искала след това да се вършат само градивни неща - да се работи повече върху програмата. Мисля, че това е реалистично. Освен това не вярвам в митовете, че тук ще има огромна вътрешна съпротива. Хората, които работят тук, са страшно уморени. Дошло им е до гуша нищо да не се случва. Мисля, че са подготвени психологически, че ще има промяна, и няма да й се съпротивляват яростно и по някакви популистки начини.
- Много добре познавам привържениците на тезата за революционната реформа и също съм я споделяла през един период - че най-добре е БНТ да се закрие и след това да се регистрира под ново име. Това е най-чистата хирургическа операция. Което означава да си предварително подготвен, да знаеш колко човека искаш да оставиш. Такъв радикален вариант никога обаче не е бил в ръцете на никого от генералните директори. Нямало е политическа воля. Иначе мисля, че нещата трябва да станат по-бързо - в рамките на година, година и половина? Не знам това дали е еволюционно или революционно. Трябва да стане на етапи. Да има някаква последователност и да се приключи. Трябва да има време за работа и за мислене. Не трябва да се проточва прекалено.
- Смесват се и двете причини. Освен това аз винаги съм била привърженик на приемствеността - нека да ги видя тези хора. Може би те ще успеят да работят за мен и за промяната на телевизията. Ако могат, ще останат, ако не могат - ще се разделяме. Но от друга страна, те са паметта на тази телевизия. От тях научавам неща, които няма откъде да знам, и получавам тази информация по-бързо.
- Винаги търся алтернативна информация.
- Не й е за пръв път
- Аз заварих тук по случая "Кеворкян" една много странна ситуация. Предишното ръководство многократно е отлагало спирането на предаването, въпреки че според тълкуванието на БНТ договорът за излъчването му е изтекъл. Засега г-н Кеворкян се държи любезно и изяви желание да води нови разговори. Той ще бъде поканен в телевизията да се срещне с програмния директор и да обясни какво точно иска да прави. В тази връзка приехме и промени в правилника за външните продукции. Отпадна изискването те да се предават в телевизията на запис и вече ще могат да се излъчват на живо.
- Не е имало никакви коментари. За г-н Кеворкян не е имало никакви лобисти, въпреки че бях чувала какви ли не легенди на тази тема - кой от членовете на НСРТ лобирал за него, кой от политиците. Но от спирането на предаването мина доста време и такава атака няма.
- Още при разговорите ми с НСРТ преди избора аз имах възможност в една свободна дискусия да се ориентирам какви са мечтите на всеки член на НСРТ. Казах им с усмивка, че гледам на тях като на висококвалифицирани програмни директори, но като генерален директор не мога да приема техните мнения по друг начин освен като на зрители. Не бих нарекала точно това натиск, но е интересно да чуеш мечтите на този вид хора. Има и други мечтатели. Аз им отговарям с тази формула, която открих случайно тогава - че стават за програмни директори, но не са в момента. Може би ще бъдат. Но тогава аз ще имам друга функция. И така.
Средната ни класа - сънища и реалност
Ако Америка, а заедно с нея и Европа, продължават да сънуват оня златен сън, в който всички се раждат свободни да опитат да успеят, то това не е случайно. Идеята за успеха всъщност има своето структурно проявление в реалността - средната класа. А както твърди американският социолог Уилям Уайт още през 1937 г . : "Никъде по земята средната класа не се е укрепила тъй солидно, както в Америка. " Затова си струва да погледнем какво представлява средната класа по света и у нас.
По света, симптоматично - в Америка: това са хората, които, казано най-просто, живеят добре, т.е. нито много богато, нито прекалено бедно - заемат комфортните средни етажи на обществото, при това не защото са нечии роднини или съпартийци, а защото са полезни на обществото; те знаят, умеят, работят и респективно печелят добре. Това са хора също така с твърда ценностна система: работата, семейството, здравето, индивидуалното постижение, но и съпричастността към общността. През 30-те години Хелън и Робърт Линд определят
В обществата, които наричаме богати, включително и защото имат средна класа, тя представлява най-дебелата и непрекъснато нарастваща прослойка. Затова и в социологията (най-вече американската) това е едно непрестанно разширяващо се понятие: ако в началото на века с него се идентифицират просветените и преуспели в живота професионалисти, свързани генеалогично с третото съсловие, около половин век по-късно Чарлз Райт Милз въвежда понятието белите якички - това е пак вариант на средна класа, но в нея вече се включват не само бизнесмените и професионалистите с висше образование и високи доходи, но цялата чиновническа прослойка и работещите в сферата на услугите, независимо от образованието им. Всички те живеят достатъчно добре, за да могат да бъдат причислени към златната среда.
Средната класа - това са хора, които в най-голяма степен са превърнали мечтата в действителност (или поне така изглежда отстрани): в техния живот се обединяват личната идеология "да направиш нещо от себе си" и обществените принципи на меритократизма. Разбира се, представите за меритократизъм (обществото възнаграждава онези, които знаят и могат) са вътрешно толерантни към големите социални различия: по-умните, по-можещите, по-решителните, по-работливите съответно ще получат повече. Равните шансове пред всеки (да опита да успее) не означават равенство в окончателните резултати, а следователно не означават равно възнаграждение. Обратното би обездвижило "перпетуум-мобиле" на обществото - неуморимият и неумолим конкурентен стремеж към повече, по-добре, още. През 80-те години разслоението в обществото се описва вече като жизнени стилове или анклави според стила на живот. съзнателност, глобално мислене. Богатството се превръща в качество на живота, а и на мисленето. В началото на 90-те години американските социолози вече са склонни да приемат, че в средната класа на Америка спада всеки, който се смята за такъв. Всъщност не отвежда ли тази непрекъснато разрастваща се средна класа към "третия път" на Блеър, както и обратното? Неслучайно лейбъристкият фаворит наскоро заяви: "Всички сме средна класа."
У нас: През 60-те и 70-те
В края на времето след Девети и началото на след Десети българското общество осъмва с мнозинство от 84 процента собственици на един и повече покрива над главата си, масово притежаващи щастието на четири колела във вид на лади, москвичи и трабанти, вярващи ако не в светлото бъдеще на комунизма, поне в своето собствено светло бъдеще. Ако се възползваме от метафората на Маркс, социализмът роди своите гробокопачи.
Проблемът беше, че тези хора, които вече представляваха една стабилна социална прослойка със съответните й ценности, просто не разпознаваха себе си като средна класа. Вероятно оттам се раждаха и доста от въпросните аристократи на духа и почти символичните прояви на дисидентство, което избиваше най-вече на поезия и вицотворчество. Със сигурност обаче оттам се раждаше стремежът за отприщване на потока на социална инициатива пред нарастващата маса претенденти за по-лъскав живот, пред която каналът на партийното издигане не бе достатъчно широк. Парадоксално наистина, но непосредствено преди Десети партийното членство беше станало толкова разпространено, че партийността практически бе престанала да играе роля на фактор за издигане в обществото. Колко много наистина сме се върнали назад.
