- Виното свърши... - Един миш-маш... - Яйцата са заразени със салмонела. Оня ден едни клиенти ги откараха в болница.
- А нещо да ми препоръчате за ядене?
- Аз самият тук нищо не хапвам. Само хляб. Ако искате един къшей, но е стар... Тук вече станах да си ходя.
Но преди да изляза, ми хрумна нещо. Бръкнах в джоба си, извадих някакви пари и ги подадох на сервитьора, който все така ме гледаше тъжно.
- Вземете бакшиш, задето ми спасихте живота... - Не взимам бакшиши - отказа той.
- А как тогава работите?
- Изобщо не работя - отвърна ми. - Сутринта постъпих, а довечера напускам!
Ето такова нещо ми се случи в Малко Търново. В кръчмата, а не в библиотеката.
Че какво интересно може да ти се случи в библиотеката?
Макар че, казват, в Народната открили нелоша кръчма... Жените в ресторанта
Присъствах на едно бракоразводно дело и ми направи силно впечатление основното обвинение на съпругата към съпруга. След като изброи няколко несъществени семейни свади, тя се обърна към съдията и рече: "Можете ли да си представите, той от десет години не ме е завел на ресторант!"
За най-голямо съжаление у нас няма нормативен документ, който да определя колко пъти мъжът трябва да води съпругата си на ресторант - веднъж в месеца, веднъж в годината, веднъж на пет или десет години. Много мъже предпочитат да си пият ракията със салата с приятели поне веднъж в седмицата, а не да се правят на светски лъвове в ресторант с огледала и цветя на масата. Това дълбоко накърнява склонността на жената да покаже някой свой тоалет и да бъде ухажвана на обществено място. Ако човек разглежда семейни фотоалбуми, сигурно ще му направи впечатление колко много снимки са правени в ресторанти и колко малко в градската галерия. Ресторантът е винаги една динамична обществена среда, в която се вихрят сватбени тържества, сключват се сделки, произнасят се нежни думи при сплетени крака под масата или мъже се сбиват за фатална жена, или пиян художник рисува с флумастер върху голото теме на управителя късно през нощта, а местният полицай изразява възхищението си от нарисуваното с изстрел в тавана... Какво ли не може да се случи в един ресторант!
Преди години с колегата Керелезов се случихме точно на осми март в град Якоруда, където нравите са строги и има регламент - жените се водят веднъж в ресторант, на осми март, оставят се вътре да се забавляват сами, а мъжете се разхождат по главната улица и чакат веселието да свърши. Няма танци, няма ухажвания, няма комплименти!
Като хора командировани, ние нямаше къде другаде да вечеряме освен в ресторанта на единствения хотел в града. Дълго време управителят ни обясняваше, че на този ден мъже в ресторанта не се допускат, че всички маси са заети, че мъжете-българомохамедани са ревниви и други такива. Накрая склони да ни пусне в ресторанта и ние прекарахме една наистина незабравима вечер. Сервираха ни на малката масичка до вратата на тоалетната. Ядохме студени кебапчета с гарнитура зелен фасул и картофи от яхния. Трима брадати мъже ни наблюдаваха през стъклото как се държим. Изведнъж една жена от съседната маса дойде, обсипа ни главите с някакви конфети и попита може ли да седне при нас. Докато кажем, че няма място за трети човек на тоалетната ни масичка, тя си придърпа стола. Мъжете, които ни наблюдаваха през стъклото, станаха шест. Шансовете да си изядем боя тази вечер рязко скочиха. Като разбра, че сме журналисти от "Стършел", жената силно се зарадва и ни поръча да разкритикуваме главното управление на железниците, че по линията Септември - Велинград - Якоруда - Добринище композицията се движи без вагон-ресторант.
Ех, тая неистова любов на жените към ресторантите! Как ще има вагон-ресторант в едно влакче, което има два вагона и едва ги дърпа през баирите? Мъжете на стъклото станаха девет и ние трябваше да дадем бърз отговор и да се омитаме.
- По теснолинейката не могат да се движат вагон-ресторанти, просто няма такива тесни вагони... - Като няма, ще направят! - възрази жената. - Непременно повдигнете този въпрос в Министерството на транспорта... Станахме от масичката и тръгнахме към изхода, придружени от управителя. Благодарихме му за отзивчивостта и попитахме:
- Коя беше тази жена, дето седна при нас? Да не налети сега мъжът й да ни бие?
- Успокойте се - усмихна се благо управителят, - това беше местната луда. Тя смята, че на осми март трябва да има и мъже в ресторанта.
Ръководството на БНТ е в трагическа ситуация - иска, но не бива
Доц. Нели Огнянова и доц. Георги Лозанов, членове на НСРТ, пред "Капитал" Г.Л.
Помня това решение - то беше за една национална и една сателитна програма, то и сега е в сила. Проблемът е откога БНТ трябва да прекъсне излъчването на честотите на Ефир 2. Няма никаква причина българският зрител да попада в телевизионен антракт на тези честоти. Иначе аз и сега съм напълно убеден, че на БНТ й трябва нова, радикална спрямо сегашната ситуация програмна концепция. В основата на концепцията, с която дойде Иван Попйорданов, стоеше консенсусът - преди всичко между миналото и настоящето на телевизията, и имаше за цел да извади медиата от тогавашната й институционална криза, да върне и гарантира стабилността. Според мен Попйорданов се справи с тези задачи. Една година по-късно с приемането на новия закон, с предстоящото отпадане на ефирния монопол на БНТ, с необходимостта от превръщането й (най-после) в същинска обществена телевизия, със съвсем различните комуникативни норми на бъдещата сателитна програма се очерта нуждата от смяна на концептуалното мислене. Една от причините за оставката на Попйорданов беше в това, че той не можа да намери сили в себе си или хора около себе си за такъв тип мислене. Няма формат за програмна концепция три месеца. Аз не казвам, че Попйорданов създаде концепция, която сменя радикално програмните идеи в БНТ, не казвам и че няма нужда от такава концепция. Казвам само, че в момента ръководството няма мандат за такава концепция, липсва му достатъчно широк терен, на който да я построи. Ако се изразя по-патетично, то е в трагическа ситуация - обстоятелствата му налагат действия, които принципите му забраняват. Лично аз, когато избирам между принципи и обстоятелства, предпочитам първите. Въобще изпитвам дълбоко съчувствие към това ръководство на БНТ. Съчувствам им професионално. Те стоят пред много трудна задача - да се съобразят с изискванията, които дойдоха с новия ЗРТ, а едновременно с това да нямат свободата да мислят концептуално. Но в публичните изяви на членове на ръководството на БНТ се вижда по-скоро желание да се измъкнат от тази ситуация, а не да намерят изход вътре в нея. Така те няма да помогнат на себе си, а само ще попречат на бъдещите концептуално регламентирани програмни промени. Ако въобще някога се случат... Като гледам развитието на БНТ, все имам чувството, че някой върти стрелките на часовника на обратно.
Факт е, че някои от потенциалните кандидати в момента работят не толкова върху програмните си концепции, а лобират сред едни или други политически среди?
Кога ще започне процесът по лицензирането?
Лайпциг поставя на изпитание родната литература
Стари вражди между българските писатели, както и липсата на утвърден от правителството бюджет може да компрометират представянето на родната литература на Лайпцигския книжен панаир.
От 24 до 28 март България ще бъде специален гост на изложението - по-малък брат на престижния Франкфуртски панаир на книгата, който всъщност е голямото събитие на световната литературна и издателска сцена. Въпреки това успех в Лайпциг, който е сито за издателската продукция на страните от бившия соцлагер, може да бъде добър трамплин към сериозно представяне край бреговете на Майн. Погледнато още по-мащабно, без франкфуртския етап е немислима бленуваната десетилетия от българските хора на перото Нобелова слава. Засега обаче Стокхолм е непостижимо далече, а в София два месеца преди представянето авторите, издателите и книжарите се опасяват от българския синдром "всичко - в последната секунда", поразяващ по традиция подобни родни прояви в чужбина.
Първата мина е заложена в подбора на хората, които ще трябва да представят на живо в Лайпциг интелектуалния потенциал на България. Германия поема разноските за престоя на 30-40 души - писатели, актьори, музиканти, които ще участват в съпътстващата панаира културна програма. По разбираеми причини най-важно всъщност е присъствието на писателите и поетите. Германската страна е възложила на Александър Кьосев да избере участниците. Той е получил предложения от идеологически враждуващите Съюз на българските писатели и Сдружение на писателите в България. В крайна сметка в списъка на близкия до фондация "Отворено общество" преподавател по българистика в Новия български университет не е попаднал нито един от "червените" писатели или драматурзи. "Чух упреци, че не съм включил Недялко Йорданов или Стефан Цанев, но трябва да знаете, че това е моят избор, при който съм се старал да представя всички поколения", каза за "Капитал" Кьосев. По-известните отсети имена са В.Мутафчиева, Бл. Димитрова, И. Теофилов, Н.Кънчев, М. Неделчев и В.Пасков от старата гвардия, Златомир Златанов, Иван Кулеков, Миглена Николчина от средното поколение и Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Кристин Димитрова от трийсетгодишните. Освен за политически пристрастия Александър Кьосев вероятно ще бъде упрекнат, че е предложил твърде естетски кръг, в който буди учудване присъствието на Кирил Мерджански, а отсъстват например Константин Павлов, който неотдавна имаше премиера на книга в Германия, както и може би най-талантливият млад белетрист - Марин Дамянов.
