Иначе Костов прекрасно избра момента за своето послание. Чудо в Рамбуйе няма да стане. Дори ако се сбъдне по-добрият сценарий - мирен договор, тази част от Балканите години напред ще бъде като ивицата Газа и оттам няма да постъпват други новини, освен за броя на простреляните при текущи размирици.
На такъв фон България стои по-добре от всякога. Както напоследък е модерната формула - генерира стабилност и изнася сигурност. След случая "Йоджалан" Гърция не може да бъде силният европредставител, който да налага своите интереси като решения на евросъюза. Самата Турция прекъсна едностранно и демонстративно всякакви въжделения към Брюксел. Провалът на правителството в Букурещ е очевиден, Македония има много да наваксва, а на Белград му дават визи само за Рамбуйе.
Оградена от балкански провали, българската външна политика е по-активна от всякога, при това с една цел - да съдейства за умиротворяване на региона. Като изпраща послание на югославските ръководители, че желаем да им помогнем, Костов се опитва да извади България от този контекст, каквото няколко години прави Словения, която дори не иска да принадлежи към тази част на Европа. За България тази акция е много по-сложна. Борейки се за нова визия на Балканите, Костов желае екстрен статус на България, която по думите му много работи и затова заслужава реципрочен бонус. Поне някакви политически отстъпки от Брюксел. Иначе самият Костов губи психологически ресурс, какъвто натрупа с разрешаването на проблемите с Македония. Оферта с друг тон в този момент може би няма да бъде забелязана. Премиерът обаче не трябва да пропуска голия факт, че големите победи на българската дипломация вече бяха подготвени не от родното МВнР. За да не се получи често цитираният конфуз, когато през есента на миналата година Костов обяви, че на срещата на балканските ръководители в Анталия са принудили Милошевич да сложи оръжията.
Последните прояви на външната политика обаче не са достатъчно условие да прескочиш някой друг на опашката за Брюксел. За разлика от политически и емоционално обогатената теза на Костов, реакциите от Брюксел бяха хладни и конкретни, там, където е сърцето на проблема - в икономическите реформи (виж бокса). Очевидно периодът "проба - грешка" за екипа на Костов беше дотук. Стягането на дисциплината и контролът не компенсират, нито пък прикриват вътрешната неефективност на членовете на кабинета. И в това е Голготата на Костов, стига да го проумее без обида, а не че евробюрократите не искат да забележат колко се стараем "с покриване на критериите". Ако от евросъюза бяха поставили някакъв среден срок, управляващите можеха някак си да го "продават" по-лесно на избирателите, но всяко мълчание от ЕС мирише на провал. Колкото и дребни да са парите на Европа, в момента България е зависима от тях. Ако евросъюзът не подкрепи платежния ни баланс през тази година, това ще е важен знак и за останалите донори - МВФ и Световната банка. Тогава ще е на път да изчезне и една от малкото разлики между 1996 и 1999 г. - наличието на външно финансиране.
Костов: Но Европа нищо не е направила за България или е направила нищожно малко нещо. Всъщност какво сме получили ние от Европейския съюз?... Да, така е. Но от друга страна, вместо да получи подкрепа в тези години, България получи огромни дългове.
Делегация на Европейската комисия: По първия въпрос, засегнат от премиера, че Европа не е направила нищо или почти нищо за България, отговорът е следният: По линия на програма ФАР за периода 1990 - 1997 г. са отпуснати 604 милиона евро. Още 571 милиона евро са отпуснати по линия на Европейската банка. Общо за периода 1990 - 1997 финансовата помощ за България от Европейския съюз възлиза на 1 милиард и 175 милиона евро. Сто и петдесет милиона евро са отпуснати по линия на програма ФАР. Европейската инвестиционна банка ще отпусне 150-200 милиона евро. Двеста и петдесет милиона евро ще достигне помощта по линия на макрофинансовите заеми. От 2000 г. нататък, когато ще се отворят структурните инструменти на Европейския съюз, всяка година България ще получава помощ в размер на 100-150 милиона евро.
Костов: Да вземем агресивното искане за затваряне на атомната централа. То ще разруши и тази конкурентоспособност, която е останала на българската икономика. Какво ще остане от българската икономика? Когато се настоява, без да има достатъчно средства, да бъдат изведени от строя атомни реактори и да бъдат затворени - без да има средства за рехабилитация, за справяне с ядрените отпадъци, за консервиране на реакторите. Едновременно да падне производството на електроенергия в България и какво ще остане от тази страна? И при това се иска, без да се гарантира безопасността. Кажете ми това ли е еволюцията на отношението към България? Това е продължаване на един безсмислен диктат спрямо страната. Какво се иска от тази страна? Да загуби и последните си способности да бъде конкурентна като икономика?
Делегация на Европейската комисия: Затварянето на блоковете от първи до четвърти не е диктат, а привеждане в действие на споразумението, подписано от българското правителство през 1993 г., и свързаният с това въпрос за конкурентоспособността на страната.
Редно е да се има предвид, че енергийната ефективност на страната в момента е значително по-ниска от средната за Европейския съюз. Конкурентоспособност би се постигнала по-добре, ако се намалят отпадъците, отколкото да се поддържат опасни производствени системи. В тази област България се третира наравно с други страни, където съществуват подобни реактори, като например в Литва.
Костов: Всъщност Европа обяснила ли си е какво точно иска с разширяването? Аз започвам да си задавам и този въпрос. Къде е точно идеята за разширяването в момента? Може би, след като се реши въпросът с "План 2000"? Ако се реши, ще стане ясно какви са вижданията и по отношение на страни като България. Но в момента ние се намираме в безтегловно състояние.
Делегация на Европейската комисия: Преговорите ще започнат само тогава, когато бъдат удовлетворени копенхагенските критерии. В това отношение няма дискриминация никаква между страните кандидатки. Кога ще се удовлетворят тези критерии зависи изключително от усилията на България да приложи европейското законодателство и да реформира своята икономика. В заключение в интерес на България е да не започва преговорите твърде скоро, тъй като те са твърде голямо бреме за администрацията и намаляват степента на свобода да се проведат необходимите реформи.
Ако не получим покана за преговори с ЕС, ще преформулираме целта си
Министър-председателят Иван Костов пред Reuters
- Малко хора могат да кажат какво ще стане в Косово преди и след 15 март. Затова мога да отговоря много по-ясно какво ние можем да направим. Инициативата на българския външен министър - депутати от парламентите на България и на други страни от Югоизточна Европа да посетят Белград и Прищина, е с цел да се проведат разговори с всички основни политически лица, да се изясни тяхната позиция, степента на разбиране на проблема, заплахата. Много се радвам, че моето твърдение, че в Косово няма добри и лоши, няма черно и бяло, най-после беше разбрано и възприето от всички. Защото мисля, че съм първият, който започна да говори съвсем ясно, че там няма добри момчета и лоши момчета. И най-важното - да се премахне тази еднолична фигура, говореща от името на Югославия. Това е смисълът на посещението в Белград в частност. За да могат да говорят и други хора и да се излъчи послание към югославската общественост. Защото не сме убедени, че тя е добре информирана какво предизвикателство за Югославия е "Рамбуйе". Както не сме убедени, че всички хора в Косово стоят на крайни позиции.
- Този е другият активен момент в българската позиция по отношение на Косово. Много бързо и много навреме, даже изпреварвайки събитията, инициирахме в НАТО това искане към България, за да бъде изяснено какво ще бъде българското съдействие. Говоря за желанието на войските на международната общност да минат през България, тук да бъдат осигурени логистично, за да могат да участват в мироподдържащата операция в Косово. В това отношение сме готови да сключим рамково споразумение и така да подкрепим процеса. Точно това предизвика негативните реакции от Шешел. За съжаление, ако Шешел изразява позицията на белградските управляващи, това означава, че те не разбират позицията на България. А тази позиция е доброжелателна. Искаме да не се променят границите на Югославия. Ние сме за мирно решение, ще поемем дори определени притеснения във връзка с обслужването на преминаващите войски, само и само да има мир в Косово. От друга страна обаче, не можем да не подкрепяме натиска срещу Белград да се договори в "Рамбуйе". Белград трябва да постигне договореност с международната общност и с косоварите в "Рамбуйе". Без това няма мирно продължение. За България най-големият кошмар е, ако бъде ударена Сърбия. Защото това ще означава ново ембарго, ново прекъсване на връзките между България и Европа.
- Предложението на НАТО е да се предостави територията за транзитно преминаване на войски и те да бъдат обслужени. Но дали ще се наложи, дали ще се иска разрешение от Народното събрание, не знам. Това е политическа готовност и така трябва да се разбира. Готовност добросъседска, за да се подпомогне процесът.
- За съжаление не виждам такова. Едно общество не може да се ентусиазира от цели, които са за по-далечен период от 15-20 години. Няма общество, което да вярва на такива цели. За да убедиш човек, че целта е реалистична, тя трябва да е в рамките на неговия хоризонт на планиране. Дотам, докъдето той вижда бъдещето си. Другото може да изглежда добре от административна гледна точка, доказуемо със средствата на администрацията, изчислимо в смисъл на някакви показатели, но политически не работи. Заради това казвам, че ако няма такава възможност, България трябва да преформулира целите си. Европейският съюз ще остава не цел, а преди всичко средство за това, че ще се завърши успешната реформа в политическия живот, в икономиката, в социалната сфера и т.н., но няма да се поставя едва ли не над всичко останало. Приоритетът ще бъде подреден по друг начин. Защото държавата междувременно трябва да живее, да постига реалистични цели. Това казах тогава и мисля, че е понятно за всеки политик. И може би е непонятно и неразбираемо за един администратор. Аз пак потвърждавам тази позиция, защото е политически обусловена. Политикът има хоризонт от 4 години, когато са го избрали. Сега моят хоризонт е до 2001 г. Аз нямам право да разсъждавам повече, защото не знам дали ще имам доверието нататък примерно да бъда министър-председател. И това е част от демократичния механизъм. Заради това казвам, че последната редакция на нашата цел е да получим покана за преговори за членство. До 2001 г. България да започне да преговаря за членство. Трябва да има ясно придвижване напред за всички, които са работили толкова много. А ние много работим за реформата.
Има и друг момент. Европа раздели страните на групи, като на първата оказа много голяма подкрепа. Примерно опрощаване с 50% на всички дългове на Полша. Там бяха насочени огромни инвестиции, бяха стимулирани инвестициите и се получи ефектът с придвижването напред в икономическата сфера. Но Европа нищо не е направила за България или е направила нищожно малко неща. Всъщност какво сме получили ние от Европейския съюз? Някой веднага ще каже - но причината сте си вие, защото бяхте колебливи, не се движехте в правилната посока, не бяхте убедени, че трябва да правите реформа. Да, така е. Но от друга страна, вместо да получи подкрепа в тези години, България получи огромни дългове. Беше принудена да поема допълнително огромни задължения. Моето правителство беше принудено да поема огромни задължения. Добре е, че успяхме да ги редуцираме, използвайки пазарни и други обстоятелства, но факт е, че непрекъснато поемаме тежести. Това, което става в България, е само рефинансиране на стари задължения. Всъщност получаваме толкова подкрепа, колкото да се рефинансират плащанията по главницата. Не сме получили друга подкрепа. Нито в сферата на инвестициите, нито в отварянето на търговски кредити, нищо. Напротив, основните валутни ресурси на България - и на държавните, и на частните банки, са в чужбина. Те са вложени там. Няма съгласие с волята и на другите страни да им бъдат създадени добри условия тези пари да се върнат в България. С българските пари в момента работят европейските банки. Как България да тръгне напред при тази ситуация? След като кредитът й е ориентиран на Запад и получава средства, колкото да рефинансира задълженията си. Как да се отлепим от дъното?
