- Над 100. За контрабанда на цигари, за фиктивен износ, пласиране на фалшиви цигари. Искаме прокуратурата да направи проверка докъде са стигнали тези следствия и защо не са приключени.
- Това, на което се натъкваме, е, че всъщност такъв политически чадър е имало по време на други правителства. Но направените в последните две години промени в режима за разпространение на цигарите, авансовото плащане, бандеролите и т.н. просто не позволяват такъв чадър да действа.
- Никъде не можахме да намерим такива доказателства. Нито някакви протекции, нито ходатайства. Разпитахме много хора и директори на фирми, но никъде не се натъкнахме на такава информация. Ако е имало такива протекции, все някой щеше да намекне или да каже.
- Няма такова нещо. Всички фирми, които са дистрибутирали цигари, са регистрирани преди няколко години.
- Национална служба "Полиция" сякаш стоеше извън семейството на МВР. Тук е имало хора, които бягаха от екипния принцип на работа. В ДНП имаше едно дребнаво сърдене, докато НСБОП и НСС работеха заедно. Работата в екип значи да си разменяш информация, да обобщаваш информация и да реализираш информацията. Така се работи в целия свят. Вече по 3-4 направления работим съвместно с колеги от другите служби и постигаме резултати. Със заповед на министър Бонев създадохме екип от всички служби в министерството във връзка с крадените коли. Тази група няма задача да лови крадците на автомобили, тя има задача да обобщава информацията, да я събира и да я дава на регионалните дирекции и да взима от тях информация, т.е. тя е като една разпределителна кутия, която насочва цялата информация за залавяне на престъпниците. Така работихме и при каналите за захар, за спирт, сега работим по същия начин с цигарите. След като си свършат работата, тези екипи се разпадат.
- Когато разглеждахме функциите и структурата на полицията, стигнахме до извода, че за да постигнем по-голямо взаимодействие между отделните национални служби, трябва да определим кой докъде работи по един проблем. Всяко нещо има граници, не може икономическа полиция да работи по всичко - и по прането на пари, и по вътрешната контрабанда. За да върви работата, трябва да се диференцират функционалните задължения и на полицията, и на БОП-а и на службата за сигурност. Това се направи. Повечето направления на икономическа полиция си останаха тук. В НСБОП отидоха само звената за организирана от престъпни групировки контрабанда и прането на пари. А при нас остана да се борим с престъпленията в реалната икономика.
- Когато стигнем до тези групировки, предаваме работата на НСБОП, а ние помагаме. От НСБОП дойдоха при нас кражбите на автомобили и културноисторически ценности. Краденето на коли си е чисто полицейска работа. Ние трябва да работим по крадците на автомобили и поръчките за кражба на автомобили. А НСБОП трябва да работят по каналите.
- Какво значи зачестиха? Днес има 12 откраднати автомобила в страната, а са разкрити 15, миналата събота в София има само 4 откраднати коли - това все пак е милионен град.
- Повечето откраднати автомобили, за които се писа в пресата през януари, са върнати. Все още издирваме джипа на Булгартабак. Знаем през кои ръце е минал, но все още не знаем къде да го открием.
- Ще го хванем. Проблемът там е, че от полицейска гледна точка по неговите престъпления е работено лошо. Знаете, че открихме и "къртици", предатели, които са изнасяли информация и са го предупреждавали. Не може това нещо да се оправи за два-три месеца.
- Тук е и ще го хванем. Въпрос на време.
- Аз не знам откъде излезе тази информация, но тя не е вярна. Всички престъпления, за които има подаден сигнал в районните управления, се регистрират. Ако някой не иска да се оплаче в полицията, ако са му откраднали нещо и той не отиде в полицията, ние не можем да знаем, че това се е случило. Тук вече ние не сме виновни.
- Хората се оплакват за най-малкото нещо в полицията и така трябва да бъде. Последните социологически проучвания на МБМД показват, че доверието в полицията е 50.7, което е значително. В света няма полиция със 100 процента доверие.
- Големият ни пропуск е в отношението на полицията към гражданите. Полицията трябва да се модернизира, за да я превърнем в гражданска администрация. Това налага нова организация на полицейската дейност. Искаме да изработим кодекс за професионалните задължения на полицая, той да знае какво точно трябва да върши и какво се очаква от него. Да знае как да реагира в съответната ситуация. За това сме създали работна група от психолози, социолози, полицаи и юристи, които да изготвят подробни инструкции. Направихме един сектор подзаконови актове и нормативи. Законовата база непрекъснато се обновява, а нашите вътрешни инструкции не се изменят. Трябва да модернизираме над 50 подзаконови акта, които са били въведени през 1978, 1981 г., такива, които са били създадени по Закона за народната милиция.
- Това е бавен процес, няма да стане светкавично. Не става въпрос за десетилетия, но няма да стане и за един месец. И това ще стане само с вкарването на млади хора в полицията.
- Има ги. И тези, които искат да се променят, ще останат на работа, а тези, които не искат, ще си отидат.
- Сержантският състав обикновено е със средно образование. Юридическата им подготовка идва от това, което са научили по полицейски школи и курсове. В момента подписвам програмата, с която една огромна група от специалисти от съда, прокуратурата и министерството разработва новия правилник и методика за обучение на кадрите за полицейското разследване. Първо ще проведем курсове на тези полицейски нива, които ще обучават хората по места, за да може, преди да влязат в сила промените в НПК, да имаме готови инструкторски кадри. Ще ги обучим практически най-вече как да извършват дознанието. Според мен проблемите ни от правно естество ще бъдат значително по-малко от техническите - да открият необходимите улики и доказателства, разпит на свидетели, окомплектоването на преписката, за да не даваме основание на съда да връща материалите по едно дело.
- Щом обществото се развива и приема нови закони, трябва и полицията да се развива, защото ние сме тези, които ги прилагат. Просто няма друг път.
Има надежда на Балканите
Комисия за сигурност и сътрудничество в Европа към Конгреса на САЩ: "Подписаното тази седмица споразумение между България и Македония ще изиграе положителна роля за засилване на сигурността и стабилността на Балканите. Отношението на Вашингтон към това събитие е изключително позитивно, защото България и Македония дадоха добър пример, добра формула за разрешаване на спорни въпроси между две съседни балкански страни в момент, когато международните усилия са съсредоточени върху постигането на мир в Косово. Българската външна политика на Балканите се оценява високо от Вашингтон. Интензивните междусъседски отношения с Турция и Румъния, поддържането на отлични контакти с Гърция и последните положителни развития в отношенията с Македония показват, че външната политика на вашата страна си е проправила успешно път на Балканите."
Балкански съвет (Balkan Action Council): "Споразумението е изключително позитивна крачка напред. То показва, че две съседни страни на Балканите с тяхната история могат да бъдат добри съседи и да установят добри междусъседски отношения в бъркотията на войната у съседите, в Косово. Това е нещо, от което Балканският регион трябва да вземе пример. За този тип отношения България и Македония работят много конструктивно, много сериозно и с истинско посвещение, защото и двете страни са демокрации, и двете са поели ангажимент да осъществят реформите и да защитават правата на малцинствата във всяка една от тях. България даде добър пример също така, като предостави на Македония военно оборудване. Много е важно Западът да осигури на Македония военен тренинг и всичко, което може да помогне на страната да стабилизира демокрацията си и активизира реформите, включително осигуряване на подобен род военна помощ, каквато България предостави."
"Много се радвам за подписването на българо-македонския договор. Посланието на президента Петър Стоянов, че България и Македония споделят една и съща история, беше добър старт. Сега, когато документът е подписан, той ще позволи осъществяването на двустранно сътрудничество от всякакъв характер и особено в културната област. И двете страни имат какво да спечелят от това. България и Македония дават пример за нов, различен тип междусъседски отношения на Балканите. Това беше причината да се отбележи тази седмица по време на дискусия за Косово в Музея на холокоста във Вашингтон, че от Балканите не идват само лоши новини. България и Македония показаха, че има надежда на Балканите. Българският подарък от 140 танка идва точно навреме за Македония, която тепърва трябва да оборудва своята армия. Той ще разсее страховете в македонското общество, че България би могла да предяви териториални претенции към своята съседка. Мисля, че доставката на български танкове за македонската армия ще бъде оценено като признак за отхвърляне на старата балканска политика и заместването и с нова, европейска политика."
"Българо-македонският договор има още едно съществено измерение: той показа колко е ценно спорните въпроси между две страни да се решават с усилията на самите заинтересовани страни без намеса и помощ отвън. Това прави постигнатите договорености многократно по-ценни и не поставя под въпрос тяхното приложение. Днес, когато Америка е пред дилемата дали да продължава да играе водеща роля в разрешаването на всички конфликти в света, подобни на косовския, за нас е много важно да видим плодовете на усилията, които две страни полагат, за да осигурят мира и добросъседството на Балканите."
ВМРО показа комитския си дух
"Изпратихме писмо до министър-председателя Иван Костов, с което го поздравяваме за сключването на споразумението с Македония. Изпратихме и второ писмо до председателя на СДС Иван Костов, с което официално го известяваме, не чрез пресата, за изтеглянето на нашите представители от областните управи. " С такова епистоларно обяснение ВМРО реши да демонстрира новите си взаимоотношения със СДС, след като ръководството на организацията с революционно име реши да не участва в областните управи.
Поводът за напрежението между коалиционните партньори в ОДС е назначаването на етнически турчин за заместник областен управител в Благоевград. От ВМРО извадиха предизборното споразумение с местната организация на СДС, в което се предвижда гарантирано участие на червено-черните в "ръководните инстанции и постове" на територията на благоевградската община.
На гребена на медийното отразяване след македонската седмица в България (след регистрацията на ОМО "Илинден" - Пирин, посещението на Любчо Георгиевски и подписването на рамковата конвенция за малцинствата) и "след анализ на всички други споразумения" хората на Красимир Каракачанов заключиха, че "СДС не отчита мястото и ролята на ВМРО в обществото".
Сините изобщо не се трогнали от признаването на ОМО "Илинден", не се съобразили с мнението им за малцинствата, а сега ги пренебрегвали и за областните управи. "Правотата си ще докажем на избори", заявиха наследниците на харамиите и обявиха, че в много общини ще бъдат принудени да участват сами на местните избори или да станат център на недоволните от политиката на СДС. В Пловдив, Велико Търново и Благоевград можело да се очаква, че коалицията ОДС нямало да просъществува в досегашния си вид. Според Анатолий Величков, един от двамата депутати на ВМРО, контакти с тях вече са търсили от Демократическата партия, а след началото на предизборната кампания партията на Стефан Савов щяла да бъде последвана и от други формации.
Зад обявеното пренебрегване на ВМРО от СДС май че стоят и други мотиви. Явно поради недоглеждане на гърба на предизборното споразумение със СДС се намираше и копие на молбата на регионалното ръководство на ВМРО за смяната на ръководителя на "Пирин комерс" ЕООД с дата от 28.07.1997 г. Мотивите за кадровата смяна трябвало да бъдат съобщени устно при проявен интерес от страна на СДС.
Всъщност кадровите кадрили, договаряни от местните структури на ОДС, са отдавна известни, но твърденията на ВМРО за това, че никога не са искали свои хора по бордовете на предприятия, доста олекват. А точно несъгласието на македонците с икономическите решения на СДС в Пловдив бе официално афишираната причина за отделянето на общинските представители на ВМРО от групата на ОДС в града и последвалото търсене на собствен път за местните избори.
Дългове душат икономиката
И с валутен борд, и без него големият проблем на българската икономика си остава един и същ - не се спазва финансова дисциплина. Кредиторът у нас винаги се оказва по-слаб от длъжника си, защото, ако дисциплината се спазваше, натрупването на дългове в държавните предприятия нямаше да стигне до сегашните си мащаби. Просто повечето от задлъжнелите предприятия отдавна е трябвало да бъдат затворени и в тях да влязат синдици. Моментът за това очевидно е бил изпуснат покрай водопада от оптимизъм, който заливаше правителството от успехите на макроравнище. Сега вече показателят, по който може да се съди за състоянието на икономиката под повърхността на борда - размерът на просрочените задължения, буди само песимизъм.
По обобщени данни на статистиката към края на септември 1998 г. (данните за цялата 1998 г. ще са готови в края на март) просрочията на държавните фирми са достигнали 1 трилион и 419 млрд. лева. Половината от тях - 704 млрд. лева, се пада на просрочени задължения към доставчици, тоест вместо към банките предприятията трупат лоши кредити помежду си. Както и да бъде тълкуван този факт, това означава, че над икономиката е надвиснала опасността от верижна експлозия, чиято детонация може да бъде сравнима само с банковите фалити през паметната за бизнеса 1996 г. Всъщност големите държавни предприятия са в състояние на практически фалит, макар и необявен официално, и ако не се вземат адекватни мерки, резултатът рано или късно ще рикошира във финансовата стабилност на борда.
Прогнозите на някои икономисти вече изпревариха статистиците и обявиха нов скок на фирмената задлъжнялост към края на миналата година. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев дългът на предприятията вече е 12 трилиона лева, без да се имат предвид задълженията към банковата система, към различни фондове и тези по Закона за уреждане на необслужваните кредити. С тях общата задлъжнялост на реалния сектор би трябвало в момента да надхвърля размера на външния ни дълг. Тази оценка се споделя и от други финансисти, макар че не се базира на съвсем точни числа.
