Откъде идват бъдещите бивши министри
В средата на 70-те години в големия столичен град пристига един 18-годишен младеж от Ямбол. Целта му е да кандидатства във Висшия машинно-електротехнически институт "В. И. Ленин". Едва ли в този момент някой е предполагал, че след малко повече от 20 години студентът Марио Тагарински (по-късно "дипл. инж." със специалност радиоелектроника) ще стане министър на държавната администрация.
Тази "човешка съдба", както би казал поетът, илюстрира прекрасно докъде може да стигне човек, влизайки в политиката. И най-бегъл поглед върху най-новата ни история е достатъчен, за да се формулира отговорът - много, много далеч. Десетте години на преход вкараха в голямата политика хора от различни слоеве на обществото. Малцина останаха тези, които водовъртежът на публичния живот запрати обратно там, откъдето са тръгнали - в зоната на обществената анонимност. За повечето от новите лица пребиваването във властта се оказа добър трамплин за кариера в бизнеса или дипломацията. И това е обяснимо, като се има предвид, че властта в България продължава да е синоним на благоденствие.
Януарските протести през 1997 г. изтикаха на гребена на вълната повечето от днешните управляващи. Две години по-късно продължава да буди любопитство въпросът що за личности са били повечето от министрите в правителството на Иван Костов, преди да станат част от новия политически елит. Ако трябва отговорът да се обобщи в една дума, то тя е - инженери (справка в биографиите на министрите показва, че осем от тях имат в джоба си дипломи за висше инженерно образование).
Листата се води от двамата вицепремиери Евгений Бакърджиев и Александър Божков. Първият е строителен инженер, завършил Висшия институт по архитектура и строителство (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия), а вторият е специалист по отоплителни и вентилационни системи. В списъка фигурират още един радиоелектронен инженер (Марио Тагарински), един специалист по двигатели с вътрешно горене (Вилхелм Краус), един зооинженер (Венцислав Върбанов), един хидроинженер (Валентин Василев), един инженер по минна геология (Георги Ананиев). Към тази група може да бъде причислена и екологичната министърка Евдокия Манева, която е завършила университета в Харков с диплома за инженер-икономист.
Извън инженерното лоби в правителството са вицепремиерът Веселин Методиев (историк), вътрешният министър Богомил Бонев (завършил Висшия институт на МВР в Симеоново и право в Софийския университет), здравният министър Петър Бояджиев (дипломиран детски педиатър), социалният министър Иван Нейков (юрист), Надежда Михайлова (българска филология), Васил Гоцев (юрист), Муравей Радев (завършил икономика във Варна), Емма Москова (с диплома за архитектура от ВИАС и история и археология).
Управляващите обикновено избягват да навлизат в детайли, когато говорят за своето минало, и предпочитат да акцентират върху политическите си изяви и особено върху дисидентските си мигове в годините на предишния режим (ако ги има). Премълчаването на част от биографията е съвсем в реда на нещата, когато залогът е шеметна кариера по върховете на властта. Сините активисти обичат да повтарят, че "правителството на Костов беше първото, което се роди на барикадите". По този начин се изтъква, че наличието на чисто минало не е бил главният критерий при разпределянето на постовете в синьото управление, както беше по времето на Филип Димитров. Понякога обаче идва момент, в който белите петна в битието на някой министър си намират обяснението. И тогава става неприятно.
Най-ярък пример за това е човекът, който "осигури" на СДС всички изборни победи след 1995 г. - вицепремиерът
В биографията на другия вицепремиер
Третият вицепремиер
Главният администратор на държавата
Най-спортната фигура в кабинета е безспорно тази на търговския министър
Земеделският министър
Любопитни моменти има и в ранната биография на министър-председателя
Днес Командира, както е известен сред своите подчинени от кабинета, стои начело на държавната машина. Някъде сред авиационните среди обаче сигурно продължават да съжаляват, че са загубили за професията един прекрасен летец. И ако рулетката на живота се беше завъртяла по друг начин, днес вместо по върховете на управлението, Костов можеше да се рее някъде между крилете на селскостопански двуплощник над миналогодишните есенници.
Какво правят бившите министри сега
Малко след ноември 1989 г. двама приятели - Румен и Нейчо, решават да гледат заедно прасета. Фирмата на Нейчо плаща на Румен да се грижи за нейните 400 свине. От цялата история Румен губи - ортакът му забравя да преведе 30 хил. лв. Стига се до съд. Когато той се произнася, Нейчо Неев вече е заместник министър-председател в правителството на Република България. В пристъп на почти космическо откровение по това време той сътвори фразата: "Ега ти държавата, след като аз съм й вицепремиер".
Макар и не толкова драстична, подобна е съдбата на повечето министри след 1989 г. Най-често те попадаха по върховете на властта, след като дълги години са се занимавали с най-обикновени професии. За много от тях обаче пътят надолу , след излизането им от властта, се оказа доста по-труден от шеметното качване към министерските кабинети. Почти никой не се върна към старите си занимания. И наистина, ако си отглеждал прасета, а след това мътилката на политическия водовъртеж те е катапултирала да управляваш цяла държава, едва ли имаш желание да слезеш обратно в калта.
"След върха пътят е само надолу", казва една китайска поговорка и повечето от нашите министри нагледно я доказват. Доста често обаче по това с кого работи някой от бившите във властта може да се разбере и за кого е работил, докато е бил сред силните. Услугите, които е правил като министър, често се изплащат доста време, след като е напуснал държавната работа.
През последните десет години на политическата ни сцена се записаха девет правителства на осем министър-председателя. За това време близо 60 човека са заемали ключовите постове в изпълнителната ни власт.
Нейчо Неев, който за времето си във властта успя да се изкаже за необходимостта от закон за публичните домове, вицепремиерът, който си хвърли оставката с думите "лешоядите са накацали върху изтерзаната ни страна", министърът, когото медиите нарекоха слънце (защото огрява навсякъде) и човекът-оркестър, сега смята да се кандидатира за кмет на родния си град Шумен.
Съизмерим с титана Нейчо Неев като източник на идеи по отношение на финансовата политика и поведение на промишлените фирми е промишленият министър от Виденовото правителство Климент Вучев. По време на министерстването си той създаде и фонд "Индустрия", като принуди с натиск големите промишлени фирми да участват с дялови вноски в холдинга. След като Вучев беше свален, се оказа, че холдингът е регистриран като акционерно дружество, в което държавата не е представена пряко и няма право на контрол и управление. Вучев обаче е записан в управлението на фонда като физическо лице. Той и заместничката му Вяра Христова на практика приватизираха и сега управляват фонда, в който държавните фирми внесоха около 1.5 млрд. лв. Вучев има частни интереси и във военно-промишления комплекс и търговията с оръжие. Той е учредител на консорциума "Електрон", в който още по негово време бяха вкарани частни български и руски фирми. Първата частна фирма с лиценз за търговия с оръжие "Гера комерс" се свързва с Климент Вучев и жена му.
Кирил Цочев беше вицепремиер и министър на търговията при Беров и Виденов. Като заместник министър-председател ръководеше изработването на първата енергийна стратегия, водеше преговорите по петролопровода и газовите доставки и транзит, търговските преговори с Русия и Ирак и т.н. Напусна правителството поради дълбоки несъгласия и конфликт с Жан Виденов покрай ранните скандали с "Топенерджи". Собственик е на фирма "Микра" за консултации и външна търговия, с много добри контакти в Япония - председател е на българо-японски форум за сътрудничество, и един от шефовете на вече частната компания за хладилници "Мраз".
Предшественикът му в правителството на Беров, вицепремиерът Валентин Карабашев (награден от медиите с прякорите Мосю дю Карабас и Карабаш ки ри - от името на френските сирена "Ла ваш ки ри" - смеещата се крава) напуска кабинета с обвинението, че се пречи на приватизацията и започва да се занимава основно с нея. През 1996 г. става експерт в "Българска консултантска група" АД. В момента е шеф на бившия приватизационен фонд "Златен лев", председател е на УС на бившата Асоциация на приватизационните фондове (сега на индустриалния капитал) и член на управата на няколко вече приватизирани дружества.
Цочев и Карабашев са едни от най-успешно адаптиралите се бивши вицепремиери.
Белчо Белчев беше първият стар нов министър през деветдесетте години. Началото на промените го заварва в чужбина като представител на НРБ в Съвета за икономическа взаимопомощ - СИВ. След като през ноември 1990 г. второто правителството на Андрей Луканов си отива от политическата сцена, Белчо Белчев става председател на надзорния съвет на Минералбанк. Там остава до 1996 г. По същото време е член и на съвета на директорите на застрахователната компания "Орел". В момента се занимава с консултантска дейност.
Стоян Александров, който беше финансов министър в правителството на Любен Беров, сега е председател на борда на директорите на Централна кооперативна банка и е председател на Асоциацията на търговските банки. Шеф е и на бившия Кооперативен приватизационен фонд "Юг" (макар и непряко той е свързан и с друг бивш фонд, учреден от ЦКБ - ПФ "Северкооп - Гъмза"), както и член на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал. Във връзка с активността си в първата вълна на боновото раздържавяване той е свързан с управлението на голям брой вече приватизирани предприятия. Александров е бил и в друго ръководно тяло - на Българската федерация по баскетбол.
В момента Малката секира е сред най-гласовитите представители на финансовия елит. Приказката му тръгва най-добре по проблемите с кредитирането на зърнопроизводителите и изобщо на производителите от селското стопанство. В Централна кооперативна банка като изпълнителен директор сега работи още един ексфинансов министър в кабинета на Виденов - Димитър Костов. Започнал от най-долните стъпала във финансовото министерство, преминал и през поста зам.-министър (когато министър беше Иван Костов), той беше приеман като несъмнен професионалист в областта си, което трагически съвпадаше с гърмящите бюджети от времето на Виденов. Димитър Костов беше ключовият човек, възприел и наложил (пред Виденов) идеята за валутен борд в България. И досега съседите му го виждат да кара синия си трабант около театър "София".
Служебният министър, който наследи Димитър Костов - Светослав Гаврийски, не можа много да блесне на този пост, тъй като го заемаше за кратко ( по времето на служебното правителство на Софиянски). Освен че конкурира Димитър Костов по тихо говорене, Гаврийски пък съвсем не е от приказливите хора. От всички финансови министри при него преходът към следващия пост мина най-плавно и освен това със запазване на нивото - сега Гаврийски е управител на БНБ.
