След Косово: Нов световен ред
Петър Иванов
"Трябва да се засрамите, че заплашвате една малка европейска нация, която защитава територията си от терористи и сепаратисти. Белград е толерантен, но не е глупав". Това написа югославският президент Слободан Милошевич до правителствата на Великобритания и Франция в отговор на искането им за незабавно приемане на мирния план за Косово. Може да се спори дали Белград е толерантен, но политическите способности на Милошевич със сигурност не бива да се пренебрегват. Косовската криза навлезе в кулминационната си фаза и югопрезидентът демонстрира завидни способности, за да поддържа позиция, която не се нрави на Великите сили. Нещо повече - Милошевич продължи да изпълнява методично собствените си планове за Косово, използвайки противоречията между САЩ, Европейския съюз и Русия. Под заплахите за военна интервенция на НАТО властите в Белград продължиха офанзивата си срещу Армията за освобождение на Косово (АОК) и твърдо отказаха да се приемат условията на контактната група. Конфликтът получи ново развитие и Югославия и международната общност отново се оказаха въвлечени в радикална конфронтация. За пореден път бе потвърдена тезата, че историческите компликации и национализмът на Балканите не само предизвикват кризи като косовската, но почти винаги носят след себе си усложнения и постоянни огнища на напрежение.
Ескалацията на кризата през последните дни и демонстрацията на абсолютна решителност от сръбска страна само засили убеждението, че Милошевич е подготвен за отиграване на ситуацията. Докато се водеха преговорите във Франция, Белград започна масирана офанзива срещу АОК, което позволи в Косово да бъдат разположени крупни военни части. Тогава обяснението бе намерено в опитите на властите да се справят за последно с албанските сепаратисти. Впоследствие се оказа, че засиленото военно присъствие има и друга цел. Разчетено бе, че при нападение на Северноатлантическия пакт югославската армия ще разполага с достатъчно възможности да продължи необезпокоявано прочистването на бойците от АОК. А за НАТО би било твърде непосилна задача да прогони сръбските войски от Косово само с въздушни удари. Това де факто означава запазване на сръбския контрол върху южната провинция. Следователно първостепенната за момента задача вече бе изпълнена и изхождайки от силни позиции Милошевич си осигури лукса да претендира за изгодни за него отстъпки.
Югопрезидентът потвърди, че разчита на негласното одобрение на международната общност за запазване на териториалната цялост на Югославия. Известно е, че един прецедент с прекрояване на границите би бил твърде рискован и би заложил поредния конфликт в и без това взривоопасния балкански регион. Милошевич бе наясно, че ударите на НАТО няма да имат или ще имат малка резултатност. "Съюзниците залагат единствено на въздушните удари и нямат план за сухопътна операция", съобщи източник от НАТО, веднага след като шефът на пакта Хавиер Солана обяви решението си за атака срещу Югославия. Според британското министерство на отбраната въздушните удари са средство по-скоро с политическа, отколкото с военна цел. Но политическият ефект би бил в полза на управляващите в Белград, за които външната опасност е добър начин за засилване на властта. Разбира се, остават репресиите в Косово и разрастването на бежанския проблем, но от демонстрираното до момента личи, че политическите цели затъмняват хуманитарните.
Намесата на НАТО без мандат от Съвета за сигурност на ООН, предпазливостта на европейските правителства и най-вече силното руско противопоставяне на военната намеса на НАТО засилиха позициите на Белград във външнополитически план. Затова международната общност изпадна в неприятната ситуация да се оправдава за действията си.
След поредния неуспех на Ричард Холбрук да убеди Милошевич да приеме плана за Косово, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана даде заповед за започване на военната операция срещу Югославия. Западните съюзници наблегнаха на необходимостта от предотвратяването на хуманитарна катастрофа в Косово. И ако по време на преговорите в Париж сърбите бяха заплашвани с атака на НАТО, за да подпишат предлаганото им споразумение, сега вече въздушните удари се тълкуват като алтернатива на бездействието. Истина е, че съществува известно основание за международна акция, базирана на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Най-известната от тях е 1199 от 23 септември 1998 г. и в нея се подчертава необходимостта от предотвратяване на хуманитарна катастрофа в Косово. В документа се настоява Югославия да прекрати репресиите срещу цивилното население и ситуацията се определя като заплаха за мира и сигурността в региона. Но НАТО не е оторизиран да предприема военни акции за прилагане на резолюциите на световната организация, а поради обструкциите на Русия и Китай пактът няма и да получи подобни пълномощия. Проблемът е, че в международното право съществува празнота, която не позволява ударите на НАТО да бъдат мотивирани юридически. Затова аргументите са предимно умозрителни и тълкувателни. Западните политици продължават да изтъкват на челно място моралните задължения спрямо хуманитарното бедствие в Косово. Но съществува и друг, немаловажен въпрос. Северноатлантическият алианс рискува твърде много като провежда международни акции, без да има съответното право. Юридически експерти твърдят, че подобен прецедент има повече политически характер и е далеч от международното законодателство.
През последните години се наблюдава разширяване на ролята на НАТО в световен мащаб. След падането на Берлинската стена отбранителният характер на съюза бе променен с формулирането на новите видове заплахи за сигурността - етнически или териториални конфликти в Източна Европа. С приемането на нови членове на пакта бе оформена и концепцията за новите функции на НАТО, пряко кореспондираща с дискусията за бъдещето на алианса. Основната идея е от отбранителен съюзът да прерасне в основен мироопазващ фактор в световен мащаб. Очаква се това да бъде една от доминиращите теми на форума на НАТО във Вашингтон, посветен на 50-ата годишнина на пакта. Но в контекста на последните акции на НАТО в Ирак и сега в Югославия се наблюдава отклонение от тези амбиции и спорен остава въпросът дали НАТО не си присвоява повече и по-различни функции.
Новите амбиции на НАТО срещнаха яростната съпротива на Русия. Кремъл стана изразител на най-мрачните прогнози и предупреди, че при ескалация на конфликта Европа ще бъде тотално дестабилизирана. Последствията от подобно развитие според Москва ще бъдат крайно опасни и от това ще пострадат руско-американските отношения, а световната политическа система ще бъде сериозно разклатена. Появиха се и първите съобщения в този дух - ИТАР-ТАСС цитира високопоставени източници, според които Кремъл обсъжда възможностите за разполагане на тактически ядрени ракети на територията на Беларус, която граничи с Полша, приета наскоро за член на НАТО. Президентът Елцин обяви, че страната му подготвя серия от мерки в отговор на действията на НАТО, без да уточнява тяхното съдържание. Москва прекрати партньорството си в пакта и изтегли посланика си от щаб-квартирата в Брюксел. Русия реши да компенсира водещата роля на НАТО с натиск в ООН. На спешно заседание на Съвета за сигурност Москва и Пекин обвиниха НАТО в "незаконни военни действия". Китай настоятелно поиска спиране на операцията, а руският премиер Примаков заяви, че "ударите ще дестабилизират положението в Косово, Русия ще развали отношенията си с Вашингтон" и в крайна сметка ще пострада световният баланс на силите. Москва заплаши, че нападенията на НАТО срещу Белград ще доведат до ответни действия, включително и вдигане на оръжейното ембарго срещу Югославия.
Противопоставянето набра сила с отговора на президента Клинтън, който нарече ударите морален императив, а британският премиер Блеър заяви, че етническото прочистване и хуманитарната катастрофа трябва да бъдат предотвратени. Според германския канцлер Шрьодер Милошевич трябва да бъде принуден да се съобразява с хуманността и международните закони. Френският президент Ширак издаде нареждане френската армия да участва в акциите на НАТО, тъй като "дипломацията вече е изчерпана". В обща декларация на Европейския съюз бе подчертано, че повече не може да се търпи ситуация, при която близо четвърт милион косовски албанци са останали бездомни, а жертвите на конфликта надвишават 2000 души. Евролидерите се обединиха около тезата, че "в навечерието на ХХI век Европа не може да търпи хуманитарна катастрофа в центъра на континента" и югославският президент трябва да се подчини на настоятелните искания на международната общност.
Руският военен министър Игор Сергеев предрече, че Косово ще бъде "втори Виетнам, но този път в Европа". Операцията срещу Югославия постави остро въпроса за развръзката и последствията от създалата се ситуация. Мнозина вече предупредиха, че въздушните удари сами по себе си не означават нищо и че трябва да има ясен план за намиране на решение. Със задълбочаване на кризата и нарастването на напрежението съседните на Югославия страни изразиха опасенията си от разпростиране на конфликта и на тяхна територия. Първа заплашена се почувства Македония, на чиято територия има близо 12 хиляди войници на НАТО. Албания също съзря опасност от север и повиши бойната готовност на войската си. Като първостепенен вече се очерта проблемът с бежанците, които започнаха да заливат Македония и Албания. Нервността на балканските съседи и опасенията от излизане на войната извън Югославия проличаха най-вече в декларациите за ненамеса в конфликта. Македония, България и Румъния заявиха категорично, че няма да участват в операцията срещу Белград. В отговор на предсказанията за нова балканска война генералният секретар на НАТО Хавиер Солана декларира, че алиансът ще поеме отбраната на съседните на Югославия държави (в това число и България), в случай че бъдат нападнати от югоармията.
Всъщност основните страхове на наблюдателите са свързани с политическото поведение на югопрезидента Милошевич. Според тях най-благоприятният вариант е ударите да имат резултат и да се стигне до подписване на споразумение за Косово. В противен случай доминираният от САЩ Северноатлантически съюз би затънал в унизителната ситуация от края на шейсетте и началото на седемдесетте години във Виетнам. Според военни експерти най-голямата опасност за Балканите е проточването на конфликта, тъй като винаги съществува опасност от противопоставяне на съседните балкански държави. Това би изкарало на повърхността исторически вкоренените регионални комплекси, което би имало пагубни последици.
Ярък пример за безизходицата около Косово бяха преговорите във френската столица.
Белград отказа категорично да приеме проектоспоразумението, подписано от албанците, защото то създава държава в държавата с тенденция за откъсването й от Югославия. Засега международната общност продължава да се придържа към договора от "Рамбуйе", който гарантира териториалната цялост на Югославия. Спорен остава въпросът доколко това становище ще бъде запазено и дали развитието на събитията няма да доведе до откъсването на Косово. Сръбската опозиция вече предупреди, че югопрезидентът се стреми не да реши косовската криза в полза на Югославия, а да се отърве от Косово по най-безболезнения за него начин. Самият Милошевич даде израз на добро разположение на духа и пълна решимост да продължи да се противопоставя на Запада. Но посланикът на Югославия в Москва и брат на югославския президент Борислав Милошевич даде първите знаци, че Белград е склонен да преговаря за автономия на Косово, без самостоятелно правителство и без присъствието на чужди войски на сръбска територия.
Подобна трактовка на условията на контактната група обаче не влиза в плановете на НАТО. Американският военен министър Коен обяви, че атаките ще станат по-масирани. Изявление в същия дух бе направено от британския му колега Джордж Робъртсън, а шефът на НАТО Хавиер Солана съобщи, че операцията ще продължи поне още няколко дни. Очевидно Милошевич трябва да бъде принуден да приеме международния план за Косово. Колкото по-бързо, толкова по-добре. В противен случай ескалацията и протакането ще усложнят кризата в центъра на Европа, а засега никой не се наема да прогнозира какъв ще бъде следващият сценарий. Но никой не може да си затвори очите, че
Само преди няколко дни и година и половина преди края на века светът изглеждаше сигурен в своя цивилизационен уют - студената война е завършила, комунизмът е на бунището на историята, Европа пазарува с евро, обединени хуманитарни акции поемат грижата за човешките права. Дори и компютърният проблем 2000 не изглежда нерешим.
