След няколко месеца става реалност и собственото предприятие за преработка на мед. Разполага само с голите стени на наетото помещение. Заедно с екип от сътрудници започва строителство и монтаж. Тухла по тухла, детайл по детайл. Помагат му отличните технически познания на военен пилот. Прехвърля за пореден път специализирана литература. Влага всеки спечелен лев в строителството. Тегли банкови кредити. Създава собствена технология за преработка на мед, която запазва ценните качества на продукта. Вече има самочувствие и основание да излезе самостоятелно на външния пазар. През следващата година увеличава броя на пчелните семейства.
Днес Стефан Курдов разполага с над 2000 пчелни кошера, разположени на различни места в страната. Запален е от идеята за модерно пчеларство. Иска трудът да бъде специализиран. В бранша да влязат млади хора, за които това е професия, а не любителско занимание.
Два пъти в "Сизиф" гостува американски консултант. Наблюдава, анализира, съветва. Предава опит и знания. По-късно г-н Уилям Лорд написва статия за видяното във фирмата и за нейния собственик в специализираното списание "Америкън бий джърнъл".
Сътресенията с българския лев, банковите фалити и целият хаос в икономиката не подминават и "Сизиф". Ключовата дума е оцеляване. Цената - безсъние, напрежение, работа на загуба. По-късно валутният борд заковава рамката. Понятия като планиране и прогнозиране връщат значението си.
Днес във фирмата работят 52 души. С търговската марка се произвеждат различни видове и разфасовки мед и пчеларски инвентар. Предприятието има собствена лаборатория, в която се контролира непрекъснато качеството на пчелните продукти. Нямат нито една рекламация на фирмени продукти. "Създал съм система за изкупуване на пчелен мед и за снабдяване на пчеларите с восъчни основи, литература, лекарства. Изградил съм и система за обратна връзка. Имам информация за производството на мед и състоянието на бранша - численост на пчеларите, възраст, съотношение в даден район между професионалисти и любители пчелари", казва Стефан Курдов. Фирмата му обучава и собствени кадри - организират се групи от 2 до 15 души по региони.
На световното търговско изложение, съпътстващо конгреса на "Апимондия" в Белгия през 1997 г.,
Златен медал на миналогодишния Пловдивски панаир и специална холограма за качество от Федерацията на потребителите отличават продуктите на "Сизиф". Миналия месец към наградите се прибавя и запазеният знак "Зелена ябълка" на Първото екоизложение у нас.
"Мисля, че се спекулира с настояванията за помощ от държавата. Законът за пчеларството наистина е от 1983 г. и не е съобразен с европейските норми, но така или иначе дава някакви права. Пчеларите са освободени от всякакви данъци. Няма ограничения за придвижване и настаняване на пчелните семейства. Като се имат предвид разходите за производство и изключително ниската трудоемкост, убеден съм, че държавата оказва достатъчно помощ. Твърдя това и от позициите на производител на мед", коментира Стефан Курдов.
И е убеден, че проблемите в бранша не са нито в изкупната цена, нито в липсата на пазар. "Проблемът е в самите пчелари, казва той. В нивото на техните знания и в умението да организират и управляват собствения си бизнес."
"Познавам Стефан Курдов от 1991 г. Запознахме се случайно. Той умее да създава кръг от приятели, с които няма общ бизнес, но има общ език. Инициативен човек. Интересува се много, чете. А аз се занимавам с информация за информацията. Помагал съм му и съм виждал как наученото дава резултат. Доверчив е, а това не е добра черта за днешното време. Като си набележи цел, преследва я. Военен летец - научен е да излиза от всякакви ситуации. Контактен, предразполага с доброто си отношение към хората. Намира съмишленици и приятели, готов е да им помогне с решение, макар самият той да се намира в тежка ситуация. Докато в някои големи външнотърговски организации, занимаващи се с износ на мед, хората стояха без работа, той успя да намери кадърни специалисти и да направи пробиви зад граница. Семейството му е като стълб зад него. Защото, ако нямаш подкрепа вкъщи, трудно можеш да правиш какъвто и да е бизнес", казва Богдан Угърчински, генерален директор на "Информинвест".
Собственикът на "Сизиф" казва, че цени коректността, работоспособността. Уважава таланта и доброто чувство към другите. Трудно излиза от нерви. И до днес пчелите го жилят най-редовно, когато работи край кошерите. Обича спокойствието. Не му допадат шумните компании. Независим като характер.
"За съжаление не всичко в бизнеса зависи от личните качества и от усилията, които полагаш. Един срив на международните пазари или в България може да унищожи всичко, което си направил, и да те изхвърли зад борда. В авиацията разчиташ на себе си. Сега съм зависим от много обстоятелства", твърди Стефан Курдов. Но е убеден, че ако човек е коректен - към партньори, работници, кредитори и клиенти, има шанс да успее.
Бизнесът е специфичен. Ангажира нонстоп усилията. Не се съобразява с празници и почивни дни. Животът му минава пак на път. Съпругата му е икономист. Подкрепя го изцяло. Имат син и дъщеря. Като всички съвременни родители се опитват да делят времето между работата и дома.
Името на фирмата се родило случайно. Първоначалната алюзия е за тежък труд. Военният летец предлага друга гледна точка. "Сизиф е доказателство за тържеството на човешкия дух", убеден е Стефан Курдов.
Накратко
Около 300 ефирни и кабелни телевизии и радиостанции подадоха молби за прелицензиране до Държавната комисия по далекосъобщенията. Срокът за това е указан в текст от преходните и заключителни разпоредби на Закона за далекосъобщенията и изтече миналия понеделник. През седмицата документите са били разглеждани в ДКД за това дали са редовни. След това те трябва да бъдат препратени към Националния съвет за радио и телевизия, който в срок от един месец трябва да реши дали да се издаде лиценз и отново да върне документите към комисията по далекосъобщения, за да се оформи разрешението.
Вестник "Континент" спря да излиза от началото на миналата седмица. Ръководството му се надява в скоро време да намери пари и да започне отново да го печата. Екипът на всекидневника временно е разпуснат. Дълговете на "Континент" са около 300 млн. лв. и са натрупани основно към печатницата на германската медийна групировка ВАЦ. Преди време издателите на всекидневника поискаха от Комисията за защита на конкуренцията да им разреши да обединят рекламата си с изданията на немските собственици. Антимонополистите ни обаче отказаха и препоръчаха на "Континент" и ВАЦ да се слеят, което най-вероятно няма да стане.
БНТ ще започне да излъчва сателитен канал в края на май тази година, потвърди миналата седмица новоизбраният генерален директор на медиата Лили Попова. Нейният предшественик Иван Попйорданов сложи началото на "космическата" програма на телевизията. Предвижда се в началото да не се излъчва денонощна програма. В края на миналата година с решение на правителството беше взето решение сателитният канал на БНТ да се излъчва от спътник на европейската компания Eutelsat.
Радикални промени в БНТ засега няма да има
Около 16 млрд. лв. са очакваните приходи на БНТ от реклама през тази година, съобщи миналата седмица членът на управителния съвет на медиата Никола Бабамов. Той и Дочо Боджаков ще продължат да работят заедно с новия генерален директор на държавната телевизия Лили Попова. Финансистът Бабамов смята, че приходите на медиата заедно с парите, които се отпускат от държавния бюджет, ще са общо около 42 млрд. лв. Според новия телевизионен шеф структурната реформа в БНТ ще започне от изработването на нова програмна схема и когато тя бъде съобразена с наличните финансови ресурси, ще се прецени колко хора ще работят в медиата. "Ще направим този модел за няколко месеца. Няма да има радикални, революционни промени, преди те да бъдат внимателно обмислени... Няма да предприема някакви драстични кадрови промени, преди да се запозная с хората на ръководните постове и да добия лична представа за работата им", казва Лили Попова. Нейната цел е до края на годината да има разработена програмна схема за 24 -часово излъчване на Канал 1. "Ако имаме средства за това, от 1 януари 2000 г. ще излъчваме денонощно", надява се новият генерален директор. В момента държавният бюджет отпуска пари само за 18 часа програма на ден общо по двата канала на БНТ.
Изработването на денонощна програмна схема за Канал 1 най-вероятно ще бъде записано в договора за управление, който Попова трябва да сключи през тази седмица с Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). Подписването на документа се превърна в повод за първия конфликт между новоизбраната тв началничка и медийния съвет. Близо две седмици преди да приключи конкурсът за генерален директор на БНТ, членове на НСРТ обявиха, че новият шеф няма да има право на пълен тригодишен мандат на шефското място, а ще трябва да довърши мандата на предшественика си Иван Попйорданов, който издържа на "Сан Стефано" 29 малко повече от година. Веднага след избора й обаче Лили Попова обясни, че според нея тя трябва да ръководи БНТ три години. "Спорът за мандата не е породен от някакъв мой личен каприз, а от желанието ми да започна работата си тук в съгласие със Закона за радиото и телевизията", каза миналата седмица г-жа Попова. Проблемът е, че в договора за управление, който тя ще подпише, трябва да пише за какъв срок се сключва. Преди няколко дни от НСРТ изпратили проектодоговор на новия генерален директор, в който вместо срок имало празно място. Според Лили Попова от тази ситуация има три възможни изхода. Първият е в договора да се запише, че неговият срок на действие се определя от Закона за радиото и телевизията. "Мисля, че един такъв текст би бил коректен и за двете страни в спора", казва телевизионната началничка. Вторият вариант е Лили Попова да подпише "с особено мнение" договор със срок от година и единайсет месеца, както настояват от съвета, след което да оспори документа пред Върховния административен съд. "Третият вариант е да не подпиша договора, но това няма да се случи, тъй като ще попречи на екипа ми да си върши работата", казва г-жа Попова. Така или иначе, до подобен вариант няма да се стигне, тъй като по-късно през миналата седмица болшинството в НСРТ прие с гласуване, че тя има право на пълен тригодишен мандат. В предварителния вариант на документа, който й се предлага от медийния съвет, са записани още и предложенията от разработката, с която тя участва на конкурса за генерален директор. "Проектодоговорът се основава на писмената информация, която аз предоставих на съвета за приоритетите на програмната или структурната реформа. Нищо повече от това. Членовете на НСРТ не са влезли в прекалено много конкретика, защото те също си дават сметка, че биха могли да бъдат упрекнати в намеса в оперативното управление на БНТ", обясни Попова. Тя се отнася скептично към предложението на някои от хората в медийния съвет да се поиска от парламента да изтълкува спорния текст в закона. "НСРТ не е орган, който има законодателна инициатива, така че не би могъл да наложи на парламента какво да прави", смята тв шефката.
