- У всеки нормален българин я има. Но реалностите сега, в края на века, не бива да водят сантиментите към агресивност. Политическият пример на Сърбия е много ясен - как крайният шовинизъм може да доведе до разсипването на една държава. Българският национален идеал може да бъде реализиран по един много по-елегантен начин - реално да премахнем пречките и границите, които съществуваха между България и Македония. Те имат много повече общи интереси и трябва да ги реализират по пътя на взаимното уважение, а не на конфронтация.
- Не. И никога не е бил.
- Защото няма други аргументи и търси под вола теле. Той или е исторически некомпетентен, или просто преднамерен. Аз смятам, че е второто. Защото никога във ВМРО, за да участваш в дейността на организацията или в ръководенето й, никога не се е искало такова нещо.
Илинденското въстание е организирано, когато шеф на ВМРО е Иван Гарванов от Стара Загора. Първият депутат на ВМРО Христо Чернопеев е от Луковитско. Наместникът на Иван Михайлов в България, реалният ръководител след 1934 г. - Владо Куртев, е от Бесарабия. Списъкът е дълъг.
Въпросът да се издигне един човек в йерархията на ВМРО е дали е добър българин и дали е готов да работи за общобългарската кауза, а не какъв е бил дядо му или прадядо му.
Може ли да има трети път между капитализма и социализма?
международен секретар на СДС
Да се стремим вратите на настоящето да се отворят широко към бъдещето - това, наред с глобализацията, засилващото се чувство за общност на хората и цивилизациите е израз на т.нар. нов хуманизъм на ХХ век, формулиран от автора на нашумялата във Франция "Граматика на цивилизациите" от Фернан Бродел.
Когато политиците анализират отиващия си век и се опитват да надникнат в следващия, не трябва да забравят горчивите уроци на настоящето и неговите цивилизационни идеи. През втората половина на ХХ век бе направен един решителен цивилизационен избор - между утопията и антиутопията Европа избра прагматизма, рационализма, просперитета. Този избор трябва да бъде разширен, да стане необратим за всички "персонажи на историята", да гарантира реализацията на идеите на Тойнби за общ дом и общ покрив на човечеството.
Преведени на езика на политиката, високите идеи на съвременните мислители за хуманното общество определят единствено възможния път на европейската цивилизация - той е умереността, балансът, централизмът, уважението към универсалните човешки ценности. Това всъщност е идеологията на християндемократичните формации, които подготвиха Европа за срещата й с ХХI век. Търсенето на трети път, нещо средно между илюзиите на социализма и прагматиката на капитализма, има риск да върне Европа в нейното минало. Затова пък следването на пътя на центризма, баланса на чувството за общност и солидарност в процеса на глобализацията има шанс да превърне идеите на новия хуманизъм в реалност за всички граждани на стария континент.
Когато говорим за Европа едно е сигурно - през втората половина на отминаващия век в една голяма част от стария континент се установиха мирът, солидарността и демокрацията. Постигна се уникално надмогване на всички фактори, които разделяха народите, политиците започнаха да мислят за общите проблеми и за просперитета на целия континент. Наложиха се принципите на демократичното гражданско общество, на пазарната икономика и на представителната демокрация, както и на личните и неотменими права на човека. Те естествено започнаха силно да контрастират на отношенията в Европа преди двете войни и на обществата, които се установиха в централната и източната част на континента, под общото наименование социализъм, зад което всъщност се криеше централизираната икономика и драстичното нарушаване на човешките права. Тогава за първи път започва да се говори за "трети път" между капитализма и социализма, който всъщност предполага развитие на свободната пазарна икономика на основата на търпимостта, солидарността, неотменими права на всеки човешки индивид за самоопределение и пълно отваряне на пазарите. Видно е, че в основата на тези идеи стоят принципите на християнството и свободния човешки дух. Затова може би воля да поведат Европа по този път намериха християндемократите. Именно те поставиха основите на обединението на следвоенна Европа. "Разделението на Европа се е превърнало в абсурден анахронизъм" - алармира тогава Роберт Шуман и заедно със своите съидейници започна да променя стила в политиката на континента. Тази нова енергия издигна държавите от тази част на света до една невиждана дотогава висота. Станахме свидетели, че в края на века тя започна да повлича и източната част от континента, в която социализмът умря по един естествен начин. Балансираната политика на християндемократите, която по своята същност е центристка, а не дясна политика на равновесие на обществото, на отхвърляне на екстремизма под всичките му форми, на балансирано съотношение между социалната отговорност и икономическата ефективност, на икономиката и екологията, на регионалната и национална идентичност и европейското призвание направи Европа такава, каквато е в момента.
Едно десетилетие след краха на социализма социалистическите партии в Западна Европа постигнаха значителни изборни успехи и колкото и да е парадоксално, това стана не въпреки този провал, а именно поради него. Те успяха да се освободят от историческите наслагвания. Дори социалдемократическата партия на Германия, която влезе в политически комбинации с тези, които издигнаха Берлинската стена, успя да направи това. В същото време гражданите на Източна Европа имат преобладаващо доверие на народните и християндемократическите партии, поради това че се убедиха, че на пръв поглед сходните идеи между християндемократи и социалисти се осъществяват практически от първите. Правейки опит за повторно възраждане, социалистите в западната част на континента напълно копират понятията на християндемокрацията за регионализация, засилване на общините, засилено внимание към семейството и образованието, стремеж към приватизация, дерегулация и отваряне на Европа, като в същото време обещават, че ще избегнат непопулярните, но необходими мерки за приспособяване към процеса на глобализация, с което печелят симпатиите на избирателите. Модерните определения и политически послания обаче едва ли могат да заместят реалните действия. Това не могат да бъдат други действия освен довежедането докрай на обединението на Европа. За това се изисква много силна политическа воля - такава, каквато се изискваше за възстановяването след войната и за падането на Берлинската стена.
Световната банка пак притисна БДЖ за кръстосаните субсидии
БДЖ изостава от разписанието за реформи в железниците, констатира мисия на Световната банка. Експертите на банката са отчели "добър напредък" в някои области, най-вече там, където ръководството на БДЖ е било свободно да действа самостоятелно. Като цяло обаче има изоставане от графика. Това е обезпокоително, като се има предвид, че БДЖ си остава една от най-губещите държавни структури на пряка бюджетна субсидия.
Това е една от точките, по които има изоставане. Вината обаче не е само на БДЖ. При всички досегашни мисии експертите на Световната банка изтъкваха, че подобряването на финансовите резултати на железниците е невъзможно, без да бъдат закрити нерентабилните линии. Идеята беше спестените средства да бъдат пренасочвани за подмяна на износената инфраструктура и обновяване на локомотивния и вагонния парк.
Сега НК "БДЖ" разполага със 754 км второстепенни линии (18% от цялата мрежа), на които се падат около пет млн. долара годишна загуба. При последното идване на мисия на банката през май 1998 г. бяха съгласувани необходимите действия за закриване на първите четири линии с дължина 151 км: Червен бряг - Оряхово, Пазарджик - Варвара, Хан Крум - Преслав и Владимир Павлов - Поморие. Като втори етап беше предвидено да бъдат спрени и демонтирани още 15 второстепенни линии с дължина 153 км. За изпълнението на тези ангажименти, поети от страна на БДЖ, беше създадена междуведомствена комисия, включваща представители на няколко министерства. Досега обаче тя не е дала разрешение за закриване на нито една линия. Световната банка е констатирала, че основната причина за това е липсата на воля за извършване на непопулярните мерки. "Докато правителството не прояви достатъчно политическа воля, не може да има ясен мандат за БДЖ за превръщането й в търговско ориентирана железница", изтъкват представителите на банката.
Неизпълнение има и по програмата за закриването на ненужните гари. Проучване отпреди две години на консултантите от SYSTRA показа, че в бившия Пловдивски окръг 45% от гарите и допълнителните коловози са излезли от експлоатация и могат да бъдат премахнати. Световната банка тогава препоръча да се направи сравнителен анализ на останалата мрежа на БДЖ и ненужните съоръжения да бъдат демонтирани. Оттогава няма никакъв напредък, сочи проверката.
През миналата година Министерството на транспорта беше упълномощено да продава 13 от общо 15 жп предприятия и заводи. Бяха открити процедури за приватизация на първите шест обекта, сред които Вагонният завод в Бургас, Заводът за спирачни съоръжения в Първомай, Заводът за траверси в Белово, Железопътният завод в София. Оферти обаче за тях не постъпиха. Сега същите поделения на БДЖ отново са обявени за продажба, но отново липсва кой знае какъв инвеститорски интерес. По-големият проблем е, че в тези 13 поделения продължават да се трупат големи загуби, тъй като те имат големи постоянни разходи и излишен капацитет. По изчисления на БДЖ през 1998 г. тези поделения са прибавили 10 млн. долара загуба към общите загуби на компанията. Според представителите на Световната банка това трябва да означава само едно - по-бърза продажба или закриване на губещите заводи.
Както при приватизацията, изоставане има и по програмата за подмяна на железния път. Със заеми от СБ и Европейската банка за възстановяване и развитие бяха финансирани доставките на релси, скрепления, машини и оборудване за подмяна на основната жп мрежа. Първоначално се предвиждаше така да бъдат подновени 414 км трасе. През миналата година обаче всякакви строителни дейности са били замразени, а средствата, предвидени за тази цел, са били пренасочвани за издръжката на БДЖ. Една от обективните причини е забавеният пуск на Завода за стоманобетонни траверси в Свищов.
При посещението си в София експертите на Световната банка отново са акцентирали върху ограничаването на вътрешното разпределение на печалба от товарните превози за издръжка на непечелившите пътнически услуги. Това е един от хроничните проблеми на железниците.
Около 80% от приходите при пътническите превози отиват за електроенергия и дизелово гориво, докато при товарните този процент е сведен до 20 на сто. При повечето пътнически влакове приходите от билети не покриват само разходите за електроенергия. Засега с помощта на единното счетоводство правителството и БДЖ успяват да поддържат социално приемливи цени за населението, като покриваха загубите на пътническите превози с приходите от товарните и директните субсидии от бюджета. Този подход обаче не дава възможност на БДЖ да работи на пазарен принцип и представителите на Световната банка многократно са настоявали за преориентиране към по-гъвкави механизми.
Като начало банката предлага счетоводното разделяне на управлението на товарните от пътническите превози, което би позволило финансова независимост и по-голяма ефективност на отделните направления. Според СБ това би могло да стане с приемането на закона за железниците, който ще трябва да влезе в сила до края на годината. Точно тук дискусията с правителството ще бъде най-тежка, тъй като това би означавало скъсване със социалната политика и драстично увеличение на пътническите превози.
Така или иначе законът за железниците ще даде възможност за формалното разбиване на монопола на БДЖ, що се отнася до ползването на жп инфраструктура (релсовият път, жп гарите и останалите съоръжения). Предвижда се тя да бъде отделена от превозната дейност. По този начин ще бъде даден официален достъп до инфраструктурата и на други превозвачи (ако се появят такива), които ще трябва да плащат за използването й.
През 1998 г. финансовото състояние на БДЖ се е влошило, сочат данните. Основната причина за това е резкият спад в товарните превози през втората половина на годината, който е следствие от срива в промишлеността. Като цяло БДЖ отчита 17% спад в обема на товарните превози в сравнение с 1997 г. В най-голяма степен това се дължи на кризата в торовите и циментовите заводи, "Кремиковци", "Стомана" и др. Донякъде този спад е бил компенсиран в края на годината с възстановяването на работата в плевенската рафинерия "Плама". През тази година ще се разчита за привличане на допълнителен трафик към Варна, където ще започне да действа фериботната линия с Украйна. Очакват се също допълнителни товари през Турция за Русия и Украйна.
Спад има и при пътническите превози -19%. това се дължи на повишението на пътническите тарифи (общо с 80% за миналата година) и занижените цени на автомобилния транспорт.
Въпреки известното увеличение на средните приходни ставки по двата вида транспорт като цяло приходите от основна дейност са намалели с около 40 млн. долара. От друга страна, разходите за основна дейност надхвърлят предвидените с 25 млн. долара, главно поради увеличение на разходите за заплати с 20%, за обезщетения във връзка с извършвани съкращения и др. Световната банка е отчела, че липсата на ликвидни средства в БДЖ е била компенсирана чрез натрупване на задължения, най-вече по ДДС и социалните плащания. Тези задължения са нараснали от 23 млн. долара в края на 1997 г. на 34 млн. долара в края на 1998 г. Очакванията на експертите са, че през тази година финансовото състояние на БДЖ няма да се подобри и дори се очаква ново влошаване, главно заради спада в превозите на товари. Освен това през тази година започват плащанията по главницата на заема от ЕБВР. Засега не се предвижда увеличение на цените на билетите, те ще останат на сегашните нива поне до октомври, когато се очаква нова мисия на СБ, съобщи шефът на БДЖ Владимир Дунчев. Ръководството на компанията ще търси възможности за намаляване на разходите чрез въвеждане на нов вид мотриси - т.нар. шинобуси, при които разходите са десет пъти по-малки. За цялата 1999 г. бюджетът отпуска на БДЖ 34.3 млн. долара оперативна субсидия.
