На 19 февруари потенциалните купувачи на "Кремиковци" получиха писма от Агенцията за приватизация с покана да подадат окончателни оферти за 71% от капитала на металургичния завод. Писмата съдържат новите условия, при които държавата е съгласна да продаде металургичния комбинат. Срокът за подаване на офертите е до края на работния ден на 8 март. Поканените трябва да потвърдят намерението си да участват в приватизацията на "Кремиковци", като подадат втора оферта в срок до 1 март. По неофициална информация от държавните ведомства въз основа на отговорите на поканените кандидати управляващите ще вземат решение дали "Кремиковци" изобщо ще се приватизира, или ще се премине към варианта, лансиран от зам.- промишления министър Марин Маринов - а именно преструктуриране чрез отделяне на чистия стоманодобив и продажба на части.
Четирите поканени фирми са турската "Ердемир", швейцарската "Дюферко", българската "Дару металс" и регистрираната в Лихтенщайн "Тенида-Анщалт". Според запознати "Ердемир", която досега беше смятана за кандидат с най-големи шансове, вече е уведомила АП, че не е съгласна с новата рамка за "Кремиковци". "Не мога да коментирам новите условия, защото ме нямаше два дни и още не съм ги проучил", заяви пред "Капитал" Мехмет Билгич, вицепрезидент на "Ердемир". Представителят на "Дюферко" за България Владимир Будев не беше открит за коментар. Засега няма и неофициална информация дали швейцарската компания е потвърдила по-нататъшното си участие. От "Дару металс" също отказаха да коментират. Според запознати обаче българската фирма вече е внесла исканото потвърждение, че ще подаде втора оферта. За неизвестната досега "Тенида-Анщалт" има съмнения, че в крайна сметка ще бъде допусната да участва в наддаването, въпреки че посредникът по сделката е счел за нужно да й изпрати писмо. За фирмата се твърди, че сега участва, защото е свързана с "Фърст либърти", която пък е подала оферта за "Кремиковци" през есента на миналата година. Според запознати връзката между двете фирми е, че са собственост на руския бизнесмен Майкъл Чорни. В такъв случай възниква въпрос, сходен с този по наддаването за "Петрол" - дали "Тенида-Анщалт" е правоприемник на първоначалния оферент.
Дълговете на "Кремиковци" са общо около 560 млрд. лв. според изказване на премиера Иван Костов пред народните представители в началото на годината. В новата рамка е записано, че държавата поема около 183 млрд. лв. от задълженията на комбината. Де факто още няма яснота колко точно са всички задължения и загубата на "Кремиковци".
Основните отстъпки на държавата в новата рамка са две. Първо, поемат се задълженията на "Кремиковци" към Булгаргаз, НЕК и към данъчната администрация на обща стойност 83 млрд. лв. (50 млн. долара). Според запознати тези 83 млрд. лв. ще дойдат от предвидените в бюджета средства за покриване на разходите по структурната реформа в размер на около 240 млрд. лв. Уреждането на дълговете към НЕК, Булгаргаз и данъчната администрация ще следва схемата, приложена за Русенската корабостроителница - държавата ще отпусне финансиране, което веднага ще влезе обратно в бюджета под формата на платени задължения. В писмото до кандидатите е записано още, че задълженията към НЕК и Булгаргаз ще бъдат уредени след сключването на сделката. Влизането на приватизационния договор в сила ще бъде обвързано с реалното преструктуриране на тези задължения.
Втората сериозна отстъпка на държавата е поемането на до 100 млрд. лв. от т.нар. условни и скрити задължения на металургичния комбинат - например неплатени мита. Купувачът няма да бъде освободен от тези задължения, а ще получи непряка компенсация. Това ще стане, от една страна, като новият собственик ще може да придобие неизкупените от работниците на "Кремиковци" преференциални акции. В условиятане се казва на каква цена ще стане това. Според запознати неизкупените преференциални акции са малко над 25% от капитала на "Кремиковци", след като в обявения срок до 8 декември служителите заявиха общо около 3% от акциите на завода. Другият начин, по който държавата обещава да плати част от скритите задължения, е чрез договаряне на преференциални цени по доставката на оборудване от "Уралмаш" за "Кремиковци". Това е един от начините, по които Русия ще изплаща дълга си към България.
Формално в новата рамка пише, че задължението на "Кремиковци" в размер на 70 млн. долара, преоформено по Закона за уреждане на необслужваните кредити, ще бъде отписано. Веднага след това обаче се казва, че то всъщност ще бъде *преоформено като дълг към Контролбанк - Австрия, със срок на изплащане 15 години, пет години гратисен период и годишна лихва в размер на LIBOR плюс 0.5%. Задължението е отпреди повече от десет години и идва от неплатеното оборудване на "Кремиковци" за непрекъснато разливане на стомана. Доставката на двете машини от "Фьост Алпине" тогава е била гарантирана от "Аустрия банк" с български партньор Стопанска банка. Вземането е преминало към Контролбанк - Австрия.
Купувачът няма да бъде освободен и от вземането на бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) на стойност около 35 млн. долара - 34 млн. долара главница и 1 млн. долара лихви. След като фондът престана да съществува от 1 януари тази година, вземането преминава към държавния бюджет. То ще бъде разсрочено по същата схема като задължението по ЗУНК, и ще се изплаща със същия лихвен процент.
Новият собственик на "Кремиковци" няма да бъде освободен от задълженията към доставчици и трети лица. Той освен това ще трябва да поеме отговорността за 30% от причинените в миналото от страна на "Кремиковци" екологични вреди. Държавата няма да гарантира купувача срещу евентуални неблагоприятни мерки вследствие на антидъмпинговата процедура, стартирана от Еврофер (европейската асоциация на производителите на стомана и желязо). Антидъмпинговите мита със задна дата, които обаче могат да бъдат наложени, вероятно ще бъдат уредени от държавата по същата схема, както и т.нар. скрити и условни задължения.
Евентуалният купувач ще има право да продава и залага активи на "Кремиковци". В рамката освен това е записано, че няма да има ограничения за обема на продукцията, която ще произвежда комбинатът.
Държавата не е склонна да се съгласи с искането на кандидатите за дългосрочни договори при преференциални цени с Булгаргаз, НЕК и БДЖ. В рамката е записано само, че "има индикация" от БДЖ за евентуално сключване на тригодишен договор. По отношение на дългосрочното договаряне за природния газ в рамката се твърди, че то не е необходимо, защото сега цената е по-ниска, отколкото миналата година. За стойността на електроенергията се казва, че тя е договорена за следващите години по силата на споразумение с МВФ.
Като дългосрочно предимство обаче купувачът ще получи без търг или конкурс концесия за находищата на "Кремиковци" - по силата на т.нар. поправка БТК в закона за приватизацията. Годишната цена на концесията вероятно ще бъде в размер на 1-2 % от стойността на годишния добив. Никъде в новите условия не се споменава за цена на мажоритарния пакет от капитала на "Кремиковци", тъй като отдавна е ясно, че комбинатът има отрицателна стойност (тоест пасивите надхвърлят активите) и ще бъде продаден срещу символична сума - 1 долар, марка или лев. Кандидатите обаче трябва да предложат инвестиционна програма, изпълнението на която ще бъде съблюдавано стриктно. Предвидената санкция е 50% от стойността на неизпълнението, а ако реалните инвестиции се окажат под половината от обещаните, приватизационният договор ще бъде развален.
Накратко
Броят на физическите лица, които са регистрирали полагащите им се по закон 250 хил. инвестиционни бона за участие във втората вълна на боново раздържавяване, достигна близо 735 хил. души към 19 февруари. Последните данни на Центъра за масова приватизация сочат, че гражданите, които самостоятелно са подали заявки за придобиване на акции на първия централизиран публичен търг, са 13 789. Заявките, подадени чрез инвестиционни посредници, са 16 435 на брой. До момента за участие във втората вълна на боново раздържавяване са се регистрирали общо 99 юридически лица. От тях 61 са инвестиционни посредници, 32 са РМД, а шест са обикновени фирми, които възнамеряват да купуват акции на централизираните търгове.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на френската циментова компания "Симан франсе" (мажоритарният пакет от нея е собственост на "Италчименте груп") да извърши концентрация на дейност в България. Разрешението се налагаше заради договорената приватизационна сделка за 70% от капитала на циментовия завод "Вулкан" - Димитровград, с избран купувач "Симан франсе". Това е второто циментово предприятие, което "Симан франсе" придобива в България, след като непряко стана мажоритарен собственик на "Девня цимент". По данни на КЗК "Вулкан" държи 16.3% от циментовия пазар, а "Девня цимент" - около 19%. Общо пазарният им дял надхвърля 35%, което по Закона за защита на конкуренцията би трябвало да означава, че техният общ собственик има господстващо положение. КЗК обаче смята, че в случая такова положение няма.
Потенциалните купувачи на авиокомпания "Балкан" вероятно ще получат право да започнат самостоятелните си проучвания (т.нар. due dilligence) на превозвача към средата на март, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Ако този срок бъде спазен, офертите за авиокомпанията вероятно ще се подават до края на април. В момента Кей Пи Ем Джи (KPMG) подготвя нов информационен меморандум за авиокомпанията, който ще се основава на финансовите данни за деветмесечието на миналата година. Кандидат-купувачите обаче ще работят в информационна зала (в която ще имат достъп до множество документи) с данните за "Балкан", където те ще получават и всяка нова финансова информация за авиокомпанията, каза още Желязков.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация (АП) одобри сделката за продажбата на 22.4% (пакетът остана собственост на държавата след увеличаването на капитала на дружеството) от "Винпром - Русе" на "Винпром холдингс". Купувачът е с регистрация в Делауеър, САЩ. Цената на сделката е 3.2 млн. долара, от които 40% ще бъдат издължени в брой в деня на подписване на сделката, а остатъкът - в ценни книжа в 30-дневен срок от подписването. "Винпром холдингс" е 100% дъщерно дружество на американската компания "Сийборд овърсийз лимитид", която през миналата година придоби 67% от капитала на "Винпром-Русе" чрез увеличаване на капитала с разрешението на промишленото министерство.
"Юкос" и Чорни печелят "Петрол" засега
На извънредно заседание в сряда надзорният съвет на Агенцията за приватизация отряза тандема "Роснефт интернешънъл" - "Лукойл" за приватизацията на "Петрол". Надзорниците решиха процедурата за приватизацията на дистрибуторската фирма да продължи, но да се разглеждат само офертите на "Международен консорциум" АД и на "Юкос петролиум - България" АД. При това положение съвместната оферта на "Роснефт интернешънъл" и на "Лукойл петрол" изобщо няма да бъде отворена. Според официалната информация посредникът е внесъл последното си становище в агенцията в четвъртък сутринта. Първото заседание съвместно между посредника и екипа на АП, на което ще се оценяват останалите две оферти, се очаква да бъде този четвъртък, 4 март.
"Предложението да не се отвори офертата на "Роснефт интернешънъл" и "Лукойл петрол" съвпада напълно със становището на посредника "Артур Андерсен - Кредитанщалт", обявиха от АП. То се обяснявало с това, че "посредникът много добре е следял сделката". По-вероятно е обаче, че през трите дни от началото на седмицата посредникът е положил усилия да убеди АП да открие ново набиране на оферти. "Артур Андерсен" защитаваше тезата, че повтарянето на процедурата ще даде по-голяма яснота за кандидатите и при ново наддаване цената ще се вдигне заради силната конкуренция.
Елиминирането на "Роснефт интернешънъл - Лукойл" автоматично вади в челото на класацията "Юкос петролиум - България". Бедо Доганян с неговия "Международен консорциум" излезе от сметките в момента, когато се разбра, че ще има сериозна конкуренция в наддаването. Според неофициална информация "Юкос петролеум" има значителна преднина пред "Международен консорциум" с оферта за 48 млн. долара. Пак неофициално се твърди, че неотворената оферта на "Роснефт интернешънъл - Лукойл" надвишавала тази на "Юкос" само с около 2-3 млн. долара. В съобщение за медиите, от "Лукойл" заявиха, че по тяхна информация тази разлика е 13 млн. долара. Това обаче не е толкова съществено, тъй като още преди месец стана ясно, че не икономиката, а политическите протекции и лобизмът ще решат кой да бъде победителят в състезанието. От друга страна, резултатът от битката за "Петрол" е симптоматичен за силата и влиянието на всяко от двете конкурентни лобита в СДС и в правителството.
