Руската мафия - най-голямата мафия в света
Когато през 1992 г. известният италиански съдия Джовани Фалконе приключва студията си за развитието на мафиите в света, той отбелязва следното: "Източните мафии засега не могат да представляват опасност за Европа и света, тъй като нямат необходимото минало, структури и контакти. " Фалконе не доживя да види колко грешна е била тази негова констатация. Две години след написването на тази студия Федералното бюро за разследване на САЩ създава отдел С-24, известен още като РОП - подразделение за борба с руската организирана престъпност. През лятото на 1996 г. един от първите служители на този отдел - специален агент Лестър Макнаут, застава като свидетел пред бруклинския съд в делото "Народът на САЩ срещу Вячеслав Кирилович Иванков". Иванков е истинското име на известния руски мафиот и "вор в законе" Слава Япончик. Той е обвинен като участник в престъпно сдружение, измами, рекет и поръчител на убийства. На 8 юли 1996 г. обвинителният акт No Cr 95-962 е внесен в съда, а на 20 септември Япончик е осъден на 8 години затвор. "Крестний отец", както наричат Япончик, контролира две от най-големите групировки в Русия - "Солнцевская" и "Измайловская".
В края на 1998 г. пред швейцарския съд в Женева е изправен Сергей Михайлов-Михас, сочен за лидер на същата "Солнцевская" групировка. Той е обвинен в организиране на криминална дейност и пране на пари. На 15 декември Михас, подозиран още и като водач на силовите структури на "Солнцевская", е оправдан от женевския съд поради липса на доказателства. Според швейцарската преса причината за оневиняването на Михас е, че пред съда са били предоставени само косвени доказателства за неговата вина.
В момента в Русия съществуват около 8000 престъпни групировки, в които участват над 250 000 души. Според проучванията на руското Министерство на вътрешните работи, цитирано от вестник Moscow Times, те контролират 40% от частния бизнес, 60% от държавните предприятия и 80% от банките в Русия. Повечето чуждестранни фирми в Русия плащат под една или друга форма около 20 на сто от своята печалба на руската мафия. От падането на стената до края на миналата година са били преброени близо 10 000 престрелки между гангстерски групировки в Русия, извършени са били над 600 поръчкови убийства и в тях са били убити 95 банкери, твърди Moscow Times.
В повечето секретни доклади, журналистически разследвания и документални книги за руската организирана престъпност присъства и името на известния у нас Михаил Чорни. Ето какво пише Юрген Рот в книгата си "Руската мафия", издадена и на български миналата година: Вътрешното ядро на мафиотската групировка "Солнцевская" се състои от около 200 души. Ако се вземат предвид и всички малки действащи групи, към бандата влизат общо около 5000 души. Полето на престъпната им дейност е доста широко. От изнудвания, контрол над рискови групи и незаконна търговия с автомобили през търговия с дрога и оръжие до проникване в стопански предприятия и тяхното превземане... Според вътрешната документация на МВД в Москва в ръцете им са преминали следните банки: Търговска банка "Възраждане", "Глориа банк", Банк "Ренесанс", "Стройсевсапбанк", SB банк, Търговска банка, Инстройбанк, Елби банк, Търговска банка "Вернадски", Банка Арбат - Интернационал. В последно време за групировката все по-голямо значение придобиват инвестициите в чужбина", пише Юрген Рот. Например участието в строителството на хотели в Южна Турция, създаване на офшорни дружества в Кипър и превземането на нови банки в държави от ОНД и Европа. "Хачидзе е признат бандит - вор в законе, духовен ментор на
Според секретен доклад на швейцарската полиция руската престъпна група "Солнцевская" е ръководена от Сергей Михайлов, роден на 7 февруари 1958 г., наричан Михас, по рождение руснак и притежаващ израелски паспорт. Освен него лидер на групировката е и Виктор Аверин, роден на 31 май 1957 г., наричан Авера, руснак. Тази престъпна група се състои от около 1000 души и е най-мощната престъпна група в Москва, където контролира пазара на стари коли, таксиметровите компании, игрите и зоната на летище "Внуково", ресторант "Хавана", казино "Валери" и е активна в трафика на наркотици между Русия и САЩ. Името й идва от квартал "Солнцево", отдалечен квартал в периферията на Москва, където комунистическият режим е заселвал причинителите на неприятности... Групата днес е добре поставена в Москва и е установила седалището си там под името "S.V. холдинг" с адрес: Ленински проспект бл. 147-149. Докато се е развивала, групата е влизала в конфликти с другите групировки..."
В същия доклад отново срещаме името на бизнесмена Майкъл Чорни: "...Много близки до Вячеслав Иванков са следните лица... Майкъл Чорни, роден 16 януари 1952 г., със своите братя Лев и Давид. Чорни е съдружник на Япончик в дружеството "Транскомодитис инкорпорейтид", под прикритието на което те контролират операциите по прането на пари чрез "Блонд мениджмънт груп", също регистрирана в Ню Йорк с президент Арик Кислин - един от членовете на фамилията Кислин. "Пак според същия документ през 1994 г. бюрото на Интерпол във Висбаден, разследвало дружеството "Транскомодитис" в Ню Йорк и Москва за пране на пари и изнудване на една германска фирма в Москва. Те са споменали, че начело на дружеството стоят Сам Кислин, роден на 1 декември 1935 г., и Режина Кислин, родена 1963 г."
В книгата "Российская преступность. Кто есть кто? ",Издателство "ЕКСМО", 1997 г., Александър Максимов казва следното за "Солнцевская": "Групировката е създадена в края на 80-те години от Сергей Михайлов-Михас и Виктор Аверин от средите на бивши спортисти и започва с примитивен рекет на дребни частници. През 1990 г. към нейните лидери се присъединява и известният в подземните среди "вор в законе" Сергей Тимофеев, известен повече като Силвестър". Силвестър е застрелян през 1995 г. Самият той е подозиран в организирането на десетки убийства, но нито едно не е било доказано. Между другото Сергей Тимофеев попада само два пъти в полицията - през 1989 г., заедно с Михас и Аверин, и през 1994 г., но е освобождаван поради липса на доказателства. Според друга книга, която изследва руската мафия - "Москва бандитская" на Николай Модестов, солнцевската групировка е създадена от автокрадци и спортисти. В края на 80-те години солнцевци контролирали (рекетирали) бензиностанциите в Съветски и Красногвардейски район, частните автоработилници, комарджиите около станцията на метро "Югозападна", проститутките и търговците в тези райони. Постепенно "Солнцевская" успява да подчини организираните банди, които носят имената на контролираните от тях райони - Орехово-борисовската, Кемеровската, Кунцевската. Групировката преминава в сферата на икономиката след 1991 г. В настоящия момент Сергей Михайлов е подозиран като водач на т.нар. бандити с бели якички. Солнцевци се славят с връзките си сред политическите и икономическите среди в Русия и разпростират действията си из целия свят. Това, което е издигнало "Солнцевская" до върховете на сенчестия икономически живот в Русия, е тяхната монолитност - бандата не се е разцепвала нито веднъж въпреки проблемите, които е имала. Когато е водела битка, например с чеченската мафия, която е контролирала центъра на Москва до 1991 г., тя се е съюзявала с другата влиятелна московска банда - "Измайловская", ето защо името на Михаил Чорни се появява и като близък до измайловци.
Измайловската, или измайловско-голяновската групировка, е получила своето име от два микрорайона в Източния окръг, а също така и от името на хотелския комплекс (който се намира до метростанцията "Измайловски парк"), пише в "Российская преступность" Александър Максимов. Хотелът става щаб-квартира на това криминално образувание - една от най-стабилните, мощни и войнстващи банди в Москва. За разлика от другите банди при
"Това е единствената групировка, за борбата срещу която министърът на вътрешните работи Анатолий Куликов се е отчитал подробно и пред Думата, давал е информация и на журналисти. Това е единствената групировка, чиито лидери са използвали значителни политически връзки. Могат да се назоват поне три имена - Отар Квантришвили, Шамил Терпишчев и Владимир Жириновски," смята Максимов.
И тази групировката е сформирана от младежки банди в средата на 80-те години. Инициатор за създаването й е Олег Иванов. В това криминално общество съжителстват не само измайловци, голяновци и перовци. Освен Иванов лидерски позиции там имат и престъпните авторитети Малчик, Тофим, Антон Измайловски, със сегашна фамилия Малевский, и Афоня. В началото на 1995 г. в нея се броят около 200 активни членове. Под техния контрол се намират Измайлово, Голяново, част от Перово и Соколники. Групировката традиционно враждува с чеченците.
В началото на 1996 г. московските криминалисти отбелязват, че под контрола на измайловската група начело с нейните главатари Антон Малевский и Вячеслав Шестаков-Слива вече е попаднала цялата източна част на Москва - от Вихина до Ярославското шосе. Малевский наблюдава своя бизнес в Москва от Израел, където година по-рано срещу него е извършено покушение, но той остава невредим. Малевский активно се занимава и с легален бизнес - негови капитали са вложени в различни проекти в много страни в света. Групировката има немалко доходи от московските хазартни заведения, контролира няколко търговски банки и големи фирми. Броят на активните бойци на измайловци вече е достигнал 400 души. Като част от структурата на групировката е и перовската бригада, която наброява около 100 бойци, водени от Анатолий Роксман-Толи Ждановския. Самият той се подвизава и в Западна Европа. Перовци контролират микрорайон Перово и Вяхина. Те имат добре развити връзки с подобни структури в Германия, Холандия и Турция.
Един от профилираните бизнеси за измайловци станал, както се разбра, износът на алуминий, свързан с далаверите на братя Лев и Михаил Чорни. Скандал за милиардна афера с "крилати метали" стана известен на обществото през 1996 г. и имаше широк отзвук в руската преса.
Чорни строи империя в България
Когато си в криза, проблемите ти не се изчерпват с един. Ако в икономиката има голяма корупция и условията не са благоприятни, нормалните инвеститори бягат. Тогава в страни като България влизат пари, които другите държави избягват. Българската приватизация изобилства със скандали, свързани с фирми с недоказан произход на средствата или със съмнителната репутация на техните собственици. Едно име все по-често прозира зад някои от най-големите сделки - Михаил (Майкъл) Чорни. Колко напред е стигнал скандално известният руски бизнесмен в инвазията си у нас? И дали той не мести империята си в България?
През 1996 г. името на Михаил Семьонович Чорни се вряза като комета в приятелското съзвездие "Орион" и скандалите около премиера Жан Виденов. Тогава мнозина се запитаха откъде в България се яви това лице. Последвалите процеси направиха името на руския евреин достатъчно популярно сред финансовите среди. Малцина обаче се опитаха да разберат що за птица е човекът, който иска да купи "Петрол", Нефтохим и "Кремиковци". Още повече че той е смятан за собственик на "Мобилтел", а може би и на част от акциите на софийския канал "Нова телевизия" и банка "Росексим".
Майкъл Чорни стана популярен и в България, след като през 1995 г. отпусна 6 милиона долара кредит на приятелския кръг "Орион". В края на април Земеделска и промишлена банка, наричана още банката на "Орион", трябваше да представи пред съда целия капитал, за да получи лиценз. Тогава именно се явява Майкъл Чорни, който през фирмата си "Блонд инвестмънт корпорейшън" прeвежда два транша по 3 милиона долара в Централна кооперативна банка. Според представените по-късно документи лихвата е 1% на ден, а парите е трябвало да бъдат върнати след седмица на "Блонд инвестмънт". Преводите в ЦКБ идват съответно от Swiss Bank Corporacion - New York, и руската банка "Менатеп". Всичко подсказва, че схемата е била разработена отдавна и много добре.
Договорът между "Блонд инвестмънт" и ЦКБ е подписан от станалия по-късно известен дилър Павел Тренев, лице, което няма нищо общо с Централната кооперативна банка. Самият Тренев по същото време сключва договор с Популярна финансово-брокерска къща - клон Троян, за обмяна на валутата. Седмица преди преводите дилърите на ПФБК започват да звънят в ЦКБ и да питат за преводa от 3 милиона долара, който очакват. Когато в банката наистина се нареждат 3 милиона долара, няма съмнение че това са парите, които очакват от ПФБК. В превода няма нищо неестествено с едно малко изключение - там няма посочен бенефициент (т.е. краен получател или преводът е в полза на банката). ПФБК обаче получава парите, които потъват в сметки на фирми, близки до приятелския кръг "Орион". Според показанията на самия Тренев по-късно първите три милиона са отишли за уставния капитал на БЗПБ, а вторият транш - за покриване на дългове към различни фирми. Една от тях е "Феста" ООД - фирма, която по-късно ще играе важна роля в присъствието на Майкъл Чорни на българска сцена. Седмица след като е изтекъл последният срок за връщане на парите от Тренев на "Блонд инвестмънт", в София пристига юристът на Майкъл Чорни Джоузеф Карам. На среща в БНБ между Стоян Шукеров, Павел Тренев, Румен Спасов (главна фигура в приятелския кръг "Орион"), Даниел Дамянов (шеф на ПФБК - клон Троян) и Джоузеф Карам директорът на ЦКБ Георги Георгиев подписва документ, според който банката се задължава да върне парите на Майкъл Чорни. Ако този документ не беше подписан, "Блонд инвестмънт" нямаше да могат да заведат дело със сегашното основание срещу ЦКБ. Подписът на Георгиев от тази среща всъщност го превърна в следствен по делото Чорни - ЦКБ. Ето какво казва самият Георгиев в обясненията си до Главна прокуратура: "Има сериозни основания да се смята, че за посочения случай е използвана предварително разработена схема, в която е използвано името на ЦКБ. " Тезата за класическо ужилване е най-вероятна. Хората на Чорни си вземат парите през измислената ПФБК, а ЦКБ връща парите.