Накратко
Световната банка ще финансира екологични проекти в България, свързани с ликвидиране на щетите от стари замърсявания. Това стана ясно на среща на вицепремиера Александър Божков с директора на Световната банка за България и Румъния Андрю Воркинг. Пилотният проект в МДК - Пирдоп, се оценява от банката като успешен. Следващите проекти ще са за ликвидиране на замърсяванията около големите индустриални предприятия като Нефтохим, "Кремиковци" и други, чиято приватизация предстои. Световната банка вече е изготвила своя доклад за България, който ще бъде представен на срещата на донорите в Брюксел на 21 април тази година. В него се дава положителна оценка на хода на реформите в страната. Очаква се през юни бордът на банката да разгледа отпускането на 50 млн. долара по заема ASAL за преструктуриране на селското стопанство. Средствата от него са предназначени за подпомагане на земеделието чрез развитие на безналична търговия със зърно посредством въвеждането на складовите записи. Част от парите ще отидат за поземлената реформа и развитието на пазара за земя, както и за преструктурирането на "Напоителни системи" и "Сортови семена".
Директорът на Националната служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) става член на Съвета за закрила на авторското право и сходните му права. Това реши Министерският съвет в четвъртък с промяна в Постановление No120 от 1997 г. Директорът на НСБОП влиза на мястото на секретаря на МВР. В състава на съвета се включва и един старши офицер от НСБОП. Съветът за закрила на авторското право и сходните му права е орган за координация на дейностите и мерките, предприемани от държавните институции срещу незаконното използване на обекти, закриляни от Закона за авторско право и сходните му права. Той се оглавява от заместник министър-председател и включва представители на различни министерства.
Около 678 милиарда лева ще бъдат вложени от 1999 до 2000 г. за решаването на проблема с отпадъците, съобщи министърът на околната среда и водите Евдокия Манева, след като правителството одобри в четвъртък национална програма за управление на отпадъците. Средствата ще се осигурят от бюджета, Националния фонд за опазване на околната среда и програмата ФАР. През тази година са предвидени инвестиции от 94 млрд. лв. Около 42 млрд. лева от тях са от бюджета. С тях ще се строят депа за битови отпадъци и ще се почистват стари замърсявания от уранодобива. Документът предвижда да бъдат изградени 37 нови депа. В момента местата за обезвреждане на отпадъци са 700, но само пет от тях отговарят на европейските изисквания. През май екоминистерството ще представи програмата пред посланиците на европейските държави у нас за евентуално финансово участие в проектите, каза г-жа Манева. Петдесет милиона лева ще се инвестират в система за събиране и обезвреждане на масово разпространени опасни отпадъци като батерии, луминисцентни лампи. През тази година ще бъде въведено разделно събиране на хартия в бюджетните учреждения.
Не чакайте големи печалби от частните гори
Милко Станчев, заместник-министър на земеделието и началник на Националното управление по горите, пред "Капитал"
- В никакъв случай. Напротив, има изключително много облекчения за българските ловци и един от основните принципи в закона е правото на свободен избор. Ние ясно казваме: в един ловно-рибарски район, т.е. на територията на едно землище, би трябвало да се формира само едно-единствено сдружение на български ловци. Това ще са и сега съществуващите ловни дружинки. Те трябва да придобият нов юридически статут, като сами изберат формата. Но няма да отнемем нито едно право на българските ловци. На практика ще им бъдат отнети само оковите от ловно-рибарския съюз. Разбира се, ако от тия сдружения решат, че трябва да имат една национална организация, законът не им пречи за това. Така че силно преувеличени са страховете на централния съвет на СЛРБ. Те са големи по обясними причини, тъй като не са съвсем сигурни дали ловците в България ще решат да има едно централно ръководство, една шапка, и това ги плаши.
- Аналогията е грешна. Действително язовирите бяха отдадени за други цели на юридически лица под аренда. Те си позволиха да злоупотребят по един или друг начин и действително в някои от язовирите се случи така, че рибата намаля рязко, а в някои изчезна съвсем. Както казах, територията, стопанисвана от българските ловци до вчера и днес, ще се отдава без никакъв търг, без никакъв конкурс. Няма да има фирми, които да отиват и да конкурират местното сдружение.
- Не се страхувам, защото отстрелът на един елен ще струва на позволилия си този лукс около 10 млн. лева. Няма толкова големи смелчаци, дори и между българските ловци.
Текстовете на новия закон осигуряват при груповия лов на дива свиня задължително да има представител на държавното лесничейство. Въвеждаме и един нов начин за контрол при т.нар. индивидуален лов (на сърни, елени и др.). Ще бъдат произведени пломби и ловецът ще бъде задължен още при първото докосване на животното да постави пломбата на определено място. Това ще удостоверява, че животното е добито законно. Дори едно животно да бъде отстреляно в нормален ловен ден при спазване на всички законови изисквания и в момента на проверката няма законната пломба, случаят ще се смята за бракониерска проява.
- Досегашната практика беше доста порочна. Групите от чужбина работеха предимно с държавните структури - бившите горски стопанства. Българските ловци трудно приемаха външни платежоспособни гости, тъй като 75 % от приходите, които получаваха самите дружинки от международен ловен туризъм, отиваха за шапките - 50% отиваха като отчисления за дружеството и 25% за централния съвет. На практика в дружинките оставаха около 25% от реалните приходи, което хич не ги стимулираше. Сега вече ловът би могъл да стане бизнес за дружинките. Например отстрелът на един сръндак, който струва три-четири хил. германски марки, би могъл да плати разходите на дружинката за целия сезон за подхранване на дивеча. В проектозакона тези неща са записани доста ясно и категорично и действително създават условия за бизнес. От вноските, които българските ловци ще плащат за правото за ползване на дивеч, 80% ще се връщат в територията, от която са дошли. Като от тези 80 процента 30 се разпределят между собствениците на земи и гори в ловностопанския район, а 70% остават за ловното сдружение. И ние ще следим дали тези пари ще бъдат използвани за реинвестиции в дивеча.
- Нормалното е веднага след изтичане на този срок в някои землища да започне издаването на решения на поземлените комисии (ПК). Въпрос на изчакване е дотолкова, че да не съвпаднат претенции за една и съща територия на едни и същи ползватели.
При всички случаи няма да допуснем обжалване на гороразделителни планове, което беше според мен една голяма грешка, която поставя под съмнение сроковете за връщане на земеделските земи. За горите това е изключително важно и аз смятам, че ако бъде дадена такава възможност, няма да има гороразделителен план, който да не бъде обжалван. Де факто няма да има никаква реституция на горите, ако това влезе, а имаше такива предложения.
- Това е един от големите проблеми. Днес (17 март - б.ред) внасяме поправка между двете четения на закона. Тя касае удовлетворяването на бившите собственици, за които се знае, че в техните територии землячните регистри са били унищожени. Предлагаме да се създаде една анкетна комисия към ПК, в която ще работят представители на всичките власти, включително и на бившите собственици. Тя ще оземли и тези собственици, чиито гори са били в рамките на бившите частни ревири. Това ще става след анкета на самото място след разбирателство между собствениците, тъй като действително нямаме никаква документална основа за граница между самите собственици. Но това ще е на по-късен етап, след като бъдат оземлени всички, които имат документи.
- В измененията към закона се предлага ПК да връщат горите на физическите лица, наследници на бившите кооперации, в съсобственост, тъй като има опасност за наследници на една кооперация да се появят две, три или пет нови. И ние няма да знаем коя е действителният правоприемник на заличената кооперация. Затова изчистваме по този начин въпроса. Помежду си вече хората, в съсобственост, ще могат да решат как да използват горите си - дали ще въведат някакви реални граници, дали някой ще поиска със своя си дял да напусне, или ще си създадат нова кооперация, която да работи по новите закони.
- За всички видове собственост - без значение общинска, държавна, манастирска, частна, има един и същ закон за горите, който трябва да се спазва и за който държавното лесничейство ще следи. Глобите за нарушенията са жестоки. Освен това всички гори в България са записани в нашите лесоустройствени проекти. Там са предвидени мероприятията в 10-годишен период - почистване на сечища, залесяване, отглеждане на насаждения, поставяне на заграждения и т.н. Задължение на новите собственици е да ги спазват, дори това да не им е изгодно. Данък върху тази собственост няма да има, но лесоустройственият проект и законите не са никак леки. Да не тръгват бившите собственици с големите кошници. Действително там, където в лесоустройствените проекти е предвидена някаква ефективна сеч, те ще спечелят. Но невинаги и на всяка цена. Тъй като собствениците трябва да бъдат лоялни към държавата и към собствеността си.
- Точно така е. Печалбата от гората е много малка. Аз мога да дам пример с практиката, която има горското стопанство. Ефективността от дърводобива е между 2 и 5 %. Да кажем, че в една частна структура тази ефективност би могла да бъде удвоена. Но ако се изпълняват законите, в никакъв случай няма да има повече от 10-15% печалба.
Право на отговор
В кадровата политика на СДС няма място за призраци от тоталитарното минало
Може ли да има трети път между капитализма и социализма?
Статията "СДС слага кадровици в министерствата" и коментарът "Секретарят - домашният любимец на Костов" в последния брой на в. "Капитал" се базират на несъществуващи факти, на спомени от миналото и на абсурдни аналогии между явления от тоталитаризма и демокрацията. Политкомисари, партийни секретари в Министерския съвет и министерствата, кадровици-събирачи на досиета, чиновници с партийни функции има само във въпросните публикации, но не и в структурите и органите на властта. Нито пък в структурите на СДС.
Седмичникът "анализира" измислени тенденции, тръгвайки от несъществуващо решение на НИС относно някакви "чиновници, натоварени с партийни функции да отговарят за кадровата политика във всяко министерство". Странно е, че професионално списваният вестник е пренебрегнал реалността за сметка на фикцията, като не е предложил на читателите си автентична информация за реда, правилата, функциите, правомощията и механизмите както в СДС, така и в изпълнителната власт - неща, които са достатъчно публични и прозрачни, за да се проверят без особени усилия. Още по-странно е, че десет години след падането на тоталитарния режим, след поредицата демократични избори и две години след старта на решителната реформа според европейските норми, се прави опит за повдигане на дискусия по проблем, който меко казано е анахронизъм - проблемът има ли сраствания между партия и държава, има ли прилика между БКП и СДС, действат ли механизми на пряка намеса на управляващата партия в специфични за изпълнителната власт сфери. Изглежда, се налага да правим уточнения за неща, които вярваме, че са очевидни.
Кадровата политика в министерствата, както и цялостната им политика в даденото направление е работа на съответните министри. Те провеждат политиката, с която СДС спечели изборите. И носят отговорност за решенията си пред обществото. Ясни са и схемите, правилата и отговорностите по отношение на кадровата политика в партията. Общото между кадровата политика на партията и изпълнителната власт е едно единствено нещо - конкурсното начало, базирано на европейски критерии. Именно в духа на конкурсното начало СДС определя кандидатурите си за всички видове избори чрез предварителен вот. Секретарите на СДС нямат нито механизми, нито пълномощия да се намесват в кадровата политика на партията, камо ли в изпълнителната власт.
Кои са секретарите? Точка 10 на член 16 от Устава на СДС дава отговора: "към зам.-председателите, главния секретар и членовете на НИС Националният изпълнителен съвет създава отдели, чрез които същите осъществяват отговорностите и правомощията си по този устав. в отделите се привличат членове на НС, доброволни сътрудници и се назначават щатни служители. Те се ръководят оперативно от секретари на СДС по съответните направления. " Идеята е малки оперативни звена да подпомагат ръководството в организационен аспект по провеждането на партийната политика във всички направления и от всички структури по места. Дейността им е изцяло ориентирана вътре в партията. Те нямат механизми за намеса в изпълнителната власт. Още по-малко дублират ресори на изпълнителната власт. Отделите функционират независимо дали партията е на власт или в опозиция.
Няколко примера. Международният секретар на СДС завежда връзките на СДС със сродните европейски партии, поддържа кореспонденцията със съответните представители на всички центристки европейски формации, в които СДС членува, участва и гласува на техните форуми. Секретарят по информационната политика отговаря за провеждането на информационната политика от всички структури на СДС в духа на резолюцията, приета на Десетата национална конференция. Отделът към Муравей Радев ще отговаря за приложението на финансовия правилник от всички структури на СДС. Отделът по вътрешна политика ще подпомага Екатерина Михайлова в партийната дейност, свързана с контактите с другите политически субекти и със структурите на гражданското общество. Решението за създаване на отдели към НИС се взе, за да се обезпечи ефективното функциониране на основните направления на партийната политика - вътрешна политика, външна политика, избори, информационна политика, икономика, социална политика. Този модел под една или друга форма съществува във всички модерни европейски политически сили. Не е ясно къде в стройната и стегната партийна схема на пълноправния член на всички престижни християндемократически формации в Европа в."Капитал" откри място за политкомисари-кадровици по подобие на онази партия-държава, която бе обрекла България на изолация от цивилизования свят в разстояние на половин век.
"Балкан" - развръзката наближава
Шумната сделка за покупка на два самолета "Ербъс" А-310 за "Балкан" може да се окаже поредният сапунен мехур, който само ще приближи края на българската авиокомпания. В средата на седмицата министърът на финансите Муравей Радев даде така исканото разрешение за покупка, но постави редица условия.
