Няма по-лошо от война в Косово
България няма късмет, подхвърли Деплер и май е доста прав. Като чете човек интервюто на македонския търговски министър (), си казва: "Колко са по-зле и колко по-бързо ще се оправят. " И причината е много проста - всичко, което новите управляващи на Македония правят, е насочено в една посока - създаване на условия за бизнес и привличане на чужди инвеститори. Въпреки че македонците са по-близо (географски) до войната от нас, при тях чуждите инвеститори едва ли се страхуват повече, защото поне правителството им има ясна политика.
След кризата в Русия и срива на световните финансови пазари една война в Косово действително ще затвърди представата, че България е бедна, изостанала страна без късмет, където мафиите и корупцията ще властват дълго.
Нестабилността, войната в региона и едно ново югоембарго ще направят усилията за декриминализация на икономиката наивни, а резултата от тях - предварително известен. Западните инвеститори, наплашени от Русия и Латинска Америка, ще избягват дори и да прелитат покрай Балканите, камо ли да влагат пари там. Тъжно е, защото чувството на безизходица и обреченост няма да идва само от провалените вътрешни реформи, а от военните действия на няколко десетки километри от границата ни. За България единственото по-лошо от война в Косово може да бъде война в Косово, съчетана с нова остра криза на международните финансови пазари.
Чуждите инвестиции ползват данъчни преференции
Препоръката на нашите търговски експерти към българските граждани, които имат намерение да инвестират в Македония, е да си намерят местен партньор и местен юрист. В македонското законодателство са предвидени редица преференции за работодателите и външните инвеститори, но е необходима консултантска помощ, за да бъдат проучени, тъй като те не са формулирани в отделен закон за чуждестранните инвестиции.
Чуждите инвеститори могат да инвестират в македонско предприятие, да създадат смесено предприятие или да създадат ново предприятие. Няма разлика в условията за вътрешни и външни инвеститори. Материята е уредена от Закона за търговските дружества от 1996 г. Минималният уставен капитал за ООД е 5 000 марки, а за публични АД - 50 000 марки. Ако АД не е публично, сумата е 20 000 марки.
Регистрационната процедура за чуждите компании се състои от две нива: одобрение от Министерството на търговията, след което може да започне съдебната регистрация. На чуждите инвеститори се предоставят данъчни преференции през първите три години, а реинвестираната печалба се приспада от облагаемата сума. След изплащането на данъците репатрирането на печалбите е разрешено.
От 1996 г. средната митническа ставка е 15%. Намалена е от 26%.
За суровини, които не се добиват в страната или чието производство е недостатъчно, тя е между 0% и 8%.
За суровини, които се добиват в страната в достатъчни количества - 8 - 13%.
За произвеждани в страната стоки с по-висока степен на обработка - 12 - 15%.
За оборудване, което не се произвежда в страната - 5 - 8%.
За друго оборудване - 8 - 15%.
За оборудване, което се произвежда в страната - 13 - 20%.
За потребителски стоки - 15 - 30%.
За селскостопански стоки - 20 - 60%.
Вносът на оборудване и резервни части се освобождава от мита, когато се касае за чуждестранен инвеститор, притежаващ повече от 20% от едно предприятие и при положение че инвестицията е за повече от пет години. Митническият закон позволява използването на тарифни квоти за някои суровини. Те позволяват вноса на някои стоки с намалени или нулеви мита. Митата не могат да бъдат плащани в брой, а само чрез банков превод или с чек. Ако бъде подписано споразумение за свободна търговия между България и Македония, за много групи стоки митото най-вероятно ще падне до 1%.
В Македония има само една ставка за данък печалба и тя е 15%. Данъчните стимули включват ускорена амортизация, намаление на данъчната база и освобождаване от данъци. При ускорената амортизация данъкоплатецът има право да използва 25% по-висока амортизационна ставка, ако дейността му е свързана с технологично обновление, структурна реформа или екологична защита. Облагаемата печалба може да бъде намалена със сума, равна на реинвестираната печалба, за разширяване на дейността; за инвестиции в гранични и високопланински райони; за вложения в екологични проекти. Облагаемата сума на фирмите с чуждо участие се намалява с процента, с който те участват в капитала на дружеството, но ако той е минимум 20%. Преференцията важи за период от три години. С цел избягване на двойното данъчно облагане платеният в Македония данък се приспада от дължимия в чужбина данък печалба.
В Македония не е въведен данък добавена стойност и все още функционира данък оборот. Данък оборот се плаща върху всички стоки, предназначени за крайни потребители или за препродажба. Данъчната ставка е 25% с изключение на списък от стоки, за които тя е 5%. За дрехите ставката е 10%. От данък оборот са освободени някои основни храни, продукти за износ, освободени от мито вносни стоки, оръжия, фармацевтични продукти и други.
В Македония се плаща акциз за петрол, тютюневи продукти, алкохолни напитки, включително бренди и бира, кафе, леки автомобили и луксозни стоки. За първите две позиции акцизите се дължат от производителя или вносителя. За леките автомобили това е купувачът, а при всички останали продукти акцизи се плащат от всички участници в търговската верига.
За нефтените деривати - бензин, дизел, смазочни масла, безоловен бензин, керосин - акцизите варират от 5% за втечнен газ до 67% за обикновен бензин. Базата за определяне на акцизите е определена от правителството цена. Акцизът за всички видове цигари е 35%. За алкохолните напитки включително бренди и бира акцизът е два денара на алкохолен градус за всеки литър. За бирата ставката е 15 денара за литър. При кафето акцизите са 70 денара на килограм сурово кафе, 85 денара за кг печено кафе и 90 динара за килограм екстракт. За луксозните продукти, включително и кожите, ставката е 50%.
Записки по световните истории
Дори да загърбим помпозната терминология от времето на развития социализъм, трябва да признаем, че изминалата седмица бе историческа. За Европа, за САЩ, а може би и за България.
Старият континент отчете първата в историята си оставка на Европейската комисия (европейското правителство). Отвъд Атлантика най-популярният фондов индекс в света - Dow Jones Industrial Average, премина границата от 10 000 пункта за първи път в историята си.
На наша почва "историческото" събитие имаше далеч по-прозаично потребителско измерение - откриването на първите магазини от немската верига хипермаркети "Метро". Цяла седмица София и Пловдив сякаш бяха изпаднали в транс, при който военната доктрина, скандалите около приватизацията на БТК и "Петрол", че дори намалението на цените на бензина останаха в шеста глуха на общественото внимание.
Какво да се прави - съдба. През 90-те години мнозинството от българите се изживяваме основно като потребители и не толкова като данъкоплатци и инвеститори, които се интересуват дали правителството харчи честно парите от техните данъци, респективно дали успешно са инвестирали своите спестявания.
Появата на "Метро" в България може да има и по-сериозен ефект от чисто потребителския. Ако не злоупотреби с оформящото се доминиращо положение, немският концерн може да бъде сериозен учител по пазарно поведение на българските търговци.
"Метро"-ефектът може да се окаже ценен урок и на българските управляващи. Особено ако в скоро време се появят реални конкуренти на немската компания. Тази конкуренция със сигурност ще даде много повече на редовия потребител, отколкото приетият през изминалата седмица Закон за защита на потребителите, надлежно преекспониран в държавните медии. И сигурно ще покаже, че по пътя към Европа не е достатъчно да се напише и немедлено да се гласува някой закон, а наистина да се осигурят условия за нормален бизнес и свободна конкуренция.
Поради естеството на дейността си (пряк допир с почти всеки потребител) "Метро" има редкия шанс да допринесе за промяна (или за окончателно затвърждаване) на вкорененото у много българи разбиране за "лошите чужденци, които ще изкупят България и ще експлоатират труда ни".
А през следващия век, живот и здраве, може да се надяваме, че и ние като европейци ще станем свидетели на оставката на някой заклеймен за корупция министър и като американци ще се наслаждаваме на възходящото движение на нашия си фондов индекс.
Приватизация започна със сделката за скопската рафинерия ОКТА
Македонският премиер Любчо Георгиевски и директорът на най-голямата петролна компания в Гърция "Хеленик петролиум" на 12 март подписаха в Скопие писмо за намерения, което предвижда реализирането на три проекта на стойност 150 млн. долара. Проектите са за купуване на ОКТА, модернизация на рафинерията и за изграждане на нефтопровод Солун - Скопие. Според МВФ ОКТА трябваше да бъде затворена, ако правителството не успее да я продаде. Конкретните договори за тези проекти ще се подпишат до 2 месеца.
Македония внася около 1 млн. т петрол и петролни продукти годишно с камиони и жп композиции през Солун и изнася малки количества деривати за Албания и Сърбия.
Купуването на македонската рафинерия открива пътя на гръцките компании да проникнат на регионалния енергиен пазар, още повече че се предвижда продължаване на тръбопровода до Белград. Проектът се вписва и в плановете на Гърция за изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис и преработването на транспортирания по него петрол в гръцки рафинерии. Не е ясно обаче как ще се отрази това на проекта АМБО (петролопровода Бургас-Скопие-Вльора в рамките на коридор No 8), който също предвижда част от петрола да се преработва в скопската ОКТА. Може би с този ход Гърция в крайна сметка си осигури място и в двата трансгранични проекта. Оказа се също, че "Хелиос петролиум" и "Метон" ще модернизират електроцентрала в Южна Македония, която ще изнася ток за южнобалканската мрежа.
Отличителна черта за македонската икономика е, че освен държавен и частен в нея съществува и голям процент обществен капитал. Най-прилаганият доскоро метод за приватизация в Македония е чрез откупуване на предприятието от страна на работещите в него. В момента съотношението частен-обществен капитал е 60 към 40. Държавен капитал е обособен само в предприятията, свързани главно с инфраструктурата - електростопанство, телеком, водостопанство, газови и нефтени терминали плюс здравните и пенсионноосигурителните фондове. Приватизацията на държавния капитал все още не е започнала, тепърва се подготвя стратегия за неговото раздържавяване, като първата стъпка беше сделката за ОКТА.
Приватизацията на обществения капитал започва през 1989 г. по закон на бившата Югославия. По-късно продължава със закона на Македония за трансформация на предприятия с обществен капитал. По-голям е процентът на приватизацията по първия закон - около 49% от първичния капитал, който е около 4 млрд. марки от 1416 предприятия. Около 10% от обществения капитал са приватизирани по закона от 1993 г. Остава да бъдат раздържавени още около 40%. Около 450 предприятия от агрокомплекса все още не са приватизирани.
Макар че са различни като произход от българските си събратя, в македонската приватизация също преобладават плащанията с дългови инструменти. Най-голям процент от плащанията става със "заробени девизи" (60%) - това са дългове в чуждестранна валута към гражданите, които са спестявали в банките (в Югославия). Сега едновремешните валутните депозити не могат да се изтеглят, но могат да се използват за закупуване на акции от предприятията. Всеки валутен депозит на гражданите е застрахован, което означава, че и при невъзможност за изплащане, гражданите си получават парите. Двадесет процента от плащанията са с "обвързници" - бонове от държавата за дълговете, които имат чужди държави (Ирак и Либия) към Македония. Само 20% от плащанията са в кеш.
Досега в Македония доминираха два модела за приватизация - откупване на предприятията от страна на работниците и откуп на предприятията от страна на мениджърските тимове - management buy-out. Работниците могат да откупят обществения капитал в дадени срокове с 2 години гратисен период и пет равни годишни вноски. Мениджърите също имат такава възможност. "Това са затворени модели, тъй като не позволяват достъп на чуждестранни инвеститори. Тогавашният парламент през 1993 г. е решил така. Ние имаме друг подход и мислим, че приватизацията трябва да бъде отворен процес. Внесли сме над 100 поправки в трите основни закона, регулиращи приватизацията - Закона за трансформация на предприятия с обществен капитал, Закона за трансформация на предприятия с държавен капитал и Закона за трансформация на предприятия, които стопанисват земеделски земи. Има още 25 допълнителни закона, които също трябва да се променят отчасти, за да са уверени чуждестранните инвеститори, че Македония е правова държава, че частната собственост се зачита и се зачитат човешките права", коментира шефът на македонската АП Мариян Горчев. Според него досега от приватизацията в бюджета са постъпили около 350 млн. марки. Отделно са инвестициите и ефектът от заробените девизи.
