От 18 януари т.г. руското правителство е утвърдило нов списък на стоките, за които ще се предоставят преференции за 6-месечен период. Според експертите на Валентин Василев в него влизат и стокови позиции, които са интересни за българските износители: месо, риба, млечни продукти, пчелен мед, яйца, готови продукти от месо и риба, пресни плодове и зеленчуци, консервирани плодове и зеленчуци (без корнишони, доматен и ябълков сок), кетчуп и други видове сосове, продукти на мелничарската промишленост, масло и олио, посадъчен материал, тютюнева суровина и отпадъци и др. За тях ще се плащат 3/4 от сега действащите мита в Русия, които за тези стоки се движат между 5% и 30%. Повечето от тях обаче нямат кой знае какъв пазар в Русия или производството им у нас е силно намаляло. Печеливша карта май ще изтеглят само производителите на зеленчукови консерви и компоти, ако се вместят в шестмесечния срок. При пресните плодове и зеленчуци производственият пик е през август и септември, а дотогава срокът на преференцията вече ще е изтекъл. Освен това тя не променя допълнителното вносно мито от 3%, въведено в Русия от 15 август 1998 г., което ще действа до края на тази година и ще се начислява в пълния размер върху митническата облагаема стойност.
Игор Иванов всъщност остави въпроса открит и заяви, че висящите въпроси ще се решават на
Българите признават Македония, но не и езика и
Колкото и да се опитват държавниците, не могат да впишат отношението на българина към Македония само в международните норми на политиката. То винаги се оказва по-широко и многообразно от тях. Затова не е изненадващо, че когато българите посочват с кой от съседите ни трябва да се развиват активни отношения, Македония се поставя на второ място след Гърция. В избора на новата балканска държава като стратегически партньор емоционалната мотивация надделява над останалите аргументи.
Македония трябва да бъде независима и демократична суверенна държава. Това е позицията на повече от половината пълнолетни българи. Тя доказва, че ако изобщо може да се говори за национализъм у българите, абсолютно сигурно е, че той няма македонски образ. Нещо повече - в независимостта на Македония българите не виждат противоречие със стратегическите интереси на страната ни. Не толкова категорична по този въпрос е друга една четвърт от пълнолетното население у нас. Тя също остава на позициите, че Македония трябва да бъде независима държава, но да е българската сфера на влияние на Балканите. Интересно е, че подкрепящите това политическо решение са предимно от 18- до 25-годишни.
България няма териториални претенции към Македония. У нас не съществува дори и атмосфера за такъв род настроения. Това ясно личи от обявяването на териториалното й поделяне между съседните държави като неприемлива за българите възможност. Само 4% от интервюираните са я посочили като отговаряща на стратегическите ни интереси.
Българите са склонни да се доверяват на външната политика, провеждана от техните управляващи, независимо кои са те. Приемането на официалните външнополитически решения с доверие често поражда противоречия с общи за нацията позиции, без това да се съзнава като парадокс. Как иначе да се обясни фактът, че се приема независимостта на една държава, но не се признава нейният официален език и нация?
Българската общественост одобрява официалното признаване на Македония, но 65% от нея все още не са готови заедно с това да приемат съществуването на македонския език. Отношението към езика е най-чувствителната точка на днешната ни позиция към Македония. Всеки българин може да посочи поредица от аргументи в подкрепа на близостта на българския език и този, на който говорят в съседната държава. Общата история и фолклор също дават кураж за отстояване на по-твърда позиция. Но когато се стигне до спорния в последните години въпрос на какъв език да бъдат подписани готовите 22 договора и споразумения между двете страни, половината от българите са съгласни това да стане на езиците, обявени в двете конституции като официални. Тази толерантност, изглежда, не отчита, че последиците от подобно решение ще са в противоречие с категорично поддържаните позиции за непризнаване на македонския език, но ясно показва, че подписването на договор между двете държави е желано и ще бъде прието с одобрение от българската общественост.
Всеки четвърти пълнолетен българин все пак остава на радикалната позиция нашата дипломация да не прави компромис и договорите да не бъдат подписвани, преди да се реши въпросът с македонския език.
Непоклатими са аргументите от историята и фолклора, доказващи общността на българи и македонци. Но в края на този век те не са достатъчни, за да обяснят реалностите. Оказва се, че българите са склонни да помнят събитията от края на миналия век и да отминават балканската история след 40-те години.
Оттогава пък започват своето летоброене братята им в Македония, загърбвайки духа на времето и фактите седемдесет години по-рано. Може би и двата народа имат своите основания за такава избирателност. Но с нея не биха могли да поддържат съвременни и пълноценни съседски отношения. Повече информация и открит диалог биха помогнали някои от противоречията в обществените оценки и настроения към Македония да бъдат преодолени и да успеят да се впишат в международноправните рамки.
Данните са от национално представително проучване на МАРКЕТ ТЕСТ, проведено по поръчка на вестник "Капитал" от 28.01 до 01.02. 1999 г. Ако ни обземат паранои, няма да стигнем доникъде
Арбен Джафери, председател на Демократичната партия на албанците в Македония, пред "Капитал"
- Промените след победата на ВМРО се отнасят до няколко основни проблема. Първо, до моралното отношение към властта, по-специално премахване на корупцията в държавата, властимащите да не злоупотребяват с позициите си в управлението, за да започне процес на нормално функциониране на всички сфери на обществения живот. Другата промяна, която очакваме, е стабилизирането на взаимоотношенията между македонците и албанците и изкореняването на всички ксенофобски настроения. Третата промяна е във външната политика на Македония - по-либерално отношение към съседите, подобряване на отношенията с България и освобождаването им от наследените страхове и фрустрации. Реформите, свързани с технологичното развитие на държавата, са отнесени в по-далечно бъдеще, защото в тази сфера те се осъществяват много трудно.
- ДПА излезе на изборите само с обещания за позициите на албанците вътре в Македония и първите стъпки са окуражаващи за нас и нашите коалиционни партньори, защото националната власт проявява по-добър усет за стабилността в страната. Става дума не за албанския въпрос, а за стабилност на държавата. Отказът на Глигоров да подпише закона за амнистията на политическите затворници се отнася до решаването на външния междуетнически конфликт, докато предложението на ВМРО-ДПМНЕ е за стабилизирането на междуетническите отношения вътре в Македония. Но имаме сили да преодолеем всички пречки, създавани от бившата власт и политическите й структури. След това ще стигнем до национално решение на отворените въпроси - за езика и образованието на албанците и за тяхното присъствие в административните и държавните органи. Тези въпроси ще се решат постепенно за доброто на Македония.
- Югославия трябва да се разпадне и това разпадане да се движи по законен път, като всички конституивни елементи на населението получат право на самоопределение, едва тогава да започне разрешаването на кризата в Косово по институционален път. Затова настоявахме Косово да получи правото на самоопределение. Дали ще се възползват от това право и как ще го направят е изцяло грижа на гражданите на Косово. Не е нито наш проблем, нито на която и да било друга страна, а изконно право на косовските албанци.
- НАТО иска да предприеме грешен ход - смята, че трябва да се постигне решение на конфликта и след това да дойде в Косово, за да го наложи. Но ако се стигне до такова решение, намесата му няма да е необходима. Смятаме, че НАТО трябва първо да се намеси и след това да се търси решение. Другият подход е нелогичен, тъй като в Косово има сръбска войска, която изпълнява военни планове. Тя трябва да се суспендира с помощта на НАТО и после заедно да тръгнем към общо решение.
Искаме Косово да получи право на самоопределяне, защото Югославия беше съставена от осем части по договор. Тези от тях, които се смятат за независими, получават независимост, онези, които искат да са със Сърбия, нека бъдат с нея. Ако Черна гора и Войводина искат да бъдат заедно със Сърбия, нека бъдат заедно с нея. Но косовското население беше подложено на асимилация и е нормално да се стреми към правото на национално самоопределяне. Става дума за феномена на дисолуция, разпадане на Югославия, и този феномен трябва да бъде завършен по легален път.
- Опозицията в Сърбия беше унищожена през 1971 г. Тогава имаше проект за либерализация на отношенията в Сърбия. Либералистичният дух беше унищожен от комунистическата номенклатура и борбата продължи до 1986 г., когато Милошевич получи длъжността на държавен глава. Оттогава в Сърбия вече не съществува политическа опозиция. Някои смени в сръбската национална политика са по-националистически, други - не. Но са вариации на националистическата шовинистична политика на Сърбия. Политическа опозиция в Сърбия не съществува.
- Милошевич е зло, а злото разрушава и себе си, защото не може да бъде абсолютно. Милошевич е като велосипедист, който кара колелото, сякаш никога няма да падне, но ще дойде момент, когато ще се умори и ще падне. Аз очаквам Милошевич да падне в Косово. Дотук беше неговото лансиране като надежден политик. Сега завършва кариерата си като един голям измамник.
- Колкото повече се задълбочава кризата в Косово, толкова по-остро реагират останалите държави около и извън Косово. НАТО - също. Съвсем нормално е и ние да не бъдем безразлични към трагедията в Косово. Има реакция на албанците от Албания, на албанците от Швейцария, от Германия, от всякъде, нормално е да има реакция и на албанците от Македония. Става дума за солидарност с албанския народ в Косово и за оказване на финансова помощ на хората, които останаха без домове и нямат средства за препитание.
- Стабилността на Балканите зависи от демокрацията, дали ще имаме истински демократични или прикрити националистически общества, които ще използват демокрацията като инструмент за решаването на собствените си национални идеи. Демокрацията може да бъде много опасна в ръцете на националистическите номенклатури, които ще я използват, за да надвият останалите народи. Смятам, че решението на националния въпрос на Балканите и истинската демокрация са ключ към стабилността на региона.
- Съществува агресорски национализъм и отбранителен национализъм. Сръбският национализъм е агресорски, защото иска да създаде Велика Сърбия в несръбски земи. Това е проблемът с хегемонизма и експанзионизма. Косовският национализъм е отбранителен с цел защита срещу експанзионистичните и колонизаторските тенденции в Сърбия. А албанският национализъм е защита на народностната цялост срещу агресията на Сърбия.
- Не искаме да правим шантаж - да ни дават някакви права заради гласовете ни. Тези права не са плод на оценки, а са наследени от историческия период на създаване на Република Македония. Искаме справедливо съжителство, справедлива дефиниция на тези права, което е път към стабилността на държавата.
- Албанците, както и другите етноси, са важни за стабилността на страната. Затова конституцията трябва да е хармонична. Ако Македония трябва да се дефинира от национална гледна точка в преамбюла на конституцията, тя е многоетнически съюз на македонците, албанците и други. Ако я дефинираме като гражданска общност, тогава трябва да се пренебрегнат останалите етнически елементи на населението й. Такава дефиниция е недопустима за държава, каквато е Македония. Това противоречие поддържа кризата в Македония, защото, ако има национална държава на македонския народ, следователно и македонският език трябва да бъде национален и всички институции трябва да отговарят на етническата предпоставка в преамбюла на конституцията. Криза има, защото съществуват албанци, които представляват една трета от структурата на населението и не се чувстват етнически македонци, а етнически албанци. Те общуват помежду си на албански език, имат силно развито чувство за принадлежност към албанския етнос и своя култура.
- Глигоров ще остане до края на мандата си. Той е последната легална институция на бившите структури на власт. Сега е използван, за да създава пречки за новата власт. Но тенденцията за делегитимирането му ще бъде безплодна.
- Отношенията между нашите страни досега бяха ненормални не по вина на България, а по вина на бившата македонска номенклатура. Антибългарското чувство от предходния период трябва да бъде елиминирано, защото на Македония не й трябват нито антиалбански, нито антигръцки, нито антисръбски, нито антибългарски чувства. Тя трябва да има нормални отношения със съседите си. Подобряването на отношенията с България ще допринесе за стабилността на Македония, защото и България може да бъде гарант на стабилността в съседните й държави.
Коридор No8 е важна стратегическа точка за България, Македония и за Албания, която е свързана със Западна Европа само чрез море. Откриването на този коридор е от голяма важност за трите държави, защото ще свърже Черно море с Адриатическо. Ще стане възможно движението на капитал от Далечния и Близкия изток. Това е един от най-важните проекти за откриване на пътища на Балканите към запад и изток и най-естественото трасе, което минава през България, Македония, до Албания, а оттам и в Европа.
- Не трябва да бъдем параноици, а да работим нормално, да отваряме нови пътища, да разменяме ценности и предложения и да бъдем отворени общества. В това виждам решението за мира на Балканите. Иначе, ако ни обземат фобии и паранои, няма да стигнем доникъде. Те трябва да престанат, а ще престанат, ако бъдем комуникативни, а комуникативни ще станем, когато имаме политическата възможност за това. Следователно политиката трябва да позволи комуникацията между държавите, народите и капитала. Ако политиката създава пречки, нито ценностите, нито капиталите ще комуникират и ще се появи бастион от затворени държави, малки феоди, които не общуват помежду си.
Ремонтираният НПК връща полицейското разследване
Ведомството на Бойко Рашков е на път да загуби монопола си върху разследването. Около четири пети от неговата работа в най-скоро време ще премине към вътрешното министерство. МВР вече ще получи право самостоятелно да се занимава с разследването на всички престъпления, за които се предвижда по-малко от 5 години затвор. Това е една от най-радикалните поправки в проекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, който на практика обръща изцяло принципите на правораздаването у нас. От приемането на новата конституция през 1991 г. досега всички наказателни дела минаваха през ръцете на следователите, които имат статут на независими магистрати и не са подчинени на изпълнителната власт.
Според поправките служителите на МВР ще могат да си общуват директно с прокурора, без да се налага да извършват дублиращи се действия със следователите. Материалите, които са събрани от полицията, обаче няма да имат доказателствена стойност. Те ще имат значение само за прокурора, който ще преценява дали да се ангажира с обвинение или не. Единствено съдът ще може да преценява кой от събраните материали да допусне като доказателствен материал и кой да отхвърли. Полицейските разпити също няма да имат процесуална стойност.