Така или иначе официалните данни към края на деветмесечието също затвърждават основната тенденция. Според НСИ общият дълг на държавните и общинските предприятия към края на деветмесечието е 7.148 трилиона лева. Това е с 2.352 трилиона повече в сравнение с натрупаните задължения към същия период на 1997 г. Макар че има ръст и на задълженията към банките, данните сочат, че по-голямата част на дълга се формира към другите два основни източника - бюджета и доставчиците. Едно от обясненията е рестриктивната политика, при която кредитните институции са оставени да работят. А също и неестествено големият дял на спестяванията, които стоят извън банките заради изкуствено поддържаните ниски лихви.
Изолирането на банките от реалния сектор вече само по себе си е фактор за деформиране на икономиката. При липсата на достъп до заеми фирмите са принудени да търсят други форми на финансиране. Единият от начините е чрез трупане на задължения към бюджета. Най-големите длъжници към хазната са големите държавни монополисти - основно Булгаргаз, по-малко НЕК, Нефтохим, БДЖ. В същото време при тях са концентрирани и основната част от вземанията от други държавни предприятия, тъй като в условията на борд най-предпочитан финансов източник си остава взаимното кредитиране между фирмите. Не случайно тук се допускат и най-големи просрочия. Натрупва се верижна задлъжнялост, която в един момент става напълно неконтролируема. Така се стига до парадокса несъбраните вземания на Булгаргаз (349.9 млрд. лева към 30 септември 1998 г.) да превишават кредитния портфейл на всяка една от големите ни търговски банки.
За периода септември 1997 г. - септември 1998 г. сумата на задълженията към доставчици се е увеличила от 1.305 трилиона лева на 1.528 трилиона. Анализът на данните показва, че половината от тези задължения се пада на по-малко от десет фирми. Начело на списъка с крупните длъжници е "Кремиковци" със 155.2 млрд. лева дълг към доставчици в края на септември 1998 г. Следват Нефтохим със 118.8 млрд. лева, БТК със 116.2 млрд. лева, авиокомпания "Балкан" със 101.9 млрд. лева, по-нататък са "Стомана", НЕК и торовите заводи.
Непрекъснатото олихвяване на тези задължения ги прави практически несъбираеми. Заради пропуснатия момент обявяването на длъжниците в несъстоятелност по сегашното законодателство и при мудните съдебни процедури може да има само негативен ефект. Ако се изключат познатите от миналото триъгълни схеми на взаимни прихващания и идеите на правителството за автоматично отписване на дългове, най-общо се очертават
Първият включва създаването на действен механизъм за замяна на дълг срещу собственост. Действащата в момента наредба е от 1994 г., но по нея не е сключена нито една такава сделка. Ако се предвиди по-бърз и лесен ред за замяна на дълговете на свръхзадлъжнелите предприятия с акции или дялове от тях, ще се избегнат продължителните съдебни процедури по ликвидацията, които освен че не носят приходи на държавата, й струват и допълнителни разходи. Замяната на дълговете със собственост може да изчисти голяма част от натрупаните задължения. Освен това така държавата ще си осигури "безплатни" посредници по продажбата на част от собствеността, тъй като повечето кредитори най-вероятно ще предложат придобитите акции на вторичния пазар.
Според експерти в голяма част от предприятията държавата може да предложи на кредиторите по тази формула до 30% от капитала. Така, като се отделят полагащите се по закон 20% за колектива, на стратегически инвеститор могат да бъдат предложени 50% плюс една акция. Държавата по всяка вероятност ще получи за основния пакет цена, равна или по-голяма от тази, която би взела в случай, че продава на стратегически инвеститор до 80% от капитала.
За да започне да се прилага по-широко този модел, ще се наложи да бъде разширен кръгът от финансови задължения, срещу които се разрешава придобиването на собственост, като се разреши замяна с акции/дялове на вземания, свързани с доставки на суровини, материали, резервни части, стоки и услуги.
Там, където схемата "дълг срещу собственост" не може да сработи, изходът е в създаването на пазар на дълговете, каквато е практиката по цял свят. Целта на тази търговия е да се замени едно просрочено задължение с дълг, който има падеж и реална пазарна стойност. По този начин може да се реши проблемът с вземанията на държавните предприятия като Булгаргаз и НЕК от промишлените фирми. Така дългът на "Химко" към държавната газова фирма например може да бъде изтъргуван под формата на записи на заповед, на които емитент ще бъде кредиторът (Булгаргаз), платец - длъжникът ("Химко"), а получател - купувачът на дълга.
Преди да се пристъпи към емитиране на дългови книжа, е необходимо да се нетират към определена дата всички вземания, по които страни са държавни предприятия. Така сумата на издадените записи на заповед ще отговаря на размера на главниците и натрупаните лихви към определен момент. Дълговите ценни книжа може да се търгуват и на фондовата борса, но според финансисти по-добрият вариант е това да става на специални аукциони, организирани от Министерството на финансите или БНБ, тъй като така ще се избегне тежката процедура по закона за ценните книжа. От тази схема би трябвало да могат да се възползват работещите и затворените банки, кредиторите на държавните предприятия, както и бюджетът. Предприятията-длъжници също би трябвало да получат правото да изкупуват на пазарна цена свои дългове.
Третият изход е свързан с усъвършенстване на нормите от Търговския закон в частта за несъстоятелността, които в сегашния си вид са напълно неприложими спрямо свръхзадлъжнелите предприятия и по-скоро пречат на приватизацията им.
Дори и държавата да опрости своите вземания от едно затънало предприятие, за да бъде то купено, остава опасността да бъде поискано откриване на процедура по несъстоятелност от всеки един кредитор. В този случай от "дивидентите" на опрощаването се ползват всички останали кредитори, но не и купувачът по приватизационната сделка. В процедурата по несъстоятелност купувачът, вече в качеството си на акционер, не само не участва в производството, но дори задълженията му към приватизираното дружество се превръщат в част от масата на несъстоятелността и служат за удовлетворяване на кредиторите, включително и на държавата. Така се затваря омагьосаният кръг. При подобни перспективи логичното поведение на всеки нов собственик ще бъде да експлоатира предприятието с ясното съзнание, че ще трябва да го затвори в кратки срокове, а това предполага бързо "източване" на това, което е останало от дружеството.
Накратко
"Нефтохим" АД е основен длъжник на Националния фонд за опазване на околната среда, показва отчетът за дейността на фонда през 1998 г. Задълженията на бургаската рафинерия вече са достигнали около 50 млрд. лева. През годината в екофонда са постъпили 61.6 млрд. лева, изразходвани са 44.5 млрд. лева, а останалите 17.1 млрд. лева са прехвърлени към 1999 г. Основно приходно перо във фонда са били таксите върху течните горива (84%), приватизация - 12.6% и санкции. В по-голямата си част (61%) средствата на фонда се насочват към общините под формата на безвъзмездно финансиране на проекти. Около 31% от разходите на фонда отиват за заеми на фирми по одобрени от министерството екологични проекти. До октомври 1998 г. седем държавни и осем частни фирми са получили безлихвени заеми с двегодишен гратисен период и три години срок за погасяване. Останалите 7.6% от изразходваните средства са отишли за пропагандна и издателска дейност, както и за финансиране на екологични мероприятия, осъществявани от неправителствени организации. Деветдесет и седем процента от разходите на фонда са по инвестиционни проекти. През 1998 г. са разгледани 130 проекта, от които са финансирани 101.
България и Гърция са постигнали съгласие по спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и споразумението за сезонна заетост на работната сила. Това стана по време на заседание на смесената междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, чиито резултати бяха одобрени от Министерския съвет. До края на 1999 г. двете страни ще подпишат споразумение за международен шосеен превоз на пътници и товари, спогодба за сътрудничество в областта на туризма и спогодба за сътрудничество в областта на пощите и телекомуникациите. По три от четирите гранични връзки между България и Гърция започва работа, като в началото на лятото ще стартира изграждането на втори мост Кулата - Промахон. Двете страни са потвърдили загрижеността си по проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александропулис.
Обсъжда се въвеждането на специфични мита за вноса на колбаси, съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов след среща с браншовите организации на месопроизводители и преработватели. Мярката цели да се спре контрабандния внос на колбаси, който обричал на фалит българските производители. Според тях търговците декларират нереално ниска облагаема стойност на вносните продукти и върху нея начисляват дължимото 40% мито. Така държавата била ощетявана заради символичните постъпления в хазната, а производителите губели от конкуренцията на вносните колбаси. По всяка вероятност за колбасите ще бъде въведено комбинирано мито, представляващо процент от митническата облагаема стойност, което не може да бъде по-малко от определена фиксирана сума в ЕКЮ за тон. Браншовиците предлагат минималното мито да бъде 600 ЕКЮ/тон. Предвижда се да бъдат изравнени и митническите ставки за внос на замразени и охладени меса, което също цели ограничаване на контрабандата, съобщи Венцислав Върбанов.
Депутатите гласуваха енергийната стратегия на кабинета без да му мислят
Покрай спора за затварянето на ядрените блокове правителството прокара документ, който обещава черни дни за българската енергетика
Енергийната, бюджетната и икономическата комисия на парламента одобриха по принцип стратегията за развитие на енергетиката, която вече е приета от Министерския съвет. До две седмици парламентът също трябва да гласува това решение. Дотогава ръководствата на трите парламентарни комисии и на парламентарните групи трябва да проведат консултации с правителството и с енергийното ведомство, за да се намери най-точната формулировка на решението.
Според първоначалните сметки на кабинета стратегията изобщо не трябваше да се гласува в парламента. Сметките се промениха заради все по-силния натиск от ЕС да затворим преждевременно четирите стари реактора на АЕЦ "Козлодуй". Каквото и решение да се вземе при преговорите с еврокомисията и с Европейската инвестиционна банка, все няма да е популярно. Ако правителството поддаде на натиска, може да се стигне до срив в енергийната система и да се наложи внос на електроенергия. Ако се опъне и евросъюзът ни се разсърди, трябва да се простим преждевременно с най-красивата илюзия, която правителството на Костов се опитва да поддържа - предстоящата ни пълноправна интеграция в ЕС. Затова кабинетът е в правото си да иска по-стабилен гръб при преговорите, който може да се осигури само с широк политически консенсус около българската позиция. От друга страна, този консенсус ще засили тежестта на нашите предложения пред евроинституциите и те по-лесно ще приемат да се отложи затварянето на първите четири блока на централата, щом парламентът гарантира спазването на новите срокове. Според стратегията срокът за спиране на първи и втори блок е след 2004 г., а за трети и четвърти - след 2010 г. Всичко щеше да е наред, ако комисиите и парламентът гласуват точно и само за това, което се искаше от тях - консолидирана позиция по спора за старите блокове на АЕЦ "Козлодуй". Депутатите в комисиите обаче гласуваха енергийната стратегия на правителството и консолидирано застанаха зад документа като цяло, без да го обсъдят поне формално. Ако това се случи и в пленарната зала, в бъдеще могат да се очакват сериозни проблеми в отрасъла енергетика.
Поне от половин година няколко консултантски фирми и независими експерти предупреждават за този недостатък на стратегията и за сериозните последици, които може да има това. Мисията на Световната банка също изрази становище, че прогнозите за потреблението не са коректни. КЕ, който е вносител на документа, уж снижи малко прогнозните числа в окончателния вариант, но те пак остават твърде високи.
Според основния макроикономически сценарий след минимума, който достигна през 1997 г., се предвижда БВП да нараства съответно до 114% през 2000 г., до 150% през 2005 г. и до 209% през 2010 г., е записано в стратегията. Вторият сценарий е минимален и предполага по-ниски темпове на нарастване на БВП - 108% през 2000 г. спрямо 1997 г., до 135% през 2005 г. и 180% през 2010 г. На тази база се предвижда електропотреблението да нараства съответно от 38.3 млрд. квтч през 1997 г. на 46.7 млрд. квтч през 2000 г., 56.4 млрд. квтч през 2005 г. и 61.7 млрд. квтч през 2010 г. Това е динамиката на нарастване на електропотреблението при основния вариант. При минималния вариант стойностите са малко по-ниски.
Надценяването на потреблението е фундаментален проблем за електроенергийната система - от него се определя агресивната програма за инвестиции на НЕК, която е заложена в стратегията.
Според стратегията за периода от 2001 до 2010 г. в електроенергетиката ще бъдат инвестирани над 7.2 млрд. долара в модернизация и рехабилитиране на съществуващи мощности, изграждане на нови централи - ТЕЦ, АЕЦ, ВЕЦ и ПАВЕЦ, и в преносната и разпределителната мрежа - общо над 3800 мегавата.
Според проучване на Световната банка от 1994 г., когато изгледите за развитието на икономиката и особено на индустрията бяха далеч по-розови, потреблението на електроенергия и през 2010 г. ще бъде под 45 млрд. квтч. През 2000 г. банката прогнозира потребление около 38 млрд. квтч, през 2005 г. - около 42 млрд. квтч. Това означава, че през следващото десетилетие България може би ще се окаже с 1500 мегавата излишни мощности, в които е заровила милиарди долари и няма как да си ги върне.
Прогнозите на ЕБВР и ЕИБ са само с около 10% над тези на Световната банка, т.е. и те нямат нищо общо с надутите предвиждания в стратегията.