Според мен за съжаление, няма необходимото ниво на разбиране на проблемите на страната, напротив. Да вземем агресивното искане за затваряне на атомната централа. То ще разруши и тази конкуренто-способност, която е останала на българската икономика. Какво ще остане от българската икономика? Когато се настоява, без да има достатъчно средства, да бъдат изведени от строя атомни реактори и да бъдат затворени - без да има средства за рехабилитация, за справяне с ядрените отпадъци, за консервиране на реакторите. Едновременно да падне производството на електроенергия в България и какво ще остане от тази страна? И при това, това се иска, без да се гарантира безопасността. Кажете ми това ли е еволюцията на отношението към България? Това е продължаване на един безсмислен диктат спрямо страната. Какво се иска от тази страна? Да загуби и последните си способности да бъде конкурентна като икономика? И как ще влезем в Европейския съюз? Всъщност Европа обяснила ли си е какво точно иска с разширяването? Аз започвам да си задавам и този въпрос. Къде е точно идеята за разширяването в момента? Може би, след като се реши въпросът с "План 2000"? Ако се реши, ще стане ясно какви са вижданията и по отношение на страни като България. Но в момента ние се намираме в безтегловно състояние.
- Ако през тази година не се справим с това предизвикателство, съзнаваме напълно, че няма да има друг шанс за България. В противен случай ще пропаднем отново жестоко надолу. Що се отнася до скептицизма дали въобще в България нещата ще вървят напред, мисля, че той се оказа много по-дълбок, отколкото първоначално считах, че ще бъде. Но на правителството не му остава нищо друго, освен да опровергава тези скептични очаквания. Мисля, че ще бъдат опровергани. При всички случаи имаме волята да осъществим това, което се очаква от нас тази година, независимо от предстоящите местни избори. Не се притесняваме от доверие, недоверие и т.н. При нас дилемата е такава: или социалните проблеми, които сега ще дойдат - управляеми, контролирани и решими, или ще дойде вълна, която ще отнесе и стабилността, и всичко останало. Няма да допуснем втория вариант в никакъв случай. Не сме хазартно правителство, което би предпочело да се справя с по-тежки проблеми и да изпусне възможността да ги реши, докато още са леки и решими. България няма алтернатива. Ако не това, какво? Повторение на края на 1996 г.? Няма да допуснем.
- Големият ни проблем е външнополитически. Югославия ни е проблем. Кризата в Косово, войната в Косово - това ни е проблемът. Скептицизмът към България е индуциран от общата дестабилизация на полуострова. Той идва от общата неприятна, грозна картина на воюващия регион. Как да видят европейците, че в България е добре, като трябва да гледат през пламъците на Косово? Как да разберат, че в България има демократи, че има силна, стабилна власт, която е демократична, и че има икономическа стабилизация, има растеж, след като трябва да гледат през Югославия. Защото Югославия 50 години си изгражда образа в Европа като стожер на демокрацията, на европеизма. Европа свършваше в Югославия. Те бяха цивилизованата реплика на Европа срещу съветския комунизъм, т.е. те бяха демократи, когато ние бяхме управлявани от комунисти. Но какво са те сега в момента? Има ли там демократично управление? Има ли още посткомунизъм? Пряк комунизъм във вид на национализъм? Има. Югославия ли е този европейски модел на страна на Балканите? Тя ли е европейската идея на Балканите? Очевидно не е. Колко души обаче в Европа са преоценили тези представи? Колко сериозни политически наблюдатели са разбрали, че това не е вярно за Югославия, но е вярно за България. И са повярвали, че е така за България? Според мен много малко. България трябва да се справя с огромен баласт от натрупани предубеждения. А истината е, че ние сега сме и демократи, че изнасяме стабилност, че сме стабилна държава, че има икономическа реформа. Единственият отговор на България на този скептицизъм е да помогне максимално да се умиротвори Югославия.
- Колко европейци разбират тънката разлика между България и Румъния? Колко знаят, че ние имаме натрупан опит от управлението на държавата и че сме управлявали, че след това сме били в опозиция, и след това отново сме управлявали? Колко знаят, че Румъния от един посткомунистически режим мина в демокрация, но сравнително много пъстра, такава, каквато на нас ни напомня 1991-92 г. за СДС? Много малко хора разбират в детайли тези според мен съществени разлики между България и Румъния. Малко се познава регионът.
- Решаването на проблема с Македония е много голяма крачка на България. Заедно с ратифицирането на конвенцията за правата на националните малцинства това са два факта, които ще променят българското общество вътрешнополитически. Те трябва да погребат крайния национализъм. Да бъде решен въпросът с демократичния избор окончателно, защото да се приемат европейските ценности на думи е лесно, въпросът е да ги приемеш с действията си. Това предстои на българското общество. То трябва сега да даде тези доказателства. Да свикне с идеята за правата на малцинствените групи, на общностите, на лицата. В това отношение сме много демократична държава, но не се казва. Иначе вътрешнополитически - финализирането на реформата в най-трудната й част с изолираните предприятия и истинско възприемане на нормите на европейско мислене в отношенията със Сърбия, с Македония, в отношенията вътре към българските граждани, това е голямото предизвикателство за българската политика сега. Аз вярвам, че България ще израсне през 1999 г. и това ще стане ясно на изборите през октомври. Тогава всичко, за което ви говоря, ще трябва някак си да се реши. Решаването на въпроса за правата на хората, на общностите, на малцинствата минава през местното самоуправление. В страна като България той не е проблем на София, на Министерския съвет, той е проблем локален, трябва да бъде посрещнат и решен от местната власт, която да бъде конструирана от хората, както е европейският маниер. И те трябва да предложат решенията, включително и за справяне с тежките икономически и социални въпроси. Като правителство можем да подкрепим само добри идеи. И тогава, в края на годината, пред България ще паднат две големи въпросителни - и външнополитическата, и вътре в страната. През 2000 г. вече ще се справяме с далеч по-нормални проблеми. Но голямата заплаха за България в момента е войната в Югославия. Дано прочетат югославските ръководители това, което казвам.
- Убеден съм, че международната общност трябва да има план за действие и в случай на успешно договаряне в "Рамбуйе", и в случай, че няма договаряне в "Рамбуйе". Ако има ясна програма какво да се прави, но такава, която да води до траен успех, всички ще застанем зад нея и ще я реализираме. Но ако няма такъв план, ще бъде трагедия.
Американски поглед към правата на човека в България
"Съдебната власт в България е независима, но все още страда от корупция и продължава да се бори със структурни проблеми и с проблеми с персонала."
"Някои полицейски органи извършват сериозни нарушения на човешките права."
"Журналистите, които разследват престъпността и корупцията, бяха атакувани психологически."
"Дискриминацията и социалното насилие над роми бяха сред сериозните проблеми."
"Насилието и дискриминацията над жени продължиха, някои жени станаха жертви на трафиканти или на насилствена проституция."
Това са част от заключенията за България в годишния доклад за човешките права на Държавния департамент на САЩ. Документът беше предаден в края на месец февруари на американския Конгрес и съдържа информация за зачитането и нарушаването на правата на човека в 194 страни.
"Това е една от визитните картички на страните по отношение на стабилността на демократичните процеси и спазване на правата на човека. Докладът на Държавния департамент е цитиран и отразяван повече от подобни документи на ООН или Съвета на Европа, защото той се прави всяка година и дава възможност за сравнения", обясни Йонко Грозев от Българския хелзинкски комитет (БХК). Правозащитната организация е посочена в доклада сред източниците на информация.
Председателят на парламентарната комисия по правата на човека , вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите Иван Сунгарски обаче не отдава толкова голямо значение на изводите на департамента. "Страната, която пише доклада, има достатъчно прецеденти по отношение на полицейското насилие, но тя не е под мониторинг. Дори от американските филми имаме представа какви са взаимоотношенията между общество и полиция. Навсякъде се превишават правата на органите на реда, но българското правителство не пише доклади за другите страни", коментира синият депутат, след като разгледа документа. Иван Сунгарски очаква да получи доклада от външно министерство, въпреки че до него има свободен достъп в Интернет ().
Краткото резюме в началото на доклада за България за 1998 г. почти не е претърпяло промени в сравнение с изводите на американците от 1997 г. Основните проблеми пред страната ни остават корупцията в съдебната власт, незавършеният контрол над полицията, лошите условия в затворите, социалната неравнопоставеност на ромското население. "Червени точки" докладът пише на макроикономическата програма за стабилизация на правителството,определена като успешна, но е напомнено, че приватизацията не протича бързо според очакванията и че икономиката продължава да е сериозно зависима от държавните предприятия.
Докладът за човешките права се изготвя с помощта на посолствата на САЩ. Американските дипломати събират информация от официални източници - правителството, законодателните органи, юристи, военните органи, от мониторинга върху човешките права, от научните среди. След като натрупаните данни за нарушение на правата се разследват и анализират, се изготвя окончателният вариант на доклада. Работата на американските мисии и на департамента се координира от Бюрото за демокрация, човешки права и труд, сформирано през 1994 г. "Правителството, общо взето, зачита правата на гражданите, но сериозните проблеми в някои области остават", категорични са американските чиновници. Зачитането на човешките права е разследвано в няколко секции: интеграция на населението; защита на гражданските свободи; зачитане на политическите права; отношение на правителството към международните и неправителствените разследвания при нарушение на човешките права; дискриминация на основата на раса, пол, религия, език, социален статус; правото на труд. Казуси с представителите на ромското малцинство са сред най-споменаваните в доклада за България. Не са пропуснати побоят на цигани в село Мечка, битият ромски тийнейджър Росен Алеков от Шумен, застреляният в края на януари при полицейско преследване Цветан Ковачев. "Няма данни за политически убийства. В три случая е под въпрос дали употребата на смъртоносна сила спрямо граждани от полицейски служители е била наложителна. В две от ситуациите тя е срещу представители на ромското малцинство", обобщава докладът.
"Проблемът с полицейското насилие, със спазването на човешките права на ромите е проблем, към който нито едно правителство досега не е поело сериозен ангажимент. В доклада на Държавния департамент са цитирани случаи на нарушени права на роми. Тези случаи са разследвани от нас и това са етнически мотивирани убийства", твърди програмният директор на проект "Права на човека" Румян Русинов. Американските дипломати се позовават в доклада на данни на правозащитното сдружение, което е сред най-активните ромски организации с идеална цел. Като расистко насилие е характеризирано убийството на циганче през май в центъра на София. Отбелязана е и смъртта на 16-годишната Станиела Бугова, застреляна от полицай при рутинна проверка край Сливен.
Държавният департамент припомня, че убиецът на бившия премиер Андрей Луканов, застрелян през 1996 г., остава неразкрит, а през месец юли срокът на разследването отново е продължен. "През октомври правителството прекрати процеса за убийството на дисидента Георги Марков през 1978 г. в Лондон... Нямаше решение и по делата за прочутите лагери на смъртта, създадени по време на комунистическия режим след 1944 г.", отбелязват американските наблюдатели. Разгледани са действията на МВР, кампанията "нулева толерантност срещу престъпността" на вътрешния министър Богомил Бонев, ситуацията в затворите, проблемите на съдебния процес, състоянието на трудово-възпитателните училища.
"През по-голямата част от годината правната ситуация за медиите оставаше неясна, но с приемането на медийното законодателство през ноември положението на електронните медии най-накрая беше регулирано", отчитат условията на свобода на словото американците. В тази част на доклада е споменато сваленото от екран шоу "Хъшове", случаите "Диана Янкулова" в БНР и "Светослава Тадъръкова" в БНТ.
Според българските правозащитници докладът на Държавния департамент не се различава сериозно от този на представителите на ПАСЕ Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод и други подобни оценки за страната.
"В този доклад като че ли не сме изкарани толкова черни, дори е отбелязано развитие. Забелязвам обаче, че държавните институции не се възприемат като меродавен източник, а се ползват повече сведения от неправителствени организации", коментира Иван Сунгарски, който през миналата година е разговарял с втория секретар на посолството на САЩ у нас във връзка с доклада. Изборът на американците да се цитират информациите на гражданските сдружения вероятно е свързан с доверието и влиянието, което има третият сектор в САЩ. Синият депутат обаче смята, че при разглеждането на проблемите с ромското малцинство американците трябва да отчитат етнокултурните особености и психологията на циганите. "В България драстично е нарушено правото на защита. Аз получавам много жалби за отказ от правосъдие или за несправедливи решения. Има нарушаване на човешките права и от органите на местното самоуправление у нас", обобщи личните си наблюдения председателят на комисията по правата на човека. "Трябва да си правим изводи не от докладите на Държавния департамент, а от българската реалност", смята Иван Сунгарски.
