КОМУНИКАЦИЯ
Рекламата не може да придаде качества на продукта, който рекламира. Тя може само да ги представи по-добре.
Уилям Бърнбах, цитиран в "Бил Бърнбах каза", 1989
Рекламата казва: "Ето какво ви представям. Ето какво то може да направи за вас. А ето и как да го получите."
Лио Бърнет, цитиран в "Стоте на Лио"
КОМИСИОНИТЕ
От опит знам, че рекламодателите получават по-добри резултати, когато плащат на агенциите си твърда годишна сума. Нереално е да очаквате агенцията да е безпристрастна, когато знае, че приходите й са обвързани с определени медии и дейности, от които ще получи по-високи комисиони.
Дейвид Огилви, 1971
ЧЕСТНОСТТА
Може да притежавате най-изкусните умения и пак да не можете за измислите качества на продукта, ако той не ги притежава. А ако го направите, много скоро всички ще открият измамата ви.
Уилям Бърнбах, цитиран в "Бил Бърнбах каза", 1989
Като оставим настрана моралната страна на въпроса, лъжата в рекламата е изключително скъпо струваща.
Лио Бърнет, цитиран в "Стоте на Лио"
Никога не създавайте реклама, която не бихте желали вашето собствено семейство да прочете. След като не искате да лъжете съпругата си, защо ще лъжете моята? Ако лъжете в рекламите си, ще ви уличат - или властите, които ще ви санкционират, или консуматорите, които ще ви накажат като няма и да помислят да купят втори път вашия продукт. Добрите продукти се продават най-добре с честна реклама.
Дейвид Огилви, 1971
В наши дни съществува една-единствена форма на реклама, която е абсолютно неуправляема и нахално безчестна: телевизионната реклама на политическите сили.
Дейвид Огилви в "Огилви за рекламата", 1985
Да се лъже и мами в рекламата е като да извършиш рекламно самоубийство. Нечестният подход в рекламата не само разрушава доверието, но и руши авторитета на медията, която поднася съответната неистина.
Даниъл Старч, "Принципите в рекламата", 1923
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕКЛАМА
Кандидатите на политически партии се "продават" по същия начин, по който продаваме козметика или прах за пране, защото съществува един-единствен начин за продажба.
Сид Бърнстейн, цитиран от Ерик Кларк в "Света на рекламата", 1988
Политическата реклама трябва да се забрани, защото това е единствената напълно нечестна форма на реклама.
Дейвид Огилви, цитиран от Ерик Кларк
ОГРАНИЧЕНИЯТА
Тези, които налагат високи такси или забраняват рекламата, не могат да разчитат на подкрепа от гласоподавателите си.
Бари Дей, вицепрезидент на "Маккен Ериксън", цитиран от Ерик Кларк, 1988
Законът повелява една реклама за салфетки да бъде безупречно честна, но същевременно позволява на политическите кандидати да ни заблуждават. Дали това е нормално?
Джеф И. Ричардс, професор по реклама, 1995
Рекламата е слово. Често я ограничават, защото тя е едно много добро слово.
Джеф И. Ричардс, професор по реклама, 1995
Никога не съм срещал бизнеспроблем на мой клиент, който да може да бъде разрешен единствено и само с реклама.
Лий Клоу, президент на Шиат/Дей, 1993
СТРАТЕГИИ
Стратегията и планирането във времето са Хималаите на маркетинга.
Джак Траут, 1986
Планирайте всяка продажба още докато създавате рекламата.
Лио Бърнет в "Стоте на Лио"
Творчество без стратегия се нарича "изкуство". Стратегическото творчество се нарича "реклама".
Джеф И. Ричардс, професор по реклама, 1995
В ОБЩ ПЛАН
Шахът е една от най-явните форми на прахосване на човешкия интелект, отстъпващ първото място единствено на рекламата.
Реймънд Чандлър
Постоянният успех в рекламата просто не съществува
Лио Бърнет, цитиран в "Стоте на Лио"
Рекламата насочва хората към стоките, мърчандайзингът насочва стоките към хората.
Морис Хайт в "Методите на Морис Хайт да се спечели в рекламата", 1998
И ОЩЕ ЗА РЕКЛАМАТА
Каква ще бъде совалката на бъдещето
Американският авиационен концерн Локхийд Мартин съвместно с американската аерокосмическа агенция НАСА е на път да създаде космическата совалка на 21-ия век. Нейното име ще бъде Венчър Стар и за разлика от сегашните си посестрими няма да се извежда в околоземна орбита чрез ракета носител. Това ще бъде първият космически кораб за многократна употреба, който ще преодолява земното притегляне със собствена тяга. Той ще излита като ракета, ще обикаля планетата като сателит и ще се приземява като самолет.
Новата совалка използва последните експериментални технологии на Локхийд Мартин по отношение на аеродинамиката, термоизолацията и съхраняването на горивната смес. И тъй като рисковете с използването на тези технологии са твърде големи, американският авиогигант разработва умален прототип на бъдещата совалка под кодовото наименование X-33. Поради високия риск той ще бъде напълно автоматизиран. Размерите му ще бъдат на половината големината на оригинала, една девета от неговото тегло и една четвърт от цената му. В края на 1999 г. Локхийд Мартин ще проведе серия от експериментали полети с X-33, които трябва да покажат дали основните компоненти на совалката работят ефективно в синхрон. Успешните изпитания с минисовалката ще сведат до минимум потенциалните заплахи за сигурността при първите тренировъчни полети на новия космически кораб. Четирите основни технологии, благодарение на които новата совалка ще стане реалност, са носещото тяло, двигателят, копозитният резервоар за течен водород и системата за температурна защита. До момента само последната от тях е преминала през пълния цикъл от изпитания за издръжливост. Тя ще се състои от четири панела, които ще предпазват корпуса на кораба от прегряване и от попадения на микрометеорити. След приклюване на дадения полет, сегментите ще се подменят и совалката ще е готова за излитане. Тази технология ще съкрати периода между два полета на космическия кораб до два-три дни, убедени са от Локхийд Мартин.
Когато бъде построена, совалката Венчър Стар ще може да излита вертикално, да извежда товара си на геостационарна орбита и да се приземява на самолетна писта в рамките на няколко часа. Според изчисленията на Локхийд Мартин обединяването на двигателя от първостепенната ракета носител с космическата совалка ще намали цената за извеждане на товари в околоземното пространство около десет пъти. В момента изстрелването на килограм полезен товар в Космоса струва около 20 000 долара. Според фирмата-разработчик новата совалка ще предизвика революционен пробив при използването на космическите технологии за комерсиални цели. Най-сериозен бум се очаква на пазара на комуникационните сателити, които ще станат значитело по-евтина и достъпна услуга. Според плановате на Локхийд Мартин космическият кораб трябва да бъде готов и напълно функциониращ в началото на 2004 г. Към совалката се разработва специален стандартизиран транспортен модул, който ще бъде предназначен за превоз на пътници и товари до международната космическа станция, която в момента се изгражда от всички големи космически агенции в света. Транспортните модули на Венчър Стар са пригодени да побират и най-големите комуникационни сателити, които се произвеждат в момента. Новата совалка може да извежда товар до 25 тона на геостационарна орбита. Ако клиентът иска да изведе своя сателит на по-висока орбита, модулът може да бъде снабден допълнително с ракетен двигател втора степен. В такъв случай обаче полезният товар намалява.
