Според проучванията корупцията започва да заема все по-предни места в класацията за проблемите на българското общество, макар издигането й да не е така драстично. През юли миналата година тя се нарежда на пето място от общо десетте проблема на България. При февруарското проучване на общественото мнение тя е вече на четвърто. Проучването е представително, т.е. в него са били включени 1143 граждани над 18 години от различни социални групи. Обезпокоителното в този факт е, че една трета от анкетираните и в средата на 1998 г., и сега я поставят сред трите приоритетни проблема на обществото след безработицата и престъпността. Интересен е социалният профил на тази група от анкетираните - те са активно работещата и образованата част от населението на възраст под 50 години. С увеличаване на образователното ниво на анкетираните и участието им в обществения живот на страната рязко се покачва и становището, че корупцията е основен проблем за обществото ни. Това твърдение е по-разпространено сред предприемачите, интелигенцията и работниците, отколкото сред пенсионерите - и това е естествено, защото корупцията влияе най-много върху тези групи от хора и те са пряко засегнати от негативните последствия.
Особен спор предизвика класацията за най-корумпираните професии. Веднага след традиционното първо място за митничарите се класира лекарското съсловие, а на трета позиция са адвокатите, следвани от полицаи, съдии, бизнесмени, данъчни и прокурори. И докато митничарите са винаги фаворити в подобни анкети, недоумение буди появата на лекарите, адвокатите и бизнесмените в това преброяване, а нито министрите, нито депутатите попаднаха в челната десетка. Вероятното обяснение за това е, че голямата корупция има доста абстрактен образ в по-голямата част от обществото - най-много човек да си зададе въпроса с какви пари депутат си е купил луксозна къща в центъра на столицата. Обикновеният гражданин най-често се среща с лекаря, полицая, данъчните и те решават или не решават неговите проблеми, докато министри и депутати са значително по-далеч от ежедневния му кръгозор. Ето защо гражданите посочват за основни средища на корупция служителите на обществения сектор. Отделно, че чисто битовият обмен на информация естествено помага за идентифицирането на подкупността в тези професии. В този ред на мисли е и представата за корупцията в малките населени места и в големите градове. В селата и малките градове проблемът корупция почти не занимава населението, докато в големите градове, където съществува анонимност, той е посочен от близо половината от анкетираните.
Малко парадоксална е появата в челните места на класацията на адвокатите и бизнесмените, тъй като те работят за себе си. Очевидно анкетираните са погледнали на тях като на реални участници в корупционния процес между гражданите и институциите - посредници или комисионери. И тъй като адвокатите наистина се явяват в голяма степен свързващо звено, което решава проблемите на един човек, като дава подкуп на държавен чиновник или магистрат и освен това го калкулира в хонорара си, са заели това призово място.
Интересен е анализът на покачването на корупционните индекси по отношение на размерите на корупцията в страната, допустимостта на подкупността и податливостта към приемане на рушвети. В цитираното изследване според оценката на хората индексът за размерите на корупцията е нараснал от 5.9 на 6.5 за шест месеца по десетобалната система. В същото време индексът за допустимостта (толериране на корупционни действия) също е нараснал от 1.5 на 2. Към по-добро се е променил индексът за практическата ефикасност на корупцията - той е намалял от 7.4 на 6.9 в сравнение с юни миналата година. В едно по-обширно представено изследване на "Коалиция 2000" се казва, че голямата част от обществото е съгласна с мнението, че корупцията е негативно явление в обществото. Когато обаче се яви сблъсък с личния интерес, податливостта към корупция рязко нараства, защото хората са склонни да правят компромиси, за да решават проблемите си. Изобщо се налага убеждението, че корупционните действия са един много ефикасен начин за справяне с проблемната ситуация, а корупцията се превръща в социална норма, която премахва пречките и се стига до масово наложената житейска философия, че "корупцията е необходимо зло, което решава проблемите". Снижаването с 0.5 на корупционния индекс все пак е някакъв напредък, защото параметрите на този сегмент са останали почти непроменени за цялата 1998 г. Близо половината от запитаните тогава са отговорили утвърдително на въпроса "ако имате сериозен проблем и ви поискат подкуп, ще го дадете ли".
Според социолозите обяснението на раздвижването в относително устойчивите представи за корупцията през миналата година се дължи главно на експонирането на проблема в медиите. Ето защо в момента се разработва мониторинг за следене на публикациите и информациите в пресата и централните електронни медии по темата корупция, които ще бъдат съотнесени към промяната на корупционните индекси, за да се измери медийното влияние върху проблема.
Любопитна е оценката, че корупцията е продукт на прехода. Съответно факторите, които генерират корупцията сред чиновниците, са свързани с липсата на контрол и нивото на заплащане на държавната администрация. Най-важният фактор обаче за корупцията според 53% от анкетираните е стремежът към бързо забогатяване. Според общественото мнение от прехода към пазарна икономика най-много са спечелили политиците и държавните служители, но не и гражданите. Тези мнения са устойчиви и не търпят съществени изменения през времето. Изключението е, че при изследването през юни 1998 г. споделящите тезата, че от прехода са спечелили най-много политиците и държавните служители, са нараснали с 6%, докато делът на бившата номенклатура е намалял с 3%.
ВНИМАНИЕ, ГЪРЦИ! *
"Телефоника" - Испания, се оттегля от наддаването за БТК
В наддаването за БТК вероятно ще бъде подадена само една оферта - на консорциум между гръцката телекомуникационна компания ОТЕ и холандската KPN. Ако това се случи, дори и най-скептичните прогнози за цената на БТК може да се окажат по-високи от цената, която ще предложи единственият кандидат.
Смятаната за фаворит в сделката за националния ни оператор "Телефоника" - Испания, няма да подаде оферта за пакета от 51%. Причините за оттеглянето на испанския оператор не са известни. "Телефоника" възнамеряваше да участва в консорциум с една от финансовите структури на считания за втория по богатство турски бизнесмен Саакъб Сабанджъ, който в съдружие с тях изгражда третия GSM-оператор в Турция. Повечето наблюдатели на процеса смятаха, че ако има някаква изненада в цената на БТК в посока нагоре, тя ще дойде от "Телефоника". В Перу, за да спечели наддаването, испанският оператор плати два млрд. долара за националния им телеком при обявена цена от 500 млн. долара.
След оттеглянето на "Телефоника" създаването на консорциум между ОТЕ и KPN продължава да изглежда логично, тъй като това ще спести много пари и на двете компании. Няма съмнение, че като единствен кандидат те ще предложат значително по-ниска цена от тази, която биха дали в конкуренция с "Телефоника" например. През изминалата седмица новината за създаването на консорциума между холандците и държавния гръцки телеком бе потвърдена от агенция Франс прес. Според добре информирани източници, ако ОТЕ и KPN подадат обща оферта, след сделката двете компании ще разделят бизнеса си. Холандците искат и вероятно ще получат само втория GSM-оператор, тъй като нямат интереси към БТК в съдружие с гърците, а ОТЕ на практика ще получи цялата собственост върху контролния пакет в БТК, а с това и правото да управлява сама компанията. Така че, дори формално БТК да бъде купена от консорциум, реално компанията ще бъде собственост и ще се управлява от ОТЕ. Последните промени в закона за приватизация позволяват на държавата да предостави лиценза за втори GSM-оператор директно на KPN, а не на консорциума между холандците и ОТЕ в сделката за БТК.
В контекста на новината за единствения купувач дойде и другата изненада - в броя на Държавен вестник от 8 март беше обнародвано свикването на извънредно общо събрание на акционерите на БТК на 9 април. Като точки в дневния ред на първото общо събрание, в което ще участва новият собственик, са вписани приемането на нов устав на дружеството, освобождаването на съвета на директорите, избор на нов и... увеличаването на капитала на дружеството под условие. Според консултанта по приватизацията на БТК "Дойче банк" - Лондон, "вписаната точка за увеличаване на капитала е във връзка с това, че всички кандидати са дали обещание, че ще направят инвестиции в компанията. "Дойче банк" разрешава увеличение на капитала, защото се надява, че по този начин ще могат да се усвоят всички пари, отделени от купувачите за сделката". На въпрос на "Капитал" дали това означава, че новият собственик ще изкупи акциите от увеличението на капитала и с това държавното участие ще бъде намалено под 49%, от централата на "Дойче банк" - Лондон, заявиха: "Означава точно това, но ние смятаме, че е напълно приемливо. Още повече че вашето правителство е склонно да приеме намаляване на държавното участие в БТК. " Според председателя на борда на директорите на БТК Гроздан Караджов вписаната точка за увеличаване на капитала под условие е гаранция за инвестициите, които ще направи потенциалният купувач. Изкупуването на това увеличение обаче ще стане едва след като бъдат направени и доказани всички инвестиции на купувача, а това според Караджов ще стане след три години. Дори твърденията на шефа на борда на БТК да се окажат верни, остава въпросът как ще изглеждат инвестициите, които би направила ОТЕ например. Дали това ще бъдат свежи пари за БТК или скъпо гръцко ноу-хау, срещу което купувачът може да придобие още акции? Кухите инвестиции в компанията биха позволили на новия собственик освен първоначалните 51% да придобие необходимите му акции до 67% от капитала (без реално да инвестира средства), за да получи абсолютен контрол в БТК. Проблемът не е в контрола, а в това, че купувачът ще плати за 51%, а ще има 67%. (Подобна схема беше реализирана при продажбата на "Соди" - Девня.)
На последната среща на междуведомствената комисия по сделката с БТК вицепремиерът Бакърджиев е определен за единствения представител от българска страна, който има право да дава информация за приватизацията. Самият той не беше открит за коментар, но според заместник министър-председателя Александър Божков "това е чисто практическо разделение на работа, за по-голяма оперативност координацията е поета от г-н Бакърджиев".
В последния си брой списанието "Бизнес Сентръл Юръп" публикува специален материал за ОТЕ. В статията се твърди, че гръцкият телеком е притиснат от предстоящата либерализация на телекомуникациите в южната ни съседка през 2001 г., а това означава, че ще трябва да намери нови пазари. С това списанието обяснява покупката на пакети в сръбския и в румънския телеком и интересите на гръцката компания в другите балкански страни. Списанието припомня, че балканските страни представляват 50-милионен пазар и затова не е трудно да се разбере каква е мотивацията на гръцкия оператор. "ОТЕ няма дълбочината на управленския опит, необходим за модернизацията на "Ром телеком" например, признава бившият управител на компанията Джордж Крис Улоурис", пише "Бизнес Сентръл Юръп". Според списанието "Ром телеком" може би щеше да се чувства много по-добре в ръцете на по-голяма компания и вероятно щеше да попадне в подобни ръце, ако не беше типичната румънска бъркотия през миналата година. Шефът на международния отдел на ОТЕ заявява пред списанието, че сега ОТЕ има интерес към предстоящата приватизация на БТК, а също така и към телекомите в Македония и Албания. "Това е голямо предизвикателство за сравнително малка и изостанала компания като ОТЕ", коментира "Бизнес Сентръл Юръп". Списанието припомня, че съвсем наскоро ОТЕ е започнала да цифровизира собствената си мрежа и се нуждае от добър мениджмънт, за да запази водещата си позиция в самата Гърция, а да не говорим за амбициите на компанията в международен план. "Архитектът на нейната балканска експанзия Джордж Крис Улоурис беше принуден да напусне по политически причини. При това положение обаче, както ОТЕ обича да изтъква, съществуват твърде много прилики между Гърция и нейните балкански съседи", пише в края на материала си авторитетното списание.