Вероятните политически обвинения за дисбаланс в българското писателско представяне в Лайпциг сигурно ще трябва да бъдат парирани от Министерството на културата, което ще поеме разноските за пътуването на други български творци. Проблемът е в това, че във ведомството на бул."Стамболийски" работят на тъмно - не могат да правят списъци, защото все още не знаят дали правителството ще отпусне исканите близо 600 000 марки от общия бюджет за представянето на България в размер на един милион марки. Най-оптимистичната прогноза е, че предложението за бюджета на българското представяне, на което ще присъстват със сигурност Петър Стоянов и Емма Москова, може да бъде разгледано на заседанието на правителството този четвъртък.
Друг голям въпрос за българското представяне е дали родната книга ще бъде изобщо в състояние да впечатли посетителите на лайпцигския панаир с оформлението и съдържанието си. Директорът на Националния център за книгата Светлозар Жеков е повече от оптимист, като смята, че 150 - 200 родни издатели ще покажат на безплатно отпусната площ от 262 кв.м. най-добрите книги, отпечатани у нас през последните 2-3 години - "неща, на които германците биха завидели". Според книгоразпространителите обаче положението съвсем не е така розово. (вж. по-долу "Българската книга се отдалечава от европейските стандарти"). Още по-неприятен е отговорът на въпроса имат ли какво да кажат на света българските творци, особено от старата гвардия. Раймонд Вагенщайн, шеф на издателска къща "Колибри", не от вчера твърди, че причината българската литература да бъде незабелязвана в чужбина съвсем не се дължи на езиковата бариера: "Просто няма какво стойностно да предложим. Казват ли нещо значимо българските автори? Защо светът познава например албански или норвежки писатели?"
Това не обяснява ли на пръв поглед невероятния факт, че само едно българско издателство (за правна литература) има в Интернет своя web-страница, а от цялата българска литература и поезия на самодейна основа са преведени на английски двайсетина текста?
Банкети и коктейли
Един приятел казва, че познава хора, които след 10 ноември 1989 г. не са вечеряли нито веднъж вкъщи.
Хранели се по коктейли. Удивителна е страстта, с която нашият хубав народ обича да яде и пие, без да плаща.
И не от вчера.
При старата власт това ставаше на банкетите. Тогава управлението беше по-патриархално и си имаше ред за всичко.
Най-нужното за един банкет беше да се намери повод. Затова бяха измислени много отраслови, професионални, браншови и организационни празници. Ден на миньора, празник на овчаря и пастира, стохилядното вретено, милионният улук, началото на сеитбата, краят на партийната учебна година, всичко завършваше с банкети.
Наскоро в спомените на стар писател прочетох, че най-остроумната реплика на негов колега, с която той останал в паметта на приятелите си, била:
- Ей, получи се трапеза!
Най-важното в банкета бяха тостовете. Част от умението да се ръководи държава или фабрика, литература или полевъдна бригада, беше умението да се вдигат тостове. И според това умение се избираха началниците.
Имаше банкети за по-първите хора в отдалечени резиденции, имаше и банкети за колективите, направо в заводския стол, с вино "Мелник 13", от което на сутринта езикът ти е лилав. А на трапезите царуваше печеното прасе или агне, но не бяха пренебрегвани и мешаните скари, пилетата на грил със зачервена кожа и секретарките. Секретарките опираха под масата колене в коленете на ръководителите, танцуваха с тях страстното танго "Къдриците на Ана" и после, тъжни и излъгани за пореден път, отвеждаха в тъмното към волгите пияните си ресорни кавалери.
Струваше ми се, че на такива банкети изядохме лакомо България. Но явно съм се лъгал, защото яденето и пиенето продължава.
Коктейлът е нещо много по-съвременно от банкета. Коктейлът е израз на индивидуализъм, особено при борбата около масата, където се решава кой ще натрупа в чинията си повече ядене. Там вече действат законите на джунглата. Грабваш плячката и се спотаяваш в храстите.
Но коктейлът е и нещо много повече от банкета. Поради обстоятелството, че всички ядат прави като добичета, съществува голяма свобода за преследване на нужни хора - президенти, политици, банкери и обикновени мошеници. Виждал съм финтове, достойни за краля на футбола Пеле, с които пъргави личности затискат в ъгъла жертвата и й отрязват пътя за отстъпление.
На банкетите душата се отпускаше и цареше всеобщо безхаберие, затова епохата им имаше такъв край. На коктейлите всичко в човека е напрегнато, той пробива с лакти около шведските маси, носи едновременно чиния, вилица, нож, салфетка, чаша, малка чинийка с петифури и говори през това време с друг като него. От такова състояние би трябвало да се получават язви, да се възпаляват колити и гастрити, но нищо подобно! Напротив, по коктейлите се мъкнат само най-здравите физически, политически и парично... Само те оцеляват според еволюцията!... След всичко това чудно е, че все още има какво да се плюска!
Българската книга се отдалечава от европейските стандарти
В най-голямата родна книжарница има едва около 10 000 заглавия, а в най-малката немска - поне 40 000
Проблемите на книгата са много и от различно естество. Обединява ги едностранчивото им представяне - в миньорен тон се оплаква наистина незавидната й съдба, за което са обвинени държавата и обществото. Какво се промени, та проблемите едва сега бяха забелязани?
Дълго след 1989 г. българската книга се носеше от инерцията на един начален тласък - разкрепостеното книгоиздаване: без забранени автори, без цензурирани книги, без ограничение в тиражите. Всичко беше ново и интересно. Хората, имащи все още пари, купуваха като опиянени и не обръщаха дотам внимание на бързо жълтеещата хартия и разлепващата се корица, не питаха автентично ли е издаденото от Фройд и той така ли е типологизирал науката психология, дали поредната книга на Дънов вече не е излизала вече под друго заглавие, дали романът наистина е на Чейс, или под екзотичния псевдоним не се крие друго име, дали преводачът е специалист в областта и т.н. и т.н. Тези въпроси бяха смятани за подробности. А това, че книгите се продаваха направо под небето, сякаш беше най-хубавото - само романтика.
Днес настъпи отрезвяването. Безспорното обедняване на читателите е едната, обективната, причина за спадналите продажби на книги. Другата, непризнатата, но истинската, е в продължаващия стереотип на книгоиздаване и книгоразпространение, неговото противоречие с новите условия. И днес се правят книги, с които се търси бърз и лесен ефект, злоупотребява се дори с непретенциозния масов вкус. Това са книги с тематично еднообразие, докрай експлоатирани утвърдени автори, обидно делничен вид, еднодневни книги, често пъти несъответстващи на цената си. В същото време липсват теми, автори, жанрове, които трайно присъстват на световния книжен пазар. Всичко в днешното българско книгоиздаване е ориентирано към бърза възвръщаемост на вложените средства по обясними икономически и етични причини. Малко от издателите вярват, че българският читател е достоен и заслужава изискана книга, че може да я оцени и да си я позволи. Тези издатели макар и трудно успяват, защото пазарът приветства такива книги, защото на него останаха предимно ревностните ценители на стойностната книга. Въпросните издатели също нямат големи възможности, но имат трайни интереси и са потенциални купувачи. Такива клиенти са взискателни и към съдържанието, и към полиграфическия вид на изданието, като не се скъпят за потребната и добре направена книга. Истина е, за съжаление, че продажбите на подобни издания не са такива, каквито всички биха искали.
Изводът е, че нашите издатели трябва да са по-активни и гъвкави, да приемат нежеланата действителност, която изисква малки тиражи за сметка на много заглавия в приличен книжен вид. Няма алтернатива пред нашия малък език и беден народ. Днес в България се издават около пет хиляди заглавия годишно, затова в най-голямата българска книжарница с усилие могат да се открият едва около десет хиляди заглавия, а в най-малката немска - поне четиридесет хиляди.
Тези бележки се отнасят и за другата страна - книгоразпространението. Независимо от скритото и явното противопоставяне между издатели и търговци, те са във взаимна зависимост, затова делят пасиви и активи. Книгоразпространителите също робуват на старите, недаващи вече резултат търговски тактики - малко заглавия на масата, най-новите, по-скъпите, атрактивните. Те се предлагат до седмица-две и след това пак - новите, атрактивните... За тази логика е важна е динамиката. Но не съществуват заглавия, в каквито и тиражи да са, които да се изчерпват мигновено. Задъхването на пазара е очевидно. Издателите са в безизходица, защото непродадените книги блокират средства и няма механизъм, който да осигури сцепление между издаването и уличното предлагане.
