Намерено ли е решение за дългосрочното и безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци? Къде ще се съхраняват високорадиоактивните отпадъци, които ще се върнат в страната след преработката в Русия на отработилото ядрено гориво? Къде са средствата, отделяни от цената на електроенергията, произведена от АЕЦ "Козлодуй", необходими за безопасно управление на отпадъците и извеждането на реакторите от експлоатация? Приети ли са законодателство и дългосрочна открита политика, третираща радиоактивните отпадъци? Това са част от въпросите, които природозащитниците отправиха към отговорните институции.
Протестното шествие в центъра на София е предизвикано от новото законодателство, което гласуват в Германия. В същия ден немският парламент разгледа закон, който забранява преработката и транспорта на ядрен материал, произведен от реакторите в страната. От сдружение "За земята" обобщиха исканията на природозащитниците: "България да прекрати производството и транспорта на отработило ядрено гориво, като положи всички усилия и средства за решаване на проблемите с натрупаните вече тонове радиоактивни отпадъци на площадката на АЕЦ "Козлодуй".
Народният съюз получи три области
Правителството утвърди в четвъртък управителите на всички 28 области. Народен съюз, коалиционният партньор на СДС, получи исканите три управи. Представители на земеделския съюз на Анастасия Мозер ще управляват Плевен и Русе, а член на Демократическата партия оглави управата в Сливен. БЗНС на Петко Илиев също влезе в списъка - с област Силистра. С това приключиха политическите препирни за разпределението на местата. Продължават обаче с пълна сила договорките за зам. областни управители и главни секретари. През седмицата претенциите си за участие в областните администрации подновиха ВМРО, новото ДПС на Гюнер Тахир и останалите по-малки участници в управляващата коалиция ОДС. Народен съюз също напомни, че няма да отстъпи от исканията си за поне 16 заместници. Една трета от заместниците са изяснени, потвърди вицепремиерът Евгений Бакърджиев, натоварен от Иван Костов да изясни окончателния списък с политическите кабинети на областите. Предстои среща на Екатерина Михайлова с лидерите на ВМРО, които изненадващо поискаха по-широко представителство, за да отвърнат с подкрепа на местните избори.
Ден преди решението на правителството, парламентът реши другия спорен момент. Отпадна дискутираното и оспорвано предложение на депутати от СДС областите да се именуват по исторически или географски признак. С промяна в Закона за административно-териториалното устройство парламентарното мнозинство реши: "областите ще носят наименованията на административните си центрове". С постановление Министерският съвет ще утвърди имената на новите 28 области.
Купувачът на БТК е с гарантиран лиценз за GSM
Парламентът прие поправка в закона за приватизацията, според която "лиценз за дейност или концесия се предоставя без търг или конкурс на държавно предприятие или на неговия купувач, когато това е част от приватизационния договор". Смисълът на този текст е да се гарантира при определени приватизационни сделки на купувача, че Министерският съвет ще даде лиценза или концесията именно на него. Сините депутати не крият, че поправката се прави с цел вторият GSM-оператор да бъде даден в пакет с БТК, както е записано в информационния меморандум за продажбата на компанията. Авторите вероятно имат за цел да се избегне потенциалния конфликт, който може да възникне между БТК и английската компания "Кейбъл енд Уайърлес". Договорът между тях като съдружници в Мобиком не позволява на БТК да извършва конкурентна дейност. Така че, ако националният телекомуникационен оператор получи лиценз за изграждане на GSM-мрежа, "Кейбъл" най-вероятно ще заведе дело срещу БТК, а това означава да бъде отложена или дори да бъде провалена продажбата на компанията. С новия текст се избягва необходимостта да се дава лиценз на БТК, а компанията, която ще бъде избрана за купувач, ще получи това право и приватизацията може да продължи по предварително начертания план.
"Поправката де факто отменя Закона за концесиите, но е важна за приватизацията от стратегическа гледна точка", коментира неофициално син депутат след приемането на новия текст на второ четене. Според запознати новият текст в закона за приватизацията облагодетелства и "Солвей - Соди" за получаването на концесия върху солното находище "Геосол" в Провадия. В приватизационния договор за "Соди - Девня" според информирани източници е била записана клауза, която дава предимство за концесията върху солното находище на "Солвей". Това е станало със съдействието на Румен Гечев, тогавашен министър на икономическото развитие в кабинета на Виденов.
Според закона за приватизацията концесионните договори се сключват преди приватизационните, тоест правителството дава концесия на дружествата, докато са все още държавна собственост, и това практически се отразява в цената на приватизираното предприятие. В закона освен това се допуска сключване на приватизационни договори под условие, като те влизат в сила, след като концесионните договори станат факт. Точно такъв подход например беше използван при раздържавяването на част от циментовите заводи. Този принцип обаче беше обезсмислен с една от поправките в закона на приватизацията през пролетта на миналата година. Тогава влезе нов текст, който позволява при забавяне на концесионните оценки и анализи извън сроковете, допустими по закон, концесионният договор да се сключва и след като дружеството вече е приватизирано. Тогава то получава концесията без търг или конкурс. Поне от формална гледна точка текстът, приет през миналата година, имаше за цел по-скоро да задължи купувачите да се съгласяват с концесионните оценки, отколкото да им даде привилегията на концесии без търг или конкурс. В разпоредбата беше записано, че евентуален отказ на новия собственик да сключи концесионния договор по изготвената оценка, води до разваляне на договора за приватизация. Досега обаче винаги е ставало въпрос за даване на концесия на самото приватизирано дружество.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация за втори път утвърди договора за продажбата на 25% от капитала на "Кораборемонтен завод Одесос" на работническо-мениджърското дружество "КРЗ Инвест" срещу 3.26 млн. долара. Сделката беше одобрена за първи път през лятото на миналата година, когато надзорът на АП препоръча на купувача да извади от активите на дружеството кейовите стени и постави това като условие за влизане на договора в сила. Тогава надзорниците се аргументираха, че кейовите стени са публична държавна собственост и подлежат на концесиониране. Впоследствие транспортното министерство прие официално становище, че кейовите стени не са публична държавна собственост. Параметрите на приватизационния договор за миноритарния пакет от "КРЗ Одесос" остават същите като миналата година.
През изминалата седмица изтече срокът за подаване на оферти за 58% от капитала на "Мак турс" АД, Благоевград. В рамките на определения от Агенцията за приватизация срок е постъпила една оферта. Дружеството се занимава с хотелиерство и ресторантьорство.
Пет оферти са постъпили за приватизацията на тризвездния хотел "Елените" ЕАД, Слънчев бряг преди изтичането на крайния срок. Раздържавяването на 60% от капитала на дружеството се извършва от Агенцията за приватизация чрез преговори с потенциални купувачи.
Изтече срокът за подаване на оферти за закупуването на 60% от капитала на "Интерхотел - Сандански" ЕАД. В Агенцията за приватизация са постъпили три оферти за четиризвездния хотел. Освен с хотелиерство и ресторантьорство дружеството се занимава и с предлагане и туристически услуги.
Една оферта е постъпила за раздържавяването на 75% от капитала на "Пътища и мостове" ЕООД, Варна. Конкурсът за продажбата на мажоритарния пакет беше проведен от Агенцията за приватизация при начална офертна цена от 510 хил. долара. Предприятието извършва строително-ремонтни дейности.
Приключи срокът за подаване на оферти за 67% от капитала на "Огняново-К" ЕООД, Пазарджик. Постъпили са четири оферти от потенциални купувачи. Преговорите за продажбата на пакета акции бяха проведени от Агенцията за приватизация при базисна офертна цена от 2.3 млн. долара. Дружеството е с предмет на дейност производство на инертни материали.
Една оферта е подадена за покупката на 22.4% от капитала на "Винпром - Русе" АД преди изтичането на срока, даден от Агенцията за приватизация. Преговорите с потенциални купувачи за миноритарния пакет бяха проведени при минимална офертна цена от 3.2 млн. долара. Предприятието произвежда алкохолни напитки, като над половината от продукцията му е предназначена за износ. В края на миналата година Министерството на промишлеността и американската фирма "Сийборд овърсийз лимитед" (Seabord Overseas Limited) се споразумяха "Сийборд" да придобие 67% от капитала на "Винпром - Русе" срещу 15 млн. долара чрез изкупуване на акции от увеличението на капитала на дружеството. Промяната на капитала все още не е вписана от съда.
Муравей Радев оспори сделката за бургаската мелница
Министерският съвет одобри в четвъртък продажбата на 57% от акциите на "Големи български мелници" ЕАД - Бургас, на "Хелиан индустриал инвестмънт Б.В.". Купувачът е холандска компания с регистрация в Ротердам. Според решението на министрите тя ще плати за акциите на българското дружество 351.5 млн. лева и ще трябва да инвестира 4.2 млн. долара до 2003 г. Продажната цена предизвика повишен интерес към сделката. Оказа се, че преди заседанието на кабинета финансовият министър Муравей Радев е внесъл писмено становище, в което поставя под съмнение целесъобразността на продажбата. "Считаме, че договорната цена от 351.5 млн. лева... е изключително ниска, като се има предвид, че се продава втората по големина мелница в страната, чиято балансова стойност на дълготрайните и краткотрайните активи към 30.09.1998 г. е 4.6 млрд. лева и същата е с изключително благоприятно местоположение и възможности за развитие", посочва финансовият министър Муравей Радев.
Както и при другите държавни зърнобази, подготовката и продажбата на "Големи български мелници" се извършва от земеделското министерство. Макар че според закона за приватизацията Агенцията за приватизация е държавният орган, който трябва да продава мелницата, ведомството е упълномощило за това министерството. Според министър Венцислав Върбанов причината за ниската цена, на която е договорена мелницата, са натрупаните големи дългове на предприятието, които към 5 ноември 1998 г. са били 5.971 млрд. лева. Освен това през миналата година дружеството е било предлагано на три пъти чрез конкурс, но инвеститорски интерес не е имало и купувач не е бил излъчен. През ноември 1998 г. аграрното ведомство открило четвърта процедура, този път чрез преговори с потенциални купувачи. След направена нова оценка на дружеството минималната му цена е намалена до 313 млн. лв. Като задължително условие за сключване на сделка е бил поставен въпросът с уреждането на отношенията между кандидат - купувачите и кредиторите на мелницата.
