Сегашните банкноти и монети ще бъдат официално платежно средство до края на текущата година, а БНБ ще ги обменя на гишетата си в неограничен срок.
Въпросът защо за паричната реформа бе избрана точно датата първи юли е доста прост според управляващите. "Деноминацията бе предвидена за първи януари тази година, но БНБ обясни, че това е технически невъзможно", заявиха те в пленарната зала. Предварителната идея е била появата на новата европейска валута и деноминацията да съвпадат във времето. Освен това така или иначе част от банкнотите, които са в обращение, трябва да се подменят "и вместо да се правят разходи за отпечатване на старите банкноти, е удобен момент направо да се изработят новите левове", коментира Светослав Гаврийски. Той добави, че от година и половина България не е отпечатвала нови банкноти. Средният живот на една банкнота е от една до три години в зависимост от номинала.
Датата за паричната реформа странно съвпада с първоначално обявения от премиера Иван Костов край на реформите, а именно първи юли. Изказванията обаче целяха да се изключи точно тази аналогия. "Този закон няма амбициите да бъде краят на реформите в България и аз бих съжалявал, ако това е краят", коментира управителят на БНБ Светослав Гаврийски. И освен това допълни, че "стабилизацията не може да бъде запазена само от деноминацията, а само от усилията на всички за преструктуриране на икономиката, за повишаване на възможностите за износ".
Основните притеснения на опозицията бяха свързани с евентуалното повишение на индекса на цените веднага след влизането на закона в сила. Много е вероятно търговците да закръглят сумите, и то в тяхна полза. Цена, която досега е била например 2730 лева, едва ли ще стане 2.73. Такава е психологията на пазара, особено ако той не е достатъчно свободен, какъвто е случаят с българския пазар.
Евентуална инфлация в първите месеци след деноминацията няма да е изненадващо явление, въпреки че според управляващите мащабите, с които работим в момента, са по-благодатни за живота на скритата обезценка на парите.
Безспорно е, че законът ще облекчи паричното обращение и може би ще го направи по-евтино. Промяната ще има чисто технически характер за икономиката, докато психологическият ефект (като такъв) може и да не се окаже в желаната посока. Достатъчно е някой по-възрастен гражданин да си направи сметката, че след деноминацията една кофичка кисело мляко ще струва средно 0.50 стотинки, а преди 1989 г. цената й бе 0.23 стотинки. По-важното в случая е да не се създават илюзии, че проблемите на икономиката ще се решат от чисто техническото равенство един лев, равен на една германска марка.
Банките ограничиха кредитирането в края 1998 г. Първата пълна календарна година, през която правилата на валутния борд бяха в сила, може да даде донякъде реална представа какво всъщност става в икономиката.
По последни данни на БНБ гражданите са върнали поне част от парите си в банковата система. След година с инфлация от един процент, бюджетен излишък и всеобщо финансово спокойствие това е нормален процес. Увеличеният размер на депозитите в банките е показателен за завърналото се доверие (или поне отчасти). На тази база може да се предполага, че част от парите в бурканите и под дюшеците са влезли отново в стопанския кръговрат или по-скоро в банките.
Депозитите в чужда валута като цяло намаляват от 2428.6 млн. марки до 2425.3 млн. марки в края на 1998 г., което е спад с около един процент спрямо края на 1997. Това се дължи изцяло на свиването на валутните депозити на държавните предприятия, които са намалели с над 40% за една година. Това частично може да бъде обяснено и с по-ниския курс на долара. Общественият сектор има по-малко депозити и в левове, което най-вероятно се дължи на почти липсващия им свободен (оборотен) ресурс и постоянните им ликвидни проблеми.
Последните данни на Националния статистически институт открояват все още високата задлъжнялост между самите предприятия, измерваща се в трилиони левове. Факт е, че вече се мисли за схема за изчистването на този нездрав източник на кредит за неплатежоспособните предприятия. Обмисля се създаването на регистър на задълженията между предприятията, за който все още не е ясно как ще функционира и как ще прави тези вземания събираеми.
Неиздължаването към доставчиците (което е основният компонент на междуфирмената задлъжнялост) подкрепя част от предприятията да не изпаднат в несъстоятелност. Много по-лесно е една банка да поиска фалит на дружество и много повече би настоявала за това, отколкото друго предприятие (особено ако и то е държавно). Въпреки изискванията за строга финансова дисциплина това е един от начините за нейното заобикаляне и все още безнаказано финансиране на безнадеждно губещи предприятия и цели отрасли.
Обяснението, че депозитите на държавните предприятия са намалели заради приватизацията на част от тях, може да е само отчасти вярно, защото раздържавяването не беше най-силната страна на структурната реформа през 1998 г. Депозитите на населението и частните предприятия са нараснали през 1998 г., но прирастът е незначителен. Въпреки ниските лихви хората започнаха да вадят парите от бурканите и прирастът на парите им в банковата система е показателен за това.
Увеличението на депозитите в левове обаче е сравнително по-ниско, отколкото е това на депозитите във валута. Общата сума на валутата на населението по сметки в банките е нараснала с 11% за една година. Значи, хората все още предпочитат валутата като по-сигурен инструмент за запазване на спестяванията (въпреки че от средата на 1997 една марка неотменно е равна на 1000 лв.).
За около година отпуснатите от търговските банки краткосрочни кредити са се увеличили с близо 36%. С близо 29 на сто са се увеличили тези, които са отпуснати на държавните предприятия, и с приблизително толкова (около 30%) са се увеличили ресурсите за частния сектор, които са предоставени от банките. Процентното изменение в отпуснатите средства, за които се предполага, че се влагат в производството, е почти еднакво и за частния, и за държавния сектор. Явно трудно може да се говори за просперитет на частния бизнес и силен импулс за развитие. Друг е въпросът, че по принцип ползването на заемен ресурс излиза относително скъпо удоволствие (за сравнение: лихвата по едногодишен депозит е под три на сто, а лихвата за краткосрочен кредит на частно предприятие е 14.11%).
И при краткосрочните, и при дългосрочните кредити за предприятията обаче се забелязва ясно една тенденция - чувствително намаляване на кредитирането след септември 1998 г. Аналогична е и картината при заемите за граждани. През 1998 населението е започнало постепенно да увеличава ползването на краткосрочни заеми. Това особено отчетливо се забелязва през септември, октомври и ноември. Подобна е картината и при дългосрочните кредити за населението - увеличаване на получените кредити през първите три тримесечия и чувствителен спад през четвъртото.
В крайна сметка чувствителният спад на кредитирането от края на миналата година едва ли може да бъде обяснен само със сезонни фактори.
За пръв път НСИ изнесе данни за скритата икономика
"По косвени данни скритата икономика представлява 18% от БВП в България за 1997 г. и 21% за 1998 г.", заяви шефът на Националния статистически институт Захари Карамфилов. Досега НСИ категорично отказваше да дава данни или поне догадки за това какъв е делът на скритата икономика. Липсата на подобна информация бе и една от основните причини, заради които бе уволнено старото ръководство на статистиката начело със Захари Карамфилов. Отсега нататък статистиката ще се опитва да отчита скритата икономика чрез косвени методи. Като пример бе дадена спогодбата между България, Русия и Украйна за засичане на стокооборота между страните. "Естествено разликата, която се получи, ще бъде размерът на необявения поток от стоки между страните, за който мита не са платени", коментираха от НСИ.
От пресцентъра на статистиката обясниха, че трябва да се прави разлика между скрита икономика и черна икономика. "Скритата икономика е тази, която статистиката просто не наблюдава, а черната е престъпността, а не трябва да се забравя, че ние не сме полиция", добавиха от пресцентъра на статистическия институт.
Причина за изнасянето на тези данни стана приетият от Министерския съвет проект за закон за статистиката. Новите разпоредби предвиждат премахването на монопола на статистическия институт за предоставяне на официална статистическа информация. Ако законът мине в този си вариант и през парламента, официални ще бъдат и данните, предоставени от всички държавни институции, а не както бе досега - официални са само данните на НСИ. Досега всички те е трябвало да предоставят събраните от тях данни на института, като по този начин често са прехвърляли и отговорността си на него, е мнението на сегашното ръководство. Законопроектът се опитва да сложи и по-строга разграничителна линия между публичните и конфиденциалните данни. Не е ясно обаче кой ще решава евентуален конфликт между изнесената от министерствата, от една страна, информация и тази на НСИ.
С проектозакона се създава Национален статистически съвет, който ще обединява всички институции, предоставящи статистически данни. Той ще решава проблемите по финансирането на изследванията, като също ще има за цел да предотвратява излишното пилеене на средства чрез дублиране на изследвания. Съветът всяка година разработва национална програма за статистически изследвания, която се приема от парламента. С проектозакона се въвежда и принципът на поверителност, според който данните за физическите и юридическите лица не могат да се използват за цели, различни от статистическите. В противен случай ще се налагат санкции от един до три млн. лева.
Законът определя същността на Единния регистър БУЛСТАТ, както и Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП).
Инвестиционната програма на кабинета получи подкрепа от ЕБВР
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще участва в инфраструктурни проекти, включени в тригодишната инвестиционна програма на правителството. Това е включено в стратегията за работа на банката в България през 1999 г. ЕБВР ще инвестира в енергетиката, транспорта, телекомуникациите, ВиК и топлофикацията. В тези сектори банката ще действа в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка. Като цяло не се изключва и участието в съвместни проекти и със Световната банка и Международната финансова корпорация.
През последните години банката беше съсредоточила усилията си единствено в проекти в областта на частния сектор. Основната причина за създаването на евробанката в началото на деветдесетте години беше да подкрепя зараждащия се частен сектор в страните от бившия соцлагер.
От присъединяването на България към ЕБВР през 1992 г. до края на 1998 г. са одобрени 29 проекта за общо 1.2 млрд. ЕКЮ, от които ЕБВР е предоставила пряко 330 млн. ЕКЮ. Стратегията предвижда нови 26 проекта на обща стойност 1.3 млрд. ЕКЮ, от които пряко от банката - 440 млн. ЕКЮ.
Друг приоритет на ЕБВР е подпомагането на голямата приватизация - с пряко участие или следприватизационно финансиране на купувачите. Въпреки подновените намерения за финансиране в публичния сектор, основното ударение пада на голямата приватизация. При по-слабо развитие инвестициите на ЕБВР в България ще са по-малко. Обикновено при големи приватизационни сделки купувачите са чужди инвеститори. Не се изключва обаче и участието на български компании купувачи. Особено значение вече се придава и на подпомагането в управлението на новоприватизираните предприятия.
В стратегията не са забравени и малките и средните предприятия. Според одобрения документ те ще бъдат подпомогнати чрез отпускане на кредитни линии, предимно чрез фондовете, в които е акционер ЕБВР ("Юромърчант", "Кеърсбек" и др.), както и чрез Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Българска инвестиционна банка, в които ЕБВР държи дял. Не се изключва и прякото финансиране на отделни проекти особено в областта на туризма и земеделието. За малките и средните предприятия ЕБВР ще съфинансира и проекти на Европейския съюз и програма ФАР, пише в стратегията.
ЕБВР поддържа интереса си и към приватизацията на държавните банки. През 1997 г. тя вече инвестира в Обединена българска банка. Сега има интерес при приватизацията на Булбанк, "Експрес" и Хебросбанк като подкрепяща организация на един голям стратегически инвеститор. Тя ще продължи и финансирането на проекти за подобряване на управлението на банките.
Като основни рискове за осъществяването на стратегията банкерите в Лондон изтъкват забавянето на приватизацията и по-специално продажбата на големите държавни предприятия. За проблем се смята и слабото управление на фирмите, преобладаващото влияние на държавните банки на финансовия пазар. Според ЕБВР тепърва трябва да се изгражда и действен механизъм за финансиране на българския частен бизнес. По инвестиционния климат също има какво да се работи.
