ВМРО показа на големите политически сили в държавата как се използват обстоятелствата, за да се трупат политически дивиденти. Изведнъж стана ясно, че докато големите се наумуват за властта в столицата, малката партия на революционните македонци се укрепва стабилно в стратегически райони на държавата. За броени дни революционната организация на Красимир Каракачанов калкулира в актива си рязко скочил обществен рейтинг от 15.2 процента и широк медиен интерес. Във всички новини през последната седмица лидерът на ВМРО неизменно бе сред основните действащи лица. За каузата на Каракачанов работиха и консултациите за рамковата конвенция за правата на малцинствата, и признаването на македонския език, и регистрацията на ОМО "Илинден - Пирин", и смяната на главния прокурор.
Никога досега ВМРО не е имала толкова много шансове наведнъж, за да направи първата си истинска заявка на сериозно претендираща за властта политическа сила. Каракачанов спокойно изчака звездния си миг и изигра козовете на малката формация пред изненаданите погледи на управляващите.
Въпреки случайното съвпадение на събития фактите потвърждават една добре планирана и обмислена акция на ВМРО за заемане на част от политическото пространство. Доказателства има и в поведението на лидера - едва сега, в края на втората година на управлението на ОДС, Каракачанов започна да вади на показ тъмните страни на отношенията си с мнозинството. Този момент не бе случайно избран, а дойде като част от моментната слава на ВМРО.
С ново самочувствие и не като част от парламентарната група на СДС, а като шеф на ВМРО той се срещна с президента Петър Стоянов за рамковата конвенция. По същата тема отиде на преговори с Ахмед Доган, въоръжен с авторитета на собствената си формация, а не като парламентьор на управляващите. Организира си показна среща в Народното събрание дори с Жан Виденов, за да се разберат по пловдивски общински проблеми. Като при равен лидерът на ВМРО отиде да преговаря и с Екатерина Михайлова. Пред нея той депозира отказа на организацията си да участва в областните управи, ако СДС не изпълни условието: или трима зам. областни управители за ВМРО, един от които в Пиринска Македония, или партията му ще се ориентира към самостоятелно участие на местните избори. "Ние имаме 105-годишна история, няма те да ме учат как се печелят гласове в този район на страната" - кратко обясни подхода си Каракачанов.
След парламентарните избори през 1997 г. никой от средите на ВМРО не коментира резултатите. Напротив, всички сякаш одобряваха факта, че с листите на ОДС в синята парламентарна група записаха имената си само двама депутати от партията на македонците - Красимир Каракачанов и Анатоли Величков. От всички партньори на СДС обаче единствено ВМРО не тръгна да преговаря с Костов за постове във властта, нито пък предлагаше свои хора за всеки нов пост във висшата държавна администрация. Не ни трябват служители в бордове, а професионалисти с морал, твърди Каракачанов сега. Отказът да се изтъргуват гласове срещу малко власт свърши добра вътрешнопартийна работа - лидерът затвърди позициите си в организацията като човек на твърдата дума. А точно там той търси подкрепа за истинската политика, която ВМРО без много шум провежда вече втора година. Каракачанов въведе свой модел - започна да превзема голямата политика отдолу нагоре, регион по регион, без много анализи, без директиви от централата, а директно сред избирателите. И вместо да пилее сили в апостолска дейност, концентрира дейността на партията в райони, където подкрепата за национализма на ВМРО е факт, а не прогноза. Въпреки това активисти на ВМРО проучват възможностите и в градове, където няма трайна подкрепа за партията. Няма ли достатъчно категорични основания за създаване на структура обаче, завземането на района се отлага.
Почти две години партията на Каракачанов привидно бездейства и дебатира публично само вечния езиков спор с Македония. Но зад относителното спокойствие на централата все по-ясно изплува широката комитска дейност на активистите. Миналата седмица организацията в Кюстендил показно прие 170 нови членове наведнъж. Истинският самостоятелен ход на ВМРО обаче бяха извънредните избори в новата община Стамболийски. Там кандидатът на ВМРО спечели убедително, като преодоля дори съпротивата на СДС и доказа регионалния замах на малката формация.
"При нас има жестока централизация и железни структури", така Каракачанов кратко формулира тайната на дисциплинираната си партия. Във ВМРО дискусии има до вземането на решение. След това само се изпълнява. А и да влезеш в организацията са нужни двама гаранти и три месеца изпитателен срок. Първи в изискванията за членство са почтеност и професионализъм. Срещу това ВМРО предлага финансовата стабилност на партията. Никога не молим за спонсорство и не просим пари, твърди лидерът. Той не крие, че формацията със собствени пари издържа институт, списание, вестник и широк апарат от служители. Може без проблеми да финансира всяка своя кампания и да претендира за независимост от политически опекуни. Богатството на ВМРО не е мит, а реалност, известна на всички останали политически сили, признава лидерът.
Каракачанов няма навик да занимава обществеността с партийното си строителство, нито публично да брои членовете и симпатизантите си, което не му пречи най-лесно от всички да организира дружинките си без значение дали за национални улични протести или за квартални спортни състезания. Пак без много шум ВМРО създаде стабилни организации във важни икономически центрове на страната. За парламентарните избори Красимир Каракачанов спечели убедително предварителните избори на СДС в района си. Факт е влиянието на партията в Пловдив, доказано в горещи спорове и със СДС, и с БСП. Стратегически обмислени и методично завоювани са позициите на ВМРО в Русе, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Асеновград. Увеличава се подкрепата в традиционните Петрич и Сандански. Каракачанов вече не крие претенциите си за Кюстендил и Благоевград. Той дори твърди, че много вероятно е да спечели властта в двата града дори в изборна битка срещу СДС.
Напливът на членове във ВМРО според лидера се дължи на простите послания и реалистичните обещания. "Ние не обещаваме на хората да ги заведем в Европа или други подобни разположени в далечното бъдеще възможности. Ние помагаме за изграждането на стабилни институции, които да карат човек да се чувства важен". Това според Каракачанов се крие зад формулата на ВМРО за "позитивен национализъм". Формула, която доведе под черно-червените знамена стотици млади хора. Организацията на Каракачанов сигурно е единствената в България, която не се нуждае от поддържащата роля на партийно роден комсомол. Основната част от членовете и без друго са или на възрастта на лидера си, или доста по-млади от него. Факт е, че всички студентски центрове в страната имат силни организации на ВМРО.
Вече бившият главен прокурор Иван Татарчев само ще придаде допълнителен комитски колорит на ВМРО, смятат по-младите в партията. Обявеното от първия държавен обвинител влизане в политиката с нищо не заплашва лидерския пост на Каракачанов. На последния конгрес на ВМРО през 1997 г. Татарчев вече се кандидатира за председател. Но младият му колега получи три пъти повече гласове. Тогава, заради достойнството на родения в Македония главен прокурор, делегатите измислиха пост почетен председател и по право го гласуваха на Татарчев. Няма никакви доказателства за променени нагласи в революционната организация към висшия магистрат. На него обаче партията ще разчита да поддържа огъня около вечната битка с ОМО "Илинден". Ден преди да сдаде поста, Татарчев обяви, че последното, което ще свърши като главен прокурор, е да атакува регистрацията на "тези лумпени".
През март е поредният конгрес на ВМРО. Всички очакват форумът да вземе решение да се регистрира като политическа партия, с което ще направи и формалната си заявка за участие във властта, която трябва да получи доказателство още на местните избори. Каракачанов обаче отрече това да е основна задача на конгреса. Ние си имаме от 1992 г. регистрирана партия ВМРО - Българско национално движение, с нейната регистрация се явяваме на изборите, обясни лидерът. Висшият форум има друга тактическа цел - да се покаже на СДС силата на вече структурираната партия, която - ако бъде ухажвана добре, може да даде рамо на управляващите в несигурните за синя победа райони.
"Омръзна ни вече тази игра "голям - малък, силен - слаб". Мисля, че и на Народен съюз вече им дойде в повече вътрешнокоалиционното изнудване", това обяви Каракачанов. Според него СДС трябва да промени отношението си към партньорите, от които идват избирателни гласове и коалиционна подкрепа, нужна за легитимността на сегашната власт.
Във ВМРО не са забравили, че влязоха в парламента със синята листа. Но помнят добре и колко от класираните им на предварителния вот представители бяха изтикани назад в листите. "Много дадени от СДС обещания не бяха изпълнени, на доста места и за доста неща ни излъгаха", директно обвини управляващите Каракачанов. Лидерът на ВМРО едва ли случайно точно сега се сети да извади на показ проблемите в коалицията ОДС. В започналата кампания за местните избори партньорите на СДС един по един вече правят офертите си за цената, на която ще продадат подкрепата си. И докато по-далечната цел - следващите парламентарни избори, за ВМРО изглежда все още непостижима, Каракачанов ще се опита да легитимира формацията си с по-широко участие в местната власт.
Замислят генщаб за Бонев
Поне три варианта за закон за изменение и допълнение на Закона за МВР се въртят между Министерския съвет и юристите в служба "Правна" на вътрешното министерство. Сагата с промяната на Закона за МВР започна в края на септември, когато шефът на Националната служба за сигурност полк. Атанас Атанасов обяви на пресконференция, че до края на декември всички полицаи ще свалят пагоните и вътрешното министерство ще се девоенизира. След това Богомил Бонев уточни, че това е срокът, в който проектозаконът трябва да влезе за разглеждане в Министерския съвет, и допълни, че вероятно през февруари трябва да бъде гледан от парламента. Миналата седмица обаче вътрешният министър Бонев отложи влизането на проектозакона в сградата на "Дондуков" 1 чак за април. Други източници твърдят, че това ще стане най-рано през май. В правителствената програма за законотворчество обаче проект за изменение и допълнение на Закона за МВР няма записан до края на юли. А уж девоенизацията на вътрешното министерство щеше да ни приближи по-бързо до устройството на правораздавателните структури в Европа и да ни отдалечи от съветския модел.
Защо се бави така промяната на този важен закон? Информирани източници твърдят, че схемата на девоенизацията на МВР отдавна е готова и тя не предизвиква кой знае какви проблеми. Според нея служителите на вътрешното министерство поетапно ще свалят пагоните, като най-напред това ще се случи на административните длъжности, след това на оперативните работници от националните служби и накрая редовия полицейски състав. Това няма да се отрази на привилегиите, които ползват ченгетата при пенсиониране, както увери самият министър преди време.
Очевидно причината за бавенето на проекта е, че не можело да се намери подходяща схема за трансформиране на кабинета на Богомил Бонев от професионален в политически. Идеята, която министър-председателят лансира в края на ноември, беше секретарите на МВР да бъдат заменени със заместник-министри и те да бъдат политически лица. Опозиционно настроени коментатори смятат, че една от причините за промяната е желанието за политически контрол на силовото министерство. МВР е единствената институция към изпълнителната власт, където (поне на книга) няма партийно контролирани ръководители, а нарасналите апетити и прегрешения на сини активисти се нуждаят от защитен чадър. Промените в структурата на ведомството на Бонев започнаха да се реализират в началото на декември, когато от НСС и Националната полиция бяха извадени икономическите направления и бяха изпратени в Националната служба за борба с организираната престъпност. От НСБОП в сградата на Лъвов мост беше изпратен отделът, който се занимаваше с кражби на автомобили. След това последваха структурни промени и в Национална служба "Сигурност". Според в. "Поверителни хроники" там са настъпили значителни изменения в контраразунавателното направление, като са били подменени приоритетите и вниманието е насочено към арабските и африканските страни. Целта е засилено противодействие срещу тероризма, наркотрафика и незаконната търговия с оръжие. Размяната на отдели и одобрената нова структура в НСС съвпада със засиления интерес на премиера Иван Костов към дейността на националните служби в МВР.
Източници от Министерския съвет твърдят, че в края на миналата година премиерът Костов периодично е привиквал шефовете на служби, които надълго му обяснявали как работи машината, наречена МВР. В последните седмици до него неотлъчно стоял и новият му съветник по национална сигурност и бивш директор на полицията полк. Славчо Босилков.
Досега беше известно, че съществуват два варианта за изменение в Устройствения закон на МВР, който засяга висшите етажи на сградата на ул. "Шести септември". Единият беше зам.-министрите да се назначават от премиера, а шефовете на национални служби от вътрешния министър. Вторият вариант беше премиерът да назначава и заместниците на Бонев, и шефовете на спецслужби. Тези идеи обаче предизвикаха коментари и смут в сградата на президентството. Конфликтът идва от това, че според действащия Закон за МВР заместниците на Богомил Бонев и директорите на национални служби се назначават и освобождават с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Тази уредба беше залегнала и в стария Закон за МВР. Така законодателите са сложили допълнителни гаранции за подялба на отговорностите и контрол над ръководните длъжности в силовото министерство. Ако се премахне тази процедура, министър-председателят (независимо коя партия е на власт) ще концентрира в себе си прекалено много власт без защитни механизми.
На последното съвещание на Съвета за сигурност към премиера е бил разглеждан и трети вариант, който най-образно може да се нарече кадрови "сандвич". Той прави от вътрешния министър почти безгласна буква в определянето на екипа му. Според този вариант главният секретар на ведомството си остана висша професионална длъжност. Което означава, че за него ще продължава да се изисква съответният стаж в правораздавателните органи - според сега действащия закон те са пет. Стаж по специалността ще се изисква и за директорите на национални служби. Главният секретар и шефовете на служби ще бъдат назначавани както досега - с указ на президента след предложение на Министерския съвет. Заместниците на МВР-шефа обаче ще бъдат политически лица, както обеща Костов и ще се назначават от него. Те ще оформят политическия кабинет на вътрешния министър и "ще носят политическата отговорност". По този начин щял да се осъществява и граждански контрол над силовото министерство и спецслужбите. Този вариант донякъде запазвал статуквото и балансиращите механизми между изпълнителната и президентската власт, макар че не е ясно доколко Петър Стоянов е склонен и на подобна отстъпка, ако това вече не е съгласувано с него. Така Бонев ще се окаже между контрола на политическия си кабинет, назначаван му от шефа на синята партия Иван Костов, и своеобразния генщаб на професионалните длъжности, одобрявани от Петър Стоянов.
Лутанията между трите варианта засега бавели внасянето на проекта за изменение на Закона за МВР.