Освен холандската фирма в преговорите е участвала и "Кооперация "Мел кооп" - Сливен. Според Венцислав Върбанов "Хелиан индустриал инвестмънт Б.В." е била предпочетена заради представения договор за цесия (за задължения в размер на 2.358 млрд. лева) с основния кредитор на мелниците - Обединена българска банка.
Според правителствени източници Муравей Радев всъщност е оспорил сключването на сделката не заради ниската цена, а заради липсващите доказателства, че холандската компания действително е поела ангажименти за обслужването на дълговете. "Предполага се, че обслужването на тези задължения ще се извърши за сметка на "Големи български мелници", без купувачът да отдели свой финансов ресурс, изтъкнал Муравей Радев.
Освен това проверка в служба "Големи данъкоплатци" показала, че кандидат - купувачът не е подписавал споразумение за уреждане на дълговете към бюджета, които към 30 септември 1998 г. са били 1.7 млрд. лева. Проектодоговорът е бил одобрен от правителството въпреки всички тези сериозни забележки.
Надзорът на АП не одобри продажбата на "Русалка"
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не одобри продажбата на 60% от капитала на ваканционното селище "Русалка" АД - Каварна, на работническо-мениджърското дружество (РМД). Причината е, че според надзорниците цената в размер на 200 хил. долара, която кандидат-купувачът предлага, е недопустимо ниска. "Така излиза, че едно бунгало струва 500 долара. Вие няма ли да си купите бунгало за 500 долара", коментирал по време на заседанието един от надзорниците.
Макар че не може цената да се дели за всяко отделно бунгало, без да се взимат предвид дълговете на дружеството, 200 хил. долара са доста по-малко от очакванията, на които залагаше в началото посредникът по сделката "Райфайзен инвестмънт България". През есента на миналата година Войтек Млоджиевски, бившият шеф на приватизационен екип към "Райфайзен", заяви, че възможната цена за "Русалка" е приблизително колкото стойността на хубава къща в Лондон - 1.5 - 2 млн. английски лири (или около 2.5 - 3.2 млн. долара).
Ако се съди по досегашната практика на агенцията, ново набиране на оферти може да има и без да се закрива процедурата за приватизация. Точно такова беше решението след провалената сделка за авиокомпания "Балкан". По думите на Дюлгеров при "Русалка" все пак има правни ограничения за ново набиране на оферти, затова посредникът ще трябва да преговаря с купувача и да настоява за увеличаване на цената. Според запознати РМД вече е предложило по-висока цена, но при условие че ще плати разсрочено. Към момента на подаването на офертата обаче това беше недопустимо, тъй като "Русалка" влизаше в списъка за целева приватизация за 1998 г. и нейният купувач задължително трябваше да плати цялата цена веднага. Според официалните изявления на приватизаторите до няколко седмици правителството ще одобри нов списък за целева приватизация през 1999 г. Ако "Русалка" не влезе в него, това ще даде възможност на РМД да ползва разсроченото плащане.
Единственият потенциален купувач, който подаде оферта за клубния курорт, беше работническо-мениджърско дружество "Ваканционен клуб Русалка" АД (впоследствие преименувано на "Русалка - 98" и с капитал, увеличен от 10 млн. лв. на 1 млрд. лв.). Параметрите на неговата оферта включваха инвестиции в размер на 550 хил. долара, от които 350 млн. лв. трябваше да бъдат вложени още през тази година като разходи по подготовката за летния сезон. "Русалка - 98" освен това предлагаше солидарно с приватизираното дружество да поеме дълга на "Русалка" към Стопанска банка в размер на 1.06 млн. долара.
Другите очаквани кандидати за "Русалка" бяха "Албена холдинг" и "България холдинг", които бяха купили информационни меморандуми, но така и не подадоха оферти до изтичането на срока. По неофициална информация отпреди няколко месеца към клубния курорт проявяваха интерес руски и немски туроператори. Очакваше се да наддава и бившият приватизационен фонд "Ем Джи Елит холдинг", който чрез масовата приватизация стана собственик на 18.7% от капитала на комплекса. Бившият фонд обаче не прояви никакъв интерес да участва в приватизацията.
Най-логичният собственик на "Русалка" допреди две години щеше да бъде френският туроператор "Клуб Медитеране" (Club Mediterrane), който управляваше комплекса по силата на лицензионен договор. "Клуб Медитеране" обаче се оттегли от "Русалка" през 1997 г. главно заради промяна на пазарната си стратегия. С това комплексът загуби значителна част от туристите си, които дотогава го посещаваха като клубен курорт от веригата на "Клуб Мед".
Курортът някога беше практически недостъпен за масовия български летовник, защото беше относително скъп и като част от веригата на "Клуб Мед" го посещаваха предимно френски туристи. Начинът на летуване беше коренно различен от този в т.нар. масови курорти. В "Русалка" всички туристи се обличаха в еднакви дрехи, участваха в театрални трупи и не разполагаха с телефон в бунгалата си, за да загубят връзката с външния свят. "Това приличаше повече на пионерски лагер, отколкото на курорт. Едва ли сега някой би имал интерес да почива по този начин", коментира експерт от туристическия бранш.
"Русалка" е построен в периода 1968-1970 г., когато бягството към природата е световна тенденция в туризма и много от почиващите предпочитат курорти от робинзоновски тип. "Русалка" включва два отделни вътрешни комплекса - за чуждестранни и за български туристи. Частта за чужденци включва 522 бунгала приблизително по 30 квадратни метра, а тази за българи - 35 бунгала приблизително от по 16 квадратни метра.
От гледна точка на потенциалните купувачи предимство на приватизираното дружество е, че разполага с концесия за прилежащата плажна ивица. Недостатъците са първо, че "Русалка" не е ремонтиран от 1993 г. (именно за това модернизиране е бил взет, но нерационално използван кредитът от Стопанска банка), и второ, че активният летен сезон в него е много кратък - най-много 70 дни. През миналата година заетостта на "Русалка" през лятото е била само 20%. Според експерти от туристическия бранш това се обяснява с изтеглянето на европейските туристи към Париж заради световното първенство по футбол и с намаляването на руските туристи заради финансовата криза. В момента заради оттеглянето на "Клуб Медитеране" "Русалка" на практика няма собствена пазарна ниша и не е позната в каталозите на туроператорите, защото доскоро се предлагаше само сред ограничен кръг туристи.
Основният проблем на "Русалка" е свързан с висящия дълг към Стопанска банка. Фалиралата финансова институция разполага с изпълнителен лист за задължението на "Русалка" и във всеки момент може да предприеме действия за обявяването на дружеството в несъстоятелност, каза по този повод Асен Дюлгеров. Курортът има и краткосрочни задължения в размер на 210 хил. долара към доставчици, държавния бюджет и персонала, а освен това дължи на френския туроператор "Клуб Медитеране" 105 хил. долара под формата на оборудване и инвентар.
Чуждите инвестиции за 1998 г. са 506 млн. долара
Според предварителните данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) общият размер на преките чуждестранни инвестиции в България за миналата година възлиза на 506.8 милиона долара. От тази сума 155.7 млн. долара са дошли чрез приватизация, 64.2 млн. долара - чрез капиталовия пазар, 20 млн. долара - чрез реинвестиране на печалба и 267 млн. долара са така наречените инвестиции на "зелено" и допълнителни инвестиции във вече съществуващи фирми. Данните за реинвестираната печалба и инвестициите на зелено са за периода януари-септември и според председателя на АЧИ Илиян Василев окончателният размер на инвестициите на зелено може да надхвърли 300 млн. долара.
Прогнозите на АЧИ, че за миналата година инвестициите ще бъдат от порядъка на един милиард долара, са се оказали нереалистични главно заради неочаквано ниските постъпления от приватизация. При очаквания за 650 млн. долара инвестиции чрез приватизация, постигнатият резултат от 155 млн. долара е доста незадоволителен. Само осем сделки, които са сключени през изминалата година от Агенцията за приватизация с чуждестранни инвеститори, надхвърлят сумата от един милион долара. Министерството на търговията и туризма и Министерството на промишлеността могат да се похвалят съответно с една и с две сделки на стойност над един милион долара. Лидер сред приватизаторите е Банковата консолидационна компания, която чрез сделката по продажбата на Пощенска банка привлече инвестиция от 38 млн. долара.
Инвестициите чрез капиталовия пазар също не са достигнали прогнозираното от АЧИ равнище от 200 млн. долара. От общия годишен размер на инвестициите чрез капиталовия пазар през 1998 г. по-голямата част са реализирани през първото полугодие. За сравнение през 1997 г. чуждите инвестиции на капиталовия пазар в България достигнаха 30 млн. долара, въпреки че "Българска фондова борса - София" е работила само през ноември и декември. Спадът на интереса на чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар според Илиян Василев се дължи главно на отражението на световната икономическа криза върху пазара у нас. Важен фактор за намаляването на търсенето на ценни книжа е и липсата на свеж ресурс от акции на големи български фирми. Данните на АЧИ за преките инвестиции отчитат само акциите, купени чрез капиталовия пазар, които дават възможност за участие в управлението на дружествата (над 10% от капитала съгласно препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), т.е. по-малките чужди портфейлни инвестиции остават извън оповестените 64 млн. долара.
Единствено инвестициите на зелено и допълнителните инвестиции в предприятията с чуждестранно участие надхвърлят предварително заложения размер. Очакваните около 300 млн. долара за 1998 г. значително надхвърлят и постигнатия през 1997 г. резултат от 180 млн. долара. Лидер между чуждестранните инвеститори у нас през изминалата година е Германия с почти 60 млн. долара инвестиции. САЩ са инвестирали 58.4 млн. долара, но според Илиян Василев двете държави могат и да разменят местата си, след като станат известни окончателните резултати за годината.