Поколението, което се готвеше да отпразнува с шампанско същия този век, въобще не можеше да си представи, че в границите на един човешки живот глобалният ред може да бъде прекроен. Едно е да четеш разсекретените архиви от Ялта, съвсем друго е - историята на живо по телевизията.
Засега още не е ясно колко време ще продължи операция "Решителна сила" в Югославия и Косово, още по-малко какъв ще бъде резултатът от нея. Анализите, с които висшите военни от Брюксел и Пентагона захранват световното информационно пространство, стигат до възможни удари, възможни щети и рискове. Но технологията на акцията, репортажите от пораженията и прогнозите са само детайли от същинския процес, който започна с първите ракети, изстреляни срещу Белград и Прищина, а той е - промяната на баланса на силите в света.
Всъщност балансът драматично беше променен не единствено и не толкова с падането на Берлинската стена, колкото с операциите "Пустинна буря". Тогава САЩ избраха кауза, която защитиха първоначално със съюзници. Впоследствие антииракската коалиция се трансформира в битка - Вашингтон против Саддам. Русия и в двата случая гледаше, изолирана встрани. На екраните на телевизорите САЩ застана като безалтернативна суперсила.
В ролята на световен лидер САЩ трябваше да увенчаят с лаври 50-годишнината от създаването на Северноатлантическия договор през април във Вашингтон. Ако операция "Решителна сила" не беше стартирала ракетния обстрел на Косово и Сърбия, посланието на алианса към света щеше да звучи според празничния сценарий. Това едва ли ще е възможно.
Проблемът за НАТО няма да дойде, дори ако сръбските военни свалят самолет на съюзниците. Настроенията в света ще се променят тогава, когато след косовските бежанци и след генералите на телевизионния екран се появят репортажите от "втория етап" на войната - от болниците в сръбските градове, ако се стигне до това. А в информационното пространство изкристализира въпросът - дали бомбите са разрешение на конфликта и какво идва след бомбите. След битката във въздуха ще дойде битката за световното обществено мнение, в която балканските страни трябва да вземат думата по-категорично от всякога. Политиката на евроатлантическа солидарност, която сега означаваше сигурност, повече от всякога ще се нуждае от доказателства. И тук идва големият въпрос за разширяването на алианса. Така, както решаването на косовската криза изглеждаше неотделима част от стратегията на НАТО при разширяването на изток, по това може би вече има друг отговор. И него отново го държи Русия. Преодолявайки идеология и гордост, руските реформатори се съгласиха на компромис в Париж преди няколко години и отворената врата на алианса за нови членове стана възможна. Това, че бившите нейни съюзници от Варшавския договор са съюзници на "агресорите", според фразеологията на сръбските управляващи задълго ще отнеме аргументите на руския реформаторски елит във външната политика на Москва. И ще налее сила в лагера на всички, които мечтаят за завръщането на Русия като играч на световната сцена, с когото ще се съобразяват. За Кремъл няма никакъв проблем, че Примаков обърна самолета си по средата от пътя си към Вашингтон, щом научи за първите ракетни удари срещу Югославия. Шефът на Международния валутен фонд Мишел Камдесю сам кацна в Москва тази седмица.
Руската кауза ще изглежда по-привлекателна дори и само заради това, че не руските пилоти този път са тези, които натискат копчето за стрелба. Хуманитарните устои на едно общество са нищожен аргумент в нестабилните демокрации, но в косовската криза може да се окаже, че тъкмо те могат да консолидират световното обществено мнение по-силно от силовите примери. Оттук нататък Русия няма да се съгласи на каквито и да е било компромиси за нови членове на алианса, най-малко за балтийските страни. В реакцията си за военната акция на НАТО Москва е в един отбор с Китай, Индия и това е нещо повече от заявка за бъдещи глобални процеси. Консолидирането на нови лагери няма да бъде невъзможно, още повече че не всички арабски страни са на страната на САЩ в ожесточеното сражение със Саддам.
От своя страна левите правителства, които сега управляват най-големите страни в Европа, изпаднаха в конфузното положение да дадат сигнал за атака, макар и с аргумента, че е с хуманитарна насоченост и против диктатора Милошевич. Колкото по-дълго продължава операцията с неясен край, толкова доверието в правотата на това действие ще избледнява.
В съвършено нова светлина изглеждат възможностите и на ООН, световната организация, която се опитва да балансира между интересите на големите, правовия ред и нуждата от международна намеса в много критични точки в света.
На Балканите може да се появят още по-миниатюрни, но по-заредени с агресия държави, дори и във вид на протекторати, както се предвиждаше за Косово. Но няма да бъде възможно във всеки техен главен град да бъде разположен мироопазващ батальон. НАТО закъсня с операцията си "Просперитет за партньорство" или може би подцени икономическите фактори за сметка на военните.
Философията на "Партньорство за мир" също няма да има ефекта, с който САЩ разчитаха да прехвърлят отговорност към повече европейски партньори, без непременно да инвестират в тях като при съюзници. Сега това едва ли ще бъде възможно.
Както изглежда, съюзниците изпълняват задълженията си, от партньори няма нужда.
Край на бойците с мистрии
Натискът върху България да поддържа компактна и икономична армия, която да не бъде бреме на шията на изстрадалия български данъкоплатец, доведе до естественото отпадане на Строителни войски, Транспортни войски и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения. Въоръжени с кирки, лопати и мистрии, мургавите бойци вече десета година подкопават крехките основи на строителното предприемачество с нелоялна конкуренция и дъмпинг. Ангарията, на която са подложени младите момчета най-вече от малцинствата, безплатната строителна техника и силната държавна протекция правят тези войски диктатор в този бранш. Униформените дюлгери изтикват от пазара всеки частник, който се опита да се пребори за някоя крупна поръчка. Първоначално сегашното мнозинство роптаеше срещу съществуването на трудова повинност. В битката падна бившият началник на Строителни войски ген. Радослав Пешлеевски, който има основна заслуга за превръщането на този вид въоръжени сили в полулегална икономическа империя. След неговото падане обаче управляващите изненадващо установиха, че не е толкова лошо да имаш на разположение безплатна и безропотна работна ръка. Министрите Евгений Бакърджиев и Вилхелм Краус се убедиха нагледно колко "благородна" е мисията на ведомствените въоръжени сили - необразованите момчета от малцинствата хем карат казарма, хем получават занаят. Слава богу, че обстоятелствата принудиха правителството да тегли черта на тази отдавна забравена по света форма на експлоатация. По-добре късно, отколкото никога.
Няма политика, има Милошевич
Първо в Хърватско, след това в Босна, а сега и в Косово Слободан Милошевич, първият и засега единствен президент на Югославия, циментира мястото си във властта в хронични военни конфликти със Западна Европа и Съединените щати. Сега Милошевич е изправен пред най-голямото предизвикателство в 10-годишното си управление като първия човек на Югославия. Много наблюдатели очакваха, че ще се повтори сценарият от Босна, където Милошевич отстъпи в последния момент, но изглежда, че този път Милошевич надцени силата на собствените си карти и границата на търпение на Запада, което отвори пътя за въздушните удари на НАТО. В момента светът изглежда обединен срещу Сърбия, а това дава на Милошевич силния коз да тръби за световния заговор срещу сърбите и за пореден път да получи подкрепата на нацията зад себе си.
Официалните биографии на Милошевич пазят малко спомени за младите му години освен прокрадващите се сведения, че и майка му, и баща му са правили опити за самоубийство. След като завършва право в Белград през 1964 г., става член на Комунистическата партия, след което започва да катери стълбата на партийната йерархия, докато през 1983 г. става директор на "Беобанка", една от най-големите държавни банки в страната. През 1986 г. Милошевич застава начело на организирания преврат в партията и застава начело на Сръбската комунистическа партия, а през 1989 г. става и президент на Сърбия. Тъй като по конституция няма право на следващ мандат като президент на Сърбия, Милошевич просто сменя длъжността си и става президент на Югославия през 1997 г., след като е успял да потуши демонстрациите на сръбската опозиция през 1996-1997 г..
Отново, както и по време на демонстрациите преди две години, Милошевич трупа краткосрочен политически капитал от една политика, която изглежда самоубийствена за непосветените, но залага на печелившата карта на сръбското чувство за историческа неправда, чувство, което е еднакво силно и сред селяните в Прищина, и сред интелектуалците в Белград. Сръбската опозиция, доколкото я има, също е принудена да застане зад него, след като чувството за национална чест на сърбите е накърнено.
Дори изключително популярният сръбски актьор Миланко Заблачански, който бе в първите редици на протестиращите преди две години, сега споделя, че в този момент е длъжен да подкрепя Милошевич. "Западът не знае какво означава за нас Косово. Ако шотландците искат да се отделят от Обединеното кралство, дали Западът ще пусне бомбите, за да им помогне. Разбира се, че не. ", заяви публично Заблачански на 25 март, денят, в който започнаха въздушните удари на НАТО срещу Сърбия. Тези настроения се подсилват от добре смазаната пропагандна машина в страната, която функционираше по същия начин по време на войната в Босна през 1993-1995 г. Насилията в Косово бяха широко отразявани от сръбските медии като отговор на организираното терористично движение на албанските сепаратисти. Бомбардировките на НАТО пък се отразяват като външна намеса в сръбските работи, организирано от арогантния Запад срещу по-малобройните, но решени да защитят земята си сърби.
В крайна сметка печеливш ще е отново Милошевич. Както казва Иван Вуячич, бивш депутат във Федералното събрание на Югославия и един от лидерите на сръбската опозиция: "Опозицията не може да спечели по време на хаос или война. Нищо не можем да направим. Никъде по света няма опозиционна партия, която да е спечелила нещо по време на война. Няма начин за това. " Политическото оцеляване на Милошевич е едно безкрайно повторение на изгубени битки. Докато губеше война след война, той печелеше избори, които според външните наблюдатели бяха до голяма степен честни. Когато Сърбия се намира в състояние на криза, подобна на сегашната, хората обръщат по-малко внимание на ниските си доходи и ширещата се престъпност - Милошевич просто се страхува от нормалната икономика и политика, неговата политическа среда са кризите.
От другата страна е Ибрахим Ругова, политическият лидер на косовските албанци, чиято кариера също бе родена от кризите на Милошевич. Роденият през 1944 г. Ругова загубва родителите си съвсем малък, след като те са екзекутирани от югославските комунисти, преследващи отстъпващите военни части на германския райх. Самият Ругова завършва лингвистика в Сорбоната и става професор по албанска литература и също като повечето от настоящите лидери в бивша Югославия е бил член на комунистическата партия. Изключен е от нея, след като се включва в движението за промяна на сръбската конституция.
След формалното отменяне на еднопартийното управление в страната Ругова застава начело на първата некомунистическа партия в Косово - Демократичната лига на Косово (ЛДК). Партията е основана почти веднага след като Милошевич отнема автономията на Косово, в тежък политически момент и в навечерието на войната, довела до разпадането на Югославия.
През 1991 г., когато започна първата война в Югославия, ЛДК, която до този момент искаше Косово да стане пълноправна югославска република, смени стратегията си и поиска пълна независимост на Косово. По това време се знаеше, че населението на републиката се състои от 1.7 милиона албанци срещу 200 хиляди сърби. По същото време, когато хърватите и босненските мюсюлмани воюваха със сърбите, в Косово започнаха да се чуват гласове, че трябва да се отвори нов "южен фронт" срещу сърбите и така да бъде извоювана независимостта на републиката. Тогава Ругова предупреждаваше, че това може да е фатална грешка, той се опасяваше, че по същия начин, както стотици хиляди мюсюлмани напуснаха родните си места в Хърватско и Босна, така и Косово може да бъде обезлюдено от една евентуална война със сърбите.