Другата причина за забавянето на ремонтите е, че в съвета за сигурност са обсъждани и евентуални промени в подчинеността на военното разузнаване, по-известно с абревиатурата РУМНО. Съществувала идея при преработването на Закона за отбраната и въоръжените сили началникът на военното разузнаване да стане цивилен, а то да отиде на пряко подчинение на военния министър Ананиев, а не както е досега на генщаба. Военното контраразузнаване вече премина на подчинение на военния министър при първия ремонт на този закон. Ако премиерът последователно и внимателно извърши тези действия, ще е само на крачка от създаването на "разузнавателна общност" на единно подчинение и ще оправдае прякора си Командира. През 1993 г. тази еретична идея изяде главата на тогавашния шеф на военното разузнаване Чавдар Червенков. Подобни агенции, които управляват и координират действията на специалните служби, съществуват в повечето западни страни, но концентрацията на такъв орган в ръцете на един човек без необходимите конституционни механизми наистина е опасна. През 1993 г. тази идея не можеше да се осъществи, защото нямаше достатъчно силна политическа фигура, която да натисне за това. Сега Иван Костов след образователния курс, който е преминал при шефове на служби, изглежда достатъчно силен, за да превърне Съвета си за сигурност в такъв орган.
България предоставя тил срещу надежди за НАТО
"Вратата на НАТО остава отворена за нови кандидати. " Два месеца преди срещата на пакта във Вашингтон, където ще стане ясно дали ще има още нови членки, тази сакрална фраза разпалва въображението на кандидатите. Какво обаче би направило западния отбранителен съюз по-сговорчив? По-боеспособна армия? По-добра оперативна съвместимост? Опитът на Полша, Чехия и Унгария показа, че това не е точно така. Правителствата на тези държави предпочитат да наливат средства не толкова във военни програми, колкото в своята икономика.
По всичко личи, че България ще пробва да повтори схемата, която използва Унгария. Будапеща се възползва от войната в Босна и предостави своята територия, въздушното си пространство и военните бази за поддръжка на натовските мироопазващи операции на територията на бившата югорепублика. През територията на Унгария преминават всички снабдителни конвои от натовските сили в Германия до развърнатите военни части на IFOR и SFOR на територията на Босна. Ключова роля играе поддържащата база край унгарския град Тазар. Преди конфликта тя е била летище на унгарските ВВС, а сега - напълно функциониращ военен обект по натовски стандарти.
Българското правителство ще се постарае да действа аналогично. В четвъртък Министерският съвет нареди на външния и военния министър да проучат конкретните възможности на страната ни да се включи в мироопазващата операция "Джойнт гардиън", която ще се осъществи, ако преговорите за Косово в "Рамбуйе" приключат със споразумение за мир. Страната ни ще осигури логистична поддръжка на операцията. Това ще рече предоставяне на въздушното пространство и територията за преминаване на натовска бойна техника. Освен това вероятно ще предоставим за използване част от инженерните съоръжения на армията ни. Подобни възможности бяха намекнати от зам.-министъра на отбраната Велизар Шаламанов на семинар на ведомството на 16 февруари. Два дни по-късно правителството гласува въпросното решение. Оказа се, че точно на 16 февруари Съветът на НАТО е отправил официална покана до страните партньори за участие в евентуална операция в Косово. Засега планът не е утвърден, но по първоначални разчети ще са необходими 5 бригади с численост от около 30 000 души, включително и от страните партньори. Всяка от държавите може да предложи свои сухопътни, военновъздушни и военноморски сили, както и осигуряващи подразделения. По всичко личи, че правителството се кани да даде за целите на операцията поне едно летище. Това вероятно ще е пловдивската военна база край Крумово. Там трябва да се разположи и щабът на мироопазващите сили за Югоизточна Европа, така че страната ни ще се опита да удари с един куршум два заека, като използва наличната инфраструктура и за двете цели. По всяка вероятност ще влезе в действие и ремонтираната от български и американски военни болница в Трън, за която всички постоянно отричаха, че се преоборудва заради конфликта в Косово. България може да участва в операцията с небойни части - транспортни, инженерни и медицински осигуряващи подразделения, казва се още в решението на правителството. С подобен ход Костов и неговият екип обаче ще се изправят пред сериозен проблем, който може да подстави под въпрос идеята за "Джойнт гардиън" на българска земя. Според тълкувателно решение на Конституционния съд парламентът не само трябва да одобрява пребиваването на чужди войски на българска земя, но и трябва да прави това за всяка отделна бойна единица. А при евентуална поддържаща операция военните конвои трябва непрекъснато да минават през страната ни. Така че мнозинството или трябва да промени конституцията, или да накара Конституционния съд пак да тълкува, но този път по-гъвкаво... Не може с понятия от 19-и век да отиваме в 21-вия
Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, пред в. "Капитал"
- През 1998 г. в България се премахна смъртното наказание и от всякаква гледна точка това е напредък. Има и други изменения в наказателното законодателство, в Закона за съдебната власт, които макар все още да не са напълно направени, са в положителна насока, тъй като гарантират справедлив съдебен процес. Това, че прокуратурата няма да може да прекратява следствените дела, а съдът, ще е добре за жертвата на престъплението, тъй като в много случаи има основание да се предполага, че прокуратурата се сговаря с извършителя, особено ако е длъжностно лице. Досега нямаше възможност за участие на жертвите на престъплението в решаването на този въпрос, сега ще има. Очакваме промените, започнати в Закона за съдебната власт, да бъдат довършени в НПК. Беше променен и Указът за борба с дребното хулиганство и вече има възможност за участие на адвокат в наказателното производство - нещо, за което се борим 3-4 години. През годината имаше и по-адекватно разследване на случаи на злоупотреба с оръжие или с физическа сила, като няколко души бяха осъдени за това.
- По-голямата част от проблемите преминават наистина от доклад в доклад. Едната причина е, че не се извършват никакви законодателни промени. Другата е, че се извършват лоши законодателни промени. Това са случаите на незаконно насилие, на употребата на оръжие, физическо насилие от страна на правоприлагащите органи - полицаи, следователи, помощник-следователи, надзорен състав в затворите, възпитатели в ТВУ. И на това трябва да се сложи край, и то не с "проява на добра воля", както казва министър Богомил Бонев, а със законодателни промени, които бяха поискани от Европейския комитет за прекратяване на изтезанията още през 1995 г. И те са: да се гарантира възможността за ефективно участие на адвокат още от момента на задържането. Такова право има и в момента, но ефективно участие - не, тъй като по-голямата част от бедните задържани нямат пари за това. Трябва да се разшири и кръгът на лицата, които имат право на служебна защита. Трябва да се гарантира възможността и за независима медицинска експертиза от самото начало на задържането. Това е едно от изискванията на Европейския комитет за прекратяване на изтезанията, тъй като има много случаи, в които съдебните лекари и полицаи се сговарят. Имаме дело в Страсбург за момче, което умря в полицейски участък и за което всички медицински експертизи казваха, че е паднало и си е счупило главата.
- Така беше. Проблемът с полицейското насилие, който повдигаме, беше съзнателно използван политически. За съжаление и отговорът също беше политически. Целият проблем беше интерпретиран в контекста на борба между прокуратурата и МВР, а не в контекста на човешките права в България.
- При всеки случай, за който сезираме МВР или прокуратурата, те казват "образувахме проверка", някой път - "уволнихме полицаите". Най-често обаче казват "не сме установили наличие на престъпление". Човекът бит, пребит, даже убит, но това трудно може да се докаже, особено когато медицинските служители са причастни към МВР, каквито са случаите в 70 процента при медицинските експертизи. Основният проблем с незаконното насилие в местата за задържане не е то да бъде наказано, защото никога не могат да се накажат всички случаи. По-важно е да се установи със закон ефективна система на превенция. Тези места да бъдат отворени за наблюдение от организации за защита на човешките права, които да ги посещават, и то без предупреждение. Това ще бъде сериозна гаранция, че няма да има злоупотреби. Но още през 1997 ни беше отказан достъп до следствените арести под фалшивия претекст, че едва ли не ще се сговорим с престъпниците.
- Международното право разбира свободата на изразяване като възможност не само човек да каже публично своето мнение, а като установяване на институционална рамка на широк обществен дебат, в който да няма групи и хора, които да са изключени от него. За съжаление в България 1998 г. не допринесе с нищо да се установи такава институционална рамка. Основните институции, които гарантират свободата на изразяване на относително най-широк кръг хора - БНР и БНТ, бяха за съжаление под силен политически чадър и законодателството по отношение на тях даже се влоши. Не говорим за цензура, но журналистите от БНТ и БНР при такъв политически орган над главата си като НСРТ "съобразяват" своите репортажи. Неслучайно единствено БНТ не отрази нашия доклад, за нея той не беше събитие.
- Проблемът с достъпа до информация е много сериозен, тъй като няма механизъм, по който държавни органи да предоставят публична информация на журналистите и не само на тях. Такива закони има във всички напреднали страни, трябва да има и в България. Но у нас става така - ако имате познати в правителството, ще ви дадат някаква информация, ако нямате - няма да ви дадат, а понякога ще ви манипулират за свои цели. Или ще направят провокация, каквито случаи имаше. Това е много сериозен проблем за журналистите, които са принудени да търсят неформални канали за информация. Но скоро няма да имаме адекватно решение.
- Винаги е по-изгодно за държавата да няма такъв закон. Изобщо въпросът за предоставяне на информация от страна на държавните органи е несправедливо подценяван. Не съм чул някой журналист да е попитал - защо примерно институция като Националната служба за сигурност досега не е направила свой доклад, да го внесе пред контролиращия орган, парламента, и той да бъде публичен. Ние като граждани не знаем какво прави в момента НСС, какво смята за опасно за националната сигурност на България, по какъв начин действа. В Германия всяка година Националната служба за защита на конституцията предоставя доклад на парламента, който е публичен, т.нар. тайни служби в България са в пълна мъгла.
- Не трябва да знаем кого са вербували за агент, но трябва да знаем каква е тяхната концепция за националната сигурност на държавата и с какво се занимават. Като всички други те са държавни органи и трябва да бъдат под наблюдение на обществото.
- Не знам колко случаи общо има в Страсбург, тъй като информацията е конфиденциална, но голяма част от случаите са представени от адвокати, с които БХК работи. Нямаме адвокати на служба при нас, тъй като това не е възможно по Закона за адвокатурата, но работим с много адвокати, включително с такива, на които плащаме хонорарите по дела както в страната, така и в Европейския съд по правата на човека. Това е по нашата правна програма, чиито цели са да се видят слабостите на българското законодателство и пътищата, по които може да се подобри. Първо, чрез съдопроизводство вътре в страната и ако не става - в Страсбург в Европейския съд по правата на човека, който е също български съд, тъй като България е приела неговата юрисдикция. Нямам никакво съмнение, че цялата реформа на наказателното законодателство, която се извършва в момента, беше направена според указанията на този съд, съдържащи се в решенията по някои важни дела. Ако не бяха те, не знам кога тази законодателна уредба щеше да се измени.
- Още през 1992 г. в нашите доклади пишем, че хората, които се самоопределят като македонци в България (според преброяването от 1992 г. повече от 10 хиляди), имат сериозни проблеми, свързани с това, че българската държава не иска да признае, че ги има. Така както през възродителния процес се казваше, че няма турци, сега се казва същото и за тези 10 хиляди човека, макар че са петото по големина малцинство според резултатите от НСИ. Много повече от евреите, от власите, от малцинства, които отдавна са признати.
За ОМО "Илинден" се твърди "те са антибългарски организации, заплаха за българската национална сигурност, национални предатели" и ред други неща, в които няма капчица здрав смисъл. Никой досега не е казал ясно с какво това, че ще има организация на хора, самоопределящи се като македонци, заплашва българската национална сигурност. Отказът да се регистрира тази организация досега е нарушение на правото на сдружаване. И няма никакво съмнение, че ако тези хора отидат в Страсбург, ще си спечелят делата, така както ги спечелиха македонците в Гърция, които наскоро осъдиха гръцката държава, че не искаше да ги регистрира. В случая се борави с понятия като национално предателство, които през XIX век са имали прогресивно значение, но в XXI век са лишени от всякакъв здрав смисъл.
Удобните сепаратисти на светло
В понеделник Софийският градски съд регистрира партията ОМО "Илинден" - "Пирин", с лидер Иван Сингартийски и официално седалище Благоевград след шест поредни отказа на Окръжния съд в Благоевград да узакони някоя от бързо нароилите се след 1991 г. фракции на ОМО "Илинден". Решението на софийските съдии предизвика минискандал точно преди посещението на македонския премиер Любчо Георгиевски в България и ратифицирането на рамковата конвенция за малцинствата. На някои им се привидя заговор срещу българо-македонското затопляне, а ВМРО дори заподозря дългата ръка на македонското разузнаване, останало под контрола на бившия комунист Киро Глигоров. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов освен това смята, че регистрирането на фракцията на Сингартийски може да създаде прецедент за чакащите регистрация 52 организации, който претендират да осъществяват някаква религиозна или етническа дейност.
В устава на ОМО "Илинден" - "Пирин", няма нищо повече, което да го отличава от уставите на ДПС или пък на БББ например, а той е единственият документ, по който съдът, при липса на други доказателства, може да преценява законосъобразността на която и да е партия. Проблемът обаче идва от факта, че само преди няколко месеца окръжният съд в Благоевград отказа регистрация на определяното като екстремистко крило на ОМО "Илинден" с водач Йордан Константинов. Малко преди това пък ВМРО-ТМО на Георги Солунски, след като получи регистрация в Софийския градски съд по искане на главния прокурор Иван Татарчев, бе забранено и заличено от регистрите.
Според хората от ВМРО сегашната им гневна реакция е предизвикана от възможността едно от малкото останали действащи крила на ОМО "Илинден" да се регистрира официално и да привлече активисти от другите "еднолични фракции", с което да се легитимира македонското малцинство в България. Като потвърждение на опасенията на ВМРО хората на Сингартийски изпратиха писмо до Скопие, в което се възмутиха за отпадането на малцинствените претенции между България и Македония.
Регистрацията на партията ОМО "Илинден" обаче е отдавна чакан прецедент и дори ако след обявеното обжалване на главния прокурор Татарчев се стигне до отписването на ОМО "Илинден" от съдебните регистри, фактът на тяхното присъствие не може да се заличи. Още преди пет години след отказа за регистрация част от активистите на сепаратистката организация създадоха културно-просветното дружество "Светлина", чрез което осъществяваха дейността си. Такива форми на обществена дейност не са забранени. Дейността на подобни формации може да се контролира далеч по-лесно, ако полицията следи дали няма нарушения на уставите им и законите на страната, като съответно ги санкционира, вместо чрез забрана да ги прави мъченици.
