Само за една седмица Иван Костов два пъти демонстрира лоялност към най-отявления си противник Ахмед Доган. Първо, във вторник обясни, че въпреки отказа на ДПС да участва в областните управи, признава правото на всеки поканен етнически турчин сам да реши иска ли да стане част от властта или не, а на следващия ден Костов лично дойде в парламента, за да се срещне с Доган и групата му. Лидерът на ДПС обаче не дойде, но и това не накара премиера да си тръгне. Той остана и почти час преговаря с депутатите от движението. Досега всяка демонстрация на Доган получаваше аналогичен отговор от Костов.
Премиерът обаче този път има зад гърба си посещението в Бурса, когато за пръв път се обясни на някого в любов, и то публично - пред медиите на поне две държави. Обичам ви всичките! - извика Костов на хилядите български изселници, дошли да го приветстват в турския град. Вероятно точно тогава той разбра, че за да общува с тези хора, трябва, преди да им подаде ръка, да реши един техен социален проблем и после да отиде при тях, за да ги изслуша. И чак тогава да прави опити да ги привлича за някаква партийна кауза.
Механизмът, завъртян тази седмица, е същият. Костов реши да ухажва етническите турци пряко, без посредничеството на ДПС и на Доган. Намерението ясно бе заложено в изречението: "Ние избираме тези хора заради качествата им и ги каним като личности, няма да твърдим, че те участват в управите като представители на ДПС. " Лидерът на СДС винаги досега е избягвал да коментира темата смесени райони. Публичните му изявления винаги и умишлено са свеждани до дейността на етническата партия и нейните лидери. Сигурно заради бързо изтичащото време до изборите Костов реши да преодолее страха си от непознатата материя и да играе сам срещу партията на Доган.
Смут обхвана опозицията след заминаването на евроревизорите
"Скука, голяма скука", определи депутат на опозицията настроението, което събудили двамата докладчици на Съвета на Европа Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод при разговорите. От цялото посещение се носеше чувството на последна визита и дори меморандумите и нон-пейпърите на опозицията бяха съставени по вече добре познати оплаквания.
При срещата си с БСП двамата наблюдатели основно се интересували от фактите на полицейско насилие, а останалите теми, "предизвикващи загриженост", били претупани набързо. Депутат от ПГДЛ дори твърди, че колегите му са били разочаровани от липсата на сериозно внимание към тях. От евролевицата също потвърдиха не особено голямото желание на Аткинсън и Гелерод да изслушват поредните оплаквания за демокрацията в България.
От предишните си заключения Аткинсън и Гелерод изключиха съмненията за спазването на религиозните свободи, липсата на работа с малцинствата и нарушаването правата на уволнените дипломати. Основната работа по преценка на законодателството на страната обаче е оставена на експерти от Венецианската група, които ще направят експертиза на всички въпроси, които все още не са изчистени.
Посещението на евронаблюдателите сигурно щеше да отшуми бързо, ако лидерът на евролевицата Александър Томов не беше казал, че предпочита мониторингът над страната да приключи едва след местните избори. Според евролявата депутатка Елена Поптодорова това било практика на Съвета на Европа, за да не могат докладите на институцията да се използват с предизборни цели. Ако това беше практика обаче, едва ли щеше да се наложи лидерът й, който иначе не обича да го обвиняват в популизъм, да призовава на висок глас Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод да не си отиват. От евролевицата, които преди година предприеха кампанията за разясняване на критиките на евронаблюдателите към правителството, подозират, че върху Аткинсън е оказан политически натиск от собствената му парламентарна фракция да приключва по-бързо мисията си в България.
Преди седмица външният министър Надежда Михайлова стана вицепрезидент на Европейската народна партия, където членува и английският консерватор Дейвид Аткинсън, което бе възприето като знак на доверие към правителството.
Новата тема, с която двамата докладчици ще бъдат занимавани, е нивото на корупцията в страната. Според Елена Поптодорова това били основните критики, които в момента се отправяли към останалите страни, подложени на процедурата по мониторинг. Като пример тя даде Украйна. За корупцията и незаконното финансиране на партиите двамата докладчици са си говорили с финансовия ревизор Емил Димитров, станал известен с проверките си за митниците. Въпреки че срещата не бе планирана първоначално, Аткинсън и Гелерод подробно са разпитвали Димитров за заключенията му.
И днес България не е щастлива страна
Александър Томов, лидер на Българската евролевица, пред "Капитал"
- Според мен всяка от партиите, включително ЛДС, има достатъчно време да прецени в каква степен ще играе тази опозиционна игра и по какъв начин. Това не е бърз процес, защото той има едни измерения на местните избори и съвсем други на парламентарните. Но едно е ясно - ние ще си сътрудничим на местните избори, а алтернативата е необходима, защото в страната настъпват крайно неблагоприятни икономически последици.
- Не смятам, че има промяна в нас или в личните ни политически пристрастия, по-скоро има промяна в ситуацията. Страната е застрашена от повсеместен бюрократизъм, от превръщането й в регионално икономическо джудже, от деиндустриализация, от пропиляна възможност за структурни реформи, от много слаба социална политика. Всичко това, взето заедно, ни кара да търсим алтернатива. Либералите и социалдемократите ще вървят към обща цел и тази обща цел се определя от принципните идейни промени в световната социалдемокрация и либерализма.
- Става дума по-скоро за стратегическо партньорство не само в местните избори. Разбира се, искам да повторя, това не означава коалиция, а стратегическо партньорство. Мисля, че евролевицата има една много важна задача - да подпомогне създаването на една модерна европейска левица и същевременно да държи здраво на левоцентристката перспектива. Идеята за стратегическо партньорство с либералите не е основана само на идеята за местните избори, а е част от един по-цялостен замисъл.
А що се отнася до това, че евролевицата конюнктурно се насочвала към либералите, това изобщо не е така. Нашето разбиране с ЛДС за реформите в България, за социална политика се различава от това на СДС. Самият СДС промени своята доктрина от либерални идеали и социаллиберална политика, подпомагане на частния бизнес. В България велик сега е само чиновникът и бюрократът, и то само бюрократът, член на СДС.
- Чиста спекулация, междувпрочем даже приписвана и като мое мнение. Коалиционно правителство е нереалистично, защото има мнозинство в парламента, има Иван Костов, който е категорично против това, а той лично контролира положението в СДС. Идеята, че Иван Костов може да направи коалиционно правителство, вкарвайки центристки и левоцентристки сили, е просто несериозна.
- Обратно на много мнения аз смятам, че авторитетът на кабинета на Запад е много нисък. На външния министър Михайлова, на президента е висок, но на кабинета като цяло - не. И най-добрите доказателства за това са поне две. Едното е броят на официалните посещения на министър-председателя в чужбина, съответно местата, където е ходил, и второто са чуждите инвестиции - те са най-ниските за цяла Източна Европа.
- Тази политическа декларация беше един много силен документ, но силен в период на общонационална криза. За съжаление обаче голяма част от текстовете на тази декларация не се спазват. Ето да вземем текста, приет по наше предложение, в който се говори за социално справедливо разпределение на тежестите от кризата. От кризата обаче страдат дребният и средният бизнес, работниците и служещите, по-голямата част от народа, а се облагодетелства една тясна група бюрократи. Това е дълбоко преразпределение на собствеността в България.
- Деветдесет и девет на сто от членовете на евролевицата са прагматици. Те вярват в един определен модел за развитието на страната. Ние не искаме да има ниски доходи и виждаме начин, и то неинфлационен, как те да се повишат. Второ, ние не искаме да има такава голяма диференциация на доходите, поради което внесохме специален закон за минимално почасово заплащане, който беше отхвърлен вече на два пъти. Ние искаме много по-голяма свобода за чуждите и българските инвестиции, без намеса на бюрокрацията и внесохме закон за свободните икономически зони. Организирането на свободни икономически зони е една от възможностите да увеличим парите в България. По всеки въпрос, който отговаря на нашите програми, сме готови да сътрудничим с всички. Но базата може да бъде само конкретна политика.
- Не е личен въобще. Според мен между нас двамата винаги е имало повече лична симпатия, отколкото всичко друго, защото ние се познаваме като експерти. Но в момента имаме различия в политиката. Аз съм съгласен с Иван Костов, че ние нямаме нужда от повече лични срещи, защото с тях се спекулира страшно много и защото от тях се правят погрешни изводи. Имаме нужда от политически дебати, дискусии. С него сме били в един кабинет, на Димитър Попов, и смятам, че нашата връзка допринесе за стабилността му. Но Иван Костов направи завой към даване на големи права на бюрокрацията и дори да му се иска вече, той не може да ги контролира, особено по отношение на корупцията и преразпределението на социални блага.
- Това не е случайно, това означава, че той от мен се засяга и това е показателно за това, което ви говоря.
- Нашата политика не може да има противоречие. Ние не променяме тезите си години наред, 10 години вече. А аз лично и повече. Ние поначало смятаме този закон за антидемократичен като устройство на НСРТ и националните медии.
- Искаме тази телевизия да се превърне в обществена. Да има гаранции за всички в нея. Така е по дефиниция, по решение на Конституционния съд. Но тя не е обществена, а телевизия, контролирана пряко и директно от мнозинството на СДС. И затова толкова често се натъкваме на парадокси. Отговарям чрез вас на вицепремиера Божков, който казва, че нямаме нужда да разговаряме в телевизията с Томов, за да радваме неговите привърженици. Значи той априори казва, че с нашия диспут ще радваме привържениците ни, за което му благодаря.
Те смятат, че диалог има само в парламента, където са си създали привилегии, където задаващият въпроси има право на две минути, а отговарящите - колкото си пожелаят. Това означава нещо много по-страшно - ръководството на СДС не вижда необходимост от диалог в гражданското общество. Те смятат, че диалогът може да става само в институциите, а не в медиите, и това, разбира се, е неприемливо. Затова ние, в България, сме толкова разделени. Затова в България много въпроси, които могат да се разрешат елементарно, се разрешават толкова трудно, с толкова скандали и противоречия. Споровете в България се водят така, че тези, които не присъстват в медиите, в случая опозицията, да не могат да обяснят своите позиции. Ето каква пропаганда си направи Асен Агов от една нелепа процедурна случайност в неговата комисия (при отказа на опозицията да одобри решението за увеличаване на българската квота в МВФ - бел.ред). Колко драстични и преднамерени пропагандни изводи направи.
- Не. Виновни са политиците, този нелеп закон, монополизмът, в който се е поставила националната телевизия, контролът върху другите медии. Много често сред постоянните скандали и разправии и медиите не могат да откриват истината. Но поначало евролевицата не обвинява медиите, а системата, която принуждава всички да играят в една недобра среда. Това се отнася, разбира се, в много по-малка степен за вестниците, тъй като в пресата има реален плурализъм, но не е така с електронните медии.
- Това не е "Подкрепа" от 1990-1991 г., може би защото времето е друго. КТ "Подкрепа" е профсъюз с характер, който има самостоятелно място в нашия синдикален живот. В началото имаше много емоции, много радикални действия, много крайности, но в момента той е един достоен профсъюз. Оттук нататък е много важно какво те ще решат да правят. Аз не крия, че по време на разговорите се намериха много общи възгледи и позиции, но те действат като синдикалисти, а ние като политици.
Но трябва да кажа за всички ни, и вчера казах това в едно посолство, ние сме подложени на много голям натиск отдолу за по-широки протести. И това, че ги спираме, не означава, че не виждаме кризата. Протестите идват от гладни хора, идват от безработни, идват от хора, които не получават заплати с месеци. В момента България не е щастлива страна, защото две години след старта и на това правителство хората не смятат, че става по-добре, а виждат, че за тях самите става по-зле. Хората не разбират от големи мащабни замисли. Те знаят, че днес трябва да се нахранят, да живеят достойно, да изучат децата си и всичко това е оправдано.
Българската армия - с нов модел в новото хилядолетие
Реформата в Българската армия не само стартира, но и набира скорост. Това е факт, който не могат да отрекат вече и най-големите скептици. В средата на втория й етап, който трябва да приключи през 2001 г., са извършени голяма част от преструктурирането и предислокацията.
Оттук нататък обаче голямата задача и отговорност пред българските политици е приоритетите и целите на нашата военна политика да бъдат подбрани така, че да отговарят на изискванията на съвършено новата политическа и военностратегическа обстановка в региона и света, да са изпълними относно новите мисии на въоръжените сили и взаимодействието им за присъединяването към НАТО. И не на последно място новите приоритети и цели трябва да са над политическата конюнктура, историческите предубеждения и дребнавост.
Новият важен момент в реформата занапред е реализиране на модела на
Осъществяването на този модел ще се опре на няколко принципа, първият от които е постигане на сигурност чрез активно участие в международната система за ранно предупреждение и бърза реакция за предотвратяване и управление на кризи с център НАТО. Редовният реинженеринг на отбранителната система е другият принцип, който ще помага да се поддържа адекватен потенциал за отбрана на страната и за участие в международната система за сигурност. И третият принцип е системна подготовка на въоръжените сили за посрещане на новите предизвикателства в ХХI век и информационното общество.
