Остава обаче въпросът доколко турската бизнеспрактика е съвместима със стремежа на България за присъединяване към 15-те.
Така министър-председателят Иван Костов нарече Турция по време на срещата си със Сюлейман Демирел. Преди това турският президент заяви, че НАТО е немислимо без България и Румъния, и отново повтори твърдата си подкрепа за София. Демирел освен това допълни, че изпратил писмо до всички ключови фигури в пакта, в което предлага Северноатлантическият пакт да предприеме специални стъпки за приемането на двете страни в алианса. Турският Меджлис е единственият парламент на страна, членка на НАТО, който гласува в подкрепа на България и Румъния при първата вълна на разширение на пакта.
Подкрепа от Турция може да се очаква и от още една посока. Президентът Стоянов е предложил на турския си колега при предстоящата през април среща на високо равнище във Вашингтон разширението на пакта да се разгледа в контекста на конфликта в Косово. Анкара вероятно единствена може да представи дипломатическите усилия на София пред съюзниците, а те ще бъдат едни от малкото предимства, които България има пред другите кандидати за членство.
"Особеният" момент в разговорите в София обаче остана малко встрани. Според турския вестник "Хюриет" при срещата си на четири очи Сюлейман Демирел е поискал от Петър Стоянов по-активни действия срещу структурите на ПКК в България. Темата редовно се подема при всички официални и неофициални срещи от турската страна, макар Анкара да признава, че България е единствената съседка, която не подпомага Кюрдската работническа партия. Подобна информация обаче не бе потвърдена от българска страна или най-малкото темата не е била водеща. За сметка на това президентът Стоянов поиска от Турция "да окаже съдействие на българската власт за изграждане на солидни прегради срещу разпространението на ислямския фундаментализъм на наша територия". Такова изречение бе включено и в подписаната през април миналата година в Анталия спогодба за сътрудничество в борбата с организираната престъпност, тероризма и трафика на наркотици, но до момента никой не се беше позовал на него. След залавянето на Йоджалан (лидера на ПКК) обаче проблемът с тероризма може и да бъде преформулиран.
На теория България не е заплашена от нахлуването на ислямския фундаментализъм, но в Западна Европа съществуват съмнения, че южните ни граници не са достатъчна преграда за него. Ако към това се прибавят и постоянните подмятания от турска страна за безвизов режим между София и Анкара, в един момент може да се окаже, че шенгенската стена не само не пада, но и допълнително се уплътнява за българските граждани. Страхът от турска емиграция към Западна Европа е един от основните мотиви за оставането на България в негативния списък на Европейския съюз и заиграването с добросъседството може да изиграе лоша шега на родната дипломация.
Иначе "стъпка по стъпка" по думите на българския президент "историческите проблеми с правен характер" започнаха да се решават. За първи път официално бе повдигнат проблемът с имотите на изселниците от Беломорска Тракия и Одринско, като Петър Стоянов постави и въпроса за необходимостта от постоянно пребиваващи български свещеници в Истанбул. От своя страна външният министър на Турция Исмаил Джем увери Иван Костов, че издаването на визи за разделените семейства вече ще става по-лесно.
На този фон споразумението за забрана на противопехотните мини остана в графата "да не остане среща без подписан документ".
Юговойната ще редактира българската военна доктрина
Миналия понеделник правителството одобри проекта за военна доктрина на страната, в който се твърди, че "България не е изправена пред непосредствена военна заплаха". Две денонощия по-късно дъжд от ракети и бомби се изсипа върху територията на западната ни съседка Югославия. С това военностратегическите реалности в региона коренно се промениха. Какво обаче би трябвало да е поведението на страната ни, ако съдим от текстовете на този военно-стратегически документ, който започна да показва своята несъстоятелност още преди да е одобрен от Народното събрание. Неговото гледане от парламента е планирано за 9 април, но по всяка вероятност ще се отложи заради развитието на събитията в Югославия.
Един от текстовете в доктрината, който може да се превърне в потенциален проблем за националната сигурност на страната, разпорежда, че с решение на Министерския съвет България може да оказва логистична и друга подкрепа при операции на НАТО и ЗЕС, които са различни от война. Въпреки че по всички канони на международното право военната операция срещу Белград може да се квалифицира като непровокирано нарушаване на териториалната цялост на суверенна държава, според представители на Северноатлантическия пакт това не е война срещу сръбския народ, а опит да се намалят възможностите на Милошевич да нанася удари по албанското етническо население в Косово. Още по-проблемното в случая е, че българският парламент не прие изричен текст срещу даването на въздушни коридори или пък на логистична поддръжка. Декларацията на народните представители гласи буквално, че "Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия". Този текст подлежи на тълкуване, особено в контекста на приетия от Министерския съвет проект за военна доктрина. Не е ясно също какви ангажименти е поел щатският президент Бил Клинтън в своето секретно писмо до Иван Костов и поискал ли е нещо в замяна.
От друга страна, в документа пише още, че "страната ни изразява политическа воля за поемане на всички задължения, произтичащи от бъдещото членство в НАТО, ЕС и ЗЕС. Това би могло да се изтълкува и като готовност да действаме като страна членка, без да сме такава. В случая българските политици може да навлязат в изключително взривоопасна зона на международните отношения, тъй като основното задължение на натовските държави, което е записано в член пети от устава на организацията, гласи: военните действия срещу един от членовете на алианса означава война с всички тях.
Развитието на кризата в Югославия постави под въпрос и още един от основните постулати във военната доктрина - че армията ни трябва, да бъде свита по числен състав и вече трябва да бъде тренирана за нов тип мисии и най-вече за конфликти с ниска интензивност. По новите разчети на военното министерство войската трябва да бъде съкратена до 45 000 бойци и 5000 души администрация. Освен това драстичното свиване на числения състав трябва да протече шоково до 2004 г., като най-сериозното освобождаване на хора и ликвидиране на поделения трябва да стане в началото на този период. Според плана на Генералния щаб армията трябваше да стане 75 000 души, като плавно се намали в периода до 2010 г. В новия план бързите темпове на съкращение са разчетени до 2004 г. Той се базира на постановката от военната доктрина, че България няма да бъде застрашена от война през следващите 10-15 години. Реалностите обръщат нещата с главата на долу. Страната ни ще бъде изправена пред риска до края на годината да има компактна, но все още небоеспособна армия, тъй като модернизирането й е планирано едва към края на петгодишната програма.
Другото не особено обнадеждаващо нещо в плана е, че съкращавайки числения състав, Министерството на отбраната на практика ще удължи периода за провеждане на евентуална мобилизация на въоръжените сили. Според изказванията на зам.-министъра на отбраната Велизар Шаламанов 45-хилядната армия ще може да нараства до около 250 000 души в случай на военна заплаха за страната ни. Петкратното увеличаване на числения състав на войската обаче определено би се проточило във времето. Такъв вариант, изглежда, не е най-разумният в момента, когато Югославия се намира под масиран обстрел и гледа на всички свои съседи като на потенциални противници... Затова истински късмет е, че правителството не успя да форсира приемането на военната доктрина още миналата седмица. Отлагането й ще позволи да се преоценят някои очевидни стратегически пропуски в нейното съдържание. Дано не се окаже вярно злокобното изказване на ген. Михо Михов отпреди 10 дни, че малката армия може да е икономична и компактна в мирно време, но скъпа на кръв по време на война.
Единственото нещо във военната доктрина, което беше прието без отрицателна реакция сред политическите сили и обществото, е закриването на ведомствените войски към министерствата. "Ако питате мене, това е един вид робство в края на ХХ век", коментира високопоставен източник от президентството, пожелал да остане неназован. Строителни, Транспортни и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения ще бъдат девоенизирани след приемането на стратегическия документ, ако кризата в Косово не отложи разглеждането му за необозримото бъдеще. Офицерите от трите вида въоръжени сили ще свалят пагоните и ще преминат на работа в специални държавните акционерни дружества, които трябва да наследят поделенията. Това обаче ще предизвика сериозни сътресения и в стратегическите планове на Генералния щаб, тъй като ведомствените войски имат и доста важни военновременни назначения. На тях разчита и "Гражданска защита" в случай на бедствия и аварии.
Не е за подценяване и фактът, че в армейските среди все още вирее етническа нетолерантност към все по-многобройните представители на турската общност и ромското население. Обществена тайна е, че офицерите не смеят да им поверяват оръжие и ги третират като втора класа хора. Ведомствените войски бяха нещо като начин да се заобиколи конституционната разпоредба, че всеки българин от мъжки пол трябва да бъде готвен за войник. Напластените предразсъдъци от времето на възродителния процес и в момента карат някои по-догматични управници да смятат, че турци и цигани не трябва да получават военно обучение, защото при определени условия биха могли да си потърсят правата с оръжие в ръка. По всяка вероятност политиците ще се опитат да отиграят това положение със Закона за алтернативната военна служба, който позволява някои мъже да не ходят в казарма, ако религията или моралните им задръжки не позволяват това. Няма обаче законов механизъм, който да принуди хората от малцинствените етноси да не карат редовна военна служба. А много от тях вероятно няма да харесат перспективата да карат двойно по-дълга алтернативна казарма в префасонираните на търговски дружества ведомствени войски.
АЕЦ "Козлодуй" - една несбъдната победа
Когато преди три седмици премиерът Иван Костов обвини Европейския съюз едва ли не в рекет за затварянето на първите реактори на АЕЦ "Козлодуй", служител на Европейския парламент каза, че политиците често обичат да правят остри изявления, за да оправдаят с тях постигнатите по-късно резултати. Твърдите думи на българския министър-председател обаче превърнаха по принцип техническия въпрос в политически, който дълго ще спъва отношенията на България с 15-те страни от евросъюза. По-странното в случая обаче е, че ЕС никога не е поставял ултиматум за закриването на малките блокове на "Козлодуй".
Още в средата на миналата година комисарят по външна политика Ханс ван ден Брук в писмо до премиера заяви, че е абсолютно недопустимо преразглеждането на споразумението с ЕБВР от 1993 г. за закриване на четирите блока на АЕЦ. В писмото обаче се казва, че при разработване на обширна енергийна стратегия е възможно "отиване малко отвъд датите, очаквани по "Сметка за ядрена безопасност". През септември миналата година при посещението си в София Ван ден Брук директно заяви, че датата на закриването може да се отложи до 2001 г. Тогава комисарят за пръв път обяви, че може да се търси "реалистичен график" за затварянето на реакторите. Тези послания обаче явно останаха неразбрани.
Представители на комисията твърдят, че споразумението от 1993 г. не може да бъде преразгледано, но то вече е нарушено, тъй като срокът по "Сметка за ядрена безопасност" вече изтече през миналата година. Според източници от еврокомисията целият проблем е, че "над нас стоят парламентът и съветът".
Разразилият се през изминалия месец скандал за корупция в изпълнителния орган на ЕС всъщност започна след проверка на европарламента за начина на изразходване на средствата за ядрена безопасност. В края на ноември на Ханс ван ден Брук му се наложи да изнесе продължителна реч пред евродепутатите, с която оправдаваше действията на комисията и липсата на напредък в страните бенефициенти на помощите за ядрена безопасност. Въпреки че преки доказателства за корупция нямаше, европарламентът втвърди позицията си - през юни тази година предстоят избори. На този фон публично демонстрираният категоричен тон, идващ от Брюксел, е разбираем. Той обаче послужи за сламка, за която се хвана нашето правителство, за да оправдае липсата на реална работа по енергийната стратегия на страната. Самата стратегия бе приета преди две седмици почти силово под илюзорната заплаха за затваряне на АЕЦ "Козлодуй".
В началото на тази седмица в София пристигна заместник-директорът на Генерална дирекция 1А на Европейската комисия Франсоа Ламурьо, за да разреши спора между София и Брюксел. Още при пристигането си Ламурьо заяви, че не може да се говори за отлагане на българските ангажименти, но отново спомена за "реалистичния график". Около това словосъчетание ще се водят и преговорите през следващите три месеца. До юни българското правителство трябва да защити новия срок за затварянето на реакторите. С това въпреки истерията около АЕЦ "Козлодуй" и обвиненията в изнудване правителството се върна на първоначалната идея на Европейската комисия, която периодично беше предлагана цяла година. Според нея споразумението на практика се преразглежда неофициално и това е една от причините евроекспертите да отказват каквито и да е коментари.
Въпреки че като дата за затваряне на първите два блока на "Козлодуй" се споменава 2001 г., този срок реално може да бъде просрочен без големи възражения от страна на ЕС. Българските власти обаче ще трябва да докажат, че това няма да послужи за поредното протакане. Брюксел не е готов да осигури цялата сума за извеждането на реакторите от експлоатация, парите ще трябва да бъдат набрани основно от София. За тази година ЕС отпуска на България шест милиона евро за ядрена безопасност, които безспорно са крайно недостатъчни за целия процес по закриването на реакторите. Събирането на около 700 милиона долара (по български оценки) ще отнеме поне няколко години и срокът за затварянето ще доближи предвидената в енергийната стратегия 2004 г. В крайна сметка не стана ясно защо от края на миналата година започна постепенното вдигане на напрежението. Според бивши дипломати правителството просто не е било осведомено за реалното състояние на нещата, след като Комитетът по енергетика е иззел преговорите и отказвал информация на Министерството на външните работи, което по презумпция трябва да е водещо в отношенията с Брюксел.
Предварителните номинации - новият синтез
Евролевицата и Съюз "Социалдемокрация" (БСДП и ОБТ) обявиха, че в края на седмицата започват предварителни избори помежду си за излъчване на кандидатите си за кметове и общински съветници за местните избори. Двете формации са първите, които се захванаха с номинациите на кандидатите си с официалното обяснение, че по този начин ще привлекат блуждаещия електорат.