В крайна сметка излизането на светло на ОМО "Илинден" само може да потвърди отдавна известния факт на тяхната незначителност. След влизането им в законовите рамки ще изчезне образът на конспиративност и единственото, което ще остане като възможност за илинденци, е да се размият в общата картина на политическата екзотика. Нещо като формата на протест на Славе Македонски, лидер на едно от крилата на ОМО "Илинден", срещу подписването на съвместната македоно-българска декларация на 22 февруари : "Ще се напием."
Световната банка пак напомни, че енергийният закон не става
Световната банка категорично заяви пред депутатите и шефовете на Комитета по енергетика, че няма да приеме за достатъчни козметичните промени в проектозакона за енергетика и енергийна ефективност. Мисията на банката през есента подложи на унищожителна критика три от най-възловите елементи на проекта - моделът за преструктуриране, структурирането на отрасъла, неговото управление и регулиране и създаването на конкурентна среда. В подписания меморандум банката прави няколко основни препоръки, но от позицията на потенциален инвеститор тези препоръки имат по-скоро значението на императивни изисквания :
Междувременно проектът мина през Министерския съвет и след претупване в комисиите беше допуснат до първо четене с уговорката, че в периода до второто четене ще бъдат направени изискваните от банката корекции.
В Комисията по енергетика и енергийни ресурси в сряда позицията на банката по актуализирания проект беше представена от Салман Захир, експерт на Световната банка по проектите на банката в България, и Джон Гъливър, правен експерт на Световната банка. Според традицията на добрия тон те похвалиха усилията, положени от българската страна при преработката на проекта. И в същото време повториха в сгъстен вариант всички най-важни препоръки от меморандума. В прав текст това означава, че проектозаконът остава точно толкова далече от международните норми и тенденции и от изискванията на инвеститорите, колкото е бил и през есента.
Страните от ЕС отварят пазара за енергия и през следващите години 60% от този пазар ще бъде свободен, обясни Салман Захир пред депутатите от енергийната комисия. България не може да остане изолирана от този процес, ако сериозно си е поставила задачата да се интегрира в общността на европейските държави. Целта на ЕС при либерализирането на пазара е чрез конкуренцията да се понижат прекалено високите цени на електроенергията. В България целта на освобождаването на пазара е да се привлекат инвестиции с цел рекапитализация на отрасъла. В същото време е ясно, че цените на електроенергията трябва да се повишат, тъй като те са доста под средното европейско ниво и все още не осигуряват пълно покриване на разходите и съответната норма рентабилност, която да осигурява развитието на електроенергийната система плюс средства за попълването на фондовете за безопасно съхраняване на ядрени отпадъци и отработилото ядрено гориво и за извеждане от експлоатация и погребване на ядрени блокове, които се изчисляват на около 2 млрд. долара.
В закона трябва да има по-голяма яснота при разделянето на функциите и дейностите на двата органа за управление, законът трябва да е недвусмислен в това отношение, подчертаха представителите на Световната банка. Според проектозакона държавният орган е председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси към Министерския съвет. Държавната комисия за енергийно регулиране е органът, който ще прилага регулиращия механизъм.
Изискването на Световната банка е регулиращият орган да бъде независим. По този начин ще се ограничи до минимум намесата на държавата на енергийния пазар, което е първата стъпка към неговото либерализиране и създаване на условия за конкуренция. Може ли обаче да бъде независима структура, която е под разпореждането на политическата власт - членовете на комисията и председателят се определят от МС и се назначават от министър-председателя. Може би се разчита, че седемгодишният мандат, предвиден в закона, ще бъде достатъчна гаранция за независимостта на регулиращия орган. При обсъждането на закона в правителството министрите отразиха в документа изискването на банката по отношение на лицензите и разрешителните и в последния вариант на проекта е записано, че те се издават от Държавната комисия за енергийно регулиране. И това като че ли остана единствената съществена промяна в законопроекта. Втората препоръка на Световната банка е да се разреши от 1 януари 2002 г. достъп на трети страни до електроенергийната мрежа. Целта на това изискване е
"Важно е консуматорите да имат възможност да намерят своя доставчик, а производителите на енергия да намерят своя консуматор", заяви Салман Захир. Това означава, че всяко предприятие или голям потребител в България ще може да купува електроенергия при най-добри за него ценови и други условия, като му се дава възможност да договори директно необходимите му количества с фирми - производители или търговци, в страната или в чужбина. Презумпцията е, че като бъдат поставени в конкурентна среда, доставчиците ще се стремят да постигнат приемливи ценови равнища и ще предлагат по-изгодни условия за плащане.
Според Джон Гъливър важно условие в този процес е да се осигурят и гарантират недискриминационни цени и недискриминационен принцип на достъпа. "Третата страна трябва да заплаща част от разходите за поддръжка на мрежата, но в никакъв случай не трябва да бъде наказвана за това, че ползва мрежата. " От Световната банка заявиха, че не смятат за уместна схемата с единствения купувач, която е заложена и в този вариант на закона. Според проекта експлоатацията на преносната система се осъществява от преносното предприятие с лиценз за извършване на пренос на електрическа енергия. Предвижда се то да извършва централизирани покупки и продажби на електрическа енергия и да държи изцяло вноса и износа.
"От гледна точка на Световната банка изкупуването на цялата произведена енергия от един купувач не е за препоръчване. По този начин
Накратко
До края на месец март България ще предложи схема, по която да бъде погасяван дългът на Куба към страната ни. След анализ на офертата Хавана ще трябва да отговори дали приема предлаганата от нас формула за разплащане. Дългът на Куба към България е около 210 млн. преводни рубли. Това е второто по големина вземане, което страната ни има, след това от Ирак. По всяка вероятност уреждането на задълженията ще става със стоки, защото правителството на Куба не разполага с достатъчно валутни резерви, съобщиха от кабинета. Миналия четвъртък министрите приеха доклада от проведената първа сесия на междуправителствената българско-кубинска комисия, която се проведе през декември миналата година. Според българските експерти само ново активизиране на търговските отношения с Куба би довело до разрешаване на проблема с дълга.
Програма ИСАП на Европейския съюз предвижда отпускането на около 700 млн. еврокредити за изпълнението на проекти от инфраструктурата в секторите транспорт и околна среда, съобщиха от правителството. В сряда Съветът по развитие на инфраструктурата одобри стратегия за изпълнението на конкретни проекти в двете направления за периода 2000 - 2006 г. Приоритетните транспортни проекти включват реконструкцията и разширението на летище "София", електрификацията на жп линията Пловдив - Капитан Андреево, изграждането на пречиствателни станции при Пловдив и Благоевград, модернизацията на депо за твърди битови отпадъци край Суходол и др. Предстои Съветът по развитие на инфраструктурата да приеме и стратегии за развитието на земеделието и селските райони, за развитието на човешките ресурси и др., за които също очакваме финансиране от ЕС.
Стартира набирането на оферти от кандидатите за частни оператори на летище "София", съобщиха от транспортното министерство. Крайният срок за подаването на офертите е 1 март. В избора ще участват само фирми, включени в шортлиста. Успоредно с този търг се провежда и друг, който трябва да определи фирмата, която ще извършва надзор върху бъдещите дейности, свързани с реконструкцията на летището. Победителите в двата търга ще бъдат избрани в периода 2 - 16 март, след което ще бъдат изпратени за съгласуване в Брюксел, тъй като средствата за провеждането се отпускат по линия на програма ФАР.
Държавата ще слага ред в използването на водите
Споразумението между НЕК и мутрите за язовирите преди години беше първият сигнал, че нещо куца здраво във "водната" политика. Вторият симптом дойде с водния режим заради източването на "Искър" и с наводненията, предизвикани от лошо стопанисваните и затлачени микроязовири. Дори след прекратяването на неизгодните договори за аренда и наем язовирите остават символ на неспособността на държавата да се справи със собственическия произвол. Приетият от правителството закон за водите, който предстои да влезе за обсъждане в парламента, има амбициите да сложи ред в ползването на водите. Въпросът е дали тези амбиции са достатъчно подплатени с качествата на проекта, който приеха министрите.
Неуточнената структура на собствеността на водите и остарялата и разпръсната законова уредба са основните причини за неефективното им управление. Намирането на точния баланс между свободата на предприемачеството и степента на държавна намеса и регулация никога не е било силна страна на българските законотворци, които обикновено се люшкат от пълния хаос до тоталния контрол и попечителство. Авторите на новия закон твърдят, че стремежът им е бил да постигнат равновесие между частните и обществените, интереси при ползването на водите в страната. Според проекта частни ще са кладенците в недвижимите имоти, както и всички води, извиращи в границите на даден имот, докато текат през него, с изключение на минералните. Тук за първи път в най-новата история на България се въвежда частна собственост върху води, като едновременно се тегли ясна разграничителна черта и държавата си запазва правото да контролира всички останали водни ресурси.
Изключителна държавна собственост ще бъдат вътрешните морски води, водите на териториалното море и минералните води по предложен списък - 125 засега. За последните ще могат да се предоставят държавни концесии с търговска цел - бутилиране, извличане на ценни вещества и добив на хидрогеотермална енергия. В пленарната зала се очаква спор за изворите, които ще останат в списъка или ще отпаднат от него.
За публична държавна собственост се обявяват всички реки, подземни води, водохранилища и големи язовири. Според първоначален списък последните са 49 на брой и също подлежат на промяна. С това държавата заявява намерението си да контролира изкъсо тяхната експлоатация. Всички останали води ще станат публична общинска собственост и ще преминат под контрола на общините. Спорове ще предизвика обявяването на островите за публична държавна собственост. Множеството острови на река Дунав са обект на реституционни претенции, които ще се сблъскат с намерението на държавата да ги контролира.
На практика с изключение на минералните води никой друг воден ресурс няма да бъде даван на концесия. Макар често да се пише, че язовир се дава на концесия, в действителност концесията в бъдеще ще включва всички съоръжения на язовира, а за ползване на водата ще се издава разрешително на държавно или общинско ниво в зависимост от това дали язовирът е публична държавна или публична общинска собственост. Същото ще важи за случаите, когато водните обекти ще бъдат включени в собствеността на търговските дружества. По този начин държавата си запазва правото да контролира използването на водния ресурс. Според някои специалисти, поддържащи по-либералната позиция, това положение в закона е недомислица и водата би трябвало да се третира като стока - да се купува, продава и концесионира. Защитниците на противоположното мнение твърдят, че в такъв случай интересите на собственика могат да влязат в противоречие с обществените интереси.
Според авторите на закона разрешителният режим ще бъде сериозна преграда пред произвола. Разрешаващият орган на държавно или местно ниво ще има правото да откаже да предостави разрешително, а в случай че документите са изрядни, искането ще бъде публикувано. От този момент фирмите, които искат да се конкурират с първия заявител, ще имат един месец, за да подадат конкурентно искане. През този срок евентуалните засегнати страни също ще могат да предявят своите претенции и възражения, с които екологичното министерство или съответната басейнова дирекция ще трябва да се съобразяват.
Останалите две опорни точки на закона са принципът "замърсителят плаща" и таксата "водно право". След приемането на закона всеки предприемач ще трябва да включва в своите сметки парите за водата, която ползва. Тук ще възникне конфликт с ВиК- дружествата. Ако не искат да плащат цялата изразходена вода със загубите, достигащи до 60% от цялото количество, те трябва да направят необходимите инвестиции, за да предотвратят тези загуби. Очевидно е, че ако ВиК дружествата не бъдат дадени на концесия в най-близко бъдеще, приемането на закона ще бъде огромен финансов юмрук за тях.
Принципът "замърсителят плаща" е нововъведението, на което Европейският съюз държи най-много. Той ще принуди всяко предприятие, което по някакъв начин замърсява околната среда, да плаща за това. Това правило ще удари и досегашните замърсители и те ще са принудени да ликвидират щетите или скъпо да платят за това. Не е изключено да се стигне и до затваряне на предприятия замърсители.
Бавното преструктуриране води военните заводи към фалит
Подготовката на актове за прехвърляне на акциите, собственост на "Металхим холдинг," в дружествата от отбранителната промишленост на държавата все още не е завършила. Експерти подготвят споразумение между България и Русия за рамковите въпроси на сътрудничеството в отбранителната промишленост и военнотехническата област, но конкретен резултат все още няма. Провеждат се срещи между Генералния щаб (ГЩ) и предприятията от военнопромишления комплекс (ВПК) с цел уточняване на бъдещите производствени приоритети, но дали бъдещите купувачи ще са съгласни? Правителството прие промени в Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и стоки и технологии с двойна употреба, но парламентът още не ги е гласувал. В същото време предприятията от ВПК продължават да са в окаяно положение и напрежението сред работниците расте. ВМЗ - Сопот, беше заплашен от НЕК, че ще му изключат тока за неплатени задължения. Работниците в "Арсенал" от месеци заплашват с бунтове за производствени и финансови проблеми. "Бета" също има сериозни затруднения. Подобна е ситуацията в почти всички военни заводи.
За да тръгнат сериозни приватизационни сделки в отбранителната промишленост, всички тези линии на действие трябва да получат развръзка. Преструктурирането на
След като "Металхим холдинг" се раздели с настоящата си функция, той ще стане обикновено търговско дружество и ще се концентрира върху печелившата по думите на Улев търговско-инженерна дейност, която извършва и в момента.
Вторият голям проблем пред приватизацията на военните заводи са
Над 90 на сто от производството на военните заводи у нас е по руска лицензна документация, която основно е собственост на "Росвъоръжение". Трудно ще се намери купувач за което и да е от дружествата, ако интелектуалната собственост не е уредена.
Част от лицензите са платени през 80-те години, но вече са изтекли и някои от предприятията произвеждат продукция без юридически основания. Друга част от лицензите и патентите все още не са платени на руската страна, като това е основание за известен натиск от Русия проблемът да бъде уреден чрез замяна на дълг срещу собственост или дълг срещу участие във ВПК-дружествата. Ако допреди няколко месеца не беше ясно дали отношенията ще се решават на междудържавно или на фирмено ниво, сега поне се знае, че е предпочетен първият подход и в момента тече подготовката на рамково споразумение за сътрудничество. Не е ясно какви са предложенията на българската страна, но според някои експерти България не е склонна да приеме формулата "дълг срещу собственост", макар и за руснаците това да е изгоден вариант.