За по-малко от десет години
Третото съсловие като исторически генератор на средната класа у нас естествено липсва. Имаме обаче огромна и нарастваща група от третата възраст - за тях животът почти е спрял, незаслужено и обидно.
На средното поколение, което все по-малко е средна класа, остава горчилката от нереализирания живот. Инженерите повишават средния коефициент на интелигентност на сергийните пазари. Учителите се самоподпомагат, произвеждайки домати на село. Актьорите и писателите се преквалифицират като бармани и таксиметрови шофьори. Най-ценните професионалисти бягат навън. Или друг образ на същата трансформация: големите луксозни жилища, които се предлагат в момента в София, са все на тази средна класа - или потъваща, или отплуваща.
Надеждите обаче умират последни.
Косово, бистрено в първата побратимена със сърби кръчма
Нищо не остава такъв вкус на сладост както отзвучалата горчилка. Отвън времето се чудеше какво да направи от себе си, а вътре в кръчмата можеха да се люпят яйца. Два пъна пращяха в камината и придаваха дълбок привкус на виното. За ракията си трябваше мезе. Беше събота, сервитьорката имаше болки в кръста, а по лицето на седналите около масите можеше да се прочете: "Семейството омръзва, кръчмата - не!"
НАТО още не бе взело решение за бомбардировки!
Седях до прозореца. Отвън по тротоара се разхождаше баналната трезвеност, а отвътре бе разшумяно омайното просветление. Винаги съм предпочитал това опушено убежище, в което през дима можеше да се разбере, че планина с планина не се срещат, но чаша с чаша - редовно!
Ден преди това Войслав Шешел си беше разходил нервите из комшийските страни и за всичко беше преведено, че ако дадат коридори и рамо на НАТО, въздушните му целувки ще имат вкуса на изровена земя. Нашите пък се бяха ожалили, че през пожара в Косово Европа не ни доглежда. Трябваше да хвърля този въпрос като риба на масата и да разбера страхува ли се българинът от заплахи и наясно ли е защо Европа се държи "на ребро", а ние крачим през пустинята си към нея обути в плавници, или както казва троянският майстор: "Обути с двата".
Мато: (човек с празничен характер, нормален номер обувки и собственик на кръчмето): Преди три дни група инакопиещи (защото пием за здраве) решихме да помогнем на Европа с мироопазваща идея. Има побратимени страни, побратимени градове, но побратимени кръчми няма. Вдигнахме се пет души от управителния съвет на това кръчме и отидохме в Бела паланка. Сърбите ни посрещнаха с файтон, мерцедес и дамаджана вино. Побратимихме се със "Стария файтон" - семейна кръчма. Никой от тях не беше чул за заплахите на Шешел, а всички бяха против политиката на Милошевич. Знаят, че ако има някакви удари на НАТО, те ще са по военни обекти. Не че нямат бучка мая за някакъв страх, но той им е последна грижа.... А Европа съвсем нормално не лепи око в нас. Има психологически причини. Да инвестираш и да си сигурен, че ще спечелиш тука, че тези пари можеш да ги реинвестираш - този мерак си е със свещ в ръката. На различните европейски карти ние сме бяло петно. В картата за частни самолети България я няма. А да си осигуриш коридор за летене, ще ти изгният три поколения самолети.
В разговора се намесва и Орлин - побратимен с компютрите, пие бира със суджук и силно мрази хакерите:
- Шешел, Жириновски, нашия Жорж - все е тая. От тях нищо не зависи. Огънят от Косово може и да създава някаква мъглица, но инвеститорът няма да прескача такива опасни зони, та да ти каца тука. Той си вика- виж какво е в Косово, а оттатък сигурно са някакви страхотни лайна. Никой не я брои България. Самият факт, че в софтуера, за моя бранш говоря, има Албания, Хърватско, Македония, а България е прикачена като муха, нощувала в хамак на паяк. Тя не се поддържа въобще.
Суши (временно не пие, трето поколение интелигент): Това не са показателни неща!
Лъчо (търговец): Но те не знаят и Румъния. Това за софтуера личен мотив ли е според теб?
Междувременно Орлин е изпаднал в крайност - има суджук, бирата му е свършила. Сервитьорката пренебрегва болките си в кръста и положението идва на кантар.
- За Румъния знаят и това е разликата. За Югославия знаят, Париж е пълен с югославяни, цял огромен квартал.
Мишо (превозвач със собствен камион): Малка ни е емиграцията. Това, дето политиците са непрекъснато някъде извън страната, не се брои за чиста емиграция.
Орлин: Абе ти вземи "Евронюз", най-простото нещо - времето. Казват ти колко е температурата в Букурещ, в Атина, а нас, франкофоните, ни няма.
Мишо: Щото тук времето е частна собственост. Знаете на кого е времето! То е реституирано, а те не се занимават с въздушни течения, които имат натурален акт! Виж, това не е ли обида с БТК - то? Досега българинът избираше от едно, а сега го избира един.
От съседната маса приближава едър мъж с една напита обувка (впечатленията ми са от грамата на походката), поздравява нашата маса и ми казва на ухо:
- Печеният глиган с боровинки е готов, когато погледнат през чаша боргундско, има цвета на ягода.
Този глиган ме заинтригува.
Сервитьорката: Аз съм пък сърбите да дойдат! Те са страхотни любовници. Имам позната французойка, тя си дели годишната отпуска на три. Четири дена за някакъв швед, два за турчин и всичко останало за Бранко... За бакшишите няма да говорим!
Мишо: Защо НАТО не скочи в Корсика? Там е атентат след атентат. Кошмар е!
Суши: Не е същото.
Гого (химик, производител, има баджанак в Нигерия, ял е крокодилско): Няма да ни нападнат. Това е една игра на Милошевич. Той иска да влезнат войски на НАТО, да се създаде един локален конфликт, който ще му затвърди политическата позиция. Така втвърдява посткомунистическите си идеи на базата на прословутия сръбски национализъм. Говорим, че щял да удари атомната ни централа. Милошевич много добре си дава сметка, че един взрив може да помете и неговите хора.
Тодор (строго секретна професия, очите му сини, дядовците му конекрадци): Мисля, че щатите имат по-глобална идея. Обединяването на Европа, влизането на еврото като парична единица в противовес на мощна индустриална държава не им е по вкуса. Те не искат ЕС да се разширява с "бившите" от Източна Европа. Защо? Защото работната ръка от тази част плюс инвестиции и ноу-хау от целия свят ще изкара много евтина продукция на пазара. И те искат да направят един санитарен коридор от тези страни, да поддържат напрежението и да ни държат в изолация.
