Докато едни променят имената си, други просто изчезват - "Инкомбанк", "Имперал" - или прехвърлят добрите си активи в нови банки - "ОН&?cy;КСИМбанк", "МЕНАТЕП", оставяйки старите структури да се разправят с кредиторите и вложителите. "ОН&?cy;КСИМбанк" се прочу и с това, че не успя да плати купона по еврооблигациите си, а следващият член на този черен списък може да се окаже "Российский кредит", която трябва да плаща на 29 март. Мораториумът по еврооблигациите ще позволи тези ценни книжа да бъдат включени в преговорите с чуждестранните кредитори заедно с кредитите и форвардните договори, а провинилите се банки могат да разчитат на благоприятен изход, след като няколко руски банки получиха частично опрощаване на заемите си. Загубата на доверие в местните банки увеличи наплива на клиенти в чуждестранните банки, представени в Русия и гиганта "Сбербанк", където бяха прехвърлени влоговете от няколко частни банки. Увеличаването на дела на "Сбербанк" и чужденците обаче няма да реши проблемите с възстановяването на банковата система, защото последните се отнасят с резерви към разширяването на дейността си в Русия, а "Сбербанк" се държи само благодарение на държавната подкрепа.
Крахът на големите банки беше посрещнат с нескрито злорадство от тези, които гледаха на тях като на спекуланти, лишаващи производството от нужните му средства. "По-малкото е по-добро", твърдяха критиците, които обявиха средните и малките банки за бъдещето на Русия, за разлика от миналата година, когато окрупняването изглеждаше неизбежно. Според последните проучвания обаче дребосъците са давали по-малък дял от парите си за реалния сектор и това е една от главните причини те да оцелеят. Освен това изследване на TACIS програмата за помощ на страните от бившия Съветски съюз показва, че от всички финансово-промишлени групи най-ефективно са функционирали тези, в които са участвали банки от първата двайсетица. За няколко години големите банки успяха да натрупат съвременна техника и квалифициран персонал, които лесно могат да бъдат загубени.
За щастие на бившите лидери в банковата система, в Централната банка (ЦБ) не споделят нихилистичните настроения и се опитват да им помогнат. Някоя от тези банки може да удари бинго, превръщайки се в основа на замислената руска банка за реконструкция и развитие, а останалите ще трябва да разчитат на Агенцията за реструктуриране на кредитните организации (АРКО), чието създаване най-сетне стана възможно след приемането на бюджета за 1999 г. Предстои набирането на персонал, но отсега е ясно, че АРКО няма да се справи с поставените задачи, ако не увеличи четири-пет пъти бюджета си от 10 милиарда рубли, за да достигне необходимата според ЦБ сума за възстановяване на банковата система. Централната банка, която трябва да притежава 49% от акциите на АРКО (останалите са за Министерството на финансите), засега не може активно да се включи в работата му, защото депутатите отхвърлиха поправка в закона за ЦБ, която би й позволила да участва в организации, несвързани пряко с дейността й. Малка е вероятността законът да бъде изменен при ново внасяне на поправката заради отрицателното отношение към ЦБ в Думата, което може да бъде преодоляно само при намеса на премиера Евгений Примаков.
Участието на ЦБ в приемането на решенията от 17 август даде стимул на депутатите да подновят усилията си за поставяне на ЦБ под свой контрол. В първа схватка между двете институции се превърна определянето на одитор за баланса на ЦБ през миналата година. Думата настояваше това да бъде руска компания, но председателят на ЦБ Виктор Геращенко успя да наложи избора на руското представителство на Coopers&Lybrand. За следващ удар срещу ЦБ беше използвано писмо на главния прокурор Юрий Скуратов до Думата, в което той разкри съществуването на компанията Financial мanagement сompany, регистрирана на о-в Джърси с уставен капитал 1000 долара. През тази скромна фирма, 100% собственост на Eurobank Paris, в която най-големият акционер е руската централна банка, според Скуратов са минали 50 милиарда долара от валутните постъпления на Русия. Думите на Геращенко, че FIMACO е била използвана за скриване на парите от кредиторите и недопускане на блокирането им в чужди банки, предизвикаха взрив на недоволство в чужбина, а в Русия те бяха използвани като доказателство за вредата от независимостта на ЦБ. Впоследствие се оказа, че прокурорът е пресметнал оборота от всички сделки, извършени от FIMACO, а преведените средства са били само 1.4 милиарда долара. От ЦБ заявиха, че за офшорната компания са знаели в руското правителство и Международният валутен фонд, а секретността около дейността й се дължала на практиката около фирми от подобен род.
Нови разкрития направи депутатът Николай Гончар, който съобщи, че чрез FIMACO валутният резерв е отивал за покупката на руски държавни облигации, което противоречи на едно от неписаните правила на МВФ, защото поставя под съмнение качеството на резерва. Въпреки че атаката FIMACO засега е отбита без видими поражения, тя помогна за засилване на негативните настроения спрямо ЦБ, които най-вероятно ще намерят израз в подготвяните изменения на закона за ЦБ. Депутатите искат да вържат ръцете на банкерите, предлагайки парично-кредитната политика на ЦБ да бъде одобрявана със закон. Така основните параметри - размер на паричната маса, основен лихвен процент и др. - ще бъдат приемани от депутатите, а ЦБ няма да може да ги променя без тяхно съгласие дори в случай на криза.
МВФ призова парламента да не ограничава независимостта на ЦБ, но писмото на един от средните чиновници във Фонда може да има обратен ефект, защото мнозинството в Думата гледа на ЦБ и МВФ като на членове на монетаристката банда, ограбила Русия, и на всяко предложение на МВФ по-скоро би приела противоположно решение. Затова "опитомяването" на ЦБ може да бъде проведено в особено драстични размери, които ще заложат нова бомба в банковата система. След като миналата година беше доказано, че стабилна банкова система не може да има при неработеща икономика, следващото голямо откритие, за което депутатите биха спомогнали, е, че не може да има стабилна банкова система при слаба централна банка.
Източник: Изследователски център "Рейтинг"
Когато икономическото обединение предхожда политическото
Появата на единния европейски финансов пазар, съизмерим по обем единствено с американския, предполагаше пренасочване на част от азиатските и латиноамериканските капиталови потоци към финансовите инструменти на този пазар. Опцията за диверсификация формира очаквания за скъпа спрямо американския долар нова парична единица - еврото. Разбира се, доколкото краткосрочният лихвен диференциал от приблизително 2% в полза на Съединените щати не успява да компенсира нарастващите съмнения в достоверността на американската формула за неограничен във времето неинфлационен икономически растеж. Растеж, подхранван от нереализирано от спестители богатство, под формата на счетоводни капиталови печалби - резултат от рекордно високи борсови индекси не толкова от впечатляващи финансови резултати на корпоративна Америка, колкото от липса на конкурентни по доходност и риск финансови активи.
Нищо подобно обаче не се случи на практика. Два месеца след прохождането си еврото поевтиня със 7.4% спрямо долара, цените на дълговите правителствени книжа в евро-зоната, включително и деноминираните в долари, се сринаха до рекордни нива. Въпреки положителната разлика между цените на повечето европейски акции в утрото на европейския валутен съюз (ЕВС) и текущите им пазарни стойности, държателите им излизат на червено в момента, в който решат да преизчислят в долари инвестирания капитал и прираста от него. Нищо във фискалната политика на правителствата в ЕВС и поведението на потребителите в евро-зоната не говори за обратим курс на еврото. Още по-малко монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е под силен политически натиск за намаляване на краткосрочните лихви на междубанковия пазар в евро-зоната. За да минимализират загубите си, инвеститорите продават европейските си финансови активи и допълнително оказват натиск върху цените им.
Ниските нива на еврото изненадаха дори и политиците в евросъюза, които най-силно желаеха една слаба обща европейска валута с оглед увеличаване от евро-зоната. Замяната на 11-те национални централни банки с Европейската централна банка, политически най-независимата централна банка в световен мащаб, неслучайно някои я определят като клон на Бундесбанк, и одобрените през миналата година от съвета на финансовите министри на ЕВС "Евро-11" съвсем небезобидни глоби за правителствата, допуснали дефицит в държавната хазна, по-голям от 3% от БВП, вързаха ръцете на левите правителства в Западна Европа, обещали на избирателите си намаляване на двуцифрената безработица. Притиснати до стената, германският канцлер Герхард Шрьодер, финансовият му министър Оскар Лафонтен и френските им колеги поискаха въвеждането на валутен коридор, в който може да се движи курсът на еврото спрямо долара. При излизането от коридора в една от двете посоки ЕЦБ ще интервенира за възстановяване на курса. С поставянето на горна граница политиците в ЕВС целяха да защитят европейските износители. Всички икономически светила прогнозираха еврото да бъде по-силната валута, прогнози, базирани на по-дълбоките стопански връзки на американската икономика със стагниращите стопанства на Латинска Америка и Югоизточна Азия и преструктурирането на част от валутните резерви на централните банки извън евро-зоната от американски долари в евро. Очакваше се еврото да се разменя за 1.28-1.30 долара в края на март. Осъвременените прогнози са за 1.05 долара за евро. С поевтиняването на еврото идеята за валутен коридор загуби актуалност.
Оказва се, че слабото евро няма желания ефект върху европейската икономика. Причината е, че отделните 11 стопанства, формиращи евро-зоната, търгуват предимно помежду си и в значително по-малка степен със САЩ, Азия и Латинска Америка. Ето защо твърденията, че се заформя търговска война между Европа и САЩ не са стойностни. Свикнахме да слушаме и четем, че целият свят е в търговска война със САЩ. Факт е, че САЩ разполагат с огромен дефицит от близо 300 млрд. долара по текущата сметка на платежния си баланс, което предполага поевтиняване на долара в краткосрочен и средносрочен аспект. Проблемът обаче не е в превеса на вноса над износа. Проблемът е в огромните капиталови потоци, насочени към американските акции, правителствените облигации и недвижимите имоти - нещото, което осигури на Съединените щати за осма поредна година икономически растеж от над 4% при минимални инфлация и безработица - комбинация, влизаща в конфликт с макроикономическата теория.
Най-лесно, a най-изгодно за банкери и политици е да твърдят, че слабото евро е отражение на силния долар. Безспорно това е една от причините. Но нека погледнем британската лира и швейцарския франк, които запазиха самостоятелното си съществуване и са в добри позиции спрямо долара. Не можем да търсим причината в лихвените диференциали между Великобритания и Съединените щати и Швейцария и Съединените щати. Централните банки и на двете държави коригираха лихвените си проценти еднопосочно с корекцията на все още съществуващите през ноември миналата година 11 централни банки в евро-зоната.
Основните причини за поевтиняването на еврото са забавянето на немската икономика, формираща една трета от съвкупния брутен продукт на евро-зоната, и пълното неразбирателство между правителствата и ЕЦБ, от една страна, и самите правителства, от друга. Опитът на Лафонтен и компания да влияят върху решенията на 17-членния монетарен съвет на ЕЦБ, съставен от 6-те членове на борда на директорите на ЕВС и 11-те шефове на националните централни банки, води до втвърдяване на позицията на централните банкери, дори и исканията на Лафонтен понякога да са основателни. Банкерите във Франкфурт, седалището на ЕЦБ, напоследък обичат да се шегуват, като казват, че ако Лафонтен предложи кафе на президента на ЕЦБ Вим Дуизенберг, последният ще откаже с обяснението, че това е опит да бъде накърнена независимостта на ЕЦБ. Левите правителства са единни единствено в натиска им върху ЕЦБ за разхлабване на монетарната политика. Видяхме какво стана с бюджета на ЕС, предстои да станем свидетели и на фискална война - по-ниските данъци са единственият начин за привличане на чужди инвестиции в условията на ценова прозрачност и несъществуващ валутен риск.