Предшественикът на Гаврийски в централната банка - Любомир Филипов, пък след като напусна БНБ, стана прокурист в свързаната с Мултигруп Кредитна банка, която по ирония на съдбата БНБ затвори в началото на тази година. Филипов напусна "Кредитна", след като преди две седмици съдът обяви несъстоятелността на банката.
Друга топла връзка с "Мулти" осъществи председателят на Комитета по енергетика в правителството на Беров Никита Шервашидзе. Той направи възможно сключването на скандалния цесионен договор между Булгаргаз и структурите на Мултигруп - Дисконтова къща и Кредитна банка, за прехвърляне на вземанията на Булгаргаз от "Химко" и "Кремиковци". Шервашидзе е и създател на Националната газова компания, в която участваха Мултигруп и фирми, свързани с Георги Агафонов, и беше лансирана като страна по газовите преговори с Москва. Работи в "Зевс холдинг", свързан с Агафонов. Инициатор е на учредяването на приватизационния фонд "Енергия инвест", който чрез масовата приватизация получи собственост в няколко дружества от сектора промишлена енергетика.
Друг бивш управленски кадър, когото "Мулти" приюти след излизането му от коридорите на властта, е Иван Колев. Той беше заместник-министър на търговията в правителството на Жан Виденов и водеше преговорите с Москва. След като напусна държавния пост, стана вицепрезидент на Мултигруп. Член е на УС на "Ем Джи елит холдинг". През миналата пролет се оттегли от групировката заедно с Радослав Ненов.
Преди да стане изпълнителен директор на Агенцията по приватизацията по времето на Виденов, Веселин Благоев заемаше поста главен секретар на Министерския съвет в кабинета на Беров. Благоев е и най-дълго задържалият се на мястото си шеф на АП. След смяната му той почти веднага започна работа в Кредитна банка, където стана главен изпълнителен директор и председател на борда на директорите. През миналото лято, според думите на Благоев, той сам подава оставката си от Кредитна банка. След това започва да се занимава с консултации по приватизационни сделки, а екипът на фирмата му е събран изключително измежду бивши негови служители в Агенцията за приватизация.
Министърът на вътрешните работи в първото правителство на Андрей Луканов - Атанас Семерджиев, сега е пенсионер. Подсъдим е заедно с о.з. ген. Нанка Серкеджиева за унищожаване на досиетата от бившата Държавна сигурност и това е единственото интересно нещо в сегашното му битие. Негов заместник по това време е о.з. ген. Любен Гоцев. Сега той има бизнесинтереси в най-различни посоки, затова името му често се появява в медиите. За известно време Гоцев беше консултант на Първа източна международна банка, станала по-късно известна като банката на СИК. След това започна да работи с "Първа източноевропейска петролна компания" - фирма, свързвана със съмнителния хасковски бизнесмен Теньо Тенчев - Свинаря. Преди година Държавен вестник публикува регистрацията на фирма "Б-7", където Любен Гоцев е съдружник с Петър Младенов и бившата шефка на митниците Елка Владова. За известно време о.з. генералът от разузнаването работи и за рекламния холдинг "Чап". След като съдружниците в него се разделиха, Любен Гоцев напусна рекламния бизнес. Малко по-късно генералът от разузнаването преживя друга раздяла, съпроводена с шумен скандал - в МОБ "Свети Никола".
Наричаният от всички полицаи Дедето - Христо Данов, е един от най-видните реститути в държавата. Адвокат. Той успя да си върне хотел "Славянска беседа" и започна серия от дела, за да изгони театър "Сълза и смях" от имотите си. През 1996 г. заедно с другия бивш вътрешен министър Йордан Соколов станаха адвокати на Централна кооперативна банка в делото срещу "Блонд инвестмънт корпорейшън". Това е фирмата на руския "бизнесмен" Михаил Чорни, която съди ЦКБ за трите милиона долара, "откраднати" от валутния дилър Павел Тренев в зората на аферата "Орион".
Приемник на Дедето в правителството на Филип Димитров стана именно сегашният шеф на парламента Йордан Соколов. За главен секретар той избра тогава Богомил Бонев. След краха на правителството на СДС двамата се връщат към адвокатската професия.
Вътрешен министър в правителството на Любен Беров е бившият директор на националната полиция Виктор Михайлов. Управлението му се запомни с появата на рекетьорските банди и охранителни фирми, които по-късно прераснаха в силови застрахователи. След оставката на Беровото правителство Виктор Михайлов беше назначен от Атанас Тилев за шеф на отдел "Трудносъбираеми кредити" в Банката за земеделски кредит (БЗК), а след това стана адвокат. Последната му публична проява беше, когато се появи на пресконференция като адвокат на Мултигруп.
Бившият шеф на военното разузнаване Чавдар Червенков беше министър на вътрешните работи в служебния кабинет на Ренета Инджова. След като мандатът на правителството изтече, о.з. ген. Червенков се завърна като посланик в Тунис, където е и до момента.
Виденовият министър на вътрешните работи Любомир Начев стана известен със списъка си от над 3000 бандити с висящи дела, които са на свобода. Данъкоплатците ще го запомнят и с любовта му към жените и софрите. Начев беше принуден да подаде оставка, когато телевизионна камера го засне да пирува в компанията на собственичката на агенция "Визаж" Евгения Калканджиева в нощта след убийството на трима полицаи в столичния квартал "Люлин" на 3 май 1996 г. След разпускането на 37-то Народно събрание той поиска да се върне на работа в Научния институт по криминалистика и криминология на МВР, но му беше отказано и сега се изхранва като адвокат. Приемникът му Николай Добрев, номиниран за премиер, върна мандата през февруари 1997 г., сега е депутат.
Много по-навътре в бизнеса е главният секретар на Начев и Добрев ген. Георги Ламбов. Първата му фирма е консултантска и се казва "Ламбов, Веселинов и ко. ". Името й се свързва с няколко поръчки на "Компакт холдинг" на Иван Евлогиев. В момента името на Ламбов присъства в борда на директорите на Завода за металорежещи машини - Враца, в надзорния съвет на приватизационен холдинг "Сигурност" и фирма "НОЕРСС 2000" ООД. Според списание "Сега" синът на Ламбов няколко години е бил стипендиант в чужбина на "Минстрой холдинг", фирма на Мултигруп. Името му нашумя отново през лятото на миналата година, когато СДС-депутатът Георги Шишков го обвини заедно с Любен Гоцев, че стоят в дъното на канал за контрабанда на цигари. Ламбов отрече и се закани да съди Шишков.
Безспорно най-колоритният ни министър на външните работи - Стоян Ганев, веднага след като напусна поста си, избра свободата и замина за САЩ. Това, че е някъде в Северна Америка, е единственият напълно сигурен факт за него. Според самия Ганев хлябът в САЩ той си изкарва като професор по международни отношения и международно право в Бриджпортския американски университет, който се свързва с "преподобния" Сън Ян Муун - гуруто на едноименната корейска секта.
Бившият ни първи дипломат председателстваше 47-та сесия на Общото събрание на ООН. Името на Стоян Ганев нашумя за последно около скандал за приватизацията на бразилската телекомуникационна компания "Телебраз" ("бразилското БеТеКа", както би го нарекъл един от сегашните ни управляващи). Това е най-голямата сделка в Латинска Америка, донесе на бразилското правителство 19 млрд. долара, но доведе до оставките на трима министри. В приватизацията участваха 5 американски фирми и четири приватизационни фонда. Стоян Ганев беше член на консултантския екип, представител на американските фондове.
Предшественикът му от правителството на Димитър Попов - Виктор Вълков, беше доскоро посланик в Турция, но с указ на Петър Стоянов беше отзован и мястото му зае Стоян Сталев.
Сред бившите началници на военното ведомство почти няма хора с колоритни биографии след връщането им в "истинския" живот. Бащата на "риформата", първият цивилен министър на отбраната - Димитър Луджев, продължи да се занимава с политика и след като остави войската на мира. Той създаде политическото сдружение "Нов избор", претърпя с него неуспех, след което се прилепи за Ахмед Доган и ДПС. С негова помощ успя да влезе в сегашния парламент.
Неговият наследник Валентин Александров-Шпагата обаче влетя в публичното пространство с енергията на ранен бик. Светските хроникьори ще го запомнят с това как тракваше с токове и навеждаше отривисто глава, когато поздравява някого. В почти всяко свое интервю той не пропускаше да отбележи, че прадядо му и дядо му са били милионери. Самият той е завършил висшата дипломатическа школа във Виена. Днес, четири години след като е напуснал голямата политика, Валентин Александров е старши научен сътрудник II степен по история на международните отношение в Института на БАН. Както и другите сътрудници на института, работи вкъщи.
И докато повечето бивши министри се оправят криво-ляво в живота, бившите премиери като че ли не можаха да намерят ползотворен път.
Първият министър-председател след десети ноември Андрей Луканов вече е покойник, но продължава да бъде коментирана и спорна личност. Луканов беше убит - единственото досега убийство на крупен политик в последната част от българската история. Съдбата на Луканов най-добре доказва непригодността на бившата компартия да управлява в новата среда. Андрей Луканов беше популярен на Запад, в същото време - най-добър приятел на Русия, с добри контакти на Балканите. Това, с което Карлович не можа да се справи, е собствената му партия.
Луканов беше изключително добре подготвен в тънкостите на пазарната икономика, много по-добре от всички останали. Може би това му създаваше илюзорното чувство, че е възможно да контролира икономиката, а оттам и политиците, стоейки в сянка. Той минава за създател на схемата с "подставените лица" или "назначените капиталисти", едно от обясненията за буксуващия десет години преход също е в заложения от него модел. За нуждите на контрола обаче от куклите и подставените лица се изискват много по-ниски интелектуални качества от тези на кукловода. Така за Луканов се заредиха битки, победи, загуби, сделки, изневери и предателства. Там някъде в многобройните конфликти на интереси, които той дълги години умело управляваше, се крие и причината за неговото убийство.
Министър-председателят, освободил цените с думите "За бога, братя, не купувайте" - Димитър Попов, се прехранва с адвокатстване. Бившият премиер е член на ръководните органи на няколко нестопански организации - Националната академична фондация, Общобългарското сдружение "Св. Цар Борис", Родопската туристическа камара.
Филип Димитров - хиперинтелектуалният Ф.Д. беше изолиран от родната политика, след като властта в СДС пое Иван Костов. Написа две книги - "Ибо живяха, Господи" (заглавие, останало неразбираемо и за голяма част от българите с висше образование) и "Истинската история за рицарите на кръглата маса". Когато СДС пое управлението на страната, Филип Димитров беше изпратен в САЩ първо като представител на страната в ООН, а от средата на миналата година като извънреден и пълномощен посланик на България в САЩ.
