Костов лично ще урежда сделката за "Кремиковци"
Президентът на турската компания "Ердемир" Йълмаз Аргюден ще дойде у нас през следващата седмица, за да преговаря за "Кремиковци", съобщиха от централата на фирмата в Ерегли. Аргюден, който е известен с това, че беше съветник на бившия министър-председател на Турция Месут Йълмаз, ще бъде приет лично от Иван Костов. Много е вероятно на тази среща да бъде уредена сделката за българския металургичен комбинат, довериха източници от "Ердемир". Преди срещата с Костов президентът на турската компания щял да се види на четири очи в Давос и с вицепремиера Александър Божков.
По всичко изглежда, че продажбата на "Кремиковци" ще се превърне в сложно изпитание за правителството не само заради прекаленото политизиране на сделката у нас и в съседите ни Турция и Гърция. В момента главният въпрос е кой ще се нагърби с изплащането на огромния дълг на комбината от 564 млрд. лева. Тъй като в държавата почти не остана голямо предприятие без дългове, продажбата на "Кремиковци" вероятно ще трасира пътя, по който ще се подхожда и при другите заплетени сделки оттук нататък. Това прави избора доста труден.
От една страна, отписването на задължения противоречи на правилата на валутния борд и цялостната политика за спазване на финансова дисциплина. Освен това, за да се осъществят някои от операциите по изчистването на дълговете, за които настоява "Ердемир", вероятно ще се наложат промени в законодателството, което значи съгласуване с МВФ. От друга страна, дълговете са толкова големи, че поставят под въпрос приватизацията на "Кремиковци" изобщо, а това директно води до другите два изхода - комбинатът да бъде закрит или да остане да работи като държавен. Което от всяка гледна точка е по-лошо и ще коства много повече на бюджета.
От официалните информации до момента стана ясно, че турците са готови да изплатят около 10 млн. долара от краткосрочните задължения на "Кремиковци". Това е сума, която се очаква, че може да бъде покрита от заварените стокови наличности и други краткотрайни активи на комбината. От "Ердемир" продължават да повтарят, че не трябва да се харчат грешни пари за покриване на стари дългове, а да се инвестира в модернизацията на "Кремиковци". Към цената от 1 долар турците предлагат 467.5 млн. долара инвестиции до 2006 г. и осигуряването на 80 млн. долара оборотен капитал. Не е без значение и лошата конюнктура на пазара на метали, която по всички прогнози ще наложи покриването на загуби от дейността на дружеството още една-две години. В офертата на "Ердемир" са предвидени 110 млн. долара за покриване на бъдещи загуби от основното производство.
Срещу всичко това турската компания (засега) отказва да поеме изплащането на старите задължения. "Балансът на "Кремиковци" трябва да бъде изчистен преди сделката. Няма банка, която да даде пари за изпълнение на инвестиционна програма при такава задлъжнялост", коментира източник от приватизационните среди.
През изминалата седмица консултантите от консорциума "Райфайзен инвестмънт - ВС Аткинс" са представили на кабинета доклад по офертата на "Ердемир", в който подробно са били разгледани възможностите за уреждането на дълговете и начините за ангажиране на държавата. Една от стъпките е да бъдат отписани всички задължения по ЗУНК - главници и лихви, които са около 110 млн. долара. Това ще стане възможно след влизането в сила на поправките в закона за приватизация. Следващата мярка предвижда разсрочване на дължимите данъци, социални осигуровки и мита, които "Кремиковци" е натрупал към датата на прехвърлянето на акциите. Предвижда се това да стане за срок от 5 години с тригодишен гратисен период. По този начин се очаква 30 млн. долара да бъдат преобразувани от краткосрочни в дългосрочни дългове.
Консултантите са предложили бюджетът да поеме и погасяването на задълженията към Булгаргаз и НЕК. Според "Аткинс" това може да стане чрез задействане на част от сумата в бюджета, определена за структурната реформа (240 млрд. лева). Вторият начин е чрез познатите триъгълни схеми за взаимно прихващане, по които бюджетът ще трябва да се лиши от своите вземания от Булгаргаз и НЕК. Ако правителството вземе подобно решение, от баланса на "Кремиковци" ще бъдат изчистени още около 50 млн. долара, колкото са задълженията към двете държавни компании.
Поискано е било и съдействието на правителството за прекратяване на административните производства, свързани с неплатени към момента мита и данъци. По този начин може да бъде отписан още около 15 млн. долара кремиковски дълг. Към всичко това консултантите са прибавили и евентуално предоговаряне на заема от 35 млн. долара от ДФРР. Предлага се нов период на изплащане - 15 години с тригодишен гратисен период и пълно отписване на натрупаните до момента лихви (около 1 млн. долара).
Според "Аткинс" всички тези условия са приемливи и могат да бъдат изпълнени при желание от страна на държавата. Остава нерешен обаче въпросът кой ще покрие останалите задължения на "Кремиковци" и най-вече краткосрочните дългове към частни доставчици, които са изчислени на около 100 млн. германски марки към края на септември. Според правителствени източници желаният компромис е тези дългове да бъдат поети от "Ердемир". Въпросът е бил дискутиран с турските представители в присъствието и на консултантите, но засега без резултат.
Една от причините е, че липсва точна база за преговори - никой не знае доколко е нараснал дългът към доставчици в края на миналата година и дали срещу него в комбината стоят някакви складови наличности. При такива задължения би трябвало комбинатът да има запаси от въглища и руда за половин година напред, твърдят хора от бранша. По непотвърдена информация обаче тези 100 млн. марки не са обезпечени нито със суровина, нито с готова продукция.
През седмицата от централата на "Ердемир" заявиха, че твърдо държат преди сделката да бъдат подписани дългосрочни договори с фиксирани цени за доставките на електроенергия и природен газ. При повечето големи енергийни компании на Запад е нормална практика да сключват търговски договори с големите си потребители при диференцирани цени. За да стане това практика и у нас обаче, е нужно да бъде премахната държавната регулация върху ценообразуването на Булгаргаз и НЕК. Досега това се отлагаше от правителството, но нищо чудно заради "Кремиковци" тази политика да бъде разчупена, смятат експерти от енергийния бранш.
Още щом бяха огласени параметрите на офертата на турската компания, започна да се прокрадва мнението, че условията на "Ердемир" са унизителни за държавата и е по-добре да се търси друг вариант за "Кремиковци". Според запознати през седмицата на консултантите е бил зададен отново въпросът дали при всички тези облекчения, поискани от турците, не е възможно да бъдат привлечени нови стратегически инвеститори като "Круп - Тисен", "Бритиш стийл" и други големи от стоманодобивния бранш. От "Аткинс" обяснили, че едно ново набиране на оферти обаче ще отнеме поне няколко месеца, а през това време "Кремиковци" съвсем ще рухне.
Така или иначе, ако преговорите с "Ердемир" не завършат с успех, вероятно ще се разговаря отново с "Дюферко", която предлага сключване на джойнт венчър за основното производство на "Кремиковци". Според запознати швейцарците са готови да придобият чистите активи, като платят известна сума в брой и поемат изплащането на заема (80 млн. долара) към Стопанска банка, зад който стоят вземания на "Банк ъф Аустрия". Предлаганата от "Дюферко" схема предвижда държавата да участва с дял от 45% и 34 млн. долара в новосъздаденото дружество. Останалите 55% ще държи швейцарската фирма, която ще получи правото да изкупи и останалите акции в срок от няколко години. "Дюферко" винаги е разчитала на силно лоби в лицето на промишления зам.-министър Марин Маринов, твърдят участници в преговорите. Засега против тази схема били консултантите и вицепремиерът Александър Божков, който твърдял, че това не е приватизационна сделка. Според Божков първо трябва да се изчерпят всички възможности при преговорите с "Ердемир" и едва тогава да се тръгне на нови разговори с "Дюферко".
Всъщност истинският въпрос е не кой да купи "Кремиковци", а дали изобщо ще има сделка. Защото от всички варианти най-лошият е този, който предвижда комбинатът да остане държавна собственост, заплашен от антидъмпингови санкции и удобен за ново източване.
Синята виртуална реалност
Има реална политика, която се прави от политиците, и виртуална, която се прави от медиите. Този свой извод съобщи в началото на седмицата новият шеф на информацията в СДС Илия Петров. Очевидно управляващите са прозрели, че споменатите две политики клонят към абсолютно несъвпадение. Сигурно затова официално обявиха въвеждането на нов подход към информацията и общуването. По решение на Националния изпълнителен съвет (НИС) депутатът Илия Петров изостави координацията в партията и се зае да организира компютърна връзка между централата и сините структури, както и контакта между властта и медиите - задача, която СДС си постави отдавна. Важността на този сектор бе потвърдена и с избирането на зам.-председателя на НИС Надежда Михайлова за отговорник по информационните въпроси в партията. Но през всичкото време, вместо да решава задачата, СДС само периодично я подновява. Всеки пореден опит е гарниран с новаторски идеи, които най-често се оказват хаотични
Спорадичните неприцелени махове на медийните отговорници в СДС закачаха на въдицата ту новия усмихнат имидж на премиера, ту семинари за засилена комуникация, ту пътуващи министри из страната за едногодишен отчет пред електората... Така на принципа "проба-грешка" управляващите изпробваха на живо всякакви модели на поведение и информационно общуване. И все неуспешно, защото сами ги зарязваха и поемаха в друга посока. Стигна се до преднамереното, но и надлежно оповестено мълчание на Костов. Покрай него медиите дори не забелязаха как от фронта на новините съвсем изчезна вицепремиерът Бакърджиев. Двамата, а и целият НИС, бяха заменени с постоянното присъствие на Екатерина Михайлова.
Шефката на парламентарната група води преговори с политически партньори, обяснява действията на СДС, коментира проявите на опозицията - изобщо всичко, към което има медиен интерес. Тя не показва страх, че може да се изхаби или дори да се изложи, а с охота дава отговори. Едва ли обаче на "Раковски" 134 не си дават сметка, че милите й отношения с журналистите не могат да компенсират нуждата от професионална компетентност за такива изяви.
Променената конфигурация на партийния връх от началото на годината наистина доказва делегираните лично от Костов разширени правомощия на Екатерина Михайлова. Но това в никакъв случай не обяснява ежедневното й медийно преекспониране. Обяснението може да се корени в някаква нова и фундаментална стратегия, но може и да е съвсем простичко: в синята централа пак не са съвсем наясно какво ще правят, с кои "нови" лица и как. Докато трае търсенето, личният ресурс на зам.-председателката на НИС прикрива липсите на хора и идеи.
След всеки зарязан опит за общуване, вместо да си признаят провала, управляващите задължително се обясняват. От обясненията винаги става ясно, че повредата не е в техния телевизор. Всеки път виновни се оказват медиите, а първите мъже в държавата се държат като обидени деца. "Бяхме добрички и усмихнати, отговаряхме на всевъзможни въпроси, обяснявахме всичко, анонсирахме всеки наш ход. И какво стана? - Нищо! Вестниците пишат, каквото си искат. Ние пък няма да се обясняваме повече! " Това е най-пресният коментар на депутат от СДС за новото информационно поведение на партията. Раздразнението си от журналистите съвсем не прави опити да прикрива дори самият министър-председател. Иван Костов многократно прави обидени забележки на репортерите, докато накрая съвсем се покри. Седмица след консултациите при президента стана ясно, че Петър Стоянов също е предупредил депутатите от СДС за това колко ясно се е очертала невъзможността на управляващите да използват медийното пространство. Оправданието отново било, че медиите правели, каквото си поискат.
Нашият дневен ред е дневният ред на обществото, повтаряше Костов през първата година от своето управление. Той обещаваше министрите непрекъснато да слизат при обикновения човек, да го питат за проблемите му и да му обясняват как ще ги решат. В края на втората година новият информационен отговорник на СДС Илия Петров обяви: "Премиерът ще се изказва само по важни за държавата въпроси. " Стана ясно още, че Костов ще общува с нацията по БНТ.
