В лагера на Армията за освобождение на Косово също не бяха единодушни. Говорителят Красничи декларира, че представители на АОК ще участват в преговорите, а политическият представител Адем Демачи препоръча да не се ходи във Франция. Твърдолинейният функционер се опасявал, че АОК ще бъде принудена да капитулира. Според него албанците в Косово били взели оръжието "не заради някаква си автономия, а за да извоюват независимостта си".
Близо едногодишният конфликт, който отне живота на над 2000 души, е на път да бъде преодолян. След обявяването на автономията сръбските полицейски сили трябва да се изтеглят от Косово и на тяхно място ще бъдат настанени сили на НАТО, според американския военен министър Коен - не повече от 30 хиляди души. Със сигурност няма да има прекрояване на граници. Номинално Белград ще продължи да управлява, но реалната власт ще бъде в местните институции. А НАТО ще се погрижи за всичко останало. Двете етнически общности в Косово ще получат шанса да ръководят съвместно регионалните си дела. Но ако те се провалят, пактът ще бъде последната инстанция, която ще има думата да възстанови това, което е било постигнато под егидата на военните от Брюксел. По примера на Босна и за спокойствието на Европа.
Давос констатира смъртта на световната финансова система
Една от основните дискусии на годишния икономически форум в Давос носеше претенциозното и странно наименование "Отговорна Глобалност". Макар че думата глобалност бе изписана с главна буква, това едва ли би помогнало на някого да се ориентира в темата, ако не бе прочел подзаглавието на темата - "Управление на последиците от глобализацията". Германският президент Роман Херцог пък бе човекът, който успя да обясни за какво става въпрос, а именно - "глобална икономика с човешко лице". При откриването на форума Херцог заяви: "Глобалността ни кара да търсим не само нов финансов и икономически ред, но и нов световен социален ред. " Но големият отворен въпрос, който остана, е дали разрастващата се световна финансова криза, периодичните политически кризи в различни части на света и глобализацията на световната икономика могат да бъдат поставени под контрол. Или, както се казва в една индонезийска поговорка, "Оризът се превърна в прах", станало е твърде късно. А именно от Индонезия тръгна кризата, която в момента се разпростира от Москва до Рио де Жанейро.
Когато през миналата година министър-председателят на Малайзия Махатир Мохамад заяви, че световните финансови спекуланти и неадекватната в условията на глобална икономика политика на Международния валутен фонд са причината за краха на източноазиатските икономики, повечето коментатори и медии обявиха думите му за бълнуване на луд. Преди няколко дни в Давос германският канцлер Герхард Шрьодер обвини финансовите спекуланти за върлуващата финансова криза и никой даже не си и помисли, че той не разбира какво казва. "Щом дори Джордж Сорос - а той би трябвало да е наясно с тази материя, след като спечели милиарди долари чрез финансови спекулации - твърди, че е време да се въведат регулиращи фактори, то време е ние, политиците, да седнем на масата и да договорим новите параметри на световната финансова архитектура", бяха думите на Шрьодер.
Точно в тази точка бе големият идеологически сблъсък в Давос - от една страна, Европа с нарастващо желание за регулация на пазарите, а от друга - Съединените щати, където преобладава мнението, че една подобна реформа ще направи пазарите още по-уязвими. Освен това американските представители на форума атакуваха Европа с искането за провеждане на повече структурни реформи на Стария континент, които да доведат до стабилизация на световните финансови пазари. Американският вицепрезидент Ал Гор, финансовият министър Робърт Рубин и заместник финансовият министър Лорънс Съмърс в един глас поискаха от Европа да провежда политика, която да повиши местното търсене и да вдигне своя дял на внос от стагниращите азиатски и латиноамерикански икономики. От друга страна, американците се чувстват все по-некомфортно от собствения си растящ дефицит по текущия платежен баланс, който през тази година се очаква да достигне 300 милиарда долара, отчасти вследствие на високото ниво на вноса. По този повод Ал Гор обяви, че ако Европа и Япония не вдигнат нивото на внос, "финансовата криза от 1998 г. ще се превърне в търговската криза на 1999 г." и че Съединените щати не могат да бъдат световният вносител от последна инстанция.
Прилагането на такива амбициозни глобални схеми с неясна политическа подкрепа за тях обаче може да бъде доста опасно за световната икономика. Или както писа икономистът от Бъркли Бари Айхенгрийн - световните политически и финансови лидери трябва да съсредоточат усилията върху приемането на глобални финансови стандарти, които да ограничат краткосрочното валутно кредитиране за страни с висок риск, от една страна, и промяна на кредитните договори по такъв начин, че отделни кредитори да не могат да отказват разсрочване на договора.
Шефът на френската централна банка в типично френски стил видя решението в повече прозрачност. "Защо реагираме като стадо в някои случаи? Защото няма прозрачност, отговорната прозрачност е твърде малко", заяви Трише, приканвайки световните политически и финансови лидери към по-голяма отвореност към обществото. От своя страна президентът на Бундесбанк Ханс Титмайер контрира с предложението да се сформира орган от финансови регулатори, които да наблюдават световната икономика; орган, който да обедини усилията на МВФ, Световната банка, националните централни банки, както и наблюдатели на застрахователните и фондовите пазари. Подкрепи го британският финансов министър Гордън Браун, който заяви, че подобен орган трябва да се създаде възможно най-скоро и да служи като система за ранно оповестяване на икономически и финансови кризи. И отново Америка се изправи срещу Европа, след като американският финансов министър Робърт Рубин изложи американската позиция с думите: "Нищо от моя 26-годишен опит на Уолстрийт, нито шестте ми години в правителството не подсказва, че може да съществува предсказуемост, дори с минимална вероятност, за система подобна на световната икономика.
Но Рубин не бе прав, защото още преди година на предходния форум в Давос група от водещи независими икономисти изпрати на световните политически лидери послание с предупреждение за надигащата се криза на развиващите се пазари. Тогава икономистът от Масачузетския технологичен институт и водещ коментатор на финансовото издание Business Week Руди Дорнбуш заяви в прав текст: "Следващите в списъка са Русия и Бразилия", имайки предвид, че двете страни ще са първите големи жертви на азиатската финансова криза. Интересно защо тогава никой не се вслуша в това предупреждение, а преди няколко дни Джордж Сорос призна, че по отношение на Русия дори неговата прословута интуиция не е проработила и руският му инвестиционен фонд се е оказал на червено.
Всъщност най-точната метафора за световната икономическа ситуация бе родена от главния вицепрезидент на Световната банка Джоузеф Щиглиц, според когото главният въпрос е дали е виновна колата или пътят. Когато колата излезе от пътя веднъж, за това може да се вини шофьорът. Когато кола след кола излизат от пътя, може би вината е именно в пътя. Или по-просто казано, колите са икономиките в криза от Тайланд до Бразилия, пътят е световната финансова система. И всички здравомислещи икономисти би трябвало да са наясно, че макар голяма част от отговорността за финансовата криза да се пада на твърде високите нива на кредитиране, липсата на прозрачност и хроничните икономически цикли, то нуждата от реформа на световната финансова система е станала повече от крещяща.
Проблемът е, че въпреки наличието на определен консенсус, че нещо трябва да се направи, в световното обществено пространство има твърде малко идеи какво точно трябва да бъде сторено. Едва ли някой е очаквал, че в Давос ще се срещнат позициите на американския Федерален резерв и вижданията за валутните пазари на Махатир Мохамад или че вторият човек в йерархията на МВФ, Стенли Фишер, ще се съгласи с критиките на Джордж Сорос по отношение на политиката на фонда в Бразилия. Можеше да се очаква обаче, че след като финансовата криза се е простряла върху половината земно кълбо, то ще има консенсус или поне желание за консенсус относно глобалните мерки за решаване на проблема.
Вместо позитивни решения обаче форумът в Давос просто извади на бял свят фундаменталните противоречия между три основни политико-икономически модела на действие. Съединените щати обявиха, че твърдо стоят зад чисто пазарните принципи във финансовата сфера, Европа и Япония искат въвеждането на някакви граници за валутните флуктуации, а най-крайното мнение бе застъпено от Махатир Мохамад, според когото твърдият контрол е единственият начин за борба с валутните спекуланти. И тези три модела до голяма степен отразяват икономическата ситуация в страните, които ги застъпват - Америка се намира в период на триумфален икономически възход, Европа регистрира ръст, но не е сигурна доколко този ръст е дългосрочен, докато Източна Азия е в период на финансов и икономически крах.
Голямата опасност идва от факта, че тези фундаментални различия може да попречат на намирането на компромисно решение между регулацията на пазара и предимствата на свободната търговия и глобализацията. А постигането на такъв компромис е най-голямото и най-важно предизвикателство, пред което светът е изправен в момента. Срещата на финансовите министри на страните от Г-7 след три седмици в Германия трябва да е мястото, където да се реши как да се коригира пътят на световната икономика. Ако това не стане, все повече икономики от Азия, Латинска Америка, а впоследствие и от Европа ще излизат от пътя.
Преговорите за "Кремиковци" скараха приватизаторите
Преговорите за продажбата на "Кремиковци" са разделили приватизиращите органи на два лагера, съобщиха добре осведомени източници. От едната страна на барикадата са застанали вицепремиерът Александър Божков и шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Двамата твърдо отстоявали, че единственият читав кандидат за софийския комбинат е турската "Ердемир". На същото мнение бил и посредникът по сделката - консорциумът "Райфайзен инвестмънт - ВС Аткинс", където водеща фигура е човекът на Божков Александър Съботинов. В другия край е групичката около промишления зам.- министър Марин Маринов и шефовете на "Кремиковци", които лансират швейцарската фирма "Дюферко". Твърди се, че на тяхна страна е и финансовият министър Муравей Радев.
Засега везните накланят в полза на "Ердемир", защото и лобито, което стои зад него, е по-мощно. Според източници от приватизационните среди премиерът Иван Костов също бил склонен да приеме офертата на турците, въпреки че избягва това да се афишира (Костов отказа да приеме пристигналите през седмицата шефове на "Ердемир"). Тъй като преговорите за "Кремиковци" продължават да стоят в мъртвата точка, може би ключовият въпрос сега е на чия страна ще застанат синдикатите. Профсъюзите се ползват с голямо влияние в комбината и могат лесно да провокират напрежение, от което пък да се предопредели и изборът на купувача, твърдят правителствени източници. И без това досега бяха дадени достатъчно доказателства, че сделката за "Кремиковци" ще търси повече политически и социален ефект, отколкото икономически.
Първите по-сериозни искри между основните играчи се появиха покрай принципния спор кой трябва да се изказва по въпросите на приватизацията. Преди три седмици шефът на АП Захари Желязков открито нападна Марин Маринов заради неуместните му изявления. Заместникът на Александър Божков беше казал, че "Кремиковци" няма да бъда даден за един долар на "Ердемир". В отговор Желязков заяви в интервю за в. "Сега", че "това е типично излизане на мениджмънта на едно предприятие от кръга на неговите правомощия" и че "съветът на директорите на едно предприятие, даже и да има мнение, не е този, който трябва да дава оценки кой купувач става и кой - не".
Твърди се, че Марин Маринов си е създал неприятности заради неприкритото му лобиране в полза на "Дюферко", с което раздразнил началника си Александър Божков. Позицията на Маринов, който е и шеф на надзора в "Кремиковци", олекна покрай разкритията за скандалните договори за реклама. Преди няколко дни Божков забранил на своя заместник да дава каквито и да било изявления за "Кремиковци". Затова в последните две седмици Маринов рязко снижи честотата на публичните си изяви. Така обаче отново дойде ред на Дилян Димитров. Шефът на "Кремиковци" се криеше от медиите от миналия септември, когато шокира всички с новината, че "Кремиковци" ще фалира. През седмицата обаче Дилян Димитров пак даде серия от интервюта, в които се зае да изчислява колко ще струва нарязването на комбината на скрап. Контекстът този път бяха неизгодните условия, поставени от "Ердемир". В едното от интервютата си Дилян Димитров между другото опита да даде пример за успешна сделка с втория класиран кандидат, като припомни продажбата на "Соди" - Девня.
Според запознати Дилян Димитров и Марин Маринов поставяли под съмнение надеждността на "Ердемир" и в официални срещи с участието на консултантите. Хора от ръководството на "Кремиковци" още миналата година пускаха слухове, че турците всъщност не искали да купуват комбината, а просто го проучвали. Според източници от "Кремиковци" на турците първоначално им бил отказан достъп до документацията на комбината и се наложило проблемът да бъде разрешен със среща между техни представители и премиера Костов. Междувременно Маринов ходил няколко пъти до Швейцария да уговаря "Дюферко" да отпусне кредити за "Кремиковци". Твърди се също, че благодарение на него фирмата подала тези дни нова оферта, различна от първоначалната, която предвиждаше създаване на смесено дружество с "Кремиковци". Това косвено беше потвърдено и от финансовия министър Муравей Радев, който заяви в четвъртък: "Офертата на "Ердемир" е в процедура на промяна. Но не е само тя. Има и други оферти и не бих казал, че някои от тях са по-лоши, обратно може би".
Срещу тези витиевати формулировки засега стои твърдата воля на Александър Божков и шефа на АП, подкрепени и от консултантите, за продължаване на преговорите с "Ердемир". През седмицата Божков заяви, че преговори с "Дюферко" ще се водят само ако не се стигне до споразумение с "Ердемир". Захари Желязков пък отдавна заяви, че турците са много сериозен купувач и "ако се стигне до сделка с тях, "Кремиковци" го чака добро бъдеще" (в."Сега", 13 януари 1999 г.).