Тези принципи определят и бъдещите проекти по реализация на военната политика. Една част от тези проекти представляват
За окончателното изграждане на системата за граждански контрол се създава Дирекция за планиране на отбраната. Тя ще определя целите, ще подготвя указания по планирането и набор от програми, ще оценява степента на тяхното изпълнение и доколко ефективно се използват заделените ресурси. Това звено се подпомага непосредствено от Институт за перспективни изследвания по отбраната - мозъчният тръст по планирането. Специализирано списание и представянето на МО в Интернет, както и брифинги, пресконференции, интервюта, кръгли маси са средствата за обществен дебат по проблемите на отбраната.
Друго звено е Дирекцията по политика за сигурност и интеграция с НАТО. Тя ще е ключова при определяне на присъединителна стратегия, работата по процеса на планиране и преглед, по индивидуалната програма за партньорство, целите за оперативна съвместимост и началните цели по партньорството. Тук са съсредоточени и въпросите на международния военен обмен. Тази дирекция се подпомага от Центъра за оперативна съвместимост, в който се анализира опитът от международното ни сътрудничество, извършва се специализирано щабно и техническо обучение по оперативна съвместимост и се координира чуждоезиковата подготовка.
Дирекцията за двустранно сътрудничество реализира политиката за сигурност и присъединителната стратегия чрез конкретни проекти с всяка една страна (засега имаме споразумения с 31 страни, предстои да подпишем с още няколко). Подпомага се от Ситуационен център за връзка и анализ на информация от нашите представители в чужбина, за консултации и управление на кризи.
Факултетът за Национална сигурност и отбрана е академично звено на ВА "Г.С.Раковски" и е свързан методически със сектора по военна политика и планиране. Чрез него осъществяваме връзка с Консорциума на академиите и институтите в областта на сигурността.
Изброените по-горе звена са база за разработка и провеждане на последователна, активна и градивна военна политика. Но за още по-пълноценното й осъществяване до края на тази година ще бъдат приети няколко законопроекта: за военната полиция, за управление на кризи, за териториална отбрана, за военното контраразузнаване, за военното разузнаване. До края на март ще бъде готова и военната доктрина. Ще бъдат разработени също информационна стратегия и доктрина, както и система от доктринални документи по многонационални съвместно оперативни сили и операции, различни от война.
Реализацията на всички тези проекти се основава на сериозни изследвания, анализи, консултации и дискусии. По ключови проблеми на военната политика МО вече търси обществен дебат, обратна връзка, разбиране и подкрепа.
Важна част от военната политика в демократичните страни е степента на прозрачност, която позволява воденето на нормален дебат. В процеса на интеграция прозрачността следва да е не само вътрешна, но и в отношения с всички партньори. В този смисъл основно място има бъдещата
Тя се подготвя на базата на задълбочени изследвания от типа на това, което в момента се провежда в МО. Точно такъв тип изследвания са необходими за изготвянето на ежегодния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, който се представя в Народното събрание. Всъщност на базата на ежегодните доклади в демократичните страни се готви Бяла книга за по-продължителен период, особено когато се сменят важни постановки в областта на сигурността и отбраната.
Сериозната структурна реформа в БА, работата по целите за оперативна съвместимост, участието в СФОР и други миротворчески мисии, работата по нов модел, например за логистично осигуряване, медицинско осигуряване и т.н. са сериозни причини, налагащи провеждане на задълбочено изследване и публикуване на неговите резултати, включително във формата на Българска бяла книга по отбраната.
Какво следва да съдържа този документ? Основните раздели ще бъдат: България в нова Европа; Стратегическа рамка за отбраната и въоръжените сили; Концепция за национална сигурност, военна доктрина и военна стратегия; Приносът на България за международната и регионалната сигурност и стабилност; Международна дейност и интеграционна политика; Организация на отбраната и въоръжените сили; Структура, личен състав и окомплектоване с въоръжение и техника, управление, подготовка, мобилизация, използване на въоръжените сили в мирно и военно време, при кризи, в страната и извън територията й; Инфраструктура на отбраната; Разходи за отбраната и въоръжените сили; Отбранителна индустрия; Отбраната, въоръжените сили и българското общество.
Тези програми представляват нашият план за действие за постигане на повече сигурност в ХХI век чрез членство в НАТО и принос в международната система за ранно предупреждение и бърза реакция за предотвратяване и управление на кризи.
Следващата стъпка е не по-малко трудна и отговорна - професионално и ефективно изпълнение на всички тези проекти.
Замислят опрощаване и на дългове към НЕК и Булгаргаз
Само седмица след като през парламента беше прокарана възможността правителството да отписва задължения по ЗУНК на приватизираните предприятия, стана известно, че се готви нов законопроект, според който кабинетът ще получи правото да задрасква и дългове към бюджета, НОИ, Булгаргаз и НЕК. Пръв за тези намерения съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, който заяви в сряда, че новите текстове ще влязат в измененията на закона за финансово оздравяване, подготвяни от кабинета. В четвъртък обаче повечето от министрите се обявиха против идеята, а други като вицепремиера Александър Божков направо заявиха, че предложението е противоконституционно. При това положение възниква въпросът откъде идва разминаването между шефа на АП и министрите.
Тъй като опрощаването на дългове противоречи на принципите на борда и финансовата дисциплина, малко вероятно е Захари Желязков да е действал на своя глава и да не е съгласувал изявленията си с членове на правителството. По-скоро изказването на шефа на АП е било опит да се тестват обществените реакции, след което да се премине и към гласуване на законопроекта. Изглежда обаче, че и самото правителство е доста разколебано и затова засега разглеждането на въпроса се отлага.
Ако се съди по изявленията на Захари Желязков, отписването на задължения ще важи само за предприятия от списъка за изолация.
Смисълът на Закона за финансово оздравяване беше да се отреже възможността задлъжнелите дружества да трупат нови дългове към банките. Вместо това обаче се стигна до скрито кредитиране между големите държавни фирми и се натрупа огромна маса от кръстосани несъбираеми вземания помежду им и към бюджета. Според източници от приватизационната агенция задълженията на дружествата в изолация към момента надхвърлят 700 млрд. лева, по-голямата част от които са към Булгаргаз и НЕК, към бюджета, фонд "Обществено осигуряване", по ЗУНК и към банки в несъстоятелност. Нарастването на тези задължения чрез непрекъснатото им олихвяване ги прави практически несъбираеми. В същото време свръхзадлъжнялостта се превръща в непреодолима пречка пред приватизацията на фирмите от изолацията.
Според източници от АП целта на готвените изменения в Закона за финансово оздравяване е да се изчистят балансите на дружествата, за да станат по-атрактивни за приватизация. Отписването на дълговете ще влиза в сила само след сключване на приватизационна сделка. Предвижда се по предложение на приватизиращия орган Министерският съвет да може да отписва частично или изцяло задължения към бюджета и НОИ, както и да узаконява отписването на дългове към НЕК и Булгаргаз, натрупани до края на 1998 г. При тази схема най-вероятно ще се стигне пак до някакъв вид прихващане, при което бюджетът ще отписва свои вземания от държавните фирми доставчици, стана ясно от изказването на Захари Желязков. Иначе не е ясно как ще бъде решен проблемът с натрупаните задължения на Булгаргаз към хазната под формата на неплатени данъци и такси. "С поправките в закона за финансово оздравяване НЕК и Булгаргаз няма да фалират, помислено е и за тях. Вие представяте ли си държавата да заеме позиция, която по някакъв начин редуцира или опрощава вземанията на Булгаргаз и в същото време да не помисли за задълженията на Булгаргаз към бюджета? Това е абсурд", каза шефът на АП.
НЕК и Булгаргаз и досега не бяха ограничавани да договарят различни схеми за сконтиране или разсрочване на своите вземания, но не се решаваха на това, тъй като лесно могат да бъдат атакувани по целесъобразност от органите на финансовия контрол. Ако се прибегне до подобни триъгълни схеми, това ще означава окончателно скъсване с принципите на финансовата дисциплина и със сигурност ще бъде нарушено тригодишното споразумение с МВФ. Все пак лишаването на бюджета от негови безспорни вземания е единият проблем в случая. Както и при отписването на задължения по ЗУНК, отново възниква противоречие с конституцията. Бюджетът в случая не може да бъде разглеждан като нормален кредитор, за да редуцира или опрощава задължения. По Закона за събиране на държавните вземания е разрешено единствено финансовият министър да разсрочва задължения към бюджета за срок до три години. Опрощаването на несъбираеми държавни вземания според конституцията става само с решение на президента. Досега обаче такава практика няма. В същото време няма и голяма логика президентът да бъде натоварван с такива функции по изпълнението на структурната реформа, каквото е продажбата на големите предприятия. Така че и това не е най-ефективното решение на проблема. По-добре е, вместо да се налага административно решение на проблема със задлъжнялостта чрез автоматично отписване на задълженията, да се пристъпи към разработване на други по-пазарни механизми - чрез промени в Търговския закон в частта за несъстоятелността, чрез действени механизми за замяна на дълг срещу собственост и особено чрез създаване на пазар на дълговете.
Законът за финансово оздравяване беше гласуван по времето на Жан Виденов. Заедно с него бяха определени и 71 предприятия, разделени на две групи. В група А попаднаха 30 инфраструктурни дружества, които не могат да бъдат закрити. В другата група Б останаха 41 големи предприятия, сред които "Кремиковци", ГОРУБСО, Авиокомпания "Балкан", "Арсенал", ДЗУ и др. Идеята беше те да бъдат продадени или ликвидирани до края на 1998 г. С разрешението на МВФ този срок беше удължен до края на юни т.г. Като се изключат предприятията в ликвидация и несъстоятелност, към днешна дата в група Б все още се намират 17 предприятия, като за приватизацията на по-голямата част от тях има сключени договори с посредници.
Ако с предлаганите промени в Закона за финансово оздравяване все пак се разреши отписването на дългове, много е вероятно да се появи неочакван интерес за включване на нови предприятия в списъка за изолация. Потенциални кандидати за това са "Химко", "Стомана" - Перник, и още дузина държавни предприятия, които към днешна дата са сред най-големите длъжници към бюджета, Булгаргаз и НЕК. Поставянето на нови фирми в режим на изолация обаче само за да им бъдат отписани дълговете, вече няма да има нищо общо с финансовото оздравяване.
Накратко
С три месеца се удължава срокът, в който хората със заработени към 31 декември 1997 г., но неполучени заплати, могат да заявят желание да получат за полагащите им се суми инвестиционни бонове вместо пари. Досегашният срок за подаване на заявления изтече на 6 февруари, но според социалния министър Иван Нейков интересът на хората към новите бонове е бил много слаб. Според него причината за това са забавянето на първия търг от втората вълна на масовата приватизация и малкият брой акции на предприятия, предложени за продажба на първия централизиран търг. Очакванията на кабинета са, че в следващите месеци ще има повече желаещи за получаване на допълнителни бонове. "Това е шанс за хората да получат все пак нещо за труда си, тъй като повечето от предприятията са в много тежко финансово състояние и едва ли ще могат скоро да се разплатят на своите работници", коментира Нейков. Според него общата сума на неизплатените заплати, за които може да се получат бонове, е около 50 млрд. лева.
През седмицата официално беше съобщено, че предстои да бъдат замразени разходите за заплати в 100-те най-губещи държавни и общински предприятия. Предвижда се равнището на заплатите в тях да бъде фиксирано към нивото от края на третото тримесечие на 1998 г. Това означава, че шефовете на тези дружества ще могат да вдигат заплатите само ако съкращават излишен персонал, обясниха от правителството. Анализ на социалното министерство показал, че най-големи нарушители на финансовата дисциплина през миналата година са били именно предприятията с най-големи дългове. През миналата година приходите от продажби в промишлеността са паднали с 9.4%, а в преработвателната промишленост - с 12%. В същото време средната работна заплата в тези предприятия е скочила с 40.6%. Много често заради вдигането на заплати предприятията спирали плащанията към доставчици, бюджет, социално осигуряване. Получавало се така, че най-големите длъжници като "Мини Бобовдол", "Мини Перник" и др. теглели и най-големи суми от социалните фондове. "Така цялото общество кредитира директно мините", посочи Иван Нейков.
Правителството одобри увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10%, което влиза в сила със задна дата, от 1 януари т.г. Средната заплата в образованието става 162 005 лева, а в здравеопазването - 147 490 лева. Организациите сами ще решават как да разпределят увеличението сред служителите си. Постановлението дава възможност, ако се реализират икономии, бюджетните организации да могат да раздадат по още една допълнителна брутна работна заплата. Кабинетът е решил по принцип за още едно увеличение на бюджетните заплати средно със 7.5% от 1 юли. Извънредни заплати за Коледа и Великден може да има в зависимост от приходите в бюджета.
