Вестендорп явно бе разколебан от твърдия отказ на босненските сърби да се откажат от контрола върху Бръчко и обяви, че е склонен да преразгледа плановете за стратегическия град. Но остана непреклонен за отстраняването на президента на босненските сърби. В Белград реагираха остро и нарекоха решението на Вестендорп "своеволие, което е най-голямото нарушение на споразумението от Дейтън, на конституцията на Република Сръбска и на законите на Босна и Херцеговина". Според неофициални източници САЩ са настояли двете решения на международния представител да бъдат анонсирани преди поредния кръг от преговорите за Косово с цел засилване на натиска върху югославския президент Милошевич, известен с пристрастията си към босненските сърби. Според първоначалния замисъл посланието до югопрезидента не е трябвало да предизвика нова криза в Босна, нито пък да засили нежеланието на Белград да преговаря за Косово.
На практика обаче се получи обратното - Милошевич засега отказва да подкрепи западния план за Косово, а босненските сърби единодушно се противопоставиха срещу новия статут на Бръчко. Освен това поредната инициатива със съмнителна ефективност създаде в Босна твърде деликатна ситуация. Изходът от нея ще зависи както от дипломатическите способности на Карлос Вестендорп да направи необходимите отстъпки, така и от съдействието на умерените фракции в парламента на босненските сърби. "Изправени сме пред неуспех. Проблемът е дали всичко това ще продължи една седмица или една година", признаха дипломати от администрацията на върховния представител. Но неуспехът в Босна е лесно поправим, тъй като командващият силите на НАТО ген. Хенри Шелтън подчерта, че пактът няма да допусне мирът да бъде нарушен. За Косово обаче подобна увереност е невалидна.
Березовски падна, кой ще го последва
Има една руска народна приказка за кокошка, която снесла златно яйце и което никой не можел да счупи, докато не минала мишката и го бутнала с опашката си. Не е ясно защо всички са се опитвали да строшат яйцето, но в Русия понякога нещата се правят просто ей така, без видима причина. Подобна е историята на Борис Березовски, когото искаха да изгонят от руската политика първо сродните му олигарси, след това депутатите, а след тях и Евгений Примаков, но трябваше да се намеси Борис Елцин, за да могат всички да въздъхнат и да кажат: "Отървахме се от Березовски. " Радостта им навярно ще се окаже прибързана, защото Березовски знае как да оцелява в трудни ситуации, а любителят на политическия баланс Елцин може да порази някого от празнуващите победата над Березовски.
Руският президент предложи Березовски да бъде свален от поста изпълнителен секретар на Общността на независимите държави за превишаване на правомощията си и намеса в политическия живот на една от страните членки (Русия). Намесата на Березовски се изразява в критика на правителството на Примаков, с когото бизнесменът е в необявена война от началото на годината. За тези месеци бяха проведени обиски в няколко компании, свързани с него, а източник от прокуратурата твърди, че разполагат с достатъчно материали за арестуването на магната, чието състояние преди кризата възлизаше на три милиарда долара. Решението на Елцин означава подкрепа за премиера, на когото президентът наскоро обеща, че ще остане на поста си до средата на 2000 г., и във вътрешнополитически план трябва да доведе до укрепване на позицията на Примаков, след като един от най-влиятелните му критици ще бъде лишен от възможността за публична изява. Ще бъде, защото секретарят на ОНД може да бъде освободен само при единодушното съгласие на всички 12 президенти, които избраха през миналата година Березовски.
Решението на Елцин, представено като свършен факт, изненада колегите му и предизвика отрицателна реакция в Грузия, Узбекистан и Азербайджан. Отношенията на Русия с тези държави са решаващи за бъдещето на ОНД в сегашния му вид, защото първите две от тях обявиха, че няма да подновят участието си в договора за колективна защита, който урежда военното сътрудничество в ОНД, а съветник на азербайджанския президент Гайдар Алиев обяви, че страната му е готова да приеме база на НАТО на своя територия. Докато президентите изясняват отношенията си задочно, Березовски продължава да изпълнява задълженията си, но едва ли има илюзии, че някой от държавните глави, колкото и да не обича Русия, ще жертва връзките с Москва заради някакъв бизнесмен-чиновник.
Причината за недоволството на Тбилиси, Ташкент и Баку не е фигурата на Березовски, а начинът, по който Елцин иска да наложи своята воля на бившите сателити на Москва. Въпреки критиката към личността му бизнесменът успя да намери общ език с президентите и предложи реален план за реформирането на ОНД, който трябва да превърне организацията от политическа в икономическа, преминавайки отделните етапи на интеграция, познати от историята на Европейския съюз. Дали тази идея ще бъде реализирана на постсъветското пространство зависи от наследника на Березовски, който ще бъде избран след приемане на оставката му. Като кандидати засега се споменават предшественикът му и настоящ негов заместник Иван Коротченя и бившият премиер на СССР Николай Рижков, депутат от лявото движение "Народовластие" и председател на асоциация "Евразия".
Премахването на Березовски от руската политика, ако такава е целта на Елцин и наистина може да бъде постигнато, сериозно ще наруши системата на президента от тежести и противотежести, така че е логично да се очакват размествания в противниковия лагер по инициатива на държавния глава. Примаков изглежда недосегаем, въпреки че не трябва да се доверява напълно на Елцин, който преди това беше обещал на Черномирдин, Немцов и Чубайс да ги запази до президентските избори. Агенция "Интерфакс" предаде, че президентът е наредил на Примаков да уволни вицепремиерите Юрий Маслюков и Генадий Кулик в десетдневен срок, на което премиерът е отговорил с предложение сам да подаде оставка. Президентската администрация веднага излезе с опровержение на съобщенията за възможни промени в кабинета, но това не беше достатъчно на комунистите, които правят същите сметки като повечето коментатори - отстраняването на Березовски ще бъде компенсирано с оставките на Маслюков и Кулик, които представят две от партиите в Народно-патриотичния съюз (НПС) - комунистическата и аграрната.
Желанието на левицата да защити своите другари се възпрепятства от серията материали в пресата за корупция на неназовани вицепремиери, в които всички познаха Маслюков и Кулик. Стабилизирането на положението в икономиката - забавяне на темповете на инфлацията, спиране на падането на курса на рублата, увеличаване на производството с 10% в четвъртото тримесечие на миналата година спрямо третото, когато кризата беще в разгара си - промениха тактиката на комунистите, които все по-открито се идентифицират с кабинета, наричайки го в последното заявление на НПС "правителство Примаков - Маслюков". Те разчитат, че това ще им донесе гласовете на избирателите, които са благодарни на кабинета на Примаков за обуздаване на кризата, но критиците на кабинета считат, че спокойствието е временно и отсъствието на чужди кредити ще доведе до мораториум по външния дълг и нов срив на икономиката. Липсата на напредък в преговорите с Международния валутен фонд също клати клона, на който седи Маслюков, особено след като Елцин заяви, че лично може да се ангажира с получаването на нови траншове.
Елцин няма да седне на масата за преговори с чиновниците от МВФ, но необходимостта от промяна в позицията на Русия е очевидна, ако тя иска да получи заложените в бюджета 4.5 милиарда долара кредити. Тези пари ще отидат само за плащания към МВФ, които възлизат на 300 милиона долара месечно с изключение на май, когато трябва да бъде преведен един милиард. Валутният резерв на централната банка възлиза на 11.4 милиарда долара, една трета от които са в злато, и финансовият министър Михаил Задорнов обяви, че той ще свърши след броени седмици. Управителят на МВФ Мишел Камдесю в учудващо открита форма заяви, че Русия няма да получи пари, докато не докаже, че може да следва обявената икономическа политика, което накара Маслюков да назове позицията на МВФ "неприличен натиск", а Камдесю и заместника му Стенли Фишер "добри актьори", които разбирали, че Русия не може да изпълни поставяните й условия, но трябвало да се придържат към избраната линия. Все пак по молба на правителството парламентът отложи намаляването на данък добавена стойност от 20% на 15%, което трябваше да влезе в сила от 1 април, и увеличи първичния излишък на бюджета (преди плащанията по държавния дълг) до 2.03%, което все още е далече от желаните от МВФ 3.5%.
Срещата на бившия премиер Виктор Черномирдин с американския вицепремиер Ал Гор, пристигането на нова делегация на МВФ в Москва и планираното посещение на Примаков във Вашингтон крепят надеждите на Русия, че въпреки неособено дипломатичните изявления от двете страни до два месеца може да се стигне до подписване на нов меморандум, който ще позволи да бъдат получени договорените вече кредити със Световната банка и Япония и ще послужи като основа в разговорите по реструктуриране на дълговете към Парижкия и Лондонския клуб. Умереният оптимизъм се подхранва от напредъка в преговорите с чуждестранните собственици на държавни облигации ГКО-ОФЗ, част от които, водени от Deutsche bank и Chase Manhattan bank, се съгласиха да приеме условията на руското правителство.
Никой не иска да кредитира развиващите се пазари
Световният дългов пазар стремително върви надолу, след като в началото на годината стана известно, че нетното емитиране на дълг в световен мащаб е достигнало тригодишен минимум. Азиатската финансова криза, последвана от краха на руската финансова система и финансовата нестабилност на Латинска Америка, накараха инвеститорите да се оттеглят от пазара и да пренасочат капиталите си към по-малко рискови инструменти. През последното тримесечие на миналата година нетното финансиране на световните дългови пазари падна до 75 милиарда долара, което е сума почти двойно по-малка от световните дългови емисии през предходното тримесечие, възлизаща на 126 милиарда долара.
Според доклад на Банката за международни разплащания, която действа като централна банка за централните банки, крахът на дълговия пазар се дължи най-вече на руската финансова криза и на едва избегнатия фалит на американския инвестиционен хедж-фонд Long Term Capital Management. Руският мораториум върху дълга на страната, обявен през август миналата година, доведе до треска за изтегляне на инвеститорите от дълговите пазари, като същевременно основните дългови индекси вървяха надолу, а маржът на кредитиране пое нагоре.
В началото на годината пазарите се поуспокоиха, но инвеститорите все още имат основателни опасения за това доколко Бразилия е способна да се справи с надвисналата над страната финансова криза. Смяната на трима директори на бразилската централна банка в рамките на по-малко от три месеца едва ли е добър атестат за възможностите на бразилското правителство да зарадва чуждите инвеститори с добри финансови новини. Към това се прибавя и фактът, че все още не е преодоляна опасността няколко от най-големите бразилски щати да обявят мораториум върху емитирания от тях дълг, въпреки че официално бе обявено, че това няма да стане. Същевременно пазарите в Европа и Съединените щати вървяха стремително нагоре, което може да се обясни единствено с психологически фактори, тъй като нямаше връзка между високите цени и фундаменталните показатели.
Дългът, емитиран от развиващите се държави, падна до най-ниското си ниво от 1995 г. насам, когато бе пикът на мексиканската финансова криза. Синдикираното кредитиране през последното тримесечие на миналата година пък падна с 16 процента до 189.5 милиарда долара. На практика заемите за развиващите се пазари се свиха наполовина към края на миналата година в момент, когато тези пазари отчаяно се нуждаеха от външно финансиране. Точно през втората половина на миналата година програмите за финансиране на развиващите се страни спаднаха от 18.2 милиарда долара до 9.9 милиарда долара.
Световните банки започнаха масирано отдръпване от икономиките на развиващите се пазари и рязко свиха обема на кредитите си за небанкови клиенти в развитите индустриални държави. Въпросното свиване на банковото кредитиране за развиващите се пазари възлиза на внушителните 35 милиарда долара, включително в Източна Европа, а началото на процеса започна веднага след обявения от Русия мораториум по дълга на 17 август миналата година.
Тогава започна и процесът на закриването на по-рисковите позиции на големите институционални инвеститори, което пренесе кризата на дълговите пазари и върху световните валутни пазари. В началото на септември миналата година, точно след началото на поредното действие от руската финансова криза, японската йена загуби 9 процента от стойността си спрямо американския долар, а в средата на октомври японската валута отбеляза нов спад от 12 процента спрямо долара.
Причината за спада на дълговия пазар може да се търси и в пренасочването на големи суми към фондовите пазари, предимно в Съединените щати и Япония, които през последната половин година стремително вървят нагоре. Въпреки че все по-често се чуват гласове за предстоящия срив, или поне значителна корекция на световните фондови пазари, световните централни банкери твърдят, че няма причина за подобни опасения. На 8 март Ханс Титмайер, президент на германската централна банка, обяви, че централните банкери на 10-те водещи индустриални държави не са притеснени от настоящите нива на валутните курсове и фондовите пазари.
