Според президента еднопартийното управление би донесло стабилност и просперитет. Но при едно условие - в никакъв случай властта не трябва да попадне в ръцете на Партията на добродетелта. Според последните социологически проучвания Отечествената партия на Йълмаз е водещата политическа сила. Веднага след нея обаче, при това с минимална разлика, е Партията на добродетелта. А от времето на Ататюрк насам възходът на ислямистите винаги е считан за реална заплаха за светските устои на турската държава. Не трябва да се забравя обаче, че военните са най-голямата и влиятелна партия в Турция. И те винаги са се намесвали, когато ислямът започне да надига глава.
Неясно начало на годината
Ако пословицата "както започнеш годината, така ще ти върви до края й" има нещо общо с Русия, втората ядрена сила в света я очаква неясно бъдеще през 1999 г. - президентът започва трета поредна година в болница, бюджетът се приема бавно при неодобрението на Международния валутен фонд, надежда за нови кредити няма, политиците все повече се замислят за предстоящите парламентарни избори през декември, а някои дори започнаха кандидатпрезидентската си кампания. От друга страна, язвата на президента предизвика раздвижване само сред политиците, но остави безразлични финансовите пазари и обществото, бюджетът за първи път може да се окаже наистина реален, а частните кредитори на Русия се смилиха над нея и преглътнаха отмяната на плащанията по част от дълговете й.
Поредното влизане на Борис Елцин в Централната клиническа болница дойде с неочаквана диагноза - кървяща язва. Според американския хирург Майкъл Дебейки, който оперира Елцин през 1996 г., президентът веднъж вече се е лекувал от язвена криза, но повечето наблюдатели бяха изненадани от стомашните му проблеми. Новото заболяване отново поставя под въпрос способността на държавния глава да се справя с ежедневните си задължения, въпреки че преди Нова година той на няколко пъти показа, че поне външно се е възстановил след прекараната пневмония.
Съобщението за влизането на Елцин в болница дойде навреме за многобройните му критици, чиито призиви за оставка губеха сила при активната дейност на президента. Почти не остана политик, който да не хвърли камък в градината на Елцин, а дори умереният Григорий Явлински призова премиера Евгений Примаков да излезе с обръщение към нацията и да обясни ситуацията с болестта на президента, защото положението "наистина е сериозно". Отново се появиха призиви за прехвърляне на част от президентските пълномощия на Примаков и връщането на поста вицепрезидент, които показаха колко крехко е политическото равновесие в страната - трябва само президентът да кихне, за да бъде поискана оставката му, а ако заболяването е по-сериозно, всички политици с амбиции да го наследят в Кремъл рязко активизират дейността си и медийното си присъствие.
През последните дни на преден план все повече излиза московският кмет Юрий Лужков, който в няколко интервюта за чуждестранни телевизии подчерта необходимостта от дееспособен президент и изрази съмнение, че Елцин може да изпълнява конституционните си задължения. Пред родна публика московският градоначалник все още не е готов да заеме такава антиелциновска позиция и затова изказванията му са по-завоалирани, но за сметка на това Лужков се стреми да трупа точки на други фронтове. Той осъди ратификацията на договора с Украйна като предателство на руските интереси в Крим и успя да регистрира политическото си движение "Отечество" в последния момент, за да успее да спази срока за участие в изборите за Държавната дума. Действията на Лужков не останаха незабелязани за Елцин и малко преди влизането си в болницата президентът предупреди всички, които прибързват с началото на кампанията, че могат да допуснат фалстарт, защото избирателите ще имат достатъчно време да видят слабите им страни.
Внезапното влошаване на състоянието на Елцин доведе и до отлагането на посещението му в Париж в края на месеца, което беше рекламирано от администрацията му и за което президентът специално се пазеше в резиденцията си край Москва. Връзките с Франция са от особено значение за Русия и това до голяма степен се дължи на личните контакти на Елцин с "приятеля" Жак Ширак. Именно френският президент е информирал руския си колега за предстоящите бомбардировки над Ирак през декември, а след напускането на политическата сцена на Хелмут Кол и Рютаро Хашимото и проблемите на Бил Клинтън с процедурата по импийчмънт Ширак остана единственият лидер от Г-7, готов на по-тясно сътрудничество с Русия - ако не икономическо, то поне политическо. За руско нещастие гласът на Париж слабо се чува в международните финансови среди и няма да донесе нови кредити на Русия.
Приемането на реален бюджет беше идея фикс на всички правителства след 1992 г., но надеждите, че Русия може да получи основен финансов закон, който ще успее да изпълни, са на път да се сбъднат едва при Евгений Примаков, ако може се вярва на кабинета. Думата прие бюджета на второ четене като допълнително оряза разходната му част, но всички смятат, че най-трудното предстои при последните две четения. Само за третото четене бюджетният комитет на Думата трябва да разгледа повече от хиляда предложения, мнозинството от които са посветени на бюджетните отношения с регионите и на социални въпроси. Част от депутатите, които представляват регионите, не са доволни от системата за разпределяне на субсидиите от центъра и затова третото четене, насрочено за 29 януари, може да продължи повече от един ден.
Това, че бюджетът вече си спечели прозвището най-суровият не намали възраженията на МВФ към него. Заместник-директорът на МВФ Стенли Фишер го нарече нереален и поиска първичният излишък (до плащането на държавния дълг) да бъде увеличен до 3-4%. Това предизвика гневна реакция от руска страна, а първият вицепремиер Юрий Маслюков заяви, че това е възможно само при пълна отмяна на социалните разходи. Все пак Маслюков намекна за възможен компромис с МВФ по повод данъчната реформа, която ще започне с един месец закъснение през април и може да бъде отменена, ако застраши бюджетните приходи. Бившият вицепремиер Борис Фьодоров предрече, че икономическата програма на правителството, базирана на нереалистичния бюджет, скоро ще влезе в конфликт с реалността и на кабинета ще му се наложи да направи завой в политиката си, защото ще трябва да се договори с МВФ, да реструктурира външния дълг или да остане в изолация. Въпреки че мисията на фонда отново пристигна в Москва, шансовете за подписване на ново споразумение и отпускане на нови кредити са минимални при неприет бюджет.
На 20 януари Русия получи рядко срещана подкрепа през последните шест месеца, след като Лондонският клуб на частните кредитори реши да не настоява за незабавното изплащане на пълния размер на руския дълг към клуба в размер на 24.5 милиарда долара. През декември Русия не заплати 362 милиона долара по реструктурирания си дълг и предложи в замяна на това да издаде нови ценни книжа, но предложението не получи необходимата подкрепа от 95% от членовете на клуба. При второто гласуване 60% от 450-те банки членки заеха руската позиция, с което показаха, че ако им бъдат предложени изгодни условия, може да се съгласят на ново преразглеждане на условията по руските кредити. Освен с Лондонския клуб на Русия й предстоят преговори и с Парижкия клуб, на когото дължи 40 милиарда.