Под лидерството на Ругова ЛДК и останалите албански партии в Косово проведоха един уникален експеримент - те обявиха независимост от Югославия и започнаха изграждането на паралелни властови структури в републиката. Самият Ругова бе избран за президент в едни почти нелегални избори, докато правителството в изгнание обикаляше по света с цел да събира средства от голямата албанска диаспора зад граница, средства, които се използваха, за да се финансират образованието и всички останали правителствени услуги в Косово.
Смята се, че избирането на Ругова за президент е станало с негласната подкрепа на Сърбия и Слободан Милошевич, поради голямата му популярност сред албанското население в Югославия и сравнително умерените му позиции. Другият вариант би бил начело на косовските албанци да стане някой от хардлайнерите в републиката, което би довело до неизбежна война със Сърбия. Политическите проблеми на Ругова дойдоха след подписването на Дейтънското мирно споразумение, където не се споменаваше и дума за независимост на Косово. Тогава започнаха да надигат глава политическите му противници, които го обвиняваха, че неговата миролюбивост всъщност е пасивност, която пречи на постигането на независимост.
Именно тогава, преди около две години, бяха регистрирани първите прояви на Армията за освобождение на Косово (АОК). Според мнението на самия Ругова по това време АОК е организирана от сръбските полицейски сили, за да дискредитира неговата политика за мирно решаване на конфликтите. Естествено жестоките сражения между отряди на АОК и сръбската армия и полиция, особено през последната година, опровергаха това твърдение. Засега Ибрахим Ругова си остава безспорният и най-популярен лидер на албанците в Косово, но нарасналите способности на АОК да завзема и контролира значителни части от територията на републиката означават, че неговото лидерство е застрашено както никога досега.
Доста анализатори смятат, че все още не е късно Ругова да постигне компромисна сделка със сърбите, а огромната част от въоръжените албанци да сложат оръжието и да последват своя лидер в мирното решаване на конфликта. Но за да се стигне до такова развитие, са нужни две страни, а поне засега Милошевич не дава знак, че ще се съгласи да отстъпи за независимостта на Косово. Другият проблем е трябва ли му на Милошевич мир. Голям проблем, защото през последните десет години в рамките на Югославия няма управляваща партия, няма опозиция, няма изобщо политика - има Слободан Милошевич.
Една от най-критикуваните фигури в политическото пространство. Наричан пълен сталинист заради незабележимото си издигане до най-високите постове в държавата. Известен е, че използва войната, изкупителните жертви и страха, за да засилва властта си. Милошевич отказва да допусне сили на НАТО в Косово, приема известна автономия на албанците, но се противопоставя на идеята за референдум в Косово.
Близък сподвижник на Милошевич, член на управляващата социалистическа партия и бивш външен министър и посланик в Гърция. Милутинович участва в преговорите във Франция от името на югославския президент. Там защитава основната теза на Милошевич, че разполагането на войски на НАТО в Косово ще наруши суверенитета на страната.
Въпреки че бе избран от албанците за президент на Косово, звездата на Ругова започва да залязва. Той е упрекван за умерения си подход и затова влиза в конфликт с лидерите на Армията за освобождение на Косово (АОК). Ругова е привърженик на мирните методи и пръв осъди насилието, упражнявано от АОК. Обявява се за пълна автономия на Косово.
С радикални убеждения, представител на младите в АОК. Двадесет и девет годишният Тачи е един от организаторите на АОК. Ръководи албанската делегация на преговорите в "Рамбуйе" и Париж и до последно се противопоставя на споразумението, което не предвижда референдум за автономията на Косово след преходния тригодишен период.
Известен е като Балканския булдозер. Архитект на Дейтънския мирен договор, сложил край на войната в Босна. Колегите му твърдят, че има много твърд характер, че е неотстъпчив и дори арогантен. Има славата на брилянтен тактик. Считан за "тежката артилерия на американската дипломация", Холбрук се намесва в опит да преодолее безизходицата в косовската криза.
Един от помощниците на Холбрук по време на мирните преговори в Дейтън. Привърженик на идеята за широка автономия на Косово, но в рамките на Югославия. Подчертава, че опитите на албанците да си извоюват по-голяма независимост могат да доведат до разпространяване на конфликта в Македония, Албания и Черна гора, където също има албанско малцинство.
Икономическо отражение на кризата в Косово върху държавите от региона
Развитието на кризата в Косово повдигна редица въпроси сред инвеститорите, свързани с икономическото и финансово отражение върху другите държави от региона. Анализът на ситуацията зависи изцяло от развитието на събитията в Косово. Изглежда, че има два големи сценария, в контекста на които може да бъде разглеждано отражението върху съседните икономики.
Първият вариант е Милошевич да отстъпи след ударите на НАТО. Аргументите в полза на този сценарий се коренят в същността на управлението на югопрезидента, който използва външната заплаха, за да отклони вниманието от тежкото икономическо състояние на страната си. Милошевич действително се нуждае от нападението на НАТО, за да убеди народа на Югославия, че е бил принуден да отстъпи в спора за Косово.
При този сценарий икономическото отражение ще бъде минимално, въпреки че поради многото неизвестности на ситуацията най-вероятно временно ще има спад в цените на активите в региона. Но може да се наблюдава бърз обратен ефект на възстановяване.
Вторият сценарий се отнася до потенциално малката ефективност на ударите на НАТО. Ако Милошевич не отстъпи, въпросът е колко резултатни могат да бъдат въздушните удари, за да спрат сухопътните боеве. При подобна ситуация въздушните удари ще бъдат само прелюдия към използването на сухопътни сили за налагане на мира.
Този сценарий засилва вероятностите за продължителни военни действия, като не бива да се пропуска вероятността, че сърбите може да окажат ожесточена съпротива. Негативният ефект върху стойността на активите би бил по-продължителен и до голяма степен ще зависи от индивидуални за всяка страна обстоятелства. Процесът на диференциация ще се базира на четири основни фактора:
1. Степента, до която съответната страна е засегната от бежанския поток (по социални и бюджетни причини).
2. Притокът на чуждестранни инвестиции.
3. Ефектът върху директната търговия (квоти за износ).
4. Ефектът върху индиректната търговия (транзитни пътища и приходи от туризъм).
Негативното икономическо отражение върху България ще бъде твърде слабо по отношение на първите три фактора, но не и за четвъртия.
1. България няма албанско малцинство. Въпреки че има обща граница със Сърбия, няма граница с Косово. Затова е малко вероятно България да бъде засегната от широка бежанска вълна, такава, каквато в момента залива Албания и Македония.
2. Въпреки че ще има спад на потока на чуждестранните инвестиции в целия регион като цяло, относително успешната макроикономическа стабилизация и стратегическият характер на редица турски и гръцки инвестиции предполагат, че инвестиционният климат ще се задържи на добро ниво. Например фактът, че има само една оферта за покупката на 51% от акциите на БТК, е повече отражение на загрижеността от темповете на структурната реформа в България и далеч по-трудните условия, при които се търгуват активи от нововъзникващите пазари, отколкото на кризата в Косово. Независимо че сумата, която ще бъде привлечена от тази сделка, вероятно ще е значително по-малка от първоначалните прогнози, то само покупката на БТК ще донесе чужди инвестиции от порядъка на 3% от БВП.
Търговският обмен на България с Югославия, а и с всички останали държави на Балканите е силно ограничен. Едва 2.3% от износа на България се реализира в Сърбия и само 5.4% на пазарите в региона. За сравнение около 50 на сто от българските стоки са предназначени за Европейския съюз. Единственият начин, по който България ще бъде засегната, е парализата на транзитните пътни артерии, минаващи през страната.
Повечето от българските стоки достигат пазарите на ЕС предимно през Югославия. Въпреки че срещу Югославия са в сила тежки икономически санкции, пълно търговско ембарго, включващо забраната за транзитното преминаване на стоки през територията на Югославия, не е налагано никога. Именно едно такова ембарго или унищожаване на пътните артерии в Югославия от бомбардировките на НАТО ще засегнат българския износ.
Най-силно засегната от развитието на конфликта ще бъде Република Македония - етническите албанци формират 20% от населението на Македония и страната има обща граница с Косово. На второ място, високият инвестиционен риск в региона поддържа потока на чуждестранните инвестиции към Македония изключително слаб въпреки оздравителната реформа на МВФ. Трето, повече от 27% от износа на Македония е предназначен за Югославия срещу само 35%, реализиран за ЕС. Ниските износни квоти, наложени от ЕС, и географското разположение на Македония правят страната силно уязвима от затварянето на Югославия като търговски партньор и транспортните коридори за мекодонската продукция.
Ефектите от косовската криза върху Босна и Херцеговина също ще бъдат незначителни. На първо място етническите албанци са твърде малък процент от структурата на населението на Босна и Херцеговина. Въпреки че има обща граница със Сърбия, Босна и Херцеговина не граничи с Косово. Второ, в страната не влизат преки чужди инвестиции - финансовата система на Босна и Херцеговина е изцяло зависима от заемите от международни финансови институции (5.1 млрд. долара за периода 1996-99 г.). В този аспект страната е изолирана от негативния ефект върху потока на чужди преки инвестиции към региона. Пазарната ориентация на износителите от страната е предимно към Хърватско (33%), Словения (16%) и Германия (10%). Делът на Югославия като търговски партньор на Босна и Херцеговина е минимален. Географското положение на страната - северозападно от Югославия - и основните й пазари зад граница намалява риска за износителите от затварянето на границите на Югославия за транзитните стоки до минимум.
Хърватско също ще бъде слабо засегната. Географската й отдалеченост от Косово я предпазва от евентуален приток на бежанци. Обемът на преките чужди инвестиции няма да бъде коригиран в низходящата посока поради слабите търговски връзки на Хърватско със Сърбия. Търговията на Хърватско е пренебрежително слаба за сметка на търговския стокообмен с ЕС и Словения. По същия начин евентуални размирици по транзитните маршрути през Сърбия няма особено да засегнат Хърватско поради нейното географско положение. Хърватският износ е насочен предимно кьм страните, разположени на север. Туристическата индустрия на Хърватско обаче, на която се падат повече от 20 % от валутните приходи на страната, може да бъде непряко засегната от кризата в Косово. От друга страна, фактът, че Хърватско няма обща граница с Косово и не е политически въвлечена в конфликта, подсказва, че влиянието върху туристическата активност най-вероятно ще бъде ограничено.
Българският избор
Първите ракети на НАТО, изстреляни към Прищина и Белград, толкова скоростно пренаредиха дневния ред на българския политически живот, че за всяка "вътрешна тема" информационното пространство и вниманието на гражданите тази седмица остават заключени.
Сбъдна се предчувствието на премиера Иван Костов, което той сподели в началото на месеца пред Reuters: "За България най-големият кошмар е, ако бъде ударена Сърбия, защото това ще означава ново ембарго, ново прекъсване на връзките с Европа."
Въздушният удар върху сръбските военни обекти, според официални източници от НАТО все още с неизвестна продължителност, моделира от този доскоро имагинерен страх съвсем ясни въпроси - какви рискове произтичат за България от операция "Решителна сила", готова ли е страната да ги посрещне, има ли вероятност българската армия да бъде въвлечена в акцията срещу съседите.
Управляващите отговориха категорично: "Българската армия няма да участва във военни операции и български войници няма да участват в бойни действия в Косово", каза президентът Петър Стоянов след неколкочасовото извънредно заседание на Консултативния съвет по национална сигурност. Същата теза той изложи и в началото на деня по националното радио: "Български войници няма да бъдат изпращани за участие във военни операции. " Макар че генералният секретар на НАТО Хавиер Солана вече беше издал заповед НАТО да нанесе военни удари срещу Югославия, в София политиците все още правеха уговорката "ако има такива".
От Консултативния съвет за национална сигурност не дойде по-различна информация, но самото събиране на водещите политици при президента, всъщност както и преди е бивало, демонстрира пред гражданството, че опозиция и управляващи сядат на една маса, когато възникне остър проблем от национална значимост. Войната в съседство е сега този проблем.