Началото на предварителните избори бе обявено от Александър Томов за нова страница в изграждането на социалдемокрацията. В самото споразумение обаче буквално се казва: "Българската евролевица и Съюз "Социалдемокрация" се съгласяват публично да подкрепят процеса на първичната номинация на кандидати за съветници и кметски екипи. " Остава да стане ясно какво ще става непублично.
Според лидера на ОБТ Кръстьо Петков в "10-15% от общините няма да можем да постигнем разбирателство, но няма да драматизираме тези отношения". Спокойствието ще е нужно на ССД, още повече че местните кадри на евролевицата, която набра самочувствие в последно време, не искат да делят пространство. В структурите на евролевите вече започнаха противоречия за необходимостта от коалиционни партньори. Всъщност системата по номинация (не избори) е доста странна - първо двете партии определят своите кандидатури, а след това на общо събрание на активистите общата листа ще бъде одобрявана, без обаче сериозно да се размества номерацията на списъка с предложенията.
Поне на подобна гаранция се надяват от БСДП и ОБТ, които все повече да се топят. В отсъствие на доскоро неизменния си председател Петър Дертлиев БСДП започна да се цепи за пореден път (преди това от нея се отделиха депутатите й, които са в парламентарната група на СДС). Въпреки твърденията на социалдемократите, че към тях се присъединявали членове на СДС, недоволни от кадровата политика на синята партия, двете партии имат по-скоро илюзорно присъствие.
Всъщност единственият смисъл на предварителната номиниция е "новата страница за социалдемокрацията" на Александър Томов. Лидерът на евролевицата обича да обединява остатъците от БСП и сега настана времето на бивши членове на СДС. Демонстрацията на обединената социалдемокрация обаче не е само за външна употреба. Номинациите, които трябва да приключат към края на месец май, целят да представят един относително единен субект, който ще може да преговаря с ДПС за съвместно участие на местните избори. Ако от него впоследствие отпаднат по-слабите му части за сметка на етническия електорат на движението, това ще мине в графата прочистване на политическото пространство или пък като нов социалдемократически синтез.
Предизвикателството е да не се забавя ходът на реформата
Йоханес Лин, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия, пред "Капитал"
- Ние подготвихме доклад за самата среща на донорите, който обобщава прогреса до днес и финансовите изисквания за България. Нашата оценка е, че през последните 18 месеца България отбелязва значителен прогрес в ключови области. И от тази гледна точка, както и като се вземе предвид програмата, която правителството ще представи пред донорите, считаме, че донорите ще оценят България като една от страните, постигнали успех и развитието им е обещаващо. Това са обстоятелства, при които донорите би трябвало и сигурно ще бъдат доста склонни да окажат помощ. За очакваните 80 млн. ЕКЮ за платежния баланс не мога да бъда сигурен, защото не сме говорили толкова конкретно с Европейския съюз. Но несъмнено с програма, която се изпълнява и която ще продължава да се изпълнява през следващите няколко месеца, нашите очаквания са, че бихме могли да бъдем склонни към поддръжка. Най-вероятно становището на другите донори ще е същото.
- Смятам, че програмата ФЕСАЛ се движи напред, което се отнася и за дискусиите по нея. Мисля, че правителството е убедено, че реформата в приватизацията, в банковия сектор е много важна. Очаквам през юни наш екип, който отново да направи преглед относно напредъка и в крайна сметка да стигне до формалното финализиране на тези преговори. Това значи, че в края на лятото заемът би трябвало да влезе за обсъждане в борда на директорите на Световната банка. Все още има време дотогава, но общото ни впечатление е, че правителството е убедено в това, че трябва да се върви напред.
- Не смятам, че могат да се окажат прекалено трудни. Считаме, че главните мерки, които трябваше да се предприемат, са вече факт. Това е много важно за България като сигнал, който тя дава към местните и най-вече чуждите инвеститори. Някои от тези мерки сигурно не са лесни за изпълнение, но не са прекалено трудни, и считам, че не трябва да има проблем да се предприемат навреме.
- Не смятам, че става въпрос точно за закъснения, смятам, че по-важното е, че правителството има програма за действие в основните насоки на реформата. Ние оказваме своята помощ, и то основно в социалния сектор, под формата на заем за социална защита. Освен това в момента се подготвя един нов заем. Това е заемът за земеделския сектор. С правителството проведохме разговори за реформата в енергийния сектор и сме доста навътре в дискусиите за реформата в публичната администрация. По наша преценка във всички тези области правителството има подготвени програми, които са много важни и са навременни. Предизвикателството е да не се забавя ходът на реформата във всички тези сектори и да продължава да се движи напред през всички съществуващи проблеми. Нашата подкрепа за правителството от финансова гледна точка е дълбоко свързана с напредъка в реформите във всички тези области.
- Намалението на данъчните ставки във време, в което има нужда от укрепване на приходите, е винаги много трудно решение. Нашето мнение е, че такъв шанс не е бил изпуснат. Но ако се гледа в бъдещето, рационализирането на данъчната система е много важна област от реформата. След време ще има възможност за намаляването на ставките на някои данъци, подобряване на събираемостта на данъците, разширяването на данъчната база. Постигането на всичко това ще ограничи приходите на сивата икономика и това би дало възможност за намаляването на данъците. Мисля, че тук става дума по-конкретно за данъка върху заплатите, което е свързано със социалната защита, пенсиите и т.н.
- Според мен в която и да е страна по света бизнесът оценява каквито и да било данъци като твърде високи. Погледнато по-глобално, както в България, така и в много страни от този регион има проблем с данъчната система. И проблемът е, че данъчната база е доста тясна и много от данъчно задължените лица остават извън данъчната мрежа. Така че е много важно предизвикателство да се подобри събираемостта на данъците, разширяването на данъчната база и в крайна сметка това би позволило да се намалят данъците за тези, които в момента си ги плащат. Намаляването на данъците, без да бъде подобрена събираемостта им и без да бъде разширена данъчната база, може да доведе до много сериозни макроикономически проблеми. Освен това, ако данъчните приходи бъдат намалени, трябва да се намалят и разходите, което означава, че ще трябва да ограничите социалните разходи, за които всички знаем, че са много важни. В краткосрочен план намаляването на данъците може да създаде фискална и финансова нестабилност.
- Нашата оценка е, че валутният борд в България, изглежда, работи добре. С негова помощ бе достигнато до доста добра финансова стабилизация. Освен това стабилността предоставя базата, на която правителството може да осъществява структурната реформа. И честно казано, ние не виждаме някаква причина дори да се дебатира излизането на страната от валутния борд. В момента дебатът би трябвало да се концентрира върху други теми. Например каква е фискалната политика, която е необходима на страната, каква е подходящата структурна политика. От наша гледна точка е най-добре правителството да се концентрира върху социалните и структурните проблеми, които стоят на дневен ред. - Ключовите въпроси, по които правителството трябва, а и се движи напред, са в социалния сектор, където ние работим заедно, като предоставяме помощ на онези, които най-много се нуждаят от социална подкрепа. Подпомагаме и поставянето на социалната система в условията на дългосрочна стабилност. Както е известно, пенсионната система е доста рискова и реформата в пенсионната система е доста важна, защото социалният ефект от реформата не трябва да подкопава самата реформа и да се превръща в значителен социален проблем. Като втора важна стъпка мога да определя реформата в земеделието, в частност подобряването на пазара на земя и получаването на сигурност за това, че основните земеделски активи, които все още са във владение на държавата, в скоро време ще преминат в ръцете на частния сектор. Третата важна територия за страната са въпросите около ФЕСАЛ - приватизацията на държавните предприятия, завършването на програмата за изолация, създаването на здрава банкова система, осигуряването на благоприятна среда за външните инвеститори. Четвъртият основен въпрос е реформата в енергийния сектор, за която имахме разговори с правителството. Това е един доста важен проблем, от чието решаване в крайна сметка зависи растежът на икономиката. Освен това според нас е доста важна и административната реформа, включително и инициативи за борбата с корупцията. И всичко това трябва да е комбинирано с правилната подкрепа за прием в Европейския съюз. Смятам, че това е важен пакет от икономически и социални въпроси, които стоят на дневен ред. - Това е тема, която все още обсъждаме с правителството, защото смятаме, че рационалната законова рамка и политика в енергийния сектор са много важни за България. Това, за което стана въпрос при последните ни разговори, бе за достъпа на трети страни до енергийния сектор. Става дума да се разреши на независими производители на енергия да получат достъп до системата за дистрибуция на електроенергия, което би осигурило конкуренция в енергетиката. Това ще даде възможност за потискането на цените на енергията и повишаване на ефективността й. Така че достъпът на трети страни и наличието на независима енергийна агенция, която да регулира сектора, са двете основни теми, за които вярваме, че законът би могъл и ще включи в себе си.
- Причина за това е естествено външната среда в момента. Източноазиатската, руската криза и събитията в Бразилия не са най-идеалните условия за поток от инвестиции към страната. Директните чужди инвестиции намаляха в световен мащаб, портфейлните инвестиции се свиха дори още повече. На второ място стои въпросът с приватизацията, където приемането на факта, че процесът в някаква степен се е забавил, обезкуражава част от чуждите инвеститори. Погледнато в бъдеще, трябва да има сигурност, че стратегическите чужди инвеститори имат възможност да вземат участие в процеса на приватизация. Според мен е много важен начинът, по който приватизационният процес е организиран, а също така и скоростта, с която той се развива. На трето място, това е въпрос на цялостната рамка, в която инвеститорите попадат, когато дойдат тук, в България. В частност става въпрос за лицензирането, административните пречки може би и това, че те трябва да се съобразяват с практиката на корупция. До голяма степен влияние оказва и несигурността за това колко време ще останат неизменни нормативната уредба и законовата рамка.
- Ако попитате чуждите инвеститори кои са факторите, които ги обезкуражават да инвестират тук, това е един от факторите. Липсата на прозрачност, липсата на свобода на личната преценка дават възможност за появата на корупция. Инвеститорите в България са по-загрижени, отколкото тези в страни като Унгария и Полша. Това е комбинация от фактори, която действа не в подкрепа на България, ако тя се сравнява с Полша или Унгария. Така че смятам, че нивото на корупцията е проблем, който стои на дневен ред. - Смятам, че правителството има визия по въпроса, както и пълно разбиране за стратегия. Ако за цел е поставено приемането на България в Европейския съюз, това вече загатва за стратегия. Приемането в Европейския съюз и подготовката за това изисква постоянно продължаващо и последователно движение по пътя на реформите във всяка една област. В тази връзка е много важно да се подчертае кои са основните области, в които реформата не напредваше. Отново ще ги спомена: това са социалният сектор, земеделието, преструктурирането на реалната икономика и финансовият сектор, енергетиката и публичната администрация. Това са нещо като петте основни стълба на икономическата, институционалната и социалната реформа. И е необходимо точно те да достигнат някакви цели, за да се стигне до приемане в Европейския съюз рано или късно. По тези въпроси правителството се произнесе много ясно и работи по тях заедно с международната общност и специално със Световната банка. Правителството има програма по тези въпроси и в близката година, година и половина има точно предначертани действия за всеки от тях. Смятам, че България има дългосрочно виждане и разбиране за тези пет основни въпроса на реформата. Предизвикателството е всичко това да бъде приложено, а не да се стигне до забавяне и изоставане. Винаги съществува риск от административни или политически трудности, но трябва да се продължава с движението напред по пътя на реформата. Надявам се да бъдем полезни, като предоставим техническа помощ, финансова помощ и понякога, като поддържаме движението, като ви побутваме.
- В момента имаме пълно разбирателство с правителството за стратегическите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Това посещение беше част от нормалната ни работа. Не може да се говори, че имаме и някаква голяма нова инициатива тук, в България. Основното бе да се убедя лично от правителството, че то е готово да върви по пътя на реформите и в бъдеще. Това трябваше да стане, защото, както знаете, имаме доста сериозна финансова програма тук, в България. Второто основно нещо беше, че правителството поиска от нас да изготвим глобален анализ и доклад за това как България и нейната икономика могат да се подготвят по най-добрия начин за приемането в Европейския съюз. Така че ние поехме ангажимент да го изготвим. За целта ще работим заедно с правителството и структурите на ЕС.
- За изготвянето му ще е необходима не по-малко от година.
СДС поиска доверие от себе си "Народното събрание отчита необходимостта от ускорено провеждане на отлаганите през целия период на прехода болезнени решения в икономиката. " Това е записано в проекторешение, което СДС ще внесе за гласуване от парламента в петък. За тогава е насрочен поисканият от мнозинството дебат по структурната реформа. Вносителите отчитат още финансовата стабилизация, отлива на инвеститори и опасността от военните действия в Косово. На фона на тази картина, съставена от сините икономисти, СДС предлага на депутатите да гласуват решение в шест точки. Те очертават кратка и конкретна програма-максимум, която Народното събрание ще възложи на правителството. Така СДС ще си поиска и ще си даде подкрепа за предстоящите последни месеци от реформата.
"Дебатът не е признание за слабост", обяви вицепремиерът Александър Божков. Според него правителството и парламентарното мнозинство на СДС искат препотвърждаване на доверието. Предстоят най-непопулярните мерки и трябва да обясним на хората нуждата от тях - така вицепремиерът Божков обясни решението за дебата, взето от НИС на СДС. В обществото има напрежение, свързано със структурната реформа и с решимостта на правителството да я проведе, призна промишленият министър. Според него чрез този дебат правителството ще получи "ясна представа за обществената подкрепа".
Според проекторешението основната цел на икономическата политика на правителството е "подготовката за присъединяване към Европейския съюз". Вносителите са обяснили какво означава това - "наличие на функционираща пазарна икономика, както и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в съюза".
