Франчайзингът може да осигури добър бизнес
Другото име на франчайзинга е "бизнес под чадър". Франчайзингът всъщност е правото да се ползва чужда запазена марка върху производството на даден продукт или услуга. За целта се сключва конкретен договор.
Този, който притежава марката и опита, се нарича франчайзодател. Той не предоставя даром своето име и собственото си ноу-хау. Предприемачът, решил да работи за своя сметка, но под чужда марка, се нарича франчайзополучател. Той плаща първоначална встъпителна такса, а впоследствие и непрекъснати франчайзингови такси, наречени роялти. Роялти са процент от приходите на франчайзополучателя и се плащат заради непрекъснатите услуги на франчайзодателя. Защото франчайзингът не е просто даване на разрешително.
"Франчайзингът е една интелигентна система за разрастване на вече успешно изпробвана идея. Вместо една фирма да продава само на едно място своя продукт или услуга, тя реализира един по-съвършен продукт - съчетание между добро име и собствено ноу-хау. Франчайзингът е модел на партньорство. Нито един от двамата съдружници не може да има успех без другия. Принципът на взаимната изгода действа с пълна сила - успехът на единия дава тласък на успеха на другия", коментира Красимир Тодоров, управител на фирма "Глобал консултинг".
Франчайзополучателят трябва да осигури изцяло своя бизнес. Негово е задължението за сграда, наем, финансиране на начинанието, служители и т.н. Той не може да разчита на разсрочено плащане, гратисен период или кредитен ресурс от франчайзодателя.
Опитът на франчайзодателя е първото съществено предимство при този вид бизнес. Когато се купува франчайзинг, всъщност се купуват постижения, трупани с години, и методи на работа, доказали своята пригодност. Избягва се познатото събиране на опит по метода на пробата и грешката. Това позволява франчизиран бизнес да се започне и без предварителни познания в дадена сфера. "Може да звучи парадоксално, но практиката показва, че начинаещите са по-добрите кандидати за франчайзингова дейност. Най-често точно непознаващите пазара са тези, които постигат големия успех", твърди Красимир Тодоров.
По принцип фирмата, която предоставя своето ноу-хау, осигурява на франчайзополучателя консултации и обучение на място. При старта на своя бизнес предприемачът едва ли е спец във всички области - счетоводство, маркетинг и т.н. Затова той се образова в движение и разчита най-често на самия себе си. При франчайзинга голяма част от работата се поема от специалистите на франчайзодателя. Франчайзополучателят може да разчита на съвет и конкретна помощ при всеки казус от всекидневието. Популярността на търговската марка пък предопределя притока от клиенти. Така франчайзополучателят реализира печалба далеч по-бързо от всеки, започнал своя собствен бизнес от нулата.
Франчизираният бизнес е безрисков. Около 85% от всички малки и средни предприятия по света фалират през първите три години от същестуването си. Успелите франчайзингови фирми за този период са 95%, отчита Международната франчайзингова асоциация.
"При франчайзинга няма да имате право да упражнявате дейността си по начин, който вие смятате за добър. Всеки франчайзополучател е длъжен да се съобразява със стандартите и изискванията, наложени от франчайзодателя", припомня президентът на "Глобал консултинг". Волю-неволю предприемачът, решил да работи под шапка, ще трябва да се подчинява на чуждия контрол. Това налага стриктно да се спазват правилата на играта. Рискът от възможен фалит на франчайзодателя също трябва да се има предвид. Евентуалните щети върху имиджа, нанесени от други фарнчайз-партньори, също могат да се причислят към минусите.
Предприемачите, решили да станат франчайзополучатели, трябва да знаят преди всичко какъв бизнес искат да развиват. След това трябва да издирят фирмите, предлагащи франчайзинг за продажба. Справочниците на по-големите национални франчайзингови асоциации съдържат списък на франчайзодателите. "Следва да определите фирмите, които представляват интерес за вас. После бихте могли да ги атакувате пряко или чрез посредник за по-нататъшно проучване. Трябва да поискате франчайзинговия пакет на предлагащия бизнес под чадър и да видите предлаганите условия", съветва Красимир Тодоров.
Изяснете какъв опит се изисква от франчайзополучателя, препоръчват от Международната франчайзингова асоциация. Кой е франчайзодателят и с какво се е занимавал преди това. Как се чувстват останалите франчайзополучатели във веригата. Колко ще струва започването на франчизирания бизнес. Колко ще трябва да платите, за да продължат правата ви. При какви условия се прекратяват франчайзинговите отношения.
Част от отговора на въпросите се намира при посещение на място във фирмата, която предлага франчайз. Следва окончателно подготвяне на бизнесплана за бъдещата дейност. Пристъпва се към главното - франчайзинговия договор. "Трябва да се ангажира юрист при подписването на договора. Добре е също да се работи до последно с няколко конкуретни франчайзодатели, за да се осигурят най-добрите условия", препоръчва управителят на "Глобал консултинг".
"Когато през 1992 г. решихме да докараме веригата от ресторанти KFC в България, първо трябваше да издирим нейния собственик. Помогнаха ни в търговската служба на посолството на САЩ. Не знаехме също начина, по който работи KFC. Предполагахме, че е лиценз. Оказа се франчайзинг", спомня си Йоланда Кюртева, генерален директор на фирма "Самекс" - франчайз за България на KFC и DUNKIN' DONUTS. Наложително било да се ограмотят. Заровили се в дебелите учебници, потърсили съветите на водещи адвокати.
Йоланда Кюртева писала писмо до САЩ, а оттам я препратили към европейския офис на KFC в Лондон. От Лондон отхвърляли три пъти предложението за франчайз в България. "Съобщаваха ни, че плановете на фирмата не предвиждат подобна стъпка засега и че ще ни потърсят на по-късен етап", разказва г-жа Кюртева. Междувременно тя се свързала с една американска фондация - IESC, специализирана да оказва помощ при стартиране на нов бизнес. От фондацията изпратили свой консултант. Джон Ман работил 30 години във веригата KFC. Той останал един месец в България и помогнал при подготовката на бизнесплана, с който сломили съпротивата на Лондон. "Подходихме агресивно и изместихме Италия и Португалия в плановете на KFC за франчайзинг", твърди Йоланда Кюртева. През 1994 г. в София е отворен първият ресторант. В края на същата тази 1994 г. от DUNKIN' DONUTS сами потърсили САМЕКС, за да им предложат франчайз. Днес САМЕКС осигурява работа на 500 души и планира откриване на нови ресторанти в Пловдив и Врана.
"Франчайзингът е една от най-успешните форми на работа. Защото не е нужно да откриваме велосипеда. Ние просто се вписваме в една вече утвърдена структура. " Българският принос към вече направеното е системата за финансов контрол. "Не е тайна, че в годините на голямата криза у нас ние имахме точна информация за това колко пари губим буквално всеки час. Към нашата интегрираната система за контрол на паричния поток проявиха интерес и франчайзодателите", твърди г-жа Кюртева.
Пред четири месеца българската фирма НЕОСТИЛ стана франзайзополучател на гръцката NEOSET. "Не беше нужно да тръгваме от нулата. Мебелите с марката на NEOSET вече са познати на родния потребител. Клиентите знаят какво търсят", разказва арх. Невена Ангелова, собственик на НЕОСТИЛ. Тя работила две години и половина в NEOSET. Идеята за бизнес под чадър дошла съвсем естествено заедно с желанието за самостоятелна изява. "Минусите на франчайза са известни - не може да се проявява фантазия. Правилата на франчайзодателя трябва да се спазват стриктно. Не се допуска никакво отклонение в качеството на услугата. Ако нашите служители не си вършат работата както трябва, франчайзодателят може да ни задължи да ги уволним. Но в крайна сметка всички тези минуси са плюсове за клиентите", обобщава арх. Ангелова.
Варненската фирма ПОЛИКОНТАКТ пък търси франчайзополучатели. Фирмата е от шест години посредник на трудовия пазар. За шестте години от съществуването си е осъществила контакт с 12 600 работодатели. "Чрез дружеството са обявени 22 960 работни места. На ден 14-те служители консултират средно по 394 души, от които 115 лично посещават офиса, твърди д-р Пенка Атанасова, собственик на ПОЛИКОНТАКТ.
Финансовата страна на договора с всеки франчайзополучател е въпрос на конкретна договорка. "Готова съм да направя компромис, да проявя гъвкавост според конкретната ситуация - зависи например дали фирмата е в регион с голяма безработица или не", заявява д-р Атанасова. Хората, които са подходящи, трябва да имат желание за собствена инвестиция за собствения си бизнес. Да са инициативни, лоялни, комуникативни. Да се придръжат към стандартите на фирмата, изброява президентката на ПОЛИКОНТАКТ. Изборът се прави след поредица от срещи и след преминаване през специални тестове. Плюсовете - франчайзополучателят ще осигури работа за себе си и за своето семейство. И ще печели.
