Избори в един тур са авантюризъм
- То е смешно, защото ОССЕ не праща наблюдатели за местни избори с изключение на изборите в Босна.
- Това е шизофрения някаква. Вярно, ако наблюдението върху България падне, управляващите с пълно право ще кажат: ето това е наш принос. Но да кажеш, че наблюдението трябва да продължи заради изборите, все едно да топим държавата заради интересите на Сашо Томов. Това са неразумни предложения на хора, които просто няма какво да предложат като политика. Първанов и Томов по необходимост говорят глупости. А Доган всеки ден казва нещо различно.
- Очевидно е. Миналата година програмата Демократична мрежа на американското правителство плати малко пари на Фондация БИАП да разработи нов избирателен закон. Проектът вече е готов. В колектива влязоха представители на всякакви политически сили. В него например са Лена Джелепова и Пламен Киров, членове на ЦИК от квотата на БСП. Но те участват не заради това, а защото са истински професионалисти. С кодекса, който предлагаме, се регулира цялата избирателна материя, включително законът за местните избори. А в този закон има очевидни неща, които трябва да се променят.
- Това създава естествена бариера от 14 процента: за да вкара един съветник, политическата сила трябва да вземе една седма от гласовете. Вярно е, че с това се намалява представителността на малките политически сили. Но, от друга страна, по цял свят съветниците са малко. Няма такова чудо - 50 съветници, като в Софийската голяма община. Там трябва да са 30, което няма да промени особено представителността. Смятам обаче, че не трябва да се пада под 10 съветници. Но има общини с по 1500 души население, за които 10 съветници са много. В намаляването на броя на съветниците е и т.нар. мажоритарен момент в изборите, за който всички плачат. Не може хем да искаме мажоритарен избор, хем да плачем, че съветниците са малко.
- Отнасям се отрицателно. По принцип най-чистият мажоритарен избор е точно мажоритарни избори в един тур с относително мнозинство. Който вземе най-много гласове, заема поста. Но тази система има редица недостатъци. Първо, с много малък брой гласове може да бъде избран кмет. С 20 процента той може да заеме поста, но това означава, че срещу него има 80 процента. Вярно, най-силният си, но си и доста мразен. Това е наложило системата в два тура - да се намалят отрицателните вотове срещу избираемия кандидат.
СДС не трябва да допуска избори в един тур и по чисто политически причини. В България съществува явлението "консенсус срещу БСП", то се проявява винаги между двата тура. БСП е партия столетница и самотница. Тя може да извади едно и също количество избиратели на първи и на втори тур. Единствено такава партия може да спечели от един тур. На втория тур тя може да събере същите гласове, но точно тогава другите се съюзяват срещу нея. Това е въпросният консенсус. Така че в българските условия всяка политическа сила, различна от БСП, трябва да се бори за избори в два тура. Затова мисля, че СДС изобщо няма да стигне до такъв избор.
- Ще направя всичко възможно СДС да не предприема този очевидно авантюристичен ход, от който ще загуби. Или ще спечели по-малко, отколкото би спечелил иначе. Но ако забравим частните политически съображения, това ще е прецедент в българската политическа практика от последните години. Ще изправим българския избирател пред съвършено нова ситуация и ще го лишим от възможността за коалиране между двата тура. А това е основното предимство на изборите в два тура. Защото като станат ясни резултатите от първия и няма категорично избран кандидат, тогава политическите партии правят вторична коалиция, каквато не е имало преди. В нея те се разбират кой на кого ще даде гласовете си, при което се защитават интересите на много по-широк кръг хора. Тия, които са гласували за втория и третия кандидат, прехвърлят гласовете си, а избраният поема ангажименти да изпълни исканията им. В този смисъл възможността за вторично коалиране е едно огромно предимство за задоволяване на много по-широки обществени потребности. Приемането на система в един тур ще лиши вота от представителност. Защото много често ще бъде избиран кандидат, срещу който има огромно количество избиратели.
- Тогава председател на ЦИК беше Живко Сталев, а секретар Димитър Попов. Тогава БСП излъга с около 40 мандата, това е нашата експертна оценка след толкова години на избори.
Сега са взети всички възможни мерки срещу фалшификации. ЦИК публикува в специален бюлетин протоколите от всички 12 500 секции в страната, с цялата информация за партии, бюлетини, гласове. От 1995 до 1999 г. в нито една секция не е бил оспорен резултат, следователно изборът не може да бъде оспорен изобщо. Гарантираме, че в момента, в който получим секционния протокол, имаме желязна система за проверки и контрол. Просто няма начин за шашми. Без всякакво преувеличение твърдя, че системата за контрол в България е уникална.
Но сме напълно беззащитни, ако от секцията донесат фалшив протокол. Представете си, че в нея има представители само на една политическа сила и те, независимо от гласуването, произведат един протокол, който формално е добър и всички контроли му излизат. Аз нямам основание да го върна, макар зад него да не стои истински вот, а е само една хартия.
- За съжаление или по-скоро - обяснимо е, най-голям брой такива фалшиви протоколи ние получавахме от турските общини. В Кърджалийско например има 444 секции, от тях до 222 се стига с катър. Просто такива са нещата. В тия секции, без да обиждам някого, местното население е почти в сто процента неграмотно. Нормално е такъв протокол да затрудни един слабо грамотен човек. Точно оттам обаче ние получаваме протоколи без нито една грешка, изпипани, красиво и чисто изписани - без никаква грешка. Такива протоколи не идват дори от община "Средец", където цялата комисия е от висшисти. За мен няма никакво съмнение, че този протокол е писан в централата на ДПС в София или в най-добрия случай - в местната централа. Затова обаче не е виновно ДПС, виновни са СДС и БСП - големите сили, които не са си направили труда да вземат един катър и да пратят в секцията наблюдател. Защото пред него никой няма да си позволи да "произвежда" протоколи.
Убеден съм и в друго - има общини, в които хората дори не знаят, че има избори, не са гласували и няма да го направят. Но и оттам идват перфектни протоколи - бабата през живота си никога не е гласувала, но срещу името й има отметка. Това важи и за съвсем обезлюдени общини. От Крумовград, където 65-70 на сто от населението отдавна е в Турция, пристигат протоколи, които са едва ли не с пълния списък на хората от 1990 г. - В ЦИК много добре знаем и колко хора се връщат от Турция, за да гласуват. През 1994 и 1997 г. не повече от 1000 души са пресекли границата ден преди изборите или в същия ден. Приемаме теоретично, че са дошли да гласуват. Но тук става дума за десетки хиляди души, които не са в страната. На предстоящите избори ЦИК ще направи всичко възможно този номер да не мине. Богомил Бонев е обещал, че ще ни даде списъка с всички хора, които са пресекли границата. И ако не са я пресекли, а ги има в списъка с гласувалите, емисарите на ДПС ще имат много големи неприятности.
- Ние предлагаме да се премахнат. Това е анахронизъм и дивотия. В изборите, представете си, участват 40 партии. Това означава за всяка от тях да се произведат бюлетини, колкото са избирателите. Може само петима да гласуват за една партия, но аз трябва да съм произвел 7-8 милиона бюлетини. Задължително е, защото теоретично може всички избиратели да гласуват за нея. Ако има 20-30 партии, трябва да се произведат 30 пъти повече бюлетини, отколкото ако се премахне цветът и бюлетината е една - бяла. Тоест аз трябва да унищожа няколко малки гори, заради това, че някой е решил да става партия. А имаше такива, които събраха нула гласа - което показва, че дори председателят на партията не е гласувал за себе си. Но 7 милиона бюлетини за него са произведени, че са и оцветени. По цял свят се гласува с бели бюлетини.
Едно от съображенията против е, че било сложно - баба Пена нямало да се оправи със задраскването на имената. В България до 9 септември винаги се е гласувало с бели бюлетини. Да не би баба Пена тогава да е била по-грамотна? Освен това, ако човек е толкова неграмотен, че не може да задраска едно име, защо трябва той да определя съдбините на страната. В крайна сметка ние формално нямаме избирателен ценз, но аз няма да съжалявам, ако един неграмотен не може да си попълни бюлетината правилно. Той не е длъжен да определя моето бъдеще, като не знае за какво става въпрос.
- Да, никой още не говори за това как ще се отбелязва гласуването. Досега е в личния ви паспорт. От април обаче започва издаването на новите лични карти, с които може всичко, но не и да се пише върху тях. Към момента на изборите част от избирателите ще имат паспорти, други - лични карти. Ако се реши да се отбелязва гласуването, налага се въвеждане на т.нар. избирателни книжки, както е било в България, когато е била нормална държава - преди девети. Имало е две системи - или ти записват в книжката гласуването, или съответния номер лист от книжката е за точно определени избори и се откъсва и събира в секциите. Така избирател не може да гласува два пъти. Дори и друг да му вземе книжката, гласът е пак един. В нашия проектозакон се предлага заедно с личните карти да се издава и избирателна книжка. Другият вариант е да се откажем от вписването. Ако решим, че сме толкова световни. Например в Англия никога не са отбелязвали такова нещо, просто защото там хората не са се сетили, че могат да лъжат. Но ние май не сме готови за това.
Цената на един общински стол
Тъкмо дойде времето парламентът да започне с поправките в избирателните закони и изненадващо главният секретар на управляващата партия съобщи, че СДС вече готви свой проект за политическите партии. Дори вече били наясно как в норматива ще се запише основният източник за съществуване на формациите - ще ги финансира държавният бюджет. По една германска марка на подаден избирателен глас за съответната партия да влиза от държавната в партийната каса, предлагал Христо Бисеров. Пак той казал, че "напролет" законът ще влезе в парламента. Верни на стила си, управляващите ефектно отклониха вниманието във фалшива посока.
В истинските намерения на управляващата партия законът за политическите партии не е записан в дневния ред за пролетта, такива са плановете, според членове на НИС. Този закон отпада от приоритетите за настоящата сесия на Народното събрание, защото не е от решаващо значение за кметския вот, решили основните фигури в синьото ръководство. Управляващите отлагат обмислянето, обсъждането и приемането на закона за следващата година, която ще е свободна от изборни кампании, а остава и прилично време до вота за 39-о Народно събрание.
При така сложилите се две истини - една за пред медиите и друга за вътрешнопартийна употреба, става ясно, че СДС прилага отново добре проверената тактика за сондиране на обществените и политическите нагласи. Няколко идеи за предстоящи ходове на властта се хвърлят в медийното пространство. Опозицията безотказно се хваща на кухата стръв, а докато нейните лидери се горещят, мнозинството прокарва през парламента други, още по-спорни промени в законите. Така, покрай шума за назначаемите кметове, управляващите безпроблемно увеличиха броя на областите и овладяха първите подстъпи към местната власт, чиято сегашна конфигурация е в полза на опозицията. Опонентите на наложените реформи пък явно се примириха с привидния законодателен хаос - от евролевицата например заявиха, че ще правят конкретните си планове, едва след като станат ясни законовите рамки за изборите.
Сега, докато всички шумят около това дали и как държавата ще издържа партиите, СДС внимателно чете Глава седма на конституцията - "Местно самоуправление и местна администрация". В нея мнозинството търси пукнатини, които да запълни с промени в съответните закони и да се подсигури за изборите през октомври. Още през 1997 г. сините се опитаха да спечелят Народен съюз за каузата "назначаеми кметове". През април 1998 г. на традиционната годишна сбирка на ОДС в Каденабия Савов и Мозер обаче категорично отказаха да подкрепят идеята. След като и опозицията остро оспори този ход чак пред Европа, в СДС разбраха, че неправилно са подали темата. "Затова абсолютно се отказваме от назначаеми кметове на малки населени места и дори от варианта, предвиден в конституцията, тези кметове да се избират от общинските съвети" - това потвърди член на НИС. Мнозинството ще поправя само закона за местното самоуправление и местната администрация и закона за местните избори.
