Потребителят - десет години по-късно
Ти си обикновен потребител, платил си си всички сметки до този момент, плащаш си редовно и данъците и въпреки това от фирмата-монополист ти се казва, че трябва да стоиш на студено, защото двама-трима от съседите ти не са си плащали.
Не е нормално.
Точно това обаче може да се случи у нас. Такъв беше случаят миналия декември с решението на "Топлофикация - София" да остави без парно кооперации, в които живеят нейни длъжници. Слава богу, до битови драми не се стигна. Странната идея за налагане на обществена справедливост предизвика "нормалните" в случая протести и крайната мярка беше отменена.
На софийската топлофикация това далеч не й е първият опит за въдворяване на ред в междусъседските отношения. По подобен начин през 1995 г. от фирмата опитаха да наложат силово колективни договори. От живеещите в една сграда се искаше да определят свой представител, който да стане нещо като инкасатор на фирмата и да събира сметките от нейно име. По този начин явно юристите на "Топлофикация" бяха решили да си спестят ходенето в съдебните зали, когато се налага да си събират неполучени суми. Най-абсурдното беше, че страна по договора трябваше да бъде не отделният абонат, а цялата сграда.
Ако все пак в случая с "Топлофикация" проблемът може лесно да бъде решен с навременен и настойчив шум по медиите, не така стои въпросът с друг голям монополист - Булгаргаз. Миналата година държавната фирма сключи "изгоден" договор за доставка на синьо гориво за индустрията ни. Заради "поевтиняването" на газа дори беше увеличена търговската надценка за Булгаргаз. После един по един започнаха да затварят врати големите заводи. Ситуацията нямаше да е същата, ако предприятията можеха да си избират от кого да купуват газа, който за тях е основна суровина. За да стане това обаче, трябва да има конкуренция. Въпросът в случая е как да се постигне това. Очевидно не като се остави Булгаргаз сам да си я търси, защото той по дефиниция няма интерес от това.
Подобни "казуси" възникват почти навсякъде, където въпросът опира до премерване на силите между потребителя (бил той редови данъкоплатец или предприятие) и стоящия насреща му монополист. И резултатът винаги е един и същ. Ако трябва да се обобщи - десет години след началото на прехода потребителят у нас е също толкова беззащитен, колкото и на старта. Разликата е само в чувството за гражданска нетърпимост, което като че ли бавно-бавно започва да се налага в обществото. През всичките тези години първата грижа на държавата беше да удържи колкото може разпада в икономиката и да спаси по-големите си предприятия от фалит. В резултат монополистите днес са въоръжени със закони, които дават повече права на самите тях, отколкото на потребителите. По-лошото е, че това се прави и сега - първо се пише закон, който укрепва даден монопол, а чак след това се мисли как да бъде разбиван.
На този фон е цяло чудо, че в парламента е дошъл ред и на закон за защита на потребителите - много модерен, както казват вносителите. Безспорно това е стъпка в правилната посока. Проблемът обаче е далеч по-голям. Става дума не само за написването на още един закон, а и за създаването на потребителска култура, поведение, система от ясно регламентирани права и отговорности.
Всъщност, преди да се говори за потребителски права редно е да си зададем въпроса, що е то потребител в България.
Може би най-лошата страна на наследените монополи е в това, че действията им винаги се обосновават с провежданата социална политика от държавата. Колкото и да са скъпи парното, токът , въглищата, жп билетите и т.н., монополистът винаги има оправдание - цените са под себестойност, държавата доплаща разликата (а всъщност плащаме я всички ние). По този начин се създава социална поносимост към присъствието на монополите в живота. Българинът ругае увеличените сметки за парното, но накрая отива и ги плаща. А когато това не е възможно - просто си откачва радиаторите.
Вина за това пасивно поведение имат и институциите, които би трябвало ефективно да защитават пазара от монополни злоупотреби.
По света нещата стоят другояче - потребителят живее със самочувствието на данъкоплатец и е готов да си защитава законните права. Дори не е нужно да се дават примери със САЩ и Европейския съюз. Достатъчно е да се погледне законодателството на страни със сходна икономическа структура. Полският закон за защита правата на потребителите например определя касовата бележка като опростена форма на договор за покупко-продажба с всички произтичащи от това задължения за продавача. В случай че по някакъв начин правата на купувача бъдат нарушени, касовата бележка вече носи специални права за търсене на съдебна отговорност срещу нанесени щети.
В България не само че липсва широка съдебна практика по прилагането на антимонополното право, но не е осигурен и достъп на потребителя до необходимата му информация. Как обикновеният данъкоплатец може да установи злоупотреба с монополно положение, когато и шефовете на НЕК не знаят със сигурност какво точно влиза в масата на разходите, върху които се определя нормата на рентабилност.
Формално законова спънка за сезиране на Комисията за защита на конкуренцията срещу електрокомпанията не съществува, но няма система, по която да установите (и да докажете), че правата ви на потребител са били нарушени. Независимо че в цената на тока се калкулира и неспособността на НЕК да се справи със загубите на енергия по далекопроводите (които достигат до 30%), кражбите на ток, несъбраните си вземания от промишлените предприятия, отмъкването на кабелите, повредените електропроводи та чак до сметките за мобифоните и луксове за енергийни босове. Правата формално са дадени, но не могат да бъдат консумирани заради грубото толериране на големите монополисти от страна на държавата. В същото време тя не прави нищо за разчупване на този омагьосан кръг. Нито "Топлофикация", нито Комитетът по енергетика, нито която и да е държавна институция имат интерес да се монтират по-бързо индивидуални топломери, защото сега е по-удобно да се надуват сметките "на база".
Осигуряването на конкуренция трябва да е приоритет при приватизацията на монополите
- Сегашната практика на регулация на цените на държавните монополисти не почива на пазарни механизми и има чисто административен характер. Липсва ясен механизъм, придаващ независимост и автоматизъм при формирането на цените с дългосрочен хоризонт на действие, който да защитава потребителите и същевременно да гарантира развитието и на монополиста. По предложения на самите дружества монополисти, периодично обосноваващи своите разходи и необходимостта от инвестиции, Министерският съвет определя цените на монополните услуги, в това число и на основните енергоносители - ток, газ, парно, въглища. Естествен е стремежът на тези дружества да докажат необходимостта от запазване или дори нарастване на преките и инвестиционните си разходи, а оттам и да извоюват по-високи цени. Този стремеж обикновено се охлажда единствено с контрааргументи за социалната непоносимост на тези цени или съображения за евентуалното им отражение върху инфлацията в страната и сигурността на валутния борд. Нерешените проблеми с огромната задлъжнялост на някои държавни монополисти - НЕК, Булгаргаз, БДЖ, топлофикационните дружества, размиват картината и са надежден коз в ръцете на монополиста. В много случаи цените се предопределят и от подписаните от България споразумения с международните финансови институции, като основният мотив е директното им привеждане към международните цени. Нерядко ценообразуването на публичните услуги се диктува не само от икономически, а и от политически съображения. Държавата продължава да субсидира държавните монополисти без ясна представа за възможностите на самите монополисти да редуцират своите разходи или да предложат по-качествени услуги на по-ниска цена.
Има и друг аспект на злоупотреба с монополно положение. Много често тези дружества осигуряват своята печалба не чрез редуциране на разходите си и даже не чрез увеличаване на цените, а за сметка на влошаване на качеството на предлаганите услуги.
Периодичните конфликти между потребителите и монополните доставчици на топлофикационни, телефонни и други услуги потвърждава тази тенденция. От друга страна, даже потребителите да желаят да заплатят за по-качествени услуги, отсъства стимул за монополите да им ги осигурят при вече фиксирани цени.
- Опасностите от злоупотреби с монополно положение нарастват след приватизацията на монополните дружества. Независимо от важността на останалите параметри на една приватизационна сделка като привличане на стратегически инвеститор, продажна цена, размер на инвестициите или осигуряване на работни места, ограничаването на възможностите за злоупотреба с монополните права и създаването на конкуренция следва да са приоритетни при приватизацията на монополите. Самата приватизация поради подчертания инвеститорски интерес е по-лесната задача. По-сложен е изборът на механизъм, който автоматично да ограничава помпането на цените, но и същевременно да стимулира към повишаване на ефективността и качеството на предоставяните публични услуги.
Идеално решение при приватизацията е да се разчупи монополът и да се въведе конкуренция. Неслучайно Маргарет Тачър предварително разби националната автобусна компания на 34 самостоятелни дружества, жертвайки определено по-високата цена при нейната продажба, но осигурявайки конкуренция и оттам - по-високо качество на услугата. Но когато тези публични услуги имат характера на естествени монополи, този подход е неприложим. Необходими са специални пределно ясни регулиращи мерки от страна на държавата. Разработването на тези мерки следва да предхожда предстоящите преговори за продажба на монополните дружества, като държавните механизми за контрол върху тях станат неотменима част от договорите за тяхната продажба. Нещо повече - самите информационни меморандуми за продажба на монополните дружества следва да включват тези мерки, за да могат стратегическите инвеститори да се съобразят с тях при подготовката на своите оферти. Засега няма индикации, че това се прави от приватизиращите органи, или най-малкото е обект на публична дискусия.
- Могат да бъдат приложени два традиционни метода за регулиране на монополното положение. Първият е чрез регулиране на нормата на печалба. Това е методът, който частично се прилага и сега. Същността е в това, че чрез фиксиране на цените на монополните услуги се цели да се гарантира не по-голяма от "справедлива" норма на печалба от капитала на монополиста. Ако се реализира по-висока или по-ниска печалба в резултат на промяна на вътрешната или международната конюнктура, цените съответно се понижават и повишават.
Този метод, макар и прост за прилагане, има два основни недостатъка. Единият е, че липсва стимул за подобряване на ефективността. Ако чрез редуциране на разходите дружеството реализира по-висока печалба, ще бъдат наложени по-ниски цени с цел да се приведе печалбата в съответствие със зададената норма на възвръщаемост на капитала. Естественият стремеж на монополиста да доказва по-високи разходи или невъзможност да бъдат редуцирани съществуващите прави този метод неефективен. Друг негов недостатък е, че стимулира стремежа към свръхинвестиране. Монополите ще разширяват капиталовата си база, върху която се формира "справедливата" норма на печалба, с цел да повишат абсолютната й маса. При съществуващия хроничен недостиг на инвестиционен ресурс засега този недостатък е само хипотетичен, но при реализация на една мащабна инвестиционна програма от страна на новия собственик на монополната услуга след приватизацията опасността става реална.
Сравнително по-добри възможности дава вторият метод на регулация, известен като регулиране на база потребителски индекс на инфлация, намален с размера на очакваните подобрения в ефективността на монопола. Така например на приватизираната "Бритиш телеком" беше разрешено от "Офтел" (британската агенция за регулиране на телекомуникациите) да коригира своите средни цени с размера на инфлацията, но намален с 3% годишно за период от пет години. В този случай печалбата не зависи от масата на капитала, а от разликата между очакваните подобрения в ефективността и действително постигнатите. Ако повишаването на ефективността надхвърли очакваното, дружеството запазва реализираната "свръхпечалба". По такъв начин се премахват основните недостатъци на метода на директно регулиране на нормата на печалба, като се стимулира повишаването на ефективността и се премахва стремежът към свръхинвестиране.
Основният недостатък на този метод е, че съществува зависимост от монополиста при предоставяне на обективна информация за оценка на потенциала му за подобряване на ефективността. Тъй като монополистът има интерес да бъде заложена по-ниска граница за очакваните подобрения, оценките за реалните възможности за повишаване на ефективността могат да варират в твърде широки граници.
- Разбиването на националния монопол на регионални монополи невинаги е решение. Там, където оказването на монополната услуга е свързано с ползването на единна национална преносна мрежа, този метод е неприложим. Но той може успешно да работи за услуги като ВиК или топлоподаване. Целта в този случай е да се въведат елементи на конкурентност, които отсъстват при другите методи на регулация. Цените на регионалните монополи ще се определят така, че заедно те да реализират "справедлива" норма на печалба върху общия им капитал. Когато ценовият таван се преразглежда, неговото ниво ще зависи от усредненото състояние на всичките регионални монополи. Следователно действията на отделния регионален монопол ще имат частично влияние върху усреднената норма на печалба. Никой от регионалните монополи няма да се безпокои за това, че евентуалните подобрения в ефективността им ще резултират директно в по-нисък ценови таван в бъдеще. Стремежът към свръхинвестиране също се избягва, тъй като усредняването на капиталовата база няма да води директно до увеличаване масата на печалбата. Отпада и необходимостта от оценка на възможностите за нарастване на ефективността.