Коко (треньор водни спортове): Защо бе, няма ли да стане точно обратното? Ние ще отслабим тяхната сила, защото те трябва да ни влачат години.
Тодор: Ние сме 100 години назад и 45 встрани. Те инвестират, където има сигурност. Сегашните ни закони са с толкова вратички, колкото дупки няма и швейцарското сирене. Можеш да се оправиш само с корупция, други начини не играят.
Мишо: А "Метро"- то?
Тодор: "Метро" е първото, което ще покаже дали ще стане нещо. Ако до два месеца не го гръмнат, нещата може и да потръгнат.
Мъжът, който ме заинтригува с глигана, дискретно ми вдига чаша за поздрав.
Гого: Нека помислим така - защо Испания е най-върлият противник ние да излизаме на Европейския пазар с изделията на "Кремиковци"? Те имат два завода и ако вземем по-големи квоти, си създават социални конфликти вътре в държавата. Никой няма да приеме такава политическа или стопанска постъпка, за да даде хляб на друг народ. Народ, някъде на юг... Най-после отивам при човека, който вижда глигана в ягодово и едната му обувка.
Оги (реставратор): Никой няма да позволи нов пожар в Европа. Аз нямам политически критерии, свободен човек съм и нямам представа какви ги върши правителството. Европа е консуматор. Тя не може нас да ни консумира. Там си купуват чаршафи всеки месец, а старите ги изхвърлят. Ние се вкопаваме в природата. Американецът девет часа завива болтове, мотивиран е да спечели пари за къща и басейн. Изнурителен пошъл труд! Българинът досега е работил заради удоволствието от работата. Той има лично отношение към труда!
Аз не искам да гъргоря като робот, кръвта ми да е от масло и нищо да не усеща. Мой приятел отиде при жена си в Америка и да не се клати празен половин година, се хвана с фирма, която реконструира органи. И някаква си пружина там я няма. Тръгват да пишат на германска фирма да я изпрати. И докато тече кореспонденцията, моят човек прави пружинката и пуска органа. Неговият шеф не е доволен. Той нямал пълномощия... Това е хватката- нямаш право да мислиш. Ние не сме пригодни да живеем и работим по европейски стандарт. А американците не ги обичам!
Колкото и дълго да се бистри една политика, в края на вечерта виното идва много. Тръгвам си и прочитам какво е написано над главата ми:
"Душата на непиещия е изсушена и свита, а непорочната му поза на трезвеник е прикритие за безименни и отвратителни постъпки. " (Стайнбек)
Политическата буба
"Буба лази, буба лази, търси кого да сгази", гъделичка любещата майка бебенцето си по шкембата и то се смее весело. Политическата буба отдавна знае кого да сгази. Тя даже не излиза от дупчицата си да го гази лично. За тази цел си има свои хора. Тя пухти, плете си пашкула или кошницата, брътви си по мобифона, а нейните хора търчат из министерства, подскачат по прокуратури и трупат за нея придобивки. Политическата буба обича придобивките. Простите буби веднага придобиват скъпи мезонети, джипове, банкови сейфове. По-отраканите придобиват място в политиката и после си предат там конците до старини. Директорските бордове бъкат от политически буби. С просто ухо се чува лакомо хрупане на дивиденти. Понякога в дупчицата на бубата се явяват някакви подозрителни лица, целуват ръка, че и по-другаде целуват и искат протекция. Тя клати глава и не обещава направо нищо, но после се разбира, че има могъща сила. Не се смейте! Бубите са по-страшни от политическите лъвове, орли, соколи, петли и невестулки. Ако отворите сутрин вестник и се зачетете, веднага ще видите как е действала политическата буба, как е уплела всичко така, че да няма оправяне. Това е нейната хранителна среда. Само така тя тъпче страната през предния си отвор и я изкарва през задния във формата на объркана нишка. Политическата буба обича тъмнината, там се чувства най-добре, там разцъфват инстинктите й, там работят най-добре воденичките й. За коктейли бубата си има различни костюми и маски - тази е маската на депутат, онази на ресорен министър, а това пък е костюмче на магистрат. Никога няма да видите истинското й лице, още повече че бубите нямат лица, а муцунки или да речем мутрички. Но идва един момент, когато от бубите се излюпват най-красивите пеперуди. Просторът се изпълва с цветове, с нежен прашец и трепкане на криле. Това е периодът на поредните избори. Хората зяпват пред тази красота и излизат на улиците, за да изразят радостта си. "Избери мен", пърхат пеперудите,"избери мен". Така и става. Избират тази, и тази, и тази... Тогава пеперудите кацат всяка на своето клонче, превръщат се за една нощ в политически буби и започват да си плетат пашкула или кошницата. А над страната се носи тихо грухтене и шум от челюсти.
"Буба лази, буба лази, търси кого да сгази!"
Болести на прехода
Ехолалия
Когато бях войник, имаше един полковник, който страдаше от необикновено заболяване. Повтаряше всяка дума по два пъти. Например: "Школник, школник, мирно, мирно!"
Или "надясно, надясно" и "кръгом, кръгом".
След такива команди се получаваше сбъркване в редиците: едни се въртяха надясно, други кръгом, а трети просто си стояха на едно място. По-късно научих, че полковникът е страдал от ехолалия. Такава е диагнозата, когато повтаряш нещо по два пъти.
Като примери за ехолалия могат да се посочат: кус-кус, Баден-Баден, Кадир Кадир и "Дюран Дюран". От известно време ехолалията се разпространява из ефира в песни, които някои наричат по-купешки поп-фолк, а други просто чалга. В чалгата се пее за "вино, вино", "сине, сине" или за "тигре, тигре".
Най-тежък случай на болен от ехолалия е Кондьо, наречен от "24 часа" принц на поп-фолка. Във всяка песен на принц Кондьо нещата се повтарят по два пъти. Например: "мъни, мъни", "Доко, Доко" и "карай шофьоре, яваш-яваш".
Защо Мик Джагър не пее "Енджи, Енджи" или "лейди Джейн, лейди Джейн"?
Защото е достатъчно интелигентен да запомни имената на другарките си - и на Енджи, и на лейди Джейн, и на Джери Хол. Интелигентна е и публиката му, та няма нужда да повтаря по два пъти. Докато за принц Кондьо и за неговите слушатели това не може да се каже. За тях нещата трябва да се повтарят и да се потретят. Ако може по-бавно, яваш-яваш. Но да оставим поп-фолка да си пее, както си може и както си иска. По-лошото е, че ехолалията ходи по хората. И най-вече по политическите фигури. Заслушайте се в речите им и чуйте как ни повтарят едно и също: "реформа, реформа", "Европа, Европа", "НАТО, НАТО"... А наоколо ни реформа, ни Европа, нито НАТО... От такива речи настава пълно объркване в редиците, както навремето в казармата: едни се въртят наляво, други - кръгом, а трети стоят на едно място и нищо не правят. Държавата и тя стои на едно място. Ще тръгне напред, когато излекуваме политиците от ехолалията им.
