Премиерът се чувства заплашен и от двете страни - подкрепата на Държавната дума е свързана с участието на министри от левицата на ключови постове и той няма възможност да се освободи от тях, без да рискува влошаване на отношенията с депутатите; Елцин си е Елцин и може да уволни всекиго, особено ако го заподозре в опит да заграби част от правомощията му. В това отношение е интересно как би постъпил Примаков, ако един ден получи указ на президента за уволнението си, съзнавайки, че това ще взриви обстановката в страната. Безкрайните болести на президента несъмнено намаляват възможностите му да следи всекидневно събитията в Русия, правейки го по-податлив на странично влияние. Основните канали, по които информацията достига до президента, са докладите на правителството и администрацията му; сводките на разузнаването и контраразузнаването; "семейството", в което влизат най-приближените му; и в по-малка степен - медиите.
До края на миналата година Примаков контролираше само един от тези източници - правителствения, а три от тях бяха в ръцете на Березовски. Ръководителят на Федералната служба за безопасност (бившето КГБ) Владимир Путин, бивш заместник-началник на президентската администрация, минава за независим, но службите като цяло са на страната на някогашния си шеф Примаков. С назначаването на бившия офицер от КГБ Николай Бордюжа за началник на президентската администрация премиерът може да разчита, ако не на сътрудничество, то поне на разбиране и може да крои планове как окончателно да отреже достъпа на Березовски до президента и да смени Путин с шефа на администрацията си Юрий Зрубаков.
Ако Примаков се ръководи в своята дейност най-вече от интересите на Русия (такива, каквито ги разбира), Березовски не може да бъде заподозрян в толкова голяма любов към Русия и почти открито лобира бизнеса си. През 1996 г. той намери необходимите пари за преизбирането на Елцин и с това си спечели място в най-близкото му обкръжение, установявайки особено добри отношения с дъщеря му Татяна Дяченко. Междувременно Березовски събра богата колекция от компании, която го нарежда сред най-богатите бизнесмени в Русия. Березовски контролира две от най-влиятелните руски медии - Обществената руска телевизия и вестник "Независимая газета", което му позволява да въздейства върху президента индиректно чрез общественото мнение. През годините Елцин показа, че слабо се влияе от общественото мнение, но за сметка на това е силно зависим от съветите на "семейството". Затова кампанията срещу Березовски цели той да бъде компрометиран в очите на президента и приближените му и по този начин да бъде неутрализирано въздействието му върху Кремъл. Позициите на бизнесмена в президентството са единственото му предимство в борбата с премиера, който може да разчита на цялата държавна администрация и основните политически сили.
Атаката започна с публикация във вестник "Московский комсомолец", че Березовски подслушва роднините на Елцин и самия президент. В търсене на доказателства следователи и спецченгета претърсиха централата на контролираната от Березовски нефтена компания "Сибнефт", за чиято сигурност се грижи фирмата "Атол", набедена за главен участник в подслушването. При операцията беше открита подслушвателна техника, която обаче представители на "Атол" твърдят, че може да бъде открита във всеки специализиран магазин. Обиск беше проведен и в "Аерофлот", съпроводен от изваждането на протежетата на Березовски от управлението на авиокомпанията. Според президента й Валерий Окулов, зет на Елцин, промените в ръководството не били свързани с личността на Березовски. Шумотевицата през последните дни е привлякла вниманието на Елцин, чийто говорител заяви, че президентът следи с особен интерес развитието на делата, свързани с двете компании. Засега обаче държавният глава се въздържа да вземе нечия страна в конфликта, което е в полза на Примаков, който няма да има проблеми да се разправи с Березовски, ако Елцин не се намеси.
Въпреки че е задължен на Березовски, президентът не е в много добри отношения с него. След като го уволни от Съвета за безопасност, Елцин го заплаши с нови санкции, ако продължи да се бърка в политиката. В отговор на това Березовски се погрижи да бъде избран за секретар на ОНД, с което получи индулгенция да се занимава с политика не само в Русия, но и на цялата територия на бившия Съветски съюз. Елцин беше принуден да одобри назначаването му на този пост, след като беше настойчиво помолен от колегите си от останалите 11 страни-членки. Отстраняването на Березовски не е на дневен ред, защото, освен че е принуден да се съобразява с обкръжението си и президентите на общността, които са доволни от работата му, Елцин изглежда не гори от желание открито да подкрепи премиера си. Елцин е много ревнив на тема власт и е чудо, че Примаков е стабилен на поста си при всичките коментари за президентските му шансове и откритите опити да се обгради с верни хора. Едва ли Борис Николаевич си представя Примаков като идеалния наследник, но се примирява с него като по-малкото зло, опитвайки се да му покаже кой все още е президентът.
Демонстрирането на дееспособност пред премиера е една от версиите за неочакваното присъствие на Елцин на погребението на крал Хюсеин. Пренебрегвайки препоръките на лекуващите го лекари, президентът започна редовно да пристига в Кремъл и дори се похвали, че е доказал на докторите, че не са били прави, като са го спирали от пътуването до Йордания. Елцин може наистина да се чувства добре, но не успя да докаже това в Аман, където се наложи да бъде подкрепян от жена си и външния министър Игор Иванов, а непредубедените наблюдатели видяха в него бледен старец, придвижващ се с трудност. Желанието на президента да покаже, че все още той командва парада, може да му изиграе лоша шега, защото той все пак е на 68 години, а списъкът на болестите му, както е тръгнало, скоро ще заприлича на медицинска енциклопедия и ако сдаде предсрочно властта, това ще бъде най-изгодно за Примаков.
Предизвестеният сценарий "Рамбуйе"
"Само мирът е белег за истинска победа", обяви тържествено тогавашният сръбски президент Слободан Милошевич на 21 ноември 1995 г. след подписването на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна и Херцеговина. Четири години по-късно за мир в Югославия е трудно да се говори и всичко се повтаря с преговорите за мир в Косово.
Обстоятелствата и обстановката, в която започна мирната конференция за Косово, предизвикаха редица аналогии с дейтънските преговори за Босна. Реминисценциите за нещо познато се налагат от повторния сблъсък на етнически и религиозни противоречия на югославска почва, които след 11 месеца конфликт и над 2 хиляди убити доведоха до намесата на международната общност. Към това трябва да бъдат прибавени силовите мерки, довели до започването на преговорите, и немаловажният факт, че двете делегации са затворени в изолирания френски замък "Рамбуйе". При това нееднократно бе подчертано, че никой няма да си тръгва оттам, докато не се стигне до споразумението, подготвено от контактната група. Без уговорки и без вариации, ясно и категорично бяха поставени условия, които просто трябва да бъдат изпълнени.
На враждуващите страни в конфликта не им бе оставено място за маневриране. Без дипломатически увъртания Белград и албанците получиха ултиматум да се вразумят и да започнат преговори или да понесат ударите на НАТО и пълната изолация. Така по добре изпитаната формула от Дейтън сръбската делегация и представителите на косовските албанци се озоваха заключени в замъка "Рамбуйе". Съпредседателите на конференцията - френският външен министър Юбер Ведрин и британският му колега Робин Кук, се погрижиха и взеха всички предохранителни мерки, така че непримиримите противници да не контактуват помежду си. Преговорите с всяка делегация се водят поотделно, на различен етаж в сградата на замъка и засега не се предвижда пряк диалог между двете страни. Това ще стане в момента, в който се изгладят противоречията, налице е компромис и документите са подготвени за подписване. С други думи, домакините заложиха на индивидуалния подход на убеждаване, като технологичната задача на дипломатическите посредници е да тушират многобройните претенции на двете делегации.
В центъра на преговорите е проектоспоразумението, изготвено от контактната група и прието по принцип и от двете страни. То предвижда даване на широка автономия на Косово за тригодишен преходен период. В областта ще бъдат създадени независими институции на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. На Сърбия ще бъде гарантирано запазване на териториалната цялост и Белград ще продължи да притежава контрола върху външната политика, отбраната, валутата, вътрешната търговия, митниците и данъците. Според проектодоговора спазването на всички договорености ще бъде поверено на въоръжени сили на НАТО, които ще бъдат разположени в Косово.
От конкретните текстове на споразумението е известна само общата рамка. Ясни са и спорните моменти, които изпъкнаха веднага. Основното противоречие е между желанието на албанците за независимост и нежеланието на сърбите да загубят Косово. Албанците настояват да бъде регламентирано, че след изтичането на тригодишния период трябва да се проведе референдум за независимост на областта. Те разчитат на етническия си превес, понеже съставляват 90 на сто от населението на Косово. Сърбите категорично отхвърлиха какъвто и да е вариант, който би довел до отцепването на провинцията, смятана за люлка на сръбската нация. Контактната група и самият френски външен министър неведнъж подчертаха, че въпросът за независимостта на Косово не подлежи на обсъждане. Юбер Ведрин заяви, че всъщност "трагедията е в цялата постановка за съществена автономия или по-скоро за независимост на Косово". Защото "нито едно правителство по света не би приело подобна идея заради нестабилността и безредиците, които произтичат от нея".
Албанската делегация поиска сърбите да декларират, че няма да водят военни действия срещу тях, а гаранциите за бъдещото мирно споразумение да бъдат поети от НАТО. Югославският външен министър Йованович отвърна, че чуждестранни войски няма да бъдат допуснати на територията на Югославия. Представителите на Армията за освобождение на Косово се противопоставиха на сръбското искане да се разоръжат, а сърбите пък отказаха да изтеглят полицейските си сили от провинцията. Тук се намеси Държавният департамент на САЩ със заплахата, че ако Белград продължи да пречи на мирните усилия, Северноатлантическият пакт ще предприеме военна офанзива. Съпредседателите на конференцията Юбер Ведрин и Робин Кук призоваха страните да се съсредоточат върху основната рамка на договора и да оставят страничните въпроси. Преговарящите се заинатиха в отстояването на претенциите си, преговорите забуксуваха, а международните посредници започнаха да се оплакват, че нещата не вървят.
Ситуацията придоби комичен характер, когато секретността на преговорите бе нарушена по балкански маниер от специфично изтичане на информация. Шефът на посредниците Кристофър Хил призова журналистите да не вярват и да не се позовават на сведения, изтекли от мобилните телефони на участници в преговорите, защото те имали противоречив и тенденциозен характер, а публикации, базирани на подобни източници, отвличали вниманието на преговарящите от по-важните дела.
За застоя на разговорите в "Рамбуйе" може да се съди от изявленията на посредниците, които не пропускат случай да обяснят, че въпреки трудностите преговорите вървят добре. Притеснително било само, че крайният срок (19 февруари) за подписването на договора наближава. Твърди се, че протакането е част от тактиката за измъкване на максимални отстъпки и в крайна сметка ще се стигне до споразумение в последния момент. Но вече е факт, че се променят и позициите, смятани за непоклатими. Френският външен министър изненадващо заяви, че НАТО не трябва да удря сърбите веднага след евентуален неуспех на преговорите. Според него, ако няма споразумение, трябва да бъде анализирана причината за провала. "Първо трябва да видим чия е вината, дали и доколко е поправима и едва тогава да действаме", каза френският дипломат и хвърли в недоумение западните си съюзниците. Появиха се коментари, че това е начало на нов подход спрямо сърбите и че Франция ще поиска мандат от ООН преди евентуална намеса на НАТО. А това де факто дава нова възможност на Русия да спре подобна акция. Белград изтълкува правилно това послание и на свой ред се активизира. Веднага след това бе съобщено, че сръбският президент Милутинович също пристига в "Рамбуйе".
Липсата на напредък в преговорите принуди Юбер Ведрин и Робин Кук да планират поредица от срещи с представители на двете делегации и да засилят натиска върху тях. Източници от НАТО декларираха, че вече имат готовност за разполагането на 30-хиляден контингент в Косово след подписването на мирния договор. Очевидно финалът на косовския конфликт е подготвен грижливо и от преговарящите се иска само да сложат подписите си под компромисното споразумение. Всичко е ясно предварително и най-разпространената теза гласи, че провалът на "Рамбуйе" е изключен.
Кралят със запазено място в световната история
Израелският президент Езер Вайцман стисна ръката на един от най-старите и последователни палестински терористи. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху бе застанал на крачка разстояние от Халед Месхал, шеф на йорданското бюро на "Хамас" - само преди две години Нетаняху бе поръчал на израелските тайни служби "Мосад" убийството на Месхал. Сирийският президент Хафез Асад, човекът, който държи най-важния ключ за мира в Близкия изток, едва за втори път в живота си се изправи очи в очи срещу американския президент Бил Клинтън. А през това време агентите на американските служби за сигурност тревожно се суетяха, защото бяха изгубили от поглед бившия американски президент Джими Картър, който бе потънал в тълпата от принцове, крале, министър-председатели и президенти от 70 страни по света. Светът погребваше краля на Йордания Хюсеин, може би един от най-големите миротворци на отиващото си столетие. Само фактът, че да се поклонят на гроба му бяха дошли четирима американски президенти - Бил Клинтън, Джордж Буш, Джими Картър и Джералд Форд, представляващи над четвърт век от американската и световната история, говори сам за себе си.