"Юкос петролиум" се свързва със скандално известния руски бизнесмен Михаил (Майкъл) Чорни, който в последно време е доста активен в България. Името на Чорни нашумя у нас през 1995 г. покрай скандала с приятелския кръг "Орион". Фирмата "Блонд инвестмънт", която Чорни управлява, отпусна два транша по 3 милиона долара в сметка на Централна кооперативна банка в края на април 1995 г. След това парите бяха изтеглени от скандалния дилър Павел Тренев, преобърнати в левове и внесени в уставния капитал на Българска земеделска и кооперативна банка. Смята се, че след отказа за лиценз на БНБ парите са отишли във фирми от кръга "Орион". Другата версия е, че Михаил Чорни е успял да си върне парите от Тренев, а схемата е измислена, за да се присвои сумата от ЦКБ, за чийто представител Тренев се обявява с фалшиво пълномощно. Делото за 6-те милиона Чорни срещу ЦКБ все още не е решено. Според руската преса Михаил Чорни отдавна е известен на федералните власти в Русия. В съобщение от 23 февруари ИТАР - ТАСС съобщава по повод сделката за "Петрол", че "Юкос България" се свързва с името на Михаил Чорни, който има лоша слава в Русия". Роденият в Ташкент руски евреин е обвинен от пресата в Русия през 1995 и 1996 г., че с кухи схеми чрез офшорни фирми е успял да източи големите алуминиеви заводи в Красноярск през периода 1992-94 г. По този повод Чорни беше обявен за алуминиевия крал на Русия. Някои източници свързват скандалния бизнесмен и двамата му братя с влиятелната сенчеста руска групировка "Солнцевская", чиито членове са разследвани в Русия за различни престъпления. В България се смята, че Михаил Чорни е притежател на част от "Мобилтел", инвестирал е в "Нова телевизия", а неотдавна в едно интервю във в. "24 часа" банкерът Емил Кюлев призна , че Чорни е акционер в банката му "Росексим".
Официално интересите на Чорни в България се свързват с патрона на "Юкос петролиум" о.з. генерала Любен Гоцев и шефа на фирмата Митко Събев, "Мобилтел" и шефа му Владимир Грашнов, а във финансовия сектор с "Росексим" и Емил Кюлев. Според някои източници обаче кръгът около Майкъл Чорни е много по-широк и включва много от популярните имена от управленските среди. Според слуховете конкретно за сделката "Петрол" най-важна е била подкрепата на главния секретар на СДС Христо Бисеров и шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев. Според източници от Нефтохим благодарение на Цонев "Юкос" е запазил водещата си позиция в рафинерията и при правителството на Иван Костов.
При такъв политически гръб е обяснимо защо конкурентната група фирми около "Росбулнефт" се оказа по-слаба, независимо от слуховете, че те също са успели да си осигурят много силна политическа подкрепа. Зад консорциума с участие на "Роснефт инт. " и "Лукойл петрол" стоят Валентин Златев и интересите на бившето ръководство на "Роснефт" - Москва и на хора от сегашното ръководство на "Лукойл". На българска територия тези интереси имат подкрепата на Красимир Стойчев, бивш собственик на "Мобилтел", а оттам и на главния редактор на "Стандарт" Юлий Москов. И двамата са в приятелски отношения с фондацията на Елена Костова "Бъдеще за България", като съпругата на Стойчев е в ръководството на фондацията.
Валентин Златев е бивш вицепрезидент на "Роснефт" - Москва, в екипа на Александър Путилов. В момента Златев официално работи за "Лукойл". Смята се, че тандемът Златев - Путилов контролира офшорната фирма "Роснефт инт. ", чрез която "Лукойл" се опита да влезе в наддаването за "Петрол". Според публикации в руската преса през седмицата офшорната фирма била собственост на Златев, а той щял да преотстъпи правата й на Лукойл след сделката. С това се обяснява официалното дистанциране на сегашното ръководство на "Роснефт" от дейността и амбициите на офшорната компания.
Към лобито на "Лукойл" се включва и посланикът на Русия у нас Леонид Керестеджиянц, който след избухване на политическия скандал в Русия се въздържа от публични изяви по темата.
Лобистката атака в полза на "Юкос петролиум" достигна своя пик при спешната визита на зам. - министъра на руската енергетика Сергей Чижов в София. Той прилетя у нас за два часа само за да обяви, че интересите на "Роснефт" - Москва, в приватизацията на "Петрол" се представляват от "Юкос петролиум".
В сряда вестникът на Борис Березовски "Независимая газета" излезе с публикация, че Чижов ще бъде уволнен заради изявленията си в София. В статията " Скандална приватизация в експортен вариант" се сочи, че на последното заседание на колегията на Министерството на горивата и енергетиката на Русия вицепремиерът Владимир Булгак е критикувал дейността на министерството и заявил, че има двама кандидати за уволнение. Според неофициална информация на "Независимая газета" единият кандидат е Сергей Чижов, който разсърдил шефовете от кабинета на Примаков с визитата си в София. Според "Независимая газета" шефът на българската Агенция за приватизация предпочитал "Юкос петролиум" като купувач на "Петрол" пред други участници в конкурса, които предлагали с 10 млн. долара повече. Чижов бил поканен от Желязков, за да потвърди, че зад "Юкос петролиум" стоят интересите на "Роснефт" и "Славнефт" в България.
Зад "Юкос петролиум" стоят ген. Гоцев и братя Чорни, които имат бизнес в металургията, се твърди в публикацията на "Независимая газета". Според вестника Чижов е чакан на летище София от кола на "Мобилтел" и е пристигнал с частен самолет, а не с редовен полет, както подобава на държавен служител. Ако Чижов е летял до България само за да защити интересите на братята Чорни, това може да бъде решаващ фактор за бъдещата му кариера, отбелязва "Независимая газета". Ако версията на вестника за Чижов е вярна, заедно с него би трябвало да падне и министърът Сергей Генералов. Той урежда командировката на заместника си Чижов, за която със специално писмо иска разрешение от зам.-председателя на руското правителство Владимир Булгак. Като цел на визитата на Чижов в София са посочени провеждането на консултации по отношение позицията на Русия по участието в приватизацията на нефтения комбинат в Бургас и съгласуването на въпроси по строителството на нефтопровода Бургас - Александруполис. В писмото си до шефа на АП Захари Желязков министър Генералов обаче набляга основно на проекта за сливане на държавни нефтени компании в Русия и най-вече на факта, че бъдещата структура с участие на "Роснефт", "Славнефт" и "Онако" ще се представлява в България от "Юкос петролиум - България" както при приватизацията на "Петрол", така и в сделката за Нефтохим.
Засега няма официално потвърждение за уволняването на Чижов или за подадена от него оставка. Фактът, че публикацията излезе точно в деня на решаващото заседание на надзорниците на АП, навежда на мисълта, че най-вероятно това е опит на лобито на "Лукойл" да обезсили удара, който му нанесе Чижов.
В същия ден в. "Комерсант -дейли" излезе с материал за стратегическите интереси на "Лукойл" на Балканите. В публикацията се сочи, че "Лукойл" е подписал декларация за сътрудничество с гръцката петролна компания "Хеленик петролиум", която е с най-голям пазарен дял в страната. Като доказателство за сериозните инвестиционни намерения на "Лукойл" в региона се сочат още купуването на рафинерия в Румъния, участието в конкурса за "Петрол", интерес към фирмата "Югопетрол - Котор", която държи най-голямата мрежа от бензиностанции в Черна гора. От 64 млн. тона нефт, които "Лукойл" е добил миналата година, 25.6 млн. т са изнесени в суров вид, 21.1 млн. т са преработени в собствените рафинерии на компанията, останалите 17.5 млн. тона са преработени в рафинерии на други руски компании, сочи "Комерсантът". Тезата е, че част от остатъчните 17 млн. тона могат да се преработват в Гърция и да се продават в региона, включително чрез "Петрол", ако "Лукойл" го купи.
Двете публикации не се оказаха достатъчни, за да се преборят с очевидно по-силното лоби на "Юкос петролиум" и Михаил Чорни в България.
След решението на надзорниците въпросът е какво ще стане със сделката отсега нататък. Според шефовете на АП и двамата купувачи са представили уверения, че разполагат със средствата за цената, която са се ангажирали да платят. Специално "Юкос петролиум" щял да плати част от цената със собствени налични средства, а останалото - с банков кредит. Фирмата имала изключително високи печалби през последните години, така че не било учудващо, че разполагала с достатъчно средства, коментираха от АП. За 1996 г. нетната печалба на "Юкос петролиум" е около 587 млн. лв., а за 1997 г. - 35.9 млрд. лв., от която по-голямата част очевидно е формирана от курсови разлики. Във всички случаи едва ли ще мине без сериозна финансова инжекция от фирмите на Чорни.
Имотите на дружества в ликвидация ще се продават с нотариални актове
Имуществото на предприятията в ликвидация вече ще се продава по общия ред, а не по специалната уредба в закона за приватизацията. На практика това ще забави продажбите на недвижими имоти на дружества в процес на ликвидация, защото те ще се прехвърлят в нотариална форма. По сделките ще се плащат такси в размер на 3.5 - 4% от тяхната стойност, а освен това купувачите на всички недвижими имоти освен на земя ще плащат и данък върху добавената стойност.
Досега имуществото на дружества в ликвидация се продаваше по същия начин, както се приватизират например обособените части - по разпоредбите на закона за приватизацията. Според него редът, по който държавата продава, не изисква нотариална форма. Сегашното усложняване на реда за продажба на недвижими имоти на дружества в ликвидация е следствие от отпадането на текст в новия вариант на закона за приватизацията. Отменената разпоредба позволяваше имотите на дружества в ликвидация да се продават без нотариална форма, защото отнасяше този вид сделки към приватизационните.
"В отпадането на разпоредбата по принцип няма нищо лошо, проблемът е дали министерствата разполагат с актове за собственост и друга документация - скици и строителни планове, за имотите на дружествата. Това означава например, че ако "Кремиковци" е в ликвидация, всяко недвижимо имущество в него трябва да се продава в писмена форма и с нотариален акт. Когато обаче навремето са били строени заводите, в много случаи не са били издавани актове за собственост", коментира пред "Капитал" Тодор Попов, шеф на консултантската фирма "Топ лега консулт". Друг юрист, специализиран в приватизационните сделки, заяви, че проблемът не е непреодолим, но не е било подходящо облекченият ред да се отменя в момент, когато се очаква много дружества да бъдат ликвидирани. Проблемът със забавянето вероятно ще бъде решен чрез очакваните промени в закона за финансовото оздравяване и в Търговския закон.
Според представител на частна фирма новият ред за продажба на недвижими имоти на дружества обаче представлява предимство от гледна точка на купувачите. Изискването за нотариална форма им гарантира, че сделката е окончателна и няма опасност след време да се окаже, че към купения имот има претенции от трети лица и че държавата не е била фактическият собственик към момента на продажбата.
Имуществото на държавните предприятия (независимо дали са в ликвидация или не) по принцип се продава, след като се представят т.нар. актове за държавна собственост, които се издават от съда за всеки обект или имот в активите на държавното или общинското дружество. "Проблемът е, че много предприятия не са се постарали да извадят такива и досега често се продаваше без тях", коментира експерт от промишленото министерство. "Наличието на акт за държавна собственост невинаги е достатъчно при продажбата на имущество на ликвидирани предприятия. Може да се наложи да има реално издаден нотариален акт. Напоследък това става по-лесно, защото има практика на издаване на констативни актове за упражняване на придобивна давност, тоест някой става собственик на имот, защото го е ползвал в продължение на достатъчно дълъг период", коментира представител на известна консултантска фирма.