Хубавите новини на външния фронт не могат да бъдат подкрепени с напредък в преговорите с чуждите инвеститори по реструктурирането на вътрешните облигации ГКО-ОФЗ. Чужденците са подали заявки за замяна на ценните си книжа само за 2.5 милиарда рубли и това са направили предимно дъщерни предприятия на западните компании, които работят в Москва. Далеч по-активни са руските физически лица и фирми, повече от половината от които са приели предложението на правителството да получат 10% от стойността на облигациите си в наличност, 20% в специални облигации, с които могат да се купуват акции и да се плащат данъчни задължения, и 70% в нови облигации. След половингодишно прекъсване бяха подновени търговете на вторичния пазар на облигации ОФЗ с падеж след 31 декември 1999 г., но резултатите от първите два дни показаха, че никой не е готов да купува руски облигации и след като в първия ден обемът на продажбите беше 48 хиляди долара, през втория той падна до едва четири хиляди. Така започва една неясна във всяко отношение руска година.
Непазарното раздържавяване спъва и следприватизационното финансиране
Безспорно най-важната стъпка за осъществяването на структурната реформа е приватизацията, но вече става очевидно, че е важен и начинът, по който държавата се оттегля от бизнеса. Проблемите на предприятията не свършват просто с прехвърлянето на собствеността на частни фирми. Качествата на тези фирми са от решаващо значение за шансовете за оцеляване на приватизираните предприятия, които се нуждаят от сериозно финансиране, за да могат отново да стъпят на крака. За съжаление непазарните подходи в раздържавяването (един от примерите за които е съществуването на преференции за работническо-мениджърски дружества не спомагат за това предприятията да преминат в ръцете на добри мениджъри.
Начините за финансиране на предприятията са главно два. Единият е чрез директно отпускане на кредити, с което в повечето случаи се занимават банкови институции. Втората е т.нар. equity capital investment (или инвестиции чрез придобиване на дялово участие в дружеството). При нея инвеститорът се опитва да намали риска, като придобива миноритарен пакет от предприятието, с който може да влияе върху управлението. След време (в повечето случаи това е 5-10 годишен период), в случай че предприятието и бизнесът му започнат да вървят нагоре, продажбата на пакета носи значително повече приходи в сравнение с по-консервативните инвестиции. Въпреки това финансирането на дружества в икономика като нашата си остава високорисково и респективно такива са капиталите, които се насочват към България. Това, което гарантира излизането на инвеститора от схемата, е продажбата на акциите му на капиталовия пазар, а такъв засега у нас няма. Заради липсата на пазар инвеститорите са принудени да прибягват до предварително договаряне за продажба на дела си на останалите акционери в дружествата, а това още повече увеличава рисковете.
Почти всички осъществени досега проекти не са за раздържавени предприятия. Средствата, които са инвестирани в одобрени проекти за финансиране на български предприятия, идват главно от международни финансови институции - Международната финансова компания (МФК) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Те преговарят и финансират както директно (както това стана след приватизацията на "Целхарт" - Стамболийски, чието финансиране е на стойност 43 млн. долара), така и чрез доверяване на средствата на управляващи фондове, специализирани в управлението на рисков капитал. Тези фондове обикновено се занимават с относително по-малките проекти, а институциите се договарят директно за проекти над 10 млн. долара.
От няколкото подобни фонда, които управляват средства на финансовите институции в България, осъществените проекти са в резултат на дългогодишни преговори и практически няма осъществено следприватизационно финансиране. Една от най-големите реализирани инвестиции е на Barings Central Europeаn Fund, свързан с холандската банка ING Barings, който участва заедно с ЕБВР в проекта на "Домейн бояр" за изграждане на мощности за винопроизводство на обща стойност над 60 млн. долара.
Най-активно работещата в България управляваща компания за рискови капитали обаче е "Глобал файненс" (Global Finance). Фирмата е свързана с гръцката "Лацис груп" и управлява фондове за инвестиции чрез дялово участие в дружествата. Средствата, които управлява, идват както от частни източници (гръцки инвеститори и американски пенсионни фондове), така и от ЕБВР и МФК. Досега фирмата има дялово участие предимно в инвестиции "на зелена поляна" в България, които се правят от гръцки компании - "Чипита" (фабрика за производство на кроасани), "Германос" и "Аксон" (фирми за търговия на едро), "Гудис" (ресторанти за бързо хранене) и др. Фондът е насочен към финансиране предимно на средни по големина предприятия със суми между 3 и 8 милиона долара. Има и две успешни финансирания на приватизационни сделки - стъкларските заводи "Дружба" - Пловдив, и "Стинд" - София. От средата на тази година ще стартира Черноморски фонд, който ще се управлява също от "Глобал файненс". Той ще разполага със суми за инвестиции в Румъния, България и други страни от региона в размер на 62 млн. долара, от които 50 милиона идват от ЕБВР, МФК и други институционални инвеститори.
Българският постприватизационен фонд на Europa Capital Manаgеment (ЕСМ) разполага с 40 милиона ЕКЮ, от които 30 милиона са на ЕБВР. Фондът работи реално от септември миналата година и досега няма нито един финализиран проект. Според ръководството на фонда в момента се работи по около 23 - 25 проекта, от които едва два-три имат шансове да станат реалност. Основната причина за забавянето били трудностите при събирането на информация и цялостната оценка на проектите. Към настоящия момент са ясни два от по-сериозните проекти за приватизационно и следприватизационно финансиране на български предприятия - за Варненската корабостроителница (чийто мажоритарен пакет е все още държавен) и за "Медика" - Сандански (където мажоритарният пакет е собственост на бившия приватизационен фонд "Доверие").
Останалите инвестиционни фондове, които работят в България, целят най-вече финансиране на най-дребния бизнес и прохождащи частни предприятия. Сумите, които те отпускат, са в размер на няколко десетки хиляди долара.
Статистиката показва, че досега няма приватизирано предприятие от български инвеститор, което да е получило значителна сума от фонд за рисков капитал. Единственото изключение е финансирането от ЕБВР преди две години на "Астера холдинг". Банката отпусна 10 млн. долара за инвестиции в най-големия ни производител на козметични продукти "Арома", който беше придобит от "Астера".
Общият проблем на българските собственици - липсата на свежи пари, е валиден както за предприятията, раздържавени по непазарни схеми - чрез РМД, така и за тези, придобити срещу пари. Основното, от което се интересуват инвеститорите, за да отпуснат средства, е качеството на мениджмънта на предприятията, което и в двата случая рядко е задоволително. За РМД обаче проблемът е по-скоро юридически, свързан със самата схема на учредяване на дружествата и придобиването на пакетите от бившите държавни предприятия. Единственият начин мениджърските дружества да получат кредит, с който да платят първоначалната вноска от 10%, е да заложат собствените си акции. Акциите на съответното предприятие стават собственост на РМД в размер и с темпове, с които се извършват плащанията. Оттам нататък всякакви схеми за финансиране стават доста опосредствани, а в някои случаи са на ръба на закона, което пък отблъсква международните институции. Дори инвеститори да изявят желание да финансират предприятието, обикновено едно от най-важните условия е мажоритарният собственик да участва като равноправен партньор във финансирането. А това е нереализуемо, защото РМД не разполагат със свежи пари.
Според общото мнение на представители на компаниите за рисков капитал основен проблем пред инвеститорите в повечето случаи е краткосрочната стратегия за управление на собствениците, липсата на управленски умения и пазарно поведение. Това се отнася в най-голяма степен за мениджмънта, останал от социализма, който трудно се справя с огромната конкуренция, която се появи при отварянето на икономиката. Проблемът далеч надхвърля уменията за изработването на бизнеспланове или програми, така както се прави в развитите страни. Истинска трудност са нежеланието за промени и остарелите методи на управление в бившите държавни предприятия.
