В България може да се печели само от продажба на състезатели
Пламен Кръстев, бивш икономически съветник и настоящ заместник-председател на КМФВС, пред "Капитал"
- През осемдесетте години дирекция "Спорткомерс" към БСФС бе единствено оторизирана да извършва външнотърговската дейност в сферата на спорта. Тогава имаше държавен мотопол изобщо върху търговията с чужбина, но след като дирекцията е създадена, това значи, че и в онези условия на непазарна икономика у нас се е правел бизнес. "Спорткомерс" подготвяше договорите си професионално юридически, но от друга страна, бе безкрайно облекчена, защото единствена имаше право на тази дейност. Въпреки това години след като бе разчупен монополът й, сумите по доста нейни договори се търсеха със съдебни дела и висяха с доста неприключили сделки по отношение на плащането. С либерализиране на законодателството и по-специално с приемането на прословутия указ No56 външнотърговската политика се либерализира. През 1988 г. започнах работа в международния отдел на ЦСКА, която беше първата спортна организация, разчупила държавния монопол. Тогава реализирахме едни доста добри сделки - трансфери, продажби на рекламни и телевизионни права в много спортове и най-вече във футбола. Първо място във футболните трансфери все още държи този на Христо Стоичков, който подготвихме технически и най-важното, всички дължими суми пристигнаха в клуба. Преди това направихме и договора на Любослав Пенев, както и на Любо Ганев, който с 500 000 долара сума за клуба също е най-големият трансфер на наш волейболист. Не коментираме личните договори и това, което спортистите получават. Извършихме и големи сделки с хандбалисти. Отделно ние като стопанска структура в рамките на ЦСКА осъществихме продажбата на рекламните и телевизионните права на доста срещи на футболния ни клуб, както и на баскетболния. През 1989 г. ЦСКА стигна полуфинал за КНК и имаше доста срещи, които бяха обект на тези сделки.
- Тогава системата на финансиране на спортните клубове беше по-различна и ЦСКА нямаше финансови проблеми, защото беше поделение в Министерството на отбраната. Допълнителните приходи бяха използвани за още по-доброто функциониране на клуба. Например с част от трансферите бе купен чудесен италиански автобус, който още се ползва от спортните клубове. Освен това с тези пари стартира и дейността на футболния клуб като самостоятелен.
- Различието идва от начина на финансиране на елитния спорт в България и в развитите икономически страни. Българският спорт се финансира от държавния бюджет и приходите от тотализатора. Има федерации и клубове, които съществуват изцяло от тези субсидии. Огромна помощ оказват и международните спортни организации, които по свои програми и критерии финансират федерациите ни. Оттам нататък спонсорство и реклама в България в класическия си вид, както е в развитите държави, просто няма, защото пазарната икономика не е наложила изцяло принципите си у нас. В тази връзка спонсорството и рекламата предвид на това, че пазарът не е развит, не дават този резултат и ефект, както е на Запад. Там приходите от входни билети, абонаментни карти, сувенири възлизат на 60% от бюджета на клуба. Останалите проценти се разделят от продажбата на телевизионни права, реклами и спонсорство. У нас приходите от билети са жалко малки, бих казал, нула за много спортове. Само футболът, волейболът и баскетболът докарват някакви постъпления от това перо. В страните с развита икономика има възможност да се постигне положителен финансов ефект при тези, които спонсорират спорта, и рекламодателите, докато при нас това все още не може да стане.
- Статистиката показва, че бюджетните субсидии за федерациите варират от 7% за волейбола до 93% при спортната стрелба. Доскоро волейболистите ни участваха в световната лига, където се въртят доста сериозни суми, затова вземаха малко от държавата. Сега обаче, след като те вече не участват, този процент значително ще нарасне.
- Първия спонсорски договор в България го сключи пак ЦСКА в лятото на 1990 г. с фармацевтичната компания "Синтофарм", която стана спомоществовател на футболния клуб. Италианците бяха търговски партньори на тогавашния "Фармахим". Имаха трайни интереси у нас, като в тяхната стратегия бе залегнало спонсорство на един български клуб. Този договор просъществува няколко години, като за първата сумата беше 80 000 долара плюс бонуси за клуба при различни случаи, най-вече класиране за всяка следваща фаза от европейските турнири. В световен мащаб първият такъв договор е от олимпийските игри през 1928 г., когато "Кока-Кола" осъзнава, че по този начин може да спечели в бизнеса. Естествено и от това облаги има и спортът. Концернът и до ден днешен е спонсор на всички олимпийски игри.
- Естествено е и другите да започнаха такава дейност, но ЦСКА като първата конкурентна фирма на "Спорткомерс" привлече доста от клиентите им плюс още нови. Може би успяхме с по-добрите условия, които предлагахме. Докарвахме допълнителни приходи не само от своите сделки, но от една чисто комисионерска дейност на други спортни организации. Освен че посредничехме на останалите клубове в сделките, това го правехме и за федерациите. Впоследствие се появиха и частни фирми в този бранш и конкуренцията стана реална. Обикновено в този бранш се впускаха предимно спортни хора. Някои - минали през "Спорткомерс", други бяха с опита на треньори и състезатели в чужбина.
- Това е една от нелицеприятните страници на българския спорт. С едно постановление на МС от 1990 г. спортните организации бяха освободени да плащат акциз върху алкохол, цигари и петролни продукти. Сключваха се огромни сделки от името на спортни организации, но почти нищо не влезе в касите за спорта. Повечето от парите изтекоха по други пътища и неслучайно. Още на следващата година постановлението беше отменено, защото не се ползваше по предназначение. Целта да се даде възможност на спорта да печели, беше много благородна, но за съжаление не спечели спортът а отделни хора покрай спорта.
- За съжаление това е една от най-сериозните причини да нямаме достатъчно добър български спорт, защото за българските клубове, лишени от възможността да печелят по други начини, единственият стабилен и постоянен доходоизточник остана трансферът на спортисти. Ясно е, че след като си продаваш най-добрите състезатели, ти вече си неконкурентоспособен на световната сцена. Първо, там загубихме позициите си, сега и в национален мащаб виждаме, че нивото е силно принизено, което важи за много спортове - футбол, волейбол, баскетбол и др. Най-добрите отиват в чужбина. По този начин влизаме в един омагьосан кръг. Продавайки елита си в чужбина, оставаме без подготвени хора и не се представяме добре. Това намалява интереса към нас. Пада заинтересоваността на потенциални спонсори и рекламодатели и още повече намаляват приходите. Клубовете още повече са притиснати да си продават състезателите и оттам нататък спиралата върви надолу, като пада нивото на спорта у нас. Когато една българска спортна организация, независимо каква е тя, има възможност да осъществява стабилни и достатъчни приходи от други места, а не от трансфер на спортисти, тогава и нивото на спорта ще се вдигне, защото най-добрите ще останат по клубовете. Спортът от своя страна ще предложи една по-добра атракция за зрителите и приходите от билети ще се увеличават.
- Може да се говори, доколкото може да се говори въобще за бизнес в България. Спортният бизнес не може да надскочи условията и нивото, което има бизнесът у нас. В тази връзка той върви уверено към момента, в който доминиращи ще бъдат пазарните отношения, и когато ще стане печеливш, както навсякъде по света. За да стане това, трябва общото икономическо състояние на държавата ни да бъде добро, защото не можем да искаме спортът да изпреварва развитието на държавата.
- Спортният продукт се състои от множество компоненти. И ако спортният продукт "състезател" у нас е качествен и той добре се продава по света, това не може да се каже за други спортни продукти, като например телевизионните права на едно състезание в България. Това не е добра стока и изобщо не сe продава. Във всяка една страна с наложени пазарни отношения има конкуренция между отделните телевизионни програми, които наддават, за да купят правата и да излъчат определено състезание. В България цари пълен абсурд. Националната ни телевизия иска пари от тези, които произвеждат спортния продукт (спортно състезание), да го излъчат. Не само че не плащат правата, а искат пари от производителя. Надявам се обаче с разширяване на пазара на електронните медии у нас да се създаде един реален пазар и на тв- и радиоправа, което пък веднага ще се отрази позитивно на спорта, защото неминуемо ще дойдат допълнителни приходи.
- Ние представляваме интерес за чуждестранните инвеститори в тези отрасли, където сме традиционно силни, тъй като имаме квалифицирана работна ръка и прекалено евтина в сравнение със световните стандарти. Същото е и в спорта. Свидетели сме какви са трансферните суми, които се заплащат за български спортисти. Те са по-ниски, отколкото биха били дадени за същия клас спортист от една друга държава. Ако спортистът "X" не беше българин, цената му щеше да е по-висока. Виждаме за какви неизвестни спортисти се дават много сериозни суми, а за наши, които категорично многократно ги превъзхождат, сумите са по-малки.
- Ако нашата държава, която е в условия на паричен съвет, реши, че по някакъв начин може да си позволи такива данъчни облекчения за спорта, естествено и логично е и другите социални сфери да искат такива, а това вече би се отразило доста негативно върху приходите в държавната хазна. Много ясно е, че само една богата страна може да си позволи данъчни облекчения.
- Аз съм бил две години председател на най-голямата федерация - по лека атлетика, и не мога да кажа, че е привлекателно. Но ако за някого то е примамливо, то той преследва някакви цели, а именно да получи обществен престиж. Има много хора, на които това им липсва, а по един или друг начин те впоследствие могат да го ползват. Възможно е и преследване на лични или корпоративни цели за търсене на изгода. Председателят получава облекчено визи за чужбина по време на състезания и там той може да се яви като особено важна персона, защото президент на федерация е една престижна характеристика в чужбина.
- Политиците определено играят важна роля. Намирайки се в законодателна или изпълнителна власт, тези хора имат възможността да създават максимално добри условия за развитието на българския спорт. Така че спортът трябва да се отнася с необходимото уважение към политиците, защото в огромна степен зависи от техните решения и действия. А иначе навсякъде по света спортистите са използвани за рекламни лица не само от чисто комерсиални подбуди, а и за цели политически кампании. Спортистите, като всички хора, нормално е да имат своите политически предпочитания. Ако преценят, могат да ги демонстрират по съответния начин, като се ангажират с една или друга политическа сила. По този начин политиците, използвайки спортистите за своите кампании, биват морално задължени впоследствие да направят нещо повече за спорта. Интересът е двустранен.
- Това е въпрос на държавна политика. Имаме горчивия опит в сега действащия Закон за спорта от 1996 г. Вътре е заложено три процента от оборота на хазартните игри да влизат във вече несъществуващия от януари държавен фонд за подпомагане на спорта. Съвсем основателно този текст беше отменен, защото е наложена допълнителна данъчна тежест върху тези, които организират хазартни игри. Ако законодателят иска нещо да направи, той трябва да регламентира нещата така, че част от това, което организаторите на хазартни игри плащат, да влиза за спорта, а не допълнителна данъчна тарифа. Тогава то ще се яви като преотстъпено държавно вземане.
- Всяка една спортна организация се самоиздържа, защото има приходи от държавата, спортния тотализатор или от другаде. Но размерът им е толкова минимален, че те съществуват с огромни лишения. С печалба сигурно може да се похвали една мениджърска агенция като тази на "Танев, Сираков и ко. " Тя извършва чиста проба търговия. Щом са на път да се регистрират и други такива, явно има бизнессреда. Но пазар на спортния продукт в България няма, те работят изключително с чужбина.
Спорт и бизнес - срещата се отлага
Какво различава "Байерн" от "Левски"? И двата отбора са най-популярните футболни отбори в своите страни. "Байерн" обаче е най-богатият германски клуб с приходи от близо 100 милиона долара на година. "Левски" почти всеки сезон е принуден да продава футболисти, за да се издържа. "Байерн" печели от всичко - от продажбата на телевизионни и рекламни права до фланелки и флагчета. "Левски" печели само от трансфери. Кое пречи на най-популярния български клуб да бъде като своя германски еквивалент? Най-вече това, че в България спортът все още не е бизнес.