Регионалните монополи се характеризират с различни специфични условия на формиране на разходите и потреблението на оказваните услуги. Ето защо първоначалната диверсификация на цените по региони следва да се извърши на базата на многокритериална оценка, включваща както качествени, така и количествени критерии. Всеки един таван на цените ще се определя отчасти от необходимостта за осигуряване на "справедлива" норма на печалба за съответния регионален монопол, но в същото време и от осигуряване на "справедлива" усреднена норма на печалба на всичките регионални монополи.
Дългото сбогуване с монополите
Какво им трябва на политиците, за да богатеят? Три неща - монопол, национална кауза и социален мотив. Навсякъде, накъдето се обърнете - Нефтохим, Булгаргаз, НЕК, БДЖ и т.н., тази комбинацията означава загуби, загуби и пак загуби.
Има само едно нещо, което е по-лошо от монопола - държавният монопол. Тази аксиома e доказвана неведнъж от българската стопанска история и се потвърждава всекидневно в настоящето. По време на централизираното планиране държавата беше собственик практически на всички средства за производство, разпределение и размяна и произвеждаше почти целия продукт в икономиката. В социалистическа България почти всеки сектор от икономиката си имаше и монополист. Резултатът е неадекватна структура на икономиката, неефективно управление и производство, антипазарно поведение, ниска конкурентност, а крайното изражение на всичко това е дълбоката структурна и финансова криза.
Сега монополите изглеждат по-малко - значителна част от цените бяха либерализирани, премахна се държавният монопол върху външната търговия, "Булгарплод" вече не е единствен на пазара за плодове, зеленчуци и консерви, СО МАТ от доста години не е единствен в международните превози, вносът, износът и търговията с месо не минават задължително през "Родопа", търговията с компютри не е привилегия на "Изотимпекс", "Петрол" не е самотен в пазара на горива и т.н. И все пак структурната промяна си остана слабата страна на реформата в България - демонополизацията и преструктурирането на големите държавни предприятия практически замря през последните години поради концептуална недостатъчност, липсата на ясна политическа воля и на икономически приоритети. Либерализацията на телекомуникациите започна, но в други сектори като транспорт, пощенски услуги и енергетиката са формулирани само политиките в тази насока, при това в повечето случаи твърде неясно. Енергийният сектор, нефтът, въгледобивът все още са държавни монополи с търговски характер. Големите компании - Булгаргаз, НЕК, БДЖ, Нефтохим, продължават да са държавни и да са монополисти.
Българските правителства, включително и сегашното, продължават да упорстват в опитите да закрепят монополните позиции на Нефтохим - чрез ценообразуването и с режимни ограничения при вноса на течни горива, както и да закриля енергийните монополисти - Булгаргаз, НЕК и топлофикационните дружества, като им гарантира и през следващите десетина години институционален и законодателен комфорт. В повечето случаи тази "загриженост" се мотивира с естествените монополи и трудностите при тяхното обуздаване в условията на пазарния преход. Естествените монополи са тези, които биха могли да дестабилизират стопанството и да провокират социално напрежение с неадекватна ценова политика и нарастване на инфлацията или поради криза в отрасъла, в който действат, съпроводена с нарастване на задълженията към бюджета, към работниците и към търговските партньори, както и на несъбираемите вземания, твърдят привържениците на тази теза. Оттук идва и страхът да се експериментира с тях. От друга страна, ръководствата на държавните монополисти могат да се манипулират много по-лесно от правителството, така че да следват определена политика, най-често свързана с натоварването им със социални и други несвойствени функции. Иначе нямаше да е възможно с печалбите от НЕК да се покриват стари и нови загуби на топлофикационните фирми, БДЖ нямаше да държи социални цени на пътническите превози, като за сметка на това одира по две кожи на индустриалните си клиенти, предприятията щяха да си плащат на Булгаргаз и на НЕК или да спрат да работят, цената на тока, парното и питейната вода вече щяха да са достигнали пазарните си стойности и фирмите щяха да имат пари, за да се развиват.
Анализът на сегашното състояние на големите монополисти категорично показва, че
Обяснимо е при тази ситуация, че в договореностите между българското правителство и международните финансови институции фигурира неизменно императивното изискване за разбиване на монополните структури във всички сектори, за създаване на условия за конкуренция и освобождаване на пазара. Тези изисквания са изключително важни и в контекста на бъдещото ни интегриране в Европейския съюз. Не е възможно една монополистична и неконкурентна икономика, каквато продължава да бъде българската, да се интегрира успешно в европазара, който в голямата си част вече е свободен и силно конкурентен.
Търговията с нефт и нефтопродукти формално е либерализирана от няколко години. От лятото на 1997 г. правителството заряза методиката за определяне на цените на течните горива. Не ги определя обаче и свободният пазар, тъй като такъв практически няма. Формално Нефтохим не е монополист на пазара, тъй като има много вносители и дистрибуторите могат да зареждат бензиностанциите си с доставения от тях бензин, дизел и т.н. Реално обаче Нефтохим запази монополните си позиции на вътрешния пазар, тъй като правителството му позволи да формира цените за търговия на дребно с определянето на пределна продажна цена. По този начин, независимо откъде са взели дизела, дистрибуторите трябва да го продават по цените, определени от Нефтохим. Това е едната линия за деформиране на пазара, другата са вносните мита. Правителството либерализира цените на петролните продукти, но не либерализира вноса. В резултат Нефтохим няколко години продължи да злоупотребява с монополното си поведение. Драстичният срив на международните цени на нефтопродуктите и нарастващият евтин внос ни най-малко не повлияха на поведението на рафинерията. Нефтохим трябваше да загуби почти половината от пазарния си дял, за да се усети, че нещо не е както трябва. Дори и след този скъпо струващ за рафинерията урок не беше направена нито една съществена промяна. Нефтохим продължава да определя цените на горивата за вътрешния пазар, напук на острите възражения и настоятелните препоръки на консултанта "Артур Андерсен" да се прекрати тази практика. Не може държавен монополист да определя цената, по която ще продава горивата си една частна компания, при това и в случаите, когато тези горива не са с източник Нефтохим, коментират експерти от консултантската компания. Единствената мярка, която предприе бургаската рафинерия за стабилизиране на пазарните си позиции, беше увеличаването на отстъпката за големите дистрибутори. В крайна сметка всички проблеми с ценообразуването бяха прехвърлени за сметка на потребителя, който плаща и за неефективността на Нефтохим, и за стремежа към максимална печалба на дистрибуторите, в които отива голямата част от маржа, и за неадекватните решения на правителството по ценообразуването и режимната политика за горивата.
Всички държави, членки на Европейския съюз, бяха задължени да либерализират телекомуникациите си до 1 януари 1998. Съюзът направи изключения само за Гърция и Португалия, където либерализацията е отложена за 2001 г. Така на практика от началото на миналата година големите монополни компании в страните от ЕС вече са история. А това означава, че в Европа вече има по-ниски цени и по-качествени телекомуникационни услуги.
В България монополът на БТК за предоставяне на телефонни услуги чрез фиксираната мрежа е регламентиран в Закона за далекосъобщенията до 31 декември 2002 г. Въпреки приватизацията на контролния пакет от акциите на компанията цените на услугите ще се определят на базата на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от правителството. Единствената логична причина за отлагането на пълната либерализация на телекомуникациите у нас е по-висока цена, която правителството би трябвало да получи, ако продава БТК с гарантиран монопол за три години. Потърпевшите от запазването на монопола, разбира се, са потребителите.
Телекомуникационният ни оператор продължава да изпълнява социални функции, въпреки че компанията прави опити да излезе от групата на "Топлофикация", НЕК и Нефтохим. Това, което не може да бъде отречено на сегашното правителство, обаче е, че за последните две години нито веднъж не използва компанията за предизборни цели и стриктно спазваше условията за тарифна политика, които поставят кредиторите на БТК. Кабинетът "Виденов" например на няколко пъти постави компанията в ситуация на конфликт с кредиторите и критично финансово състояние заради отказа му да коригира тарифите преди местните избори през 1995 г. Въпреки плахите опити за нова тарифна политика от 1997 г. насам БТК продължава да има най-високи цени в Европа за международните разговори и най-ниски за градския трафик. Голямата част от приходите на националния ни оператор се формират от сравнително малък брой клиенти - т.нар. бизнесабонати. Основната част от абонатите на БТК не формират почти никаква печалба за компанията, а в периода 1994-1997 тези приходи не покриваха дори разходите за поддържане на мрежата. През този период БТК кросубсидираше услугите, което на практика означава, че бизнесабонатите плащаха и част от сметките на домашните абонати.
Очакваният дивидент за 1998 г., който БТК ще плати на държавата като собственик на компанията, е около 20 млрд. лева. Общите приходи от дейността на компанията за миналата година са 538 млрд. и 850 млн. лева. От тях само 169 млрд. са приходите от домашните абонати, въпреки че общият им брой е 2 млн. и 300 хил., а броят на бизнесабонатите - само 400 хиляди.
От 11 февруари т.г. изискванията на електроенергийната директива станаха задължителни и държавите в евросъюза отвориха енергийните си пазари. Като цяло над 60% от участниците в европейския пазар на електричество вече са с договори за свободен достъп. У нас нормативната база на конкуренцията в енергийния сектор все още я няма никаква. Основните търговски дружества, които се занимават с производство, пренос и разпределение на електроенергия, все така са държавни вертикално интегрирани монополи. На този фон напъните на България за интеграция в европейските и атлантическите структури изглеждат непосилна задача при сегашния модел на монополен енергиен мастодонт, който от години е иззел от производствените предприятия дори най-елементарните стопански функции - самостоятелното счетоводство и доставката на суровини.
Правителството обяви намерение да приватизира централи, но забуксува още на етапа на счетоводното разделяне. В началото на миналата седмица Министерският съвет поиска от Комитета по енергетика отчет за свършеното по "приключване на счетоводното разделяне на дейностите на НЕК по производството, преноса и доставката и приватизацията на малките ТЕЦ и ВЕЦ и непроизводствените дейности в предприятията от системата на КЕ". Срокът, който е записан в матрицата на МВФ за изпълнението на тези задачи, е съответно първото тримесечие на 1999 г. и 1998-1999 г. КЕ започна да пита отделните фирми какво са свършили най-вероятно с пълното съзнание, че направеното клони към нула.
Както повечето си предшественици и кабинетът на Иван Костов не пожела да рискува с генерални промени в енергийния отрасъл. Разбиваме монополите и либерализираме пазара на енергопродукти, но не съвсем.
Одобрена беше схемата на "единствения купувач", което значи, че пак ще има един монополист, който ще купува, продава и изнася тока, газа и парното. При това държавата в лицето на управляващия и регулиращия орган (който въпреки настояването на Световната банка за пълна независимост все пак ще бъде под разпореждане на Министерския съвет) ще продължи да се намесва в енергийния пазар. За оправдание отново се използват естествените монополи и необходимостта да се регулират от държавата. През миналата седмица шефът на Зелената партия Александър Каракачанов внесе в парламента законопроект за естествените монополи, чиято амбиция е да се намери баланс между обществените потребности и интереси и търговския интерес при експлоатацията на естествените монополи. Световната практика показва три възможни подхода към решаването на този проблем. Единият е държавата непосредствено и изцяло да осъществява съответната дейност така както намира за добре, често оставяйки икономическата логика на заден план. Втората възможност е държавата да повери извършването на съответните дейности на притежаваните от нея търговски дружества, които да действат при същите законови условия, както и другите участници на пазара. Разликата е, че те ще бъдат принудени да изпълняват държавните задачи, често пъти без да търсят максимална икономическа ефективност.