"Ако имаме 60% приватизиран капитал, това означава ефект от 2.4 млрд. марки, които са ефективно затворени. Много малко е в кеш, част е в заробени девизи, но така се решава вътрешният дълг на държавата и това също е бюджетен ефект. Обикновено заробените девизи се продават с дисконт от 50%. Около 300 млн. марки са затворени. Мениджърите могат да платят и в заробени девизи, отиват в банката и искат 6 млн. марки например, за да платят дела си. Банката прави списък на тези, които искат да продадат валутните си депозити, те отиват и за 1000 долара например получават 500 долара кеш от фирмата купувач. Хората губят 50%, а фирмата купувач печели 50% от стойността. Номинално купува по-голяма стойност от това, което плаща - плаща 500 долара на единичен спестител, а в агенцията се броят двойно. Това ще доведе до погасяването на вътрешния дълг, ще повиши доверието в банковата система и ще създаде повторен мотив за спестяване", смята Мариян Горчев. Според него всички продажби на предприятия вече ще минават задължително през борсата. За по-големите предприятия като ОКТА, "Телекома" и др. най-вероятно ще се подписват предварителни споразумения, след което фирмите ще се търгуват с блокови сделки на борсата.
Освен големите задължения на македонските предприятия пречка за приватизацията им са и изгубените пазари за тяхната продукция, както и неясната стратегия за приватизирането на държавния капитал, който в няколко предприятия е преобладаващ. Развитието на македонската икономика през тази и следващите няколко години най-вероятно ще се определя от усилията за привличане на чуждестранен капитал (разчита се на новите отношения с Тайван, активизират се връзките със САЩ и ЕС), от скоростта на приватизационния процес и мерките за ограничаване на платежния и търговския дефицит.
Отварянето на границите е репетиция на фирмите ни за европазара
- Това е част от концепцията на новото правителство на Република Македония за либерализация на търговията, което ще осигури нови пазари за фирмите и по-лесен достъп до тези пазари. Това ще важи и за българските фирми, които ще плащат много ниски мита при внос в Македония - около един процент. Това ще даде възможност на компаниите от двете страни да развият потенциала си и да станат конкурентоспособни на двата пазара. От страна на България има голям интерес към нашето предложение и българският министър Валентин Василев почти без двоумение заяви, България е много заинтересована от такава либерализация на търговията, което ще доведе до увеличаване на обема на търговския обмен между двете държави. Днес (15 март, понеделник - бел. ред.) трябваше за пръв път да се срещнат експертните групи. Те трябва да решат кои стоки от България ще бъдат на свободен режим и обратното. Всяка от държавите има стратегически продукти, които иска да защити чрез митата за постоянно или за определен срок. Много рядко договорите за свободна търговия между две държави обхващат всички стоки, вероятно и този няма да бъде цялостен. Например 97 процента от общия търговски обмен с Югославия е осъществен чрез свободна търговия, това е едно много добро ниво. Не мога да кажа кога точно ще се стигне до подписването на договор за свободна търговия между Македония и България, но очаквам това да стане до септември, най-късно октомври тази година. След това предстои правителствена процедура и ратификация от парламентите, но е напълно реално през януари 2000 г. да влезем в режим на свободна търговия.
- На първо място очакваме увеличаване на стокообмена между двете държави. Имаше един период на високо ниво на търговския обмен, когато той възлизаше на около 500 милиона долара, но и той беше изкуствен, защото се постигна по времето на ембаргото за Югославия. Но и това, което се случи през 1998 г. - търговски обмен от 120 милиона долара, също не беше реално. Аз не бих се впускал в спекулации и да определям точно колко ще се увеличи стокообменът след подписването на договора. Нормално е да се приеме, че ще има известно нарастване постепенно и с течение на годините. Разбира се, това ще зависи и от политическите отношения между България и Македония, които стават по-благоприятни. След подписването на договора очакваме да се увеличи интересът за реализирането на съвместни дейности, съвместни инвестиции и навлизането на трети пазари. Увеличаването на стокообмена може да доведе до увеличаването и на взаимодействието между двете държави в обмена на идеи и ноу-хау, а това може да доведе до инвестиции.
- Правят се такива анализи, въпреки че точните суми още не могат да се определят, защото все още не се знае кои стоки ще са в режим на свободна търговия, за кои ще се плащат мита. Смятам обаче, че намаляването на бюджетните постъпления от мита и такси ще бъде компенсирано от нарасналата стопанска активност, обратното ще бъде крах. Трябва ли обаче да зарежем всичко от страх, че няма да напълним бюджета?
- Македония вече преподписа един договор за свободна търговия с Турция, който е много благоприятен за нас. Румъния, за съжаление, показа неподготвеност да преговаря с Македония за такъв договор. На първи декември беше официално съобщена причината за това - че Македония не е членка на Световната търговска организация. Това е неразбираемо за нас, защото няма формални пречки за държавите, които не са членки на тази организация, да сключат договор за свободна търговия. Най-вероятно има и други причини, които не успяхме да разберем. Смятам, че ще има промяна на позицията на Румъния по този въпрос, тъй като очакваме деблокиране на процеса за включването на Македония в СТО, което се дължеше на чисто политически причини заради отношенията с Гърция. Македония разчита на свободна търговия с Турция, България и Румъния, надявам се. В бъдеще планираме такъв договор и с Албания, въпреки че засега тя изглежда доста неподготвена за този процес. Не зная какви са вашите отношения с Югославия, но се надявам, че след преодоляването на кризата в Косово кръгът ще стане още по-голям.
- Именно с отварянето на границите фирмите, които разчитаха на държавна подкрепа и защита, ще осъзнаят, че това вече не е възможно и ще трябва или да отпаднат от пазара, или да увеличат производителността и рентабилността си и да станат по- конкурентоспособни. Ако се подобри тяхната конкурентоспособност в България, те ще излязат от локалните граници, ще бъдат конкурентни и на македонските, и на турските фирми. Това означава, че качеството на техните продукти се е повишило, може би не достатъчно, за да се конкурират на европейския пазар, но доста значително. Затова смятам, че отварянето на границите е стъпка към увеличаването на конкурентоспособността на локалните фирми и нещо като репетиция за стъпването им на европейския пазар.
- Ако затворим фирмите в рамките на техните граници, краят ни ще дойде много скоро. Още с встъпването си в длъжност македонското правителство заяви, че ще води политика на либерализация на търговията и затова предприятията нямат голяма възможност да реагират. Това е приоритет на Македония. Слабите и неспособните фирми ще отпаднат рано или късно, но не можем да ги защитаваме винаги. Сигурно ще има някои стратегически компании, които ще останат за известно време под закрилата на държавата, но възниква въпросът докога ще се защитаваме и дали това е добра система. Очаквам,че с течение на времето българските и македонските компании ще се кооперират за излаз на трети пазари. Основната роля на държавата в този процес е да премахне бариерите и да даде тласък на процеса на физическо сближаване на производителите в двете страни, а това са търговските промоции и бизнесфорумите. Всичко останало зависи от активността, опита и интелигентността на бизнесмените. Ако те не могат да се справят с проблемите при създаването на нови проекти, при сключването на нови общи сделки, при излизането на нови пазари, тогава Господ да им е на помощ.
- С Валентин Василев говорихме за бизнесфорумите и аз имам някои идеи за тях. След първите ни разговори се стигна до решението евентуално през юни да се организира такъв форум в България и същото да се направи през есента в Македония, но това все още не е сигурно. Не съм запознат с това как са протичали в миналото тези форуми в България. В Македония те се организираха от Стопанската камара на държавата, като се събираха определена група македонски бизнесмени в една голяма зала и се четяха доклади, гледаха филми, казвали си по някоя добра дума, вечеряли и ако някой успеел да се спотаи в някой ъгъл, успявал да се договори с партньорите си. Надявам се, че това не се е превърнало в принцип за България. От наша страна политиката в тази насока е променена, което значи, че форум ще се организира само в случай че бизнесмен от един бранш, който пътува за държавата домакин, трябва да се срещне с поне пет-шест представители на фирми. Аз не съм доволен от дейността на македонската стопанска камара, не съм доволен и от това, че има само една такава камара с монопол. Затова според мен идеята за създаването на македонско-българска камара е много добра. Една камара означава монопол, а монополът означава изоставане, застой и заспиване.
- Сега трябва от двете страни да "засукаме" ръкавите и да работим. Ако само едната страна полага усилия, няма да има резултат. В нашата страна, това не е проблем само на България, стои проблемът с незаконната търговия, която ние наричаме сива економия. Тази търговия е един от проектите, върху които работи Македония. Първите анализи показаха, че тя е дислоцирана на два пункта. Първият пункт са митниците, цели шлепове от камиони преминават през официалната граница, без някой да забележи. Другият пункт са плащанията в брой. Има една теория, според която колкото са плащанията в брой в една държава, толкова развита е и незаконната търговия. Плащанията в брой в Македония са около 50% неофициално, което значи, че и търговията в сянка има такъв дял. Аз започнах да работя в тази насока, проведох предварителни разговори с много институции в Македония, включително и националната банка, и събрах експертни мнения по въпроса за плащанията в брой. Анализите сочат, че е необходимо да приемем допълнителни закони, които да регулират тези плащания в Македония. Има много идеи, много разработки на проблема, но няма да е коректно, ако ги спомена, защото все още не се знае кои от тях ще се приложат. Съществува идея да се забранят плащанията в брой над определена сума, други смятат, че тази забрана няма да има ефект. Има и идея за финансова дестимулация на този вид плащания. Трябва да се създаде цяла система. С една дума, Македония ще работи много по този проблем, предполагам и България, защото обикновено се сблъскваме с едни и същи трудности. Винаги ще има такива плащания и незаконна търговия, невъзможно е те да бъдат премахнати изцяло, но това, към което ние се стремим, е тяхното свеждане до минимум.
- Ние носим политическа отговорност, съзнаваме това. Най-добре е да кажем, че ръстът на производството ще е 2%, а той да е 5 или 6 %. Но както в началото, така и сега ние си поставяме амбициозни цели, като се надяваме, че ще изпълним 80-90% от тях. Може да се окаже, че са съвсем реални нашите планове, някои ги смятат за прекалено амбициозни, аз мисля, че все пак са достижими. А това, че носят политически риск, е факт и ако не ги изпълним, ще загубим доверието на хората. Сега се поставя въпросът как в условията на рецесия в световното стопанство Македония планира пет-шест процента ръст в производството. Отговорът е следният: Македония има много ниско ниво на развитие и е нормално в първите години да има по-високо темпо на растеж. Ние смятаме, че ще го постигнем въпреки негативните тенденции. Това, което най-много ни обърква сметките, е войната в Косово.
- Много очакваме от проекта "Тайван". Както знаете, договори с Тайван са подписвани няколко пъти, но все не се е стигало до изпълняването им. Мисля, че проектът на Македония е последният шанс на Тайван някой да го вземе насериозно. И ако този проект не се осъществи, никой по-нататък няма да преговаря с Тайван за дипломатическо признаване срещу икономически облаги, какъвто е случаят с Македония. Ние от самото начало бяхме откровени, казахме, че признаването на Тайван е само заради икономическите изгоди и няма никакво друго измерение. Ние развалихме отношенията си с една сериозна сила, за да подобрим икономическото си състояние. Тайван е много активен в стремежа си да изпълни обещаното. Това, което беше предвидено за месец и половина-два, Тайван го направи. Екипът от експерти от Тайван посети Македония и отчете възможностите на капацитетите, идеите и проектите. Дойде и екип от журналисти. Политически екип също посети Македония и всичко това беше според условията, така както бяха договорени. Наши експерти също отидоха в Тайван. Сега дойде периодът, когато там трябва да пресмятат какво и как. Онова, което е най-сигурно в момента, е, че Тайван ще ни отпусне безвъзмездна помощ от 110-120 милиона долара, които ще ни се изплатят на траншове до 2002 г. Това е от държавата Тайван, но има и друг аспект - фирмите от Тайван и доколко те ще намерят в Македония интересни за тях проекти, в които да инвестират. Ние силно вярваме, че ще има инвестиции. Покрай паричната помощ и инвестициите Тайван обеща и техническа помощ, експерти от много области. Но нищо не очакваме преди юни месец. Онова, което ние можем да направим, е да сключим договор за свободна търговия с Тайван. Това ще бъде много асиметричен договор, той ще дава много привилегии за Македония и много по-малко за Тайван. Утре през правителството трябва да мине проектът за индустриалните зони. Ние очакваме Македония да стане мост за влизането на Тайван в Европа. Ще има индустриални зони, където тайванските инвеститори ще могат да създават бизнесотношения, освободени от всички видове държавни такси, ще им бъде дадена безплатна земя. Всички възможни привилегии, които може Македония да предложи, ще ги даде.
Накратко
Парламентът прие на първо четене законопроект за валидиране на бракове, сключени в нарушение на Семейния кодекс от неправоспособни длъжностни лица. Законът ще има едно-кратно действие и ще се прилага за браковете, сключени до влизането му в сила. Законопроектът обаче ще урежда само бракове, актовете за които не са подписани от длъжностно лице, а не и от встъпващите в брак лица. С валидирането на браковете, считано от деня на сключването им, ще се уредят произходът на децата, личните и имуществените отношения между съпрузите, както и между тях и децата им.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган официално обяви, че неговата партия ще вземе 30 общини при предстоящите местни избори, а в още 15 ще има решаващ глас. От ДПС обаче отказаха да съобщят кметските си кандидатури, които щели да бъдат пазени в тайна до последния момент, тъй като от движението се опасявали от политически натиск по места.