Принципите, които в последните 20 години превърнаха аматьорския спорт в бизнес, са съвсем прости. Най-важният елемент е продажбата на рекламни и телевизионни права - бизнес, който през последните две десетилетия достигна небивало развитие. Още в този етап българският спорт е обречен на провал. Единствената национална телевизия, БНТ, нито може да плаща, за да излъчва спорт, нито има интерес да го прави заради високите финансови разходи. И най-вече заради неспособността й отдел да печели от предаването на спортни състезания. Стига се дори абсурда БНТ да иска пари от организаторите на спортни мероприятия. Липсата на нормална среда за продажбата на телевизионните права води до следващата негативна последица - спада интересът на рекламодателите и спонсорите. Рядко организаторите могат да си позволят да държат високи цени на билети и да печелят от тях по съвсем логични причини - зрителите не са толкова платежоспособни. Резултатът от нарушената система е трагичен - спортът става все по-нискокачествен и неконкурентен, състезателите напускат страната, за да се развиват в чужбина, играта губи най-важното си качество - своята зрелищност. Интересът намалява и омагьосаният кръг се завърта отново. Въпросът е кой трябва пръв да направи крачката напред, за да може колелото да се завърти и спортът да се превърне в нормален бизнес.
Волейболът се опита да превърне от спорта си нормално действащ бизнес, но не успя. Федерацията разполагаше с перфектни условия да включи машината на пълен ход - класен национален отбор, участие в силно състезание, каквото е световната лига, и най-важното - голям обществен интерес. Но системата не заработи. БНТ, с която единствено можеше да бъде сключен договор за излъчване на мачовете от лигата, години наред не плати нито цент за това. Таксите й, които варираха между 100 и 150 хиляди долара, се покриваха изцяло от волейболната федерация. Слабият мениджмънт - както на БНТ, така и на Българската федерация по волейбол (БФВ), не вкара в касата на волейбола почти никакви средства от реклами. С много условности може да се каже, че през последните две години националният отбор имаше спонсор - "Булстрад". Организаторите не спечелиха почти нищо и от входни билети. "При нас това перо не влиза в сметките. Трябва да държим ниски цени, ако искаме да напълним залата", заяви бившият изпълнителен директор на БФВ Живко Жечев. В крайна сметка федерацията не издържа на финансовото бреме и напусна световната лига. Опитът спорт и бизнес да тръгнат в един коловоз не успя.
Възможно ли е все пак спортът в България да печели от телевизия. В настоящия момент, когато БНТ е единствената национална телевизия - не. По-добре заложете, че ще има второ пришествие.
И все пак един човек се опита да разчупи ледовете. Бившият президент на ЦСКА и БФС, а сега представител на УФА за България, Валентин Михов, преди три години за първи път вкара свежи пари за правото да се излъчва футболното ни първенство.
Договорът на УФА с БФС е за пет години и за 2.5 милиона долара. При липсата на конкуренция УФА плати толкова, колкото пожела да отпусне. След това обаче започнаха проблемите, тъй като се оказа, че няма как да бъдат покрити разходите. Идеята за бартер на тв правата срещу реклама бе добър и безболезнен вариант и за БНТ, и за УФА. Медийният закон обаче забрани подобни сделки и Михов трябваше да мисли други схеми. В момента по БНТ вървят няколко негови предавания - телефонната игра "Гол плюс", мачът от испанското първенство в събота вечер, прегледът на европейските първенства - "Футболна Европа".
"На този етап е немислимо да мислим за печалба. В първите три години не сме спечелили, дори може да се каже, че сме на голяма загуба", твърди Валентин Михов.
Положителни наченки са все пак подписаните вече три спонсорски договора за българския футбол. "Мото Пфое" осигурява наградния фонд на турнира за Купата на България, а "Мобиком" закупи правото да се рекламира чрез мачовете от първенството. "През тази година решихме да съсредоточим кампанията си в малко на брой, но сериозни мероприятия. Тъй като мобилните телефони вече не са лукс само за богаташи, а станаха по-достъпни и за обикновения българин, решихме, че чрез футбола ще стигнем по-бързо до него", заяви изпълнителният директор на "Мобиком" Джон Мънъри.
Реална конкуренция съществува единствено при продажбата на телевизионните и рекламните права на националния отбор. Малко или много обаче и по този въпрос се действа сравнително мъгляво, потайно и по приятелски. Миналата година УФА измести традиционния през последните години партньор на БФС - Це Ве Ел. Швейцарската компания бе близка до бившия генерален секретар на футболния съюз Христо Йосифов. Според финансиста на БФС Тодор Пеев новият договор с УФА е по-изгоден. В него са фиксирани конкретни суми за мачовете с отделните съперници. Какви пари ще влязат в касата зависи от това в каква квалификационна група ще се паднат националите. Англия, с която играем на 9 юни в София, е отбор от първа категория.
"Президентите на клубове в България са или мошеници, или луди", заяви президентът Славков в навечерието на последния футболен конгрес. В повечето случаи спонсорите спадат към първите, втората категория са по-рядко срещани. Но и такива не липсват.
В България хвърлените пари за спорт са загубени пари. Дори ако става въпрос за футбол. Липсата на цялата верига от икономически фактори - платежоспособен обществен интерес и телевизионни излъчвания - води само до загуби. Разходите по клубовете и състезанията често надхвърлят възможностите за възвръщане на инвестициите. Затова и повечето спонсори не се хващат даром. За разлика от световната практика у нас за президент се избира този, който ще дава пари. И вместо спонсорството да е едно от многото пера за попълване на бюджетите, спонсорите се заемат да ръководят спорта. В много от случаите това води до плачевни резултати.
Тъй като обикновено няма нищо общо със спортния мениджмънт и управлението на спорта, начинанието инкасира големи загуби. Тогава обикновено спонсорът започва да търси механизми извън спорта да припечели и поне отчасти да покрие загубите. Един от най-често използваните варианти е преговори с общината за отстъпването на общински терени, върху които бизнесменът получава правото да строи търговски обекти или бензиностанции. Понякога обаче и този механизъм не върши работа. Идва един благодетел, който получава определени преференции и след това забравя да подкрепя спорта. Договорът му е перфектен и не може да се направи нищо. Особено неприятно е, когато дойде нов президент и той поиска същите облаги, каквито е получил неговият предшественик.
Повечето бизнесмени, които имат намерение да подпомагат спорта, обаче вече си правят сметката. В положение да няма кой да издържа отбора изпадна един от традиционно силните тимове в А група - "Ботев" (Пловдив). Президентът Васил Нинов се оттегли от президентския пост, тъй като съдът не разреши учредяването на акционерно дружество, в което той да има мажоритарен дял. Оставката му обаче не помогна за излизането от положението, защото деятели и привърженици на отбора вече цял месец не могат да намерят кандидат. Всеки пита какво ще получи в замяна, защото не иска да си хвърля парите залудо.
Съвременната история на "Ботев" е една от най-интересните в най-ново време сред отборите в А група. Отборът бе от първите в елитната група, който се сдоби със силен финансово спонсор - Паоло Динучи, а след това дойде ерата на "брокерите". Управлението на Христо Данов и Христо Александров бе показателно по няколко причини. Първата е, че те бяха типичен пример за навлизането в спорта на кредитните милионери, които хвърляха луди пари, докато не фалираха банките. "Брокерите" бяха тези, които в желанието си да направят "Ботев" шампион, се включиха много агресивно на трансферния пазар. По тяхно време футболисти със съмнителни качества започнаха да получават баснословни суми. За да не изпаднат съвсем от борбата, останалите клубове също се включиха в наддаването. Селекцията на "Ботев" е типичен пример, когато спортистите не оправдават очакванията и хвърлените пари потъват безвъзвратно. Футболистите обаче се научиха да взимат нереално високи пари и трябваше да минат четири години, докато положението се нормализира. Днес скъпо струват наистина стойностните играчи, като Георги Иванов-Гонзо, Георги Бачев и Милен Петков.
Подобно бе положението и в други спортове, като баскетбола например. Понякога заплатите на баскетболистите не отстъпваха на средноразредните футболисти. Дух в тази насока дадоха плевенската рафинерия "Плама" и димитровградският бизнесмен Иван Евлогиев и фирмата му "Компакт". В един по-късен етап "Плама" фалира, както и банката на Евлогиев. Едва това лято баскетболистите започнаха да получават, колкото струва играта им. Останал без пари, президентът на "Славия" Константин Папазов и баскетболистите му бяха принудени да преминат в "Левски" при условията, наложени от същия Васил Нинов.
"Плама" е най-убедителният пример за източване на пари от държавно предприятие в затруднение. Имаше и такива като Христо Порточанов, които източваха системно по-печеливши предприятия, като Нефтохим. За щастие рафинерията спря този процес, преди да е стигнала до несъстоятелност.
Етапът на кредитните милионери бе последван от този на мутрите. Действията им във футбола копираха точно останалата част от живота им. Всичко започва от този, който решава да си направи лукса да издържа футболен отбор. Останалите държат да не изостават от модата и също се снабдяват с по един тим. В един момент не остана борческа групировка, която да не участва в А група. И пак по традиция някои от по-арогантните босове, вместо да плащат на футболистите си премии за победа, ги биеха. И на следващия мач играчите вече знаеха защо трябва да спечелят.
Единствен президентът на "Литекс" Гриша Ганчев знаеше за какво влага парите си. Той навлезе в спорта най-рано от всички. Още като президент на борцовата федерация успя да си извоюва имидж на по-положителен герой в сравнение с бившите си колеги от тепиха. Начело на "Литекс" той направи отбора си шампион като оправдание за хвърлените пари и продаде няколко футболисти в чужбина. Покрай тях вероятно успя да уреди някои финансови въпроси, тъй като едва ли някой би дал три милиона долара за нападателите Стефан Юруков и Димчо Беляков, колкото бе обявено, че плати за тях "Истанбулспор". Двамата в пакет не струват повече от 300 000 долара. Кредитни милионери, мутри, губещи държавни предприятия - това преимуществено са имената, които свързаха парите си със спорта. В това нямаше да има нищо ненормално, ако тези хора знаеха как да управляват този бизнес и да печелят от него. Вероятно с нормализирането на останалите пазарни отношения в страната и спортът ще тръгне в правилна посока.
Рекламата е табу за родните звезди
Най-добре платеният български спортист е Красимир Балъков с годишна заплата от 6.5 милиона долара в германския си клуб "Щутгарт". Той обаче не печели почти нищо от реклама и от имиджа си на един перфектен професионалист и добър спортист. Какво го различава от колегите му в чужбина, чиито приходи от реклама понякога надвишават тези от заплата и премии?
Балъков има договор с "Адидас", но тъй като фирмата атакува пазара с унифицирани реклами по целия свят, той трудно намира място сред рекламните лица. В България Балъков не е използван нито веднъж в кампаниите на българските компании по неизвестни засега причини.
Всъщност в последните две години само трима спортисти сключиха сериозни рекламни договори (изключваме договорите за екипировка) - Христо Стоичков с JVC, Стефка Костадинова с "Данон" и Екатерина Дафовска с хладилниците "Мраз".
"Търсехме нещо свежо и ново за рекламата на "Мраз". Трябваше ни жена и след обстоен подбор се спряхме на Катя. През март 1998 г. нямаше как да не се сетим за нея, защото тя е най-успялата българка в последните години", обясни президентът на рекламна агенция "М3" Максим Бехар.
През 1996 г. Стоичков и Любослав Пенев бяха използвани за рекламната кампания на застрахователната компания "ВИС-2", а година по-рано Борислав Михайлов участваше в клипа на "Делонги". Всички останали спортисти припечелват извън заплатите и премиите от договори със специализираните във всеки спорт фирми за екипи. Понякога дори тези договори покриват само разходите за екипи.
"Причините спортистите да не са толкова търсени са няколко. Първо, трябва да имаме успешен спорт, второ, да има лидери и трето - те да са безспорни положителни личности. Спортистите не работят върху своя положителен имидж. Трудно се намират спортисти, срещу които да няма негативни настроения", смята Калин Йорданов от рекламна агенция "Шампионите".
