Главният ястреб в Москва се оказа министърът на вътрешните работи Сергей Степашин, който даде три дни на чеченците да върнат представителя му и даде офицерска дума да направи всичко възможно за освобождаването му. Степашин заплаши въоръжените групировки с ракетни удари срещу базите им плюс арести на чеченски мафиоти в другите региони, заявявайки, че 90 процента от чеченците нямат нищо общо със смутителите на спокойствието. Вътрешният министър, изглежда, не е научил урока отпреди няколко години и не разбира, че голяма част от тези 90 процента ще хванат калашниците, ако над Чечения пак започнат да падат бомби, а изявлението, че милицията тепърва ще гони престъпниците, само говори за безпомощността й и поставя под съмнения възможността Шпигун да бъде освободен без изпълнение на условията на похитителите му.
Получи се така, че когато генералът беше отвлечен, Борис Елцин и началникът на администрацията му бяха в болница, премиерът Евгений Примаков почиваше в Сочи и затова с огласяването на официалната позиция се зае Степашин, който обаче нямаше възможност да изпълни ултиматума си, защото Примаков се върна в Москва и заедно с Елцин отхвърли възможността от нова война. Президентът и премиерът няма за какво да обичат чеченците, но разбират много повече от политика, отколкото милиционер No1. Не успя да се осъществи идеята за тотално ембарго на Чечения, тъй като част от електроенергията и природния газ, които преминават през нейната територията, са предназначени за съседите й. Трудностите пред евентуална акция на спецчастите в Чечения и категоричното отхвърляне на плащането на откуп правят преговорите единствения реален вариант не само за освобождаването на Шпигун, но и за някакъв напредък в отношенията между Москва и Грозни. В Чечения смятат, че за това е необходима среща между двамата президенти - Елцин и Аслан Масхадов, но в столицата предлагат в тях да участва Примаков. Премиерът няма опит на чеченското направление, което се оказа едно от най-трудните за Русия, и доброто му желание може да не бъде достатъчно за постигане на трайно решение. Основна пречка за това остава неопределеният статут на Чечения, която, без да се стреми към независимост, не се чувства част от Руската федерация.
Окончателното откъсване на Чечения от федерацията е пълно безумие, дори Москва да се съгласи на това, защото сега републиката не плаща за енергоносителите, които ползва, и разчита на субсидиите от центъра за изплащане на пенсии и заплати. Опитът на Чечения да въведе собствени паспорти завърши с неуспех, а ръководството на републиката се отказа от намерението си да направи летището в Грозни международно и дори започна да използва самолети от правителствения контингент за посещения в чужбина. Увереността на чеченците, че Москва ще им прости всичко, страхувайки се от нова война, ги подтиква на различни експерименти в борбата за власт. На 3 февруари президентът Масхадов обяви, че Чечения ще се управлява по законите на Корана и шериата, отмени поста вицепрезидент като несъответстващ на шериата и лиши парламента от право на законотворческа дейност по същата причина, забравяйки, че шериатът не предвижда и поста президент, а действията му противоречат на светския дух на републиката, провъзгласен в конституцията на Джохар Дудаев.
За да успокои критиците си, сред които са Басаев и Радуев, президентът свика съвещателен съвет, шура, който трябва да изготви новите ислямски закони. Полевите командири отговориха със създаването на своя шура, а парламентът отмени ограничителните разпоредби на Масхадов. На всичко отгоре чеченците се оказаха толкова невежи по въпросите на шериата, че президентът създаде специални курсове за ограмотяването им, а сам започна да пуска брада, за да отговаря на канона. За Москва Масхадов е по-приемливият вариант, защото гарантира поне малка стабилност, но това не означава, че той ще допринесе за преодоляване на разделението с Грозни. Ако шериатското управление е в сила от месец и половина, то шериатското право се прилага с пълна сила, включително изпълнение на смъртни присъди и 40-те удара с тояга за пияните, в нарушение на конституцията на Русия и редица международни спогодби. Последният многолюден митинг в Грозни показа, че мнозинството от населението поддържа Масхадов, но единството на привържениците му се крепи на неговата личност. Ако противниците му успеят по някакъв начин да го отстранят, в Чечения и в Москва ще си спомнят за сегашния хаос с носталгия.
Лафонтен даде шанс на Германия
Познат в Германия едва от няколко месеца, а вече обрасъл с бурени, третият път, известен и като новия център (die Neue Mitte), получи още един шанс. Този път реален. След като изтупа праха от немската социалдемокрация, събиран в продължение на 16 години, през есента на 1998 г. немският прочит на британския нов политически център (The New Centre) доказа отклоненията си от оригинала в регионалните избори в провинция Хесен в началото на февруари. Die Neue Mitte поднесе на опозицията финансовия център на Европейския валутен съюз - традиционна зона на влияние на социалдемократи и зелени.
Осиротял формално откъм финансов министър (Оскар Лафонтен), а неформално и от кукловод, номиналният до 11 март канцлер на Германия Герхард Шрьодер се захвана с нов превод на The New Centre паралелно с подготовката на предстоящи промени в правителството, непознаващи почерка на Лафонтен, ясно откроен в текущия избор и подредбата на министрите.
Бизнесът в Германия ликува в очакване на по-благоприятна фискална политика, централните банкери и финансисти преоткриват свободата си и неизкривените от неадекватното поведение на Лафонтен европейски финансови пазари, финансовите министри в евро-зоната оценяват неанонимната форма на съществуване. Еврото възстанови част от загубите си спрямо американския долар. Еуфорията обаче не е само европейска. Във Вашингтон и Токио с мъка успяват да удържат поздравителните телеграми, адресирани до самостоятелния вече Шрьодер.
На изпроводяк от кабинета си в Бон Лафонтен изненадващо обяви, че лишава от присъствието си и ръководството на Социалдемократическата партия (СДП). Спести си само обясненията, които три дни по-късно звучаха толкова абсурдно, колкото и ако ги бе дал веднага - несъвместимост между добрия семеен живот и отговорностите на председател на СДП и финансов министър след опита за покушение срещу него през 1990 г., липса на колегиални отношения в правителството и слаба координация между отделните ведомства. Всичко това в неговото собствено правителство. С едно изключение - шефът на канцеларията на канцлера Бодо Хомбах, който бе изтъргуван от Шрьодер срещу председателя на парламентарната фракция на СДП, и замяната на предизборната стръв за бизнеса Йост Щолман, гласен за министър на икономиката, с безобидния Вернер Мюлер, отговорен единствено за съблюдаване на лоялната конкуренция на територията на Германия.
Чуха се дори думи за икономическа некомпетентност на министри, провокирани от неразбирането на гениалните фискални идеи на Лафонтен, намерили публичност в жалка осъвременена версия на "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" на Джон Мейнард Кейнс, създадена от Лафонтен в съавторство със съпругата му Криста Мюлер. Идеи, които все пак успяха да минат в Бундестага. По всяка вероятност ще минат и в Бундесрата (горната камара на парламента) въпреки загубеното мнозинство след изборите в Хесен, влияещи пряко върху състава на Бундесрата, и процедурата за отчитане на гласовете, съгласно която въздържалите се се определят като гласували против. Ако само двама от 15-те потенциални въздържатели подкрепят червено-зелената коалиция, промените ще минат.
Макар и недолюбван от международната финансова общност, Оскар Лафонтен бе възприеман от лява Европа като единственият политик, имащ потенциала да се пребори с безработицата в Европейския съюз. Зад него стои внушителна електорална маса, представена адекватно в парламента на Германия, по никакъв начин непредполагаща оттеглянето му. Лафонтен излезе сух и от енергийния скандал (отхвърленото искане на зелените да бъдат поетапно затворени 19-те атомни електроцентрали до две години) между коалиционните партньори, поет от нарочения за канцлер Шрьодер. Колкото и абсурдна да е фискалната политика на Лафонтен, тя успешно прерасна до фискална политика на Германия. Нима проблемът се ограничава единствено до непосилното бреме на отговорността, съответстващо на финансовия министър на Германия и реален канцлер, чиито пасиви се трупат предимно на сметката на номиналния. Не и когато става въпрос за Оскар Лафонтен. Изненадващата двойна оставка на Лафонтен някак случайно съвпадна със станалия известен доклад на "комисията на мъдреците" (комисия от независими експерти, разследвала за корупция Европейската комисия), овакантил президентския пост на Европейската комисия. Пост, категорично отказан от Лафонтен в края на миналата година. Но все пак това е Лафонтен.
Естествено е, когато има победители, да има и победени. Със сигурност некомфортно се чувстват хардлайнерите в СДП - без настойник Шрьодер най-после ще позиционира СДП по- близо до политическия център. Чувство за малоценност преследва и зелените, които съзнават силно ограничената им роля под управлението на Шрьодер. Неведнъж Шрьодер достатъчно ясно е давал да се разбере, че е по-склонен да се коалира със свободните демократи и дори с християндемократите, формирайки т.нар. голяма коалиция, най-вероятната за Германия и добре приемана коалиция секунди преди обявяването на изборните резултати на 27 септември 1998 г., отколкото да се съобразява с нереалните на този етап искания на еколозите.
Загуби и лидерът на торите Уилям Хейг, от чиято партия, обречена като опозиционна партия да се противопоставя на присъединяването на Великобритания към Европейския валутен съюз, за което лобира Тони Блеър, се отцепи проевро-зоната крило, което в края на миналата седмица бе регистрирано като отделна партия. Носове овесиха французи и италианци, които с тъга отбелязаха, че бъдещето на ЕВС преминава изцяло в ръцете на банкерите.
Дали ще бъде приведен третият път във вид, удобен за употреба в Германия, зависи доколко Шрьодер ще успее да установи контрол върху СДП.
Европейският съюз се препъна в корупция и некомпетентност
Безпрецедентният провал на Европейската комисия потопи Европейския съюз в небивал смут и объркване. Изпълнителният орган на евросъюза групово подаде оставка, след като бе уличен в измама, корупция, липса на отговорност, злоупотреба с властта, незаконно фаворизиране на близки и роднини и лошо финансово управление. Унищожителният доклад на специалната "комисия на мъдреците", назначена да разследва обвиненията срещу еврокомисарите, дойде в крайно неподходящ за Европейския съюз момент. Оставката на Европейската комисия (ЕК) остави съюза без изпълнителен орган точно когато бе даден ход на изключително важни инициативи. "Обезглавяването" на евроструктурите постави под заплаха бъдещето на общата европейска валута, реформата във финансирането на ЕС, приемането на "Програма 2000" и плановете за разширяване на съюза в източна посока. А като крайно изражение на кризата бяха изтълкувани настроенията на 16-хилядното бюрократично тяло в Брюксел, което почти изпадна в истерия заради тоталното объркване и неясната си съдба.
Нито един комисар не е подавал оставка в досегашната история на ЕК, въпреки че твърденията и съмненията за недобросъвестно ръководство не са отскоро. Скандалите около комисията, оглавявана от Жак Сантер, започнаха да се сгъстяват в началото на годината, когато одиторът Пол ван Буитенен оповести доклада си за финансови нередности. През януари комисията оцеля след гласуване на вот на недоверие в Европейския парламент, а Сантер обеща, че всички сигнали ще бъдат разследвани щателно. Но два месеца по-късно на бял свят излезе друг доклад, чиито заключения сложиха край на съмненията за злоупотреби на най-високо ниво. На 144 страници независимите експерти детайлно констатират "мошеничество, фаворизиране и корупция". Не са открити доказателства за персонално облагодетелстване на отделни комисари, но като цяло ЕК е виновна за всички случаи на финансови нередности, нарушения на закона и неправилно управление. Нещо повече - в доклада се казва, че "в цялата Европейска комисия цари тотална безотговорност".