Вярно е, че по-ниските лихви, искани от политиците, са едно от най-мощните средства за борба с рецесията, която, изглежда, обхваща Германия, Италия и в по-малка степен Франция - гръбнака на ЕВС. Факт е обаче, че лихвените равнища в ЕВС, коригирани с темпа на инфлацията, са малко над процент и половина, което е повече от процент под реалните лихви в Съединените щати. Една твърде благоприятна за бизнеса цена на финансовия ресурс. В този смисъл европейските централни банкери може би са прави, като твърдят, че монетарната политика е изчерпала възможностите си за стимулиране на европейската икономика.
Ценовата стабилност като цел на паричната политика изисква избор между лихвените проценти и паричната маса като междинни цели, т.е. фиксиране на един от двата показателя и промяна на другия за поддържане на определеното ниво. Европейската централна банка избра за междинна цел паричната маса, което на практика означава поддържане на 4.5% годишен ръст на агрегата широки пари, съответстващ на годишна инфлация до 2.5%. Аргумент против разхлабването на паричната политика е ръстът на паричния агрегат М3 "широки пари" в евро-зоната с половин процент за последното тримесечие на миналата година. Споразумението от средата на миналия месец между германското правителство и синдиката на инженерите и заетите в металургията за повишаване на заплатите с 4.2% от април в комбинация със съвкупното производство в Германия, далеч под нивото, съответстващо на текущата заетост на трудовия ресурс, е предпоставка за повишаване на ценовите индекси. Това, което притеснява централните банкери, е отговорът на останалите синдикати в Германия, а и в другите държави от евро-зоната.
Каква ще бъде оттук нататък монетарната политика на ЕЦБ ще зависи от данните за европейската икономика през първото тримесечие на годината. Анализаторите са единни в прогнозите си за намаляване на краткосрочния лихвен процент на междубанковия пазар в евро-зоната с една четвърт от процента до края на месец юли. Със сигурност до постигането на политическо обединение на държавите в ЕВС икономическите неуредици ще съпътстват западната част на Стария континент.
Социалният модел на Европа умира
"Искаме нова Европа", с тези думи гръцкият министър-председател Костас Симитис подписа в Рим манифеста на европейските социалистически партии, който отбеляза началото на предизборната кампания на социалистическите партии от Европейския съюз за изборите за Европейски парламент през юни тази година. След което Симитис добави, че битката с безработицата и увеличаването на икономическия ръст в страните от съюза са основните приоритети на социалистите, всъщност на управляващите в Европейския съюз, тъй като единствено в Испания правителството е на десницата. Социалният модел на обединена Европа очевидно се нуждае от драстични промени, защото е очевидно, че в настоящия си вид той нито е ефективен, нито е задоволителен за гражданите на общността.
На пръв поглед звучи странно, но водещата сила в ЕС - Германия - е загубила 1.8 милиона работни места от 1991 г. насам, докато Холандия, която е пет пъти по-малка, е създала за същия период 750 хиляди нови работни места. Очевидно германският финансов министър Оскар Лафонтен трябваше да преосмисли идеите си, че ако Европейската централна банка намали лихвените проценти, това ще спомогне за намаляването на убийственото ниво на безработица в съюза, което в момента е на ниво от 10.7 процента. Всъщност, ако европейските политици искат да се справят с този проблем, ключът лежи във въвеждането на данъчни облекчения, увеличаване на производителността и стимулирането на по-гъвкав пазар на работната сила.
Комисарят на Европейския съюз по монетарните въпроси Ив-Тибо дьо Силги смята, че около две трети от безработицата в Европа се дължи на структурни проблеми, а не на обичайните циклични спадове в икономиката. Данните на организацията за икономическо сътрудничество и развитие подкрепят неговата теза - според оценките на експертите на организацията структурната безработица (нивото на безработица, под което работните заплати започват да растат) е нараснала във всички страни от ЕС през 90-те години. В Германия например това ниво е скочило от 6.9 процента през 1990 г. до 9.6 процента през 1997 г. От 11-те страни в евро-зоната единствено Ирландия и Холандия могат да се похвалят с по-ниско ниво на структурна безработица, като в Холандия това ниво е спаднало от 7 процента до 5.5 процента през същия период.
По този начин процентът на безработица в Германия и Франция - двете страни, имащи ролята на опорни стълбове в процеса на създаване на икономическия и валутния съюз и по-нататъшната интеграция на Европа - достигна най-високите си нива от края на Втората световна война. Най-голяма отговорност за проблема с безработицата и произтичащите от това затруднения за засегнатите държави носят влиятелните профсъюзи. Години наред те имаха силно политическо влияние и оказваха натиск, който повиши работните заплати до изключително високи нива и намали динамиката на пазара на труда. Дори и сега, когато е ясно, че това състояние трябва да бъде променено, някои профсъюзи продължават да защитават извоюваното досега. Причина за могъществото на профсъюзите в много западноевропейски страни е историческата им обвързаност със социалдемократическите партии, управлявали някога или управляващи сега. Тази обвързаност е довела дотам, че донякъде и поради влиянието на профсъюзите някои от тези партии демонстрират пълна липса на нови икономически идеи за разрешаване на проблема с безработицата. Когато във Франция дойде на власт правителството на Лионел Жоспен, то обещава да намали безработицата чрез съкращение на работната седмица от 39 на 35 часа. Освен това Лионел Жоспен обеща да създаде 700 хил. нови работни места, но това е невъзможно без допълнително увеличение на данъците. Правителството възнамерява да преразгледа приватизационната програма на предшествениците си и е възможно да я замрази. А така със сигурност няма да се подобрят перспективите за трудовия пазар.
Синдикатите твърдят, че икономическото и политическото им влияние е незначително, тъй като броят на членовете им обхваща едва 10 процента от работната ръка във Франция. Но това не е така, тъй като извоюваното от профсъюзите почти винаги важи за всички работещи при същите условия. Така и политическата значимост на многобройните стачки, организирани от френските синдикати, многократно превишава извоюваното за работниците. Респектирани от профсъюзите, управляващите се въздържат от преструктуриране на икономиката, а по този начин много трудно може да се подобри гъвкавостта на пазара на труда.
Примерът на Великобритания и Холандия, които предприеха навременни мерки, позволи нивото на безработица да се поддържа на умерено равнище. В началото на 80-те години консервативното правителство на Маргарет Тачър отне властта на профсъюзите и оттам нататък можеше да прокарва безпрепятствено всички решения, свързани с правата на работниците. Точно защото не искаше да се откаже от спечеленото в битката с профсъюзите, Тачър отказа да подпише социалната харта на Европейската общност, уреждаща работническите права. Тази политика на самоизолация в това отношение продължи и Джон Мейджър. Великобритания се противопоставяше главно срещу изискванията за ограничаване на максималния брой работни часове на един зает в рамките на определен период от време, ограниченията за нощен труд, защитата на трудовите права на бременните жени, на които трябваше да се гарантират 14 седмици платен отпуск и правото да не бъдат уволнявани заради бременността. Холандия успя да намери най-успешния модел за балансиране на ръста на работната заплата и намаляване на безработицата. Профсъюзите винаги са твърдели, че ако на работодателите бъде дадена свобода, те ще държат заплатите на минимума и работниците бързо ще загубят всичките си привилегии. Но засега Холандия успява да съчетае гъвкавостта на американския пазар на работна ръка и сигурността, присъща на германския модел. Още през 1982 г. настоящият премиер Вим Кок, който тогава беше лидер на най-големия профсъюз в страната, успя да постигне споразумение с работодателите за гарантиране на правата на работниците. От 1989 г. насам бяха коригирани отчисленията, които се заделяха от работната заплата за пенсионно и здравно осигуряване. Този процент сега намалява от 20 до 7.9. През последните 10 години разходите за работна заплата в Холандия са нараснали с 23 процента, докато за Франция този процент е 40, а за Германия - 54. Така че и профсъюзите, и управляващите в Германия, Франция и останалите западноевропейски страни има какво да научат от начина, по който Холандия се справи с безработицата. Иначе все по-често в условията на общ пазар на стоки и услуги ще могат да се прочетат обяви от рода на "Европеец търси каква да е работа."
Източник: Eurostat
Приватизационният девиз на столичната община:
По-тихо, по-бързо и повече на РМД
Без много шум, дори привидно и без особени конфликти, през последните дни са били приватизирани десет от най-големите общински фирми, съобщиха източници от софийското кметство. Докато на национално равнище приватизацията буксува, съпътствана от скандали, по-апетитните парчета от общинската баница изненадващо се оказаха вече разпределени. Победители са работническо-мениджърски дружества (РМД). След последните законодателни промени (с които не бяха намалени преференциите на РМД) те си остават непобедим състезател винаги когато приватизиращият орган реши. В допълнение - всички тези сделки бяха реализирани от приватизационни посредници, които Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) нае миналата година. Методът при всички продажби беше преговори с потенциални купувачи - подход, който е с доказани възможности за избор на предварително определен победител.
Договорите за десетте сделки са били подписани на 24 февруари и вече са извършени първите плащания. От СОАП обаче упорито отказват да съобщят имената на купувачите и каквито и да било подробности по сделките, въпреки че в други случаи (при продажбата на средно голям магазин в центъра на София например) медиите биват заливани с факсове, в които има пълно описание на постигнатите параметри.
Цялата официална информация за десетте сделки с РМД се ограничава до броя на запазените работни места - 580, и до размера на очакваните постъпления - 31 млрд. лева. Числото не би изглеждало толкова впечатляващо, ако вместо евфемизма "очаквани постъпления" някой беше казал ясно, че на първо време общината ще получи далеч по-малка сума. А останалите плащания остават в далечното и несигурно бъдеще.
Горните данни са били съобщени почти между другото на семинар в курорта Пампорово, организиран през миналия уикенд от Столичния общински съвет. Оттам нататък настъпва почти пълно информационно затъмнение от страна на СОАП, което може да бъде тълкувано по много възможни начини с изключение на един - че в общинската агенция държат на прозрачността при големите сделки. Самите сделки може и да са перфектни от чисто законова гледна точка, както твърдят общинските приватизатори. В крайна сметка обаче се натрапва изводът, че някой има силен интерес от това да не излиза конкретна информация в момента, в който се приватизира близо една трета от столичната икономика.
В първоначалната си оферта РМД е предложило цена от 3.8 млрд. лева за 75% от акциите, но после е вдигнало мизата на 5.075 млрд. лева. Дори след дисконтирането (заради разсроченото плащане) тази цена е по-висока от офертата на втория в класацията - "Бългериън-америкън пропърти мениджмънт", който предложил 3.740 млрд. лева.
Най-голям акционер в РМД с 12 000 акции (24% от капитала) е досегашният шеф на "Паркинги и гаражи" ЕАД Георги Василев. Посредник по сделката пък беше общинската фирма "Софийски имоти", чийто шеф е Тошко Добрев. И двамата са смятани за хора от кръга около шефа на общинският съвет Антоан Николов, който пък е приближен на вицепремиера Евгений Бакърджиев.