Диагнозата е ясна, време е лечението да започне.
Пролетен сервиз
Първите пролетни неделни дни са идеалното време за грижливия шофьор да направи обстоен преглед и обслужване на автомобила си. Това не само ще спести време и пари за скъпоструващи ремонти, но и ще удължи живота на колата. Екстремните натоварвания при тежките зимни условия със сигурност са повлияли на всички детайли и технически системи.
Смяна на маслото
Азбучна истина е, че маслото на двигателя е като кръвоносната система за живия организъм. Стотиците стартове при минусови температури и късите пробези в интензивното градско движение са нарушили до голяма степен смазочните качества на маслото, дори пробегът до задължителната му подмяна да не е достигнат. Лесно можете да се уверите, като видите жълтеникавата или сивкава емулсия, полепнала по капачката за наливане на масло. Качеството и количеството на животворната за мотора течност ще намерите в книжката-упътване за експлоатация на колата или в специални таблици на фирмите производителки. Ако няма да ползвате услугите на бензиностанция или сервиз, не забравяйте, че при всяка смяна задължително се подменят филтърът и медното уплътнение на пробката на картера.
Смяна на въздушния филтър
Ако не сте го правили, ще останете изненадани от количеството листа и други боклуци, които ще откриете под големия ламаринен (пластмасов) капак. Сменен ли е преди есенно-зимния сезон, достатъчно е да го продухате хубаво с мощна прахосмукачка отвътре навън. Знайте, че мръсният и задръстен въздушен филтър увеличава най-малко с 5 на сто разхода на гориво. Накрая с подходящ парцал избършете хубаво кутията и капака и не затягайте много болтовете (гайките). Наличието на голямо количество моторно масло е сигнал за сериозен дефект или износване на двигателя - консултирайте се с опитен майстор.
Смяна и реглаж на свещите
Животът на запалителните свещи не е дълъг - между 10 000 и 15 000 километра. Ако този пробег е вече изминат, въпреки че изглеждат като нови, задължително ги подменете. Не само ще спестите още 5 на сто бензин, но и сутрешното палене ще е много по-лесно. Задължително проверете разстоянието между електродите - има го в сервизната книжка и в специалните каталози на производителите. Внимателно завивайте новата свещ задължително първо на ръка, защото резбата е много чувствителна и може да стане голяма и скъпа беля.
Смяна на бензиновия филтър
Повечето модерни автомобили са снабдени с бензинов филтър. За българските условия, в които качеството на горивото е отвратително, това е изключително полезен детайл. Подменят се на около 20 000 километра, но ако моторът незнайно защо почне постепенно да губи мощност, пробегът няма никакво значение. Накрая проверете дали охладителната и спирачната течност са достатъчно - между белезите min и max и при нужда долейте, но само със същото качество и марка. Последен поглед на състоянието на гумите и осветителната система и сте готови за път.
Агнешки котлети на грил
Предварителна подготовка :
Обеления чесън накълцвам наситно, а двата вида пипер начуквам в хаванче. Нарязвам дафиновия лист и останалите билки. Смесвам всичко със зехтина и поливам агнешките котлети със сместа. Мариновам всичко това 30 минути.
Приготовление:
Изваждам котлетите от маринатата, оставям ги да се отцедят и след като ги посолявам леко, ги пека на скара по 4 минути от всяка страна.
Една порция съдържа:
Анкета за истината
Неотдавна в едно училище направихме анкета сред младите хора, за да разберем какво е отношението им към истината. Те трябваше да отговорят на един въпрос, но да са искрени. Въпросът беше: "Ако намерите портфейл с паспорт и сто хиляди лева, как ще постъпите?"
Предвидени бяха следните отговори: А) Ще върна портфейла с цялото му съдържание на собственика. Б) Ще задържа парите, а портфейла с паспорта ще оставя в кварталната поща. В) Ще върна портфейла на собственика, но ще му искам 20% възнаграждение. Г) Ще предам портфейла в полицията. За най-голяма изненада и противно на очакванията от сто анкетирани деветдесет и девет отбелязаха, че ще предадат портфейла в полицията, а един бе задраскал всички отговори и бе написал с печатни букви: НИКОГА НЯМА ДА НАМЕРЯ ПОРТФЕЙЛ, ЗАЩОТО СЪМ ВНУК НА МАРКО ТОТЕВ.
Високият рейтинг на полицията силно ме озадачи. Попитах един от анкетираните:
- Твърдите, че ако намерите портфейл, ще го предадете в полицията. Не се ли съмнявате, че недобросъвестен полицай ще прибере парите, а ще върне на собственика само портфейла?
- Не се съмнявам, че ще стане точно така, защото полицаите са зле платени - отговори анкетираният.
- Тогава защо посочихте отговор Г?
- Така нареди госпожа Величкова. На всички тя нареди да оградят с кръгче отговор Г.
Намерих госпожа Величкова и й казах:
- Как можахте да наредите на учениците какъв отговор да дадат на въпроса в анкетата? Нали търсим истината?
- Това не е вярно - отрече Величкова.
- Сподели ми го един от анкетираните.
- Лъже!
Попитах друг от анкетираните ученици:
- Сам ли избрахте отговор Г или послушахте Величкова?
- Послушах госпожа Величкова. Тя се страхува, че ако не отговорим правилно, ще й изстине мястото.
Попитах трети дали е поставил кръгче по съвета на Величкова.
- Не съм я чул да казва къде да сложим кръгче. Ако я бях чул да казва да отбележим отговор Г, щях да отбележа отговор В, защото баща ми два пъти ме бъхта заради нея.
Прибрах анкетните листове и отидох да се сбогувам с директора. Излъгах го, че анкетата дава ясна представа за неумолимия стремеж на младите хора към истината, а той ме излъга, че е щастлив, задето сме избрали неговото училище?
Така приключи нашата анкета за истината.
Захари Желязков сменя партизанското си име
"Престанете да се правите не на човек, а на желязо" - с тези думи миналия вторник разпалена слушателка на радио "Свободна Европа" нападна събеседника в студиото Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Гласът народен беше предизвикан от партизанската твърдост на Желязков, който упорито отказваше да съобщи предложената цена за БТК. В противоречие с фамилията си в приватизационните среди директорът на агенцията е познат с отстъпчивостта си. По външен вид колегите му често го оприличават на беден художник, а сред чуждестранните посредници Желязков е известен с кодовото название Шугърмен (захарен човек - заради малкото си име Захари). След демонстрираната твърдост вероятно ще се наложи да го прекръстим на Стийлмен (железен човек), коментира чужд консултант.