Същевременно еврото, единната европейска валута, родена през януари, отбеляза нови рекордно ниски нива спрямо долара през миналата седмица, а йената се търгуваше спрямо долара на най-ниското си ниво за последните три месеца. Причината за тези рекордно високи нива на долара се коренят в продължаващото изключително силно развитие на американската икономика, която отбеляза ръст от 6.1 процента през последното тримесечие на миналата година и създаде 275 хиляди нови работни места само през миналия месец. За същия период Западна Европа отбеляза значителен спад на нивото си на икономически растеж, докато Азия, макар да се забелязват признаци за поразсейване на кризата, все още не може да се похвали с особени икономически успехи.
В двубой не за бананово, а за световно надмощие
"Бананова война" или разпалване на новото - старо съперничество между Европа и Америка? Този въпрос си задават мнозина, след като отношенията между Европейския съюз и САЩ се обтегнаха заради европейския режим за внос на банани и заплахата от американски наказателни мита за някои европейски стоки. ЕС обвини САЩ в досадно неуважение към правилата на Световната търговска организация (СТО), а Вашингтон отвърна с железния аргумент, че просто защитава интересите си. След размяната на доста остри реплики проблемът бе поставен безрезултатно пред СТО. Решение не бе намерено и генералният директор на СТО Ренато Руджиеро предупреди Брюксел и Вашингтон, че ако продължават да се карат в същия дух, ще съсипят организацията и ще навредят на останалите страни-членки. И от бананов спор се заговори за бананова война.
Проблемът се корени в преференциалните условия за внос на банани, които ЕС е предоставил на страните от Карибския басейн. През 1993 г. ЕС обяви политиката си за доставки на банани, която защитава бившите британски и френски колонии в региона, като отменя импортните такси и им гарантира сигурни квоти. Брюксел твърди, че подобна мярка има за цел да стимулира производството на банани в малките карибски държави и чрез осигуряване на работни места да намали риска от отглеждането на дрога и търговията с наркотици. Де факто обаче специалният търговски режим е насочен само и единствено в полза на европейските фирми. Това постави в неизгодно положение производителите от Латинска Америка и американските търговски компании, които държат по-голямата част от местния пазар.
Вашинтгон започна атака в СТО, в резултат на която в началото на тази година ЕС оповести промени в търговския си режим с Карибите. САЩ нарекоха промените козметични, тъй като въпреки намалените гаранции за достъп до европейските пазари облагодетелстваните карибски държави запазиха митническите си облекчения. САЩ отново повдигнаха въпроса в Световната търговска организация, която назначи специално арбитражно заседание за решаване на банановия проблем. Но планираната за миналата седмица среща бе отложена поради липса на достатъчно информация и Вашингтон реши да действа самостоятелно. Американците заявиха намерението си да наложат 100 процентови наказателни мита върху вноса на определени европейски стоки. Списъкът включва шотландска вълна, някои видове италианско сирене, бисквити, вафли, свещи, батерии, ръчни чанти, някои видове памучни и ленени изделия и др. Приходът от новите мита се изчислява на 520 милиона долара годишно и според САЩ тази сума ще компенсира загубите от европейската "бананова политика".
От банановия спор изплува позабравената сянка на старото противопоставяне между Европа и Америка. Гневни еврократи обвиниха САЩ, че с едностранните си действия нанасят големи щети на Европа и поставят под заплаха над 2000 работни места. Еврокомисарят по търговията сър Лиън Бритън директно заяви, че действията на Вашингтон са продиктувани от вътрешнополитически фактори и че компаниите Dole Food Company и Chiquita Brands International дават пари на американските политици да гласуват подобни решения. На спешното заседание на СТО в Женева, свикано по искане на ЕС, не бе постигнат никакъв резултат.
Според повечето експерти банановият проблем е от незначителна важност за ЕС и САЩ, които обменят стоки за над 300 милиарда долара всяка година. Някои търсят обяснение в политическия натиск, на който е подложен президентът Клинтън заради растящия търговски дефицит. Други се опасяват, че банановата война може да прерасне в търговска война заради други спорни въпроси като вноса в Европа на хормонално обработено телешко месо.
В спора и двете страни наблегнаха на взаимните обвинения в нарушаване на установената международна търговска система.
След въвеждането на общата европейска валута редица наблюдатели откриха, че ЕС е отправил предизвикателство към световната хегемония на американците. Неведнъж бе подчертавано, че след падането на комунизма Европа стана по-малко зависима от помощта на САЩ. Това засили самочувствието на европейците, които вече не пропускат да критикуват всичко, което им се струва акт на самоволие от страна на отвъдокеанската суперсила. Проблемът е, че все още ЕС не може да действа самостоятелно в политически и най-вече във военен аспект. Америка се дразни от факта, че евросъюзът е твърде тромав с хилядите си процедури, и както казва Ричард Холбрук, "в Европа няма нито един човек, на когото да се обадиш, за да бъде взето някакво решение". Европейците пък не одобряват стратегията на Вашингтон да поема едностранно отговорността и цената на всички международни инициативи. А когато ЕС отстоява правата си, американците се обиждат и приемат това като заплаха за собственото им превъзходство.
Очевидно банановият конфликт изкара на повърхността проблеми, чието решаване не бива да се забавя. Защото в противен случай ще бъде поставено под съмнение европейско-американското взаимодействие в такива важни сфери като конфликтът в Косово, разширяването на НАТО и принципите на трансатлантическия диалог.
"Ердемир" подаде отново старата си оферта за "Кремиковци"
Турската "Ердемир", швейцарската "Дюферко" и българската "Дару металс" подадоха оферти за приватизация на 71% от капитала на "Кремиковци". Обявеният срок за това беше до миналия понеделник (8 март). Четвъртата поканена фирма - "Тенида-Анщалт", с регистрация в Лихтенщайн, която според неофициална информация е свързана с руския бизнесмен Майкъл Чорни, не подаде оферта, независимо от валидния си депозит в размер на 900 хил. долара и потвърждението, че продължава да участва в преговорите. Офертите за "Кремиковци" ще се анализират до 7-10 дни (считано от 9 март - бел.ред.), съобщи Александър Съботинов, директор на "Райфайзен инвестмънт", която в консорциум с "ВС Аткинс" е посредник по сделката за металургичния комбинат.
"Едва ли ще отнеме много време на българските власти да анализират нашата оферта, защото тя е почти същата, както първоначалното ни рамково предложение", каза пред "Капитал" Илхами Аджар, координатор на изпълнителния директор на "Ердемир" и отговорник за сделката с "Кремиковци". По неговите думи "Ердемир" отново предлага цена в размер на 1 долар, 476 млн. долара инвестиции и поемане на краткосрочни задължения в размер на 50% от краткотрайните материални активи на комбината (става дума най-вече за оборудване и незавършена продукция, които турската компания беше изчислила на обща стойност около 20 млн. долара). "Ердемир" е приела частично новата рамка на правителството за продажбата на "Кремиковци" - например отказала се е от искането да получава газ и електроенергия на фиксирани цени от Булгаргаз и НЕК; съгласила се е да гарантира инвестициите си и да изпълнява предвидените екологични мерки при бъдещото управление на "Кремиковци".
Най-спорният въпрос обаче - каква част от дългосрочните дългове на "Кремиковци" ще поеме "Ердемир", все още остава нерешен. По думите на координатора Аджар турската компания може да се съгласи да поеме част от тях. Крайното решение за дълговете обаче ще зависи от изводите за финансовото състояние на "Кремиковци", което от гледна точка на "Ердемир" продължава да бъде неизяснено. "Агенцията за приватизация ни предложи да си направим изводите за състоянието на завода чрез съвместно управление с българското ръководство. Това ще става през т.нар. преходен период (transition period), когато българските мениджъри ще работят съвместно с представители на "Ердемир". Не можем отсега да кажем каква част от дълговете ще поемем, защото състоянието на "Кремиковци" всеки ден е различно. Само по време на нашия телефонен разговор дългът на комбината може да се е увеличил или намалял с 1 млн. долара", каза още Илхами Аджар. Според него сега "Ердемир" чака Агенцията за приватизация да покани фирмата на финализиращи преговори. "Ако ни поканят, ще бъде добре, ако не - също добре", заяви координаторът на проекта за "Кремиковци".
Междувременно изпълнителният директор на АП Захари Желязков призна, че се е срещал с екип на "Ердемир" в Турция три дни преди да изтече срокът за подаване на оферти и че е убедил турската компания да не се отказва от сделката. "Не знам кой е канил Захари Желязков в Турция, нито какво той е говорил там", коментира Александър Съботинов. Според него няма нищо лошо за шефа на АП да види с какви възможности разполага един потенциален инвеститор. "Марин Маринов (зам.-министър на промишлеността, председател на борда на "Кремиковци" и привърженик на "Дюферко" като най-подходящ купувач на комбината - бел.ред.) също е ходил да види завода на Ердемир", допълни Съботинов.
Последната информация за намеренията на турската компания е, че тя е склонна да поеме пасиви на "Кремиковци" в размер на около 330 млн. долара - според изявление на Мустафа Ертанън, председател на дружеството на българските и турските бизнесмени, пред бюлетина на АП.
Според източници от ведомствата, които имат отношение към сделката за "Кремиковци", компромисът между държавата и турския купувач ще бъде затруднен от отсъствието на Мехмет Билгич, вицепрезидент на турската компания, който отскоро е напуснал "Ердемир". От турската компания потвърдиха напускането на Билгич, но не посочиха кое е новото му работно място и причините за напускането. На мястото на вицепрезидент по финансовите въпроси на "Ердемир" е назначен Кемал Йозден. Неговата работа, за разлика от тази на предшественика му, няма да има пряко отношение към приватизацията на "Кремиковци".
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди допълнително споразумение към приватизационния договор за захарното предприятие "Свобода" - Камено, според което срокът, в който купувачът няма право да прехвърля придобитите акции, се намалява от седем на пет години. Надзорът констатирал, че всички останали ангажименти, поети по приватизационния договор, са били изпълнени. Разрешението означава, че фирмата на Мултигруп "Бартекс", която купи завода през 1993 г., вече има право да го препродава. Евентуалният купувач останал неизвестен за надзора на АП.
Броят на гражданите, които са регистрирали полагащите им се по закон 250 хил. инвестиционни бона, достигна 782 637 души към 8 март, съобщи Центърът за масова приватизация. Към същата дата регистрираните юридически лица за участие в боновата приватизация са общо 105, от които 37 са работническо-мениджърски дружества, 62 са инвестиционни посредници, а шест са обикновени фирми, които ще купуват акции на централизираните търгове с пари в брой.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди проектодоговора за продажбата на 58% от капитала на пловдивския хотел "Санкт Петербург" на "Санкт Петербург груп" АД. Цената на сделката е 1.575 млн. долара, които ще бъдат платени в брой - наполовина в деня на подписването и наполовина в 45-дневен срок. Купувачът е създаден като работническо-мениджърско дружество, но няма да ползва правото на десетгодишно разсрочено плащане. Към момента на започване на сделката беше в сила миналогодишният списък за целева приватизация, който включваше и хотел "Санкт Петербург", - тоест за него е допустимо само плащане в брой. Според запознати купувачът "Санкт Петербург груп" се ползва с подкрепата на бившия приватизационен фонд "Съединение", който по линия на масовата приватизация придоби 21% от капитала на хотела. Отхвърленият конкурент, РМД "Санкт Петербург инвест", е внесъл в Пловдивския окръжен съд и в Пловдивската прокуратура тъжба и искова молба да се заличи от съдебните регистри дружеството, избрано за купувач, съобщи Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП. Аргументите в полза на заличаването са, че дружеството е било създадено чрез нередовно учредително събрание. "Ние утвърдихме сделката, заличаването е в правомощията на съда", заяви Дюлгеров. Той обаче не уточни дали сделката ще бъде подписана, без да се чака решението на съда за или против заличаването на купувача. Според Дюлгеров Кей Пи Ем Джи (KPMG), посредник по сделката, си е свършил работата, но трябва да поеме отговорността, в случай че съдът заличи купувача. Посредникът ще получи възнаграждението си само ако и след като съдът се произнесе срещу заличаването на купувача.