Пак преди повече от година СДС направи и друга оферта на Народен съюз: заедно да обсъдят и приемат поправка в закона за местното самоуправление, с която да намалят наполовина броя на общинските съветници. Депутатите на Савов и Мозер обаче и до днес отказват да приемат такава поправка, защото с нея малките партии автоматично отпадат от местните парламенти. Тази седмица Екатерина Михайлова, без да споменава за миналогодишните сондажи, обяви новия вариант на СДС: общинските съветници да бъдат намалени с една трета. Земеделци и демократи вече изглеждат по-склонни да подкрепят орязването на бройката в общинската законодателна власт. СДС нарича това "повишаване на цената на един общински мандат".
Протестите и на Народен съюз, и на опозицията идват от теоретично съществуващия вариант един съветник в голям град да бъде избран с 12 000-13 000 гласа, което е равно на депутатски мандат. От това ще произтекат и нови претенции на общинските съветници - например да не работят друго, а само да участват в заседанията на общината. Другият проблем е в минималния брой общинари - СДС предлага те да са седем. В такъв съвет мнозинство се формира от четирима души, което според опонентите на СДС е недопустимо - толкова малко хора да решават съдбините на един град.
По-малкият брой общински съветници ще означава, че в големите градове, където доминиращо влияние има СДС, опозицията ще остане без представители в местните парламенти. Например при такава промяна на закона БББ губи единствения си представител в София. В ролята на потърпевш при избори "Октомври'99" със сигурност ще влязат евролевицата и отчасти Народният съюз.
За по-малките общини важи обратното - синята партия ще се лиши и от камерното си сегашно присъствие. Затова СДС обмисля възможността в големите градове броят на съветниците да бъде намален повече, отколкото в малките общини. Според досегашната система в малките общини един съветник се избира с повече гласове, отколкото в големите градове. В общините с 11 съветници, избирателната бариера е 10 процента, при тези с 19 съветници - 5 процента, а при общините с 25 съветници - 4 процента. Така че на пръв поглед чрез справедливо изравняване на шансовете СДС може да ограничи възможностите на опозицията да получи места в големите градове, без да намалява своите шансове в малките общини. Печалбата за "Раковски"134 естествено ще бъде ефективен контрол над големите икономически центрове за сметка на дълбоката провинция, където сините и без друго не са много популярни.
Мнозинството ще парира всички нападки с тезата, че като принципи и разработка цялата глава за местното самоуправление в конституцията е сбъркана и неприложима. Защото, казва например Христо Бисеров, според основния закон приравнена е община като Бургас с такава като Симеоновград. Според изборните стратези на "Раковски" 134 тази логика се приема от всички и затова точно в закона за местното самоуправление има възможност да се направи нова категоризация на общините. Покрай нея мнозинството ще си гласува намаления брой на съветниците.
Местните избори да се провеждат в един тур - такава поправка в закона е в стратегическите планове на управляващите. Срещу нея обаче засега горещо спорят дори партньорите на СДС. Тезата е странна и примитивна, категорични са депутатите от Народен съюз. На изборите през 1995 г. от 255 общини в 119 кметовете са избрани на втори тур. За тях може да се предположи, че сега ще е битката. Ако опозицията издигне повече кандидати, вероятността СДС да спечели е много по-голяма, с по-малко гласове. Такава поправка обслужва и ДПС за етническите региони, а дори и на БСП осигурява твърда победа в малките и традиционно червени общини. Не е изключено депутатите на Доган да подкрепят такава поправка, но и само с гласовете на мнозинството тя може да бъде наложена.
Най-слабото оправдание за тази промяна е спестяването на държавни пари от втория тур, за което говорят официално от синия лагер. Другият извод, който СДС прави публично, е, че спечелилият на първи тур ставал фаворит и на втория. Но дори само практиката на частичните кметски избори, провеждани из страната през миналата година, не подкрепя такава теза. "Целта е да премахнем политическия рекет между двата тура", твърди активист от СДС, натоварен с изборна задача. Според него така управляващите ще парират опитите на по-малките партии да им търгуват получените вече гласове срещу места в сините общински листи. Така всъщност СДС, вместо да прави отстъпки след първия тур, принуждава партньори и опозиция да се договарят с мнозинството още преди деня на изборите. Законовите промени елегантно заменят прекия натиск - намалените шансове на опозицията да се класира в стеснените общински съвети ще я накарат първа да почука на вратата на мнозинството за преговори. От евролевицата признаха, че са разчели това послание в предстоящите поправки в закона. В лагера на Томов дори са обсъдили как и за кои райони ще преговарят със СДС за местните избори.
Законодателните промени ще бъдат обработвани в синята централа още три месеца. Напълно възможно е най-после в теоретичните постановки да се намеси и изборният корифей на СДС Евгений Бакърджиев. Вече няколко месеца зам.-председателят на НИС с нищо не защитава отредената му от няколко избора насам водеща роля. На националната конференция на управляващата партия през октомври Бакърджиев емоционално обеща на актива, че СДС ще спечели 80 процента от общините. Месец след това отрече да е казвал такова нещо и обяви нови, по-скромни намерения на СДС: "Казах, че ако има някой, който ще загуби тези избори, със сигурност това е БСП."
След това стратегът спря да говори за избори, назначи си политолога Васил Гарнизов за зам.-министър и го натовари да разработва планове за регионално развитие. Съвсем прясната информация от СДС е, че до месец лидерите ще назначат секретар по местните избори и местното самоуправление към синята централа. На този сектор началник е Бакърджиев. С назначението ще заработи стратегическият център на вицепремиера, който ще събира и анализира данни за цялата страна - за готовността на структурите и електоралните нагласи. Резултатите трябва да имат свой пръв вариант до май. Защото тогава лидерите на СДС и Народен съюз заминават за Каденабия. В италианския курорт те ще обсъдят и предстоящите законодателни промени и готовността си за кампанията. Там ще се разиграе и редовната, но първа за тези избори лотария на ОДС - какво си пожелава Народен съюз и ще го даде ли СДС.
Срещу подкрепа сините ще дадат на Народен съюз исканото от две години споразумение. В НИС вече е решено - въпреки гласуваното доверие на местните структури сами да решават с кого да си партнират по места за изборите, централно споразумение в ОДС за участие във вота и за общо управление ще има. Срещу такава гаранция Савов и Мозер ще се откажат от намеренията си да играят срещу СДС в някои от спорните градове и региони и ще гласуват за законодателните промени.
Много власт с малко гласове
Стратезите в управляващата партия вече формулираха задачата си за местните избори, макар да не са я обявили официално. По най-пресни сметки поне 50 процента от общините със сигурност ще преминат в лагера на ОДС, изчислили в синята централа. За преразпределението на останалите вече били готови първите тактически планове. Резултатът от всички планове трябва да бъде победа на цялата управляваща коалиция, а не само на синята партия.
Защото главната цел е не СДС да спечели на всяка цена, а да загуби БСП, твърди член на Националния изпълнителен съвет на сините. Според мозъчния тръст на "Раковски" 134 след загуба на местните избори БСП ще се разпадне като политическа партия. За електората на социалистите и без друго вече втора година работят евролевицата, новосформираните либерали, комунистическите клонинги и дори Жан Виденов. Претенции за изсмукване на гласоподаватели на БСП имат още земеделците и ДПС. Сините също работят активно срещу влиянието на соцпартията.
С планираното преразпределение на местната власт СДС се цели още по-далече - в следващите парламентарни избори, които трябва да променят и конфигурацията на политическия модел. За 39-ия парламент управляващите са оставили и промените в конституцията, за които подготвят почвата още с встъпването си във властта през април 1997 г. Дотогава СДС ще ползва недостатъците на основния закон, за да въвежда нормативна уредба, удобна за сегашния преходен период. На местните избори много власт може да бъде загубена с много малко гласове, разбрали в СДС. Затова мнозинството започна кампанията отдалеч, за да опипва почвата и да договаря всички варианти с всички евентуални съдружници.
Дали да преговарят с Костов, или да се обявят срещу него - пред тази дилема поставя СДС всички останали политически сили. От това как ще я разрешат зависи дали и колко представително ще участват в новата местна власт, която ще се избира през есента. Натискът не е публичен, но предстоящите промени в законодателството отчетливо оформят изхода - много по-големи са шансовете на опозицията да се намеси в общинското управление, ако предварително се договори с мнозинството. Не склони ли, законодателни хватки ще й орежат процентите още преди старта на изборите. Ако не се споразумеят с управляващите и не успеят да се обединят, така наречените леви сили дружно могат да се простят с местната власт. Затова в евролевицата вече обсъждат вариантите за бъдещи договорки със СДС. Факт е официалната информация от лагера на Томов, че във Варна например евролевицата няма да подкрепи кандидати на ДПС или БСП, а при определени условия - човек на СДС. Срещу гласове в големите центрове сините ще разменят властта в малките населени места.
Междувременно мнозинството ще внесе за гласуване нужните закони в последния момент - в края на тази парламентарна сесия. Така опозицията ще бъде лишена от технологично време и за да оспори промените и най-важното - няма да успее да се договори за местни коалиции и за набиране на средства за общите кандидати.
В започналото вече подгряване на синята мрежа от активисти зам.-председателят на НИС на СДС Александър Божков изненадващо зае мястото на другия заместник на Костов - Евгений Бакърджиев. Промишленият министър от началото на годината изпълнява най-важната част от задачата за сваляне на БСП от местната власт: овладяването на икономическите центрове в държавата. След като започна с най-горещия район Бургас, след седмица Божков отиде в Добрич. В програмата на неговите рейдове винаги има посещения на стратегически промишлени звена, където е високо социалното напрежение, има обвинения за корупция и висящи заплахи за закриване на производството, а местната власт е в ръцете на БСП. Вицепремиерът се среща неизменно и с обществеността, и с актива на партията. Важен пункт от обиколката обаче са и други едни разговори - с бизнесмени. Очевидно командирът Костов е гласувал доверие на Божков да подготвя почвата за местните избори и в качеството си на правителствен човек, и като представител на партията. Единият може пряко да се разпорежда със съдбата на половината български предприятия, другият може да разрешава местни партийни спорове. А с доказаните си качества да води преговори вероятно Божков ще печели и частния бизнес на страната на мнозинството - ако не за друго, то поне за финансово рамо на изборите.
В член 135 на конституцията пише: (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон. (2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.
Тези две алинеи дават възможност на Евгений Бакърджиев да осъществи една своя стара идея. След като не можа правилно да прокара идеята за назначаемите кметове и се провали в очите на началника си, сега Валяка има шанс да се отсрами, като въведе околиите. Вариантът е обсъждан в синята централа и се пази за по-горещи предизборни времена. Ако недоволни общини като Дупница, Севлиево, Кнежа, Балчик, Лом откажат да се примирят с териториалното деление и продължават да роптаят срещу властта, управляващите ще им дадат шанс да се отделят в околии. Засега никой от синьото ръководство не се е противопоставил на Бакърджиевото предложение. СДС чака първите резултати от дейността на новите области. Ако те покажат, че печелят електората в районите си, околийското преразпределение може и да почака.
В ръцете на Бакърджиев вече са областите. В закона за регионалното развитие се предвижда областните управи да координират разпределението на парите за регионално развитие, които се очакват по линия на Европейския съюз и от бюджета. Въпреки че сумите няма да бъдат фундаментални (ако изобщо тръгнат), те ще дадат възможност за далеч по-голямо влияние в малките общини, отколкото понастоящем осигурява синьото присъствие в провинциалните парламенти. Новоназначеният пернишки губернатор Чародей Чернев вече предложи областните шефове да разполагат с част от все още неотпуснатите средства за регионално развитие. Освен това в прерогативите на областните управители е координирането на всички регионални държавни служби като РДВР, комисиите по земеделието, здравните центрове. Въпреки че нямат пряк контрол върху тях, областните шефове могат да "откликват" своевременно на желанията на местните активисти, без да се чака санкция от София.