Загрижен да запази благия си имидж, шеф-приватизаторът явно се притесни от слушателското обвинение. Ден по-късно, на редовната седмична пресконференция на Агенцията за приватизация, той по изключение демонстрира човечност. Директорът взе думата, без да го питат, и с артистична скромност помоли журналистите за разбиране. "Напоследък в агенцията стана горещо. Излизаме виновни, че не можем да продадем несъстоятелни предприятия", оплака се Желязков. "Езикът ме сърби за БТК, но съм поел ангажимента да мълча", допълни той. После бившият депутат отговорно призна, че навремето с месеци се колебал дали да стане директор на агенцията, защото знаел колко тежка задача му предстои. "Хайде да не говорим за това дали ще остана до края.... ", завърши с депресиран тон железният приватизатор.
Диалектика
Изхвърленият бивш президент на волейболната ни федерация (БФВ)
Бившият водещ на предаването "Неделя 150"
Изпълнителният директор на
Спортните екипи на два всекидневника, известни с това, че ръководствата силно не се обичат, цяла седмица спореха върху въпроса ще емигрира ли звездата ни в стрелбата
Манията "Метро" явно бързо обхвана и служителите на БНБ. В началото на седмицата там бе забелязан шефът на пресцентъра на централната банка
ВИЦОВЕ НА СЕДМИЦАТА
Попитали радио "Ереван" дали България ще даде въздушни коридори на НАТО за удари срещу сърбите.
- Няма, отговорило арменското радио, защото натовци не могат още да разберат на кого трябва да дадат рушвет.
Дупница чака отклонени бомби
Депутатът от Дупница Панчо Панайотов отишъл да си нагледа избирателния район преди очакваната натовска офанзива над Югославия. След протоколни и домашни срещи, партийни разговори и други такива народният избраник потеглил обратно за столицата. Точно когато преминавали границите с табела "Дупница - свободен град", Панчо и шофьорът му установили, че са забравили да хапнат. Веднага паркирали пред първото крайпътно заведение. Изненадан, депутатът видял, че шест от осемте маси са заети от местни хора, които очевидно отдавна битували край масите - предвид отрупаността с празни шишета. Всички бурно поздравили бившия си кмет, а той, изненадан от препълненото, иначе по традиция непосещавано от местни хора заведение, попитал "какво правите тук, бе". Последвал съдържателен разговор:
- Чакаме - хорово отвърнали всички.
- И какво чакате - задал уточняващ въпрос Панчо.
- Бомбардировките - бил отговорът.
- Кои бомбардировки?
- Над Косово.
- Вас пък какво ви грее, та сте седнали в очакване - вече нервно казал Панчо.
- Чакаме, пък белким някоя бомба на НАТО се отклони по погрешка.
- И?
- Може пък да падне над Кюстендил - отвърнал дупнишкият електорат с плаха надежда НАТО да порази отколешните им регионални врагове.
Висшата футболна лига трудно събира подкрепа
Идея за трансформиране на настоящата А група във Висша футболна лига лансира бившият международен съдия и настоящ секретар на профилигата (ПФЛ) Любе Спасов. Официално афишираната цел е да се сведе до минимум корупцията и да се повиши качеството на мачовете, а оттам да се вдигне нивото на клубния ни футбол.
Според плановете на Любе Спасов настоящата А група трябва да се намали до 10 или 12 отбора. За да се постигне този състав, още през следващия сезон трябва да отпаднат пет отбора, а от Б група ще влязат три. На следващата година схемата ще бъде повторена и така ще се стигне до желания брой от 12 отбора. Те ще играят четири пъти помежду си. Ще изпадат последните четири отбора, което е малко нетипично, тъй като няма първенство с 1/3 изпадащи отбори.
"Това ще повиши конкуренцията. В първата четворка ще се борят за титлата, медалите и визите за евротурнирите, в последната четворка ще се борят да не изпаднат, а четирите отбора по средата ще се стремят да догонят първите и да не попаднат сред последните", сподели Любе Спасов.
С намаляването на отборите трябва да се постигнат няколко цели. Най-вече ще отпадне тази прослойка от тимове, които се движат в златната среда и всяка година се занимават с покупко-продажба на мачове. Те обикновено натрупват достатъчно точки през есента, за да са сигурни в оставането си, и през пролетта използват положението си, за да търгуват мачове. Ще се повиши качеството на мачовете, защото ще останат по-равностойни силни отбори, които ще се срещат по-често. Така в едно първенство ще има четири дербита ЦСКА - "Левски". Фактът, че ще участват само атрактивни (за българските стандарти) тимове, ще повиши интереса към шампионата. Това би трябвало да има пряко икономическо изражение. "Ако на всеки мач се събират по 15 000 зрители, които си плащат по 3000 лева за билет, чистият доход от един мач ще бъде 45 милиона лева", смята Спасов.
Досега идеята спечели много привърженици в средите на профилигата, която от следващия сезон ще получи правото да администрира първенството. Подобна схема на провеждане на първенството с по-малък брой отбори отдавна се използва в Швейцария и Шотландия. "Това е единственият начин да повишим качеството на клубния футбол и да догоним конкуренцията в Европа", каза Спасов.
Промените в първенството няма да станат толкова лесно и ще трябва да се обмисли всичко прецизно, преди да се предприеме подобна революционна реформа, твърди изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов. "Има много за и против подобна идея. Наистина може да се повиши качеството на играта и клубовете да увеличат приходите си. Но подобна промяна има много сериозен обществен резонанс. Не можем така лесно да зачеркнем големи футболни градове, за които футболът е значимо събитие. Какво ще стане с "Добруджа" например", заяви той. Според него на риск е поставена и популярността на играта в национален мащаб, тъй като отборите от Висшата лига ще са разположени в малко на брой градове. Само софийските тимове са четири. "Съществува риск, както повечето отбори не създават свои детско-юношески школи, да започнат да разграбват отборите от Б група и така разликата в класите ще се увеличи още по-драстично. Не е толкова лесно да се съкрати А група още от следващия сезон. При всички положения трябва да се мисли много", каза Вуцов.
Дали обаче футболните хора приемат безрезервно тази идея?
Спонсорът на шампиона "Литекс" Гриша Ганчев вече обяви, че твърдо подкрепя идеята за намаляване на отборите в А група. Основната му теза е, че в Ловеч се прави всичко възможно да се създаде добра организация и силен отбор, който обаче ставал жертва на задкулисните игри във футбола. Подобна теза отдавна защитава и президентът на "Левски" Томас Лафчис, който е един от най-видните противници на корупцията в елитната ни група.
"Наистина е възможно да се създаде по-голяма интрига в първенството и то да стане по-зрелищно. Съмнявам се обаче, че корупцията ще бъде спряна с административни мерки. Това е въпрос на манталитет, възпитание и морал", заяви треньорът на "Локомотив" (Сф) Георги Василев, който е правил три отбора шампиони на страната.