Работническо-мениджърското дружество "Хлебна мая - инвест", купувачът на 80% от капитала на "Хлебна мая" - Русе, дължи неустойки в размер на близо 36 млн. лв. за забавено с няколко месеца плащане по сделката. Миналата седмица надзорът на Агенцията за приватизация отказа да удължи срока в договора, колкото е необходимо, за да се счете за редовно плащането на купувача.
"Юкос петролиум България" спечели "Петрол" за 52 млн. долара
"Юкос петролиум България" спечели последното наддаване срещу "Международен консорциум" АД за мажоритарния пакет от "Петрол" миналия петък, 12 март. Цената на победителя, зад който се смята, че стоят интересите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, е била 52 млн. долара. Другият кандидат, "Международен консорциум" загуби с последна цена в размер на 50 млн. долара. И двата кандидата предварително са се съгласили за бъдещи инвестиции в "Петрол" в размер на 60 млн. долара. Приватизационният договор с "Юкос" се очаква да бъде обсъждан от надзорния съвет на Агенцията за приватизация през идващата седмица.
Победителят стана ясен след едновременни преговори от типа открит търг, които Агенцията за приватизация организира за двата кандидата. За да участват, "Международен консорциум" и "Юкос петролиум България" трябваше да увеличат депозита си от 500 хил. долара на 5 млн. долара. Търгът целеше двата конкурента да покачат максимално цената, която са предложили за 51% от капитала на дистрибуторската мрежа.
"Не искаме да правим панаир, а да повишим цените. Не става дума за търг, това е етап в рамките на процедурата преговори с потенциални купувачи. Който дава повече, той печели", заяви преди търга пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Той очакваше цените да надхвърлят 50 млн. долара. По неговите думи кандидатите приели без възражения и новия депозит. По принцип промените в приватизационната процедура (каквато е увеличаването на депозита) според вътрешните правила за водене на преговори на АП задължително се обнародват в Държавен вестник и в два централни всекидневника. В случая с "Петрол" това не беше направено.
Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП, обясни, че депозитът бил увеличен, за да има гаранция, че кандидатите няма да провалят сделката, като в крайна сметка не платят и загубят само ниския депозит. "Излизат съобщения, че кандидатите представляват какви ли не икономически интереси. Щом имат такава мощна подкрепа, нека се бръкнат малко повече", каза още Дюлгеров.
Ден преди финалния рунд за "Петрол" отхвърлените кандидати "Роснефт интернешънъл" и "Лукойл петрол" отвориха публично оферта, за която заявиха, че е същата, подадена в АП на 12 февруари (втория срок за предложения за "Петрол"). Тя им беше върната неразпечатана преди десетина дни, след като АП и посредникът по сделката "Артур Андерсен" прецениха, че подателите не могат да докажат участието си в първото подаване на оферти. Цената във въпросния документ, който беше отворен публично, се оказа 61 млн. долара, което обаче не съответства на неофициалната информация отпреди две седмици, че "Лукойл петрол" е дал едва около 50 млн. долара и е надвишил офертата на следващия кандидат с незначителната сума от около 2-3 млн. долара. В предложението се казва още, че 99% от цената ще бъдат финансирани от "Лукойл петрол". Предвидените инвестиции са на стойност 147.35 млн. долара за следващите пет години.
Източник, близък до посредника, също потвърди, че при подаването на офертата представителите на "Роснефт интернешънъл" и "Лукойл петрол" неофициално съобщили за цена в размер на 51 млн. долара. Останалите 10 млн. долара (с които цената наистина достига 61 млн. долара) щели да бъдат дадени за "Петрол" само ако на кандидата се гарантира, че впоследствие ще придобие и Нефтохим. В офертата на "Роснефт интернешънъл" и "Лукойл петрол", представена пред журналистите, цената беше единственият параметър, изписан на ръка. Официалното обяснение беше, че така се прави при всяка оферта, защото за цената се решава в последния момент преди подаването. "За нас е непонятен начинът, по който АП приключва сделката. Парите в брой не са най-важният критерий", коментира Крис Бътърс от "Прайс Уотърхауз", която е консултант на "Роснефт инт. " и "Лукойл петрол" при подготвянето на тяхната оферта.
Според Георги Събев, юридически съветник на "Роснефт инт. ", фирмата е сезирала Комисията за защита на конкуренцията, че по случая с акционерното участие на "Роснефт инт. " в "Международен консорциум" е налице нарушение на лоялната търговска практика. Адвокатът твърди, че "Роснефт инт. " е платила 700 хил. долара на "Петрол холдинг", за да придобие половината от капитала на "Международен консорциум". Парите обаче били върнати след няколко седмици, без да се спазят законовите изисквания за банков превод. Пресцентърът на "Петрол холдинг" в отговор съобщи, че наистина дружеството е получило превод в размер на 599 995 долара на 3 ноември, но средствата били преведени от името на офшорна компания, наречена "Петрокворум". На 8 ноември холдингът върнал парите обратно, защото фирмата му била неизвестна и с нея не били водени преговори за придобиване на акции от "Международен консорциум".
Суди Озкан губи "Сандански", но още има шанс за "Москва"
Избраният купувач на "Интерхотел Сандански" е българската фирма "Солди" ЕООД, съобщи източник, близък до Агенцията за приватизация. Според регистрацията си в Държавен вестник фирмата е с едноличен собственик Марияна Динева Господинова, с капитал пет млн. лв. и с предмет на дейност външнотърговска, транспортна, туристическа и спортна дейност, представителство, маркетинг и пр. Другият кандидат в наддаването за "Сандански" - фирмата на турския бизнесмен Суди Озкан "Ирада" с регистрация във Вадуц, Лихтенщайн, е класирана на второ място. Чрез същата фирма преди няколко седмици Озкан стана мажоритарен собственик на "Кореком". Според запознати ексклузивният купувач на "Сандански" е бил определен от АП още в първите дни на март, но името на фирмата и съображенията за избора продължават да се пазят в тайна.
Суди Озкан обаче все още има шанс да придобие парк-хотел "Москва", за който участва чрез акционерното дружество "Новотел Европа", на което е мажоритарен собственик. Очакваше се изпълнителният директор на АП Захари Желязков да определи купувач за "Москва" до края на миналата седмица, но според запознати изборът е отложен за идващата седмица. Другият кандидат за "Москва" е Българска холдингова компания, бивш Българо-холандски приватизационен фонд.
Интерхотел "Сандански" и парк-хотел "Москва" са част от пула "Туризъм", за който посредник е Кей Пи Ем Джи (KPMG). Твърди се, че за повечето дружества от пула има сблъсък между интересите на кандидатите, като нерядко за един или друг потенциален купувач лобират политически личности. Миналата седмица например стана ясно, че АП е пренебрегнала препоръката на Кей Пи Ем Джи за избор на купувач на "Рига хотелс - Русе". За него наддаваха работническо-мениджърското дружество "Рига хотелс - 98" и шуменската фирма "Трансконтинентал". Посредникът предлагаше РМД, но агенцията предпочете "Трансконтинентал". Според източници, близки до купувачите, РМД предлага около 1.8 млн. долара, а "Трансконтинентал" - около 1.2 млн. долара. Аргументите в полза на "Рига хотелс - 98" са, че след дисконтиране неговата цена остава над тази на "Трансконтинентал". Дружеството освен това разполага с гарантиран банков кредит за първата си вноска и с анализ, който показва, че бъдещите приходи на хотела ще покрият плащанията на РМД. Предимството за "Трансконтинентал" е, че е касов купувач и предлага по-високи инвестиции, а проблемът идва от това, че към момента на подаване на офертата фирмата не е имала банкова гаранция за предложената цена и инвестициите.
В годината на РМД-сделките раздържавяването замря
Според Министерството на финансите паричните постъпления за 1998 г. от приватизация са около 288 млрд. лв. Програмата за приватизация за миналата година не е изпълнена по почти всички параметри, става ясно от отчета на Агенцията за приватизация и ресорните министерства пред Министерския съвет. Основните изводи в документа са, че трябва по-задълбочено да се проучи готовността за раздържавяване на отделните ведомства и че нараства броя, на сделките с работническо-мениджърски дружества. Което е основната причина за неизпълнението на програмата що се отнася до кешовите постъпления. В тази връзка препоръката, която приватизиращите ведомства отправят сами към себе си, е "да се намери оптимален баланс между плащанията в брой и разсрочените плащания". Оправданията на приватизаторите за неизпълнението на програмата, в която са залегнали условия, поставени от международните финансови институции, са две. Първо, че изведнъж голяма част от активите на база 580 млрд. лв. (колкото са били активите на държавните предприятия в края на 1995 г.) към момента не подлежат на приватизация - такива като БДЖ, АЕЦ, преносните мрежи на НЕК и Булгаргаз. Второ, че посредниците за големите приватизационни сделки не са се справили със сделките в предполагаемите срокове.
Според справката на АП през миналата година общо за всички приватизиращи ведомства около 74% от сделките за цели предприятия са сключени с РМД - дружества, които според закона имат право на десетгодишно разсрочено плащане. В резултат на огромния брой разсрочени плащания през миналата година паричните постъпления от раздържавяването според данни на финансовото министерство са около 163 млрд. лв. (без приходите от сделки по целевия списък). Според същата справка паричните приходи по целевата приватизация са в размер на около 125 млрд. лв. (в това число не е включена левовата равностойност на валутните плащания). Тоест общо паричните приходи от приватизацията са около 288 млрд. лв. Плащанията в облигации по вътрешния и външния дълг на страната са на стойност 211 млрд. лв. (като отново се прибави и левовата равностойност на валутата).
За сравнение общо договорените плащания по сделки от миналата година са 848 млрд. лв. (без тези по целевия списък), т.е. близо пет пъти повече от реалните парични приходи. Според обобщените данни на приватизиращите ведомства паричните постъпления са по-малко от тези в справката на финансовото министерство - 97.5 млрд. лв. Разминаването на данните с финансовото министерство отчасти може да се обясни с това, че приватизационните ведомства най-вероятно отчитат като постъпления за миналата година и плащания по сделки отпреди 1998 г. Във всеки случай данните на финансовото министерство за кешовите постъпления би трябвало да се смятат за най-верни.
През цялата минала година са раздържавени около 4.8% от държавните активи, изчислени като част от базата 580 млрд. лв., която е сбор на активите на държавните предприятия към края на 1995 г. Най-много раздържавени активи отчитат АП - 2.32%, и промишленото министерство - 1.33%. Така до момента раздържавените активи общо през всички години на приватизацията са в размер на около 30.5%. Постигнатият размер на раздържавени активи ни най-малко не съответства на програмата, приета от Народното събрание в края на 1997 г., според която през 1998 г. трябваше да се продадат 80%. По-късно през годината правителството намали целите си до 60% от активите. В раздържавяването на активите от миналата година трябва да се има предвид също, че предприятията, които се отчитат като продадени, практически остават държавни, докато РМД не изплатят оставащите им вноски.
Програмата за 1998 г. е преизпълнена само по един показател - договорените плащания. Само АП превишава предвидените договорени плащания с близо 29 % (278 млрд. лв. към 216 млрд. лв. очаквани), а търговското министерство - с 63% (237 млрд. лв. към 273 млрд. лв. очаквани). Промишленото министерство обаче отчита неизпълнение на програмата по тази точка с около 13%, строителното министерство - с 50%, а Министерството на културата - със 76%. Преизпълнението по показател договорени плащания идва, от една страна, от това, че за някои ведомствата са заложени изключително ниски суми - примерно 2.4 млрд. лв. от сделки на транспортното министерство и 5 млрд. лв. от земеделското министерство. В тези два случаи министерствата са преизпълнили с десетки пъти очакваните плащания. По-голямо значение за преизпълнението по показателя договорени плащания обаче има отново фактът, че се продава предимно на РМД. Тези дружества, които към момента на сключване на сделката трябва да платят само 10% от цената, изкуствено я завишават в наддаването, за да спечелят пред кандидатите, които са готови да платят веднага цялата цена. По този начин хем има високи договорени плащания, хем кешовите постъпления са малки.
Общото преизпълнение на договорените плащания обаче е без да се имат предвид т.нар. целеви сделки (по стария закон за приватизацията приходите от тях влизаха направо в държавния бюджет). Всъщност продажбите по целевата приватизация (по обобщената справка на приватизиращите ведомства) са на стойност едва 33% от предвидените в програмата 540 млрд. лв като директни приходи за бюджета. От целевия списък са изпълнени само 12 сделки - за ЦУМ, "Металснабхолдинг", стъкларския завод "Дружба" - Пловдив, "Оргахим" - Русе, "Интерхотел Тримонциум" - Пловдив, "Интерхотел грандхотел София", "Винпром Разград", "Биовет" - Пещера, "Стария Пловдив" ЕАД, "Шуменско пиво", "Плевенски цимент" и за остатъчния пакет от "Полимери" - Девня.