Засега никой от политиците не се е ангажирал открито с третия в подреждането - "Дару металс". Смята се, че фирмата може да бъде подкрепена единствено от другия заместник-министър на промишлеността Стефан Ставрев, но самият той няма солидни позиции в приватизационните среди. През седмицата от "Дару" напомниха за себе си, като обещаха да дадат нова оферта, ако бъдат поканени - този път за 71%, а не за отделни производствени мощности на "Кремиковци". От пресконференцията на фирмата се роди и смайващото предложение на "Дару металс" да поеме "почти всички" дългове на комбината. Още същия ден обаче нещата бяха поставени на място от вицепремиера Александър Божков, който заяви по телевизията: "Ние в момента сме в преговори с "Ердемир", "Дару металс" чакат на опашката". По нататък Божков обясни, че докато турците са фирма с доказани финансови и технически възможности, "Дару металс" до момента давали само обещания.
Според запознати новата оферта на Дюферко предвижда също цена от 1 долар плюс ангажимент за поемане на част от дългосрочните дългове в размер до 100 млн. долара. Фирмата изразила готовност да изплати по този начин дълга към фалиралата Стопанска банка, зад който стои кредит от "Банк ъф Аустрия" за поточната линия, инсталирана от "Фьост Алпине" (също австрийска фирма). Той е на обща стойност 80 млн. долара. "Дюферко" били готови да поемат и двайсетина милиона долара дълг към ДФРР. В замяна на това фирмата настоявала държавата да отпише всички останали задължения - към НЕК, Булгаргаз, по ЗУНК, към данъчните, митниците и социалното осигуряване. От държавата се иска също да поеме разходите по минали екощети. Освен това швейцарците настояват за пълни компенсации, в случай че се стигне до антидъмпингови санкции от страна на Европейския съюз. Друго основно изискване на "Дюферко" било да се подпишат предварително петгодишни договори за доставките на електроенергия, природен газ, жп транспорт и всякакви комунални услуги, като цените да бъдат фиксирани на сегашното им равнище.
Според източници, близки до кандидат-купувача, офертата на "Дюферко" предвижда отново да бъде създаден джойнт-венчър с държавата, но под нова формула. От фирмата обещали да осигурят и револвираща кредитна линия в размер до 90-100 млн. долара. Предвидени били и първоначални инвестиции в размер на 45 млн. долара с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Засега няма информация за промяна в офертата на "Ердемир". Турската компания предлага 1 долар за 71% от "Кремиковци" и инвестиции от 467.5 млн. долара до 2006 г. "Ердемир" е заявил досега готовност да осигури 80 млн. долара оборотен капитал и да изплати до 10 млн. долара от краткосрочните задължения на "Кремиковци". Това е сума, която се очаква, че ще бъде покрита от заварените стокови наличности и други краткотрайни активи на комбината.
Подготвяната приватизация на металургичния гигант вече предизвика законотворческа суматоха, което е доказателство, че правителството няма да позволи да се стигне до затваряне на комбината, защото тогава ще възникне проблемът с изхвърлянето на улицата на близо 16 000 души. Подобен сценарий изглежда най-малко вероятен на фона на задаващите се избори. Очевидно ще трябва да се търси решение в рамките на ограничените възможности. Големият проблем си остава дългът на "Кремиковци" от 564 млрд. лева. Срещу него стоят 240 млрд. лева, предвидени в бюджета за разходи по структурната реформа. Това означава, че ако не бъдат договорени по-изгодни условия с кандидат-купувачите, резервът няма да стигне само за дълговете на "Кремиковци". Дори и парите да бъдат похарчени изцяло за металургичния комбинат, проблемът пак ще бъде решен частично, а и ще бъде отрязана възможността за участие на държавата в преструктурирането на други закъсали предприятия. Това означава, че оттук нататък свръхзадлъжнелите предприятия ще трябва да отиват директно в несъстоятелност или ликвидация, като социалният ефект от това може и да надхвърли този от евентуалната ликвидация на "Кремиковци". През седмицата финансовият министър Муравей Радев заяви, че не се предвижда обща схема за уреждане на дълговете на предприятията в изолация и че за всяко дружество ще се търсят индивидуални решения чрез преговори между кредиторите и кандидат-купувачите. По всичко личи обаче, че от разрешаването на проблема "Кремиковци" ще зависи и съдбата на другите проблемни сделки.
Законно ли е опрощаването на дългове по ЗУНК
Парламентът прие промяната в закона за приватизацията, според която правителството има право да отписва задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Според новия текст "Министерският съвет може да отписва задълженията по този закон (главница и лихви) на търговските дружества към държавата, при условие че след приватизационната сделка са приватизирани над 50 на сто от дяловете или акциите на дружеството... Задълженията се отписват след сключване на приватизационната сделка". Според юристи, запознати с материята, промяната противоречи на конституцията, където в чл. 98 сред изброените правомощия на президента е записано, че той опрощава несъбираеми държавни вземания. Досега не е приеман закон, който да дава правото на други органи да опрощават несъбираеми вземания. Чрез закон се допуска единствено възможността на министъра на финансите да разсрочва държавни вземания до три месеца.
Новият текст в закона предвижда приватизиращият орган - Агенцията за приватизация или министерството-принципал, да направи предложението за отписване на вземания, а правителството трябва да вземе окончателното решение при съгласуване с министъра на финансите. Отписването трябва да става преди в Държавен вестник да има обнародвано решение за начина на приватизация. Задълженията, които ще бъдат отписани, се обявяват в решението за метода на приватизация. Ако към влизането на закона в сила (в текста е записано 1 февруари 1999 г.) вече е взето такова решение, отписването се обявява с допълнение към него. Самото отписване става факт след сключването и влизането в сила на приватизационния договор. Раздържавените дружества продължават да обслужват задълженията до датата на влизане на приватизационния договор в сила, а когато задължението не е отписано в пълен размер, неговото обслужване се урежда чрез допълнителен договор.
До края на миналата седмица указът за обнародване на закона все още не беше подписан от президента Петър Стоянов, въпреки че се очакваше да бъде обнародван в Държавен вестник миналия петък. Приватизиращите органи настояваха за максимално бързо влизане на закона в сила, защото поправката за ЗУНК ще даде ход на преговорите по сделката за "Кремиковци". Забавянето на закона при президента обаче дава основания за съмнения, че той може да бъде върнат на парламента за преразглеждане на определени текстове. Срокът, в който президентът трябва да подпише или върне закона, изтича тази седмица.
"Опрощаването на несъбираеми държавни вземания е право на президента, но аз не мисля, че това е единствената хипотеза, при която тези вземания могат да се отписват. Такава възможност може да се създаде със закон, както и стана", коментира пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация - юрист по образование. Възможното обявяване на текста за противоконституционен изобщо не беше коментирано при приемането на текста от закона на второ четене в пленарната зала.
"Депутатите използват счетоводния термин отписване и не назовават дълговете несъбираеми, както това е записано в конституцията. С това те приличат на щраус, който си е скрил главата в пясъка и мисли, че никой не го вижда", коментира юрист, запознат с това специфично законодателство. На практика обаче юристите са разделени в становищата си за и против конституционността на текста. Някои привеждат аргумента, че счетоводното отписване има само една правна последица - опрощаването, и следователно се отнема правомощие на президента, уредено в конституцията. Други тълкуват задълженията по ЗУНК като несъщински държавни вземания, които представляват просто преоформени вземания на търговски банки от стопански предприятия. В такъв смисъл те не се покриват точно с категорията несъбираеми държавни вземания и няма противоречие с конституцията.
Отписването на задължения по ЗУНК влезе в закона по настояване на приватизиращите органи, които твърдяха, че без тази разпоредба трудно биха могли да намерят купувачи за т.нар. проблемни предприятия. Досега държавните чиновници в приватизацията и някои от упълномощените приватизационни посредници отлагаха големи сделки като "Кремиковци" и ДЗУ, защото не можеха да отговорят на питанията на потенциалните купувачи кой ще поеме високата задлъжнялост. Размерът на дълговете на някои предприятия прави продажбата им практически невъзможна, защото е напълно неизгодна за купувачите. При гласуването на последните промени в закона за приватизацията основните възражения от представителите на опозицията бяха, че възможността за отписване на несъбираемите вземания ще натовари данъкоплатците. Според левите депутати така записан, текстът дава прекалено голяма свобода на преценката на Министерския съвет и може да се случи едновременно да се отписват дълговете и да се продава срещу символична цена (каквото е например искането на турската компания "Ердемир" за покупката на "Кремиковци").
Изненадващо парламентът гласува в закона за приватизацията поправка, която досега не беше обсъждана на първо четене и в икономическата комисия. Новият текст предвижда, че на централизираните публични търгове за изкупуване чрез инвестиционни бонове задължително ще бъдат предложени поне 5 на сто от акциите, които държавата общо притежава в акционерните дружества. Тази разпоредба замени стария текст, според който на централизираните публични търгове трябваше да се пуснат поне 5 на сто от държавните акции във всяко отделно предприятие. Доскоро идеята беше текстът да не бъде заменян с нов, а просто да отпадне. Причината беше, че приватизиращите органи не желаеха да се съобразят с ангажимента да пускат петпроцентови пакети от всички предприятия. Де факто сегашната поправка означава, че на търговете могат да се пускат различни части от държавните пакети акции в отделните търговски дружества, но съвкупно те трябва да се равняват поне на 5 % от всички държавни акции. Текстът от една страна създава впечатление, че държавата държи на ангажимента си да предложи за боново изкупуване акции от атрактивни предприятия. От друга страна, разпоредбата е изключително неопределена, защото не е ясно по какъв начин ще бъде пресметнато дали на централизираните публични търгове до изтичането на валидността на инвестиционните бонове в края на 2001 г. са предложени общо именно 5 на сто от всички държавни акции. Не е ясно освен това към кой момент ще се вземе за база сборът на държавните акции - дали към момента на влизане на закона в сила, или към момента на приключване на масовата приватизация, когато държавното участие би трябвало значително да е намаляло.
Според Никола Николов недостатъкът на досегашния текст е бил, че за боново раздържавяване задължително трябваше да се пуснат петпроцентови пакети от държавните акции в слабоатрактивните предприятия - такива, каквито сега се предлагат на първия търг. "Сега се надявам, че именно тези акции няма да влязат на търговете, а ще влязат акциите на атрактивните предприятия. Аз твърдя, че не само че няма да бъдат предложени боклуци в рамките на тези пет на сто от държавната собственост, а обратното - тези пет на сто ще бъдат изпълнени от достатъчно големи пакети - например 10-процентни пакети на Булгартабак, НЕК, Нефтохим, БТК, въобще на атрактивни предприятия".
В промените на закона за приватизацията влезе отдавна очакваната поправка, която задължава приватизиращите органи да съпоставят на обективна основа офертите на работническо-мениджърските дружества (РМД) и на стратегическите инвеститори. Тази промяна беше поставена от страна на МВФ като съществено условие за подписването на третото стенд-бай споразумение. В новия текст пише, че класирането на офертите на РМД трябва да става въз основа на настоящата стойност на предложената цена, изчислена при норма на дисконтиране 10 на сто. Де факто това означава, че ако едно РМД предлага цена от 10 млн. долара с разсрочено плащане за 10 години, неговата оферта ще се класира според настоящата стойност на цената, която в конкретния пример е около 6.5 млн. долара. Дисконтирането е общоприета методика на бизнесоценителите. При разсрочено плащане за N години (броя на годините може да бъде най-много 10) на равни годишни вноски например настоящата стойност се изчислява, като предложената от РМД цена се умножи по коефициента (1 - (1/(1+1/R)) N))*R/N (където е знак за степенуване, R е нормата на дисконтиране). С прилагането на тази методика ще се изпълни теоретичната политическа воля РМД да купува само в случаите, когато няма купувач, способен да плати в брой.
В закона влезе още една промяна, която ограничава възможностите на РМД. Тя предвижда, че Министерският съвет трябва да приеме списък на предприятия, за които не се допуска разсрочено плащане и издължаване на цената с непарични платежни средства. Това означава, че за предприятията от списъка няма да могат да наддават РМД, освен ако не са склонни да платят цената веднага и в брой.
Според депутати от управляващото мнозинството промяната в закона за приватизацията е приета с идеята да бъде последна. Такова изискване неофициално поставил премиерът Иван Костов. Броят на поправките в закона още преди две години достигна двуцифрено число, при това всяка от тях беше правена с доброто намерение, че ще бъде последна. При тази тенденция все пак остава въпросът дали тази около 20-та поправка е последната или само поредната "последна" поправка в закона за приватизацията.
Накратко
Министерският съвет одобри договор за продажба на 77% от капитала на "Промет" ЕООД - Бургас на "Нева холдинг". Цената на сделката е 1 025 522 долара, като половината от сумата ще бъде платена в брой, а останалата в ЗУНК или други разрешени от закона средства. Купувачът е поел ангажимент да инвестира 8 млн. долара за срок от пет години. Дълговете на "Промет" към края на ноември надхвърлят 23 млрд. лева, като преобладаващата част от задължението е към Стопанска банка. Останалата част от дълговете са към НЕК - 3 млрд. лв., към Булгаргаз - над 1 млрд. лв., към държавни и общински бюджети и към Националния осигурителен институт - над 3 млрд. лв. Врачанското дружество "Веслец-91" излиза от състава на пул "Металургия", реши правителството на свое заседание. През месец май миналата година Агенцията за приватизация сключи десетмесечен договор с "Експандия финанс" за раздържавяването на предприятията от пул "Металургия", но за изминалия период не са постъпили писма за намерения за участие в приватизацията на "Веслец 91". Приватизационният посредник е предложил на АП да изключи дружеството от пула и агенцията е одобрила предложението.
Правителството одобри решение за предоставяне на концесия на "Плевенски цимент" за ползване на находището "Кайлъка", Ловешка област. Срокът на концесията е 10 години. Концесионното възнаграждение се формира от еднократно парично възнаграждение в размер на 40 млн. лв. и от периодични парични възнаграждения за целия срок на концесията.