Издържалият седем вота на недоверие проф. Любен Беров в момента не се занимава активно с някаква конкретна дейност. След като напуска властта, той остана за кратко член на съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа"; през 1996 г. беше за известно време председател на пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка, а година по-късно стана член-кореспондент на БАН.
Най-нерадостна е съдбата на Жан Виденов. От първия пост в изпълнителната власт той се смъкна до равнището на регионален лидер на БСП в Пловдив. Преди да заеме този пост, бившият министър-председател стоя без работа поне година.
За десет години и девет правителства осем премиера и близо 60 министъра се возиха нагоре-надолу с политическия асансьор, задвижван от гласовете и парите на седем милиона българи. Някои от управляващите си взеха от него по нещо - кой крушка, кой стъклото от някой етаж... Други се опитваха да завземат пространството около контролното табло, трети си прищипаха пръстите на някой от етажите или просто оставиха някой и друг надпис "Долу" или "Да живей" по мръсната кабина. Увлечени в това, те дълго време почти не обръщаха внимание, че цялата сграда, в която асансьорът вихрено се движи нагоре-надолу, а-ха да се срути. Те непрекъснато отказваха да разберат, че всъщност копчето за високите етажи на властта се натиска не от тях, а от хората, които са ги избрали.
И ако повечето бивши министри са забравени от хората, най-често това е хубаво за тях. Все пак по-добре да не знаят кой си, отколкото да си казват "А, това не е ли този, който за една година не направи нищо, за да живея аз по-добре?"
По темата на броя работиха:Алексей ЛАЗАРОВ, Иван МИХАЛЕВ, Йово НИКОЛОВ, Галя АЛЕКСАНДРОВА, Велислава ПОПОВА, Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА, Илин СТАНЕВ, Доротея ДИМИТРОВА
Чувствам се добре. Удовлетворен съм
Румен Гечев, вицепремиер в правителството на Жан Виденов, пред "Капитал"
- Чувствам се добре. След прекратяване на мандата на правителството се върнах към любимата си професия - преподавател в УНСС. Обичам работата си и това ми носи удовлетворение. Най-сетне имам достатъчно време и за сериозни изследователски проекти.
- Той беше по-бърз и неочакван, защото така се развиха нещата в края на 1994 г. Дотогава не бях убеден, че трябва да участвам в бурния политически водовъртеж на прехода, но надделя желанието да се промени нещо. Дадох всичко от себе си в предизборния маратон, във водените дискусии, в разработването на икономическата програма на левицата. Не съм мислил предварително за участие в изпълнителната власт.
- Не съм питал дали ще бъда включван в правителството, макар че в пресата и сред колегите имаше такива коментари. През последните няколко денонощия преди избора на кабинета работехме с г-н Виденов върху окончателния вариант на програмния документ в частта му за икономическата политика. Коментирали сме структурата на правителството и по-точно министерствата, свързани с икономиката.
- Мисля, че беше добра. Но имаше един сериозен проблем, с който се сблъскахме по-късно, а именно липсата на достоверна и конкретна информация за състоянието на банковата система. Конституцията гарантира банковата тайна и достъп до нея имат само оторизираните органи на БНБ. Аз не знаех и нямаше как да знам, че за периода 1990-1994 г. банковата система е била подложена на безскрупулен и пладнешки грабеж. Едва след международния одит през лятото на 1995 г. стана ясно, че почти 80% от раздаваните кредити са класифицирани като невъзвръщаеми. Затова въпреки много доброто развитие на макроикономическите показатели през 1995 г. икономиката нямаше да издържи разпада на банковата система. Допуснах и известно подценяване на тежестта на външния дълг. За периода януари '94-януари '97 г. страната ни изплати 2.4 млрд. долара външен дълг при само 150 млн. долара нов дълг. Този воденичен камък не би бил толкова тежък при една що-годе стабилна банкова система, но неговата тежест след поставянето на повече от 15 банки под особен надзор и блокирането на кредитните механизми на реалния сектор ни завлече към дъното. През втората половина на 1996 г. изплатихме обезщетения на вложителите за 25 млрд. лв. и около 159 млн. долара. Всички те бяха непредвидени бюджетни разходи, които разстроиха държавните финанси.
Наша е отговорността, че структурната реформа закъсня с още година и половина.
- Поразяващата уста е много обективен прякор. Във всеки случай звучи много по-добре от еди-кой си Рушвета или еди-кой си Ментата. При всички правителства най-уязвими са министрите на икономиката, на промишлеността, на финансите. Така е навсякъде по света. Който не е свикнал с тези правила на играта, не е за министър. А и в много случаи критиката е била основателна. Поразяващата уста дойде според мен от предизборния дебат с колегата Костов. Твърди се, че дебатът е донесъл проценти на БСП в изборната битка.
- Не бих искал да използвам имена, но към момента, когато реално стартира реформата, председателят на икономическата комисия на парламента беше категорично против такива мерки. От наши среди всъщност се лансира и пропагандното клише за "продажби за жълти стотинки". Това беше сериозен проблем. Получавал съм и си пазя за спомен много любопитни бележки от наши депутати: "Ако приватизираш еди-какво си, ще ти искам оставката".
- Съгласно Закона за приватизация единствената сделка, за която съм носил пряка отговорност, беше "Соди - Девня". Целият екип, с който работехме по сделката, имаме основание да се гордеем. В края на 1996 г. сложих подписа под договора, който донесе на страната 150 млн. долара в брой и мащабна инвестиционна програма за над 60 млн. долара, която вече се реализира. Стана ми приятно, като видях сегашният премиер да натиска зеленото копче на новите мощности за тежка сода. Постигнатата от нас цена на един тон производствен капацитет е най-добрата в света за последните 15 години. Това показва сравнителният анализ на няколко подобни сделки в САЩ, Австралия, Португалия и Испания. Спомням си, че при финализацията на преговорите по сделката мой познат, сега мениджър в голяма международна консултантска фирма, казваше, че ще изпие чаша със сода, ако постигнем исканата цена (става въпрос за Владимир Каролев, който по онова време работеше в "Баренц груп", а сега е изпълнителен директор на ECM - б.а.). Е, той не изпи содата, но нали държавата поне прибра достойната цена за стоката си.
- Мина в неколкократни телефонни разговори с министрите на индустрията, селското стопанство и финансите. Но първият ми работен ден бе много по-различен от този на останалите колеги. Всички те отидоха в своите министерства, където ги чакаше екип от по неколкостотин души. В края на 1995 г. мегаминистерството бе с около 35 щатни бройки, а в края на 1996 г. със 150. Открихме собствената си сграда при нормални условия за работа едва в средата на 1996 г. Затова още ми е болно, че прибързано и с лека ръка бяха уволнени тези млади и перспективни специалисти. Почти няма европейска страна без икономическо министерство. Но политическата чистка се оказа по-важна от изграждането на съвременни държавни структури.
- Последният работен ден мина много спокойно. Просто приготвях документи и информация за предаване на колегите. Спомням си, че при мен в МИР дойде г-н Божков. Мисля, че се държахме колегиално един към друг. Казах му, че ако е необходима някаква информация или ако има нужда от някакво съдействие може да разчита на мене.
- Нищо не ми липсва. Мисля си, че всеки нормален човек се чувства по-добре извън правителството, защото има достатъчно време за семейството и приятелите, за спокойна работа. Защото, каквото и да е правителството, това е един особен режим на работа, който изстисква физически, психически и всякакви други възможности на човека. Но и сега преживявам всяко важно правителствено решение, следя всичко, което става около реализацията или нереализацията на реформата. Най се вълнувам от приватизационните сделки или по-скоро от тяхното забатачване.
- Взе от семейството ми, защото имам две момчета, които бяха в тийнейджърска възраст и вечно недоволстваха, че се връщам късно вечер. А в малкото случаи, когато се прибирах сравнително навреме, бях толкова изморен психически, че не ми се и говореше с тях.
- Даде ми възможността да натрупам управленски опит. Получих достъп до много информация. Срещнах световноизвестни политици и икономисти. Имах възможност да обменям опит с много хора от различни сектори на икономиката. Научих много неща, които несъмнено са ми и ще ми бъдат от полза. А и колегите от кабинета бяха хора с богат житейски и професионален опит. И сега ми е много приятно да се срещаме, лошото е, че разговорът все се завърта около тази пуста политика? Освен това доволен съм, че все пак бе осъществен уникалният за Източна Европа модел за съчетаване на касовата и масовата приватизация за най-големите ни фирми. Въпреки безпочвените, но добре дирижирани критики все пак се оказа, че е правилно решението за единна фондова борса. Не е малко и това, че участвах в реалния старт на структурната реформа през юни 1996 г. Да не говорим за паричния съвет, чиито яростни хулители сега разпалено доказват, че сме били прави?
- Спорно е, но не е измислено по-добро в Източна Европа. Чехите отдавна си закриха Министерството на приватизацията поради приключването на процеса, а ние все си спорим. Естествено, че касовата приватизация е за предпочитане, но не е ли ясно, че тя не е в състояние да протече в достатъчно широк обхват и темпове. Истината е, че за 1997-1998 г. са приватизирани значително по-малко активи от държавния сектор, отколкото през 1995-1996 г. А този е показателят, по който си правят заключенията партньорите ни от СБ, МВФ и ЕС. Броят на приватизираните магазинчета, продажби на РМД и така наречени обособени части става само за пропагандни цели.
- Сегашният модел е бутафорен. Направен е, за да се отчете някаква дейност за пред партньорите ни и да се решат въпросите на реститутския капитал. Определено количество наивници би трябвало да придава масов характер на мероприятието. Във всеки случай аз няма да участвам в такива недомислици. А все пак целият сегашен управленски екип си взе бонови книжки и участва в първата вълна на масовата приватизация. Използвам случая, за да благодаря отново за доверието на колегите.
- Когато вечерта преди конгреса на БСП ни бе съобщено, че сутринта имаме среща цялото правителство при г-н Виденов, се досетих каква може да е причината. Така и стана. Малко по-късно на другия ден оставката на правителството бе депозирана пред конгреса. Там обаче не чух нищо за новите пет "суперсилни правителства на левицата". Вандерлюбевците (Ван дер Любе - човекът, който е запалил Райхстага - б.а.) са били включили в плана си и дългото ни държане като заложници още няколко седмици. В ущърб на интересите на държавата и на самата левица симулациите по съставянето на ново правителство продължиха достатъчно дълго. Резултатите са известни.