Преди обаче Венчър Стар да полети, нейната по-малка посестрима X-33 трябва да докаже своите качества. По време на изпитанията минисовалкатa ще направи петнайсет тренировъчни полета. Тя ще лети от военната база Едуардс в Келифорния до базата Майкъл в щата Юта и до базата Малмсторм в щата Монтана. Дължината на двете трасета е съответно 450 и 950 мили, а височината на полета 31 и 57 мили. Прототипът няма да носи товар или да излиза от атмосферата.
Стартовата площадка на новата експериментална совалка е разположена в калифорнийската военна база Едуардс. Нейното изграждане завърши окончателно през декември миналата година. Коплексът е пригоден изцяло за едностепенно изстрелване на космически кораби - поддръжка на системите в хоризонтално положение, придвижване във вертикална позиция за предстартово обслужване и вертикален старт. Всичко това се прави на едно място, като се елиминира придвижването на совалката по земята между отделните операции, както е при останалите космически кораби. Една от най-шокиращите функции на стартовата площадка е подвиждата сграда с размери 30 на 40 мерта, която служи за хангар, когато совалката X-33 e паркирана или се обслужва в хоризонтална позиция. Тази опростена и евтина стартова площадка е направена съобразно философията на проекта, че обслужването на космическия кораб трябва максимално да се доближи до това на самолетите. Космодрумът на новата совалка заема 30 земя. В това число влизат и цистерните за гориво, които събират повече от 300 хиляди галона течен водород и кислород, както и 250 000-галонната водонапорна кула, която обслужва охладителната система при старт. След тестовите полети на X-33 стартовата площадка ще бъде консервирана до построяването на совалката Венчър Стар в пълния й размер.
Римува ли се българска медицина с хуманност
"Той беше един от най-добрите ми приятели. Като борсов агент беше преценил, че с нелечимия си рак на дебелото черво, с постоянната болка, при непоносими дни и нощи е най-добре да се освободи от акциите на своя живот. Оставих му доза от морфин, която го избави завинаги от страданията... " Така български лекар, който живее и работи в Западна Европа, разказа пред "Капитал" за евтаназията, която е извършил само седмица след като на учредителния си събор Българският лекарски съюз постанови в морален кодекс, че "в никакъв случай лекарят няма право да упражнява активна помощ за умиране".
Осъждането от страна на професионалната организация на българските лекари на евтаназията е разбираемо. Моралните, законодателните, религиозните, дори финансовите аспекти на тази практика се обсъждат навсякъде по света, като мненията са диаметрално противоположни и емоционално защитавани.
(буквалният превод на понятието от гръцки) е напълно разрешена само в Колумбия и полуофициално - в Холандия. В Белгия лекарският кодекс формално също забранява на лекарите да отварят на безнадеждно болните и страдащите вратите към отвъдното, но в същото време им дава право да облекчават ефикасно мъките на пациентите - формулировка, която подлежи на достатъчно широко тълкуване.
Внимателният прочит на текста в българския морален кодекс на лекаря изненадващо показва, че според него е неприемлива активната евтаназия, тоест пряката намеса (поставяне на смъртоносна доза опиат например) за прекратяване на живота на страдащ пациент, който категорично настоява да бъде сложен край на мъките му. Дали поради недоглеждане, непознаване на материята или заради лоша редакция на превода на понятието Българският лекарски съюз де факто дава морално право на своите членове да извършват пасивна евтаназия.
Тя може да се състои в изключване на апаратурата, която поддържа изкуствено жизненоважни функции на организма - дишане, кръвообращение и т.н. Така смъртта настъпва по естествен път. Пасивната евтаназия може да бъде осъществена и по начина, чрез който цитираният по-горе български лекар е помогнал на своя приятел - предписвайки дозата обезболяващ опиат, необходим за цяла седмица. В този случай страдащият пациент взема сам решението да се раздели с живота.
В България единици са лекарите, които в името на хуманността се обявяват в защита на евтаназията. Почти без изключение те желаят анонимността да бъде запазена. Най-малко защото, ако съмнения, че са съдействали за извършване на евтаназия, бъдат доказани, те попадат под ударите на Наказателния кодекс.
Силният аргумент на повече или по-малко убедените противници на евтаназията, които са наложили цитирания по-горе не особено прецизен текст в лекарския кодекс, е, че те
Затова най-хуманно настроените сред тях предпочитат да пропагандират т.нар. палиативна медицина, която прави поносими страданията на болните от неизличими, предимно ракови заболявания. Д-р Антоанета Ганчева от Националния онкологичен институт твърди: "Ако успеем с палиативните грижи наистина да дадем добро качество на живот на болния, нещата могат да вървят по естествения си начин и той да прекара края на живота си, заобиколен от близките си в открити взаимоотношения. (...) Не бива на всяка цена да удължаваме живота, трябва да има живот в дните на болния, а не само дни в живота му. В този смисъл палиативните грижи не отлагат и не ускоряват смъртта. Уважавайки човешкия живот, те дават право на човека да си отиде от този свят без болка и с цялото си съзнание и заобиколен от най-близките хора, които е създал и обичал."
Действителността обаче е жестоко различна от тези пожелания. Те биха били възможни само ако съществуват официални указания (и средства) как в болниците да бъдат комплектувани звена за палиативни грижи от лекари с различни специалности, психолози, свещеници. Тези звена биха облекчавали не само последните дни на болните, но и биха помагали на техните близки, които винаги са в стрес не толкова от неизбежния край, колкото от съпътстващите го страдания. В Министерството на здравеопазването обаче смятат, че засега палиативната медицина и грижи са лукс. Самите български лекари признават като свой недостатък, че още от университета са научени преди всичко да се грижат за т.нар. излечимо болни, но не и за пациентите с предизвестен фатален край на заболяването. Вероятно комбинацията от всички тези фактори обяснява инстинктивния ужас на българина, който научава, че е болен от рак. Самата медицинска статистика признава, че не повече от 30 на сто от раковите болни са сред щастливците, които не изпитват нарастваща болка при развитието на болестта.
Близките на останалите 70 процента знаят какво на практика означава преминаването през
Тогава в името на какво трябва да бъдат продължавани нечовешките страдания на неизлeчимо болните, особено във финалната фаза на заболяването им?
Парадоксално звучи, но отново в лекарския кодекс е записано, че лекуващият трябва да направи всичко възможно неизлeчимо болните да завършат дните си "при добро качество на живота". Какво трябва да направи българският лекар, когато не е в състояние да осигури не само добро, а дори поносимо качество на живот? И кой друг, ако не пациентът, е с право да прецени дали иска да продължат страданията му?
Сложността на дебата за евтаназията, който на практика в България не е започнал сериозно, е дали обществото има право да лиши отделния човек от възможността за преценка и избор по най-важния въпрос в живота му. И ако в повечето развити държави ясното послание към неизлeчимо болните е "не можем да ти разрешим да избереш смъртта, но ще ти осигурим чрез палиативна медицина възможно най-лек край на живота", в България послание към тези хора не съществува. Независимо дали са живели щастливо и достойно, дали са били обичани и уважавани, за тях лекарският кодекс в съзвучие с досегашните обществени нагласи определя един-единствен изход от живота, който на практика няма
Нещо повече - болните (отново според лекарския кодекс) нямат право дори да научат колко дни живот им остава - "неблагоприятната прогноза не трябва да бъде съобщавана при неизлeчими заболявания и некурабилни (нелечими - бел.ред.) болни".