Фондация "Отворено общество" представи през миналата седмица програмите си за 1999 г. Тя вече търси и други източници на финансиране, защото Джордж Сорос постепенно намалява средствата за фондациите си. Българското представителство на "Отворено общество" вече няма да е само донор, а ще кандидатства със свои проекти и идеи пред нюйоркската мрежа.
Народното събрание прие Закон за защита на потребителите
Народните представители окончателно приеха закон, който има за цел да гарантира защитата на потребителите на стоки и услуги. Според него гражданите имат право да отправят иск пред съда за обезщетение за заблуждаваща или непочтена реклама. Законът ще влезе в сила три месеца след обнародването му в Държавен вестник.
Ако на стоката не е показано, потребителят може да поиска от продавача да разбере какъв е съставът, начините за ползване и съхранението на продукта, както и годността, условията и срока на гаранцията. Търговецът трябва да представи тази информация на български език. Въвежда се изискването, ако потребителят поиска и опаковката на стоката позволява това, търговецът да покаже начина на употреба на стоката и нейното действие. Стоките трябва да са с етикети на български език. Всяка стока вече ще има цена, която трябва да е поставено на видно за клиента място в близост до стоката.
При продажба на употребявани стоки или на такива с изтекъл срок на годност, търговецът е длъжен да ги предлага отделно от другите стоки и да информира за това потребителите.
За защита на правата си гражданите могат да създават сдружения, които ще имат право да сезират съда за нарушаване на правата на потребителите.
Освен това в общинските администрации трябва да бъдат създадени звена за защита на потребителите. Те ще консултират потребителите и ще могат да уведомяват компетентните органи при установяване на нарушения на правата на потребителите.
Потребителите ще се защитават и от специализирана комисия към Министерството на търговията и туризма. Отделно от комисията ще бъде създаден Национален съвет за защита на потребителите като консултативен орган към министъра на търговията и туризма. Към търговското министерство ще бъде изграден и Национален информационен регистър на търговците в България.
Тайнството търг
Представител на посредника по приватизационната сделка за курорта "Русалка" - "Райфайзен инвестмънт", коментирал появата на шест кандидат-купувача за курорта със следните думи: "И ние бяхме много изненадани" (). Подобно изумление сигурно са изпитали и в Агенцията за приватизация. Кой би могъл да предположи, че докато при предишната процедура е имало само един кандидат-купувач (който се оказа РМД), при сегашната ще се появят още пет. Абсолютно като една китайска загадка е този случай. Нишките й се оплитат още повече, като се сравни цената (200 хил. долара), която тогава е предложило РМД, и тази, която е постигната втория път (2 млн. долара). Все същото задлъжняло дружество, все същите амортизирани активи, пък изведнъж всички предлагат едни други цени. Изумително наистина! Едно е сигурно обаче в този объркан казус. Няма бивш или настоящ приватизатор, който да е в състояние да го проумее. За тях раздържавяването е един толкова сложен процес (как иначе ще се договорят рушветите), толкова многостранен, отговорен... и въобще какво си мислят всички онези некомпетентни критици на процеса. Бавна била приватизацията, нямало приходи в бюджета и други подобни глупости.
Обаче ако който и да е средностатистически любопитен гражданин все пак реши да си премери силите с горната главоблъсканица, може между другото да вземе предвид една незначителна подробност за приватизацията на "Русалка". Първият път дружеството беше продавано чрез преговори с потенциални купувачи. Втория - на търг с явно наддаване.
С други думи казано, вече е крайно време да се забранят със закон преговорите с потенциални купувачи. Представете си само какво би станало, ако продаваха "Петрол", Нефтохим, хотелите на търг. Едва ли е чак толкова страшно да се продава на този, който даде най много. Ето например "Петрол". Ако го продаваха на търг, дали щеше да се намери по-лош купувач от "съмнителните" "Юкос"?
Чехия отлага визовия режим за български граждани
В сряда на двудневно официално посещение в България пристигна чешкият министър-председател Милош Земан. След срещата му с премиера Иван Костов в резиденция "Бояна" стана ясно, че Чехия ще отложи въвеждането на визи за българи. До срещата през май на Вишеградската четворка за българските граждани няма да се правят ограничения в пътуванията. Все пак чешкият премиер подчерта, че визовата политика на неговата страна ще се определя от ангажиментите й към Европейския съюз. Милош Земан заяви, че България все повече се доближава до изискванията от Маастрихт на ЕС и прави ефективни стъпки за борба с нелегалната емиграция и в борбата с организираната престъпност. По време на срещата стана ясно още, че Чехия ще ни подкрепи в стремежа ни към членство в НАТО. Двамата премиери подписаха декларация за военнополитическо и икономическо сътрудничество и обсъдиха проблемите около кризата в Косово. Бяха подписани Спогодба за борба с организираната престъпност и Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Чешкият министър-председател се срещна още с президента Петър Стоянов, с председателя на Народното събрание Йордан Соколов и с министъра на външните работи Надежда Михайлова.
България - Македония:
Бизнесът дойде след политиците
"Верувам, дека во разговорите со господина Костов и со другите представници на държавниот връх на Република Бугария ке успееме да направим един чекор, кой долги години недостасуваше между двете земи", заяви Любчо Георгиевски на 21 февруари при първата му визита у нас като министър-председател на Македония. Чекорот (крачката) беше направен. На 22 февруари Иван Костов и Георгиевски подписаха съвместна декларация за добросъседски отношения и с формулата "на официалните езици на двете страни - български съгласно конституцията на България и македонски език съгласно конституцията на Македония" на практика сложиха край на дългогодишната езикова криза в българо-македонските отношения. "Един странен спор приключи. Тъй като българи и македонци се разбират твърде добре, те не се разбираха добре. На този парадокс сега се слага край", коментира в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Затоплянето в политиката обаче е необходимо, но не е достатъчно условие за пълното размразяване на отношенията и за укрепването на доверието между двете страни. Следващият етап е икономиката - общите интереси и съвместният бизнес биха могли най-бързо да доведат до успешен край това, което политиците започнаха. Икономическите измерения на затоплянето между България и Македония са проектът на зона за свободна търговия, трансевропейският коридор No8, създаването на по-благоприятна рамка за съвместни инвестиции и излизане на трети пазари. Формално освобождаването на търговията е по-изгодно за Македония, тъй като осеммилионна България е по-голям пазар от двумилионната ни съседка. Простите сметки обаче невинаги са верни в международните икономически връзки. През Македония минават два от важните трансевропейски транспортни коридори Север - Юг и Изток - Запад, или така нареченият коридор No 8. Въпрос на политически избор и решение е кой от тях ще бъде обявен за приоритет на македонското правителство. Засега подкрепата е за коридор No8, но в контекста на развитието и на двете транспортни оси. Според българските аналитици голямата икономическа печалба на България от споразумяването с Македония ще бъде именно превръщането на коридор No 8 от картографска в политическа реалност.
Според статистиката на македонската стопанска камара през 1998 г. брутният национален продукт на страната е увеличен с 4.4%, промишленото производство - с 4.5%, в агросектора има прираст 3.8%. Според някои данни инфлацията е ограничена до 2%. Наскоро македонското правителство и МВФ дефинираха
Бюджетът за 1999 г. се очаква да бъде приет през март. Макрорамката предвижда икономически ръст от 6 на сто и замразяване на инфлацията на 3%. При определянето на стъпката на стопанския ръст се залага на презумпцията, че заплатите ще бъдат задържани на миналогодишните им нива, а ще се увеличи продуктивността на производството, финансовата дисциплина на фирмите и ще продължи развитието на частния сектор. Договорено е паричната маса в оборот да нараства с годишна стъпка от 11.4 на сто, а съвкупният кредит за стопанството - с 11.8 на сто. Бюджетният дефицит за годината се предвижда в рамките на 0.3 на сто, износът ще нарасне с около 10 на сто, а вносът - с 5 на сто. Според договора между МВФ и Македонската национална банка валутният курс ще бъде поддържан с всичките инструменти на монетарната и фискалната политика. От изпълнението на тези ангажименти ще зависи отпускането на втория транш по ЕСАФ-споразумението през второто полугодие, който е за 12.5 млн. долара.
Във външната търговия на Македония като цяло износът е спаднал с 3.2%, а вносът е увеличен с 6.1% спрямо първото полугодие на миналата година. Това води до нарастване на външнотърговския дефицит средно с около 46 млн. долара месечно от началото на годината. През миналата година статистиката отчита общ дефицит от 591 млн. долара. Тези данни говорят за влошаване на макроикономическите показатели и на пазарната конюнктура в страната, отчита се нарастване на вътрешния дълг - между предприятията и на предприятията към банките и към държавата спадащи валутни резерви и растящ външен дълг при незначително вътрешно натрупване на капитал и на остър недостиг на външни инвестиции. Неизпълнението на ангажиментите по ЕСАФ от страна на миналото правителство по заложената за 1998 г. макроикономическа рамка, отнасящи се до производството, износа и вноса, платежния баланс, общественото потребление и структурната реформа, незавършената приватизация на "Телеком" и на Стопанска банка и нерешените проблеми с дванадесетте предприятия загубари са главната причина за тежките преговори с МВФ тази година. Правителството и МВФ ще продължат преговорите през втората половина на април, когато ще се прецизират някои неуточнени въпроси и ще се предложат конкретни мерки за по-нататъшните реформи в банковия сектор, както и съдбата на
Липсата на интерес към промишлените предприятия е един от основните проблеми на икономиката на Македония. МВФ и Световната банка са обвързали по-нататъшното кредитиране на страната със закриването или приватизацията на 25 губещи структуроопределящи промишлени фирми. Като първи етап - до юни т.г., това трябва да бъдат 12 губещи предприятия. Основно това са фирми от цветната и черната металургия: "Югохром" - Скопие, "Фенимаг" - Кавадарци, "Фени" - Скопие, "Бучим" - Радовиш, "Саса" - Македонска Каменица, "Злетово" - Пробищип. В групата на загубарите са и ФАС "11 октомври" за автомобилен транспорт, "Фринко" - Битоля, за хладилна техника и др. Общите задължения на тези фирми вече надхвърлят 150 млн. долара. По неофициални данни само "Фенимаг" прави по 1 млн. долара загуба месечно.
"Миналото правителство подписа договора за продажбата или затварянето на загубарите. На 12 юни трябва да подпишем ново ЕСАФ - споразумение с МВФ и нов ФЕСАЛ със Световната банка. През 1995 г. имаше вече закон за 25 големи загубари, които се трансформираха във 119 ООД. От тях 12 трябва да се продадат или ликвидират. Ние като нова влада се борим да предефинираме проекта. Защо само тези 12 предприятия? Ще докажем, че някои от тях, като "Бучим" и ОКТА, нито са загубари, нито е проблем да се продадат. Не е логично да се затвори едно голяма предприятие, ако то има шанса да работи, и то за износ. Например "Югохром" през последните седем години има платени 700 млн. марки данъци, а всяка година реализира износ за 100 млн. марки. Ако се затвори, кой ще го замени? Търсим също начин как да улесним купуването на тези предприятия от чужди инвеститори. Тук има три проблема. Първият е свързан с помощите за хората, които ще останат без работа, социални и пенсионни плащания. Второ, това са помощи за обучение и преквалификация. Трето, това са трошоци за банките, които ще бъдат ударени поради затварянето на предприятията. Търсенето е малко, тъй като монетарната политика е много рестриктивна и няма място за разширяване на рамката. Задължителните депозити ще останат същите. Трябва да оценим какъв ще е ефектът в банковата система, ако се затвори такова предприятие. У нас най-голяма е Стопанска банка и тя е най-голям кредитор. Предоговарянето на споразумението ще бъде през април във Вашингтон. Ще се борим за максимална отсрочка. Дванадесетте предприятия имат 25 000 работници", коментира пред "Капитал" шефът на македонската Агенция за приватизация Мариан Горчев.
От около две години в Македония има проблеми с изплащането на работните заплати, редица предприятия временно прекратяват работа, безработицата достига около 35%. Хората в трудоспособна възраст са общо 824 хиляди, от тях са заети 540 хиляди, броят на незаетите е 284 хиляди.
Средната работна заплата на заетите по официални данни през 1998 г. е около 9400 мак. денара, или около 300 герм. марки.