"Идеята не е лоша и твърде е вероятно да се повиши качеството на футбола. Не съм сигурен обаче дали президентите на отборите ще са съгласни за подобна реформа, и то в такива кратки срокове. Те са влагали пари, за да вкарат отбора в А група, след това са вложили още, за да го задържат, а сега изведнъж почти автоматично ще ги изхвърлят. Как ще си избият парите", сподели треньорът на "Металург" Георги Харалампиев. Неговият отбор е сред отборите с малки шансове за оцеляване при евентуално пресяване на кандидатите за Висшата лига.
Песимист е и треньорът на четвъртия във временното класиране на А група "Славия", Стоян Коцев. "Ще трябва да се играят много кръгове, което е невъзможно при тези метеорологични условия в България", смята той.
Накратко
Международната футболна федерация (ФИФА) може да изхвърли България за две години от световната футболна сцена, ако лицензът на БФС не бъде върнат, съобщи шефът на родната централа Иван Славков. Батето уведомил писмено и премиера Иван Костов за ситуацията. Президентът на БФС настоява да бъдат върнати в детско-юношеския футбол 100-те милиона лева, които клубовете са превели като седем процента отчисления от трансферите си.
Бившият треньор на "Левски" (Сф) и настоящ помощник на Олег Романцев в "Спартак" (Москва) Вячеслав Грозни потвърди желанието си да привлече българите Георги Бачев и Георги Иванов-Гонзо. Руснаците били готови да платят за Бачев 1.5 милиона долара. Той е първият избор, ако не може да се осъществи трансфер и на двамата играчи. До продажба може да се стигне най-рано през лятото, когато футболистът, който е собственост на "Славия", прекрати договорните си отношения за преотстъпване на "Левски" (Сф).
Бившият национал Йордан Лечков бе оценен от ФИФА на 200 000 германски марки. Толкова трябва да плати на турския "Бешикташ" всеки клуб, който желае да привлече футболиста в редиците си от лятото. Българинът трябва да върне в клуба тази сума в срок от един месец, тъй като през времето, в което е играл при тях от август 1996 г. до февруари 1997 г., е получавал по 120 000 марки месечно. Емил Костадинов ще стане свободен играч, ако до един месец мексиканският УАНЛ не му изплати 490 000 долара. Това е сумата, която нападателят има да получава по договор.
Европейската футболна федерация (УЕФА) отмени три мача заради събитията в Косово. Дербито между Югославия и Хърватско ще се играе на 18 август, Югославия - Македония на 4 септември, а домакинството на Македония срещу Ейре бе отложено за неопределено време.
Ивендър Холифийлд (САЩ) и Ленъкс Люис (Вбр) ще повторят мача за обединяването на световните титли при свръхтежките боксьори през септември, съобщи организаторът на срещата Дон Кинг. Най-вероятният домакин е Лас Вегас. Предишният мач между двамата боксьори завърши със скандално равенство, заради което бе назначено разследване за корупция. То установи, че един час преди мача е направен странен залог от един милион долара за победа на Холифийлд.
Испанецът Карлос Моя престоя само две седмици на върха на световната ранглиста на тенисистите. Американецът Пийт Сампрас възвърна лидерството си с победата над Алберт Коста (Испания) на 1/8-финалите на супертурнира "Липтън" в Ки Бискейн. Моя пък загуби позицията на водач в АТП след поражение от 74-ия в света Себастиан Гросжан (Фр).
Гунди изпревари Стоичков в анкета на в. "Нощен Труд"
ЦСКА бойкотира класацията "Български футболист на века"
Легендите на ЦСКА бойкотираха официалната церемония за определяне на футболист No1 на България за ХХ век, организирана от вестник "Нощен Труд" в зала 2 на НДК. Като основна причина за липсата на представители на червения клуб на тържеството неофициално се изтъква избирането на покойната звезда на "Левски" Георги Аспарухов за водач на челната десетка. Гунди изпревари Христо Стоичков със 73 точки. Най-вероятната версия за успеха на Аспарухов е , че мнозина от привържениците на "Левски" изобщо не са включили в своите анкетни листове името на носителя на "Златната топка" за 1994 г. "В залата е половината от футболния елит. Другата я няма. От ЦСКА няма никой и това не е случайно. Това обаче няма да ни провали тържеството", заяви главният редактор на в. "Нощен Труд" Пламен Каменов във встъпителното си слово. Колкото обаче да се бяха постарали организаторите, точно тържественост най-вече липсваше на иначе похвално замислената церемония. Близо половината от местата останаха празни, а останалите бяха заети най-вече от журналисти. Поканените политици пък останаха в пленарната зала на Народното събрание да умуват по кризата в Косово. Поради тази причина се провали и прякото предаване на церемонията. От по-новото поколение звезди в зала 2 се появиха само Боби Михайлов и Наско Сираков.
Под звуците на "We are the chаmpions" на рок-групата "Куин" най-добрите български футболисти на века бяха обявени по сценарий, заимстван от филмовите оскари. Монитори отразяваха кадри от кариерата на всеки от избраниците. Десетата позиция бе за събралия 575 точки Наско Сираков, който лично получи плакета си от заслужилия майстор на спорта Сашо Костов. "Зад мен останаха гении, пред мен са феномени. Всичко, което съм постигнал, е с 95 процента труд и пет процента талант, за което ми идва сам да се прегърна", призна сегашният мениджър на "Левски". Девето място бе за Емил Костадинов с 643 т., но той, въпреки че е в България, подкрепи бойкота на червените. Наградата му получи един от най-успешните треньори на ЦСКА Манол Манолов-Симулията. По същата причина отсъстваше и номер осем в ранглистата Димитър Пенев - 730 т., както и седмицата Иван Колев, събрал 764 т. Имената им бяха обявени от бившия треньор на националите от 40-те години Стоян Орманджиев и сегашния наставник на "Славия" Стоян Коцев. Плакетите им пък поеха съответно вицепрезидентът на БФС Евгени Димитров и Георги Денев. "Аз като вицепрезидент се наемам да докарам хората следващия път", обеща депутатът, но бе подсетен от водещия Веселин Ранков, че следващото тържество трябва да се проведе след 100 години. Запаленият локомотивец Славчо Пеев връчи посмъртно наградата за No6 на Никола Котков (818 т.) на дъщеря му Мария. Номер пет - Краси Балъков (1408 т.), единствен имаше извинителна причина за отсъствието си, тъй като играе в "Щутгарт". Халфът на ЦСКА от 60-те години Димитър Якимов (1578 т.) бе вторият присъстващ в залата отличник и получи лично поздравленията за четвъртото място. Той бе и единственият цесекар, който си получи сам наградата. Третият в класацията - Христо Бонев (1664 т.), не намери път към София. Христо Стоичков (3325 т.), който се сочи за основен подбудител на бойкота, пък остана в лагера на националния отбор в Банкя.