Миналата седмица предложеният от нея управителен съвет на държавната телевизия се събра за първи път на заседание. Всъщност новият ръководен екип де юре все още не съществува, тъй като не е утвърден от медийния съвет. Според някои негови членове Лили Попова също няма правомощия, докато не подпише спорния договор за управление.
Това обаче не попречи на новото ръководство да проведе първото си заседание. управителният съвет е обсъдил и казуса с предаването на Кеворк Кеворкян "Всяка неделя". "Ще се съобразяваме с изискванията на Закона за радиото и телевизията, с нищо друго", заяви генералният директор на БНТ и допълни, че разговорът с Петър Стоянов в последното предаване е бил "интервю с политик на политическа тема". Това е определението на медийния съвет за политическо интервю, каквото според Закона за радиото и телевизията във "Всяка неделя" не може да има, тъй като тя е външна продукция.
Тема от медиите
Гневът на Шешел разпали патриотарското чувство на медиите
"Шовинизмът е национализъм, преминал в открита агресия... Ако патриотизмът е гордост от качествата на собствената нация, шовинизмът е кривото огледало, в което съседите се виждат като двуличници, заговорници, подлеци... Ако искаме консултация, ред творби на Вазов, Йовков, Дебелянов ще ни дадат примери за разликата между патриотизма и шовинизма, и то при най-трагичните конфликти между балканските народи", обяснява етнополитическият речник "Ние -Те", който е предназначен предимно за граждани, ненавършили години за паспорт. Българските тийнейджъри сигурно ще се затруднят да си спомнят примери от литературата, но през последните дни, без да се замислят, ще посочат като синоним на шовинист - Воислав Шешел. Медийното ехо цяла седмица разнасяше по страниците на вестниците, в радио- и телевизионния ефир заканите на сръбския вицепремиер и отговора на българския министър-председател.
28 февруари, неделя вечер. След като изслуша молитвата на президента Петър Стоянов, че "всички ние се молим България да стане такава, каквато заслужава българският народ - една и просперираща, и уважавана държава, в която хората ще се чувстват и спокойни, и уверени, и добри. И тук няма как да не се сетя за онази прословута фраза "Лозето обаче не ще молитва, иска мотика" , многострадалният български зрител натисна копчето и превключи от Ефир 2 на Канал 1. Мислите за лозето и мотиката бързо бяха прогонени от бодрия тон на премиера Иван Костов. В репортажа на "По света и у нас" от правителствения ВИП министър-председателят поднесе (традиционните) "добри новини" от румънския си воаяж и коментира изявленията на сръбския вицепремиер Воислав Шешел. "Кой ще обърне сериозно внимание на Шешел? Аз въобще не бих коментирал позициите на един сръбски шовинист. Само се питам кой в България ще отговори на Шешел, защото очевидно той е викал някого в България", питаше премиерът от синия екран. Председателят на Сръбската радикална партия заяви в събота, че ако СРЮ изгуби Косово, няма сила, която ще запази България и Румъния в сегашните им граници. Заплахата, че съседните страни ще влязат във война със Сърбия, ако тя бъде нападната от тяхна територия, беше топновината, с която ежедневниците се закичиха навръх Баба Марта. Шешел размаха пръст от първа страница на в. "Монитор", "24 часа" начерта карта с най-вероятните цели на сърбите у нас, а "Стандарт" озаглави две страници "Заплахата". Въпреки че премиерът Костов определи гнева на Воислав Шешел като несериозен, вестникът на "Трон" подробно разигра евентуален театър на военните действия. "Възможно е сръбски изтребители от базата край Ниш да влязат във въздушното ни пространство и да нанесат бомбени и ракетни удари по обекти на държавното ръководство и вероятно язовир "Искър"... Сухопътната атака най-вероятно ще се развие по утъпканите пътища край Сливница, Мека Црев и Три уши... ", прогнозира вестник "Стандарт". Хронология на българо-сръбските конфликти, портрет на "черната сянка на Милошевич" ("Новинар"), преглед на балканската преса, анкета "Уплаши ли ви Белград", която изследваше страховите нагласи на народните представители (" Сега"), допълваха отговорите на пресата срещу предизвикателството на Шешел. "Труд" и официозът "Демокрация" подтиснаха новината в по-незабележими дописки. Вестниците предадоха и няколко урока по история от директора на института по история към БАН проф. Георги Марков ("250 години Белград е бил български"), от проф. Андрей Пантев, от о.з. полк. Никола Рухчев ("Сърбите сме ги били и пак ще ги бием"), цитираха дневника на министър-председателя Никола Филчев от 1941 г. и написаха бъдещи спомени на настоящия ни премиер. Радио "Свободна Европа" излъчи коментар на говорителя на БСП Ангел Найденов, който посочи, че не може да приеме "фриволния отговор" на Иван Костов и настоя за официална българска позиция по изказванията на Шешел. Министър-председателят обаче още на летището зададе за проблема "Шешел" паролата - "несериозен", към която стриктно се придържаха препитаните от репортери сини депутати. Опозицията в Югославия също влезе в тона на Костов и на националния празник медиите известиха, че според сръбските политици "Шешел говори глупости". В коментар за вестника на СДС синият политолог Огнян Минчев обаче определи твърденията на шовиниста като "опасни" и прозря, че "Шешел казва това, което Милошевич не може".
Пак българските журналисти разказаха, че румънските им колеги с изключение на два вестника не са обърнали внимание на заплахите на Шешел.
"Липса на новини ли имате, та отдавате такова голямо значение на един факт, който според мен не е нито сериозен, нито заслужава някакво особено внимание, още по-малко да бъде коментиран от българския президент", попита президентът Петър Стоянов журналистите.
БНТ увеличи цените за реклама
Цените на рекламното време по Канал 1 ще са с 15% по-високи от началото на април, реши миналата седмица ръководството на БНТ. Тарифата, по която в момента се плаща за излъчване на клипове, беше приета в края на 1998 г. като временна. По принцип БНТ определя цените на рекламното си време за цяла година, но преди три месеца тогавашните тв шефове бяха парализирани от неочакваните ограничения върху излъчването на реклами в държавния ефир, които въведе новия Закон за радиото и телевизията. Още при одобряването на сега действащата тарифа ръководството на БНТ заяви, че с тези цени само ще се изпробва пазарът през първите месеци на годината, след което ще бъдат увеличени.
За излъчването на клипове по Ефир 2 цената остава без промяна. Условията за продажба на рекламно време от БНТ засега също няма да се променят. Миналата седмица новоизбраният генерален директор на държавната телевизия Лили Попова заяви, че постепенно ще бъдат преразгледани всички правилници, които действат в медиата.
"Агенциите, които са резервирали рекламно време през април и не го изразходват, няма да плащат неустойки, както изискват правилата на БНТ", обясни Иван Павлов - шеф на дирекция "Маркетинг и продажби" в националната телевизия. Заради ограниченията в Закона за радиото и телевизията върху излъчването на реклами (БНТ не може да излъчва повече от 15 минути на ден и 4 минути на час) в телевизията въведоха система за приемане на заявки за излъчване на реклами, според която първият, запазил определено време, получава предимство пред останалите. От началото на април рекламодателите ще могат още и да плащат рекламното време, което закупуват на две равни вноски. Досега БНТ искаше клиповете да се предплащат напълно.
Защо трябва да има закон за достъп до информацията
Изработването на българския закон за достъпа до информация на този етап заплашва да засенчи по обществен интерес приемането на медийния закон. Скандалите около него започнаха още преди да бъде изработен окончателен вариант на проект. Миналата седмица сред медиите беше разпространена предварителна разработка на закона, която според тълкуванията на журналистите ги задължава да издават източниците на информация за своите материали и почти цялата колегия скочи дружно срещу проекта. С този вариант на закон, изработен от юридически екип в Министерството на държавната администрация, гражданите биха получили право да искат информация не само от държавни органи и ведомства, но и от доста частни организации. Това според експертите на "Програма Достъп до информация" е категорично неправилно. "Целта на един такъв закон е да се гарантира правото на всеки гражданин да знае как е управляван и е свързана с принципите на отчетност на избрания пред избирателя, гаранция срещу корупцията и създаване на възможност за информиран политически избор, смятат от организацията и допълват, че според тях задължени да дават информация могат да бъдат само държавните органи и тяхната администрация. Единственото допустимо изключение според фондацията може да е свързано с търговски организации, които извършват "обществени услуги" - топлофикация, газификация и телекомуникационни услуги.