Лидерът на Демократичния фронт за освобождение на Палестина Наджеф Хаватмех издебна момента и стисна ръката на Езер Вайцман с думите: "Вие сте човекът на мира в Близкия изток. " Вайцман прие протегната ръка, отвръщайки, че се надява Сирия и Ливан да се присъединят към мирния процес. По-късно в Израел поискаха Вайцман публично да се извини, че е стиснал ръката на човека, който е отговорен за убийството на 24 израелски ученици през 1974 г., както и за серия от атентати, организирани, след като неговата организация отказа да приеме мирните договори между Израел и Ясер Арафат през 1993 г. Вайцман отказа извинение с думите: "Кой бе Ясер Арафат преди четири години. Ангел, символ на мира? Той бе убивал и организирал атентати, но дойде моментът, когато за доброто на своя народ той сключи мир с нас. И тогава покойният Ицхак Рабин стисна ръката му, както я стисна днес и Бенямин Нетаняху. " Крал Хюсеин щеше да е доволен от своето погребение.
Световните медии видяха събирането на едно място на толкова много бивши и настоящи врагове, че това щеше да е истинска сензация, ако не ставаше въпрос за отдаването на последна почит на крал Хюсеин, човека, който мечтаеше да има мир за всички чеда на Авраам, за всички араби и евреи. Или както се изрази Мартин Индайк, шеф на близкоизточния отдел в американския Държавен департамент: "Всички арабски шейхове са тук, нещо се променя. " Имайки предвид, че сирийският президент Хафез Асад за първи път присъства на официално събитие заедно с израелски лидери, нещо наистина се променя в Близкия изток. Нещата се променят и чисто генеалогично, сменя се поколение, което бе прекарало живота си в постоянна партизанска и терористична война, с поколение, което търси мястото си в глобализиращия се свят - в Сирия Хафез Асад подготвя сина си Башар за свой наследник, в Саудитска Арабия принц Абдула ще бъде регент на младия крал Фахд, а Йордания вече има своя млад крал Абдула.
Въпреки това смъртта на крал Хюсеин веднага породи спекулации за възникването на нестабилност в страната, чието ключово разположение между Израел, Сирия и Саудитска Арабия я прави един от основните фактори за мир в региона. Песимистите смятат, че младият крал Абдула едва ли ще успее да се справи с противоречивите интереси на съседите си и ефективно да управлява една страна, където чуждите шпиони са повече от местното население. И макар на Абдула да му липсва опитът на покойния му баща, не трябва да се забравя, че зад гърба си той има некратка военна кариера, включително пет години като шеф на йорданските специални служби, което най-малкото ще му осигури лоялността на един от традиционните бастиони на монархията на Хашемитите.
Повечето дипломати в Аман са на мнение, че една от първите задачи на крал Абдула ще бъде подновяването на стратегическото сътрудничество с Израел, сътрудничество, което баща му замрази през септември 1997 г., когато агенти на "Мосад" се опитаха посред бял ден в центъра на Аман да убият Халед Месхал, шефа на йорданския отдел на "Хамас". Тогава крал Хюсеин заповяда да бъде затворена голямата база на "Мосад" в Аман и обяви директора й Дани Ятом за персона нон грата. Веднага след погребението на крал Хюсеин на 8 февруари е била проведена среща между шефа на йорданските тайни служби Самих Батихи и шефа на "Мосад" Ефраим Халеви, като е била постигната договорка за бъдещи подобни срещи. В момента се обсъжда и размяната на военни представители в генералните щабове на Йордания и Израел, като в един бъдещ момент към този стратегически съюз може да се присъедини и Турция, която вече има договор за военно сътрудничество с Израел. От друга страна, Сирия ще оказва натиск върху крал Абдула да държи Йордания колкото се може по-твърдо в арабския лагер. В крайна сметка обаче американската подкрепа за една ос Израел - Йордания вероятно ще се окаже решаваща за бъдещето на страната.
Очевидно крал Абдула ще трябва доста да се потруди, за да извоюва позициите на баща си най-малкото защото след половинвековното управление на крал Хюсеин почти никой йорданец не познава друг владетел освен него. През това време крал Хюсеин превърна малката и сравнително бедна на ресурси страна в една от най-добре управляваните арабски държави и поданиците му добре разбираха това. И защото ако поне един от дузината атентати срещу него бе успял - независимо дали сирийските изтребители, опитващи се да свалят самолета му, или атентатите в стил "Джеймс Бонд", когато бяха вкарали отровна паста за зъби в банята му, историята на Близкия изток щеше да е друга. Много световни лидери, стекли се на погребението на крал Хюсеин, държаха дълги и прочувствени речи. Думите на един от държавниците, които го познаваха най-добре и дълги години бяха работили с него - баронеса Маргарет Тачър, бяха кратки: "Никой не ще може да заеме неговото място. Той ще има едно специално запазено за него място в историята."
БСП ще оспорва закона за приватизацията
Парламентарната група на Демократичната левица ще сезира Конституционния съд за три спорни текста в закона за приватизация, както и за процедурно нарушение при приемането му, съобщи пред "Капитал" депутатът от БСП Михаил Миков. Според него е вероятно искът да бъде подкрепен и от представители на евролевицата. Текстовете, които ще бъдат оспорени, засягат приетата необжалваемост на актовете на приватизиращите органи, правото на Министерския съвет да опрощава задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) и възможността купувачите на приватизирани дружества в определени случаи да получават лиценз за дейност или концесия без търг или конкурс.
Според юристи най-сериозни съмнения за противоконституционност поражда новият текст в закона за приватизацията, според който актовете на приватизиращите органи не подлежат на обжалване по реда на административното производство. "Още през 1995 г. Конституционният съд е имал възможност да се занимава с подобен казус, макар и по друг повод. Тогава в неговите мотиви е записано, че не може да има пълна свобода на законодателя да приема необжалваемост на административни актове, когато последните засягат конституционни права. Още повече в случая се засяга едно конституционно право, каквото е правото на собственост", коментира пред "Капитал" Тодор Попов, юридически консултант по множество приватизационни сделки и шеф на консултантската фирма "Топ лега консулт". Идеята на вносителите на текста беше да се съкратят сроковете, в които може да приключи една оспорвана приватизационна сделка. Според Тодор Попов по-разумно е било да се приеме специален текст, с който да се съкрати времетраенето на делата, и текст, според който първото решение на Върховния административен съд да е окончателно. Идеята за съкращаване на времетраенето на делата е записана и в писмо на Владислав Славов, председател на Върховния административен съд, до Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според това писмо съдът не е склонен да допуска протакане на приватизационните преписки, но те въпреки това се бавят, защото АП не прилага към тях необходимите документи. Предложението на Славов до агенцията е останало без резултат.
В друг новоприет текст на закона за приватизацията се предвижда, че вече започнатите административни производства се прекратяват. "Това напълно противоречи на моите разбирания за конституционоправност", заяви Тодор Попов.
Въз основа на текст от конституцията, в който са уредени правомощията на президента, БСП ще иска от съда да се произнесе дали Министерският съвет може да опрощава задължения по Закона за уреждане на несъбираемите кредити, или това е право само на държавния глава. Новият текст в ЗУНК беше приет като част от преходните и заключителните разпоредби на закона за приватизацията. "Има конституционно предвиден ред за опрощаване на несъбираеми държавни вземания, не може да се приема друг такъв ред в закон", коментира Михаил Миков.
Възможността за опрощаване на задълженията по ЗУНК ще бъде оспорена от левите депутати и въз основа на друг текст от конституцията, който предвижда еднакви условия за стопанска дейност на икономическите субекти. Мотивите са, че дълговете ще се опрощават избирателно и че ще могат да се опрощават дългове само на предприятия, за които предстои приватизация, което поставя в неравностойно положение вече раздържавените дружества. Въз основа на същата конституционна разпоредба БСП ще сезира съда и за новоприетия текст, с който се дава възможност на Министерския съвет без търг или конкурс да предостави лиценз или концесия "на приватизирано дружество или неговия купувач, когато това е част от приватизационния договор". Според Михаил Миков недопустимо е неоснователното разширяване на кръга на привилегированите лица, които получават концесия, без да се налага да наддават за нея. По Закона за концесиите такова право би трябвало да имат само дружествата, в активите на които влизат обекти за концесиониране.
Според БСП е нарушена и законодателната процедура при приемането на закона за приватизацията. Това се отнася за начина, по който е гласуван новият текст за дисконтирането на офертите на работническо-мениджърските дружества (РМД). Според Михаил Миков нарушението идва от това, че вариантът на текста, приет на второ четене от икономическата комисия, изобщо не е бил предложен в пленарна зала. Текстът на комисията гласи, че офертната цена, дадена от РМД "се дисконтира с оглед на установяване на настоящата стойност... при норма на дисконтиране 10 на сто". Тогава според утвърдената оценителска методика на дисконтиране, ако трябва да се извърши плащане в размер на 10 млн. долара, разсрочено за 10 години например, настоящата стойност, според която би следвало да се класира офертата на РМД, е около 7 млн. долара. На второ четене в пленарна зала обаче беше предложен и гласуван доста по-неясен и двусмислен текст, който гласи, че за РМД "офертната цена се дисконтира с 10 на сто".
Накратко
Посредникът за продажбата на Бургаски корабостроителници - Ди Еф Си , ще обяви нов срок за набиране на оферти за 80% от капитала на бургаската корабостроителница. Според запознати се очаква да бъде подадена само една оферта - от холандски инвеститор, който е основният доставчик на стомана за бургаската корабостроителница.
Надзорът на Агенцията за приватизация отложи утвърждаването на приватизационния договор за миноритарния пакет от "Елпром - Трафо". Според Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на агенцията, най-напред трябва да се изяснят дълговете на приватизираното предприятие. Засега е известно, че "Елпром - Трафо" има непредявен регресен иск в размер на 1.25 млн. долара от завода на "Хюндай" в София, задължения към държавата в размер над 800 млн. лв. и банкова гаранция за добро изпълнение за 250 хил. долара, за която също се очаква да бъде предявена. Приватизираното предприятие произвежда трансформатори. Кандидат-купувачът е "Елпром комплект" АД, дъщерна фирма на финансово-консултантска група "Рей холдинг", която е мажоритарен собственик на предприятието. Надзорът е поискал от потенциалния купувач допълнителни данни по декларацията за доказване на произхода на средствата, с които ще плати по приватизационната сделка.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация реши да има ново набиране на оферти за 60% от капитала на "Русалка" АД, съобщи Асен Дюлгеров, председател на надзора. Новото решение обезсилва това отпреди три седмици, което предвиждаше, че посредникът за приватизацията на "Русалка" - "Райфайзен инвестмънт", трябва да води преговори с единствения кандидат - работническо-мениджърското дружество на курорта, за повишаване на офертната цена. "Офертата вече е подобрена, но тази информация дойде, след като бяхме взели решението за ново набиране на оферти", каза Дюлгеров. В предишното си предложение РМД на "Русалка" предвиждаше цена от 200 хил. долара.
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 22% от капитала на "ЗИТ" АД - София, с купувач "Победа" АД - Бургас. Сделката е на стойност 188 хил. долара при цена от 6 долара на акция. Трийсет процента от сумата са платени в брой в деня на подписването, а 20% ще бъдат преведени до 20 февруари т.г. За останалата част от задължението купувачът ще се издължи в книжа по държавния дълг или други законни платежни средства до 45 дни от датата на сключване на договора. Приватизираното предприятие произвежда касови апарати.
Агенцията за приватизация продаде 72% от капитала на "Тропик - Шумен" ЕАД. Купувачът, "Диавена инвест" ЕООД, Шумен, ще заплати 103 хил. долара за мажоритарния пакет. Половината от цената е внесена в брой в деня на сключването на договора, а остатъкът е платим до 45 дни в книжа по дълга на страната или законни платежни средства. Новият собственик се е ангажирал да уреди задължения на предприятието в размер на 550 млн. лева и да инвестира 559 126 долара в близките три години. Предприятието е с предмет на дейност производство, изкупуване и търговия с пресни и консервирани плодове и зеленчуци.
Продават "Кремиковци" отначало
В началото на изминалата седмица междуведомствената група за продажбата на "Кремиковци" взе решение да покани всички потенциални купувачи на металургичния комбинат да подадат нови оферти. В официалното съобщение на Агенцията за приватизация се казва, че има нови благоприятни условия за финализирането на приватизационната сделка и те са насочени към "всички, изразили и потвърдили своя интерес към продажбата на дружеството". С това продажбата се връща към началния етап на една приватизационна процедура, когато се приемат оферти от заинтересованите кандидати. Разликата в случая е, че вече не може да участва кой да е желаещ да наддава за "Кремиковци". Приемането на оферти само от подбрани кандидати на процедурен език се нарича прекласация или използване на шортлиста.
"Поканени са турската "Ердемир", швейцарската "Дюферко" и българската "Дару металс", които през последните седмици нееднократно заявиха интерес към "Кремиковци". Те трябва да подадат оферти до 25 февруари. Новата рамка предвижда значителни отстъпки, но не искам да ги съобщя, за да не предизвикам негативна реакция у обществеността", каза Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. През седмицата беше тиражирана и информация, че е поканена и непознатата досега като потенциален кандидат фирма "Тенида анщалт". Агенцията за приватизация обаче не потвърди информацията. Според Желязков влошаващото се финансово състояние на "Кремиковци" не позволява да се обяви същинско ново набиране на оферти и по този начин да се допусне възможността за включване на други кандидати. С решението от миналата седмица се прекратява досегашното привилегировано положение на турската компания "Ердемир", единственият потенциален купувач, с който държавата преговаряше по конкретна, макар и индикативна оферта. Според Желязков "Ердемир" официално никога не е имал ексклузивитет в преговорите за "Кремиковци", макар че турската металургична фирма беше единствената, която получи правото да направи собствено проучване на завода (due dilligence).