Преди време ОТЕ беше принудена да признае, че има проблеми с финансирането на покупката на пакета акции в "Ром телеком" (35% за 635 млн. долара), след като изпълнителният директор на компанията официално обяви това и подаде оставка. След скандала в Румъния гръцките медии обвиниха ОТЕ, че работи за частните интереси на компанията на Сократис Кокалис "Интраком" и чрез агресивната си инвестиционна политика на Балканите всъщност осигурява поръчки за Кокалис. В Гърция много пъти е имало финансови скандали заради това, че "Интраком" получава държавните поръчки на ОТЕ благодарение на политически протекции. А това може да става и в страните, в които ОТЕ влиза. Тази любов между ОТЕ и "Интраком" се крепи на връзките между управляващата партия ПАСОК, назначаваните от нейното правителство шефове на ОТЕ и Кокалис, който подкрепя финансово ПАСОК. Остава да разберем какво би накарало българското правителство да предпочете за свой стратегически инвеститор една "сравнително изостанала компания" с преобладаващо държавно участие, която ще ни предложи оборудване на "Интраком". Сигурно в СДС бързо-бързо са забравили скандалите около интересите на "Интраком" при правителството ва Жан Виденов. Затова вероятно те не положиха достатъчно усилия да убедят компанията KPN да участва сама в наддаването, като гарантират прозрачна сделка и честно състезание. За последното още не е късно, но едва ли някой сериозно вярва, че сегашните управляващи ще го направят.
Накратко
Дружеството "Петреко САРЛ" ще плати 800 000 долара на българската държава за 20% от концесията на блок No3 Галата - находище за добив на нефт и природен газ. Това бе решено от Министерския съвет в четвъртък. По този начин "Петреко САРЛ" е вече собственик на 85% от концесията, а българската държава остава собственик на другите 15%. Сумата е изчислена на базата на очакваната чиста печалба. Трийсет дни след одобрението се заплащат 300 000 долара, а останалата част от сумата - при започването на добива. Находището на природен газ е изчислено на 1.55 млрд. куб. метра, а добивът се очаква да започне след около година. "Петреко САРЛ" остана последната чужда фирма в концесията след последователното напускане на "Ентърпрайз ойл", "Тексако" и ОМВ.
Столичната община ще получи 118 млн. долара заем за софийското метро от японския правителствен фонд за икономическо сътрудничество. Това ще е възможно само ако българската държава подпише споразумение с фонда, тъй като в случая ще е необходима държавна гаранция. На свое заседание тази седмица правителството поиска от Народното събрание съгласие за началото на преговорите. Заемът ще се отпусне при 1.076% лихва годишно и ще е с петгодишен гратисен период, по време на който сумата трябва да бъде усвоена. Срокът за погасяване на заема е 25 години и той ще се изплаща със собствени средства на общината. Парите ще бъдат използвани за построяване на частта от седма до девета станция на метрото - от църквата "Света Неделя" до Ректората, а после и до бул. "Драган Цанков".
Земеделският министър Венцислав Върбанов поиска създаването на нова държавна банка за преференциално кредитиране в областта на селското стопанство. Идеята беше огласена на пресконференция в Пловдив преди откриването на изложението "Агра '99". Според Върбанов имало два варианта за създаването на нова земеделска банка. Единият е да се трансформира фонд "Земеделие". Фондът и сега е държавният инструмент за финансиране в селското стопанство. Проблемът обаче е, че търговските банки избягват да работят с него и заради ниските лихви, при които са задължени да отпускат дългосрочните инвестиционни кредити. По тази причина, а и заради исканото високо ниво на обезпечение голяма част от ресурса на фонда стои неизползвана. Другият вариант е да се преструктурира в банка Селскостопанската кредитна централа, в която фондът е акционер, съобщи Върбанов. Според независими финансисти идеята тепърва ще среща съпротивата на финансовото министерство и БНБ, тъй като и в момента фонд "Земеделие" не може да си събере с години парите от земеделските кооперации.
Аз трябва да съм лошият човек, променящ статуквото
Александър Божков, вицепремиер и министър на промишлеността, пред "Капитал"
- Ние, както казах, поприключихме с приватизацията, но не напълно. Имаме още около стотина предприятия за раздържавяване. Вероятно ще помогнем на Агенцията за приватизация с някои от сделките, защото там много работа им се натрупа.
- Когато се продава голямо предприятие, независимо дали то е в добро или в лошо състояние, около него има най-различни интереси. Най-силен е публичният интерес, той иска да бъде задоволяван ежедневно. Като няма развитие на процеса в момента, трябва да се измисли нещо, за да се задоволява публичният интерес, и това създава огромни възможности за спекулации и за измислици. Това винаги нагнетява атмосферата около една сделка и е чудесна хранителна среда за скандали, тъй като винаги има печеливш и губещ. Когато губещият се самонавие от непрекъснатите приказки, че нещо не е наред, започва да търси проблеми и там, където ги няма, да търси далавера и там, където я няма. Аз мисля, че начинът, по който се работи в органите по член 3, особено по големите сделки, не позволява да се дават истински основания за скандали.
- Става въпрос за един ограничен кръг от предприятия, които взаимно са си задлъжнели, по-точно група предприятия са задлъжнели към Булгаргаз и донякъде към НЕК. Мисля, че сме близо до разрешаването на този проблем, тъй като проведохме няколко заседания, обсъждахме въпроса и с Министерството на финансите, и с Комитета по енергетика, и с министър-председателя. Тук искам да направя много ясно разграничение от слуховете, че междуфирмените задължения съсипват предприятията, че те сега са това, което преди беше задължението към банките и както преди фалираха банките, сега ще фалират предприятията. Просто сега имаме конкретен проблем и той е неплащането на сметките към Булгаргаз и НЕК, а за някои предприятия неиздължаването към бюджета. Няма го това теоретично задължение между няколко фирми, което не може да се оправи и трябва по някакъв начин да се прехваща и да се чудим как да го решим.
- Малко е вероятно да се търси вариант, в който държавата ще покрива задълженията. Това е неприсъщо на начина, по който разсъждава това правителство и по който виждаме пазарната икономика. Логично е задълженията да бъдат към Булгаргаз и НЕК, защото тук имаме една зависимост, която е двустранна. Да приемем, че Булгаргаз започне да се държи твърдо с торовите заводи. Да каже: "докато не си платите, няма да ви пускам газ". Какво ще прави тогава Булгаргаз? На кого ще продава газ? Така че първо трябва да има яснота по развитието и бъдещето на консуматорите на газ, главно на предприятията в изолация, т.е. ще ги има ли тези предприятия, ще продължават ли да произвеждат, ще бъдат ли големи консуматори на Булгаргаз и той ще печели ли от снабдяването с газ на тези предприятия? Или няма да ги има тези предприятия и тогава Булгаргаз като кредитор трябва да си влезе в правата и да участва в разпродажбата на активите им пряко или косвено. Това е въпросът между енергийните монополи и тези предприятия. И той няма да е толкова труден за разрешаване в момента, в който стане ясно ще можем ли да приватизираме тези предприятия, или няма да можем.
- Как каква - толкова е ясно. Отговорът е записан в тригодишното споразумение, записан е в програмата ни, записан е в Закона за финансово оздравяване - от изолатора се излиза или приватизиран, или ликвидиран.
- Така е и това е проблем. Булгаргаз е изкуствен монопол, който стои срещу другия изкуствен монопол "Газпром". Докато има монопол на "Газпром", отсреща трябва да има противодействие на този изкуствен монопол. Тук всъщност се получава и мъртвата хватка върху Агрополихим, защото, ако създадем изключение за него, няма да имаме никакви основания да не допуснем същите изключения за много други предприятия. Тогава всъщност положението ще стане абсолютно неконтролируемо, а тук не става въпрос за търговски сделки. Тук става въпрос за енергийните ресурси на страната.
- Опитваме се да намерим решение и затова се бавим още. Ако имахме просто решение, щяхме да сме го съобщили отдавна на "Норск хидро" и те или вече щяха да са собственици на Агрополихим, или да са си отишли. Но на сложните въпроси няма прости отговори.
- Аз не подкрепям, аз решавам. Ако бъде внесено такова предложение, то ще е внесено от мен. Практиката на Министерския съвет е такава, че когато нещо се внася, то е обсъдено, съгласувано, за да се вземе формалното решение. На заседание на МС не се провежда дискусия.
- Сделките не са три, а повече, но министерството не е плащало по тях. МП е признало правото на собственици и техните правоприемници да бъдат обезщетени по чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОСОИ и е издало временни удостоверения за компенсаторни записи до размера на обезщетението. Право на собствениците и техните правоприемници е да се разпореждат с временните удостоверения, както намерят за добре. Ние по закон не можем да откажем заплащане на дадена приватизационна сделка със записи и сме длъжни да ги приемем.
- И в Министерството на промишлеността, и в други министерства и областни управи са издадени и се издават временни удостоверения. Не знам кой ви е съобщил, че няма издадени удостоверения, във всеки случай не съм аз, просто казал го е някой, който не е бил информиран. Още повече че съгласно наредбата на чл. 6, ал.9 от ЗОСОИ приватизиращият орган, който приема съответните платежни средства, извършва насрещна проверка в 14-дневен срок и иска от издателя на записите да закрие партидата по регистъра.
- Приемам я като много висока оценка за моята работа. Аз трябва да съм лошият човек. По дефиниция моята работа в това правителство е да бъда лошият човек, тъй като аз променям статуквото в една област, която засяга работата, живота, заплащането и смисъла на живота на стотици хиляди хора, а може би и на милиони. Ако аз се ползвам с подкрепата на огромната част на българското население, това означава, че запазвам статуквото, т.е. не им развалям спокойствието и не променям ситуацията в страната.