Проблемите с лошия мениджмънт (резултат често от непазарната приватизация), огромния брой предприятия, приватизирани от РМД, липсата на капиталов пазар са сериозни пречки за инвеститорите. А оттам и за самите приватизирани предприятия. Тъжна е равносметката, че след толкова години, в които раздържавяването е приоритет на управляващите, то не е довело капитали в страната ни. И че инвестициите, които все пак са направени в България, са влезли не заради усилията на управляващите, а въпреки тях.
"Саня" - Плевен, е в процедура по несъстоятелност
Теодора ВАСИЛЕВА
На 22 декември миналата година плевенският окръжен съд откри производство по несъстоятелност на държавното текстилно предприятие "Саня" ЕАД, Плевен. Процедурата по несъстоятелността е инициирана от изпълнителния директор на "Саня" Димитър Тенев, според когото управляваното от него предприятие не е в състояние да посреща плащанията към доставчиците си. Причина за неплатежоспособността на "Саня" са нередовните постъпления от чуждестранните клиенти на предприятието, което съответно затруднява разплащанията с доставчици, каза пред "Капитал" Димитър Тенев. Около 95% от клиентите на "Саня" са европейски и американски фирми, но според изпълнителния директор вследствие на световната криза има свиване на пазарите за облекла дори в тези два региона. "Саня" има и задължение към "Булгарлизинг", което в момента възлиза на 2.5 милиона долара. Лизинговото задължение е възникнало през 1988 - 1989 г. и е изплащано от "Саня" само частично.
На насроченото за петък първо събрание на кредиторите на "Саня" изпълнителният директор ще предложи своя оздравителна програма. Според Димитър Тенев през последните две години в текстилното предприятие е извършена успешна инвестиция в ново оборудване, чрез което е завършен пълният технологичен цикъл в предприятието и конкурентността на произвежданата продукция се е увеличила. Нужда от нови инвестиции има в съпътстващите основното производство дейности - реконструкция на паропровода, водопровода и др. "Две различни фабрики оперират на територията на "Саня" - едната е ангажирана в котоновото производство (пуловери, жилетки, блузи), а другата развива интерлоково производство (плетене, апликиране и шиене на платове). Това затруднява приватизацията на предприятието, защото до този момент няколкото потенциални купувачи са проявявали интерес или само към котоновото, или само към интерлоковото производство, обясни Тенев. Според него въпреки разнородността си двете дейности не могат да бъдат отделени една от друга поради технологичната си свързаност.
В края на юни 1998 г. надзорният съвет на Агенцията по приватизация принципно одобри основните параметри на проектодоговор за продажба на 70% от капитала на "Саня" на унгарска фирма, като нейната оферта беше предпочетена измежду общо трите подадени. Сделката обаче не беше финализирана, защото унгарската фирма не постигна споразумение за уреждане на дълга с Булгарлизинг. През ноември Агенцията по приватизацията отново обяви набиране на оферти за "Саня", но в едномесечният срок нито една оферта не беше подадена.
Лихвите по междубанковите депозити се понижиха
Цената на левовия ресурс през изминалата седмица се понижи до 2.2-2.5 на сто годишно в петък за овърнайт-депозити и 2.8-3.2 процента за ресурс със срок до седмица. В началото на седмицата лихвите бяха съответно 2.4-2.6 и 2.9-3.3 процента.
На междубанковия пазар продължи да има превес на предлагането на левове, тъй като изплащането на януарските пенсии и социални помощи бе забавено и банките без проблем покриха преводите на авансовите данъчни вноски на фирмите и сетълмента на продадените на аукциони в петък две емисии тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК.
Общият номинал на двете емисии бе 30 милиарда лева и надвишаваше почти шест пъти падежите и лихвените плащания на Министерството на финансите през седмицата. Министерството предлага на аукциони в понеделник, 25 януари, нови две емисии ДЦК. Едната е тримесечна сконтова с номинал пет милиарда лева, а другата - двегодишна с фиксирана лихва от девет процента и номинал от осем милиарда лева.
Според дилъри плащанията по аукционите, както и изтеглянето на левове от крайни клиенти за плащания на заплати в края на месеца вероятно няма да повлияе на лихвените нива, тъй като банките очакват приходи от лихви и падежи на ДЦК на стойност 31.6 милиарда лева до края на месеца.
Варненската корабостроителница ще се приватизира или ще фалира
"Догодина Варненската корабостроителница със сигурност няма да бъде държавна собственост", заяви вицепремиерът Александър Божков във Варна през миналата седмица. Това обаче не е най-успокояващото съобщение за работниците и кредиторите на предприятието, тъй като ликвидацията (както неведнъж е подчертавал Божков) също е форма на смяна на собствеността. В платено съобщение на Варненската корабостроителница от миналата седмица се казва, че ако нейното задължение към Експресбанк не бъде разсрочено, предприятието ще провали производствената си програма за първото полугодие и ще бъде доведено до фалит. Последното от своя страна може да предизвика много сериозни затруднения и загуби на самата Експресбанк като кредитор.
"За всеки, който е виждал баланса на Експресбанк, е ясно, че евентуалният фалит на Варненската корабостроителница ще бъде гибелен и за банката", коментира източник, близък до консорциума HSBC, посредник за продажбата на варненската финансова институция. Според запознати общата експозиция на Експресбанк към Варненската корабостроителница е близо 23 млн. долара. От тях 14.5 млн. долара са под формата на кредит за строеж на кораби, а 7.5 млн. долара са гаранции, които са обвързани с продажбата на същите тези кораби. Според задължението на корабостроителницата вече е просрочено и Експресбанк трябва да задели големи суми като провизии. Това са разходи, които сериозно могат да влошат финансовия й резултат.
Изпълнителният директор на банката Красимир Жилов заяви, че Експрес е готова да разсрочи кредита. Това обаче ще бъде в противоречие с изискванията на БНБ. Банката и в момента нарушава регулациите за големите кредити. Вариантите са или предстоящите промени в Закона за банките да решат проблема, или да се намери гарант по кредита. В такива случаи винаги се спряга необходимостта от държавна гаранция, но е спорно доколко такова решение ще бъде допуснато.
"Не искаме да фалира нито Варненската корабостроителница, нито Експресбанк. Ще обсъдим въпроса с консултанта за приватизацията на Експресбанк, защото е важно банката да е с добри активи от гледна точка на предстоящата сделка, заяви пред "Капитал" Божков.
Жилов призна, че ако се стигне до затваряне на корабостроителницата, банката ще има проблеми, но не толкова страшни колкото се твърди. Шефът на Банковата консолидационна компания (БКК), която е основен акционер в Експресбанк, Петър Жотев, заяви само, че проблемите не са толкова значими, за да се налага собственикът (БКК) да се ангажира с коментар.
Неуреденото задължение към Експресбанк е основната пречка за приватизацията на корабостроителницата. Причината е, че потенциалният купувач "Варненска корабостроителница инвест" не може да получи уговореното следприватизационно финансиране от фонда с участието на ЕБВР - Европа капитал мениджмънт, ако кредитът не бъде разсрочен. Корабостроителницата освен това няма шанс да договори кредити, с които да финансира евентуални поръчки на кораби. Заради липсата на оборотно финансиране предприятието вече е пропуснало два възможни договора за строеж на кораби.