Към 29 януари общият брой на регистрираните лица, придобили своите инвестиционни бонове, е 638 521 според информация от Центъра за масова приватизация. Към същата дата почти 30 000 физически лица са подали нареждания за участие в първия централизиран търг чрез инвестиционен посредник, а само 2757 физически лица са подали самостоятелни заявки за участие в търга. Крайният срок за подаване на заявки изтече в 18 часа на 5 февруари.
Работническо-мениджърското дружество "Кабиле ЛБ - 98" АД и Агенцията за приватизация подписаха приватизационен договор за 23% от капитала на млекопреработвателя "Кабиле ЛБ", Ямбол. Сделката е на стойност 636.66 хил. долара, 10% от които са платени в брой. Купувачът ще се издължава в продължение на десет години при едногодишен гратисен период, като ще заплаща половината от сумата в брой, а другата половина - в книжа по държавния дълг.
Една оферта е подадена за 51% от капитала на "Полиграфия" ЕАД, Пловдив, в рамките на срока, обявен от Агенцията за приватизация. Приватизираното дружество се занимава с печатарска дейност. Мажоритарният пакет се продава чрез конкурс при минимална офертна цена в размер на 910 хил. долара.
Приватизацията на хотел "Рила" - София, може да бъде прекратена
До края на идващата седмица Агенцията за приватизация трябва да се произнесе дали да бъде спряна продажбата на мажоритарния пакет от капитала на "Хотел Рила" ЕАД. Причината за евентуалното прекратяване на приватизация е съдебен иск, внесен от Организацията на евреите в България "Шалом", който оспорва регистрацията на "Хотел Рила" ЕАД от 1991 г., съобщи източник от АП. Двата потенциални купувача, които наддават за хотела, също са осведомени за новото обстоятелство и в началото на идната седмица трябва да дадат отговор дали ще оттеглят, или ще поддържат офертите си.
Истинският повод за евентуалното спиране на продажбата на хотел "Рила" е съдебният спор за собствеността върху хотел "Рила", по който страни са държавата, "Шалом" и столична община. Между тях от 1996 г. тече дело за делба на собствеността, което според юристи е в относително начална фаза и може да продължи още няколко години. Спорът идва от това, че държавата не е съгласна с няколко съдебни решения, според които "Шалом" и столичната община де факто са собственици на 100% идеални части от хотела. По отношение на "Шалом" има и неподлежащо на оспорване решение на Висшия държавен арбитраж от 1991 г., че съюзът е собственик на 48.87 % идеални части от сградата на хотела. "Шалом" освен това разполага със съдебно удостоверение, че е правоприемник на еврейската организация, която е притежавала хотела преди близо 50 години, както и с решение за въвод във владение.
Столичната община се позовава за доказването на собствеността си на същото решение на Висшия държавен арбитраж от 1991 г. Становището на юристите на Кей Пи Ем Джи, посредник по продажбата на хотел "Рила", обаче гласи, че столичната община неправилно е аргументирала правото си на собственост върху хотела. Според запознати спорът на държавата с общината не е толкова сериозен, колкото с "Шалом", тъй като ведомството на Стефан Софиянски е склонно да се съгласи на компенсация със сходен имот.
За мажоритарния пакет от хотел "Рила" бяха подадени общо три оферти. Една от тях - тази на работническо-мениджърското дружество, беше декласирана заради невнесен депозит. Другите два кандидата останаха в наддаването, независимо че слухът за евентуално спиране на продажбата тръгна още докато течеше срокът за подаване на оферти и продължи да се разпространява по-късно, докато посредникът анализираше предложенията.
"Имаше идея да се спре процедурата, но се отказахме от нея. Ако ексклузивният купувач е наясно със спора за хотела, няма пречка да сключим сделка с него", коментира пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. След подаването на новия иск на "Шалом" обаче той призна: "Наистина има идеи за спиране на продажбата. Засега нашата позиция е, че продаваме акции, ще помислим още малко, няма окончателно предложение за купувач от страна на посредника". Гергана Мантаркова, управляващ съдружник в Кей Пи Ем Джи, от своя страна заяви: "Изходът на спора ще бъде решен в съда, а ние търсим най-доброто решение за продажбата. Кандидат-купувачите бяха подробно информирани за съществото на спора и хода на делото досега. От своя страна от самото начало искахме да се съобразим с всички заинтересовани страни, включително и "Шалом".
Де факто обаче спирането на продажбата стана още по-вероятно, след като международните еврейски организации започнаха да отправят настоятелни питания дали ще бъдат защитени правата на "Шалом" в спора за хотела. През изминалата седмица Стюърт Айзенщат, заместник държавен секретар на САЩ по въпросите на икономиката и селското стопанство и член на борда на "Джойнт дистрибюшън къмюнити", голяма еврейска организация в САЩ , заяви, че спорът за хотел "Рила" не е въпрос, който засяга само еврейската общност, и че ако България не покаже готовност да разреши случаите с ясни права на собственост, това може да отблъсне инвеститорите. "В случая с хотел "Рила" съдът ясно е показал, че софийската община и "Шалом" имат право на собственост. Въпреки това правителството не може да бъде накарано да върне тази собственост независимо от искането на общината и "Шалом". За да се направи положението още по-лошо, има дори опит да се приватизира същата тази собственост, която им принадлежи. Това наистина е неприемливо", каза още Айзенщат. Според добре осведомен източник със защитата на интересите на "Шалом" за хотел "Рила" се е ангажирала и Ейвис Боулън, посланик на САЩ в България. Миналия четвъртък тя имаше среща със Захари Желязков в Агенцията за приватизация. Самата среща и въпросите, които са били обсъждани на нея, не бяха обявени официално, но според запознати Боулън вероятно е питала Желязков именно за това какво ще бъде решението за хотел "Рила".
Държавата даде Русенската корабостроителница със зестра
Общо 3.8 млрд. лева даде правителството миналата седмица, за да продаде Русенската корабостроителница. Парите ще се върнат веднага обратно в бюджета, защото отиват за изплащане на данъчни задължения на дружеството. Един милиард и шестотин хиляди лева ще погасят лихвите по просрочения данък печалба за 1997 г. и несъществуващата авансова вноска за първото тримесечие на 1998 г. Русенската корабостроителница приключи 1998 г. с около 4 млрд. лева загуба, но по действащото законодателство за първото тримесечие на миналата, както и на сегашната година то дължи авансово данък печалба на база печалбата от първото тримесечие на 1997 г. Другите 2.2 млрд. лева ще отидат за незабавно погасяване на главницата по данък печалба, данък за общините, за фонд "Мелиорации" и за дивидент на държавата. Те ще бъдат върнати с лихва до средата на 2000 г. По този начин дългът на корабостроителницата се разсрочва във времето. Операцията ще влезе в сила по решение на министъра на финансите след подписването на приватизационния договор вероятно с избрания от Агенцията за приватизация купувач РКМД (Мениджърско дружество на Русенската корабостроителница). Купувачът е смесена фирма между немските H+S и "Прешър".
Парите, които правителството отпуска на корабостроителницата, са от заделените в бюджета 240 млрд. лева за подпомагане на структурните реформи. Според източници от правителството схемата, предложена от министъра на финансите Муравей Радев и вицепремиера Александър Божков, е получила одобрението на Международния валутен фонд. Без него използването на пари от това перо е невъзможно.
През 1995 г. заради натрупаните задължения предимно към държавни банки Русенската корабостроителница беше обявена в процедура по несъстоятелност. След редица протести на работещите в нея кредитите й бяха прехвърлени на Държавния фонд за реконструкция и развитие. Съдът прие оздравителната програма и я извади от несъстоятелност. През лятото на 1996 г. дружеството беше включено в група Б на списъка от предприятия в изолация на пряко подчинение на министъра на финансите.
В Русенската корабостроителница работят около 1300 души. Според предварителния приватизационен договор броят заети ще се запази през следващите три години, в срок до 5 години ще бъдат инвестирани 14.4 млн. марки. Цената, която ще бъде платена, е около 1.5 млн. долара, доста под средствата, които правителството даде за изчистването на данъчните задължения. По оценката, направена през пролетта на миналата година от приватизационния посредник Ди Еф Си, активите на дружеството надхвърлят 13 млн. долара, а пасивите му са малко под 11 млн. долара. Задълженията на Русенската корабостроителница са към бюджета и към ДФРР - около 9 млн. долара. На база на подадените оферти по-късно посредникът избра за купувач словашката Ес Ел Ка, но в края на лятото Агенцията за приватизация предпочете втория в класирането РКМД заради по-високата цена и заради поръчките, които осигурява. След това словаците заведоха дело във Върховния административен съд срещу решението на агенцията, защото според тях при него имало големи нарушения в процедурата. Решение по него още няма.
Кандидатите за "Петрол" подхванаха война с компромати
"Роснефт интернешънъл", дъщерна фирма на руската компания "Роснефт", през изминалата седмица получи покана от "Артур Андерсен", посредник по приватизацията на "Петрол" АД, да подобри офертата си за покупка на държавната дистрибуторска мрежа. Според запознати писмото на "Артур Андерсен" до дъщерната фирма на "Роснефт" е изпратено по нареждане на Агенцията за приватизация. Тя е поискала от посредника да изпрати писма за подобряване на офертите до всички компании, които са участвали в подаването на оферти за "Петрол" на 19 октомври миналата година. "Роснефт интернешънъл" получи поканата от "Артур Андерсен" в качеството си на една от компаниите, подала оферта от името на "Международен консорциум". В съвместната оферта участват още "Петрол холдинг" - бившият "Петрол фонд", и австрийската петролна компания OMV.
С тази покана посредникът по сделката фактически призна "Роснефт интернешънъл" за четвърти участник в наддаването за "Петрол". И в същото време отприщи нов поток от сензационни разкрития и компромати.
Започна се с изявлението на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, че "Роснефт интернешънъл" няма нищо общо с руската компания "Роснефт". По неговите думи това било написано в писмо от председателя на борда на директорите на "Роснефт" г-н Чижов до АП. Желязков обяви, че намеренията за участие на "Лукойл" и "Роснефт интернешънъл" в наддаването за "Петрол" са интриги само на българска почва, без руските "Лукойл" и "Роснефт" да са запознати с тях.
Въпросът кой кой е в петролния бизнес у нас възникна още преди няколко години по повод на "Юкос петролеум - България", която така и не беше разпозната от "Юкос" - Москва. Желязков най-после се сети да развие тезата,
Изобличителното писмо от шефа на директорския борд на "Роснефт" досега не е извадено на светло. Нещо, което е необяснимо, след като Захари Желязков вече се позова на него в свои официални изявления. В същото време обаче поредица от официални документи, които са предоставени на консултанта, а някои от тях се цитират и в офертата на "Международен консорциум", доказват, че връзката на двете атакувани фирми с "Роснефт" и "Лукойл" съвсем не е случайна и не се изчерпва само с имената.
В документ на "Роснефт" от края на април 1996 г. се сочи, че във връзка с участието в Каспийския петролопроводен консорциум е необходимо да се създаде офшорна компания извън Русия. Целта е да се избегнат финансовите и данъчните ограничения и тежести в Русия и да се създадат възможности за финансиране на проекти съвместно с "Шел експлорейшън Б.В", е записано в документа. Следва протокол от заседание на управата на "Роснефт" за създаване на "Роснефт интернешънъл ЛТД" и свидетелство No 528.19 от 23 октомври 1996 г. за внасяне в държавния регистър на задгранично дружество "Роснефт интернешънъл ЛТД", създадено с руско участие, записано от Хюго Чембърс Джерси JE48TZ Великобритания. Тези документи се придружават от сертификат, издаден от Дъблинската регистрационна служба на 6 октомври 1997 г., според който "Роснефт" е регистриран собственик на 10 000 обикновени акции, които са всичките акции в "Роснефт интернешънъл ЛТД". Регистрацията е извършена от компанията Denton hdll, която с финансиране от ЕС е работила по проекта за преструктуриране на "Роснефт".
Връзката на българската "Лукойл" с известната руска компания се вижда от писма, подписани лично от шефа на "Лукойл" - Русия, Вагит Алекперов. В писмо от 25 декември 1998 г. до вицепремиера Александър Божков и шефа на АП Захари Желязков с копие до консултантите по сделката Алекперов обяснява, че "Лукойл" е готова да участва в приватизацията на "Нефтохим", и заявява категоричен интерес да участва в приватизацията на "Петрол". Специално за тази цел "Лукойл" е регистрирал фирма "Лукойл - петрол", която се представлява от Валентин Златев.
Второто твърдение, че "Роснефт инт. " не е участник в международния консорциум, също не е вярно. При подаването на офертите на 19 октомври кандидатът "Международен консорциум" представя офертата на три фирми. В нея е записано, че в консорциума с 50% участва "Роснефт интернешънъл", с 37.5% - австрийската ОМВ, и с 12.5% - "Петрол холдинг". В момента на представяне на офертата "Петрол холдинг" не е извършил договореното прехвърляне на акции на "Роснефт инт. " и ОМВ и консорциумът не е регистриран. Регистрацията се извършва след подаването на съвместната оферта, но вече без участието на "Роснефт инт. ". Това обаче не променя факта, че компанията е подала оферта заедно с другите два участника в консорциума.
Отговорът беше даден още преди седмици от Атанаска Бозова, шеф на отдела за работа с външни консултанти в АП. Тя заяви, че изходът от наддаването ще бъде предрешен, ако се допусне нов кандидат. През тази седмица това се допълни с новите опасения на АП, че "Лукойл" в крайна сметка ще се включи в търга, като влезе веднага в консорциум с "Роснефт инт. ". Не е трудно да се разшифроват тези изявления - българските фирми кандидати се плашат от силната конкуренция в наддаването просто защото нямат достатъчно пари. Въпреки силното си парламентарно лоби в лицето на шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев "Юкос петролеум" явно вече не играе ролята на фаворит. Шансът й е да постигне споразумение с Бедо Доганян, стига той да е склонен след покупката да се раздели с част от бизнеса в полза на "Юкос". Амбициите на ОМВ пък се оказаха доста встрани от сериозния инвестиционен интерес. Това подсказва предварителният договор, който австрийците сключиха с шефа на "Петрол фонд". Според този договор Доганян продава на ОМВ 25 бензиностанции на "Петрол", срещу които австрийците ще дадат парите за купуването на държавния дистрибутор. Ако международният консорциум спечели търга, след сделката Доганян ще даде на ОМВ бензиностанциите. Ако изгуби, кредитът от ОМВ е обезпечен чрез Райфайзенбанк с ипотека върху акциите на "Петрол холдинг". Този договор до голяма степен рамкира и финансовите възможности на "Петрол холдинг".