"Консолид комерс" ще бъде закрит до една година
"Консолид комерс" е куха структура и ще бъде закрита в най-близко бъдеще, съобщиха от търговското ведомство. Дружеството бе създадено с разпореждане на Министерския съвет през ноември 1993 г. по инициатива на Валентин Карабашев - търговски министър и вицепремиер от правителството на Любен Беров. "Консолид комерс" ЕООД е 100% собственост на държавата и първоначалната му цел е да представлява държавното участие и интереси в шест от най-привлекателните български външнотърговски дружества (ВТД) - "Електроимпекс" АД (63%), "Машиноекспорт" АД (60%), "Булгарлизинг" АД (около 20%), "Фармахим" АД, "Химимпорт" АД (около 20%) и "Техноимпортекспорт" АД (по-малко от 1%). Създаването на това дружество беше мотивирано с необходимостта да се изземат дяловете на десетките държавни фирми - акционери в шестте ВТД, и да се концентрират в едно дружество, което по-добре да защитава интересите на държавата и по-ефективно да контролира излезлите извън погледа на администрацията задгранични фирми на външнотърговските централи. Другият аргумент е свързан с приватизацията на външнотърговските дружества и на отделните държавни предприятия акционери. За две-три години чрез различни схеми, главно увеличаване на уставния капитал на дружествата или чрез разпродажбата на трудови акции на служители, част от външнотърговските фирми фактически са приватизирани под масата - близо 30% от капитала на "Машиноекспорт" АД и почти цялата Булгарлизинг станаха частна собственост по този начин.
В същото време държавата не направи нищо за ускоряването на приватизацията на шестте дружества с участие на "Консолид комерс" ЕООД, а и на всички останали външнотърговски организации - по това време около 50 с принципал Министерството на търговията и външноикономическите връзки. С изключение на Химимпорт приватизацията на външнотърговските организации, в които държавното участие се държи от "Консолид комерс", не върви и сега.
"Ние заварихме "Консолид комерс", но подозирам, че причината за неговото създаване е била друга, много по-користна, тъй като е имало акции от много добри предприятия и с приватизирането на "Консолид комерс" човек слага ръка върху доста апетитни хапки," обясни зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски. Трийсет и седем са външнотърговските дружества, които са в системата на Министерството на търговията и туризма. Разликата до 51 идва от факта, че Родопаимпекс и "Руен" са приватизирани, а останалите са преминали към други министерства (Металургимпекс, Техноимпортстрой, Главболгарстрой, Фармахим и други). От всички 37 дружества 21 са със 100% пряко държавно участие, 5 дружества са с преобладаващо пряко държавно участие (над 90%), 6 - с миноритарно държавно участие (под 55%), и 5 - с опосредено държавно участие, т.е. държавата участва в капитала на тези дружества чрез други държавни фирми. Приватизацията на тези ВТД е на различен етап, но първоначалният импулс за окончателното оттегляне на държавата от тях беше даден от МВФ през миналата година. В тригодишното споразумение Министерството на търговията и туризма се задължава да пусне за продажба най-малко 12 от външнотърговските централи и дъщерните им фирми. Ведомството скоростно пусна за продажба 16 дружества. Засега се отлага приватизирането на четири дружества със стратегическо национално значение - "Международен панаир" ЕАД, Пловдив, "Кинтекс" ЕАД, "Тератон" ЕАД и "Ел Би Булгарикум" ЕАД. От министерството уточниха, че в момента се обмисля политиката по отношение на тези дружества и приватизацията им само се отлага, а не се отрича. Според Михайловски забавянето на приватизацията на външнотърговските организации с предмет на дейност търговия с оръжие няма пряка връзка с приватизацията на предприятията от военно-промишления комплекс и следователно няма да я затрудни. Други пет дружества ще бъдат приватизирани от Агенцията по приватизация - "Булгартабак холдинг" АД, "Продексим" ЕАД, "Агрокомерс" ЕООД, "Инко" ЕООД и "Булгарплодекспорт" ООД. За две дружества - "Приборимпекс" ЕООД и "Техника" ЕООД, най-вероятно ще започне процедура за ликвидация.
Очаква се до една година да останат държавни само четирите дружества със специфичен предмет на дейност и това отговаря на тенденцията за прогресивно либерализиране на външната търговия, смята Христо Михайловски. През 70-те и 80-те години външнотърговските организации са концентрирали цялата външна търговия и са били основен източник на валута, но през последните години те загубиха тази стратегическа позиция. В момента има регистрирани около 250 000 фирми с предмет на дейност външна търговия. Колкото по-голяма част от икономиката на страната е в частни ръце, толкова по-малка роля ще играят външнотърговските дружества. Единственото им предимство е търговската марка и външните контакти, но с годините и те загубиха значението си. Повечето от новите стратегически инвеститори ще предпочетат да използват собствените си търговски фирми. Пример за това е Химимпорт, който доскоро изнасяше 80% от продукцията на "Соди" - Девня, а след приватизацията на завода от "Солвей" Химимпорт вече е изместен от търговията със сода.
От генератори на валута много от държавните външнотърговски фирми станаха безсмислени структури, които лежат на гърба на държавния бюджет. С няколко изключения интерес за бъдещите купувачи представляват дълготрайните материални активи на тези дружества - основно сгради, халета и складове у нас и в чужбина. Малка част от ВТД притежават търговска мрежа вътре в страната, което би могло да привлече бъдещ инвеститор с възможността бързо и лесно да стъпи на целия български пазар.
От търговското министерство поддържат тезата, че външнотърговските дружества са неразделни от своя персонал, което навежда на мисълта, че РМД ще е една от предпочитаните форми на приватизация. Все пак според министър Михайлов предпочитани ще бъдат стратегическите инвеститори, ако изобщо се появят такива. Важен фактор за формирането на бъдещата цена на фирмите ще бъде финансовият резултат на всяка от тях. Към 30.09.1998 г. общият финансов резултат е 23.421 млрд. лева, но тук не са отчетени големите несъбрани вземания на дружествата.
Един от основните проблеми на самите ВТД, както и на държавата в опита й да ги приватизира, са задграничните дружества. Слабият контрол върху тяхната дейност даде възможност за сериозно изтичане на капитали - от една страна, поради своеволието на техните управители, а от друга страна, поради превръщането им в разходни центрове за техните централи, смятат в търговското ведомство. През последните две години някои от дружествата са ликвидирани, други са замразени, малко са тези, които все още работят и печелят. В момента има 10 действащи задгранични дружества на "Машиноекспорт" АД, три - на "Винимпекс" ЕАД, четири - на "Електроимпекс" АД, и едно - на "Булгарплодекспорт" ООД. За печеливши се водят "Международен панаир", "Кинтекс", Булгартабак, Агромашинимпекс, "Консолид комерс", Електроимпекс и "Кореком" . В най-тежко финансово състояние са Интеркомерс, Минералимпекс и "Продексим".
"Хемус" ЕАД; "Агромашинаимпекс" ЕАД; "Агрокомплект" ЕАД - непроведен конкурс, изготвена заповед за повторен конкурс.
"Техноимпекс" ЕАД; "Хранекспорт" ЕАД; "Разноизнос" ЕАД; "Лескомплект" ЕАД; "Енергоимпекс" ЕООД - сключен договор за продажба.
"Минералимпекс" ЕАД; "Кореком" ЕАД - подготвена заповед за преговори с потенциални купувачи.
"Винимпекс" ЕАД - предстои нова процедура за продажба.
"Машиноекспорт" АД; "Електроимпекс" АД - продажба на дяловото участие на "Консолид -комерс" ЕАД чрез фондовата борса.
"Мургаш" ООД - предложени са дялове на дружеството за закупуване от частните съдружници.
Пак не изпълняваме квотите за износ в Европейския съюз
Европейските пазари остават недостъпни за българските земеделски производители. Това показват данните за изпълнението на отпуснатите ни от Брюксел квоти за преференциален внос на аграрна продукция. На фона на исканията за държавно изкупуване и непрекъснатите оплаквания на производителите у нас за липса на пазари парадоксално звучи фактът, че повечето от отпуснатите ни квоти се изпълняват частично а други просто стоят неизползвани. Всъщност данните показват, че през миналата година изцяло сме използвали само пет-шест от преференциалните квоти на евросъюза, и то за продукти, които в никакъв случай не може да се каже, че са определящи за българското земеделие - пчелен мед, грах, орехи, череши. Изключение е също износът на марково вино "Гъмза", за което също сме изпълнили цялата отпусната квота от 128 000 хектолитра.
В същото време неоползотворени остават квотите за ябълки, круши, дюли, кайсии, десертно грозде, картофи, домати, лук, други плодове и зеленчуци.
Миналото лято се вдигна много шум около свръхпредлагането на корнишони по пазарите у нас и ниските изкупни цени. Оказва се, че и при това положение не се възползваме пълноценно от възможностите за износ. За периода 1 юли 1998 - 30 юни 1999 г. Европейският съюз ни е отпуснал квота за внос на 7705 тона пресни краставици при преференциална ставка, равна на 20% от базовото мито. До началото на февруари са били изпълнени само 856 тона.
Подобна е картината и при консервите, за които също се твърди, че нямат пазари. За периода от 1 юли 1998 - 30 юни 1999г. са ни предоставени квоти за износ на 8060 тона консерви с белени домати и 2875 тона консервирани корнишони, от които сме изпълнили съответно по 419 и 96 тона.
Същото е и при различните видове плодови консерви и пюрета, сушени плодове, тестени храни, минерални води и цветя, показват данните на евростатистиката.
Неизпълнение има и при експорта на ориенталски тютюни. За периода юли 1998 - юни 1999г. ни е отпусната квота за внос на 6900 тона тютюн, от които ни остават незапълнени все още 5640 тона.
В повечето от случаите причина за свития износ се оказва неефективността на земеделското производство у нас, което води и до висока себестойност на продукцията. Затова дори и при ползването на преференциални мита стоките ни губят конкуренцията с останалия внос в евросъюза. В други случаи, когато можем да разчитаме на конкурентни цени, бариера пред вноса ни се оказват изисквания на Брюксел за спазване на санитарни и фитосанитарни норми, за външния вид и качеството на стоките, за вида на опаковката и маркирането на стоките.
Много често точно тези нетарифни мерки за контрол върху вноса елиминират ефекта от митническите преференции, които ползваме по европейското споразумение за асоцииране, или пък водят до директни забрани за износ на български продукти в общността. Такъв е случаят с наложеното ни от няколко години ембарго за износ на сирене и кашкавал на западноевропейските пазари поради неспазване на хигиенните изисквания в българските мандри. Според нормите на Брюксел за износ на млечни продукти в ЕС е нужно млякото да идва от стопанства с най-малко 15-20 крави. У нас по данни на аграрното ведомство 95% от млякото се доставя от семейни стопанства с по една-две крави. Това прави невъзможен контролът върху чистотата на млякото. Сега ветеринарни експерти от Европа отново инспектират наши мандри и надеждите за отмяна на забраната отново не са големи. По подобен начин стои въпросът и с ежегодното одобряване на наши кланици за износ на месо в евросъюза.
Според анализ на земеделското министерство основни пера в българския земеделски износ за Европейския съюз са предимно трудоемки стоки, чието производство не подлежи на механизация и не е развито в страните от общността, суровини за хранително-вкусовата промишленост и т.нар. етнически стоки (месо от дребен рогат добитък, гъши дроб, някои зеленчукови консерви). При подобна "специализация" в износа равнището на международните цени, а оттам и обемът на износа, чувствително се колебаят през отделните години под влиянието на климатични и конюнктурни фактори в ЕС. Заедно с това износът на "етнически храни", независимо от нашия експортен потенциал, не може да нарасне значително поради ограничения пазарен сегмент.
Една от причините за слабия износ е липсата на изградени стабилни търговски контакти между български и европейски фирми. Самите търговци у нас често си нанасят удари под кръста и си подбиват взаимно цените. Измененията в директивите на евросъюза се извършват непрекъснато, а у нас никой не си прави труда да ги превежда и предлага в достъпен вид на производители и търговци. Информацията не се анализира от никого - нито от фирмите, нито от браншовите организации, нито от министерствата и останалите държавни ведомства. Стига се и до парадокси наши фирми да искат да изнесат своя продукция, отговаряща на всички изисквания за качество, но да няма откъде да получат необходимите сертификати поради липса на акредитирани лаборатории за този вид стока у нас.
Всичко това говори за липса на цялостна национална търговска политика и все още за неспособност да се произвежда и търгува по правилата на свободния пазар. Неизпълнението на квотите за преференциален внос на аграрна продукция в евросъюза е най-убедителното доказателство за това.
Идва ли криза за Булгартабак
От няколко седмици в страната текат тютюневи протести, макар и с не особена активност. В началото на месеца около 50 производители от Първомай протестираха пред кметството срещу забавеното изкупуване на тютюневата реколта и се заканиха да блокират пътя за граничния контролно-пропускателен пункт Златарево на българско-македонската граница. Появиха се информации за проблеми и в други региони на страната. Преди дни от синдиката на тютюнопроизводителите към "Подкрепа" съобщиха, че ще поведат на поход недоволните тютюнопроизводители, както направиха румънските миньори. Ако не се разберем с фирмите за изкупуването и плащането на реколтата, на 18 февруари в Кирково ще горят тютюни, а след това ще започне и походът, заканиха се синдикалните шефове. Последваха информации от "Промяна", че много от цигарените фабрики имат проблеми с продажбите и спират производството заради задръстени складове.