Изреждането на злоупотребите поставя на първо място Жак Сантер, върху когото пада цялата вина за слабото ръководство. Не е пропуснат и фактът, че до голяма степен проблемите водят началото си от предишния шеф на комисията Жак Делор, който е пренебрегвал задълженията си, преследвайки голямата си цел за обединена Европа. Отговорността на Сантер се заключава в "лош мениджмънт и пълно несъобразяване с финансовите разпоредби, които са създали устойчива тенденция към небрежност и избягване на отговорност чрез използването на тромави процедури". За поръчките, които комисията е възлагала на частни фирми, е установено, че "при повечето случаи договорите са сключвани при съмнителни обстоятелства, а вътрешният одит и контролните механизми не функционират ефективно". В заключенията се посочва, че ЕК е устроила работата си така, че да контактува предимно с външни фирми. Именно тук са установени най-големите злоупотреби, а щетите от неефективните договори се изчисляват на десетки милиони лири стерлинги.
Що се отнася до фаворизирането, най-типичен и скандален е случаят с еврокомисарката по науката и образованието Едит Кресон, която е назначила личния си зъболекар на висок пост. При подобни обстоятелства, само че в съответствие със закона, назначение е получил и зетят на португалския комисар Жоао де Пинейро. Испанският вицепрезидент на комисията Мануел Марин е критикуван заради бездействие по обвиненията за измама в проекта "Мед", по който се предоставят средства за най-бедните държави от средиземноморския район. Едит Кресон е обвинена още в небрежно отношение към образователния проект "Леонардо", като е позволила изтичането на пари към частна компания, която понастоящем е обект на полицейско разследване.
Германският канцлер Шрьодер настоя Жак Сантер да бъде сменен колкото е възможно по-скоро от политик, вдъхващ доверие и сигурност. Самият Сантер настоя цялата еврокомисия да бъде подменена възможно най-бързо. Вече започнаха да се споменават и конкретни имена. Сред потенциалните кандидати за председатели на ЕК са бившият италиански премиер Романо Проди, холандският премиер Вим Кок, португалският му колега Антонио Гутериш и шефът на НАТО Хавиер Солана. Общата стратегия на европейските лидери е да запълнят максимално бързо политическия вакуум. Затова най-вероятно ще бъде посочена компромисна фигура от екипа на досегашните комисари, а ЕК ще продължи да функционира до края на годината в този си състав. Либералната фракция на европарламента вече предложи това да бъде вицепрезидентът на ЕК Лиън Бритън, смятан за сигурен и неопетнен от скандала. Действителната битка ще бъде за това кой да ръководи еврокомисията през следващите 5 години. Именно през следващия мандат трябва да бъде възстановено доверието в ЕК, да бъде прочистена бюрокрацията и да бъдат приети новите страни - кандидатки за членство в ЕС. Според някои източници новият президент ще бъде социалдемократ от някоя от южните страни - членки на евросъюза. Но това са само първоначални предположения.
В доклада на "мъдреците" се подчертава, че греховете на еврокомисарите са предимно морални. Но комплексният характер на провиненията ескалира в пълна дискредитация на еврокомисията, което на свой ред прерасна в цялостна политическа криза в ЕС.
Оставката на Европейската комисия постави началото на преразпределение на силите в съюза. За първи път в историята на ЕС Европейският парламент започна да претендира за по-голямо влияние и да подчертава нуждата от институционална реформа. Според мнозина засилването на пряко избрания европарламент и упадъкът на административно назначаваната еврокомисия бележат началото на истинската демократизация на ЕС. Но това е твърде продължителен процес на фона на непосредствените проблеми. Провалът на ЕК вече засили антиевропейските настроения във Великобритания и заплаши плановете на Тони Блеър за присъединяване към Европейския валутен съюз. Кризата в ЕС усложни задачата на германското председателство за приемане на "Програма 2000", включваща реформа в бюджета и земеделската политика на съюза. На срещата на високо равнище в германската столица през следващата седмица предстои вземането на важни решения във връзка с "Програма 2000" и се очаква преговорите да бъдат допълнително усложнени от проблемите около изпълнителния орган на Европейския съюз.
Според мнозина кризата в ЕС е златна възможност и точно сега трябва да се решат въпросите, породени от неефективното управление на ЕК. На първо място, новата комисия трябва да спазва правилата и да работи при пълна прозрачност. Почти сигурно е, че европарламентът ще придобие позициите, към които се стреми, и ще се опита да повиши доверието в европейските институции, накърнено от кризата. Затова се твърди, че вероятно съществува и добър вариант за положителен обрат в сегашната деликатна и комплицирана ситуация.
Накратко
Унгарската компания "Видеотон", която е единствен кандидат за приватизацията на ДЗУ, се оттегли от сделката за "Микропроцесорни системи" - Правец, съобщи добре осведомен източник. Доскоро "Видеотон" беше основният кандидат, с който посредникът "Роланд Бергер енд партнърс" преговаряше по сделката за завода в Правец, без обаче унгарската компания да се ползва със статута на ексклузивен купувач. В рамките на срока за подаване на оферти за 75% от капитала на "Микропроцесорни системи" до 1 септември 1998 г. освен "Видеотон" в процедурата участваха още работническо-мениджърското дружество и немската фирма "Сет", основен доставчик на суровини и основен клиент на завода. Според запознати след оттеглянето на "Видеотон" посредникът ще предложи за ексклузивен купувач да бъде определена немската фирма. Независимо че офертата беше подадена от името само на "Сет", към нея в рамките на консорциум се очакваше да се присъедини още една немска фирма. Причината е, че "Сет" и другият кандидат-купувач имат интерес към различни части от завода в Правец.
Броят на физическите лица, които са регистрирали полагащите им се по закон 250 хил. инвестиционни бона, надхвърли 807 хиляди души към миналия понеделник, 15 март, съобщи Центърът за масова приватизация. Според същата справка броят на юридическите лица, които са се регистрирали за участие в боновото раздържавяване, вече е 110, от които 61 са инвестиционни посредници (намалели са с един заради отнетия лиценз на Кредитна банка), 42 са работническо-мениджърски дружества и седем са обикновени фирми, които възнамеряват да придобиват акции на централизираните публични търгове срещу заплащане в брой.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация поиска становище от правния отдел на ведомството за плащанията с инвестиционни бонове и компенсаторни записи по приватизационни сделки. "Надзорът искаше само да се запознае с практиката, която приема агенцията във връзка с тези плащания. Тя е в рамките на установеното в споразумението с МВФ, тоест до 30% от цената може да се плаща с непарични платежни средства", заяви изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Според него надзорът не е обсъждал самата технология на плащане с инвестиционни бонове и компенсаторни записи, нито пък има доклад от юристите на АП по този въпрос.
Министрите разрешиха фалита на "Варненска корабостроителница"
Правителството отказа държавна гаранция по нов кредит
"Варненска корабостроителница" ще бъде обявена в несъстоятелност, съобщи в четвъртък вицепремиерът Александър Божков. Правителството не разреши отпускането на държавна гаранция по нови кредити за 13.3 млн. долара за предприятието, което и без това е свръхзадлъжняло. "Твърде много са онези обстоятелства, които напомнят на случая "Плама" - предприятието не може да си обслужва кредитите, няма стратегически инвеститор, а само РМД, чиито искания непрекъснато ескалират", коментира финансовият министър Муравей Радев.
Решението за "Варненска корабостроителница" е може би първият случай, в който правителството предпочита фалита на голямо предприятие пред сделка с РМД. На министрите им трябваха близо два месеца, за да стигнат до това решение, макар че то изглежда логично на фона на катастрофалното състояние на фирмата. Корабостроителницата дължи 35 млн. долара на група банки и бюджета и още 60 млрд. лева на доставчици. По-голямата част от тези задължения са несъбираеми. Въпреки това през последните месеци кабинетът направи всичко възможно да бъде разрешен нов кредит, за което беше искано и съгласието на МВФ. Изглежда обаче, проблемите са се оказали по-големи от изкушението.
Първоначалното искане на "Варненска корабостроителница инвест" АД беше да й бъде отпуснат кредит от седем млн. долара с една година срок на погасяване. След това от РМД поискаха заемът да бъде 13.3 млн. долара за срок от шест години. "Хората, които искаха тези пари, знаят, че няма да ги върнат... Това просто е очевадно", заяви Муравей Радев.
Процедурата по несъстоятелност, колкото и да е закъсняла, би трябвало да сложи край на големите далавери, неизгодните договори и игрите с комисионите, които са истинската причина за фалита на корабостроителницата. Заради сигнали за злоупотреби в началото на януари спецслужбите обискираха кабинетите на шефовете в предприятието. Тогава от сградата на предприятието бяха изнесени кашони с документация. Две седмици по-късно бяха арестувани и някои от шефовете, начело с изпълнителния директор Добромир Кондов, обвинен в присвояване в особено големи размери. След размяна на удари между сините лобита край морето и синдикални заплахи Кондов беше свален от поста. Заради скандала обаче бяха загубени и всички шансове за договаряне на нови поръчки. Сега на всичко това би трябвало да бъде сложен край.
Корабостроителницата е едно от най-големите варненски предприятия. В него работят 4500 души, но пряко свързани с дейността на фирмата са още около 50 000 души. Нови договори за строителство на кораби не са сключвани от 1997 г. Сегашните поръчки са наследени още от времето на по-предишния шеф Георги Дичев. Работата по тях обаче е практически преустановена поради липса на оборотно финансиране. Преди време ръководството на Параходство "Български морски флот" (БМФ) беше принудено да купи със собствени средства главния двигател за 20 500-тонния кораб "Трапезица", който е пред завършване.
В момента в халетата на фирмата в различни етапи на строителство са още три плавателни съда, за които няма купувачи. Два от тях са 40 000-тонни кораби, които полските корабособственици отдавна отказаха да платят заради просрочени договори. В същото време спирането на работата създаде куп проблеми и в обслужващите банки.
Всичко това води до допълнителни усложнения, които могат да бъдат решени само с цената на известни компромиси от страна на правителството. По-малкият от тях е решението трите кораба, за които няма кой да плати, да бъдат продадени на БМФ. Това означава, че параходството ще финансира със собствени средства тяхното довършване, което ще отложи закриването на работните места до есента (колкото да минат местните избори). Според транспортния министър Вилхелм Краус БМФ ще купи корабите по пазарни цени. Предвижда се да бъде назначен технически и финансов супервайзър, който ще контролира работата по довършването на плавателните съдове. Освен това ще бъдат предоговорени и всички доставки на агрегати, стомана, ламарина и т.н., които са били сключени досега от ръководството на фирмата. "Имаме всички основания да смятаме, че причината за лошото състояние на корабостроителницата са неизгодните доставки", каза министър Краус.
По-големият компромис в случая е решението за даване на държавна гаранция за 15.5 млн. долара в полза на Експресбанк, която е най-големият кредитор на корабостроителницата. Банката има да си взима общо около 20 млн. долара от предприятието. Макар че тези кредити са провизирани 100%, те правят невъзможна приватизацията на Експресбанк, откъдето се очаква да постъпят свежи пари в бюджета. Според финансовия министър банката е нарушила законовите регулации за отпускане на голям кредит. По закон той не трябва да надвишава 25% от собствения капитал на банката. Това ограничение не важи, когато има държавна гаранция.
Решението за гарантиране на старите кредити, както обясни финансовият министър, цели да бъде приватизирана успешно банката. "Гаранцията ще бъде усвоена само ако бъде сключен договор за продажбата на Експресбанк, в противен случай тя става невалидна", посочи Муравей Радев. Надеждите са 15-те милиона долара да бъдат върнати в бюджета с приходите от приватизацията на банката.