Заедно с "Форум" това е единствената общинска фирма, за която има избран купувач РМД, но договорът не е подписан. Причината е в големия конфликт на интереси, който през последните дни изби в опити за саморазправа с двама души от екипа на СОАП, който работи по сделката. Сблъсъкът тук е между РМД и командитно дружество "Фарма комерс", зад което се знае, че стои "Търговска лига" - един от най-големите дистрибутори на лекарства у нас. Явно хората на Тихомир Каменов са решили да затворят кръга производство - дистрибуция - продажби на дребно и затова са вдигнали високо мизата, коментират източници от общината. Това обяснявало голямата разлика между двете оферти. "Фарма комерс" предлага 7.075 млрд. лева срещу офертата от 3 млрд. на РМД, които освен това трябва да бъдат платени за срок от 10 години. В края на миналата седмица кметът Стефан Софиянски изненадващо подкрепи публично фирмата на работниците. Аргументите така и не станаха много ясни. Източници от общината заявиха, че "Фарма комерс" не искала да плати цялата договорена сума преди прехвърлянето на акциите. Интригата вероятно има връзка с факта, че производители на лекарства и големите търговци (като "Търговска лига") нямат право да притежават свои аптеки, поне така е според Закона за лекарствените средства.
Миналата сряда (3 март) е бил проведен извънреден надзорен съвет на СОАП, на който е взето решение приватизацията на Битово комунално стопанство "Средец" да спечели РМД. То е предложило 6.8 млн. марки при десет години разсрочено плащане. Фирма "Бора консулт" е вторият купувач, който е предлагал 6.25 млн. марки кеш. Според запознати наложило се е касовият купувач да бъде декласиран, без много да се обръща внимание на правилата, тъй като след изискваното от закона дисконтиране на офертата с 10%, цената на РМД е станала втора. Сред продадените на РМД фирми са магазинната мрежа "Триадица", веригата от ресторанти и сладкарници "Средец", "Чистота", "Сирена", "Илина", Нармаг и Домостроителен комбинат "София".
Приватизацията в общината е фокусът, в който се концентрират всички усилия на двете лобита там - администрацията начело с кмета Стефан Софиянски и групата от съветници около Антоан Николов. Засега двата центъра на влияние спазват хладна търпимост помежду си. Фактът, че въпреки преплитането на интереси липсва традиционната размяна на компромати, обаче буди известно съмнение и подсказва, че в конкретния случай може да има и сделка между враждуващите иначе лагери. Все пак залогът и за двете страни е успех в предстоящите избори, където решаващ ще е добрият имидж в очите на електората.
Накратко
До края на февруари са приватизирани около 77% от активите на малките и средните предприятия, които влизат в ресурса на министерствата като приватизиращи органи, съобщи Младен Георгиев, секретар на Съвета по структурна реформа. Промишленото, транспортното и земеделското министерство са продали над 80% от активите на предприятията в своя ресурс. "Изостава само Министерството на търговията и туризма, защото продава предимно обособени части от комплексите "Златни пясъци" и "Слънчев бряг". Това е само превръщане на материални във финансови активи. Международните финансови институции не го признават за приватизация", каза още Георгиев. По последните официалните справки за хода на приватизацията 73.8% от целите предприятия, приватизирани през изминалата година, са купени от работническо-мениджърски дружества. Същото важи за 65.8% от общия брой приватизационни сделки (включително продажбите на обособени части и за активи на стойност под 10 млн. лв. по чл. 35 от закона за приватизацията). "Този процент сделки с РМД, а вероятно и по-висок, ще бъде в сила и за 1999 г.", прогнозира Младен Георгиев. Справката за миналата година сочи още, че над 50% от сделките са сключени чрез непрозрачния метод преговори с потенциални купувачи, 42% - чрез конкурс, 6% - чрез търг, и 1.2% - чрез публично предлагане на акции на фондовата борса. През изминалата седмица Министерският съвет одобри отчета на Агенцията за приватизация и другите приватизиращи ведомства за 1998 г. Според документа миналата година са сключени общо 1398 сделки, от които 671 за цели предприятия.
Агенцията за приватизация вероятно ще продава пулове от обособени части чрез български посредници, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на ведомството. Окончателното решение, по думите на Желязков, ще бъде взето в зависимост от това дали обособените части ще се окажат "сериозно бреме за агенцията". Досега АП очаквала, че ще трябва да продава множество обособени части от отбранителната промишленост, но предприятията от ВПК изявили желание да ги продават сами.
За участие в раздържавяването чрез инвестиционни бонове до 26 февруари са се регистрирали 103 дружества, от които шест са обикновени юридически лица, 62 са инвестиционни посредници и 35 са РМД. Към 26 февруари броят на физическите лица, регистрирали полагащите им се по закон 250 хиляди инвестиционни бона, достигна 765 хиляди.
Министерството на търговията и туризма сключи с регистрираната във Вадуц, Лихтенщайн, фирма "Ирада" АД договор за продажбата на 70% от капитала на "Кореком". Цената на сделката е 8 млн. долара. Купувачът е фирма на турския бизнесмен Суди Озкан, който придоби "Новотел Европа", а впоследствие и "Интерхотел Тримонциум". "Ирада" поема ангажимента да инвестира 3.64 млн. долара през следващите три години. Четиридесет процента от цената са платени в брой, а остатъкът ще бъде издължен чрез ЗУНК-облигации в 10-дневен срок от датата на подписване на договора (2 март).
Ангажиментът ни не е да приватизираме дружествата, а само да ги предложим
Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, пред "Капитал"
- Това беше един от най-важните фактори, които бяха в основата на изработването на програмата - тя да бъде изпълнима. Не случайно ние започнахме работа по програмата за приватизация още през миналата есен и към края на септември всичко по нея беше изяснено. Към средата на годината окончателно разпределихме ресурса с останалите приватизиращи органи, така че всеки да знае какво ще прави не само през следващата година а изобщо до края на процеса. Относно частта, че до края на март трябва да бъдат приватизирани 50% от активите на всички министерства, мисля, че програмата е реалистична и ще бъде изпълнена.
- Относно прогнозирането трябва да е ясно, че това, което ние поемаме като ангажименти и което до голяма степен вече сме изпълнили, е да предложим тези предприятия за приватизация. Това, което разбрахме през последната година, е, че процесът на приватизация е най-пазарният процес и единствено пазарът може да реши дали едно предприятие става за приватизация или не. Така че този ангажимент - да предложим по-голямата част от големите български предприятия за приватизация, се изпълнява. Каква част от тях ще бъдат приватизирани е много трудно да се каже, защото най-голямата пречка за приватизацията са дълговете.
Може обаче да се каже какви проблеми пред приватизацията сме решили. Започнахме с реституцията. След приемането на закона "Лучников" всички приватизиращи органи бяха сериозно притеснени, че той ще блокира редица приватизационни сделки. С промените в закона за приватизацията, които направихме през месец март миналата година, и с последните промени спокойно може да се каже, че двата процеса вече не си противоречат и не пречат. По подобен начин стоеше въпросът с концесиите. Допреди година и нещо беше кощунство да се смята, че може да се сключи договор за приватизация преди договор за концесия. В същото време беше ясно, че времето, което изисква един договор за концесия, много често е повече от времето, което се изисква за приватизация. Със записа, който направихме, че договорът за приватизация може да се сключи преди договора за концесия, един основен проблем беше решен по приемлив начин. Огромни проблеми имахме с обезщетенията за минали екологични щети. Чуждестранните купувачи по никакъв начин не искаха да приемат да носят отговорност за тези минали щети, а това не беше достатъчно ясно уредено в Закона за опазване на околната среда. С особена яснота този проблем се открои при преговорите за Агрополихим, когато лично се убедих колко са основателни исканията на купувача за решаване на този въпрос. С последните изменения в Закона за опазване на околната среда беше прието, че държавата носи отговорност за минали екологични щети по ред, определен от Министерския съвет. И застанахме пред най-големия проблем на приватизацията в момента. Това е дълговият проблем. Първата крачка, направена за неговото решаване, бяха промените в закона за приватизацията, които дават възможност да бъдат отписвани задължения по ЗУНК. Макар че тези задължения не изчерпват проблема с дълговете.
- За съжаление тези твърдения на опозицията тръгнаха едва след като законът влезе в пленарната зала, независимо от това, че предварително широко беше афиширано допускането на възможност за отписване на задължения по ЗУНК. Ние още не знаем дали законът ще бъде атакуван пред Конституционния съд. Аз лично смятам, че ако на Министерския съвет със закон бъде дадено такова право, това не противоречи на конституцията, защото МС изпълнява законите на страната.
- Проблемите в момента са два, ако приемем, че всички странични въпроси, които пречеха на приватизацията досега, сме ги решили. В повечето случаи, от една страна, пречка са дълговете на предприятието, но има и случаи, когато към него просто няма никакъв интерес. При дружества, които имат големи задължения, не сме сигурни, че ако облекчим това дългово бреме, пак ще намерим купувач. Типичен пример е "Ямболен" - има дългове, но не знаем дали да правим опити да облекчим финансовото му състояние. Интересът към предприятието е много слаб и нямаме сигурност за успешното финализиране на тази сделка.
- Решението за "Балкан" се взе на достатъчно високо ниво. Имаше единомислие между изпълнителните звена на агенцията, работната група по приватизацията на "Балкан" и надзорния съвет. Общата преценка беше, че въпреки усилията на приватизационния посредник, той не е намерил сериозен купувач.
- "Балкан" е единственият случай за 1998 г., когато при предложен купувач агенцията взе решение да прекрати процедурата по набиране на оферти. При "Химко" и "Русалка" имаше само по един кандидат. За съжаление купувачът на "Химко" се оттегли по средата на сделката, а "Русалка" е единственият отказ от сключване на сделка за тази година, но това е следствие от решение на надзорния съвет, което не искам да коментирам.
- При приватизацията на "Петрол" се стигна до една нелепа ситуация, която по никакъв начин не беше предизвикана от нито един държавен орган. Става въпрос за конфликт между участниците в процедурата. Тук не става въпрос за удължаване на срок. Проблемът с "Петрол" не е в това кой ще участва в приватизацията на дружеството, а дали агенцията да прекрати тази процедура. Съвсем безспорно е, че в нея могат да участват само тези, които са подали първоначални оферти. В началото бяха трима - "Юкос петролиум", "Международен консорциум" и "Парк холдинг" от Турция. "Парк холдинг" се отказа, т.е. участниците остават двама. Тази процедура може да продължи само с двамата. Нови участници може да има само ако прекратим процедурата и открием нова. Въпросът, с който се занима надзорният съвет, беше дали имаме основание да я прекратим. Отговорът беше, че нямаме никакво основание да прекратим тази процедура само заради това, че участниците спорят помежду си.
- Решението на надзорния съвет е, че в момента няма основания за прекратяване на процедурата. Последващи решения ще се вземат според конкретните обстоятелства около сделката.
- Не бих казал, че има провал. Много често бях обявяван за противник на посредниците. Няма такова нещо. Вярно е, че някои посредници работят по-добре, някои - по-лошо. Едва ли в това е основният проблем. Приватизационните посредници се сблъскват със същите проблеми, с които би се сблъскала АП, ако тръгне да продава същите предприятия. Те се сблъскват с проблема за продаваемостта. Ако предприятието е продаваемо, то ще бъде продадено, независимо дали го продава агенцията или приватизационен посредник. На посредниците са дадени доста голям брой трудно продаваеми предприятия. В интерес на истината посредникът има много по-малка възможност да решава проблемите на едно предприятие, отколкото агенцията.
- Не и за трудно продаваемите предприятия. Ако някъде сме имали проблеми с тях, това е по предприятия, където има купувачи и сделките така или иначе ще станат. Очаквахме приватизационните посредници да направят по-интересни предложения за предприятията, които е трудно да се продадат.