Колкото и да са информационните лутания на СДС, толкова дълъг е и списъкът със забравени обещания на управляващите, прозвучали най-често от устата на премиера. Дори само в сектор "Комуникация" те са неизброими. Първото той направи още в деня, в който представи пред СДС и Народен съюз членовете на проектокабинета си: "Веселин Методиев ще е и говорител на кабинета, защото най-ясно формулира конкретни неща и се разбира добре с медиите. " Някой да помни образователният министър да се е изказвал от името на правителството?
За корупция е уволнен висш държавен служител, съобщи Костов в най-гледаното време на БНТ, но показно премълча името и ведомството на чиновника. Съобщението му имаше вида на черния силует, публикуван отвреме навреме във вестниците с въпрос "кой е уволненият министър". Тези публикации премиерът най-често обявява за "инсинуативни" и отказва да коментира. Не коментира и собственото си съобщение, а остави в недоумение целокупната гледаща общественост.
"Ще възстановим диалога" е новото заклинание на мнозинството, анонсирано пак от Костов веднага след коледните празници. Вместо това на медиите бе съобщено, че ще общуват с когото реши СДС, и то на официални пресконференции. И за да не стават грешки, на традиционно приказливите депутати бе наредено при неформални контакти с журналисти да си мълчат.
В края на октомври миналата година политологът Евгений Дайнов каза пред вестник "Демокрация": "Гигантският проблем, който стои пред СДС от създаването, е липсата на разбиране що е то информационна политика. " В същото интервю смятаният за най-близък на СДС политолог обяснява какво голямо нямане е в информационния сектор на партията - не е определен адресатът, няма го носителя, няма център, липсва дори системата, информацията е малко, неясна и хаотична. Точно на Дайнов управляващите бяха дали преди година правомощия да ги обучава в хватките на комуникацията. Сигурно и без да са прочели изводите му, сега те вероятно сами усещат нереалния медиен свят, в който сами се вкараха.
Пробойните в информационната политика станаха в края на ноември повод за сериозен конфликт между първите в СДС. Александър Божков вече бе обвинил българските медии, че прогонват чуждите инвеститори с негативните си публикации, когато Иван Костов събра на спешен НИС подчинените си. Там вицепремиерът отнесъл критики, той пък припомнил на Командира, че отговорна за информационната политика е Надежда Михайлова. Оттогава датират и първите сигнали за въвеждане на нов комуникационен ред в държавата. Той може и да не успя да размрази инвестиционния климат, но чудесно замрази информационния.
Вече втори месец "реалната политика, която се прави от политиците", тъне в непрогледна мъгла. Освен жалби за диалог и несбъднати консултации налице е само узаконеното бъдещо премахване на трите нули от българския лев. Другото са подновените обещания на информационните лидери пак да започнат да си говорят с обществото.
Всичко останало се случва зад високите стени или на "Дондуков" 1, или на "Раковски" 134. А там очевидно кипи трескава дейност. Телефонната връзка между Костов и заместниците му в партията се намира в най-активната си фаза, а колите им непрекъснато кръстосват от едната до другата сграда. Официална информация за ежедневните совалки обаче няма. Никой от управляващите не говори и за планове, разположени по-далече от утре.
Не е възможно в СДС да са си позволили пълното комуникационно затъмнение поради неспособност и безидейност. Остава вариантът сами да пускат фишеци. Първо, за да скрият несполучливите си информационни подскоци. И второ, докато се разберат кой, как и с кои медии ще прави виртуалната политика. Единствено ясна е предизвестената продажба на вестник "Демокрация". С характерното за сегашната власт самочувствие нейни представители обявиха: ще използваме другите медии, за да покрием липсата на партийния орган.
"Използвам" наистина е най-подходящият засега глагол, с който може да се определи отношението на СДС към медиите - едностранно спускане на подходяща информация. Защото от предпоследния семинар на Боровец управляващите нито веднъж не се сетиха, че в комуникацията има две страни.
Татарчев отшумя като приказка
След по-малко от три седмици главният прокурор Татарчев вече ще е в миналото. Ако има нещо, с което той ще остане в историята, това вероятно ще е фактът, че е първият обвинител номер едно в страната ни, избран след падането на Живков. Ще се запомни може би и неговата крилата фраза в стил Луи XIV, че "над мене е само Бог". Ако се изключат неизменните шумни скандали около неговата личност и действия, 7-годишният му мандат протече доста безсмислено и безлично. Не без участието на Татарчев правораздаването остана без своите първи седем години, когато трябваше да се изкорени набиваното в главите на електората схващане, че "законът е за кон, но не и за лъв".
През мразовития февруари на 1992 г. малко хора имаха представа що за човек е бъдещият главен прокурор. За тогавашното СДС-мнозинство той беше просто тъмносин адвокат, репресиран, човек, който е готов на всичко само и само да декомунизира правосъдната система. Изборът му беше по-скоро плод на случайността, отколкото на някакви целенасочени комбинации. Бъдещият главен прокурор беше известен по-скоро с пламенните си изказвания по митинги, отколкото с пледоариите си в съдебна зала. Така изгря звездата на Татарчев... Седем години по-късно активистите от "Раковска" 134 с болка си спомнят за времето, което бившият им съратник пропиля в безцелни кампании срещу този и онзи.
Вместо да направи прокуратурата ефективна структура, която спазва буквата на закона, Татарчев се захвана да си го връща на червените, и то от първия ден на своя мандат. Обвинението започна да разследва бившия първи Тодор Живков, експремиера Андрей Луканов, бившия соцлидер Александър Лилов, ексшефа на МВР и бивш вицепрезидент Атанас Семерджиев (за унищожените архиви на МВР). Образувани бяха дела за лагерите на смъртта, за възродителния процес, за реабилитиране на жертвите от Народния съд. Луканов дори се озова без депутатски имунитет и зад решетките по обвинение, че е отпускал помощи за "народноосвободителните движения в страните със социалистически път на развитие в третия свят". По нито едно от тези дела обаче и до момента не се е стигнало до осъдителна присъда. Покойният Андрей Луканов дори успя да осъди страната ни в Страсбург за незаконно налагане на мярка за неотклонение "задържане под стража". Сега държавата е принудена да плати на Лукановите наследници 40 000 френски франка за престоя на бившия министър-председател в следствения арест.
Докато ровеше в миналото обаче, Татарчев остави на автопилот делата от настоящето. И понеже е чувствителен и честолюбив, предпочете да се заобиколи с верни люде и ласкатели. Магистратите, които инвестираха времето и средствата си в обеди и вечери с главния прокурор, отбелязаха небивал растеж в кариерата. Бойко Рашков се пребори за мястото на Ани Крулева и стана началник на Националната следствена служба. Владислав Славов се издигна до мястото на зам. главен прокурор, а след това - до председател на Върховния административен съд (ВАС). Съдията Николай Урумов стана зам.-председател на ВАС. Прокурорът Михаил Дойчев получи временно назначение като и.д. зам. главен прокурор и ръководител на групата, която разследва банковите дела. Обвинителят Емил Карамфилов оглави Прокуратура на въоръжените сили и постави генералски лампази... Почти всички окръжни прокурори бяха подменени с хора, които по един или друг начин са близки до Татарчев. При всяко обвинение срещу неговите приближени, главният прокурор назначаваше не проверка за дейността им, а следствно дело срещу съответния "клеветник", който в повечето случаи се оказваше журналист. Най-преследвани бяха онези, който пишат срещу самия главпрокурор. Със следствени дела за свои материали против прокуратурата се оказаха журналистите Пламен Каменов ("Нощен Труд"), Анна Заркова("Дневен Труд"), Татяна Ваксберг ("Свободна Европа"), Митко Щирков ("Дневен Труд"), Валентин Хаджиев ("24 часа") и много други. В случая с Анна Заркова обаче Татарчев надмина себе си, като я обвини в задаване на провокативни въпроси. Призът за най-преследван представител на пишещата гилдия печели старозагорската журналистка Йовка Атанасова, която има 12 следствени дела за оклеветяване на длъжностно лице. Наказателният кодекс предвижда до 3 години затвор за журналистите, осъдени за клевета.
Докато громеше представителите на медийната гилдия, Татарчев проявяваше учудващо човеколюбие спрямо хора, които надали го заслужават. Най-скандален беше случаят от 1994 г., когато главният прокурор освободи заловеният при акция на баретите драгомански контрабандист Боян Петракиев-Барона заради зъбни проблеми. След това обвинител номер едно се опита да образува следствие срещу баретите по подозрение, че са били Барона при акцията. Тогавашният шеф на полицейските специални част полк. Красимир Петров обаче се опълчи на Татарчев и отказа да му даде имената на своите подчинени. Баронът излезе на свобода срещу парична гаранция от 500 000 лева, избяга зад граница с фалшив паспорт, но беше заловен в Чехия и осъден по тамошните закони. Гангстерът беше екстрадиран в България едва след като излежа присъдата си в пражкия затвор. Делата му още се влачат по инстанциите на родното правораздаване.
Зад граница след пускането си под гаранция се спасяваха и много други именити арестанти - Дилян Дорон, Иво Недялков, Майкъл Капустин, Ангел Златанов-Акрам, депутатът Дончо Димитров... Само усърдието на чуждите правоохранителни органи върна част от видните арестанти на родната Темида. Нито един от тях обаче не е осъден, а Дорон дори беше оправдан. Видните следствени банкери Иван Миронов и Иван Китов пък се възползваха от любовта на магистратите към паричната гаранция и потънаха в неизвестност.
Главният прокурор Татарчев ще се запомни и със своя инат, несговорчивост и най-вече с личните си войни. В началото беше конфликтът му с бившата директорка на Националната следствена служба Ани Крулева. Враждата между двамата продължи около 2 години, преди Татарчев да срази своята опонентка. През това време работата между подопечните им ведомства трудно можеше да се нарече образцова. През март 1995 г. Крулева беше отстранена от ВСС по обвинение, че е провалила делото за така наречения оня списък (по разработка на НСС срещу Ахмед Доган, който занесъл в турското посолство имената на българските разузнавачи в югоизточната ни съседка), заради слаба работа по линия на югоембаргото, за проваляне на делото срещу Барона и за изнесена тенденциозна информация пред пресата.
Безпредметна се оказа и кампанията на Татарчев срещу така наречения приятелски кръг "Орион", който автоматично получи от главния прокурор определението бандитски. Основните обвиняеми по аферата Румен Мирчов Спасов, Веска Меджидиева и Цецка Петрова продължават да се радват на жаркото южноафриканско слънце, след като магистратите в ЮАР отказаха екстрадирането им. Те са следствени заради източването на 6 милиона долара през орионската Българска земеделска и промишлена банка, както и за незаконната приватизация на село Георги Дамяново, станало по-късно известно като "първо частно село". Следствието за зърнената криза срещу земеделския министър в социалистическото правителство Васил Чичибаба, неговия екип и ексшефа на Нефтохим Стефан Неделчев също не е стигнало до съд. Така че гръмките изявления на Татарчев по адрес на Виденовото обкръжение се оказаха поредното позьорство и безцелно надуване на мускули.