Около 100 млрд. лв. трябват за изкупуването на тютюна от реколта '98, която е общо около 35 хил. тона. Две трети от парите трябва да осигури Булгартабак по сключени договори между дъщерните му дружества и производителите. Над 40 млн. долара трябват на холдинга, за да изкупи реколтата в района на Кърджали, Гоце Делчев и Ямбол. "Благоевград БТ" обяви преди дни, че е изкупил 70% от предварително договорените количества. До десетина дни фирмата ще започне да изплаща парите на производителите. "Сандански БТ" заяви, че ще изкупи тютюна по сключените договори до 31 март - тази дата е посочена като краен срок за изкупуване в закона за тютюна. Дружествата в Кърджали, Ямбол и Гоце Делчев също ще се включат в законово определения срок, заявиха от Булгартабак. Въпросът е дали тютюневият холдинг и дъщерните му фирми ще имат пари за сделките, след като Фирмите на Булгартабак не са закъсали и това се доказва от финансовите им показатели и от балансовите отчети на холдинга, заяви зам.-министърът на търговията Христо Михайловски. Справка за финансите на холдинга и дружествата показва, че през миналата година в 22-те фирми от системата на Булгартабак са постъпили приходи над 712 млрд. лв. При разходи 636.6 млрд. лв. и преки данъци от печалбата 31.6 млрд. лв. крайният резултат за дружеството е над 44 млрд. лв. печалба. Само една от дъщерните фирми приключва годината със загуба, останалите реализират печалба. Най-печеливша е "Благоевград БТ" с общо приходи над 200 млрд. лв. и остатъчна печалба 25 млрд. лв. От цигарените фабрики след нея е "София БТ" с печалба над 5 млрд. лв., "Юрий Гагарин БТ" има остатъчна печалба 5.4 млрд. лв. Печалбата на самия холдинг е 3.1 млрд. лв. На пръв поглед резултатите са добри на фона на глобалната криза в тютюневата индустрия и пресищането на пазарите. Проблемът е, че доста дружества натрупаха, а вече и просрочват задължения, а това спира достъпа им до кредити. Без кредит обаче никоя от фирмите не може хем да участва в изкупуването на тютюна, хем да реинвестира в развитието си. Сред длъжниците са дружествата в Сандански, Дупница, Кърджали и Пазарджик.
През последните години цигарите, които винаги са били сред водещите стоки в експортната ни листа, трудно намират външен пазар. За деветте месеца на миналата година статистиката показва близо 43% спад в износа на тютюн и цигари. Това се дължи главно на срива в руския пазар, който е основен за Булгартабак. Високите мита и данъци са само една от причините за блокирания износ към Русия. Към тях се прибавя неплатежоспособността на руските фирми и промените в курса на валутата - цигарите се купуват от износителя в долари, а се продават в рубли.
По статистически данни в Русия се консумират около 220 хил. тона цигари годишно. От тях близо 80 хил. тона се осигуряват от внос. През 1996 г. една от марките на Булгартабак - "Болгария", е на второ място в класацията на най-популярните марки в Москва след L&M на "Филип Морис" с пазарен дял съответно 11.65% и 23.26%. През 1997 г. делът на българската марка намалява на 8.28%, тази тенденция се задълбочава.
Единствената възможност за връщане на българските цигари на руския пазар, макар и не в предишните размери, е по-добрият маркетинг и договарянето с отделните провинции, вместо досегашните напъни да се продава главно в Москва и договарянето непременно да се прави на най-високо държавно равнище. Опонентите на идеята за регионално ориентирана търговска политика обаче сочат, че тя не може да даде добри резултати, защото митата и данъците в Русия са федерални и регионите не могат да предоставят режимни облекчения.
След като руският външен министър Игор Иванов съобщи новината, че България е включена в преференциалната митническа система на Русия, обаче окончателно се изясни, че Москва не дава преференции за акцизните стоки, в които са и цигарите. Напротив, с поправка във федералния закон акцизът се увеличава от 1 март, за нашите цигари той нараства с 40%. Това означава, че Булгартабак и правителството или трябва да търсят нови схеми за присъствие на руския пазар, или ще го загубят напълно. Като резултат стратегията на тютюневия холдинг се насочи към изнасяне на производството в Русия и други страни от ОНД. Преди седмица тръгна смесеното тютюнево дружество в Белгород, в което Булгартабак държи 77%. Скоро ще тръгнат смесени фирми в Сочи, Москва и Полтава. Дружеството в Букурещ ще бъде изцяло собственост на Булгартабак. Холдингът планира да продава по този начин на пазарите в Русия, Украйна и Румъния по 35 хил. тона цигари годишно.
В страните от евросъюза цигарите на Булгартабак не са продаваеми заради високите мита - около 78%. В Централна Европа ситуацията е същата, споразумението с ЦЕФТА не третира тютюна и цигарите. Опитват се пробиви и на израелския и американския пазар. Над 200 т цигари са изнесени в САЩ, холдингът ще внася специална линия за 10 млн. долара, с която ще се опаковат цигарите за Америка. За този пазар Булгартабак произвежда специална марка, която предстои да се регистрира в САЩ. По 100 т цигари са изнасяни миналата година за Израел. От началото на тази година износът за този пазар нараства на 400 т месечно. Проучват се и възможностите за увеличаване на износа за страните от Близкия изток. Там също е възможен износ на производства.
Засега обаче най-сигурната гаранция за оцеляването на Булгартабак и дъщерните дружества е вътрешният пазар. През миналата година холдингът е продал
Подобна опасност ще има и при договарянето на зона за свободна търговия с Македония. И Турция, и Македония имат собствено производство на цигари по лиценз - в Турция се произвежда най-вече "Марлборо", а в Македония - "Камел".
Какво делят Бакърджиев и Софиянски
Столичният кмет Стефан Софиянски отново предизвика газов дебат, този път с проект за директни доставки от "Газпром" за софийската топлофикация. В началото на седмицата кметът заяви, че договаря доставки директно от "Газпром" на преференциални цени, за да се намалят разходите на дружеството за производство на топлоенергия. С този ход градоначалникът опита да поизчисти пред електората образа си от удара, който му нанесе старият му враг Евгений Бакърджиев със скандала около високите сметки за парното. Така от национален, икономически и социален проблем газовите доставки и сметките за парното се превърнаха в зона за лична изява и политическо наддаване в
Конфликтът между вицепремиера от правителството на Иван Костов и столичния кмет започна непосредствено след общинските избори през пролетта на 1995 г. На тези избори Софиянски спечели кметския стол. Благодарение на кметстването на Софиянски обаче СДС загуби изборите в община "Изгрев". Бакърджиев си приписа заслугата за успеха на президентската кампания на Петър Стоянов. Стоянов посочи за временен министър-председател Стефан Софиянски. Едва след като дойде правителството на Иван Костов, Евгений Бакърджиев взе в ръцете си реална политическа и икономическа власт, с каквато столичният кмет вече разполагаше. Вицепремиерът, който ресорно отговаря за строежите и енергетиката, на практика контролира най-големите инфраструктурни проекти с участието на България. А те са и удобен механизъм за правене на политика - там са големите пари, работните места, международните контакти. Градоначалникът на София не крие желанието си да направи от столичния град почти автономна икономическа зона по примера на московския си колега и приятел Лужков. Столичната община си направи банка и застрахователна компания, стана собственик на топлофикацията, наду капитала на общинската фирма "Триадица" с най-лъскавите магазини в София, направи компания "Софийски имоти", започна да договаря инвестиции за столичната инфраструктура и да приватизира.
На софийска почва конфликтът Софиянски - Бакърджиев временно беше туширан чрез компромиса с ръководството на Столичния общински съвет. Шеф на СОС стана Антоан Николов, който е човек на Бакърджиев. При поделянето на политическата власт бяха очертани и зоните на икономическо влияние на двете фракции. Софиянски и Любомир Павлов, който досега беше в кметската група, практически контролират Общинска банка, столичната топлофикация, общинската фирма "Софийски аптеки", веригата "Средец" с над 100 сладкарници, павилиони и ресторанти, включително "Кристал", "Крим", "Корона", "Будапеща" и т.н.
Фирмите "Триадица", "Паркинги и гаражи", "Софийски имоти", компанията "Луксозни хотели" за строежа на "Хилтън" са под плътния контрол на Антоан Николов, т.е. на хората на Бакърджиев. Всички тези обекти са в процес на подготовка за приватизация. Предстоят решения по проекти за концесиониране или рехабилитация на софийската инфраструктура - столичната чистота, на ВиК мрежата, топлофикационната мрежа и на ТЕЦ-овете, за газифициране на някои квартали и реконструкцията на летище София. И двете лобита не са безучастни към тях. Така че предстоящите избори ще бъдат решаващи за това
Това обяснява защо в надпреварата за предстоящите местни избори старата вражда между софийския кмет и вицепремиера видимо се изостри. Софиянски сам лансира кандидатурата си за кмет на София чрез пресата. Иван Костов обяви, че застава зад него. Бакърджиев официално декларира подкрепа за кандидатурата на Софиянски за кмет на София. Почти веднага последва провалът на Софиянски в избора за шеф на БФС, при който според разпространеното мнение Батето (Иван Славков) и Татето (Бакърджиев) много успешно подхлъзнаха градоначалника. Дотогава Софиянски беше смятан за абсолютно избираем кандидат, който в позиция на независим е в състояние да елиминира всяка кандидатура на СДС. След като свързаният с Бакърджиев Валентин Михов се оттегли, Софиянски остана сам и загуби срещу Иван Славков. Това беше първият пробив в мита за 100-процентната избираемост на Софиянски. За компенсация той стана шеф на здравноосигурителната каса, която обаче също стартира със скандал, при който Бакърджиев вероятно няма нищо против атаките на червените. Важното е кой с какъв ресурс влиза в местните избори. И дали Софиянски, след като спечели номинацията за кмет, ще се пребори с Антоан Николов за нов шеф на Столичния общински съвет.
Последният конфликт е газовият и той далеч не се изчерпва с частния интерес на софиянци за по-евтино парно и трупането на червени точки пред електората. Въпросът е много, много по-сериозен. Столичната топлофикация консумира 20% от продавания от Булгаргаз природен газ и е вторият по значение потребител след торовите заводи, които са с дял от около 45%. След срива на торовата индустрия топлофикацията придобива първостепенна важност. Ако се изпълни проектът на Софиянски за по-евтини доставки,
Газовата компания не може да си позволи това, защото вече е достатъчно омаломощена от несъбраните вземания и спадналото потребление. Със загубата на най-големия си клиент и все по-задълбочаващите се проблеми на "Стомана" и "Кремиковци" тя ще се изправи пред реален фалит. Булгаргаз обаче има важно място в политическите и финансовите кроежи на Евгений Бакърджиев и той неслучайно положи толкова усилия за постигането на пълен контрол върху газовата фирма - хора от най-близкото обкръжение на вицепремиера, включително Антоан Николов, оглавиха Булгаргаз през миналата година. Под негов контрол са и всички преговори с "Газпром".
Софиянски също има опит в газовото договаряне. Приносът му се изчерпва със споразумение, което той като служебен премиер и Виктор Черномирдин подписаха през пролетта на 1997 г. С този документ Софиянски вкара руснаците и Мултигруп чрез смесената фирма "Топенерджи" в схемата за доставки на газ и разширяване на транзита през България. Отхвърлянето на това споразумение всъщност беше първата червена точка за Бакърджиев и на практика му осигури ресора енергетика и контрола върху Булгаргаз.
Вицепремиерът зае позицията за запазване на държавния монопол (т.е. монопол на Булгаргаз) при вноса на природен газ, докато на Исакча срещу нас стои един монополист, какъвто е "Газпром". Правилна сама по себе си позиция, която обаче много бързо беше изкривена. Като монополист Булгаргаз наложи цени, които са непосилни за индустриалните фирми и топлофикационните дружества. Бакърджиев подкрепи и идеята, лансирана от Жан Виденов, за бартерно плащане на част от газовите доставки със стоки и услуги. Засега тази схема ползва изключително строителната компания Главболгарстрой, която се ползва с безрезервната подкрепа на вицепремиера, който е и министър по строежите.
С преговорите за директни доставки Софиянски очевидно се намеси там, където не трябва, и най-вероятно някой му е помогнал да го разбере. Бакърджиев веднага каза, че Софиянски нещо се е объркал, но кметът отвърна, че икономическата логика е в негова полза.
Ако се изолира политическият елемент и личните дрязги, тази част от конфликта Бакърджиев - Софиянски в действителност е елемент от по-големия проблем за
Пазар може да има само в условия на конкуренция. При доставките на газ това може да стане само с допускането на други фирми (извън Булгаргаз) до газопроводната мрежа и възможност за директни доставки до предприятията, крайни потребители. Решаването на проблема в полза на директните доставки при всички положения ще помогне и за сделките с "Химко" и Агрополихим. Вече стана ясно, че при единствен доставчик Булгаргаз те са обречени на провал. Тогава обаче няма да има нужда нито от лобирането на Софиянски, нито от разпоредбите на Бакърджиев. Фирмите ще избират сами от кой да купуват - от Булгаргаз или от "Газпром" и неговите дружества.