Продажбата на "Кремиковци" от самото си начало нито веднъж не се подчини на принципите на рутинната приватизационна процедура. След като в срока за набиране на оферти бяха подадени шест предложения, тръгнаха слухове, че всички кандидати (включително сега поканените "Дюферко" и "Дару металс") са се отказали и интерес запазва само "Ердемир". Агенцията за приватизация и посредникът за приватизацията на "Кремиковци" - консорциумът "ВС Аткинс" - "Райфайзен инвестмънт", обаче не обявиха официалното оттегляне на част от кандидатите, нито подкрепиха или опровергаха с документи неофициалните си изявления по този въпрос. След това въз основа на т.нар. индикативна оферта на "Ердемир", в която турската фирма ясно отказа да плаща основната част от дълговете на металургичния комбинат, държавата прие нова рамка за продажбата - тоест допусна възможно опрощаване или разсрочване на голяма част от дълговете на "Кремиковци". И накрая покани за участие и част от старите кандидати при нови благоприятни условия, инициирани от исканията на "Ердемир", а по-късно и от повторно заявения интерес на "Дюферко".
Думите на приватизаторите обаче подсказват, че привилегированото положение на "Ердемир", макар и неофициално, в известна степен се запазва. "Дълбоко в себе си приватизационният посредник е убеден, че само "Ердемир" може да се справи с "Кремиковци". Турската фирма наистина остава най-сериозният кандидат, но не може тази наша позиция да означава изключване на останалите кандидати", каза по този повод Захари Желязков. Валентин Захариев от "Дару металс" заяви, че твърде краткият срок за подаване на оферти дава явно предимство на "Ердемир".
Компенсаторните записи дават последен шанс за бърза приватизация
"Вече сме раздържавили 31% от държавните активи. " И още: "Ако от базата 580 млрд. лв. се изключат активите, които не принадлежат на приватизация - далекопроводите на НЕК, газопреносната мрежа на Булгаргаз, мрежата на БДЖ и АЕЦ "Козлодуй", всъщност излиза, че сме продали точно 50 на сто от държавните активи. " Такива неща отчете шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков.
С още малко труд можеше тези резултати да се докарат и до 70% например. Ако се абстрахираме от процентите, това, което може да се каже, е, че така наречената малка приватизация почти е приключила, т.е. остава да се водят преговори (поради неизползване на други методи за продажба) за приватизацията, общо взето, само на предприятия гиганти, които представляват по-голямата част от икономиката.
Това дотук също звучи почти оптимистично. Обаче приключила ли е всъщност тази малка приватизация и толкова ли са раздържавените активи? От една страна, разцветът на РМД направи възможна тази равносметка - че почти всички малки и средни предприятия са били продадени. От друга страна, те не са продадени в действителност. Сумата на разсрочените плащания само за сделки, сключени с РМД през 1998 г. (когато имаше най-много такива), е в размер на около 621 млрд. лв. Заедно с ангажиментите за плащания от РМД през 1997 г. общото задължение на купувачите към държавата приближава един милиард марки. Въпросът е каква част от тях наистина ще бъде издължена. И според наблюдатели на процеса - вероятно не голяма. Очаква се вълна от фалити на предприятия, които са приватизирани от РМД. До голяма степен поетите ангажименти ще се окажат непосилни за дружествата.
Като че ли обаче има спасение от тази мрачна перспектива. До края на годината се очаква държавата да емитира платежен ресурс, който може да се използва за приватизационни сделки в размер, достатъчен за да се издължат голяма част от плащанията на РМД. Компенсаторните записи вече привлякоха интереса на банковите и финансовите институции, които са в състояние да посредничат между собствениците на записи и участниците в приватизацията, които могат да се възползват от тези книжа. Освен бъдещите купувачи на държавни предприятия, които няма да се нуждаят от много ресурс, ако раздържавяването върви със същите темпове, естественият купувач на компенсаторни записи са РМД, които вече са сключили приватизационни сделки. Ако използват записи, те могат многократно да си намалят цената. Първо, записите са най-евтиният платежен инструмент (който в зависимост от количеството емитирани книжа може да достигне и до съвсем ниски цени). Второ, ако предоговорят с приватизиращото ведомство сделките и платят предсрочно, РМД могат, освен да постигнат облекчения, и да си спестят лихвите. Този шанс едва ли ще бъде пропуснат от което и да било предприятие с шансове за оцеляване. С две думи, макар че държавата няма да получи договорените с РМД пари (което е лошо, но по принцип е малко вероятно да се случи, дори и да не съществуваха компенсаторните записи), поне в рамките на една година ще може да се изчисти структурата на собствеността в бившите държавни дружества и те наистина да станат бивши. И тогава Захари Желязков наистина ще може да се похвали, че 30% от активите са раздържавени. Което в края на краищата би трябвало да има благоприятен ефект върху икономиката. А да не говорим, че наличието на този евтин платежен ресурс вероятно ще ускори и касовата приватизация през тази година.
Това е оптимистичната гледна точка за влиянието на компенсаторните записи върху процеса на приватизацията. Песимистичната се подхранва от съществуващия в момента хаос около издаването, прехвърлянето и реализирането на компенсаторните записи. В зависимост от различните сметки във всеки отделен случай за това каква е била средната работна заплата, когато са били отчуждавани имотите (отношението между средната работна заплата тогава и сега е измерител за обезценяването на парите, който според закона участва в изчисляването на настоящата стойност на отчуждените активи), излиза, че може да се получи разлика в много пъти на коефициента, с който трябва да се умножи стойността на отчуждения имот. От този коефициент зависи с каква номиналната стойност на компенсаторните записи ще бъде обезщетен даден бивш собственик. Освен че по този начин органите, които издават записите, много лесно могат да манипулират номинала в зависимост от случая, проблем се появява и от липсата на ясни правила като цяло за реда, по който се издават тези записи. В допълнение - информацията за тях беше засекретена от ведомствата, които ги издават, което ще попречи на създаването на пазар и съответно на формирането на пазарна и справедлива цена на записите.
Множеството затруднения, свързани с издаването и прехвърлянето на компенсаторните записи (между които и едномесечният срок, който трябва да се чака, за да бъдат прехвърлени), създават хаос, който като цяло се отразява зле на възможността за използване на тези книжа за плащания по приватизационни сделки. Държавата сега има възможност да емитира достатъчно и навреме платежен инструмент, който на практика ще я освободи от следприватизационните й тежести. Но въвеждането на ред и яснота може да бъде осъществено само при наличието на ясна политическа воля. Иначе, ако нещата бъдат оставени на ведомствата, които издават записите, и на решенията на чиновниците, нито бившите собственици ще бъдат удовлетворени (което си е политически дивидент), нито държавата ще се възползва от шанса си за истинско развитие на приватизацията.
Ресурсът от записи е най-много 500 млрд. лв. Светослав Лучников, депутат от СДС , пред "Капитал"
- Аз смятам, че няма никакво основание да считаме тези регистри за закрити, щом като не е казано в закона, а това, че щял да научи някой - голяма работа. Смятам, че никой не бива да отказва тези данни на потенциалните купувачи, които искат да купят компенсаторни записи от хората, които са били обезщетени с тях. В крайна сметка именно това беше целта на обезщетяването с компенсаторни записи - да дадем малка косвена компенсация на тези нещастни хора, които не могат да бъдат реално обезщетени, като те получиха възможност да продават своите компенсаторни записи или съответните временни удостоверения. Има хора, които не са в състояние самостоятелно да участват в приватизацията. Затова решихме, че записите могат да се джиросват, тоест да се продават. Доколкото ми е известно, в момента на пазара може да се получи около 40% от номиналната стойност. Аз бих посъветвал хората да позадържат малко продажбата на своите временни удостоверения. Според мен цените на тези записи ще се вдигнат, когато се пристъпи към по-масово ликвидиране на губещите предприятия, защото те ще се продават като отделни сгради, машини, съоръжения, инвентар. Това ще разшири търсенето на записите и ще повиши тяхната цена. Лошо е обаче, че пак се удължи срокът, като се даде възможност до края на годината да се обжалват мълчаливите откази за обезщетение. По този начин се увеличава броят на гражданите, които ще получат записи. За сметка на това ще се намали собствеността, за придобиването на която могат да бъдат използвани записите, защото междувременно ще са извършени други приватизационни сделки. Но смятам, че масовата и касовата приватизация няма да се развиват с толкова главоломна бързина.
- Не, в повечето случаи се използва приложение номер 1 към Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Това се направи, за да не се допусне произвол от страна на експерти, което дава възможност за корупция. Абсолютно невярно е, че формулата е неточна. Националният статистически институт издаде документи, с които определи средната работна заплата по времето, когато са извършвали национализацията през 1947-1948 г. Тогава имаше една деноминация на лева. След това имаше две парични реформи - левът се преоцени официално в съотношение 100 към 4 и след това в съотношение 10 към 1. Това значи, че номиналната стойност се намали около 250 пъти. Когато се прилага формулата, трябва да се внимава, за да се предложат еднакви преобразувания и при заплатите, и при имуществото, което се оценява. Например, ако имуществото е оценено през 1948 г. за 10 милиона, тогава ще се приложи средна заплата 10 хиляди лева. Обаче ако имуществото е било преоценено в съотношение 100 към 4, тогава и средната заплата трябва да се преоцени така. Това е неясно за хора, които не искат да проявят елементарна интелигентност. В края на краищата върху тази процедура и прилагането на формулата има съдебен контрол, защото направената оценка подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд - когато се касае за оценка на областен управител, или пред Върховния административен съд - ако се касае за оценка на министерство.
- Това са глупости. Цялото държавно имущество е на стойност няколко трилиона. В никакъв случай не е толкова много имуществото, което е било одържавено. Специално тези имоти, които се преоценяват с деноминация, са имуществата на национализираните предприятия. Те бяха около 4000, това бяха предприятия с малки имущества, да кажем, да съберат по 1 млн.лв. Нищо не е. Изобщо общият ресурс от компенсаторни записи едва ли ще стигне до 500 млрд. лева. Съобщенията за огромния ресурс са спекулации от чиновници, които просто си оправдават бездействието.
Няколко хиляди ентусиасти участваха на първия търг
Втората централизирана тръжна сесия ще се проведе от 8 до 19 март
Около 30 хиляди души са подали заявки (пряко или чрез инвестиционни посредници) за участие в първия търг от втората вълна на боновото раздържавяване, който приключи през миналата седмица, обявиха от Центъра за масова приватизация (ЦМП). Всичко в България става все по-скучно, та затова и няма нужда от оправдания за липсата на интерес към масовата приватизация. Българският футбол например също бил станал много безинтересен, така че няма защо да се учудваме, че посещаемостта и на двете събития е съизмерима. Подобен брой зрители според спортни наблюдатели успяват да се съберат на един лош мач (не в България, разбира се, където мачовете са съвсем скучни). Или ако трябва да се използва терминологията на футбола, на този първи търг просто нямаше голови положения и борба пред вратата. Търгът беше пълен провал (въпреки усилията на ЦМП, които трябва да бъдат отчетени и адмирирани) поради независещи от центъра обстоятелства. Ведомствата - принципали на предприятията, предложиха само предприятия-боклуци за раздържавяване срещу бонове. А в надпреварата за акции със съмнителна стойност се включиха единствено отявлени спортисти привърженици на тезата "важно е участието".
Според данните на ЦМП към 5 февруари около 673 хиляди физически лица са регистрирали своите 250 хиляди инвестиционни бона, а 89 юридически лица (инвестиционни посредници и РМД) са си открили сметки в ЦМП. Излиза, че само около 3% от лицата, които са регистрирали боновете си, са взели участие на търга. Останалите 97% очевидно се делят на две групи. Има такива, които допускат, че държавата може да реши да пусне на следващи търгове акции и от атрактивни предприятия и просто чакат евентуална подобна случайност. Втората група са лица, регистрирали боновете си, за да ги внесат в РМД (а то пък ще извърши плащане по касова сделка), или такива, които сами ще заплатят с бонове цената за преференциални акции, на които имат право. Според ЦМП вече има извършени плащания на преференциални акции с инвестиционни бонове на обща стойност за около 711 млн. лв. По този начин са придобити книжа от три предприятия - "КМХ Белово", "Девня цимент" и "Енергия" - Търговище.
Освен това има заявени, но още неизвършени плащания с инвестиционни бонове на обща стойност около 612 млн. лв. за сделки на РМД, както и за придобиване на преференциални акции, тоест малко над 1 млрд. лв. от регистрираните инвестиционни бонове са насочени извън търга по преки плащания към приватизиращите органи. Естествено е да се очаква, че делът на този вид плащания с инвестиционни бонове ще расте за сметка на използването им за участие на централизирани търгове.
Иначе в Центъра за масова приватизация не губят надежда за светлото бъдеще на процеса. Изпълнителният директор на ЦМП Любомир Георгиев обяви, че от 8 март започва вторият централизиран публичен търг и заявки ще се приемат до 19 март. На този търг ще се предлагат пакети от 48 предприятия, тоест с цели 17 повече, отколкото на първия. Общият номинал на предложените акции щял да бъде малко под 1 млрд. лв. За сравнение сега бяха пуснати акции с номинал близо 200 млн. лв. Освен това според Любомир Георгиев ще бъде пуснат за продажба мажоритарен пакет - в случая 51% от "Българска захар".