Органите на МВР ще могат да извършват два вида разследване - бързо полицейско производство и полицейско дознание. Първият вариант ще се прилага, когато има неопровержими доказателства за вината на извършителя - той е заловен на местопрестъплението, върху тялото му има явни следи от престъплението или когато е направил самопризнания. Това разследване ще се извършва от полицейски инспектори, които ще се назначават от МВР-шефа. В останалите случаи ще се прибягва до така нареченото дознание. То ще се води от сегашните помощник-следователи, който нямат статут на магистрати, отпадат от структурата на следствените органи и вкупом преминават към МВР.
Тежките престъпления остават в ресора на следователите. За разлика от полицаите те ще могат да извършват разпити с доказателствена стойност. Всяка окръжна следствена служба ще е самостоятелно звено, което няма да се подчинява на по-висшестоящ орган. Бившата НСлС, която беше преименувана на Специализирана следствена служба, няма да упражнява методическо ръководство над структурите из страната. Тя ще се занимава само с най-тежките престъпления - срещу националната сигурност, на организираната престъпност, извършени в чужбина или от служители с имунитет или министри.
Въвежда се пълен съдебен контрол върху ограничителните мерки срещу заподозрения, заповедите за обиск, използването на специални разузнавателни средства и прокурорските постановления за спиране или прекратяване на наказателните дела. Решенията на съда ще подлежат и на допълнителен контрол пред окръжна или апелативна инстанция. Отпада изискването мярката за неотклонение да се налага за тежки престъпления, за които се предвижда повече от 5 години затвор.
Другата безпрецедентна поправка е въвеждането на така нареченото съдебно споразумение и замяната на наказателната отговорност с административна санкция. Заподозрените в престъпления ще могат официално да договарят с прокурора по-леки присъди в замяна на сътрудничество с правораздавателните органи. Споразумението обаче може да се направи само с писменото одобрение на съдия в съответния първоинстанционен съд. Споразумения не могат да се правят при престъпления срещу мира и човечеството, срещу националната сигурност, военни престъпления, убийства и други тежки престъпления срещу личността.
Евроревизорите предизвикаха микротрус сред политиците
Какво се случи, че за седмица мнозинството еволюира по три проблема, които избягваше да дискутира с месеци? Опозицията ли се събуди, или след вноса на демокрация в България започна и внос на опоненти на правителството.
Посещението на двамата наблюдатели за България от Съвета на Европа Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод, което започва в началото на този уикенд, сериозно раздвижи сините дипломатически кръгове. Предвиждаше се посланикът в Париж Стефан Тафров да поеме представителството на България в Страсбург (където е седалището на Съвета на Европа), след като стана ясно, че Иван Костов не е доволен от информацията, постъпваща от София към ключовите евроструктури. Засега Тафров предпочитал да представлява страната от Париж, но загрижеността на правителството е очевидна.
В сряда се събра Консултативният съвет по национална сигурност при президента, за да обсъжда овехтялата тема - диалога. Ден преди това мнозинството реши, че може да премахне затвора за журналисти за обида и клевета, което упорито бе отхвърляно от председателя на правната комисия Светослав Лучников и от голяма част от сините депутати. И накрая Христо Бисеров вметна, че може да се дискутира по избираемостта на областните управители. Въпрос, който евролевицата постави на дневен ред и сериозно заинтересува двамата докладчици за България, които не крият съмненията си в демократичните процедури у нас.
Анонсите, които отправиха отделни представители на мнозинството, идеално пасват на част от препоръките, включени в миналогодишния доклад на Аткинсън и Гелерод, без обаче да засягат по-съществените критики. Въвеждането на избираемост за областните управители, без да сe споменават правата, които ще придобият от новия си статус, е безсмислено. А и докладчиците обръщаха внимание на слуховете за ограничаване самостоятелността на съществуващите местни власти. Идентично е и положението с диалога, който едва ли може да се определи като най-съществената част от функционирането на демократичните институции. Българският абсурд - затвор за клевета, всъщност е само по-несъществената част от наблюденията на докладчиците върху състоянието на медиите, за които се твърди, че са подложени на политически контрол. А междувременно един от твърдите привърженици на реформата в съдебната система - председателят на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд Румен Нанков, предложи затворът за репортери да се замени с временно лишаване от право да се упражнява професията. Доста авангардна замяна на един правен парадокс.
И ако засилената активност на мнозинството е обяснима след неособено благоприятния имидж на България, то опозицията явно се увлече в желанието си да направи впечатление на евродокладчиците.
БСП подготви меморандум с несъгласията си с провежданата политика на СДС, в който са засегнати всички теми, по които социалистите се готвеха да поискат вот на недоверие на правителството. Както обаче сам се изрази соцдепутат за подготвяните планове, те били с цел да се чуе и тяхната дума. Засега вотът се трансформира в папка, която ще тества първо реакциите на Аткинсън и Гелерод. Ако те възприемат нещо от информацията, предложена им от червените анализатори, може и да се стигне до "парламентарна атака с всички конституционни средства".
Активистите в полето на Съвета на Европа - евролевите на Томов, засега останаха само с медийния си анализ за цензурата в националните медии, който предоставиха на западните посолства. Въпреки хладния прием, оказан на евролевите медийни констатации, хората на Александър Томов отново ще подновят темата за коварния план на СДС да убие в зародиш изборната победа на бялата лястовица на местните избори.
В цялата драма с международен привкус става ясно, че посещенията на европредставители от всякакъв ранг водят до вътрешнополитически микротрус. Жалкото в случая е, че от София се интересуват само институции от ранга на Съвета на Европа, които се занимават основно с правата на малцинствата, безпризорните деца и полицейското насилие. Визитите на представителя на Европейския съюз, "цивилизационния избор на България", Ханс ван ден Брук, минават далеч по-тихо вероятно защото новостите от страната са още доста далеч от стандартите на западните демокрации и по-важното, от техните икономики.
Вяхирев поиска "Химко" чрез "Подкрепа"
Руският концерн трябва спешно да спасява умиращите потребители на газ в България
"Газпром" иска да купи "Химко" чрез някоя от дъщерните си фирми в България - "Овергаз" или "Топенерджи". Това заявил президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев на среща с вицепремиера Александър Божков в понеделник. Схемата била замислена като консорциум на руския газов концерн с работническо-мениджърско дружество на торовия завод. Евентуалният стратегически инвеститор се интересува дали след приватизацията комбинатът ще може да купува природен газ директно от производителя и дали правителството може да даде гаранции за преки доставки, обяснил д-р Тренчев.
"Химко" е в процедура за раздържавяване, разкрита от Агенцията за приватизация, и всички предложения трябва да се адресират до АП, напомнил министър Божков. Той обаче посъветвал посредника бъдещият консорциум бързо да подготви и да внесе официална оферта в агенцията. Ако АП прецени, че намеренията на кандидата са сериозни и има въпроси, изискващи разглеждането им в правителството, тя ще ги внесе в Министерския съвет, уточнил Александър Божков. Така, без да поема конкретен ангажимент, вицепремиерът отвори вратичка за обсъждане на един въпрос, който доскоро беше обявен за табу - възможността за предсрочно либерализиране на газовия пазар и премахването на монопола на Булгаргаз в доставките за големите промишлени потребители. "Няма РМД на "Химко" и този мениджърски екип няма намерение да регистрира такова", заяви изпълнителният директор на врачанската фирма Емануил Рафаилов.
"Овергаз" не участва в процедури за приватизация. Като дружество в газовия бранш "Овергаз" смята за свой дълг да подпомага по всякакъв начин българските консуматори на природен газ, включително промишлените предприятия, но продължава да се занимава единствено и само с дистрибуция. "Овергаз" не е променил предмета си на дейност, който заяви Сашо Дончев на пресконференцията на 21 декември", коментираха от дружеството.
"Газпром" не отрече, но и не потвърди официално интереса си към сделка за "Химко". Засега проектът се свързва главно със
При всички случаи едва ли е случайно, че този разговор се случи веднага след неочакваната визита в София на зам.-шефа на "Газпром" Богдан Бодзуляк. На тръгване самият Бодзуляк в интервю за "Стандарт" даде да се разбере, че Булгаргаз изостава с разширението на газопровода към Турция. Вторият важен акцент в интервюто на Бодзуляк е, че "Газпром" продължава да иска директен достъп до големите промишлени потребители в България. Възможността за
Блокирането на възможността за по-евтини доставки заплашва с провал и сделката за Агрополихим. Норвежкият концерн "Норск хидро", който кандидатства за приватизацията на девненския торов завод, поиска да му се даде възможност да доставя по-евтин газ от Северно море. Според синдикалисти от завода цената на "Норск хидро" щяла да бъде около 50 долара за 1000 куб. метра. От Булгаргаз отхвърлили искането за достъп до тръбопровода, независимо че поради силно свитото потребление те се натоварват едва на 30%. В момента Агрополихим купува газа от Булгаргаз по 167 000 лв. за 1000 куб. м с ДДС. Без ДДС цената е около 83 долара - с над 30 долара над предлаганата от норвежката компания. Сега всеки ден носи на Агрополихим по 100 млн. лв. загуба, твърдят от синдикатите. Дружеството дължи на Булгаргаз и други контрагенти около 75 млрд. лв. За заводите в Димитровград (Неохим) и Стара Загора (Агробиохим) вече не се отваря и дума - смята се, че те са в напълно безнадеждна ситуация.
На фона на фалита на торовата индустрия, към които се прибавят и сериозните трудности на стоманодобивните предприятия, стъкларските фабрики, циментовата промишленост и т.н., тезата, че националната газова компания е добра и трябва да я пазим от лошите чужди конкуренти, просто не издържа, дори когато става дума за "Газпром". Пробивът на руския концерн за достъп до газопроводната мрежа би дал някакъв шанс и на "Норск хидро", а вероятно ще се появят и други кандидати да доставят газ за българските предприятия. Дори ако реши да ги елиминира, "Газпром" все пак ще бъде принуден да свали цената. Докато Булгаргаз в момента е най-категоричният пример за абсурда на толерирания от правителството държавен монопол - след като сама унищожи клиентите си, държавната газова компания сега се чуди над особено важния въпрос как да скрие колко са намалели продажбите й от осем месеца насам. Не е изключено всъщност "Газпром" да започне спасителна операция за големите си консуматори в региона, тъй като затварянето на българските торови заводи удря и продажбите на руския газов гигант.
Накратко
В съответствие със закона за администрацията държавният орган по енергетика и енергийни ресурси да бъде със статут на държавна агенция на пряко подчинение на Министерския съвет. Това становище прие правителството на заседанието си в четвъртък в отговор на питането на парламентарната комисия по енергетика и енергийни ресурси. Със специално писмо комисията настоя да бъде определен правният статут на държавния орган за управление на енергетиката във връзка с подготовката за второ четене на проектозакона за енергетиката и енергийната ефективност. В проектозакона тази структура е посочена с твърде общото "държавен орган по енергетика и енергийни ресурси".
Стратегия за преструктуриране и оздравяване на предприятията от фармацевтичната промишленост ще бъде подготвена до два-три месеца от специална междуведомствена работна група. За това са се споразумели на консултативна среща КНСБ, КТ "Подкрепа", Асоциацията на работодателите от фармацевтичната промишленост, Министерството на промишлеността и ръководителите на фармацевтични предприятия. Във фармацевтичната индустрия работят десет хиляди души. Средната производителност на едно лице е 18 хиляди долара, сочи синдикалната статистика. Близо 55 на сто от произвежданите в българските предприятия фармацевтични продукти са за износ.
Германският концерн РВЕ, който със свои фирми пое извозването на сметта от големи български и източноевропейски градове, затваря завода си за пластмасови контейнери в русенската свободна зона. Концернът е надценил възможностите на източноевропейския пазар за контейнери за смет, съобщи БТА. Оказало се, че продажбите за Украйна и Молдова дори не са започнали, а търговията в Румъния е замразена. Тези дни вървят преговорите за продажбата на производственото оборудване от свободната зона. Вече има клиенти за освободените сгради.
До края на тази година ще бъдат очистени и рекултивирани около 2000 декара земя от засегнатите от уранодобива райони. Миналата година чрез фирма "Екоинженеринг - РМ" ЕООД са усвоени1.5 млрд. лв. за възстановяването на плодоносни земи, които е осигурил държавният бюджет. От 1992 г. до края на миналата година са възстановени около 4000 декара земя предимно в пловдивския регион. Общата площ на засегнатата земеделска земя и горски фонд е 17 000 декара, от които близо10 000 декара са обработваеми. До края на тази година ще бъдат върнати на собствениците 1319 декара рекултивирана миналата година земя, през 1998 г. са били възстановени 2143 декара. "Екоинженеринг - РМ" е създадено с постановление на правителството от миналата година и на него са възложени организацията и контролът на дейностите по техническата ликвидация и биологична рекултивация, пречистване на водите, мониторинг за ликвидиране на последствията от уранодобива в деветте дружества. Общо 46 са рудниците, които обхваща постановлението за рекултивация и техническа ликвидация.
Министрите замазаха гафа с ДДС
С два процента се намаляват цените на парно, ток, жп билети, въглища и брикети за населението и пощенските услуги. Причината за това скоростно решение на кабинета е гафът на Комитета по енергетика и други държавни ведомства, които в декемврийските сметки са начислили ДДС от 22%. Според промените в Закона за данък добавена стойност общата ставка на ДДС в България от 1 януари е намалена на 20%. Това означава, че в момента на изчисляване на декемврийските сметки (а това става през януари) НЕК, топлофикациите и БДЖ е трябвало да заложат в цената ДДС от 20%, защото плащането им става през месец януари.