- Не, невъзможно е да има разбиране. Аз деля много ясно едно проучване на общественото мнение от оценката за резултатите от реформата. Тя може да дойде само след приключването на реформата. Ако българинът живее по-добре и е по-щастлив и по-доволен и по-богат след 5-6-7-8 години, ще сме си свършили работата добре. Ако българинът в момента ме обича, това означава, че не си върша добре работата.
Костов влезе в капана "АЕЦ"
Европарламентът отряза финансирането за двата хилядника заради отказа да спрем малките блокове
Седмицата измина под знака на АЕЦ и това е обяснимо. Започна се с интервюто на премиера Иван Костов пред Ройтерс, според което, един от основните проблеми във взаимоотношенията ни с Европейския съюз е искането да спазим поетия през 1993 г. ангажимент и да извадим предсрочно от експлоатация четирите стари блока на АЕЦ "Козлодуй". След това министър-председателят изненадващо замина за козлодуйската централа. Него го пуснаха да я разгледа, но не и придружаващите го журналисти. Излезе, че след като близо десет години в атомната централа влизаха чуждестранни консултанти, посланици, търговски представители и прочие дипломати, външни и местни еколози, руски, американски, немски, френски, хърватски и т.н. специалисти, шефовете й изведнъж се сетиха, че обектът бил секретен. Така че няма документирани свидетелства какво точно е видял Иван Костов, важна е убедеността на премиера, че "АЕЦ "Козлодуй" не е чудовището, което плаши". Около 3 часа той проверявал как са оползотворени парите, отпуснати за модернизация на съоръженията. След което премиерът отчете, че централата работи безопасно, през последните 25 години не са нанесени вреди на природата, и съобщи, че инвестиционната програма на правителството за 1999 г. предвижда в нея да се вложат нови над 120 млрд. лева. Около една четвърт от парите ще отидат за реконструкция на първите четири блока, останалата част - за модернизацията на двата хилядника. След което Костов обяви, че България не можела да се откаже от евтината ядрена енергия - една идеологема, която битува в някои енергийни среди от доста години, но която практиката отдавна е опровергала. Всъщност една атомна електроенергия е толкова по-евтина, колкото по-малкоразходи за сигурност се правят.
Непоклатима остана позицията на премиера, че старите реактори трябва да работят поне до проектния срок - около 2004-2005 г. за първи и втори блок и след 2010 г. за трети и четвърти. Формално тази позиция е патриотична - тя се споделя от българското общество, около нея се обединиха политическите сили и депутатите с готовност застават в нейна подкрепа. Проблемът дотолкова се преекспонира в медиите, че се създаде впечатление едва ли не за окопна война, в която правителството брани самоотвержено последната "конкурентоспособност, която е останала на българската икономика" от "агресивното искане за затваряне на атомната централа".
След тази поредица от остри изявления премиерът на практика не си остави никаква алтернатива за достойно отстъпление при едно затягане на преговорите с евросъюза. Колкото до ЕБВР и ЕС в случая с АЕЦ "Козлодуй" става въпрос по-скоро за принципи - ако искаме политическа и финансова подкрепа от евроструктурите, ако се стремим към интеграция в тях, трябва да спазваме поетите ангажименти. Пред тях формулата
След временното увеличаване на потреблението през 1995-1996 г., което специалистите отчитат като резултат от неразумната индустриална политика на правителството на Виденов, през последните две години то се задържа в границите на 38.2-39.3 млрд. квтч годишно. Още през миналата година се видя, че раздутите прогнози на Комитета по енергетика и НЕК, според които потреблението на електроенергия трябваше стремително да се увеличава, за да достигне до фантастичните 55 млрд. квтч през 2005 г. и 63 млрд. квтч през 2010 г., не се оправдават. Това е резултат от няколко обективни фактора, които ограничават потреблението - по-високата цена на електроенергията, индустриалният спад в традиционно енергоемки производства като тежката химия и металургията, умереното нарастване на брутния вътрешен продукт в условията на валутен борд и т.н. Според прогнозите на Световната банка, ЕБВР и Националната агенция за енергийна ефективност към 2010 г. ще се консумират не повече от 45-48 млрд. квтч електроенергия годишно.
Очевидно е огромното разминаване с електроенергийната стратегия на правителството - това са цели 15 млрд. квтч, за покриването на които са необходими около 1500 - 2000 мегавата нови мощности, които, ако се построят, ще погълнат огромни инвестиции.
В същото време енергийните специалисти сочат, че годишно потребление от 43-45 млрд. квтч към 2005 г. може да бъде покрито от съществуващите централи и планираните нови 660 мегавата в ТЕЦ "Марица изток 1" без участието на първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй". В момента използваемостта на атомната централа, особено на 5 и 6 блок, на ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобовдол" и ТЕЦ "Русе" е значително по-ниска от проектната, т.е. енергийната система работи с една доста малка част от мощностите си.
Според разчетите за електроенергийния баланс през 2004-2005 г. ще се консумират съответно 42.4 и 43 млрд. квтч, а електроенергийната система ще разполага с електропроизводствен потенциал за производството съответно на 50.8 и 53.1 квтч. Това показва, че извеждането на 880 мегавата мощности няма да предизвика енергийна криза, дори ще има известен излишък от 4-5 млрд. квтч годишно, които при гъвкава политика могат да бъдат реализирани на външния пазар. Разбира се, необходимо е рехабилитиране на старите централи, но и без това тези проекти вече са задвижени. Временното им спиране може и да не се усети, ако се работи в разумни срокове и обеми и се използва голямата сезонна неравномерност - почти двукратното намаляване на натоварването на електроенергийната система през лятото.
Някои експерти твърдят, че извеждането на първите два блока на АЕЦ "Козлодуй" по предварителни оценки ще излезе по-евтино от експлоатацията им при сегашното ниско ниво на електропотребление. Необходимите около 80 млн. долара за повишаване на сигурността им могат да бъдат употребени за погребване на реакторите, вносни енергоносители (ядрено гориво) ще се заместят с местни (лигнитни въглища). Освен всичко друго това ще сложи точка и на конфликта между АЕЦ и комплекса "Марица изток", където има много тясна връзка между обема на производството и себестойността на въглищата и на тока.
Друг неизползван резерв е енергийната ефективност, включително намаляването на загубите при производството, преноса и разпределението на електроенергията. В това отношение програмата на правителството 2001 е по-ясна и недвусмислена от стратегията. Вече много години със своите 25% България е на първо място по загуби пред Унгария, Румъния и Турция и далече пред западноевропейските страни. При такива загуби не само да запазим старите ядрени блокове, но и да построим още четири, системата пак няма да заработи ефективно. Само заради петпроцентното увеличение на загубите след 1990 г. работят напразно 250 мегавата, за да произвеждат 2.3 млрд. квтч електроенергия годишно - толкова, колкото произвежда един от проблемните блокове сега. С такива загуби няма да ни посрещнат с отворени обятия в Европа, дори да не съществуваше проблемът с малките блокове на АЕЦ.
Може би е време да преоценим проектите да ставаме енергиен център на Балканите, може би вече е време те да се преосмислят. На първо място не може една страна да строи енергийната си стратегия на презумпцията, че поне още десетилетие няма да пуска транзит на ток към съседните страни и че те ще продължат да страдат от хроничен дефицит на електроенергия. Турция строи активно газови централи и в скоро време може би ще може да задоволява потребностите не само на европейската, но и на азиатската част. При това Турция залага постоянно нарастване на потреблението на природен газ, което най-вероятно ще намали консумацията на електроенергия. В региона вече има активно предлагане на електричество на конкуретни цени - от Русия, Украйна, Молдова, Румъния. Ако ние не пуснем транзита, Турция може да си осигури алтернативни доставки през Грузия, до която има построен 750-киловолтов електропровод. При тази ситуация най-добрата политика в енергийния сектор е оптимизиране на мощностите и пренасочване на инвестиции към рехабилитация и енергоспестяване, за да произвеждаме електроенергия на конкурентни цени. При 75% внос на енергоносители България е и ще бъде не енергиен център, а провинция за преработване на чужди енергийни суровини в едно традиционно капиталоемко и мръсно производство.
Евросъюзът заяви готовност да финансира енергоспестяващи проекти, а също така да отпусне средства за рехабилитационната програма на ТЕЦ "Перник" и ТЕЦ "София". Може би е по-добре, вместо да демонстрира революционен патос и героични пози, управлението на държавата да помисли дали няма да е по-изгодно да спазари изпълнението на програмата за затварянето на първите два ядрени блока срещу програма за рехабилитация на топлофикациите и изграждането на централи с комбиниран цикъл за производство на топло- и електроенергия. При всички случаи една по-балансирана политика при преговорите с ЕС би била по-полезна. В четвъртък вечерта обаче стана ясно, че вече е твърде късно за смекчаване на тона - в Страсбург европарламентът гласува резолюция
Бизнесът с пропан-бутан е корумпиран
Арман Люменс, генерален директор на "Шел газ България" АД, пред "Капитал"
- В България има опасна практика да се пълнят бутилките на бензиновите и газовите станции. Газовите станции не са обезопасени и могат да се случат сериозни аварии. Но това е и незаконно - наредба 21 на Държавния комитет по стандартизация определя, че на газостанциите могат да се пълнят само туристически бутилки до 5 кг. Забранява се пълненето на 10-килограмови бутилки. Но в момента това се практикува на всички газостанции в България. Липсата на строго прилагане на закона срещу тази опасна практика дава възможност на предприемачите да продължават и дори да разширяват опасния си бизнес.
- Властите са уведомени, в момента сме в диалог с министерствата да се разреши този проблем и очакваме техните конкретни действия. Как да се обясни обаче фактът, че повечето от независимите газостанции не спазват наредбите за автоматично отчитане на продажбите, плащат по-малки данъци или не плащат изобщо такива? Доста газостанции са построени, без да се спазват безопасните разстояния, някои от тях дори са построени върху земеделска земя и работят от години без никакви разрешителни. Смятам, че корупцията служи като катализатор, който насърчава тази опасна практика. "Шел газ" спазва не само българските държавни наредби, но и изключително строгите принципи на фирмата "Роял Дъч Шел" за охрана на труда и опазване на околната среда при работа с втечнен пропан-бутан. За да осигури обезопасена среда за пълнене, "Шел газ" инвестира в пълначен завод и в многобройни усъвършенствания за безопасност на бутилките. В същото време се сблъскваме с нелоялна конкуренция и нерегулиран пазар, защото нашите конкуренти могат да пълнят газови бутилки, където поискат, без да са принудени да спазват закона, докато "Шел газ" инвестира, за да спазва законите и да предлага безопасен продукт на потребителя. Правителство трябва да разбере, че трябва да се създават равни условия за инвеститорите и да стимулира привличането на чужди капитали. Тук има прекрасни закони, правят се още и още, но те трябва да се спазват. В този бизнес са създадени условия за нелоялна конкуренция. Ако това не се промени, ще предприема легални стъпки в съда срещу независимите предприемачи.