Според д-р Павел Тодоров това е пълна липса на здрав разум. "Какво да кажа на един пациент, когото съм отворил на операционната маса и съм видял, че е с безнадеждни ракови метастази - нищо ти няма, тегли си спокойно заем, купи си вила? Всеки прилично добър адвокат на една банка или на наследниците на пациента може да ме осъди. " И ако е почти сигурно, че частните интереси, здравното осигуряване и застрахователните компании твърде скоро ще поправят този абсурд, не така стои въпросът с евтаназията.
Според доц. Милан Миланов, заместник-председател на лекарския съюз, тепърва предстои сериозно обсъждане на вече приетия лекарски морален кодекс. Въпреки това той смята, че не е допустимо такъв сериозен казус като евтаназията да бъде решаван само от дебат на съсловната организация, защото всеки лекар отговаря само за себе си и за своя пациент. Доц. Миланов все пак смята, че "всеки има право да разполага с личния си живот. Не обичам самоубийците, но при определени условия те са прави. Никой не ни пита дали искаме да се родим, но имаме право да изберем как да завършим съзнателния си живот".
Това обаче е мнението на малцинството в лекарското съсловие. Кой твърди тогава, че медицина се римува с хуманност?
Конецът
Ето ги Пижо и Пенда. Щом се зададе пролетта, цъфват и те. Пенда е едричка и цялата е червена. Някои казват, че е такава, защото пие червено вино направо от канел. В такъв случай обаче Пижо трябва да грее като светофар, пък я го виж какъв е беличък, цяло агънце.
Пижо и Пенда са неразделни. Неразделни като кучето и котката, като чука и наковалнята, като кюнеца и саждите. Кое от кое произлиза е истинска тайна. Също е тайна кой кого търпи и от какъв материал е произведено всичко това.
Когато Пижо се качва по стълбите, Пенда непременно слиза по тях. Когато Пенда каже на Пижо да нахрани кокошките, той слага на прасето. Когато Пижо е привърженик на "Левски", Пенда възпитава от децата му пламенни цесекари.
Ако Пижо е спестовник, Пенда обича лачени обуща. Ако Пенда измие пода, Пижо влиза с калните гуменяци. Ако Пижо доведе приятел, Пенда загаря манджата.
Животът им е като вечен двигател. Енергия никога не му липсва, даже е в излишък.
Пенда обича сериалите, Пижо мре за политиката в "Панорама". Пижо иска да омъжи дъщерята за тракторист, Пенда я сватосва с търговец на шкембе и копита.
Пенда възпитава сина им в спартанство, не му дава да пие повече от половинка ракия. Пижо нарязва зеле и топли цял чайник от пукницата. После сяда с младежа, брътви за Народното събрание и се налага да топлят втори чайник.
Белият Пижо и червената Пенда са винаги един до друг, но често не си говорят.
Не е рядкост под юргана им да минава същинска шенгенска граница, пиле не може да прехвръкне, камо ли да преминат артилерийски части.
Но да бяхте видели как двамата строят къща! Как Пенда бърка бетон, а Пижо носи тухли на гръб! Да бяхте обърнали внимание как есенно време фигурите им се появяват сред пушеците като сенки на някакви дивни спартанци и древни герои и пекат на тенекии червените чушки! А Пенда издебва сина си до кошарата и го целува по ръбестата глава, докато Пижо погалва ръката на дъщерята, която бърка дрожди за кокошките.
Пижо и Пенда са все заедно.
Най-голямата тайна е конецът, който ги свързва! Какъв е този конец, от какъв материал е направен, че издържа толкова дълго? Защо двамата не се отвързват и не хукват в различни посоки?
Всеки си отговаря за себе си! Но ето ги пак - червената Пенда и белия Пижо, носят се като народна песен, идват насам и ту тя го ръгне с лакът, ту той я наругае под мустак. Докато усетиш, отминават край тебе и отнасят конеца си нататък.
За знаците на ревера
В своето развитие човечеството е създало десетки и стотици знаци, с които да определи по най-прост начин даден субект, неговата принадлежност към партия, група или религия. Благодарение на американските филми всеки знае как изглежда звездата на шерифа, а от съветските филми е добил представа за ордена "Красная звезда" или "Ленин".
В северния град Турку разглеждахме една протестантска църква с брат ми, когато към нас се приближи висок слаб финландец и ни закачи на реверите някакво кръстче-значка. После каза, че винаги сме добре дошли при тях. Той принадлежеше към една група мъже и жени, около двайсет човека, всичките с кръстчета на ревера. Тръгнахме с тях, прекосихме площада и влязохме в някаква трапезария, където всички посетители бяха с кръстчета на ревера. Взехме буквално да копираме поведението на околните - с табли в ръце се отправихме към една продълговата блестяща витрина, пълна с печени меса, пържени риби, салати, сосове, пасти, плодови торти, желирани предястия и десерти, безалкохолни напитки и натурални сокове. Всеки сам си сипва от което иска и колкото иска. Единственото изискване в трапезарията беше да се храниш тихо и като свършиш, да си занесеш чиниите и приборите на един плот. Такъв задълбочен и проникновен обяд, с такова пренасочване на интереса ту към едно, ту към друго блюдо рядко се случва в живота. Никога и през ума ми не е минавало, че с едно кръстче на ревера ще навляза така плътно в дебрите на северната кухня, където ще редувам патешко крилце с пушен лосос и еленско месо с желиран език.
Разбира се, не всяка значка носи положителни емоции. Не съм виждал по-тъжно пиколо от това на хотел "Хемус", където отсядаха съветски туристи. Вместо бакшиш те му бутаха в ръката някаква значка, а да си прави колекция от тях той нямаше никакво намерение. Всяка значка за него бе една напразна надежда, една пропаднала илюзия, а никой по света не прави колекция от пропаднали илюзии.
В пражкото метро пък някакъв нахален чех със значка така се залепи за мене, че дълго не можех да се отърва от него. Слязох от мотрисата - и той слезе. Тръгнах по перона, а той след мене: върви и ми говори някакви неразбираеми неща, като от време на време сочи значката си. Едва когато каза "Пане, контрола! ", разбрах смисъла на значката му, но упоритостта, с която ме следваше, не му прави чест.
Но най-странният знак на ревера е безспорно нашата българска мартеница. Трима българи преди двайсет години посетихме далечен Узбекистан. Бяхме с мартеници на ревера и това страшно смути домакина Нигмат Аминов, нагледал се на ордени и значки, но невидял в живота си мартеница. С дълбоко угрижен вид той попита какво е това. Обяснихме му, че това е българският символ на пролетта. Той мрачно поклати глава: "Червеното го разбирам, то е знак на революцията, но защо има и бяло? " Обяснихме му, че това не са цветове на червеноармейци и белогвардейци, а белотата и червенината на човешкото лице.
- Абе, я махайте тия символи! - рече Нигмат. - Вие знаете как да ги обяснявате, ама ще се наложи аз да давам обяснения... Така свалихме от реверите си нашите български мартеници, а заедно с тях една черна котка, един Мики Маус и един щъркел.
По значката посрещат, по мартеницата лекуват
Навремето ходих в Северна Корея и забелязах, че всички корейци носят на реверите си значка на Ким Ир Сен. Поисках и аз да си купя като сувенир, оказа се невъзможно. Тия значки не се продавали - трябвало да ги заслужиш. Всеки кореец носел различна значка, според заслугите и според йерархията.