Първото е покупката да стане под формата на финансов лизинг. Според източници от авиокомпанията в проектодоговора почти никъде не се споменава този термин, известен в предишни времена като покупка на изплащане. Други източници посочват, че истинският собственик на самолетите ги бил предоставил при изричното условие да не се дават на финансов лизинг.
Второто изискване на министъра на финансите е лизингодателят да представи документи, че е собственик на самолетите. Това може да се превърне в истински кошмар за авиокомпанията. При анализа на офертите за собственик се спрягаше американската компания "Партнерс" (Partnairs). Преговорите обаче се водеха от името на сравнително неизвестната швейцарска "Роуз груп". Окончателният проектодоговор обаче е с още по-неизвестната регистрирана наскоро в Люксембург "Ер рент" (AIR RENT S.A.R.L.). В документите до "Балкан" фирмата е посочила само телефакс за контакти.
До момента от "Балкан" не са дали задоволително обяснение защо трябва да взимат самолетите от посредници, а не от истинския собственик, за какъвто се смята "Партнерс", както и как така купуват нещо от някого, който не е собственик. Може би и затова министърът на финансите е поискал за окончателното одобрение да види документи за това каква е фирмата, с която се сключва този договор.
"Партнерс" е упълномощена от собственика на самолетите. Тя е официален брокер, който продава по 50-60 самолета годишно и има ексклузивните права да продава тези два самолета. Затова ние преговаряхме с нея. Но собственикът е друг, той е много сериозен", заяви изпълнителният директор на "Балкан" Филип Мустаков. Според него "Роуз груп" е финансова групировка, която се занимава с лизинговане, тя работи от името на "Партнерс". "Не знам и не ме интересува кой е собственикът на самолетите. За мен като министър сделката е добра", каза транспортният министър Вилхелм Краус. Според него достатъчна гаранция е договорът за техническа поддръжка, сключен с "Луфтханза". Така германската авиокомпания се ангажира самолетите да бъдат в добро техническо състояние преди наемането им, за да няма големи разходи по поддръжката след това.
Следващото условие за сключване на сделка за ербъсите е да се представят документи, че върху самолетите няма някакви утежнения, т.е. не са заложени или върху тях няма наложени запори. Това допълнително ще идентифицира истинския собственик.
"Въпросът с липсата на тежести върху самолетите е уреден в договора за покупката им. В него има клаузи, които удостоверяват, че самолетите се предоставят без обвързващи ипотеки, залози и други тежести", твърди Мустаков. Според него "по принцип не може да се даде доказателство от продавача, че върху самолетите няма учредени ипотека, залог или други тежести. Продавачът само го декларира". В такъв случай възниква обаче въпросът как ще бъде декларирано това, след като продавачът не е собственик.
Друг проблем е от къде "Балкан" ще набави средства за 12-годишния финансов лизинг на ербъсите, всеки от които струва по 30.5 млн. долара. Според Филип Мустаков парите ще бъдат намерени. "Вчера (17 март - бел. ред.) например компанията имаше 800 000 долара постъпления", каза Мустаков. Според запознати в офертата са били дадени две възможности. При първата се предвижда 10% от цената да бъде платена авансово, като така "Балкан" ще се задължи да плаща месечни лизингови вноски по 310 000 долара. Ако предплатата е 15% от общата цена, вноските ще бъдат по 275 000 долара месечно.
"За покупката ще бъде теглен заем, но не банков. Ще съберем суми оттук-оттам. Няма да бъде нарушен законът", коментира Мустаков. Какво се крие зад тези обяснения на шефа на "Балкан" - никой не знае. По всяка вероятност заемът ще бъде взет от лизингодателя, и то срещу залагане на чартърната програма за лятото на 1999 г., твърдят източници от авиокомпанията, пожелали анонимност.
Решението си за одобряване на сделката министърът на финансите взе след доклад на транспортния министър Вилхелм Краус. По-късно Муравей Радев поиска и експертиза на ербъсите от експерти на транспортното министерство. Докладът на двамата служители на министър Краус посочва, че докато за едната от машините няма почти никакви забележки, за другата не може да се каже същото. Тя се нуждае от смяна на вътрешното обзавеждане, монтаж и проверка на някои важни части. Предвижда се също на него да бъде инсталиран допълнителен резервоар АСТ. С него би трябвало да се осигури възможност за прелитане на по-дългите дестинации без допълнително кацане. Резервоарът струва 1.5 млн. долара, като продавачът ще поеме разходите за 700 работни часа за неговото инсталиране.
Двата самолета се намират на френското летище "Бурже" от юли 1998 г. Предвижда се те да преминат основен преглед (D-check) през юни 2000 г. За всеки един от тях основният преглед струва два млн. долара, което допълнително ще натежи върху цената им. Експертите препоръчват смесена работна група от "Ер Франс", "Луфтханза" и български специалисти да направи окончателна оценка преди подписването на договорите.
Две фирми са закупили информационни меморандуми във връзка с поредния опит за приватизация на "Балкан". Според източник, пожелал анонимност, това са израелски брокер и регистрирана в Германия фирма. Засега предишните кандидати за акциите на авиокомпанията не са потвърдили повторния си интерес. По всяка вероятност техният интерес ще зависи от това какво решение за наемане на нови самолети ще бъде взето.
Това е третата поредна процедура за продажба на авиокомпанията. Първите опити за приватизация на "Балкан" датират още от 1992-93 г. През 1995 г. процедурата беше закрита поради липса на купувачи. През 1997 г. беше определен посредник - консорциумът ТОБ-"Спийдуинг", който излъчи като купувач дружеството "Балкан ер", в което акционери бяха служители на авиокомпанията. Поради недостатъчните гаранции Агенцията за приватизация обяви нов кръг за набиране на оферти. Тъй като дружеството е в списъците за изолация, до 30 юни то трябва или да бъде продадено, или да бъде ликвидирано. Но предвид влошаващото се финансово състояние и паниката по летищата, която съпътстваше изпращането на втория "Боинг" 767, може би този срок трябва да се съкрати.
"Ако не се намери купувач за "Балкан" до края на юни и авиокомпанията бъде обявена в ликвидация, националният флаг ще бъде даден на "Хемус ер". Тогава най-вероятно тя ще сключи договор с "Балкан" за двата ербъса", коментира пред "Капитал" транспортният министър Краус.
Приватизацията: Голяма мъка
Приватизацията е разковничето на реформата. В това няма съмнение. Предприятията първо трябва да станат частни и чак след това можем да говорим за ефективно управление, работеща икономика и други положителни последствия. Обаче до края на миналата година са раздържавени само около 30% от държавните активи, сравнени на база активите от 1995 г. Приносът на сегашните управляващи от миналата година се изразява в скромните 4%. Може да се каже, че през 1998 г. имаше разцвет на малката приватизация - голям брой сделки, малко продадени активи. Освен това има и наложен скандалджийски модел на раздържавяването у нас. За всяко предприятие ще се намерят поне по две лобита сред управляващите. Най-пострадал винаги е шефът на Агенцията за приватизация, който и да е той. На него се пада тежката участ да постави на везните едните наши хора и другите наши хора. Ето затова приватизацията върви с отчайващо бавни темпове.
Предстоят обаче най-тежките изпитания за процеса - големите сделки, които и международните финансови институции вече започват да ни притискат да финализираме (респективно да започнем). Колкото по-големи са дружествата, толкова по-големи са сблъсъците. Силата на лобитата и интересите при големите предприятия като БТК, Булбанк, Булгартабак, Нефтохим, "Кремиковци" добиват гигантски размери. Но вече от изхода на тези сделки зависи много. Ще дойдат ли сериозни фирми в България или ще си затвърдим мястото на държава с лош инвестиционен климат и висок политически риск. Кога ще се даде лиценз за частна национална телевизия и кой ще го получи? Корупцията или здравият разум ще вземе връх? Засега като че ли първото.
Световните институции не ни спестяват истината, но дали въобще има някакво значение, защото и на тях вече не им обръщат голямо внимание. В изявленията си представителите на МВФ и на Световната банка все по-открито изразяват притесненията си. Няма ясни правила, а дори и малкото съществуващи не се спазват. Шефът на Първи европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер заяви през миналата седмица: "Има доста големи сделки в България, за които вече е крайно време да бъдат приключени. Има доста нерешени въпроси с нормативното устройство на процеса на приватизация. Има обаче и такива проблеми като прилагането на съществуващия закон на практика, което е много важно за външния фактор в българската приватизация. " През миналата година представители на Световната банка ясно намекваха за корупция.
Най-силните течения в приватизацията вече добиха очертания. Само трябва да се вгледаме в назрелите приватизационни сделки и в съпровождащите ги скандали. А развръзката до голяма степен ще предопредели и развитието на останалите големи продажби. Ще се разбере кой диктува правилата.
За продажбата на 51% от акциите на БТК беше депозирана само една оферта - на консорциум между гръцката ОТЕ и холандската компания KPN. Цената, предложена от консорциума, все още не е известна, но едва ли ще бъде много висока, тъй като ОТЕ и KPN предварително знаеха, че ще подадат единствената оферта. Само преди седмица вицепремиерът Бакърджиев, който е единственият упълномощен да дава изявления по сделката с БТК, заяви в предаването "Неделя 150", че "когато се събират двама доскорошни конкуренти (ОТЕ и KPN - бел.ред.), това трябва да се отрази по един-единствен начин - с подобряване на офертата". От "подобряване на офертата" обаче има нужда само ОТЕ, защото дори да беше предложила по-ниска цена от гръцката телекомуникационна компания, KPN имаше много по-големи шансове от нея да спечели. ОТЕ е сравнително малка и изостанала държавна компания, контролирана от правителството на южната ни съседка. Въпреки големите си амбиции на Балканите, по думите на бившия шеф на компанията, ОТЕ има сериозни финансови затруднения. Националният оператор на Гърция е обвиняван и в това, че прокарва интересите на бившия агент на "Щази" Сократис Кокалис, собственик на небезизвестната у нас компания "Интраком". Високопоставени източници от Агенцията за приватизация заявиха преди около месец, че с тези аргументи е прието политическо решение, според което ОТЕ няма да бъде допусната за купувач на БТК. След като стана ясно, че "Телефоника" - Испания, и "Дойче телеком" няма да подадат оферти, лично премиерът Костов е изпратил послание до KPN да участва сама в наддаването. Според добре информирани източници обаче по-късно въпреки волята на премиера Бакърджиев е насърчил холандската телекомуникационна компания да влезе в консорциум с ОТЕ и това е натежало при решението на KPN да не подава самостоятелна оферта. Това е станало въпреки взетото от СДС политическо решение (каквото и да значи това) БТК да не се продава на гърци.
Според официално съобщение на Агенцията за приватизация офертата на ОТЕ и KPN е била отворена веднага след пристигането й (14 часа, четвъртък) в лондонския офис на "Дойче банк" в присъствието на представители на консултанта, Юлиана Димитрова, съветник на вицепремиера Бакърджиев, председателя на КПД Антони Славински, зам. изпълнителния директор на АП Стоян Тодоров и представител на лондонския офис на неправителствената организация "Прозрачност без граници", които са независим наблюдател на сделката. От офиса на "Прозрачност без граници" в София обаче съобщиха, че техният представител в Лондон не е допуснат до отварянето на офертата, а само при депозирането й. Според председателя на КПД Антони Славински в Лондон са били отворени само придружителните писма и банковите гаранции. Славински твърди, че финансовата оферта е запечатана и ще бъде отворена следващата седмица в София. Според АП до петък консултантът по приватизацията "Дойче банк" трябва да направи анализ на офертата и да го представи на междуведомствената работна група по сделката с БТК. Любопитен е фактът, че АП обнародва решението за изтичане на крайния срок за подаване на офертите в деня, в който той изтече - четвъртък, 18 март. Според решението офертите трябваше да бъдат подадени до 12 часа лондонско време в офиса на "Дойче банк" в Лондон и до 14 часа българско време в Агенцията за приватизация. Офертата на ОТЕ и KPN обаче беше пратена от Лондон с полет на "Бритиш еъруейз" миналия четвъртък и пристигна в София в 15.35 часа, т.е. час и половина след изтичане на срока за подаване на офертата.
Ако правителството одобри офертата на ОТЕ и KPN за покупката на 51% от акциите на БТК, консорциумът ще получи лиценз за втори GSM-оператор, гарантиран монопол до 2002 г. за фиксираната телефонна мрежа и инфраструктура, в която само по проекта ДОН са инвестирани 300 млн. долара (50% от инвестицията е направена със собствени средства на компанията, а останалата половина са кредити от Световната банка, ЕБВР и ЕИБ, но 1/4 от тях вече са изплатени - бел.ред.).
Липсата на правила и воля за раздържавяване едва ли може да бъде по-добре илюстрирана, отколкото с процедурата по приватизацията на "Петрол". Няма никакво значение кой дава най-много, няма също така значение и кой кой е сред купувачите. През миналата седмица надзорниците на Агенцията за приватизация, без да дават излишни обяснения, просто взеха решение да не решават на кого да бъде продаден "Петрол". Формалният повод да се отложи разглеждането на сделката за 51% от държавния дистрибутор е непълнота на документите. Председателят на надзорния съвет Асен Дюлгеров обяви, че основният проблем е липсата на пазарен анализ за отражение на сделката за дистрибутора върху приватизацията на Нефтохим. Информационният меморандум за Нефтохим беше подписан от Захари Желязков на 16 март, ден преди заседанието на надзора, и се очаква в Държавен вестник тази седмица да бъде публикувано решението за метод и набиране на оферти за рафинерията. Срокът се очаква да бъде до края на май.