- Първоначалната ни идея беше да се направи съвместна фирма на "Шел газ" и "Топливо". Преговори за това се водят от 1993 г. През 1995-1996 г. те бяха прекратени, тъй като "Шел газ" насочи интереса си към други страни. Едва преди година интересът ни към България беше възобновен и започнахме нов кръг от преговори с "Топливо". След 10-месечни преговори не постигнахме споразумение по цената и предпочетохме да започнем сами от самото начало.
- През 1998 и 1999 г. ще се инвестират 15 млн. долара. Предвиждаме още 45 млн. долара инвестиции през следващите 4-5 години.
- Министерството на финансите и Агенцията за чуждестранни инвестиции предоставиха на "Шел газ" статут на привилегирован инвеститор.
- Помага до някаква степен да преодоляваме по-бързо бюрократичните бариери. Ползваме и известни данъчни облекчения.
- Големият проблем на българския пазар на пропан-бутан е, че при много от бутилките има изтичане на газ. Жълтите бутилки са проектирани специално за "Шел газ", освен това внасяме за тях специални вентили от Италия, върху които се поставя термосвиваема пломба. Това гарантира, че в газовата бутилка има точно 10 кг втечнен газ, че е напълнена в пълначния завод на "Шел газ", че между завода и потребителя никой не е манипулирал бутилката и че тя е абсолютно безопасна за нашите клиенти.
- В момента има 100 дистрибутора на "Шел газ" в Южна България. До края на тази година ще имаме 600, които ще покрият страната. Сред тези дистрибутори са и бензиностанциите на "Шел". Стратегията ни е да сме близко до клиентите, затова предвиждаме разрастване на дистрибуторската мрежа и до 2000 г. тя ще разполага с 1200 дистрибутори.
- От Нефтохим, но и от други производители. Можем да доставяме пропан-бутан от Гърция, Румъния, Турция, Украйна, Русия, Чехия, Австрия, Сърбия. Изборът ни зависи от цените, които ни предлагат.
С пускането на завода на "Шел газ" за пълнене на бутилки с пропан-бутан беше направена първата стъпка към създаването на конкурентен пазар за това гориво. Съвсем доскоро продажбите му бяха монопол на "Топливо". Едва ли има някой, който да не познава сините поизлющени бутилки. Фирмата започва търговията с бутилиран газ през 1968 г., а днес я предлага в 170 обекта. Бутилирането се извършва в двете специализирани станции в Бургас и "Кремиковци", след което горивото се разпределя в страната. "Топливо" има 26 клона в повечето бивши окръжни градове. Абонатите на фирмата обаче имат по-скоро горчив опит в отношенията с монополния доставчик. В крайна сметка се налага да притичаш с празната бутилка до най-близката газостанция, където би трябвало да се зареждат само автомобили, а пълненето на 10-литрови бутилки е забранено. При което губиш време, нарушаваш закона, плащаш за 10 кг, но най-често получаваш с 1-2 литра по-малко и няма гаранции, че тази практика е безопасна.
Още при първия търг на масовата приватизация обявените за раздържавяване 80 на сто от акциите на "Топливо" бяха изкупени. От тях 34% придоби "Петрол фонд" на Бедо Доганян, 20.26% станаха собственост на фонд "Доверие", 16.59% - на фонд "Енергоинвест", и 0.63% - на "Акционер-Фаворит". Впоследствие акциите на "Петрол холдинг" и "Доверие холдинг" бяха изкупени от регистрираната в Швейцария "Хемимпекс", която в момента е мажоритарен собственик на "Топливо" АД. Дружеството обаче се ръководи от шефа на "Петрол" и "Петрол холдинг" Бедо Доганян, с когото новият собственик е подписал договор за управление. Управителният съвет също е съставен от хора на "Петрол холдинг". Приватизацията на монополиста не промени радикално методите му на работа и в отношението към клиента. Появата на "Шел" в ролята на конкурент обаче би могла да стимулира положителни промени, още повече че пазарът на пропан-бутан през последните месеци се съживява. При скъпата електроенергия и високите сметки на топлофикацията много хора използват за готвене и отопление пропан-бутан. Според източници от "Топливо" продажбите на пропан-бутан са скочили доста през последните месеци.
"Топливо" предлага абонамент, другият вариант е пълнене на бутилки на газостанциите. "Шел газ" стартира с депозитна система, при която всички бутилки са собственост на фирмата, на клиентите те се предлагат на депозит срещу еднократна парична гаранция в размер на 74 хил. лв. Една бутилка може да се купи на пазара между 70 и 100 хил. лв. "Шел газ" продава 10 л. газ, колкото е вместимостта на бутилката, за 8500 лв. Цената на "Топливо" е малко по-ниска - около 8000 лв. Наскоро българската фирма обяви, че продава газ пропан-бутан за 6000 лв. Тази цена обаче важи само в ограничен брой обекти. Най-големият проблем за новопоявилия се конкурент е незаконното пълнене на бутилките в газостанциите, които се държат от независими предприемачи, споделя шефът на дружеството Арман Люменс.
Общинската банка ще продава софийски еврооблигации в България
Общинската банка ще стане поемател на част от еврооблигациите, които столичното кметство смята да емитира в близките няколко седмици. Цялата емисия ще бъде на стойност 50 млн. евро, като по предварителни данни заявеният инвеститорски интерес надхвърля тази сума. Консултантът по емисията - френската банка "Париба", е дал съгласието си Общинската банка да изкупи до 5% от облигациите (на стойност около 5 млрд. лева). Част от тези книжа ще останат в портфейла на банката, а друга по всяка вероятност ще бъде предложена с надценка (на цена, по-висока от номинала) на вторичния пазар у нас, тъй като интересът на български банки е много голям, заявиха от Общинската банка.
С парите от еврооблигационния заем столичната община смята да финансира основна подмяна на пътната инфраструктура, а също и за закупуване на нови автобуси за градския транспорт в София. Книжата ще бъдат тригодишни и ще осигуряват текущ годишен доход от около 9.12-9.80%. Доходността, при която ще се емитират облигациите, ще бъде определена от "Париба" непосредствено преди емисията, но може да скочи и над 10%.
Първоначално общината искаше заемът да бъде разрешен от правителството и парламента, като се позова на Закона за общинските бюджети. Според запознати по този начин кметът Стефан Софиянски се е надявал да му бъде разрешена държавна гаранция, което със сигурност щеше да направи заема по-евтин за кметството. В края на февруари обаче е пристигнало писмо лично от премиера Иван Костов, в което се обяснява, че заемът не може да съдържа финансови задължения, включително и гаранционни ангажименти на държавата, и следователно няма нужда от одобрението на правителството и парламента.
В момента френската банка заедно с юридическия си консултант "Allen & Overy" правят последни корекции по проспекта на емисията. До края на месеца той трябва да бъде отпечатан, за да стартира т.нар. роуд-шоу (представянето на общинските облигации). Екип на общината, начело с кмета Стефан Софиянски, ще рекламира емисията в София, Париж, Франкфурт и още няколко европейски града.
Ако всичко върви по график, пласирането на книжата ще започне на 5 април. Предвижда се това да стане на Люксембургската фондова борса. В следващите дни ще се реши дали облигации да не бъдат продавани и на още една европейска борса - по всяка вероятност на тази във Франкфурт. Софийските облигации на практика ще бъдат първият пробив на български дългови книжа на европейските валутни пазари. Според общинските финансисти външният заем е по-изгоден от вътрешните банкови кредити. В случая обаче възникват най-малко два проблема.
Първо - нормалната практика по света е водеща в емитирането на облигационен дълг да бъде държавата, а не общините или частни компании. Причината е, че по принцип една община или фирма не може да постигне по-добри показатели от държавата, тъй като при тях инвеститорите пресмятат допълнителен риск и заемът се оскъпява. По различни причини от въвеждането на борда досега правителството на няколко пъти пропусна изгодни моменти за дебют на свои облигации на световните пазари. Това трябваше да стане не толкова за покриване на конкретни нужди, колкото за да може впоследствие по-лесно да се емитира дълг, ако се появи нужда. Така или иначе шансовете бяха пропуснати. Причината за това е и в нестабилността на международните финансови пазари, където цените на българския дълг се влияят от кризите в Азия, Русия и Бразилия, независимо че дългосрочният ни кредитен рейтинг беше повишен.
Трябва да се има предвид, че първият облигационен заем винаги е определящ - доходността на всички следващи емисии задължително ще се сравнява с него. За да се прецени дали емитирането на общинските книжа е добро решение в дългосрочен план, трябва да се види каква е рисковата надбавка за София. Според общинските финансисти ефективната лихва по заема може да достигне 10.5%. Това прави около 7.3% над базисната доходност по ЮРИБОР (основната лихва за заеми в евро), което е доста.
Оттук възниква и вторият проблем. Тъй като общината не може да усвои получените пари (97 млрд. лева) наведнъж, тя трябва да търси решение къде да бъдат влагани. Според гласувания през седмицата общински бюджет до края на тази година се предвижда да бъдат похарчени 37 млрд. лева, а останалите 60 млрд. лева ще отидат "за закупуване на ДЦК". Само че годишната доходност по емисиите шестмесечни и едногодишни ДЦК се движи в рамките 4.6-6.3%, което означава, че ако не иска да губи, общината ще трябва да измисли друго решение. Досега никой от кметството не е дал задоволителен отговор как ще бъде решен този проблем.
Бакърджиев - Софиянски: рунд (пред)последен
"В общината се краде" - под това мото се развива поредната вътрешнополитическа интрига, в която главни действащи лица отново са вицепремиерът Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски. След обвиненията за злоупотреби в софийската топлофикация през седмицата беше нанесен нов удар по имиджа на столичния кмет - този път заради общинската приватизация. Там в действителност сблъсъкът на интереси е голям, а следователно и възможностите за корупция.
Този въпрос беше изтикан в центъра на общественото внимание, след като в понеделник представител на отхвърления кандидат-купувач на софийските аптеки директно заяви, че от него са искали два млрд. лева подкуп. От командитното дружество "Димитрова - Фарма комерс" заплашиха общината със съд заради това, че аптеките са дадени на работническо-мениджърско дружество в нарушение на процедурните правила. В отговор Стефан Софиянски съобщи, че е поискал от новия главен прокурор да започне разследване по случая. Кметът също заплаши със съд за клевета и уронване на престижа на общината.
В крайна сметка конфликтът едва ли ще стигне до съдебните зали, но пък едва ли това е било действителното намерение на двете засегнати страни. Показателен за това е фактът, че ден след престрелката в медиите огънят беше потушен на неофициална среща между кмета Софиянски и шефовете на скандалната фирма.
