Със сигурност обаче Турция е изправена пред сериозни проблеми. Съществува реална опасност от кюрдска терористична кампания. От друга страна, всички мерки, които бъдат взети за прекратяването й, ще поставят остро въпроса за човешките права в Турция. А това е една болна тема в отношенията между Анкара и Европейския съюз.
Европейската десница - разклатена, обезверена и объркана
Напоследък само самотните консервативни души се взират отвъд хоризонта на европейската политика. В целия Европейски съюз избирателите отдадоха предпочитанията си на "новите леви" и в 11 от 15-те страни от съюза на власт дойдоха модерните социалисти и социалдемократи. Десните партии останаха в опозиция - обезвластени и обезверени. Испания остана единствената страна от евросъюза, която в момента е управлявана от дясна партия. В Белгия и Люксембург десницата дели властта със социалдемократи. Шокирани от серия политически неуспехи, европейските партии вдясно от центъра се оказаха деморализирани, разделени и търсещи нови идеи, които биха им помогнали да се върнат на власт.
Слабостта се оказа заразителна и от средата на 90-те години десницата започна да губи позиции от Швеция до Португалия. През 1997 г. десните правителства във Великобритания и Франция паднаха едновременно след 18 години във властта. Последната жертва бе бившият вече германски канцлер Хелмут Кол, който отстъпи поста си на социалдемократите, които сложиха край на шестнайсетгодишното му управление.
Не липсват достоверни обяснения за този процес. Дълго управлявалите партии изглеждаха уморени и изчерпани, т.е. идеята за промяна бе твърде популярна. Същото бе валидно и за Испания, но с обратен знак - след близо 14-годишно управление испанската левица бе станала тромава и корумпирана и бе отстранена от консерваторите без никакви затруднения.
В много държави десницата е фрагментирана, а лидерите й са просто некадърни. Във Франция, където дори основната дясна сила е възел от пет партии (от своя страна една от тези пет партии се състои от четири фракции), несоциалистическите формации откриха, че губят позиции заради националистическия крайнодесен Национален фронт. В Италия избирателите не разполагат с много възможности измежду омръзналите им вече лидери. Силвио Берлускони вече бе осъждан на три пъти заради корупция и измами; Джанфранко Фини е бил неонацист; а Франческо Косига вече смени лагера, като прие пост в сегашното левоцентристко правителство.
Освен това с наближаване на новото столетие много е възможно да са се променили и обществените нагласи. Консервативните политици обикновено изтъкват икономическата глобализация и не обещават сигурност на избирателите си. За разлика от тях левицата се справя по-добре в изграждането на образа си на източник на стабилност и спокойствие. Социалистите и социалдемократите протягат ръка за помощ на обикновените хора и обещават да ги защитават от пазарната икономика. Новите леви се обявяват срещу триумфа на капитализма, настъпил след края на студената война, и така доста сполучливо успяват да се противопоставят на тромавите консервативни теории.
Но най-важното е, че левицата се променя. Левите сили завладяха центъра на политическото пространство и доказаха, че са по-умни и съобразителни от десните партии, оставяйки ги без почва под краката. И така е не само във Великобритания. "В много отношения Тони Блеър е далеч по-десен от нас", коментира раздразнен християн-демократ от Бон. Новият имидж на левите е силно прагматичен. Той включва едновременно силна военна доктрина (точно правителството на Блеър бе силно ангажирано с бомбардирането на Ирак) и рестриктивна политика по отношение на имиграцията (миналата година френският премиер Лионел Жоспен отказа да легализира 63 хиляди нелегални имигранти).
Основната промяна обаче е свързана с икономиката. Архитектът на идеологията на новите лейбъристи Питър Менделсон (миналия месец той напусна кабинета на Блеър заради финансови злоупотреби) определи базата на новата идеология с изявлението, че "няма нищо лошо да станеш богат по мръсен начин". Малко континентални представители на левицата биха отишли толкова далеч. Но основният принцип - приемането на достойнствата на частната инициатива и фискалната отговорност, е твърде популярен. Така френските социалисти продадоха много повече държавни предприятия, отколкото техните непосредствени десни предшественици. А гръцките социалисти продължават да режат социалните разходи, за да приведат драхмата в съответствие с еврото. Както казва Маурис Фразер от London School of Economics, "десницата спечели спора, но загуби изборите".
За да излезе от кризата, десницата трябва да намери нови опорни точки. Според някои политици новите десни могат да се обединят около християнските ценности, които в повечето европейски държави имат обединяваща роля. Много от западните християн-демократи обаче избягват да използват християнския морал. Въпреки че християн-демокрацията води началото си предимно от католическата съпротива на антиклерикалните движения през XIX век, християнските ценности все още са мъгляви и религиозни постановки за повечето от членовете на тези партии. Например в една Холандия, която няма никакви проблеми, съществува много малък апетит към подобни дискусии. В католическа Испания религиозните вярвания на премиера Аснар се изчерпват до страха му от появяването на духа на Франко.
Вторият вариант за обновяване на десницата може да се обвърже със завръщането (във Великобритания) или "съживяването" (почти навсякъде другаде) на либералната доктрина на тачъризма. Според тази теория спокойно може да се тегли черта между левите, които проповядват идеята "облагай с данъци и харчи", и десните, които са за деликатно отношение към данъците и свобода на частната инициатива. В Европа има привърженици на икономическия либерализъм, но засега те не могат да получат необходимата власт.
Третата възможност за новата десница е национализмът. Подобна идея бе стимулирана от въвеждането на общата европейска валута. Задаващата се перспектива за европейска унификация даде нови аргументи на онези, които не вярват в съединените европейски щати. Засега християндемократическите партии са лоялни поддръжници на евроинтеграцията. Но пък избирателите им са твърде разколебани, и то заради многото страхове - че Брюксел ще погази правата на производителите на сирене или бира в отделните страни, че хармонизирането на европейските култури ще се превърне в "културно европюре", че от изток ще нахлуят потоци от имигранти, които ще отнемат работните места, и т.н. А подобни страхове подхранват национализма.
Засега обаче, хипнотизирана от шеметния си погром, европейската десница не е намерила начин да се обнови. И както казва един германски християн-демократ, в момента единственият изход е да се изчака. Докато левите се провалят като управляващи и отново дойде часът на десницата.
Продажбата на "Петрол": Бал с маски
Изненадата в българската приватизация вече е, когато няма изненада. Така че всичко по сделката с "Петрол" си е нормално.
Малко преди финала на продажбата, в понеделник, ненадейно долетя зам.-министърът на енергетиката на Русия Сергей Чижов, който е и шеф на борда на "Роснефт", за да съобщи лично, че единият от кандидатите за българския държавен дистрибутор - "Роснефт интернешънъл", няма нищо общо с руската "Роснефт". Другата новина на Чижов беше, че интересите на "Роснефт" в приватизацията на "Петрол" се представляват от "Юкос петролеум България". За варненската фирма доскоро се знаеше, че няма нищо общо с едноименната руска компания. Началникът на Чижов, министърът на енергетиката на Русия Сергей Генералов, е първият, който наскоро я разпозна като фирма, свързана с "Юкос" - Москва, но уточни, че всъщност зад нея вече стои "Роснефт".
Няколко дни преди посещението на Чижов посланикът на Русия у нас Леонид Керестеджиянц започна активно да лобира в полза на недопуснатия кандидат "ЛУКойл петрол", в която, както се оказа, участват АО "ЛУКойл" и "Роснефт интернешънъл". Само по себе си това коопериране е странно, тъй като руските "ЛУКойл" и "Роснефт" принципно са в позиция на конкуренти и в момента представляват противостоящи интереси в Русия.
На втори план вървеше интригата около факта, че Чижов дойде да лобира за определена фирма непосредствено преди отсяването на окончателните оферти именно по покана на шефа на АП Захари Желязков.
Решаващият рунд в битката за "Петрол" започна преди около месец, когато "ЛУКойл" официално поиска удължаване на срока за подаване на оферти. Това активизира конкурентите, които самостоятелно или чрез лобисти започнаха кампания срещу такова нарушаване на правилата. В крайна сметка АП отказа удължаване на срока. Реалните кандидати останаха трима - "Юкос петролеум", турската "Парк холдинг" и "Международен консорциум", в който според офертата участват "Роснефт интернешънъл" (50%), ОМВ - Будапеща (37.5%), и "Петрол холдинг" (12.7%). Междувременно основните играчи за "Петрол" отново разбъркаха картите, без да бързат да се идентифицират.
На втория кръг в края на по-миналата седмица бяха подадени три подобрени оферти - от "Юкос петролеум", "Международен консорциум" ("Петрол холдинг" и ОМВ) и "Международен консорциум Роснефт интернешънъл - ЛУКойл петрол" (сдружение, което не е регистрирано като юридическо лице). Първите две оферти бяха отворени още в деня на получаването им, докато последната остана запечатана, за да се изясни от процедурна гледна точка дали "Роснефт интернешънъл" и "ЛУКойл петрол" имат право да участват в наддаването. "Роснефт интернешънъл", трябваше да представи в четвъртък документи, че е била акционер на дружеството "Международен консорциум", или някакво друго споразумение за участие в неговата оферта. Въпреки че предложението на "Роснефт интернешънъл" и "ЛУКойл петрол" не беше отворено, почти веднага се разпространи неофициална информация за основните параметри в него. Според изказване на Желязков към средата на миналата седмица, тримата кандидати продължаваха да бъдат равнопоставени. Източник, близък до АП, съобщи, че разликата между предложените цени в отворените оферти и тази на "ЛУКойл - Роснефт интернешънъл" е минимална, не става въпрос за 10 млн. долара, а за около 2-3 млн. долара. Ако това е истина, "ЛУКойл" на практика губи основния си лост за натиск - по-високата цена. Явно тя заложи на предположението, че Бедо Доганян е поел ангажимент да държи нисък ценови таван и допусна да бъде изненадана неприятно от високата цена на другия играч - "Юкос петролеум".
Основанието на "Роснефт интернешънъл" и "Лукойл петрол" да подадат подобрена оферта е поканата, която те са получили от посредника по сделката "Артур Андерсен". В писмото на консултанта пише, че то се изпраща по инструкция от АП. Захари Желязков обаче заяви: "Артур Андерсен" е изпратила писмо до "Роснефт интернешънъл", без АП да има каквато и да е информация, че това дружество участва в състава на "Международен консорциум". Наистина това дружество присъства в първата оферта, но всеки има право да подкрепя една оферта", заяви Желязков. Източник, близък до АП, обаче твърди, че на 13 януари в агенцията се е провела среща с посредника, на която шефът на АП се съгласил да се поканят всички участници в международния консорциум при подаването на първите оферти.
Според документите, издадени от съответните власти в Москва и в Дъблин, към края на миналата година "Роснефт интернешънъл" е 100% собственост на "Роснефт" - Москва. В същото време Сергей Чижов, на когото също не може да не се вярва, твърди, че на него не му е известно в "Роснефт" да има оригинал на регистрацията, нито акции от "Роснефт интернешънъл". След като Чижов заяви това, консултантът е започнал проверка във Великобритания за удостоверяване на валидността на получените документи.
Засега няма сериозни съмнения, че зад "ЛУКойл петрол" стои руската "ЛУКойл" главно поради писмата с личния подпис на Вагит Алекперов, които получиха премиерът, АП и консултантът. Известна доза недоверие поражда фактът, че "Роснефт" по никакъв начин няма да се съюзи с "ЛУКойл", а точно това трябва да се е случило, ако "Роснефт интернешънъл" е собственост на "Роснефт".