За да сме наясно с позицията си по лицензите, необходимо е да завърши текущият правен анализ на интелектуалната собственост в отделните предприятия, обясниха от промишленото ведомство. Задължително е също да се уточни бъдещата продуктова политика на заводите, която ще е в основата и на тяхната лицензионна политика. За целта в момента текат срещи между представители на ГЩ и на отделните заводи, на които продуктовата политика на дружествата се съгласува с приоритетите на армията. Съмнително е доколко тези срещи могат да бъдат определящи, като се има предвид, че предстои приватизация и новият мажоритарен собственик ще предяви своите претенции и е възможно да даде различен импулс на дейността на съответното предприятие във връзка със собствената си пазарна политика.
Доказателство за сложността на проблема със законодателството е въпросът за държавната тайна, който не е уреден окончателно. Ако купувачите на ВПК- дружествата са чужди фирми, каквито са и очакванията, ще се появи конфликт между интересите на фирмата и държавната тайна. Според действащото законодателство търговията с оръжие представлява държавна тайна. В резултат от бавното преструктуриране на ВПК, докато стане време за продажбата им, военните заводи може да стигнат до фалит.
Огънчето на цигарения скандал угасна в пепелника на Костов
"Булгартабак" умува по промени в дистрибуцията на цигари
На среща в четвъртък премиерът Иван Костов и депутатът от ПГДЛ Румен Овчаров се споразумели да се направи цялостна ревизия на "swБулгартабак холдинг". Това съобщи пред журналисти Румен Овчаров след срещата, която е поискана от него. Според депутата ревизията трябвало да изясни за какво и на кого се дават средства за реклами на "Булгартабак"; защо се увеличава вносът на консумативи от чуждестранни фирми, при положение че могат да се произвеждат в българския завод "Юрий Гагарин"; как се определят и кои са доставчиците на машините и съоръженията за чуждестранните филиали на "Булгартабак"; защо в България се увеличава вносът на тютюн, след като намаляваме собственото си производство, и т.н. Румен Овчаров съобщи също, че премиерът е приел веднага да започне да проверява нова информация за инцидентната работа на "Булгартабак" - Пловдив. Според депутата "Булгартабак" - Пловдив, след като не е работил повече от три месеца, около Коледа произвел 50 тона цигари и след това отново спрял да работи. От правителството не потвърдиха информацията за поет ангажимент за цялостна ревизия на "Булгартабак".
Ръководителят на пресслужбата на Министерския съвет Стояна Георгиева съобщи, че Румен Овчаров е представил на премиера три факта за фирми -дистрибутори на цигари, близки до СДС и правителството, които според Овчаров са се облагодетелствали неправомерно от продажби след решението на кабинета от 28 декември миналата година за повишение на цените на цигарите с 15 до 34 на сто. Сигналът ще бъде проверен, е уверил премиерът.
При срещата с премиера Овчаров е съобщил, че около Коледа цигарената фабрика "Родопи" - Пловдив, е произвела 50 тона цигари на стари цени. Назначена веднага от премиера Костов проверка обаче показала, че фабриката не е работила през това време, защото не е имала нафта, каза Стояна Георгиева. От своя страна Костов запознал Овчаров с информация за схемата на ограбване на "Булгартабак", преди да бъде назначено новото ръководство.
Доста елементарната интрига и комичният нюанс, който внася блицпроверката на Костов в пловдивската фабрика, до голяма степен неутрализира скандалните разкрития на Овчаров от миналата седмица. Тогава БСП-депутатът обяви в парламента, че правителството облагодетелства фирми за дистрибуция на цигари, които са свързани с министри, депутати и регионални лидери на СДС. Според Овчаров условия за далаверата е създало правителственото постановление за цените на тютюневите изделия от 18 декември. Според него до 15 март цигарите могат да се продават със старите бандероли. Фабриките продължават да произвеждат цигари със стари бандероли, които се продават по новите по-високи цени, обясни Румен Овчаров. Той твърди, че през миналата година били произведени 5000 т цигари повече, които са платени по старите цени, но ще се продават по новите. Според списъка, представен от соцдепутата за продадените количества цигари през периода 21 - 28 декември 1998 г., общо 33 дистрибуторски фирми са взели от предприятията на "Булгартабак" по-малко от 1000 тона. В парламента депутатът посочи 11 фирми, които според него са свързани с министри, депутати, лидери и спонсори на СДС, които получили лъвския пай от милиардните печалби - "Евротранс", ЕТ "Зора", "Симеон 2", "Лъки" ЕООД, "Тоци" ЕООД, "Аскент & ко. " АД, "Табак трейдинг", "Триаком", "Смит" ЕООД, "Лави - 7" ЕООД и ЕТ "Лазаро".
Набедените фирми са закупили в навечерието на поскъпването само 1.8% от цигарите на фабриките в Благоевград и София, показва проверката на холдинга. Общото количество на цигарите, които са купили облагодетелстваните фирми, е 235 тона. През декември двете фабрики са произвели над 1.3 млн. тона. Договорите за дистрибуция се сключват от фирмите производители, а не от холдинга и от правителството, заявиха шефовете на "Булгартабак". Над 230 са фирмите в страната, които се занимават с дистрибуция на цигари.
През 1998 г. са произведени 35 000 тона цигари и рязан тютюн - 22 000 т за вътрешния пазар и 13 000 т за износ. Спрямо 1997 г. производството и реализацията на вътрешния пазар са увеличени с 5000 т, но от това не следва, че цигарите са скрити и ще се пускат на по-високи цени, обясниха от холдинга. Причината не е и в увеличаването на пушачите, а в ограничаването на контрабандния внос, обясни зам.-министърът на търговията и шеф на УС на "Булгартабак" Христо Михайловски. Според финансисти увеличената продажба на цигари за вътрешния пазар е осигурила през 1998 г. допълнителен приход в държавния бюджет в размер 96 млрд. лв. До 1997 г. "Булгартабак" натрупал несъбрани вземания над 12 млрд. лв. заради порочната схема на дистрибуция - продажбите са реализирани с отложено плащане, без откриване на акредитиви или издаване на банкови гаранции, повечето от договорите са сключвани с фирми с неясен произход, които впоследствие фалират или прекратяват дейността си, обясни изпълнителният директор на "Булгартабак" Бойко Кишков. Поради несъвършенство на съществуващата през този период нормативна уредба - липсата на акцизни бандероли за българските цигари за вътрешния пазар, са установени много случаи на фиктивен износ от фирми-фантоми. Резултатът е данъчно облагателни актове срещу фабриките на "Булгартабак" на обща стойност над 3.4 млрд. лв. Новата схема за дистрибуция включва няколко основни и задължителни правила. Цялата поръчка се плаща авансово. Фирмите трябва имат лиценз за търговия с цигари, да са изрядни към данъчните власти и да не дължат пари към системата на "Булгартабак". Дистрибутори не могат да бъдат фирми, които са причинили на холдинга и дъщерните дружества щети в резултат на фиктивен износ.
Вместо цигарите да се пласират от множество дребни фирми, както е сега, да се създаде ново дружество за дистрибуция с участие на холдинга и селекционирани частни фирми, което да поеме дистрибуцията, обмисля ръководството на "Булгартабак". Според зам.-министъра Христо Михайловски това ще бъде една от стратегическите цели на холдинга. Идеята обаче се оказа още твърде "зелена" и не е сигурно дали изобщо ще се стигне до реализацията й във варианта един-единствен дистрибутор. А и в същността й са заложени поне два скандала - защо ще се прави нещо, което не е нужно на пазара и как ще се подберат частните фирми, участници в него. Твърде вероятно е КЗК, с която се съгласува проектът, да прецени, че той застрашава конкуренцията на пазара за тютюневи изделия. Другият вариант е холдингът да включи в структурата си дъщерна специализирана търговска фирма, която да се конкурира с другите дистрибуторски фирми. "Това е все едно БНБ да си направи дъщерна банка", коментират други фирми от бранша.
"Балкан" пак ще се приватизира. "Затегнете коланите!"
Агенцията за приватизация е поканила в началото на миналата седмица досегашните кандидати за авиокомпания "Балкан" да се включат в новото наддаване за дружеството. Писма са били разпратени до "Балкан еър", дружество на работници и бивши мениджъри на държавната авиокомпания, до "Еър България", за която се смята, че е свързана с Мултигруп, и до "Российский авиацион&?cy;й консорциум", в който голямо участие имат "Внуковские авиолинии". В следващите дни ще бъдат изпратени покани и до големи авиокомпании и банки, които обслужват авиационния бранш, заяви шефът на АП Захари Желязков. По този начин официално започва второто набиране на оферти за "Балкан", което трябва да завърши със сделка или с решение за ликвидация. Авиокомпанията е в група Б на списъка за изолация и съгласно всички поети от правителството ангажименти може да остане там най-късно до края на юли.
За разлика от първия път, когато преговорите с потенциалните купувачи на "Балкан" се водеха от нает посредник (консорциумът ТОБ - "Спидуинг"), сега сделката ще се придвижва от държавната агенция. Идеята на АП е изготвянето на правен и финансов анализ този път да предхожда подаването на офертите, за да се спести време. Според графика на агенцията още през март на базата на подадени писма за намерения кандидатите трябва да получат достъп до счетоводството и документите на "Балкан" за изготвяне на така наречения дю дилиджънс. Самото сключване на сделката е предвидено за месец май.
С наемането на KPMG се съкращава времето за ново проучване, но възниква друг проблем, който според експерти може да бъде тълкуван като явен конфликт на интереси. Причината е в това, че същата фирма беше наета за извършване на дю дилиджънс на авиокомпанията от името на избрания миналата година купувач - дружеството "Балкан еър". За това KPMG е получила възнаграждение, независимо че до сделка не се стигна, обясниха източници, близки до "Балкан еър". Не е нормално една и съща компания да бъде наемана по договор единия път от името на купувача, а втория път - от страна на продавача. Най-малкото защото може да предизвика обвинения от страна на другите кандидати и да се стигне до нови скандали.
В случая има и още един проблем. За да може KPMG да работи по актуализация на правното и финансовото състояние на "Балкан", тя трябва да разполага с предишния информационен меморандум. АП обаче продължава да преговаря безуспешно с ТОБ за размера на възнаграждението, което консултантът следва да получи. В договора, подписан преди година и половина, се предвиждаше държавата да плати малко повече от 600 000 долара. През седмицата Захари Желязков заяви, че АП е склонна да даде най-много половината от тази сума, тъй като до сделка не се е стигнало. Засега от ТОБ настояват, че те са си изпълнили всички ангажименти по договора и следва да си получат парите. Докато продължава този спор, информационният меморандум на "Балкан" остава интелектуална собственост на ТОБ и не може да бъде ползван от KPMG. В случая това означава допълнителна пречка пред придвижване на сделката. Да не говорим, че на практика с наемането на KPMG държавата ще плати два пъти за една и съща услуга. Истинският проблем обаче е не толкова в процедурите, а в това,
Тези дни стана известно, че продажбата на "Балкан" може да бъде обречена на нов провал, ако се реализират намеренията на ръководството за закупуване на финансов лизинг на два самолета втора ръка "Ербъс А310".
Досега "Балкан" ползваше за трансконтиненталните си полети два самолета "Боинг 767". Те бяха наети преди седем години от "Ер Франс", но договорите изтекоха и самолетите вече са продадени на израелските авиолинии. Първият боинг беше върнат още през януари, а вторият трябва да бъде освободен на 13 март. След тази дата "Балкан" остава без самолети за дългите дестинации, ако не се броят старите ТУ 154, които са далеч по-неудобни и използването им за прелитане на океана ще увеличи рязко експлоатационните разходи. Другата алтернатива е временно да бъдат преустановени тези полети. Това обаче би могло да смъкне допълнително стойността на авиокомпанията, защото ще се загубят пазари, на които тя трудно може да се върне. С тези аргументи шефовете на "Балкан" обясняват бързането за сключване на нови договори.
Точно тук възниква обаче и въпросът защо самолетите ще се вземат на финансов лизинг, което означава след 10 - 15 години изплащане да станат собственост на "Балкан". Няма логика да се осъществи такава сделка, при условие че авиокомпанията е в процедура за приватизация и се очаква да бъде продадена до няколко месеца. Много по-логично е да се остави правото на бъдещия инвеститор да определя с какви самолети да попълва остарелия парк. В този случай по-правилното решение е да се наемат самолети по досегашната схема - чрез оперативен лизинг (без последващо изкупуване).
Изпълнителният директор на "Балкан" Филип Мустаков обясни пред "Капитал", че таксата, която компанията ще плаща за финансовия лизинг на всеки от самолетите, ще бъдат около 300 000 долара, тоест почти наполовина от сумата, отделяна досега за един боинг. Дори и да е така, като цяло сделката пак е неизгодна, смятат хора от самата компания. Цената на предлаганите самолети е доста по-ниска, защото това е най-старият модел от първото поколение "Ербъс", който вече не се произвежда. Този тип самолети дават много дефекти, резервните части за тях не са съвместими с моделите от по-нови поколения. Освен това ще са нужни значителни разходи за обучение на екипажи, тъй като технологията на "Ербъс" е стъпила на коренно различна философия.
Допълнителни проблеми ще възникнат и от по-малката вместимост на гориво, което със сигурност ще наложи междинни кацания при по-дългите полети до Ню Йорк, Йоханесбург, Банкок, Коломбо и Малдивите.
Схемата за плащане при финансовия лизинг предвижда изплащане на голяма авансова вноска, която при всички случи ще е от порядъка на няколко милиона долара. При сегашното си състояние "Балкан" едва ли ще може да ги извади, което означава, че ще се търсят форми на кредитиране. За това пък трябва разрешение от правителството, тъй като компанията е в изолация. В същото време не е ясно защо трябва бъдещият собственик да се товари с такава инвестиция, и то за самолети, от които всички гледат да се освобождават и след 15 години ще бъдат напълно технически и морално остарели.