(По данни на "Глобал консултинг").
Предстоящо
Въвеждат се нови правила за данъчна регистрация
Нотариусите, упражняващите частна медицинска практика, и физическите лица, извършващи дейност, без да е необходимо да се регистрират по Търговския закон (занаятчиите), вече ще са задължени в четиринадесетдневен срок след започване на дейност да подават специална декларация за данъчна регистрация. Това се регламентира с нова наредба на финансовия министър за данъчна регистрация, която бе обнародвана в бр.7 на Държавен вестник от 26 януари. "На практика не е необходимо лицата, които вече са регистрирани, дори и служебно, да подават сега декларация за регистрация", каза Ангел Савов, зам.-началник на Главно управление "Данъчна администрация". Досега нотариусите и частните медици се регистрираха служебно при подаване на първата данъчна декларация за придобити доходи.
Лицата, които вече са данъчно регистрирани, ще трябва да подават нова декларация само в случай че има ново обстоятелство, произтичащо от разпоредбите на новата наредба - обикновено когато има промяна на седалището или на постоянния адрес.
Задължени да се регистрират данъчно остават да са местните физически лица (служебно); едноличните търговци; местните юридически лица, включително тези с идеална цел; неперсонифицираните дружества; чуждестранните юридически и физически лица при определени условия.
Съгласно новата наредба задължените да се регистрират данъчно лица трябва да уведомят в четиринадесетдневен срок данъчната служба за промяна в данните, посочени в декларацията за данъчна регистрация. Сред тези данни за физическите лица са данните от личния паспорт, трите имена, постоянният адрес. За юридическите лица това са: името на фирмата; видът на компанията; седалището; представляващото фирмата лице и др. Регистрацията се извършва чрез подаване на декларация в предварително определени срокове. Гражданите, които не извършват някаква стопанска дейност, не е необходимо да подават специална декларация, за да се регистрират. Тяхната регистрация се извършва служебно от данъчната служба при първа подадена декларация за получени доходи. В останалите случаи декларацията за регистрация се подава лично или чрез представител с нотариално заверено пълномощно. Към новата наредба са приложени образци от данъчните декларации за регистрация, декларирането на банковите сметки и заверяването на подписи на представляващите фирмите и главните счетоводители.
Новолицензираните нотариуси са длъжни да подадат декларация за данъчна регистрация в четиринадесетдневен срок от вписването им в регистъра на Нотариалната камара.
Четиринадесетдневният срок за подаване на декларация за частните медици започва да тече от получаването на удостоверение за регистрация от общините. Декларацията за регистрация както за медиците, така и за нотариусите се подава в данъчната служба по постоянен адрес. Има се предвид адресът на местоживеене, а не местоположението на нотариалната кантора или частния кабинет на лекаря. Същите условия и срок за регистрация, както при частните медици, важат и за физическите лица, извършващи дейност, без да е необходимо да се регистрират по Търговския закон.
В наредбата се регламентира регистрацията в данъчна служба "Големи данъкоплатци". В тези служби ще се регистрират фирми, които към края на 1997 г. отговарят едновременно на два от следните три критерия: годишни приходи над 2.5 млрд. лв.; дължими данъци, такси и вноски в бюджета над 100 млн. лв. или стойност на материалните дълготрайни активи след ревалоризацията към 1 януари 1998 г. над 1 млрд. лв. Преразглеждане на регистрацията на големите данъкоплатци ще се извършва на всеки две години, считано от началото на тази година. По този начин би трябвало да се избегне съществуващата порочна практика някои фирми периодично да влизат и излизат от обсега на данъчната служба "Големи данъкоплатци".
При регистрацията се издава данъчен номер. За нотариусите и частните медици, както и за гражданите, този номер е тяхното ЕГН. За доказване на регистрация на данъчнозадължените се издава удостоверение, в което е вписан данъчният номер. Това удостоверение се дава на лицето чрез данъчната служба в седемдневен срок от подаването на декларацията за регистрация. До издаването на удостоверението лицата получават екземпляр от декларацията за данъчна регистрация с вписан данъчен номер. Задължението за данъчната служба да издаде удостоверение бе предвидено и в старата наредба за данъчна регистрация.
С подаването на декларацията за данъчна регистрация лицата (с изключение на гражданите) са задължени да декларират и банковите си сметки. За всяка новооткрита или закрита сметка в страната или в чужбина те са длъжни да уведомят данъчната служба в седемдневен срок. Това задължение досега се прилагаше съгласно постановление No209 на Министерския съвет от края на 1995 г. с тази разлика, че то не важеше за нотариусите, частните медици и физическите лица, които извършват дейност, без да са задължени да се регистрират по Търговския закон.
Заедно с подаването на декларацията лицата, представляващи фирмите, които са длъжни да се регистрират (без бюджетните организации), както и главните счетоводители трябва да заверят в съответната данъчна служба образец от подписа си. В случай на промяна на въпросните лица срокът за заверяване на новите подписи е четиринадесет дни.
Санкциите за неподаване на декларация за регистрация в срок или за необявяване пред данъчните на настъпили промени варират от 20 000 до 500 000 лв. При недеклариране на банковите сметки и заверяване на подписите виновните лица се наказват с глоби от 40 000 до 300 000 лв., а юридическите лица - с имуществени санкции.
До първи февруари се плаща първата вноска от патентния данък
На 1 февруари изтича срокът, в който се плаща патентният данък за първото четиримесечие на тази година. Патентен данък плащат физическите лица и предприятия, които са изброени в чл. 31 и чл. 32 на Закона за облагане доходите на физическите лица и са с годишен оборот за предходната година до 75 млн. лв. Сред тях попадат търговците на дребно, извършващите дейност чрез ресторанти, сладкарници, кафенета, платените паркинги, хотели, складовете за търговия на едро, отдаване на видеокасети под наем, заложни къщи; дърводелците, шивачите, обущарите, бръснаро-фризьорите, часовникарите, автотенекеджиите, стъкларите, фотографите, бижутерите, продавачите на литература; извършващите транспортна дейност с леки автомобили, автобуси и маршрутни таксита, както и извършващите таксиметрова дейност и др. Трябва да се има предвид, че посочените суми в закона са годишният размер на данъка. Данъкоплатците са задължени да платят сега само една трета от годишната сума. Плащането се извършва на три равни вноски в следните срокове: до 31 януари, до 31 юли и до 31 октомври. Тъй като първият срок изтича в неделя, първата вноска от данъка може да се плати до края на работния ден в понеделник - 1 февруари. Заплащането на целия годишен размер на данъка до тази дата осигурява отстъпка от 5% от цялата сума на данъка.
Данъкът се внася по сметката на данъчната служба по местонахождение на обекта или по местоизвършване на дейността, а при таксиметрови и транспортни услуги и дейности - по месторегистрацията на извършващото ги лице. Когато дейността е започнала през годината, данъкът се определя пропорционално на броя на месеците за съответния вид дейност, независимо от датата на започване на дейността. Месецът, през който е започнала дейността, не се брои.
Размерът на данъка зависи от извършваната дейност и от мястото й на осъществяване. Принципът е в по-големите градове и централни зони да се дължи по-висок размер на данъка. Ако пропуснете да платите дължимата вноска, тя се събира с лихвата от 18% годишно, плюс основната лихва за изтеклия период на закъснение. Производителите на хранителни и други стоки, както и предлагащите дърводелски, шивашки, обущарски и други услуги, в които е заето повече от едно лице, заплащат патентния данък в пълен размер само за първото заето лице, а за всяко следващо заето лице данъкът се заплаща в размер 25% от определения за съответния вид дейност.
Шестдесет процента от определения размер на данъка плащат някои от лицата, извършващи услуги, изброени в чл. 31, ал. 1, т. 7, като трябва да изпълняват едновременно следните три условия: да са пенсионери; да упражняват дейността лично и да не наемат работници. Сред услугите, за които може да се ползва облекчението, са дърводелските, шивашките, кожарските, обущарските, металообработващите, бръснаро-фризьорските, часовникарските, стъкларските, фотографските ателиета и др. Акционерите все още могат да си вземат дивидентите от масовата приватизация
Акционерите в бившите приватизационни фондове все още могат да си получат дивидентите за 1997 г. Но за тази цел първо трябва да се уверят дали фондът, на който през 1996 г. са поверили инвестиционните си бонове, раздава дивидент. Тридесет и четири от дружествата официално са обявили, че акционерите им няма да получат дивидент за 1997 г. (виж таблица 2). Краен срок за получаването на дивидентите няма или ако има такъв, той се отнася само за изплащането им от определено място. След неговото изтичане акционерите могат да вземат дължимите суми единствено от централата на бившите фондове.