Другата възможност са книжарниците, но и там нещата се движат в омагьосан кръг. Една от особеностите на книгата като стока е единната й цена. Но с търговска отстъпка от средно около 25% е много трудно да се издържа книжарница, не само у нас, но и по света. Възможно е, но с цената на големи усилия и минимални печалби, защото наемите са жестоки, техническото оборудване скъпо, а административно-бюрократичните и финансово-данъчните изисквания - безкомпромисни.
Издателите не желаят, а може би не могат да разберат тези проблеми на книжаря и са убедени, че европейската политика за цената на книгата, търговската отстъпка и начинът на плащане е неприложима за България. Това отдалечава българската книга още повече от стандартите на стария континент и я обрича на разпокъсаност и меркантилност. Книжарници с администриране няма да бъдат създадени. Механизмите могат да бъдат само икономически - достатъчна търговска отстъпка, която да побере наистина много големите разходи и разсроченост в плащанията. Всичко друго е губене на време и сили. Малките книжарници едва ли ще успеят да издържат - те нямат възможности да се разгърнат, рядко могат да попаднат на истински търговски места в градовете, а да се опитат да станат големи, няма кураж и желание. Всъщност има и една истинска книжарница - модерно организирана, с наличност от около десет хиляди заглавия, но си остава единствена, въпреки доказаната й рентабилност.
Преосмисляне на положението, компромиси от двете страни, повече работа и по-малки очаквания - това е, което ще спаси българската книга. Държавата не може, а и не трябва да моделира пазара, той трябва да върви по собствени закони.
Има още едно условие, без което и издатели, и търговци не могат. И него за щастие на българската култура и книжна гилдия го има - клиентът. Понякога се учудвам на търпението и добронамереността му - доверява се на вкуса на издатели, автори, преводачи, обикаля в студ и пек градските площади, плаща често пъти двукратно по-скъпо готови изхабени книги, влияе се от безвкусни реклами и некоректни класации. Обвиняват го в профанен вкус, щом не избира всичко, което му се предлага, особено като се стигне до болния въпрос за българската книжнина, до противопоставянето между преводните заглавия и българските автори. Всъщност всички книги на роден език са български. Едва ли някога у нас се е издавала по-свободно българска художествена реч - живи и мъртви класици, млади автори, дебютни книги, луксозни и джобни издания, антологии, избрани, събрани съчинения. Не е вярно, че българският писател е дискриминиран, че не се предлага и не се купува. Но нека клиентът има право не само да купува, но и да избира. Бих казал, че понякога той проявява завиден усет към стойностното, новото, различното, когато, разбира се, го има. А автори, които създават елитарни текстове, трябва да си търсят друга аудитория.
Изобщо оцеляването на българската книга зависи единствено от нейните създатели - автори, преводачи, художници, издатели, печатари и книжари. Последната дума има читателят.
Най-приятният дълг
"Дългът към удоволствието" (изд. "Обсидиан") е предизвикателна книга за търпеливи читатели с възпитан естетически вкус, комплимент за ценителите на нестандартното четиво.
Тарквин Уинът, англичанин на неопределена възраст и с благородно потекло, е голям гастроном, отличен разказвач, сластолюбец с безупречен вкус и невероятна ерудиция.
Освен това е напълно луд, а историята му, разказана през призмата на онази основна и висша човешка страст - любовта към изтънчено приготвената храна - е истински литературен деликатес за хората с чувствително небце и вкус към по-изисканите неща в живота.
"БМВ" Х 5: от Америка - за Америка
На Детройтското автомобилно изложение "БМВ" представи за първи път модела Х 5. Той ще се бори в най-новия пазарен сегмент на така наречените SAV - Sports Activity Vehicle. Луксозна полулимузина, полукомби, с всички характерни качества на джип. С този автомобил, конструиран по-скоро за нормален път, отколкото за тежки условия, "БМВ" навлиза в терена, който смяташе да остави на дъщерната си фирма "Ленд Ровър". Явно амбицията е да се пребори с основния си германски конкурент "Мерцедес", който още миналата година пусна в този клас своя М-модел. "БМВ" Х 5, също като съперника си, ще се произвежда в САЩ, в град Спартанбърг, Южна Каролина. Пазарната битка между двата автогиганта ще се води главно на американския пазар, където автомобилите от този тип имат най-голямо търсене. Не е случаен фактът, че продажбите ще започнат в края на тази година именно в Щатите, а Х 5 ще се появи в Европа чак през 2000 г. Въпреки че в дизайна на каросерията на Х 5 се забелязват някои стилистични сходства с 5-ата серия на баварците, конструкцията е изцяло нова. Ще се използва шасито (платформата) на новия "Рейнд Ровър", като Х 5 ще бъде с 14 сантиметра по-къс от "нормалния" "Туринг" - комбито на 5-ата серия на "БМВ". За сметка на това ширината е увеличена с 18 см (1.87 м), а височината - с цели 28 см (1.72 м). Именно голямата височина на автомобилите от SAV-класа създава най-големите проблеми на конструкторите.
Централен компютър ще контролира всички системи за сигурност: AST+T и DSC 3 - Automatic and Dynamic Stability електроника, непозволяваща занасяне и буксуване на колата, антиблокиращата система на спирачките - ABS. В краен случай животът на пасажерите ще се гарантира с до десет въздушни спасителни възглавници, обхващащи на практика цялата вътрешност на каросерията.
За задвижване на Х 5 ще се използват най-модерните двигатели, конструирани от инженерите на "БМВ": V-образният, осемцилиндров агрегат с внушителния обем от 4.8 литра, шестцилиндровият 2800 кубиков, както и двата турбо дизела с директно впръскване и с революционната система "Комън рейл".
За цената на "БМВ" Х 5 още не се говори, но със сигурност тя ще е ориентирана към конкуренцията на М-класата на "Мерцедес". Но това едва ли ще притесни клиентите, които могат да си позволяват да карат автомобили от този тип.
Бягство от фалшивите митове
В предговора на "Антропологическа философия на историята" на Асен Игнатов (изд."Факел"), Димитър Аврамов определя изследването на автора като "противодействие на емпиричната, дескриптивната, позитивистично-бездушна историография, която винаги е имала и продължава да има трудолюбиви последователи.
Избавяйки ни от фалшивите митове, трудът на Игнатов ни кара да мислим върху историята, да я схванем и преживеем като драма, в която всички участваме, но дълбок метафизически смисъл сме безсилни да разгадаем."
Глиганско печено с гъби
Мариновам в продължение на 48 часа плешката, нарязана на големи парчета. След това вадя месото, запържвам го до зачервяване, поръсвам го леко с брашно и го слагам за 45 минути във фурната (150 градуса). Преди това съм сложил маринатата на огъня да поизври, допълвам я с 1 литър бульон, приготвен от варенето на говеждите кости с подправки - парченца моркови, стръкчета магданоз, чубрица и с така приготвената смес поливам месото.
Изчиствам и нарязвам гъбите червенушки, задушавам ги в зехтин и прибавям парченцата сланина, които съм добре изпържил. Добавям към месото задушените гъби, изсипвам всичко в гювеч с капак, херметизирам го с тестото и допичам 25 мин при 120 градуса.
Сервирам горещо с юфка.
Божков изнесе рецитал в бургаска дискотека
Посетителите на бургаската дискотека "Елит" имаха изключителния шанс да се насладят на живо на певческия талант на вездесъщия Александър Божков. Вицепремиерът, който напоследък нашумя с диджейските си импровизации в столични дискотеки, изнесе почти двучасов концерт, в който редуваше кавърверсии на едни от най-нашумелите хитове от репертоара на "Кридънс клиъруотър ривайвъл", "Бийтълс", Джо Кокър и други изпълнители от края на 60-те и началото на 70-те години. Шашнати от включването на Божков, музикантите от местния оркестър едва смогваха да партнират на високопоставения гост. Заместник-министрите на промишлеността Стефан Ставрев и Марин Маринов, областният управител на Бургас Христин Петков и депутатът Йордан Цонев пък бяха сред най-активните на дансинга. Шефът на бюджетната комисия, за когото се твърди, че напоследък е позагубил доста от позициите си в Бургас, не щадеше комплименти за певческите способности на Божков. Преди това Цонев беше домакин на пищна вечеря в бургаския ресторант "Хелиос", за която се твърди, че е собственост на местния бизнесмен Митьо Сламката и бившия зам.-кмет на Бургас Тодор Георгиев. На нея освен Божков и компания бяха поканени и новоизбраните изпълнителни директори на Нефтохим Пламен Райчев и Недялко Попов.