Едва ли има човек, който да не е преживял драмата по това да иска някаква елементарна информация от държавно ведомство и да се е борил с нелюбезна лелка, която крещи със и без повод. Едва ли има човек, който да не е виждал табелката "Тук не е информация! ", а къде е "информацията" никой не знае.
В доста страни по света получаването на информация за работата на държавната администрация е право на гражданите. У нас все още искането на каквито и да било данни от министерства, комитети и прочее ведомства, които се издържат с парите на данъкоплатците, се смята най-често за нахално. Понякога държавните чиновници не искат да си създават допълнителна работа. Най-често обаче ведомствата отказват просто защото не знаят, че всеки може да иска и получава определена информация от тях.
"Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес? ", пише в конституцията. Засега обаче това право е на практика суспендирано - няма нормативен акт, който да определя процедурата по искане и получаване на необходимите данни. Точно това е задачата на закона за достъп до информация - в него трябва да се каже кой, какво, от кого и как може да иска.
Преди десетина години в Калифорния се приема закон за достъпа на гражданите до информацията в държавните ведомства. В преамбюла на този документ е формулирано едно от може би "Законът за достъп до информацията изигра уникална роля за укрепване на демократичното начало в управлението на държавата. Това стана възможно, защото законът се основава на фундаменталния принцип, че информираният гражданин е в основата на демократичния процес и че колкото повече хората знаят за своето правителство, толкова по-добре ще работи то за тях", казва по този повод и Бил Клинтън.
Нуждата от закона за достъп до информацията възниква от основния демократичен принцип за контрол от страна на хората върху дейността на управляващите.
Опростено казано, всеки гражданин в нормалното общество има две основни задължения към държавата - да гласува и да си плаща данъците. Данъкоплатецът дава своите пари на политиците, за които е гласувал да го управляват по начин, който ще направи неговия живот по-добър. След като го е направил обаче, той има пълното право да знае как се харчат парите му. Има право да получи например информация дали те се изразходват по предназначение - за запълването на дупките по пътищата например или за командировки на държавните чиновници в чужбина. По този начин на всеки се дава възможност да следи отблизо работата на хората, за които е гласувал. Опитът от всички страни, където вече съществува закон за достъпа до информацията, показва, че гражданският контрол върху държавната администрация повишава качеството на работата й.
Всеки има право не само на информацията, която държавните чиновници решат да му отпуснат, а и да иска каквото намери за
С езика на политическите клишета това се нарича "засилване на гражданския контрол върху държавната администрация". Опростено казано, хората имат право да знаят какво точно правят чиновниците, които те са назначили с вота си и им плащат заплата с данъците.
Не всичко обаче може да бъде публично - въпросите, свързани с националната сигурност например, е по-хубаво да не бъдат достояние на всички.
Деликатните моменти с изработването на закона за достъп до информацията са свързани именно с разделянето на достъпната информация от тайната. В момента данните, които са държавна тайна, се определят от "Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна на Република България". Документът е приет с решение на парламента. Според експертите на неправителствената организация "Програма достъп до информация" нормативният акт, който ограничава конституционни права, трябва да е задължително закон. Изработването на закон за държавната тайна по принцип присъства в програмата на правителството, но подготовката му все още не е започнала. Юристите на "Програма достъп до информация" са категорични, че за да се избегне административният произвол, трябва да се предвиди съдебен контрол върху засекретяването. Смисълът на това предложение е, ако някой смята, че необходимата му информация е определена неправилно като държавна тайна, да се обърне към съда, който евентуално да се разпореди за нейното разсекретяване.
По-малко популярен е терминът служебна тайна. Под това юристите разбират например задължението на лекарите да не издават информация за диагнозите на пациентите си, запазването на данните в данъчните служби и т.н.
Освен механизма, по който гражданите ще могат да искат информация, и разделянето й на публична и тайна, контролът върху изпълнението на закона е друг важен момент, от който зависи
В някои страни отказът за даване на информация може да се обжалва пред съда или пред някой орган на държавната администрация. В други се създава специална институция, която контролира за правилното спазване на закона.
Извън подробностите по конкретния механизъм регламентирането на достъпа до информация е въпрос на управленски морал. Властта сама трябва да се откаже от комфорта, който й създава незнанието на хората. Отварянето на държавните архиви ще създаде много повече възможности за основателна критика. Именно това е и една от основните цели на закона за достъп до информацията - да направи така, че много повече очи да следят отблизо как работят държавните чиновници; вършат ли това, за което всички им даваме част от парите си и разумно ли ги изразходват. Оттук нататък хората, от които зависи изработването на Закона за достъп до информацията, ще трябва да доказват дали властта има достатъчно сили, за да покаже на хората отблизо как работи за тях, да излезе на светло и с цената на сигурно немалко критики да разбере от другите истината за себе си.
Микропроцесорните гиганти се хванаха за гушите
Съперничеството между производителите на микропроцесори все повече прилича на надпреварата във въоръжаването между Русия и САЩ от времето на студената война - всеки вади на пазара нови и нови оръжия, докато една от страните рухне, защото не може да издържи на бясното темпо. Нещо подобно става и на пазара на високопроизводителните чипове.
Вечните конкуренти Intel и AMD създават все по-бързи и по-бързи процесори и чакат единият да изпадне от играта. Този пазарен сектор вече взема първата си жертва - производителят на микропроцесори "Сайрикс" вече не съумява да се адаптира към високите изисквания за производителност, които другите две фирми налагат в хардуерния бранш.
В последно време студената война на микропроцесорния фронт, изглежда, започва да се загрява. Изглежда, лидерът на този пазар, Intel, който в началото държеше около 90 на сто от продажбите, ще се опита веднъж завинаги да смачка дребния, но пъргав и жилав хардуерен лилипут AMD.
Последните пазарни анализи обаче доказват, че AMD може да създаде сериозни проблеми на своя конкурент. Intel продължава да държи в ръцете си пазара на високопроизводителните системи, които са ориентирани към корпоративните клиенти, но, изглежда, губи позиции в работата с обикновените крайни потребители. Според последните сондажи от януари процесорите от клас К6 са завладели 43.9 на сто от този пазар, докато аналозите на Intel са минали на втори план с 40.3 на сто. Причината за внезапния обрат е фактът, че през последната година повечето производители на компютри за масова употреба се ориентираха към използването на чипове от AMD заради по-ниската цена. Това е единственият сегмент на този пазар, който бележи ръст за този месец, коментират аналитици. Очертава се трайна тенденция: колкото по-ниска е цената на компютъра, толкова по-слаби са позициите на Intel на този пазар. При системите под 1000 долара делът на AMD се вдига над 50 на сто, докато неговият вечен враг има само 25.4 процента. Най-плачевна е ситуацията на Intel при компютрите под 800 долара. Там хардуерният гигант държи само 14.6 процента. За сметка на това той държи около две трети от продажбите на скъпите компютри.
И тъй като губи позиции при работата с крайните потребители, Intel се опитва драстично да вдигне летвата. Фирмата се опита да уплаши своите съперници, като демонстрира прототип на новия си процесор Pentium III, който работи на 1002 мегахерца. Това е над два пъти по-бързо от най-скоростните чипове, които в момента се продават на пазара. "Това не е нещо, което ще можете да си купите", обяви вицепрезидентът на Intel Пат Гелсингър по време на демонстрацията. Според прогнозите на компанията такива чипове ще се появят в продажба не по-рано от края на 2000 или началото на 2001 г. В случая експертите на фирмата използваха така наречения метод овърклокинг. При него процесорът се включва на по-бърза от проектираната тактова честота. За сметка на това той се износва по-бързо и отделя голямо количество топлина. Голяма част от чиповете работят твърде нестабилно при овърклокинг заради сериозното прегряване. За тази цел фирмите производители разработват все по-качествени охладителни механизми. При демонстрацията на 1002-мегахерцовия Pentium III фирмата Intel е използвала за целта система с течен азот, която засега не се намира на пазара.
Конкурентната фирма AMD, изглежда, не се е уплашила много от демонстрацията на мускули. Представител на корпорацията официално заяви, че ще разполагат с готов за пазарно разпространение 1000-мегахерцов чип през 2000 г. поне шест месеца преди Intel да предложи на клиентите си аналогична скорост. Очаква се при бъдещите процесори скоростта да не бъде единственият фактор, който да влияе върху производителността на чипа. Според западните аналитици новият чип на AMD, за който засега се знае само, че ще носи името К7, ще дава по-добри резултати от Pentium III дори при по-ниски тактови честоти. Планирано е той да бъде готов през юни тази година.
В момента ценовата война се води между процесорите Pentium III и K6-III. Фирмата AMD отново излиза с едни гърди напред заради по-ниските цени. Четиристотин мегахерцовата версия на K6-III се предлага за $284, 450-мегахерцовата - за $476. Intel предлага своя Pentium III в две модификации - 450- и 500-мегахерцова. Цените им са съответно $496 и $696, но с една малка подробност - за хиляда бройки.
За сметка на това с новия си процесор Intel залага главно на потребителите на мултимедиа, графични продукти, игри и Интернет. Pentium III предлага набор от 70 нови инструкции, предназначени специално за триизмерна графика и по-качествен звук. Според първите тестове 500-мегахерцовият вариант ще бъде с 93 на сто по-бърз от Pentium II на 450 мегахерца, който беше най-бързият процесор досега. Intel разчита да спечели за каузата си и повечето собственици на страници в Интернет. Новият чип предлага хардуерно вградена идентификационна функция, с която потребителите на глобалната мрежа ще могат да бъдат разпознавани. Това решение предизвика вълна от недоволство сред потребителите, които възроптаха, че се нарушава тяхната неприкосновеност. Intel обеща да пусне на пазара програма, която софтуерно да изключва тази функция. Не е ясно обаче кога ще стане това.