И все пак ефект от скандала има. За разлика от другите съмнителни сделки, в които победители също станаха РМД, тук информационната мъгла частично беше разсеяна. От това стана ясно, че методите на приватизация чрез посредници в Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) са идеалният начин за избиране на купувачи по целесъобразност, при това с цената на недотам чисти средства.
Още преди две седмици се разбра, че победител в тази сделка едва ли ще е командитното дружество. Лично кметът Софиянски заяви, че подкрепя РМД и е добре да бъде подписан договор именно с него. Шефът на Столичния общински съвет Антоан Николов го подкрепи. Обясненията бяха, че КД "Димитрова - Фарма комерс" отказва да плати договорената цена преди подписването на договора (което само по себе си е приватизационен абсурд). Под сурдинка беше обяснено, че командитното дружество е свързано с най-големия дистрибутор на лекарства у нас "Търговска лига", който по закон не може да притежава собствени аптеки (между другото това частично беше признато и от представителите на отхвърления купувач в понеделник).
Вместо обаче фирмата да бъде декласирана и аптеките да бъдат дадени на РМД, изведнъж дойде изненадата. Оказа се, че след първоначалната си оферта от три млрд. лева РМД е вдигнало изведнъж мизата на осем млрд. лева и по този начин е изместило командитното дружество, което предлагаше 7.075 млрд. лева. Проблемът е в това, че възможността за подобряване само на едната оферта е била дадена от СОАП, след като вече е бил обявен краят на наддаването.
"Цялата сделка приличаше на футболен мач, в който топката се подава между СОАП и инвестиционния посредник (частната фирма "Ивис" - бел. ред.) и ако ние случайно пресечем някой пас, ни се казва - да, ама вратата не е вече тук, а някъде другаде. " По този начин шефовете на декласирания кандидат обясняваха развоя на преговорите пред журналистите. Не е изключено от командитното дружество да са платили на някого подкуп и затова да вдигат толкова голям шум сега. Ентусиазмът им обаче беше съвсем охладен от кмета Софиянски, който заяви, че ако се стигне до съд, ще отреже "Търговска лига" от доставките на лекарства за общинските болници.
Случаят с аптеките само затвърждава и без това силните слухове, че е имало някаква
Първият е известен като сивия кардинал на Стефан Софиянски. Любомир Павлов финансира кампанията на Софиянски на местните избори през 1995 г. След като спечели изборите, кметът първо му се отблагодари със застрахователно дружество, а след това и със създаването на Общинската банка, на която Любомир Павлов стана шеф.
Антоан Николов пък е човек на вицепремиера Бакърджиев. Именно Бакърджиев го посочи като свой заместник на поста шеф на общинския съвет. После с помощта на ресорния вицепремиер Антоан Николов стана и надзорник в Булгаргаз, създаде охранителната фирма "Егида", влезе и в управата на дружествата за строеж на софийския хотел "Хилтън", за развитие на летище "София" и т.н. Говори се, че истинската задача на Антоан Николов всъщност е била да контролира икономическите процеси в столицата и да не дава възможност на хората на Софиянски да вземат превес при разпределянето на общинската собственост.
Приватизация на общински фирми чрез РМД е продължение на друга инициатива - настаняването на общинските съветници в директорските бордове на общинските фирми. Определянето на шефовете на предприятията по принцип е приоритет на кмета. Единствено в края на мандата на Александър Янчулев с назначенията в общинските фирми се занимаваше временна общинска комисия. Сега формално Софиянски назначава шефовете на фирмите, но в действителност решенията са обект на сложно договаряне с противниковия лагер.
"Всяко по-ключово назначение задължително минава и през кабинета на Антоан", твърдят сини общинари. Според тях Антоан е по-силният в момента. На негова страна е цялата синя група общински съветници, а там дисциплината е желязна и главната причина е именно участието в директорски бордове.
Сега вече идва времето за голямата приватизация. Основният въпрос е кой от общинарите ще получи шанса да създаде РМД и да приватизира. Принципът е прост - ако си бил лоялен, ще ти бъде дадена такава възможност. Важното е да бъде спазен някакъв паритет при разпределянето на собствеността, за да има за всички. Според сини общинари продажбата на аптеките, паркингите и останалите големи фирми е била уговорена много отдавна между Любомир Павлов и Антоан Николов. Според слуховете там, където е имало съвпадане на интереси, някой е плащал на другия, за да се откаже. Подобни твърдения трудно могат да се докажат, но как иначе може да се обясни един друг факт - че с изключение на аптеките в нито една сделка не се стигна до скандал.
Бързането с големите сделки е обяснимо с наближаването на изборите. Теоретично е възможно вотът на избирателите да размести пластовете в общинската власт, а това е достатъчен стимул и за двата лагера да материализират по възможно най-бърз начин постигнатите до момента позиции. Залогът този път обаче е много по-голям и той е свързан с твърдото намерение на Евгений Бакърджиев,
В София също ще има предварителни избори. Почти сигурно е, че тогава срещу Софиянски ще застане не друг, а Антоан Николов. Технологията на провеждане на тези избори е такава, че на тях може да спечели всеки - в тях може да гласуват не само сини симпатизанти, но и членове на БСП, а защо не и подставени лица, стига да има кой да ги организира.
А Бакърджиев вече има опит в подобни интриги. Всички си спомнят как кметът беше подхлъзнат при избора на шеф на футболния съюз, въпреки че очакванията бяха точно обратни - той да свали Иван Славков. Загубата на Софиянски беше изненада за мнозина, от което се роди и предположението, че Татето и Батето са играли в един отбор.
Сега Софиянски много добре знае какъв капан се крие в предварителните избори и затова е готов на отстъпки. Въпросът е докъде може да стигне в правенето на компромиси. В средите на управляващата партия все по-усилено се говори, че ако се мине на варианта предварителни избори, Софиянски може да бъде принуден и от своите хора да се оттегли от спора за кметския стол. Разбира се, срещу известни компенсации.
Като начало кметът вече получи подарък с избирането му за шеф на управителния съвет на здравноосигурителната каса. През изминалата седмица отново без проблеми за изпълнителен директор на касата пък беше избран Илко Семерджиев, който е смятан за човек от обкръжението на столичния кмет. Преди това пък дойде разрешението за емитиране на общински еврооблигации. Твърди се, че в трите случая е помагал вицепремиерът Бакърджиев. Това обаче не бива да заблуждава - ако тактиката с моркова не помогне, вероятно ще се задейства още по-здраво компроматната тояга.
Важното е кметът да бъде отстранен на всяка цена, защото големият въпрос е под чий контрол ще бъдат осъществени големите сделки. Покрай приватизацията двете икономически лобита вече си осигуриха солиден икономически гръб. На хоризонта обаче се задават далеч по-интересни събития като водната концесия, проектите за преструктуриране на "Топлофикация", реконструкцията на столичното летище, отдаването на чистотата, както и харченето на парите от еврооблигациите. А това отваря добри възможности за правене на политика... И на други интересни неща.
Накратко
Положителният резултат на търговските банки, които са били на печалба за януари, е 28.5 млрд. лева, сочат данни на БНБ. Отрицателният резултат на банките, които са били на загуба през месеца, е 8.43 млрд. лева, което е 29.6% спрямо печалбата. За декември загубата, съотнесена към размера на печалбата, беше 6.6%. Балансовото число на банките се е свило с 320 млрд. лева - от 7.549 трилиона лева за декември до 7.229 трилиона лева за януари. Причината за намалението е в изтеглени депозити за 401 млрд. лева от банки, финансови институции, фирми и граждани, което е характерно за началото на годината.
От сряда тази седмица основната лихва е 4.83%, което е най-ниското ниво от началото на пазарните реформите през 1991 г. Лихвата в момента е с 0.04% под досегашния минимален праг от 4.87%, постигнат в края на октомври 1997 г. Преди поредния си спад основната лихва се задържа три последователни седмици на 4.91%. Основният лихвен процент се образува на основата на постигнатата среднопретеглена доходност по тримесечните държавни ценни книжа на редовните аукциони на БНБ в понеделник и влиза в сила от сряда. Понижението на лихвата се обяснява донякъде с острата конкуренция на първичните дилъри за покупка на краткосрочни ДЦК, което е довело до предлагането на сравнително високи цени. Така например максималната цена на последния аукцион е 98.84 лв. (равносилно на прост годишен доход от 4.71%) срещу 98.81 (доход от 4.83%) на предходния аукцион.
Акционерите на застрахователно дружество "Ви Веста" отложиха общото събрание на дружеството, предвидено за тази седмица, и го насрочиха за края на текущата година (15 декември). "Взехме подобно решение, защото Дирекцията за застрахователен надзор ни обезкуражи с едно писмо, с което ни уведомиха, че нямаме право да кандидатстваме за лиценз със същото дружество, с което миналата година не успяхме", коментира изпълнителният директор на холдинг "Ви Веста" Виктор Саров. Явно акционерите са имали намерение да кандидатстват за лиценз. В крайна сметка акционерите ще трябва да изчакат края на ликвидацията на дружеството и едва тогава ще могат да мислят за нов вариант за влизане на застрахователния пазар. По всяка вероятност това ще стане с регистрацията на ново дружество, но все още не е ясно дали "Ви Веста" ще го регистрира сама или заедно партньор. По време на кампанията за лицензиране на заварените застрахователи застрахователно дружество "Ви Веста" се опита в "коалиция" със "7М" и "Търговско застраховане" да остане на пазара, но по редица причини подобно партньорство така и не стана факт.
Номиналната стойност на банкнотите и монетите в обращение в края на годината е била 2.523 трилиона лева, съобщи централната банка. Банкнотите са били за 2.515 трилиона лева, или 99.7% от цялата стойност, докато монетите са възлизали на 8.084 млрд. лева. Половин година по-рано банкнотите и монетите общо са възлизали на 1.882 трилиона лева, като банкнотите са били за 1.876 трилиона лева, а монетите за 6.819 млрд. лева.
МВФ и Европейската комисия отново призоваха за ускоряване на реформите
Бордът на директорите на Международния валутен фонд изразява притеснението си от бавното темпо на приватизация в България, което може допълнително да забави така необходимите чужди инвестиции. Директорите на фонда са обезпокоени и от продължаващата липса на финансова дисциплина и съществуващите меки бюджетни ограничения. Това се казва в официално разпространения доклад на директорския борд, който обобщава оценките на мисията на фонда, посетила България през февруари.