Повечето фондове се преобразуваха в холдинги, докато като инвестиционни дружества ще работят само пет от тях - "Златен лев", "Надежда", "Калиман", "Семеен" и "Задруга 21 век". Независимо от това гражданите имат право на дивидент, тъй като са притежатели на обикновени акции от капитала на тези акционерни дружества.
Гражданите трябва сами да потърсят както дължимия им дивидент, така и депозитарната разписка, която удостоверява неговите права върху придобитите акции в бившите приватизационни фондове. Повечето фондове отказват да изплащат дивидента по банкова сметка или по пощите. Те не се наемат и да разпратят депозитарните разписки на своите акционери.
На практика дивидентите можеха да се взимат някъде от средата на миналата година. Това ставаше както от седалището на фонда, така и по места - от клоновете на банки или инвестиционни посредници. Тази възможност стоеше пред акционерите до края на миналата година. Сега при повечето фондове те могат да получат дивидентите си единствено от централата на дружествата, която в по-голямата част от случаите е в столицата. За да вземете дивидента си, не е необходимо да носите със себе си депозитарната разписка или боновата книжка. Все пак хубаво е да са ви на разположение, за да се застраховате срещу евентуални приумици на някои от служителите на фондовете (както се оплакват акционери). Обикновено за получаването се изисква само личен паспорт или нотариално заверено пълномощно (когато дивидентът не се взема лично от акционера). При някои фондове (Българо-холандски приватизационен фонд, сега Българска холдингова компания) е необходимо първо да получите депозитарната си разписка, защото след това тя се изисква при раздаването на дивидента. Проучване сред дружествата показа, че само в една част от тях акционер може в момента да отиде и да си прибере дължимата сума. Сред тези дружества са бившите фондове "Албена инвест", "Булгар-Чех инвест", Българска холдингова компания, "Доверие - обединен холдинг", "Златен лев", "Калиман", "Никотиана", "Нов век" и "Родина". От останалите фондове не може да си вземете дивидента, защото в момента дружествата обработват данните кои от акционерите са си получили дължимите суми до края на миналата година. Практиката до Нова година бе фондовете да сключват договор с банки за изплащане на дивидента и предаване на депозитарните разписки. Сега банките изпращат списъци с хората, упражнили това си право, и тези, които все още не са. Фондовете, които сега не изплащат дивиденти единствено поради обработването на въпросната информация, ще възстановят изплащането някъде от февруари (виж таблица 1).
Холдингите, които са заявили, че изплащането на дивидентите ще започне отново някъде от април и май, изчакват решение на общото събрание дали да се разпределя дивидент за изминалата 1998 г. и по какъв начин ще бъде изплащан. Така акционерите на тези фондове ще трябва да почакат още някой месец, като ще имат възможност да си взимат дивидента за 1997 г. заедно с този за 1998 г. Общите събрания на дружествата обикновено са през месеците април и май, като вероятно от юни - юли ще започне изплащането на дивидентите. "Очакваме голяма част от акционерите ни да си вземат през юни дивидентите едновременно за двете години, като се има пред вид, че сумата за една бонова книжка е около 10 - 20 хил. лв.", каза служител във фонд. "Когато сумите са незначителни, не си заклужава хората да идват чак от провинцията, тъй като разходите им ще са близки до дължимите пари. " Още повече че дивидентите за 1998 г. вероятно ще се раздават по места.
От фондовете поясниха, че дивидентът на починал родител не се губи. Той може да се вземе от наследниците след представяне на копия от удостоверение за наследници и от смъртния акт. В този случай изплащането на дивидента става в зависимост от броя на наследниците и на притежаваните акции от починалия родител.
По различен начин може да се получи дивидентът в следния казус: внуци са внесли инвестиционните бонове в приватизационни фондове на свои дядо или баба. За да не се налага лично възрастните хора да ходят в офиса на холдинга или инвестиционното дружество, е достатъчно желаещият да вземе дивидента да представи нотариално заверено пълномощно на негово име. Съществува втори вариант, на който се съгласяват само няколко фонда, с писмо-молба да се изиска изплащане на дивидента. Дружествата не са задължени да правят това, като реакцията им зависи от възприетото отношение към дребните акционери. Необходимо е в писмото да са посочени личните данни на акционери и номерата на банковите сметки и кодове. При достатъчно желание от страна на фондовете, те могат да поемат разходите по превода на дивидентите.
Дивидентите, които реално получава акционерът, са с платени данъци, които са окончателни. Сумите от дивидента не се включват в облагаемите доходи на физическите лица както през годината, така и след приключването на данъчната (календарната) година.
Добре е до средата на годината да се снабдите с депозитарните си разписки, тъй като може да ви ги изискат за изплащането на дивидента за втората година - 1998 г. За да получите депозитарната разписка, е достатъчно да представите единствено паспорт, тъй като фондовете разполагат с информация за своите акционери и за броя на акциите, които притежава всеки един от тях. Някои фондове ("Булгар-Чех инвест холдинг") декларираха, че ще изпратят депозитарната разписка и дивидентите по пощите, но не поискаха да се ангажират за някакъв срок.
Депозитарните разписки се издават, за да удостоверят притежаване на дял от капитала на дружествата, които са преобразувани от приватизационните фондове. Разписките заместват акциите, т.е. акционерите не получават акции на хартия, а разписки, доказващи притежаването на тези акции. Въпреки това депозитарните разписки също са ценни книги и могат да се продават, но само чрез лицензиран инвестиционен посредник. Такива в момента са над 60 дружества.
Костов: Даваме лицензията за частен канал на 7 май, петък
Ще има и втора частна национална телевизия
Лицензът за частна национална телевизия ще бъде издаден на 7 май, петък. Това е решил лично министър-председателят преди седмица. Държавната комисия по далекосъобщения е разработила график за протичането на процедурата по избора на бъдещия собственик на частния национален канал. Първоначално се е предвиждало лицензът да бъде издаден в началото на юни, но Костов разпоредил срокът да се съкрати с месец. Плановете на управляващите включват и подготвяне на процедурата за стартиране на трети телевизионен канал с национален обхват до края на 1999 г. Дали, след като вече управляващите знаят отговорите на въпросите как и кога, са постигнали консенсус и по въпроса кой.
Победителят в състезанието за частна национална телевизия ще бъде обявен на седми май тази година, става ясно от план-график, изработен от Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) и одобрен лично от премиера Костов. "Да се действа" е резолюцията, която министър-председателят е поставил върху придружаващата докладна записка от шефа на КПД Антони Славински. Премиерът е наредил крайният срок да се премести с месец по-рано. В първоначалния вариант се предвиждало лицензията да бъде издадена през юни. Крайният срок за издаване на лицензията съвпада с деня на радиото и телевизията - на седми май Александър Попов е открил радиото.
Другата изненада в документа е, че се предвижда до края на годината да бъде подготвена процедурата за лицензиране и на втора частна национална телевизия. С това правителството за пръв път ясно декларира желание в националния ефир да се появят два конкурента на БНТ.
В докладната записка се предлага за първия частен национален канал да бъдат освободени честотите, на които сега се излъчва Ефир 2 на държавната телевизия. Според утвърдения график до десети февруари ДКД трябва да предостави на Министерския съвет цялата документация, необходима за откриването на процедура за лицензиране на частен национален телевизионен канал. До същата дата Националният съвет за радио и телевизия трябва да депозира в правителството проект за лицензия. Комисията по далекосъобщенията вече е изготвила и депозирала за съгласуване в Министерството на финансите проект за наредба, която ще определя размера на лицензионните такси. Те ще се изчисляват въз основа на брутните приходи на медиите. Според Закона за далекосъобщенията ДКД предлага на Министерския съвет откриването на процедура и начина за получаване на лицензия (търг или конкурс). В срок до един месец правителството трябва да определи срока за избирането на тв оператора и продължителността на лицензията. Със своя заповед министър-председателят назначава комисия за провеждането на конкурса и определя нейните членове. В комисията според телекомуникационния закон трябва да участват представители на медийния съвет, ДКД и на "други заинтересовани ведомства и организации". В закона не е уточнен броят на членовете на комисията и не е казано изрично, че организациите трябва да бъдат държавни. Това дава възможност на всички неправителствени организации например да поискат от Костов места в органа. Председател на комисията по закон е шефът на ДКД Веселин Стойков. Той и назначените от премиера членове класират кандидатите и "предлагат на Министерския съвет да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса или търга". До един месец правителството "с мотивирано решение определя лицето", което ще получи лицензията, а две седмици по-късно ДКД я издава на "определения".