По критерия брой сключени сделки общото изоставане е около 25% от програмата. АП и Министерството на здравеопазването са единствените приватизиращи ведомства, които в тази част са преизпълнили програмата. При агенцията преизпълнението достига 60%. Другите приватизиращи органи изостават значително - Комитетът по енергетика със 75% спрямо предвиденото в програмата, строителното министерство с 46%, земеделското министерство с 50% и промишленото министерство с 20%.
В противоречие с декларациите за ускоряване на приватизация в края на отчета за миналата година се казва, че трябва да "продължи да нараства ролята на следприватизационния контрол", който да осигури изпълнението на поетите ангажименти за инвестиции и запазване на работни места. Те обаче според Световната банка и МВФ са една от основните пречки пред бързото сключване на сделките.
"Великотърновско пиво" отчита 800 млн. лв. печалба за 1998 г. Около 800 млн. лева е чистата печалба на пивоварния завод "Великотърновско пиво" за миналата година, съобщи за "Капитал" изпълнителният директор на пивоварната Антон Ненов. За 1997 г. печалбата на дружеството е била 450 млн. лева и по решение на акционерите е изцяло реинвестирана в предприятието. През 1998 г. в дружеството са инвестирани общо около пет млн. германски марки за обновяване на производството.
"Великотърновско пиво" беше единственото предприятие, чийто мажоритарен дял бе предложен по време на първата вълна на масовата приватизация. Общо 62% от акциите бяха предложени за раздържавяване срещу инвестиционни бонове. Най-голям брой акции от пивоварната придоби приватизационният фонд "Мел инвест", сега "Мел инвест холдинг". Остатъчният държавен дял е 30% от капитала, а акциите, които работниците са получили на преференциални цени, представляват около 8% от капитала. "Великотърновско пиво" е единствената българска пивоварна, която се управлява от бивш приватизационен фонд. Поради малкия пазарен дял и остарялото оборудване заводът не представляваше интерес за чуждите стратегически инвеститори, които влязоха на българския пазар.
Произведеното количества бира за 1998 г. е 279 400 хектолитра (1 хектолитър = 100 литра), а реализацията е 283 630 хектолитра, което е близо 60% повече от това през 1997 г. и представлява около 8% от общите продажби в страната.
С най-голям относителен дял в общите продажби за годината у нас са пивоварните, които станаха собственост на белгийската "Интербрю" - "Каменица", "Астика", "Бургаско пиво" и "Плевенско пиво" (придобито в началото на тази година). Те имат пазарен дял от общо 43% от продадените количества през миналата година (виж графиката), а фирмите, свързани с холандската "Хайнекен" - "Ариана" и "Загорка" - около 26%.
Най-голям относителен дял в продажбите на "Великотърновско пиво" за годината има обикновеното светло пиво, което е повече от 9/10 от общото количество. Увеличава се относителният дял на наливното пиво и на тъмното пиво, което е характерна тенденция за общото потребление на бира през последните две години. Износът има минимален дял - общо 340 хектолитра, при 670 през 1997 г. Няма купувачи за българските автомобилостроителни фирми
Нито един потенциален купувач не подаде оферта нито за "Мадара" - Шумен, нито за ботевградския завод за автобуси "Чавдар". И двете дружества са в списъка за финансово оздравяване и липсата на кандидат-купувачи би трябвало да доведе до обявяването им в несъстоятелност или до тяхната ликвидация. Искове за обявяване в несъстоятелност има и към двете предприятия - от ОББ за "Мадара" и от Балканбанк за "Чавдар", но засега няма съдебни решения.
Процедура за приватизация на "Чавдар" е открита още през април 1997 г., като Агенцията за приватизация е избрала консултантската фирма Roland Berger & Partners да подготви сделката. Оферти за приватизацията на "Чавдар" не са постъпили въпреки двукратното удължаване на срока. Според изпълнителния директор на предприятието Цветан Матеев нито един потенциален купувач не е посетил завода за автобуси, което било доказателство за пълна липса на инвеститорски интерес към "Чавдар". Проблемите на предприятието, изглежда, са нерешими, а те са: голямата му задлъжнялост, липсата на оборотни средства, както и липсата на поръчки за нови автобуси.
Последното дело между "Чавдар" и Балканбанк (която е в несъстоятелност) е проведено на 2 февруари 1998 г. и всеки момент се очаква да излезе съдебното решение. Искът за несъстоятелност е заведен още през 1997 г. Кредитите, които не са погасени, са на обща стойност 480 млн. лв. и са били отпуснати от Балканбанк през периода 1991-1994 г. През май 1995 г. дългът на "Чавдар" е преоформен в долари (от 480 млн. лв. на 8 млн. долара) и е прехвърлен със запис на заповед към "Дисконтова къща", но гарант по дълга остава Балканбанк.
"Чавдар" има и задължение към ДФРР, което заедно с натрупаните лихви надхвърля четири милиона долара. Преди три години предприятието е доставило 30 градски автобуса на община Бургас, като за производството са били ползвани средства от ДФРР. Поръчката е била на стойност 3.8 млн. долара, които Бургаската община е трябвало да плати на четири равни годишни вноски, но до този момент общината не е извършвала никакви плащания. Въпреки това ръководството на "Чавдар" не е предприело никакви действия по завеждане на дело, за да уреди това вземане. Предприятието има и задължения към бюджета в размер на 1.8 млрд. лв. Около 750 души работят в момента в "Чавдар", като през последните месеци предприятието изпълнява основно поръчки по основен ремонт на транспортни средства, а не производство на изделия. Конкурентоспособността на автобусния ни завод ще се намали още повече, тъй като от месец януари митата за внос на автобуси бяха намалени от 25% на между 2.5 и 8% в зависимост от класа на превозното средство. Проблем за автобусния завод е и качеството на произвежданата продукция.
Няма купувачи и за другия ни автомобилостроителен завод "Мадара" - Шумен, който е производител на товарни автомобили. В рамките на първоначално обявения срок не постъпи нито една оферта и Агенцията за приватизация реши да удължи срока за подаване на оферти с две седмици. Това предприятие обаче като че ли има поне минимален шанс за оцеляване, защото според изпълнителния директор Добрин Тодоров единствено времето е попречило на мексиканската фирма "Лидер" да подаде оферта. Мексиканската фирма има същия предмет на дейност като "Мадара" - монтаж на товарни автомобили. Тя е подизпълнител на американската компания MAC Truck. В България "Лидер" се представлява от консултантската фирма "Хирон мениджмънт консултинг". От "Хирон" от своя страна конкретизираха проблема на мексиканците по друг начин в сравнение с изказването на директора на "Мадара" - че "Лидер" има затруднения с получаването на банкова гаранция. След финансовата криза в региона било трудно да се ангажира мексиканска банка да издаде банкова гаранция за отдалечена и почти неизвестна държава, каквато била България. Според председателя на съвета на директорите на "Мадара" Петър Чавдаров липсата на спогодба между България и Мексико за избягване на двойното данъчно облагане и на двустранни търговски спогодби би могла да се окаже съществена пречка пред евентуално сключване на сделка с "Лидер".
Причините за проточването с години на иска за несъстоятелност на "Мадара" са същите, както и в случая с "Чавдар". През 1993 г. "Мадара" изтегля от ОББ 24 кредита на обща стойност 62.5 млн. лв. за изплащане на работни заплати. Задължението на "Мадара" към ОББ е превалутирано от левове в долари и е в размер на три млн. долара, но "Мадара" оспорва размера му, още повече че дружеството е извършвало плащания по тези кредити. Предприятието има задължение по ЗУНК в размер на 152 млн. лв., към ВиК - в размер на 40 млн. лв., и към "Електроснабдяване" - 41 млн. лв. Загубата на дружеството за миналата година е 1.5 млрд. лв. В момента натовареността на мощностите в предприятието е едва 10%, като работниците не са получавали заплатите си от септември миналата година. Около 6000 души са работили в предприятието преди 1989 г., докато в момента заетите в "Мадара" са едва 1250. В добрите години на предприятието там са се произвеждали по 7000 автомобила годишно, а през 1998 г. са произведени едва 18 автомобила. Основната причина за драстичния спад в производството според Чавдаров е интензивният внос на стари автомобили, особено на ИФА от Германия. Заводът е бил конструиран за производство на двигателни задни мостове за "Шкода", а срещу произведените мостове "Мадара" е получавала двигатели от "Шкода". В момента този бартер е прекратен и "Мадара" внася кабини, а използва останалите на склад двигатели, за да произвежда собствени автомобили. По време на първата вълна на масовата приватизация са били предложени 67% от капитала на дружеството, но единствено граждани са придобили 2% от капитала на "Мадара".
Акционери на фонд "Отечество" обжалват лишаването си от дивидент
Акционери на бившия приватизационен фонд "Отечество", сега "Отечество 2000 холдинг", обжалват увеличението на капитала на дружеството, което беше извършено чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1000 на 5300 лева. Акционерите настояват пред Софийския градски съд за обявяване на нищожност на извършеното увеличение на капитала, тъй като решението се е предхождало от друго, с което печалбата се разпределя под формата на дивиденти, и дружеството на практика вече няма юридически основания за разпореждане с тези средства.
Увеличението на капитала е било гласувано на общо събрание на холдинга, проведено през януари 1998 г. Съгласно протокола от събранието акционерите са приели отчета на дружеството за 1997 г. и решават част от печалбата (на практика 99%) да бъде разпределена за дивиденти. На всяка акция се полага дивидент от 5060 лева, който след облагането му с данък от 15% възлиза на 4300 лева на акция. Следващото решение на акционерите обаче е сумите по дивидента да послужат за увеличение на номиналната стойност на една акция от 1000 на 5300 лева, с което да се увеличи капиталът от 242 млн. на 1.283 млрд. лв. Решението се приема с почти пълно единодушие от присъстващите 132 хиляди акции (около 54% от общия брой акции). "Решението на общото събрание е вписано в съда и е внесено в Комисията по ценни книжа и фондови борси", каза за "Капитал" изпълнителният директор на холдинга Емил Керемидчиев. Според него доказателство за законността на увеличението е фактът, че след извършената проверка от страна на комисията по ценни книжа няма направени забележки по капитализацията.
Според аргументите на юристите, записани във внесената в съда искова молба, това увеличение следва да бъде обявено за нищожно както като способ за номинално увеличение на капитала (тъй като печалбата вече е разпределена и е собственост на акционерите), така и като способ за ефективно увеличение (тъй като при такова увеличение всеки отделен акционер решава сам дали да участва в него или не). Значението на този случай обаче излиза от рамките на чисто юридическите спорове поради обстоятелството, че с тази схема холдингът е редуцирал данъчните си задължения до 15%. Според данъчния режим за 1997 г. печалбата на приватизационния фонд, произтичаща от сделки с акции, не подлежи на облагане с данък печалба, ако бъдат разпределени като дивидент. Чрез гласуваното решение холдингът избягва данъка върху печалбата (37%), тъй като формално тя е отишла за дивидент и на практика плаща само 15% данък.
В случай че съдът обяви обжалваното решение на общото събрание за нищожно, бившия приватизационен фонд ще трябва да изплати гласувания дивидент в срок до две години от събранието. Което значи, че до началото на следващата година акционерите трябва да получат дивидент по 107 500 лв. за 25 акции (колкото можеха да се купят с една бонова книжка). Тоест бившият приватизационен фонд трябва да разполага с близо 1.3 млрд. лв., които да са обложени с данъци, за да ги раздаде като дивидент. Според запознати с финансовото състояние на дружеството подобна сума просто не е по силите на бившия фонд, който е собственик на мажоритарни пакети само от две предприятия - "Терма", Тутракан, и "Елпром", Варна. Те от своя страна в момента не работят и имат над един милиард лева необслужвани кредити. Едновременно с това продължават да трупат дългове за заплати, към държавата и към банките кредиторки. При това положение единственият възможен изход би била ликвидация на дружеството. Което всъщност е една доста добра перспектива за акционерите, които имат право на ликвидационна квота пропорционална на притежавания от тях дял в дружеството.