Най-големите тв рекламодатели на 1998 г. Източник: "Маркет тест" Източник: "Капитал"
Алексей ЛАЗАРОВ
Близо 28 млрд. лв. са вложени миналата година в телевизионна реклама, показва наблюдението върху излъчваните клипове на агенция "Маркет тест". Мониторингът включва двата канала на БНТ и софийските ефирни телевизии "7 дни" и "Нова телевизия".
Получените суми не показват реално парите, които рекламодателите са вложили в телевизионна реклама, тъй като са получени въз основа на официално обявените от медиите рекламни тарифи. От посочените числа не са извадени агентските комисиони, количествените отстъпки и другите намаления от официално обявените цени на рекламното време. Означените със звезди (***) рекламодатели излъчват клиповете си по медиите, без реално да плащат за това. Някои от тях, като БТК, имат сключени бартерни договори с телевизията, а други се излъчват по силата на различни споразумения. Например рекламите на радио "Експрес" и пицария "Джъмбо" се излъчват по "Нова телевизия", защото и трите фирми са собственост на сърбина с български паспорт Дарко Таминджич. Клиповете на фирмите около "Прософт" вървят по националния ефир на държавната телевизия по силата на стар договор отпреди три години.
Ще национализират ли Интернет?
"Комитетът по пощи и далекосъобщения (КПД) от 1991 г. осъществява цялостна програма за провеждане на необходимите реформи, свързани с преминаване на далекосъобщенията от състояние на държавен монопол към работа при пазарни условия. " Така започва документът с гръмкото наименование "Секторна политика в далекосъобщенията на Република България", приет от Министерския съвет на 29.10.1998 г. и обнародван пет дни по-късно. Само две седмици след оповестяването на този магистрален документ обаче става ясно, че Комитетът по пощи и далекосъобщения има твърде превратни представи за това какво е държавен монополизъм и какво са свободни пазарни условия. Със заповед РД-09-235 шефът на телекомуникационното ведомство Антони Славински посяга и към нещо, което до момента се контролираше само индиректно от държавата, а именно българските доставчици на Интернет.
Началникът на КПД се опитва да постави Интернет-доставчиците в така наречената категория за общо лицензиране. По закона за далекосъобщенията това означава, че всеки може да предлага достъп до мрежата, но само ако отговаря на определени условия. Условията обаче се определят от държавата. Ресорното ведомство е Държавната комисия по далекосъобщенията. Тя може да променя условията за лицензиране, "ако това е в интерес на обществото", тоест, когато си пожелае. Комисията е длъжна да обяви публично промяната в режийна на общо лицензиране, дава възможност на засегнатите да представят свои становища и се съобразява с онези от тях, които счете за целесъобразно. С това ДКД се превръща в едноличен държавен регулатор на всички Интернет-провайдъри. Тя може да прекрати регистрацията на всеки доставчик, който не успее да покрие изискванията на общата лицензия в 30-дневен срок от определянето на условията по нея.
Освен това общата лицензия принуждава доставчиците на достъп до Интернет да изградят вътрешна съобщителна мрежа помежду си. Преведено на непрофесионален език, това означава, че желаещите да продават Интернет-услуги задължително трябва да си платят за наета линия на БТК до някой български провайдър. Това е тежък удар за доставчиците от по-малките градове в провинцията, защото 95% от трафика е с чужбина. За тях е много по-евтино да използват само спътников канал, тъй като е безсмислено да инвестират крупни суми за кабелна връзка, когато могат да пренасочват 5-процентния си вътрешен трафик през задгранични доставчици на много по-ниска цена. Поведението на държавните ведомства е разбираемо от гледна точка на това, че искат да развиват инфраструктурата на монополиста БТК за чужда сметка и да повишат цената му преди предстоящата приватизация. От гледна точка на пазара и крайните потребители обаче това е административен терор.
Най-тъжното в цялата епопея около българския Интернет обаче е, че на практика БТК граби от всички доставчици на Интернет - независимо дали доставят услугата си чрез сателит или чрез наета линия по кабел. На практика всички първични доставчици на Интернет през сателитен канал индиректно плащат на БТК. Държавният съобщителен оператор единствен притежава лиценз за VSAT-услуги. Затова доставчиците на Интернет през спътник не могат да сключат директно договор със собственика на съответната спътникова група, а трябва да направи това чрез БТК. Телекомуникационната компания пък има договор със сателитния доставчик да си разделят печалбата в определена пропорция. Ще попитате вероятно каква е точно тя? Ами търговска тайна. Повечето доставчици на Интернет преминават през сателитите на Loral Orion, с които БТК има договор. Единици използват каналите на Intelsat или Eutelsat, но също са принудени да плащат повече заради преотстъпения лиценз на БТК.
Проблемът с наземните линии е още по-драстичен. По закона за далекосъобщенията кабелите са монопол на БТК до 2002 г. Така че дори съответният доставчик на Интернет да е положил жиците за своя собствена сметка, те стават притежание на държавния монополист БТК. Освен това компанията може да прави убийствен дъмпинг на доставчиците, както и да им предлага каквито си пожелае цени за собствените им "наети" линии. Печалбата, която БТК си надчислява, може да се онагледи със следния пример: Ако един доставчик иска да ангажира наета линия и Интернет-канал със скорост 512 килобита в секунда до Германия без посредничеството на БТК, това ще му струва около 30 000 долара. В случай че използва услугите на БТК като първичен доставчик на Интернет, сумата пада до 14 милиона лева, което е малко над $8000. "Това е доста абсурдно, тъй като излиза по-евтино и от сателитен канал със същата скорост", коментира доставчик на Интернет, пожелал да не бъде цитиран поименно. На практика като държавен оператор БТК работи при преференциални условия, с които би могла да смаже частните доставчици на Интернет, ако пожелае.
Сериозен удар по свободния пазар на Интернет би могло да бъде налагането на лицензионна такса. По своята същност тя представлява нещо като косвен данък, защото се определя на базата на процент от оборота. Още по-лошо в случая е, че той се налага не само на първичните доставчици, но и на техните дистрибутори и клиенти на дребно и на практика се акумулира. Най-вероятните ефекти от това може да са или увеличаване на цената за крайния потребител, или загиването на по-малките поддоставчици, ограничване в растежа на мрежата и съответно по-бавно развитие на инфраструктурата. Облагането на Интернет с допълнителен данък не само няма да подобри качеството на услугите, но ще лиши фирмите от финансова възможност да разширяват дейността си. Крайният ефект ще е, че достъпът до Интернет ще се осъществява само през няколко големи доставчика, които са закрепостени към услугите на държавния монополист БТК.
Още по-притеснителен е фактът, че в категорията общо лицензиране попадат така наречените услуги с добавена стойност. Под този термин съобщителните чиновници разбират електронната поща, достъпа до бази данни, електронните парични преводи, търговията в Интернет, изобщо върху всички допълнителни услуги, които един потребител може да получи благодарение на глобалната мрежа. Така всеки, който иска да осигурява достъп до Интернет, трябва да плати веднъж за комуникационния канал (през VSAT-"чиния" или наета линия на БТК, която сам трябва да си прокара) за правото да бъде доставчик и за всяка дейност, която извършва през компютърната мрежа. От това може да се направи само един извод - държавата не само не е за свободен саморегулиращ се пазар на Интернет, а всъщност иска да контролира не само съобщителните канали, но данните, които се предават чрез тях.
Първите опити на изпълнителната власт да регулира достъпа до Интернет трябва да послужат на големите доставчици като сигнална светлина, че трябва да измислят ефективен механизъм да се саморегулират. Защото, ако в момента те се топлят в уютната прегръдка на държавата и БТК, утре могат да получат сериозен пазарен шамар, когато монополният телекомуникационен оператор стане собственост на някоя не особено сговорчива западна корпорация... В идеята на държавата да контролира услугата Интернет има смисъл само ако се проявява загриженост за потребителите. Има логика провайдърите да бъдат задължени да повишат качеството на работата си така, щото хората, които влизат чрез тях в глобалната компютърна мрежа, да го правят безболезнено и бързо. Съмнението за злоупотреба с властта на държавните органи обаче винаги ще стои - прекалено скоро отмина времето, когато властта използваше монополите си, за да смазва останалите пазарни играчи.
Стремежът на чиновниците да вземат под крилото си Интернет може да намери и друго сполучливо обяснение, което да позволи на всички да излязат с достойнство от спора. Достатъчно е някой представител на държавата да обясни, че действията им са продиктувани единствено и само от идеята да защитят правата на потребителите. И ако доставчиците на Интернет се организират, за да дадат сигурни гаранции, че сами могат да повишат качеството на услугите - комисията по далекосъобщения ще наблюдава дали спазват обещанията си, но няма да им се меси в работата.
Въпросът е дали държавните чиновници искат повече власт, за да защитават правата на потребителите, на хората, които плащат заплатите им, или просто са жадни за още комисиони.