Аранжирани пред телевизионните камери, за да бъде забелязано, че никой не е пренебрегнал темата, политическите лидери трябваше да изиграят мизансцена "национален консенсус".
Тук обаче влезе в дисонанс лидерът на БСП Георги Първанов, чието "особено мнение" по проблема "Косово" не беше адекватно. Видимо объркан, Първанов подхвана аргумент, към който социалистите винаги посягат, когато не могат да сложат на масата нещо по-смислено. Този път БСП смята, че няма реални доказателства и информация, че няма реална заплаха за България.
Проблемът на Първанов е по-тежък от липсата на информация. Дори от стратегическия център на Александър Лилов, който беше изкаран на парламентарната трибуна в дебата за Косово като тежката артилерия на левицата, не са готови да отговорят най-малкото на два въпроса - как българските социалисти приемат факта, че най-вече леви правителства, бивши пацифисти и сегашни социалдемократически лидери, издадоха команда на НАТО "огън по Югославия". И още - каква алтернатива имат за спиране на прииждащите в Македония хиляди косовски бежанци. Иначе словото на Лилов трябва да бъде осмислено дори от неговите опоненти.
Но в БСП така и не избистриха идеологията си, затова сега не е ясно от каква позиция атакуват европейските социалдемократи и от каква защитават комуниста Милошевич. В дебата за приемането на декларация за Косово евролевицата застана зад предварително уточнения текст, като Александър Томов призова левицата да се присъедини към мнозинство, за да проличи единна позиция на България.
Но за БСП всеки дебат от подобен характер е глътка въздух, още повече че общото настроение в страната не е безрезервна симпатия към тези, които със супермодерна техника бомбардират Прищина, Белград, Нови Сад, Крагуевац - макар засега само инфраструктурата на югоармията.
Полунощното заседание на Съвета по сигурността към министър-председателя, което предхождаше извънредното заседание на парламента, внесе още един нюанс в българския дебат по Косово. Стана ясно, че от НАТО не е отправяно искане за въздушен коридор и в същото време генералният секретар Солана е изпратил писмо до министър-председателя, в което се заявява, че "сигурността на България е пряка и съществена грижа на пакта", което даде основание за тълкуване в смисъл на "категоричен ангажимент". Какви обаче гаранции е получило правителството от американския президент Бил Клинтън, остана тайна, тъй като със съдържанието на писмото народните представители не бяха запознати.
Пред депутатите в парламента министър-председателят Костов оцени рисковете за страната като минимални, тъй като "не възниква военна опасност за сигурността на Република България" и страната е влязла "във възможно най-благоприятния сценарий". Нямало и политически риск, защото в Югославия нямало кампания против България и не се разпалвали антибългарски настроения. Временно изпълняващият длъжността посланик на Югославия дори благодарил на българското правителство за досегашната позиция на България, "балансирана като позиция на добър съсед". За Костов единствената реална последица от операцията на НАТО е спадът на доверието на инвеститорите към страните в региона.
Президентът Стоянов излезе извън конкретиката на събитието и направи това, което преди това правителството стори, когато заяви политическата си готовност за логистична подкрепа на силите на пакта, при положение че преговорите в Рамбуйе се бяха увенчали с мирен договор. Държавният глава препотвърди българската заявка за членство в НАТО в прав текст като "верен политически избор". При положение че Русия фактически денонсира парижкото споразумение с НАТО за разширяване на пакта, тази заявка може би ще бъде откроена и компенсирана повече, отколкото всичките ни досегашни опити за достигане на натовските стандарти и спечелване на лобисти.
Още преди срещата във Вашингтон, която е само след месец, глобалната карта не само на света, но и на Балканите ще бъде различна, както и тежестта на играчите в новия световен ред. Така че и решенията на големите могат да се окажат неочаквани от прогнозите.
За непосредствените грижи на България преподредбата на световния ред след Косово е важно нещо, но още по-важни са икономическите последици. Ще се превърнат ли Балканите в икономическия изолатор на Европа?
Ако Русия не се намеси в конфликта, икономическите последици от него ще бъдат лимитирани в рамките на региона. Макар със сигурност да има по-малко проблеми от Македония, България ще е между най-пострадалите държави. Главната причина за това е, че страната ще стане част от нестабилен регион, рискът й ще се повиши и ще трябва да разчита главно на официално финансиране. Не че досега имаше много преки чужди инвестиции от частни източници, просто след войната дори и вътрешният бизнесклимат да се подобри, те пак ще имат мотив да не идват, защото доверието няма да се върне преди края на войната. В тази връзка опасността от войната в Югославия е и да не демотивира управляващите за радикализиране на провежданите реформи, които могат да използват ситуацията като универсално оправдание за икономическите неуспехи. Най-засегнати в краткосрочен план ще бъдат инфраструктурните проекти, транзитните стокови потоци и българската част от стокообмена, която минаваше през територията на Югославия.
Със сигурност, докато има военни действия, портфейлните инвеститори в български акции ще са предпазливи и почти няма да ги има. Държателите на български дълг реагираха на започването на военните действия, но на този пазар действат и много други фактори. Аналитиците на водещите инвестиционни банки обясняват спада на цените на външния ни дълг не само с Косово, а със забавената структурна реформа и особено с новината, че за БТК има само една подадена оферта. Според тях това било песимистичен знак за инвестиционния климат и интереса към България. Те ще определят поведението си главно спрямо това как се развиват отношенията на България с МВФ.
Войната в Югославия има още два важни икономически аспекта. Тя дава възможност с политически средства да компенсират частично икономическите проблеми, които юго кризата поражда за България. Сега със сигурност международната финансова общност ще бъде по-малко критична в прегледа си на хода на реформите и благосклонна към по-сериозни компенсации. Най-важното обаче е българските искания да бъдат обосновани, реалистични и подкрепени със структурни реформи вътре в страната. Българските политици ще имат един силен стратегически ход. Те трябва да покажат на Запада алтернативната цена на войната. Ако милиардите, осигуряващи бойните действия, бяха инвестирани в инфраструктура и реформи с балканските страни, до война можеше и изобщо да не се достигне. Защото може би по-доброто оръжие срещу Милошевич са не бомбите, а реформирането на сръбската икономика и общество.
Другата голяма заплаха не само за стокообмена, но и за криминогенната среда е възможността от ново югоембарго. Това безспорно е екстремално лош сценарий, когато гръбнакът на организираната престъпност отново ще се възстанови за броени седмици, стъпвайки на доходните и многообразни видове контрабанда. Дългосрочните последици от това ново мафиотизиране на бизнеса може и да се окажат по-лоши дори от щетите от самата война.
Всички централи на търг
Най-после някой се сети, че електроцентралите могат да се дават и с търг. Депутатите от енергийната комисия за пръв път проявиха нещо като собствена позиция и решиха да вкарат понятието търг в проектозакона за енергетиката. Но само за строеж на нови централи, тръбопроводи и газохранилища. За другите енергийни обекти и дейности - изграждане на сероочистващи инсталации, на хранилища за ядрени отпадъци, рехабилитация на централи и т.н., не се предвиждат търгове. А става въпрос за сделки за стотици милиони долари. И все пак дори самото споменаване на думата търг в енергийното законодателство е голям напредък, защото авторите на проекта - Комитетът по енергетика и НЕК, бяха елиминирали напълно и категорично този метод - вероятно защото той гарантира максимална прозрачност на сделките, а енергийните шефове у нас предпочитат да работят на тъмно. Това възмути дори човек от мащаба на турския бизнесмен Джейлан, а турският бизнес не е девствен по отношение на корупцията и тъмните сделки.
Поставяйки търга извън закона, енергошефовете го замениха с конкурс. Обяснението е, че конкурсът дава възможност за комплексна оценка на офертите. При търга печели този, който дава най-висока цена. Конкурсът е форма да се елиминира кандидатът, който дава най-висока цена. Крайно време е да се извадят на светло енергийните сделки, а проектите да се възлагат на търгове с явно наддаване. И да се прекратят среднощните преговори с участието на тесен кръг държавни чиновници и потенциален "стратегически" инвеститор. В резултат от такова шушу-мушу се появиха договорите за трите централи от комплекса "Марица-изток". От тях се очакват големи неприятности за енергийния отрасъл, най-малкото ще доведат до сериозно поскъпване на електричеството. В Европа тенденцията е към бързо и силно поевтиняване на тока. Пак след тайни преговори се роди и скандалната сделка за десетгодишен износ на електроенергия - срещу строежа на ненужна централа ще продаваме на Турция тока под неговата себестойност. Правителството трябва да промени възгледите си за договаряне на енергийни сделки. В противен случай само след няколко години може да се окажем собственици на огромни и скъпи мощности, които ще произвеждат много и скъп ток, който или трябва да продаваме евтино, или да си го харчим сами по почина "всеки гражданин - консуматор на 5 000 киловата".
Балансът на силите
Въпреки своето числено превъзходство в жива сила сръбската войска си остава бледа сянка на по-малобройните, но технически превъзхождащи ги натовски сили в района на Адриатика, които са ангажирани в наказателната операция с кодовото название "Решителна сила". Намерението на Северноатлантическия съюз да се ограничи в чисто въздушна кампания оставя твърде малко възможности за отпор на югоармията. Многочислените, но в общи линии първобитно въоръжени сили на Милошевич, имат твърде ограничени възможности да се противопоставят на авиационните атаки. Малкото модерна техника, изглежда, е добре укрита за момента, когато натовските сили намалят интензивността на полетите и ракетните атаки. Засега обаче сръбските военни комуникации са почти безпомощни мишени за съюзническите изтребители и бомбардировачи.
По последни данни от времето преди началото на конфликта редовните югославски въоръжени сили имат числен състав около 114 200 души. Около 43 000 войници би трябвало да карат в момента редовната си наборна служба, която в Югославия трае между 12 и 15 месеца. Мирновременният числен състав на югославската армия е 90 000, като по всяка вероятност след общата мобилизация набъбва до 400 000 щика.
Войската на западната ни съседка се състои от три армии и седем корпуса. Единият от тях е отговорен специално за защитата на столицата Белград. Отделно от това на директно подчинение на Генералния щаб са югославските ВВС, противовъздушната отбрана и специалните части.
Сръбската Трета армия е отговорна за операциите в Косово, главно чрез подчинения й Прищински корпус. Щаб-квартирата на Трета армия е разположена в Ниш, а от 20 март тя е преместила тактическото си командване в Прищина. Нейните сили включват трите корпуса в Ниш, Лесковац и Прищина, 150-а смесена артилерийска бригада, 63-а парашутна бригада, специални части "Тимок" и два полка противовъздушна отбрана, които са оборудвани с ракети въздух - земя. Базираният в Прищина корпус, който е отговорен за бойните действия срещу Армията за освобождение на Косово и е една от главните цели на натовските удари, разполага с три мотострелкови бригади. Те са базирани в градовете Урошевац, Призрен и Митровица. Освен тях корпусът има на разположение и една бронетанкова бригада в Прищина, смесена артилерийска бригада в Гниляне и три гранични батальона.
В периода 20-21 март Трета армия е получила сериозни подкрепления от силите в другите райони на сръбско-черногорската федерация. На нейно подчинение вече са преминали две подсилени бригади, които са изтеглени от корпусите в Ниш и Лесковац. По данни от началото на седмицата още две подсилени бригади, които досега са били в състава на Първа и Втора армия, е трябвало да се пребазират на територията на Косово. Един от полковете за противовъздушна отбрана на Трета армия е преместен от Ниш в района на Прищина. По всяка вероятност той трябва да защитава летищата и инфраструктурните съоръжения в района от натовски удари .