Докладът на държавния департамент на САЩ обаче оказва влияние при гласуване в Конгреса на чуждестранни помощи или на търговски статут на дадена държава, обясняват правозащитниците. А американците са все по-чувствителни към дискриминацията и полицейското насилие над роми. През лятото на 1998 г. експерти по човешките права настояваха пред Конгреса администрацията на президента Клинтън да използва силната си позиция в НАТО, за да накара страните от Източна и Централна Европа да подобрят отношението си към циганите. Съобщението на вестник "Вашингтон таймс" тогава гласеше: "Експерти по човешките права говорят открито за циганите. Заради лошото си отношение към малцинствата източноевропейските страни може да останат извън НАТО."
"Това, което може да помогне, е този доклад да бъде внимателно прочетен от съответните органи и да се предприемат съответните стъпки", съветват от проект "Права на човека", които вече са получили неофициалното съгласие на вицепремиера Веселин Методиев за създаване на два държавни органа - за борба с полицейското насилие и с дискриминацията на циганите.
Накратко
От петък (5 март) вносителите на български стоки в Русия могат да се възползват от включването на България в списъка на държавите, ползващи схемата за митнически преференции. В четвъртък началникът на службата за търговски и икономически връзки в посолството на България Пламен Андонов внесе в Държавния митнически комитет на Русия образците и спесимените на подписите на длъжностите лица в България, които удостоверяват валидността на сертификата за произход "Форма А", приет от комисията на ООН по търговията и развитието. Причината за забавянето е руската страна, която едва на 26 февруари определи официално необходимите документи за гарантиране на произхода. Одобреният списъкът на преференциалните стоки ще бъде валиден до 26 април. След това влиза в сила нов списък, който предвижда митнически облекчения за по-ограничен кръг стоки. Те трябва да бъдат произведени в страните, включени в преференциалната листа, сред които е и България. Вторият списък ще бъде валиден до 26 октомври.
Държавното дружество "Челопеч" ЕАД получи 30-годишна концесия за добив на златно-медно-пиритни руди от едноименното находище в Софийска област. Рудите в находището са суровина за производството на мед, злато и сребро. Еднократното възнаграждение за предоставяне на концесията е 96 100 долара, а задължителното минимално концесионно възнаграждение за 1999 г. е 480 553 долара. За първите пет години на добива инвестициите трябва да достигнат 37 млн. долара. Концесионният договор предвижда задължителна екологична програма в размер на 9.6 млн. долара. "Челопеч" ЕАД се задължава да запази най-малко 80% от работните места, като се ангажира да пренасочва освободените служители към подходяща работа и да ги включва в преквалификационни програми.
С постановление на Министерския съвет Националният институт за изследване и контрол (НИИК) на вината излиза от състава на Селскостопанската академия и преминава към Министерството на търговията и туризма. Целта на промяната е да се подобри контролът върху търговията с вина и спиртни напитки. НИИК ще съдейства на търговското ведомство при определянето и реализирането на националната политика в търговията с български вина и спиртни напитки и ще атестира за автентичност и съответствие с изискванията за производство на високоалкохолните напитки преди пускането им на пазара и в процеса на продажбата им. В постановлението се предвижда контролът върху търговията с вина и спиртни напитки да се осъществява от Националната комисия по търговията. С промяна в Наредбата за условията и реда за производството на вина се увеличават глобите за производители, търговци и собственици на пунктове за производство на алкохол, които нарушават изискванията на наредбата. От 100 000 лева максималната глоба става пет млн. лева, а при повторно нарушение може да се отнеме лицензът за дейност за срок от три месеца до две години.
Столичната топлофикация може да се раздели на дружества-централи
Обмисля се децентрализирането на "Топлофикация" - София, и обособяването на няколко самостоятелни дружества, всяко от които ще включва по една топлофикационна централа и съответната мрежа, стана известно през миналата седмица. След това се разбра, че засега тази идея витае в столичния общински съвет само като слух, а поводът за появяването му е специализираната проверка, която назначиха общинарите по повод на скандала около високите декемврийски сметки. Проверката приключи около средата на февруари, а към края на месеца някои от констатациите в доклада на спецкомисията бяха публикувани в пресата. Една от тях е, че абонатните станции не били регулирани добре, не отчитали всички изключени абонати и това станало причина за прегряването на жилищата. Според деветчленната комисия топлофикационната компания не е оразмерила правилно блендите - това е уредът, който определя колко топлина влиза в абонатната станция и в сградата. По тази причина за прегряването се изразходвала повече енергия, а това довело и до повишаването на декемврийските сметки. В доклада се препоръчва до края на февруари столичната топлофикация да провери и регулира всички абонатни станции, писа в. "24 часа".
И до този момент обаче
От пресцентъра на общината обясниха, че документът, който беше цитиран в пресата, в действителност не е окончателен и по него още се работи. Оказа се обаче, че след публикациите шефовете на топлофикационната фирма са поискали експертно становище от катедра "Топло- и ядрена енергетика" на Техническия университет, което да оцени трябвало ли е да се прави допълнителна настройка на абонатните станции по време на отоплителния сезон или това не е било необходимо.
Становището вече е готово и е подписано от двама експерти - доц. инж. Владимир Велев и ст. ас. инж. Цанко Цанов. Тяхното мнение е, че през периода от 15 октомври до 27 януари не е било необходимо абонатните станции да се настройват допълнително. Настройката се прави преди всеки отоплителен сезон. Актуализацията става на базата на включените нови сгради и редуцирането на отопляваните обеми поради изключване на потребители. Данните се взимат от края на предишния отоплителен сезон.
Диаметрите на блендите се изработват с точност до 0.5 мм и при тази точност може да се отчита намаляване на отоплявания обем от 10% и на тази база да правят корекции на блендите, обясняват експертите. Актуализацията на блендите в началото на отоплителния сезон е пресметната при намален обем за отопляване с 21.39%. След настройката до 27 януари е изключен допълнително 4% от отоплявания обем. Тези 4% са в границите на грешката при изработването на блендите и затова не е необходима нова настройка, сочат двамата експерти.
Явно е, че ако само на базата на известния доклад на назначената от общинарите спецкомисия бъде взето някакво решение за разбиване на столичната топлофикация на няколко дружества, на този етап то ще бъде по-скоро политическо, а не по икономическа целесъобразност. Не че няма за какво да се атакува столичната топлофикация, просто проблемът явно не е там, където са го търсили проверяващите. Още в началото на скандала с раздутите сметки стана ясно, че "Топлофикация" - София, е
В същото време е трудно да се повярва в реалното съществуване на проекта за разбиването на топлофикацията във формата, в която я представя общинарският слух. И Евгений Бакърджиев, който е ресорен вицепремиер за енергетиката, и Антоан Николов, който е в борда на една от най-големите енергийни фирми - Булгаргаз, са достатъчно наясно с основните документи, които ще определят развитието на енергетиката през следващите години - това са енергийната стратегия и законът за енергетиката. И двете предвиждат обособяването на дружествата в топлоенергетиката да става след разделяне на производството от преноса. Международните финансови институции неслучайно настояват за счетоводното, а впоследствие и цялостно разделяне на двете дейности, тъй като това е начинът да се отчита точно себестойността на продукта и на неговото транспортиране, а оттук ще се подобрят отчетността и ценообразуването. Това няма нищо общо със структурата отделни дружества топлоцентрали с прикачени парчета от мрежата, и то още в този момент.
Столичната топлофикация е апетитно парче и за двете конкурентни групи в управлението на общината най-вече заради инвестициите, които ще бъдат насочени към нея, и възможностите за включване на множество изпълнители и подизпълнители, доставчици и поддоставчици при реализирането на проектите. В момента се подготвя търг за доставката на близо 11 хил. топломера за абонатните станции на дружеството за около 11 млн. марки. Със Световната банка и ЕБВР е договорено финансиране от 205 млн. долара по мастерплана за рехабилитиране на топлофикационната система. През тази година предстои и подмяната на 20 км тръби, което също ще струва милиони долари. През следващите години се предвижда засилване на водещата роля на общините при управлението и развитието на инженерната инфраструктура на базата на обобщени планове за енергоснабдяване на населението, които освен централизираното топлоснабдяване ще обхващат и директна газификация и електроснабдяване. При това ще стане възможно обединяването на топлоснабдителните дружества в местни компании със смесени капитали, които ще осигуряват снабдяването на населението, включително и с електроенергия, природен газ и вода. Това значи, че още сега ще започнат да се възлагат проучвания и проекти. Естествено е да се предполага, че София ще бъде водеща при реализирането на този процес. В някои среди вече се говори за консолидирането на инвеститорски интереси в регионална компания, която ще готви новата енергийна структура на общината, включително изграждането на централи с комбиниран цикъл - за производство на топло- и електроенергия. Някои от външните инвеститори вече зарибяват лобисти за интересите си в столичната топлофикация. Като част от лоби-кампанията се сочи колективното посещение на енергокомисията към парламента и индивидуалните визити на свързани с групите Софиянски - Любомир Павлов и Бакърджиев - Антоан Николов шефове и експерти на комисията в Чехия, които бяха уредени от заинтересована от проектите за рехабилитация на софийската топлофикация чешка енергийна компания.
Каналът за спирт - анонимен
Край на контрабандния спирт, разбихме най-големия нелегален канал за внос на алкохол, разкрихме измами за 124 милиарда лева - това са все фрази от изказванията на премиера, министри и шефове на национални служби при награждаването на спецполицаи, данъчни и митничари на 26 февруари. Заведени са повече от 100 следствени дела срещу нарушителите, които са внесли през последните пет години 123 438 409 литра етилов спирт, каза тогава премиерът Костов. От това количество само 30 000 литра са с редовен внос, останалите са вкарани или на временен внос, откъдето уж са реекспортирани, или контрабандно. В канала за нелегален внос са замесени украински, холандски, руски и български фирми, каза Иван Костов. За успешното пресичане на канала на официална церемония в Министерския съвет 24 служители получиха персонални награди по 3 милиона лева.
Вече втора седмица обаче МВР странно мълчи за разкритията и подведените под съдебно дирене фирми и физически лица. Само под сурдинка беше казано, че зад канала стои силова групировка, а министър Бонев допълни, че примката около боса на тази групировка все повече се затяга. Пак вътрешният министър заяви, че по случая има и арестувани и уволнени държавни чиновници. Засега обаче не е известно нито кой, нито как, нито кога. Това неочаквано мълчание от страна на МВР говори, че има нещо, което не е дотам ясно в разкритата контрабанда. В подобни случаи вътрешното министерство свиква шумни пресконференции, дава най-подробни информации, изказва предположения. Този път нищо такова. А става въпрос за 120 милиарда лева, невлезли в държавната хазна. За сравнение - при захарния канал, който храни медиите повече от половин година, се търсеха по-малко от половината от тези пари.
Затова в пресата започнаха да излизат различни догадки за контрабандния внос. Очевидно по разкриването на спиртния канал е работено много. За първи път екипният принцип за разследване дава такъв мощен резултат. В групата са били включени експерти от транспортното министерство, от данъчните, от стандартизацията, от службата за сигурност, НСБОП, полицията и митничари. Според повечето от версиите етиловият спирт се внасял през терминал на бургаското пристанище. Стоката се оформяла като временен внос, след това била прехвърляна на фирми фантоми, които по документи уж я изнасяли. Другата схема била чрез фалшив реекспорт. Танковете на корабите или цистерните се пълнели с вода, а спиртът отивал по алкохолните заводи в страната. Третата схема е чрез деклариране на по-нисък градус на спирта, като така се плащат по-малко налози. Четвъртата схема, по която влиза спиртът, е чистата контрабанда. И при четирите схеми контрабандата не може да влезе в България без помощ на държавни чиновници от различните контролни органи, които стоят на границата.