Работническо-мениджърското дружество се оказа единственият кандидат за приватизацията на Варненската корабостроителница. Вероятната причина за липсата на интерес е високата задлъжнялост на предприятието, с която потенциалните инвеститори не са склонни да се ангажират. Към 31 декември 1998 г. стойността на корабостроителницата (разликата между краткотрайни активи и пасиви) е била отрицателна - минус 5 млн. долара. Финансовото състояние обаче се е подобрило в сравнение с края на 1997 г., когато превишението на краткотрайните пасиви над активите е било 19 млн. долара.
Освен кредита към Експресбанк пречка за приватизацията се оказаха и съмненията доколко РМД "Варненска корабостроителница инвест" е учредено законно. Преди малко повече от седмица пък Икономическата полиция на РДВР - Варна, направи обиск в предприятието заради подозрения, че сегашният мениджмънт е източил средства от корабостроителницата. Според запознати обаче липсващите 2 млн. долара могат да бъдат обяснени с прекратяване на поръчки и прехвърлянето им по други договори. Твърди се, че истинската причина за атаката срещу мениджмънта на корабостроителницата е старата вражда между областния управител на Варна и председателя на управителния съвет на предприятието Свилен Спасов.
Финансови резулtати на Варненска корабостроителница 1995 - 1998 (хил. лв.).
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация (АП) утвърди сделката за продажбата на 75% от капитала на "Асарел Медет" ЕАД, Панагюрище, на "Асарел инвест" АД срещу 1.43 млн. долара. Акционери на дружеството купувач са близо 3000 работници на приватизираното предприятие, като най-голям пакет от 4% държи директорът Лъчезар Цоцорков. "Асарел инвест" няма да ползва разсроченото плащане, което се полага по закон на работническо-мениджърските дружества. Цената ще бъде платена на три части - 300 хил. долара в брой деня на подписването на приватизационния договор, 129 хил. долара в брой в двуседмичен срок от подписването и остатъкът - в 30-дневен срок чрез всички допустими от закона ценни книжа. Плащането на цената се финансира с кредити от две чуждестранни банки. Купувачът се ангажира да инвестира в "Асарел - Медет" близо 42.7 млн. долара до 2003 г. включително, а освен това поема задълженията на предприятието на обща стойност 56.4 млн. долара. "В бъдеще "Асарел инвест" ще привлекат като потенциален инвеститор под някаква форма австрийската компания "Фьост алпине". В момента тя обаче не е акционер в дружеството купувач, нито участва по друг начин", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП.
Министерството на търговията и туризма обяви поредни конкурси за приватизацията на десет дружества. Повечето променени цени за пакетите акции са с 10% до 15% по-ниски от предишните. В това число влизат "Феникс" ЕООД, Кърджали, и "Мехапластика" ЕООД, Силистра (с предмет на дейност изкупуване на вторични суровини), предприятията за търговия на едро и дребно "Търговска база" ЕООД, Сливен, "Сидра" ЕООД, Трявна, "Химторг" ЕООД, Пловдив, както и рекламно-издателското "Реклама Габрово" ЕООД. Също с една десета са намалени офертните цени на строително-монтажното предприятие "Агрокомплект" ЕАД, София, и на "Химснаб 5100" ЕАД, Горна Оряховица, с предмет на дейност материално-техническо снабдяване в областта на химическата промишленост. С една трета е понижена цената на "Техкомсервиз" ЕООД, Русе, производител на оборудване за леката промишленост. Изненадващо е обаче, че началната офертна цена на външнотърговското предприятие "Агромашинаимпекс" ЕАД, София, при повторния конкурс е увеличена със 180% - от 2 384 400 долара на 6 676 320 долара.
Една оферта е подадена за 51% от капитала на "Витрейд" ЕООД, Видин, до изтичането на определения от Агенцията за приватизация срок. Предприятието търгува с конфекция, железария и др. Приключи срокът за приемане на оферти за "Цех за тръби и ампули", обособена част от "Кварц" ЕАД, Сливен. В Агенцията за приватизация е постъпило едно предложение. Цехът произвежда ампули за фармацевтичната промишленост.
Работническо-мениджърското дружество "Кабиле ЛБ - 98" спечели търга на Агенцията за приватизация за 23% от капитала на "Кабиле ЛБ", Ямбол. Предприятието е производител на млечни продукти.
Комисията по ценните книжа и фондовите борси издаде разрешение за извършване на дейност като инвестиционен посредник на "Трезор" АД - Варна. С това общият брой на лицензираните от комисията инвестиционни посредници възлизат на 68. Освен това 28 търговски банки са вписани в регистъра на инвестиционните посредници, воден от комисията.
Още три бивши приватизационни фонда увеличават капитала си
Комисията по ценните книжа и фондовите борси одобри през изминалата седмицата проспектите за публично предлагане на ценни книжа на три бивши приватизационни фонда. "Наш дом - България холдинг" (бивш приватизационен фонд "Наш дом"), "Русе холдинг" (бивш "Русенски ПФ") и "Гарант - инвест холдинг" (бивш ПФ "Гарант инвест") са дружествата, които ще емитират нови акции.
"Наш дом - България" увеличава капитала си от 481 милиона лева на 5.481 милиарда лева чрез публична емисия от 5 милиона поименни безналични акции с номинална стойност 1000 лв. и емисионна стойност 1637 лв. Решението за десетократното увеличение на капитала е взето от общото събрание на акционерите на "Наш дом" още през януари миналата година. В одобрения от комисията проспект е записано, че емисията е предназначена само за настоящи акционери на холдинга. Подписката ще стартира седем дни след публикуването на съобщението за публично предлагане в средствата за масово осведомяване. Набраните средства от увеличението на капитала ще бъдат използвани за инвестиции в консервната промишленост и търговията, а в по-малка степен и в селското стопанство и стъкларската промишленост. "Наш дом - България холдинг" вече притежава акционерно участие в няколко консервни фабрики като резултат от участието си в първата вълна на масовата приватизация и на последвалото преразпределение на пакети от предприятия между приватизационните фондове. Фондът имаше съвместна инвестиционна стратегия с бившия приватизационен фонд "Мултигрупелит".
Според одобрения проспект на "Русе холдинг" обект на публично предлагане ще бъдат 260 000 поименни безналични акции с номинална и емисионна стойност в размер на 1000 лв. Капиталът на холдинга ще бъде увеличен от 87 милиона лева на 347 млн. лв. В 30-дневен срок от началото на подписката всички досегашни акционери ще имат право да придобият пропорционално на досегашното си акционерно участие. Според проспекта набраните средства от увеличението ще бъдат използвани за запазване и увеличаване дяловото участие на "Русе холдинг" в трите фирми, в които холдингът има акционерно участие - русенските ЗММ "Стефан Караджа" и "Домостроене", както и в "Метеор", с. Попово. Около 20% от набраните средства ще бъдат инвестирани в ДЦК или за закупуване на ценни книжа от борсата.