Ненужните мощности натоварват цената и
Подобна е ситуацията с прогнозирането на потреблението на природен газ. Според стратегията потреблението на природен газ ще нарасне на 6-6.8 млрд. куб.м през 2000 г., на около 7.5 млрд.куб.м през 2005 г. и на около 8-8.5 млрд. куб.м през 2010 г. През миналата година потреблението на газ падна под 4 млрд. куб. м, а задълбочаващата се криза на торовите заводи и металургията обещава тенденцията на спад в потреблението на природен газ да се задълбочи. Откъде ще дойде увеличената консумация, след като основните потребители на газ загиват. Битовият сектор би могъл да компенсира някаква част от спада, но газификацията на бита така и не можа да тръгне.
Самата структура на потреблението също е незащитима. На какво основание се предвижда например увеличена консумация на електроенергия от населението при прогнозиран демографски срив и драстично нарастване на цените - и двата фактора изпълняват функции на естествен ограничител за използването на ток в бита.
Любопитен е текстът, според който "след влизането в сила на Закона за енергетиката изграждането на нови производствени мощности, осигуряващи електроенергийния баланс на страната, ще се извършва изключително на основата на тръжни процедури по критерии, съответстващи на директивата за вътрешния пазар на електроенергия и осигуряващи прозрачност и справедливи и равни условия за всички участници". Защо тогава авторите на стратегията, включително и на този текст, така набързо раздадоха без търг и при пълна секретност най-големите обекти, които ще бъдат от решаващо значение за осигуряването на енергийния баланс?
Защо се размърдаха синдикатите
"Вчера ме питаха дали ще тръгнат металурзите от "Стомана" като румънските миньори. Искам да кажа, че всичко е възможно... " Думите бяха изречени през изминалата седмица от председателя на синдикалната федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Малко след това той определи митинга, проведен предния ден в стоманодобивното дружество, като "първата птичка от пролетното настъпление на металоработниците".
Изказванията на Яначков съвпаднаха със зачестилите през последните дни изяви на синдикалните централи. Започна се със заплахите на Тренчев, протестите във варненската корабостроителница и "пакета от мерки" на КНСБ за избягване на ликвидацията на предприятия. Въпросът е кое извади от зимния сън синдикатите и защо това става точно сега.
Повече от година и половина отношенията между правителството и профсъюзните централи не бяха нарушени от никакви по-сериозни инциденти. Обяснението е, че същността на структурната реформа - закриването на губещи предприятия, беше измествана във времето, за да се избегнат социални трусове. Сега обаче ножът е опрял до кокала - няма място за повече отстъпки, нужно е да се премине и към болезнените мерки. А с това се появяват и неизбежните конфликти, в които главната роля очевидно ще бъде поделена между опозицията и синдикатите.
"Стомана" има 200 млрд. лева дългове, продължава да трупа нови загуби от дейността си и като капак поддържа огромен щат от наети работници. През седмицата стана ясно, че продажбата на предприятието като пакет акции е напълно невъзможна и държавата започва втори опит, този път за продажба на основното производство като обособена част. Причината за реакцията на синдикатите в "Стомана" е заявеното намерение на единствения кандидат до момента - швейцарската фирма "Дюферко", да купи предприятието само ако заетите в обособената част бъдат разглеждани като нови работници. Това означава, че евентуалният бъдещ инвеститор иска сам да определи колко души да наеме, а също и при какви условия на труд - нещо, което при състоянието на "Стомана" изглежда съвсем естествено. Точно тук се появява и конфликтът със синдикатите, тъй като, ако се тръгне по този път, ще бъде нанесен удар по най-ревностно защитаваното синдикално завоевание - колективните трудови договори (КТД).
Приватизацията на големите предприятия и без друго е спъвана от куп наследени проблеми, които държавата е длъжна да решава в движение. Всички искания на купувачите за опрощаване на дългове, преференциални цени на енергийните доставки и т.н. обаче може да се окажат елемент от пейзажа в сравнение с проблемите, които могат да създадат подписаните в предприятията КТД.
Повечето от действащите в момента КТД са договаряни в периода 1995-96 г. Тогава това беше възможно по две причини - първо, състоянието на държавните предприятия беше далеч по-добро, второ - на власт беше Жан Виденов и номерът на синдикалните централи минаваше без проблеми. Намесата на синдикатите в икономиката е узаконена именно с КТД, които им гарантират неограничени права при вземането на всички ключови решения по управлението на дружествата. Разрешен е дори достъпът до документи, които по принцип са предмет на търговска тайна и са обвързани с ангажименти за конфиденциалност.
В Нефтохим работят 10 000 души, от които само 1500 са заети в производството на горива. Всички опити на ръководството на рафинерията за спешно преструктуриране (доколкото ги има) обаче са блокирани от един куп клаузи в КТД, твърдят от ръководството.
Безумието на КТД проличава в най-пълна степен, когато предприятието затъне и дойде време за закриване на неефективните производства и свързаните с това уволнения на излишни работници. В "Стомана" при съкращаването на един работник освен предвидените в Кодекса на труда обезщетения трябва да бъдат платени до пет допълнителни заплати, всяка от които е равна на 360 000 лева. Тоест, за да бъде съкратен дори един-единствен човек, предприятието трябва да се бръкне допълнително с 1.8 млн. лева. По плана за преструктуриране на "Стомана" до края на 1999 г. трябва да бъдат уволнени 1200 души. Според изчисления на самите синдикати това прави четири-пет млрд. лева, които трябва някой да извади, за да се задейства каквото и да е преструктуриране в дружеството.
В "Кремиковци" КТД задължава собственика (независимо дали е държавата или частен инвеститор) да изплаща на съкратените работници в зависимост от трудовия стаж по осем, девет или дванадесет допълнителни заплати. В Нефтохим границата на дължимите обезщетения при съкращения е фиксирана на девет брутни работни заплати.
В "Химко" колективните трудови договори са подписани по времето на благоприятната пазарна конюнктура, когато фирмата печелеше добре. Сега фирмата няма пари, трупа загуби, но по силата на колективния трудов договор трябва да плаща огромни суми, за да изпълнява ангажиментите по включените в договора социални придобивки за работниците. Няма нормативни документи, които да регламентират и да позволяват предоговаряне при промяна на условията.
В системата на Булгартабак през последните седем години почти не са съкращавани работници. Но когато беше обявено, че в дружеството в Пловдив, което е с най-лоши финансови резултати, ще бъдат съкратени 500 работници, от "Промяна" организираха протести, които преминаха в заплахи за гладна стачка. И така е навсякъде. В крайна сметка само един господ знае какви КТД са подписани в държавните предприятия. В един момент може да се окаже, че всякакво преструктуриране е било старателно минирано с колективни трудови договори, подписвани в миналото с безгрижното съучастие на държавата.
Те просто са обречени на изчезване. С прехвърлянето на собствеността върху държавните предприятия ще се разбие и митът за това колко са силни синдикатите. Всъщност хората на Тренчев и Желязков са силни в държавните гиганти, където със заплахи за социални взривове могат да оказват натиск върху правителството и да печелят едни или други дивиденти за своя консумация.
Известно е, че издръжката на синдикалните централи се дължи не на събирания членски внос, а на отдаването под наем на наследените имоти, които им бяха предоставени за стопанисване след разтурянето на казионните профсъюзи. Не е тайна, че за да се харесат на синдикалните босове, шефовете на големите предприятия предпочитат да дават щедро за стопанисване дружествени имоти за "синдикални цели". А в повечето случаи става въпрос за магазини, ресторанти или други търговски обекти, чието предназначение няма нищо общо със синдикализма и социалните идеи. На много места финансирането на профсъюзите става именно по този начин.
Така се стига до странната на пръв поглед ситуация синдикалисти да бранят арестувания шеф на голямо предприятие, обвинен в длъжностно присвояване. Или пък друга абсурдна картинка - шефове и синдикалисти, накуп събрани в ръководния орган на РМД, готово да купи поредното голямо държавно предприятие. Случва се подобно преплитане на интереси да бъде концентрирано в едно-единствено предприятие, както беше в случая с варненската корабостроителница. И тогава настава страшна гюрултия - протести, компромати, заплахи... включително между едни и други синдикати в предприятието.
Ясно е, че със смяната на собствеността ще бъде сложен край на всичко това въпреки наследените КТД. Едно е работодател да бъде държавата и друго - това да бъде частен инвеститор. Той няма интерес от правенето на компромиси в името на абстрактна социална справедливост, зад която обикновено се крият други интереси. Синдикати, разбира се, има навсякъде по света, включително в тези с много силен частен сектор. И се издържат не само от членски внос. Но там всеки работник иска и знае, че има право да изисква и да получи защита от своя синдикат. У нас системата е друга - профсъюзите основно спекулират с големите групи работници, които са във възлови отрасли и в същото време се манипулират лесно - миньори, металурзи и т.н. С преструктурирането на икономиката тези лесно манипулируеми маси силно ще се стопят и синдикатите губят основния си инструмент за натиск върху правителството. Всичко това би могло да обясни нервното поведение на синдикалните централи.
Наближаващите избори за местни органи на управление са другият стимул за активността на синдикалните централи. Евролевицата вече подписа меморандум с КНСБ и КТ "Подкрепа". Обединеният блок на труда на Кръстьо Петков подписа споразумение с КНСБ. БСП също води разговори с набедената за казионна централа. Това до голяма степен отговаря на представата за синдикатите като контрапункт на властта. Винаги опозиция - това е ролята, която хората смятат, че им отива. Синдикатите обаче обичат властта във всичките й проявления - от най-преките - заемане на министерски постове и участие в директорски бордове, до по-прикритите - чрез съвета за тристранно сътрудничество и ограничаване на правата на фирмените ръководства чрез КТД. За да я получат, те търгуват. След "социалния мир" най-търгуваната стока, която предлагат синдикалните централи, е подкрепа в изборите. Независимо от споразуменията с опозицията синдикатите са добри и в договорките с управляващите. Известно е, че по места синдикатите играят и с различни групи на СДС. Когато някое РМД поиска да приватизира, то обикновено се ориентира към сътрудничество с по-силния синдикат. Със сигурност не е случаен и реверансът, който направи правителството към вече опитомените КНСБ и КТ "Подкрепа" през втората половина на януари, когато със специално постановление обяви двата синдиката за единствено легитимни. Това стана на базата на критерии, които са регламентирани с наредбата за установяване на представителност на организациите на работниците и служителите. Впоследствие Върховният административен съд обяви част от тези критерии за противоконституционни и противоречащи на Кодекса на труда. КНСБ и "Подкрепа" обаче продължават да се водят за единствено легитимни синдикати и като такива получиха редица права и придобивки. На първо място е правото на разпределяне на синдикалното имущество. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев вече бил разписал връщането на отнетото имущество на КНСБ.
Двата синдиката също така си осигуриха големи квоти в управлението на здравноосигурителния фонд, в НОИ и в различни социални фондове. "Промяна" не се класира по отношение на легитимността, но тя и не участва в преброяването. От доста време този синдикат се бори за влияние в браншовите съюзи и успя, поне що се отнася до лекарския съюз - за председател беше избран човекът на "Промяна" д-р Игнатов. Не е тайна връзката на този синдикат със столичния кмет Стефан Софиянски, който пък пое ръководството на здравноосигурителната каса. Смята се, че независимо от разцепването на синдиката през миналото лято контролът върху тези структури, които ще въртят големите пари от здравното осигуряване, е повишил доста цената на синдиката в предизборните пазарлъци. На отцепилото се крило пък заложи вицепремиерът Евгений Бакърджиев, но неговата стратегия ще бъде печеливша само ако успее чрез своята "Промяна" да "приватизира" влиянието на синдиката в браншовите структури.
Преговорите с "Джейлан" станаха секретни
Преговорите на Националната електрическа компания по турската сделка потъват във все по-голяма секретност. Преди седмица представители на "Джейлан" бяха на неколкодневно посещение в София, в началото на тази седмица хора от НЕК бяха в Турция за срещи с Турската електроенергийна компания (ТЕАШ). И от Комитета по енергетика, и от НЕК отказват каквато и да е информация за какво са били разговорите и какви договорености са постигнати. Тезата на НЕК, съобщена чрез пресцентъра на компанията, е, че сделката е под личното наблюдение на председателя на КЕ Иван Шиляшки и само той може да дава информация за нея. Шиляшки определено не гори от ентусиазъм да обяснява кое и как е договорено, пък и не той ще слага подписа си под конкретните договори.