Според предварителни анализи на експерти от АЧИ очакванията за тази година са в България да бъдат инвестирани над един милиард долара, като най-съществена част от инвестициите - 600 милиона долара трябва да дойдат чрез приватизация. Въпреки че според програмата за приватизация през 1999 г. трябва да се приватизират почти всички големи предприятия (БТК, Булгартабак, Нефтохим и др.), според думите на Илиян Василев АЧИ е приложила по-консервативен подход при определяне на очаквания резултат от приватизацията. Според Василев, ако бразилската криза се доразвие, чуждите инвестиции чрез капиталовия пазар ще запазят миналогодишното си ниво, но ако кризата в Бразилия се преодолее, инвестициите на капиталовия ни пазар ще достигнат 120 - 150 млн. долара. Инвестициите на зелено се очакват да запазят равнището си от 1998 г., т.е. около 250 млн. долара. През първата половина на годината се очаква лек спад в инвестициите на зелено заради отпадането на преференциите от Закона за чуждестранните инвестиции, но през втората половина се очаква да влязат значителни потоци чрез инвестиции в инфраструктурата.
Боновото раздържавяване започна, но никой не разбра за това
Миналия понеделник Центърът за масова приватизация (ЦМП) обяви началото на първия централизиран публичен търг. Датата 25 януари всъщност беше моментът, от който започна подаването на заявки за придобиване на акции от 31 слабо атрактивни предприятия. През изминалата седмица обаче в регистрационните бюра на ЦМП почти никой не подаваше заявки. Посетителите бяха предимно пенсионери, които смятаха, че сега е моментът да си купят боновете, и в общия случай изобщо не знаеха, че тече срокът за подаване на заявки за първия търг.
Липсата на интерес се дължи най-вече на факта, че на търга са предложени само миноритарни пакети, за които приватизиращите органи не успяха да намерят касови купувачи. В повечето случаи акциите са от предприятия, раздържавени мажоритарно на първата вълна на масовата приватизация. Според специалистите на ЦМП това е гаранция, че към остатъчните пакети ще има интерес, като те вероятно ще бъдат изкупени от инвеститори, свързани с мажоритарните собственици на предприятията. Очевидният контрааргумент на подобна прогноза е, че ако притежателите на основните пакети имаха интерес към остатъчните акции, те досега щяха да ги купят по касов път, след като цената им падне заради липса на кандидати.
Тези, които наистина ще подадат заявки за първия централизиран търг, де факто са инвестиционните посредници. По данни на ЦМП досега около 20 хил. души (от над 600 хил. регистрирани) са упълномощили инвестиционен посредник да вложи инвестиционните им бонове. Гражданите, които ще участват самостоятелно, се очаква да бъдат малко на брой заради липсата на информация за боновото раздържавяване и в частност за това, което се предлага на първия търг. Слабото участие се предопределя и от факта, че голяма част от хората, регистрирали инвестиционните си бонове, са пенсионери и изчакват създаването на доброволни пенсионни фондове, в които да вложат новите платежни средства.
Държавните чиновници обаче очевидно вярват в масовото желание на гражданите да участват в първия централизиран търг. За тази цел дори беше взето решение регистрационните бюра на ЦМП да работят и в събота, за да обслужат наплива от посетители. "Има интерес към участие в търга. В София даже имаше две заявки, подадени преди срока. Наложи се да ги анулираме", заяви Борислав Цанов, зам.-директор на ЦМП, на пресконференцията по случай началото на първия търг.
Любомир Георгиев, директорът на центъра, с недомлъвки призна, че дребните инвеститори изобщо нямат информация за процеса. "Когато човек не може да се ориентира, по-добре е да участва чрез инвестиционен посредник", каза Георгиев. Той обаче предупреди, че гражданите трябва да внимават какви договори подписват. "Ходят емисари и дават известни суми на хората да си регистрират боновете и след това да упълномощят точно определен инвестиционен посредник. Затова в моите обиколки в страната сигнализирах районните дирекции на вътрешните работи за този съпътстващ процес, за да не останат накрая неприятно изненадани гражданите", заяви шефът на ЦМП.
Предупреждението как хората могат да бъдат измамени от инвестиционните посредници звучи доста нелепо, при положение че самите чиновници го правят, като при това добре го съзнават. Оказа се например, че проспектите на предприятията за първия търг са пълни с технически и фактически грешки. Често в тях за едно и също нещо, например приходи от продажби, има различна информация на две съседни страници. В част от проспектите липсват балансите на предприятията към деветмесечието на миналата година, а вместо това се предлагат счетоводните данни от шестмесечието.
Любомила Георгиева, зам.-директор на ЦМП и шеф на управлението, което в продължение на близо месец трябваше да проверява данните в проспектите, заяви, че отговорността за грешките ще се носи от шефовете на предприятията и в по-малка степен от приватизиращите органи. Тя даде освен това странното обяснение, че балансът за деветмесечието например за "Белотекс" - Златоград, вероятно липсва, защото предприятието няма нито печалба, нито загуба и следователно предоставянето на счетоводните данни е безсмислено. Сгрешените проспекти обаче няма да се подменят, а инвеститорите, които са били заблудени от информацията в проспектите, не могат автоматично да се отказват от вече придобити акции, а само да оспорват сделките по съдебен път. Това, както се знае, може да продължи с години и да струва много повече от самото придобиване на акциите.
Отсега държавните чиновници са наясно с още два случая, при които участниците в боновото раздържавяване със сигурност ще загубят. Единият е, когато купят акции от предприятие, което впоследствие фалира. Тогава те имат право само на ликвидационна квота, но не е сигурно дали за тях ще остане нещо от стойността на разпродаденото имущество, защото преди тях трябва да бъдат удовлетворени кредиторите. Вторият неприятен случай е, когато дребният инвеститор на централизираните търгове придобива налични акции (на първия търг има две предприятия с такива акции). Тогава той не може впоследствие да ги продаде на фондовата борса, защото там се търгуват само безналични книжа. В такъв случай собственикът на наличните акции може да разчита само да получи от тях дивидент.
Чиновниците съзнателно нарушават интересите на дребните участници дори и в такива дребни неща, като самото регистриране на боновете и подаването на заявките в пощите. За целта съвместно от "Български пощи" и от ЦМП е създадена специална инструкция за технологията, по която служителите в регистрационните бюра трябва да обслужват гражданите. Тази инструкция засега е доведена до знанието само на служителите, но съдържа разпоредби, които могат да накарат доста хора да се откажат да участват в боновото раздържавяване. Например: "Ако си смените местожителството, всички такси се плащат отново. Не може иначе, така пише в инструкцията", както твърди служителка в Централна поща.
Класирането на заявките от първия търг трябва да бъде обявено в Държавен вестник на 5 март. Крайният резултат от търга, тоест броят раздържавени акции от всяко предприятие, ще бъде обнародван на 9 април. Към този момент се очаква същата информация вече да е предоставена на Централния депозитар, Агенцията за приватизация и отрасловите министерства.
Според Любомир Георгиев вторият централизиран публичен търг ще започне от 8 март, т.е. още преди да е приключил първият. За него засега се предвиждат акции от около 50 предприятия. "Още сме в началото, нека видим как ще тръгне процесът. На четвъртия търг може би вече ще се предложат и мажоритарни пакети. Тогава ще има повече информация за гражданите, ще започнем по-голяма рекламна кампания. Вероятно за това ще се насочим към регионалните медии", заяви пред "Капитал" директорът на ЦМП. Според него до края на годината могат да се проведат не по-малко от седем-осем търга.
Министерството на търговията пуска пакет от Електроимпекс на борсата
Търговията с ценните книжа на дружеството ще започне от цена 2927 долара за акция
Комисията по ценните книжа и фондовите борси одобри проспект за публично предлагане на около 63% от капитала на Електроимпекс АД на пода на "Българска фондова борса - София". Емисията е регистрирана за търговия в резултат от миналогодишното решение на Министерство на търговията и туризма (МТТ) да продаде през борсата държавния дял от две външнотърговски дружества - Електроимпекс и Машиноекспорт. Държавният дял от тези две дружества е собственост на държавната фирма "Консолид комерс" ЕАД, на която със заповед на МТТ от септември 1998 г. е разпоредено да продаде изцяло участието си в тези две дружества.
Проспектите на Електроимпекс и Машиноекспорт са били изготвени и внесени в Комисията по ценните книжа и фондовите борси от предварително избраните инвестиционни посредници "Хеджър" и "Еврофинанс" през декември миналата година. Комисията е разгледала документите на двете дружества в началото на тази година, но после ги е върнала за допълване и впоследствие само проспектът на Електроимпекс е одобрен.
Обект на предлагане на борсата ще бъдат 3500 поименни безналични акции на Електроимпекс с номинал 30 000 лева. Началната цена на една акция ще бъде левовата равностойност на 2927 щатски долара по фиксинга на БНБ в деня на първото търгуване на БФБ - София, т.е. около 5 млн. лв. за акция. Рекордно високата цена за акция е изчислена на база експертна оценка на Електроимпекс, извършена от лицензиран оценител чрез претегляне на справедливата пазарна цена по метода на чистата стойност на активите и дисконтираните парични потоци. Справедливата пазарна цена на 100% от Електроимпекс, изчислена по гореспоменатия метод, е 11.6 милиона долара, което прави по 3314 долара за акция. Началната цена е намалена заради факта, че размерът на пакета, който се предлага (63.89%), е под 67% от капитала на Електроимпекс.