Общи събрания
Посредниците (засега) се пребориха за парите на банките и застрахователите
През изминалата седмица в парламентарната икономическа комисия започна обсъждане на второ четене на проектозакона за публично предлагане на ценни книжа, който трябва да замести изцяло сега действащия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Макар че през седмицата депутатите успяха да обсъдят по-малко от 1/3 от текстовете на проектозакона, вече настъпиха редица съществени изменения на внесения от Министерския съвет проект. Най-важната промяна настъпи в раздела, уреждащ дейността на инвестиционните посредници. Според гласуваните в комисията текстове те ще могат да управляват инвестиционни портфейли както на индивидуални, така и на институционални инвеститори с изключение на инвестиционни дружества и пенсионни фондове. Този текст представлява значителна промяна спрямо първоначалния вариант и е от изключителна важност за бъдещето на пазара на ценни книжа. Според първоначалния проект на комисията по ценни книжа портфейлите на всички институционални инвеститори - инвестиционни дружества, пенсионни фондове, застрахователни дружества и банки - трябваше да бъдат управлявани именно от управляващи дружества.
Постигнатото компромисно решение спокойно може да се приеме като пряк резултат от активното лобиране на сега действащите лицензирани инвестиционни посредници. Техният основен аргумент срещу първоначално замислената схема беше, че в страните с развит капиталов пазар задължението един институционален инвеститор да сключи договор с управляващо дружество съществува само при управление на активи, които са набрани чрез схеми за колективно инвестиране. Целта на това задължение е ясна - да бъдат защитени средствата на дребните непрофесионални инвеститори, като вземането на решения бъде поверено на професионалисти. Между тези колективни схеми и инвестиционните дружества по българското законодателство обаче има една основна разлика - българските инвестиционни дружества са напълно самостоятелни юридически субекти и разполагат със собствени органи за управление. Друг основен аргумент на противниците на управляващите дружества е, че наличието на двустепенна система в едно дружество на практика осигурява всички предимства, които се целят чрез сключването на договор с управляващо дружество - професионално управление с ясни критерии и ниски разходи.
Постигнатият засега компромис относно бъдещето на управляващите дружества може да се окаже илюзорен поради една основна причина. Портфейлите на банките и застрахователните дружества са нещо напълно реално и те съществуват и сега, докато инвеститорите, които ще бъдат задължени по закон да сключват договори с управляващи дружества - пенсионни фондове и инвестиционни дружества, засега все още се намират в сферата на добрите пожелания. В момента комисията по ценни книжа е издала лицензи на четири инвестиционни дружества (бивши приватизационни фондове), от които само едно разполага с по-сериозен собствен капитал. Що се отнася до доброволните пенсионни фондове, схемата, по която техните портфейли ще се набират и управляват, все още тъне в мъгла. Основните критики към сега записаната в проектозакона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване схема е, че в нея има само счетоводно, а не юридическо разделяне на набраните средства, от една страна, и собствения капитал на дружеството, от друга. Ако този вариант бъде променен (каквито са изискванията на екипа на Международния валутен фонд), набраните средства ще трябва да бъдат юридически отделени в отделни дружества, а всички останали дейности да се извършват от други юридически лица. Тези юридически лица обаче не могат да бъдат управляващите дружества поради техния изключително тясно дефиниран предмет на дейност. Това означава, че ако пенсионните фондове бъдат все пак задължени да сключват договори с управляващи дружества, веригата от юридически лица по пътя на средствата от осигуряващите се физически лица ще се окаже твърде дълга.
Според друга приета през миналата седмица промяна в проектозакона неофициален пазар на ценни книжа ще може да се организира от фондова борса или акционерно дружество, в което акционери са само инвестиционни посредници. Изискването към вторите е нито един от акционерите да не притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5% от капитала на дружеството. Първоначалното предложение за по-ниска граница от 3% отпадна въпреки искането на комисията именно за такава ниска граница. Основните мотиви за промяната бяха, че при досега лицензираните около 100 инвестиционни посредници има значителен брой свързани помежду си лица. На практика приетата поправка увеличава възможността в бъдеще да има повече от един организиран неофициален пазар на ценни книжа освен този, който единствената лицензирана фондова борса у нас, "Българска фондова борса - София", със сигурност ще организира.
Според сегашния вариант на закона на лицензираните от комисията неофициални пазари ще се търгуват книжа, които не се търгуват на официален пазар. С този текст на практика емитентите бяха оставени сами да решават на кой пазар да се търгуват акциите им. Този подход е разпространен в страните с развити пазари на ценни книжа, но предвид доказаната незаинтересованост на държавните предприятия към вторичната търговия с акциите им този текст ще означава най-вероятно, че акциите на повечето от тях ще продължат да липсват от официалния пазар.
Неизвестните около бъдещето на борсовата търговия веднага след приемането на сега обсъждания закон са много. Основната от тях е дали след влизането в сила на новия закон търговията на сегашния свободен пазар на "Българска фондова борса - София" трябва да спре до изчакването на лиценз от страна на комисията, или законът ще предвиди текст, с който тя да бъде продължена. Друг нерешен момент е свързан със сега предвидения в проекта текст, според който всички дружества на официалния пазар трябва да имат одобрен лиценз за публично предлагане. Ако бъдат приети тези по-строги изисквания на комисията по ценни книжа, това на практика означава, че след влизането на закона ще спре търговията с книжа на дружества като "Варненска корабостроителница", "Трояфарм", "Антибиотик", "Елма" и още толкова големи дружества, качени на този висок сегмент през последните месеци със съкратени проспекти.
Куриозното в момента е, че такова спиране ще има със сигурност дори и при положение че дружествата проявят внезапен изблик на заинтересованост и подадат още сега проспекти в комисията. Ако обаче наистина се стигне до поредно спиране с търговията с акции на големи и сравнително атрактивни дружества, със сигурност може да се очаква поредна негативна реакция от страна на чужди инвеститори, рискували да купят български корпоративни ценни книжа в условията на законова несигурност и липса на ликвидност. В тази връзка предлаганото от депутати удължаване на срока за свободна търговия с още шест месеца представлява някакво, макар и чисто административно, решение на проблема. А на участниците на пазара остава надеждата, че до изтичането на поредното отлагане на крайния срок за търговия без проспект в управлението на държавните предприятия ще се появи нов собственик, който да прояви по-голяма загриженост за миноритарните акционери от сега управляващите в тях държавни чиновници.
Оставката на Лафонтен укроти щатската валута
Оставката на германския финансов министър Оскар Лафонтен в четвъртък разтърси световните пазари и сложи край на продължилото няколко месеца поскъпване на щатския долар спрямо марката, а след 4 януари и спрямо еврото. От момента на изборната победа на левицата в Германия в края на септември Лафонтен, известен във финансовите среди като Червения Оскар заради радикалните си възгледи, сееше смут сред политици и банкери с недомислените си изказвания и с навика да упражнява груб натиск за постигане на своите цели.
Преди още да получи официално поста на финансов министър в правителството на Герхард Шрьодер, Лафонтен се спречка жестоко с шефовете на европейските централни банки по отношение на бъдещата лихвена политика в евро-зоната.
Финансовите експерти още помнят знаменитото изказване на Лафонтен, с което той поиска въвеждане на коридори на основните валути (долар, йена) спрямо еврото, с което да се получи на практика глобално фиксиране и уеднаквяване на валутите.
Дори самите германци бяха обезпокоени от факта, че финансист No1 не е съвсем наясно с основни положения в икономическата теория, познати на всеки студент първокурсник.
Все пак грубият политически натиск на Лафонтен даде своите плодове и при въвеждането на новата европейска валута централните банки намалиха координирано основните си лихви до три на сто от първоначално планираните 3.5 въпреки предупреждението на експертите, че състоянието на евросъюза не е цветущо и ниските лихви ще провокират силна атака срещу еврото. Стигна се дотам, че британският таблоид "Сън" удостои Лафонтен с титлата "Най-голямо зло за британския начин на живот от 1945 г. насам".
След като само в рамките на два месеца еврото загуби почти 10 на сто от стойността си, европейските банкери се хвърлиха в решителна битка с Лафонтен и в крайна сметка призивът му за още по-ниски лихви и облекчаване на кредитирането за откриване на нови работни места остана без последствия. Опитът за реванш на Червения Оскар със заканата, че ще предприеме драстични фискални мерки, за да компенсира високите според него лихви, не бе приет насериозно дори от собствената му партия и в четвъртък следобед той бе принуден безславно да се оттегли. Новината имаше светкавичен ефект на международните пазари и в рамките на броени часове еврото поскъпна с два цента, за да достигне 1.1008 долара.
Европейските банкери приеха с нескрито облекчение оставката на Лафонтен. "Това се хареса на пазара, особено по отношение на еврото", каза Герхард Гребе от Hypovereinsbank. "Без Лафонтен фискалната политика ще бъде по-малко проблематична", заяви Мартин Хюфнер от Deutsche bank.
В краткосрочен план оптимизмът на икономистите е доста сдържан, тъй като тепърва предстои назначаването на приемник на Лафонтен и одобряване на стратегическия за ЕС "План 2000" за държавните субсидии, които включват и предприсъединителните фондове за страните кандидатки, сред които е и България.
Очаква се еврото да се стабилизира на нива, близки до 1.10-1.12 за долар, до оповестяване на окончателните данни за развитието на водещите икономики през миналата година и перспективите за тази година.
Като предупреждение за предстоящите проблеми прозвуча и изказването на Клаус Кюбауер от Bundesbsnk, който заяви: "Не вярвам, че и политическият натиск си е отишъл окончателно."
Цените на акциите на големите предприятия леко се повишиха
През изминалата седмица цените на акциите на най-големите предприятия, търгувани на "Българска фондова борса - София" се повишиха с 10 и 30% спрямо тези от предходната седмица. Увеличение имаше и при изтъргуваните количества, макар и само при няколко най-активно търгувани дружества. Най-голям ръст отбелязаха цените на акциите на "Булгартабак холдинг" - средна цена 38 200 лева за акция, или близо 30% увеличение спрямо предишната седмица. Цената на акциите, на другото активно търгувано тютюнево предприятие, "Благоевград БТ", също се увеличи и достигна нива от около 50 000 лева за акция. На свободния пазар през седмицата отново имаше активна търговия с акции на Нефтохим на обща стойност 261 млн. лева. Ръстът в цените беше около 10% спрямо предишната седмица. Най-активно търгуваните акции на свободния пазар бяха тези на "Солвей - Соди" - общо над 23 000 акции на средна цена 17 400 лева за акция. Тези данни обаче обхващат само реалната търговия на свободния пазар на борсата и не включват блоковите сделки с големи пакети.
Според брокери основната причина за покачването на цените са сключените няколко по-големи сделки с чужди купувачи и очакванията за предстоящо активно търсене. Тази информация беше донякъде потвърдена и от анализатори на българския пазар на ценни книжа в международни инвестиционни банки. Според тях обаче сериозното повишение на цените далеч не отговаря на повишено търсене на български корпоративни ценни книжа в същите размери. Голямото движение на цените при появяването на дори и най-малък слух за чуждестранен интерес всъщност ясно показва ограниченото предлагане на пазара на ценни книжа в България. Рязкото движение само на определени цени на акции пък показа друга особеност - ограничения брой атрактивни ценни книжа по международните стандарти и липсата на инвеститорски интерес към огромното мнозинство акции от първата вълна на масовата приватизация.
На официалния В пазар на борсата започна търговията с акции на Централна кооперативна банка - София. През седмицата бяха продадени около 19 000 акции на банката, като повечето от тях бяха една-единствена поръчка за продажба на пазарна цена. Според брокери тази продажба е била извършена с цел изпробване на пазара и потенциалния интерес към по-големи пакети акции на ЦКБ. Пакетът от около 15 000 акции беше продаден на цени между 10 и 3000 лева за акция, като среднопретеглената цена на цялата сделка не надхвърли номиналната стойност на акциите - 1000 лева. Символичната цена, на която бяха продадени последните акции от въведената поръчка, показва, че тази продажба едва ли ще бъде последвана от други такива. От останалите акции, допуснати за търговия на този сегмент, по-активно се търсеха единствено акции на "Антибиотик" - Разград, на цени от 7700 и 9600 лева за акция. На временния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, най-активно отново бяха търгувани акциите на "Петрол холдинг" на цени без особена промяна от миналата седмица - около 2300 лева за акция. От останалите акции на този пазар най-голям ръст имаха цените на акциите на Варненска корабостроителница и "Бимас" (между 10 и 20%), но без сериозни изтъргувани обеми.