Междувременно в Давос "Лукойл" обяви, че предвижда 200 млн. долара инвестиции на Балканите през тази година извън плащанията по приватизационните сделки. Голяма част от тези пари биха могли да се насочат към България и това поставя руската компания в ролята на стратегически инвеститор, което не може да се каже за нито един от останалите кандидати. В този смисъл няма обяснение за категоричния отказ на АП да удължи срока за подаване на офертите, с което ще отвори възможност на "Лукойл" да подаде официално самостоятелна оферта, а не да търси вратички за вмъкване под масата. Още повече че такъв жест на внимание към чуждия инвеститор и към финансовия интерес на държавата вече беше направен с удължаването на срока за подаване на оферти за БТК.
Общи събрания
Циментовата индустрия: Добре дошли в картела
Комисията за защита на конкуренцията обяви през изминалата седмица, че е взела решение да глоби пет (от общо шестте) циментови завода заради съгласуваното увеличаване на цените на цимента през 1998 г. Глобата за "Девня цимент" и "Златна Панега" е по 70 млн. лв., за "Белоизворски цимент" - 60 млн. лв., "Плевенски цимент" е глобен 50 млн. лв., а "Вулкан" - 45 млн. лв. Единствено "Гранатоид" не е глобен, защото през миналата година заводът не е произвеждал цимент, а е продавал залежала продукция. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се самосезира през септември миналата година на база публикации в медиите относно увеличаване цените на цимента на вътрешния пазар и след пет месеца разследване установи, че има наличие на съгласувана практика. Това значи, че има координирани действия на предприятията за регулиране цената на цимента чрез обща ценова политика. През януари миналата година цената на опакования цимент е била 85 000 лв. за тон, месец по-късно циментовите заводи повишават цената на 90 000 лв. за тон, а през август цените отново са увеличени с 5000 лв. на тон.
Българският циментов бизнес беше продаден на четири големи международни компании (виж таблицата) - френската "Симан франсе" (с мажоритарен собственик италианската компания "Италчименте груп"), немската "Хайделбергер цимент", швейцарската "Холдербанк" и гръцката "Титан" (за която се твърди, че е свързана с "Холдербанк"). Всички те са част от европейския циментов картел. Никой от шефовете на големите чужди компании не беше открит за коментар във връзка с наказанията, наложени от комисията. Глобата, която наложи нашата Комисия за защита на конкуренцията, обаче е съвсем закономерна - циментовите компании в Европа си имат дълга история на картелните споразумения. Същите компании, които сега държат целия циментов бранш у нас, са били глобени в края на 1994 г. от Европейската комисия с огромни суми. Тогава на Европейската циментова асоциация, на 8 циментови асоциации от различни държави, както и на 33 европейски компании -производители на цимент, са били наложени глоби в размер общо на 248 млн. ЕКЮ. Глобата е за прилагане на подписания през 1983 договор за разпределяне на европейските пазари, ограничения и разпределяне на износа и контрол на задграничните дейности и инвестиции. Тези глоби представляват рекорд както за онова време, така и досега. Сред глобените фирми са "Хайделбергер цимент" - с 15.6 млн. ЕКЮ, "Симан франсе" - 24.7 млн. ЕКЮ, "Итал чименте" - 32.5 млн. ЕКЮ, "Холдербанк" и контролираните от нея предприятия - 15.5 млн. ЕКЮ, "Титан" - 5.6 млн. ЕКЮ.
Глобите, които налага Европейската комисия, определено респектират. На този фон сумите, които трябва да платят същите компании на българска територия, са просто символични. Едва ли фирма като "Итал чименте" би се смутила от факта, че трябва да плати 70 000 марки, при положение че годишният оборот на "Девня цимент" например е в размер на десетки милиони долари. Проблемът е, че българската комисия по закон може да наложи максимална глоба от 300 млн. лв. за подобно нарушение, независимо дали става въпрос за цял отрасъл като циментовия.
Производителите на цимент в България са монополисти на вътрешния пазар заради високите мита, налагани при внос на цимент. Липсата на внос е позволила на българските производители да координират лесно своята ценова политика, още повече че те са дъщерни на компаниите от европейския циментов картел. Синхронното увеличаване на цените не е резултат от едновременно увеличаване на разходите, тъй като заводите произвеждат цимента по различни способи (сух и мокър) и промените на цените би следвало да са различни, коментира членът на КЗК Димитър Кюмюрджиев. Глобените заводи имат право в 14-дневен срок да обжалват решението на комисията пред Върховния административен съд. КЗК няма законови правомощия да настоява за сваляне на цените на цимента, но ако установи, че практиката на съгласуване продължава, тя може повторно да наложи глоба в размер до 500 млн. лв. Според експерти от циментовия бранш много е трудно да се повлияе на пазарното поведение на циментовите заводи. Символичният за тях размер на глобите не може да надделее над факта, че местният пазар вече е разпределен между големите компании и всяка промяна в цената от страна на един от заводите ще доведе до нежелан дисбаланс. В края на краищата много по-лесно за тях е да си плащат и да работят по добре познатия начин. Симптоматично е, че въпреки глобите и европейската антимонополна комисия не е успяла да разбие картела досега. Това едва ли ще се удаде лесно и на българската Комисия за защита на конкуренцията, но все пак първите глоби за еврокартела, действащ и у нас, са знак в положителна посока. По-големият въпрос все пак е как е допуснато картелът да контролира изцяло българските циментови заводи.
През изминалата седмица надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри сделката за продажбата на циментовия завод "Вулкан", Димитровград. Купувач на 70% от капитала на завода е "Симан франсе", който е и собственик на "Девня цимент". Пазарният дял на двете предприятия на българския пазар е около 38%, така че според Закона за защита на конкуренцията е налице концентрация на стопанска дейност. "Симан франсе" е уведомило КЗК за намерението си да осъществи концентрация и в срок от един месец комисията трябва да се произнесе дали разрешава концентрацията и какви изисквания поставя пред купувача.
В приватизационния договор между "Симан франсе" и Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъде изрично записано, че договорът влиза в сила след произнасяне на КЗК. В предишните приватизационни сделки, при които беше необходимо произнасяне на КЗК относно наличие на концентрация, разрешението на комисията беше търсено доста преди подписването на сделката, като в случая със стъкларския завод "Дружба" изричните изисквания на КЗК бяха изрично записани в приватизационния договор.
Скандалната сделка с акции на "Полимери" стигна до съд
Международната банка за търговия и развитие (МБТР) е завела съдебен иск срещу Комисията по ценни книжа и фондови борси, в който се оспорват наложените административни наказания във връзка с проверка на комисията, съобщиха брокерите на банката. МБТР, която е лицензиран инвестиционен посредник, оспорва констатациите на длъжностните лица, че при сделката с акции на "Полимери", извършена на 15 октомври 1998, не е била спазена наредбата за работа на инвестиционните посредници и че сделката представлява манипулация на пазара. Въз основа на тези констатации комисията наложи парични глоби на брокерите и изпрати писмо до фондовата борса с искане за вземане на адекватни мерки по отстраняване на нарушенията. Сделката с "Полимери" беше първата сделка, която комисията официално обяви за манипулативна.
Според констативния протокол от проверката на комисията в МБТР сделката между двете фирми - продавачът "АКБ корпорация" (бивш приватизационен фонд "АКБ Форес социален") и купувачът "АКБ компания за инвестиции и сигурност" ООД е била извършена, без да има извършено разплащане между клиентите. Проверяващите са констатирали, че това е нарушение на наредбата за работа на инвестиционните посредници, според която нареждането за покупка на ценни книжа се издава само след получаване на средствата за осъществяването й. Според брокерите на банката обаче направеното от тях е обикновена кръстосана сделка, тоест сделка, при която има предварителна договореност между купувач и продавач, а инвестиционният посредник играе ролята на регистратор на сделката на борсата. "В този случай банката е само посредник по сделката, който не се намесва в договорните отношения на своите клиенти. При такива сделки сетълментът осигурява прехвърляне на ценните книжа, без да предвижда прехвърляне на парични средства, необходими за заплащането им", обясниха брокерите. Предварителният договор между купувача и продавача предвижда разплащането между тях да стане до шест месеца от деня на сключване на сделката, като купувачът предоставя като гаранция за плащането няколко големи пакета акции от предприятия. Плащане до този момент няма извършено.
Поръчаната от шефовете на АКБ сделка е изпълнена на 15 октомври 1998 г., като пакетът е прехвърлен на цена 40 000 лева за акция. Дотогава цената на тези книжа рядко е надвишавала нивата от 10 000 - 14 000 лева за акция. "Манипулацията" на сделката между очевидно свързаните лица е очевидна, но ценовото движение и начинът на извършване на сделката е в рамките на позволеното, тъй като правилникът на борсата разрешава както свободно движение на цените на официалния пазар на борсата след три дни без търговия, така и кросовите сделки. В случая нито неколкократната разлика в цените, нито фактът, че сделката е кръстосана, са можели да бъдат обявени за манипулативни, тъй като е публична тайна, че огромното мнозинство от сделките на БФБ са именно такива. Според издадена официална справка от фондовата борса в период от близо два месеца преди тази сделка общият обем на кросовите сделки (извършени от един и същ инвестиционен посредник) са общо 906 и са на обща стойност над 12 милиарда лева. Само кросовите сделки с акции на "Полимери" от началото на търговията им на БФБ са 61 на обща стойност 1.88 млрд. лева и представляват повече от 2/3 от общия оборот с тези книжа. Огромните ценови разлики също са нещо често срещано, особено на свободния пазар, където не е рядкост да се видят разлики в регистрираните цени от няколко пъти спрямо предишни сделки.
Въпреки наложените наказания на брокерите на МБТР констатациите след проверката на комисията относно сделката за "Полимери" се отнасяха не толкова до този конкретен случай, колкото до борсовия правилник като цяло. Това стана причина за последвалите промени в правилника на борсата, с които се ограничи движението на цените и на свободния пазар. Истинският проблем при определянето на цените на нашия пазар не е нито в инвестиционните посредници, които изпълняват поръчките на своите клиенти, нито дори и в амбициите на някои шефове за нагласяне на цените. Истинският проблем е в липсата на достатъчен обем на търговията, който дава възможност за манипулации на цените чрез символични прехвърляния на акции. Справката от фондовата борса за сделките с акции на "Полимери" например показва, че за периода от началото на борсовата търговия до началото на ноември има сключени едва 425 сделки, от които не повече от 15 са за пакети от над 1000 акции. Повече от 2/3 от общо изтъргуваните акции на "Полимери" са именно чрез кросови сделки, което ясно показва липсата на реална търговия с тях.
Това, което в случая с "Полимери" сега като че ли се забравя, е начинът, по който се извърши продажбата на остатъчния дял от 24% от капитала на дружеството. Първоначално той беше споменаван като един от най-добрите пакети, естественото място на които е на най-висок сегмент на фондовата борса. Това беше записано в препоръчителните приложения към правителствената стратегия за развитие на капиталовия пазар. Това обаче така и не стана и през март 1998 за пакета беше обявен търг от Агенцията за приватизация. Въпреки че никой не подаде оферта, веднага след това беше обявен и нов търг, който бе и спечелен от единствения кандидат "АКБ корпорация". Купуването на пакета стана с кредит от Булбанк на стойност 12 млн. долара. Така пакетът отиде у мажоритарния собственик, който отдавна вече разполага с пакет от 67% от капитала на дружеството. На борсата останаха да се извършват символични сделки с по десетина акции на ден. В момента сделка с акции на "Полимери" е цяло събитие за брокерите на нашата борса и ясно показва състоянието на пазара. Желанието на комисията да играе ролята на катаджия и да контролира опитите за манипулация и злоупотреба с вътрешна информация (дори и преди влизането в сила на новия закон) естествено е похвално. В случая обаче тя изпада в смешната роля на катаджия в някоя бедна африканска страна, където глобява някой за неправилно пресичане, въпреки че липсва както светофар, така и каквото и да е превозно средство.
Накратко
През изминалата седмица Агенцията за приватизация определи "Видин - трейдинг - комерсиал" ООД за ексклузивен купувач, с когото ще преговоря за 51% от капитала на "Витрейд" ЕООД, Видин. Предприятието търгува с конфекция, железария и др. Срокът за сключване на приватизационния договор е 1 март 1999 г. Началната офертна цена за мажоритарния пакет от предприятието беше 225.42 хил. долара. Избраният купувач е единственият, подал оферта в рамките на определения срок.
Работническо-мениджърското дружество "Електроди - 97" АД и Агенцията за приватизация сключиха договор за продажба на миноритарен пакет от 24.6% от капитала на "Електроди" АД, Ихтиман. Приватизираното дружество е с капитал от 122.86 млн. лв. и произвежда заваръчно оборудване. Една десета от постигнатата цена (570.315 хил. долара) е платена в брой, а останалата част - в продължение на десет години при едногодишен гратисен период. Половината от дължимата сума ще бъде внасяна в брой, а другата половина - в книжа по държавния дълг и други законни платежни средства.