- Занимавам се с фирмата си "Европа консулт", която прави бизнесанализи, сравнителни макроикономически изследвания, ефектите от промените в стопанското законодателство и др. Продуктът се търси от наши и водещи чужди фирми. За съжаление, чуждестранни инвеститори вече само "със свещ да ги търсиш", но да се надяваме, че тази година ще има някакво раздвижване. Освен това съм консултант на Харвардския институт за международно развитие (с директор Джефри Сакс) по различни проблеми на реформата, осъществявана в Украйна и други източноевропейски страни.
А разделението на властите?
Миналата седмица Висшият съдебен съвет избра нов главен прокурор. Той беше зам.-министър на правосъдието в сегашното правителство, тоест член на така наречения политически кабинет, който според Закона за държавната администрация е призван да изпълнява програмата на правителството. Още по-притеснително е, че той беше избран силово след одобрение от синята партийна централа и през главата на съдийската квота, която според неотдавнашните изявления на управляващите трябва да се превърне в "център на съдебния процес". На думи политиците може и да защитават така нареченото състезателно начало, когато всяка от страните трябва да докаже правилността на своята теза пред независим арбитър. Те обаче приемат тази схема само тогава, когато това не ги засяга пряко. С действията си по отношение на съдебната власт мнозинството пак изтупва от прахта добре познатите "инквизиционни форми" за решаване на спорове, където обвинението, правораздаването и възмездието се съсредоточават на едно и също и място... Новият главен прокурор Никола Филчев може би е добър юрист, както твърдят някои от неговите колеги. Проблемът в случая е не толкова в неговите възможности, а в начина, по който той беше назначен. По конституция прокуратурата все още не е част от изпълнителната власт. Напротив, тя е призвана да следи дали точно тази държавна администрация не злоупотребява с поверените й функции. Тъжното в случая е, че човек трудно би тръгнал да съди тези, които са го издигнали, а е сигурно, че ще има за какво. Всеки издигнат на нов пост заслужава кредит на доверие в аванс, докато не опровергае надеждите. Технологията, по която беше избран главният прокурор, обаче изисква една голяма червена лампа да светне още сега за общественото мнение. Тя трябва да си остане светната, докато разбирането на нуждата от разделение на властите победи изкушението на пълния контрол измежду действащите ни политици.
Парите на данъкоплатците не щат преференция, искат конкуренция
Едни от най-честите и най-сериозните обвинения към настоящото управление са в корупция и липса на откритост при харченето на бюджетни пари и при продажбата на държавна собственост. Специално за приватизацията едва ли вече някой вярва, че е възможно да бъде постигната желаната публичност, но поне фирмите да стават частни.
При харченето на държавните пари въпросът стои малко по-иначе - процесът не е ограничен във времето. Става въпрос не само за поръчки и пари, а и за стил, поведение и правила, които трябва да се установят. В това е есенцията за преборване с корупционната бизнескултура - "сделката е това, когато ти вземат рушвета". Сега действащият закон за възлагане на държавни и общински поръчки очевидно не свърши работа - къде заради неадекватни текстове, къде заради непукизма на лицата, които трябва да го прилагат, къде заради липсата на ефективен контрол. В крайна сметка почти не минава седмица, без в медиите да се появят съмнения или преки обвинения за злоупотреби с парите на данъкоплатците.
На този фон дългосрочната инвестиционна програма на кабинета с всичките надежди, които й се възлагат, ще бъде може би най-сериозният тест за решимостта и възможностите на управляващите да поизчистят лошия имидж. За това обаче има поне две задължителни условия - приемането на адекватен закон за обществените поръчки и адекватното му приложение.
Поредната идея за преференции за дребния бизнес (в проектозакона за обществените поръчки - виж ) само затвърждава убеждението за липса на цялостна концепция за законодателната рамка, в която да оперира бизнесът и да се контролира харченето на бюджетни пари. Самоцелните текстове, некоординирано разпръснати в законодателство, в повечето случаи изваждат очи, вместо да изписват вежди. Нима не беше така с преференциите за кооперации и фондации в зората на демокрацията, с последвалите данъчни облекчения за закупуване на коли, с настоящото толериране на РМД в приватизацията?
Принципно идеята да се помага на дребния бизнес е добра, но при настоящата ситуация в България това едва ли ще стане с изкуствено прикачени преференции. А и някак си не подхожда точно в закон, който трябва да осигури максимална конкуренция за парите на данъкоплатците (за да се харчат ефективно), да има преференции. Не и докато корупцията и непрозрачността не станат изключение вместо правило.
Проблемът с преференциите все пак е по-малък от този с политическата воля. Какъвто е да е законът, ако няма воля да се пресекат далаверите, нищо няма да се промени. Такава воля е трудно да се забележи у сините, иначе законите ги коват с мерак.
"Там, където сме тръгнали"
Колкото и да е дълъг и труден пътят, не бива де се забравя началото, а още по-малко и краят, целта - "там, където сме тръгнали".
Доста шум се вдигна около това как да се даде лицензът за втория GSM-оператор и кой ще купи "Петрол".
И понеже у нас много умело се подменят приоритетите, големите неща с дребнотемие, е нужна малко яснота. Вариантите за мобилния оператор са два - и двата принципно са лоши. Не е правилно GSM да върви в комплект с БТК, както не е правилно съчиненията на Ленин да се продават с "Отнесени от вихъра" и панелните хотели с казина. Когато продаваш така, никога не знаеш дали го правиш скъпо или евтино. Не е правилно обаче и GSM да се дава самостоятелно, защото лобито на досегашния монополист Мобилтел на практика контролира процеса. В бизнеса времето е най-важно. Още година монопол - това са много пари, още две - това е още по-добре. Тежка е българската действителност.
По подобен начин стоят нещата и с продажбата на "Петрол". Който от сега спорещите купувачи да го вземе, след това ще се бори със зъби и нокти Нефтохим да остане държавен, за да продължат далаверите в него и да се изплати инвестицията по-бързо. Както четири години след лиценза на Мобилтел няма втори GSM.
Така че решенията по тези сделки трябва да се вземат от гледна точка на крайната цел - "там, където сме тръгнали". А в този случай тя е: Монополите на БТК и Нефтохим да паднат час по-скоро, те да станат частни и да предлагат евтини услуги и горива на населението и на бизнеса, а пазарите на телекомуникации и течни горива да са свободни и конкурентни и привлекателни за чужди инвестиции. Ако това беше "там, където сме тръгнали" и за управляващите, решенията по спорните въпроси щяха да се вземат много по-лесно.
Променят условията за приватизация на "Кремиковци"
"Наложи се да преработим рамката за продажбата на "Кремиковци", затова кандидат-купувачите още не са получили покани да подадат новите си оферти", съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него отлагането се дължи на това, че по сделката за металургичния комбинат държавата трябва да вземе нестандартни решения - тоест да отпише практически всички дългове на завода. "Отлагаме, защото полагаме усилия да продадем "Кремиковци" като живо предприятие", каза още Желязков. В неофициален разговор обаче той заяви, че вече е невероятно някой да купи "Кремиковци", защото е непродаваем.
Междувременно броят на неофициалните решения за условията по продажбата на "Кремиковци" достигна двуцифрено число. Последното решение от по-миналата седмица беше оповестено като изключително благоприятно за кандидатите и въз основа на него те трябваше да подадат оферти до 25 февруари. Сега се очаква писмата с покани за нови оферти да бъдат пратени, след като окончателно се уточнят условията на продажбата, като срокът за предложенията вероятно ще бъде две седмици след датата на изпращане. Очаква се покани да получат турската компания "Ердемир", която досега се ползваше с правата на ексклузивен купувач, швейцарската "Дюферко", българската "Дару металс" и регистрираната в Лихтенщайн фирма "Тенида-Анщалт". За последната доскоро имаше съмнения дали е участвала в първото наддаване за "Кремиковци". През изминалата седмица обаче пресцентърът на АП официално потвърди, че "Тенида-Анщалт" е участвала в първия кръг и все още не е изтеглила депозита си, което се приема като сериозно намерение за по-нататъшно участие в наддаването.
Накратко
МС одобри на заседанието си на 18 февруари текста на съвместната декларация на министър-председателя на България и председателя на правителството на Република Македония и упълномощи премиера Иван Костов да подпише декларацията по време на посещението на македонския си колега Любчо Георгиевски. Македонският премиер пристига у нас на 21 февруари. По време на визитата му ще бъдат подписани и спогодби за двойното данъчно облагане, договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Представители на Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право) посети България в края на седмицата. По време на официалната визита представителите й се срещнаха с парламентарните групи в НС.
Получихме становище от консорциума "ВС Аткинс" - "Райфайзен инвестмънт", посредник по продажбата на металургичните заводи, че "Стомана" - Перник, не може да бъде приватизирана чрез сделка за пакет от акции, а само чрез продажба на обособени части, заяви Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Причината е, че швейцарската компания "Дюферко", кандидат-купувач на пернишкия завод, се е отказала от евентуална касова сделка, при която трябва да поеме и дълговете на "Стомана". Предстои да бъде обявена процедура за продажба на металургичното предприятие на части.
Поискаха преференции за малкия бизнес при обществените поръчки
Да се дадат преференции на малките и средните предприятия (МСП) в Закона за обществените поръчка поискаха депутати от икономическата комисия при обсъждането на законопроекта на първо четене. Въпросът е продължение на дискусията отпреди две седмици, започнала с разглеждането на няколкото законопроекта за малки и средни предприятия.
Според сега действащата нормативна база малко предприятие е това, което има персонал до 50 души, а средни предприятия са тези, които имат обща численост на персонала до 100 души.
Обяснението на експертите на Марио Тагарински, министър на държавната администрация и вносител на законопроекта за обществените поръчки, бе, че новият закон ще разреши за пръв път подизпълнители да се включат в изпълнението на обществени поръчки. МСП биха могли да се включат в конкурсите като група от юридически лица или да се явят като подизпълнители. Логично е да се предполага, че големите предприятия ще имат възможност да предложат по-изгодни цени за дадена обществена поръчка по простата причина, че те имат възможност да спестят разходи от мащаба на дейността си.
Според председателя на икономическата комисия Никола Николов малкият и средният бизнес трябва да получат подкрепа за получаването на обществени поръчки по простата причина, че 65% от БВП е дело на частния сектор, а 98% от частниците попадат в групата на МСП. "Именно по тази причина ние трябва да търсим начин да стимулираме работещата част от икономиката на страната", допълни Никола Николов.