Освен редовната армия в Косово действат и значителни по численост сили на югославското вътрешно министерство. По неофициални данни броят им е около 8000 души. Те разполагат най-вече с леко стрелково оръжие и бронетранспортьори и представляват заплаха само за бунтовниците от Армията за освобождение на Косово. В операциите на сръбското МВР участват силите за борба с тероризма "Червени барети", спецчастите "Командоси", както и наемническите отряди "Тигрите на Аркан" и "Белите орли на Бокан". В Западно Косово пък са забелязани и холандските бронетранспортьори от корпуса на ООН, които са заловени и конфискувани от сърбите в Сребреница през 1995 г. Потенциална заплаха за съюзническите сили в Адриатика и най-вече за щатския самолетоносач "Ентърпрайз" може да се окаже бойният флот на Сърбия. По всяка вероятност той е и една от основните цели на въздушните удари. Численият състав на югославските военноморски сили е около 7500 души. В това число влизат 3000 бойци на наборна служба и 900 морски пехотинци. Югоармията разполага с четири големи подводници - две клас "Сава" (с общо предназначение) и две клас "Герой" (за крайбрежни патрули). Всяка от тях може да изстрелва по вражеските плавателни съдове 533 - милиметрови торпеда. Освен това сърбите имат три по-малки подводници клас "Уна". Флотът разполага още с четири фрегати и десет ракетни катера. Всеки от тях е въоръжен с противокорабни ракети от типа "Стикс". Щабът на югославския боен флот е разположен в град Кумбор, а основните му бази - в Тиват и Бар. Предполага се, че има още една база край град Валданос.
Сръбската авиация наброява 16 700 бойци, като около 3000 от тях са наборни. Най-опасното й оръжие са многоцелевите изтребители МиГ-29, които по официални данни са 15 на брой, но може да се окажат доста повече. В навечерието на операцията "Решителна сила" на територията на Азербайджан беше задържан руски транспортен самолет, който според официалната информация е превозвал още шест МиГ-29. Може само да се предполага колко руски оръжейни доставки са останали неразкрити. Освен това сърбите разполагат с около 85 машини от по-старите МиГ-21F, МиГ-21U и МиГ-21R. В бойните действия вероятно ще се включат тренировъчните изтребители от типа "Орао", "Гелб" и "Супер Галеб", както и щурмови вертолети от типа "Газела", Ка-25 и Ка-28.
Засега натовската операция "Решителна сила" ще се придържа единствено към въздушните удари. Сухопътна офанзива на този етап не се предвижда, тъй като със сигурност би довела до сериозни човешки жертви сред силите на Северноатлантическия пакт и би въвлякла съюзниците в продължителна война от партизански тип. Поради тази причина цялата тежест на операцията ще падне върху плещите на авиацията. Ударите се нанасят основно от военновъздушните бази в Италищя и от щатския атомен самолетоносач "Ентърпрайз" и френския "Фош", които се намират в Адриатическо море. Балистичните ракети "Круз" и "Томахоук" пък се изстрелват от стратегически бомбардировачи или от няколко съюзнически кораба, които са разположени в района - щатския разрушител "Гонзалес", крайцера "Филипин сий", подводницата "Норфолк" и британската й посестрима "Сплендид". В атаката вероятно вече се е включила и английската фрегата "Айрън Дюк"... Операцията срещу сръбската армия вероятно се направлява от Южното командване на НАТО, което се намира край Неапол. На италианска земя има 10 580 американски войници и офицери, пет щаб-квартири на съюзническата тактическа авиация, както и многонационалните ВВС в рамките на SFOR, които контролират въздушното пространство над Босна. В операцията участват около 460 бойни самолета, като 55 на сто от тях са американски, а останалите - на другите държави в пакта. Освен това в атаката се включиха стратегическите бомбардировачи B-52 "Стратофортрес", базирани във Великобритания, както и най-модерните им "невидими" събратя F-117 и B-2 "Гоуст". Последните два са направени по така наречената стелт-технология и би трябвало да са неуловими за радарите на противовъздушната отбрана. Бомбардировачът B-2 е
Не им се сърдете - те толкова могат
В буренясалото поле на българската икономика стои една изпосталяла фигура - фигурата на родното предприемачество. Около него, клетото, като дребни полски троли подскачат архитектите на съвременна България: току му вържат по някоя тежест на изранените крака, па му кажат: "Напред! ". А то, горкото, се напъва, та жилите му ще изскочат, аха да помръдне малко и някой друг гном пристяга тежък топуз за краката му. Аха, да пристъпи напред, веригите започват да дрънчат, поредното джудже изскача от дупката, където се е спотаявало досега,и му слага ново гюле. А около него глухо пърхат черни влъхви и нашепват: "Искаш да правиш нормален бизнес? Няма, няма..."
БНТ е сам-сама в националния ефир и досега са малко реалните стъпки на политиците това да се промени. Само този факт изкривява рекламния пазар и превръща съществуването му в перверзна функция от сблъсъка между мненията на разнообразни държавни чиновници. С приемането на медийния закон преди месеци беше заложена бомбата на още по-голям дефицит на рекламно време. Депутатите ограничиха времетраенето на клиповете по БНТ и забраниха излъчването им в най-гледаното време. До началото на този месец рестрикциите не създаваха проблеми, но отскоро това вече не стига (). Компаниите, които искат да се рекламират, не могат да го направят свободно. Те искат да вложат своите пари обаче няма къде. Трудно е да се намери обяснение и на това действие на управляващите, което да звучи добре. Искат да пренасочат парите от реклама към "Нова тв" и Канал 3? Не звучи добре! Искат да накарат БНТ да се реформира, като я оставят без пари? Сигурно има начин да направят същото и без да пречат на доста фирми да работят нормално. А може би са го направили просто от глупост? Също не звучи добре.
Всъщност в новата трудност пред българския бизнес няма нищо изненадващо. Това е просто поредното гюле, което се връзва за краката на предприемачеството. Не че има някаква логична причина за управляващите да го правят... Просто това могат - това правят.
Накратко
В 38-то заседание на Венецианската комисия (Демокрация чрез право към ПАСЕ), провела са през тази седмица, участваха зам.-председателят на Народното събрание Александър Джеров и министърът на правосъдието Васил Гоцев. На срещата комисията направи оценка на докладите за Закона за изменение и допълнение в Закона за съдебната власт и за проектозакона за държавния служител, приети от 38-то НС. Юридическото становище на Венецианската комисия за двата закона е, че в тях няма съществени нарушения на принципите на европейското право.
Директорът на националната американска Лига срещу поругаването ("Антидефамейшън лийг") Абрахам Фоксман посети България през миналата седмица. Той се срещна с президента Петър Стоянов, на когото преди година връчи наградата "Куражът да обичаш". Абрахам Фоксман бе удостоен и с титлата Доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски".
Председателят на парламента Йордан Соколов се срещна в края на седмицата с докладчика на политическата комисия на ЗЕС Мартинес Касан. "Ключовата роля на България на Балканите и следваната от нея политика на сигурност и стабилност в региона дават реални възможности за пълноправното й членство в обозрими срокове в европейските структури", заяви Мартинес Касан. Той беше информиран за реформата в армията и решението България да не се намесва пряко или косвено в разгарящия се конфликт в Косово.
Полицейското разследване мина на първо четене
Депутатите приеха на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Според изказванията на управляващите ремонтът на НПК ще сложи финал на дълго отлаганата съдебна реформа и ще направи правораздавателния процес по-бърз и по-ефективен. Най-същественото в промените е въвеждането на полицейското разследване за деяния, за които са предвидени наказания до 5 години. Според мотивите на вносителите следствието ще е задължително само за престъпления, подсъдни на първа инстанция на окръжен съд и за точно определени престъпления, които изискват по-голям опит и правни познания. В останалите случаи разследването ще се води от органите на МВР - дознатели и инспектори, определени от министъра на вътрешните работи. Съставът на тези органи ще бъде попълнен от помощник-следователи от досегашната Национална следствена служба.
На първо четене беше одобрено и извънсъдебното споразумение. Според него прокурорът и защитникът на обвиняемия могат да сключат споразумение, одобрено от съда. Процедурата цели облекчаване на правораздавателната система.
Вероятно между първото и второто четене на закона ще бъдат направени и промените, които поиска новият главен прокурор Никола Филчев. Те засягат някои орязани преди време прокурорски правомощия. Само с прокурорско нареждане, без санкция на съда, ще може да се извършва задържане на обвинени лица до 72 часа. Прокурорите ще могат да искат разглеждането от апелативен съд на постановления за освобождаване на престъпници от първа инстанция. Освен това прокурори и следователи няма да искат разрешение от съда за всеки арест или обиск, както бе предвидено в проектозакона на кабинета.
Издаването на новите паспорти започва от 1 август
Министерският съвет одобри миналия четвъртък цените и графика за издаване на нови документи за самоличност на гражданите. Издаването на новите документи за самоличност ще започне от 1.08.1999 г., 4 месеца след влизането в сила на Закона за български документи за самоличност, съобщиха тази седмица от пресцентъра на правителството. Първите граждани на Република България, които ще получат новата лична карта - приемник на зеления паспорт, са тези на възраст между 14 и 18 години, както и с откраднати, изгубени или с изтекъл срок документи. Личната карта за младежи от 16 до 18 години ще е валидна за четири години. За граждани на възраст от 18 до 58 години документът ще е с валидност 10 години, а за граждани между 58 и 70 години тя ще е безсрочна. Изготвеният график за издаване на лични карти определя следните дати: лица между 14 и 18 години - от 1 август 1999 г. до 1 януари 2000 г. В този график ще влязат и лицата, чиито документи са изгубени, откраднати или с изтекъл срок. Гражданите с четна дата на раждане ще вадят нови лични карти от 1 януари 2000 г. до 1 януари 2001 г., а лицата с нечетна дата на раждане - от началото на 2001 г. до 1 януари 2002 г. В графика е оставен и резерв за максимум 600 000 граждани, който включва периода от януари до март 2002 г. От 1 август тази година до 1 януари 2000 г. ще се издават дипломатически и моряшки задгранични паспорти. По същото време ще се издават и обикновени задгранични документи с изтекъл срок, загубени или откраднати. Схемата за издаване на задгранични паспорти ще бъде следната - дипломатически, моряшки и обикновени паспорти ще се издават през седмицата, в която е датата на раждането. Това ще стане в едногодишен период след 1 януари 2 000 г. Тук отново е оставен резерв за максимум 500 000 граждани, който включва периода от 2001 до 31.03.2003 г.
Шофьорските книжки ще се подменят без график след издаването на лична карта или паспорт. Новото при свидетелствата за правоуправление е, че те вече ще служат и като документ за самоличност - практика, известна досега само в САЩ според полк. Георги Миронов от МВР.
За издаването на лична карта в съответната община ще се подава заявление според постоянния адрес (като съчетание между местожителство и адресна регистрация), където ще се извършва проверка на данните в ЕСГРАОН. Сега базата данни, намираща се в ЕСГРАОН, е непълна и неточна, поради което се налага и проверката, обясниха ръководителите на проекта "Нови български документи за самоличност". По желание с едно заявление ще могат да се заявяват и лична карта, и задграничен паспорт. Свереното в общината заявление ще се изпраща по служебен ред до съответното РПУ, където гражданинът ще даде снимка и ще подпише заявлението за документа за самоличност. Тази сравнително усложнена процедура ще се прилага само при издаване на първи документ за самоличност, тъй като за всеки следващ ще се използва за справка изградената вече пълна и точна система ЕСГРАОН (Национална база данни "Население"), обясниха от служба "Задгранични паспорти" на полицията.