Само че очевидно не става въпрос само за един канал, а за цяла система, която безпрепятствено е вкарвала през сухопътната и морската граница спирта. Твърди се, че почти няма фирма, производител на алкохолни концентрати в България, която да не се е включила в тази далавера и да няма участие в нея. В пресата обаче се посочиха имената на две фирми - "СИС индустрийз" и "Черноморско злато" - Поморие. Винзаводът в Поморие се използвал за складиране на внесения спирт под митнически контрол, а оттам бил изкупуван от други фирми. Чу се, без да са дадени някакви конкретни доказателства, и за участие на държавни винпроми, фирми от Плевен, Пловдив, София и Силистра.
Фирма "СИС индустрийз" попадна в общественото полезрение през лятото на 1997 г., когато в къща на неин служител бяха намерени огромно количество фалшиви бандероли, произведени в разбитата нелегална печатница в Габрово. Скандалът тихо беше забравен. Сега името на фирмата отново изплува и журналистите си спомниха овехтялата история. Тя се подкрепя и от друга проверка, извършена от Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, изпратена на Националната служба "Борба с организираната престъпност". Проверката на финансовата служба е показала разминаване между закупените празни бутилки за две години от "СИС индустрийз", платените бандероли и купеният по документи етилов спирт. При разследването данъчните направили пълен опис на фирмите, които са свързани със СИС при производството на алкохолни напитки. Направената справка в данъчната регистрация показала, че със "СИС индустрийз" са свързани още 16 фирми, в които дялово участие имат чуждестранни юридически и физически лица като "Джеф трейдинг", Ай Си Си, Пи Ес Ко, "Супер Бразил", "Стивеко", "Триада комерс", "Бета трейдинг" и др. Последната цитирана е включена и в ревизионния акт на бургаската митница, където се посочва, че "Бета трейд" е внесла на временен внос 188 804 литра етилов спирт в края на 1994 г. Другите фирми, цитирани от в. "Сега", са "Сокол" ЕООД, НИАЗ, но те нямат връзка със СИС. Фирмите депозирали банкови гаранции за временен внос, но след като стоката изчезнала, бургаската митница не усвоила парите.
Изпратената на НСБОП справка съдържала и информация за основните дистрибуторски складове на "СИС индустрийз" във Варна, Русе, Бургас, Стара Загора и Плевен. По-миналата седмица пък беше изнесена информация, че полицията е проверила такъв склад във Варна, където се продавали продукти на СИС с фалшиви бандероли.
По-оригинален е подходът на Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения да съпостави закупените количества стъклен амбалаж за две години, платените бандероли за спиртни напитки и количествата преработен спирт. Така било установено, че "СИС индустрийз" е платила до края на май 1998 г. 4 352 000 бандерола, а е закупила за 1997 и до 31 май 1998 г. 13 485 246 празни бутилки от заводите "Стинд", "Дружба", "Китка" и "Белопал". Освен това по документи фирмата била закупила за 1997 г. 1 239 894 литра спирт, а до средата на 1998 г. 1 014 800 литра. Така от службата градят хипотезата, че ако от литър спирт се правят средно три бутилки алкохол, вероятно има продавани бутилки с дублирани (фалшиви) бандероли.
От фирма "СИС индустрийз" обаче категорично възразиха срещу подобна интерпретация на данните. Според официалните документи на фирмата истинските данни са други. "СИС индустрийз" са закупили 10 192 000 бандероли през 1998 г. и 9 692 517 бутилки. Несъответствието идвало от непълния период, отбелязан в сигнала от данъчните до НСБОП. Що се отнася до броя закупени бутилки, суровини и материали, от "СИС индустрийз" отговарят, че презапасяването се прави по усмотрение на мениджърите на фирмата съгласно пазарната конюнктура, отстъпки за покупки на едро и други фактори. Фирмата показа и данъчни документи, според които е платила за 1998 г. акциз над 9 милиарда лева.
Факт е, че въпреки декларации официалните органи не са посочили конкретно нито една фирма, която са уловили в контрабандата на спирт. Въпреки че се твърди, че са заведени над 100 следствени дела. Една от причините за обобщените данни според официалните органи е, че разследването на случая не е завършило окончателно. Докато трае информационното затъмнение, конкуриращите се на пазара фирми, производителки на алкохол, използват ситуацията, за да си създават проблеми, като разпространяват компромати. По този повод се твърди, че зад разкритията за СИС стоели нейни конкуренти и най-вече "Синхронинвест".
Досега не е известно да има арестувани по тези канали, уволнени служители по границата или босове на групировки, което може наистина да е заради незавършилото разследване, но пък тогава се пита защо премиерът би по тъпана, като награди разследващите, преди да са изнесени всички конкретни виновници? Една от вероятните причини е конфиденциален доклад на Европейския съюз, където България е предупредена, че ако не пресече контрабандните канали по границите си, много трудно може да се надява на подкрепа от развитите държави.
Очертава се френско-британски сблъсък за софийските води
Повече от 20 големи компании са заявили до момента интерес към участие в конкурса за управление на софийското водоснабдяване. На 19 февруари стартира официално процедурата по избора на частен инвеститор, който ще получи концесия върху ВиК-системата на столицата за срок от 25 години. Фирмите имат срок до 6 април да подадат първоначалните си оферти. На базата на тях ще бъде съставена шортлиста на кандидатите, които ще продължат надпреварата в следващите фази на конкурса. Според наблюдатели огромният интерес, заявен до този момент, вече е гаранция, че
Сделката за отдаване на софийските води ще бъде важна, доколкото управлението на износената водна инфраструктура на столицата ще изисква инвестиции - от порядъка най-малко на 150 млн. долара. Това ще превърне водната концесия в една от най-големите чуждестранни инвестиции у нас. От друга страна, не бива да се забравя фактът, че победителят ще получи стратегическо предимство в разработването на този нов за България бизнес. Според специалистите именно това е причината в наддаването за софийското водоснабдяване да си дадат среща най-големите имена в сектора на комуналните услуги.
Начело на списъка с потенциални инвеститори стоят френските фирми "Суиз Лионе дез О" (Suez Lyonnaise des Eaux), "Компани женерал дез О" (Companie Generale des Eaux) и "СОР ентернасионал" (SAUR International). Очакванията на някои наблюдатели са, че конкуренцията ще бъде главно между тези три фирми, тъй като те имат най-голям опит в поддръжката на големи градски ВиК-системи.
Освен това интересът на френските компании към София датира още от времето на бившия кмет Александър Янчулев. Софиянци още помнят конфликта между него и общинските съветници, завършил с провал на сделката, но не и с разтуряне на лобитата, които "Компани женерал дез О" и "СОР ентернасионал" си бяха създали в общинските среди. Повечето от общинските съветници запазиха местата си и след Янчулев, а някои от тях бяха избрани и в конкурсната комисия. До този момент не е станало ясно дали френските фирми ще могат отново да разчитат на специалната подкрепа на отделни общинари, тъй като процедурата е все още в ранен етап. Това ще проличи най-рано при определянето на петте фирми от шортлистата в средата на април.
Според участници в процеса надмощието на трите френски фирми може да бъде неутрализирано от включването на голямо име като британската компания "Интернешънъл уотър". Неин собственик е американският гигант в областта на инфраструктурните проекти "Бехтел груп". Друг голям кандидат вероятно ще бъде британската компания "Енрон" (Enron company), която в случая е избрала да участва чрез дъщерната си фирма "Азурикс" (Azurix). Заедно с тези две фирми досега писма за намерения са подали още няколко компании от Обединеното кралство. По мнение на експерти по всяка вероятност ще се стигне до френско-британски сблъсък в София. Разбира се, с немалки шансове остават и някои от останалите кандидати като немската "Берлинвасер" (Berlinwasser), австрийската "Виен канал" (Wien kanal), не е за пренебрегване и участието на японския гигант Mitsubishi Corporation.
На първо място - защото София все пак е европейска столица и победителят тук ще спечели отлични референции в голямата война за необятния воден пазар в Източна Европа. Второ - на софийските водопроводи се падат 17% от водния сектор в България. На територията на столицата са разположени около 3000 км тръби, повечето от които износени, и трябва да бъдат подменени в близките три-четири години. Това означава бизнес за доставчици, строители и т.н. Изчислено е например, че пазарът на водопроводни тръби за цяла България се равнява на около два млрд. долара, което е достатъчно, за да привлече интереса на големите играчи. Допълнително преимущество дава фактът, че софийските води се стичат на гравитачен принцип, което спестява големите енергийни разходи за изпомпване, за разлика от други големи градове в България.
Според специалистите големият залог в софийската водна концесия всъщност е собствеността върху ВЕЦ-овете по трасето до столицата, които сега са поделени между НЕК и столичната община, а също и правото да се купува електроенергия директно от производителя. Това означава да се разруши правото на единствен купувач, което се залага сега в закона за енергетиката. В момента заради неясния статут се стига до парадокса общината да продава на НЕК произведения в ТЕЦ "София" ток на производствени цени, след което да си го купува обратно от НЕК с надценка. Подобен модел отдавна беше отхвърлен в Западна Европа, където на мястото на бившите монополисти сега действат множество локални продавачи на електроенергия. Ако ВЕЦ-овете станат част от общинската инфраструктура, цената на водната концесия рязко ще скочи, тъй като ще гарантира на инвеститора по-бърза възвръщаемост на вложените средства. Точно тук обаче битката ще е най-остра, тъй като нещата опират и до лични взаимоотношения между кмета Стефан Софиянски и вицепремиера Евгений Бакърджиев.
Не бива да се забравя, че като министър на регионалното развитие и благоустройството Бакърджиев отговаря пряко за водния сектор и с помощта на своя наследник Антоан Николов има голямо влияние в столичния общински съвет. А това означава, че няма да остане безучастен към определянето на бъдещия концесионер. Без да се правят някакви спекулации, редно е да се припомни, че лобирането на френските компании за участие в инфраструктурни проекти в началото на декември миналата година започна именно със срещи на най-високо равнище, включително във ведомството на Евгений Бакърджиев. В делегацията тогава бяха и представители на "Компани женерал дез О" и "Суиз Лионе дез О". Директорът за Източна Европа на първата фирма Жан-Патрис Поарие специално подчерта, че се надява неговата фирма да спечели конкурса за софийското водоснабдяване. Трябва да се има предвид, че "Компани женерал дез О" вече е получавала съдействие от страна на Бакърджиев и Антоан Николов чрез включването й като акционер в друг голям столичен проект - строежа на софийски хотел "Хилтън". При това в съдружие не с кого да е, а с Главболгарстрой - фирма, за която е доказано, че се ползва с подкрепата на вицепремиера Бакърджиев. Според запознати няма да е изненада, ако "Компани женерал дез О" участва в конкурса в консорциум с Главболгарстрой, доколкото бъдещата подмяна на остарелите тръбопроводи ще изисква наемане на българска строителна фирма за подизпълнител. Вече стана известно, че "СОР ентернасионал" е заложила на друго наше дружество - Техноекспортстрой.
Краус избра "Ербъс"
Сделката може да провали кредит от Ексим банк за купуване на 10 самолета Боинг 737
Европейски самолети "Ербъс" предпочете за авиокомпания "Балкан" транспортният министър Вилхелм Краус, въпреки че началникът му Иван Костов разкритикува отношението на Европейския съюз към България.
Във вторник Краус обяви, че ръководена от него работна група е предпочела двата А-310, които да заменят отчасти американските Боинг-767. Единият вече беше върнат на лизингодателя в началото на годината, а вторият ще бъде върнат в средата на март. Причината е изтичане на договорите за лизинг.
Шефовете на авиокомпанията трябваше да решат какво да правят - да вземат пак боинг или да предпочетат ербъсите. Тъй като приватизацията на "Балкан" се забави, решаването на проблема със самолетите трябваше да стане в кратък период от време. Оказа се, че на пазара няма нови самолети, тъй като производителите работят по заявка за няколко години напред. Налични имаше от излезлите от производство А-310-300, използвани от алжирските авиолинии и Боинг-767 - 200ER на американската компания "ТАКА интернешънъл". Ербъсите са произведени през 1990 г., а боингът през 1986 г. и е с двигател на "Дженерал илектрик".