Въпросът с подписите (всъщност за отговорността) се оказва един от най-неприятните за шефовете на НЕК. Никой не иска да си признае, че неговият параф ще направи валидни документите, които ще съсипят българската електроенергетика за дълъг период от време. Председателят на директорския борд на НЕК Константин Шушулов, който на практика е иззел всички функции на оперативното ръководство на електрокомпанията, в този случай твърди, че не знае нищо по последните преговори с "Джейлан" и ТЕАШ. "Може да са говорили с някого от диспечерите", обяви Шушулов и специално подчерта, че той няма да подписва договорите. Главният изпълнителен директор на НЕК Методи Константинов заяви, че и той няма да подписва нищо. Според неговата версия хората от "Джейлан" може да са говорили с някого от правния отдел. Няма такава практика - нито у нас, нито където и да било по света - сделки от такъв мащаб да се договарят и подписват от нискостоящи чиновници в компанията. Какво се крие тогава зад мълчанието на енергийните шефове. Най-вероятно това е все по-ясно очертаващото се
При последната визита на "Джейлан" е уточнено, че ще се подписват три договора с НЕК. Първият договор е за създаване на акционерно дружество. Предвижда се първоначално то да бъде с 50 на 50 участие на НЕК и "Джейлан". Впоследствие двамата акционери могат да продадат част от участията си на други инвеститори. Засега е проявен интерес от канадска компания. Не е ясно с какъв капитал ще бъде дружеството, нито схемите за финансиране. Вторият договор е за строежа на каскада "Горна Арда". Единственото, което се казва за него, е, че ще бъде изцяло защитено участието на български фирми в строителството. За българските строителни компании ще бъде осигурен достъп до изпълнението на проекта и ще бъдат избирани приоритетно при равни други условия. Останалите условия в договора тънат в мъгла. Не е известно как ще се извършва финансирането на строежа, как ще става изборът на подизпълнители и доставчици, кой и как ще извършва контрол върху разходите, които могат да надуят сериозно сметките и да доведат до голямо поскъпване на електроенергията и т.н. Третият договор ще бъде между НЕК и смесеното дружество за изкупуване на електроенергия. Няма никаква информация за условията на договора, както и за цената, по която нашата електрокомпания ще купува тока, произведен от смесеното дружество в каскада "Горна Арда". Освен това сделката с "Джейлан" не може да се договори самостоятелно, защото е свързана с подписването на дългосрочния договор за износ на електроенергия в Турция. А там мъглата е още по-гъста.
Засега няма симптоми, че скоро ще бъде постигнат приемлив компромис по двата най-важни въпроса - технологията на износа и цената, по която Турция ще купува електроенергията. В началото на изминалата седмица изпълнителният директор на НЕК Методи Константинов, шефът на правния отдел Александър Чобанов и главният диспечер Ангел Сотиров заминаха в Турция да подписват договор с ТЕАШ. Доколкото е известно, върнали са се с празни ръце. НЕК иска да бъде монтирана правотокова(синхронизираща)ставка, която ще позволи да се изнасят големи количества електричество, без да е необходимо електроенергийните системи да се включват в паралел. Ставката струва около 120 млн. долара, но не е трудно да се намери втора употреба, която е около 60 млн. долара. Турската страна обаче настоява за включване в паралел на двете енергийни системи. Монтирането на правотокова ставка щяло да й попречи да се включи в европейската енергийна система (USPTE). Нещо, което не е вярно, защото ставката може да се отстрани веднага щом турската енергийна система бъде готова за интегрирането си в европейската, което едва ли ще стане скоро. На нас обаче паралелното свързване с една силно дефицитна енергийна система, каквато е турската, може наистина да ни попречи за влизането в UCPTE. Компромисният вариант е отцепване на ТЕЦ "Марица-изток 3" от нашата енергийна система и включването й към турската. От "Ентерджи", която направи дружество с НЕК за рехабилитиране и експлоатация на централата, са си предложили услугите за посредничество при преговорите с ТЕАШ. При този вариант обаче съществуващата опасност е Европа да ни натисне и да затворим веднага първите два блока на АЕЦ "Козлодуй". Тяхната мощност практически покрива износа, при това е много по-трудно да скриеш този износ, когато цяла централа се вади от електроенергийната система на страната, за да произвежда необходимата електроенергия.
Второто голямо разминаване между НЕК и ТЕАШ е за цената на електроенергията. НЕК ще купува тока от дружеството с участие на "Ентерджи", а и от другите централи с участие на външен инвеститор, над 4.5 цента (като се включи стойността на въглищата). У нас токът ще се продава на населението по 4.9 цента. Турция обаче иска досегашната цена от 3.5 цента. Според информирани източници, от ТЕАШ заявили, че няма да има договор при цена над 4 цента, Турция имала алтернативен вариант за внос от Русия, като за преноса се ползва български електропровод. Според някои източници това е електропроводът от Румъния, който стига до подстанция "Добруджа" недалече от Варна. Имало проекти за продължаването му до ТЕЦ "Марица изток 3", където започва далекопроводът към Турция. Това е проект, който не може да се реализира веднага, но не е изключено това да стане след години, смятат експерти от НЕК.
Според източник, близък до КЕ, за радост на Евгений Бакърджиев на Шиляшки не му било лесно да обяснява на Иван Костов как НЕК ще продава по 3.5-4 цента тока, за който ще плаща над 4.5 цента на квтч. В крайна сметка Костов разрешил да се върнат без подписан документ, както и станало. Въпросът е защо едва сега премиерът научава някои истини за сметките по турския проект, които експертите енергетици направиха още през есента и доказаха, че сделката не е изгодна.
Държавата ще запази контрол над "Бороспорт" АД
Уволнени служители на "Бороспорт" обвиниха през миналата седмица шефа на фирмата Борислав Димитрачков във финансови злоупотреби и некомпетентно управление. Обвиненията са свързани със закъсняване на заплатите, преференциално даване на лицензи на заведенията на "Бороспорт", отпечатване на фалшиви лифт-карти за лична облага и упражняване на натиск върху ски-учителите, от които се искало да насочват групите към заведенията за хранене на държавната фирма. Общият знаменател на прегрешенията е неотчитане на част от приходите в счетоводството. Подписалите се настояват, че единственото, което искат, е сериозна и детайлна ревизия от страна на Държавен финансов контрол. Макар и на пръв поглед да изглеждат маловажни, някои от тези действия могат да влошат качеството на обслужването в зимния курорт Боровец и в крайна сметка да доведат до отлив на туристи.
Според Димитрачков това е организирана кампания, която цели провалянето на зимния сезон и саботирането на новите правила на работа и строгата финансова дисциплина, които били въведени с неговото идване в края на 1997 г. Шефът на "Бороспорт" заяви, че зад подписката стоят интереси на фирми и групировки. В това твърдение има логика - в активите на "Бороспорт" АД влизат всичките 35 км писти, всички лифтови съоръжения с изключение на три влека, голямо ски-училище, един хотел, четири вили и седем заведения. Нормално е да има интереси към дружеството, което държи инфраструктурата на един от най-големите ни и най-известни извън страната зимни курорти. Известно е, че през цялата 1997 г. "Бороспорт" се контролира от Мултигруп чрез регистрираното в Лихтенщайн дъщерно дружество "Мегават инвест". Това става след фиктивно и неправомерно увеличаване на капитала на "Бороспорт", като по този начин държавата е изтикана в позицията на миноритарен собственик. В края на 1997 г. съдът отмени увеличението на капитала, след което държавата чрез своя принципал МТТ става собственик на 77.5% от капитала на "Бороспорт" АД. Останалите акционери са приватизационен фонд "Мултигрупелит" АД (13.99%), "Българска холдингова компания" АД (8%) и работници и служители на фирмата с 0.5%.
От новото ръководство твърдят, че са заварили дружеството в окаяно финансово състояние - задължения за около 2.5 млрд. лева и цялостна ипотека на имуществото в "Кредитна банка" АД. До началото на този зимен сезон задълженията са изплатени, а ипотеките - вдигнати. Според изпълнителния директор доказателствата за добро управление включват отпечатване на нови защитени лифт-карти, спирането на незаконното захранване с електричество на някои заведения и развалянето на неизгоден договор за 480 000 долара. Броят на организираните чужди туристи през сезон 1998/99 обаче е намалял с около 20%. Спадът се компенсира от почти двукратното увеличение на българските туристи на място и трикратното увеличение на продажбите на място за чужди туристи, обяснява шефът на фирмата. Ясно е обаче, че основната причина за спада на продадените в чужбина туристически пакети е изоставането на качеството и спектъра на предлаганите в Боровец услуги в сравнение с европейските тенденции. Цените наистина са по-ниски, но не толкова, че да компенсират липсата на разнообразие от услуги, характерно за конкурентните курорти в чужбина.
Досега държавните туристически дружества доказаха едно - те не могат да организират дейността си по начин, който да гарантира добро качество на услугите. За "Бороспорт" са необходими много инвестиции, които да направят курорта по-привлекателен за чуждестранните туристи и в същото време да гарантират сигурността на съоръженията, които се ползват от посетителите на курорта. Затова е странно, че след като се похвали с ускорените темпове на продажби, Министерството на търговията обяви, че в близките години не смята да приватизира "Бороспорт". Зам.-министърът Александър Тасев съобщи, че държавната фирма сама ще осигури необходимите инвестиции.
От фирмата твърдят, че финансовите резултати от изминалата година позволяват да се инвестира в нови съоръжения и тяхната сигурност, но от друга страна, едва ли държавна фирма може лесно да генерира или да заеме всички необходими за това средства. През лятото на 1998 г. фирмата инвестира в ремонт на лифтови съоръжения около 200 000 долара, за сравнение - цената на един нов лифт със средна дължина е около 2 млн. долара. Димитрачков твърди, че при разсрочено плащане дружеството може да си позволи и тази инвестиция, но бъдеща необходимост от мащабни инвестиции може да спъне държавната фирма.
"Съоръженията в активите на "Бороспорт" АД са гръбнакът на Боровец, така че държавата ще иска и занапред да контролира туристическия сезон, който може да бъде осуетен, ако фирмата попадне в неподходящи ръце", подчерта изпълнителният директор на "Бороспорт" АД Борислав Димитрачков. От Министерството на търговията и туризма са убедени, че поради структурната важност на "Бороспорт" АД за приватизация в близките една-две години не може да се мисли. В търговското министерство отбелязват също, че "Бороспорт" АД ще се приватизира последен в курорта Боровец, и то едва след като бъдат удовлетворени всички реституционни претенции и след като бъде приет териториалноустройственият план на курорта. Това отлага раздържавяването за неопределен момент в бъдещето и този факт най-вероятно стои в основата на конфликта между бившите вече служители на "Бороспорт" АД и изпълнителния директор Борислав Димитрачков.
Оптимизираме диалога с Европа
През изминалата седмица правителството прие постановление за оптимизиране на диалога с Европейския съюз и механизма за координация на дейността по подготовката на България за присъединяване към ЕС. Според министъра на външните работи Надежда Михайлова постановлението произтича от необходимостта от подобряване на вътрешната координация между ведомствата и тяхната ефективност. Това се очаква да стане чрез засилване на ролята на междуведомствените работни групи към Съвета по европейска интеграция, като ръководителите и ресорните им заместници ще носят пряка отговорност за работата на групите.
С постановлението се създава нов орган - Комитет по европейска интеграция (КЕИ), който ще се ръководи от заместник-министъра на външните работи, изпълняващ едновременно функциите на секретар на Съвета по европейска интеграция. Членове на КЕИ ще бъдат началниците на звена по европейска интеграция в отделните министерства и ведомства, както и всички ръководители на работни групи. Според Михайлова целта е на експертно ниво да се изработват консенсусни позиции по въпросите на европейската интеграция. Една от причините Министерският съвет, който трябва да изработва политиката на България в отношенията й с ЕС, да не се занимава много активно с това, е, че трябваше да решава несъществени проблеми. Функциите на КЕИ ще включват разпределянето на евроинтеграционната проблематика по работни групи, задаването на насоките на работа и обобщаването на позицията на българските делегации. Една от основните насоки на постановлението е по-точното регламентиране на функциите на отделните министерства и ведомства. През миналата година на няколко пъти се случваше отделните ведомства да не съгласуват позициите си, което, освен че забави приемането на меморандума за програмата ФАР, доведе и до неочаквани проблеми пред правителството като искането за по-бързо закриване на старите реактори на АЕЦ "Козлодуй" или антидъмпинговата процедура срещу "Кремиковци".
Към Министерството на регионалното развитие и благоустройство е предвидено да действа Централно координационно звено (ЦКЗ), което ще организира дейностите по специалната подготвителна програма и по подготовката на проекти за кандидатстване за финансиране от фондовете на ЕС. В отговорностите на ЦКЗ влизат изготвянето и предоставянето на обновена информация относно състоянието на всяка програма.
В началото на март ще започне втората фаза на аналитичен преглед на прилагането на европейското законодателство в България. Основните акценти ще са свързани с дружественото право и свободното движение на капитали. Прегледът по изпълнението на хармонизирането на българското с европейското право не само ще открои основните проблемни точки от приемането на европейското законодателство, но и ще даде оценката за скоростта, с която вървим към ЕС.
Общественият сектор повлича цялата икономика
За пръв път се сравняват данни от "нормални" години, което може само да тревожи
Първите данни на статистиката за икономиката през тази година могат да се определят като близки до катастрофа. Допълнителни епитети за спад в приходите от продажби в промишлеността с 23% за януари спрямо същия месец на миналата година не са необходими. Данните на НСИ освен това недвусмислено показват, че има свиване на вътрешното търсене и задълбочаващата се криза при износа на българска продукция навън. Не че това са нови неща. Тези тенденции са налице още от пролетта на миналата година. Притеснително е обаче, че статистиката за пръв път от четири години сравнява данни на години, в които макроикономическите показатели (инфлация, валутен курс, лихвени проценти) не са претърпели сериозни изменения.
А още по-неприятно е, че бизнесът не очаква подобрение на положението в близко бъдеще. Искрица надежда има сред частните собственици, чиято дейност обаче в никакъв случай не може да компенсира общото негативно развитие на икономиката в момента.