Неговата компания използва Стефка Костадинова за рекламата на "Данон". "Тя е познато лице и не носи негативи. В България като нея са двама или трима души. Не сме правили втори подобен опит, тъй като трябва да мине време", смята Йорданов.
Рекламните специалисти обясняват липсата на интерес към спортистите като лица и с други обективни фактори. Пазарът все още не е толкова развит, както в останалия свят. Много са малко все още българските компании, които могат да правят собствени рекламни кампании със сериозни средства. В голямата си част големите световни фирми използват унифицирани реклами за всички страни. "Спортистът носи лице на фирмата. Той по-рядко се използва за търговска реклама, фирмите, които търсят такива лица, не са чак толкова много", смята Максим Бехар.
Пари - истинското име на всеки спорт
През по-голямата част от този век спортът и парите бяха напълно несъвместими. Спортистите не можеха да печелят и причината е проста - парите щяха да ги корумпират. Днес аматьорството е мъртво, а спортните ръководители пеят различна песен. Парите вече не корумпират. Напротив - те са се превърнали в кръвоносната система на спорта. Нейните разклонения не само правят богаташи днешните атлети в сравнение с техните предшественици, но също така издържат стадиони, съоръжения, треньорски щабове и администрация.
Днес спортът е обявен за разпродажба на този, който обяви най-високата цена. Световното първенство по футбол във Франция трябваше да събере 37 милиарда зрители, защото толкова беше планирано, за да оправдае средствата на своите рекламодатели. Четиридесет и пет официални партньори подписаха договори с оргкомитета. В най-предните редици са генералните спонсори като "Адидас", "Анхаузер - Буш", "Канон" и "Кока-Кола", които имат право да се отъждествяват със световното първенство, и се стигне до официалните доставчици като "Франс телеком" и "Хюлет Пакард".
Телевизионните права за Франция '98 бяха продадени от ФИФА много отдавна. През 1987 г. Европейският телевизионен съюз (ЕБУ) купи тв правата за световните първенства от 1990 до 1998 г. за 344 милиона долара. Това сега изглежда нищожна сума - за следващите три първенства германската групировка Кирх в съюз с агенцията на ФИФА Ай Си Ел подписаха за тв правата извън Америка за 2.2 милиарда долара.
Подобна сума може би изглежда колосална, но инвестицията вероятно ще се изплати. За повечето спортове телевизионните права са центърът на един доходоносен бизнес, включващ още играчите и техните агенти, състезанието и неговите организатори, телевизионните компании и техните зрители, спонсорите и рекламодателите. Всичките тези хора и дейности оформят един от най-печелившите търговски символи. Счетоводителите и продавачите са толкова отговорни за общия успех, колкото и самите спортисти.
Марк Маккормак например построи бизнесимперия, като съчета всичките елементи най-успешно от всеки друг. Неговата агенция IMG, създадена в началото на 60-те години в Кливлънд, днес представлява едни от най-добрите спортисти в голфа, тениса, ските и автомобилните спортове. Той притежава тенис-академията във Флорида, която носи името на Ник Болетиери, финансира развитието на баскетбола в Китай, даде финансовите гаранции за създаването на веригата от турнири за професионални тенисисти, собственик е на няколко тенис- и голфтурнири по света и дори годишната среща на крикет между Индия и Пакистан в Торонто. Телевизионният отдел "Транс уърлд интернешънъл" е най-големият независим продуцент и дистрибутор на спортни програми, който покрива всичко - от тенистурнира "Уимбълдън" до околосветската регата "Уитбред".
Всичко това започна от едно ръкостискане между Арнолд Палмър, състезател по голф и приятел на Маккормак. По онова време Палмър печелеше трохи от реклами (през 1959 г. "Хайнц" например му плати 500 долара и колкото си пожелае кетчуп). Благодарение на IMG 40 години по-късно той продължава да е в първите 20 най-богати спортисти според списание "Форбс" с приходи от реклама от 16 милиона долара на година. Пак благодарение на IMG най-модерният голф-играч днес Тайгър Уудс носи екипите на "Найки" и доказва в телевизионните реклами качествата на "Американ експрес". Когато дойде времето спортните умения да се превърнат в реки от пари, никой не може да го направи по-добре от IMG.
Други също го правят добре. В крайна сметка в този процес няма нищо мистериозно. Ай Си Ел (която отчасти се държи от японската рекламна агенция "Денцу") изчисли, че "Кока-Кола" благодарение на спонсорството си на Зимните олимпийски игри в Лилехамер през 1994 г. повиши продажбите у дома с 20 процента до 170 милиона долара на месец. Никой вече не се чуди защо "Найки" окачва емблемата си на всеки спортист, който се движи - от Пийт Сампрас и Андре Агаси до Роналдо и целия национален отбор на Бразилия по футбол. Няма нищо чудно и в това, че "Рийбок" се опитва да се пребори, като спонсорира Майкъл Ченг и Винъс Уилямс в тениса, футболния "Ливърпул" и Райън Гигс от "Манчестър юнайтед" и стадиона на "Болтън".
Подобно е положението в останалите компании и в частност телевизионните. Миналия януари Си Би Ес реши да плати по 500 милиона долара на година за правото да излъчва мачовете в една от двете конференции на Националната футболна лига (НФЛ) - Американската конференция. Компанията на Рупърт Мърдок "Фокс" запази правата си върху другата конференция срещу 550 милиона долара годишно. Ей Би Си пък ще плати 4.4 милиарда долара за осем години за правото върху мачовете в понеделник, а И Ес Пи Ен (както Ей Би Си е част от "Уолт Дисни") пък държи правата за излъчване по кабел срещу 4.8 милиарда долара за осем години.
Като се съберат всички сделки, става ясно, че НФЛ, която получи 4.38 милиарда долара за предишните четири години, ще получи между 17.6 и 18 милиарда долара за следващите осем години. Плюс това съществува възможност за предоговаряне на условията след петата година, ако шефовете на лигата сметнат, че могат да вземат повече. Ен Би Си, която остана на сухо след 33 години нонстоп излъчване на професионален американски футбол, твърди, че сумите на нейните конкуренти са абсурдно високи.
Може би. При толкова много пари е напълно възможно някой да обърка сметките. Но по-вероятно е обвиненията на Ен Би Си да са просто сълзи на разочарован. Компанията е харчила по 217 милиона долара на година, за да предава американски футбол през последните четири години. И е спечелила най-малко два пъти повече. Както и всички останали, в Ен Би Си знаят, че аритметиката върви преди спорта.
Рупърт Мърдок, вероятно най-мощният медиен магнат в света, вярва, че спортът "абсолютно превъзхожда" всички останали програми и кара зрителите да се абонират за кабелни и сателитни програми. Както той каза на своите акционери, през 1996 г. "ние имаме намерение да използваме спорта като водеща оферта при всичките операции по привличане на клиенти за платените телевизии".
Точно така стана. След старта през 1989 г. тв каналът на Мърдок "Би Скай Би" стана най-печелившият в Европа, като измести обществените телевизии със своите спортни програми, в частност английското първенство, а извън Англия - с контролните мачове по крикет (за да стигне до индийската публика, той използва базираната в Хонконг тв компания "Стар"). Английската висша лига, толкова популярна по света, че феновете в Югоизточна Азия стоят до ранните часове, за да гледат мачове на живо, спечели от четиригодишния договор с "Би Скай Би" 670 милиона паунда (един милиард долара).
В Англия Мърдок използва същата схема, с която направи "Фокс" популярна телевизия в САЩ. През 1994 г. той плати 1.58 милиарда долара, за да вземе от Си Би Ес за четири години правото да излъчва мачовете от Националната футболна конференция от НФЛ. С този ход неговият канал получи популярност, която имаха другите телевизии. Ето защо Си Би Ес плати толкова скъпо, за да се върне в американския футбол, макар и в малко по-неатрактивната Американска футболна конференция. Макар и да имат съмнения в размера на сумите, които "Фокс" и Си Би Ес платиха, от Ен Би Си са притеснени от изпадането от играта. Може самите състезания да не носят огромни печалби (с изключение на Супербоула и финалите на първенството по бейзбол), но проблемът е, че зрителите, веднъж включили се в един канал, трудно решават да се прехвърлят в друг.
И все пак - ще може ли спортът да продължи да се развива така - като повишава непрекъснато заплатите на спортистите, да привлича все повече публика за рекламодателите, все по-големи суми от спонсори и телевизионни права? На пръв поглед отговорът трябва да е не. Спортът обаче има още база за развитие. Бумът не дава изгледи да спре скоро.
Още по-впечатляващо е, че бумът в печалбите също не умира. Борис Бергант, вицепрезидентът на ЕБУ, изчислява, че разходите за тв правата на европейското първенство през следващата година ще са 43 пъти повече от това, което бе платено през 1980 г. За олимпиадата в Атланта ЕБУ плати 40 пъти повече, отколкото в Москва '80, а за игрите през 2008 г. сумата ще е 77 пъти по-голяма. "Няма стоки или услуги в света, чиито цени да са скочили с толкова много за толкова кратко време", казва той.
Изглежда странно, че американските компании вдигат мизата за телевизионните права, дори ако популярността им спада. Това е така, защото, ако изпаднат от системата на спорта, може да платят още по-висока цена в условията на жестока конкуренция. Те дори се страхуват, че ще трябва да хвърлят още повече пари, щом се появят дигиталните телевизии.
В същото време спортните ръководители не спят. Няколко от отборите във висшата лига обмислят идеята да подминат "Би Скай Би", която може да излъчва едва няколко мача на ден. Защо по сателитен или кабелен път да не се създаде абонаментна система, така че зрителят да си гледа мачовете само на определен отбор? И защо клубовете да не създадат свои собствени канали? Още повече че в момента английските клубове изживяват истински бум.
Рупърт Мърдок се е застраховал и срещу тази опасност, като купи най-популярния отбор в света, "Манчестър юнайтед", за 1 млрд. долара. Това е най-високата цена, плащана някога в професионалния спорт - по-висока от който и да е отбор по американски футбол, бейзбол или баскетбол. "Манчестър" има годишни продажби за 143 милиона долара. Други телевизионни компании също хвърлиха луди пари, за да си осигурят контрола върху отделните клубове.
За да съхранят лоялността на зрителите и акционерите, те ще трябва да печелят на игрището. Което означава, че ще трябва да изразходват големи суми за играчи. След това феновете ще бъдат принудени да купуват по-скъпи билети (през този сезон един билет за цялото първенство на "Челси" струва 545 паунда) и повече фланелки и сувенири.
В целия процес съществуват две опасности. Първата е скъпоплатените играчи да не оправдаят очакванията, което ще доведе до спад на зрители и тв аудитория. Другата е всичко да потръгне и да се образува по-голяма разлика между слабите и силните отбори. Висшата лига прибира 2/3 от приходите, докато останалите три дивизии са на оперативна загуба.
Вариант за изход е, ако висшата лига приеме системата на драфта, която действа в американските лиги. Там най-слабият отбор има право първи да избира от студентския набор. В Европа обаче няма силен университетски спорт. Вторият вариант е част от тв правата да отиват при слабите отбори с цел да станат по-конкурентни. Третият вариант, поддържан от силните отбори, е създаването на европейска суперлига.
Руските мита май паднаха преждевременно
Свалянето на руските мита за български стоки излезе като победата на Бакърджи- ев в газовата война. Не мина и година, след като фанфарите за вицепремиера на правителствения ВИП заглъхнаха, и заради т.нар. "Победа" фалираха няколко отрасъла в икономиката, а други няколко не могат да си обслужват задълженията по доставките на газ.
Сега, след като два дни всички медии тръбят, че най-накрая руският пазар се отваря и за нас, излезе, че пак радостта е преждевременна. Оказа се, че ако всичко е наред (при неясни политически условия), от 1 март руското правителство ще ни включат в списъка на страните, на които се предоставят преференции. След това обаче руският парламент също трябва да го гласува. Дори и да ни включат в списъка, преференциите няма да се отнасят за част от основните стоки, които изнасяме за Русия - цигари, вино, обувки, фармацевтика, и т.н.