"Нормално е по този въпрос (за зависимостта на Нефтохим от "Петрол" - бел. ред.) да се поискат и становищата на съответните министерства", каза Дюлгеров. Вероятно това е причината и за присъствието на трима зам.-министри на заседанието на надзора - на промишлеността - Едит Гетова, на търговията и туризма - Александър Тасев, и на финансите - Кирил Ананиев. Второстепенните причини (очевидно измислени) за отлагането на сделката за "Петрол" били непълноти в правния анализ, който е направен въз основа на данни от 1997 г., и неизяснени реституционните претенции.
Иначе Асен Дюлгеров прехвърли отговорността за забавянето върху изпълнителния директор на агенцията Захари Желязков, който не бил внесъл в надзорния съвет проект за избор на купувач, а само доклад по хода на сделката. Желязков обаче заяви, че той не може да предложи купувач, преди да знае становището на надзорния съвет. По стар български обичай - параграф 22.
Така и двамата дадоха да се разбере, че си дават ваканция по сделката за "Петрол". Тя ще продължи най-малко две седмици - дотогава изпълнителният директор на АП и посредникът "Артур Андерсен" трябва да представят на надзора допълнителни документи по сделката. По-вероятно обаче това време е необходимо, за да се вземе решение наново извън структурите на АП, най-вероятно в правителството и в ръководството на СДС.
Най-смисленото обяснение за поредната интрига около продажбата на държавните бензиностанции е, че в последния момент някой с достатъчно влияние се е намесил в раздаването на картите и е парирал опита да се продаде "Петрол" на свързани с руския бизнесмен Майкъл Чорни структури. Според вестник "Сега" премиерът Иван Костов бил гневен от избрания купувач на "Петрол". Неговият авторитет пред деловите среди навън ще пострада най-много, ако първата голяма сделка в България се сключи с фирма, свързвана със скандалния руски бизнесмен, когото в собствената му родина свързват с мафията. Сделката за "Петрол" трябваше да покаже, че България е пораснала през последните три години и няма да допусне разрастване на сенчестите структури за сметка на новото ембарго. През 1993-1995 г. именно сделките с петрол и петролни деривати в условията на югоембарго създадоха финансовата мощ на силовите групировки. Сега България е пред ново югоембарго и точно продажбата на "Петрол" е важна с това кой ще контролира базите за горива и инфраструктурата за търговия, а оттам и потенциалната контрабанда с Югославия.
В последното наддаване "Юкос петролиум България" победи с цена 52 млн. долара срещу предложението на "Международен консорциум" (Бедо Доганян - ОМВ) за 50 млн. долара. Още седмица преди това стана ясно, че свързваната с Майкъл Чорни фирма е фаворитът при договарянето на сделката. Зад нея стои сериозно лоби в Русия - лично енергийният министър на руската федерация Сергей Генералов и заместникът му Сергей Чижов положиха огромни усилия, за да лансират пред българските власти "Юкос петролиум" като представител на "Роснефт", т.е. като стратегически инвеститор и за "Петрол", и за Нефтохим. Позициите на това лоби в руското правителство обаче се оказаха доста слаби - няколко дни след визитата в България Чижов беше уволнен и Генералов не можа или не пожела да спаси заместника си. В България "Юкос петролиум" (Чорни) също има лоби - главният секретар на СДС Христо Бисеров и шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев, които от година насам се редят до известните лица от БСП Любен Гоцев и Митко Събев, идеолози на схемата "Юкос петролиум" - "Феста" - "Нефтинвестбанк" - "Петрол". Уволнени обаче няма, въпреки че шефът на АП Захари Желязков така и не намери убедително обяснение защо повика Чижов точно преди подаването на окончателните оферти.
Изострянето на скандалите и споменаването на Иван Костов като действащо лице напоследък дават основания, че назрява моментът за промяна в схемата на контрол върху приватизацията. Освен развитието на двете големи приватизационни сделки - БТК и "Петрол", друга важна индикация ще бъде дали Захари Желязков ще запази поста си на изпълнителен директор на АП. Ясно е, че при него случаят не е като с предшественика му Александър Съботинов. Последният дълго преди да бъде освободен от поста, даваше публични изявления, с които намекваше, че не може да издържа повече на натиска от страна на политиците в приватизиращото ведомство. При Желязков като че случаят е точно обратен. Той е там, за да може определени политически силни лица да реализират властта си. "Елементарното чувство за самосъхранение на Захари Желязков би трябвало да му подскаже, че е време да си отиде. Толкова много висящи проблеми около АП никога не е имало", каза известен приватизатор, близък до вицепремиера Александър Божков, през миналата седмица. Според други източници Божков вече е започнал да се разграничава от действията на шефа на АП и е заел неутралната позиция на незаинтересованост от процеса. За отбелязване е, че и за добро, и за лошо вицепремиерът Божков остана изолиран (или беше нарочно изолиран) от големите сделки. Той не отговаря пряко за АП и въпреки че е съпредседател на комисията за БТК, "за по-добра координация" отстъпи лидерството на Бакърджиев. Така или иначе инстинктът на вицепремиера Божков да се дистанцира от големите скандали свързва с него един от малкото възможни ходове на Костов за промяна в приватизацията, без да пристъпва към сериозни смени в СДС и в правителството. Ако Агенцията за приватизация се върне отново в неговата сфера на влияние, ще се възстанови ситуацията от времето на Съботинов. Александър Божков вече направи заявка за това, като в края на миналата година каза, че неговото ведомство - Министерството на промишлеността, е приключило с приватизацията и е готово "да помогне в работата" на другите приватизиращи органи.
София и Москва пак преговориха неизпълнените ангажименти
Няма да има сензации в работата на българо-руската комисия, заяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев преди заминаването на правителствената делегация за Москва за шестата сесия на междуправителствената комисия. Това изявление явно не беше продиктувано от скромност, а от факта, че освен неизвестните теми, които ще се дискутират в точка "разни", в останалите точки на дневния ред няма нищо ново.
Проблемът със 100-те милиона долара руски дълг при всяка сесия на комисията уж е на крачка от решаването, но тази крачка така и не беше направена повече от четири години. Преди две седмици наша делегация от търговски, промишлени и финансови експерти замина в Русия, за да подготвят сесията. Оказа се, че една от основните задачи на експертите е била да откажат оборудването от "Уралмаш" и да заявят, че
България не иска оборудване за "Кремиковци" на стойност 52 млн. долара по схемата за изплащане на руския дълг. Българската страна предлага тази част от дълга да се погасява с други стоки, съобщи източник от работната група. Проблемът е в това, че Русия не може (или не иска) да се разплати с пари. През март 1995 г. беше подписана междуправителствена спогодба за урегулиране на взаимните финансови претенции и тя предвижда полученото салдо от 100 млн. долара в полза на България да се изплати с доставка на оборудване, специално имущество и резервни части към него в примерно съотношение 50 към 50. Няма договореност между правителствата доставката да е металургично оборудване и то да се осигури точно от "Уралмаш" и точно за "Кремиковци".
Вярно е, че още преди спогодбата през пролетта на 1994 г. е подписан рамков генерален договор между "Кремиковци" и "Уралмаш" за доставка на седем агрегата оборудване за реконструкция на прокатното производство на обща стойност 52 млн. долара. През юли 1995 г. е подписано допълнение към този договор, с което се определя, че доставките по генералния договор са за сметка на спогодбата, уточняват се и графици за отделните етапи по проектирането, подготовката на производството и изработването на оборудването. В допълнението е записано, че вносът на необходимите комплектоващи изделия (хидравлика и електроника) към оборудването за около 20 млн. долара ще бъде осигурен от българска страна. През септември 1996 г. е подписан и първият търговски контракт за доставката на първата от седемте позиции за 7.07 млн. долара, която изисква окомплектовка за 1.7 млн. долара. Този контракт обаче става валиден след подписването на споразумение от упълномощените банки Булбанк и Внешекономбанк. Това споразумение влезе в сила едва през март 1998 г. Поради променилите се условия - промяна в статута на собствеността на "Кремиковци", програмата за преструктуриране на стоманодобива, влошаването на конюнктурата на пазара на черни метали, влошеното финансово състояние на "Кремиковци" и приемането на програма за финансово оздравяване на комбината, както и предстоящата приватизация, още в края на 1997 г. (преди подписването на междубанковото споразумение) шефовете на "Кремиковци" са поискали промяна на договора. Предлага се "Уралмаш" да достави само част от оборудването, но при условие "на ключ", включително осигуряването на окомплектовката от трети страни. За останалата част от сумата "Кремиковци" иска доставка на резервни части и сменно оборудване. "Уралмаш" обаче отхвърля предложението с аргумента, че по-голямата част от оборудването вече е произведена и получените средства от руското министерство на финансите са изразходвани, независимо че тогава още не е подписано междубанковото споразумение. Стефан Софиянски като служебен премиер също предложи компромисно решение - "Кремиковци" да приеме доставката за седем млн. долара по първия договор, а останалите 45 млн. долара да се насочат в софийското метро. Но и това предложение не беше прието. По време на сесията едва ли ще се стигне до решаване на този въпрос. Руската страна категорично показа, че няма да приеме никакви нови предложения за погасяване на дълга, тъй като този въпрос е решен предварително в полза на "Уралмаш".
Дисбалансът в търговския обмен също остава на дневен ред въпреки решението на руското правителство да ни включи в националната листа за преференции. Отрицателното салдо за България надхвърля 740 млн. долара. А извън системата за преференции останаха основните експортни стоки на България - цигари, вино, лекарства.
Нищо съществено не се случи и в "Газпром", или ако се е случило, то не беше съобщено. На първо място се очакваше при срещата между Бакърджиев и Рем Вяхирев да стане ясно
Отдавна се говори за създаване на смесено дружество между съществуващото "Топенерджи" и Булгаргаз, но се предполагаше, че то ще се занимава с проекти за битова газификация. Преди заминаването за Москва Евгений Бакърджиев обаче даде да се разбере, че новата смесена фирма ще се занимава и с разширяването на транзитните газопроводи. Логично е да се стигне до това - от пролетта на миналата година, когато подписаха газовата сделка, Бакърджиев и Вяхирев видимо имат все повече общи интереси в газовия бизнес във и през България. Не е случайно, че именно след тази сделка Бакърджиев чрез свои хора пое изцяло контрола върху Булгаргаз. Има и още един аспект, който води към нов вариант на предишното "Топенерджи" - изоставането на инвестиционната програма. Още преди година се очакваше, че неизпълнението на ангажиментите по договорения с "Газпром" график за разширяване на газопроводите, особено на този към Турция, ще бъде последвано от натиск на руската фирма тя да поеме инвестиционния процес чрез "Топенерджи" или смесена фирма с негово участие. Няма информация да са обсъждани директни доставки на газ от "Топенерджи" за индустриалните фирми, но се говори, че шефът на българското дружество на "Газпром" Сергей Пашин пак е настоял българската страна да изпълни обещанията си от пролетта. Неясна остава позицията на "Газпром" към големите му потребители в България - ще купува ли някои от тях , както се говореше за "Химко", или ще помогне за окончателното им затваряне чрез споразумяването с Булгаргаз и поддържането на високи цени.
Новините, които дойдоха от "Газпром", визират само проекти за максимално увеличаване на транзита на газ през България. В транзитния договор се предвижда максималното количество да е 30 млрд. куб.м. Другата новина е, че е подписан обявеният още през миналата година договор за строителство между "Газпром" и "Главболгарстрой" на стойност 76 млн. долара. По този начин влиза в ход схемата за бартерно разплащане на газовите доставки, а "Главболгарстрой" ще изпълнява над 80 на сто от нея. Договорите с останалите строителни фирми ще бъдат подписани най-вероятно до края на април.
- Относителният дял на България във външната търговия на Русия е 1% и тя се нарежда сред 20-те най-значителни партньори на Русия. През 1997 г. България се намираше на 22-о място - за сравнение, Полша заема десето място, а Унгария 12-о. Обяснение на малкия относителен дял може да се търси в последователните действия в двете страни по прекъсване на търговско-икономическите връзки и ориентацията към Запад в началото на 90-те години при разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ. СИВ беше разрушен набързо, без да се запазят положителните моменти. По времето на СИВ стокооборотът между двете страни беше 10 милиарда долара, а през миналата година той беше 1.3 милиарда, като руският износ превишава българския три пъти. Русия разполага с 20-процентов дял в българския внос, като заема водеща позиция в снабдяването на България с енергоносители и суровини. Въпреки това ние не сме доволни от монокултурния характер на обмена, който блокира разширяването на двустранната търговия, както и от нейния дисбаланс. Известни са добрите ни отношения в строителството, където има създадена отлична правна база. "Главболгарстрой" е популярно име в Русия, където участва в строителството на жилища, както и в проекти на "Газпром".
- Успяхме да направим много, решена беше задачата, която България постави - тя беше включена в списъка на страните, ползващи се с преференциални вносни мита, отменени бяха други търговски бариери. Сега България е на ред да направи конкретни стъпки за либерализация на търговията. Ние направихме предложение да бъде сключено споразумение за свободна търговия, но засега то не е прието. В същото време България подписва подобни споразумения със съседните държави, както и споразумения за асоцииране към Европейския съюз и членство в ЦЕФТА, така че се получава известен дискриминационен режим спрямо Русия. Според нас големи резерви има и в други направления - инвестиции, създаване на смесени дружества.