Ако хората вече са платили сметките си, парите ще се възстановяват в следващото плащане, обясни в четвъртък финансовият министър Муравей Радев. Билетите на БДЖ ще се продават с нови, по-ниски цени от 10 февруари, но намалението е в сила от 1 януари и хората, които пазят своите билети, ще могат да възстановят парите си. Друг е въпросът, че едва ли някой ще тръгне срещу бюрокрацията в железниците. Ситуацията при БДЖ е по-различна и с това, че цените се определят не от правителството, а от Министерството на транспорта, обяви Муравей Радев. Това значи, че ведомството ще трябва да понесе и отговорността за неправилното начисляване на данъка. От 1 януари с 2% ще са по-ниски и цените на въглищата и брикетите. Всички тези стоки и услуги се продават по фиксирани цени и те не можеха да бъдат намалявани без решение на кабинета, уточни Муравей Радев. Не стана ясно обаче поради каква причина кабинетът не реши въпроса още през декември, когато му беше времето, а изчака подшефните му ведомства да сътворят
След това се оказа, че и НЕК е надула по същия начин декемврийските сметки за тока. От 1 януари цената на тока скочи средно с около 13.5% - 10% за дневната и 17% за нощната тарифа. Освен това електрокомпанията прати декемврийските сметки с начислен 22% ДДС. Обяснението е, че по мнението на НЕК данъкът трябва да се прилага в размера, в който е бил при засичането на електромерите. В същото време от финансовото министерство съобщиха, че ДДС върху декемврийските сметки трябва да е 20%, защото се начислява през януари. При консумирани около 2 млрд. квтч електроенергия за декември, се получава едно надписване от близо 2.3 - 2.4 млрд. лв. С тях шефовете на НЕК спокойно ще покрият половината от парите, които загубиха "от разсеяност" в Кредитна банка.
След като пресата раздуха гафа с надписаните сметки, в НЕК настъпи суетня. Всеки ден компанията излизаше с противоречиви съобщения. В понеделник съобщиха, че бордът на електрокомпанията решил да смъкне с 2% цената на тока за декември, а надвзетото ДДС да се връща на хората. В сряда НЕК обяви, че няма да връща ДДС. В крайна сметка, решението бе взето от Министерския съвет - надвзетото ДДС да се връща.
Проблемът с надвзетия данък постави остро въпроса за компетентността на шефовете на съответните ведомства и фирми и на техните екипи. Вярно е, че самите предприятия и принципалите им не могат сами да променят цените, тъй като за това е необходимо постановление на Министерския съвет. Грешката им е, че не са предложили навреме отписването на двата процента, за да се избягнат сегашните недоразумения.
В хаоса около надутите сметки финансовият министър внесе известен комичен елемент, като обяви, че с приетите постановления
България може да стане платформа за износ от Балканите
Стюърт Айзенщат, заместник държавен секретар на САЩ по въпросите на икономиката и селското стопанство, пред "Капитал"
- За нас България става все по-важен търговски партньор. През 1998 г. търговският ни оборот бе почти 300 млн. долара с положително салдо за България. В САЩ считаме, че България направи забележителен обрат в икономиката. От една трагична ситуация с трицифрена инфлация, загуба на валутни резерви и банкова паника вие съумяхте да постигнете една стабилна валута, растящи валутни резерви, ниска инфлация и икономически растеж. Но това е само първата стъпка и акцентът на моята реч днес бе, че след като сте постигнали всичко това, вие трябва да предприемете последващи сериозни мерки. Имам предвид структурни реформи в икономиката, администрацията и съдебната система, така че положителните резултати от стабилизацията през последните две години да се разпределят по-равномерно върху населението.
- Днес имах удоволствието да съобщя, като награда за доброто ви икономическо представяне през последните 18 месеца OPIC (Американска частна инвестиционна корпорация) за първи път ще осигурява застраховка срещу рискове от неконвертируемост на българската валута. Това звучи доста технически, но всъщност смисълът е друг. България влиза в същата първокласна лига като Унгария, Полша и Чехия. По този начин ще се поощряват американските инвеститори, за да идват те все повече в България. Ексимбанк и OPIC все повече ще се намесват в българската икономика, за да подпомагат износа към България.
- Проблемът е в създаването на начално ускорение. В момента в страната има няколко големи американски компании като застрахователната компания AIG, American Standard и някои други, които инвестираха значителни суми тук. Ако те имат успех в страната, ако работят добре с правителството, справят се с административните процедури и могат да разчитат на съдилищата, тогава слухът ще се разпространи много бързо и още повече инвестиции ще навлязат в България. Ето защо проблемът е в създаването на още по-голяма начална скорост. А как да се направи това? Ще го направите, като осигурите пълна защита на интелектуалната собственост, така че компаниите да са сигурни, че техните патенти, имуществени права, авторски права и търговски марки ще са напълно защитени. В това отношение България свърши много добра работа, като се справи с производството на пиратски компактдискове, което беше значителен проблем. Още трябва да се направи по системата за установяване на авторство и по засилването на граничния и митническия контрол. Това е заради нелегалните производители, които след мерките на държавата се изнесоха извън България, а сега обратно, вкарват в страната произведените навън дискове. Така че необходим е добър режим за защита на интелектуалната собственост и съдебна реформа. Съдиите и останалите магистрати трябва да бъдат обучени да прилагат добре сключените договори. Компания, която има проблеми, трябва да знае, че може да разчита на добро и безпристрастно решение в съда. Трябва също да се приватизират банките, телекомуникационната компания и стоманодобивните предприятия. Така в страната ще влезе свеж капитал и мениджмънт на световно ниво. Всичко това ще подобри инвестиционния климат.
- България има няколко сравнителни предимства. Първо, тя разполага с демократично избрано и стабилно правителство. Липсва нестабилността, която е така характерна за другите страни на Балканите. На второ място, в страната бе приложена много успешна макроикономическа стабилизационна програма, която свърши огромна работа за засилване на валутата, постигане на ниска инфлация, икономически растеж и добри банкови резерви. На трето място, правителството започва да прави (въпреки че има много да се желае) важни структурни реформи. На четвърто място, вие имате едно от най-добре обучените и образовани населения в цяла Европа - с добро университетско образование, технически и инженерни умения. За да привлечете високотехнологични компании, вие се нуждаете от добре обучени служители.
- Никой законен производител не трябва да се чувства заплашен в България и да я напуска. Точно обратното, целта беше да се хванат онези незаконни производители, които копираха чужди продукти. Надявам се, че ако някой легален производител е напуснал страната, той ще се върне. Ако искате да привлечете големите фармацевтични и софтуерни компании, те трябва да знаят, че техните иновации ще бъдат защитени. Ако някой продава стоки с тяхното име, те поне трябва да бъдат компенсирани за това.
- Да, има очевидна промяна. Имаше огромно изясняване на проблемите около защитата на интелектуалната собственост, въпреки че още трябва да се направи във връзка с установяването на собствеността и на граничния контрол. България вече има друг имидж и това се доказва от преминаването от списъка на приоритетно наблюдавани страни в списъка с наблюдавани страни. Имиджът на страната е променен не само в тази област. Той се подобри поради макроикономическата стабилност. Подобри се също и защото атакувахте и пречупихте гръбнака на организираната престъпност, намалявайки престъпността с 40 процента.
- По време на заседанието на двустранната работна група от Министерството на вътрешните работи споменаха, че единият от законопроектите, които подготвят, е свързан с изземването на имуществото на компании, които са го придобили по незаконен начин. Това е нещо, което ние в САЩ все повече практикуваме. Това е също едно много ефективно оръжие за борба с организираната престъпност, която често използва подставени компании за присвояване и пране на пари. Казаха ни също, че работят по нови инициативи срещу прането на пари.
- Да, срещнах се с ръководството на "Шалом "- организацията, която всъщност е наследник на еврейската собственост. От една страна, е направен голям прогрес във връзка с 43-те молби за връщане на собственост като синагоги, гробища, училища. Те са били притежавани от еврейската общност преди Втората световна война, после са конфискувани от нацистите и национализирани от комунистите. Тридесет и пет от 43-те имота вече са реституирани. Има обаче проблем с останалите осем имота. За част от тях има висящи искове от няколко години, като собственическите права са доказани, но собствеността не се връща. Ето два примера за това. Единият е хотел "Рила", за който съдът се произнесе в смисъл, че софийската община и "Шалом" имат съсобственост върху имота. Ние не можем да накараме правителството да върне имота въпреки факта, че общината и "Шалом" са подали молба за това. Нещата се влошават от усилията на правителството да приватизира собственост, която не му принадлежи. Това е една недопустима ситуация. Има един втори имот на ул."Съборна" No9, за който общината е наредила да бъде върнат на "Шалом". Проблемът е, че там живеят хора, но по този въпрос може да се направи нещо, тъй като от "Шалом" не желаят да изхвърлят никого на улицата. Въпреки решението на общината да върне имота от правителството отказват да го направят. Във Варна също има три имота, които общинските власти отказват да върнат въпреки доказателствата за собственост. Днес се срещнах с министъра на търговията и туризма Валентин Василев, който ми каза, че лично се опитва да разреши тези два случая. Преди четири години бях тук и тогава засегнах проблема с хотел "Рила". Отново съм тук след четири години и въпреки решението на Върховния съд, нищо не е направено. Това не е проблем, който засяга единствено еврейската общност. Това е въпрос, който засяга цяла България и ще ви обясня защо. По-рано ме попитахте какво може да се направи, за да се привлекат повече американски компании в България. Ако страната не покаже, че е способна да разрешава справедливо имуществени права, ако всеки път се налага да се премине през един административен кошмар, тези неща отклоняват инвестициите.
- Мисля, че е по-добре да се концентрираме върху региона и да се опитаме да насърчим икономическата и политическата интеграция в него, отколкото, ако го третираме в контекста на цяла Европа. Планът за действие има както политически, така и икономически аспекти. За мен няма съмнение, че истинската роля на България е да бъде център на този регион. Тя трябва също да стане платформа за износ към цяла Европа. Ще обясня какво имам предвид. Сингапур е един от най-големите търговски партньори на САЩ при население, наполовина на вашето. Това не се дължи на голям вътрешен пазар, а на факта, че Сингапур е станал платформа за сглобяване и реекспорт към цяла Азия. Няма причина България да не може да играе тази роля в Югоизточна Европа. А когато накрая тя стане членка на Европейския съюз, компаниите, които инвестират в България, ще могат да изнасят стоките си в Гърция, Турция, Албания, Македония, Румъния, Хърватско и Сърбия, както и обратно в Европейския съюз.
Нефтохим опитва да си върне позициите на вътрешния пазар
За втори път в рамките на един месец бургаската рафинерия Нефтохим прибягна до промени в търговската си политика - нещо, което досега се случваше на половин година и като правило след сериозен обществен натиск. След като в началото на януари бяха намалени леко цените на горивата, на 1 февруари от рафинерията съобщиха, че влиза в сила и нова система за премиране на големите дистрибутори. И в двата случая целта е една и съща - да се възстановят позициите на Нефтохим на вътрешния пазар на горива, които са чувствително разклатени след безпрецедентния ценови диктат през цялата 1998 г. Въпросът обаче е дали и с новите правила бургаската рафинерия няма да остане неадекватна на пазара.
В понеделник стана ясно, че търговците ще получават по 1000 лева допълнителна отстъпка за всеки 1000 тона бензин или дизел, когато общият обем на реализираните от тях горива надхвърли границата от 5000 тона на месец. От рафинерията представиха изчисления, според които при реализация на 20 000 тона бензин месечно търговците ще получават максимална отстъпка 110%, а при количества над 36 000 тона отстъпката става 120%.
Заедно с по-високите отстъпки Нефтохим въвежда и единна такса - 2500 лева/тон за теглене на дизелово гориво от снабдителните бази на рафинерията в страната. Досега тези такси варираха от 2456 лева/тон до 8945 лева/тон. Намалява се и цената на пропан-бутана от 800 лева/кг на 670 лева/кг.
Заради поддържаните дълго време монополно високи цени Нефтохим загуби голяма част от пазарния си дял. По предварителни данни на статистиката продажбите на родни нефтопродукти в страната през миналата година са спаднали с 27.8%. Ако приемем че потреблението е относително постоянно, логично е да се предположи, че поне с толкова е скочил вносът, макар че статистиците още не са готови с точните данни.
Според източници от Нефтохим ситуацията там сега е доста напрегната заради натрупаните големи количества готови нефтопродукти. В същото време има опасност от запълване на наличните складови вместимости с непреработен петрол. По данни на рафинерията на склад има повече от 230 000 тона нефт, докато капацитетът на хранилищата е около 270 000 тона. Дневната преработка в момента е намалена заради ремонта на основни инсталации, а през февруари се очакват още пет карга. Според източници от рафинерията има вероятност да се стигне и до отказ на вече договорени танкери. По-големият проблем обаче е, че с намалението на продажбите спада и равнището на паричните потоци. Засега това едва ли ще създаде проблеми в разплащането с доставчиците на нефт, тъй като доставените танкери се плащат обикновено с отсрочка от 45 или 60 дни. По същество това е стоков кредит за Нефтохим, който в същото време изисква разплащането с дистрибуторите да става до 13 дни от получаването на горивата. По-вероятно е спадът на приходите от продажби да се изрази в забавяне на дължимите, постъпления към бюджета и фондовете за екология и пътно строителство.
Всичко това обяснява защо, след като дълго време се правеше на разсеяна, рафинерията изведнъж се загрижи за подобряване на пазарните си позиции. Дали обаче предприетите мерки са достатъчни? Според пресцентъра на рафинерията с новите отстъпки продажната цена на нефтохимските горива излиза значително под цената на вносител. "Така Нефтохим дава по-добри условия от вносителите освен абсолютните гаранции за качество", се изтъква във факса. Не е известно на какви сметки се базира подобно твърдение. Изчисленията на хора от бранша показват друго.
Цената на едро (с ДДС), по която Нефтохим предлага дизеловото гориво, е около 330 долара. Ако се тръгне по пътя на алтернативните доставки, ще се види, че вносът пак е много по-изгоден. Международната цена продава на дизела в момента е 96-99 долара за тон. Обикновено вносителите купуват дизел за внос от съседна Румъния заради по-малките транспортни разходи и по-ниското мито от началото на годината (Румъния ползва преференциални мита заради членството си в ЦЕФТА). Заради малките обеми на купуваните горива за България румънските производители и търговци си начисляват допълнителна премия от около 12-15 долара на всеки тон. Дори с тази надценка обаче вносът е изгоден. Като се прибавят около 7-8 долара транспортни разходи, 5.6% мито, 25% пътни и екологични такси, 110 000 лева акциз и 22% ДДС, пак се получава около 270 долара цена на едро, тоест дори с начисляването на всички дължими мита и такси, вносът на гориво може да осигури 50-60 долара чиста печалба на тон. Този факт идва да покаже, че проблемът не е в отстъпките за дистрибуторите, а във все още високите продажни цени на Нефтохим, които продължават да стимулират конкурентния внос.