- В случаите, когато седнахме да работим заедно, като че ли се получава нещо. Но в случая, когато посредникът прави самостоятелни опити, му е много трудно. Типичен пример за добро взаимодействие е "Кремиковци". Там след сериозна съвместна работа между агенцията и посредника се изработи позицията, с която държавата отива към тази сделка.
- Отговор на този въпрос може да се даде, след като се направи окончателният анализ на това какво стана със сделките с посредници, доколко успешен беше експериментът. Това ще стане след изтичане на договорите с приватизационните посредници.
- Засега не предвиждаме нови международно финансирани договори.
- В агенцията все още няма извършени плащания с компенсаторни записи, но ние очакваме скоро това да се случи. Създаваме своя позиция по въпроса докъде и доколко може да се плаща с компенсаторни записи. Тя е, че след като държавата емитира непарични платежни средства, независимо дали това са облигации по вътрешния и по външния дълг, инвестиционни бонове, компенсаторни записи или други платежни средства, не би трябвало ние да отказваме да ги приемаме по една или друга приватизационна сделка. Ако можем да говорим за някакъв принцип на агенцията, поне засега той е, че тя ще ги приема като платежно средство в рамките на препоръчителното съотношение по програмата за 1999 г., т.е. 30% в парични средства и 70% в непарични платежни инструменти. В рамките на тези 70% би могло да се плаща с всички видове платежни инструменти. Изключение правят предприятията, които ще бъдат включени в списъка по чл. 2, ал. 10 (според закона за тях купувачът трябва да плати цената изцяло в кеш - б .ред. ). Ние сме почти готови със списъка на тези предприятия, изчакваме последните предложения на останалите приватизиращи органи, за да го предложим на МС.
- Няма правна пречка за това, защото инвестиционният посредник участва като особен пълномощник. Но той не може да акумулира бонове за своя сметка. Що се отнася до плащанията с инвестиционни бонове на кешови сделки от инвестиционни посредници - нищо против нямам. Но трябва да се прави разлика, че в този случай посредникът прави сделка от името и за сметка на гражданина, който го е упълномощил да управлява неговите бонове. След като има емитиран такъв платежен инструмент, той трябва да бъде използван. Не можем да кажем: "пуснахме ги тези платежни средства, обаче сега не ги харесваме, дайте пари".
- Аз мисля, че агенцията не трябва да се занимава повече с продажбата на миноритарни пакети. Имаше около 30 проекта от ресурса на агенцията, които бяха много напреднали през миналата година и сега ги приключваме. Всички останали миноритарни пакети ще се продават или на централизираните търгове, или на фондовата борса. Имаше списък с предприятия, които бяха определени да се приватизират чрез фондовата борса. За част от тях вече са определени инвестиционни посредници. Агенцията предлага миноритарни пакети от около 80-90 дружества за централизираните публични търгове. Според нас оттук нататък на борсата трябва да се търгуват предприятия, които отговарят на критериите за борсова търговия. Имам предвид, че това трябва да бъдат сравнително големи и сравнително печеливши български предприятия. Според нас точно такива предприятия трябва да се предложат на борсата в момента, в който се сключи договорът за приватизацията на мажоритарния пакет. Когато е ясно кой е мажоритарният собственик на капитала, предприятието става атрактивно и неговите акции имат своята истинска цена. Според мен от всички големи български предприятия по-малки или по-големи миноритарни пакети трябва да се предложат на борсата, а може би и на централизираните търгове след продажбата на стратегически инвеститор.
- Българските предприятия, за които не е необходим единствен собственик на мажоритарния пакет акции, са сравнително малко. Това много ясно се видя през първата вълна на масовата приватизация, когато неизвестно по какви причини беше забранено на едно лице да има 34% от капитала. Според нас за почти всички български предприятия е необходим такъв стратегически отговорен купувач. Най-малкото за да извърши необходимите инвестиции, защото малките акционери не инвестират, те искат да получават дивиденти.
ЦМП: Купете скъпо лоши акции
През миналата седмица Центърът за масова приватизация (ЦМП) обяви среднопретеглените цени (по които ще се плащат акциите) и минималните цени (до които е било извършвано класирането на участниците) от първия централизиран публичен търг на раздържавяването срещу инвестиционни бонове. От анализите на среднопретеглените цени става ясно, че те са многократно по-високи, отколкото в случай, че същите акции бъдат предложени на борсата. В резултат на това и заради специфичния механизъм за определяне на цените, по които участниците в търговете са длъжни да плащат акциите, се случи това, което се знаеше, че ще се случи още когато въпросната наредба видя бял свят - цените са изкуствено надути и акциите няма да бъдат продадени.
Извън факта, че на търга бяха предложени само боклуци, провалът се задълбочава и от това, че дори и малкото кандидати, които е имало за тези боклуци, няма да успеят да станат техни собственици. И всичко това заради неадекватния механизъм за определяне на цената и класирането на заявките, измислен от ЦМП. Според наредбата за реда на организиране и провеждане на централизираните публични търгове всички участници с класирани заявки имат право да купят акциите по среднопретеглена цена. Те могат обаче и да се откажат да платят. В този случай за тях няма никакви последствия, освен ако заявката им е на стойност над 10 млн. лв., когато те губят депозит в размер на 10% от предлаганата сума. Класирането става според предложената цена. Ако търсенето за определен пакет надхвърля броя на предложените акции, заявките се подреждат по низходящ ред и се вижда коя е минималната цена, до която те могат да бъдат удовлетворени. Накрая естествено акциите могат да бъдат придобити само по среднопретеглената цена.
С други думи, ако един спекулативно настроен кандидат реши да вдигне много цените, той подава висока оферта, а след това се отказва от нея. От друга страна, хората, които са оферирали под среднопретеглените цени, също нямат причина да платят по-високата цена, която иска ЦМП. На първия търг към акциите, към които въобще е бил проявен интерес, са класирани едва една пета от подадените заявки (6124 от 30 262). И понеже класирането е еднократно - след като тези, които са спечелили, са се отказали, акциите просто си остават държавни.
"Нормативната база трябва да се промени изцяло, преди процесът на боново раздържавяване да бъде провален изцяло. Резултатите от първия търг показват, че почти всеки, който поиска, може да манипулира цените на акциите", заяви шеф на инвестиционен посредник. Любомир Георгиев, изпълнителен директор на ЦМП, също призна, че механизмът позволява да се манипулират цените. Въпреки това обаче, по неговите думи, същият механизъм ще се прилага и на следващите търгове. "Ще говорим за първия търг, когато се извърши плащането. Самият резултат ще противодейства на високите цени. Ако акциите не се купят, те ще бъдат предложени най-рано на четвъртия търг. Тогава вече ще се дадат приемливи цени", каза Георгиев.
Според участници в процеса едно от обясненията за качването на цените е, че то е поръчка на мажоритарните собственици на някои от предприятията в списъка за първия търг. Целта е остатъчните пакети да бъдат неуспешно предложени на няколко централизирани търга, след което ЦМП да бъде принуден да ги върне обратно на приватизиращите органи. Те от своя страна ще трябва да сключат касови сделки с работническо-мениджърските дружества, които имат предварителна уговорка с мажоритарния собственик на предприятието. Като всички прекалено дългосрочни стратегии и тази изглежда доста несигурна. Плащането на класирани заявки е най-реалистично в случаите, когато посредниците са изкупували бонове по изключително ниска цена - примерно 20 хил. лв. в брой срещу полагащите се на всеки гражданин 250 хил. инвестиционни бона. В този случай високата бонова цена има относително приемлива стойност в реални пари. Като това не променя факта, че повечето от гражданите, които са дали по-малки оферти от среднопретеглените цени, едва ли ще искат да платят повече.
Шефът на АП отиде лично да убеждава "Ердемир" да купи "Кремиковци"
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков прекара в Турция два дни през изминалата седмица и през това време е опитвал да убеди турската компания "Ердемир" да подаде оферта за "Кремиковци", съобщи добре осведомен източник. Причината е, че държавните ведомства, които имат отношение към приватизацията на металургичния комбинат, продължават да смятат "Ердемир" за единствения сериозен кандидат. Според запознати турското правителство също настоява сделката да се сключи, за да демонстрира политическо разбирателство с България. "Ердемир" обаче засега не е склонна да купи "Кремиковци" заради лошото финансово състояние на комбината и понеже едновременно с това отстъпките, които държавата обяви, че е склонна да направи, са недостатъчни за турската компания.
Пресцентърът на АП миналата седмица потвърди, че Желязков е в Турция. Официалното обяснение беше, че шефът на приватизиращото ведомство води делегация във връзка с тържествата на българи в Турция по случай 3 март. Освен това обаче на 4 март Желязков трябваше да участва на семинар в Истанбул, на който се представят възможностите за инвестиции в България. В нашата делегация влиза и Младен Георгиев, секретар на съвета по структурна реформа и съветник на вицепремиера Александър Божков. Последният (заедно със Захари Желязков) е смятан за един от главните поддръжници на идеята, че турската компания е най-добрият купувач за "Кремиковци". Пресслужбата на "Ердемир" нито потвърди, нито отрече последните преговори на Захари Желязков с представители на турската компания.
Срокът за подаване на оферти за "Кремиковци" е понеделник, 8 март. Миналия понеделник, 1 март, беше срокът, в който четирите фирми, кандидати за "Кремиковци" (турската "Ердемир", швейцарската "Дюферко", българската "Дару металс" и регистрираната в Лихтенщайн "Тенида-Анщалт"), трябваше да потвърдят пред АП, че ще подадат подобрена оферта за металургичния комбинат. "Поканата към трите други компании беше ход, който целеше единствено да покаже на "Ердемир", че не са единствената възможност", коментира източник, близък до АП. Според него психологическата атака не е постигнала очаквания ефект.
Според запознати Мехмет Билгич, вицепрезидент на "Ердемир", неофициално е съобщил, че турската компания е изпратила писмо до АП в искания срок 1 март. Това писмо обаче едва ли може да се приеме като ясно потвърждение за по-нататъшно участие в наддаването, тъй като по сведения от държавните ведомства, турската компания не е съгласна с новата рамка за "Кремиковци". В тази рамка държавата обяви, че ще поеме 183 млрд. лв. от общо около 560 млрд. лв. дългове на комбината, но няма да опрости задълженията по ЗУНК в размер на около 70 млн. долара. Последното беше важно условие от страна на "Ердемир" за сключване на сделка.
Миналата седмица стана ясно, че пресцентърът на промишленото министерство подготвя концепция за това как медиите трябва да отразяват сделката за "Кремиковци". Идеята е чрез средствата за масова информация да се защити тезата, че сделката с "Ердемир" е политически правилното решение за металургичния комбинат.
Акциите на ЦКБ и "Северкооп гъмза холд" са пуснати на борсата
През миналата седмица на официалния сегмент на "Българска фондова борса - София" започна търговията с акциите на Централна кооперативна банка (ЦКБ) и на бившия приватизационен фонд "Север кооп - гъмза" (сега "Северкооп гъмза холд"). Двете фирми са свързани с Централния кооперативен съюз (ЦКС), който има значително акционерно участие и в двете дружества. ЦКБ от своя страна е основен учредител и един от големите акционери в бившия приватизационен фонд. Освен в "Северкооп гъмза" ЦКБ и БКС участваха и в учредяването на още един приватизационен фонд, който сега се казва "Кооп-юг холдинг" (бивш "Кооперативен приватизационен фонд - Юг").