В тази връзка е добре да се припомни каква беше съдбата на други 10 млн. долара кредит на корабостроителницата, за които правителството също отпусна държавна гаранция. Тези пари бяха дадени чрез кредит от бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие през 1997 г., като обслужваща банка стана "Пощенска". Миналата година заемът беше разсрочен, а кабинетът го гарантира с уговорката, че след няколко месеца гаранцията ще бъде вдигната и корабостроителницата ще се изплати. Оттогава мина половин година, а 10-те млн. долара си остават в графата несъбираеми кредити.
Започва продажба на части от "Пампорово"
Приватизацията на курортите предизвика напрежение сред собствениците на имоти и дребните акционери
Собствениците на земи и гори в курорта "Пампорово" вече са под напрежение, след като министърът на търговията и туризма Валентин Василев бе упълномощен да започне продажба на обособени части от "Пампорово"АД. В момента държавата притежава около 76% от капитала на дружеството. Останалият пакет беше раздържавен на първата вълна на масовата приватизация, като към акциите на курорта беше проявен голям интерес. Сега раздържавяването ще продължи, като 18 обособени части (сред които осем хотела), собственост на "Пампорово", ще бъдат предложени за приватизация след края на ски-сезона. Първоначални интереси са заявени от гръцки и турски купувачи. Интерес към закупуването на цялото държавно участие в "Пампорово"АД проявяват също членовете на "Кооперацията на собствениците на имоти и земи в курорта Пампорово". Сега Министерството на търговията и туризма (МТТ) е изправено пред сложната задача да лавира между стремежа към приватизация на обособени части от дружеството и удовлетворяването на претенциите на бившите собственици на имоти.
От Кооперацията на собствениците на имоти и земи в курорта Пампорово се опасяват, че хотелите ще бъдат продадени, без истинските собственици да получат полагащото им се обезщетение. Членовете на кооперацията имат документи за собственост на 2690 декара имоти и гори на територията на курорта. Страховете им са свързани и с това, че едва след продажбата на хотелите без прилежащия терен ще се търсят начини за тяхното обезщетяване, което очевидно няма да стане с придобиване на съсобственост върху имотите. "Искат да ни пробутат приватизационни бонове. Какво да ги правим тези бонове? Да участваме в приватизацията на АЕЦ "Козлодуй" ли? Ами по-добре да ни дадат по един билет за Канада и да се махаме. Ние граждани ли сме на тази държава или не", заяви техническият секретар на кооперацията Найчо Караиванов.
"Основателните претенции на всички собственици ще бъдат уважени след изясняване на вещно-правния статут на земята в Пампорово. Няма да продаваме нищо, за което смятаме, че има нарушени някакви права, така както не го правим със западната част на Слънчев бряг. За продан ще се предлагат само хотелите, за които няма реституционни претенции," коментира Людмила Димитрова, директор на отдел "Приватизация в областта на туризма" към МТТ.
Другият проблем при приватизацията на курортните комплекси е свързан с дребните акционери, които се появиха в резултат на масовата приватизация. Когато се продават обособени части от курорти, в които освен държавата има и частни акционери, се появява опасност от декапитализиране на дружествата. Освен всичко друго държавата формално няма право да взима сама решения за продажба на активи, на които тя не е едноличен собственик.
"Схемата на приватизацията на обособените части от "Пампорово"АД ще бъде като тази на големите черноморски курорти Слънчев бряг и Златни пясъци и по този ред всички приходи остават на разположение на дружеството и то няма да се декапитализира," каза Людмила Димитрова. "Плащанията ще стават единствено кеш и няма да се приемат други платежни средства, като зункови облигации например, които обикновено се възприемат крайно отрицателно от акционерите поради ниската им ликвидност. Позицията на МТТ е да няма преференции за служители, както това е станало при раздържавяването на Слънчев бряг", допълни Димитрова.
По подобие на Слънчев бряг, "Св. Константин и Елена" и Златни пясъци в "Пампорово"АД на практика се продава правото на собственост върху сградите и правото на строеж върху застроената площ. Не се продават прилежащите терени на хотелите и земята под тях и причината за това е, че с изключение на Златни пясъци в големите ни курорти още не са влезли в сила Застроително-регулационните планове. Веднага след като те бъдат приети, ще се пристъпи към продажба на прилежащите терени, като според предвижданите приватизационни договори купувачите на хотелите ще имат първа опция за изкупуване.
Проблеми има и с приватизацията на Слънчев бряг, където декларация за защита на частните собственици на активи в "Слънчев бряг" АД са изпратили от "Слънчев бряг холдинг" до премиера Иван Костов и до областния управител Христин Петков. Бившият приватизационен фонд притежава 25% от дружеството, а в него дребни акционери са 4000 физически лица. Акционери в холдинга са още общините Несебър и Поморие. Искането на холдинга е "Слънчев бряг" АД да се раздели на две части по смисъла на член 261 (2) от Търговския закон, според който всяко търговско дружество може да се раздели на други дружества, като задълженията се поемат солидарно от новосформираните дружества. Едната схема на разделяне предвижда създаването на две дружества, като едното ще вземе 25% от активите и ще стане изцяло частно. Другото ще придобие 75% от активите на "Слънчев бряг"АД и ще бъде изцяло държавно. "Ако това се осъществи, всяка една продажба на активи от второто дружество ще бъде чиста приватизация", обясни шефът на холдинга Николай Николов.
Частните акционери в холдинга имат лош опит с продажбата на 17 обекта от курорта през 1996 г. Средствата от тези продажби са постъпили в държавния бюджет, без държавата да намали дела си в дружеството със същата сума. От холдинга вече година и половина не са получили становище от МТТ по този въпрос. Такова напразно се очакваше и през изминалата седмица, през която бяха продадени още два хотела, собственост на "Слънчев бряг"АД.
Опозицията оспори закона за приватизацията
Група от 57 опозиционни депутати внесе миналия четвъртък в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни три текста от последната поправка в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Дългоочакваното оспорване на текстовете подписаха депутати от Парламентарната група на Демократичната левица, сред които инициаторът Михаил Миков, Георги Пирински, Румен Овчаров и Никола Койчев. Искането за установяване на противоконституционност е подкрепено също и от Димитър Луджев и Валентин Симов от ОНС, Яшо Минков и Христо Смоленов от бизнесблока, както и от седем депутати от групата на евролевицата, сред които Кирил Ерменков, Стефан Нешев и Венко Вълчев.
Според юристи от консултантския елит текстът от новия закон, който сега се оспорва и е в най-голямо противоречие с конституцията, гласи, че актовете на приватизиращите ведомства "не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд". "Този текст ще падне в Конституционния съд", коментира веднага след влизането на закона в сила бивш министър юрист. Почти единодушно същото твърдят повечето адвокати, които консултират приватизационни сделки. Народните представители гласуваха въпросния текст с иначе похвалното намерение да се ускори приватизацията. Проблемът е, че да се реши конкретния казус, като се направи невъзможно обжалването на сделките е меко казано твърде радикален подход. Според вносителите новоприетият текст противоречи на разпоредба от конституцията, според която всички административни актове (каквито са и решенията на приватизиращите ведомства) се обжалват пред Върховния административен съд. Текстът за необжалваемостта на актовете на приватизиращите ведомства според вносителите противоречи също на Всеобщата декларация за правата на човека и на Европейската конвенция за правата на човека.
Друг нов текст в закона за приватизацията, който се оспорва, променя разпоредби от Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). С тях депутатите дадоха право на правителството да опрощава несъбираеми държавни вземания. В конституцията това право е предоставено на президента и според юристи неговото прехвърляне към Министерския съвет е равносилно на изземане на правомощия от държавния глава. Вносителите смятат, че опрощаването на дълговете освен това застрашава финансовата стабилност на държавата и увеличава данъчната тежест за гражданите. При това новият текст в ЗУНК противоречи на още една конституционна разпоредба - че всички лица трябва да имат равни условия за извършване на стопанска дейност. С опрощаването на дълговете на предприятия, за които предстои приватизация, се поставят в неравнопоставено положение дружествата, които вече са раздържавени.
Висшите магистрати ще трябва да преценят дали е противоконституционна и разпоредбата, с която купувач на предприятие може да придобие концесия или лиценз за дейност без търг или конкурс. Вносителите смятат, че този текст също нарушава принципа за равни условия за извършване на стопанска дейност и позволява злоупотреба с монополно положение. Другият аргумент срещу текста е, че привилегированото даване на концесия или лиценз може да дискриминира чуждите инвеститори, защото противоречи на клаузи от договорите на България за насърчаване и взаимна защита на инвестициите с Германия и САЩ.
"АКБ Корпорация" спечели "Русалка". Остава да плати
"АКБ Корпорация" спечели 60% от капитала на "Русалка" срещу 2.01 млн. долара на търг с явно наддаване миналия понеделник. В търга изненадващо участваха още пет потенциални купувача, въпреки че доскоро (а именно докато методът на продажба беше преговори с потенциален купувач) за "Русалка" имаше само един кандидат - работническо-мениджърското дружество "РМД Русалка". Крайната цена според запознати е изненадала представителите на Агенцията за приватизация и посредника по сделката "Райфайзен инвестмънт". След търга някои от тях неофициално я коментираха като "нереално висока". За сравнение - при предишната процедура РМД предлагаше едва 200 хил. долара в брой и беше готово да повиши цената до 1 млн. долара, ако му бъде разрешено да ползва правото си на разсрочено плащане.
"За сегашната индустриална политика тази цена наистина е нереално висока, всичко би трябвало да се продава за един долар. Но след едногодишен период на инвестиции и преговори с пул от туроператори очаквам "Русалка" да печели по 2 млн. долара годишно", коментира Николай Банев, председател на надзорния съвет на "АКБ Корпорация". "Няма друг такъв курорт като стандарти и екология в България, въпреки че по предварителни данни има 640 млн. лв. загуба за миналата година", допълни Банев. Той обясни, че не участвал при първото набиране на оферти, защото очаквал, че "Русалка" ще бъде продадена на РМД. Впоследствие обаче, по думите на Банев, се оказало, че мениджърският екип е загубил "благословията на управляващите".
Проектодоговорът с избрания купувач на "Русалка" се очаква да бъде одобрен от надзорния съвет на Агенцията за приватизация тази сряда. Ако надзорът утвърди сделката, много е вероятно избраният купувач "АКБ Корпорация" да не плати цената по договора, прогнозира източник, близък до посредника. В такъв случай сделката би трябвало да бъде развалена и да се обяви трето набиране на оферти. "Ако АКБ все пак плати, значи играе за хора, които не жалят парите си, а такива са само руснаците. В такъв случай Банев вероятно играе от името и за сметка на руски туроператор", коментира известен консултант. Николай Банев коментира това предположение с думите, че "АКБ Корпорация" винаги играе само за себе си.
Холдингът на АКБ вече е познат с една развалена касова сделка - за "Винарска къща Сакар" от 1997 г. Тогава "АКБ - компания за инвестиции и сигурност" не плати цената в размер на 4.3 млн. долара. Купувачът не внесе дори първата половина, която трябваше да бъде издължена в деня на подписване на договора. Впоследствие промишленото министерство едностранно развали договора, а "АКБ - компания за инвестиции и сигурност" загуби депозита си в размер на 70 млн. лв. Забележителното по сделката за "Винарска къща Сакар" беше, че купувачът с гордост обяви за сключената сделка, при това обеща да вложи 1.76 млн. долара във винопроизводството и 3.45 млрд. лв. в лозарството. Няколко месеца след развалянето на договора "Винарска къща Сакар" беше продадена на следващия класиран купувач - "Братя Сярови". Тогава експерти от Министерството на промишлеността обясниха провала на сделката с АКБ с твърдението, че целта на бившия приватизационен фонд "АКБ Форес" (собственик на над 30% от капитала на винарската къща по линия на масовата приватизация) всъщност е била само закратко да поеме управлението на предприятието. Затова дружеството, свързано с приватизационния фонд, е сключило приватизационния договор с предварителното намерение да не плати.