Вместо да помисли за по-чувствително поевтиняване на горивата и увеличаване на приходите от повишено потребление, рафинерията засега предпочита да играе с отстъпките с цел запазване на лоялността на големите клиенти като "Петрол" и "Шел". Все още не е ясно какъв е ефектът от леката корекция на цените в началото на януари, когато бензините поевтиняха средно с 8%, а дизелът - с 5%. Според източници от рафинерията някои от основните й клиенти са били много раздразнени, защото от високите цени на нефтохимските продукти те печелят повече от самия Нефтохим. По принцип нищо не ограничава тези фирми да предлагат вносните горива на по-ниски цени по бензиностанциите и пак да реализират добра печалба. Защо обаче да го правят, след като основният производител държи заковани високо продажните цени на своите горива. Фирмите просто се възползват от пазарната конюнктура и реализират добра печалба покрай монополиста Нефтохим, обясняват експерти от бранша. Пита се в задачата кой има интерес това да продължава и след частичната либерализация на вносно-износния режим за горивата, осъществена в края на миналата година. Уж се твърди, че запазването на високите цени е в полза на бъдещата приватизация на Нефтохим, но източници, близки до рафинерията, говорят за интереси на сини лобита и групировки, нашумели със спонсорството на избрани фондации. В крайна сметка така не само, че се нарушават интересите на потребителите, но и икономиката като цяло получава допълнителна доза неконкурентност заради калкулирането на по-скъпите горива в стоките и услугите. Отделно е проблемът за самия Нефтохим, който, докато очаква своята приватизация, може и съвсем да бъде изтласкан от пазара.
Връща ли се "Газпром" в бизнеса с дисковете
Частната фирма "Оптикъл сторидж", зад която се предполага, че стоят хора от средите на руската газова фирма "Газпром", кандидатства за лиценз за производство на компактдискове. Фирмата смята да използва поточната линия, която от 1997 г. стои на склад в старозагорското предприятие "Дискови запаметяващи устройства" АД. Молбата за лицензиране е била подадена още през ноември миналата година, съобщи Юлиана Николова, заместник-министър на промишлеността. "Оптикъл сторидж" кандидатствала за лиценз за производство на CD-R (записващи дискове), за които не се изисква спазване на авторски права. В документите обаче не бил изчистен напълно въпросът със собствеността върху поточната линия. От междуведомствената комисия по лицензиране поискали допълнителна информация за изясняване на собствеността. Оттогава представителите на "Оптикъл сторидж" не са се появявали. Сега обаче нищо не пречи да бъде подадена нова молба за лиценз, каза Юлиана Николова.
"Оптикъл сторидж" е регистрирана на 10 март 1998 г. в Софийския окръжен съд. Представители на фирмата са Атанас Тодоров, Цветан Филчев и Кръстьо Янев. Янев е бивш зам.-шеф на ДЗУ, един от посветените в секретния проект "Нева", чрез който България и Русия чрез верига от неявни фирми получиха достъп до високите технологии на Запад, заобикаляйки драконовските ограничения на КОКОМ. В момента той представлява "Ем Джи елит холдинг" (бившия приватизационен фонд "Мултигруп елит") в борда на директорите на ДЗУ. Пред "Капитал" г-н Янев обясни, че в края на миналата година "Оптикъл сторидж" е сключила договор за финансов лизинг със собственика на линията - компанията "Интерком". Съгласно последните законодателни промени обаче мощностите за изработка на компактдискове трябва да са собственост на фирмата, притежаваща лиценза за производство. Това е наложило линията да бъде апортирана в капитала на българската фирма. Документите за увеличаването на капитала се подготвят в момента и вероятно до 15 дни линията ще стане собственост на "Оптикъл сторидж". Това ще наложи и промени в акционерното участие - предвижда се като мажоритарен акционер във фирмата да влезе собственикът "Интерком", обясни Кръстьо Янев. След това ще подадем отново документи за лиценз, допълни той.
"Интерком" е офшорна компания, регистрирана в Швейцария. Фирмата се появи в бизнеса с компактдискове през 1996 г., когато беше сключен договор за съвместна дейност с ДЗУ. Срещу доставената на временен внос поточна линия Speed line, държавното предприятие участваше с помещения и работна ръка. Макар да се твърдеше, че "Интерком" е свързана с Мултигруп, конкретни доказателства за това никога не са били предоставяни. Връзката с "Мулти" беше по-скоро индиректна, тъй като фирмата беше представлявана у нас от шефа на "Овергаз" Сашо Дончев. Той слагаше и подписите под документите от името на "Интерком", преди линията да бъде изнесена в Молдова.
Запитан тези дни дали зад "Оптикъл сторидж" и "Интерком" стои "Овергаз", Сашо Дончев заяви, че неговата фирма "не е собственик и никога не е възнамерявала да придобива поточни линии за компактдискове в България". Тъй като офшорната регистрация в много от случаите, когато са намесени руски и български фирми, цели да скрие действителните собственици, и досега не е ясно кой всъщност стои зад "Интерком". Вариантите са два.
Първата хипотеза е, че Сашо Дончев излиза от бизнеса с компактдисковете, което означава, че линията е била и си остава собственост на "Мулти". В подкрепа на тази хипотеза би могъл да се посочи фактът, че един от акционерите в "Оптикъл сторидж" и водеща фигура в проекта е същият Кръстьо Янев. Освен това "Ем Джи елит холдинг" притежава 34% от акциите на ДЗУ, придобити по линията на масовата приватизация. От Мултигруп обаче категорично отрекоха някога да са имали връзка с линията за CD-R и свързаните с нея проекти в ДЗУ. Освен това отлъчените Радослав Ненов и Иван Колев все още оспорват в съда легитимността на назначеното от Илия Павлов ръководство начело с Милена Ферер, тъй че в момента не е напълно ясно на чия страна е самият Кръстьо Янев.
Втората хипотеза е, че хора от средите на "Газпром" продължават бизнеса с информационни носители. Но Сашо Дончев вече е заменен с Кръстьо Янев, който има добри познания в производството на компактдискове и сериозни контакти както в Русия, така и в САЩ. Източници, близки до ДЗУ, сочат като доказателство за присъствието на "Газпром" и големия размер на вложените до момента средства - според тях поточната линия струва около 5.5 млн. германски марки. Тъй като досега е доставено само половината от планираното оборудване, към тази сума вероятно ще бъдат прибавени още няколко милиона долара. Тогава поточната линия ще достигне максимален капацитет 800 000 диска на месец, обясни и Кръстьо Янев. Според източници, близки до ДЗУ и до Министерството на културата, линията на "Интерком" освен с големия капацитет се характеризира и с високото си технологично ниво. Съществуват възможности на по-късен етап след съответни допълнителни инвестиции на нея да се изработват и така наречените DVD - дигитални видеодискове. Експерти в бизнеса твърдят, че в Източна Европа няма друга линия с такива възможности.
Няма нищо по-добро от това България, в частност ДЗУ, да бъдат мястото, където ще се базира това техническо чудо - особено след като почти всички досегашни производители изнесоха машините си или към Киев, или към Москва заради засиления контрол върху този бизнес. Монтирането на новата линия все пак означава работни места, а не е без значение и фактът, че ДЗУ ще продължи да прави и дискове, а няма да приключи живота си като производител на печки, брави и лампи.
Странното в случая е, че такава инвестиция се пази в тайна. Логичното обяснение е, че собственикът на "Интерком" (който и да е той) не иска да се афишира, като се имат предвид скандалите за тиражиране на пиратски компактдискове, в които фирмата беше замесвана неведнъж, докато произвеждаше в ДЗУ. Най-голям шум около "Интерком" се вдигна в началото на 1997 г., когато фирмата беше обвинена от шефа на контраразузнаването полк. Атанас Атанасов, че е изнасяла със самолети на "Газпром" пиратски дискове за Русия. Подобни обвинения трудно се доказват в съда и затова нещата позаглъхнаха малко след края на газовата война. Въпреки това, ако зад "Интерком" стои "Газпром", е напълно обяснимо желанието дейността на дружеството да бъде прикрита зад неизвестната до този момент "Оптикъл сторидж".
Всъщност в опита на Интерком да се върне в ДЗУ и бизнеса с информационни носители няма нищо лошо, стига в един момент да не се стигне до подмяна на предмета на производството. След въвеждането на новите правила и задължителния лицензионен режим се очакваше фирмите да преориентират дейността си към производството на CD-R, тъй като при тях не съществува проблемът със спазването на авторските права, а в същото време има гарантиран пазар в чужбина. Факт е, че и други досега като "Унисон" и SMC правеха планове да започнат подобна дейност, но първата не получи лиценз, а втората се отказа, тъй като сметките й показаха, че производството няма да е достатъчно рентабилно.
В момента официални лицензи за производство на компактдискове притежават четири фирми. Едната е SMC, чийто шеф Марко Михайлов беше намерен мъртъв в дома си малко след като фирмата му беше набедена от НСБОП и промишленото министерство в тиражиране на пиратска продукция. Вицепремиерът Александър Божков издаде заповед за отнемане на лиценза на фирмата. Заедно с това от промишленото министерство наредиха предварителни обезпечителни мерки - запечатване на производствените помещения на фирмата в София и Велико Търново. От SMC обжалваха заповедта на Божков и съдът спря нейното изпълнение, докато върви делото. Междувременно от фирмата решиха да изнесат едната от линиите си от Велико Търново в Русия.
Освен SMC лиценз има и "CHSL - България", която е представителна фирма на американски холдинг. Фирмата произвежда в Бояна, като ползва бившата линия на Балкантон. Останалите двама легитимни производители са ДЗУ и пловдивската частна фирма "Пул сиди". Те обаче притежават поточни линии от типа "Унилайн 1000", които са с малък капацитет. Всички лицензи са едногодишни. Първите два - на SNC и ДЗУ, изтичат на 20 март. И двете фирми са подали молби до междуведомствената комисия за подновяване на лицензите. Освен "Оптикъл сторидж" засега няма други кандидати за производство на дискове, съобщиха от промишленото министерство.
"Варненска корабостроителница" сблъска сините лобита край морето
И такова нещо се случи - синдикалисти протестират пред следствения арест да пуснат директора им, обвинен в присвоявания в особено големи размери. Протестният митинг беше проведен във Варна от работници от корабостроителницата в четвъртък. Причината е арестът на изпълнителния шеф на "Варненска корабостроителница" АД Добромир Кондов миналия понеделник. А скандалът с управляващите тази фирма върви вече няколко седмици. Малко преди него един от синдикатите в корабостроителницата даде пресконференция, в която обвини директорите на фирмата, че правят фалшиво работническо-мениджърско дружество и искат да приватизират предприятието. (в което по принцип няма нищо порочно - б.а.).
Междувременно стана ясно, че служба "Сигурност" на РДВР - Варна, и следствието отдавна разработват корабостроителницата и в крайна сметка се стигна до обиски, арести и дандании. Дали пък зад станалите в последно време скандали, в плетеницата от криминални разследвания и политически интриги не се крият вездесъщите икономически интереси на сините лобита във Варна и София?
"Варненска корабостроителница" АД е едно от най-големите варненски предприятия. Във фирмата работят около 4500 души. Отделно във фирми, пряко зависими от нейната дейност, има още около 50 000. На шията на корабостроителницата висят дългове за близо 50 милиарда лева. И тъй като предприятието наистина е важно не само за икономиката на района, в събитията около него се замесиха имената на местни и национални фигури от политическия елит.
На 19 юни миналата година Агенцията за приватизация обявява продажбата на 58 на сто от акциите на "Варненска корабостроителница". На 2 юли във фирмата се учредява работническо-мениджърско дружество, в което работниците имат най-много по 30 акции, а хората от директорския екип най-малко по 14. РМД "Варненска корабостроителница инвест" АД се явява и единственият желаещ да приватизира фирмата. Очакванията бяха корабостроителницата да бъде продадена до края на 1998 г., особено след като Европейската банка за възстановяване и развитие обеща да финансира начинанието на РМД. Преговорите за приватизацията обаче се проточиха, защото не можа да се намери решение за дълговете на корабостроителницата към банките кредитори.
Принципно, за да работи, на предприятието му трябват оборотни средства, но тук веднага идва проблемът кой и срещу какво ще й ги даде. Усилено се твърди, че най-реалистичният изход е държавна гаранция, срещу която би могло да се отпуснат нови кредити. "Съмнявам се, че Експресбанк би дала нови кредити на корабостроителницата, по-вероятно е други банки да й предоставят средства", предположи изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев. Към настоящия момент общо задължението на "Варненска корабостроителница" към Експресбанк е за 38 млрд. лева, като по-голямата част от дълга е провизиран на 100% от банката, освен това кредитът е далеч под размера на собствения й капитал. Твърдения, че Експресбанк би могла да влоши състоянието си заради евентуален фалит на корабостроителницата, са нереални, обяснява Жотев. Проблемът обаче за банката е друг - от края на седмицата в нея влязоха на нещо като първи оглед различни кандидат-купувачи.
"Не е тайна, че някои от тях се интересуват от банката в голяма степен заради корабостроителницата, и ако тя фалира, тези кандидати може да се откажат да купуват Експресбанк, поясни Жотев.
Други 10 милиона долара фирмата дължи на Пощенска банка и този дълг един път беше разсрочван с гаранции от Държавния фонд за реконструкция и развитие, което предизвика недоволството на представителката на Международния валутен фонд тогава Ан Макгърк.