Кюстендилският "Гарант инвест холдинг" ще увеличи своя капитал от 196 милиона лева на 396 милиона лева с емисия на 200 000 поименни безналични акции. Номиналната стойност на акциите е 1000 лева, а емисионната - 1540 лева. Всеки акционер има право да запише такава част от новата емисия, която съответства на неговия дял в капитала на дружеството преди увеличението. Срокът за записване на тези акции е един месец от началната дата на записването. Ако останат незаписани акции в нов 15-дневен срок, всеки акционер има право да запише неограничен брой акции. Нито един от трите холдинга не е регистриран за търговия на фондовата борса. И тримата емитенти не са раздавали дивиденти до този момент.
Само миноритарният пакет от "Бимас" намери купувач
От започналото публично предлагане на миноритарни пакети - държавна собственост от повече от десет предприятия, през изминалата седмица единствено пакетът от 16.4% от капитала на русенското предприятие "Бимас" успя да намери купувач през борсата. Според неофициална информация купувачът на пакета е мажоритарният собственик на предприятието, бившият приватизационен фонд "АКБ Форес социален", който досега беше собственик на около 59% от акциите благодарение на размяна на пакети от масовата приватизация с други три фонда. Цената, на която сделката беше регистрирана на борсата, е 440 млн. лева. Единичната цена от 14 300 лева за акция е само 100 лева над минимално обявената цена от инвестиционния посредник по сделката "Бетакорп" АД. Сделката с миноритарния пакет акции на "Бимас" представляваше близо половината от оборота на всички пазари на Българска фондова борса, който за периода 15 - 21 януари възлизаше на малко над 1 млрд лева.
От останалите пакети, които се предлагат на борсата, сериозни количества акции не бяха изтъргувани. Според брокери причината е повече от ясна - сделки има само тогава, когато инвестиционният посредник по сделката успее да постигне договореност с мажоритарния собственик. Поради слабата атрактивност на акциите на предприятията всякакъв друг инвеститорски интерес към тях си остава едно добро пожелание. Мажоритарните собственици пък от своя страна обикновено не бързат с купуването, тъй като в цялата схема на предлагане на акции от неатрактивни предприятия те са силната страна в преговорите.
Акции на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг" на обща стойност 270 милиона лева смениха собственика си през борсата на цена около 26 000 - 26 500 лева за акция, незначително под средната цена през предишната седмица. Заедно с прехвърлянето на пакета от "Бимас" тези две сделки оформиха близо 3/4 от оборота на борсата за периода.
При останалите ценни книжа, които доскоро се търгуваха сравнително активно, през седмицата се открояваха единствено "Соди" и Нефтохим. Брокерите на БФБ обаче вече се радват и на седмичен оборот от 7-8 милиона лева с акциите на тези две големи български предприятия. Според тях информацията за някакво развитие на сделката за Нефтохим не е повлияла ни най-малко на търсенето или предлагането на акциите на дружеството, които продължават да се търгуват на цени между 11 000 и 11 500 лева за акция.
На официалния А пазар на БФБ през седмицата бяха изтъргувани общо 53 акции на двете дружества, листвани на този най-висок сегмент - "Полимери" и "Елкабел". Общият обем на този сегмент за седмицата беше под един милион лева. Подобна бе и ситуацията на официалния В пазар, където се търгуват други два български blue chips - "Антибиотик" и "Елма". Оборотът на този пазарен сегмент за седмицата също беше под един милион лева. На временния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, оборотът за седмицата възлизаше на малко над 30 млн. лева. Основната част от тях - около 21 млн. лева, представляват сделки с акции на "Петрол холдинг груп". През изминалата седмица сделки с акции на по-малките фондове - "Индустриален холдинг България", "Ем Джи Елит холдинг", "АКБ Корпорация", не бяха регистрирани.
Кризата в Южна Америка притисна долара на световните пазари
През изминалата седмица основният фактор, който определяше търговията на международните валутни пазари, бе развитието на кризата в Бразилия и влиянието й върху икономиката на САЩ.
В началото на периода бразилската централна банка повиши основната си лихва до 41 на сто годишно от 29 процента, но това не спря репатрирането на капитали от чуждестранните инвеститори, които продължиха да изнасят по 300-400 милиона долара средно дневно. Опасенията, че негативната финансова конюнктура в скоро време ще засегне Мексико и Аржентина, а с това и търговския обмен на САЩ, понижиха цената на долара до 1.606/1.609 за евро при затварянето на европейските пазари в понеделник от 1.598/1.601 рано сутринта. Според експерти рецесията в Южна Америка тепърва ще вземе своите жертви и при липсата на перспективи за пряка финансова помощ за латиноамериканските страни щатската валута ще продължава до отслабва спрямо основните валути. Предвиденият спад спрямо йената е в рамките на около 10 процента от нивата в четвъртък от 112.60/112.90 йени за долар до достигане на психологическото ниво от 100 йени за долар. В годишното си обръщение към нацията президентът Бил Клинтън се изказа оптимистично за перспективите за американската икономика в средносрочен план. В същото време доверието към президента продължи да бъде високо, независимо от продължаващата процедура по импийчмънт, и това подкрепи долара спрямо основните валути в средата на седмицата. От друга страна, щатската валута бе подкрепена и от новоприетия закон за пенсионното осигуряване в Бразилия, което даде надежда на инвеститорите, че реформаторите на президента Кардосо ще успеят да прокарат целия пакет от мерки за фискална стабилизация, който да ограничи опасността от задълбочаване на рецесията. Доларът поскъпна до 1.569/1.574 за евро в сряда с отделни сделки на 1.541. Председателят на Европейската централна банка Вим Дуйзенберг допълнително подкрепи щатската валута с изявлението си, че финансовите проблеми на Южна Америка и Азия ще забавят икономическия растеж на страните от еврозоната.
Поскъпването на долара бе ограничено от изказването на председателя на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан, който заяви в Сената опасения за икономическия растеж на САЩ. Според Грийнспан основната заплаха за икономиката на страната е спадът на стоковия износ и надценяването на корпоративните ценни книжа.
В четвъртък опасенията на Грийнспан бяха частично подкрепени от оповестените данни за търговския баланс на САЩ за ноември миналата година. Дефицитът нарасна до 15.4 милиарда долара от 13.6 милиарда долара през октомври.
В резултат на това доларът падна до 1.1609/1.1611 за евро при затварянето на европейските пазари в четвъртък.
Според дилъри обстановката в Бразилия и отражението й върху икономиката на САЩ ще продължат да имат водеща роля за валутната търговия поне в рамките на следващите два месеца, когато ще бъдат оповестени данните за влиянието на девалвацията на бразилския реал в началото на януари и общия размер на репатрирани инвестиции от страната.
На вътрешния пазар левът продължи да се търгува в спред от около 50 стотинки, като котировките продава на банките бяха на практика равни на фиксирания спот-курс на БНБ.
Преводите на данъчните вноски на крайни клиенти и плащанията в размер на 30 милиарда лева на редовните седмични аукциони на ДЦК на практика не оказаха влияние върху съотношението евро/лев. Промените в рамките на един работен ден бяха в размер на не повече от 20-30 стотинки при получаване на наредени плащания на крайни клиенти.
Нестабилността на външните пазари направи банките предпазливи и търгуваните обеми бяха най-вече за обслужване на наредени плащания на крайни клиенти. Фирмите през седмицата продаваха долари за текущото месечно плащане на заплати и банките затваряха позиции с арбитраж долар/евро на международните пазари.
