Интернет се задушава в "мъртвата хватка" на чиновниците
Българската държава вече ще държи изкъсо пазара на Интернет у нас. Дискусиите и обществените брожения на тази тема вече са почти безпредметни. Пътят към административния контрол над достъпа до глобалната мрежа вече е маркиран и е въпрос на време държавата да тръгне по него. Първата стъпка към негласното одържавяване на българския Интернет направи председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД) Антони Славински със своята заповед РД-09-235 от 18.12.1998 г. Съвсем небрежно експертите от комуникационното ведомство бяха поставили в графата общо лицензиране и достъпа до глобалната компютърна мрежа. А когато се заговори за държавно лицензиране, обикновено първата асоциация е думата рушвет.
В началото инициативата на Славински изглеждаше като недоразумение и солова акция на КПД, който винаги се е славел със своя афинитет към монополизма и ограничителните режими. На следващия етап обаче се оказа, че това не е така. Държавната комисия по далекосъобщенията постави финалния щрих в картината, като определи и лицензионна такса - символичните 200 000 лева годишно. По принцип сумата е смешна, особено в сравнение с месечните сметки "Топлофикация". В случая обаче "размерът няма значение", както би казал някой фен на филма "Годзила". Проблемът се корени в разликата между така наречената обща лицензия за далекосъобщителни дейности и свободния регистрационен режим. Служителите на КПД систематично се опитват да убедят обществото, че общата лицензия и регистрационният режим са почти едно и също нещо. Според действащата нормативна уредба в страната обаче това просто не е така. Наскоро създадената Държавна комисия по далекосъобщенията (ДКД) ще определя общи изисквания към всички желаещи да се регистрират по общата лицензия, за да предлагат достъп до глобалната компютърна мрежа. Онези, които не могат да покрият тези нормативи, имат на разположение 30 дни, за да коригират дейността си. Ако не успеят, ДКД ги лишава от правото да бъдат доставчици на Интернет. Държавната комисия ще има право да изменя условията на общата лицензия по всяко време, "ако това е в интерес на обществото", както е записано в Закона за далекосъобщенията. Надзорният орган приема становища и възражения, но приема само онези от тях, които счита за целесъобразни. Освен това общата лицензия задължава провайдърите на Интернет-услуги да синхронизират с ДКД условията на договорите с крайните потребители, както и да свързват компютърната си мрежа с останалите продавачи на връзка към световната дигитална паяжина. Това принуждава доставчиците да си плащат за допълнително наети линии на Българската телекомуникационна компания (БТК). Най-несправедлив в случая е фактът, че по закон телефонната ни компания притежава монопол върху подземните комуникационни съоръжения до 2002 г. и фирмите са принудени да й подаряват или да й отдават за ползване жиците, чието инсталиране са финансирали от собствения си джоб.
БТК обаче не чувстват никакво угризение на съвестта заради тази явна несправедливост. Дори напротив, те я използват максимално ефективно, като редовно надуват цените за инсталация на наета телефонна линия. Създаването на стандарти за работата на Интернет-доставчиците (като минимална скорост на достъп, съотношение между броя на входните точки и бързината на Интернет-канала, максимален брой клиенти, които могат да използват един и същ сегмент от връзката) не е лошо нещо, ако става дума за защита правата на потребителите. В случая обаче съществува реална възможност лицензиращият държавен орган да защитава не интересите на клиентите, а интересите на държавния монополист БТК. Публична тайна е, че КПД не контролира дали държавната телефонна компания осигурява цифровите линии в срок. Точно затова клиентите трябва да си платят допълнително за инсталацията, за да си спестят многомесечното чакане.
Далеч по-сериозен проблем за кесията на крайните потребители е регламентирането на спътниковия достъп до Интернет. И в момента официално разрешение за VSAT-комуникация има само БТК. Големите доставчици, които притежават свои спътникови антени, трябва да подписват договор с телекомуникационния монополист, за да използват лиценза му. От своя страна телефонната компания се възползва от привилегированото си положение и си разделя приходите с корпорацията, която притежава използваната сателитна група. В почти всички случаи собственикът на спътниците е щатската корпорацията "Лорал Орайн". Според водещите доставчици на Интернет у нас тази сателитна група действително доставя едни от най-изгодните условия. Концентрирането на почти целия мрежов трафик в една фирма все пак не може да не породи някои дребни съмнения, особено у онези, които са си прокарвали скоро телефон и са се сблъсквали лице в лице с очакващи допълнителна мотивация служители на БТК. Проблемът за крайните в случая идва от факта, че Интернет-доставчиците са принудени да калкулират комисионата на БТК върху цените за своите клиенти.
На теория монополното положение на телекомуникационната компания по отношение на сателитните връзки трябва да отпадне с новия Закон за далекосъобщенията. Частните фирми вече също имат право да получават индивидуална лицензия са своите сателитни чинии. В този случай обаче те ще са принудени да плащат годишна такса за контрол върху изпълнението на лицензията, която може би ще се окаже по-страшна от който и да е български данък. С нея ще се облага не печалбата на Интернет-доставчика, а целите приходи, независимо от това какви разходи е направил. Първоначалното предложение на КПД и ДКД беше размерът на тази такса да е 2.3 процента от приходите на фирмата... Не е ясно също колко време ще се бави Държавната комисия по далекосъобщенията, преди да издаде VSAT-лиценз на частниците. А докато чиновниците се ослушват, Интернет-доставчиците ще бъдат принудени да прилагат досегашната схема с БТК, тъй като на 25 февруари държавният монополист получи разрешително за всички свои дейности според изискванията на новия закон. В този случай доставчиците ще бъдат изправени пред нелекия избор да търпят паразитния държавен посредник БТК и да действат по старата схема или да се откажат от своя бизнес.
В същото време БТК се намира в изключително изгодна позиция. На практика тя си спестява част от разходите, тъй като се явява едновременно собственик на съобщителната мрежа и доставчик на Интернет (чрез Центъра за телематични услуги и чрез съвместното си предприятие с "Глобал уан" - ГУКИС). Държавният монополист безпроблемно може да подбива цената на своите по-малки частни конкуренти. Основната част от нейната цифрова комуникационна инфраструктура е изградена с пари от международни заеми. Освен това фирмата плаща много по-евтини тарифи при използването на много от трансграничните телекомуникационни магистрали заради международните договори, които страната ни е подписала с други държави. Според хора от бранша разликата в цената за частни потребители и за държавния монополист варира в пъти. И макар че би могла да прави дъмпинг, телекомуникационната компания надува цените за крайните клиенти. И защо да не ги надува, щом всички доставчици в крайна сметка са принудени да й плащат пряко или косвено. Просто и преди, и сега правилата на комуникационния пазар (или тяхната липса) се определят от държавата и нейните стопански структури.
Арогантното монополно поведение на държавата спрямо потребителите и доставчиците и потребителите на Интернет обаче може да се окаже стратегическа грешка. Чиновниците в съобщителното ведомство пропускат малката подробност, че глобалната мрежа е децентрализирана и отворена система, която освен това е и изключително уязвима. Колкото и да искат, държавните служители не могат да "заградят с бодлива тел българските участъци в Интернет, за да ги опазят от партизанската война на ощетените киберексперти. Макар и официално да отричат, хората от БТК и КПД вече са имали възможност да почувстват хакерското отмъщение. Първите атаки са започнали на 26 януари и 5 февруари. Целта е бил сървърът на БТК. Използваният тип нападение е така нареченото флутване (от английското flood - наводнение). Чрез него съответният компютър се задръства с ненужни пакети информация. За целта в Интернет е разпространен специален троянски кон (вредна програма, маскирана като нещо безобидно) под формата на безплатно допълнение към броузъра Internet Explorer. Вместо това обаче програмата започва да изпраща поток от невалидна информация към централния компютър на телефонната ни компания, а включилият я потребител става неволен участник в диверсионната операция. Подобна атака е предприета на 12 февруари и срещу сървъра на съобщителното ведомство. Официално обаче и КПД, и БТК отричат да са претърпели сериозни щети. Не е ясно дали това отговаря на истината или не. Едно обаче е ясно - с властническите си амбиции държавата рискува да превърне българския Интернет в бойно поле. Просто, както обикновено, насилието ражда насилие. В крайна сметка от това най-много ще пострадат обикновените потребители, които се оказват между чука и наковалнята, докато държавата, доставчиците и киберпартизаните уреждат сметки помежду си.
Как работи глобалната мрежа
Замисляли ли сте се какво всъщност се крие зад абревиатурата Internet? Обикновено повечето хора си представят плетеница компютри и кабели, които са оплели мрежа около цялата планета. Макар и екзотично, това обяснение определено не е най-точното. Просто средностатистическият потребител не прави разлика между Интернет и глобалната комуникационна инфраструктура, която опасва Земята. Най-общо казано, Интернет е събирателното (макар и не най-точното) определение на стандартизираните принципи и правила за обмяна на информация между различните компютри, независимо от техния вид. На професионален език тези принципи и правила се наричат протоколи.
Както всички други революционни открития, Интернет се ражда благодарение на човешкия мързел. Просто в един момент на програмистите и компютърните потребители им омръзнало да се разхождат напред-назад с магнитни информационни носители в ръка. Затова те започнали да си блъскат главата над това как може да предават цифрови данни на разстояние, без да отлепят пръсти от клавиатурата. Така някъде в края на петдесетте години на нашия век се родил прародителят на днешната глобална компютърна мрежа. Той, или по-скоро тя, се наричал(а) ARPANet. Мрежата свързвала американските университети и научноизследователски лаборатории, субсидирани от държавната агенция DARPA (Defence Advanced Research Projects Agency), финансирана от Пентагона. През 1959 г. имало свързани 4 компютъра, през седемдесетте - хиляди, а днес са десетки милиони. Паралелно с развитието на ARPANet, повечето големи американски фирми изграждат собствени мрежи - много по-малки като мащаб и абсолютно несъвместими помежду си - по-късно Интернет се разраства главоломно именно благодарение на включване на такива вече съществуващи мрежи. След средата на осемдесетте компютрите започват да се продават и на цени, поносими за домашните потребители. Традиционно каналите на Интернет са били телефонни линии - така са започнали връзките между първите машини в мрежата, но големият пробив идва с поевтиняването на модемите, позволяващи пренасянето на информация през обществената телефонна система (което означава, че всеки собственик на домашен компютър и телефон е потенциален Интернет-потребител). По този начин гласовите телефонни връзки могат да се използват за обмен на информация между компютрите по света. С комерсиализирането на мрежата националните телекомуникационни оператори започват да продават директно услуги за пренос на данни по протоколите на Интернет. Истинското раждане на Интернет е 1 януари 1983 - с преминаването към универсалните правила за обмен на данни, известни под името TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol)-протокол. TCP/IP се оказва изключително сполучлив и надежден протокол, еднакво добре работещ за домашни потребители, корпоративни структури, учебни заведения, научни центрове или големи държавни институции.
За да може да има достъп до Интернет, всеки компютър трябва да има свой специфичен адрес, наричан още IP-адрес (от Internet Protocol) - четири числа от 0 до 255 (наричани още окетити) идентифицират дадената машина по цялата мрежа. Адресите са разделени на класове - от А до E в зависимост от това колко голяма компютърна мрежа има съответният потребител. Мрежите от клас А се предоставят на гигантските мултинационални структури, които искат да поддържат до 16 млн. свързани машини - например IBM са с такъв адресен блок. Клас А мрежите вече са изчерпани. Малко по-малките Интернет-клиенти получават IP-адреси от клас B - за съжаление в този клас попадат изключително много организации с неколкостотин до няколко хиляди машини, което е причина адресите в този клас мрежи да са прахосани - изследване показало, че половината от клас B мрежите имат по-малко от 50 машини в тях, при условие че са им запазени 65 хиляди. Най-често използваният вариант е клас C, който се използва от малките клиенти и позволява включването на не повече от 254 компютъра. Класове D и E са малко по-различни. Първият от тях е предназначен за така наречения IP-Multicasting, когато една и съща информация трябва да бъде получена едновременно от няколко машини, а вторият - за изследователски цели и развитие. Теоретично те позволяват адресирането на около 4.2 милиарда компютъра. На практика обаче тези адреси вече започват да се изчерпват. Статистическо изследване от началото на 90-те години сочи, че на всеки 30 секунди се е създавал нов Интернет-възел. Можем само да гадаем колко по-често това се случва в момента. Точно затова изследователската група IETF (Internet Engineering Task Force) работи по създаването и налагането на нов стандарт за адресиране под името Ipv6, който ще се състои не от четири, а от шестнадесет октета.
Независимо как компютърът е свързан към Интернет - чрез кабел, сателит или телефонна линия, принципът при определянето на адреса е аналогичен. Разлика може да има само в скоростта на достъп. Важното е, че компютърът притежава уникално цифрово обозначение и може да бъде намерен чрез наличния комуникационен канал с която и да е машина във всяка точка на планетата. Пътищата, по които минава трафикът на данни в Интернет, се управлява от специални машини, наречени рутери. Благодарение на тях данните в глобалната мрежа се придвижват по оптималния маршрут. Рутерите обменят помежду си служебна информация за промените в състоянието и качествата на отделните връзки в Интернет. Когато връзката по дадена линия се наруши, те пренасочват трафика по други пътища. Всичко това обаче остава далече от очите на обикновения потребител.