Средните годишни валутни курсове през 1998 г. за двете конвертируеми валути се движат съответно 55 мак. денара за 1 долар и 31.5 денара за 1 марка. През последните месеци на 1998 г. и началото на 1999 г. тези курсове са с нива 53 денара за долар и 31.80 денара за германска марка. С влизането в сила от началото на тази година на единната европейска валута Народната банка на Република Македония (НБМ) излезе с официално съобщение, че националната валута на страната - денарът, остава обвързан с германската марка, но котира 1 евро за 60.59 мак. денара.
Селското стопанство продължава да функционира в условията на формите на собственост и законова база от времето на бившата СФРЮ. До голяма степен то и сега е обвързано като суровинен източник с бившите югорепублики. Ексуправляващата коалиция твърдеше, че не трябва да се правят реформи в селкото стопанство с аргумента, че то работи сравнително добре.
Годишните потребности на страната от пшеница са около 280 - 300 хиляди тона. Добивът през 1998 г. е 150 хил. тона, което предполага, че до новата реколта през лятото на тази година Македония трябва да внесе още 130 хил. тона пшеница (вносителите са предимно от Сърбия).
В стокообмена между България и Македония в общи линии се запазва тенденцията на увеличение на търговския дефицит на Македония към нашата страна (при внос от България 78.80 млн. долара македонският износ за България е 37.50 млн. долара). България заема осмо място в листата на търговските партньори на Македония, която се води от Германия, Югославия и САЩ пред Русия и Хърватско. Като цяло търговията между България и Македония през последните години се развива под силното влияние на политическите проблеми между двете страни.
Търговско-икономическото сътрудничество на Македония със съседните държави има различни измерения. С Албания то е на много ниско ниво с около 20 млн. долара търговски обмен през 1998 г. Наскоро премиерът Любчо Георгиевски посети Тирана и бяха набелязани мерки за излизане от застоя във взаимната търговия. Започват проучвания за създаване на зона за свободна търговия между двете страни. Не е сигурно обаче, че това ще даде съществени резултати поради хаотичната обстановка в Албания.
Външната търговия със СРЮ е под влиянието на проблема "Косово" и създадената от него военнополитическа ситуация в региона. След последното решение на македонското правителство за разполагане на силите за евакуация на НАТО в Македония от сръбска страна последваха наказателни мерки - медикаменти, произведени в Македония, бяха извадени от сръбската импортна листа, въведена е тарифа от 10 000 германски марки за македонските спедитори, след което дойде отказът на СРЮ да влезе в сила от 1 януари 1999 г. споразумението за свободна търговия между двете страни. Поради традиционните връзки обаче стокообменът между Македония и СРЮ запазва своето високо ниво. Югославия е втора в стокообмена на Македония (след Германия) с 396 млн. долара за 11-те месеца на 1998 г. с 201 млн. долара износ и 195 млн. долара на Македония.
Независимо от политическите проблеми с Гърция през последните години Македония развива и с нея активно търговско-икономическо и финансово сътрудничество. През 11-те месеца на 1998 г. Гърция заема четвърто място в стокообмена на Македония с близо 163 млн. долара, от които 71 млн. долара са износ и 92 млн. долара са внос на Македония. Очаква се увеличаване на стокообмена и сериозни гръцки инвестиции в страната.
Македония има подписани договори за свободна търговия с Хърватско и Словения, предстои да подпише такъв договор с Турция до края на 1999 г., водят се преговори и с Албания. Само споразумението с Турция е съобразено с критериите и изискванията на ЕС и СТО. Със СРЮ Македония е подписала договор за търговия, който се състои от две фази - либерализация на двустранната търговия до 31 декември 1998 г. и създаване на условия за установяване на зона за свободна търговия от 1 януари 1999 г. Според този договор страните няма да плащат митнически такси и сезонни мита, а само 1% мито.
След разрушаването на единния югопазар, част от който беше и Македония, и с прекратяването на кооперираните производства и доставки от останалите бивши републики, от началото на 1993 г. страната започна да изпитва остър недостиг на енергоносители, суровини, храни, стоки за потребление. България се показа като сериозен и реален търговски партньор, който може да осигури свободен транзитен път за Македония към останалите европейски и близкоизточни държави. Когато Гърция затвори пристанището в Солун за македонските търговци и транспортни средства, българските черноморски пристанища и изходни пунктове за Румъния придобиха първостепенно значение за македонската икономика. Според експертен анализ на по-големите стокови позиции рекордно високият стокообмен между България и Македония през 1995 г. има следната структура:
След снемането на югоембаргото от 1996 г. досега тенденцията във формирането на структурата на стокообмена се е запазила почти същата. През 1997 г. българският износ за Македония включва неблагородни метали, химически продукти, машини и апарати, текстил, пластмаси, дървен материал, храни, транспортни съоръжения, растителни продукти и живи животни. От Македония сме внесли неблагородни метали и изделия от тях, текстил, храни, минерални продукти, химически продукти, пластмаси, машини и апарати. През 1998 г. сме изнасяли за Македония азотни торове, железни пръти, плоско валцовано желязо, захар, медни телове, железни телове и др. Внасяли сме вино, медни руди и концентрати, обработен дървен материал, изделия от цимент и бетон, меден и железен скрап. Голяма част от българския износ за Македония след 1996 г. се реекспортира към СРЮ поради договора за търговия между двете страни, който влезе в сила през октомври 1996 г. В същото време обаче Гърция също изостря интереса си към Македония. Последното доказателство за това е
Освен осъществяването на държавната монетарна политика Националната банка на Македония гарантира 60% от спестовните влогове на гражданите в банките, но не повече от равностойността на 10 000 германски марки. Минималният уставен капитал за откриване на банка е 7 млн. германски марки. Ако банката извършва международни транзакции и дава гаранции, сумата е 21 млн. марки.
Лихвите по кредити се движат между 9% и 12% за дългосрочно кредитиране (3-5 години), а за краткосрочен период - между 15% и 20% (1-3 месеца). Доскоро ипотеката достигаше до 300% от кредита, но сега процентът е паднал на 150-200%. Причината за това е, че пазарът на недвижими имоти (а повечето ипотеки са такива) не е достатъчно ликвиден.
Засега в Македония банкови фалити няма. Това се дължи на рестриктивната политика на националната банка, заложена в споразуменията с МВФ и Световната банка. Затова и потребителски кредити се дават само за покупка на леки автомобили. Една от причините за това е, че доскоро законодателството защитаваше по-скоро длъжниците, а не кредиторите. Затова банките трудно можеха да печелят в съдебни спорове, което ги правеше предпазливи. Жилищното кредитиране също все още не е развито, тъй като има проблем с източниците на капитал, а и цената на капитала не е достатъчно ниска и предвидима.
Банките и спестовните каси са задължени да формират фонд за осигуряване на спестовните влогове. Той се основава като акционерно дружество с уставен капитал, не по-малък от денаровата равностойност на 10 хил. марки. Общите средства на фонда трябва да са не по-малко от 15% от съвкупните спестовни вложения в Македония. Това равнище трябва да се достигне в срок от 4 години от основаването. Фондът инкасира премии от банките и спестовните каси в размер от 1% до 5% годишно от сумата на всички спестовни влогове в съответната кредитна институция. Сред водещите банки в страната се сочат "Комерциална банка", "Македонска банка" (бившата "Люблянска банка"), "Стопанска банка", банка "Алмако", "Експортимпортбанка", "Тутунска банка", "Инвестбанка". Обща слабост на повечето местни банки е тяхната подкапитализираност и тежкото бреме на лошите дългове. Друг недостатък са неразвитите все още капиталов пазар и небанкови институции - частни пенсионни фондове, инвестиционни кредитни учреждения, застрахователни компании. Сериозни проблеми създава и недоизградеността на нормативната база и необходимите регулативи и институции за адекватно и ефективно функциониране на цялата финансова система. В Македония не е приет отделен закон за приватизация на банките. При тези условия тяхното приватизиране се извършва основно чрез приватизацията на акционерите им и чрез капиталовложенията на частни инвеститори. С приетите неотдавна нормативни промени лошите дългове на губещите предприятия към банките се преоформят в трайно вложение, т.е. съответните банки кредитори се превърнаха в акционери в губещите предприятия длъжници. Например "Комерциална банка" - Скопие, е водещ акционер в мебелната фирма "Треска", но и във ФАС "11 октомври", МЗТ "Комерц", МЗТ "Леярница" и има дял в "Железара - Скопие" и др. Македонската фондова борса (МФБ) започва търговия през март 1996 г. В годината на откриването се търгуват акции за 1.3 млн. германски марки, през 1997 г. оборотът е 36 млн. марки, а през 1998 г. - 154 млн. марки. Около 98% от всички транзакции се дължат на така наречения неофициален борсов пазар, включващ акциите на всички нерегистрирани на борсата компании. Този вид търговия стана задължителен през 1997 г. с влизането в сила на Закона за издаване и търговия на ценни книжа, според който всички сделки с нерегистрирани на борсата компании трябва да минават през нея. Въпреки това през 1998 г. съществуваше паралелен, нерегулиран и непрозрачен пазар на акции. Особеност на МФБ през 1998 г. бе консолидацията и концентрацията на собствеността в по-малък брой нови собственици. Търгуваха се най-вече мажоритарни пакети от акции за сметка на чистото спекулативно инвестиране в акции, което бе само 10% от цялата търговия. През изминалата 1998 г. нарасна и делът търговия на остатъчни държавни портфолия, собственост на Агенцията за приватизация. Все пак през цялата година предлагането на акции бе по-високо от търсенето. Участието на чужди инвестиции в оборота на борсата е около 83% и това се дължи на покупката на контролен пакет акции в няколко предприятия - "Гостиварска търговия" - Гостивар, "Юготютюн Горица" - Виница, "Експорт импорт банка" - Скопие, "Ладна валавница" - Скопие, "Цементарница" - Скопие, "Пивоворна" - Скопие, и "Мода" - Свети Никола. Въпреки видимия напредък в дейността на борсата все още отсъстват портфолийни инвеститори и това се дължи на недостатъците във финансовата регулация. През 1999 г. предстои приемането на закон за инвестиционните фондове, както и създаването на Централен регистър и на Клирингова къща.
Българските клиентите на "Метро" опитаха да го изкупят
След няколко месечни реклами, "Метро" идва, на 18 март двата хипермаркета на немския концерн отвориха врати в София и Пловдив. Стълпотворението от хора и страсти прерасна в истерия. Купувачи, решени на всичко в името на ниските цени, атакуваха охранители, прегради и щандове. Техника, храни, домакински съдове, дрехи и всевъзможни други стоки пълнеха колички и багажници. Понесени камари тоалетна хартия например съперничеха по размери с купчина градински столове. Не липсваха и доволни люде с една-единствена покупка - марков телевизор или пералня за около 400 000 лв. Макар че официалното работно време на магазините е до 21.00 часа, хипермаркетите работиха доста след това. От централния офис на "Метро" отказват да дадат официална статистика за обема на продажбите през първите работни дни.
За строителство, инфраструктура, инсталации и оборудване на магазина в София са инвестирани 30 млн. DM. Само изграждането на нов път около хипермаркета струва 600 000 DM. В Пловдив компанията е вложила 22.7 млн. DM за цялостното изграждане и оборудване на магазина. Над 2000 доставчици осигуряват по над 15 000 вида стоки за двата хипермаркета.
Последен шанс за Белград
Преговорите за мир в Косово вероятно ще бъдат удължени с една седмица с надежда, че сърбите ще преразгледат твърдото си нежелание да подпишат плана на контактната група. Албанската делегация подписа споразумението, което дава широка автономия на Косово в рамките на Югославия. Армията за освобождение на Косово се задължава да предаде оръжията си, ако НАТО разположи мироопазващи сили в провинцията. Югославският вицепремиер Вук Драшкович обяви, че сръбската страна ще подпише само ако в плана бъдат извършени "технически промени", обявявайки се за пореден път срещу клаузите за въвеждане сили на НАТО в Косово. Сръбският президент Милан Милутинович обвини международните посредници в "измама и манипулация", защото според него се опитвали да "пробутат на сърбите фалшив документ". На преговорите в Париж сръбската делегация оспори и някои текстове от политическата част на договора, свързани с автономията на Косово. Междувременно Русия посъветва Милошевич да се присъедини към споразумението по принцип, като бъде направена уговорката, че въпросите по изпълнението му ще бъдат уточнявани впоследствие. Руският външен министър Игор Иванов предупреди, че ако се стигне до разрастване на военния конфликт в Косово, кризата може да напусне границите на Югославия и да обхване и съседните страни.
Същевременно говорител на министерството на отбраната на САЩ съобщи, че в района са разположени над 400 бойни самолета на НАТО, които ще бъдат използвани за евентуални удари срещу Белград. Американският Сенат се събра на спешно заседание, за да уточни единна позиция за Косово. Преди това източници от Пентагона заявиха, че евентуално американско участие във военна акция в Югославия може да доведе до жертви сред американските военни.