До момента това е едно от основните обвинения на опозицията за манипулация на изборите. Според лидера на социалистите в Тополовград, където БСП и евролевицата изгубиха междинните избори, СДС бил изсипал 150 милиона лева. Парите били за редовни социални плащания и заплати, но дошли по предназначение седмица преди изборите.
Главният секретар на СДС е автор на повечето предложения за законови промени, той е натоварен и с изпълнението и прилагането им. Христо Бисеров ще направлява цялата кампания по подготовка на бъдещите общинари и кметове на СДС. Под негово ръководство ще бъдат подготвени правилата за издигане на кандидатите и за провеждането на предварителните избори в СДС през май. Два сини стратегически центъра ще бъдат дислоцирани в страната. Техният апарат ще организира курсовете и семинарите за сините кандидати. Никакви академии, никакво АОНСУ, обеща Бисеров. Бивши и настоящи кметове и съветници на управляващата партия ще обучават бъдещите си колеги. В кампанията ще се включат и депутатите. Занятията ще бъдат посветени на предизборни хватки, но приоритетни ще са зубренето на законодателството и техниките в общинското управление. Отпаднала е и идеята на Бакърджиев на предварителните избори да се явяват цели екипи - кмет заедно със съветници. Това автоматично щяло да раздели всяка местна структура на СДС на враждуващи лагери. От синята централа обещали на местните си организации всички излъчени след предварителния вот да получат съответното място в окончателните проектолисти за изборите.
Много вероятно е Бисеров да натрупа точки и пред по-широка аудитория. Главният секретар може да поднови идеята си да се разшири приложното поле на закона за досиетата по отношение на кандидатите за местните органи на властта. Поправката "Бисеров" щяла да даде възможност и право на политическите партии всяка сама за себе си да проверява своите кандидати. При одобрение от опозицията механизмът ще бъде заложен в променения закон за местната власт. Бисеров имаше такова предложение още в 36-ото Народно събрание.
Всички структури на СДС са получили задача от ръководството да започнат проучване в райони, общини, градове и села. Забранени са всякакви волни съчинения и прогнози, съобщиха лидери на партията. Централата иска от местните си активисти реална картина за всяко населено място. В обратните документи трябва да има справки за съществуващите партии - с имена и характеристики на лидерите, с реален брой членове и резултатите им от предишни избори. Те ще бъдат придружени и с варианти за местно коалиране. Преди тях обаче всеки клуб на СДС да направи отчет за собствените си възможности. Следват указания да се водят неофициални преговори с всички потенциални кандидати за кметове и общински съветници и да се привличат в синия лагер. Ако възможностите на ОДС в района са слаби, местните звена ще предлагат кой и срещу какво да бъде подкрепен. От тези планове въобще не е изключено ДПС, твърдят сини депутати. Решение за официални договорки обаче клубовете и съветите на СДС ще взимат едва след одобрение от централата. Всички отчети трябва да са готови преди предварителните избори в партията, които най-вероятно ще са през май. В указанията, разбира се, има и разрешително за използване на всякакви средства при проучване и подготовка за кампанията - лъжливи движения, обещания за коалиране, фалшиви намерения за подписки и издигане на кандидати. В централата трябва да знаят дори кои от претендентите могат да бъдат умишлено
Особени усилия за това едва ли ще са необходими. Слабото звено в опозиционната алтернатива е отдавна определено - евролевицата.
От "Съборна" 7 коментираха, че всички промени в законите целят да ги принудят да играят със СДС на местните избори. Въпреки високото самочувствие ("Без нас обединена опозиция не става"), което струи от тези изказвания, част от евролевите не крият, че вече обсъждат варианти за съвместно участие на изборите и със СДС. Веднага след общата загуба на БСП и евролевицата на частичния вот в Тополовград изборният технолог на евролевите Бойко Радоев заяви, че партията му не е обречена на никого, имайки предвид социалистите.
Пряко ангажираните с изборите в евролевицата правят прогнози, че в част от големите градове може да се повтори ситуацията от 1995 г., когато БСП издигна по двама кандидати за кметските места. Този път обаче ролята е вменена на СДС. Експертите на Томов очакват това да стане по Черноморието, където техните структури са най-стегнати. Там обаче влияние могат да спечелят само за сметка на синята партия. Дори на декемврийската национална конференция на евролевицата местните активисти отправяха далеч по-големи претенции към БСП, която била високомерна, отколкото към СДС. А доколкото социалистите са в силно положение с близо 80% доминирана от тях местна власт, не са склонни към големи отстъпки.
Въпреки че официално отричат, лидерите на БСП и евролевицата вече започнаха да броят структурите си по места и да се надлъгват кой има по-голямо влияние и кой е по-малко компрометиран.
За ръководител на коалиционната политика в БСП е назначен Георги Божинов, чиито срещи обаче се ограничават на ниво политическа екзотика - либералите на Петко Симеонов или пък "Млада България" на ексдепутата Максим Димов. С такива безсмислени срещи и преговори на национално ниво, без конкретни ангажименти ръководството на партията фактически остана в сянка. Според вътрешнопартийните му опоненти, за да не бъде обвинено, че за пореден път проваля избори (Георги Първанов беше шеф на предизборния щаб на Маразов - Бокова при президентските избори през 1996 г.). Преговорите са поверени на регионалните и общинските ръководства, които на места трябва да подготвят почвата за червените кандидати и най-важното - да намерят финансиране за кампанията. От централата на "Позитано" 20 вече предвидливо обявиха, че пари няма, т.е. низовите организации трябва да се справят поединично. А парите, които трябваше да потекат от ДЕР, останаха само в сферата на партийната митология.
Според някои депутати, които съвместяват и длъжността на регионални лидери, при тях вече са идвали от евролевицата със списък на общини, където хората на Томов желаят подкрепа от БСП. Ставало въпрос за около 1/3 от местата за съветници и кметове. До реален пазарлък обаче не се е стигнало, защото модерните леви в последния момент отказвали да конкретизират исканията си. Освен това в предложенията липсвали идеи за платформите на кандидатите, а за финансиране изобщо не се споменавало. Ухажванията на евролевицата били главно в райони, където съществува вероятност досегашните кметове на БСП да поискат да се кандидатират за независими. Местните лидери на социалистическата партия обаче изобщо не са склонни да подкрепят фриволности от своите представители в местната власт. "Не може на два пъти да си бил с мандата на БСП и сега изведнъж да възкръснеш като независим", коментира шеф на общинската организация от Велико Търново.
Начело на списъка "независими" кметове вероятно ще бъде плевенският градоначалник Румен Петков, чиито взаимоотношения с ръководството на партията отдавна не са блестящи. В Бургас Йоан Костадинов също не демонстрира особено голямо желание да се асоциира само с БСП, а русенският кмет Димитър Калчев вече направи заявка за повторен мандат, без да спомене родната партия. Практически във всички големи градове настоящите кметове от БСП ще се кандидатират за повторен мандат, така че там особена интрига няма. Дискутираният проблем обаче е спонсорството.
След като СДС пое управлението на страната, финансовите потоци от държавните предприятия секнаха, а общинските имоти не могат да осигурят достатъчни средства за кампаниите. Според бургаски депутат от БСП редовният спонсор на местните избори за всички партии акад. Тагавов, собственик на животновъдна ферма, бил канен от всички политически сили в града на Нефтохим. Всяка една от тях го убеждавала, че ако не за кмет, ще го издигне поне за общински представител.
Крайният отговор в смесените райони ще дойде на изборите, отсега нищо не може да се каже. Това признават в СДС, въпреки че опитват всякакви ходове за превземането на етническите крепости. Управляващите вече са съвсем наясно, че кой знае каква помощ от Националното движение за права и свободи на Гюнер Тахир няма да дойде. Анастасия Мозер първа от ОДС публично заяви, че няма да се коалира с партия, която няма структури и не съществува реално в страната. С нея са съгласни и депутатите от мнозинството. За повече от година Тахир не направи нищо особено за обезсилването на ДПС. Освен един-двама общински кметове той едва ли ще принесе електорат в лагера на сините.
Затова Костов игра ва банк. Реши през главата на Доган да покани етнически турци в управлението на областите. Освен че обяви намеренията си официално, той на практика подкрепи думите си. Премиерът лично покани Ариф Мустакли за втори човек в управата на Благоевград. Това обаче разгневи Гюнер Тахир повече от Ахмед Доган. Лидерът на ДПС демонстративно не отиде на среща с Костов. Но местните организации на Тахир пък публично се обидиха на СДС и обвиниха партията майка в политически далтонизъм. Така с един само ход Костов успя да преброи и нагласите на ДПС-електората, и силата на НДПС-организацията. И тъй като родово-племенният признак на Догановите гласоподаватели очевидно ще действа още дълго време, управляващите паралелно заложиха въдицата на социалните придобивки. Областните управители Пламен Иванов и Борис Маскръчки обявиха намеренията си да решат проблемите на тютюнопроизводителите в Кърджалийско и Благоевградско. Само това би могло да разклати твърдия по принцип електорат на ДПС.
Половин година преди местните избори залозите за печалбата от тях започнаха многократно да надскачат мизата, определена от броя на общините в България. Ако обаче просто се сумират заявките на отделните политически сили, общините би трябвало да нахвърлят числото 320.
Прогнозите на СДС не са преизчислявани от миналата година, но според аналитичния център на "Раковски" 134 те не са се променили сериозно. Според сините математици със сигурност БСП ще спечели 32 общини, още 86 са под въпрос в сметките на социалистите. За ОДС с твърда победа са записани 96 общини, 38 са по-несигурните.
ДПС сега има 26 общини.
Със статистика освен СДС до момента се е ангажирал единствено философът Ахмед Доган. На учредителната конференция на Либералнодемократичния съюз (ЛДС) той обяви, че движението със собствени усилия може да се бори за кметове на 30 общини, още 10 ще прибави, ако играе с ЛДС. С други отделни партньорства (без БСП) общият брой на общините с влияние на ДПС щели да станат 70. Защото и без друго в над 60 общини етническата партия имала постоянна подкрепа на 5 до 25% от избирателите. Като цяло спорните общини били 120.
Според депутати в Народен съюз те имат 5 общински кметове, но силата на земеделци и демократи била в малките населени места, където държали над 400 населени места.
В БСП числата бяха заменени с проценти, тъй като ръководството на столетницата все още не е направило конкретни планове. Лидерът Георги Първанов твърди, че социалистите ще спечелят поне в 50% плюс една от общините, въпреки че БСП притежава в момента почти 80% от кметските кресла.
И докато евролевицата все още пресмята шансовете си на местните избори, позабравеният Жорж Ганчев обяви, че БББ ще спечели 50 кметски места.
ДПС - предизвестеният враг
От всичките си опоненти и конкуренти СДС познава най-добре ДПС. Дори резките завои и неочакваните коалиции, в които Ахмед Доган изненадващо влиза, вече не са изненада за управляващите. В синия лагер са наясно, че дори при дадено обещание и положен подпис лидерът на етническата партия може да се отметне. Затова в СДС си поставят по-далечни цели, търсят варианти за това как да приучат гласоподавателите на ДПС да не избират по етнически признак. Ако в синята централа сериозно са си поставили тази задача, сигурно са наясно, че за решаването й ще отидат години. Никой (и в двата лагера) не си прави илюзии, че която и да било власт би променила родово-племенните нагласи на етническите турци в страната.
Освен това и Ахмед Доган има цел, аналогична на сините намерения. Несменяемият обединител на смесените райони използва всичките си възможности, за да извади ДПС от клишето "етническа партия". Той дори рискува електоралната си подкрепа и под шапката на шарената коалиция ОНС вкара в парламента Луджев, Каракачанов, Арлин Антонов. Данните от парламентарния вот сочат, че вливането на монархисти, зелени, земеделци, либерали донесе само 50 000 гласа повече - и според цифрите е ясно, че прикачените към ДПС са депутати благодарение на етническите гласове. Това обаче бе нужно на Доган, за да спре Европа да го брои за партия на малцинството. Този политически образ му е нужен и тук, в България, защото все някога турците от пограничните райони ще спрат да се изживяват като чужденци. И тогава спомените от възродителния процес няма да наливат бюлетини само в графата на ДПС.