След Крулева и орионци главният прокурор кръстоса шпага и с вътрешния министър Бонев. Конфликтът между тях избухна покрай аферата "Роко", когато МВР обвини Татарчев, че покровителства кърджалийския престъпен свят. Скандалите между двамата продължиха около година и половина. В резултат работата между МВР и прокуратурата беше почти парализирана. Шефът на Националното следствие застана на страната на Татарчев и съвсем логично беше обявен за враг на реформата от управляващото мнозинство. Резултатът беше, че след като не успяха да привлекат Рашков на своя страна, те просто разформироваха службата му. Шефът на следствието се превърна в черната овца на магистратурата. Началникът на новосформираната Специализирана следствена служба е в тотална немилост и е на път да изгуби всичко, за което до момента се бореше. Той не само беше елиминиран от главпрокурорския пост, но скоро може и да се окаже персона нон грата в магистратските среди. В петък във Върховния административен съд беше даден ход на делото срещу избора му и за директор на Специализираната следствена служба. Правосъдният министър Гоцев пък повдигна въпроса за избора на Рашков и неговия колега Ангел Александров в новия ВСС, тъй като двамата членуваха и в стария, който беше преждевременно разформирован. По конституция магистратите нямат право на два последователни мандата. Казусът е спорен и вероятно ще се гледа от Конституционния съд. Въпреки това по всичко личи, че Татарчев ще се запомни като човекът, теглил чертата на Рашковата кариера, лансирайки го за свой наследник.
На нападките можем да отговорим с открити финанси
Мариана Милошева, председател на фондация С.Е.Г.А.*, пред "Капитал"
- Не, макар че винаги е по-добре да има дискусия, отколкото да има мълчание, както в случая с гражданския сектор. Това, което се коментира за нестопанските организации, е, че те са място за далавера, за пране на пари. Проблемът за закона е гореща тема отдавна. Дори самият граждански сектор поставяше въпроса, че иска да има регулация на взаимоотношенията с държавата. Всеки говори за нестопански, неправителствени организации (НПО), винаги има една негативна дефиниция. Това са граждански организации - начин на свободно сдружаване на хора с общ интерес за решаването на общ проблем, които имат желанието и силите да се борят за решаването му.
- Не познавам пълната историята на законопроектите, но ми прилича на суматоха. Нещо като "бързай бавно".
- Да, много закъсня този закон. Не може една страна, която десет години прави крачки към демокрацията, да няма регулиране на взаимоотношенията с гражданите. Българските НПО бяха сред първите, които направиха предложения за закон. Успешните ни проекти бяха цитирани като пример в цяла Източна Европа, а останахме последни. Всички имат такива закони.
- Не, не само заради това. Този закон отдавна стоеше на изчакване в парламента. Законопроектите бяха различни. Може би сега се е появило място в дискусиите и място в дневния ред. Организациите отдавна натискат такъв закон да бъде приет и осъзнават необходимостта от такъв закон.
- Не, няма влияние за разглеждането на проекта. Тези пари не зависят от приемането на закона. Това е целева програма на американското правителство за развитие на гражданския сектор.
- Не сме участвали до момента, защото не сме юристи, но сме застъпвали нуждата, че трябва да има регулиране на взаимоотношенията, че трябва да има публичност и прозрачност.
- Аз не съм юрист и юридически не мога да тълкувам закона, но това, което е важно за мен в законите, са два компонента - единият е рестриктивен, а другият е насърчителен, и един закон е добър, когато в него има баланс между двете части. Дискусията около законопроектите остана за рестриктивната им част - кой, колко и по какъв начин ще контролира взаимоотношенията държава - НПО.
Позицията на фондацията е изразена и в общата декларация, изготвена на срещата във фондация "Отворено общество". Застъпвахме каузата, че не може да има директна намеса на органите на държавната власт с решение по целесъобразност. Посочихме нуждата от принципи на прозрачност и обществен контрол. Трябва да има и публичен регистър като форма на публичен контрол.
- Името ни е "Старт за ефективни граждански алтернативи" и мисля, че ще помогнем и на министър Богомил Бонев да стане алтернативен. Нас не ни страх да ни извикат съответните органи. В демократичните общества взаимоотношенията между НПО и държавата не означават единствено извикване за контрол. Една от основните функции на гражданските организации е да могат да представляват гражданските интереси пред институциите, от които зависи решаването на конкретните проблеми. Ние вече имаме история на партньорство и диалог със съответните институции на местно и на национално ниво.
- Разбира се, че трябва да има. Въпросът е какъв контрол. НПО се контролират първо от гражданите, чиито интереси защитават. Това става чрез публичен регистър и прозрачност на дейността.
Второ, НПО се контролират от донорите - тези които осигуряват средствата. Те не се дават, а се печелят в рамките на програми, които имат изисквания, които организацията, спечелила средствата, трябва да спазва. Това е договор, в който има клаузи. Донорски програми изискват и външен одит. Това се нарича контрол по целесъобразност - дали средствата са изразходвани за целта, за която са отпуснати. НПО подлежат и на финансово-счетоводен контрол от съответните институции.
Важна е и общата законодателна среда. В Закона за държавната администрация например, обнародван в ДВ на 5 ноември 1998 г., в глава "Органи на изпълнителната власт" има следния чл.22: "Определяне на представители от страна на държавата в ръководните органи на неправителствените организации, в това число фондации, ефории, фондове, настоятелства, асоциации и други сдружения с нестопанска цел, се извършва със заповед на съответния министър, в чийто ресор е дейността на конкретната организация, съгласувано с министър-председателя. " Този параграф е силно рестриктивен и за мен е странно, че има смесване на изпълнителна власт и гражданско общество. Това е директна намеса в самосдружаването и нарушава основно право. На този текст в закона за държавната администрация не се обърна внимание, защото НПО си мислеха - ние не сме там.
Когато се прие закон за мръсните пари, НПО трябваше да "донасят" бързо откъде и как, и какви са даренията, които те получават. Мога да ви кажа конкретни примери - според този закон например аз трябва да дам гаранция, че ЕС не си пере парите, програма "ФАР - Демокрация" или холандската фондация НОВИБ и правителството на Холандия не си пере парите. Сега в Лом съвместно с фондация "Рома" успяхме да организираме едно дарение от фондация "Помощ за благотворителността в България", която има партньор във Великобритания, уредихме целево дарение за местната болница. Директорът на болницата може би, четейки всички тези неща, първото, което е казал, е - тези пари не се ли перат.
- Не, до момента не. Не зная кой министър би могъл да го прави. Ние стимулираме гражданско участие и решаване на конкретни проблеми чрез граждански алтернативи и се опитваме да общуваме с всички министри по конкретни проблеми. Ние сме търсили диалог, а не институцията с нас, за да ни контролира.
- Фондация С.Е.Г.А. попълва данъчната си декларация и се отчита пред съответните данъчни служби. Имаме годишен одит. Отчитаме се пред донорите, с които работим - одит по холандските изисквания. Били сме контролирани от Европейската сметна палата, защото сме имали фондове на ЕС.
- Да, достатъчен е. Веднага мога да давам отговор по всички обвинения за корупция. На нападките можеш да отговориш с открити финанси.
- Аз съм и оценител на програми. В някои от случаите международни донори ми възлагат да проверя изпълнението на конкретна програма. Нямам впечатления за корупция. Сигурно има и организации фантоми, които се опитват да автоконсумират средства и да търсят форми за самообогатяване. Не съм се сблъсквала, но не мога да гарантирам, че ги няма.
- Стимулирането на дарителството е основен проблем, който се пропуска. България има традиции в дарителството. Крайно време е да вземем от Европа това, което е свързано със стимулиране на дарителството, и аз ще говоря в позитивните термини. Омръзна ми за дарителството да се говори като за далавера, за възможно изпиране на пари. За мен дарителството е част от гражданската култура. Този, който дарява, участва - ти даряваш, за да може проблем, който те вълнува, да бъде решен. В другите развити страни обикновено се стимулира дарителството, защото държавата признава, че тя просто не може да достигне навсякъде поради липса на време, на ресурси, поради липса на хора, които да направят тези програми.
- В Словакия например се опитаха да наложат един безумно рестриктивен закон за НПО и там имаше национална акция, и можем да се научим от тях как се прави гражданска кампания. Има много неща, които се правят в Полша, Унгария и в Чехия. Там беше фокусирана и основната помощ на международната донорска общност през първите години след 1989 г. Нас ни считат малко като втория ешелон, но България има един доста сериозен граждански сектор с проблемите на откриване и преоткриване на истини, учиш се през пробата и грешката. Каквото и да пише в големите учебници, трябва да се преведе в нашия контекст, защото привнесените модели не работят. Трябва да открием работеща формула за България.
И ти ли, Бонев
Богомил Бонев, любимецът на всички медии, министърът с най-висок рейтинг в правителството на СДС, медийният Рамбо, Генералът, и той нападна журналистите. След дълго мълчание МВР-шефът даде интервю за националното радио и наред с някои верни думи, които каза, обвини колегията, че изкривява картината на криминалната престъпност в държавата. Дори че мутри плащат по 100 - 200 долара за публикации във вестниците и нагнетявали напрежението в обществото. По-добре да беше мълчал. Защото какъв е смисълът да се казва "Ние може и да не сме добре, ама вие сте много зле! ".
Министърът направи кратък сравнителен анализ на медиите в България и как българската журналистика създавала лош имидж на страната.
Същата теза преди време изрази и вицепремиерът Александър Божков, който обвини вестникарите, че с писанията си гонели инвеститорите от България. Премиерът Костов също спря окончателно да се явява на пресконференциите на СДС, защото въпросът за бъдещето на ТЕЦ "Марица-изток" бил "арогантен". Малко преди това министър-председателят се скара в ефир на водеща в БНР, че задавала агресивни въпроси.
Толкова ли бързо сегашните управляващи забравиха класическия урок, че не журналистите са виновни за неуспехите на управлението, най-малкото защото самите те не управляват, а само отразяват. Всички отдавна знаят, че когато политиците започнат да виждат врага в медиите, идва началото на края на всяко едно управление. Това означава, че те са загубили реална представа за действителността , че нямат достатъчно логично обяснение за нещата, които се случват, и не могат да признаят собствените си грешки. Камо ли да ги поправят.
Търсейки инвестиции, София и Скопие се заговориха
Обратно на сдържаните коментари, които се прецеждат от започналите тази седмица българо-македонски консултации между експерти от външните министерства, от Скопие гръмна новината за установяването на дипломатически отношения между Република Македония и Тайван. Съобщението за официалната церемония в Тайпе е само началото на бъдещ голям не само дипломатически скандал, който може да бъде със сериозни последствия за коалиционното правителство на Любчо Георгиевски още преди да е навършило 100 дни.
И това вече пролича - Китай обяви за неподходяща тази стъпка и нищо чудно да прекъсне дипломатическите си отношения с Македония, както досега без колебание е правил с всяка страна, разменила посланици с Тайван. В Скопие доизживяващият мандата си президент Киро Глигоров каза, че не признава и се разграничава от този акт.
Явно новите управляващи край Вардар твърде много се надяват на сериозни инвестиции от екзотичния остров с просперираща икономика, за да се решат на подобен риск. В случая цената на финансовия пакет, който Тайпе ще осигури на Скопие като компенсация на неприятностите с Китай, е финансов пакет на стойност над 1 млрд. долара.
Скандалът не е толкова фон на първите политически контакти между София и Скопие след победата на коалицията ВМРО-ДПМНЕ на миналогодишните избори, колкото ключ за разкодирането на смисъла им. За да задвижи рухналата македонска икономика, новият управляващ екип край Вардар търси всякакви, дори анатемосвани от досегашната пропагандна машина възможности. По тази причина замразените заради т.нар. езиков спор икономически отношения с България са твърде голям лукс за правителството на Любчо Георгиевски. В началото на своето управление то вече посреща последствията от общата граница с пожароопасното Косово, крепи етническото спокойствие в самата Македония, налага с променлив успех кадрови промени в ключови структури като министерствата, дипломацията, националните медии, силовите ведомства, но засега му е непосилно трудно да се оправи с цялото наследство на бившите комунисти. И още доста време, когато някой негов министър реши да участва в панихида на български революционер като Тодор Александров, ще отбива обвинения, че служи на чужди интереси.
Дълго време от двете страни на границата се чуваше - ако се премахне езиковият спор, останалото ще си дойде на мястото. Може би обратният ъгъл - да поговорим за икономика, а езикът ще си дойде на мястото - е по-прагматичен и сега ще даде резултат.