Етнически сблъсъци разкъсват Индонезия
Най-малко 59 са загиналите в етническите сблъсъци, продължаващи вече трети ден в индонезийската част на остров Борнео. Стотици са принудени да търсят политическо убежище. Кървавият конфликт е между местното малайзийско население и преселници от остров Мадура. Безредиците в Борнео са най-новата проява на етническа нетърпимост, която разкъсва Индонезия вече една година, подхранвана основно от икономическия колапс на страната и политическата криза, обхванала Индонезия след оставката на Сухарто през лятото на 1998 г. Непосредствена причина за сблъсъците бе отказът на етнически малайзиец да заплати автобусния си билет на шофьора на превозното средство, преселник от Мадура. Безобидният на пръв поглед инцидент запали искрата за отдавна тлеещия конфликт между двете групи, предимно мюсюлмани.
Етническите малайци съставляват 40 процента от населението на острова. Преселниците от Мадура са не повече от 2 процента. Миграцията им е част от правителствен проект за пренасочване на хора от гъсто населените острови към други части на страната.
Принцесата на Тайланд ще пише книга за България
През седмицата на тридневно посещение в страната бе принцесата на Тайланд Маха Чакри Сириндрон. Принцесата посети черквата "Св.София", храм-паметника "Александър Невски" и Националния исторически музей в столицата. Тя направи посещение и в Пловдив, където заедно със Антонина Стоянова разгледа Стария град, Балабановата къща, къщата на Хиндлиян, черквата "Св.Константин и Елена", експозицията на 3латю Бояджиев и Античния театър. По време на разходката из Рилския манастир принцесата записваше подробно фактите от историята на светата обител, тъй като възнамерява да напише книга за България. Маха Чакри Сириндрон се срещна и с министъра на културата Емма Москова, с която била обсъдена възможността за откриване на български културен център в Банкок и на тайландски културен център в София. Сериозен акцент бе поставен върху опазването на паметниците на културата. Принцесата прояви голям интерес и към българските училища за изкуствата.
Село извън закона
Из "Еманципирана магия", поредица "Истории от света на диска" - Тери Прачет.
"Незаконно селище с 400 къщи е изградено в местността между Попина лъка и Туричка черква край град Сандански. Селото извън закона е с номерирани къщи и прокарани улици", съобщиха от Дирекцията за национален строителен контрол на провелото се преди седмица междуведомствено съвещание по планиране и устойчиво развитие на националните курорти. Според направените през миналата година промени в Закона за териториално и селищно устройство кметът на града трябва да прецени целесъобразността от включването на "градчето" в строителните граници на град Сандански или друго селищно образувание. Подобен акт обаче трябва да бъде съгласуван както с Министерството на регионалното развитие и благоустройство, така и с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и с Министерството на околната среда.
"За мен в момента неправилно се казва незаконно строителство, защото там няма изготвени необходимите строителни проекти, за да може да определим дали са законни или незаконни. Трябва да се говори, че има изградено строителство в нарушение на строителните норми и правила", уточнява ситуацията кметът на град Сандански Костадин Бузов. Според градоначалника незаконните постройки в планинската местност вече са около 1000.
"Ке карате все по тоя път, доке минете ВЕЦ-а, село Лиляново, покрай кариерата, после все направо около 4 км, доке пътят се извие като осморка, е там са многото къщя", чертаят маршрута към Попина лъка хората от Сандански. Местността е "просторна поляна сред красиви широколистни и иглолистни гори в поречието на река Санданска Бистрица", откъдето "може да се отиде до Попинлъшкия водопад", насърчава брошура на Пирински туристически форум. И ако водопадът е една от природните забележителности на планината, изникналите през последните десетилетия частни вили са се превърнали в строителен феномен от национално значение.
Следвайки указанията на местните хора, любознателните туристи се дивят на природата на Пирин и с почуда откриват по склоновете накацали бели къщи, скрити между дърветата. Колкото по-нагоре се придвижват, толкова по-често планинарите забелязват пушещите комини, червени керемиди и ветропоказатели да стърчат между боровите връхчета. След споменатия завой-осморка български и гръцки екскурзианти попадат в село, което напразно търсят на картата. Широката попинлъшка поляна е осеяна с къщи, поникнали като гъби след дъжд. "За град Сандански, където летните температури достигат 35-40 градуса, през горещите месеци вилите са естествено място за отдих на населението", обяснява агресивното застрояване кметът.
"Първата копка" е сградата на Горското стопанство, увековечила мястото, където "на четвърти септември 1944 г. партизани от отряда "Никола Парапунов" провеждат акция и обезоръжават една войнишка рота". Това съобщава мраморна плоча, закрепена между счупените прозорци на постройката. Оградата е опазила двора на стопанството от строителните апетити на жителите на близкия Сандански. "Големият бум на обсебване на територия е 1974 - 1984 г.", спомня си кметът. От 60-те години до днес "селото" се е разпростряло върху 600 декара, от които 200 са в границите на национален парк "Пирин". Само няколко метра зад мраморната плоча с надпис "Народен парк "Пирин" - Сандански участък - 1980 г." са първите къщи в закриляната зона, където според законите строителството е забранено. Останалите 400 декара са собственост на Горското стопанство. Липсата на вода и канализация не е попречила на находчивите "предприемачи" да вдигнат дву- и трикатни градежи. Причудливи прихващания на електроенергия от Горското с помощта на разноцветни кабели, които се стелят от къща на къща, и маркучи, с които се ползва речна вода, стърчащи покрай дърветата, са само част от изобретенията на "новите строители". Някои от вилите ветерани имат прилежно изписани с блажна боя номера върху фасадите си, по които човек може да се ориентира за хаотичния начин на застрояване. А иначе преди десетина дни минали от горското и с тебешир номерирали всички постройки - 100, 101, 101-а... 378... 544. "През последните години строителството не е така масово, тъй като възможностите на самата територия са вече ограничени. Застрояването стана много плътно и самите настанили се там въвеждат контрол, като не дават възможност друг да строи, обяснява кметът Бузов. Въвежда се така наречената естествена регулация."
Фургони, бунгала, дървени бараки, малки каменни къщи, масивни триетажни постройки, тип прогимназия, се нижат една подир друга от двете страни на пътя. Споменаваните в туристическите справочници хижа "Яне Сандански" и хотел-ресторант "Водопадите" трудно могат да бъдат открити сега, когато са заобиколени от частните вили. Интересът към националния парк "Пирин" се сменя с удивлението от нестандартните архитектурни решения. С вити външни стълби, мраморни колони, дървена ламперия, триъгълни прозорци, зидани външни камини, сводове и арки са накиприли къщите си за отдих жителите на Сандански и близките селища. Постройките са подредени амфитеатрално по двата бряга на реката, над която са надвиснали верандите на най-близките вили. Къщите се бутат една до друга, прозорците надничат у съседите. Облагодетелствани откъм близост до потока, тези вили са лишени от дворно място. Други са изникнали на места, "където човешки крак не е стъпвал".
Законът за териториално и селищно устройство дава срок до месец юни на кмета на Сандански да намери решение на проблема с незаконното строителство. "Собствениците на всички вили са ги декларирали с молба да се проучи възможността за узаконяването", увери градоначалникът. За да може да се обособи територията като курортно селище, земите трябва да бъдат извадени от Горския фонд и Национален парк "Пирин". Процедурата изисква изготвянето на кадастрален и строително-регулационен план на местността. Според предварителни оценки само техническата документация ще струва на бюджета на общината между 35 и 50 млн. лева. "След като се изготвят плановете, както стана в Боровец, ще остане собствениците да купят право на строеж", е мнението на инж. Иван Цацов, началник на Дирекцията за национален строителен контрол.
Заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Милко Станчев предлага два варианта за преотстъпването на земята. "Първият е да се направи процедура за отчуждаване на земи от горския фонд и да се продадат на тези, които са строили по тарифи на МС. Вторият вариант предвижда да се предоставят земите за десет години за ползване на хората, като земята си остава държавна, а се заплаща 1/4 от стойността за тези 10 години и срокът може да се удължава", обясни Милко Станчев. Според него собствениците сами ще си избират начина.
"В София не могат да разберат, че това е една жизнена необходимост за населението и трябва да се направи всичко възможно, за да може тази територия да се ползва съгласно приетия закон. Всякакви промени на територията на общината обаче стават със съгласие на общинския съвет, където съм внесъл предложение за образуване на извънселищни територии за отдих", обясни кметът Костадин Бузов. Ако селото извън закона бъде обявено за вилна зона, ще трябва да се осигури и необходимата инфраструктура - здравен пункт, пречиствателна станция, да се прокара вода, да се изградят канализация, телефонен пост. В началото на незаконното селище обаче вече има поставен параклис - "Св. преподобни Йоаким и Ана" и камбана.
"Как ще ни събарят?! Тук всички вили са незаконни", успокояват се собствениците на къщи в Попина лъка и тъй като известната местност е вече пренаселена, новите заселници завладяват територии, все по-близки до града.
Сбогом на оръжията?
Изглежда, че наистина е дошло време, макар и символично, да кажем сбогом на оръжията, след като свиваме размерите на армията си. При това по собствена воля - без натиск на външни сили, без да сме поставени под диктат на държави - победителки от война, която току-що сме загубили, както се е случвало в неотдавнашната ни история. Именно по онова време става популярна една тъжна констатация, според която българският войник печели битките за сметка на дипломацията ни, която след това ги губи на масата за преговори.
Днес обаче настроенията изглеждат тотално различни и са обърнати в диаметрално противоположната посока. И то под въздействието най-малко на две основни промени в нагласите на нашите съвременници. Първата се състои в скептичната настройка към оръжията и нежеланието да се търси разрешение на споровете чрез военни действия. Втората - в изместване на акцентите относно онова, което понастоящем възприемаме като заплаха за националната сигурност на България.
Започнем ли именно с тази втора промяна в нагласите, не може да не ни впечатли фактът, че ако оставим настрана конфликта в Косово (който именно поради териториалната си близост предизвиква най-сериозни опасения сред столичани), другата потенциална външна опасност - нападението от съседна държава, е останало съвсем назад в йерархията на страховете ни, за да даде път на три други фактора, в най-голяма степен свързани с проблемите не на външната, а на вътрешната политика - организирана престъпност, наркотрафик и трафик на оръжие, наличие на престъпни групировки. Казано по друг начин, ако не съществуваше ситуацията в Косово, топката, наречена национална сигурност, би била изцяло в половината на Министерството на вътрешните работи.
Но дори и когато въведем една хипотетична възможност за въвличането на страната във военни действия, по-голямата част от интервюираните свързват своите надежди и очаквания с дипломацията, а не с армията. Тази тенденция на преимущество в нагласите в полза на дипломацията се запазва без оглед на такива фактори като възраст, образование и дори електорални предпочитания на интервюираните. Впечатлява, че макар и леко, но все пак по-миролюбиво са настроени именно мъжете. Изглежда, че наистина е дошло време да кажем сбогом на оръжията.
Остават ни следователно две надежди. Първата - че дипломацията ни ще се окаже на ниво и ще съумее да печели на масата на преговори бъдещите битки. В които (и именно това е втората надежда) армията ни вече няма да участва. Така ще бъде най-добре за всички.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено от агенция "АЛФА РИСЪРЧ" ООД в периода 16-18 март, по поръчка на в. "Капитал".
Могат ли членовете на ВСС да обжалват решенията му
По повод делата на Върховния административен съд (ВАС) за избора на следователи и прокурори се разгоря спор относно това дали е допустимо членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) да обжалват решенията му. Така например в броя на вестник "Континент" от 18.02.1999 г. в статията "Ще козирува ли Върховният административен съд" се твърди, че такова обжалване е недопустимо. Основната теза на автора е, че съгласно Закона за административното производство (ЗАП) само страните в производството по издаване на административен акт били тези, които имали право да го обжалват. И тъй като членовете на колективния орган не били страни в производството, те нямали това право.
Принципно положение е, че страни в производството по издаване на индивидуални административни актове са евентуалните адресати на акта, а не всички заинтересовани. ЗАП с използването на термина заинтересовани граждани и организации въвежда изключение от общото правило на административния процес, като предвижда само страните в производството по издаване на административен акт да са тези, които имат право да го обжалват. Но работата е там, че ЗАП въобще не се прилага по отношение на производството пред ВСС.