Котировките долар/лев през седмицата се движеха от 1678 до 1692 лева в зависимост от курса евро - долар на световните пазари. Доларът остана най-търгуваната валута на вътрешния пазар с дял между 40 и 60 на сто от общия оборот, а делът на еврото в дневния оборот на седмицата бе между 15 и 35 на сто.
Големите инвеститори намалиха вложенията си в брейди-книжа
Българските облигации леко поскъпнаха
Финансовата нестабилност на Бразилия и заплахата за нова икономическа криза в Азия принуди през изминалата седмица инвеститорите да скъсят позициите си в брейди-облигации. В процеса на масирани продажби на книжа на страните от Южна Америка бяха насочени средства към Източна Европа, което леко повиши цените на дълговете на България и Полша.
През седмицата лидерите на страните от Г-7 притиснаха бразилското правителство да ускори фискалните реформи. За разлика от друг път развитите индустриални страни не предложиха финансова помощ за Бразилия, а се ограничиха с изказване на опасения за предстояща рецесия в цяла Латинска Америка.
Хладното отношение на западните страни явно стресна бразилските депутати, които приеха с голямо мнозинство проекта на президента Кардосо за реформи в пенсионното осигуряване. Според приетите поправки пенсионните вноски се повишават и това ще осигури допълнителни 2.5 милиарда долара приходи в бюджета за тази година. Сумата е незначителна на фона на общата икономическа конюнктура на осмата по големина икономика в света, но гласуването бе прието от инвеститорите като знак, че реформаторите имат потенциал да прокарат необходимите закони за постигане на фискална стабилност.
Законодателната реформа е от изключително значение за страната за повишаване на доверието на нейните кредитори на фона на песимистичните прогнози на експертите, които коригираха очакванията си за икономически спад на пет на сто през тази година срещу прогнози от спад в размер на три на сто, направени в края на декември.
Бразилското финансово министерство опроверга слуховете за възможен мораториум върху плащанията по вътрешния дълг на страната, който възлиза на около 200 милиарда долара. Това съвсем не бе достатъчно, за да убеди инвеститорите в евентуално краткосрочно преодоляване на последиците от кризата. Deutsche Bank съобщи, че силно ограничава дела на Бразилия и Аржентина в портфейла си с книжа на страните в преход. На същото мнение бяха и експертите от Morgan Stanley, които прогнозираха разпростиране на кризата и в Аржентина, тъй като 60 на сто от промишленото производство на страната се реализира в Бразилия.
Намаляването на чуждестранните инвестиции в Южна Америка имаше благоприятно въздействие за българските брейди-облигации при диферсификацията на вложенията на големите инвестиционни фондове.
В края на седмицата IAB се търгуваха 66.500 цента, DISC се търсеха на 69.250 цента, а FLIRB на 56.750 цента.
Според дилъри от западноевропейски инвестиционни банки в краткосрочен план търговията с бразилски дългови книжа ще определя до голяма степен отношението на инвеститорите към вложения в останалите страни в преход. Друг определящ фактор в средносрочен план ще бъде поредното влошаване на икономическата обстановка в югоизточна Азия, тъй като експерти очакват огромната междуфирмена задлъжнялост да наруши финансовата стабилност на Китай, което ще предизвика незабавна верижна реакция в Хонконг, Тайван и Тайланд.
Накратко
Щетите, нанесени от студената вълна през миналия месец върху цитрусовите насаждения в Калифорния, нараснаха до 657.3 милиона долара, съобщи американското министерство на земеделието. Министерството е ревизирало предишната си оценка на пораженията от 634.1 милиона след детайлно сверяване на информацията, предоставена от местните власти. Загубите при портокаловата реколта се изчисляват на 485.5 милиона долара. За сравнение годишният приход от портокаловата продукция възлиза на около 587 милиона. Цитрусовите насаждения в Калифорния пострадаха, след като в продължение на няколко поредни нощи температурите паднаха под нулата.
Цената на растителните масла нарасна на европейския пазар, след като соевото масло поскъпна с два гулдена. Търговците отбелязват, че на чикагската борса има дефицит на растителни масла и това поддържа висока цена. Все още не се знае дали европейският пазар ще последва тази тенденция. Съобщава се, че Китай възнамерява да издаде лицензи за производството на 150 хиляди тона соево масло. Засега няма информация за продукцията на палмово масло, но наскоро Пекин съобщи, че ще намали вноса на тази суровина, оплаквайки се от високата й цена. Според европейските търговци в момента палмовото масло е твърде скъпо, но се очаква цената да падне скоро.
Алуминият достигна най-ниската цена от пет години насам на Лондонската стокова борса. Причината е в хроничното пренасищане на пазара, твърдят търговци. Индустриалните метали загубиха част от повишението на цените, отбелязано в резултат на твърденията за затварянето на медната мина "Хайленд вали" в Канада. Според търговците първоначалната еуфория от намаляването на производството на метали е намаляла и цените падат, тъй като липсват постоянни купувачи. На лондонската борса паднаха цените на беленото кафе и на бялата захар. Според някои това се дължи на кризата в Бразилия.
Японският премиер Кейдзо Обучи заяви пред долната камара на парламента, че е поискал от американския президент Клинтън да запази спокойствие по въпроса за търговията със стомана между двете страни. Обучи припомни, че споменаването на тази тема в годишното обръщение на Клинтън отново е поставило на дневен ред проблема за търговията с Япония. В речта си американският президент се зарече, че ще прокара специални закони, които трябва да ограничат наплива от импортни стоки и суровини. "Информирахме японското правителство, че ако не бъде намален износът на стомана в САЩ, ще вземем ответни мерки", подчерта Клинтън.
На капиталовия пазар ще се помага с изцяло нов закон
Проектозаконът за публичното предлагане на ценни книжа, на който му предстои да бъде гледан на второ четене в парламента, според мнението на създателите му трябва да подпомогне в огромна степен създаването на пазар на ценни книжа. Според нормотворците в сегадействащия закон съществуват толкова много неясноти, че се оказало по-лесно да се напише изцяло нов закон, отколкото да се поправя стария. Важен аргумент в тази посока била и необходимостта от съобразяване със съществуващите директиви на Европейския съюз в областта на инвестициите в ценни книжа и свързаните с тях услуги. Не на последно място като причина за промяна в законодателството в тази област е и натрупаният досега практически опит от функционирането на фондовата борса от края на 1997 г. и търговията с акции от масовата приватизация. Основните насоки, в които се променя законодателството в тази област, са три - разширяване на правата на Държавната комисия по ценни книжа (което е новото име на Комисията по ценните книжа и фондовите борси) като регулиращ орган, даване на повече права на миноритарните инвеститори в публичните дружества и подробно регламентиране на дейността на инвестиционните дружества, включително и въвеждането на нови правни субекти на пазара на ценни книжа - управляващите дружества.