Така, след като основната цел е формулирана, следва програмата, която мнозинството ще вмени на кабинета за изпълнение.
Първа задача е до 30 юни 1999 г. министрите да "преодолеят забавянето" и да решат окончателно съдбата на предприятията в изолация. Агенцията за приватизация пък трябва да приключи всички процедури по ликвидация и несъстоятелност на дружества, и то като се съобразява с реалното им финансово състояние.
Парламентарното мнозинство ще поръча на правителството приоритетно да осигури с ресурси инвестиционната програма в частта й за създаването на нови работни места. Кабинетът "Костов" ще трябва по искане на депутатите "да активизира усилията си за осигуряване на допълнителна подкрепа за платежния баланс от международните финансови институции и други донори", поради кризата в Косово. Последна е препоръката правителството да подкрепя българските предприемачи като гарантира конкурентността им, тяхното участие в осъществяването на инвестиционната програма и изпълнението на обществените поръчки, строг режим на вноса, ред и законност в търговията.
С решението Народното събрание задължава себе си до 31 юли да приеме всички закони, които гарантират успешното провеждане на структурната реформа. Нуждаем се от нов ресурс на доверие, защото сме в състояние на променена обстановка - така шефът на икономическата комисия Никола Николов, автор на идеята за дебата по реформата, обясни искането на СДС. Според него решението, което ще бъде гласувано в петък, може да се нарече "програма за управление на икономиката в ситуация на криза". Променената обстановка и кризата са с име Косово.
Това, че структурната реформа не върви, не беше откритие на опозицията. До момента Всички срокове за приватизация на държавната собственост, поети към МВФ и СБ, са отдавна пресрочени. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че СДС иска да изпревари опозиционния вот на недоверие, той се появи след поредното посещение на представителите на двете финансови институции. И трябваше да бъде намерен моментът, в който СДС без "външен натиск" да преправи прословутата си "Програма 2001". Кризата в Косово беше подходящото извинение. Още в началото на седмицата ръководството на СДС съобщи, че прогнозира отлив на инвеститори в страната ни като следствие на евентуален военен конфликт. След нощта на първите бомбардировки премиерът Иван Костов, вместо да анализира ситуацията в размирната сръбска провинция, обяви, че правителството "ще компенсира предстоящия отлив на инвеститори с вътрешни резерви", каквото и да означава това.
С това, макар и необявено, управляващите започнаха преформулирането на икономическата си програма. Вместо да изпълняват "Програма 2001", в която се говореше за съкращаване на производствените разходи и освобождаване на излишния персонал, правителството започна да търси други пътища - дотации за високите технологии, натурална помощ за социално слабите вместо работни места и други подобни нововъведения. А сроковете за завършване на приватизацията и връщане на земята периодично бяха разтегляни.
В проекторешението привидно няма новини. Гласуването обаче трябва да се проведе в навечерието на втората година от управлението на СДС. Трудно е да се предположи, че Костов си дава право на още две години експерименти, макар "за всяка грешка да има прошка", както премиерът обича да се изразява. За пръв път и депутати от мнозинството си позволяват публично да твърдят, че който не изпълни тази програма, ще си понесе отговорността. А сред сините депутати самостоятелните политически изяви не са особено популярни. Дали пък Костов не си оставя вратичка за промени в собствения си екип още през месец юли? Някак си между другото структурният дебат изби и почвата под краката на опозицията, макар че не това бе целта.
Последната идеологема на реформаторската опозиция - евролевицата, е, че правителството не изпълнява собствената си "Програма 2001". С предстоящия дебат или пък вот Александър Томов може гордо да произнесе, че поредната му мрачна прогноза се е сбъднала. Стана практика във всички дебати - за престъпността, националната сигурност, съдебната власт в последния момент групата на евросоциалистите да променя изненадващо становището си. Този път това няма да е необходимо, логично е хората на Томов да подкрепят с гласовете си СДС. Единствено БСП може гордо да се поздрави, че правилно е прозряла "гъвкавата" позиция на най-младата соцпартия. Това поне беше обяснението от червените среди за влачещите се вече трети месец преговори за общ опозиционен вот "всички срещу Костов".
Опозицията поне има шанс да измисли по-конкретна тема за вота си на недоверие. Иначе просто би била ехото на Костов.
Високите технологии:
Първа тухла в модела на българския растеж
Проектът за стратегия скара министрите от кабинета "Костов"
Амбициозната правителствена стратегия за развитие на високите технологии в България може и да не види бял свят като официален документ или поне не във вида, в който беше първоначално представена за обществено обсъждане. Проектът беше разпространен в Интернет в края на февруари, след това стана обект и на експертна дискусия, преди да бъде внесен за обсъждане в правителството. Там обаче нещо се случи и вместо да бъде одобрена, стратегията беше върната за съгласуване. Независимо че авторите на проекта предварително си бяха осигурили твърдата подкрепа на вицепремиера Александър Божков, който междувременно осъществи и международната му промоция - Божков заедно със своя съветник Георги Прохаски представи стратегията пред инвеститори в Швеция, сред които и телекомуникационния гигант "Ериксон".
През седмицата правителствени източници потвърдиха слуховете, че в самото правителство има големи колебания дали проектът да бъде приет или не. Разбра се също, че при първото обсъждане финансовият министър Муравей Радев и шефът на отдел "Структурна реформа" Димитър Бъчваров са отхвърлили като нецелесъобразни и недопустими предвидените в стратегията данъчни и други видове преференции.
Според запознати финансовият министър е бил против предлаганото освобождаване от ДДС на апортните вноски при създаването на високотехнологични паркове (ВТП), както и от ДДС и акцизи при вноса на суровини, материали и съоръжения за тях. Муравей Радев определил като невъзможно и исканото освобождаване от данък върху недвижимото имущество и от такса смет на фирмите, които работят на територията на ВТП. Не е било прието и предложението за преотстъпване на данъка върху печалбата и ускорена амортизация на активи. Това може да стане само по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, но не и с нов закон, както предвижда проектът на стратегията, заявили експертите на финансовото министерство. Те отхвърлили и предвижданото отпускане на държавни гаранции по кредити от външни финансови източници за бъдещите технологични паркове. "Все още възможностите на държавния бюджет са ограничени и се провежда рестриктивна фискална политика", припомнил Муравей Радев.
Най-сериозна е била критиката за идеята да се създаде нов бюджетен фонд, чрез който държавата директно да финансира високорискови дейности, свързани с разработването и внедряването на високи технологии, което в условията на валутен борд е забранено по дефиниция.
Ако се остави настрана противоречието на част от промоцираните в проекта идеи с официално възприетата рестриктивна финансова политика, стратегията е истинско предизвикателство пред кабинета "Костов" по една много проста причина.
Постигането на реални условия за траен икономически растеж досега непрекъснато се изплъзваше на правителството. Още в широко афишираната "Програма 2001" бяха набелязани поне една дузина приоритетни отрасли, които трябваше да издърпат икономиката. Въпросът беше как това да стане при рестрикциите на валутния борд. Проблемът обаче се оказа не толкова в наличието на бюджетни ограничения, а в липсата на яснота по главния въпрос - каква икономика искаме да развиваме и как можем да я постигнем. Приоритетите се оказаха толкова много, че в крайна сметка се изгуби посоката, и вече никой не знае как точно би трябвало да изглежда утре икономическото лице на България. С други думи - какво ще остане след закриването на губещите държавни структури.
Две години по-късно правителството като че ли е поставено в същата позиция на прага на стратегически избор - по какъв път да поеме. Ако се съди по настоящата картина, възможностите не са кой знае колко. Големите промишлени предприятия вече са по-скоро бреме за икономиката, кризата в земеделието все повече се задълбочава заради данъчно-осигурителната тежест и в бюрократично-корупционната среда не може да се очаква и скорошен разцвет на дребен и среден частен бизнес. Единствените по-стабилни структури като че ли са едрите монополисти. Залезът на индустрията обаче ще скъси и техния живот.
Ясно е, че за да се надява на обрат, кабинетът ще трябва да опита нов подход. Без влизането на сериозни външни инвестиции, които да спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, всякакви мечти за растеж изглеждат обречени. Точно тук обаче идва най-трудната част от задачата. Къде да се потърси изключение от рестриктивния режим? Какъв набор от стимули са нужни? Кой ще ги ползва? И колко големи са шансовете крайният печеливш да е икономиката като цяло, а не избрани фирми и лица?
Все сериозни въпроси, които изискват и сериозен анализ, какъвто липсва в проекта на стратегията за развитие на високите технологии. Затова и след първоначалната шумна промоция на документа не закъсняха обвиненията, че зад идеята за държавната помощ стоят личните интереси на Джордж Сорос.
За създаване на високотехнологични паркове в България по подобие на американските индустриални паркове в Дъръм и Силиконовата долина се чу за пръв път след завръщането на вицепремиера Божков от САЩ в края на май миналата година. Тогава беше обявено, че България и Сорос са решили да стартират пилотен проект "Рила" за разработване на софтуерни продукти, необходими на Запада. От името на Сорос тогава беше обяснено, че целта на проекта не е постигането на печалби, а по-скоро използването на българския научен гений за справяне с т.нар. "проблем 2000", за трансформирането на европейските валути в евро и за решаването на други глобални компютърни проблеми.
Една година по-късно проектът "Рила" е на път да получи продължение с предлаганата правителствена стратегия и закон.
На пръв поглед това изглежда като класически случай на прокарване на лични интереси чрез влияние във високите етажи на властта. Още повече че в изработването на стратегията и проектозакона към нея са участвали все бивши и настоящи служители на милиардера от унгарски произход: бившият шеф на спонсорираната от Сорос фондация "Отворено общество" Георги Прохаски, Гроздан Караджов, председател на директорския борд на БТК и бивш главен секретар на "Отворено общество", Мирослав Илиев, шеф на смесеното дружество "Рила софтуер корпорейшън", в която Сорос притежава 85% (останалите 15% са на БТК). Дали обаче има конфликт на интереси? Или в случая интересите на Сорос и държавата съвпадат?
"Не Сорос искаше да инвестира тук, а ние общо взето го изнудихме. Искахме чрез името му да привлечем вниманието към възможностите на България да развива хай-тек индустрия", коментира деликатните отношения Георги Прохаски. Според него рекламата, която Сорос прави на държавата, е шанс, който правителството може да използва. "Навсякъде по света се прилага секторна стратегия. Държавата избира перспективни отрасли и под различна форма ги подпомага - чрез финансиране на научни изследвания, даване на данъчни преференции, целенасочена търговска политика и т.н. Поставя се въпросът можем ли ние да бъдем конкурентни, ако нищо не правим. Имаме ли пазарни механизми, които по естествен път да ни изведат от сегашното състояние? За мен е очевидно, че единствената област, в която не можем да сбъркаме, това са високите технологии, тъй като имаме всички необходими условия за това", заяви Прохаски и допълни, че ангажирането на бюджетни средства за реализирането на стратегията е важен сигнал, който държавата изпраща към инвеститорите. "Можем ли да направим нещо, ако държавата каже "много е хубаво, действайте! ". Според мен - не можем. На въпрос как ще получим разрешението на МВФ за даване на бюджетни субсидии Прохаски заяви: "Всяко правило трябва да има изключения, които да го потвърждават. И ако ние сме убедени, че това е изключението, трябва да го подкрепим". Подобна теза застъпи при публичното обсъждане на стратегията и вицепремиерът Божков. Практиката у нас обаче показва по-скоро обратното - създаде ли се прецедент, не след дълго се превръща в норма. Това също е тема, по която трябва да се помисли. И, разбира се, да се гарантира, че от евентуалните данъчни облекчения няма да се възползва само "Рила софт", а всеки, който при открита и честна конкуренция покаже, че има възможности да прави хай-тек разработки в България. Тогава ще е все едно кое лоби е стояло в основата на прокараните преференции.
Накратко
Правителството даде в четвъртък мандат на търговския министър Валентин Василев да преговаря за сключването на споразумение за свободна търговия с Македония. Българската страна ще настоява за преходен период до 1 януари 2002 г., когато зоната за свободна търговия трябва да влезе в сила. Ако двете страни се споразумеят, свободната зона може да стартира и от началото на 2000 г. София ще настоява за постепенно намаляване на митата за т.нар. чувствителни промишлени стоки. Предвижда се също отстъпване на концесии за отделни селскостопански стоки, чиито мита ще бъдат намалявани за неограничено количество или в рамките на тарифна квота. Сключването на споразумение за свободна търговия с Македония се обсъжда още от 1996 г., но практическото придвижване на идеята беше блокирано заради езиковия спор. През миналата година стокообменът между двете страни е бил 135.7 млн. долара, като салдото е в полза на България. Очакванията на експертите са, че още първата година след либерализирането на търговията стокообменът ще се скочи с 20-25%.
Нефтохим - Бургас, обяви нови, по-ниски отстъпки за дистрибуторите, които купуват авансово горива от 1 април. Печалбата за търговците на дизелово гориво и бензин се намалява с 10 хил. лева. С толкова пада и отстъпката за дистрибуторите на газьол. Според източници от рафинерията по-високите отстъпки, които бяха въведени преди време, не са помогнали за засилено търсене на нефтохимски горива от страна на търговците. От 1 април рафинерията увеличава от 13 на 18 дни срока за разплащане с дистрибуторите.