През януари промишлеността е реализирала 23% по-малко приходи от продажби в сравнение със същия период на миналата година. Реализирана е продукция за около един трилион лева, което е най-ниското ниво на този показател от две години насам (значи единствено през първия месец на добре известната 1997 г. приходите са били по-ниски). Намалението в преработващата промишленост е с 28.4%, в добивната промишленост е 18.4%, а в производството и разпределението на газ и вода е със 7.5%. В цялата икономика само два отрасъла реализират увеличение на приходите от продажби (като нито един от тях не може да се похвали с определението структуроопределящ или валутоносен). "В останалите промишлени отрасли има намаление", гласи съобщението на статистиката.
Освен това физическият обем на реализираната продукция е още по-малък от получените приходи, защото за година време се отчита инфлацията на цени на производител, което неминуемо означава, че лекото повишение на цените донякъде размива още по-големия физически срив в продажбите.
Приходите от продажби на вътрешния пазар са намалели с 15.5% през януари тази година спрямо същия период на миналата година. На практика проблемът не е само в свития обем на износа, но и в свитото вътрешно потребление на българско производство. Все по-голяма част от търсенето на вътрешния пазар се задоволява от внос, което означава, че България не прави нищо друго освен да спомага за реализирането на чужд брутен вътрешен продукт.
Спадът в приходи от продажба на продукция на външни пазари е още по-драстичен спрямо спада на вътрешната реализация. В сравнение с януари миналата година приходите от продажби в чужбина са с 40% по-малко. Най-драстичен е спадът при износа на електроенергия, където за януари тази година са реализирани близо 66% по-малко приходи в сравнение със същия период на миналата година, при хранителните продукти, напитките и черната металургия, където за януари тази година са реализирани приходи с 50 на сто по-малко, отколкото 1998 г. Да се търси проблемът в надценения лев е все едно да се търси под вола теле. Оправдание така или иначе няма, защото може да се изтъкне като добра тенденция поевтиняването на еврото спрямо долара (което е равносилно на облекчаване на нашия износ). Отново причината трябва да се търси в добре познатата неефективност на производството, некачествената продукция и множеството излишни разходи, които се трупат в себестойността на продукцията. И всичко това при положение че България все още има сериозното предимство на изключително евтината работна ръка.
Основният източник на тези проблеми пред промишлеността е безспорно общественият сектор. Данните от статистиката изискват просто да се повторят отдавна казани букварни истини за това, че държавата по презумпция е лош собственик, за това, че е много важно процесът на приватизация да върви гладко и прозрачно, също както и процесът на преструктуриране на цялата икономика.
Неочаквано високият спад в приходите от продажби в чужбина отново повдига темата за платежния баланс и отрицателното салдо по текущата сметка. Прогнозите, че проблемите с платежния баланс могат да се окажат и по-сериозни, отколкото очакваме, могат и да се сбъднат. Договорените с Международния валутен фонд и Световната банка заеми (и в частност тези, които ще са насочени пряко към подкрепата на платежния баланс) може и да не стигнат, за да се преодолеят очакваните дефицити в близките няколко години. Евентуален недостиг на средства за подкрепа на капиталовата сметка явно е обсъждан, след като министърът на финансите Муравей Радев поиска от Световната банка допълнителни 100 млн. долара пряко за платежния баланс.
Освен това, ако не се намери начин да се овладее евентуално отрицателно салдо на платежния баланс, ще се стигне до доста сериозната опасност от пропукване на основите на валутния борд. Причината е много проста: отрицателен платежен баланс означава, че в страната влиза по-малко чужда валута, отколкото излиза. А това става единствено за сметка на валутния резерв на БНБ. При валутен борд намаляването на валутата би означавало и свиване на обема на левовете, с които икономиката ще разполага. Недостигът на средства ще доведе до ликвидна криза и вероятни верижни фалити на фирми и банки. В крайна сметка България ще се върне там, откъдето започна преди няколко години, но на ново по-ниско ниво на стабилизация.
Данните на статистиката отчитат и свитото вътрешно потребление на дребно. Спрямо януари 1998 г. през първия месец на тази година са реализирани приходи от продажби на дребно със 7.3% по-малко. Това е показателен факт, че в България може да се говори и за свито вътрешно потребление. Следователно никак не е невъзможно да се твърди, че принос в ниската инфлация за миналата година има и свитото търсене освен благоприятното развитие на международните пазари.
Когато в края на декември 1998 г. НСИ разпрати последните данни за годината, някъде бе записана и прогнозата, че търсенето (както външно, така и вътрешно) ще се подобри през първото тримесечие на 1999 г. Такова поне бе очакването на ръководителите в икономиката. В същото време само 6% от работодателите са изказали предположение, че може и да имат нужда от новонаети работници (въпреки очакваното повишение на търсенето на продукцията, което предполага и повишаване на обема на производството) . А над 30% от работодателите обявиха, че имат намерение да съкращават персонала си, като това важи главно за производствените отрасли.
Два месеца по-късно се оказва, че по-лоши данни за състоянието на икономиката статистиката не е изнасяла от две години насам. За януари 1999 г. статистиката отбелязва най-големия спад в приходите от продажби на промишлените предприятия от две години насам. Нивото им е било по-ниско единствено през януари 1997 г., и то по обясними причини. Кризата от края на 1996 и началото на 1997 г. и хиперинфлационната спирала, в която попадна страната, на практика се оказаха рязка спирачка на развитието на каквато и да било търговия. Само някой трябва да обясни защо промишлеността е по-добре единствено в сравнение с най-тежкия месец на България от доста време насам.
Никак не са обнадеждаващи и данните за производствените мощности, които се използват от бизнеса. През последното тримесечие на миналата година бизнесът е експлоатирал средно 58% от производствените мощности, като този показател е с два процента по-нисък от третото тримесечие на 1998 г. За началото на тази година най-вероятно ще се отчете още по-ниска стойност на този показател, а стопанските ръководители очакват тази тенденция да се запази през текущата година. Частният сектор натоварва мощностите си по-добре. Въпреки това и там остават близо 40% неизползвани производствени мощности. Единственото, до което може да доведе неизползването на мощностите, е съкращаване на работна ръка или поне такава е логиката. Само че не е ясно дали предизборно правителството ще си позволи подобен лукс.
Накратко
Делегацията на България за осмата годишна среща на Съвета на управителите на ЕБВР ще се води от вицепремиера Александър Божков. На бизнесфорума в Лондон, който ще се състои от 17 до 20 април, ще вземат участие всички управители на банката и министрите на финансите и гуверньорите на централните банки на страните членки. В българската делегация ще се включат още министърът на финансите Муравей Радев и неговият заместник Пламен Орешарски, управителят и подуправителите на БНБ Светослав Гаврийски, Мартин Заимов и Валентин Цветанов, шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, Петър Жотев - изпълнителен директор на БКК, Мариела Ненова - председател на Агенцията за икономически анализи и прогнози, и др. Националната служба "Полиция" и Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН) подписаха споразумение за съвместни действия. Документът има за цел да координира дейността на двете дирекции в областта на застраховането. Те ще обменят информация за кражби на автомобили и за случаите, когато е нарушен принципът на доброволността на застраховане. Двете дирекции ще отстраняват рекламите на застрахователни дружества, които са останали без лиценз. Освен това служители на националната полиция ще оказват съдействие на ДЗН при извършване на проверки в офисите на застрахователите и ще помагат за установяването на актуалните адреси на дружествата. Полицията ще подава информация и за скрито прехвърляне на застрахователни портфейли от нелицензирани към лицензирани компании.
Новият председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване е Никола Абаджиев, главен изпълнителен директор на социалноосигурителен фонд "Сила". Негов заместник е изпълнителният директор на пенсионния фонд "Доверие" Георги Георгиев. Асоциацията обединява пенсионните фондове, които извършват осигуряване за допълнителна доброволна пенсия от четири-пет години - Български пенсионен фонд, ДПФ "България", ПОК "Съгласие" и споменатите два фонда, чиито представители ще ръководят дейността на асоциацията през следващата една година. През 1998 г. като членове на асоциацията са приети ОДПФ "Солидарност" и Кооперативен пенсионен фонд.
"ДЗИ - Общо застраховане" очаква около 56 млрд. лв. премиен приход за 1998 г. От дружеството предполагат, че този резултат ще е достатъчен дружеството да се класира на първо място сред общозастрахователните компании по премиен приход. Най-вероятно челните три места в общото застраховане ще се разпределят между "ДЗИ - Общо застраховане", ЗПАД "Алианц България" и "Булстрад".
През изминалата седмица Катина Кръстева-Калева бе избрана от парламента за член на Сметната палата. Тя зае мястото на починалия миналата година Йовчо Русев. Г-жа Калева е завършила право в Софийския университет, била е заместник-председател на Софийския районен съд, а в момента е член-съдия във Върховния касационен съд. Тя е била и зам. правосъден министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски.
Еврото - българският път към ЕС
представител на България в МВФ
Осведоменият читател сигурно е отбелязал интересния ход на Аржентина отпреди няколко седмици - инициативата за формална и пълна доларизация, т.е. заместване на местната валута с американския долар във всички финансови сделки. Това явление съществува отдавна в международната практика (Панама, Либерия); интересното сега е, че идеята идва от страна, която успешно прилага валутен борд от дълги години.
Какво повече Аржентина смята, че може да спечели? Независимо от успехите на икономиката и успешната защита на валутния борд срещу опасна атака през 1995 г., всеки път, когато в света възникне сериозна финансова нестабилност, се възраждат съмнения в устойчивостта на аржентинския борд. Независимо че такива съмнения изглеждат нерационални за информирания наблюдател, те пораждат реални неблагоприятни ефекти за икономиката - отлив на капитал и по-високи лихвени проценти, водещи до забавяне на икономическия растеж и банкови проблеми. Въвеждането на долара, подкрепено със съответните законови мерки, би прекратило този ефект на "заразяване" (contagion) от проблемите на други и би довело до по-ниски лихвени проценти с всички положителни последствия за бюджета и икономиката. В дългосрочен план аржентинската идея е амбициозна - създаване на монетарен съюз, обхващащ големи части от американския континент по подобие на европейския икономически монетарен съюз (ИМС).
Логично за нас е да си зададем въпроса може ли България - друга страна с валутен борд на периферията на гигантска общност с единна валута - да спечели от заместване на лева с еврото. Моят отговор е: да, определено.
Непосредствените изгоди не са толкова очевидни. "Заразяването" не е заплаха в момента поради отсъствието на големи обеми чуждестранен финансов капитал в страната. Лихвите по държавни ценни книжа също са сравнително ниски за момента. (Високи са лихвите по банкови кредити, но това се дължи не толкова на макроикономически причини, колкото на високия кредитен риск, който българските фирми все още представляват за банките). Все пак спадът на цените на акциите и на оборота на фондовия пазар през август-октомври 1998 е показателен за потенциалните опасности от рязка и масирана промяна на посоката на финансовите потоци. Иронията е, че този проблем ще става все по-остър с развитието на прехода - успешните реформи водят до положителна преоценка на перспективите за печалба и по-голям приток на финансов капитал, включително краткосрочен, което води до по-големи рискове.
Двете най-важни изгоди от възприемане на новата паневропейска валута ще се реализират по линия на неимоверно повишаване на кредибилността на макроикономическата политика. Замяната на лева с еврото ще сигнализира необратимостта на избрания път на присъединяване към ЕС. Посрещната добре от инвеститорите, такава мярка би довела до значително увеличение на потока от директни чуждестранни инвестиции и по-лесен достъп на българската държава, фирми и банки до външно финансиране със съпътстващите по-ниски лихвени проценти. Дори и само обявяване на подобно намерение от страна на българските власти и покана към европейските институции за дискусия би имало силно положителен ефект.
Другата, може би най-важна изгода от подобна замяна, е премахването на всяка възможност за изоставяне на валутния борд и връщане към използване на паричната политика за прикриване на проблемите в бюджета и банките и социализиране на загубите на реалния сектор. Тази необратимост на монетарния режим ще сигнализира решимост за изкореняване на инфлацията. Това ще изиграе ролята на опорна точка за синхронизиране на останалите сфери на икономическа политика (фискална политика, политика на доходите) с принципите на "простиране според чергата си". Тя също така ще бъде силен стимул за отстраняване на структурните проблеми на пазарите на труд и стоки и постигане на тяхната така желана гъвкавост и динамичност. Невъзможността да се прикрива неефективността и ниската конкурентоспособност чрез девалвация и инфлация ще бъде дисциплиниращ фактор за българските производители, принуждаващ ги постоянно да увеличават производителността си. Това ще демаскира тези индустрии, които обективно не могат да произвеждат с печалба при международни пазарни цени на техните суровини и готова продукция и ускори тяхното елиминиране, освобождавайки ресурси за нови подходящи производства.
Както повечето мерки на икономическа политика, и тази има известни рискове и недостатъци. Първо, наличието на обилно финансиране за бюджетния дефицит не предразполага към дисциплина на разходите, т.е. съществува опасността държавата да почне да харчи повече, отколкото може да си позволи. Това обаче е само краткосрочен риск, понеже ако суверенният дълг нараства бързо, пазарите много бързо ще включат значителна премия за риск в лихвите, при които те биха държали български ценни книжа. Второ, вероятният голям прилив на краткосрочни подвижни финансови потоци има потенциала да причини сериозни проблеми - азиатският опит показва, че най-вероятните са значителни колебания на лихвените проценти и непридирчивост от страна на банките на кого отпускат заеми. Контрамерки срещу тази опасност са стриктното прилагане на банковия закон, надзор над дейността на банките и може би затягане на регулацията. Една подходяща мярка би била въвеждането на минимални изисквания за ликвидност на техните активи. Трето, трансформирането на част от резерва на БНБ в пари в обръщение по принцип води до пропуснати ползи във вид на лихви. Обаче и сега значителна част от стопанския оборот се обслужва от валута; нейното легализиране и включване в официалния оборот би намалило нетните загуби.