Възникват и други въпроси. Защо, след като няма пари за нормалната си издръжка, "Балкан" си позволява безсмисления лукс да ползва в парка си четири различни типа самолети - нещо, което е по силите само на компании от мащабите на "Луфтханза". На второ място защо въпреки горчивия опит от първия провал на сделката, сега се залагат нови рискове. Ако с този товар на шията авиокомпанията не намери кандидат-купувачи, което изглежда твърде вероятно, ще се премине към ликвидация, което означава, че вместо да получи макар и символична цена, държавата ще трябва да се нагърби с дейностите по закриването и изплащането на старите дългове на "Балкан". Интересно в такъв случай е кой ще поеме отговорността - шефовете на "Балкан", Агенцията за приватизация или правителството. Този път няма посредник, който да бъде обвинен за всичко.
Гръцката OTE и холандската KPN може да се обединят за БТК
"Кейбъл енд уайрлес" ще съди телекома, ако не участва във втория GSM
Два от потенциалните купувачи на БТК - гръцката ОТЕ и холандската KPN, може да се явят като консорциум и да подадат обща оферта за покупката на 51 процента от националния ни оператор - това съобщи пред "Капитал" добре информиран източник, пожелал анонимност. Ако това се случи, за контролния пакет в БТК най-вероятно ще се състезават само две оферти - на ОТЕ/ KPN и на "Телефоника" - Испания, в консорциум с известния турски бизнесмен Сакъб Сабанджъ. Разбира се, до 18 март, когато ще бъдат подадени всички оферти, не могат да се дават категорични прогнози, тъй като "Дойче телеком" също купи тръжни документи. Според участници в процеса обаче немският телекомуникационен гигант не е проявил интерес нито към проектодоговора за продажба, нито към бъдещия устав на акционерното дружество, нито към проектодоговора между съдружниците в БТК, а това са три от петте важни документа по сделката. Именно този факт кара някои от наблюдателите да се съмняват в това, че "Дойче телеком" въобще ще подаде оферта.
Евентуалното създаване на консорциум между гръцкия държавен телеком и KPN, което ще бъде изненадата на 18 март, може да се окаже твърде логично в контекста на офертата на "Телефоника" и Сабанджъ. Те последни проявиха интерес към наддаването за БТК и по непотвърдена информация по тяхна молба беше удължен срокът за подаването на офертите. За повечето анализатори отсега е ясно, че ако има някаква изненада в цената в посока нагоре, тя може да дойде само от "Телефоника". Испанският телеком вече изненада на няколко пъти много големи телекомуникационни компании със сделките си в Латинска Америка. В Перу например "Телефоника" плати два млрд. долара за националния оператор при обявена цена от 500 млн. долара и, разбира се, спечели наддаването. В България "Телефоника" ще участва в консорциум с един от двамата най-богати бизнесмени в Турция - Сабанджъ, собственик на една от шестте големи корпорации в Турция - "Доган холдинг", който включва вестник "Миллиет", два телевизионни канала, банки, верига магазини. Сабънджъ произвежда "Нисан", "Тойота" и "Хонда" в Турция и заедно с "Телефоника" изгражда третия GSM-оператор в южната ни съседка.
ОТЕ идва в България след покупката на румънския телеком (635 млн. долара за 35%) и произтеклите от това скандали за лошото финансово състояние на гръцкия държавен телеком. ОТЕ официално призна, че има проблеми с финансирането на покупката на пакета акции, след като изпълнителният директор на компанията официално заяви това още преди приключването на сделката и подаде оставка. След скандала в Румъния гръцките медии обвиниха ОТЕ, че работи за частните интереси на компанията на Сократис Кокалис - "Интраком", и чрез агресивната си инвестиционна политика на Балканите (стратегията освен телекомите на Сърбия и Румъния да бъдат купени компаниите в България и Македония) всъщност осигурява поръчки за Кокалис. В Гърция неведнъж е имало скандали за това, че именно Интраком получава държавните поръчки на ОТЕ благодарение на политически протекции. Очакванията са това да става и в страните, в които ОТЕ влиза. Връзката между управляващата партия ПАСОК, назначаваните от нейното правителство шефове на ОТЕ и Кокалис, който подкрепя финансово ПАСОК, отдавна не са предмет на разследване - просто защото са ясни.
За сделката в България ОТЕ се опитваше да направи консорциум с "Дойче телеком", но въпреки многото официални изявления от гръцка страна миналото лято преговорите за това очевидно се провалиха. Сега ОТЕ може да се договаря единствено с KPN - при Сакъб Сабанджъ очевидно няма да отиде. КPN има безспорен авторитет на телекомуникационния пазар и наследството на много добри контакти на компанията майка - РТТ, Холандия, с българския телеком. Без съмнение КPN би бил много добър стратегически партньор в БТК, но големият въпрос е дали компанията би искала да инвестира много пари (т.е. повече от "Телефоника" например) в рисков пазар, какъвто е България. Ако тандемът "Телефоника" - Сабанджъ не се беше появил в наддаването за БТК, KPN можеше да бъде обявена за безспорен фаворит в това състезание.
Потенциалното партньорство между гърците и КРN е станало възможно едва след като холандците се разочаровали от отношението на администрацията у нас и от липсата на достатъчно гаранции, че надпреварата ще бъде чиста, твърдят източници, близки до холандската компания. Партньорството им с гърците се обмисля и поради това, че според тях ОТЕ много по-добре се справя в среда като българската.
Според добре информирани източници, ако ОТЕ и KPN създадат консорциум и подадат обща оферта за 51 процента от акциите на БТК, впоследствие двете компании отново ще се разделят. При подобно развитие интересите на KPN ще бъдат насочени единствено към лиценза за втори GSM-оператор, а в замяна на това ОТЕ ще получи пълното управление на БТК. Според участници в процеса именно затова KPN е настоявала за гаранции от Агенцията за приватизация, че клаузите в устава на Мобиком, подписани от съдружниците БТК и английската компания "Кейбъл енд уайърлес" няма да застрашат лицензополучателя на втория GSM-оператор или няма да го ангажират с допълнителни разходи. В устава на Мобиком има клауза, която не позволява на БТК да извършва конкурентна дейност и именно заради това спешно беше направена поправка в Закона за приватизация. Според тази поправка, която в момента опозицията оспорва, лицензът за оператор може да бъде даден без търг не само на приватизираното дружество, както беше досега, а и директно на купувача. Така се избягва драстичното нарушаване на клаузата от устава на Мобиком, но въпреки това конфликтът на интереси остава, тъй като БТК има блокираща квота в Мобиком (49%). По тази причина в началото на февруари "Кейбъл енд уайърлес" е изпратила официално писмо до всички заинтересовани институции, в което заявява, че вижда само три възможни варианта за решаването на конфликта - включването на Мобиком като акционер във втория GSM-оператор, даването на трети лиценз за GSM-оператор на Мобиком или дело срещу БТК в Парижкия арбитражен съд. Според непотвърдена информация до този момент единствено консорциумът "Телефоника" - Сабанджъ е заявил, че е съгласен да направи смесено дружество с Мобиком, ако спечели наддаването за БТК.
Така че на 18 март, когато бъдат отворени офертите на кандидатите, ще могат да бъдат направени първите прогнози за това как ще бъде решен този проблем. Окончателният избор на купувача ще бъде направен на закрито заседание на Министерския съвет. Той обаче едва ли ще се различа от предложението, което ще направи комисията по избора на купувача, тъй като нейни членове ще бъдат вицепремиерите Божков и Бакърджиев, шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков и председателят на КПД Антони Славински.
Съдът, а не БНБ, е задължен да контролира банковите синдици
Емилия Миланова, подуправител на БНБ и шеф на управление "Банков надзор", пред "Капитал"
- Както се обяснява в Закона за банките, съдът назначава синдик от списъка на синдиците при централната банка. Списъкът се изготвя наистина от БНБ, като специална комисия провежда интервюта с тях. Важно е да се подчертае, че желаещите да станат синдици кандидатстват с молба в БНБ, тоест не търсим ние кандидати. Изискванията са да имат минимум пет години стаж, да са с икономическо или юридическо образование. Специално за икономистите винаги включваме хора с опит в банковата сфера. В това отношение понякога правим изключение за юристите, но затова пък те имат опит в търговското право, което също е много важно за конкретната дейност в банката. Списъкът, който наброява повече от 50 души, се изпраща в съда. Оттук нататък нашата намеса спира. Работа на съда е кого ще избере и БНБ по никакъв начин не може да се меси във волята на съда, тоест да казва кой да бъде избран.
- Обикновено трябва да е извършил нарушение в Търговския закон или в Закона за банките. Във втория закон няма текст, който да пише точно кога трябва да извадим синдика от списъка. Преценката е по целесъобразност. Като пример мога да приведа случая с Балканбанк - там определено има конфликт на интереси, тъй като Владимир Стратиев е синдик и на Кристалбанк. Няма никакво основание той да бъде синдик в две банки, работата и в една е достатъчно сложна. Освен това Стратиев е и изпълнителен директор на дружеството "Явор Зартов", а адвокати на тази фирма се явяват и в защита на длъжници на Балканбанк. Е, как може да няма презумпция, че той няма да действа в защита на интересите на кредиторите на Балканбанк. Ние написахме писмо до съда, че има конфликт на интереси, че не е редно той да бъде синдик на две банки едновременно, но съдът не прие мотивите ни. Освен това ние препоръчахме на съда - защото не можем да го задължим, да назначава по двама синдици в затворените банки. По този начин се спазва така нареченото правило на четирите очи - друго е, когато двама души гледат. Но съдът реши, че няма нужда и от това. И какво прави тогава един синдик - той си назначава други хора за синдици, за изпълнителни директори дори, защото има и такива случаи, тоест нарушава волята на Закона за банките, възлагайки на други лица своите функции.
- Възнагражденията на синдиците се определят от съда. И тук БНБ няма абсолютно никакво участие. Ние направихме проверка в Агробизнесбанк и какво се оказа? Синдикът Огнян Герджиков получава 2 млн. лева възнаграждение, а в същото време той рядко посещава банката в Пловдив. Герджиков си е назначил в банката пълномощници, сега и те са освободени, защото срещу тях се водят дела. Кой тогава носи отговорност в момента за действията, които сега се извършват във въпросната банка? В Агробизнесбанк има и още един скандален пример, и не е ясно дали е само там - съдията е определил, че освен възнаграждение от 2 млн. лева синдиците получават 5 процента, ако банката се продаде като предприятие, 4 процента при осребряване на имуществото и събиране на вземанията, в резултат на което от масата на несъстоятелността е изплатена 1.1 млрд. лева. И това е узаконено от съдията! Нека се попитаме кой е този съдия и кой закон в държавата му разрешава да прави подобно нещо? От друга страна, "Банков надзор" не може да се намеси в подобни случаи, тъй като няма правомощия. Явно ще търсим начин да протестираме срещу определението на съдията, за да се отмени.
Но принципно законът е определил съда да ръководи производството по несъстоятелност, да одобрява разходите на синдиците, да одобрява сделките им, значи цялата отговорност носи той. След като одобрява фрапиращите разходи, съдът трябва да има обяснение защо го прави. Една от причините вероятно е, че съдиите са претоварени с множество различни дела и не могат да отделят голяма част от времето си на банковите проблеми. В тази връзка може би е основателна идеята на синдиците банковата несъстоятелност да се наблюдава от специализирани съдебни състави.
- Досегашните постъпления от погашения са 105 млрд. лева, в това число 97.5 млрд. лева са погашения от вземания и около 5 млрд. лева са постъпления от продажба на активи. В същото време вземанията, които трябва да се съберат, са 1.308 трилиона лева. Дълготрайните материални активи по балансова стойност са 116 млрд. лева.
- В БНБ дълго време анализирахме цялата ситуация, всички сме категорични, че процесът не е ефективен. Започнахме да правим проверки съвместно с Държавен финансов контрол. В момента БНБ е решила да направи в най-бърз срок промени в Закона за банките по отношение на сроковете, в които трябва да се извърши разпределението на масата на несъстоятелността. Изумително е, че има банки, които от година и половина, някои от две години са обявени в несъстоятелност, а съдът не е одобрил списъка на вземанията на кредиторите. Тук синдикът вече не е виновен, тъй като не може да започне да разпределя събраното. Затова предлагаме един краен срок, в който, след като се предявят вземанията на кредиторите, след като се публикува списъкът на вземанията и мине срокът за обжалване, след това тече едномесечен срок, в който съдът трябва да е длъжен да издаде определение, за да се започне с разпределението на масата на несъстоятелността. Ще предложим и да се одобряват план-сметки на синдиците, в които ще се регламентира какво трябва да извършат в определен срок и ще се следи изпълнението му.
Стигнали сме до извода, че правораздавателната функция на съда задължително трябва да се отдели от администрирането на процеса. И тук идва идеята за създаването на агенция за банкова несъстоятелност. Това би трябвало да е дружество с ограничена отговорност, като агенцията трябва да е държавна. В нея ще работят изявени юристи и финансисти, които ще са, така да се каже, генерален синдик. Като се създаде агенция, синдици вече няма да има. Решенията - за продажбата на активите, за оценка на вземанията, ще се вземат от екипа, който работи в агенцията. Вероятно контролът върху самата агенция ще се осъществява или от БНБ, или от финансовото министерство - основния кредитор на затворените банки.
- Капиталовата адекватност на банките е над 30%, банките общо, и по трите групи, на които ги дели БНБ, са с положителен финансов резултат. Може да се каже, че ефектите от дълговата криза от миналата година са преодолени.
- Разиграва се един циничен фарс. Обяснението защо са разделени делата е, че нямали нищо общо едно с друго. Самата история е напълно друга - бързало се е да се направи обвинителен акт още докато Татарчев е главен прокурор, за да влезе този акт в съда. Заради това и много бързо бяха освободени предишните вещи лица и бяха назначени нови. Какво установихме - едно от вещите лица въобще не фигурира в списъка на бюрото за съдебни счетоводни експертизи. А защо не са се обърнали към Института на дипломираните експерт-счетоводители това явно изобщо не трябва да питам. Другото вещо лице е работело като счетоводителка в театър. Значи, ти избираш съвсем случайни хора и ги назначаваш като вещи лица, като в срок от пет дни те са направили експертиза. Смешно е да се предположи, че за пет дни това е възможно да се направи. Вещите лица са написали, че предвид бързия срок, в който трябва да се направи експертизата, не могат да отговорят на някои от въпросите и тук е уместно да се попита кой ги е карал да бързат толкова. А когато поисках да поговоря със следователя на първата среща, която имах с него, той ми каза - моля ви се, аз въобще не боравя с тази терминология. Как ще направи тогава заключение? Та той никога през живота си не е прочел Закона за банките, не е чувал да има наредби за банкова дейност. Нещата ще станат комични, ако се стигне до съда, защото тези лица ще покажат, че са абсолютно некомпетентни. Но това няма значение за групичката прокурори и за шефа на следствието Бойко Рашков. Проблемът е в това, че винаги ще се намери адвокат, ще се намери вещо лице, което може да ти каже например, че не си изчислил правилно капиталовата база на банката. Какви са тогава в действителност правомощията на "Банков надзор"? При подобни взаимоотношения между прокуратурата и БНБ надзорната функция на централната банка е напълно блокирана!