Макар че, строго погледнато, развитие на процеса в положителна посока има, оценката е, че то е пренебрежимо малко. Едва ли боновото раздържавяване ще постигне целите си, ако държавата продължи да пуска подобен незначителен брой акции от подобни неатрактивни предприятия. Единственото, на което може да се надяват оптимистите, е някаква глобална промяна в поведението на държавните институции. От една страна, министерствата трябва да се прекършат и да пуснат за приватизация срещу бонове и част от акциите на атрактивни предприятия. Някак си и без провала на първия търг е ясно, че когато всички останали опити за приватизация на дадено предприятие са били безуспешни, и срещу бонове няма кой да се излъже да ги вземе. От друга страна, и Центърът за масова приватизация може би трябва да търси по-удачна форма за изява. Малко е изтъркан вече подходът за създаване на интерес у дребните инвеститори чрез обещания за бърза и сигурна печалба. Или поне не звучи сериозно да се прави от държавна институция. В същото време може би от позицията си на държавен орган центърът трябва да пренасочи усилията си в лобиране да бъдат пуснати атрактивни акции на търговете. И освен това едно облекчение на процедурите за участие не би навредило. Сега действията, които човек трябва да извърши, за да регистрира инвестиционните си бонове, а по-късно евентуално и да участва с тях на търгове, изискват нерви, постоянство и търпение, които са по силите на малцина.
Цената на трите фармации падна на 18 млн. долара
Балканфарма, избраният купувач на "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Антибиотик" - Разград, настоява цената на трите завода в пакет да бъде намалена от 45 млн. долара на 18 млн. долара, съобщи добре осведомен източник. Окончателното решение дали купувачът да придобие фармацевтичните заводи по исканата близо три пъти по-ниска цена, се очаква да бъде взето от надзорния съвет на Агенцията за приватизация до няколко седмици.
"Оттук нататък има два варианта - да продължим преговорите с Балканфарма или да преминем към ново набиране на оферти. Второто е възможно, ако се реши, че новите параметри, които предлага купувачът, са неприемливи", заяви на пресконференция през изминалата седмица Захари Желязков, изпълнителният директор на АП. В неофициален разговор обаче Желязков призна, че той лично е против евентуално ново набиране на оферти. Аргументът му е, че едва ли ще се намери нов кандидат, а ако все пак се яви такъв, той вероятно ще предложи дори още по-ниски цени от Балканфарма. Евентуалното намаляване на цената за Балканфарма, без да се поканят други кандидати при новите условия, ще представлява принципно нарушение на идеята за равнопоставеност на стопанските субекти. От друга страна, според експерти от бранша намаляването на цената в една или друга степен е неминуемо, като се има предвид постоянното отстъпление на българските фармацевтични заводи от позициите им на външните пазари и влошаващото се финансово състояние заради забавената приватизация.
Новите оценки на трите фармацевтични завода приключиха в началото на февруари. Те бяха поръчани от АП месец преди това с цел да се установи дали има основание искането на Балканфарма за намаляване на цената. По думите на Захари Желязков резултатите наистина показвали, че кандидат-купувачът до голяма степен имал право да настоява за това.
Според запознати Балканфарма иска най-значително намаление на цената за "Антибиотик" - Разград. За него българското дружество спечели в наддаването с още четири други фирми, след като предложи изключително високата цена от 14 млн. долара за 51% от капитала на предприятието. Сега дружеството иска да плати малко повече от 5 млн. долара за разградското предприятие - колкото е предложението на втория в класацията. За сериозно намаление на цената се настоява и по сделката за "Фармация" - Дупница, докато договорените параметри за "Трояфарм" ще останат почти без промяна.
Правото на Балканфарма и техния партньор Дойчебанк да преговарят за мажоритарните пакети от "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик" изтече през последните работни дни на миналата година. Приватизаторите благословиха продажбата на трите фармацевтични завода в пакет през лятото на миналата година, когато беше обявено, че зад тази сделка всъщност стоят интересите на Дойчебанк. Според запознати в момента преговарящият екип на Дойчебанк лансира тезата, че ще участва в увеличението на капитала на Балканфарма (по този начин ще бъде платена цената на приватизационните сделки) едва след като бъдат подписани сделките за трите фармацевтични завода. Междувременно тръгна и слух, че Дойчебанк изобщо няма намерение да инвестира в трите фармацевтични завода, а участва в тяхната приватизация само като консултант на Балканфарма. Твърди се освен това, че след като веднъж Дойчебанк е била представена като инвеститор, сега тя търси начин да се откаже от ангажимента и предлага на чужди и български фирми с интереси във фармацията да я заменят като реален купувач по сделките за трите завода.
Суди Озкан наддава срещу руски интереси за "Парк-хотел Москва"
През идващата седмица се очаква Агенцията за приватизация да обяви купувача на 60% от капитала на "Парк-хотел Москва". За него наддават "Новотел Европа" АД, от който 60% са собственост на Суди Озкан, известен като собственик на хотелите "Принсес" в Турция и бивш хазартен бос, и "Българска холдингова компания", бивш Българо-холандски приватизационен фонд. Според източник от приватизационните среди "Новотел Европа" предлага около 5 млн. долара за мажоритарния пакет от "Парк-хотел Москва". Цената в офертата на "Българска холдингова компания" е значително по-ниска от тази в предложението на "Новотел Европа", но за сметка на това според неофициална информация бившият фонд предлага повече инвестиции. Двата кандидата имат съществени различия в бизнеспрограмата. За Суди Озкан се смята, че възнамерява да използва хотела преди всичко за хазартен бизнес. "Българска холдингова компания" от своя страна предлага да развива конгресен туризъм.
"Парк-хотел Москва" е с категория три звезди. Приходите от дейността на хотела за деветмесечието на миналата година са малко под 1.5 млрд. лв. Приблизително толкова са и разходите. Печалбата на дружеството за същия период е малко над 6 млн. лв. По неофициална информация данните за оборота, посочени в баланса на хотела, са занижени и не отговарят на реалната стойност.
Според запознати зад "Българска холдингова компания" в тази сделка стоят руски интереси. Логичното обяснение за това е, че "Парк-хотел Москва" се намира на около 50 метра от руското посолство в България. По тази причина отдавна се лансира хипотеза, че между двете сгради има топла връзка. Хипотезата обаче остава недоказана, тъй като никой досега не е пожелал да се ангажира с подобно твърдение или да представи доказателства за него. Официално интересът на "Българска холдингова компания" идва от това, че по линия на масовата приватизация тя стана собственик на малко над 15% от капитала на хотела и евентуалното спечелване на касовата сделка ще бъде в интерес на акционерите на бившия приватизационен фонд. Със същия мотив "Българска холдингова компания" наскоро придоби и хотел "Аугуста" в Хисаря.
Изчакваме двата кандидата за "Парк-хотел Москва" да подобрят офертите си, каза в средата на изминалата седмица Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Добре осведомен източник, пожелал анонимност, заяви, че процедурата по преговори и анализ на офертите вече е приключила и през тази седмица се чака крайният избор. Според източник, близък до "Новотел Европа", АП прави всичко възможно, за да не избере дружеството на Суди Озкан за купувач, макар че е предложил по-висока цена. Преди седмица тръгна слухът, че именно турският бизнесмен е най-вероятният нов собственик на "Парк-хотел Москва".
Във връзка с наддаването за парк-хотела, през изминалата седмица стана ясно, че Суди Озкан е дошъл в България. От кабинета на изпълнителния директор на "Новотел Европа" Ихсан Кутнак, който е и официален представител на Озкан тук, потвърдиха, че турският бизнесмен наскоро е пристигнал в София. Официална информация за целта на посещението му обаче не беше разпространена. Освен предстоящата сделка за "Парк-хотел Москва" посещението на скандалния турски бизнесмен в страната ни вероятно е свързано и с управлението на вече придобитите от него хотели.
В началото на тази година в публикация на турския всекидневник "Сабах" Озкан беше обвинен в неплащане на данъци към хазната в Турция, укриване на доходи и пране на пари, а върху имотите му беше наложен запор. В същата кореспонденция се съобщаваше, че на турския бизнесмен е наложена забрана за пътуване извън страната, но към момента на забраната той беше извън Турция. Фирмите, върху които се съобщаваше, че е наложен запор, са "Озканлар електроник", която търгува с апарати за хазартни игри, и "Озканлар туризм якръм ханаи", която разработва казина. Озкан е собственик на тези фирми, а преди забраната на хазарта в Турция притежаваше и около 20 игрални дома в Турция.
Представителите на българската администрация обаче и до ден днешен декларират, че нямат официална информация за данъчното разследване и запора върху имотите на Озкан. Ако подобна информация бъде потвърдена, той повече не би могъл да участва в раздържавяването в България, защото няма да може да докаже данъчна изрядност и чист произход на средствата. Това изискване по отношение на кандидат-купувачите е записано в закона за приватизацията. "Опитваме се да разберем нещо повече за Суди Озкан, но само по неофициален път. Не сме отправили официално запитване до турските данъчни служби, защото това е много сложно. Трябва да минем по дипломатически път през турското посолство и това ще отнеме много време", коментира пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Точно преди една година практически без конкуренция Суди Озкан придоби мажоритарния пакет от "Новотел Европа" срещу малко повече от 12 млн. долара. Покупката съвпадна със забраната на хазарта в Турция. Това породи логичната теза, че Озкан, който е бивш собственик на множество казина в Турция, всъщност цели да прехвърли хазартния си бизнес в България. В края на миналата година Суди Озкан чрез "Новотел Европа" АД стана собственик и на мажоритарния пакет от "Интерхотел Тримонциум". Турският бизнесмен на два пъти подаде оферти и за "Гранд-хотел София", но не успя да спечели.
Хартиеният бранш вече е собственост на чужди инвеститори
През изминалата седмица турската фирма "Сюзер холдинг" (Suzer Holding) обяви официално, че нейната дъщерна фирма за производство на хартия и картон Suzer Кagit Sanayi ve Ticaret A.S. е изкупила мажоритарния пакет акции от едно от най-големите български производители на хартия и картон "ЗМК Никопол" АД. Сумата, срещу която беше осъществен трансферът на борсата, беше 12.9 млрд. лв. Инвестиционен посредник по сделката беше "Райфайзен инвестмънт", който по-късно обяви, че придобиването на "ЗМК Никопол" е част от стратегията на чуждия инвеститор за навлизане в пазарите на Източна Европа. Продавачи на акциите са два бивши приватизационни фонда - "Семеен" и "Индустриален" (които са с общо управление и имаха обща инвестиционна стратегия на търговете), и регистрираната в Кипър фирма "Енерхолд", която закупи по касов път остатъчния дял от предприятието.
Новият собственик на "ЗМК Никопол", турската "Сюзер холдинг", обяви, че ще инвестира 20 млн. долара за обновяване на оборудването на предприятието през следващите две години. Турската компания е в бранша от 30 години и притежава общо четири завода за хартия и картон в Турция. След придобиването на завода за хартиени торби "Целхарт" в Стамболийски от "Ъшъклар холдинг" това е второто влизане на турски стратегически инвеститор в производството на хартия, картон и целулоза у нас.
Предишната седмица на блоковия сегмент на фондовата борса беше регистрирана и друга голяма сделка с акции на дружество от хартиената промишленост. Беше осъществена продажба на пакет от 37 882 акции (малко над 12% от капитала) на Завода за хартия в Белово (бивш Комбинат за малограмажна хартия - Белово). Според брокери това е поредният голям пакет акции от това дружество, който преминава към мажоритарния му собственик - гръцката компания Thrace Papermill S.A. В резултат на изкупуването на пакети от по-малките акционери в момента тя притежава (пряко или чрез свързани с нея фирми) над 80% от капитала на завода. Гръцката фирма купи от Агенцията за приватизация през 1997 г. пакет в размер на 58% от акциите на Комбината за малограмажна хартия в Белово срещу 6.39 млн. долара.
Повечето от предприятията в този отрасъл бяха приватизирани по време на първата вълна на масовата приватизация. По-късно двата големи турски инвеститора придобиха пакетите, собственост на бивши приватизационни фондове, през борсата. След първата вълна на масовата приватизация в хартиената промишленост останаха малко предприятия с преобладаващо държавно участие. Последните два мажоритарни пакета от такива предприятия бяха продадени в края на миналата година. "Рулон Искър" АД стана собственост на австрийската "Юропак" (Еuropack) срещу 1.96 млн. долара. Дружеството купувач е филиал на австрийската компания Ost-Invest Verpackungsholding. Мажоритарният пакет от друго голямо предприятие от отрасъла, "Тракия папир" АД, стана собственост на българската "Гехард" АД за 7.77 млн. долара.
С финализирането на тези две касови сделки през миналата година на практика преструктурирането на отрасъла приключи и вече няма предприятие, в което да има голям процент държавна собственост. Всички големи предприятия от отрасъла - производители на целулоза, хартия и картони, са частна собственост. Четири от най-големите предприятия от отрасъла - "Целхарт", "КМХ Белово", "Рулон Искър" и "ЗМК Никопол", са вече собственост на чуждестранен стратегически инвеститор. Единствено по-малките и насочени към вътрешния пазар предприятия все още се притежават от бивши приватизационни фондове.
Разходите за издръжка на персонала в предприятията на хартиената промишленост в България са най-ниски в цяла Европа, обясни специалист от бранша. Средната заплата в предприятията е около 150 марки, което е по-ниско дори и от тези в Русия. В България са строени големи заводи в градчета като Белово, Стамболийски, Кочериново, където няма много други работещи предприятия. Евтината работна ръка означава и по-евтино залесяване, при което заплатите на работниците са основен разход. Това прави производството изключително евтино и конкурентоспособно в целия регион. Главната причина за интереса от страна на турските фирми са големите темпове, с които нараства търсенето на потребителски продукти в Турция.
Друга важна причина за конкурентоспособност на българските предприятия е качествената суровина. Поради извършеното залесяване преди 15-20 години понастоящем в основните райони на производство има качествена иглолистна дървесина, която е значително по-евтина от международните цени на тази суровина. Не без значение за инвеститорите са и по-занижените екологични изисквания в България, тъй като предприятията от хартиената промишленост са замърсители на водите.