Основно изискване на енергийната харта, на която Бакърджиев в последно време особено обича да се позовава, е прозрачността както в ценообразуването, така и при сделките. При положение че Булгаргаз остава непрозрачен, наистина е по-добре да дойде "Газпром". Колкото и да надува цените производителят, през колкото и дружества да претака парите, едва ли ще стигне до ценови равнища, които са по-високи от европейските. Булгаргаз доказа, че при него горна граница няма - заради надутите разходи и ангажиментите за огромни инвестиции, които пое по договора с "Газекспорт".
Започва продажбата на Нефтохим
Само 30 млн. долара дават кандидатите за "Петрол"
Изпълнителните директори на Нефтохим Недялко Попов и Пламен Райчев и представители на консултантите "Артур Андерсен" и "Кредитанщалт" подписаха в четвъртък в Бургас информационния меморандум за рафинерията, която купувачите ще могат да закупят. Очаква се в понеделник меморандумът да бъде подписан и от шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Според процедурните изисквания набирането на офертите трябва да се обяви официално в Държавен вестник и всекидневниците. Ако всичко върви нормално, в началото на март продажбата ще стартира. Срокът за подаване на офертите е три месеца, така че в края на май Нефтохим би могъл да има нов собственик. Кой ще бъде купувачът ще определи Агенцията за приватизация. Ако в определеното време не се яви изгоден купувач, процедурата може да се повтори. Това ще удължи сделката, но консултантите посочиха, че при продажбата на бургаската рафинерия е важно да се достигне максималната цена.
В меморандума са описани подробно финансовото състояние и основните мощности на Нефтохим, в отделен раздел са отразени и други материални активи на дружеството, какъвто е стадионът "Нефтохимик". В момента държавата държи в Нефтохим 75%. Два процента и половина от акциите са предназначени за преференциално изкупуване от работниците и за удовлетворяване на реституционни претенции. Чрез масовата приватизация 22.5% от акциите на рафинерията станаха собственост на бившите приватизационни фондове Нефтохиминвест, "Петрол", "Златен лев" и "Гъмза север кооп". Голяма част от акциите на Нефтохиминвест впоследствие бяха продадени.
Една от основните препоръки на консултантите е да се търси стратегически инвеститор, който е готов да вложи пари в модернизацията на Нефтохим. Според тях това ще стане, ако се гарантира възвращаемост на вложените инвестиции. В този смисъл са и препоръките на инвестиционните посредници още от миналата година. Те са за либерализиране на цените на дребно и за плавно намаляване на импортните мита до края на 2000 г. Според споразумението с Европейския съюз импортните мита за нефтопродуктите трябва да намаляват стъпаловидно и да изчезнат напълно в края на 2000 г. Посредниците предложиха митата да намаляват по-плавно, като срокът за пълното им отпадане остава същият. При преговорите с МВФ обаче тази позиция не беше защитена от правителството. Междувременно подписахме споразумението с ЦЕФТА, при което митата за румънския внос паднаха до 5.6% (при 10.1% импортно мито за внос от ЕС, т.е. от Гърция). Предложението на консултантите би имало смисъл, ако Нефтохим съобразяваше цената си с международните тенденции и външната конкуренция. Рафинерията обаче измисли цени, които са по-високи от равновесието на вноса. Това обаче е груб пазар и той веднага наказва липсата на умереност, коментират хора от бизнеса. Резултатът е, че пазарът на Нефтохим се сви до такава степен, че рафинерията губи въпреки високите цени. Според запознати последната идея на консултантите е импортните мита да се намалят така, че да се изравнят с тези на страните от ЦЕФТА.
В момента цените на дребно се определят от Нефтохим. След приватизацията на "Петрол" и на рафинерията тази система не може да действа - не може една частна компания да определя маржа на друга частна компания. Консултантите предложиха още преди приватизацията да се премине към напълно либерализиран пазар на течните горива. За предпочитане е да има механизъм, който да предпазва потребителя и да защитава приходите на държавата и интересите на търговците на дребно. Правителството не направи нищо за това. Нефтохим направи две промени - вместо в проценти отстъпките за инвеститорите вече се договарят в абсолютни числа, впоследствие рафинерията увеличи отстъпките за най-големите дистрибутори. Това е политическо решение, което няма никакъв ефект върху цените за крайния потребител, а целеше по-скоро да задържи "Шел" в България. Оттеглянето на инвеститор като "Шел" от страната ще бъде сериозен удар за правителството на Иван Костов. Продължава да стои и проблемът за събирането на данъците. Едно от оплакванията на "Шел" е, че много от конкурентите не си плащат данъците. По този начин фирмите, които са изрядни в отношенията си с държавата, се оказват в неравностойна позиция спрямо конкурентите си.
По-ранната приватизация на "Петрол" няма да навреди на сделката за Нефтохим, смятат консултантите. Така или иначе правителството реши рафинерията и дистрибуторът да се продават поотделно. Първият пробив в тази схема е изявлението на промишления министър Александър Божков, че Нефтохим и "Петрол" биха могли да се приватизират заедно. Вариант за продажба в пакет не е обсъждан, но първоначалните намерения бяха продажбата на двете предприятия да се обяви по едно и също време, припомнят от Нефтохим. По този начин могат да се сравнят офертите и да се прецени дали има стратегически инвеститор, който проявява интерес и към рафинерията, и към дистрибуторската фирма. Приватизацията на Нефтохим обаче се забави. Според консултантите това е станало заради неблагоприятната конюнктура през миналата година. За сметка на това АП ускори раздържавяването на "Петрол".
В петък на обед беше крайният срок за представяне на окончателните оферти за "Петрол" с актуализирани, т.е. повишени цени. Поканени са всички кандидати плюс всеки от участниците в "Международен консорциум" поотделно. Най-вероятно "Лукойл петрол" участва във втория тур в алианс с "Роснефт интернешънъл". След това въпросът става чисто юридически - дали компанията като част от консорциум, участвал в първия кръг, има право да подаде оферта във втория, или не може да участва самостоятелно. Отговорът ще зависи от детайлен анализ на първата оферта и от документите, които "Роснефт интернешънъл" ще представи за правото й да участва в търга. Два са основните въпроси от правна гледна точка - има ли "Роснефт инт" подписано споразумение с другите участници в "Международен консорциум" в момента на подаването на офертата и дали дружеството е свързано пряко с руската "Роснефт". Отговор на втория въпрос може да даде единствено самата "Роснефт инт". Досега нито АП, нито консултантите са потвърдили, че са получили някакви документи, които да доказват връзката й с "Роснефт" - Русия. В същото време никой не се ангажира официално и със становището, че това не е дъщерно дружество на руската петролна компания. Ако "Роснефт инт" успее да докаже, че има споразумение дори само за договорен консорциум, без той да е юридическо лице, очакванията са, че проблемът може да се реши в негова полза. Доказването обаче ще бъде трудно, ако не и невъзможно. В момента на подаване на офертата има дружество "Международен консорциум" с регистрация от началото на октомври 1998 г., но тогава акционери са били само "Петрол холдинг" - 88%, и "Приста ойл" - 12%. В самата оферта обаче се сочи, че акционери са "Роснефт интернешънъл" с 50%, ОМВ с 37.5% и "Петрол холдинг" с 12.5%. В офертата освен това е посочено, че преговорите и прехвърлянето на акции на ОМВ не са приключили, но за "Роснефт инт" такова нещо не се споменава. Впоследствие отпадна точно "Роснефт инт". Споразумението за разпределение на акционерния капитал в "Международен консорциум" при 50 на 50 участие на "Петрол" и ОМВ беше подписано едва на 8 февруари т.г. Излиза, че "Роснефт инт" и ОМВ на практика не са били същински акционери към момента на подаването на офертата, но ако докажат официално споразумение за алианс дори без да е регистриран консорциумът, това дава право и на двете фирми да участват индивидуално във втория тур. Според шефа на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров миналия петък трябваше да стане ясно дали има "шизофренично раздвояване на някои от участниците" и предварителни договори. Захари Желязков обяви, че ако има предварителна продажба на 25 бензиностанции от "Петрол" на ОМВ, сделката ще се счита за нищожна, защото не е искано разрешение за продажба на активи. От АП заявиха, че ще изискат цялата документация от консултанта "Артур Андерсен", за да се разбере какво е действителното акционерно участие в "Международен консорциум".
Само малко над 30 млн. долара е цената, достигната при наддаването на първия тур. "Ако на 12 февруари се подадат оферти със символични цени, няма смисъл да продаваме дружеството", заяви Асен Дюлгеров. Според него не е изключено да се пристъпи кам набиране на нови оферти. За втория тур все пак беше поставено изискването за повишаване на мизата. Ако в наддаването се включат "Роснефт" и "Лукойл", цената може да скочи над 40 млн. долара, прогнозират експерти. Това ще бъде неприятна изненада за "Петрол холдинг". В първия случай той трябваше да плати 12.5% от 30 млн. долара, или около 3.75 милиона. Във втория ще му трябват 20 милиона долара, тъй като вече плаща поравно с ОМВ.
Варненската корабостроителница може да се размине със синдикирания заем
Както и се предполагаше от няколко седмици , Експресбанк и банка "Хеброс"(яуедна от първите схеми включваше и Биохим) решиха да предоставят синдикиран заем на варненската корабостроителница срещу държавна гаранция. "След срещите с банките стана ясно, че тези, които са склонни да отпуснат кредит на корабостроителницата, искат той да бъде обезпечен с безусловна държавна гаранция", каза изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания (БКК ) Петър Жотев в сряда. В четвъртък председателят на борда на директорите на Експресбанк Иван Константинов обяви, че банката е решила да отпусне 9.3 млн. долара, като "Хеброс" ще даде още 4 млн. долара, т.е. общо 13.3 млн. долара. Разпределението в известна степен противоречи на уверението на г-н Жотев, че Експресбанк ще участва с по-скромна сума, тъй като корабостроителницата вече й дължи 38 млрд. лева. Банката е направила и друго предложение - кредитът на корабостроителницата от 38 млрд. лева да се разсрочи до 2001 г. с опция до 2003 г. Още преди да се вземе решението за даването на заема шефът на БКК обясни, че водеща банка по кредита ще е Експресбанк. Обичайно функциите на банка с такова задължение са да представлява другите банки, участнички в синдикирания кредит, да разпределя погашенията на кредитополучателя съобразно и пропорционално на общия размер на участие на всяка банка, да координира взаимоотношенията между тях и т.н.
Практиката на отпускане на синдикирани заеми (което у нас е твърде рядко явление) цели да се разпръсне рискът, както и да реши проблем с недостиг на свободен ресурс от една банка или при недостатъчна капиталова база, спрямо която се определя кой кредит е "голям". Последните две положения обаче не са водещи за случая, тъй като банките ни са доста ликвидни, а освен това при държавна гаранция не играят ограниченията за голям кредит. При синдикираните заеми всяка част от общата сума на кредита, дадена от съответната банка, се счита за отделен кредит.
Още на пръв поглед обаче пред отпускането на синдикирания заем съществуват две основни пречки. От години е добре известно, че Международният валутен фонд гледа на държавните гаранции като на начин за финансиране на реалния сектор. В тригодишното ни споразумение с МВФ правителството обяснява, че е установило "стриктни критерии за предоставяне на правителствените гаранции и лимит за годишния им общ размер". Във връзка със същия ангажимент в Закона за бюджета за тази година бе вписано и ограничението, че в рамките на бюджетната година общият обем на предоставените държавни гаранции по кредитни споразумения не може да надвишава 897 млрд. лева. Евентуалното отпускане на заема ще заеме около 2.5% от тази сума. Допълнително в матрицата към споразумението се казва, че през миналата и тази година е трябвало да се изпълни обещанието за намаление и елиминиране на държавната намеса на кредитния пазар. При тези обещания трудно ще обясним на фонда защо държавата е решила да гарантира кредит именно за дружество с финансовите показатели на варненската корабостроителница. Още повече че държавата вече един път се опари с гаранцията, която даде на варненската корбостроителница в края на 1997г. Държавният фонд за реконструкция и развитие гласува 10 млн. долара за дружеството, като обслужваща банка стана "Пощенска". В края на миналата година гаранцията се активира, тоест държавата възстанови парите на "Пощенска", като кредитът с корабостроителницата се разсрочи за шест години с една година гратисен период.
Вторият проблем за отпускането на синдикирания заем е постановлението за реда за поемане на задължения на държавата по кредитни и гаранционни споразумения. Според него предоставяне на държавни гаранции по кредитни споразумения с външни и вътрешни кредитори става само със съгласието на парламента по предложение на правителството. В четвъртък двете банки са изпратили до Министерския съвет решенията си за заема.
По-важни обаче (по отношение на шанса на корабостроителницата да получи държавно гарантиран заем) са условията, при които Министерският съвет разглежда исканията за предоставяне на държавна гаранция - самият проект например трябва да е залегнал в инвестиционната програма на кабинета, да се доказва финансовата възможност за погашение на заема, самият кандидат за заема да е с доказана стопанска репутация, както и основните му показатели да са положителни и куп още изисквания. Дори кабинетът да каже "да" на гаранцията, крайната дума ще има парламентът.