Може би единственото преимущество на ербъсите, но най-важно според Краус, е по-ниската месечна лизингова такса от около 275 000 долара, докато за сегашните боинги се плаща около 500 000 долара. Представители на "Балкан", пожелали анонимност, обаче заявиха, че в окончателния договор вноската за ербъсите вече е над 300 000 долара. Задължително условие е преди сделката да бъдат платени 15% от първата вноска. Офертата за боинга предвижда 360 000 долара месечна вноска при оперативен лизинг (т.е. без закупуване на самолета след края на лизинговия период), която може да бъде намалена при финансов лизинг (т.е. със закупуване на самолета след края на лизинговия период).
Оттук нататък започват недостатъците - А-310 е излязъл от производство и за него по-трудно могат да се намерят резервни части. Европейският консорциум "Ербъс" вече произвежда по-новите А-330 и А-340, които са и с по-дълъг максимален пробег от 10 200 км до 15 000 км.
Нашите пилоти тепърва ще трябва да се обучават да летят с А-310, докато за Боинг вече имаме обучени пилоти. Обучението според експерти в авиационния бизнес ще струва около 1 млн. долара. Допълнителните средства едва ли се отчитат от транспортния министър. Преди "Балкан" имаше ербъс, но от друга версия - А-320 с далеч по-къс максимален пробег и по-малко места. Поради излизането от производство на А-310 ще бъде трудно да се намери тренажор за обучение на пилотите.
Максималният пробег на А-310 е 9600 км (Боинг-767 прелита максимум около 12 300 км), т.е. той няма да може да лети директно до Ню Йорк. Допълнителното кацане обаче е свързано с допълнителни летищни такси, такси за зареждане, за прелитане, както и с отлив на пътници, които ще предпочетат преките полети с големите авиокомпании.
Друго преимущество според Краус е, че ербъсите се взимат на финансов лизинг, т.е. след 8-10 години ще станат собственост на "Балкан". Да оставим настрана факта дали такова решение, обвързващо дългосрочно компанията, е целесъобразно предвид предстоящата приватизация. По-вероятно е купуването на двата остарели самолета да направи "Балкан" още "по-привлекателна" за купувачите.
Ербъсите са собственост на американската компания "Партнерс", но няма да бъдат купени директно от нея, а от швейцарската компания Rose, която ще ги купи и ще ги даде на лизинг на "Балкан". Засега не е известно в какъв срок от подписването на договора ще бъдат получени самолетите и при двете оферти.
Първата процедура за приватизация на българските авиолинии беше закрита през 1994 г. заради липса на купувачи. През 1997 г. беше открита нова процедура и за посредник беше определено сдружението между немската ТОБ и британската "Спидуинг". През есента на миналата година Агенцията за приватизация отхвърли всички кандидат-купувачи, набрани от посредника.
Политическото решение на Краус да вземе ербъс обаче може да се окаже доста противоречиво. Според източници от авиокомпанията поредицата от изявления на транспортния министър и мениджъри на "Балкан" пред медиите в полза на европейския консорциум вбесили американците от "Боинг". Посланик Ейвис Боулън също се намесила в защита на "Боинг". Дано Краус внимателно да е претеглил, защото е почти сигурно, че ще пропадне идеята американската "Ексимбанк" да кредитира покупката на 10 нови самолета Боинг-737, които да заменят остарелите руски машини Ту-134 и Ту-154.
Бюрокрацията ще блокира проучването на подземните богатства
След шестгодишно забавяне през изминалата седмица депутатите приеха окончателно Закона за подземните природни богатства. С това най-после се слага край на дълъг период на законодателен вакуум и несигурност, които прогониха от страната някои чужди инвеститори и разколебаха други да инвестират десетки милиони долари в българската икономика. Според общата оценка на специалисти и експерти документът има много положителни страни, но в него са заложени и негативи, които в най-добрия случай могат сериозно да затруднят прилагането му.
Законът за подземните природни богатства създава условия за навлизането на инвестиции в дейности по търсене, проучване и добив на подземни природни изкопаеми.
Той също така отпушва възможността за концесиониране на губещи или изоставени мини, което ще доведе до навлизане на нови технологии и методи на управление. Основно предимство на закона е приемането на
Едва след регистрирането на търговско откритие с решение на Министерския съвет фирмите ще имат право да получат концесия за добив със срок от 35 години, който може да бъде удължаван с 15 години. Ако фирмата, направила откритието, реши, че не желае да експлоатира находището по една или друга причина, тя може да прехвърли правото за получаване на концесия на друга фирма. Това е и второто голямо постижение на закона, което го приравнява със световните стандарти, либерализирайки отношенията в сектора. През изминалите години световноизвестните фирми "Ентърпрайз ойл" и "Тексако" се сблъскаха с големи трудности, докато успеят с изменение ad hoc в Закона за концесиите да прехвърлят на фирмата "Петреко" дяловете си в концесията за блок 3 край Галата.
Според мнението на експерти една от най-големите слабости на закона е
Разпръскването на правомощията за издаване на разрешителни в различните министерства може да забави големите чужди инвеститори със сериозни намерения и със сигурност ще откаже малките български или чужди физически или юридически лица, които възнамеряват да предприемат търсене от по-малък мащаб - за облицовъчни материали например. Друга недомислица, породена от желанието за централизиране на дейността и
Министрите одобриха бюджетна инжекция за Нефтохим
Отмяната на митото за внос на суров нефт ще лиши хазната от 30 млрд. лева
Бургаската рафинерия Нефтохим теглена към дъното от неефективността и собствената си антипазарна политика все повече потъва в морето от вносни горива, които от една година заливат вътрешния пазар. За да бъде избегнат фаталният край, правителството е склонно да задейства спешни мерки за финансово кръвопреливане, които може и да не стабилизират рафинерията, но със сигурност ще ощетят данъкоплатците.
Те и досега спонсорираха косвено Нефтохим чрез по-високите цени на горивата, поддържани от монополиста на фона на рекордното поевтиняване на нефтопродуктите по света. Напоследък обаче печалбата от надутите цени все повече отива при вносителите на бензин и дизел от чужбина вместо в рафинерията, която все повече се задръства със скъпите си горива. И така се ражда идеята за държавната подкрепа. Явно примерът със закъсалите торови заводи и рухналите стоманодобивни гиганти е достатъчен, за да се бърза със спасителната операция, която може и да не е последна, ако състоянието на Нефтохим продължи да се влошава преди приватизацията.
В четвъртък стана ясно, че заради бургаската рафинерия предстои
Правителството реши да бъде отменено митото за внос на нефт, което в момента е 5% от стойността на внасяната суровина. Тази ставка в митническата тарифа ще бъде заменена с нулева в деня на обнародване на министерското постановление. Идеята е така да се понижи себестойността на суровия петрол, от който Нефтохим произвежда горива, пластмаси и други нефтопродукти. По-ниската себестойност няма да доведе до понижаване на цените, по които ще продава Нефтохим продуктите си, а трябва да осигури по-големи постъпления от продажби за рафинерията. Тя пък от своя страна трябва да започне да погасява задълженията си към бюджета. Според официална информация рафинерията в момента е "назад" с повече от 4.3 млрд. лева по графика за разплащане с хазната. Това е сумата на неплатените мита от вноса на нефт за първите два месеца на годината. Много повече са задълженията от неплатени данъци, пътни и екотакси.
Предложението за отмяна на митото за нефта е дошло от шефовете на Нефтохим, според които рафинерията е в неравностойно положение спрямо вносителите на горива. Като алтернативно решение те предложили увеличение на митническата тежест за внос на горива от страни, членуващи в ЦЕФТА. Второто е по-трудно за реализиране, тъй като би означавало да се предоговарят условия по споразумението ни с централноевропейските страни, докато в режимните промени при импорта на петрол има прецеденти. Преди година правителството разреши безмитен внос на 70 хил. тона суров петрол за Нефтохим.
Изчислено е, че при преработката на един тон суров петрол в Нефтохим технологично се губят до 9.3% от суровината (при други рафинерии този показател е сведен до 5%). Като се разхвърли митото от 5% за внос на нефт върху получените горива, излиза, че ефективната митническа тежест върху един тон от нефтохимските бензини е около 5.8%. Това е повече от митото (5.6% на тон), което се начислява при вноса на бензин от Румъния, коментира Пламен Райчев, изпълнителен директор на рафинерията. Според него това съотношение обрича Нефтохим на постепенна декапитализация. За да има обаче предлагане на по-евтин румънски бензин у нас, явно причината е в по-ниската им цена, която въпреки облагането им на границата и всички разходи по транспортирането ги прави по-конкурентни на българския пазар. А нефтопродукти се внасят изгодно и от Гърция, където митото върху горивата е около 10%.
Отмяната на митото била приета след продължителни спорове с експертите на финансовото министерство, тъй като постъпленията от вноса на суров петрол са важен приходоизточник. В бюджета за тази година по това перо е разчетена сума от порядъка на 30 млрд. лева. С отмяната на митото хазната ще трябва да се прости с тези средства, което засега е единственият сигурен резултат от правителственото решение. Страничен ефект е, че покрай Нефтохим от отпадането на митата би трябвало да се възползва и плевенската рафинерия "Плама", която е другият вносител на суров нефт у нас.
Във вторник бордът на директорите на Нефтохим заседава близо седем часа в търсене на ефективно противодействие срещу масовия внос на горива. В момента Нефтохим работи с около 50% от капацитета си. Въпреки това положението в рафинерията продължава да е критично заради спада в продажбите и задръстването на резервоарите с нереализирана продукция.
Според източници от Нефтохим най-чувствително е свита реализацията на дизелово гориво, където пазарният дял на вноса вече надхвърля 60%. Причината за това е, че дизелът се търгува на едро, купувачите са главно земеделски кооперации и общини, които разполагат със собствени резервоари. Почти цяла Северна България в момента се снабдява с дизелово гориво от съседна Румъния по този начин, коментират хора от бранша.
За да ограничи тази тенденция, съветът на директорите на Нефтохим гласува през седмицата леко намаление в крайната продажна цена на дизеловото гориво. От 4 март един литър дизел вместо по 600 лв. вече се продава по 560 лв. Отсега нататък бордът на Нефтохим ще обсъжда на всеки две седмици всички цени на своите горива, стана ясно във вторник.
Засега се запазва размерът на отстъпките за дистрибуторите, но едно от решенията на борда предвижда занапред да бъдат подписвани дългосрочни договори (за минимум шест месеца) с големите търговци като "Шел", "Петрол" и др. Рафинерията е готова да води индивидуални преговори с големите дистрибутори за допълнителни отстъпки, ако фирмите се ангажират да пласират количества, по-големи от 5-10 хил. тона месечно, заявиха от ръководството.
Във вторник е била обсъждана отново новата формула за ценообразуване, предложена от консултанта "Артур Андерсен". Тя предвижда автоматична корекция на цените на горивата в Нефтохим при промяна на международните цени. Възможно е решение за промяна в принципа на ценообразуване да бъде взето на някое от следващите заседания на борда.
Всичко това показва, че бургаската рафинерия вече чувства на гърба си последиците от дългото заобикаляне на пазарните правила. От доскорошен монополист Нефтохим все повече се превръща в голямо губещо предприятие, което въпреки желанието на новото ръководство не може да реагира адекватно на промените на пазара, тъй като е ограничено от собствената си неефективност. Ако правителството не иска рафинерията да повтори съдбата на торовите заводи, в нея трябва час по-скоро да се извършат структурни промени, включително закриване на губещи производства и освобождаване на излишния персонал, както и да оптимизира пазарната си политика и ценообразуването. В противен случай ефектът от бюджетните подаръци много бързо ще бъде стопен в амортизираните инсталации на рафинерията и в продължаващото свиване на пазарния й дял.
Никой не иска да приюти агенцията за вземанията
След като БНБ почти е решена да поиска да се създаде агенция за събиране на вземанията, на дневен ред дойде проблемът под коя шапка би могла да съществува институцията. Засега вариантите са агенцията да се зачисли към дирекция "Специален надзор" в централната банка, към фонда за гарантиране на депозитите, към Банковата консолидационна компания (от БНБ потвърдиха, че са обсъждали тази идея, но тя е доста непопулярна) или да е самостоятелно дружество със 100% държавно участие. Въпреки тази масовка на практика нито една от институциите не е ентусиазирана от възможността да приюти подобно формирование.