Според регистрацията на "Юкос петролеум България" акционери в дружеството са физически лица, сред които Денис Джерсов - Вилнюс, Митко Събев - Бургас, и Йордан Георгиев. Липсват данни за акционер "Юкос" - Москва. От "Юкос" потвърдиха пред московския ни кореспондент, че са акционери в "Юкос петролеум България", без да уточняват с какъв дял разполагат, но заявиха, че той е съществен. Това се потвърждава индиректно от министъра на енергетиката на Русия Генералов, който в писмото до АП и посредника съобщава, че във връзка с отслабването на интереса на "Юкос" към дейност в България е постигнато споразумение за предаването на компанията "Юкос петролеум България" в състава на новата нефтена корпорация, която се създава в Русия. Третата версия е, че "Юкос" няма никакво участие във варненската фирма, но е била свързана с Денис Джерсов, който е създател и на "Юкос интернешънъл" - Виена. Предполага се, че в последно време тази връзка е отслабнала, а интересът е насочен към друг съюзник в руския петролен бизнес - "Роснефт". Шефът на отдела за връзки с медиите на "Роснефт" обаче заяви за "Капитал", че подкрепата за "Юкос петролеум", която е изразил Чижов, не съвпада с позицията на фирмата и изразява някакво по-общо намерение.
В крайна сметка обяснението на тази абсурдна ситуация най-вероятно ще се окаже съвсем просто - обичайното преплитане на политически, корпоративни и най-вече на лични интереси.
Министър Генералов уведомява АП за проекта да се създаде нова голяма държавна нефтена компания на базата на съществуващите "Роснефт", "Славнефт", "Онако" и други нефтодобивни и нефтопреработващи предприятия. Основният пакет акции на този холдинг - 75%, ще бъде собственост на държавата. Ако новата държавна петролна корпорация чрез своя фирма (в случая "Юкос петролеум") купи най-голямата и стратегически разположена дистрибуторска мрежа в страната и Нефтохим, тя ще получи възможност да влияе върху пазара на течни горива у нас и в региона. Това ще даде също приоритет на държавната структура пред "ЛУКойл", която от гледна точка на традиционния руски бизнес е по-отворена международна компания, която трудно би могла да се използва в обичайния политически инструментариум на Москва. В чисто корпоративен и бизнесплан това ще даде предимство в достъпа на държавния холдинг до пазарите в региона, включително до турския.
Всички елементи в пъзела "Роснефт интернешънъл" - "Юкос петролеум" - "ЛУКойл петрол" обаче идват на мястото си едва когато се разгледат в контекста на частния интерес на отделните персонажи в конфликта. Шефове на "Роснефт интернешънъл" са бившите президент и вицепрезидент на "Роснефт" Александър Путилов и Валентин Златев. Не е логично те да представляват интересите на "Роснефт" в офшорната му дъщерна компания и след смяната им, но очевидно са си запазили контрола в нея. Това обяснява и кооперирането с "ЛУКойл", за която Златев официално работи в момента. Не е ясно какъв е точният процент на участията в "Международен консорциум Роснефт интернешънъл - ЛУКойл петрол", но е ясно, че бизнесът ще се гарантира от групата фирми, обединени сега около "Росбулнефт". Играта с "Роснефт интернешънъл" е, за да не се нарушават формалните процедури на АП.
Веригата на частните интереси в "Юкос петролеум" се свързва със среди от БСП и в Русия и води към Виена. Възловите фигури са о.з. генералът Любен Гоцев (неявно), Красимир Премянов и литовецът Денис Джерсов, който официално представлява руската и виенската връзка. Интересен микс се получава с включването в този кръг на Майкъл Чорни, СДС-лидерът и шеф на бюджетната комисия Йордан Цонев и шефът на АП Захари Желязков, който през последните седмици беше набеден за лобист на "Юкос петролеум". Засега
В рамките на срока до 15 часа в четвъртък "Роснефт интернешънъл" не е предоставил никакви нови документи, които от юридическа гледна точка да доказват правото му да подаде втора оферта като правоприемник на "Международен консорциум" АД, съобщиха от АП. В четвъртък в АП се проведе среща между представители на "Артур Андерсен" и експерти на приватизиращото ведомство, на която трябваше да се вземе решение как да продължи процедурата по приватизацията на "Петрол". Възможностите са две - да се изключи офертата на "Роснефт интернешънъл" и "ЛУКойл петрол" от наддаването и да се продължи с другите две оферти или да се обяви ново набиране на оферти за "Петрол" с очакването за покачване на офертните цени. Очаква се окончателното решение да бъде взето в понеделник.
Ако любознателната публика въпреки талантливото перо на холивудския сценарист се е уморила да следи сюжетната линия на сделката за "Петрол" (то така е и в големите филми, само критиката вижда всичко в една продукция), ето как изглеждат нещата в резюме:
"Нефтохим" има четири основни дистрибутора - "Петрол", "Шел", "Юкос петролиум" и "Росбулнефт". "Петрол" и "Шел" са основните мрежи бензиностанции на територията на България. "Петрол" е държавна фирма и мениджмънтът й разбираемо иска да направи схема да си я купи и работи по това от няколко години. "Шел" не участва в надпреварата, неговият проблем е, докато пазарът е регулиран, отстъпките да са по-високи, за да си избива инвестициите и да се бори с контрабандата. От време на време, когато контрабандата се засили, "Шел" плаши правителството, че ще си ходи, и правителството, като размисли, вдига отстъпките за дистрибутори.
"Юкос петролиум" и "Росбулнефт" са български фирми, доставчици на суров нефт и дистрибутори на едро на Нефтохим. Заради особеностите тук те по-лесно се оправят, като казват, че са руски. (Русия, петрол, голяма страна, сила и т.н.) Шефовете им имат контакти на добро ниво в Русия, но трудно балансират след честите политически промени у нас и в Москва.
Особеното при тези фирми е, че нямат развита мрежа бензиностанции и поради това и двете искат да купят "Петрол" и да затворят цикъла с продажби на дребно. Така се стига до абсурдни ситуации, че интересът на "ЛУКойл" в България е свързан с името на "Роснефт", а новите шефове на "Роснефт" подкрепят "Юкос петролеум". В същото време истинският "Юкос" сигурно и хал хабер си няма какво става с приватизацията в България.
Агенцията за приватизация има основания да отстрани от състезанието групата на "Росбулнефт", която е подкрепяна от "ЛУКойл", но може и да не го направи, както го е правила многократно при други сделки. Спазването на процедурите и правилата у нас е само когато трябва да се неутрализира някой, не и по принцип. Примерите за това са безброй - последният е с намаляването на цената на "Фармация".
От друга страна, репутацията на групата около "Юкос петролеум" и Чорни е много по-лоша - разследвания за пране на пари, контрабанда, връзки с руската мафия, финансиране на "Орион". Така че въпросът е какъв ще бъде политическият избор - българска фирма, подкрепена от "ЛУКойл" или от "Роснефт". И двете руски компании са огромни, "ЛУКойл" е втора в света, "Роснефт" е фаворит на сегашните управляващи в Москва.
Но има нещо, което е по-важно и от това кой герой ще оживее в трилъра за "Петрол". Голямата опасност пред публиката е да не забрави заглавието на основния филм - "Приватизацията на Нефтохим", защото нито групата около "Юкос петролиум", нито мениджмънтът на "Петрол", нито хората на "Росбулнефт" имат обективен интерес рафинерията някога да стане частна.
Бизнесът ще върви, докато монополистът Нефтохим е държавен и се прави това, което се е правило винаги през последните години - доставя му се скъп суров нефт и се тегли евтино преработено гориво. Само тогава цена от 50 млн. долара за "Петрол" има някакъв смисъл. Иначе при чист пазар и свободна конкуренция главните герои във филмчето за "Петрол" щяха да са съвсем други.
Купихме и Кореком. Сега наддаваме за парк-хотел "Москва" и интерхотел "Сандански"
Ихсан Кутнак, изпълнителен директор на хотел "София Принсес" и представител на Суди Озкан в България, пред "Капитал"
- Както официалните инстанции, така и медиите трябва да стигнат до определено решение. България иска да има инвеститори. Това може да са турци, гърци, германци, англичани. Естествено, че ще се правят проучвания за тези инвеститори и ще се вземат определени решения. Тези решения трябва да бъдат в полза на българския народ. Ние се възпротивяваме срещу това, че от Турция идва един инвеститор, купува "Новотел Европа", след това купува интерхотел "Тримонциум", участва в друг търг и купува Кореком, наддава за парк-хотел "Москва" и интерхотел "Сандански". Във всеки един от търговете се срещаме с въпроса дали този инвеститор е добър или не. Всички обещания, които Суди Озкан е давал във връзка с "Новотел Европа", са изпълнени и той по никакъв начин не дължи нищо. Това е вярно и за интерхотел "Тримонциум". След като купихме и Кореком, тази седмица ще приключим с плащането.
- Има някои истини, които естествено не се пишат в медиите така, както трябва. В Турция в някакъв вестник излиза статия. В Турция няма ли закони, няма ли полиция? Всичко това го има. Ако в тези статии имаше поне малко истина, щеше да се направи нужното.
- Това е чисто журналистическа тактика. Наистина съм малко ядосан, защото има едно притеснение, което не можем да обясним. Г-н Суди Озкан е бизнесмен, който държи на всички обещания, които е дал. Ако трябва да говоря открито, искам да кажа, че ме притеснява това, което става в грандхотел "София" и в парк-хотел "Москва". Според мен и най-лошият инвеститор да дойде, много по-добре би ръководил парк-хотел "Москва", отколкото сега се ръководи. Идете в Турция, за да видите как изглеждат хотелите ни там. Защо и тук да не бъде така?
- Ние отговорихме на тези въпроси. Има такова разследване, но не само на г-н Суди Озкан, а едновременно на всички големи бизнесмени в Турция. И почти всички дължат данъци. Естествено е, че има проблеми с данъците. Не е възможно един бизнесмен да няма такива проблеми. В Турция има закон, според който на човек, който дължи 1 млрд. турски лири данъци, това не са пари, му е забранено да напуска страната. Това може да се случи на всеки, но не означава нищо. Разследването не е приключило, не е открито нищо, досега той няма наказание. Освен това казината са едната страна на въпроса, но г-н Озкан има и много фабрики, магазини и за тях това изобщо не може да се отнася. Всички официални документи във връзка с това са в Агенцията за приватизация.
- Абсолютно на всички.
- Аз мисля, че много добре следите нещата в турските медии. За съжаление Омер Лютфи Топал, който в Турция е известен като Краля на казината (основен конкурент на Суди Озкен в хазарта), се занимаваше с мръсни неща. И сигурно сте забелязали, че и някои хора от правителството бяха свързани с това. И на дневен ред бяха казината. Поради тази причина и поради това, че на власт дойдоха ислямистите, се стигна до затварянето на казината. Отново от страна на правителството, на политически принцип, започна операция "Чисти ръце". Те, разбира се, започнаха от хора, които се занимават с казина и с този род дейност. Това е истината. Наистина много хора, които се занимават с хазарт, са правили грешки, но всички се учудват, че досега не е открита нито една грешка на г-н Озкан, нито е доказано нещо нередно в работата му.
- Вие като медиа не бъдете инструменти на някои неща. Ако наистина искате да направите нещо за тази страна, доколкото е възможно, гледайте на нещата такива, каквито са. Но ако трябва да говоря истината, не съм на мнение, че можете да го направите. "Новотел Европа" и "Интерхотел Тримонциум" преди два месеца не бяха ли продадени от агенцията, а Кореком не беше ли продаден преди два дни (интервюто е взето на 15 февруари - б.а.) от търговското министерство? Сега заради парк-хотел "Москва" ли трябва да се разследва? Вие искате да кажете, че преди два дни, когато Министерството на търговията и туризма ни продаде Кореком, направи грешка или че не си върши работата, както Агенцията за приватизация? Защо искат да дадат парк-хотел "Москва" на други?
- Отговорът е, че съм сигурен. Това е. - Не. Държавата до ден днешен ни е помагала за абсолютно всичко. И открито мога да кажа, че не се оплакваме от отношението на държавата.