"Приста Ойл" придоби 90% от "Акумикар" - Монтана
"Приста Ойл" вече притежава 90% от акциите на акумулаторния завод "Акумикар" АД - Монтана, след като общото събрание взе решение да увеличи капитала на монтанското дружество от 101.26 млн. лв. на 749.3 млн. лв. под условие в полза на "Приста Ойл". В края на миналата година "Приста Ойл" и работническо-мениджърското дружество "Акумикар - 98" закупиха от Агенцията за приватизация 72% от капитала на "Акумикар" за 3.375 млн. долара, което бе и минималната цена, определена от АП. При подписването на приватизационната сделка "Приста Ойл" придоби 26% от капитала на "Акумикар", а РМД стана собственик на 46% от капитала. "Акумикар - 98" се възползва изцяло от правото си да ползва 10-годишно разсрочено плащане. В договора с АП купувачите са се задължили солидарно в срок от три години да инвестират 1.566 млн. долара в предприятието.
На проведеното на 5 февруари общо събрание на "Акумикар" акционерите на предприятието гласуват единодушно "Приста Ойл" да придобие чрез парична вноска всички акции от увеличението, т.е. 64 804 броя акции с номинална стойност 10 000 лв. ,което прави общо 640 млн. лв. След това решение делът на "Приста Ойл" се увеличава от първоначалните 26% на 90%, а акциите, притежавани от РМД и държавата, вече представляват съответно 6.2% и 3.7% от капитала на "Акумикар". Според адвоката на "Приста Ойл" Димитър Малчев промяната в размера на притежаваните от акционерите дялове не води до промяна в клаузите на приватизационния договор, т.е. РМД ще заплаща договорената с АП цена в продължение на девет години, въпреки че притежаваните от него акции вече представляват едва 6% от капитала на "Акумикар". От друга страна, за "Приста Ойл" не възникват никакви нови задължения.
"Акумикар" приключва финансовата 1998 г. с печалба преди данъчно облагане в размер на 1.1 млрд. лв. В момента предприятието не работи поради натрупани запаси от непродадена продукция, но според представителя на "Приста Ойл" Атанас Бобоков дружеството ще заработи след 20 дни. Според приетата от общото събрание на дружеството инвестиционна програма за 1999 г. освен пряката инвестиция от 640 млн. лв. в капитала на "Акумикар" "Приста Ойл" ще инвестира още 1.6 млн. долара в производствено оборудване. През месец май ще бъде монтирано оборудване за преработка на стари акумулатори.
Начинът, по който "Приста Ойл" става собственик на 90% от "Акумикар", е класически пример за това как касов купувач законно използва РМД при приватизационната сделка, за да ползва право на разсрочено плащане. Освен това схемата с консорциума между РМД и касов инвеститор вече беше приложена и за големи предприятия като "Асарел Медет", "Албена", "Свилоза" и др. Общи събрания
"Тежко машиностроене" - Русе отново започна работа
"Тежко машиностроене" - Русе, което е в ликвидация, заработи отново през изминалата седмица след едномесечен престой заради спряно електричество, съобщиха през миналата седмица двамата ликвидатори на предприятието. Те заявиха още, че това е станало възможно заради постигнатото споразумение с НЕК за уреждане на задължението на предприятието по схемата дълг срещу собственост. Дългът на машиностроителното предприятие към НЕК е възлизал на около 500 млн. лв., но по инициатива на НЕК "Тежко машиностроене" е предоставило кабели за далекопроводи, които по стойност дори надхвърлят задължението. Разликата в сумите щяла да бъде приспадната от следващите дължими от "Тежко машиностроене" суми за електричество. Мощностите на предприятието в момента са натоварени на 1/3 от капацитета си, като се работи върху изпълнението на поръчка от "Кремиковци" на стойност 300 млн. лв., от БДЖ - за 50 млн. лв., и поръчка за чуждестранен клиент на стойност 125 млн. лв., съобщи бившият изпълнителен директор, а понастоящем ликвидатор Радослав Михайлов.
Решението за ликвидацията на "Тежко машиностроене" е взето от общото събрание на дружеството, проведено на 11 декември миналата година. Според избрания от финансовото министерство ликвидатор Иван Василев към момента на ликвидация задълженията на "Тежко машиностроене" са възлизали на малко под 3 млрд. лв. и са били основно към Националния осигурителен институт, НЕК и към бюджета за неизплатени данъци. "Тежко машиностроене" е от списъка на предприятия в изолация и след като държавата не успя да го приватизира, беше открита процедура по ликвидация.
По време на първата вълна на масовата приватизация 67% от капитала на дружеството е предложен на централизираните тръжни сесии, но едва 1.08% са придобити от индивидуални участници, а 0.04% - от приватизационния фонд "Булгарлизинг". На 1.XII.1998 Агенцията за приватизация открива процедура за приватизация на три обособени части от предприятието, но след обявяването на ликвидацията закрива процедурите. Според Михайлов е имало интерес от чуждестранни купувачи, но те са предлагали изключително ниски цени и АП е отхвърлила оферти им. Например за стоманолеярната една испанска фирма е предлагала 200 млн. лв., а според Михайлов цената, която би се получила дори само ако съоръженията в стоманолеярната се продадат като скрап, би надвишила 200 млн. лв. При процеса на ликвидация на "Тежко машиностроене" отново ще бъдат предложени четири обособени части. Според ликвидаторите на дружеството интерес към тях проявяват четири работническо-мениджърски дружества, трите от които вече са регистрирани, а четвъртото е в процес на регистрация. Според Василев процедурата по ликвидация ще приключи до края на годината. В момента в "Тежко машиностроене" работят 335 души. През декември са били освободени 40 работника. Дружеството приключва миналата година на загуба в размер на 800 млн. лв. Според "Булгарлизинг" машиностроителното предприятие му дължи над 700 000 германски марки, но "Тежко машиностроене" не признава това задължение и счита, че записът на заповед е нищожен. Следващото дело е насрочено за 23 февруари.
Продажбата на остатъчни държавни пакети през борсата:
Предлагането е публично, купувачите са рядкост
"В бъдеще е редно продажбите на пакети от акции през борсата да бъдат съгласувани с надзорния съвет, за да се избегнат възможни манипулации, както това стана с продажбата на пакета от "Нива" АД. Редно е освен това да има по-ясни критерии за избор на посредника. Например да се взема предвид поведението на посредници при минали сделки", заяви през изминалата седмица Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Той допълни, че много малка част от миноритарните пакети в ресурса на приватизиращите органи отговарят на критериите за търговия на официалния пазар. Председателят на надзора на АП освен това обяви, че е недопустимо да се сключват договори с посредници, които вече са намерили клиенти за пакетите, защото противоречи на принципите на публичното предлагане. "Съществуването на потенциален клиент е достатъчно основание да се отиде към преки преговори с него, а не да се предлага на борсата", каза още Дюлгеров.
Резултатите от продажбите през борсата, които АП отчете миналата седмица, по думите на Асен Дюлгеров и на Захари Желязков, изпълнителния директор на агенцията, са много по-лоши от очакваните. От обявените за борсова приватизация общо 25 миноритарни пакети са продадени само шест - от "Терма" АД (26.4%), "Панайот Волов" АД (26.4%), "Добруджанска мебел" АД (24.4%), "Крамекс" АД (26.4%), "Бимас" АД (16.4%) и "Нива" АД (24%). Де факто това са единствените пакети, които са отговаряли на условията да бъдат качени на пода на борсата. Общият финансов резултат от продажбите е 1.048 млрд. лв., а комисионите по шестте сделки са общо 14.25 млн. лв. Четири от посредниците на АП са се възползвали от възможността да намалят минималните цени на предложените пакети, но въпреки това не са успели да регистрират сделки. Стандартните договори на АП предвиждаха, че началните цени се намаляват с 20%, ако в рамките на десет последователни борсови сесии няма интерес от купувачи.
Констатацията на шефовете на АП всъщност не е друго освен потвърждение на
Обявените от АП досегашни резултати от т.нар. публично предлагане на остатъчни дялове ясно показват, че това не може да замести липсата на предлагане на качествени ценни книжа на нашия пазар.
При сегашната схема на предлагане обаче, дори и да съществуват два големи акционера в едно предприятие (които са потенциални кандидати за миноритарния пакет на държавата), не се оказва достатъчно за активна търговия и покачване на цените на акциите. В повечето такива случаи (както с акциите от "Хром" АД, предложен от МП) обикновено целият пакет изчезва още на първите минути след началото на предлагането, естествено не към по-наивния акционер, който е разчитал да получи акциите срещу дадена от него по-висока цена на борсата.
Причината за неуспеха на продажбата през борсата на миноритарни пакети може да се търси както в самата схема на предлагане на акциите, така и в липсата на търсене на нашия пазар на ценни книжа. Офертите на посредниците се оценяват по начин, който ги принуждава да предлагат възможно най-висока минимална цена и най-ниска комисиона. Мотивите на приватизаторите са ясни - държавата да получи максимално изгодна цена за акциите си. Този подход за избор на посредник обаче в много от случаите прави акциите непродаваеми и принуждава брокерите впоследствие да искат понижаване на цените от приватизиращия орган. "От една страна, сме принудени да раздуваме цените при подаване на оферти, а от друга, нямаме никаква гъвкавост на предлагането", обясниха брокери. Друг проблем е липсата на икономически стимул за посредниците да търсят по-висока цена. Комисионата е едва 2-5% от горницата над минималната определена цена, което само по себе си ясно говори защо всички сключени сделки са за около или символично над минималната обявена цена.
Допълнителното ограничение (при това безсмислено) при договорите е, че посредниците нямат право да изкупят сами акциите, които предлагат. Излиза, че ако липсва търсене, посредникът трябва да поеме неустойките и разходите и да върне акциите обратно на държавата. Това принуждава брокерите да предпочетат да си ги купят чрез подставени лица или други опосредствани схеми. "Приватизиращите органи нямат ясна представа нито за търсенето на пазара, нито каква е реалната цена на предлаганите акции", казват брокери.
Въпреки очевидните несъвършенства в схемата за предлагане на акциите далеч по-важната причина за слабите продажби е липсата на търсене на малки пакети на нашия пазар на ценни книжа. "На практика няма търсене на подобни дялове, въпреки че между предложените могат да се намерят и добри инвестиции за портфейлни инвеститори. Чуждите инвеститори, доколкото ги има, се интересуват само от най-големите предприятия, обясняват брокери. Български инвеститори в лицето на пенсионни фондове, инвестиционни дружества и индивидуални инвеститори също липсват. В тази ситуация предлагането на неатрактивни пакети от малки и закъсали предприятия няма никакъв шанс да раздвижи пазара. Но не трябва да се забравя и че в края на краищата е по-добре инвестиционните посредници да се мъчат да продават тези пакети вместо приватизиращите ведомства. Последните са доказали, че не са гъвкави и работят с доста ниска ефективност.
А растежът на пазара се отлага, докато държавата не започне да предлага на борсата акции от големи предприятия. Само те могат да повишат ликвидността на пазара до нива, на които те да влязат в полезрението на големите чужди инвеститори. Слаболиквидният пазар на ценни книжа означава, че на него не могат да се продават дори и акции от средноголеми предприятия, в сравнително добро финансово положение, които при по-добра пазарна ситуация все пак биха представлявали интерес за портфейлни инвестиции. Изразът "развит пазар на ценни книжа" обаче за съжаление напоследък почти изчезна от речника на българските политици и техните съветници и си остана пак само в първите страници на учебниците по икономика.
Блоковите сделки представляваха над 90% от общия обем на борсата
Прехвърлянията на големи пакети акции на блоковия сегмент на "Българска фондова борса - София" през изминалата седмица представляваха близо 90% от общия обем на търговията, който беше около 14.5 млрд. лв. Десетократното увеличение на седмичния обем се дължеше на прехвърлянето през борсата на пакета от 87% от акциите на ЗМК "Никопол" АД на стойност 12.9 млрд лв. През блоковия сегмент бяха прехвърлени и няколко други пакета акции на големи дружества като "Химко", Булгартабак, Нефтохим, които представляваха и основната част от останалия оборот. Реалната търговия отново остана на предишните ниски нива от 100 - 200 млн. лв. дневно.
На най-високия А сегмент на БФБ, където изискванията за регистрация са най-високи, сделки бяха регистрирани единствено с акции на "Полимери" - Девня. Общо 3261 акции на средна цена 7000 лева бяха прехвърлени за периода 5-11 февруари. През изминалата седмица сделки с акции на "Елкабел", също регистрирани за търговия на този сегмент, не бяха регистрирани. Както забелязват всички наблюдатели на пазара, наред с останалите информации за състоянието на дружествата, чиито акции се търгуват на борсата, и информацията от миналата седмица, че бургаският кабелен завод е получил международен сертификат за качество, се оказа без значение за търговията с акциите му.
През последните месеци нашият пазар на ценни книжа се движи (доколкото може да се нарече така) предимно от лоши новини, които карат и малкото чужди инвеститори, рискували през 1998 г., да си купят акции от някои от нашите големи дружества да продават акциите си на инвеститори с по-голямо желание за риск. "Тази ситуация не може да продължава вечно и прехвърлянето на акции от по-сериозни към по-рискови инвеститори приближава своя логичен край", смятат брокери.