Мисия на Световната банка, водена от Лаклън Сюърд - съветник по банкова несъстоятелност, предложи наскоро ликвидационната агенция да действа временно към "Специален надзор" в БНБ, след което да се прехвърли към гаранционния фонд. Идеята е не по-късно от шест месеца след създаването на агенцията тя да отиде към фонда за гарантиране на депозитите. Този вариант изглежда приемлив за БНБ (в смисъл че е поставен срок, в който агенцията ще бъде преместена), тъй като централната банка често напомня, че осъществява надзор над работещите, а не над затворените банки. Българска народна банка напоследък по-скоро беше принудена да направи проверки във фалиралите банки, след като се оказа, че съдът (който трябва да следи дейността на синдиците) не си върши работата. Рамо на БНБ сега дава и Световната банка, като в предложенията си за разрешаване на проблемите в затворените банки заявява: "Запазването на тази функция [агенцията да е в БНБ - бел. ред.] в рамките на БНБ поставя самата банка в двойствена роля на надзорник и ликвидатор. Това води до размиване на идеята за ясна отчетност и разграничаване отговорността на участниците в ликвидационния процес. " Аргументът е доста силен, дори ако само си припомним ефекта от друга една двойствена роля на БНБ преди въвеждането на валутния борд - от една страна, контрол върху търговските банки, от друга, рефинансиране. Впоследствие тези, които получиха най-много заеми от БНБ - ПЧБ , Агробизнесбанк , БЗК и други, фалираха.
"В подобна двойствена роля може да попадне и самият фонд за гарантиране на депозитите", контрира обаче тези дни негов представител. Според Световната банка на новата агенция трябва да се предостави пълен административен контрол върху събирането на вземанията и ликвидацията, който сега се упражнява от съдилищата. От гаранционния фонд обясняват, че ако получат това право, ще бъдат в по-привилегировано положение спрямо другите кредитори. Казано по-просто, в тази си роля гаранционният фонд може да упражни натиск неговите пари да се съберат най-бързо, след което да не проявява същата настойчивост за удовлетворяване на следващите кредитори.
Изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания (БКК) от своя страна коментира, че няма отношение към идеята агенцията да бъде "пришита" от един момент нататък към БКК.
Избягването на допълнителна неравнопоставеност между кредиторите (тя един път е заложена в Закона за банките чрез подреждането на кредиторите в определена последователност при удовлетворяването им) може да се избегне чрез комитет на кредиторите, твърдят от БНБ. Според Търговския закон тази структура подпомага и контролира действията на синдика по управление на имуществото и проверява съдържанието на касата. Идеята не се възприе преди няколко години, когато се пишеше режимът за банковата несъстоятелност, като се изтъкваше техническата трудност - огромен брой кредитори. Проблемът всъщност е преодолим, тъй като става дума за излъчване на представители на кредиторите с по-значими вземания от затворената банка. За да стане това обаче, трябва да се отмени забраната в Закона за банките да се провежда събрание на кредиторите в производство по несъстоятелност.
Ако агенцията за събиране на вземанията се обособи като самостоятелно дружество със 100% държавно участие, директни подозрения в пристрастност ще се правят по-трудно, но при това положение по един и същ повод - затворените банки ще трябва да се направят сериозни разходи за цели две нови структури. Фондът за гарантиране на влоговете в момента е наел една-две стаи над офиса на затворената Бизнесбанка и тепърва ще му трябват още служители, оборудване и, разбира се, помещение. Подобни нужди ще има и агенцията за събиране на вземанията. От БНБ обаче обясняват, че това в пъти ще се компенсира от налагането на дисциплина върху разходите в затворените банки.
Накратко
Капиталбанк вече е събрала средствата, които бяха изплатени от финансовото министерство към вложителите на банката. По времето на затварянето на банката в сила беше старият закон за гарантиране на влоговете, при който държавата изплащаше 100% депозитите на физическите и 50% от депозитите на юридическите лица. Става дума за задължение от около 134 млн. лева и за около 52 хил. долара, уточниха от Капиталбанк, което ще бъде върнато на бюджета. Съдът вече е приел т.нар. частична сметка за разпределение, чрез която ще се извършва плащането. От Капиталбанк увериха, че имат готовност да платят и голяма част от средствата на юридическите лица, които по стария закон за гарантиране на влоговете получаваха 50% от депозита си. Същевременно Красимир Стойчев, който дължи на Капиталбанк около 6.7 млн. долара, е заявил, че възнамерява да плати митните сборове и ДДС на печатницата си, която е на временен внос. След това ще се търсят купувачи на машината и с получените средства ще се чистят задължения на трите фирми на Стойчев "Стандарт нюз", "Стандарт принт" и "Нюз холдинг" към банката.
Законът за деноминация на лева бе обнародван в петъчното издание на Държавен вестник. Той влиза в сила от 5 юли тази година, когато 1000 сегашни лева ще се заменят с 1 нов лев. От 5 юли до 31 декември 1999 г. цените на стоките и на услугите ще се обявяват в стари и нови левове. Счетоводните отчети към 5 юли ще се съставят в стари и в нови левове. Първоначалната идея беше деноминацията да се извърши на 1 юли, но така не се даваше възможност на банките да ползват съботата и неделята, за да приведат работата си към новите пари.
Банка ДСК е дала 559 фирмени кредита на обща стойност 68 млрд. лева от началото на годината досега. За оборотни нужди са предоставени 365 броя кредити, за инвестиционни - 194 броя. Повечето от кредитите са със срок на издължаване от 1 година. Над 60% от всички кредити на Банка ДСК са редовни, тоест не са с никакво просрочие.
БНБ даде в понеделник разрешение на Насърчителна банка да извършва банкова дейност в страната и в чужбина, става ясно от прессъобщение на централната банка. Насърчителна банка няма да може да извършва сделки с благородни метали, се уточнява в съобщението. Идеята за създаване на тази банка е тя да кредитира малкия и средния бизнес, като осигурява известни преференции.
От началото на седмицата Обединена българска банка започна да открива влогови сметки на вложителите в Кредитна банка, които попадат под гаранцията на Закона за гарантиране на влоговете. Вложителите в "Кредитна" трябва да посетят клоновете на ОББ по места, за да получат удостоверение за размера на сумата, която може да им бъде възстановена.
Синдикът на Балканбанк най-сетне е отстранен
Както и се очакваше, веднага след приключването на прокурорската ера на Иван Татарчев, синдикът на Балканбанк Владимир Стратиев бе отстранен от банката. "В четвъртък ни представиха новите синдици Христо Данчев и Валентин Георгиев", съобщиха от Балканбанк. Централната банка бе поискала от съда Стратиев да бъде отстранен от Балканбанк, тъй като други негови участия създаваха конфликт на интереси. Освен в Балканбанк Стратиев беше и синдик и на Кристалбанк, друг проблем беше фактът, че той е изпълнителен директор на дружеството "Явор Зартов", адвокати на което защитават кредитори на Балканбанк. Въпреки че по закон съдът освобождава синдика, ако БНБ го изключи от списъка, той не беше отстранен.
БНБ беше препоръчала на съда и да бъдат назначавани по двама синдици в затворените банки, тъй като в този случай щеше да действа принципът на "четирите очи". Владимир Стратиев работеше сам в банката, другият й синдик - Снежана Башева, бе отстранена преди това. Въпреки препоръката на централната банка обаче съдът не назначаваше втори синдик в Балканбанк.
От централната банка съобщиха, че Христо Данчев е икономист по образование, а Валентин Георгиев е юрист. "По принцип гледаме да предлагаме тази комбинация от синдици на съда - единият да е икономист, другият - юрист", коментираха от правния отдел на централната банка.
Принципно, ако Стратиев е отстранен от синдическия списък, в Кристалбанк също трябва да се търси втори синдик. От Кристалбанк вчера обаче съобщиха, че не са информирани за назначаване на нов синдик на мястото на Стратиев.
ЗК "Левски Спартак" ще се ликвидира
Застрахователна компания "Левски Спартак" ще подаде документите си за откриване на производство по ликвидация, съобщи източник от дружеството. Националният съвет по застраховане отказа да даде лиценз на компанията, чийто капитал бе изкупен от две израелски фирми през есента на миналата година. "Аяд Пирзул 1984" и "Рахити Майер класик" получиха разрешение да закупят по петдесет процента от акциите на "Левски Спартак" през септември миналата година.
Броени дни, преди да се произнесе Националният съвет по застраховане, Дирекцията за застрахователен надзор изпрати писмо до дружеството, в което се казваше, че има право да извършва застрахователна дейност до произнасянето на националния съвет. Сега ще е интересно да се разбере какво ще обясни дирекцията на клиентите на "Левски Спартак", които са сключили своите договори след писмото на дирекцията, че разрешава застрахователната дейност на дружеството. Броени дни след това и те се оказаха застраховани в дружество, което няма да продължи да съществува като застраховател.
Приходите от застрахователните премии на дружеството за 1998 г. по предварителни данни са около три милиарда лева. Разрешението за откриване на производство по ликвидация ще зависи от това дали компанията разполага с достатъчно средства, за да покрие евентуални бъдещи плащания. В противен случай ще се стигне до производство по несъстоятелност.
От компанията не отрекоха, че са водени разговори за прехвърляне на застрахователния портфейл към ЗК "Юпитер", но до окончателно договаряне все още не се е стигнало. Ако "Левски Спартак" прехвърли портфейла си към "Юпитер", най-вероятно и брокерите му ще започнат работа към същото дружество, като последват примера на мрежата от агенти на ВИС-2.
Фалиралите банки продават от пепелници до свинекомплекси
Фалиралите банки с право могат да бъдат наречени българските "Сотбис" (Sotheby's) и "Кристис" (Christie's) с тази разлика, че имуществото в тях се продава не с помпозно удряне на чукчето, а с ходене по мъките по търгове, договаряния и т.н. Другата видима с просто око разлика е, че аукционните къщи "Сотбис" и "Кристис" продават вещи отпреди 200-300 години, докато за доста от предметите в затворените банки няма шанс да се намери купувач през следващите 200-300 години.
На практика синдиците продават от вази и пепелници, през закачалки и компютри, автомобили, сгради, земи, чак до акционерни участия и фирмени дългове. Сред лидерите по мащаба на предлаганите активи е Първа частна банка. Почти всеки месец банката организира търг за продажба на някакво имущество. Така например в средата на февруари неуспешно е завършил търг на вземания на банката от кредитополучатели. Неиздължилите се кредитополучатели в случая са били "Винком" - Бургас, "Дунарит" - Русе, "Металком" - София, "Алба" - Девня, и "Винпром" - Русе. Само дългът на последното дружество е 3.793 млн. долара. "Интересът за покупка на вземанията на банката е твърде малък - само за около 5-10% от тях има заявки", каза Явор Камбуров, синдик на ПЧБ. От тях досега са предложени 177 на брой. В банката обмислят възможност да дадат пълномощия на регионалните шефове сами да предлагат за продан вземания до 50 млн. лв., които са над 600 на брой.
"Най-много заявки получаваме за автомобилите", допълни г-н Камбуров. Интересът към колите е обясним, след като за производство от 1992 - 1994 г. се изисква начална цена само от 2-4 млн. лв. Деветдесет процента от автопарка на банката вече са продадени. В момента в банката вървят два търга - един за продажба на офисоборудване във Велинград и втори за имоти в Правец, Шабла, Разлог и вила в Боровец.
В ПЧБ е имало и парадоксални случаи, когато двама купувачи наддават за фотьойл до 120 хил. лв., при положение че нов той е струвал 60 хил. лв. Първа частна разполага и с десетина коня, които не е успяла да продаде на досегашните търгове. Те се предлагат на цена около 1-1.2 млн. лв. От участията на ПЧБ в нефинансови предприятия изпъква това в смесеното българо-китайско дружество за натурални сокове. Банката има дял на стойност 300 хил. марки в Земеделска банка - Скопие.