Невъзможността да се реши въпросът с кредитната задлъжнялост на корабостроителницата фактически беше основният повод за забавянето на приватизацията й. Формално заявката за продажба на 58% от акциите на варненската корабостроителница бе направена още през миналия юни от Агенцията за приватизация. Месец по-късно във дружеството се учреди работническо-мениджърско дружество. Единственият кандидат за покупка на дружеството е РМД "Варненска корабостроителница инвест" АД. При това положение се очакваше варненската корабостроителница да се продаде до края на миналата година, като надеждата се подплати и от обещанието на Европейската банка за възстановяване и развитие да финансира начинанието на РМД. След като заради дълговите проблеми преговорите се проточиха, падна и цената на акциите на дружеството - от 21 000 лв. през миналото лято те се обезцениха до 6000 лв. в края на януари.
Чл. 5. Министерският съвет разглежда исканията за предоставяне на държавна гаранция за кредитни споразумения за проекти, отговарящи на следните изисквания:
1. проектът да е в сферата на структуроопределящите отрасли на икономиката или да е залегнал в инвестиционна програма, одобрена от Министерския съвет;
2. искането да е придружено от проект за кредитно споразумение и от анализ на очакваните резултати върху икономиката на страната, опазването на околната среда и доказана финансова възможност за погасяване на заема;
3. лицето, кандидатстващо за държавна гаранция, да е с доказана стопанска репутация и с положителни показатели за рентабилност, ефективност, ликвидност, степен на задлъжнялост, капиталова адекватност и липса на просрочие при обслужването на съществуващи заеми и други задължения;
4. да има обезпечение съгласно обичайната банкова практика и застраховка на имуществото.
Накратко
Сред потенциалните купувачи на пловдивската банка "Хеброс" има и българи, потвърди изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев през изминалата седмица. Още на последната банкова среща в Боровец през декември Олег Недялков, член на надзорния съвет на холдинг "Доверие", и Димитър Димитров, финансов директор в холдинга, обявиха намерението си да създадат консорциум за покупка на банката. Всички сериозни кандидат-купувачи на банката ще имат достъп до нея за предприватизационно проучване, след като завърши одитът на "Делойт и Туш". Г-н Жотев уточни, че българската институция има шанс да получи достъп до банката.
БНП - Дрезднербанк направи смяна в състава на надзорния си съвет на общо събрание през седмицата, съобщиха от институцията. На мястото на досегашния зам.-председател на надзорния съвет д-р Ханс-Хайнрих Матиас е избран Ханс-Юрген Хаас-Витмюс.
Избирането на нов главен прокурор може да доведе до вдигане на забраната за продажба на Добруджанска банка, което може да задвижи самата продажба, е заявила председателката на Добричкия окръжен съд Таня Ангелова, съобщи БТА. Главният прокурор Иван Татарчев наложи забрана за продажба на банката заради следственото дело срещу Емилия Миланова, свързано с обявяването на "Добруджанска" във фалит. Според г-жа Ангелова това довело до затихване на инвеститорския интерес към банката. В четвъртък Окръжният съд за трети път отложи делото на Добруджанската банка срещу собственика на най-големите силози в региона "Добричмел". Синдикът на банката Антония Ганчева иска сделката да се развали, защото през 1995 г. частната фирма купила складовете с 20 процента под пазарната им стойност.
Евробанк отчита печалба от 1.7 млрд. лева за 1998 г., съобщи на пресконференция Кирил Бошов, член на борда на директорите. Резултатът ще отиде за допокриване на загуба от 1997 г. Тогава банката излезе на загуба от 7.2 млрд. лева, като миналата година се реши тя да се покрие с преоценъчния резерв от 5.4 млрд.лева, формиран след ревалоризацията на активите. В края на 1998 г. активите на банката възлизат на около 60 млрд.лв., докато в края на 1997 г. те бяха 31.1 млрд.лв.
Клонът на "Сосиете женерал" бе приет за асоцииран член в Асоциацията на търговските банки (АТБ), реши управителният й съвет. Другите асоциирани членове са Хипоферайнсбанк, Йонийска банка и ИНГ Берингс. Общото събрание на АТБ ще се проведе на 8 април, тогава ще се обсъди и бюджетът на асоциацията.
Управителният съвет на БНБ е приел наредбата за дейността на Фонда за гарантиране на влоговете, която бе обнародвана в Държавен вестник в края на седмицата. Наредбата слага край на спора за това какъв е максималният размер на обезщетението, което може да получи вложител във фалирала банка. Според текстовете тази сума може да бъде максимум 6.9 млн. лв. Зам- шеф на НСБОП става синдик на Кредитна банка
Заместник-директорът на Националната служба за борба с организираната престъпност Павел Павлов става синдик на Кредитна банка, съобщиха отлично информирани източници. Преди да стане заместник в НСБОП полк. Павлов беше и зам.-директор на Националната следствена служба. През лятото на миналата година обаче той неочаквано се прехвърли в спецслужбата на МВР. Тогава се заговори, че Павлов е бил доверен човек на Богомил Бонев в службата на Бойко Рашков и е осведомявал вътрешния министър за тайните ходове и височайши посещения в сградата на националното следствие. Източници от вътрешното министерство потвърдиха новината за новата роля на полк. Павлов, но уточниха, че оставката му все още не е подписана от вътрешния министър. Назначаването на човек с такава професия напомня за казаното от управителя на БНБ Светослав Гаврийски при затварянето на "Кредитна" : "Ще направим всичко възможно фирмите на "Мулти" да не получат нищо". Пак тогава той каза, че смятат да сигнализират следствието и прокуратурата за неправомерни сделки, извършени от "Кредитна".
Другият синдик, който ще поеме Кредитна банка, е Господин Кузманов. Той е с икономическо образование и е бил главен счетоводител в клон на Първа частна банка. Както Кузманов, така и Павлов са включени в списъка на БНБ за банковите синдици през последните месеци, тъй като във вида му от края на септември имената им не фигурират. Синдиците ще получават по 900 хил. лв. на месец.
Двамата синдици бяха избрани от съда на 1 февруари, когато и излезе решението му за обявяване на банката във фалит. "По отношение на неплатежоспособността на банката съдът в настоящия си състав намира, че същата е установена и доказана с решението на централната банка", се казва в съдебното решение. По закона за банките отнемането на лиценза на банка от БНБ не може да се оспорва по съдебен път. "Освен това Кредитна банка сама призна, че е неплатежоспособна със специално писмо до нас", напомни източник от БНБ.
Изплащането на депозитите от Кредитна банка ще започне от 1 март, съобщи междувременно Милети Младенов, шеф на фонда за гарантиране на влоговете. Обслужваща банка ще е Обединена българска банка (ОББ). Валутните влогове ще се преизчисляват по курса от 26 февруари 1999 г. Критериите, по които е избрана ОББ, според Младенов са: капитал, финансово състояние, банката да е първичен дилър и да обслужва бюджета, да има портфейл в ДЦК и клонова мрежа, покриваща тази на Кредитна банка и т.н.
"Биохим" най-сетне се сдоби с кадрова яснота
В края на седмицата банка "Биохим" официално се сдоби с ново ръководство, в което и по статут, и по численост доминират представителите на британската фирма "Глендейл", избрани от програма САРА към Министерския съвет да водят мениджмънта през следващите две години. По процедура Банковата консолидационна компания (БКК) (която е мажоритарен собственик на "Биохим"), препоръчва на надзорния съвет на банката кандидатурите за управителен съвет, след което надзорниците правят назначенията. От "Биохим" съобщиха, че това е станало в четвъртък.
С назначаването на управителния съвет (УС) на "Биохим" приключи и продължилата с месеци сага за това кой ще остане и кой ще изпадне от ръководството (основното напрежение беше около факта, че от четиримата българи в борда трябваше да останат само двама). Окончателно Банковата консолидационна компания препоръча на надзорниците на "Биохим" да преназначат в УС Тенчо Тенев и Цветан Цеков, като една от по-популярните алтернативи беше в борда да остане Евгени Чачев, който беше председател на управителния съвет на банката. Заедно с него от управлението на "Биохим" излиза и Красимир Коев, който беше изпълнителен директор. Досегашните изпълнителни директори Тенев и Цеков стават членове на управителния съвет на банката.
За председател на УС е избран Дейвид Туейтс, един от четиримата служители на английската фирма "Глендейл", които ще водят мениджмънта на банката през следващите две години. Той е работел в английската Barclays Bank, след което е назначен от Световната банка за изпълнителен директор на най-голямата търговска банка в Гамбия. Консултант е бил в Пощенска банка, а също така в Египет, Гърция, Уганда, Танзания, Сент Винсент и Гренадини.
Други двама - Дейвид Бартън и Робърт Прайс, стават членове на УС и изпълнителни директори. "БКК предлага всеки двама от тримата (от чужденците) да може да представляват банката", заяви изпълнителният директор на банковия холдинг Петър Жотев през седмицата.
Бартън е работил в "Бенк ъф Скотланд" (Bank of Scotland ), в Ситибанк (Citibank), в българската ЦКБ. Прайс е работил в "Бенк ъф Америка" (Bank of America), в канадската "Роял тръст бенк"(Royal Trust Bank).
Последният представител на "Глендейл" - Робърт Райли, се назначава за вътрешен контрол на "Биохим". Това стана на общото събрание на банката в петък. От биографичната му справка става ясно, че той е с дълъг одиторски опит, както и със значителен банков опит в развиващите се пазари. Работил е в Уганда, Камерун, Бруней, Замбия и други.
С назначението на хората от "Глендейл" отпадат и кредитните рестрикции върху "Биохим", уточни той.
Правителството даде отстъпка за фирмите, които погасяват виетнамския дълг
Да се даде отстъпка на българските фирми, които внасят стоки от Виетнам и с това погасяват задълженията на тази държава към България, реши правителството в четвъртък. Дългът е натрупан при разплащанията между двете страни в рамките на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ. В края на миналата година заместник-министърът на търговията Христо Михайловски договори с виетнамците, че те ще погасяват 20% от задълженията си в брой, а останалите - със стоки. Всичко това ще стане на равни вноски до 2001 г. Според източници от правителството гласуваната отстъпка за българските фирми ще е равна на 8% от стойността на доставките.
Дългът на Виетнам се оценява на около 10 млн. долара. Всяка година Ханой трябва да внася стоки за около 2 млн. долара годишно и по 500 000 долара в брой на равни вноски за всяка от следващите четири години. Въпреки че Виетнам отдавна призна задълженията си към България, желаещите да ги погасяват са малко. Изключение прави 1994 г., когато фирми, свързани с Мултигруп, погасяваха салдото чрез "внос" на кафе и каучук, които според осведомени въобще не преминаваха през България, а се про- даваха в чужбина. Преди подписването на споразумението от ноември 1998 г. проблемът се дължеше на факта, че дългът се водеше в преводни рубли и коефициентите за тяхното преизчисляване се определяха от правителството всяка година, както и списъкът от стоки, с които можеше да се погасяват задълженията. По-късно през 1995 г. коефициентите бяха така направени, че да се поощри вносът на "бамбукови изделия", "велосипеди" и "детски играчки", а с по-нисък коефициент - вносът на кафе и суров каучук. Желаещи така и не се намериха.
Едва през ноември 1998 г. беше договорено дългът да се преизчисли от преводни рубли в щатски долари. Част от тях трябваше да се платят в брой, а друга - в стоки. Българските фирми трябваше да внесат стоките и вместо да платят на своите виетнамски партньори, трябваше да се разплатят с бюджета, а виетнамското правителство да плати на виетнамските фирми продавачи.
Според решението на правителството желаещите да погасяват виетнамския дълг трябва да направят доставка за минимум 10 000 долара. Предварително обаче министърът на финансите Муравей Радев ще трябва да обяви конкурс. Фирмите участнички ще трябва да дадат (банкова) гаранция пред министерството за вноса, която според правителствените източници е 0.5% от стойността на сделката.
Данъчните получиха препоръки за банковото облагане
Банковата консолидационна компания и през изминалата седмица не успя да обяви окончателно колко е печалбата на четирите държавни банки - Експресбанк, "Хеброс", "Биохим" и Булбанк. Както обясни изпълнителният й директор Петър Жотев, все още няма яснота как ще се облагат провизиите на банките. Всъщност по този начин той косвено даде да се разбере, че сред въпросните четири банки трябва да се търсят институциите, които са с 10% или повече лоши кредити спрямо целия си кредитен портфейл. Според Закона за корпоративното подоходно облагане такива банки трябва да увеличат финансовия си резултат с всичките си разходи за провизии през годината (тоест независимо за какъв вид рисков кредит), които са заделяли, и едва след това да се изчисляват дължимите данъци. Още при приемането на този текст в бюджетната комисия бе обяснено, че засегнатите ще са няколко банки. Възможно е обаче нито една банка да не попадне във въпросния капан, ако данъчните приемат някои тълкувания, предложени им от банковите среди.
"Предложихме на данъчните тълкуване на частта в Закона за корпоративното подоходно облагане, който обяснява как ще се облагат провизиите на банките", заяви през седмицата председателят на Асоциацията на търговските банки и шеф на ЦКБ Стоян Александров. Той уточни, че все още не е получил отговор от зам. финансовият министър Дора Андреева на предложението.