Английските компании British - American Tobacco, Allied Domec и Smithcline Beecham Pharmaceuticals са предложили на търговския министър Валентин Василев допълнения към Закона за търговските марки, който предстои да бъде приет. Допълненията са свързани със защитата на техните марки в България. Това се разбра по време на тридневното посещение на министъра на търговията и туризма Валентин Василев в Лондон. Василев се е срещнал също с представители на "Интекс холдинг", който заяви намерения да закупи "Болкан холидейз интернешънъл" и някои български хотели. Проведена е и кръгла маса по туризъм, на която са взели участие туроператори като "Томсън холидейз", "Шеъринг холидейз", "Кристъл холидейз", "Томас Кук холидейз", "Нелсън Скийнг", "Болкън холидейз" и "Фърст чойс холидейз".
Фонд "Земеделие" ще се преструктурира в агенция за съфинансиране от българска страна на инвестиционни проекти в земеделието, осъществявани със средства на европейската програма САПАРД, съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов. От 2000 г. Европейският съюз ще отпуска всяка година по около 500 млн. евро за реформи в земеделието, които ще бъдат разпределяни между десетте страни, кандидатки за членство, съгласно готовността им. За да може да разчита на финансиране, България трябва да представи до края на септември своя проект на национален план за развитие на селското стопанство.
Нейков ще плаща социалните помощи с консерви
За българските консерви отново няма пазари, складовете на фабриките са задръстени с нереализирана продукция, а по вече утвърдена традиция проблемът пак ще бъде решаван на най-високо държавно равнище. Очаква се до една-две седмици правителството да даде ход на поредната идея за съживяване на отрасъла. По предложение на социалния министър Иван Нейков в бъдеще част от паричните помощи за социално слабите ще бъдат раздавани под формата на консерви. Или с други думи, вземат се от предвидените за помощи пари, с тях се купуват консерви, които се раздават на социално слабите вместо част от предвидените суми.
Изплащането на социалните помощи в натура няма да реши продоволствените проблеми на бедните. Целта е по-скоро фабриките да получат достъп до оборотно финансиране. Ако това не стане, има реална опасност от затваряне на предприятия. Това означава, че фабриките няма да изкупуват за преработка плодове и зеленчуци от новата реколта, което ще рефлектира първо върху земеделските производители. Засегнати ще са и останалите свързани производства - най-вече стъкларската индустрия, производителите на капачки, етикети и т.н., коментираха от социалното министерство.
Министър Нейков вече е договорил със Съюза на производителите на консерви в България условията на бъдещия договор. Бедните ще получават пакети, които ще включват по един буркан от шест различни групи консерви - зеленчукови салати, компоти, варива и гювеч, лютеница или пюре, мармелади и месно-зеленчукови консерви. Цената на един такъв пакет ще бъде най-много 5000 лева, заявил шефът на съюза Александър Йоцев.
В момента социални помощи у нас получават около 110 000 души. От браншовия съюз пресметнали, че наличните количества консерви ще са достатъчни да се изпълни евентуалната държавна поръчка за четири месеца напред. Офертата на съюза е за повече от 74 милиона консерви от реколта '98. Според производителите това е начин за отпушване на пазара. "Ние няма да натрупаме състояние от този жест. Изделията ще се продават на средна цена 670 лв., което е доста по-малко от цената на една хубава месно-зеленчукова консерва например. Плюс това транспортът ще е за наша сметка. Но все пак това са пари, които отиват директно в предприятията", коментира Константин Келбечев, изпълнителен директор на "Плодконсерв" - Провадия.
Още не е ясно как ще бъде реализирана идеята на социалното министерство. Единият вариант (както е и редно) е да се обяви общ търг, в който да могат да участват всички производители на консерви у нас, които са около 200. Възможно е обаче държавната поръчка да бъде възложена директно на Съюза на производителите на консерви в България. В него членуват 33 предприятия, които представляват около 80% от капацитета на консервната промишленост, заявиха хора от бранша. Така съюзът щял да стане гарант за качеството на консервите. Още повече че се предвижда натуралното изплащане на социални помощи да бъде целогодишно, което означава, че трябва някой да гарантира и редовни доставки. В разговор с Иван Нейков шефовете на съюза обещали, че ако получат държавната поръчка, ще наемат безработни за производството на достатъчно консерви от новата реколта. По този начин и правителството ще получи подходящ аргумент, с който да рекламира социалната си политика. Извън популистките фрази обаче остава въпросът
Миналата година правителството отново заради страх от предстоящи фалити загърби бюджетните ограничения и отпусна цели 12 млрд. лева за изкупуване на залежали консерви за социалните домове. Тогава беше обяснено, че акцията е еднократна, за да може да бъде изкупена зеленчуковата реколта. Сега историята се повтаря в нов вариант. Ефектът от подобни "временни" мерки е нулев, както личи от поведението на производителите. Проблемите при тях си остават едни и същи, независимо че предприятията бяха приватизирани още преди няколко години.
Всъщност от 53 бивши държавни консервни комбината непродадени са само два - "Малина" ЕООД - Дупница, и "Левина" ЕООД - Търговище. С изключение на още две-три предприятия, които са в ликвидация или несъстоятелност, всички останали са частни. Браншът обаче продължава да се задъхва от залежала продукция. Руската криза през миналата година прибави към липсата на пазари още един проблем - неплатежоспособността на руските купувачи.
"Който е изнесъл, не е получил пари. Даже да освободят изцяло консервите от мита, малцина ще рискуват да изнасят за Русия, защото няма гаранция за плащанията", обобщава Антон Андронов, председател на съвета на директорите на "Загора фрукт" - Стара Загора. "Проблемът не е в търговските фирми в Русия. Проблемът е, че няма кой да купува от тях. Платежоспособността на руския купувач е символична, мнозина руснаци не са вземали заплати с месеци", припомня Александър Тренков, управител на "Агрита" ООД - Пазарджик.
Освен в Русия губим пазари и в други страни от ОНД. "Унгарските и полските консерви са голям наш конкурент там, защото са дотирани от държавата", твърдят нашите производители. Дори и да е така, за ниската конкурентоспособност на българските консерви зад граница има още куп причини. Една от тях е високата себестойност на готовата продукция, която се дължи на много фактори - като се почне от малкия капацитет на отделните фабрики (което увеличава разходите на единица продукция) и се стигне до ниската степен на механизация на труда и остарялото оборудване.
Стихийността в селското стопанство също дава отражение върху бранша. Заради слабата реколта през 1997 г. цените на селскостопанската продукция скочиха толкова, че много преработвателни фабрики предпочетоха да си внесат суровина от чужбина. Бяха произведени скъпи консерви, част от които не са реализирани и до днес. "Хитовото" отглеждане на селскостопански продукти (тази година това, догодина друго) по традиция води до резки криви в цените. Свръхпроизводството на даден зеленчук през даден сезон води до спад на цената му и съответно до отлив от производството му през следващата година. Това пречи на нормалния ритъм на консервните комбинати.
Като цяло родната продукция не е конкурентоспособна и на западните пазари - главно заради външния вид на нашите консерви. Затова фирмите, които изнасят, обикновено си доставят отвън и бурканите, и капачките, и етикетите. Резултатът обаче пак не е много обнадеждаващ, доказателство за това са неизпълнените квоти за внос на консервирани плодове и зеленчуци, които евросъюзът ни отпуска всяка година.
Всичко това показва, че засега приватизацията в консервния бранш съвсем не е достатъчно условие, поне що се отнася до осигуряването на инвестиции в модернизирането на производството, по-ефективно управление, снижаване на разходите и търсене на нови пазари. Вместо това частните вече предприятия продължават да разчитат на държавни поръчки за оцеляването си, което не само че не решава проблемите им, но и дава основание други закъсали отрасли да искат с пълно право подобни жестове от страна на правителството (говори се, че в схемата за социалните помощи ще бъдат включени и производителите на млечни произведения). По-лошото е, че докато на тази практика не бъде сложен край, няма да има и истински пазарни отношения и предприятията ще си остават все така неконкурентни, което в бъдеще може да доведе и до нови форми на натурална размяна.
Търсят се над 200 млрд. лева за преработка на отпадъците
Близо 680 млрд. лева са необходими, за да се изпълни националната програма за управление на дейностите по отпадъците, която беше приета от Министерския съвет преди седмица. По мнението на специалистите, като се направи сметка на наличните средства в специализираните фондове на екоминистерството и на сумите, предвидени за тази цел в правителствената инвестиционна програма, се очертава недостиг от над 200 млрд. лева. Това е и основният недостатък на програмата, която в крайна сметка може да се окаже добра, но невъзможна за реализиране идея, ако не бъдат осигурени необходимите средства.
Националната програма анализира състоянието и предлага конкретни решения за проблема с отпадъците. Само през периода от 1995 до 1997 г. От тях 109 млн. тона са производствени, следват битовите с 12 млн. тона, опасните отпадъци са 4 млн. тона, строителните - 2 млн. тона. Голямата част от тези отпадъци се натрупват, без да се рециклират и използват повторно, системата за тяхното събиране и транспортиране е неефективна, липсва механизъм за екологосъобразното обезвреждане на отпадъците, бави се отстраняването на старите замърсявания. Основен проблем в тази верига е ниското качество на съществуващите депа, където отиват вредни отпадъци, които увреждат трайно природата. В някои случаи те дори крият сериозна опасност за здравето и живота на хората. В момента в България има над 700 депа (за сравнение в Холандия има по-малко от десет), на които много по-добре приляга думата бунища. Те ни най-малко не отговарят на изискванията на приетия наскоро закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците и наредбите към него. Освен това депата не се контролират, в общините липсва информация за депонираните отпадъци, а към рециклирането интересът е все още слаб и то си остава поредната европейска чуждица.
Изграждането на качествени депа, предвидено в програмата, ще означава по-висока цена за депониране. Това пък ще доведе до повишаване на икономическата изгода от рециклирането. В момента разходите за депониране на отпадъците са ниски и това прави икономически неефективно разделянето, събирането, сортирането и транспортирането на отпадъци, които са годни за рециклиране. В бъдеще вместо да даде примерно 50 000 лева за депонирането на всеки тон пластмаса, по-изгодно за общината ще бъде да плати 40 000 лева за рециклирането й, да спести 10 000 лева и на практика да стимулира алтернативната дейност. При това положение ръководството на всяко предприятие ще се замисля дали не може да изхвърля по-малко отпадъци, капиталовите инвестиции в по-чисти технологии ще се увеличат и срокът им на откупуване може да падне до приемливото ниво от три-четири години. В програмата е залегнало строителството на 19 нови депа, доизграждането на осем и реконструкцията и модернизацията на други 10. В това число не влизат предвидените четири депа за опасни отпадъци, център за третиране на стари автомобили, както и въвеждането в експлоатация на инсталации за третиране на използвани луминисцентни лампи, за компостиране на битови отпадъци, за изгаряне на опасни отпадъци и за оползотворяване на дървесни отпадъци.
В момента няма връзка между количеството на отпадъци на домакинствата и предприятията (т.е. реалните замърсители) и таксите, които се плащат на общините. Една от амбициите на програмата и основно изискване в европейските директиви е въвеждането на принципа "замърсителят плаща".
За тази цел са заложени пилотни проекти за определяне на такса смет в зависимост от изхвърлените отпадъци. Мярката ще бъде изключително непопулярна, но чистата природа струва пари. Повишаването на такса смет ще генерира по-големи приходи в общините и ще стимулира частните предприемачи да се насочат към дейности по разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъците. Според експерти от екоминистерството по този начин може да се създаде пазар от порядъка на един до два млрд. долара. За да приближи във времето създаването и функционирането на този пазар, в програмата е включен план за действие, чието най-голямо предизвикателство е, че трябва да се изпълнява. Планът идентифицира в средносрочна перспектива (до три години) всички мерки, които българските ведомства трябва да предприемат в рамките на програмата. За да се избегне размиване на отговорностите и тяхното прехвърляне между институциите, в текста са определени конкретно отговорни министерства за всяка дейност. Определени са също необходимите средства и конкретните източници на финансиране. Основната част от парите ще дойдат от държавния и общинските бюджети, Националния фонд за опазване на околната среда (НФООС), фонд "Научни изследвания" и външни източници. Липсващите 200 млрд. лева спадат към външните източници. Освен споменатите мерки по намаляване на образуването на отпадъци, повторното им използване и рециклиране и надлежното им депониране планът за действие включва довършването на правното регулиране на проблемите, подобряване на работата с обществеността, както и на системата за мониторинг, набиране на информацията и контрол. Ако по-голямата част от предвидените мерки не останат само в сферата на добрите намерения, има известни шансове след 2002 г. вече да не газим в отпадъци.
Централите ще се строят след търг
Само чрез търг ще се определя инвеститор за изграждане на нови производствени мощности над 25 мегавата, нови топлопреносни системи и обекти за съхранение на природен газ, решиха депутатите от парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси при обсъждането на проектозакона за енергетиката. По този начин търгът получи шанс на второ четене да се появи в лексиката на енергийното законодателство. Понятието търг беше изключено от проекта, който предложи Комитетът по енергетика и който правителството одобри. Проектозаконът предвиждаше определянето на инвеститор да става само с конкурс. При последното обсъждане НЕК и КЕ отново опитаха да отхвърлят търга с аргумента, че конкурсът позволявал комплексна оценка на офертата, докато търгът отчитал само цената. В крайна сметка депутатите все пак решиха да включат тръжната процедура в проекта, който в близките седмици трябва да влезе в пленарната зала за второ четене.