Адвокат по делото за "Блонд инвестмънт" е Тодор Батков, а за страната на ЦКБ тогава застават Йордан Соколов и Христо Данов.
На 16 юли 1997 г. мистериозният евреин за първи път беше забелязан от българските медии на публично място - заедно с Владимир Грашнов Чорни се появи на тригодишнината на "Нова телевизия" в дипломатическия клуб в Горна баня. Този дебют сред българското общество приблизително съвпада с един нов етап в апетитите на руснака за развиване на бизнеса му в България. Месец преди това се появиха първите публикации за това, че Миша Чорни е станал собственик на единствения български GSM- оператор. Предполага се, че скандалният бизнесмен е гарантирал кредит на Красимир Стойчев, с който шефът на "Трон" е откупил акциите на "Мобилтел" от предишния им собственик - фирми, контролирани от Григорий Лучански, легендарния шеф на "Нордекс". Стойчев не е върнал кредита и така акциите, които се ползват за обезпечение, са станали собственост на Чорни.
През август 1997 г. Ангел Първанов официално обяви, че американската банка Ladenburg Thalmann & Co е открила кредитна линия на името на "Мобилтел". Тази банка се оказа 100% собственост на регистрираната в Маями New Valley Corporation, чиито собственици не са известни. От публичните регистри на САЩ обаче става ясно, че през 1994 компанията замалко не е била обявена във фалит. Несъстоятелността на компанията е била искана на два пъти от съда в Ню Джърси, САЩ.
Операциите около смяната на собственика на "Мобилтел" започват една година по-рано, когато офшорната компания "Глобус инвестмънт" купи 100% от акциите на оператора. (директор на "Глобус" е Григорий Лучански, президент на небезизвестната компания "Нордекс", за която се смята, че е свързана с КГБ; един от консултантите на фирмата е Огнян Дойнов - бел.ред.) Според някои източници Михаил Чорни също е свързан с тайните служби, но тази информация не е потвърдена. По това време бившият съдружник в "Мобилтел" Красимир Стойчев продължи да управлява компанията като изпълнителен директор и отричаше, че е продал акциите си в дружеството. По-късно Стойчев призна, че е продал участието си, но обяви, че го изкупува обратно. Но не за дълго. Последва официално съобщение, че собственик на 50% от "Мобилтел" АД става швейцарският фонд "Истърн маркет телеком", 9% купува новият шеф на GSM- оператора Владимир Грашнов чрез фирмата му "Бул Сим" ЕООД, а 41% официално остават собственост на "Фърст файненшъл". Единствените косвени доказателства, че Чорни е собственик на "Мобилтел" чрез швейцарския фонд "Истън маркет телеком" остават близките връзки с предишния собственик на оператора Григорий Лучански, шеф на "Нордекс", и странното назначение на Владимир Грашнов за изпълнителен директор на компанията. Грашнов и съпругата му Лора Виденлиева са близки приятели на Чорни и кумове на дъщеря му.
През пролетта на миналата година се заговори, че скандалният руснак е придобил и част от акциите на "Нова телевизия". По същото време адвокатът на Михаил Чорни по делото с ЦКБ Тодор Батков, който е адвокат и на "Мобилтел", не отрече, че "Мобилтел" се интересува от "Нова телевизия". Предполага се обаче, че прехвърлянето на част от акциите е станало в края на октомври 1997 г., когато "Мултимекс И.Д." ООД, (носител на лиценза на "Нова телевизия" - бел.ред) с решение на Софийския окръжен съд беше регистрирано като акционерно дружество с акции на приносител. Акциите на приносител гарантират анонимността на новите собственици. Според осведомени източници финансовите инжекции, които "Мобилтел" прави в "Нова телевизия" чрез масираната си реклама там, са следствие от присъствието на Чорни като акционер в "Мултимекс И.Д." АД. За съжаление обаче това не може да бъде доказано. Любопитен обаче е фактът, че след промените в "Нова" в рекламния отдел на канала започна работа дъщерята на Грашнов - Мария.
Миналата есен "Мобилтел", а чрез него и Майкъл Чорни, влезе в Росексимбанк. Това е третата банка, която създава Емил Кюлев, след като напусна последователно фалиралата Туристспортбанк, а след това и БРИбанк. В края на септември миналата година общото събрание на акционерите на "Росексим" реши в надзорния съвет на кредитната институция да бъдат вписани две нови юридически лица - "Мобилтел" и люксембургската фирма "Пекано естаблишмънт". "Мобилтел" се представлява от шефа й Владимир Грашнов. Човекът на "Пекано естаблишмънт" в "Росексим" е отново адвокатът на "Мобилтел" и "Блонд инвестмънт" Тодор Батков. Смята се, че контролният пакет на банката вече е под властта на Майкъл Чорни чрез "Мобилтел" и доверителни отношения с някои от другите акционери. Самият Кюлев признава в интервю за в. "24 часа", че Майкъл Чорни и неговите партньори са вкарали в "Росексим" около 15 млн. долара. "Росексим, която преди девет месеца беше на минус 2 млрд. лв., в момента е със 108 млн. лв. плюс", съобщава в същото интервю Емил Кюлев.
В "Росексим" с по 25% участват "Контракт холдинг къмпани" на Емил Кюлев и Агрохолд на Валентин Златев, който е бивш вицепрезидент на "Роснефт", а в момента е представител на "Лукойл" в балканския регион и шеф на офиса на фирмата в София. Комбинацията в "Росексим" стана взривоопасна покрай състезанието за "Петрол", където подкрепяната от Чорни "Юкос петролиум" влезе в остра конкуренция с група фирми на Валентин Златев, който работи за "Лукойл"
Смята се, че под контрола на Чорни се намира и друга банка - Нефтинвест (бившата Международна ортодоксална банка "Свети Никола"). Там влиянието на скандалния руски бизнесмен се осъществява чрез "Юкос петролиум - България" и "Феста" ООД. Според неофициални информации връзката на Чорни с тях е осъществена с активното участие на о.з. ген. Любен Гоцев.
МОБ "Свети Никола" беше създадена през 1994 г. от средите на БСП. За идеолог на финансовата структура се смята Любен Гоцев, бивш министър на външните работи и бивш шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност, който през 1997 г. фигурира официално сред членовете на надзорния съвет на банката, но през миналата година е изваден от надзора. Съществуват подозрения, че част от парите за капитала на банката са дошли от "Орион", което породи и първия скандал около Виденов. Смята се, че в МОБ се намират и парите на обявената в несъстоятелност ФТА (Финансово-търговска агенция).
Както е известно, скандалът "Орион" беше една от причините за падането на правителството на Жан Виденов. Тогава разследванията на ЦСБОП и НСС попаднаха в ръцете на СДС и тогавашната опозиция на няколко пъти атакува БСП в парламента за това. В комплект с тази разработка обаче вървеше и един друг много любопитен документ, който сегашните управляващи не показаха тогава. Този документ касае пряко Михаил Чорни и има очевидно отношение към по-нататъшното развитие на бизнеса му в България, защото, докато Чорни е завеждал дело срещу ЦКБ, той е бил разследван в САЩ за пране на пари. Според този документ Михаил Семьонович наистина има връзки с руската организирана престъпност.
Става въпрос за молба за правна помощ, искана от прокурора на Нюйоркския областен съд, до българските власти за проверка на няколко банкови сметки за изпиране на пари във връзка с "криминално престъпно дело". В молбата за международна правна помощ, която носи N М 19 60 от 1995 г., се казва следното: Прокурорът на Съединените щати разследва дали други лица, включително Михаил Чорни, са нарушили наказателното право на САЩ чрез изпиране на печалби от измами чрез банкови сметки, включително банкова сметка в България. В молбата на нюйоркския съд се описва как през 1991 и 1992 г. няколко руснаци, живеещи в САЩ, регистрират фантомна фирма "Нюгел Ко", която наема павилион на "Консумекспо 92" и се представя за продавач на храни, техники, компютри и т.н. техника. Само за една седмица измамниците, водени от Лев Брескин, успяват да съберат авансово парите на 22 фирми с обещанието, че ще им достави стоките. Става въпрос за 10 милиона долара. След това фирмата и хората от нея изчезват. Една от потърпевшите фондации е "Союз Чернобил", която е била ужилена с 1.5 милиона долара. Поръчката на "Союз Чернобил" е била за храни за пострадалите от ядрената авария. В тази връзка Нюйоркският областен съд твърди, че "Нютел ко" е ползвала банковата сметка на фирма "Инфорсвяз", която е превела още на 11 март около 3 милиона долара по свметка на СовАвтоКапитал, смесена руско-американска фирма, "в която Михаил Чорни, който има връзки с руската организирана престъпност, има дялово участие". Според документа Чорни има още две фирми, регистрирани в Ню Йорк - BLONDE MANAGEMENT и CHORNY TRADING. "Що се отнася до България, 2.1 милиона долара са били заделени за превод с преводно писмо от 10 април от сметка на АНСА N 09874.002 в "Америкън експрес банк" на името на Михаил Чорни и Димитри Димитров. Коресподнентът-банка по този превод е "Кредитанщалт банкферайн", Австрия. По-късно 2 005 513 долара са били преведени от сметка 09874.002 в "Американ експрес" сметка N 421 107 300 1 на търговска банка Биохим на името на "Феста" ООД. Възможно е този превод да е свързан с превода на 2.1 милиона долара..."
"Феста" ООД е акционер в "Юкос петролиум". "Юкос" и близки до нея фирми се появиха в МОБ в края на 1996 г. Тогава беше обявено, че те са изкупили над 60 на сто от акционерния капитал. Твърди се, че от общо 55 млрд. лв. привлечени средства в банката около 30 милиарда са дошли от новите акционери - "Юкос петролиум" и свързаните с нея фирми. Само 5% от притежаваните от "Юкос" акции обаче първоначално са били с право на глас. След поредица скандали през април миналата година "Юкос" пряко и със свързани фирми фактически превзе окончателно МОБ, след като получи от БНБ разрешение да придобие 25% от капитала на банката, който трябва да достигне 32.2 млрд. лв. В надзорния съвет на банката като юридически лица влязоха "Юкос" и свързаната с нея "Росойл", а като физическо лице - Митко Събев, който е и шеф на "Юкос петролиум".
През последните месеци стана ясно, че интересите на Михаил Чорни в България далече не се изчерпват с телекомуникациите и банковото дело. Това става ясно и от интервюто на Емил Кюлев, който твърди, че руският бизнесмен имал намерение да инвестира 150 млн. долара у нас. Банкерът, разбира се, подчертава, че парите няма да дойдат от личната касичка на Чорни, а от различни международни инвестиционни фондове. Според Кюлев "Росексим" е специализирана в няколко направления - комуникации, енергетика, туризъм, тежка индустрия от типа на корабостроителници, преработка на скрап, а също така във винарския бизнес, тютюна, транспорта. Ако се проследи развитието на руският бизнесмен по света, ще се види, че той акцентира именно на такива насоки. В тези области у нас могат да се търсят и част от интересите на Чорни. Това вече има потвърждение в практиката. В индустрията Чорни навлиза основно основно чрез "Юкос петролиум" и "Феста" ООД.
"Юкос петролиум" засега е фаворитът за приватизацията на "Петрол", а най-вероятно ще бъде между основните играчи и за Нефтохим. Впечатляваща е лекотата, с която малката варненска компания елиминира конкуренти като "Лукойл" и австрийската ОМВ (в консорциум с "Петрол холдинг").
"Юкос" се оказа с по-силно политическо лоби и у нас, и в Русия. Руският министър на енергетиката Сергей Генералов изпрати заместника си Сергей Чижов лично да лобира в София за варненската компания и в специално писмо сочи, че на "Юкос петролиум" трябва да се гледа като на представител на интересите на бъдещата голяма държавна петролна компания на Русия в приватизацията на петролния сектор в България - "Петрол" и Нефтохим. В руската преса по повод на уволняването на зам-министъра Чижов беше написано, че с лобирането си за "Юкос петролиум" в София той обслужва интересите на Михаил Чорни. Според публикации в пресата Чижов е пристигнал с чартърен самолет на Чорни, а е бил посрещнат на софийско летище от автомобил на "Мобилтел". Освен това "Юкос" (Митко Събев) се оказа с достатъчно силен финансов гръб, за да участва активно в наддаването, което също подсказва присъствието на нечии неясни капитали.