Освен "Консолид комерс" акционери в Електроимпекс са Стопанска банка (17.98%), "Изонет" (16.57%), Балканбанк (1.43%) и ОФ "Наш дом" (0.14%). Според одобрения от комисията проспект не съществува пречка всички акционери на дружеството, а не само "Консолид комерс", да предлагат акциите си на БФБ - София. Акциите на Електроимпекс ще се предлагат на борсата чрез инвестиционния посредник "Хеджър", като крайният срок за продажба на пакета е три месеца, считано от началната дата на търговия с акциите. Ако за този период пакетът не е продаден, "Консолид комерс" ще прецени дали да продължи договора с "Хеджър", или да избере друг вариант.
Електроимпекс осъществява инженерингова и търговска дейност - проучване, проектиране, доставка, строителство, монтаж и пускане в експлоатация на комплектни енергийни обекти, преносни системи, помпени и пречиствателни станции и промишлени предприятия в областта на електротехниката, машиностроенето и електрониката, износ и внос на енергийни и електротехнически машини, съоръжения и др. През 1997 г. Електроимпекс е сертифициран от международната инспекторска фирма BVQI със сертификат за качество ISO 9001. Инженеринговото дружество притежава 100% от капитала на "Елпром - Феркауфс" - Германия, има акционерно участие в размер на 48.6% от френското дружество "Софбим", притежава съответно 40% и 50% от акциите на "Електроимпекс - Нигерия" и "Интерводеко" - Киев.
Основният недостатък на продукцията на Електроимпекс е, че тя е технологично остаряла, което от своя страна води до загуби на традиционни пазари. Основни контрагенти на Електроимпекс са страните от Африка, за които са предназначени 86% от инженеринговите услуги, извършвани в чужбина. Поради силната конкуренция на водещите европейски фирми в бранша Електроимпекс постепенно губи пазарите си в Европа.
Държавата спечели дело срещу "АКБ Корпорация"
През иминалата седмица Варненският окръжен съд се произнесе в полза на миноритарните акционери в девненския химически завод "Полимери" и обяви решенията на общото събрание на акционерите, проведено през юли миналата година, за нередовни поради нередности в начина на провеждането му. На събранието не бяха допуснати както представители на Министерството на промишлеността (което е принципал на държавния пакет в "Полимери"), така и на миноритарни акционери, най-големият от които е Българска холдингова компания (бивш Българо-холандски приватизационен фонд) с 18% от капитала. Това беше първото общо събрание, проведено след приватизацията на миноритарния пакет. С придобиването му "АКБ Корпорация" взе 62% от капитала на "Полимери". На него бяха избрани нов надзорен и нов управителен съвет на дружеството.
"Смятаме да обжалваме пред Апелативния съд решението на варненските магистрати", каза за "Капитал" Ивайло Маринов, член на надзорния съвет на "Полимери" и "АКБ Корпорация". Според него една от причините "АКБ" да загуби делото е нежеланието да се конфронтира с другите акционери, тъй като в момента текат преговори за откупуване на техните пакети.
От юридическа гледна точка отменянето на решенията на общото събрание е по-скоро процедурно, тъй като мажоритарният собственик има достатъчен дял от капитала, за да гласува отново същите решения. Отрицателният ефект от съдебното решение е върху авторитета на дружеството, което се опитва да осигури инвестиции от световни инвестиционни и химически компании, засега без особен успех. Отменянето на решенията на общото събрание не води до обезсилване на действията на управителните органи. Това може да стане само ако акционерите заведат дело срещу самото дружество за нанесени щети и докажат недобросъвестност на управителните органи. Такъв съдебен прецедент в България обаче още няма.
Накратко
През изминалата седмица бяха продадени 24% от капитала на "Аугуста-91" АД, Хисар. "Българска холдингова компания" АД, бивш Българо-холандски приватизационен фонд, и Агенцията за приватизация сключиха договор на стойност 351 хил. долара, или 9.326 долара на акция. Купувачът е внесъл половината от дължимата сума в брой и ще се издължи окончателно до 9 март 1999 г. в книжа по дълга на страната или в други законни платежни средства. Предприятието е с капитал 156.816 млн. лв. и се занимава с хотелиерство, ресторантьорство и бутилиране на минерална вода.
Агенцията за приватизация за пореден път не успя да намери кандидати за 22% от капитала на "Марицатекс" АД, Пловдив. На търга не се явиха кандидати и той беше обявен за непроведен. Предприятието произвежда и търгува с тъкани.
Работническо-мениджърското дружество "Електроди 97" АД е единствен явил се и победил кандидат в насрочения отново търг за 26.4% от капитала на "Електроди" АД, Ихтиман. Купувачът ще заплати с 315 долара повече от обявената начална тръжна цена от 570 хил. долара. РМД спечели и предишния търг за същото предприятие, проведен в началото на годината, но тогава постигнатата цена беше 575 хил. долара (с 5 хил. долара по-висока от началната).
Бивш директор на "Елпром - ЕМТ" АД, Тетевен, беше осъден на пет месеца лишаване от свобода. Обвинението към Антим Въчев е, че не е поискал откриване на производство по несъстоятелност на управляваното от него дружество заради задлъжнялост към тетевенските клонове на Балканбанк и Първа частна банка. Кредитите са установени от съдебно-финансова експертиза и са в размер на 88.418 млн. лв., 7.185 млн. долара, 817 марки и 164.5 млн. италиански лири, което е около 12.5 млрд. лв. Отпускани са в периода 1991 г. - 1995 г. Според адвоката на Въчев Ани Крулева заемите са теглени по време, когато "Елпром - ЕМТ" е било държавна собственост и единствено министърът на промишлеността е можел да поиска производство по несъстоятелност.
През изминалата седмица Агенцията за приватизация покани "Норск хидро", норвежкия купувач на Агрополихим, да подпише договора за продажбата на 60% от капитала на дружеството. Преговорите са приключени, проектодоговорът е парафиран от двете страни и е одобрен от Надзорния съвет на агенцията и от Министерския съвет. Сделката е за 1 долар, но купувачът не бърза да сключва договор, защото не може да се договори с Булгаргаз за изплащането на дълговете. Междувременно синдикатите в Агрополихим се обявиха за ускоряване на приватизационната сделка и определиха дати през февруари, на които ще протестират на територията на предприятието, във Варна и в София. Целта на протестите е да бъде получено окончателно становище за изхода на сделката.
130 дружества са свалени от търговия на борсата
В началото на миналата седмица ръководството на "Българска фондова борса - София" взе решение да спре от търговия акциите на около 130 дружества, пакети от които бяха раздържавени на първата вълна на масовата приватизация. Причините според шефовете на борсата са, че въпросните предприятия не са вписани в регистъра на публичните дружества, който се води от Комисията по ценни книжа и фондови борси, или пък не са подали изискваните документи в самата борса, поради което не могат да изпълнят изискванията на правилника. Три от спрените предприятия са заради отказ от комисията за вписване в регистър на комисията - това са "Инермат" АД (Дупница), "Монтурист" АД (Монтана) и "ЗММ Победа" АД (Сливен). Търговията с акциите на всички тези дружества спира от 8 февруари тази година.
Между по-големите предприятия, които са спрени от търговия на борсата, са: "Биовет" АД (Пещера), "Бургаско пиво" АД (Бургас), "Българска захар" АД (Долна Митрополия), "Грандхотел Варна" АД (курортен комплекс "Св.Константин и Елена"), "Кнауф гипсфазер" АД (Видин), "Хранинвест - Хранмашкомплект" АД (Стара Загора), "Новотел Европа" АД (София), "Шуменска крепост" АД, "Плевенски цимент" АД, "ИПК Родина" АД (София), "Шуменско пиво" АД, "Сила" АД (Ямбол), "Тежко машиностроене" АД (Русе), "Тополовград БТ" АД и др. Някои от свалените акции бяха обект на значителен интерес на борсата, включително и от чуждестранни инвеститори. Пример за такова предприятие е "Биовет". То произвежда ветеринарни препарати, оборудвано е с модерна техника и е монополист в страната. Дружеството беше препоръчвано от анализаторите на пазара на ценни книжа като едно от най-атрактивните за портфейлните инвеститори. Други няколко предприятия пък бяха спрягани за втората вълна на масовата приватизация ("Шуменска крепост" АД, Издателско-полиграфически комплекс "Родина" АД).
Свалянето на сравнително активно търгувани ценни книжа от борсата ще се отрази изключително негативно на имиджа на нашата борса, коментираха брокери. На практика чуждите инвеститори вече нямат никаква гаранция дали закупените от тях ценни книжа от нашата борса впоследствие няма да бъдат свалени и да не могат да се продават свободно. През миналата година други 87 дружества бяха свалени от търговия на борсата, след като комисията реши, че те не отговарят на новото определение за публично дружество в закона за ценните книжа. Тогава пазарът беше неприятно изненадан, че сред спрените дружества е и едно от най-големите фармацевтични предприятия - "Фармация" (Дупница), чиито акции се оказаха винкулирани, т.е. в устава има вписани ограничения за прехвърлянето им. Хаосът настъпи, когато през май миналата година борсата прие за търговия наведнъж акциите на около 900 дружества от масовата приватизация. Много от тях всъщност не отговаряха на определението на закона за публично дружество или на условията да бъдат търгувани на борсата. Така например някои имаха налични акции, други бяха с винкулирани акции, трети пък имаха по-малко от 50 акционери. Така се стигна до случаите, в които първо се позволи да се търгуват на борсата акции на дружества, които не отговарят на определението за публично дружество, а после пък те бяха спрени от търговия. Което поставя в деликатно положение комисията по ценни книжа, тъй като вече сключени сделки не могат да бъдат отменени. От друга страна, инвеститорите, които са станали собственици на акции от дружества, които са смятали за публични, изведнъж разбират, че имат пакет от дружества, които се оказват затворени. Но пък раздухването на тези случаи и евентуално административно наказание на борсата само ще увеличи още повече недоверието в нашия пазар.