Важността на обсъждания законопроект и необходимостта той да бъде изработен възможно най-добре се определя от факта, че чрез него ще се разпределят средствата за изпълнение на тригодишната инвестиционна програма на правителството.
Приеха новия Закон за движение по пътищата
С гласуване на санкциите за шофьори Народното събрание прие на второ четене новия Закон за движение по пътищата. Така в сила влизат няколко "революционни" идеи за българските шофьори. Новият закон разрешава завой надясно при червен светофар и забранява на КАТ да прави засади по пътищата, без това да е обозначено със специален знак. Дебелите шофьори ще могат да карат без колани, няма да се санкционира говоренето по мобифони, докато се управлява автомобил, а депутатите ще сложат сини лампи на служебните си коли и ще могат да минават като линейки на червено.
Преминава се на нов тип система за санкциониране на нарушителите. Всеки шофьор ще разполага с 12 точки и след всяко нарушение ще му се отнема определен брой точки. Шофьор, който остане без точки, ще бъде лишен от правоуправление за 6 месеца. Новият закон актуализира и глобите за различните нарушения. Вече ще се санкционира включването безпричинно на аларма, както и некачественият ремонт на автомобили. Забранява се използването на антирадари и алармени устройства, които звучат като линейка или автомобили на полицията. Новият закон влиза в сила 6 месеца след публикуването му в Държавен вестник, а точковата система ще бъде приложена от 1 януари 2000 г. България се присъедини към конвенцията за защита правата на малцинствата
"Сбогом на оръжията, сбогом патриотарство, погребахме национализма", каза в четвъртък министър-председателят Иван Костов след приемането на Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата и придружаващата я декларация на Народното събрание. Със 162 гласа за, 28 против и 18 въздържали се конвенцията влиза в сила на територията на страната. Освен част от депутатите от ПГДЛ против гласува народният представител от СДС Дянко Марков, както и двамата депутати на ВМРО, Красимир Каракачанов и Анатоли Величков. Лично премиерът порицал пред парламентарната група Дянко Марков за отрицателния му вот. Костов определил поведението на депутата като недопустимо, твърдят присъствали на заседанието негови колеги.
От парламентарната група на демократичната левица настояваха в придружаващата декларация към конвенцията думата малцинства да се замени с етнически общности, както и да се запише, че конвенцията се прилага в съответствие със законите на страната. В декларацията, съставена съвместно от ОНС и Народен съюз, се повтаря съдържанието на чл. 21 от конвенцията, където се постулира, че приемането на конвенцията не може да служи за сепаратистки искания. В нея обаче индиректно се признава наличието на национални малцинства в България, което до момента не бе включено в нито един официален български документ. В тази връзка Жорж Ганчев, ВМРО и независимият депутат Христо Смоленов настояваха в декларацията да се включи текст, в който да се казва, че в България няма малцинства и тя е еднонационална държава. По повод страховете от сепаратистки тенденции в страната след приемането на конвенцията премиерът Иван Костов заяви: "Примитивните хора се страхуват от измислени неща, умните хора се страхуват от реални неща. Дивакът си създава кумири и им принася жертви."
Паричната реформа в сила от 5 юли
Паричната реформа или, както управляващите я наричат, деноминацията на лева, ще стане от пети юли вместо от първи юли, реши парламентът, приемайки на второ четене предложения от кабинета закон. Смяната е провокирана от чисто техническа необходимост. Обяснението е, че два дни преди самата деноминация ще бъдат почивни и банките могат да се подготвят за новия начин на работа от понеделник.
Дебатите за второто четене на Закона за деноминацията отново стигнаха до въпроса за промяна на фиксирания курс на лева към марката. Причина за това стана предложението на Венцеслав Димитров старите хиляда лева да се обменят срещу нови 1.25 лв. От около 150 депутати, които гласуваха, 61 го подкрепиха.
"Промяната на валутния курс ще помогне да бъде подкрепен износът", бе основният мотив на Венцеслав Димитров. Според управителя на БНБ Светослав Гаврийски всяка промяна на фиксирания курс неизбежно ще вкара държавата в инфлационна спирала.
Тезата, че валутният курс не трябва да се променя, защити и шефът на икономическата комисия Никола Николов. "Не може да се търси подкрепа за износа в промяна на фиксирания курс. Подкрепата ще дойде от по-ефективно и изчистено от разходи производство", коментира той в пленарната зала.
Започна скандал за подменени антибиотици
От миналата седмица от аптеките започна изземането на партиди от антибиотиците "Цефазолин" и "Цефалотин" в инжекционна форма, чието съдържание е подменено съответно с "Азоцилин" и пеницилин. Заповедта за това е на Националния институт по лечебните средства (НИЛС), който е възложил на "Антибиотик" - Разград, производител на двете подменени лекарства, да ги изтегли от аптечната мрежа до средата на март (30 дни от датата на получаване на заповедта). Според информация от производителя подмяната на двата антибиотика може да се установи по етикетите с по-светъл от оригиналния син цвят, по несъответствия в надписването на флаконите и по липсата на листовки с указания във флаконите. Опасността от употребата на подменените антибиотици е евентуално предизвикване на т.нар. алергичен шок, който може да причини смърт. За търговците изгодата от продажбата на фалшивия "Цефазолин" например идва от съществената разлика в цената на оригиналния продукт и на съдържанието, с което е подменен. Фалшивите антибиотици са били разпространени в аптечната мрежа от българската фирма за търговия с лекарства "Балканфарма" и от други по-малки дистрибутори.
Според информация от "Балканфарма" тя е придобила партидите с подменен "Цефазолин" от българската фирма "АБ Фарма" ЕООД. "Балканфарма" е купила 960 опаковки от подменения "Цефазолин" и е продала 80 от тях на "Софийски общински аптеки" АД и 10 флакона на частната аптека "Доцева" в Перник. Останалите 850 флакона от фалшивата партида все още са в склада на "Балканфарма". За "Цефалотин" обаче "Балканфарма" е имала пряк договор за покупко-продажба от производителя "Антибиотик" - Разград. За доказателство дистрибуторската фирма разполага с фактури от "Антибиотик" за партидите с подменени лекарства. В документите са записани и сертификатите на антибиотиците, които по закона за лекарствените средства не се дават на клиента, а само се посочват във фактурите. Според Иван Ковачев, директор на "Антибиотик", флаконите "Цефалотин", които "Балканфарма" е купила от завода и впоследствие е продала, са напълно редовни. Версията на Ковачев е, че подмененият "Цефалотин" е бил доставен също от хора на "АБ Фарма", които обикаляли аптеките и го предлагали на изключително ниска цена. Представители на "АБ Фарма" не бяха открити за коментар.
Софийската община ще емитира облигации за 50 млн. евро през март
До края на следващия месец Столичната община ще емитира еврооблигации на стойност 50 милиона евро, за да финансира инфраструктурните си проекти, съобщи през изминалата седмица кметът на София Стефан Софиянски. Облигациите ще са тригодишни и ще носят текущ доход на годишна база от около 10.5%. Точният процент ще се фиксира в последния момент от избрания посредник по емисията - лондонския клон на "Париба", обясни заместник-кмета Венцеслав Николов. След като общинският съвет е одобрил емисията, не съществуват други вътрешни нормативни пречки за пласиране на облигациите, защото според становище на Министерския съвет емисията еврооблигации не подлежи на допълнително одобрение от правителството и парламента, допълни Николов. Единствено настъпването на сериозни промени на международните пазари може да доведе до отлагане началната дата на емисията.
Според Николов регистрирането на емисия облигации на местния капиталов пазар е много по-скъпо от международното регистриране предимно заради високата държавна такса и необходимото обезпечение. Тарифата на Комисията по ценните книжа и фондовите борси е такава, че за да се емитират облигации, трябва да се заплати такса за потвърждаване на проспекта, която за обем над 1 млрд. лв. е в размер на 7 млн. лв. плюс 0.25% за разликата над един милиард. Тоест в случая с общинските еврооблигации, чиято левова равностойност е около 97 млрд. лв., дължимата на комисията такса е в размер на 247 млн. лв. Неизгоден е и вътрешният банков заем поради високите лихви по кредитите и исканото 125% обезпечение по заема.
Разходите на общината по емисията на акциите се ограничават с твърдата комисиона от 160 хил. долара, която ще бъде платена на "Париба" и разходите по изготвянето на кредитния рейтинг на София, което е струвало около 40 хил. долара. Възможно е малък процент от емисията да бъде предложен и в България, каза Венцеслав Николов.
Жак Ширак поиска във Вашингтон нов световен финансов ред
"Нуждаем се от нов световен финансов ред", заяви във Вашингтон президентът на Франция Жак Ширак. Пред служители на Международния валутен фонд и други финансисти Жак Ширак отбеляза, че е необходим "нов модел финансова система със стабилни валутни курсове", която да замени бретънуудската система, установена след Втората световна война. "Не можем да говорим за финансова стабилност в глобален мащаб, докато толерираме нестабилни валутни курсове. " Темата за валутните курсове е централна за срещата на финансовите министри и централните банкери на страните от Г7 в Бон през уикенда.
Отдавна известната позиция на Ширак за повече стабилност на валутните пазари като ключа за една здравословна световна финансова система бе разширена от американския му домакин - финансовия министър на Съединените щати Робърт Рубин - с условието за стабилни макроикономически показатели.
Американската визита на Ширак е продиктувана от неособено сполучливите усилия на световните сили да се справят с унищожителните валутни кризи и дълбоката икономическа рецесия в нововъзникналите пазари. Във Вашингтон настояват Япония и Европа да се ангажират по-сериозно с глобалната финансова криза. Ширак призна, че Европа има с какво да помогне.
Обобщавайки официалното становище на Франция за международните финанси, Жак Ширак заяви, че обединена Европа, водеща световна икономическа сила, ще стане източник на икономически растеж за световните икономики веднага щом европейските правителства осъществят необходимите структурни, икономически и социални реформи. Ширак заяви, че Франция ще предложи в Бон нова инициатива за намаляване на дълговото бреме на развиващите се пазари, включваща поемането на част от загубите от донорите на финансовия ресурс за тези държави.
Турска инвазия в Ирак изнерви Багдад
Влошените от американското военно присъствие в Южна Турция дипломатически отношения между Багдад и Анкара допълнително бяха опънати от въоръжените действия на турската армия на територията на северната част на Ирак. Въпреки официално декларираната позиция на Багдад, че всяка инвазия на турски военни части в Северен Ирак ще бъде санкционирана, многобройна турска войска, подкрепена от военновъздушните сили на страната, навлезе на повече от 15 км в Северен Ирак. Атакувани бяха бази на деморализираната от ареста на Абдула Йоджалан Кюрдска работническа партия (ПКК).