Иначе има и друга, действаща преференция - по продукти. Но тя не е специално за България, а част от политиката на руското правителство да облекчи вноса на храни за 6 месеца за изхранването на нацията през зимния период.
Къде е победата тогава и кого точно сме победили пак? Абсолютно необяснимо е защо управляващите мислят всички в държавата за полуидиоти и се сърдят, когато някой разясни за какво точно става въпрос. Желанието за положителни новини е разбираемо, но идва време, когато някой неизбежно казва, че компютрите пак са се оказали компоти. Тогава (също неизбежно) отново медиите ще излязат виновни.
Време е полицаите да тръгнат на училище
Полицейското разследване, което ще поеме 80 на сто от престъпленията според предложения нов Наказателнопроцесуален кодекс, е бумеранг, който може да нанесе съкрушителен удар по имиджа на вътрешното министерство. МВР-шефът Богомил Бонев може да се нагърби със задача, която не е по силите на подопечното му ведомство. Идеята полицията да разследва наистина е положителна и е практика в повечето държави с модерна правна система. Безсмислено е следователи с отлична подготовка да се занимават с кражби на кокошки, рязане на кабели, джебчийски пребърквания и пътно-транспортни произшествия. Абсолютно разхищение е за подобни дела да се води два пъти разследване - един път от полицията и втори път от следствието. Това ще сложи и край на дрязгите кой кого хванал, а не го докарал до съда и т.н. Добрите резултати с вкарания в употреба член 409 за бързо производство говорят, че законотворците са тръгнали по верен път.
Само че има един основен проблем - правната култура на полицаите ни хич я няма никаква. Сержантите и досега срещат затруднения с елементарни движения като спиране на автомобили, проверка на паспортите, заградителни мероприятия.
Проблемът идва от подбора на кадрите. След като само за две години от МВР напуснаха 2 800 офицери и 6 000 сержанти, новите попълнения ще са още съвсем неподготвени за правната материя.
Откъде в МВР ще се намерят толкова много дознатели, които да разследват качествено, да разпитват свидетели, да събират улики и доказателства, които да имат тежест в съда. Кадърните студенти по право надали ще изберат офицерската кариера, когато могат да започнат работа като адвокати или като магистрати в разрастващите се структури на съда. Наивно е да се мисли също, че 3- или 6-месечни ограмотителни ПУЦ-ове могат да превърнат редовия полицай в разследващ инспектор. Няма никаква гаранция, че бившите помощник-следователи ще предпочетат да сложат пагони и да преминат на работа в МВР. Някои от тях може би ще изберат по-сигурното решение и ще се приютят под крилото на вътрешния министър. Част тях обаче вероятно ще се поддадат на съблазните, които предлага животът на техните доскорошни подресорни... Не бива да забравяме също, че макар и униформени, хората в МВР са държавни чиновници. А като такива те следват основното правило на добрия бюрократ - мълчаливо да се съпротивляват срещу всяка промяна.
Как се приватизират държавните проблеми
За пръв път приватизационните чиновници признаха, че в България инвеститорите преживяват кошмар, когато трябва да договарят дълговете на купените предприятия. За пръв път парламентът гласува текст, който улеснява отписването на държавните вземания. И не за пръв път се очертава скандал, когато държавата се опитва да продаде обременена с претенции или дори чужда собственост ().
Общият извод е, че приватизацията от продажба на държавна собственост се е изродила в прехвърляне на държавни проблеми. При това тежестите често са несъизмеримо по-големи от реално продаваната собственост. Икономическата логика е, че когато едно предприятие има огромен дълг, истинският собственик вече не е държавата, а кредиторът. С други думи, най-големите собственици в България са Булгаргаз и НЕК. Което се доказва на практика в случаите, когато Агенцията за приватизация намира купувач за проблемно предприятие, а след това сделката трябва да чака благословията на основния кредитор. И тогава по-добре Булгаргаз да стане Агенция за приватизация, както се пошегува миналата седмица шефът на агенцията Захари Желязков.
Странно е как чиновниците едва сега осъзнаха, че декларираните алтруистични намерения на инвеститорите са просто общоприето бизнесповедение. И че всъщност никой купувач не се кани да плаща стари дългове, да влиза в старите съдебни спорове на държавата, да държи на работа излишен персонал или да трепери пред администрираното вдигане на разходите за енергия и суровини. Добре възпитаните инвеститори намират алтруистично обяснение и за това - защо да даваме грешни пари за дълговете, вместо да инвестираме в модернизация?
Столичната полиция ще се управлява от единен център
Столичната полиция ще се управлява от единен оперативен център, съобщи началникът на служба "Охранителна полиция" в СДВР подп. Валери Григоров. Всички патрулни автомобили ще имат пряка връзка с централата и оттам ще бъдат насочвани към сигнали. Новата организация на полицията е обезпечена материално от западни фирми. Над 50 автомобила ще обслужват денонощно 115 патрулни маршрута. Досега патрулите бяха на подчинение на районните полицейски управления, което затрудняваше съвместните операции и заграждения на големия град. Към автопатрулите се включват и специализираното полицейско подразделение "Сигма". Новите автопатрули ще бъдат снабдени с нови 12-бандови GSM - радиостанции, които са много качествени и трудно се подслушват, твърдят от СДВР. Освен това в автомобилите ще има и GPS станции, които ще помагат да се локализира в оперативния център местонахождението на всяка патрулна двойка. Така разстановката на полицейските сили може да се извършва много по-адекватно. 50 мотора БМВ ще бъдат предоставени на звеното за бързо реагиране "Сигма" след затопляне на времето, каза още подп. Григоров.
Новата организация, която е в 3-месечен пробен период, ще помага да се реагира веднага на всеки подаден сигнал на тел. 166, смята шефът на "Охранителна полиция". Гражданите звънят най-вече на тел. 166, а не на дежурните в РПУ, затова е по-функционално автопатрулите да управляват от единен оперативен център, твърди подполковникът. При 20 подадени сигнала на 166 охранителна полиция е реагирала веднага на 18, а в 15 от случаите са били заловени извършителите на престъплението. Последният случай бил при въоръжен обир на бензиностанция от арменски гражданин в София.
Накратко
Министър-председателят Иван Костов, външният министър Надежда Михайлова и международният секретар на СДС Димитър Абаджиев участваха в края на седмицата в тринадесетия конгрес на Европейската народна партия. Във форума "По пътя към XXI век" се включиха и президентът на Румъния Емил Константинеску, премиерът на Испания Хосе-Мария Аснар. Иван Костов разговаря с белгийския си колега Жан-Люк Деан, с председателя на еврокомисията Жак Сантер, с Ханс ван ден Брук. Надежда Михайлова направи изказване на срещата на жените евродепутатки "Европа на жените".
Новите областни управители ще се срещнат в неделя с министър-председателя Иван Костов на работна среща в резиденция Бояна. В разговорите ще участва и министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Докладчиците за България на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Хенинг Гелерод и Дейвид Аткинсън пристигат в края на седмицата на посещение у нас. Първата им среща ще бъде с външния министър Надежда Михайлова. Наблюдателите от ПАСЕ ще разговарят с представители на всички парламентарни групи, с правосъдния министър Васил Гоцев, с вътрешния министър Богомил Бонев, с главния прокурор Иван Татарчев, ще имат работна вечеря и с неправителствени организации, работещи в защита правата на човека. Програмата им включва и посещение в детския затвор в Бойчиновци.
Президентът Петър Стоянов щe направи неофициално посещение в Москва на 14 и 15 февруари. По време на визитата на българския държавен глава ще бъде връчена годишната награда на Съюза на руските юристи.
Първото РМД фалира миналата седмица
През изминалата седмица ямболският съд обяви официално неплатежоспособността и откри процедура по несъстоятелност на консервния комбинат "Ягода" в Ямбол. Официалното съобщение за това беше публикувано през миналата седмица и в Държавен вестник. Мажоритарният пакет от акциите на предприятието беше спечелен в края на миналата година от работническо - мениджърското дружество "Ягода консерв" в съревнование с още двама кандидати, също работническо-мениджърски дружества. Цената на пакета беше 1.65 млн. долара.
Процедурата по несъстоятелност беше поискана от длъжниците на фирмата - Хебросбанк, местните клонове на топлофикация и НЕК. В предприятието работят 350 души, повечето от половината от които са вече на трудовата борса. Това е първият случай на обявяване във фалит на дружество, спечелено от работническо-мениджърско дружество.
За цяла година държавата продаде 5 на сто от активите си
През цялата 1998 г. приватизиращите органи са раздържавили общо 4.83% от държавните активи, изчислени на база 580 млрд. лв. към 31 декември 1995 г. Това стана ясно от отчета за изпълнението на годишната програма за приватизация, който беше утвърден от надзора на Агенцията за приватизация през изминалата седмица. Само АП отчита, че е раздържавила 2.06 % от активите. Останалата част се пада на отрасловите министерства. С това досега приватизираните активи достигат общо около 31 на сто. Това е значително под изискванията на международните финансови институции, които вече от година и половина настояват да бъдат продадени поне 50 на сто от държавните активи. "Ако от базата 580 млрд. лв. се изключат активите, които не подлежат на приватизация - далекопроводите на НЕК, газопреносната мрежа на Булгаргаз, мрежата на БДЖ и АЕЦ "Козлодуй", всъщност излиза, че сме продали точно 50 на сто от държавните активи", заяви обаче Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Отчетът за изпълнението на миналогодишната приватизационна програма сочи още, че предвидените договорени плащания са преизпълнени с почти 30 на сто, за сметка на това обаче приватизиращите органи са успели да сключат едва три четвърти от планираните сделки. Преизпълнението на договорените плащания де факто е фалшиво, тъй като през миналата година при всички приватизиращи органи преобладаваха сделките с работническо-мениджърски дружества. Типично за тях беше, че те печелеха сделки с предложения за висока цена, но при разсрочено десетгодишно плащане.
Чуждите мениджъри на Биохим получиха лицензи
Представителите на "Глендейл", които бяха утвърдени от Европейската комисия за мениджъри на Биохим през следващите две години, са получили сертификати, съобщи изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев през седмицата. Това са Дейвид Туейтс, Робърт Прайс и Дейвид Джеймс Бартън. С това формално се изчистват задължителните процедури, предхождащи назначаването им в банката. По процедура съветът на директорите на БКК ще обсъди състава на новия управителен съвет на банката и ще го съобщи на надзорния съвет на Биохим, обясни г-н Жотев. Впоследствие надзорният съвет, председателстван от Хараламби Анчев, трябва да назначи новия управителен съвет.
"Все още е рано да се каже кой ще е в управителния съвет. Това, че с чужденците е сключен мениджърски договор, не означава, че основната отговорност и функции в директорския състав няма да се разпредели между един от сегашното управление и един от представителите на "Глендейл", а не както се предполага - само от хора от чуждестранния екип", обясниха от БКК.
Бъдещият шеф на "Вътрешен контрол" на Биохим също ще е експерт на "Глендейл". Той ще бъде избран на общо събрание на банката, насрочено за 12 февруари.
С назначаването на новия екип падат и кредитните ограничения, наложени на Биохим. Досега банката имаше право да предоставя кредити само до размера, до който те са били на 31 март 1997 г. Още миналата година Биохим започна да настоява за освобождаване от тази кредитна рестрикция, обяснявайки, че нейният ефект се е изчерпал.
Австрийската компания "Фьост Алпине" купува "Асарел-Медет"
Австрийската компания "Фьост Алпине" ще стане мажоритарен собственик на "Асарел-инвест" - работническо-мениджърско дружество, което получи тази седмица съгласието на Министерския съвет да закупи 75% от акциите на държавната фирма "Асарел-Медет" ЕАД - Панагюрище. Очаква се "Фьост Алпине" да придобие преобладаващата част от акциите на РМД в деня на подписване на приватизационния договор. Посредник по сделката беше друга австрийска компания - "Райфайзен инвестмънт".