"Юкос петролиум - България" е регистрирана през 1995 г. във Варна. Фирмата се свързваше основно със среди в БСП и в Русия. Българската "Юкос петролиум" няма почти никаква връзка с руската нефтена компания "Юкос". Според хора от нефтения бизнес тази връзка е литовецът Денис Джерсов, който е работил за "Юкос" - Москва, а след това регистрира във Виена фирмата "Юкос интернешънъл". Името на Джерсов се свързва с разследвания на няколко спецслужби за трафик на оръжие и червен живак. Денис Джерсов създава и варненската "Юкос петролиум" и е председател на управителния й съвет. Единственият българин в УС на "Юкос петролиум" е съдружникът във "Феста" Митко Събев. "Юкос петролиум" е един от основните доставчици на петрол за Нефтохим. Чрез нея среди от БСП и Русия успешно източваха Нефтохим през годините - през 1992 г. чрез "Източноевропейска петролна компания" (съветвана от Любен Гоцев), след това с "Евроенерджи", а накрая чрез различни схеми за финансиране и разплащания на доставките, в които участват директно "Юкос" и/или "Феста". В края на 1996 г. "Юкос петролиум" купи вземанията на Биохим от рафинерията на обща стойност около 17 млн. долара.
Основният акционер в "Юкос петролиум" - "Феста" ООД, е регистрирана през 1991 г. Името й нашумя през 1996 г. като един от водещите доставчици на петрол за Нефтохим, но като посредник между "Юкос петролиум" и рафинерията. Съдружници в дружеството са Митко Събев и Петя Баракова-Славова. В скандалните разкрития около кръга "Орион" "Феста" се появява като една от фирмите, през които са изпомпани шестте милиона долара на Чорни.
Чрез "Феста" Чорни навлезе и във винарския бизнес. "Феста" е основен собственик на винзавода в Поморие, който пък е собственик на "Черноморско злато" - Поморие. "Черноморско злато" беше намесена в аферата с контрабандния спиртен канал, тъй като нейните складове са използвани за съхраняване на контрабандния спирт.
Като основен спонсор на генералското движение в БСП чрез "Юкос петролиум" Чорни не стои на страна и от процесите в столетницата. Освен старите му контакти с Любен Гоцев той има широки връзки с лидери на социалистите. Смята се, че пак заради бизнеса на "Юкос" той е бил близък и с Красимир Премянов.
Кръгът на контактите на Чорни в СДС също не е малък. Много от известните лица на управляващите като Христо Бисеров, Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски и Йордан Цонев по различен повод са били свързани със структури, имащи общи интереси с Майкъл Чорни.
Миналата година вънтрешният министър Бонев и Чорни са били забелязани на една маса по време на рождения ден на съпругата на Грашнов - Лора Виденлиева. На партито в курорта "Ривиера" (собственост на Емил Кюлев - бел.ред.) е бил и вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Твърди се, че Иван Костов тогава е направил независимо собствено разследване на сбирката.
Столичният кмет Стефан Софиянски също може да бъде видян в компанията на Чорни на приемите в столичния ресторант "Планета 088". Изисканият ресторант е любимо място и собственост на хората на Майкъл Чорни в България. Според някои източници благодарение на Йордан Цонев "Юкос" е запазила водещата си позиция в рафинерията и при правителството на Иван Костов. Слуховете твърдят, че на Йордан Цонев и на Христо Бисеров се дължи и благосклонността на шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков към "Юкос петролиум" при сделката за "Петрол". Това разположение на силите показва, че Михаил Чорни и неговите хора в България и Москва залагат и на червено, и на синьо и по този начин си осигуряват стабилна политическа подкрепа за сделките независимо от това коя партия управлява България в съответния момент.
Преди седмица стана ясно, че Михаил Чорни, чиито интереси в Русия се свързват основно с металите, има интереси и в българската металургия. Агенцията за приватизация покани четири фирми да подадат окончателни оферти за "Кремиковци". Освен познатите досега кандидати тук фигурира регистрираната в Лихтенщайн "Тенида-Анщалт". Поканването на тази фирма е странно, тъй като тя досега не е заявявала официално интерес към "Кремиковци". Включването й в наддаването се аргументира с връзката й с "Фърст либърти", която е подала оферта за "Кремиковци" през есента на миналата година. Не е ясно обаче представила ли е "Тенида-Анщалт" документи, които да доказват правоприемство с "Фърст либърти". И двете фирми се свързват отново с името на Михаил Чорни.
Трезвата оценка на ситуациата в България показва, че според хала, до който сме се докарали - корупция, бедност, контрабанда, високи данъци и слаба власт, едва ли е възможно да се спрат капитали като тези на Майкъл Чорни. А и формално много трудно могат да се разграничат парите на престижните инвеститори от хората със съмнителна репутация. И все пак е силно притеснително такава концентрация на банкови, търговски, промишлени и политически контакти и влияние. Как ли се наричаше това по света?
Масова наглост и глупост, а не приватизация
Приватизацията в България бива два вида - касова и масова. Касова е тази, при която благословени от съдбата чиновници продават чрез преговори с потенциални купувачи дружествата, за които има голям интерес. Като "Петрол", паркингите и гаражите в София, аптеките и др. (виж стр. 35). Случва се също да се продават по касов път предприятия, за които няма много кандидати. Тъй като някой беше казал, че приватизацията трябва да върви , тези предприятия се пускат на търг и обикновено печели РМД. Както става и в повечето от горните случаи, между другото. Ако абсолютно никой не желае да купи въпросния завод, тогава идва ред на масовата приватизация. Тя е шанс за хората, които искат да придобият срещу бонове, с други думи без пари, акции от дадено много безинтересно дружество с ниска вероятност за оцеляване. Следва голямата изненада. Държавата не ги иска тези акции, но не ги и дава. Този път не нарочно, а от глупост. Понеже заявките на участниците в централизираните тръжни сесии се класират по правилото "защо да е просто, като може да е сложно" (виж стр. 37), вместо да се следва класическият принцип "който даде най-много, взима" и така, докато има кандидати и акции.
След поредица досадни изчисления за всяко предприятие се определя среднопретеглена цена от всички заявки, извършва се класиране по низходящ ред и се удовлетворяват заявките по така получената цена. Защото било справедливо всички да придобият акциите на една и съща цена - аргумент, от който лъха на вкиснал социализъм. Все едно да отидеш на битака, да кажеш: давам 1000 лева за тази стока, и продавачът да ти каже - много даваш, не струва повече от 500. Или да ти каже: ти може и да даваш 1000, но ти го продавам за 1500, така че давай парите. Ето това е урокът от първия търг, който шефът на ЦМП май не иска да разбере. Центърът е създал перфектен механизъм да може да се качват изкуствено цените и после да не се плаща. Останалите пък, които не са склонни да дават повече от предложената от тях цена, просто се отказват. Междувременно ЦМП затъва в безсмислени сметки и се занимава с някакви глупави държавни акции.
Засега, каквото поиска Лили Попова - става
Двата месеца от началото на годината показаха, че каквото поиска Лили Попова, медийният съвет го прави. Когато бившата радиожурналистка поиска да стане генерален директор - НСРТ я избра; когато реши, че трябва да управлява три години, а не както съветът беше решил - по-малко от две, болшинството от деветимата медийни корифеи се съгласи с нея.
Още преди да започне изборът за нов генерален директор на БНТ, членовете на НСРТ ясно и отчетливо обясниха, че бъдещият тв шеф няма да има право на пълен мандат, а ще трябва да изкара докрай тригодишния срок на предшественика си Иван Попйорданов. Никой тогава не се възпротиви. Когато, обаче Лили Попова беше избрана и заяви, че според нея трябва да управлява три години, членовете на съвета започнаха постепенно да променят мнението си и накрая се съгласиха с нейната идея. В това няма нищо лошо, но все пак по-хубаво щеше да е, ако хората, които трябва да съблюдават спазването на Закона за радиото и телевизията, могат правилно да тълкуват текстовете му.
С този ход Лили Попова показа, че няма лесно да се поддава, ако някой от НСРТ поиска от нея да остави предаването на негов стар приятел например. Остава по-трудното - да покаже, че може да застане срещу настоятелните молби на политиците, които със сигурност ще я залеят сега. Остава й да измие лошия вкус, който остана след нейния избор - да докаже, че изборът й не е бил политически, че тя не е сложена на шефския пост в БНТ, за да прокарва "верните" послания в публичното пространство. Да докаже, че е на "Сан Стефано" 29, за да прави телевизия за всички зрители, а не за политиците, които стоят вечер с лист и молив в ръка и отбелязват на кое място в новините е репортажът за тях тази вечер.
Братя Чорни - силата им идва от алуминия
Имената на двамата братя от Ташкент - Лев и Михаил Чорни, нашумяват в Русия след разследването за източването на огромни средства от държавните алуминиеви заводи в Русия за периода 1992-1995 г. В скандала се оказват свързани висши руски политици, мафиотски босове, спортни деятели и директори на държавни фирми. Фирмата, която източва огромни средства от алуминиевите заводи, с която Чорни завладява алуминиевия пазар в Русия, е регистрирана в Монте Карло и се казва Trans-cis commodities Ltd, пише в статията си от 12 декември 1996 г. за в. "Известия" Александър Тарасов. Според него тази компания няма регистрация в Русия и след като е извършила няколко сделки, е изчезнала. Другата фирма, която се оглавявала лично от Михаил Чорни, е офшорната TRANS-TЕS COMPANY (TTC). ТТС действала в Руската федерация по поръчение на лондонската компания "Транс уърлд". Компания с подобно име през последната година е обвинявана от редица държави в Европейската общност за дъмпингови цени и контрабанда на метали. Благодарение на Чорни под контрола на тази компания са попаднали Братският, Саянският и Павлодарските алуминиеви заводи, обединението "Ферохром", Ермаковският феросплавен комбинат, Гянджийският глиноземен комбинат и др. Според статията в "Известия", която цитира източници от чужди спецслужби, Михаил Чорни често контактува с бруклинската престъпна групировка, която се контролира от известния "вор в законе" Вячеслав Иванков-Япончик, който в момента излежава присъда в САЩ.
В статията се описват редица сделки, финансови далавери и измами, чрез които братя Чорни са приватизирали или изпомпили алуминиевите заводи в Русия и Казахстан.
Още през 1994 г. премиерът на Русия Виктор Черномирдин заповядва да се извърши проверка за приватизацията на алуминиевите заводи след друго журналистическо разследване на в. "Известия" за дейността на братя Чорни. Данните от разследванията обаче не видели бял свят. В статията се говори и за банкова измама с фалшиви авизо, на които стои подписът на Михаил Чорни, а измамата е за сумата от 2.7 милиарда рубли при курс на рублата 350 за долар (над 7.7 млн. долара), за връзките на Чорни с Олег Сосковец и т.н.
Всъщност връзките на Чорни с руската мафия разкрива бившият председател на Националния фонд за спорта на Русия Борис Фьодоров. Ето какво пише в книгата си "Российская преступность - кто есть кто" Александър Максимов: "Едно от скандалните изявления на Фьодоров стана публикуването на разшифрован аудиозапис на разговор с хора от Елциновия предизборен щаб през пролетта на 1996 (малко преди ареста му). В него той дава изчерпателна характеристика на своя бивш колега и покровител Шамил Терпишев (министър на спорта и личен треньор на Борис Елцин) и неговите високопоставени другари... "В магнетофонен запис Фьодоров говори за връзките на Терпишев (в публикациите обозначен с името Шамил) и други президентски фаворити с откровени престъпници - Тайванчик от "авторитетите" на Измайловската групировка, с братя Чорни - известни сенчести бизнесмени, които играят на алуминиевия пазар, и с подследствения нефтен магнат Петър Янчев. Фьодоров твърди, че Коржаков е запознал Терпишев с Тайванчик и измайловци. "Каквото те говорят, това Шамил върши. Стигна се дотам, че между мен и мои близки започнаха да се появяват бандити. Аз пристигам на Тур дьо Франс с жена си, а към мен се приближават Тайванчик, Самсон Миравский, Лев Черепов и разни други, които шест часа ме разпитват - защо се меся, защо не давам парите. Всеки месец бях подлаган на такива разпити..."
Всичко това доста прилича на измислено, ако това, което разказва Фьодоров, не се потвърждава по-късно. Получава се потвърждение за връзките между "президентските фаворити" братя Чорни и протежирането им за поставянето под контрол от тях на алуминиевия пазар в страната. Когато Терпишев вече е отстранен от всички официални постове, телевизионните оператори и фоторепортери доказват неговите връзки и със споменатите Тайванчик и Антон Малевский. За голямо огорчение на спортните деятели Шамил попада в телевизионните обективи при своето посещение в Израел. На летище Бен-Гурион Терпишев е посрещнат от измайловския авторитет Антон Малевский и Михаил Чорни. По това време Малевский се издирва от федералните власти. След това пък се появяват фотографии, на които се усмихват Шамил Терпишев, Михаил Чорни и Тайванчик.