В нота на външното министерство на Ирак до Анкара се настоява за незабавното изтегляне на турските части от Ирак и въздържане от нови посегателства срещу Северен Ирак. Не последва отговор от правителството в Анкара, което след войната в Залива през 1991 г. поддържа постоянно военно присъствие в кюрдския анклав.
Запитан дали със залавянето на лидера на ПКК Абдула Йоджалан Турция спечели 14-годишната война срещу Кюрдската работническа партия, турският министър-председател Бюлент Еджевит отговори, че е рано да се твърди подобно нещо. Еджевит заяви, че ПКК никога повече няма да бъде толкова ефективна, колкото преди ареста на Йоджалан.
Кому се козирува в държавата
Председателят на 36-ото Народно събрание Стефан Савов влиза в сградата на БНТ за участие в предаване. Полицаят на пропуска небрежно разговаря по телефона.
"Момче, хвърляй телефона и козирувай, минава председателят на парламента" - казва твърдо Савов на нищо неподозиращия часови.
В наши дни... София, кръстовището на бул. "Васил Левски" и ул. "Раковски". Всяка сутрин.
Светофарът свети червено във всички посоки. Автомобилни колони блокират движението. Полицаят посредата и не реагира. Значи светофарът не е повреден.
Просто някой от първите държавни мъже отново бърза за работа... Това обаче ни най-малко не облекчава положението на нервните граждани, които също отиват на работа с натъпканото като консервна кутия маршрутно такси. Или поне се опитват. Правият път по "Цар Освободител" в посока "Младост" още при "Шератон" обаче е препречен със знак "Влизането забранено". Народното събрание празнува 120-годишнина. За да го отбележат тържествено, първите държавни мъже пак преминават с предимство. Обикновените шофьори са отбити по околните улички, задръстени вече от колите на други обикновени.
В маршрутката цари тишина. Изведнъж се чува глас - висок и ясен: "Аз, като имах рожден ден миналата седмица, да не би да ми затвориха улицата, че сам да си ходя по нея. Нещастници!"
Мълчание. И пак господинът: "Ама ние сме си говеда, защото им гласуваме. Всеки път. Затуй нека ни пратят по околовръстното, а те да си джиткат по центъра. Пак ще ни е малко. Нещастници!"
Така си живеят софиянци. По протокол. А протоколът е закон, който разпорежда кой, кога и по каква графична концепция да се движи в празник и в делник. Но тъй като този закон още не е приет, всеки в България импровизира.
И за да е всичко по устав, в програмата за движението по пътищата в столицата се включи и вътрешният министър. На 22 януари Богомил Бонев подписа заповед: всички униформени на улицата да отдават чест на преминаващите висши държавници. Мине ли кола с българското знаме на предния капак, полицаите трябва да се изпъват уставно и да козируват.
"Полицаите да не стоят на улицата като Гюро Михайлов и да се разсейват, а да отдават чест на първите трима в държавата". Така министър Бонев обясни мотивите за новата си заповед, която трябва да поправя слабости в поведението на всички униформени.
Директорът на национална служба "Полиция" полк. Васил Василев пък пусна окръжно, в което разшири списъка и нареди на полицаите да отдават чест освен на преминаващите коли на президента, председателя на парламента и премиера, но и на возилото на МВР-шефа и на посланическите автомобили (ако имат флагче на капака, разбира се). Из мотивите на полковника: "Констатирани са случаи, когато униформени служители на полицията не отдават чест, с което се уронва престижът на полицията. " Не е ясно обаче как регулировчиците, които прочистват пътя на първите ни държавни мъже, хем ще им отдават почест, хем ще контролират движението на простосмъртните пешеходци и автомобили.
Още по-остроумни началници също се намесиха творчески в разширяването на заповедта.
На "Сан Стефано" 29 очевидно още помнят сценката със Савов. Защото точно там униформените на входа бяха зарадвани с най-разширения вариант на Боневата заповед. Там се визират не само преминаващите коли, но и преминаващите политици. В дните за публицистика дежурните полицаи ще трябва да прикрепят ръка до козирката и да не мърдат. В списъка с удостоените с чест освен тримата първи фигурират всички министри, вицепрезидентът, шефовете на парламентарни групи и други знайни и незнайни... Министър Бонев отказа да поеме отговорност за разширения вариант на заповедта. Само потвърди, че протоколните импровизации на по-малките началници не са забранени. От "Капитал" той научи, че неговият подчинен полк. Василев го е добавил в първия разширен вариант на списъка.
Паралелно движение се разви и в НСО. Цивилните служители на ген. Димитър Владимиров трябвало освен зорко да следят за сигурността на персонално зачисления им политик, но и да демонстрират уважение на преминаващите държавници. "Защо не - каза генералът - това са неписани правила при нас. Какво, като не са в униформа, трябва ли това да им дава право да се разсейват? " "Абсолютно си измислят", опонира на шефа си анонимен бодигард, който пази живота и здравето на важна държавна персона. "Аз, докато се изпъна и кимна на преминаващия премиер, кой ще ми пази обекта. И дума да не става! ", възропта телохранителят.
В армията обаче формите за отдаване на почит достигат невиждана висота. Когато военнослужещите се обръщат един към друг по служба, те са длъжни да заемат положение "мирно", а когато са с шапки - да отдадат и чест с ръка. Подчинените и младшите винаги отдават чест първи. При среща и при невъзможност свободно да се разминат, подчиненият или младшият е длъжен да даде път на началника или старшия и да му козирува.
По устав военнослужещите са длъжни да отдават чест на президента, шефа на парламента, министъра на отбраната, шефа на генщаба, всички генерали и преките си началници. Когато началник се обръща към по-нисш чин, запитаният е длъжен да заеме положение "мирно" и веднага да докладва своето военно звание, фамилия и длъжност. Изключение се прави само за болните. Този въпрос е бил решен по доста интересен начин в царските устави. По-нисшият чин е бил длъжен да застане отдясно и да козирува с дясната ръка. В случай че той я е загубил в битка, можело и с лявата. А ако военният е сакат и с двете ръце, той трябвало само да застане мирно и да изпъчи гърди... И докато за родните политици и военни церемониалът и отдаването на чест винаги е само начин да демонстрира власт, при посрещането на чужди гости това е виртуозна форма на общуване, която е съизмерима по важност с дипломацията. Нарушаването на тези неписани правила би могло да провали дори добре замислено начинание. В момента правителството се опитва да събере всички тези правила в отделен закон, за да сведе до минимум импровизациите и обикновено следващите ги протоколни гафове.
"Според действащата протоколна практика с гвардейска рота и червен килим се приемат само държавните глави на отделните държави", разказват специалисти в бранша. "Церемониал с по една рота от трите вида въоръжени сили се прилага при посрещането на военни министри и началници на Генералния щаб", добавят техни колеги от отбранителното ведомство. След решението на служебния кабинет на Софиянски за стремеж към членство в НАТО подобни почести започнали да се отдават и на висшите началници от структурите на Северноатлантическия съюз. Има известна разлика в зависимост това дали гостът пристига по суша, въздух или море. Когато той каца със самолет, първи трябва да слезе пилотът и едва след това официалното лице. Когато пък посетителят доплува на кораб, той трябва да бъде посрещнат с оръдеен салют. В зависимост от това дали гостът е от благородническо потекло или не, залпът трябва да се изстреля, докато гостът е на палубата или след като е слязъл на брега. По принцип посрещачът трябва да е равен по ранг. В противен случай това се приема като обида (ако е на по-ниско ниво) или като готовност за отстъпки (ако е на по-високо). В случай че пристигащият е със съпругата си, домакинът също трябва да доведе своята. На церемонията трябва да присъства и посланикът на съответната държава, ако гостът е министър или военният аташе, ако той е униформен военачалник. В самото отдаване на чест обаче участват само гостът и неговият домакин.
Българските политици нееднократно са демонстрирали, че са виртуози на гафовете при отдаване на чест. Един от най-забавните може би е дело на сегашното синьо правителство. Когато Костов и министрите му се клеха във вярност към конституцията, те се опитаха да го направят по американски образец. Сините политици поставиха ръка на сърцето си и започнаха да повтарят думите от клетвата. Те обаче бяха пропуснали малката подробност, че американците поставят ръка на сърцето си, когато пеят своя химн, а не когато се кълнат... Корупцията като "един милион долара накуп"
Корупцията у нас заплашва да придобие алегоричния образ на "един милион долара накуп" - малцина лично са ги виждали, но всички знаят, че съществуват. Ако някому се стори, че подобен извод омаловажава проблема с корупцията, греши. Няма нищо по-страшно от това в общественото съзнание тя да придобие ранг на почти природен феномен - т.е. неизбежна даденост, с която трябва да се съобразяваш, по възможност - да избягваш, но с която не можеш да се пребориш.
Потискащо огромен (71%) е делът на хората, които са сигурни, че сред най-висшите представители на изпълнителната власт има корумпирани лица. В същото време 46 на сто твърдят, че нито някой някога им е искал рушвет, нито пък от медиите са получили убедителни доказателства за подкупни управленци. Нещо повече, всеки трети отговаря, че "няма конкретни основания, но въпреки това смята, че има корумпирани лица най-високо в държавната йерархия". Всичко това означава, че въпросът "има ли корупция, при положение че липсват факти за нея в съдебния смисъл на думата, трябва да се преформулира във въпрос - кои са легитимните за обществото факти за корупция?
Три тенденции правят впечатление: Първо, проблемът за "висшата" корупция е общосоциален, а не чисто партийно-политически. Според 62 на сто дори от привържениците на ОДС съществува корупция на най-високите етажи на държавната власт. Второ, факторът, който в най-голяма степен определя "корупционния имидж" на управляващите, е дали отделният човек е бил пряко подложен на натиск за подкуп. Четиридесет и един процента от симпатизантите на ОДС, които като социален състав са по-млади, живеят в по-големите градове, по-активно се занимават с частен бизнес (срещу 25% от тази на БСП) твърдят, че им е искан подкуп по един или друг повод. Като се има предвид, от една страна, тежестта на този фактор сред основанията за определяне на управляващите като корумпирани, а от друга - големият брой привърженици на ОДС, които са се сблъскали с практиката на подкупите, става обясним и високият дял от тях, отнасящи се с подозрение към хората, за които са гласували. И, трето, мнозинството от българите виждат в материалното благосъстояние на висшите политици по-сериозно доказателство за наличието на корупция, отколкото в медийните разкрития или пък в действията в ущърб на обществения интерес. Този аргумент би могъл да има две интерпретации: популистка - "да, в бедна България всеки по-замогнал се човек изглежда корумпиран", но и гражданскоконтролираща - т.е изискване за прозрачност на източниците на доходи, позволяващи подобно благосъстояние. Следователно за редовия гражданин липсата на съдебни факти ни най-малко не обезценява самоочевидните аргументи за корумпираност. Напротив, даже увеличава тяхната тежест, тъй като на ход остава тезата, че "всички са оплетени в една обща мрежа", пробиви от която не се допускат.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено в периода 10-17 февруари 1999 г. от социологическата агенция "АЛФА РИСЪРЧ" по поръчка на вестник "Капитал".