В другия голям паметник на срутило се банкерско величие - ТСБанк, са минали над 500 търга. Сградите на банката все още не са предложени за продан. От по-големите градове банката е имала клонове в Стара Загора, Сливен, Варна, Враца и Силистра. За ценителите на луксозните коли банката разполага с един Ролс-Ройс. Фалиралият трезор ще предложи на търг и колекцията от над 100 оръжия. Не са продадени и малките финансови участия (около 1%) на банката в БРИБанк, застрахователното дружество "Булстрад" и Българска фондова борса.
Друг бивш колос - Балканбанк, пък може да конкурира Националната художествена галерия - банката предлага на търг над 192 картини, за които е определила начална цена от 343.4 млн. лв. От банката отказаха да кажат какво имат за продан.
"Минералбанк има да продава от килимчета до сгради", обясни синдикът й Хараламби Кирчев. "Това е банка със 17 - годишна история, представете си какво е купувано през такъв период", допълни той. Банката продава 12 клона и сградата, в която е централата на "Минерал". Продават се и около десетина коли, след като вече 30 са с нови собственици.
"Банката има каси от 1932 г., които са пет пъти по добри от днешните", уточнява синдикът й. "Имаме и десетки пишещи машини, но в днешно време и пред Съдебната палата не пишат с тях", обяснява г-н Кирчев. Сред вещите, които банката е предложила на последните търгове, са банкнотоброящи машини; информационно табло; тестери за фалшиви банкноти. Почитателите на домашните стоки са могли да намерят двукрил гардероб, придобит от банката през 1996 г., за 152 хил. лв. Гарнитура от диван и два фотьойла се е предложила за общо 68 хил. лв. Секциите са били оценени на 28 хил. лв. От банките предупреждават, че в обявяваните първоначални цени не е включен ДДС.
В Минералбанк сега върви продажбата на компютри, офистехника и оборудване за банки. Там могат да се намерят ксерокси, тестери за фалшиви банкноти, машина за унищожаване на документи, фотьойли, единични, двукрили и трикрилни гардероби; работни маси; метални каси; щори; окачени тавани; осветителна система; рекламен дисплей; пожарогасител. Перлата (по първоначална цена) сред предложените вещи е алуминиева дограма с бронирано стъкло за 6.706 млн. лв. Сред домашните стоки личат кристална ваза, закачалка и печка "Сторгозия", ел. печка "Делонги" и настолен пепелник (предложен за 20 000 лв.).
Стопанска банка, една друга умряла надежда по пътя на прехода към пазарното стопанство, чака разрешение на съда за провеждане на търг за продажба на значителна част от движимото и недвижимото имущество на банката. Очаква се на търга да бъдат обявени около 100 автомобила - леки и бронирани. Ще се предложат и офиси в провинцията; два апартамента в София и компютри.
Петричкото финансово творение - Бизнесбанка, има три сгради в Петрич, Омуртаг и Свищов (все банкови офиси). На предстоящи през годината търгове банката ще предложи офисоборудване; бюра; столове; шкафове, каси; участия в дружества; картини (повечето са на Борис Денев). Автопаркът от 25 коли вече е продаден.
Друга предимно регионална банка - Добруджанска, в момента не продава активи поради забрана на Главна прокуратура от юни миналата година. По думите на запознати с притежаваните активи от Добруджанска банка институцията се е превърнала в огромен аграрно-промишлен комплекс. Банката притежава завод за акумулатори с високо напрежение в Добрич; млекопреработвателен цех в Балчик; два свинекомплекса в района на Добрич; четири къщи в Тервел. Дял от 58% държи банката в Добруджанската месна компания. Фалиралият трезор има малки акционерни участия в птицекомплекс "Царевец"; английско-българско селскостопанско дружество; "Добруджанско пиво"; "Феникс Роял" и бившите приватизационни фондове "Добруджа" и "Зенит". В момента се води дело за връщане във владение на банката в осем зърнобази, управлявани сега от "Добрич мел". След отпадането на забраната на Главна прокуратура банката ще продава и четири почивни станции (в регионите на Каварна и Балчик) и сградите и оборудването на шест от бившите клонове в страната (в Добрич, Шумен, Балчик и Шабла).
В друга една сравнително малка банка, Елитбанк, търговете са започнали още преди година, като първо са били предложени компютри. Предстои да бъдат предложени сградите на бившите клонове в Русе, Разград и Ловеч. Банката разполага и с терен от т.нар. град на мечтите на Анжел. От автомобилите са останали една лада "Самара" и автобус "Блубърд" (Bluebird).
От финансовите участия най-впечатляващ е делът в "Росбизнесбанк" - Москва, което не е било продадено на търг през миналата година. Към април 1998 г. акционерното участие се е равнявало на 32% от капитала на руската банка. От Елитбанк сега очакват разрешение на съда за преговори с директен купувач. Банката притежава колекция от картини на проф. Веселин Стайков - живопис и графика; творби на Димитър Казаков, Георги Баев, Светлин Русев и Валентин Скорчев.
Капиталбанк има да продава само три броя метални сейфове в подземието на казиното в Албена, които на практика не може да се изнесат оттам, обясниха от затворената банка. Причината не е само в това, че сейфовете тежат тонове, а и че те са защитени от бронирана врата. Сейфовете са допълнително "бетонирани" и от бронирани стъкло. Това имущество не може да се демонтира и на практика единственият му купувач е самото казино, обясниха от Капиталбанк. Вещите лица са били оценили имуществото на 29 млн. лева, но от казиното са поискали да се направи отстъпка. Капиталбанк е и единствената затворена институция, която строи сграда - това е имотът й на ул. "Врабча" 8. Дали ще се продава отделно, или ще се влезе като част от активите на Капиталбанк ще зависи от това дали банката ще може да се продаде като предприятие или не.
Синдикът на банка "Славяни" Стоян Митов отказа да назове конкретно какво ще се продава и кога. "Трябва да осребряваме имуществото, както чрез търгове, така и чрез преки купувачи", съвсем сбито обобщи дейността си г-н Митов.
В една от първите банки обявена в несъстоятелност - ЧЗИБ , вече са продадени автопаркът и част от офисоборудването на банката. "Банката засега не продава само лицензи и авторски права", шеговито се изрази Станислав Лютов, синдик на ЧЗИБ. Банката разполага с парцели в Бояна, Драгалевци, Банкя. Сгради има в Свищов и Плевен. Магазин има в центъра на Генерал Тошево. Банката разполага с над 15 картини и няколко пластики. На 15 март ЧЗИБ ще проведе поредния търг за компютри и части за компютри. Предлагат се 17 компютъра. Цената им варира от 45 до 90 щатски долара. Може да се закупят принтери между 10 и 70 долара първоначална цена. Сред изнесените за продажби вещи са котлон (за 1000 лв.), радио, тип "Селена"; авторадиокасетофон, кафемашина "Русия" (за 100 лв.); кафемелачки; вентилатори; български калорифер и др. Домакините могат да си напазаруват комплексна прахосмукачка "Делонги" с начална цена от 150 хил. лв. Банките вероятно ще се поинтересуват от предложеното лихвено табло "Мегатекс" с дистанционно за сумата от 350 хил. лв. ЕС - Българският път към еврото
Повод за тази бележка е публикуваната във вестника ви статия "Еврото - българският път към ЕС". За разлика от уличните (макар и поместени в медиите като експертни) мнения, политиканските или научно-суетните атаки срещу паричния съвет текстът на Н.Георгиев обсъжда по-смисления проблем за възможното развитие на тази парична система в рамките на собствената й логика. Защото, ако днес всекидневно може да се прочетат препоръки как паричният съвет веднага да се взриви (например чрез промяна на курса), разсъжденията за бъдещето му обикновено се свеждат до мъгляви призиви за "организирано" (чети планомерно) излизане от него или до простото и немедлено въвеждане на еврото. Между тези две еднакво невъзможни опции Н.Георгиев предлага средния път на по-плавна "евроизация" преди влизане в ЕС, вдъхновен от обсъжданата хипотетична бъдеща "доларизация" на най-знаменития (аржентинския) паричен съвет.
Възраженията ми срещу подобна стратегия са няколко.
1. Преди всичко следва да е ясно, че приемане на еврото като национална парична единица означава още по-твърди ограничения върху монетарната сфера. Възходящата градация на паричните рестрикции върви от класическа централна банка (каквато вече имахме) към паричен съвет и накрая - към пълен отказ от национална валута. Ако днес активите на емисионното управление покриват задължително резервните пари (най-тесния паричен агрегат), то "свободно" остава създаването на левови кредитни пари от търговските банки, т.е. растежът на квазипарите. Доколко този монетарен ресурс ще се използва зависи до голяма степен от доверието към банковата система.
Това, което се забелязва през последната година, е, че от всички компоненти на широките пари съществено нарастват единствено парите извън банките, докато квази- парите практически стагнират. Става дума за симптом на избягване на финансовите институции, за предпочитание към кешовата икономика и за непривлекателни лихви по депозитите. Тези тенденции не се дължат на паричния съвет. Напротив - при благоприятни съпътстващи условия той спокойно би позволил едно значително по-широко неинфлационно монетизиране на икономиката и растеж на кредита.
При евентуално приемане на чужда валута в страна от мащаба на България практически цялото парично предлагане (а не само резервните пари) ще се определя от напълно екзогенни фактори и следователно възможността за резки парични рестрикции под влияние на външни обстоятелства ще е значително по-голяма, отколкото при паричен съвет. При това премахването на националната валута внася и две допълнително утежняващи условия в сравнение с паричния съвет - лишаване от сеньоража (т.е. от дохода от активите на емисионно управление) и премахване буфера на депозита на Банково управление, който днес (при определени обстоятелства) все пак може да бъде използван като източник на ликвидност от последна инстанция.
2. Контекстът на идеята за доларизация на аржентинската икономика е нейната силна експозиция към външни шокове от типа на мексиканската, азиатската и руската криза. Това, което тази страна търси с подобен ход, е доверие на инвеститорите, които я третират като възлов и пълноценен субект на световните финансови пазари. Целта й в крайна сметка е да намали вътрешните лихви - нещо, което тя не успява да направи в достатъчна степен дори при паричен съвет. В България ситуацията е друга и не това е непосредственият проблем.
3. Остава "символичният" аргумент за едно прибързано приемане на еврото - неговото тълкуване като необратимост на намеренията на България за присъединяване към ЕС. Тук логиката обаче е съвършено обърната и това най-добре се вижда именно от развитието на идеята за доларизиране на аржентинската икономика. Веднага след лансирането на този хипотетичен проект стана ясно, че вариантът за едностранна стъпка от страна на Аржентина е неприемлив. Хладната реакция на Федералния резерв и уточняването на проекта от аржентинска страна го свеждат в крайна сметка до един възможен бъдещ договор за монетарно асоцииране.
Но това не е принципно различен вариант от присъединяване на България към евро-зоната със съответното приемане на еврото като национална парична единица. Схемата за подобно движение е съвършено ясно разчертана както за България, така и за всеки потенциален кандидат. Тя минава последователно през членство в ЕС, възприемане на ERM-II (валутния механизъм, свързващ членовете не членовете на евро-зоната), покриване на критериите от Маастрихт и накрая - приемане на еврото.
Скоростта, с която България ще премине през тези етапи, зависи от обстоятелства, които са извън днешната й парична система, т.е. извън паричния съвет. Всеки опит да се прескачат етапи означава да се възприеме орязано евро. То ще носи допълнителни монетарни ограничения без предимствата от членство в Европейския икономически и паричен съюз (ЕИПС), защото простото присаждане на тази валута преди влизане в евро-зоната не води до основното - до възможност за използване на гамата от монетарни инструменти на Европейската централна банка и до интегриране към нейната парична политика. А при едностранно въвеждане на еврото преди членство в ЕС не би се получило дори и правото на участие в Европейската система на централните банки, където се обсъждат проблемите на парична политика в Европейския съюз. Страната ще бъде значително по-маргинализирана в паричната политика дори отколкото при паричния съвет. Тук съвсем не става дума за оплакване по загубения паричен суверенитет, който България никога не е притежавала в пълен обем. Думата ми е за просто претегляне на прагматичните плюсове и минуси.