Третата възможност е дейностите да се поверят на търговски дружества, включително частни, които оперират изцяло на пазарни принципи. Минималните ограничения, които се налагат на такива дружества, се регламентират изрично в закон. Въпросът е необходимо ли е да се приема нов закон, който да третира проблема с естествените монополи, или този проблем може да се урежда със специалните закони за енергетиката, далекосъобщенията и т.н. Подлежи на дискусия и въпросът
Въпросът по-точно е неизбежни ли са монополните позиции на дадена фирма в дейността, обявена за естествен монопол. Привържениците на тезата за необходимостта от специалния статут и ексклузивните права на дадена фирма на пазара поради това, че тя се води собственик на определена мрежа за транспортиране и разпределение на енергия, вода, товари или други услуги, се аргументират с това, че тези услуги ще се оскъпят неимоверно, ако се наложи изграждането на паралелна мрежа само за да се създаде конкурентна среда. Според тях в този случай конкуренцията няма да поевтини, а ще вдигне цената на услугата. Това важи за доставките на природен газ, за електроснабдяването, за железопътните превози, за ВиК-мрежите, но и за пристанищата, за терминалите и т.н., т.е. естествените монополи, както изглежда, могат да се размножават главно поради факта, че дефинирането им не е много точно. Другата теза е, че няма естествени монополи, че всеки монопол е създаден изкуствено поради някакви причини - политически, икономически или социални, и не е невъзможно да се намерят пазарни механизми за преодоляването му. Същността на тази теза може да се обясни със следния пример - преносът на електроенергия или на природен газ се води за естествен монопол. Наистина не е оправдано от икономическа гледна точка да се строят паралелни електропроводи или газопроводи. Но това не е и необходимо, конкуренция би могла да се създаде по друг начин - в световната практика той е известен като достъп до мрежата на трета страна. Навън това беше направено още преди 20 години в телекомуникациите, сега се прилага и в енергийния сектор. Възможно е например сключването на лицензни споразумения, така че един доминиращ производител да стопанисва дадена мрежа, но да е задължен да я дава под наем и на конкурентни доставчици на услуги. Тогава ще се спестят излишните разходи и оскъпяването на услугата, напротив - създаването на конкуренция ще доведе до подобряване на качеството и понижаването на нейната цена. Това може да се илюстрира по следния начин - Булгаргаз е преносната компания и собственикът на преносната газопроводна мрежа. "Химко" обаче договаря с трета фирма доставка на природен газ при условия, които са по-добри от тези, които предлага Булгаргаз. Тогава Булгаргаз трябва да осигури достъп на новия доставчик (третата страна) до мрежата и транспортирането на нейния газ, срещу което си получава съответната такса. В крайна сметка всеки е доволен - "Химко" получава по-евтин газ, новият доставчик продава продукцията си, а Булгаргаз получава пари за транспортирането и поддържането на преносната система. Такъв казус има вече с Агрополихим, за който кандидат-купувачът "Норск хидро" поиска сам да доставя суровината. Заинатяването на правителството и нежеланието да се създава прецедент, който може да се използва и от други фирми и в крайна сметка да доведе до либерализирането на пазара, в крайна сметка ще провали сделката за Агрополихим и ще доведе завода до фалит.
Никак не е случайно, че Световната банка вече няколко пъти настоятелно препоръчва в енергийната стратегия и в закона за енергетиката да се ускори либерализирането на пазара чрез предоставянето на достъп до мрежите. Европа освободи пазара на електричество, за да снижи много високата цена на електроенергията. Целта на свободния енергиен пазар е потребителят да има избор и всеки производител да намери своя купувач, обясниха експертите на банката. Необичайно е запъването на правителството, което категорично отказва дори да разсъждава по този въпрос. Аргументът да се откаже прилагането на по-либерален модел при преструктурирането на НЕК е, че вече е избран моделът "единствен купувач" - той гарантирал по-плавен преход към свободния пазар и щял да запази системата от сътресения. За Булгаргаз мотивът е, че държавната газова компания трябва да задържи монопола, докато срещу себе си има монополиста "Газпром", за да може да му се противопостави по-ефикасно. Този аргумент обаче олекна съвсем след окончателното договаряне с Москва по газовите сделки, когато се видя, че пак купуваме газа при най-неизгодни условия и торовите заводи започнаха един след друг да спускат кепенците. Всъщност и за преструктурирането на Булгаргаз, ако изобщо някога се стигне до това, е избрана схемата "единствен купувач". Разбира се, този модел има и по-либерални форми - "единствен купувач" с регулиран достъп до мрежата. За това обаче не се споменава. В крайна сметка става ясно, че стремежът не е да се ограничи броят и обхватът на съществуващите монополи, а да се запази тяхното статукво и възможността държавата да продължи контрола и намесата си в тях. Колкото до реалното преструктуриране и отваряне на пазара, те се отлагат в най-добрия случай за след десет години.
Секретарят - домашният любимец на Костов
Костов обича животните, казвал го е много пъти. Обича и партията. Освен това харесва експериментите - ако е възможно, върху цяла държава. Очевидно става, че още не е получил крайната и най-подходяща смес, в която да опакова любимите си структури - на партията, на властта, да ги защити и подсигури. Мултиплициране. Това е алхимическият опит, който занимава премиера от доста време насам. Костов мултиплицира секретари.
След като подреди стройната партийна структура на СДС, сложи секретар на всеки свой заместник, че и на членовете на НИС. Секретарят да завежда отдел, който, разбира се, да дублира съответните структури на изпълнителната власт. После реши да разпростре партийния контрол и по министерства ( ). Там сега пък ще се настанят с партийно поръчение от "Раковски" 134 нови фигури. Както и да ги наречем - кадровици, секретари или другояче, същественото е, че трябва да държат под око държавната администрация. Под секрет - да наблюдават и да докладват.
За хората с памет от подобни идеи им се изправят косите. Кадровиците в близкото минало бяха страшните фигури, които трупаха повече доноси, отколкото бяха страниците на една автобиография, но за сметка на това държаха в страх и подчинение чиновничеството. Да не говорим, че се подписваха и на две ведомости.
Дали ще имат много работа новите сини кадровици, не е ясно, щом за едно място в общинската администрация се иска препоръка от райсъвета на СДС. Но някой, изглежда, си мисли, че двойната гаранция никога не е излишна.
През това време подопечната на Марио Тагарински администрация с европейски пари ще усвоява европейските критерии, за да сложи началото на административната реформа. Дали в нея сортирането и разставянето на кадрите по партийна вярност е предвидено, не е ясно.
Както е тръгнало, скоро от "Раковски" 134 ще изпратят с партийно поръчение контрольори и в детските ясли и градини.
Кой изяде десерта на първа смяна? Това е шега от времето на кадровиците.
Реформата - безкрайната игра на "тука има, тука няма"
През изминалата седмица финансовите пазари реагираха мълниеносно на оставката на германския финансов министър Оскар Лафонтен. Продължилите няколко месеца неадекватни изказвания на първия финансист на най-голямата европейска икономика всяваха сериозен смут сред финансовите среди и пазарната реакция на неговата оставка, допринесла за поскъпване на еврото, е обяснима.
Възможно ли е подобно нещо да се случи днес в България? Очевидно не.
И причината не е само в недоразвитите ни финансови пазари, а и в недоказаната воля за бързи и реформи на българските политици. Явно когато един немски министър казва "лихвите са високи и трябва да ги намалим", пазарите приемат изявлението насериозно. В смисъл "този ще вземе да го направи". А приема ли някой в България насериозно пазарните послания на който и да е български министър?
Които и двама от управляващите в България през последните 10 години да вземем, ще намерим общия знаменател - тупането в гърдите и нетърпящото възражение "реформатор, реформатор". И през всичките тези години международните институции сякаш бяха част от играта на "тука има, тука няма реформи" по сценария - ние казваме колко много сме направили и колко малко остава, те ни казват колко малко сме направили и колко много предстои. После ние почти нищо не правим, а те постепенно престават да вярват на обещания.
Е, в юбилейната за прехода 1999 г. съотношението извършени - предстоящи реформи се е попроменило. Но играта "тука има, тука няма реформи" продължава. Ние се хвалим, че приватизацията почти привършва, че данъчната система повече няма да се променя, че законодателната реформа приключва през юли, а МВФ и Европа все по-неделикатно намекват, че слуховете за края на реформата са силно преувеличени. Номерът в играта "тука има, тук няма реформи" е да успееш винаги да приплъзнеш топчето в последния момент. Някак си досега това се получаваше. Външното финансиране си върви. Ама, като ни хванат за ръцете?
Едно напред - две назад
Всъщност в новината, че бъдещият собственик на частната национална телевизия ще трябва да плаща по десет милиарда лева годишно на държавата и БТК (), няма нищо ново. Просто властта отново прави всичко възможно, за да се превърне и тази възможност за инвестиции в изключително непривлекателно начинание.
Кандидатите за национален ефир са изправени пред изключително сложна процедура с неясни срокове, а самият избор ще бъде направен от политическа гледна точка. На този непривлекателен фон идва и новината за огромните такси, които правят печалбата от телевизионното начинание доста съмнителна. Едва ли някой сериозен инвеститор би вложил парите си в телевизионен проект у нас, при положение че цялата му печалба ще отива в чужди джобове.
И за съжаление това не е никак изненадващо. Продажбата на националния ефир се очертава като поредната сделка, която ще се оплете в лепкавата мрежа на корумпирани политици, институционално безхаберие и чиновническа глупост. Няма начин от лицензирането на частна телевизия да са доволни всички - политически "правилният" кандидат да спечели, корумпираните управляващи да вземат своето, държавата да получи много пари, инвеститорът да печели и хората да гледат добра програма. Някое от тези условия няма да се изпълни. Въпросът е кой ще остане недоволен - "онези" политици или зрителите.
Управляващите се опитват да съчетаят две несъчетаеми цели - едновременно условията за бизнес тук да са добри и те да припечелят нещо, за собствения си джоб или за доброто на партията им. Нещо като да се опитваш да вървиш едновременно назад и напред, хем да падаш, хем да се изкачваш... Колко са добрите университети?
Много голяма грешка би направил някой, ако реши, че закриването на Славянския университет е проява на здрав разум, която предвещава разчистването на грамадата от проблеми пред висшето образование в България. Махленското равнище на дебата в парламента и фарсът с протестите на студентите пред сградата на Народното събрание означават само едно - нищо добро не може да се очаква в българските университети.
Неприятната истина е, че качеството на българската наука и на българското висше образование пада катастрофално. Десет години управляващите нямаха воля и потенциал, за да предизвикат смислен дебат и да намерят отговор на тежки въпроси - кои науки (фундаментални - приложни) да се развиват с приоритет в България, какви да бъдат отношенията между научните институти и висшите училища, как и от кого да бъдат оценявани знанията на учените и преподавателите. Девалвацията на българската наука и на Алма матер достигна нечувани размери - пръкнаха се над 40 университета, които със завиден търговски дух започнаха да продават дипломи без покритие. Изследователите на БАН , които бяха с конвертируеми знания, припечелват в американски и европейски институти.
Най-печалното в цялата история е, че десетки хиляди млади хора искат да се наричат студенти, да имат диплома, но не държат на качеството на знанията, които получават. Съвсем съзнателно те позволиха да бъдат използвани от недобросъвестните фалшиви университети и да участват в собственото си ограбване. Частните интереси намериха начин да се защитят от това абсурдно положение - благоевградските адвокати например не приемат в колегията си завършилите право в Югозападния университет.
Проблемът е в това дали властта ще може да защити обществените интереси. Защото предстоящата акредитация на висшите училища, ако спазва строгите критерии, ще трябва да предизвика отрязването на главите на поне половината от съществуващите университети. А думите от парламентарната трибуна изобщо не бяха в духа: "Закриваме Славянския, да се готви Нов Български, Югозападен, УНСС да си върне името институт... ". Най-вероятно защото сместа пари от дипломи и буйни студенти е взривоопасна за всяка власт. А по света за любознателните и наистина амбициозни деца има толкова истински университети!
Сформира се свободна търговска зона между България, Турция и Румъния
Съвместна декларация за установяване тристранна свободна безмитна зона подписаха президентите на България, Румъния и Турция Петър Стоянов, Емил Константинеску и Сюлейман Демирел при срещата си през изминалата седмица в румънския курорт Синая.
Сформирането на зоната стана възможно след влизането на споразуменията за свободна търговия между Турция и Румъния от 1.02.1998 г. и между България и Турция от 1.01.1999 г. С приемането на България в ЦЕФТА от началото на годината се установиха такива отношения и между България и Румъния. Представителите на трите страни потвърдиха, че се стремят към пълно освобождаване на търговията на промишлени стоки от 1.03.2002 г.