Ето какво казва следователят по важните дела в руското вътрешно министерство Сергей Глушенко, разследвал аферите за алуминиевите дела, цитиран в книгата "Российская преступность":
"През 1992 г. в Москва от Ташкент пристигат братя Лев и Михаил Чорни, бившият генерален директор на Карагандиския металургичен комбинат Олег Сосковец и бившият му заместник Владимир Лисин. Сосковец става председател на "Роскомета", а братята ташкентци започват свой бизнес в НПО "Конверсия" и дъщерната й фирма "Колумб". Началото по всичко личи не е розово, а към това се прибавя и странната смърт на един от приятелите на братя Чорни - Игор Беляцки. В този момент се е състояла съдбоносната среща между братята и Владимир Лисин, който имал добри връзки в металургичния бизнес. В ума на комбинаторите се ражда гениална идея. За осъществяването й те регистрират във Франция фирма "Мирабела", братя Чорни влизат в ръководството на никому неизвестните офшорни компании "Транс сиз коммодитиз" - Монте Карло, "Транстек къмпани" - Франция, и "Транс коммодитиз" - Ню Йорк, а Лисин става техен представител в Русия. И още през август-септември 1992 г. с големите алуминиеви заводи в Красноярск, Братск и Новокузнец горните фирми сключват 10 контракта за работа на ишлеме. По условията на контрактите "чужденците" Чорни са длъжни да обезпечават металургичните комбинати с валута и задгранична суровина, а срещу това се освобождават от митнически такси и някои налози. Тези условия се нарушават още в началото - вместо с валута фирмите на Чорни се разплащат с налични и безналични рубли, а суровините "от чужбина" взимат от разположения близо до Красноярския алуминиев завод Ачински металургичен комбинат. Условията за партньорство са били наистина грабителски - металът се отпускал авансово, плащанията закъсняват? Но директорите не се оплаквали. Напротив."
Старшият следовател по особено важни дела СК МВД (руското МВР) Сергей Глушенко предполага, че причината за силната дружба между директорите и фирмите на Чорни е доста прозаична - в следствието са постъпили немалко материали, които свидетелстват за открити валутни сметки и покупка на недвижима собственост зад граница за ръководителите на алуминиеви заводи и някои правителствени чиновници, в това число и шефът на "Роскоммет" през 1992-1993 г. Олег Сосковец, пише в книгата "Росийская преступность".
Сътрудничеството на офшорните бизнесмени със сибирските алуминиеви заводи са съпровождани с безчислени престъпления, продължава авторът. Само в Красноярск са убити пет "алуминиеви" бизнесмени. Убит беше и Вадим Яфясов, който работеше по поръчка на Чорни с Новокузнецкия алуминиев завод. През лятото на 1993 г. той попадна в особено тежко положение, когато правоохранителните органи изясниха, че превод от 900 милиона рубли за заводската каса са били преведени с фалшиво авизо от Дагестан. Тогава Яфясов е изпратен да работи в "Роскоммет", след това е изпратен като вицепрезидент на банка "Югорский" при Олег Кантор, а оттам в Красноярския алуминиев завод като заместник- директор (Чорни много обичат да вкарват своите хора в заводското ръководство.) Но там не можа да работи дълго. В пресата се писа, че убийствата на Вадим Яфясов и Олег Кантор са свързани с офшорния бизнес. Още светлина върху тази история хвърлиха нови откровения на Борис Фьодоров в "Новой газета". Бившият спортен функционер спомена за някои търговски отношения между братя Чорни и спортния министър Тарпишчев, Борсуков и шефа на президентската охрана Коржаков.
Всъщност зад фирма Тrans-cis сommodities Ltd стои известната на чуждите спецслужби фамилия на руски емигранти Кислин. Според швейцарската полиция, която разследва руски бизнесмени за пране на пари, в Transcommodities ink съдружници са Чорни и Япончик. Фирмата е била разследвана през 1994 г. от бюрото на Интерпол във Висбаден за пране на пари и рекет на германска фирма в Москва. Следствена комисия на руското МВР е разследвала Trans-cis commodities Ltd за "кражбата" на 21 000 тона алуминий от Красноярския алуминиев завод. През 1996 г. правоохранителните органи на Русия задържат 74 активни участници в измайловската групировка, подозирани в съпричастност към контрабандата на алуминий. Срещу тях са възбудени 32 углавни дела.
В свой доклад швейцарската полиция твърди, че Арик Кислин - син на съдружника на Вячеслав Иванков Михаил Кислин, е и съдружник на Майкъл Чорни във фирма "Блонд мениджмънт корп.". Михаил Кислин е бил арестуван с обвинение за участие в организирана групировка.
Въпреки всички информации, подозрения и разследвания Майкъл Чорни досега няма нито една присъда никъде по света.
Според агенция Ройтерс Trans World Group (TWG) държи най-много акции в металургични компании в бившия СССР. Агенцията цитира официални източници от администрацията на Казахстан, че в периода между 1995-1996 г. чрез фирмите IVEDOV INTERNATIONAL, WHITE SWAN и JAPAN CHROME (които притежава) TWG е упражнявала контрол върху голям брой компании в бранша. TWG следва определена стратегия по отношение на фирмите, в които има дял - закупува акции, поставя свой мениджмънт, след като постигне добри резултати в производството, продажбите на продукцията, обикновено купува държавния дял в тези фирми. Веднага след това финансовото състояние на фирмите се влошава. Специалисти от Министерството на финансите на Казахстан обвиняват TWG за лошото състоянието на компаниите, в които има участие или притежава. В началото на 1998 г. правителството на Казахстан прекратява всички договори с TWG. Анализи на три фирми от Казахстан на дейността на TWG показват, че почти всички печалби на казахстанските предприятия са били използвани за покриване на заеми на TWG или източвани чрез други офшорни компании, притежание на TWG.
Готови за обсада на Луната
Ако приемането в организации като Европейския съюз и НАТО ставаше по разписание като в градския транспорт, може би розовите мечти на българските управляващи щяха да се сбъднат като едното нищо.
След като обвини евросъюза, че в момента не е наясно със собствената си идея за разширяването, заради което страни като България се намират в безтегловно състояние, премиерът Костов поиска евробюрократите в Брюксел да кажат какво, кога и дали ще приемат страните от втората група. От тази акция кадровите дипломати вероятно са се събудили с изправени коси, защото те знаят, че евробюрократите затова са си бюрократи, защото изпълняват точно каквото им кажат лидери като Шрьодер например. А по мнението на техния клуб България още има много да тренира, преди да влезе в нужната форма.
Хубавото е, че поне едно нещо вече е ясно. Досега ние лъжехме Европа, че правим дълбоки реформи, а тя ни лъжеше, че ще ни приеме. Миналата седмица обаче маските паднаха. Костов каза, че няма да ни приемат в Европа, а тя ни отговори, че не правим реформи.
Ако Костов търси някакъв външен фактор, който да накара 15-те да се размърдат, не е улучил със стратегията. Отдавна СССР и Червената армия ги няма, а Косово едва ли може да уплаши Брюксел.
Сега пък научихме, че от Варшава премиерът е изпратил сигнал до НАТО - да обяви напролет кои страни, подали молба, ще бъдат приети, без да се посочва срок. Да си знаем по кой план за действие и по какъв мониторинг. В този непрестанен рефрен, който се появи напоследък, има резон. Кой, ако не българският министър-председател, е наясно, че нашата администрация се мобилизира само когато има конкретни срокове за работа. През септември по същия начин Костов наби клинците на собствения си екип - напомни срокове, програми и планове, а който не ги изпълнява, си отива.
Само че евросъюзът вижда нещата различно. Не може да постави конкретни срокове поради простата причина, че всичко зависи от това какво ще свършат самите кандидати, т.е и сроковете зависят пак от тях. Затова Костов чу от Брюксел неприятните отзиви за своята акция: "Това е въпрос между Костов и народа му, а не между него и ЕС". "Свърши времето на добрите думи, сега настана времето за конкретна работа". И още по-цветното - "това е като обсада на Луната".
А че трябва да заинтересоваме евробюрократите, е ясно. Но трябва да има и хора за това. Например полският посланик в ЕС е живял 25 години в Брюксел, затова и поляците са най-шумната източноевропейска делегация. На нито един евробюрократ обаче няма да му хрумне да ги обяви за кресливи.
Марио Тагарински може да е натоварен по партийна и държавна линия да обучава на европейски стандарти нашенската администрация, но ще му е малко трудно, да не говорим, ако експертите се сменят на всеки шест месеца.
Проблемът на България е, че и разписание да има, диспечерите рядко го спазват. Затова - и кога ли не сме закъснели.
Костов поиска конкретна програма за присъединяване към НАТО
НАТО да създаде специална програма за мониторинг на кандидатките за членство в пакта, поиска българският министър-председател Иван Костов по време на официалното си посещение в Полша. Българският премиер заяви, че Северноатлантическият пакт трябва да обяви, че всички страни, подали молба за членство, ще бъдат приети, без да се уточнява конкретен срок. Освен това Иван Костов поиска НАТО да състави програма, която да надхвърли рамките на "Партньорство за присъединяване". При разговорите си с полския президент Александър Квашневски българският премиер е получил обещание, че Варшава, която става членка на НАТО след две седмици, ще лобира за нашата кандидатура.
От съвместната декларация на Иван Костов и полския му колега Йежи Бузек става ясно, че полското правителство няма намерения да въвежда визи за България. Освен това Иван Костов е информирал Йежи Бузек за българските инициативи за мирно разрешаване на косовската криза.
България и Полша ще разширяват и задълбочават двустранните си отношения чрез насърчаване на сътрудничеството в областта на икономиката, търговията и туризма, включително с изграждане на смесени предприятия, съвместно излизане на трети пазари и насърчаване на инвестициите. Това е записано в съвместно заявление, подписано на 4 март във Варшава от премиерите на двете страни Иван Костов и Йежи Бузек.
По време на разговорите е обсъдено също сътрудничеството в рамките на ЦЕФТА, което създава предпоставки за увеличаване на стокообмена. В момента на Полша се падат 0.7% от нашия износ и 0.7% от вноса. За деветмесечието на 1998 г. стокооборотът ни е 78 млн. долара с лек превес на българския износ.
Накратко
По искане на 61 депутати Конституционният съд образува дело за установяване на конституционосъобразността на ОМО "Илинден" - ПИРИН. Организацията със седалище Благоевград и председател Иван Сингартийски бе регистрирана от Софийския градски съд. Искането е внесено от петдесет депутати от ПГДЛ, четирима от евролевицата, четирима от СДС и от трима независими. В мотивите към искането си до КС депутатите пишат, че българската конституция забранява организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията.
Двама заместник областни управители получи Националното движение за права и свободи на Гюнер Тахир. В управата на Разградска област е назначен Хайри Алиш, а в Шумен заместник на губернатора стана Бюнямин Хасан. И двамата са бивши членове на ДПС, а сега - основни фигури в регистрираната на 11 февруари нова политическа партия. Депутатът от СДС Тахир проведе и първото национално заседание на формацията си.
Представители на Националния младежки съвет внесоха в парламента декларация с искане депутатите да гласуват обращение към всички общински кметове. Младежките организации настояват с този документ Народното събрание да напомни на градоначалниците да прилагат в работата си принципите на Европейската харта за участие на младите хора в дейността на общините.
Глобата за алкохол менте до 30 млн. лева
Производителите и търговците на фалшиви вина ще се наказват с глоба от 500 000 до 30 млн. лева, гласи текст от приетия от Министерския съвет Закон за виното и спиртните напитки. Законът регулира получаването, преработката, производството, търговията и контрола на вината и спиртните напитки. Той ще бъде придружен от 14 подзаконови нормативни акта, чието изготвяне доскоро все още не беше започнало поради липса на финансиране. Според най-оптимистичните прогнози цялата нормативна база ще започне да действа още тази година преди гроздоберната кампания.
Основно положение в закона е категоризирането на вината на трапезни (без определен произход) и на качествени вина от определен район. Качествените от своя страна се разделят на качествени вина с гарантирано наименование за произход (ГНП) и качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход (ГКНП). За да се нарича качествено, едно вино трябва да произлиза от предварително точно определен лозарски район, чието име служи за означаване на виното. То трябва да е произведено от препоръчано за този специфичен район грозде.
Регулирането и контролът на производството на грозде и вино ще минава през задължително ежегодно деклариране на реколтата от грозде и на произведеното от него вино. Произвежданите в домашни условия вино и ракия за семейна консумация ще трябва да бъдат декларирани по реда, определен в Закона за акцизите.
Органи за контрол ще бъдат новосъздадените регионални лозаро-винарски камари. Дейността на отделните камари ще бъде координирана от изпълнителна агенция по лозата и виното към Министерството на земеделието и аграрната реформа.
На национално ниво лозаро-винарската дейност ще се управлява и контролира от национална лозаро-винарска камара , която ще обединява интересите на производители, преработватели и търговци на вино и продукти от вино и грозде.
Бразилия затяга монетарната си политика
Новият президент на централната банка на Бразилия Армино Фрага, назначен на 4 март, заяви, че ще подобри ликвидността на търговските банки в Бразилия - необходимо условие за спасяването на най-голямата икономика в Латинска Америка от колапс.