В изпратеното до данъчните становище на първо място се обяснява именно как трябва да се определя съотношението между "лошата" част на кредитния портфейл (която се провизира на 100%) и самия него. Предлага се да се вземат предвид само лошите кредити от текущата година, и то по отчетната им стойност, а кредитният портфейл като сума трябва да е представен към края на 1998 г., тоест всички отпуснати кредити от банката.
"Трябва да е ясно и какво ще се разбира под кредит", уточни г-н Александров. Предложението е за това да се ползва обяснението в наредбата на БНБ за големите и вътрешните кредити на банките. В този случай под кредит трябва да се разбира вземане или поемане на задължение към някой или към икономически свързани лица, което е свързано с предоставяне на паричен заем, на кредитно улеснение, издаване на банкова гаранция, поемане на дълг и други. Всъщност по този начин се стеснява и броят на източниците, които могат да донесат загуба на банките, тоест може да се приемат за лош кредит. В по-новите наредби на БНБ (както и в сега гледаните промени в Закона за банките) понятието кредит е заменено с експозиция, като в най-общи линии това е всеки пласмент, който е направен от банката. В този случай, ако се приеме това значение, потенциалните възможности за лош кредит ще са повече.
Последното предложение се отнася до разходите за провизии по просрочени лихви, като идеята е те да не се вземат предвид, тъй като са едновременно и приход, и разход за банката.
От БНБ същевременно обясниха, че на данъчните е поставен и въпросът за приспадане на реинтегрирани (освободени провизии в резултат на погашение на задължението), след като те вече са били обложени. С други думи, трябва да стане ясно каква ще е компенсацията, когато е платен данък провизии, но длъжникът е погасил задължението си, заради което те са били заделени.
НСИ започна проект за отчитане на скритата икономика
Сред основните официални мотиви за уволнението на бившия шеф на статистиката Захари Карамфилов бе липсата на информация за дейността на скритата икономика в България. По повод на това твърдение бившето ръководство се оправда, че всъщност НСИ не играе ролята на полиция и обработва данните, които постъпват при тях.
По-малко от година след въпросната смяна на ръководството на статистическия институт започна пилотен проект съвместно с Евростат (комитета по статистика към Европейския съюз) за осигуряването на изчерпателност на изследванията на националните сметки (по-широкият обхват по националните сметки всъщност означава, че се обхваща в по-голяма степен създаденият брутен вътрешен продукт от икономиката). По предварителните планове се предвижда проектът да завърши в средата на 2000 г., като се предполага, че дотогава ще е изработена по-стройна система за обхващане на стопанската дейност в икономиката. В проекта участват всички страни, които кандидатстват за членство в Европейския съюз. Проектът ще се стреми да обхване всички видове скрита икономика в страните, в които ще се провежда.
Най-неприятното е, че България заема лидерската позиция като страната с най-голям обем на скритата икономика (виж таблицата). Преди две седмици председателят на НСИ Александър Хаджийски изнесе за пръв път данни за обхвата на скритата икономика у нас. Според данните, предоставени от него, през 1997 г. тя е била 18% от БВП, а за 1998 г. сенчестото стопанство е 22% от брутния вътрешен продукт. Тези проценти отразяват обема на нелегалните дейности, които по един или друг начин са били обхванати от статистиката и включени в БВП за дадената година. По този повод възниква въпросът дали някой по някакъв начин разполага с данни за размера и обхвата на скритата икономика, след като данните отразяват само разкритите опити за престъпно укриване на доход.
За целта на изследването на скритата икономика е подготвена и нейна дефиниция. За нелегални дейности се считат забранените от закона или тези, които се извършват от лица, на които законът не позволява това. На практика, ако нямаш лиценз за алкохол и го продаваш, означава, че дейността ти попада в сенчестата страна на икономиката. Освен това под скрита икономика се разбира и легално производство на дадена продукция, което като факт не е известно на администрацията. Обикновено причини за това са желанието да се укрие доход от данъчните служби, избягването на плащане на социални осигуровки, неспазване на стандартите за продължителност на работното време, безопасност на работните места и др. Според експертите на Евростат оттук нататък за отчитането на скритата икономика ще се използват два основни информационни източника. Това ще бъдат данните от проведени данъчни ревизии и данните, получени от гледна точка на заетостта в дадена страна. Лошото в случая е, че използването на тези ресурси в България са оценени от специалистите като незадоволителни. Според евроспециалистите това са и двата основни източника, които в най-пълна степен подпомагат проверката и засичането на получения от други изследвания резултат.
В категорията на скритата икономика попадат и т.нар. неформални дейности на домакинствата. Невъзможността да бъдат обхванати от статистиката или държавната администрация се отдава най-вече на ниското организационно ниво на икономическата активност, невъзможността да се разграничат доходите от труд и капитал, както и защото в тези случаи производствените отношения са най-често неформални (не са обвързани с договор и не водят правни последствия след себе си - плащане на данъци, плащане на социални осигуровки и т.н.). В тези случаи много често заплащането става на ръка или в натура и не може да бъде засечено по административен път.
След като веднъж са очертани основните области, които се изплъзват при отчитането на реалната стойност на брутния продукт в икономиката, се поставят и основните начини за преодоляването на тези слабости. Според специалистите на Евростат основните източници за по-изчерпателно изследване на икономиката в близко бъдеще ще бъдат данните от данъчните ревизии и тези от пазара на работна сила. При проверка на данните ще се ползва и информацията от междуотрасловите баланси в стопанството. За да се достигне до по-пълно изследване на стопанската дейност, ще се взимат под внимание съотношенията в данните, подадени от различните структурни звена на икономиката. Тук ще се взимат предвид големината на дадена стопанска единица и това каква част от продукцията й попада в отрасъл, различен от основната дейност на даденото предприятие. Данните от данъчните ревизии дават възможност да се обхване производството, което е прикрито с цел да се укрие доход. Това естествено означава, че са декларирани занижени доходи от производствената дейност на стопанските субекти. Към този тип информация трябва да се подхожда по-внимателно, като се има предвид честата промяна на нормативната база за съставянето на счетоводните и данъчните отчети. Въпреки че използването на информацията, събирана от данъчната администрация, е добър начин за засичане на получените данни, самите статистици признават, че достъпът до административна информация е доста затруднен за момента. Достъпът на експертите до тази информация ще трябва да се уреди с норми за междуведомствено сътрудничество. Остава обаче въпросът дали издаването на закон или наредба за тези взаимоотношения ще се справи с мудността на държавния апарат и (често) липсата на технология на необходимото ниво.
По-подробното изследване на работната сила като източник на информация за процесите в икономиката ще има за цел да определи връзката между търсенето и предлагането на работна сила и икономическата активност на стопанските субекти. Евентуалното несъответствие между официалните данни и тези, получени при специализирано изследване, ще даде повод да се търси и укриване на дейност от страна на работещите.
Използването на междуотрасловите баланси като начин за засичане на информацията също ще се развива по линията на новия проект. Проблемът в България е, че изготвянето на тези баланси се прави само от пет души НСИ. Поради това и информацията се получава със сериозно закъснение. В потвърждение на това е фактът, че в момента се доработва междуотрасловият баланс на икономиката за 1996 г. По принцип изчерпателността на данните от междуотрасловите баланси до голяма степен зависи от изходната информация, на базата на която се съставят те. Именно затова тяхната надеждност до голяма степен зависи от това каква е първоначално предоставената информация.
Деноминацията може да бъде и средство срещу прането на мръсни пари
Първи юли 1999 г. Отивате в БНБ и искате да обмените 31 млн. стари лева срещу 31 хил. нови лева. Дотук добре, но след това може да стане неприятно, защото попадате под ударите на закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари. Според него всяка сделка или операция, надвишаваща тази сума, подлежи на проверка. Погледнато теоретично, обмяната на парите няма да е сделка, но при всички положения ще представлява финансова операция.
Опитът да бъдат обменени 31 млн. лв. може да е опит за изпиране на пари, коментираха депутати от бюджетната комисия при обсъждането на второ четене на закона за деноминацията. Тогава специално създадените структури за целите на закона за мерките срещу изпиране на пари трябва да съберат необходимата информация. А ако наистина възникне съмнение за изпиране на пари, информацията отива в Бюрото за финансово разузнаване.
"Ако парите са по сметка в банката, деноминацията им ще стане автоматично", коментира Йордан Цонев, председател на бюджетната комисия. Според депутатите от мнозинството не е нормално явление подобна сума да се държи в кеш. "Не ми се ще да отваряме канали за пране на пари с приемането на този закон (за деноминацията)", допълни шефът на бюджетната комисия.
Повод за подобна дискусия стана предложението на Венцеслав Димитров в закона да залегне текст, който изрично да казва, че парите се обменят без всякакво ограничение и събиране на информация за приносителите. Целта на подобен текст бе единствено да бъде дадена гаранция за това, че гражданите и фирмите няма да бъдат "разследвани" по закона за мерките срещу изпиране на пари. В крайна сметка редакцията на този текст предвижда обмяна без ограничение на банкноти и монети, но нищо не пречи, ако сумите попадат в параметрите на закона за мръсните пари, операциите да бъдат разследвани.
Като че ли на заседанието на бюджетната комисия в края на изтеклата седмица приключи и дебатът около датата на старта на деноминацията на лева и тя ще бъде 1 юли 1999 г. "Законът няма за цел да се правят аналогии с края на реформата или нещо подобно, просто това бе възможно най-ранната дата, която позволява техническото изпълнение на деноминацията", заяви Йордан Цонев. Отново бяха направени предложения законът да влезе в сила от първи януари 2000 г., не те не бяха приети.
Разигран бе за пореден път и сценарият за опит за девалвация на лева. Венцеслав Димитров направи предложение 1000 стари лева да са равни на 1.25 нови лева. Подобна девалвация е необходима, за да се подкрепят износителите. "Тежко и горко на икономиката, която се подкрепя от девалвация на местната валута", коментира това предложение Йордан Цонев.
Ако все пак се беше стигнало дотам, че да се приеме подобно предложение, това щеше да стане известно много преди законът да влезе в сила. До първи юли търговците със сигурност щяха да увеличат цените на произвежданите стоки и на практика износът ще остане пак толкова скъп, колкото е в момента. Подобна стъпка би могла да доведе след себе си само нестабилност в системата на борда, а не подобряване на салдото по текущата сметка на платежния баланс. Най-логичният начин да се подкрепи износът е в ръцете на производителите, които трябва да намерят начин да съкратят излишните разходи и да станат по-ефективни. Постигането на тази цел зависи и от желанието на управляващите да работят за по-бързото преструктуриране на икономиката. Това означава, че забавеният процес на приватизация трябва да се ускори и държавата да се раздели със собствеността си, която по презумпция я управлява зле.
Последните (засега) корекции на закона предвиждат също, че всички лица, които имат задължение да водят счетоводни отчети, ще трябва да съставят полугодишните си баланси и в стари, и в нови левове. В досегашния вариант това се предвиждаше само за търговските дружества и организациите на бюджетна издръжка.
Депутатите от бюджетната комисия записаха и текст, в който се уточнява, че деноминацията се отнася автоматично и за всички платежни средства в левове. Проблемът тук бе, че досегашният текст не предвиждаше махането на трите нули да важи за компенсаторните записи, инвестиционните бонове, ЗУНК-овете в левове и др. С влизането на закона за деноминацията в сила всички числа в стари левове, които са посочени в законите,, автоматично ще се намалят хиляда пъти. А органите, които са приели подзаконови нормативни актове преди датата на влизане в сила на закона за деноминацията, ще трябва да направят произтичащите от закона промени и тези изменения да се прилагат от 1 юли тази година.
Новогодишните премии "осигуриха" 2 на сто инфлация през януари
По все още неокончателни данни инфлацията за януари е 2% (с един процент повече от отчетеното увеличение на потребителските цени за цялата 1998 г.). Най-голям дял за ръста на инфлацията имат услугите, които са поскъпнали с 6.4 на сто.
Въпреки очакванията, че само поскъпването на хранителните стоки в началото на януари ще доведе до около 2% инфлация, при тях поскъпването е едва 0.8%. Някои от храните бележат дори значително намаление според данните на националната статистика.
Отражението на включения данък добавена стойност в цената на някои основни стоки не бе с очакваната тежест. Не бяха малко и тези, които очакваха, че декемврийските сметки за парното ще повишат инфлацията за месеца. Това обаче няма как да се случи, защото цената на топлоенергията е без изменение (една гигакалория е със същата цена), а сумите по сметките са по-високи заради повишеното топлоподаване.
Сериозното поскъпване на алкохола (средно с 4.1%) и на цигарите (с 23 на сто) не се отрази сериозно на инфлацията за януари заради сравнително малката си тежест при определянето на индексите на потребителските цени.
Най-вероятно инфлацията е резултат от по-големите доходи, получени от гражданите около Нова година. Наличието на повече пари за харчене по принцип води до увеличаване на търсенето, а оттам и на пазарните цени.
На практика излиза, че стопанските агенти временно са се възползвали от нарасналото търсене с ясното съзнание, че то е временно явление. Оттук може да се направи изводът, че е много вероятно поскъпването от един процент за цялата 1998 да се дължи освен на понижението на цените на вносните стоки и на ограниченото (в сравнителен план) вътрешно търсене.