Купата за Георги Аспарухов (3398 т.) шефът на нощния вестник Пламен Каменов връчи на съпругата му Величка Маркова. Обявяването на победителя вдигна на крака левскарската агитка в залата, сред която бе и треньорът на сините Ангел Станков. Друга агитка нямаше. Гласовете си за десетката на века, в която не попадна носителят на "Златната обувка" Петър Жеков, дадоха 373 журналисти, футболисти, треньори, рефери и президенти на футболни клубове. Отделно с талони гласуваха около 5000 читатели на вестник "Нощен Труд". Народът оформи своя класация, но водач в нея пак бе Гунди, въпреки че всичките 370 писма, получени през последния ден, бяха за Христо Стоичков. Подреждането на шестнадесет от читателските мнения съвпадна с това на победителите, но първата награда след жребий отиде у 85-годишна привърженичка на българския футбол.
Започва последната битка за българския волейбол
Разколът във волейбола има шанс да бъде преодолян, но не е ясно дали двете враждуващи фракции ще успеят да се възползват от този шанс. До 30 април трябва да се проведе обединително общо събрание, на което да бъде избран един легитимен президент на Българската федерация по волейбол (БФВ). Той няма да бъде нито Валентин Заяков, нито Димитър Златанов. Дойде времето за последната битка за контрола на волейбола, а в нея ще участват само играчите, които досега бяха зад кадър.
Човекът, който допринесе най-много за забъркването на кашата във волейбола, сам допринесе за излизането от странната ситуация. Председателят на Българския олимпийски комитет Иван Славков-Батето бе една от най-важните причини Международната федерация по волейбол (FIVB) да признае федерацията на Валентин Заяков, свален от общото събрание на 23 декември. Според решение на Апелативния съд обаче неговият управителен съвет е нелегитимен. Волейболът изпадна в патова ситуация - едната федерация е незаконна, но призната от международните структури, а другата - на Димитър Златанов е законна, но без право да контактува с FIVB.
Ролята на Славков да се стигне до тази ситуация е неоспорима. Той, респективно БОК, признаха в началото федерацията на Заяков. Писмо със същото становище стигна до централата на FIVB и до най-големия бос Рубен Акоста. Допълнително Заяков е успял да убеди мексиканеца, че го гонят по политически причини, визирайки подкрепата, която председателят на Комитета за младежта и спорта (КМФВС) Цвятко Барчовски даде за алтернативното ръководство. Всеизвестен факт е, че Акоста от дълги години се бори за членство в Международния олимпийски комитет (МОК) и подкрепата на Славков ще му е необходима. Шансовете му се увеличиха значително след чистката в МОК заради корупция.
Безизходицата обаче принуди Батето да вземе мерки, тъй като стана ясно, че двете ръководства едва ли ще стигнат до компромис. Славков вдъхнови подписването на съвместна декларация, в която двамата президенти се съгласяват да се проведе обединително общо събрание до 30 април, оттеглят взаимните юридически, финансови и организационни претенции и се наемат да спрат организирането на всякакви други събрания. Помирението трябва да се осъществи под егидата на БОК. След като и двамата президенти се съгласиха на условията, Славков лично изпрати декларацията в централата на FIVB.
Проблемите обаче не свършиха дотук и се наложи да се прибегне до силови методи от страна на световната федерация. Златанов добави под подписа си и условието КМФВС също да поеме шефство над помирението, което пък даде повод на Заяков да шикалкави. Той се отказа от подписа си и обяви, че отдавна насроченото от неговите хора събрание на 25 март ще се състои. Дори Батето, от когото явно зависи съдбата на волейбола, не успя да го убеди да не го прави. "Основното изискване е да има помирително събрание до 30 април. Щом КМФВС иска да участва, нека да участва", заяви Славков пред радио "Дарик".
Факс от FIVB на 24 март вечерта обаче охлади ентусиазма на Заяков и екипа му, които явно планираха да си проведат своето събрание на другия ден. В него се приемат всички договорености от инициативата на Иван Славков, като до провеждането на обединително събрание БФВ се изхвърля от световния волейбол. На 25 март в аула "Максима" на Националната спортна академия се събраха 88 делегати, които обаче бяха посрещнати с факса на FIVB. "Това днес не бе общо събрание, а просто събрание", заяви Заяков след приключването му. Само ден преди това, явно не очаквайки реакцията на FIVB, той твърдеше обратното.
Славков изигра перфектно своята роля на помирител и помогна да се намери единственият изход от затлачената ситуация. Странно обаче под неговата декларация, която се тиражира в няколко варианта, съществуват и още два подписа - на Красимир Димитров-Къро и на президента на "Левски Сиконко" инж. Данчо Лазаров. Това са всъщност хората в сянка, които стоят зад двамата волейболни президенти.
Борбата във волейбола вече не е за или против Заяков. Той от един месец напълно се оттегли от ръководството на федерацията и остави там подчинените си. Борбата вече е Димитров - Лазаров. Единият има интерес да си продава играчите в чужбина, а другият да не му продават играчите зад гърба.
Красимир Димитров направи рязък завой от декември досега. Само месец след преврата той се оттегли от новата управа и се върна в лагера на Заяков. По-късно издигна и поддържаше финансово кандидатурата на Стоян Стоев за президент за събранието на 25 март. Като обяснение за действията си изтъкна, че е установил невъзможността на Златанов да се справи със задачата. Той стигна до това заключение за по-малко от месец (в това число коледните и новогодишните празници). Разочарованието му тръгнало от самото събрание, заради недопускането в залата на националните треньори и заради провала на пловдивския апелативен прокурор Росен Димов в изборите за управителния съвет. С действията си Димитров даде живот на парализираната управа на Заяков, която дейно се включи в предизборната обиколка на бившия национален селекционер Стоян Стоев.
Действията на Димитров изглеждат напълно логични с оглед на досегашната му дейност във волейбола. Дълги години той подкрепяше финансово БФВ, като срещу това имаше правото зад кулисите да определя националния треньор на мъжете. Това винаги бе някой удобен за него човек, който трябваше да взима състезателите му в националния отбор, за да бъдат продадени по-лесно в чужбина. "Обвиняват ме, че гледам да си продам играчите. Какво лошо има в това, след като съм вложил толкова пари в тях", заяви Димитров на пресконференция.
Другият лагер - този на Данчо Лазаров, се обявява за защитник на интересите на клубовете. Самият той е президент на "Левски Сиконко", а в неговия лагер играят още "ЦСКА-Роял Кейк", "Славия-Хебросгаз", "Марица" и други. Най-силните български клубове имат една цел - да престанат кражбите на състезатели в разрез с правилниците, за да могат с парите от тяхната продажба да се издържат. Самият Лазаров се явява като вдъхновител на това движение на отборите, тъй като през миналата година пострада най-много от продажбата на състезатели по втория начин. Лазаров почти изцяло финансира кампанията на Златанов преди събранието през декември и успя да вкара няколко свои хора в управителния съвет. Негов човек бе и новият изпълнителен директор - Цветан Павлов, който преди две години спечели четири купи за един сезон - едновременно с мъжкия и женския отбор на "Левски".