Депутатите обаче не можаха да решат трябва ли да се провеждат търгове при рехабилитиране на съществуващи обекти. Шефовете на комисията Кирил Ерменков и Димитър Иванов предложиха и в тези случаи инвеститорът да се избира с тръжна процедура. Предложението им срещна обаче силен отпор от представителите на НЕК. Те приеха предложената поправка като атака или най-малкото като намек за начина, по който "Ентерджи" беше избрана да извърши рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3" - проект за повече от 300 млн. долара, без да се провежда търг или каквото и да е състезание на оферти. Според представителите на НЕК при проектите за рехабилитация обикновено инвеститорът е и собственик на обекта и той решава ще влага ли пари в модернизирането му или не. В крайна сметка двамата вносители оттеглиха предложението си. Така в проектозакона за енергетиката никъде не става въпрос за рехабилитация и за начина и правилата, по които ще се възлагат такива проекти. Според прависта на НЕК в случаите, когато става въпрос за рехабилитиране на мощности, които са държавна или общинска собственост, ще се прилага законът за обществените поръчки. В останалите случаи собственикът ще решава какво да бъде бъдещето на обекта.
Проблемът е, че когато у нас се говори за търг за енергийни мощности, се разбира да обявиш например търг за рехабилитация на ТЕЦ "Варна", първи, втори и трети блок, при това е определена дори и технологията, която ще се въведе в централата с процеса на рехабилитацията. За да бъде ефективен, търгът трябва да бъде по-отворен. При такава схема се обявява, че енергийната система има нужда от определена мощност и се организира търг за инвестиционни проекти. В такъв търг могат да участват проекти за изграждане на нови мощности, за заместващи мощности и за рехабилитиране на съществуващи централи. Тогава ще се избере инвеститорът, който предлага най-голям ефект при най-малки разходи, и рехабилитационните проекти често ще имат преднина.
"Джейлан" си тръгна обиден от София
Защо Демирел не направи първата копка за каскадата "Горна Арда", както се очакваше преди пристигането му? Защо шефът на холдинга "Джейлан" си тръгна вбесен от България, без да изчака края на визитата на турския президент? Защо след почти двегодишно договаряне и вече подписано споразумение отново се наложиха тайни среднощни преговори в последния момент. Какво толкова ще се промени през следващите десетина дни, та с такава категоричност беше обявено, че договорът за износ на електроенергия, който НЕК и ТЕАШ не подписаха на 23 март заради сериозно разминаване в позициите, със сигурност ще бъде подписан на 5 април? В прословутата турска електрическа "сделка на века" и досега въпросите остават повече от отговорите.
Заедно с турския президент Сюлейман Демирел на софийското летище в понеделник кацнаха и 37 турски бизнесмени. Сред тях обаче нямаше нито един представител на петте най-богати фамилии в Анкара, които имат голямо влияние не само в икономиката, но и в политическите среди в Турция. Двама от турските топбогаташи заявиха намерения за инвестиции в България. Единият проект пропадна напълно, бъдещето на втория също не е съвсем ясно. Бизнесменът Саакъб Сабанджъ, който се сочи като втория по богатство и влияние в Турция, неотдавна обяви желание да участва в наддаването за БТК. Преди около две седмици той се оттегли от сделката, тъй като корупцията у нас му се сторила много голяма и пазарът твърде рисков. България явно вече не фигурира в зоната на интересите на Сабанджъ, показа посещението на Демирел. Вторият от супербогаташите, Махмуд Джейлан обаче дойде и според очакванията трябваше да бъде гвоздеят в бизнеспрограмата, съпътстваща визитата на Демирел.
Още от 1997 г. Джейлан преговаря с шефовете на Комитета по енергетика за реализирането на бартера износ на ток срещу строителство на енергийни обекти и пътища. Миналата есен премиерите Иван Костов и Месут Йълмаз подписаха споразумение за реализиране на сделката износ на електроенергия срещу строителство на енергийни обекти и пътища. В тази сделка участват четири фирми - от българска страна са НЕК и фирма "Автомагистрали", а от турска - електрическата компания ТЕАШ и холдингът "Джейлан". Предполага се, че "Джейлан" е вкаран в сделката под натиска на бившия премиер Месут Йълмаз, който се смяташе за близък с фамилията Джейлан. Успоредно с това обаче представители на турския холдинг проведоха масирана лобистка кампания в София, с която си спечелиха немалко нови приятели. След падането на правителството на Йълмаз проектът временно беше блокиран. Предполагаше се, че след като Йълмаз вече не е премиер, холдингът може да остане без подкрепа от правителството и да отпадне от електрическата сделка. Веднага след назначаването на правителството на Еджевит обаче стана ясно, че Йълмаз няма да е изолиран, а освен това се разбра, че на "Джейлан холдинг" симпатизира и президентът Демирел, една от малкото безспорни фигури в турската политика.
Махмуд Джейлан пристигна със собствения си самолет още в петък - три дни преди турския президент. Идеята явно е била до кацането на Демирел в понеделник да приключи последният етап от преговорите и да бъде подписан договорът с НЕК за каскада "Горна Арда". А след посещението в Пловдив Демирел да се отклони за малко от официалната програма и да направи първата копка, с която да открие строежа на каскадата. Проектът се проваля и Махмуд Джейлан излита вбесен за Турция, след като е загубил пет дни и поне две нощи в безплодни преговори с Комитета по енергетика. Турският богаташ се оказал неподготвен за навиците на Шиляшки да води тайни нощни преговори, на които в крайна сметка не се вземат никакви решения. Последната сбирка продължава до 4 часа през нощта. В резултат е подписан протокол, в който за n-ти път са записани позициите на българската и на турската страна, които дори след дългите нощни дебати продължават да се разминават. Странното е, че водеща роля в преговорите имат шефовете от Комитета по енергетика, а не специалистите от НЕК, които в крайна сметка ще трябва да подпишат конкретните договори.
Според шефове на НЕК вече е намерено решение на техническия проблем за износа на големи количества електроенергия в Турция. В момента НЕК изнася тока "на остров". Това означава, че определен район на турска територия се включва към българската енергийна система и се снабдява с ток от нашите централи. За тази цел е построен електропровод, който започва ТЕЦ "Марица-изток 3" от и навлиза в част от европейската територия на Турция. Проблемът при това техническо решение е, че могат да се изнасят ограничени обеми електроенергия. В момента НЕК може да изнася по този начин не повече от 1.8 млрд. киловатчаса. Споразумението, което подписаха Йълмаз и Костов, предвижда износът да нарасне до 4 млрд. квтч. Турция ни натискаше да свържем електроенергийната си система с турската, за да можем да увеличим износа. Това обаче ще сложи край на опитите на България да се включи в европейската енергийна система, а оттам ще затрудни и общата интеграция на страната ни в ЕС. При последните преговори ТЕАШ е обявила, че ще инвестира в увеличаването на "острова", което може да стане с удължаване на съществуващия или построяването на нов електропровод.
Големият проблем остава цената, по която НЕК ще продава електричеството на ТЕАШ. Според едни източници българската страна е поискала над 3.55 цента за квтч, турците обаче не дават повече от 3.3 цента на квтч. Това са цифрите, които са записани в протокола като позиция на двете преговарящи страни. Според други източници разминаването е доста по-голямо и исканата от НЕК цена е над 4 цента. Как ще бъде решен този проблем до 5 април не е ясно, след като нито една от страните не показва готовност за компромис. А без дългосрочен договор за износ на електроенергия няма да има и договор с "Джейлан". За какво са ни нови мощности (каскадата "Горна Арда"), ако няма да изнасяме ток.
Дори ако ТЕАШ склони да купува тока по цената, която предлага НЕК, това пак няма да е изгодна сделка. Цена 3.5 цента на квтч е приемлива, но само при наличието на излишни мощности. Какво ще стане обаче, когато след няколко години започне рехабилитацията на трите ТЕЦ от комплекса "Марица-изток". Как НЕК ще продава тока по цена 3.5 цента, след като ще го купува от тези централи по 4.2-4.5 цента (с горивната компонента). Може би се разчита на кръстосаното субсидиране, като по-евтините централи покриват загубите от по-скъпото производство. Ако не се броят трите централи от "Марица-изток", за най-евтина се смята електроенергията от АЕЦ "Козлодуй". Евтиният ток от АЕЦ обаче също се оказа само мит. Още през следващите една-две години токът от ядрената централа ще се оскъпи значително, тъй като са необходими почти един млрд. долара за модернизация на всички ядрени блокове и повишаване на тяхната безопасност, за подготовката на малките реактори за затваряне, за изграждане на хранилище за съхраняване на отработилото ядрено гориво и друго за радиоактивните отпадъци и т.н. Двата ядрени фонда все още са празни, а откъде могат да дойдат парите за тях, ако не от цената на електроенергията. Бюджетът със сигурност не може да осигури толкова пари.
ОТЕ и KPN дават 415 млн. долара за БТК, но трудно
Максималната цена, която предлага консорциумът OTE/ KPN, съвпада с долната граница на т.нар. ценово поле, предложено от консултанта по сделката "Дойче банк" - Лондон. Единственият кандидат-купувач на националния ни оператор е оферирал 415 млн. долара за 51% от акциите на БТК и лиценза за втори GSM-оператор, а минималната сума, определена от консултанта, е 400 млн. долара, това съобщи пред "Капитал" добре информиран правителствен източник. Кандидат-купувачът обаче е готов да плати тези пари само ако правителството изпълни множество условия. Може би най-сериозното от тях е промяна на действащото законодателство - консорциумът е поискал монопол на БТК върху фиксираната мрежа до 2004 г. Според сега действащия Закон за далекосъобщенията БТК има монопол върху телефонните услуги до края на 2002 г. Ако българската страна изпълни условието за монопола, това по същество ще бъде промяна на първоначалните параметри на сделката. Досегашният отказ да бъде удължен монополът на БТК беше една от причините, заради които "Дойче телеком" се отказа да участва в наддаването.
Другото условие на кандидатите е свързано с потенциално много високи разходи от страна на държавата - според изискването на консорциума Агенцията за приватизация трябва да покрие всички разноски по евентуално дело между БТК и английската компания "Кейбъл енд уайърлес" в арбитражния съд в Париж. Като съдружник на "Кейбъл" в дружеството "Мобиком" БТК се е задължила да не извършва конкурентна дейност. Стартът на втория GSM без съмнение ще създаде конфликт на интереси между новите собственици на националния оператор и "Мобиком" независимо от това, че лицензът няма да бъде издаден на името на БТК. ОТЕ и KPN ще контролират 100% втория GSM-оператор, а като акционери в БТК ще получат правото да се разпореждат с 49% от акциите в "Мобиком". Кандидат-купувачите на БТК се опасяват, че българското законодателство позволява до приключването на делото съдът да блокира изграждането на втория GSM-оператор. Теоретично съдът може да се произнесе и след изграждането на мрежата, като наложи забрана за ползването й. Това би донесло на купувача огромни загуби и пропуснати ползи, които според условията на консорциума също трябва да бъдат покрити от Агенцията за приватизация. Друго условие на единствения кандидат е от активите на БТК да бъдат извадени т.нар. далекосъобщителни обекти, свързани с отбраната на страната. Според специалисти от БТК обаче това технически много трудно може да бъде осъществено и ще отнеме немалко време. Сред факторите, от които зависи сключване на сделката, е и увеличаването на уставния капитал на БТК под условие. Това теоретично позволява на консорциума да увеличи участието си в БТК до 67% (пълен контрол върху компанията). Известно е още, че в рамките на консорциума участието на ОТЕ и KPN официално ще бъде разделено 60/40 в БТК в полза на гръцката държавна компания и 40/60 във втория GSM-оператор в полза на холандците.
При тези условия предложената цена от консорциума може да се смята по-скоро за база, от която тепърва ще се водят преговори. Логично е за всяко неизпълнено от държавата условие консорциумът да намалява първоначално заявената цена. Самият Захари Желязков публично заяви, че по време на преговорите са възможни корекции във финансовата оферта. Така че цената, която реално ще предложи ОТЕ/KPN след края на преговорите, все още не е известна.
На 17 март съветничката на вицепремиера Бакърджиев Юлиана Димитрова, председателят на КПД Антони Славински и зам. изпълнителният директор на АП Стоян Тодоров заминаха за Лондон, за да присъстват на отварянето на единствената оферта за покупката на БТК (18 март - бел. ред). За това пътуване не беше съобщено официално и никой не разбра по каква причина офертата ще се отваря в Лондон. Само преди месец Емилия Григорова, която представлява консултанта по сделката в София, заяви пред "Капитал", че офертите ще бъдат отворени в Агенцията за приватизация в присъствието на журналисти и в същия ден ще бъде обявена цената, която кандидат-купувачите предлагат за БТК. На 18 март от Лондон председателят на КПД Антони Славински обясни, че там са били отворени само придружителните писма и банковите гаранции за офертата на консорциума OTE/KPN. Тогава Славински обясни, че финансовата оферта не е била отворена в Лондон и ще дойде в София запечатана с восък.
Миналия понеделник Агенцията за приватизация изпрати официално съобщение до медиите, в което се казва, че "във вторник от 14 часа в сградата на АП ще бъде отворена офертата за приватизацията на БТК , в т.ч. и финансовата й част", и че това ще стане "в присъствието на "Прозрачност без граници" и журналистите, за които събитието представлява интерес".
Във вторник в 14 часа АП съобщи, че офертата ще бъде отворена по-късно, тъй като съпредседателите на работната група по продажбата на компанията Бакърджиев и Божков участват в заседанието на НИС на СДС и ще закъснеят. А без тях офертата не може да бъде отворена. По това време НИС на СДС беше свършил, а както по-късно съобщи самият Захари Желязков, причината за "закъснението" на двамата вицепремиери всъщност е била съвсем друга. Още преди обявения час за отварянето на офертата се е знаело, че те ще пристигнат в сградата на АП в 15.30 часа.