С почти същата инфлация (2.1 на сто) започна и миналата година. И през януари 1998, както и през този януари, основната причина за инфлацията, изглежда, бяха повечето средства, отпуснати от работодателите около новогодишните празници (13-а заплата, някъде дори 14-а, премии и др.). След "силния на инфлация" януари през почти половината месеци на миналата година статистиката отчиташе дефлация.
Безспорен е фактът, че доходите на населението са нараснали през 1998, както и фактът, че едва ли значителна част от тях са се превърнали в някаква форма на спестяване. Просто през януари новогодишните заплати се изляха на пазара, а не се появи фактор, който да действа в посока понижаване на цените. На международните пазари не са настъпили резки промени в цените на традиционно вносните стоки за България, което да доведе до понижаването им и на местния пазар.
Засега не е ясен и ефектът от допълнителното либерализиране на външната търговия от началото на годината, включително отмяната на временната импортна такса.
В началото на годината Нефтохим намали цените на горивата, но и тяхната тежест при определяне на инфлацията на потребителските цени е сравнително ниска. Освен това недобре развитият пазар едва ли е отразил това в цените на продуктите (или поне не веднага).
Продължава войната между Етиопия и Еритрея
Двете африкански държави отказаха да се подчинят на призива на Съвета за сигурност на ООН и да прекратят военните действия помежду си. "Съветът за сигурност трябва да посочи кой е виновен за кризата. Етиопия поднови военните действия", заяви Йермане Гебремескел, представител на президента на Еритрея. Селоме Тадесе, етиопски правителствен говорител, отправи обвинения към другата страна, като посочи, че "неговата страна е била нападната и правителството е било длъжно да защити държавния суверенитет". Световната организация призова Етиопия и Еритрея незабавно да спрат огъня и се обърна към останалите държави да не продават оръжие или муниции на воюващите страни. Сраженията избухнаха отново в пограничния район, без да има никакви изгледи за постигане на компромис или изтегляне на войските от спорните територии. Наблюдателите на ООН се опасяват, че това е ясен знак, че предстоят нови сражения. Според официалните изявления етиопското настъпление е било успешно и армията вече е пристъпила към организиране на позициите си в завладените територии. Етиопският външен министър Сеюм Месфин заяви, че и дума не може да става за спиране на огъня, преди Еритрея да освободи спорните територии.
Спорът избухна през май миналата година и Еритрея окупира спорния район Бадме, заедно с малък район близо до границата. Месец по-късно войната бе прекратена, но военните действия бяха подновени на 10 февруари тази година. Двете страни използваха осеммесечното затишие да се превъоръжат и въпреки незначителните си икономически възможности в момента разполагат с добре организирани и екипирани армии.
Еритрея се отдели като самостоятелна държава от Етиопия през 1993 г. след референдум. Двете страни бяха в добри отношения до миналата година. След избухването на пограничния спор дипломатическите усилия за намиране на мирно решение се оказаха напразни, след като Еритрея отхвърли плана на Организацията за африканско единство за уреждане на кризата.
В името на мира
Тези, които хвалеха йорданския крал Хюсеин, имаха добри намерения, но с прекалените си и нескопосани панегирики те постигнаха обратен ефект. Наистина починалият наскоро йордански монарх имаше редица достойнства, но излезе, че той е едва ли не най-великата личност на столетието - Уинстън Чърчил, майка Тереза и Андрей Сахаров едновременно. Като се започне от претенциозното изказване на генералния секретар на ООН Кофи Анан, че "величието на краля пролича в това, че през целия си живот той се бори, за да донесе мир на обикновените мъже и жени в Близкия изток", и се стигне до изявлението на Хилари Клинтън: "Колко по-добър щеше да бъде този регион и целият свят, ако всеки от нас спираше да помисли: как би постъпил крал Хюсеин на мое място."
Е, това вече е прекалено. Крал Хюсеин наистина беше значителен фактор в близкоизточния мирен процес, но едва през последните години от живота си. За повечето от хората в региона той беше един монарх, който използваше насилие, за да унищожи противниците си, да наказва израелците и да печели репутация в арабския свят. Наистина е невъзможно да се оцени какъв миротворец е станал Хюсеин впоследствие, без да се знае какъв подпалвач на войни е бил. През 1967 г. по време на войната между Израел, Египет и Сирия той отхвърли предложението за мир на Тел Авив и започна бомбардировки на израелската столица. През 1970 г. Организацията за освобождение на Палестина се опита да установи контрол над Йордания - в отговор бяха изклани хиляди палестинци. Никой не споменава участието му в израелско-сирийската война през 1973 г. или подкрепата за Саддам Хюсеин при анексирането на Кувейт. След нормализирането на израелско-йорданските отношения през 1994 г. промяната на Хюсеин бе наистина изумителна. Неговата заслуга е в това, че той успя да се издигне над насилието и да се превърне в апостол на помирението. Такъв човек загуби светът и затова израелците свалиха наполовина националните си знамена в знак на уважение към бившия си враг.
Шрьодер се препъна в Хесен
Първите сто дни на коалиционното правителство на Шрьодер показаха, че Германия не се чувства особено комфортно с новата власт. Пожелалите козметична промяна на върха германци толкова се бяха увлекли в търсенето на новото лице на Германия през есента на миналата година, че не си дадоха сметка за непознатия през последните 16 г. ляв завой в политиката.
Въпрос на време бе неочакваната дори за социалдемократите промяна в правилата на движение да доведе до първото по-сериозно произшествие. На 7 февруари избирателите в централната провинция Хесе извървяха пътя до урните, за да провъзгласят края на осемгодишното управление в червено-зелени нюанси. Изходът от вота едва ли щеше да е същият, ако хората в Хесен оценяваха достойнствата на местното управление на социалдемократи и зелени. Вместо това обаче от тях се очакваше да дадат оценка на работата на стодневното правителство на Шрьодер. Направиха го по категоричен начин. Християндемократическия съюз (ХДС) прибави 4% към дела си от 1995 г. и с рекордните 43.4% от гласовете и с подкрепата на коалиционния партньор в бившето правителство на Кол, либералната Партия на свободните демократи, която противно на всякакви прогнози успя да вкара свои хора в местния парламент, получи правото да формира правителството на провинция Хесен. Доверието в управляващата левоцентристка коалиция Социалдемократическа партия (СДП)/Зелена партия падна с близо 4% предимно поради "заслугите" на зелените.
Желанието на новата федерална власт да модернизира Закона за гражданството от 1913 г. и превръщането на Германия в територия, свободна от ядрени реактори, на практика предопредели отрицателния за Шрьодер и Йошка Фишер вот в Хесен. Въпреки либералния за чужденците режим, резултат от натрапчиво гузната съвест на германците от поразиите на фашизма, Германия не е така великодушна, когато става въпрос за немско жителство. Освен икономически (немската система за социално осигуряване е известна дори и в Швеция с щедростта си) причините са и политически. Намесата на крайнодесните Германски народен съюз (ГНС) и Републиканска партия в преразпределението на гласовете в дясното политическо пространство принуди десноцентристките ХДС и ХСС да разиграват националистическата карта винаги когато дойде време за избори. Негостоприемството към чужденците се оказа работеща формула на местните избори през миналата година.
Съгласно сега действащия Закон за гражданството 7.4 млн. (почти 9% ) от населението на Германия са чужденци. Родените в Германия са германци само ако и родителите им са такива. Новият закон предвижда новородените в Германия автоматично да придобиват германско гражданство, ако поне един от родителите им живее в страната от 14-годишна възраст, а минималният срок на пребиваване в Германия, даващ право да се правят постъпки за немско гражданство, се намалява наполовина (от 15 на 8 г.). Според поправката в закона отпада и неизбежният досега избор на чужденците между германския паспорт и този, издаден им от родните държави. На практика това означава, че пожелалите облагите за германците чужденци запазват и правото да наследяват имущество в държавите, на които вече са граждани. Именно това условие на новия закон бе използвано от ХДС в предизборната кампания в Хесен. С аргумента, че се създава неравенство в германското общество, ХДС стартираха подписка в големите градове в Хесен против ремонта на закона, получила добър прием сред повече от един милион жители на провинцията.
Безумната идея на зелените в началото на 2000 г. да започне поетапното затваряне на 19-те атомни електроцентрали в Германия и повишаването на налозите в енергийния сектор предизвикаха недоволството не само на заетите в индустрията, но и на потребителите, които не се ограничават единствено в рамките на Германия. Франция и Великобритания, обезпокоени от вече сключените договори за внос на електроенергия от Германия, нададоха вой за задаващото се увеличение на цената от 25%.
След подобна изборна победа на опозицията преди година в Долна Саксония тогавашният опозиционен лидер и министър-председател на провинцията Герхард Шрьодер обяви началото на края на ерата на Кол. Твърде рано, а и малко пресилено ще бъде председателят на Християндемократическия съюз (ХДС) Волфганг Шойбле и министър-председателят на Бавария и настоящ лидер на Християнсоциалния съюз (ХСС) Едмунд Щойбер да зададат въпроса "не ни ли омръзна вече фотогеничната усмивка на Шрьодер".
Изборите в Хесен дават в изобилие теми за размисъл на канцлера Шрьодер. Местните избори нямат отношение към Бундестага (долната камара на парламента), но влияят пряко върху състава на 69-местния Бундесрат (горната камара), определян от 16-те германски провинции. Бундесратът разполага с блокиращо вето за решенията на Бундестага. Досега (всъщност до края на април, когато новото правителство в Хесен ще бъде представено в горната камара) с разполагаемото мнозинство в Бундесрата всеки проектозакон на управляващите, вкаран в пленарната зала, бе на практика приет закон. Блокиращият механизъм е добре познат на социалдемократите още от "ерата на Кол". През септември 1997 г. обединените усилия на социалдемократи и зелени спънаха данъчната и пенсионната реформа на Кол, която година по-късно с леки изменения те приеха като своя. След изборите в Хесен нито една политическа сила не разполага с мнозинство в Бундесрата. До края на годината обаче предстоят местни избори в още шест провинции - едва в две от тях социалдемократите имат пълен контрол. ХДС със сигурност ще запази влиянието си в Саксония на 19 септември. Решаващо за конфигурацията в Бундесрата ще е разпределението на гласовете в управляваните съвместно от ХДС и СДП други три провинции.
За да намали загубите в собствените редици, Шрьодер обяви в началото на миналата седмица, че от Закона за гражданството ще отпадне текстът, позволяващ притежаването на два паспорта. Зелените не скриха острата си реакция, която едва ли ще прерасне в нещо по-сериозно. Смяната на властта чрез общите избори през миналата година бе прецедент в немската история. Всички размествания досега са осъществявани или от размяна на коалиционни партньори, или от разочарованието на по-малкия партньор и последващо оттегляне на подкрепата за по-големия. Подобен изход от кризата в отношенията между социалдемократите и неприсъствалите досега във федерално правителство зелени е малко вероятен. Дипломацията на Германия е твърде висок залог за Йошка Фишер. Още повече че зелените имат заместител. Теоретически е възможен вариантът на сближаване на СПД с лявото крило в Партия на свободните демократи. Структурата на Партията на свободните демократи (обединение на ляво и дясно либерално течение) обяснява присъствието им във всяко правителство в периода след Втората световна война и нагласата им за честа смяна на партньора. А и осиротялата след оттеглянето на Хелмут Кол като лидер на ХДС опозиция едва ли ще успее да стегне редиците си.
Примаков започна да клати политическата лодка
Сравнението между трусовете в руския вътрешнополитически живот и "клатенето на политическата лодка" постепенно заглъхна при премиерството на Евгений Примаков, защото въпреки наличието на подводни течения на повърхността на политическия водоем всичко беше спокойно. Беше, защото вече са налице първите вълнички, които могат да се окажат предвестници на голямо цунами, което силно ще разклати лодката, но в същото време няма гаранция, че всичко няма да остане само буря в чаша вода. Най-странното е, че вълните ги вдига Примаков, а строгият контрол върху информацията в президентството и Министерския съвет допълнително подхранва слуховете, според които тече значително преразпределяне на властта с участието на няколко групи на влияние, събрани около Примаков, изпълнителния секретар на Общността на независимите държави Борис Березовски, московския кмет Юрий Лужков и комунистическата партия, като последните две гледат засега да останат настрана.
При избирането си за премиер Примаков нямаше реален опонент, способен да застраши властта му - партиите и обществото го приеха като оптимален изход от политическата криза, силовите структури го приветстваха като един от своите, а т.нар. олигарси (най-влиятелните бизнесмени) бяха достатъчно омаломощени от августовския крах, за да могат да реагират. За пет месеца съотношението на силите видимо не се промени, дори министър-председателят успя да укрепи позициите си, назначавайки на ключови постове бивши служители на секретните служби. В момента единственият, който може по някакъв начин да го контролира, е президентът, но въпросът е дали тази възможност не е само номинална. С предложението си за пакт за ненападение между държавния глава, правителството и парламента Примаков цели да си осигури имунитет до следващите президентски избори и ще гарантира на обществото така от него спокойствие.