Новият закон утвърждава Държавната комисия по ценни книжа като единствен регулиращ орган на всички останали институции - публични дружества, инвестиционни посредници и фондови борси. Комисията получава и допълнителни правомощия, най-важните от които са тези за разследването на злоупотребите с вътрешна информация и манипулации на пазара. Проектозаконът утвърждава принципа, въведен с последните промени в сегашния закон, че публично могат да бъдат предлагани само поименни, безналични и свободно прехвърляеми ценни книжа, за които уставът на дружеството не предвижда друго. Публично по смисъла на проекта е дружество, което е емитирало акции при условията на първично публично предлагане, което е вписало в регистъра на комисията емисия от акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа; дружествата, чиито акции са били обект на приватизация чрез публично предлагане. Публичното дружество престава да бъде такова, ако бъде отписано от регистъра на публичните дружества на комисията. За да стане това обаче трябва броят на акционерите да е паднал на под 50 лица и да е взето такова решение на общото събрание на дружеството. Другата възможност за едно дружество да престане публично е в случай, че акционер собственик (пряко или чрез свързани лица) на над 95% от капитала отправи търгово предложение за изкупуване на акциите до останалите акционери.
Във внесения за обсъждане от правителството законопроект се разширяват
Отделен дял от закона засяга инвестиционните дружества от отворен и затворен тип. За лицензиране на инвестиционните дружества от затворен тип е предвиден минимален капитал в размер на три милиарда лева към момента на издаване на разрешението, а за тези от отворен тип - нетна стойност на активите не по - малка от три милиарда лева. В проектозакона се въвеждат нови субекти на капиталовия пазар - управляващите дружества. Минималният капитал за лицензиране на такова дружество се предвижда да е 100 млн. лева, а едно управляващо дружество ще може да управлява активите на повече от едно инвестиционно дружество.
Един от най-спорните текстове е този, който отнема правото на инвестиционните посредници да управляват инвестиционни портфейли на институционални инвеститори. Това беше и едно от най-сериозните критики на Асоциацията на търговските банки по законопроекта. Мотивите на банките (които са и инвестиционни посредници) са, че това би отнело от тях една присъща дейност. Ако това предложение бъде прието в сегашния му вид, за инвестиционните посредници остава само правото на управление на портфейли от акции и парични средства на индивидуални инвеститори. Правото за управление на парите на институционални инвеститори (пенсионни фондове, инвестиционни дружества и др.) остава за управляващите дружества. Този проблем, както и бъдещите законови усложнения, свързани с управляващите дружества, са причина много експерти да смятат управляващите дружества като излишна и ненужна част от закона.
Спорен момент в новия закон представлява и отдавна чаканата от всички анализатори на нашия капиталов пазар забрана за увеличение на капитала под условие за публични дружества. Още при първоначалното обсъждане на закона преди внасянето му в Министерския съвет Агенцията за приватизация протестира срещу тази клауза, като настоя тя да не се отнася както за вече сключените договори, така и за всички бъдещи приватизационни сделки. Според тях подобен текст би отблъснал много от стратегическите инвеститори.
Третият спорен момент е свързан с информацията за публичните дружества. Изказват се различни мнения за това каква трябва да бъде честотата на разкриване на финансова информация. Друг много съществен аспект, свързан с информацията, която се съдържа в публичните регистри на комисията, е въпросът дали институцията да бъде задължена чрез закон да оповестява получената информация за предприятията по електронен път (чрез Интернет). Нещо, което би улеснило достъпа на инвеститорите до жизненоважната за тях информация, и би осмислило в значителна степен дейността на регулиращия орган във връзка със създаването и развитието на капиталовия пазар.
В началото на годината търговията с недвижими имоти е вяла
Слабо търсене на имоти за покупка и натрупване на голям брой оферти за продажби характеризират първите седмици на годината. Сделките с имоти, които се осъществяват в момента, в повечето случаи са уговорени още в края на миналата година, а сега се финализират. Предлагането на пазара в момента е голямо и разнообразно. Предлагат се както готови жилища, така и апартаменти в новостроящи се сгради със срокове за завършване от два месеца до една година. Хората, рeшили да купуват жилище, обаче все още не се доверяват на строителните предприемачи и предпочитат инвестицията в старо строителство, което е и по-евтино.
Без съществена промяна остават цените на имотите през последните няколко седмици. Брокерите предричат една спокойна година по отношение цените на недвижимите имоти, без резки промени на сегашните им стойности. Максималната стойност, на която може да бъде осъществена сделка, не надхвърля 450 долара на кв.м освен в случаите, когато се касае за офиспомещения в идеалния център на столицата. В центъра на София най-скъпи са големите жилища по ниските етажи, които могат да бъдат превърнати в офиси, медицински кабинети и т.н. И обратно на това по периферията, в жилищните комплекси, най-евтини са големите жилища (поради лошото строителство) на ниските етажи (лесно достъпни). Средната офертна цена на предлаганите за продажба жилища в София в момента е 275 долара на кв.м жилищна площ, като горната граница на офертите надхвърля 450 долара на кв.м, а долната пада под 130 долара на кв.м.
Обратно на сделките за покупко-продажба се движат нещата при наемите. Интерес не липсва, оферти също, но това само що се касае до жилищата. Поскъпването на отдаваните под наем апартаменти беше между април и август миналата година, когато наемната цена на кв.м жилищна площ се увеличи средно с 20 процента и оттогава насам поддържа стабилни нива.
При търговските площи нещата обаче се обръщат до ситуацията да има наематели, но да липсват имоти, които да задоволят техните критерии. Търсят се големи помещения на оживени места за дългосрочно ползване на разумна цена. При магазините, особено когато са на привлекателно за търговците място, наемодателят може да избира между няколко кандидат-наематели. Това оказва и своето влияние върху цените на този тип имоти, като се получават изкривявания на пазара - на места цените да се движат без промяна или надолу, докато на други цените са се удвоили и продължават да растат. От началото на пролетта на миналата година се наблюдава този интерес към търговските помещения, като той провокира много собственици на жилища на партерни етажи в централните части на градовете да ги превърнат в магазини, кафенета, ресторанти. В София все още се намират свободни помещения за търговия в центъра на града, дакато във Варна и Пловдив например такива липсват.
Сашо Дончев все още не е собственик на "Сега"
Сделката за продажба на мажоритарния пакет акции от вестника и списанието "Сега" на газовия бос Сашо Дончев все още не е осъществена. Контролния пакет в двете издания засега продължава да е собственост на социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев.
"Да, има проблеми по сделката за "Сега", призна г-н Стойчев. Според него засега нищо не е финализирано. Няма подписан договор и все още двете страни не могат да постигнат разбирателство по детайлите на сделката. Въпреки това преговорите продължават. "Има възможност сделката да стане, има възможност и да не стане", каза Кънчо Стойчев. Президентът на "Овъргаз" Сашо Дончев не беше открит за коментар. "Вестникът си е наш и като собственост, и като управление", твърди социологът от "Галъп".
От началото на изминалата седмица в. "Сега" е с по-висока цена. Допреди увеличението всекидневникът се продаваше по 250 лв. за брой, а след това - за 300 лв., колкото и основните му конкуренти - ВАЦ-овите "Труд" и "24 часа".
Сред журналистическите среди упорито върви слух, че съдбата на списанието "Сега" е неясна и е възможно всеки момент то да спре по финансови причини. "Няма взето решение за спиране на списанието", казва Кънчо Стойчев.
За евентуалната сделка между двамата социолози Стойчев и Райчев и шефа на "Овъргаз" Сашо Дончев се разбра в края на октомври миналата година. Тогава се говореше, че газовият бос е придобил първоначално половината от дяловете в дружеството, което е собственик на вестника и на списанието "Сега". Месец по-късно беше публично обявено от Стойчев и Райчев, че е постигнато съгласие за това Дончев да стане мажоритарен собственик на всекидневника и едноименния седмичник. Точната сума на сделката не беше обявена публично. Но очевидно въпреки анонса тогава тя не е била финализирана.