Валентин Заяков вече е вън от играта, в нея остана само антуражът му. Неговият кандидат е Стоян Стоев. "Никога не съм взел нито един лев от волейбола, синът ми е дал 100 000 долара, за да си откупи правата. Не съм подправил никога и една фактура и мога да гарантирам, че ще управлявам волейбола честно", заяви бившият национален треньор. Странно обаче той участва и в организационния комитет за обединителното общо събрание. Бащата на Мартин Стоев заяви, че няма да си подаде оставката, докато не се докаже, че пречи на организацията по някакъв начин.
Стоев вече проведе своята предизборна обиколка. В нея се роди и скандалът, че е правен опит да бъде подкупен, за да се откаже. Бившият вицепрезидент на БФВ Петромил Сотиров му обещал да му поеме разходите по обиколката и да го назначи за три години за треньор на националния отбор, ако се откаже. "Не мога да приема подобно предложение, колкото и да е изгодно, защото не мога да излъжа надеждите на хората. Видях, че те искат от мен промяна и затова ще им я донеса", заяви Стоев.
Със сигурност Златанов също няма да се кандидатира. За него подписът върху помирителната декларация означаваше край на авантюрата "президент на волейболна федерация". Решението му е приемливо за всички от съюза Златанов - клубове в опозиция. Хората, които го подкрепяха, останаха разорачовани от "неумението му да управлява". Той самият пък изхаби много нерви в борбата със Заяков, като направи и няколко непростими грешки. През трите месеца на управление той видя, че е вярно това, което го предупреждаваха - Златанов стана заложник на избралите го клубове, които непрекъснато му дърпаха конците. Три месеца борба със свои и чужди му дойде твърде много и той ще се оттегли.
Все още не е ясно кой ще бъде кандидатът на клубовете за предстоящото общо събрание. За тях една битка е вече изгубена и затова трябва да работят много. В организационния комитет на помирителното събрание фигурират повече имена от противниковия лагер и те ще имат превес при определяне на делегатите, както и други подобни протоколни елементи, с които се печели едно събрание. Клубовете обаче нямат друг избор, ако искат да изметат Заяков и наследството му от волейбола.
Без печалба излязохме от световното по шорттрек
България се надяваше на титла и добри финансови постъпления от световното първенство по шорттрек, но не ги постигна. Нашите кънкьорки стигнаха само до един медал, което също се смята за голям успех.
Женската щафета Евгения Раданова, Даниела Влаева, Ана Кръстева и Марина Георгиева завърши трета на шампионата в столичния Зимен дворец. Най-добрата ни кънкьорка Раданова обаче не успя да задоволи големите амбиции за медали и остана на четвърто място в индивидуалната надпревара. От четирите дисциплини тя събра 24 точки и се нареди след Янг Янг А (Китай) - 123 т., Янг Янг Ес (Китай) - 81 т., и Мун Ким (Корея) - 47 т. Първият голям старт на 21-годишната софиянка пред родна публика бе пълен провал. Тя отпадна още в квалификациите на 1500 метра. Раданова възвърна самочувствието си и шанса за медал в многобоя на финала на 500 м, където стана втора. На същата дистанция миналата есен тя постави световен рекорд, но месец след това той бе подобрен. Последва отпадане на четвъртфиналите на 1000 м и шесто място на 3000 м. "Щорттрекът е като руска рулетка. За да стигнеш до медал, се бяга по четири-пет пъти на ден в една дистанция с почивка от 20 минути. Невинаги побеждава най-добрият, тъй като трябва да изпревариш по-силния и да се опазиш да не те събори по-слабият", обясни старши треньорът на националите Иван Пандов.
Българката, която е втора в световната ранглиста, получи 3000 долара премия от Международния кънки - съюз (ISU) за четвъртото си място. Тя и останалите момичета от щафетата разделиха още 3000 долара за бронзовия медал.
За представителите ни при мъжете световното в София бе по-скоро място за трупане на опит. Те за пръв път участваха на състезание от такъв ранг и се видя, че са още много далеч от елита. В стартовете участваха представители на 27 страни.
Хората от организациония комитет стигнаха върховете в пръскането на пари. За подготовката на състезанието ISU ни предостави 300 000 долара. Едва ли обаче от тази сума ще остане нещо за развитието на този спорт у нас, каквато цел обикновено си поставя всеки домакин на такова събитие. Шефът на секцията по шорттрек към Българската кънки-федерация Стойчо Стойчев изкупи от IMG рекламните права за първенството за 7500 долара, но не успя да намери рекламодатели и да върне парите в касата. Мантинелите около пързалката в Зимния дворец останаха празни въпреки сериозния интерес от западни телевизии. В желанието да постигне класата на шампионатите по фигурно пързаляне, каквито в София имаше двама, Стойчев осигури организация на най-високо ниво. Той обаче бе упрекнат, че не се е съобразил с разликата в бюджетите на двата спорта. За европейско първенство по фигурно пързаляне ISU отпуска два милиона долара.
"Всичко по организацията можеше да се направи с по-малко пари, без това да се отрази на качеството и да останат повече средства за състезателите ни. Кому бе нужно участниците да се настаняват в свръхлуксозни условия в хотел "Кемпински - Зографски", като можеше да отидат например в не по-лошия "Родина" за половината от цената", заяви треньорът на националния ни отбор Иван Пандов.
Изчисленията на треньора показват, че при неговия вариант биха се спестили над 50 000 долара, колкото струва участието на националния отбор в международни състезания за цяла година. Сериозни суми са отишли и за наема на Зимния дворец. "Стопаните на пързалката поискаха 7000 долара само за леда. Отделно плащахме по 950 долара на ден експлоатация. От кънки-клуб "Славия" предложихме състезанието да се проведе на нашата пързалка, като предварително бяхме уговорили с общината помощ за поправка на дупките по пътищата в района. Трябваха ни малко пари за козметични ремонти на залата и съблекалнята, като всички подобрения после щяха да останат в услуга на състезателите, но не се прие", смята Пандов.
Единственият мотив "Славия" да бъде отхвърлена като домакин на първенството е, че залата не се отоплява. Затоплянето на Зимния дворец обаче доведе до чувствително влошаване на качеството на леда и то бе преустановено на втория ден. Световната практика е състезанията по шорттрек да се провеждат в студени зали, тъй като най-важното в този спорт е бързият лед.
В българската федерация по кънки нови пари от ISU ще се влеят едва след две години от домакинството на световното първенство по фигурно пързаляне за юноши. Дотогава всеки ще харчи толкова, колкото е .