Същата цел преследва Доган и с партньорството, което демонстрира с Томов, Дертлиев, Кръстьо Петков. Вече цяла година той влиза във все по-екзотични споразумения. Електоратът му обаче продължава да стои непокътнат, което най-вероятно ще получи доказателства и на предстоящите избори. Не успя да превземе гласовете на движението и толерираният от СДС Гюнер Тахир, който създаде ново ДПС. Ходът с клонирането на етническата партия само изнерви Доган, но за кратко. А и в СДС вече са наясно, че Тахир е генерал без армия - той привлече само незначителна част етнически структури, и то в малки и нестратегически селища. Управляващите знаят добре, че Тахир няма да доведе в синия лагер гласовете от смесените райони. СДС дори ще остави традиционните крепости на Доган срещу подкрепа в други големи центрове, където БСП все още е достатъчно силна. Защото за още нещо Ахмед Доган и Иван Костов мислят еднакво - на БСП трябва да се отнемат административните звена, които я крепят икономически.
Софиянски е прав за газа
Столичният кмет е прав да иска директни доставки на природен газ точно толкова, колкото не беше прав през 1997. Тогава като служебен премиер Софиянски подписа удобно за Мултигруп и "Газпром" споразумение за доставки на газ през "Топенерджи" с ангажименти за либерализация и в бъдеще за директни доставки. Каква е разликата?
През 1997, веднага след падането на Виденов от власт, у хората по площадите в България и у чуждите инвеститори имаше надежда, че: бизнесклиматът ще се подобри, конкуренцията ще се насърчи, корупцията ще се прекрати, монополите ще се разбият, държавата ще харчи открито и данъкоплатците ще плащат по-малко. Все добри неща.
Тогава "Газпром" беше сериозната заплаха отвън - монополист, който ще изцежда рентабилността на печелившите ни химически заводи и ще е оръжието на руската външна политика, която ще ни отцепи от Европа и НАТО. Тогава "Газпром" беше реална опасност и затова не беше правилно Софиянски да подписва прибързано с Москва.
Минаха две години. Времето показа, че Булгаргаз под ръководството на Бакърджиев и с подписаната от него газова спогодба (в която руският монополист си получи своето) е по-голям проблем за българската икономика, отколкото "Газпром" би могъл да бъде. Освен това: правителството не насърчи конкуренцията, чуждите инвеститори се разбягаха, корупцията стана епидемия, монополите укрепнаха, данъците се повишиха, частният бизнес линее, държавата харчи повече и по- на тъмно. Изобщо все лоши неща.
Затова е прав Софиянски, ако, разбира се, е искрен. Трябва да има директни доставки на природен газ, трябва да има свободен енергиен пазар. Бакърджиев веднага го нападна, защото си е позволил публично да каже, че при директните доставки цената на газа ще е по-ниска. Ами нали това беше каузата на газовата война - българските потребители да плащат по-малко. Защо се сърди Бакърджиев и казва, че не е възможно, а не че не е вярно. Възможно е, законно е, зависи само от волята на правителството. Дано и Костов по-скоро да го разбере. Пазарните реформи, а не "добрите сини политици" ще ни изведат от кризата.
Съпругите на Стойков и Бакърджиев ще лицензират частната тв
"Жена ми ме пита коя част на Витоша е моя, за да ида да я видя... Засега жена ми не ме е питала къде е нашата "Нова телевизия", отговаря на въпроса наистина ли ще се застъпи за това столичният канал да получи национален ефир вицепремиерът Бакърджиев в интервю за "168 часа" преди два месеца. "Децата и жена ми ... казват, че това ще е "Нова телевизия", разкри неотдавна кой ще вземе заветния лиценз шефът на ДКД Веселин Стойков пред "Монитор" ().
От двете интервюта се налага убеждението, че хипотезата как Бакърджиев крои планове да завладее националния ефир чрез Стойков е плоска като покрива на строителното министерство. Зад конспирацията всъщност стоят техните благоверни половинки и невръстните наследници на ДКД-шефа. Не че Стойков иска "Нова" да получи национален ефир - та той дори няма мнение по въпроса! Жена му и децата му обаче искат, та искат... В програмното интервю на Веселин Стойков е разиграна цялата интрига по даването на лиценз за национална телевизия - такава, каквато Бакърджиев и протежето му биха искали да бъде. Първо, компанията трябва да е българска, а не от другия край на света. (Оттам, от САЩ, идва един от кандидатите - CME.) След това идва изискването фирмата да не е свързана с "разбойници". С двете си присъди обаче собственикът на "Нова" Дарко Таминджич се вписва в това определение, така че зад кандидатурата на софийската медиа трябва да застане "нещо по-мощно, някакъв консорциум", съветва Стойков.
Тъжното е, че по принцип шефът на ДКД би трябвало да е един от съдиите в телевизионното състезание. Всъщност обаче той принадлежи много повече на публиката - други определят кой е носителят на жълтата фланелка в този етап от надпреварата.
Live дипломация
Нелепите външнополитически гафове на българската администрация тази седмица се увеличиха с един повече. Който е гледал live церемонията по погребението на йорданския крал Хюсеин, не може да не е забелязал, че и големите, и малките държави бяха представени от първите си гарнитури.
Българската държава се поклони чрез вицепремиера и просветен министър Веселин Методиев, което на фона на четиримата американски президенти, болния Елцин, почти цялото израелско правителство, световни лидери и короновани особи стъписа не само йорданския протокол.
Очевидно погребението на височайша особа от такъв ранг и с такава популярност и авторитет е по-деликатна и по-отговорна мисия от среща на върха. Така че подценяването й не е за препоръчване, особено от страни като нашата, които не могат да се похвалят с някакви особени позиции в арабския свят.
Нито държавният глава, нито премиерът дадоха някакво понятно обяснение защо нито един от двамата не беше на събитието.
Ако с Методиев беше и външният министър Надежда Михайлова, която в същото време лобираше в Лисабон за португалската подкрепа за НАТО, тъй като е жена, нямаше да може да се поклони на саркофага заради мюсюлманския канон, но поне щеше да разговаря с Хилъри Клинтън и опечалената кралица Нур.
А може би някой се е надявал, че в Аман ще си спомнят как лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев подари навремето "Калашников" със златен надпис на тогавашния престолонаследник и сегашен монарх. Със същия успех за йорданската столица можеше да отлети и Ренета Инджова, която напоследък се преориентира освен към монархизма, след няколко посещения в Ирак, и към арабската кауза.
Освен всичко друго Йордания е единствената страна, която търгува с Ирак, и като такава е чудесен посредник. На този фон много малка е утехата за насърчения обмен на студенти от министър Методиев.
Продължава спорът за НХГ
Бъдещето на Националната художествена галерия (НХГ) и на сградата на бившия царски дворец в центъра на София продължава да бъде неясно след двуседмични безплодни препирни между художници, архитекти, изкуствоведи и управляващи. Скандалът избухна в средите на интелектуалците, след като министър Емма Москова сподели, че съществува идея колекцията на Националната художествена галерия да бъде преместена в Техническия университет, в чиято сграда се помещава и създадената по време на Людмила Живкова Галерия за чуждестранно изкуство. Логично се заговори, че е възможно двете културни институции да бъдат слети.
Допълнителен скандален привкус на спора придаде хипотезата, че всъщност след ремонт в порутената сграда на царския дворец ще се настани президентството, чиито помещения щели да бъдат продадени на хотел "Шератон", собственост на "Деу".
Южнокорейският концерн опроверга тези слухове, но в понеделник заместник-министърът на културата Николай Поляков все пак потвърди, че се "водят разговори" за превръщането на бившия дворец в "представителен държавен дом".
Бившият председател на Съюза на българските художници и бивш директор на художествената галерия Светлин Русев използва публичния дебат, за да лансира отхвърлената в миналото идея картините да бъдат преместени в бившия Партиен дом, сега зает от депутатите. Министър Емма Москова светкавично отговори, че сградата, построена за ЦК на БКП, не отговаря функционално на нуждите на една художествена галерия. Въпреки това бившият дисидент и приближен на Людмила Живкова заяви, че дори и да искат, управляващите не могат да се наложат над депутатите, които вече много са харесали кабинетите си.
След петчасово закрито заседание в четвъртък управителният съвет на Съюза на българските художници прие витиевато становище, тълкуването на което може да задоволи и двата възгледа за бъдещето на галерията. Съюзното ръководство, на което предстои конгрес и евентуално подновяване на мандата, смята, че "въпросът с обединението на НХГ с Галерията за чуждестранно изкуство не е актуален", но в същото време твърди, че галерията се нуждае от "единна и съвременна сграда".
От становището на СБХ става ясно, че съюзът би се съгласил бившият дворец да има функции, каквито управляващите в крайна сметка решат - представителни или обществени.
Накратко
В четвъртък двама нови депутати от СДС положиха клетва в парламента. Константин Наплатаров заема мястото на Иван Колчаков, който става областен управител на Пазарджишка област. Емил Лилов ще замени Величко Йонов, който ще управлява областта с административен център Видин. НС прекрати предсрочно и пълномощията на народния представител от СДС Пламен Иванов, който заминава като областен управител в Кърджали.
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев посети Гърция на 11 и 12 февруари за 19-ата сесия на българо-гръцката комисия. Четирите области на активизиране на сътрудничеството ще са търговията, телекомуникациите, енергетиката и инвестициите. Министърът на икономическото развитие Василики Папандреу заяви желанието на Гърция след 2001 г. България да транзитира допълнителни количества природен газ освен досегашните три млрд. куб.м. Според Бакърджиев страната ни е готова да инвестира в проекта след сключване на договори между Гърция и "Газекспорт".
Руският посланик Леонид Керестеджиянц направи преглед на руско-българските отношения през 1998 г. по време на лекция в НДК. Леонид Керестеджиянц съобщи, че президентът Петър Стоянов ще се срещне с руския премиер Евгений Примаков по време на неофициалното посещение на българския държавен глава в Москва на 14 и 15 февруари.
НСРТ отся четирима кандидати за шеф на БНТ
Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) избра четирима кандидати, с които да събеседва в конкурса за генерален директор на БНТ, съобщи говорителят на съвета Александър Иванов. Кандидатите с редовни документи бяха девет.
Бившата шефка на БНР Лили Попова, идеологът на "Хъшове" Любен Дилов-син, журналистът Александър Стайков и Петър Крондев продължават в надпреварата. Те ще могат да защитят концепциите си за управление на държавната телевизия пред НСРТ следващата седмица.
Сегашният програмен директор на БНТ Валя Ахчиева няма да продължи в следващите етапи на конкурса, защото в концепцията й липсва "цялостен възглед за реформата", обясни говорителят на съвета. Един от смятаните за фаворити участници - режисьорът Михаил Пандурски, също отпада от състезанието. Той е представил само кратко резюме на концепцията, което не отговаря на изискванията за участие в конкурса, поставени от медийния съвет.
Най-големи шансове да стане генерален директор на БНТ на този етап има Лили Попова, твърдят източници от управляващите среди. В момента тя е шеф на новините в софийската "Нова телевизия".
През тази седмица деветимата членове на НСРТ ще обсъдят на закрити заседания с всеки кандидат неговата концепция. След това четиримата номинирани ще защитят идеите си за управление на държавната телевизия на публична дискусия в "Дома на киното". За да бъде избран за генерален директор на БНТ, някой от тях трябва да получи пет гласа в съвета.
Сръбската опозиция се надява на предсрочни избори
"Управлението в Сърбия е затворено между четири партии. Управляващите изолираха страната. Формално се заявява, че мястото на Югославия е в Съвета на Европа, Европейския съюз, но действията са в друга посока. За да се отвори политиката на Сърбия, трябва смяна на властта", каза Горан Свиланович по време на посещението си в България през седмицата. Вицепрезидентът на Гражданския съюз в Сърбия беше гост на Атлантическия клуб. Горан Свиланович е заместник на Весна Пешич в съюза, но след нейното оттегляне като почетен председател Свиланович ще заеме лидерския пост на опозиционната структура.