Студентските организации трябва да си сътрудничат
Прочетох статията "Self made students в България!? Защо не? " от последния брой на "Капитал". Като председател на "Асоциацията на българските студенти в чужбина" (АБСЧ) мисля, че подобна идея би имала успех само в рамките на едно широко сътрудничество между студентските организации в България. Затова бих искал от страниците на вашия вестник да призова за такова.
Като начало ние ще създадем специален клуб към нашата организация точно с цел развиване на студентското предприемачество (по идея на вашия читател Хаиаско Михов). Вярвам, че интересът към него ще бъде голям, още повече като се има предвид спецификата на нашата потенциална членска маса. С контактите си в чужбина нашите членове биха били изключително полезни във всеки вид предприемачество. Вярвам, че ако и други студентски и младежки организации възприемат подобно поведение, проектът може евентуално да приеме и общонационална форма.
За по-подробна информация относно дейността на "Асоциация на българските студенти в чужбина" се обръщайте директно към мен.
Чрез "Капитал" до президента
г-н президент,
А сега, г-н президент, прочетох и речта ви по случай 120-годишнината на Народното събрание. Мъдри думи наистина. И в същото време за поправките в Закона за движение по пътищата относно "специалния режим на колите на Народното събрание". Имайки предвид следните ваши думи от речта: "...с жизнено чувство на Дядо Славейков, наричайки проекта и този сенат "едно ново дембелхане, непотребно на българския народ... " , ще ви даде ли съвестта да подпишете закон, който дава право на депутатски шофьори да минават на червено, да карат с превишена скорост и да не са подчинени на никакъв закон?
Къде е възрожденският дух, г-н президент, в закон, който поставя депутати, избрани с партийни листи, над закона? Бих ли могъл да ви предложа да попитате сина си колко пъти е виждал в Лондон депутатски автомобили с лампи да минават на червено? Или може би в могъща страна като Съединените щати има подобно безобразие? Аз лично за девет години не съм видял нито една "депутатска кола". Тези хора са избрани от народа да го представляват, а не да се издигат над него.
Подобно дребнаво желание за "ексклузивност" и елитизъм на гърба на народа е дълбоко балканско и ориенталско - да, но не е цивилизовано, не е европейско.
И като още един пример в духа на горното. Вие може би не знаете, че на паспортния контрол на летище София българите, същите тези млади българи, които увещавате да се върнат в родината, биват посрещани от големи табла над повечето от кабините с надпис "ЕU citizens" (и понеже явно са "подарък" от някое чуждо летище, до знамето на ЕС има и знамената на Малта, Швеция, Норвегия?!). Що за гавра с малкото останало достойнство на българина - да се види втора класа и в собствената си страна - Разбира се, МВР бе твърде заето да отговори на моя е-mail по въпроса.
Истината е, г-н Стоянов, че българският народец няма демократичния "апетит" да постави на място избраниците си, нито пък ги чувства част от себе си, затова на вашите плещи лежи бремето да надигнете глас срещу подобни законодателни своеволия.
И накрая, ако достойнството на народа не е достатъчен довод, съвсем няма да е далеч времето, г-н президент, когато на накое кръстовище в София или още по-вероятно някъде по разбитите пътища към морето невинни хора ще загинат, защото някой депутат е решил, че иска да удължи почивката си с половин час, или защото шофьорът му иска да покаже балканската си мъжественост на пътя. Всеки отнет живот ще лежи и на вашата съвест. Не ставайте съучастник в подобно безобразие, г-н президент, не подписвайте този закон!
За топлото и студеното в софийския транспорт
Прочетох в пресата, че поради застудяването е издадена заповед да се включва отоплението в превозните средства на градския транспорт в София в интервалите 6-9 сутрин и 16-20 вечер. Тази информация предизвиква у мен няколко въпроса:
1. Отоплението на превозните средства не следва ли да бъде част от пакета услуги, който пътниците трябва да получават срещу заплащането на билета за пътуване? Ако е така, защо досега транспортните средства пътуват винаги студени (в частта за пътници)? Къде са отишли парите, които сме платили за неполученото отопление и кой е отговорен за тях?
2. Ако отоплението не е част от цената на билета за пътуване, как са успели да включат разходите по него в бюджета на компанията за градски транспорт?
3. Означава ли, че според споменатата заповед пътниците могат да не дупчат билетите си и да не използват карти за транспорта извън часовете на отопление? Ако пък отоплението не е включено и в тези часове (най-често), трябва ли да се таксуваме по какъвто и да е начин?
Моите уважения за усилията на столичната община и закупването от нея на новите автобуси - прекрасни са (включително и отоплението в тях работи и не е спряно). Дано обаче се намери някой, който да забрани на шофьорите да се заграждат с какви ли не самоделни конструкции. Няма ли кой да им обясни, че тези превозни средства не са тяхна лична собственост, а на всичкото отгоре и изглеждат грозни след тези "ремонти". Освен това по този начин се създава и възможност те да пътуват при едни условия - топло и уютно, а пътниците при други - студено и некомфортно.
Вечният антагонизъм морал - политика
Едни от шумно рекламираните цели на новата демократична власт бяха борбата с престъпността, стабилизирането на държавата, нормализирането на стопанския и обществения живот и т.н. И тук отново на преден план се появи вечният антагонизъм "морал - политика".
Провеждането на "Комарите" срещу дребните риби имаше повече театрален ефект. Никой не пипна големите босове, които използваха мутрите за пране на червените пари и смазване на всякаква евентуална конкуренция. Те бяха привършили своята работа и станаха непотребни. Новата власт притисна бандитите на дребно, но си замълча след разкриването на кредитните милионери.
Нейните представители си разпределиха сладки места по директорските бордове на различни фирми. Типичен е примерът с участието на заместник строителния министър г-н Чачев в борда на "Главболгарстрой" АД. Странно е, че правителството, опиращо се на болшинството депутати в парламента, за да защитава интересите на народа, търси подкрепата на бившите номенклатурни "акули" и техните фирми със семейно-кланова структура. Защо тогава беше изгубено толкова от ценното време на парламента със закона за лустрацията? Новата симбиоза между властимащите и комунистическата олигархия е хванала за гушата българския народ и изстисквайки силите му в стремежа си за лично обогатяване, действа по нероновски - след мен и потоп.
Всекидневно ние сме свидетели на тази наглост в медиите, на улицата и в живота ни. Как ще се промени обществото ни, след като формиращият се политически елит не иска да промени байганьовския си морал?
Нова евроструктура ще размести пластове във властта
"Все още не сме се научили да водим добре диалога си с Европейската комисия и да представяме убедително направеното от България", заяви Иван Костов преди заминаването си за Европейския съвет във Виена през декември миналата година. Тогава за пореден път стана ясно, че България не само е далеч от стандартите на eвросъюза, но и напредъкът е доста хаотичен. Месец по-късно заместник-министърът на външните работи Антоанета Приматарова, която отговаряше за връзките с ЕС, замени поста си в София с българската мисия в Брюксел.
Официална причина за смяната не бе съобщена, макар че името на Приматарова отдавна се спрягаше за различни посланически постове в Европа. Мястото й зае заместник-министърът на промишлеността Владимир Кисьов, който отговаряше за евроинтеграцията в индустриалното ведомство. Сини депутати пък упорито започнаха да подхвърлят тезата за предстоящото създаване на министерство на евроинтеграцията.
Още преди няколко седмици в МнВР е била спусната задачата да се започне работа по нов механизъм за координация между ведомствата, отговарящи за връзките с ЕС. Въпреки че секретариатът е далеч от идеята за министерство, засега създаването портфейл министър на евроинтеграцията също не се отхвърля категорично. Това индиректно потвърди в интервю за "Хоризонт" и правосъдният министър Васил Гоцев. Идеята е да се прекрати дублирането на работата между отделните звена, но покрай тази трансформация задълженията на голяма част от министерствата ще преминат към новата структура.
Пръв от евротеритория ще се лиши самият Гоцев. За него се твърди, че премиерът не е доволен от работата му. Освен неоправданите надежди за бързо и безболезнено приключване на съдебната реформа Гоцев с нищо не потвърди втората част от името на министерството си - "и правната евроинтеграция". Чрез новата структура отговорността за синхронизацията на българското право с това на ЕС ще се поеме от министерствата, вносители на законопроектите. Така на правосъдното министерство ще се оставят протоколните функции да попълва хармонограмите за съответствието на законите с правото на ЕС.
Предполага се, че новият секретар към Министерския съвет ще бъде оглавен от настоящия заместник-министър на външните работи Владимир Кисьов. Паметливи дипломати припомнят, че това няма да е прецедент - преди 10 ноември Марий Иванов, дошъл от министерството на промишлеността, е заемал замминистерски пост в МнВР и е отговарял за връзките със стратегическите тогава СССР и СИВ. Смятаният за един от добре подготвените зам.-министри от екипа на Александър Божков ще трябва да се ангажира със задачата да няма повече "недоразумения" в отношенията София - Брюксел. В министерството на Божков Кисьов се занимаваше с изглаждането на проблемите около "златната концесия" с Монголия и даваше лицензите за производството на СD. Името му излезе от сянка, когато води в Брюксел преговорите по заплахата за антидъмпингови мерки срещу България. Дали по негова вина или поради тежкото положение на "Кремиковци" антидъмпинговите мерки срещу комбината са много вероятни.