През изминалата седмица беше подписан договорът за 75% от капитала на "Пътища и мостове" ЕООД, Варна. Работническо-мениджърското дружество "Пътища и пътни съоръжения" АД и Агенцията за приватизация се споразумяха за цена от 510 хил. долара за мажоритарния пакет. Купувачът е внесъл 10% от сумата в брой и ще изплаща остатъка след едногодишен гратисен период на девет равни годишни вноски. От тях 45% ще бъдат платени в брой, а 55% - в книжа по дълга на страната и други законни платежни средства. Новият собственик се е ангажирал да инвестира 141 хил. долара през следващите три години.
Една оферта е подадена за 51% от капитала на "Медифарма - 91" ЕАД, София, в рамките на определения срок. Дружеството търгува с медицински стоки и се раздържавява от Агенцията за приватизация чрез конкурс. "Медифарма - 91" е сред стоте държавни и общински предприятия, на които държавата забрани да увеличават фонда работна заплата.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвижда да сключи 155 приватизационни сделки през настоящата година, съобщи пресцентърът на ведомството. От очакваните сделки 80% ще бъдат за цели предприятия, 10% - за обособени части и останалите - за миноритарни дялове. До момента министерството е открило процедури за приватизация на 51 цели дружества, 11 обособени части и 11 миноритарни пакета акции. Шест предприятия ще бъдат предложени на публични централизирани търгове. Предстои откриване на процедури за 65 цели предприятия.
Общото събрание на "Индустриална холдингова компания" (бивш приватизационен фонд "Свети Никола") е решило да премине от двустепенна форма на управление към едностепенна, като членовете на досегашния управителен съвет стават членове на съвета на директорите. На събранието са били представени 33% от капитала на дружеството.
Миноритарни пакети от 18 компании ще бъдат предложени на борсата
Миноритарни дялове от 18 предприятия ще бъдат предложени на "Българска фондова борса - София", след като през седмицата Министерството на промишлеността избра инвестиционните посредници, които да извършат продажбата на пакетите. За всички предприятия е имало подадени оферти от посредници, но най-голям е бил интересът към "Явор", "Крепежни изделия" и "Бертекс", за които са били подадени средно по осем оферти. Единствено за миноритарния пакет от "Меком - К" интерес е проявил само един посредник. При избора на посредници водещи критерии са били предложената от инвестиционния посредник цена, на която ще се реализира пакетът, размерът на очакваната комисиона, както и наличието на предварителен договор с клиент, който да купи акции на тази цена. В договорите, които повечето от посредниците вече са подписали, е предвидена комисиона между 1-2%. Сключените договори са със срок до 31 март, защото до тази дата е възможна търговията на борсата с акции на предприятия, които нямат одобрен проспект от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Предварително определеният срок за избор на посредници изтече преди повече от седмица, но процедурата по избор се проточи твърде дълго заради условието, поставено от промишленото министерство, посредниците задължително да продадат пакетите по минималната цена, която сами са посочили, а ако не успеят - да платят като неустойка 5% от минималната цена. Много от посредниците, разбирайки за тази клауза в договора, се отказаха, защото, за да спечелят самия конкурс, бяха фиксирали твърде висока минимална цена за пакета. При договорите на промишлеността досега се е предвиждала възможност посредниците да предоговарят с ведомството цените на пакетите и в случай на неуспех да плащат само 1% неустойка. За сравнение договорите между Агенцията за приватизация и избраните от нея инвестиционни посредници предвиждаха възможност посредниците автоматично да намалят цените с 20%, ако не успеят да продадат пакетите в рамките на 10 борсови сесии.
Първоначално списъкът от предприятия, чиито миноритарни дялове трябваше да бъдат предложени на борсата, включваше 21 компании, но междувременно към едно от предприятията, "Винпром" - Кюстендил, е бил проявен касов интерес, а акциите на "Варна консерв" и "Виттел инженеринг" се оказали винкулирани и това е наложило изваждането на трите предприятия от списъка, обясниха от промишленото министерство.
Акциите на "Бимас" ще се търгуват на официален пазар
Акциите на русенското дружество "Бимас" АД ще се търгуват на официалния С пазар на "Българска фондова борса - София", съобщиха от борсата през изминалата седмица. За начална дата на търговията е определена 15 февруари 1999 г. Цената, на която ще стане въвеждането на акциите на официалния пазар през първия ден на търговия, ще е цената на затваряне на последния ден на търговия на свободния пазар. В момента акциите на "Бимас" се търгуват на цена 13 000-14 000 лева за акция, а обичайните търгувани количества не надхвърлят 1000 броя акции седмично. Фирмата произвежда нефтопродукти, мажоритарен собственик е "АКБ корпорация" (бивш приватизационен фонд "АКБ Форес - социален"). Наскоро през борсата беше продаден миноритарен пакет държавна собственост на цена малко над 14 000 лв. за акция. Според брокери обаче той не е стигнал до мажоритарния собственик, а е в друг купувач.
На официалния С пазар, който е с най-малки изисквания към финансовото състояние на емитентите, се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове. На този сегмент се търгуват и акциите на БРИБАНК, а отскоро и на варненската корабостроителница. През изминалата седмица най-активна търговия на този сегмент беше регистрирана с акциите на "Петрол холдинг груп" (за близо 21 млн. лв.) и на "Мелинвест холдинг" (за 18 млн. лв).
Традиционно слаба остава търговията на двата най-високи сегмента на БФБ. През най-високия А сегмент преминаха едва 14 акции на "Елкабел" и 153 акции на "Полимери". Приблизително същият брой акции на "Трояфарм" и "Антибиотик" преминаха и през паралелния В пазар.
На свободния пазар на борсата едни от най-активно търгуваните ценни книжа бяха тези на фармацевтичното дружество "Биовет" - Пещера. Това всъщност беше последната седмица на търговия с акциите на тази фирма на БФБ, тъй като от началото на идната седмица те се свалят от търговия поради неподадени документи в борсата. През седмицата бяха изтъргувани акции на "Биовет" на обща стойност 91 млн. лв. Беше регистрирано леко повишение на цената от 23 000 лв. през предишната седмица на около 26 000 лева. Изтъргувани бяха общо 3504 акции.
Акциите на най-активно търгуваните ценни книжа на свободния пазар - "Солвей - Соди", Нефтохим и "Булгартабак холдинг", се търгуваха в нормалните за последните месеци обеми от под 100 млн. лв. за седмица без особени промени в цените.
За едноседмичния период 29 януари - 4 февруари през борсата преминаха значително по-малко акции от предишните седмици - за малко над 740 млн. лева. На същата стойност бяха и трите сделки, извършени на блоковия сегмент на борсата, на който се извършват трансфери с големи пакети акции. Пакетът на "Солвей - Соди" беше на обща стойност 118 млн. лв. (10 000 акции на единична цена 11 800 лв.), а този на Нефтохим - за 178 млн. лева (15 000 акции по 11 920 лв. за акция). Търговията с всички останали акции на свободния пазар остава символична, без ликвидност и признаци на реално търсене.
Еврото се срина до рекордно ниски нива спрямо долара
Изминалата седмица бе кошмарна за европейските банкери, които станаха свидетели на срива на новата европейска валута до 1.1215 долара за евро в четвъртък, което е най-ниското ниво на еврото от влизането му в обращение в началото на тази година. Поевтиняването на еврото до голяма степен се дължеше на изключително положителните данни за развитието на икономиката на САЩ, които бяха в контраст с песимизма на икономическите експерти по отношение на бъдещето на страните от еврозоната.
През седмицата бяха огласени данни за продължаване на намаляването на индустриалната активност в страните от ЕС. За четвърти пореден месец индексът на потребление на промишлените предприятия остана под 50 пункта, което означава свиване на производството. Според експерти безработицата в 11-те страни в евро-зоната ще остане висока през идните няколко години, като се очаква тази година 10.9 на сто от западноевропейците да бъдат без работа, което е намаление в сравнение с 11.1 за миналата година, но все още е далеч над 4.3 процента в САЩ. Данните за брутния вътрешен продукт на евро-зоната са също толкова песимистични. Според експерти се очаква през тази година да нарасне с 2.1 на сто, което е по-ниско от 2.8 процента през 1998 г. С това според финансови експерти се гарантира стабилна позиция на долара под границата на 1.13 за евро. Основанието за подобна прогноза е очакването, че ръстът на БВП на еврозо-ната ще бъде само 1.8 на сто, което изглежда минимално на фона на отчетените 5.6 процента ръст в рамките на последните три месеца на миналата година в САЩ.
В средата на седмицата Великобритания се опита да излезе от сянката на негативните очаквания за икономическото развитие на евро-зоната, като Bank of England понижи с 0.5 пункта основната си лихва до 5.5 процента годишно. Понижението бе двойно по-голямо от очакваните 0.25 пункта и в резултат на това британската лира падна до 1.6300 долара в четвъртък по обед, но при затварянето на европейските пазари успя да възстанови позициите си на 1.6375 долара. Основната цел на британската централна банка е противопоставяне на инфлацията и ограничаване на повишението на потребителските цени до 2.5 процента в рамките на тази година. Според експерти намаляването на лихвите ще стимулира икономическия растеж в страната едва през четвъртото тримесечие на тази година, а за първите шест месеца на тази година може да се очаква лек спад на БВП.
Това означава, че поне в краткосрочен план лирата и еврото ще продължат да бъдат в сянката на силния долар.
На вътрешния валутен пазар еврото поевтиня с около два лева до 1953 лева при затварянето на пазара в четвъртък под влиянието на поскъпването на щатската валута спрямо еврото на световните пазари.
Друг фактор, който подкрепи поскъпването на левовия ресурс, бяха активните продажби на долари от страна на крайни клиенти, които реализираха печалби от курсови разлики на нива над 1730 лева за долар. При затварянето на пазара в четвъртък щатската валута поскъпна до 1736 лева.
Банките обръщаха доларите на клиентите в евро на външните пазари, след което продаваха евро/лев на вътрешния пазар и с това допълнително спомогнаха за отслабването на еврото.
Българските брейди-облигации поскъпнаха на дълговите пазари
През седмицата българските брейди-книжа поскъпнаха, следвайки покачването на цените на дълговите инструменти на останалите страни в преход в резултат на оптимистичните очаквания на инвеститорите за изхода от тежките преговори между Бразилия и МВФ. Инвеститорите до голяма степен бяха успокоени от изявлението на бразилския президент Фернандо Кардосо, че страната му няма спешна необходимост от планирания втори транш от фонда. Според експерти Бразилия има много добри шансове да получи втория транш от девет милиарда долара по стенд-бай споразумението с МВФ, тъй като страната на практика предсрочно изпълни две от ключовите условия на фонда - повишаване на лихвите и свиване на разходите в бюджетната сфера.
Заедно с относително добрите новини от Бразилия през седмицата дълговите книжа на страните в преход получиха подкрепа и от постигането на дългоочакваното съгласие между изпълнителната и законодателната власт в Русия по отношение на бюджета на страната за тази година. В четвъртък бюджетната комисия на руската Дума препоръча подкрепа на четвърто четене на предложения от премиера Евгений Примаков проектобюджет. Очертава се конфликт с президента Елцин, тъй като в проекта бюджетът на президентството е намален с 40 на сто, а в същото време финансите на парламента остават без промяна, но експерти прогнозират, че компромис по този проблем ще бъде постигнат бързо и безболезнено.
На капиталовия пазар излизат нови участници - управляващите дружества
Задава се ново голямо раздаване на лицензи в комисията по ценни книжа
Наскоро приетият на първо четене Закон за публичното предлагане на ценни книжа дефинира изцяло нов правен субект на капиталовия пазар у нас - управляващите дружества. Основният предмет на дейност на тези дружества ще е управление на портфейли от ценни книжа и пари на институционални инвеститори - инвестиционни дружества, пенсионни фондове и др. Чрез законовото уреждане на управляващите дружества се очаква да се подобри качеството на управлението и макар и непряко да се спомогне за развитието на пазара на ценни книжа чрез подобряване на управлението на активите на институционалните инвеститори.
Според сега действащия Закон за цените книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества управлението на портфейли от ценни книжа и пари може да се извършва от лицензираните инвестиционни посредници. В последния вариант на проекта за нов закон се предвижда за посредниците да остане единствено правото на управление на портфейли на индивидуални инвеститори.
Основните мотиви на авторите на законопроекта - Комисията по ценни книжа и фондови борси, за създаването на новите участници на пазара на ценни книжа са да се развие
Законопроектът предвижда комисията по ценни книжа да лицензира и регулира както самите управляващи дружества, така и работещите в тях физически лица. Единственият предмет на дейност на тези дружества ще е управление на портфейли от пари и ценни книжа чрез вземане на инвестиционни решения. Законопроектът задължава всяко инвестиционно дружество (които се уреждат по същия закон) да има подписан договор с такова управляващо дружество. Няма яснота обаче по какъв начин ще се управляват по-важните участници на пазара на ценни книжа - пенсионните фондове. В проекта на закон за доброволното пенсионно осигуряване все още не е решено дали пенсионните фондове ще имат собствено управление, или това ще трябва да се прави от управляващи дружества.
Управлението на портфейлите на инвеститорите ще става чрез сключване на договор за управление. Въз основа на този договор управляващото дружество ще взема конкретните инвестиционни решения, които пък ще се изпълняват от инвестиционен посредник. Според проектозакона посредникът, който на практика вече ще има само брокерски функции, трябва да бъде определен от институционалния инвеститор.
Дейността на управляващите дружества ще се регулира от комисията по ценни книжа. Необходимият минимален капитал за издаване на лиценз според проекта ще бъде в размер на 100 милиона лева. Проектозаконът предвижда клауза за доказване на произхода на средствата за учредяване, както и декларация, че вноските на съдружниците с повече от 10% от капитала на дружеството не са направени със заемни средства.