Местни и федерални избори в Съюзна република Югославия (СРЮ) предстоят през 2000 г., но Гражданският съюз се надява през тази година да има предсрочни избори, които могат да бъдат предизвикани от косовската криза или от трудното икономическо положение, довело до обедняване на населението. Сред основните приоритети на опозицията, ако спечели изборите, са интеграцията на Сърбия на Балканите и в Европа. Горан Свиланович посочи, че приетият в Сърбия закон за медиите вече е предизвикал закриването на няколко издания, а журналистите са си наложили силна автоцензура. "Глобите са непоносими. Частните медии все по-рядко канят представители на опозицията, защото аз ще си кажа мнението, а след това те ще трябва да плащат", обясни вицепрезидентът на Гражданския съюз.
Позицията на съюза на Весна Пешич за кризата в Косово е, че всички жители на провинцията трябва да имат равни възможности за участие в управлението на областта, да бъдат представени в институциите. "Познаваме проекта, който е на масата за преговори в "Рамбуйе", и той съдържа онези условия, които могат да доведат до мир. Разчитаме, че Косово ще получи висока степен на автономия и провинцията всъщност ще функционира като държава в държавата. Юридическата рамка трябва да позволи и на сърби, и на албанци да останат там", каза Горан Свиланович.
Сръбският опозиционен лидер и Мая Тасич, член на председателството на Гражданския съюз, участваха и в традиционния атлантически обяд, посветен тази година на 50-годишнината на НАТО, в ресторант "Мати", на който Атлантическият клуб събра посланиците на НАТО, вицепрезидента Тодор Кавалджиев и политици.
Продадоха "Свилоза" за 7 млн. долара
Компанията А.Р.У.С., регистрирана в щата Деалуеър, САЩ, и работническо-мениджърското дружество "Свилоза - 2000" сключиха с Агенцията за приватизация договора за покупката на 60% от капитала на "Свилоза" - Свищов. Приватизираното предприятие произвежда изкуствена коприна и химически влакна. Според вътрешното споразумение между двата купувача А.Р.У.С. ще придобие 51%, а РМД - 9% от капитала на приватизираното предприятие. Цената на сделката е 7 млн. долара, от които 2.1 млн. долара са платени в деня на подписването (12 февруари), а остатъкът трябва да бъде издължен до 29 март чрез всички платежни средства, разрешени от закона. Според договора до 1 млн. долара ще бъдат осигурени от инвестиционните бонове, които РМД ще набира от служителите на предприятието. Това е първата касова сделка на Агенцията за приватизация, по която предварително е ясно, че ще има плащане с инвестиционни бонове. Консорциумът на двата купувача е поел ангажимента за пет години да инвестира в "Свилоза" 31.2 млн. долара и да плати или поеме обслужването на задълженията към доставчиците в размер на над 11 млрд. лв. В официалното съобщение обаче не се казва дали купувачът ще поеме и задължението към "Биохим", което надхвърля 7 млн. долара.
А.Р.У.С. е дружество, създадено специално за приватизацията на "Свилоза". Още преди касовата сделка то придоби 21% от капитала на свищовското предприятие, които бяха раздържавени по линия на масовата приватизация. Така в момента компанията от Делауеър притежава общо 72% от "Свилоза".
Подготвя се смяна на земеделски зам.-министър
Първият заместник-министър на земеделието Димитър Димитров ще бъде сменен през идната седмица, съобщиха източници от аграрното ведомство. Като причина за подготвяната рокада се изтъква несправяне с работата, но по всяка вероятност истинските мотиви ще станат известни по-късно.
За смяната на Димитър Димитров се заговори още преди месец. Тогава слуховете утихнаха, но сега вече има кандидати за поста, твърдят хора от земеделските среди. Най-вероятно заместник-министър ще стане Стилиян Стоянов, който доскоро беше кандидат на БЗНС - Народен съюз за областен управител на Добрич, но не беше одобрен от СДС. Според запознати зад неговата кандидатура стоял силният човек в земеделското министерство Димитър Чукарски, началник на кабинета на министъра и съдружник на Стоянов в птицекланицата в Добрич. Според същите източници Стилиян Стоянов се ползвал с подкрепата и на самия министър Венцислав Върбанов, тъй като навремето двамата били съученици.
Другата номинация за поста на Димитър Димитров е на Георги Кирилов, водач на БЗНС -Народен съюз в Сливен.
Финалът на случая "Люински"
Американският Сенат трябва да реши дали президентът Клинтън е виновен по обвиненията, довели до процедурата по отстраняването му от длъжност. С това гласуване ще бъде сложен край на близо едногодишната сага, свързана със сексскандалите в Белия дом и обвиненията за лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието. Ако демократите останат верни на президента, а няма индикатори за противното, най-вероятно обвиненията ще бъдат отхвърлени. Отстраняването от поста на президента трябва да бъде одобрено от две трети от сенаторите, а републиканците не разполагат с толкова гласове. Освен това четирима републиканци вече декларираха, че ще гласуват срещу свалянето на Клинтън. Нещо повече -s появиха се прогнози, че президентът ще се отърве и от евентуалното порицаване, като крайна мярка за санкциониране, за чието приемане е необходимо обикновено мнозинство. Според редица наблюдатели републиканците вероятно няма да са в състояние да съберат дори 51 гласа и това ще се превърне в пълна победа за Белия дом. Демократите разполагат с 45 гласа, а последните настроения в лагера на политическите им опоненти сочат, че е твърде вероятно поне 12 републиканци да се присъединят към тях.
Заключителната процедура предвижда по 15 минути за финални речи на сенаторите и след това ще започне поименно гласуване и по двете точки от обвинението. Президентът Клинтън вече обяви, че ще направи изявление, след като стане известно окончателното решение на Сената.
Така 13 месеца след като името на Моника Люински разтресе Белия дом след поредицата от скандални разкрития и ангажиране на общественото мнение с интимните проблеми на Клинтън, развръзката вече е ясна.
До последния момент анкетите сред американците показват пълна подкрепа за президента. Уилям Джеферсън Клинтън ще продължи мандата си, но тепърва ще става ясно колко и какви вреди са нанесени на най-престижната американска институция.
Ирак отказва да признае забранените за полети зони
Още двама цивилни са станали жертва на въздушните нападения на съюзнически самолети, съобщиха иракските власти. Според правителствен говорител двама цивилни са били убити след самолетни бомбардировки на позиции на противовъздушната отбрана и граждански обекти в Северен и Южен Ирак. В подкрепа на тезата си иракското министерство на отбраната съобщи, че съюзническите изтребители са провели 23 рейда над двете зони и са изстреляли 16 ракети не само срещу военни инсталации, но и срещу цивилни обекти. По данни на американското военно ведомство наистина е имало въздушни атаки и в момента се оценявали пораженията. Пентагонът уточни, че изтребителите са действали при самоотбрана, тъй като са били засичани от иракски радар или са били на прицел на противовъздушната отбрана.
Багдад продължава да не признава забранените за полети зони в северната и южната част от страната и твърди, че патрулните полети на американските и британските самолети са агресия срещу Ирак. Вицепремиерът Тарик Азиз се зарече, че ще продължава да се бори против наложените ограничения, независимо от жертвите и щетите, които страната му ще понесе. Официалната позиция на правителството е, че "тези зони са скандално нарушение на международното право и явно неуважение към Съвета за сигурност на ООН и Ирак отказва да ги признае".
След войната в Залива през 1991 г. западните съюзници обявиха забрана за полети на иракски самолети в определени райони в северната и южната част на страната. Обяснението е, че така кюрдското и шиитското население ще бъдат предпазени от агресията на Багдад.
Малка стая под покрива на телевизията
Под покрива на телевизията, на 12-я етаж на "Сан Стефано" 29, има една малка стаичка, за която определението метър на два не е метафора, а точните параметри на квадратурата. В нея има бюро, четири стола, компютър и два телевизора. Единственият прозорец гледа към изоставената бирена фабрика срещу централния вход на БНТ и това е нещото, което я различава от килиите на "Министерството на истината" от известния в близкото минало филм "Бразилия". Стаята е с пожълтели стени с петна от влага, а в нея стои една жена, която през няколко минути вдига така наречения "Телефон на зрителя" и любезно отговаря, докато загася поредния фас "Арда". В известен смисъл по тази жица се чуват най-много истини за националната телевизия от възмутени или въодушевени, но никога равнодушни зрители.
"Приветствам завръщането на шоуто на Ути Бъчваров, очаквам да се завърне и шоуто на Къци Вапцаров! ", ентусиазирано изпява на един дъх редовен телезрител, който не си казва името. "Какво е това готварско шоу, бе. Ути знае ли колко струват тези неща, които прави, и кой в България може да си ги позволи", смята друг тв маниак.
"Този говори сякаш някой го гони да го инквизира - аз да не съм реактивен самолет, че да запиша толкова бързо числата от тотото", възмущава се друг зрител на спортния водещ Витомир Саръиванов. "Изхвърлете Петър Василев от телевизията, човек не може да гледа спокойно мач от неговите излияния", възмущава се запалянко, представил се със стандартното име Иван Петров. "Къци Вапцаров е като тъпа плоча, която се повтаря непрекъснато", смята г-жа Василева.
И така 50-60 пъти дневно.
"Обаждат се всякакви, разказва Катя Обрешкова, която е на смяна вечерта. Има и интелигентни хора, които правят уместни забележки, обаждат се и луди, но ние сме длъжни да ги изслушаме, казва служителката. Някои одобряват дадено предаване, други го ругаят, трети ни ползват за отдушник и си казват болежките. " Пиковият час е около и след новините, смята г-жа Обрешкова, дали защото зрителите реагират на минутата, или защото хората имат повече време вечер... Много се обаждат да пледират за чистота на българския език, други коментират дрехите на водещите, задават въпроси на събеседници, които отдавна са излезли от сградата на телевизията и т.н. Драгият зрител разбира от всичко и има мнение за всеки. "Ще ви оставя домашния си телефон, ако искате, може да ме поканите за събеседник", казва страдащ от логорея зрител, след като е разказал 20-годишната си биография на читалищен самодеец в продължение на 15 минути. "Кажете, че изолацията на топлоносителите е открадната, от това идват загубите на "Топлофикация" в студа", иска инж. Костадинов.
"Някой редактор гледа ли го това "Точно в 7" и брои ли колко грешки се допускат в сутрешния блок? " "ВИП процес" не е предаване, то е пълно недоразумение", "Разкарайте сериала "Доктор Злобюл", така учите децата на безвкусици! " "С оскърбление виждам, че прекрасното предаване за стари градски песни "Минаха години", го няма в програмата. Давате филми без художествена стойност, а него не."
"Всички обвиняват телевизията, че не е такава, каквато се желае, но аз смятам, че е станала много по-добра! Зачестиха филмите с кръгозорно и възпитателно въздействие", е мнението на майор Бойчо Парезов от Пловдив. Майор Парезов смята, че е редно да има специализирано предаване за военните.
"Не е вярно, че има контрол в медиите, категорично не съм съгласен, че Светла Петрова и Каменаров не са добри водещи", казва Иван Панов от София, редовен събеседник на телефонистките. В "По света и у нас" непрекъснато употребяват неприлични думи", отбелязва Ал. Фотев, а Румяна Димитрова слушала новините с речник в ръка. "Тенекиен глас, дразнещ, провинциален диалект - това се чува и се отразява върху вашия имидж, защо пробутвате хора, които не стават за телевизията", критикува тв фен един от дикторите зад кадър.
Това са една минимална част от седмичните бюлетини, които звено "Телефон на зрителя" изпраща на шефовете по етажите надолу в сградата на "Сан Стефано".