Разумната политика на правителството през 1998 г. допринесе за относително благоприятното икономическо развитие на страната, независимо от негативните ефекти на руската и азиатската криза, посочват директорите. Според тях основните негативни ефекти за България във външен план са били намаляване на външното търсене и на цените на ключови експортни стоки, спадналият инвеститорски интерес към нововъзникващите пазари и по-високата премия по външния дълг на страната, което забави емитирането на еврооблигации. Позитивни ефекти за България във външноикономически план са оказали по-ниските цени на вноските стоки и облекченото обслужване на външния дълг.
Докладът подчертава добрите макроикономически показатели през миналата година - инфлация, растеж, бюджетен излишък, нарастване на валутния резерв, развитието на частния сектор, укрепването на банковата система. МВФ отдава тези резултати на благоразумната фискална политика, продължаващата структурна реформа и позитивните ефекти от икономическата ориентация на България към Западна Европа.
Наред с това директорите подчертават и основните проблеми - необходимостта от задълбочаване и ускоряване на структурната реформа и най-вече от ускоряване на приватизацията, създаването на подходяща среда за развитие на нововъзникващите частни фирми и мерки за укрепване на финансовия сектор. Подчертава се, че България трябва да има готовност да настройва бюджетната си политика съобразно променящите се външни условия. Директорите посочват необходимостта от подобряване на ефективността и справедливостта на данъчната система. Според тях един от основните приоритети трябва да бъде успешното провеждане на пенсионната и здравната реформа. Наред с това на България се препоръчва по-нататъшно въвеждане на пазарните механизми в областта на енергетиката и селското стопанство, включително премахването на субсидиите.
През изминалата седмица и Европейската комисия разпространи оценката си за икономическото развитие на България през 1998 г. Комисията констатира умерен прогрес в структурната реформа и до известна степен охлажда ентусиазма от небивало добрите макропараметри. Според комисията обнадеждаващите резултати през 1998 г. се дължат до голяма степен на действието на валутния борд, а специално икономическият растеж през първото полугодие се обяснява предимно с ниската база за сравнение - икономическия колапс в началото на 1997 г. Европейската комисия подчертава и разочароващите данни за експорта и продажбите на дребно през втората половина на миналата година. Според нейната оценка икономическите перспективи пред България ще зависят основно от способността и решимостта на правителството да проведе необходимите реформи и да се справи с възникващите макроикономически дисбаланси.
Проектът "Евро 2000"
Проектът е принципен, изготвен е лятото на 1998 г. и от него могат да се разработят най-малко три варианта за парична политика. Първият е вечен валутен борд. Вторият е този на страните - членки на Европейския валутен съюз, и третият е този на Аржентина и другите страни, приели като официално платежно средство и друга освен тяхната парична единица. Сега съжаляваме, че преди две години не въведохме със закона автоматично еврото, така както стана с фиксирането на курса на лева към еврото. Не приемаме необоснованите критики от книжни хора, нямащи нищо общо с практиката и изпълняващи безприкосновено волята на началството.
Докато тук се спореше, държави като Монако, Сан Марино и други, които не са членове на Европейския съюз, вече въведоха еврото. Проектът освен всичко друго ще спести на бедния български народ минимум 50 млн. долара. Освен това Европейската централна банка вече е изразила пред БНБ положителното си становище по въвеждането на еврото като платежно средство в България.
Красимир Ангарски
Емил Хърсев
Същността на предложението за замяна на лева с евро е промяна на системата на паричното обращение в България с цел да се намали издръжката на обращението, да се запази възприетият принцип на лимитиране на паричното предлагане и да се осигури постепенна монетарна интеграция с Европейския паричен съюз.
Предисторията
На 01.06.1997 г. България фиксира курса на българския лев към германската марка при съотношение 1000 лева/марка при условията на адаптиран валутен съвет. На 03.05.1998 г. Съветът на ЕС взе решение, с което се потвърждава, че от 01.01.1999 г. (а) 11 държави - членки на ЕС, се включват в Европейската парична система, фиксират курса на националната си парична единица към евро; (б) евро влиза в обращение в тези държави като официална валута паралелно с националната валута (за известен преходен период).
На 03.05.1998 г. министрите на финансите, управителите на централните банки на страните от Икономическия и валутен съюз (ИВС) съвместно с Европейския монетарен институт (ЕМИ, предшественика на европейската централна банка - бел. ред.) (а) фиксират твърди двустранни обменни курсове; (б) установяват механизма за окончателно изчисление на курса на националните валути към евро; (в) установяват, че окончателният курс на фиксиране на националните валути към евро ще бъде изчислен към 31.12.1998 г. по така утвърдения механизъм.
Предложение за нова деноминация на лева
Правителството и централната банка на България решиха да бъде проведена ре-деноминация на лева при обменно отношение 1 нов лев = 1000 лева с промяна на фиксирания курс от 1000 лева/марка на 1 лев/марка. Като основно предимство на предлаганата мярка се изтъква възстановяването на традиционния мащаб на цените, окончателно утвърждаване на възстановеното доверие в лева.
Като недостатъци на предложението за нова деноминация на лева обикновено се изтъкват следните аргументи:
1. Твърде скъпа мярка. Замяната на сегашната емисия левове с нова промяна на деноминацията погрешно се отъждествява само с разходите за допечатка на банкнотите за една година обращение. Всъщност разходите за промяната на деноминацията на лева следва да предвидят: (а) разходите за подготовка и отпечатване на изцяло нова емисия пари, включително разходите по дизайн на водни знаци и други защитни елементи; (б) разходите за отпечатване, доставка и съхранение на обичайния оборотен запас от банкноти поне за 3 години обращение - в случая става въпрос за производството и съхранението едновременно на всички купюри, необходими за обращение; (в) разходите за дизайн и отсичане на нови разменни монети; (г) разходите за унищожаване и претопяване на банкнотите и монетите от старата емисия; (д) разходите за дизайн и отпечатване на нови държавни таксови марки и пощенски марки; (е) разходите за подмяна на комплекта датчици на машините на БНБ за обработка на банкнотите; (ж) разходите за подмяна на датчиците на всички банкнотоброячни машини с автоматично разпознаване в страната; (з) разходите за пренастройване и повторно тестване с новите банкноти на всички банкнотоброячни машини без автоматично разпознаване на банкнотите; (и) разходите за адаптиране на всички касови апарати към работа с новата емисия банкноти; (й) разходите за подмяна на разпознаващите датчици и банкнотните магазини на всички банкомати в страната; (к) разходите по пренастройване на технически и програмни средства, промяна на всички съобразени със сегашния мащаб на цените нормативни актове, тарифи, ценници и пр. 2. Излишна преходна мярка. Най-късно през 2001 г. германската марка ще излезе окончателно от обращение и в Германия. Новата деноминация, приравняваща лева към марката, очевидно ще бъде последвана от една или повече парични реформи през следващите две години.
3. Преходът към евро бездруго предстои. Независимо от деноминацията на лева, с оглед бъдещото членство на България в ЕС и ЕВС отсега е ясно, че България рано или късно ще трябва да премине към обращение на евро като официално платежно средство. От тази гледна точка е естествен въпросът защо не преминем още сега към тази крайна фаза, за да избегнем многократното пренастройване и защо да плащаме няколко пъти разходите, свързани с промяната на официалното платежно средство.
Предложение за ползване на евро в националното обращение
Като алтернатива на предложението за деноминация на лева се предлага да се обсъди възможността България да ползва евро като законна валута в националното парично обращение.
Начин на прилагане:
януари 1999
Във връзка с пускането на евро в обращение като кандидат за член на ЕС България променя Закона за БНБ в смисъл:
1. Еврото се обявява за втора официална валута наред с лева.
2. Наред с фиксирания курс на лева към германската марка се обявява втори фиксиран курс на лева към евро.
3. Установява се, че плащанията в страната могат да се извършват както в левове, така и в евро, че еврото се приема задължително като официално средство за плащане.
4. Установява се, че всички цени в страната следва да се обявяват както в левове, така и в евро.
януари - декември 1999
Последователно се предприемат мерки за навлизане на евро в паричното обращение на страната.
декемви 1999
1. Обявява се, че България преминава изключително към обращение на евро като официална валута, обявява се срок за изземване на левовете от обращение.
2. Обявява се преминаването към обращение на евро като официално средство за плащане. Реструктурира се БНБ, като се закрива "Емисионно управление", чиито функции на валутен съвет са изчерпани.
3. Предприемат се мерки за постепенно изземване на левове от обращение при приемане на България за член на ЕС.
Предприемат се всички мерки и действия съгласно нормите на ИВС за присъединяване на България към ИВС и включване на БНБ към системата на Европейската централна банка.
Основни предимства
Като основни предимства на предложението за ползване на евро във вътрешното парично обращение могат да се изтъкнат следните аргументи:
1. Връщане към традиционния мащаб на цените и утвърждаване на финансовата стабилност. При използване на евро като официално платежно средство също (както при промяната на деноминацията на лева) се възстановява традиционният мащаб на цените. При обращение на евро финансовата стабилност на страната е безспорно утвърдена.
2. Избягване на разходите за печат. При обращение на евро във вътрешния оборот България не носи разходите за печат на банкноти. Разходите за съхранение съществено намаляват, тъй като се съхраняват само минималните текущи запаси, не се формира резервна каса.
3. Намаляване на разходите за пренастройка на съоръжения. Тъй като всички производители бездруго са готови за обращение на евро и в момента пренастройват банкоматите, банковите, касовите и банкнотоброячните машини за работа с евро, всички датчици и части на съоръженията, които трябва да се подменят за работа с евро, вече се произвеждат. Тъй като датчиците и частите за работа с евро са стандартни и се произвеждат в едри серии, те ще са значително по-евтини от аналогичните датчици и части, които трябва да се проектират и произведат в единични бройки или дребни серии - за работа с новата емисия левове.
4. Преимущество за членство в ЕС и ИВС. Фактът, че в България официалното платежно средство е евро, без от това да са произтекли каквито и да е икономически сътресения, ще добави нов аргумент в полза на България при преговорите за бързо приемане на страната в ЕС и включването й в ЕВС.
Основни недостатъци
Недостатъците на предложението за ползване на евро в националното парично обращение могат да се обобщят по следния начин:
1. Мярката ще доведе до намаляване на валутния резерв. За да пусне евро в обращение, БНБ ще трябва да изтегли банкнотна наличност от сметките си в чужбина. С това ще намалее съществено валутният резерв на страната.
Контратеза: При пускане на евро във вътрешното обращение националният валутен резерв не намалява, а само се трансформира от една форма (наличности по сметки в банки) в друга форма (банкнотна наличност във вътрешното обращение). За обслужване на обращението на евро във вътрешен оборот само известна част от банкнотите в обращение ще бъдат осигурени от БНБ и изтеглени от нейни сметки в чужбина. Останалата част от банкнотната наличност гражданите и фирмите ще изтеглят от своите сметки при търговските банки, т.е. ще намалее не централизираният резерв на валутния съвет, а наличностите по ностро-сметки на българските търговски банки в чужбина. Общият ефект на намалението на централизирания валутен резерв на БНБ (валутния съвет) доказуемо не може да надвиши 2 милиарда марки. Такова намаление на валутния резерв (под 50% от резерва, но пък при обращение на свободно конвертируема валута във вътрешния оборот) не е съществено.