Върховният съд отхвърли иска на СЛК за русенската корабостроителница
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) не уважи иска на СЛК, неуспелия купувач на русенската корабостроителница, да бъде обявено за нищожно решението на Агенцията за приватизация, с което словаците бяха отхвърлени от сделката. Това съобщи адвокатът на СЛК Ивайло Ивков. Той допълни, че ще обжалва решението на тричленния състав пред петчленен състав на ВАС. "Новият закон за приватизацията наистина предвижда спиране на вече започнатите административни производства по приватизационни сделки, но тази поправка вероятно ще бъде атакувана пред Конституционния съд. Очаквам друго развитие", каза Ивков.
През август миналата година словашката фирма "Словенски лоденице" (СЛК) беше избрана за купувач на 80% от капитала на русенската корабостроителница от Ди Еф Си, упълномощения посредник по сделката. След това Агенцията за приватизация реши, че не одобрява избора на посредника, и обяви, че ще продаде корабостроителницата на другия кандидат-купувач - Русенско корабостроително мениджърско дружество (Rousse Shipyard Beteiligunggesellschaft, регистрирано в Германия като джойнт венчър на две немски фирми). От началото на тази година изпълнителният директор на АП Захари Желязков и председателят на надзора Асен Дюлгеров в неофициални изявления признават, че вече съжаляват за избора на РКМД. Немското дружество отлагаше сключването на сделката в продължение на пет месеца, защото настояваше да бъдат опростени данъчните задължения на русенската корабостроителница. Преди две седмици проблемът беше решен, като правителството одобри отпускането на заем и безвъзмездно финансиране за корабостроителницата, които купувачът ще върне веднага обратно в бюджета, като плати данъчните задължения и лихвите по тях.
През изминалата седмица имаше развитие и по другото дело на СЛК срещу АП. То беше заведено по общия исков ред пред Софийския градски съд заради недобросъвестни преговори от страна на агенцията и нанесени от това вреди. Миналата седмица основното доказателство, представено от защитата на АП, е било решението на ВАС срещу иска на СЛК. Според адвоката на словаците обаче то няма нищо общо с вредите от недобросъвестни преговори. Следващото заседание по гражданския иск е насрочено за 29 април. СЛК оценява стойността на нанесените вреди на около 250 хил. долара, но е подала частичен иск само за 5.1 млн. лв. Целта на словашката корабостроителница е първо да спечели дело за малка сума, като докаже по принцип вината на АП, а след това да заведе иск за целия размер на щетите. Отделно от това ръководството на СЛК обяви в началото на тази година, че ще заведе иск срещу АП на стойност 12 млн. долара за пропуснати ползи. Аргументът е, че словашката корабостроителница възнамерявала да прехвърли част от бъдещите си поръчки на русенското предприятие, а отказът на АП да сключи приватизационната сделка довел до загуба на евентуалната печалба.
"Балканкар Рекорд" и "Балканкар Мизия" са пред ликвидация
През изминалата седмица ръководствата на две дружества от системата на Балканкар -"Балканкар Рекорд", Пловдив, и "Балканкар - Мизия", Бяла Слатина, обявиха намеренията си да прекратят своята дейност и да се обявят в ликвидация. На общото събрание на "Балканкар Рекорд", насрочено за 26 март тази година, ще се гласува прекратяване на дружеството чрез ликвидация по предложение на съвета на директорите на предприятието и Министерството на финансите, което е негов принципал. Същото предложение ще се разглежда и на общото събрание на "Балканкар - Мизия" на 31 март. Заедно с вече обявеното в ликвидация външнотърговско предприятие "Балканкар импекс", дружествата от Балканкар, които са в ликвидация, са на път да станат три. Всички дружества от системата на "Балканкар холдинг" са с преобладаващо държавно участие, като 18 от тях са включени в пул Балканкар. За тях има обявена процедура за приватизация, като посредник е международната консултантска фирма "Прайсуотърхаус Купърс" (PricewaterhouseCoopers). Договорът между Агенцията за приватизация и посредника е сключен през септември миналата година и е с едногодишен срок, тоест приватизацията трябва да приключи до септември тази година.
Според шефовете на "Балканкар Рекорд" една от основните причини за тежкото състояние на дружеството е липсата на оборотно финансиране. "Предприятието не може да получава банкови кредити и финансирания от бюджета, защото е в списъка за изолация, а има и ипотеки върху имуществото", обясни изпълнителният директор Иван Дорков. "Балканкар Рекорд" е едно от най-големите дружества в системата на холдинга. От 1996 г. е в списъка на предприятията за финансово оздравяване, има задължение по ЗУНК в размер на 10 млн. долара, както и задължения към доставчици, НЕК, ВиК. Девет съдебни дела е завела Балканбанк към "Балканкар Рекорд". Исковете са за почти един млрд. лв., но "Балканкар Рекорд" не ги признава, защото кредитите са взимани от "Балканкар холдинг". "Дори и фактът, че част от получените заеми са били насочени към пловдивското предприятие, не е достатъчен, за да се признае задължението", коментира Иван Дорков. В момента Балканбанк е блокирала част от сметките на предприятието.
През месец юли миналата година съветът на директорите на "Балканкар Рекорд" е взел решение да продаде неизползваните активи на предприятието, за да набави оборотни средства за финансиране на дейността му. Бил е изготвен списък на машини и съоръжения на стойност два млрд. лв., но през септември Агенцията за приватизация (АП) открива процедура за приватизацията на "Балканкар Рекорд", с която забранява всякакви разпоредителни действия с активите на дружеството. Директорите на предприятието искат разрешение от АП за продажбата на тези обособени части, но след няколко месеца получават разрешение да продадат активи на стойност само 200 млн. лв. Първите два търга вече са проведени, но според изпълнителния директор те едва ли ще осигурят необходимите средства. Приватизационният посредник по сделката трябва да намери купувач за предприятията от пула до септември, но според закона за финансово оздравяване до края на юли предприятията от списъка, в който е и "Балканкар Рекорд", трябва или да се приватизират, или се ликвидират.
В момента в "Балканкар Рекорд" работят около 1100 души. По-голямата част от тях са в платен отпуск. При конструирането на завода мощността на "Балканкар Рекорд" е планирана за производство на 50 000 мотокара годишно. Преди 1989 г., "Балканкар Рекорд" е произвеждал по 28 000 машини годишно, а през миналата година те вече са намалели на 432 броя. Спад има дори спрямо 1997 г., когато са произведени около 700 мотокара. В момента предприятието има договор за изработка на около 500 мотокара, но според Дорков поръчката може би няма да се осъществи заради липса на средства.
През миналата седмица в Държавен вестник беше обнародвано съобщение за общо събрание и на "Балканкар - Мизия", Бяла Слатина, на което също ще се взема решение за ликвидация. Дружеството произвежда сменни приспособления за електро- и мотокари. Със своите 107 работника дружествата от системата на Балканкар, които преустановяват дейността си, са на път да станат три. "Балканкар-Мизия" е значително по-малко предприятие от "Балканкар Рекорд", но неговият шанс да оцелее е далеч по-малък от този на пловдивското дружество. Предприятието не работи от март месец миналата година, заплати не са изплащани на работниците от август. Според изпълнителния директор на дружеството Атанас Атанасов дружеството е в изключително тежко състояние, защото няма нито краткосрочни, нито дългосрочни поръчки. Дружеството е работило предимно за Русия, Беларус и Украйна и кризата в региона е една от главните причини за липсата на поръчки. Загубата на дружеството за 1998 е около 200 млн. лв. Отдавна е в процедура по несъстоятелност друго дружество от системата на Балканкар - "Балканкар импекс" - София. Балканкар - Плевен, пък е свил производството си от 600 броя мотокари през 1997 г. на 150 за миналата година. Там предстои съкращаване на работници. Подобно е състоянието и в останалите предприятия от отрасъла. Почти всички предприятия в момента натоварват средно между 10% и 30% от мощностите си.
Тези информации правят прогнозите за раздържавяването в отрасъла доста неоптимистични. За доказателство резултатите от първата вълна на масовата приватизация, когато почти всички дружества от пула бяха пуснати с между 25% и 45% от капитала им, показват почти пълна липса на интерес. Акции срещу бонове са придобили предимно индивидуални участници. Максимално се е стигнало до продажба на 8% от капитала на едно дружество, а в повечето случаи дори под 1%. Единственото изключение е с акциите на "Балканкар - реклама", които са представлявали интерес за "Централен приватизационен фонд".
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри нова рамка за продажбата на 68% от капитала на "Елпром Трафо". Приватизираното предприятие произвежда трансформатори и е в тежко финансово състояние. Към него има предявен иск на стойност 2 млн. долара от сирийска компания, а освен това дружеството дължи 1.5 млн. долара на "Хюндай Елпром Трафо" и почти 900 хил. долара на държавата. Според новата рамка от потенциалния купувач "Елпром комплект" ще се иска минимална цена от 812 хил. долара. По сделката няма да се договарят ангажименти за бъдещи инвестиции и работни места. Вместо това надзорът е поставил изискване през следващите три години 80% от продукцията на предприятието да достигне стандарта за качество ISO 9002.
Работническо-мениджърското дружество на Варненската корабостроителница, което е единственият кандидат-купувач за предприятието, подаде оферта в АП, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Не е ясно обаче каква оферта е подало сега РМД, след като то внесе такава още миналото лято в рамките на обявения срок от посредника по сделката "Ди Еф Си". В дружеството - купувач основни акционери са бившите вече шефове на Варненската корабостроителница, които бяха сменени преди две седмици от надзорния съвет на предприятието. Свилен Спасов, председател на управителния съвет, беше заменен с Милко Златев, досегашен директор по корпусите. Задържаният с прокурорско постановление изпълнителен директор Добромир Кондов и досегашният член на борда Георги Заимов са сменени съответно с Владимир Фелдманов, бивш зам.-директор по производството, и Евгений Чаушев, бивш началник на отдела за конструкции.
Изтече срокът за подаване на оферти за 75% от капитала на "Химик" ЕАД, Асеновград. В АП не е постъпило нито едно предложение. Предприятието произвежда пластмасови изделия.
Един кандидат е заявил желанието си да придобие 74.48% от капитала на "Теспом", Габрово, до изтичането на обявения от АП срок. Предприятието произвежда машини за леката промишленост и изнася повече от половината от продукцията си.
Втори участък в рудник "Иван Русев" при "Мини - Бобовдол" минава в процедура на ликвидация. Според директора на рудника, Петко Власаков, процедурата ще бъде открита в края на февруари и ще приключи до три месеца. Причината за ликвидацията е изчерпването на въглищата.
"Плевенски цимент" АД получи концесии за ползване на подземно находище на мергел в "Белия бряг" - Ловешка област, и за добив на варовик в находище "Кайлъка" - Ловешка област. Съобщението беше обнародвано през миналата седмица в Държавен вестник. И двете концесии са за 10-годишен период, като и за двете "Плевенски цимент" трябва да заплати на държавата еднократно парично възнаграждение в размер на 40 млн. лв. Периодичните парични вноски по концесиите се определят както на база добитите количества, така и в зависимост от приходите от продажби. Право на ползване на каолинова суровина и кварцови пясъци от находището в "Дойранци" - Шуменска област, беше дадено на "Каолин" ЕАД, гр. Сеново. Концесията е седемгодишна.
"Полимери" прогнозира 460 млн. лв. печалба за 1998 г. Дребните акционери все още не са получили дивидентите си за 1997 г. По предварителни данни печалбата на девненския химически комбинат "Полимери", най-големия производител на винилхлорид и поливинилхлорид в България, за миналата година е около 460 млн. лева, съобщи Ивайло Маринов, член на надзорния съвет. Това обаче не са окончателните данни. Те трябва да бъдат потвърдени след около месец от счетоводния одит, който в момента се извършва от международната одиторска фирма "Прайсуотърхаус Купърс" (Pricewaterhouse Coo-pers). След обявяването на официалните финансови резултати през април трябва да бъде проведено редовно годишно общо събрание на акционерите, на което да бъде гласувано решение за разпределяне на печалбата.
Макар и по-добър от предварителните очаквания за загуба от няколко милиарда лева, отчетеният годишен резултат на "Полимери" е значително по-нисък в сравнение с печалбата за 1997 г., която беше в размер на 10.503 млрд. лв. Песимистичните очаквания за края на годината бяха резултат от обявената загуба от над два милиарда лева за първото шестмесечие на 1998.