Успехът в криза или кризата на успеха
За да успее един човек, трябва първо да го пожелае. За да успее едно общество, в него трябва да има достатъчно много успяващи хора. Но обратното също е вярно - обществото определя хоризонта на желанията на своите членове. Колкото и лични да изглеждат човешките мечти и стремежи, те не са само лична работа; нашите лични проекти са проекция на обществото, в което живеем. В крайна сметка това толкова индивидуално нещо като стремежа към успех се оказва и един от двигателите на социалната динамика в западните общества от края на XVI век до ден-днешен.
От гледна точка на
Приложен по линията Изток - Запад този полюсен модел работи сякаш безпроблемно. Техните общества са на неограничените възможности - там, ако знаеш и можеш, рано или късно ще успееш (тази вяра ражда американската златна мечта). Нашите са общества на неограничените невъзможности: тук дори и да знаеш и можеш, може и да не можеш? Те са общества постмодерни; ние - постсоциалистически (с вечно недовършена модернизация); те вече се отказват да мислят само за пари (обезпечеността ражда интерес и към възвишеното); ние тепърва откриваме смисъла на финикийските знаци (а и съществува ли морално основание да препоръчваш на гладния да пази диета.) Те мислят за бъдещето дългосрочно, ние - за вчерашните сметки. Те, да кажем американците, имат Ден на благодарността, когато веднъж годишно правят своята лична ревизия на изтеклия период, отправяйки благодарствен поглед към небето за онова, което са успели да постигнат и навярно зареждайки се с енергия за нови дела и нови надежди. Да, благодарният на съдбата не може да бъде нещастен. Ние, българите, имаме Ден на прошката, когато трябва да сведем глава за целувка над нечия сбръчкана ръка и да молим за прошка. На този ден ние трябва да осъзнаем, че каквото и добро да сме сторили през годината, все някъде сме сбъркали, все в нещо сме сгрешили, все някого сме обидили, дори и да не знаем кого, кога и как? Всеки от нас носи вината си потенциално, а виновният не може да бъде истински щастлив. Те вярват, че "ако вършиш най-доброто, каквото и да се случи, ще е за добро". Ние държим "да правим каквото трябва, пък да става каквото ще", защото непосредственият опит непрекъснато подронва вярата ни в задължителната връзка между усилия и резултати. За тях успехът е непрекъснато постигане, подобряване, повишаване: по-висок стандарт, по-дълъг живот, по-добро здраве, повече динамика, пътувания, разнообразие. С две думи, повече избор. За нас успех ще бъде спиране на падането или в най-добрия случай - запазване на статуквото. Както и да го гледаш, разликите са повече от приликите.
Обаче в края на века нито българското общество, нито западният постмодерен свят се побира в тази схема. Измерван чрез парите, трансформиран като социален престиж, власт и влияние, пришпорван от нарастващата тревожност на неуморимата амбиция,
Все пак каквото и да забелязват социолозите в края на века, това са по-скоро тенденции в бъдеще време - и днес по американските тв канали тече реклама с надпис: "Success is earned" (успехът се изкарва) - по същия начин, по който се изкарват и парите. Успехът не се постига, не се заслужава, но се изкарва, печели, защото и до ден-днешен в богатите общества за огромна част от хората успехът продължава да се измерва на първо място с пари. Т.е. ако някои общества вече са прекрачили в ХХI век, голяма част от хората в тях продължават да живеят в ХХ.
Но и обратното. Българското общество може да се срива надолу и назад, но има прослойки, които мислят перспективно. Българските представи за успех трудно се вписват в схемата. (Обикновено "всичко българско и родно" трудно се вписва в предварителни схеми, а и схемите са винаги по-бедни от действителността.) Българинът днес се намира дори и психологически в преход - между Изтока и Запада, между Европа и Азия, между традиционната и модерната култура. А въпреки всичко в някои отношения българинът мисли и като постмодерен човек.
Вярно е, че колкото повече се стесняват социалните хоризонти пред нас, колкото повече грижите за всекидневието изместват надеждите за бъдещето, колкото повече тревогата около дългосрочните кредити убива дългосрочните мечти, толкова повече ние губим перспективното си мислене (далновидността и смелостта да правим планове за следващата година, за следващите пет, за следващите десет?). Когато обществото обеднява, това става не само материално и културно, но и откъм нещо, което може трудно да бъде изразено с количествени показатели: то е свързано със социалното време и с перспективите пред хората.
Загубилият надежда човек е проблем и за себе си, и за околните. А най-бедно е останалото без надяващи се хора общество.
И все пак българинът още не се е отказал да се надява. Днес подобно на западния човек той си представя успеха най-вече като материален просперитет (въпреки че българският вариант на този просперитет се свежда все повече до едничкото оцеляване)*. Този успех се постига благодарение на трудолюбие, инициативност и късмет (това последното ни придърпва към нискооценъчните култури.) Показателно е обаче, че съществува разлика в
Ако успехът е преди всичко материален, щастието е духовно - то е свързано преди всичко с така наречените експресивни ценности: приятелите, личния живот, семейството, любовта. В това отношение българинът е постмодерен, а на социолозите им остава да разгадават този феномен. Дали това мислене се е породило въпреки или благодарение на кризата? Дали то не е ефект от феномена "предимството на изоставащия", който може от пред- и полумодерността да скочи направо в постмодерните орбити на мислене, без да изоставя по пътя на самоутвърждаването си онези жизненоважни за оцеляването му ценности, които умореният от модерността свят днес отчаяно се стреми да преоткрие? Дали пък това не е следствие от обстоятелството, че младите хора с тяхното мислене, породено сякаш не в нашето социално време, живеят с готовността да сменят и социалното пространство - 40% от тях имат желание да емигрират. А може би истината е във всичко по малко.
Важното е, че в момента в обществото ни съществува освен високия емигрантски потенциал и реален психологически потенциал за успешност, стига да не загубим по пътя най-надарените си мечтатели.
Карай да е весело!
Чувал съм с ушите си един главен редактор от новото време да се хвали, че колелото на мерцедеса му струвало повече от трима репортери и двама завеждащ-отдели.
Виждал съм с очите си друг главен редактор да се снима до чужд мерцедес, а после да изтипосва снимката във вестника, за да се пука конкуренцията.
Мерцедесът стана символ на преуспяващата българска журналистика.
Ту го взривяваха, ту го крадоха, ту го пребоядисваха.
И за всяко пребоядисване, и за всяка смяна на маслото, все четяхме във вестниците.
Така населението взе да вярва, че големият вестникар се вози задължително в мерцедес.
Главният редактор на "Стършел" също се вози в мерцедес, но той не е модел 600, а обикновен - 72. И не се вози сам, а с още петдесетина души, натъпкани като рибки в консерва.
Винаги, когато имам възможност, качвам своя главен редактор в собствената си кола.
Тя далеч не е мерцедес, но поради липса на друга той сам влиза в нея.
Аз пък веднага влизам в ролята на шофьор на главния.
Навремето да си шофьор на главния редактор това беше голяма работа.
Ти знаеш тайните на ЦК, имаш достъп до дефицитни стоки, разкарваш началника от банкет на банкет, седиш редом с него по делови президиуми. Въртиш си безгрижно ключовете на пръстчето и му викаш, ако нещо ти вдигне кръвното:
- Шефе, че ти фърлим ключовете!
Когато возя собствения си главен редактор, не пропускам да му кажа тази фраза.
А също и дежурните лафове, че ние, шофьорите, сме като ято. Нас Сталин не можа да ни оправи, та ти ли бе, шефе!
Така се получава едно весело стършелово пътуване.
Макар и в лада.
Запомнил съм такива весели стършелови пътувания с покойните Мирон Иванов и Петър Незнакомов.
Убийте ме,че не помня каква марка бяха колите им, но във всеки случай не бяха мерцедеси.
Защото няма сатирик по нашите географски ширини, който да кара такава кола.
Доходите на сатирика са точно регламентирани от Радой Ралин: "Що ти сбере задница, туй ще ти е надница!"
И въпреки това е весело. Нали често пъти пътниците не се интересуват от марката на возилото, а имат едно изискване към шофьора: "Карай да е весело!"
По пътя
Най-старите пътища по нашите места са римските. Ако се огледате добре около вашия град или в близката планина, веднага ще откриете римски път в отлично състояние. Вековете не са го засегнали, той е все така здрав като центурион, марширува през долини и хълмове, прекосява неуморно разстоянията и винаги отвежда до някакво красиво място край минерални води и слънчеви горички.
Конете на нашите прадеди не са имали нужда от пътища. Дай им на тях ливади, обрасли с трева, баири и дъбрави. Войните палели огън, опичали някой глиган, намазвали си брадите с мазнината му за здраве, пък препусвали нататък.
Славяните, другите ни роднини, имали междуселски пътища. По тях те отивали до съседното наколно селище, за да разменят делви с мед за жито. При тези преходи с много славянски девойки се случвали събития, описани по-късно от Робърт Бърнс в стихотворението за цъфналата ръж и за Джени, знаете го. Така укрепвала българската държава и се стигнало до строежи на пътища, защото нямало как, размножили сме се много.