В официалната информация не се споменава нищо за отношението на ЕБВР към парливия въпрос със закриването на първите четири реактора от АЕЦ "Козлодуй". Евробанкерите отдавна настояват за затварянето независимо дали това ще навреди на енергийния баланс на страната ни. В Лондон смятат, че това е надценен проблем. България продължава да настоява за нови чужди инвестиции за изграждането на енергийни мощности, които да компенсират затварянето на първите четири блока.
Директорите в Лондон са похвалили либерализацията на търговията, макар че те все още посочват, че България се смята за развиваща се страна и това е пречка за привличането на преки чужди инвестиции. Похвален е бил напредъкът в приватизацията на малките и средните предприятия, в преструктурирането на финансовия сектор. Според ЕБВР валутният борд функционира успешно и заедно с разумната фискална политика е причина за резкия спад в инфлацията и увеличаването на валутния резерв на БНБ.
Шефовете на бюджетната комисия се оказаха по-консервативни от БНБ
Прагът от 5%, до който не е нужно съгласието на БНБ за придобиване на дял в търговска банка, трябва да се запази, препоръча зам.-председателят на бюджетната комисия Венцеслав Димитров при приемането на първото четене на промените в Закона за банките. БНБ предлага този лимит да се вдигне на 10%, като мотивът е, че акционер с такова капиталово участие трудно може да повлияе на управлението на банката. Според Димитров обаче по-добре е банката да има "20 собственика, а не 10, защото така ще е по-малко вероятно да я ограбят". Той припомни, че във фалиралите банки обикновено 50% от акциите са се държали от икономически свързани лица. Другият зам.-шеф на бюджетната комисия Стефан Стоилов също заяви, че няма достатъчно основания за промяната на процента. Шефът на комисията Йордан Цонев също не застана зад предложението за промяна на процента, но заяви, че този въпрос ще се обмисли при повторното гледане на промените в закона.
Друг проблем, около който вероятно ще има оживени дискусии при обсъждането на промените на второ четене, е въпросът доколко могат банките да инвестират в материални активи. В момента вложенията им в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не могат да надскачат 50% от собствения им капитал, а сега се предлага тези инвестиции заедно с дяловите участия в дружества да може да се равняват на размера му. Според Венцеслав Димитров на банките изобщо трябва да се забрани да имат участия в други дружества, а по отношение на материалните активи трябва да се запази сегашното положение. Това ще е ограничителна мярка за инвестиции в безсмислено скъпи и непродаваеми сгради и други екстри, които след това влекат банките към фалит. Йордан Цонев също се обяви против промяната на сегашните разпоредби по този въпрос.
Според Венцеслав Димитров хора над 65 години не бива да се назначават за квестори, защото след това интересите им можело да се изкривят заради голямата разлика между пенсията и възнаграждението. Освен това след 65-годишна възраст човек работел доста по-бавно. Юристите от БНБ обаче контрираха, че най-добрият квестор бил на 73 години и съвсем скоро е поел Кредитна банка.
БНБ се противопостави на антибордовите брожения
Конкурентността трябва да се търси в по-ниските производствени цени, а не в покриване на разходите чрез увеличението на валутния курс, обясни управителят на БНБ Светослав Гаврийски при откриването на конференция по повод 120-годишнината на БНБ на тема " Изкуството на централното банкиране в Източна Европа през 90-те години". "Резултатите от паричния съвет и прогнозите не дават никакви основания да се мисли, че трябва да се излиза от него", каза още той.
Позицията прозвуча още по-категорично предвид факта, че Гаврийски я обяви, преди да бъде запитан (нещо, което прави сравнително рядко). Веднага след него и Румен Аврамов, член на управителния съвет на БНБ, заяви, че правилата на паричния съвет влияят дисциплиниращо на стопанските субекти и дългият му живот ще ги приучи към поведение, което е близко до това на стопанските субекти в евро-зоната.
Така БНБ показа недвусмислено отношение към избуялите наскоро идеи за промяна на фиксирания курс и излизане от паричния съвет. На тези брожения реагираха миналата седмица финансовият министър Муравей Радев, вицепремиерът Александър Божков, в защита на борда у нас се изказа и икономическият съветник на президента Джефри Сакс, шефът на холандската група към Световната банка Питър Стек. На среща на лидерите на опозицията Кръстьо Петков поиска алтернатива на подписаните споразумения с фонда и за въвеждането на валутния борд и да се премине към режим на икономическа самостоятелност. По ирония на съдбата словесен удар нанесе и ексслужител на БНБ - бившият й главен ревизор Кольо Парамов, сега експерт на евролевицата. В интервю пред вестник "Сега" той заяви, че реалният курс е 1411 - 1417 лева за марка, и прогнозира, че след 17 март правителството ще има сериозна нужда от свежо финансиране.
Поредното потвърждение (индиректно), че за излизането ни от паричния съвет в обозримо бъдеще е нелепо да се говори, дойде и от представителите на централни банки на други бордови държави, които бяха на конференцията на БНБ. Литва се готви да излезе от въведения на 1 април 1994 г. валутен съвет, след като години наред е имало спад на инфлацията и на лихвените проценти и ръст на брутния вътрешния продукт, заяви зам.-председателят на литовската банка Джоузас Аликонис. Ние не можем да правим подобни сравнения най-малкото поради липсата на достатъчно съпоставима макроикономическа история - последното "изкривяване" бе едва през февруари 1997 г., когато доларът се разменяше за 3000 лева, инфлацията беше 248.2%, основната лихва - 198%. Г-н Аликонис допълни, че Литва е с твърде добре развити финансови пазари (у нас в това отношение има сериозни празноти ). За миналата година всички банки на Литва (с изключение на една) са били на печалба. В края на 1997 г. 18-те по-малки и предимно частни български банки като група отчетоха отрицателен финансов резултат от 5.2 млрд. лева преди данъци, от юни до септември 1998 г. печалбата общо на банковия сектор се сви двойно. Съществен момент е фактът, че сегашното съотношение 4 лити за 1 долар (Литва е вързана за щатската валута) е било поддържано и известно време преди въвеждането на паричния съвет, докато у нас четири месеца преди борда курсът беше над 1700 лева за марка.
Въпреки това "се чува, че ще отложим излизането от валутния борд", каза Аликонис. Той каза, че излизането от паричния съвет ще е политически въпрос и не е ясно дали политиците ще подкрепят напълно централната банка за това.
"Трудно е да се каже дали валутният борд ще оцелее у нас в следващите 5-6 години", заяви управителят на централната банка на Босна и Херцеговина Петер Никол. Страната е с много голям дефицит и това, което дава възможност на паричния съвет да функционира, са огромните външни капитали, "но това няма да продължи дълго", коментира г-н Никол.
Естествено на този фон докладите на представителите на централните банки на Турция, Гърция, Чехия и Унгария прозвучаха по-скоро информативно, тъй като паралел с тях трудно може да се прави просто заради факта, че централните им банки са "извънбордови". Все пак както у нас, така и в Турция сега страдат от излишък на нули в банкнотите си и смятат да ги поорежат. Съседката ни обаче планира да се лиши от пет нули, докато ние ще изтрием три.
С традиционно голям интерес се очакваше управителят на Руската централна банка, но той не можа да дойде заради лоши метеорологични условия. Светослав Гаврийски обаче получи сребърен медал от името на руската банка, който му бе поднесен от шефа на "Международни финансови отношения" към институцията Павел Смирнов. Той заяви, че всяка страна може да избира такъв модел, какъвто е в интерес на собствения й народ. Интересен ракурс (за съжаление обаче без коментар от БНБ ) внесе сър Петер Петрие, съветник на управителите на Централната банка на Англия, заявявайки, че при тях протоколите с решенията от заседанията се публикували. Той уточни, че не се давало информация за имената, но се оповестявал начинът, по който гласуват деветимата шефове на банката.
Единственият изход от валутния борд е присъединяването към Европейския съюз
Хело Мейгас, подуправител на Централната банка на Естония, пред "Капитал"
- Очевидно всеки измерва успеха и стабилитета на валутния борд с това как се представят вносът и износът в страната. Струва ми се, че най-големият проблем в Естония се прояви най-жестоко през миналата година и това бе увеличението на отрицателното салдо по лихвените плащания в текущата сметка на платежния баланс. Това се случи, защото банките започнаха по-активно да вземат кредити от външни за икономиката субекти. И тогава възникна въпросът дали това е правилният начин за управление на икономиката в дългосрочен аспект. Именно по тази причина централната банка и правителството на Естония се принудиха да вземат сериозни мерки за ограничаване на дефицита по текущата сметка.
- Опитахме се да понижим вътрешното търсене и да ограничим по всякакъв начин вноса в страната. През 1997 г. икономиката ни постигна доста сериозен растеж на брутния вътрешен продукт, както и на вноса и износа и на кредитните портфейли на търговските банки. През следващата 1998 картината бе напълно различна. Все още ръстът на БВП е положителен, но е само 4-5%. За сметка на това спадна отрицателното салдо по текущата сметка, кредитният портфейл на банките расте само в границите на нормалното. Участниците в икономиката се оплакват от ликвидна криза и от това, че кредитите не са достатъчни, за да подкрепят растеж на икономиката. Една от ситуациите, пред които може би ще трябва да се изправи България, е инертността на системата. И когато монетарната политика вече не е твое право като централна банка, неизбежно ще възникне въпросът как точно да се справиш с тази инертност, като нямаш инструменти. Това, което ние поддържаме като теза, е, че когато си малка страна, ако се опиташ да направиш нещо или не направиш нищо, резултатът ще е един и същ. Това е така, защото малката икономика е отворена към външни влияния. На практика единственото нещо, което можеш да направиш, е да се опиташ да поддържаш доверието в системата. Всички и най-вече чуждите инвеститори, от които малките икономики са много зависими, трябва да са сигурни, че правителството и централната банка ще спазват правилата, които веднъж са приели.
- Подобен род предложения бяха доста ограничени и на практика не е имало сериозна дискусия в тази насока. Мисля, че това се дължи на много ясната ни политика след пет до седем години да бъдем приети в Европейския съюз. Смятам, че валутният борд е перфектната основа за нашето членство в ЕС и присъединяването ни към Европейския валутен съюз. Това означава, че единственият начин да се излезе от валутния борд е присъединяването ни към европейските валутни и политически структури. Друго мнение по въпроса просто няма.
- Това бяха не толкова дискусии, колкото спекулации в пресата. Обикновено използваме естествен начин за преценка на това как е оценена местната ни валута и дали този курс е съвместим с растежа на икономиката. И това е, доколкото нашите стоки са конкурентоспособни на международните пазари. Освен това направихме изследвания за продуктивността и средната работна заплата. Заплатите до такава степен са нараснали, че заради тях нашите стоки стават все по-неконкурентни именно заради тях, а не толкова заради нивото, на което е фиксиран валутният курс.
Ford купи колите на Volvo
Шведската фирма Volvo продаде правата за производството на автомобилите с нейната марка на американския гигант Ford. Вторият в света производител на коли ще плати за покупката на една от най-реномираните марки 50 милиарда шведски крони (6.45 милиарда долара). Конкуренти на американците при наддаването бяха известните фирми Volkswagen и Fiat. Volvo възнамерява да концентрира усилията си върху производството на камиони, автобуси, строителни машини и двигатели за корабостроенето и космическата индустрия. Фирмата вече започна да разширява бизнеса си с тежки автомобили, като наскоро закупи близо 13 на сто от акциите на Scania, конкурентен шведски производител на камиони.