- Да, ако в Агенцията за приватизация има правосъдие, има истина, има право. И ако наистина собствеността на тази държава се оцени, както трябва, бихме взели и парк-хотел "Москва", и интерхотел "Сандански". Виждате какво е положението на грандхотел "София", който не ни го дадоха. Те все още не са си платили. Това не е работа, която трябва да се прави с някакви задкулисни сметки. Хората, които отговарят за това, трябва да седнат и да помислят кой наистина дава добрите пари, кой може да поднови и добре да ръководи това място.
- Още днес можем да дадем 7 млн. в брой, ако ни продадат грандхотел "София". Мисля, че няма нужда от нови конкурси, от нови търгове, от губене на време. Но даже няма да ни повикат.
- Не. Министър Василев нито е против нас, нито е за нас. Вярвам, че прави, каквото е нужно. Ако министър Василев ни оказваше някакво съдействие, има ли нещо неудобно в това?
- Ние до ден днешен в България не сме платили нищо на никого. А с министър Василев такова нещо изобщо не се е говорило.
- С цялата си искреност мога да кажа, че няма такова нещо. Който си мисли, че може да прави нещо с нашата фирма, като вземе пари или нещо друго, се лъже. Ние не бихме участвали в нещо такова. Ние действаме много открито.
- Цената е 8 млн. долара, платима със ЗУНК-облигации. Това прави ефективна цена от близо 6 млн. долара. Поели сме и ангажимент за 3 млн. долара инвестиции.
- Предлагаме плащане само в брой. За последно в офертата написахме 4.25 млн. долара, но обяснихме, че сме готови да дадем 5 млн. долара. Чакаме да ни повикат от АП, за да дадем по-високата оферта. Този метод на приватизация обаче е погрешен, защото се получава, че всеки може да направи, каквото си пожелае. Отговорниците за търга могат даже да не ни повикат на разговор, като ще си намерят някаква причина. В предишните два конкурса ние директно бяхме дали оферта и спечелихме. Сега три пъти ни викаха на преговори и ние мислехме, че като свърши цялата процедура с посредника КPMG, след това се преминава към преговори в АП. Затова малко изостанахме. Нашите конкуренти за парк-хотел "Москва" са предложили 4.7 млн. долара, но платими с компенсаторни записи. Мисля, че 4.25 млн. долара в брой е много по-добра цена. Освен това предлагаме и 4 млн. инвестиции и именно ние сме тези, които могат да ги осъществят. Много е любопитно откъде другата страна ще намери средства за цената и за обещаните инвестиции. Някои хора, когато станат собственици, работят определено време там, за да замажат положението, ако мога да се изразя така. Според мене това е огромна злина както за хората, които работят в приватизираното дружество, така и за държавата. Въпреки че на някои хора това им се струва много сладко.
- Вярвам, че ако медиите проучат това, ще открият много интересни резултати. Не би било правилно аз да коментирам това. Моите думи няма да се възприемат сериозно и всеки ще си помисли, че го правя само, защото съм конкурентна страна. Но този хотел е на тази държава, на този народ. Как са се развивали нещата мисля, че е работа на медиите.
- Нямаше такова намерение.
- Развиването на казина е професия като всяка друга. В България има много местни и казина с чуждестранно участие. Защо нашите казина са проблем сега? В нашите казина никога не може да става нещо незаконно, плащаме всички данъци, правим официално всичко, което трябва да се прави. Да речем, че купувате в България един хотел - например за 12 млн. долара, за колкото ние купихме "Новотел Европа", с допълнителните акции цената става 14-15 млн. долара, а с инвестициите - към 20 млн. долара. За съжаление в България туризмът не е добре развит. За колко години ще си възвърнете инвестициите, като се занимавате само с туризъм? Нужно е да правите нещо друго, например да развивате казина - по законите на държавата, под нейния контрол, с нейното разрешение. Нашето казино в "Новотел Европа" е истинско казино - с размерите си, с това как изглежда, с начина на обслужване.
- Да, но нима купихме Кореком, за да правим казина? Купихме го, за да направим супермаркети във всички големи градове. Освен собствеността на Кореком, магазини и складове, ще купуваме и други места, където ще строим супермаркети. Това ще бъдат магазини за обикновени хора. Вътре ще се продава абсолютно всичко. Няма да е като супермаркетите на "Метро", а ще се занимаваме предимно с продажби на дребно.
- С туризъм, бутилиране на минерална вода, производство и продажби на хранителни стоки. Той има завод за макарони, за олио, за сол, пет големи супермаркета. Построил е гимназия, начално училище, болница, театър, едно районно полицейско управление и др. - Аз не зная такова нещо. Но ако акционерите на интерхотел "Тримонциум" са съгласни да бъдат наши съдружници в подновяването на хотела и по-нататъшното му развитие, ние ще работим с тях. Ако искат да си продадат акциите, ще си помислим дали да ги купим. Получихме такова предложение от акционери на интерхотел "Тримонциум", които не са работници. Цената, която поискаха, обаче е много висока. За съжаление според информацията, която достигна до нас, сега тези хора използват персонала за собствена полза. Вярвам, че накрая ще се задейства разумът и всеки ще намери правилния път.
- Той не се срещна с никого. Тук всички срещи ги осъществявам аз. Според вас ненормално ли е човек, който е направил милиони инвестиции тук, да дойде и да се срещне с човека, който ги ръководи? В момента г-н Озкан е на път за Свети Мартин.
- Те се срещнаха много по-рано.
- Опорната точка е парк-хотел "Москва". Начинът, по който ще се развият нещата там, ще повлияе най-много на принципа, по който ще инвестираме тук. Наистина ни омръзна на всеки търг да се занимаваме с глупости.
РМД не умира, или не се гаси туй, що не гасне *
Х + 9 начина един приватизатор да не плати, където Х клони към плюс безкрайност
Допреди две седмици (докато още не беше приета най-последната поправка в закона за приватизацията) много хора си мислеха, че поне част от преференциите за РМД ще изчезнат от правния мир. Според промяната в закона (която отдавна се готви) при класирането на приватизационните сделки офертите на РМД, при които има разсрочване на плащането, следва да се намаляват при норма на дисконтиране 10%. Според формулата за нетна настояща стойност, ако едно РМД иска да ползва десетгодишно разсрочване на плащането например, преди да се класира офертата му, офертната му цена се намалява значително (по старите изчисления на Агенцията за приватизация до 62.40%, а според екип на Захари Желязков - до 77%) и след това се сравнява с останалите, тоест всички купувачи, готови да плащат кеш, според замисъла трябваше станат относително по-конкурентоспособни в приватизационните конкурси, а държавата да започне да получава повече постъпления в бюджета. Всъщност дългоочакваното отпадане на преференциите трябваше да стане още в края на миналото лято. Оттогава нещо не му върви на този закон и придвижването през парламента все се забавя заради допълнения и уточнения. Само по въпроса за отпадането на преференциите уж нямаше никакви промени в становището - нали това е условие на МВФ.
Докато чакаха да им отпаднат преференциите, РМД не стояха със скръстени ръце, а засилиха темповете на приватизацията, която отбеляза забележителен ръст по критерия брой сключени сделки. Оказа се обаче, че напразно са бързали, защото след обнародването през миналия петък на поправката в закона стана ясно, че текстът за нормата на дисконтиране тайнствено се е видоизменил до следния вид: При класиране на оферта, подадена от РМД, "офертната цена се дисконтира с 10 на сто", а не с норма на дисконтиране 10% за броя на годините. Което с думи прости значи, че офертата се намалява само с 10 процента, независимо от това за колко години е разсрочено плащането. В комбинация със започналите вече спорове компенсаторните записи и инвестиционните бонове кешови плащания ли са или не са става ясно едно - РМД е нещо толкова хубаво за управляващите, че дори и законът да не се беше самопроменил по този удобен начин, това нямаше да повлияе на факта, че никой не може да се конкурира с РМД, освен ако не използва друго РМД. Поне за последното няма проблем, тъй като удобството идва не само от начина на класиране на офертата, а и от факта, че при добро желание всяко РМД може да не си плати договорената цена. След като плащането на една цена се разсрочва, при начина на функциониране на съдебната система у нас и при законите, които имаме, значи, че тя
При това напълно законно. Трябва ли тогава да се очаква, че някой здравомислещ РМД-приватизатор ще даде пари, ако това не е необходимо. Да не говорим, че за да се измисли как един касов купувач да направи РМД, за да използва преференциите в закона, след това да поеме управлението на дружеството и накрая да не плати нищо освен задължителната първа вноска от 10%, не се иска нищо повече от един грамотен и целенасочен прочит на търговското законодателство.
Най-простият начин (което сигурно ще го направи най-употребяван) е РМД да не плати нищо повече от първоначалната вноска. Може да минат няколко години, преди държавата да успее да влезе във владение на своите акции. В основата на всеки приватизационен договор се предвижда при неплащане на редовните годишни вноски в размер на 10% от договорената цена неизправната страна (в случая РМД) да плаща неустойки. Ако не бъдат платени и неустойките, тогава държавният орган, който е страна по сделката, няма друг избор, освен да поиска разваляне на договора или търсене на парите по съдебен път. Но какво става тогава с всички взети решения на общите събрания през времето, когато с тези акции е гласувал предишният собственик? Следва многократно и дългогодишно протакане и обжалване, от което естествено губещият е държавата. Като има и доста по-близки до законността начини да не се плати, когато държавата е съвсем безсилна.
Пътища за РМД има много и по всичко личи, че те няма да останат неизползвани. В края на краищата държавата сама казва "ела, вълчо, изяж ме". Ами какво друго им остава на бедните РМД?
Плащането със записи плащане в брой ли е?
Някои потенциални купувачи твърдят, че компенсаторните записи са равностойни на приватизационни пари и могат да се използват, когато в приватизационния договор е записано плащане в брой, заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него в момента правният отдел на АП готви становище по запитванията на купувачи. "Не сме склонни да приемем твърдението, че компенсаторните записи са реални пари най-вече по фискални причини {защото няма да влязат пари в бюджета}. Иначе няма проблем да приемаме плащания, когато става дума за издължаване чрез непарични платежни средства. " Становището ще бъде внесено за утвърждаване от надзорния съвет на АП. След това по решението на надзора вероятно ще се произнесе и Съветът по структурна реформа.
Основанието на купувачите да твърдят, че плащането в записи е плащане в брой, идва от разпоредба на закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, според която с компенсаторните записи "може да се участва във всички видове приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества и да се придобиват държавни ценни книжа от приключили емисии". Текстът може да се тълкува в смисъл, че компенсаторните записи са универсално платежно средство и няма сделки, по които да не може да се плаща с тях.
По неофициална информация вече са постъпили доста искания за плащане с компенсаторни записи по сделки на АП. Според източник, близък до агенцията, се очаква надзорът да се произнесе най-общо по реда за използването на записите, а не толкова по въпроса дали те са реални пари или не. Юристите от приватизационните отдели на министерствата са единодушни, че подобно запитване е абсурд и че компенсаторните записи в никакъв случай не могат да се приемат като плащане в брой. "Това, че тези платежни средства са приравнени на един лев като парична единица, не означава например, че могат да се превеждат по банкова сметка, както ние приемаме плащанията в брой", заяви шефът на отдел "Сделки" в едно от приватизиращите ведомства.
Искането записите да се признаят за плащане в брой би трябвало да означава, че същото се отнася и за плащанията с инвестиционни бонове. По смисъла на закона за приватизацията компенсаторните записи са бонове. Според специална наредба, приета от Министерския съвет, счетоводното отчитане на плащанията с инвестиционни бонове (съответно компенсаторни записи) става чрез кредитиране и дебитиране на сметка, наречена "Други парични средства". Името на сметката вероятно също е основание за някои от кандидат-купувачите да се надяват, че могат да се издължават със записи и бонове, когато е договорено плащане в брой.