Междувременно с документите на кандидатстващите за лицензия трябва да се е запознал и Националният съвет за радио и телевизия. Според изискванията на Закона за радиото и телевизията, след като необходимите документи бъдат подадени в ДКД, тя ги препраща към медийния съвет. Освен съдебната регистрация и удостоверение от данъчните власти, че не дължат пари на държавата, кандидатите за ефир трябва да представят и доказателства, че разполагат с достатъчно пари, за да осъществят намеренията си. Необходими са също така и "програмен проект, програмна концепция, програмен профил и програмна схема". Бъдещите собственици на медиите са длъжни да докажат още и че легално са придобили авторските права за програмите си. След като телекомуникационната комисия изпрати документите в съвета, членовете му са длъжни да вземат решение в срок от един месец. Ако кандидатурата бъде одобрена от НСРТ, документите на бъдещия собственик на ефирна медиа се връщат обратно в ДКД заедно с проект за лицензия.
Тъй като лицензията за издаване на частна национална телевизия най-вероятно ще бъде издадена след конкурс съгласно изискванията на медийния закон, Министерският съвет трябва да изработи наредба, с която да определи реда за провеждане на състезанието.
В документа на г-н Славински се излагат два варианта за представяне пред обществото на процедурата по раздържавяването на ефира - като "приватизация на Ефир 2" или като лицензиране на частен национален канал. Премиерът е избрал втория вариант.
Миналия вторник комисията по далекосъобщения официално оповести, че е решила да започне разработване на процедура за лицензиране на частен телевизионен оператор с национално покритие. Решението на ДКД е депозирано в медийния съвет, който според съобщението на държавната комисия "трябва да разработи рамков проект за лицензия на телевизионна дейност с национален обхват".
"Обсъждаме две седмици - до 25 юли. С особена важност" - тази резолюция премиерът Костов постави върху подобна докладна записка на председателя на КПД Антони Славински за приватизацията на Ефир 2 от средата на 1997 г. В нея се предлагаха за обсъждане възможните варианти за стартиране на частна национална телевизия, но от тогавашната резолюция на премиера не последва лицензиране на частен канал. За близо две години управляващите успяха да си изяснят как точно да се извърши раздържавяването на ефира. Така че сега въпросът не е дали ще има частна национална телевизия, а как ще се действа. Открит остава и въпросът кой ще спечели лицензията. Четири компании досега са заявили амбициите си. "Нова телевизия", която слуховете свързват с подкрепата на най-влиятелните фигури във СДС, и близката до вицепремиера Бакърджиев кабелна програма "Канал 3" са българските претенденти. От чужбина заявки подадоха американската "Central European Media Enterprises" (СМЕ) и скандинавската "Scandinavian Broadcasting Systems" (SBS), в съдружие с Европейската банка за възстановяване и развитие.
Единственото реално действие на властта оттогава досега е наредената лично от Костов забрана на рекламите в прайм-тайма на държавната телевизия. Според някои това е сигурен знак, че този път сериозно се върви към частна телевизия, защото част от рекламните бюджети за БНТ се преразпределят към регионалните канали. Най-големият печеливш от "необяснимата" забрана е "Нова телевизия". Това пък дава основания да се смята, че и печелившият кандидат вече може да е определен. А и датата 7 май подсказва, че изненади за сините от бъдещата частна национална телевизия за местните избори наесен не се очакват.
Накратко
Журналисти от цялата страна, дадени под съд за публикации, настояха миналата седмица за отмяна на три текста от Наказателния кодекс (НК), които според тях ограничават свободата на словото. Текстовете предвиждат затвор за обида и оклеветяване. На пресконференцията присъстваха и депутати от медийната парламентарна комисия. Според най-съдената българска журналистка Йовка Атанасова, главен редактор на в. "Старозагорски новини", през последните три години срещу български журналисти са заведени над 100 дела. Най-много са делата срещу ръководения от нея вестник - 12, следват "Нощен труд" - 6, "24 часа" - 4, и др. Журналистите поискаха да се отменят привилегиите за длъжностни лица, които по сега действащото законодателство имат право безплатно да ползват услугите на прокурор, както и да поискат утежнена присъда, когато сметнат, че са оклеветени. Председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Стоян Райчевски се съгласи, че преследването за клевета и обида трябва да става по граждански път. Той каза, че при предстоящото разглеждане на поправки в НК може и да се обсъдят тези предложения.
Атакуваните пред Конституционния съд текстове от Закона за радиото и телевизията не противоречат на конституцията. Това е становището, което парламентарната Комисия по културата и медиите ще изпрати до Конституционния съд. Комисията трябваше да вземе становище, тъй като Народното събрание е конституирано като страна по делото в съда, образувано по искане на 52-ма народни представители. Становището на комисията беше прието със седемте гласа на депутатите от управляващата партия. Опозицията гласува против предложението. Крайният срок за предаване на становищата от заинтересованите страни изтече в петък. Освен Народното събрание мненията си в Конституционния съд трябва да представят и БНТ, НСРТ, ДКД, както и граждански сдружения.
Националният съвет за радио и телевизия се срещна миналата седмица с народни представители от всички парламентарни групи. Депутатът от евролевицата проф. Димо Димов призова членовете на съвета да се намери начин държавата да запази Ефир 2, който да е само канал за програми за култура. Според него закриването на втория държавен канал ще е "невероятен удар върху националната ни сигурност поради силната културна експанзия, на която са подложени малките народи". Защитата на българската култура е въпрос на политика и на двете медии - БНТ и БНР, отговори му председателят на съвета Александър Томов. Депутати от БСП и евролевицата поставиха въпроси за избора на нов генерален директор на БНТ. Във всички възможни предавания се лансира идеологията на управляващите, каза депутатът от БСП Иво Атанасов. Диалогът, за който призовават управляващите, трябва да се осъществява пред очите на обществеността, а БНТ не създава такива предпоставки, заяви народният представител от ОНС Лютфи Местан. Той каза, че не се излъчват предавания на езика на граждани, "за които българският език не е майчин".
Тук всички се мислят за велики, а всъщност сме шест милиона малки човечета
Камен Воденичаров, продуцент на "Каналето", пред "Капитал"
- Трудностите идват първо от прилагането на закона. Това, че в крайна сметка БНТ остана без реклама в праймтайма и че няма алтернатива, т.е. друг национален оператор, доведе до по-радикални действия от страна на настоящото ръководство. To трябваше да прецени какви необходимости от програми има и да се опита да ги намести в програмната си схема. В един момент се оказа, че наистина има повече потенциал от независимите продуценти и по-малко предлагане от БНТ - оттук дойде първият конфликт. Вторият конфликт идва от това, че непрекъснато в общественото съзнание се повтаря, че, видите ли, едва ли не едно от кранчетата, през които се източва ценен ресурс на националната телевизия, са независимите продуценти, което драстично не е вярно, защото те имат относително нисък дял, някъде около 20 процента във финансите. Освен това много голяма част от парите на рекламодателите и на рекламните агенции преминават през независимите продукции. Те просто имат висок рейтинг, по-мобилни са, имат и възможност за лична инициатива при убеждаването на даден рекламодател да рекламира в самото предаване и оттам в БНТ, като отново огромният дял отива в националната телевизия. Цената на закупуване на дадена продукция сега падна драстично и ние сме поставени пред избора или да приключим, да спрем с дейността, или да оптимализираме производството. Трябва да се намалят сценичните дни, да се намалят престоите в студиата... Трябва да се получи по-голяма оперативност, от което в крайна сметка сигурен съм, че може би ще пострада всяка програма. Но от БНТ казаха: "Дайте време, за да може самата телевизия да усети финансите, средствата си, дали ще има ресурс, за да плати повече пари за добра програма. " Докато мине обаче този опит, може много от външните продуценти да бъдат принудени да приключат работата си.
- На този етап три месеца - за толкова са подписани и всички договори. Предполага се, че новото ръководство също ще има някаква своя концепция за развитие на медиата. Въобще всичко около телевизията започна да се развива много динамично през втората половина на 1998 г. Всичко онова, което трябваше да се случи малко след 1989 г., става сега. И това сътресение може би ще продължи до края на 1999 г., докато в един момент всичко се намести и стане така, както изисква законът. Сега под въпрос е дори правилникът на БНТ за външните продукции. Ние, от Асоциацията на частните продуценти, поставихме този въпрос и сигурно ще продължим да се борим. Това е един правилник, който е изготвен от хора в телевизията, приет е от управителния съвет и категорично влиза в противоречия с медийния закон или пък го тълкува по свой собствен начин, както е разпореждането да няма излъчване на живо за външните продукции. Никъде в закона не се казва, че предаванията трябва да се предават в БНТ на запис.
- Това е резултат от много дълъг процес, който започна с възникването на външните продуценти, независимите, както е по-правилно да се казва. Тогава явно е имало необходимост от тях, тъй се предлагаха добри условия на хората, които искат да опитат, да рискуват да произвеждат добра телевизионна продукция сами. Този процес се разшири - много хора започнаха да опитват да правят това, къде успешно, къде неуспешно. През тази година обаче присъствието на независимите продуценти в телевизията ще се свие. Липсата на пазар и на възможност да се продава такава телевизионна продукция на други субекти в този пазар ражда всички противоречия.