Три от най-големите фирми в Ямбол спряха напълно
Безработицата в града е на път да достигне рекордни за страната стойности
През изминалата седмица три от най-големите държавни предприятия в бившия Ямболски окръг обявиха, че на практика са спрели изцяло производството си - химическият комбинат "Ямболен", производителят на селскостопански машини "Сила" и консервният комбинат "Ягода". В предприятията работят над 3000 души, без да се смятат сезонните работници. И трите предприятия са с преобладаващо държавно участие освен консервния комбинат, чийто мажоритарен пакет беше купен преди два месеца от работническо-мениджърско дружество.
Най-голямото предприятие в града и бившия окръг "Ямболен" работи от 30 години. През добрите му години в него са работили над три хиляди души. През 1995 поради големите задължения към банки дружеството попада в списъка за финансова изолация. При масовата приватизация са предложени 25% от акциите му, но основният пакет остава държавен. Процедурата за приватизацията на 60% от капитала на "Ямболен" е открита през ноември 1996 от Агенцията за приватизация. За 1996 г. дружеството отчита печалба от 412 млн. лева и е в сравнително добро положение. През 1997 г. голяма част от задълженията са изплатени и финансовият резултат е три млрд. лева печалба. Продажба на пакета обаче все още няма и през ноември 1997 г. АП упълномощава посредника "Рес и ко" (Res&Co) да подготви сделката, но едва през август миналата година определя метода на приватизация.
Спадът в цените на синтетичните тъкани на международните пазари и последвалото понижение на цените през 1998 г. водят до драстичен спад в износа на "Ямболен". Продукцията е качествена, но поради остарялото и неефективно оборудване е значително по-скъпа от тази на конкурентите. Резултатът е задръстени складове, частични съкращения и закриване на цехове. През юни 1998 ръководството е сменено, което предизвиква силните протести на работниците и местната организация на БСП. Месец по-късно в река Тунджа са изпуснати отровни химически вещества, като новият директор определя това като атентат срещу самия него. Междувременно до изтичане на срока за подаване на оферти 15 октомври 1998 г. единствено работническо-мениджърското дружество "Ямболен финанс" проявява интерес. Впоследствие се оказва, че офертата е от три страници, като е под съмнение и фактът дали изобщо има осигурено финансиране. Интерес проявяват и една сингапурска фирма, а през последната седмица - и още един засега неизвестен кандидат. Техният интерес обаче е само на ниво проучване. Срокът, в който трябва да приключи оценката на офертите, е юни, но по всичко изглежда, че предприятието ще го дочака с напълно спряло производство на основната си суровина - полиестерна коприна.
Първото искане за обявяване в несъстоятелност на закъсалия консервен комбинат "Ягода" е през 1995 г., когато държавната Хебросбанк иска изплащане на задължения в размер на близо 400 млн. лв. Исканата тогава несъстоятелност така и не се осъществява, но се сменя ръководството и финансовото положение временно се стабилизира. През 1997 ръководството е сменено, а през ноември е открита процедура за приватизация от Министерството на промишлеността. Методът на приватизация е обявен едва през септември миналата година. Съревнованието е главно между три работническо-мениджърски дружества. Предприятието беше продадено на работническо-мениджърското дружество "Ягода консерв" за 1.65 млн. долара. Задълженията на консервния комбинат към момента на приватизацията възлизаха на 1.5 млрд. лева.
В деня на подписване на договора между "Ягода консерв" и промишленото министерство четири кредитора на предприятието внасят иск за откриване на процедура по несъстоятелност. "Ягода консерв" стига до споразумение за разсрочване на задълженията си към "Хебросбанк", подписва споразумителни протоколи с ВиК и НЕК, но местната топлофикация отказва да води всякакви разговори за разсрочване на дълга на "КК - Ягода" възлизащ на 100 млн. лв. Въпреки постигнатите споразумения с ВиК и електроснабдяване и внасянето на първите суми от "КК - Ягода", двете фирми не оттеглят от съда иска за несъстоятелност. След като и топлофикация не оттегля своя иск, на 8.I.1998 г. Ямболският окръжен съд открива процедура по несъстоятелност. През изминалата седмица предприятието е без електричество и изцяло спира работа. В предприятието работят на щат около 350 души, от които по данни на КНСБ - Ямбол, около 200 работници са освободени и вече са на трудовата борса. Консервният комбинат преди години е осигурявал доходи и на по-голям брой работници през летния сезон.
Машиностроителното предприятие "Сила" - Ямбол не работи от 1.XII.1998 г. заради липса на оборотни средства. От второто тримесечие на 1998 г. дружеството работи на загуба. В предприятието работят 400 души, които от декември са в платен отпуск. Държавният дял в "Сила" е 86.7%. В резултат на първата вълна на масовата приватизация едва 13.3% от общо предложените 67% са придобити от индивидуални участници. В края на октомври 1997 г. с решение на Министерския съвет предприятието е включено в списъка за пулова приватизация, но през декември същата година правителството го изважда от пула "Машиностроене". Според изпълнителния директор на "Сила" Андон Радулов Агенцията за приватизация в момента изготвя нова заповед за откриване на процедура за приватизация на дружеството. Като основна трудност пред приватизацията на "Сила" изпълнителният директор посочва четирите коренно различни дейности, които предприятието извършва - производство на селскостопански машини, на стоманени тръби, на леярски отливки и на хидравлични помпи и системи.
При разговорите между представителите на АП и "Сила" двете страни са достигнали до извода, че поради технологичната обособеност на отделните производства може да се премине към продажба на обособени части. В края на октомври АП открива процедура на цеха за тръбопроизводство в гр. Стралджа като обособена част от "Сила". Според Радулов три кандидата, от които един чуждестранен, са проявили интерес към обособената част. "Сила" има и необслужвано задължение към Булгарлизинг в размер на 3 млрд. лв. Откритата процедура за приватизация и задължението към Булгарлизинг са причина банките да не отпускат оборотни кредити на "Сила", каза Радулов. Стагнацията на пазарите на селскостопанска продукция през миналата година са причина за тежкото състояние на дружеството, което почти изцяло работи с български контрагенти.
Населението на община Ямбол според данни на регионалното бюро по заетостта е 92 560 души. Безработицата в общината към края на 1997 г. и 1998 г. е съответно 16.6% и 12%, като се очаква драстично увеличение през тази година.
Участниците на пазара предсказват интерес към общинските облигации
Предстоящите местни избори могат да забавят пазара с още една година
През последните дни на 1998 г. Комисията по ценни книжа и фондови борси съобщи, че община Свищов е внесла за одобрение проспект за публично предлагане на емисия от облигации. Предвидената от общината емисия е на стойност един милиард лева, падежът е след седем години, а предвидената доходност на книжата е три пункта над основния лихвен процент. В средата на януари тази година още една малка община - Троян - обяви, че е взела решение за емитиране на облигационен заем и че възнамерява да внесе в най-скоро време проспект за одобрение в комисията по ценни книжа. За столичната община решение за емитиране на облигации има отдавна, а през миналата седмица кметът Софиянски обяви, че подготвителната работа на общината с френската инвестиционна банка "Париба" (Paribas) напредва и през март ще има официално представяне на емисията. Наскоро София получи и собствен кредитен рейтинг В от кредитната агенция "Стандарт енд пуърс" (Standard&Poors).
Решенията за предстоящи емисии на общински облигации предизвикаха вниманието на банките и на по-широк кръг инвеститори поради няколко причини. Такива финансови инструменти не са емитирани публично в България от десетилетия. Въпреки това налице са всички признаци за интерес към такива ценни книжа поради ниската доходност на банковите депозити и държавните ценни книжа. Евентуални бъдещи емисии на облигации се следят с повишено внимание и от фондовата борса, защото това е начин да се оживи търговията, която от месеци насам е на критично ниски нива.
Общинските облигации са познати на инвеститорите в развитите страни отдавна, а през последното десетилетие те се наложиха като средство за привличане на ресурси от регионалните власти и в много от нововъзникващите пазари на Източна Европа. Много от страните са преминали отдавна етапа на емитиране на облигации само от най-големите градове (това става предимно на големите чуждестранни борси) и имат разработен пазар със завидни за нашия вял капиталов пазар обем и ликвидност. Един от най-добрите примери за това е развитият пазар на облигации, емитирани от руските провинции, който се е утвърдил като метод на финансиране за местните власти и е привлякъл значителни парични средства на местни и чуждестранни инвеститори.
Според стратегията за развитие на капиталовия пазар в България, която беше приета от Министерския съвет и Съвета по структурна реформа в средата на миналата година, на общинските облигации се отделя важно място като метод на финансиране на общинските бюджети, без да се натоварва държавният бюджет. Те се разглеждат като възможност общините да водят
Освен липсата на традиции в емитирането на общински облигации, трудност е и законовото уреждане на емисиите. Предстои приемане на нов закон за публично предлагане на ценни книжа, който се очаква от потенциалните инвеститори, най-вече банки, които са готови да поемат облигационни емисии. Втори важен проблем е ограничението в закона за общинските бюджети, според което общинските съвети не могат да взимат решение за облигационни заеми шест месеца преди изтичане на мандата си. Това скоро ще блокира съветите, чиито мандат изтича през ноември. От друга страна, вземането на подобни решения в повечето случаи вероятно ще се забави и през първите месеци след избирането на нови общински съвети. Друго ограничение в този закон е свързано с облигациите, които се емитират на външни пазари - облигационни заеми, които създават задължение към външни инвеститори, могат да се емитират само по решение на Народното събрание след предложение на Министерския съвет.