В крайна сметка офертата на ОТЕ/KPN беше разпечатана от шефа на АП Захари Желязков. Изненадата дойде миг след това - Желязков обясни, че не може да каже оферираната цена, тъй като това ще наруши правилата на работната група по продажбата на компанията, и че цената ще стане известна едва след подписването на договор с купувача. И още - че финансовата част на офертата всъщност е била отворена в Лондон, за да може консултантът по сделката "Дойче банк" да започне работа по анализа на условията, които предлага консорциумът, и че има ценово поле на сделката, но неговите параметри също не могат да бъдат съобщени. Всички тези подробности останаха в тайна и за независимия наблюдател по сделката - организацията "Прозрачност без граници", която правителството от седмица развява като знаме и обяснява, че е гарант за прозрачността на сделката.
На практика миналия вторник за първи път беше съобщено, че работната група има правила и че те забраняват огласяването на цената, че консултантът е определил долна граница на финансовата оферта, одобрена от работната група по сделката. Кога са приети тези правила на работната група, защо никой не знае за тях, каква е долната граница на т.нар. ценово поле са въпроси, които не получиха отговор.
Само няколко дни преди поредното доказателство за "прозрачността" на сделката - публично обявеното "отваряне" на офертата, от трибуната на парламента министър-председателят Костов заяви, че основните изисквания за сделката с БТК са публичност и ясни правила. "Действително за тази сделка ние сме взели всички мерки за осигуряване на публичност на процеса и на ясни правила", обясни във вторник вечерта Захари Желязков. "Ние никога не сме казвали, че ще съобщим цената по сделката. Говорихме за публичност на отваряне на офертите и мисля, че осигурихме тази публичност както при отварянето в Лондон, така и при отварянето (на офертата) в София. (?!). Но да съобщим цената по сделката, това означава на практика да допуснем в преговорите по тази сделка да се включат медиите и цялата общественост, а е безспорно, че по този начин не могат да се водят успешни преговори... Оказа се, че междувременно, за да изготвят своя анализ на офертата, "Дойче банк" са отворили в Лондон финансовото предложение". Според Желязков "причината" да не бъде допусната до информацията по сделката и преговорите "Прозрачност без граници", въпреки че има договор с АП за конфиденциалност до приключването на процеса, е, че "до целия процес не е допуснат даже целият състав на работната група".
Каква чест, че бяхме допуснати да наблюдаваме как се вади от плик разпечатана оферта.
България-МВФ:
Надлъгването по реформи продължава
Посрещаме новия шеф на мисията на МВФ за България с недописано домашно
"Добре, но ускорете и задълбочете реформите". Това сякаш стана задължителната диагноза, поставяна от всеки високопоставен служител на МВФ, Световната банка, Европейския съюз и т.н., който напоследък посещава България или коментира зад граница резултатите от реформите на кабинета "Костов". И сигурно има защо.
Новият шеф на Международния валутен фонд Юха Каконен пристигна за пръв път в България в края на седмицата и едва ли от него може да се очакват някакви реверанси. Сегашната задача на Каконен на пръв поглед изглежда формална - да прегледа изпълнението на показателите към 31 март съгласно тригодишното споразумение с МВФ, за да получим в средата на май поредния транш от около 80 млн. долара. В голямата си част показателите не могат да бъдат проследени до края на престоя на мисията, която си заминава на 5 април, защото данните ще станат известни доста по-късно. Покрай изпълнените ангажименти обаче няма как да не станат ясни и сферите, в които сме се снишили и сме пропуснали договорените срокове.
Въпреки че приватизиращите министерства и общини се вместват в изискването до края на март да са приватизирали 50% от активите на подопечните им предприятия, като цяло раздържавяването си остава ахилесовата пета на реформите. И проблемът не е толкова в просрочването на поредния срок, колкото в цялостната визия на процеса - потайност, субективни промени на правилата, корупция, скандали. Всичко това драстично противоречи на изискването на МВФ за по-голяма откритост на приватизационния процес и едва ли работи за създаването на толкова желания европейски имидж на България. Ангажиментът до края на миналия септември да бъдат отстранени преференциите за РМД бе изпълнен едва през февруари, и то частично - офертите на РМД наистина се дисконтират (както е предвидено в матрицата на споразумението с МВФ), но не по общоприетата световна методика, а само с 10 на сто от цената за десет години. С други думи, ако предлагаш десет милиона долара за десет години, нормално би било те да се считат за 6.5 млн. долара настояща стойност, а според новоприетия текст те се считат за 9 млн. долара. Списъкът на предприятията, за които няма да се допуска РМД-приватизация, също трябваше да е готов до края на септември, но все още не е обсъждан от Министерския съвет. В резултат приватизиращите органи според случая ту твърдят, че едно предприятие е в списъка, ту че не е. Забавя се и приемането на новия Закон за публичното предлагане на ценни книжа, чийто срок бе краят на миналата година. С голямо закъснение бе узаконена възможността да се дава концесия на купувачи при приватизационна сделка.
Съгласно споразумението с МВФ до края на 1998 г. трябваше да приключи и счетоводното разделяне на дейностите в Националната електрическа компания по производството, преноса и разпределението на електроенергия. За всяка от тези дейности трябва да се изготвят отделни баланси. По този начин трябва да се осигури повече прозрачност за направените разходи и ще може да се прави коректна оценка за ефективността на електроенергийната система. Срокът обаче бе удължен до края на март. Документално разделянето на трите дейности вече е направено, а до края на месеца ще приключи и монтирането на електромерите между проводите за високо, средно и ниско напрежение, обясниха от НЕК. На практика това е генерална репетиция за следващата стъпка - юридическото отделяне на дейностите по производството, преноса и разпределението на електроенергията. То трябва да приключи до края на 2000 г. Междувременно трябва да се оптимизира броят на електроразпределителните клонове и да се премине към търговско договаряне между производствените централи, НЕК и електроснабдителните клонове за покупко-продажба на електроенергията. Според плана за действие, който Комитетът по енергетика съгласува с МВФ, тези договори трябваше да се подпишат още до края на миналата година, но още не се е стигнало до това. Най-вероятно подготовката за преструктуриране на НЕК формално ще се вмести в рамките на удължения срок (края на март). По-същественото обаче е, че КЕ допусна огромно закъснение в подготовката на проектозакона за енергетиката, който трябва да регламентира правилата за преструктуриране на електрокомпанията. Законът още не е приет от парламента. В същото време се избърза с реализирането на проекти, които на практика водят до раздържавяване на голяма част от основните електроенергийни мощности. Именно липсата на законови регламенти позволи изборът на инвеститори да става по неясни правила, като търгът беше почти напълно игнориран като метод за избор на чуждестранния партньор в проектите на НЕК.
До края на септември трябваше да се промени проектозаконът за стоманодобива, но това все още не е направено. Не бяха повишени цените за градския транспорт, а това трябваше да стане до края на 1998 г. Засега остават и безплатните пътувания в БДЖ и градския транспорт, които трябваше да бъдат отстранени в същия срок. Според БДЖ запазването на намаленията за пенсионерите е търговска политика на компанията. Всъщност най-големият проблем на БДЖ не са пътуванията с намаление, най-сериозната забележка на мисията на МВФ е, че в железниците няма нито един приватизиран обект, както и да се закрият второстепенните губещи линии.
Изостава от графика създаването на поземлен кадастър и регистър за собствениците на земя.
И реформите в банковия сектор не могат да се класират сред отличниците въпреки изпълнението на редица от ангажиментите. Все още няма обявен конкурс за приватизацията на Булбанк и Експресбанк. Почти нищо не е направено и за ускоряване на ликвидацията на затворените банки, тепърва парламентът ще прави нормативни промени. БНБ в момента разработва правила за консолидиран отчет и баланс на търговските банки. По матрицата срокът изтича в края на този месец. В изпълнение на изискването за по-чести и по-цялостни финансови отчети на банките БНБ обнародва в края на миналата година новите форми на баланс и на отчет на банките, кои са по-подробни. По отношение на честотата за публикуване и изобщо официалното представяне на публиката на баланси и отчети БНБ не е направила още нищо, а срокът бе краят на 1998 г. Централната банка дори не санкционира банките, които не публикуваха годишни отчети и баланси за 1997 г. и полугодишни за 1998 г. Закъснение има и при промяната в правилата за предоставяне на големи заеми. Срокът бе декември '98, а едва сега бюджетната комисия обсъжда подобни изменения в Закона за банките. Забавянето дойде и от допълнителните промени, които БНБ реши да внесе в Закона за банките, свързани с банковата несъстоятелност. До края на миналата година трябваше да бъдат приети промените в Закона за особените залози, но проектът за промени все още се обсъжда в парламента.
Подобряването на качеството на статистическата информация засега все още е по-скоро намерение, отколкото реалност въпреки някои усилия. Едно от сериозните прегрешения не само и не толкова пред фонда е неизпълненият ангажимент за въвеждане на единна регистрация и единен идентификационен код на фирмите, който да е валиден за пред всички институции - данъчни, митнически, осигурителни, статистически, съдебни и т.н. Съгласно споразумението с МВФ това трябваше да стане от 1 януари 1999 г. Целта е вместо фирмите да имат дузина регистрации и номера - да остане само една регистрация и един номер. Хем по-малко бюрокрация и бумащина, хем по-лесно проследяване на компаниите от страна на администрацията. Нищо такова не се получи досега.
"Доколкото се касае за техническа работа, проектът е готов. Всички системи работят и разполагаме с необходимата техника той да бъде осъществен. Проблемът е чисто юридически, защото все още нямаме законовото основание, когато една фирма се регистрира, да й издадем само един номер - все още не е приет законът за статистиката. Освен това всички регистри - като земеделски, съдебен и т.н., трябва да са съсредоточени при нас, но и за това са необходими промени в законовата база. В края на тази седмица имаме консултативен съвет, който трябва да уточни дали и какво още трябва да се прави", коментираха от пресцентъра на Националния статистически институт.
Статистическият институт засега не се престарава и по другия си ангажимент по споразумението - изискването за цялостно подобрение на статистическата информация (като съдържание, качество и актуалност), което трябваше да се осъществи до края на миналата година. Конкретно не е изпълнен ангажиментът за индексите на цените на производител и индустриалното производство. А едва ли има нужда да се припомня, че без надеждна и актуална статистическа информация търсенето на оптимални управленски решения заприличва на залагане на тото.
Изискването за подобрения в режима на данъчното производство и структурата на данъчната администрация е изпълнено частично с промени в законите от края на миналата година и с приемането на нова структура на данъчната администрация. Тепърва предстои обсъждането на Данъчнопроцесуалния кодекс, който ще регламентира правата и задълженията на администрацията и на данъкоплатците и събирането на държавните вземания.
При последната си мисия в България Ан Макгърк беше доста благосклонна, може би защото й беше за последно. Сега обаче едва ли може да се разчита, че новият шеф на мисията ще си затваря очите, след като му предстоят поне две години работа с България. При сегашната мисия на Каконен освен всичко друго той трябва да започне работа по критериите, които нашата страна ще трябва да изпълни към края на септември и декември тази година, защото те не са вписани в досегашното споразумение.
Едно обаче е сигурно - едва ли новият шеф на мисията на МВФ за България ще е склонен да приеме българската тактика "малко закъсняваме с поетите ангажименти, но за сметка на това ги изпълняваме частично".
Застрахователният надзор получава още правомощия
След като "отговорните" решения за лицензиране на заварените застрахователи бяха взети, вече не е необходимо Националният съвет по застраховане да се събира толкова често, за да взима решения относно битието на застрахователните дружества. На практика вече част от решенията се прехвърлят към Дирекцията за застрахователен надзор. Според приетите на първо четене от парламента промени в Закона за застраховането надзорът вече ще дава разрешение за притежаване на над 5% от капитала на застрахователно дружество. Занапред разрешение ще трябва и за придобиването на акции за над пет на сто и от застрахователен холдинг. Мотивът на вносителя (Министерския съвет) за тази промяна е, че по този начин по-добре ще може да се контролира произходът на средствата в застрахователния бранш. От надзора ще зависи и дали застраховател ще може да прехвърли своя портфейл на друго дружество. Дирекцията за застрахователен надзор ще разрешава също и вливането на застрахователни дружества и лицензирането на брокери. Досега тези функции бяха в прерогативите на националния съвет.
Промените в закона отново извадиха на бял свят идеята дирекцията да контролира презастрахователните програми на застрахователите и сключените от тях презастрахователни договори. Мотивировката на контрола е да се избегне някои дружества да посредничат на чужди застрахователи, които не са получили лиценз.
Ако предложените промени се приемат и на второ четене, надзорът ще е институцията, която ще иска откриване на процедура по ликвидация или несъстоятелност на застрахователно дружество.
В ръцете на Дирекцията за застрахователен надзор ще се съсредоточат още редица правомощия. Тя ще може да изисква документи, ще има право по всяко време да проверява паричните средства и материалните ценности, включително и ценните книжа на застрахователите. Служителите на дирекцията ще могат да извършват насрещни проверки, да изискват сведения от трети лица, документи, извлечения по сметки и др. Министърът на финансите е този, който ще трябва да определи реда на извършване на проверките. При извършване на проверка по нареждане на директора на дирекцията банките са длъжни да дават сведения за всички открити и закрити сметки, както и датата на последната операция по тези сметки.
Съществена промяна в закона е изискването минимално изискуемият капитал на дружествата да се набира само в парични средства. В момента половината от него може да бъде попълнена с апортни вноски. При попълването на изисквания капитал някои дружества съумяха да го достигнат с ползването на апортни вноски, чиято стойност бе надценена не без помощта на "вещи лица". Новото изискване няма да се отнася за заварените застрахователи, които са получили разрешение за дейността си по реда на този закон.