По време на срещата бе сключено и Споразумение за сътрудничество в областта на туризма през следващите пет години с възможност за продължаване срока на действие. По силата на това споразумение страните се задължават да синхронизират туристическите си индустрии и да се застъпват пред съответните национални институции за облекчаване на визовия режим помежду им.
На президентската среща в румънския град Синая бяха подготвени и други две декларации - за мирно уреждане на конфликта в Косово и декларация, предназначена за НАТО, в която Анкара ще изрази пълна подкрепа за българското членство в Северноатлантическия съюз.
Накратко
Външният министър Надежда Михайлова ще се срещне с немския си колега Йошка Фишер по време на работно посещение в Германия от 15 до 17 март. Програмата на министър Михайлова в Бон включва и срещи с министъра на вътрешните работи Ото Шили, военния министър Рудолф Шарпирнг, председателя на Бундестага Волфганг Тирзе. Дипломат номер едно на България ще изнесе и лекция в Центъра за изследване на европейската интеграция и ще участва в кръгла маса, посветена на България и Югоизточна Европа.
Президентът Петър Стоянов върна през изминалата седмица за повторно разглеждане Закона за изменение и допълнение на закона за Българския червен кръст. Според държавния глава приетите изменения за данъчни облекчения могат да се тълкуват противоречиво, затова трябва да бъдат формулирани точно и ясно. Измененията в закона засягат определени стоки, които се използват за нуждите на БЧК.
Министрите на външните работи на Гърция и на България Георгиос Папандреу и Надежда Михайлова решиха да предложат на колегите си от региона провеждането на общобалканска среща с участието на Албания, Гърция, Турция, Румъния, България, Македония и СР Югославия. Георгиос Папандреу посети страната ни в средата на миналата седмица. Визитата в София е част от балканската му обиколка.
Първата частна турска банка стъпи в България
В първия ден от пролетта - 22 март, в София ще бъде официалното стартиране на дейността на "Демирбанк - България", съобщиха от институцията. Това е първата частна турска банка, която стъпва на финансовия ни пазар. Досега у нас оперираше само една на турска банка - клон на държавната "Зираат банкасъ".
Централният офис на "Демирбанк - България" се намира в сградата на "Интерпред", ръководството й планира да открие банкови клонове в Бургас, Варна, Русе, Пловдив и в центъра на София. "Демирбанк - България" е регистрирана с капитал от 15 млн. германски марки. Основен акционер на "Демирбанк - България" е "Джингълъ холдинг", който е собственик на 99.9% от капитала й.
Банката ще развива дейността си във всички банкови сфери като международно търговско финансиране, инвестиционното и потребителското банкиране, съобщи генералният й директор Джанер Челик. Банката оперира основно в централния си офис с персонал от около 40 души, които са се обучавали в Demirbank T.A. S. - Истанбул.
"Демирбанк" е шестата по големина частна банка в Република Турция, обясни г-н Челик. Фамилията Джингълъ държи 73% от акциите на "Демирбанк", останалите 27% се търгуват на фондовите борси в Истанбул, Германия и САЩ. Кореспондентската мрежа на "Демирбанк" е от 2000 банки в 58 страни.
Парламентът закри Славянския университет
През седмицата след шестчасов дебат парламентът прие решението за закриване на Славянския университет от новата 1999-2000 учебна година. Студентите ще могат да продължат обучението си в далите съгласие за тяхното прехвърляне - СУ "Кл. Охридски", Пловдивския университет, Стопанската академия в Свищов, Нов Български университет, Шуменския университет, Лесо-техническия университет в София, Бургаския свободен университет.
Сред аргументите на правителството за закриването на Славянския университет бяха липсата на правилник и на органи за управление, незаконно откриване на филиали, нарушение на определения от правителството максимален прием, както и финансови злоупотреби. Благой Димитров от СДС определи Славянския университет като "образователна пирамида". Според него схемата за събиране на пари била превишеният прием, а единият от ректорите - Захари Захариев, източвал средства и чрез регистрирано едноименно дружество с идеална цел.
Министърът на образованието Веселин Методиев съобщи, че процедурата по приемане на студенти от Славянския университет в други висши училища ще започне през март-април.
Студентите от стачния комитет подготвят апел към президента Петър Стоянов за налагане на вето върху решението на парламента и ще изчакат решението на Конституционния съд, те се заканват да съдят държавата и в Международния съд в Страсбург. Студентите ще засадят алея на протеста и дърво на Славянския университет, което да напомня за неговото съществуване. Подготвят се и протестни уроци на открито по улици и кръстовища, които ще имат за цел да покажат на обществото нивото на преподаване в Славянския университет.
Избраха шеф на здравната каса
Д-р Илко Семерджиев ще управлява парите на Националната здравноосигурителна каса. Той беше избран пред други трима кандидати за поста изпълнителен директор на касата миналия понеделник. В близките седмици Илко Семерджиев ще трябва да освободи мястото си на заместник-министър на здравеопазването, който заема в момента, тъй като съвместяването на двата поста е забранено. Изборът на шеф на здравната каса е едно от най-важните кадрови назначения за годината. Бюджетът на касата за тази година е 264 млрд. лева.
Първо официално посещение на Надежда Михайлова в Македония
Министърът на външните работи Надежда Михайлова направи първото си официално посещение в Македония. Със своя колега Александър Димитров тя обсъди кризата в Косово, двустранното сътрудничество и възможностите за развитие на инфраструктурите в района с оглед на общото европейско бъдеще. Министър Михайлова прие идеята на Александър Димитров за подписването на балканска декларация по развитието и възможното решение на косовската криза. Македонският външен министър вижда в тази декларация принос на съседните държави към международните усилия за стабилизация и мир в района.
Надежда Михайлова се срещна и с премиера Любчо Георгиевски.
По време на двудневната си визита в Скопие външният министър разговаря и с македонския президент Киро Глигоров.
Според българския дипломат номер едно датата на балканската конференция за Косово на ниво външни министри ще бъде уточнена в хода на разговорите й в Скопие и в Тирана, както и при визитата на македонския външен министър в Букурещ. Срещата ще трябва да се състои преди втория кръг от преговорите за Косово в "Рамбуйе", насрочени за 15 март.
По време на македонската визита на министър Михайлова бе подготвена за подписване и спогодба за изграждането на жп линия между България и Македония като част от коридора Изток - Запад.
Криза в кабинета на Шрьодер
Германският министър на финансите Оскар Лафонтен изненадващо подаде оставка и постави на изпитание управляващата коалиция в Германия. Лафонтен не съобщи какви са мотивите за оттеглянето му. Според наблюдатели действията на Лафонтен са били продиктувани от поредния силен сблъсък с канцлера Шрьодер. Този път поводът са били плановете на финансовия министър за повишаване на данъците в областта на производството. Канцлерът е бил твърдо против, като е подчертал, че правителството не може да си позволи да отблъсква германските индустриалци и така да постави под заплаха хиляди работни места. Оставката на Лафонтен, обвиняван от мнозина за слабостта на еврото, се отрази веднага на курса и европейската валута се повиши до 1.1015 долара - най-високото ниво от февруари насам.
Според германската преса оставката на Лафонтен бележи края на червено-зелената управляваща коалиция, тъй като той бе един от архитектите й. Ръководителят на християндемократите Волфганг Шойбле заяви, че оттеглянето на Лафонтен е признание за поредния провал на Шрьодер. Самият канцлер побърза да се застрахова, като подчерта, че правителството ще остане стабилно, а новото назначение ще бъде направено в атмосфера на спокойствие и единство. Вече бе споменато името на Ханс Айхел като най-вероятен кандидат. Междувременно започнаха спекулации, че Шрьодер ще се опита да заеме лидерското място в партията си, освободено автоматично след оставката на Лафонтен.
НАТО се разшири на изток
На специална церемония в Индипендънс, Мисури, бяха ратифицирани кандидатурите за членство в НАТО на Полша, Чехия и Унгария. Малкото градче в американския Среден запад е родно място на бившия американски президент Хари Труман, който е един от създателите на американската доктрина за сигурност. Символичното значение на церемонията бе подсилено и от близостта на Фултън, друг исторически град, в който Уинстън Чърчил произнася знаменитата си реч, в която говори за падането на желязната завеса, разделяла света за десетилетия.
С церемонията в Индипендънс бе поставено началото на експанзията на НАТО на изток, която според върховното командване на пакта ще продължи и занапред. Тази стъпка обаче среща ожесточената съпротива на Русия. Москва твърди, че процесът на разширяване е заплаха за нейната сигурност, а според руския външен министър Игор Иванов това е "ход в грешна посока". Като част от новата си политика НАТО създаде редица инициативи за коопериране с Русия, които имат за цел да успокоят Кремъл, че Русия няма да бъде третирана като противник, въпреки че след разширяването си НАТО достигна руските граници.
Според неофициална информация с приемането на първите три държави от Източна Европа процесът на разширяване ще бъде прекратен за няколко години. Проблемът е в процедурите по синхронизиране на военните стандарти и финансовото обезпечаване. Споменават се суми от порядъка на няколко милиарда долара, а това пряко ще повлияе върху процеса на разширяване. Според първоначалните разчети окончателното включване на Полша, Чехия и Унгария в системата на пакта ще отнеме поне пет години. Разширяването на Северноатлантическия алианс е част от голямата дискусия за бъдещето на пакта, за неговите цели и форми на функциониране. С разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор отпадна необходимостта от по-нататъшно милитаризиране. Затова напоследък на НАТО се приписва единствено мироопазваща функция. Но все пак от централата на пакта в Брюксел подчертават, че алиансът трябва да се превърне в система за колективна отбрана. Това ще бъде доминиращата тема по време на честванията на 50-ата годишнина на НАТО във Вашингтон през април.
Трета АГ "роди" Първа частна болница
"Представете си едно хубаво, голямо фоайе с компютър, свързан с всеки кабинет, който разпределя пациентите, и една хубава мека мебел във фоайето, цялото в тъмнозелен мрамор. Можем да поиграем с обзавеждането на стаите, които ще са ВИП-категория. Минибарче за пациентите. Всичко, което е познато на българите от филмите, ще се появи, като изключим хаоса от "Спешно отделение", подреждаше интериора на частната болница "Райна Княгиня" медицинският директор д-р Цанка Тодорова през месец ноември 1998 г. Посивели стени, стари мебели, две-три саксии изкуствена зеленина по стените, ваза със сухи цветя между няколко лъскави проспекта на масичката пред родилно отделение. Вратите на третия етаж са заключени с катинари, носилките и шкафчетата в празния коридор оставят усещането, че сградата е била изоставена внезапно. Няма опашки пред кабинетите, а пациентите се появяват като по разписание. На втория етаж се суетят няколко жени в бели манти, които изпращат с пожелания за късмет последното новородено. Не се чува чукане, стъргане или тракане. Майстори не се забелязват. Ремонтът на мечтите все още не е започнал и новият облик на болницата се отлага за неопределено време. На мястото на тарифата по Наредба No 22 вече е закачен ценоразпис на медицинските услуги за български граждани. Цените в долари и марки подсказват, че лечебното заведение е частно.
През лятото на миналата година Столичният общински съвет гласува да предостави сградата на Трета АГ болница на диабетичен център "Св. Лука". След импровизиран митинг, наречен протест на бременните, пред сградата на столичната община лекарите се споразумяха с кмета Стефан Софиянски да подготвят програма за приватизация. Още тогава от екипа на болницата обявиха, че са готови да бъдат "пилотният модел на раздържавяване в здравеопазването". Част от лекарите учредиха и акционерното дружество "Първа частна болница "Райна Княгиня". Трета АГ болница беше закрита с постановление на Министерския съвет и на първи януари тя отвари врати вече като частна клиника.
"Тази болница искаха да я закриват от 14 години. Първо искаха да я правят педиатрия, после тук да бъде инфекциозна клиника, след това онкологичен диспансер, накрая - диабетен център. Ние имахме най-добрите показатели за страната - нулева майчина смъртност от десет години, най-ниска детска смъртност, без инфекции. Трета АГ нямаше и никакви дългове към държавата. Не разбирам защо ни закриха", чуди се акушер-гинекологът д-р Петър Кътев.