През април 1998 (месец преди придобиването на остатъчния пакет от "АКБ Корпорация") годишното общо събрание взе решение за разпределяне на дивидент от 42% за 1997 г. Сегашният мажоритарен собственик тогава внесе предложение за разпределение на дивидент от 142%, но това беше отхвърлено от останалите акционери - Министерството на промишлеността и Българската холдингова компания (бивш Българо-холандски приватизационен фонд). Освен тези два акционера малък дял от под 2% от капитала на дружеството притежава и бившия приватизационен фонд "Света София" (сега холдинг със същото име).
До момента дивидентът за 1997 г. обаче все още не е изплатен на миноритарните акционери, а само на собствениците на големи пакети - бившите приватизационни фондове и Министерството на промишлеността. Изплащането на дивидентите на фондовете стана през последните два месеца заради техните протести по време на предишните общи събрания. На последното общо събрание, което беше проведено миналата седмица, неизплатените дивиденти са станали повод за нови скандали.
Според шефовете на "Полимери" и "АКБ Корпорация" изплащането на дивидентите и на най-дребните акционери е въпрос на организация, а не на липса на пари. Според тях за тази цел в близко бъдеще най-вероятно ще бъдат използвани клоновете на Булбанк в страната. По време на първата вълна на масовата приватизация срещу инвестиционни бонове бяха предложени 67% от акциите на дружеството, като 5.65% (общо 300 748 акции) бяха изкупени от индивидуални акционери. Според шефовете на дружеството няма нарушение на закона, тъй като в сегашното законодателство няма посочен краен срок, в който да бъдат изплатени дивидентите. Това ще се промени след приемането на новия закон за публичното предлагане на ценни книжа, според който ще има фиксиран краен срок за изплащане на дивидентите на акционерите в публичните дружества.
Значително по-тежкото финансово положение на фирмата в сравнение с миналата година обаче не е тайна, тъй като след падането на международните цени на основния продукт на дружеството - поливинилхлорид, производството на "Полимери" се оказа със значително по-висока себестойност. Ниските цени на международните пазари на поливинилхлорид според експерти засягат най-много малките и средните по мащаб производители с остаряло и енергоемко оборудване, какъвто именно е девненският завод.
Общи Събрания
Пакет от 23% на "Златен лев" беше прехвърлен през борсата
Съветът на директорите предлага дивидент в размер на 82%
През изминалата седмица през блоковия сегмент на "Българска фондова борса - София" беше прехвърлен пакет от 1 516 020 акции (или 23% от капитала) на инвестиционното дружество "Златен лев" (бивш приватизационен фонд със същото име). Цената, на която беше регистрирано прехвърлянето, беше 1530 лева за акция. Общата стойност на пакета е 2.319 млрд. лв. Според брокери липсва сигурна информация за купувача и продавача на големия пакет. Според изпълнителния директор на дружеството Валентин Карабашев ръководството на "Златен лев" не разполага с информация относно сделката. "Дори и да разполагаме с такава информация, нямаме право да я разкриваме", заяви Карабашев.
Сигурно е, че ръководството на бившия фонд е наясно със страните по сделката. Сигурно е също и това, че когато пакет над 20% от едно публично дружество сменя собственика си, това не може да представлява търговска тайна. Най-малкото защото в закона за ценните книжа е записано, че който придобие пряко или чрез свързани лица над 10% от едно публично дружество, е длъжен да уведоми комисията по ценните книжа. А информацията от комисията е публична. Очевидно акциите от "Златен лев", които бяха изтъргувани, са от новата емисия на дружеството, тъй като досега не е имало собственик, който да притежава такъв брой акции от първоначалното набиране на капитала. На 7 януари тази година приключи подписката за записване на новите акции от инвестиционното дружество "Златен лев" и новият капитал вече е регистриран в съда, съобщиха от фондовата борса. Капиталът на бившия приватизационен фонд беше увеличен от 2.160 млрд. лв. на 6.481 млрд. лв. с емисия акции в размер на 4.321 млрд. лв. Новите акции са с номинал 1000 лв. и с емисионна стойност 1500 лв. Според информация от дружеството цялата нова емисия е била записана в срок. До 5 януари 1999 г., когато всеки притежател на акции имаше право да запише съразмерен брой акции на досегашния му дял в дружеството (две акции от новата емисия за една досега притежавана), са записани общо 430 527 акции, които са станали собственост на общо 399 юридически и физически лица. В срока на непропорционално записване на акции от новата емисия (от 6 до 7 януари ) са записани общо 3 890 779 акции на стойност 5.836 млрд. лв. В емисията са се включили 389 физически и 16 юридически лица, съобщиха от дружеството.
На 12 март тази година е насрочено редовно годишно общо събрание на акционерите на "Златен лев", на което трябва да бъде взето решение за разпределяне на годишната печалба на дружеството. Според предварителните материали за общото събрание печалбата за миналата година е 6.088 млрд. лв. Предложението на ръководството на фонда ще бъде 236 млн. лева да бъдат разпределени във фонд "Резервен", а за дивиденти да бъдат разпределени 5.338 млрд. лева. Това прави доходността на една акция (преди облагане с данък върху получените дивиденти от 15%) в размер на 820 лева (или 82%) на акция с номинал 1000 лева.
"Ямболен" ще бъде ликвидиран, ако няма купувач до 15 март
албански инвеститор ще спасява закъсалата фирма, обяви шефът и
През изминалата седмица министърът на финансите Муравей Радев подписа писмо, с което държавата като основен акционер в "Ямболен" АД ще свика извънредно общо събрание на акционерите на дружеството. Основната цел на събранието е да се вземе решение за ликвидация на дружеството. Официалното становище на финансовото министерство е, че ако до провеждането на общото събрание купувач за предприятието все пак бъде намерен, то представителите му няма да гласуват за ликвидация. "Ямболен" е с обявена процедура за приватизация и срокът за подаване на оферти изтича на 15 март. Приватизационен посредник по сделката е английската консултантска фирма "Рес и ко" (Res & co).
Според изискванията на Търговския закон след писмо от акционер, притежаващ повече от десет процента от капитала (държавата в лицето на МФ е собственик на 77.45%), ръководството на дружеството е длъжно в срок от един месец да насрочи дата за общо събрание и да го обяви в Държавен вестник. От обнародването на съобщението за свикване на общо събрание до датата на неговото провеждане трябва да е минал поне месец. "Ямболен" е в група Б на списъците на предприятията за финансово оздравяване, които съгласно споразумението с МВФ трябва да бъдат продадени или ликвидирани до края на юни тази година.
През изминалата седмица изпълнителният директор на "Ямболен" Димитър Божанов обяви, че албанска фирма, наречена "Меба", е проявила сериозен инвеститорски интерес към предприятието. Досега интерес към купуване на мажоритарния пакет от акции на "Ямболен" е проявил "Химимпорт инвест" (който по неофициална информация миналата седмица придоби през борсата пакет от около 9% от акциите на "Ямболен" на обща стойност 1.25 млрд лв.). По-рано като инвеститори бяха споменавани белгийска, сингапурска и испанска фирма. През изминалата седмица се появи информация, че представители на белгийскатата фирма, която е дългогодишен клиент на ямболския завод, са направили оглед на предприятието.
Кандидат за приватизатор на "Ямболен" е и работническо - мениджърското дружество "Ямболен финанс", но офертата, подадена от него, беше определена от "Рес и ко" и финансовото министерство като непълна и с непосочени източници на финансиране, след което се наложи тя да бъде писана отново. Според запознати офертата просто се е състояла от три страници.
Въпреки противоречивата информация, която идва от заинтересованите страни по сделката, до този момент няма потвърдена информация от приватизационния посредник някой от кандидатите наистина да е подал оферта. Основният проблем на "Ямболен" не е качеството на продукцията или липса на интерес, а невъзможност за продажба по текущи цени на международните пазари на основните си продукти - полиестерни влакна и коприни. В момента себестойността на тези продукти е с 30 до 50% по-висока от крайната цена, която предлагат азиатски производители. По данни на финансовото министерство само за януари 1999 г. дружеството е натрупало загуби за нови 400 млн. лв. В "Ямболен" в момента работят около 1800 души, които не са получавали заплатите си от октомври миналата година и са в принудителен отпуск.
Реалната търговия на борсата продължава да е под 1 млрд. лв. седмично
През изминалата седмица общият обем от сделките на всички пазарни сегменти на "Българска фондова борса - София" беше малко над 4.8 млрд лева. Преобладаващата част от него представляваше едно-единствено прехвърляне на голям пакет от акции на стойност 4.1 млрд. лв. Акциите бяха на "Хидроелементи и системи"АД гр.Ямбол. Общо 72177 лв. на единична цена 57 000 лева за акция бяха прехвърлени. Досега сделки с тези книжа са сключвани сравнително рядко, при това на цени между 7200 и 9000 лева за акция.
На официалния А пазар, където изискванията към емитентите са най-високи, отново имаше сключени сделки само с акции на "Полимери" - общо 1044 акции на цени между 6400 и 6750 лева за акция. Сделки с другото листвано на този сегмент дружество, бургаския кабелен завод "Елкабел", отново не бяха сключени. На официалния В пазар бяха сключени сделки с общо 269 акции на трите листвани на този сегмент дружества - "Антибиотик", "Елма" и "Трояфарм", без особена промяна в цените в сравнение с миналата седмица.
Акциите на "Петрол холдинг груп" отново бяха най-активно търгуваните на временния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове. Сделките с акции на петролния холдинг бяха за над 50 млн. лв. и надхвърлиха по стойност всички останали сделки, сключени на този сегмент. "Въпреки по-големите регистрирани трансфери ликвидността на акциите на бившите фонодве далеч не е толковеа висока", обясниха брокери. На този сегмент най-голямо покачване отбелязаха акциите на "Бимас" - с 10% до 15 635 лева за акция.
На свободния пазар на БФБ най-активно търгувани бяха акциите на Нефтохим. Една от основните причини за наличието на някакъв реален интерес към тези книжа са отчетените добри финансови резултати за миналата година - около 110 млрд. печалба при около 140 млрд. загуба за 1997 г. Освен към тези книжа, инвеститорски интерес към други, доскоро активно търгувани ценни книжа на практика нямаше. От акциите на "Булгартабак холдинг" бяха изтъргувани едва 299 акции на цена между 27 100 и 29 600 лева за акция. От акциите на "Благоевград БТ" бяха изтъргувани общо 16 акции при една-единствена сделка на 42 000 лева за акция.
На блоковия сегмент на борсата бяха изтъргувани и няколко други пакета акции на - "ЗММ Металик" (на обща стойност 278 млн. лева), на инвестиционното дружество "Златен лев" ( за 2.3 млрд. лв.), на "Ямболен" (за 1.2 млрд. лева).
През миналата седмица съветът на директорите на фондовата борса допусна за търговия на официалния пазар акциите на Централна кооперативна банка (ЦКБ) и на бившия приватизационен фонд "Северкооп гъмза" (сега "Северкооп гъмза холд"). Акциите на ЦКБ ще се търгуват на официалния В пазар на БФБ и за търговия са регистрирани всички 15 милиона безналични свободно прехвърляеми акции, всяка с номинал 1000 лева. Началната цена на въвеждане за търговия е 1000 лева. Акциите на бившия приватизационен фонд ще се търгуват на временния С пазар. Началната цена, на която ще започне търговията с тези книжа на 2 март, е също 1400 лева.