Българските граждани, намиращи се в чужбина, ще подават заявления от новия образец чрез българските консулски служби зад граница. Техните документи за самоличност ще се издават централизирано в служба "Документи за самоличност и паспортен режим" към МВР. Цените на новите документи са включени в актуализираната тарифа No4, която определя следните цифри: безплатна първа лична карта на лица до 14 години и за лица над 70 години; за лица от 14 до 16 години - 7000 лв.; за лица от 17 до 58 години - 10 000 лв.; за лица от 58 до 70 години - 6000 лв. За първи паспорт на лица до 14 години тарифата определя цена 7000 лв.; за следващ паспорт на лица до 14 години - 15 000 лв.; за лица от 14 до 58 - 30 000 лв. и за лица над 58 години - 14 000 лв. За новите си шофьорски книжки гражданите на възраст до 58 години ще плащат 18 000 лв.; от 58 до 70 години - 8000 лв. и над 70 години - безплатно издаване. Когато лична карта и паспорт се издават за три работни дни, цените ще бъдат двойно по-високи. При експресна услуга - издаване на документ до осем работни часа, таксите ще скочат до пет пъти. В новия закон отпада изискването за свидетелство за съдимост при издаване на задграничен паспорт и бележка от военните за младежите.
Специални изисквания ще има за снимките върху документите за самоличност, които ще бъдат дигитални, както и подписите. Проектът "български документи за самоличност" е създаден съобразно всички международни изисквания и препоръки на Европейския съюз, ИСО, ИКАО и Интерпол.
Стоичков спира окончателно с футбола през лятото
Най-титулуваният български футболист Христо Стоичков ще преустанови участието си в националния отбор след европейската квалификация с Англия, съобщи изпълнителният директор на Българския футболен съюз Иван Вуцов. Твърде е възможно носителят на "Златната топка" за 1994 г. да сложи край на футболната си кариера след двубоя на 9 юни в София.
"От разговорите с него разбрах, че ще изпълни докрай договора си с японския отбор "Кашива Рейсол" и ако треньорското ръководство на националния отбор прецени, ще играе и за България в мачовете с Полша и Англия. След това той има намерение да се отдаде на треньорска или ръководна работа", заяви Вуцов.
"Запознат съм с плановете на Стоичков, но не мога да ги коментирам", заяви селекционерът на националите Димитър Димитров. През последните месеци обаче той индиректно призна няколко пъти, че се е разбрал със Стоичков да го използва в първия ни отбор до двубоя с Англия. Засега не е ясно къде ще се играе този мач поради реконструкцията на стадион "Васил Левски", но със сигурност домакин ще е София.
Деветнайсет футболисти заминават за първата квалификационна среща на България през тази пролет срещу Люксембург на 31 март. Поради здравословни проблеми от състава отпадна Мариан Христов. С отбора ще пътуват и 120 фенове, участвали в играта на спонсора на националите "Каменица".
Затяга се контролът върху незаконния улов на риба
Поради размножителния период от 15 април до 15 юни уловът на калкан в Черно море е забранен и нарушителите ще бъдат гонени от съвместна група от Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и Граничната полиция. Контролът ще се осъществява с радарни системи, вертолетно осигуряване и бързоходни катери на Граничната полиция. Хванатите нарушители ще плащат по 15 000 лева на килограм уловен калкан и по 25 000 лева на бройка, ако е маломерен, т.е. под 45 см. През 1998 г. от страната са били изнесени нелегално около 50 тона калкан с основна дестинация Турция. Турски са и най-упоритите нарушители, но често износът на рибата става с помощта на български рибари, които я прехвърлят на турски кораби.
Прозрачно отваряне на плик
Вътрешните работи са си вътрешни работи, но с продажбата на БТК трябваше да покажем на света, че поне една сделка можем да организираме като хората.
Когато миналата седмица Агенцията за приватизация официално съобщи, че финансовата оферта на консорциума ОТЕ/KPN ще бъде отворена пред журналисти и представители на "Прозрачност без граници", никой не си представяше, че това ще се окаже обикновена гавра с медиите. Журналистите отидоха в АП, за да разберат цената, която ОТЕ и KPN предлагат за БТК. И това не изглеждаха напразни очаквания, тъй като един през друг представителите на държавната администрация обясняваха как офертата ще бъде огласена публично. Още повече че седмица по-рано самият министър-председател обеща прозрачност за тази сделка.
Събитието, за което над двадесет вестника, телевизии и радиостанции изпратиха свои представители, обаче се оказа прозрачно... отваряне на плик. Всъщност четвъртата власт беше извикана, за да наблюдава как изпълнителният директор на АП Захари Желязков си служи с ножица. Представителите на "Прозрачност без граници" имаха "честта" да съпроводят офертата на единствения купувач от кабинета на Желязков до залата за пресконференции, но също не разбраха цената.
Никой не отговори на никакви въпроси, защото всичко се оказа тайна и защото единственият упълномощен да дава изявления по продажбата на БТК е вицепремиерът Бакърджиев. От подаването на офертите досега обаче той не е казал нито дума. Той не че не иска, но постоянно се разминава с журналистите. И за отварянето на офертата трябвало да дойде, но закъснял с час и половина. Вината за разминаването, разбира се, пое Желязков.
Така че цялата официално съобщена информация за БТК е, че цената няма да бъде казана, защото има правила, които забраняват това. Подробности за тези правила не могат да бъдат оповестени, нито да се каже кога се приети. Оферираната цена от купувача може да се променя, но това няма да бъде огласявано. Едва след подписването на договора с купувача ще разберем за колко е продадена БТК. Защото, ако това стане по-рано, "медиите ще попречат на успешните преговори". И след като вестниците изгониха другите чужди инвеститори, нека да не провалят поне преговорите с единствения купувач за БТК.
Русия внесе проекторезолюция в Съвета за сигурност
Русия внесе проекторезолюция в Съвета за сигурност на ООН, в която се настоява за незабавното прекратяване на въздушните атаки на НАТО въпреки нулевите шансове да бъде приета. Проекторезолюциите прерастват в резолюции единствено ако Съветът за сигурност единодушно одобри проекта. Русия може да се надява само на подкрепата на Китай.
В проекторезолюцията, депозирана от руския посланик в ООН Сергей Лавров, е записан текстът "Употребата на военна сила от Северноатлантическия пакт срещу Съюзна република Югославия е сериозна заплаха за запазването на международния мир и сигурност. НАТО незабавно трябва да прекрати ударите и да отстъпи инициативата на дипломатите."
На въпроса защо Русия внася в Съвета за сигурност обречена на неуспех проекторезолюция Лавров отговори, че международната общност трябва да е наясно, че военните действия срещу Югославия се водят без разрешението на Съвета за сигурност. До този момент Китай и Беларус официално осъдиха действията на НАТО.
"Ние няма да гласуваме за резолюцията. Тя е абсолютно неадекватна - дава възможност на югопрезидента Милошевич да продължи политиката си спрямо Косово, което ще изостри допълнително кризата в южната сръбска провинция", заяви американският дипломат Питър Бърли.
Британският представител в ООН Джеръми Грийнсток, заяви, че последното нещо, от което светът се нуждае в момента за прекратяване на кризата в Косово е безсмислената проекторезолюция на Русия. Посланикът на Словения в ООН и член на Съвета за сигурност Данило Турк нарече руското предложение изненадващо и напълно несъответстващо на духа на досегашните резолюции на Съвета за сигурност.
Обвинител на Клинтън влезе в затвора
Дейвид Хейл, мъжът, който обвини американския президент Бил Клинтън в получаване на кредити по незаконна схема, прераснала в аферата "Уайтуотър", бе осъден на 25 март от съд в щата Арканзас на 21 дни затвор. Присъдата на Хейл е за предоставяне на фалшива информация на застрахователните регулативни органи в Арканзас.
За да прикрие недостига на застрахователни резерви на малка погребална застрахователна компания, Хейл е извършвал многократни преводи на средства от едни сметки в други. "Две хиляди души в Арканзас са загубили парите си в застрахователната компания на Хейл", отбеляза прокурорът Лари Джегли.
Джегли отхвърли обвиненията на защитата по делото, че процесът и присъдата са продиктувани от обвиненията на Хейли срещу президента Клинтън. Той добави, че не е разочарован от минималната присъда. "...съдебните заседатели отчетоха силно влошеното здравословно състояние на Хейл."
Северна Корея се отвори за оръжейни инспектори
Северна Корея даде достъп на американски оръжейни инспектори до заподозрени в укриване на ядрено оръжие секретни обекти. "Ако не бе постигнато ядреното споразумение, преговорите със Северна Корея щяха да останат замразени", заяви американски дипломат пред политици в Сеул.
Руски ядрен реактор и мощности за преработване на ядрено гориво в Юнгбион бяха затворени в съответствие със споразумението от 1994 г. Според американски правителствен източник капацитета на мощностите в Юнгбион е достатъчен за производството на 10 атомни бомби.
През август, дни след като направени снимки от сателит на американското централно разузнаване разкриха местоположението на заподозрения обект за разработване на ядрено оръжие, Северна Корея изстреля ново поколение ракета, преминала над Япония, преди да падне в Тихия океан.
Голямото семейство на SOS -Kinderdorf
Из писмо на австрийско SOS - момче по повод деня на майката
От кухнята се чува тракане на съдове. Радостин е дежурен и след като чиниите са изпразнени, се е заел със задълженията си. Деси му помага. Емо и Цветелина се приготвят за урока по английски, а Петя се е скрила в стаята си и изучава пластмасовата карта на България, на която с химикал са отбелязани София, Трявна и Дрен. "Мамо, виж какво съм нарисувал", подава пъстър лист Слави... Стаите на шестимата малчугани са на първия етаж на къщата. Радостин е залепил на вратата плакат с морски животни и разказва, че иска да стане дресьор на делфини. "Това е любимата ми играчка. Тя е подарък от мама", показва плюшен Доналд Дък десетгодишният хлапак. Деси също се хвали със своите кукли и кани в подредената стая, която делят с кака Цветелина. Страстта на Емил са пластмасови човечета, шишарки и няколко саксии, издава шкафчето му. Зеленина е посадил дори в сламена шапка. Две колелета са паркирани под стълбите, а на верандата са изоставени чифт ролери и шейна. След уроците по английски хлапетата хвърлят учебниците вкъщи и бързат за часовете по театрално майсторство.
Ние сме едно
"Като всяко начало беше трудно. Емо е будно и жизнено дете, но е конфликтен, имахме проблеми, докато откаже цигарите. Петя преживяваше шока от смъртта на майка си. Цвети, Радостин и Слави се срещат с родната си майка и се успокоиха, като видяха, че имам добро отношение към нея. Продължаваме да се учим да правим нещата заедно", разказва Антоанета. Малчуганите най-често молят да ги заведе в "Макдоналдс", но пред хамбургерите избират офертата за нови обувки. Според Антоанета, когато се грижиш за шест деца, е трудно да ги разглезиш. Всяко SOS-семейство разполага с месечен бюджет, от който се пазаруват храна, дрехи, тетрадки, подаръци. Събота и неделя са дните за екскурзии и пикник в планината.
На таблото в трапезарията шарени букви съобщават: "Една година заедно" и напомнят за поредното семейно тържество. Купони се организират и за рождените дни и когато дойдат гости. "SOS-селищата не са затворена система, както си представят много хора. Мога да поканя гости. Скоро дойдоха приятели музиканти. Организирахме концерт на живо и до късно танцувахме и пяхме. Такива среща са полезни за децата, те доближават до нормалната семейна среда, която се стараем да сътворим", радва се Антоанета и признава, че и децата са нейни учители.