Армино Фрага, бивш партньор на Джордж Сорос в хедж- фондовете на американския финансист от унгарски произход, изненада пазарите с решението си да редуцира основните лихви на централната банка за поддържане на ликвидността на междубанковия пазар до една - овърнайт лихвата, която той повиши от 39 на 45% на годишна база. Ход, целящ овладяването на инфлацията в приемливи граници. В резултат на това бразилската валута поскъпна и в края на деня (4 март) спечели осем цента спрямо американския долар. Укрепването на реала бе наречено от анализаторите големият дебют на Фрага.
Решението на Фрага получи одобрението на чиновниците от Международния валутен фонд, които в началото на януари (след девалвацията на реала) заявиха, че единствено болезнено рестриктивна монетарна политика може да спаси Бразилия.
Бразилия вече е в рецесия и по-високата цена на финансовия ресурс, която ще оскъпи и обслужването на държавния дълг, е много вероятно да породи очаквания сред чуждите инвеститори за мораториум по краткосрочните задължения на правителството. За да предотврати евентуално изтегляне на чуждия капитал от страната, Фрага заяви, че много скоро овърнайт лихвата ще бъде намалена.
Бившият шеф на Булгаргаз Васил Филипов:
"Хардланд" е куха интрига
- Ските са любимият ми спорт. На пистата се зареждам с положителна енергия, релаксирам от лошите емоции и най-вече от злите очи и езици, от чието внимание не мога да се отърва. Ако този прекрасен спорт може да се нарече слабост, да, това е моята слабост и ще ви доверя, че тя най-добре импонира на темперамента ми.
- О, не, не се мисля за застрашен, ако за това намеквате. Пък и какво би значел един пистолет срещу арсенала на престъпния свят? Пистолетът, с който не се разделям, ми е скъп подарък от вътрешния министър Бонев. Мисля, че съм го получил заслужено. Нося го, защото това е моят талисман. Шокирани ли сте?
- Със сигурност не скучая, не дебелея и не мъча мозъка и душата си с интриги. Имам бизнесангажименти, свързани с проекти, които реално, а не на думи, ще спомогнат за просперитета на България. На хората, виждам, им омръзна от големи думи и кьорфишеци. Моята цел е да съм полезен за реалния икономически просперитет на България, за който работих и в Булгаргаз, независимо от всички негативи, които незаслужено понасям. Съзнавам, че съм необходим като знаме за онези, които си въртят далаверите и ме развяват за отвличане на общественото мнение и контрола на магистратите от истинските престъпления.
- О, не искайте от мен да заприличам на тези, които ме оливат с кал непрекъснато. На въпроса ви ще отговоря с цитат от библията: "По делата им ще ги познаете."
- А, интригата около "Хардланд" ли? Куха интрига е това. За стотен път повтарям - "Хардланд" е перфектна сделка. Изгодна за икономиката ни. Сигурен съм обаче, че има един кръг силно заинтересовани, които поради лични меркантилни интереси и зле маскирани като светци се мъчат буквално да ме заличат. Не разбирам обаче как магистратурата се хваща на несъстоятелните им твърдения. И тук нещата нещо куцат. Сигурен съм, че и вие, пък и доста хора се досещате кои заплитат интригата на обвиненията по сделката "Хардланд". А защо им е нужна тази машинация срещу мен - защото аз явно попречих в един момент на престъпни намерения. Като се връщам в събитията от миналия юли и като виждам какво става оттогава до днес в Булгаргаз, все по-сигурен съм, че бях пречка за вихрещите се в момента в дружеството безобразия.
Съзнавам, че бях употребен. Онези, които буквално по 24 часа ми висяха на главата, сега се изживяват, подчертавам - изживяват, като газови босове, а не работят. На практика съсипват Булгаргаз. И продават държавните интереси. Но народът мъдро го е казал: "Крадецът вика дръжте крадеца!"
Всъщност "Хардланд", както и "Сапио" втръснаха дори на онези, които с лупа търсят петно. Като няма обвинения по същество, се раздухват мащабни интриги и инсинуации. За онези, които не спират да хвърлят кал по мене, важи поговорката "Луд умора няма".
- Да, обиден съм от режисираната кампания срещу мен. Това е нормално и човешко. Обиден съм, че дребни хора деформират името ми, и то незаслужено. Но животът сочи, че рано или късно истината излиза наяве. Вярвам, че с времето нещата ще дойдат по местата си. За мен е важно децата ми да растат, без да ги обкръжава скалъпената от мизерни душици помия. Помията, в която за съжаление участват и журналисти-лакеи - от страх или просто заради слугинския си манталитет. И дискредитират тази професия, която много ценя.
Аз винаги ще остана свързан с каузата на СДС. Високо ценя интелекта на премиера Иван Костов, а като цяло оценявам политиката му като на единствения засега държавник, който реално води страната напред и нагоре. Личното ми мнение е, че в определени случаи обаче той е умишлено дезинформиран, и без да съзнава, подкрепя интересите на неетични сподвижници. Надявам се, че това няма да е задълго, и независимо от голямата си държавническа заетост, Костов ще обърне внимание на тези ретроградни "съидейници". И тогава ще реализира мерки за укрепването на управлението на СДС. Аз вярвам в политика Костов и винаги ще подкрепям личността Костов.
- Разбирам, че лицето Тома Жеков, началникът на главно управление "Държавен и финансов контрол", е обладан от истерия на всяка цена да направи разкрития за нарушения на Филипов. Съжалявам го. По време на моето управление в дружеството аз съм водил желязна финансова политика. Стриктните правила за опазване на икономическите интереси на Булгаргаз и на държавата аз първи съм спазвал. И после съм изисквал това от подчинените си. Сензации не може да има, защото нарушения няма. Ако обаче ми се скалъпят обвинения за финансови нарушения, ще реагирам с всички законови средства за опазване на моето име и личност.
ЕС се жалва пред Световната търговска организация
Европейският съюз подаде жалба до Световната търговска организация (СТО) срещу решението на Съединените щати да наложат търговски санкции на ЕС. Администрацията на Клинтън планира да санкционира ЕС с 520 млн. долара годишно под формата на по-високи мита за вноса от Европа. Решението на САЩ е продиктувано от американско-европейския спор за вноса на банани в ЕС. Според Съединените щати въведените от ЕС нови условия за вноса на банани на територията на съюза, влезли в сила от 1 януари тази година, противоречат на принципите на СТО. По-конкретно недоволството на Вашингтон е срещу толерирания от ЕС внос на банани от карибските производители за сметка на вноса от Латинска Америка, което се отразява на печалбите на американските маркетингови компании, работещи с латиноамериканските производители.
Премиерът на Великобритания Тони Блеър сподели опасенията си за потенциална търговска война между ЕС и САЩ в 15-минутен телефонен разговор с американския президент Бил Клинтън. Говорителят на Блеър заяви, че лидерите на Обединеното кралство и САЩ са изразили желание да не допуснат охлаждане на отношението между Брюксел и Вашингтон.
Официален източник от ЕС заяви на 4 март в Женева, че евросъюзът желае консултации с Вашингтон относно оскъпяването на европейския внос в Съединените щати. Ако консултациите не доведат до приемливо и за двете страни в конфликта решение, ЕС ще настоява експерти на Световната търговска организация да се произнесат по законосъобразността на американското решение.
Европейският комисар Лиън Бритън изключи възможността ЕС едностранно да предприеме действия, санкциониращи американските стоки, предназначени за европейския пазар. Той заяви обаче, че ако жалбата на ЕС получи одобрението на СТО, Брюксел ще отговори адекватно на американското търговско предизвикателство.
Магазинчета за спомени
Старинна българска обица, турска сребърна монета, фолклорни кукли и битова престилка напазарува за подаръци от България Робърт Плант миналата година преди концерта си в София. Роклегендата от "Лед Цепелин" купи джунджурийките от битпазара на площад "Св. Александър Невски". По пътя към храма много от видните гости на столицата се зазяпват в предметите по сгъваемите масички, наредени край градинката. Старите вещи тук са смесени със сувенири от масово производство. През търговец стоката се повтаря. Изобилието е от пафти, малки посребрени чашки, бижута, ордени и медали. "От мен да мине, защото си пенсионер, ще ти дам хиляда лева", спазарява се продавачът. Банкнотата с лика на Левски потъва в джоба на възрастния мъж, а търговецът подрежда медала с надпис "за социалистически труд" сред други подобни експонати. "Това е ексцентрична стока", рекламира старинните пръстени и гривни мургав младеж. Няколко търговци се пазарят на тромав английски с русоляви тийнейджъри, които проявят интерес към изхабените фонокарти и шишенца за уиски. Направо на тротоара са изсипани куп ръждясали прибори, монети, детско сметало. Символът на московската олимпиада от 1980 г., мечето Миша, е подредено до бронзова статуя на Ленин, видеокасета "Панасоник" до войнишка манерка. Между сергиите с икони, картини и сребърни бижута са "щандовете" с по-стара стока - ютии с въглища, които се харчат по 8000 лева, бъклица с лика на Александър Стамболийски, самовари, прашясали фотоапарати. По масичките може да бъде открито стогодишно бакърено менче, саби от 1930 г., книга от средата на миналия век, половинвековни учебни помагала на турски език. Предлагат се 50-годишни кранове за баня и празни бутилки с декоративна форма. Загадката "странен ръждясал предмет" продавачът разрешава с обяснението, че това е средновековен чук от XV-XVI век. "Тук няма стари вещи. Тук се продават сувенири и произведения на изкуството", разясняват обаче търговците и не определят стоката си като антикварна.
"Истинските, стойностните антикварни предмети са на изчезване", оплакват се и собствениците на антикварни магазини. Преди демокрацията старинните вещи се продаваха само на черно. "Имаше един държавен магазин на "Солунска", който по-скоро беше заложна къща. Търговията ставаше вкъщи. Имаше борси за книги и за монети, а между тях се продаваха и антикварни предмети. Клиенти бяха обикновено чужденци", спомни си собственик на антиквариат.
"Тук има много стари неща, истински неща", обяснява млада жена на сина си, докато влизат в един от столичните антиквариати. "Не беше влизал в такъв магазин и искам да надникне", обръща се тя към момичето, застанало между две сребърни статуи. Малчуганът се залепя на витрината с часовниците, а след това втренчва поглед в стогодишната кукла на баба Яга.
Първият частен антикварен магазин в София "Летоструй" e открит през 1990 г. В навечерието на XXI век предметите, изработени през 18-о и 19-о столетие, вече са подредени в два магазина, а антикварна книжарница предлага на колекционери и средновековни книги.
По витрините на магазинчетата и във вестниците често се появяват обяви: "Изкупувам старинни предмети - картини, мебели, грамофони, лампи, фотоапарати, саби, кортици, накити и бижута, свещници, икони, статуетки, порцеланови фигурки, табакери, писалки с мастило, монети, ордени, медали, пощенски картички, акции, старинни механизми, стъкло. " Възрастни дами и господа започват да примъкват стари вещи, по-млади наследници също донасят ценни предмети "от чеиза", а понякога се предлагат и крадени "стоки". Някои семейства разпродават ретро-обзавеждането на цели апартаменти. Купувач и доставчик винаги се пазарят за цената. Все по-често възрастните софиянци не се съобразяват с истинската стойност на антикварния предмет и искат за часовника или порцелановия сервиз сумата, която да покрие сметката за парно или ток. В цял свят хората се разделят със семейните реликви заради финансови проблеми, защото нямат интерес към изостаналите в скриновете вещи или за да разделят помежду си паричната стойност на наследеното. "Имам десетина семейства с истинска светска история, тип аристократична, въпреки че в България е много относително да се говори за аристокрация. От няколко къщи и фамилии, повече или по-малко известни и като имена, съм купувала много стойностни неща", разказва Сия Дуфева, собственик на антикварен салон "Констант". Бившата журналистка от две години е превърнала хобито си в бизнес. В антиквариата й клиентите се промъкват между натрупани маси и столове, на витрината от клетка наднича порцеланов папагал, кацнал върху циферблата на часовник, търсачите на антикварни ценности ровят в старинни кутии за бижута, сервизи, семейни снимки.
Колекционери и чужденци най-често се отбиват в антикварните магазинчета в центъра на София. Американците, които временно живеят в България, търсят мебели, предпочитат от орехово дърво и старата покъщнина трябва да е колкото се може по-помпозна и масивна. Западните туристи отнасят за спомен сребърни прибори или порцеланови предмети. Любопитни са и към българските антикварни стоки, но често заради старите пафти, ютия или книги имат проблеми с митническите власти, защото разрешителния режим за износ на тези предмети в България не е много ясен. Сред клиентите освен интелектуалци и колекционери се появяват и бизнесмени, които искат да съчетаят в новите си домове модерната обстановка с ретроинтериорни предмети. "Някои хора предпочитат да си пият кафето в старинен сервиз, но само колекционер би купил чашка от майсенски порцелан, изработена преди 200 години. В Западна Европа е модерно в един офис да се сложат вещи, свързани със същата дейност, но от по-старо време. Офисът на банкер се украсява със стари акции на банки, а в аптеката се подреждат старинни фармацевтични изделия, което създава усещането за традиция", разказва собственикът на антиквариат "Летоструй". Повечето българи обаче гледат на антикварните мебели като на обзавеждане втора ръка. Въпреки че в софийските магазинчета за спомени могат да се открият гарнитура в стил рококо от края на 18 век, огледало със златна рамка, красяло турското консулство във Варна, гарнитура с рисувана масичка, изработена от майстора, който правел мебели за двореца "Auersperg" във Виена, оригинален шкаф в стил "Бидермайер" от 1830 г. Зад всяка една вещ се крие историята на не едно и две поколения, понякога до девето коляно на дадена фамилия, разказва Сия Дуфева, която се определя като лош търговец на антики, защото има предмети, с които не може да се раздели. Спомням си една страхотна кутия от севърски порцелан."