"Асарел-Медет" е един от най-големите миннообогатителни комбинати в България. В него се произвежда 45% от медния концентрат в страната. Около 90% от продукцията на дружеството се продава на МДК - Пирдоп, а останалите 10% се изнасят на международния пазар на метали. Дружеството беше особено атрактивно заради притежаваната от него концесия за 20 години върху медното находище. Собственикът на МДК - белгийската компания "Юнион миниер", също кандидатстваше за акциите на "Асарел-Медет", но офертата на местното РМД бе предпочетена.
Одобрената цена на сделката е 1.430 млн. долара. Дружеството-купувач няма да ползва преференциите на разсрочено плащане. Съгласно одобрения договор първите 300 000 долара ще бъдат платени в брой в деня на сключване на сделката. 129 000 долара ще бъдат преведени също в брой в 14-дневен срок, а остатъкът - до 30 дни под формата на компенсаторни записи или държавни дългосрочни облигации. "Асарел-инвест" се задължава да вложи допълнително 40.660 млн. долара по инвестиционната програма в концесионния договор и още 10.063 млн. долара за инвестиции в екологията.
Депутат се готви за кмет на Пловдив
Вече е утвърден кандидатът на СДС за кмет на Пловдив - депутатът д-р Иван Чомаков е получил благословията на Националния изпълнителен съвет. Председателят на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова се пошегува пред журналисти в Бургас в началото на седмицата, че ще се кандидатира за кмет на крайморския град. Идеята за ново дислоциране на народни представители обаче се оказа съвсем сериозно обсъждана в управляващата партия. В ключови региони на страната ще бъдат изпратени депутати, потвърдиха от централата на "Раковски" 134. Там, където победата на СДС не е сигурна предварително, само популярна и авторитетна фигура може да събере повече гласове, пресметнали сините изборни стратези. Докато в парламентарното мнозинство има време за грешки и прошки, в деня на изборите СДС ще залага на сигурно.
Следващ в списъка и вече обсъждан за преместване е зам.-председателят на парламентарната група Благой Димитров. Той не стана областен управител, но едва ли ще избегне ново партийно поръчение да се кандидатира за кмет на Варна, съобщиха от лагера на мнозинството.
АРА организира третия форум "Реклама'99"
Европейският съюз ще либерализира регулирането на рекламата, съобщи генералният директор на европейската Асоциация на рекламните агенции Стиг Карлсон. Той пристигна в България за участие в националния форум "Реклама'99". Конференцията се организира за трети път от Асоциацията на рекламните агенции (АРА). В края на седмицата в НДК се събраха рекламисти от цялата страна, за да обсъдят тенденциите в областта на рекламата, взаимоотношенията между рекламни агенции, медии и рекламодатели, да обменят опит. Форумът беше открит от председателя на УС на АРА и собственик на рекламна агенция "Крес" Красимир Гергов.
Стиг Карлсон изнесе лекция за "Рекламната индустрия утре и след три години" и запозна участниците в дискусиите за забрана рекламирането на алкохол, цигари, за участието на деца и влиянието на излъчваните реклами върху децата, с идеите за ограничаване на рекламите на нездравословни храни. Шведският рекламист, който е работил и в рекламата на "Кока-Кола", акцентува върху възможността чрез рекламата агенциите да заемат активна обществена позиция. Той представи на участниците рекламни клипове, които призоваваха да спре конфликтът в Северна Ирландия и да не се шофира след употреба на алкохол.
Във форума участваха консорциум ФЛАГ, социолози, специалисти по връзки с обществеността, свои презентации направиха кабелният канал "Евроком", списанието за изкуство и култура New moment. Очакваше се, за да представи компанията EBS/SBS, която е сред кандидатите за частна национална телевизия у нас, да пристигне президентът й Мартин Линдског. Скандинавците обаче са били възпрепятствани от ангажименти в Румъния и ще посетят България до края на февруари.
Томов, Доган и Желев се обявиха за алтернативата
Евролевицата, Либералнодемократичният съюз /ЛДС/ и Съюз "Социалдемокрация" /ССД/ подписаха споразумение за сътрудничество на местните избори. Трите политически формации се споразумяха за създаване на алтернатива на сегашния модел на управление, координиране на предизборната дейност, определяне на общи послания, програми за управление на местно равнище и взаимна подкрепа на кандидатури за кметове. В споразумението още е записано, че и след местните избори сътрудничеството ще продължи със съвместно управление в общините, където трите организации имат надмощие.
По думите на почетния председател на ЛДС д-р Желю Желев партньорството между социалдемократи и либералдемократи може "да наложи нов център за вземане на политически решения, без който няма да управляват нито единият, нито другият полюс". Съпредседателят на ЛДС Ахмед Доган допълни, че биполярният модел в политическото пространство е започнал да се възпроизвежда по начин, който блокира реформите.
Лидерът на евролевицата Александър Томов каза, че общият опонент на трите партии не е СДС, а бюрократичният режим, наложен от управляващите.
Проф. Кръстьо Петков, съпредседател на ССД, бе най-оптимистично настроен, като заяви, че "едногодишните усилия за консолидиране на българската опозиция слагат началото на края на двуполюсния модел". Според него новата формация полага много усилия България да се управлява от коалиционно правителство след местните и парламентарните избори.
Евролевицата ще чисти държавното управление от роднини
Депутатите от евролевицата Александър Томов и Иван Бойков внесоха в парламента проектозакон за промяна в Търговския закон, с която се забранява участие в повече от един борд на държавно предприятие на лица, които са съпрузи или роднини до трета по права или съребрена линия, включително по сватовство, на член на съвет на друго държавно предприятие. Освен това според поправката управители или членове на управителни съвети в едно държавно предприятие не могат да участват в бордовете на други дружества с над 50 на сто държавно участие.
По думите на лидера на евролевицата Александър Томов с тази промяна ще се намали корупцията в страната, както и бюрократичният партиен контрол върху държавните предприятия, което пречи на структурната реформа и приватизацията.
Започват преговорите за мир в Косово
В замъка "Рамбуйе" край Париж започва конференцията за мирно уреждане на косовската криза. Под председателството на френския външен министър Юбер Ведрин и британския му колега Робин Кук ще преговарят представителите на косовските албанци и властите в Белград. Сръбският парламент прие почти единодушно решение за участие в преговорите и редица наблюдатели съзряха в това поредния опит на Милошевич да избегне военната намеса на НАТО. Но източници от пакта подчертаха, че бомбите могат да се изсипят над Югославия, ако Белград се опита да блокира намирането на решение. Според американския пратеник Кристофър Хил предстоят изключително тежки преговори, защото "непримиримите трябва да бъдат помирени". Американският дипломат визира исканията на албанците за независимост и категоричното становище на сърбите, че Косово трябва да остане под техен контрол. Друга пречка е твърдото становище на сръбските депутати, че в Косово не трябва да бъдат разполагани чуждестранни военни сили, които да следят за прилагане на евентуалното споразумение. Присъствието на военни наблюдатели е едно от условията на международната общност за гарантиране на мира в Косово. Американският президент Клинтън се присъедини към европейските лидери и заяви, че също обмисля възможността за пращане на американски контингент в мироопазващите сили. Френският министър на отбраната Ален Ришар съобщи, че засега се планира в Косово да бъдат разположени около 30 хиляди военни, чието командване ще бъде поверено на британски генерал.
НАТО постави ултиматум, че ще предприеме военни действия срещу двете страни в косовския конфликт, ако не започнат преговори и не постигнат споразумение до 19 февруари. В дипломатическата подготовка на конференцията се включи и българският външен министър Надежда Михайлова.
Бразилия се споразумя с МВФ
Девет милиарда долара ще отпусне МВФ на Бразилия като допълнителна финансова помощ през 1999 г. За това се споразумяха заместник-шефът на фонда Стенли Фишер и бразилският финансов министър Педро Малан. След поредицата от разговори Фишер заяви, че се надява "окончателната сделка да бъде подписана достатъчно бързо - най-вероятно през следващите две седмици". По данни на бразилския финансов министър страната му се е съгласила да намали бюджетните разходи, включително увеличаване на бюджетния излишък в размер на 3 - 3.5% от БВП преди плащанията по лихвите на дълга. Това означава допълнително покачване на данъците и намаляване на разходите при следващите бюджетни разчети. Правителството съобщи, че възнамерява съвместно с централната банка да поддържа умерен темп на инфлация през годината. Колапсът на бразилската валута - реала, увеличи стойността на вносните стоки и засили страховете, че инфлацията се завръща.
Фондовият пазар в Бразилия отговори положително на добрата новина, намалявайки загубите под 3 на сто, а реалът започна постепенно да поскъпва спрямо долара.
Бразилия бе принудена да девалвира валутата си преди три седмици, когато милиарди долари напуснаха страната въпреки предишното споразумение с МВФ на стойност 41 милиарда долара. Бразилската икономика все още е в силно затруднение, тъй като високите лихви - почти 40 на сто, необходими за подкрепа на реала, могат да пратят икономиката в дълбока рецесия. В началото на седмицата бразилската централна банка бе оглавена от Арминио Фрага, бивш близък сътрудник на Джордж Сорос. Основната задача, която си постави новият банков шеф, е успокояването на пазара.
Крал Хюсеин окончателно се прибра в родината си
На 5 февруари крал Хюсеин се завърна в Йордания в критично здравословно състояние след несполучлива операция в Съединените щати. Според лекуващите го лекари в САЩ вътрешните органи на краля на Йордания са отказали да функционират след неуспешна трансплантация на костен мозък.
Йордански официален източник заяви, че най-дълго управляващият в Близкия изток 63-годишен крал се е завърнал, за да умре в родината си.
В чест на дългогодишния съюзник Пентагонът изпрати два изтребителя F16 да ескортират през въздушното пространство на САЩ частния самолет на крал Хюсеин. Придружен от съпругата и някои от децата си, крал Хюсеин бе посрещнат на международното летище в Аман от най-големия си син принц Абдула и други членове на кралското семейство. Хюсеин бе веднага транспортиран с хеликоптер до кралския медицински център в Аман.
Само преди две седмици крал Хюсеин се завърна триумфално в Йордания след шестмесечно лечение на раковото си заболяване в САЩ. Пред хилядите възторжени посрещачи тогава той заяви, че вече е напълно здрав.
По време на кратката (шестдневна) визита на крал Хюсеин в Йордания, преди да се влоши здравословното му състояние и да се наложи завръщането му в клиниката "Мейо" в Минесота, където отново бе подложен на хемотерапия, той посочи като негов свой наследник принц Абдула. Йорданският посланик в САЩ Марван Муше заяви, че кралят е в постоянна връзка с принц Абдула, който в отсъствието на баща си проведе редица срещи с чужди политици.
До сряда (3 февруари) състоянието на крал Хюсеин бе относително стабилно, след което рязко се влоши. Пристрастеният към тютюнопушенето крал Хюсеин бе подложен на седем хемотерапии и две трансплантации на костен мозък след юли 1998 г., когато бе приет в американската клиника.
"Винария'99" - храмът на Бакхус
английският пътешественик Джон Бърбъри през 1644 г. "Ой, вино, вино, червено вино, кой ще те пие", с това наричане за Трифон Зарезан ансамбъл "Тракия" пресрещна официалните гости след откриването на международната изложба "Винария'99" в Пловдив на трети февруари. Бъклица с червено вино премина през вицепремиера Александър Божков, министъра на земеделието Венцислав Върбанов, кмета на град Пловдив Спас Гърневски и депутати. ВИП-персоните изгледаха тракийското хоро, похапвайки питка с шарена сол, и се отправиха към палата No 8, в която за четири дни се съхраняваха хиляди литри вино. Триетажното хале се превърна в своеобразен Дионисиев храм. В древността траките принасяли "виножертви" на специално място в Родопите.
Два дни след лозарския празник Трифон Зарезан майстори и търговци на виното докараха каберне совиньон, мавруд, шардоне, мискет от цяла България, за да открият кой ще пие виното им. Организаторите рекламират винарския форум като най-голямата и авторитетна проява в бранша на Балканския полуостров, която тази година събра и рекорден брой участници - 180 фирми от 14 страни. Директорът на Белградския панаир д-р Синиша Зарич, почитател на българските вина от времето, когато миел чинии в лондонски хотели, предложи "Винария" да стане витрина на балканските вина. "Вашето вино има голям успех и на благотворителните аукциони, които организираме в помощ на децата сираци в Белград. Миналата година бутилка с каберне от Хасковския регион достигна цена от 800 марки", спомни си Синиша Зарич, докато опитваше от продукцията на Селскостопанския институт в Пловдив.