Според президента на Volvo Хикан Фризингер сделката ще се отрази изключително благоприятно върху производството на колите Volvo, върху работниците и цялата групировка като цяло. Новият президент на Ford Уилям Клей Форд Джуниър окачестви новата придобивка като "стъпка към 21 век на една от водещите световни автомобилни компании". Наблюдателите припомнят, че световната автомобилна индустрия е в процес на консолидация и големите производители постепенно изместват от пазара малките играчи. Миналата година германският Daimler-Benz се сля с американския Chrysler и новата компания стана третият най-голям автомобилостроител. Volkswagen купи Bentley и Rolls-Royce, а наскоро стана известно, че новата корпорация Daimler-Chrysler е започнала преговори за покупката на съществена част от акциите на японския Nissan.
Ford няма да има проблеми при плащането по сделката, понеже в момента разполага с 24 милиарда долара в брой. Fiat например не разполага с подобна сума в наличност и ако бе спечелил търга, би набавил парите чрез допълнителни финансови операции. Шведската телевизия съобщи, че италианската оферта е била по-добра от американската, но Fiat е искал да купи и правата за производството на тежки камиони.
Сделката е чудесно обмислена, понеже средният клас модели на Volvo се вместват идеално между обикновените коли на Ford за ежедневна употреба и луксозните автомобили Jaguar, също собственост на американския гигант от 1989 г. Време е Европейската комисия да се заеме с корупцията
Години наред корупцията в Европейския съюз (ЕС) е била публична тайна. Периодично се появяваха скандали за това, че Европейската комисия (ЕК) е дала двойно повече пари на ирландските животновъди или пък е отпуснала средства за несъществуващи маслинови насаждения в Италия. За бюрократите в Брюксел обаче скандалите нямаха голямо значение, защото земеделските субсидии често пъти прикриваха политически "вноски". Очевидно е било плащано на политици, които по-късно гласуваха за обединена Европа - най-важната точка в дневния ред на брюкселската администрация.
Сега обаче, когато целта е постигната и успешният старт на общата европейска валута приближава все повече политическия съюз, крайно време е Брюксел да ликвидира корупцията. Ако иска да запази доверието в себе си и да продължи да развива европейските институции, Европейската комисия трябва да изгради по-прозрачна и отговорна управленска система.
Например даването на големи правомощия на комисарите, определени от отделните държави, неминуемо поражда условия за злоупотреби. Всеки от тях е подложен на силен натиск за предоставяне на изгодни условия за бизнес или за разкриването на работни места в страната, от която идва. Затова на първо място еврокомисията трябва да преразгледа детайлно и да промени програмите си за земеделско и регионално субсидиране, които възлизат на 90 милиарда долара годишно и формират 90 на сто от бюджета на евросъюза.
Следващата необходима стъпка е персоналният подход към еврокомисарите. Последните скандали за финансови нередности в комисията и гласуването на вот на недоверие на изпълнителния орган на ЕС показаха, че когато става дума за корупция, се прилага правилото "един за всички, всички за един". Провинилите се комисари не бяха отстранени, а ЕК ще завърши мандата в този си състав. Европейският парламент е свободно избрана институция, но, за съжаление, твърде слаба, за да наказва отделни личности в ръководното тяло на съюза. В сравнение с парламента комисията съчетава законодателни и изпълнителни правомощия. Със сигурност обаче Старият континент не може да бъде управляван по този начин. Още повече сега, когато ЕС няма пари. Годишният бюджет от 100 милиарда долара трябва да бъде орязан, а съюзът още не се е разширил на изток, нито пък е изработил единна търговска политика. В този смисъл изкореняването на прахосничеството и измамите ще намали разходите и ще повиши общественото доверие в действията на управата в Брюксел.
Освен това бизнесът има нужда от прозрачни и независими европейски институции. Известно е, че комисарят по конкуренцията Карел ван Миерт разполага с обширни досиета за незаконно финансиране на определени компании и за сливания между фирми, които не отговарят на съответните изисквания. Но се твърди усилено, че финалните решения не се вземат съобразно действащото законодателство за конкуренцията. Затова всички съмнения трябва да бъдат изчистени. За свободния бизнес би било много по-добре, ако бъде формирана независима антикорпоративна институция, която няма да се влияе от политически натиск. Ако общата валута наистина стимулира разширяване на пазарите и намаляване на цените, то Европа действително се нуждае от общи органи, които ще изпълняват надзорни функции. Нещо като американските Securities & Exchange Commission или Food & Drug Administration. Тези нови структури ще трябва да регулират и изглаждат пропуските във всички сфери - от търговията на фондовите пазари до внедряването на биотехнологиите.
И най-накрая окончателната дума трябва да бъде на Европейския парламент. Той трябва да притежава правомощията да регулира дейността на еврокомисарите и ако е необходимо, да ги отстранява от длъжност. Но преди това е необходимо примирие между основните европейски институции. Жак Сантер трябва не само да обещава, но и да предприеме реални мерки в борбата с корупцията. За целта комисарите, за които се твърди, че са замесени в злоупотреби, трябва да бъдат разследвани и уволнени, ако обвиненията бъдат доказани. Подобна стъпка изисква време и трябва да придобие характера на постепенен и необратим процес. Все пак разпускането на Европейската комисия точно сега би имало по-скоро негативен ефект, а в момента евросъюзът се нуждае от едно силно ръководство.
Косово - залогът е по-голям от автономията на албанците
"На Балканите добри решения не съществуват."
Иво Даалдер, бивш директор на европейския отдел на Съвета за национална сигурност към администрацията на президента Клинтън.
Край на пропагандата и политическите заигравания - НАТО ще удари и двете воюващи страни в Косово, ако до 10 дни, считано от петък (29 януари), те не намерят начин да спрат огъня и не започнат преговори. За това се споразумяха съюзниците от пакта при последната си среща в Брюксел, посветена на косовската криза. Този път бе намерена правилната формула - НАТО не поставя ултиматум, просто уведомява враждуващите страни за намеренията си, а те да се съобразяват с тях, ако искат. В помощ на Милошевич и на албанските сепаратисти в Косово се притече контактната група за бивша Югославия, която на заседанието си в Лондон започна изработване на правилата за преговорите. А тяхната крайна цел ще бъде подписването на временно споразумение за обявяване на автономия на Косово в рамките на Югославия.
И тук не бе оставено място за избор, тъй като заплахата от военна намеса тясно бе обвързана с въпросните условия. Очевидно всички фактори, от които зависи съдбата на кризата в Косово, са притеснени, че с настъпването на пролетта в размирната сръбска област отново ще избухнат военни действия. Другата грижа са наближаващите чествания на половинвековния юбилей на НАТО, а една война в бивша Югославия не би била добър атестат за международния авторитет на пакта.
Идеята е да се организира серия от "затворени" преговори по подобие на тези от Дейтън, Охайо, които по всяка вероятност ще се състоят във Виена. За целта върху враждуващите страни ще бъде упражнен силен международен натиск - посредници в преговорите се очаква да бъдат американският пратеник Кристофър Хил, Волфганг Питрич, емисар на Европейския съюз за Косово, а от руска страна най-вероятно ще участва Александър Авдеев, заместник-министър на външните работи. Според дипломат от Брюксел схемата е проста: "колкото повече продължават преговорите, т.е. бави се намирането на решение - толкова по-тежки санкции ще бъдат налагани на преговарящите страни". Планът, изработен от американския пратеник Кристофър Хил, предвижда даването за тригодишен период на широка автономия на Косово в рамките на Югославия. След това допълнително ще бъде определян статутът на провинцията.
Слабо звено в поредната инициатива отново бяха разногласията в лагера на великите сили. САЩ настояваха НАТО да има водеща роля и чрез военна заплаха Милошевич да бъде принуден да действа съобразно резолюциите на ООН. Европейските съюзници от алианса обаче бяха на мнение, че контактната група трябва да поеме нещата в свои ръце, като по този начин се даде предимство на дипломатическото решение. Вашингтон се отнесе твърде предпазливо към подобен сценарий и заложи на военния натиск върху Югославия най-вече поради опасенията от степента, в която Русия ще бъде ангажирана в решаването на проблема.
Американската военна стратегия бе оповестена от генерал Клаус Науман, шеф на военния комитет на НАТО: "Двете страни трябва да бъдат заставени да разберат, че вече са достигнали границата. Те трябва да възприемат това, което им се обяснява. В противен случай ще бъде използвана сила". САЩ са склонни да нанесат въздушни удари, но не и да участват в евентуалното разполагане на сухопътни сили в Косово по подобие на частите на пакта в Босна. Европейските съюзници в НАТО считат, че това би бил единственият успешен начин за военна намеса в Югославия. Вашингтон засега отказва да участва в подобни сили, още повече като се имат предвид трудностите, които биха съпътствали одобряването на подобен план в Конгреса.
Докато Европа и Вашингтон се напрягат да измислят най-добрия вариант за решаването на косовския проблем, албанските сепаратисти и властите в Белград по нищо не дадоха вид, че са притеснени от условията на НАТО. От централата на пакта в Брюксел подчертаха, че до края на февруари трябва да бъде постигнато временно политическо споразумение. От сръбската столица отговориха, че в такъв план просто няма здрав разум. Официалната агенция ТАНЮГ разпространи мнението на вицепремиера Вук Драшкович, който каза, че вместо да се занимава с поставянето на изкуствени условия, международната общност трябва да наблегне единствено на факта, че Косово е част от Югославия. Драшкович препоръча на Съвета за сигурност на ООН, контактната група и Европейския съюз да обявят, че няма и не може да има независимо Косово нито като трета част от югославската федерация, нито пък под каквато и да е форма.
Представители на всички фракции на косовските албанци декларираха от Прищина, че няма да участват в преговори, докато сръбските сили не прекратят атаките си в областта. Според лидера на умерените албанци Ибрахим Ругова предварително условие за започването на преговори е спирането на огъня. Адем Демачи, политически представител на Армията за освобождение на Косово, бе по-краен в изказванията си и обяви, че няма място за никакви преговори, докато "продължават убийствата и терористичните акции на сръбския режим в Косово".
След посещението на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт в Москва обаче американското становище бе променено и бе оповестена комплексната инцитиатива за комбиниране на политически и военни мерки. Русия бе уведомена за намеренията на САЩ, но традиционно руската страна отказа да приеме възможността Югославия да бъде бомбардирана, в случай че откаже да приеме новата инициатива. Все пак руският външен министър Игор Иванов се съгласи, че на косовските албанци трябва да бъде дадено максимално самоуправление. Държавният департамент съобщи, че американският план е обсъден с външните министри на страните от контактната група и е изработена комбинация от мерки, които трябва да принудят двете страни да седнат на масата за преговори. Заплахата от военна намеса трябва да присъства, защото Вашингтон не вярва, че Белград би започнал преговори, ако не бъде заплашен със сила. Със същите аргументи трябва да се въздейства и върху върху различните фракции на косовските албанци, за да се преодолее твърдото им нежелание за компромис. Недвусмислено бе подчертано, че НАТО няма да отправи пряка заплаха срещу Армията за освобождение на Косово, но няма и да допусне никаква деструктивност от тяхна страна.
По всяка вероятност преговорите ще бъдат ограничени в тесните рамки на плана "Хил" и няма да бъдат допуснати големи отклонения, т.е. и косовските албанци, и Милошевич ще трябва да преглътнат предварителните условия. В случая те нямат друг изход. По-голяма беда би било избухването на гражданска война в Косово. Това би дискредитирало международния авторитет на НАТО и най-вече на Вашингтон като лидер в съюза. И не на последно място би превърнало във фиаско честванията в американската столица на 50-ата годишнина на пакта.