Преобладаващото мнение сред представителите на банките е, че
За разлика от корпоративните облигации, към които потенциалното недоверие е голямо, общинските ценни книжа могат да разчитат на значително по-голямо доверие от страна на масовия инвеститор. Тогава обаче доходността на тези книжа ще трябва да се сравнява с тази на спестовните облигации, предлагани от финансовото министерство. Те се издават за срок от две години и имат възможност за обратно изкупуване след първите шест месеца. Доходността при тях се увеличава постепенно и достига 11-12% годишно. "За да бъдат атрактивни за масовия инвеститор, общинските облигации трябва да бъдат по-краткосрочни и да предлагат обратно изкупуване, ако на борсата няма достатъчно активна вторична търговия", казаха от сектор "Паричен пазар" на Обединена българска банка. Според тях трудно ще се намери българска банка, която да задели голям дял от активите си за книжа, които имат падеж след 7-10 години. Друг проблем според тях е необходимостта от проучване на финансовото състояние на всяка община-емитент, тъй като за малките и средните български градове е немислимо да се поръчва изработване на рейтинг от международна агенция, който да улесни инвестиционните решения. Според дилърите на БРИБанк има предпоставки голяма част от средствата, които сега се влагат в ДЦК, да се пренасочат към общински облигации. Те обаче отново посочват необходимостта от проучване на емитента и на пълното обезпечение на тези заеми.
Благоприятно обстоятелство за бъдещ пазар на общински облигации е фактът, че в законодателството те се третират като нискорискова инвестиция. В Закона за застраховането например се позволява резервите на застрахователните дружества да бъдат инвестирани в облигации, издадени или гарантирани от общините. Търсенето на общински облигации може да се увеличи още повече, ако те бъдат включени заедно с държавните ценни книжа в групата на финансовите инструменти, които трябва да формират определена част от портфейлите на пенсионните фондове.
Накратко
През миналата седмица съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" взе решение да отстрани от търговия за срок от пет дни брокерите на инвестиционния посредник "Елана" АД. Причина за наказанието е сделка с миноритарен пакет акции държавна собственост преди обявената официално в борсовия бюлетин дата за начало на публично предлагане. Ръководството на борсата извърши промени в правилника, според които такива нарушения ще се наказват с глоба в размер на 5% от стойността на сделката.
Още два инвестиционни посредника получиха разрешение за извършване на дейност от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Софийската "Метрик" АД и ФК "Популярна каса - 95" АД, Пловдив, допълниха общия брой на лицензираните инвестиционни посредници до 70. В регистъра на комисията са заведени и 28 банки.
Три публични дружества бяха вписани в регистъра на емитентите от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. "Бонония", Видин, с капитал от 17.852 млн. лв. е производител на порцелан и храна за животни, "Прибор", Копривщица, с капитал 103.005 млн. лв. произвежда измервателна техника, а "Милкана - Червен бряг" е млекопреработвателно предприятие с капитал 12.325 млн. лв. Акциите и на трите предприятия са с номинал 1 000 лв. Общи събрания
Акциите на Булгартабак остават най-търгувани
Акциите на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг" остават най-търгуваните ценни книжа на Българска фондова борса. През изминалата седмица сделките с тях бяха на обща стойност 234 милиона лева. Цените, на които бяха сключени сделките, остават без значителна промяна - около 26 000 - 26 500 лева за акция. Лекото повишение на оборотите с тези книжа показа още веднъж странните правила, или по-скоро липсата на такива, по които се движи търговията на нашия капиталов пазар. През изминалата седмица за първи път от доста време беше нарушено мълчанието около текущото състояние на някои от предприятията от холдинга и представители на синдикатите, обявиха че има съвсем реална опасност за спиране на някои цигарени заводи. Всъщност синдикатите просто казаха това, което никой от шефовете на Булгартабак не може да признае поради опасност, че ще бъде обвинен в саботиране на приватизацията на дружеството. А то е че изнасянето на част от мощностите на тютневите предприятия трудно може да прикрие проблемите на повечето предприятия от холдинга с изключение на "Благоевград БТ" - остаряло оборудване и липса на поръчки.
"Всъщност през последните няколко месеца оборотите на нашия борсов пазар се движат предимно от напускащи чужди инвеститори, които продават своите пакети дори и на загуба", коментираха брокери. Купувачи на пазара все още се намират, но инвестициите стават все по-рискови и все по-малко привлекателни за сериозните инвеститори. За съжаление такива временни увеличения на оборотите обикновено са последвани от пълен спад в ликвидността на книжата. Такива са и прогнозите на повечето от участниците на пазара, дори и по отношение на Булгартабак - една от най-големите български компании.
Общият оборот на сделките на фондовата борса през периода 22 - 28 януари възлизаше на малко над 1.2 млрд. лева. Около 3/4 от него обаче се падаха на прехвърляния на големи пакети ("Трояфарм" - Троян, "Нива" - Костинброд) и съвсем малка част на реална търговия. Малко по-активна в сравнение с предишната седмица беше търговията с акциите на "Солвей - Соди" - общо за 151 милиона лева. Изваждането на трансферите с акции на няколко по-активно търгувани дружества от общия оборот обаче разкрива истинската картина на нашия пазар на ценни книжа - пълна липса на инвеститорски интерес и на практика нулева ликвидност за огромното мнозинство от български корпоративни ценни книжа.
На официалния А пазар на борсата през седмицата бяха сключени сделки единствено с акциите на девненския химически завод "Полимери" на цена без особена промяна от предишната седмица - около 7 000 лева за акция. На по-ниския сегмент - официалния В пазар, най-активна беше търговията с акции на "Трояфарм", докато сделки с акции на другите две дружества листвани на този сегмент - "Елма" (Троян) и "Антибиотик" (Разград), почти липсваха. На официалния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, търговията беше на традиционните нива от около 18 - 20 млн. лева седмично без особена промяна в цените. Слаб беше и интересът към акциите на Варненска корабостроителница - сделки за под 2 млн. лева на цени между 6600 и 6900 лева за акция.
Еврото поевтиня спрямо долара на международните пазари
Доларът напълно възстанови позициите си спрямо останалите основни валути през изминалата седмица, тъй като, от една страна, инвеститорите все още не са убедени в стабилността на новата европейска валута, а от друга страна, натежаваха опасенията за интервенция от страна на Bank of Japan за ограничаване на поскъпването на йената.
В началото на седмицата продължаващият спад на бразилския реал и песимистичните очаквания за финансовата стабилност на най-голямата латиноамериканска страна понижиха цената на долара до 113.81/86 йени и 1.1585/90 долара за евро. По-нататъшното поевтиняване на щатската валута бе ограничено, тъй като инвеститорите бяха изненадани от публикации в китайската преса, в които се описваше положителното въздействие на евентуална валутна девалвация върху икономическия растеж. Това заедно с практическата непредвидимост на действията на китайското правителство изнерви пазара и търгуваните обеми рязко се понижиха.
Евентуална девалвация на китайския юан, който единствен от азиатските валути запази силните си позиции при азиатската криза през 1997 г., бе оценена от експерти като реална опасност за финансовата стабилност на Япония и останалите азиатски страни, а също и на ЕС.
Късно в понеделник експертите на Merrill Lynch прогнозираха, че девалвация на юана през идната една година е малко вероятна. В официално обръщение китайското правителство съобщи, че не се предвижда промяна на официалната валутна политика. С това на практика Китай бе временно изолиран като фактор, определящ търговията на световните пазари.
Във вторник Fitch IBCA понижи кредитния рейтинг на Бразилия на В от В+ с прогноза за задълбочаване на кризата в страната. Същия ден обаче финансовият министър на САЩ Робърт Рубин заяви, че страната му възприема Бразилия като основен търговски партньор и се предвиждат конкретни мерки за подкрепа на южноамериканската страна. Централната банка на Бразилия излезе на пазара и успя с цената на интервенция от милиони долари да удържи реала под ключовото ниво от 2.0 за долар след понижаването на кредитния рейтинг.
Според официална информация банката е изразходвала около три милиарда долара от валутните си резерви за защита на реала от началото на годината.
За първи път от началото на годината бяха огласени изказвания на водещи финансисти, според които кризата в Бразилия е преминала през най-ниската си точка и с потенциалната подкрепа на САЩ постигането на известна стабилизация в краткосрочен план е съвсем реална.
След тези новини започна и поскъпването на долара спрямо останалите валути. Щатската валута достигна до 1.1553 за евро и 114.06 йени при затварянето на европейските пазари. На тези нива големите инвестиционни фондове се активизираха и в сряда и четвъртък щатската валута проби съответно 1.14 за евро и 115 йени.
Според експерти в краткосрочен план поевтиняване на долара спрямо другите основни валути е много малко вероятно, тъй като на този етап правителството на Бразилия доказа, че и без чужда помощ има потенциал да овладее кризата в страната, което би означавало, че с очакваната помощ от външни кредитори осмата по големина икономика в света би могла да възстанови позицията си на финансов лидер в региона.
България плати $137.5 млн. лихви по брейди-книжата
В сряда Министерството на финансите съобщи, че е превело по сметка на Citibank, която е агент по брейди-дълга, 137.5 милиона долара за лихвеното плащане на държателите на облигации по външния дълг. Трите емисии брейди-облигации с номинал 5.1 милиарда долара бяха емитирани на 28 юли 1994 г. при преструктурирането на 8.16 милиарда долара дълг към Лондонския клуб. Номиналът на брейди- книжата в обращение в края на октомври тази година е намалял до 4.911 милиарда долара поради използването им като платежно средство в приватизацията.
Лихвеното плащане не оказа особено влияние върху цените на българските облигации на международните дългови пазари, които и през тази седмица бяха почти изцяло под влияние на развитието на бразилската финансова криза. В средата на седмицата бразилският конгрес прие със смазващото мнозинство от 301 срещу 27 гласа законопроект на правителството за намаляване на разходите в обществения сектор. Средствата, които се спестяват по този начин, са минимални като абсолютна стойност, но инвеститорите в брейди-книжа приеха гласуването като знак за отдавна чаканото единодействие на изпълнителната власт, доминирана от реформаторите на президента Енрике Кардосо, и парламента, където мнозинството е на консерваторите. Единната държавна политика бе едно от основните условия на международните кредитори на страната за отпускане на нови кредити за подкрепа на платежния баланс. В същото време САЩ, които са най-заинтересовани от допълнителното кредитиране на основния си южноамерикански търговски партньор, критикуваха стратегията на МВФ по отношение на страните в криза. Заместник финансовият министър на САЩ Лорънс Самърс заяви, че фондът не се адаптира към променящата икономическа конюнктура в световен мащаб. Заедно с това Самърс отбеляза не толкова успешните резултати от спасителните операции на МВФ през последните 18 месеца. Според експерти много е вероятно МВФ да преразгледа позицията си по отношение на Бразилия под натиска на САЩ, което би повишило цените на всички брейди-книжа под въздействието на бразилските дългови инструменти.