Въпреки общите положителни коментари за напредъка на България за членство в ЕС, идващи след всяка визита на западен политик, конкретните постижения навяват по-скоро песимизъм. Стигна се дори до абсурдната констатация, направена от Австрийския институт за икономически изследвания, че София може да достигне стандартите на Брюксел през 2080 г. През 1998 г. премиерът написа писма до еврокомисаря Ханс ван ден Брук, като очакваше положителна реакция от Европейската комисия за отлагане на закриването на първите блокове на АЕЦ "Козлодуй". Отговорът от централата на 15-те обаче беше далеч от оптимизма. В крайна сметка се стигна до късо съединение и в края на миналата година Европейската комисия почти ултимативно настоя за закриването на първите четири реактора на "Козлодуй". Атомният скандал се дължи колкото на поетите от България задължения през 1993 г. за закриване на блоковете, толкова и на липсата на обмен на информация между отделните министерства. Според дипломати Комитетът по енергетика упорито не искал да споделя с тях за хода на разговорите си с Брюксел и така МВнР е изпадало в абсурдната ситуация да формулира политическата позиция на България постфактум. Дори сега да бъде приета "национално отговорна" позиция за ядрената енергетика, тя едва ли ще разчувства еврократите.
Въпреки че случаят "Козлодуй" фокусира най-голямо внимание, далеч по-трагично е състоянието с министерствата на промишлеността и земеделието. Антидъмпинговата процедура, предприета от Европейската комисия срещу "Кремиковци", свали многократно цената на и без това стагниралия стоманодобивен комбинат. През цялата 1998 г. имаше съобщения за оплаквания на европейските стоманопроизводители за нелоялната търговска практика на "Кремиковци", но министерството на промишлеността не предприе никакви стъпки да прекрати тези операции, които не само поставят в тежко положение завода, но и допълват "пиратския" имидж на България. В агроминистерството изобщо не могат да се справят с изпълнението на отпуснатите ни земеделски квоти. Наложи се президентът да лобира за български корнишони в Москва, след като количествата за ЕС не са изпълнени.
Покрай трансформациите на структурите има идея да се вдигне и нивото на евроинтеграционната тематика, като тя премине под шапката на един от вицепремиерите. Това между другото предложи и експертна мисия на програмата СИГМА към Европейската комисия. Една от възможностите е Надежда Михайлова да получи нов ранг в правителството, но най-често спряганата теория е, че Александър Божков, ще бъде натоварен освен с приватизацията и с евроинтеграцията. Косвено потвърждение на това е, че човек от екипа му пое тази задача във Външно. Божков освен това засега се ползва с благоразположението на Брюксел, а източници от синята централа твърдят, че тежестта на отношенията с МВФ и Световната банка и структурната реформа може да бъде поета и от друг.
Дипломат, запознат с подготовката на промените, твърди, че до създаването на министерство по евроинтеграцията едва ли ще се стигне, тъй като би се формирала поредната паразитна структура. И досегашните 31 работни групи в Съвета по европейска интеграция рядко се събират, за да решат някой от горещите въпроси. Звеното, което се подготвя да бъде създадено, е секретариат, който ще бъде в състава на Министерския съвет. Той ще се състои от зам.-министри и ще е длъжен да разрешава спорните казуси, преди да влязат на заседание на Министерския съвет.
На секретариата могат да му се възлагат и задачи по конкретни проблеми, което ще даде възможност на правителството да реагира по-гъвкаво на възникналите проблеми. От друга страна, по този начин Иван Костов може да поеме на ръчно управление и евроинтеграцията, както направи с връзките с Турция и Русия. Още повече че основните цели на българската външна политика в крайна сметка са "евроатлантически".
Никола Филчев - синьото кадрово кроше
За представителите на съдийската гилдия последните две заседания на Висшия съдебен съвет бяха като тежък нокдаун. Магистратите се опитаха да демонстрират независима позиция пред управляващите по избора на нов главен прокурор и бяха поставени в ъгъла на политическия ринг. Кадровиците от "Раковски" 134 и тяхното лоби в съдебния съвет силово наложиха синия фаворит Никола Филчев миналия вторник. С 14 на 11 гласа разкъсващият се между боксовите ръкавици, цигулката и Темида правосъден зам.-министър бе провъзгласен за наследник на Татарчев. Както се очакваше, президентът Стоянов също не оказа съпротива. Той подписа указа за назначаването на новия главен прокурор, въпреки че се появиха някои тълкувания относно това дали той може отново да върне кандидатурата за преразглеждане. Според някои юристи в основния закон не е изяснено дали държавният глава може да ветира предложението за главен прокурор повече от един път, когато това се отнася за двама различни избраници на ВСС. Президентът обаче не се възползва от тази възможност, въпреки че неговият фаворит Георги Гатев беше откровено пренебрегнат в надпреварата за главен прокурор.
По-интересно в случая беше разпределението на силите при избора. По конституция вотът за главен прокурор е таен и може само да се гадае кой кого е подкрепил. Най-шокиращият момент обаче беше, че Никола Филчев излезе с едни гърди напред едва на втория тур, след като на първия отстъпи първенството с два гласа. В началото класирането поведе варненският апелативен прокурор Васил Миков с 8 гласа. След него се наредиха Никола Филчев - с 6, пловдивският апелативен прокурор Росен Димов - с 5, и шефът на Специализираната следствена служба Бойко Рашков - с 4. Рашков и Димов получиха право на глас едва във втория кръг на избора, след като отпаднаха от надпреварата. Кандидатурата на Миков беше лансирана от зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Благовест Пунев и вероятно е получила подкрепата на хората около неговия шеф Румен Янков. ВКС има седем представители в съдебния съвет. Общият брой на съдиите е 17. Четирите гласа за Бойко Рашков вероятно са на неговия подчинен Ангел Александров, на вече бившия главен прокурор Татарчев, на неговия заместник Димитър Димитров и на бургаския апелативен прокурор Йордан Иванов.
И когато нещата изглеждаха почти решени в полза на Миков, осем гласа изненадващо се преляха в лагера на Филчев. Колкото и парадоксално да звучи, част от тях вероятно са точно на Татарчев, Рашков и техните последователи. Прокурорите и следователите с радост биха си го върнали на съдиите за това, че те подкрепиха и дори станаха инициатори на някои от промените в Закона за съдебната власт, които драстично окастриха правомощията на магистратите от предварителното производство. Съдиите получиха право да контролират мерките за неотклонение на следствени и подсъдими, използването на така наречените специални разузнавателни средства от полицията, а в скоро време ще преценяват дали даден прокурор може да прекрати определено дело или не. И всичко това става със съдействието на СДС.
Това, към което и политиците, и магистратите се стремяха, беше "превръщането на съда в център на процеса". На финалната права преди избора на новия главен прокурор обаче мнозинството, изглежда, започна да се плаши от все по-самостоятелното поведение на съдиите. Хората на Румен Янков не демонстрираха очакваното от тях послушание, започнаха да издигат алтернативни на сините кандидатури и да роптаят срещу качествата им. Освен това хората от "Раковски" 134 вероятно са потръпвали при мисълта, че председателят на Върховния касационен съд и съмишлениците му могат да окупират почти цялата съдебна система. За Татарчев и Рашков търканията между СДС и съдиите бяха добре дошли. По всяка вероятност двамата са изтъргували гласовете си за Филчев срещу определени ангажименти от страна на мнозинството. В подкрепа на тази теза е и фактът, че бившият главен прокурор и началникът на следствието не само че прекратиха словесната офанзива, но и започнаха да се изказват изключително ласкаво за синия фаворит. Татарчев го нарече много добър професионалист, Рашков дори го определи като свой приятел. Ненадейното смекчаване на позицията им може да се обясни единствено със съглашение между доскоро враждуващите страни.
Другата група за натиск, която е дала рамо на Филчев, е около председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов. Сигурен индикатор, че отношенията му с мнозинството все повече процъфтяват, е фактът, че той се сдоби с още един свой поддръжник във Висшия съдебен съвет пет дни преди вота за главен прокурор. На 12 февруари парламентът попълни мястото в съвета, което беше овакантено от говорителката на ЦИК Илиана Ризова заради липса на достатъчно юридически стаж. На нейно място влезе съдията от ВАС Боян Магдалинчев, който беше предложен от Народния съюз, но се оказа елиминиран от другите сини фаворити още в правната комисия на парламента. Този ход на управляващото мнозинство може да се тълкува и като жест към коалиционните партньори, и като подадена ръка за сътрудничество към Владислав Славов. Освен това от председателя на Върховния административен съд и неговите подчинени зависи какъв ще бъде изходът от делото срещу преназначаването на Бойко Рашков, шефовете на окръжните следствени служби и магистратите от разделената на две Главна прокуратура. Неслучайно съдията по делото Николай Урумов, който освен това се смята и за дясна ръка на Владислав Славов, насрочи делото за 19 февруари - ден след резултата от надпреварата за Татарчевия пост.
Хората около Румен Янков обаче също допринесоха немалко за лансирането на политическа фигура за главен прокурор. Нито един от тях не пожела да рискува и да се опита да реставрира пропукващия се фундамент на държавното обвинение. Издигането на варненския апелативен прокурор Васил Миков беше тактическа грешка. Той се оказа непозната фигура не само за обществеността, но и за голяма част от самите магистрати. Първото впечатление от него беше, че е плах и необщителен човек. По-неадекватно медийно поведение демонстрира само синият избраник Никола Филчев, който се кри от журналистите, докато не бе определен за Татарчев наследник. Съкрушително за Миков обаче се оказа обстоятелството, че като окръжен прокурор на Добрич през ноември 1997 г. не е успял да предотврати убийството на арестанта Минчо Съртмачев, който издъхна след полицейски побой. Оказва се, че той е посетил задържания в килията, но не е разпоредил лечението му. "Аз нямам медицинско образование и не можеше да знам, че арестантът ще почине. Медицинската експертиза, която беше направена в началото на същия ден, сочеше, че той е добре", оправда се магистратът. От формална гледна точка Миков може би наистина е прав. От друга страна обаче, той трудно би могъл да убеди когото и да било, че не може да различи агонизиращ от клинично здрав човек. Хората около Румен Янков трябваше да са наясно, че този факт няма да убегне от пропагандната машина на опонентите му и ще го представи на медиите в "подходяща" светлина. В случая съдийската гилдия направи стратегическа грешка, свали гарда и беше просната на земята още в началото на първия рунд. Предстои да се види дали сините крошета ще продължат, или Румен Янков ще хвърли бялата кърпа насред ринга. Това ще проличи най-ясно, когато новият Наказателнопроцесуален кодекс започне да се обсъжда в парламента. И ако съдийските правомощия бъдат подкастрени, значи боксовият мач между мнозинството и съдиите още не е приключил. Тогава ще се види кой има по-здрав гард - председателят на Върховния касационен съд Румен Янков или синият боксов корифей Никола Филчев.
Дългият поход на ВМРО към властта