"Целта на листването на акциите на ЦКБ на фондовата борса е просто да дадем възможност на нашите акционери свободно да търгуват с притежаваните от тях акции", каза за "Капитал" изпълнителният директор на банката Димитър Костов. Акциите на ЦКБ се търгуват на официалния В пазар на БФБ и за търговия са регистрирани всички акции - общо 15 милиона безналични свободно прехвърляеми акции всяка с номинал 1000 лева. Най-големи акционери в ЦКБ след извършеното увеличение на капитала през миналата година са Булбанк ( с 35% от капитала), ЦКС е с 26 -28% , "ЛВК Сухиндол" - 20%, ДЗИ - 5%, чужди компании - 4.5%. Началната цена на книжата за търговия през миналата седмица беше 1000 лева. През първите дни на търговия с тези книжа сделки с акции на банката не бяха сключени. Търсене имаше на нива от 3000 лева за акция, но липсваше предлагане.
Банката и двата бивши приватизационни фонда участват в изграждането на новата холдингова структура на ЦКС, която трябва да обедини стопанските дейности на ЦКС в холдингова структура, наречена "Кооперативен бизнес" АД. Холдингът ще бъде съставен от три акционерни дружества - "Кооперативен бизнес и търговия" АД, "Индустриал кооп" АД и "Интеркооп" АД (специализирано за външна търговия). Тези дружества вече са регистрирани или се очаква това да стане в най-скоро време, обясниха от ръководството на ЦКС. Акционери в "Кооперативен бизнес" АД са ЦКС (с около 87% от акциите), двата бивши приватизационни фонда (с по 5% всеки) и ЦКБ с 3%. Акционери в отделните дружества са районните кооперативни съюзи и други предприятия от системата на ЦКС. Новата структура допълва досегашната организация на ЦКС, при която водещи са районните кооперативни съюзи (общо 36 на брой), които от своя страна обединяват около 1180 кооперации.
Акциите на двата приватизационни фонда, свързани с ЦКС и ЦКБ, са обект на относително голям интерес на иначе слабия пазар на български корпоративни ценни книжа. По брой трансфери и количества прехвърлени акции те се равняват на най-активно търгуваните акции на холдинги като "Петрол" и "Доверие", казаха брокери. Само за последната седмица на януари през депозитара са регистрирани трансфери за общо 30 338 акции. Акциите на бившия приватизационен фонд се търгуват на временния С пазар, където изискванията към финансовото състояние са по-ниски. Там ще могат да се търгуват всички 2 673 899 поименни безналични акции с право на глас и номинал 1400 лева за акция. Началната цена, на която през изминалата седмица започна търговията с тези книжа, беше 1400 лева. През първите дни на търговия на БФБ сделки с акции на "Северкооп гъмза холд" имаше на нива между 1640 и 1700 лева за акция. Според ръководството на холдинга към момента няма големи акционери, които да притежават големи пакети акции, а дяловете на основните учредители - ЦКС, ЦКБ и още четири юридически лица, представляват под 1% от капитала на дружеството. През изминалата седмица се появиха информации и за различни злоупотреби с акции на "Северкооп гъмза холд", при които чрез измама се взимат депозитарните разписки от акционери и след това се прехвърлят чрез инвестиционен посредник на други физически лица.
Другият бивш приватизационен фонд, свързан с кооперативните централи, "Кооп юг", ще се регистрира в най-скоро време за търговия на официалния сегмент на фондовата борса, заявиха от ръководството на холдинга през седмицата. Според последната информация двамата основни учредители, ЦКС и ЦКБ, също притежават около 1% от капитала на холдинга.
Чуждите инвестиции от приватизация за 1998 г. са 156 млн. долара
Преките чужди капиталовложения, влезли в България през 1998 г., са 526 млн. долара според предварителните данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). От тях най-много са т.нар. инвестиции на зелено (тоест за започване на нов бизнес) - 290 млн. долара, вложенията през приватизация са близо два пъти по-малко - 156 млн. долара, а преките инвестиции през капиталовия пазар (изчислени като нетен приход, тоест стойността на купените ценни книжа минус стойността на продадените ценни книжа от външни инвеститори) са 64 млн. долара.
Външните капиталовложения бележат очевиден спад от средата на 1997 г. досега. Тогава най-големите инвестиции в страната се дължаха на сделките за "Соди" - Девня (с цена 160 млн. долара), "МДК - Пирдоп" (80 млн. долара) и за "Девня цимент" (44.5 млн. долара). На практика обаче всички тези продажби бяха договорени в последните месеци на правителството на Виденов, но бяха сключени при служебния кабинет на Стефан Софиянски и в началото на управлението на СДС. В края на 1997 г. и през цялата 1998 г. притокът на инвестиции през приватизацията рязко намаля, а най-честите купувачи станаха работническо-мениджърските дружества. За сравнение най-голямата приватизационна сделка за миналата година беше продажбата на Пощенска банка за 39 млн. долара, а при предприятията от реалния сектор - за стъкларския завод "Дружба" с цена 20 млн. долара. Показателно за спада на капиталовложенията е, че най-големият инвеститор за 1998 г. не е определена компания, а Европейската банка за възстановяване и развитие, която обикновено влага средствата си в подкрепа на чужди инвестиционни проекти. Освен това много от най-големите инвеститори за миналата година не са нови, а са влезли в справката на АЧИ заради реинвестиции (тоест влагане на печалбата си) или с допълнителни инвестиции (със средства извън печалбата). Такива са случаите със "Солвей", "Шел", Мобилтел", "Американ стандарт".
Намаляването на притока на капиталовложенията може отчасти да се обясни с кризата в Русия и страните от Далечния изток, която предизвика пренасочване на инвестиционните потоци към т.нар. острови на сигурността - Западна Европа и САЩ. Ниският размер на инвестиции през приватизация обаче се дължи главно на административни пречки пред чуждестранните купувачи и на намаляващия интерес към държавните предприятия заради влошаването на финансовото им състояние. Инвестициите на зелено също са много под очаквания обем - заради бюрократични бариери, лоша данъчна политика на държавата и въобще заради цялостна лоша бизнессреда. Преките вложения през капиталовия пазар бяха най-много в края на 1997 г. и началото на 1998 г., когато имаше очаквания за разрастване на борсовата търговия. След кризата в Русия инвеститорите по принцип се оттеглиха от рисковите пазари, какъвто беше нашият.
За миналата година Кипър, най-близката до България офшорна зона, традиционно се класира като страната с най-много преки инвестиции - 83.5 млн. долара. Така например приватизацията на Пощенска банка се брои за кипърска инвестиция, защото там е официалната регистрация на купувача "Алико". Първенството на Кипър идва и от това, че повечето вложения, отчетени като преки инвестиции през капиталовия пазар (за такива се смятат придобивания през борсата на пакети над 10% от капитала на търгуваните предприятия) бяха направени чрез кипърски клонове на компаниите. На второ място като инвеститор за миналата година се нарежда Германия, а на трето - Великобритания.
Агробиохим разсрочи дълга си към НЕК
През изминалата седмица ръководството на старозагорския химически комбинат Агробиохим подписа споразумителен протокол с "Електроснабдяване" - Стара Загора, за разсрочване на задължението си от 11.9 млрд. лв., съобщи изпълнителният директор на дружеството Васил Щерев. Агробиохим ще ползва тримесечен гратисен период, след което ще трябва да плаща ежемесечно по 410 млн. лв. до ноември 2001 г. Дългът към НЕК е само малка част от общите задължения, които надхвърлят 60 млрд. лв. Булгаргаз и "Юнион миниер" са другите основни кредитори на предприятието, каза г-н Митевски, директор по производствените въпроси на предприятието. Агробиохим освен това е завел съдебни искове срещу длъжници за над четири млрд. лв., заяви Васил Щерев. Той допълни, че между най-големите длъжници на химическия комбинат са Видахим, както и фирмите "Изолина" и "Авеста".
След като през октомври миналата година не беше подадена нито една оферта за Агробиохим, посредникът по сделката "Баренц груп" предложи на Агенцията за приватизация химическият комбинат да бъде продаден на обособени части. Според Митевски изготвената предварителна схема за разделяне на дружеството на обособени части предвижда обособяването на над 30 отделни звена, които впоследствие могат да бъдат комбинирани според инвеститорския интерес. На общото събрание на Агробиохим в края на миналата година са били приети промени в устава на дружеството, според които съветът на директорите може да взема решения за продажба на обособени части и да предлага на Агенцията за приватизация да открие процедурите. Според Митевски процедурите за първите седем обособени части са открити през януари, а се очаква до няколко дни да бъдат предложени още три-четири обособени части.
Засега обаче в Държавен вестник няма обнародвано нито едно решение за открита процедура. А иначе приватизацията на обособените части трябва да се ускори максимално, защото дружеството е в списъка за финансовото оздравяване и съдбата му трябва да бъде решена до 30 юни. До момента интерес към обособени части от дружеството е проявила единствено испанската фирма "Полиседа", която в случай на сделка вероятно ще се възползва от преференциите, включени в спогодбата за уреждане на дълга на България към Испания.
Ако процедурата по продажбата на обособени части приключи в близките месеци, от продажбата ще спечелят както кредиторите на Агробиохим, които ще получат по-бързо своите вземания, така и самото предприятие, тъй като новите собственици на обособените части няма да са обременени с дългове и ще имат възможност да вложат свеж ресурс в предприятието. Ако държавата предпочете откриване на процедура по ликвидация, тя ще се проточи доста по-дълго заради разпоредбите на Търговския закон, което от своя страна може да влоши още повече състоянието на предприятието. В момента в дружеството работят 2800 души, но според програмата на промишленото министерство за преструктуриране на химическия отрасъл по-голямата част от тях предстои да бъдат съкратени.
ТЕЦ "Девня" спря подаването на ток и пара за "Полимери"
През миналата седмица ТЕЦ "Девня" ЕАД, единственият снабдител на електроенергия и пара за промишлени цели за предприятията в региона, спря изцяло доставките си за "Полимери", в резултат на което производството в завода е напълно прекратено. Информацията беше потвърдена от шефовете на ТЕЦ "Девня". Задълженията на "Полимери" към топлоцентралата са за близо 3 млрд. лв. Според изпълнителния директор на електрическата централа Стефан Вътов част от задълженията са били изплатени, но за останалата част (повече от два милиарда лева) все още няма постигнато споразумение за плащане. "През седмицата имахме спешна среща с ръководството на "Полимери" и се надявам, че до края на седмицата ще успеем да се договорим", каза за "Капитал" Вътов. Според неофициална информация обаче през март мажоритарният собственик на "Полимери", "АКБ Корпорация", има плащане за около 1 млн. долара по кредита от Булбанк, което прави плащането и на задълженията към ТЕЦ да изглеждат трудно реализуеми. "Полимери" отчете предварителни резултати за 1998 г., които показват положителен финансов резултат, но всъщност това се дължи изцяло на влизането в консолидирания баланс на част от "забравените" в банка "Биохим" средства (в размер на около 5.6 млн. долара) за изграждане на нови мощности. Около 5 млрд. лв. от тези пари бяха извадени от предприятието чрез внасянето им в дъщерното дружество на девненския завод - "Полимери ин".