Резките движения в дневните обороти и отделянето на предварително договорените прехвърляния на големи пакети акции в блоков сегмент най-добре разкриват истинската картина на нашия пазар на ценни книжа. "Въпреки големия брой листвани дружества, дневни обороти от средно 60 - 70 хиляди долара просто не са в състояние да убедят чужд инвеститор, че закупените от него акции ще бъдат свободно продадени, независимо от това колко атрактивни може да са акциите на самото предприятие", обясниха брокери. Типичен пример за това е активността на другия официален сегмент на БФБ. На официалния В пазар се изтъргуваха символични количества акции (общо малко над 100) от трите иначе атрактивни български предприятия - "Антибиотик" (Разград), "Трояфарм" (Троян) и "Елма" (Троян).
На официалния С пазар, където изискванията към емитентите са най-малки и се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, най-търгувани бяха акциите на инвестиционното дружество "Златен лев", което е единственото инвестиционно дружество, чиито акции се търгуват на фондовата борса. През седмицата през борсата преминаха 48 393 акции, при средна цена 1571 лв., които обаче се дължаха предимно на една голяма сделка. През седмицата дружеството официално обяви, че е приключила подписката за увеличение на капитала с нови 4.321 млн. акции до 6.481 млрд. лв. Доларът запази стабилни позиции спрямо йената и еврото
Еврото падна под 1950 лева на вътрешния пазар
През изминалата седмица доларът за пореден път доказа силата си спрямо останалите основни валути. В понеделник еврото падна до 1.1219 за долар, което е поредното най-ниско ниво на новата европейска валута на 4 януари. Общият спад на еврото спрямо долара досега е 5.5 на сто. Превесът на търсене на долари доведе до поскъпване на щатската валута и спрямо традиционно стабилния швейцарски франк, като в началото на седмицата един долар се разменяше на 1.4275 франка, най-ниско ниво на швейцарската валута от началото на септември. Според експерти поскъпването на долара е в резултат на оптимистичните очаквания за икономически растеж в САЩ през тази година. В същото време продължава противопоставянето на финансовите министри на отделните държави от еврозоната, особено по отношение на планираните разходи на ЕС във връзка с евентуалното разширяване на изток. Липсата на координация, както и различията по икономическата стратегия на ЕС в краткосрочен план е основната причина за последните прогнози на финансовите експерти, според които общият валутен механизъм на еврозоната ще започне да функционира ефикасно най-рано в началото на идната година, а дотогава са налице всички предпоставки за скъп долар. От своя страна швейцарският франк поевтиня, тъй като Швейцария остава тясно обвързана в търговско и финансово отношение със страните на ЕС, въпреки факта, че франкът не е фиксиран към еврото.
В петък доларът поскъпна спрямо японската валута до 116.04 йени, което е най-високото ниво от началото на месеца. Скокът на долара бе в резултат на намаляването на лихвата по кредитите на междубанковия овърнайт пазар от 0.25% до 0.15% от Bank of Japan. Промяната в тази лихва е първата от септември насам. Преди съобщението за намалението на лихвеното равнище доларът се разменяше за 114.62 йени. Стъпката на централната банка на Япония има за цел да предотварти задълбочаването на рецесията в страната. Търговията в последния ден на седмицата бе продължение на тенденцията през цялата седмица. В понеделник един долар се разменяше за 113.10 йени, но инвеститорите започнаха масирано да продават деноминирани в йени дългови инструменти, поради неясната позиция на японското правителство по очакваното емитиране на облигации за около 71 трилиона йени за финансовата 1999/2000 г. В резултат на това йената падна до 115.20 за долар в средата на седмицата. В същото време бяха огласени данните за ръст на потребителските цени в Япония. Минималното повишение от 0.6 процента през декември на годишна база подсили опасенията на инвеститорите, че страната влиза в дефлационна спирала.
След като в рамките на седмицата еврото удържа нивото 1.12 спрямо долара, инвеститорите осребриха печалбите от курсови разлики от късите си позиции и в края на периода търговията приключи на ниво 1.1218 долара за евро.
На вътрешния валутен пазар еврото поевтиня с три лева и за първи път проби нивото от 1950 лв., като в края на седмицата се сключваха сделки на 1949.70 лв. за евро.
Банките активно продаваха евро и повишаваха левовата си ликвидност във връзка с предстоящите данъчни преводи.
Спрямо долара левът започна седмицата на 1738, премина през 1721 в сряда, а при затварянето на междубанковия пазар в четвъртък бе на 1724, отразявайки движението на еврото спрямо долара на международните пазари.
Лихвите по междубанковите депозити останаха ниски
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през седмицата бяха на нива 2.0-2.4 на сто годишно за овърнайт депозити и 2.6-2.7 процента за депозити със срок до една седмица. Търсенето на левове във връзка с предстоящите преводи на данъчните вноски на крайни клиенти в средата на месеца на практика не се отрази на лихвите, тъй като банките разполагаха със значителни обеми свободни левове по сметките си. Високата левова ликвидност се дължеше основно на бюджетните средства за месечното плащане на пенсии.
Плащането по редовните аукциони на ДЦК на финансовото министерство също мина безпроблемно, тъй като общият номинал на предложените емисии (15 млрд. лв) бе под приходите от падежи на ДЦК (20.1 млрд. лв.), които получиха банките.
Повишената левова ликвидност стимулира банките да предлагат високи цени на аукционите, с което се понижи доходността на книжата.
Средната годишна доходност на тримесечните книжа се понижи до 4.99 на сто годишно от 5.04 за периода 27 януари - 10 февруари, като банките бяха дали заявки на стойност 10.96 млрд. лв. Двегодишните лихвени облигации ще носят ефективно по 9.19 на сто годишен доход, по-ниско от 9.35 на предишния аукцион на 25 януари, въпреки че номиналът на емисията бе увеличен с два милиарда лева.
Финансовото министерство предлага на аукциони в понеделник, 15 февруари, две емисии сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева.
Според левовите дилъри на търговските банки през текущата седмица основното събитие, което ще определя лихвените нива, ще бъде търгът за продажба на ЗУНК-облигации на БНБ, насрочен за 18 февруари. Официално не бе оповестен номиналът на предлаганите книжа, но дилъри допускат, че той ще бъде около 15 милиона долара. Класирането на поръчките ще бъде спрямо определена от централната банка минимална цена. При изпълнение на по-голяма част от предложения номинал се очаква значително покачване на междубанковите депо-лихви, тъй като плащането на книжата ще бъде в левове по курса към долара за деня. Освен това през седмицата банките ще превеждат данъчните вноски на фирмите и ще изплащат пенсии и социални помощи, което допълнително предполага превес на търсенето на левов ресурс.
Българските брейди-книжа леко поскъпнаха
Инвеститорите запазиха оптимистичните си очаквания за цените на дълговите инструменти на страните в преход под въздействие на последните добри новини от Бразилия и Русия.
Бразилското правителство направи решителна стъпка за възстановяването на доверието на чуждестранните инвеститори. Губернаторът на най-голямата бразилска провинция Итамар Франко бе подложен на сериозен политически натиск за поддържане на регулярни вноски към държавния бюджет. Именно с частичния мораториум на Франко върху бюджетните вноски започна ескалацията на финансовата криза в страната през януари. Инвеститорите бяха до голяма степен успокоени от ясно демонстрирания стремеж на правителството да сложи ред във финансите на страната и отлагането на опасността за обявяване на верижен мораториум по еврооблигациите на отделните провинции, който неминуемо би довел до сериозни затруднения при обслужването на външния дълг. За гарантиране на финансовата стабилност на валутния пазар централната банка назначи петима нови директори, като водеща роля сред тях има Арминио Фрага, който е известен с много близките си контакти с Джордж Сорос.
В същото време Русия даде уверения на инвеститорите, че ще продължи да обслужва плащанията по еврооблигациите си. Положителните очаквания бяха подкрепени и от изказаното задоволство и готовност за финансова подкрепа от страна на италианския министър-председател Масимо д'Алема по време на посещението му в Москва.
Накратко
Върховният съвет по петрола в Кувейт, най-висшата инстанция, регулираща производството и продажбите на петрол в Кувейт, е одобрил в четвъртък (11 февруари) спорния план на петролния министър Насър ал Сабах за преструктуриране на държавната петролна корпорация и отваряне на местните петролни залежи за чужди компании.
В първата фаза от плана Кувейт ще вдигне забраната чужди компании да експлоатират петролни залежи в северната част на страната. Чуждите производители се задължават да инвестират приблизително 7 млрд. долара. за удвояването на дневното производство в региона до 900 хил. барела и да изградят нов терминал за износ на петрол. В плана се предвижда чужденците да построят ново градче за заетите в производството на петрол в региона.
С либерализирането на петролната индустрия се цели повишаването на дневното производство в страната от текущите 2.4 млн. барела дневно до 3.5 млн. в първите години на новото хилядолетие. Кувейт разполага с 10% от световните залежи на петрол, които при сегашния темп на добив ще се изчерпат след повече от 100 години. Кувейтският петрол е от най-евтините в световен мащаб - себестойността му е едва 1 долар на барел.
По-високото производство на платина в Южна Африка повиши производството в минната промишленост на страната с 5.7% през последните три месеца на миналата година спрямо третото тримесечие на 1997 г. Съвкупното производство за 1998 г. обаче е с един процент по-малко от произведеното година по-рано количество. Основната причина според правителството на Южна Африка е по-слабото производство на злато с 1.8% спрямо 1997 г. Руският газов монополист "Газпром" по всяка вероятност ще участва в разработването на газовото находище "Ковикта" в Източен Сибир. Близостта на "Ковикта" до Китай, считан от Русия за най-големия пазар за руски газ след Европа, където доставките от Норвегия, Великобритания и Алжир намалиха влиянието на Русия, обяснява заинтересоваността на "Газпром". По време на визитата си в Москва в края на месеца министър-председателят на Китай Чжу Ронгжи ще подпише договор за съвместното руско-китайско разработване и експлоатация на "Ковикта". Понастоящем "Ковикта" е собственост на Russia Petroleum, в която смесено дружество на руската петролна компания "Сиданко" (55 процентов дял) и BP Amoco (45%) държи 60 на сто от капитала.
Говорителят на BP Amoco заяви в средата на седмицата, че огромните инвестиции, необходими за разработването на залежите от газ в Източен Сибир, изграждането на газопровод до Монголия и Китай, а вероятно и до Корея и Япония, и разработването на китайския газов пазар изискват много участници в амбициозния проект.
Увеличава се делът на незавършеното строителство
Незавършеното строителство у нас с натрупване от минали години е достигнало 69 018 броя жилища по предварителни данни на Националния статистически институт към 31.12.1998 г. Над 85% от незавършеното строителство е в частния сектор, основна причина за това е липсата на свежи пари за довършване на започнатите градежи. Намалял е делът на незавършеното строителство в обществения сектор (основен инвеститор в него са общините и държавата) и от 12 361 незавършени градежа към първото полугодие на годината техният брой е достигнал 9 692 към края на 1998 г., сочат данните на статистиката. Това се дължи преди всичко на факта, че все по-рядко общините отпускат средства за започване на ново строителство, а са ориентирани основно към инвестиции за завършване на започнатото вече строителство. Като основна схема за завършване на започнатото общинско строителство се очертава предоставянето на общински жилищни блокове на частни строителни фирми срещу отстъпване на определен брой апартаменти. Шансове за реализирането на тази схема имат обаче само големите населени места.
Въведените в експлоатация жилища през миналата година са 4577, което е с около 40% по- малко в сравнение с 1997 г. Двойно по-малко са жилищата, изградени от общините, в сравнение с предходната година - 973 жилища. Тези жилища отиват основно като компенсация на собственици на отчуждени имоти и по-малко за нуждите на хората с дългогодишни жилищноспестовни влогове. Значително намаление има и в броя на държавно приетите жилища, изградени от частни инвеститори, намалението при тях е с 35% (3604 броя жилища) за миналата година. Това е една от най-ниските стойности за последните 10 години. Ако се погледнат данните на статистиката за темповете на жилищното строителство в страната, ще се види, че едни от най-високите стойности са от 1976 до 1984, като броят на построените в този период жилища е над 630 000, или една пета от жилищния фонд на България (друг е въпросът за качеството на тези жилища). Основният спад в градежа на жилища е през 1990 г., когато броят на готовите жилища е намалял двойно в сравнение с предходната година и тенденцията за намаляване се запазва и до днес.
Издадените разрешителни за строеж също са намалели значително спрямо миналата година от 10 423 на 7 408, или приблизително с 30%. Само 5% от тези разрешителни за ново строителство са за започването на обществено строителство, като през миналата година процентът на този тип строителство е бил 15 от общо издадените разрешителни. Частни и индивидуални инвеститори са получили разрешение за строеж на 7061 жилища през миналата година, което е с 20% по-малко спрямо 1997 г. Въпреки уникалната обстановка у нас - над 93% частна собственост на имотите, се наблюдава нарастване на хората, картотекирани като крайно нуждаещи се от жилища (само за София - 40 000 души).
Държавен вестник
Срокове
Арбитражният съд при БТПП повиши някои такси
Нова тарифа за арбитражните такси и разноски по вътрешни дела (делата, които се водят между български предприятия) утвърди управителният съвет на Българската търговско-промишлена палата. Промените са в сила от първи януари т.г. и предвиждат леко повишение на таксите за искове за над два млн. лв. Няма изменения в тарифата за арбитражните такси по международни дела. За международни дела се смятат тези, при които едната страна е чуждестранна фирма, а другата - българско предприятие.