Общината и МС преценяват, че столицата няма нужда от тази АГ болница и че затварянето й не нарушава интересите на гражданите. Екипът от лекари обаче решава да защити своите интереси, за да не остане без работа. Слуховете на територията на АГ клиниката в "Княжево" разказват за големите апетити към сградата и за интереса на чужди ендокринологични фондации към нея. "Настаняването ни тук беше законно, защото ако бяхме разрешили дори само за един час да излезем от болницата, нямаше да съществуваме като здравно заведение в момента. Това ни бяха уговорките с кмета и с министъра през лятото - когато се закрие едното, автоматично започва да работи другото здравно заведение", отхвърля обвиненията медицинският директор д-р Цанка Тодорова.
В началото на седмицата Столичният общински съвет гласува Трета АГ болница да премине от публична общинска в частна общинска собственост. Решението обаче не постави точка в историята на АГ клиниката, защото предстои търг. На него ще бъде предложена под наем сградата в полите на Витоша. Хазяите от СОС искат месечна вноска от 16 млн. лева, а наемателите от Първа частна болница ще трябва се издължат със задна дата. Приватизацията се затруднява от липсата на закона за лечебните завадения, който чака за гласуване на второ четене в парламента. "Не можем да наречем трансформирането на Трета АГ пилотен модел на приватизация. Екипите ще могат да претендират да участват като РМД от 2001 г.", обясни зам.-кметът д-р Димитър Рангелов. Според него случаят е по-скоро първи урок за общината как по-ефективно да използва активите си. Д-р Рангелов е категоричен, че сградата няма да се продава, а само ще се отдава под наем.
"На първи януари започнахме от нула стотинки, но вече два месеца успяваме да се справим, да платим консумативите. Пациентите ни се увеличават, някои останаха при нас, други потърсиха държавната алтернатива", разказва д-р Снежина Мичева, която е изпълнителен директор на акционерното дружество.
Според екипа на Първа частна болница "Райна Княгиня" "най-добрата реклама са пациентите". Бъдещите майки, които имат възможност да отделят между 300 (за нормално раждане) и 525 (раждане чрез секцио) долара, избират клиниката в "Княжево" заради ВИП-стаята, обзаведена още докато лечебното заведение е било държавно. Радиотелефон, телевизор, шарени чаршафи и луксозна баня привличат заможните родилки. Има семейства, които плащат разсрочено, за да родят в тази болница. От немската фирма "Дунсман", които са поели изхранването на пациентите-клиенти, глезят дамите с гозби по желание. Въпреки спретнатия вид и белите чаршафи оборудването в родилна зала, в съседната операционна, ковьозите за недоносените бебета са видимо остарели. В новото оборудване на болницата според екипа й ще инвестира израелската фирма "Мазори". "Те имат клиники в Прага, Ташкент, Москва, Киев. Инвестират в Източна Европа и още през ноември преведоха част от предвидената сума", обясни д-р Мичева. "Идват в България, обаждат се и тогава се срещаме. Нямаме техни координати", отклоняват въпросите за повече подробности от екипа.
Лекарите искат да изградят модерен център за жената. "Болницата ще стане като една малка перла", обяснява д-р Кътев. "Имам въпрос към икономистите: как е възможно фабрики да се продават за един долар, при условие че има инвестиционна програма за тези фабрики. Не се ли замислят, че ние също трябва да инвестираме за апаратура, за оборудване на сградата, за обновяване, за да направим наистина една модерна болница. Колкото по-малко вложим тук - по-ниски ще са цените. Ние шест месеца не сме наясно. Инвеститорите ще си отидат, а те искат да вложат 3 млн. марки. Защо трябва да ги гоним", разсъждава младият акушер-гинеколог. "Не е лесно да бъдем първи", разсъждават лекарите. Според екипа на Първа частна болница, ако техният опит да превърнат държавната болница в частна клиника се провали, това ще повлияе на реформата в здравеопазването, защото колегите им няма да имат доверие във формулата на раздържавяването.
На входа пациентите-клиенти се зачитат в бял лист, закачен на стъклените врати, думите са на Константин Иречек от 1881 г . : "За мен най-лошото у България е чудесното наслаждение, което, тук имат хората, да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."
Вот в бъдеще време
На фона на външнополитическите вълнения на правителството вестта за готвения му вот на недоверие можеше да мине за леко прошумоляване. Както дошло, така и отминало. Което на практика и стана. И въпреки че причините за несъстоялия се вот на недоверие са може би отново основно външни, това не отменя въпроса доколко адекватна е вътрешната позиция на опозицията. Проверката на обществените реакции е и повод правителството да си направи равносметка с какъв кредит на доверие разполага, когато "втвърдява" отношението си спрямо Европейския съюз.
В момента 38 на сто от столичани смятат, че е необходимо искането на вот на недоверие на кабинета за икономическата му политика, 55 на сто са на противоположното мнение. Тези числа не отразяват съотношението на настроенията в цялата страна, но са показателни за това на кои социални групи правителството може да разчита на подкрепа и на кои - не. Ако неодобрението за правителствената икономическа политика от страна на пенсионерите, безработните и работниците е донякъде разбираемо и предвидимо, то новост е нарасналото разочарование сред жените и младите хора. В случая обаче по всяка вероятност става дума за две коренно противоположни причини на критика. При жените - заради недостатъчната социална защитеност, при младите - заради недостатъчното икономическо реформиране. Макар и в зародиш, тази тенденция може да постави кабинета в твърде деликатната ситуация в следващите месеци да бъде притискан както от тези, които реформата обективно изтласква в низходяща позиция, така и от онези, които разчитат на нейното осъществяване за биографичната си перспектива.
Като тема за размисъл при консултациите за евентуалния бъдещ вот на недоверие може да служи и приведената тук класация на негативите, с които обществото свързва дейността на правителството. Единствено здравеопазването надхвърля по степен на чувствителност икономическата проблематика. Европейската политика пък среща едва 8 на сто противници, възможно най-ниският дял от всички посочени направления, което при липсата на видимо придвижване към Европа очевидно е резултат от (положителна) реакция на последните изявления на премиера. С тези настроения ще трябва да се съобразява опозицията в следващия си опит за вот на недоверие, ако не иска той да остане с предизвестен край. Не толкова по отношение "свалянето" на правителството, за което тя така и не си прави илюзии, а по отношение на желания обществен отзвук. При сегашния опит в съотношение 63:26 процента е доминирало убеждението, че БСП ще остане сама в искането си. А подобни нагласи за пореден път препращат вота (и алтернативата) в бъдеще време.
Ресторант "Планета" не е собственост на Майкъл Чорни
В материала, озаглавен "Чорни строи империя в България", от 6-12 март 1999 г. дълбокоуважаваният от нас в. "Капитал" намеси името на ресторант-бар "Планета" с руския бизнесмен Майкъл Чорни. Във връзка с това считаме за необходимо да уточним следното:
Ресторант-бар "Планета" е собственост на "ДиЛ трейдинг и кейтъринг" ООД, представлявано от Ангел Ламбрев и Светла Дионисиева. Не за първи път в пресата собствеността му се прехвърля на известни лица, но тъй като "Капитал" е едно от най-четените и достоверни издания, се обръщаме към вас с това наше непретенциозно писмо.
"Планета" е един от най-елегантните ресторанти в столицата през последната една година. Доказателство за това са редовните посещения на политици, бизнесмени и интелектуалци, както и многото официални тържества, на които заведението бе домакин. Поласкани сме от факта, че и "Капитал" го определи като изискан. Трудно е за вярване, че подобно елитно заведение не е собственост на някой от столичните финансови босове, но е факт.
С удоволствие посрещаме всички наши гости от президента на Република България до бизнесмени като Майкъл Чорни. За нас всички те са просто клиенти и се стараем обслужването ни да е перфектно. Надяваме се, че и вие сте се убедили в това на организирания от нас коктейл по случай годишнината на в. "Капитал".
Готови сме да ви съдействаме за отразяването на интересуващите ви светски събития, които се провеждат в ресторанта, както и за всякакви други въпроси, свързани с него.
Европа - мечта и реалност
Когато Иван Костов "пусна бомбата" в интервюто пред "Ройтерс" относно промените в отношението на правителството спрямо кандидатурата ни за членство в Европейския съюз, той сложи край на периода на ухажване, на надежди и платоническа любов между нас и дълго бленуваната Европа. Започна следващият период, период на силни страсти, на упреци и на разочарования, а както знаем, крайните чувства - на любов и омраза - често се доближават.
Въпросът с принадлежността към Европа открай време все стои пред нас, той ни измъчва, не ни дава покой. Ние ли не разбрахме Европа, тя ли нас не разбра - според г-н Костов не само, че "Европа нищо не е направила за България или е направила нищожно малко неща", но и "няма необходимото разбиране на проблемите на страната, напротив". И въобще "какво се иска от тази страна"? Ние се стремим към Европа, а тя все отстъпва. И така от идеал, от "цивилизационен избор", мечтаната Европа влезе в сферата на конкретното и реалното. Видяхме и другото й лице, това на безразличието, от една страна, и на изискванията, от друга. Тя не ни дава достатъчно, поставя ни условия за Козлодуй и поне отчасти носи вина за неуспеха на реформите. Горчивата истина излезе наяве - оказа се, че даже едно евентуално членство в ЕС носи не само преимущества, но и задължения, при това не винаги приятни, момент, който някак досега беше изместван от безграничния ни ентусиазъм и вяра в обединена Европа.
Но и за българския народ г-н Костов предрича, че му предстои да приеме "европейските ценности с действията си. " Не че се съмнява в традиционните добродетели на българина. Г-н Костов обаче борави с терминология, която се нуждае от разяснение. Според него бивша Югославия цели 50 години е изграждала образ на "стожер на европеизма", а сега представлявала нищо повече от "пряк комунизъм във вид на национализъм. " Кое според него прави една страна в даден момент "стожер на европеизма", а в следващия - не. Как да разбираме "европеизъм" - като нещо, което може да се постигне, но и което може да се загуби? Въпрос на имидж ли е? Ние пък според него, от своя страна, винаги сме били европейци по душа, но никой не ни е разбрал. А защо? Ако през изминалите 50 години управляващите ни не са ни представяли и нас като "стожер на европеизма", то сегашният ни политически елит несъмнено осъзнава значимостта от "изграждане на образ" като важен елемент от външната политика. Г-н Костов не казва дали действително в това се крие разковничето и дали неговото правителство полага реални усилия в изграждането на ново лице на страната ни в чужбина. В случая се оказва по-лесно да се хвърля вината в едно едва ли не преднамерено отрицателно отношение към България.
А всъщност каква е неговата дефиниция на понятията европеец, европейски ценности. Това са въпроси от голямо значение не само за нас, но и за самите страни - членки на ЕС. Във Франция например се води сериозен дебат във връзка с отношението на французите към понятието европеец - означава ли, че ако си европеец, то тогава си по-малко французин, какво представлява националното ти съзнание и въобще има ли място за такова и до каква степен в една обединена Европа без граници и т.н. За България освен тези въпроси съществува и друг един момент - има ли и доколко въобще чувство за принадлежност към Европа, чувства ли се българинът европеец или това някак стои извън него. Това са ключови проблеми, на които политическият ни елит трябва да потърси отговор, тъй като ЕС е съюз, който изисква силни обществени нагласи.
Струва ми се, че дебатът по тези въпроси все още предстои, един дебат, крайно необходим и който ще предопредели насоката на бъдещето развитие на страната ни. Дали обаче управляващите сериозно се интересуват от нагласите на българина - какво мисли, какво чувства, какви са надеждите и страховете му. Това са въпроси, на които се отделя особено внимание в самите страни - членки на ЕС, тъй като пренебрегването им действително може да се окаже спънка в процеса на по-нататъшна интеграция. Считат ли нашите управници, че процесът на вземане на решения, касаещи бъдещoто външнополитическо развитие на страната, може да мине и без да се отчитат нагласите на обществото, тъй като то сега е твърде заето с физическото си оцеляване. Когато Г-н Костов казва, че трябва окончателно да се погребе крайният национализъм, не може да не си дава сметка и за причините, по които той се заражда, а именно икономическа криза, външнополитическа изолация или поне чувството за такава. А когато се изгражда образ пред обществото за външния фактор (в случая ЕС) като препятствие за успешното развитие на реформите, то тогава това предизвиква и крайни реакции сред дадени среди от обществото.