По турско време всеки я карал както може. Империята била хаотична и се простирала нашироко като персийски килим. Тогава се появили пътищата на керваните, които отвеждали чак до Истанбул, а и по-нататък, до местата от приказките на Шехерезада, тази неуморна водеща на тогавашното предаване "Екип 4". Камилите търпеливо изминавали разстоянията, без да им се замърсят свещите, да им се изтощи акумулаторът или да им се износи феродото.
Последните събития започнали да се случват едва наскоро, преди някакви си сто години и мълвата още разказва, че един шоп, който бил шофьор на княз Фердинанд, като закъсали веднъж на някакъв черен път, рекъл:
- Ваше величество, я слез да бутнеш малко, че автомобило спре!
Оттогава нищо вече не е същото. По нашите места се появиха автомагистрали, планините бяха продупчени с тунели за по-удобно, мостове издигат на шеметна височина автомобилите и пътниците се усещат като в самолет, а не като в "Москвич" 412.
Сега вече пътникът не се наслаждава на красивите околности, докато се вози по пътя, ами фучи между точка А и точка Б, сменя скоростите като автомат и само по псувнята ще го познаеш, че е българин. Добре, че пътищата ни в последно време се състоят от дупки с малко асфалт помежду им и така подивелият водач има време да разгледа някой красив залез в планината, докато дойде пътната помощ и го извади от поредната пресечена местност.
Автомобилни емоции
Най-вълнуващите преживявания в моя живот са свързани с автомобила. Страшно обичам да пътувам с автомобил! Бих прекосил цяла Европа и Азия, от Лондон до Владивосток, стига някой да ми плати бензина. Някога, когато бях млад, обичах да пътувам с моя стар приятел Слави. С възрастта Слави все повече се отнасяше и взе да заспива на волана. Веднъж, когато пътувахме за Търново, той се обърна към мен с думите: "Мими, дай ми една цигара! ". Мими се казваше жена му. Слави дотолкова се бе унесъл, че не знаеше вече с кого пътува. Дадох му една цигара и му обърнах внимание: "Първо, не съм Мими. И второ, гледай да не заспиш на кормилото! " Той изпуши цигарата и отвори прозорчето да го лъхне студен въздух. Не знам доколко го лъхна, но след десетина километра, на един завой колата изскочи от пътя, мина покрай една топола, разгони едно малко стадо овце и кози и се юрна по една царевична нива. След трийсет метра стреснатият от невероятното друсане Слави по случайност уцели спирачката, колата спря и водачът на моторно превозно средство каза:
- Мими, изглежда съм заспал... Ние щяхме да се утрепем като едното нищо, а той още се колебаеше дали е заспал на волана или не. От този ден аз престанах да пътувам в неговата кола. Излезе ми номера и взех един сив вартбург. Първата кола е като първата жена, човек не може да я забрави никога. Направих с новата кола няколко пътувания из България. Посочих край село Лесичери мястото, където заспа Слави и тополата, в която насмалко не се ударихме. След три месеца ми откраднаха вартбурга. Как ми се сви сърцето, когато видях мястото му на улицата пусто! Това беше първата кражба на автомобил в моя живот и сърцето ми биеше лудо. След години ми откраднаха втори път колата, трети път и един от най-честите сънища, които взех да сънувам бе, че поглеждам към улицата и виждам, че някой ми е задигнал колата.
Вартбурга намериха край Дряновския манастир месец след открадването му. Донаборници се бяха разхождали с него, където им видят очите, и когато единият цилиндър излязъл от строя, те оставили колата край пътя. Взех си автомобила и се върнах в София.
Месец по-късно отидох с вартбурга и колеги до кафе-аперитив "Феята". Седнахме на терасата, поприказвахме около час и когато слязохме долу на улицата, автомобилът го нямаше. Побеснях! То бива нагли апаши, ама чак толкова! Докато изпиеш едно кафе ти свиват автомобила! Тръгнахме към милицията и изведнъж виждаме тълпа хора около един сив вартбург. Моят вартбург! Когато съм спрял пред "Феята" съм забравил да дръпна ръчната спирачка и да оставя на скорост. Колата без шофьор тръгнала по наклона, качила се на тротоара и карала така до преката улица. Прекосила преката, качила се с предните гуми на новия тротоар, но инерцията се убила и задните гуми се спрели на бордюра. Изумените пешеходци се чудеха каква е тая кола-призрак без шофьор вътре. Как съм можал да не дръпна ръчната спирачка? Аз, който карам на ръчна спирачка от София до Пловдив, и през цялото време се чудя защо колата не тегли както трябва, защо двигателят няма мощност!
- Ще черпиш! - казаха приятелите и ние се върнахме отново във "Феята" - Имал си голям късмет!
Не знам колко голям ми е късметът, но след вартбурга ми крадоха и лада, и полски фиат. Полският фиат е последната ми кола, доста стара и поочукана. Когато отидох в полицията да заявя кражбата, споделих учудването си как могат да се крадат такива стари коли. На което дежурният полицай отговори философски: "Абе, те изнасилват баби, та няма да крадат стари коли! То е същото!"
Намериха след месец фиата с обран багажник и фарове. Пак го потегнах. Веднъж за комфорт отидох на театър с него. Спрях го пред банката до Народния театър. Когато излязох от театъра и отидох при колата, шест полицаи в акция ме обградиха и поискаха да се легитимирам. Легитимирах се. Колата се водела открадната. Нови емоции. Докога?
"Хонда Лого" - едрото джудже
Преди 30 години японците първи откриха огромните пазарни възможности на мини-автомобилите. В последно време обаче европейските производители постигнаха огромни успехи и започнаха да диктуват модата при субкомпактните коли. Явно маркетинговите стратези на "Хонда" са решили тази пролет да контраатакуват и на откриващия се само след няколко дни Женевски автомобилен салон ще представят новия си коз сред мъниците - модела "Лого".
"Хонда Лого" е наследник на спрения от производство още през 1987 г. "Джаз", който нямаше голям успех на Стария континент. С дължината си от 3.79 метра колата е истински мастодонт в сравнение с конкуренцията на "Фолксваген", "Опел" и "Фиат". Въпреки това багажникът е малък - обем 230 литра, което в известна степен се компенсира от обръщащата се задна облегалка. Големите врати правят качването и слизането на пътниците отзад лесно, но по-едричките сигурно ще запушват с колена ушите си. Значително по-удобно ще пътуват шофьорът и пътникът до него. Място тук има в изобилие, седалките са достатъчно удобни, промяната на височината е предвидена дори в серийно произвежданите модели. Качеството на сглобката на каросерията е на високо японско ниво, дори на лош път не се чуват скърцания и вибрации. Въпреки сравнително късото междуосие - 2.36 метра, стегнатото окачване филтрира неравностите на градските улици. Серийно монтираното сервоуправление на волана прави "Хонда Лого" изключително маневрен автомобил и при натоварено движение.
Двигателят е типичен представител от семейството на "Хонда". От 1343 кубика ходов обем на разположение са 65 пъргави кончета, които осигуряват добро потегляне и висока максимална скорост - над 152 км/ч. Ускорението от 0 до 100 км - 14.5 секунди е с едни гърди преди конкуренцията. Петстепенната скоростна кутия работи прецизно и сякаш приканва шофьора по-често да превключва предавките. Обещаният среден разход от не повече от 6.3 литра на сто километра пробег звучи малко невероятно, но японците са известни с икономичните си мотори. Пасивната сигурност на пътниците се осигурява от електронната антиблокираща система на спирачките - ABS, и станалите вече задължителни предни и странични въздушни спасителни възглавници. Най-доброто, безспорен плюс пред конкуренцията, обаче е цената на новото японско джудже - малко над 19 000 германски марки.
Нежни журналисти на промоция в Гърция
Главни редактори на български издания за мода, стил, дом и бит и редови модни репортери от столични вестници се отдадоха на два дни светски изживявания на брега на Егейско море. Домакин на журналистите, неизкушени от политика, бе американски производител на козметика - независим клон на американската компания "Есте Лаудер". За център на рандевуто е избрана Атина, защото американците харесали гръцката столица за свое представителство на Балканите. Поканата за българските гости е част от рекламната кампания на козметичните продукти в региона. Суперлуксозният хотел "Астир" според организаторите блестящо пасвал на елитната българска група. Разположен е от двете страни на тясна полуостровна лента, а всичките стаи имат изглед към морето, хотелът е строен по поръчка на Андреас Папандреу за представителни държавни случаи, разказват удостоените с покана. Перфектните си костюми разходили из хладните фоайета коментаторът на столичната "Нова телевизия" Любомир Стойков, собственикът на "Егоист" Мартин Захариев и шефът на "Жената днес" Максим Майер. Със стилни рокли доказали качеството на групата и жените. Водещата на звездно предаване в "Канал 3" Тони Рапонска била най-ухажвана от всички, достойни комплименти обаче получили и останалите.
В най-голямата атинска галерия за модерно изкуство нежните журналисти се запознали с личния гримьор на Наоми Кембъл и Клаудия Шифър. Майсторът на макиажа показал нагледно как се прави красиво лице. На огромен екран гостите наблюдавали всяко негово движение. После всеки от репортерите минал на козметичен тест - всеки вече знае какъв е типът на кожата му и каква козметика може да използва.
Гвоздеят на програмата била елитната вечеря в "Делвата" - елитен клуб за отбрана клиентела.