Заради забавената приватизация акциите на корабостроителницата, които се търгуват на борсата, паднаха от 21 000 лв. през лятото на 6000 лв. в края на януари.
Според КНСБ и "Подкрепа" правителството трябва да осигури чрез гаранции кредит за поне 12 милиона долара, за да не фалира фирмата.
На 13 януари тази година със заповед на зам. окръжния прокурор на Варна полицията извършва обиски в кабинетите на директори на фирмата. Търсят се документи и по домовете на началниците. Из халетата на корабостроителницата шетат полицаи с фотоапарати и снимат възли от строящи се кораби. Според осведомени обиските са проведени от служба "Сигурност" на регионалната дирекция. Варненският вестник "Черно море днес" предполага, че полицията търси улики за измама на директора на корабостроителницата Добромир Кондов. Заедно с шефа на борда на директорите Свилен Спасов той направил опит да продаде непостроен кораб на италианска фирма. Целта била взимане на комисиони или авансови вноски. Слухът за получавани комисиони от управителите на "Варненската корабостроителница" се потвърди след две седмици, когато Кондов беше арестуван във варненското следствие с обвинение за присвояване в особено големи размери. Според изтекла информация той платил комисиона в размер на 345 000 долара на фирма "Юнайтед шип билдърс" - Лондон, за два 42 000-тонни кораба, поръчани от Полското морско параходство в Шчечин. Поляците обаче се отказали от поръчката си, но комисионите потънали в нечии джобове. Според непотвърдена информация Кондов е получил комисиона и от немска фирма със седалище в Берлин в размер на 23 000 долара. Взимането на комисиони за поръчки на кораби било практика за шефовете на корабостроителницата. Със същото обвинение беше задържан и бившият търговски директор на фирмата Костадин Гандозов, а в четвъртък арестът му бе потвърден от прокуратурата. Гандозов подписал и неизгодни сделки по време на управлението си.
Слухове във Варна твърдят, че сегашното ръководство на "Варненска корабостроителница" подменило договори с фирми, сключени без посредници, и така се опитало да присвои комисиони. Такъв бил случаят с поръчката на 12 кораба, за които се тръбеше в пресата, че ще извадят корабостроителницата от блатото и ще я пратят във светлото бъдеще на идния век. Лица от директорския състав на фирмата поискали от немските клиенти комисиона от 500 000 долара, а те писали писмо на ресорния министър и вицепремиер Божков. Последното твърдение обаче не беше потвърдено от независим източник.
Извън чисто криминалното разследване в корабостроителницата и тук май се явяват двата спорещи отбора сред сините във Варна - този на областния управител Митев, от една страна, и "сивият кардинал" Спасов и кметът Кирчев, от друга.
Арестуваният Добромир Кондов е изпълнителен директор на "Варненска корабостроителница" АД от декември 1997 г. Той се смята за доверен човек на истинския бос във фирмата Свилен Спасов - шеф на борда на директорите. Кондов заменя на този пост Иво Симеонов. Според осведомени източници конфликтът между Спасов и Симеонов е заради договор с американска фирма, която трябвало да достави ламарина за корабостроителницата. Свилен Спасов се явявал представител на американците и посредник в сделката. Корабостроителницата превела парите, но ламарината така и не пристигнала. Тогава Спасов поискал от Симеонов да приеме масла от "Плама-Евроенерджи" като замяна за преведените вече суми, което той отказал. Малко след този конфликт Иво Симеонов си подал оставката. Същите източници твърдят, че приемникът му Кондов е приел маслата от "Евроенерджи". Важна подробност в случая е, че Спасов е бившият представител на "Евроенерджи" във Варна, което подхранва съмненията, че и той е замесен в източването на предприятието.
Втората плоскост, на която трябва да се разглеждат битките във варненската корабостроителница, са взаимоотношенията между Свилен Спасов и областния управител Добрин Митев. Първият се води като сив кардинал, а вторият е шеф и лидер на СДС - Варна. Двамата лидери на сините според варненци не могат да се понасят от доста време насам. Спасов е директор на "Отворено общество" във Варна и близък приятел на кмета Христо Кирчев. Той отпуска пари за закупуването на печатницата във Варна от вестник "Черноморие". Самият вестник се държи доста агресивно към областния управител.
Замененият от Кондов Иво Симеонов е човек, назначен от областния управител Добрин Митев, и макар че досега не е взел отношение по скандала, със сигурност е от неговия отбор.
Третата линия е по това кой на кого е човек във Варна. Спасов се смята, че има благоразположението на вицепремиера Александър Божков, а Добрин Митев очевидно може да разчита на подкрепата на другия вицепремиер - Евгений Бакърджиев. Божков е ресорен министър за корабостроителницата, а неговият икономически съветник Георги Прохаски е шеф на "Отворено общество", когато фондацията отпуска безпрецедентната помощ за закупуване на печатницата от Свилен Спасов. За хора на Сорос говори в интервю за варненския вестник "Черно море днес" и един от бившите директори на "Варненска корабостроителница" Георги Дичев, призован като свидетел по обвинението на арестувания Кондов: "Още през 1995 г., когато ме назначиха за директор на завода, разбрах, че Свилен Спасов е работил дълго с американска фирма, близка до Сорос, за приватизацията на корабостроителницата. Три дни след назначаването ми той доведе двама американци с искане да потвърдя водените до момента разговори. " Тази информация много добре кореспондира с интереса на официални американски лица в София към скандалите и разследванията в корабостроителницата през последната седмица.
От друга страна, именно хората от т.нар. синдикат на Евгений Бакърджиев "Промяна" първи подадоха сигнал за нарушения при учредяването на работническо-мениджърското дружество, извадиха участници в него и кой с колко акции разполага (Най-много акции притежават Свилен Спасов и Добромир Кондов). Участници в РМД са и лидерите на КНСБ и "Подкрепа" в корабостроителницата, което обяснява странния протест пред следствената служба във Варна, разрешен естествено от кмета Кирчев.
Според председателя на "Промяна" Димитър Диманов клонът им във Варна не е в основата на атаката срещу Кондов и Спасов. "Нашите хора там сезираха прокуратурата за нарушения в РМД", твърди той. Синдикатът не разполагал с документи и данни, уличаващи шефовете на корабостроителницата в присвоявания". Областният управител Добрин Митев в четвъртък каза на пресконференция колко пъти е писал до Главна прокуратура за нарушения в корабостроителницата и зададе въпрос защо от 1994 г. правораздавателните органи не са взели отношение по сигналите.
Изобщо бъдещето на корабостроителницата остава мътно. Още по-мътно ще стане и ако РМД бъде изхвърлено зад борда, което може да стане или чрез произнасяне за нарушения при учредяването, или чрез отстраняване на основните играчи в него - с арест например. След това може и да се яви някоя друга фирма, а държавата може да се съгласи да покрие дълговете на корабостроителницата. Всичко е сблъсък на интереси и на предложения, на които трудно се отказва.
Накратко
Експортното финансиране и валутните операции ще са приоритет в дейността на турската "Демирбанк", която в края на миналата година получи предварителен лиценз от БНБ. Това е заявила представителката на финансовата институция в България Ина Паскалева-Митрева. Според Закона за банките "Демирбанк" трябва да заработи с клиенти най-късно шест месеца след получаването на предварителен лиценз от централната банка. Банката е с капитал от 15 млрд. лв. и е регистрирана по българското законодателство.
В средата на месеца предстои да се проведат годишните общи събрания на "Бул инс" и "Юнион инс". Най-вероятно тогава ще се вземе решение дали неполучилите лиценз "Юнион инс" (новото име на добре известното дружество СИК) ще прехвърлят портфейла си на дружеството на Васил Божков. Подобно намерение бе обявено още миналата година, но все още не са предприети никакви действия за осъществяването на сделката. Проблем за "Бул инс" бе, че дружеството нямаше разрешение за някои видове застраховки, които са сключвани от СИК.
Максималното обезщетение, което могат да получи един вложител от една фалирала банка, е 6.9 млн. лв., стана ясно от изявление на шефа на Фонда за гарантиране на депозитите Милети Младенов. Този казус не бе ясно формулиран в Закона за гарантиране на влоговете, което даде предпоставки за различни интерпретации на текста. Очаква се другата седмица да стане известна и банката, която ще изплаща гарантираните суми на вложителите на Кредитна банка. Преговорите вече се водят и най-вероятно това ще е финансова институция от списъка на първичните дилъри.
Народното събрание прие на първо четене законопроекта за хазарта, внесен от Министерския съвет. Така за пръв път ще се стигне до законово регламентиране на хазартната дейност на територията на страната. Досега това ставаше чрез наредба. Законът ще изисква сериозни инвестиции от чужденци, които искат да се занимават с хазарт в страната. За да открият казино например, те първо ще трябва да се сдобият с четиризвезден хотел, да се ангажират с минимален праг от инвестиции и да гарантират определен брой работни места. "Така ще се ускори продажбата на не особено търсените държавни хотели" е мнението на шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев. Според проекта хазарт е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът.
Основният лихвен процент остава без промяна - 5.04 на сто. Това е и среднопретеглената годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на аукциона на финансовото министерство в началото на седмицата. В него участие са взели 15 финансови институции от списъка на първичните дилъри.
Булбанк търси купувач и за Корпоративна банка
След като шефът на ЦКБ Стоян Александров наскоро съобщи, че Булбанк възнамерява да си продаде дела от 35% в банката, тези дни официално външнотърговската ни банка даде да се разбере, че това е само част от стратегията й на освобождаването от съучастия в търговски банки. Булбанк оповести в петък чрез обяви във вестниците, че "кани заинтересовани местни и чуждестранни инвеститори да предоставят оферти за придобиване на 99.95% от капитала на Корпоративна търговска банка, София - собственост на Булбанк". Банката очевидно е убедена, че купувач ще се намери лесно, защото в обявата се обяснява, че предложението е валидно до 31 март 1999 г., т.е. до по-малко от два месеца. Същевременно според неофициална информация наскоро в борда на директорите на Обединена българска банка, от която Булбанк държи 35%, също е обсъждан въпросът за освобождаването на банката и от този дял. С тези съучастия плюс 50% от акциите на Хипоферайнсбанк - България, се изчерпват дяловете на Булбанк в други банки.
Предприеманата политика е в резултат от предстоящата приватизация на Булбанк, обясни г-н Александров разговорите, които изпълнителният директор на "Овергаз инк" Сашо Дончев беше водил преди Нова година с Булбанк за евентуално придобиване на дела й в ЦКБ. Причините Булбанк сега да иска да продаде "Корпоративна" най-вероятно са същите. За да се направи реална оценка на Булбанк, при положение че тя не се освободи от дяловете си в банките (както всъщност и в небанкови финансови институции), тя ще трябва да изготви консолидиран баланс. Такава практика обаче у нас няма, в смисъл че липсват указания как това може да се направи. От централната банка обясняват, че за да се наложи този подход, първо на банките би трябвало да се предложи да правят консолидиран баланс, който ще отразява само участията им във финансови дружества, а после ще се тръгне към включване на всичките им съучастия.
Около 20 млн. долара е оценката за 34% от Булстрад
До десетина дни се очаква финансовият министър Муравей Радев да излезе с решение какъв да бъде методът, по който ще се приватизира второто по големина държавно застрахователно дружество Булстрад. Вече е готова пълната финансова и правна оценка на застрахователното дружество, която е направена от консултантската фирма "Кей Пи Ем Джи". Вариантите са четири - търг, конкурс, преговори с потенциални купувачи и публично предлагане на акции на дружеството. Най-вероятно ще се прибегне до преките преговори с кандидатите.
Министерството на финансите ще продаде миноритарен пакет от 34% (в момента то е собственик на около 55% от акциите на дружеството), като по предварителни данни те са оценени на около 20 млн. долара. Оценката е била изготвена паралелно по два различни метода. Единият е на база чистата стойност на активите на дружеството, а другият метод взима предвид дисконтираните (превърнатите в настояща стойност) бъдещи парични потоци (очакваните приходи за определен период от време, дисконтирани с нормата на доход за същия период).
От "Кей Пи Ем Джи" са извършили пълен правен и финансов анализ на дружеството, като е взето предвид, че дейността му е специфична (все още Булстрад е единственото дружество, което сключва застраховката "Зелена карта" и финансовите му операции са по-специфични от тези на другите застрахователи в България). На базата на направените проучвания и анализ на дружеството консултантската фирма е изготвила информационен меморандум. Оценката е одобрена от междуведомствената комисия, като са направени някои поясняващи допитвания към консултантската фирма, която ще даде отговорите в най-скоро време. Според други източници от Министерството на финансите не са останали доволни от определената цена за 34% от капитала и са се поинтересували дали има и други фактори, които биха повлияли за нейното повишаване.
В средата на миналата година Агенцията за приватизация се отказа от процедурата по приватизация на второто по големина държавно застрахователно дружество Булстрад. Отговорността остана изцяло в ръцете на Министерството на финансите, което според специалисти е прецедент. За целта бе сформирана междуведомствена комисия, в която влизат представители на Министерството на финансите, Агенцията за приватизация и Министерството на транспорта. По все още действащия приватизационен закон предприятие, балансовата стойност на дълготрайните активи на което е над 350 млн. лв., се раздържавява от АП, а активите на Булстрад възлизат на 28 млрд. лв. Дори и след приемане на промените в закона за приватизацията, които предвиждат сумата на активите на раздържавявани от агенцията предприятия да е над 1 млрд. лв., Булстрад пак би трябвало да остане в периметъра на агенцията. "Това решение е взето по настояване на Министерството на финансите, а и то си е принципал на дружеството", обясни преди време шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков.
Основният пакет от акции в момента държи Министерството на финансите, а втори по големина акционер Булбанк. Останалите акционери са с по-дребни участия. Това са СО "МАТ", БНБ, СБА, "Кореком", авиокомпания "Балкан" и др. Междувременно един от отдавна спряганите за претенденти за Булстрад вече е придобил 5% от капитала на дружеството. Това е "Ти Би Ай" (действащи като агент на "Бенкър'с тръст" в България). Делът е бил закупен от някой от дребните акционери на дружеството, като все още не е ясно кой точно е излязъл от акционерната структура.