Тогава взех да се заглеждам по реверите - тоя минувач е закачил малка и обикновена значка, онзи по-голяма, трети - луксозна, обрамчена със златни класове.
После се оказа, че златни класове в Северна Корея има само по значките, а не и по полята, та на корейците им се наложи да пасат трева и корени, за да не умрат от глад.
Но какво съм се загрижил за корейските ревери, по-добре да си видим нашенските.
Особено около 1 март, когато по стара традиция си закачаме мартеници.
Вижте - на ревера на тоя минувач висят два мобилни телефона - мобифон и Джи Ес Ем, значи е делови човек: банкер или синдик.
Не, синдикът си закача на ревера несъбираеми кредити. Докато му висят несъбираеми кредити, дотогава ще получава и заплата, пък и някоя комисиона, което не е за пренебрегване.
Я, пък този минувач си е турил мартеница с два пистолета - трябва да е от подземния свят. Дали доброволно да не му дам портфейла си?
А онзи дядка си е вързал мартеницата не на ревера, а на врата - и единият край виси. Дали ще го закачи на тавана, или ще завърже камък? Днес пенсионерите поне имат тоя избор: да се обесят или да се удавят... И политиците можеш да ги познаеш по мартеницата - едни носят синя, други оранжева, трети пък - зелена.
Боядисаха си традицията според партийните пристрастия.
Те и ракията боядисаха - кметът на Пловдив показа по телевизията, че е произвел синя ракия - досущ като синята идея, с цвят на антифриз.
Мерси, антифриз не пия и от идеи не се опивам - били те сини, червени, оранжеви или зелени.
Само човекът, напит с идеи, върви с ревера напред - и ти тика в очите мартеницата или значката си. На такъв трябва ли да му казваш, че мартеницата е за здраве, а цветовете - за болест?
И да му кажеш, няма да те разбере.
Той вече е болен.
Акумулаторът през зимата
Невъзможно е да не сте попадали в подобна ситуация. Сядате в мразовитата сутрин в автомобила, завъртате ключа и вместо познатия звук на мотора се чува само жаловито "измяукване" откъм електромотора на запалването. Диагнозата е елементарна дори за лаик - студът е изсмукал последната мощ на акумулаторната батерия, въпреки че до вчера всичко е било наред. Ако имате късмет, само с леко бутане колата ще запали. По-лесно става с комплект запалителни кабели. Ако причината е само в забравената крушка на плафона или работилото цяла нощ радио, след няколко километра мощният алтернатор ще зареди батерията и на другия ден проблемът няма да се повтори.
По-неприятно става, ако след няколко дни отново безпомощно стоите пред акумулатора. Първо проверете дали в него има достатъчно течност. При повечето акумулатори необходимото ниво е точно обозначено със знаците min и max. При необходимост долейте, но само дестилирана вода, не от чешмата. Някои нови, така наречени необслужваеми акумулаторни батерии са капсуловани и не можете да направите нищо. Пътят до специализирана сервизна работилница е сигурен. Проверете дали контактите на кабелите, които свързват акумулатора, са здраво закрепени и осигуряват добра връзка между масата (каросерията), динамото и елмотора на запалването. Ако са хлабави или обвити с бяло-зеленикав или бяло-синкав слой, първо ги почистете с парцал, напоен в разтвор от калцинирана сода или специален спрей. Окислените кабелни обувки и полюсите на батерията трябва да се почистят до метален блясък с шкурка (гласпапир), в краен случай с остро ножче, но много внимателно.
След това тънко ги намажете с технически вазелин или грес. Ако въпреки грижите след месец отново се появят признаци на оксидация, прегледайте за пукнатини кутията на акумулатора, откъдето може да излиза киселина. Дори тънък слой мръсотия по акумулатора може да свърже полюсите му, което води до малко, но постоянно разреждане. Затова свалете пластмасовата кутия внимателно от автомобила и я измийте обилно с вода, след което я подсушете. Знайте, че винаги се разкача първо минусовата клема (-), а при поставяне обратно (+). Това се прави, за да не се получи късо съединение, ако допрете с инструмент каросерията.
Можете да дозаредите слабия акумулатор с помощта на токоизправител. В магазините вече се предлагат модерни апарати, които сами определят степента и силата на тока, необходими за пълното му зареждане. Не забравяйте обаче да свалите капачките на отворите за доливане на вода, ако ги има.
Често виновник за лошото зареждане на акумулатора е динамото (алтернатора). Най-добре работата му се проверява в специализирана работилница или сервиз. Възможно е обаче причината да е "малкият дявол", лошо обтегнат или разтегнат гумен ремък. Познава се лесно, когато при стартиране на двигателя се чува просвирващ шум.
Не забравяйте, че през зимата се използват твърде много и често най-различни консуматори на енергия: вентилаторът на отоплението, фаровете, нагревателите на задното стъкло. Не ги оставяйте да работят непрекъснато и ненужно. И ако въпреки всички положени грижи акумулаторната батерия сутринта отново откаже, със сигурност трябва да си купите нова.
Васил Филипов кара ски на Боровец въоръжен
Известният бивш директор на Булгаргаз Васил Филипов спортува въоръжен с голям пистолет. Бившият газов бос влетя с цялото си домочадие в ресторанта на хотел "Ястребец" в зимния курорт Боровец миналата неделя в синьо-черен ски-екип. Докато сваляше якето си, масивното желязо се подаде изпод суичъра му. Без да се смути, Филипов старателно го покри, за да не предизвиква погледите на посетителите на околните маси. Не е известно дали съществувава някаква сериозна заплаха за живота на ексначалника по белите писти, или любовта му към оръжието се дължи на параноя от времето на студената газова война между държавата и Мултигруп преди година. Освен със странното си държане ексцентричният бивш директор на Булгаргаз се прочу и с това, че хвърляше хиляди долари държавни пари за персонална охрана.
Преди да си поръча класическа каварма, Васил Филипов се отби на съседната маса, където спокойно обядваше председателят на Комитета по пощите и далекосъобщенията Антони Славински.
"Ние вече направихме по осем (спускания)", съзаклятнически сподели със Славински Васил Филипов след гръмогласен поздрав "как си". Наблюдателни скиори-математици изчислиха, че газовият бос, сега свободен търговец, е летял като торпила по пистата "Ястребец", като пресметнаха минутите за чакане на дългата опашка, времето за транспортирането по ски-влека от началната спирка до горната част на пистата и часа, в който г-н Филипов реши да обядва.
На доста голямата опашка чинно чакаха министърът на външните работи и съпругът й. Надежда Михайлова се беше екипирала с виолетов оверол, розова шапка с периферия и слънчеви очила, от което лицето и оставаше почти скрито. Множеството почти не забеляза красивата дама на СДС, която не показа нервност от досадната навалица, натрупала се заради неработещия лифт за Маркуджиците.
Диалектика
Шефът на Агенцията за приватизация
В анцуг, спортно яке и маратонки пловдивският кмет
Председателят на БСП
ХРИСТО БИСЕРОВ беше забелязан на опашка за храна в славещия се с неособено добра кухня бюфет на Народното събрание. Въпреки сравнително ранния час, в който Бисеров реши да изпробва бюфета, заведението не предлагаше на народните избраници нищо повече от бистра чорба, която служителките със странна упоритост наричат "борш", доматено пюре от консерва с едро накълцан лук и салата от кисело зеле, поръсено с червен пипер. След продължително неодобрително оглеждане Бисеров беше принуден да рискува с единствения останал миш-маш с кафяв цвят на развалено и странен вкус. Напоследък въпреки дъмпинговите цени на парламентарния бюфет в него се хранят все по-малко депутати и все повече външни посетители, водени от мита за депутатските кюфтета.