Според информация от ТЕЦ "Девня" "Полимери" е най-големият промишлен потребител на електроенергия в региона. Най-голям потребител на пара за промишлени цели е друг химически завод - "Солвей - Соди". Освен "Полимери" значителни просрочени задължения към ТЕЦ "Девня" имат и заводът за изкуствени торове Агрополихим, и захарният завод, собственост на турската фирма "Бейпар шугър". Според изпълнителния директор слуховете, че ТЕЦ "Девня" може да поиска обявяване в несъстоятелност на "Полимери", са неоснователни и засега те проявяват разбиране към затрудненията на "Полимери" да продава при ниските международни цени на основните си продукти.
ТЕЦ "Девня" е с открита процедура за приватизация от май 1998 г., а в най-скоро време се очаква да започне и подаването на оферти, което ще стане след обнародването на обявата в Държавен вестник. Методът на продажба на централата е преговори с потенциални купувачи. За продажба се предлагат 77% от акциите на дружеството.
Според запознати искането за споразумение с основен длъжник като "Полимери" е свързано именно с ускоряването на сделката за приватизация на ТЕЦ-а. Като основен проблем пред приватизацията на централата се посочват две обстоятелства - неясността около бъдещето на един от най-големите длъжници, Агрополихим (който в случай на отказ на единствения засега кандидат за купувач норвежката фирма "Норск хидро" трябва да бъде обявен в ликвидация), и преференциално ниските цени, по които получава енергия "Солвей - Соди", производител на калцинирана сода и сода каустик. Тези преференциални цени бяха заложени през 1997 г., когато правителството на Софиянски договаряше конкретните ангажименти на държавата по договора за продажба на мажоритарния пакет от "Соди" на белгийската фирма "Солвей груп" за общо 150 млн. долара.
Рекордни количества акции на Нефтохим бяха изтъргувани
През изминалата седмица акциите на Нефтохим бяха най-активно търгуваните ценни книжа на "Българска фондова борса - София". Общо 16 381 акции на бургаската рафинерия на стойност 258 млн. лева бяха изтъргувани на свободния пазар на борсата при рекорден скок в цените - около 25% спрямо цената от предишната седмица. Големите количества акции преминаха през блоковия сегмент и бяха на обща стойност 2.1 млрд лева. Според брокери водещ за тази активност е чуждестранният инвеститорски интерес към акции на бургаската рафинерия, която отчете добри финансови резултати за 1998 г. Чуждестранният интерес към акциите на рафинерията показва ясно, че интерес към българските акции има, когато става дума за атрактивни и ликвидни ценни книжа.
През блоковия сегмент преминаха и големи количества акции на "Албена" и "Софарма". Общо 150 хиляди акции на "Албена" на единична цена 6700 лева за акция бяха прехвърлени през борсата. Трансферът беше на обща стойност 1.005 млрд лв. Сделките с акции на Софарма на блоковия сегмент бяха на обща стойност 1.936 млрд. лв., или 32 000 акции на цена 60 500 лева за акция. Цената е най-високата от месеци насам, макар и по-ниска от пиковите моменти през април - май 1998 г., когато акциите преминаха нивата от 72 000 лева за акция. През последните месеци сделките бяха регистрирани на по-ниски цени - до 50 000 лева за акция). Тези ниски цени обаче бяха регистрирани при сделки с малки пакети акции, а цената на по-сериозните количества на практика никога не е слизала под 60 000 лева за акция, твърдят брокери. Според неофициална информация продавач на пакета е бившият приватизационен фонд "Златен лев" (сега инвестиционно дружество). Според участниците на пазара притежателите на сравнително големи пакети имат възможност както да договарят реални цени за своите пакети, така и да реализират допълнителни печалби чрез покупки на малки количества на свободния пазар, където акциите на "Софарма" например се търгуват на цени с 20% по-ниски от тези на блоковия сегмент.
Общият обем на търговията на свободния пазар през периода беше едва малко над 600 млн. лева. Цените на акциите на дружествата с най-голяма пазарна капитализация отбелязаха ръст в цените. Акциите на Булгартабак се котираха на цени с 5-6% по-високи от миналата седмица, а акциите на "Солвей - Соди" - с повишение от 17%.
Доларът остана стабилен на световните пазари
През изминалата седмица на международните валутни пазари продължи поскъпването на долара спрямо останалите основни валути. В понеделник щатската валута достигна до 119.26/36 йени и 1.0926/31 за евро.
Основната причина за засиления интерес към инвестиции в долари се дължеше на изнесените коригирани данни за икономическото развитие на САЩ през четвъртото тримесечие на миналата година. Ревизираните данни показаха ръст на брутния вътрешен продукт от 6.1 на сто на годишна база срещу предварително оповестения 5.6. Положителните очаквания бяха допълнително подкрепени и от доверието на американските индустриалци към бъдещото развитие на страната. Индексът на производствената активност се повиши до 52.4 на сто през февруари - ниво над 50 на сто се приема за стимулиран растеж.
Във вторник германският финансов министър Оскар Лафонтен призова европейските банкери да възприемат стратегията на САЩ от 1992 г., когато лихвите бяха драстично намалени и се постигна реален ръст на икономика за сметка на бюджетен дефицит от 4.4 на сто. Въпреки че засега Лафонтен не получава подкрепа, инвеститорите атакуваха нивото 1.09 долара за евро с потенциал за пробив до 1.08, което е еквивалент на 1.81 марки за долар. Страстите бяха набързо охладени, след като бе разпространен слух, че Европейската централна банка се е намесила в полза на еврото на ниво около 1.09. В същото време свитото вътрешно потребление в Япония и ограничената инвестиционна активност доведе до срив на лихвите по необезпечените междубанкови депозити в йени, които достигнаха до 0.04 на сто годишно за овърнайт депозити. Превесът на предлагането на ресурс доведе и до поевтиняване на йената до 121.40/45 за долар. Японските финансисти заявиха, че обезценката на йената е в рамките на очакваното и това доведе до пробив на нивото 123 йени и при затварянето на европейските пазари в четвъртък японската валута се котираше на 123.20/30 за долар.
Щатската валута получи сериозна подкрепа и от оповестените в четвъртък данни на германски финансови експерти, според които ръстът на БВП на Германия през тази година ще достигне максимум до две на сто срещу 2.8 процента за 1998 г. Основание за песимизма е драстичното намаляване на износа на германски стоки, въпреки че през изминалата година нивото на новите инвестиции в икономиката се е повишило с 11 на сто. Германският външен министър Йошка Фишер частично потвърди песимистичните изводи и заяви, че рязкото поевтиняване на еврото ще притисне европейските лидери за намиране на консенсус по "План 2000" за субсидиите в ЕС по време на срещата на лидерите на европейските държави в Берлин на 24-25 март. Като най-голям проблем пред участниците се очертава искането на канцлера Герхард Шрьодер за чувствително намаляване на вноската на Германия, която първоначално е определена на 20 милиарда марки.
Очакванията на водещите експерти за времето до срещата в Берлин са за продължаване на плавната обезценка на еврото. Ключовото ниво на защита от страна на Европейската централна банка е 1.05 долара за евро. Евентуален пробив е малко вероятен, тъй като би довел до значително влошаване на макроикономическите показатели на страните от евросъюза и би компрометирал окончателно ролята на банката като определящ фактор на международните валутни пазари.
Цените на българските брейди-облигации се задържаха високи
През седмицата българските книжа запазиха относително стабилни цени в сравнение с края на февруари.
Късно в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 70.000 цента, което осигурява на притежателите им средна доходност до падежа от 16.12 на сто при усреднена 30-годишна прогнозна стойност на ЛИБОР на водещите американски търговци с дългови инструменти.
Облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 68.500 цента или 12.93 на сто прогнозна средна доходност до падежа, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на 56.000 цента, носещи 16.24 на сто прогнозна доходност.
През периода негативните очаквания на инвеститорите за икономиката на страните от Латинска Америка бяха компенсирани от прогнози за стопанско оживление в Югоизточна Азия.
Бразилия отчете месечна инфлация от 1.41 на сто за февруари срещу само 0.5 процента през януари главно поради рязката девалвация на реала. Според водещи финансови експерти бразилската централна банка почти напълно е изчерпала средствата си за влияние върху валутния пазар и в бъдещите няколко месеца се очаква реалът да продължи да отслабва, а потребителските цени да нарастват с над един процент месечно.
Тревогите за бъдещето на най-голямата южноамериканска икономика бяха компенсирани от оценката на Goldman Sach за китайската икономика. Според финансовите експерти Китай се стабилизира от последствията на азиатската криза и в близко бъдеще не могат да се очакват финансови сътресения. Основният фактор, който определи позитивното настроение на инвеститорите бе фактът, че в текущата оценка са включени и огромните междуфирмени дългове на държавните китайски фирми, които възлизат на 16 на сто от БВП, но въпреки това най-вероятно е на този етап да не окажат особено въздействие върху икономикатаk поради силно централизираното управление на държавните фирми.
Пекин вече започна да решава проблемите на задлъжнелите фирми, като намали предвиденото рефинансиране за банките до 32.5 милиарда долара, с което засега успя да убеди инвеститорите в намеренията си да наложи строга финансова дисциплина.
Накратко
Според базираната в Париж консултантска компания Petro Finance, специализирана в петролната индустрия, след рекордните печалби през 1998 г. петролните рафинерии в Европа ще реализират значителни загуби през настоящата година. Средно с 45% по-големи печалби от предходната година са реализирали европейските рафинерии през 1998 г. При най-големите темпът на нарастване на печалбата е бил над 90 на сто. В анализа си експертите на Petro Finance посочват като основни причини за неблагоприятните финансови резултати слабото търсене на петролни продукти в Европа и забавянето на европейските икономики.
Много е вероятно анемичното търсене и свръх- предлагането на захар, предимно от най-големия производител Бразилия, да доведе много скоро до отпреди 12 години минимума на цената на захарта. През седмицата цената на суровината падна под 13 цента за килограм на стоковата борса в Ню Йорк.
"Ситуацията е изключително неблагоприятна за производителите. Ако низходящата тенденция се запази и през следващите няколко седмици можем да повторим 1985 г., когато цената на захарта падна под 7 цента за килограм. Анализите показват, че световните запаси на захар могат да достигнат 12.5 млн. т в края на август, което ще е най-високото ниво от 10 години насам", заяви Тони Хана, главен икономист на Международна организация на производителите на захар.
В средата на миналата седмица един от най-големите акционери на обявената в несъстоятелност руска петролна компания "Сиданко" Владимир Потанин, президент на финансово-индустриалната групировка "Интерос", контролираща петролната компания, заяви, че е намерен купувач за "Сиданко". "Сиданко" не може да съществува в това си състояние", каза Потанин.
Говорител на "Сиданко" опроверга Потанин, заявявайки, че продажбата на активи на компанията е невъзможна в сегашното й юридическо състояние. "За евентуална продажба на "Сиданко" може да се говори едва след като бъде постигнато споразумение между кредиторите на компанията, регламентиращо уреждането на вземанията им от "Сиданко".
Сред кредиторите на руската компания е BP Amoco, която през 1997 г. придоби дял от 10% в "Сиданко" срещу 571 млн. долара. Представителят на BP Amoco в Москва заяви, че не са му известни никакви планове за промяна на акционерната структура на руската компания. Делото срещу "Сиданко" възбуди слабо известният кредитор на компанията Beta-Eko. Дълговете на "Сиданко" са в размер на 343.3 млн. долара и 1.36 млрд. рубли (59.3 млн. долара).