От друга страна обаче "Бенкър'с Тръст" са само консултанти по сделката. "Това, че имат пет процента, не означава, че ще могат да закупят още", коментират работещи в областта на застраховането. Смяната на собствеността е станала през лятото на миналата година, като най-странното в цялата работа е, че дори и Дирекцията за застрахователен надзор не е знаела за настъпилата промяна.
След общото събрание на Булстрад в края на април 1997 г. се развихри скандал около опита на мениджърския екип да закупи около 15 на сто от акциите на дружеството, което си бе чист опит за скрита приватизация на дружеството. Това стана чрез решение за увеличение на капитала със 700 млн. лв., като акциите трябваше да се изкупят по номинал от дружество, специално създадено за тази цел. То трябваше да отговаря на изискванията да е ООД, АД или кооперация на служителите на Булстрад. Според взетите тогава решения поне 20 на сто от капитала на новото дружество трябва да принадлежат на работещите по трудов договор и членовете на съвета на директорите на Булстрад. Така и не стана ясно защо Министерството на финансите като принципал на дружеството се беше съгласило с това, вместо да потърси най-изгодната цена за акциите на застрахователната компания. Освен това предприетото тогава увеличение на капитала е било незаконно, защото вноските от предходното увеличение все още не са били попълнени. Също така според закона при увеличение на капитала на дружества с 30% държавно участие Агенцията за приватизация одобрява продажната цена на акциите на база оценката на активите, което в конкретния случай не беше направено.
По неофициални данни за 1998 г. ЗПАД Булстрад има общ премиен приход около 50 млрд. лв., като 15 млрд. са само от застраховката "гражданска отговорност". Приходите биха били по-високи, ако дружеството не бе работило с една и съща дата на договорите поне две седмици, като целта е била привличането на по-голям брой клиенти (това е датата, в която застрахователният надзор приема минимални тарифи по задължителната застраховка).
"Алианц" смени само името на ЗПАД "България"
Собственикът на 51% от капитала на "България холдинг" - "Алианц", реши да не прави промени в общозастрахователното дружество от групата. Ръководството на ЗПАД "България" остана изцяло в ръцете на българския мениджмънт. Общото събрание, проведено в петък, избра съвет на директорите, в който влизат седем човека. Основните имена сред тях са доскорошният шеф на холдинга Димитър Желев, Атанас Табов, Таня Чонкова и др. В управлението на дружеството останаха хора, които работят за "България" още от самото й създаване. По последни данни холдингът притежава малко над 67% от капитала на ЗПАД "България".
Засега единственият външен признак, по който си личи, че "Алианц" вече държи по-голямата част от акциите на "България", е новото име на дружеството. И то по аналог на холдинга вече се казва ЗПАД "Алианц България".
В дневния ред на общото събрание фигурираше и възможността да се увеличи капиталът на общозастрахователното дружество. До такова решение обаче не се стигна. Същата точка имаше и в дневния ред на "България холдинг", но както обясниха оттам, това е направено просто за всеки случай. "Няма финансови или законови предпоставки, които да налагат увеличение на капитала на ЗПАД "България", коментира източник, близък до дружеството.
За събота, 6 февруари, е насрочено общо събрание и на животозастрахователното дружество в структурата на холдинга. Най-вероятно и при него промените ще се окажат козметични. Сигурно засега е, че името ще бъде променено по същия начин. Най-вероятно ръководството и капиталът ще останат без промяна, коментираха от дружеството.
За да се затвори кръгът от промени в застрахователните дружества на холдинга, ще трябва да се изчака и общото събрание на ЗАД "Енергия" в края на февруари.
Банките са заплашени от облагане на всички провизии
На търговските банки определено не им върви с реформите за облагането на провизиите им (парите, които те заделят срещу различните рискове от забава или невръщане на отпуснатите кредити). Преди две години банките бяха накарани да отнасят 30% от провизиите си във финансовия резултат и съответно тази част подлежеше на данъчно облагане. Банките дълго време негодуваха срещу това правило и така се стигна до приемане в края на миналия декември, тоест преди два месеца, на нов начин на облагането на провизиите, който обаче е в сила от 1 януари 1998 г. С въпросната промяна БНБ целеше да намали значително провизионния данък, който банките трябваше да дават на хазната. В най-общи линии първоначалната идея беше банките да плащат данък само върху провизиите си върху лошите кредити (в този случай се заделя провизия на 100%), и то само ако невъзвращаемите заеми надхвърлят 10% от общо отпуснатите. Общото впечатление, че се прави нещо за отхлабване на примката, бе потвърдено тогава и от шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев, който обясни, че и този вариант е временен, тъй като в Европейския съюз провизиите на банките изобщо не се облагат.
В крайна сметка обаче начинът, по който всичко това бе вписано в Закона за корпоративното подоходно облагане, даде съвсем различен ракурс на проблема. Въпросният текст обяснява, че преди да се обложи, финансовият резултат на банките трябва да се увеличи с начислените разходи за провизии, когато лошите кредити (т.е. тези, които се провизират на 100%), са над 10% от целия кредитен портфейл. На практика това означава, че банките, които имат 10% или над този процент лоши кредити, ще са задължени да плащат данък върху всички провизии, които са правели през годината (а не само за частта за невъзвращаемите заеми). Това значително ще изкриви в посока към загрозяване картината в някои търговски банки. Принципно, ако облагането стане според въпросния текст в закона, това ще значи, че на банките ще се налага толкова по-тежка данъчна санкция, колкото са били по-предпазливи, т.е. заделяли са провизия и за най-малкия риск. Парадоксът се задълбочава и по още една причина - делът на лошите кредити на една банка може да надскочи инфарктните 10% само заради валутни заеми поради нарастването им в левово изражение заради движения в курса. Като финансов ефект този данък (ако естествено не се намери разрешение) ще намали драстично печалбите на банките и финансовите им показатели като цяло.
Засега дискусията е на ниво търсене на начини за излизане от това положение, обясниха източници от одиторски фирми. На първо място, трябва да се каже ясно какво точно ще се облага, като най-реалистично е да се вземат предвид нетните провизии през годината, тоест направените разходи за провизии минус освободените провизии. Това се отразява най-общо по следния начин върху финансовия резултат: той се намалява с разходите за провизии и се увеличава с освобождаването на провизии. Освен това трябва да стане ясно какво ще се разбира под провизия по лош кредит във връзка с факта, че банките държат и обезпечение по кредита, т.е. заемът е двойно застрахован. В този смисъл от БНБ твърдят, че провизията би трябвало да се облага, след като тя се намали със стойността на обезпечението, за да не се получава двоен ефект на облагане.
Естествено обаче най-съществен си остава въпросът коя провизия ще се облага - дали всички или само тези за 10-те процента и нагоре лоши кредити. Засега остава възможността това да се регламентира в преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките, измененията на който съвсем скоро се приеха на първо четене от бюджетна комисия, твърдят банкери.
Липсата на яснота по въпроса (или по-скоро опасността проблемът да се решава по сегашния текст в корпоративния закон) не дава възможност да се прецени финансовият резултат на банките.
През седмицата изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев заяви, че Експресбанк излиза на печалба от 27 млрд. лева за края на 1998 г., резултатът на "Хеброс" към същия период е около 6 млрд. лева, а на "Биохим" - по неофициални данни близо 4 млрд. лева. Четвъртата "подопечна" на БКК банка - Булбанк, още не е предоставила финансовите си резултати, уточни г-н Жотев. "Преди да се реши въпросът с облагането обаче, всички данни са много предварителни, тъй като не се знае как ще се облага резултатът", обясни той.
Идва ли краят на синдиката на банковите синдици
Сегашният списък на БНБ с 50-ина банкови синдици, от който съдът назначава хора за управление на затворените банки, може да се свие до трима души, ако кабинетът приеме проекта на програма САРА към Министерския съвет за ускоряването на процеса по ликвидацията на тези банки. Постиженията на синдиците до този момент не будят никакъв оптимизъм - масата на несъстоятелността се "размива" както поради огромните разходи от самите екипи в затворените банки, така и заради космическите суми, които се плащат за точещите се с години дела. "Според мен масата на несъстоятелността в някои от затворените банки до момента е увеличена неколкократно", твърди г-н Георги Папломатас, директор на програма САРА. Същевременно законът за несъстоятелността на банките в най-добрия случай едва ли ще види бял свят до два-три месеца, тъй като работната група от БНБ и финансовото министерство започна да го готви тези дни. Тоест до появата му (и то само ако текстовете в него недвусмислено спрат разхищението и мудността на синдиците в затворените институции) на сегашните методи на работа се дава зелена улица за още месеци напред.
"Ние предлагаме проект, чрез който, без да се променя сега действащата нормативна база, може да се постигнат много по-добри резултати в затворените банки", твърдят от САРА. Фактически това е и едно от съществените преимущества - проектът може да тръгне веднага. Предложението е сегашният списък на БНБ с банкови синдици да се "изтрие" и да се създаде нов от трима синдици - чужденци с голям опит при управлението и разпределението на имуществото в затворени банки. Идеята е впоследствие от този списък да бъде избран един синдик, който ще е главният организатор на процеса в 17-те затворени банки. Към него може да бъдат включени още няколко българи - настоящи синдици, по предложение на БНБ, няколко юристи и счетоводители, които всъщност ще бъдат екипът на синдика.
Заплащането ще става от Брюксел (където е седалището на Европейската комисия и с чиито пари работи програма САРА ).
Назначаването на чуждестранни експерти със значителен опит в банковата несъстоятелност (единият от синдиците, който евентуално ще влезе в новия списък, е работел в близо 200 затворени банки) ще елиминира възможностите от обструкции и изобщо вътрешни влияния, заради което се предполага, че сегашни синдици събират вземанията избирателно и неефективно. Новата схема на заплащане - от Брюксел, ще прекрати и използването на пари от масата на несъстоятелността. Тъй като проектът е на САРА, самите синдици ще бъдат контролирани от нея, а така също и от БНБ. По този начин ще се запълни още една празнота - сегашната неефективност в работата на синдиците до голяма степен е резултат от липсата на контрол върху дейността им. Този факт стана толкова очебиен, че в промените на Закона за банките БНБ предложи синдиците в бъдеще да бъдат контролирани от фонда за гарантиране на депозитите и от централната банка. "Това, че сегашните синдици ще бъдат освободени от функциите си, не означава, че ще бъдат освободени от отговорност", предупреждава г-н Папломатас. Новите синдици ще могат да проверяват операциите още от назначаването на квестори насам и при основания ще алармират съответните служби. Така че ако проектът на САРА тръгне и някой от сегашните синдици се опита да "замита следи", това би могло да се обърне срещу него.
Плачевните резултати в затворените банки са накарали САРА да се откаже от друг свой вариант. Идеята е била към БНБ да бъда назначен специален експерт в банковата ликвидация (предложен от САРА), като към него пак се създаде екип от юристи и счетоводители. Идеята обаче е била синдиците в затворените банки да останат, като въпросният екип им оказва методологическа помощ и същевременно ги контролира. "Наглед това бе най-безпроблемното, в смисъл най-лесното разрешение на въпроса, но и с най-голям риск", обяснява г-н Папломатас. Проектът не би могъл да заработи ефективно, тъй като сега никой не може да накара синдиците на такъв тип сътрудничество с БНБ и това може да стане само по тяхно желание.
С настъпването на 1999 г. се "чукна" третата година, откакто бяха затворени първите банки. С малко или повече ходене по мъките вложителите си върнаха парите от тези институции, като за това бюджетът направи съответния разход, тъй като фондът за гарантиране на депозитите още не беше създаден. Същевременно в качеството си на кредитор държавата досега не е получила нито лев приход от тези институции. Въпреки че през целия период този факт(и изобщо въпросът за неясните действия на синдиците) се повдигаше периодически от пресата, от депутатите, от обикновените вложители, някаква видима промяна не настъпи. В крайна сметка както обикновено става, "корекцията" се направи от Международния валутен фонд - според матрицата към тригодишното споразумение с МВФ до края на този март трябва да сме ускорили ликвидацията на затворените банки и да направим съответните нормативни промени по този въпрос.
ЕБВР ще емитира левови облигации
Европейската банка за възстановяване и развитие ще емитира облигации, деноминирани в левове. Съгласие за това даде правителството на заседанието си миналия четвъртък.
Уставът на ЕБВР позволява тя да емитира книжа във или обвързани с валутата на акционерите си. Затова обаче тя трябва да има изричното съгласие на страната членка. Емисията трябва да се отмени, ако в по-късен момент държавата акционер отмени решението си или пък го промени. Въпреки че книжата не изискват никакъв финансов ангажимент на България.
Инвеститорите ще заплащат в долари левовата емисионна стойност на облигациите по курса в деня на покупката. Те ще губят, ако левът спада към долара, и ще печелят, ако левът поскъпва. Заради фиксирания курс лев/марка инвеститорът всъщност ще купува активи в германски марки, само че с по-висока доходност. Очакванията са емисията да носи доход значително над книжата, които издават германското правителство и германските компании на евро-пазара. Надбавката ще компенсира потенциалните инвеститори за риска България да излезе от валутен борд и левът да девалвира.
От ЕБВР, изглежда, обаче са уверени в стабилността на лева и валутния ни борд. Освен че ще даде възможност на оптимистите за бъдещето на българската икономика да инвестират, емисията ще има и доста голям рекламен ефект по финансовите пазари.
Според официалната информация на правителствения прес-център интерес към облигациите се очаква от "чуждестранни инвеститори, които имат положителни очаквания спрямо българския лев и които се ограничават или не са готови да инвестират пряко в български левове на българския вътрешен пазар на книжа с фиксиран доход". Все още не е уточнено дали книжата ще се търгуват само в чужбина или и в България, какъв ще бъде размерът на емисията, номиналите, в които ще се издават книжата, къде ще бъде регистърът и т.н.