- Имаме инициативи в енергетиката, по-специално в областта на ядрената енергетика и в доставката на газ. Конкретно в газовата област сътрудничеството се спъва от изоставането в строителството на транзитните газопроводи в България. През 1998 г. от планираните 85 км бяха построени девет, а през първите три месеца на текущата година от 128 км - нито един. Това може неблагоприятно да се отрази на двустранните отношения, защото не можем да разрешим увеличаване на българския внос. В другите области се надяваме на задълбочаване на военнотехническото сътрудничество, по което съществуват договорености между президентите на двете страни. Ще се стремим към подобряване на транспортните връзки, тъй като по наши изчисления избягването на транзита през страните от региона ще позволи да се увеличи ефективността на стокооборота с 10-15%.
- Ние следим събитията, но не смятаме да повдигаме въпроса. Нашето правителство е готово да помага на всяка руска петролна компания, която има средства да инвестира в чужбина, но при това няма да има лобиране в полза на някоя от тях.
- Смятам, че в момента най-подходящата форма на инвестиране е създаването на съвместни предприемачески структури, банки, застрахователни компании. За съжаление в тази област вече има негативен пример - завод "Автоелектроника", в който забавянето на българската страна в предоставянето на необходимите документи не ни позволява да направим следващата крачка в развитието му.
- Ние оценяваме дълга към България на 100 милиона долара, за което има подписан документ. От тях 48 милиона ще бъдат погасени в специална техника, а за 52 милиона ще бъде доставено оборудване за "Кремиковци", произведено в "Уралмаш". Ние сме обезпокоени от преразглеждането на споразумението от българска страна и поставянето на нови условия по отношение на "Кремиковци", свързани с доставката на контролно-измервателно оборудване. Това ни принуждава да отложим изпълнението на тази част от задълженията до края на 1999 г., въпреки че договореното оборудване е произведено и руското министерство на финансите е превело средства за финансирането на договора.
- Нефтопроводът може да бъде споменат в хода на разговорите, но основната работа по него се води в тристранната комисия с участието на Гърция, която проведе редица срещи и в момента се изготвят техническата и икономическата обосновка на проекта. Проблемът се крие в наличието на свободен нефт, който да бъде транспортиран по нефтопровода от Русия, както и от други страни, за да може той да бъде рентабилен. Русия е заинтересована от нефтопровода, както и от други проекти в региона, и от тази гледна точка България представлява голям интерес. Тя обаче не трябва да увеличава исканията си, разчитайки този нефтопровод да реши енергийните й проблеми.
Държавата ще контролира стандартите
След многократно връщане и доизглаждане на текстове Министерският съвет одобри проектозакона за стандартизацията. Той ще замени остарелия Закон за стандартизацията от 1964 г. и по думите на експертите би трябвало да въведе в страната съвременни европейски практики и механизми. Стана ясно обаче, че държавата не желае да се отдръпне напълно от процеса на стандартизиране и да го предаде в ръцете на обществена структура. Стандартизацията у нас остава в правомощията на държавата и в рамките на бюджетното финансиране. Според някои експерти това е голям недостатък в проектозакона, тъй като по-добрата практика е скъпият процес на стандартизация да се финансира изцяло от частния сектор, а контролът върху него да се осъществява чрез доброволно създадена обществена нестопанска структура. Основната разлика между стария закон от 1964 г. и новия проект е въвеждането на
Един от двигателите на приемането на европейски стандарти в България ще бъдат новите собственици на приватизирани предприятия, които с идването си в страната на практика въвеждат стандарта, а впоследствие предприемат необходимите мерки за неговото официално утвърждаване. Проблемите идват от това, че в междинния период между започването на реалното производство, приемането на стандарта и прокарването на съответните нови наредби инвеститорите могат да се сблъскат с най-лошото от българската бюрокрация. Във връзка с пускането на новия завод за бутилки с пропан-бутан на Shell Gas са им били необходими 40 разрешителни, като по-голямата част от тях идват от остарялата ни нормативна база. Изводът е, че за да не подлагаме инвеститорите на излишни изпитания, трябва бързо да приведем изискванията (включително стандартите, към които наредбите препращат) към съвременните норми. В случая с Shell Gas това вече е направено, стандартът е променен и доказателството за това е, че потребителите могат да закупят жълтите бутилки с пропан-бутан по бензиностанциите в страната.
Декларираното желание за сближаване с Европейския съюз би трябвало да ускори приемането на стандартите, особено като се има предвид, че сме приели само 300 от общо 4000 европейски стандарта. Някои от тях няма да са ни нужни поради отсъствие в България на космически технологии например. Други обаче трябва да приемем спешно, за да влезем в крак с европейското ниво на качество. За да станем пълноправни членове на Европейския съюз, трябва да приемем около 80% от всички европейски стандарти. Приоритет трябва да имат стандартите в областта на информационните технологии, обмена на данни и електронната търговия.
Принципът на доброволност е свързан с принципа на равнопоставеност - всички, заинтересовани от въвеждането на един стандарт, ще могат да участват в процеса на неговото изготвяне. Това са производители, вносители, органи на изпълнителната власт и потребители. По инициатива на който и да е от тях ще се образуват технически комитети за изготвянето на всеки един стандарт - процес, който частично ще бъде финансиран от участниците в техническите комитети. Останалата част от финансирането, например административните разходи, се поема от държавата.
Очаква се с въвеждането на по-модерни начини на работа на техническите комитети процесът по изработването и приемането на един стандарт да се сведе до пет-шест месеца вместо сегашните година-година и половина. Ще се гарантират и публичността на процеса, и възможността за достъп до информация от заинтересованите страни на всеки етап от работата. Фактор за спазване на публичността се очаква да бъде бъдещият национален консултативен съвет по стандартизация. В него ще се обсъждат стандартизационните стратегии на национално ниво. Въпреки недвусмислените постижения на закона цялостният ефект като че ли се намалява от факта, че стандартизирането остава в рамките на държавен орган и
Според експерти от Комитета по стандартизация и метрология (КСМ) засега създаването на стандартизиращ орган от частно-правен характер е почти невъзможно. "Ако такъв орган бъде създаден по Закона за лицата и семействата и бъде отделен от бюджета, той ще просъществува два-три месеца и ще загине. Ние се опитваме да регламентираме със закон нещо, което в другите европейски страни се регламентира в устава на организацията," подчерта заместник-председателят на КСМ Ивелин Буров. Това е и основният компромис, направен в проектозакона. Вторият важен компромис е свързан с бюджетната зависимост на стандартизиращия орган, ограничаваща в голяма степен свободата му на действие финансово и политически. Независимият орган се изтъква като привилегия на развитите икономики, където частните фирми могат да финансират процеса изцяло. В ЕС държавата все пак не се оттегля напълно и поръчва и съответно заплаща 30-50% от всички стандарти.
Един от неясните моменти в закона, който може впоследствие да доведе до редица бъдещи компромиси, е липсата на точно разграничение и баланс между очакваното частно и държавно финансиране при изготвянето и приемането на стандарти. Не е ясно регламентирано кой и как финансира стандартизацията. Сигурно е само, че по закон държавата трябва изцяло да плаща за най-приоритетните стандарти, които трябва да приемем, за да наваксаме изоставането си от европейските норми. Не е сигурно обаче дали на практика държавата ще иска да плати при поръчването на един стандарт при положение, че стандартизиращият орган е на бюджетна издръжка. Предвижда се също бюджетът да покрива немалките разходи по евентуалното членство на БИС в европейските стандартизационни организации CEN и CENELEC, едно от условията за което е приемането на този закон.
Накратко
Финансовият министър Муравей Радев и вицепрезидентът на Световната банка Йоханес Лин обсъдиха в края на седмицата възможността за изготвяне на икономически доклад за България (Country еconomic мemorandum) от Световната банка. Документът съдържа анализ на достигнатото равнище на подготовка за присъединяване към Европейския съюз, в последователност се изброяват и необходимите стъпки за подготовка на страната за присъединяване, за ускоряване на процеса. Световната банка е правила подобни доклади за Полша, Словакия, а наскоро и за Словения. Министър Радев повтори на срещата искането да се изтегли третият заем по програмата ФЕСАЛ през 2000 г. Според сегашната стратегия на Световната банка 100-те млн. долара по ФЕСАЛ 3 се предвижда да бъдат отпуснати през 2001 г. 1999 и 2000 г. са от ключова важност за състоянието на България да преодолее негативните последици от структурната реформа и затова парите са ни нужни тогава, обясни министър Радев. През 2000 г. Световната банка ще подготви нова стратегия за България, заяви г-н Лин. Той заяви, че преди това е възможно някои от заемите по сега съществуващата стратегия да бъдат преобразувани в заеми за платежния баланс.
Парламентът прие на първо четене Закона за изменение и допълнение на закона за особените залози. Проектозаконът предвижда премахването на предварителната уговорка за начина на продажба на заложения актив, защото след време тя може да се окаже неизгодна и за двете страни по договора. Освен това сега действащият закон предвижда възможността договорът да бъде обявен за нищожен, ако уговорката за начина на продажба не бъде изпълнена. Предложените изменения предвиждат и промяна в Търговския закон, според която кредиторът следва да бъде обезпечен с еднакви възможности както при преобразуване на дружеството длъжник, така и при продажба на търговското предприятие на това дружество.
Основната лихва от сряда тази седмица е 4.87%, което е малко покачване над предишното й равнище от 4.83%, което бе абсолютният минимум на основния лихвен процент от началото на реформите. Преди това основната лихва в продължение на три седмици беше 4.91%.
Началото на действителна банкова дейност на "Демирбанк" - България, ще започне през първата или втората седмица на април, съобщи генералният й директор Джанер Челик. Официалното откриване на институцията на 22 март ще бъде почетено от президента на България Петър Стоянов и президента на република Турция Сюлейман Демирел. През миналата седмица банката получи от БНБ пълен лиценз и в момента е в процес на съдебна регистрация.
Печалбата на Първа инвестиционна банка за 1998 г. е 2.5 млн. долара по предварителни данни. Очаква се през следващата седмица банката да съобщи официално данните от одита, който се прави от KPMG. От банката твърдят, че всички предоставени кредити на стойност 56 млн. долара се обслужват редовно. Балансовото число на банката е 135 млн. долара, капиталовата адекватност е 29%.
Платежният баланс разкри оголените нерви на икономиката
Това, че финансовата стабилизация не е всичко за една икономика в преход, освен от данните за производството на промишлените предприятия ясно си личи и в платежния баланс за миналата година. Данните в него ясно показват, че времето за самоуспокоение от бордовата стабилизация свърши.
Текущата сметка на платежния баланс отчита със 700 млн. долара по-слаб резултат от 1997 г., а външното финансиране придава успокоителен вид на цялостния "валутен резултат" на държавата само на пръв поглед.
Текущата сметка на платежния баланс за 1998 г. е на минус с 272.7 млн. долара, при положение че е била с 426.7 млн. долара положително салдо за 1997 г. За да се стигне до този резултат, най-голям е приносът на отрицателното търговско салдо на страната - минус 329.5 млн. долара (при положително от 380 млн. долара през противоречивата 1997 г.). Положителният (все още) платежен баланс се крепи изцяло на салдото на капиталовата сметка, което е на плюс с 577 млн. долара (с около 114 млн. долара повече в сравнение със салдото на капиталовата сметка за 1997 г.).
Износът на България през 1998 г. е намалял с 645.7 милиона долара спрямо 1997, или казано по-простичко, през миналата година приходите от износ на българска продукция са с 13% по-ниски.
Оправданието, че през 1998 г. износът на България се извършваше в условията на глобална финансова криза и спад на международните цени на основни стоки, е вярно, но съвсем не и единственото обяснение. В следствие на засилената от международната обстановка ценова конкуренция още по-ясно изпъкнаха недостатъците на българското производство - множество излишни разходи, които се трупат в себестойността на продукцията (работната заплата от раздут щат и неоправдани възнаграждения в държавните предприятия, недопустими норми на брак и фира от производството), остарели производствени мощности и технологии, ниско качество и др. При всички тези факти за конкурентоспособност на българското производство е трудно да се говори.
За сметка на намалелия износ икономиката отчита по-голям внос (отчетен при цени fob). Процентното изменение на вноса в доларово изражение не е голямо, но за сметка на това със сигурност може да се твърди, че като количество е по-значително в сравнение с 1997 г. (заради по-ниските международни цени на основните компоненти по вноса). А само по себе си увеличението на вноса всъщност означава, че България продължава да "спонсорира" чуждия растеж.
Най-характерно за вноса е не толкова изменението му, колкото промяната в неговата структура. На практика 14.6 на сто от вноса се пада на потребителските стоки, докато през 1997 г. на него се пада 11.4 на сто от общия обем на вноса. Суровините и материалите запазват теглото си в общия обем на вноса 41% през 1998 г. при 40.2% през 1997 г. Леко увеличение има и при вноса на инвестиционни стоки - за миналата година той е с четири и половина процента повече от 1997, което е едно от малкото позитивни послания на платежен баланс '98.