Тази идея се коментира от известно време, че ако самата телевизия поради липса на финансови средства реши да отиде към затваряне на Ефир 2, времето му да се предостави на външните продуценти... Това би било един експеримент, в който каналът на принципа на копродукцията се даде на независимите продуценти. Те да направят програми в областите, които не са забранени от закона. Смятам обаче, че това ще бъде доста трудно, защото веднага ще се извади дежурният лозунг, който се използва винаги, когато става въпрос за частна инициатива в областта на телевизията - за приватизация под масата. В това предложение обаче собствеността не се променя, тя остава държавна. Но след като самата държавна телевизия няма ресурс това да се произвежда и да се правят тв програми от самата нея, защо екранът да остава празен?
Няма логично обяснение. Отговорът е: "Така реши управителният съвет! " Представители на тв ръководството се опитаха да кажат, че според закона БНТ купува предаване, произведено от частен продуцент, а когато една стока се закупувала, тя трябвало да се пипне, да се види какво се купува. Не се приема, че нейното излизане на живо също е стока, която се продава, и има много механизми, които да контролират какво ще излезе, можеш ли да правиш промени или не. Толкова време, толкова години сме били на живо, били сме и на запис, разбира се, и има съзнание за това какво правиш. Нито можеш да нарушиш дадена наредба, нито можеш да напсуваш някого, ако това преди това не го пише в сценария.
Напоследък се сещам около всичко това, което се случва и в БНТ, и при кабелните оператори, че то е следствие от много закъснялото развитие на събитията - затова е толкова драматично. Но до голяма степен, съзнателно или не, и този хаос беше създаден от законодателя. Той е виновен за цялото закъснение на всички правила и начини да се работи нормално. Този процес обаче трябва да бъде регламентиран. Ако казваме, че в България реформата не върви, тя не върви, защото всеки от нас казва: "Много хубаво, реформирайте се, оправяйте се, но мен не ме закачайте! " Всеки един от нас трябва да има воля да се промени, да тръгне да работи по някакви правила. Дали правилата са добри или не, времето ще покаже, но е важно те да се спазват. Мисля си за финалния епизод на филма "Недосегаемите" с Кевин Костнър - много битки с алкохолната мафия по време на сухия режим, убити хора, приятели - на финала един репортер се обръща към въпросния данъчен инспектор, който разбива Ал Капоне, с думите "разбрахте ли, че Сенатът е отменил сухия режим. Какво ще правите сега". Той отговаря: "Най-напред ще пия едно малко, а пък после ще видя. " Съществува възможността всичко, което сега става, и толкова много емоция се хвърля, толкова много нерви в един по-късен етап само с промяна на един или два члена от закона да се отпуши и да приключи, така както е приключил и сухият режим оттатък океана.
- Каналът като програма върви добре и като тенденция за развитие също. Като единственият музикален канал в момента към него обаче има големи апетити. Веднъж от страна на големите музикални компании, които са носители на авторските права, втори път от рекламните агенции, които искат да извоюват по-голям, и по-голям, и по-голям процент отстъпка, за да докарват клиенти в канала, и трети път от системата за разпространение, от кабелните оператори. На този етап съществува една патова ситуация, защото това прегрупиране при кабелните оператори, което нас въобще не ни интересува, създава доста трудности и ние се опитваме сами да договорим възможността каналът да стигне до повече зрители. Оттук идва и дискусията за цената, която трябва да плащат те, за да гледат канала. Цялата тази палитра от проблеми трябва да се разреши до края на февруари. Лошото е, че съществува хипотетичната възможност каналът да не може да продължи, да изчезне.
- Смятам, че ако чужденците влязат в България, те имат до голяма степен подготовка и добри програми, които ще внесат. Местната програма ще е в точно определени часове, с определен лимит. Няма да е по-лесно да се работи с частната телевизия. Мисля, че част от независимите продуценти или ще променят своите програми според изискванията на голямата медиа, или ще останат партньори на БНТ при по-добри условия, или ще трябва да се продадат на парче, т.е. отделни звена и отделни хора от различните екипи да започнат вече работа на индивидуален трудов договор с новия медиапартньор, работодател. Късно се стигна до необходимостта да се излезе с единни действия и единни становища по определени въпроси от хората, които произвеждат телевизионна продукция, но това е процес в България, който закъсня. А пък и тук всички се държим, като че ли имаме излаз на Бяло море, държим адриатическото крайбрежие и имаме около 40-50-милионен пазар - колкото една Франция. Всички тук са императори, всеки е велик, всеки е вожд, всеки иска да бъде монополист, а ние сме, общо взето, около шест милиона малки човечета, на които на всичкото отгоре не им се работи много и непрекъснато спада и способността да се купува каквото и да било, а от там се срива абсолютно всичко.
КЗК пак санкционира ВАЦ
Глоба от 25 млн. лв е наказанието за германската групировка
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реши миналата седмица, че една от фирмите на германската медийния групировка ВАЦ у нас е нарушила Закона за защита на конкуренцията. Антимонополистите наложиха глоба от 25 млн. лв. на "168 часа" ЕООД.
Повод за това решение е игра за читателите в един от всекидневниците на ВАЦ - "24 часа". В края на миналата година вестникът организира томбола, в която трябваше да се купуват десет последователни броя на изданието. Наградата за събралия десетте отпечатани талона беше самолетен билет до Виена.
Според ведомството на Николай Павлов в случая е нарушен чл.34, ал.6 от антимонополния ни закон. Текстът в него гласи, че се "забранява извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки, събиране на серия от купони и други подобни, разиграване на хазартни игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга". В средата на миналата година КЗК прие специално тълкувателно решение, за да изясни какво точно ще има предвид под "значително надвишаване" на цената на стоката или услугата. Комисията постанови, че стойността на наградите, които се предлагат при промоциите, не може да превишава с повече от 10 пъти стойността на продукта или да е по-голяма от пет минимални месечни заплати, т.е. около 250 хил. лв. Германската вестникарска групировка може да обжалва наказанието на КЗК в двуседмичен срок след получаването на решението и мотивите към него. Дотогава или докато съдът не вземе решение по делото, ВАЦ няма да плаща 25-те милиона лева глоба.
Предстои Комисията по защита на конкуренцията да се произнесе и по две други преписки, свързани с немската медийна компания. В началото на октомври синият бизнесмен Красимир Стойчев поиска КЗК да разреши размяната на дялове между ВАЦ и неговата фирма "Нюз холдинг". Идеята беше двете организации да си разменят по 50% от дяловете в дружествата.
Комисията, оглавявана от Николай Павлов, трябва да даде становище и по молбата от собствениците на в. "Континент" да се разреши на вестника да обедини рекламата си с тази на ВАЦ.
Очаква се и може би най-важното решение от битката КЗК и ВАЦ - Върховният административен съд да се произнесе по делото за разваляне на договора за покупка на "Труд". Преди една година Комисията за защита на конкуренцията заведе дело срещу ВАЦ, за да докаже, че германската групировка е монополист на вестникарския пазар и злоупотребява с това си положение. КЗК настоява договорът за създаване на "Труд издателство" ООД да бъде обявен за недействителен и иска да се разтури и самото дружество "Труд издателство". Делото беше многократно отлагано по различни причини. Поредният насрочен срок за неговото разглеждане е през месец март.
Най-големите тв рекламодатели за 1998 г. Източник: "Маркет тест".
Източник: "Капитал".
Поради технически причини в предишния брой на "Капитал" бяха разменени имената на рекламните и медийните агенции на компаниите Beiersdorf, Brewinvest, Wrigley's и Мобиком. Редакцията искрено се извинява за грешката. Публикуваната по-горе таблица показва верните агенции, които обслужват рекламните бюджети на фирмите.
Сумите в графата "Бюджет (DM) "Маркет тест" показват размера на вложените в реклама пари на компаниите в двата канала на БНТ, "Нова телевизия" и "7 дни" за цялата 1998 г., пресметнати от агенцията за социологически проучвания "Маркет тест". Бюджетите са изчислени въз основа на официално обявените рекламни тарифи от медиите, без да се приспадат агентските комисиони и количествените отстъпки. В мониторинга на "Маркет тест" не се включват парите за спонсориране на предавания.
Представените суми не показват реално изразходваните от рекламодателите суми за клипове по двата Канал 1, Ефир 2, "Нова телевизия" и "7 дни". Въпреки това данните са подходящи за сравнителни наблюдения и за подреждане на фирмите въз основа на вложените от тях пари за реклама.