2. Европейските страни ще протестират срещу безплатното ползване на евро във вътрешния оборот на България. Страните от ЕВС няма да се съгласят да плащат за своя сметка разходите по парично обращение на България.
Контратеза: Самият статут на евро като свободно конвертируема валута изключва протест на страните емитенти на основание, че то се ползва в обращението на други държави. Дори да възникне такъв проблем, лесно може да бъде договорено с Европейската централна банка България да плаща известна сума за разходите по обращението на евро в българския вътрешен оборот. Тази сума ще бъде несравнимо по-ниска от разходите за поддържане на собствена национална емисия.
3. Ще бъдат пропуснати съществени доходи от лихви. БНБ получава доход от наличностите си по сметки в банки. При намаляване на тези наличности с цел захранване на вътрешното обращение с евробанкноти ще намалеят лихвените постъпления на БНБ от резерва.
Контратеза: Беше уточнено, че намалението на валутния резерв на БНБ ще е минимално, тъй като този валутен резерв няма да се яви основен източник за снабдяване на обращението с банкнотна наличност (основен източник за снабдяване на фирмите с банкнотна наличност ще бъдат собствените им сметки при търговски банки, респективно наличностите във валута на търговските банки). Така намалението на лихвените приходи поради намаляване на наличностите в резерва ще е в порядък 2-5% (средният лихвен доход по наличностите на валутния съвет сега) върху максимум 2 млрд. марки основа, т.е. максимум 50 млн. марки годишно. В същото време обаче ще намалеят разходите за лихви, плащани от БНБ към търговските банки, така че нетното намаление на лихвения доход от поддържане на резерва няма да надвиши половината от посочената сума, т.е. се очаква да бъде около 25 млн. марки годишно. Тази сума е пренебрежима при съпоставката с намалелите разходи за обращение, установената трайна финансова стабилност и намалелия национален риск на България в резултат от преминаването към национално обращение, базирано върху евро.
Структурни промени в икономиката преди еврото
Опитът през последните години след началото на реформата недвусмислено показа, че у нас в икономическата област не е трудно да се лансират външно примамливи идеи, без те обаче да са подкрепени както със солидни практически аргументи, а така и с добра теоретична обосновка.
Предложението за заместване на лева с еврото по същество е идея за установяване на форма на парично асоцииране на България с евро-зоната. В икономическата литература този вид асоцииране е предмет на разглеждане от теорията на оптималните валутни зони (optimum currency areas), чийто баща е Робърт Мъндел - професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. Независимо че дълго време на тази теория не бе отделяно заслужаващото й се място, по-голямото внимание, което й се обръща през последните десетина години, се дължи на обстоятелството, че тя предлага критерии за установяване на една или друга форма на парично асоцииране. Неслучайно Европейският съюз използва в началото на 90-те години подход, базиран на теорията за оптималните валутни зони, за оценка на възможността всички страни членки да преминат към единна валута.
Ето само някои от критериите, по които може да се прецени дали една страна може да бъде част от даден монетарен съюз:
При наличието на мобилност на работната сила между съответните страни - членки на даден паричен съюз, намалява необходимостта от промени на валутния курс като средство за възстановяване на конкурентоспособността и за елиминиране на небалансираност на платежния баланс.
Високата степен на интеграция на финансовите пазари намалява необходимостта за промени в цените посредством валутния курс поради това, че движението на капитали може да финансира евентуално възникване на небалансирани платежни баланси.
Колкото е по-отворена дадена икономика, толкова повече вътрешните цени се променят поради промените на валутния курс. Следователно фиксираните валутни курсове са за предпочитане за отворени икономики, тъй като е по-малко вероятно промените в номиналния валутен курс да бъдат последвани от значителни промени в реалния валутен курс.
Икономиките, които произвеждат високо разнообразие от продукти, се приемат за по-предпочитани кандидати за паричен съюз поради това, че това разнообразие осигурява известно изолиране срещу шокове, което пък от своя страна елиминира нуждата от промени в относителните цени посредством валутния курс.
Страните, които имат близка продуктова структура, са подложени на еднакви шокове при промяна на условията на търговията. Това премахва необходимостта от промени във валутния курс като инструмент за справяне с такъв шок. Поради това се приема, че страните с близка продуктова структура са по-добри кандидати за един паричен съюз, отколкото тези, чиято продуктова структура значително се различава.
От посочените критерии, които се явяват необходими условия една страна да кандидатства за членство в един паричен съюз, България понастоящем отговаря само на един от тях - отвореност на икономиката.
Mобилност на българската работна сила в смисъла на този критерий няма. България е все още изолирана от международните финансови пазари - 87.2 процента от получените от България кредити от чужбина през 1998 г. са от международните финансови институции, основно предназначени за подкрепа на платежния баланс. Отсъства необходимата стокова диверсификация на българското производство. Структурата на българския износ значително се различава от тази на страните - членки на Европейския съюз. В износа на България преобладават стоки с ниска степен на преработка - суровините, материалите и енергията (57.1% от износа за 1997 г. и 53.3% съответно за 1998 г.). Следователно "отстраняването на структурните проблеми на пазарите на труд и стоки и постигане на тяхната така желана гъвкавост и динамичност" не може да бъде резултат от заместването на лева с еврото, както счита Н. Георгиев, а е необходимо предварително условие за формирането на паричен съюз под една или друга форма.
Не съм убеден, че идеята на Аржентина за пълна доларизация на икономиката следва едва ли не автоматично да се повтаря от България. В Аржентина все още съществува сериозна опасност от по-рязка стихийна доларизация на икономиката. Това е свързано както с последствията от кризата в Бразилия, така и със съществуващата по-висока валутна субституция в Аржентина. Относителният дял на депозитите в чужда валута в паричния агрегат М3 в края на 1998 г. възлиза на 47.2 %, докато за България той е 39.2 процента. Опасността от по-рязка неуправляема доларизация на аржентинската икономика при евентуално по-неблагоприятно развитие на процесите в Латинска Америка произтича и от обстоятелството, че около 70 процента от аржентинците нямат банкови сметки. Не е изключено аржентинските власти да разчитат и на по-благосклонна позиция от страна на американския Конгрес за евентуално установяване на форма на парично асоцииране. Конгресът вероятно не би бил безразличен към една по-сериозна криза в Аржентина (след кризата в Бразилия), която може да се пренесе върху цяла Латинска Америка с произтичащите от това неблагоприятни последици за американската икономика. Независимо от тази потенциална опасност, от последното изявление на Алан Грийнспан пред Сенатския банков комитет става ясно, че както Министерството на финансите на САЩ, така и членовете на Федералния резервен борд са против тази идея.
Поради размерите на своята икономика България не е в състояние осезаемо както да стимулира, така и да повлияе негативно върху икономическия растеж на Европейския съюз. Следователно понастоящем не съществуват сериозни икономически причини ЕС да бъде заинтересован от сключването на някаква форма на паричен съюз с България.
Теоретично и практически е възможно България едностранно да реши да замести лева с еврото. Фактическият отказ на ЕЦБ да бъде кредитор от последна инстанция за българската банкова система и неизбежното премахване на буфера на депозита на банковото управление може да създаде само предпоставки за поява на недоверие сред вложителите, което е сигурен начин за разклащане на валутния борд.
Историята обаче показва, че често за образуването на икономически и парични съюзи водещи са били политическите цели, а на второ място е поставяна оценката за икономическите ползи и загуби от тяхното формиране. Поради това, че в крайна сметка решението е вземано от по-силната икономически страна, тя по правило е плащала преобладаваща част от цената за това асоцииране.
Дефлацията се завърна след месец отсъствие
Националният статистически институт отчете отрицателна инфлация от 0.6% за месец февруари. За двата месеца от началото на годината инфлацията с натрупване е равна на 0.9 на сто.
Все още е рано да се говори дали това е същата тенденция от миналата година, когато през повече от половината месеци икономиката работеше в условия на дефлация.
Според статистиката принос за поевтиняването на живота през февруари имат основно цените на наблюдаваните хранителни стоки, които са намалели средно с 1.6%. При нехранителните стоки намалението е с 0.5 на сто. Запазва се обаче тенденцията за поскъпване на услугите, които дават над 60% от брутния вътрешен продукт на страната. През февруари техните цени са се увеличили с близо един процент.
Окончателните данни за инфлацията за януари не потвърдиха първоначално изнесената 2 на сто обезценка. По последни изчисления тя е равна на 1.6 на сто за първия месец на годината. Основната причина за януарското равнище на инфлацията е повишаването на цените на услугите. Като непряк фактор за високата в сравнение с последните месеци на миналата година инфлация може да се посочи леко повишеното вътрешно търсене вследствие на новогодишните премии на работещите. Поредният месец с отчетена дефлация обаче не може да се определи като успокояващ фактор, защото причината не е в повишаването на производителността в икономиката, а в ниските цени на стоките на международните пазари и свитото вътрешно търсене.
Предстоят нови промени в ръководството на Биохим
Промените в управлението на Биохим очевидно няма да спрат с назначаването на представителите на британската фирма "Глендейл", която бе избрана да води мениджмънта й за следващите две години. Преди месец за председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на банката бе назначен Дейвид Туейтс от "Глендейл" (този пост преди това се заемаше Евгени Чачев, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството), изпълнителни директори и членове на управителния съвет станаха Дейвид Бартън и Робърт Прайс от същата фирма. Тенчо Тенев и Цветан Цеков, дотогава изпълнителни директори, останаха само членове на УС.
Сега надзорният съвет на Биохим по предложение на председателя му Хараламби Анчев свиква извънредно общо събрание през април с единствена точка в дневния ред - промени в надзорния съвет на банката. На събранието най-вероятно ще се предложи представителството на Банковата консолидационна компания в качеството й на юридическо лице в надзорния съвет на Биохим да се замени с физическо лице. В момента БКК се представлява от Хараламби Анчев, който е и председател на надзорния съвет на Биохим.
"Аз предложих свикване на общото събрание за тази промяна, защото смятам, че съставът на оперативния мениджмънт, включително и надзора на банката, в конкретния случай следва да бъде от физически лица, т.е. участието на БКК като юридическо лице да бъде заменено с физическо лице", заяви г-н Анчев. Според него за това има много различни и съществени аргументи. Например сега на практика се получава така, че основният акционер на банката, персонифициран в ръководството на надзорния съвет, се отчита сам на себе си. При назначаване на физическо лице (макар също определено от основния акционер) поне формално то има оперативна самостоятелност и се отчита пред общото събрание на Биохим, т.е. пред всички акционери. Изпълнителният директор на консолидационната компания Петър Жотев от своя страна обясни, че когато основният акционер БКК не участва като юридическо лице, а предложи физическо, отговорността ще е пряка.