"Всички сме непослушни. Мама понякога се кара, но никога не ни е била", доверява Радостин. Около 12-те къщички в детското селище в Дрен има достатъчно място за лудории. Само дом No 4 все още чака обитатели. "В началото имахме големи трудности с набирането на деца, за които да се грижим. В SOS - детски селища, вземаме деца без родители, които не са осиновени по различни причини - от малцинствата, от смесени бракове, братя и сестри, както и Техните родители са живи, но нямат възможност да се грижат за тях. Майката не се прибира от магистралата, а бащата - от кръчмата, и никой не им обръща внимание. Сигналите получаваме от общините, от социални работници, от съседи и роднини. Майката и бащата не губят родителските си права, а подписват документи, че ги дават за дългосрочно отглеждане. Навсякъде по света в селищата се приемат само физически и умствени здрави деца на възраст до осем години", разяснява кои са късметлиите Соня Тотева.
Идеята за SOS - Kinderdorf е на австриеца Херман Гмайнер, който остава сирак в ранното си детство. След Втората световна война той поема благородната мисия да събере децата, останали без родители, и жените, останали без семейства. През 1949 г. в Имст (Австрия) се раждат първите SOS-семейства. С посланието на Гмайнер, "навсякъде по света има жени, които са сами и копнеят за деца, за които да се грижат. Навсякъде по света има деца, които копнеят за майки. Нека да ги съберем! " вече има построени 385 селища в 130 страни. От Танзания, през Тайланд, Индия, Ямайка, Австралия до Германия, Франция, Румъния под SOS-покривите се отглеждат 37 500 деца. В началото на 1993 г. в голямото семейство на SOS - детски селища влизат и първите българчета. Гого, Ади, Роси, Пламен, Калин, Методи се настаняват в новите си домове в Трявна. Шест години по-късно къщичките, които приличат на построени с детски конструктор, са пълни.
Любопитни малчугани надничат и от прозорците на домовете в Дрен. Мартен се е заел да изкопае глина на пясъчника, а Неда се разделя с приятелки пред дом номер 10. "В неделя имах рожден ден. Поканих Мая от седма, Петя от трета, Маги от първа къща... ", припомня списъка на гостите палавницата и показва новия си часовник. "Следобед ще играем футбол", канят момчетата и издават, че Малина, Деси и Цвети също се включват в отбора. Няколко хлапета тичат по алеята към залата за упражнения по театрално майсторство и от вратата се включват в танца по степ, после се преобразяват на котки, мишки, магьосници. Като в приказка.
Приказката "SOS - детски селища" се финансира от дарения, спонсорство, завещания. Хлапетата често посрещат гости от политици до студенти. В домовете им са надничали Антонина Стоянова и Елена Костова, а през миналата година за посланик на ФИФА за SOS - детски селища в България, е избран Красимир Балъков, който често ги изненадва с подаръци.
В SOS-детските селища по света сега подготвят празниците за 50-годишния си юбилей, а Австрия е предложила организацията за
За SOS-децата сложните финансови упражнения засега са непонятни, но те се учат да пресмятат средствата в семейния бюджет. SOS-организацията, която включва и детски градини, училища, а в някои страни и колежи, се грижи за тях до "постигане на пълна икономическа зависимост", т.е., докато постъпят, на работа. Във Велико Търново ще бъде изградено SOS - младежко общежитие, в което ще се настаняват учениците, които напуснат детското селище. "Момчетата са чули и са развълнувани, че след две-три години ще трябва да заминат. За нищо на света не искат да отидат другаде и настояват завинаги да си останат в къща No 12", разказва Антоанета.
В залата, където репетират малчуганите, бъдещият артист и балетист Павлин избира ролята на продавача на надежда. С артистични движения хлапакът рецитира "А на тоз, който няма пари, и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда".
С успокоение и надежда в 384 SOS-селища по света майки и деца посрещат горещата новина от уеб-страницата на SOS- Kinderdorf, че малчуганите от селището в Нови Сад са живи и здрави, защото при въздушното нападение на НАТО над Югославия в четвъртък бомбите са паднали далеч от SOS-детското село.
България между НАТО и Косово
Гарант за националната сигурност на България е Северноатлантическият съюз и страната ни трябва да следва принципната линия за присъединяване към НАТО, е ясно заявената теза, към която неотклонно се придържат през последните две години и президент, и управляващо мнозинство. Започналата в сряда вечер военна намеса на пакта в Сърбия обаче придава на тази стратегическа ориентация изключително драматични измерения. А именно - възможно ли е ударите на НАТО в Сърбия да създадат политическа ситуация и обществени настроения, които да доведат до преформулирането на тази цел? От една страна, за да може да претендира за членство в НАТО (а следователно и за бъдещи гаранции за националната сигурност), България пое ангажименти за логистична подкрепа на пакта. От друга страна обаче, ако заявената подкрепа увеличи риска за България и тя пострада дори минимално, това мигновено ще постави въпроса може ли НАТО въобще да бъде гарант на националната ни сигурност. Каква е ситуацията в момента?
Първо, в прецeнките си за позицията, която трябва да заеме България, общественото мнение разбираемо се води от опасенията за личната сигурност и естествения страх от евентуалното въвличане на страната ни във война. Тревожното е обаче, че съществува твърде ниска степен на познаване и рационална преценка за конкретните стъпки на българската дипломация. Така например независимо от факта, че около 60 на сто от хората дават положителна оценка за външната политика, не повече от една трета са в състояние да посочат конкретни нейни характеристики.
Второ, в съотношение 59:34 на сто общественото мнение смята "затварянето", "капсулирането" на страната, т.е. недопускането територията на България да бъде използвана при нападение над Югославия, като по-сериозна гаранция за сигурността на страната от гаранциите, които Северноатлантическият пакт би могъл да осигури.
Трето, към традиционните противници на НАТО (симпатизанти на БСП, евролевицата и др.), които смятат, че съюзът изобщо не може да бъде гарант на националната ни сигурност и страната ни трябва да остане в проруската зона на влияние, се добавя в резултат от войната и страха мнението на една твърде голяма група хора, за които НАТО по принцип би могъл да е гарант за колективна сигурност, включително и за нашата, но не и в настоящата ситуация, не и в настоящия момент.
В условията на един рискуващ да продължи с години конфликт, в ситуация, когато и най-малката погрешна стъпка може да има пагубни последствия за България, управляващите имат твърде малко свобода да действат независимо от обществените настроения. За съжаление, вън от конкретната ситуация у нас проблемите за общата сигурност и нейните гаранции не са били никога предмет на широк граждански интерес. Общата реакция е преди всичко ситуативна и почива на логиката - "да не се намесваме, когато при съседа къщата гори". Ето защо голямото изпитание на политиката, която сега се опитва да изгражда нашата дипломация, е ще съумее ли тя да премахне традиционното подозрение у българина, че държавата се интересува не от политически дивиденти, а преди всичко от защитата на личната сигурност на своите граждани.
"Капитал" не отрази реалната дискусия
Ползвам правото си на отговор, провокиран от некоректната, меко казано, публикация във Вашия вестник брой 10 от 13 - 19.03.1999 г., озаглавена "Акционери на фонд "Отечество" обжалват лишаването си от дивидент".
Кое ми дава основание за тази реакция?
Първо, журналистът от в. "Капитал" г-н Стайков дойде при мен с искане да му дам интервю по някои въпроси от решенията на извънредното общо събрание на акционерите на "Отечество 2000 холдинг" АД, проведено на 09.03.1999 г. Приех неговото искане и добросъвестно, точно и добронамерено отговорих на всички зададени въпроси.
Второ, вместо интервю в последния брой на вестника бе публикувана статия, и то редакционна, което означава, че редакцията на вестника застава зад съдържанието на статията и опитите за изводи, които се правят в нея.
Трето, от заглавието до финала статията поднася дезинформация, която обслужва амбициите и личните интереси на отделни акционери на холдинга. В този смисъл съм длъжен да ви заявя, че хилядите акционери на "Отечество 2000 холдинг" АД никога и под никаква форма не са обжалвали единодушното решение на общото събрание за увеличение на капитала на дружеството и увеличаването на номинала на акциите от 1000 на 5300 лв. Решението на общото събрание е утвърдено с решение на Софийски градски съд и по същество е прието от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Възражение и съдебен иск за обезсилване горепосоченото решение на общото събрание прави само един акционер, и то забележете, няколко месеца след общото събрание, след като сам е гласувал за увеличение номинала на акциите и след като същият акционер дни преди последното извънредно общо събрание на акционерите продаде основния си пакет акции в холдинга. Друг акционер, който е свързано лице с ищеца, свика извънредното общо събрание, а не присъства по точките от дневния ред, предложени от него.
Странно е, че вашият вестник прояви интерес към резултатите от общото събрание, а публикува съвсем друг материал.
От гореизложеното се налага изводът, че чрез редакционната си статия в."Капитал" застава зад нечистите интереси на един-двама акционери и против тези на няколко хиляди акционери, които на своето извънредно общо събрание взеха решение да защитят своите и на дружеството интереси с всички законови средства.
Четвърто, в статията тенденциозно се третира материя, по която е в ход съдебно дело. По този начин редакцията на в. "Капитал", иска или не иска, с писанието си става страна по висящо съдебно дело и може да повлияе върху неговия резултат в полза на някого, който може би финансово сериозно подпомага вашия вестник.
Пето, невярна е информацията за предприятията, в които холдингът има мажоритарни пакети. Предприятията работят. "Терма" АД - гр. Тутракан, две поредни години завършва на печалба, а "Елпром" АД - гр. Варна, съществено намали задълженията си към държавата.
Що се отнася до препоръчваната от вас ликвидация на холдинга, нека оставим на акционерите да решат коя е добрата перспектива за тях.
На тези въпроси беше посветена голяма част от работата на извънредното общо събрание на акционерите и за обществото би било по-интересно, ако бяхте отразили реалната дискусия и решения, които бяха приети с 99.7% мнозинство.
Искам да ви информирам, че по надлежния и законов ред вашата статия и нашето становище по нея ще доведем до знанието на Комисията по ценните книжа и фондовите борси и до състава на Софийския градски съд, които се занимава с делото по иска на известния вам акционер. В заключение заявявам моето и на ръководството на холдинга желание за лоялно, почтено и добронамерено сътрудничество с един седмичник, какъвто е в. "Капитал", доказал своето достойно присъствие сред българските печатни медии, към които се отнасяме с уважение, и считаме, че публикацията, която стана повод да ползвам правото си на отговор, е неприятен, но изолиран случай във вашата отговорна журналистическа практика.
В Каденабия-III нови слушатели са само македонците
След седмица лидерите на ОДС трябваше да отлетят за Италия на традиционната си годишна сбирка в курорта Каденабия. Такова е било първоначалното намерение на СДС, съобщиха от централата на управляващите. Според ръководството на сините най-удачно било великденската ваканция да се оползотвори за политическия семинар, който се провежда на най-високо ниво с организационната и финансовата помощ на фондация "Конрад Аденауер". Пътуването обаче било осуетено от офанзивата в Косово. Немислимо е да напускаме страната и да се занимаваме с коалиционните си отношения, когато до границата ни гори, каза член на НИС. Срещата се отлага за втората половина на следващия месец. Най-вероятните дни за семинара са от 16 до 20 май. На обучението в Италия ще бъдат и лидерите на управляващата коалиция в Република Македония ВМРО-ДПМНЕ - Демократична алтернатива. Тази информация потвърди лично шефката на БЗНС Анастасия Мозер. Според нея няма нищо сензационно в съвместния семинар на българи и македонци. Миналата година ОДС предаде опит на румънските си колеги. Тогава една от темите на академичните занимания беше "Умението да се прави коалиция". Очаква се подобна точка в семинара да има и сега.