Моника - отново свидетел по делото срещу Клинтън
Ще има свидетелски показания в процеса срещу американския президент, решиха републиканците, които използваха мнозинството си в Сената. Те приеха план, според който ще бъдат изслушани трима свидетели - сътрудникът в Белия дом Сидни Блументал, Моника Люински и близкият приятел на Клинтън Върнън Джордан. Техните показания ще бъдат записани на видеолента и при закрити врати ще бъдат показани пред Сената. След това ще бъде решавано дали видеозаписите да бъдат обявени за публично достояние и дали пресата ще получи достъп до тях. Сенаторите ще преценяват впоследствие дали има нужда от призоваването на още свидетели. Засега и двете страни се надяват, че Сенатът ще гласува окончателното си решение до 12 февруари.
Демократите в Сената реагираха остро и отново подчертаха, че техен основен приоритет е приключването на процеса колкото се може по-скоро. "Просто не успяхме да се споразумеем с противната страна", изрази съжалението си Том Дашъл, лидер на сенаторите демократи. Според него въпросът за видеозаписите на свидетелските показания е по-скоро тема от морален и етичен характер, отколкото правна постановка. "Става дума за мръсотии, които нямат място в Сената. Не желаем нито госпожица Люински, нито пък някой друг да говори за подобни неща в тази зала", заяви Дашъл.
Решението на мнозинството бе критикувано от Белия дом, чийто говорител Джо Локхарт призова сенаторите "да обяснят на американците защо продължават да протакат този процес". Въпреки че основната теза на защитата на президента е максимално ускоряване на делото, решението на републиканците им дава шанс също да призоват свидетели. Основните опасения на демократите са свързани с евентуалната промяна в хода на процеса след представянето на показанията на тримата свидетели. Ако се случи нещо непредвидено, и защитата, и обвинението ще получат правото да търсят и представят нови доказателства и свидетели, а това отново би удължило процеса.
Саудитска Арабия и Кувейт замесени в международен заговор срещу Ирак
Въпреки официално декларираната позиция на правителството в Риад, че Саудитска Арабия не подкрепя външния натиск за ново правителство в Багдад, иракската преса обвини управляващите в Саудитска Арабия, че участват в международен заговор за смяна на режима на Саддам Хюсеин. "Правителството в Риад е партньор на западните агресори в заговора им срещу Ирак", написа в петък на първа страница официозът на управляващата в Ирак партия Баас "Ал Тавра".
Подписаното от Саудитска Арабия становище на Арабската лига за облекчаване на санкциите на ООН срещу Ирак, изработено през миналия уикенд в Кайро, бе заклеймено от Багдад като антииракско.
Според местните медии доказателство за участието на Риад в американско-британската конспирация е и отварянето за американски и британски изтребители на въздушно пространство на Саудитска Арабия, както и предоставянето на достъп на вражеските самолети до саудитски военни летища.
Кувейт също попадна под язвителните нападки на иракските вестници за направените "логистични услуги" на западните агресори, посипали с бомби Ирак в края на миналата година.
Великите сили обсъждат мерки за Косово
Условията за започване на преговори между косовските сепаратисти и властите в Белград са основната цел на срещата в Лондон на външните министри на страните от контактната група. На воюващите страни ще бъде поставен ултиматум и краен срок за започването на преговори за мирно уреждане на кризата. В противен случай НАТО ще атакува.
Според британския външен министър двете страни ще получат не повече от седмица, за да изпълнят исканията на контактната група. На албанците ще бъде обещана ограничена автономия на Косово, а Белград ще получи гаранции, че Косово ще остане в рамките на Югославия. Към всеобщите усилия за намиране на решение се присъедини и генералният секретар на ООН Кофи Анан, който изказа пълната подкрепа на световната организация за евентуалната военна намеса в Косово. В контактната група влизат САЩ, Русия, Германия, Франция, Великобритания и Италия.
Португалия и Индонезия решават бъдещето на Източен Тимур
Изработения от ООН план за предоставяне на автономия на анексираната към Индонезия преди две десетилетия бивша португалска колония Източен Тимур обсъждат дипломати на Португалия и Индонезия. Изненадващото за ООН и Португалия предложение на Индонезия за даване на пълна независимост на Източен Тимур не е в дневния ред на срещата.
"Ще работим върху изработения от ООН план за предоставяне на по-широка автономия на Източен Тимур. Все още не е ясно какво точно предлага Индонезия", заяви Ямшийд Маркър, посредник на разговорите между дипломатите на Португалия и Индонезия.
Португалската дипломация се отнесе скептично към радикалната промяна в позицията на Индонезия и поиска повече детайли. Ръководителят на португалската делегация Фернандо Невес заяви, че Лисабон ще приеме всяко решение, изразяващо волята на хората на Източен Тимур.
Управляващите в Индонезия изключиха възможността да бъде проведен референдум в Източен Тимур. "Ако Източен Тимур отхвърли предложението за автономия, ще получи пълна независимост. Евентуален референдум за бъдещето на провинцията ще отвори стари рани и ако не сме внимателни, ще бъдем въвлечени в гражданска война", отбеляза външният министър на Индонезия Али Алатас.
Властите в Джакарта пропуснаха да обявят по какъв начин ще стане известна позицията на населението на Източен Тимур.
Технологично деноминиране на лева
Три са главните бариери пред банковата информационна технология у нас за разрешаване през последната година на отиващия си век - настъпването на 2000 г., въвеждането на еврото и деноминирането на лева. За отстраняването на първите две препятствия у нас се взаимодейства със специалисти от други страни. Но за преодоляването на последната бариера се налага да се обсъдят подводните камъни и поставените капани, които трябва да бъдат заобиколени по време на деноминацията на лева.
Обектите, които деноминацията обхваща или засяга, са парите в обращение, по банковите сметки, както и тези в платежните системи. По данни на БНБ за първата половина на 1998 г. парите извън банките са 1 418.9 млрд. лева, докато тези по сметки надхвърлят 4 610 млрд. лева. В същото време средно по 55 хил. междубанкови плащания на обща сума около 175 млрд. лева се обработват ежедневно в националната разплащателна система БИСЕРА, а броят на вътрешно банкови преводни съобщения е около 15 хиляди.
Произтичащите от деноминацията проблеми, свързани с наличните пари в обращение, формиране на новите цени и плащания в брой, вече са обсъдени в различна дълбочина. Дискусията трябва да продължи към деномирането на парите по банковите сметки и "електронните" пари в платежни системи, както и свързаните с тях операции и транзакции. Сходно е за паричните еквиваленти по фондове, фирмените счетоводни сметки, регистрите за дълготрайните активи, финансовите системи за заплати и т.н.
Жизненият цикъл на деноминацията като разположен във времето процес се разлага на стартиране, протичане и приключване. За начална дата за деноминиране на българския лев се предвижда 01.07.1999 г. (четвъртък) с паралелно използване на старите и новите налични пари за период от шест месеца. Обаче формата на деноминация за останалите засегнати обекти допълнително трябва да се избере измежду:
Сравнителният анализ на различните форми за стартиране на деноминацията показва, че най-много предимства притежава директното (еднократното) преобразуване на сметките и платежните съобщения, съвпадащо по време с въвеждането на деноминацията. В същото време то е рисково по отношение на недостиг на технологично време за обработки през нощта по средата на седмицата - 30.06.1999 г. (сряда) срещу 01.07.1999 г. (четвъртък). Например тогава се изпълняват обработки от два банково-счетоводни процеса - регулярното приключване на ден, месец и полугодие с олихвяване и генериране на справки и отчети, както и предвиждащата се деноминация.
Технологичното време за директното деноминиране е измеримо, а следователно и управляемо с цел вместване в "нощното" време. Има две възможности за измерване и определяне на технологичната продължителност на директната деноминация на парите по сметки - чрез обобщена (макро за процеса) оценка или чрез структурна оценка по влияещите на този процес фактори.
Обобщената оценка на технологическата продължителност е прогнозируема, направена въз основа на проведеното "обезстотинкване" на левовите сметки, извършено през лятото на 1997 г. Данните от този период показват, че скоростта при закръгляване със счетоводни записвания на остатъците и без отпечатване на счетоводните операции е приблизително 250-300 сметки на минута.
Структурната оценка на технологичното време за деноминация на лева зависи от вътрешни за банките и външни за тях фактори. Основните вътрешни фактори са броят на сметките, компютърна мощност и начинът на деноминация.
Първият вътрешен фактор влияе правопропорционално на продължителността и подсказва за добра клиентска база на съответната банкова единица. Вторият вътрешен фактор влияе обратнопропорционално на размера на технологичното време, за чието намаляване се изисква допълнителна инвестиция за закупуване на адекватната (по-производителна) компютърна техника и банково оборудване.