"Има и хора, които пеят по телефона, изнасят цели серенади", разказва Катя Обрешкова. В този момент телефонът започва да звъни. От високоговорителите на телефонния секретар, който все още използват в БНТ, за да записват обажданията, се чува старчески глас. "Кажете ми какво да правя? Пенсията ми е 50 хил. лева, а сметката за парното - 80 хиляди", бори се с житейската аритметика на пазарния преход възрастен човек. Съветът на тв служителката е да се обърне към общината, но когато той иска обаждането му да се запише, тя го успокоява, че ще го направи и ще предаде какво е казал на началниците си. "Понякога сме почти като телефон на доверието", казва Катя Обрешкова. Нейният уют в малката стая (голям килер също е подходящо определение) е нарушен от нов компютър, който стои на бюрото до телефона. В момента се монтира и изпробва нова система за приемане на зрителските обаждания. Ще има няколко телефона за различните предавания - новини, публицистика, филми... На тях няма да отговаря жив човек - разговорите ще се записват от телефонен секретар. Хората, които искат да се изкажат по въпроса за детските предавания например, ще бъдат посрещани от гласа на кака Лили; на "новинарския" телефон - Вяра Анкова, и т.н. Ръководството на БНТ е отпечатало дори и типови картички, които ще бъдат изпращани на зрителите, които са оставили името и адреса си. В тях се благодари за това, че са се обадили и са дали мнението си. Картичките са подписани от генералния директор, но името му предвидливо не е отпечатано - никой не може да каже кой ще бъде, а камо ли колко време ще остане. "Хората не искат да си говорят с машини", разказва жената от телевизионния телефон на доверието. Измъчените от синия екран предпочитат живия контакт. Няколко пъти досега се е случвало, когато тя слезе за кафе до втория етаж на "Сан Стефано 29" и включи секретаря, да намира гневни обаждания. "Каква е тази машина! ", негодували зрителите. От последния етаж във високата сграда на БНТ се вижда почти целия център на София. "Когато ме подгони клаустрофобията поглеждам навън", разказва жената и хвърля поглед към осветения силует на "Александър Невски".
На всичките 12 етажа под нея в момента се прави телевизия - в студията се излъчват живите предавания, монтират се утрешните. Около осем часа в кафенето е още оживено. Два етажа по-надолу обаче вече не се мярка никой. Покрай стените на дългите коридори стоят безкрайни редици от изпочупени и настръхнали метални шкафове. Разнебитените им врати са затворени с всякакви големи и малки катинари. Това са работните места на една част от служителите в БНТ. Понеже сградата на телевизията е малка, не всеки има работно място - стая с бюро и стол. Затова те държат личните си вещи в шкафовете. Отскоро ръководството на медиата е започнало да ги премества в подземията на сградата. Никой не знае кой шкаф на кого принадлежи. Ако нямаш работно място и искаш да си сложиш чантата например някъде, започваш да обикаляш из тесните коридори. Когато намериш свободен шкаф, трябва само да си донесеш катинар от вкъщи, заключваш си го - и това вече е твоето работно място. Покрай шкафовете се забелязват следи от повечето генерални директори - този коридор го е построила Леда Милева, другият е ремонтиран от Иван Попйорданов... На някои врати стоят табелки, които едва ли някой вече помни какво означават - "Магнитна апаратна 1", "НИПИ Култура" и заградено помещение за преобличане на работниците. Никой не знае какво означава "НИПИ Култура" - ясно е обаче, че той стопанисва единствения в България "сурдо"-тунел. Предназначението му не е ясно. Доскоро в МВР също имали подобно съоръжение, но го закрили. В НИПИ "Култура" се води на работа шоуменът Джони Пенков и това като че ли е единственото, което придава някакъв смисъл на "сурдо"-тунела. Понякога покрай него минава загубил се новак в медиата, който търси пътя към архивите например.
И докато някои от тв служителите се борят с времето из тъмните и объркани коридори на "Сан Стефано" 29, там горе, на върха на телевизията, в малка стаичка метър на два една жена говори на живо със зрителите. А когато тясната стая й се види прекалено тясна, запалва една "Арда", поема дима с пълни дробове и поглежда през прозореца към "Александър Невски" и покривите на града.
И за медиите диалогът е задължителен
Чета в-к "Капитал" вече трета година и досега го оценявах като стожер на неутралната журналистическа позиция, но редакционната статия на бр.4/99 ме изуми.
Изпращам ви копие от писмото ми до телевизионната журналистка г-жа Светла Петрова, в което третирам страховития проблем, който се надига, и доказателство за който е същата тази уводна статия.
Дали в проява на толерантност и добър стил ще публикувате писмото ми, е ваш избор, но да знаете мнението ми на един от интелектуалците в изгнание в собствената си родина, е, струва ми се, важно за журналистите - добри професионалисти.
Светослав Диамандиев, Стара Загора Г-жо Петрова,
Надявам се освен интереса си към зрителското мнение, вашият изпълнителен директор има и възможността да види записа от предаването и да направи собствен извод.
Допускам, че и вие като мен сте недоволна от жизненото ниво на българите, и разбирам, че най-лесно е да са виновни управляващите, защото те реално правят нещо. Критиците им обаче знаят само своето "Не", за да застанат извън обсега на вашата обществено ангажирана войнственост.
Както вече споменах, вашата изключително авторитетна трибуна и доста категоричен стил ви поставят начело на действената власт на медиите и това ми дава повод да ви запитам простичко: Защо в. "Капитал" в бр.4/1999 г. се нахвърля така яростно върху министър Б.Бонев, когато той изказа в радиоинтервю мнение, че на България се вреди, когато в центъра на събитията се извеждат криминалните новини, които не са вече така симптоматични, както в миналото. Четвъртата власт чрез в. "Капитал" определи това мнение на един участник в диалога с "и той нападна журналистите". Защо нападна? Нима аз или министърът не можем да изкажем мнението, че обликът на един или много вестници и подборката на новинарския материал манипулират читателя? А когато този читател е чужденецът със своето вече изградено предубеждение?! И щом се ползвате така успешно от демокрацията да обиждате един вицепремиер, защо не приемете, че диалогът и за вас е задължителен като най-елементарна проява на същата тази демокрация. Спомням си случая, когато една ваша колежка се държа недопустимо високомерно с г-жа Екатерина Михайлова във връзка със срещата на синия висш актив в Хисаря. В поведението на журналистката имаше много хъс, но малко професионализъм, поне така както го разбирам аз. Впрочем как ли ще коментирате въведението в едно предаване на 30 или 31.01. тази година, направено от водеща с арменско име, която заговори за цени и оцеляване. Тази дума наистина беше актуална срещу зимата на 1996-1997 г., но днес това е грозна и тенденциозна инсинуация. И още - как ще оцените напъните на ваши колеги да подсетят авантюристите у нас за съществуването на възможност за "румънизация" на миньорските проблеми освен като заплаха от четвъртата власт?
Страхувам се, че това е един стремеж на журналистическата гилдия към действителна власт, която сама по себе си обаче е неконтролируема освен от морала на издателите. Знам, че пълната нетолерантност на вашите колеги със съзнанието за безапелационна правота, ако е искрена, е опасна, а ако е платена, е трагична дори и за България.
В заключение си мисля, че за да бъдете убедителни и да ви приемем и повярваме, вие, журналистите, можете да имате две лица - веднъж влизате в кожата на опозицията и подсказвайки на гражданите това, правите с управляващите коректен дебат, а вторият начин е да задавате своите въпроси, водещи до търсената от вас истина, безстрастно и уважително. Другото е упражняване на власт чрез провокация и шантаж.
Не бих искал писмото ми да се третира като враждебен акт, а само като опит да се предотврати поредната обществена война, разделяща нашето така силно разкъсано обществено мнение.
Още за икономията на топлинна енергия в жилищата
С необичайното за последните десет години застудяване нарастването на разходите за отопление, особено на собствениците на жилища, включени към централизирано топлоснабдяване, отново актуална става икономията на топлина.
В известна степен проблемът е много удобен за политизиране, защото в София, където се прави основно политиката и където са основните вестници, са топлофицирани около 490 000 приведени жилища от общо 781 000 в страната, или 64% от всички топлофицирани. Общо тази услуга ползват по-малко от 18% от населението в страната, не че зимата не касае и останалите 82%.
Ако към зимата прибавим и проблема с намаляването и постепенното премахване на дотациите в топлофикационните дружества, проблемът наистина става водещ поне за собствениците на топлофицирани жилища.
Първо, трябва да подчертаем, че зимата 1998-99 г. е напълно нормална в статистически смисъл. Фактът, че последните 30 години зимите като правило бяха "меки", не е гаранция, че така ще бъде и в бъдеще. В статистически план за един период от 60-80 години сегашните зимни температури са напълно в нормата и даже е малко нещо топло по сравнение с 1928, 1941, 1954, 1962 и други години. В този смисъл добрият стопанин, собственик на жилище, трябва да е готов да осигури приемливо за себе си и семейството си отопление поне 180 дни в годината, както и да мисли за поносими температури в жилището през летните горещи месеци. За тертип при планирането на усилията си може да се вземе настоящата зима и миналото лято.
Дългогодишният опит на фирмата ни сочи, че търсеното намаляване на разходите за отопление е изключително в ръцете на собственика на жилището. В този смисъл опитът на отделни специалисти да прехвърлят инициативата към данъчните преференции, чуждите капитали, строгия контрол и т.н., т.е. извън сферата на дейност на собственика, практически няма да проработи. Ако работеше, въобще нямаше да има проблем след 40 години планова икономика и строг контрол.
Нашият съвет към собственика е първо да си уплътни жилището и намали до разумния минимум площта на прозорците. Ако живее на първия или последния етаж, обезателно трябва да осигури сериозна топлинна изолация съответно на бетонната плоча над мазето или на тавана.
Жилищна собственост с неизмазани външни стени, огромни прозорци, счупени стъкла, стъкла без маджун, хлабава дограма, врати без прагове, теракотни или каменни покрития по подовете, неостъклени тераси едва ли може да гарантира комфорт и в същото време малки сметки за отопление. По-скоро няма да има комфорт и сметките ще са големи.
Опитът и прости сметки показват, че само мерките по отстраняване на тези дефекти могат да намалят разходите на топлина с 30-40%, да повишат температурите в помещенията с 3-5 градуса, да намалят течението и по този начин да повишат комфорта.
Много от тях сръчният собственик може да извърши сам или да поръча на дърводелец. При това ефектът от вложените пари и усилия се връща бързо директно при собственика, един път като комфорт и малки сметки, втори път като повишаване на потенциалната цена на жилището - капитал на собственика.
Така че, както всичко друго в живота, и въпросът с икономията на топлина в жилищата е главно в ръцете на собственика. Всички необходими материали могат да се намерят свободно на пазара.
Частните радиа и кабелите биха изложили Наполеон*
Има ли в момента цензура в българските медии? Чухме мнението на част от самите журналисти, изразено пред наблюдателите от ПАСЕ Аткинсън и Гелерод. На тази среща най-често ставаше въпрос за един конкретен тип натиск - оказван върху журналистите посредством съдебната система. Но по принцип цензурният натиск може да приеме различни форми и в последна сметка неговият краен ефект вероятно е сумарен плод от множество различни по тип и посока въздействия. Тук ще ви предложим нещо далеч по-простичко - мнението на редовия българин по един най-общ въпрос: бихме ли разбрали за загубата при Ватерло, ако Наполеон беше българин и разполагаше с нашите медии? *
Да, бихме разбрали, като най-вероятно е Наполеон да бъде разконспириран от частните радиостанции (или поне от онези от тях, които ще смогнат да си платят всичките такси към ДКД през тази година), от кабелните телевизии или от местните ефирни телевизионни канали, защото това именно са трите медийни представителя, които се приемат от българина като най-независими и свободни от политическа цензура. Половината от сънародниците ни подозират наличие на натиск върху БНТ, по една трета - върху националното радио и печата.