Появиха се мнения, че именно задълбочаването на косовската криза е основният проблем за плановете на пакта да посрещне следващия век като световен страж на мира. След края на студената война НАТО се преориентира към мироопазващи функции и войната в Босна бе най-голямото предизвикателство за Брюксел. След Дейтън всички се зарекоха да не допускат подобен конфликт. Но закъснелият албански национализъм опроверга подобни клетви. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. започна дебат за необходимостта от по-нататъшното съществуване на алианса. На този фон евентуален провал в Косово би поставил под съмнение не само смисъла от съществуването на пакта, но и процеса на неговото разширяване на изток. Не бива да се забравя, че през април Чехия, Полша и Унгария официално ще бъдат обявени за членове на пакта, а на опашка чакат още редица страни от Централна и Източна Европа.
Очевидно преодоляването на кризата в Косово има не само локален и хуманитарен характер. Тук става дума за широко разгласените евроатлантически ценности и за техния носител. На Балканите добри решения не съществуват, а в случая залогът е по-голям от самоуправлението на косовските албанци.
Русия търси алтернативата на отношенията със САЩ
Преди години всяка среща между държавните глави на САЩ и СССР, а след това и Русия, се превръщаше в събитие от световен мащаб, което до голяма степен определяше развитието на международните отношения през следващите няколко години. Последното посещение на президента Бил Клинтън в Москва през септември обаче потвърди, че старата система на двустранни контакти, която се базираше на добрите лични отношения между обитателите на Белия дом и Кремъл, се е изчерпала и трябва да бъде потърсена нова формула, за да бъде преодолян застоят. Реакцията на американците и контролираните от тях Международен валутен фонд и Световна банка след началото на финансовата криза показаха на руснаците, които бяха свикнали на редовните доларови траншове, че приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари. Малкото внимание, което беше отделено на руското мнение при опитите за решаване на кризата в Косово и особено при операция "Пустинна лисица", разсеяха надеждите сред управляващите в Москва за възможността от поддържане на по-особени отношения със САЩ, нещо, което отдавна твърди опозицията.
Посещението на държавния секретар Мадлин Олбрайт в Москва беше очаквано с интерес, защото част от наблюдателите предричаха, че топлият вятър на промяната, който движеше руско-американските отношения през последните 15 години, ще бъде заменен от застудяване. Две седмици преди пристигането на Олбрайт САЩ наложи санкции на три руски научноизследователски института по обвинение в продажба на технологии за производство на ядрено оръжие и балистични ракети на Иран. Освен това американците заплашиха, че ще се откажат от изстрелването на спътници от руски ракети, което би лишило руската космическа програма от така нужните й средства. В допълнение на това висши американски представители намекнаха, че страната им ще поиска промяна на Договора за противоракетна отбрана (ДПО), подписан през 1972 г., за да може да гарантира безопасността си при евентуално нападение от страни като КНДР, чийто ракетен потенциал бързо нараства. След като официално отрече нейни учени да са помагали на Иран да си направи атомна бомба и заяви, че изменението на ДПО би довело до нова надпревара във въоръжаването, Русия прие размяната на удари - министърът на външните работи Игор Иванов поиска да бъде сменен ръководителят на специалната комисия на ООН в Ирак Ричард Бътлър, който е подозиран в сътрудничество с американското разузнаване, а руски генерал обвини американците в нарушение на договора СТАРТ-1 и ДПО.
Разговорите в Москва, които държавният секретар води с руския президент, премиера и политици, дадоха възможност на двете страни още веднъж да огласят познатите си позиции, но не доведоха до промяна в неопределеното положение, в което САЩ не могат да се откажат от Русия, но не искат да й помагат, ако не провежда "правилната политика" според думите на Олбрайт, а руснаците, макар и бавно, приемат съществуващите норми на международните отношения, но не са готови да се откажат от подкрепата си за държави, които са считани за източник на напрежение в световен мащаб. Основната пречка за преодоляване на патовата ситуация е липсата на стимули у двете страни за разработването на нови инициативи. Американците продължават да се интересуват най-вече от гарантирането на сигурността на руския ядрен арсенал и затова в новия си бюджет увеличиха значително отпусканата помощ в тази област, но нямат особено желание да подпомагат икономическото развитие на Русия въпреки противоположните заявления. Русия, която все още не се е примирила със загубата на статута на суперсила, не е готова да прави нови отстъпки на САЩ, след като през 1997 г. даде съгласието си за разширяването на НАТО на изток. Държавната дума все още не е ратифицирала договора СТАРТ-2, който предвижда ново намаляване на броя на ядрените бойни глави, и е против разполагането на дивизии на НАТО в Източна Европа. Някаква промяна в двустранните отношения може да се очаква едва в самото начало на следващия век след президентските избори в двете страни, затова и Мадлин Олбрайт се срещна в Москва с потенциалните кандидат-президенти с изключение на лидера на комунистическата партия Генадий Зюганов.
Липсата на напредък в отношенията с Щатите подтикна Москва да активизира външнополитическата си дейност в останалите части на света, с което едновременно трябваше да покаже на вътрешните си критици, че не се е превърнала в марионетка на Вашингтон, а на американците - че е рано да бъде отписвана като основен играч в международните отношения. Любима фигура на руските дипломати се превърна триъгълникът, който може и да е най-стабилната геометрична фигура, но в международните отношения отдавна не е на мода. При посещението си в Индия премиерът Евгений Примаков предложи да бъде създаден стратегически триъгълник с участието на Русия, Китай и Индия, който да бъде втори център на влияние в противовес на САЩ и НАТО. Въпреки че китайците отдавна подкрепят желанието на Русия за недопускане на еднополюсен модел на международни отношения и са сред най-големите купувачи на руско оръжие и разчитат на съседа си за доставка на необходимите му природни ресурси, те бързо отхвърлиха възможността за създаването на съюз между трите страни, подчертавайки, че сътрудничеството с Русия не включва съюз или конфронтация с трети страни. Индия - най-старата демокрация в региона - която е много по-тясно свързана исторически със западния свят, също реагира отрицателно на инициативата на руския премиер. Делхи има много сложни отношения с Китай, а въпреки дългогодишното сътрудничество с Москва приема Русия като дестабилизиращ фактор заради нерешените си вътрешни проблеми.
Още преди избирането на Примаков за премиер президентът Борис Елцин се опита да организира ос Москва - Берлин - Париж, която беше посрещната с недоумение дори в Русия. Наивното желание на Елцин за създаване на нова Антанта противоречи на приоритетите на най-големите европейски държави, които са ангажирани с укрепването на европейската интеграция. Визитата на Герхард Шрьодер в Москва след идването му на власт в Германия демонстрира съвременната европейска политика спрямо Русия - съчувствие, без ангажиране с конкретна помощ. Русия получи шамар и при опита си за организиране на православен триъгълник в Средиземноморието заедно с Гърция и Кипър. Отказът на Кипър да разположи на острова руските зенитни комплекси С-300 под натиска на Турция, САЩ и Европейския съюз беше посрещнат със съжаление в Москва, която губи възможност за влияние в района и оставя мястото на единствен гарант на сигурността на САЩ. Единственият триъгълник, който засега има шансове да успее, е Русия - Беларус - Сърбия, но това не е алиансът, който би увеличил авторитета на Русия в световен мащаб и може би ще подскаже на създателите на руската външна политика, че в епохата на глобализацията трябва да търсят сътрудничество с максимален брой страни, а не да се ограничават в тесните рамки на триъгълници или други геометрични фигури.
Крахът на финансовото прогнозиране
Разрастването на финансовата криза в Азия и Латинска Америка постави пред инвеститорите един голям въпрос - дали традиционните методи за оценяване привлекателността на пазара като цяло и на отделни книжа, търгувани на фондовите борси, все още работят. Стандартният метод за оценяване на инвестиционната атрактивност на дадена ценна книга, съотношението цена-печалба, в момента е по-уместно да се прилага за оценяването на пазарите, а не на отделни ценни книжа. В Азия например в настоящия момент съотношението цена-печалба е почти невъзможно да се прилага за акциите на повечето местни компании, чиито счетоводни баланси в общия случай са на червено. Освен това методът на оценяване чрез съотношението цена-печалба не може да вземе под внимание такива фактори като перспективите за икономическо възстановяване на пазара като цяло и на отделните компании в частност.
Отговорът на световните инвеститори бе прост и логичен - все повече от тях изоставят метода на цена-печалба и се опират на анализирането на рисковата премия, анализ, който включва в себе си и перспективите една икономика и компании, работещи в нея, да достигнат до икономическо възстановяване и растеж. Традиционно колкото по ниско е съотношението цена-печалба, толкова по-атрактивен би трябвало да бъде един пазар. Но след вълната на девалвации на азиатски валути този принцип не може да се приема за изцяло коректен. В рисковия анализ, от друга страна, може да бъдат включени компоненти като валутен риск, възвръщаемост на чуждите инвестиции и перспективите за икономически растеж, което му дава безспорно предимство пред традиционния метод. Повечето световни брокерски къщи са на мнение, че е невъзможно ценните книжа на компаниите в Тайланд и Южна Корея (които в момента са предпочитаният избор на инвеститорите в региона) да бъдат оценявани чрез метода цена-печалба, след като повечето търгувани на борсата компании са на загуба.
От друга страна, съотношението цена-печалба ще продължи да бъде основен инструмент за инвеститорите, но с по-малка тежест, отколкото преди години. В крайна сметка този показател представя възможния бъдещ потенциал на дадена корпорация и на пазара като цяло - никой не би инвестирал в дадена компания, ако не вярва, че нейните приходи ще растат във времето. За пазари като Австралия, Сингапур, Индия или Хонконг, които сравнително леко понасят азиатската финансова криза, съотношението цена - печалба си остава основен инвеститорски инструмент. Ако азиатските пазари се оценяват единствено чрез съотношението цена-печалба, то безспорните лидери са Индонезия и Тайланд, където индексът на пазарите като цяло е съответно 10.92 и 10.54. Веднага след тях се нарежда Хонконг с 11.98, следван от Индия - 13.03, и Малайзия - 15. Но използвайки традиционния метод за оценка, много от ценните книжа на големи азиатски компании изглеждат твърде скъпи, сравнени с основните регионални фондови индекси.
До голяма степен същото се отнася за Бразилия, където правителството и централната банка отчаяно се опитват да предпазят пазара от окончателен срив. На 27 януари централната банка на страната поде нова офанзива, вдигайки лихвените равнища, за да спре бързото отслабване на местната валута, но като цяло чуждите инвеститори реагираха вяло на тази стъпка. В момент, когато бразилският реал отново тръгна надолу спрямо долара, лихвите на паричните пазари бяха вдигнати от 32.5 процента на 35.5 процента, стъпка, предназначена да спре отлива на долари от бразилския пазар. Нервните инвеститори обаче не изглеждат убедени във възможностите на бразилската икономика и реалът продължи да се срива, като при затварянето на пазарите на 27 януари отбеляза ново най-ниско ниво от 1.91 спрямо долара, което означава, че от 13 януари досега реалът е изгубил 36.6 процента от стойността си спрямо долара.
Вдигането на лихвени равнища отново поднови спекулациите, че Бразилия може да обяви фалит по вътрешния си дълг и че вдигането на лихвените равнища е довело единствено до повишаване на и без това огромните разходи за обслужването на дълга. Естествено централната банка излезе с изявление, че правителството и централните банкери гледат на възможно обявяване на мораториум по дълга като на най-лошото възможно решение и всячески ще се стремят да не се стига до такова положение. Изявлението отчасти бе и отговор на предложението на аржентинския президент Карлос Менем, публикувано в местен вестник, Бразилия да преструктурира дълга си, така както направи Аржентина преди 10 години.