НАЦИОНАЛНАТА ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ (НПМГ) отпразнува своя 30-годишен юбилей с тържество в операта миналата сряда. Президентът Петър Стоянов и вицепремиерът и министър на образованието Веселин Методиев изпратиха поздравления за учителите и учениците на елитния лицей. Основната идея в посланието на президента беше, че НПМГ е сред най-престижните училища в страната и ще продължи да издига имиджа на българското образование. Веселин Методиев пък беше написал пожелание до учениците на гимназията, "изучавайки природо-математически науки, да съединят дух и материя". Зад кулсиите се чуваха традиционни за тази гимназия обяснения, като "всеки предишен випуск е по-добър от следващия го, както е и със сегашния по отношения на предходния", и пр. Над 1200 бири, 40 литра водка, 35 литра уиски и три тона минерална вода са поискали мениджърите на
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА
Месец след избора на генерален директор Любен Дилов-син срещнал на улицата члена на НСРТ Георги Лозанов и го попитал:
- Г-н Лозанов, как спите нощем, след като гласувахте за Лили Попова?
- Като бебе - отговорил доцентът.
- Как така като бебе - попитал Любо Дилов.
- Ами как - през два часа се будя и плача, плача, плача... Соломон Паси заряза светските обноски
Кое може да накара шефа на Атлантическия клуб Соломон Паси да изостави етикета за поведение в светска обстановка и да се впусне в бурни танци под звуците на чалга музика? Отговорът е - оркестърът на Емир Кустурица. Миналия вторник музикантите от "Ъндърграунд" изненадващо се появиха във Военния клуб на представянето на новата книга на известния журналист от радио "Дойче веле" Александър Андреев "Нови степени на свободата". Оркестърът, който е изпълнител на музиката на всички филми на Кустурица, е за трети път у нас по покана на Атлантическия клуб. За няколко дни мургавите музиканти обиколили всички по-известни кръчми в София, където се изпълнява чалга - БИАД, "Болярите", "Файтона", "Чака-рака" и дори механата на "Шератон". Турнето им този път включвало и концерти във Варна, Враца и Видин. Музиката на "Ъндърграунд" има доста почитатели у нас, нейни фенове са и доста от политическите лидери, разказаха организаторите. При предишното си турне в края на миналата година оркестърът свирил и пред министър-председателя Иван Костов.
Защитниците са хит на футболния ни пазар
Покупката на централен защитник от чужбина е новата мода сред елитните български футболни отбори. Опитните бранители са хит на зимния трансферен сезон в А група.
Практиката последният в защитата играч да бъде чужденец бе въведена от ловешкия "Литекс", но останалите тимове я копираха. ЦСКА подписа с бившия либеро на "Левски" (Сф) Игор Харковченко. Това пък принуди сините да търсят нови варианти за този пост, което доведе до инвазия на чужденци на стадион "Георги Аспарухов" две седмици преди началото на пролетния дял на първенството.
Трансферът на Харковченко бе един от най-сериозните удари на ЦСКА през зимната пауза. Украинецът бе доведен през лятото в "Левски" от Вячеслав Грозни, направи много добро впечатление, но игра само три мача. През по-голямата част от сезона той лекуваше контузия. Харковченко бе преотстъпен от руския "Газовик" до зимата, но ръководството на сините не си направи труда да продължи контракта му до края на сезона. Техническият щаб на ЦСКА използва разсейването и след секретна операция успя да си извоюва услугите му за 50 000 долара. Той бе наложен като твърд титуляр в защитата на червените. Въпреки че малко преди началото на сезона към отбора се присъедини и конкурентът му за този пост от "Левски" Станимир Господинов, Харковченко ще бъде основният либеро на отбора през пролетта.
Старши треньорът Димитър Пенев едва ли щеше да прибегне до услугите на чужденец, ако българските му варианти не се бяха провалили. Още през лятото той извъртя всички защитници като последни в защитата и накрая се наложи да извика преотстъпения Здравко Радев. Дългокосият бранител изнесе мачовете през есента, но срамната загуба с 0:8 от "Литекс" му затвори вратата.
Освен Харковченко и Господинов, Пенев привлече още няколко защитници. Най-сериозното попълнение от тях е бившият национал Адалберт Зафиров, който през последната година игра в германския "Арминия". Другият централен защитник в основния състав се оформя да е младежкият национал Веселин Великов, привлечен от "Етър". Освен това в отбора има и нов ляв бранител - Стойков от "Левски" (Кн). Ако ЦСКА успее да се пребори за десния бек на "Миньор" Янек Кючуков, нищо чудно през пролетта защитата да има съвършено различен вид от този през есента.
Бягството на двамата футболисти, играещи като последен в отбраната на "Левски", принуди ръководството да търси нови варианти. За целта бе привлечен Алексей Дионисиев от "Марица", който впечатли само в първата контрола срещу бившия си отбор. След това обаче последва конфузната загуба с 1:4 от "Пирин", в която проблемите пред вратаря Иванков лъснаха. Направен бе опит да бъде привлечен Иван Радивоевич, който преди години мина през "Локомотив" (Сф) и "Славия". Сделката обаче пропадна в последния момент и сърбинът отиде в "Спартак" (Вн).
Треньорът Ангел Станков все още не е успял да изчисти проблема. Той се надяваше да си хареса африканец по време на турнето в Алжир, но не се получи. След което на "Герена" се изсипаха петима африканци от Гана и ЮАР и украинецът Игор Мокрицки. Треньорът Станков хареса Мокрицки и ганаеца Кварши, но вероятно ще привлече само 28-годишния украинец от "Ворскла" (Полтава). Ако се стигне до сделка, нищо чудно Харковченко да бъде заместен от свой сънародник.
Шампионът "Литекс" почти не направи промени в своята отбрана. Последен в защитата отново ще бъде сърбинът с български паспорт Златомир Загорчич. Ловешкият клуб направи само един силен трансфер, като привлече румънеца Лауренцио Регенкамп от бившия европейски шампион "Стяуа". Десният защитник остана изненадан от трансфера си в България, но нямаше голям избор.
Така се очертава през пролетта трите най-елитни отбора да използват чужденци за либеро. Това помага на тях, но пречи на националния треньор Димитров. Още през миналата година той бе принуден да използва Загорчич като последен в защитата, което естествено бе посрещнато на нож от бивши национални защитници. Толкова ли няма българи, та се налага чужденец да играе в отбора, който допреди няколко години бе четвърти в света, бе основният тон на критиките. Най-видният сред тях е Трифон Иванов, който в момента се подвизава в австрийския "ФАК Аванти".
Димитров обаче изглежда доволен от нашествието на чужденци. "Повечето от тях са професионалисти в отношението си към работата и е много приятно да се работи с тях", заяви Херо. В последните три контроли на националите Загорчич бе несменяем титуляр и въпреки че защитата допусна множество грешки срещу Египет, той едва ли ще се откаже от него.