Публичноправната уредба на банковото дело у нас е насочена изключително към защита на интересите на вложителите в банките. БНБ е призвана да контролира банковата система и да се грижи за нейната стабилност и това нейно задължение не може да се разглежда вън от задължението й да санкционира всеки опит да се заобикалят законът и правилата за разумно банкиране и да се създават счетоводни привидности, с които да се заблуждават вложителите в банките и другите техни кредитори.
Накратко
Парламентът прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките. Текстовете, които Министерският съвет внесе в парламента, предвиждат да се завиши от 5 на 10 на сто максималният праг от акционерния капитал, който може да притежава едно лице или свързани лица, без да се изисква разрешение за това от БНБ. Част от депутатите се противопоставиха на това изменение под предлог, че това би позволило незабелязано да се измени капиталовата структура на банките. Вносителят предвижда и текст, според който на банките ще бъде разрешено да придобиват материални дълготрайни активи на обща стойност, равна на размера на техния собствен капитал. Почти всички депутати обаче не защитават подобна промяна, като изтъкнаха, че това би намалило ликвидността на финансовите институции. Поради сложността на материята депутатите решиха да удължат на две седмици срока, в който могат да се правят предложения между първо и второ четене на законопроекта, за да се даде възможност за по-качествена консултация със специалисти.
През следващата седмица предстои общо събрание на застрахователно акционерно дружество "Енергия", което заедно със ЗПАД "Алианц България" и "Алианц България - живот" се включва в групата на холдинг "Алианц България". В края на миналата година немската компания "Алианц" закупи 51% от капитала на холдинга и по този начин стана основен акционер и в застрахователните дружества в групата. ЗАД "Енергия" е собственост на "Алианц България холдинг" и НЕК, които имат по 50% от капитала. Специално за "Енергия" не се очаква смяна на името или промяна в ръководството от страна на новия акционер в лицето на "Алианц".
Близо 1 млрд. лева е печалбата на БРИБанк за 1998 г. преди облагане с данъци по предварителни данни, съобщиха от институцията, 26% е била капиталовата адекватност на банката към същия период, 176% е изпълнението на изискуемия размер на минималните задължителни резерви. Банката няма нито един отпуснат кредит, който да е класифициран като лош. Предстои БРИБанк да въведе нова услуга - банкови услуги по телефона, които ще се осъществяват чрез личен код и парола.
Комисията по ценните книжа и фондовите борси отписа Кредитна банка от регистъра на инвестиционните посредници заради отнемането на лиценза на банката. Банките се вписват в регистъра на инвестиционните посредници на база на издадения им от БНБ лиценз за банкова дейност. В средата на януари централната банка отне лиценза на Кредитна, а преди седмица Софийски градски съд обяви банката в несъстоятелност.
Фалиралите банки са погасили задължения към БНБ на стойност 27.7 млрд. лева, съобщи Ройтерс. Това се отразява в положителния й финансов резултат, който се очаква да е около 90 млрд. лева, е съобщил подуправителят на БНБ Валентин Цветанов. В проектобюджета си за 1999 г. и очакванията за 1998 г., които БНБ представи в края на миналата година, бе съобщено, че за 1998 г. приходите от освободени провизии ще бъдат за 25 млрд. лева. При това положение БНБ ще увеличи този си приход с още 2.7 млрд. лева. Банките дължат още около 100 млрд. лева главници и лихви на БНБ.
След лицензирането дойде ред на прехвърлянето на портфейли
На свое заседание, проведено в края на изминалата седмица, Националният съвет по застраховане отказа да разреши на ЗАД "СИК - живот" да прехвърли застрахователния си портфейл към ЖЗК "Български имоти". Мотивите за това решение са, че съгласно подготвения договор за прехвърляне на портфейла се предвижда и прехвърлянето на материални и нематериални активи към приемащото дружество. А подобно прехвърляне не е регламентирано от закона за застраховането. Освен това портфейлът бил оценен по метод, според който при определянето на заделяните резерви не се взима под внимание валутната клауза в договорите и по този начин са подценени реалните задължения към клиентите.
Решението на практика означава, че нелицензираното дружество ще трябва да премине към ликвидация (ако разполага с необходимите средства, за да я обезпечи) или към процедура по несъстоятелност. Още от момента, в който стана ясно, че значителна част от застрахователните дружества няма да получат лиценз за дейността си, шефовете в бранша изразиха мнение, че предпочитат да приключат бизнеса си чрез прехвърляне на портфейлите, защото ликвидацията ще им струва доста скъпо. През следващите няколко години дружествата в ликвидация ще трябва да плащат издръжката на офиси и служители, които да обслужват клиентите, а в същото време няма да се реализират никакви приходи. При това положение тези разходи ще изяждат част от заделените резерви и така ще се стопява сумата, която остава за плащания на обезщетения на клиентите.
Преговорите за прехвърлянето на застрахователните договори започнаха, след като "СИК - живот" се отказа от кандидатстване на застрахователен лиценз и остана извън списъка на действащите дружества. Застрахователно-техническите резерви на нелицензираното дружество възлизат на малко над 123 млн. лв. по данни от баланса за 1997 г. Приходите от премии по застраховки живот за 1997 г. са около 147 млн. лв. На около 2.7 млн. лв. възлизат изплатените от компанията обезщетения по сключените застраховки.
Отказът за прехвърляне на портфейла на "СИК - живот" дойде, след като Дирекцията за застрахователен надзор забрани на общозастрахователното дружество "Юнион инс" (новото име на ЗАД СИК) да прехвърли портфейла си на ЗАД "Бул инс" (дружество, създадено около "Нове холдинг" и Васил Божков). Причината за отказа бе, че дружествата не са подали в срок необходимите документи за прехвърляне на застрахователния портфейл. Освен това "Юнион инс" има сключени видове застраховки, за които "Бул инс" не е получила разрешение и на практика не можеше да ги поеме. Въпреки това от компанията не подадоха молба за възможността да сключват подобни застрахователни договори. По неофициална информация премийният приход на "Юнион инс" за миналата година е бил около 20 млрд. лв., което не е никак малко в сравнение с останалите компании (като се изключат държавните дружества и групата "Алианц България"). По балансови данни от края на 1997 г. на общозастрахователното дружество СИК са се падали около 10% от застрахователния пазар в страната.
На същото заседание на Националния съвет по застраховане бе дадено разрешение за прехвърлянето на портфейла на "Първа универсална застрахователна компания" към ЗПАД "Алианц България". Според съвета дружеството без лиценз разполага с достатъчно ликвидни активи за покритие на прехвърления портфейл. Договорената цена на портфейла (която не е известна) ще бъде платена в налични парични средства.
Освен решенията по прехвърлянията на портфейли Националният съвет разреши на Мелничен комбинат "Република" АД да придобие над пет на сто от капитала на МЗК "Европа".
МВФ ни държа два дни в напрежение
Бордът на директорите на МВФ, който трябва да разгледа първия преглед на програмата за България и да отпусне поредния транш по тригодишното споразумение, в последния момент беше отложен с два дни. Той беше насрочен за 17 февруари, но се забави поради технически причини. По програмата, одобрена през септември 1998 г., траншът в размер на 52.3 млн. специални права на тираж (около 77 млн. долара) трябваше да дойде в средата на февруари.
Какво показа прегледът на показателите към 31 декември 1998 г.? Постигната е по-ниска инфлация от очакваното. Прогнозираният растеж на БВП за миналата година е повече от всички предишни години. В същото време обаче излишъкът е под поставената цел от 1.3% от брутния продукт за 1998 г. Според източници от Вашингтон не са изпълнени и критериите за данъчните просрочия на изброените две групи фирми - големи данъкоплатци и дружества в изолация.
Вероятно директорите ще отбележат и факта, че до края на годината не беше отменена нулевата ставка по ДДС за българските туроператори, както и не беше приета промяната в Закона за събиране на държавните вземания, която увеличава пълномощията на данъчните власти да събират неданъчните вземания на държавата (примерно по Закона за уреждане на необслужваните кредити, към Държавния фонд за реконструкция и развитие и т.н.). Това обаче предстои да бъде направено с новия Данъчно-процесуален кодекс.
Дълго време ябълка на раздора беше постановлението за регулиране нарастването на работните заплати в държавните предприятия. Правителствени източници обаче съобщиха, че то е било прието на подпис през изтеклата седмица. С него заплатите на 100-те най-губещи и задлъжнели предприятия към 30 септември 1998 г. се замразяват. Фонд "Работна заплата" в тях не може да надхвърля нивото на третото тримесечие на миналата година.
Най-голямото предизвикателство пред българските власти през 1999 г. ще бъде да поддържат устойчив растеж в условията на продължаваща международна криза, която макар и да не се отразява пряко на България, удря износителите и намалява броя на потенциалните купувачи на приватизиращи се предприятия.
Според тригодишното споразумение следващия транш ще получим в средата на май, без да е необходимо заседание на борда на директорите на МВФ. За това ще е достатъчен само доклад от мисията. Благосклонната Ан Макгърк направи каквото можа на изпроводяк. През март обаче пристига новият шеф на мисията Юха Какунен.
Банките отчитат подобрени резултати в края на 1998 г. Сто петдесет и шест милиарда лева е била печалбата на търговските банки с положителен финансов резултат в края на декември 1998 г. по предварителни данни на централната банка. Това показва, че банките почти възвръщат нивото на печалба, след като тя сериозно намаля заради миналогодишната международна финансова криза, която обезцени валутните активи на банките ни. Преди кризата, в края на юни, печалбата беше 176 млрд. лева, като в края на септември тя се сви до 90.6 млрд. лева. По-същественото обаче постижение на системата е, че е успяла да намали значително загубата като процентно съотношение към печалбата. В края на септември загубата на банките с отрицателен финансов резултат беше 44.9 млрд. лева, тоест тя наполовина изяждаше печалбата на печелившите банки, докато за декември загубата е 10.3 млрд. лева, или 6.6% от общата печалба на печелившите финансови институции.
Към края на декември разходите за провизии на банките са 231.9 млрд. лева, което е със 104 млрд. лева по-малко от септември. Свиването на този разход по принцип е индикатор за подобряване на кредитния портфейл, тъй като в основната си част тези провизии се трупат заради просрочени заеми. В конкретния случай обаче ефектът по-скоро идва от частично възвърналите се позиции на облигациите по лошите кредити (ЗУНК), както и на книжата по външния ни дълг. Заради обезценката им през миналото лято само за три месеца - от юни до септември, разходите за провизии скочиха от 120.3 млрд. лева на 335.4 млрд. лева, защото се попълваше постоянно увеличаващата се дупка между номинална и пазарна цена на книжата.
Намалението на разходите за провизии обаче е резултат и от един нов момент за банките - те вече трябва да водят книжата си по пазарна цена, а не както ги записват досега - или по номинал, или по цена на придобиване, или по пазарна цена. В бъдеще всъщност провизии за ценни книжа няма да има, но движението на пазарната им стойност ще се отнася като положителен или отрицателен доход от операции с ценни книжа. Сегашното надвишение на отрицателните над положителните разлики от ценни книжа в размер на 232.8 млрд. лева показва, че те са били водени по по-високи от пазарните стойности.
Банковата система все още не успява да свали разходите от курсови разлики поне до размера на приходите от тях, макар че маржът значително се свива - през септември надвишението беше 30 млрд. лева, като към края на декември се свива до 18 млрд. лева. Сега най-грубо може да се предположи, че това е резултат от все още невъзстановените позиции на цените по дълговите ни книжа. Картината ще стане по-ясна, след като банките представят баланса и отчета си за годишното приключване по новите изисквания на БНБ, отговарящи на международните стандарти. Тогава банките ще трябва да дадат разбивка на природата на загубите си от курсови разлики, т.е. ще трябва да покажат дали тя е от валутни операции, дали е от промяна в курса или от цената на активи. Засега притеснителното е, че липсата на приход от курсови разлики (на който банките доста дълго разчитаха за попълване на разходите си за провизии) натиска останалите приходи, които са с кешов произход - приходите от лихви, такси и комисиони. Нетната печалба от тях към края на декември е 415.5 млрд. лева, като те се изяждат почти напълно от разходите (пак кешови) за икономически елементи, т.е. заплати, осигуровки и т.н. и данъци, които общо са за 399 млрд. лева.
Оказва се, че единственият по-сериозен буфер за издръжката на банките към края на годината са т.нар. други финансови приходи - 586.7 млрд. лева предимно от освободени провизии. Разбира се, тук влизат и доходи, свързани с управлението на активите, погашения по просрочени кредити и други.
По предварителни данни балансовото число на банковата система към края на декември е било 7.549 трилиона лева, което е с 237 млрд. лева по-малко от септември. Около 160 млрд. лева от това намаление е заради факта, че БНБ не е включила "Кредитна" в сборния баланс и отчет. Друга причина за намалението е зануляването на салдата по бюджетни и извънбюджетни сметки на бюджета, което се прави в края на годината.
Нов рейтинг, нов късмет
След повече от година мълчание едната от трите водещи рейтингови агенции "Муудис" даде рейтинг Б1 по дългосрочните ни левови държавни ценни книжа. Тя потвърди рейтинг Б2 за външния дълг на страната. България стана една от малкото страни с по-висок рейтинг по вътрешния си дълг, отколкото по външния. Или иначе казано, кредитната агенция сметна, че е по-вероятен мораториум по външния дълг, отколкото по вътрешния.
Първия рейтинг за България "Муудис" даде през октомври 1996 г. В навечерието на голямата криза те обявиха Б3. В тайна остана кой им е платил за оценката, направена на база състоянието на икономиката през август същата година. През декември 1997 г. в навечерието на коледните празници "Муудис" обявиха, че увеличават дългосрочния рейтинг на българския външен дълг на Б2.