Третият вътрешен фактор - начинът на деноминиране на сметките при делението на 1000 - е колкото технологически, толкова и принципен. Един от възможните начини е закръгляване на сметките със съпровождащи счетоводни записвания, напр. по аналог при премахване на стотинките от левовите сметки през 1997 г. Друг възможен начин е да се стандартизира компютърният формат за салдата на банковите сметки, да се поддържат повече от две цифри след десетичната точка, като само първите две от тях се визуализират, напр. по аналог с въвеждането на еврото. Това изисква уеднаквяване на използваните до този момент формати чрез преструктуриране на десетичната точка най-малкото с три позиции наляво.
За предпочитане е да се избере стандартизиране на формата за салда на сметките заради следните предимства:
Външните фактори се формират от взаимодействията на банките с национални оператори - Банксервиз, Борика, Централния депозитар и др. Различните технологични схеми на подреждането на операциите във времето определят технологическите продължителности при въвеждане на деноминацията на парите в платежните системи.
Съществуващата в момента организация в националната платежна система БИСЕРА допуска приемане на плащания от БАЕ до 22.00 часа, разпределението и уреждането на плащанията приключва до 02.00 часа на следващия ден, а след това е разпращане по базите на Банксервиз и БАЕ. Тогава за деноминирането на парите в платежните системи са приложими една от следните три схеми:
За предпочитане е последната схема поради съвместяване на деноминацията по парите по сметки в банките и сетълмента, както и разпаралеляването на деноминацията на сумите по преводите по банки и техните подразделения. Допълнителните й предимства са, че:
Като недостатък би се изтъкнало, че банките са принудени да въведат нощна смяна поради липса на почивни дни, служеща за междинен счетоводен ден.
Облекчена алтернатива при недостиг на време е да се разреши и да се допусне в страната банков холидей за следобедните часове на 30.06.1999 г. или за сутрешните часове на 01.07.1999 г. Последната алтернатива при очевиден недостиг е деноминацията да се въведе фазово - за наличните пари през седмицата, а за описаните случаи през първата събота и неделя на юли, 1999 г. Това позволява рискът (опасността) от недостатъчно време да бъде напълно избегнат.
Проблемите на националния картов оператор БОРИКА при безналичните плащания и електронните преводи на средства са сходни на тези при БИСЕРА. Но БОРИКА би трябвало да изработи организация по подмяна на старите с новите пари в банкоматите, както и за 01.07.1999 г. да уеднакви разплащателния сеанс от БИСЕРА със сеанса за обмен на данни между банките и БОРИКА.
Подобни организационно-технологични проблеми има и при фондовата борса и при Централния депозитар. Акциите на приватизационните фондове, публичните предприятия също подлежат на деноминация. Тя също би трябвало да съвпадне по време с еднократното деноминиране на банковите сметки поради обвързване на техните финансовите процеси с тези при банките.
Паралелното използване на стари и нови емисии за налични пари в брой и еднократната деноминация на парите по сметки изисква коригиране на банковия касов софтуер. Налагат се две програмни корекции. Първата изисква елементарно обогатяване за обхващане и въвеждане на новите емисии. Втората корекция има банково-счетоводен характер. Тя привежда старите емисии към новите им деноминирани стойности. С това се осигурява коректна счетоводна операция между каса и деноминирана вече банкова сметка.
Подобен методически характер се крие при деноминирането на натрупаните лихви. Опасността е, че може да се наруши връзката или да се изкриви балансът между осчетоводените по сметки лихви и току-що начислените лихви. Освен това сметките за отчитане на натрупаните лихви също подлежат на деноминация. В зависимост от начина на тяхната деноминация може да се получи излишък или недостиг от лихви.
Деноминация има и при чекове, менителници и записи на заповед, издадени преди 01.07.1999 г. и обработвани индивидуално след нейното стартиране. Тяхната обработка очевидно ще включва и деноминация, извършвана понякога и след определения за парите в брой шестмесечен срок.
Досега бяха изтъкнати различните подводни камъни, които би трябвало да бъдат заобиколени по един и същи начин от всеки един участник в банковия процес у нас. Обаче в общ национален план се изисква тясна координация - в един и същи момент само един да прави деноминация на онези банкови обекти, за които отговарят и обслужват - сметки, преводи и т.н. Напр. реални са опасенията да се направи нито едно или повече от едно деноминиране. В двата случая се получава силно изкривен резултат.
Европейците преоткриват минералните бани, а ние?
През 1981 г. Людмила Живкова промени функциите на една емблематична софийска сграда - Съдебната палата. Съдебната власт (приета за отмираща в навечерието на комунизма) бе свита в част от сградата и пръсната из цяла София. За преместването на Националния исторически музей там бяха привлечени най-добрите архитекти и оформители. Получи се блестящ музей - нов символ на София, подменил предишния на същото място... След 17 години правителството реши съдебната власт отново да заеме своите автентични пространства. С ужасни разходи и терзания кой от двата символа е по-важен, музеят ще бъда преместен в нова сграда. Обществото скъпо ще плати подмяната на символите.
Повтаря ли се сега тази история със софийската минерална баня - един друг символ на столицата?
В началото на миналата година кметът на София г-н Стефан Софиянски обяви публично своята идея да премести столичната община в сградата на банята. Той разкри мечтата си общината да има "представителна сграда, каквато имат всички европейски столици", да не остане там, "където е бил проведен Априлският пленум", но обеща обществен дебат на тази тема. Главният архитект на София горещо прегърна идеята на кмета. По-късно тази идея беше модифицирана в зависимост от обществените реакции - основната функция стана музей; първоначалната общинска функция (породила много вицове) бе редуцирана до представителна гербова зала и др., а накрая, за да бъдат задоволени противниците на идеята, бе добавен и малък водолечебно-оздравителен център в северното крило на сградата. Идеята бе надлежно съгласувана, проведен беше конкурс с участието на талантливи архитекти, дадена беше заключителна пресконференция, на която кметът заяви, че работата по музея започва с началните два милиарда лева. Общественият дебат така и не се състоя.
Кои са основните аргументи в защита на кметската идея? Самият г-н Софиянски обясни, че функцията на баня вече е отмряла, че днес хората не ходят на обществена баня, тъй като си имат бани вкъщи. Според него, ако сградата бъде превърната в рехабилитационен център, цените на входните билети ще бъдат невъзможни за хората със средни доходи и няма да покрият издръжката на сградата (не бе изяснено дали се предвижда цените на билетите за музея да ги покрият). В заданието за проектиране се изтъква "липсата на възможности за опазване на сградата чрез запазване на съществуващите функции" и "липсата на икономически (пазарен) интерес към използването на обекта като термално-рекреативен център". За доказателство се припомнят досегашните неуспешни търгове за банята, организирани от общината.
Тези аргументи изискват ясен и безпристрастен анализ, отчитащ далеч не само местни критерии. Ето защо въпросът с "отмиращите бански функции" трябва да бъде ситуиран точно в европейския контекст, на който се позовава г-н Софиянски и към който се стремим. Там днес се употребява понятието "европейска банска култура", за да бъдат означени вековните традиции на европейския термализъм, започващи от античността. Ако се запитаме къде сме ние, отговорът би бил категоричен: по тази линия от 2000 години ние сме в Европа. Защото софийската баня отразява именно вековните европейски традиции на връзка между човека и минералната вода - от извора, който някога е привлякъл тук живота и античните терми, през баните на Средновековието и Възраждането до "най-красивата минерална баня в света" по думите на американския професор по история Уил С. Мънро, посетил София през 1914 г. Тези традиции са еволюирали през вековете. Те отдавна са преодолели елементарното хигиенно, утилитарно отношение към водата ("отивам на баня, защото съм мръсен") и са му дали нови измерения - почти сакрален досег с водата като висше благо, което успокоява, балансира, възражда и освобождава човека, свързва го интимно с природата в едно механизирано и динамично ежедневие. Тези стойности стават все по-привлекателни за хората. В един все по-изкуствен свят ще нараства интересът им към естествените, истинските неща: чистия въздух, чистата храна, чистата вода... В една книга, издадена във Франция през 1997 г. и озаглавена: "Наследството и традициите на термализма", четем следното: "Ако термалните центрове са едни от последните места, където бихме могли да осъществим връзка с първичното, да се родим отново чрез контакта с интимността на материята или да се потопим в изгубения свят, то тогава ХХI век ще отиде на минерални бани... " Би било жалко, ако ние днес в София сме все още на "хигиенно" ниво, безчувствени към посланията на новия век. Но интересно е, че нашите предшественици от началото на века - архитектите П. Момчилов, Грюнангер, Фьорстер съвсем не са били на това ниво, след като са замислили пространствата на софийските бани като една истинска европейска катедрала на водата, отразяваща красотата на връзката между човека, архитектурата и водата. Да си представяш днес, че е възможно да свиеш всичко това в едно странично крило на сградата на банята и да го сведеш до водни процедури, манипулации и промивки, означава, че наистина нищо не си разбрал от архитектурния замисъл на софийската баня и си твърде далеч от споменатите европейски традиции.