Изцяло със защита от българи ще излезе "Локомотив" (Сф). Треньорът му Георги Василев също е привърженик на чужденците, но наблегна на родните звезди в селекцията си. "Чужденците обогатяват шампионата, а много често вдигат нивото на играта. Типичен пример за това е "Литекс", смята Василев. През зимата той привлече в тима си Валентин Найденов и Добромир Митов от ЦСКА. Като последен в защитата му играе Георги Марков, който обаче е далеч от нивото на националния отбор и трудно може да бъде конкуренция на Загорчич.
Накратко
Треньорът на националния отбор по футбол Димитър Димитров обвини ЦСКА, че е спрял Милен Петков за турнето в Азия без основателна причина. Той разполагал с информация, че полузащитникът не е болен, както обяви наставникът на червените Димитър Пенев. Националите записаха две победи в последните си два мача от турнето - с 3:0 срещу Хонконг и 5:1 над китайския вицешампион "Сен Жен". Димитров похвали Георги Бачев, Стилиян Петров и Христо Йовов. Тримата бяха извикани и за контролата със Словакия в сряда в Стара Загора. В състава след повече от половин година се завръща Светослав Тодоров от "Литекс". Повиквателна не е получил Мариан Христов, който има контузия от последния мач на "Кайзерслаутерн".
Андрей Желязков няма да бъде назначен за мениджър на националните отбори, реши изпълкомът на БФС. Мотивът е, че Жужо получава заплата от "Локомотив" (Сф) и е неприемливо да взима пари и от футболната централа. Старши треньорът Димитър Димитров остава на поста, тъй като няма никакви ангажименти към "Нефтохимик". Селекционерът на младежите Стойчо Младенов ще трябва да избира между ЦСКА и работата в БФС. Въпросът ще бъде решен след разговор между президентите на двете организации Илия Павлов и Иван Славков.
Националът Златко Янков най-вероятно ще играе в "Нефтохимик" през пролетния полусезон. Халфът избра бургаския отбор, въпреки че бе почти сигурен за столичния "Левски". Очаква се президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов да свали цената му след разговори с "Аданаспор", където Янков се подвизаваше през есента. Футболистът има подписан договор с "Истанбулспор" от 1 юли.
Женският волейболен отбор на "Академик" бе изхвърлен от елитната група от ръководството на федерацията с президент Димитър Златанов. Причината е неявяването на два мача, които "Академик" бе спечелил служебно заради бойкота на повечето състави преди общото събрание на 23 декември. Ръководството на студентския тим се закани да сезира европейската конфедерация за скандала. Другият президент на нашата федерация Валентин Заяков пък се оттегли официално от поста до алтернативното общо събрание на 25 март. Той застана зад кандидатурата на Стоян Стоев. Другият претендент е Христо Илиев.
Предвидената за месец март среща на гросмайстор Кирил Георгиев с най-силната шахматистка в света Юдит Полгар бе отложена за края на април. Осемте партии ускорен шах най-вероятно ще се проведат в София вместо във Варна, както бе предвидено в началото.
Баскетболистите ни загубиха със 72:73 от Словакия квалификационния мач от европейското първенство. Националният отдавна загуби шанс за класиране, а това бе четвъртата му поредна загуба в групата. Хрисимир Димитров не игра заради ангина и влезе в болница. Любомир Минчев въобще не пътува с отбора, тъй като не се върна за лагера от Турция.
Даниел Петров се пробуди
С блестящ финален мач на международния турнир по бокс "Странджа" олимпийският шампион от Атланта'96 Даниел Петров-Пинчера убеди всички, че не е изчерпан на ринга и в него има още потенциал за предстоящите игри в Сидней през 2000 г. В палата No10 на панаирния град в Пловдив Петров спечели своята четвърта поредна купа и изравни ненадминатия вече 20 години рекорд на Цачо Андрейковски. По-важното обаче е, че той най-после се събуди от летаргията, в която бе изпаднал в последните две години. На финала в категория до 48 кг той настървено би с 8:2 европейския шампион Сергей Казаков (Русия).
"Този мач ми върна самочувствието. Радвам се, че бих Казаков, защото можех аз да бъда вместо него на почетната стълбичка миналата година в Минск. Оттук нататък няма да имам никакви проблеми с противници и подготовка и пак ще си изплувам на нивото, където бях преди години", закани се Пинчера.
Двайсет и девет годишният варненец не можа да срещне най-чепатия си съперник от 1997 г. насам - Олег Кирюхин. Украинецът участва в Пловдив при по-тежките - до 51 кг. У нас не пристигна и кубинският му конкурент за световните медали Майкро Ромеро, въпреки че бе заявен по програма. Затова пък победи бронзовия медалист от Атланта Рафаел Лозано (Испания) за пети път.
Материалната награда за българина бяха 1500 германски марки за купата и още 400 за първото място в категорията. Неговите подгласници, кандидатстващият за българско гражданство молдовец Димитри Усагин (71 кг) и световният шампион в категория 54 кг Валдемар Фонт (Куба), получиха по 500 германски марки.
Отличното представяне на българските боксьори Даниел Петров, Димитър Огнянов (54 кг), Димитър Щилянов (63.5), Димитри Усагин, Емил Кръстев (75) и Георги Харизанов (+91), които стигнаха финал, и бронзовите медалисти Илия Филипов (48) и Александър Юриев (+91), надмина и най-смелите очаквания. Всичките ни състезатели изиграха максимален брой срещи и постигнаха резултатите си без домакинска помощ. Те мериха сили със стотина боксьори от 14 водещи в този спорт страни, между които световният лидер Куба, Русия, Турция, Украйна и др. "Изненадани сме от доброто представяне на българските боксьори, тъй като съгласно плана за подготовка те трябва да са в най-добра спортна форма за световното първенство в средата на май. Това издание на "Странджа" бе изключително силно. Видяхме още, че нивото на част от нашите състезатели вече отговаря на съвременните изисквания", каза президентът на европейската боксова асоциация за аматьори (ЕАБА) акад. Емил Жечев.
Най-тежки мачове изигра Щилянов и той е другият наш боксьор, който има реални шансове за участие в олимпийските игри. Специалистите започнаха да сравняват таланта му с този на бившия трикратен световен шампион Серафим Тодоров. За трета сила в отбора се сочи молдовецът Усагин. Той обаче още е с неустановено гражданство и е атакуван от други страни да премине при тях.
Боеспособен за големи изяви се показа и Емил Кръстев-Кокала, отстранил с отказване в третия рунд на полуфинала бронзовия медалист от европейското първенство Виталий Ципко (Украйна). Огнянов пък показа завидно самочувствие в играта срещу Валдемар Фон на финала и въпреки че боят бе прекратен още във втория рунд, бъдещето му може да е много добро.
Ако имаше номинация за най-зрелищен мач на турнира, това бе финалът в категория 91 кг между двукратния олимпийски първенец и шест пъти носител на световна титила Феликс Савон и железния узбек Руслан Шагаев, завършил със загуба на кубинската легенда с 2:7. Още в началото с няколко удара Савон изду лицето на съперника си така, че едва се побираше в каската. Вместо да се усмири, Шагаев продължи да се бие с животинска сила. Това бе своеобразно преиграване на мача им от световното първенство в Будапеща '97, когато Руслан нанесе първото поражение на феноменалния кубинец и завоюва титлата. Тя обаче му бе отнета заради участие в шоу на професионален бокс.
Загубата бе голям удар за кубинците. Знаменитият им треньор Алсидес Сагара доведе в България шестима боксьори, като четирима от тях претърпяха неуспех, а една от срещите - между Енрике Карион и Александър Матишев (Рус), завърши с куриозното 0:0. Въпреки всичко кубинците продължават турнето си по европейските турнири и ще се приберат в родината през април. Разноските им се поемат от федерациите домакини, тъй като всички искат да се пробват срещу най-силните в света.