Илия Павлов гони Сашо Диков от ЦСКА
Спортният журналист Сашо Диков, известен с това, че винаги е на мястото на скандала, сега сам се оказа в неговия център. Президентът на ЦСКА и Мултигруп Илия Павлов му забрани да отразява срещите на червения футболен отбор до края на сезона под предлог, че няма акредитация.
"Лицето Сашо Диков е нежелано на стадион "Българска армия", защото работи против спорта и дискредитира клуба, поради което и неговото присъствие е нежелано и от клуба, и от привържениците", написа "Мулти"-босът на шефа на Диков в Канал 3 Величко Найденов. Двамата допреди няколко седмици бяха съперници за президентския пост в ЦСКА.
Реакцията на Павлов бе предшествана от скандал между журналиста и един от служителите в клуба. Петър Миладинов отне със сила камерата на Канал 3 след мача с "Нефтохимик", докато в обектива се виждаше как Илия Павлов се кара на шефа на съдиите Стефан Орманджиев. Сашо Диков в типичен свой стил подложи шефовете на ЦСКА на унищожителна критика само часове по-късно в предаването си "Едно към едно". Той не си спести и кадъра с разгневения спор в ложата на стадиона.
Диалектика
СКИТЕ са най-модното занимание на депутатите от СДС. Почти като по команда и организирано всички събират тен по елитните зимни курорти. Съвсем като след лятна ваканция представителите на мнозинството ходят из парламента силно помургавели и вече сменят по една кожа от непремерени слънчеви бани. За най-здрав тен се борят шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев и бившият митнически началник от Свиленград Георги Шишков. Дори премиерът Костов и съпругата му Елена демонстрираха загар. Масово управляващите обединиха четирите дни около 3 март и вместо да пеят химни, се спускаха по пистите. В началото на седмицата Екатерина Михайлова бе забелязана да се плъзга по известната като южна писта на Пампорово, която е с влек тип "чинийка". Депутатката бе с шарен български екип "ДИЕЛ" и с лилава лента за глава. За да усвои по-добре и по-бързо ски-уменията, г-ца Михайлова бе наела ски-учител, освен това бе придружавана и от охрана.
Двамата нови генерали на МВР почерпиха колегите си от елита на вътрешното министерство на скромен коктейл в сградата на ул. "Шести септември". Шефът на контраразузнаването
Шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация
Бъдещите детективи на Богомил Бонев и младите магистрати ще се обучават за работа с новия Наказателно-процесуален кодекс с американски пари. Това се договориха на съвместна среща вътрешният министър, главният прокурор Никола Филчев, председателят на Върховния административен съд Владислав Славов и американската посланичка у нас
Виц на седмицата
С цел повишаване коефициента на интелигентност на управляващите министър-председателят издал заповед - на всички във властта да се раздаде по едно Рубик-кубче, на депутатите - едноцветни, а на Иван Шиляшки - монолитно.
Херо: по-добрата схема 4-4-2
Колко му трябва на един национален селекционер да си изясни как да изглежда отборът? На Димитър Димитров-Херо му стигна едно турне в Хонконг и една контрола със Словакия в продължение на по-малко от месец. И най-вече спокойна обстановка за работа. Победата над Словакия с 2:0 в Стара Загора затвърди впечатлението, че Херо вече е наясно с тима. Най-характерното за него е собствен облик и младост. Последното се постигна по естествен път, а не по нареждане на ръководството на футболния съюз.
От изключителна важност се оказа възможността Димитров да експериментира в неангажираща обстановка. Досега той нямаше такъв шанс, защото му се наложи да дебютира като национален треньор в крачка с две поредни квалификации - с Англия и Швеция. Резултатът с наследения от Христо Бонев формат на националния отбор не бе най-добрият - равенство и загуба.
Турнето в Хонконг му даде възможност да постигне първата си победа, макар и срещу по-слаби съперници. Контролата със Словакия пък му донесе първи успех в официален мач и по-спокойно дишане преди европейските квалификации през пролетта. Другият голям шанс се оказа невъзможността на играещите в чужбина футболисти да заминат за азиатското турне. Така Димитров трябваше да изпробва варианти с млади играчи от нашето първенство. Той остана разочарован от играта на отбора през първото полувреме срещу Египет, но пък бе доволен от представянето през втората част. Заложи на същите футболисти и в останалите две азиатски контроли, а след това и в приятелския мач със Словакия. Очевидно това ще бъде съставът, който ще използва отсега нататък. "Харесва ми, че отборът вече демонстрира по-съдържателна и качествена игра. Забелязва се напредък в сравнение с турнето в Хонконг", заяви селекционерът след мача със Словакия.
Основното качество на отбора е младост, което гарантира неговото запазване и за предстоящите световни квалификации. С летящ старт в титулярния състав се включиха нападателят на "Локомотив" (Сф) Христо Йовов, полузащитникът на ЦСКА Стилян Петров и Илиян Стоянов от "Левски" (Кн). Последният направи много силен мач и срещу Словакия и е на път да се пребори със сериозната конкуренция на Валентин Найденов. Стилян Петров измести Даниел Боримиров, който бе принуден да седи на пейката в Стара Загора. Доскорошното "лошо момче" на "Левски" Йовов пък няма мач без гол в националния отбор. Освен това показва отлична игра и в "Локомотив". "Виждам, че младите израстват от ден на ден", каза Димитров.
Отборът вече изглежда изчистен по линии, което в досегашните мачове бе трудно. Схемата е 4-4-2, но от време на време прелива в 3-5-2. Централните защитници са железни - Златомир Загорчич, а пред него Ивайло Йорданов. Всяка промяна на тази комбинация води до хаос пред вратаря Здравков. Това си пролича след изгонването на Йорданов в 63-ата минута срещу Словакия. До този момент бранителите не бяха допуснали нито една опасност пред вратата ни. След серия неуспешни проби като опорен халф Кишишев бе върнат като десен бек. Той и Илиян Стоянов са натоварени и с атакуващи функции.
Полузащитниците са Златко Янков, Стилян Петров, Милен Петков и Илиян Илиев. Янков понякога играе и като втори стопер. Вариантите за смени не са много. Освен Боримиров и отчасти Груев, треньорът няма друг избор. Плеймейкърът на "Литекс" Стойчо Стоилов е без шансове за повиквателна заради лоши спомени на Димитров от времето, когато беше наставник на "Литекс". Публична тайна е, че Стоилов е влязъл в комплот срещу Херо, като е използвал покровителството на спонсора Гриша Ганчев. "Херо ме мрази и затова не ме вика", каза халфът по този повод. Вероятно временно няма да бъде викан и Митко Трендафилов след неубедителното начало в ЦСКА.
Единият нападател е абсолютно сигурен - Христо Стоичков. "Разбрал съм се с него, че доколкото може, ще играе. Той дава самочувствие на отбора. Вярно е, че без него играем по-скоростно, но той все още може да бъде полезен", сподели треньорът.
За другото място сериозна заявка даде Христо Йовов, но претенции може да има и Мариан Христов. Той пропусна всички контроли през тази година, но все пак не е отписан от сметките. "В този мач Мариан ми липсваше много. Виждам, че много израсна в Германия и срещу тези високи защитници щеше да ми свърши работа", заяви Димитров след двубоя със Словакия. Нападателната двойка на "Левски" Георги Бачев и Георги Иванов-Гонзо засега остава извън титулярния състав, но с шанс да се включи по всяко време.
Скандалът с "Нефтохимик" оправда слабата игра на ЦСКА
Тъкмо се появи шанс пролетният полусезон на футболното първенство да започне спокойно и дойде последният мач от кръга ЦСКА - "Нефтохимик". Дербито на стадион "Българска армия" завърши 1:1 с три червени картона и скандално ръководство на международния рефер Антон Генов. ЦСКА подаде контестация за формално нарушение на правилника с цел да се стигне до преиграване на двубоя. БФС не уважи жалбата, която от Борисовата градина имат намерение да препратят до УЕФА.
Повод за решението на червените даде ситуацията в 75-ата минута, когато Генов изгони за втори жълт картон младия нападател на ЦСКА Владимир Манчев. При едно центриране той посегна да удари топката, която вече бе в ръцете на бургаския вратар Йордан Господинов. Младежкият национал бе изнесен с линейка и няколко шева на главата. Генов в началото се поколеба дали да вдигне картон, но след консултация с лекарите на "Нефтохимик" санкционира грубата проява. Решението му остави ЦСКА с девет души, тъй като преди това за ритане на противников играч без топка бе изгонен и другият нападател - Валентин Станчев. Съдията обаче не изчака Манчев да напусне терена и поднови играта. След близо минута той спря, докато изгоненият излезе на пистата. Тази груба грешка даде повод на ЦСКА да поиска преиграване.
"От момента на изгонването Манчев е чуждо тяло на терена. Така както, ако резервен играч влезе, докато загрява, или както е петелът, който френските запалянковци пуснаха на игрището. Формално нарушение на правилника няма. Има само грешка на рефера", коментира бившият шеф на съдийската комисия Борислав Александров.
След края на срещата президентът на ЦСКА Илия Павлов се накара на вицепрезидента на БФС Стефан Орманджиев, който сега ръководи реферите. В правата на бившия международен съдия обаче бе единствено да накаже Генов. Той предпочете да го смъмри. Спортно-техническата комисия към БФС не уважи жалбата и мачът няма да се преиграва.
Защо от ЦСКА вдигнаха толкова шум около гафа на съдията? След изгонването на Манчев "Нефтохимик" използва численото преимущество и изравни в последната минута. Освен това червените останаха без титулярното си нападение за дербито срещу "Левски" (Сф).