Заради намерението на българското правителство начело с Иван Костов да емитира облигации на европейските финансови пазари през есента на 1997 г. беше проведен конкурс за консултанти. Спечелилите съвместно "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч" предвидиха в договора осъвременяване на кредитния рейтинг. С тази цел през февруари 1998 г. в България бяха екипи на трите агенции "Муудис", "Стандарт енд Пуурс" и Фитч Ай Би Си Ей. Първи "Стандарт енд Пуурс" дадоха Б (равнозначно на Б2 по "Муудис") с отрицателна перспектива. През април "Фитч Ай Би Си Ей" обявиха рейтинг по външния дълг Б+ (Б1 по "Муудис"), но по вътрешния дълг дадоха ББ (Бб по "Муудис"). През ноември заради еврооблигациите на столичната община "Стандарт енд Пуурс" повишиха "суверенния" рейтинг на Б с положителна перспектива и дадоха подобен рейтинг на София.
В началото на тази година бившият представител на България в Международния валутен фонд, сега аналитик на "Банк Бостън", Петър Ботушаров, прогнозира увеличение на кредитния рейтинг на България на база доброто поведение на икономиката и изпълнението на бюджета за 1998 г. Според източници от финансовите среди решението на "Муудис" е изпреварило посещение на представители на другите кредитни агенции в София през март.
Според договора с "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч" осъвременяването на рейтинга е предварителната стъпка преди емитирането на българските държавни еврооблигации. Всичко обаче показва, че през тази година едва ли ще се стигне до пускането на тези облигации. За това намекна министърът на финансите Муравей Радев още на пресконференцията за отчета на бюджета за 1998 г. "Винаги сме твърдели, че ще ги емитираме при благоприятни условия и не толкова от фискални, а от представителни нужди. Както обаче изглежда, няма да се наложи да прибягваме до тях", заяви Муравей Радев. В същото време за проучвателната работа по емисията и осъвременяването на кредитния рейтинг на България бяха похарчени около половин милион долара. Ако емисията се забави, подготвителната работа ще трябва да се върши наново. А цената, която може да се постигне сега, когато новините от България са добри и кредитният рейтинг се покачва, може и да е по-добра, отколкото примерно през есента, когато може да се окаже, че платежният баланс отива към голям дефицит.
Булбанк продаде дела си в "Еврофинанс"
Булбанк продаде дела си от 45% във Финансова къща "Еврофинанс" на "Орел инвест" (дружество от групата на "Орел - Г холдинг").
Сделката е била сключена на 10 февруари, като нито една от страните не пожела да коментира цената, която е била заплатена за пакета от акциите на финансовата къща. След подписването на договора за продажба групата на "Орел - Г холдинг" вече контролира 90% от капитала на "Еврофинанс". В структурата на холдинга има и две застрахователни дружества. Това са общозастрахователното "Орел" и животозастрахователното "Феникс".
Останалите 10 процента са собственост на двама от членовете на съвета на директорите на акционерното дружество - по 5 на сто от акциите държат Иван Драгневски и Симеон Петков.
"Смяната на собствеността в акционерното дружество няма да се отрази на дейността му, а дружеството само по себе си е достатъчно силно, за да не е в пряка зависимост от структурата на акционерния си капитал", коментира Симеон Петков, член на съвета на директорите на компанията. Той също отказа да коментира стойността на сделката, защото дружеството не е нито продавач, нито купувач в случая.
От "Орел - Г холдинг" също не отрекоха сделката, но отказаха по-подробен коментар.
С продажбата на ФК "Еврофинанс" се потвърждава тезата, че Булбанк ще търси начини да се освобождава от участията си в търговски банки и небанкови финансови институции в контекста на предстоящата й процедура по приватизация. Преди две седмици банката обяви чрез реклами в печата, че продава 99.95% от капитала на Корпоративна търговска банка.
А още преди Нова година се заговори, че Булбанк иска да се освободи от дела си от 35% в Централна кооперативна банка. Булбанк притежава още 35% от капитала на Обединена българска банка и 50% от акциите на Хипоферайнсбанк - България. По непотвърдена информация сделка за продажба на дела на Булбанк в ОББ също е била обект на обсъждане.
Много е вероятно да не настъпят промени в ръководството на ФК "Еврофинанс" по простата причина, че председателят на съвета на директорите на "Орел - Г - холдинг" Добромир Гущеров от две години е председател и на съвета на директорите на "Еврофинанс", а е негов член от създаването на дружеството преди пет години. "Мисля, че новият акционер е достатъчно добре представен в управлението на "Еврофинанс", коментира Симеон Петков.
Финансовата къща е първичен дилър на държавни ценни книжа, което означава, че има право на участие в аукционите на Българска народна банка.
Банка ДСК отлага валутните влогове за лятото
Банка ДСК се е отказала от първоначалното си намерение да започне валутно влогонабиране през първото тримесечие на годината, съобщиха от институцията. Срокът беше фиксиран в програмата за преструктурирането на ДСК в банка, изготвена миналата година със съдействието на фондацията на германските каси. Приемането на такива влогове ще се отложи за края на второто или за третото тримесечие на тази година, обясниха от касата. Съществена причина за забавата е времето, което отне избирането на ново ръководство на ДСК и официалното й преминаване в Банка ДСК. Преструктурирането на касата в банка и приемането на устава й стана с разпореждане на Министерския съвет в началото на ноември, докато съдебното решение за преминаването й в ЕАД с държавно имущество Банка ДСК, както и съставите на надзорния и управителния й съвет се появиха в Държавен вестник едва миналия вторник.
Банка ДСК сега трябва да преподпише и меморандума си с БНБ, с който касата ще се съобразява, докато тече държавната гаранция над левовите депозити. "За да се договорим с БНБ за влоговете във валута, трябва да сме изградили напълно звеното за международни операции - пълна готовност за валутните разплащания, да са открити кореспондентски отношения с чужди банки, да са изградени всички софтуерни продукти и т.н. ", обясниха от Банка ДСК. Причина за забавата били и предстоящата деноминация и компютърният проблем с 2000 г., тъй като това е свързано със сериозни счетоводни и програмни промени. Освен това още не е ясно как и къде ще може да се пласира набраният валутен ресурс. В разработената с германските специалисти програма за ДСК се предвижда кредитирането във валута (и то на малки и средни предприятия ) да започне през второто тримесечие на 2000 г., тоест чак за тогава е отложена възможността за най-печеливш пласмент на тези средства. Същевременно, когато и да започне ДСК набирането на валутни депозити, върху тях няма да действа пълната държавна гаранция, което се явява допълнителен риск за касата.
"Няма да позволим на НАТО да удари Югославия", обяви Елцин
Руският президент Борис Елцин заяви, че е предупредил американския си колега Клинтън да не използва сила срещу Югославия, дори и преговорите в "Рамбуйе" да не завършат успешно. Според Кремъл Елцин е информирал Клинтън за становището си и по телефона, и в писмен вид. Не стана ясно кога е станало това, тъй като от Белия дом отрекоха да е имало подобен разговор наскоро. Говорител на американския президент уточни, че руското становище е известно отдавна, но "смущаващото в случая е, че не е имало никаква комуникация между двамата президенти в последно време". Новината за руското предупреждение дойде веднага след като американският министър на отбраната Уилям Коен реши да изпрати в Европа още 50 самолета, включително и бомбардировачи "Стелт", в случай че НАТО реши да нанесе въздушни удари срещу Югославия. Засилването на американския натиск срещу Белград, че ще бъде използвана сила, бе подкрепено от генералния секретар на северноатлантическия пакт Хавиер Солана. Той също предупреди, че пактът има готовност да действа много скоро, ако сърбите и косовските албанци провалят преговорите във Франция.
Русия се противопоставя твърдо на евентуалната военна намеса на НАТО, въпреки че не е известно какво би предприела, за да попречи на Запада да изпълни заплахите си. И преди се е случвало Елцин да прави подобни предупреждения. Последният път, когато САЩ не се съобразиха с руското становище, бе бомбардирането на Ирак заради провала на мисията на оръжейните инспектори.
Москва е член на контактната група, която настоява Косово да получи автономия и в сръбската област да бъдат разположени войски на НАТО, които да гарантират изпълнението на евентуалното мирно споразумение. Русия обаче иска силите на пакта да влязат на територията на Сърбия само след изричното съгласие на властите в Белград. А югопрезидентът Милошевич вече отхвърли всякакъв вариант, свързан с разполагането на чужди военни в Косово.
Спрете държавните субсидии
Със заплахата от затваряне, надвиснала над най-големия автомобилен завод във Великобритания (Лонгбридж), произвеждащ автомобили с марката Rover, актуалност придоби отново въпросът за държавните субсидии. Несполуките на BMW, немският собственик на Rover, с британските автомобили, освен в отрицателен финансов резултат за 1998 г. намери израз и в оставките на двама от топмениджърите на компанията.
Цената, която правителството на Тони Блеър бе поканено от висшето ръководство на BMW да плати за запазването на производството на автомобилите с едноименната марка на територията на Обединеното кралство под формата на субсидия, възлиза на 200 млн. паунда (330 млн. долара). Когато продаваше Rover през 1988 г., Маргарет Тачър бе убедена, че окончателно прекъсва връзката между правителството и автомобилната компания. Десет години по-късно Rover е отново на гърба на правителството, но вече лейбъристко. Казусът Rover е първият по-сериозен тест за индустриалната политика на Тони Блеър. Ще закупи ли Блеър с държавни пари прехраната на 25-те хил. работещи британци в Лонгбридж за още няколко години?
Правилният, но най-малко вероятен отговор на правителството е "дните на правителствените субсидии в размер на милиони долари за мултинационалните автомобилни компании са вече минало. " От централата на BMW категорично отказват да направят необходимата инвестиция за поддържане на производствените мощности в Лонгбридж, ако правителството на Блеър не даде своя принос от 200 млн. паунда. Германците са убедени, че ще получат правителствените пари. Какво ги прави толкова сигурни ли? Окаяното състояние на британската икономика и склонността на британското правителство да излива милиони паунди, за да задържи различни производства на територията на страната.
Япония поднесе поредното разочарование
Когато в края на миналата седмица първите финансисти на Япония поискаха от шефовете на централната банка на страната да разширят паричната база и оттук паричното предлагане, страничният наблюдател остана с впечатлението, че най-накрая властите в Япония са намерили изход от осемгодишната рецесия. Международната финансова общност също реагира положително на инициативата на правителството на Кейзо Обучи. Направи го плахо - монетизирането на дълга (централната банка купува директно от правителството държавни ценни книжа) е начинът Япония да се измъкне от дефлационната спирала, но влиза в конфликт с японския закон за банките.
Въпреки че покупките на правителствени облигации с опция за обратна продажба от вторичния пазар, извършвани от централната банка, няма да постигнат ефекта на директното финансиране на вътрешния дълг, финансовото министерство охотно даде да се разбере, че ще приеме и такъв вариант. Единственото условие бе централната банка да си напазарува незабавно десетгодишни държавни ценни книжа в обем, значително по-голям от обичайния за поддържането на ликвидността в банковата система (близо 400 млрд. йени месечно), който да държи в портфейла си до края на март, когато приключва финансовата година.
Може ли да се говори в действителност за начало на края на икономическото неразположение на Япония? Иначе казано, преоткри ли Япония монетарната политика в частта й, незасягаща лихвените проценти, като начин за стимулиране на икономическо оживление?
Нищо подобно. Просто пак е февруари. А февруари и март са месеци с по-особено съдържание през последните години за банковата система и частния сектор в Япония. Месеци на активни борсови операции и репатриране на капиталови печалби и доходи от лихви, реализирани зад граница, с цел привеждане на счетоводните баланси към края 31 март във вид, възможно най-привлекателен за акционерите. В конкретния случая с банките и за агенциите с основна дейност определяне на кредитните рейтинги.
Решението на финансовото министерство от края на миналата година да изолира спестовните схеми на японските пощи от първичния пазар срина цените на десетгодишните облигации, емитирани в изобилие през последната година.
Поевтиняването на облигациите реално започна още през ноември, когато правителството обяви, че планира да емитира през финансовата 1999 г. десетгодишни облигации с рекордния номинал от 330 млрд. долара за финансирането на най-новия пакет от фискални и финансови мерки за оздравяване на икономиката. Буквалният прочит на Джон Мейнард Кейнс в правителствените среди на Япония намери израз и в появата на ефекта "crowding out" (изместване на частните инвестиции от държавните разходи) и по-ниския кредитен рейтинг на страната.
Правителството аргументира действията с изчерпващия се потенциал на инвестиционния фонд на пощите Trust Fund Bureau, подчинен на финансовия министър. Въпреки възможността да насочват спестяванията си в чужбина, японците, най-ярко изразените спестители в света, предпочитат да влагат парите си в спестовните схеми на пощите. Обяснението е много просто - високи налози при източника на доходите и ниски лихви по депозитите на местните банки. По-правдоподобна е версията за желанието на управляващите да подкрепят националната си парична единица, която с появата на еврото става все по-непривлекателна за функцията резервна валута. Повишаването на текущите дългосрочни лихвени проценти, производни на доходността на дългосрочните ДЦК, изменяща се в противоположна посока от цената на облигацията, оскъпи йената с 20% спрямо долара в периода октомври - януари.
Закупуването на доза национално достойнство обаче съвпадна с последните месеци на финансовата година. За да намалят загубите си, собствениците на дългосрочен държавен дълг побързаха да се освободят от него. Банковата система е държател на почти 70% от дълговите книжа на правителството и всеки ценови шок се материализира във финансовите резултати на банките. Независимо дали са реализирани капиталовите загуба. По-високите лихви се отразиха и в по-ниски борсови котировки, които подобно на инвестициите в дългови книжа влошиха състоянието на счетоводните баланси.