Запаметяването на цифровия адрес обаче е твърде неудобно, а често и невъзможно за запомняне нещо. Затова в Интернет съществуват така наречените DNS-сървъри (Domain Name Server). Това са компютри, които съдържат информация за текстовите варианти на съответните цифрови адреси. Всеки DNS-сървър пази информацията за определени адресни пространства от глобалната мрежа, наричани още домейни (domain). Те се изписват като разширение на съответния адрес и може да зависи от географското разположение (.bg - за България, .us - за САЩ, .de - за Германия, .ru - за Русия...) или пък от дейността, с която се занимава потребителят на Интернет (.com - за фирми, .org - за неправителствени организации, .gov - за компютри на американското правителство, или пък .mil - на щатските военни).
Когато потребителят набере текстовия вариант на желания адрес, компютърът изпраща заявката за преобразуването на адреса еднопосочно до указаните му DNS-сървъри. Този от тях, който знае цифровия еквивалент, го връща до подателя, който автоматично се свързва със съответния компютър. За целта се използва малко по-различен от стандартния метод за обмяна на информация - UDP-протокол (User Datagram Protocol). Той изпраща малки пакети от информация, без да се интересува дали те са приети или не. Така се постига максимална бързина при намирането на търсения адрес. TCP/IP-протоколът за разлика от своя събрат UDP осигурява постоянна връзка между двама Интернет-потребители. Благодарение на този протокол компютрите периодично проверяват дали съответната информация е получена и ако не е - изпращат я повторно. Той гарантира сигурност при обмена на информацията, но понякога за сметка на по-ниска скорост.
Всичко това обаче няма кой знае какво значение за потребителите. Работата в Интернет става все по-опростена, а значението му - все по-голямо. Може би не е далече моментът, когато скитането из киберпространството ще става само с компютърната мишка и нейния ляв бутон, а излизането от къщи ще започне да се обезсмисля.
Интернет-икономиката: сапунен мехур или новият Клондайк
В Интернет-бизнеса не важат нормалните правила за управление на корпоративните финанси. В Интернет-бизнеса все още има твърде малко финансова логика. И инвеститорите вече плащат цената за това - котировките на акциите на най-големите Интернет-компании загубиха една трета от цените си, които достигнаха своя връх през средата на миналата година. През 1997 г. и 1998 г. американският пазар на корпоративни ценни книжа вървеше стремително нагоре, а първичните емисии на акции на Интернет-компании бяха повече, отколкото брокерите на Уолстрийт можеха да поемат. Компании като Yahoo, Netscape, еBay, America Online - всичките пионери в този нов бизнес - се превърнаха в публични дружества. Въпросът е дали техните акционери някога ще видят мечтаните дивиденти от инвестицията в Интернет.
Другият голям въпрос е какво точно означава да правиш бизнес чрез и по Интернет - очевидно не става въпрос за производство в традиционния смисъл на тази дума; Интернет е среда за осъществяването на традиционния бизнес; средата, наричана Интернет, прилича повече на фондова борса, където се осъществяват сделки; претегля се стойността на една или друга стока или услуга; разменя се информация, при това в повечето случаи двупосочна. Интернет-революцията е далеч по-радикална от изобретяването на телевизията или телефона, става въпрос за изобретение, сравнимо с откриването на електрическия ток - и телевизията, и телефонът са следствие на електричеството - по същия начин следствие от Интернет ще е цялостната промяна в начина на правене на бизнес, в начина на общуване, в начина, по който човекът възприема и контактува със света.
Същевременно Интернет все още е нещо твърде традиционно - една от най-успешните Интернет-компании, eBay, предлага нито повече, нито по-малко една услуга, която други компании предлагат от десетилетия - организирането на търгове. Собствениците на eBay прибират между 1.25 процента и 5 процента от всяка сключена сделка, а към средата на миналата година компанията имаше 850 хиляди регистрирани потребители, които бяха провели над 500 хиляди търга, продавайки всичко от автомобили до пощенски картички. Нетрадиционното в случая е единствено средата, в която се осъществяват тези сделки - няма я залата, където агресивен мъж с дървено чукче в ръка се опитва да продаде стоката си, нужен е само домашен компютър и връзка към мрежата. Абсолютна минимализация на разходите, достъп до един пазар, който на практика покрива целия свят - чудно ли е тогава, че сред купувачите на първата емисия акции на eBay бе една от най-големите американски инвестиционни банки, Goldman Sachs. Но трябва да се има предвид, че eBay е една от малкото Интернет-компании, които са на печалба. През миналата година eBay реализира печалба от около 500 хиляди долара върху приходи от близо 30 милиона долара, докато повечето подобни компании отчетоха загуби.
В банкерските среди в Съединените щати (където са съсредоточени над две трети от всички Интернет-компании) все повече се шири мнението, че твърде малко от въпросните дружества са достатъчно атрактивни, за да емитират акции. С особена сила това се отнася за компании, които разчитат на Интернет-рекламата, за да се издържат и да печелят - това пък означава, че все повече Интернет-компании ще трябва да разчитат не на акционерни, а на корпоративни инвестиции. И този процес очевидно е в ход, имайки предвид, че през миналата година над 1000 високотехнологични компании са били купени от по-мощни конкуренти, докато едва стотина подобни компании емитираха собствени акции.
Вярно е, че Интернет е една абсолютно нова и потенциално изключително печеливша среда за правене на бизнес. Но това не означава, че първите Интернет-компании няма да последват съдбата на онези пионерски компании, като биотехнологичните фирми в началото на 90-те години, радиокомпаниите през 20-те и железопътните компании от края на миналия век, чиито акции в един момент струваха по-малко от хартията, на която са отпечатани. Повечето Интернет-компании емитират акции, които представляват само малка част от капитала им - едва 34 процента от капитала на Amazon (които са най-големият световен онлайн търговец на книги и компактни дискове) се търгува на фондовата борса, а eBay предложи на инвеститорите жалките 9 процента от капитала си. Същевременно собствеността върху тези акции се сменя изключително бързо, тъй като с тях търгува цяла армия от Интернет-инвеститори, ползващи услугите на онлайн брокери от рода на E*Trade, които предлагат покупко-продажба на акции по Интернет. Всички акции на Amazon например сменят собствениците си два пъти седмично, което едва ли може да се нарече здравословен пазар. Дори финансовите анализатори с опит не знаят как да определят цените на акциите на дадена Интернет-компания. Бил Шарп, икономистът, който спечели Нобелова награда по икономика заради трудовете си в областта на оценяването на финансови активи, е собственик на компания, която предлага финансови консултации по Интернет. Но негови са думите, че "всички ние в Интернет-бизнеса се движим със завързани очи". А редовният и внимателен читател на Financial Times и Wall Street Journal ще открие, че твърде често очакваният срив на Уолстрийт се свързва именно с акциите на технологичните компании.
Не става въпрос само за това, че твърде малко от Интернет-компании в момента реализират печалба. Никой сериозен анализатор на пазара не се съмнява, че електронната търговия и електронните услуги имат бъдеще, проблемът е колко печелившо ще е това бъдеще. Онези инвеститори, които трескаво купуват Интернет-акции, се осланят на идеята, че най-голямото парче от баницата ще остане за онези компании, които са си осигурили запазената марка да бъдат първи на този пазар. Крахът, твърдят те, ще помете онези компании, които твърде късно са навлезли на Интернет-пазара. Но и това очакване са базира повече на любителски оптимизъм, отколкото на сериозно финансово прогнозиране. За да бъдат оправдани сегашните ценови нива на акциите на Интернет-компаниите, те трябва в най-скоро време да покажат невиждан в световната история ръст на продажбите и границите на печалба. В момента пазарната капитализация на Amazon е 20 милиарда долара, зад които би трябвало да стои печалба от поне 1 милиард долара годишно. Вместо това общата сума на продажбите на Amazon за миналата година са едва 600 милиона долара.
Един потенциално изключително доходен бизнес е Интернет-телефонията. Само преди година и половина телефонните разговори по Интернет бяха занимание за самотни компютърни маниаци, които, въоръжени с персонален компютър, модем, звукова карта, микрофон и специален софтуер, общуваха със себеподобните си по света, постигайки качеството на звука на първобитен грамофон. В момента Интернет-телефонията се превръща в бизнес, на който вече обръщат внимание големите телекомуникационни компании от рода на AT&T и Deutsche Telekom. Новоосновани компании от рода на Delta Three, USA Global Link и Qwest предлагат телефонна услуга, която дори не изисква притежаването на компютър - откривате си сметка в компанията, след това звъните на телефонния им номер, давате личния си идентификационен код, след което набирате телефонен номер, където и да е по света, а самият разговор се осъществява през Интернет-среда, като качеството е близко до това на цифров телефон. Клиентите на подобни компании в Съединените щати вече се изчисляват със стотици хиляди. Причината - един междуградски разговор, проведен през Интернет, струва между 8 и 10 цента на минута, а един международен - около 40 цента на минута, което е половината от цената, предлагана от традиционните телефонни компании. Според експертите на Yankee Group, консултантска компания, специализирана в областта на телекомуникациите, през следващите седем години делът на телефонните разговори по Интернет в Съединените щати ще скочи от сегашните 0.4 процента от пазара до 15 процента от общия брой разговори. Очакванията са, че към 2003 г. 25 процента от международните разговори в световен мащаб ще минават през Интернет, което носи около 7 милиарда долара приходи на компании, предлагащи тази услуга.
Същевременно е налице и парадоксалният на пръв поглед факт, че сред бума на новопоявили се Интернет-компании едни от най-добре позиционираните на пазара са компаниите с отдавна утвърдени пазарни позиции и търговски марки. Преди две години Barnes & Noble (най-голямата американска верига от книжарници) пасивно наблюдаваха как се развива електронният им конкурент Amazon. Миналата година Barnes & Noble обявиха загуби от 9 милиона долара върху продажби от 15 милиона долара за своя електронен бизнес. Сумата на продажбите на Barnes & Noble бе едва една десета от тези на Amazon през 1997 г., но размерът на загубата бе същият като на Amazon. И това си има своето обяснение.
Ако оставим настрана Интернет-страниците на компании, които предлагат търсене в Интернет и списъци от адреси (като AOL , Netscape, Yahoo и AltaVista), най-посещаваните места в Интернет са на компании, които са големи в най-традиционния смисъл на тази дума, компании като Sony, Walt Disney, Time Warner, CNN или ESPN, най-големия американски спортен телевизионен канал. И докато големите тепърва навлизат в Интернет-бизнеса, някои от онези, които първи усетиха възможността за подобен вид бизнес, вече излизат от него. Списанието Word, може би първото изцяло Интернет базирано издание, бе спряно в края на миналата година заедно с дъщерното си Интернет-издание Charged. Електронната версия на списанието Wired, чиято печатна версия бе библията на раждащото се Интернет-поколение, също е на път да изчезне, след като бе обявено, че 20 процента от работещите за електронния Wired ще бъдат съкратени.
Илюзията, че поддържането на Интернет-бизнес ще е евтино занимание, носещо постоянна печалба, отдавна рухна. Според последни оценки поддръжката на високотехнологичен интерактивен сайт (от рода на страницата на телевизия CNN, информационната агенция Bloomberg или спортния канал SkySports) струва около 3 милиона долара годишно. За да разчита на финансиране от реклами, един подобен сайт трябва да има голям и постоянен трафик (CNN например има над 1 милион посещения дневно) или зад него да стои компания, която може да си позволи лукса да финансира подобно начинание в очакване на добрите времена, когато Интернет ще се превърне в нещо толкова обикновено и печелившо като традиционните телефонни услуги. От друга страна, най-важното за всеки сайт е да бъде забелязан, да може да бъде намерен по Интернет - тъй като всеки може да си направи собствена страница в световната мрежа, то толкова по-трудно е да се намери определена страница.
А в това отношение най-облагодетелствани са медиите по света и не само защото Интернет също е вид медиа. Световните медийни компании рекламират Интернет-страниците си по собствените си телевизионни канали - Disney, CNN , Time Warner, ESPN и MSNBC постоянно въртят заставки, на които са изписани адресите на техните Интернет-страници. Именно това бе основната причина SportsLine USA, предлагащи спортни новини по Интернет, да продадат 22 процента от капитала си на американския телевизионен канал CBS - това бе единственият начин да увеличат броя на потребителите си, използвайки утвърдената телевизионна мрежа на CBS като рекламен носител. Може би първият пример за успешна Интернет базирана издателска дейност е компанията CNET, която предлага компютърни новини, но дори нейният основател Халси Майнър признава, че популярното му телевизионно шоу до голяма степен спомага за известността на сайта му.
В този смисъл новопоявяващите се Интернет-компании едва ли могат да разчитат на съдържание, за да се наложат на този нов и бързо развиващ се пазар - едва ли е реалистично да се очаква, че някой може да предложи по-добро съдържание от утвърдени компании като New York Times, The Economist или CNN независимо дали в печатен или електронен вариант. Новите Интернет-компании ще трябва да разчитат на технологиите и новите пазарни ниши, които тези технологии предлагат. Все още светът е далеч от реалността, когато телевизия ще може да се гледа по световната мрежа в реално време. Това време обаче идва и тогава компании като RealNetworks, занимаващи се с разработката на софтуер за пренос на звукова и видеоинформация по световната мрежа, ще бъдат много обиколки пред Интернет-пионери, като Yahoo например.