Въпросът е не само за 22-та междуправителствени документа за регламентиране на икономическите отношения. Има транснационални проекти в комуникациите и транспорта, полезни и от двете страни, които няма как да бъдат финансирани от международните донори, при положение че преди това съседките не подписват с години никакви документи помежду си. Като куриоз - смесената комисия за търговско-икономическо сътрудничество все още е в процес на структуриране, а насрочената за средата на 1996 г. първа сесия така и не се състоя. Сега сме 1999 г. Началото на сегашните българо-македонски контакти не е само задействане на "позитивна енергия и добра воля" към съседите, която коалиция ВМРО-ДПМНЕ обеща на македонските избиратели през есента. Става въпрос за съобразяване с реалностите, които за страни в преход като нашите означават най-вече необходимост от външни инвестиции.
Затова въпросът възможен ли е вече политически диалог между София и Скопие, без да бъде опакован от предразсъдъци, сантименти, символика, историческа патетика и всякакъв друг психологически баласт, би трябвало да има само един възможен отговор - положителния. Но и в двете страни всяко усилие в тази посока веднага задейства познатите националистически рефлекси и схеми за признаване на малцинства. В това отношение българското правителство е по-зряло най-малкото защото вече е препатило как властта може да бъде изтървана и след щастливи 100 дни.
Ако рационалният тон на сегашната среща в Скопие, заявена най-общо като развитие на сътрудничеството между България и Македония, се запази, може да се очаква, че скоро ще падне и т.нар. езикова бариера. Министър-председателят Любчо Георгиевски в интервю не изключи вероятността формула за разрешение на езиковия спор между България и Македония да се намери и ако това стане, диалогът между София и Скопие може да продължи на по-високо равнище през втората половина на февруари. Георгиевски каза още, че "в бивша Югославия съществуваше тактиката да се повдига малцинственият въпрос спрямо съседите и това е погрешно. Ще се стремим да обсъждаме въпроси, по които нямаме спорни моменти".
В същия тон са и коментарите на основните вестници в Скопие - "Дневник", "Нова Македония" и "Македония денес". Според тях, макар че от сегашните разговори между двете министерства да не се очакват конкретни резултати, те се провеждат в условия на доверие. Изключително сдържан този път е даже езикът на вестник "Нова Македония", печално известен досега с антибългарската си реторика, особено в предизборната кампания.
За всеки, който следи по-отблизо одисеята на българо-македонските отношения, това е ясен сигнал, че ледът между двете страни може да се стопи още преди началото на пролетта. Най-вероятно София и Скопие ще се разберат да подписват помежду си документи на официалния език, записан в конституциите на двете страни. И ако не се търси сметка за победители и победени, ще е голяма победа в балкански условия. Това и за света вече ще звучи разбираемо.
Партиите извадиха предизборния реквизит
Националната информационна агенция разпространи в сряда политическата вест: "Кметът на Стара Загора се учи да свири на саксофон. " Градоначалникът Цанко Яблански се готвел да привлича избиратели на бял кон (истински) и да замени досегашния тромпет с новата свирка. От Пловдив пък дойде новината, че Спас Гърневски облича бяла риза, но не за нов мандат, а като сбогом на политиката и попътен вятър в журналистиката. По същото време в БСП решиха в предизборната си кампания да клеймят "сините братовчеди".
Въпреки инструментите и гардероба на отделни герои и речника, целта и в двата лагера е една - кметските места, които ще се разпределят на изборите през октомври. Подходите за подбора и подготовката на кандидатите също си приличат поразително - семинари, организирани от партийната централа, и послания, измислени също там.
Синята политическа академия начело с министър Марио Тагарински пише сценария за семинарните занятия на кандидат-кметовете от СДС. Те щели да се учат как да влязат в политическия и граждански елит. Такава информация бе анонсирана от "Раковски" 134 в средата на месеца. В началото на тази седмица обаче пак оттам отрекоха, че са поверявали кметското обучение на Тагарински. Правомощията за подготовката и на кандидатите, и на кампанията им няма да бъдат разширявани извън рамките на НИС на СДС. Ръководството заедно или поединично ще присъства на всички регионални събрания по номинирането на кметовете и общинските съветници, по обучението им и хода на кампанията. Вече са факт първите обиколки на лидерите из страната, без обаче те да се афишират широко. Совалките имат проучвателен характер за готовността на местните организации и нагласите на електората. Лично главният секретар Христо Бисеров ще надзирава подготовката. През уроци ще минат сега, когато сектор "Национална координация" в СДС няма шеф - след избирането на Илия Петров за ръководител на информационния отдел, Бисеров остава едноличен началник на структурите и кадрите. В партията все още не е обсъждан приемник на Петров. Несигурните региони пък са специално прикрепени към водещи фигури. Екатерина Михайлова например ще помага за победата в Бургас. Дори вътрешният министър Бонев влиза в плановете на управляващите като коз в превземането на Кърджали. След първоначално провъзгласената водеща роля на изборния стратег Евгений Бакърджиев, засега функциите му остават на ниво подготовка на предизборните послания.
Предизборният колорит, яхнал коне и стихосбирки, само буди интерес, твърдят сините. Кой обаче ще се класира на последната права преди изборите, ще решат пак от партийната централа. Макар че през уроци по кандидаткметско обучение ще минат предварително избраните и комплектовани след вътрешнопартийния вот екипи.
Социалистите започнаха предизборните занятия с измислянето на лозунг за кампанията. Първото предложение на Георги Първанов беше "Да довършим започнатото", но червените депутати се усъмниха какво точно ще довършват. Втори в поредицата претенденти за най-оригинален лозунг се нареди Георги Пирински, който издигна посланието "Братовчедите ви излъгаха! ". С това плакатният ентусиазъм на социалистите секна, а лидерът се зарече, че ще предложи създаването на обща работна комисия с евролевицата и други партии, която да изгради по-привлекателен образ на българската левица за предстоящите избори.
Конкретната подготовка на местните избори е поверена на комисия под ръководството на Георги Божинов със заместници Васил Калинов и Стефан Нинов, въпреки че цялостното ръководство и отговорност пое изпълнителното бюро на партията. Под шапката на Божинов са и шест други комисии по отделните направления, но на национално ниво от "Позитано" 20 са организирали само един семинар, които се проведе тази събота в НДК. Низовите структури ще бъдат запознати с актуалното социално-икономическо положение в страната, законовата рамка, социологическите проучвания за обществените нагласи и политиката на БСП. Кадровиците на социалистите предвиждат и регионални семинари, по възможност с подкрепата на чуждестранни фондации, които да доведат и западни експерти по изборни стратегии.
Иначе местните организации сами щели да издигат кандидатурите си, но според решенията на соцпленума от края на октомври миналата година Висшият съвет на партията щял да съгласува предложенията, за да се избегнат дублирания на кандидатурите. На изборите от 1995 г. в около тридесет общини БСП фактически се яви с по двама претенденти за местната власт и загуби кметските места в голяма част от тях.
На последния конгрес на БСП бе прието предложението да се направят първични избори за всички кандидатури, но засега темата замря, като механизмът бе заменен от публично обсъждане на проектокметовете.
Първоначалната идея в средите на евролевицата била да се изпратят стотина млади активисти в чужбина на краткосрочно обучение, но средствата не стигнали, така че бъдещите евролеви общинари трябва да се задоволят със семинари на родна земя. Първият от поредицата уроци за бъдещите имиджмейкъри на евролевите кандидати за местната власт вече се проведе в края на миналата година в "Етъра" - Габрово. Семинарът на тема "Принципи и методи на политическата пропаганда" се организира от Фондация "XXI век" на Алексанъдр Томов и френската "Жан Жорес". След изслушаните лекции за изборните комуникации, направата на рекламни брошури и плакати, организация на кампании и връзка с медиите всички участници получили сертификат, удостоверяващ правото им да лепят ликовете на кандидат-кметовете. От края на месец април заедно с останалите партии от левицата се очаква провеждането на съвместни учебни занятия по изборна стратегия и тактика.
Междувременно привържениците на модерното ляво ще трябва да отговорят на въпроса за "избора на мярката между единичното, особеното и общото, между интересите на отделния партиен член, местната организация и партията като цяло", като се постулира в директивата "Отговорността на избора" в бюлетина, издаван от евролевицата.
Илюзията за власт омая Томов и Доган
Ако за по-голяма автентичност залата беше в НДК, а не в БТА, посетителите на първото официално ръкостискане между евролевицата и Либералнодемократичния съюз (коалицията между Ахмед Доган, Желю Желев и Димитър Луджев) щяха вероятно да останат с впечатлението, че тече подранило предизборно студио.
Сбирката обаче навяваше и други чувства. Наредени на една маса, лицата на новата формация толкова често повтаряха думите власт, управление и борба с авторитаризма, че реминисценциите с други години бяха неизбежни. "Ние сме една изстрадала политическа група от тази генерация", обясни конфигурацията в залата Луджев, като имаше предвид периода на политическото съзряване на днешните партии. Военният министър от онези времена обаче не пропусна да спомене онова, което останалите партньори в залата премълчаваха или оставиха да бъде казано от Луджев: "На следващите избори никой няма да има абсолютно мнозинство. " Пропусна само да спомене, че "правителството на проф. Беров реализираше либерален тип политика на постепенния преход", както вече обобщи при учредяването на ЛДС.
Въпреки общите хипотези за коалиционни правителства Томов предпочиташе да не афишира контактите си с Доган, дори пускаше опровержения, в които "коалицията е спекулация на някои, които имат полза от това". Репликата обаче елегантно прозвучаваше като "не ме свързвайте много с Доган".
През декември на националната конференция на евролевите бяха определени критериите, на които трябва да отговарят партньорите на партията - "да е лоялен и почтен, да има политически, организационен и финансов ресурс, да е вътрешно единен идейно и организационно, да има кадрови потенциал и обществено-историческа перспектива".
Не е ясно на кои точно предимства в ЛДС са заложили от евролевицата, но освен уроците по политическа теория как социалдемократи и либерали са обречени да си сътрудничат, Томов успя да каже и с кого точно е подписала неговата партия споразумение - "с ядрото на либералното движение, с доказана електорална тежест".
"Българската евролевица и Либералнодемократичният съюз да координират (подчертано в оригинала - бел.ред.)предизборната си дейност в търсене на общи послания, програми за управление на местно равнище и по възможност за издигане и взаимна подкрепа на кметове на предстоящите избори", гласи част от споразумението между двете партии.
Според Александър Томов засега конкретни преговори не са водени, но евролеви активисти макар и с недомлъвки споменават, че вече са пресмятали местата, където СДС може да се яви с двама кандидати (като Бургас) или пък регионите с особено силно присъствие на ДПС в Североизточна България.
Ден преди срещата обаче Томов разясни характера на изборите за неговата партия: "Ние обединяваме двата вида избори в единен поток, затова правим алтернатива."
Амбициозното изявление на амбициозния политик беше подкрепено и от двамата представители на ЛДС Луджев и Доган, които макар и да не се обвързват с конкретни ангажименти, не пропуснаха да заявят от кого ще зависи бъдещото правителство. Още през ноември на учредителната конференция на ЛДС член на ДПС заяви: "Когато без нас не може да се състави правителство, тогава ще сме доживели до гражданското общество."
Всъщност формалното сътрудничество между Либерално-демократичния съюз и евролевицата започна с доказване потенциала на... радиото.
В понеделник двете партии оригинално се разминаха при подписването на споразумението за местните избори. Според лидера на евролевицата причината била погрешно съобщение на радиото за мястото на срещата. Поне така му се искаше на Александър Томов. По-късно се оказа, че новосъздаденото обединение между Доган, Луджев и Желев още не е съгласувало текста на споразумението. Недоразумението определено беше неприятно за евролевия лидер, който се бе опитал да проектира събитията с последователност, която трябваше да покаже "символното" значение на срещата. А той имаше готовност да каже много съображения.