Точно толкова - една трета - е и делът на онези, според които у нас политическа цензура няма. Най-често това мнение се споделя от хората над 61-годишна възраст, с основно и по-ниско образование, живеещи в селата. Трябва да се отбележи, че дори и сред привържениците на ОДС делът на поддържащите мнението, че у нас политическа цензура няма, не надвишава 38%. Това е нормално, защото електоратът на ОДС е предимно по-млад, живее в градовете. И е грамотен.
Ако проследим как българинът подрежда институциите по предполагаемия ефект на оказваното от тях влияние, можем да заключим, че според него в основата на цензурата у нас стои централната власт, следвана плътно от шефовете на отделните медии. Три пъти по-назад от централната власт остават представителите на местната и доста коментираният медиен съвет.
Интересно е и разпределението на мненията за това кой натиск върху журналиста е по-силен - външният или онзи вътре, в самия него. На всеки двама българи, залагащи на външната принуда, съответства един, според когото журналистите се самоцензурират в старанието си да угодят на властта. Но може би и това е нормално в държава като нашата, където журналистиката често-често бива обвинявана, че включва в обзорите си темата за Ватерло не от любов към истината, а по-скоро от радост, че Наполеон се е издънил?
Self-made students в България !? Защо не ?
Всички свързваме САЩ с големите мултинационални компании като Apple , Dell Computers и Microsoft . Самите американци обаче имат съвсем друга представа за себе си - хора, работещи в малки фирми; хора, които започват от нула и изграждат нещо; предприемачи ; хора на средната класа. Голяма част от мениджърите на корпорациите за нови технологии са и техни (съ-)основатели - т.е. именно предприемачи.
Наред с тях обаче съществува и множество от малки високотехнологични компании - в областта на генното инженерство, фармацията, компютърната наука. Интересно е, че голяма част от тях са съсредоточени в едно малко американско градче - Кеймбридж , Масачузетс . Причината за това е, че там се намират два големи американски университета - MIT и Harvard University . Естествено е там да е най-голямата мозъчна концентрация в САЩ, а и в цял свят. Достатъчно е да споменем имената на трима от техните възпитаници, които са основали своите фирми там - Стив Джобс, Майкъл Дел и Бил Гейтс.
София като академичен център също е концентрирала мозъците на България, но само това явно не е достатъчно. Оправданието, че в Кеймбридж били световните гении е основателно, но не е достатъчно. Та нали уж бяхме втори по интелигентност след евреите? А такива студентски пулове има и в Германия - нима немците са по-добри от нас?
Причината за успеха на западните студенти се крие в създаването на предприемачески дух още през студентските години. Това се постига чрез създаването на смесени екипи от технически умове, маркетолози и финансисти, които работят върху създаването и продаването на пазара на нечия идея. Предпоставка за това е съчетаването в едно учебно заведение на икономически и технически дисциплини. Необходимите за целта парични средства се набират от самия университет, който участва и с процент в печалбата, от банки и други финансови институции. Оправданието, че на тях им е лесно да се финансират при развити капиталови пазари, е основателно, но защо и тук да не го направим .
В България университетите са тясно специализирани - УНСС, СУ, ТУ, МГУ, МА и др. Поради това е невъзможно да се създадат такива екипи на университетско ниво. Освен това са и достатъчно бедни, а ректорите порядъчно инертни, за да финансират такива рискови проекти. Но е възможно създаването на Център за студентско предприемачество (условно наименование), който да подпомага инициативните студенти - в областта на патентното право, откриването на финансови източници и пр. За това е необходимо съдействието на държавата и/или на обществени организации.
За осъществяването на проектите са нужни пари. Тази дума обаче не трябва да ни спира. Светът е море пълно с пари, а на нас ни трябва само кофа. Съществуват достатъчно западни venture capital funds или фондове за рискови инвестиции, които точно това търсят - идеи, които да им донесат пари. Именно тях имах предвид като финансови източници. За държавата, университетите и банките с 40-50% капиталова адекватност просто не може да се говори.
Изпълнението на тази идея би съдействало за развитието на България и на нас самите:
1. Ще се увеличи потокът на капитали в България, и то дългосрочен. При това ще използваме това, което Бог или родителските гени са ни дали - нашия мозък. Нито долар или евро за вносни суровини. За страна във валутен борд това е манна небесна.
2. Българските студенти ще имат възможност да се осъществят в родината си. Не е тайна, че за учение и последваща имиграция в чужбина мечтаят повечето студенти. Да, но там ще са аутсайдери - хората, от които ще се изисква най-много и ще им се дава най-малко. В Западна Европа имигрант е мръсна дума. Същевременно биха могли да се развият в България, да успеят финансово, да се издигнат в очите на момчетата и момичетата със свои, а не с родителски успехи. А защо не да осъществят мечтите си?
3. Екипите ще се формират доброволно по собствена инициатива. За тях ще се търсят тези, които могат и знаят какво и как да го постигнат. Това ще доведе до желание за работа, за знание и до повишаване нивото на нашето образование. Просто трябва да бъдем конкурентоспособни.
Всичко, което ни е необходимо, е в нас самите и с малко помощ ще успеем. Ние и България .
София и Скопие излъчиха сигнал по европейски модел
Напоследък Балканите рядко излъчват позитивни новини, но съобщението за предстоящото подписване на съвместна българо-македонска декларация носи всички характеристики на добрата вест.
На фона на косовската драма срещата на премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски на 22 февруари в София ще излъчи към международната общност послание по съвременни европейски, а не по балкански стандарти.
Решението София и Скопие да подписват договорите помежду си на официалните езици, определени от конституциите на двете страни, ще форсира с години затлачени икономически, политически и културни връзки, което само по себе си е исторически значим факт. Но не по-малко важно от решаване на т.нар. езиков проблем е взаимният отказ от малцинствени претенции, почти прецедент на Балканите. Мъчителните преговори за Косово в "Рамбуйе" правят този политически ход още по-ефектен и авторите му си заслужават чашата шампанско.
Идеята за взаимен компромис, който слага кръст на исторически вражди, не е от вчера, но твърде дълго време отлежа в папките на политиците. От което, политически и икономически, еднакво загубиха и двете страни. Затова сега който и да е от двете страни на границата да извади политическия калкулатор, няма да бъде нито точен, нито коректен в сметките си. Както каза неотдавна пред "Капитал" Арбен Джафери, лидер на Демократическата партия на албанците в Македония: "Не трябва да бъдем параноици, а да работим нормално, да отваряме нови пътища, да разменяме ценности и предложения и да бъдем отворени общества. Иначе, ако ни обземат фобии и паранои, няма да стигнем доникъде."
Тази позиция на лидера на албанското малцинство в Македония е изключително важна, защото, ако в София реакциите са предвидими, в Скопие те могат да имат драматични последствия. След летящия си старт правителството на Любчо Георгиевски попадна в епицентъра на мощен политически циклон. Едва преодоляло съпротивата срещу законите за езика и за амнистията на политическите затворници, то тепърва ще се изправи пред последствията от това велика сила като Китай, постоянен член на Съвета за сигурност към ООН, да скъса дипломатическите си отношения със Скопие.
В следващите дни македонското обществено мнение ще бъде подложено на масирана пропагандна атака откъм лагера на опозицията. Най-вече заради договора с Тайван, но и заради предстоящото споразумение с България. Новината от София по-късно и съвсем телеграфно стигна до Скопие, тъй като я предаде единствено частната агенция Макфакс, но някои спекулации вече се появиха. Дори тази, че управляващата коалиция може да се разпадне. После пък, че документът е в противоречие с конституцията на Македония и т.н.
В този сгъстен отрязък от време правителството на Георгиевски ще отбива атаките, стига самата управляваща коалиция, както и собствената му партия, да е достатъчно еластична и здрава. И това ще проличи още преди дебата по ратифицирането на документа от македонския парламент.
В това отношение на Костов му е по-конфортно. Каквито и "романтични" настроения да носи, каквито и предизборни сметки да си прави, българската политическа класа няма да си позволи да подложи на съмнение един очевиден пробив на външната ни политика. В София дори левите политици вече са на "ти" с азбучната истина, че България не може да прави никакви евро- и атлантически заявки, ако не преодолее историческите си фобии и грешката от най-новата си история като признаването на държавата Македония, но непризнаването на езика й. Както при гласуването на декларацията за отношенията с Русия, дори противниците на Костов ще се съобразят с външнополитическия и с инвеститорския резонанс. Докато в Скопие опозицията тепърва ще наваксва по темата националноотговорно поведение над партийния интерес.
България разсече "македонския" си възел
Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"
- В първо действие на новата българска история "македонският въпрос" е общобългарски и той се явява веднага след Берлинския конгрес, когато за българското обществено мнение въпросът за Македония е въпрос за националното обединение на България. И досега голяма част от българското общество живее с този образ. Но през 1919, след Ньойския договор, в българската политика "македонският въпрос" получава ново измерение.
Второто превъплъщение на македонския въпрос, което бележи периода 1919-1940 г., е за запазване на българския характер на Македония. Утопията за териториално обединение е отстъпила на волята да се спре сърбизацията на региона. Запазването на българския характер на Македония е нещо, което всички български правителства се опитват да преследват през 1919-1939 г., при това в ситуация на враждебна на България международна конюнктура. През 1940 г. след присъединяване към Тристранния пакт България като че ли се връща към идеята за присъединяване на територии, но това само води до нова национална катастрофа. Тук идва третото превъплъщение на македонския въпрос - коминтерновското. Отечественофронтовското правителство на България решава, че македонският въпрос е въпросът за отношенията между България и Югославия. Тогава започва политика на насилствена македонизация на българите в Благоевградския регион. Този трети, унизителен и болезнен за нашата идентичност период, става основа за югославските претенции към България. В четвъртото превъплъщение на македонския въпрос СР Македония, по това време част от СФРЮ, превръща въпроса за македонско малцинство в България в основа на своята позиция. Югославия използва всичките си предимства на един от лидерите на необвързаните, за да пропагандира малцинствените си претенции. До втората половина на 70-те години българската дипломация мълчи, а през 80-те само се опитва да извика. България се оказва изолирана дори в рамките на Варшавския договор. Югославската дипломация успява да убеди западната общественост, че България има агресивни претенции към Македония и че в България съществува македонско малцинство.
Решението на България първа да признае република Македония е силен политически ход, но той остава без продължение. Позицията "държава - да, нация - не" се превръща в ахилесовата пета на нашата регионална политика. Позицията "да-не" позволява на македонското правителство през цялото време да твърди, че Македония е жертвата, невинно агне, обградено от четири съседа вълци. А не е тайна, че във Вашингтон и Брюксел обичат агнета, а не вълци.
- В резултат на т.н. езиков спор беше създадено статукво, което беше антибългарско по своя характер. И причината не е в антибългарските публикации в македонската преса. България се оказа единствената съседна на Македония държава с блокирани икономически, търговски и политически отношения със Скопие. Връзката между двете страни беше криминалната печалба от ембарговите сделки. България се оказа съседната страна, която не присъства по никакъв начин в Македония. Сърбия присъства чрез културата си, през политическия спомен и югоносталгията. Гърция - чрез новата си икономическа експанзия. Албания - чрез албанското малцинство, а България се оказа в положение на самоизолация. Тази констатация не е някакво откритие в българските дипломатически кръгове. Още през 1995 г. има сериозен опит да бъде намерен изход от неизгодния за България езиков спор.
- При подобни споразумения между балкански страни всеки е дълбоко убеден, че или печелиш, или губиш. Това, което западните анализатори наричат zero sum game, у нас просто е известно като балканска политика. Това, че и България, и Македония трябваше да се откажат от първоначалните си позиции, е силата, а не слабостта на подписаната декларация.