На "Винария" питието на боговете се превърна в питие на властимащите. Фенът на виното, премиерът Иван Костов, който откри миналогодишната изложба, сега пропусна да дегустира първите бутилки на реколта '98, но лентата преряза вицепремиерът Александър Божков. "На нашата скромна трапеза и на всяка българска трапеза чудесните ни вина продължават да носят духа на българската история и на българската духовност", поздрави майсторите на виното министърът на промишлеността. Асистираше му президентът на Международната асоциация по лозарство и винарство Жорж Дютрук-Росе, който не се умори да хвали вината "Produit en Bulgarie", "естетически оформените щандове" и атмосферата на изложението.
"... Секий българин отбира от правенето на вино, защото секий в детинството си и в младостта си е помагал на родителите си по време на виноберма", установява в края на миналия век Григор Начевич в първото българско ръководство за правене на вино. Домакините на изложбата предоставиха възможността да покажат дали отбират от вина първо на специалните гости, сред които и шефът на борда Мартин Заимов, зам.-министърът на отбраната Здравко Зафиров, семейство Сендови, управителят на пловдивска област, шефът на НДК Христо Друмев, синият депутат Велислав Величков и червеният Никола Койчев. Закичени с медени тасчета за дегустиране на вино, политиците влязоха по опънатите преди това (и прибрани веднага след като важните персони си тръгнаха) червени пътеки в зала No 8. Екскурзията на
"Винария" е шоу", коментира инж. Стефан Пирев, зам.-директор на "Винекс" - Преслав. Производителите на питието на Бакхус се събират не само за да демонстрират винарско изкуство, но и за да търсят пазар. Към всеки щанд фирмите бяха спретнали миниофиси за преговори, където гощаваха кандидат-купувачите с бутилки "специална резерва". "Търговията на вино е специфична - тя изисква време, търпение, познания", обясни шефът на "Винекс" - Преслав инж. Дарин Драгнев. За други производители участието в изложението е въпрос на престиж и традиция, трети го оценяват като възможност веднъж в годината производителите да обменят опит и да си кажат проблемите. "У нас се пие или много евтино, или много скъпо вино", констатира Бонка Карчева, главен счетоводител на Винарска изба "Розова долина" - Карлово.
Отличията на международното изложение се увеличават с всяка година. Почти всеки щанд на "Винария '99" се беше окичил с диплом "Вино на годината", а 40 вина бяха наградени със златен медал. Призовете се разпределят след дегустациите, които текат седмица преди началото на изложението. Енолозите оценяват качествата на вината и събралите най-много точки си тръгват с медали, а тези с "изключителни постижения в областта на качеството" отнасят наградата "Златен ритон" в четири категории. Призът за млади бели вина тази година отпътува към ЛВК Винпром - Търговище, за вино "Совиньон блан - Тримонциум 1998". За старо червено вино жребият (заради три еднакви резултата) определи награда за "Каберне резерва" на "Винтехпром" - Пазарджик. "Златен ритон" за "Мавруд 24 ДГР 1998" за младо червено вино и за "Шардоне 8 ДГР 1997" за старо бяло вино спечели ЛВК "Гъмза" - Сухиндол, град, в който дори една от централните улици се казва "Винолей". "Наградите се раздават масово като на "Златния Орфей". Критериите са относителни. Понякога много хубави вина са дискриминирани за сметка на други, които се лансират", коментират производители.
Наградите бяха връчени на бала на винарите "Вино и любов, любов и вино", за който в палата No11 на панаирното градче бяха опънати дълги софри. Ваня Костова, Панайот Панайотов, хор "Космически гласове от България" забавляваха гостите. Връчването на призовете премина като разходка на шефове на винарни по сцената, без да става ясно кой какво и защо получава. Някои протестираха срещу наградата на в. "Пари", която трябвало да се връчва за "най-къс разказ и най-дълга повест". Вестникарския приз тази година получи "Домейн бойар" за цялостен принос към развитието на винената индустрия.
За обикновените посетители на изложението, платили по 2000 лева за вход, остана само удовлетворението да си купят по бутилка добро вино на по-ниски цени. Дионисиеви празници за тях не се предвиждаха.
Изложителите бяха развихрили фантазията си в аранжирането на бутилките. Някои бяха издигнали минимаркети с въртящи се табели, имитация на мраморни колони, или подредили маси за клиенти сред огромни палми. "Бял пелин, любимият на баба", дивеше се тийнейджърка пред бъчвичките с киселото вино. Богатството на еликсири започваше от обикновена гроздова ракия и свършваше с вино "Муле милк". Ако трябваше да определят награда за най-щуро име на питието на боговете, организаторите биха се затруднили между "Русенски еликсир", водка "Доктор с", "Ловджийско вино", "модерно червено вино Нора", водка "Бонд 007", водка "Руская тройка", вино "Марио" или "Людовик". Винарите от ЛВК Винпром - Търговище, бяха натъпкали във витрината между вината кутия за шапки, булчински аксесоари, перлени гердани, ретросватбена снимка, а бутилка с руйната течност се подаваше от кутия за шах.
Много от майсторите на виното предлагаха безплатна дегустация на корем и в късния следобед посетители се губиха в панаирното градче в търсене на портала. Но синята ракия "Blue light" с лика на пловдивския кмет Спас Гърневски вкусиха само ВИП-гостите.
На третия етаж беше подреден и арт-базар "Винария", по идея на скулптора Димитър Рашков: "Ако трябва да направя статуетка, която да събере историята и настроенията на "Винария'99", тя ще изглежда така: опиянението от виното, усмивката, срещата с приятели, звънът на чашите, разговорът като на световни философи."
Интернет пред Солунската митница
Колко малка трябва да е една прослойка от обществото, за да бъде притисната към стената, без да може да окаже съпротива? Един процент, дванайсет процента или пък шест процента? Тези проценти не са случайни - около 6% от българите разполагат с домашен компютър, 1% са потребителите на Интернет, като техният дял в София е 12%. Това са групите, които ще пострадат, ако заповед на Комитета по пощи и далекосъобщения РД-09-235 за лицензиране на Интернет-доставчиците влезе в сила.
Често казваме, че Интернет е бъдещето или че младежта е бъдещето на България. Дали разбираме смисъла на тези фрази или просто завъртаме в употреба поредните щампи? Ако вярваме в това, то уместно е да се вслушаме по въпроса за Интернет и в мнението на младите.
Две трети от студентите у нас все още не ползват мрежата активно. Въпреки това почти половината (41%) са на мнение, че информацията, която се разменя в Интернет, трябва да е абсолютно свободна от какъвто и да е контрол. Още толкова (47%) се обявяват за контрол само над определен тип информация (еротика и порнография например).
Представяме и очакванията на младежите за ефекта от навлизането в бита ни на новите информационни технологии, част от които е и Интернет. Едва на предпоследно място стои опасението за възможност от поява на безконтролен обмен на недостоверна информация. И обратно - на първо място идва увеличената свобода на личния избор чрез увеличена възможност за подбор на информация от различни източници. Е да, но не така мисли българският чиновник. И в крайна сметка лицензирането на Интернет-доставчиците от държавен орган ще засегне точно правото на свободен избор на отделния потребител.
Какви ще бъдат другите ефекти от лицензирането според потребителите на мрежата у нас? Тук сме представили резултати и от проучване на "Интернет-общество" сред 760 потребители от страната. Половината от тях са на мнение, че ефектът ще е нулев, а положителна промяна очакват само 8%. А ето и няколко отговора, включени в графата "друго", струва си да се замислим над тях:
"У нас лиценз е чуждицата за рушвет" - и следователно и Интернет ще мине през Солунската митница, няма начин.
"Това е опит да се лицензира достъпът на обикновения българин до съвременната цивилизация. Този филм вече съм го гледал" - е, българските младежи са го пропуснали, но какво пречи да им го прожектираме отново? Усмивки от старите ленти - от времето, когато се наливаха основите.
Нека пак да се запитаме - колко малка трябва да е една група, за да има достатъчно добра гаранция, че ако бъдат засегнати нейните интереси, един ден от това няма да страда и цялото ни общество? Докато търсим отговор защо не спретнем и фондация (идеята за нейното име дава участник в анкетата) "Да посрещнем 21 век, разменяйки димни сигнали". Романтично нали? И звучи по нашенски.
Данните са от проучвания на агенция "Алфа рисърч" и "Интернет-общество".
Отново за корупцията в здравеопазването
Джордж Оруел, "1984"
Използвах горната сентенция през 1995 г. по повод на първия бюджет на Виденовото правителство. В анализа на перото за здравеопазване казах, че широко скроените хора знаят отговора на въпроса ЗАЩО, а тясно скроените - на въпроса КАК. Казах още, че този бюджет е правен от тясно скроени хора.
Днес, когато трябва да си отговоря на огромен брой актуални въпроси за корупцията в здравеопазването, аз отново знам отговора на въпроса КАК, но не и на въпроса ЗАЩО. Двадесет и осем годишната ми лекарска практика добре ме е научила на механизмите на корупцията в здравната система, но това все са отговори на въпроса КАК. Не считам себе си за тясно скроен човек, но въпреки това не мога точно да отговоря на въпроса ЗАЩО.
Човешкият живот се води от два основни инстинкта - за самосъхранение и за продължение на рода. Ако първият инстинкт повелява "Изяж го! ", вторият гласи: "Обичай го, помогни му, храни го, учи го? " В дълголетната си история човечеството, за да оцелее, е противопоставило на първия инстинкт наказанието на закона, а срещу втория - нормите на морала. Мерките срещу първия инстинкт са задължителни, мерките срещу втория - пожелателни.
На пръв поглед корупцията е пряк резултат на действието на първия инстинкт. Чрез нея се получават неоснователни привилегии, позиции и ресурси. И то защото няма индивид, който не желае да реализира за себе си и своето поколение по-добър живот. Кой от двата инстинкта доминира в обществения феномен корупция?
Човешкият ми опит показва, че тя по-скоро е резултат на втория човешки инстинкт. Допълнително основание за това ми дава и обстоятелството, че многовековното организиране на обществото е наложено от втория инстинкт с цел по-добър живот на идващото поколение. И както във всяка сфера на човешката дейност, така и тук присъстват в едно неразривно цяло доброто и злото.
Явлението корупция се свързва и с термина замърсяване. Корумпиращият замърсява, разкъсва нормалните взаимоотношения, ангажира личността в нарушение на обществените й задължения. Действията на корумпирания се определят като нечестни, неморални, т.е. дотук всичко се дефинира от втория споменат инстинкт.
Откакто медицината съществува като наука и практика, тя е основана върху етиката на задължението и същността й се изразява в твърдението, че индивидите винаги трябва да бъдат третирани като субекти със собствено предназначение, а не като средства за постигане на целите на друго лице. В отношението лекар - пациент винаги се подчертава стойността на всеки човек, личи задължителен респект към индивида, стойността на самоопределение и фундаменталното значение на анатомията на пациента.
Утилитаризмът е водещ принцип в преобладаващата публична политика днес. Той цели постигането на максимално благо за най-голям брой лица и до голяма степен почива на статистическите вероятности, прилагани по отношение на цели групи лица. Тези две основни теории формират най-съществения етичен конфликт и в сферата на здравеопазването. Колкото повече утилитаризмът е етатистки, толкова този конфликт е по-изострен и придобива уродливи форми. Четиридесет и петте години тоталитарен режим беше постигнал крайната му форма - пълната апатия.
Къде тогава е мястото на корупцията в този конфликт?
В обществата, в които утилитаризмът и неговите цели се определят и изпълняват от обществения договор, където в приемането на основните постулати на този договор публично участват голям брой субекти, тя е сведена само до висшите управленски кръгове и е лесна за установяване и наказание. Не напразно в Oxford Dictionary определението за "поддаващ се на корупция" се отнася за служителите на правителството.