Досега плащания с компенсаторни записи има само по сделката на земеделското министерство за софийската мелница, която беше купена от фирмата на братя Джанкови "Крапс мел 1" в края на миналата година, и по три сделки на промишленото министерство - за "Батерия" - Никопол, за кинодружество в Разград и за винарската изба "Розова долина" АД - Карлово. Купувачът на 80% от капитала на "Батерия" е българската фирма "Макс АМ". Цената на сделката е 360 хил. долара, от които 20% са платени в брой, 42% - чрез ЗУНК-облигации, и 38% - чрез компенсаторни записи. По сделката за 80% от капитала на "Разград филм" ЕООД с купувач ЕТ "Румяна Генчева" цената е 250 хил. долара, от които 20% са били платени в брой, а останалата част (204 хил. долара) - в компенсаторни записи. Третото плащане е за 28% от капитала на "Розова долина" - Карлово, с цена 381.9 млн. лв., от които 80% са платени чрез компенсаторни записи. Според запознати през тази седмица промишленото министерство очаква поне още две плащания със записи. Общото между ведомствата е, че продължава да не съществува никакъв ясен регламент, по който това да се прави.
Работници от ГОРУБСО - Златоград, учредяват дружество
Над 600 работници от обявеното в ликвидация "ГОРУБСО" АД в Златоград са изявили готовност да участват в учредяването на ново частно акционерно рудодобивно дружество, съобщиха от инициативния комитет през миналата седмица. Основната цел на новото дружество ще е да възстанови работата поне част от закритите рудници и да осигури заетост на работниците, които ще бъдат освободени от фалиралото рудодобивно предприятие. Учредяването на частното дружество е било обсъждано и с представители на финансовото министерство. Намеренията на работниците са да придобият обособени части от ликвидиращото се в момента предприятие, като средствата за учредяването и закупуването им трябва да дойдат от парите, които държавата отпуска за обезщетенията на работниците при уволнението им.
До момента над 600 работници пред уволнение са изявили желанието да участват в учредяването на новото дружество с полагащите им се от държавата суми. Намеренията им са да кандидатстват и за допълнителния един милион лева на човек, които се полагат при представяне на бизнесплан за започване на нова дейност. Засега дружеството все още не е регистрирано в съда.
Придобиването на исканите от новото дружество рудници обаче може да стане само в условията на конкуренция с другите желаещи за купувачи, припомнят от финансовото министерство. В момента златоградското дружество е обявено в ликвидация, предстои разпродажба на предприятието на обособени части, която се извършва от ликвидатори - представители на финансовото министерство. Преди обявяването му в ликвидация дружеството беше в списъка за финансова изолация от 1996 г. Преди разделянето на осем отделни дружества ГОРУБСО АД обединяваше 17 рудника и четири обогатителни фабрики и над 7 хиляди души персонал. През миналата година въпреки протестите на консултантите по приватизацията от консултантската фирма "Райфайзен инвестмънт" ГОРУБСО се раздели на осем отделни части.
Според информация от финансовото министерство намерения за учредяване на подобни частни дружества са изявили и работниците от други няколко предприятия от бившето обединение, сега пред закриване - ГОРУБСО - Мадан, ГОРУБСО - Рудозем, и обогатителната фабрика в Рудозем. Тези предприятия също са в списъка за финансова изолация. В тях работят над 2000 души.
В ГОРУБСО - Златоград в момента работят около 900 работници. След пълното закриване на производството една част от тях ще бъдат ангажирани в екологичните проекти в региона, които са на стойност два милиарда лева.
Фосфорният цех на Агрополихим е отделен счетоводно
Счетоводното разделяне на цеха за производство на фосфорна киселина от останалото производство на девненския химически комбинат Агрополихим вече е факт, съобщи изпълнителният директор на дружеството Иван Дяков през миналата седмица. Тази информация беше потвърдена и от изпълнителния директор на МДК - Пирдоп Филип Ромбо. "Производството вече е отделено, има и кандидати за инвеститори в новото дружество", каза белгиецът.
Все още не е ясно обаче дали продажбата на новото дружество ще бъде осъществена преди или след сделката за Агрополихим. Норвежката компания "Норск хидро" е единствен кандидат за девненския химически завод. "Отделната продажба на линията за фосфорна киселина преди сделката с "Норск хидро" е технически възможна. Решение за това обаче трябва да се вземе от промишленото министерство", коментира Захари Желязков.
Според източник, пожелал анонимност, в началото на миналата седмица Агрополихим е бил посетен от експерти на "Юнион миниер" от Белгия, които подготвят концепция за решаване на екологичните проблеми на цеха за фосфорна киселина. "Юнион миниер", мажоритарен собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, заяви намерението си да експлоатира цеха за фосфорна киселина в Агрополихим още през лятото на миналата година.
Защото в България той е единственият промишлен потребител на сярната киселина, която пък е отпадъчен продукт от производството на медодобивния комбинат в Пирдоп. Проблем с продажбата на химическото съединение (но в значително по-малка степен) имат и други два големи завода - Комбинатът за цветни метали край Пловдив и Оловно - цинковият завод в Кърджали. Основният заинтересован обаче е "Юнион миниер", тъй като медодобивният комбинат произвежда много повече сярна киселина от останалите химически заводи, взети заедно. Евентуалното спиране на фосфатното производство в Агрополихим ще причини на МДК значителни по размер загуби.
Според Филип Ромбо за новото дружество има и други кандидати освен вече известната "Тунизиан кемикъл груп", която беше предложена от белгийците като евентуален купувач на цеха. Туниската компания е доставчик на фосфати за Агрополихим, които са основна суровина за производството на фосфорна киселина и фосфатни торове. Според Иван Дяков фосфатите, които тунисците доставят, са с ниско качество. "Не трябва обаче да се подценява туниската фирма, тъй като те са на едно от челните места в света по производство на фосфатни торове", каза за "Капитал" Ромбо.
Проблем с отделянето на фосфатното производство създават синдикатите в Агрополихим. Според тях това производство замърсява прекомерно околната среда и по-скоро следва да бъде закрито, отколкото да се увеличава, каквото е желанието на белгийската компания.
През есента "Юнион миниер" и "Норск хидро" подписаха протокол за съгласие, според който торовият завод в Девня ще бъде разделен на два по-малки завода - за производство на азотни торове и за фосфорна киселина и фосфатни торове. Според запознати Ромбо е предлагал джойнт-венчър за фосфорното производство и на купувача на акциите на Агрополихим "Норск хидро", но норвежката компания отказала, защото не искала да се ангажира с екологичните проблеми на линията за производство на фосфорна киселина. Основният екологичен проблем е, че при това производство се получава т.нар. фосфогипс, който е един от най-трудно унищожаемите отпадъци според експерти от отдела за екологични проекти на МДК. "Юнион миниер" няма да бъде принуден да плаща за миналото екологично замърсяване, защото по новия закон за приватизацията отговорността за него се поема от държавата. Ако експлоатира цеха за фосфорна киселина, "Юнион миниер" ще трябва да прекрати евентуално бъдещо замърсяване. Според източник от медодобивния комбинат това ще изисква няколко милиона долара. В момента "Юнион миниер" не желае да се ангажира със средствата за тази модернизация и търси за целта друг инвеститор или изгодна форма на финансиране.
Междувременно приватизационната сделка с "Норск хидро" за мажоритарния пакет от Агрополихим продължава да се отлага, защото норвежците не могат да се споразумеят с Булгаргаз. "Норск хидро" иска от доставчика на природен газ да опрости значителна част от задълженията на Агрополихим, особено тези, които са натрупани заради високите наказателни лихви на Булгаргаз. "Хидро" освен това настоява занапред да не купува природен газ от Булгаргаз, а само да ползва неговата преносна мрежа на българска територия, тъй като вече има договорени доставки с "Газпром" до българската граница. Досега Булгаргаз отказва да се съгласи с тези условия на "Норск хидро". Един от основните аргументи е, че ако се допусне подобен прецедент, той ще даде основание за същите искания и от други инвеститори, за които доставките от Булгаргаз също са неизгодни. Последният опит за решаване на спора между "Норск хидро" и Булгаргаз преди повече от две седмици се провали, защото по думите на Захари Желязков екипът на норвежката компания не се яви на срещата на представителите на засегнатите институции в АП.
От баланса на Агрополихим за миналата година се вижда, че задълженията към доставчици са общо около 61 млрд. лв. От тях 53 млрд. лв. са задължения към Булгаргаз, от които 18 млрд. лв. са под формата на лихви. До септември миналата година монополният доставчик на природен газ в страната налагаше годишна наказателна лихва от 106% върху забавените плащания на торовия завод, впоследствие тя беше намалена до 48%, а от 1 януари тази година вече е само 18%. Останалата част от задълженията на Агрополихим към доставчици се формира главно от неплатените сметки към МДК за доставките на сярна киселина.
"Слуховете, че заводът може да спре, просто не са верни", коментира Иван Дяков. Според него през тази година може да спрат загубите, защото се е стабилизирал вътрешният пазар на амониева селитра, заради пролетната сеитба има повишено търсене на амониева селитра и затова в момента.
Според оздравителната програма на промишленото министерство за торовите заводи през тази година Агрополихим би трябвало да произведе 250 хил. тона амониева селитра. За сравнение - през цялата минала година заводът е произвел само 80 хил. тона.
Изгодата на Агрополихим идва от това, че девненският торов завод продава амониевата селитра на българските купувачи срещу 180 хил. лв. на тон - цена, която е значително по-висока, отколкото средната цена на международните пазари в размер на 62-64 долара на тон. В края на миналата година ръководството на Агрополихим се оплакваше от дъмпинг от страна на руски производители, които тогава започнаха да внасят неголеми количества амониева селитра в България. Според Иван Дяков обаче в момента Агрополихим няма конкуренция от внос на азотни торове.
В момента с цел профилактика за няколко дни е спряна линията за производство на фосфатни торове, каза още Иван Дяков. Той отрече обаче твърденията, че линията окончателно е спряна, и обясни, че фосфатните торове се използват повече през есента и затова търсенето им сега е значително по-ниско, отколкото на азотните.
Комисията по ценните книжа откри официално информационен център за публичните дружества
Комисията по ценни книжа и фондови борси откри нов информационен център за достъп до информацията за публичните дружества. В новия център, който беше официално открит в края на миналата седмица, засега може да се преглеждат папките с информация и да се правят ксерокопия на документите. "В момента работим по въвеждане на данните, след коетo от началото на следващия месец ще има възможност и за достъп до информацията в компютърен вид", каза за "Капитал" главният секретар на комисията Стоян Попов. След въвеждането на тази информация всеки желаещ ще има и компютърен достъп, и възможност за копиране на цялата информация за юридическите лица, които се водят в регистрите на комисията - публичните дружества, инвестиционни дружества и инвестиционни посредници. Засега в регистъра на комисията има общо 1123 информационни единици, т.е. информация за 1123 дружества. След пълното преместване на папките с информация в новото помещение там ще могат да ги разглеждат едновременно 20 посетители. Достъпът до папките с информация ще е свободен, а допълнителни услуги като разпечатване или копиране на страници ще се заплащат.
Информационният център се намира на първия етаж в сградата на комисията на ул. "Врабча" (бившата сграда на редакцията на вестник "Земеделско знаме"). Изграждането му се извършва от октомври 1998 г. Голяма част от оборудването - компютри и мебели, е взето под наем, като ще бъде изплащано по-късно. Освен видимата част, където ще бъдат помещенията за свободен достъп на граждани, към информационния център има изградени и други помещения за съхраняване на информацията и за обслужващия персонал, обясниха от комисията.