Всъщност едва ли Бразилия може да си позволи подобно преструктуриране, защото това би довело до пълен крах банковата система на страната и би имало изключително негативни дългосрочни последици за икономиката на страната. Крахът на реала вече доведе до фалита на една от по-малките местни инвестиционни банки, която бе заложила на това, че правителството ще успее да задържи реала в рамките на фиксирания спрямо долара валутен курс. През седмицата прогнозите за евентуално възстановяване на бразилската икономика допълнително се помрачиха, след като стана известно, че безработицата сред квалифицираните местни работници е скочила с 9.5 процента през ноември спрямо същия месец на 1997 г. Бразилия е изправена пред изключително сложна дилема. От една страна, високите лихвени равнища би трябвало да стабилизират местната валута, от друга, те увеличават опасността от бъдеща рецесия и увеличават и без това огромния вътрешен дълг на страната, който възлиза на 172 милиарда долара. Отливът на долари от страната продължава стремително, като само на 26 и 27 януари от бразилските финансови пазари изтекоха съответно 339 400 000 долара. Освен това инвеститорите вече имат опит от краха на мексиканското песо през 1994 г. - тогава бяха нужни около 9-10 месеца, преди световните финансови пазари да успеят да се успокоят. А и традиционните прогностични методи на инвеститорите очевидно не работят по същия начин в условията на глобален финансов пазар - наскоро главният дилър на водещата бразилска инвестиционна банка публично призна, че се е отказал да прогнозира курса на реала, след като дългосрочната му прогноза за курс от 1.7 реала за долар отдавна се е превърнала в история.
Сюлейман Демирел отново е на ход
Меджлисът гласува доверие на 56-ото турско правителство, оглавявано от ветерана в политиката Бюлент Еджевит - лидер на Демократичната лява партия, бил три пъти премиер на Турция през 70-те години. Дотук се стигна след няколко безрезултатни комбинации на политическото поле от турския президент Сюлейман Демирел. Президентът Демирел се оказа в центъра на създалия се властови вакуум след касет-гейт - уличаващ предишния турски премиер Месут Йълмаз във връзки с подземния свят и незаконната приватизация на Тюркбанк. Президентът Демирел е с най-дълга политическа биография в Турция. Той е бил 7 пъти премиер от 1965 г. и два пъти е свалян с военен преврат. През 1980 г. Демирел бе поставен под военна стража заедно със сегашния премиер Бюлент Еджевит, с народнорепубликанския лидер Дениз Байкал и министъра на отбраната Исмет Сезгин в една военноморска база на Егейско море. Тогава Демирел бе свален от власт с преврат, осъществен от генерал Кенан Еврен, а неговите политически партньори - затворени. След месеци на ожесточени битки между левите и десните в турския политически живот, галопираща инфлация и икономически хаос, армията се намеси категорично и излезе на улицата. Тогава, месец преди военните да вземат властта, Бюлент Еджевит, който бе премиер, заяви, че Съединените щати трябва да свалят своята сянка от Турция.
Еджевит и Демирел, както и преди 20 години остават водещи фактори в турския политически живот. Едва през 1987 г. Демирел и останалите политици се завърнаха в политиката, но в една нова ситуация и изцяло променена Турция. Това завръщане бе определено от политическите коментатори като завръщането на мохиканите. За своите почитатели Сюлейман Демирел е баща, колоритен и добродушен татко на една неспокойна нация. Обаче за скептиците Демирел е символ на кризата на турския политически модел. След свалянето на кабинета на Месут Йълмаз Демирел влезе в ролята на мъдрия арбитър, който трябваше да намери оптималното решение за турската демокрация. От една страна, той трябваше да се съобрази с желанието на военните на този етап да не бъдат допускани ислямистите във властта, а от друга, да реабилитира светския политически модел. Известно е, че демокрацията в Турция се крепи върху щиковете на военните. Демирел много добре познава манталитета на турския генералитет, който знае как да защити светския политически характер, завещан им от Мустафа Кемал Ататюрк преди 75 години.
Демирел, който е син на анадолски овчар, винаги е обичал селската образност. Неговата ярка индивидуалност обяснява популярността, която го съпровожда. Преди време влиятелният турски вестник "Йени юзъл" обяви, че "топката е у бащата". Бащата е много предпазлив, защото от една страна на везните Демирел е поставил спомена от двата военни преврата, а от другата, разочарованието от светските политически лидери Месут Йълмаз и Тансу Чилер. Първата жена, министър-председател на южната ни съседка, израсна пред неговия поглед до този висок пост. Но тя не оправда доверието на своя покровител, когато след предсрочните парламентарни избори през 1995 г. сключи безпринципната коалиция между своята Партия на верния път и "Рефах" на Неджметин Ербакан, осигурила по този начин безпрепятствен достъп на политическия ислям до висшата изпълнителна власт до месец юни 1997 г. След демонстративното "излизане" на турските танкове от казармите ислямисткото правителство си отиде от властта. Но за колко дълго, все още никой не може да твърди. И в името на политическия компромис и запазването на западната ориентация на южната ни съседка начело на властта застана лидерът на Отечествената партия Месут Йълмаз, които обедини около себе си консервативна коалиция на малцинството. Именно Демирел подготви преди време Йълмаз да заеме лидерското място в Отечествената партия, което му даде възможност да управлява близо 17 месеца 60-милионна Турция, имаща втората по големина армия в Европа и притежаваща най-динамичната икономика на стария континент.
Преди време турският коментатор Явуз Донат писа: "Бащата иска да намери приемливо за всички решениe. Така постъпва един баща. " Продължавайки метафоричния стил на коментатора, "бащата" трябва да направи онова, което иначе семейството не може да направи по много причини. Сюлейман Демирел държи на имиджа си на човек, който е встрани от злободневните политически препирни. Опитът му го е научил внимателно да се вглежда в тенденциите и намеренията на армията и да не създава условия за намеса на генералитета във висшата политика. Демирел преди време заяви: "Аз трябва да помогна на военните да не се изкушават от властта. " Иначе - трудна задача, очаквайки предсрочните парламентарни избори на 18 април 1999 г. Демирел не иска колата на демокрацията да бъде смачкана от танковете. Демирел и Йълмаз бяха именно хората, които, намирайки се начело на властта в края на септември, станаха посредници на висшия генералитет с предупреждението към съседна Сирия да не дава подслон на кюрдските сепаратисти. Заплахата постигна своя ефект и Сирия склони пред Турция. Но вярва ли армията на Демирел? Ясно е, че част от отговора е, че търпението на военните не е неизчерпаемо. Личният опит на Демирел го принуди да промени политическото си поведение и стил, а не, както смятат турски коментатори, президентският дворец Чанкая. Демирел показа висш пилотаж в политиката, предлагайки първоначално формула за бъдеща коалиция между основните светски партии в Меджлиса на Чилер, Йълмаз и Еджевит, макар и да не бързаше да дава живот на подобно правителство.
Демирел борави вещо с политическата система, на която самият той е продукт. Препятствайки достъпа на ислямистите до изпълнителната власт, Демирел даде проучвателен мандат за съставяне на правителство на бившия министър Ялам Ерез. След политически консултации президентът реши да се върне към варианта "Еджевит" - но начело вече на еднопартийно правителство. Използвайки част от политическия арсенал, опитният политик предложи новото правителство да проведе първо местните избери в Турция и евентуално след това парламентарните - идея, която си пробиваше път от самото начало на политическата криза в Турция.
Вариантът "Еджевит" засега устройва по най-добрия начин турския светски политически модел. От една страна, походът на ислямистите към властта временно е спрян, от друга, военните стоят на добра дистанция от държавното управление. Новото правителство на Еджевит ще има важната задача да възстанови дискредитирания светски модел в страната. Ще се справи ли Демирел със задачата да укроти политическия ислям е важен въпрос. Дали ще успее Турция да прескочи най-голямото си предизвикателство - заплахата от ислямистите по пътя към модерната цивилизация? Президентът Демирел е отново на ход.
Никой не може да контролира световната финансова криза
През последните 18 месеца много правителства на държави със статут на нововъзникнали пазари нееднократно си пожелаваха никога да не бяха вдигали (или техните предшественици) бариерите пред капиталовите потоци. Международната финансова система пренася финансовите сътресения от една локална финансова система в друга по три основни начина - изтегляне на краткосрочните капитали от рисковите пазари, спад в световните цени на суровините в резултат на рязкото намаляване на потреблението в засегнатите държави и натиск за обезценка на валутите на държави, чийто износ става неконкурентоспособен на износа от държавите, девалвирали валутите си.
Девалвацията на тайландския бат през юни 1997 г. накара инвеститорите да преосмислят риска, който носят книжата, емитирани от правителствата и компаниите в развиващите се пазари, и да преструктурират инвестиционните си портфейли. По-евтината тайландска валута предполагаше стесняване на износа на източноазиатските икономики, базата на двуцифрен икономически растеж в продължение на две десетилетия и натиск за верижна девалвация в региона, състояла се само няколко седмици по-късно.
За да не преживеят азиатския кошмар, монетарните власти в другите рискови пазари повишиха рязко лихвените равнища. Валутните им резерви паднаха под санитарните минимуми, икономиките забавиха темповете на растеж, значително по-високите лихви и рискови премии, изисквани от инвеститорите, оскъпиха обслужването на задълженията на държавите към международните кредитори.
Рецесията в Източна Азия на практика откъсна региона от световната търговия. Натрупаните огромни излишъци от суровини, реализацията на които носи основните приходи за държавите, чиито индустрии са структурирани на базата на износа, смъкна цените им далеч под заложените в националните бюджети. По-ниските постъпления от износа формираха устойчиви бюджетни дефицити, често над 6-7% от БВП. Финансирането им чрез емисии на деноминирани в долари дългови книжа отпадна като вариант - повечето износители вече бяха засегнати от азиатската криза по пътя на отлива на краткосрочни капитали. Възможностите се ограничиха до заеми от международни институции или девалвация на националните валути. Първият бе практически невъзможен, тъй като сумите по сметките на МВФ бяха под критичния минимум, а вторият би означавал наливането на инфлация в икономиките и в този смисъл нежелан от политиците.
Без пари отвън Русия, разчитаща предимно на постъпленията от газ и петрол, девалвира в края на август 1998 г. рублата и отказа да обслужва задълженията си по краткосрочния външен дълг. Последва отлив на краткосрочен капитал от страните в преход, доходността на дълговите им книжа рязко се повиши и борсовите индекси на развитите капиталови пазари - Унгария, Полша, Чехия, Естония, Латвия и Литва, се сринаха средно с 30% в рамките само на един месец. Към проблемите на Прибалтика се прибавиха и внезапно непотребните руски дългови инструменти.
Заобикаляните от капиталовите потоци държави в Централна и Източна Европа също вкусиха от горчивия хап "руска финансова криза". Свиването на непретенциозния руски пазар за стоките на страните в региона прави индустриите им неконкурентни. Слабото потребление на вътрешните пазари не успя да поеме нежеланите от Русия стоки. Логично - в поведението на бизнеса и населението започнаха да прозират очаквания за девалвация на валутите в региона. В най-пълна степен засегнати се оказаха Украйна и Беларус, споделящи фискалните проблеми на Русия. Сравнително безболезнено преживяват неплатежоспособността на руснаците страните от Централна Европа, които през последните шест години предпочетоха Европейския съюз пред Русия като най-голям търговски партньор. Странящите от международната финансова система и позагубили позициите си на руския пазар Румъния и Словакия понасят най-леко бремето на кризата.
Резкият спад на цените на суровия петрол удари сериозно и Венецуела. Приходите от износа на петрол се свиха с 5 млрд. долара, което отвори дупка в националния бюджет в размер на 7% от БВП. Изоставането на приходната от разходната част на бюджета в подобен мащаб не убягна на американската агенция за определяне на кредитните рейтинги Moody's - дълговите книжа на правителството получиха по-нисък рейтинг. Цените им паднаха рекордно през 1998 г., повишавайки доходността им до високите дори за рисковите пазари 25%. Поевтиняването на медта и тясната търговска интеграция на Чили с Източна Азия породиха очаквания за спекулативни атаки срещу песото.