Въпреки че официално министърът на финансите Муравей Радев се въздържа от коментар за размера на емисията, проучванията са правени при условие, че се пуснат лихвоносни книжа за 25 млн. долара с матуритет между една и три години. Най-вероятно е купувачи на емисията вместо очакваните чуждестранни инвеститори да се окажат българските банки, които изпитват недостиг от качествени левови активи.
До момента ЕБВР е емитирала книжа в полски злоти и руски рубли.
Преди време и Европейската инвестиционна банка обяви плановете си за бъдеща емисия на облигации, деноминирани в левове, но засега няма индикации за реализации на това намерение.
Статистиката вече ще се отчита пред кабинета вместо пред парламента
Ако законът за статистиката бъде приет във варианта, който бе внесен в Министерския съвет, може да се наложи да се преназначи ръководството на Националния статистически институт. Според сега действащия закон ръководството се избира от Народното събрание, а новите текстове предвиждат това да стане задължение на правителството. Сегашното ръководство, което бе избрано преди по-малко от година, е назначено от парламента. Именно от това може да възникне конфликт и да се наложи преназначаване или дори смяна на ръководството на статистиката.
Шефът на статистиката в момента е Александър Хаджийски, бивш депутат от мнозинството и член на икономическата комисия, а негови заместници са Иларион Иларионов и Екатерина Арнаудова. До назначаването им на ръководните постове и двамата заместници са били преподаватели в катедра "Висша математика" в университета за архитектура, строителство и геодезия.
Освен че ще се преназначава ръководството, ще остане и с един човек по-малко, защото в новия закон е предвиден само един заместник-председател на института.
НСИ вече ще трябва да внася своите отчети и програми в Министерския съвет, който трябва да ги приема и одобрява. "Известни са броженията за създаване на министерство на информацията, а само на една крачка от това е някой да сложи ръка върху информационните потоци в страната", коментира запознат с дейността на статистическия институт. Досега статистиката се отчиташе пред Народното събрание и представяше своите програми именно пред депутатите.
Председателят на НСИ и неговият заместник се избират с мандат от пет години, но за не повече от два мандата, гласи текст в проектозакона. Досега нямаше ограничение на срока, за който този пост може да се заема.
Новият закон предвижда и друга конфликтна ситуация. Според текстовете официални източници на статистическа информация освен НСИ са и министерства, ведомства и други органи на държавната и местната администрация, които извършват статистическа дейност. От текстовете обаче не става ясно как точно ще се обясняват разликите в данните, които неминуемо ще се появяват. "Най-вероятно оправданието в повечето случаи ще бъде методиката, която се използва за отделните изследвания", коментираха в статистическите среди.
Законът предвижда промени в Закона за счетоводството. Актовете за непредставените навреме годишни отчети и баланси на предприятия ще се издават вече от длъжностни лица, посочени от председателя на НСИ, а не както е досега - от данъчната администрация, от държавния финансов контрол или от министъра на финансите.
В края на изтеклата седмица икономическата комисия на парламента трябваше да разгледа програмата на НСИ за 1999 г. Оказа се обаче, че това не може да стане, защото през пленарната зала все още не е минал планът за миналата година. Той бе приет от комисията малко след като Захари Карамфилов бе отстранен от председателското място в НСИ, но така и не стигна до четене в пленарната зала. Стигна се дотам, че бе отложена комисията заради нераздадени материали и неспазена процедура. Очаква се планът за миналата година да мине в най-скоро време през залата, а до две седмици икономическата комисия ще разгледа на свое заседание отчета за 1998 и плана за настоящата година.
От предвидената програма за 1999 става ясно, че предварителните данни за БВП за миналата година ще станат известни в средата на април, а окончателните - чак през декември. Към края на март статистиката ще даде и предварителни данни за търговското салдо на страната (от което пряко зависи и салдото на платежния баланс).
Агенцията за приватизация стана посредник между кредитори и купувачи
През изминалата седмица Агенцията за приватизация започна да организира срещи с представители на държавните кредитори на дружествата от група Б на списъка за изолация. Това са предприятията, които според изискването на Световната банка трябва да бъдат приватизирани или ликвидирани не по-късно от 30 юни. При създаването на групите от списъка на практика се даде отсрочка на 41 предприятия от група Б. Равносметката от това какво става с тези предприятия е, че в ликвидация или несъстоятелност са шест предприятия, между които са "Интеркварц" ЕАД, "Мадара" АД и други. По-малко от десет дружества в групата са приватизирани. Това са "Девня цимент" АД, "Мраз" АД, "Агромашина" АД и др. Част от предприятията от група Б ще останат в изолация до средата на текущата година. Ако и в този срок не бъдат приватизирани, ще се премине към ликвидацията им. В тази част от списъка попадат "Агрополихим" АД, "Агротехника" ЕАД, АК "Балкан", "Видахим" и др. Почти всички дружества от този списък по принцип бяха предвидени за продажба от упълномощени приватизационни агенти. Целта на срещите в АП е всички държавни институции, които имат отношение към приватизацията на проблемните предприятия, да изложат претенциите си писмено и да посочат дали вземанията могат евентуално да бъдат опростени или разсрочени. След това АП ще преговаря с потенциалните купувачи, като в отговор на техни искания за отписване на дългове ще се позовава на становищата на кредиторите.
С тази поредица от срещи агенцията де факто за пръв път поема ролята на посредник между кредиторите и потенциалните купувачи. Според запознати агенцията е натоварена с новата си функция чрез неофициално решение на правителството. Първите срещи бяха за Русенската корабостроителница, "Кремиковци" и ДЗУ. През тази седмица и началото на следващата ще минат събиранията на кредиторите и на останалите проблемни предприятия. Според запознати за по-голямата част от тях ще бъде взето решение за ликвидация.
"Трябва да се прекрати порочната практика агенцията да договаря сделка, а след това купувачът да започва да обикаля кредиторите и да договаря какво да се прави със задълженията или други въпроси, които имат връзка с приватизацията. Това повече не бива да се случва", каза Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Според него за някои от предприятията, които се продават от посредници, вече има постъпили предложения за ликвидация и от приватизационния агент, и от финансовото министерство, което е принципал на предприятията в изолация.
Когато проблемните предприятия имат задължения към частни кредитори (примерно към фалирали частни банки), срещите с тях ще се провеждат от посредниците по приватизационните сделки. При тези случаи приватизационните агенти също ще събират становища за възможностите за преструктуриране на дълговете и накрая ще ги предават в Агенцията за приватизация.
И последните представители на САЩ и Великобритания напускат Ирак
Организацията на обединените нации окончателно евакуира от Ирак американските и британските си емисари, след като правителството отказа да даде гаранции за сигурността им. Мярката ще засегне още двама висши сътрудници на ООН, тъй като останалите заплашени вече напуснаха страната. Това са заместник-директорът на Световната програма за изхранване на населението Дарлин Бисон и Амал Абуабейд, секретар на Пракаш Шах, специален пратеник на Обединените нации в Багдад. Шах ще остане в Ирак, тъй като поради индийското му гражданство заплахата не се отнася за него.
На 4 януари иракското правителство обяви, че не поема отговорност за сигурността на англичаните и американците в страната, и оттогава почти всички представители на ООН от тези националности постепенно напуснаха Ирак. "Някои от тях излязоха в отпуска и не се върнаха, а други заминаха, без да дават обяснения", съобщи Фред Екхарт, говорител на световната организация. Той уточни, че след поредица от срещи с иракските власти това решение е било взето от Бенон Севан, отговарящ за сигурността на персонала. Говорителят на ООН в Лондон Ахмед Фавзи съобщи, че евакуацията ще бъде извършена по суша, най-вероятно през йорданската столица Аман. На тяхно място ще пристигнат други представители на ООН, които трябва да продължат изпълнението на програмата "петрол срещу храни". Общият брой на хуманитарните работници в Ирак възлиза на 420 души. Голяма част от тях работят в трите северни провинции, населени предимно с кюрди, далеч от прекия контрол на Багдад.
Идат ли нови търговски войни и валутни битки
Засега океанографите не дават отговор на въпроса дали Атлантическият океан ще стане по-широк и по-бурен през следващите години. Но много от политическите лидери и представителите на бизнессредите, които се събраха на годишния икономически форум в Давос, се опасяват, че занапред връзките между Европа и Америка могат да се обтегнат. Далеч от обичайните разговори за трансатлантическо сътрудничество, тази година дискусиите в Давос се въртяха около протекционизма спрямо еврото и евентуалните битки между общата европейска валута и долара. Други изказаха опасения, че ,напредвайки в обединението си, Европа ще става все по-самоуверена и вероятно ще се опита да си проправи собствен път в деликатни територии като Близкия изток или Африка. Всъщност стряскаща е бързината, с която появата на еврото промени психологическия баланс между Европа и Америка. Европейците започнаха да се перчат и дори се появиха твърде прибързани изявления, че интеграцията е толкова напреднала, че вече е необходима общоевропейска конституция. Американците станаха сприхави.
На практика раздуването на европейското самочувствие е опит да се запълни една празнина, която е нараствала с годините. "След края на студената война все по-агресивно се засилва тенденцията за раздалечаване между Европа и Америка. Вече не е необходимо да потискаме различията си в името на сътрудничеството, породено от общата заплаха. Сега имаме лукса да мислим различно и да избираме собствения си път", казва Ричард Хаас, директор на международния отдел във вашингтонския институт "Брукингс". Това пролича в изказванията на американския вицепрезидент Ал Гор и на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър. Въпреки че похвалиха еврото, в изявленията им се прокрадна предупреждение и дори раздразнение от нарасналото европейско самочувствие. Но фактът си е факт и за щастие - осъзнат. Затова Кисинджър предупреди, че "това, което трябва да бъде избягнато на всяка цена, е превръщането на Европа и САЩ в конкуренти, които яростно си съперничат".
И Ford си напазарува в Европа
С този кратък диалог собствениците на финансовия конгломерат Citigroup Уейл и Рейд отвориха на 6 април 1998 г. вратите на първия "супермаркет за финансови услуги".
До подобен извод стигнаха и шефовете на петролните гиганти на Exxon и Mobil в началото на последния декември. На път да заимстват като единствен критерий за мощ и неуязвимост Северноатлантическия пакт са и големите в автомобилната индустрия General Motors, Ford и Volkswagen.
На 28 януари голямата, доскоро американска, тройка - General Motors, Ford и Chrysler (след май 1998 г. DaimlerChrysler) - отвърна адекватно на европейския удар. Вторият по големина производител на автомобили в глобален мащаб, Ford, получи съгласието на мениджмънта на Volvo Group да закупи правото да използва едноименната търговска марка за леките коли, заводите и дизайна на Volvo за 6.45 млрд. долара. Дали Ford ще прибави към положителния си годишен финансов резултат 500 млн. долара от продажбите на близо 400 хил. коли Volvo ще стане ясно след общото събрание на акционерите на компанията, насрочено за началото на следващия месец. Отказът на акционерите на Volvo да дадат зелена улица за сделката по сливането между Volvo и Renault през 1993 г. засилва вероятностния характер на попълването на асортимента на Ford (Ford, Lincoln, Mercury, Jaguar, Mazda, Aston Martin) с моделите на Volvo.
След трансатлантическата покупка на Daimler-Benz в средата на миналата година множеството от желаещи гиганти в автомобилостроителната индустрия да си напазаруват себеподобни от раздробения европейски пазар и да се възползват от поевтиняването на азиатските мощности се разшири двойно. Представители на General Motors, Ford, Volkswagen, Toyota и Fiat започнаха по-често да наобикалят индустриалната перла на Швеция Volvo, гордостта на Бавария Bayerische Motoren Werke (BMW), губещата в надпреварата с Toyota Honda и бедстващата Nissan.
Месеци наред за най-вероятен бъдещ европейски партньор на Ford се спрягаше BMW. Шефовете на финансово нестабилния Fiat пожелаха Volvo, а след като закупи производството на Rolls-Royce, лидерът в Европа Volkswagen поиска да се сдобие и с търговската марка Rolls-Royce, собственост на BMW, чрез поглъщането на баварската компания. В средата на декември интерес към Ford като бъдещ собственик проявиха и от Volvo и Honda.
В периферията останаха Peugeot-Citroen, Renault и Mitsubishi, на които явно ще им се наложи да почакат ново изостряне на апетита на големите. Припокриването в търговския асортимент и чувствителността на автомобилната индустрия към забавянето на темпа на икономически растеж, безспорен факт в Европа и Азия, лишават от здрава икономическа логика евентуално сближаване помежду им.
Интересът между купувачи и продавачи е взаимен (високите подоходни данъци в залятата от лявата вълна Европа мотивираха европейските производители да си потърсят задокеански партньори) въпреки демонстрираното, често пъти грубо, високомерие на продаващите се. За което не могат да бъдат обвинявани - наддаването в сектора тепърва започва. Доказва го малко позакъснялото, но интересно предложение на Fiat да закупи Volvo group за 12.5 млрд. долара. Недостатъчната финансова наличност на Fiat ще бъде компенсирана отчасти от кредити от консорциум на италиански банки. Останалата част собствениците на Alfa Romeo, Ferrari, Fiat, Lancia и Mesarati ще набавят от капиталовия пазар, което няма да се хареса много на акционерите на компанията.
В централата на General Motors пък обсъждат дали новият финансов план на компанията (удвояване на печалбата през настоящата година, която за 1998 г. бе 463 млн. долара, и постигане на възврaщаемост от инвестициите от 12.5% до края на 2000 г.) позволява заделянето на 15 млрд. долара за шведските коли и камиони.
Американо-немските предизвикателства очертават ясна тенденция на окрупняване в автомобилната индустрия. Излишъкът от производствен капацитет и еднопосочното изменение на икономическата активност и обема на продажбите на автомобили обещават нови финансови върхове в битката за оцеляване през 1999 г. След финансовия колапс на Бразилия, най-големия пазар в Латинска Америка, и явните признаци на рецесия в Азия и на забавяне на икономическия растеж в Европа реалната годишна поглъщаемост на пазара е около 50 млн. автомобила при производствен капацитет от 75 млн. Въпреки растящия северноамерикански пазар печалбите на производителите не надхвърлят 6% от приходите.