Странното в случая е, че БКК ще прави промяната, макар че от проекта за изменение на Закона за банките отпадна текстът, който забраняваше в надзорните съвети да присъстват юридически лица. "Текстът бе актуален до края на миналата година", коментира юрист от БНБ. От друга страна, физическото лице пак ще зависи главно от БКК, тъй като холдингът е основният собственик на банката.
"Възможно е на общото събрание да се направят и други промени в надзорния съвет на Биохим, обясни г-н Жотев. Според източници от Биохим бившият й председател Евгени Чачев ( в качеството си на политическо лице - зам.-министър) можел да се върне в банката, като влезе в надзорния съвет. Засега е ясно, че г-н Анчев няма да има нищо против да бъде освободен от поста в банката поради голямата си заетост. "Когато поех банката преди две години, тя беше в изключително тежко положение, докато сега тя е стабилна и с непрекъснато подобряващи се показатели. В този смисъл считам, че съм изпълнил ангажиментите си", коментира той.
Въпреки че на събранието ще се разглеждат само смените в надзорния съвет, на банката й предстоят и промени в управителния си съвет, тъй като Тенчо Тенев постъпва в Насърчителната банка.
Банковите синдици няма да работят в други фалирали дружества
Новите промени в Закона за банките ще забраняват на банковите синдиците да работят едновременно и като синдици в друга фалирала институция, съобщиха юристи от БНБ. Текстове за промяна на банковия закон в тази посока най-вероятно ще се внесат в бюджетната комисия следващата седмица.
Централната банка отдавна се бореше да наложи изискването, но липсата на конкретен законов текст за това й връзваше ръцете. Принципно в Закона за банките и сега е казано, че синдикът се освобождава от съда, ако БНБ го изключи от списъка, но на практика този текст не постигна своето. Пример за това е случаят със синдика на Балканбанк Владимир Стратиев. Той бе изваден от синдическия списък през октомври миналата година, но веднага след това прокурорът Петър Долапчиев постанови да се спре заповедта за изваждането му. В крайна сметка Стратиев беше отстранен от Балканбанк едва преди една седмица, но до четвъртък поне от Кристалбанк - банката, в която той също е синдик, твърдяха, че все още работи там.
Ако промяната се възприеме, банковите синдици ще трябва да дават гаранция, че не работят на същата длъжност в друго затворено предприятие. Принципно, за да работи в затворено дружество (различно от банка), синдикът трябва да фигурира в списъка на правосъдния министър за синдиците, които могат да се назначават от съда в производството по несъстоятелност по Търговския закон. В списъка фигурират поне седем имена на действащи банкови синдици, т.е. потенциално те биха могли и сега да работят в други затворени дружества. Проблемът да се "засече" колко синдици точно присъстват и в двата списъка и дали евентуално не са синдици и в банки, и в предприятие по едно и също време идва оттам, че БНБ не дава информация за нейния списък. Официално се знае, че в него има около 50 имена.
Повечето от банковите синдици обаче категорично отрекоха, че изпълняват същата длъжност в други фалирали дружества. В техните среди се коментира, че в момента има двама банкови синдици, които упражняват същата дейност и в друго затворено предприятие.
Китай гради социалистическо пазарно стопанство
Промени в конституцията, които ще стимулират частната собственост, фигурират сред въпросите, които обсъждат депутатите от Националния народен конгрес на Китай. В продължение на близо две седмици 2978 делегати от всичките 56 китайски етнически групи ще разгледат широк кръг от теми, вариращи от приемането на бюджета за тази година до проблемите на престъпността. Ключово значение ще имат дебатите на промените в конституцията от 1982 г., предложени от Централния комитет на Китайската комунистическа партия. Измененията ще дадат идеологическо разрешение за разширяване на частния сектор и се интерпретират като падане на бариерите при кредитирането на частните предприемачи. Китайските законодатели се надяват да подчертаят правовия характер на държавата, като включат в конституцията фразата "в Китай управлява законът". Според официалните съобщения промените в конституцията са в съответствие със заветите на Дън Сяопин и неговите икономически реформи, които изведоха Китай сред водещите икономически сили.
Междувременно китайският президент Цзян Цзъмин поде кампания за прилагането на пакет от мерки за оздравяване на държавните предприятия. Според него "подобряването на държавния сектор е сериозен икономически проблем, който трябва да се развива в дългосрочен план, и политически въпрос, който засяга съдбата на социалистическата система". Оптимистичните изявления на президента контрастират силно с оценките на независимите експерти, според които държавните предприятия съсипват икономиката, а огромните им дългове заплашват банковата система. Според плановете за съживяване на държавния сектор губещите заводи ще бъдат намалени с две трети в срок от две години.
Конгресът трябва да влезе в час
Сега не е най-доброто време Конгресът да обсъжда дали САЩ трябва да изпратят войски за прилагането на евентуалното споразумение за Косово. Но със сигурност по-добър момент няма да има и конгресмените трябва да вземат това решение. Администрацията на Клинтън се страхува, че Конгресът няма да поиска да прати американски войници в Европа. А това ще бъде изтълкувано като знак на слабост и балканските съперници могат да се втурнат в нов военен конфликт. Подобен ход ще постави под заплаха американските външнополитически и военни инициативи. Но казват, че така няма да го има риска от участие на САЩ в евентуална операция с неясна цена, размери и резултати, следователно отпада заплахата от провал.
По наше мнение е напълно разумно и оправдано Америка да участва като второстепенна сила в евентуални мироопазващи сили на НАТО. Но при подобен вариант е крайно наложително Конгресът и президентът да съгласуват позициите си. Клинтън не бива да се опитва да избегне подкрепата на законодателите, а те трябва да дадат одобрението си. В противен случай ще се окаже, че Конгресът пак не е в час. Ако се опита по познатия начин да избегне отредената му роля в провеждането на външната политика, Конгресът ще пренебрегне конституционните си задължения и отговорности. И дълбоко ще съжалява впоследствие. Пред президента има два варианта - или да бъде отхвърлено искането му за пращане на войски в Косово, или да получи подкрепа. В първия случай поне ще се знае чия е отговорността, а във втория Клинтън ще получи нов тласък за по-нататъшни активни действия. Бил Клинтън трябва на всяка цена да вземе смелото решение за привличане на конгресмените като негови съюзници в политиката спрямо Косово. Президентът не бива да се срамува, когато става дума за такива важни неща.
Европа все повече затъва в балканската политика
Балканският синдром отново напомни за себе си. В момента, когато всички усилия на международната общност са насочени към решаване на косовския конфликт, в Босна започна да назрява криза, която донесе нови притеснения на европейските умиротворители. След Дейтънското мирно споразумение за Босна в международния политически речник се появи понятието балканизация, което приблизително означава процес на постоянно появяващи се и временно затихващи конфликти, палиативни решения и константно ниво на напрежение. Отнесен към последните събития в бивша Югославия, този процес генерира нови проблеми, които родиха нов жаргон, наречен красноречиво блатото на балканската политика.
През 1995 г. мирната конференция в Дейтън, Охайо, отбеляза края на кървавата война в Босна и Херцеговина. Създадена бе нов тип държава, съставена от Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска, формирано бе колективно ръководство и в страната бяха настанени Стабилизационните сили на НАТО (SFOR). Единственият въпрос, който остана да бъде решен впоследствие, бе съдбата на стратегическия град Бръчко. По време на войната (1992 - 1995 г.) след Сараево това е вторият по важност пункт, тъй-като градът контролира тесния коридор между северозападната част на Република Сръбска и нейната източна част, граничеща със Сърбия. Бръчко бе оставен под сръбски контрол, но според договора неговата съдба трябваше да бъде определена допълнително от специален арбитраж. Статутът на града не бе определен в Дейтън заради сложната смесица от стратегически и емоционални фактори. За сърбите Бръчко е свързващото звено между двете части на страната им, а за мюсюлманите и хърватите той е важно пристанище на река Сава с излаз към Хърватско и по-нататък към пазарите на Централна Европа. Градът има и емоционална стойност, понеже при завладяването му сърбите са "прочистили етнически" доминиращото дотогава хърватско и мюсюлманско население.
Четири години по-късно бе обявено решение и за последния отворен въпрос - върховният представител на международната общност за Босна Карлос Вестендорп обяви, че сръбският контрол над Бръчко се премахва и градът бе обявен за неутрална територия, извън юрисдикцията на сърбите, мюсюлманите и хърватите.
Заедно със статута на Бръчко обаче Вестендорп обяви, че отстранява от поста му президента на Република Сръбска Никола Поплашен. Вестендорп, който според дейтънските споразумения разполага с твърде големи правомощия, заяви, че Поплашен възпрепятства мирния процес и решението му е окончателно.
Твърди се, че върховният представител е направил грешка, като е обявил едновременно новия статут на Бръчко и свалянето на президента Поплашен. С това бе втвърдена позицията на босненските сърби, сръбският парламент единодушно нарече арбитража за Бръчко тотална несправедливост и в знак на протест оттегли представителите си в колективното босненско ръководство. Последният жест на недоволство бе оставката на временно изпълняващия длъжността министър-председател Милорад Додик. Именно около съдбата на Додик се заплете следващата интрига. Временният премиер е подкрепян от Запада заради умерената си и прагматична позиция, а това го противопоставя на националиста Поплашен. Според западните дипломати Милорад Додик е единственият подходящ премиер, който би получил парламентарна подкрепа за правителството си и би могъл да осигури международна финансова помощ.
От изборите през септември миналата година страната няма стабилно правителство. В парламента нито една партия няма необходимото мнозинство, за да сформира самостоятелен кабинет. Използвайки този факт, президентът Поплашен на няколко пъти отказа да даде на Додик постоянен мандат въпреки международния натиск. Близо 6 месеца продължи войната на нерви между върховния представител и сръбското президентство. През февруари тази година контактната група предупреди, че срещу Поплашен ще бъдат предприети строги санкции, ако не бъдат взети мерки за преодоляване на политическата криза. Последвалото решение за Бръчко, оставката на Додик и отказът на президента да го назначи за постоянен премиер ускориха събитията и Карлос Вестендорп обяви Никола Поплашен за престъпник, който пречи на мира в Босна. Сръбският националист отказа да подаде оставка, заяви, че ще продължи да изпълнява функциите си и че ще свика референдум, който да се произнесе в негова полза.