Инвеститорите отново заложиха на силния долар
През седмицата в страните от евро-зоната продължи противопоставянето на банкери и политици по отношение на бъдещето на общата икономическа политика и това за пореден път понижи цената на еврото спрямо долара. В понеделник шефът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Вим Дуйзенберг заяви, че монетарната политика на банката е добра и промяна в краткосрочен план не може да се очаква. Изказването бе прието от експертите като открито предизвикателство към германския финансов министър Оскар Лафонтен, който нееднократно призоваваше за повишаване на европейските лихви. От липсата на разбирателство най-много пострада еврото, което се срина до 1.1032 долара. Инвеститорите излизаха на дълги позиции в долари и дори изказването на британския министър-председател Тони Блеър за предстоящо насрочване на референдум за влизане на паунда в еврото не промени отрицателните очаквания за единната европейска валута. Във вторник бяха огласени данните за инфлацията в Германия, според които потребителските цени в страната са се повишили с 0.1-0.2 на сто на годишна база през януари за отделните провинции. Това подкрепи значително позициите на Лафонтен, който за пореден път призова за отделяне на повече средства за социални дейности и повишаване на заетостта. Лафонтен получи подкрепа и от френския си колега Доминик Строс-Кан. В резултат на това еврото падна до 1.0960 долара. ЕЦБ веднага реагира в лицето на члена на борда на банката Томазо Падоа, който заяви, че ЕЦБ си остава независима институция, която е достатъчно силна, за да се противопостави на лобирането на влиятелните финансисти. В поредица интервюта германските и френските финансисти съобщиха, че при липсата на подкрепа от банката ще предприемат фискални мерки, които да компенсират запазването на лихвите. Тези стъпки са оправдани, тъй като за първи път от 1991 г. Германия е на ръба на дефлацията, а доверието на френските индустриалци в икономическото развитие на страната е на много ниско ниво. През изминалата седмица обаче останалите държави от евро-зоната показаха, че им е омръзнало да следват просоциалните инициативи на германци и французи. На първо място сред недоволните бе Испания, която отбеляза невероятните 3.6 на сто ръст на годишна база през четвъртото тримесечие срещу жалките 0.4 процента на Германия. Интригата се заплита още повече от факта, че Испания е една от малкото страни от ЕС, която се управлява от консерватори, и целите на правителството на Аснар са доста различни от тези на канцлера Шрьодер. За първи път от доста време недоволство срещу водещата позиция на германците изрази и Ирландия с изказването на шефа на централната си банка Морис О'Конъл, който препоръча на европейските си партньори да решават сами вътрешните си проблеми и да не закачат общата монетарна политика. На този фон евентуално съгласие между партньорите от ЕС по принципите на общата селскостопанска политика и изграждане на обща позиция по отношение на стратегическите субсидии за 2000 г. изглежда малко вероятно. Според експерти разногласията в ЕС няма да бъдат преодолени в краткосрочен план и може да се очаква допълнителна обезценка на еврото до изравняването му с долара.
На вътрешния валутен пазар еврото остана на практика без промяна и се търгуваше в границите 1947.00-1948.20 лева. Повечето от сделките бяха насочени към обслужване на крайни клиенти, които приключваха междуфирмените си разплащания и плащаха заплати в края на месеца. В същото време банките поддържаха високо ниво на левовата си наличност във връзка с месечната регулация на минималните резерви в БНБ.
Спрямо долара левът започна седмицата на 1748, премина през 1777 в сряда, а при затварянето на междубанковия пазар в четвъртък бе на 1766, отразявайки движението на еврото спрямо долара на международните пазари.
Лихвите по междубанковите депозити се повишиха
Цената на необезпечените междубанкови депозити се повиши през изминалата седмица при засилено търсене на ресурс от банки главно за обслужване на наредени плащания на крайни клиенти в края на месеца.
В началото на седмицата овърнайт депозити се разменяха на 2.0-2.1 на сто годишно, в сряда цената бе 2.2-2.4 на сто, а късно в четвъртък до 2.5-2.6 процента. Големите фирми плащаха заплати и приключваха счетоводно месеца, което изтегли значителен ресурс от банковата система. Търсеха се левове и за сетълмента на редовните аукциони на Министерството на финансите. През седмицата министерството продаде една емисия тримесечни сконтови ДЦК с номинал пет милиарда лева и емисия двегодишни лихвени облигации с номинал 15 милиарда лева. Доходността на тримесечните книжа, по която се определя ОЛП, остана без промяна на 4.91 на сто годишно, а двегодишните облигации ще носят 9.14 процента ефективна годишна доходност. Лихвите по едноседмичните депозити също се повиши до 3.2 процента в края на периода от 2.6 в понеделник. Засиленото търсене на дългосрочен ресурс бе най-вече от банки във връзка с наближаването на крайния срок за регулация на минималните резерви за февруари.
Очаква се през текущата седмица междубанковите депо-лихви да се понижат, тъй като ресурсните банки ще започнат да получават преводите на бюджетни средства за месечното плащане на пенсии и социални помощи. В понеделник 1 март финансовото министерство предлага на аукциони две емисии тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Цените на българските брейди-облигации се понижиха
Цените на дълговите инструменти на страните от Източна Европа се понижиха през изминалата седмица, тъй като инвеститорите се опасяваха, че забавянето на растежа на страните от ЕС ще се отрази негативно и на Унгария, Чехия, Полша и България. Негативното настроение бе почувствано първо на валутните пазари, където в рамките на една седмица унгарският форинт загуби около един процент от стойността си в сравнение с долара, а полската злота бе с 0.7 на сто по-евтина.
В същото време остана нестабилно положението и на най-голямата латиноамериканска икономика - тази на Бразилия, която е традиционен определящ фактор за тенденциите на пазара на брейди-облигации. Веднага след края на традиционния карнавал бразилската централна банка трябваше да защитава с агресивни интервенции реала и в края на седмицата резервите на банката паднаха под 35.7 милиарда долара.
Изказването на управляващия директор на МВФ Мишел Камдесю в сряда, че икономическата стагнация в страните от възникващите пазари вече е стигнала най-ниската си точка и оттук нататък може да се очаква икономически ръст, засега не оказа влияние върху инвеститорите и отношението към брейди-книжата остана скептично. През седмицата българските книжа поевтиняха средно с един цент в сравнение с периода 15 - 19 февруари. Късно в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 70.250/500 цента, котировките на облигациите, заменили просрочените лихви IAB, бяха 68.500/625 цента, а цените на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 60.500/625 цента.
Въпреки усилията на японските производители да убедят потребителите, че е здравословно да се яде шоколад, консумацията на сладкарски произведения в страната продължава да намалява. Последната теория гласи, че полифенолът, вещество, което се съдържа в какаото, намалява риска от сърдечни заболявания. По данни на Chocolate & Cocoa Association of Japan от 8 години насам производството на шоколад продължава да спада. През 1991 г. са били произведени 197 хиляди тона, а през миналата година на пазара са пуснати 189 500 тона. "Намалението не е драстично, но тортата със сигурност се свива", констатира Такамото Ето, говорител на най-големия японски производител Meiji Seika Kaisha.
Австралийската захарна индустрия не гледа на Русия като на голям купувач на нерафинирана захар въпреки съобщенията, че неотдавна Москва е купувала захар от Тайван. "Русия се прояви като купувач на ограничени количества и е малко вероятно да изнасяме за руския пазар", съобщи Иън Балантайн, главен мениджър на организацията CANEGROWERS. Според него отсъствието на Русия от пазара като крупен потребител е допринесло за ниските цени на захарта.
Австралийската захарна реколта бе увредена от циклон, който засегна наскоро Северен Куинсланд. Очаква се поради лошите метеорологични условия захарното съдържание в захарната тръстика да намалее и да влоши качеството на суровината.
Повлияна от тенденцията за тотален спад на цените на растителните масла и зърното, стойността на малайзийското палмово масло падна до най-ниските си стойности от 16 месеца насам. Според брокери на Чикагската стокова борса, заради спада на цените търговците са били притеснени за изпълнението на предварително платени поръчки. Някои страни потребители като Индия и Пакистан са се отказали от договорите за доставка, сключени при по-висока цена. Търговските посредници се опасяват, че ще понесат големи загуби, тъй като преди месец са закупили стоката на цена 650 долара за тон, докато в момента цената е 530 долара за тон.
Бразилският президент Фернандо Енрике Кардосо даде съгласието си за намаляване на федералните такси, наложени върху производителите на коли. Така правителството се надява да стимулира постоянно свиващия се пазар на автомобили. Според правителствен говорител таксата ще бъде намалена между 10 и 35 на сто, като ставката ще бъде различна за отделните модели и класове автомобили. Производителите на коли в Бразилия отдавна търсят начини да съживят производството, притиснато от огромните лихви и драстичното спадане на потреблението, резултат от финансовата криза.
Покупката на магазин е новата мода на пазара
След като през миналата година хит на пазара на недвижими имоти бе наемането на търговски площи, тази година нещата са на път да се обърнат в надпревара за покупка на същия тип имоти. Високите наеми (покачващи се непрекъснато), краткосрочни договори и конфликти с наемодатели подтикват търговците наематели да се ориентират към покупка на магазин. Подобна инвестиция при сегашните нива на наемите ще се възвърне средно за около пет години, да не говорим за парадоксалните на места наеми, които са свалили срока на откупуване на имотите до една- две години.
В идеалния център на София по оживените търговски улици този тип недвижими имоти не на шега са подгонили продажни цени от 1000 до 1500 долара за кв.м. Само допреди няколко месеца офертите за продажба на търговските помещения в сърцевината на града се движеха в порядъка от 700 до 900 долара на кв. м, но тогава интересът към тях не беше така явно подчертан, коментират посредниците. Оферти на по-разумни цени не липсват, но те обикновено се реализират в крачка и не стигат до офертния пазар. В момента средната продажна цена на предлаганите на софийския пазар търговски помещения е 600 долара на кв. м, като най-ниската цена не пада под 200 долара, а най-високата надхвърля 2000 долара на кв.м. Едно помещение от 100 кв. м в зависимост от местонахождението си може да се предлага за 30 000 и за 130 000 долара. Има огромна разлика в цените в зависимост дали имотът е на централна търговска улица или в някоя от преките й, тогава цената може да бъде редуцирана в пъти.
В жилищните комплекси цените на магазините се влияят единствено от близостта им до пазар или голям универсален магазин, което в повечето случаи удвоява цената им. Най-евтино се предлагат за продажба магазините в "Люлин" - между 200 и 250 долара за кв. м, като там промяна през последните месеци не се забелязва. Със стойности между 450 и 550 долара на кв. м на едно от челните места по цени се нареждат кварталите "Красно село", "Бели брези", като се движат редом със смятания за един от най- престижните квартали - "Лозенец". Поскъпването в тези райони на столицата на търговските помещения от декември 1998 досега е почти 20 на сто. При отдаваните под наем помещения цените се движат за "Красно село" около 8 долара на кв. м, а за "Бели брези" между 9 и 10 долара за кв.м. Малко по-скромни в ценообразуването на имотите си са собствениците на търговски помещения в кварталите "Младост" и "Дианабад" - между 340 и 390 долара за кв. м, но при сравнение на тези цени с цените отпреди два-три месеца се вижда, че и тук е налице покачване с около 15 процента. Месечният наем на кв. м в тези комплекси е от порядъка на седем-осем долара.
В същото време без промяна остават цените на предлаганите за продажба жилища. Повече от година те запазват своите стойности с незначителни колебания, които в никакъв случай не дават отражение на пазара. Двеста и шейсет долара на кв. м е средната офертна цена на предлаганите жилища в столицата.
Държавен вестник
Календар на деловите прояви за 13 - 25 март
Срокове
Декларацията за патентна дейност се подава до 1 март
Лицата, извършващи дейност, която се облага с патентен данък, са длъжни да подадат декларация за обстоятелствата по осъществяване на дейността до 1 март. С патентен данък се облагат физическите лица или предприятия с годишен оборот през 1998 г. до 75 млн. лв., извършващи дейност като: ресторантьорство;търговия на дребно; хотели; платени паркинги; складове за търговия на едро; производители на хранителни и други стоки; дърводелски, шивашки, кожарски, обущарски, металообработващи, бръснаро-фризьорски и други услуги. Всички дейности са изброени в чл.31 и чл.32 на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Срокът важи за лицата, които подлежат на облагане с патентен данък и са регистрирани по Търговския закон (ТЗ). Нерегистрираните по ТЗ физически лица трябваше да са декларирали обстоятелствата около извършването на дейността до 31 декември.