Общото мнение на инвестиционните посредници е, че приемането на компютризиран публичен регистър на емитентите ще улесни тяхната работа. "В момента сме принудени да ангажираме служители, които да седят по цял ден и да преписват финансовите и оперативните данни за дружествата в помещението на публичния регистър. Това затруднява много както нашата работа, така и тази на кандидат-инвеститорите в ценни книжа, които и без това не са много", каза шеф на фирма - лицензиран инвестиционен посредник. "Все пак това не е обикновен регистър, а основата, върху която се градят инвестиционните решения на участниците на пазара", допълни той.
"Представете си какво ще стане пък, ако започнем да казваме на всеки купувач, че не трябва да търси от нас информация, а да си я преписва от публичния регистър", питат брокери. "Първо това е невъзможно да стане, защото там работят по два часа сутрин и два следобед, при това четири дни в седмицата. Какво ще стане, ако аз работя и искам да получа информация? Вариантите на купувача са два - или бяга от работа, за да отиде да преписва в комисията, или просто не си купува акции. Най-често става второто."
"Поради факта, че комисията по ценни книжа все още не осигурява нормален дистанционен достъп до публичната информация, ние [инвестиционните посредници] сме принудени да изпълняваме нейните функции, т.е. да преписваме по най-неефективен начин, да оформяме и разпространяваме сами информацията за предприятията", оплакват се инвестиционни посредници. "Още по-трудно е, когато става дума за работа с чужди инвеститори - просто всеки от нас прави преводи, печата диплянки, изобщо абсолютна загуба на време и средства. Всичко би могло да се реши с един достъпен чрез Интернет регистър, така както е в другите страни."
Истинското улеснение според брокерите е именно възможността за дистанционен достъп до информацията чрез Интернет. Според тях значението на физическия достъп все повече намалява с разрастването на световната компютърна мрежа. "Достъпът до Интернет се увеличава и не е проблем за всеки офис, дори и в провинцията, да си осигури такъв достъп, отколкото да разчита на дебелите папки. Още повече че в момента истински проспекти за публично предлагане на ценни книжа има малко (повечето от дружествата от масовата приватизация са освободени от тях), но ако са повече, просто не си струва да преписваш или копираш папки от 100-200 страници", обясни друг представител на инвестиционен посредник. Според тях е важно информацията да е достъпна, в удобен за по-нататъшна обработка вид, т.е. във формат, който е съвместим с електронните таблици.
И на втория търг предлагат боклуци
Вторият централизиран публичен търг започва на 8 март. Според тръжното обявление заявките за придобиване на акции в него ще се подават до 19 март. Също както на първия търг, предложените пакети са от слабоатрактивни предприятия, които приватизиращите органи не са успели да продадат чрез касови сделки. Проспектите за тези предприятия ще бъдат на разположение в регистрационните бюра на Центъра за масова приватизация (ЦМП) от 22 февруари. След като стане ясна класацията на участниците, те ще могат да плащат придобитите акции от 29 април до 7 май.
На втория търг ще се продават акции от 48 предприятия с обща номинална стойност близо 970 млн. лв. За сравнение - на първия търг се търгуваха акции за малко под 200 млн. лв. И на двата търга предложените номинали са несравнимо по-ниски от общия ресурс регистрирани инвестиционни бонове, който макар и далеч от максимума си, към момента надхвърля 170 млрд. лв. Официалното обяснение на ЦМП за несъответствието между предлагани акции и регистриран ресурс съдържа три аргумента. Първо, че ще има още много на брой централизирани търгове, на които ще се предлагат повече акции. Второ, че номиналната стойност е много по-ниска от цената, на която ще се изкупуват акциите и следователно ще се изразходват много повече бонове. Трето, ЦМП не пропуска да подчертава, че боновете ще се харчат за плащания по всички приватизационни сделки, а не само за придобиване на акции в централизираните търгове. Досега обаче само малко над 1 млрд. лв. инвестиционни бонове са изразходвани за плащане на преференциални акции и по касови сделки на работническо-мениджърски дружества.
Над 90% от дружествата, от които ще се търгуват акции на втория централизиран търг, са участвали в първата вълна на масовата приватизация, каза Любомила Георгиева, зам.-директор на ЦМП. Акциите на три от предприятията за втория търг са налични. Според Георгиева търгуването на наличните акции щяло да бъде от полза и за купувачите, и за самите дружества, защото те впоследствие щели да се превърнат в публични дружества.
Засега обаче в законите не съществуват никакви гаранции, че дружествата от боновата приватизация ще станат публични. От общо 45-те публични дружества сделки с акциите на 19 от дружествата въобще не са извършвани на борсата, а при останалите търговията е била символична. Изключение правят единствено акциите на "Ловико" - Чирпан, които са търгувани сравнително често. Според брокери е малко вероятно акциите на тези дружества да станат по-ликвидни в бъдеще.
ЦМП счете за сериозен напредък в боновото раздържавяване факта, че на втория търг за пръв път ще се търгува мажоритарен пакет - 51% от капитала на "Българска захар" - Долна Митрополия. Не е ясно обаче по какъв начин от институцията оценяват факта, че номиналната стойност на акциите от "Българска захар" представлява над една трета от общия ресурс, който ще бъде предложен на търга. Все пак малко вероятно е да има интерес към акциите на захарния завод, тъй като състоянието му постоянно се влошава, коментира представител на инвестиционен посредник. Справките за баланса на "Българска захар" показват, че от 1993 г. насам приходите от продажби на завода са спаднали над четири пъти, като предприятието е работило на загуба през целия период с изключение на 1994 г. През 1998 г. заводът е спрял да преработва захарно цвекло заради липса на оборотни средства за суровини и е произвеждал само захарни изделия. Двата опита на промишленото министерство от миналата година да продаде "Българска захар" останаха неуспешни и затова ведомството реши да го предложи за раздържавяване срещу инвестиционни бонове. Без успех са завършили и редица опити на приватизиращите ведомства да продадат на касов купувач миноритарните пакети и от други дружества, които сега ще бъдат предложени на втория търг.
ОБЩИ СЪБРАНИЯ
Накратко
Броят на инвестиционните посредници намаля на 27, след като Комисията по ценните книжа и фондовите борси отписа от регистъра "Кредитна банка" АД. Преди това комисията отказа да издаде разрешение на банката да извършва дейност като инвестиционен посредник. Причината за тези действия е отнемането на лиценза на "Кредитна" от БНБ.
Агенцията за приватизация продаде 80% от капитала на "Витоша - 47" ЕАД, София. Приватизираното предприятие произвежда мъжка и дамска конфекция. Купувачите са холдинг "Света София" АД, който ще вземе 50% от акциите, и "Сивен - стил" ЕООД, което ще придобие 30% от капитала на предприятието. Цената на сделката е 245 607 долара, от които половината са внесени в брой при подписването, а остатъкът е платим до 8 март в ЗУНК-облигации. Новите собственици са поели ангажимент до три месеца да се издължат на персонала, социалното осигуряване и бюджета и да уредят задълженията към другите основни кредитори до девет месеца. Обещаните инвестиции през следващите пет години са 738 500 долара.
Работническо-мениджърското дружество "Каумет инвест" АД купи 26.4% от "Каумет" АД, Силистра, срещу 202 471 долара. РМД е заплатило 10% от стойността на сделката в брой при сключването на договора, а остатъкът от задължението му е разсрочен за десет години при едногодишен гратисен период.
"Юнион миниер - Пирдоп Мед" подписа договор с френската фирма "Антеа", според който тя трябва да проучи уплътняването на отпадъците в утаителното езеро на МДК. "Антеа" ще изпълни договора в консорциум с българската фирма НИПРОРУДА срещу възнаграждение от 83 хил. долара. Проучването е част от програмата, която трябва да изолира езерото и да прекрати оттичането на отровни води от него.
Оборотът на БФБ достигна нова рекордно ниска стойност
През изминалата седмица търговията на "Българска фондова борса - София", единствената лицензирана борса за търговия с ценни книжа в страната, достигна едни от най-ниските си нива от откриването й в края на 1997 г. досега. Общият оборот за периода 12 - 18 февруари беше под 1 млрд. лв., а в средата на изминалата седмица беше регистриран дневен оборот от 13 млн. лв. - рекордно нисък за последната една година.
Най-активно търгуваните книжа остават тези на "Булгартабак холдинг" - общо 10 040 акции на цена между 27 000 и 27 000 лева за акция бяха изтъргувани за периода. "Чуждестранен интерес към акциите на тютюневия холдинг все още има, макар и все по-слаб", коментираха брокери. Това се отнася и за акциите на другото голямо дружество, към които все още има, интерес - Нефтохим. През изминалата седмица обаче активността на търговията с тези книжа беше значително по-ниска от досега регистрираните - с общ седмичен обем малко над 88 млн. лева. Освен тези две позиции активна търговия на свободния пазар липсваше. Голяма част от останалата търговия се дължеше на две големи прехвърляния на пакети - от "ЗММ Сливен" (84 092 акции по 2400 лева за акция) и "Беласица" 4736 акции по 26 933 лева за акция.
Далеч по-слаба от миналите седмици беше и активността на блоковия сегмент на борсата. Прехвърлени бяха малки пакети от акции на "Химко". Към акциите на врачанския химически комбинат напоследък има спекулативен интерес, което в условията на нашата борсова търговия не означава нищо друго освен купуване на няколко хиляди акции в повече. На свободния пазар през седмицата бяха изтъргувани 13 689 акции на цени между 1100 и 1300 лева за акция.
На официалния А пазар на фондовата борса (където изискванията за финансовото състояние и пазарна капитализация на емитентите са най-високи) търговия с акции на бургаския кабелен завод "Елкабел" отново нямаше. Общо 625 акции на другото регистрирано на този сегмент дружество, "Полимери" - Девня, бяха изтъргувани на цени между 6600 и 6900 лева за акция.
На официалния В пазар бяха изтъргувани символичен брой от акциите на трите смятани за атрактивни дружества, които са регистрирани на този сегмент. Общо под 100 акции бяха изтъргувани през седмицата, като повечето от тях бяха от "Антибиотик" - Разград, на цени между 9000 и 9300 лева за акция.
На официалния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, най-активна беше търговията с акции на "Петрол холдинг груп". Общо 10 298 акции на холдинга на цени между 2200 и 2300 лева за акция бяха изтъргувани. През борсата преминаха едва 130 акции на Варненската корабостроителница на цени между 6300 и 6500 лева за акция, което е с около 5% по-малко от предишната седмица.
През изминалата седмица ръководството на БФБ определи началните дати за публично предлагане на държавните пакети от още пет дружества. Това са 25% от капитала на "Електрометал" АД, гр. Пазарджик (инвестиционен посредник "Бетакорп" АД), 21.4% от капитала на "ЗИИУ Стандарт" АД, Благоевград (инвестиционен посредник "Елана" АД), 22% от капитала на "Електродвигатели" АД, Етрополе, 33.16% от капитала на "Агрокомб" АД, гр. Дулово, и 26.4% от капитала на "Текстилни влакна" АД, Горна Оряховица. За начална дата на предлагане и на петте пакета е определен 25 февруари.
Валутните ЗУНК-облигации поскъпнаха
Очакваният с голям интерес търг на БНБ за валутни ЗУНК-ове повиши цената на книжата, след като за предложения им номинал от 17 095 400 долара банките заявиха поръчки за 65 378 400 долара. Средната цена на одобрените поръчки бе 55.22 долара за 100 долара номинал. Минималната и максималната цена на класираните поръчки е съответно 54.81 и 56.77 долара. Средната цена от всички поръчки бе 54.25 долара. След края на аукциона в четвъртък цените на ЗУНК на местния пазар се повишиха до 56 долара, след като преди аукциона цената им бе около 55.3 долара.
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през седмицата бяха на нива 2.1-2.5 на сто годишно за овърнайт депозити и 2.7-3.0 процента за депозити със срок до една седмица.