Но прогнозите в областта на Интернет и електронния бизнес са опасно нещо. През 1994 г. Боб Меткалф, един от духовните бащи на съвременните мрежови технологии, обяви, че ще изяде текста на статията си, в която твърдеше, че най-късно през 1996 г. световната мрежа ще се срине физически под натиска на стремително растящия брой потребители. Меткалф публично сдъвка статията си през 1997 г. с думите "добре де, не бях прав". Той, макар и забележителен учен, бе направил фундаменталната грешка да подцени един основен икономически принцип, валиден още от времето на Адам - когато за една стока има търсене, има и предлагане. Ако се вярва на търсенето, то времето на Интернет-икономиката вече е дошло.
Държавната намеса е неизбежна
- Държавната намеса по проблемите, свързани с Интернет, е неизбежна. Данните, свързани с количествените измерения на развитието на пазара в национален и регионален мащаб, са жизненоважни за оценката на развитието на ключовите аспекти на информационното общество. Развитието на електронната търговия като пръв осезаем принос към глобализацията на икономическите процеси поставя редица специфични изисквания, решими по най-естествен начин с въвеждане на национални норми, съобразени с международните. Намеса трябва да има и по проблемите, свързани със защита на човешките права, проблеми, разглеждани в обхвата им, обект на препоръката на Съвета на Европа (и съответна директива на ЕС) "Телевизия без граници". Регулация се налага също при предлагането на телефонни услуги през Интернет, попадащи в дефиницията "гласова телефония".
Във връзка с горното възникват два основни въпроса - кога да се регулира и кой регулира.
Първият въпрос няма еднозначен отговор и разумната, балансирана преценка на администрацията ще определи подходящия момент. Четирите основания за държавно регулиране, които се открояват към сегашния момент, са подредени според мен по възходящ ред на необходимост от започване на регулиране, като са взети предвид състоянието на този пазар и краткосрочните му перспективи в страната, задълженията на администрацията по поетите ангажименти, свързани с процесите на сближаване с ЕС, нивото на регулиране в ЕС.
Намеренията на КПД и ДКД с въвеждане режим на регистрация за предоставящите достъп до Интернет са свързани с развитието на информационното общество. Националната статистическа система, основаваща се на ефективни при 100 процента държавна икономика методи, все още не е в състояние да генерира нужната информация за оценка на пазара, оказване съдействие на малкия и средния бизнес, привличане на капитали, оценка на разрива с очакваното от страната приближаване към сродните за страните - членки на ЕС, показатели. Някои аспекти на регулирането, свързани с развитието на електронната търговия, могат да се появят към края на годината, но не очаквам да има промени в регулаторната рамка до края на 2000 г. Регулиране на съдържанието е свързано тясно с международното развитие на проблемите и по всяка вероятност може да се очаква ограничено глобално решение след 2000 г. Регулирането на гласовата телефонна услуга по Интернет в ЕС ще влезе по всяка вероятност в действие през 2001 г. Не може да се очаква, че в България ще се предприемат изпреварващи стъпки.
Да, трябва да има регулаторна намеса на Интернет-пазара. В близките 20 месеца активна намеса не се предвижда. Регистрирането и свързаните с него изисквания не представляват намеса.
- Естествено е държавната намеса да повлияе върху развитието на пазара. В противен случай не би могло да се говори за намеса. При внедряване изискванията за електронна търговия и гласова телефония по Интернет ще се окаже, че не всеки предоставящ достъп до Интернет ще е в състояние да ги удовлетвори. Това може да се разглежда като ограничение на пазара. Това не означава, че предоставящите в момента услуги ще бъдат отстранени по насилствен начин от пазара. Те просто няма да са в състояние да разширят пазарния си дял с новите услуги. Целта на всяко регулиране е да разрешава в позитивен аспект проблемите на обществените отношения в съответния сектор. В момента единствените проблеми са свързани с притесненията на някои участници от условията на разпределение и поддържане на IР- адресите в домена . ВG. В резултат се преценява, че в момента активна регулаторна намеса е ненужна. Предвиденият регистрационен режим не предполага държавна намеса и за никакво ограничение на пазара в настоящия момент и в близко бъдеще не може да става дума.
- Струва ми се, че разгледани в своята съвкупност, въпросите ви издават известна неувереност относно ефективното саморегулиране. В момента регистрирането на Интернет-доставчиците на достъп се налага от държавната администрация единствено поради нуждата от оценка за развитието на информационното общество. Ще използваме общата лицензия и като средство за поставяне основата на бъдещото решаване на останалите проблеми.
- Би трябвало да си отговорите сам на въпроса. Регистрационният режим е описан в Закона за далекосъобщенията. Ако той в съвкупност с останалите текстове на закона създава условие за преференции към държавния оператор, законът би бил противоконституционен.
- Не би трябвало да има негативен ефект за крайните потребители. Пазарът ще се ограничи само в случай, че някой от подлежащите на регистриране се окаже неспособен да заплати еднократната регистрационна такса от 200 000 лева.
- Общата лицензия ще се изготви от ДКД и в момента е трудно да се отговори на въпроса. Основните условия трябва да са свързани с предоставянето на информация за обема и някои характеристики на бизнеса. Някаква съвсем предварителна и необвързваща ДКД идея може да се извади от следното:
Възможно е да се формулират и прости и лесно изпълними изисквания, свързани със спазване правата на човека, доколкото това е във възможностите на лицензирания.
- Да, редно е. Въпросът ви може да бъде отнесен и до коя да е друга услуга, например телефонната. Монополните условия са обект на регулиране от КЗК и ДКД. Когато монополист в една област предлага услуги, ползвайки монопола си, може да става дума за евентуална "злоупотреба с монополно или с господстващо положение на пазара" и тази злоупотреба се доказва и санкционира. В този смисъл ефективното регулиране е по-важно от забраната за достъп до пазара. Дори отстранена от пазара, нерегулираната БТК би могла да създаде монопол с преференциално отношение към един доставчик.
Реклама.bg - шеста глуха на информационната магистрала
Всяка година парите, които се влагат в реклама по Интернет, чупят рекорда от миналата. Всяка година увеличението на инвестициите в реклама по мрежата нараства все повече и повече. През 1998 рекламният оборот по глобалната компютърна паяжина за първи път надхвърли един милиард долара, и то през септември. До края на годината сумата вече е нараснала до почти два милиарда долара, показват проучванията на Internet Advertising Bureau - организация за проучване на рекламата по мрежата. През последното тримесечие на 1998 г. увеличението на рекламния оборот спрямо същия период през миналата година е 116%. Разликата между миналата година и 1997 е близо 240%. За сравнение - средствата, вложени в реклама по ефирната телевизия в света, по данни на сп. Advertising Age се вдигат с 3%, във вестниците - със 7,3%, а в списанията - с 10.7%.
Очаква се през 2000 г. рекламните долари, които се въртят в Интернет, да стигнат 4.3 млрд. "Мрежата е нова масмедиа и е съвсем нормално увеличенията да са големи, но въпреки всичко те са по-големи, отколкото през първите години на телевизията - тогава най-големият скок е от 188%", казват в една от новосъздадените американски агенции за on-line реклама - "Юпитер комюникейшънс".
Стоките за масово потребление през миналата година са донесли най-много приходи за собствениците на уеб-страници - 27% от всички рекламни постъпления. Миналогодишният първенец в тази класация - компютърните фирми - вече са на второ място. Те дали 24% от парите за реклама по мрежата. Финансовите и телекомуникационните услуги са също в челото на това подреждане.
Най-често срещаният тип реклама са банерите - транспаранти в дъното или на върха в страниците. Когато кликнеш с мишката върху тях, отиваш в страницата на рекламиращия се. В тази форма са 53% от каретата по мрежата.
Всички експерти по рекламата в Интернет са единодушни, че бъдещето на тази медиа зависи от начина, по който ще се измерва и заплаща резултатът от слагането на банерите например. Дълго време между фирмите и собствениците на уеб-страници се водеше спор как е най-изгодно да се изчислява "цената на славата" по компютърната мрежа. Фирмите настояваха да се заплаща за всеки човек, който влезе в сайтовете им през дадена реклама. Доставчиците на места за реклама по Интернет пък настояваха да се заплаща за всеки, който е видял рекламата. Преди година спорът намери съвсем просто разрешение. Повечето собственици на виртуални рекламни площи започнаха да обявяват цени и по двата начина. Цената за видяна реклама обикновено е между 15 и 25 пъти по-евтина от цената за кликване върху банера например. Между 2 и 10 цента на човек, който го е видял, се продават в момента Интернет-местата за реклами. Цените на кликване започват от два и стигат до малко повече от пет долара, според данни на Advertising Age.
Привлекателността на Интернет като рекламоносител идва от доста лесния начин да се намери търсената аудитория. Повечето сайтове в мрежата са тясно специализирани и така лесно може да се намери къде броусва идеалният клиент.
В България съвсем естествено нещата съвсем не се променят толкова интензивно, колкото в по-развитата част от света. Потребителите на Интернет тук са доволно малко, а рекламният пазар все още е на огромно разстояние от западния, където агенциите непрекъснато търсят нови възможности за популяризиране на клиентите си. Проблемът с рекламите в домейна .bg идва от търсенето, а не от предлагането. Свободни виртуални пространства има много, но клиенти за тях почти липсват. Огромна част от рекламите в родните сайтове е на разменни начала - две приятелски страници просто си разменят линкове една към друга. Оттам идва и голямата разлика в цените, на които се продават българските Интернет-площи, както и в начина им на формиране. На едно място искат 600 долара, за да показват една година рекламен банер на челната си страница, на друго място (в никакъв случай не по-често посещавано) - 300 долара на месец за същото. Има, разбира се, и сайтове, където са подготвили цивилизована тарифа - плаща се на видяна реклама или на кликване, което може би е малко безсмислено, защото така или иначе реклама в българската част на Интернет няма. И няма да има, докато потребителите не станат повече, а рекламният ни пазар поне малко не се нормализира.
Синдикатите -където им е мястото
След толкова чакане правителството да предприеме нещо по преструктурирането на икономиката най-накрая нещо започна да помръдва. Натискат ни от МВФ, натискат ни от Световната банка, ако не затваряме структурите, които произвеждат загуби, ще спре външното финансиране. Каквато и да е причината, добрата новина е, че за най-тежките случаи в индустрията, ако не се намери купувач, те ще трябва да се ликвидират. И в двата случая обаче на среща са синдикатите. Те ясно си дават сметка, че синдикалната мощ и политическо влияние трае, докато предприятията са държавни. И много хитро по времето на Беров и Виденов синдикатите се усетиха и заложиха бомбата колективен трудов договор пред бъдещето на всяко държавно предприятие. Правителството трябва ясно да си дава сметка, че наред с дълговете и ангажиментите за инвестиции държавните фабрики се продават с още един огромен пасив - колективен трудов договор. Той гарантира на новия собственик поне два пъти повече персонал, отколкото му е нужен. Освен това иска, не иска, ще си другарува с корумпирани синдикални лидери и преди да уволни някого, трябва да се пазари с тях.
Другият начин за оцеляване след приватизация е собственикът да разпъне адвокатите си на кръст, за да измислят номер да заобиколят трудовото законодателство и да се подготви психически за протяжни съдебни дела.
Истината е, че в България стотици хиляди души трябва да бъдат уволнени. Тези хора могат да имат друг живот и по-добро бъдеще, но не и там, където ги е заварил 10 ноември 1989 г. Икономиката трябва да следва естественото си развитие и тогава всеки ще може да продава труда си там, където е най-високо оценен. Така че, след като за съжаление правителството не може да забрани синдикатите, ако иска да спаси поне част от икономиката, трябва да намери начин със закон да отмени колективните трудови договори. Проблемът е поне толкова тежък, колкото този със старите задължения.
Кеворкян - клавиатурист по бутоните на властта
Продуцентът на "Всяка неделя" пак пробва новата власт в националната телевизия. Почти е сигурно, че интервюто с президента Петър Стоянов на "горещия" стол ще бъде в две части по формулата "Разговор с продължение". Въпреки арменското си потекло продуцентът на предаването е доста предсказуем - винаги, когато договорът на "Всяка неделя" е пред прекратяване, Кеворкян кани в студиото си някой от по-първите хора на държавата и започва с него дълъг и напоителен разговор, за който времето никога не му стига. Такава беше ситуацията и през януари, когато временното ръководство искаше пак да спре предаването му заради изтекъл срок. Тогава в студиото беше цар Симеон II. Въпреки че продължението на интервюто беше на запис, началниците в БНТ не посмяха да прекратят договора на "Всяка неделя".