В понеделник, час преди предвиденото подписване, се бяха събрали Кръстьо Петков, Петър Агов (новият шеф на БСДП) и Александър Томов, които разясняваха ползата от поредната солунска среща на левите партии и подкрепата от социалдемокрацията. Покрай информацията от прословутия беломорски град Томов направи и анализ на посещението си в Германия и резултатите от него. После допълни, че ще пише писмо до премиера, в което да го информира за съветите на германците за енергетиката, за чуждите инвестиции и вероятно за още нещо.
Предния път, когато Александър Томов се захвана с епистоларния жанр, беше в разгара на газовата криза и освен съвети за изход от ситуацията се споменаваха и уволнените евролеви активисти. Зад всичко остана пожеланата среща тет а тет за изясняване на приоритетите пред взаимодействието между двете партии. Тя не се състоя, а Томов стана пръв борец срещу "авторитарния режим" на Костов.
Към обвиненията в геостратегическа неграмотност на правителството отпреди девет месеца сега се прибавиха и липсващите чуждестранни инвестиции.
Намекът обаче беше друг. Лидерът на евролевицата обясни, че в Европа се формирала подкрепа за родната опозиция. Междувременно се появиха слухове, че по време на немския воаяж на Томов му е било препоръчано да се замисли над възможността за коалиционно правителство. Самият той опроверга информацията, но не пропусна да спомене оценките, които чул и го "било срам да предаде". Мнението на Запада е една от болните теми на Костов, особено след като обвини евролевицата, че разваляла имиджа на страната в чужбина.
Съобщенията на Томов обаче останаха в сянката на новия съюз с ДПС, който вдъхва далеч по-голямо самочувствие от ефимерната подкрепа на Европа.
Въпреки че резултатите от съвместното сътрудничество между Доган и Томов засега са само предполагаеми, те успяха да предизвикат реакция откъм СДС. Разсъжденията на Екатерина Михайлова и Христо Бисеров на тема кой е "посредник на дявола" създадоха необходимия фон за новата конфигурация на кандидатите за властта. До момента претенциите на Томов и Доган обикновено предизвикваха коментари от рода на: "Силни думи. Неразумни приказки. Така не се приказва. " Този път сините кадровици не се задоволиха със семпли определения и поне за кратко си създадоха опоненти в медийния мир, които да претендират, че са притеснили управляващите с поредната алтернатива. Втора подобна проява обаче едва ли ще разбуни духовете, дори да се осъществят прогнозите на Доган, че през март може да бъде предизвикан вот на недоверие към кабинета.
Накратко
По покана на министъра на външните работи Надежда Михайлова на 2 и 3 февруари на официално посещение у нас ще бъде министърът на външните работи на Руската федерация Игор Иванов. Двамата външни министри ще подпишат план за сътрудничество и консултации между външните министерства на двете страни за 1999 г. Игор Иванов ще бъде приет от президента Петър Стоянов, от председателя на Народното събрание Йордан Соколов и от министър-председателя Иван Костов. Програмата на руския гост предвижда и среща с депутати от парламентарната комисия по външна и интеграционна политика. Основна тема на разговорите на министър Игор Иванов в София ще бъдат двустранните отношения и предстоящата сесия на смесената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Тя ще се проведе от 10 до 20 март в Москва. Ще бъдат обсъдени също актуални международни проблеми, по-специално обстановката в Косово и на Балканите.
Български фирми ще строят обекти за "Газпром" за 80 млн. долара. С тях ще плащаме 20 на сто от доставките на природен газ, съобщиха вицепремиерът Евгений Бакърджиев и зам.-шефът на "Газпром" Богдан Бодзуляк. В началото на 1999 г. в РАО "Газпром" са подписани документи, осигуряващи износ на български строителни стоки срещу природен газ. Одобрената строителна програма ще се реализира чрез тристранни договори между РАО "Газпром", "Булгаргаз" ЕАД и наши строителни фирми. Булгаргаз ще заплаща директно на българските фирми, след като РАО "Газпром" удостовери извършеното строителство. Бартерът "строителство срещу природен газ" е резултат от меморандума, който Бакърджиев и председателят на РАО "Газпром" Рем Вяхирев подписаха през април 1998 г. в София. В него се предвиждаше 20% от вноса на руски природен газ в България да бъде заплащан със строителни услуги, предоставяни от наши фирми.
Българската позиция по нефтопровода Бургас - Александруполис е непроменена: необходимо е руската страна да гарантира достатъчни количества нефт, които да осигурят натоварването му, заяви началникът на управление "ОНД" във външно министерство Веселин Филев пред БТА. В редакционна статия в гръцкия вестник "Пондики" от 21 януари, посветена на неотдавнашното посещение на гръцкия външен министър в България, се сочи, че проектът за нефтопровода Бургас - Александруполис е замразен от българите. "От друга страна, американци и турци не оставиха този въпрос да бъде придвижен напред, докато не бъде решен проблемът с другия нефтопровод от Баку до Джейхан", пише вестникът. Засега руската страна не може да даде гаранции за достатъчна натовареност на нефтопровода през Гърция, а за изграждането му трябва да бъдат вложени доста големи инвестиции, обясниха от външно министерство. Този въпрос може да бъде дискутиран при предстоящото посещение на руския външен министър у нас.
Върбанов обеща отмяна на "оборотния данък" за хранителната промишленост
През изминалата седмица земеделският министър Венцислав Върбанов заяви, че оборотният данък за предприятията от хранително-вкусовата промишленост вероятно скоро ще бъде отменен. Вноската във фонд "Земеделие" в размер на 2 на сто от нетните приходи от продажби бе въведен с промяна в Закон за подпомагане на земеделските производители чрез изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане в края на декември миналата година. Тогава текстът мина някак тихомълком, оставайки незабелязан от финансовите експерти. В резултат се роди нещо, което, меко казано, бе недоразумение по няколко линии. Това си е чиста проба оборотен данък, въведен със земеделски закон, а за капак вноската не се признаваше за разход при определяне на облагаемата печалба. Законовата формулировка дори създава предпоставка за абсурдни ситуации. Текстът гласи: "вноските са за сметка на печалбата след данъчното й облагане". При това положение напълно е възможно някое предприятие от бранша да реализира нетни приходи от продажби, но общият му финансов резултат да е загуба (примерно, ако плаща лихви), което поставя въпроса трябва ли да се правят вноски за сметка на печалбата, след като такава няма.
Според министър Върбанов текстът в закона не е бил обмислен много добре и затова аграрното ведомство вече подготвяло проектозакон за неговата отмяна.
Междувременно след консултации с юристи браншовите асоциации промениха исканията си и решиха да атакуват изцяло въпросния член от закона. В разпратените писма до различните заинтересовани институции те се позоваха на решение на Конституционния съд по аналогичен случай, обнародвано в края на ноември миналата година. Решението на съдиите е по повод правото на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" да събират вноски от юридически лица, извършващи застрахователна дейност. "Конституцията не предвижда възможност държавата едностранно дори и със закон да задължава физическите и юридическите лица да заплащат вноски върху постъпленията от развиваната от тях правомерна дейност в различни фондове на различни ведомства и органи на управлението. Такава възможност е предвидена единствено за данъците... ", гласи решението на съдиите.
Освен че с допълнителния данък се натоварва само един отрасъл, не е ясно и защо се налага държавният фонд да прибира допълнителни средства от производители и преработватели, когато същият този фонд взима субсидия от държавния бюджет, където се акумулират плащаните от същите тези предприятия данъци. Получава се двойно подоходно облагане на приходите от продажбите на тези предприятия - веднъж с данък печалба и втори път с този допълнителен данък. Вноските имат характер точно на данък, тъй като не се събират, за да възмездят някаква услуга на фонд "Земеделие", предоставена на въпросните предприятия.
Впечатлението, че тази разпоредба е вкарана без ясна идея за изпълнението й, се затвърждава от допълнителните неясноти за това как се изчисляват двата процента и кога се изплащат дължимите суми. Като капак от фонд "Земеделие" не могат да дадат и точна справка колко пари са постъпили досега по тази линия. Според непотвърдена информация някои от предприятията са правили вноски, други са се разсеяли. Ако оборотният данък бъде отменен, не е ясно дали фондът ще си търси парите от предприятията, които не са правили вноски. Или ще се окаже, че тези, които са си направили труда да спазят законовото изискване (колкото и да е противоречиво то), просто са се минали. "Който платил - платил", бе коментарът на министър Върбанов по въпроса.
МААЕ отказа коментар по затварянето на АЕЦ "Козлодуй"
Проверката по безопасността на АЕЦ "Козлодуй", проведена от триседмичната мисия OSART на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), завърши с "балансирано положителна оценка". Това е дипломатичната формула, която предложи председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАМЦ) Георги Касчиев след срещата с Евгений Бакърджиев. В срещата за представяне на резултатите от проверката взеха участие заместник генералният директор на МААЕ и шеф на отдела по ядрена безопасност Зигмунд Домарацки и управителят на централата Красимир Николов.
"Екипът установи, че в централата са осъществени голям обем подобрения, експлоатацията е добра, но в същото време има място за редица подобрения", сподели след срещата Домарацки. Така той приложи изпитаната формула, според която се правят незначителни забележки, за да се отклони вниманието от основния спор за затварянето на четири от блоковете на АЕЦ "Козлодуй". Малките недостатъци в експлоатацията, превърнали се в препоръки на мисията, са свързани с някои от процедурите по поддръжката, както и с усъвършенстване на оборудването за вземане на химически проби. Според Домарацки препоръките на мисията не са драматични, а очаквани. Мисията не изказа мнение за хранилището за ядрени отпадъци, тъй като това излиза извън целите на инспекцията. Другият проблем, който мисията не пожела да коментира, е самото качество на реакторите.
Домарацки и Касчиев умело отклоняваха въпросите, свързани с ролята и влиянието на проверката в драматичния спор между България и Европейската комисия за затварянето на остарелите блокове от 1 до 4. "Сега вече имаме техническата преценка и после политическите решения трябва да се съобразят с техническите мнения, особено когато са направени от добри експерти", подчерта Касчиев. Той допълни, че за съжаление зад политическите решения не стоят само технически изводи. Домарацки потвърди, че резултатите от проверката биха могли да се използват от българското правителство като аргумент в спора за затварянето. Все пак той отрече МААЕ да е в състояние да вземе участие в дискусията по спирането на четирите стари блока. "Ние ще имаме техническо влияние върху комисията и аз не крия това. Подготвихме доклад, който скоро ще бъде предоставен на вниманието на целия свят", подчерта Домарацки.
През 1993 г. България сама се ангажира до 1998 г. да изведе от експлоатация блоковете 1 до 4 в споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за безвъзмездна помощ от 24 млн. ЕКЮ, предназначени за модернизацията на същите тези блокове. С меморандум от октомври 1997 г. българското правителство поиска да отложи спирането на блоковете 1-2 до 2005 г., а на 3-4 - до 2010 г. Извънбюджетни фондове продължават да източват бюджета
От началото на годината бяха закрити 52 извънбюджетни сметки и фондове. Така поне бе съобщено при гласуването на Закона за държавния бюджет за 1999 г. Кабинетът обяви първото си решение за закриване на извънбюджетни фондове в началото на юни. То засегна само държавния фонд "Енергийни ресурси" и ДФРР. Не е случайно, че под натиска на МВФ правителството започна да слага ред в държавните финанси именно с тези два фонда. През последните години тяхното предназначение най-често беше да се отклонява голям финансов ресурс от контрола на държавата и да се пренасочва в различни направления, главно за субсидиране на губещи отрасли. В резултат на това тези извънбюджетни фондове станаха основният фактор за съхраняването на антипазарните порядки в икономиката.