50 агенции повишиха комисионите при сделки с имоти
Да се повиши комисионата на посредниците при сделки с недвижимите имоти, чиито цени са до 10 000 долара от 2.5% на 3% (но не по-малко от 300 долара), предлагат агенции за недвижими имоти от София. Идеята за това е на вестник "Наеми и строителство", като под нея вече са сложили подписите си над 50 фирми, но това в никакъв случай не касае цялата гилдия. Предлагането на този тип имоти съставлява една пета от софийския пазар на недвижими имоти, а за някои градове на страната именно търговията с жилища до 10 000 долара е основната. За сделки с жилища над 10 000 долара процентът на възнаграждението на посредника остава 2.5%. Вдигането на комисионата на практика би върнало пазара на имоти в положението му отпреди седем-осем години, тъй като, от една страна, ще повиши цените на предлаганите за продажба жилища (заради по-високия процент на комисиона), от друга, ще забави реализирането на сделки (заради по-високите цени). Друг проблем, който би могъл да възникне при една подобна ситуация, е, че хората ще започнат да заобикалят фирмите посредници и да търсят пряко договаряне помежду си при сделките с имоти, което по принцип крие по-големи рискове от измами.
Между 1%-1.5% (за по-малките градове в страната) и 2%-2.5% (за столицата, Варна, Пловдив, Бургас) е комисионата, която прибират посредниците при сделка с недвижимо имущество. Някои от по-големите агенции, които обслужват и големи крайни клиенти, си позволяват да вземат комисиона и до 3% от страна по сделката, но това са единични случаи, валидни предимно за столицата, и зависят от спецификата на някои сделки. Най-често комисионата на посредниците при осъществяването на покупко-продажба е 2.5% от страна по сделката (т.е. общо 5% на сделка). На такъв процент работят повечето софийски фирми. За да бъдат коректни отношенията между посредника и клиента, те задължително трябва да подпишат договор, в който се посочват параметрите на сделката, задълженията на страните, както и кой носи вина при евентуални нередности със статута на имота. Има и некоректни фирми, които не подписват подобни договори с клиентите си. "Идеята да бъдат уеднаквени тарифите на посредниците е добра, по този начин при еднакви други условия ще бъде създадена конкуренция в качеството на предлаганите услуги и критериите на работа на посредниците", коментира Наско Атанасов, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти".
Между 5.5 и 11 процента от цената на имота е комисионата, която получават посредниците на сделка в някои държави по света. От 8 до 10 е този процент за Германия, от 5 до 8 на сто се движи комисионата на агенциите в Русия. Между 6 и 7 на сто взимат гръцките посредници при осъществяването на сделка, толкова взимат и полските им колеги.
Да се възобнови събирането на такса при оглед на апартаменти е още една от идеите, около която са се обединили подписалите ценоразписа фирми посредници. Фиксираните в тарифата цени са: първоначална такса от 5000 лева, срещу която клиентът бива включен в информационната система на агенцията и има право на три огледа, и по 2000 лева за всеки следващ оглед. Такава такса се събира и в момента от някои агенции и според брокери това е редно да се прави, тъй като по този начин ще отпадне безумното препускане по огледи с несериозни или незнаещи какво търсят клиенти.
Нови кредитни линии на фонд "Земеделие"
Преференции за производителите на царевица за зърно и на черен маслодаен слънчоглед предоставя фонд "Земеделие".
Схемата на двете кредитни линии е еднаква - фондът сключва договор с обслужващи търговски банки. Те отпускат кредитен ресурс при определени условия, а фондът субсидира лихвата в размер на основния лихвен процент (ОЛП), определен от БНБ. Надбавката над ОЛП се поема от земеделския стопанин. Субсидията се дава в определени срокове. След изтичането им производителят не може да разчита на подкрепата на фонда.
Кредитните линии гарантират финансирането на 50% от разходите за производство - покупка на семена, торове, препарати, гориво-смазочни материали, резервни части, плащане за външни механизирани услуги, транспорт. Средствата ще се предоставят на два транша срещу оригинални фактури за закупени стоки и/или извършени услуги. Ако не използвате целево отпуснатата сума по първия транш, няма да имате достъп до втория. Ако не усвоите изцяло кредитния ресурс по първия транш, няма да ползвате по-голям размер средства по втория.
Срокът за договаряне и усвояване на първия транш от финансовата линия за производство на царевица за зърно е до 30 юни т.г. Нормативът на кредита е 18 300 лв. на договорен засят декар. Това означава, че максималният размер на заема ще бъде равен на засетите от стопанина декари, умножени по норматива. Ако земеделският производител договори с обслужващата банка по-голям размер на кредита, фондът няма да предостави преференции над определения лимит. Вторият транш трябва да бъде договорен и усвоен от 1 септември до 30 ноември т.г. Нормативът е4200 лв. на договорен засят декар. Крайният срок за връщане на средствата по двата транша е 31 декември т.г. След тази дата фондът преустановява субсидирането на лихвата.
Производителите на черен маслодаен слънчоглед трябва да договорят и усвоят първия транш от заема до 30 юни т.г. Нормативът на кредита е 14 800 лв. на договорен засят декар. Вторият транш трябва да бъде договорен и усвоен от 1 септември до 30 ноември т.г. при норматив 4100 лв. на договорен засят декар. Крайният срок за погасяване на задълженията по двата транша е 30 ноември т.г. За да ползвате кредитните линии, трябва да бъдат регистрирани като земеделски производители в съответното областно управление "Земеделие, гори и аграрна реформа". Условието важи и за физическите, и за юридическите лица. Трябва да имате сключен договор за кредитиране с търговска банка, обслужваща фонда. Не трябва да имате неизпълнени договорни задължения към фонд "Земеделие".
Всички земеделски стопани, решили да се възползват от кредитния ресурс, трябва да представят декларация за площите, които ще засеят с царевица за зърно или с черен маслодаен слънчоглед. Максимумът за един земеделски производител е 6000 дка. Площите, обект на договора, трябва да бъдат застраховани в лицензирана компания срещу градушка, буря, пожар на корен (за царевицата) или градушка, буря, проливен дъжд (за слънчогледа). Торовете, препаратите и семената трябва да бъдат закупени от лицензирани производители, а гориво-смазочните материали - от производители и търговци с предмет на дейност производство и търговия с гориво-смазочни материали. За да удостоверите, че сте ползвали добросъвестно средствата по първия транш, ще трябва впоследствие да попълните декларация по образец в регионалните дирекции на фонда.
Трябва да подадете молба по образец в регионалната дирекция на фонд "Земеделие" за ползване на преференциален кредит. При положително становище отивате с един екземпляр от молбата в клона на избраната търговска банка, обслужваща кредитната линия. Там сключвате договор за кредит. След това чрез съответната регионална дирекция кандидатствате за конкретната финансова линия. Ако отговаряте на условията, сключвате договор с фонд "Земеделие". Екземпляр от договора с фонда се предоставя на търговската банка.
Юридическите лица и едноличните търговци представят съдебно решение за регистрация. Те прилагат и документ за актуално правно състояние. Всички производители трябва да имат документ за собственост на земеделската земя или договор за наем (аренда).
Увеличава се броят на задължените да ползват касови апарати
Всеки, който подлежи на данъчна регистрация и извършва продажби на стоки и услуги от определен обект (дефиниран като търговски), трябва да регистрира и отчита продажбите си чрез касови апарати, фискални принтери или електронни системи с фискална памет (трите обединени под името фискални устройства), се казва в новата наредба на финансовия министър, обнародвана в ДВ бр.16 от 23 февруари 1999 г. Това изискване не важи за продажби, за които е заплатено по банков път. "Задължението да се ползват фискални устройства важи вече и за търговците, продаващи на открито", съобщиха от Главно управление "Данъчна администрация". До момента те бяха задължени да отчитат продажбите си с касови бележки от кочан. Под търговски обект се разбира "всяко помещение и/или съоръжение (маси, сергии) на открито или под навеси, от което се извършва продажба на стоки и услуги". Задължително се изисква фискален апарат, независимо че помещението или съоръжението може да служи за офис или за други цели (друго служебно помещение). Задължението се прилага и в случаите, когато търговците продават от помещение, което не е обособено самостоятелно, а е част от недвижим имот (гараж, мазе, стая), както и производствен склад или превозно средство, от което да се извършват продажби.
Шест групи лица нямат задължение да използват фискални устройства. Първата група са лицата, упражняващи свободна професия, и наемодателите. По Закона за облагане доходите на физическите лица, извършващи свободна професия, са: адвокати, архитекти, нотариуси, експерт-счетоводители, преводачи, оценители, вещи лица и др. Към изключенията спадат и лица, които не са търговци и продават на открито селскостопанска продукция, стига да изпълняват две условия - продукцията да е непреработена и да е собствено производство. Без фискално устройство могат да бъдат и амбулантните търговци, които продават, без да имат търговски обект. Не са задължени да регистрират чрез устройства с фискална памет продажбите си пенсионерите, извършващи занаятчийски дейности (килимарство, поправки на обувки, стъклопоставяне, железарски услуги и др.), с изключение на ремонта на автомобили. Пенсионерите трябва да са правоспособни занаятчии и да осъществяват занаята си самостоятелно, за да се ползват от облекчението да не ползват фискални устройства. Към изключените дейности принадлежат и продажбите в населени места с под 300 жители. За тези населени места също е определено допълнително условие - да са разположени във високопланински и труднодостъпни места, като от облекчението не могат да се възползват фирмите, продаващи в курортите.
Споменатите пет групи лица трябва да регистрират продажбите си на касови бележки от кочан, заверен от данъчните служби, независимо че нямат задължение да използват фискални устройства. Без фискални устройства и без да издават касови бележки, могат да са инвестиционните посредници, финансовите и дисконтовите къщи, както и банките. В тези изключения не попадат застрахователите.
Без задължение да използват фискални устройства, са инвестиралите в капитала и в дейността си в България над 20 млн. долара, стига те да регистрират оборотите си чрез "интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност". Тази система се одобрява от междуведомствена комисия. Чрез системата лицето трябва да предава по електронен път информация за дневното приключване до данъчната служба по местонахождение на обекта. Фирмите, които могат да се възползват от тези текстове, са предимно огромни обекти, които извършват продажби от много места - НЕК, БТК, големи вериги от магазини, фирми в туристическия бранш и др. Таксиметровите шофьори не трябва да въвеждат фискалните устройства по новата наредба - те ще чакат специална наредба на транспортното министерство.
При разносната търговия (доставяне по домове) също ще се издават касови бележки. Фискалният бон се получава от разносвача, след като вече тя е била издадена от фактическия продавач.
Нов момент също е промяната в срока за въвеждане в експлоатация на фискално устройство при започване на дейност. Сега вече това трябва да стане със започване на дейността на обекта, докато преди се даваха 14 дни от започване на дейността. Новото изискване се налага, защото в тези 14 дни продавачът издава на купувача т.нар. нефискален бон, с който купувачът не може да докаже разходи, които да му се признават данъчно. В седемдневен срок от въвеждането в експлоатация на фискалното устройство търговецът трябва да подаде молба за регистрация на апарата до данъчната служба по местонахождение на обекта. Данъчните ще имат 14 дни, в които да проверят обекта и да поставят стикер, удостоверяващ регистрацията на апарата в данъчната служба.
Задължение да разполагат с резервно фискално устройство има за лицата, които надхвърлят 500 000 лв. среднодневен оборот за тримесечие, като при изчислението се вземат само дните, през които е работено. Ако лицата не са задължени да имат резервен апарат и се наложи да ремонтират фискалното им устройство, през периода на ремонта те трябва да издават касови бележки от кочан.