Самата арбитражна такса се определя в зависимост от цената на иска и се предплаща (вж. таблицата). При неоценяеми искове по вътрешни дела размерът й се определя от председателя на Арбитражния съд, но сумата е не по-малко от 10 000 лв. Сумата се намалява с 50%, ако делото се гледа от един арбитър. В този случай обаче таксата не може да бъде по-малка от 5000 лв. Ако делото бъде прекратено, преди решаващият орган да е извършил процесуални действия, на ищеца се връщат 75% от внесената такса. Ако прекратяването на делото е станало, след като арбитрите са извършили процесуални действия, на ищеца се възстановяват 50% от сумата.
Ако фирмите не са се уговорили друго, арбитражната такса се присъжда в тежест на страната, срещу която е постановено решението. Когато искът е уважен частично, сумата се присъжда пропорционално на уважената и на отхвърлената част от иска.
Арбитражният съд разрешава граждански имуществени спорове, спорове за попълване на празнини в договори или за приспособяване на вече договореното към нови обстоятелства. Извън неговите компетенции са споровете за вещни права, за владение върху недвижим имот, за издръжка. Арбитрите не се произнасят и за права по трудови или семейни правоотношения.
Правораздаването чрез Арбитражния съд има няколко предимства. Фирмите, които се обръщат към този съд, поверяват разглеждането и решаването на спора на недържавен правораздавателен орган, към който изпитват доверие. Доказателство за това е тяхното предварително (задължително писмено) арбитражно споразумение, с което страните се уговорят, че в случай на спор ще възложат решаването му на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Предимство за фирмите е, че всяка от тях участва в определянето на състава от арбитри, които ще решават спора. Листата на арбитрите съдържа около 70 имена на най-известните юристи у нас. Бизнесмените имат възможност да възложат решението на спора на арбитри със специални познания, каквито съдиите не винаги притежават.
Спорът се разглежда по опростена, известна на спорещите процедура. Нормалният срок за приключване на делата е шест-девет месеца. Известно е, че някои дела в съда се влачат с години. Събираните такси не представляват постоянен процент, а намаляват с увеличение цената на иска. Въпреки лекото повишение таксите на Арбитражния съд остават доста по-ниски от съдебните (които са 4 на сто върху цената на иска) при искове за над 10 млн. лева.
Социалното осигуряване - нова схема, нови вноски, нови формуляри
Редица промени в социалното осигуряване, които засягат работодатели и осигурявани лица, влязоха в сила от началото на годината. Изменени бяха Правилникът за приложение на дял трети от Кодекса на труда от 1951 г., Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, и Наредба No14/1993 г. за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се правят вноски за държавното обществено осигуряване.
Промените са следствие от новостите в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. и влизат в сила със задна дата - от 1 януари т.г. От първи март тази година ще влезе в сила изискването да не се изплащат парични обезщетения за временна нетрудоспособност след прекратяване на трудовия договор на пенсионери с лична пенсия в пълен размер за изслужено време и старост. Това ограничение няма да важи за обезщетенията за трудова злополука и професионално заболяване.
Върху социалните разходи ще се начислява осигурителна вноска от 22%, независимо дали са получени в пари или в натура. Това ще става в случаите, когато тези стимули са получени пряко от работника (т.е. има подпис върху някакъв документ) и са постоянни или периодично предоставяни. В резултат се очаква да намалее досегашният мерак на работодателите да стимулират своите подчинени, като им плащат допълнителни суми под форма на социални разходи, вместо да им увеличат заплатата. Хватката се прилагаше, за да се избегне начисляването на дължимите социални осигуровки.
Новата вноска е за сметка на работодателя, като тя ще се признава за разход за данъчни цели. Няма да се плащат социални осигуровки, ако придобивките не са получени пряко - например поевтиняла е храната във ведомствения стол, или ако са еднократни - например пострадало е имуществото на някого и фирмата му отпуска еднократна сума за възстановяване на щетите или е отпусната еднократна сума за лекарства и т.н. Конкретно върху кои социални разходи ще се плаща новата осигуровка се определя от промените в Наредба No14 от 1993 г. за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се правят вноски за ДОО. Изменението бе обнародвано в бр.11 на Държавен вестник от 9 февруари тази година. Вноски ще се начисляват върху сумите, които се изплащат за сметка на средствата за социални разходи за "храна, облекло, дълготраен или краткотраен отдих или за ползване на обществен транспорт, както и върху паричната им равностойност, ако са дадени в натура". Работодателите ще дължат вноски за поемането на целия размер или част от разходите за почивка на своите работници и служители. Вноски ще се дължат и за предоставените карти за градския транспорт. Няма да се плащат осигуровки върху социалните разходи, когато те са за издръжка на столове, на здравни и детски заведения, почивни бази, вноските за доброволно и пенсионно осигуряване, както и върху еднократните помощи в пари (само за определени случаи) и в натура за лекарства и др. От началото на тази година работодателят трябва да прави и осигурителни вноски в размер на 22% и за периодите, в които работещите са в отпуск заради временна нетрудоспособност, бременност и раждане. Вноската е за сметка на работодателя. Отпускът за бременност и раждане започва да тече 45 дни преди раждането и продължава и след това, като общият му размер е четири месеца за първо дете, пет месеца - за второ, шест - за трето, и за всяко следващо - както за първо дете. След този период от време работодателят няма да плаща 22% вноска, макар че майката по закон е в отпуск до навършване на двегодишна възраст на детето и през това време получава минималната работна заплата за страната.
Кодексът на труда допуска различни възможности за ползване на неплатен отпуск - за гледане на дете, за гледане на болен родител и т.н. За времето, в което осигуреното лице е в неплатен отпуск, работодателят няма да дължи осигурителна вноска. Кодексът на труда допуска казуси, когато се прекратява трудово правоотношение, но осигуреният е в отпуск или в болнични. Щом трудовото правоотношение е прекратено, работодателят няма да дължи 22% социална осигуровка, независимо че осигуреният е в болнични например.
Изчисляването на болничните листове ще става по нов начин. Досега база за изчисление бе полученото възнаграждение през месеца, предхождащ заболяването. Сега изчисленията ще се правят върху среднодневното възнаграждение, получено в предходните шест месеца (но не повече от 120 на сто от получената среднодневна основна заплата през шестмесечния период). Средното дневно трудово възнаграждение се намира, като общият сбор от трудовото възнаграждение, ограничено до 120 на сто от основната заплата на работника или служителя, и/или сумата от среднодневните минимални работни заплати за дните по чл.153, ал.2 от Кодекса на труда (1951 г.), се раздели на общия брой на работните дни през шестте календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността. Дните от цитирания член на КТ обхващат периода, за който работникът или служителят не е бил осигурен за всички осигурителни случаи; ползвал е неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, или е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете.
Ако лицето е назначено на работа ден преди да се разболее, и преди това не е било осигурявано например, то пак ще има право на обезщетение. В този случай за база ще се взема среднодневната минимална работна заплата за страната. "Променя се начинът на изчисление, а не правото на осигурения", коментира Николай Николов, управител на НОИ. Изчисленията на болничните за служители и работници се уеднаквяват. Досега в базата на служителите влизаше само основната им заплата, без класовете и другите допълнителни възнаграждения. Вече ще се взема предвид цялата сума, получена от служителя.
Няма да имат право на болнични лица, които имат право на лична пенсия в пълен размер за изслужено време и старост. Например болничният лист започва да тече преди прекратяване на трудовия договор. Междувременно договорът се прекратява, защото работникът или служителят излиза в пенсия. Досега той получаваше и пари за болничен, и пенсия, изчислена от съответната дата. Промяната, която влиза в сила от началото на месец март, означава, че ако осигуреният е добил право на пенсия по време на болест, се спира плащането на болничния лист. Това ограничение не се отнася за обезщетенията за трудова злополука и професионално заболяване. Осигурените работещи пенсионери не губят правото си на болнични.
За самоосигуряващите се лица - еднолични търговци, хора със свободни професии и т.н. , остава правото да избират осигурителния доход, върху който ще плащат вноската. До края на миналата година осигурителни вноски се плащаха върху най-малко една и най-много осем минимални работни заплати. От началото на 1999 г. изискването е за минимум две и максимум десет минимални работни заплати.
Отменя се изискването лицата със свободни професии задължително да се осигуряват най-малко 12 месеца, за да придобият право на парични обезщетения поради временна нетрудоспособност. Досега, за да ползва това право, самоосигуряващото се лице трябваше да направи съответната осигурителна вноска до десето число на месеца. В случай на закъснение с вноската това автоматически зачертаваше предишните месеци и за осигурения започваше да тече нов 12-месечен срок.
Осигурителните вноски на упражняващите свободни професии и ЕТ се внасят до десето число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. С последните изменения се дава право, ако към тази дата лицата се намират във временна нетрудоспособност или в отпуск за бременност и раждане, те да имат възможност да внасят осигурителните си вноски до десето число на месеца, следващ този, през който е изтекъл срокът на нетрудоспособност или бременност и раждане. За времето, през което се получава парично обезщетение за временна нетрудоспособност или бременност и раждане, упражняващите свободни професии и извършващите търговия внасят осигурителни вноски в размер на 22%. Този размер е определен за осигуряване за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност и наследствена пенсия. И при тези лица размерът на вноската се начислява върху среднодневния осигурителен доход, от който е изчислено обезщетението. Заварените случаи на парични обезщетения на упражняващите свободни професии, търговия и работещите без трудово правоотношение се изчисляват и изплащат по действащите нормативни разпоредби до началото на тази година.
Във връзка с утвърдената нова бюджетна класификация по приходите и разходите се извършва промяна в параграфите, които се вписват в банковите документи при внасяне и теглене на суми от сметките на фонд "Обществено осигуряване". Параграфите са в сила от началото на годината и са показани в таблицата. Те се вписват на реда "основание за плащане" както на платежните нареждания, така и на платежните искания.
Осигурителните и самоосигуряващите се лица могат да видят в брой 8 на Държавен вестник от 29 януари 1998 г. промените в декларацията, която се подава в районните управления "Социално осигуряване" и има за цел да даде определени данни за осигуреното лице. Промените в декларацията се отнасят до създаване на възможност да се отразят новите вноски за периодите на временна нетрудоспособност или бременност и раждане. Това важи и за попълване на сумата за социални разходи, върху която се дължат осигурителни вноски. Декларацията се подава за всяко лице. Срокът за подаване е до десет дни след внасяне на осигурителните вноски за предходния месец.
Кооперация отпуска кредити за дребен бизнес
Заеми за предприемачи от 500 до 3000 долара отпуска кооперация "Начала". Кооперацията е партньор за България на международната неправителствена организация Opportunity International.
Opportunity International е създадена през 1971 г. в САЩ. Главната й цел е чрез микрокредити да подкрепя развитието на малкия и семейния бизнес. Организацията се финансира от Американската агенция за международно развитие, Американската агенция за инвестиции и развитие, Британския ноу-хау фонд, Програма ФАР на ЕС, БАИФ, дарения на частни лица и корпорации. Opportunity International координира мрежа от 60 местни структури за микрокредитиране в над 30 държави в света. Първият партньор на организацията в Източна Европа е българската фондация "Начала" (през 1993 г.), а впоследствие - кооперация "Начала" (от юли 1997 г.).
Кооперацията подкрепя предприемачи, които не могат да получат заеми от банкови институции, защото бизнесът им е прекалено дребен, защото нямат опит или подходящо обезпечение. Средствата се отпускат от взаимоспомагателната каса на член-кооператори, извършващи различни дейности и услуги - дребни производители, дърводелци, шивачи, печатари, фризьори, зъболекари, земеделски стопани и др. Може да се иска заем и за оборотен капитал за търговия например.
За да получите заем от кооперацията, трябва да сте неин член. Изисква се член-кооператорите да са навършили 18 години. Еднократната встъпителна вноска е 5000 лв. Плаща се и дялов капитал. Сумата се връща при прекратяване на членството.
Кандидатите за заем трябва да имат фирма, но това условие не е задължително. На средства могат да разчитат също лекари, зъболекари, частни земеделски стопани, артисти, музиканти и др., които не са регистрирали непременно фирма, но развиват собствен бизнес.
Задължително условие е да имате поне две-три години опит в дейността, за която искате пари. Трябва да имате ясна представа как точно ще усвоите отпуснатата сума. Това предполага наличие на премислен и аргументиран бизнесплан. С особена подкрепа от кооперацията се ползват проекти, които гарантират вече създадени или разкриват нови работни места. Жените, захванали се със собствен бизнес, също имат предимство.
Заеми се дават при условие, че мястото за реализация на проекта е не по-далеч от 100-120 км от офисите на кооперацията. "Начала" има офиси в София, Пловдив, Плевен, Велинград и Варна.
Задължително условие е също да имате някакво собствено участие в реализацията на идеята. Достатъчно е да предложите своя сграда например, автомобил, машина, камион и пр. "Не може кандидатът да започва от нула. Не може също да дължи 1000 долара, да иска от нас 3000, за да върне дълга си и да започне свой бизнес с остатъка. Предприемачът трябва да е вписан в схемата като съдружник, да не смята, че това са чужди пари", коментира Петър Арнаудов, председател на кооперацията.
Може да се иска заем както за оборотни средства, така и за малки инвестиции. Ако кандидатствате за първи път, можете да разчитате на сума до 1200-1500 долара (в левова равностойност). При повторно кандидатстване може да получите нови 3000 долара, но само при условие, че сте били коректен платец и сте усвоили отпуснатите първия път средства целево.
Одобрените заеми обикновено са със срок на изплащане между шест и 12 месеца. За някои специфични проекти е възможен и по-дълъг срок за връщане на средствата (напр. 12-16 месеца). Гратисният период може да трае от един до три месеца. Решението е конкретно за всеки проект в зависимост от неговата специфика.