Освен това застрахователите ще поддържат нещо подобно на минималните задължителни резерви на банките. Те ще са длъжни да държат постоянно на депозит в търговска банка средства, представляващи най-малко една втора от минималния гаранционен капитал за съответния вид застраховка. Гаранционният капитал представлява необходимите средства за посрещане на плащания за всеки отделен вид застраховка. Според специалисти в бранша това ще гарантира, че дружествата във всеки един момент ще притежават достатъчно ликвидни средства, с които да посрещнат плащанията си.
Новото в закона е, че се урежда и статутът на застрахователния брокер и застрахователния агент. Брокерите ще трябва да отговарят на редица условия (образование, опит и т.н.) и ще искат разрешение за дейността си от надзора. Той от своя страна ще е длъжен да се произнесе в двумесечен срок за това дали ще издаде разрешението. Застрахователният агент обаче не може да работи за застрахователен брокер, а само на договор със застрахователно дружество. Той ще има право да работи с повече от една компания, но трябва да си избере дали ще работи в областта на общото застраховане или животозастраховането.
Предвид сложната материя депутатите решиха да удължат с една седмица срока, в който ще се приемат предложения преди второ четене в икономическата комисия. Това означава, че в продължение на две седмици ще се събират идеите за нови промени в текстовете или тяхното отпадане.
Накратко
Японската Експортно-импортна банка (Ексимбанк) преведе в петък по сметките на Българската народна банка 6.015 млрд. японски йени (приблизително 50 млн. щатски долара). Заемът е в подкрепа на платежния баланс на България. Той е отпуснат в рамките на по-ранни споразумения между България и нейните донори като кофинансиране по програмата ФЕСАЛ на Световната банка. Заемът е 20-годишен с пет години гратисен период при 2.4% лихва.
Текущият дефицит в централния републикански бюджет към средата на март е 129 млрд. лв. Централният бюджет включва републиканските приходи и разходи, които се извършват пряко от Министерския съвет или чрез делегирани от него права на министъра на финансите. Към същата дата (17 март) републиканският бюджет (който включва централния бюджет и бюджетите на държавните органи) реализира текущ излишък от 31 млрд. лв. Без ДФРР и фонд "Енергийни ресурси" разходите на републиканския бюджет към същата дата са 1.01 трилиона лева, а приходите са 1.04 трилиона лева. Централният републикански бюджет реализира разходи за 962 млрд. лв., а приходите му са равни на 833 млрд. лв. Ако се броят и средствата от закритите извънбюджетни фондове, общият баланс на централния републикански бюджет е положителен - 467 млрд. лв., а на републиканския бюджет излишъкът е равен на 628 млрд. лв. Основната лихва пак се върна на равнището от 4.83%, което е абсолютният й минимум от въвеждането на валутния съвет. Същото ниво бе постигнато на аукциона на тримесечни съкровищни бонове, проведен от централната банка преди две седмици. Миналия понеделник основната лихва се покачи леко до 4.87%, след което пак се върна на равнището от 4.83%. На аукциона от този понеделник са били одобрени поръчки в размер на пет млрд. лева, от които несъстезателни за 125 млн. лева. Участие в аукциона са взели 18 финансови институции - първични дилъри.
В Държавен вестник бе обнародвано съобщение на надзорния съвет на Пощенска банка за свикване на годишно общо събрание на 30 април. На събранието ще се обсъжда увеличението на капитала на банката, изборът на "Прайс Уотърхаус Купърс България" за одитор за 1999 г., назначаване на нов шеф на вътрешния контрол на банката и др. В началото на идващата седмица застрахователна компания "Хемус инс" свиква общо събрание на акционерите си. Трябва да бъде взето решение за откриване на производство по ликвидация на дружеството. Компанията не съумя да набере необходимия капитал за лицензиране.
Първа инвестиционна банка започва обслужване на международната дебитна карта Cirrus - Maestro, бе съобщено през изминалата седмица. С картата ще могат да се теглят левове в страната и местна валута в чужбина. Цената за издаване на дебитната карта е пет хиляди лева, а осъществяването на една трансакция е 150 лева.
Новите мениджъри на Биохим искат още провизии за кредитите
Преди повече от месец и Банковата консолидационна компания, и самата Биохим обявиха, че очакваната печалба на банката за 1998 г. ще е около 4 млрд. лева. Тази набрана инерция обаче едва ли ще може да се запази и за началото на 1999 г., тъй като новите мениджъри на Биохим от британската фирма "Глендейл" започнали да преоценяват риска по отпуснатите кредити и са решили да заделят още провизии, коментират запознати източници.
Най-голям дял в такъв допълнителен разход би заело допровизирането на кредита към "Плама" или по точно на ипотеката върху недвижимо имущество на рафинерията за 10 млрд. лева. "Плама" дължи около 54.8 млрд. лева на Биохим, като банката беше направила провизии за 45.8 млрд. лева, водейки дълга като лош кредит. Разликата от 10 млрд. лева между дълг и провизии е именно ипотеката. Още в края на миналата година от ръководството на банката бяха обяснили, че ако се вдигне ипотеката, това ще е свързано с евентуално влошаване на финансовите резултати, тъй като трябва да направи провизии за същата сума (тъй като целият кредит е класифициран като загуба).
"В предварителното споразумение с "Плама" бе включена клауза за вдигане на ипотеката, напомни тези дни бившият изпълнителен директор на Биохим Тенчо Тенев, който вече работи в Насърчителната банка. "Това обаче може да стане само с решение на общото събрание, и то успоредно с прекласифициране на кредита на "Плама" в по-малко рискова група. Тази операция ще доведе до освобождаване на провизии (изчислени в края на миналата година на 13.7 млрд. лева - бел. ред), с което ще се покрие необходимата провизия при вдигането на ипотеката", допълни той.
Въпреки че до момента ипотеката не е вдигната, тоест въпросните 10 млрд. лева си остават гарантирани с имуществото, мениджърите на Биохим са решили все пак да начислят частични провизии за тази сума, което в най-добрия случай ще "изяде" няколко милиарда. Освен това се твърди, че подобно допровизиране, но в по-малък размер ще се направи и за кредита на "Кремиковци", отпуснат от банката. При това положение за началото на годината очакването е Биохим да е с доста по-скромен от възможния финансов резултат.
"Не е ясно защо новият мениджмънт се е ориентирал към толкова консервативно банкиране, при положение че това пряко влошава резултата на банката", коментират източници от банковите среди. "Нашето законодателство не изисква такава рестриктивност, създава се впечатление, че с тези допълнителни операции - на практика счетоводни записвания, печалбата на банката се натиска надолу. Нищо чудно в един момент да се окаже, че Биохим кандидатства за рефинансиране пред БНБ", допълват те. До редакционното приключване на броя от кабинета на председателя на управителния съвет на Биохим Дейвид Туейтс не бе получен отговор за това каква е целта на идеята за допълнително провизиране.
Дефлацията - криворазбраната гордост на правителството
Ако се направи социологическо проучване с въпроса с какво най-вече асоциирате реформите от 1989 г. насам, нищо чудно средностатистическият българин преобладаващо да отговори: с повишението на цените.
Обяснението за такъв отговор би могло да се намери относително лесно. Либерализирането на цените през 1991 г. бе първият болезнен удар върху домакинствата, непрекъснатото отлагане на реформите периодично резултираше в поредното шоково повишаване на администрираните цени, ценовите злоупотреби на монополистите никога не са спирали. Като добавим оскъдицата, в която живее преобладаващата част от българското население, посоченият по-горе отговор би изглеждал логичен. Поне до април 1997 г. Тогава Националният статистически институт за пръв път отчете дефлация по време на демокрация. По-късно този прецедент почти се превърна в традиция - за седем от 12-те месеца на миналата година статистиката обяви отрицателна инфлация на потребителските цени. Същото се случи и през февруари '99.
На първо четене новината за поредния "дефлационен месец" би трябвало да ни радва - в качеството си на потребители всички ние печелим от по-ниските цени. Дали обаче дефлацията може еднозначно да се приеме като нещо добро? Или пък от макроикономическа гледна точка тя е по-скоро зло? А може би правилният отговор, както често се случва, е познатото "зависи"?
Под дефлация съвременната икономическа теория разбира устойчивото понижение на цените на широк кръг от стоки и услуги. Например понижаването на цените на горивата от страна на Нефтохим само по себе си още не е дефлация. Дефлацията може да бъде провокирана от две основни причини. Първата е повишението на производителността и/или на конкуренцията. Например развитието на технологиите допринася за повишаване на производителността, което намалява себестойността на произвежданите стоки и услуги. Увеличаването на конкуренцията заради улеснения достъп до информация в глобализиращата се икономика и на мерките за ограничаване на монополните злоупотреби и за стимулиране на конкуренцията също води до намаляване на цените при равни други условия. Дефлация, породена от повишената производителност и конкуренцията, се счита за полезен икономически феномен, защото увеличава реалните доходи и покупателната сила (с едни и същи пари вече се купуват повече неща), което може да провокира икономически растеж въпреки падащите цени.
Втората основна причина, която би могла да породи дефлация, е понижено платежоспособно търсене, което не може да натовари съществуващите производствени мощности и често (но невинаги) е в пряка зависимост от намаляване на паричното предлагане. Дефлация, породена от този фактор, се счита за вреден за икономиката феномен, доколкото провокира икономически спад (заради намаляване и дори отлагане на платежоспособното търсене), ликвидни затруднения на банковия и реалния сектор (приходите намаляват, а в същото време дълговете стават "по-скъпи" в реално изражение и съответно по-трудно се обслужват), безработица и т.н.
Класическият пример за дефлация в световната история е Голямата депресия от 1929/33 г., започнала със срив на фондовата борса, обхванала банковия и реалния сектор и в крайна сметка цялата американска икономика. Крайният макроикономически резултат е спад на цените с около 1/4 и на брутния вътрешен продукт с около 1/3 за четири години. И ако допреди Голямата депресия световната история познаваше периодични промени на цените и в двете посоки, след 30-те години на века движението нагоре почти изцяло доминира ценовите индекси по света.
Започналият преди близо две години спад на международните цени на основните суровини и рязкото снижение на темповете на инфлация в световен мащаб претендират да бъдат първият по-сериозен намек за възможна глобална дефлация след времената на Голямата депресия. Причините за това едва ли могат да се обяснят с едно изречение. Но е факт, че за 1997/1998 г. цените на петрола на международните пазари паднаха приблизително наполовина, а на основните индустриални стоки (метали, памук и т.н.) - с близо 1/3. България като малка отворена икономика нямаше как да не почувства ефекта от падането на международните цени.
Ако погледнем класическите причини за дефлацията, в България очевидно те не могат да се търсят в повишената производителност. Напротив, годините след 1989 г. се характеризират с тотален спад на инвестициите (както заради финансови затруднения, така и заради липса на ясна правителствена политика). По данни на Световната банка за периода 1990 - 1997 г. средногодишният спад на брутните инвестиции в България като процент от БВП е бил над 15%. За същия период от изследваните от банката 133 страни само две - Армения и Беларус, имат по-лош показател. Данните показват, че икономиката продължава да работи с остарелите технологии и оборудване, при административно наложената по времето на социализма структура, а всичко това няма как да доведе до осезаемо повишаване на производителността.
Другата възможна "положителна" причина за понижаване на цените (или поне ограничаване на техният растеж) - конкуренцията, има чувствително влияние за дефлационната статистика в България. За съжаление това влияние е по-скоро по линия на вноса - падането на цените на международните пазари, понижението на курса на долара през миналата година, либерализирането и криминализирането на вноса допринесоха за ценовия натиск в посока надолу от страна на вносните стоки. Същевременно истинска конкуренция на производители в България все още не се случва, доколкото голяма част от монополите си съществуват, пазарите в много сектори са парцелирани, а държавата все още е предимно безсилна пред злоупотребите на монополи и картели.
Другата сериозна причина за дефлацията в България е валутният борд, който предвижда фиксиран курс на лева и законово ограничаване на паричното предлагане (в частта пари извън банките и банковите резерви). Растежът на паричното предлагане през пиковите януари и февруари на 1997 г. бе съответно 51% и 70%, а след това (виж трафиката) се колебае в тесни граници около нулата. Паричното предлагане (в частта на депозитите) е ограничено и от слабата кредитна експозиция на българските банки, което ограничава създаването на т.нар. квазипари. През декември 1996 г. например общият паричен мултипликатор (съотношението на широките към резервните пари, показващо активността на банките като финансови посредници между спестители и заемоискатели) е бил почти 10, а през 1998 г. (виж графиката) трайно се установява около три.
Понижаването на цените удря производителите, доколкото при равни други условия намаляват техните приходи от продажби, въпреки че някои (примерно монополите Нефтохим, Булгаргаз, БТК) се правят, че не забелязват плонжа на международните пазари. За януари тази година статистиката отчете 23% спад на приходите от продажби в промишлеността, спрямо януари 1998 г. За същия месец промишленото производство е било на ниво 74.68% от средномесечното производство през 1997 г. Успоредно с това дефлацията затруднява положението на длъжниците, като увеличава бремето на дълга, чиято главница и лихви нарастват в реално изражение. Наред с традиционно слабата финансова дисциплина близката до нула инфлация е в основата на бързото нарастване на междуфирмената задлъжнялост, която по някои неофициални оценки достига 12-13 млрд. марки. В крайна сметка понижаването на приходите от продажби и утежняването на дълговото бреме водят до ликвидни проблеми за реалния сектор и до потенциална заплаха за банковия.