Декларацията се подава за всеки обект, чрез който се извършва дейността или предлага услугата. Така, ако имате обекти на територията на различни данъчни служби, трябва да подадете във всяка една от тях по един екземпляр, т.е. за всеки обект се подава по една декларация, уточниха от Столично териториално управление на данъчната администрация. При липсата на постоянен обект декларацията се подава по месторегистрация. Един формуляр струва 50 лв. Според закона срокът за плащане на данъка бе до 31 януари или 1 февруари, тъй като последният ден на януари бе неделя. Въпреки това от Главно управление "Данъчна администрация" уверяват, че данъчните служби няма да начисляват глоби на платилите до края на февруари, тъй като данъкът се изчислява на базата на подадената декларация, за която крайният срок, както стана ясно, е първи март. Данъкът се внася по сметката на данъчната служба по местонахождение на обекта или по местоизвършване на дейността, а при таксиметрови и транспортни услуги и дейности, които не се извършват от постоянно място - по месторегистрацията на лицето, което ги извършва.
Декларацията може да се подаде в данъчната служба лично или чрез упълномощено лице, както и да се изпрати по пощата. За дата на подаването се приема датата на пощенското клеймо.
В декларацията се описват обстоятелства, които имат значение при определяне на данъка, като: годишен оборот за 1998 г.; категория на хотелите; брой на местата за консумация в ресторантите; търговска площ на обектите за търговия на дребно; брой на местата за паркиране на платените паркинги и др. По закон промяната в някое от тези обстоятелства трябва да се декларира в седемдневен срок от настъпването им. Данъчните закони предвиждат само санкция за неподаване на декларацията изобщо. Глобата е в размер 1.5 пъти дължимия патентен данък. Законът за облагане на физическите лица не посочва дали се дължи глоба при неподаване в срок. Въпреки това неподалите декларацията в срок ги грози глоба от 2000 до 50 000 лв., уточняват от Главно управление "Данъчна администрация", като се позовават на чл.31 от Закона за административните нарушения и наказания.
Независимо че са подали декларация за обстоятелствата по осъществяване на дейността, облагана с патентен данък, лицата трябва да подадат и годишна данъчна декларация за реализираните доходи от физически лица през 1998 г. (дори да имат доходи само от тази дейност). Според чл.41, ал.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица годишна данъчна декларация се подава от всички данъчно задължени лица, имащи доходи, включително и тези, имащи доходи, обложени с еднократен патентен данък.
Отпуснат е стоков кредит на производители на картофи
Стоков кредит за засаждане на картофи за консумация и семепроизводство отпуска фонд "Земеделие". Срокът за договаряне и усвояване на средствата (чийто общ размер е три млрд. лв.) е до 30 май т.г. Задължително условие, за да ползвате кредитната линия, е да бъдете регистрирани като земеделски производители в съответните областни управления "Земеделие, гори и аграрна реформа" или в регионалните земеделски служби. Не трябва да имате неизпълнени стари задължения към фонд "Земеделие". Посевите, които са обект на договора, трябва да бъдат застраховани срещу буря, градушка и проливен дъжд. Застрахователната полица трябва да е в полза на фонд "Земеделие" и да покрива фактурната стойност на получените картофи за посев.
Според механизма на кредитната линия земеделците получават семена за посев. В определен срок те трябва да възстановят сума, равна на фактурната им стойност плюс 2% такса.
Посадъчният материал за засаждане на картофи за консумация се предоставя на земеделските производители при цени до 180 000 лв. на декар (с включен ДДС). Нормативът е 250 кг за декар при цена 720 лв./кг. Разходите над тази сума ще трябва да се поемат от производителя. Площите, за които може да се ползва този стоков кредит, са минимум и максимум 200 декара. Срокът за връщане на фактурираната сума плюс разходите за обслужване (2%) е до 31 декември т.г. Посадъчният материал от картофи за семепроизводство ще се предоставя при цени до 400 000 лв./дка (с включен ДДС). Нормативът за един декар е 250 кг. От кредита могат да се ползват само лицензирани семепроизводители. Те нямат право на кредит за засаждане на картофи за консумация.
Изисква се площите за ползване на стоковия кредит за семепроизводство да бъдат минимум четири и максимум 100 декара. Земеделският стопанин е задължен да произведе и да продаде по 1200 кг/дка картофи като посадъчен материал, които отговарят на изискванията на Българския държавен стандарт. Стойността на получения кредит се възстановява до 1 февруари 2000 г. В регионалните дирекции на фонд "Земеделие" стопаните подписват декларация по образец за площите, които ще засеят с картофи за консумация или семепроизводство. Юридическите лица представят копие от съдебната регистрация на фирмата и удостоверение за актуално правно състояние. Такова удостоверение трябва да представят и едноличните търговци. Производителите прилагат и документ за собственост на земеделската земя, която ще бъде засята. Ако площите са отдадени под наем, трябва да се депозира договор за наем или аренда.
Изтича срокът за деклариране промяната в имотното състояние
Гражданите с променено имотно състояние към 1 януари 1999 г. в сравнение с 1 януари 1998 г. трябва да подадат декларация, в която да опишат новите обстоятелства. Законът изисква от гражданите да подават декларация при промяна на вече декларираните с миналогодишната декларация данни. В такъв случай нова декларация подават тези, които са закупили, продали, заменили, получили от наследство или от дарения недвижими имоти. Освободилите се от някакъв имот имат интерес да декларират това, за да не плащат данък за нещо, което вече не притежават. Данък за недвижимите имоти се дължи за сгради, дворни места, парцели, застроени земеделски и горски земи, за действително застроената площ и прилежащия й терен. Декларация подават и лицата, които са променили адресната си регистрация.
Гражданите трябва да правят разлика между декларацията за новопридобити имоти и декларацията за притежаваните имоти към 1 януари на текущата година. Първата се подава по местонахождението на имота (в двумесечен срок от придобиването на имота), а втората - по местоживеене (изпраща се по принцип до 28 февруари). За новопостроени или придобити по друг начин имоти собственикът е длъжен да уведоми за това данъчната служба по местонахождението на имота. Това той трябва да направи в двумесечен срок. "За целта се попълва декларация, която на практика представлява приложението, подавано през миналата година", каза Атанас Кацарчев, главен данъчен експерт в отдел "Данъчна политика" при Главно управление "Данъчна администрация". "Продалите имот през годината нямат задължение да подават въпросното приложение в двумесечния срок от продажбата", допълни г-н Кацарчев. "Имали сте три имота, но към 1 януари сте собственик на два - трябва да подадете годишната декларация в срока до 1 март", уточняват от ГУДА. В данъчните служби имат противоречива практика и по въпроса дали сега трябва да се подава декларация, ако през миналата година сте закупили имот, за който вече сте подали декларация с приложение в двумесечен срок от сделката. "Независимо че са подали декларация за новопридобитите имоти в двумесечния срок, гражданите попълват и декларация за притежаваните имоти към 1 януари тази година, в която отново посочват придобития през годината имот", разясни г-н Кацарчев.
Формулярите се подават в данъчната служба по местоживеене според адресната регистрация към 1 януари 1999 г. Лицата без постоянно местоживеене в страната подават декларацията в Столично управление на данъчната администрация.
Подаването може да се извърши на място в данъчната служба лично или чрез упълномощено лице. Срокът е краят на февруари, но поради неделния ден за последен ден се приема първи март.
Санкциите за неспазване на срока са глоба от 10 000 до 400 000 лв. Глобата важи и за посочване на неверни данни в декларацията.
Плащането на данъка става на четири равни вноски в следните срокове: от 20 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и 30 ноември. На предплатилите целия годишен данък до 31 март се прави отстъпка от 5%. Плащането може да стане на гише в данъчната служба, по пощата и по банков път. Данъкът върху недвижимите имоти се дължи независимо дали имотите се ползват, или не. За имота, който е основно жилище, данъкът се плаща наполовина, а когато имотът е основно жилище на инвалиди от първа или втора група, се плаща 25% от размера му.
И тази година пощите ще разнасят съобщения за дължимия данък върху недвижимите имоти. Съобщения ще се дават лично и срещу подпис. Ако не бъдат намерени, съобщенията ще се дават на техни роднини или близки или на домоуправителите. Гражданите ще бъдат търсени от пощенските служители и в почивните дни, съобщиха от Главно управление "Данъчна администрация". Данъкът може да се плати и без съобщение за дължимата сума.
Вече се издават разрешителни за промишлен риболов
На 31 март изтича срокът за издаване на разрешителни за промишлен риболов, предвижда специална заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Документът се издава за всяка календарна година от районните поделения на Държавната инспекция по рибарство (ДИР). Пропусналите срока ще плащат по-високи такси, за да получат риболовно право.
За да извършвате промишлен риболов в язовир, във водите на река Дунав или Черно море, трябва да имате лиценз. Разрешителното е задължително както за този, който лови риба от своята лодка, така и за собственика на риболовен кораб. За да го получите, трябва да депозирате молба-декларация по образец. Лицата, които са притежавали лиценз през миналата година, задължително представят информация за уловената риба по количества и видове. Данните се удостоверяват със специален дневник, който е неразделна част от разрешителното. Всички кандидати трябва да депозират отново такъв дневник (тетрадка), в който са длъжни да вписват уловените количества и видове риба през годината. Тетрадката трябва да е заверена и подпечатана предварително в съответната районна инспекция по рибарство. Тя се представя за проверка при поискване от контролните органи. Ако не спазят това задължение, рибарите отнасят глоба, а при повторно нарушение може да им бъде отнето разрешителното. Инспекторите по места също водят свой дневник за уловената риба в поверения им район и представят тримесечни отчети.
За да получите разрешително, трябва предварително да сте декларирали използваните от вас риболовни уреди по видове и количества пред съответните районни инспекции по рибарство. Контролните органи пломбират тези уреди за сметка на техните собственици. В противен случай немаркираният или непломбиран уред, с който се лови риба, се конфискува.
Ако извършвате промишлен риболов в язовир, на който не сте собственик, трябва да представите договор за аренда или наем. Капитаните на риболовни кораби пък трябва да удостоверят своето капитанско право. А използваните от тях плавателни съдове - да бъдат регистрирани в Държавната инспекция по корабоплаване.
За издаване на разрешителното се плаща определена такса (вж. таблиците). Тя зависи от мястото на извършване на риболовна дейност (водоем, част от водоем, отделни водни площи, участъци, зони и др.), от плавателните съдове, от уредите, съоръженията, оборудването, от методите и средствата за промишлен улов на риба. "Тази година сумите за издаване на разрешително за риболовни кораби са с около 50% по-високи от миналогодишните. Известно намаление има за издаване на лиценз за индивидуални риболовци с лодки в Черно море. Миналата година те трябваше да платят по 60 000 лв. за документа. Същата сума плащаше и всяко следващо лице, работещо в същата лодка. Тази година собственикът на лодката ще плати по 80 000 лв., а всяко следващо лице - по 20 000 лв. С около 15% са пораснали таксите за издаване на разрешително за промишлен риболов във водите на река Дунав", коментира инж. Николай Кисьов, директор на Държавната инспекция по рибарство.
Правото да се извършва промишлен риболов в язовирите се ползва срещу главното задължение на стопаните да зарибяват водоемите и да ги охраняват. В разрешителното Държавната инспекция по рибарство определя нормативите за зарибяване по видове и количества риба за тази година. Когато рибностопанската дейност се извършва от организацията - собственик на язовира, и тя е държавна, за разрешително се плащат 60% от изискваната сума.
За издаване на разрешителни след 31 март ще трябва да платите доста повече от предвиденото. Увеличението е с 50% до 30 април, и със 100% - след изтичането и на този срок.
Освен таксата за лиценз допълнително се плащат 5000 лева за издаване, преиздаване и презаверка на риболовния билет. Всички суми се внасят безкасово по сметката на Държавната инспекция по рибарство. По-голямата част от средствата се използват за охраната, контрола и възпроизводството на рибните ресурси.
Глоба от 10 000 до 100 000 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда, заплашва този, който лови риба без лиценз. Специална наредба определя размера на обезщетенията за причинени вреди на рибното стопанство. Тези обезщетения се плащат отделно от глобите.