Да погледнем и техническата страна на въпроса. За страна, решена да запази духа на валутния борд в обозримо бъдеще, промените са минимални. Динамиката на паричното предлагане ще продължи да се определя от влизащите и излизащи финансови потоци. Централната банка ще продължи да поддържа положителни нетни чуждестранни активи (в евро и долари), което ще й позволи да продължи да изпълнява сегашната си ограничена функция на кредитор от последна инстанция. Банковата регулация ще се позатегне, но няма да се измени по същество. Най-голямата разлика е, че банкнотите и монетите в обращение няма да се печатат или секат у нас, а ще се купуват от Европейската централна банка (ЕЦБ) срещу други валутни активи.
Заместването на националната валута с чужда е деликатен политически въпрос и първата реакция на мнозина вероятно ще бъде отрицание. Това не е мярка, която може да се въведе едностранно от което и да е правителство. Първо, българската публика трябва да се убеди в нейната необходимост и полза. Това означава консенсус между главните политически сили, материализиран може би в поправка в конституцията. Второ, българските власти трябва да получат съгласието на ЕЦБ и други европейски институции. Макар че технически тази мярка може да се проведе едностранно, на практика би било грубо незачитане да не се вземе мнението на централните монетарни и политически институции на съюза, към който се стремим. Това би било възможно в средносрочен план - след като банкноти и монети от еврото влязат в циркулация и вероятно след започване на преговорите за присъединяване на България към ЕС. ЕЦБ трябва да се убеди, че тя не поема никакви имплицитни задължения да снабдява българските банки с ликвидност. В хода на процеса българските власти трябва да дадат ясна индикация, че не очакват да участват в приходите от сеньораж и не държат да секат монети (две от нереалистичните аржентински искания). Много полезно би било предварително лобиране сред европейските директни инвеститори у нас и техните правителства.
В сегашния момент това предложение може би изглежда нереалистично на мнозина. Аз бих се радвал, ако тази статия постави начало на обективна и професионална дискусия по въпроса. Поглеждайки отвъд емоционално обагрени аргументи (загуба на суверенитет и пр.), аз смятам, че нетният резултат от замяната на лева с евро би бил силно положителен. Това би представлявало гигантска стъпка към присъединяването на България към ЕС и активното йяяу присъствие в глобалната икономика.
Финансовото министерство обсъжда превалутиране на ЗУНК-овете в евро
Финансовото министерство обсъжда идеята да предложи на държателите на валутни ЗУНК-ове да превалутират дългосрочните държавни облигации от доларови в деноминирани в евро книжа. "За тази цел ще се проведе подписка, която няма да е по-рано от 15 март, до която дата първичните дилъри трябва да представят становищата си за готвената промяна", е съобщил представител на МФ пред Ройтерс. Подмяна на книжата могат да извършат както финансовите институции, така и гражданите и фирмите, собственици на валутни ЗУНК-ове. "Новите книжа също ще могат да се използват като платежно средство в приватизацията", уверяват от финансовото министерство. Превалутирането ще наложи промяна в условията на емисията. Вместо шестмесечен доларов ЛИБОР, книжата ще носят шестмесечен EURIBOR, който е с около два процентни пункта по-нисък от доларовия ЛИБОР. Така например в момента EURIBOR е 3.03525% годишно, докато ЛИБОР-ът на щатската валута е 5.12%. "Основният мотив на банките да заменят доларовите си ЗУНК-ове за книжа, деноминирани в евро, ще са проблемите им при изпълняване ограниченията на БНБ за валутните им позиции", каза дилър на банка. При изчисляването на тези ограничения не се включват еврото и валутите на страните - членки на европейския икономически и паричен съюз - Германия, Белгия, Люксембург, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия.
Финансовите институции сами ще могат да определят дохода, който да носят закупените от тях лихвоносни ДЦК, предвиждат готвените промени от финансовото министерство в начина и реда на провеждане на редовните аукциони на съкровищни бонове и дългосрочни облигации. Промените не засягат целевите емисии ДЦК за граждани. В момента лихвеният купон по облигациите се определя от самото министерство. "По този начин лихвата по книжата ще се определя по пазарен начин", каза представител от ведомството на Муравей Радев. Така ще се улесни работата на дилърите, които и сега първо определят на какъв доход желаят да закупят книжата, а след това изчисляват цената, която да заявят на аукциона. Финансовото министерство си оставя вратичка за фиксиране на купона, тъй като преди всеки аукцион ще обявява дали книжата ще се продават по заявен доход или по заявена цена. Поръчки с предварително заявен доход дилърите ще подават само за лихвоносните книжа, които в момента са по-дългосрочните - над една година. "Едва ли тази промяна ще повлияе върху основната лихва, която се определя на база на доходността на тримесечните сконтови ДЦК", каза представител на първичен дилър. Класирането на поръчките със заявен доход ще се извършва във възходящ ред според предложения от участниците доход. Финансовото министерство няма да определя предварително максимално допустим доход.
Лихвеният процент на емисията ще се образува на самия аукцион като процент, равен на среднопретегления доход от дохода, заявен в одобрените състезателни поръчки на участниците.
Шефът на "Трон" предлага на Капиталбанк печатница
Шефът на "Трон" Красимир Стойчев е предложил на Капиталбанк да си погаси дълга към нея, като й прехвърли печатницата, която трябваше да затвори производствения цикъл на "Стандарт" и "7 дни спорт". Дълговете са на трите фирми на Стойчев "Стандарт нюз", "Стандарт принт" и "Нюз холдинг". Към 31.12.1998 г. задълженията на трите фирми към Капиталбанк съответно са били : "Стандарт нюз" - 836.263 хил. долара, "Стандарт принт" - 1.759 млн. долара, "Нюз холдинг" - 4.133 млн. долара, или общо 6.728 млн. долара. Въпросната печатница, която би трябвало да стане обект на сделката, от години стои в кашони на гара "Искър" на временен внос.
Четвъртата фирма на Стойчев - "Трон", която имаше задължения към Капиталбанк от малко над 1.550 млн. долара, си изчисти дълга през лятото. "Стойчев преведе средствата по сметката на Капиталбанк в Кредитна банка, а тя фалира", заяви бившият шеф на Капиталбанк Ангел Първанов. Реално превеждане на пари обаче едва ли е имало. В банковите среди напомнят, че точно през лятото "Мулти" успяха да извоюват фалиралата Стопанска банка да прехвърли 10 млн. долара в Кредитна банка. Този депозит стана повод за много скандали при фалита на "Кредитна", но една от основните интриги около него е, че най-вероятно част от тези пари ще послужат на шефа на "Трон" да изчисти дълговете си към Капиталбанк. Информацията може да се проследи от "Банков надзор" на БНБ, но засега няма официално потвърждение, че е станало точно така.
Нееднократно бе коментирано, че банката на "Мулти" е получила средствата от "Стопанска" благодарение на лобиране на Стойчев и като отплата е било "погасено" задължението му.
В предложената замяна на печатница срещу дълг, печатницата е оценена на около 6.356 млн. долара, или 11.128 млн. германски марки. Обявената от Стойчев стойност на машините обаче може да послужи за сделката, която той предлага, ако се изясни каква е пазарната цена на печатницата. Трябва да се има предвид, че това са изчисления за стойността на печатницата, направени от самия Стойчев.
"На първо четене", както се изразиха източници от Капиталбанк, машините можели да намерят купувач за 70% - 80% от обявената сума, тоест за около 4.5 - 5 млн. долара.
Според офертата на Красимир Стойчев в десетдневен срок, след като Капиталбанк приеме имуществото, трябва да декларира, че въпросните три фирми - "Стандарт нюз", "Стандарт принт" и "Нюз холдинг"- вече не дължат нищо. "По-добрият вариант е печатницата да се продаде и парите да влязат в банката", обясниха от Капиталбанк. От банката са предложили на Красимир Стойчев да се направи договор за особен залог - да се заложи в полза на Капиталбанк печатницата, след което и двете страни да търсят купувач и след това да се отписва задължение на трите фирми. Освен това трябва да се видят и всички митнически документи, свързани с машините, какво е плащано за престоя им и дали нещо евентуално се дължи, коментират от Капиталбанк.
Финансовите ни донори се събират през април
Финансовите донори на България ще се съберат на нарочна среща на 21 април в Брюксел, съобщиха за "Капитал" от Министерството на финансите. Датата е потвърдена от нашето правителство и от организаторите на срещата - Световната банка и Европейската комисия.
Основната задача на срещата ще бъде да се определят нуждите от външно финансиране на България до края на годината, както и кой колко средства ще предостави. Освен официалните организатори на събирането ще присъстват представители на Европейската банка за възстановяване и развитие, на Международния валутен фонд и на различни държави от Г-24 - на всичките членове на Европейския съюз, на САЩ, на Канада, на Япония, на скандинавските страни, на Швейцария. По оценка на българската страна платежният ни баланс се нуждае допълнително от около 500 млн. долара. Смята се, че Европейският съюз може да предостави около 20-30% от тази сума, 40% ще дойдат от Световната банка, а останалите ще се търсят от другите донори.
През 1997 г. бяха проведени две срещи на донорите. На срещата през април с представителите на временното правителство на Стефан Софиянски бяха обещани 250 млн. ЕКЮ от ЕС (разпределени на два транша от по 125 млн. ЕКЮ), бяха потвърдени 50-те млн. долара от японската "Ексимбанк", пари обещаха още Канада, Швеция, Швейцария, САЩ. През ноември 1997 г. вече пред представителите на редовното правителство на Иван Костов донорите потвърдиха ангажиментите си и малко след това получихме първия транш. През 1998 г. не беше проведена среща на донорите въпреки настояванията на българското правителство. Причината беше в Европейската комисия, която непрекъснато поставяше нови условия и забави втория транш от ЕКЮ-тата. България не изпитва непосредствена нужда от заеми, но има нужда да знае на какво може да разчита през следващите три години, каза преди време министърът на финансите Муравей Радев. Още повече че правителството тръгна да осъществява инвестиционна програма, която ще му отнеме част от свободните средства.
Единството на косовските албанци се пропука
Противоречията в лагера на косовските албанци са на път да провалят плановете им за формиране на широка политическа коалиция. Хардлайнерите в Армията за освобождение на Косово (АОК) отказаха да участват в преходно правителство заедно с умерената фракция на Ибрахим Ругова. Политическият представител на АОК Адем Демачи заяви, че опитите да се формира съвместно ръководство са "напразни ходове на онези, които се провалиха на преговорите в "Рамбуйе". Това бе изтълкувано като засилване на борбата между радикалите на Демачи и умереното крило на Ругова.
Веднага след приключване на преговорите във Франция албанската делегация оповести намерението си да сформира в Косово временно правителство, начело на което ще застане представител на АОК. То трябва да управлява областта до провеждане на изборите, които бяха договорени в "Рамбуйе". Според първоначалния замисъл в него трябва да влязат представители на всички партии, участвали на преговорите във Франция. Демачи се обяви против подобен план, изтъквайки, че подобен кабинет няма да бъде легитимен. Засега не е ясно дали ще бъде сформирано такова правителство и дали то ще бъде базирано в Косово или зад граница. Сигурно е обаче, че това ще бъде акт на неподчинение и сръбските власти няма да го признаят.
Според наблюдатели, ако правителството бъде формирано в Косово на територия, контролирана от АОК, другите албански фракции, включително и умерените на Ругова, няма да имат избор и ще бъдат принудени по някакъв начин да участват в това управление. Радикалните сепаратисти са твърдо решени да продължат напред независимо от това дали ще бъдат сами начело на Косово, или към тях ще се присъединят и останалите партии.
Силата на долара зависи от чуждия капитал
Икономиката продължи да ни впечатлява и през изминалата година. Въпреки икономическата парализа на нововъзникналите пазари и епизодичните финансови сътресения у нас и зад граница през 1998 г. реализирахме за трета поредна година ръст на реалния БВП в размер на 4%. Продължаващата вече девета година икономическа експанзия даде възможност на 2.75 млн. американци да се включат в създаването на брутния продукт на Съединените щати, което намери израз в рекордно ниската през последните 28 години безработица от 4.25%. Подхранваният от високата заетост и устойчивия ръст на вътрешното потребление инфлационен потенциал бе охладен до непознати от десетилетия насам нива, отчасти и в резултат на неочаквано ниските цени на петрола и други вносни суровини и продукти. Вероятността обаче да продължим да внасяме и занапред на тези благоприятни цени е минимална.
В състояние ли сме да поддържаме подобни изключителни икономически резултати и в бъдеще? В основата на забележителното представяне на стопанството ни са стабилните макропоказатели.
Гъвкавите пазари и превишението на приходите над разходите във федералния бюджет предполагат нарастващ темп на инвестициите. Новите технологии и оптимизмът на потребители и инвеститори за бъдещото състояние на икономиката се проектират във високите цени на финансовите активи и недвижимите имоти и поддържат стабилно вътрешното потребление.
След осемгодишна експанзия забавянето и прегряването на икономиката ни са еднакво възможни днес. Рязкото повишаване на производството през изминалата година зае допълнителен трудов ресурс до нива, предполагащи увеличаване на инфлацията поради изпреварващ ръст на вътрешното потребление над темпа на нарастване на производствения потенциал на икономиката ни. Текущите цени на акциите са достатъчно високи, за да породят въпроса не е ли време за пазарна корекция.