"От 100 години се занимаваме с антикварни предмети", разсмива се Илияна Илиева. Хобито на художничката и на съпруга й, скулпторът Христо Илиев, е от студентските години в Художествената академия. Сега синът им, който е изкуствовед, се занимава с антикварния магазин "Кристал", а те - с едноименната галерия, в която освен интересни спомени, продават и картини на стари български майстори. "Много хора си мислят, че нещо като е старо, е много скъпо и ценно. Невинаги е така. Зависи има ли художествена стойност или не, какъв авторски труд е вложен в него, доколко е запазено, каква марка е", обяснява художничката и напомня на съпруга си, че циферблатът на този часовник трябва да се позлати.
Собствениците на антиквариати пазят в тайна имената на известните си клиенти. Те отказват да коментират и цените с оправданието, че всичко е относително, зависи от пазарлъка, предмета или дори от симпатия към клиента.
"Българинът е малко вещоман, той например може да пази и старите обувки на дядо си, смятайки, че това е някакъв спомен", коментира Емил Михайлов, собственик на антиквариат "Летоструй".
С желание или по необходимост хората се разделят със спомените си. Така в антикварните магазини на София могат да бъде открит 200-годишен часовник от частната колекция на Павел Вежинов, гоблен от края на XVIII век или писалище Ве Ем Еф на известен български финансист.
Логистиката като възможност за приобщаване към НАТО
За да се обясни същността на ангажимента ни към НАТО при евентуална акция в Косово, напоследък се използва думата логистика. Тя е непозната за българите, пък и никой не се опита да обясни в кои точно случаи се използва. Думата се оказва много подходяща, за да компенсира с широкия си смислов диапазон разликата между високото обществено доверие към външната политика на правителството и неодобрението за две конкретни политически възможности, които то подкрепя.
Военната намеса на НАТО в Косово и предоставянето на въздушен коридор над България се одобряват от почти една трета от пълнолетните граждани. Това не е ниска стойност на обществено доверие, но е по-малка от тази, на която се радва външната ни политика в последно време.
Ще се окажат ли ангажиментите, които е готово да поеме правителството в този случай, фактор за загуба на обществено доверие? На такава възможност очевидно разчита опозицията. Но по-вероятен е противоположният отговор. Ако се стигне до военна операция в Косово, още днес е ясно кой ще е победителят. Заставайки на негова страна, правителството може да спечели много повече за имиджа си утре, отколкото е загубило от обществената подкрепа днес. Това е логичен, но доста хипотетичен вариант.
Реалностите днес показват, че по-голямата част от българите не одобряват военната намеса на НАТО в Косово и обвързването на страната с този конфликт. Такава позиция се разминава с постигнатото в обществото принципно одобрение за присъединяването към Северноатлантическия пакт. Дори тези, които са съгласни с него, се обявяват против сътрудничеството, което можем да окажем, предоставяйки въздушен коридор за самолетите на пакта.
Одобрявайки членството в НАТО, българите все още не са готови да приемат реалностите на нейната политика. Това противоречие трябва да привлече вниманието на тези, в чиито ръце е ключът за преодоляването му. Успокоени от високото одобрение за външната политика на страната, те пропускат напоследък да обяснят ясно смисъла на своята балканска активност и това как тя се вписва в контекста на световните усилия за разрешаване на косовския конфликт.
За да не изглежда бутафорно днешното им балканско активизиране, българските държавници дължат отговор на въпроса до каква степен са осигурили нацията от евентуалните предизвикателства на една, макар и умиротворителна, но все пак военна акция близо до границите ни. Отговорът, който обществеността трябва да получи особено след заплахите на сръбските националисти, също е част от успешната външна политика По пътя към международното признание тя трябва да заслужи и доверието на гражданите си.
Данните са от национално представително проучване на МАРКЕТ ТЕСТ, проведено по поръчка на вестник "Капитал", февруари 1999 г. Трябва ли да има ВАК?
В последно време отново се разисква дали да има ВАК и как да става хабилитирането на научните и преподавателски кадри. Въпросът е много сериозен, тъй като от него до голяма степен зависи развитието на обществото. И в това никой не се съмнява.
Всъщност кое налага промяната на досегашната система и поставянето на ВАК под въпрос?
Досега, за да се хабилитира даден специалист, се изискваше той да има научно звание (или хабилитационен труд), назначаване на двама или трима рецензенти, одобряване от научния колектив (катедра, секции), тайно гласуване в Специализирания съвет, одобряване и пак тайно гласуване в комисията при ВАК, а накрая одобряване в Президиума на ВАК. Сложна процедура, която макар и да възпираше до известна степен масовото хабилитиране, допускаше следните слабости:
1. Кандидатските и докторските работи в редица случаи се разработваха само за получаване на звание и често нямаха особена научна или практическа стойност. Рецензиите биваха формални, с цел да не се засегне кандидатът или неговият ръководител. Като хабилитационни трудове се приемаха непубликувани работи, които след хабилитацията се забравяха.
2. Съставът на специализираните съвети беше често разнороден и в него макар и с подсилване не влизаха достатъчно компетентни тесни специалисти по дадената материя. При това положение почти всички кандидати се одобряваха, без да се спазват основни критерии. Така комисията при ВАК биваше поставяна в неудобно положение, без да може отхвърля неподходящи кандидати, но с положителни рецензии и пълно положително гласуване в съвета. Реални критични разисквания в специализираните съвети за качествата на даден труд по същество не се правеха. Защитите завършваха с мило тържество, цветя и суперлативи.
3. На нито един специализиран съвет не е търсена отговорност за избора на кандидат, който не притежава необходимите качества или е плагиат. Така обществото се натоварваше с немалко носители на научни звания, които не бяха на необходимата висота. Последствията от такъв механизъм тепърва ще се почувстват.
Логичен е тогава въпросът за начина на хабилитирането, който трябва да се обсъди много сериозно, и то главно от лица, които нямат лична заинтересованост (примерно сега да станат бързо професори).
Основният въпрос безспорно е да се утвърдят обективни критерии за допускане да се кандидатства за хабилитация. Вероятно тези критерии ще бъдат малко различни за преподавателите в университетите и за работещите в научно-изследователските институти, но по принцип критериите трябва да отговарят на определени стандарти.
Например не би следвало да се приеме за асистент кандидат, който не владее свободно един западен език. Оттук започват изискванията за по-нататъшното развитие. Не е възможно да се хабилитира едно лице, ако то не познава в оригинал световните постижения в своята специалност. Не е възможно да се приеме за хабилитация кандидат, който не е публикувал, и то в последните години, свои постижения в най-авторитетни чужди списания по неговата специалност. Такъв критерий е и цитирането на негови трудове от авторитетни автори. Сега, когато са премахнати бариерите за публикуване навсякъде по света, не би трябвало да има други критерии за научната стойност на даден труд, освен признаването му от световната наука. На всяко сериозно научно учреждение е много добре известно кое издание е авторитетно и световно признато, кое е със съмнителни качества и кое търси финансов интерес като авторът си заплаща за публикуването на статията. Сериозен критерий е и това дали кандидатът е канен да изнася своите постижения пред международни конгреси и как те са били приети там.
По горните основни критерии биха могли да се изработят съответните правила (разбира се, в различни варианти и подробности) и тогава всеки, който желае да се хабилитира, а и всеки специализиран съвет ще бъде значително улеснен, защото лицата, които не отговарят на предварителните условия въобще няма да могат да кандидатстват.
По отношение публичните защити на докторските работи считам, че не бива да се премахват, но в никакъв случай не трябва да бъдат условие за хабилитация. Тогава може би те ще бъдат по-малко, но ще са по-качествени и със сериозни научни разисквания.
Заедно с проблема за критериите основен е и този за дейността и състава на специализираните съвети. Новият закон видимо правилно решава този въпрос, като намалява броя на членовете им и поставя в тях тесни специалисти от цялата страна, които да не са едни и същи и да не са предимно от заведението на кандидата. Специализираните съвети обаче следва да не приемат за хабилитация лица, които не са отговорили на възприетите критерии. Много уместно би било също в специализираните съвети да се включват и високо авторитетни хабилитирани лица, които вече не са на активна административна работа, но които поради големия си опит и компетентност и незаинтересоваността си по отношение на постове и длъжности могат да проявят по-голяма критичност. Въобще въпросът за използването на научните и преподавателските кадри, които не могат да бъдат активни поради пенсионна възраст, би следвало да бъде обект на по-сериозно обсъждане.
Хабилитирането на преподавателските кадри би трябвало да се основава на един допълнителен критерий - педагогическите качества. Този критерий следва да се оценява окончателно след публично изнасяне на съответни лекции пред компетентна комисия и университетска публика.
В аспекта на казаното дотук трябва ли, или не да има ВАК?
Ако сега се премахне ВАК, безспорно ще настъпи хаос, който ще се използва с политически и други аргументи за бързо и подомашному произвеждане на нови доценти и професори. Основание за такова опасение дават исканите след 1990 г. декларации за политическа чистота. Освен това в много научни съвети се наблюдава известна апатия и за хабилитиране се препращат към ВАК хора, които не отговарят на посочените по-горе критерии. Това може да се обясни и с обстоятелството, че титлите доцент и професор са много олекнали. Комисията при ВАК (имам предвид Медицинската, на която съм бил член 8 години) се опитва сега да санкционира нередностите и доколкото й е възможно да издържа на външен натиск, но при липса на задължителни критерии, които да се спазват от специализираните съвети, задачата й е много трудна. Ето защо Съвет, който не спазва критериите, би трябвало да бъде разпуснат, а това може да направи ВАК или Министерският съвет, чийто орган е ВАК.
Ако бъдат въведени точни критерии и се измени начинът на съставяне на специализираните съвети, ВАК ще има своето място да следи за спазването на критериите и дейността на специализираните съвети. Когато след години новият начин на хабилитиране стане правило и навлезе в бита на научните среди, би могло да се разсъждава да остане ли ВАК в настоящия вид и функции. Разпускането на ВАК сега би довело до ново снижаване на нивото с нахлуване на недорасли доценти и професори, каквито имаме вече достатъчно.
Пролетна жега на Балканите
"На Балканите всяко решение е губещо", беше казал западен дипломат в пристъп на откровение. За пореден път поведението на държавите от региона доказа, че той е напълно прав. Температурата около до болка познатото на всички "барутно буре на Европа" отново застрашително се покачва... В началото беше логистиката. Всичко започна с решението на държавите около топящата се Съюзна република Югославия да пропуснат през територията си натовски войски, които да участват в евентуална умиротворителна операция в Косово. В спринта си към пълноправно членство в Северноатлантическия отбранителен съюз страни като България, Румъния и Македония предприеха дръзки, но отчаяни стъпки, за да засвидетелстват лоялност към западните държави, от които зависи дали регионът ще остане в руската зона на влияние или не. Трите балкански страни се опитват да наваксат пропуснатото преди срещата на пакта във Вашингтон през април, където ще бъде решено дали да има втора вълна на разширяването. До момента всички индикации сочат, че Западът засега не желае нови пълноправни членове в алианса. Някакъв обрат в отношенията между партньорите от пакта и кандидатките от Балканите е възможен само при драстичен обрат на ситуацията в региона. По всичко личи, че България, Румъния и Македония ще се опитат да изтъргуват логистичната поддръжка за силите на НАТО срещу някакви ясни ангажименти за бъдещо разширяване в зоната на Югоизточна Европа. Балканските кандидати вероятно ще поискат от пакта поне да определи ясно изискванията си, в случай че не пожелае да фиксира някакъв конкретен срок. Първата стъпка към това направи премиерът Костов по време на визитата си във Варшава. Там той поиска Северноатлантическия пакт да поеме три ангажимента - да декларира, че ще приеме всички желаещи, но без да се ангажира със срок, да се формулира план, по който да се развиват потенциалните членове, и периодично да се следи тяхното развитие. Дали ултимативният тон на българския министър-председател ще има някакъв ефект върху съюзниците от НАТО зависи много от това дали войната в Косово ще ескалира или не.
Цената на логистичната поддръжка за натовските сили обаче може да се окаже твърде висока за България. В най-добрия случай ще се стигне до трайно влошаване на отношенията с Белград. За българската икономика това ще бъде твърде сериозен удар, тъй като цялата инфраструктура и комуникации към обединена Европа преминават през територията на Съюзна република Югославия. Именно поради тази причина България не въведе визи за Югославия, въпреки че това беше едно от изискванията на ЕС за отпадането ни от шенгенския списък. При евентуална ескалация на конфликта неминуемо ще се стигне до налагане на ново ембарго, което на практика почти ще отреже страната ни от стратегическия й приоритет ЕС. Най-черният възможен сценарий на събитията беше описан в изказването на ултранационалиста Воислав Шешел, вицепремиер в югославското правителство. На митинг пред членове на своята Сръбска радикална партия той заплаши съседните държави, че ако окажат логистична поддръжка на евентуална натовска операция на територията на Югославия, автоматично ще се окажат в състояние на война със сръбския народ.