Щатската валута поскъпна до 1715 лева
На вътрешния валутен пазар доларът поскъпна до 1715 лева при затварянето на пазара в четвъртък под влиянието на поскъпването на щатската валута спрямо еврото на световните пазари. Оборотът на търговията бе главно насочен за обслужването на крайни клиенти, които се възползваха от високата цена на долара и си набавяха необходимия им левов ресурс за приключване на междуфирмени плащания в края на месеца и изплащането на заплати.
Банките покриваха повишеното предлагане на долари с арбитражи долар/евро на международните пазари, след което продаваха евро за левове, за да регулират позициите си. Това доведе до понижаване на цената на еврото до 1954 лева късно в четвъртък от 1955.50 лева при отварянето на пазара в понеделник. На кешовия пазар доларът се котираше на 1702-1715 лева съответно курс купува и продава късно в четвъртък. Дилъри очакват през текущата седмица левът да запази стабилните си позиции спрямо еврото, тъй като банките ще трябва да поддържат висока левова ликвидност във връзка с изтичането на крайния срок (3 февруари) за регулация на минималните задължителни резерви в БНБ.
Цената на междубанковите левови депозити се повиши
През изминалата седмица лихвите по необезпечените междубанкови депозити се повишиха до 2.2-2.4 на сто годишно в четвъртък за овърнайт депозити и 2.8-2.9 процента за ресурс със срок до седмица. В началото на седмицата лихвите бяха съответно 1.9-2.0 и 2.6-2.7 процента.
През периода Министерството на финансите плати лихви и падежи по ДЦК на стойност общо 36.1 милиарда лева.
В същото време банките платиха в сряда за закупените в понеделник две емисии ДЦК с общ номинал 13 милиарда лева. Доходността на тримесечните сконтови книжа се понижи до 5.04 на сто от 5.08, постигната на аукциона на 18 януари. Двегодишните лихвени облигации ще носят 9.35 процента ефективен годишен доход на държателите си, като доходността се повиши с 0.13 пункта от предишния аукцион на лихвени книжа на 11 януари.
Някои от банките обаче подцениха изтеглянето на левов ресурс от крайни клиенти за плащания на заплати и счетоводно приключване на месеца, като разчитаха на доходите от падежи на ДЦК. Според дилъри това е основната причина за повишаването на лихвите в края на периода, а от друга страна, банките бяха притиснати от наближаването на крайния срок за регулация на минималните резерви, което също допринесе за задържане на по-високите лихви.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник, 1 февруари, две нови емисии сконтови ДЦК с общ номинал 25 милиарда лева. От тях 20 милиарда лева е номиналът на едногодишна емисия, а тримесечните книжа, на базата на които се определя основният лихвен процент.
Дилъри очакват банките да се въздържат от активно участие на аукционите заради предстоящата регулация на резервите, което може да доведе до повишаване на доходността на книжата.
Младежки организации потърсиха президента
Президентът Петър Стоянов ще бъде гарант на постигнатия национален младежки консенсус, стана ясно след срещата на държавния глава с представители на Националния младежки съвет. Членове от 14 младежки политически организации, обединени в съвета, отидоха в четвъртък на "Дондуков" 2, за да поискат подкрепа и за проекта за обществен договор "Младежта на България". Документът е изработен от Българския студентски съюз и Социалистическия младежки съюз, предстои обсъждането му в съвета, но повечето от организациите го подкрепят. Неговата цел е да се приложат принципите от Европейската харта за участието на младите хора в местния и регионалния живот.
Президентът определи срещата като пример за блестящ диалог, защото на масата седнаха млади хора от различни идейни и идеологически течения. "Възрастните могат да завидят", коментира Петър Стоянов. Той подкрепи проекта "Младежта на България" и покани Националния младежки съвет да проведе първите си заседания за 1999 г. на "масата на съгласието" на "Дондуков"2. Младежите предложиха създаване на смесени консултативни органи между организациите им и местните власти.
След сутрешното посещение на "Дондуков" 2 в четвъртък следобед лидери на Българския студентски съюз, на Социалистическия младежки съюз и на синята младежка организация на СДС гостуваха и в централата на СДС. На "Раковски" 134 те се срещнаха с шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова и с депутати, с които обсъдиха бъдещия договор "Младежта на България".
България трябва да увеличи квотата си в МВФ
Бордът на директорите на Международния валутен фонд официално одобри увеличението на квотите на страните, които участват във формирането на капитала му. Квотата на България се увеличава с 37.7% и ще достигне 640.2 милиона специални права на тираж (СПТ). Досега квотата ни беше 469.7 СПТ.
Миналия петък бордът на директорите на МВФ обяви, че акционери, които държат над 85% от общата квота, са се присъединили към решението за увеличение. Така по-високите квоти стават факт. Въпреки че за страни като България решението беше взето още в началото на 1998 г., реалното увеличение се осъществи едва сега заради дебатите в американския Конгрес. САЩ са най-големият "акционер" в МВФ. Те държат около 18% от квотата и практически без тяхното одобрение нямаше да има увеличение за нито една страна.
При това положение до 21 февруари България ще трябва да внесе около 61 млн. долара и 324 млрд. лв. (вноските се правят в съотношение 25% СПТ и 75% в местна валута). Парите за увеличението на квотата ще се вземат от бюджета на страната за тази година. Увеличението на квотата означава, че се вдига и таванът за ползване на заеми от МВФ.
С 1.4 млрд. лева ще рекламираме туризма
Около 1.4 млрд. лева ще струва рекламата на българския туризъм, предвижда програмата на Националния съвет по туризъм (НСТ). От тях 1 млрд. лева са целеви средства от републиканския бюджет, а 400 млн. лева са очаквани приходи от лицензиране. "В течение на годината разходите за реклама ще се увеличават пропорционално с увеличаването на приходите от лицензи и категоризация", подчерта министърът на търговията и туризма Валентин Василев. Средствата евентуално могат да достигнат 2.5-3 млрд. лева.
Седемстотин и петдесет млн. лева, или 55% от фонда, са предвидени за пряка рекламна дейност. Тя ще включва рекламни кампании в чужбина по местните телевизии, радиостанции, преса и Интернет. Около 12% от средствата ще отидат за връзки с обществеността, които според Василев ще се съсредоточат върху организирането на обиколки за чужди журналисти, пресконференции и социологически проучвания. За рекламни материали за страната - справочници, карти, атласи и каталози, ще се похарчат 10.5% от всички пари. В НСТ обсъждат също създаването на фотобанка, от която ще могат да се черпят рекламни снимки от България.
Авторите сами ще късат декларациите си "Чисто минало"
Унищожаването на декларациите по отменените от Конституционния съд лустрационни текстове от Закона за администрацията ще се извършва от подалите ги служители, съобщи министърът на държавната администрация Марио Тагарински. По неговите думи той ще изпрати инструкция до всички ръководни служители, които са изисквали от подчинените си да попълват декларации по този закон, да организират унищожаването на документите. Според инструкцията на Тагарински всеки, попълвал документа за чисто минало, ще си го получи обратно и сам ще реши как да го унищожи.
На въпроса има ли гаранции за това, че данните от декларациите няма да бъдат копирани и след това използвани въпреки решението на Конституционния съд, министър Тагарински каза: "Трябва да имаме доверие в институциите, на това се крепи демокрацията. А иначе винаги може да има спекулации."
Накратко
Американските производители на говеждо месо поискаха от президента Бил Клинтън да наложи търговски санкции срещу Европейския съюз, в случай че срокът (13 май) за отваряне на единния европейски пазар за американско говеждо, получено от говеда, инжектирани с хормони за ускоряване на растежа, не бъде спазен. "Искаме тежки санкции още на следващия ден. На 14 май трябва да сме готови да отговорим адекватно, ако ЕС не вдигне бариерите", заяви Кларк Уилингъм, президент на асоциацията на производителите на говеждо месо.
Администрацията на Клинтън планира да санкционира ЕС с 520 млн. долара под формата на по-високи мита за вноса от Европа. Повод е американско-европейският спор за вноса на банани в ЕС. Според Съединените щати въведените от ЕС нови условия за вноса на банани на територията на съюза, влезли в сила от 1 януари тази година, противоречат на принципите на Световната търговска организация.
Финансовата криза в Бразилия и земетресението в Колумбия, най-силното от 16 години насам, вече втора седмица натискат нагоре цената на кафето на стоковите борси. Формирането на запаси от кафе, източник на твърда валута за бразилските износители, кара производителите да се въздържат от продажби. Девалвацията на реала и последващото решение на централната банка да пусне бразилската валута да плава свободно наливат инфлационни очаквания в Бразилия.
Високите цени на кафето отразяват и прогнозите за 60% спад в реколтата на кафе в Бразилия през настоящата година.
Вялото търсене, късите продажби и закриването на дълги позиции от инвестиционни фондове сринаха цената на златото до нов четиримесечен минимум от 282.30 долара за тройунция. Инвеститорите, открили дълги позиции на 286/287 долара за тройунция с намерение да ги закрият на 290, панически продават, за да намалят загубите си. Според дилър от Лондонската стокова борса златото ще поевтинее до нива от 281.50/282 долара за тройунция в началото на следващата седмица. Фактор за поевтиняването на златото е и поскъпването на долара спрямо йената.
Европейската комисия отмени предвидения за 27 януари търг за износ на захар от евросъюза. Резкият спад в цената на захарта в началото на седмицата и липсата на ясна тенденция за движението на цената на суровината са основните причини, цитирани от официални източници от ЕС, за несъстоялия се търг. Спекулативните операции, предимно закриването на дълги позиции, през последните дни допълнително замъглиха картината на пазара.