Забележителна този път бе и безупречната организация на състезанието, за което вицепрезидентът на боксовата федерация Марин Димитров осигури над 70 милиона лева. Добрият награден фонд докара в Пловдив много силни боксьори, каквито турнирът "Странджа" не бе виждал отдавна.
Спортистите при президента: искаме, но не знаем какво
Добра воля към спорта в България показа президентът на републиката Петър Стоянов, като прие представители на над 42 родни федерации на дискусия по проблемите около проектозакона за спорта. Цели два часа държавният глава търпеливо слуша мнението на някои специалисти в тази област. Вместо обаче думата да вземат тези, които знаят и могат, микрофонът бе превзет от представители на ловно-рибарски дружинки, автомобилисти, народни представители и други, непряко свързани с управлението на спорта хора. Иначе присъствие в претъпканата зала демонстрираха всички заинтересовани, които учудващо позволиха други вместо тях да изиграят главната роля. При липсата на избистрена и конкретна концепция физкултурните деятели шедро разпиляваха президентското време с разкази за лични драми, хвалебствия по адрес на домакина и куп дребнавости.
Депутатката Юлия Берберян си позволи да занимава присъстващите със собствените си проблеми, като цели петнадесет минути се оплаква от обвинения в пресата, че била крадла, тъй като отнела от софиянци 20 декара земя за строеж на спортен комплекс на смешната цена от 300 000 долара. После пък сподели, че отново ще става баба, тъй като дъщеря й Мануела чака трето дете. Тя обаче по никакъв начин не защити тезата си за лустрационните текстове в проектозакона за спорта. Вместо това се извини за лошата си идея, която яростно защитаваше повече от два месеца.
Босът на модерния петобой и народен представител Евгени Димитров бе дошъл да обсипе с хвалебствия президента. Председателят на федерацията по ориентиране Орлин Колев не пропусна да се похвали, че сме домакини на два кръга от световната купа и световно първенство за младежи, за откриването на което връчи официална покана на президента.
Попаднал сред хора, които не могат да формулират точно за какво се борят, държавният глава бе принуден да прекъсне самодейните словесни изяви, да обобщи чуждите мисли и сам да предложи, дори с подробности, план за действие. Той посъветва за бърза среща на комисия от спортисти с двамата вицепремиери Евгений Бакърджиев и Веселин Методиев. На нея трябва да се отстоява самостоятелността на тотото, което е включено в закона за хазарта. Според него помощта за спорта от тотото не трябва да бъде по-малка от данъка, който то ще плаща на държавата.
"Когато се срещнете с вицепремиерите, не ги занимавайте с детайлите, разясни г-н Стоянов. Поискайте човек от екипа на Бакърджиев да ви помогне в инвентаризацията на базите. Вземете двама души юристи, платете им хонорар от оскъдните си средства, за да ви оформят нещата. Аз ще ви дам временно и моя съветник Красимир Ангарски, който и без това е шеф на федерацията по тенис."
Ръководствата на федерациите планираха да излязат с обща позиция на срещата с президента. Вместо обединение около обща цел сбирките се превърнаха в говорилни, на които се разискваха персонални кадрови промени в ръководството на Комитета за физическото възпитание и спорта (КМФВС). Така на 23 февруари в залата на първия ред попаднаха бившите футболисти Наско Сираков със съпругата си Илиана, Емо Костадинов и Ники Илиев. Средата бе избрана от президента на Българския олимпийски комитет Иван Славков, чиято единствена изява бе да връчи на държавния глава грамота и медал за заслуги към движението. В дъното на залата, скрит в ъгъла, скръстил ръце и със строго изражение на лицето седеше председателят на КМФВС Цвятко Барчовски. Той остана мълчалив до края на събитието. Затова пък на следващия ден бурно изля гнева си върху представители на федерации заради тяхното бездействие.
Въпреки дебатите около съдбата на държавния орган, които дори парализираха дейността му, тя май е решена отдавна. "Няма да крия, че на мен ми лежи на сърцето да е спортно министерство", призна Петър Стоянов, чието откровение взриви залата. Бурните емоции на спортните люде заглушиха президентското "но" в края на изречението, в което той изказа шестото си чувство, че спортът ще се ръководи от агенция на лично подчинение на министър-председателя.
Марио Лемьо ще спасява останалите "пингвини"
Бившата звезда на Националната хокейна лига (НХЛ) Марио Лемьо свали екипа на "Питсбърг пингуинс", но не се раздели окончателно с отбора. Точно както в своята младост, той може да спаси "пингвините" от продажба или преместване в друг град.
Този път неговата фланелка номер 66 е заменена от костюм. Целта му е да събере група бизнесмени, които да спасят любимия, но банкрутирал отбор. "Правя това по няколко причини. Главната от тях е, че не съм играл тук 12 години, за да видя как две години след моето отказване отборът заминава за друг град", заяви той.
Цели 12 сезона Лемьо блестеше на ледената площадка с уменията си на нападател от световна класа, а извън нея - с упоритата си борба с болестите и контузиите. Той преодоля операция в гърба и болестта на Ходжкин, за да се върне в игра. Лемьо се оттегли на 31 години на върха на славата, след като спечели шестата си титла за най-добър реализатор в НХЛ.
Сега неговите приятели твърдят, че желанието му да купи отбора вероятно ще бъде най-доброто изпълнение в кариерата му. "В очите му гори огън", заяви агентът му Том Райх.
До 15 март Лемьо трябва да събере група от кандидат-собственици, за да започне преговори с Роджър Марино и Хауърд Болдуин. Финансовият му ресурс трябва да бъде достатъчен, за да покрие дълговете от 120 милиона долара. В същото време Лемьо трябва да разполага с достатъчно средства за спокойното управление на отбора - средно 23 милиона долара на година.
Връзките Лемьо - Марино не са най-добрите, които могат да съществуват между работодател и хокеист. Двамата се разделиха след шумен скандал, в чиято основа е дългът на "пингвините" към звездата от 26.3 милиона долара. Бившият хокеист твърди, че планира по-голяма част от тези пари да се върнат в отбора, но засега не казва точно колко. Независимо от сумата, която лично ще вложи, неговата цел е да бъде генерален партньор, който да контролира отбора. За бившия си началник днес Лемьо казва: "Омраза е силна дума за това, което изпитвам към него, но съм разочарован от действията му."
Лемьо все още отказва да назове конкретни имена от своя нов отбор, но твърди, че води разговори с известни бизнесмени от щата Пенсилвания, където се намира Питсбърг. В списъка му вероятно фигурират актьорът Майкъл Кийтън, състезателят по голф Арнолд Палмър и добрият му приятел Дан Марино от отбора по американски футбол "Маями долфинс" (той няма нищо общо с Роджър Марино). "Знаем, че не можем да съберем 20 души, които да вложат по два милиона долара. С тази работа трябва да се захванем няколко човека с големи възможности и имаме много добри идеи кои точно да бъдат тези хора", заяви звездата.
Комисарят на НХЛ Гари Бетман вече се срещна с Лемьо и въпреки че не може да влияе на една от двете страни, той остана доволен от идеята. "Възможността Марио Лемьо да събере екип, който да купи "пингвините", е впечатляваща. Когато той се заеме с управлението на хокея в Питсбърг, успехът на Марио Лемьо и този на "пингвините" ще са синоними", заяви той.