През периода се търсеха левове от банки за подсигуряване на преводите на авансовите месечни данъчни вноски на крайни клиенти по ДДС и данък печалба.
Финансовото министерство продаде в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева. Доходността на тримесечните ДЦК падна с осем пункта до 4.91 на сто годишно, което е най-ниското ниво на доходност на книжа с такъв матуритет от октомври 1997. Средната годишна доходност на едногодишните ДЦК също се понижи и достигна до 6.50 процента годишно от 6.67 на предишния аукцион, проведен на 1 февруари. На редовните аукциони в понеделник ще се предложат емисии тримесечни сконтови и двегодишни лихвени облигации.
Доларът рекордно висок спрямо йената на световните пазари
Търгуваните обеми на световните пазари в понеделник бяха силно ограничени поради почивния ден в САЩ за Деня на президента. Във вторник водещи японски финансисти направиха координирани изявления, с които провокираха рязко поевтиняване на йената спрямо долара. Първо заместник финансовият министър Ясуке Сакакибара заяви, че поевтиняването на йената ще се приеме от правителството като естествено следствие на облекчената лихвена политика на Bank of Japan. В рамките на няколко часа йената падна до 115 за долар. Дилърите още не се бяха опомнили от изненадата, когато управителят на Bank of Japan Масаро Хаями подкрепи изказването на Сакакибара за целенасочена политика към отслабване на йената. Това доведе до нов срив с още три йени до 118, най-ниско ниво от началото на годината. Според икономисти усилията на Япония да обезцени частично валутата в този момент са най-добрата стъпка за съживяване на износа на японски стоки. В сряда финансовият министър на САЩ Робърт Рубин съобщи, че подкрепя поскъпването на долара спрямо йената. Веднага след това йената падна до 119 за долар. По-нататъшното поевтиняване на йената бе ограничено, тъй като до края на март японските инвеститори репатрират вложенията си за счетоводно приключване на финансовата година в Япония.
В същото време еврото също поевтиня спрямо долара след поредния сблъсък на политици и финансисти от евро-зоната. На преден план отново бе германският финансов министър Оскар Лафонтен, който в интервю за италианския La Repubblica заяви, че високите лихви в ЕС ликвидират работни места в Германия. Икономисти очакват, че при липса на подкрепа от Европейската централна банка (ЕЦБ) Лафонтен ще насочи усилията си за налагане на фискални преференции за ограничаване на безработицата. На напрегнато заседание на борда на ЕЦБ в четвъртък банкерите успяха да защитят сегашното ниво на лихвите от три на сто годишно. Според експерти прекратяването на стачката в германския гигант IG Metall в последния момент е подкопало позициите на Лафонтен. Несигурността относно бъдещата лихвена политика в евро-зоната обаче остана и еврото падна до 1.12 долара.
На вътрешния валутен пазар еврото поевтиня с около два лева до 1947.60/1948.20 при затварянето на пазара в четвъртък. Повечето от сделките бяха с вальор петък при превес на предлагането на евро, тъй като банките си подсигуряваха левов ресурс за плащането на закупените на търг от БНБ ЗУНК-облигации. Плащането на книжата е в левове по референтния курс на БНБ.
Спрямо долара левът започна седмицата на 1738, премина през 1721 в сряда, а при затварянето на междубанковия пазар в четвъртък бе на 1733, отразявайки движението на еврото спрямо долара на международните пазари.
Брейди-книжата ни стабилни в сянката на Аржентина
Търговската активност на пазарите на дългови инструменти през изминалата седмица бе значително понижена, тъй като инвеститорите изчакваха края на традиционния карнавал в Бразилия. Облигациите на латиноамериканските страни традиционно доминират на брейди-пазара и тъй като стопанският живот в най-голямата южноамериканска страна бе замрял, вниманието бе насочено към Аржентина. Емисията 20-годишни аржентински еврооблигации бе посрещната много добре от инвеститорите в сряда, като получените заявки надвишиха двойно номинала от един милиард долара. Позитивните очаквания за развитието на икономиката на страната бяха подкрепени и от изказването на аржентинския финансов министър Роке Фернандес, който заяви, че е възможна доларизация на финансовата система. Според Фернандес преговорите със САЩ са още в начален стадий, но в рамките на две-три години доларът може да бъде приет като официална парична единица, с което ще се гарантира финансовата стабилност и ще се ограничи зависимостта на икономиката от съседна Бразилия.
При ограничения оборот на световните пазари Аржентина спомогна за запазването на стабилните цени на дълговите инструменти на страните в преход. Късно в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 71.625/750 цента, котировките на облигациите, заменили просрочените лихви IAB, бяха 69.375/500 цента, а цените на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 61.250/375 цента.
Накратко
На 18 февруари правителството на Русия премахна петпроцентовата такса върху износа на природен газ от страната със задна дата. Облекченият режим за износителите влиза в сила от 16 януари и ще бъде валиден до средата на юли.
Правителствената резолюция, с която се променя митническият режим за износителите на природен газ, бе подписана от руския премиер Евгений Примаков още на 22 януари, но не бе публикувана в руския Държавен вестник.
Експортни такси за газа, суровия петрол и други суровини бяха въведени на 10 януари с оглед да се регулират по-високите печалби на износителите след девалвацията на рублата през август 1998 г. Правителството не аргументира премахването на експортната такса за газа само шест дни след като бе въведена. От централата на газовия монополист "Газпром", най-силно облагодетелстван от последното решение на управляващите, засягащо износния режим на газа, приветстваха правителствената резолюция. Говорител на "Газпром" заяви, че въпреки промяната общото данъчно бреме на монополната структура се запазва.
Южноафриканската Gold Fields сключи сделка с AngloGold да придобие 21.5-процентовия дял на последната в Driefontein Consolidated при цена на една акция от 30 ранда. Сделката ще бъде финансирана чрез заем от AngloGold на стойност 600 млн. ранда и платени в брой 724 млн. ранда.
Придобиването на дела на AngloGold в in Driefontein Consolidated е част от сложна сделка, която избистря акционерната структура на най-големия производител на злато в Южна Африка Driefontein.
Сделката бе одобрена от южноафриканските Anglo American Co. и Anglo American Gold Investment Co. (Amgold), които по силата на друга сделка ще получат 2 млн. акции на AngloGold, собственост понастоящем на Gold Fields срещу предоставянето на 11 млн. акции на Gold Fields, собственост на двете компании.
След като износът на медни катоди от Япония реализира ръст от 70% спрямо продаденото количество зад граница през 1997 г., производителите завишиха очакванията си за продажбите в чужбина през настоящата година. Първоначално очакваните 240 хил. тона бяха коригирани на 300 хил. тона.
"Увеличихме производството, за да реализираме икономии от мащаба. Очакваме износът да продължи да нараства след сключването на нови дългосрочни договори с основните ни клиенти", заяви представител на голяма японска компания, произвеждаща медни катоди. Най-големи потребители на японски медни катоди са Тайван (141 хил. т за 1998 г.) и Хонконг (15 хил. т).
Още шест града ще бъдат включени в проекта "Красива България"
Проектът "Красива България" ще продължи и през тази година, като освен петте града, в които работеше през 1998 г., в него ще бъдат включени още шест нови - Видин, Враца, Разград, Силистра, Стара Загора и Ямбол. Градовете са избрани на база наличието на исторически фактори в тях и високо ниво на безработица. През август месец ще стартира втората част от проекта "Красива България", финансиран от Европейския съюз и Програмата на Организацията на обединените нации за развитие (ПРООН). Предвидените средства са около седем млн. ЕКЮ, като общините също могат да се включат със средства.
На над 3700 души е била осигурена временна заетост по първия етап от програмата за обновяване на облика на градовете и осигуряване на временна заетост на безработни през миналата година. Средствата (три млн. ЕКЮ за петте града) бяха отпуснати от програма ФАР на ЕС, а организатор на проекта беше ПРООН. Реставрирани са сгради, паметници на културата, озеленени са паркове и градинки. Възнаграждението от две минимални работни заплати получаваха хората, заети с изпълнението на реставрационните работи по обектите, включени в проекта, отделно от това безработните преминаваха курсове за преквалификация.
По проекта "Красива България" в частта й "Красива София" през миналата година са обновени изцяло фасадите на 21 сгради по улица "Пиротска", Военният клуб в столицата, сградата на Театъра на армията, сградата на Българската академия на науките, комплекс от сгради по столичния площад "Славейков", продължават работите по укрепването на фасадата на Софийската минерална баня, измазана и боядисана е фасадата на къщата-музей на Иван Вазов, а също така и сградата на градската стоматология в столицата.
Общо 20 е броят на обектите в град Русе, които са били обновени по проекта "Красива България" през миналата година. Проектът в дунавския град стартира с реставрация на двореца на княз Батенберг. Във Варна по проекта са реставрирани фасадите на сградите по главните пешеходни улици в централната градска част. Реставрирани са архитектурно-исторически обекти във Велико Търново и Пловдив.
Сградите, получили шанса да бъдат пременени в нова мазилка и цвят, бяха определени от общинските съвети на съответните населени места, а едно от условията, за да попаднат в този списък, бе да са регистрирани като архитектурни, исторически или художествени паметници на културата в Националния институт за паметници на културата. Общо 210 сгради са били ремонтирани по програмата в петте града - София, Варна, Пловдив, Велико Търново и Русе. Всяка поръчка за възлагане на ремонтните работи се извършва след провеждането на конкурс.
Календар на деловите прояви за 1 - 11 март
Предстоящо
Технологичният одит - стъпка към нови партньори
Технологични одити в предприятията организира Европейският иновационен център. Практиката е нова за страната. Каква е ползата от този своеобразен преглед на технологичното равнище във фирмата?
"Одитът е доброволен акт. Той се различава от счетоводния одит например, защото няма за цел да заверява и удостоверява документи. Идеята е да се направи инвентаризация на съществуващите техника и технологии в предприятието. Да се помогне на фирмените специалисти да формулират потребностите на дружеството от иновации", обяснява инж. Зоя Дамянова, координатор на Европейския иновационен център. Досега в България са извършени девет одита в производствени фирми.
"Ние знаем какво ни трябва, но нямаме пари, за да го доставим" - с този мотив мнозина ръководители на фирми са склонни да отхвърлят априори идеята. "Одитът ни позволи да преразгледаме целенасочено равнището на използваните в нашата фирма технологии", казва инж. Ботьо Ботев, изпълнителен директор на ЕМКА - Севлиево. Дружеството произвежда изолирани и профилни емайлирани проводници и кабели. Около 40 на сто от изделията се изнасят, главно за Германия. След прегледа технологиите били разделени условно на три групи. В първата попаднали старите, известни, донякъде "прашасали", но все още действащи технологии. Във втората подредили относително добрите за момента технологични решения, които се използват с пълна сила. Третият раздел откроил перспективните нови възможности, познати зад граница, но липсващи в ЕМКА. "Обсъдихме резултатите от одита. Обмислихме къде какво може да се подобри при старите технологии. Научните работници подсказаха някои идеи. Ще търсим допълнителни възможности за усъвършенстване на масово използваните технологии. А за авангардните - разчитаме на Европейския иновационен център. Идеята е новостите да влязат под някаква форма в нашето предприятие", коментира инж. Ботев.
Технологичният одит е първата стъпка. В края на прегледа се попълва специална заявка. Тя може да бъде за търсене на изцяло нова или за усъвършенстване на използвана технология. Например: "Фирма Х търси технология за производство на мебелни плочи. " Заявката се разпространява безплатно от Европейския иновационен център. Той е свързан в мрежа с 62 сходни структури в цяла Европа. Информацията се изпраща целево до потенциални клиенти. Когато чуждестранен партньор прояви интерес, центърът го свързва с българската фирма. Посредничеството отново е безплатно. Въпрос на конкретна договореност между двете дружества е дали, как и на каква цена ще се предостави търсената технология. След одита българската фирма може да реши да предостави свое ноу-хау или своя технология на чужд партньор.