За да защити валутата си, Чили стесни валутния коридор на песото спрямо долара от 25% до 5.5% в двете посоки и премина към рестриктивна парична и фискална политика.
На 25 януари добре приеманият от бизнеса в. Business Weekly, английското приложение на китайския всекидневник The China Daily, написа, че девалвацията на юана (китайската валута) няма да има негативни последици за Китай и азиатските икономики. Новината незабавно натисна борсовите индекси и валутите в региона надолу. Сингапурският долар и индонезийската рупия се сринаха до нивата от септември, когато рисковите пазари бяха разтърсени от фалита на Русия.
Ден по-късно премиерът Чжу Жунсзи и шефът на централната банка успокоиха пазарите, заявявайки, че написаното в Business Weekly е лично мнение на автора и не съвпада с официалната позиция на правителството. "Личните мнения" в китайските медии, всичките държавни, рядко се разминават с вижданията на управляващите. Явно правителството на Чжу Жунсзи поиска да разбере как би повлиял един по-слаб юан на съседните азиатски валути.
Кое породи интереса на Пекин? От края на 1997 г. се очерта трайна тенденция на плавно, но сигурно ерозиране на предимството на по-ниските трудови разходи на производителите в Китай. По-слабите национални валути на основните конкуренти (Индонезия, Тайланд, Тайван, Сингапур и Южна Корея) за международните пазари компенсираха като ценообразуващ фактор по-евтината работна ръка в Китай. Въпреки че в последните два месеца на миналата година източноазиатските валути поскъпнаха, китайският износ се сви с 20%. Всеки шок в износа рефлектира негативно върху експортно ориентираната икономика на Китай. Забавянето на темповете на растеж на китайската икономика на свой ред има за резултат по-висока безработица в страната. Един процент спад в БВП води до около 5 млн. безработни китайци. Според официалната правителствена статистика реализираният от Китай икономически растеж за 1998 г. е 7.8%. Винаги е било трудно да се каже колко е в действителност растежът на китайската икономика. За да се получи реалното число, обикновено от официалните данни на държавата се изваждат 2-3%. В конкретния случай това означава, че БВП е под 5%, което за държава като Китай е равносилно на рецесия.
Девалвацията на юана ще пресъздаде събитията от есента на 1997 г. Положителното търговско салдо на Индонезия, Тайланд, Корея, Малайзия и Филипините през 1998 г. достигна 110 млрд. долара. Едва 10 млрд. долара обаче са в резултат на разширяването на износа. Очевидно вътрешните пазари не предлагат възможности за растеж. Всеки опит да се заграби дял от външните пазари чрез по-евтин износ на базата на девалвацията ще отприщи съответни действия от засегнатите, без да се държи сметка за ефектите върху глобалната икономика.
Ако Китай девалвира, лихвите в Хонконг ще скочат рязко в отговор на отлива на резервна валута. Безработицата там достигна своя максимум за последните 15 години, цените на акциите и недвижимото имущество се сринаха и вместо прогнозиран ръст от 3% за 1998 г. икономиката се сви с 5 на сто. Процикличният характер на валутния борд ще ускори потъването на Хонконг. Единственият начин Хонконг да оцелее е излизането от валутния борд и доларизацията на икономиката. Китай обаче няма да допусне паричната политика на Хонконг да бъде изцяло зависима от Вашингтон.
Финансовата изолация винаги е била опция. При това невинаги с тежки последствия за пожелалите изолационизма. В края на 80-те години Чили прояви известна недоброжелателност към парите на света с въвеждането на контрол върху входящите краткосрочни капиталови потоци. Чилийските монетарни власти блокираха 30% от вложените в страната краткосрочни средства под формата на безлихвени депозити в централната банка и въведоха 3% наказателна лихва, в случай че горещите пари напуснат финансовата система на Чили преди изтичането на едногодишния карантинен период. В края на юни 1998 г. Чили реагира на отлива на финансов ресурс от развиващите се пазари, съпътстващ азиатската финансова криза с облекчаване на контрола върху капиталовите потоци - намаляване на безлихвения депозит в централната банка и наказателната лихва съответно до 10 и 3 на сто. След девалвацията на рублата през август отпадна изцяло условието за безлихвен депозит в централната банка.
Примерът на относително стабилната финансово Чили и органичната непоносимост на малайзийския премиер Махатир Мохамад към валутните спекуланти, набедени за източник на всички злини в Азия, мотивираха Махатир да вземе съдбата на Малайзия в свои ръце. Скандалният премиер наложи забрана върху износа на капитали от страната, включително и тези на чуждите инвеститори в рамките на една година, считано от 1 септември - датата, от която малайзийският рингит (националната валута на Малайзия) вече не е конвертируем. Прекъсната бе връзката между лихвените проценти и разменните курсове на рингита спрямо световните валути. Стагниращата икономика получи по-ниски лихвени проценти, без това да доведе до обезценката на малайзийската валута и повишаването на вътрешните ценови равнища.
Отрязаната от финансовите пазари Малайзия получи в началото на новата година заем в размер на 1.35 млрд. долара от консорциум от 12 международни банки - всичките значими фактори в банковата система на Малайзия. Странен е фактът, че финансовата самоизолация на страната не се е проектирала в условията по кредита - цената на ресурса е едва 8% (лихвеният процент на междубанковия пазар в Лондон плюс премия от едва 3%). Подобни условия говорят за сделка "заеми срещу протекции" между Махатир и 12-те банки.
Засилва се германо-френският натиск за въвеждането на валутен коридор, в който може да се движи курсът на еврото спрямо долара. При излизането от коридора в една от двете посоки Европейската централна банка и Федералният резерв ще интервенират за възстановяване на курса. Напълно разбираем е ентусиазмът на финансовия министър на Германия Оскар Лафонтен и на френския му колега Доминик Строс-Кан. Еврото се очертава да бъде по-силната валута, а оттук ще дойде и стесняването на европейския износ, което влиза в открит конфликт с програмите на левите правителства на Европа за намаляване на безработицата.
Идеята се хареса и на Япония, чиято национална валута намира все по-малко световно признание напоследък. Доказателство за това е бездействието на шефовете на японската централна банка, които си дават вид, че не забелязват силната йена, несъответстваща на текущото състояние на икономиката. Причините за поскъпването на йената към долара са огромното положително салдо от 14 трилиона йени (40% ръст спрямо 1997 г.) на търговския баланс със САЩ и характерните за периода продажби на американски правителствени облигации от местни финансови институции с непривлекателни за акционерите счетоводни баланси в края на финансовата година (31 март).
Валутните коридори са първата стъпка от създаване на валутни зони на долара (Америка), еврото (Европа) и йената (Азия). Поставянето на граници над и под валутните курсове безспорно ще сложи край на немирството на валутите в краткосрочен план. Управляемите валутни курсове обаче стесняват лостовете за въздействие върху икономическата активност във валутните зони предимно до възможностите на фискалната политика. Всяка едностранна промяна в лихвените проценти ще бъде последвана от валутни интервенции, а често и от корекция в същата посока на лихвите в другата зона. Едва ли за запазването на валутния коридор ще са достатъчни само намесите на централните банки при всекидневен оборот на валутните пазари от 1.5 трилиона долара. Еднопосочното изменение на лихвените проценти е несъвместимо с разминаването в икономическото развитие на САЩ и Европа - Съединените щати навлязоха в деветата си година на икономическа експанзия, а Европа все още търси пътя за излизане от рецесията.
В търсене на икономическия растеж
Изтича ли вече времето на мирното и сполучливо съвместно съществуване на българската икономика и валутния борд? Имат ли сериозни основания тези, които все по-настойчиво призовават за промяна на фиксирания курс на българския лев и/или за изплъзване от железните правила на валутния борд? Алтернативи ли са към днешна дата финансовата стабилизация и икономическият растеж?
Едва ли някой (с изключение на част от политиците) би се ангажирал с бърз и едносричен отговор на тези въпроси. Най-малкото защото сериозните проблеми изискват и сериозен анализ, преди да се стигне до категоричен отговор.
Година и половина след въвеждането на валутния борд в България управляващите политици продължават да фокусират общественото внимание върху очевидните (и до голяма степен неизбежни) плодове на финансовата стабилизация. И настина, един поглед назад във времето би показал, че за изминалия кратък период е постигнато много. Друг поглед, напред във времето, би показал нещо подобно - че и за един бъдещ (още по-) кратък период трябва да бъде постигнато (още по-) много. Именно в тази посока - какво може да се случи оттук насетне, все повече се концентрира погледът на все по-голяма част от обществото. Независимо дали на управляващите този факт им харесва или не, те няма как да не се съобразяват с него.
А иначе нещата изглеждат относително просто - валутният борд, съчетан с кризисната външна среда и все по-отварящата се българска икономика неприятно бързо изправиха правителството пред въпроса "как да решим основния връхлитащ ни проблем - неконкурентоспособността на българската икономика, и всички производни от него".
А време за протяжни дискусии почти не остана. Икономиката е инертна система и всякакви опити за нейната настройка дават резултати след определен времеви лаг. Чукащите сега на вратата проблеми с платежния баланс, неконкурентоспособността, безработицата и т.н. бяха посочени още преди въвеждането на борда. Тогава дори бащите на борда предупредиха, че той действа автоматично около две години, и ако за този период икономиката не намери пътя за устойчивия икономически растеж - жална ни майка.
Най-малкото по тази причина нарцистичното взиране в огледалото на финансовата стабилизация не би подхождало на първите мъже в държавата в настоящия момент. Или поне на тези от тях, които претендират да са отговорни за бъдещето на страната.
И така - как икономиката да живне, как да бъде стимулиран износът, как да бъдат туширани потенциалните макропроблеми - са все въпроси, които все по-трудно могат да бъдат отминавани. Сигурно за да потърсят отговорите и за да покажат ангажираността си с проблемите, през изминалата седмица управляващите организираха (чрез Центъра за икономическо развитие и Агенцията за икономически анализи и прогнози) конференция "Фактори за икономическия растеж в България".
Ако трябва да се потърси някакво обобщение от докладите на българските и международните участници, то би могло да звучи така - "да" на валутния борд, "не" на липсата на ефективна и целенасочена икономическа (и особено на данъчна) политика.
Сигурно е съвпадение, че точно в деня, в който български и чуждестранни експерти обясняваха на нарочната конференция колко скъпо е в България да се прави бизнес, окръжният прокурор на София Маргарита Попова обяви, цитирана от в. "24 часа": "Корупцията е на всички нива и не знам дали вече е възможно да се свърши някаква работа, без да се дадат пари под масата."
Разбира се, този факт е до болка известен на всеки, който е опитвал да захване някакъв бизнес в България. Очевидно е известен и на доста български и международни експерти. Като че ли управляващите (през всичките години на преход) са единствените, които принизяват неговото съществуване. Корупцията всъщност е само част от всекидневните проблеми на предприемачите. Въпреки многобройните тупания в гърдите на отговорни фактори средата за бизнес си остава неясна, непредвидима, неспособна да защитава права и да създава стимули. Промените в данъчно-осигурителната система продължават да са всекидневие, приложението им тъне в тотална мъгла и всеки чиновник действа според собствените си разбирания, съвест и настроение.
Да ти откраднат колата, да не можеш да си откриеш телефонен пост, да чакаш с месеци някой чиновник да те приеме, да се молиш за разрешение или лиценз, да ти искат подкуп, да не можеш ефективно да защитиш бизнесинтересите си в съда, да те мачкат монополи и толерирани фирми, да нямаш достъп до информация и финансиране - всичко това е неделима част от житието-битието на всеки осмелил се да започне стопанска дейност. А сборът от всичките тези проблеми резултира в една крайно нехранителна среда за бизнеса.