Накратко
Футболният национал Георги Бачев почти сигурно ще премине в "Левски" през пролетния полусезон. Генералният менидъжър на сините Наско Сираков и изпълняващият длъжността президент на "Славия" Венцислав Стефанов ще се разберат за трансфера след завръщането на "Славия" от турнето в Турция. Самият Бачев също изрази надежда, че ще играе на "Герена" въпреки желанието на ЦСКА и "Локомотив" (София) да го привлекат.
Собственикът на кабелния оператор "Канал 3" Величко Найденов обяви кандидатурата си за президент на ЦСКА на общото събрание на 17 февруари. Той заяви, че ще разчита на подкрепата на военните и феновете. Засега не е известна позицията на настоящото ръководство на Мултигруп. В отбора за пролетния полусезон бе привлечен защитникът Адалберт Зафиров от "Арминия", а нападателят Мартин Петров подписа договор за три години и половина с швейцарския "Сервет".
Президентът на пловдивския "Ботев" Васил Нинов подаде оставка и обяви оттеглянето си от футбола. В мотивите си до управителния съвет и общото събрание той споменава, че през целия си престой в Пловдив не е чувствал никаква подкрепа от местния бизнес и политическия елит. Чашата преляла с отказа на съда да се регистрира акционерно дружество, в което той да държи мажоритарен дял.
Отборът на Любо Пенев "Селта" излезе на първо място във футболното първенство на Испания, след като победи с 4:2 "Майорка" в пряк двубой за челото. Мачът бе оценен като най-красивия в Испания за сезона, а английският вестник "Таймс" написа за "Селта", че е един най-силните отбори в Европа в момента. В тима на Пенев играят футболисти от още седем националности.
Настоящото ръководство на волейболната федерация начело с Димитър Златанов е избрано на легитимно събрание, определи софийският районен съд. Отхвърлена бе жалбата на предишния президент Валентин Заяков за нередности по свикването на събранието на 23 декември, на което той бе сменен.
Волейболистите на "Левски Сиконко" отпаднаха от турнира за купата не европейската конфедерация от италианския "Лубе банка" (Мачерата). Българите загубиха с 2:3 реванша в София, след като в първата среща бяха паднали с 0:3 като гости. В състава на италианците играят трима световни шампиони - Марко Меони, Симоне Розалба и Алесандро Фей, както и най-добрият реализатор на италианския шампионат за миналата година Рихард Шуил (Холандия) и българският национал Ивайло Гаврилов.
И при футболните мениджъри замириса на конкуренция
Лъчезар Танев вече няма да е единственият лицензиран български футболен мениджър, ако плановете на Николай Гигов и Христо Порточанов се реализират. Двамата клубни президенти се заканиха независимо един от друг, че ще създадат нови агенции, които да минат през ситото на лицензирането в БФС и ФИФА и да създадат реална конкуренция на пазара на футболисти.
Първи своята идея лансира президентът на "Локомотив" (Сф) Гигов. След като привлече при себе си един от най-успешните български мениджъри в последните години - Андрей Желязков, се родила идеята целият потенциал на Жужо да бъде впрегнат в агенция. Негов помощник ще бъде бившият технически директор на "Славия" Чавдар Цветков. Двамата ще са основата на агенцията, но не и нейното лице.
"Желязков и Цветков са на работа в техническия щаб на "Локомотив", така че агенцията ще се ръководи от друг човек. Те ще работят на хонорар. Ако станат акционери, вече ще решаваме въпроса по друг начин. Всеки ще си ползва контактите, но аз няма да ръководя работата оперативно, защото нямам време", заяви президентът на "Делта Г".
Кой ще ръководи агенцията е от изключителна важност. Правилата на ФИФА за футболни мениджъри не позволяват да се лицензират фирми, а личности. Тези хора не трябва да са свързани по никакъв начин с ФИФА, националната федерация или някой клуб. Гигов обаче пази името на агента, който ще бъде титуляр за пред ФИФА. Той щял да бъде добре позната личност, работил дълго време в чужбина.
Президентът на "Локомотив" ще финансира цялото начинание. Първоначалната инвестиция включва плащането на депозит от 200 000 швейцарски франка, който би трябвало да покрива евентуални щети, нанесени от агента.
Желязков вероятно ще отговаря за контактите с Германия и Турция, Цветков ще използва връзките си в Гърция. Останалите партньори в чужбина ще бъдат обявени до няколко седмици след излизането на регистрацията и избора на изпълнителното ръководство.
Президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов също обяви намеренията си да направи агенция заедно с Христо Стоичков. Двамата вече се свързаха в общ бизнес - те ще бъдат партньори в новото акционерно дружество, което ще бъде образувано във футболния клуб. Идеята включва да се разработят добре всички трансферни линии, които обслужват българските футболисти в последните години - Германия, Турция и евентуално Испания. Стоичков би трябвало да привлече испанския си мениджър Хосе-Мария Мингея, който в момента работи много добре с Лъчезар Танев. В Турция делата ще се движат от Ибрахим Куруджу, който се занимава основно с пласирането на български футболисти в турските клубове. На територията на Германия ще работи Пенчо Георгиев, осигурил трансферите на Йордан Лечков и Петър Хубчев в "Хамбургер" преди години. При Порточанов подготовката изглежда още в начален етап и появата на агенцията му вероятно ще закъснее. "Нещата ще се развият по-конкретно през лятото. Засега всичко е на база предложения и идеи", заяви бургаският бос. Той смята финансирането за най-малкия проблем. Очаква се към групата да се присъедини и президентът на "Литекс" Гриша Ганчев. Стоичков настоява лицето на агенцията да бъде бившият генерален секретар на БФС от времето на "брокерите" Христо Йосифов.
Какво има да се дели на българския пазар на футболисти?
Бързото ориентиране на Лъчо Танев и съдружника му Наско Сираков преди години им даде добра преднина. Докато продажбата на родни таланти се извършваше безразборно, "Танев, Сираков и ко" се опитаха да играят по правилата. Танев взе лиценз от ФИФА, появи се на няколко срещи на мениджъри от целия свят и се опита да направи това, което другите у нас не правеха - да защитава интересите на футболистите. В много клубове системата все още пренебрегва тази страна на договорите, тъй като се гледа само интересът на отбора-продавач.
В момента Танев има договори с най-апетитните футболисти в българското първенство - полузащитника на ЦСКА Милен Петков, нападателя на "Левски" Георги Иванов-Гонзо и нападателя на "Славия" Георги Бачев. Правата на последния са продадени на Мингея, който има задължението да му търси отбор в чужбина. След назначаването на Сираков за главен мениджър в "Левски", синият клуб от непревземаем бастион доскоро се превръща в добър потенциален клиент. "Много ще се радвам, ако най-после се появи конкуренция, защото няма да е само Лъчо на топа на устата", заяви Сираков.
Агенцията на Танев обаче загуби позициите си във футболния съюз и на практика се изолира от едно доста печелившо перо - организирането на турнета за националния отбор. С оттеглянето на Стойне Манолов от предишния изпълком и резките изказвания на Танев по адрес на ръководството на БФС вратите за него бяха затворени. Сега там спокойно може да се намести агенцията на Гигов, тъй като Желязков има шанс да стане главен мениджър на националните отбори.
Гигов не се притеснява, че от "Танев, Сираков и ко" са обсебили каймака от българските футболисти. "Няма никаква причина самите агенции да не работят помежду си, но където има пазар, винаги има и конкуренция. Не вярвам обаче да се стигне до някакви напрежения между самите агенции, защото всички те се ръководят от футболни хора, с които сме в постоянни взаимоотношения. Нормално и полезно е за пазара да има повече от една мениджърска агенция и никак не ме притеснява, че било то Порточанов или някой друг ще открива своя. Имаме достатъчно играчи и те трябва да имат възможност да решават коя агенция ще защитава правата и трансферите им", смята Гигов.
Силната фигура при него със сигурност ще бъде Желязков. Човекът, който през последните години въртеше трансферите на "Левски", успя да се докаже като добър продавач на играчи. Публична тайна е, че мнозина от футболистите на "Левски" са избрали този отбор именно заради него - те знаят, че рано или късно ще ги продаде в чужбина за прилични пари.
Христо Порточанов също не смята, че ще трябва да дели нещо с Лъчо Танев, особено ако Мингея мине на неговата страна. "Това няма да пречи на Танев също да работи с него. Възможностите са много и за всички има място на пазара", смята президентът на "Нефтохимик".
Трудно е да се определи кой какво ще прилапа от останалата част от българските футболисти. Освен най-перспективните Танев държи част и от по-неизвестните играчи. Трудно бе да се повярва, че само след осем мача в евротурнирите и едва 20-годишен Мартин Петров ще стане апетитна хапка за чуждите отбори, но това е факт. Договорът на лявото крило на ЦСКА със "Сервет" се движеше изцяло от Танев и в крайна сметка бе подписан добър по думите му договор.