Тези увеличения на вноса се компенсират от резкия спад в импорта на енергийни ресурси. През миналата година те са представлявали едва 22.5 на сто от вноса, при положение че през 1997 са били близо 32 на сто. Причината тук също не е само в понижението на международните цени, а и в структурните проблеми на българската икономика. Основните потребители на природен газ, торовите заводи, не работят, енергоемките производства (като например металургията) са свили производството си до минимум и се опитват да оцелеят на ръба.
Като цяло положителният платежен баланс на страната все още се поддържа от капиталовата сметка, която за миналата година е с 577.5 млн. щатски долара на плюс. Въпреки че положителното салдо по нея през 1998 г. е със 114.6 млн. долара повече от 1997 г. , този ръст не дава основания за особен оптимизъм, тъй като се дължи основно на повечето получени дългосрочни и средносрочни кредити от международните институции и по-малкото платени главници по тях. Става дума за получените в началото на 1998 суми по ФЕСАЛ, сумите по петото стенд-бай споразумението с МВФ, както и първите траншове по тригодишната програма, средствата от Европейския съюз пряко в подкрепа на платежния баланс и т.н.
Зависимостта на българската икономика от външното финансиране доста добре се очертава от колебанията в салдото на капиталовата сметка, като увеличаването му хронологически е свързано с получените външни финансирания. В същото време така жадуваните преки чужди инвестиции са едва 363 млн. долара - със 140 млн. по-малко от 1997 г. Според данните от баланса портфейлните инвестиции през миналата година са намалели с 207 млн. долара, т.е. толкова чужди капитали (на нетна основа) са се изтеглили от страната. На принципа "ела зло, че без тебе по-зло" отливът на портфейлни инвестиции може да бъде "прочетен" и позитивно - по-малко портфейлни инвестиции означават по-малка уязвимост на страната от евентуално бързо изтегляне на тези капитали. А последното е напълно възможен сценарий предвид тънкия лед, по който се хлъзга международната финансова система.
Проблемът с отрицателната текуща сметка и в частност с износа на български стоки нямаше да е толкова страшен, ако през следващите години не ни предстояха значителни плащания по външния дълг и не бяхме в условията на валутен борд. Увеличението на валутните резерви на БНБ (с 1.7 млрд. долара през 1997 г. и с почти 600 млн. долара през миналата) едва ли ще продължи и през настоящата, ако тенденциите в търговския баланс се запазят. Да не говорим, ако условията на търговия се влошат, каквито индикации вече има. Цените на петрола например вече отбелязаха чувствително увеличение, а прогнозите преди предстоящата среща на страните - производители на черното злато вещаят по-нататъшно движение нагоре. В същото време българската икономика и нейните дисижън-мейкъри не дават ясни индикации, че методите на повишаване на конкурентоспособността са открити и се прилагат. И всичко това става в условията на бизнессреда, която не създава истински пазарни условия за развитие на бизнеса, за лоялна конкуренция и за насърчаване на износа. Няколкото големи приватизационни сделки, на които се разчита да се случат през тази година, вероятно ще позакърпят валутните сметки, но ефектът от това ще е еднократен. А преките чужди инвестиции и увеличаването на приходите от износ все още не се виждат на хоризонта и перспективите за тях съвсем не са розови. Очевидно и през тази година България ще разчита на официалното финансиране на външните донори, на еднократните приходи от големите приватизационни сделки, на самоуспокоението от финансовата стабилизация. Най-лошото е, че тази картинка много прилича на онази от края на 80-те години, когато България рязко увеличи външната си задлъжнялост, без да осигури ефективно вложение на получените кредити. Резултатът от такава политика ни е известен. Не е особено известно как точно управляващите възнамеряват да го избегнат.
Данните от таблицата, които отразяват потоци, обхващат периода от началото на годината до края на отчетния месец, а тези, които представляват размер, са към края на отчетния месец.
Кандидатите за "Булстрад" да приготвят по 7.5 млн. долара
Минимум 7.567 млн. долара предвижда да получи държавата от продажбата на 31% от капитала на второто по големина държавно застрахователно дружество "Булстрад". Левовата равностойност на минималната цена за участие в обявения от Министерството на финансите (МФ) конкурс е около 13.5 млрд. лева. В момента държвата в лицето на МФ притежава около 45% от "Булстрад". Другите основни акционери в застрахователното дружество са Булбанк, БНБ, СО МАТ и т.н.
Условията на конкурса изискват цената, която потенциалните купувачи ще предложат, да бъде в долари. Левовата равностойност на тази сума към 20 март, когато заповедта бе обнародвана в Държавен вестник, показва, че всяка една от 145 700 броя акции, представящи 31-процентния дял, е оценена деветократно по-високо от номинала от 10 хил. лева.
Към заинтересованите страни, които поне до момента са известни, все още никой няма желание за публично изявление. Един от потенциалните купувачи са Ти Би Ай - действащи като представители на "Бенкър'с тръст" в България. В момента въпросното дружество притежава малко под пет на сто от капитала на все още държавното дружество.
На практика новият собственик на "Булстрад" ще се сдобие с акции в общозастрахователно дружество, което е в челната тройка по премиен приход. По предварителни данни за 1998 г. от ЗПАД "Булстрад" очакват приходи от застрахователни операции в размер на около 50 млрд. лв., или с около 12 на сто повече от 1997 г. Спечелилият конкурса ще плаща в брой чрез платежно нареждане за банков превод по сметка на Агенцията за приватизация. Освен в долари плащането ще може да става и в равностойността им в евро по фиксинга на БНБ в деня на подписването на договора.
Конкурсната документация ще се получава от финансовото министерство до 30 календарни дни от обнародването на заповедта за конкурса в Държавен вестник. Тя ще струва три хиляди щатски долара.
Съдът ще одобрява до месец вземания във фалирали банки
С нови допълнения в проекта за промени на Закона за банките БНБ и парламентът ще се опитат да ускорят процеса на банкова несъстоятелност, който в момента може да бъде проточван с години.
"Засега ще гледаме да ускорим процеса на банковата несъстоятелност, като поставим срокове за процедурите", заяви през миналата седмица шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. Юристи от БНБ от своя страна коментираха, че ще предложат съдът да разглежда задължително в срок до месец възраженията по списъка на приетите вземания. До момента в поправкитекъм закона само е предложено съдът да одобрява в същия срок самия списък. Пак в едномесечен срок съдът ще одобрява списъка на приетите вземания, за които няма възражения. Наглед козметичните допълнения ще прекратят повсеместната практика на бавенето понякога с години на одобрението на тези списъци. Това от своя страна блокира разпределението на осребреното имущество, тъй като връщането на парите не може да стане, преди списъкът да е одобрен.
В момента картината е в най-общи линии следната - рекордьор по отлежаване на списък на предявените вземания в съда е Частна земеделска и инвестиционна банка, която е подала въпросния документ през май 1997 г., но досега не е получила отговор. Списъкът на Бизнесбанка отлежава осем-девет месеца, като причината за това според синдика й Иван Панчев е в честата смяна на съдиите. Подобно е положението в БЗК и в Елитбанк, където списъците чакат за одобрение от миналата година. От Елитбанк заявиха, че е насрочено заседание в началото на април, на което този въпрос ще се разглежда. Синдикът на Агробизнесбанк Огнян Герджиков пък заяви, че списъкът не е подаден, тъй като има възражения от кредитори. Според Герджиков до един-два месеца документът ще се даде в съда за одобрение. Положението е малко по-оптимистично в Добруджанска банка - в момента се очаква одобрение от съда на списъка на вземанията, каза синдикът на банката Антония Ганчева. След одобрението му първо ще бъде удовлетворено, поне частично, вземането на Министерството на финансите за 7.5 млрд. лева, което е първо поред. Най-големи шансове да получат в обозримо бъдеще средства имат като че ли кредиторите на Капиталбанк, тъй като списъкът й е одобрен и се чака да бъде одобрена т.нар. частична ликвидационна сметка, за да започне връщането на парите. Това ще стане чрез частичната сметката за разпределение, за която има специален текст в Търговския закон. Напълно на друга позиция обаче е синдикът на Международна банка за инвестиции и развитие Малинка Атанасова - списъкът там е одобрен от съда на 29 септември миналата година, тоест отпреди близо половин година съществува реалната възможност за възстановяване на суми на кредитори. Г-жа Атанасова обаче заяви, че "не е започнало разпределение на събраните средства, защото още не са събрани всички". Фактически тя е представител на онези синдици, според които разпределението трябва да се извърши, като се съберат всички пари. За да се приключи с подобни основания за задържане на средствата (с които се издържат доста успешно някои от по-малките ни банки), сега в Закона за банките ще се впише изричен текст, че след събиране на 10% от размера на вземанията на поредния клас кредитори, синдиците ще трябва да извършват задължително разпределението. "Двете промени - срокът за съда и десетпроцентовата граница, при която ще се връщат парите, взаимно са свързани. Ако се реши само за съдебния срок, но не и за разпределението на парите, пак не е ясно колко време още ще чакат кредиторите", коментира юрист от БНБ.
И бащата на валутния борд призова за спешни структурни реформи
"България е изминала само половината път от прехода и това е постигането на финансова стабилизация. Сега остава по-трудната част - структурната реформа", заяви Майкъл Деплер, директор на Първи европейски отдел на Международния валутен фонд, по-известен у нас като човека, лансирал въвеждането на валутния борд. Майкъл Деплер пристигна в България за семинар с журналисти от Централна и Източна Европа, организиран от МВФ и Българска народна банка. "Постигнали сте голям напредък, но много повече ви предстои да направите", допълни той своя коментар за икономическото състояние на България.
"Ситуацията в момента е критична", коментира Деплер по повод на това дали валутният борд в България ще успее. Според финансовия специалист единственият начин това да стане е да се даде пълен ход на структурната реформа в страната и ако това не стане, според него може да се стигне до сериозни последици за бъдещото развитие на страната.
На практика думите на Майкъл Деплер би трябвало да означават, че в момента управляващите имат право на избор. Те могат да продължат да се уповават на финансовата стабилност и да рисуват всичко в розови краски, но в този случай спокойствието им няма да продължи дълго, защото основните икономически индикатори категорично предупреждават за скорошни финансови проблеми. Другата възможност е незабавно да се започне преструктуриране на секторите в икономиката и ускоряване на процеса на приватизация, като по този повод г-д Деплер не пропусна да отбележи, че освен да раздържавяваш, е важно след това да има ясен собственик на продаденото имущество.
"Ясната собственост след приватизацията е важна както за самата държава, така и за новия финансов ред, който предвижда частният сектор да допринесе за решаването на голяма част от проблемите в икономиките. А МВФ от своя страна не трябва да поема функциите на частния сектор", допълни своята теза Майкъл Деплер.
"Ако се събере опитът на всички икономики в преход, то най-голям успех са постигнали тези, които са направили най-много за структурната реформа в икономиката", допълни Деплер в подкрепа на твърдението, че нейното осъществяване в момента е приоритет номер едно за България.
С нови финансови инструменти ще се стимулира кредитирането
Два нови типа облигации ще бъдат регламентирани чрез закон и наредба в близките месеци. Чрез финансовите инструменти ще се даде възможност на банките да акумулират дългосрочен ресурс, който да инвестират в кредити с дълъг срок на погасяване - жилищни, потребителски и инвестиционни заеми. Предлаганите облигации са два вида - ипотечни (mortgage bonds) и прехвърлящи (pass-through bonds). Очакванията са новите инструменти да стимулират банките да отпускат ипотечни кредити, което да увеличи конкуренцията на този пазар. В момента банка ДСК държи около 98% от ипотечния пазар в страната. Чрез прехвърлящите облигации банките ще могат да рефинансират не само отпуснати кредити, но и други свои вземания. Чрез тях ще се търси оздравяващ ефект върху баланса на банката-издател и подобряване нейната капиталова адекватност, тъй като прехвърлените с облигациите вземания ще се отчитат от банката-издател задбалансово. "Облигациите ще са един от начините да се стимулира кредитирането", прогнозира Никола Николов, председател на комисията по икономическа политика към Народното събрание.
Издател и на двата вида облигации може да е само банка. Отсега се прогнозира, че облигациите ще представляват интерес повече за институционални инвеститори (застрахователи, пенсионни и инвестиционни дружества, банки), отколкото за обикновения непрофесионален инвеститор (гражданите).
Проектът е разработен от работна група към Института за пазарна икономика. Приемането на законопроекта до края на лятната сесия на парламента се оценява като оптимистичния сценарий, въпреки че първоначалните му текстове са изготвени още през ноември. "Паралелно със законопроекта за облигациите ще се предложат промени в други закони с цел да се премахнат пречките пред отпускането на ипотечни кредити от банките", каза Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика.
За възможните обеми на издадените облигации дава представа размерът на ипотечните кредити в България, които се оценяват на около 60 млрд. лв. "В банка ДСК има ипотечни кредити за около 55-60 млрд. лв.", каза Иван Искров, съветник на председателя на ДСК.