Компромисът, който България прави, е назоваването на македонски език. Но македонският език е назован като конституционна, а не като историческа реалност. Македония от своя страна сваля проблема за малцинството от дневния ред на преговорите и отношенията си с България. Отказът от македонско малцинство в България де факто е скъсване на пъпната връв на нова демократична Македония с Титова Македония. Има и друг въпрос - възможен ли е компромис, който да бъде "продаден" на обществените мнения като печеливш и за двете страни. Това се оказа сложно. В България има битов, неполитически, фолклорен национализъм - "те пият и пеят", а в Македония в продължение на 40 години да бъдеш македонец е равно на идеята да не си българин. Така че въпросът не е дипломатически и не е за варианта на компромиса. Сегашната формула съществува от 1995 г. Проблемът е има ли политическа воля за прилагане на намерения компромис. Идването на правителството на Любчо Георгиевски на власт е най-важната предпоставка за пробива в двустранните отношения. Успех на българската дипломация е, че успя като свой съюзник в Македония да потърси и да намери не само ВМРО-ДПМНЕ, но и малцинствените партии в управляващата коалиция.
- В България големи спекулации няма да има. В друга ситуация Георги Първанов с радост би подкрепил постигнатото, но в момента той е заложник на вътрешнопартийните борби в БСП. В стратегията си на "безпощадна опозиция" Първанов е против дори когато Костов казва "добър ден". Но БСП няма да бъде гръмогласна и в никакъв случай не би могла да бъде радикална в критиките си срещу споразумението по простата причина, че вариантът, обсъждан от правителствата на Виденов и Цървенковски е по-компромисен от подписания сега. В него дори липсва клаузата за интерпретация на македонската конституция в смисъл на отказ от претенции за македонско малцинство в България. Така че в София критиките ще идват или по линия на битовия национализъм, или по линия на маргинални фигури като бившия главен прокурор Иван Татарчев.
В Македония ситуацията е по-сложна. Сближаването с България дойде след големия скандал с Тайван и може да се очаква, че опозицията ще се опита да спре процеса с всички сили. Не изключвам дори искане на вот на недоверие във връзка с това споразумение. За разлика от България, където има пълна хармония на институциите по отношение на споразумението, в Македония има институционален сблъсък президент - премиер. Но от друга страна, правителството в Скопие получи сериозна подкрепа от външния свят.
- В политически аспект и двете страни печелят. След включването на албанците в правителството споразумението с България е най-смелият и най-печеливш ход на Любчо Георгиевски. Той показа, че ВМРО-ДПНМЕ, а не Глигоров е истинският "стабилизатор" в Македония. Печели и България.
България се превръща в един от реалните гаранти за териториалната цялост и за демократичния характер на Македония. В продължение на пет години на България й беше отказвана възможността да играе посредническа роля на Балканите под претекст, че има неуредени отношения със Скопие. От момента, в който тези отношения са вече уредени, България си отвори вратата за реална политика на Балканите.
- В икономически план това е коридор No8. През Македония минават и двата важни коридора Север-Юг и Изток-Запад и е въпрос на политическо решение кой от тях ще стане приоритет. Всяко правителство твърди, че ще развива всички коридори. Но само македонското може да каже ще стане ли реалност коридор No8. Това е голямата икономическа печалба за България да направи коридор No8 от картографска реалност в политическа.
- България и Македония сключиха тип споразумение, което е прецедент за всички отношения, които Македония е имала със съседите си. От тази гледна точка нашите страни създадоха нов стандарт. Предполагам, че ще има ревност от перфектния начин, по който ще се решат българо-македонските противоречия. Но това е възможност и за други съседи на Македония да избягат от политиката на малцинствените претенции и да се влезе в много по-конструктивна фаза на отношения. От гледна точка на голямата политика това е скъсване на връзката на Македония с югославското минало и с политическото статукво в Югославия. Подписвайки това споразумение Любчо Георгиевски погреба Белградската линия на предишното правителство. Ако има някой, който безспорно губи от постигнатото споразумение, това е Слободан Милошевич. Оттук нататък можем да говорим за политическа изолация на Милошевич и тя е част от възможността за ново политическо разрешаване на балканските проблеми. Фактът, че в правителството на Георгиевски е представена албанска политическа партия, позволява на България и на Македония като тандем да имат много по-силна позиция в преговорите и в разиграването на различните последствия от косовската криза.
- Огромен. Преговори за Косово в истинския смисъл на думата няма. Дори в момента Косово е територия, която не е контролирана от сръбските части освен с военна сила. Много отдавна стои хипотезата, че всяка независимост на Косово би значела тотална дестализация и разпадане на Македония. Това правеше преговорите толкова трудни, а международната общност - консервативна. Стабилизацията по оста София - Скопие позволява да се твърди, че Македония вече не е заложник единствено на това как ще бъде решена косовската криза. България по този начин заяви, че има политически интереси за запазването на цялостна, демократична и независима Македония. Изведнъж се промени идеята, че ако Косово получи или по-широк статут, или започне гражданска война, или получи независимост, от това автоматично ще се взриви Македония. Македония няма да се взриви толкова лесно, както изглеждаше на мнозина. Българо-македонското споразумение става една от гаранциите за стабилността на Скопие. Дори след като над Македония надвисна китайското вето в Съвета за сигурност всички са убедени, че части на НАТО под една или друга форма ще останат в Македония. Защото тя, а не Косово е сърцето на голямата политика на Балканите. А България стана една от важните артерии, които крепят това сърце.
Готвят бивш боксьор за мястото на Татарчев
Никола Филчев, бивш боксьор, бивш цигулар, бивш върховен съдия и настоящ зам.-министър на правосъдието, е новият син фаворит за главен прокурор. Петдесет и една годишният ексмагистрат е бил номиниран за поста от НИС на СДС след шумния провал на Огнян Атанасов, предишната кандидатура на "Раковски" 134. Името на зам.-министъра беше издигнато от окръжната прокурорка на Плевен Евелина Попова на заседанието на Висшия съдебен съвет миналата сряда.
Шефката на обвинението в смятания за червена цитадела Плевен попадна във ВСС по доста странен начин. Първоначално тя не намери място сред 11-те фаворити на сините. При гласуването в пленарната зала обаче ненадейно се оказа, че един от кандидатите - шефът на пловдивската адвокатска колегия Камен Георгиев, няма необходимия стаж. Вносителят Велислав Величков изтегли предложението си, въпреки че според първоначалната му информация кандидатът е бил юрист в продължение на 44 години. На неговото място влезе именно прокурорката Евелина Попова, която в момента, изглежда, връща услугата на СДС. Предлагайки Филчев за главен прокурор, тя спести неудобството на правосъдния министър Васил Гоцев да издига своя непосредствен заместник, което щеше да се изтълкува като чисто партийна кандидатура. Фактът, че зам.-шефът на правосъдното ведомство беше номиниран от магистрат, обаче не може да скрие напълно обстоятелството, че той изостави работата в деполитизираната съдебна система и предпочете политически обременен пост в изпълнителната власт.
Плевенската окръжна прокурорка Евелина Попова, която извади Гоцев от неудобната ситуация, доста точно се вмества в дефиницията за
Преди около година името й нашумя с това, че образува две следствени дела срещу плевенския соцкмет Румен Петков и го отстранява от поста му. Три дни по-късно прокурорът от Главна прокуратура Михаил Дойчев отмени нейното постановление и иззе материалите в София. Името на Евелина Попова се появи в публичното пространство и около събитията в "Плама". В момента окръжната прокурорка на Плевен се явява стратегически съюзник на сините, тъй като градът е традиционно с червена окраска и може да бъде контролиран от сините единствено по линията на областната управа и на съдебната власт. Ситуацията вероятно няма да се промени и след местните избори наесен, така че Попова ще продължава да бъде удобен човек за синьото мнозинство.
Кандидатурата на Никола Филчев за главен прокурор обаче също беше приета с много сериозни резерви от магистратите. Повечето от тях смятат, че новият главен прокурор не трябва да бъде човек, който е пряко обвързан със синята партия или с подчинената й изпълнителна власт. Никола Филчев е известен със сприхавия си, конфликтен нрав и че трудно работи в екип с подопечните си. Според някои на моменти той заприличва на главния герой от боксьорския филм
Съдийското мнозинство във ВСС обаче прие най-болезнено факта, че хората на "Раковски" 134 системно пренебрегват мнението им и определят своя фаворит на базата на верността му към синята партия, а не на базата на професионалните му качества. Най-дразнещ за магистратите се оказал аргументът на СДС, че Никола Филчев е издигнат, защото бил разбрано момче.
Явор Бояджиев се включва в надпреварата за главен прокурор за втори път. При предишния таен вот за шеф на обвинението, който беше спечелен с пирова победа от Бойко Рашков, той се класира на второ място, като получи подкрепата на 7 души - на петимата представители от съдийската квота, на председателя на Върховния касационен съд Румен Янков и по всяка вероятност на отцепилата се от обвинителските редици окръжна прокурорка на Пазарджик Росица Терзова. Бояджиев участва и в експертната група, която изработи внесения през миналата седмица законопроект за ремонтиране на Наказателно-процесуалния кодекс. Освен него в групата влизат Екатерина Трендафилова, нейният асистент Ивайло Цонков, бившият говорител на стария Висш съдебен съвет и настоящ шеф на Второ наказателно отделение на ВКС Румен Ненков, председателката на Софийския районен съд Капка Костова и топадвокатката Даниела Доковска. Координатор на групата беше Нели Куцкова. Явор Бояджиев се смята за компромисна фигура от болшинството действащи магистрати. За жалост, изглежда, сините политици не го приемат, тъй като е представител на ведомство, което все още се смята за Татарчева твърдина. Освен това самият той, изглежда, не е чак толкова мотивиран да се нагърби с почти неизпълнимата задача да премита авгиевите обори, които сегашният главен прокурор ще завещае на своя наследник. В подобна позиция, изглежда, е и другият съдийски кандидат Васил Миков. Така че, ако влиятелният председател на Върховния касационен съд Румен Янков се поддаде на синия натиск, двамата може и да отпаднат от борбата, като си направят самоотвод.
В създалата се ситуация отново може да изгрее звездата на пловдивския апелативен прокурор Росен Димов. Той се ползва със сериозна подкрепа от страна на МВР и не е бил пряко обвързан със синята кауза. В този случай обаче има още един проблем - президентът Стоянов, който трябва да подпише указа за назначаването на главния прокурор, бил решително против кандидатурата на своя съгражданин. Голямата въпросителна в случая е защо... Предизборното ухажване на етносите изпревари конвенцията за малцинствата
Лидерът на СДС покани етническите турци във властта. Произнесе го бавно и твърдо акцентира, че в изречението му липсва абревиатурата ДПС. Във вторник, след заседание на Националния съвет на СДС, Костов обясни внимателно на журналистите, че кани седем представители на турския етнос да станат заместник областни управители. Градовете, откъдето премиерът ще започне обещаната отдавна интеграция на малцинствата, също не са избрани произволно. В Благоевград, Кърджали, Шумен, Разград, Търговище и Силистра управляващите решили да дадат важни постове в областната администрация. Паралелно с това назначените вече областни управители получиха партийно поръчение да започнат светкавични действия, с които да покажат на местното население, че властта ще реши социалните му проблеми.
Областният управител на Кърджали Пламен Иванов и колегата му от Благоевград Борис Маскръчки веднага след Националния съвет на СДС отидоха при земеделския министър, за да уговорят как ще бъде изкупен тютюнът на хората от двата региона. Още в началото на октомври Костов лично пробва почвата в Кърджалийско, дори в срещи с електората пусна новината за предстоящото ратифициране на рамковата конвенция за защита правата на малцинствата. Хората в пограничните райони обаче си искат земята, парите от тютюна и пенсиите.
Затова и на първата среща с новите областни управители премиерът не постави политически задачи. Той формулира трите първи и основни задължения на губернаторите - да върнат земята, да разработят и приложат регионални програми за развитие и да се борят с корупцията. Както винаги Костов не пропусна да вметне, че политическа защита няма да има над нито един от управителите, всеки сгрешил ще си ходи.