В момента положението е аналогично. БНТ искаше да спре предаването, защото според тях договорът е изтекъл, а продуцентът на "Всяка неделя" твърди, че той е до април. Ако и за утрешния разговор с Петър Стоянов се наложи да има втора серия, почти ще е сигурно, че Кеворкян върти арменски номера и на бъдещото ръководство. Новата началничка Попова едва ли ще посмее да секвестира втората част на интервюто с държавния глава, а продуцентът Кеворк Кеворкян ще разбере докъде може да стигне в играта на нерви с ръководството. Само че тази история започва да прилича на сапунена опера с банален и повтарящ се сценарий.
Сериалът все пак би имал някакъв смисъл, ако именитият водещ застане лице в лице със събеседниците си, за да отговаря на парещи контравъпроси, а не като развален телефон да шепне в ухото на неумели говорители, които сменя през месец. Няма ръководство на БНТ, което да не е получило поне един удар под кръста от мустакатия водещ. Преди близо година тогавашното временно ръководство на медиата шумно се оплакваше от неизгодния за нея договор. Дори и изгодата на договора да е спорна, очевадно е, че "Всяка неделя" всяка неделя нарушава сегашния Закон за радиото и телевизията, защото като външна продукция се занимава с икономика и политика. (Това не значи, че законът е правилен и справедлив, но действа.) Формален повод "Всяка неделя" да падне има, но тя все не пада.
Ръководството на БНТ беше сменено, но се оказа, че Кеворкян пак може да играе по нервите на тв директорите - един път ще се подмаже на медийния съвет, ще пусне социологическо проучване, което доказва, че е велик, ще направи разговор с продължение... Някога "Всяка неделя" беше най-доброто предаване по БНТ. Сега Кеворкян се е превърнал само в добър клавиатурист, който знае бутоните на всяка власт. Никой досега не се е оправил с него, въпреки че свалянето му е било тест за всяко телевизионно ръководство. Какво ли ще направи сегашното ръководство? (Познайте от един път...)
Командира - добрият ученик на Вожда
Преди три години председателят на опозицията Иван Костов обвини действащия премиер, че създава паралелни структури на изпълнителната власт в партийната си централа. Тогава на "Позитано" 20 създадоха спецкомисия, която да състави и обсъди държавния бюджет, преди правителството да го внесе в Народното събрание. "Откъде се управлява държавата, питаше тогава Костов.
Сега той не пита. Просто прилага изпитани рецепти - и от фолклора, и от близкото партийно минало.
Първо, на принципа "като не му върви в реформата, защо да не му тръгне с партията", Командира запретна ръкави и се зае да ремонтира партийната централа от основи и в прекия, и в преносния смисъл. Да се запушат всички дупки, та да не се промъкват навън-навътре сини мравки - най-вредният за СДС инсект. Да се провери и за бръмбари - по-ефектните насекоми, които полазват къщата на "Раковски" 134.
Второ, първият сред първите реши, вместо да се охарчва за квестори, сам да оглежда и одобрява хората, които ще се настанят в ремонтираната сграда.
Трето, като един отличник по политически науки Костов си спомни за Тато (или ако предпочитате - Вожда на партията и държавата). По негово време всичко беше ясно, в партийната и държавна йерархия не се объркваха дори децата в началното училище. Живков - Политбюро - ЦК - кандидат-членове на ЦК. Такава беше стълбичката до върха и никой без думата на Първия не можеше да прескочи нито едно стъпало.
Сегашната схема в новата първа партия поразително прилича на горната, дори е още по-стройна: Костов - НИС - секретари на НИС. Националният съвет умишлено е пропуснат. Той е представителният орган - за демократичен вид, но и без глас.
Костов неведнъж е казвал: всеки да се занимава с това, за което е учил. И показа как.
Започва битката за информацията
Предварителен вариант на правителственото предложение за проектозакон за достъпа до информация доби популярност миналата седмица. Неокончателният проект е изготвен от юридически екип в Министерството на държавната администрация.
Бъдещият закон се обсъжда в правителствените коридори като част от стратегията на управляващите за реформа в държавните структури. Тя предвижда приемането на пакет от нормативни актове, първият от които - Законът за държавния служител, беше одобрен преди време от парламента. Освен закона за достъп до информацията се предвижда да бъде регламентиран по нов начин и въпросът с държавната тайна.
Работният вариант на проект, изработен във ведомството на Тагарински, регулира достъпа до информацията на държавните ведомства, фирмите, които извършват "обществени услуги", както и до "физическите и юридически лица, които разпространяват с търговска цел информация, представляваща търговски интерес". Последната формулировка вероятно ще предизвика най-много спорове, тъй като в нея попадат абсолютно всички медии. Всеки гражданин ще може да иска от тях каквато информация го интересува. Според проекта достъпът до първичните данни, въз основа на които е създадена "разпространена обществена информация" е свободен. Това означава, че който и да е читател или зрител може да поиска от редакцията на някоя медиа документите, на които се опира даден материал. В проекта няма задължение да се издават журналистическите източници. И държавните ведомства, и медиите могат да откажат достъпа до информация, ако той би засегнал интересите на трето лице или няма негово изрично съгласие за предоставянето й.
Обществена информация според текстовете на закона е тази информация, която е свързана с дейността на държавните органи, извършването на дейности, за които се използват бюджетни средства и пр. В тази категория попада и информацията, която се разпространява с търговска цел.
В момента работният вариант на закона за достъп до обществена информация на Марио Тагарински е изпратен за съгласуване по всички министерства. След като те кажат своите забележки и дадат предложения, проектът ще бъде обработен от правителствените юристи и ще се внесе за обсъждане в Министерския съвет. Когато получи одобрение и оттам, ще бъде депозиран в парламента. Източници смятат, че критиките срещу проектозакона (повечето от които бяха основателни) са насърчавани от колеги на Тагарински в Министерския съвет.
Накратко
Правителството одобри в края на седмицата проект на рамково споразумение за транзитно преминаване и тилова подкрепа на мироподдържащата операция "Джойнт гардиън" в Косово под егидата на НАТО. Външният министър Надежда Михайлова обясни, че документът изразява политическата воля на България за съдействие и не предвижда влизане на войски на наша територия. Споразумението ще бъде ратифицирано в парламента, след като бъде сключено с НАТО.
Премиерът Иван Костов ще направи официално посещение в Полша по покана на колегата си Йежи Бузек. Министър-председателят заминава за Варшава на четвърти март, а програмата му включва срещи с президента Александър Квашневски, с маршала на Сейма Мачей Плажински, с председателя на "Солидарност" Мариан Кшаклевски. По време на визитата в полската столица ще бъде открит и българо-полски бизнесфорум.
На първи март в 27-те избирателни района в страната представители на неправителствени организации (НПО) и експерти-юристи ще обсъдят с депутати законопроектите за организациите с нестопанска цел. Над 450 НПО вече се включиха в кампанията "За". Организациите с идеална цел настояват за модерно законодателство, което да регулира работата на третия сектор в България. Посланията, изготвени след срещите, ще бъдат разпространявани в пощенските кутии на народните представители.
Фактурите за антибиотиците сa фалшиви
Фактурата на "АБ Фарма" за подменения антибиотик цефалотин в склада на Балканфарма е фалшива, съобщи Росица Атанасова, пълномощник на управителя на "АБ Фарма". Допреди седмица фирмата беше смятана за основен виновник за подмяната на лекарствата цефалотин и цефазолин с по-евтини антибиотици, които могат да предизвикат алергичен шок. Междувременно през изминалата седмица скандалът с фалшивите антибиотици продължи, като бяха открити и партиди с подменен цефамандол. Производител на лекарствата е разградският завод "Антибиотик".
"От създаването си досега "АБ Фарма" никога не е търгувала с трите фалшифицирани антибиотика. Имаме интерес да открием лицето, което се представя като наш служител", каза още Росица Атанасова. Според запознати фалшивата фактура на "АБ Фарма" е съдържала данни на фирмата от август миналата година, а като материалноотговорно лице е била посочена освободена служителка.
Ръководството на "Антибиотик" и депутати от различни политически сили са привърженици на версията, че скандалът с подменените антибиотици има връзка с предстоящата приватизация на разградския завод. Избраният купувач на "Антибиотик", както и на другите големи фармацевтични предприятия, "Фармация" - Дупница и "Трояфарм" - Троян, е именно дистрибуторската фирма Балканфарма, в склада на която беше открит фалшив цефалотин. Смята се, че по отношение на приватизацията зад Балканфарма стоят интересите на "Дойче банк". Приватизацията на трите завода в пакет се отлага вече от половин година и в момента Балканфарма настоява за намаляване на цената им. Агенцията за приватизация от своя страна продължава да бави решението на въпроса дали да продаде фармациите на Балканфарма на по-ниска цена, или да открие ново набиране на оферти. Според неофициално обяснение от източник, близък до "Дойче банк", финансовата институция продължава да стои зад сделката. Тя обаче е била забавена, за да приключи консолидацията на институционалните инвеститори, които ще станат миноритарни акционери в Балканфарма и ще финансират пакетната сделка.
"Канотранс" спечели делото за "Ален мак"
"Канотранс" спечели делото за "Ален мак" срещу Агенцията за приватизация на последна инстанция. Петчленен състав на Върховния административен съд постанови, че писмото, с което АП прекратява процедурата за приватизация на "Ален мак" чрез преговори с потенциален купувач, е нищожно. "Канотранс" беше избран за купувач на предприятието през лятото на 1997 г., но въпреки парафирания предварителен договор и одобрението на сделката от надзорния съвет, АП отказа окончателното сключване на сделката и по препоръка от Министерския съвет взе решение да смени метода за приватизация от преговори с потенциален купувач на конкурс.
Изпълнителният директор на АП Захари Желязков съобщи, че се е запознал с решението на съда, но не вижда начин процедурата да продължи. Желязков коментира, че най-вероятно АП ще закрие тази процедура и ще открие нова. Според адвокатката на "Канотранс" Румяна Йоргова приватизационната процедура е приключила, за което е доказателство и решението на съда, и следователно няма какво да се закрива. Ако все пак бъде открита нова процедура, "Канотранс" ще трябва да урежда спора си с АП по общия исков ред, защото вече са в сила последните промени в закона за приватизация. Веднага след решението на съда "Канотранс" е изпратил писмо до АП с искане да се проведе среща, на която да започнат преговори. Ако не бъдат допуснати до преговори, "Канотранс" ще заведе и дело за щети и пропуснати ползи.
АП вече е възложила извършването на нова оценка на "Ален мак" и тя трябва да приключи до месец. Състоянието на козметичното предприятие се е влошило през последните две години и цената на "Ален мак" най-вероятно ще падне след новата оценка. Преди две години "Канотранс" спечели наддаването, като предложи цена от 18 млн. долара за 51% от капитала на дружеството. В края на миналата седмица на проведеното общо събрание на "Ален мак" бяха отчетени предварителните резултати за 1998 г. Печалбата след облагане с данъци е около 5.7 млрд. лв., което е над два пъти по-малко от резултата за 1997 г., когато печалбата е била 13.7 млрд. лв. Приходите от продажби също са намалели за 1998 г. - според предварителните резултати продажбите са за 62 млрд. лв., а съответно за предходната година са били в размер на 73 млрд. лв. Като основна причина за влошеното състояние на "Ален мак" се посочва кризата на руския пазар.
Стефан Продев премина през три агрегатни състояния
В малко повече от един ден Стефан Продев, главният редактор на "Дума", подаде оставка, стана бивш и се завърна отново начело на вестника на БСП, но вече само с почетни функции.
В понеделник вечерта Продев изпратил писмо на лидера на БСП Георги Първанов, в което моли да бъде освободен от поста главен редактор на "Дума" по причини от личен характер. След среща в сряда с ръководството на партията Продев е приел да остане на поста си. Мотивите, на които не е устоял червеният бард, са във връзка с "успешното провеждане на местните избори, консолидацията на левите и левоцентристките сили и задълбочаване на взаимодействието между в. "Дума" и ръководството на БСП", както гласи официалното съобщение на пресцентъра на социалистическата партия. Заместник главният редактор на вестника Пламен Енчев добавя към титлата си "първи" и на практика ще поеме оперативно списването на "Дума".
Това не е първата подадена оставка от Продев, но за последните девет години нито една от тях не беше приета. Поредното оттегляне на неизменния главен редактор на органа на БСП вероятно е било предизвикано от изявленията на Димитър Иванов, бившия шеф на 6-и отдел на ДС, който на практика в момента контролира финансите на изданието на БСП. Димитър Иванов отдавна повтаря, че е нужно подмладяване на екипа и назначаването на нов икономически директор, без конкретно да назовава Продев.
Въпреки че настоящият разпространител на вестници Димитър Иванов покри дълговете на "Дума" към печатницата ИПК "Родина" с бартер на хартия, икономическото състояние на всекидневника продължава да е тежко. Основният акционер в него, Висшият партиен съвет на БСП, все още не може да попълни капитала на дружеството "Дума" АД до изискванията на Търговския закон.
Продуктите на Unilever - отново на пазара
Световноизвестната фирма Unilever Business Group ще започне търговска дейност в България, след като мениджърите на компанията са преценили, че макроикономическата обстановка в страната се е подобрила през последните години, стана ясно през седмицата. Основен фактор за завръщането на компанията на българския пазар е присъединяването на страната към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), тъй като около 90% от внасяните стоки ще са от страните от Централна Европа. Присъединяването на България към ЦЕФТА намалява митата на вносните стоки от страните, членки в асоциацията. От компанията очакват покупателната способност на населението да нарасне през следващите месеци.