Дейността на ВСС е уредена в глава шеста на конституцията, озаглавена "Съдебна власт". В същата глава са уредени и останалите органи на съдебната власт - съд, прокуратура, следствие. Съгласно чл. 16 от Закона за ВСС "Висшият съдебен съвет определя състава и осъществява организацията на съдебната власт". Следователно прокуратурата и следствието са подчинени на ВСС по отношение на формирането на състава им и определянето на организацията им. В такъв случай тези актове на ВСС създават права или задължения на органи, които са му подчинени по отношение на тези актове. В такъв случай съгласно чл.3, т.4 от ЗАП този закон няма да се прилага спрямо актовете на ВСС. Такава е практиката - избраните съдии, прокурори и следователи не участват в производството пред ВСС като страни. В разглеждания случай не става въпрос за засягането на законни интереси на граждани, защото става въпрос за формирането на персоналния субстрат на държавен орган, т.е. става въпрос за държавния орган. Ако би се приело противното, би излязло, че при актове към подчинени органи винаги има засягане на интересите на граждани, защото всеки държавен орган включително се състои от физически лица. Тогава би се обезсмислила необжалваемостта на актове към подчинените органи. А очевидно не това е целта на закона.
Участието на съдиите, прокурорите и следователите като страни е недопустимо и поради това, че такова участие противоречи на естеството на производството. Самото производство е детайлно уредено в Закона за ВСС и е формализирано. Предложенията за определяне на броя, за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване се правят до Висшия съдебен съвет (чл. 30, ал.1 ЗВВС), а не пред ВСС, т.е не се предвижда присъствено предложение. По аргумент на по-силното основание не следва да присъстват и предложените. Още повече че това често пъти би причинило парализиране на работата на ВСС, което също не е целта на закона.
Именно защото не са актове, към които ЗАП се прилага, Конституционният съд през 1994 г. (тоест преди закона за ВАС) приема, че обжалването на актовете на ВСС по съдебен ред е възможно именно поради това, че "чл. 56 от конституцията има непосредствено действие" (р. No 3/94 г.).
Има и още едни много важен и самостоятелен аргумент, че производството по издаване на акта по ЗАП- "Издаване на административните актове", изрично предвижда, че органът, издаващ акта, трябва да е административен (чл. 6, ал.3, чл. 7, ал. 1, чл.8, чл.12, чл.18). Даже чл. 15, ал. 1 от ЗАП е повече от категоричен: " Административният орган издава административния акт". След като дейността на ВСС е уредена в главата от конституцията, озаглавена "Съдебна власт", и след като съгласно вече упоменатия чл. 16 от Закона за ВСС, ВСС определя състава и осъществява организацията на съдебната власт, вън от съмнение е, че ВСС е орган на съдебната власт. А това изключва възможността да е административен орган. Конституцията с чл. 8 изрично прави разграничение на видовете власти на законодателна, изпълнителна и съдебна и друго деление е невалидно с оглед на действащото ни законодателство. Такова друго деление или отнасяне на ВСС към друг вид власт би имало само теоретично значение. Това, че ВСС не е административен орган, не означава задължително, че този орган не може да издава административни актове.
При това положение е очевидно, че в производството пред ВСС не се предвижда участието на страни. В такъв случай при обжалването на актовете на този орган няма как да се търси съвпадение между участници в производството като страни и тези, които имат право да обжалват акта.
Когато се отрича правото на членове на колективния орган да обжалват акт на този орган, нека обърнем поглед към световната правна цивилизация. Несъмнено държавата с най-развито административно право е Франция. А там държавният съвет (нещо като нашия ВАС) приема за азбучна истина, че членовете на колективните органи имат право да обжалват актовете му. Най-големият български административист акад. Петко Стайнев също е категоричен, че за члена на колективния орган е налице "личният и пряк интерес, за който е дума в чл.57, ал.2 и който дава основание да се приеме от ВАС за разглеждане на една такава жалба за отмяна" (Петко Стайнев, "Административно правосъдие", изд. на БАН, 1993 г., стр. 564). Съгласно конституцията България е правова държава (чл.4, ал. 1) и в частност всеки колективен орган трябва да взима законосъобразни решения. Когато се избира някой за член на колективен орган, той се избира преди всичко със задължението да действа така, че органът да взима законосъобразни решения.
След като това задължение е очевидно негово (т.е. лично) и след като едно евентуално незаконосъобразно решение засяга пряко възможността да изпълни задължението си, то очевидно е налице интерес от обжалването на акта. Още повече че действащото българско право не изисква засягането да е пряко, а само се засягат ограничен брой лица.
Напразни са страховете, че ако членове на колективен орган биха могли да обжалват актове на органа си, ВАС би се задръстил от дела. Причината е, че ще е възможно обжалване само на актове на тези колективни органи, за които ЗАП няма да се прилага. Когато ЗАП се прилага, членовете на органа биха останали извън лицата с право да обжалват поради съвпадане на участници в производството и лицата, които имат право да обжалват. А това ще са изключително ограничен кръг органи.
Разбира се, това, че една жалба е допустима, съвсем не означава, че е и основателна. Това е съвсем отделен въпрос.
България не може да се изолира, след като иска да бъде част от Европа и НАТО
д-р Даниел Нелсон от Университета за национална отбрана, Вашингтон, пред "Капитал"
- България реализира значителен прогрес. Всеки, който наблюдаваше събитията от януари 1997 г., мислеше, че България е на дъното и е тръгнала към опасна тъмна дупка, от която никога няма да се измъкне. Но това не се оказа вярно благодарение на превъзходните политици, които страната има, като президента Петър Стоянов. От друга страна, валутният борд и някои други икономически мерки, които правителството предприе, доведоха до финансова стабилност, която отсъстваше през 1997. Съпътстващите проблеми са очевидни: България не можа да постигне някои от целите, които новото правителството си постави. Може би част от тях бяха нереалистични, като очакваното бързо постигане на членство в НАТО почти като награда за осъществената стабилност в страната. Такава цел не може да бъде постигната бързо, като се има предвид, че предишните правителства не само не направиха никакви усилия в тази посока, но имаха негативно отношение към евентуалното членство на България в Атлантическия съюз. Да се очаква значителна промяна за такова кратко време е наистина нереалистично.
- Предишното правителство очевидно направи изключително малко за приобщаването на страната към НАТО и Европейския съюз. То позволи икономиката да се стопи и почти да изчезне и това стана основен проблем на страната. Впечатлението, което се създаде за България, беше твърде негативно, за да се очаква коренна промяна в рамките на две години. Още през 1997 сегашното българско правителство, президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов трябваше да направят по-добра преценка за отношението на Запада, базирано на изследвания и анализи. Това трябваше да стане, преди да се създадат очаквания в българското общество за бързо приемане в НАТО и ЕС. От друга страна обаче, няма никакво съмнение, че впечатлението от България и усещането накъде е тръгнала страната се подобри значително през последните две години.
- Не и в близко бъдеще. Мисля, че това е ясно за почти всеки, който наблюдава НАТО отблизо. Дори за хората, които искаме вратата на НАТО да остане отворена за нови страни членки, е ясно, че няма много ентусиазъм за по-наташно разширяване в скоро време. Разбира се, вратата ще остане открехната, което значи не напълно затворена. Срещата на НАТО във Вашингтон през април ще съдържа език, който предполага, че вратата е отворена. Това означава, че българите от всички институции и партии ще трябва да продължат да работят за постигането на тази цел, защото няма друга алтернатива. Реализацията й няма да бъде незабавна и ще изисква значителни усилия за подобряване на цивилното управление на военноотбранителната система, преструктурирането на военните сили, осъществяването на икономическата реформа, преди целта да стане реалистично постижима. Но аз мисля, че в рамките на първите десет години от следващото столетие стремежът към членство на България в НАТО е съвсем реалистична цел, която трябва да се преследва от българските политици.
- Не мисля, че това е препоръчително. Членството в Европейския съюз би било изключително ценно за България. Нека погледнем каква е ползата за някои по-бедни страни като Ирландия и Гърция, които успяха да постигнат значително увеличаване на своя икономически прираст и потенциал. Считам, че ако въпросът се поставя ултимативно за започване на преговорите за членство в евросъюза до 2001 г., това ще предизвика по-скоро отрицателна реакция сред страните членки. От моето изследване на нагласите към Литва, която също не получи покана за ЕС, стана ясно, че нетърпението на тази страна е един от факторите, довели до негативното отношение на евросъюза към Литва.
- Всички регионални инициативи са важни. Балканските омиротворителни сили са много важна стъпка за регионално сътрудничество, но също така тристранните срещи на президенти и премиери от региона. Нито една от тези инициативи не може автоматично да доведе до членство в НАТО и ЕС, но самият факт, че България е активна в региона, вече демонстрира, че това правителство е загрижено да играе определена роля на Балканите. Активната дипломация - да бъдеш възприеман като радетел на стабилността в региона, е съществено за доверието към страната на международната сцена. Колкото повече прави една страна в тази посока, толкова по-добре. Но същевременно страните трябва да са внимателни доколко ефективни ще бъдат, когато предприемат много на брой инициативи. Може би за България ще бъде добре да се концентрира върху няколко, които да доведе до успешен край.
- Загубите за България са неизбежни, като се имат предвид политиката на правителството, което управлява в Белград, и характерът на конфликта в Косово. Докато не се стигне до разрешаване на конфликта, България няма как да избегне икономическите загуби, които произтичат от него. Да, сръбската граница без всякакво съмнение ще бъде затворена като реакция срещу интервенцията на НАТО в Югославия. Но България не може да се изолира от всичко това, след като иска да бъде част от Европа, част от НАТО. Много е важно българските политици да направят всичко възможно Западът да разбере цената, която страната плаща.
- Очевидно причината беше във вестоносците: хората, които управляваха страната през по-голямата част от този период, не бяха от най-слушаните във Вашингтон. Мисля, че президентът Петър Стоянов, премиерът Иван Костов, външният министър Надежда Михайлова ше бъдат внимателно слушани във Вашингтон. Сътрудничеството на България през последните две години беше признато и оценено от Съединените щати. Но, разбира се, никой няма да научи за жертвите, които страната понася, ако не се говори за тях. Освен това информацията трябва да се поднесе в цифри и конкретни данни, за да бъде убедителна. И не на последно място, тя трябва да достигне до точните хора, институции и средства за информация. Едва тогава България може да бъде чута и видяна в светлината на положителните усилия, които полага за мира и стабилността на Балканите.
Свиването на армията тръгна на хартия
Има ли заплаха за сигурността на България в момента? Ако погледнем проекта за военна доктрина на страната, ще останем с впечатление, че не сме на дъното на европейския барутен погреб, а в сърцето на най-миролюбивия регион на планетата. "Република България не е изправена пред непосредствена военна заплаха. Малко вероятна е война, която да обхване региона", пише в основополагащия документ на армията. В него единствено се прави уговорката, че страната може да бъде въвлечена във военнополитическа криза или военен конфликт "вследствие разширение и разпространение на военен или въоръжен конфликт в близост до държавната й граница". Ако погледнем обаче на запад от границата ни, ще видим безспорно, че безметежните формулировки във военната доктрина са, общо взето, затваряне на очите пред основния проблем. Това, което политиците се боят да изрекат и да напишат във военната доктрина, е, че единствената въоръжена заплаха за България в момента би могла да дойде от Белград. За първи път след разпадането на Варшавския договор страната ни може да се убеди по доста болезнен начин, че националната сигурност не само че не е безплатна, но всъщност е и доста скъпа.
В общи линии военната доктрина ще съдържа два основни момента, които най-остро засягат сигурността на страната. На първо място, това е фактът, че оттук нататък армията ще се готви за война в един театър на бойните действия. Това означава, че страната ще може да води война с не повече от една държава. Оттук произлиза и другият въпрос, който ще фигурира в доктрината - за числеността на въоръжените сили. Кой ще е потенциалният театър на военните действия вече стана ясно на всички. След като Гърция и Турция са членове на НАТО, тоест наши бъдещи съюзници, а Румъния и Македония са потенциални кандидати за пълноправно членство заедно с нашата страна, остава само един възможен вариант - Югославия. Още повече че сръбското ръководство възприема Северноатлантическия пакт като свой реален противник.
По принцип Белград поддържа армия около 160 000-180 000 души, а сега числеността й сериозно е набъбнала заради общата мобилизация по повод почти сигурната натовска офанзива. Срещу това страната ни може да изправи своята теоретично 104-хилядна армия, която на практика е под 89 000 души и според признанието на върховния главнокомандващ Петър Стоянов хвърля 90 на сто за храна, заплати и комунално-битови разходи. Освен това сравнително подготвените сили се намират на другия край на страната. Единственият успокояващ факт в случая е, че военните все пак не са напълно извън времето и пространството и в миналото са разигравали сценария за нападение от запад. Освен това по прогнозите на Сърбия изобщо няма да й е до нас, дори да влезе във въоръжен конфликт с НАТО и да разглежда като врагове всички държави, предоставили своята територия и въздушно пространство за нуждите на пакта. Белград ще бъде принуден да концентрира армията си в размирната провинция Косово, по границата с Македония и в зоните по адриатическото крайбрежие, където може да бъде стоварен съюзнически десант. Така че България ще бъде последният проблем на разпадащата се югодържава. Единствената заплаха за сигурността на страната ни ще са възможни въоръжени провокации и евентуална диверсионна дейност на сръбски спецчасти срещу българската инфраструктура, логистичните звена на НАТО (ако има такива) и стратегически обекти . Такива са АЕЦ "Козлодуй", другите енергоцентрали, големите химически предприятия, язовирите, пътните съоръжения и т.н. В момента обаче войската ни е абсолютно неподготвена за подобен вид дейност, въпреки че по щат се води 104 000. А може би точно заради това.