Две трети от себестойността на крайния продукт в автомобилната индустрия се формира от цената на отделните компоненти. Непълното използване на производствените мощности рефлектира в неизползване на производствения капацитет на производителите на различните компоненти за крайната продукция и следователно до пропускане на икономиите от мащаба. Едва 10 от общо 40-те производители на автомобили работят на печалба, а други пет успяват да покриват разходите си с приходите от продажбите. Свиването на маржа на печалбите в сектора се пренася пропорционално по веригата надолу. Логично бе засегнатите страни да потърсят начини за намаляването на разходите си.
Първи реагираха производителите на автомобилни гуми Goodyear и Sumitomo Rubber. Двете компании ще обединят в шест смесени дружества производствените си единици в САЩ, Западна Европа и Япония. Срещу 930 млн. долара, платени в брой, Goodyear придобива 75% от европейския и американския бизнес и 25% от японския. Освен свежия финансов ресурс затъналата в дългове Sumitomo ще получи дял от 8% в американската компания. Приблизително толкова ще бъде делът на Goodyear в Sumitomo. В случай че сделката бъде финализирана, Goodyear ще бъде новият лидер с пазарен дял в световен мащаб от 22%. Окрупняването на Goodyear по всяка вероятност ще бъде последвано от еквивалентни действия на настоящите грандове в сектора - френската Michelin и японската Bridgestone.
На автомобилното изложение в Детройт съпрезидентът на DaimlerChrysler Робърт Ийтън прогнозира, че до пет години автомобилната индустрия ще се свие до 10 големи компании от сегашните 40. Податливи единствено на НАТО.
Започва предизборната парламентарна надпревара
По единодушното мнение на руските политици главното събитие за 1999 г. ще бъдат парламентарните избори през декември, на които ще бъде избрана третата Държавна дума след разпадането на Съветския съюз. Въпреки че официалният старт на предизборната кампания все още не е даден, по всичко личи, че партиите започнаха подготовката си и тя постепенно успя да измести като водеща тема страстите около президентските избори, които по конституция трябва да бъдат през следващата година. Увеличаващата се роля на долната камара в управлението на страната в резултат на отслабването на позициите на президента Борис Елцин превръща парламентарните избори не само в тренировка за големия избор през 2000 г., но и в едно от основните събития, които ще определят развитието на Русия през следващите години.
Според избирателния закон половината от 450-те места в Думата ще бъдат разпределени по пропорционална избирателна система с 5-процентова бариера, а останалите депутати ще бъдат избрани в едномандатни райони. Необходимостта от съставяне на партийни листи е една от причините големите партии да се въздържат от участие в коалиции, защото в противен случай би трябвало да отстъпят част от водещите места на своите партньори. Фаворитът в предстоящите избори, Комунистическата партия, обяви, че ще участва в изборите отделно от партньорите си в Народно-патриотичния съюз - Аграрната партия и съюза "Народовластие" на бившия премиер Николай Рижков, но не изключи възможността да включи част от лидерите им в своите бюлетини. Комунистите ще пробват в изборите нова тактика - участие с три листи, които да отговарят на настроенията на различни части от обществото. Това ще доведе до събирането в една листа на националистически настроената част на партията заедно с някои от радикалните леви организации. Ходът, който трябва да изолира крайните елементи, може да се обърне против авторите си, ако радикалите успеят да влязат в парламента, където биха се превърнали в неудобен съюзник за по-умерено настроеното партийно ръководство.
Сами на предстоящите избори ще бъдат и кандидатите от "Яблоко", които според някои проучвания на общественото мнение могат да се превърнат във втора парламентарна сила. Движението на Григорий Явлински се представя традиционно силно в големите градове, но местните избори в Санкт Петербург показаха, че без коалиционни партньори ще му бъде невъзможно да постигне желания резултат - съставяне на най-влиятелната парламентарна фракция.
Сам за изборите се готви и Юрий Лужков с движението си "Отечество", но едва ли московският кмет ще рискува президентските си шансове, кандидатирайки се за депутат, въпреки че победата му в Москва е гарантирана. Националистическите настроения на кмета го приближават към комунистите, но той се отказа от първоначалните си контакти с тях заради антисемитските изявления на комунистически депутати. Лидерите на компартията са по-умерени в коментарите за съюза с Лужков и не отхвърлят възможността за сътрудничество поне след изборите.
Бившата партия на властта - "Нашият дом Русия", изпадна в много тежко положение, след като лидерът й Виктор Черномирдин не успя да стане премиер през септември, и в момента няма шансове да влезе в парламента. Председателят на парламентарната група Александър Шохин беше свален, защото постави под съмнение лидерството на Черномирдин и предложи вместо него да бъде издигната президентската кандидатура на кинорежисьора Никита Михалков. След неуспешния си опит за бунт Шохин напусна движението, призовавайки за сътрудничество с т.нар. млади реформатори. Лидерът Черномирдин обаче не е склонен на сътрудничество с бившите си подчинени заради не особено добрите отношения с тях и поради опасения, че те допълнително ще го компрометират сред избирателите. Черномирдин също не е сред любимците на електората заради неуспеха на реформите и се нуждае от много мощна ракета носител, за да види движението си отново представено в парламента. Засега бившият премиер се е спрял на Лужков, но кметът не бърза да се сближава с Черномирдин, защото това не би му донесло нищо хубаво.
Идеята на Шохин за съюз на основните фигури в последните четири правителства има своите предимства, но обединението на десницата традиционно е свързано със съперничество за лидерството и спорове между участниците й.
След убийството на депутата Галина Старовойтова нейните съмишленици Егор Гайдар и Анатолий Чубайс обещаха да постигнат единство сред либерално настроените политици, които да спрат завръщането на комунистите на власт. Резултатът от техните усилия е обединението "Правое дело" - сполучлива игра на думи, която едновременно означава "Дясно дело" и "Право дело". В него освен "Демократическия избор на Русия" на Гайдар и Чубайс обещаха да се включат бившият премиер Сергей Кириенко и бившите вицепремиери Борис Немцов и Борис Фьодоров, но няма гаранция, че те ще останат заедно и след изборите, защото Кириенко и Немцов подготвят собствени политически формации - "Новата сила" и "Млада Русия" съответно, а Фьодоров вече е лидер на движението "Напред, Русия".
Докато политиците се занимават с коалиционно строителство и премисляне на изборни стратегии, а президентът Елцин лекува язвата си, премиерът Евгений Примаков реши да изпревари всички и да вземе в ръцете си властта поне до президентските избори. Бившият външен министър предложи в писмо до председателя на Думата Генадий Селезньов проект на споразумение между президента, парламента и правителството, което предвижда държавният глава да се откаже да разпуска Думата и да уволнява кабинета, депутатите да обещаят да прекратят процедурата по импийчмънта на Елцин и да не гласуват недоверие на правителството, а кабинетът се задължава да не иска вот на доверие, който би довел до разпускането на парламента. Трите страни поемат задължението да не променят конституцията и законите, свързани с изборите, и заедно да следят за запазване на границите на регионите. Важно условие на споразумението е то да бъде в сила до избирането на нов президент, което означава, че с него ще трябва да се съобразява и следващият парламент. Както се вижда, най-малки отстъпки ще трябва да направи кабинетът, ако отказът от правото за искане на вот на доверие може изобщо да се счита за отстъпка. Президентът също не губи много, защото по конституция той няма право да разпуска парламента една година преди изборите, а едва ли би уволнил правителството в момент, когато няма кого да сложи на негово място. От предложението на Примаков най-много губи Думата, която ще трябва да се откаже от възможността за контрол върху кабинета и ще се лиши от един от козовете си в кампанията срещу Елцин - възможността предсрочно да го свали от власт. Все пак комунистите намекнаха, че предложението може да бъде прието, макар и силно преработено, но в замяна изпълнителната власт трябва да направи някои отстъпки като замяна на неудобни за левицата журналисти от държавните електронни медии.
Действията на премиера показват, че Примаков също вече не вярва в способностите на президента да управлява страната и иска да се подсигури срещу спонтанните решения на Борис Николаевич, но не желае да се увеличават допълнително правомощията на парламента. Ако политиците се съгласят да изберат Примаков за "временно управляващ Русия", каквато всъщност е целта на офертата му, това ще му даде възможност да подготви кандидат за президентските избори, който ще продължи следваната от него политика - запазване на спокойствието и баланса в обществото, а ако не успее да намери подобен кандидат или президентските избори се проведат предсрочно, сам да се кандидатира на тях.
Косово - ново начало в старите граници
Американският пратеник Кристофър Хил се оказа прав, че "не е голяма чест да бъдеш сред последните жертви в една война". Именно под този наслов премина кампанията за убеждаване на воюващите страни в косовския конфликт да седнат на масата за преговори. След като великите сили и НАТО поставиха ултиматум на сърбите и албанците да спрат военните действия и да започнат да преговарят, и едните, и другите проявиха благоразумие и не рискуваха да си докарат военни неприятности. Условието бе регламентирано ясно: започване на преговорите на 6 февруари и постигане на споразумение до 19 февруари. Намиране на компромис или намеса на НАТО. Създадени бяха всички условия за помиряване на двете страни - освен датите и крайните срокове бе определено и място на преговорите. Дори бяха оповестени и основните параметри на бъдещото споразумение.
"Убеждаване" се оказа ключовата дума в подготовката на конференцията в "Рамбуйе" край Париж. Приложена бе старата, изпитана тактика на заплахата и компенсациите; на санкциите и обещанията. На Белград бе обяснено, че въздушните удари на Северноатлантическия пакт са нещо реално изпълнимо. Алиансът показа, че не се шегува, засили военното присъствие и започна подготовка за изпълнение на заявените намерения. Западните военни недвусмислено заявиха, че след далеч по-сложни и опасни акции бомбардирането на полицейски казарми или военни обекти в цяла Югославия не представлява никаква трудност. От друга страна, международната общност демонстрира благоразположението си към един "сговорчив" Белград и представители на Европейския съюз декларираха, че ще бъдат облекчени някои от наказателните мерки срещу Югославия. Ако правителството заеме конструктивна позиция, разбира се. Строгостта все пак надделя и затова и дума не бе спомената за цялостно вдигане на санкциите.
Така без място за много маневриране управляващите в столицата бяха убедени да се включат в мирната конференция във Франция. "Трябва да приемем поканата, защото въпросът за Косово е от жизнен интерес за Сърбия и никой не може да го решава без нас", заяви Горица Гаджевич, генерален секретар на социалистическата партия на югопрезидента Милошевич.
По отношение на Армията за освобождение на Косово (АОК) обаче нещата не изглеждаха така ясни. Кристофър Хил подчерта, че ако не се подчинят на международните изисквания, косовските сепаратисти ще понесат съответните последствия. В този случай самолетните атаки не са приложими, но може да се опита с други средства за въздействие като спиране на финансирането отвън, политическо изолиране или упражняване на комплексен натиск върху албанските лидери. А бунтовниците са твърде чувствителни към спирането на доставките на пари и оръжие от Албания. Евентуалното разбиване на мрежата от комуникации вътре в Косово също би се отразило пагубно върху боеспособността и жизнеността на паравоенна организация като АОК. Хил така и не уточни какви аргументи е използвал, но със сигурност е бил убедителен, тъй като говорителят на АОК Якуп Красничи обяви, че неговите хора ще преговарят.
Според предварителните планове дебатът ще бъде съсредоточен около проектодоговора, основен момент в който е даването на автономия на сръбската провинция. Първата стъпка ще бъде настаняването на международни наблюдатели в областта, които трябва да съблюдават спазването на примирието. Девет месеца след подписването на договора в Косово трябва да се състоят общи избори. Дотогава сръбските институции ще продължат да съществуват, но при условие че няма да възпрепятстват прилагането на договореностите от "Рамбуйе". Ако се появи и най-малката пречка, международната мисия ще има правото да поеме управлението на Косово. След изборите ще бъдат формирани парламент, правителство, съдебна система и ще бъде избран президент. Те ще контролират всички сфери на обществения живот с изключение на отбраната, търговията в рамките на Югославия, външната политика, валутата, митниците и данъците. Президентът ще бъде избиран от парламента и за да се избегне етническият дисбаланс, има предложение председателят на парламента да бъде от етническа група, различна от тази на президента.
Умишлено не се посочва какъв ще бъде статутът на областта и не се дава отговор на основното изискване на Белград - правото на федералното правителство да контролира териториалната цялост на страната. Основното опасение на сърбите е, че ако тази клауза не бъде изчистена навреме, впоследствие тя би могла да стане заплаха за евентуалното отцепване на Косово. И има основания за подобни притеснения. В договора ще бъде заложена идеята, че се поставя началото на самостоятелните институции в областта в рамките на тригодишен преходен период. Засега всички избягват отговора какво ще стане след това.
Кристофър Хил обяви, че самоуправлението на Косово е единственият начин за решаване на кризата. Според него тук не става дума за сепаратизъм или обявяването на независимост, а за мярка, която би задоволила и двете страни. "Сърбите просто трябва да приемат тази идея. Досега те се опитваха да управляват Косово от Белград, но се видя, че това е невъзможно", заяви американският посредник и отново се опита да внесе успокоение, като подчерта, че въпросът за независимостта на провинцията изобщо няма да бъде повдиган. Тезата на миротворците е, че създаването на независими институции ще предостави съдбата на Косово в ръцете на местното население. Дори сърбите, които са малцинство, не трябва да напускат провинцията, а да се чувстват "като у дома си", тъй като ще имат достъп до управлението и техните права няма да бъдат нарушавани.
Както се и очакваше, противоречивите реакции не закъсняха. Югославският вицепремиер Вук Драшкович изрази убеждението си, че Милошевич ще участва в преговорите. Сръбският вицепремиер Милован Божич обаче възмутено отбеляза, че "НАТО е оръжие в ръцете на една или две държави, на които останалите страни се кланят". Живорад Игич, висш представител на социалистическата партия на Милошевич, обяви преговорите в "Рамбуйе" за "абсолютно ненужни".