В търга за "Русалка" до последно участваше и работническо-мениджърското дружество "РМД Русалка", като наддаваше срещу "АКБ Корпорация" дори когато цената надхвърли 1.5 млн. долара и всички останали кандидати се отказаха. РМД спря на последна цена в размер на 2 млн. долара. Упоритото наддаване на мениджърския екип се обяснява с това, че в случай на спечелване на търга дружеството вероятно щеше да ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане. Освен победителя и РМД другите кандидати в търга бяха "Албена" АД, "Данубия инвест" - Словакия, "Овергаз" и американката от корейски произход Ханя Ким. От тях "Албена" и словашката фирма (отхвърлена като кандидат-купувач на "Дюни") бяха сред заинтересованите потенциални купувачи, които купиха информационен меморандум за "Русалка" и при предишното набиране на оферти. Според участници в наддаването "Овергаз" е играл до цена под 800 хил. долара. Наблюдатели на процеса обясняват неговото явяване с надеждата да придобие комплекса на ниска цена и впоследствие купените акции да бъдат използвани за уреждане на дългове между "Овергаз" и бившия приватизационен фонд "Ем Джи холдинг". Бившият фонд на "Мулти" притежава малко над 18% от капитала на "Русалка", придобити по линия на масовата приватизация.
Накратко
Министърът на финансите прекрати дейността чрез ликвидация на автобусния завод "Чавдар" ЕАД, Ботевград. Към 31 декември миналата година заводът за автобуси е имал 25.1 млрд. лв. активи и 20.8 млрд. лв. задължения. Заводът има 510 млн. лв. печалба за 1998 г., но изпитва остра нужда от оборотен капитал, не може да погаси дълговете си и към него няма интерес от потенциални купувачи.
Синдикът на обявения в несъстоятелност консервен комбинат "Ягода" - Ямбол, обяви през изминалата седмица, че 300 млн. лв. от средствата на комбината са били преведени неправомерно на "Ягода консерв", работническо-мениджърското дружество, което закупи консервния комбинат в края на миналата година. Преведените средства са били използвани от "Ягода консерв" за плащане на първата вноска по приватизационния договор. Ямболският съд откри процедура по несъстоятелност на "Ягода" в деня на подписването на договора между "Ягода консерв" и Министерството на промишлеността.
Вече 10 дни работниците на "Елпром - Найден Киров" , Русе, стачкуват, като целта на стачката е подписване на колективен трудов договор и 60% увеличение на заплатите им. Израелският собственик на предприятието отказа да води всякакви преговори със стачкуващите работници. В момента в "Елпром - Найден Киров" работят 600 човека, като средната заплата в дружеството е 80 000 лв. След среща с представители на "Агрополихим" - Девня, вицепремиерът Александър Божков заяви, че до края на седмицата ще се срещне с представители на "Норск хидро", за да дискутират бъдещите намерения на фирмата относно "Агрополихим". Сделката за продажбата на "Агрополихим" на "Норск хидро" беше одобрена от кабинета, но "Норск хидро" отложи подписването на приватизационния договор, защото не успя да се споразумее с Булгаргаз за подписване на дългосрочно споразумение за цената на газовите доставки.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица одобри проектодоговора за продажбата на 67% от капитала на "Огняново - К" АД, Пазарджик, на българската фирма "Плена". Приватизираното предприятие произвежда вар. Цената на сделката е четири млилиона долара. "Това е много висока цена, доволен съм от тази сделка", коментира изпълнителният директор на АП Захари Желязков. За сравнение началната - офертна цена беше 2.3 млн. долара.
Две оферти бяха внесени за 75% от капитала на "Леяро-ковашки комплекс" (Лекоко) ЕООД, Радомир, съобщи пресцентърът на АП. Срокът за подаване на предложения беше до 11 март, а депозитът за участие в преговорите беше 3.6 млрд. лв. Според неофициалните очаквания офертите са на работническо-мениджърското дружество на "Лекоко" и на българската фирма "Бест техника", която чрез вторично изкупуване на акциите от масовата приватизация стана мажоритарен собственик на "Тежко машиностроене" - Радомир.
Кандидатите за "Кремиковци" подават оферти за трети път
Тримата кандидат-купувачи за "Кремиковци" - турската компания "Ердемир", швейцарската "Дюферко" и българската "Дару металс", трябва да подадат поредните си окончателни оферти за металургичния комбинат идния понеделник, 22 март. Това е третият срок за оферти, след като първите бяха внесени през есента на миналата година, а второто набиране беше до 8 март тази година. Според Агенцията за приватизация и посредника "Райфайзен инвестмънт" целта на поредното внасяне на предложения е само да се изяснят офертите от 8 март. Илхами Аджар, координатор в "Ердемир" по проекта за приватизация на "Кремиковци", заяви, че не е ясно докога от купувачите ще се искат все нови окончателни оферти.
АП и "Райфайзен инвестмънт" проведоха по един кръг преговори с тримата потенциални купувачи миналата седмица, за да им обяснят какво очакват да бъде включено в последните предложения. След преговорите "Дару металс", която не пропуска да уведоми медиите за предимствата на своята оферта, обяви, че ще поеме всички задължения на "Кремиковци", като ще плати цена един долар и ще вложи 447 млн. долара инвестиции от 2000 до 2005 г. За да демонстрира сериозност, българската фирма съобщи и намерението си да продаде част от акциите си на италианската фирма за търговия с метали "Марчигалия". След срещата в АП Илхами Аджар от "Ердемир" каза само, че преговорите вървят добре и че от турската компания са поискали дребни доуточнения по офертата. Представителят на "Дюферко" за България Владимир Будев не беше открит за коментар.
Анализът на окончателните оферти за "Кремиковци" се очаква да приключи до сряда, 24 март, по думите на Александър Съботинов, директор на "Райфайзен инвестмънт". Твърди се обаче, че "Ердемир", смятана за политически правилния купувач на металургичния комбинат, няма да отстъпи от позицията си, че поема незначителна част от дълговете на завода - не повече от 10-20 млн. долара. "Всъщност дори "Евроенерджи" при покупката на "Плама" беше далеч по-напред и от тримте кандидата за "Кремиковци" като намерение и възможности. Истината е, че сред тях няма никой, който едновременно да иска и да може да приватизира завода", коментира пред "Капитал" известен консултант.
Картел вгорчава захарта
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи имуществена санкция в размер на 1.05 млрд. лв. на производители и търговци на захар заради съгласувана практика при определяне на цените на захарта и разпределение на пазара. Най-голямата глоба в размер на 300 млн. лв. е за "Бартекс", собственик на захарния завод в Камено. Санкции от по 250 млн. лв. са наложени и на девненското дружество "Бейпар шугар", на "Литекс комерс" (като непряк собственик на русенския завод "Захар - био") и на ловешката дистрибуторска фирма "Дженерал трейдинг".
Глобата на захарните заводи е второто сериозно наказание, което Комисията за защита на конкуренцията налага за картелни споразумения. През месец януари комисията глоби за съгласувана практика циментовите заводи. Тогава обаче общо четирите завода платиха 225 млн. лева, което е значително по-малко от сумата, с която захарните заводи са наказани сега.
КЗК се самосезира преди повече от пет месеца на база публикации в печата и в понеделник излезе с решение по това свое разследване. Проверката обхваща периода от 1996 г. до края на миналата година, но комисията е констатирала съгласувано поведение между фирмите за периода август-ноември 1998 г. В своето разследване комисията е установила съгласуване на цени както на хоризонтално (между трите производителя), така и на вертикално ниво (между отделните производители и дистрибутора "Дженерал трейдинг"). По данни на КЗК картелирането между производителите и дистрибутора е започнало в началото на август, когато "Бейпар шугар", "Захар - био" и "Бартекс" сключват договори с "Дженерал трейдинг". И в трите договора количеството захар е било еднакво и цената за тон рафинирана захар е била 850 000 лв./т. Според комисията съгласуването е продължило до края на ноември, когато "Бартекс" е излязъл от картела. Според председателя на КЗК Николай Павлов разследваните производители на рафинирана захар са осъществявали почти всичките си продажби чрез "Дженерал трейдинг". От глобените фирми производители отрекоха "Дженерал трейдинг" да е техен основен или единствен дистрибутор, както и че сделки са сключвани на обявената от КЗК цена. От "Захар - био" отрекоха въобще да работят с въпросната фирма, от "Бартекс" заявиха, че месечните количества, продавани на "Дженерал трейдинг", не надхвърлят 50% от общото количество продавана захар, а от "Бейпар шугар" коментираха, че политика на фирмата е да работи с повече от един дистрибутор.
Решението на КЗК може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок, считано от датата, на която санкционираните фирми се запознаят с решението на комисията. От "Бартекс" и "Литекс комерс" категорично заявиха, че ще обжалват решението на КЗК, от "Бейпар шугар" съобщиха, че първо съветът на директорите ще разгледа решението и тогава ще решат дали да обжалват. Представители на "Дженерал трейдинг" не бяха открити за коментар, а от "Захар - био" не коментираха решението на комисията, защото отрекоха да има пряка връзка между "Литимпорт", собственика на "Захар - био", и "Литекс комерс". Според съдебната регистрация на "Литимпорт" акционер във фирмата е и Гриша Ганчев, собственикът на "Литекс комерс". От КЗК коментираха, че съдът ще реши дали правомерно са наложили глобата на "Литекс комерс", а не на "Захар - био". Според Мария Попова, член на комисията, "Бартекс" и "Литекс комерс" имат зависимо поведение на пазара, а "Бейпар шугар" е отделен икономически субект, но въпреки това е сигурно, че трите завода са съгласували цените си.
В България има седем завода за рафиниране на захар, от които четири с мажоритарен частен собственик, а останалите все още са държавни. През последните години захар е била преработвана основно във вече приватизираните заводи "Бартекс" (собственост на Мултигруп), "Бейпар шугар" (закупена от турската фирма "Сака Коркмаз през 1997 г.), "Захар - био" (собственост на "Литимпорт") и "Кристал - 91". По данни на КЗК през миналата година "Бартекс" е производителят с най-голям пазарен дял от 51%, следван от "Бейпар шугар" с 25% и "Захар - био" с 21%, а "Кристал - 91" е с едва 3%. Данните на КЗК за разпределението на пазарния дял на производителите се отнасят само за разследваните четири частни предприятия. От държавните дружества през миналата година захар е рафинирана единствено в "Захарни заводи" - Горна Оряховица, а "Българска захар" и "Ломска захар" не са преработвали поради липса на оборотни средства.
Основен проблем пред производителите на захар в България е, че в страната има изградени мощности за преработка на около 500 000 тона захар, а средногодишното вътрешно потребление варира между 200 000 и 250 000 тона. Количеството захар за износ не надхвърля 50 000 тона годишно, така че е невъзможно всички заводи да бъдат натоварени целогодишно. Улеснение за частните производители през последните години е бил фактът, че държавните заводи почти не са преработвали захар. Четирите частни завода са можели да произвеждат точно толкова захар, колкото е било и вътрешното потребление, и по тази причина да диктуват цената на бялата захар.
Всички заводи преработват вносна захарна тръстика, като единствено "Захарни заводи" продължава да преработва и произведено в България захарно цвекло. За да осигуряват своето производство, предприятията трябва да разполагат със значителни оборотни средства. За да освободят по-бързо вложените средства, в определени периоди производителите на захар могат да заемат монополно положение на пазара. Подходящо време за такъв вид картелиране е точно периодът от септември до края на годината, когато консумацията на захар е най-висока и захарните заводи трябва възможно най-бързо да завъртят оборотните си средства.