Първото условие е дружеството да има нужда от технологично обновяване. Това изискване е необходимо, но не е достатъчно. Нужно е също мениджърският екип да осъзнава потребността от нововъведения. Трябва да бъде изяснена собствеността върху фирмата - с предимство при одита се ползват предприятия, в които преобладава частната собственост. Дружеството трябва да е производствено и финансово стабилно. Ръководният екип трябва да е готов да сътрудничи с експертите, осигурени от Европейския инвестиционен център, които ще извършат технологичния одит. Необходимо е също ръководителите на предприятието да имат желание за работа със западни партньори. Малка част от разноските по одита се поемат от фирмата.
Кандидатите трябва да се обърнат за съдействие към Европейския иновационен център. Оттам ще получат анкетна карта. Картата съдържа обща и специална част. Попълват се координатите на фирмата, имената на ръководителя на дружеството, посочва се сътрудник, определен за контакт. Отбелязва се каква е дейността на предприятието, колко са заетите лица. В специалната част анкетираните трябва да отговорят на въпроси, свързани с характеристика на използваната бизнесстратегия. Да посочат източниците на нови технологии (ако има такива). Да отбележат как получават информация за новостите в бранша. Кой финансира собствената научноизследователска дейност на предприятието. Описват се подробно производствените технологии, които са обект на одита. Определят се потребностите на предприятието от нови или усъвършенствани технологии.
Екипът от специалисти, които ще извършват одита, се формира конкретно според профила на фирмата. Той включва водещи научни работници от висши учебни и научноизследователски институти у нас. Външните експерти действат съвместно с представители на предприятието - най-често това са технолозите във фирмата. На място се уточнява отбелязаното в анкетната карта.
В крайна сметка наличните технологии в дружеството са надлежно описани и подредени. Описани са и водещите световни постижения в съответната област. Следва обсъждане. Идва ред на конкретните препоръки. Определят се фирмените технологични потребности. Понякога одитът изнася на бял свят позабравени дори от ръководителите на фирмите тънкости. Подготвят се заявки за търсене на технологии и оборудване. Офертите се разпространяват безплатно до мрежата от иновационни центрове в Европа.
В резултат на одита се систематизират използваните технологии във фирмата и нововъведенията в бранша. Изяснява се какво е влиянието на техническите решения върху производствените разходи и върху качеството на изделията. Анализът позволява да се изработи иновационна стратегия на фирмата. Осъществяват се контакти с партньори от Европа. Одитът не е единствената, а още една възможност за намиране на решение.
"Вече получихме първите отзиви. Търсените технологии влизат в общото бъдеще на предприятието, което сме начертали. Негоримите кабели например са новост в света. Чрез Европейския иновационен център вече имаме достатъчно информация за тях. Те ще са хитът за България през следващия век. Вече правим първите опити за производството им", казва инж. Ботьо Ботев, изпълнителен директор на ЕМКА - Севлиево.
"Поръчахме технологичен одит в ЕЛПРОМ - ЕЛИН - Кубрат. Анализът ни бе нужен за подготовката на тригодишния бизнесплан на предприятието", коментира Свилен Първулов, експерт в "Българска консултантска група". ЕЛПРОМ - ЕЛИН произвежда около 300 изделия - електроинсталационни материали на порцеланова основа (бушони, фасунги и т.н. ). "Одитът бе поверен на трима експерти - двама професори от Техническия университет и един от УНСС. Оценките им влязоха като самостоятелен раздел в бизнеспрограмата на дружеството. Впоследствие професорите от Техническия университет в София установиха контакти с кубратската фирма и започнаха изпитания на свои изделия там. Чрез Европейския иновационен център бе направено допитване до евентуални доставчици на търсените технологии. Представители на словенска фирма посетиха ЕЛПРОМ - ЕЛИН. Германска фирма също прояви желание за сътрудничество. Дали кубратската фирма ще приеме офертата й, ще зависи от решенията за бъдещи инвестиции, които ръководството на завода трябва да вземе", казва г-н Първулов.
Европейският иновационен център е създаден с подкрепата на Европейската комисия и работи в България от 1997 г. Центърът е резултат от съвместните усилия на консорциум от партньори: Фондация "Приложни изследвания и комуникации", Министерството на промишлеността, БАН, Българската стопанска камара, Агенцията за икономически анализи и прогнози. Той предоставя безплатно информационни и консултантски услуги. Целта е да се насърчи сътрудничеството в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите между български научноизследователски организации и производствени предприятия и европейски партньори.
Смесените застраховки - доход, плюс защита срещу рискове
Гражданите могат да спестяват средства не само чрез банковите депозити, но и чрез смесените животозастраховки. Този вид застраховки имат както рисков, така и спестовен елемент. Плащаната от застрахования премия по тази смесена застраховка се разпределя веднъж за покриване на договорените рискове и втори път за натрупване към края на срока по застраховката на уговорената застрахователна сума. Рисковата част от премията служи за покриване от застрахователя на даден риск, в случай че настъпи предварително посочено събитие. Най-често покритите рискове са смърт, трайна нетрудоспособност поради злополука и заболяване и временна нетрудоспособност поради злополука и заболяване. Пример за трайна нетрудоспособност е достигането на дадена степен инвалидизация или счупване на крак/ръка. В резултат на временната нетрудоспособност като настинка, шарка, пневмония се издават болничните. Спестовната част от премията дава възможност на застрахования да получи дадена застрахователна сума след изтичане срока на застраховката.
За разлика от обикновените застраховки при смесените застрахованият получава застрахователната сума в края на срока на застраховката, независимо дали е настъпил някой от рисковете. Освен това застрахователят поема ангажимента да изплати определено обезщетение при настъпване на събитие, покрито в застрахователната полица. При животозастраховките всеки застрахован има собствена отделна сметка, по която му се водят изплатените премии и натрупаните резерви. По този начин смесените животозастраховки заимстват по нещо от банковия депозит и обикновената рискова застраховка.
Смесените застраховки се предлагат от ДЗИ ЕАД, "Алианц България - живот", ЖЗК "Феникс" и "Витоша - живот". Другото лицензирано животозастрахователно дружество "Булстрад - живот" също има разрешение да продава този вид застраховки, но към момента не ги предлага.
В данъчно отношение премиите по животозастраховката не се признават за разход на гражданина. За сметка на това получаваните от тях обезщетения не се облагат.
"Как може да прилича на депозит, след като е застраховка", искрено се чудят клиенти на животозастрахователните дружества. Застраховката прилича на депозит, защото върху спестовната част на премията се начислява определен лихвен процент. Застрахованите не получават лихвата, тя не им се изплаща в кеш. С нея се намалява дължимата от застрахования премия. Лихвата е предварително гарантирана, като за нея застрахователите са приели термина техническа лихва. Например, за да се акумулира за период от три години по личната сметка на застрахован сумата от 1 000 000 млн. лв., той трябва да внесе около 942 790 лв.(при еднократно внасяне на сумата) при сключване на застраховката. При месечните и годишните вноски премиите са съответно 27 890 лв. и 334 700 лв. Това му осигурява годишна лихва от 5%. От така определената премия около 80 000 лв. са предназначени за покриване на вероятността от настъпване на дадено събитие и за разходите на застрахователя по обслужване на застраховката. На практика лихвата е 1.98%, но тя обхваща както спестовната, така и рисковата част от премията. Оказва се, че застрахователят гарантира 1.98% номинална годишна лихва и в същото време поема задължението да плати обезщетение при определени условия. "Това съвсем не е лоша доходност, съчетано с покриването на няколко събития, при положение че банките дават около 5% за годишен депозит", каза представител на животозастрахователно дружество. Сравнено с другите масови инвестиционни инструменти за 1998 г. (валутни и левови срочни депозити, ДЦК и ЗУНК-ове), само левовите и влоговете в германски марки и ДЦК дават по-голям годишен доход, съответно 5%, 2% и 7%.
За миналата година повечето дружества няма да разпределят лихва над гарантираната техническа. "Доходността, която ще разпределяме, е 4%, която е техническата ни лихва", съобщи Валери Алексиев, изпълнителен директор на ДЗИ ЕАД. Допълнителна лихва няма да разпределят ЖЗК "Феникс"и "Алианц България - живот". При тях гарантираната техническа лихва е съответно 4.5% и 5%. Единствено "Витоша - живот" ще начислява допълнителна лихва от 1% над техническата от 5%. "Животозастрахователните компании сме определили каква техническа лихва ще разпределяме още преди повече от две-три години, като ние не смятаме да променяме тарифите си поне за тази година", каза Георги Георгиев, изпълнителен директор на "Витоша - живот". Гарантираната лихва няма да сменя и ЖЗК "Феникс", докато от "Алианц България - живот" обявиха, че за тази година ще намалят минималната лихва.
При смесените животозастраховки клиентите внасят определени премии, които имат за цел да формират застрахователната сума към края на срока на застраховката. Сумата на спестовната част от внесените премии е по-малка от застрахователната сума, тъй като разликата представлява лихвата, която на практика получават застрахованите. Възможностите за изплащане на дължимата премия са три - чрез месечни или годишни вноски или с еднократно изплащане на премията. Гражданите сами могат да определят за каква сума да се застраховат или предварително да посочат размера на вноските, които могат да изплащат. При първия вариант на база на предварително определената застрахователна сума застрахователят изчислява какви вноски трябва да прави клиентът. При втория вариант на база на предварително определените от застрахования вноски застрахователят изчислява каква застрахователна сума ще получи клиентът при изтичане срока на застраховката. "Обикновено клиентите предпочитат да определят каква премия могат да внасят всеки месец", каза Мирослав Семизов, зам. изпълнителен директор на "Алианц България - живот".
Малко по-различна схема на изчисляване на вноските и сумите прилага животозастрахователното дружество "Алианц България". При тях така са определени вноските, че всяка година застрахователната сума се увеличава автоматично с 10 на сто. Ако сте се застраховали за три млн. лв. при 10 години, в края на този срок ще получите шест млн. лв. Месечната вноска е 50 250 лв., докато при същите условия и срок от 15 години месечната премия е 39 990 лв. Цялата премия с включена лихва е повече от застрахователната сума поради повечето покрити рискове. В случая спестовната част на премията е около 60%, останалите 40% покриват рисковия елемент от застраховката.
Предимство на застраховката е, че при определени случаи застрахователят изплаща застрахователната сума, въпреки че тя не е напълно изплатена от превежданите премии.
Ако например е сключена смесена застраховка върху живота на един родител при условията на получаване на рента, срокът е осем години, застрахователната сума е три млн. лв. Родителят умира преди изтичане срока на застраховката, например на третата година. Тогава наследниците ще получават по три на сто месечно от застрахователната сума до изтичане срока на застраховката, когато ще получат и застрахователната сума. Тази схема се прилага от "Витоша - живот". При нея има изрична клауза за "получаване на рента", което завишава плащаната премия. Когато липсва подобна клауза, но при непроменени останали условия в примера, наследниците на застрахования ще получат веднага целия размер на договорената застрахователна сума независимо колко вноски са направени.
"Средната застрахователна сума за страната все още е ниска", коментират застрахователите. За миналата година тя варира в границите 500 хил. - 700 хил. лв. при различните животозастрахователи. В последните месеци на годината са преобладавали договорите за кръглата сума от 1 млн. лв. Застрахователната сума пряко зависи и от срока на застраховката. По-дългосрочните застраховки позволяват да се акумулира по-голяма застрахователна сума при един и същ размер на изплащаните премии. Смесените застраховки са дългосрочни. Гражданите могат да избират договори с продължителност от три до двадесет години. "Въпреки това средната продължителност на застраховката е седем-осем години", каза Надежда Вънтова, изпълнителен директор на животозастрахователна компания "Феникс". При ДЗИ ЕАД този срок е малко по-висок - 10 години. "Общоизвестен е фактът, че рядко богатите хора правят животозастраховки - по-голямата част от клиентите на дружествата са хора със средни доходи", коментира г-жа Вънтова. Ниските доходи и несигурната икономическа ситуация са основните фактори, поради които гражданите предпочитат по-краткосрочните договори.