Очевидно агенцията на Гигов ще обслужва интересите на "Локомотив", където са събрани потенциално добри футболисти. Порточанов пък може да се насочи освен към своите играчи и към тези на "Литекс". Малко или много на пазара ще останат и нелицензирани посредници, но голямата конкуренция от качествени мениджъри би трябвало да намали тяхната роля.
Допингът скара тенисистите
Голямото тениссемейство вече не е единно. От началото на седмицата, когато стартира първият турнир от Големия шлем за годината - откритото първенство на Австралия, мъжкият тенис прилича на свърталище на оси. Звездите се изпокараха заради случая с чеха Петър Корда, който бе уличен в употреба на допинг миналата година, но бе допуснат до участие в основната схема. Играчите се разделиха на лагери за и против употребата на допинг и размера на наказанието за положителна проба. На кортовете в Мелбърн трайно се настани съмнението, че противникът ти играе по нечестен начин.
Пробата на Корда по време на миналогодишното издание на "Уимбълдън" даде положителни резултати за анаболния стероид нандролон. Според правилника на Международната федерация по тенис (ИТФ) той трябваше да бъде изваден за една година, но това не стана. Причините и до днес са неизвестни, но според Корда е бил правилно оправдан заради "извънредни обстоятелства".
Присъствието му вся смут на кортовете. Той записа победа в първите два кръга, но първият му съперник, испанецът Гало Бланко, отказа да го поздрави. Бланко го обвини, че е симулирал контузия в третия сет, за да си почине. "Вече не мога да му имам доверие. Затова и не исках да му стисна ръката", заяви испанецът.
Повратен момент в отношенията между тенисистите бе срещата им в началото на турнира. Бившият водач в световната ранглиста Джим Къриър обвини повечето тенисисти, по-специално европейците, в употребата на кръвен допинг, като визира най-вече забранения препарат, известен като ЕПО. Употребата на този препарат от колоездачи стана причина за грандиозния допингскандал на "Тур дьо Франс".
Къриър заяви, че в тениса употребата на кръвен допинг е много по-голям проблем, отколкото наличието на стероиди в кръвта. "Съмнявам се, че тенисистите взимат стероиди, защото не силата решава мачовете. Ако това беше така, всички щяхме да сме щангисти в съблекалнята, а не сме. Стероидите само помагат за по-бързото възстановяване на мускулите, значи повишават възможността да тренираш", заяви червенокосият американец.
Неговата теория за употребата на ЕПО гласи, че тенисистите не могат да играят нон стоп по 35 седмици в годината. Натоварването е огромно и може да се издържи само ако се взимат медикаменти. "Фактът, че на "Тур дьо Франс" гръмна скандал с допинг, говори, че той е широко разпространен в Европа. А и по-голямата част от турнирите са там. Нямам доказателства и не мога да назова имена, но ми прави впечатление, че не мога да издържа на едно ниво 10 години, а други могат", каза Къриър.
Мустер, също бивш водач на ранглистата, реагира остро на това изказване. "Чувствам, че има опасност да разбием спорта с подобни изказвания. Щом нямаш доказателства, не трябва да хвърляш обвинения", заяви австриецът.
Бившият No1 Андре Агаси настоя Корда да даде обяснения за позицията си пред апелативната комисия. "Трябва всеки да знае той виновен ли е или не. Ние имаме правила, които трябва да бъдат спазвани и уважавани. Не отиват на добре нещата, когато играчите не вярват, че правилата се спазват", заяви Агаси.
Австралиецът Патрик Рафтър пък напусна скандално срещата на тенисистите точно когато започна обсъждането на проблема с Корда. "Така убиваме спорта. Всеки хванат с допинг в другите спортове веднага е наказван, а при нас - не", каза той, след което подкрепи изказването на Къриър.
В резултат на скандала с Корда Международната федерация по тенис увеличи наказанието за първо провинение с допинг от една на две години. Двете асоциации на тенисистите - ОТП и УТА, също са приели плана. Официално те ще влязат в сила след заседанието на МОК от 2 до 4 февруари.
Мъжкият турнир има голям залог, тъй като може да настъпи промяна в челото на ранглистата. Водачът Пийт Сампрас отказа участие поради преумора и отвори вратите за неговите съперници. В началото най-сериозен кандидат бе поставеният под номер 1 в схемата Марсело Риос (Чили), но впоследствие и той напусна заради болки в гърба. Същата причина изхвърли от участие и Горан Иванишевич. Така кандидатите за върха на ранглистата останаха четирима - Алекс Кореча (Испания), Патрик Рафтър (Австралия), Карлос Моя (Испания) и Агаси. Кореча и Моя обаче загубиха още във втория кръг и отпаднаха от сметките. Рафтър има шанс да стане номер 1 само ако стигне финала и спечели поне 10 бонус точки за победи над елитни тенисисти. Агаси пък трябва спечели турнира, както направи през 1995 г., и да вземе 261 бонус точки. В зависимост от резултатите Сампрас може да падне до номер 4 в ранглистата.
Спортът мина на изкуствено дишане
Изключително тежка може да се окаже тази, а и следващата година за българския спорт и той да издъхне някъде по пътя на дългия и мъчителен процес на реформи. На 1 януари осъмнахме без държавния фонд за подпомагане на физическото възпитание, в ход е проектозакон за хазарта и данъчно облагане на тотото, което е основен източник на средства. Парите от бюджета на КМФВС не идват от първостепенния разпоредител Министерството на образованието, спортната общественост пък ожесточено нищи предложенията за поправки на Закона за спорта и особено активно частта за т.нар. лустрация. От толкова проблеми накуп обикновено трудно се излиза без поражения. Доколко големи ще са те зависи от държавната политика в спорта, който отдавна загуби всякакъв приоритет за страната ни.
Българският спорт е на път да се прости с единствената си и най-голяма преференция, която ползваше години наред - чистия приход от тотализатора. В проектозакона за хазарта, който вече мина на първо четене през декември, наред с всички игри със залози в списъка за данъчно облагане вече е включен и БСТ. Предвиден е данък в размер на осем процента от постъпленията и той трябва да се внася в държавната хазна всяка седмица. Образно казано, от постъпилите 15 милиарда лева тотопари за спорта през 1998 г. при приемане на закона за хазарта те ще намалеят с милиард и двеста хиляди лева. Никога досега тотото не е плащало данъци и това беше регламентирано в Закона за спорта от 1996 г., а преди това с подзаконови актове и постановления. Според същия закон БСТ е специализирана държавна организация, юридическо лице към комитета, което има за цел да набира парични средства за подпомагане и развитие на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.
"Три години всички спортни дейци плакаха, че в закона няма преференции, и никой не се сещаше за грандиозната придобивка тотото да не се облага с данъци. Сега всички ще видим какво е наистина да няма облекчения, заяви заместник-председателят на КМФВС Пламен Кръстев. Тотото спасяваше спорта, като обираше всички луфтове при инфлация и хиперинфлация с увеличаване на залозите и пускане на нови игри. Практически него инфлацията не го ловеше, тъй като изграждаше постоянно добри компенсаторни механизми, които се задействаха мигновено. " В същото време актуализирането на бюджета ставаше извънредно бавно и абсолютно недостатъчно.
"Огромният проблем пред нас е положението със спортния тотализатор, заяви председателят на комитета Цвятко Барчовски. Апетитите към него са много големи - отнякъде и някого. Не мога да ви кажа все още, защото сме в процес на проучване. Има замисъл спортният тотализатор да обслужва други социални дейности, против което аз не съм, но БСТ е създаден за спорта."
Предвидената промяната за тотото обаче не може да е продиктувана от някаква битка за него, защото Министерството на финансите и сега контролира разпределението на средствата и утвърждава схемата за разпределяне и постъпленията, твърдят специалисти от бранша. "Всичко се прави може би с желанието да няма преференции за отделните видове хазартни игри, защото винаги, когато има някакви облекчения, има и възможности да се избегнат плащанията на данъци", заяви главният финансист на Спортната палата г-жа Ситарска.
Ръководството на КМФВС вече е направило предложение в Народното събрание и просветния министър Веселин Методиев тотото да не се включва в закона за хазарта. Докато законът все още се умува, тотопарите влизат в комитета при останалите от закрития фонд за подпомагане на спорта милиарди.
Този фонд бе създаден през юли 1996 г. като юридическо лице към КМФВС. В него се събираха (или поне трябваше) средства от чистия приход на БСТ, седем процента от трансферите на спортистите, сумите от ДОД от премии, спонсорство и дарения. Влизаха още три процента от хазартните игри, 50% от наеми на спортни обекти, глоби и санкции. Средствата се набираха и съхраняваха по специална извънбюджетна сметка в КМФВС и се изразходваха само по предназначения, описани в Закона за спорта. Със закона за бюджета за 1999 г. от 1 януари се закриха повечето извънбюджетни сметки и фондове, включително и този на спорта. Останалите по сметката пари се вливат в бюджетната сметка на комитета, но дали ще има нови постъпления и кой ще е правоприемникът съвсем не е ясно.