Вторият важен ефект от въвеждането на новите правни субекти се очаква да е постепенно намаляване на разходите по управление на инвестициите. Законът разрешава на едно управляващо дружество да поеме управлението на портфейлите на няколко инвеститора. Теоретично погледнато, това би трябвало да доведе до по-голяма конкуренция, по-ниски такси за управление, по-качествени услуги и съответно до по-висока доходност за масовите инвеститори, които са поверили средствата си на пенсионни фондове и инвестиционни дружества.
С въвеждането на тези дружества се очаква и да се реши най-сетне проблемът с конфликта на интереси, който неизбежно възниква при смесването на покупко-продажбата на ценни книжа и управлението на поверени средства по най-ефективен начин. Този сериозен проблем не е разрешен в сегашното законодателство и в момента инвестиционните посредници (включително и 28 банки) на практика се занимават и с двете дейности.
Другата критика към управляващите дружества е, че и в сега действащото законодателство има достатъчно неизползвани юридически механизми, с които да се постигне гъвкавост и независимост на институционалните инвеститори при управлението на поверените им активи. В едно търговско дружество например няма юридически пречки да бъдат въведени ясни управленски механизми - например надзорният съвет да постави на избрания от него управителен съвет същите условия, които би предложил и в схемата с управляващите дружества.
Най-важният проблем пред бъдещето на управляващите дружества е голямата неизвестност за това как ще се развива пазарът на ценни книжа, а оттам и самите институционални инвеститори. Това от своя страна зависи както от законовото уреждане на основните два субекта на пазара - пенсионните фондове и инвестиционните дружества - така и на капиталовия пазар като цяло. Сега съществуващите участници на пазара изразяват съмнение за начина, по който портфейлите на фондовете ще се напълнят с качествени ценни книжа, при условие че в момента напълно липсва предлагане на такива. Отпадането на преференциите за пенсионните фондове и премахването на данъчните облекчения за инвестиционните дружества също увеличават съмненията за това дали изобщо в обозримо бъдеще у нас ще има активно действащи институционални инвеститори. Цялата тази неизвестност поставя потенциалните кандидати за лиценз за управляващи дружества в неудобната ситуация да пренасочат ресурси към получаването им, без да имат гаранция, че вложените средства ще бъдат оправдани. Безпочвеният оптимизъм по отношение на нашия фондов пазар вече развали сметките на твърде много инвеститори, за да се приемат безрезервно обещанията за неговото развитие.
Лихвите по междубанковите депозити се понижиха
През изминалата седмица лихвите по междубанковите депозити се понижиха до 2.0-2.3 на сто годишно в четвъртък за овърнайт депозити и 2.5-2.8 процента за ресурс със срок до седмица, след като в началото на седмицата лихвите бяха съответно 2.3-2.5 и 2.8-3.0 процента.
Министерството на финансите плати 20 милиарда лева падеж на една емисия сконтови ДЦК, които на практика покриха сетълмента на закупените от банките в понеделник две емисии сконтови ДЦК с общ номинал 25 милиарда лева.
Поръчките, подадени от банките и за двете емисии, надвишаваха номинала, което е още едно потвърждение за високата ликвидност на системата. Доходността на тримесечните книжа остана без промяна на 5.04 на сто годишно, като банките бяха дали заявки на стойност 8.6 милиарда лева, а доходността на едногодишните ДЦК се понижи до 6.67 на сто от 6.76 процента на предишния аукцион на 18 януари, като поръчките на банките бяха за общо 37.4 милиарда лева. През седмицата банките започнаха да получават по сметките си бюджетните средства за месечното изплащане на пенсии и социални помощи. Касовото разпределяне на средствата става през вторите 10 дни на месеца и с оглед на това се очаква предлагането на левов ресурс да продължи да надвишава търсенето и през текущата седмица и дилъри очакват лихвите да останат без промяна през периода.
В същото време се очаква и понижаване на доходността на ДЦК, предлагани на редовния аукцион на финансовото министерство в понеделник. Общият номинал на двете емисии е 15 милиарда лева. От тях 10 милиарда са двегодишни облигации, които имат фиксирана лихва от девет на сто годишно.
Накратко
Азия е на път да измести Африка като основен доставчик на кафе робуста за Европа. "Потреблението в Европа на произведено в Азия кафе се повиши с 5% през 1998 г. и днес 15% от европейците потребяват азиатско кафе робуста", заяви председателят на немската асоциация на потребителите на кафе Фрайдер Ротцол. През последните три години пазарното присъствие на виетнамското кафе в Испания се увеличи от 7.4 на 13.3%, в Германия от 2.7 на 7.4% и в Холандия от 1 на 5%.
От канадската Noranda и базираната в Съединените щати южноафриканска Phelps Dodge Co. - две от най-големите компании, производители на мед в световен мащаб - опровергаха слуховете за участието им в смесено дружество с южноафриканския гигант Anglo American Co. за експлоатация на наскоро приватизирани мини в Замбия. Фирмата Anglo American закупи в края на януари работещите на загуба местни компании Nkana и Nchanga.
Компаниите Noranda и Phelps Dodge участваха в международния консорциум Kafue, формиран през 1998 г. за приватизацията на медните мини в Замбия. Първоначално консорциумът предлагаше 330 млн. долара за държавните мини, но след трайното поевтиняване на метала цената бе коригирана на 131 млн. долара. Правителството на Замбия отклони офертата, но новите по-ниски нива на цената на медта и натискът на Запада склониха управляващите да сключат сделка с Anglo American. През последната седмица, когато цената на метала достигна 13-годишен минимум, всекидневната издръжката на двете мини (Nkana и Nchanga) струваше на държавата 3 млн. долара. Според експертите не е изключено членове на несъществуващия вече консорциум да се включат в раздържавяването на медните мини в Замбия.
Според главния дилър на Paribas Мишел Кюсон едно от решенията за възстановяване на цената на златото е да бъде изоставена практиката благородният метал да бъде използван от хедж-фондовете и валутните спекуланти в операциите с финансови деривати. В тази връзка отговорни за ниските цени на златото са и централните банки, които позволяват златните им резерви да служат за базов актив. "Златото вече не е предпочитана от централните банки форма на държане на валутния резерв. Централните банкери са с нагласата да се освободят от значителна част от златните си резерви през следващите десет години", заяви Кюсон на конференция на производителите на злато в Кейптаун.
Биковите настроения се подхранват и от късите продажби на производителите на злато, които натискат цената на метала на спот-пазара надолу. Ако статуквото се запази, инвестиционните банки много скоро ще се оттеглят от пазара и цената на златото ще се срине до нови по-ниски нива.
Държавен вестник
88 незаконни обекта са разрушени през 1998 г. Бисера СТАНЕВА
По отношение на контрола върху строителството в страната миналата година се разделя на две - контролът, упражняван от Държавната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол (до 1 октомври), а по късно от нейния приемник Дирекцията за национален строителен контрол. Осемдесет и осем са незаконните строежи в страната, които са били премахнати миналата година след заповед на държавните органи, отговарящи за строителството. Последните 36 премахвания са извършени в периода 1 октомври - 31 декември по нареждане на Дирекцията за национален строителен контрол, като 30 от тях са на територията на курортен комплекс "Боровец". За същия период дирекцията е издала заповеди за премахването на 42 незаконни обекта. Издадени са заповеди за спиране работата на 320 незаконни градежа, като на същите е спряно подаването на вода и електроенергия, а 36 са забраните за експлоатация на неприетите обекти в страната. Отменени са строителните книжа на 36 сгради поради тяхната незаконосъобразност. Издадените разрешения за ползване на обекти са 867 за времето от началото на октомври до края на годината.
По сигнали на бдителни граждани са направени проверки от органите на Дирекцията за национален и строителен контрол на 560 строежа, като са съставени съответните протоколи за установяване на незаконно строителство. Най-често става дума за отклонения в изпълнението на вече одобрени планове, неспазване на отстояния и т.н. Липсата на контрол, незнанието на хората и възможността да се узаконяват обекти с частични изменения на регулационните планове позволяваха да се строи незаконно. Когато преди няколко години по силата на реституционните закони беше възстановена собствеността върху земята, много собственици на терени започнаха да ги застрояват, независимо че според регулацията предназначението на земята не е предвидено за такива цели. Според Светлана Гебрева, главен държавен инспектор в Дирекцията за национален строителен контрол, именно това предизвика голяма част от свлачищните процеси в страната и най-вече по Черноморието. През последните години незаконното строителство се превърна в основно за страната ни, а нарушенията и нарушителите в много случаи се повтарят. Същото се получи и в Боровец, няма и месец след като Строителни войски изпълниха заповедта по премахване на незаконно издигнатите постройки, някои от тях започнаха да никнат отново. Единственият лек срещу това е в упражняването на превантивен контрол, но ще мине доста време, докато хората разберат, че пренебрегването на закона може да им коства много.
Последните изменения на Закона за териториално и селищно устройство прекратяват съществуващата порочна практика да се строи в нарушение на съществуващите разпоредби, а после държавата да се чуди как да узаконява. Много строителни предприемачи започнаха дейност точно по този начин, тъй като законът им позволяваше. Сега вече санкциите за това са огромни, а законът е безкомпромисен - незаконните строежи се отстраняват, узаконяване по целесъобразност не може да има. При отстраняването на незаконен строеж от органите на Дирекцията за национален строителен контрол разходите по премахването на градежа са за сметка на инвеститора и се събират по реда за събиране на държавните вземания. Изпълнението на заповед за премахване на неправомерно изградена сграда може да бъде спряно от Върховния административен съд и ако той реши, че премахването е неоснователно и може да доведе до вреда, заповедта се отменя.
Подадените до 31 декември миналата година в общинските служби декларации на граждани за узаконяване на незаконни строежи са 451, като дирекцията е дала съответните указания за процедурите по възможностите на тяхното узаконяване. Хората, неподали молби в този срок, все още могат да го сторят, но ще трябва да доказват периода, в който е извършено нарушението със свидетели.
Задължителните социални вноски на ЕТ не се облагат за разлика от доброволните
Кольо Маринов Христов
ЕТ "КОЛМА"
Задължителните социални вноски на ЕТ за държавното обществено осигуряване не се облагат с подоходен данък. За да се ползва облекчението, не е необходимо в годишната данъчна декларация в частта й за ЕТ да има специален ред, на който да се записват направените задължителни социални вноски. Вноските в ДОО се отчитат като разход в Отчета за приходите и разходите и участват при изчисляването на годишния финансов резултат. В параграф 1 от допълнителните разпоредби на Закона за фонд "Обществено осигуряване" (обнародван в ДВ бр. 104 от 28 ноември 1995 г.) е записано, че "вноските за ДОО се включват в разходите преди данъчното облагане на физическите и юридическите лица". С писмо на началника на Главно управление на данъчната администрация от 4 февруари 1999 г. до териториалните управления се разяснява, че " това законово изискване е приложимо и за ЕТ - физическо лице, който може да включи всички вноски за ДОО, както личните, така и тези на наетия персонал, в разходите за дейността". Няма изискване установеният финансов резултат да се увеличи с част или целия размер на тези вноски. В годишната данъчна декларация корекциите за определяне на облагаемия доход се извършват чрез увеличение или намаление на финансовия резултат, при изчисляването на който вече са били приспаднати разходите за задължителните социални осигуровки. Едноличният търговец приспада от приходите си не само задължителните вноски за себе си, но и тези за наетите от него работници и служители.
По-различно стои въпросът дали се признават за разход за данъчни цели вноските за допълнителното доброволно социално осигуряване. С промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане бе прието, че финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с вноските от работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване в размер до 30 000 лв. месечно за всеки осигурен работник или служител. Както за задължителните, така и за доброволните вноски в данъчната декларация за облагане доходите на физическите лица в частта й за ЕТ не се предвижда отделен ред за декларирането им. За да декларирате доброволните вноски за работниците и служителите, трябва при определянето на финансовия резултат да включите към разходите за дейността вноските до 30 хил. лв. месечно за всеки работник или служител.
Изменението на ЗКПО бе направено в края на миналата година, но влезе в сила със задна дата от началото на 1998 г., или то може да се ползва при подаване на сегашната годишна данъчна декларация. Крайният срок за подаване на декларацията е 15 април, като се предвижда отстъпка от 2% от дължимия данък за подалите декларацията и платили данъка до 28 февруари.
Въпросният текст от ЗКПО се отнася само за направените осигуровки в полза на работниците и служителите, но не и за самия работодател, за какъвто се счита физическото лице - едноличен търговец. В данъчните закони липсва текст, с който доброволните социални вноски на ЕТ за самия него да се приспадат в определен размер от облагаемия доход. Това означава, че тези вноски не се признават за разход за данъчни цели и се облагат с подоходен данък.
Социалното осигуряване на ЕТ се регламентира с Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение. Наредбата е обнародвана в Държавен вестник, бр. 58 от 17 юли 1992 . Според наредбата ЕТ се осигуряват задължително за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия. Базата, върху която се изчисляват вноските, е между двукратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, и десетократния й размер. Пенсионерите за изслужено време и старост, които осъществяват дейност като ЕТ, могат да се осигуряват по свое желание за пенсия за изслужено време и старост, за инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия.
Срокове
Вноска за патент може да се плати до 28 февруари
Законовият срок за плащане на първата третина от годишния размер на патентния данък остава 31 януари, въпреки че на 1 февруари БТА, позовавайки се на Главно управление на данъчната администрация, оповести, че крайният срок е 28 февруари. Проучване сред данъчните служби показа, че за данъчните по места срокът си остава 31 януари, тъй като законово той не е изменен. Въпреки това на заплатилите данък до края на февруари няма да се начислява наказателна лихва за забава, съобщиха от ГУДА пред в. "Капитал".
Независимо от това, ако искате да си нямате евентуални разправии с данъчните, би трябвало да си платите вноската възможно най-бързо, тъй като ако се гледа само законът, данъчните имат основание да определят наказателна лихва. Лихвата е в размер на 18% годишно плюс основния лихвен процент за периода. Допълнително дължимият данък за 200 хил. лв. вноска е около 2666 лв. за 1 месец закъснение на плащането.