Сред марките, които ще внася фирмата, са перилните и почистващи препарати Omo, Coccolino, Domestos, Cif и парфюмерийните и козметични продукти Impulse, Rexona, Axe, Denim, Brut, Lux, Signal. Предвижда се да се внасят и хранителни стоки като маргарините Rama, дълбоко замразени продукти и сладоледи.
Компанията ще е представена в България чрез българско търговско дружество "Unilever България" ЕООД, а не чрез представителство на фирмата-майка. "Това показва дългосрочните ни намерения за развиване на дейност в България", каза Николай Хаджидончев, управител на дружеството.
Дружеството няма да развива собствена дистрибуторска мрежа в страната, а ще има един централен склад в София, откъдето ще продава само на едро. Продуктите на "Unilever България" ЕООД ще се продават и от магазините на "Метро". Първите два от тях ще отворят врати в средата на март в София и в Пловдив. Очаква се, че организираното и централизирано снабдяване на продуктите на Unilever ще намали цената на тези стоки на вътрешния пазар.
Купувачът на БТК ще получи втория GSM-оператор
"Лицензът за втория GSM оператор ще бъде обсъждан едва след приключване на търга за БТК. Той ще бъде издадена след приватизацията на телекомуникационната компания на нейния купувач", обясни председателят на Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) Веселин Стойков.
Правителството одобри миналата седмица издаването на индивидуален лиценз на БТК за изграждане, използване и поддържане на далекосъобщителните мрежи и за предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги на територията на България през следващите 20 години. Той е първият, издаден от ДКД според новия Закон за далекосъобщенията.
Издаденият миналата седмица лиценз, заедно с този за втори GSM-оператор ще се включи в приватизационната сделка за БТК заедно с 51% от акциите на компанията.
Снежно бедствие в австрийските Алпи
Поредица от опустошителни лавини в австрийските Алпи отне живота на най-малко 33 души. Около 4500 туристи бяха евакуирани от курорта "Галтюр" и селището Валцюр по време на най-голямата спасителна операция в историята на страната. В нея участват близо 40 хеликоптера от Австрия, Швейцария, Германия и САЩ. Работата на спасителите бе силно затруднена от метеорологичните условия, а синоптиците предупреждават за опасност от нови лавини. Според специалисти броят на жертвите е толкова голям заради лошото време, което не е позволило на спасителите веднага да достигнат мястото на катастрофата. Така са били пропуснати първите часове след бедствието, когато шансовете за намиране на оцелели е най-голям. Над 6000 души все още се намират в застрашените райони. Специални екипи се опитват да проправят път до опустошената долина, до която в момента може да се стигне единствено с хеликоптери.
Очевидци разказват, че всичко е станало за секунди. "Внезапно стана тъмно, а след това дойде и ужасяващият звук. Изведнъж се оказах затрупана със сняг и загубих съзнание", разказва туристка, извадена изпод снега три часа по-късно. Екипите успяха да спасят четиригодишно момче в състояние на остра хипотермия. "За съжаление вероятността да открием други оцелели е много малка, но ще продължим издирването, докато не намерим и последния изчезнал човек", заяви Венделин Вайнгартнер, губернатор на провинция Тирол.
Китай устоя на обещанието си да накаже Македония
Китай изпълни заканата си и наложи вето върху решението на Съвета за сигурност на ООН за продължаване на мандата на мироопазващите сили в Македония (ЮНПРЕДЕП). Действията на Пекин са в отговор на скандала, избухнал заради установяването на дипломатически отношения между Скопие и Тайван. Тайпе обеща да отпусне на Македония 300 милиона долара за облекчаване на бюджетния дефицит и да инвестира в страната 1.5 милиарда долара, в замяна на което Скопие призна отричания от Китай тайвански суверенитет. Китайският посланик в ООН Кин Хуасун заяви, че умиротворителите са приключили мисията си в Македония и мандатът им трябва да бъде прекратен. Според китайския дипломат ситуацията в балканската държава не представлява заплаха за световния мир. Дипломати отбелязват, че това е петият път в цялата история на ООН, когато Китай използва правото си на вето в Съвета за сигурност. Според източници от световната организация съществува възможност Китай да бъде склонен на компромис, а ако това не стане, частите на ООН могат да бъдат заменени с контингент на НАТО. По всеобщо мнение мироопазващите сили в Македония са изиграли съществена роля за неразпространението на етническите конфликти извън границите на бивша Югославия. Генералният секретар на организацията Кофи Анан дори нарече ЮНПРЕДЕП "успешен пример на превантивна дипломация". Мисията на умиротворителите изтича в неделя (28 февруари) и според ООН пъстрият етнически състав на Македония и косовската криза налагат присъствието на допълнителни военни сили.
Университетската болница "Св. Иван Рилски" попадна в зоната на здрача
"Кога ще ви закриват" - с този въпрос лекари стряскали колегите си от университетската болница "Св. Иван Рилски" в началото на януари. Любопитството на медиците от болничните заведения към Медицинския университет (МУ) било предизвикано от писмо на Министерството на здравеопазването. Директорите на университетските болници получили в началото на годината нареждане да подготвят предложения за структурни промени в ръководените от тях клиники. Писмото било подписано предколедно (на 18.12.1998 г.) от здравния министър доц. Петър Бояджиев и от ректора на МУ проф. Д. Джеров.
Според министерството идеите на лекарските екипи трябва да бъдат съобразени с "редуциране на дублиращите се структури", "закриване на неефективните (ненужни) структури", "оптимизиране броя на леглата с оглед подобряване на качеството на обслужване и нуждите на учебния процес" и с "необходимостта от пребазиране на звената на Държавна университетска болница "Св. Иван Рилски" и службите на ректората". Последен писмото получил и проф. Христо Млъчков, медицински директор на лечебното заведение, което носи името на рилския светец. След справка персоналът на болницата установил, че четвъртото изискване е еднакво във всички известия, но неясно защо "на прицел" е само тяхната клиника.
"От това писмо нищо не се разбира. Кога ще има необходимост от пребазиране, кой определя, че има такава необходимост? Никой не казва къде ще ходим, ще се запазят ли клиниките. Вече два месеца ситуацията е нетърпима - клюки, хаос, суматоха. Вместо да си вършим лечебната и учебната работа, всеки ден по един час обсъждаме какво ще става с нас", оплакват се лекари от болницата. Медиците първо се заемат да отгатнат що е това "пребазиране на звената". Слухове превеждат загадката като "закриване", "преместване", "сместване" с друга болница, "изпразване" на сградата или ликвидация. Един ден някоя от клиниките се мести в Александровска болница, на следващата сутрин се обсъжда, че преминава към "Св. Ана". Мълвата нанася в седеметажната сграда на ул. "Димитър Несторов" No15 инфекциозната болница или здравноосигурителната каса или я обявява за продажба.
"Объркани сме и не знаем какво ще е бъдещето на клиниките и на болницата. Говорят се най-различни неща за сливане, за преместване, но досега никой не ни е обяснил как ще се извършва пребазирането и защо избраха нашата болница. Тя е една от най-добре оборудваните в университета и може да се каже, че предлагаме лечение на европейско ниво", обяснява доц. Надежда Костова, която завежда клиника "Вътрешни болести и клинична фармакология". Версията, че част от сградата ще се използва в бъдеще от инфекциозната болница, която е наблизо, според лекарите е нелогична. В УБ "Св. Иван Рилски" има обща канализация и само три асансьора, което ще затрудни отделянето на пациентите. Инфекциозната болница няма да използва и апаратурата за образна диагностика, която е сред най-модерните в страната. Докторите се хвалят със скенер, с гама-камера (за изследвания на рак на костите и на белия дроб), с дарения от американската фондация "Помагащи ръце" мамограф (апарат, с който се установява рак на млечната жлеза), с лаборатория "Кодак", с ехографски апарати. "Имаме апаратура от А до Я за всяка клиника. Пациентите ни се чувстват като бели хора", убеждават лекарите. Около 1000 пациента минават на преглед с гама-камерата за два месеца. В чакалните са приседнали хора от цяла България, а ред се чака най-много две седмици. "При нас има комбинация от добра апаратура и добри специалисти. Болницата отстъпва по база може би само на "Св. Ана", която е бившата клиника за лечение на чуждестранни граждани. Съгласни сме, че трябва да има структурна реформа и сме подготвили своите предложения", увери икономическият директор Райна Тепавичарова. Никой от екипа на УБ "Св. Иван Рилски" не отхвърля необходимостта от лечение за българската здравна система, различни са само методите и лекарствата, които предписват на здравеопазването от министерството и от болницата. "Трябва да участват и реформираните, каква е тази тайнственост - министърът казал, този дошъл, онзи казал, само слухове. Хората се побъркаха, а доц. Бояджиев може просто да дойде тук и да говори с нас", търси решение доктор Триас Мавроматис, председател на Българския лекарски съюз в болницата.
От Министерството на здравеопазването разясняват, че изпратеното писмо е само препоръка. "Пребазиране" не означава, че болницата ще се мести. Идеите трябва да дойдат от ръководството на клиниките. Министър Бояджиев няма да се ангажира с друго становище, докато не премине акредитацията на университетските болници.
Ректорът на МУ, който също е подписал писмото, отхвърли предположенията, че УБ "Св. Иван Рилски" ще бъде закрита. "Понятието пребазиране няма реална стойност. Писмото има уведомителен характер - да помислят директорите и екипите, защото и ние още не сме наясно. Предстои обсъждане на въпроса, включително и на идеите за инфекциозна болница. Но университетски болници няма да се закриват", опита се да изясни проблема проф. Д. Джеров. Според него обаче лечебното заведение на ул. "Димитър Несторов" No15 има абсурдна структура, която съчетава различни клиники, които не са съвместими, и трябва да се извършат промени.
В УБ "Св. Иван Рилски" работят клиника по терапия на вътрешните болести и клинична фармакология, клиника по гастроентерология, център по професионални болести, секция по образна диагностика, лаборатория по клинична имунология, отделение по физиотерапия. През 70-те години болницата е построена и оборудвана със средствата и помощта на миньори за лечение на професионални заболявания, а след 1992 г. лечебното заведение е сред 11-те университетски болници. Вътрешният декор не се различава от този в повечето български клиники. Освежителният ремонт е отлаган, за да се вложат парите в апаратура, лекарства и да не се натрупват дългове. Ръководството е изпратило писмо до здравния министър, в което определя идеята за пребазиране на болницата като "крайно неудачна". В няколко страници лекарите представят визитни картички на отделните клиники и подчертават, че евентуалното пребазиране на секцията по образна диагностика, която обслужва още четири университетски болници, носи опасност от повреждане на апаратурата и практически е невъзможно.
"Предлагаме да бъдат съкратени 50% от леглата за професионални заболявания и различни варианти кой да се настани на тези два етажа, които ще освободим - например клиниката по ревматология, която е към нашата болница, но е в друга много стара сграда", обяснява икономическият шеф Райна Тепавичарова. Лекарите искат към тях да премине и лазерната лаборатория по очни болести, която е към Александровската болница, но е в сградата на УБ "Св. Иван Рилски".
На първи март в МЗ започват заседанията на централната акредитационна комисия, която ще разгледа предложенията на всички университетски болници. "Има много разхвърляни идеи, всеки дърпа чергата към себе си", коментира получените идеи проф. Джеров.
"Ректорът има желание да ни съдейства, но аз останах с впечатление, че много от нещата се правят зад него", обяснява доц. Костова. В болницата разчитат на подкрепа от МУ. "Университетската болница не трябва да се подчинява на правилата за другите болници. Не е възможно те да се регистрират като АД или ООД. Изследователските звена имат само разходи, освен това тук държим един пациент 20 дни, за да го видят повече специализанти, има повече персонал. При нас постъпват най-заплетените случаи и не трябва да има райониране, за да принуждават хората да си вадят фалшиви талони", обобщава част от проблемите на лечебните заведения към университетите доктор Мавроматис. "Трябва да се промени и работното време, работим от 8 до 13 часа, а следобед даваме дежурства. Сега обаче искаме информация. Дори и да затварят болницата, да ни кажат, за да си търсим работа или да бягаме в чужбина", добавя доктор Емил Христов.
На студенти, специализанти и стажанти също не им е безразлично бъдещето на болницата, защото са доволни от екипа, с който работят. "Ще се наруши обучението ни. Сградата на болницата е нова и с настъпващата реформа всеки, който има някакво влияние, иска да разположи частната си клиника в хубава сграда, за да привлича пациенти. В бъдеще този, който ще плаща, ще иска удобства, а не да постъпи в Александровската болница, която е построена в началото на века", разсъждава специализантът по вътрешни болести доктор Георги Гандев, преди да се отправи към поредната визитация.
Бездомните кучета - новият апел
Защитата на животните е нова тема, нова страст, а през последните години - и ново призвание за някои хора. В страна като България, където гражданските сдружения нямат история и отработени правила за упражняване на натиск върху държавните организации, нито пък механизми за взаимодействие с общественото мнение, акциите в защита на бездомните животни неминуемо се люшкат в емоционални крайности, без да решават почти никакви същностни проблеми.