В обществата, в които утилитаризмът е етатистки, общественият договор се сключва само еднопосочно - ТЕ с нас. Те решават вместо нас кое е по-добре, кое е по-честно, дори кое е корупция и кое не е. Те решават как и кога да развалят този договор. В такива общества корупцията е повсеместна, многолика, трудна за доказване и наказание. Но има и нещо по-важно. Според мен тя е "бунт на мравките" срещу едностранния обществен договор.
Съществува доказан парадокс в етатисткото мислене. Колкото повече държавна намеса - толкова повече празни ниши, в които се настанява корупцията. Колкото повече ограничения и забранителни органи - толкова повече корупция.
Нека всеки си отговори какво е нашето общество в момента и може би ще си отговори и на въпроса за вида, обема на неговата корумпираност, както и пътищата за установяване и ограничаване на това явление.
Специално в здравеопазването, където всички здравни специалисти в продължение на години целенасочено бяха превръщани в държавни чиновници, корупцията съзнателно или не беше държавна политика. Тоталитарното ежедневие бе обсебено от примитивни, натурални стокови обмени и всеки лекар, работил по това време, знае практически как се осъществяваха. Лекарите осигуряваха здраве, пациентите - месо, автотенекеджийство, жилище, жителство, хубави книги, или просто ВРЪЗКИ. Днес ситуацията не е по-различна. Ние - пак здраве, те - ПАРИ. И тъй като етатистките параметри на обществения договор не са се променили съществено, не са се променили и взаимоотношенията между лекаря и пациента.
По тази причина популистките призиви за справяне с корупцията, за увеличаване на наказанията, за прикриване и/или даже за издигане в ранг на "достоен гражданин" на корумпиращия са смешни. Смешни са и двете "антикорупционни" парламентарни комисии. Те само ще генерират нови публични сфери за корупцията.
Пътят е друг. И е свързан с воденето на публична политика, основана върху обществен, многолик, многосубектен, двустранен утилитаризъм.
В икономиката на здравеопазването той може да бъде приложен. Но в отношенията си с пациента българските медици трябва да изповядват философията на уважение към стойността на всеки индивид, правото на самоопределение и собствено предназначение.
Затова не мога да си отговоря на въпроса ЗАЩО. Корупцията е за тясно скроените хора и за тясно скроените обществени отношения. Тя е морален проблем на обществото и може да бъде обуздана и сведена в разумни граници само чрез установяване на правила и истински морални норми.
Това е задачата на широко скроените хора. Нека да оставим на тясно скроените да се наказват и преследват. Дълбоко се съмнявам, че ще успеят.
Пресата е длъжница
По повод уводния ви материал "И ти ли, Бонев" в последния брой на вестника ви желая да споделя следното в подкрепа на твърдението на министър Бонев: Ние сме кореспонденти на над 150 чужди застрахователни компании и имаме редовни както делови, така и приятелски контакти с тях. Преди няколко дни ми се обадиха последователно от Лондон и Париж по повод материал, публикуван във в. "24 часа" на 09.01.99, "Двама старци ми се изпречиха, убих ги". Били потресени от изнесеното. Аз не бях чел вестника. Намерих го в петък - 28.01.99. Побиха ме тръпки. Как ще посетиш след това Велико Търново. Как материалът е попаднал при тях, не знам.
Прочетете го и след това коментирайте твърдението на нашите министри. Ако този материал е разпространен от Ройтерс или по някакъв друг начин (за какво са аташетата по печата в посолствата) и е четен в някои среди в чужбина, сами си направете заключението за ролята на печата у нас. Има национални интереси, морал и етика, които и пресата е длъжна да съблюдава.
Когато Едуард VIII в навечерието на абдикацията си произнася реч по английското радио - една изключително въздържана реч, на следващия ден никой английски вестник не я публикува. Цензура няма, но има обществен и национален интерес, който и консерватори, и лейбъристи, и либерали зачитат.
Мярка трябва да има във всичко, особено когато в стремежа за увеличаване на тиража или други интереси се публикуват материали, сриващи националния имидж и авторитета на институциите ни до нула.
Прочетете речта на Еуард VIII в "Европа без маска" на Йохан Гунтер и преценете поведението на английската преса. Заслужава си. Да публикувате речта и коментара на автора на книгата.
Няколко думи за енергетиката
Управленската и административна дейност на КЕ и НЕК, в това число и техни продукти, като проектозакона за енергетиката и енергийната стратегия пораждат въпроси и възражения: Защо се допусна минни предприятия, за които спирането на помпа, вентилатор или асансьор е аварийно положение, да бъдат лишавани за много дни от ток наказателно за неплатени сметки към НЕК, като са избрани миньорите да са психомишена, едва ли живеещи спокойно в последните 7-8 години. И това става между държавни предприятия, като предварително се знае, че мините нямат пари.
- Историята със сметките за парното е предопределена от волевия калъп, в който бяха разставени енергийните цени за две години напред. Още по-голяма истерия ще се манифестира през декември т.г., ако е студен колкото изминалия, и за който ще се плаща два пъти повече от декември от 1997 г. Със изоставане пет-шест месеца ще назрява и колапсът на ползващите за отопление ел. енергия и въглища. Безспорно се налагат корективи в ценовата програма и социалната й интеграция.
- Покрай сделките с Турция често се споменава, че ще й помагаме да се свърже с UCPTE, без досега свързването на нашата електросистема да е изведено като главен критерий в енергийните стратегии и с проектозакона. Вероятно след три-четири години Турция ще бъде по-готова от нас за свързване с Европейската система. Влизането в UCPTE (и минаването на "честотната" бариера) е гаранция за нивото на всяка електроенергийна система. Знаем, че в края на 1995 г. Вишеградската четворка мина бариерата и се създадоха предмостия за влизане в ЕС. Редно е програмата ни за присъединяване към UCPTE да се приеме като документ на нивото на Закон за електроенергетиката. Необходим е прецизен електроинженерен подход в системата на НЕК и КЕ. Засега като че ли той липсва и диалогът с обществото се води на неспецифичен език, приравнявайки отрасъла до индустриална дейност. Историята със сметките за парното показва, че НЕК и КЕ куцат и като обикновен обществен диалог по повод на уволненията в НЕК, което внася несигурност в структурите надолу.
- Проектозаконът за енергетиката бе предмет на сериозни критики от страна на СБ, МВФ, структурите на ЕС и на нашия печат, но КЕ и НЕК запазиха мълчание и осуетиха продуктивни обществени дебати. Така или иначе от ЕС ще наложат (имаме опит) приемлив модел и това е утешението в случая.
Много полезен е опитът на Испания с предпоследния и последния си закон за енергетиката, където всичко е разписано перфектно като пътеводител. За нашите условия едва ли тезата за единствения купувач е главният препъникамък. В много държави успешно работят хибриди между него и "свободния достъп до мрежата". В това безвремие се сключват най-големите сделки в комплекса "Марица-изток" (на ред е ТЕЦ "Варна"), но чакат инициативи като в Русе за създаване на холдинг, интегриращ ВиК, Енергоснабдяване, Топлофикация и ТЕЦ "Русе-изток". Или законът закъсня, или "Марица-изток" и КЕ изпревариха в нивелираното по европейски правово поле. А по същество сделките като инвестиции и като генератор на мощни чисто пазарни потоци ел. енергия в преносното предприятие на НЕК ще бъдат главният феномен в националната икономика. Сами за себе си заместващите мощности и ремонтите по схеми с чужди фирми ще дадат плод след 2003 г. Това изоставане и четирите години ремонти на големите блокове в АЕЦ-Козлодуй ще доведат до кризисни състояния и то на фона на десет процента от производството на ел. енергия - износ. Тук трябва да прибавим и евентуално негативни компромиси за спиране на някои от малките блокове в АЕЦ-Козлодуй. Явно стратегията е правена без резерв и при едно най-розово сбъдване на желания за инвестиции и снизхождения от Европейския съюз.
- Авариите на преносните и разпределителни електрически мрежи в Североизточна България и предстоящите големи обеми от възстановителните работи по капитални схеми трябва да предизвикат прецизна оценка на границите между бъдещото преносно предприятие и разпределителната мрежа, защото случаят може да има повтaряемост. Следва да се прецизират и големината на енергоснабдителните клонове. Зимата доказа, че трябва да има ново окрупняване на клоновете, и доколко е редно те да се разбият и всяка област да си има малък клон, а преносното предприятие да стане много мощно и да носи енергията до всеки населен пункт (с филиал в областите?). Пак въпроси към Закона за енергетиката и доработване на стратегията.
Може би не е късно.
Съгласие за избрани
Новият шеф на информацията в СДС още с първата си изява обеща "да поговори с колегите си да поднасят информация за журналистите достатъчно интересно". Само след седмица наистина стана интересно. Крайно противоречиви факти за едно и също събитие получиха своя многолик медиен образ. Консултативният съвет по национална сигурност при президента по презумпция заседава по крайно важни за държавата и нацията въпроси. Затова и сега, в сряда, държавният глава събра съвета, за да могат представителите на властта и политическата опозиция да потърсят общ език за пътя, по който страната се реформира. Държавният глава дори предварително избра мотото на срещата "Съгласие за реформата". После Иван Костов съобщи, че за три важни неща са се разбрали - за образа на България пред света, за външната политика и за националната сигурност.
След всички изявления на управляващи и опозиция обаче стана ясно, че не са се съгласили особено. За доказателство използваха думи, които повтарят от няколко седмици. Премиерът потвърди, че СДС поддържа диалога в парламента. Опозицията отрече това. Пресслужбата на президента оповести като негова позиция само едно негово изречение: "Не съм съгласен, че можеш да правиш всичко, след като спечелиш изборите, и да чакаш оценка за направеното на следващите избори - това е много нездравословно. " В преднамерената прозрачност на тази фраза всеки може да разчете поредната реплика на Петър Стоянов към управляващите да не се самозабравят от това, че притежават властта - защото следващите избори могат и да не покажат същия резултат.
Никой нямаше да се усъмни в тази теза, защото Стоянов не за пръв път изпраща иносказателни послания към политическата сила, която го излъчи за президент. С това всичко щеше да отшуми, ако в четвъртък един от всекидневниците не публикува нещо като стенограма от заседанието на консултативния съвет.
Само преди година политиците поискаха да се разсекрети стенограмата от друго едно заседание - на 4 февруари 1997 г., когато БСП върна мандата за съставяне на ново правителство. После и парламентаристи, и президент се съгласиха, че не може разговорите на съвета да стават публично достояние, защото на него се разглеждат въпроси за националната сигурност. Догадките за това какво точно е казал Петър Стоянов на Николай Добрев или Иван Костов на Георги Първанов преди две години бяха много. Но така и отникъде не излезе точна или поне потвърдена от участниците вътрешна информация.
Сега обществеността получи от в. "Труд" за прочит и размисъл пространни, но избрани цитати и на премиера, и на вътрешния министър, и на президента. Сложени в кавички, те трябва да означават, че са точно предадени техни думи. От "Дондуков" 2 обаче казаха: "Вероятно след заседанието поотделно са разпитвани участниците. Нашата информация е тази, която официално сме разпространили. " Но ако за някои от политиците това е възможно, със сигурност министър-председателят не се е изказал пред микрофон (така, както е цитиран) за това, че няма кой знае каква нужда от диалог, защото по-важна от него е силата на държавните институции. Петър Стоянов пък "подканил" политиците да вземат да се оплачат пред него, та да не го правят пред европейските наблюдатели.
Поединично препитаните от "Капитал" заседавали при държавния глава в сряда отказаха да си спомнят подробности от срещата, камо ли точните си изказвания. Не искам да коментирам неща, които са ми крайно неприятни, каза финансовият министър Муравей Радев, който според написаното в "Труд" най-много недоволствал от журналистическите нападки срещу властта. Не ме нарочвайте за черна овца, нищо не потвърждавам, нищо не отричам - бяха думите на Доган. Главните действащи лица от сините редици отлетяха за Белгия, без да коментират повече срещата. И от останалите групи се пръснаха безмълвни, сякаш консултативният съвет не се е събирал.