Една от причините за закриването на извънбюджетните сметки бе, че във фондовете се въртяха повече пари, отколкото в държавния бюджет. От гледна точка на контрола върху тези средства промени наистина бяха необходими, но фондът на спорта имаше малко по-специфичен характер. През двегодишното си съществуване той покриваше цели 82 процента от разходите на българския спорт срещу 18 процента, осигурявани от държавния бюджет. Ако държавата направи някакви промени, чийто краен срок е 31 март, и парите намалеят заради тотооблагането, тя би трябвало да се ангажира с евентуална компенсация, претендират от спорните среди.
"Що се отнася до държавния фонд, не е толкова страшно, че е закрит. Страшното ще стане, ако той мине на извънбюджетна сметка", прогнозира Барчовски.
Още през лятото държавата постави КМФВС под подчинението на просветното министерство. В съответствие с това бюджетът на спорта за 1999 г. се вля в сметката на МОН като първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Сега в комитета чакат министър Веселин Методиев да каже какви ще бъдат критериите по разпределение на средствата. МОН пък чака постановлението по изпълнението на разпределението на бюджета. Лошото е, че просветата има над 1000 второстепенни разпоредители, които също чакат и комитетът едва ли ще има някакво предимство.
"Мисля, че за 1999 г. няма да има проблем да ни пуснат бюджета, защото комитетът водеше предварителните разговори направо с Министерството на финансите по конкретните показатели. Наясно сме какво ни е определено. Затруднения ще имаме при изплащането", опасява се Ситарска.
Държавният бюджет издържа комитета, спортните училища, научна дейност, медицински и допингконтрол, поддръжка на спортни обекти от национално значение и беше 360 милиона лева за изминалата година. Каква точно ще е сумата за тази година никой не знае със сигурност. Никой не знае и как ще се подават тези пари в комитета. Изглежда, хората от спорта трябва да седнат с тези от МОН и да си просят парите още преди първоразпоредителите да си наредят техните приоритети.
"В бюджета на МОН не е записано колко средства има за второстепенния разпоредител. Те, хората, които не са експерти в спорта, ще дадат колкото сметнат за необходимо и когато те искат - опасява се Илия Илиев, началник-отдел "Спорт" в КМФВС. Трябва да бъдат убедени чиновниците, че парите трябват в точно определен момент, а в това министерство не работят спортни хора. Обикновено федерациите заявяват нуждите си в определени срокове в зависимост от календара. Сега, за да няма гафове и пропуснати поради ненавременно осигуряване на средства състезания, исканията трябва да се пускат много по-рано. От друга страна, обаче федерациите до последно не знаят бройката и името на състезателя, чието участие зависи от резултатите и формата му в момента, което неминуемо ще създаде високо напрежение."
Според Илиев, "ако МОН пуска сумите месец по месец, няма да могат да се задоволяват нуждите на летните и зимните спортове, които имат големи разходи точно в определено време на годината. Досега с парите от тотото, които влизаха редовно всяка седмица във фонда и чиято сметка бе в комитета, успявахме да проведем твърде гъвкавата политика. Именно с тях покривахме разходите, докато дойде държавният бюджет, и после тези средства се възстановяваха".
Усетили накъде духа вятърът още през декември, спецовете в комитета вляха във федерациите 220 млн. лева от тотото. Пуснатите авансово пари покриха разходите на 12 олимпийски федерации за януари. Затова все още няма катаклизми в Спортната палата. Но няма да е задълго, тъй като скоро самите спортисти ще поискат новите си договори, които централите им поради липса на установен бюджет не могат да им предложат.
Бурни дебати не само в спортното общество предизвика проектът на Юлия Берберян за промени и допълнения в Закона за спорта, който до месец-два трябва да влезе в пленарната зала на парламента. Според прословутия чл. 17 бъдещите спортни ръководители не трябва да са били в затвора, извършвали охранителни услуги, политически ангажирани, агенти на ДС и бивши членове на БКП. Някои представители на левицата дори нарекоха предложенията на Берберян фашистки.
"За мен това са нормални текстове, обясни председателят на КМФВС Цвятко Барчовски. Преди 10 ноември спортът бе максимално политизиран. Чисто спортните хора няма от какво да се притесняват. В текста става въпрос за онези хора и спортни педагози, които са правили мръсотии на своите колеги, за да ги изместят като титуляри и резерви. " Президентът Петър Стоянов обаче обеща да върне закона, ако в него останат лустрационните текстове.
Странно изглежда, че спортните дейци се опитват да се самоизядат, вместо с по-обмислени действия и предложения да се опитат да извадят родния спорт от положението на безтегловност.
Стоичков не си намери отбор в Европа
Опитите на Христо Стоичков да се върне в европейски отбор удариха на камък. Нито един от разработваните от него варианти не се осъществи и той се прибра в Япония. Стоичков залагаше предимно на два пазара - испанския и турския.
Като добре познато име в Испания той се надяваше да успее да си уреди трансфер в някой от първодивизионните отбори. Мениджърът му Хосе-Мария Мингея водеше до последна възможност преговори с четири тима, като най-сериозна изглеждаше възможността Ицо да облече екипа на опашкаря "Саламанка". Останалите кандидати не станаха известни, а след затварянето на трансферния сезон в Испания миналия петък Ицо остана без отбор.
Значително по-големи бяха шансове на бившия носител на Златната топка на Европа да си намери отбор в Турция. Там кандидатите бяха няколко, и то сред финансово стабилните отбори. Като фаворит за подписа му се очертаваше истанбулският гранд "Галатасарай". Там от няколко години играе цяла гвардия румънци начело с кумеца на Стоичков Георге Хаджи. Именно бившият румънския национал е бил главният движещ мотив за привличането на българина. Трансферът обаче пропаднал по няколко причини, и то все финансови, според турски източници. Най-важната от тях е неуспешният трансфер на звездата на "Галатасарай" Хакан Шукур. Нападателят бе с единия крак в италианския шампион "Ювентус", но в последния момент сделката се провали. Едноседмичните преговори между двете ръководства не доведоха до резултат поради твърде високата цена на играча от 12 милиона долара. Това накара ръководството на "Старата госпожа" да предпочете аржентинеца Хуан Еснайдер и французина Тиери Анри.
Останалите два кандидата за подписа на българина бяха "Фенербахче" и "Бурсаспор", но и там преговорите пропаднаха по финансови причини. Според турските медии българинът поискал три милиона долара, което се оказало твърде голяма сума за двата тима. И при трите турски кандидата водещо е това, че не продължават напред за европейските турнири и нямат нужда от толкова скъп футболист само за половин година.
При това положение Стоичков се завръща в японския си отбор "Кашива Рейсол", където ще играе поне до лятото. През това време той ще продължи да изпълнява и ангажиментите си към националния отбор. След края на сезона е напълно възможно да сложи край на кариерата си, твърдят неговите близки в България.
Един удар спаси кариерата на Майк Тайсън
Майк Тайсън трепна от болка, когато неговият лекар се опитваше да спре кървящата рана край дясното му око. Със загрижен вид треньорът Томи Брукс му обясняваше, че трябва да събере нещо. Зверските удари на Тайсън попадаха във въздуха и Франсоа Бота го накара да си плати за това с добре пласирани контри. Още по-лошо - Бота непрекъснато говореше глупости, опитвайки се да изнерви своя противник, известен преди време като безмилостен боксьор. Това определено не бе най-добрият начин за завръщане на ринга на най-лошия човек на света. "Не се притеснявайте. Държах го под око. Дайте ми време и ще го изям", каза Тайсън на Брукс.
Моментът дойде десет секунди преди края на петия рунд. Тайсън пласира перфектно своя десен прав, който изненадващо попадна в лицето на Бота. Вероятно този удар дойде точно навреме, за да спаси една кариера, която почти бе разрушена на същия ринг заради отхапаното ухо на Ивендър Холифийлд преди 19 месеца. "Знаехте, че това ще стане. Само не знаехте кога. Знаех, че ще го нокаутирам, беше само въпрос на време", заяви 32-годишният бивш затворник.
Десният прав, който изпрати Бота на пода миналата събота вечер, може да бъде определен като най-добрия удар в кариерата на един мъж, който цял живот е правил само това - да удря. Всъщност това бе най-важният му удар. Това не бе обикновен нокаут. Този удар спаси кариерата му - кариера, която струва десетки милиони и може би повече. Без него Тайсън отиваше към третата си поредна загуба. Без него той се разделяше с мултимилионните премии, с които толкова е свикнал. "Чувството, че правиш това, което обичаш, е велико. Но аз трябва да работя още върху себе си. Имам дълъг път да извървя", смята Железния.