Най-общо процедурата за издаване на ипотечни облигации ще е следната: банката има в портфейла си ипотечни кредити; решава, че ще издава облигации; изготвя проспект с информация за условията по емисията; БНБ удостоверява верността на информацията в проспекта; Комисията по ценни книжа одобрява проспекта, след което банката емитира облигациите на фондовата борса. Ипотечната облигация е общо задължение на банката-издател, което означава, че за плащанията по нея банката отговаря с всички свои активи. Ипотечните облигации ще могат да се издават само срещу кредити, обезпечени с ипотека, като тези кредити трябва да отговарят на изискванията за стандартни ипотечни кредити. Когато кредитът бъде класифициран като нередовна рискова или съмнителна експозиция или загуба по смисъла на Наредба No9 на БНБ, той ще се отписва. На негово място банката ще трябва да включи друг стандартен ипотечен кредит, върху който банката да учреди залог в полза на инвеститорите.
За разлика от ипотечните облигации прехвърлящите ще се издават на базата на всякакво вземане на банката, но също се емитират на фондовата борса. "Вземанията, въз основа на които ще се издават облигациите, могат да произтичат от кредити, от овърдрафт или от други инвестиции на банката", каза Ивайло Ботев, участник в разработването на законопроекта и експерт "Инвестиции" в Българо-американската кредитна банка. На практика при сегашното състояние на банките това ще бъдат само кредити, тъй като се изисква вземанията по една емисия облигации да бъдат еднородни. Инвестиралите в прехвърлящи облигации придобиват правата по определен брой конкретно посочени кредити, отпуснати от банката-издател, или по други нейни вземания. По този начин инвеститорите поемат изцяло и риска от неизпълнение на тези вземания на банката. Събирането на така прехвърлените вземания е възложено на банката-издател. Например банка отпуска десет кредита за по 50 млн. лв. и срещу тези десет кредита издава 500 хил. облигации по 1000 лв. номинал. Всеки държател на една такава облигация има право на пропорциалната част от събраните вземания от банката по тези десет нейни кредита. Банката е задължена да прехвърли на инвеститорите всичко събрано по десетте кредита. Ако кредитът е с 20% лихва, банката прехвърля цялата лихва плюс погасената главница. Срещу това банката получава комисиона.
Сред най-вероятните купувачи на облигациите се сочат застрахователните дружества (по-скоро животозастрахователните) и зараждащите се пенсионни фондове. Банките ще са свободни да определят под каква форма ще изплащат дохода - фиксирана (сконто или лихвен купон) или плаваща лихва. Заедно с лихвата може да се изплаща и част от главницата ( при т.нар. амортизируеми облигации, каквито например са ЗУНК-книжата). Сравнително високият риск при прехвърлящите облигации ще доведе до висока доходност по тези облигации - сравнима с доходността по самите прехвърлени кредити или други вземания. При прехвърлящите облигации в проспекта ще се уточнява в какъв срок след събирането на постъпленията по вземанията ще се изплаща доходът на инвеститорите. В проспекта ще се дава информация за кредитополучателите, размера на кредитите, как са погасявани до емисията, договорените погасителни вноски и т.н.
За по-голяма сигурност на инвеститорите кредитите, въз основа на които се издават ипотечните облигации, ще се залагат в полза на техните държатели. При прехвърлящите облигации това е невъзможно, защото на практика вземанията по кредитите ще са собственост на инвестиралите в облигациите.
Създателите на законопроекта правят смели предложения за данъчни облекчения на доходите от облигациите и лихвените погасителни вноски по ипотечните кредити. Предлага се финансовият резултат на инвестиралите в ипотечни облигации дружества да се намалява с изплатените лихви и получените доходи от разлика в цената без ограничение в размера. Същото облекчение вероятно ще важи и за индивидуалните инвеститори - гражданите. В допълнение плащаните от кредитополучателите лихви по жилищни заеми (до 150 млн. лв. размер на кредита) ще се приспадат от облагаемия месечен доход. Това ще важи за лицата по трудови и извънтрудови договори, осъществяващите свободна професия и едноличните търговци. "От МВФ изразиха съгласие за освобождаване на плащанията по ипотечните кредити и облигациите", каза Красен Станчев. Очаква се съгласието и на Световната банка.
Отново за еврото и ползата от него
В последните седмици се породи жива дискусия за ползите и загубите от евентуално заместване на лева с еврото като парична единица на България. Понеже моята статия послужи като катализатор на тази дискусия, бих искал да уточня изходните позиции и основата на дебата.
Аз изхождам от предпоставката, че най-добрата парична политика е принципите на валутния борд да се поддържат в дългосрочен план - по възможност до евентуалното членство в ЕС. Другаде съм излагал причините за това; тук е достатъчно да спомена, че според мен в български условия система, базирана на прости монетарни правила, ще е далеч по-плодотворна за макроикономическата стабилност в обозримо бъдеще.
Изхождайки от тази позиция, непредубеденият анализатор стига до три основни извода:
1. Няма принципна разлика между валутен борд на базата на лева и подобна система, използваща еврото.
Да погледнем техническата страна (и под това нямам предвид какви датчици за броене на пари ще са необходими). От актива и пасива на "Емисионно управление" се изважда една и съща сума - банкноти и монети в обращение (оставям настрана въпроса дали част от тази сума няма да се върне обратно, което е възможно). Нищо друго не се променя:
Концепцията за минималните задължителни резерви върху банковите депозити, както и възможността за тяхното изменение остават, както при сегашния режим (т.е. не се препоръчва, но е възможно).
Сметка "Фискален резерв" на бюджета продължава да фигурира в актива и пасива на "Емисионно".
Ограничената функция на кредитор от последна инстанция ще продължи да е налице - депозитът на банковото управление остава незасегнат.
Тези средства ще формират остатъчния валутен резерв на страната, чието управление ще стане основна функция на хората на Мартин Заимов. "Емисионно" все още ще е длъжно да осигурява евро срещу долари и друга конвертируема валута, но това може спокойно да се прави и от търговските банки. Оттук нататък всички механизми на валутния борд продължават да работят:
2. Премахването на лева намалява вероятността от загуба на доверие и атака срещу валутния борд. Популярно (и опростено) представено, не можеш да имаш атака и криза на валутния курс, ако нямаш такъв. Това, разбира се, не изключва загуба на доверие в банковата система, но рискът е същият, ако не и по-малък, както при сегашния вариант на борд.
3. В степента, в която тези парични правила се възприемат като непоклатими и необратими, те се превръщат в опорна точка на цялата икономическа политика. Потулените, но все още живи очаквания за отмяна на борда или поне девалвация ще бъдат изкоренени. Бюджетът няма да има друг избор, освен да се простира според чергата си, т.е. да прави дефицит, не по-голям от финансируемия. Износителят, който сега продава на загуба, но не спира или реструктурира производството си, понеже (погрешно) се надява на девалвация, ще се прости с тези си очаквания и ще вземе радикални мерки за повишаване на производителността си (или ще спре да произвежда, но това е по-добре от постоянното трупане на загуби). Неговите работници, вместо да искат по-големи заплати, ще си потърсят друга работа - ако няма в София, ще отидат в Севлиево. Чуждестранният инвеститор ще има една гаранция повече както за стабилността на макроикономиката, така и за сигурността на влизане в ЕС в крайна сметка, което би го стимулирало да инвестира у нас.
Аз, разбира се, преувеличавам, за да подчертая посоката на въздействие на евроизацията върху икономическия климат в страната. Тривиално е да се каже, че много други фактори влияят върху гореспоменатите решения. Би било добре, ако проблемите на пазара на труда например се решат преди това, но това е доста трудно - Европа в голямата си част не ги е решила още. Еврото ще играе ролята на допълнителен фактор, улесняващ икономическите агенти при вземане на правилни, макар и болезнени решения, свързани най-вече с оперирането при твърди бюджетни ограничения.
Колкото до критериите за оптимална валутна зона - те имат значение при избора между плаващ и фиксиран валутен курс. А и те са само една от страните на въпроса. България вече направи своя (правилен) избор с валутния борд - това, което се печели като кредибилност чрез доброволно връзване на ръцете, надвишава загубените възможности на дискресионния монетарен мениджмънт. Така че тези критерии не са релевантни за избора между лев и евро. Когато станем част от ЕС, тогава ще се възползваме от предимствата на оптималната валутна зона (ако приемем, че ЕС е такава).
По отношение на въпроса кога да се въведе еврото, аз го виждам като средносрочна цел - след завършването на основните структурни реформи и изграждане на необходимия обществен и политически консенсус. Съгласен съм, че има далеч по-важни проблеми за решаване в следващите 18 - 24 месеца. Трябва и еврото да се появи физически, което означава най-рано 2002 г. Но не съм съгласен, че трябва да се чака до приемането ни в ЕС, както и че трябва да преминем през ERM-2 (Европейският валутен механизъм от второ ниво - бел. ред.). Това са необходими етапи за евентуално участие в икономическия и монетарен съюз, а не за едностранно въвеждане на еврото, за каквото става дума тук. Въвеждането след започване на преговори с ЕС (и подходящо изграден вътрешен консенсус) ще циментира необратимостта на процеса и ще ни позволи да задържим макроикономическа стабилност максимално дълго. Това би имало голямо положително въздействие върху притока от чуждестранни инвестиции и цялостното интегриране на България в световната икономика.
Насилие заплашва мирния процес в Северна Ирландия
Нов изблик на насилие за пореден път минира усилията за постигане на мир в Северна Ирландия. В град Лърган, близо до Портадаун, бе взривена колата на Розмари Нелсън, известна католическа правозащитничка. Тя бе официалният представител в съда на католиците от Портадаун при опитите им да прекратят протестантските шествия в града. Нелсън бе защитник на редица ирландци, обвинени в терористична дейност и връзки с Ирландската републиканска армия (ИРА). На погребението присъстваха представители на ирландското и британското правителство, на "Шин Фейн", политическото крило на ИРА и хиляди жители на Портадаун.
Отговорността за атентата бе поета от пробританската групировка Red Hand Defenders. Убийството предизвика сблъсъци между католици, протестанти и полиция, в резултат на което пострадаха близо 40 души. Според повечето съобщения убийството има за цел да попречи на създаването на коалиционно правителство между католици и протестанти. Паравоенната групировка, отговорна за смъртта на Нелсън, обяви, че няма да спазва примирието в отговор на убийството на техен сподвижник. Red Hand Defenders е организация, която твърдо се противопоставя на мирния процес, и по данни на полицията редица атентати са нейно дело.
САЩ, Великобритания и Ирландия засилиха натиска си върху протестантските и католическите партии и формирования в Северна Ирландия да се съгласят на компромис. Ако бъде постигнато съгласие до края на този месец, в Белфаст трябва да бъде формирано коалиционно правителство между католици и протестанти. Но основният нерешен проблем остава разоръжаването на различните групировки.
До краен предел
Югославският президент Милошевич тласка САЩ и техните съюзници от НАТО към ръба на военен конфликт на Балканите. Милошевич не само отказва да приеме един разумен план за решаване на кризата в Косово, но праща и нови войски в размирната провинция. Сръбският лидер обтяга нервите на всички до краен предел, но все още има възможност да промени позицията си в последния момент - нещо, което е правил и преди. Но ако не отстъпи, няма да има друга възможност, освен американските ракети и самолетите на НАТО да влязат в действие.
Президентът Клинтън и европейските лидери ще имат всички основания да предприемат подобни действия, защото Милошевич се противопоставя арогантно на всички опити за приключване на косовския конфликт по начин, приемлив и за двете страни. Като последната дипломатическа жертва на сърбите се очертават преговорите във Франция, които не дават признаци на успех. Сръбската делегация отново постави неприемливи условия за промяна на мирния план и отказа да допусне разполагането на сили на НАТО, които да следят за спазването на мира в региона. Милошевич провали и предишното споразумение за Косово, сключено през октомври миналата година. Тогава под заплахата от удари на Северноатлантическия алианс югопрезидентът даде обещания, които впоследствие не изпълни. В резултат конфликтът продължи да взема жертви, а стотици хиляди албанци бяха принудени да напуснат селищата си.
По принцип НАТО не бива да прибягва до заплахи, за да промени начина, по който едно правителство се отнася с гражданите си. Но в този случай пактът трябва да действа единодушно и да изпълни заканата си. Ако Слободан Милошевич не престане незабавно да атакува етническите албанци в Косово и не приеме международния мирен план, бомбардировките са единственият адекватен отговор.
Зеленият остров на сбъднатите български мечти
Един от последните доклади на Международния валутен фонд показва, че за годините на прехода българската икономика се е свила с над 40%. Същите тези десет години са "златни" за родината на рокгрупата U2 и Оскар Уайлд - Ирландия. По аналогия с бурния растеж на азиатските държави допреди няколко години островът, западно от Великобритания, спечели етикета Келтския тигър. През 90-те ирландската икономика е нараснала с над 50%, а според статистиката средният й ръст за годините от 1995 до 1998 е между 8 и 9%. Това е най-бързо растящата икономика в Европа, където средният ръст за последните години е едва 2-3%. "Богатството, което беше създадено в тази страна през последните пет години, е равно на цялото богатство допреди пет години", обяснява Кевин О'Бойл, която е съдружник в местна одиторска компания. "Само преди едно поколение това беше най-бедната държава в Европа. Тогава 75% от населението зависеше от земеделието, почти цялата продукция непреработена се изнасяше за Великобритания, а и всичко се внасяше оттам. Хората бяха толкова бедни, че децата нямаха обувки да ходят на училище. " Това разказва Дес Смит, изпълнителен директор на компанията за международни услуги на Bank of Ireland. Една от най-тежките му констатации е: "Много време отне на ирландците да започнат да уважават хората, които имат пари". "Сега се раждат милионери и към тях вече има ново отношение", допълва той.