Ако се направи проста сметка, ще се види, че дупката е от около 500 млн. долара. Сега на дневен ред излиза проблемът със събирането на масата лоши кредити. Големият въпрос е дали и сега ще се остави вратичка за компромиси, или ще се приложи по-твърд подход към длъжниците. С прехвърлянето на сметките на ДФРР към бюджета фактически се спестяват съдебните дела и би трябвало неговите пари да се събират по ускорените процедури на Закона за събиране на държавните вземания - чрез блокиране на сметки и осребряване на имущество на длъжниците. Това обаче означава да се притиснат до стената Нефтохим, "Кремиковци", "Авиокомпания Балкан", русенската корабостроителница, "Чавдар" - Ботевград, повечето от големите военни заводи и другите крупни длъжници. Именно по тази причина, засега не се предвиждат подобни мерки. За всеки отделен случай ще се прилага различен подход - някои от заемите ще бъдат разсрочени за пореден път, при други ще се потърси реализиране на обезпеченията, заявиха от финансовото министерство.
В същото време изплащането на външните задължения на ДФРР ще става изцяло за сметка на бюджета. Големите кредитори на фонда са Европейският съюз, Световната банка и страните от Г-24. Първите големи плащания към тях започват след 2000 г. С приемането на Закона за държавния бюджет за 1999 г. формално се закриват още 50 такива фондове и сметки. До 31 януари техните средства трябва да бъдат прехвърлени в съответните бюджети, от които се финансират разходите. Реално обаче не е ясно доколко това е изпълнено. Председателят на Сметната палата Георги Николов наскоро заяви, че не е изключено в тези последни дни нецелесъобразно и в противоречие със закона
Сметната палата планира специална проверка по този въпрос. През тази година ще продължат да съществуват още 29 фондове и сметки. Някои от тях са необходими или България се е ангажирала със създаването и поддържането им във връзка с международни споразумения и договори. Такъв е националният фонд за опазване на околната среда, фонд "Професионална квалификация и безработица", за "Социалното подпомагане" и др. Не е ясно обаче защо трябва да се изплъзват от контрола на бюджета средствата във фонд "Тютюн", фонд "Земеделие" и особено фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение".
Фонд "Тютюн" съществува по силата на Закона за тютюна. Той беше създаден за премиране на производителите и регулиране на производството на тютюн. Публична тайна е обаче, че фондът е главният инструмент за провеждане на партийна политика в районите със смесено население. По мнение на хора от тютюневия бранш неговата основна функция е да купува излишъците, появили се поради неспазване на квотите за засаждане с различните тютюневи сортове. Освен това фондът изкупувал тютюна на високи цени, а го продавал на по-ниски. От тази политика държавата губи значителни суми всяка година.
По подобен начин от хазната всяка година се отклонява значителен ресурс за субсидиране на земеделието. През миналата година фонд "Земеделие" е раздал 27 млрд. лева под формата на т.нар. фючърси за производство на зърно. Съгласно схемата получателите на кредитите са длъжни да предадат на фонда определено количество пшеница, която им се заплаща по фиксирана предварително цена, обикновено надвишаваща значително пазарната. Миналата година земеделското министерство определи изкупна цена 230 хил. лева за тон хлебна пшеница. През лятото обаче житото се търгуваше на цени под 120-130 хил. лева за тон. Въпреки голямата печалба, която фондът осигуряваше на своите клиенти, половината от тях и до днес не са се издължили нито със зърно, нито с пари. Сега фондът се кани да събира парите си чрез хиляди съдебни процедури. В същото време стои открит въпросът какво да се прави зърното, което все пак е било издължено. Според шефа на фонда Никола Матов то е около 60 хил. тона, разпръснато по складове в цялата страна. Най-вероятно в близките седмици ще бъде обявен търг и зърното ще се продаде по текущи пазарни цени. Тъй като те и сега са далеч под 230 хил. лева, разликата ще остане изцяло за сметка на фонда, тоест на бюджета.
Статутът на фонда за развитие на националната система за обслужване на въздушното движение беше уреден със Закона за гражданското въздухоплаване. Постъпленията от таксите за прелитане и други средства се акумулират в него от 1992 г. България е задължена да поддържа такъв фонд по силата на международните си ангажименти в областта на въздухоплаването. Факт е обаче, че през последните две години той се превърна в един от основните източници на финансови скандали. Първият случай е с 8-те млн. долара, с които фондът кредитира братята Джанкови и едноличния търговец Пламен Николов при изграждането на хотелския комплекс на "Копитото". Наскоро стана известно, че пак без търг или каквато и да е форма на състезание на оферти РВД е купило радари за 10 млн. долара. Дори само тези два примера са достатъчни, за да стане ясно, че остатъкът от мрежата паралелни на бюджета сметки все още дава достатъчно възможности за омекотяването на твърдата финансова дисциплина, която трябваше да наложи валутният борд.
Ще печелим около 30 млн. долара годишно за 15 години
Джейкъб Менахем, председател на борда на директорите на "Аксес интернешънъл" и шеф на "Консолидейтед континентал комерс" ("3С"), пред "Капитал"
- "3С" е офшорна компания, регистрирана в Ирландия преди няколко години. Имаме няколко такива компании, които ни служат за изпълняването на инвестиции в чужди страни. По този начин ползваме законно данъчни облекчения. Както при други проекти, и за "Марица-изток 1" сме избрали такава компания. Тя няма никаква друга функция, освен да бъде машината за изпълняване на тази инвестиция. Компанията е капитализирана от "Делфос интернешънъл", отдел на "Банк уан корпорейшън" и "Аксес интернешънъл". "Аксес интернешънъл" в съдружие с "Делфос интернешънъл" има дългогодишен опит в организирането на финансиране на частни инфраструктурни проекти в развиващите се пазари. Във времето към "3С" - Ирландия, ще се добави участие на оператора в частния капитал. А "3С" - Ирландия, ще финансира 100% изграждане на мощността в "Марица-изток 1". Още не е уточнено дали това ще стане под форма на апортна вноска, или ще се капитализира първо дъщерната компания и тя ще сключва договори за оборудване. До края на 1998 г. смятахме да го направим под формата на апортна вноска, за да можем да получим облекчения при вноса на оборудването като приоритетен проект. Междувременно законът се промени и тази форма повече няма смисъл, а от практическа точка е по-удобно да се капитализира тук дъщерната фирма и тя да изпълни договорите за изграждане. Но тези неща тепърва ще се уточняват с нашите консултанти във връзка с промените в данъчното законодателство в България и митническия режим. Дали ще бъде избран единият начин или другият, в края на краищата българската фирма ще бъде собственикът на тази инвестиция в момента, когато са се изплатили всички заеми за проекта. Заемите ще се изплатят в срок от 12 години от момента на първата експлоатация, тоест, щом започнем да продаваме електричество на НЕК плюс още три години, които гарантират печалбата на инвеститорите. На 15-ата година мощността ще се прехвърли в собственост на НЕК безплатно. Практически това ще стане, като акциите на дъщерната фирма се продадат на НЕК за 1 долар.
- Очакваме, че цената на изграждането ще бъде между 650 и 750 млн. долара. Разликата от 100 млн. долара идва от някои от компонентите, свързани с качеството на въглищата. Разбира се, ще опитаме да спестим малко. Но това така или иначе е без никакво влияние върху договора с НЕК, защото в него е предвидена фиксирана цена, по която ще се купува електроенергията. Ако оборудването е по-скъпо, ще има по-малка печалба за инвеститорите и обратното. Ако приемем, че обектът ще струва 750 млн. долара, отгоре трябва да се добавят лихви по кредитите, осигуровките за политическия риск, които са доста скъпи, и съответната печалба. Така че най-високата крайна сума за проекта може да излезе 920 млн. долара. Еквивалентът за 650 млн. долара цена на изграждане е 810 млн. долара крайна цена.
- Ако изграждаме този обект с 25 на сто собствена инвестиция и 75 на сто заеми, ние броим само тези 25%, които са собствената ни инвестиция. При един проект от 800 млн. долара, собственият капитал е 200 млн. долара, обикновено една добра печалба ще бъде около 25% годишно върху 200-те млн. долара. Това е около 6 на сто върху цялата сума на проекта. Тъй като има и пазарни условия, и конкуренция, не е изключено да се слезе и до 18-18.5% годишна печалба върху собствената инвестиция. Ако сумата е 200 млн. долара, печалбата ще е около 30 млн. долара на година за 15 години.
- При преговорите с НЕК ние предложихме 2 варианта - с фиксирана цена и с индексирана цена. Вариантът с индексацията започва с по-ниска цена от тази, която договорихме, но се отчита ежегодно с инфлационен индекс. В нашата сметка двете цени показаха равен резултат като печалба за инвеститора. Тогава се гледа кой вариант е по-удобен за партньора. В този случай за НЕК се оказа по-удобна фиксираната цена.
- Ако се погледне цената на електричеството от частно изградени проекти в света по модела БОТ, мога да ви кажа, че това е от най-ниските цени, въведени в последните 8 години. Днес на пазара има цени за електроенергия от въглищни централи, които започват от 12 цента за първите 10-12 години, след което спадат драстично, но средната цена излиза около 7- 8 цента на квтч, включително с горивото. Значи всяка цена, която с горивото стига до 4.5, дори до 5 цента на квтч, не е висока цена в пазарните условия. Цената, която ние предложихме, е много изгодна.
- Бяхме предложили на НЕК да подготвим договор с меки гаранции от двете страни, за да може свободно да се договаряме с банките. Обикновено при такива договори ние изискваме, тоест банката изисква, да се гарантира две-или тригодишното изплащане с твърд акредитив в сериозни банки. Това може да се изрази в стойност около 200-250 млн. долара. Но НЕК не може да си позволи да блокира такава сума. Тогава се съгласихме, че НЕК няма да се ангажира по този начин. Сега НЕК има ангажимент да открие акредитив, да има една затворена сметка, но тя е с обем на неколкомесечно плащане. Ако се забавят плащанията, тогава можем да теглим от тази сметка. НЕК също би могъл да ни иска гаранция под формата на акредитив като процент от инвестицията. Но едното не става без другото. Поради това, че не ги накарахме да се ангажират с голяма сума от порядъка на 200-250 милиона, НЕК се съгласи от наша страна да няма ефективна банкова гаранция. Санкцията за нас при неизпълнение на договорните условия е прекратяване на договора.
- След като се изгради мощността и сме готови да започнем да продаваме електричество, НЕК е задължена да отвори такава сметка. Но това е след 3-4 години. Това е обичайна практика и с нея се гарантират плащанията на НЕК при продажбата на електроенергията. Но не сме искали да се открива акредитив сега. В същото време, ако ние сбъркаме нещо или закъснеем, договорът се прекратява. Това е тежка санкция за нас, защото само през последните месеци, при това още не сме започнали тежката работа, сме изхарчили 3 млн. долара само за подготовката на договорите, за пътувания и за юридически услуги - американските адвокати са много скъпи. До края на тази година, когато трябва да приключим финансовия пакет, ще изхарчим между 7 и 10 млн. долара. На практика това е еквивалентът на една твърда гаранция от 10 млн. долара.
- Има достатъчно време, ако стане нужда - ние знаем, че това няма да се случи, за да си намерят алтернативно разрешение. Ние знаем от НЕК, че тя от 15 години се мъчи да реализира тази заместваща мощност, но без успех, защото никой не е в състояние да й достави кредит без гаранции, а пък гаранции България в момента не може да дава. Значи те вече са закъснели с 15 години. Още една година закъснение не зная дали е такъв голям риск в сравнение с 15. От друга страна, трябва да се разбере, че ние не сме срещу възможността да гарантираме твърдо, но тогава се очаква от НЕК да дадат същите гаранции. Смятаме, че направихме голям компромис с това, че не получихме гаранции за изплащане на първите две или три години експлоатация във формата на блокирана сметка.