Точно колко дълъг е пътят пред Тайсън се видя ясно по време на почти петте рунда срещу жилавия и изненадващо ефективен Бота. Повечето удари на Тайсън минаваха край главата на противника му. На практика южноафриканецът беше този, който нанасяше повече поразии с комбинациите си ляв-десен в главата на Железния. Бота бе победител и в четирите рунда в талоните на двама от съдиите, а третият рефер му даде предимство в три от рундовете.
Бота набираше все повече увереност с приближаването на средата на мача. От време на време дори се подиграваше на Тайсън, като сваляше на ръцете си и го дразнеше по време на клинчовете. "Чувствах, че контролирам мача", заяви Бота.
Така беше, но не задълго. Когато Бота изпрати мързелив десен удар в тялото на Железния в края на петия рунд, Тайсън контрира с добре балансиран десен прав. Щом юмрукът му се размаза в лицето на Бота, веднага стана ясно - мачът свърши. Бота се опита да се изправи, но когато най-после го направи на седем, се облегна безпомощно на въжетата и реферът Ричард Стийли започна да ръкомаха за края на двубоя. "Разконцентрирах се и си платих за това. Не видях този удар. Майк е добър удряч и аз просто се забих в юмрука му", сподели южноафриканецът.
Изненадващият край развълнува 12-хилядната публика, която за няколко секунди в края на първия рунд бе склонна да мисли, че ще видят как още един мач на Тайсън приключва в нетипичен стил. Двамата боксьори се бяха вкопчили в клинч, когато прозвуча гонгът за края на рунда. Двете им ръце бяха свързани, а със свободната ръка се опитаха да се ударят взаимно. Стийли не успя да ги разтърве и се наложи почти десетина официални лица и треньори да навлязат на ринга, за да ги отделят. "Опита се да ми счупи ръката", оплака се Бота. "Прав е", отговори Тайсън.
Началото на втория рунд бе забавено с 45 секунди, тъй като Стийли се съветваше с изпълнителния директор на спортната комисия на Невада заради инцидента. Марк Ратнер предпочете да предупреди боксьорите да се държат колегиално, въпреки че можеше да ги дисквалифицира. Няколко минути по-късно той наказа Тайсън за продължително задържане. "Казах на Стийли да си поеме дълбоко въздух и да вземе контрола върху мача. Той се справи добре", заяви Ратнер.
През тази вечер Тайсън свърши работа за 10 милиона долара и си извоюва шанса да поизчисти насъбралата се през последните 19 месеца ръжда. Тази дясна ръка спаси договорите, които по предварителни изчисления трябва да са най-малко четири до края на годината. "След две седмици ще се върна в залата и започвам тренировки, за да наваксам всички слабости", заяви Тайсън.
Бота, който опроверга очакванията, че ще бъде щедър съперник, поиска реванш. Тайсън обаче ще се насочи към други боксьори с надеждата, че ще успее да се срещне с Холифийлд за трети път през ноември. Следващият му мач е условно насрочен за 24 април, а негов вероятен съперник е Алекс Шулц, който гледаше мача на живо. Останалите вероятни противници са Лу Саваресе и Шанън Бригс. Тайсън заяви, че наистина не се интересува кой се изправя срещу него на ринга. "Ако цената си заслужава, ще се бия и с лъв", заяви той.
диалектика
Валери Спасов, представителят на Полските авиолинии
Известният руски режисьор
С известно закъснение по случай новата година зам.-министърът на промишлеността
Новинарката от БНТ
За няколко седмици след откриването бар "Луксор", бившият "Астория", се превърна в истинско средище на спортни величия. Луксозното заведение на футболните екснационали
Освен премиера Иван Костов и шефа на парламента Йордан Соколов на купона на "Дарик" радио се появи и външната министърка
Когато на първото заседание на парламентарната група на СДС се разпределяли постовете в Народното събрание, шефката на сините Екатерина Михайлова задала въпроса: "Кажете кой за какво иска да отговаря в парламента? " Йордан Цонев побързал да извика: "На мен ми дайте бюфета. " Заради особеностите на местния бургаски диалект, известен сред филологическите среди като "мьекане", всички чули вместо "бюфета" - "бюджета". Така Данчо Цонев станал шеф на бюджетната комисия в парламента.
Главни редактори летят с хеликоптер на "Джейлан" над Турция
Трима шефове на български медии преживяха шеметно пътуване из южната ни съседка. Турският холдинг "Джейлан" покани персонално на гости за три дни миналата седмица петима главни редактори - на вестниците "Стандарт", "Труд", "24 часа", "Нова телевизия" и "Дарик" радио. В Анкара обаче се озоваха само Юлий Москов, Тошо Тошев и програмният директор на частното радио Владимир Танев. Валери Найденов не пътувал зад граница заради важно съвещание на ВАЦ, а Стефан Димитров не се възползвал от поканата по лични причини. На събитието обаче случайно се оказал собственикът на "Стандарт нюз" Красимир Стойчев. Участниците не коментират защо и как са подбирани поканените медии.
На разноски на "Джейлан" медиаторите отмаряли в скъпи хотели, летели с хеликоптер и обиколили най-грандиозните обекти на компанията, която е кандидат да строи язовири и магистрали у нас. Хотел "Шератон" в Анкара бил първата спирка на медийните началници. Втората вечер били настанени в 5-звездния "Джейлан интернационал" в град Кемер, на 70 километра от Анталия. Край градчето се простирало ваканционното селище "Селена", собственост на туристическия клон на "Джейлан". Пътували, разбира се, с агенция "Джей тур". Видели банка "Капитал", авиокомпанията и малкото летище - все собственост на известния холдинг.
Най-впечатлени гостите били от двете 36-етажни сгради, които "Джейлан" строи за турския министерски съвет, от виадукта и сателитния квартал край Анкара, пак дело на фирмата. Незапочнатите строежи пък им показали на макет.
В отговор на милата покана и пълната програма на посещението гостите очевидно е трябвало да запознаят аудиторията си у нас с постиженията на турския холдинг. Въпреки твърденията, че домакините не искали да се разпространява информация за воайяжа, главният редактор на "Стандарт" Юлий Москов публикува пространно интервю с шефа на "Джейлан". Посочено е дори мястото, където двамата са си говорили - хотел "Интерконтинентал" в Истанбул. Заглавието, разбира се, показва колко много страната ни ще спечели при сделката с "Джейлан" - 2 млрд. долара само от проекта "Горна Арда". Другият всекидневник също се отчете с прославна страница за холдинга. Според "Труд" печалбата за България е значително по-малка - 500 млн. долара.
Сигурно от "Труд" са седели зад "Стандарт" в хеликоптера.
"Васил Левски" бе спасен за мачовете през пролетта
Заплахата националният стадион "Васил Левски" да си стои като паметник през пролетта отмина, след като СДВР и ръководството на базата подписаха договор, според който на него ще се играят всички предвидени срещи от футболното ни първенство. В края на декември отдел охрана към СДВР отказа да осигурява безопасността на мачовете, тъй като при основния ремонт на стадиона, който тече в момента, не е възможно да се спазват предписанията за мерките във връзка с ненасилието.
"С реконструкцията предписанията на полицаите станаха трудно изпълними. Затова, след като получихме забранителното писмо от началника на Националната полиция Васил Василев, се хвърлихме в преговори. Проведохме три срещи със специалната комисия и накрая, след като в срок от една седмица успяхме да изпълним техните ревизирани искания, постигнахме и така необходимото ни споразумение", заяви шефът на Национална спортна база Анатоли Илиев.
Ако не беше се стигнало до споразумение, най-потърпевши щяха да се окажат футболистите от "Левски" (Сф), чийто стадион "Георги Аспарухов" е в исторически ремонт. Отделно НСБ, която е търговско дружество, щеше да понесе огромни финансови загуби от реклама. По предварителни изчисления те можеха да надхвърлят 50-60 милиона лева, а и обектът да загуби доверието на бъдещите си рекламодатели.
Иначе генералните поправки на съоръжението, които бяха ускорени от изискванията на ФИФА, е на ниво два изорани и изчистени сектора. Работата върви със закъснение от плана около 40 дни. Разликата идва от пропуски в проекта, от множеството студени дни и непланувани допълнителни работи. Изоставането може да се навакса само ако фирмата отдели повече работна ръка. От предвидените за усвояване до края на миналата година един милиард и 680 хиляди лева са похарчени около 740 милиона лева. По план стадионът трябваше да е готов за домакинството на националите на Англия през май, но ако закъснението не се навакса, мачът ще трябва да се премести на друго място.
Освен "Левски", останалите софийски отбори нямаше да пострадат много. Преди началото на първенството по традиция те имаха уговорка да играят столичните дербита на "Васил Левски". Неговото затваряне щеше да прати едни от най-оспорваните мачове на клубните стадиони в четирите края на София.