Според първото по рода си изследване на конкурентоспособноста на българската икономика, проведено през миналата година от Центъра за икономическо развитие по критериите и методологията на Global compеtitiveness report 1998 на Световния икономически форум, трите основни фактора, които влияят на конкурентоспособността, а оттам и на икономическия растеж, са държавното управление, отвореността на икономиката и финансите.
Държавното управление измерва ролята на държавата в икономиката - тежест на правителствените разходи, бюджетен дефицит, публични спестявания, данъчни ставки и компетентност на държавната администрация. По този показател бизнессредите дават "сравнително ниски оценки за държавното управление и възможностите за делова активност". Специално чуждестранните фирми считат, че държавното управление не създава достатъчно стимули за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката. По отношение на влиянието върху икономическия растеж основните фактори от държавното управление, които според изследването оказват негативно влияние, са наличието на административни мерки, пречещи на бизнеса; трудностите при започване на нов бизнес и данъчната система, която не насърчава конкурентоспособността.
Според бизнессредите основни пречки за растежа по линия на отвореност на икономиката са високото равнище на митата и наличието на някои скрити бариери за внос; липса на система с точно установен механизъм за насърчаване на износа и слабо развитие на схемите за защита на инвестициите. Състоянието на финансовите пазари пък се оценява като "далеч от международните норми", което също оказва значително влияние в посока ограничаване на икономическия растеж.
В крайна сметка някои от по-големите участници в играта на бизнес намират начини да преодолеят всекидневните бариери. Но по-малките, тези, на които се разчита да се самонаемат и дори да наемат още няколко човека и по този начин да облекчат проблема безработица, нямат подобни възможности. И нищо чудно, че в много от тях все още е затаен онзи див копнеж по уюта на държавното, което очевидно не ражда растеж на българска почва.
Икономическата теория и практика могат да предложат най-различни мерки и комбинация от мерки, които би трябвало да стимулират икономическия растеж. През последните месеци българското правителство като че ли очерта своите предпочитания - растеж чрез стимулиране на вътрешното търсене с акцент на мащабна инвестиционна програма. Тази политика, наложена върху механизма на валутния борд обаче, е, меко казано, противоречива.
Ако се запази статуквото - увеличението на заплатите и парите по инвестиционната програма да отиват предимно за вносни стоки и оборудване - очевидно е, че подобна политика е обречена. Тя може да проработи при наличието на поне едно задължително условие - чувствително подобряване на показателите, свързани с експорта. Всъщност експортът е ключов фактор за растеж в условията на валутен борд, независимо какъв модел за стимулиране на икономиката ще избере българското правителство.
И това е необходимо не само защото някой така ни е посъветвал - просто правилата на валутния борд го налагат. Евентуалното формиране на траен дефицит по текущата сметка на платежния баланс ще започне да оказва все по-силен натиск върху валутния резерв и фиксирания курс на лева. Казано по- просто, един хубав ден може да се окаже, че левчетата в България са кът, че няма валута за плащане на външните дългове и страната е изправена пред угрозата да промени фиксирания курс с всички последствия от подобна стъпка. Всичко това звучи като твърде песимистичен сценарий, но той много бързо може да се превърне в реалистичен, ако излизащата от страната валута за обслужване на търговски сделки трайно превишава размера на влизащата. А е очевидно, че без сериозни и добре премерени действия тази тенденция ще продължи, като се има предвид ниската конкурентоспособност на българските стоки, включително и на българския пазар.
Или казано с други думи, само на вътрешното търсене едва ли може да се разчита да бъде дългосрочен стимул за икономически растеж. Около тезата за необходимостта от експортно ориентиран растеж като че ли се обединяват повечето от тези, които в последните месеци взеха отношение по темата - от средите на управляващите и на опозицията, български и чуждестранни експерти.
Ако направим опит да обобщим критиките, мненията и предложенията по линия на стимулиране на икономическия растеж, вероятно ще достигнем до клиширания извод, че е необходима стройна система от мерки, и то час по-скоро. Всъщност въпросът е именно тук - какви мерки, с какъв приоритет и с какъв времеви график. На тези въпроси управляващите могат с чиста съвест да отговорят - всичко е написано в "Програма 2001". Техните критици пък могат също с чиста съвест да контрират - дори и програмата да е O. К., нейното изпълнение съвсем не е О.К.
Може би първото, което трябва да направят управляващите в момента, е да преосмислят отношението си към настоящите и потенциалните проблеми. А именно - че може би са истина твърденията (идващи от всички посоки) за тотална корупция и непрозрачност, за тотално неясна и противоречива данъчна система, за липсата на целенасочена икономическа политика (не може всичко да е приоритет, както излиза от "Програма 2001"). Осмислянето на проблемите включва и още нещо - не е достатъчно да се приемат закон след закон, които уж ни приближават към ЕС. Необходима е по-съдържателна подготовка на проектите и впоследствие по-адекватно приложение на вече приетите закони. Другото е просто хабене на хартия.
Оттук насетне всичко сякаш трябва да започне почти отначало - борбата с бюрокрацията и корупцията, реформата на данъчната и здравно-осигурителната система, привличането на чужди инвестиции, улесняването на достъпа до информация и финансиране, ясно определяне на отраслови приоритети с основна мисъл за експорта. И всичко това трябва да върви паралелно. Защото, колкото и да се мъчиш да привличаш чужди инвеститори, те едва ли ще се струпат, ако в страната царуват корупция и липса на прозрачност при приватизацията и държавните поръчки. Защото, колкото и да определяш някакви приоритетни отрасли, те няма да живнат, ако са притискани от високо данъчно-осигурително бреме. Защото, колкото и да искаш да стимулираш износа, няма как да стане, ако предприятията нямат достъп до финансиране. Въобще - мрежа. Откъдето и да го погледнеш.
Кой какво предлага
директор на Харвардския институт
за международно развитие и съветник
на президента Петър Сстоянов
Според проф. Джефри Сакс икономическата теория предлага три принципни източника за растеж. Първият са спестяванията и инвестициите и предполага акумулиране на все повече капитал и съответно повишаване на продукцията на един работник. Този подход според проф. Сакс бе в основата на социалистическата теория за икономическо развитие - повече спестявания - повече инвестиции (предимно в заводи) - повече икономически растеж. Вторият източник на растеж според харвардския професор е посочен от Адам Смит в "Богатството на народите" - специализацията на предприятия и индивиди и взаимодействието между тях повишават производителността в обществото. Днес според Сакс това се нарича "икономика на мрежите" и това, към което България трябва да се стреми, е да стане част от една световна мрежа, като колкото по-голяма и динамична е мрежата - толкова по-добре.
Третият фактор за растеж според харвардския професор е научно-техническият прогрес. Този фактор е свързан с икономиката на мрежите, доколкото предполага, че истинската наука не се прави от един гений, а от мрежа от учени, всеки от които е част от разделението на труда в "научната мрежа".
Според Сакс България сега разполага с много заводи, които не са ефективни, и дори е трудно да се намери някой, на който да бъдат подарени, което показва, че капиталът сам по себе си има малко значение за икономическия растеж и България трябва да акцентира на участието си в световните производствени и научно-технически мрежи. Още повече че заради непреодоляното наследство от участието в "малката съветска мрежа" икономиката ни до голяма степен все още е изолирана. Според професора, за да се включи в регионалното и световното разделение на труда, България трябва да акцентира на поне пет неща:
Илиян Василев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Според Илиян Василев степента на конкурентоспособност на българските фирми и стоки се определя основно от инвестициите във високо капиталово и технологично интензивни и експортно ориентирани отрасли. Според него преките чуждестранни инвестиции оказват пряко влияние върху конкуренцията по няколко линии:
Данните на АЧИ показват, че чуждестранните инвестиции в България играят определяща роля при технологичното обновление на икономиката и в този смисъл имат същностно значение за конкурентоспособността и растежа. Според Илиян Василев финансовата стабилизация и по-ефективното управление на бюджета позволяват да се премине към активно стимулиране на инвестиционния процес чрез намаляване и облекчаване на данъчната тежест, на митата и на други скрити разходи, свързани с ефективността на данъчната администрация и цялостната инвестиционна среда. Въпреки че в голямата си част международните финансови институции са решително против предоставянето на стимули и преференции, те са масова и разпространяваща се практика и се превръщат в неотменим елемент на инвестиционната политика на всички страни, които не разполагат със сериозни капиталови излишъци.
Известно е, че на държавата се отрежда важна роля при стимулиране на инвестиционния процес в инфраструктурата. Тук основната опасност идва от хипотезата държавата да хипертрофира своето участие, като от честен посредник и регулатор на процеса се превърне в монополен участник. Максималното отваряне на процеса на предлагане и осъществяване на инфраструктурни проекти на държавните поръчки е най-верният път към стимулиране на конкуренцията, а оттам и на инвестициите.
Александър Божков, вицепремиер.
Според вицепремиера Божков едва през 1999 г. ще имаме базисното състояние (т.е. преодолян политически, икономически и обществен хаос), което да позволи началото на типична държавна икономическа политика за постигане на дългосрочен неинфлационен икономически растеж. Факторите за растежа на българската икономика според вицепремиера са:
Ако българското общество и неговият елит работят упорито и съгласувано, не е нереалистично да постигнем в определени години през следващия 10-годишен период двуцифрен растеж, е изводът на Александър Божков.
Красимир Ангарски, икономически секретар на президента.
Според икономическия секретар на президента Красимир Ангарски увеличението на капитала и предлагането на труд може да се постигнат само чрез намаляване на данъците. Той обяснява, че не е възможно да говрим едновременно за икономически растеж и едновременно задлъжнялостта на фирмите към държавния бюджет да е 1.5 млрд. германски марки. "Ако е така, за какъв растеж говорим", запита Ангарски. Плашещ бил и изводът, че държавата не взема мерки по този проблем, а едва ли не го стимулира. Според Ангарски изход от това ще е намиране на решение за изчистването на междуфирмената задлъжнялост. По този въпрос сега има работна група към Центъра за икономическо развитие, която обсъжда възможните схеми.
"Проблемът ни идва преди всичко от контрольорите ни от МВФ, по тяхна препоръка премахнахме стимулите за привиличане на чуждестранните инвеститори", каза Ангарски.
Сега най-важни за България са чуждите инвестиции, след това - износът
- Разбира се, в момента основното предимство на България е грамотната и образована работна сила, която в момента е много ниско платена, поради дезорганизацията в икономиката. Това прави страната привлекателна за чуждите инвеститори, така че те да идват тук, да извличат печалба и да носят печалба, да създават работни места и така да повдигнат нивото на доходи в страната.
- Мисля, че основният модел за икономически растеж е експортно ориентираният растеж, основаващ се на увеличаваща се интеграция в европейската система. Следователно ключът е в генерирането на нови експортно ориентирани сектори като компютри и информационни технологии, селско стопанство и туризъм. Трябва да се обърнете към големия и богат пазар на Европейския съюз, който се намира в съседство до вас и в който България би желала да влезе възможно най-скоро.
- За момента валутният борд работи добре, така че не виждам причини нещо да се променя. Но все пак аз не бих сложил валутата над всичко останало, защото с течение на времето може да излезе, че левът е надценен. Тогава трябва да преосмислите тази политика, но за момента това не е на дневен ред. Не искам, но бих могъл да си представя ситуация, в която съседните държави девалвират валутите си и тогава България ще стане неконкурентоспособна, ако не приеме по-гъвкав подход. Засега харесвам функционирането на валутния борд, който ви възвърна стабилността. Мисля, че той изпълни целите, за които бе създаден, и трябва да бъде поддържан. Но също си мисля, че бордът не е вечна система. Може би един ден в България ще бъде въведено еврото и страната ще има гъвкав валутен курс. Времето ще покаже кое е по-добро за страната. Засега не виждам необходимост от промяна.