Лемьо е канадец от френската част, вече е един от най-видните жители на Питсбърг. И четирите му деца са родени в Питсбърг, където той живее вече 14 години. Ето защо той толкова държи "пингвините" да останат в града. Настоящите собственици поискаха разрешение от федералния съд по фалитите да вдигне забраната за продажба на отбора в друг град.
Лемьо пристигна в отбора от драфта през 1984 г., когато "Питсбърг" имаше едва 6000 фенове. Той почти сам обърна историята в положителна насока, като изведе отбора до купа "Стенли" през 1991 и 1992 г. Сега се опитва да вдъхне нова вяра на зрителите, които вече почти са загубили вяра, че отборът може да бъде спасен. Имиджът на Лемьо в града е един от най-високите и го поставя редом до Роберто Клементе.
Идеята му да стане съсобственик в "Питсбърг" изненада мнозина, тъй като рядко суперзвездите се опитват да ръководят отбори. Малко след оттеглянето от спорта негов приятел го поканил да направят рейд по магазините за хубави костюми. Лемьо отговорил, че няма намерение да носи подобно нещо. "Тогава му подарих всичките си костюми", спомня си Лемьо. Днес той е изтупан в тъмни костюми и вече не е същия човек, който напусна НХЛ преди две години. "Времето променя, а обстоятелствата променят хората", смята Бетман.
През годините "пингвините" жертваха бъдещето, за да се задържат конкурентни в настоящето. Резултатът от това е, че са блокирани в зала с висок наем (между пет и седем милиона долара на сезон), а възможностите им да върнат поне отчасти средствата са разбити от продажбата на телевизионните права и повечето рекламни площи. "Пингвините" получават трохи за рекламните пана около площадката. Зрителският интерес намаля с 4000 души средно на мача след оттеглянето на Лемьо и сега едва 9000 фенове посещават редовно срещите на отбора. Това е нищожно малко, тъй като в момента НХЛ иска от кандидатите да се включат в лигата да имат най-малко 13 000 гарантирани зрители.
За да започне "Питсбърг" да печели, новият собственик ще трябва да подпише нов, по-добър договор за телевизионните права, да намали наема в "Сивик арина" и да подготви строежа на нова зала. Единствената пречка може да възникне, ако Лемьо реши да се върне на леда. Правилата на НХЛ забраняват на собствениците на отбори да играят.
Марио Лемьо няма намерение да бъде партньор с настоящия съсобственик Роджер Марино, но чувствата им не са взаимни. Въпреки че бе съден от хокеиста, Марино все още се опитва да направи съюз с него. "Съжалявам, че той не иска да бъдат партньори с моя клиент", заяви адвокатът му Хари Маниън. Според него Марино не бил против да участва в групата на Лемьо.
И все пак не е ли опасен бизнес това за един отказал се спортист? "Има известен риск. Но има и голяма доза шанс да успея. Ако подбера подходящите хора, работата ще тръгне", твърди звездата.
"Чикаго" започна да пише и историята на своето падение
За една седмица шампионът на НБА "Чикаго булс" разби мита, който си бе извоювал през последните години благодарение на Майкъл Джордан и компания. Отборът записа най-лошия старт в историята си, а в мача с "Ню Йорк никс" отбеляза едва 63 точки. А беше време, когато Джордан вкарваше толкова.
В любимата на Майкъл "Медисън скуеър гардън" в Ню Йорк "Чикаго" беше напълно безпомощен. Благодарение на "биковете" Патрик Юинг от домакините изглеждаше като Уилт Чембърлейн. Той направи седем чадъра. Не вървеше нито един от елементите в играта на гостите. "Не знаехме къде се намираме", заяви треньорът Тим Флойд. Режисьорът и фен на "Никс" Спайк Ли бе категоричен: "Отегчителен мач."
Изглежда обаче настоящият състав е готов на още подвизи. През този сезон "Чикаго" ще бие най-различни антирекорди и само намаленият брой мачове от 82 на 50 може да го спаси от пълен крах. По пътя към писането на историята отборът има само един враг - победата. Мачът с "Ню Йорк" бе само началото на трагичната серия, но без съмнение може да постигне още много.
Предишният най-слаб състав на "биковете" играеше в НБА точно преди 14 години. През сезона 1975/1976 г. той спечели 24 от 82 мача и завърши с коефициент 0.293 (съотношение на победите към общия брой мачове). Ако сега "Чикаго" успее да спечели 14 от 50-те си двубоя, коефициентът ще е 0.280.
Онзи отбор с Боб Лав, Джери Слоун и Норм ван Лиър вкарваше средно по 95 точки на мач, което също е рекорд за клуба. Настоящият отбор обаче не може да вкарва по толкова, така че нещата изглеждат обещаващи.
Това не е всичко. Има няколко доста примамливи постижения, които могат да послужат за цел на "Чикаго булс", вариант 1999 г. Така например рекордът за най-съкрушителна загуба е 37 точки разлика, за най-слаба резултатност у дома - 71 т., за най-малко точки на почивката - 24 т. Клубният рекорд от 13 поредни загуби е добра цел, но за да бъде бито постижението в рамките на НБА (23 загуби на "Ванкувър"), вероятно ще изисква сериозна помощ отвън.
Никога в досегашната история на НБА най-добрият отбор не е ставал най-слабият само за един сезон. Няма случай отборът с най-добри показатели в стрелбата да е поставял рекорд за най-слаба резултатност. Така че "биковете" спокойно да излязат от рамките на своята история и да поработят за тази на НБА. Изглежда, трудно ще бъде бит рекордът от 1972/1973 г. на "Филаделфия", който завърши само с девет победи. По-късно дори "Шарлот", "Денвър" и "Лос Анжелис клипърс" не успяха да го направят. Следващият най-слаб отбор спечели повече от два пъти мачове в сравнение с "Филаделфия". Така "биковете" могат да се преборят за престижното второ място в тази класация. "Чикаго" не може да не спечели поне пет мача, за да бие рекорда. "Филаделфия" завърши тогава със 71 загуби от 82 мача, а "Чикаго" сега трябва да падне 45 пъти от 50 двубоя. Това изглежда невъзможно, при положение че вече има две победи и ще играе четири мача с "Шарлот" и "Торонто", а по-късно идват двубоите с другите слабаци - "Далас" и Ванкувър".
Друга по-значима възможност е "биковете" да се покажат като най-безличния отбор в Чикаго. Този приз принадлежи на тима по американски футбол "Чикаго беърс" от 1969 г., но в момента "Булс" на Тим Флойд върви много добре. Дори ако спечели девет мача, ще бъде по-слаб от най-слабия вариант на хокейния "Блекхоукс", а ако спечели 16 срещи, ще има по-малко победи от най-безпомощния състав на бейзболния "Уайт сокс".
Феновете вече дадоха сигнал, че този вариант на "Чикаго булс" не ги задоволява. Телевизионните зрители на мачовете спаднаха с 30 процента. Единственият мач за сезона (този с "Ню Йорк"), който бе предаван в национален мащаб, бе гледан едва от 21 процента. Фирми, които се занимават с продажба на билети за залата "Юнайтед сентър", се чудят как да върнат вложените средства. В този смисъл феновете на "Чикаго" извън САЩ са истински щастливци, тъй като не могат да видят падението на любимия си тим.