От началото на годината двата държавни завода - "Българска захар" и "Захарни заводи", започнаха интензивно да преработват захарна тръстика. Ниските цени, на които държавните заводи в момента реализират произведената захар, накараха част от частните производители на захар да спрат временно дейността си. "Захар - био" не работи от края на миналата година и като основна причина за спирането изпълнителният директор на завода посочва нелоялната конкуренция на "Захарни заводи" - Горна Оряховица. Задълженията на "Захарни заводи" към края на миналата година надхвърлят 20 млрд. лв., но според изпълнителния директор Румен Иванов вече има подписан план за погасяването на задълженията и в момента ги обслужват. Според изпълнителния директор и промишленото министерство схемата за раздържавяване на "Захарни заводи" остава чрез увеличение на капитала под условие в полза на стратегически инвеститор, въпреки че първият опит за такъв вид приватизация не успя.
През изминалата седмица по време на общото събрание на "Ломска захар" беше гласувано прекратяване на дружеството чрез ликвидация. Предприятието не е преработвало захар от 1991 г., единствено цехът за захарни изделия е функционирал. Според изпълнителния директор на дружеството отдалечеността на завода от пристанищата на Черно море, както и лошото съхранение на съоръженията са причини за спирането на завода.
Накратко
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 58% от капитала на "Парк-хотел Санкт Петербург" АД, Пловдив, на работническо-мениджърското дружество "Санкт Петербург груп" АД, Пловдив. Цената на сделката е 1.575 млн. долара. Купувачът няма да ползва законовото си право на десетгодишно разсрочено плащане. Половината от цената е платена в брой в деня на подписването (16 март), а останалата част ще бъде издължена в брой в 45-дневен срок от същата дата. "Санкт Петербург груп" се ангажира през следващите три години да запази предмета на дейност, да инвестира 4.3 млн. долара и да не допуска ликвидация или несъстоятелност на хотела.
Агенцията за приватизация подписа договора за продажбата на остатъчния пакет в размер на 23.4% от капитала на "Хидроелементи и системи" АД, Ямбол, на работническо-мениджърското дружество "Хидравлика 98" АД. Приватизираното предприятие произвежда хидравлични цилиндри, главно за износ. Цената на сделката е 737 000 долара, от които 10% са платени в брой в деня на подписване на сделката (12 март), а останалата част ще бъде издължена в срок от десет години, след едногодишен гратисен период, на девет равни вноски наполовина в брой и наполовина в дългови книжа, инвестиционни бонове или компенсаторни записи.
През изминалата седмица Министерството на търговията и туризма подписа приватизационните договори за три хотела от курорта "Слънчев бряг". Хотел "Сокол" и хотел "Гълъб" станаха собственост на "П.М. К." АД - Бургас, за сумата от 930 хил. долара. Хотел "Албатрос" беше закупен от "Рубикон Албатрос" ООД, с. Влас, за 365 хил. долара.
Три фирми наддават за "Ямболен"
Три оферти бяха подадени за придобиване на 67% от капитала на ямболското предприятие за полиестерни влакна "Ямболен" до крайния срок 15 март. Единствената информация за кандидатите, която Агенцията за приватизация разпространи, беше, че едната от офертите е на работническо-мениджърското дружество "Ямболен финанс" в консорциум с местен търговски партньор, а другите две са на компании с чужда регистрация. Преди време интерес към "Ямболен" беше заявила албанската фирма "Меба", а преди две седмици "Химимпорт инвест" закупи през борсата пакет от около 9% от капитала на "Ямболен".
През октомври миналата година само РМД подаде оферта, която консултантът "Рес и ко" и финансовото министерство не приеха, защото била непълна и не били посочени източници на финансиране. По предложение на консултанта делът от капитала, който държавата продава този път, е увеличен от 58% на 67%.
При сегашното подаване на оферти до две седмици посредникът "Рес и ко" трябва да даде предложение на АП за избор на ексклузивен купувач. И според консултанта, и според ръководството на "Ямболен" сделката не може да бъде финализирана до месец, за когато е насрочено общо събрание на "Ямболен". На него финансовото министерство планира да вземе решение за прекратяване на дружеството чрез ликвидация. В "Ямболен" обаче са получили уверенията на Министерството на финансите, че ако до датата на събранието има сигурност относно приватизационната сделка, министерството ще гласува против ликвидация на дружеството.
Според изпълнителния директор на "Ямболен" Димитър Божанов предприятието има възможност да заработи в близко бъдеще. Фирмата има сключен договор с турската фирма "Хакджан" за производство на 1000 тона полиестерна коприна, което би натоварило цеха за производство на полиестерна коприна за два месеца. Турската компания е изразила желание за подписване на дългосрочни договори, но заради предстоящата приватизация краткосрочните поръчки са по-подходящи, коментира Божанов. Ще заработи и цехът за полиестерни влакна, към които турската компания няма интерес, но според Божанов има други клиенти. За два месеца се планира да бъдат произведени 2000 тона полиестерни влакна. През седмицата специалисти от "Енергопроект" извършиха проучване в предприятието за промяна в инсталациите, така че да се запази в максимална степен основното производство, но да се оптимизират страничните звена чрез спиране на почти всички спомагателни цехове. Очаква се "Енергопроект" да даде становището си как точно да бъде оптимизирано производството до 26 март, след което "Ямболен" би трябвало да започне поетапно пускане на инсталациите си.
Общи събрания
Нефтохим започна да сваля цените с малко, но редовно
Нефтохим обяви ново поевтиняване на цените на своите горива, този път с по 10 лева бяха коригирани цените на литър дизелово гориво и на масовия бензин А91. Новите цени на двата вида горива са съответно 550 и 740 лева. Решението беше взето на борд на директорите на рафинерията миналия вторник. Това е поредният опит на Нефтохим да ограничи вноса на евтини горива от Румъния и Гърция. Само преди две седмици дизеловото гориво беше намалено с още 40 лева за литър. Минимално поевтиняване имаше и в началото на януари. През февруари пък бяха увеличени търговските отстъпки за големите дистрибутори, отново с цел да бъдат стимулирани търговците да продават нефтохимските горива.
Спадът в продажбите е причината за натрупването на нови задължения към бюджета. Според изпълнителния директор на Нефтохим Пламен Райчев дълговете на рафинерията към хазната в момента са 219 млрд. лева, като 150 млрд. лева от тях са от 1998 г. Една от стъпките за стабилизиране на финансовото състояние на Нефтохим ще бъде принудителното събиране на вземанията на рафинерията. Те възлизат на 29 млрд. лева, като близо 20 млрд. са още от края на 1996 г. Предвижда се и прекратяване на участието в губещи смесени дружества. До края на март ще бъде утвърдено ново щатно разписание, в което няма да бъдат включени повечето от съпътстващите основното производство дейности, съобщиха от рафинерията.
През седмицата беше потвърдено, че германската фирма "Манесман" ще достави нова инсталация каталитичен реформинг 2. След нейното пускане през 2002 г. ще започне производството само на безоловен бензин. Това е предвидено в международната конвенция за чист въздух, по която България се задължава да преустанови производствата на оловен бензин. През миналата седмица другият изпълнителен директор на рафинерията, Недялко Попов, е бил в Дюселдорф за подписването на договора с Манесман. След завръщането му стана ясно, че отпада първоначалният вариант за изграждане на инсталацията под ключ. Предвижда се изграждането на инсталацията да бъде осъществено от Нефтохим, а доставката и монтажът на оборудването се поемат от немската фирма. Според официалното съобщение на рафинерията това ще спести около четири милиона долара на Нефтохим. Цялата поръчка ще струва 40 млн. долара, които ще бъдат осигурени с кредит от "Дойче банк".
"Химко" намали персонала си с 500 души
На 14 март в торовото дружество "Химко" - Враца, беше проведено извънредно общо събрание, на което единствената точка беше одобряване на предложението на управителния съвет за съкращаване на 505 души. Те освен обезщетенията по Кодекса на труда трябва да получат и допълнително обезщетение от 1 млн. лв., защото са съкратени в резултат на структурната реформа. След съкращението на тези работници и освобождаването на още над 50 пенсионери в "Химко" ще останат на работа около 1770 души. По време на общото събрание изпълнителният директор на дружеството Емануил Рафаилов е запознал акционерите на дружеството с приетата оздравителна програма за "Химко". Тя е приета от консултативния съвет по химическата промишленост към Министерството на промишлеността в края на миналата година. Програмата предвижда през 1999 г. средногодишно около 75% от мощностите на "Химко" да бъдат консервирани, да бъдат продадени излишните и неизползвани дълготрайни активи обособени части. Задълженията на дружеството към края на 1998 г. надхвърлят 50 млрд. лв., а загубата за миналата година е 35 млрд. лв. "Химко" започна годината успешно главно заради отпуснатата кредитна линия от фонд "Земеделие" на стойност 10.7 млрд. лв. Врачанският завод произведе 41 331 т карбамид, като достави последните количества на земеделските производители в края на миналата седмица. За сравнение през цялата 1998 г. "Химко" е продал на български земеделски производители едва 20 000 тона от азотния тор. Вследствие на отпуснатия от фонд "Земеделие" кредит и на изнесените количества за съседните балкански държави през януари "Химко" е работил с 12.5% капацитет, от средата на февруари - с 25%, а от 16 февруари до момента - с 50% капацитет. Според заместник-директора на химическия завод Румен Костов през последния месец цената за тон карбамид на световните пазари се е увеличила с над 10 долара, което ще се отрази благоприятно на продажбите на българския торов завод, особено в региона. Цената на най-евтиния карбамид, произвеждан в Русия и Украйна, се е увеличила от 65 на 78 долара за тон, но тя все още е далеч по-ниска от цената на "Химко".
В четвъртък над 850 работници от "Химко" учредиха работническо-мениджърско дружество "Химко приват". Инициативата за създаването е на КТ "Подкрепа", като целта е да се ускори приватизацията на химическия комбинат. Новосъздаденото РМД планира да учреди консорциум със стратегически инвеститор, който да осигури необходимите средства за закупуване и съживяване на "Химко". Преди месец председателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев на среща с вицепремиера Александър Божков заяви, че "Газпром" иска да купи "Химко" чрез някоя от дъщерните си фирми в България - "Овергаз" или "Топенерджи". Схемата била замислена като консорциум на руския газов концерн с работническо-мениджърско дружество на торовия завод. Евентуалният стратегически инвеститор се интересува дали след приватизацията комбинатът ще може да купува природен газ директно от производителя и дали правителството може да даде гаранции за преки доставки, обясни д-р Тренчев. През седмицата представители на синдиката в "Химко" заявиха, че още е твърде рано да коментират бъдещия си партньор, и поясниха, че към момента представители на "Газпром" или някои от дъщерните му фирми не са посещавали "Химко". От ръководството на комбината съобщиха, че през последните месеци "Химко" въобще не е бил посещаван от инвеститор, желаещ да закупи торовото дружество. Неотдавна и изпълнителният директор на АП заяви, че в агенцията нито един инвеститор не е депозирал писмо за намерение за приватизацията на "Химко" и АП не счита за целесъобразно да открива нова приватизационна процедура за торовия комбинат, след като няма доказан инвеститорски интерес.
Само акциите на Нефтохим запазиха движението си нагоре
Блоковите сделки отново надвишиха многократно реалната борсова търговия
През изминала седмица единствено акциите на Нефтохим продължиха движението си нагоре и повишиха цената си с още 10%, достигайки 19 000 лева на свободния пазар. Сериозната търговия с акциите на бургаската рафинерия обаче беше на блоковия сегмент на борсата, където цената на акциите при сделки с големи пакети достигна значително по-високи нива от тези на свободния пазар - 21 750 лева за акция с номинал 1000 лева.