Задлъжнялостта на домакинствата и бизнеса, както и външният дълг на държавата като цяло нараснаха многократно. Имахме възможността да се убедим през лятото, че оставаме уязвими към бързите неблагоприятни промени в международната финансова система и условията на международната търговия. Наред с неблагоприятните отражения от финансовите неразположения зад граница обаче имаше и благоприятни - стабилността на банковата ни система привлече спестяванията на много чужди спестители. Допълнителният финансов ресурс осигури финансирането на амбициозни вътрешни инвестиционни проекти.
В дългосрочен аспект бързото разширяване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс е обезпокоително. Не бива да се заблуждаваме, че чужденците ще го финансират вечно, инвестирайки в американски финансови активи. В момента, в който чуждият капитал напусне Съединените щати, за да запълва капиталови дупки другаде или да се възползва от по-висока доходност, доларът ще тръгне рязко надолу, оказвайки натиск върху цените на вносните стоки.
С оглед на всички тези рискове трябва да сме готови да променим монетарната политика във всяка от двете посоки еднакво бързо веднага щом доловим симптоми на прегряване или забавяне.
Американците имат основание да се гордеят с икономическите постижения на корпоративна Америка през последните години. Дължимото трябва да отдадем и на отворените за международната търговия конкурентни пазари, които продължават да поддържат производството ни ефективно. Присъщият стремеж на американците да усъвършенстват уменията си и да осъвременяват познанията си позволи на работниците да повишат производителността си, а оттук и реалните си доходи. Макроикономическата политика осигури благоприятен климат населението и бизнесът да максимализират богатството си. Рестриктивната фискална политика, провеждана от администрацията на президента Клинтън и Конгреса, позволи да се приветства първият бюджетен излишък от десетилетия насам, разширил възможностите за заделяне на по-големи фондове за инвестиции. Ако съумеем да запазим и в бъдеще курса на провеждане на разумна фискална - вярвам, и на монетарна - политика, ще гарантираме нови измерения на благосъстоянието на американците.
Абдуллах Йоджалан - предизборният жокер на турските политици
кореспондентка на българската секция на Би Би Си в Истанбул
На 18 април тази година в Турция предстои да се проведат едновременно парламентарни и местни избори. Близо 35 милиона избиратели се очаква да гласуват за 20 регистрирани политически партии, от които 4-5 са важни за резултатите. На 25 февруари приключи срокът за регистриране на кандидатите и практически Турция навлезе в активния предизборен период. Допреди десетина дни се предполагаше, че интригата ще се завърти около ислямистите от Партията на добродетелта, но залавянето на Апо (така в Турция наричат лидера на сепаратистката ПКК) обърка предварителните прогнози. На редица политически партии, с изключение на управляващата Демократическа партия (или Партия на лявата демокрация) на премиера Бюлент Еджевит и Отечествената партия (АНАП) на Месут Йълмаз, им се наложи да променят основно предизборните си стратегии, а на първо място това бе Партията на верния път на бившата министър-председателка Тансу Чилер.
Колкото и случаят да се преценява като държавно дело, със сигурност най-добрите шансове са за Еджевит и неговата партия, макар че и преди това бе налице възходяща промяна в политическата графика на Демократическата лява партия - 74-годишният й лидер е един от най-уважаваните турски политици, а партията - чиста от скандали и корупция, в каквито се разкри, че са забъркани други партии. Единствена от всички тя предлага програма за развитието на Югоизточен Анадол, населен с кюрдско население. Това предполага, че ще събере част от гласовете там. Като отзвук от залавянето на Йоджалан може да се очаква и преливане на гласовете на някои от националистическите партии, като Националистическата народна партия, за Еджевит.
Бюлент Еджевит има подкрепата на едрата турска буржоазия. Сакъп Сабанджъ, известен представител на тази обществена прослойка, който през 70-те години много остро критикуваше Еджевит, наскоро в интервю за вестник "Сабах" обясни защо сега го подкрепят, заявявайки: "За изминалите 20 години Еджевит промени възгледите си във връзка с приватизацията. " Със сигурност се очаква бум в гласовете за тази партия, която на миналите избори (декември 1995 г.) спечели малко над 14 процента (четвърта по големина парламентарна група от 64 депутати). Трудно е отсега да се твърди дали ще надмине ислямистите, които на миналите избори спечелиха най-много гласове, тъй като според предварителните анкети колебаещите се са около 40 процента. Така че в края на краищата те ще се окажат решаващи за окончателните резултати. Изселниците от България от периода 1968 - 1978 г. са по принцип гласоподаватели на Демократическата партия.
Отечествената партия също се очаква да е печеливша от този случай, тъй като случаят "Йоджалан" се преценява като последица от започнатото в тази насока, когато Месут Йълмаз бе министър-председател. Може да се предположи, че това ще му донесе гласове, но не толкова, колкото на Еджевит. Създаде се впечатлението, че вероятната коалиция след изборите може да бъде между Еджевит и Месут Йълмаз. Вероятно последният ще спечели преднина пред политическия си противник Тансу Чилер (на миналите избори бяха почти наравно, с разлика 1-2 процента). Няма да е изненада, ако това доведе до ново прегрупиране на центъра вдясно - преливане на част от Партията на верния път в Отечествената партия.
От партиите, които не получават парче от "хапката Апо", на първо място е Партията на верния път на бившата министър-председателка Тансу Чилер. Но има и други фактори, които ще предопределят интересното развитие на политическия процес в страната. На Тансу Чилер се бе превърнало в навик да изтъква своите заслуги в борбата срещу насилието на ПКК. В предизборните си изявления тя използваше Йоджалан като коз срещу Йълмаз, заявявайки: "Добре ли направихте, като го изпуснахте да отиде в Италия и му дадохте възможност да рекламира ПКК в Европа? " Но събитията показват, че сметките й излязоха погрешни.
В навечерието на изборите Чилер бе принудена да промени предизборната си стратегия. На 24 февруари двама от "най-тежките" й хора - Мехмед Агар, бивш министър на вътрешните работи, и Турхан Таян - бивш военен министър, напуснаха партията. Първият като независим кандидат-депутат, вторият - като кандидат-депутат от Отечествената партия. Това е много сериозен удар за Чилер, който може да й попречи да прескочи 10-процентовата бариера според някои местни наблюдатели.
От друга страна, Чилер е известна с най-неочаквани ходове, поради което предварителните прогнози при нея са рисковани. Интересно е положението на ислямистите от Партията на добродетелта. Предшественикът й, Партията на благоденствието на бившия премиер Неджметин Ербакан, на миналите избори спечели малко над 21 процента. След това партията бе забранена заради прояви на ислямски фундаментализъм. На новата партия до голяма степен се гледа с подозрението, че може да повтори грешките на предшествениците си. Освен това тя е под постоянното наблюдение на военните. Много се коментира дали евентуална изборна победа на ислямистите не би довела до намеса на военните и отмяна на изборните резултати, нещо като "алжирски синдром". Но трябва да се подчертае, че положението в Турция е различно. Партията на добродетелта няма изгледи да спечели 30%, което да й гарантира самостоятелно управление. Голяма част от финансовите й източници (фундаменталистки фондации, ислямистки организации в чужбина и т.н.) бяха пресечени или поставени под много строг контрол. Някои от най-активните й бивши лидери са изключени от политическия живот (Неджметин Ербакан има забрана за политическа дейност, бившият кмет на Истанбул Реджеп Ертоан има присъда), което на практика до голяма степен ограничава възможностите за действия на партията.
Другата социалдемократическа партия - Републиканската народна партия на Дениз Байкал, сигурно трудно ще прескочи 10-процентовата бариера. Дениз Байкал заяви в интервю за влиятелния вестник "Радикал", че "случаят "Апо" доведе до промяна в дневния ред на Турция, но няма да продължи дълго, най-много десетина дни". Но тази прогноза не бива да се взима много насериозно. Последните съобщения, че процесът срещу Йоджалан ще бъде отложен за май, идва да покаже, че колкото и да не се използва за директна пропаганда, той ще повлияе на изборите и може да доведе до изненадващи резултати. Няма изгледи влиятелната в Югоизточен Анадол прокюрдска партия "Хадеп" (Партия на демократичния народ) да бъде допусната до изборите. Републиканският прокурор Бурал Саваш вече поиска забрана за нейното участие в изборите. В показанията на Йоджалан се твърди, че тази партия била свързана с ПКК, а в предизборната си пропаганда използвала лозунга "Ако не гласувате за "Хадеп", ще запалим селата ви".
Предварителните прогнози сочат, че нито една партия няма шансове да спечели самостоятелно изборите. Пред Турция се очертава коалиционен период на управление. Предстоящите избори обаче са от особена важност за президентската институция. През 2000 г. свършва президентският мандат на Сюлейман Демирел, а според турската конституция президентът се избира от парламента. Така че от парламентарните избори зависи и кой ще бъде следващият президент. Еджевит предварително отпада от борбата за президентския пост, тъй като няма необходимото за това висше образование. Политическият възел в Турция все повече се заплита.
Кремъл - голямата цел на Юрий Лужков
През шестте си години като кмет на Москва Лужков умело скриваше точното си местоположение в политическия спектър и президентските си амбиции. Симпатизантите на повечето политически партии го приемаха като свой - някои заради безусловната подкрепа за Елцин на последните избори, други заради симпатиите му към социалдемократическите идеи, трети - заради критиката на либералната пазарна икономика. Трупайки точка след точка в своя актив, Лужков ловко избягваше въпросите около кандидатурата си в президентските избори. Промяната настъпи през септември, когато стана ясно, че изборите могат да бъдат предсрочни и затова трябва да бъдат направени първите стъпки в предизборната кампания. При посещението си на годишната конференция на британската Лейбъристка партия московският кмет заяви, че е готов да участва в изборите, ако сметне останалите кандидати за неподходящи. Следващите изказвания само потвърдиха отдавнашните подозрения, че той здраво се е прицелил в Кремъл и няма намерение да отстъпва без бой.
Явно под влияние на модерните идеи на Тони Блеър и компания за третия път между либерализма и социализма Лужков успя да избистри и политическите си позиции. Той счита, че може да поведе левоцентристка коалиция, в която ще се намери място за комунистите и техните съюзници, както и за Григорий Явлински и движението му "Яблоко". Приземяването на кмета вляво от политическия център беше посрещнато със задоволство от лидера на комунистите Генадий Зюганов, който не спести ласкави коментари за дейността на Лужков, но предизвика недоволството на съпартиеца му Генадий Селезньов, председател на Държавната дума, който обяви, че мястото на Лужков е вдясно от центъра. Въпреки благите думи Зюганов едва ли е склонен да предаде командването на левицата на Лужков и всяко сближаване между двамата може да се окаже временно, ако някой от тях заподозре, че няма да получи своята част от предстоящата сделка.
Докато се вихреше теоретичният спор къде е центърът на центъра и кой къде се намира спрямо него, бяха поставени основите на бъдещата пролужковска коалиция. Неин организатор е Андрей Николаев, бивш командващ Гранични войски, който беше протежиран от Лужков при избирането му в Думата. Николаев склони към съвместни действия няколко малки партии, получи подкрепата на част от профсъюзите и подписа споразумение за сътрудничество с лявата опозиция. Лужков засега изчаква с официалната подкрепа на коалицията, защото той има достатъчно плюсове в своя актив и няма нужда да се ангажира с коалиция с все още неясно бъдеще.
"Не инвестирайте в Русия, инвестирайте в Москва", призова Лужков западните фирми по време на инвестиционен форум в Лондон, с което подчерта цветущото състояние на столицата в сравнение с останалата част на Русия. Напредъкът на Москва дава основание на кмета да разчита на изключително силен коз в предизборната борба - резултатите от управлението му в града. Всички останали потенциални кандидати - Зюганов, Явлински, Александър Лебед и Виктор Черномирдин - дори взети заедно,sw не могат да се похвалят с успехи от такъв ранг. Бюджетен излишък, редовно изплащане на пенсии и заплати, големи социални субсидии са само част от постиженията на кмета, който крои грандиозни планове за бъдещето на Москва. Предвижда се изграждането на бизнесрайон, през който ще минава високоскоростна железница; пред завършването си е програмата за модернизирането на околовръстната магистрала, която беше изпълнена два пъти по-бързо от предвиденото; центърът на града придобива все по-европейски вид; стадионът "Лужники", чиято реконструкция струваше 100 милиона долара, е сред най-модерните в света и съвсем заслужено ще приеме финала за купата на УЕФА през пролетта.
Лужков притежава в арсенала си и по-изтънчени средства за спечелване на президентските избори. Той умело играе по националистическата струна в душите на руснаците, призовавайки ги да бойкотират латвийските стоки заради нарушаването на правата на рускоезичното население или обявявайки Кримския полуостров за изконно руска територия въпреки недоволството на Украйна. Въпреки финансовата криза московската банкова група остава значим фактор в руската икономика, а към икономическия потенциал на Лужков трябва да се прибавят десетки фирми, собственост на столичната община. Сред тях има телевизионен канал и няколко вестника, което гарантира на Лужков широко медийно присъствие и възможност за ретуширане на негативните страни от образа му.