Въпросът допълнително се усложнява и от засиления стремеж на управляващите ни към членство в НАТО. Сега чуваме от г-н Костов, че "България просто трябва да преформулира целите си", ЕС щял да "остава цел, т.е. не цел, а преди всичко средство" за успешния завършек (?) на реформата". Добре, но НАТО като че ли е мъгла. Много са нещата, които г-н премиерът на (суверенна) Република България твърди, че не знае как, къде и защо ще е необходима територията на страната ни за войските на Северноатлантическия пакт. Единственото, което в случая се изтъква, е, че е важно да има "политическа готовност" готовност добросъседска". Добър съсед, кому обаче? А и на каква цена?
Действително според социологическите анкети над 70% от запитаните твърдят, че са за членство в НАТО, и това вероятно окуражава правителството ни. Но широкият консенсус базира ли се на действително разбиране за ангажиментите, произтичащи от едно такова членство. Възможно ли е в даден момент в бъдещето (може би не толкова далечен) да се окаже, че НАТО предявява искания към страната, които са в неин ущърб, или че ни дава по-малко от очакваното? Тогава стремежът днес на управляващите също може утре да се преразгледа и един хубав ден да чуем, че българският премиер отново счита за нужно да преформулира целите на страната. Г-н Костов твърди, че разсъждавал само до 2001 г., но не може да не си дава сметка, че една демокрация, каквато ние претендираме, че сме, се нуждае от дългосрочна и добре обмислена концепция за развитието й, както от приемственост и последователност във външната й политика. Изпускане на нерви, залитания с цел получаване на политически дивиденти могат да се окажат с тежки последствия за идните поколения.
Сега, почти 10 години след 10 ноември 1989 г., когато очакванията на обществото ни към Запада като цяло бяха големи, ентусиазмът естествено се поохлади. Несигурността и песимизмът, витаещ в българското общество, естествено пораждат отчужденост, недоверие към процесите на модернизация и глобализация. Тези нагласи несъмнено се пренасят и върху степента на одобрение на действията или бездействията на управляващите, които обаче един ден могат да осъмнат без наличието на някой или нещо, на което да хвърлят вината за неуспехите си.
СДС слага кадровици в министерствата
Чиновници, натоварени с партийни функции, вече ще отговарят за кадровата политика във всяко министерство - такова решение е взето в централата на СДС. Премиерът Иван Костов лично е одобрил новата стратегия. Тя предвижда всяко назначение, независимо за кое управленско ниво е замислено, да се проверява по няколко канала и чак тогава да се докладва на ресорния министър за одобрение и подпис. Според източници от синьото ръководство решението се родило в регионалния съвет на СДС - София. Оттам постъпили и предложенията за някои от новите министерски кадровици. Според депутати лично Евгений Бакърджиев лансирал идеята за партийното кадрово разузнаване. Вицепремиерът обаче отрече да е одобрявал и предлагал нови министерски секретари. "Какво да кадруваме, като всички важни назначения вече са факт", заяви Бакърджиев и допълни, че не си спомня столичното СДС да се е занимавало с кабинетни попълнения.
Въпреки привидното незнание на вицепремиера посветените в започналия кадрил на "Дондуков" 1 твърдят, че Бакърджиев отново влиза в играта след неколкомесечно мълчание. Негови хора щели да заемат някои от най-важните постове на партийни секретари в министерствата. Иван Костов пък най-после склонил управленските назначения във всеки отделен ресор да се наблюдават от конкретен човек, който да е в постоянна връзка със съответния министър и на негово пряко подчинение. Така щяла да се персонифицира и отговорността - основното изискване на Костов към подчинените му и в партията, и в правителството.
"Имахме страшно много кадрови провали по всички етажи на властта. Въвеждането на партийни кадровици в Министерския съвет вероятно е радикален опит да бъдат озаптени активистите на СДС, които ежедневно предлагат свои хора за различни постове в цялата държава. " Така депутати от мнозинството коментираха спешните мерки. Според тях точно за да бъдат избегнати нови набези и лобиране, решението е взето на най-високо ниво без широко партийно обсъждане, а след това е сведено за изпълнение на всеки министър поотделно. Само избрана част от сините депутати са били информирани за рокадите.
"Назначенията на новите секретари в министерствата не са партийна кампания за внедряване на политкомисари в изпълнителната власт, просто в правителството вече прилагат Закона за администрацията", твърди член на НИС. Той дори направи уговорка, че в повечето случаи с кадровите задачи ще бъдат натоварени сегашните парламентарни секретари на министерствата или началниците на кабинети. Само при крайна нужда щели да се слагат нови хора.
Министерският кадровик ще приема, завежда, записва и проверява всяко предложение за назначение, постъпило за подпис при съответния министър. Няма да се прави изключение за оферти, донесени от депутати, нито дори за кандидатури, гласувани на местни, общински или регионални съвети на СДС. Първата справка, която секретарят е длъжен да направи, обаче е точно партийна - да провери в съответния орган на СДС дали предложеният за даден пост човек отговаря на изискванията. Оттам трябва да върнат подробна характеристика на кандидата и всички данни за него, с които могат да се снабдят. По други канали ще се засича и тази информация. Събират се данни и за учреждението, за което се кандидатства, и за предшествениците на поста. Чак след засичането на данните всички документи ще се прилагат към предложението за назначение и тогава ще се носят на министъра за подпис. Така изглеждат първоначално замислените обязаности на сините партийни секретари в МС. Досега всеки депутат можеше да подаде, занесе или изпрати по куриер собствените си или на регионалните съвети предложения за назначения в цялата страна. Министрите в повечето случаи ги разписваха без особени проверки.
Няма да се сдобиват с нови кадровици вицепремиерите Александър Божков, Евгений Бакърджиев и земеделският министър Венцислав Върбанов - това потвърдиха от ръководството на СДС. Парламентарният секретар на промишленото министерство Мария Харбова вече се е преквалифицирала и в кадрови наблюдател, твърдят нейни колеги. Тя ще събира досиетата на кандидатите за подресорните на Божков отрасли. Харбова имала опит още като шеф на икономически отдел в столичната община по времето на Янчулев, а и привличането й в сегашното правителство станало по чисто партийна линия и лично от Божков.
Жена командва кадровите попълнения и в министерството на Бакърджиев. Елинка Николова е началник на неговия кабинет и от няколко месеца проверява и докладва на шефа си всяко предложение. Вицепремиерът обяви, че няма нужда от още един човек за това.
"Не началник на кабинета на Върбанов, а началник на Върбанов" - така земеделците наричат Димитър Чукарски, дясната ръка на аграрния министър. Младият юрист влезе в министерството с протекциите на Анастасия Мозер и вече втора година контролирал назначенията във ведомството до ниво зам.-министри. За по-ниските нива Чукарски дори не информирал министъра. Много от кадровите гафове в земеделието били негова заслуга, твърдят депутати от Народен съюз. Затова подозират, че с решенето на СДС Чукарски може да се прости с неограничените възможности на поста си. Според тях много вероятно било синята централа да прати партиен секретар и на Върбанов. Очаква се верен кадровик да влезе скоро и в ресора на Надежда Михайлова, където СДС отнесе най-много критики за неподходящи назначения и уволнения. Схемата за въвеждането на "партийните секретари" е проста - първо се покриват най-важните министерства. Решението предвижда попълненията да са приключили до края на месеца.
Докато се уплътняват с партийни кадри политическите кабинети в правителството, в редиците на СДС тръгна паралелна кадрова криза. Скоро назначените други секретари - на "Раковски" 134 бяха привикани в НИС за първо сериозно скастряне, довери депутат от СДС. Много бързо си повярваха и си превишиха правата, бе неговият коментар. Най-голяма критика от шефовете си отнесъл секретарят на информацията Илия Петров. Вместо да изпълнява секретарските си задължения в партийната централа и да е в услуга на ръководството, той започнал сам да се разпорежда и да изпраща заповеди по партийните структури дори без съгласуване с прекия си началник или с когото и да било от НИС. На Петров временно са му отнети правомощията да въвежда нови схеми за събиране и обработка на информацията в партията, докато не се изработят длъжностни характеристики на секретарите и не се дефинират точно преките им задължения.
По скорост на соловите си акции обаче го изпреварил току-що избраният за шеф на синята политическа академия Орфей Дуевски. Докторът депутат започнал да началничества още в деня, в който медиите огласиха повишението му, твърдят негови колеги. Дуевски решил, че с новия пост получава и права сам да си избира академичния екип и да раздава задачи на депутати и партийни активисти. Заради кадровия дефицит в парламентарната група обаче двамата няма да бъдат разжалвани. Но отсега се знае, че на специално заседание на националния съвет на СДС през април шефовете на управляващата партия лично ще обяснят на младите депутати кой какви персонални отговорности получава за предстоящите местни избори и докъде се простират правата им. Засега са известни само сините парламентаристи, които работят по промените в законодателството. Техен шеф е депутатът Илиян Попов. Дотогава НИС ще е одобрил и останалите секретари за партийната централа.
През новата седмица трябва да стане ясно какви ще бъдат военностратегическите приоритети на България. Премиерът Костов насрочи за този понеделник извънредно закрито заседание на Министерския съвет, на което ще се обсъжда основополагащият документ за развитието на въоръжените ни сили - военната доктрина. Ще бъдат формулирани рисковете, пред които ще е изправена националната ни сигурност, и начините, по които те ще се предотвратяват по военен път.
За съжаление консенсусът относно това как трябва да се осигурява националната сигурност пак ще остане само в рамките на управляващата партия. Без излишна сантименталност администрацията на Костов за пореден път форсира приемането на спорен документ и засега не дава признаци, че ще се допита до мнението на опозиционните партии. Миналия вторник военната доктрина събра при президента Стоянов премиера, военния министър и началника на Генералния щаб. Единственото нещо, което стана известно след срещата обаче, беше фактът, че президентът няма да събира всички парламентарни сили на Консултативен съвет по национална сигурност, за да изслуша и техните мнения по въпроса.
Най-сериозният проблем в случая е, че политическите сили все още имат коренно различни представи за развитието на армията и въоръжените сили. В парламентарната опозиция все още възприемат нещата с понятията и схемите от времето на студената война. Същото се отнася и за доста голяма част от офицерството.
Те смятат, че страната ни трябва да се стреми към така наречения паритет на силите, или казано с други думи - към постигане на равновесие чрез изравняване на военния потенциал. И понеже страната не може да поддържа сегашния размер на армията си от 104 000 души, те призовават към преразглеждане на Договора за обикновените сили в Европа и искат Турция и Гърция също да намалят армиите си.
В случая обаче и опозицията, и офицерите забравят един прост урок, който би трябвало да са научили от времето на блоковото противопоставяне. Те, изглежда, не помнят, че СССР загуби студената война и се разпадна именно защото подчини цялата си политика и икономика на армията, на стремежа за военно превъзходство. Ако България се опитва да поддържа подобен баланс на силите в регионален мащаб, неминуемо е обречена на икономическо мъждукане. А данъкоплатците надали ще са склонни да приемат увеличаване на и без това тежкото финансово бреме, с което държавата облага доходите им, само за да може ръководството на армията да си играе на война. Така че съкращенията са неминуеми.
Точно поради този факт паралелно с военната доктрина ще бъде прокарано и решение на парламента, с което ще се намали числеността на армията ни. Според досегашния план на Генералния щаб за развитието на армията до 2010 г. тя трябваше да се намали до 75 хиляди души. Министерството на отбраната обаче е разработило още няколко алтернативи, които ще представи за обсъждане. Експерти на ведомството са симулирали по компютърен път каква бойна готовност ще имат подразделенията на базата на планирания бюджет за армията до 2001 г. при различните варианти. Най-обсъжданите от тях са за войска с численост от 75, 50 и 45 хиляди души. При сегашното финансово осигуряване обаче 75-хилядният вариант е немислим. При него само комуналните разходи ще бъдат около 400 милиарда лева. Най-често споменаваното число е 50 000. Според експерти на военното министерство е абсолютна заблуда, че по-многобройната войска гарантира сигурността на страната по-добре. Армията може да постигне по-висока степен на бойна ефективност и с намалена численост, смятат те. "Какъв е смисълът да имаме 104-хилядна армия, когато нямаме техника, а дори и да имаме, хората не са подготвени да я ползват", коментират военни специалисти. Общо 486 милиарда лева са отделени за армията през 1998 г. Най-големият дял - около 50 на сто, се отпуска на централната администрация за покриване на текущите разходи - заплати на офицерите, ток, парно и т.н. Една четвърт от тях получават Сухопътни войски, на ВВС се падат 14.5 на сто от парите, а на флота - само 5 процента.