- Основните ни дългосрочни кредитори са международни банки като Ай Ем Джи, "Креди суис", "Банк уан". Политическият риск се поема от Ексимбанк заедно с OPIC за частната инвестиция. Ние сме поискали заем за 12 години. От една страна, при такъв дълъг срок заемът се оскъпява поради начисляването на повече лихви. От друга страна обаче, той се разпределя на повече вноски, така че месечните плащания стават много по-ниски и тогава се достига до цена, която е приемлива. Вярно е, че банката печели малко повече, но банките са за това.
- При всички проекти БОТ в света, за да се гарантират частната инвестиция и банковите заеми за такъв дълъг срок, трябва да има гаранция за приходите. Това става, като партньорът се ангажира, че ще купи целия капацитет на мощността, така че да могат да се планират приходите на проекта и как той ще се изплаща. Рискът за инвеститора е много по-голям. Той се ангажира с една компания - не искам да кажа, че това е само НЕК, в много случаи е така и в други страни - на която понякога и местните банки не са съгласни да дават дори краткосрочен заем, защото се страхуват, че няма да го изплати.
- Това е много важен въпрос и през последните седмици ние дискутираме по него много сериозно с НЕК и Комитета по енергетика. Нас една такава ситуация няма да ни притесни. Този, който ще се притесни, е НЕК. Банките гледат много сериозно на този въпрос и те няма да отпуснат заемите, въпреки че договорът ще бъде готов, ако няма един много ясен и прозрачен ангажимент за приоритетите на НЕК. Ние чухме от НЕК, г-н Шушулов го каза, че основният приоритет на България, респективно на електроенергетиката, е да се изгарят местни въглища. В същото време се работи по проект за рехабилитацията на ТЕЦ "Варна", която работи на вносни въглища. Научихме, че те ще отложат крайното решение за този проект, докато не се финансират "Марица-изток" 1, 2 и 3. Сега въпросът е да се планира достатъчно точно, за да не се окаже по някое време, че НЕК разполага с един капацитет, от който държавата не се нуждае. Зная, че за "Марица-изток 1" в НЕК има някакви планове за изграждане на допълнителни 600 мегавата. Но с тях ще се изчака. Първо ще се построят тези 600 мегавата, тогава тъкмо ще се изясни и картината с бъдещето на старите блокове в атомната централа, икономиката ще се раздвижи, ще се изясни и картината на електроенергийния пазар. Тогава ще имаме опцията да изградим още една мощност от 600 мегавата. НЕК трябва да е наясно и да не поема други ангажименти, ако има опасност те да й попречат да изпълни ангажиментите си по нашите проекти.
- Не, не се разбира процесът. Ще има право за ипотекиране на мощността, не на земята. Само че няма законова възможност да се ипотекира мощност на земя, върху която нямаме право да стъпим. Обезпечението за заемите е самият обект. Банките финансират обекта. За да може да се ипотекира проектът, трябва да се даде право на ползване на земята. Тъй като НЕК е собственик на земята, НЕК ще ни даде правото на ползване на тази земя за 15 години без ограничения. Единственото ограничение е, че ние не можем да я ипотекираме и не можем да я продаваме. И тя няма да бъде част от ипотеката - заявявам това категорично.
- От момента, когато подпишем поръчките за оборудването. Обикновено доставчиците искат срок от 12 до 18 месеца за реализирането на поръчката. Значи към лятото на 2001 г. ще започне работата и на самата площадка и да се строи реално.
НОИ ще събира принудително вземанията си от предприятия
Предприятия, които дължат големи суми на фонд "Обществено осигуряване", няма да могат да теглят пари от банките за изплащане на заплати на своите работници. Това е една от мерките, с които Националният осигурителен институт се кани да притисне своите длъжници. Едновременно с това се работи и по създаването на действащ механизъм за придобиване на имущество от задлъжнелите предприятия, съобщи управителят на НОИ Николай Николов.
Общо 125 млрд. лева дължат към края на 1998 г. държавни и частни фирми на фонд "Обществено осигуряване". Сумата е почти равна на едномесечните разходи за изплащане на пенсиите в страната. При толкова голям размер на несъбраните вземания постоянно съществува риск от срив в дейността на НОИ. В същото време институтът на практика се явява един от най-крупните кредитори на реалния сектор, но без реални възможности за въздействие върху своите длъжници.
Съгласно действащата нормативна уредба на НОИ един от начините за въздействие върху нередовните платци е чрез запориране на банковите сметки на фирмите. Тази мярка обаче с нищо не помага на фонд "Обществено осигуряване", тъй като в него отново не постъпват средства. Самите предприятия пък без проблеми разкриват нови сметки в други банки. В други случаи фирмите преминават към безконечни кешови разплащания, за да избягнат ново блокиране на парите. Преди време в едно от закъсалите предприятия бил назначен цял отдел фактуристи с ресор "кешови разплащания"разказват от НОИ.
Законът за фонд "Обществено осигуряване" и в момента позволява на НОИ да придобива имоти на своите длъжници. Вече има и един прецедент - институтът е получил универсален магазин в центъра на Кърджали срещу част от дълга на местното ГОРУБСО. Според Николай Николов в следващите месеци НОИ ще продължи да прибира активи на предприятия, които не плащат редовно осигуровките на работниците си. Засега обаче не е ясно какво ще прави институтът с придобитите имоти. Той няма право (нито възможности) да менажира придобитата собственост. Поначало НОИ има доста ограничени права за разпореждане дори със собствените си средства. Според сегашната уредба институтът може да държи наличните си пари единствено на банков влог. При това средствата на пенсионното задължително се държат в банките, избрани от БНБ за обслужване на бюджета.
Според Николов единият начин е НОИ да придобива пакети от акции на своите длъжници. Този вариант обаче не е предпочитан от шефовете на фонда, тъй като обикновено най-големите длъжници са фирми от рудодобива и въгледобива, към които липсва инвеститорски интерес. Дори и да бяха атрактивни дружества обаче, придобиването на дялово участие би имало смисъл само ако тези акции могат да се търгуват на борсата и по този начин институтът да се освобождава бързо от придобитите акции. При липсата на развит фондов пазар сега това е невъзможно.
Другият вариант е срещу вземанията си НОИ да придобива магазини, административни сгради и други ликвидни активи, които да бъдат продавани по най-бързия начин и с получените средства да се възстановяват дължимите социални осигуровки във фонда. Проблемът обаче отново е в тежкото състояние на големите длъжници - повечето от тях имат дългове и към бюджета, банките и доставчици и активите им отдавна са ипотекирани.
И ОМВ се оттегля от концесията за Галата
През миналата седмица Министерски съвет одобри прехвърлянето на дела на "ОМВ - България експлорейшън лимитид" (16.6%) на "Петреко САРЛ" в концесията за проучване и добив на нефт и газ в блок No3 Галата от българския черноморски шелф. "Петреко" ще плати 1.5 млн. долара на ОМВ за закупуването на неговия дял, като освен това се задължава да плати и бонус при започване на добива. Когато добивът достигне 238 млн. куб. метра, "Петреко" ще плати на "ОМВ" още 500 000 долара добавена премия.
След изтеглянето на австрийското акционерно дружество ОМВ от България делът на "Петреко" (регистрираната в Люксембург дъщерна фирма на шотландската Melrose Resources plc.) нараства до 65%. Останалите 35% засега са собственост на българската държава, но най-вероятно ще бъдат прехвърлени на Булгаргаз при декларирането на търговския характер на откритието в най-близко бъдеще. Според управителя на "Петреко" Дейвид Арчър вероятността Булгаргаз да бъде одобрен като техен партньор е голяма, тъй като и в момента двете фирми работят успешно заедно.
На 11 ноември 1998 г. концесионерите от ОМВ са поискали "Петреко" да закупи техния дял от концесията. Това става, след като съобразно концесионния договор ОМВ са предложили и на българската държава да придобие половината от освободения дял. От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отказват да направят това, упражнявайки правото си на "първи отказ". Причината е предшестващото тези събития намаляване на държавния пренесен интерес в концесията от 50% на 35%. В такъв случай обратно придобиване от държавата на около 8% е нелогично, смятат от ековедомството. Мотивите на държавата да свие собственото си участие и да даде повече свобода на частните участници са свързани най-вече с недостатъчната атрактивност на находището и с влошената международна ценова конюнктура. В същото време "Петреко", която се нае да довърши проучванията и впоследствие да експлоатира находището, получава по-благоприятни условия - удължен с две години срок за проучвания и намалена такса площ от 125 на 50 долара.
Недостатъчната привлекателност на находището стои в основата на оттеглянето през 1996 г. на двама от първоначалните концесионери - "Тексако" и "Ентърпрайз ойл", които прехвърлиха своите дялове на "Петреко" и ОМВ. Близо две години ОМВ - третият концесионер с утвърдено име в бранша, изчакваше спокойно, докато в края на 1998 г. и той не реши да стегне куфарите и да замине към по-богати на газ и нефт земи. При това положение като единствена алтернатива за експлоатация на находището остава неизвестната фирма "Петреко", която доскоро беше в структурата на английската група "Дав". От "Петреко" твърдят, че предимството им е в по-малкия размер и в по-гъвкавата структура, позволяващи да се експлоатират с печалба и по-маломерни находища като Галата. Досега е доказано наличието на 1.4-1.5 млрд. куб. метра природен газ, като е възможно още толкова да се крият в морските дълбини. Според Арчър предвижданото за добив количество природен газ ще е достатъчно за захранването на индустриалната зона на Девня, която включва Агрополихим, "Белопал", "Полимери", "Соди" и циментовите заводи. На по-късен етап е възможно и да се преговаря за газифицирането на град Варна. За да се отведе природният газ от Галата до Девня, е необходимо изграждането на по около 20 км морски и наземен газопровод. Строежът на втория ще отнеме около девет месеца, а изпълнителят ще стане ясен след обявяването на резултатите от търга през март. Кандидати за изпълнители на проекта на стойност около 10 млн. долара са Газстроймонтаж, Газагротерм и "Овъргаз". Търг за изграждането на морската част от газопровода се очаква да бъде обявен в близко бъдеще. В момента в МОСВ, Комитета по енергетика, Булгаргаз и варненската община тече преглед на плана за развитие на находището. Според непотвърдена информация поради проблеми в екологичната част от плана строителството и на двете части от газопровода ще се отложи временно. Това може би ще отдалечи във времето и обявеното за средата на следващата година начало на добива на газ в Галата.
Парното влезе в сметките на политиците
От икономически и социален проблемът със сметките за парното придоби всички белези на политическа интрига. Започна се с изявлението на вицепремиера Евгений Бакърджиев, че столичната топлофикация си е разпасала пояса, и прави, каквото си иска. По този начин Бакърджиев отново заби юмрук под пояса на Стефан Софиянски, който е и принципал на софийската топлофикация. Ако нещо изобщо може да неутрализира усмивката на столичния кмет в предизборния период, това са високите сметки за парното. БСП, която през последните години е напълно безпомощна до открие обединяваща идея, сега реши, че това може да бъде парното. ПГДЛ реши да покани спешно на разговор Бакърджиев и Софиянски за изясняване на ситуацията в енергетиката и в топлофикацията. Заговори се и за вот на недоверие към правителството заради провала на индустриалната му политика, чийто най-видим резултат били големите сметки на топлофикациите. Червените депутати поискаха да се привика и шефът на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, за да обясни причините за големите сметки за декемврийското парно и каква е била разликата в температурата в Перник и София, та на едното място сметката се е увеличила само с 8%, а на другото-съответно с 50%. Не е нормално на международните пазари цената на петрола да пада, а у нас цената на парното да се вдига, при положение че повечето топлофикации работят с природен газ или мазут. Няма логика и в това сметките за еднакви жилища да се разминават с повече от 10 на сто, заявиха от левицата. От енергийното ведомство пуснаха някакъв списък на жалби за големи сметки на софийската топлофикация. Шефът на НЕК Константин Шушулов пък организира сбирка на колеги от Техническия университет и журналисти уж да защитят топлофикациите. В крайна сметка пресата излезе с обобщението, че никой не може да хване игрите на топлофикацията.