Този проблем автоматично поставя на дневен ред другия болезнен въпрос, който по всяка вероятност ще бъде засегнат във военната доктрина на страната ни - за числеността на армията. Той е основната причина приемането на стратегическия документ да се отложи няколко пъти миналата седмица. Почти сигурно е, че политическото ръководство ще прокара варианта за 50-хилядна армия. На практика обаче тя ще бъде 42 хиляди, защото около 8000 души ще бъдат администратори на централно подчинение и ще се занимават с бюрократична дейност. Все пак това е доста сериозен напредък, тъй като сега чиновническият апарат се състои от 22 000 души. Сериозни трансформации очакват и чисто военното ръководство на армията. Численият състав на Генералния щаб ще се намали от 500 на 170 души, а главните щабове на трите видове въоръжени сили ще бъдат трансформирани в управления на генщаба с не повече от 30-40 човека персонал, тоест на всеки трима щабни офицери двама ще бъдат освободени.
По-голямата част от сегашния ръководен офицерски състав вероятно ще бъде принудена да си ходи. Това ще стане по новия Правилник за кадровата военна служба, който беше одобрен от Министерския съвет миналия четвъртък. Според признанието на военния зам.-министър Здравко Зафиров до 2000 г. ще трябва да си отидат над 2000 офицери. Това ще стане заради така нареченото кадрово несъответствие, тоест офицерът не може да получи длъжност, която да отговаря на неговия чин. Голяма част от офицерите ще бъдат изритани от армията, защото нямат вече задължителната бакалавърска степен. Много от тях са завършили 3-годишно образование, което доскоро се приравняваше на висше. Ще бъде променено съотношението между висшия и нисшия офицерски състав. Според плановете на военното министерство полковниците трябва да са 9%, подполковниците - 15%, майорите 23%, а останалите младши офицери - 55 на сто. В момента това съотношение е силно в полза на полковниците и подполковниците заради порочния принцип за автоматично повишаване на офицерите, който е заложен в действащия Правилник за кадрова военна служба. Предстоящата чистка на старото офицерство обаче поставя на дневен ред нов проблем. Според проучване на социологическия център към Министерството на отбраната офицерите по поделенията не са особено склонни да бъдат изтеглени е щабовете. Двата основни аргумента против са или неувереност, че са готови да прескочат няколко длъжности наведнъж, или пречки от битово естество като намиране на нови жилища и работни места за съпругите. Така че поголовното уволнение, колкото и да е наложително, може изведнъж да превърне офицерския излишък в недоимък.
Както се очакваше, началникът на Генералния щаб ген. Михов надигна глас срещу съкращенията. Той излезе с контрапредложение за 60-хилядна армия, като до последният момент държеше да се запазят повече офицерски щатове за сметка на орязаните войнишки. Аргументът на генерала е войската да разполага с повече подготвени командири, които ръководят подразделенията в случай на евентуална мобилизация. "Малката армия може да се окаже ефективна в мирно време, но да излезе скъпа, когато трябва да се пролива кръв", изпусна се Михов по време да дискусията по реформата, въпреки че до момента стриктно прикриваше разногласията с политическото ръководство. Светкавичният отговор на премиера Костов беше, че "всеки може да напусне екипа и това не е реплика само към ген. Михов". Това автоматично подхрани слуховете за оставката на генщабния шеф, тъй като той и преди е заплашвал да го направи, ако решенията продължават да се взимат през главата му. В случая обаче това, изглежда, няма да стане, защото ВВС-генералът е получил сериозна подкрепа от Петър Стоянов, колкото и незначителна да е ролята на президента в този дебат. Тази седмица пазарлъците около числеността на армията ще продължат. Новото число, към което ще се стреми ген. Михов, е 55 хиляди щика.
Механичното съкращаване на войската обаче с нищо няма да реши основната заплаха за сигурността ни, която е маркирана във военната доктрина, а именно опасността от ескалация на конфликта в Косово. Каквито и военни мерки да се предприемат по отношение на евентуалната ескалация на поредната югокриза, те ще са безвъзвратно закъснели. В момента българските войници и офицери не биха могли да се мерят с обиграните в три локални войни сръбски бойци. Каквито и оптимизации на числения състав да правим, колкото и средства да отделяме за по-добра бойна подготовка на свитата армия, не можем да очакваме реален резултат по-рано от 2003 г., сочат разчетите на военното министерство. А ескалацията на косовската криза е въпрос на дни или в най-добрия случай на седмици. Колкото и умно да е написана, военната доктрина трудно ще ни защити от локалната война, която поетапно се разгаря до западната ни граница.
Софиянски - сигурният кандидат на Бакърджиев
Кандидатурите на СДС за районни кметове в столицата вече са готови, съобщи депутат от мнозинството. Лично Евгений Бакърджиев е одобрил схемата, по която ще се издигат и одобряват в СДС бъдещите градоначалници в столицата. Вицепремиерът казал и тежката си дума за това кой от името на управляващите ще се бори за първия пост на изпълнителната власт в София. Безспорният кандидат на Бакърджиев се казва Стефан Софиянски.
Това е метафората, обединила софийските седесари около твърдата (и без изненади) тактика за изборите в столицата. Ако някой се опита вътре в партията да бойкотира Стефан, това ще раздели СДС в София, твърдят местни активисти. Техен е изводът, че "когато управляващата партия се разцепи сериозно, то може да бъде поправено, но ако градът е Дупница". Стане ли в столицата, значи лавинообразно ще повлече към провал и провинцията. Такъв риск никой от нас няма да поеме, обещават приближени на Бакърджиев. Сондажите също доказвали, че нито СДС, нито друга политическа сила би могла да извади по-силна карта от кандидатурата на Стефан Софиянски. А по вътрешнопартийните схеми кметският пост го отстранява и от пътя за по-сериозни претенции в държавната власт и партията, каквато е трайната цел на сините поне за няколко години напред.
Управлението на столицата обаче СДС ще повери на общинския съвет. Кандидатите и за него вече са утвърдени, ще се дописват само хората с поддържаща роля в листите. Бъдещият шеф на столичните законодатели също е кандидат на Бакърджиев. Никой няма да се изненада от това, че според окончателните планове на сините в София Антоан Николов ще управлява общината, а с това и софийската икономика, за която е истинската битка.
Националният съвет на СДС в началото на седмицата избра комисия, която ще подготви правилата за издигане на сините кандидат-кметове и общински съветници и за провеждане на вътрешнопартийните предварителни избори. Председател на комисията е Евгений Бакърджиев, той ще контролира останалите 31 депутати и регионални лидери, натоварени с предизборната задача. Иван Костов предложил, който иска да участва в комисията, да вдигне ръка. Така и направили - всички пожелали били записани. Според официалните информации правилата трябва да са готови до средата на април. Тогава се очаква да е срещата на ОДС-лидерите в Каденабия, от която пък те трябва да се върнат с ново споразумение между СДС и Народен съюз.
Активните членове на комисията обаче твърдят, че до седмица процедурата ще е готова. Въпреки шарения комисарски състав основно ядро са столичните депутати - парламентарното лоби на Бакърджиев. Те ще са и истинските автори на изборните правила.
Мнозинството в националния съвет се е обединило около предложението на депутата от София Георги Хубенов. Той предлага всеки областен съвет на СДС да има последна дума за региона си по подреждане на кандидатските листи - и за кметове, и за общински съветници. НИС на СДС ще се намесва само при остри конфликти в структурите. "Отворени или затворени" - такива са били споровете в мнозинството за формата на предварителните избори в СДС. До тази седмица се твърдеше, че главният секретар Христо Бисеров няма опоненти и ще наложи вътрешнопартийният вот да е затворен, тоест кандидатите да се одобряват от съответното общинско ръководство на партията. След заседанието на НС обаче и мнозинството от регионалните структури, а и ръководството е за "отворени избори". Тази форма бе отработена за предварителния подбор на президент и след това - за народни представители. В нея СДС организира избирателни секции, обявява листите си и дава възможност и на нечленуващи в партията да гласуват. "Такъв вот прави кандидатурата по-представителна, легализира я като кандидатура на избирателите, а не на партията", обяснява Хубенов мотивите си.
Дори след такъв вот обаче областният съвет ще има право да преподреди кандидатската листа за същинските местни избори.
Въпреки отварянето на процедурата всички кандидати за предварителния вот ще бъдат номинирани от местното ръководство на партията - в населеното място, общината, областта. Работният вариант на правилата предвижда до първичен вот да бъде допускан само претендент, получил две трети от гласовете на съответния партиен съвет. Ще има и раздел за така наречените безспорни кандидатури, каквато е тази на Софиянски. Такива кандидати няма да се явяват на вътрешнопартийните избори за поста кмет, но ще са водачи на листите с общински съветници или поне втори в списъка. Те трябва да бъдат номинирани от СДС и най-логично е това да стане още на първичните избори, обясняват депутати. Партийни правила ще има и за кандидатите, обявени като независими. В синята централа изчислили, че такива кандидати ще бъдат издигнати в 40 общини. За тях се пише отделна стратегия - как СДС да ги привлече в своя лагер или поне да не ги номинира БСП, а друга политическа сила. В случай на неуспех силите ще бъдат хвърлени за излъчване на силна общинска листа, с която СДС да спечели мнозинство поне в местната законодателна власт.
Още със старта на подготовката за изборите в синята централа се появиха първите пукнатини. Членове на комисията по правилата признават, че нямат реална информация за готовността на структурите, за нагласите на електората или за тенденциите в другите партии. Скоро сформираният информационен отдел трябваше спешно да започне събирането на данни за всички структури и за това как работи цялата партийна система. В централата обаче още нямало никакви пресни данни, твърдят активисти. Много вероятно е отделът на Бакърджиев да поеме за изборите и информацията в партията.
СДС проведе сръбските си срещи в центъра на София
Седмица след като българската парламентарна делегация не бе допусната в Сърбия, за да се запознае на място с косовския конфликт, в София пристигна председателят на сръбската партия "Социалдемокрация" Вук Обрадович. Обрадович пристигна по покана на Съюз "Социалдемокрация" (ОБТ и БСДП), за да обсъди взаимодействието между балканските социалдемократи, но още преди пристигането на Обрадович Екатерина Михайлова, шефката на синята парламентарна група, пожела и СДС да се срещне с него. Бързата реакция на СДС към една извънпарламентарна партия в Сърбия едва ли се дължи само на обидата от отказа на Югославия да приеме българската делегация (в същото време Благовест Сендов обяви, че е получил официална покана да посети Белград от 15 март).
Досега в София вече дефилира почти цялата сръбска опозиция, но думите на Весна Пешич и Горан Свиланович от Гражданския съюз на Сърбия останаха повече в лекциите в Атлантическия клуб. Никой не пое ангажимент да помага на разпадналата се коалиция "Заедно" да изгради по-силно опозиционно присъствие в Белград, въпреки че СДС вече има опит в това, например в Скопие.
Колкото и странно да звучи, християндемократическата партия СДС реши да помага на партия "Социалдемокрация" в приобщаването й към европейските структури и чрез членството си в Европейската народна партия. На пръв поглед абсурдната комбинация обаче едва ли е само част от балканските странности. При всяка своя среща Обрадович повтаряше думите на Кристофър Хил (американския посланик в Скопие и посредник за бивша Югославия) и Ричард Холбрук (американския специален пратеник за Балканите), което не беше само поза. Според Кръстьо Петков, лидер на ОБТ, Обрадович е най-вероятната фигура, която ще обедини разпокъсаната сръбска опозиция. Бившият генерал от югоармията заедно с още 26 организации образуват "Съюз за промени", който постепенно започва да набира сила. Обрадович, който дълго време е бил шеф на политуправлението на югоармията, има достатъчни политически ресурси зад гърба си и вече участва в конгреса на Партията на европейските социалисти в Солун, което вече е признание за реалната сила на организацията му. По думите на член на Комисията по външна политика към Народното събрание САЩ също са се преориентирали към Обрадович след провала на коалицията "Заедно", в която под общо знаме се бяха обединили монархическата формация Сръбско движение за обновление на Вук Драшкович, Демократическата партия на Зоран Джинджич и ръководеният от Весна Пешич Граждански съюз.