Липсата на санкция за неплащане в срок се обяснява с другия срок от 28 февруари за подаване на декларацията, с която се определя данъкът. "Не може да изискваме от данъкоплатците да си платят данъка, без да има основата, на която той да бъде изчислен", коментираха данъчни експерти. Разминаването в сроковете се дължи на недоглеждане при приемането на данъчните закони в края на миналата година. Тогава срокът за подаване на декларациите бе удължен до края на февруари поради късното изготвяне на формулярите. По принцип задължението за подаване на декларацията е до 14 януари за лицата, които са регистрирани по Търговския закон. За лицата, които не са регистрирани по ТЗ, срокът бе 31 декември, като той не бе удължен за тази година. Образецът на декларацията бе обнародван в Държавен вестник, бр.154 от 28 декември 1998 г. В декларацията се описват обстоятелства, които имат значение при определяне на данъка, като: годишен оборот за 1998 г.; категория на хотелите; брой на местата за консумация в ресторантите; търговска площ на обектите за търговия на дребно; брой на местата за паркиране на платените паркинги и др. По закон промяната в някое от тези обстоятелства трябва да се декларира в седемдневен срок от настъпването им.
При доходи от наем няма нужда от доказване на разходи
Според информация от Главно управление на данъчната администрация наемодателите не е необходимо да представят такива документи въпреки указанието за това в забележките към декларацията. Достатъчно е само да приложат копие от декларация, че наемателят не е правил разходи за основен ремонт. Изискването за доказване на разходите чрез фактури и договори е неправомерно и неприложимо, тъй като наемодателите нямаше как да знаят за това си задължение в началото на 1998 г., коментираха данъчни експерти.
Сигнали на граждани показваха, че при подаване на данъчната декларация от данъчните служби са им изисквали да представят фактури за доказване на извършените разходи по ремонта на отдаденото под наем жилище. По закон данъчната основа за доходи от отдадено под наем движимо и недвижимо имущество се определя, като облагаемият доход се намалява с 20% разходи, освен ако основният ремонт на имуществото е за сметка на ползвателя и при условие, че ползвателят не е приспаднал цялостно или частично разходите си за основен ремонт.
Занаятчия - професия на изживяване?
"Обущара е в двора", "Тапицер - наляво", "Шивач - поправки всякакви". Очукани табели, нерядко изписани на ръка, насочват клиентите към (най-често) малки, мрачни и студени стаички. Кутии, стари вещи и всякакъв работен инвентар водят борба за квадратни сантиметри. Опушени снимки по олющени стени. Майсторски свидетелства в рамка, насъбрали прах и години. Така изглеждат типичните дребни занаятчийски ателиета у нас.
Майсторите - предимно възрастни хора, все още работят, опитвайки се да прибавят нещо към пенсията. Някои печелят повече от прилично. Други се жалват от политици и синоптици. Разни занаяти, разни проблеми.
Георги и Димитър Ивайлови са братя. Единият е на 25, другият - на 24 години. Ключарското им ателие се намира на централна софийска улица. И тъй като улицата е порядъчно разбита, автомобилите я удостояват с внимание само в краен случай. Това автоматично отрязва солиден брой потенциални клиенти. Спасява ги близостта до известен столичен пазар.
Димитър Ивайлов учил занаята при един възрастен ключар. После научил брат си. По традиция уменията се придобиват в движение - "Като не стане така, опитай обратното". Няма училище, в което да се учи за ключар.
Ателието съществува от осем години. Момчетата работят в него от четири. Помещението е малко, но кокетно, правено повече с мерак, отколкото с пари. Семейна собственост. Не плащат наеми, не козируват на хазаи. Имат две машинки. Всяка струва най-малко 3000 марки. Взели пари назаем от близки хора, за да ги купят. Вече са поръчали трета. Без да теглят заем.
Твърди се, че ключарите в София са около 120. Георги и Димитър Ивайлови са убедени, че за всеки от тях има достатъчно хляб. Занаятът не е от отмиращите. Напротив, с годините поръчките за ключове се увеличават. Както и кражбите.
Клиентите често изливат душата си като влязат в ателието. Накипяло им е от вида на разбитата външна врата и изтърбушения им апартамент. "Хората обикновено ни питат каква брава да си сложат чак след като са ги ограбили. Никой не обича да дава пари превантивно", отбелязва Георги Ивайлов. Най-трудно се отваряли касовите брави, казват братята. Най-евтини са турските - вървят по 13 000-14 000 лв. едната. Най-скъпи са италианските - цените им хвърчат от 50 000 лв. нагоре.
По правило всеки ключар крие занаята си. Ако поискаш да се учиш, ще те изгледа с подозрение и толкоз. Защото не знае поради що ти е нужно да усвоиш майсторлъка му. Ключар ли ще ставаш, или... разбивач.
Георги и Димитър Ивайлови казват, че за тях най-важното е да не връщат клиент. Ако има работа, стоят и до девет часа вечерта. Не почиват в събота и неделя. Защото и крадците нямат почивен ден. Често ги търсят, за да отварят коли и жилища, да монтират брави. Подхождат изключително предпазливо към подобен род искания. Ако наематели ги потърсят, за да им отворят заключен апартамент, момчетата категорично отказват да сторят това без присъствието на собственика. И обратно - не съдействат на собственика, ако наемателят отсъства.
Нямат апартаменти, нямат и пари в банка. Бизнесът е много дребен, но къща храни. Убедени са, че няма да умрат от глад. Но признават, че ако са в ателие под наем, и както няма откъде да вземат стотинка назаем, може и да фалират.
Йордан Танев е на 78 години. Твърди, че е най-възрастният шапкар в страната, който още работи. Започнал като чирак през 1933 г. в известната работилница "Дерби" на столичната "Търговска" 5. Работил при собственици евреи, при австрийци. През 1947 г. взел майсторско свидетелство и отворил своя работилница за шапки на "Раковски" 149. Четири пъти откривал свои ателиета. Десетилетия работил като майстор шапкар в кооперация "Свобода". Две години усъвършенствал занаята в Чехия. Казва, че няма шапка, която да му се опре - от тип "Борсалино" до цилиндри а ла Чаплин.
Сега почиства, пребоядисва и префасонира шапки. Радва се, когато види оригинален етикет от реномирана италианска фабрика. Харесва му, че ще й вдъхне нов живот. Ателието му е на търговска улица - неголямо помещение под наем, което той достроявал с годините. В работилницата са окачени десетки шапки - стари, скъсани, мръсни. Чакат реда си. Редом с тях са поставени вече готовите, станали неузнаваеми след намесата на майстора. Начертал си е нещо като своеобразна "карта" - ориентир, за да намира търсената шапка.
Отдавна не изработва нови шапки, защото няма филц. Материалът е вносен и скъп. Най-добрият се произвежда в Италия и в Чехия. "Някога в кооперацията правехме по 30-40 000 шапки годишно. Продаваха се на мига. Самият аз съм изработвал по 1500 шапки на месец", спомня си Йордан Танев. И добавя, че сегашните шапки от плат приличат на парцали. Не се интересува от конкуренцията на новите моделиери. "Много от тях се крепят благодарение на моите колеги - майстори от кооперацията", казва той.
Обучил много млади хора. Но малцина все още продължавали да правят шапки. "Нямат желание, не им се работи. А занаятът е златен. Хората не просто ме търсят, те ми се молят да им взема шапките", твърди Йордан Танев. "Занаятът иска нежност. Трябва да имаш точна ръка, добър поглед. Шапката трябва да се гали. Главното е на мен да ми харесва какво съм изработил", казва майсторът.
Убеден е, че "в тоя живот не е важно само пари да вземаш. Най-важното е да работиш сладко". И казва с въздишка: "Професията си отива".
Когато се пенсионирал през 1982 г. Въльо Вълев се чувствал твърде млад, за да си стои вкъщи. Една случайност го срещнала с майстор, изработващ табелки за врати, който се оттеглял от занаята. За да му продаде пресата си, майсторът поискал 5000 лв. По това време тези пари били цяло състояние. Продал наследствен парцел и откупил бизнеса. Наследил и ателието - под наем, наистина, но вече известно на клиентите. Печелел прилично.
В годините на прехода поръчките оредяват. Жилища се строят все по-малко. Вълев изработва също надписи за фирми и за домофонни уредби. Предприятията обаче не го търсят често, защото максималната големина на табелите, които предлага, е 50/30 см. Това позволява технологията.
Преди две години майсторът бил принуден да смени ателието си. Преместил се пак в същия район, но мястото още не е "разработено", не е познато. "Има дни, в които никакъв клиент не влиза тук", признава Въльо Вълев. Стаичката е метър на метър. Електрическата печка работи от дъжд на вятър заради икономии. Защото токът се отчита по тарифата за промишлени предприятия. Под краката на майстора има дъска - да са по-далеч от студения под. Вече не ползва някогашната преса. Технологията на изработване на табелките сега е съвсем различна. Нужни са компютър, лаборатория, химикали. Въльо Вълев няма нищо от това. Ползва чужди услуги срещу заплащане. Цената на една табелка е 3500 лв. "Някога табелката струваше 6.50 лв. Всички цени скочиха повече от хиляда на сто, но аз не мога да искам 6500 лв., защото никой няма да си поръча", признава Въльо Вълев.
Миналата година платил 300 000 лв. патентен данък. Тази година ползва намаление като пенсионер. Трябва да направи три вноски по 60 000 лв. Притесняват го неразбориите в данъчните служби. През 1996 г. го глобили 10 000 лв., защото закъснял да декларира, че няма банкова сметка. Сега пак прочел във вестниците за ново деклариране на банкови сметки и побързал да се яви в данъчното. Инспекторите го успокоили, че щом няма пари в банка, не трябва да прави нищо, но той все си спомня за "обицата" от 1996 г. Фирмата му е регистрирана на домашния адрес, ателието му е на територията на друга община. Все притичва до двете данъчни служби - да декларира, да съобщи, че е декларирал, да плати, да съобщи, че е платил и т.н.
"На изживяване съм, признава Въльо Вълев. Кажат ли хазаите: "Приключваш", трябва да приключа". За да си построи собствена барака, му трябват доста пари. А той казва, че трудно събира даже за сметките за парно и за лекарства.
БНТ задължена да пази Бакърджиев
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев е подписал в средата на миналата година договор с БНТ, според който иначе свободната държавна медиа се задължава да пази доброто име и авторитета на заместник министър-председателя.
В документа националната телевизия, наричана "за краткост - ИЗПЪЛНИТЕЛ", и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), представлявано от г-н Бакърджиев като "ВЪЗЛОЖИТЕЛ", се споразумяват "да си сътрудничат при отразяването на дейността на възложителя и промоцията на основните сделки, финансирани от възложителя, в условията на координация по конкретните обекти, относно заснемането и излъчването им". За изпълнението на поставените задачи БНТ е получила от МРРБ 4760 долара. Парите са от програма ФАР - "Трансгранично сътрудничество". От страна на държавната телевизия договорът е подписан от Иван Попйорданов - тогава генерален директор на медиата, сегашния и.д. генерален директор Тома Иванов, програмния координатор на телевизията и финансовия й директор Светла Милева.
Другото задължение, което БНТ поема с документа, е да "заснема и излъчва" по Канал 1 документален филм за дейността на Бакърджиевото министерство. В общите разпоредби на договора е записано още, че "страните се задължават взаимно да пазят доброто си име и авторитет". Според друг текст от договора Бакърджиев "предлага списък с обектите, представляващи потенциален интерес за БНТ и нейната аудитория, и принципна сценарна схема на филма". Националната медиа е задължена още да "предоставя копия от излъчените материали" на Бакърджиев в срок от десет дни "след излъчване на съответния репортаж". Филмът, който телевизията трябва да изработи, според договора трябва да бъде предаден на МРРБ веднага след окончателния монтаж и озвучаване, т.е. преди да бъде излъчен.
На пръв поглед документът създава впечатление, че се отнася за изработването на един конкретен филм, но при по-внимателен прочит може да се разбере, че става дума и за заснемането на неограничен брой репортажи. Хубавото е, че срокът на договора все пак е бил кратък. Той престава да бъде валиден 60 дни след подписването му на 26 август, но не е известно дали не са подписани и други такива договори с БНТ.
По повод на задължението на БНТ да "пази доброто име и авторитет" на Бакърджиев, от пресслужбата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството заявиха, че "това е една стандартна част от всеки един договор". "Г-н Бакърджиев не е единственият човек, който е сключвал такива договори", допълниха от пресцентъра на ведомството. Според главния юрисконсулт и главен секретар на БНТ Радомир Чолаков националната телевизия е сключила поне дузина подобни договори с различни държавни органи - Агенцията по приватизация, Министерството на околната среда и водите, Комитета по енергетика... "В почти всички наши договори има такива стандартни клаузи - те имат действие върху юридическите взаимоотношения между партньорите, а не върху съдържанието на предаванията", казва г-н Чолаков. Според него юридически проблем няма, но "доколко това е морално укоримо е друг въпрос". "Обективната икономическа ситуация ни принуждава понякога да вземаме пари по подобен начин, за да отразяваме събития, а как точно те се отразяват, това вече зависи от личния морал и професионализъм на този, който прави материала", смята главният юрисконсулт на БНТ. Той се позовава и на текст от Закона за радиото и телевизията, според който БНТ е длъжна да осигурява информация за дейността на държавните органи. Този текст обаче не предполага, че телевизията трябва да сключва договори с всички държавни институции, за да отразява дейността им, а още по-малко задължение да "пази тяхното добро име и авторитет".