Новият данъчен режим на пенсионното осигуряване
През следващите години при развитието на пенсионната реформа доброволната пенсия постепенно ще увеличава своя дял в целия размер на получаваните суми от хората от третата възраст. Това ще става паралелно с намаляване на относителният дял на пенсията по линия на държавното обществено осигуряване (ДОО). Очаква се да бъдат въведени и трети вид пенсионни вноски, които ще бъдат за задължителната допълнителна пенсия. Доброволното осигуряване облекчава дейността на ДОО, тъй като се извършва чрез частни пенсионни фондове. При него вноските на всеки осигурен са отделени от останалите и се начисляват по негова собствена партида. За да се стимулира доброволното осигуряване, се въвеждат данъчни облекчения за вноските в тези фондове.
Промените в данъчните закони относно третирането на вноските за пенсионно осигуряване и изплащаните пенсии бяха извършени в края на миналата година. Възприет бе принципът осигуряването за пенсия да не се облага на входа (при внасяне на осигуровките), а на изхода (при изплащане на пенсията). Както и досега, пенсията, която ще се получава по линия на задължителното държавно осигуряване, е необлагаем доход по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Това означава, че държавната пенсия няма да се включва при определяне облагаемата основа на пенсионерите (ако имат доходи от източници, различни от пенсията). Така например, ако пенсионер е получил доходи от наем, от трудов договор или от извършване на занаят, то той е задължен да декларира тези доходи и ако надвишава необлагаемия минимум, да бъде обложен с данък. Към тези доходи няма да се включват сумите, получени от държавната пенсия. Необлгаемият годишен минимум за тази година е 900 000 лв. Специална уребда в данъчните закони получава пенсията, изплащана по линията на доброволното осигуряване. Досега от данъчна гледна точка нямаше разлика между държавна и доброволна пенсия - и двете се считаха за необлагаем доход. От началото на тази година допълнителната пенсия ще се прибавя към другите облагаеми доходи при определяне основата, върху която ще се изчислява дължимият подоходен данък.
Юридическите лица и неперсонифицираните дружества, които се явяват работодатели, могат за своя сметка да правят вноски за доброволно пенсионно осигуряване на своите работници и служители. За работещите по трудов договор личните вноски в пълен размер от работната заплата не се включват в облагаемия му доход по Закона за облагане доходите на физическите лица. Вноските на неговия работодател до 30 000 лв. на месец намаляват финансовия резултат на предприятието при определяне основата за облагане с корпоративен данък. "Тези облекчения се отнасят както за лицата, които са на трудов договор, така и за тези с договори за възлагане на управление (управители в държавните предприятия)", уточниха експерти от "Алианц България холдинг".
Запазва се облекчението задължителните осигурителни вноски за сметка на работодателя да се считат за разход, с което да намаляват облагаемия финансов резултат на фирмата. В параграф 1, алинея 2, от допълнителните разпоредби на Закона за фонд "Обществено осигуряване" е записано, че "вноските за държавното обществено осигуряване се включват в разходите преди данъчното облагане на физическите и юридическите лица, които са ги внесли".
Вноските за доброволна пенсия, които се правят от работодателя в лимита до 30 000 лв., се приспадат от финансовия резултат преди облагане с данъци. Някои счетоводители приемат за разходи за дейността и доброволните вноски на работодателя. По този начин те ползват двойно облекчение - веднъж като разходи за дейността и втори път облекчението до 30 000 при преобразуване на вече изчисления финансов резултат. "Съветваме работодателите да осигуряват своите работници до 30 000 лв., за да си нямат проблеми с последващи данъчни проверки", каза Григор Димитров, изпълнителен директор на ПОК "Съгласие".
На практика с новите текстове лимитът на необлагаемите вноски за сметка на работодателя се променя от 30% от минималната работна заплата на 30 000 лв. месечно за всеки осигурен. Новата разпоредба влиза в сила със задна дата от 1 януари 1998 г. От тази дата влиза в сила и облекчението, според което работодателя не дължи еднократен данък от 20% върху доброволните вноски в лимита до 30 000 лв. Разликата между данъчното третиране на вноските по старите и новите текстове на данъчните закони може да се илюстрира с един пример. Нека един работодател осигурява работниците и служителите си с месечна вноска за доброволно пенсионно осигуряване в размер на 25 000 лв., или с 5000 лв. по-малко от данъчно освободените, тъй като работодателят предвижда и други социални разходи (храна, карти за пътуване, дрехи и др.). При старите разпоредби разходите на работодателя биха били 25 000 лв. за самите вноски и 20% еднократен данък при източника, или 5000 лв. Това означава, че ако работодател е правил вноска през миналата година от 25 000 лв., то сега при същия разход той може да прави вноска от 30 000 лв. Какво става, ако работодателят осигурява свой работник за повече от 30 000 лв. месечно? Горницата над 30 000 лв. ще се обложи с еднократен данък от 20%, като едновременно с това за данъчни цели горницата няма да се признава за разход. Единствено работодателят няма да плаща новата осигурителна вноска върху социалните разходи от 22%.
Според промените от края на миналата година личните вноски на работниците и служителите няма да се облагат в пълен размер. Това означава, че ако едно лице се осигурява от работната си заплата, то преди да му бъде изчислен подоходният данък, облагаемата сума се намалява с действителния размер на вноската за доброволно пенсионно осигуряване. "Няма ограничение за размера на вноската, при която работникът ще ползва данъчната преференция - това може да е цялата работна заплата", уточниха от Главно управление "Данъчна администрация", но пожелавайки анонимност.
Например, ако един работник получава основна заплата от 220 000 лв. плюс допълнителни възнаграждения от 26 400 лв. (за определен клас), брутната му заплата е 246 400 лв. Ако той прави вноска за допълнителна пенсия в размер на 30 000 лв., ще плати данък 35 264 лв., изчислен по таблицата за облагане на месечни доходи. В случай че не прави вноска, подоходният му данък ще е в размер на 43 064 лв. Доходът, който ще остане на разположение на работника при получаване на заплата, ще е 203 336 лв., или с 22 200 лв. повече в случай, че лицето не прави вноска за допълнителна пенсия. По-високият размер на данъка идва от разликата в стойността на облгаемата основа. При направена вноска за допълнителна пенсия основата е 216 400 лв. Във втория случай тя е 246 400 лв. От примера става ясно, че лицето ще плати 7800 лв. по-малко данък. На практика 26% от вноската за допълнителна пенсия му се предоставят от държавата под формата на намален данък, като реално лицето плаща 22 200 лв. Данъчно облекчение в пълен размер за личните си вноски за доброволно пенсионно осигуряване ползват и следните лица - упражняващите свободни професии и занаяти; нотариусите; частните лекари и стоматолози; създателите на изобретения, произведения на изкуството, науката и културата:, художествените занаяти; получилите доходи от селско стопанство. Нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика, могат да избират по кой закон да се облагат - по Закона за корпоративното подоходно облагане или по Закона за облагане доходите на физическите лица. Когато те изберат да формират данъчната си основа по ЗОДФЛ, личните им вноски за доброволно осигуряване независимо от техния размер се приспадат от облагаемия доход.
Със Закона за фонд "Обществено осигуряване" се определя, че "вноските за ДОО се включват в разходите преди данъчното облагане на физическите и юридическите лица". В началото на февруари от Главно управление "Данъчна администрация" разясниха, че "това законово изискване е приложимо и за ЕТ - физическо лице, който може да включи всички вноски за ДОО, както личните, така и тези на наетия персонал, в разходите за дейността". Това означава, че за задължителните вноски, както лични, така и в полза на работниците, ЕТ ползва данъчните облекчения. Когато ЕТ прави вноски за доброволна пенсия на свои работници и служители, то неговият финансов резултат се намалява с частта от вноските до 30 000 лв. месечно за всеки осигурен. Така и за доброволните вноски на работниците той също ползва данъчно облекчение, макар и до определен лимит.
Не е ясно дали се облагат с подоходен данък доброволните вноски на ЕТ за него самия. Логично е да не се облагат, дори в пълен размер. Просто такъв е принципът, който важи за заетите на трудово договор, при договорите за управление и за другите самоосигуряващи се. Още повече че счетоводителите на ЕТ могат да се позоват на факта, че няма изискване установеният финансов резултат по ОПР да се увеличи с определен размер от личните доброволни вноски.
Въпреки това липсва текст, с който доброволните социални вноски на ЕТ за самия него да се приспадат в определен размер от облагаемия доход. В същото време липсва текст, според който финансовият резултат от ОПР да се увеличава с вноските за доброволното осигуряване. На практика тези вноски, когато са за самия ЕТ физическо лице, могат да се причислят към разходите при изчисляване на финансовия резултат. Вероятно за данъчни цели тези разходи (вноските за доброволна пенсия) няма да се признават като разходи за дейността на ЕТ. Засега повечето данъчни експерти са на мнение, че тези вноски не се признават за разход за дънъчни цели и ще се облагат с подоходен данък.
Дадените данъчни преференции се запазват при прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалните партиди от осигурителни вноски за доброволно пенсионно осигураване от един фонд в друг. Условие да се ползва преференцията е прехвърлянето да се извърши по банков път.
Осигуреният ще трябва да плати данък, в случай че еднократно изтегли внесените осигурителни суми преди придобиване право на пенсиониране. Тогава тези средства се прибавят към облагаемия доход на лицето и по всяка вероятност сумата ще превиши годишния необлагаем минимум. В случай че той запази средствата до навършване на пенсионна възраст, то изплащаната доброволна пенсия подлежи на облагане, но на практика рядко ще надхвърля необлагаемия минимум при липса на други облагаеми доходи. Така например за тази година месечният необлагаем минимум е 75 000 лв., а годишният е 900 000 лв. Сиво начало за новия генерален директор на БНТ
Едва ли някой се е учудил, когато Лили Попова беше избрана миналата седмица за генерален директор на БНТ. Сигурно е още, че едва ли има много противници на избора на бившата радиожурналистка. Малко са обаче и хората, които одобряват напълно новия телевизионен шеф.
Към началническия кабинет на "Сан Стефано" 29 Лили Попова отива натоварена с обвиненията, че е избор и плод на политическа уговорка. Новият генерален директор влиза в телевизията при близо 2500 души, голяма част от които не я харесват като началник по една или друга причина - защото ги е страх, че ще ги уволни, тъй като не вършат никаква работа, защото мислят, че тя не разбира от телевизия.
Още по-лошо от това са обясненията, които дават членовете на Националния съвет за радио и телевизия, които я из-браха. Повечето от техните аргументи звучат като оправдания и се свеждат до мотива "ами, нямаше кой друг".
Миналия понеделник медийният съвет се събра, за да проведе избора. За да спечелеше някой от кандидатите, му бяха необходими пет гласа от деветимата в НСРТ. (В предишния медиен закон генералният директор на БНТ се избираше с две трети от гласовете в съвета, за да има поне някаква гаранция, че нито една от двете квоти не може да вземе решението сама; според новия закон трябва обикновено мнозинство от пет гласа - точно колкото парламентарната квотал.) Преди да се пристъпи към същинския избор, доц. Георги Лозанов от квотата на президента предложил да се гласува първо принципният въпрос дали сред кандидатите има човек, подходящ за генерален директор на БНТ. Всички членове на съвета, назначени от президента, вдигат ръка в подкрепа на твърдението, че не виждат кой измежду подалите документи е способен да оглави единствената засега национална телевизия. Останалите петима от парламентарната квота гласуват за това, че има кандидат, способен да застане начело на БНТ. При същинския избор след това двама от квотата на президента - доц. Георги Лозанов и говорителят на съвета Александър Иванов, решават да гласуват за Лили Попова. Тя печели надпреварата (доколкото такава изобщо е имало) със седем от девет гласа. За другия сериозен кандидат - Любен Дилов-син, гласува единствено проф. Тончо Жечев. Според него идеологът на "Хъшове" заслужава докторат по електронни медии. За Лили Попова не гласува и Светлана Божилова, също от квотата на президента. По-късно през седмицата тя заяви, че според нея най-подходящият генерален директор на БНТ би била прессъветничката на Петър Стоянов Нери Терзиева.