Отговорите на тези въпроси са много прости и в тях
Държавната регулация е основната причина цената на парното да се формира извън всякакви международни пазарни тенденции. При всички положения цената на топлоенергията ще продължава да върви нагоре, независимо че основният енергоизточник - природният газ и мазутът, поевтинява. Не може да пада цената на продукт, който е силно субсидиран от държавата. Друг е въпросът, че Комитетът по енергетика обърка конците, като реши да прикрие междинното поскъпване на гигакалорията с двата процента ДДС и влезе в конфликт със закона. Това, с което нито управляващите, нито гражданите могат да свикнат, е, че всичко, което влиза в топлоизточника (топлофикационните дружества), включително горивата, заплатите, несвойствените дейности, автомобилите и всякакви екстри, трябва да се плаща. А плаща потребителят.
Проверката показва, че топлинните загуби при преноса са средно 12.88%, което е в нормата. При различните източници тези загуби обаче са различни, като се движат между 6.67% и 13.45%. Оттук идва и разликата в разходите за единица отопляем обем. През ноември за 1 куб. м те са били от 345.93 до 451.69 лева. През декември те са от 503.46 до 593.25 лева, или има 46% увеличение на ниската граница и 30 на сто увеличение при високата, тоест всеки ТЕЦ има различни загуби, при по-икономичните топлоизточници разходите са нараснали с 46%, а за неикономичните - с 30%. Оттук идва и разликата в сметките. Другият проблем са изключените жилища.
Пълният отопляем обем за сградите в края на миналата година е 59 567 112 куб. метра. От тях са изключени 14 486 939 куб. м, или 24.3%. Реално се плаща само за 45 080 173 куб.м. Когато има топломер обаче, той отчита цялото количество топлинна енергия, която влиза в абонатната станция и във входа. Оттам нататък част от тази енергия влиза в жилищата, които са изключени. Плащат я обаче тези, чиито радиатори работят. Затова преди време експерти препоръчваха домакинствата, които са изключени от мрежата, да плащат 25% от сметката за всеки месец. Този проект срещна силна съпротива от потребителите и от политиците. В действителност това е логична и напълно приемлива мярка, тъй като топлофикационните съоръжения се поддържат в готовност да поемат отново временно отказалите се абонати и това струва пари. В същото време те ще си плащат това, което сега се поема от съседите им в блока.
Един от големите проблеми на столичната топлофикация са нарасналите извънредни разходи - около 9 млрд. лева. Те са основно от лихви за просрочие на плащанията към Булгаргаз. Очакваният финансов резултат със субсидиите за 1998 г. е загуба от 9.314 млрд. лв. Очакваните средногодишни разходи за 1 мвтч топлоенергия са 43 460 лв., а за декември са били 31 873 лв. Фиксираната от правителството цена без ДДС през септември - декември 1998 г. е 27 091 лв. за мвтч - с 4 782 лв. по-малко от разходите за декември.
Разбивката на разходите за декември според проверяващите показва, че те влизат в рамките на нормативите. Почти двойно са нараснали разходите за мазут, най-вероятно поради временния проблем в доставките на природен газ.
Големият проблем на столичната топлофикация, а и при голяма част от останалите дружества в страната, са остарялата мрежа, честите аварии и загубите. Със сигурност обаче има много истина и в твърденията на експертите от Техническия университет за
Съществува и въпросът за издръжката на множество отдели и звена, които нямат нищо общо с основната дейност на топлофикационната фирма. Това са целогодишни разходи за заплати, режийни и т.н., а в действителност твърде често се прибягва до услуги на специализирани външни фирми. В този смисъл е крайно наложително възможно най-бързо тези фирми да се преструктурират и да се отърват от излишните звена - ремонтни работилници, столове, инженерингови отдели и т.н. Цената на парното и сметките пак ще продължават да растат до покриването на реалната себестойност, но дружествата поне ще могат да акумулират някакви средства, които ще им позволят да инвестират в инфраструктурата и да намаляват загубите. Спешно трябва да се ремонтират или подменят абонатните станции, да се монтират топломери, да се монтират индивидуални регулатори и измерватели в апартаментите. Тогава хората няма да седят по потник през зимата в апартамента си, а сами ще могат да намалят плащанията си за парното за сметка на температурния комфорт. Това обаче може да се реализира в близките години само ако стане обект на правителствена политика за енергоспестяване. Цената на топломерите в абонатните станции е 600 марки, този разход се поема от топлофикационните фирми. Един изпарител (това е най-простият уред за индивидуално измерване на консумирана топлинна енергия) струва около 10 марки. Този уред се поставя на всеки радиатор. Един регулатор, също за всеки радиатор, струва около 25 - 30 марки. Като се прибави и монтажът, за един двустаен апартамент с три радиатора ще са необходими около 150 марки. Не всеки би могъл да направи такъв разход наведнъж. Възможни са обаче схеми с безлихвени заеми, продажби на лизинг и др. Около 350 хил. са частните абонати в София. За тях са необходими един милион регулатори и един милион измервателни уреда. Това е реален пазар и за частните фирми и ще донесе печалба за този, който е готов да инвестира в масовото закупуване на тези уреди поради сериозната отстъпка в цените на едро. Всичко това остава обаче извън погледа на политиците, които продължават да спорят за несъществуващото надписване на сметките за декемврийското парно.
БНБ подготвя закон за банковата несъстоятелност
БНБ започва обсъждането на закон за несъстоятелността на банките, като вече е сформирана и работната група по проекта, съобщиха източници от централната банка в началото на седмицата. Намерението бе потвърдено в четвъртък в бюджетната комисия от юристи на БНБ в отговор на репликата на Йордан Цонев, че трябва да се види какво ще се прави със синдиците.
Ако бъдещият законът "обере" пропуските в сега съществуващата нормативна база, това ще е шанс за ускоряване на ликвидация на затворените банки. Такъв ангажимент и съпътстващи го законодателни промени сме поели в матрицата към тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Още през септември месец миналата година управителят на БНБ Светослав Гаврийски заяви, че БНБ иска да ускори процедурата за ликвидация и че до края на годината заедно с правителството ще се реши как да стане това.
Към днешна дата нито един синдик на затворена банка (първите от тях фалираха преди три години) не е започнал да връща пари на кредиторите. Въпросът частично може да се реши, ако депутатите приемат предложението за промяна в Закона за банките, изискващо синдиците да извършват разпределение на осребреното имущество, когато са набрали повече от 10% от общия размер на вземанията на кредиторите от една и съща група (самите те са изброени в сега действащия банков закон).
Това обаче не изчерпва проблема с изключително бавната и тромава процедура. "Принципно почти всичко трябва да се одобрява от съда, той обаче не го прави, мотивирайки се най-често със сложната финансова материя, откъдето и идва забавянето", обясни висш представител на БНБ.
На този етап идеята е законът за банковата несъстоятелност да стане основа за създаване на агенция за събиране на вземанията, обясниха от БНБ. Тя може да има координиращи функции по отношение на сегашните синдици или изобщо да ги неутрализира.
От централната банка обясниха, че може да се обмисли възможността новосформираният фонд за гарантиране на депозитите да прерасне в бъдеще във въпросната агенция. Наскоро членът на управителния съвет на БНБ Георги Петров заяви, че смята да постави този въпрос в централната банка. Всъщност като най-голям кредитор фондът има съответно и най-голям интерес да събира парите, както и да се грижи за доброто им управление. В такава посока е и предложението за изменение на Закона за банките в бъдеще гаранционният фонд да упражнява контрол върху синдиците. "На този етап не е обсъждано фондът за гарантиране на депозитите да стане агенция за събиране на вземанията", коментира обаче представител на управителния съвет на БНБ.
Бъдещият закон за банковата несъстоятелност задължително трябва да уточни отговорността във връзка с управлението на парите, категорични са юристи от БНБ. Сега синдикът сам определя в коя банка да вложи парите на затворената институция и пресен резултат от тази практика е фалитът на Кредитна банка, който повлече 14 млн. долара на четири затворени банки - Стопанска, Капиталбанк, Балканбанк и Добруджанска банка. Всъщност дисциплината може да се затегне и ако депутатите приемат предложението за промяна в Закона за банките, което гласи, че синдиците трябва да внасят събраните пари само по сметки на банки, имащи право да обслужват бюджета. Така ще се избегне практиката пари на затворени банки да се влагат в "екзотични" банки, за което аргументът на синдиците е, че те давали най-високи лихви.
Накратко
Централната банка разреши на "Рефко кепитъл маркетс" (Refco Capital Markets), дъщерно дружество на "Рефко груп лимитeд" (Refco Group Ltd.), да придобие 20% от БРИБАНК, съобщи подуправителят на БНБ Емилия Миланова тази седмица. БНБ е дала разрешение и на "Американ интернешънъл груп" да придобие 17% от Обединена българска банка чрез дъщерното си дружество "Джодрал ентерпрайсиз" (Jodral Enterprises) в Кипър.
Фондът за гарантиране на влоговете ще трябва да изплати около 9.5 млрд. лв. на вложителите във фалиралата Кредитна банка. През седмицата изтече 15-дневният срок, в който квесторите на банката трябваше да предоставят на ръководството на фонда точна информация за дължимите суми. "Точният размер на задълженията обаче ще е известен в момента, в който ги преведем в банката, която ще изплаща гарантираните депозити", коментира Милети Младенов, шеф на гаранционния фонд. Сумата може да се промени заради прихващане на вземания и задължения на банката, но отклонението няма да е по-голямо от сега оповестената сума.
През седмицата Министерството на финансите преведе 137.5 млн. долара лихви по трите вида български брейди-облигации, емитирани по сделката с банките - кредиторки от Лондонския клуб. Това е първата част от редовните годишни лихвени плащания. Следващото задължение по тях ще се погаси в края на юни.
Министерският съвет възложи на министъра на държавната администрация Марио Тагарински да разглежда и да се произнася по реституционни искания за обезщетяване с акции и компенсаторни записи и за установяване на съсобственост на сгради на ДЗИ и банка ДСК, както и да назначава вещи лица, да утвърждава направените оценки и установените квоти. Става въпрос за обезщетяване при реституционни искове на наследници за сгради, в които се помещават ДЗИ и банка ДСК, обясни правителственият пресцентър според БТА.
"Ню Юръп иншурънс венчърс" ("New Europe Insurance Ventures"), фонд, който работи основно в областта на застраховането, има намерение да инвестира в българско застрахователно дружество. Фондът има интерес да закупи миноритарен дял от някоя от лицензираните вече компании (без значение дали тя е общозастрахователна или животозастрахователна), като все още конкретно споразумение с българско дружество не е постигнато, въпреки че преговори са водени. "Ню Юръп иншурънс венчърс" имат договорка с Европейската банка за възстановяване и развитие за съвместна инвестиция. От ЕБВР са склонни да вложат сума, равна на една трета от сумата на цялата инвестиция.
Деноминацията като средство за икономически растеж
"Вие, гласувайки за този закон, създавате доверие в България и това неминуемо ще се превърне в икономически растеж за нашата страна", заяви министър - председателят Иван Костов по време на обсъждането на закона за деноминацията. Проектът бе приет от парламента на първо четене. "Доверието е в основата на икономическото развитие, както е написано в една много умна книга на Фукояма", допълни той от трибуната и начерта основния според управляващите ефект на закона за трите нули.
Махането на трите нули от българския лев по всяка вероятност ще стане на 1 юли 1999 г., както бе предвидено още в първоначалния проект на закона, въпреки че се появиха предложения за промяна на тази дата.