В шумотевицата около съдийските грешки обаче останаха много скрити неща, най-важното от които е безличната игра на ЦСКА. През целия мач полузащитниците на Димитър Пенев (четирима в този мач, от които двама национали) не успяха да пробият организираната игра на гостите. Голът на ЦСКА падна след съмнителна дузпа за игра с ръка в наказателното поле. Дори при числено равенство защитата лесно се огъваше и даваше възможност на бургазлии да стрелят опасно. "Нефтохимик" поведе още през първото полувреме, но тъчреферът отмени гола заради спорна засада. Видя се, че нищо не е останало от любимата и печеливша за Пенев тактика на организирания хаос, която цареше в националния отбор. В ЦСКА сега тя е видоизменена в тактика на неорганизирания хаос и това много си личи. А шефовете на отбора възприеха сратегията, че когато играта не върви, виновен е съдията.
Световното по шорттрек в София
- разликата между искам и мога
Серия от странни ходове съпътстват организацията на световното първенство по шорттрек, на което София е домакин от 19 до 21 март. Федерацията все още не е осигурила нито една реклама, въпреки че взе правата срещу 7500 долара. Няма договор с Българска национална телевизия за излъчване на шампионата. Не е осигурена и компютърна фирма за обработка на статистическите данни. Има сериозна опасност бюджетът на организаторите от 300 000 долара, осигурен от Международния кънки-съюз (ISU), да се окаже недостатъчен. Шефовете на родната федерация се страхуват, че може да се окажат на загуба. Те обаче се опитват по всякакъв начин да спасят имиджа на страната ни като отличен организатор на подобен род състезания.
Българската федерация по кънки (БФК) откупи за 7500 долара от IMG рекламните права за световното първенство. Вместо да спечели от сделката, по всяка вероятност тази сума ще остане пасив за идеолозите на сделката.
Договорът е сключен от шефа на секцията по шорттрек към БФК Стойчо Стойчев без решение на управителния съвет на централата, съобщи президентът на федерацията Евгения Кърнолска. "Чиста авантюра е да се тръгне на такъв договор, тъй като от опита си на организатор на две европейски първенства по фигурно пързаляне у нас прекрасно знам, че в България спонсори няма. Добре ми е известно също, че IMG никога няма да даде права дори за един долар, ако могат те да ги изкарат. За да ни ги прехвърлят срещу 7500 долара, значи, че това състезание за тях не представлява интерес. В този случай за тях е добре дошло да не се занимават, да си приберат сумата, а ние да си чупим главите", заяви Кърнолска.
Решение на управителния съвет за подобно плащане също няма, но ако БФК не се издължи до седмица, може да се стигне до международен скандал. "Отидох на разговор с IMG, за да им кажа, че Стойчо Стойчев е частно лице и са подписали договор с неправилен човек. Те обаче отговориха, че го познават отдавна като член на техническия комитет на ISU по шорттрек. Усетиха се, че са направили грешка, тъй като само аз като президент на БФК съм в правото си да парафирам документи от такъв род", разказа шефката.
Обикновена практика било според президентката Стойчев да подписва договори от името на БФК за нейна сметка. Преди време Кърнолска е предложила на заместника си да стане отговорен председател на организационния комитет с всички права и задължения. Стойчев се пробвал на този пост два месеца и после се отказал по предлог, че е член на техническия комитет по шорттрек към ISU и не можел да съвместява двата поста.
"Откупих рекламните права на първенството за символична сума, тъй като разчитах, че ситуацията у нас се е променила от това, което бе преди две години. На пазара излязоха фирми, които рекламират навсякъде. В "Мобилтел" дори имам приятели. Всеки обаче обещава, но когато дойде времето за отговор - нищо. Това у нас е някакъв феномен. Сумите за покриване на разходите по организацията така и така идват от ISU, но си мислех, че като вземем правата за рекламата, ще можем да донесем още пари", заяви Стойчев.
Той изпратил писма с предложения за рекламни площи в Зимния дворец на около 200 български фирми. "Вярвахме, че нещата ще тръгнат, но явно в този период на годината хората не разполагат с пари за реклама. Всички средства се изчерпвали през ноември месец, а от август се планира следващата година", обясни Стойчев.
Рекламни специалисти твърдят, че е проява на пълно аматьорство да не можеш да осигуриш 7500 долара за световно първенство независимо от периода на годината.
През ноември миналата година Стойчев започва преговори с представителството на английската фирма "Айкън пъблик рилейшънс" за продажба на рекламните права. До подписване на споразумение се стига на 4 януари. "Президентът на фирмата Патрик Бриган ни гарантира 25 000 долара. Тези пари трябваше да ни бъдат платени на 20 февруари, но не стана и ние все още сме в очакване", заяви Кърнолска.
Бриган омаял шефовете на БФК с обещания, че лесно ще намери 60 000 долара, тъй като се познава с шефовете на големите фирми, а не с представителите им в България. "Видя ми се почтен. Посредникът му Боян Йорданов водеше от негово име разговорите с нас и ни уверяваше, че провал въобще не може да стане", каза тя.
Договорът трябва да влезе в сила, след като Бриган внесе в БФК 25 000 долара. Тъй като сумата не е платена, "Айкън пъблик рилейшънс" все още не притежава правата върху рекламата. Федерацията обаче няма да ги откаже, дори англичанинът да се появи с парите в последния ден преди началото на шампионата. Самият г-н Бриган не бе открит за коментар по случая.
Според шефа на шорттрека, чиято съпруга Стелина Тодорова също е в организационния комитет, провалът с рекламата се дължи на ръководството на федерацията. "Сметнаха, че е лесна работа да събереш реклама и поради незнайни причини отложиха организационно този въпрос", смята Стойчев.
На 22 октомври 1998 г. кънки-централата смени управниците си. До този момент никой в БФК не бе започвал приготовления по престижното състезание, домакинството на което България получи в конкуренция със САЩ, Швейцария и Холандия. В суматохата Стойчо Стойчев направил още серия от излишни разходи, които според г-жа Кърнолска заплашват бюджета на състезанието.
Членът на съвета на ISU Мийонг-Хи Чанг донякъде е на път да ни избави от конфузното положение пързалката да е обградена с бели мантинели. Той беше на инспекция у нас в средата на февруари. Кореецът сам преговарял с "Деу" и "Хюндай" и е възможно имената на двете компании да бъдат изписани на много места в Зимния дворец. Мийонг-Хи Чанг останал толкова доволен от пързалката ни, че сподели, че ще препоръча България за домакин на зимна универсиада.
БФК има проблем и с Българска национална телевизия, с която все още няма подписан договор за излъчване на първенството. Според изискванията на ISU картината за чуждите телевизии трябва да се показва от две специални камери, с които БНТ не разполага. Едната е въртяща се роботна камера, която се окачва на тавана, а другата е радиоуправляема.
"Не съм съгласен БНТ да ни заставя ние да си търсим камерите, защото не сме тв студио. Те ни казват, че сме задължени да платим 45 000 марки, ако искаме да излъчват. Отговорих им, че това не може да стане, защото в цивилизованите страни телевизиите са тези, които плащат, за да излъчват. Не могат по този начин да ни извиват ръцете", оплака се Стойчо Стойчев.
"Никога не сме искали нито лев от федерацията по кънки. Ние нямаме подобни камери и им казахме да си ги намерят. Федерацията си мисли, че като вземе световното, си е свършила работата, а не знаят, че има куп изисквания за сигнала", заяви шефът на редакция "Спорт" към БНТ Сашо Йовков.
Такива камери снимаха двете европейските първенства по фигурно пързаляне в София през 1991 и 1995 г. Според Сашо Йовков тогава БФК си ги е наела с посредничеството на ISU. Тогава обаче организаторите разполагаха с по два милиона долара бюджет и услугата не беше такава тежест. Оказа се също, че не е по възможностите на БНТ да покаже на екрана специфичните за предавания на този спорт графики. "Това също не е наше задължение. Когато си осигурят компютърна фирма за статистиката, както направи волейбола за световната лига, ще подпишем договора. В момента седим и чакаме", заяви Йовков.
Телевизионните права за излъчване на кънки състезания се държат от Европейския съюз за радио и телевизионно разпръскване (EBU), който вече ги е разпродал. Сигнал от световното първенство по шорттрек може всеки момент да ни бъде поискан както от Евроспорт, така и от телевизионни канали в Полша, Унгария, Холандия, Испания и италианската "РАИ уно".
Ако БФК настоява да не плаща за въпросните камери, ще влезем в нарушение на условията за предоставянето на този сигнал. "Договорът между ISU и ЕBU включва тези камери, но може и без тях. Не съм обаче аз човекът, който да каже "да", заяви Стойчев. Той все още чака официално становище по въпроса.
Иначе заявка за участие в първенството подадоха около 150 състезатели от 30 страни, като тяхното настаняване в хотел "Кемпински - Зографски" е вече уредено. На победителите ISU ще раздаде премии от 12 000 долара за първо място, 6000 за спечелилите сребро и 4000 за бронзовите медалисти. Страната ни ще бъде представена от примата на българския шорттрек, двукратната световна рекордьорка и европейска шампионка на 1500 и 1000 м Евгения Раданова. В състава при жените са включени Даниела Влаева и резервата Ана Кръстева. Призово място в щафетата ще гонят и Марина Георгиева и Кристина Вутева. При мъже титуляри са Мирослав Бояджиев и Любомир Поповски с резерва Кирил Пандов. Тук щафета няма да имаме, тъй като момчетата не покриха нормативите поради неучастие на подходящи състезания. Когато влязоха във форма, времето за заявки изтече.