Междубанковите депо-лихви рязко се повишиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити се повишиха през изминалата седмица, като търсенето на ресурс от банките надвишаваше многократно предлагането главно във връзка с предстоящите преводи на данъчните вноски на крайни клиенти към бюджета.
В началото на седмицата овърнайт депозити се търгуваха на 2.2-2.5 на сто годишно, а ресурс със срок до седмица - на 2.8-3.0 процента. От вторник започна покачването на лихвите, като банките си осигуряваха левове за плащане на закупените в понеделник две емисии ценни книжа. В петък сутринта лихвата по овърнайт депозитите достигна 4 на сто, а по депозитите със срок до една седмица - 4.2-4.5 на сто.
Доходността на тримесечните книжа, на основата на които се определя основната лихва, падна до 4.83 на сто, което е най-ниското ниво от въвеждането на валутния борд на 1 юли 1997 г. Доходността на продадените двегодишни лихвени облигации също се понижи и достигна 9.05 на сто ефективно годишно от 9.14 процента на предишния аукцион на 22 февруари. Общият номинал на двете емисии бе 20 милиарда лева и покри приходите от лихви и падежи на ДЦК, изплатени от финансовото министерство през седмицата. Натискът върху пазара достигна връхната си точка в петък, когато овърнайт депозити се разменяха на четири процента, а депозити за поне три милиарда лева и срок от 10 дни бяха изтъргувани на шест процента. Според дилъри основен фактор, определящ ниската ликвидност на банките, са и дългите позиции в евро, които банките поддържаха през последните няколко седмици. Дългите позиции в евро се поддържаха с цел печалба от лихвен диференциал по междубанковите депозити в евро. Поради ограничените възможности за печалба от валутни спекулации доходността от 3.05-3.06 на сто годишно по овърнайт депозити в евро бе доста привлекателна за банките. Проблемът възникна от ниското ниво на еврото спрямо лева през цялата седмица. Еврото се търгуваше на 1946-1947 лева през периода със сделки на 1945.30-1945.70 с вальор на същия и на следващия ден. Влияние за недостига на левов ресурс оказа и текущото касово месечно изплащане на пенсии и социални помощи, които допълнително изтеглиха ликвидност от банките. Дилъри очакват лихвите да останат високи и през текущата седмица, тъй като с преводите на авансовите вноски по ДДС и данък печалба на крайни клиенти търсенето на левове ще бъде отново силно, а някои от банките имат нужда от допълнителен ресурс и за поддържане на среднодневното ниво на минималните си задължителни резерви съобразно изискванията на БНБ.
Българските брейди-облигации поевтиняха
Българските брейди-книжа леко поевтиняха през изминалата седмица, тъй като инвеститорите в дългови инструменти останаха предпазливи въпреки умерения оптимизъм за провеждането на структурните реформи в Бразилия и Русия, които традиционно определят настроението на пазара.
В сряда бразилските реформатори спечелиха важна победа в долната камара на парламента с приемането на закона за данък върху финансовите сделки. На този закон се гледа като на основен фактор за налагане на финансова дисциплина и се очаква да донесе на бюджета около 30 милиарда реала през тази година. В същото време представителят на МВФ за Русия Мартин Джилман съобщи, че има напредък в преговорите с Москва за общата финансова политика на страната, който може да доведе до отпускане на нов стабилизационен кредит от международните кредитори. Засега инвеститорите предпочитат да изчакат по-ясно становище на фонда за Русия, както и приемане на целия пакет от законодателни мерки в Бразилия, след което може да се очаква трайно повишение на цените на дълговите инструменти на страните в преход между които е и България.
Късно в четвъртък DISC се търгуваха на 70.200 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 68.000 цента, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 59.375 цента.
Накратко
Суровият петрол постепенно започна да повишава цената си, след като брокерите увеличиха покупките на нефт преди предстоящата среща на министрите от страните, износителки на петрол (ОПЕК). На срещата в Холандия се очаква да бъде взето решение за намаляване на производството с цел повишаване на цените. Представители на Саудитска Арабия и Иран започнаха предварителни разговори с колегите си от Алжир и Венецуела, а също и с нечленуващата в ОПЕК Мексико, за да проверят шансовете за постигане на споразумение. Предложението е за намаляване на производството с 2.3 милиона барела дневно. Според експерти търговците са под напрежение и се опитват да се застраховат, но все още е твърде рано да се правят прогнози за цената на горивото. Междувременно цената на суровия петрол се повиши с един цент и достигна 12.51 долара за барел.
Руската централна банка обяви, че златният резерв е нараснал на 520 тона за разлика от началото на декември, когато наличното количество бе 512-515 тона. Представител на банката съобщи, че финансовата институция има възможности да купи още 90 тона до края на годината. Вече била одобрена схемата, по която ще се извърши авансовото плащане на златните мини, които имат проблеми при финансиране на производството си. Увеличението на златния резерв е резултат от плановете на централната банка, която има намерение да попълни резервите си от злато и чуждестранна валута чрез покупка на ценния метал.
Цената на цветните метали за износ ще се повиши от 1.21 на 1.5 милиарда долара годишно, обявиха китайски официални представители. Пекин е наредил на държавните производители на цветни метали да се стремят да постигнат експорт за около 1.5 милиарда долара. За целта предприятията трябва да подобрят ефективността на производството, да разнообразят продукцията и да лобират пред представителите на властта за повишаване на потреблението на произведени в страната метали.
За миналата година печалбата на държавните производители е била 1.72 милиарда долара, като 1.21 милиарда се падат на експорта.
Брутният вътрешен продукт на Индия за 1998-99 г. ще достигне 6.3 на сто след рекордно високата лятна зърнена реколта. Според неокончателни данни общото количество на добивите се очаква да надмине 200 милиона тона при очаквания за не повече от 190 милиона тона. Последните данни, изнесени от правителството, бяха за растеж на БВП от 5.8 на сто за 1998-99 г. По Черноморието гъмжи от незаконни строежи
В края на миналата седмица е приключила проверката на Дирекцията за национален строителен контрол на територията на Черноморието. Констатирани са 4000 незаконни строежа - в курортните селища и по плажната ивица на черноморското крайбрежие. Най-голям е броят на незаконните строежи на територията на курортен комплекс Слънчев бряг - 198, като от тях около 50 са на самата плажна ивица. По принцип върху плажната ивица може да се строят само леки сглобяеми постройки, докато тук става въпрос за масивни сгради - ресторанти и дори малки хотели. След Слънчев бряг и Златни пясъци село Свети Влас е един от най- фрапиращите случаи на незаконно строителство по Черноморието. За селището има изготвен само кадастрален план, който не е окончателно одобрен, но въпреки това там се строи. Няма планиране на територията, липсва улична регулация, строежите се правят без предварително проучване на терените. Според Борис Милчев, зам.-министър на строителството, незаконното строителство не може да се преодолее чрез събаряне на сгради, а чрез планиране и предоставяне на легална възможност за поява. Изготвянето на нови кадастрални планове на населените места ще реши част от проблемите с незаконното строителство.
Проучва се възможността за изваждането на земи от земеделския и от горския фонд и преминаването им към устройствените планове на курортните селища в които попадат. По този начин ще се даде възможност да се строи законно на тези места.
За да бъдат отдадени на концесия, черноморските ни плажове трябва първо да бъдат разчистени от незаконно построените върху тях обекти. Премахването на тези обекти е работа на държавните органи, отговарящи за строителството. Не може да се отдадат в този им вид, тъй като по този начин ще се създаде напрежение между хората, построили обекти, и тези, които са взели плажа на концесия. Не може да се решават проблемите, като се създават конфликти между отделните хора, още повече че плажната ивица е изключителна държавна собственост. Подписвайки договора за концесия, концесионерът ще получава и устройствена схема на плажа, в която ще се вижда къде какво съоръжение може да построи.
Общо 141 плажа ще бъдат предложени на концесиониране. За тези от тях, за които не са появят кандидати, а такива ще има, вариантът е тяхното стопанисване да бъде възложено на областните управители на съответните места, които да поемат поддръжката им. Процедурите по отдаването на плажовете са по право и чрез търгове и конкурси. До средата на април месец ще приключи процедурата за 40 от плажовете ни, каза Борис Милчев.
В Боровец в края на лятото ще има готовност за провеждане на конкурси за учредяване право на строеж. Това ще стане непосредствено след одобряването на плана на планинския курорт. За да могат да се проведат адекватни конкурси за строителство, в Боровец ще бъдат разчистени и останалите 30 незаконни обекта. При проведената в началото на октомври миналата година акция срещу незаконното строителство от органите на Дирекцията за национален строителен контрол те останаха незасегнати и подлежаха на деклариране от страна на собствениците си с цел евентуалното им узаконяване. Още тогава беше ясно, че тези постройки няма да бъдат узаконени, а просто тяхното премахване се отлага във времето.
Държавен вестник
"Метро" ще диктува правилата на потребителския пазар
Агресивна реклама съпътства прощъпулника на веригата за търговия на едро "Метро" у нас. Още преди официалното откриване на магазините мненията за немския инвеститор се люшкат между скептицизма и възторга.
Много български фирми предпочитат да са клиенти, а не доставчици на "Метро". Причината - разликата в условията. Клиентите на хипермаркетите са в много изгодни позиции. Тук ще се продават стоки по цени, които са по-ниски от действащите на пазара цени на едро. Освен това на рафтовете ще има само продукти с доказан произход, снабдени с всички необходими разрешителни и сертификати, с точно указание за съдържанието на изделието, с изряден външен вид, с щрих-код, в подходящи опаковки и т.н. С други думи - легитимни стоки с високо качество. Отговорност за съответствието на продуктите с тези нормални изисквания на "Метро" носят производителите. За мнозина от тях обаче това означава да направят допълнителни инвестиции. За част от фирмите подобни вложения са непосилни и не са приоритет. Други могат да отговорят на условията на "Метро", но засега изчакват.
Не е тайна, че по-ниските цени в хипермаркетите се постигат заради изискването доставчиците да предложат за немския инвеститор по-изгодни отстъпки. С други думи - по-добри условия от тези, които фирмите обичайно правят за своите традиционни дистрибутори. За много от дружествата това означава да разбият разпространителската си мрежа, създавана понякога с години.
"Метро" събира такса за правото да бъдеш доставчик и да имаш гарантирана реклама в магазините и в рекламните каталози. Така например предприятие за производство на хранителни стоки е платило 6000 долара предварителна такса. В същото време веригата предлага разсрочено плащане на своите контрагенти, което отблъсква част от възможните доставчици.
Искането на веригата да заплаща стоките в рамките на два месеца от доставянето им отказало друг месокомбинат. А веригата заявила интереса си към въпросната фирма още от Унгария, т.е. преди установяването на офиса в България. "Не можем да си позволим да блокираме значителни оборотни средства", категоричен е представител на дружеството. Освен това от "Метро" поставили условието продуктите да са снабдени с етикети, в които да са вписани цената и грамажът. "За това ни трябва специална машина, която изисква сериозни инвестиции."
"От "Метро" искат прекалено много вложения от българския производител, които са непосилни за мнозина. От нас например се искаше продуктите ни да бъдат в кашони по дузина. Това означава да си купим допълнително машина за фолиране на 12 изделия. Тази инвестиция засега не е на дневен ред в плановете на дружеството", коментира Павлина Велчева, директор "Маркетинг" във фирма МИЛДЕКС за производство на козметични продукти.
"На този етап се въздържаме да станем доставчици на "Метро". В предварителните разговори, които водихме, предложените от тях условия не бяха чак толкова неоптимистични. Но след това ние съзнателно не проявихме инициатива. Доколкото знам, те искат да връщат продукция. А това означава неминуем конфликт с ДВСК. Ще поживеем, ще видим. И по-късно можеш да станеш доставчик на "Метро", казва собственик на фирма за производство на колбаси.
От българска фирма за търговия със замразени храни изказаха съмнения за лоялната конкуренция на "Метро". "Разбрахме, че ще предлагат замразени картофи на цената на холандската фирма производител", казаха от дружеството, директен вносител от Холандия. "Не е ясно дали "Метро" ползва някакви данъчни преференции, или просто обявяват нереално ниски цени на обмитяване. Ако се потвърдят цените, просто ще трябва да затворим", допълниха от фирмата.
За много от доставчиците излагането на изделия в немските хипермаркети означава сигурни заявки и гарантирани обороти. Като се има предвид внимателния подбор на фирмите, присъствието на изделия на щандовете е знак за легитимност, за качество на продукта, за известност и платежоспособност на производителя.