Казусът "бездомни животни" у нас изначално беше поставен не принципно, а чисто ситуативно. Един сърцераздирателен материал за страданията на малчугани, нападнати от шайки бездомни кучета - и лакмусът на общественото напрежение се оцветява в синьо. Друг не по-малко трогателен материал за избиването на храненици по пазарите - и лакмусът преминава в червено. Откъдето и да го погледнем, апелирането към инстинктите и чувствата си е истинска манипулация. Но така или иначе, тя оставя трайни напластявания в съзнанието на хората.
Три от най-големите градове в страната - София, Пловдив и Русе, поставят въпроса за бездомните кучета сред най-належащите проблеми, чието решаване не търпи отлагане. Трудно бихме могли да си представим подобна йерархия на обществените приоритети за който и да било голям европейски град, да не говорим за столица. При това става дума за въпрос, който като дамоклев меч виси вече години наред. Според четирима от всеки десет софиянци проблемът "кучета" превъзхожда по значимост и спешност такива въпроси като чистотата, състояниeто на улиците, осветлението и подлезите. Но не защото по другите направления всичко е наред, а защото зациклянето по темата "кучета" води до все по-нарастващо психологическо напрежение. За една година с пет на сто са се увеличили радикалните настроения, изискващи решаването на проблема чрез унищожаване на животните. Успоредно с това със същия относителен дял намаляват радетелите за построяване на приюти. Трябва да е ясно, че отлагането на проблема само допринася за по-нататъшното радикализиране на тези настроения.
Но в същата посока действат и неадекватните усилия на природозащитниците да изкарат кучето реален юридически субект: "Кучето не краде, не убива, не изнасилва" (цитат по техен плакат) и поради това "не бива да бъде осъждано". С подобни тези трудно биха могли да се легитимират като сериозно гражданско сдружение и да ангажират както институционално, така и обществено внимание. Най-много да предизвикат снизходителни усмивки у онези, които си припомнят как и дядо Вазов на времето, третирайки едно куче като юридически субект, го осъдил вместо стопанина му. А у останалите - всеобщо разочарование, че нито столицата ни столица, нито кучетата ни кучета, нито правозащитниците ни правозащитници.
Данните са от представителни за София и страната проучвания, проведени през периода 1997-1999 г. от социологическата агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на в. "Капитал".
Конкуренцията - начин на (зло)употреба
Ако човек няма какво друго да прави, ако е безработен, но пък има лиценз за оценител на обекти, подлежащи на приватизация, вместо да играе на пазара на "тука има - тука нема" може да участва в конкурс за оценители. Хем е по-престижно, хем подбудите са по-благородни - да спечели чрез честен труд. Там обаче магията е по-голяма, а разиграващият - по-ловък от мургавия ром.
Защото интересното става, след като завърши играта, и на толкова тъмно, че трябва да впрегнеш цялото си въображение, за да схванеш продължението. Освен това фокусниците се оказват двама - разиграващият и някой от играчите. Но и ти си изпитал тръпката. Защото добросъвестно си отделил няколко часа и си преценил, че разпръснатите в няколко населени места активи на предприятието на стойност примерно 1.5 млрд. лв. ще трябва да бъдат огледани, описани, заснети, оценени и то за не по-малко от 30 дни, ако работиш денонощно и с целия си ентусиазъм и енергия. Тогава посочваш някаква скромна сума за своето възнаграждение, примерно с 30% по-ниска от получената, след като си остойностил изразходваните часове по действащите тарифи, примерно за явяване в съда в качеството на вещо лице.
Изчакваш резултата от конкурса като този от тотото и разбираш, че фаворитът е предложил цена, равна на необходимите разходи, за да посети всеки един от петте пункта, разположени като ветрило в радиус 100 км от София, примерно 700 хиляди лв. Какъв ще е резултатът от труда му остава тайна за простосмъртните, но вонята на корупция е нетърпима.
Тогава се появява дилемата - дали остатък примерно от 5 млн. ще бъде платен от потенциалния купувач, след като "скромният" играч изкара удобна за него цена на активите, или възложителят ще установи, че изходните данни са неточни и ще го компенсира чрез договора за оценка. Този въпрос започва да те чопли ден и нощ, докато в теб назрее решението на следващия конкурс да предложиш офертна цена 1 лев и така да надхитриш всички участници.
Освен това изпадаш в умиление при мисълта за погазените законови разпоредби от министерства, общини и агенции за приватизация, които не си играят с обявяването на конкурси, а директно си работят с любими оценителски фирми. Те поне не се гаврят с твоите надежди и очаквания.
Само дето си се поохарчил с две български заплати, за да се лицензираш, но пък можеш да си сложиш лиценза в рамка и да му се любуваш като на икона. По този начин се успокояваш, че България не е Европа и тук всичко е възможно. Понятията "дъмпингови цени" и "черни списъци" не се котират при нас. Но може би все пак съществува отговорна институция, която е в състояние да защити конституционното право на труд на всеки един от нас. И да накаже мошениците.
Благодаря на г-н Гечев за безплатната реклама, но... В интервю на Румен Гечев в последния брой на "Капитал", озаглавено "Чувствам се добре. Удовлетворен съм", г-н Гечев ме цитира. Благодаря за безплатната реклама, но цитатът е неточен. Точният цитат може да извадите от статията "Сделката за "Соди" - желания и реалности", публикувана от мен в броя на вестник "Пари" от 26.11.1996 г. на 8-а страница. Там наистина казвам: "Аз самият ще изпия чаша сода, ако в обявените от АП срокове GCG заплатят 160 млн. USD кеш за 60% от акциите (не от активите) на "Соди", без при това да получат от държавата специални концесии" (в смисъл на различни отстъпки, б.а.) Статията беше в резултат на обявяването от г-н Гечев на сделката за "Соди Девня" за приключена с победител General Chemical Group (GCG), последвана от интервю на г-н Оливие Монфор от Solvay, публикувано също в "Пари", който по неизвестни до днес причини обяви, че офертата на Solvay е на второ място, без АП да е направила официална класация.
Така че аз не изпих чаша сода, защото: GCG въобще не спечели сделката;
- сделката за "Соди", спечелена в крайна сметка от Solvay, беше приключена 6 месеца след сроковете, обявени от г-н Гечев; България не получи 160 млн. USD кеш за 60% от акциите на "Соди", а 150 млн. USD кеш. Останалите 10 млн. USD най-вероятно никога няма да бъдат получени. Освен това с последващо увеличение на капитала, направено по номинал, Solvay придоби допълнителни 7% на смешно ниска цена, нещо, което очевидно е било договорено заедно с покупката на мажоритарния пакет като скрит начин за намаляване цената на 1 акция от мажоритарния пакет; За да се сключи сделката със Solvay в условията на тотален икономически колапс, наследен от предишното правителство, служебното правителство на г-н Софиянски се наложи да направи специални отстъпки на Solvay, които индиректно намаляват платената от Solvay кешова цена. Истинската кешова цена, платена за "Соди", ще се разбере само и когато стане ясно кой и за колко ще закупи ТЕЦ "Девня" (доставчик на пара и електроенергия за "Соди Девня") и "Геосол" АД (доставчик на разсол). Готов съм да направя и нова прогноза - купувачи и на двете ще бъдат Solvay или свързани с него дружества (в което, разбира се, няма нищо лошо).
БСП се подхлъзва в парламентарен шпагат
Вече месец и половина БСП обещава за следващата седмица да поиска вот на недоверие към правителството на Иван Костов. Така от защита правата на човека се стигна до индустриалната политика - тема, на която тепърва й предстои да бъде изяснявана на специален пленум на висшия ръководен орган на социалистите.
Тази събота пък евролевицата ще обсъжда анализа си за хода на структурната реформа. Дали евролевите ще подкрепят вот на недоверие срещу кабинета на Костов не стана много ясно, но затова пък Александър Томов уточни, че не може да решава сам "тези неща". Но в евролевицата поне е сигурно, че "тези неща" ги решава Томов.
След като от началото на годината идеята за парламентарен вот спорадично ту се появяваше, ту изчезваше, при последния червен десант, този път в Бургас, лидерът на БСП Георги Първанов направи категоричната прогноза: "Много скоро ще илюстрираме прекъснатия диалог между управляващите и опозицията с вот на недоверие към кабинета "Костов". Мисля, че даже закъсняхме с вота на недоверие към правителството. Но някои опозиционни сили и лидери попаднаха в капана на дебатите по рамковата конвенция."
Едва ли точно такава е била стратегията на СДС, но Александър Томов и Ахмед Доган предпочетоха да изграждат имидж с търсенето на консенсус по рамковата конвенция за малцинствата. Въпреки че преди това и БСП, и евролевицата обвиниха мнозинството, че отклонява вниманието на обществеността с несъществуващи проблеми.
Източник от политическия съвет на евролевицата обаче твърди, че не само консултациите за малцинствата са причина решението за общ демарш срещу правителството да се отлага. От "Съборна" 7 отдавна повтарят, че биха подкрепили само "добре подготвен вот", и ако БСП настоява, може сама да си го иска - "за тях по-важно е дали ОНС ще ги подкрепи в залата, за да не останат сами". Въпреки демонстрираното нежелание да се обсъжда подкрепата за процесуалната атака на БСП срещу кабинета в средите на евролевицата все пак е бил обмислян вариант, при който "група депутати" внасят искането за гласуване, защото в крайна сметка БСП нямала моралното право да желае вот точно за индустриалната политика.
Решението си дали и как да подкрепи вота на недоверие евролевицата трябва да вземе в събота на национален съвет. Междувременно обаче щели да се обсъждат и "всички форми на парламентарна активност". Александър Томов каза по този повод: "Никой никого не може да подкрепя. Важното е не да размахваме томахавки, а да покажем на населението и международната финансова общност истината и да посочим изход. " По неговите думи лидерът на евролевицата е изпратил писмо на Джефри Сакс, щял да пише на Стенли Фишер, Мишел Камдесю (от МВФ), а при предстоящото си посещение в САЩ да се срещне и с Майкъл Деплер, "сега ключова фигура във валутния фонд". Разяснителната кампания трябва да потвърди думите на Томов, че имаме "железните аргументи на МВФ, че структурната реформа е провалена".
Но като прагматици засега евролевите се втурнаха да спасяват Североизточна България, която освен с тежкото си икономическо състояние е известна и като червен бастион.
От ОНС пък заключиха, че БСП пак е прибързала с идеите си, а цигарената афера е просто борба на различни лобита.
Официалният мотив за подготвения вот е влошаващата се икономическа ситуация в страната и задаващото се социално напрежение, породено от закриването на предприятията. След като от БСП прецениха, че за нарушаването на човешките права не могат да съберат достатъчна подкрепа, индустриалната политика се оказа единствената подходяща възможност да бъдат обединени гласовете на останалите опозиционни парламентарни групи. "Не може да не ни подкрепят, все едно да признаят, че всичко е наред", коментира един от най-горещите привърженици за незабавен вот срещу кабинета.
Въпреки твърде неясната формулировка - индустриална политика, специалната комисия, създадена в БСП за търсене на подходящата тема за вот на недоверие, все още не е стигнала до по-конкретен повод. След обвиненията към министри и депутати от СДС за участие в цигарена афера Румен Овчаров предложи да се създаде специална анкетна комисия за разследване на информацията, която той изнесе. Но и това нямало да бъде повод, правителството трябвало да се атакува по принцип.
Овчаров редовно предлагаше теми за вот на недоверие - от политиката на правителството към атомната енергетика до провала на структурната реформа. Дори се стигна до негласно противоречие с Георги Първанов, който пък предпочиташе първо да търси съгласието на евролевицата и ОНС.
В средата на 1996 СДС също реши да поиска вот на недоверие на правителството на Виденов за стопанската криза. На фона на сгромолясващите се банки това бе разбираемо, макар че в тогавашния НИС се надяваха, че има вероятност в редиците на БСП, макар неафиширано, да се появят и червени мравки. Със сигурност на "Позитано" 20 не хранят тези илюзии. И през януари 1998 г. при вота за здравната политика на правителството Георги Първанов прогнозира, че в сините редици може да се обадят националноотговорни политици. Подобна вероятност предвиждат само от ДЕР в БСП, позаглъхналото генералско движение, които предложиха при подготвянето на опозиционната алтернатива да се поканят и сини депутати.
При предишния вот на БСП атмосферата поне беше подгрята от газовата криза, макар че там основният играч бе Мултигруп. Този път единственият метафоричен съюзник на социалистите може да бъде само Международният валутен фонд, който обаче едва ли ще бъде адекватно използван пред социзбирателите, след като БСП го превърна в символ на икономическото заробване на страната. Дори от евролевицата не може да се очаква особена подкрепа, особено ако Александър Томов се завърне от поредния икономически форум в САЩ с някое нестандартно разрешение на глобалните проблеми на България в стил "най-добрите решения".