Лили Попова е първият генерален директор на държавната телевизия, който е избран по новия медиен закон. Една от разликите сега е, че тя ще трябва да сключи с НСРТ договор за управление на БНТ. Това е категорично изискване на чл.56 от Закона за радиото и телевизията. Според изявленията на хората от съвета в документа ще бъдат вписани подробно изискванията им за реформата на медиата. С него Лили Попова може да бъде задължена например да съкрати персонала на телевизията до някакъв брой или да направи така, че сателитният канал на БНТ да стартира на определена дата и пр. Според членовете на съвета това е сериозна гаранция, че генералният директор ще върши това, което те мислят, че е необходимо за доброто на телевизията. Според Закона за радиото и телевизията обаче неизпълнението на мениджърския договор, както го наричат в НСРТ, не е основание за каквото и да е наказание на тв шефа. Той може да бъде бламиран единствено ако сам реши или ако "се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори".
През тази седмица предстои НСРТ да одобри екипа, с който Лили Попова ще управлява телевизията. Новоизбраната генерална директорка трябва да предложи четирима души, които да влязат в управителния съвет на БНТ, а НСРТ да ги одобри. Любопитното в това е, че според Закона за радиото и телевизията управителните съвети на БНТ и БНР се гласуват от НСРТ с мнозинство от две трети. В този случай вече равновесието е доста деликатно, тъй като г-жа Попова трябва да се съобразява и с мнението на хората от президентската квота. За да получи одобрение за екипа си, тя ще има нужда от гласовете на юриста Александър Иванов, на Тончо Жечев и Светлана Божилова, които се възпротивиха на нейната кандидатура, и от гласа на доц. Георги Лозанов, който на избора вдигна ръка в нейна подкрепа едва ли не насила. Миналата седмица той заяви например, че не би подкрепил екип, който е съставен предимно от радиожурналисти.
Най-вероятно обаче управителният съвет, макар и с леки сътресения, ще бъде утвърден от НСРТ. Часовникът на Лили Попова в БНТ ще започне да тиктака, но нищо засега не подсказва, че в държавната телевизия ще започне революция - нито концепцията на новия генерален директор, нито първите й изявления. Ще се махне този водещ, ще се назначи друг, ще дойдат журналисти от "Нова телевизия", "титулярите" от БНТ ще протестират; ще се поуволнят малко хора. Самата Лили Попова признава в концепцията си, че истинската реформа на държавната телевизия ще започне чак когато се появи неин конкурент в националния ефир. А дотогава след скучното начало вероятно ще бъдем свидетели на банални тв интриги.
А новият генерален директор ще влезе в телевизията, където не знаеш на кого можеш да разчиташ, кой е искрен с теб, кой защитава своите интереси вместо тези на телевизията, кой се усмихва искрено и кой раболепно. И ще се опита да направи нещо, да направи БНТ една такава хубава и различна - както се опитваха всички на този пост преди това. И както при всички предишни генерални директори, така и този път хората, които следят развитието на държавната телевизия, ще се надяват, че сега може би нещо наистина ще се случи. Ще се надяват новият генерален директор сам да е взел решението да се кандидатира за този пост, че е спечелил честно състезание благодарение на хубавите си идеи за промяна в БНТ, че ще събере сам такъв екип, какъвто му е необходим, без да слуша съветите на политическите си ментори. Защото другото е просто вредно повторение на скучен сив филм, който ту единият отбор, ту другия върти непрекъснато през последните десет години.
Накратко
Генералният директор на БНР Александър Велев и директорът на македонското радио Антон Серечи ще подпишат договор за сътрудничество между двете медии, който предвижда обмен на предавания, съвместни програми и размяна на кадри. Документът ще бъде подписан до 27 март, когато ще бъде осъществен радиомост между БНР и македонското радио. По време на съвместното двучасово предаване ще се говори за туризъм и екология. След срещата между шефовете на двете радиостанции през седмицата стана ясно, че македонското радио иска да разкрие кореспондентски пункт в София. БНР има свой кореспондент в Скопие от 1992 г. Президентът Петър Стоянов ще бъде гост на предаването "Всяка неделя" в последния ден на месец февруари. Държавният глава ще отговаря на въпросите на зрителите като участник в рубриката "Гореща линия".
"В Полша има "бдителна" преса, започнала да се развива още през 80-те години с ъндърграунд-пресата на "Солидарност". Има различни издания, много вестници с различна гледна точка и те имат влияние върху развитието на демокрацията. В Украйна случаят не е същият. Повечето издания се контролират, те са зависими или от правителството, или от частни икономически интереси, или от политически фракции", оцени медийната среда в Полша и Украйна американската журналистка Елизабет Понд. Тя пристигна в България в началото на седмицата, за да изнесе лекции за реформите в двете източноевропейски държави, чието развитие отразява през последните години. Втората цел на визитата й е да се запознае с България и евентуално да подготви публикации за страната ни. Елизабет Понд работи в Бон като кореспондент на "Washington Quarterly".
Дългът на "Континент" от 300 млн. лева е това, което движи поведението на ВАЦ, каза председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Николай Павлов. Седмица след като предложи вестник "Континент" да поиска концентрация с немската медийна групировка, шефът на КЗК отново заяви, че ВАЦ има стопански интерес изданието да оцелее, за да си получи дължимите суми. Николай Павлов припомни, че КЗК е отхвърлила молбата за обща рекламна притурка на "Континент" с "24 часа" и "Труд", защото не е представена схема за начина, по който ще се поемат задълженията от българска и немска страна. Председателят на антимонополната комисия отрече да се е предал в борбата с немския концерн и е готов да приеме капитулация, но на ВАЦ.
Директорът на Регионалния телевизионен център - Пловдив, Александър Момчилов подаде оставка, след като НСРТ избра нов генерален директор на БНТ. Мотивите на пловдивския телевизионен шеф са, че Лили Попова сама трябва да избере екипа, с който ще работи.
"Векът на България", документалната поредица "Портрети на български учени от БАН", "Енциклопедия на неизвестното", "Из залите на Националния исторически музей" са сред новите образователни предавания, които БНТ започва да излъчва през март. По Канал 1 ще върви и курс по немски език за бизнесмени.
МС прие тарифите за лицензиране на медиите
Правителството прие без съществена промяна тарифата за таксите, които ще събира Държавната комисия по далекосъобщенията при лицензиране на електронните медии. След внасянето й в Министерския съвет от няколко места (медийния съвет, самата комисия и сдружения на частните медии) се изказаха категорични мнения, че някои от таксите, които комисията на Веселин Стойков ще взема, трябва да се намалят.
Според приетата тарифа всяка електронна медиа ще заплаща пет вида такси. Първо, при лицензирането ще се изисква еднократна такса за телевизионно или радиоразпръскване. Размерът й ще зависи от населеното място, където излъчва радио- или тв каналът. За кабелните телевизии например тя е между 300 хил. и 60 млн. лв., а за ефирните тв станции - между 600 хил. лв. в селата и 3.6 млн. лв. в големите градове. Ако обаче медиата, която кандидатства за лиценз, е имала разрешение да излъчва, тя плаща само 10% от дължимата сума.
Следващата еднократна такса е за извършване на телевизионна или радиодейност - 200 или 600 хил. лв. Третият начин, по който ДКД ще събира пари от електронните медии, е за "контрол по изпълнението на лицензите". Размерът на тази такса ще се определя като процент от приходите на радиото или телевизията. Всяка електронна медиа има нужда от две разрешения. За да изработва програма, трябва лиценз за радио- и телевизионна дейност, а за да излъчва - лиценз за радио- и тв разпръскване. Комисията по далекосъобщенията ще събира пари, за да контролира и двата лиценза - по 0.3% от брутните приходи на медиите. Кабелните оператори ще трябва да се лишат от 2% от постъпленията си през следващата година за "данък ДКД". Процентът ще намалява през следващите години, докато стигне 1% след четири години.
Електронните медии ще плащат всяка година и такса за "ползване на ограничен ресурс" - радиочестотния спектър. Тя се определя в зависимост от техническите показатели по излъчването на радио- или тв сигнала.
Чуждите кандидати за частна тв няма да се обединяват
Участието на SBS Broadcasting още не е съвсем сигурно
Обединение между двамата чуждестранни кандидати за частна национална телевизия СМЕ и SBS няма да има, заявиха официално представители и на двете компании. Миналата седмица в."Сега" съобщи, че е възможно американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ) и скандинавската SBS Broadcasting да кандидатстват заедно за лиценз за национален ефир.
"Нямаме планове да правим консорциум, смесено дружество или друг вид обединение със CME. Ако решим да кандидатстваме за лиценз, ще го направим чрез смесеното ни дружество с Европейската банка за възстановяване и развитие - EBS", каза Хауърд Найт, член на ръководството на SBS Broadcasting. Според него скандинавската медийна компания има интерес към България и "други страни от региона", но участието й в предстоящото състезание за националния ефир още не е съвсем сигурно. "Окончателното ни решение за участие ще зависи от условията, при които ще се обяви конкурсът за лиценз", обясни г-н Найт.
Предположенията за вероятно обединение отрече и говорителят на СМЕ Гари Бъкланд. "Чух този слух, но това са спекулации. Дори и да имаше подобни намерения, те не биха били огласени, защото ще повлияят на цените на акциите на компаниите", категорично заяви той. И двете компании са листвани на нюйоркската фондова борса.
СМЕ заяви намерението си да участва в конкурса за частна национална телевизия в средата на миналата година. През ноември желание да се бори за лиценз показа и SBS Broadcasting. И двете компании имат опит в изграждането на телевизии в развиващите се пазари. СМЕ има телевизионни станции в Чехия, Словакия, Словения, Румъния и Украйна. Потенциалната аудитория на всичките й тв канали е близо 100 млн. зрители. Американската компания е регистрирана в офшорната зона на Бермудските острови. Във всички страни, където развива дейност, работи заедно с местни партньори. Основател на компанията е козметичният магнат Роналд Лаудер, който в момента притежава над 20% от акциите й.
SBS Broadcasting има телевизионни станции в Унгария, Швеция, Дания и Холандия, както и радиостанции. Отскоро е в процес на подготовка за излъчване на нов тв канал в Швейцария. В началото на годината SBS и Европейската банка за възстановяване и развитие създадоха EBS - джойнт венчър за инвестиции в електронни медии в Централна и Източна Европа.
Две български фирми също обявиха публично намерението си да кандидатстват за национален ефир. Мажоритарният собственик на софийската кабелна мрежа "София кабел" Величко Найденов преди време заяви че една от програмите, които се произвеждат и разпространяват от неговата мрежа - "Канал 3", ще подаде документи за участие в конкурса.
Столичната "Нова телевизия" на сърбина с български паспорт Дарко Таминджич се бори усилено за лиценз още отпреди година. Според изявления на управляващие засега тя има най-големи шансове да стане конкурент на БНТ в националния ефир.
Според графика на държавните ведомства лицензът за частна национална телевизия трябва да бъде даден на 7 май тази година. Твърде вероятно е обаче този срок да не бъде даден. Предвижда се още до края на годината да започне процедурата по лицензиране на втори частен тв канал с национално покритие.
Преди време председателят на Държавната комисия по далекосъобщения Веселин Стойков заяви публично, че е по-добре лицензът за частна национална телевизия да отиде при български кандидат.
В добри и в лоши времена - винаги ще има реклама
Още мисли за рекламата? за нейните много и различни лица. За опитите да бъде ограничавана и санкционирана, за социалния й ефект върху хората, които се занимават с нея, както и върху всички консуматори. Какво са научили, докато са работили на "рекламния фронт" едни от най-известните имена в света в рекламата, какви грешки са допускали те и как ние бихме могли да ги избегнем днес. И едно приятелско намигване към рекламата - вижте цитата от Реймънд Чандлър.
За всички, които се занимават с реклама под една или друга форма - за тези в рекламните агенции, за тези, които работят с реклама от страна на клиентите, и за всички в рекламните офиси на медиите, за тези, които наблюдават рекламата и пишат за проблемите, и за всички, които не са безразлични към нея - ето още мисли за рекламата!
БЪДЕЩЕТО
Един ден археолози и историци ще открият, че рекламите на нашето време са най-пълното и точно описание за което и да е общество.
Маршал Маклухан
Когато историците на ХХ век завършат своите анали и се замислят за заглавие, което най-добре да опише духа на нашето време, много вероятно е да изберат "Ерата на Рекламата" за тази цел.
"Принтерс инк"
27 май 1915