"Целта ни освен медали в индивидуалното и в щафетата при жените е да класираме двама състезатели в 16-та. Ако единият от тях вземе и точки от финал, на следващото световно първенство ще имаме право на участие с трима състезатели, а не както сега само с двама", каза старши треньорът Иван Пандов.
"Макларън" и "Ферари" ще решат титлата
Този път няма да има голяма тройка, четворка или петица. Ще има само два отбора и всички останали. "Макларън" и "Ферари" и техните пилоти са фаворитите за спечелването на световните титли във формула 1 през започващия в неделя в Австралия сезон. За разлика от миналата година, когато гумите решаваха част от състезанията, този път всичко ще зависи от болидите и хората в тях. Двата отбора хвърлиха най-много пари и сили, за да изпипат до съвършенство колите си.
"Макларън" и "Ферари" направиха малко, но сериозни промени по пътя към първия старт от световния шампионат. Двата отбора разполагаха с отлична основа от края на миналия сезон, когато имаха сериозна техническа преднина пред конкурентите. И двата тима запазиха основния си състав от миналата година, което им даде известна сигурност при разработването на новите модели. Този път и доставчикът на гуми е само един - "Бриджстоун". Японският производител даде известна преднина на "Макларън" през 1998 г., която бе последната за рекордьора по победи "Гудиър" във формула 1.
"Макларън" е един напълно готов отбор, какъвто преди години беше "Уилямс". През миналия сезон всеки един елемент доказа своите големи възможности както поотделно, така и като екип. През този сезон "Макларън" запази всички части от една перфектно работеща машина, тъй като всеки един от тях има интерес да стане отново шампион и да се отъждестви като No1. Двигателите пак ще са от "Мерцедес", но вероятно няма да са толкова драстично по-силни, както бяха в началото на миналата година. Моторът е по-лек и по-бърз, а вероятно и по-сигурен. През 1998 г. пилотите имаха изненадващо много отпадания по време на състезания именно заради технически проблеми. Дизайнерът отново е най-добрият в този бранш - Ейдриън Нюи, който изненадващо не повтори модела от миналата година, а съобрази формата с новите изисквания за сигурност.
Пилотите Мика Хакинен и Дейвид Култард са тук, но този път шотландецът няма да се примири да бъде No2. Въпреки че вероятно пак ще бъде принуден да се съобразява с тактиката на отбора, той е твърдо готов да се бори със своя съотборник за първото място във всяко състезание. Мика Хакинен има възможност да се изправи срещу смятания за най-добър пилот на нашето време Шумахер при равни условия. През миналата година малко или много неговият успех бе разделен между неговите лични умения, качествата на колата (включително и спорната спирачна система) и по-добрите гуми. Сега финландецът има всички шансове да се докаже като по-голям пилот, тъй като "Макларън" и "Ферари" ще бъдат равнопоставени и много вероятно - равностойни. За разлика от другите години този път Хакинен ще бъде и спокоен. След дълги години, през които той бе смятан за потенциален, но нереализирал се шампион, вече доказа, че има качества да бъде No1.
За разлика от "Макларън" "Ферари" и топпилотът му Михаел Шумахер ще имат всичко друго, но не и спокойствие. След три години на огромни инвестиции, сред които бе и огромната заплата на германския пилот, италианският тим трябва да върне парите. Това може да стане само по един начин - световна титла. Само през тази зима "Ферари" хвърли над 400 милиона германски марки за новата си кола. За разлика от други години тя не е напълно нова, а е доработка на миналогодишната. През 1998 г. червеният болид бе един от най-сигурните във формула 1. Нов е само двигателят, който също както в "Макларън" е олекотен. Въпреки че промените не са много, през тази зима в заводите на "Ферари" поработиха здраво. Всички в отбора си спомнят как през миналата година в Австралия и Бразилия се оказа, че са проспали зимната пауза и са дали възможност на "Макларън" да вземат голяма преднина. Сега, изглежда, хората на Жан Тод няма да допуснат подобно нещо. Най-малкото защото трябва да оправдаят големите инвестиции. Голям плюс е, че целият състав на ръководството - Жан Тод, Рос Браун и Рори Бърни, е отново заедно. Единственият проблем бе да се нагоди колата към новите гуми "Бриджстоун", но, изглежда, че и този въпрос е решен.
Пилотите отново са същите и отново са ясни. Михаел Шумахер е No1, а Еди Ървайн ще му помага. За разлика от 1997 г. през миналия сезон ирландецът доказа, че може да прави добре това. За разлика от Култард Ървайн не предявява претенции за големи победи и е готов да се съобрази с тактиката на отбора. "Знам за какво ми плащат и ще правя, каквото ми кажат", заяви той.
Шумахер поне досега оправдава заплатата си, но този сезон трябва задължително да спечели световната титла. През последните две години все изпускаше да стане шампион в последния момент, но сега ще бъде пределно мотивиран да го направи. Феновете му и тези на "Ферари" също нямат търпение това да стане. В тази обстановка германецът ще трябва да се бори освен със съперниците и с психологическото натоварване. Той знае, че за него 1999 г. означава "сега или никога шампион с "Ферари". Ако не спечели титлата, е много вероятно да напусне отбора след три години безплодно чакане. "Световната титла е моята първа цел през тази година. Този път разполагам с невероятно бърза кола", заяви Пилето.
Традиционно силните отбори на "Уилямс" и "Бенетон" и тази година ще трябва да се задоволят с ролята на преследвачи. Двата тима заедно с новия и много амбициозен състав на "Бритиш америкън рейсинг" (БАР) имат един основен проблем - липсата на качествен двигател. Те ще използват разработката на "Супертек" (при "Бенетон" под името "Плейлайф"), който е направен на базата на "Рено-Мекахром" от 1998. Пилотите на "Уилямс" и "Бенетон" вече изпищяха от липсата на достатъчно мощност. В "Супертек" обаче едва ли ще имат финансовите възможности за разработка, която да е конкурентоспособна на "Мерцедес" и "Ферари".
Световният шампион за 1997 г. "Уилямс" изживя кошмарен последен сезон. След години диктат при конструкторите отборът на Франк Уилямс отстъпи едва на трето място. Една от причините е, че бе напуснат от основни конструктори. Жак Вилньов и Хайнц-Харалд Френцен не спечелиха нито една победа. В търсене на нов облик Уилямс реши да направи тотални промени и ще започне новия сезон с нови пилоти - Ралф Шумахер и Алесандро Занарди. Първият минава за най-талантливия млад състезател, докато завръщането на втория във формула 1 е голяма загадка. Той вече има участие в световния шампионат, преди да отиде в сериите КАРТ и да стане двукратен шампион. Най-запомнящото му се участие обаче от първия престой в кервана е шесто място. Изглежда, и този сезон за "Уилямс" ще бъде преходен по пътя към договора с БМВ за двигатели през следващата година.
И в "Бенетон" има много нови неща с изключение на пилотите. Джанкарло Фисикела и Александър Вурц вече ще трябва да оправдаят впечатлението, че освен млади са и перспективни. Нов е шефът на тима - Роко Бароко. Чисто нова е и колата, в която са променени почти всички елементи. Тя се показа като много бърза на тестовете, но недостатъчно издръжлива. В "Бенетон" монтираха нова спирачна система, която предизвика смут сред конкурентите. Международната автомобилна федерация все още не се е произнесла дали системата отговаря на техническите изисквания.
БАР, който замени "Тирел", обещава много, но може да се очаква малко. Всичко в този отбор е ново, а това абсолютно сигурно гарантира труден сезон. Нов е собственикът - "Бритиш америкън тобако", който предизвика серия от скандали още преди началото на сезона. БАР искаше да участва с две различни по цвят коли, но все пак бе принуден да пусне еднакви болиди с две различни половини. Едната е боядисана в цветовете на цигарите "555", а другата - на "Лъки страйк". Ново е цялото ръководство, като интересна фигура е Ейдриън Рейнард - много успешен производител на шасита за сериите КАРТ. Пилоти ще са бившият световен шампион Жак Вилньов и бразилецът Рикардо Зонта. Като се прибави и слабият мотор "Супертек", може да се окаже, че шумотевицата около БАР през зимата е била за нищо.
Голям потенциал да направи нещо впечатляващо има тимът на Еди Джордан. За разлика от годините, когато залагаше на младите пилоти, този път той се сдоби с двама опитни и качествени състезатели - Деймън Хил и Хайнц-Харалд Френцен. За Хил това ще е втори сезон в "Джордан", като през първия той донесе единствената победа на отбор извън двойката "Макларън" - "Ферари". Това може да бъде последният му сезон във формулата, докато Френцен трябва да избива две неуспешни години в "Уилямс". "По начина, по който обърнахме наопаки нещата след ужасния старт на миналия сезон, придобихме голямо самочувствие. Сега ние имаме шанс наистина да бъдем много силни", заяви Хил.
Отборът има чисто нов технически директор - Майк Гаскойн, който направи и шасито. Моторът е "Муген-Хонда", който е един от най-мощните във формула 1. Двигателят има потенциал да бъде развиван, тъй като "Хонда" готви самостоятелно участие в шампионата от следващата година, и ще търси летящ старт. На тестовете "Джордан" бе по-бавен от "Бенетон", но тестовете са едно, а състезанията друго. При всички положения отборът има шанс да заеме почетно място зад двойката - фаворити за титлата.