Фиксацията на социалистите върху парламентарния шпагат, с който тръгват да атакуват кабинета, обаче започна да прилича на внезапен изблик на остроумие в червените редици. Прибързаното футболно упражнение изглежда като крайна мярка за завръщане на БСП в публичното пространство, която все не успява да убеди някого в наличието на нови идеи. Шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова дори прояви нетърпение към инициативата на политическите си опоненти: "Преди време "Дума" излезе със заглавия "Вот сега - нито вчера, нито утре". Ние, понеже не разбрахме кога е това сега, и все чакаме. " Пренебрежението в думите й, ако и да е обидно за социалистите, поне отразява реалните възможности на "Позитано" 20.
Партньори без скрити намерения
Станка ТОШЕВА, Галина АЛЕКСАНДРОВА
В предварителните си коментари за подписването на съвместната декларация за отношенията между България и Македония експертите не познаха само в едно - и в Скопие, и особено в София скептичните гласове не успяха да омаловажат събитието. Резултатите от визитата на македонския премиер Любчо Георгиевски в България се вписаха в летящия старт на неговия екип и въпреки критиките, които много активно и емоционално оглави президентът Киро Глигоров, спогодбите получиха одобрение. При това управляващите в Скопие неутрализираха вътрешния натиск много по-елегантно и категорично, отколкото се предполагаше.
За това има конкретни прагматични причини:
Политически. И двете страни от доста време се опитват да се освободят от балканското клише на неконструктивност, разногласия и привързаност по-скоро към бремето на историческото наследство, отколкото към ценностите на интеграционното бъдеще. Да не говорим за т.нар. езиков спор, който за Запада винаги е изглеждал неразбираем, нелогичен и заради това - неприемлив като стандарт на отношения между съседи.
Съобщението за разрешаването на противоречията между Македония и България беше единствената добра новина, която Балканите излъчиха в седмицата, когато договореното в Рамбуйе не генерира оптимизъм за разрешаване на косовския възел. Западните политици се убедиха, че на Балканите всяка мисия, свързана с интеграция и дори само с помиряване, е далеч по-сложна, отколкото изглежда. Затова всеки пример как могат да бъдат уреждани различията по мирен начин на масата на преговорите се посреща като положителен прецедент, особено когато става въпрос за малцинствени и териториални претенции с давност. За Македония е по-лесно да се изяви като регионален фактор за стабилност с домакинството си на силите на ООН, а сега и на НАТО. Претендирайки за същата роля, България трябваше да изиграе оригинален ход, за да стопи натрупаното недоверие както на Запада, така и в самото Скопие, че даже и на останалите си съседи. Както заяви българският министър-председател Иван Костов, подписаните споразумения, както и тези, които оттук нататък ще се изработват, не са някакви "екстри" на Македония, а каквито имаме и с другите си съседи. Този подход обяснява защо за разлика от друг път отзивите от останалите балкански столици бяха освободени от подозрения. Дори военният "подарък" от 150 танка и 122 гаубици за македонската армия беше тълкуван повече като символичен политически жест, отколкото във военноsтехнически аспект. За Любчо Георгиевски "това е действие на максимално високо доверие, което България изразява към Македония, действие, заради което македонските граждани ще трябва да започнат да гледат с доверие към България".
Поотделно България и Македония гонят своите евроатлантически цели, но когато са заедно, резултатът може да дойде по-скоро от очакваното. Още повече че наближава времето на косовската развръзка, каквато и да е тя. Ако европейската стратегия за създаване на структури за сътрудничество и интеграция, които да предотвратяват подхлъзването на района към перманентен етнически конфликт, се окаже по-успешна от тази на НАТО за постоянно поддържане на военни сили със същата цел, за Скопие и София ще има много работа, тъй като Европейският съюз ще динамизира икономическите си програми в тази част на континента.
Икономически. Седемте двустранни споразумения, които двамата премиери подписаха, много бързо ще компенсират многогодишния вакуум. Но европеизацията на тази част от континента ще дойде и с приобщаването към принципите на международната търговска и инвестиционна дейност. Подписаните икономически спогодби са успешна стъпка в тази посока. Със спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане се облекчава данъчната тежест, която понасят данъкоплатците от едната държава на територията на другата при извършването на стопанска дейност, получаване на трудови възнаграждения, доходи от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. От друга страна, това стимулира инвестиционната активност - вече ще има гаранции, че доходите, които бизнесмените от едната държава получават от реализираните инвестиции на територията на другата, няма да се облагат повторно или ако се облагат, това ще стане след приспадане на данъците, които са платени в другата държава. Отношенията във връзка с инвестиционната дейност се уреждат цялостно с договора за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
Спогодбата за търговско сътрудничество е само първият етап от процеса на либерализиране на двустранната търговия. Засега двете страни си предоставят само статут на най-облагодетелствана нация. Още през март обаче македонски и български търговски експерти започват преговори по проекта за изграждане на зона за свободна търговия. Според министъра на търговията на Македония е напълно възможно свободната търговска зона да започне да действа от началото на 2000 г. Това ще стимулира двустранния търговски обмен, но не е най-важното последствие. България и Македония са малки държави и поотделно са малък пазар. Свободната зона между тях обаче е част от процеса за обединяване на пазарите в региона - споразумения за свободна търговия бяха сключени между България и Румъния и България и Турция, Македония също има такива споразумения с някои от съседите си. Нарастващият стокообмен в региона показва, че този пазар е перспективен, че има търсене и предлагане и за малките държави на Балканите обединяването на пазарите е положителен процес, защото създава условия за трансфер на услуги, на капитали и технологии и ги прави по-привлекателни за външните инвеститори. Самият факт, че ЕС обърна внимание на затоплянето на отношенията ни с Македония, е показателен за това. В същото време независимо от отварянето на пазара продължават да важат различните стандарти, характерни за икономиките и за търговията на отделните страни, което вече ще изисква по-голяма конкурентност от местните производители и търговци.
Третият положителен ефект от подписаните икономически спогодби и проведените разговори е, че инвестирането в инфраструктурните обекти, които минават през териториите на двете държави, вече не е политически, а стопански проблем. София и Скопие стигнаха до единно становище за трасето и изграждането на трансевропейския коридор No8. По-голяма яснота по този въпрос стана наложителна, след като Гърция предложи да се направят клонове на коридора. Българската страна обаче не е съгласна с това, тъй като може да доведе до пренасочване на финансиране от ЕС, а по-нататък и на трафик. Затова предлага да се направи мрежа от напречни връзки за свързване на коридора с успоредни транспортни коридори. След сесията на българо-албанската междуправителствена комисия през тази седмица стана ясно, че и Албания се присъединява към общото становище на България и Македония.
В процес на решаване е протаканият години наред проблем за изграждането на железопътната връзка София - Солун. Дължината на отсечката, която трябва да се построи, е около 54 км. От тях обаче само 2 км са на българската територия, останалата част, включително и тунел, са в Македония. За изграждането й са необходими инвестиции от 150 млн. долара. Досега проектът се блокираше от македонската администрация главно по политически причини. Вярно е, че Македония има затруднения при осигуряването на необходимите средства. Варианти за решаване на този проблем обаче има - и ЕС, и САЩ заявиха интерес към проекта, който е в рамките на коридор No8, и изразиха готовност да помогнат за осигуряването на необходимите средства. Един от вариантите, които бяха обсъдени при посещението на македонския премиер в България, е да участва с инвестиции в реализирането на проекта на македонска територия. Това, разбира се, е въпрос на сметки, които трябва да докажат ефективността на проекта и на увеличаването на българското участие в него.
Секретарите на СДС ясни, да се готви МВР
Кои ще са секретарите на СДС - този въпрос от месец обсъждат на върха в управляващата партия. Подборът на кандидатите вече има своя частичен резултат. Темата е актуална от националната конференция на сините през ноември миналата година. Без особени обсъждания и конкуренция депутатът Димитър Абаджиев пръв зае секретарски пост в партийната централа, като оглави международния отдел, ръководен от Васил Гоцев. Преди месец друг депутат - Илия Петров, стана секретар на информацията с пряк началник Надежда Михайлова. Оттогава ръководството на СДС търси подходящи кандидатури и за останалите отдели. Решенията се вземат в най-тесен кръг - НИС на партията под личното командване на лидера Иван Костов.
Там са формирани и критериите за подбор на секретарите - те трябва да са депутати от СДС, да са млади и добре образовани (за да бъдат наричани професионалисти), но и да не блестят с качества, които биха могли да засенчат титулярите - заместник-председатели и членове на НИС. Длъжностите не са платени, заплати ще получават само сътрудниците - в международния отдел вече са назначени трима. Въпросът обаче съвсем не е в парите. Секретарите получават друго - специална партийна благословия и нови права. По позната от близкото минало партийна структура секретарите съвсем наподобяват кандидат-членовете на ЦК на БКП. Затова и битката по избора и назначаването им е сериозна - и заради зоните на влияние между лидерите, и заради апетита на младите да прекрачат в преддверието към най-високото партийно ниво.
Петър Рафаилов е третият редови депутат, който ще се сдобие с кабинет на "Раковски" 134. Само преди няколко дни първите в СДС го одобриха за секретар на финансовия отдел. Негов партиен шеф е членът на НИС Муравей Радев. Рафаилов стана известен с предложенията си за промени в закона за нотариусите, после периодично го спрягаха за някакъв пост в изпълнителната власт и последно - за секретар на МВР. Адвокатът от Нови пазар, депутат от шуменската листа, вече ще завежда сметките на партията - постъпления и харчове. От него нямало да се искат първоначални счетоводни знания, а пълен контрол и прясна информация, която да бъде докладвана на ръководството във всеки един момент. Този отдел ще има и най-много служители, някои от вакантните места също ще бъдат заети от депутати.
Красимир Каменов е другият утвърден за секретар. Депутатът от Враца е ветеринарен лекар по образование и няма нито една медийна изява (и парламентарна такава) от влизането си в Народното събрание досега. В негов плюс обаче била активната му партийна работа в борческия град и близките му отношения с бившия шеф на координацията и негов колега от Враца Илия Петров. Все още не е решено кой от отделите ще оглави Каменов, но със сигурност ще е подопечен на зам.-председателя на НИС Екатерина Михайлова. Тя ще ръководи четири отдела - по вътрешната политика, за работа с малцинствата, връзките с други партии, отношенията с неправителствените организации. Каменов ще поеме един от тях.
От седмица нов шеф има и политическата академия на СДС. Докторът от Петрич Орфей Дуевски е избран на тайна сбирка на сините. Новият пост директно го прави една от най-важните фигури за подготовката на бъдещите кметове и общински съветници на СДС. Депутатът от благоевградската листа е предпочетен лично от Иван Костов и активно медийно лансиран директно от партийната централа като ново лице на мнозинството. За да получи още по-широк фронт за изява Дуевски ще заеме и някоя от секретарските длъжности на "Раковски" 134, подресорни на Екатерина Михайлова.
Ръководителите на СДС са категорични за едно - Гюнер Тахир няма да оглави партийния отдел за работа с малцинствата. Защото не е от синята партия и заради недоказаните още организаторски качества. Тахир ще влезе в разширения състав на отдела. За този отдел има и допълнително изискване - секретарят да е от регион със смесено население. На сборния списък с изискванията обаче почти никой не отговаря и засега желаещи нямало. Остава в сила предложението на Костов от края на миналата година - да се включи в списъка с нови лица докторът от Смолян Хасан Хаджиев. Той е следващият в депутатската листа на района и ако спряганият за бъдещ кандидат-кмет на СДС в града Звезделин Кафеджиев напусне парламента, Хаджиев може да влезе в Народното събрание направо от секретарското място на "Раковски" 134.
На таен семинар в Банкя миналата събота свика хората си главният секретар на СДС Христо Бисеров. Заверата е първата сериозна спявка преди официалния старт на предизборната кампания на управляващите. При прекия си началник били всички регионални и окръжни координатори на партията, някои областни секретари, на събирането присъствали и депутати. Това ще са хората, които ще контролират партийната машина по време на кампанията и на изборите. Бисеров направил проверка на готовността на структурите и дал първи разпореждания на пряко подчинените му координатори. В Банкя главният секретар съобщил на подопечните си, че поради важността на неговия сектор няма да му бъде назначаван депутат за секретар на националната координация. Отговорността на тази длъжност ще бъде поверена на петимата регионални координатори, твърди присъствал на сбирката. Божидар Баджов, Йордан Кръстанов, Николай Цингаров, Борислав Миленков и Йордан Въжаров са хората, лично назначени и командвани от Бисеров. Тяхната дейност е и географски разделена, с големи центрове съответно в София, Пловдив, Русе, Бургас и Сливен.
Детронираният преди време, но с възобновени очаквания за пост в координацията Симон Спасов си остава обикновен депутат, сочат сметките на ръководството. Бившият първи координатор на СДС се компрометира пред най-големия си началник и единственото, на което се надява сега, е да получи пост в бъдещото министерство на спорта.