Годишният лихвен процент е 17% , когато се получава за първи път заем от "Начала", и 15%, ако член-кооператорът е вече познат. Парите се отпускат срещу поръчителство на физически лица и/или залог на активи в полза на кооперацията. Обикновено залог се изисква, ако заемът е над 2500 долара. Броят на поръчителите зависи от размера на заема. Ако кандидатствате за първи път за сума от 2000 долара например, трябва да имате петима поръчители. Поръчителите представят служебна бележка от предприятието, в което работят (без значение дали е частно или държавно), с деклариран постоянен доход. За залог могат да послужат машини, компютри, автомобили и пр. Той трябва да покрива около 150% от стойността на исканите средства. Процедурата по учредяването му е според изискванията на Закона за особените залози.
Във всеки офис на кооперацията има назначени експерти - ръководители-проекти. Кандидатът обсъжда предварително своето намерение с тях и при одобрение представя необходимата документация. По време на подготовката предприемачът може да разчита на консултации и помощ от ръководителя на проекта.
Трябва да представите бизнесплан. Той се прави по готов конспект, който се получава в офисите на "Начала". Формулярът съдържащ въпроси от рода на: какъв е бизнесът, в какво състояние е, кои са основните конкуренти, какви са перспективите, колко работни места ще бъдат разкрити след реализацията на идеята и т.н. Ако имате фирма, трябва да покажете документи за съдебна и данъчна регистрация, както и удостоверение от БУЛСТАТ регистъра. Добре е, ако представите също счетоводни отчети и баланси. Целта е да се види, че кандидатът е легитимен на пазара и че неговата фирма се развива.
Ако обработвате земя под аренда, трябва да представите договорите за наем. Ако искате да отворите магазин за хранителни стоки например, трябва да представите всички задължителни разрешителни - от ХЕИ, от пожарната, от общината и т.н. "Много хора губят бизнеса си по формални причини - защото им липсва необходимият документ. Затова ние държим да се убедим, че от гледна точка на закона, всичко е изрядно", допълва г-н Арнаудов.
След като ръководителят на проекта прецени, че бизнесът на член-кооператора заслужава внимание, той проверява на място стопанската дейност на предприемача. След одобрение документацията се представя на съвета на взаимоспомагателната каса на "Начала".
Право на съвета е да коригира срока за изплащане на заема, неговия размер, обезпечението или гратисния период например. Възможно е също проектът да бъде изцяло отхвърлен. "Ако кандидатът чака доставка на машини и едва след това ще започне да реализира идеята си, възможно е да му удължим гратисния период. Ако един каменоделец иска заем, за да купи мрамор, и предлага да плаща месечно под 100 долара, ние намаляваме срока за изплащане, защото за неговата дейност тези 100 долара са смешно малка сума", илюстрира с примери досегашната практика Петър Арнаудов.
От представянето на идеята до получаването на парите минава около месец. След одобряване на заема се изготвя погасителен план и се подписва договор. Кандидатът плаща такса за обслужване - 3% от стойността на исканата сума. Отпуснатите пари се превеждат по банкова сметка или се изплащат в брой в зависимост от желанието на предприемача.
Месечната погасителна вноска се прави до 20-о число. Ръководителят на проекта проверява на място как върви бизнесът, как се обслужва заемът. Кооперацията подпомага всячески своите членове - с консултации, обучение, намиране на клиенти и т.н. БНБ предлага ЗУНК-ове за около 16 млн. долара
Търг за продажба на валутни ЗУНК-ове ще проведе БНБ на 18 февруари, съобщи централната банка. Директни заявки могат да подават само търговските банки, първичните дилъри и ДЗИ. На практика на търга може да участва всеки, който пожелае, тъй като физическите лица и фирмите могат да подават поръчки чрез някои от първичните дилъри. За първата половина на тази година първични дилъри са "Биохим", БНП "Дрезднербанк България", БРИБАНК, Булбанк, "България инвест", Българска пощенска банка, Евробанк, Експресбанк, ИНГбанк - клон София, ОББ, Общинска банка, ПИБ, "Райфайзенбанк - България", "Росексимбанк", "Сосиете женерал - София", ТБ ДСК, "Хебросбанк", "Юнионбанк", "Еврофинанс" и ФБК "Елана".
За участието си гражданите и фирмите ще заплащат такси на дилърите. Таксите се разделят на два вида - за одобрена и за неодобрена поръчка. За поръчките, с които на практика са закупени ЗУНК-ове, дилърите ще събират между 0.125% (при БРИБАНК) и 0.4% (при "Експресбанк") от номиналната стойност на заявените ЗУНК-ове. Така например за 10 000 долара номинал таксата ще е 40 долара при ставка от 0.4%. От тях БНБ взима 2 хил. лв. За некласирана, но подадена заявка, дилърите взимат около 5-6 хил. лв., независимо от номинала на ЗУНК-овете при отхвърлената поръчка.
Централната банка не обяви официално за какво количество облигации ще се състезават финансовите институции, като по неофициална информация номиналната стойност на предлаганите книжа е около 16 млн. долара. БНБ ще определи минимално приемливата цена по книжата едва преди отваряне на заявките. Гражданите и фирмите ще могат да подават заявки до първичните дилъри до обяд на 17 февруари, тъй като крайният срок за получаване на поръчките в БНБ е 16.00 часа същия ден. Повечето финансови институции изискват от своите клиенти да депозират по сметка на дилъра до 30% от номинала на заявеното количество. Това е повече от половината от сумата, която ще трябва реално да се плати при покупката на книжата. Заявките ще се класират по низходящ ред на заявената цена. Плащането на закупените от търга ЗУНК ще се извършва на 19 февруари до 12.00 часа, като ще се използва фиксингът на БНБ в деня на плащането.
Гражданите могат сами да определят на каква цена да закупят ЗУНК или да се допитат до първичните дилъри. След обявяване на търга, цените на облигациите спаднаха от малко над 57 долара до 55.5 долара за 100 долара номинал. В последните дни търговията се установи на около 56 долара. Според дилъри логично е цената в подадените заявки за търга да е малко под текущата.
Валутните ЗУНК-ове са държавни дългосрочни облигации, деноминирани в щатски долари, които се обслужват и изплащат в левове. Те са емитирани на 1 януари 1994 г. по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. Книжата са безналични и свободно прехвърляеми, с купюри по 100 долара. Срокът на падежа е 25 години. Облигациите са лихвоносни, като купонът се изплаща два пъти в годината - на 1 юли и на 1 януари. Размерът на купона е шестмесечният ЛИБОР на щатските долари за периода. ЛИБОР е междубанковият лихвен процент, който се прилага на пазара в Лондон. Той се котира ежедневно по Ройтерс. Последните две плащания на ЛИБОР бяха малко над 5% на годишна база. Книжата се продават с дисконт - отстъпка от номинала, като лихвата се начислява върху номинала. Особеното при този вид облигации е, че главницата се погасява на части преди падежа. Погасителните вноски са равни на една двадесета от номинала, като изплащането им ще започне от 1 януари 2000 г. ЗУНК-книжата могат да се използват като платежно средство в приватизационни сделки и да служат за залог и обезпечение.
Предстоящо
Медийният съвет може и да не избере шеф на БНТ сега
Няма да има повече конкурси, ако този се провали
Конкурсът за избор на нов генерален директор на БНТ може и да приключи без резултат. Това се разбра от срещата на Националния съвет за радио и телевизия с хора от държавната медиа миналата седмица. Ако деветимата члена на медийния съвет не могат да се обединят около печеливша кандидатура, тогава генералният директор ще бъде избран без повторен конкурс - просто ще бъде посочен от НСРТ.
"Трябва ли конкурсът сега да има резултат? Ще приемете ли, ако сега не изберем генерален директор? ", попита тв тружениците доц. Нели Огнянова - един от новите членове на съвета. Повечето хора от държавната медиа, които присъстваха на дискусията, успокоиха НСРТ, че ще издържат още месец-два и без началник. "Това ръководство на БНТ за нас е нелегитимно. Истинското ръководство на телевизията в момента е пред вас", заяви тв режисьорката Васа Ганчева. Друг режисьор, само че известен повече с работата си в киното - Николай Волев, призова медийния съвет да не избира поредния кратковременен директор на тази длъжност. "Мнозина в БНТ умеят да пречат на ръководството и да не работят с умилителна всеотдайност", предупреди кинаджията и добави, че ако хората в НСРТ не са единодушни, по-добре да не избират никого. "Потърсете внимателно най-добрия кандидат", посъветва Волев.
"Изберете най-слабия, за да доубие телевизията", контрира пък тв журналистката Соня Колтуклиева. Повечето телевизионери бяха единодушни, че бъдещият генерален директор трябва да дойде от техните среди. Те не пропуснаха да раздвоят език към някои от кандидатите. "Не щем балетист за началник", хвърли един от тях камък в градината на режисьора Михаил Пандурски. Упреци понесе и бившата шефка на радиото Лили Попова, която сега също е кандидат. Никой от тв работниците обаче не посмя да я критикува директно - току виж наистина след време се окаже неин подчинен.
Следващата седмица предстои събеседване с избраните кандидати, а след това публична дискусия с тях. Конкурсът, независимо дали ще се избере генерален директор, ще приключи на 22 февруари.
Накратко
ББСС АД започва да изгражда система за пийпълметрия, съобщи през седмицата Кънчо Стойчев, изпълнителен директор на компанията. Специалните устройства за регистриране на гледаемостта на каналите вече са монтирани експериментално в някои софийски домове. Предвижда се наблюдението да се прави чрез представителна извадка от 500 домакинства в цялата страна. Новата система се въвежда, след като британската компания Taylor Nelson Sofres (TNS) закупи през октомври миналата година 34% от акциите на ББСС АД. TNS е един от световните лидери в измерването на телевизионни и медийни аудитории. Изпълнителният директор на фирмата Тони Коулинг представи през седмицата дейността и проектите й за България. "На Запад данните от тези изследвания са разменното средство, валутата в общуването между телевизионните компании и рекламните агенции", обясни Тони Коулинг. TNS, която е сред водещите световни компании за маркетингова информация, е избрала страната ни за център на дейността си в Югоизточна Европа.
Делото срещу КЗК по жалба на "Медиа холдинг" и "168 часа" във Върховния административен съд беше отложено в четвъртък заради нередовно призоваване на двете фирми. "Медиа холдинг" и "168 часа" оспорват решението на комисията на Николай Павлов от девети декември 1998 г. да забрани общата реклама във вестниците "Труд" и "24 часа". Според КЗК немската медийна групировка ВАЦ, която е собственик на вестниците, е монополист на рекламния пазар с над 70 процента пазарен дял. ВАЦ задължавала клиентите да рекламират и в двете издания и да плащат двойно, което нарушава конкуренцията на пазара и правата на рекламодателите.
Компанията Microsoft избра за своя PR-агенция в България фирмата на Максим Бехар M3 Communications Group Inc.
За новия имидж на PriceWaterhouseCoopers ще се грижи Ammirati Puris Lintas Worldwide, съобщи рекламна агенция Swing Communications, която е партньор на световната рекламна верига APL в България. APL ще работи за утвърждаване на лидерските позиции на слелите се консултантски фирми PriceWaterhouse и Coopers & Lybrand в международен план. Известните рекламисти се специализират в провеждането на кампании при сливане на корпорации. В началото на тази година хамбургският офис на APL спечели конкурс да разработи кампания сред акционерите на Daimler-Benz, които трябва да заменят настоящите си акции с акции от новата компания Daimler-Chrysler.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е самосезирала за увеличаването на месечните такси, които плащат абонатите на една от русенските кабелни телевизии. Председателят на КЗК Николай Павлов съобщи на редовната пресконференция, че абонаментната сума е скочила от 4000 на 7000 лева. Ще бъде извършена проверка, която включва и техническо проучване дали таксата е увеличена неправомерно. Според шефа на комисията случаят няма да засегне пряко кабелните оператори в София, чиито такси също са променяни, но решението може да действа като предупреждение.
Рекламният пазар излезе най-после от кризата
Приходите от реклама на БНТ задминаха нивото от 1996 г. Общо 30.5 млн. германски марки са постъпленията на БНТ от реклама и спонсорство през 1998 г., показва справка от дирекция "Маркетинг и продажби" в държавната медиа. Тази сума е получена въз основа на рекламните тарифи в националната медиа, без да се приспадат никакви отстъпки и без да се начислява данък добавена стойност.
Рекламните приходи на БНТ през миналата година са почти три пъти по-големи, отколкото през 1997 г. Тогава в сметките на телевизията от реклама и спонсорство са постъпили малко повече от шест милиона долара. Оживлението на рекламния пазар се вижда още по добре, когато се сравнят постъпленията в БНТ от миналата година с тези от 1996 г. Тогава, когато икономическата криза вече наближаваше, рекламодателите са дали за клипове и спонсорски заставки малко по-малко от 16 млн. долара. През миналата година приходите са с почти един милион долара повече от 1996 г. Пикът в рекламните постъпления през 1998 г. е бил през ноември, показват данните на дирекция "Маркетинг и продажби". Това беше последният месец, в който БНТ можеше да излъчва клипове в най-гледаното си време между 19 и 22 ч. В реклама и спонсорство тогава са вложени около 440 хил. марки. Постъпленията през декември са с десетина хиляди марки по-малко. По традиция дните около коледните и новогодишните празници са най-силното време за рекламодателите. Забраната за излъчване на клипове в праймтайма обаче е попречила на БНТ да събере големи приходи. Намалението все пак не е толкова голямо, колкото се очакваше - вероятно спонсорството е на телевизията да преодолее ограничението.