След като около 120 години е била управлявана като част от Великобритания, Ирландия печели политическата си независимост през 1921 г. Шест от северните области на зеления остров остават и до днес под контрола на Великобритания. Исторически по време на опитите за подчиняване на острова от Англия там са заселвани най-много английски и шотландски благородници, които са противопоставяни на местното католическо население и с протестантската си религия.
Заради глада, безработицата и гражданските войни допреди две-три десетилетия ирландците са една от най-емигриращите нации. Докато в републиката живеят около 3.7 млн. души, в Съединените щати има около 40 милиона души, които са с ирландско потекло. Счита се, че в момента около 40% от жителите на Австралия също са ирландци, много от тях живеят и във Великобритания, Канада и Нова Зеландия. Всъщност надписите "Забранено за черни ирландци" са се срещали именно в Щатите в началото на века, разказва О'Бойл.
Ирландия е много красива и сочно зелена. Градовете са малко и неголеми, въпреки че голямата част от населението е концентрирана именно там. През зимата въпреки типичните и за Англия мъгли температурите са близки до тези в средиземноморските държави заради топлото океанско течение Гълфстрийм. Излизането извън столицата на републиката Дъблин, разбира се, е нещо много различно от изживяването в "Кремиковската" равнина: спокойствие, поляни, овце и игрища за голф. "Най-тежката индустрия тук е млекопреработващата", шегува се Кевин О'Бойл. Ирландците може би сега се радват, че индустриалната революция ги е прескочила и се е проявила едва през 60-те години на нашия век. "Тогава започна икономическото развитие. Тогава се роди и политическата воля за нова Ирландия. " Трябва да сменим всичко в тази страна", обяснява Дес Смит, отговаряйки на въпроса как бедна Ирландия се превръща в икономически тигър. Държавата, която по това време е страдала от емиграция и безработица, а дълговете й са били 130% от годишния брутен вътрешен продукт (сега 66%), основава през 1969 г. специална правителствена агенция за насърчаване на индустрията, която да рекламира Ирландия и да привлича чужди инвеститори, защото местните капитали са малко.
"Първо се появиха инвеститорите в индустрии, неизискващи високо образование, и отчитащи предимствата на Ирландия - евтина работна ръка и ниски разходи за производството. По-късно беше дефинирано "това за което сме родени", разказва ирландски банкер, "високотехнологични производства, които използват изключително доброто образование на местните хора и добрата среда за бизнес". От Агенцията за индустриално развитие обясняват, че високата конкуренция за евтина и необразована работна ръка през 70-те години ги е принудила да сменят концепцията за търсените инвеститори. В началото на 80-те години са въведени данъчни облекчения и стимули за инвестиращите в производства с голяма принадена стойност, които се нуждаят от добри специалисти. "Дори пренасочихме образованието за тази цел", разказват от агенцията. Така се развиват телекомуникациите, електрониката и биотехнологиите. В момента Ирландия е вторият в света износител на софтуер, изнася една трета от персоналните компютри в Европа и привлича 40% от инвестициите на САЩ в електроника в Европа. В края на 1997 г. стандартът на живот се измерва като 90% от средния в Европейския съюз, а традиционно високата безработица е сведена до 10%.
"Ирландия предлага добре управлявана, стабилна икономика, която постигна висок растеж при ниска инфлация, ниски разходи и ниски данъци. Това са причините Келтският тигър на Европа да печели почти една четвърт от всички индустриални инвестиции на САЩ в Европа, въпреки че населението й е само 1% от европейското", се казва в брошура на Агенцията за индустриално развитие. Ето и как самите ирландци подреждат факторите за икономическия си растеж - ограничаване на получаването на нови заеми и облекчаване на съотношението дълг - брутен вътрешен продукт, консенсус по политика за задържане на доходите и подобряване на конкурентостта на икономиката, ниски лихви заради присъединяването към европейския валутен механизъм, съответно намаляване на инфлацията, нарастване на експорта заради международното търсене, много добро качество на обучението, привличане на чуждестранни инвестиции.
Разбира се, големият коз на Ирландия е членството й в Европейския съюз и свободният безмитен достъп до европейските пазари. Излизайки икономически извън периферията на британското кралство, Ирландия става член на ЕС през 1973 г. За разлика от кралството, от началото на тази година ирландците замениха своя исторически обвързан с британския паунд пунт с еврото. И това, което сега рекламират, е, че са единствената английскиговоряща страна в евро - зоната.
Заедно с благоприятната среда и ниските данъци достъпът до европазарите е причината повечето презокеански инвеститори да предпочетат острова като своя база на европейския континент. Ирландците изнасят 80% от брутния си вътрешен продукт. Това до голяма степен е продукт на базираните там чужди компании, които използват по-високата конкурентност на ирландската икономика. Данните показват, че 40% от приходите от продажби на чуждестранните компании все пак остават в Ирландия.
Основен фактор за чуждите инвеститори са ниските данъци. Базовата ставка по корпоративния данък е 32%, но за различните индустрии са предвидени облекчения. Тези, които целево се стимулират - електроника, биотехнологии, фармацевтика и др., се облагат само с 10% корпоративен данък. Малките предприятия, независимо от коя индустрия, плащат 25%. Както обясняват от Агенцията за насърчаване на индустрията, средната ставка е около 15% в сравнение със ставки между 30 и 55% в другите европейски държави. Според данните на агенцията за индустрията нормата на възвръщаемост на американските инвестиции е около 24%, което е двойно повече, сравнено с инвестициите в Белгия, Германия, Испания, Франция и Англия. Данъчните облекчения са договорени с ЕС, който ги е допуснал, за да стане възможно възстановяването на ирландската икономика и вдигането на жизнения стандарт на острова.
Ниските данъци ще доведат до проблеми за бюджета, това е стандартното оправдание за задържането на високите ставки у нас. В Ирландия обаче на практика е показано правилото, че въпреки това събираемостта нараства и бюджетът не страда, защото облага и много по-голяма икономика. Ирландия, разбира се, ползва и много от фондовете на ЕС, като само за 1997 г. трансферите от ЕС, свързани със земеделието, социалната политика и регионални проекти възлизат на 4.5% от брутния вътрешен продукт, а в абсолютна стойност са 1.9 млрд. ирландски пунта. Въпреки че това е внушителна сума особено за българските представи, ирландците се извиняват с твърдението, че използват тези фондове възможно най-ефективно.
Освен ниските данъци Агенцията за индустриално развитие в Ирландия има правото да отпуска бонуси на инвеститорите, които като абсолютна стойност също се приспадат от данъчните задължения. Такива се дават за инвестиции в основен капитал, за разходи за обучение на персонала, за откриване на нови работни места и за проучвания и развитие на технологиите. Примерно бонусът за открито работно място е 9000 пунта, които се дават на два пъти - при назначаването и след една година. Според данните на агенцията корпоративният данък, който подпомаганите компании внасят в крайна сметка, е над 4 пъти повече от отпуснатите облекчения. Данъчните стимули и наказания са доста добре разбрани и приети в Ирландия.
Банкери в Кастъм хаус докс
"Градоустройствен" е и един от мотивите за основаването на Международния център за финансови услуги в Дълбин през 1987 г. "Това бяха стари, необитаеми митнически складове", обяснява банкер, сочейки новия квартал от банкови сгради, "базирайки центъра тук, общината искаше освен всичко да обнови района". Естествено целта на центъра е била да се привлекат финансови институции, които да предлагат добри финансови услуги за разрастващия се бизнес. "Районът освен това имаше нужда от още работни места", коментират от Bank of Ireland. Във финансовия център в момента работят над 4 хиляди души за над 400 директно представени световноизвестни финансови компании. Още 350 фонда и компании работят индиректно в дъблинския квартал, като администрирането на операциите им се извършва от вече базирани там институции. Приходите от финансови операции в Кастъм хаус докс също се облагат със ставка от 10%. Изискванията са компаниите да сключват сделки само с неирландски компании. Облекчението освен това не се ползва за други клонове на банките или компаниите, които са извън определения квартал. Институциите са свободни да прехвърлят печалбите към централите си в други държави. Не се облагат лихвите и дивидентите, плащани от финансовия център извън Ирландия.
"Много по-евтино е да се набират капитали именно тук заради ненатоварената данъчна среда. Фондовете могат да предложат по-ниски лихви по предлаганите ресурси и т.н. ", коментират банкери. От индустриалната агенция допълват, че данъците, които внасят компаниите от финансовия център, са 20-25% от приходите от корпоративни данъци в бюджета. "Бизнесът, който се върти в центъра, е равен на бизнеса в цяла Ирландия", обяснява О'Бойл. Ирландски банкери обаче отричат това да е класическа офшорна зона, защото всяка компания подлежи на лицензиране за дейностите, които ще извършва при ниския данък. "Не искаме да ни свързват с финансови организации с лошо име", казват те.
Заради ниските данъци и лесния режим на регистрация финансовият център е голям конкурент на офшорния бизнес в Люксембург, обясняват от агенцията. Данъчните условия във финансовия център също са били договорени с Европейския съюз, за да се преодолее безработицата в района. Сега, след като това е факт, ЕС е настоял за прекратяване на данъчните преференции, като центърът ще бъде облаган с единната ставка от 12.5% след началото на 2003 г. Винаги когато в България се разказват успешни истории за някоя държава, те бързо се забравят с мисълта, че става въпрос за друга нация, че нещата на Балканите са различни... Кевин О'Бойл обаче твърди, че ирландският темперамент е много по-близо до българския (познавайки много българи), отколкото до английския. Въпреки че става въпрос за родината на възлов вид уискита и световноизвестната бира "Гинес", хората трудно превъзмогват бедняшкото си самосъзнание. С други думи, теоретично няма основание да се смята, че това, което е възможно на зеления остров, е невъзможно в България. Както казваше един лондонски банкер "Всяка страна си мисли, че е уникална, защото само тя граничи със своите съседи... Това не е вярно."
За успокоение може да се добави, че ирландското правителство също беше разтресено от скандал за корупция преди около месец. Ирландски журналисти коментират, че все пак явлението не е толкова тежко, че да пречи на бизнессредата. Е, това не е така в България.
Чечения напомни за себе си Покрай несвършващата икономическа криза Москва позабрави за трудните си отношения с Чечения, но през последните дни те й бяха напомнени с особена сила. Въпреки че в началото на месеца, при отбелязването на 20-ата годишнина от влизането на съветските войски в Афганистан, беше напомнена недопустимостта от използването на силови методи в решаването на политически проблеми, Русия се оказва най-близко до започването на военни действия срещу Грозни от началото на 1996 г. Общо е мнението, че отвличането на представителя на министъра на вътрешните работи в Чечения Генадий Шпигун само е ускорило настъпването на новата криза, но няма нищо общо с нейните причини и освобождаването на генерала няма да реши съществуващите проблеми. Единствената успокояваща новина е, че след първоначалната остра реакция официалните кръгове в Москва заеха по-компромисна позиция, която засега гарантира предотвратяването на нов въоръжен конфликт.
Според руското вътрешно министерство заложниците в Чечения са 700, като част от тях се намират в плен още от времето на военните действия. Чеченците твърдят, че пленниците са 400, но в случая броят не играе голямо значение. Отвличането на хора и връщането им срещу откуп се е превърнал в основен бизнес за местните жители в Чечения, като те намират жертвите си не само на територията на републиката, но и в други руски региони. Най-много страдат съседните Дагестан, Ингушетия и Ставрополският край, където се взимат мерки за въоръжаване на местното население и създаване на доброволни отряди, които да се борят с нападенията на чеченците. Още преди да бъде отвлечен Шпигун, губернаторът на Ставрополския край Александър Черногоров официално поиска ситуацията да бъде призната за извънредна и областта да бъде обявена за гранична. Затягането на контрола по административните граници на Чечения след 5 март изобщо не уплаши въоръжените групировки, които нанесоха нови удари - отвлечен беше мичман от тихоокеанския флот (освободен след три дни), както и роднина на един от главатарите на многочислените въоръжени групировки - Хатаб, гражданин на Йордания. Съществува мнение, че последното отвличане е дело на чеченските сили за сигурност, които искат да го разменят за Шпигун, но без да бъде потвърдено, то само прибавя ново име в списъка на възможните автори на нападението на летището в Грозни. Засега в него фигурират полевите командири Шамил Басаев и Салман Радуев, известни от бойните действия преди четири години.
Двамата отричат да са свързани със свалянето на генерала от самолета на 5 март, но Радуев обяви, че ще награди терористите с орден "Джохар Дудаев", а Басаев обеща да продаде къщата си, за да откупи Шпигун и да го предаде на шериатски съд, който да го съди за участието му в чеченската война, по време на която офицерът командваше лагер за чеченци. Представителят на чеченския главен прокурор в Москва смята, че единствената причина за отвличането е откупът, който може получен, както в случая с представителя на президента Валентин Власов, за когото според чеченския представител са платени седем милиона долара. Наличието на икономически, а не на политически мотив разширява многократно кръга на заподозрените, но така също усложнява отговора на въпроса защо Москва се сети, че има някаква власт над Чечения, не когато Власов беше държан повече от половин година в плен, не когато бяха обезглавени четирима чуждестранни инженери, а когато беше отвлечен един милиционерски генерал.