Представата, че пътя към ЕИПС изисква все по-убедителни доказателства за консервативността на паричната политика, логиката, че ще се доближим към Европа, ако въведем допълнителни парични ограничения, е погрешна. Влизането в ЕС е преди всичко политически проблем и проблем на доближаването до културно-стопанското пространство, обозначено с термина Европа. Пълноценното приемане на еврото изисква да се измине поне по-голямата част от дългия път, който изминаха 11-те страни в многогодишните им усилия да координират макроикономическата си политика и да доближат институциите си.
А необходимо ли е да търсим допълнително доверие чрез фактическа подмяна на паричния съвет?
Голямото усилие, което България направи, за да повиши доверието към себе си, бе свързано именно с въвеждането на тази парична система. Предоставянето на нови гаранции пред външния свят в монетарната сфера не е необходимо. Засега маржът на допълнително външно доверие, което може да бъде спечелено, е свързан единствено с геополитически фактори и с успех в хода на реалните промени в началата на българския стопански живот.
Ако става дума за вътрешната публика, то да се отива към преждевременна фундаментална промяна в една добре действаща парична система (пред която стои ясна перспектива), за да се отрази натискът на политически, спекулативни или популистки искания, е цена, която не трябва да се заплаща. Иначе бихме се върнали към традиционното в българското стопанско минало проиграване на рядко появявалите се шансове.
Лансирането на идеята за евроизация на българската икономика ориентира - волно или неволно - дебата към несъществуващия проблем за въвеждане на нова парична система. А това подменя истинския дебат, който е как и при каква цена българската икономика ще постигне истинска конкурентоспособност и стабилен растеж.
Какво всъщност правят САЩ в Ирак
Отговора го знаем - правителството хвърля бомби. Вижда се всеки ден от замъглените фотографии на поразени обекти, с които са пълни вестниците. Знае се, че в Ирак има бомбардировки, но с каква цел? Какво се опитват да постигнат САЩ в Ирак и струва ли си усилията и жертвите? И дали целите, които са поставени, могат да бъдат постигнати с бомбардировки?
Президентът Клинтън дължи отговор на тези въпроси, защото всичко, което се предприема в Ирак, се прави от името на американската нация. Става дума за значими и стратегически проблеми, за решаването и обясняването на които американците избират и плащат заплатите на своите президенти. Когато Саддам Хюсеин оспори забранените за полети зони, напълно оправдано бе да се приложи сила, за да бъде спрян иракският диктатор. Но прилагането на резолюциите на ООН не представлява акт на агресия. Но напоследък изглежда, че сякаш Америка е започнала необявена война срещу Саддам.
Наскоро Пентагонът призна, че американски и британски самолети са атакували нефтопровод, а сред цивилното население е имало жертви. Свалянето от власт на Саддам Хюсеин би било добра задача. Но тя не бива да се преследва на всяка цена, защото това би накърнило силно международния престиж на Вашингтон. Необявена война срещу Ирак би навредила на интересите на САЩ в Близкия изток и би се отразила отрицателно дори и сред най-близките американски съюзници, защото такова е отношението към страните, които предпочитат войната пред дипломацията. Нито един президент няма право да започва военни действия без одобрението на Конгреса. Президентът Клинтън дължи на американците обяснения за политиката си спрямо Ирак. И това трябва да стане, преди да паднат следващите бомби.
Мадлин Олбрайт отново натисна Китай за човешките права
Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт започна и завърши посещението си в Китай с лайтмотива за спазването на човешките права. След поредица от срещи с китайското ръководство Олбрайт заяви, че Пекин е изразил недоволството си заради негативната американска реакция на последните арести на дисиденти. "САЩ не се извиняват, когато става дума за човешките права", подчерта американският държавен секретар и уточни, че Вашингтон и Пекин ще продължават да търсят всички възможности за сътрудничество и взаимен диалог. По време на разговорите са били засегнати възможностите за разрешаване на свободната политическа дейност и създаването на нови политически партии. Президентът Цзян Цзъмин отново е подчертал, че това е част от вътрешните работи на Китай и не подлежи на обсъждане.
Отношенията с Тайван бяха другата болезнена тема от разговорите на Олбрайт. Тя е посъветвала китайското ръководство да подобри връзките си с Тайпе и е изразила опасенията от нарастващото въоръжаване в региона. По данни на Пентагона Китай е започнал програма за разполагане на крилати ракети и до 2005 г. ще има възможност да нанася ракетни удари срещу Тайван, смятан от китайците за отцепила се китайска провинция. Пекин окачестви доклада на американските военни като "огромна намеса във вътрешните работи на страната", а китайското външно министерство обвини САЩ, че се опитват да намерят повод, за да продават оръжие на Тайван. Китай се противопостави на американските предложения за разработването на противоракетна отбранителна система за Япония и Южна Корея с мотива, че и Тайван ще поиска да се възползва от нея. Междувременно тайванският президент Ли Тенг-Хи предупреди, че нарастващият китайски натиск ще принуди страната му да развива собствена отбранителна система или да поиска военна помощ от САЩ.
Косово - равносметка на една година
Това написа един сръбски вестник в навечерието на първата годишнина от началото на косовския конфликт. Очакванията за поредната загуба, песимизъм и чувство на обреченост предхождат следващата стъпка от мъчителното разпадане на Югославия - откъсването на исторически значимата за сърбите територия Косово. Въпреки изричната уговорка на контактната група за бивша Югославия, че Косово трябва да остане в рамките на Сърбия, опасенията, че рано или късно Косово ще бъде загубено, постепенно започнаха да прерастват в убеденост.
Резултатът от преговорите във Франция бе определен като "напредък", "мирен процес" и "дипломатическа битка". Всъщност извън мъглявите формулировки и обещанията за продължаване на преговорите не бяха решени основните спорни въпроси, свързани с параметрите на автономията, присъствието на сили на НАТО и окончателния текст на споразумението за Косово. Заслугата за това принадлежи и на двете преговарящи страни, които не пожелаха да отстъпят от твърдите си позиции. Затова международните посредници започнаха да твърдят, че основното постижение на конференцията във Франция е съгласието за продължаване на диалога. Британският външен министър Робин Кук нарече преговорите в "Рамбуйе" началото на процес, който ще отнеме време, но ще доведе до окончателно решаване на косовската криза. Но по-важното събитие, което бе отминато тихомълком, бе конституирането на албанската делегация като страна в този процес. С други думи, "Рамбуйе" легитимира косовските албанци като общност, която има всички основания да претендира за правата си. Останалото бе събитийност, която маркира стъпките към окончателния резултат.
Продължаването на дипломатическия натиск стана практическото изражение на мирния процес. Като резултат в лагера на косовските албанци настъпиха промени, които бяха определени като знак на сговорчивост. Официално бе обявено, че на следващия кръг от преговорите техните представители ще подпишат окончателното споразумение. Като стъпка в тази насока бе изтълкувана и оставката на Адем Демачи, твърдолинейният политически представител на Армията за освобождение на Косово (АОК), смятан за основната пречка при постигането на компромис. Твърди се, че младите в ръководство на АОК проявяват повече прагматизъм и склонност към приемане на условията на контактната група. Докато радикалната позиция на Демачи се оказа неприложима и стана главната причина за изпадането му в изолация.
Не може да се каже обаче, че позицията на Белград е отбелязала съществено развитие. Сръбският президент Милан Милутинович отново обяви, че сръбската страна не е готова да подписва споразумението, тъй като държи да бъдат регламентирани всички неясноти около автономията на Косово. Милутинович дори постави под съмнение следващия кръг на преговорите, които трябва да започнат на 15 март. Според него участието на сръбската делегация ще зависи само и единствено от окончателния вариант на договора. Освен това бе подчертано, че все още остават редица неприемливи за Белград условия - разполагането на сили на НАТО в Косово, неясен статут на областта след тригодишния преходен период, продължаващите заплахи за въздушни удари на Северноатлантическия пакт и т.н.
Ключова роля в косовската криза имат символиката и психологическата нагласа на воюващите страни. И тъй като на Балканите историята винаги е служила за оправдаване на различни амбиции, историческите аргументи са отправна точка в косовския конфликт. През 1389 г. битката при Косово поле отбелязва началото на завладяването на Сърбия от турците. Ето защо за сърбите Косово е олицетворение на сръбското етническо самосъзнание, символ на гордост и непокорство дори и пред непобедим враг. Позовавайки се на демографския си превес, албанците твърдят, че сръбската принадлежност на Косово е мит и че това е тяхна територия. Албанците съставляват 90 на сто от двумилионното население на областта и през 1974 г. Косово получава широка автономия, съизмерима с правата на останалите републики в бивша Югославия. През 1989 г. тогавашният първи партиен ръководител на Югославия Слободан Милошевич отнема автономията на Косово. През 1996 г. се появяват първите формирования на Армията за освобождение на Косово, а две години по-късно избухват и първите открити сражения. Оттогава над 2000 души стават жертва на конфликта, а близо 350 хиляди са бездомните албанци.
Конфликтът "Косово" представлява смесица от исторически и политически фактори, свързани с противоречието между обособената албанска общност (консолидирана в периода на самоуправление) и враждебната според албанските разбирания сръбска държава. Косовските албанци имат самочувствието за политическа независимост, която не може да бъде реализирана заради Белград, който гледа на всяка идея за възстановяването на автономията на Косово като на историческо поражение и реална загуба на изконната сръбска област.
За една година косовският конфликт придоби окончателните си очертания. В хода на кризата бяха изяснени и позициите, и пречките, които трябва да бъдат преодолени, за да се намери компромис. Поставено бе началото на процес, който би следвало да доведе до решаване на проблема по дипломатически път.
Ако Белград одобри условията на проектоспоразумението и изтегли войските си от Косово, това ще бъде ясен знак, че Сърбия е приела, че ще загуби Косово. Разбира се, Белград ще продължи да контролира областта чрез кадрите си в местната администрация и общата федерална политика. Но под повърхността обособената общност на косовските албанци ще продължи да се консолидира, като продължава да използва дивидентите от международното признание, получено за пръв път в "Рамбуйе".
Въпросът е доколко сърбите ще се примирят със загубата и какво ще поискат в замяна. А това поставя въпроса за компенсациите. Най-вероятно част от югосанкциите ще бъдат вдигнати и югославският президент Милошевич ще може да пледира за икономическа изгода от решаване на кризата, т.е. ще получи още един кредит за политическо дълголетие. Но въпреки това в обществените настроения ще продължат да доминират песимизмът, чувството за онеправданост и усещането, че "Сърбия умира шепнешком".
Разчистване на банковите руини
Протестиращи миньори, чукащи с каски пред сградата на руското правителство през миналата година, не бяха нещо ново за Москва и бързо омръзнаха на медиите, които спряха да им обръщат внимание. Един от малкото случаи, когато миньорите попаднаха с картинка в телевизионните новини, беше когато до тях седнаха служители от частните банки и започнаха да тактуват с мобилните си телефони скандиранията си. Банкерите останаха пред Белия дом само един ден, защото не са свикнали по цял ден да седят на открито, а и не могат да си позволят да съсипят мобилните си телефони, когато изгледите за намиране на работа са минимални.
Ако кризата в Русия се беше разминала с няколко хиляди уволнени банкери, то едва ли щеше да се вдигне много шум, но пълното спиране на финансовата система и блокирането на плащанията превърнаха мораториума от 17 август в катастрофа за милиони руснаци. Хаосът в банковата система все още е много голям, за да се прогнозира бъдещото й развитие, но публикуваните резултати за миналата година позволяват да се направи предварителна равносметка. Според президента на СБС "Агро" Александър Смоленски 60% от активите на 17-те най-големи банки, оценени по международните счетоводни стандарти, не струват нищо и могат веднага да бъдат отписани. Тежкото положение на системообразуващите банки се дължи най-вече на трудностите с обслужването на външните заеми след девалвацията на рублата, замразените средства в държавни облигации и паниката сред вложителите през есента. "СБС" Агро е сред най-пострадалите банки, но засега се държи на повърхността благодарение на силната лобистка подкрепа, която й донесе 12 млрд. рубли кредити от централната банка. Все пак банката, втора по размера на частните влогове до кризата, реши вече да се нарича "Съюз", за да не плаши клиентите с компрометираното си име.