При всичките успехи на Москва Лужков никак не успява да излезе на първо място в социологическите проучвания и това има своите причини. Ако в столицата градоначалникът може да разчита на подкрепата на огромната част от своите съграждани, в провинцията съотношението между симпатизанти и противници е точно обратното. Към вечното недоверие към политиците и чиновниците в Москва след 1991 г. се прибави чувството, че благоденствието на столицата е за сметка на всички руснаци. РАО "Газпром" добива своя газ в Сибир, но тъй като централата му е в Москва, плаща данъците си в столицата както много нефтени компании, които осигуряват повече от половината данъчни приходи и огромната част от износа на страната. Недоволството от Лужков се подсилва от популистката му политика, свързана с организирането на разточителни тържества като миналогодишното честване на 850-ата годишнина от създаването на Москва и първата юношеска олимпиада през лятото. Обясненията, че основната част от парите е дошла от спонсори, не може да успокоят учители и лекари, които по няколко месеца не са получавали заплати.
С голяма непопулярност се ползва политиката на Лужков за контролиране на числеността на населението на столицата чрез запазването на съветските ограничения за получаване на адресна регистрация. Конституционният съд на няколко пъти обяви тази мярка за противоконституционна, но кметът няма намерение да се отказва от нея. Бизнессредите също не приемат безусловно Лужков заради постоянните му призиви за преразглеждане на резултатите от приватизацията и двойния стандарт спрямо близките му фирми и останалите. Преди две седмици той се закани на РАО "Е&?cy;С России" и Обществената руска телевизия заради неизплатени данъци, но пропусна да спомене автомобилните заводи "Москвич" и "ЗИЛ", които дължат няколко пъти повече, но са общинска собственост.
Най-голямото изпитание за Лужков по пътя му към Кремъл ще се окаже противопоставянето на кризата, която вече доведе до намаляване на данъчните приходи с 10% и ограничаване на социалните програми в здравеопазването и образованието. Сега е моментът Лужков да докаже, че относителният просперитет на Москва не е резултат от благоприятна конюнктура и особените условия, при които живее градът. Ако той не успее да направи това, за него ще бъде по-добре да не бърза с президентската кандидатура и да изчака следващия възход на Москва.
Telecom Italia - залъкът, който ще задави Olivetti
В условията на пълна ценова прозрачност и единен, на теория и дерегулиран, европейски телекомуникационен пазар покупките на себеподобни, но изоставащи в растежа си компании, от монополни структури са вече нещо съвсем нормално в Европа. Някаква интрига поддържат единствено финансовото измерение на всяка поредна сделка и отговорът на конкурентите, а често и колко служители ще останат на улицата. Практика е и регионални монополи от развития европейски свят да си пазаруват други регионални европейски монополи, в повечето случаи национални, от все още развиваща се Европа. Случвало се е дори по-малки компании да установят контрол над по-мощните си конкуренти. Разбира се, не без правителствени интервенции под формата на субсидии и държавни гаранции за финансовия ресурс на международни банкови консорциуми - най-приемливия за всички страни по сделките начин на финансиране на прехвърлянето на правата върху собствеността. Пълна изненада е обаче европейски монополист, публична собственост, да приеме логото на многократно по-малка компания с подобна индустриална ориентация.
Поднесе я италианската телекомуникационна компания Olivetti, едва отървала се от фалит преди две години. На 20 февруари шефовете на гиганти като AT&T, MCI WorldCom, British Telecom, Deutsche Telekom, France Telecom изненадващо разбраха, че в бъдеще много вероятно е да си общуват с мениджърите на Olivetti вместо с подчиненото на финансовото министерство на Италия (като най-голям акционер) ръководство на Telecom Italia по въпросите, засягащи съвместните им проекти на територията на Италия. Идеята Olivetti да закупи италианския телекомуникационен гигант всъщност не е нова. Нито пък е толкова абсурдна, колкото изглежда на пръв поглед. В края на миналата година представители на инвестиционните банки Lehman Brothers и Donaldson, Lufkin & Jenrette подшушнаха на изпълнителния директор на Olivetti Коланино, че Telecom Italia е машина за пари, с която правителството в Рим е склонно изцяло да се раздели (заслугата е на Европейската комисия) при неформалното условие Telecom Italia да остане италианска собственост. Правителствените симпатии за Olivetti засвидетелства и последният италиански премиер Масимо Д'Алема: "Възможно е да се окаже, че г-н Коланино захапва по-голям залък, отколкото може да погълне. Трябва обаче да го поздравим за куража да поеме Telecom Italia."
Появата на Европейския валутен съюз (ЕВС) бе единствено възможно на базата на дерегулирани пазари в ЕС, а Италия повече от всички останали потенциални участници в ЕВС желаеше да замени лирата с еврото. Това условие предполагаше оттеглянето на държавата като мажоритарен собственик от големите предприятия и вдигането на бариерите пред чуждия капитал.
За да запази местните компании италианска собственост, парламентът прие през 1994 г. закон, по силата на който правителството запазва контрола върху предприятията чрез т.нар. златна акция. С подобна акция властите с минимални усилия включваха в уставите на "приватизираните" дружества абсурдните тавани от 3% за дела на акционерите в приватизираните компании. Италианският протекционизъм предизвика интереса на Европейската комисия. От Рим побързаха да заявят, че работят по нов закон, изключващ златната акция, който да замени спорния закон в началото на 2000 г. Малкото време, оставащо дотогава, обяснява куража на г-н Коланино и обидните финансови условия на сделката въпреки внушителната номинална цена от 58 млрд. долара. На акционерите на телекомуникационния гигант Telecom Italia, им бе обещана премия от едва 10% над котировките в деня преди формалното предложение на Olivetti или 10 евро (11 долара) за една акция на Telecom Italia. От тях в брой ще бъдат платени само 6 евро на акция. Другата част ще бъде заплатена под формата на облигации и нова емисия на акции на дъщерната фирма на Olivetti, специализирана в информационните технологии - Tecnost. Останалата сума до 58 млрд. долара включва заем от международен банков консорциум - Lehman Brothers, Donaldson Lufkin & Jenrette, Mediobanca и Chase Manhattan, на стойност 25 млрд. долара и парите от продажбата на дяловото участие (50.1%) на Olivetti на немската групировка Mannesmann в холдинговата компания, контролираща втория италиански GSM-оператор Omnitel Pronto Italia и оператора на наземни телефонни линии Infostrada.
Още една особеност на италианското законодателство работи за Olivetti - при наличие на формална оферта за покупка пожеланата компания няма право да предприема действия (промяна на капитала, на акционерната структура, придобиването, разпродаването на активи), целящи блокирането на евентуална сделка. Изтекла информация за намеренията на Olivetti предизвика спешно свикване на общото събрание на акционерите на Telecom Italia, насрочено за 21 февруари. Изненадани, шефовете на Olivetti и инвестиционни банкери от Lehman Brothers и Donaldson Lufkin & Jenrette нахвърлиха офертата си в края на миналата седмица, обявена публично ден преди общото събрание на Telecom Italia. Италианската агенция за ценните книжа Consob определи офертата като "декларация за намерение за покупка", т.е. обяви я за невалидна. Мотивът на Consob е условният характер на офертата - ако Министерството на финансите одобри сделката, ако пак то даде съгласието си Olivetti да продаде на Mannesmann участието си в Omnitel Pronto Italia и Infostrada и одобри плана за погасяване на задълженията на новия собственик към банковия консорциум. Силен аргумент на комисията по ценни книжа бе и неангажирането на Olivetti с конкретни дати за извършване на плащанията по сделката. Вариантите за ръководството на Olivetti бяха два - обжалване на решението на Consob и отправянето на нова оферта. Естествено Olivetti предпочете втората възможност (реализирана на 24 февруари), защото първата би осигурила време на шефовете на Telecom Italia да свикат общо събрание на акционерите, което да изгради защитата на телекома. До две седмици (11 март) Consob трябва да се произнесе по законосъобразността на офертата. Ако и тогава не бъде одобрена, акционерите на Telecom Italia поемат случая в свои ръце.
Вариантите за успешна защита са най-общо три. Най-малко вероятният е Telecom Italia да отговори с оферта за закупуването на Olivetti - след инвестициите в Латинска Америка компанията не разполага с необходимия ресурс. Почти толкова вероятен е и вариантът за привличане на стратегически инвеститор от мащаба на British Telecom или Deutsche Telekom, докато правителството разполага със златната акция. По-реална изглежда възможността Telecom Italia да закупи и останалите 40% от дела на първия италиански GSM-оператор Telecom Italia Mobile, с което ще вдигне мизата с още 20 млрд. долара - сума, недостъпна за Olivetti. Но дори и да се появи донор, правителството, колкото и да симпатизира на Olivetti, едва ли ще се чувства комфортно като акционер на толкова задлъжняла компания.
Битката за европейските финанси
Страхът от икономии е на път да вгорчи еуфоричните настроения в Европейския съюз, приповдигнати от въвеждането на общата европейска валута. Тон за подобни страхове бе даден от германското председателство на евросъюза, което категорично заяви, че до края на март трябва да бъде постигнато съгласие за комплексна реформа на евробюджета.
Бон оповести амбициозна програма, известна като "Програма 2000", която предвижда пакет от мерки за промяна на бюджета, съкращаване на субсидиите за земеделие и орязване на парите за регионално развитие. Според Германия, за съюза е жизненоважно да се спести огромната сума, отпускана на фермерите, тъй като тя представлява почти половината от целия бюджет на ЕС, възлизащ на близо 100 милиарда долара. Към режима на икономии влиза и редуцирането на програмите за финансиране на бедните страни, членки на съюза. Строгите икономии ще бъдат реализирани в периода 2000 - 2006 г., когато се очакват допълнителни разходи заради приемането на нови членове от Централна и Източна Европа.
Идеята за редукция и трансформация на разходите бе усложнена от последвалите претенции на отделните държави от евро-зоната. Традиционните донори на ЕС - богатите Холандия и Германия, поискаха да бъдат намалени вноските им в касата на евросъюза. Бедните им колеги от Испания, Португалия, Ирландия и Гърция се притесниха, че ще изгубят помощите, които получават по линия на различните програми за регионално развитие. Великобритания не пожела да се откаже от придобитата през 1984 г. преференциална намалена вноска в бюджета на ЕС. А Франция, притисната от най-силното в Европа фермерско лоби, поиска пакет от мерки, които биха компенсирали евентуалните загуби на земеделските производители.
Германия предупреди, че ако "Програма 2000" не бъде приета в определените срокове, в ЕС ще настъпи криза, а общата валута ще изпадне в колапс. "Ако не постигнем съгласие, и без това обезценяващото се евро ще продължи да губи позиции спрямо долара", заявиха германски дипломати в Брюксел. От началото на годината досега еврото се е обезценило спрямо долара с над 7 на сто и достигна най-ниските си досега нива от 1.09 за долар. Според някои, ако тази тенденция се запази, ще се наложи Европейската централна банка да повиши лихвите, а това би довело до увеличаване на задълженията към ЕС и съответно до бюджетни проблеми на отделните страни членки. За целта вече е насрочена среща в Берлин на 24 и 25 март, по време на която трябва да бъде приет новият план.
Редица наблюдатели твърдят, че германските предупреждения за катастрофа и финансов апокалипсис са доста пресилени. Според представител на инвестиционната банка JP Morgan единственият проблем с евробюджета е, че той е твърде малък и сега всички спорят за разпределението на парите. Експерти на Deutsche Bank също изразиха скептицизма си, че неприемането на "Програма 2000" може да повлияе на пазарни фактори като нивото на еврото и лихвените проценти. Валутни специалисти от ABN Amro Bank виждат основната причина за слабостта на еврото в намаления икономически растеж в евро-зоната. А президентът на Европейската централна банка Вим Дуизенберг хвърли вината върху долара, като заяви, че не еврото е слабо, а американската валута е прекалено силна. В крайна сметка политиците видяха единствената пряка опасност в застрашеното по финансови причини разширяване на ЕС.
Прекият проблем, който произтече от плановете за бюджетни рестрикции, бе фермерското недоволство вътре в ЕС. Новината, че дотациите за селското стопанство може да бъдат орязани, предизвика масови протести на фермерите. Близо 30 хиляди селскостопански производители от цяла Европа се стекоха в белгийската столица, където в началото на седмицата започнаха преговори на земеделските министри за изработване на обща аграрна политика. Първата стъпка в нея предвижда намаляване с 30 на сто на гарантираните цени, при които ЕС изкупува готовата продукция. Преговорите в Брюксел се затегнаха поради силната обструкция от страна на Франция, която обвини Бон, че се опитва да ореже парите за фермерите, за да намали собствените си вноски в бюджета на ЕС. В търсене на компромис Европейската комисия обяви вариант, който ще струва на съюза около 100 милиона долара. По-голямата част от парите ще отидат за различни форми на компенсации за намалените изкупни цени, а производствените квоти ще бъдат увеличени.
Очевидно бюджетната реформа се очертава като централна тема за европейските политици. На 26 февруари в Бон се състоя среща на правителствените ръководители от ЕС, посветена на този въпрос, а германският канцлер Шрьодер планира европейска обиколка в средата на март, за да осигури приемането на германския план. С други думи, голямата битка за европейските финанси тепърва предстои.
Ще има ли кандидат-купувачи за "Кремиковци"
Дългът на завода по ЗУНК ще се преоформи във вземане на Контролбанк, Австрия, а задълженията към НЕК и Булгаргаз поема държавата