Държавата като основен длъжник в икономиката намира спасение във високото данъчноосигурително бреме, наложено на легалната част от икономиката. Фирмите обаче са лишени от подобна възможност. "Кремиковци" и торовите заводи са най-публичните примери за възможния пагубен ефект на дефлацията - спад на приходите от продажби и увеличаване на задлъжнялостта (не че дефлацията е единствената причина за състоянието на тези предприятия, но приносът й е съществен). Оптималният изход от такава ситуация на микрониво е съкращаване на разходите, включително и за работна сила. В България обаче синдикатите имат силни позиции в държавните предприятия, а заварените колективни договори затрудняват съкращенията на хора или намаляването на заплати дори в приватизирани фирми. За светкавично съкращаване на разходите по линия на нови технологии и модерен мениджмънт пък е абсурдно да се мисли, поне на национално ниво.
В крайна сметка дефлацията на българска почва се превърна в катализатор на огромна междуфирмена задлъжнялост и на дълго обещаваната ликвидация на губещи държавни предприятия. Тя допринесе и за по-ниски приходи от приватизацията на предприятия с влошено финансово състояние. Дефлацията даде своя скромен принос и за проблемите с капиталовия пазар в България - лошите финансови резултати на компаниите ограничават интереса към търговията с техните акции.
Ако тенденцията се запази, тя неминуемо ще резултира във фалити на иначе жизнеспособни предприятия, в увеличаване на безработицата, намаляване на заплати, ограничаване на икономическия растеж.
На пръв поглед от дефлационната ситуация има и печеливши - потребителите и гордеещите се с финансовата стабилизация министри. За съжаление това повече прилича на Пирова победа, отколкото на основание за тупане в гърдите.
За необходимост от специална стратегия за борба с дефлацията едва ли има смисъл да се говори. От една страна, възможностите за въздействие върху причините за падащите цени са ограничени - валутният борд е приет за даденост в България, а международните пазари са извън нашата сфера на влияние. А и надеждите смяната на тренда на световните борси да оправи нещата не е за препоръчване, защото може да доведе дори до влошаване на условията на търговия за България. Ако цените на стоките, които основно внасяме, се повишат с повече, отколкото цените на стоките, които основно изнасяме, тогава нето-ефектът за България от повишаването на цените може да се окаже с отрицателен знак. От друга страна, дефлацията е само част от сложния възел икономически проблеми, в основата на който стои ниската конкурентоспособност на българската икономика. В този смисъл за кой ли път на преден план излиза необходимостта от създаване на цялостна бизнессреда, която да е "приятелска" за бизнеса, да стимулира конкуренцията и повишаването на производителността на база технологично и техническо обновление.
Трежъри-системата трябва да подобри управлението на дълга
Въвеждането на трежъри - системата (събирането на бюджетните средства в единна сметка) в България като едно от изискванията на МВФ най-вероятно ще се реализира след началото на 2000 г. Поне такъв извод може да се направи от данните за това докъде сме стигнали с въвеждането на системата.
Какво всъщност представлява трежъри системата? При достигането на завършения й вид средствата, с които разполага бюджетът, ще бъдат концентрирани на едно място (като за България по всяка вероятност това ще е БНБ). Това от своя страна ще позволи да започне процес на активно управление на дълга на страната (и външен, и вътрешен), което би трябвало да доведе до по-ниски разходи по неговото обслужване. И наистина крайната цел на концентрирането на средствата на бюджета е по-ефективното им разходване и по-ефективното управление на свободните средства.
За да се реализира идеята за рационално управление на бюджетните средства, трябва да се създаде съответният орган, който ще контролира процеса и ще изпълнява ролята на агенция за управление на държавното съкровище. Нейното конституиране трябва да обхваща както БНБ, която ще управлява парите, така и Министерството на финансите, което на практика е вносител на бюджета, емитира вътрешния дълг и подписва заемните споразумения с външните кредитори.
Функциите на агенцията се състоят в ясното формулиране на бюджетната политика на правителството и изготвянето на бюджета. Това всъщност ще са средствата, които трябва да се управляват в едногодишен план и трябва да е ясно за какво те ще се изразходват и на колко възлиза необходимото допълнително финансиране. Агенцията трябва да осъществява и контрол върху изпълнението на бюджета и разходите на държавните органи, както и на всички останали разпоредители с бюджетни средства.
Управлението на касовата наличност по сметките на бюджета е една от основните задачи на агенцията по държавното съкровище. На практика би трябвало да се контролират и входящите, и изходящите парични потоци по сметките на правителството.
Основната цел на концентрирането на бюджетните средства в крайна сметка е по-рационалното управление на дълга, както вътрешен, така и външен. Как ще се постигне това?
След като средствата на бюджета ще са съсредоточени само в БНБ, всеки ден ще е известен размерът на средствата, с които бюджетът разполага. Освен това трябва да е известно и какъв е размерът на предстоящите плащания (най-малко) за деня, за да могат да се направят разчети дали е налице необходимият ресурс.
На практика с добре направени разчети ще може спокойно да се говори за краткосрочно, средносрочно и дългосрочно планиране на държавните разходи и в същото време за управление на дълга. При положение че плащанията на бюджета са известна величина, би могло да се изчисли какъв е размерът на необходимия допълнителен ресурс. Ако наистина има недостиг на средства, агенцията за управление на държавното съкровище може да реши да емитира ДЦК, и то с точно определена цел. Ако пазарните условия обаче са неподходящи, може да се вземе решение да не се емитира дълг точно в този момент.
Когато средствата са концентрирани на едно място, може да се направи разчет дали точно в момента е необходимо всички те да са на разположение, или могат да бъдат вложени в някакъв вид инструменти, които ще донесат допълнителен приход за бюджета. След като схемата на плащанията на бюджета е ясна, агенцията би могла да поръча на БНБ да направи по-дългосрочни депозити с част от наличните пари с цел да се търси по-висока доходност.
Проблемът при сега действащата система на управление на паричните потоци на бюджета е, че се емитира държавен дълг без той на практика да е необходим на държавата за някакви плащания. Освен това част от средствата на бюджета стоят по сметки на разпоредителите в търговските банки, без да се ползват, а в същото време някой от разпоредителите изпитва остра нужда от средства, с които в момента бюджетът не разполага. С концентрирането на сметките на бюджета това ще може да се избегне и би дало възможност например да се вземе решение за какво може да се използва бюджетният излишък - за обратно изкупуване на външния дълг или за инвестиционна програма например.
Първите стъпки за въвеждането на трежъри-системата вече са направени. Със закона за бюджета за 1999 г. броят на първостепенните разпоредители с бюджетни средства бе намален от 180 на 33 (основна причина за това стана закриването на редица фондове). Сметките на останалите първостепенни разпоредители са съсредоточени само в БНБ. По официални данни са останали само 28 извънбюджетни сметки, като по-голямата част от тях са концентрирани в централната банка.
Като добра предпоставка за въвеждането на единната бюджетна сметка може да се изтъкне и намаляването на броя на банките-кореспонденти на бюджета.
Все още предстои допълнително намаляване на сметките на бюджета в търговските банки. По последни данни от БНБ в търговските банки са останали само около 300 млрд. лв. бюджетни средства от общо над 1.7 трилиона лева бюджетни средства в банковата система (включително БНБ).
На практика може да се каже, че частично е въведена системата на "сингъл акаунт" за средствата на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, като вече са въведени и дневни лимити за размера на разходите, които те могат да нареждат.
Много е важно да се разбере обаче, че търговските банки предварително трябва да са наясно какво предстои оттук нататък и какви са останалите етапи на въвеждане на трежъри системата. Някои от финансовите институции наистина разчитат на остатъчните салда по бюджетните сметки и по-отрано трябва да са наясно, че няма да разполагат с този ресурс, който поддържа ликвидността им. Освен това по-доброто управление на дълга може да доведе до редукция на емисиите на ДЦК, които пък се явяват един от основните инструменти за инвестиции на търговските банки.
След окончателното въвеждане на системата бюджетните разплащания ще се правят от БНБ, като парите се превеждат направо на крайния доставчик на дадена стока или услуга. Например, ако едно училище заяви, че се нуждае от пет стола, парите ще бъдат преведени по сметката на доставчика на столове в деня на самата доставка. Подобна схема на разплащане ще позволи да се подобри контролът върху обществените разходи и на практика напълно ще изключи бюджетните плащания в брой.
Няма единна система на създаването на подобен тип организации. Много зависи от финансовото състояние на всяка страна, както и от местните традиции. Това определя и доколко всичко остава в ръцете на финансовото министерство, какви депозити и до каква сума са разрешени, както и къде. Например в някои от страните с подобна система на организация на бюджетните средства е разрешено част от ресурса да се влага в търговските банки, като получените лихви се отразяват в балансовите отчети. Концепцията за организация на трежъри-системата у нас в известна степен се приближава до тази на Франция. Там функциите на държавното съкровище са разделени между управленията "Държавно съкровище" и "Публично счетоводство" към финансовото министерство. Първото управление наблюдава входящите и изходящите потоци по сметки на държавата в централната банка, второто отговаря за плащанията и за събирането на приходите. Управлението на държавния дълг става по следния начин - управление "Държавно съкровище" контролира емитирането на държавни ценни книжа по отношение на нивото, времето, когато ще се пуснат и др., но като агент ползва централната банка. Същото управление определя и политиката на управление на финансовите активи, като самото й прилагане се осъществява от "Публично счетоводство". Проблемът с координацията между "Държавно съкровище" и централната банка е решен чрез няколко официални комисии.
А иначе това, което е направено до момента, е отбелязано в последния доклад на МВФ по тригодишното споразумение. Намаляването на броя на първичните разпоредители, както и броя на извънбюджетните фондове се определя като стъпка напред. Намаляването на броя на обслужващите бюджета банки също се възприема като положително явление, тъй като според МВФ средствата, които стоят по сметки в търговските банки, всъщност са вид субсидия за търговските банки. А по-лошото в този случай е това, че правителствените разходи за обслужване на дълга растат за сметка на този "непрозрачен начин" да се субсидират банковите институции. От доклада на МВФ е видно, че това, което е направено до момента, е оценено, както е видно и че предстои още доста работа по въвеждането на системата "Трежъри".
"Ей Ай Джи - България" получи най-високия възможен рейтинг
Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Ей Ай Джи - България" получи най-високия рейтинг ААА на "Стандард енд Пуър'с" за финансова стабилност. Дружеството е дъщерна компания на "Америкън интернешънъл груп" (American International Group, Inc.). Компанията купи 100 процента от акциите на общозастрахователното дружество, след като Националният съвет по застраховане отказа на Първа източна международна банка да придобие 10 на сто от акциите на дружеството. До идването на гръцката "Интерамерикън" в средата на миналата година нямаше други представители на чуждия застрахователен капитал.
В официалното съобщение, предоставено от представителството тук, се казва, че "рейтингът се основава на безусловна и неотменяема гаранция от компания, участваща във вътрешнофирмения застрахователен пул на Ей Ай Джи, като всички те са с рейтинг ААА за финансова стабилност. От дружеството не съобщиха коя е компанията, гарант пред "Стандард енд Пуър'с". Дружеството-майка попада в топ 20 на застрахователните групи и има рейтинг от ААА според скалата на "Стандард енд Пуърс".
Според последните официални данни за премийния приход на застрахователите (а те са от публикуваните баланси на дружествата за 1997 г.) "Ей Ай Джи - България" притежава около 0.6 на сто от застрахователния пазар в страната. Премийният им приход за 1997 възлиза на 1.1 млрд. лв. От дружеството отказаха да коментират предварителни резултати за 1998 г. "Компанията вече има нова политика и нямаме намерение да си обнародваме баланса и отчета за приходите и разходите за миналата година", обясниха от дружеството. Не е много ясно точно какво имат предвид от компанията, след като те по закон са длъжни да го правят. В Закона за счетоводството е записано, че застрахователните дружества са задължени до 31 май на следващата година да обнародват в Държавен вестник баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството. "Според мен това е практика на всички чужди застрахователи в България", коментира новият изпълнителен директор на дружеството Венислав Йотов. Той бе избран на общо събрание на акционерите и зае мястото на Лука Доков. Старият изпълнителен директор остава в надзорния съвет на ЗПАД "Ей Ай Джи - България". Общото събрание е взело решение да бъде увеличен броят на членовете на надзорния съвет от трима на пет души. Управителният съвет се състои от трима души и в него влизат Том Уол, Жан-Клод Ножен и новият изпълнителен директор.
Банките удвоиха провизиите си през февруари
Печалбата на търговските банки за първите два месеца на годинатае била 34.581 млрд. лева, 6 млрд. лева е била загубата. По отношение на този показател спрямо края на януари може да се направи изводът, че банките, които са работели на печалба, са увеличили положителния си резултат, а тези на загуба са успели да я намалят. Спрямо януари загубата се е свила с 2.250 млрд. лева, а печалбата се е увеличила с над 6 млрд. лева. Освен това, ако през първия месец на годината съотнесено към размера на печалбата загубата беше 29.5%, към края на февруари това съотношение е сведено до 17.9%.
Притеснителен обаче е фактът, че само за месец разходите за провизии са се увеличили двойно - от 31 млрд. лева за януари до 64.5 млрд. лева общо за двата месеца, което частично се обяснява с повишението на курса на долара спрямо лева през периода. Това от своя страна веднага "напомпва" в левово изражение валутните кредити, което изисква допълнителни провизии. Друг неблагоприятен индикатор от отчета на търговските банки за първите два месеца на годината са нетните отрицателни разлики от ценни книжа в размер на почти 5 млрд. лева, т.е. от преоценката им банките повече са загубили, отколкото са спечелили.
Отчетеното вече втори месец превишение на приходите от курсови разлики спрямо разходите - 20.8 млрд. лева за януари и 47.9 млрд. лева за двата месеца, показва, че банките успяват все по-категорично да възстановят позициите на валутните си ценни книжа в портфейла си. Преоценката на тези книжа в посока надолу в края на миналата година в резултат от международната финансова криза водеше до инкасиране в продължение на месеци на нетен разход от курсови разлики.