Допълнително масло в огъня се оказаха 150-те танка Т-55 и 142-те артилерийски установки, които България безвъзмездно е предоставила на Македония. Тази очевидна политическа сделка между София и Скопие сериозно подразни властите в Белград. Вероятно югоправителството ще реагира още по-остро по въпроса, след като разбере, че българската дипломатическа мисия към Европейския съюз е поискала да започне процедура по фиксирането на граничната бразда със Сърбия. След разпадането на Югославската федерация границата с Македония все още не е ясно уточнена. Според представители на македонската мисия в Брюксел България е направила тези постъпки, без изобщо да се допита до тях. По всичко личи, че този въпрос е решаван на много по-високо ниво, вероятно между премиерите на двете страни Иван Костов и Любчо Георгиевски. Тези действия обаче неминуемо ще възпламенят страстите в югославската висша администрация и допълнително ще нагнетят напрежението между Белград, София и Скопие.
Параметрите на евентуалното българско участие при ескалация на косовската криза все още не са публично достояние. Според зам.-министъра Шаламанов, ако мироопазващата операция се провали и се стигне до натовски удари по военни обекти в Югославия, страната ни ще предостави единствено въздушното си пространство. Над България ще могат да прелитат само военни самолети без оръжие, които вече са изпълнили своите задачи и се оттеглят от зоната на бойните действия. С това обаче България рискува да бъде въвлечена в конфликта, тъй като нищо не може да спре сръбската бойна авиация и противовъздушна отбрана да обстрелва натовските изтребители и бомбардировачи и в небето над България. При ескалацията на конфликта в тази посока неминуемо ще се стигне и до нарушаване на въздушното ни пространство от югославска страна. България ще бъде принудена да вкара в ход тактическата авиация или зенитно-ракетните войски и така ще се превърне в участник в конфликта. Българските ВВС се намират в плачевно състояние и надали ще рискуват оскъдната си изправна техника и вероятно ще се въздържат да отговарят на евентуални провокации, ако те не застрашават сериозно обекти на българска земя.
Чужди войски ще преминават през територията на страната ни само в случай че преговорите в парижкото предградие "Рамбуйе" се увенчаят с успех на 15 март, ако сърбите и албанците заровят томахавката на войната и допуснат доброволно международни миротворчески сили в региона, твърдят от българското правителство. По предварителните разчети на натовския главнокомандващ в Европа ген. Уестли Кларк в подобна операция ще трябва да участват между 25 и 30 хиляди войници. България вече е подписала споразумение със Северноатлантическия пакт, с което се ангажира да подсигури преминаването на част от войските през българската територия. Текстът на самото споразумение с НАТО все още не е публично достояние. Не е ясно дали в него има ангажименти на натовските сили да гарантират сигурността и териториалната цялост на страната ни, в случай че Белград се отметне от споразумението и приеме умиротворителните сили като агресори. Според премиера Костов такива ангажименти от страна на НАТО ще има.
Малко по-проблематично стои въпросът с логистичното осигуряване на натовските самолети. Според авиационни експерти силите на пакта трябва да разположат на българските летища свои цистерни с гориво и комуникационна апаратура. "Бойните самолети на Северноатлантическия съюз се зареждат с гориво чрез по-различен шланг. Освен това те имат други стандарти за използвания керосин", обясни командващият българските военновъздушни сили ген. Стефан Попов. Освен това българският стандарт за ръководство на въздушно движение е несъвместим с натовския. За жалост при ескалация на военния конфликт комуникационните съоръжения, инфраструктурата и горивните депа, които западните военни може да разположат на наша територия, ще се превърнат в приоритетни цели. Можем само да се надяваме, че до ескалация на конфликта няма да се стигне.
Тактиката за покачване на залога вече е позната от октомври миналата година, когато НАТО поиска въздушни коридори над България. Този път българското правителство беше по-добре подготвено и с малко по-балансирана позиция и до скандал не се стигна. Паралелно Комисията по външна политика към Народното събрание подготви парламентарна делегация, която да посети Прищина и Белград, за да покаже съпричастността на България към проблемите на Югославия, както се изрази министърът на външните работи Надежда Михайлова.
Резервите в отбора на Костов вече загряват
Управлението на СДС има алтернатива, това каза Иван Костов в средата на януари. Опозицията се окуражи, че премиерът й дава шанс. Той обаче побърза да охлади ентусиазма на всички мераклии и уточни, че алтернативата не е вън, а вътре в СДС. Уговорката всъщност бе предупреждение към пряко подчинените му, които все повече се изживяват като несменяеми ползватели на властта.
Че изречението за наличната алтернатива не е случайно изпуснато, става ясно сега. Костов вече има готови няколко варианта за промени по върховете на властта, потвърдиха близки до партийната централа. Според тях това се налагало заради избледняващия рефрен за икономическата стабилност на страната и заради намаляващата обществена подкрепа на управляващите. Лидерът на сините подготвял собствена вътрешнопартийна алтернатива, която да приложи в избран от него момент. Ще го направи само ако подкрепата за СДС критично намалее, твърдят депутати. Но няма да има и намек за рокади, докато не видим резултатите от кметския вот, категоричен е участник във вече сформирания депутатски екип за подготовка на изборите.
На поетапно наложеното медийно затваряне на правителството съответства и невидимото стесняване на кръга около Костов. Въпреки поддържаната лично от него монолитност на кабинета промени текат в партийното му обкръжение. "В партията и властта сега има две константни величини, които Командира не подлага на съмнение", довери близък на премиера. За двете години управление лидерът изпитал верността на Екатерина Михайлова и Христо Бисеров, затова в постепенното преразпределение на задълженията двамата получили най-отговорните направления. Председателката на парламентарната група и главният секретар участват във вземането на всяко важно за партията и държавата решение, не отричат и други от най-високия етаж на властта. Другата фигура, която засега се ползва с непоклатимата подкрепа на лидера, е външният министър Надежда Михайлова. "Тя обаче е само лицето на външнополитическите инициативи на България от последните няколко месеца", твърдят министри. Новият курс на балканската ни политика например бил изцяло сътворен от Иван Костов, дори изявленията му за отношенията ни с евроструктурите не били съгласувани предварително с външния министър. Освен това след скандалите в НИС за неуспешната информационна политика, Надежда Михайлова потушила старата си и популярна в партийните среди вражда с вицепремиера Евгений Бакърджиев. Костов трудно понасял споровете им за по-голямо влияние в НИС. Членове на ръководството на партията твърдят, че двете зам.-председателки на СДС, Екатерина Михайлова и Надежда Михайлова, и главният секретар Христо Бисеров сега са най-проверените и доверени хора на Костов.
Най-непроницаема е средата около двамата вицепремиери. Единственото явно за медиите и потвърдено от партийните среди е изолирането на Божков и Бакърджиев от публичните прояви на правителството и на СДС. Традиционно активният строителен министър вече два месеца е в пълно информационно затъмнение. Най-големият му успех за два месеца е неколкосекундният му телевизионен гастрол, докато прерязваше лентата на турнира по хокей миналата седмица. Колкото повече наближава стартът на предизборната кампания, толкова по-непрогледно става около коронования изборен стратег. Привържениците на вътрешнопартийните скандали твърдят, че най-после Христо Бисеров е успял да измести Бакърджиев от организацията на изборите. В подкрепа на тази теза са и твърденията, че Божков също е получил предизборна задача лично от Костов: да поеме проучването на стратегическите икономически центрове в страната, за които СДС ще се бори на изборите. Според стари съпартийци на премиера обаче той ще пази докрай двамата вицепремиери. Костов предприел изолирането на Божков и Бакърджиев само с цел да стихне медийният интерес към тях и да бъдат позабравени скандалите, в които периодично се замесват имената си.
Дали ако Костов предприеме сериозна промяна в кабинета, това ще укроти общественото недоверие? Този вариант бил обсъждан в тесен кръг на "Раковска" 134. Мозъчната атака на сините обаче стигнала до извода, че няма вариант, който да бъде използван като предпазен вентил за безболезнено изпускане на общественото напрежението. Затова, ако някой от вариантите за рокади бъде приложен, то ще е за оздравяване на властта и сплотяване на най-високия й етаж.
Няма да се сбъднат прогнозите, че Марио Тагарински е първият министър, който ще отгърми от "Дондуков" 1. Лично присъствали твърдят, че шефът на държавната администрация отнесъл грандиозен скандал от началника си заради изцепките с проектозакона за информацията. Костов предупредил Тагарински да прекрати соловите акции и да си стегне екипа, от който най-вероятно е изтекла предварителната информация за готвения закон. Още по-близки до кабинета чиновници обаче съобщиха, че данните за скандалния закон са стигнали до медиите чрез вицепремиера Евгений Бакърджиев, по-специално с участието на Юлиана Димитрова, иначе икономически съветник. Така изборният стратег си отмъстил за изолацията, в която се опитвал да го постави Христо Бисеров като делегирал особени права на протежето си Тагарински.
Въпреки "аксиомата на Костов", каквато е позицията на Екатерина Михайлова сега, в един от вариантите се предвижда тя да бъде овъзмездена за перфектната партийна и парламентарна работа с висок пост в изпълнителната власт. Шефката на сините депутати се ползва с широко доверие не само в СДС и подопечната си парламентарна група, тя има в актива си и симпатиите на част от опозицията. В депутатските среди тя има слава на "желязната дружинна", чиято дума се изпълнява, без да се коментира. Въпреки непреклонния си вътрешнопартиен нрав обаче тя има в своя актив незатихващото одобрение на медиите. Така след замислените промени в МВР и въвеждането в системата на политически лица Михайлова може да поеме като наблюдаващ вицепремиер координацията на силовите министерства и на евроинтеграцията.
Подобно разместване се адмирира и от лобито на главния секретар, признават депутати. Ако Екатерина Михайлова промени статута си, тя отваря път на заместничката си Светлана Дянкова. Депутатката от Габрово е от най-близкото обкръжение на Христо Бисеров и по партийна линия в КЕП. Дянкова периодично бе спрягана за евентуален социален министър на мястото на Иван Нейков. Нейни колеги обаче твърдят, че слуховете за такава рокада са пускани умишлено, за да бъде привлечено вниманието към нейната персона. Амбициите й за издигане в йерархията са всеизвестни, твърдят нейни колеги.
Името на зам.-председателката на синята парламентарна група Светлана Дянкова фигурира и в друг план, пак в комбинация с това на Екатерина Михайлова. Възможното преместване на Михайлова в ролята на вицепремиер може да й повери тежката реформа в държавната администрация. Спешното партийно поръчение е промяната в чиновническия апарат да приключи преди местните избори. Освен това е условие в адаптацията на българската администрация към критериите на евросъюза. Задачата обаче не била по силите на Марио и само свежа партийна и професионална подкрепа можела да спаси обещанията на Костов за нова европейска администрация и тези на Тагарински за пресичане на корупцията в средния ешелон на властта. Единствено вярната на премиера Екатерина Михайлова можела веднага да поеме ветровития ресор. Така порицаният Тагарински ще запази поста си, но ще му бъдат отнети правата. "Костов по-скоро ще повиши Дянкова, но няма да мести Катя от парламента", смятат депутати от мнозинството. Според тях безболезнено може да се възстанови постът главен секретар в Министерския съвет, който да бъде даден на напористата габровска депутатка. Така тя може да получи права да реформира и контролира администрацията, като изземе функциите на Тагарински, но пък запази лобито на Бисеров в МС. Премиерът обаче не бил привърженик на този вариант.
Много вероятно е, ако опозиция, общество и евроинституции поискат доказателства за ефективно управление, Костов да им ги даде, като пожертва Иван Шиляшки. Това е най-лесната смяна, която би направил премиерът, твърдят от ръководството на партията. Евгений Бакърджиев е най-върлият привърженик на тази идея и подготвя отдавна осъществяването й. В края на миналата година вицепремиерът почти бе победил в спора с колегата си Александър Божков, който протежира Шиляшки за поста. Детронирането на енергийния началник обаче бе отложено лично от премиера. Но само временно. Ако не затихне скандалът с АЕЦ "Козлодуй" и исканото от Европейския съюз закриване на старите реактори, шефът на КЕ ще плати с уволнението си забавената енергийна реформа. Дълго мислената трансформация на Комитета по енергетика в министерство ще стане формален повод за смяната и на Шиляшки. Разиграването на тази помощна карта се отменя само до подходящ за залъгване на общественото мнение момент. И докато някой от двамата вицепремиери победи с налагането на свой кандидат за новия пост. Или докато Костов не лансира своя кандидатура. Още с встъпването си в длъжност премиерът обяви, че няма да има собствен ресор в кабинета, но винаги ще се намесва в критични за някое министерство моменти. А в енергетиката става все по-критично.