Пъзелът "Консултативен съвет" остава разбъркан, а всяко пренареждане показва различни картинки. Мълчанието е злато, казала Анастасия Мозер на заседанието и добавила, че случаят съвсем не е такъв, тоест дайте да си поговорим. И някой наистина е проговорил. И ако поне малка част от говореното и после написано за заседанието е вярно, то доказва съгласие в едно - първите хора в държавата говорят едно насаме, друго пред репортерите на излизане и трето на следващия ден.
За пръв път единни.
Мълчанието на магистратите
Тежък пристъп на нерешителност налегна членовете на новия Висш съдебен съвет. Крайният срок за издигане на кандидат главни прокурори застрашително наближава, но въпреки това 25-те кадровици на правораздавателната система все още не могат или не желаят да номинират свои фаворити. Вече трета седмица единственият претендент за Татарчев наследник остава пловдивският апелативен прокурор Росен Димов. Неговата кандидатура беше издигната от зам.-председателя на пловдивския апелативен съд Станко Кидиков. Нито едно от най-често спряганите имена обаче не бе изречено официално.
По всичко личи, че крайният срок за провеждане на избора - 10 февруари, ще се отложи отново. Вероятно името на Татарчевия приемник ще стане известно едва ден преди да изтече мандатът на сегашния главен прокурор. "Ако на следващото заседание на съвета бъдат издигнати нови кандидатури, ще отложим избора за 16 февруари", каза говорителят на ВСС Людмил Нейков. По закон 7-те години на Татарчев изтичат на 17 февруари, а на 18-и президентът Стоянов трябва да подпише указ за назначаването на следващия обвинител на републиката.
Неспособността на магистратите да демонстрират характер и да заемат ясна позиция по избора на главен прокурор е доста смущаваща. Непрестанното отлагане лавинообразно увеличава шансовете главният прокурор за втори път да се окаже случайна фигура. Просто на 16 февруари ВСС ще бъде поставен в цайтнот и ще трябва да излъчи Татарчев приемник независимо какво е неговото име. В противен случай прокуратурата може да се окаже без свой върховен шеф и да бъде парализирана. Никой не е в състояние да каже кой ще изпълнява Татарчевите функции, ако до 17 февруари не бъде избран нов шеф на обвинението. От юридическа гледна точка е доста съмнително дали може да се назначи временно изпълняващ длъжността главен прокурор, или функциите да се възложат на някой от Татарчевите заместници. Още повече че статутът на прокурорите от Върховната касационна и Върховната административна прокуратура е все още доста несигурен, тъй като формирането на двете обвинителни структури беше атакувано пред Върховния административен съд. Така че, ако до 18 февруари не се стигне до компромис, хаосът в прокуратурата е повече от сигурен.
Всички, които по някакъв начин са замесени в комбинациите около избора на главен прокурор, обаче системно отлагат действията си за последните дни преди края на Татарчевия мандат. Повечето от съдийските фаворити за поста предпочетоха да не се забъркват. Най-спряганите магистрати - председателката на благоевградския окръжен съд Елена Авдева, началникът на отдел "Наказателно-съдебен" Явор Бояджиев и шефът на Второ наказателно отделение във Върховния касационен съд Румен Ненков, не са пожелали да се включат в надпреварата въпреки увещанията на техните колеги.
Правосъдният министър Васил Гоцев се намира в много неловка ситуация заради дружната съпротива на съдиите срещу неговия фаворит Огнян Атанасов. По всяка вероятност Гоцев ще се опита да прокара кандидатурата на своя заместник Никола Филчев, който е бивш наказателен съдия от ВКС и се ползва с доверието както на сините, така и на част от магистратите. Напускането му обаче би оголило сериозно единия фланг на правосъдното министерство, и то точно в момента, когато се преработва Наказателно-процесуалният кодекс.
Единственият официален кандидат за главен обвинител - пловдивският апелативен прокурор Росен Димов, е с минимални шансове за успех. Въпреки че е прокурор от кариерата, той не е обигран в апаратните комбинации на столичната магистратура. Още при предишната надпревара пролича, че той не се ползва с доверието на хората около Татарчев, които заложиха твърдо на Бойко Рашков. Съдиите също не го подкрепиха, въпреки че гледаха сравнително благосклонно на неговата личност. Показателно е, че дори президентът Петър Стоянов, който е негов съгражданин, не демонстрира предпочитания към кандидатурата му.
На финалната права в надпреварата за мястото на Татарчев вероятно ще се присъедини още един участник с ключово значение - зам.-председателят на Върховния касационен съд Благовест Пунев. За кандидатурата му лобира неговият пряк началник Румен Янков, който на този етап е човекът с най-силно влияние в магистратурата. На практика в момента неговото мнение тежи най-много в доминирания от съдиите Висш съдебен съвет. Неофициално номинираният магистрат обаче все още не е обявил публично дали ще се съгласи да поеме прокурорското бреме.
Пунев се смята за един от най-близките единомишленици на Янков. Освен това в настоящия момент той е изключително удобна фигура, защото е юрист от кариерата с над 20-години стаж, не е демонстрирал публично някакви политически пристрастия и винаги е бил изключително умерен. Единственият смущаващ момент в неговата кандидатура е, че в момента той се занимава предимно с гражданско право. Пунев се е занимавал с наказателни дела доста отдавна - по времето, когато е работил като магистрат в Пещера, Пазарджик и Кърджали.
Според източници от синята централа парламентарният шеф Йордан Соколов също бил склонен да приеме кандидатурата на Пунев. Той е обсъждал въпроса с президента Петър Стоянов. Държавният глава обаче не бил особено очарован от перспективата да бъде почти напълно елиминиран от борбата за главпрокурорското място. Той продължавал да държи на своя фаворит - адвоката Георги Гатев.
Обстоятелството, което може да спъне кандидатурата на Благовест Пунев, е фактът, че ако той поеме ръководството на обвинението, кръгът около неговия сегашен шеф ще получи твърде голяма власт. Румен Янков ще контролира не само Върховния касационен съд, но и Висшия съдебен съвет (а оттам парите и кадровата политика на правораздаването), косвено ще моделира поведението на прокуратурата и евентуално ще може да избере, когото пожелае, за шеф на Специализираната следствена служба след елиминирането на Бойко Рашков. Така единственото съдебно звено, което няма връзка с Румен Янков, ще се окаже Върховният административен съд, където се разпорежда бившият зам. главен прокурор и разкаял се Татарчев съидейник Владислав Славов... Така че Брауновото движение в магистратурата ще продължи до последния ден на сегашния главен прокурор, когато всички играчи в съдебния покер ще бъдат принудени да свалят картите си на масата. Едва тогава ще стане абсолютно ясно кой блъфира и кой играе на сигурно.
Има ли сделка: мита срещу посредничество
След като гръмна голямата новина от посещението на руския външен министър Игор Иванов в София - че Москва ни включва в националната си преференциална митническа система, в крайна сметка се оказа, че новина няма - поне не в смисъла на свършен факт. Макар че от икономическа гледна точка проблемът е първи по важност в отношенията между двете страни, Иванов подаде информацията почти между другото. В руската търговска система България се ползва със статута на развита държава и съответно при експорта си за Русия плаща по-високи мита от "развиващите се" балкански държави, включително Турция. Обещание за облекчаване на митата за български стоки получи президентът Петър Стоянов през август миналата година в Москва, а горещата тема тогава бяха залежалите български корнишони. Междувременно още една от тогавашните договорености влезе в сила - миналата седмица заместник-шефът на "Газпром" Богдан Бодзуляк и вицепремиерът Евгений Бакърджиев уточниха, че 20% от доставките на газ за България ще бъдат изплащани със строителни услуги на български фирми на руска територия.
Съобщението на министър Игор Иванов за решението на кабинета на Примаков да ни включи в руската преференциална митническа система има един-единствен смисъл - израз на политическата воля на руското правителство да направи стъпка към евентуално облекчаване на достъпа на български стоки до руския пазар. За да придобие реална сила, това решение обаче ще трябва да бъде одобрено от Думата. А там решенията не се взимат бързо и лесно, особено когато Москва прави едностранни отстъпки. За да бъде убедителна позицията на руското правителство, необходимо е да бъде придружена от съответната компенсация за Русия. Доскоро Москва настоятелно изискваше да компенсираме евентуалните митнически отстъпки за някои групи български стоки със зона за свободна търговия между двете страни. Тъй като това би могло да ни вкара в конфликт с Европейския съюз, с който също имаме споразумения за постепенно освобождаване на митническия режим, въпросът продължава да се протака.
Защо Москва "забрави" за свободната зона и изведнъж ни предложи едностранно намаление на ограниченията върху вноса? Най-вероятно защото иска друг вид компенсация - например посредничеството на България в сложния косовски пъзел. Това обяснява защо вместо да отлети за Брюксел заедно с Иван Костов на конгреса на Европейската народна партия министър Михайлова непрограмирано отлетя за Белград ден преди югославската Скупщина да гласува решение за участие в преговорите в Рамбуйе. Макар че според БТА Михайлова окачествява като формална връзката между посещението на руския външен министър в София и експресните си срещи в Белград, остават въпросите без отговор. От кого и е даден "моралният" мандат да преговаря с властите в Белград, както определя целта на визитата си. Какъв е периметърът на тези разговори, при положение че сама казва: "Основната цел, с която заминах за Белград, не беше да правя предложения или да излагам някакви идеи, предложенията са направени от контактната група. " Макар и пак да изглежда "формално", но колкото изненадващо Михайлова излетя за Белград, толкова неочаквано Иванов обяви след срещата си с Костов за идващите преференции от Москва. Всички обстоятелства подсказват, че има сделка. Каква точно, ще се разбере по-нататък.
Руският първи дипломат също бързаше, той кацна в София, след като се опита да убеди Германия, че военните удари в Косово са прибързани и все още има шанс за мирно разрешаване на конфликта в югославската провинция. Заради удължената си среща с Михайлова Игор Иванов не намери време да разговаря с парламентарната Комисия по външна политика. Така че каквото има да се съобщи на депутатите, Михайлова трябва да го направи сама.
Руският външен министър не коментира публично интервюто на президента Стоянов за немския "Берлинер моргенпост" през тази седмица, в което той заяви, че "България ще следва политиката на евроатлантическа солидарност", ако се наложи военна акция, а заяви, че позициите на двете страни практически съвпадат - и София, и Москва са за политическо разрешаване на конфликта в Косово. Иванов предпочете да наблегне на това, че "никой не може да има монопол над мирните инициативи". Очевидно е обаче, че Игор Иванов, който е известен с посредническите си мисии в Белград и Близкия изток, е използвал тези си качества и в София за "разбиването на монопола за мирни инициативи", както в евфемистично определи идеите на Северноатлантическия пакт.
Ако възможността за търговски отстъпки са форма на ухажване на София от руска страна в тази посока, това е добре познат и често практикуван ход при сложни преговори. Но цената може да се окаже твърде ниска, защото основните стоки от българската експортна листа остават извън преференциите.
Руската преференциална система действа основно на базата на два списъка, които периодично се актуализират и се утвърждават от руското правителство, обясниха от Министерството на търговията и туризма. Първият списък включва страните, на които се предоставят преференциите. В него в момента влизат над 100 главно развиващи се страни, но и такива като Турция, Словения, Югославия, Македония, Румъния, Китай, Южна Корея. Сега Игор Иванов заяви, че от 1 март в списъка ще бъде включена и България.
Във втория списък са включени стоките, за които се предоставят преференции при внос за страните от първия списък. Според сега действащите постановления преференциите се предоставят за всички стоки с изключение на конкретно изброени позиции. Именно в тях попадат особено важните за нашия износ стоки като цигари, вина, алкохолни напитки, бира, фармацевтични продукти, облекла от синтетични влакна, някои видове обувки, касови апарати, изчислителни машини, телефонни апарати, аудио- и видеотехника и др.