Въпреки че срещите на Обрадович трябваше да бъдат на социалдемократическа тематика, организационното сътрудничеството мина на заден план. То бе споменато мимоходом явно защото компромисните послания на партия "Социалдемокрация" трябва да се върнат обратно в Белград, каквато бе и недекларираната цел на посещението. Обрадович, който не може да бъде обвинен в липса на сръбски национализъм, подчерта, че споразумението от Рамбуйе трябва да бъде подписано от Белград въпреки някои недостатъци в политическата му част. Предложението му за предсрочни избори не само в Косово, но и в Сърбия идеално се вписа в идеите за решаване на косовския конфликт чрез демократизиране на самата Югославия, което Асен Агов побърза да подкрепи.
И ако за ОБТ, БСДП и евролевицата (БСП пропусна да се срещне с Обрадович) контактите с близките по характер опозиционни сили в Сърбия са начин да придобият липсващото им международно влияние в съседите, то за СДС партийната дипломация е опит за установяване на контакти на Балканите, които синята партия няма. А подобен тип връзки улесняват "голямата дипломация", което макар само на балканска почва БСП често демонстрира. Така че след пробива в Македония идеите за ново международно издание на Политическата академия за Централна и Източна Европа, този път със сръбски участници, може и да се осъществят.
Ако "Антимафия" зареже докладите
Парламентаристите най-после се сетиха, че ако спешно не поправят законите, България ще бъде нарочена отново за рай на контрабандата. Депутат от СДС внесе проект за промени в Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, но чака реда си за гласуване от октомври миналата година.
Очаква се най-после и парламентарната комисия "Антимафия" да излезе с предложение за промени в Наказателния кодекс и в законите, които регламентират митническите режими и правата за контрол. Дълго писаните и чакани доклади на "антимафиотите" в Народното събрание за корупцията в митниците не дадоха резултати. Затова най-добре е именно от тази комисия да дойде инициативата за законодателните промени, смятат депутати. Според тях вече се обсъжда вариант парламентът да даде права на митниците да правят собствено разследване за пътя на контрабандата.
"Много стока, но с много мулета" е новият хит на контрабандистите. Вече никой не рискувал да прекарва големи товари, които, ако бъдат хванати, влачат след себе си конфискация, глоби, затвор. Само спомен останаха ударите на уловен наркотик от по 100-200 килограма. Сега дрогата върви не в тайници на автомобили, а в багажа или дрехите на обикновени пътници или туристи - най-много по 2-3 килограма.
Модата на малките пратки обаче е основно в пренасянето на валута, злато, сребро, скъпоценни камъни. Обикновено преносителите не декларират ценната стока. Единственото, което рискуват, ако бъдат заловени, е глоба от 500 германски марки. Според българското законодателство нелегално пренасяните ценности на стойност под 17 млн. лева не са в "особено големи размери". Което ще рече - не подлежат на наказателна санкция. Наблюденията на митниците сочат, че крупни търговци от двете страни на границата си служат с по няколко агент-превозвачи. Наемниците прекарват разфасованите на малки пратки валута и скъпоценни метали. Собственикът не рискува цялата стока, а заловят ли някого от преносителите, той не губи пратката, а само понася дребната глоба от половин милион лева. Лавинообразно се увеличили случаите на установена контрабанда, която обаче е в рамките на граничния минимум. Така съдът и прокуратурата, дори когато са сезирани за разкритието, не могат да приложат разпоредбите на Наказателния кодекс и връщат преписките на митниците за административно наказание.
Този тип пратки влизат основно през южната ни граница, твърдят служители от различни ГКПП. Според тях по този начин през страната минават валутата и ценностите, с които се финансират албанците в Косово - наблюдава се поток от дребни пратки, които влизат от Турция. При сверка на документите много често се установява, че един и същ е източникът на ценната стока, но това не е достатъчно, за да бъде той по-сериозно санкциониран. Нито пък спрян за пореден опит за нарушение на митническите ни закони.
Отклоненият транзит е другият нашумял шлагер в контрабандата през българските граници. В чл. 242 на Наказателния кодекс, който дефинира понятието контрабанда, не се споменава като незаконен внос или износ отклоняването на транзитно преминаващи стоки. Това е вратичката, през която се промушват все повече нелегални търговци и трафиканти, които осъществяват сделките си на българска територия, като са си спестили всички митнически налози.
Този вариант на нелегален внос е и най-щедрият източник на корупция в митниците, защото без свой човек в съответния пункт отклоняването на стоката не може да се осъществи. А входни и изходни точки са малките ГКПП. Както и при валутата, наркотика и ценните метали, най-често използваната входна митница и за уж транзитните стоки, е тази на Малко Търново. Заверките на изходящите документи стават по същата логика - в пунктове като Връшка чука, Оряхово, Силистра. Така според обработените от двете митници декларации стоката е напуснала страната, а на практика свободно се продава на българските тържища, и то на по-ниски цени. Заловените само през последния месец такива отклонени транзити са основно с материали за текстилната и обущарската промишленост. По пътя на нелегалния транзит все по-често у нас се внасят и авточасти. Като вече не само чужди, но и български фирми ползват този начин за евтин внос на стоки. Контрабандата е ресор на НСБОП, за пътя в страната и пласирането на нелегалните стоки следи икономическата полиция. Според митниците две отделни звена не могат да контролират ефективно един канал. Затова настояват за промени в законодателството и въвеждане на митническото разследване. То ще затвори кръга за контрола над транзитните стоки, а и за още по-важния контрол над "купените" митничари. Поне с такива обещания е подплатено искането за законодателни промени.
Коалиция с извиване на ръце не става
Красимир Каракачанов, председател на ВМРО, пред в. "Капитал"
- Не, конгресът най-вероятно ще реши да се регистрира политическа формация, която да обслужва ВМРО по време на избори. Сигурно ще се наложи името ВМРО-Българско национално движение. С това име ние спечелихме изборите в Кричим и Стамболийски. Но основната организация ще си остане в този вид - като едно движение, тъй като идеята е да се привличат към каузата на ВМРО хора с различни убеждения.
- Не сме взимали решения въобще относно местните избори. Нормално е след конгреса новоизбраното ръководство да поеме отговорността за своя мандат и за изборите, които ще бъдат през този мандат - и общински, и парламентарни. Но най-вероятният модел на поведение е според местните нагласи и възможности на структурите на ВМРО.
- Има такава позиция само на няколко региона. От генерално решение се въздържахме, тъй като това си е работа на новото ръководство. Някои местни структури взаимодействат с формациите от ОДС и е логично да се явят заедно. На други места подобно взаимодействие няма. Там най-вероятно ще има самостоятелно участие. Ако има добро желание и равноправие, логично е да се търси общ път за реализация на цялата коалиция. Където обаче има самозабравяне на някои местни структури на СДС, поставят се ултиматуми, въртят се апаратни игри за издигане на хора от една или друга формация в ОДС и се пренебрегват останалите - там просто коалицията няма да съществува.
На тези места много трудно ще се постигне някакъв компромис. Защото в град като Благоевград, да речем, или в други градове в Пиринска Македония, където структурите на ВМРО са реален политически фактор, както и в Пловдив или в Южна България, просто няма да търпим опит за политически диктат върху нас. Има смисъл от коалиция само тогава, когато има диалог и равнопоставеност. Коалиция с извиване на ръце не се прави и не се получава.
- Нашето решение е ясно: изтегляме се от областните управи. Това е решение на изпълнителния комитет и не е въпрос на емоция, а на принципи. Имаме споразумение със СДС за Благоевград още след парламентарните избори, че ще участваме в управлението на областта с конкретно визиране на поста областен управител. Това не се спази, а бе привлечен човек от ДПС. За нас това е нарушаване на споразумението.
- Поканени са само Народен съюз. Аз не държа да ни канят в Каденабия. Мисля, че политиката на България трябва да се прави в София, и то от партиите, представляващи управляващото мнозинство. Къде ще се срещат, какво ще си говорят, кой ще им бъде домакин - това си е проблем на СДС и Народен съюз. Но определено мисля, че не това е решението за бъдещето на ОДС. Ние ще предложим разговори за ново политическо споразумение на партньорите на основа на изминалите две години от управлението и на реалното влияние на всяка една от формациите. Не се притесняваме, ако не се получи диалог и не се структурира една нова коалиция ОДС. Не се боим и да се опитаме да реализираме нашите кандидатури самостоятелно или в коалиция с някой друг политически партньор.
- Имаме добро самочувствие. Дясното политическо пространство тепърва се преструктурира, така че защо да не очакваме, че освен СДС в него ще има и друг политически играч... - Какво значи самонадеяно? Все един път се тръгва в политиката. Всяка формация прави своя политически избор. Но условия от сорта на "даваме ви двама или трима депутати", тоест пак партизанщина при съставяне на листи или правене на коалиционни споразумения с принуда - не! Не сме вече 1997 г. Тогава направихме много компромиси, защото целта беше да се смени управлението на БСП и да се даде шанс на България. В името на този общонационален интерес преглътнахме не само нашето самочувствие, но и вложихме всички сили да се направи нещо полезно. Мисля, че когато вече вървим по определен път и сме го направили заедно, трябва да се преразгледа значимостта на всеки един политически партньор и ако ще има коалиция, тя да бъде на базата на реално присъствие на политическите партньори, а не заради някакви партийни сметки.
- Ще загуби много според мен. Но нека сами преценяват какво биха загубили и какво биха спечелили. Ще се лишат от един коректен политически партньор. Ние сме организацията, която до момента е предявявала най-малко претенции. Дори в тежките за СДС времена след 1993-1994 г., когато СДС беше в изолация, ние пак бяхме лоялен партньор.
- Първият етап от развитието на ВМРО след възстановяването през 1989 г. бе за налагането й на обществената сцена - това не става с масовост, а с няколко точно определени лица. Вече сме реален политически субект, присъстваме в изпълнителната власт, в законодателната. Логично е вече да търсим по-широко представяне на политиката и лицата на ВМРО по места. Вече имаме утвърдени местни лидери и организации. Социологически проучвания в Пловдив например сочат, че ние сме втората политическа сила, и то само на 10 пункта разлика от СДС.
- Мисля, че не е изключено.
- Не. Изненади не може да има, защото хората, които днес ръководят ВМРО, са плод от осем-девет годишна работа. Може би ние сме единствената политическа формация в България, в която ръководството е един екип и няма лагери. Виждаме лагерите в БСП, има разслоения и центрове в СДС. ВМРО е единствената организация, в която няма подобни тенденции. Ние сме се изграждали заедно, не само се познаваме, но сме и единомишленици. Освен това периодът на неучастие в реалната власт спаси ВМРО от влизането на навлеци, които лелеят постове и драпат за парче от баницата.
- Това е проблемът - той никога не е бил в този отбор. Винаги е залагал на името си и на името на брата на дядо си, а не на нещо реално като присъствие или конкретна работа в организацията. Не можеш само на името на прадядо си да залагаш и да искаш да бъдеш фактор. Това просто е смешно, след като отричаме практиката на активните борци и този вид заслуги. ВМРО е една организация, в която ръководителите и кадрите, които се издигат, се оценяват по това какво могат да правят и какво са направили за организацията.
- Мисля, че не е, защото война се води, когато има два фронта. В случая няма два фронта. Има едно монолитно ръководство и амбициите на един човек, който се чуди къде да се реализира. Той дори става агресивен сега. А колкото по-агресивен става, толкова повече му намаляват шансовете.
- Не е архаизъм, доколкото не е архаично националното чувство и достойнство, идеята за национална принадлежност. Докато има национално съзнание, търсене на национален път, не може да е архаизъм.
- Българинът по принцип има нужда от повече патриотизъм, защото трябва да разбере най-после, че неговата съдба е в неговите ръце и че съдбата на България и отношението на другите към нас зависи от неговото поведение и от усилията му. Това ни е нужно - да се даде възможност на всички с интелектуалния потенциал, воля и желание да работят за България. Не толкова на партиите, колкото на хората.
- Национализмът, както либерализмът, социализмът, социалната демокрация, е политическа концепция. Тя означава да поставиш националните интереси над партийните, личните, икономическите - нещо, което за съжаление в последните десет години от управлението на България не се забелязва. Идеята България да направи поврат в политиката, отчитайки своите интереси, е нещо, което все повече хора започват да търсят в поведението на политическите сили. Демокрацията не е само изисквания, които някой отвън ти поставя, и ти трябва да изпълняваш, за да те потупат по рамото. Демокрацията, както всяка друга идеология, трябва да служи на нацията. Затова ние говорим за национална демокрация, демокрация в полза на държавата - силна държава, силни институции, които работят помежду си, а не воюват.
- Това е кръчмарско патриотарство. Не е лошо човек да има сантименти, но мисля, че реалният национализъм се измерва в толерантност. Нашето си е емоция, в която няма нищо лошо, но не бива да прераства в агресивност.