Основният проблем в момента е, че войската постепенно деградира до организация с чисто социални функции. Вече за никого не е тайна, че военното ведомство поддържа безобразно голям чиновнически апарат. На централно подчинение се водят около 22 000 души - около 12 000 служители без пагони и около 10 000 униформени. По всяка вероятност числеността им ще бъде сведена до 8000, а на войниците - до 42 000. Болезнен ще е въпросът за колко време ще се направят съкращенията. По всичко личи, че няма да се сбъднат надеждите на ген. Михов да редуцира състава на армията до 2010 г. По всяка вероятност той ще бъде принуден да действа шоково и в двойно по-кратък срок. Генералът ще трябва да забрави мечтите си за четирикратно увеличение на военния бюджет за догодина. Преди време Михов се закани да поиска 1.4 трилиона лева за реформата на армията ни през 2000 г. В момента повече от половината от бюджета на армията отива на централно подчинение, и то за покриване на текущи разходи като заплати, ток, парно и храна.
Съкращаването на армията обаче надали ще помогне много на българската делегация, когато ще се опитва да лансира кандидатурата ни за членство в Северноатлантическия пакт през април във Вашингтон. Колкото и да е тъжно, отново ще бъдат представени само документи с декларации за добри намерения. Министърът на отбраната Георги Ананиев загуби повече от година и половина в имитация на реформа. На практика всичко беше оставено в ръцете на вече бившия зам.-министър Румен Кънчев и шефа на Генщаба ген. Михо Михов, които работеха като куче и котка. Нещата тръгнаха до известна степен едва след подмяната на почти целия заместникминистърски екип. Загубеното време обаче трудно може да бъде наваксано в рамките на няколко месеца. Освен това не е ясно как ще реагира ген. Михов, когато се окаже, че неговата програма за реформа на армията до 2010 г. ще отиде в коша или най-малкото ще бъде основно прекроена. ВВС-генералът трудно ще понесе това и би могъл да осъществи на практика намерението си за оставка, което е изказал пред държавния глава Петър Стоянов.
Най-сериозният минус за България на срещата във Вашингтон вероятно ще е фактът, че липсва консенсус между политическите сили по параметрите на военната доктрина. Костов вероятно ще бъде принуден да прокара документа през Народното събрание с гласовете на своята партия и това няма да убегне от погледите на натовските държави. Парламентарната опозиция със сигурност ще възроптае срещу формулировките в документа, според които страната ни може да влезе във война на базата на коалиционни ангажименти, че се говори за НАТО, ЗЕС и ЕС, но не е споменато нищо за Русия, че армията ни трябва да се готви за сражения само в един театър на военните действия. Западните партньори обаче няма да рискуват да приемат в редиците си държава, където на власт би могла да дойде политическа сила с антинатовска насоченост. Решенията за използване на въоръжени сили в пакта се вземат с консенсус и на теория всяка страна членка би могла да ги блокира. Точно затова западният военен клуб няма да пусне в редиците си някой, който би могъл да му попречи. Единственото нещо, което българският премиер може да изтъргува, е логистичната подкрепа на страната ни за натовската операция в Косово.
Лингвистична активност обхвана левия коридор в парламента
Разликата между структурната реформа и индустриалната политика е въпросът, на който БСП, ОНС и евролевицата се захванаха да търсят отговор, преди да внесат вот на недоверие към правителството. И като начало трите партии се разбраха за широка обществена дискусия с участието на синдикатите и бизнесмени, заинтересовани от нов модел на икономическо развитие. "Гласуването в залата не е най-важното, по-важно е в дебата в залата хората да разберат, че алтернатива има", каза зам.-председателят на БСП Георги Пирински, "научен" ръководител на групата социалисти, подготвящи мотивите за вота. Само не стана ясно как директното предаване на парламентарните слова по БНТ може за един ден да убеди електората, че алтернатива има.
В търсене на компромис моментът за внасянето на вота на недоверие бе отложен, за да може създадената работна група да си ги изясни. Сред причините за този демарш на съвместната парламентарна акция на опозицията се споменават предстоящата мисията на МВФ, която можела да даде нови доказателства за неадекватността на правителството, докладът на опозиционната комисия "Антимафия", водена от евролевия депутат Драгомир Драганов, който обаче вече на няколко пъти разнася папки, от които нищо смислено не произтече.
По-вероятно причината за консултациите е прословутата опозиционна алтернатива, която трябва да е готова до средата на месеца. Тя трябва да създаде образа на бъдещия конкурент на СДС, способен да спечели доверието не толкова на избирателите, колкото на получилия популярност в БСП и евролевицата външен фактор. Неслучайно основната критика към правителството, дошла от Александър Томов, е, че то не изпълнява собствената си "Програма 2001", с която СДС дефилира по света. И за да допълни претенциите си, Томов отлетя за Щатите да сподели вижданията си за бъдещето на България.
Единствената "новина", изтекла от консултациите в парламента между БСП, ОНС и евролевицата, беше за предстоящата обществена дискусия за провалената структурна реформа. Моделът вече бе изпробван от предишните инициативи и преминаваше под формата на граждански форуми. Те трябваше да докажат обществената подкрепа за несъгласията с предлаганите от СДС промени в законите за съдебната власт и медиите. Този път идеята е малко по-амбициозна - реанимирането на мита за кадровия потенциал на опозицията. Бивши банкери, настоящи бизнесмени и специализанти в чужбина ще трябва да наситят с експертно присъствие критиката към СДС. Част от тях вече се изявиха в пресата с мрачни прогнози за развитието на икономика и пропадането на валутния борд.
Защо точно в този момент обаче се поднови темата за вота на недоверие, едва ли някой може да каже. Според признанията на депутати от БСП индустриалната политика на правителството е една и съща от началото на мандата му, а евролевите пък си спомнят, че структурната реформа не била мръднала от края на 1997 г. Липсата на събитие, което да разклати правителството, отново накара шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова да повтори, че очаква вота с нетърпение.
Всъщност вотът на недоверие отново трябва да тества статуквото в опозицията и най-вече крехкия баланс между БСП и евролевицата, след като е напълно ясно, че гласуването срещу кабинета "Костов" няма никакви изгледи за успех.
Лидерът на евролевицата Александър Томов открехна завесата пред избухналата опозиционна активност сред неговите хора: "Сега е много важно да проличи кой кой е в българската политика, кой за какво се бори. " Експертите на евролевите вече започнали да се притесняват от факта, че рейтингът на партията им стои закован на 4-5 процента от момента на нейното основаване, поради което вече било настанало време да се предприемат радикални действия.
Ревността, с която бе посрещнато решението на БСП да внесе свое предложение за вот на недоверие, до голяма степен потвърждава тази хипотеза. ОНС и евролевицата обвиниха социалистите в прибързаност и популизъм, въпреки че "Позитано" 20 цяла година не е спрял да измисля поводи, за които да поиска оставката на правителството. Ахмед Доган директно заяви, че ОНС няма да подкрепи вота, ако БСП го внесе сама.
Социалистите не престават да повтарят, че могат и сами да започнат парламентарната процедура, а без тях хората на Томов и Доган могат само да наблюдават събитията отстрани, но все пак в крайна сметка се отказаха. Особено след като Александър Томов и Георги Първанов се срещнаха насаме, за да изяснят позициите си.
Въпреки тайните срещи (на които все нещо се решава, щом са тайни) подозренията между БСП и евролевицата не са намалели. Депутат от соцгрупата припомни предишните съвместни инициативи, в които в последния момент евролевите гласуваха със СДС - декларацията за рамковата конвенция за малцинствата, както и декларацията за борбата с престъпността от миналата година. В същото време през миналата седмица и двете партии обявиха започването на предизборните си кампании за местните избори. Въпреки клетвите за единодействие обаче все още не е уточнен механизмът, по който ще се стига до единни кандидатури за изборите, а член на политическия съвет на евролевицата изрази съмнение дали изобщо може да бъде намерен такъв.
От продължителния спор за същността на вота може и да изглежда, че между БСП и евролевицата лежи голяма пропаст. По-верният извод обаче е, че и двете партии не могат една без друга, особено след като започна да се изяснява, че основната опозиционна активност в близко бъдеще ще е изясняване на собствените им позиции.
Филчев (напразно) иска още
Новоизбраният прокурор Никола Филчев е на път да получи първата си политическа плесница от управляващите. След като беше лансиран като фаворит на мнозинството за обвинител на републиката, варненският ексбоксьор се опита да върне правомощията на прокурорите, които управляващите орязаха по времето на Иван Татарчев. Изглежда обаче, това ще бъде първият му болезнен урок по политически апаратни игри. По всичко личи, че сините ще използват тази негова инициатива, за да му покажат ясно как ще държат изкъсо не само непокорните съдии, но и цялата магистратура. Както е тръгнало, Никола Филчев скоро ще бъде принуден да разбере какъв подтекст са влагали неговите покровители от СДС в словосъчетанието "разбрано момче". То му бе пришито от юридическите стратези на "Раковски" 134 в дните, когато се определяше кой да наследи Иван Татарчев. Така сините ще демонстрират на магистратите, че няма да толерират никакви твърде героични пози в съдебната система.
Този път ябълката на раздора са промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които миналия четвъртък влязоха на първо четене в правната комисия на парламента. Те бяха разработени от работната група на преподавателката от юридическия факултет на СУ доц. Екатерина Трендафилова и спечелиха подкрепата на синьото мнозинство. Това обаче предизвика реакция на ревност от страна на Никола Филчев, който тогава беше все още зам.-министър на правосъдието. Бъдещият главен прокурор се опита да създаде своя алтернативна работна група, която застъпи коренно противоположна позиция. Заедно със своите съмишленици Филчев се опита да прокара идеята за въвеждането на съдии-следователи по френски модел, които в общи линии да се превърнат в основните фигури на досъдебната фаза. Юристите от СДС обаче отдадоха предпочитанията си на доц. Трендафилова и нейните идеи за въвеждане на състезателен съдебен процес и свиване на прокурорските функции до чисто обвинителни правомощия. Филчев беше принуден не само да преглътне горчилката, но и да защитава проекта на работната група от името на правосъдното министерство. Тогава той се направи, че приема, общо взето, революционната промяна в процедурата за наказателно правораздаване. След като беше одобрен за главен прокурор обаче, стана ясно, че той просто е стискал зъби и е чакал удобен момент за контраофанзива.
И ето че този удобен момент настъпи миналия понеделник. Главният обвинител събра на колегиум всички шефове на обвинението, за да бъдат разработени алтернативни предложения. Заедно с прокурорите дойдоха и някои от участниците в неосъществената работна група на Филчев като преподавателят по наказателно право проф. Димитър Михайлов и неговата колежка по наказателен процес Маргарита Чинова. Изведнъж излезе, че натоварената със свръхправомощия прокуратура е била лоша само под ръководството на Иван Татарчев.
В случая май все пак ще се окаже, че Филчев дълбоко греши. Още преди официалния старт на дискусиите по законопроекта за промяна на НПК сини политици се захванаха "да облъчват" главния прокурор да не се противи на проекта. Първоначално с него се срещна архитектът на промените в Закона за съдебната власт Иван Димов, който се появи на крака в прокуратурата миналия вторник. На следващия ден Филчев е имал емоционална среща и с председателя на парламента Йордан Соколов. Дипломатическите совалки, изглежда, са били не много успешни, тъй като главният прокурор упорито държеше на своето и при първия дебат по проекта в правната комисия. "Има ограничаване на прокурорските правомощия, които са прехвърлени на съда. Съдът не трябва да се натоварва с несвойствени задачи. Той трябва да упражнява контрол, а не да изпълнява функции на обвинението", обяви Филчев пред депутатите, като беше довел със себе си впечатляваща група прокурори, които да го подкрепят в офанзивата срещу законопроекта. С това обаче неговите възражения се изчерпаха. В типичния си некомуникативен стил той уточни, че останалите си претенции излага писмено в рамките на около 20 страници. Наложи се останалите прокурори да защитават каузата на обвинението.