- Засега не е. Стабилизацията бе успешна, всъщност по-успешна, отколкото мислех, че ще е. Притеснявах се, че валутата бързо ще стане надценена. Равносметката е, че България не само че може да живее с това ниво на фиксиран курс, но също може и да расте. Това означава, че стойността на стабилизацията е много висока. Аз ще продължа да наблюдавам процесите, защото с промяната на световната икономика обстоятелствата ще се променят. Не мисля, че защитаването на коя да е валута на всяка цена е правилна стратегия.
- Възможно е, ако българската икономика се развие благоприятно - с много инвестиции и бърз растеж на производителността, този фиксиран курс никога да не се промени. Има страни, като Япония например, които увеличиха производителността си толкова бързо, че след фиксирането на валутата си към американския долар през 1949 г. тя остана напълно стабилна до 1971 г. Краят на стабилността дойде поради отслабване на долара, а не на йената. Ето че има случаи, когато такава политика може да продължи дълги години. Има други случаи обаче, когато такава политика не трябва да продължава. Ако международната обстановка се влоши и Турция, Гърция, Румъния, Унгария или Полша девалвират валутите си, тогава тази политика трябва да се преосмисли.
- 1999 г. ще подложи на изпитание правителствената инвестиционна програма, защото истинското предизвикателство за правителството е привличането на големи инвестиции отвън. Това трябва да са големи имена, печеливши, широкопрофилни компании, а не малки и неизвестни компании. Ще установят ли банки като Deutsche Bank или Citibank солидни операции в България, ще дойде ли "Фолксваген" да произвежда автомобилни части в страната, а IBM - компютри? Ще участват ли големите телекомуникационни компании като British Telecom, AT&T или Alcatel в приватизацията на БТК? А фирми като Intel, Ericsson, Nokia или Compact computers ще дойдат ли да произвеждат своите продукти тук? Това е годината, през която ще разберем дали с тази си политика българското правителство може да привлича някои от тези компании. Аз мисля, че това е възможно. Проблемът е, че в чужбина има много въпросителни по отношение на България и много загриженост за Балканите като цяло. Съществува чувство на нестабилност, страх от висока корупция и притеснения от други проблеми. България трябва да докаже, че е различна, и аз мисля, че може да го направи.
- Да. Това, което искам правителството да направи, е да използва пазарноориентиран подход, основан на чуждите инвестиции. В програмата трябва да се включи реконструкция на летища и пристанища. Иска ми се да видя политика на концесиониране, както и частно управление на тези институции, вместо държавата да харчи парите директно. Защото частният мениджмънт по принцип управлява по-добре, при него има по-малко корупция и бюрократичен произвол.
- Засега системата в страната е стабилна, защото няма надценяване на българската валута, както липсват и съмнения за виталността на системата. Е, нещата могат да се променят, но мисля, че правителството не трябва да предприема спешни мерки. В макроикономически план то трябва да продължи с политиката на балансиран бюджет и трябва да има повече успех в приватизацията. Това означава провеждането на големи и успешни търгове. Бих казал, че приватизацията на БТК е най-важната задаваща се сделка и ще видим дали програмата работи.
- В краткосрочен период изходът е финансиране на дефицита в платежния баланс по безопасен начин. Ако България живее, като ползва краткосрочни банкови кредити, това може да бъде много опасно. България вече е имала проблеми с краткосрочните дългове. Ако финансирането на платежния баланс става чрез привличане на дългосрочни инвестиции, това е наистина безопасно, защото, ако дългосрочен инвеститор вкара един милиард долара в страната за покупка на телекомуникационната компания, тези пари няма да изчезнат в краткосрочен период. Това е едната страна на проблема. Вторият момент е, че България ще трябва да реализира висок растеж на износа си през следващите години, за да бъде сигурно, че няма да има финансови злополуки. Това е така, защото всички привлечени пари - инвестиции или заеми, трябва да бъдат обслужвани или чрез плащане на дивиденти за инвестициите, или чрез връщане на заемите, а за това трябва да се спечели чужда валута чрез износ. През 1999 г. ще следя за това дали България може да привлече големи инвестиции. Това, за което ще следя през 2000 г. и след това, е увеличение на износа. В момента износът намалява заради остарелите структури като торовата индустрия и някои от нефтохимическите предприятия. Тяхното функциониране беше много изкуствено, тъй като се основаваше на евтина енергия от Съветския съюз. Този тип износ няма да се развие поради ниската си конкурентоспособност. Големият въпрос е дали ще има растеж в износа на другите сектори като информационни технологии, селско стопанство, компютри и битова техника, мебелна промишленост, автомобилни части и т.н. За това трябва да се внимава.
- Най-общо казано, тежестта на икономиката е доста висока заради наследството на социализма. Данъците върху доходите са доста високи поради тежкото бреме на социалноосигурителната система. Знаете, че има предложения, според които държавната осигурителна система частично трябва да се трансформира в система на индивидуални спестявания, а в този случай данъчните ставки ще намалеят. Мисля, че това е една добра стратегия, която може да следвате. Що се отнася до привличането на чужди инвестиции, аз вярвам в използването на данъчни облекчения като данъчни ваканции или ускорена амортизация. В някои сектори това е напълно задължително. Ако подходя прагматично, бих желал да видя по-ниски данъчни ставки. Но за някои ключови сектори, където България се опитва да привлече инвестиции, мисля, че ще се нуждаете от още по-агресивно намаление на данъците.
- Няма съмнение за това. Естествено е инвеститорите да наблюдават данъците внимателно, а от друга страна, има много държави по света с ниски данъци и те могат да отидат там. В такъв случай защо да ходят на места с високи данъци?
- Бих искал да видя напредък в приватизацията на банки и на БТК, като това трябва да е извършено по един изключително прозрачен начин. Това означава да дойдат големи фирми, без това да е съпроводено със скандали. Това също означава, че не трябва да има и корупция при приватизацията. Ако това стане, ще бъде променен отрицателният имидж на България, който тя си е създала през многото години. Така че първото нещо е нуждата от промяна на този имидж. Второто нещо, което бих направил, е да поработя сериозно за подобряване функционирането на ключовите индустрии, за които вече споменах. Бих анализирал секторите много внимателно, за да разбера какво точно е необходимо да се направи за успешното реинтегриране на тези сектори в европейската икономика.
Отложиха делото за легитимността на Рашков
Върховният административен съд отложи делата срещу решенията на Висшия съдебен съвет за избирането на Бойко Рашков за шеф на Специализираната следствена служба, утвърждаването на щатовете в новата съдебна структура, трансформирането на Главна прокуратура във Върховна административна и Върховна касационна и срещу преназначаването на магистратите в двете структури. Съдията Николай Урумов насрочи следващото заседание за 19 февруари, ден след датата, когато трябва да бъде издаден указът за назначаване на бъдещия главен прокурор. Жалбоподателите - прокурорът от Главна прокуратура Огнян Атанасов и пазарджишката окръжна прокурорка Росица Терзова, не се явиха. Атанасов отсъстваше по неизвестни причини, а колежката му - поради болест. Лично се яви само бившият шеф на отдел "Следствен надзор" в Главна прокуратура Ангел Ганев, който беше отстранен от мястото си при въпросното преструктуриране на правосъдните органи.
Все пак съдът даде ход на делото и дори разпореди двамата да напишат допълнителни уточнения какъв е правният им интерес, за да атакуват решенията на Висшия съдебен съвет, и точно кои законови разпоредби са нарушени. Прокурорът по делото Михаил Кожарев поиска жалбите да бъдат разгледани по допустимост в отделно закрито заседание. Според обвинителя, ако съдът приеме, че новата структура на Главна прокуратура и следствието са изградени противозаконно, тогава представителите на двете съдебни звена в новия Висш съдебен съвет са избрани нелегитимно. Това автоматично ще постави под въпрос всички решения на съвета, в който са участвали новоизбраните представители на следствието и прокуратурата.
Накратко
Министърът на външните работи на Руската федерация Игор Иванов пристига на официално посещение в България на 2 и 3 февруари. Визитата е по покана на българския му колега министър Надежда Михайлова. Руският гост ще се срещне и с президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов, парламентарния шеф Йордан Соколов и депутати. Игор Иванов и Надежда Михайлова ще подпишат план за сътрудничество и консултации между двете министерства.
Вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков се включи в края на седмицата в работата на Световния икономически форум в Давос. "Официалната програма винаги е насочена към научни, изследователски, аналитични доклади и там говорят или световните политици, които отправят някакво послание, или водещи университетски икономисти и аналитици", обясни, преди да замине, министър Божков. Той не изнесе доклад, но участва в дискусията за икономиката на Централна и Източна Европа и имаше срещи с представители на Световната банка и МВФ.
За бърза ратификация на конвенцията настояха участниците в кръглата маса "Рамковата конвенция за защита на националните малцинства", сред които представители на ромски сдружения, на еврейската организация "Шалом", председателят на комисията по правата на човека Иван Сунгарски. Те се обявиха против обяснителна декларация. В понеделник продължават и консултациите по проекта за ратифициране в НС, когато Йордан Соколов събира председателите на парламентарните групи.
Съветът за сигурност обсъжда девоенизацията на МВР
Съветът за сигурност под ръководството на премиера Иван Костов е разглеждал поправките в Закона за МВР, които трябва да регламентират кога и как служителите на вътрешното ведомство трябва да свалят пагоните, съобщи източник, близък до "Дондуков" 1. Министър-председателят, министрите на вътрешните работи, на външните работи и на отбраната, шефът на генщаба и началниците на специалните служби са се събирали при пълна секретност миналия вторник. Планирано е устройственият нормативен акт на Боневото ведомство да се обсъжда през пролетта паралелно с преработен вариант на Закона за отбраната и въоръжените сили. Поправките в Закона за МВР трябва да осигурят поетапното девоенизиране на всички структури във ведомството. Първоначално без офицерски звания ще останат служителите от централната администрация. На следващия етап трансформацията трябва да засегне оперативните работници от специалните служби, а накрая евентуално и редовия полицейски състав. Ремонтът на закона трябва да позволи също МВР-шефът да има цивилни зам.-министри. Според замисъла на "Раковски" 134 цивилни лица трябва да упражняват граждански контрол над дейността на полицията и спецслужбите. По действащите разпоредби само министърът е цивилен, а заместниците му трябва да бъдат кадрови офицери с дългогодишен стаж. В интервю по БНР министърът отново увери служителите си, че при девоенизацията няма да бъдат отнети привилегиите им при пенсиониране. По време на обсъжданията се е мислило и дали да остане фигурата на главен секретар, който е първи заместник на министъра. Решено било заместниците на Бонев да бъдат политически фигури, но все още се умувало кой трябва да ги назначава. Според осведомени от проекта е отпаднал първоначалният вариант, според който и началниците на специални служби ще бъдат назначавани от министър-председателя. Законът за поправките в Закона за МВР трябваше да влезе в Министерския съвет в края на декември.
Еколози протестираха срещу радиоактивните отпадъци
"Радиоактивните отпадъци - на една ръка разстояние" - с това послание български природозащитни организации протестираха по софийските улици в сряда. Шествието тръгна от сградата на Националната електрическа компания, премина по бул. "Дондуков", бул. "Цар Освободител" и спря пред сградата на Народното събрание. Пред парламента паркира и камион с контейнери. Момчета и момичета в бели костюми и с противогазови маски извършиха символично разтоварване на радиоактивни отпадъци.