С други думи, функциите във връзка с минералната вода не само че не отмират, а стават все по-търсени от хората. Може ли тогава да липсва пазарен интерес към функции, които имат нарастваща социална привлекателност? Европейската практика доказва, че напротив, икономическият интерес към минералните бани, особено към тези, които представляват културно наследство, непрекъснато расте. Между стотиците европейски термални градове може да бъде посочена една друга столица - Будапеща. Там първата значителна чуждестранна инвестиция през 1990 г. бе вложена именно в минерална баня. Около 20 минерални бани, повечето строени в началото на века като софийската, функционират отлично, предлагайки прекрасни пространства с басейни, тонизиращи балнеооздравителни процедури, хидротерапия, козметика, камерни спортове и др., около които гравитират и други печеливши рекреационни функции. Това не са суперлуксозни заведения, недостъпни за обикновените хора - в баните Шечени, Гелерт, Рудас и др. можеш да срещнеш истински поток от хора, повечето с абонаментни карти, които ползват разнообразни услуги. Могат да бъдат дадени много подобни примери от Франция, Швейцария, Германия, Великобритания и др., които се радват на нарастваща популярност и рентабилност. Общото мнение е, че минералните бани могат да бъдат истински златни мини, способни да привличат и други рентабилни функции със силен икономически ефект.
Изниква естественият въпрос защо тогава софийските търгове за банята се провалиха.
До голяма степен отговорът се крие в липсата на адекватен урбанистичен и мениджърски подход. Досегашните софийски търгове за банята, както и за халите, бяха проведени "на парче" само за конкретния обект, повече или по-малко изолиран от своята среда. Това априори изключваше възможността за получаване на допълнителни приходи от други съпътстващи рентабилни обекти, привлекателни за контрагента, особено когато вложените от него разходи са твърде високи. А в случая с крайно деградиралата баня разходите за консервация, реставрация и поддържане ще бъдат наистина високи. Като се прибави към това и късият срок за правото на ползване на обекта (за някои от търговете той бе определен на 12 години!), лесно ще си обясним защо търговете се провалиха.
Но какво би станало, ако бъдат променени условията на търга, подкрепени от ефективна урбанистична стратегия? Например ако търгът е не само за банята, а за един комплексен обществен център, в който банята е включена заедно с други рентабилни функции (търговски, рекреационни, хотелски, делови, информационни и др. - сред тях защо не и музейни?); ако цялата историческа среда около банята разумно се насити с допълнителни привлекателни функции, които биха съответствали на нейната традиционна социална активност като "хорище", а и на изключителната ценност на терена; ако този обществен център, а може би и цялата околна зона, се третират като единен обект на управление при качествено нов предприемачески подход, позволяващ приток на свежи пари и преливане на средства от по-рентабилни към по-малко рентабилни обекти; ако тази единна инвестиционна стратегия се води от единен субект на управление, например на акционерен принцип, при равновесие между държавни, общински и частни интереси.
Тогава би имало шанс банята в рамките на обществения център да се самофинансира, да бъде спасена чрез силата на вътрешния потенциал на историческата среда. Като съхраним традиционните функции на софийската минерална баня, като се доверим на нейната вековна жизненост във връзка с историческата й среда - да й дадем шанса да се възроди. А тя ще ни се отплати богато.
Подобен подход съответства на една силна съвременна тенденция, обсъждана напоследък на много международни форуми. Например в едно издание на Съвета на Европа, а по-късно и на един негов форум (Хелзинки, 1996) се апелира културното наследство да бъде оценявано не само в чисто духовен план, а и като източник на икономическа активност и стимул за развитие; да се разполага в динамиката на икономическата игра и законите на пазара, да реагира на принципите на рентабилност на инвестициите. В подобен подход се крият и част от шансовете за съдбата на българското културно наследство в днешния труден преходен период. Колко далеч от такъв подход е днешното поведение на кметството към банята - то намира отнякъде една солидна сума ( 5 млн. долара ? 10 млн. долара?), адаптира с нея сградата за една явно непечеливша функция (тук съвсем не бива да се омаловажава значението на музейните функции сами по себе си) и я обрича на субсидиране като перманентна и растяща тежест на общинския бюджет. Защо по този начин убиваме кокошката, която снася златни яйца? Не е ли този случай тревожен сигнал за неспособността ни да разчитаме на своите вътрешни ресурси за развитие в трудния демократичен преход?
Вече е ясно, че въпреки посочената социална и пазарна логика, банята ще престане да бъде баня. Позлатеният надпис "Общинска минерална баня", който ще поставят на нейния вход, само ще напомня за едно славно минало и за една пропусната възможност. Ние явно имаме силно кметство - когато каже нещо, то наистина става! Но няма ли да бъде още по-силно, ако умее с търпимост да изслушва другите и да приема с доверие техните аргументи, вместо да воюва срещу тях с цялото кметско войнство? Защо най-комуникативният кмет на София се отказа от обещания обществен диалог по тази толкова важна тема?
Очевидно на тези, които не са съгласни с идеята на кмета, им остава да разчитат единствено на принципа на вьзвратимостта - изтъкван навсякъде като ключов за устойчивото развитие. Днес той вече се прилага в Съдебната палата - тя ще възвърне отново своите автентични функции, макар и по един мъчителен за обществото начин. Докато това става, постоянно ще си припомняме името на онзи политик, който извърши подмяната, а не толкова имената на неговите съветници.
Сигурно е, че един ден банята също ще възвърне своето вековно предназначение. Следващите поколения ще бъдат по-мъдри от нас и няма толкова да се прехласват пред представителни гербови зали, пластични символи на водата и пр. Ще ги интересуват истинските неща.
Бягане за здраве
Ние сме една компания, дето сутрин тичаме за здраве.
Бил Клинтън край Белия дом, Хавиер Солана в Брюксел, Петър Стоянов в Бояна и аз - в Панчарево.
Е, на тях екипите им са скъпи, а маратонките фирмени. Придружават ги тълпи бодигардове, лекар и линейка.
Моите маратонки са стари, анцугът ми е от пазара и никой не ме придружава.
Въпреки това те ми имат доверие и докато тичаме, ми споделят проблемите си - Клинтън ми говори за Моника и Хилъри, Солана - за гайлетата си в НАТО, а пък Петър Стоянов - за реформата.
Туп-туп! - тупат маратонките ни по асфалта като гуменките на онзи самотен бегач на дълги разстояния, познат ни от литературата.
Всъщност политиците са едни доста самотни бегачи - те нямат доверие на никого.
Всеки гледа да ги подхлъзне, да ги препъне, за да ги изкара от равновесие.
Затова внимавам, докато тичаме, да не ги препъна или да не ги изкарам от равновесие.
От своя страна, те ме смятат за идеален партньор за сутрешен крос.
Идеалният партньор за сутрешен крос слуша за проблемите на другите, мълчи и си гледа в краката.
Туп-туп! - тупат маратонките ни по асфалта... Друг на мое място щеше да им иска нещо - апартамент или вила, платена служба за себе си, за жената или за балдъзата. Най-малкото щеше да уреди децата да учат в чужбина.
Аз нищо не им искам - гледам си в краката.
Затова сме сплотена компания, която всеки ден бяга за здраве.
Но от това не ставам по-здрав. Напротив - нещо май не съм добре с нервите.
Един ден събрах сили и им казах - на Бил край Белия дом, на Солана в Брюксел и на Петър Стоянов в Бояна:
- От утре всеки да си бяга сам!
- Ама защо? - зяпнаха в един глас. - Ние така добре се разтоварваме!
- Докато вие се разтоварвате, аз се натоварвам с проблемите ви!
Така зарязах компанията на политиците и започнах да си бягам сам.
Гледам си езерото, дърветата, тревичките - тук ще подсвирне кос, там ще изскочи заек.
Туп-туп! - весело тупат маратонките ми по асфалта... Да си сам - това е то бягане за здраве!
И даже утре Софиянски да ми се обади да изиграем заедно едно мачле, ще му кажа:
- Извинявай, с политици не играя, вредни са за здравето!
Проблясъци и затъмнения
Три неща съм правил постоянно през живота си - една пура дневно, чаша уиски и никакъв спорт.
Уинстън Чърчил на въпрос за дълголетието си.
Повече инфаркти има на кортовете на БСФС, отколкото във "Феята" и в "Козия рог".
Румен Белчев, бивш лидер на Бирената партия, за ползата от спорта.
Спортът ми даде издръжливост, която сега ми е нужна за денонощните банкети.
Изявление на
Готова съм да си прехвърлям Закона на спорта с Конституционния съд - от форхенд на бекхенд.
Юлия Берберян за лустрацията пред спортните деятели.
Обругаване на футболния съдия
Кръстьо КРЪСТЕВ
Ако гимнастичките са златните момичета, а щангистите железните мъже на нашия спорт, то футболните съдии са неговите мъченици.