Председателят на правната комисия Светослав Лучников обаче поля със студена вода новия главен прокурор, като му отвърна, че мнозинството ще държи на постановките, които е приело в Закона за съдебната власт. Там депутатите от СДС записаха изрично, че прокурорите няма да могат да прекратяват дела без одобрението на съда. Те гласуваха също да се премахне възможността по-горен прокурор да може да изземва делото от низшестоящия. Обвинителите бяха лишени и от възможността да преценяват кога да се премахва мярката за неотклонение "задържане под стража". Тези правомощия бяха прехвърлени на съда, който по думите на софийския градски прокурор Нестор Несторов масово и безогледно пускал престъпниците. "Ако приемем промените в НПК, ще стане почти невъзможно доказването на престъпления", възмути се той. "Като увеличаваме правата на подсъдимия,w увеличаваме престъпността", заключи в пристъп на човеколюбие столичният обвинител номер едно. Според екипа от вносители обаче прокурорът не може да ограничава правата на гражданите, тъй като е пристрастен, защитава обвинителната теза и съвсем логично ще се опитва да държи следствения зад решетките. "Точно заради това страната ни изгуби делото "Асенов срещу България", каза съдията Румен Ненков и Несторов не можа да му опонира. Пловдивският апелативен прокурор Росен Димов пък предложи компромисен вариант, според който мерките за неотклонение да могат да се обжалват на по-горна съдебна инстанция и от страна на обвинението. В момента те се снемат от окръжните съдилища и не могат да се обжалват. Според Димов прекратяването на следствените дела трябва да подлежи на съдебен контрол само тогава, когато някоя от заинтересованите страни го обжалва. От мнозинството обаче се отнесоха твърде скептично към позицията на прокурорите. Ако сега те върнат прокурорските правомощия, на практика ще покажат ясно на всички, че са поправяли законите на конюнктурен принцип и единствено заради бившия главен прокурор Татарчев. Освен това новият шеф на обвинението все още не е доказал, че заслужава повече доверие от срана на синьото мнозинство... Частта от ремонтирания НПК, която не предизвика много активен диалог, се отнасяше до иначе доста оспорваното полицейско разследване. Според законопроекта полицията ще разследва леките престъпления, които са подсъдни като първа инстанция на районните съдилища и се наказват със затвор до пет години. Ще има два варианта на полицейско разследване - бързо производство и дознание. Първият вариант ще се прилага по така наречения член 409 от НПК - когато извършителят е заловен на местопрестъплението или по него има явни следи, доказващи вината му. Този вид разследване ще се прави от полицейски инспектори, които всъщност ще бъдат преквалифицирани оперативни работници на МВР. В останалите случаи, когато има нужда от по-сложни следствени действия, делото ще отива при бившите помощник следователи, които преминават на подчинение на МВР. Материалите от полицейското разследване и най-вече свидетелските показания обаче ще имат стойност в процеса само когато са одобрени от съдия. За тази цел се въвежда фигурата на съдията по предварителното разследване, пред когото свидетелите и подсъдимите ще могат да дават информация с процесуална стойност. Тези магистрати ще трябва да гарантират, че полицията не изтръгва сведения в подкрепа на своята теза чрез насилие.
"Започнахме обучението по проектозакона. Нямаме време да чакаме да завърши дебата и чак тогава да стартираме. Започваме да обучаваме хората, които ще обучават", обяви вътрешният министър Богомил Бонев. Курсовете ще са във ВИПОНД и ще траят шест месеца. Там ще се учат онези, за които се иска най-висока квалификация. В програмата се включват лекции по наказателен процес, по наказателно право и по гражданско право - най-съкратен курс, и криминалистика. Инспекторите ще дойдат от националната полиция, граничната полиция и НСБОП. Това ще са структурите, които имат възможност да извършват разследване. Националната служба за сигурност няма полицейски правомощия и няма да разследва. Когато тя се сблъска с дела по глава първа на Наказателния кодекс (престъпления срещу републиката) материалите ще отиват в Специализираната следствена служба. "Готовност за полицейско разследване ще има най-рано през септември. Най-добре е да го въведем от януари догодина", предложи Бонев на депутатите. Така че радикалните промени в правораздаването се отлагат за догодина.
Готови сме да сменим приносителя, не и посланието
Министърът на външните работи Надежда Михайлова пред вестник "Капитал" и списание "Форум", Скопие
- Периодът между двата кръга на преговорите в "Рамбуйе" е ключов за конфликтната ситуация в Косово и неслучайно е наситен със засилени дипломатически совалки и инициативи. По предложение на България съседните на конфликта страни предприеха инициатива, която цели търсенето на мира чрез разширяване на кръга на партньорите за контакт. Ако до този момент контактите бяха единствено приоритет на изпълнителната власт, сега включването на парламентаристи в диалога дава възможност хората, пряко избрани от народа, да отидат и да заявят пред двете страни в конфликта своя интерес от мирно и трайно уреждане на кризата в Косово. Инициативата играе роля в урегулирането на конфликтната среда в региона и търси допълнителни гаранции за националната ни сигурност. Тя развива активната позиция на България, започнала с декларацията на страните от Югоизточна Европа по кризата с Косово, и дава възможност за консолидиране на общи виждания на съседните на конфликта държави за бъдещето на Балканите - безконфликтно и безпроблемно, както бихме желали да бъде.
От друга страна, се гарантира ролята на България като фактор в Югоизточна Европа, който подпомага стратегията на международната общност и прилагането й на практика. Инициативата е и тест за това до каква степен на практика съседните държави се чувстват ангажирани с търсенето на решение за мирен изход от конфликта в региона.
Нежеланието на Белград да приеме пратениците на парламентите на България, Румъния, Македония и Унгария е лоша новина за нас. Убедени сме, че Милошевич се обрича на самоизолация. Но ние няма да се откажем да търсим своята роля. Това, което успях да договоря с гръцкия външен министър, е господин Папандреу да използва срещата си с Милошевич, за да занесе посланието на парламентаристите на съседните на Югославия страни. Белград трябва да разбере, че ние сме готови да сменим приносителя, но не и посланието.
- Вярвам, че бъдещето на Балканите ще бъде европейско, а проблемите и спорните въпроси ще се преодоляват по пътя на диалога. Понякога се шегуваме помежду си, но в това има голяма доза истина - да не решаваме балканските проблеми по балкански, а с уважение към различията, стремейки се да намерим баланс в тях. Казват, че най-доброто споразумение е онова, от което нито една от страните не е доволна. Това е балансът на интересите в един конфликт. Надяваме се, че общите дипломатически усилия преди решаващите преговори във Франция ще се увенчаят с резултат. Затова с моя гръцки колега Георгиос Папандреу се споразумяхме да предложим общобалканска среща, в която да участват външните министри на Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Турция и СР Югославия. Идеята за тази среща не идва на празно място, тя всъщност е продължение на общобалканския процес, започнал на 10 март миналата година с общата декларация за Косово.
- По отношението на конфликта в Косово България винаги е имала много последователна политика. Нашата страна се противопостави на идеята за икономически санкции с аргумента, че с начина, по който функционираха по време на конфликта в Босна и Херцеговина, те обслужваха точно онези, срещу които са насочени. Те доведоха и до огромни загуби за съседните държави, до криминализация на региона и го отдалечиха от европейските структури.
България отстоява позицията за запазването на териториалната цялост на Югославия и непроменимостта на границите на Балканите като залог за мир и стабилност в дългосрочен план. Едновременно с това демократизацията на обществата, възприемането на общи европейски стандарти за политика, за бизнес, за културен и икономически живот ще изведат на преден план онова, което ни свързва, а не онова, които ни разделя. Тоест имаме обща тема за разговор с Белград - желанието ни за европейска интеграция и за принадлежност на този регион към общото семейство на европейските народи.
- Бяха направени много и различни спекулации и затова искам да напомня няколко неща, които за съжаление или не се чуват, или някой не иска да ги чуе. "Джойнт гардиън" може да влезе в сила едва след като бъде подписано мирно споразумение със съгласието на двете страни. Сама по себе си това е мироподдържаща операция, а не агресия или намеса във вътрешните работи на която и да е била страна, както го интерпретират някои. Това са аргументите, които бяха в основата на решението на българското правителство. Спекулация е също, че споразумението се държи в тайна или не е обсъждано от Народното събрание. Първо, защото то е проект и никога преговорни позиции не се оповестяват предварително. Депутатите могат при желание да се запознаят с тях по съответния ред, но най-важно е да се знае, че то не може да влезе в сила без ратификация от българското Народно събрание. Включването на България в мироподдържаща операция е продължение на позицията ни за търсене на гаранции за националната ни сигурност, в подкрепа на мира в региона. След толкова дълга криза винаги има риск споразумението да бъде компрометирано от сили, които не са заинтересувани от прекратяването на конфликта.
- Амбициозните планове, които имаме, и по-специално коридор No8, могат да бъдат осъществени едва след установяването на траен мир в региона. Инфраструктурните проекти са много повече от обикновена комуникация - това са и работни места, и чуждестранни инвестиции, това е съживяване на региона като цяло. Подготвяме и спогодба за свързване на транспортните мрежи на двете страни, която ще даде възможност за засилени търговско-икономически контакти. След пробива в нашите взаимоотношения ние вече правим първите практически стъпки по пътя на общото европейско бъдеще на България и Македония.
- Да, реалистично е. И веднага не мога да не направя връзка с това, за което говорихме досега. На този етап за съжаление в Югославия няма алтернативен модел на управлението на Милошевич. Ето защо по обективни причини България се превърна в такъв алтернативен модел на управлението на Милошевич за Балканите. Категоричната подкрепа на този модел от страна на Европа ще насърчи реализацията на подобни модели и в други страни от региона и ще доведе до неговата по-бърза демократизация и интеграция в Европа. Със своята активна роля на Балканите България се стреми да променя трудната регионална среда. На този момент ние вече не търсим общ език с Европа. Ние сме го намерили. Днес ние водим диалог, а диалог е възможен само между добри партньори. Той включва взаимна оценка на механизмите, на подходите, на степента на заинтересованост. Нашият глас прозвуча откровено и ясно, защото България по недвусмислен начин продължава да заявява своя интерес към членство в ЕС и търси начини да скъси пътя. Когато поставиш на дневен ред проблемите, по-лесно се намират решенията. Тях ние дължим на хората, които подкрепят реформите в България.
- Когато се коментира проблемът с АЕЦ "Козлодуй", водещият аргумент не трябва да бъде политическият, а аргументът на безопасността. Тази безопасност не включва единствено затварянето на блоковете, но и тяхното обезопасяване. В своята национална енергийна стратегия България е поела определени ангажименти към ЕС, които са разчетени във времето и са финансово обезпечени до 2010 г. Ние очакваме да постигнем национално съгласие по тази тема. Смятам, че диалогът за ядрената безопасност трябва първо да се води от експертите, защото иначе рискуваме този спор да се политизира.
- Да. Бихме искали във Вашингтон посланието на НАТО за отворени врати да се превърне в политика. Очакваме на срещата НАТО да заяви ясен ангажимент към държавите, подали молби за членство, като предложи конкретна предприсъединителна програма или план за действие. Очакваме също да се въведе механизъм за ежегоден преглед на изпълнението на тези индивидуални планове, което да доведе отправянето на нови покани за членство. Отношенията между България и НАТО разглеждаме като партньорски процес, в който България търси допълнителни гаранции за своята национална сигурност, а от своя страна чрез специфичния си опит в региона допринася за неговата стабилност и сигурност.
Корупцията - необходимото зло на прехода
Когато преди време един социолог каза, че това управление е по-корумпирано от предишното, премиерът Костов реагира остро и поиска среща, за да получи доказателства. След това не прие неговите аргументи. Изобщо винаги, когато някой направи проучване на общественото мнение за представите за размерите на корупцията в страната, все някой е крив. Тази седмица излязоха нови социологически проучвания, които измериха индексите на корупцията у нас. Веднага след като бяха изнесени резултатите, социолозите бяха обвинени, че нещо са "нагласили резултатите", защото определени професии попаднали в по-челните места.
В самото изследване, което Коалиция 2000 представи миналата седмица на базата на изследването на агенция "Витоша рисърч", няма кой знае колко скандални неща.