Застрахованите могат да теглят определена част от внесените премии преди изтичане на срока на застраховката. По закон те имат това право след изтичане на две години от сключване на застраховката и при редовно изплащане на премиите по нея. Застрахователите се съгласяват на по-ранни изплащания въпреки законовите изисквания. Предварително изтеглената сума под формата на откупна стойност винаги е по-малко от внесените премии. Разликата отива за покриване на риска от сбъдване на покритите от полицата събития и за административно управление на застраховката. В допълнение застрахователят начислява определена санкция за предсрочното изтегляне на сумите.
За миналата година премиите по застраховките със спестовен елемент са 63% от всички събрани вноски, докато делът на премиите по чисто рисковите застраховки е 37%, показват данните на животозастрахователните дружества ДЗИ ЕАД, "Алианц България - живот", ЖЗК "Феникс" и "Витоша- живот" (виж графиката).
Освен класическата смесена застраховка против смърт и временна и трайна нетрудоспособност дружествата предлагат и други видове смесени застраховки. Това най-често са женитбени, детски, за покриване на медицински разходи и пенсионната застраховка. При първите две застрахователната сума се изплаща съответно при брак и раждане. При третия тип се изплащат суми за покриване на определен размер медицински разходи, а ако не са извършени такива, застрахователната сума се изплаща при изтичане срока на застраховката.
Малко по-различна е пенсионната застраховка, която също се числи към смесените продукти. При нея изплащаните премии също трябва да дадат уговорената застрахователна сума. Застрахователната сума не е задължително да бъде изплатена еднократно от застрахователя. Тя се разпределя на периодични равни плащания - анюитети. Пенсионната застраховка се различава от осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Основната разлика е дефинирането на сумата, която ще се изплаща при пенсиониране. При допълнителната доброволна пенсия не се знае точно каква сума ще се изплаща при пенсиониране. Тя зависи преди всичко от изплащаните вноски и от реализираната доходност от инвестирането им. При застраховката може да се избира възрастта, на която застрахованият да получи уговорената сума. Тази възраст е само пенсионната при осигуряването за допълнителна пенсия.
В данъчно отношение допълнителната доброволна пенсия има предимство пред пенсионната застраховка. Вноските за застраховката не се приспадат от облагаемия доход на гражданите за разлика от вноските за доброволната пенсия. Тази неравнопоставеност не може да се компенсира от обратното данъчно третиране на два вида доходи при получаването им. Обезщетенията по застраховката не се облагат, докато допълнителните пенсии се включват при облагаемия доход, но рядко ще се случи общият доход на пенсионера да надхвърля годишния необлагаем минимум, при което пенсията да се обложи.
Гражданите вече предпочитат дългосрочните държавни книжа
Малко над 11.560 млрд. лв. са инвестирали гражданите в ДЦК от целевите емисии за периода от 29 април до края на миналата година, показват данните на финансовото министерство. Информацията за покупките на гражданите обхваща периода след 29 април, тъй като дотогава от целевите емисии можеха да купуват и фирми. Споменатата инвестирана сума е реално изплатената от инвеститорите, докато номиналната стойност на закупените книжа е 12.135 млрд. лв. Разликата между номиналната стойност и действително изплатените пари се явява поради отстъпката от номинала, която се дава при покупката на сконтови ДЦК и надбавката при закупуването на двегодишните спестовни облигации. При сконтовите книжа на практика отстъпката се явява доходът по тях. Доходът при спестовните облигации се формира от изплащаната лихва - различни лихвени купони на всеки шест месеца. Интересът на гражданите към целевите ДЦК постепенно се покачва от септември до края на декември от 483.772 млн. лв. до 641.805 млн. лв. закупени целеви ДЦК средно от една емисия.
Най-голям интерес за гражданите са представлявали най-дългосрочните книжа, които носят и най-голям доход - двегодишните облигации. Въпреки по-дългия матуритет завишеният интерес на инвеститорите се обяснява с предлаганата ефективна годишна доходност от 10.71% при покупки през първия ден на продажбата им. Продажната цена през първия ден осигурява най-висок доход при непроменени други условия. Относителният дял на спестовните облигации е 74% от всички закупени книжа. В тях инвеститорите са вложили суми за над 8.3 млрд. лв. Втори в класацията на гражданите са шестмесечните целеви ДЦК. За последните осем месеца на годината в тях са вложени 1.988 млрд. лв. Доходността до падежа при тях е 2.87%, докато ефективната годишна доходност стига 6.88% за книжа, закупени през първия ден от предлагането им. Малко по-висока ефективна годишна доходност от 7% дават дванадесетмесечните ДЦК, но интересът на гражданите към тях е повече от два пъти по-малък в сравнение с шестмесечните. Инвестираните суми в дванадесетмесечните ДЦК са почти 839 млн. лв. По-слабият интерес на инвеститорите се дължи донякъде на невъзможността книжата от по-дългосрочните емисии да бъдат продавани обратно на държавата през първите шест месеца след емитирането им.
Интересен е фактът, че инфлацията през миналата година не влияе на покупките на гражданите на целеви ДЦК. Така например през юли гражданите са закупили най-голямо количество ДЦК - за над 2.232 млрд. лв. През същия месец е обявена инфлацията за юни от минус 1.9%, която е най-ниската за годината. За август инфлацията е минус 1.5%. Ако се предположи, че отрицателната инфлация кара гражданите да инвестират в активи с гарантиран доход, би трябвало приблизително същият интерес от юли да се запази и през август. Противно на това допускане гражданите са инвестирали около 1.179 млрд. лв. Не намира доказателство и противната версия - че високата инфлация стимулира търсенето на целеви ДЦК. Най-висока е инфлацията за септември от 3%, която е съобщена през октомври. Това нито е стимулирало, нито е въздържало гражданите да купуват целеви ДЦК. Покупките през октомври са за 981.5 млн. лв. Вероятно изплащаните суми от държавата на падежа на предишни емисии ДЦК е по-силният мотив в сравнение с темпа на инфлацията за промяна в търсенето на ДЦК през миналата година. Върху търсенето на целеви ДЦК от граждани не е повлияла и промяната в основната лихва. Динамиката на основната лихва няма ясна изразена тенденция през месеците, още повече че еднократните промени са твърде тесни в рамките на 0.04 - 0.09% на годишна база.
Данните за търговията на ДЦК показват, че се оправдава очакването за засилване интереса към двегодишните облигации след започване на обратното им изкупуване. Цените за обратно изкупуване се определят от Министерството на финансите и са задължителни за всички първични дилъри. Гражданите можеха да продават обратно на държавата книжата от първата емисия спестовни облигации след 29 октомври. Последователно за октомври, ноември и декември гражданите са купували от една емисия спестовни облигации съответно по 370.4, 453.6 и 526.325 млн. лв. Бърз и скъп кредит предлагат заложните къщи
Граждани и фирми могат да вземат бърз кредит от заложните къщи. Заемите обикновено са краткосрочни, най-често за период от три до шест месеца, но не повече от една година. Кредитите се оказват доста скъпи - дължимата месечна лихва варира от 6 до 12%. За сметка на тези утежнения заемът се отпуска значително по-бързо от банковия (в някои случаи за ден-два) и без да са необходими доказване на платежоспособност, счетоводни документи или наличие на няколко на брой поръчители. Заложните къщи не се интересуват и за какво ще изразходвате отпуснатите ви суми. Заемите се предоставят в желаната от клиента валута - в марки, долари, левове. Обикновено сумата на отпуснатия кредит се изплаща еднократно на заемополучателя. Само на територията на София работят над 15 заложни къщи. Неудобството на къщите са липсата на законова уредба на дейността им и ограниченият им териториален обхват на отпускане на кредитите. Условията по кредита дават основания да се направи изводът, че към заем от заложните къщи трябва да прибегнете само при необходимост от дадена сума на момента и да имате подходящ залог.
От заложните къщи можете да вземете два вида кредити от гледна точка на вида на залога. Първият е кредит срещу залог на вещи - автомобили, бижута, ценности, телевизори, видеотехника, музикални уредби, скъпа битова техника, ценни книги, произведения на изкуството и др. "Не се приемат за залог облекло, текстил, автомобилни принадлежности и музикални инструменти", предупреждават от заложна къща "София 1000". По време на обслужването на кредита вещите се предават на съхранение на кредиторите. Това е гаранция за връщането на отпуснатата сума. От бижутата най-много вървят златните. Къщите оценяват един грам злато на четири долара, въпреки че официалната цена в момента е малко под 10 долара (292 долара за една тройунция, като 1 тройунция е приблизително 31 грама).
Стойността на залога трябва да е поне два пъти по-голяма от сумата на кредита. При положение че вещта се оценява от къщата, заеманите пари може да представляват само 30 - 40% от пазарната стойност на залаганата вещ. Така например при залог на автомобил не ви признават застрахователната стойност. "Тази стойност може да е нереално завишена", каза представител на софийска заложна къща.
За да получите 5000 германски марки, ще е необходимо да заложите нов модел на някой от западните автомобили, със стойност поне 10 000 - 12 000 марки. "Ще ви отпуснем без проблеми пет хиляди марки за запазен "Фолксваген пасат" от новите модели при шест месеца срок на изплащане и 8% месечна лихва", казаха от ЕТ "Синака". За "Опел Кадет" от 1990 г. ще ви дадат около 1.5 - 2 хил. марки. "Стойността на кредита при залог на автомобил е до 50% от оценката", коментира кредитор. Малка подробност е, че автомобилът трябва да е минал през КАТ. Връщането на вещта става само с личен паспорт.
В зависимост от конкретната къща се сключват различни договори - за прехвърляне на вещта при отпускане на заема; за продажба при самото отпускане и втора (обратна) продажба при погасяването му. При втория тип договор се получава един вид лизингово плащане - кредитополучателят чрез регулярни вноски изплаща заложената от него вещ, за да си я получи обратно. Добре е при изготвянето на договора да се доверите на познат адвокат, в противен случай може да подпишете клаузи, при които хем да върнете парите, хем да не си вземете обратно вещта. Подобен капан е клаузата за продажба на вещта от заложната къща, в случай че закъснеете да си платите една от вноските.
Вноските са месечни, с което на практика се плаща лихвата по заема. Плащането става в края на месеца. Изплащането на главницата по заема се извършва заедно с вноската за последния месец. От заложните къщи не потвърдиха дали има наказателна лихва за закъснение на плащането, което се обяснява с декларирането, че при неплащане ще продадат заложената вещ. При договарянето на лихвата трябва да имате предвид, че става въпрос за месечни лихви от порядъка на 6 - 12%, което означава проста годишна между 72 и 144%. По-дългите по срок кредити са с по-ниска месечна лихва. Така например от заложна къща "Стоян Кандев" предлагат максимален срок на заема от една година при месечна лихва 6%. Почти двойно по-висока месечна вноска ще ви искат от заложна къща "Бриз" - 10-12% месечна лихва, при това за два пъти по-кратък срок - шест месеца.
Заложните къщи декларират, че не взимат такса за разглеждане на документите на кредитоискателя и за оценка на предлаганата за залог вещ.
От къщите предупреждават, че при залагане на крадени вещи залогодателите ще носят наказателна отговорност по Наказателния кодекс.
За залог освен вещи може да се използва недвижимо имущество - най-често жилище или дворно място. Опериращите в София заложни къщи изискват имотът да бъде на територията на столицата. "Така работят и къщите в провинцията", уточниха столичните небанкови кредитори. Имотът трябва да е с платен данък за предходната година.