Срокът за въвеждане на фискалните устройства за лицата с новото задължение за фискалните устройства е краят на тази година. По-дълъг срок се дава на топлофикациите и ВиК - до края на 2001 г.,на Българските пощи, НЕК и БТК - до края на 2005 г. От първи юли тази година ще влезе в сила задължението на фискалните апарати да са залепени стикери.
Вече лицензираните устройства ще могат да бъдат разпространявани до края на тази година. Въпреки това те могат да бъдат използвани за амортизационния им срок, но не по-късно от края на 2005 г. Неиздалите касови бележки ще се наказват с глоби в размер от 200 000 лв. до 1 000 000 лв. Тези, които при поискване не представят документ (свидетелства, паспорт на фискалните устройства) ги грози санкция в размер от 500 000 лв. до 2 000 000 лв. Календар на деловите прояви за 25 - 31 март
Държавен вестник
Срокове
С какво е различен Европейският съюз
Идеята за създаването на една голяма европейска организация е много стара. Още В. Юго през 1869 г. говори пред Конгреса на мира в Лозана за създаването на Европейски съединени щати, а по-късно редица политици предлагат различни варианти за реализирането на идеята. Всички те обаче са или твърде наивни, или ...подранили.
I. Реализация на паневропейските идеи
Едва след 1945 г. в Европа се създава благоприятна европейска атмосфера за постигане на значим резултат. Най-умело използва този момент френският външен министър Р. Шуман. Той ясно разбира, че създаването на политически съюз между воювали доскоро европейски държави е невъзможно. Предпочетен е икономическият подход към интеграцията, който в голяма степен е водещ и до днес! Докладът на Шуман предлага производството на въглища и стомана на Германия и Франция да бъде поставено под управление и контрол на независим, НАДНАЦИОНАЛЕН орган. Това е и средство за приобщаване на следвоенна Германия към европейското семейство. Поканени са да се присъединят също Италия, Белгия, Холандия и Люксембург*1 и на 18 април 1951 г. в Париж шестте подписват Договора за създаване на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА (ЕОВС), в сила от 25 юли 1952 г. Създава се принципно нова международна организация със самостоятелен бюджет и непознати досега органи и правомощия и нов тип междудържавни отношения. Шестте се договарят за намаляване на митата, премахване на квотите и провеждане на обща политика относно въглищата и стоманата. Успешното начало на европейската интеграция отваря широк път пред по-нататъшната реализация на идеите за обединена Европа.
През април 1955 г. външният министър на Белгия Пол-Анри Спаак предлага разширяване на обхвата на ЕОВС и създаването на един цялостен ОБЩ ПАЗАР. Ентусиазмът все още е силен и въпреки продължаващата съпротива на Великобритания и отказа на скандинавските страни, на 25 март 1957 г. в Рим се подписват още два договора - за създаване на ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ (ЕОАЕ или ЕВРОАТОМ) и ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ.
Със създаването на ЕИО се образува едно необичайно стопанско пространство, в което е установен свободен пазар на работна сила (и свободно придвижване на работници); ограничаване и постепенно отпадане на митата между страните-членки и установяването на общи мита спрямо трети страни; обща търговска и селскостопанска политика; обща защита на конкуренцията и др. Общият пазар формира бюджет със собствени преки приходи и със собствени централизирани разходи. Великобритания оценява значимостта на постигнатото в Париж и Рим и от 1 януари 1973 г. заедно с Дания и Ирландия се присъединява към трите Европейски общности. През 1981 г. ги последва Гърция, а през 1986 г. - Испания и Португалия. Последното засега разширение се осъществява през 1995 г. с влизането на Австрия, Швеция и Финландия. Отрицателни референдуми оставят извън интеграционния процес Норвегия и Швейцария.
II. Усъвършенстване на общностите и създаване на съюз
Макар да представляват добре обмислени и очевидно работещи актове, трите учредителни договора се нуждаят от корекции и допълване. През 1965 г. се подписва Договор за сливане на органите на трите общности. През 1985 г. Комисията изготвя програмната "Бяла книга за изграждане на вътрешния пазар". През същата година се подписва Единният европейски акт (ЕЕА), внасящ съществени изменения в трите учредителни договора. На 7 февруари 1992 г. в Маастрихт се подписва Договорът за създаване на ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ (ДЕС), в сила от 1 ноември 1993 г. Той създава ЕС, но в същото време запазва съществуващите три Общности, (над които ЕС се надгражда). През юни 1997 г. се подписва ДОГОВОРЪТ ОТ АМСТЕРДАМ (ДА), внасящ нови изменения в четирите предишни. И до днес обаче той не е ратифициран от всички страни-членки и поради това не е влязъл в сила.
Основните промени, извършени с тези документи, са насочени към:
III. Нормативната система на ЕО*3 и ЕС.
Още в идеята на В. Юго се говори за "европейска федерална република, ОСНОВАНА НА ПРАВОТО". И макар постигнатото днес обединение на Европа все още да не се определя като федерация, безусловно се приема, че то се основава на правото. Цялата конструкция на обединена Европа е силно юридизирана и значението на нормативната основа на интеграционните процеси е решаващо.
1. Когато европеистите говорят за Конституция на ЕО и ЕС, те имат предвид четирите учредителни договора, заедно с всички направени изменения и допълнения (ЕЕА, ДЕС, ДА и др.) Те уреждат всички по-важни въпроси на изграждането и функционирането на Общностите и Съюза и по своята всеобхватност и абстрактност носят белезите на една истинска конституция. Съвкупността от тези актове се нарича ПЪРВИЧНО ПРАВО.
2. Учредителните договори, предвиждат институциите на ЕО да могат да създават собствени източници на правото. Наричани ВТОРИЧНО ПРАВО, те прилагат и доразвиват разпоредбите на първичното право.
Тези актове също имат редица особености:
Всички нормативни актове трябва да бъдат подробно мотивирани и обнародвани в "Официален вестник" на ЕО.
3. Самостоятелно място и съществено значение имат тълкувателните решения на Съда на ЕО в Люксембург.
IV. Специфичните особености на ЕО и ЕС.
Общоприето е виждането, че ЕО и ЕС представляват ПРИНЦИПНО НОВ ТИП МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ, непознат досега в практиката и непобиращ се в традиционните понятия и норми на Международното право.
1. ЕО осъществяват самостоятелно и независимо правомощия, отчетливо навлизащи в сферата на държавния суверенитет на държавите-членки и затова всички те са променили конституциите си, за да позволят ограничаване на суверенитета и прехвърляне на държавни компетенции в полза на ЕО.
2. Нещо повече - в някои области - като търговска или земеделска политика, мита, единна валута и др. - компетентни са само Общностите и държавите-членки не могат да действат самостоятелно!
3. Трите ЕО са напълно самостоятелни правни субекти. ЕС обаче няма такова качество! Той не е юридическо лице и споровете около неговата правна същност продължават. За приемливо се смята схващането, че ЕС се явява политическа надстройка над една уникална европейска конструкция, състояща се от три стълба: първият - трите Европейски общности; вторият - Общата политика в областта на външните отношения и сигурността (с идея да прерасне в цялостен политически съюз с обща отбрана!); третият - Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.
4. Държавите членуват в ЕС и едновременно с това и в трите общности.
5. ЕО и ЕС имат уникална система от собствени органи, натоварени със значителни правомощия. Централен законодателен орган обаче не е Европейският парламент (който все още има допълваща роля), а Съветът.
6. Съвкупността от първичното и вторичното право, заедно с решенията на Съда и установените политически практики, съставляват самостоятелна и цялостна правна система - ACQUIS COMMUNAUTAIRE, чиито норми имат задължителна сила и се прилагат пряко във вътрешното право и с предимство, когато то им противоречи!
7. ЕО и ЕС не са държава и разширяването на наднационалните елементи е съпроводено със силна съпротива почти във всички страни. В същото време ЕО и ЕС не са обикновени международни организации, защото притежават редица отчетливи федеративни елементи.
В следващия брой: "Необичайната система от органи на ЕС"
Военен летец произвежда и търгува успешно с пчелен мед
Два пъти в живота на Стефан Курдов любимото занимание се превръща в съдба. Веднъж, когато след средното специално училище избира професията си, и две десетилетия след това, когато започва всичко отначало. Бившият военен летец-изтребител днес е собственик на фирма "Сизиф", която произвежда и търгува с пчелен мед и пчеларски инвентар.
В началото са любителските занимания в аероклуба в Горна Оряховица. Мнозина са влюбени в легендата за древния Икар, но малцина свързват бъдещето си с авиацията. Времето на 16-годишния Стефан Курдов е разделено между задълженията в механотехникума и заниманията в аеродрума край града. По-късно Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия превръща романтизма във всекидневие. Ученическият възторг пред висините отстъпва място на професионализма. Детската мечта става реалност.
Лети на всички видове бойни съвременни самолети, а дванадесет години - на МиГ 23. В самолета изтребител има само един пилот. Седнеш ли в него, можеш да разчиташ единствено на себе си. "Професия като всяка друга, но не знам какво бих бил без нея", казва днес Стефан Курдов. И признава - авиацията те учи да гледаш философски на живота. Човек е склонен на повече компромиси. Готов е да се издигне над подробностите от битието. Може да отдели важното от плявата.
Двадесет и една години Стефан Курдов дели времето между земята и небето. От тях 14 - като щатен български офицер. Сменя поделения и аеродруми. Началници и подчинени. Самолети и жилища. И всеки път започва отначало.
През 1991 г. напуска авиацията. Причината е доста прозаична. Променили се времената. Военните летци все по-често и по-дълго пребивавали на земята. Професията позагубила от чара и живеца си. Решил, че е време да се раздели с постоянната бойна готовност. С напрежението, с дежурствата, които понякога са 15-16 на месец. С крепостничеството към поредния аеродрум - далеч от шумотевицата, но и от цветовете на живота. С еднотипните жилища към летищата, които нямаш право да притежаваш.
Пенсионирал се, но не смятал, че раздялата с висините е окончателна. Мислел да лети на граждански самолети в "Балкан" или в някоя частна авиокомпания. Нормативно разпореждане обаче променя плановете му. По това време действа забраната да бъдат наемани на работа с трудов договор пенсионираните първа категория труд. Така гражданската авиация остава недостъпна за първокласния военен пилот. Както и за десетки негови висококвалифицирани колеги.
Стефан Курдов вече имал няколко пчелни кошера и произвеждал мед за удоволствие. Решава да увеличи броя им. Започва да чете - вече съвсем целенасочено. Прехвърля куп специализирана литература. Заедно с изненадата, че пчеларството е изключително доходоносно, идва и решението. За втори път
Убеждава се на свой гръб в изключителните здравословни качества на пчелното млечице. Производството на този продукт се свързва едва ли не с екзотиката, но Стефан Курдов е оптимист. Практиката обаче го опровергава - тази дейност няма бъдеще. Пчелното млечице не се познава и не се търси. Цената е ниска в сравнение с разходите. Световният пазар предпочита китайското, което е много евтино. Тогава насочва усилията си към пчелния мед. През 1991 г. произвежда първия тон собствен мед. Първите клиенти са приятели и познати.
Това е времето на големите сътресения в икономиката, когато се рушат традиционни представи и връзки. Монополистите са стреснати. "Търговия на едро" се разпада. На дневен ред са хората с идеи. Стефан Курдов е сред тях. Собственото му производство не може да задоволи нуждите от търсене на мед. Започва да изкупува продукцията на други пчелари. Чрез посреднически фирми изнася първите тонове пчелен мед за Западна Европа. Фирма "Сизиф" вече е реалност.