Общата стойност на трансферите с акции на бургаската рафинерия на всички пазари на борсата за периода 12-18 март 1999 г. беше над седем млрд. лева, от които на търговията на свободния пазар се падаха едва под 200 млн. лева. Според участници на пазара купувачите са чуждестранни инвеститори и е твърде вероятно активността на големите сделки с акции на Нефтохим да продължи и през следващата седмица.
Според анализатори на пазара обаче купуването на акции на Нефтохим на цена от над 20 000 лева за акция е рисковано начинание, което ще оправдае своя риск само при цена на продажбата на мажоритарния пакет (крайният срок, за подаване на оферти за който изтича в края на май 1999 г.) над 160-180 милиона долара. Именно този риск кара повечето участници на пазара на ценни книжа да прогнозират, че големи движения на тези акции нагоре занапред са малко вероятни.
Покачването от предишната седмица на цените на акциите на големите предприятия - "Булгартабак холдинг", "Солвей - Соди", "Албена" и "Кремиковци", се оказа временно явление и през изминалата седмица на фондовата борса беше регистрирано понижение на цените им. Най-голямо повишение от акциите на големите предприятия регистрираха тези на "Златни пясъци" - близо 30%, като достигнаха нива от 5700 лева за акция.
На най-високия сегмент на "Българска фондова борса - София", официалния А пазар, бяха изтъргувани по-голямо от обичайното количество акции на девненския химически завод "Полимери", общо 2700 акции на цени без особена промяна от предишната седмица - около 5500-5700 лева за акция.
На по-ниския В сегмент по-активна търговия имаше единствено с акции на Централна кооперативна банка, които след големите колебания в цените през предишната седмица се стабилизираха на около 1400 лева за акция.
На временния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, отново най-активна беше търговията с акции на "Петрол холдинг груп" - на обща стойност 23 млн. лева. След дълга пауза на този сегмент бяха сключени сделки и с акции на БРИБанк на нива от 17 532 лева за акция.
Еврото запази стабилните си позиции спрямо долара
Търговията на световните валутни пазари в голяма степен бе обусловена от оптимизма на участниците на пазара за икономическото развитие на страните от евро- зоната.
В понеделник еврото се котираше на 1.0941/43 долара, след като за първи път от шест месеца насам Германия отбеляза ръст на поръчките за промишлено производство. Избирането на Ханс Айхел за финансов министър също допринесе за стабилността на общата европейска валута. Според водещите германски икономисти с оттеглянето на Оскар Лафонтен на 11 март са създадени много добри предпоставки за подобряване на отношенията между екипа на канцлера Герхард Шрьодер и борда на Европейската централна банка. В същото време японските финансисти продължиха последователната си политика за плавна обезценка на йената за стимулиране на стоковия износ на страната. Още в началото на седмицата заместник-министърът на финансите Ясуке Сакакибара заяви пред журналисти, че не подкрепя силната йена, и японската валута падна до 118.11/18 за долар. Удържането на йената над 115 за долар е стратегическа цел на японското правителство, тъй като финансовата година в страната приключва на 31 март и големите японски инвеститори репатрират в йени доларовите си вложения, с което налагат натиск на пазара.
Във вторник доларът поскъпна до 1.0909 за евро, след като цялата Европейска комисия подаде оставка след серия скандали, свързани с обвинения в корупция и манипулация на изпълнителната власт. В същото време щатският борсов индекс Dow Jones за първи път в историята си премина границата от 10 000 пункта след повишение от над 43 пункта във вторник. Уникалното повишение от 6000 пункта за последните пет години е най-доброто потвърждение за ускореното развитие на икономиката на САЩ и оказа сериозна подкрепа за долара спрямо еврото и йената.
Добрите финансови резултати на водещите американски компании до голяма степен неутрализираха ефекта от нарастването на търговския дефицит, който достигна в края на януари до 16.99 милиарда долара. Все пак доларът леко поевтиня спрямо еврото и достигна 1.0986/96 при затварянето на европейските пазари в четвъртък, а в петък проби на границата от 1.10 долара.
В същото време в Германия за девети пореден месец през февруари бе отбелязан спад на индекса на бизнесклимата, който достигна 89.8 пункта. Относително стабилното песимистично настроение на индустриалците може да се приеме като обща характерна черта за евро-зоната въпреки лекото нарастване на поръчките за производство на промишлена продукция. В средносрочен план това може да доведе до преразглеждане на сегашната фискална политика на страните от ЕС, както и да създаде предпоставки за понижаване на основните лихви под нивото от 3.0 на сто годишно с цел стимулиране на кредитирането и инвестициите, а това несъмнено ще доведе до нова обезценка на еврото спрямо останалите основни валути.
На вътрешния валутен пазар през седмицата продължи превесът на предлагането на валута от банки и крайни клиенти, като едно евро се търгуваше в рамките 1946.10-1946.60 лева. Свитата левова ликвидност в началото на периода поради преводите на авансовите месечни данъчни вноски на фирмите по ДДС и данък печалба принуди някои от банките да продават валута и на БНБ на фиксирания курс купува 1946.05 лева за евро.
Спрямо долара левът поскъпна от 1787-1789 в понеделник до 1768 -1769 при затварянето на пазара късно в четвъртък, следвайки поевтиняването на щатската валута спрямо еврото на международните пазари.
Междубанковите депо-лихви се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица се понижиха, след като банките излязоха от ликвидния скуиз в средата на месеца, породен от преводите на авансовите данъчни вноски по ДДС и данък печалба на крайните клиенти.
В началото на седмицата овърнайт депозити се търгуваха на 4.0 на сто годишно, а ресурс със срок до седмица - на 4.2-4.5 процента. От вторник започна понижаване на лихвите и успокояване на страстите.
В сряда банките безпроблемно покриха плащанията на закупените в понеделник две емисии сконтови ДЦК. Доходността на тримесечните книжа, на основата на които се определя основната лихва, се повиши до 4.87 на сто от 4.83, а доходността на едногодишните бонове падна с 0.7 пункта на годишна база до 6.30 процента. В края на периода овърнайт лихвите се понижиха до 3.0-3.3 процента, а ресурс със срок до една седмица се търгуваше на 3.5-3.6 процента. В петък на пазара имаше търговия и с триседмични депозити на цена 3.8, което бе показателно за подобрената левова ликвидност на банките.
Дилъри очакват запазване на ниските нива на доходност на редовните седмични аукциони на финансовото министерство. Общият номинал на предлаганите емисии в понеделник, 22 март, е 20 милиарда лева, което вероятно няма да затрудни банките въпреки традиционно високото търсене на ресурс от крайни клиенти в края на месеца, главно за изплащане на заплати.
Българските брейди-облигации задържаха високи цени на световните пазари
Българските брейди-облигации запазиха относително стабилните си позиции на международните пазари въпреки подновените опасения за общото развитие на страните в преход. Песимизмът на инвеститорите се основаваше главно на влошаване на стопанската конюнктура в Южна Корея, което се възприема като заплаха за нова азиатска криза. Евентуална криза може да има много по-сериозни последици от миналогодишната, тъй като страните от този регион на практика не разполагат с резерви, за да стабилизират финансовата си система, а и МВФ през последните две години на практика доказа пълната си безпомощност по отношение на операциите в контекста на азиатския икономически модел. В петък южнокорейското правителство съобщи, че броят на безработните е нараснал с 0.2 пункта през февруари до 8.7 на сто от трудоспособното население, което е рекордно високо ниво от 1982 г. досега. Министерството на труда съобщи, че е заделило осем трилиона вона (6.5 милиарда долара) за подпомагане на безработните и стимулиране на откриването на нови работни места, но това съвсем не успокои финансовите експерти, според които заложените в макрорамката 7.5 процента средногодишна безработица за тази година лесно може да бъдат надхвърлени, с което ще се повиши социалното напрежение и ще бъде поставено под въпрос провеждането на предвидените фискални реформи. Песимизмът бе концентриран в забележката на президента на изследователския институт на корпорацията Деу Лий Хан Ко, който заяви: "Най-лошото тепърва предстои."
Отрицателните новини от Югоизточна Азия до известна степен бяха компенсирани от постигането на дългоочаквания компромис по отношение на законодателната политика в Бразилия. Най-сетне долната камара на Конгреса прие с мнозинство от 49 гласа предложения от правителството проект за данък върху финансовите сделки, който се очаква да донесе на хазната 29 милиарда реала през тази година. Приемането на закона бе сред основните изисквания на международните кредитори на страната за отпускането на нови кредити за подкрепа на платежния баланс. Относителната стабилност на Бразилия имаше благоприятен ефект върху цените на брейди-книжата на почти всички страни в преход, между които е и България.
Късно в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 69.625 цента, облигациите, заменили просрочените лихви, IAB се търсеха на 68.125 цента, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 60.875 цента.
Накратко
Рязкото поевтиняване на захарта на международните пазари направи вноса на захар в Индия по-изгоден за търговците от продукцията на местните производители. За последните 10 месеца цената на захарта падна с 26%, достигайки 200 долара за тон. В проектобюджета за финансовата 1999/2000 г. финансовият министър на Индия Яшвант Синха е заложил 5% по-високо мито за вносната захар спрямо предходната година, достигайки 25 на сто. Производителите приветстваха хода на финансовия министър, въпреки че оскъпяването на вносната захар чрез по-високия налог не е достатъчно да компенсира ефекта от девалвацията на реала върху бразилската захар (Бразилия е най-големият производител на захар в световен мащаб.) Позакъснелите протекционистични настроения в правителствените среди се подхранват и от очакванията за 15.5 млн. тона местно производство за настоящата година и формиране на запаси от 5.4 млн. тона при годишно потребление от по-малко от 14 млн. тона.
Продажбите на злато от резерва на Международния валутен фонд (МВФ) с цел финансиране на част от погасителните вноски от външните задължения на най-бедните държави към фонда и други финансови институции няма да постигнат търсения ефект според президента на Световния златен съвет Дон Морли. "Дори е по-вероятно разреждането на златния резерв на МВФ, предложено от френския президент Жак Ширак, да влоши финансовото състояние на тези държави", добави Морли. Тезата на Морли се базира на факта, че повечето от държавите, чието обслужване на дълга ще бъде облекчено, са традиционно големи производителки на злато и всяко понижаване на цените ще се отрази в по-ниски приходи за националните бюджети.
Морли заяви, че към продажба на златото на фонда трябва да се прибегне едва когато всички известни начини на набиране на финансов ресурс са изчерпани. "Принципно не сме против продажбите на злато. Твърдя обаче, че при настоящите цени на благородния метал последното нещо, от което се нуждаем, е да добавим нови количества на пазара."
Морли, който е и финансов директор на австралийския производител на злато WMC, съобщи, че продажби, ограничени до 160 тона от златния резерв на фонда и разсрочени във времето, ще имат приемлив негативен ефект върху пазара.
Съобщението, че Венецуела, Мексико, Иран, Саудитска Арабия, Алжир и Кувейт ще намалят дневното си производство с 2 млн. барела, повиши цената на петрола до петмесечен максимум - 13.87 долара за барел, достигнат на 18 март на стоковата борса в Лондон.
Според експерти текущият излишък от 500 млн. барела петрол ще бъде сведен до минимум до края на годината, ако поне 70% от обещаните 2 млн. барела по-малко дневно производство в действителност не бъдат добити.
За ден става вписването на сделка с имот
Шест месеца след като в България започнаха работа първите частни нотариуси, възможностите за злоупотреби при сделки с недвижими имоти значително намаляха, констатират експерти от бранша. Трансформирането на нотариалната дейност от държавна в частна облекчи осезаемо сделките с недвижими имоти не само в София, но и в цялата страна. Предимството на частния нотариат пред държавния според посредниците по сделките е, че при тях липсва пренебрежителното отношение към клиентите и най- вече бързината, с която става прехвърлянето, без огромните опашки, които помним от близкото минало. Всеки нотариус е длъжен до 15.30 часа в деня на изповядване на сделката да отнесе документите в службата по вписванията.