Аферата "Сапио" отива в архивите. Засега
Наказателното преследване срещу българския премиер Иван Костов засега няма да има. Това реши ръководството на Главна прокуратура след смяната на караула в обвинителното ведомство. Предварителната проверка срещу министър-председателя по така наречената афера "Сапио" няма да прерасне в следствено дело. В четвъртък прокурорът от Върховната касационна прокуратура Ангел Ганев, който беше отстранен от ръководния пост на отдел "Следствен надзор" в последните дни на Татарчев, отказа да образува предварително производство срещу Иван Костов "поради липса на данни за извършено престъпление". В момента Ганев е един от хората с най-нестабилна позиция в обвинителното ведомство, тъй като не се ползва с протекциите на нито един от влиятелните кръгове в правосъдната система и освен всичко друго вече е навършил пенсионна възраст. По този начин може да бъде безболезнено отстранен от прокуратурата, като се заобиколи статутът му на несменяемост и без да се пипа неговият магистратски имунитет.
Преди да отиде при Ганев, преписката по "Сапио" беше възложена на прокурора Михаил Дойчев, който е известен като дясната ръка на Иван Татарчев, беше назначен от него за и.д. зам. главен прокурор напук на Висшия съдебен съвет и оглавяваше работната група, която разследваше всички крупни банкови дела. С пристигането си новият главен прокурор Никола Филчев освободи Татарчевия фаворит от тези негови функции и го направи отново редови прокурор от Върховната касационна прокуратура. След напускането на Татарчев обаче Дойчев веднага излязъл в двумесечен отпуск. Според официалното съобщение обвинителят взел със себе си папката и укрил материалите по "Сапио" в продължение на един месец. Когато все пак я донесъл, се оказало, че тя е в насипно състояние и липсва опис на документите, които съдържа. Още същия ден материалите били предадени на зам. главния прокурор Димитър Димитров, който дал писмено заключение, че Иван Костов не е извършвал престъпление по аферата "Сапио", твърдят от пресслужбата на Никола Филчев. Едва след това главният прокурор възлага делото на Ангел Ганев, който изпраща предварителната проверка срещу премиера в архивите на Съдебната палата. Между другото в съобщението на ведомството Ганев отново фигурира като началник отдел на следствения надзор, въпреки че Висшият съдебен съвет не го одобри за този пост.
Въпреки официалното становище на Главна прокуратура Димитър Димитров отрече да се е произнасял по предварителната проверка за "Сапио". Според него опис на материалите има и от папката не липсват никакви документи. МВР обаче, изглежда, не мисли точно така. Ден преди Ангел Ганев да прекрати делото, "Гранична полиция" е докладвала на Богомил Бонев, че Михаил Дойчев е напуснал страната през ГКПП Орменион - Ново село и заминал за Гърция. Според в. "Дума", който първи публикува информацията, Дойчев е излязъл от страната още на 24 февруари. Той носел два големи куфара, които не били подложени на митническа проверка. До граничния пункт бил изпратен от действащ прокурор. Ден по-късно вътрешният министър Богомил Бонев уточни, че Дойчев е съпроводен до пункта от окръжния прокурор на Хасково. По една случайност той се оказа в прокуратурата точно по времето, когато Ангел Ганев тегли чертата на обвиненията срещу министър-председателя. Според МВР-шефа прокурорът от Върховната касационна прокуратура не е бил поставян под оперативно наблюдение на специалните служби. Според Закона за специалните разузнавателни средства, ако МВР иска да подслушва и следи някого, нейните оперативни работници трябва да получат разрешение от председател на окръжен съд. По думите на Бонев Дойчев попаднал в полезрението на "Гранична полиция", тъй като без предупреждение излязъл в отпуск и не е предоставил материалите по делото "Сапио", въпреки че отпуската му е била прекратена.
"Не знаех, че делото е приключило. С това се пукна още един пропаганден сапунен мехур. " Така Бонев коментира решението на Ангел Ганев да не разследва премиера Костов. От друга страна обаче, се оказа, че вътрешният министър много добре знае лансираното от ръководството на прокуратурата твърдение, че "Дойчев е захвърлил делото без опис".
Работата по аферата "Сапио" беше възобновена миналата година по сигнал на депутатите от БСП Велко Вълканов и Драгомир Шопов, както и на група неназовани граждани от Дупница. Тя е образувана по материалите от 1993 г., които обвиняваха Иван Костов, че в ролята си на финансов министър е извършил длъжностно престъпление по член 282 от Наказателния кодекс, което се наказва със затвор от 3 до 10 години. Сега с подписа на Ангел Ганев аферата "Сапио", изглежда, отново ще потъне в забвение.
Аферата "Сапио" е може би най-коментираният факт от биографията на министър-председателя. През 1992 г. тогавашният финансов министър Иван Костов разрешава на фондация "Сапио" една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондация "Сапио" е собственост на бившия СДС-депутат от Великото народно събрание Ясен Златков. Бившият парламентарист успя да внесе в България стоки за около 5 милиона долара. Проверката на прокуратурата стана публично известна на 10 февруари 1993 г. Тя завърши със становище, че Костов не е нарушил законите на страната. Така и не стана напълно ясно дали подписът върху разпореждането за безмитния внос е на сегашния премиер или не. Парламентарната комисия по същата афера в 36-ото Народно събрание излезе със заключение, че фондацията на Ясен Златков е успяла да завлече държавата с 338 милиона лева. В момента бившият парламентарист Златков е в неизвестност. Според страницата на фондацията в Интернет (на адрес www.sapio.net), която ненадейно се появи в глобалната мрежа миналата година, седалището на фондацията в момента се намира в Калифорния.
Краят на аферата "Сапио" се превърна в своеобразен тест за лоялност в прокуратурата. Тя се превръща в предвестник на предстоящите кадрови размествания в екипа на Филчев. По всичко личи, че Ангел Ганев панически се опитва да спаси своя пост. Зам. главният прокурор Димитър Димитров вероятно ще се окаже зад борда заедно със своя колега към Върховния административен съд Божидар Колев. Според източници от обвинението двамата са под силен натиск да си подадат оставките. Прокурорът Михаил Дойчев ще бъде подложен на масиран обстрел (ако изобщо се появи) и дори да не бъде отстранен, най-малкото ще потъне в дълбока немилост. Не е застрахован и софийският районен прокурор Славчо Кържев, който попадна на този пост благодарение на Татарчев. Той е отдавнашен враг на софийския градски прокурор Нестор Несторов, който в момента е изградил стратегически съюз със синьото мнозинство. За сметка на това се очаква стремителен възход на бившия прокурор на въоръжените сили Николай Колев, добър приятел на Никола Филчев и негов съгражданин от Варна.
Европа хладно отблъсна атаката на Костов
На 21 април в Брюксел трябва да се проведе среща на финансовите донори на България - Световната банка и Европейската комисия, с участието на ЕБВР, МВФ и на държави от Г-24, членове на Европейския съюз, за втория транш на заема за поддържане на платежния баланс на България. Става въпрос за около 80 милиона ЕКЮ, които Жак Сантер обеща през октомври 1998 г., но досега не са отпуснати.
Това забавяне очевидно сериозно тревожи българския министър-председател Иван Костов, за да си позволи ултимативния тон, с който макар и само в медийна акция "изяснява" отношенията на България с евросъюза.
При този вид дистанционен контакт рискът е голям, най-вече за инициатора - да потъне в море от чувства и емоции, като загърби реализма, към който сам призовава. Източник от Европейската комисия каза: "Какво е по-важно за Блеър - 35 000 фермери в Брюксел или речите на Костов и Хавел", коментирайки нервната реакция на Иван Костов. В отношенията на страните кандидатки с Брюксел има още една особеност - досега нито една от тях не се е добрала до покана за преговори след/чрез ултиматум. Турция е класическият пример в това отношение. Ден след интервюто на българския министър-председател чешкият президент Вацлав Хавел също критикува Европейския съюз за недостатъчното внимание към Прага, но в съзнанието на еврократите останаха само съветите на Хавел към чешките политици.
В европейската си позиция самият Костов претърпя сериозна еволюция. През декември 1997, след Люксембург, той каза, че разделение между кандидатките няма и шансът на България да започне преговори за членство с 15-те зависи от самите нас.
Вътре в страната цялото му поведение беше под мотото за европейски ценности, европейски принципи и европейски език. Костов определяше за провинциалист всеки, който излизаше от полето на европейската му семантика. Еврофетишизирането беше в разгара си, когато при въвеждането на борда вместо естествено към долара левът беше привързан към марката. След време започна разграничаването.
През миналата пролет в Залцбург той много остро постави въпроса за същото това разделение и настоя за яснота по сроковете. От коментара му обаче остана само споменът за това, че режими от рода на Милошевич и Лукашенко заплашват България, ако Брюксел не промени отношението си към София. В същата словесност беше издържан и коментарът му в София по време на заседанията на съвместния парламентарен комитет България - ЕС през юли 1998.
Сега сякаш Костов играе още по-силно, но всъщност звучи силово. Със същия маниер на риторичните въпроси той громи у нас обикновено нахалството на репортерите, от време на време и опозицията. За външна консумация същото изглежда като раздразнение и адресатът по-скоро си задава въпроса какви са причините за сегашното настроение на българския министър-председател. Защото някои от най-ефектните аргументи на Костов просто не са верни. На българската аудитория винаги много е допадало, когато някой се опъне на европейците и особено, ако отвън са виновни за сегашния хал. "Време беше", възкликва в такъв случай обикновеният българин, за чийто "хоризонт на планиране" Костов казва, че воюва. Този гражданин не може все пак да знае, че Полша, посочена му като глезеното дете на евросъюза, е стигнала до големите пари на Запада след продължителен и без колебливи отклонения процес на демократизация и стопански реформи, а не с резолюция от Брюксел, че опрощаването на дълговете се дължи главно на полското лоби в САЩ, а не на Европа, и че инвестициите там са от частни, а не от официални източници.
"Покриването на критериите", за които Костов се гневи, че не са ясни, не е като еднократен скок - набираш инерция и прескачаш летвата. Летвата за България всъщност е функционираща пазарна икономика, която се постига чрез дълъг бавен и мъчителен процес на реформи. Тук трябва много да се внимава кое е целта - пазарната икономика или членството в евросъюза? И възможно ли е членство в евросъюза, без да има развита пазарна икономика? Очевидно не. И точно тук е слабото място в тезата на Костов. За непредубедените е ясно, че преждевременното слагане на нереформираната икономика в калъпа на ЕС няма да е здравословно. И независимо дали сме членове или не на съюза ние трябва да се придвижим напред в процеса на реформите. Да не говорим, че здравата логика изисква да стоим настрана от регулациите на съюза дълги години, докато ще бъдем готови да ги понесем, без да губим от това. И тук е разликата с Полша, която е най-успялата в реформите страна в Източна Европа.
През цялото време Костов слага нещата на политически терен, където безспорно е по-силен. Той вижда в себе си политика, останал неразбран от евробюрократите. Макар че спорът в крайна сметка е икономически - покриване на критериите от Копенхаген. Дори срокът, който визира за начало на преговорите - 2001 г., всъщност е краят на неговия сегашен мандат, което натоварва посланието му с особен фатализъм. И колкото и да е прав в твърдението си, че ЕС не е наясно какво ще прави със страните от втората група, самият той не предлага нещо повече от политически доводи. Както впрочем никога не е засягал темата какво ще се случи с българските производители, след като през отворените граници нахлуят конкурентните европейски стоки, с каквато истина например се сблъскаха вече производителите на селскостопански стоки от страните отличнички.
За затварянето на АЕЦ "Козлодуй" Костов също не е докрай точен. Вярно е, че централата е стълб за българската икономика, но не е вярно, че без нея ще останем на тъмно. Достатъчно е да се види какъв е износът на енергия - в момента само за Турция изнасяме близо 2 млрд. квтч и се подготвя договор за износ на 4 млрд. квтч. Костов сам заложи капана в дискусията с Европейския съюз, като подписа дългосрочното споразумение с Турция. Едно е да сключваш договори за експорт на неголеми количества електроенергия за кратки периоди - три, шест месеца, най-много година, при които излишъкът на електричество може да се обясни с конюнктурата, друго е да се ангажираш с дългосрочен договор, защото с него на практика се признава, че има постоянен излишък на електроенергия. Тоест документира се фактът, че мощностите за производство на ток далече надхвърлят нуждите на България. Но когато с целите на българската енергийна стратегия не са наясно нашенските автори, защо трябва да очакваме чуждите експерти да одобрят логиката й. Има и още нещо. България има подписан договор от 1993 г. да спре въпросните реактори и в Брюксел не възприемат нашия маниер ново правителство - нов договор. По-лошото е, че всъщност никой не иска закриването на централата. При посещението си през септември месец миналата година комисарят по външните работи Ханс ван ден Брук заяви, че закриването на реакторите може да се отложи за 2001 г., при условие че има разумен план за развитието на българската енергетика. Вече ще стане година, откакто планът се готви... Междувременно търпението на ЕС се изчерпва и дали като предупреждение, дали като заплаха за "мистър Козлодуй" бе назначен Франсоа Ламорьо, по-известен като "мистър Не".