"Ще бъдем доставчици на "Метро". Ще предлагаме над 40 артикула с нашата марка - това е почти целият асортимент на предприятието. За нас сътрудничеството с "Метро" е и нашата промоция на родния пазар. Досега фирмата само изнасяше консерви зад граница. "Метро" ни предложи нормални търговски условия. И тъй като не сме наясно (нито те, нито ние) какви количества ще се продават, се договорихме да правят заявките си в 7-10-дневен срок предварително", казва Мариана Стефанова, изпълнителен директор на консервна фабрика ВЕМАС, с. Гавраилово, Сливенско.
"Ще зареждаме "Метро" с изделията от четирите направления, в които работим - битова химия, маслени електрически радиатори, всички уреди "Делонги" и батерии "Варта". Ние сме изключителни представители за България на "Делонги" и "Варта". "Метро" ще бъде добър фактор за българския пазар, защото работи по европейски. Те работят агресивно и провокират хората да си купуват повече. Това означава по-голяма реализация на изделия. Слагат ниски надценки и цените ще са приемливи за клиентите", коментира Красен Кюркчиев, управител на "ФИКОСОТА - България".
"Вече заредихме "Метро" с нашите изделия - уиски, водка, джин, текила, коняк, около 30 вида продукти. Слабата точка в тяхната организация е липсата на транспорт. Транспортът е изцяло за сметка на доставчика. Успяхме да постигнем споразумение за цената, така че да защитим нашите дистрибутори и веригата от магазини за продажби на дребно. По принцип съм настроен песимистично за бъдещето на веригата. Заради балканските ни нрави, заради ниската покупателна способност на хората, която определя мисленето на българина - ден за ден. За жалост такава е реалността", прогнозира Тодор Шишманов, собственик на фирма ТОБИ, вносител на висококачествен алкохол.
От десетина дни някои производители
За цялостния ефект от стъпването на "Метро" на родния пазар е още рано да се говори. Професионалният посредник "Метро" отправя предизвикателство пред съществуващата система на разпространение на стоките у нас. Договарянето на "Метро" директно с производителите или с преките вносители на стоки означава удар върху същестуващата верига от прекупвачи. Легитимността на доставчиците пък означава сигурен контрол и приходи в хазната.
Стъпването на "Метро" на българския пазар е знак за останалите чужди инвеститори, които плахо поглеждат към страната ни. Досегашната практика в Източна Европа показва, че немската фирма "повлича крак" за други големи компании.
"Метро" винаги идва пръв, след него идват и останалите вериги от хипермаркети", казва шефът на мултинационален концерн, който отново се върна в България. А това означава не само конкуренция вече между световни гиганти, но и сигурна смърт за някои складове на търговия на едро. По същата причина ще намалеят и тържищата у нас, предричат скептици. "Метро" без съмнение ще предизвика и промени на трудовия пазар у нас.
Хипермаркетите в София и Пловдив ще бъдат открити на 18 март. "Привлекли сме най-важните доставчици", лаконично уверява г-н Валтер Деметц, управител на "Меtro Cash and Carry - България". Ще се предлагат около 15 000 изделия - хранителни и битови стоки. От възможността да се пазарува на едро ще се възползват ресторантьори, хотелиери, търговци, занаятчии. В "Метро" ще може да се купува и на дребно, но само ако се спази общото изискване покупките да са на стойност минимум 50 000 лв. Пазаруването ще става само с клиентски карти. Досега от офиса на "Метро" в България са издали около 300 000 карти. Те се получават безплатно и са само за фирми, но техен титуляр е физическо лице. Картата се издава срещу представяне на съдебна регистрация на дружеството и номер по БУЛСТАТ. Всеки притежател има право да поиска издаване на карта за още двама души. Тези, които не са успели да се снабдят с документа, даващ им право на достъп, могат да го сторят след официалното откриване. Пред хипермаркетите ще има специални офиси за това. Картата ще важи за всички магазини на "Метро" на територията на страната. В плановете на немския инвеститор до 2001 г. влиза откриване на хипермаркети и в Русе, Плевен, Бургас, Варна, Стара Загора плюс още един в София (във Волуяк).
Всеки притежател на карта може да влезе в магазините с още двама придружители. Хипермаркетите ще работят на самообслужване. Купувачите ще получават безплатни рекламни каталози с информация за стоките и техните цени.
Срокове
Четири банки предлагат жилищни кредити
За жилищен кредит вече може да се кандидатства пред четири финансови институции - Банка ДСК, Българо-американската кредитна банка (БАКБ), Българска пощенска банка и Общинска банка. В средата на миналата година жилищни кредити на практика отпускаше само ДСК. За жилищни кредити може да се кандидатства и пред Булбанк, като искането ще се разглежда по общите правила на банката за потребителски кредити. Кандидатстването за жилищни кредити по общите условия за заемите на физическите лица е относително по-неизгодно поради изискваните обезпечения от банката - валута (левове, марки, долари, франкове и др.). Готовност да отпускат жилищни кредити, но след известно време, заявява и ТБ Биохим. Кредити за жилищни цели не предоставят клоновете или представителствата на чуждите банки.
Търсенето на допълнителни средства при покупка на жилище обикновено се налага поради значителната разлика в повечето случаи между получаваните месечни доходи и цената на имотите. Така например средно цената на едно жилище в някои от централните райони на София е около 230 пъти повече от получаваната средна месечна заплата за страната за януари. Цената на жилище от 80 кв.м в столичните квартали "Иван Вазов", "Изгрев" или центъра на Варна варира между 20 000 и 35 000 долара. По данни на националната статистика средната месечна заплата за страната за януари е малко над 190 хил. лв. Това означава, че при тези условия, за да си купи жилище едно семейство с двама работещи, трябва да спестява поне двадесет години. Купуването на жилище се затруднява и от липсата на предлагане на имоти на изплащане.
Най-общо жилищните кредити се разделят на следните видове: за покупка на готово жилище; за заплащане на жилище в строеж; за допълване на необходими средства за ремонт и довършване на жилище. За покупката на жилище можете да получите заем и от четирите финансови институции. За кредити за нов строеж или завършване на вече започнат строеж на жилище може да кандидатствате пред ДСК и Българска пощенска банка (БПБ). Кредити за покупка и строеж на гаражи и ателиета и за покупка на строителни парцели можете да вземете само от ДСК.
Кредитоискател може да бъде всеки пълнолетен български гражданин. От ДСК изключват сезонните работници и служителите, намиращи се в период на предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения, и тези, на които им предстои да отбиват военната си служба. Работещите на срочен трудов договор не са изключени от възможните кредитоискатели. Тези ограничения не се поставят от другите банки. Българо-американската финансова институция поставя условието имотът, който ще се закупува, да е на територията на София. "В зависимост от това как върви жилищното кредитиране в София, ще анализираме възможността да отпускаме кредити за имоти и в провинцията", каза Ивайло Ботев, специалист инвестиции в БАКБ.
Обикновено по жилищните кредити като обезпечение служи ипотека на недвижим имот. За обезпечение по кредит от БАКБ служи самото жилище, което се закупува. Ипотеката върху жилището е в полза на БАКБ. От банката изискват ипотекираното жилище да се ползва от кредитополучателите като основно за живеене. Подобни изисквания не поставят другите банки. Освен ипотеката като обезпечение пред Пощенска банка може да послужат ДЦК и валути на влог в банка. Във възможните валути се включват левовете и марките. Когато те се използват като обезпечение, общата стойност на влога трябва да е поне 105% от размера на кредита. При използването на други валути (долари, франкове и др.) обезпечаването трябва да е поне 125% от кредита. Строящо се жилище не може да послужи за ипотека при кредит за строеж. В този случай за обезпечение се взема друг имот.
За да се отпусне жилищен кредит, банките анализират дохода на домакинството. Финансовите институции се различават в изискванията си за това какъв доход трябва да получава едно домакинство. Разполагаемият месечен доход на домакинството на кредитоискателя трябва да е поне два пъти по-голям от размера на месечната погасителна вноска, изискват от БАКБ. От тази банка смятат, че колкото хората получават по-високи доходи, толкова по-скъпо жилище търсят и затова изискват доходът да е два пъти над определената вноска по кредита. След изплащане на месечната вноска да остава не по-малко от две минимални работни заплати на член от семейството (включително децата) ще ви искат от БПБ. От началото на годината минималната заплата е 61 хил. лв. Размерът на дохода, който трябва да ви остава след внасяне на месечната сума по кредита при ДСК и Общинска банка, е съответно 45 000 лв. (базов минимален доход) и 91 500 лв. (една минимална заплата и половина). Банките искат да докажете получаването на тези суми, за да са сигурни, че ще можете да погасявате редовно кредита.
Финансовите институции изискват от кредитополучателите да направят застраховки за срока на кредита. Застраховките са "Живот" и имуществени. Двата вида застраховки се изискват от БАКБ. От останалите кредитни централи изискват само имуществени застраховки на имотите, които служат като обезпечение по кредита. Обикновено при имуществените застраховки се покриват рисковете пожар, наводнение и земетресение. Сумата, за която се застраховат имотите в полза на ДСК, е увеличеният с 25% размер на кредита. Застраховките трябва да покриват целия срок на кредита, което налага подновяването им всяка година.
ДСК изисква като поръчители по кредита да се привлекат поне две лица.
Поръчителство от роднини на кредитоискателя или неговия работодател би поискала БАКБ, само в случай че от банката преценят за несигурни и недостатъчни доходите на семейството. По същите причини Пощенска банка приема за съкредитоискатели родителите на заемополучателя.
Стойността на кредита, отпускан от банките, е определена част от необходимите средства за покупка или строеж на жилището. "Размерът на кредита може да е до 65% от оценената от банката стойност на имота", уточняват от БАКБ. За имот, който е панелен или ЕПК, кредитът може да е до 50% от стойността на имота. БАКБ изисква от кредитополучателя да може да депозира в банка останалата част от необходимите средства за покупката на имота непосредствено преди отпускането на кредита. При кредит за покупка на готови жилища Пощенска банка отпуска суми до 50% от стойността на имота. Лимитът на отпусканите средства става 30% при кредит за строеж на жилище чрез строителна фирма. За покупка и строеж на жилища касата отпуска до 70 на сто от пазарната цена на имота, когато исканият кредит е до 50 млн. лв. Над 50 млн. лв. заем максималният размер на отпуснатите средства стига до 60 на сто. Пазарната цена се определя от експерти на ДСК, като обикновено тя е с около 20-30% по-ниска от договорената между продавача и купувача. Така размерът на кредита от ДСК е максимум до около 50% от договорената цена при продажбата. От БАКБ поставят условие кредитът да е не по-малко от 10 хил. долара. Това означава, че стойността на покупката на имота трябва да е поне около 15 500 долара. За практикуващи стоматолози и лекари са предвидени специфични условия за кредит за покупка на кабинет за частна практика. Реално заемополучателят не получава парите по кредита кеш - отпуснатите средства се превеждат директно на продавача или на строителната фирма. Кредитите на БАКБ се отпускат и изплащат в щатски долари.
Банките се различават в срока за изплащане на жилищните кредити. Най-малък е този срок в Общинска банка - година и половина. По-дълъг максимален срок от пет години дават от Пощенска банка. Този срок при ДСК и БАКБ е съответно девет и десет години. По-краткият срок на изплащане води до по-високи месечни погасителни вноски. От Пощенска банка дадоха пример за кредит за жилище в провинцията. Общата стойност на имота е 9.3 млн. лв., като кредитоискателят сам осигурява 4.8 млн. лв. За останалите 4.5 млн. лв. се договаря кредит за пет години срок и месечна вноска от 112 хил. лв. Част от условията на БАКБ е удържането на такса при предсрочно погасяване на кредита, която е в размер 5% от предплатената главница.
Банките определят лихвата по заема по две схеми в зависимост от това дали цената на кредита е обвързана с основната лихва. ОЛП плюс 5% е лихвата при Пощенска банка. Надбавка от 10% над ОЛП прилагат от Общинска банка. В момента ОЛП е 4.83% годишно. Лихвата по кредита от БАКБ е 16% годишно и не се променя през срока на кредита. Върху заемите за строеж и покупка на жилища ДСК начислява 16.5 на сто лихва. За кредити за строеж и покупка на жилища, ателиета, гаражи и парцели в размер над 50 млн. лв. бившата спестовна каса увеличава лихвата с два пункта, или 18.5%.