Представители на американските агенции за определяне на кредитнит рейтинги Standard&Poors и Moody's все по-често биват забелязвани да наобикалят с маниер на лешояди японските банки. Според анализ на Standard&Poors заделените провизии за покриване на лошите кредити в банковата система, отписването на несъбираемите заеми и капиталовите загуби в резултат на поевтиняване на облигациите и акциите ще ерозират към 31 март капитала на 16-те най-големи банки в страната с 40%. Декапитализиране на банковата система в подобен размер ще бъде санкционирано с по-ниски рейтинги за книжата на банките. След студения пролетен душ на Moody's за пет от най-големите банки в Япония правителството едва ли ще допусне банките да заемат финансов ресурс от международните пазари при нова по-висока рискова премия. В понеделник (15 февруари) кабинетът на Обучи даде зелена улица на проект за увеличаване на капитала на 16 банки със 7.45 трилиона йени. За целта обаче ще е необходима нова емисия от държавни дългосрочни облигации, което допълнително ще натисне цената им надолу.
Идеалното решение за правителството бе разширяването на паричното предлагане чрез покупки на нови емисии дългосрочни ДЦК от централната банка. Освен по-високи борсови котировки и по-ниски лихвени проценти ангажирането на централната банка във финансовата козметика, характерна за този период на годината, щеше да има за резултат и свиването на реалните лихвени проценти, а следователно и поевтиняване на йената - единственото краткосрочно конкурентно предимство на Япония, макар и втора по големина икономика в света.
Едва ли някой бе очаквал централните банкери да се огънат при първия по-сериозен натиск на финансовото министерство и да компрометират поверената им институция с директни покупки от правителството. Дори и това да е единственият начин Япония да загърби дефлацията. Идеята за плавно увеличаване на репо-операциите на открития пазар получи добър прием от шефа на централната банка Масару Хаями. Условието за покупка на десетгодишни облигации и държането им до последния ден на настоящата финансова година обаче смути първия централен банкер, който склони единствено да понижи овърнайт лихвата на междубанковия пазар от 0.25% до 0.15%.
Демонстрацията на независимост от членовете на управителния съвет на японската централна банка принуди правителството да разиграе отново добре познатия сценарий - продажби на дългосрочни ДЦК на държавния Trust Fund Bureau. Само до 31 март. А след това нови, рекордни по своя обем "оздравителни" финансови пакети, финансирани с краткосрочни и средносрочни правителствени дългови книжа.
Задават ли се първите министерски оставки
Ако една лъжа трябва да се повтори сто пъти, за да стане истина, то колко дълго трябва да се раздуха един слух, за да се превърне той в реалност? Ако трябва да се съди по постоянно циркулиращите коментари за оставки в руското правителство с автор "добре информиран източник", то отговорът е - дълго. От края на септември, когато Александър Шохин доброволно напусна правителството на Евгений Примаков, спекулациите около възможни уволнения в кабинета не стихват, въпреки че премиерът се умори да повтаря, че засега няма да гони никого от екипа си. Все пак, ако Примаков си държи на думата, оставки ще има, и то през тази година, защото още при избирането му бившият външен министър обеща, че ще сменя членовете на кабинета, които не се справят със задълженията си. А засега няма информация в Русия да е получена голяма партида магически пръчки, с които министри набързо да решат проблемите в ресорите си.
От есента смяната на кадри по средните и ниските етажи на държавната администрация не спира, което е нормално с оглед на различията между правителството на Примаков и предшествениците му, но големите новини засега идват от лагера на президента. В началото беше уволнението на началника на президентската администрация Валентин Юмашев, а в първите дни на февруари Елцин разписа молбата за оставка на главния прокурор Юрий Скуратов. Въпреки слабостта на руската съдебна система прокуратурата е важна институция, подчинена непосредствено на държавния глава, а при очертаващия се преход на Русия към по-парламентарна форма на управление нейното влияние само ще расте. Инициатор на оставката видимо е самият Скуратов, който посочи "здравословни причини" като мотив за неочакваната си постъпка и дори обяви, че постъпва в Централната клиническа болница (ЦКБ). Внезапността обаче поставя под съмнение доброволността на решението на обвинител No1, особено след като настойчивите журналистически проверки не успяха да го открият сред пациентите на ЦКБ. Депутатите от Държавната дума настояха да бъдат огласени "истинските причини" за искането на Скуратов, а някои от тях призоваха колегите си от горната камара да не приемат оставката му, докато не бъдат изяснени обстоятелствата. В резултат на това Съветът на федерацията отказа да гласува, докато Скуратов не се яви лично. Съвпадането на оставката с началото на акциите срещу компаниите на Борис Березовски веднага породи подозрения, че противопоставянето между изпълнителния секретар на Общността на независимите държави и Примаков е главната причина за смяната на главния прокурор. Единственото, за което авторите на теорията не могат да се споразумеят, е за кого е играл Скуратов. Друга причина, поради която Скуратов може да е станал неудобен, са разкритията му около компанията Financial Investment Management, регистрирана в Джърси, през която са минали около 50 милиарда долара от постъпленията на чуждестранна валута в централната банка. Многото неразкрити шумни дела, сред които убийства на депутати и журналисти и корупция в огромни размери плюс последните изяви на радикални политици и групировки, са другата основна версия за оставката на Скуратов, която, ако се окаже вярна, увеличава вероятността сред първите "жертви" от правителството на Примаков да бъде и някой от министрите, отговарящи за опазването на обществения ред. Колона късо подстригани младежи в черни униформи и свастика на ръкавите би предизвикала недоволство в коя да е европейска столица, но за Москва демонстрацията на неофашистите от Руско национално единство (РНЕ) в края на януари се превърна в истински скандал. Несанкционираният поход на РНЕ потвърди опасенията от засилване на екстремистките настроения сред най-засегнатите от кризата слоеве на руското общество, без това да предизвиква реакцията на отговорните за това органи. Допълнителен минус в оценката за работата на силовите министерства е негласната подкрепа, която някои от техните служители оказват на радикалите, особено по отношение на имигрантите от бившите съветски републики. Като се прибавят заплашителните размери, които придобива организираната престъпност, и пословичната корупция на милицията, министърът на вътрешните работи Сергей Степашин и министърът на правосъдието Павел Крашенинников има защо да се безпокоят за постовете си. За да умилостивят президента, те реагираха неочаквано остро на новото антиелциновско изявление на лидера на комунистите Генадий Зюганов, който за пореден път нарече Елцин алкохолик. След като сезираха прокуратурата, двамата министри се сетиха, че става въпрос за лични отношения, с които те нямат нищо общо, и оттеглиха искането си. Това не ги отказа от желанието им да блеснат пред държавния глава и те наредиха да бъде проверено дали компартията не нарушава указа на президента, забраняващ създаването на партийни организации по месторабота. Желанието на министрите да се докажат крие опасност от неприятни последици, защото при екстремална ситуация може да доведе до неоправдано силова реакция.
Слабостите в работата на силовите министерства отклониха вниманието от другите ведомства, но спокойствието може да се окаже измамно. Окончателното приемане на бюджета е въпрос на дни след гласуването му от Съвета на федерацията и с това се изчерпва една от причините за поддържането на мира между правителството и Думата. Ако бъде прието политическото споразумение при условията на Примаков, ръцете му окончателно ще бъдат развързани да направи корекции в кабинета си. Проектът на премиера му осигурява недосегаемост до лятото на следващата година, но никъде в него не се поема задължение правителството да бъде оставено непокътнато. Като фаворит за уволнение се сочи първият вицепремиер Юрий Маслюков, член на комунистическата партия, който отговаря за икономическата политика на правителството. Самата личност на бившия председател на Госплан явно смущава представителите на Международния валутен фонд, от които зависи отпускането на нови траншове, а неадекватните изявления на Маслюков и канцеларията му само засилват впечатлението за безпомощност в преговорите. Зависимостта на Русия от външно кредитиране за осигуряване на постъпленията в бюджета и обслужването на външния дълг прави от Маслюков твърде дребна фигура, която спокойно може да бъде жертвана. Дори комунистите могат да подкрепят уволнението му, защото то ще им позволи да се дистанцират от дейността на кабинета в изборната година и да прехвърлят отговорността върху останалите партии, които ще запазят своите министри. В такъв случай за политическите им конкуренти ще остане възможността да провокират оставката на своите хора в кабинета или да натиснат Примаков да запази Маслюков. Ефектът от това ще бъде само един - блокиране на работата на и без това слабо активното правителство, което ще означава още една кошмарна година за Русия.
Сделката "Йоджалан"
Вълна от ексцесии на кюрдски емигранти заля Европа. Гръцките посолства в повечето европейски столици бяха атакувани от разгневени кюрди, някои от тях бяха разбити и окупирани, а дипломатите в тях - взети за заложници. Европа стана свидетел на позабравените картини на ожесточени протестни демонстрации, гладни стачки и самозапалвания. И всичко това - в резултат на новината, че лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдулах Йоджалан е заловен и отведен в Турция.
Новината за ареста на най-търсения от турските власти човек бе оповестена от премиера Бюлент Еджевит. С треперещ от вълнение глас старият политик съобщи, че в резултат на 12-дневна секретна акция Йоджалан е заловен в Кения, след като е потърсил убежище в гръцкото посолство в кенийската столица Найроби. "Сега той ще отговаря пред турското правосъдие", обяви тържествено турският премиер. А в случая "Йоджалан" това най-вероятно означава смъртна присъда.
Кюрдският лидер постави доста европейски правителства в твърде деликатна ситуация, когато, макар и инкогнито, стъпваше на тяхна територия. След експулсирането му от Сирия Йоджалан потърси убежище в Русия, където пребивава нелегално близо месец. След като руското правителство подобри търговските връзки с Турция и сключи споразумение за турска икономическа помощ за Чечения, Йоджалан стана неудобен и бе принуден да напусне Москва, откъдето отлетя за Рим. През октомври миналата година той бе арестуван от италианските власти заради пребиваване в страната с фалшив паспорт. Последва големият дипломатически скандал между Рим и Анкара, тъй като Рим отказа да го предаде на турското правосъдие заради наличието на смъртно наказание в Турция. В скандала бе намесена и Германия, но Бон отказа да помогне, опасявайки се от сблъсъци между кюрдите и турците, живеещи в страната. Кюрдският ръководител изчезна загадъчно през януари, след като му бе разрешено да напусне Италия, и оттогава до самото му залавяне местонахождението му бе неизвестно. Появиха се мъгляви съобщения за митарствата му. На борда на малък частен самолет той безуспешно се опитваше да намери убежище - отказан му бе достъп до Холандия, Швейцария, Гърция и Сърбия. И неизвестно как Йоджалан се оказа в гръцкото посолство в Найроби. Едва след съобщението за залавянето му гръцкото правителство заяви, че се е опитало да "реши въпроса с Абдулах Йоджалан, след като редица европейски страни са му отказали убежище". Затова на кюрдския водач е било предоставено "място за пребиваване" в гръцката мисия в Кения.
Официалната версия гласи, че Йоджалан е заловен от турски командоси, след като е напуснал гръцкото посолство в Найроби. Въпросът е как турските тайни служби са получили информация за местонахождението му. Една от теориите гласи, че е имало изтичане на информация от гръцки източник, а според друга версия лидерът на ПКК е отправял заплахи по телефон, който е бил засечен. Най-правдоподобно звучи обаче третият вариант, според който САЩ са оказали натиск върху Гърция да предаде Йоджалан на Турция. Веднага след ареста Вашингтон приветства залавянето на кюрдския водач, но отрече да има някаква връзка със случилото се. Според някои съобщения в секретната операция са участвали хора от израелските тайни служби, но и това бе отречено от Тел Авив.
Не е ясно каква е ролята на Вашингтон, но интерес будят някои съвпадения. Турция бе подложена на силна дипломатическа атака от страна на Ирак да затвори базата Инджирлик за американските и британските изтребители, които охраняват забранената за полети зона в северен Ирак. Това бе основната цел на посещението в турската столица на иракския вицепремиер Тарик Азиз. САЩ не скриха притеснението си от иракската инициатива. Анкара посъветва Ирак да не предизвиква САЩ, да спазва резолюциите на ООН и отказа да се подчини на искането на Багдад. Последва заплахата на Багдад, че ще атакува базата Инджирлик, ако патрулните полети продължат. В отговор САЩ заявиха, че при евентуално иракско нападение ще последва ответен удар. Анкара и Вашингтон си поднесоха взаимни уверения в съюзническа вярност, а малко след това Турция успя да залови човека, който й се изплъзваше години наред.
Почеркът на външния натиск пролича и в поведението на Гърция, която по традиция е непримирим съперник на Турция. Турският вестник "Миллиет" намекна, че гръцкото правителство е било заставено "отвън" да предаде Йоджалан. Потвърждение за подобна версия може да се търси в неособено логичните изявления на Атина. Гръцките власти оповестиха, че са се заели да решат проблема с убежището на кюрдския лидер и са го настанили тайно в мисията си в Найроби. Впоследствие (вероятно след външната намеса) се оказа, че Йоджалан по собствена воля "напуснал" посолството и заминал в неизвестна посока. Финалната му дестинация бе оповестена от турския министър-председател, който тържествуващо обяви, че най-сетне терорист номер едно е заловен.
Очевидно тепърва предстоят споровете дали Абдулах Йоджалан е бил изтъргуван и на каква цена. Факт е обаче, че задържането на лидера на ПКК разбуни духовете на кюрдската общност в Европа и отново повдигна редица въпроси. На първо място, какво ще стане с Йоджалан и какво правосъдие ще получи Според турските власти той е отговорен за терористична дейност и смъртта на над 30 хиляди души, а това е сериозно обвинение. Премиерът Еджевит заяви, че процесът ще бъде абсолютно справедлив и напълно безпристрастен. Но в чужбина подходиха твърде скептично към подобни твърдения и Европейският съюз поиска негови юридически представители да участват в защитата на кюрдския водач.
Залавянето на Йоджалан повдигна отново кюрдския въпрос. Мнозина се опасяват от реакцията, която би последвала при евентуалното обявяване на смъртно наказание за кюрдския водач. Привържениците на ПКК вече предупредиха, че Турция ще съжалява за това, че е посегнала на техния лидер. Братът на Абдулах - Осман, се закани, че ще направи всичко възможно "Турция да плати скъпо за заговора и пиратското покушение срещу кюрдския национален водач". Братът на кюрдския лидер се закле, че "техните хора ще превърнат живота на турците в ад". В същото време турското правителство не изглежда склонно да прави каквито и да е отстъпки на ПКК, още повече след като нанесе такъв сериозен удар върху кюрдската организация. Според някои наблюдатели обезглавяването на Кюрдската работническа партия дори може да доведе до разпадането й. В тази ситуация всички призиви за политическо решение на кюрдския въпрос изглеждат безпочвени.