Правната комисия не гласува законопроектите за НПО
Парламентарната Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията отложи гласуването на законопроектите за организациите с нестопанска цел. Предложенията бяха разгледани на редовното заседание на комисията в четвъртък. Председателят Светослав Лучников критикува предложените варианти и поиска официално становище от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Зам.-министър Златка Русева, която присъства на заседанието, обеща до две седмици комисията да получи официалната оценка за трите варианта.
Според Светослав Лучников в два от законопроектите се прокрадват идеи за по-благоприятен режим на неправителствените организации (НПО). Като най-удачен той определи варианта, внесен от Екатерина Михайлова, Светлана Бончева, Велислав Величков от СДС и Драгомир Драганов от евролевицата. Спорните текстове в тяхното предложение са свързани с вариантите за държавен надзор над фондациите.
В края на заседанието вносителите Драгомир Драганов, Лютфи Местан, Иван Димов защитиха проектите си. Депутатът от евролевицата отново похвали внесения от Иван Димов проект. "Нашият вариант е даващ сегашния законодателен терен за действие. Техните проекти чертаят бъдещето", обясни Драгомир Драганов и предложи да се обединят около един общ вариант.
Според Иван Димов предвижданият от колегите му държавен надзор е "страшен". "Не мисля, че трябва да продължим работата с експертна група на правното министерство. По-добре е да работим под егидата на президента", предложи Иван Димов Спонтанната идея на синия депутат за съдействие от Петър Стоянов изненада и присъстващата на заседанието Вера Тагаринска, която е експерт по въпросите на неправителствения сектор към президента.
В началото на седмицата Асоциацията на младите юристи отвори и "Интернет- парламент" на адрес () , в който ще тече и електронна дискусия по трите законопроекта.
Икономията на топлинна енергия - единствен път за решаване на енергийния проблем
Цените на топлинната енергия разбиха отново нашите илюзии
проф.инж.
Росен Малчев (БИЕС)
През последния месец всяко българско семейство усети ценовия удар на топлинната енергия. Дали я приемаме или не, дали се примиряваме с нея или не - енергийната криза у нас е факт. За съжаление, колкото повече се развива кризата, толкова реакциите на обществото са неадекватни! Държавните и общинските органи, публичните институции, стопанските субекти, бизнессредите и ние - гражданите, не оценяваме същността на въпроса, а се примиряваме с палиативни и временни мерки.
Вместо стратегическа и всеобхватна борба за икономия на топлинна енергия се търсят бързи и лесни начини за преодоляване на енергийните затруднения в обществото. В началото на всеки есенно-зимен период всички се изправяме с тревога пред въпросите как ще се отопляваме тази зима, колко ще плащаме за своето жилище, какво да предприемем и т.н. През самия отоплителен сезон се надяваме на къса и мека зима и плащаме де факто сметките на топлофикацията и електроснабдяването. С идването на пролетно-летния период бързо забравяме отоплителните неволи и ни обзема "горещо безгрижие" до... следващата зима.
През това време са в ход някои частични мерки за "туширане" на последиците от енергийната криза:
Всички изразходвани средства и усилия за изброените мерки имат временен характер и са по периферията на борбата с енергийния проблем.
Тези заключения стават ясни, ако се анализира
Всички ограждащи части на сградата в контакт със студения въздух - външни стени, прозорци, покрив, първа плоча над сутерени и гаражи и др., имат топлинни загуби поради преминаване на топлинните потоци от топлите към студените зони. За да се обезпечи нормален микроклимат, в помещенията трябва да съществува топлоизточник (централно отопление, локални котли на нафта или ток, печки на твърдо гориво и пр.), който да покрива топлинните загуби, т.е. да се постигне необходимият топлинен баланс. Така достигаме до най-важния извод - колкото по-малка е топлоизолацията на сградата, толкова по-големи са топлинните загуби, респ. по-високи са разходите за отоплението.
Следователно единственият път за решаване на проблемите, породени от енергийната криза, е да направим съществуващите сгради енергоспестяващи и да строим нови енергоикономични сгради с намалено топлопотребление. При запазен жизнен комфорт в помещенията, сградите с повишена топлозащита и съвременни отоплителни инсталации имат 40-50% по-малки енергийни разходи в сравнение с конвенционалните сгради, т.е. за нормално отопление на жилищата в тях се заплащат около два пъти по-малко финансови средства.
Тази постановка се потвърждава от практиката на всички технически развити европейски страни (Германия, Франция, Дания и др.). За пример нека да анализираме опита на Германия като водеща европейска държава, която има климатични особености твърде близки до нашите условия. Още с началото на първата петролна криза (1976 г.) в Германия се разработва и поетапно започва да се провежда национална програма за икономия на енергия за отопление на сградния фонд и на първо място за жилищните сгради. Програмата представлява система от технически мерки и икономически действия, акцентувани в три насоки - подобряване на топлоизолацията на сградите и създаване на финансови стимули за икономия на енергия в съчетание със строг контрол от държавните и общинските органи. В основата на техническите мерки лежат немските норми за топлоизолация на сградите и издаваните "Наредби за топлинна защита" на Федералното министерство на строителството.
Въпросните нормативни документи са актуализирани неколкократно през 4-5 години и всяка редакция е дефинирала около 30% по-строги изисквания по отношение на топлоизолацията на сградите, т.е. обществото е било задължено съответно да реализира икономия на енергия от този порядък. Съществена роля в тази насока са изиграли благоприятните финансови условия, създадени от банковия сектор (нисколихвени целеви заеми, голям гратисен период, целесъобразен процент на обезпеченост на кредитирането и др.), и стимулиращите данъчни преференции от страна на държавните и общинските власти. Разбира се, целият пакет от технически и икономически мерки се съпътства от строг технически и финансов контрол, характерни за страните с развита пазарна икономика и социално насочена държавна уредба. В Германия не е възможно да се проектира и построи сграда, която да не съответства на топлотехническите нормативи, т.е. да бъде в разрез с приетата политика за икономия на енергия, респ. за опазване на природната среда. Успоредно с това финансовите институции и данъчните власти следят строго за правилното влагане на средствата, отпуснати при социални условия.
Едва ли има друга област на техниката, в която да сме толкова далече от немския опит! Въпросът за разработването и провеждането на национална програма за икономия на топлинна енергия стои открит. Няма даже проект за такава програма, която да обедини държавните, обществените и личните интереси в една цел - намаляване на топлопотреблението в бита.
При новото жилищно строителство въпреки наличието на достатъчно ефективни норми за топлоизолация, почти няма новопостроена сграда, която да отговаря на нормативните изисквания и да създава условия за по-икономично топлопотребление. Това е характерен пример за незаконно строителство, срещу което държавните органи започнаха повсеместна дейност. Освен незадоволителна топлоизолация новите обекти нямат съвременни отоплителни инсталации, снабдени с регулиращи и измерителни уреди, които да стимулират обитателите към по-икономичен режим за отопление. По този начин всяка нова сграда в разрез с изискванията увеличава негативния обем от неизолирани сгради, които един ден следващите поколения ще трябва да санират.
При съществуващия сграден фонд положението не е по-добро. Въпреки наличието на идеи за подобряване (саниране) на сградите досега са известни само проекти за някои жилищни или обществени сгради и две-три пилотни реализации. Липсват финансови средства за усилване на топлоизолацията на старите сгради и съоръжаването им с регулиращи и измерителни уреди. Известната система за заплащане на консумираната топлоенергия на 1 куб.м застроен обем убива и най-малкия стремеж да се търси по-икономично потребление.
Направените нерадостни констатации не са новост за техническите среди, но трябва да станат широко обществено достояние. В това отношение голям интерес може да бъде приносът на българските медии, които освен злободневните въпроси за цените на топлинната енергия, трябва да дадат място и на глобалните въпроси за икономия на енергия и пътищата за нейното постигане.
България трябва да извърви пътя - не към Европа, както гласи известното клише, а този, по който са минали развитите европейски страни и по-конкретно Германия, разбира се, при отчитане на нашите специфични обществени условия.
Нека да маркираме основните жалони по този път:
1. Национална програма за икономия на топлинна енергия - разработена и проведена от МРРБ, защото това са въпроси, пряко свързани с регионалното развитие и благоустройството.
2. Строг контрол при проектирането и строителството на нови сгради от страна на ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол) и новата институция на НСН (Независим строителен надзор).
Саниране на съществуващите жилищни и обществени сгради чрез повишаване на тяхната топлоизолация и модернизиране на отоплителните инсталации.
3. Преференциална система за кредитиране на техническите мерки за икономия на топлоенергия в стари и нови сгради - нисколихвени целеви заеми, благоприятен гратисен период, оптимално обезпечаване на кредитите и др. Привличане на чужди капитали, включително получаване на целеви средства от чуждестранни програми и фондове, финансови помощи от правителствени и неправителствени организации, сключване на изгодни "топлинни заеми" от международни финансови институции (СБ, ЕБРР и пр.).
4. Система от данъчни преференции за реални дейности, свързани с икономия на топлоенергия. Напр. намаляване на данък сгради, освобождаване от ДДС на специализираната отоплителна техника, намаляване митата на вносните уреди и прибори, непроизвеждани у нас, и др. 5. Използване на част от бюджетните средства за изграждане на нови енергийни мощности, които да се предвидят за финансиране на мероприятия по икономията на енергия.
Пренасочване на част от средствата за социални помощи на населението към финансиране на конкретни задачи от националната програма с реален пряк стопански ефект.
6. Широка техническа информация, пропаганда и реклама на начините и средствата за икономия на енергия сред всички слоеве на населението. Активно участие на всички медии в тази кампания.
Програмата трябва да започне да се изпълнява още през тази година. Всяко забавяне след освобождаването на цените на енергоносителите ще има тежки последици както за енергийната система, така и за населението.
Календар на деловите прояви за 18-28 февруари
Държавен вестник
Срокове