Към цената на кредита трябва да прибавите и изплащаните премии по застраховките, които ще ви искат от банките. Освен това финансовите институции могат да ви поискат такса за разглеждане на документите по кредита или за обслужването на заема. БАКБ включва в размера на кредита такса за обслужване в размер на 3% от отпуснатата сума. Изплащането на таксата става през целия срок на кредита чрез месечните погасителни вноски. Таксата се дължи само ако се стигне до отпускане на кредит. Предоставянето на документите е безплатно. Затова пък се дължи такса в размер 15 хил. лв. за разглеждането на молбата за кредит.
Кредитите се погасяват чрез равни месечни вноски, включващи главницата и лихвите по кредита. Изчисляването на годишната вноска става по сравнително опростена формула, която представлява произведение от размера на кредита и коефициент. Коефициентът включва начислявания лихвен процент и броя на годините на издължаване.
При закъснение на плащанията по кредита се начислява наказателна лихва. При пълно неплащане на две месечни вноски банката може да инициира процедура за публична продажба на ипотекирания имот от кредитополучателя, предупреждават от банките. За разлика от кредитите от заложни къщи при ипотечните кредити на банките собствеността на имота не се сменя по време на погасяването на заема.
За получаване на кредит може да се кандидатства в клоновете на банка ДСК, а не само в районните ДСК. От всеки клон на Пощенска банка и Общинска банка можете да получите документи и информация за жилищните кредити. При Пощенска банка трябва да кандидатствате за кредит в клон на банката по вашето местожителство, а не по местонахождението на имота. В БАКБ това може да направите единствено в офиса на банката в София.
За удобство кредитоискателите може да ползват т.нар. предварителна процедура на БАКБ. При нея се подават документи за кредит, без да се посочи точно определен имот за покупка. В зависимост от дохода банката изчислява за какъв размер на кредит би могъл да кандидатства клиентът. След това кредитоискателите могат да потърсят жилище, което да отговаря на техните финансови възможности, имайки предвид възможния кредит от банката.
Блиндираните врати и автоалармите в спор с крадците
Потребителите на охранителна техника и системи имаха възможност да видят какво се предлага в момента на този пазар на специализирано изложение преди седмица в НДК. Там можеха да се намерят продукти за дома, за офиса и за автомобила.
Системите за охрана на дома са предназначени да предпазват от кражба, пожар, наводнение, леко земетресение, взрив и други рискове. Новост на пазара е защитното фолио на стъкла. То може да се поставя както на жилища, така и на офиси. Удобно е за витрини на кафенета, където стъклата са изложени на постоянна опасност от счупване. "На потребителите ще им струва около 23 долара облепването с предпазно фолио на площ от около 25 кв.м", каза представител на фирма "Джей енд Джей Ко". Фолиото се поставя от вътрешната страна на стъклото. При счупване то предпазва от разпадане на стъклото. Фолиото може да бъде с различни цветове и дължини.
Опасността от пожар може да бъде ограничена чрез поставянето на пожарогасителни и пожароизвестителна техника. "На Запад при имуществено застраховане на жилища застрахователите изискват клиентите да са инсталирали в дома си пожароизвестителни системи", уточниха от фирмите. Това все още не е правило в България. За четиристаен апартамент пожароизвестителна система ще струва около 600 долара (без ДДС), включително и поставянето й. Двеста тридесет и един долара е централата на системата. Датчиците в четирите стаи са по 36 долара. Сирената е други 35 долара. За ръчен бутон ще трябва да се разделите с 11 долара. Необходими са ви 56 долара са три акумулатора. За всеки метър кабел ще ви вземат по 50 цента. Поставянето ще ви струва около 90 долара.
Към по-луксозни защити спада използването на видеокамери. "Марковите видеокамерите са между 163 и 2500 марки", казаха от "Инфомед" ООД, като фирмата представя продукти на "Митцубиши електрик", "Икегами" и "Олимпус". Цените варират в зависимост от екстрите в камерите като вградено управление, приближение на образа и електронно увеличение. Най-търсените камери са с цени около 250 - 300 марки. Цените са без ДДС. Мониторите вървят от 240 марки нагоре. Моделите са от пет до двадесет и осем инча (1 инч е 2.54 см). Офисите, снабдени с видеокамери, могат да си набавят и видеопринтери. Те са цветни и черно-бели. Най-популярният сред домашните видеопринтери струва 1200 марки (с ДДС). Цените на професионалните видеопринтери за вадене на образи стигат до 3600 марки. Оказва се, че заснемането с камера без запис е често неефективно. Фирмите рядко наемат човек, който 24 часа да следи излъчването по видеокамерата. Затова фирмите предлагат видеомагнетофони за продължителен запис. Цените им тръгват от 1100 марки. От охранителните фирми се похвалиха, че могат да инсталират скрити камери във входната врата. Камерата може да е свързана дори и с обикновен телевизор.
Изпитващите необходимост от сейф за съхранение на ценни вещи в къщи трябва да приготвят между 500 и 1500 марки в зависимост от степента на защита на сейфа и големината му. Петстотин марки ще платите само за сейф с ключ, като цената се вдига на 900 марки, когато за сейф с една и съща големина освен ключ използвате и брояч с таен код. Не е задължително сейфовете да се вграждат в стена. Фирмите предлагат електрошокови куфари и сейфове с вътрешно захранване, по които тече ток от 40 до 70 киловолта.
Допълнителна сигурност на дома носят блиндираните врати. Има модели с тристранно заключване. Цената им варира от 130 до 3000 долара.
Автоалармите се радват на голям интерес. Най-обикновените сигнализират на удари и опит за влизане в колата. Екстрите включват механично блокиране на двигателя. Може да си поставите и различни стопбутони и скрити ключета, които също блокират колата. На изложението можеха да бъдат видени и продуктите на най-голямата фирма в Америка за автоаларми "Дайректид електроникс" (Directed Electronics). Нейни са по-луксозните аларми "Вайпер" (Viper) и "Сайдуинтър" (Sidewinter). Автоалармените системи МАК и "Кондор" вървят между 60 и 200 долара.
Необичайната система от органи на ЕС
Една от най-съществените особености на Европейските общности (ЕО) и на Европейския съюз (ЕС) е структурата и функционирането на техните органи. Основната сложност идва от двойствения характер на самите ЕО и ЕС. От една страна, общностите и съюзът носят отчетливи федералистични елементи - издават собствени нормативни актове (законодателна власт), имат независим орган за управление - комисията (изпълнителна власт), правораздават чрез собствени съдилища (съдебна власт) и имат самостоятелна компетентност в редица области (суверенитет). Европейският парламент се избира пряко от народите на държавите членки.
В същото време ЕО и ЕС не представляват отделна държава. Напротив, те са поставени в силна зависимост от правителствата на държавите членки. Съответни на тази двойственост са и функциите на техните органи. Европейският парламент изразява волята на народите на ЕС, съветът - интересите на държавите и техните правителства, а комисията - интересите и целите на самите общности.
I. Класификация
Правната уредба на органите на ЕО е установена още в учредителните договори. Пет от тях се наричат ОСНОВНИ ОРГАНИ. Твърде специфична е процедурата, по която те работят, както и механизмът за сътрудничество между тях. Достатъчно е да посочим например, че основният законодателен орган на ЕО и ЕС не е Европейският парламент, а съветът!
1. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ (ЕП) представлява народите на държавите, обединени в общността. Това е най-широко представителният орган, чиито 626 депутати от 1979 г. се избират пряко от всички граждани на ЕС. Всяка страна има определена квота, която обаче не съответства точно на населението й. (В повечето органи на ЕС квотният принцип облагодетелства по-малките страни!) ЕП има разнообразни, но не най-значими правомощия: участва активно в избирането на комисията и има право да й гласува вот на недоверие (но досега няма такъв случай!); има все по-голяма роля в законотворчеството и на практика вече може да блокира приемането на акт, който не одобрява; дава становище по всички сключвани от ЕО международни договори (без търговските); определя частта "Незадължителни разходи" от бюджета на ЕО и участва в обсъждането на частта "Задължителни разходи"; осъществява контролни функции и има специализиран орган за жалби на гражданите - обмудсман; може да сезира съда на ЕО.
2. СЪВЕТЪТ е органът с най-голяма относителна тежест. Той се състои от 15 членове - министри от всяка страна в ЕС, които се сменят в зависимост от обсъжданата материя. Най-важните решения съветът взима в състав министри на външните работи. Още в създаването на ЕО и на ЕС е заложен стремежът решенията да се взимат с общо съгласие и поради това и до днес за решенията на съвета се изисква единодушие или квалифицирано мнозинство (2/3 от гласовете). Работата на съвета се подпомага от Комитет на постоянните представители (COREPER), работни групи от експерти и от посланици. Съветът упражнява най-големи правомощия сред органите на ЕО: приема основните нормативни актове; приема бюджета на ЕС; координира общата икономическа политика; сключва международните договори от името на ЕО; назначава Сметната палата и други органи; взима решения по СОПВР и ОПОВОС; може да сезира съда на ЕО по всеки въпрос.
Съветът като основен орган на ЕО и ЕС не трябва да се бърка с ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, който заседава 2 пъти годишно в състав от държавни и правителствени ръководители. Той определя общите насоки на развитие на ЕС, взима решенията си винаги с единодушие (дори без формално гласуване) и се счита за върховен политически орган на ЕС. Неговото председателство се сменя на всеки 6 месеца на ротационен принцип и се смята за председателство на ЕС.
3. КОМИСИЯТА е най-динамичният, но и най-необичайният орган на ЕО. Тя се състои от 20 членове (4-те големи + Испания - по двама), всеки от които отговаря за една или няколко от дейностите на комисията. Двадесетте са напълно независими от своите държави и заедно защитават интересите на самите общности и на съюза. Поради това дейността на комисията нерядко е насочена срещу решения на съвета (съставен от ангажирани правителствени представители) или срещу действия на отделните държави, които в собствен интерес нарушават общностното право. Комисията се определя като пазител на договорите и изпълнителен орган или правителство на ЕО и ЕС. Нейният председател е централната личност, нещо като глава на ЕО и ЕС. В своята работа комисията се подпомага от 22 генерални дирекции и различни служби, в които работят общо над 20 000 служители!... Дейностите й са формулирани широко: приема нормативни актове - изпълнителни регламенти, директиви и има законодателна инициатива в приемането на актове от другите органи; осигурява прилагането на разпоредбите на договорите, а също и на актовете, приети от другите органи на ЕО; дава препоръки и мнения и взима решения по всички въпроси; осъществява широк контрол, включително и чрез сезиране на съда; упражнява конкретни правомощия, възложени от съвета.
4. СЪДЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (СЕО) се състои от 15 съдии и 9 генерални адвокати, изказващи независими становища. Редом с него съществува и Първоинстанционен съд (ПИС). СЕО е орган с изключително значение - в решенията си той не само прилага правото на ЕО, но и го тълкува и доразвива! Прието е, че СЕО действа едновременно като конституционен, административен, граждански и международен съд. Той правораздава по 4 основни вида производства: за контрол на актовете на органите на ЕО (по иск на орган или на държава членка); за неправомерно бездействие на орган на ЕО (по иск на друг орган или на държава членка); за нарушение на договорите от държава членка (по иск на друга държава членка или на орган на ЕО); за даване на становище относно тълкуването и прилагането на правото на ЕС по дело, което се гледа пред национален съд (по искане на самия национален съд).
Компетентността на СЕО в политиките на ЕС ("втория и третия стълб") все още е силно ограничена.
5. СМЕТНАТА ПАЛАТА (СП) се състои от 15 членове, назначени от съвета, но независими в своята работа. Тя осъществява финансови ревизии и проверки на всички приходи и разходи на общността и на нейните органи. След приключването на всяка финансова година СП изготвя годишен доклад. Също може да сезира СЕО.
6. Освен основните са предвидени и редица ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОРГАНИ - част от тях с консултативни, други (като Европейската централна банка) - със съществени управленски функции.
- ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ (ИкоСоКо) - консултативен орган, подпомагащ работата на съвета и комисията. Състои се от 222 (избрани по квоти от страните членки, но независими от правителствата им) представители на работодателите, работническите колективи и отделните стопански отрасли (производители, фермери, превозвачи, търговци, занаятчии и др.).
- КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ, създаден, за да се доближи вземането на решенията в ЕС по-близо до гражданите и да се направи по-резултатна регионалната политика на съюза. Състои се също от 222 членове - представители на различните регионални и местни власти. Той подпомага съвета и комисията и дава задължително становище по въпроси като образованието, културата, общественото здраве и изравняването на регионите.