В пълна мъгла тъне кандидатурата за дясна (секретарска) ръка на Евгений Бакърджиев. Вицепремиерът и зам.-председател на НИС е шеф на отдела за местните избори - така актуален тази година. Участвали в обсъжданията твърдят: единственото ясно е, че Бакърджиев сам ще си предложи секретар, и то сред депутатите от София. В парламентарната група били наясно, че изборният стратег няма доверие на непознати. Най-близкият на Бакърджиев депутат е Георги Хубенов, но той не отговаря на условията - роден е през 1950 г. и има средно образование. Единственият столичен депутат, който отговаря на изискването "млад", е Иван Симеонов - той от своя страна е човек на Хубенов. Но Бакърджиев не обича непроверени хора да работят за изборната кауза. Другият приближен на вицепремиера депутат е Петър Георгиев (по-известен като Пепи Шарана), но той също е среднист, макар в биографията му да пише, че е филмов оператор.
Никой от здраво и сплотено мислещите началници в партията няма да допусне създаване на пловдивско лоби в партийната централа, категорични са депутати. Затова без шансове за секретарско място са подходящите по възраст Велислав Величков и Васил Клявков. Юристът Иван Димов пък ще бъде пазен в резерва за други длъжности, затова не е сред обсъжданите кандидатури.
Вероятно най-късно ще бъде назначен секретар на Йордан Соколов. Парламентарната дейност и без това няма нужда от допълнително партийно направляване, но такъв отдел ще има, потвърди лично Екатерина Михайлова. Найден Зеленогорски е с най-добра и публично защитена атестация лично от Йордан Соколов, което го прави най-подходящ за секретар на парламентарния шеф. Той обаче от година чака назначение като шеф на финансовата полиция, за която още дори законът не е готов. Много вероятно е до изработване и гласуване на норматива Зеленогорски временно да се обзаведе с кабинет на "Раковски" 134.
Александър Божков няма да има отдел, категоричен е дори главният секретар. Много депутати свързваха надеждите си именно с партийно секретарстване под ръководството на вицепремиера. "Можем и да му направим някакъв отдел, но каквото и да му измислим, то ще дублира дейността на финансовия отдел на Муравей", каза Екатерина Михайлова. "Няма логика Божков да има отдел", още по-категоричен е кадровикът Бисеров. Съпартиец на вицепремиера направо попита: "Какво ще завежда отделът на Божков" РМД-тата в СДС ли?!"
Преди да се вземе решението промишленият министър и член на НИС да бъде лишен от партиен отдел, за негов секретар е бил обсъждан разградският депутат Никола Николов. По-късно кадровиците решили още, че председателите на парламентарни комисии не трябва да се ангажират със секретарски задължения.
Покрай мъртвото вълнение, което изтласка на повърхността новите нови лица на СДС, изненадващо стана ясно, че шефовете на управляващата партия са обсъдили и одобрили още един секретар - но не за партийната централа, а на МВР. Младият депутат от Силистра Христо Димитров - педагог и социолог (и бивш футболист), най-вероятно ще отиде да политкомисарства в министерството на Богомил Бонев. Той обаче ще трябва да изчака промените в Закона за МВР.
Да побързаме, но по-полека
За всеки добронамерен анализатор е ясно, че нормализирането на отношенията с България представлява важен напредък в стабилизирането на македонската външнополитическа позиция. Същевременно няма съмнение, че българо-македонското затопляне е значимо и заради общата политическа стабилност и сигурност в региона. Македония и България са европейски страни и трябва да се потрудят да не пренасят своите многовековни спорове в Европа и в идния век.
Междувременно, в София можехме да минем и с по-малко патетика, която придаде малко провинциален привкус. Част от патетиката произтича от самата природа на спора - съществуването на един език или нация не може да зависи от нечие чуждо (не)признаване. Другата част от патетиката вероятно е резултат на политическата "природа" на новата македонска власт, предвождана от ВМРО-ДПМНЕ. В София Любчо Георгиевски не пропусна откровено да изкаже своята голяма благодарност за разностранната подкрепа, която България е оказала на него и на партията му през дългогодишното опозиционно съществуване, но и за спечелване на властта на последните македонски избори. Няма съмнение, на македонския премиер, както и на неговата съпруга впрочем, им се насълзяват очите, когато преминават македонската граница с България.
В София станахме свидетели и на едно невъзпитано изстъпление на македонския вицепремиер г-жа Доста Димовска. Тя си позволи по крайно непристоен начин да сравни държавния глава на своята държава Киро Глигоров с единствения останал балкански диктатор Слободан Милошевич. За Глигоров можете да си мислите каквото си искате, но това, че сравнението с Милошевич е неточно, се потвърждава и от самия факт, че г-жа Димовска след посещението си в България се върна спокойно в Скопие. Ако Глигоров беше като Милошевич, след такова изявление Димовска щеше да пребивава в някой софийски хотел.
Затова, водена от чувствата на Георгиевски и от изявленията на Димовска, София не би трябвало да прави прибързани и погрешни заключения за атмосферата в Македония по отношение на България. Македонците, независимо от това, което каза техният премиер в София, все още се отнасят скептично и със съмнение към искреността на намеренията на своя източен съсед. Това не би трябвало да създава големи заблуди в София. Историческият опит на Македония с България е травматичен.
През изминалите 50 години и в България, и в Македония съществуваха няколко генерации историци, писатели, политици и журналисти, които основаваха своето съществуване на обяснението (а най-често на задълбочаването) на конфликта между двете държави. Те със своите книги, статии, речи и антибългарски действия, съответно - антимакедонски, осигуриха своите деца и вероятно - своите внуци.
Затова е глупаво да се очаква, че с една успешна междудържавна среща в София (макар "започната" с "подарък" от 150 танка) македонско-българските отношения изведнъж ще станат толкова приятелски и близки, че да потиснат дългото минало на неразбиране и проблеми.
Напротив, доколкото сега се тръгва невнимателно и еуфорично към консумирането на някакво македонско-българско братство, най-напред полза ще извлекат ония, които смятат, че Македония е намерила нов Белград, който сега ще се нарича София. А в крайна сметка това ще се отрази на тлеенето на недоверието и спора между двете държави и народи. Македония не се нуждае от нов Ерусалим, какъвто за нея в историята бяха Белград, Москва или София. Онова, от което се нуждае Македония, е еманципирана София, с която евентуално заедно ще гледат към Брюксел.
До април ще е ясно с колко ще режем от армията
Правителството форсира разработването на военната доктрина на страната. До началото на април тя трябва да бъде одобрена от Народното събрание заедно с предстоящите драстични съкращения в армията. Това е съобщил министър-председателят Иван Костов на среща с висшия команден състав на 12 април. Премиерът, изглежда, подготвя почвата за още по-сериозно съкращаване в мирновременния състав на армията. Пред генералитета той твърдо заявил, че не е нормално страна с 4.5 милиона души трудоспособно население да поддържа 220 хиляди заети в областта на националната сигурност. Според Костов нито една европейска държава не можела да се похвали с това, че 5% от населението се занимава с национална сигурност и че поддържа седем висши военни училища. Изглежда, числеността на българската армия ще спадне доста под планираните в програмата на генщаба 75 хиляди военнослужещи. "Държави с население като България имат личен състав 50-60 хил. души, дори и по-малко", казал СДС-лидерът на офицерите и добавил мрачната демографска статистика, според която след 17-18 години годните за казарма момчета ще бъдат между 30 и 40 хиляди. Според Костов обществото и икономиката не могат да търпят повече пренасищането на почти всички сфери на обществения живот с военни компоненти, особено в етап на трудно възстановяване от кризата. "Сметката е много проста. Колкото повече танкове, толкова по-малко образование, здравеопазване и култура", казал още той.
Стратегическите условия за драстичното свиване на армията са описани подробно в проекта на военната доктрина, който правителството трябва да внесе за разглеждане в парламента. Според нея БА трябва да бъде реконструирана съобразно новите мисии, пред които ще бъде изправена след края на блоковото противопоставяне. Според нея опасността от глобален военен сблъсък е сведена до минимум, а главната заплаха за сигурността на страната са действащите и потенциалните конфликти в региона. Въоръжените сили на Република България се изграждат с потенциал за водене на отбранителна война на един театър на военните действия, се казва още в документа. Според доктрината на Варшавския договор българската армия трябваше да удържи евентуална агресия на Гърция и Турция, докато пристигнат руски подкрепления.
На срещата си с офицерския корпус премиерът Костов директно е назовал основния източник на дестабилизация в района - Съюзна република Югославия. Същевременно той дал да се разбере, че след като се стремим към членство в НАТО, няма смисъл да поддържаме всички наследени от времето на блоковото противопоставяне бойни поделения по границата с Турция и Гърция.
Според доктрината мирновременното разположение на въоръжените сили трябва да позволява отразяване на нападение по всяко направление. Основната тежест се пада на новосформираните сили за бързо реагиране, които бяха създадени на мястото на пловдивската Втора армия. Те ще са комплектувани със 70 на сто от планирания военновременен състав и могат да влязат в бой няколко дни след началото на евентуален въоръжен конфликт. Към тях ще има и части за незабавно действие, които ще дават дежурства 24 часа в денонощието и могат да бъдат изпратени на фронта часове след началото на първите сражения. В мирно време тези сили ще се използват за мироопазващи, хуманитарни и спасителни операции, както и за борба с терористични групи, които са успели да овладеят определена част от територията на страната. Управлението на военните контингенти по време на мисии извън страната в мирно време ще се ръководи от ситуационен център, който трябва да бъде изграден в Министерството на отбраната.
Според доктрината страната надали ще бъде въвлечена в широкомащабна война в обозримо бъдеще. Съществува риск сигурността и териториалната цялост да бъдат нарушени от ограничени по численост въоръжени формирования. България може да бъде въвлечена във военнополитическа криза или военен сблъсък заради ескалиращи огнища на напрежение в близост до държавната граница. Единствените локални конфликти в момента са на територията на Съюзна република Югославия. По всяка вероятност Белград ще изтълкува като акт на враждебност логистичната поддръжка на България за силите на НАТО при евентуални удари по цели на югоармията. Според изказването на премиера Костов пред генералитета обаче евентуалното разполагане на 20-30 хиляди души военен контингент на територията на Косово на практика ще премахне опасността от разпадане на Югославия, прехвърляне на косовския конфликт в Албания и Македония и евентуални последващи опити за прекрояване на границите в целия регон.
Интересна новост във военната доктрина е излизането извън рамките на понятието за отбранителна война. Според новия вариант страната може да влезе във въоръжен конфликт и на коалиционен принцип. "Военното положение и положението на война може да бъдат установени и при изпълнение на международни военни задължения", се казва проекта. По всичко личи, че този текст е продиктуван от предстоящото обсъждане на евентуален втори транш от кандидати за присъединяване към НАТО. Според доктрината на Северноатлантическия пакт нападението срещу която и да е членка се счита за агресия срещу всички останали участници в отбранителния съюз.
В новия вариант на военната доктрина за първи път, макар и доста мъгливо, се дава определение за военно и извънредно положение. Според доктрината това е особен правов режим, разширяващ правомощията на военните власти и налагащ допълнителни задължения и ограничения на институциите, организациите, търговските дружества и населението. Редът и условията за въвеждане на извънредно или военно положение ще се уреждат със специален закон, който в момента се разработва от експерти към Съвета за сигурност на премиера. При извънредно и военно положение, както и след започване на война въоръжените сили минават на директно подчинение на президента, който влиза в ролята си на върховен главнокомандващ. При война прякото управление на армията и другите видове въоръжени сили се осъществява от шефа на генщаба.
В новия вариант на военната доктрина за първи път ясно е записано, че нейните разпоредби имат императивен, а не пожелателен харакер. Документът обаче със сигурност ще предизвика твърде разгорещени дебати в парламента. Опозиционните сили вероятно ще приемат на нож разпоредбата, според която страната може да се включи в конфликт на базата на коалиционни ангажименти. По всяка вероятност силен натиск срещу този текст ще има и от руска страна. Вероятно документът ще бъде приет не с консенсус между политическите сили, а със скандал, подобен на този за концепцията за национална сигурност. Премиерът Костов обаче няма друга възможност, освен да бърза с доктрината и с конкретните планове за редуциране на армията и въоръжените сили. В противен случай ще трябва да отиде с празни ръце на юбилейната среща на НАТО във Вашингтон, където ще се решава дали страната ни ще остане в сивата зона на провалилите си бивши съветски сателити или не.
Даваме над 100 дела за далавери с цигари на прокуратурата
Директорът на Национална служба "Полиция" полк. Васил Василев пред "Капитал"
- Защото става въпрос за дистрибуция вътре в страната, неплащане на данъци и фиктивен износ, което е във функциите на икономическата полиция. Всъщност проверката се извършва заедно с НСБОП. Специално по този случай създадохме работна група, в която участват не само полицаи, но и данъчната служба, митницата, гранични, и тя събира информацията, обобщава я и я анализира.
- Ако участва и я има, защо трябва да я спестяваме?
- Но има техни сателити.
- Около 200.
- Точна бройка не мога да кажа все още, защото проверката продължава, но вече имаме много информация за фирми, които са нарушавали закона, за такива, които са разпространявали цигари без бандероли или са пласирали фалшиво "Виктори"... - В момента правим обобщена справка за всички преписки, които са изпратени от полицията в следствието и прокуратурата от 1995 г. досега, за престъпления, свързани с търговията с цигари. Надявам се до няколко дни да я предадем на министъра, който да я връчи на главния прокурор.