Накратко
Комисията за защита на конкуренцията отхвърли молбата на "Нюз холдинг" да й бъде разрешено сливане с германската вестникарска групировка ВАЦ. Издателите на "Стандарт" и "7 дни спорт" бяха поискали от КЗК разрешение да разменят по 50% от дяловете на дружеството си със "168 часа" ЕООД. Антимонополистите обаче решиха, че това сливане би утежнило монополното положение на немския медиен мастодонт у нас. Формалният повод КЗК да се произнесе против предлаганата сделка е писмо от прокуриста на ВАЦ у нас д-р Петер Щерцинг , в което той заявява, че се отказва от обявеното по-рано намерение. Причината е в решението на комисията "Павлов" отпреди време да забрани общата реклама в "Труд" и "24 часа". Според шефовете на ВАЦ икономическият смисъл на евентуалното сливане би бил именно в това да се обедини рекламата на двата най-тиражни вестника с тази на "Стандарт". Най-вероятно подобно ще бъде решението на КЗК и по искането на в. "Континент" да слее рекламата си с тази на немската вестникарска групировка "Без граници" се казва най-новото предаване на "Дарик радио". То е предназначено за българите, живеещи в чужбина. Връзката на електронната медиа със слушателите е Интернет, където програмите се излъчват в реално време през цялото денонощие. Освен електронната поща, феновете на радиото имат на разположение за пряк контакт ICQ пейджъра и ефирния телефон на "Дарик". Всяка неделя от 21 часа до полунощ българите зад граница могат да слушат поздрави от и за свои близки, новини и информация за родни поп- и рокзвезди. Водещи на блока са музикалният редактор Валери Шварц и репортерите Марина Евгениева и Ваня Михайлова. На голям интерес и много телефонни обаждания се радваше първото издание на "Без граници", което стартира преди седмица.
Радио "Експрес" въвежда системата на т.нар. музикален часовник - музиката става определяща в схемата, а новините са снижени до абсолютния минимум. Емисиите ще са триминутни - на всеки кръгъл час, а централните осведомителни бюлетини в 9, 12 и 19 часа ще траят само по пет минути. Поне по 12 песни ще звучат за час. Идеята за това "Експрес" да се откаже от борба за титлата "информационен лидер" е на главния редактор Петър Томов, и била продиктувана и от изискванията за излъчване на реклами, които радиото се е заело стриктно да спазва.
Бившият кореспондент на БНР в Москва Валери Тодоров замина в четвъртък за руската столица, но вече в качеството си на кореспондент на БНТ. За кратко журналистът бе и шеф на новините в "Хоризонт", но след като го смениха с Димитър Димитров, напусна националното радио. След това спечели конкурса в телевизията, откъдето твърдят, че новият кореспондент заминава за Русия, съоръжен с първия за БНТ кореспондентски видеотелефон.
Конкурсът за шеф на БНТ започна без изненади
След две седмици НСРТ ще обяви официално кой печели състезанието
Десет души освен смятаната за фаворит бивша шефка на БНР Лили Попова подадоха миналата седмица документи за участие в конкурса за генерален директор на БНТ. Изненада за всички беше, че сегашният програмен шеф на държавната телевизия Валя Ахчиева също се кандидатира за началник на медиата. От спряганите преди това имена концепции в НСРТ предадоха журналистът Александър Стайков и кинорежисьорът Михаил Пандурски. От надпреварата се е отказал бившият шеф на техниката в БНТ Васил Гоцев. В края на тази седмица, след като се види чии документи са редовни, НСРТ ще обяви кой се допуска до състезанието. Няколко дни по-късно членовете на медийния съвет ще се срещнат насаме с кандидатите. Новото в сравнение с миналогодишния конкурс, когато беше избран Иван Попйорданов, е, че след това ще има публично обсъждане на концепциите. На него ще могат да присъстват всички, които пожелаят - журналисти, представители на граждански сдружения, обикновени любопитни граждани. След още четири дни - на 22 февруари, деветте членове на медийния съвет ще се съберат, за да изберат измежду предложените кандидатури новия генерален директор на медиата.
Бившата генерална директорка на БНР, а сега шефка на новините в столичната "Нова телевизия" Лили Попова засега е най-вероятният бъдещ телевизионен началник. Преди близо година и половина Конституционният съд бламира изборa на парламента и я свали от ръководния пост в държавното радио. Няколко месеца след това се очакваше тя да бъде преизбрана от НСРТ, но най-изненадващо седемте членове на съвета предпочетоха Александър Велев. Още преди обявяването на конкурса се очакваше, че г-жа Попова ще подаде документи само ако има сигурни гаранции, че ще спечели.
Враца, 3 февруари /БТА/
"Кандидатурата на Христо Цеков Пелов от град Криводол за шеф на БНТ е несериозна и обидна за медиата и за НСРТ". Това заяви кметът на града Крум Сотиров. Според него Пелов е умен човек, но е болен и диспансеризиран в ломската психиатрия. Той е пенсионер по болест и е безработен. Кандидатът е роден в село Галатин, община Криводол. На 58 години, не е семеен, живее бедно и самотно. Завършил е философия в Софийския университет "Свети Климент Охридски".
Няколко години е бил учител в родното си село. Занимавал се активно с фотография в Криводол. Подготвял е десетки публикации за културно-историческото минало на Криводол, но те не са били публикувани в местните вестници поради обстоятелственост и пристрастност. Получава психически отклонения още след завършване на висшето си образование, казаха негови близки. Според тях е прекарал няколко години в ломската психиатрия. Има диагноза шизофрения, но не е скандален и буен, по-скоро е тих луд, казаха от кметството. Той се изживява като защитник на правдата и репресиран от комунистическия режим.
От 80 до 4500 долара на месец получават българите, работещи в чужди компании
Месечните доходи на българите, работещи в чужди фирми в България, се движат от 80 до 4500 долара. Това отчита специално проучване на SNELLING Personnel Services за декември 1998 г. - януари 1999 г. От три години и половина консултантската фирма, специализирана в подбора на кадри, самостоятелно изследва политиката на заплащане и мотивация в големите международни компании у нас и в някои родни предприятия. Проучването обхваща само доходите на българските специалисти.
"Не е лесно да накараш фирмите да предоставят информация за заплатите на своите служители. Без съмнение това е една от най-деликатните области в политиката на всяко дружество. Помага ни сферата на нашия бизнес. Свикнали сме да оперираме с такава информация. Повечето от участниците в проучването са наши клиенти", признава Мария Шишкова, изпълнителен директор на SNELLING.
В изследването участват 93 компании. От тях 54% са регистрирани в България фирми с над 50 на сто чуждестранно участие, 21% са търговски представителства на чужди компании, 9% са джойнт-венчъри, 8% са големи български фирми, чиято политика на заплащане се доближава до западните компании, 8% - други. Предишното проучване на SNELLING през март 1998 г. обхванало 69 фирми. Информацията е обобщена, няма приложен списък на интервюираните. Данните се предоставят на клиенти срещу заплащане. За участници в проучването цената е девет пъти по-ниска.
Информацията засяга близо 10 000 български служители. Като се има предвид този брой, проучването със сигурност не е представително за целия трудов пазар у нас. Но без съмнение информацията е интересна, защото засяга атрактивен и специфичен сегмент от пазара, свързан с чуждите инвестиции.
Фирмите, обхванати в изследването, са разделени на няколко групи: банки и финансови институции; счетоводни, одиторски и консултантски агенции; инженерингови и производствени компании; фирми в областта на услугите; фирми в областта на търговията (с подраздел за компютърните компании); неправителствени нестопански организации (създадени по програми на различни чуждестранни донори, организации към посолства и т.н. ).
"В проучването не участват фирми със съмнителен произход на капитала, както и фирми, към които общественото мнение не е благосклонно или най-малкото не е еднозначно", прави уговорка Мария Шишкова.
Новост в последния анализ е допълнителното изследване върху политиката на заплащане и мотивация в т.нар. вlue сhip сompany. Това са лидерите на трудовия пазар у нас - т.е. компаниите, които стимулират най-добре своите служители. "В тази категория попадат фирмите, в които 70% от длъжностите имат ниво на заплащане по-голямо от медианата за тези длъжности (медианата показва равнището, под което и над което плащат 50% от участниците в проучването). На този критерий отговарят 28 от участничките в изследването. Заплатите на техните служители са по-близо до максималните стойности, отчетени в проучването", коментира изпълнителният директор на SNELLING.
Консултантите от SNELLING са автори на специални въпросници, които се изпращат до фирмите и се попълват от желаещите да участват в проучването. Въпросникът се състои от две части. Първата съдържа обща информация за компанията. Във втория раздел интервюираните дават конкретни данни за размера на заплатите според длъжностната характеристика на служителите. Приложено е кратко описание на всяка длъжност. За всяка длъжност, за всеки отдел и за всеки бранш изследването визира четири параметъра - минимално, максимално и средно заплащане (изчислено като средноаритметично) и медиана.
Най-високата цитирана месечна заплата е 4500 долара за генерални директори. Става въпрос само за българи, служители в чуждестранна компания. През март миналата година шефовете на фирми, които са се радвали на такъв доход, са били по-малко от пръстите на едната ръка. През януари 1999 г. вече не става въпрос за единични случаи, отчита изследването на SNELLING. Най-ниската заплата за генерален директор, посочена в проучването, е 1300 долара месечно.
"В някои от чуждите компании битуваше схващането, че ориентир трябва да бъде средната работна заплата за страната. Много от фирмите, които успяха да привлекат квалифицирани специалисти и се ръководеха от това ниво, не успяха да задържат кадрите си", казва Мария Шишкова.
Най-ниската месечна заплата, цитирана в изследването, е 80 долара. Това е заплатата за чистачка. Има фирми обаче, в които чистачките получават по 216 долара на месец, се констатира в проучването. Рецепционистките или, казано другояче, момичета, които упътват посетителите, поемат и прехвърлят телефонни разговори, изпращат факсове и др., получават най-ниската заплата за служители, посочена в проучването - 150 долара на месец. Средното възнаграждение на тези служителки в вlue сhip сompany е 260 долара. Шофьорите в някои от дружествата получават около 600 долара на месец. Тези служители обаче съвместяват по няколко длъжности - на търговски представител, на лице, което отговаря за митническа обработка на документи и пратки, и др. Най-търсени и най-високо платени са добрите финансисти. Това не е просто "писък на модата", показва практиката. Финансовите отдели трайно се утвърждават като отделите хит. Шефовете им се разписват за повече от 3000 долара на месец. Техните най-ниско платени подчинени са младшите счетоводители, които стартират с 200 долара. В компаниите лидери (вlue сhip сompany) средната месечна заплата е 690 долара. В търговските им отдели например средномесечното възнаграждение е около 700 долара, а в маркетинговите - приблизително 650 долара.
В неправителствените организации най-високо платени са ръководителите на програми. Максимумът при тях достига до 2000 долара на месец. Развенчава се митът, че най-високо е заплащането в банките и финансовите институции. Доста от другите компании могат да се похвалят с по-добри нива на заплащане, показват резултатите от проучването.
Най-високи са възнагражденията като цяло в счетоводните одиторски и консултантски компании. Доскоро се смяташе, че най-ниско платени са работещите в производствени фирми, но някои от тези компании вече гарантират много високи доходи на своите служители. По правило компаниите, които са приватизирани по-отдавна, дават по-високи заплати от тези, които са раздържавени по-скоро.
Близо 60% от участниците в проучването преразглеждат веднъж годишно своята политика на заплащане. В началото на 1997 г. например този процент е бил далеч по-нисък. Тогава преобладава практиката политиката на доходите да се преразглежда четири пъти в годината или дори всеки месец.
За 75% от компаниите качеството на работата на всеки служител е най-важният фактор при определяне на месечното възнаграждение. Тенденциите на трудовия пазар или модата в търсенето на определени специалисти оказват влияние върху заплатите в 44% от компаниите. Официално обявената за страната инфлация е повод да се актуализират ведомостите в 38% от компаниите. За 18% от фирмите водещи са техните собствени изчисления за инфлацията. Само 10% от участниците в проучването вземат предвид обменния курс на долара като условие за промяна на трудовите възнаграждения. В началото на 1997 г. този фактор е бил водещ за 46% от компаниите.
Тринадесета заплата плащат 44% от участниците в проучването. Но в замяната на това масово се използва друга форма на стимулиране - парични бонуси. Тя е присъща за 95% от интервюираните компании. Те раздават допълнителни суми на служителите си, чиято работа оценяват за успешна. Повече от половината фирми (57%) дават бонуси веднъж в годината. Може да се предположи, че те не плащат популярната у нас 13-а заплата (но не задължително). Може да се гадае също дали сумите надхвърлят размера на 13-ата заплата.
За 54% от участниците в изследването финансовите резултати на компанията са най-важният фактор, когато се взема решение дали да се раздават поощрения във вид на финикийски знаци. За 85% от анкетираните най-важният фактор е приносът на всеки служител.
Стимули под форма на търговска комисиона предлагат 31% от фирмите. Тази преференция е "запазена територия" за търговците, но в 17% от компаниите комисиона получават и маркетинг-мениджърите.
Допълнителни средства за храна раздават 19% от фирмите, участвали в изследването. Става дума за суми до 100 000 лв. на месец. В 14% от компаниите служителите от по-ниските нива получават пари за облекло - обикновено до 200 000 лв. на година.
Договори за допълнително медицинско обслужване имат 17% от компаниите, за профилактични прегледи на служителите си плащат 13% от фирмите, а 8% - за стоматологично обслужване. Само 4% от интервюираните твърдят, че поемат разходите за лекарства на своите служители. Трийсет и четири процента от фирмите осигуряват здравни застраховки и застраховка "Живот" за своите служители.
"Това са нови стимули, които доближават българските служители до международните стандарти. Обикновено сравненията между цената на труда у нас и в чужбина се правят механично. Първо, защото невинаги трудът в България има същите финансови резултати, както в другите страни. И второ, защото сме свикнали да мислим за нашето заплащане само в рамките на брутната месечна заплата. А всъщност все повече компании инвестират в своите служители, но не непременно в монетарен вид", коментира Мария Шишкова.