В Каденабия ще бъде подписано споразумение между СДС и Народен съюз, съобщи преди време главният секретар на сините Христо Бисеров. Той допусна възможността документът да има вид на следизборно споразумение за общо управление на ОДС и даде нови надежди на Народен съюз. Точно тогава секнаха протестите на Анастасия Мозер и Стефан Савов срещу некоректността на СДС, затихнаха и вътрешнокоалиционните спорове. Проект за такова споразумение Народен съюз депозира при сините през януари миналата година. Почти през седмица Иван Костов обещаваше, че предстои среща с Мозер и Савов за обсъждане на текста. Такава още не се е състояла. Надеждите сега са свързани с Каденабия. В централата на "Раковски" 134 обаче вече никой не подхранва очакванията на Народен съюз. Ще има споразумение, но за общо участие в местните избори - такъв е лаконичният коментар от лагера на сините. Твърди се, че договорът ще бъде съвсем конкретен и ще регламентира единствено начина, по който ще се издигат кандидатите за кметове и общински съветници на ОДС.
Засега по всичко личи, че април 1999 г. ще прилича на април 1998 г. И тогава Народен съюз искаше споразумение, а СДС го обещаваше. Но всички заедно си дойдоха от Каденабия с предварително съгласуваната новина: "Споразумяхме се заедно да се явим на местните избори, както и на следващите - за парламент и президент. " Новото са само подновените надежди на Савов и Мозер най-после по-големият им партньор да ги чуе. Миналогодишната договорка обаче предрешава и малкото ходове за тяхното маневриране. След като веднъж вече са дали дума, от Народен съюз ще трябва отново да декларират, че препотвърждават уговорката.
"В новото споразумение земеделци и демократи ще получат уверение, че където Народен съюз има доказано силни позиции за местните избори, ОДС като цяло ще подкрепи техните кандидати и няма да издига паралелни кандидатури на СДС", така депутат от мнозинството формулира основата на бъдещия документ. Срещу това Савов и Мозер трябва да декларират безусловна подкрепа за сините претенденти във всички останали общини и да се откажат от идеята си да играят самостоятелно на изборите дори в отделни селища. В проектодоговора обаче не се предвиждат гаранции за квотно участие на Народен съюз в общинската власт, каквото получиха в парламентарните листи. По тази схема много вероятно е в големите градове, където пък е силата на СДС, Народен съюз да изпадне от управлението. "Споразумение в такъв вариант ние няма да подпишем", категорични са депутатите земеделци.
"От СДС знаем само, че среща в Каденабия ще има, още никой не ни е информирал за темите на разговорите там", съобщи Анастасия Мозер. Според нея Народен съюз дори не допуска вариант за промени в исканията си. За италианския курорт земеделци и демократи ще вземат със себе си проекта за споразумение, пратен на СДС миналата година. Под друг документ те нямало да сложат подпис. Исканията са за парафирано съвместно управление на държавата, за взаимодействие на двете парламентарни групи и за общо участие на ОДС в местните избори.
Освен това Мозер и Савов нямало да отстъпят и пред варианта, който СДС предлага: ако има споразумение, в него да участват и ВМРО, ХАП, БСДП и БЗНС на Петко Илиев.
"ОДС са СДС и Народен съюз", категоричен е Борислав Китов, депутатът, който отговаря за междупартийните отношения в БЗНС на Мозер. Според него трите останали формации само могат да се присъединят към договора на големите. Тази позиция на земеделци и демократи не подлежала на преразглеждане.
Също като проекта на Народен съюз, добре позната е и машината, която задействаха отново във вътрешнокоалиционния противников лагер. Услужливи посредници и сега, както миналата година, от месец разпространяват версии, че земеделците ще се обединяват преди изборите, при това с благословията на СДС. Цената била Анастасия Мозер да се прости с председателския пост. Петко Илиев също бил склонен да се откаже от лидерски позиции в името на единението. Така един мощен земеделски съюз щял да партнира на СДС в управляващата коалиция, а тенденцията за обединение била по-силна отвсякога. Такова нещо е немислимо, никой от сегашното ръководство на БЗНС нито е готов да работи срещу шефката си, нито пък се кани да й сяда на стола, кълнат се земеделци. Зловредните слухове се разпространявали от отлъчени аграрници, които си търсели място под шапката на управляващите. Не сме режисирали този процес, твърдят сини депутати. Напротив, вместо коалиционен разкол те щели да предложат на Народен съюз няколко варианта за конкретно предизборно сътрудничество. Предвижда се до срещата в Каденабия групата на СДС да е готова с правилата за издигане на кандидат-кметове и съветници. В тях ще има възможност за избор на партиите на Савов и Мозер. Ако има споразумение за общо участие, Народен съюз ще получи задължителното коалиционно квотно участие, съобщи депутат от СДС. С това ще парират всички спорове с най-важния си коалиционен партньор.
В синята централа предполагат, че Мозер и Савов пак ще склонят да отложат за неопределено време исканото от тях споразумение за общо управление. Народен съюз не е достатъчно силен за самостоятелна победа на местните избори дори в минимален процент от общините, силата им е в малките населени места. Това е известно и на тях, и на СДС. Затова в Каденабия ще се повтори познатият сценарий от предишната италианска сбирка. Управляващите ще си дойдат с традиционното изречение "ОДС е нужната за управлението на страната политическа формула". Около нея ще се обединят и малките коалиционни екстри ВМРО, ХАП, БСДП и БЗНС на Петко Илиев, които легитимират политическата широта на управляващата коалиция ОДС. Красимир Каракачанов декларира несъгласието на ВМРО българска политика да се прави в друга страна и сподели неодобрението на партията си, че част от ОДС заседава тайно от другите. Заедно с това обаче допусна най-логичния вариант за местните избори: "Там, където някой от нас е силен, останалите ще го подкрепят. " Иван Глушков, Йордан Нихризов и Петко Илиев както винаги досега ще приемат всички условия на СДС. От такава позиция стартира и лидерът на новото ДПС Гюнер Тахир. Оказва се, че по-добре дори от собствените си структури СДС познава партньорите си. Затова сините не очакват никакви предизборни изненади, поне вътре в коалицията.
Четете по-хубаво законите
Повод за това писмо са публикациите ви по темата масова приватизация. Бих желал да обърна внимание на две статии по темата: "Как да участваме на първия централизиран публичен търг" бр.3, 1999 г. и статията на първа страница от брой 9 - "Масова наглост и глупавост, а не приватизация", както и от бр.3 - "След като приключи получаването на заявките, в ЦМП се изчислява среднопретеглената цена от всички предложения... След това всички участници се класират в зависимост от цената, която са предложили", и частта от днешния брой: "След поредица досадни изчисления за всяко предприятие се определя среднопретеглена цена от всички заявки, извършва се класиране по низходящ ред и се удовлетворяват заявките по така получената цена."
Като се сравни с Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции чл.22. (2) - "когато общият брой на заявените акции е по-голям от броя на предложените за продажба акции, класирането се извършва последователно според заявената цена до изчерпването на броя акции от съответното дружество, които се предлагат на търга", и чл.25.(1) - "след извършване на класирането Центърът за масова приватизация определя покупната тръжна цена, която е равна на среднопретеглената заявена цена за една акция, определена въз основа на всички класирани заявки за съответното дружество", се вижда, че среднопретеглената цена се определя от класиралите се заявки, а не от "всички заявки", които са подадени за дадено предприятие. Ако покупната тръжна цена се определяше по този начин, тя щеше да бъде много по ниска, а е възможно да бъде по-ниска и от най-ниската цена за класиране на една заявка, което е невъзможно.
Виждате, че ако се възприеме така, като сте го написали, може да се получи твърде грешна стратегия за участие в търговете, което не е и предпоставка за "прогнози, които се сбъдват".
А иначе съм напълно съгласен с мнението ви за абсурдните действия на ЦМП. Това ми прилича на онази приказка за попа, който с едната ръка дава, а с двете взима, и управляващите трябва да се замислят и коренно да променят стратегията за масовата приватизация.
Враца
Демирел потърси в София наследството на Йълмаз
В разгара на косовската криза и готвещия се вот на недоверие към кабинета на Бюлент Еджевит в Анкара посещението на турския президент Сюлейман Демирел, само две седмици след срещата на президентите на Румъния, България и Турция в Синая, сякаш нямаше какво повече да добави към двустранните отношения. Още повече че поне официално двамата президенти не са си казали нещо повече от текуща информация за ситуацията в бивша Югославия.
По-важното от разговорите, които Демирел проведе в София, бе това, че те бяха първите официални контакти на високо равнище, след като правителството на Месут Йълмаз в Турция подаде оставка след обвинения в корупция. А именно с него бяха постигнати основните договорености по събирането на разделените семейства, решаването на граничните спорове, съвместната борба с организираната престъпност, зоната за свободна търговия и "сделката на века" - ток срещу инфраструктура. Правителството на Еджевит до момента обаче предпочита да се занимава с вътрешните проблеми на Турция и предстоящите предсрочни избори.
"Дойдох в България, за да направя първата копка на проекта "Каскада Горна Арда", но това не стана, защото от българска страна ми обясниха, че на мястото, където ще се строи язовирът, има много сняг. " Това заявил Сюлейман Демирел пред български турци в Пловдив, въпреки че първата копка на каскадата упорито бе отричана от президентството. Подобен протоколен момент може и да изглежда формален, но с него Демирел символично трябваше да препотвърди вече поетите ангажименти между Иван Костов и Месут Йълмаз, които вече започнаха да зациклят. Проектът на "Джейлан", част от който е каскадата "Горна Арда", бе един от основните козове на правителството за откриване на нови работни места и изграждането на инфраструктурни проекти в България.
Въпреки че Петър Стоянов каза, че президентите и на двете страни не могат да решават конкретни проблеми, в разговора си с Демирел Иван Костов наблегна на съвместни проекти в инфраструктурата, енергетиката и сътрудничеството между митниците. Освен това българският премиер отбелязал, че зоната за свободна търговия не се оползотворява достатъчно от бизнесмените и от двете страни. От възможния стокооборот за 2 милиарда долара до момента той не надвишавал 500 милиона, а турските инвестиции не били на достатъчно високо ниво.
Може би само формално, но в първия ден от посещението на Сюлейман Демирел консорциумът "Аткинс" - "Райфайзен инвестмънт", посредник за продажбата на "Кремиковци", предложи на Агенцията за приватизация (АП) да продължи преговорите за комбината с турската компания "Ердемир" и българската "Дару металс". Изненадващо още в деня на внасянето на анализа на посредника АП се съгласи с предложението и оповести, че идната седмица ще продължи преговорите с посочените две фирми. От наддаването за "Кремиковци" отпадна само швейцарската "Дюферко", за която се знаеше, че не е склонна да поеме дълговете на комбината, а офертата й целеше придобиване само на част от активите на комбината.
За "Ердемир" също се знае, че не е склонна да поеме основната част от дълговете на "Кремиковци", а само някои краткосрочни задължения. Де факто само офертата на "Дару металс" отговаря на рамката на правителството за приватизацията на "Кремиковци". За "Дару" обаче има съмнения дали може реално да изпълни ангажиментите, поети в офертата.
В приватизационните среди обаче за най-вероятен купувач на "Кремиковци" се смята "Ердемир". Турската компания беше неофициално наречена "политически правилния инвеститор за комбината". Вероятно по тази причина в началото на март изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков специално замина за Турция, за да убеди "Ердемир" да подаде окончателна оферта. В приватизационните среди се твърди, че определени кръгове от турското правителство оказват натиск върху "Ердемир" (51% държавна собственост) да купи "Кремиковци".
Само ден преди посещението на Сюлейман Демирел в София в анализ на турското списание "Икономист" се твърдеше, че най-добрата стратегия за турските бизнесмени е да инвестират в България, която има шанс в недалечно бъдеще да стане член на ЕС. За Анкара това остава химера, която кара местните бизнесмени да търсят заобиколни пътища за навлизането на западните пазари или да се ориентират към Русия. Като потвърждение на това във втория ден на посещението си Демирел откри офиса в София на турската частна банка "Демирбанк", за която се предполага, че ще се включи в някой от по-големите проекти.