До края на лятото, когато все още съществуваше държавният нотариат, вписванията на сделките с недвижими имоти ставаха за около седмица. От октомври месец миналата година, със старта на работа на частните нотариуси докъм края на 1998 вписванията се осъществяваха със закъснение, което достигаше до три седмици и създаваше възможност за продажба на един и същ имот на няколко купувачи. От средата на месец януари тази година организацията, която е създадена в службата по вписвания, позволява една сделка да бъде регистрирана за максимум един ден, което намалява възможностите за злоупотреби.
За да се изповяда една сделка пред нотариус, той трябва да разполага със следните документи: документ за собственост, писмена молба от страните по сделката до нотариуса, оригинала на уверение за данъчната оценка на имота (който по никакъв начин не излиза от нотариуса), ако има нужда скица на парцела, идентификация на собствениците (удостоверение за сключен брак и т.н.), ако имотът е наследен и няма издаден нотариален акт на името на наследниците, се изисква и удостоверение за наследници, декларация от купувача, която удостоверява, че той има българско гражданство, декларация от прехвърлителите по сделката по Закона за събиране на държавните вземания за дължимите от тях държавни вземания. След приключването на сделката новият собственик получава издадения на негово име нотариален акт, нотариалния акт на предишния собственик, както и всички документи, удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона. Вероятността от измами с недвижима собственост е твърде малка, тъй като няма сделка, която да си заслужава нотариусът да заложи кариерата си. Всеки един упражняващ нотариална дейност има списък на действащите нотариуси в страната и когато се изповядва сделка с пълномощно, той неизменно се обажда на колегата си, който е заверил документа, и прави необходимата справка. От гледна точка на предпазване от злоупотреби, купувачът има интерес да се декларира действителната цена, на която се сключва сделката. Това би го защитило, ако се окаже, че нещо не е наред със статута на имота и парите трябва да се върнат.
Преди да се стигне до изповядване на сделката пред нотариус, посредниците (или посредникът) на двете страни заедно с купувача и продавача сключват предварителен договор, в който е записана цената на сделката, заедно с параметрите на жилището, както и срокът на изповядване на сделката. Посредниците твърдят, че преди сключването на предварителния договор задължително правят проверка на имота в службата по вписване, повторно тази проверка се прави в деня на сделката при продажбата на имота. Именно за тази проверка има значение времето на вписването на сделката в службата по вписвания, защото при едно забавяне от две-три седмици справката, която се получава, е с тази две-, триседмична разлика във времето.
Държавен вестник
Срокове
Какви сертификати са нужни за износ в Русия
Намаляването на руските мита за някои български стоки налага специфични изисквания към нашите износители, ако искат да се възползват от по-ниските тарифи. Комплектът от документи по сделката трябва да съдържа специалния сертификат форма А, с който се доказва произходът на стоката. До неотдавна само Българската търговско-промишлена палата (БТПП) издаваше този сертификат. Отскоро услугата се извършва и от Българската стопанска камара (БСК).
Най-напред трябва да проверите дали изделията, които ще изнасяте за Русия, са в действащия списък от стоки, ползващи митнически преференции. От 26 април ще влезе в сила нов списък за период от шест месеца, който след това пак ще бъде актуализиран.
За да ползвате предвидените отстъпки в митата, трябва да докажете българския произход на вашите изделия. Доказателство е специалният сертификат форма А. Досега нашите износители представяха класическия сертификат за произход, който действа при условия на непреференциален внос. Той пак е в сила за изделията, които са извън одобрените от руската страна списъци на стоки с намалени мита.
Сертификат форма А е специална бланка, утвърдена от УНКТАД (Конференция на ООН по търговията и развитието). Изготвя се на английски или френски език.
В БТПП проверяват дали дружеството, което изнася, е вписано в регистъра на палатата. "Целта е да се докаже, че фирмата е реално съществуваща в правния свят, че не е фантом. Искаме да сме сигурни, че този, който е подписал сертификата, наистина представлява предприятието и носи отговорност за декларираните данни", коментира Здравка Георгиева, юрист, главен експерт в БТПП.
Износителят трябва да представи и доказателства за българския произход на стоката - писма от производителя, декларации, сертификати за качество, фактури и др. Няма ограничения за вида и броя на документите. Върху сертификата се подписва материално-отговорното лице на фирмата. В регистъра на БТПП има спесимент с неговия подпис и се прави сверка с оригинала. След това върху сертификата се подписва оторизиран представител на палатата. Цената на услугата зависи от стойността на износа. Услугата се извършва и в 25-те регионални палати в страната.
В БСК не изискват фирмата износител да е вписана в регистър на камарата, нито да е неин член. "Сертификат форма А е стоков документ. Той придружава изделията, а не доказва тяхната собственост. С други думи документът е доказателство не за фирмата, а за това дали стоката е произведена в България", коментира Димитър Хаджиниколов, управител на "БСК - Комерсконсулт", дъщерна фирма, която заверява сертификата от името на камарата. Въпреки това, за да се защитят от евентуални нелегитимни фирми, в БСК искат копия от съдебната регистрация на фирмата (или документ за актуално състояние) и от нотариално заверен подпис на управителя на дружеството. В случай че върху сертификата се подписва друг представител на дружеството, той трябва да има пълномощно от управителя. И тук е необходимо да бъдат представени всички доказателства за българския произход на изделието. Цената на услугата зависи от стойността на износа (вж. таблицата). Сумата включва и стойността на бланката. За експресно издаване на документа се плащат допълнително 5%, но не по-малко от 500 лв. Консултациите по попълването са безплатни, но се заплащат съветите по правилата за произход. Услугата се извършва и в регионалните структури на БСК.
Критериите за произход на изделията са специфична материя. "Ако една фирма произвежда бисквити, дори да е вложила вносни захар, брашно и мляко, бисквитите ще са с български произход. Но ако внася детайли от ДЕУ и тук ги сглобява на трактори, машините няма да имат български произход", коментира Димитър Хаджиниколов. За да бъде едно изделие с български произход, трябва да бъде изцяло получено у нас, предвиждат нормативните разпоредби. Втора възможност допуска в производството на въпросната стока да са използвани продукти с произход от друга страна (или с неизяснен произход), но при условие, че са претърпели достатъчно обработка или преработка. Продуктите се смятат за достатъчно обработени или преработени, когато в получената стока стойността на компонентите без произход не надвишава 50 на сто от цената на производител, а останалите вложени материали са с произход. Това е най-общият критерий съгласно сертификат форма А. Прилага се и правилото за натрупване на произхода. Обикновено към митническата тарифа на всяка държава има приложения със списък на обработките или преработките, придаващи или непридаващи произход на произведеното изделие. Затова е добре българският износител предварително да е уточнил със задграничния си партньор какви са специфичните руски изисквания.
В последните години Русия постави строги изисквания към всички вносители. До началото на тази година например поставянето на знак за съответствие ГОСТ Р върху стоките бе само пожелателно. От 1 януари 1999 г. знакът е задължителен за всяко изделие, което влиза в Русия. Маркировката трябва да е поставена върху индивидуалните опаковки или на етикетите на стоките. Така продуктът носи визуална информация, че отговаря на руските стандарти. Това означава, че стоките са преминали преди това задължителни сертификационни процедури.
По силата на договор с Комитета по стандартизация (ГОССТАНДАРТ) в Русия през 1993 г. швейцарската фирма SGS започва да издава сертификати за съответствие на стоките с изискванията на руските стандарти. SGS-България извършва сертифицирането на българските изделия, изнасяни за Руската федерация.
На задължителна сертификация подлежат всички изделия на приборостроенето и машиностроенето, електродомакински уреди, машини за хранително-вкусовата промишленост. Сертификати се изискват за изделията на леката промишленост, парфюмерията и козметиката, за хранителните стоки, както и за суровините за тях. Стоки от дърво, стъкло, порцелан, играчки, материали и продукция на химическата и нефтохимическата промишленост също подлежат на сертифициране. Цената на услугата зависи от вида на стоката, асортиментите, които се сертифицират, и времето за издаване на сертификата. Минималната такса е 250 долара, уточнява Румяна Голомеева, координатор "Развитие на бизнеса и продажби" в SGS-България.
При изпитване на по-голям обем стоки се плащат от 0.35% до 1.15% от стойността на договора за износ. Отстъпки в цената се ползват, когато износителят поиска сертифициране на цялата продукция или серийното производство. Българските предприемачи могат да се обърнат с искане за сертифициране и към оторизирани лаборатории на територията на Русия.
SGS-България има право да издава и лиценз на производители или износители за поставяне на знак за съответствие ГОСТ Р. Лицензът важи за срок от една година с право да бъде подновен за още една. Таксата за издаване е между 1200 и 2500 долара. При подновяване не се плаща допълнително. В един лиценз могат да влязат десетки асортименти от изделието.
От 1 януари миналата година килими, кабели, хладилници и фризери, електронагревателни уреди, пластмасови подови настилки и окачени тавани се внасят в Русия само ако производителят (износителят) притежава сертификат за пожаробезопасност. Документът се получава единствено от руското Министерство на вътрешните работи. Предприемачите трябва да предоставят на руски език техническото описание на стоката, инструкция за експлоатация, всички национални сертификати и изпитателни протоколи.
За широка гама от изделия, внасяни в Русия, се изисква и т.нар. хигиенен сертификат (хигиенно заключение). Той е задължителен за хранителните стоки, парфюмерийни и козметични изделия, машини за хранително-вкусовата промишленост и др. Издава се от руските власти в лицето на ГОССАН&?cy;ПИДНАДЗОР. Сертификатът е нужен, за да може стоките да се продават в магазинната мрежа. Без него те ще бъдат допуснати в Русия, но ще трябва да останат на склад, докато бъде осигурен документът. Предприемачите могат сами да си осигурят сертификата от Русия. Вторият вариант е това да бъде сторено от руския им партньор (и за негова сметка). Може да се използва и посредничеството на SGS-България. В този случай издаването на сертификата струва около 300-350 долара, плюс разходите за куриерската услуга от врата до врата. Козметичните изделия се изследват само в руски лаборатории по показателя токсикологичност. Разходите за пробите се калкулират отделно.
До края на месеца се подава годишната декларация по ЗКПО
Годишната данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане се попълва за резултатите от дейността на местните юридически лица; местните юридически лица с идеална цел и организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност; местните неперсонифицирани дружества; чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната. Всички те попълват данъчния образец дори и тогава, когато не са извършвали дейност през 1998 г. В този случай те записват, че нямат печалба. Ако бюджетните предприятия не са извършвали стопанска дейност през 1998 г., нямат задължение да подават формуляра.
Данъчната декларация се подава в данъчната служба по седалище на данъчно задълженото лице. Формулярът може да се подаде от данъчно задълженото лице или от негов упълномощен представител по пощата с обратна разписка или на място в данъчната служба. Декларацията се подава в два екземпляра по един за данъчната служба и за данъчно задълженото лице (след заверяването й от данъчните). Заедно с годишната данъчна декларация се представя и годишният счетоводен отчет без приложенията (те се подават в Националния статистически институт). Когато на местно лице е удържан данък в чужбина, заедно с годишната данъчна декларация местното лице представя удостоверение от съответните власти на чуждата държава за размера на удържания в чужбина данък заедно с легализирания му превод.
Срокът за подаване на декларацията е 31 март, който е и последният ден за плащане на годишния данък. Годишен данък се дължи в случаите, когато авансовите вноски през 1998 г. са по-малко от определения на базата на декларацията данък.
С данъчния формуляр се установява не само годишният данък върху печалбата, данъка за общините, но и окончателните данъци върху социалните разходи, представителните разходи, разходите за поддръжка и експлоатация на леки автомобили.
При прекратяване и преобразуване данъчно задължените лица подават данъчна декларация за дължимия данък, която е по същия образец, в 30-дневен срок от момента на прекратяването или преобразуването им.
За неподадена в срок декларация се налага санкция до един млн. лв. За невнесен данък се дължи наказателна лихва за периода от момента, в който е станал дължим до внасянето му. Лихвата е ОЛП плюс 18% годишно.
До 31 март се плаща половината от данъка за автомобилите
До края на март се плаща половината от данъка върху превозните средства. Данък се дължи за всички превозни средства, които са регистрирани или предстоят да бъдат регистрирани за движение по пътищата на страната. Този данък се плаща и за корабите (вписани в регистрите на българските пристанища) и за самолети, вертолети и делтапланери. Съгласно Закона за местните данъци и такси задължени да платят данъка са собствениците на превозните средства. "Данъкът се плаща в данъчната служба по постоянно местожителство или седалище на фирмата", каза Атанас Кацарчев, главен експерт в отдел "Данъчна политика" на Министерството на финансите. Плащането може да стане на място в данъчната служба, чрез пощенски запис или по банков път. При плащане чрез пощите трябва да имате предвид датата на пощенското клеймо да не е по-късно от 31 март, за да не дължите наказателна лихва. При банков превод ще ви е необходим номера на банковата сметка на данъчната служба, в която ще плащате данъка.
От тази година от данък са освободени само: превозните средства със специален режим на движение на държавните и общинските органи и организациите на бюджетна издръжка, както и линейките и пожарните, дори и да са частни; автомобилите на Българския червен кръст и на дипломатическите консулства и представителства, стига подобно облекчение да важи и за нашите посолства в тези страни. До миналата година облекчението за неплащане на данък се отнасяше за по-широк кръг лица. Така например данък не плащаха всички държавни и общински органи и организациите на бюджетна издръжка, при единственото условие да не извършват стопанска дейност. Сега облекчението се ползва само за автомобилите със специален режим на движение, пожарните и линейките.
Няма да плащат данък и инвалидите за леки автомобили, които са тяхна собственост, с обем на двигателя до 1800 куб. см и мощност до 100 конски сили.
Данък се дължи дори и за неизползваемо превозно средство, ако до края на 1998 г. собственикът му не е върнал регистрационния талон. Данъчните напомнят, че собственик на нов автомобил не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за цялата година.
По закон плащането на данъка става на две равни вноски, като сроковете са съответно 31 март и 30 септември. Пет процента отстъпка се дава на предплатилите за цялата година до 31 март.
За леките автомобили размерът на данъка се определя в зависимост от мощността на двигателя (виж таблицата). Ако автомобилите с мощност на двигателя до 100 конски сили са снабдени с катализатори, дължимият данък се намалява наполовина. За ремаркета към автомобили се дължи допълнителен данък, който е две хиляди и пет хиляди лева съответно за товарно и ремарке за къмпинг. За мотопеди данъкът е фиксиран на две хиляди лева, докато за мотоциклети варира от 2500 до 22 500 лв. в зависимост от кубатурата. Различен размер за данъка е определен за автобуси, товарни автомобили, влекачи, строителни машини и автокранове, трактори. Данък се дължи и за яхти, скутери, джетове, самолети и делтапланери. Собствениците на джетове ще плащат по 100 000 лв. за цялата година.
Придобилите превозно средство през текущата година плащат данъка в едномесечен срок от датата на придобиването. Размерът на данъка е пропорционална част на периода, оставащ до края на годината, като се включва и месецът на придобиването. На същия принцип се плаща и данък при пускане в движение на спряно превозно средство.
Собствениците на превозни средства са задължени в едномесечен срок от придобиването да декларират притежаваните от тях превозни средства. Това те трябва да направят пред данъчната служба по постоянно местожителство или по седалището на фирмата.
Пропусналите да платят данъка в срок дължат наказателна лихва в размер основния лихвен процент за периода плюс 0.05% за всеки просрочен ден.
Фондовете за рисков капитал - източник за финансиране на фирмите
Предприемачите у нас стартират своя бизнес с помощта на заеми от роднини и приятели, сочат социологическите проучвания. Разрастването на фирмата обаче неминуемо изисква нови финансови инжекции. А кредитните институции все още са подчертано сдържани към бизнеса. Банков заем се получава през иглени уши. Да си набавиш пари чрез емитиране на акции на фондовата борса също прилича на мираж за много от родните дружества. Възможно решение за набиране на средства са фондовете за рисков капитал.
Фондовете инвестират в бързоразрастващи се предприятия срещу придобиване на дялово участие в тях. Капиталът се нарича рисков, защото не се искат гаранции за инвестицията чрез ипотека, залог и т.н. Вложението обикновено е средносрочно и продължава от три до седем години.
Фондовете подпомагат дружествата, в които са вложили средства. Техните представители не участват в оперативното ръководство на фирмата, но предлагат консултации и цялостна подкрепа, като използват собствения си опит. Те поемат риска за неуспех наравно с останалите съдружници.
Инвеститорите са напълно наясно, че няма да получат веднага дивидент от вложенията си. Те се стремят фирмата да се разраства, за да увеличат стойността на инвестицията си. Ето защо имат интерес от съдружие в малки и средни предприятия с потенциал за развитие. На петата до седмата година след съвместното начинание фондът продава своя дял и така увеличава капитала си. Обикновено приоритет при продажбата има местният предприемач, съсобственик на фирмата. Напълно възможно е фондът да продаде своите акции на стратегически инвеститор или на борсата.
Някои фондове за рисков капитал са специализирани в определени отрасли на икономиката - например биотехнологии, информационни технологии и т.н. Други имат предпочитания към определени фази от развитието на проекта или фирмата. Някои фондове (рискови) се насочват към стартиращи фирми, други (акционерни) се интересуват само от дружества с успешна биография.
Обикновено инвестициите варират от 200-300 хил. долара до седем, дори десет милиона долара. "Размерът на вложенията зависи от етапа на развитие на дружеството. Колкото по-развита е дадена фирма и за по-напреднал инвестиционен етап се търси финансиране, толкова размерът на това финансиране може да бъде по-голям", твърди Красимир Тодоров, собственик на фирма "Глобал консултинг".
"Най-голямото предимство е, че фондовете правят вложенията под форма на дялов капитал и не изискват предоставяне на обезпечения или банкови гаранции. Не се плаща лихва върху средствата. Мениджърският опит на инвеститорите е своеобразна добавена стойност за предприятието", коментира добрите страни на сътрудничеството гл. ас. д-р Миланка Славова от.
"Известната загуба на контрол върху управлението на дружеството притеснява българските предприемачи. Мнозина не искат да се разделят с притежанието и управлението на фирмата, която са създали сами. Убеждаваме ги, че е по-добре да имаш 50 процента от хиляда, отколкото 100 процента от 100", казва Павлин Петрински, изпълнителен директор на фирма "Ком Биз Сол".
"Инвеститорът получава място в борда на директорите. Фондът изисква строга финансова дисциплина. Следи се за всеки лев. Всички важни решения, които имат отношение към бъдещото развитие на дружеството, се съгласуват", подчертава други минуси Миланка Славова.
Напълно възможно е предприемачите да се обърнат сами към някои от фондовете, които вече действат на нашия пазар. На принципа на акционерния капитал работят "Кеърсбек", "Българо-американски инвестиционен фонд", "Евробаланс", "Черноморски инвестиционен фонд" (преди него "Евромърчант балкански фонд"), "ЕСМ - Български постприватизационен фонд", "Ореса венчърс", "Т.В. I. Inc. ", Baring Central European Fund (фондът за акционерен капитал на ING Bank). Има и специализирани консултантски фирми, които разполагат с достатъчно лични контакти и справочници, за да осъществяват връзка с подходящи финансови донори. Консултантите могат да бъдат полезни и при обосновката на бизнесплана.
"Предложения за рисково финансиране се приемат само под формата на разработен подробен бизнесплан и финансово становище към него. От изпращането му до евентуалното подписване на договор за финансиране обикновено минават от няколко месеца до една година, независимо от оперативността на двете страни. Затова за тази дейност трябва да се планира достатъчно време", съветва Красимир Тодоров от "Глобал консултинг".
Ако решите да търсите финансиране чрез дялово участие, трябва да имате добър, жизнен проект. Второто изискване е офертата да бъде представена професионално по начин, отговарящ на изискванията на международните финансови институции.
Като начало изпратете кратко резюме на бизнесплана. Резюмето има по-голям шанс да бъде прочетено, защото фондовете не страдат от липса на предложения. Ако има интерес, изпратете цялостния бизнесплан, съветват специалистите.
Някои предприемачи се притесняват от разгласяване на информацията. Експертите в сериозните фондове подписват задължително споразумение за конфиденциалност, преди да получат някакви данни от фирмата. "Обикновено това са хора с опит, които всекидневно разглеждат десетки предложения. По-вероятно е предприемачите да научат нещо от тях, отколкото те да тръгнат да шпионират", смята Павлин Петрински от "Ком Биз Сол". Съществува и професионален кодекс за запазване на тайната. Той важи с пълна сила за фондовете, членуващи в Европейската асоциация за рисков капитал (EVCA).
Фондът праща в кратък срок своя отговор до предприемача, за да изрази позицията си по предложението. Ако становището е положително, следва оценка на бизнесплана.
Насрочва се среща с предприемача за обсъждане на офертата в детайли. Очаква се кандидатът за съдружие с фонда да покаже добро познаване на конкретния проект, да може да го защити в детайли и да даде необходимите доказателства, че разполага с добър мениджърски екип. Възможно е на тази среща да бъде предоставена и допълнителна информация.
"Рядко е случва фондът да поиска контролния пакет от акциите на фирмата, но често исканият дял е по-висок от предлагания. Фирмата трябва да бъде готова да участва с част от своя собствен капитал в инвестиционния процес, за да докаже финансовата си ангажираност и интерес от реализацията на проекта. Не е реално да се очаква, че чуждият инвеститор ще рискува капиталите си, при положение че българското дружество няма готовност да рискува своите", предупреждава Красимир Тодоров.
Трябва да се откроят силните страни на вашата идея в сравнение с възможните конкуренти. "Приложете съответни биографии на хората от управленския екип. Опишете подборно финансирането - размер, срок, график. Текстът трябва да е четим - важен е стилът, за да се задържи интересът на четящия. Не прекалявайте с подробностите. Не бъдете прекалени оптимисти. Не се увличайте в представянето - екстравагантността не е плюс в този случай", съветва Тони Дайъмънт, специалист по рискови капитали и директор на "ЕСМ - Български постприватизационен фонд".
"Инвестиции за затваряне на цикъла на производство или за изграждане на хотел например не биха представлявали интерес за фондовете. Но фондовете биха разглеждали предложение на туристическа фирма за развитие на нейния бизнес, включително и ако това изисква построяване на нов хотел или дори на верига от хотели", коментира Павел Петрински.
1. Начален капитал за изследователска дейност - предоставя се за изследвания, оценка и развитие на първоначалната концепция за новия продукт преди започването на бизнесдейностите.
2. Начален капитал за развитие на продукта - за създаване на прототип и за първоначален маркетинг.
3. Други ранни фази на финансиране - предоставя се на фирми, които имат нужда от допълнителни средства, за да започнат производство и продажби.
4. Капитал за разширяване или развитие - за растеж или разширяване на фирмата. Може да се използва за увеличаване на производствения капацитет, на пазара и/или за осигуряване на допълнителен оборотен капитал.
5. Мениджърски тип изкупуване - финансирането дава възможност на ръководството на фирмата и нейните инвеститори да придобият дялове в развит от нея, вече изграден бизнес.
6. Изкупуване на фирмата отвън - финансирането позволява на отделен мениджър или мениджърски екип извън фирмата да я изкупят.