Всекидневникът "Сега" излиза от малко повече от година и е един от най-бързо успелите всекидневници на българския вестникарски пазар. Преди него единствено "24 часа" можеше да се похвали с такъв летящ старт.
ПРЕДСТОЯЩО
Таксите за частни училища ще поскъпнат заради новия ДДС
Новият Закон за ДДС, който влезе в сила от 1 януари т.г., изненада собствениците на частни училища у нас. Законът дава дефиниция на образователните услуги, които се освобождават от ДДС. Задължителните условия за неначисляване на данъка са: училищата да бъдат финансирани от държавния или общинския бюджет и да извършват обучението по учебно-образователни, културно-просветни и научни програми, утвърдени от Министерството на образованието и науката или от Министерството на културата. Това автоматически означава, че след като частните училища достигнат облагаем оборот от над 75 млн. лв. за период от дванадесет месеца, те ще трябва да започнат да начисляват ДДС върху таксите, които събират от родителите.
Очаква се, че първите такси, плащани през тази година, няма да бъдат увеличени с 20%, защото школата още не са регистрирани по ДДС. "Училищата ще трябва да начисляват ДДС, когато оборотът мине задължителния праг на регистрация, изчисляван от началото на годината", каза Симеон Симеонов, главен експерт по ДДС в Министерството на финансите. Сметките показват, че частниците могат да надминат 75 млн. лв. още при плащането на част от таксите, договорени за тази учебна година. Практиката е сумата да се плаща разсрочено - в началото на учебната година и преди започване на втория срок. Ако средната годишна такса е 1000 долара, в училището има 100 деца и за всички тях родителите са платили в началото на учебната година само половината от годишната такса, в началото на февруари училището ще събере такси общо за около 80 млн. лв. Това означава, че школото трябва да се регистрира по ДДС и при следващо плащане на таксите да включи ДДС.
Ако в голяма част от дейностите, за които училищата плащат, е начислен ДДС, новите разпоредби на закона щяха да имат незначително отражение върху таксите за обучение. Тогава училищата ще могат да си приспаднат платения косвен данък и да неутрализират начисляването му в таксите за обучение. Само че частните школа нямат тази възможност, защото техните доставчици са предимно малки фирми, нерегистрирани по ЗДДС, които нямат право да начисляват ДДС. "Ако собствениците на училища решат да строят или да купят компютри или друга техника, ще могат да си възстановят данъчния кредит. Но такива инвестиции не се правят всяка година. По предварителни изчисления само 5-10% от доставките в училищата са с начислен ДДС, който ще може да се приспада като данъчен кредит", твърди Милка Славчева, председател на Българската асоциация на частните училища. Основният разход на училищата е за заплати и осигуровки на учителите. Стоките и услугите, за които частните училища ще начисляват ДДС, са горивото, техниката, част от храната и транспортът. Регистрацията на частните училища по Закона за ДДС означава, че в бъдеще те трябва да избират своите доставчици, както и предприемачите, наемани за извършване на определени услуги. Отсега е ясно, че малките фирми, които не са регистрирани по ДДС, няма да са сред предпочитаните партньори.
Лицензираните частни училища у нас са 102. От тях реално работят около 80. В частни школа се обучават около 15 000 деца. Таксите за обучение се движат в границата от 700 долара до 2900 долара на година. Сумата зависи от възрастта на учениците и от това какви разходи поема училището (за храна, за транспорт, за охрана и т.н. ). "Утежненията за частното образование се допълват и от факта, че учениците в частни училища не получават безплатни учебници, не ползват безплатни карти за градския транспорт, не могат да разчитат на безплатно медицинско обслужване", коментира г-жа Славчева. "Цялостната политика към частните училища е неясна. Преплитат се текстове в различни закони, липсва стиковка в законодателството", коментира Катерина Керкова, управител на частно основно училище "Света София" в столицата. В Правилника за прилагане на Закона за народната просвета стои текст, според който "частните училища получават от държавния бюджет по норматив средствата за веществена издръжка за всеки ученик в задължителна училищна възраст". Текстът обаче никога не се е прилагал. А и липсва в самия закон.
Допълнителна неяснота създава различното тълкуване на Закона за народната просвета (ЗНП) и Търговския закон. Съгласно ЗНП частните училища се откриват или преобразуват със заповед на министъра на образованието и науката и придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на заповедта в Държавен вестник. Физическите лица, получили лиценз за откриване на частно училище, не са длъжни да се регистрират по Търговския закон. Но самите училища са третирани като стопански субекти именно по Търговския закон.
Календар на деловите прояви от 1 до 18 февруари
Накратко
Столичанин иска от Българската национална телевизия 100 000 щатски долара, като твърди, че националния радио - телевизионен център попада в границите на имота му. Собственикът притежава документи, подписани от бившия столичен кмет Янчулев, според които земята трябва да му бъде върната по Закона за възстановяване на земеделските земи. Според БНТ частта от зоната, за която претендира столичанинът, не може да бъде реституирана, защото там има комуникационни кабели, саталитна антена и др. "Това не е нов проблем за нас. Писали сме до различни министерства и институции с молба да ни бъдат осигурени средства за покупката на имота, но отговор все още нямаме отникъде", обясни Тома Иванов, изпълняващ длъжността генерален директор.
В писмо до президента Петър Стоянов независимата организация "Репортери без граници" изрази безпокойство от предварителното производство срещу Татяна Ваксберг, журналистка от радио "Свободна Европа". С него още веднъж се привлича вниманието върху българския закон, позволяващ журналисти да бъдат осъдени на лишаване от свобода за това, което са написали. Независимата организация призовава президента Стоянов да използва влиянието си за хармонизиране на българското законодателство с европейските стандарти.
Юристите на БНТ ще подготвят съдебни искове срещу ръководствата на частните телевизии "Седем дни" и "Нова телевизия" заради нарушаване на Закона за авторско право. Повод за бъдещия съдебен спор са част от 40-минутния филм на Светослава Тадъръкова за Иво Карамански, излъчен по ТВ "7 дни" и неколкократно излъчвания концерт на "Фамилия Тоника" по "Нова телевизия". БНТ твърди, че филмът за Карамански е заснет, докато Светослава Тадъръкова е работила в БНТ. Държавната телевизия притежава и продуцентските права върху концерта на "Фамилия Тоника".
Предаването "Без контрол" ще продължава да се излъчва между 22.00 и 24.00 часа в сряда, реши управителният съвет на БНР. Ръководството на радиото е задължило водещия Петър Волгин да изнесе във втората част на предаването дискусията по нетрадиционни теми. Според шефа на радиото Александър Велев теми табу не трябва да има, но трябва да се поднасят по подходящ начин. До две седмици ще е готов правилникът за външните продукции, съобщи Велев. Тогава ще бъде обявен и конкурс за тях.
"НЛО" и "Пирон" са първите две външни продукции, за които ще подпишат договори техните автори и ръководството на БНТ. Модните предавания "Стил" и "Мода за всеки" също ще се редуват през седмица. Вероятно ще бъде сключен договор и с детските предавания "Бон-бон" и "Спукано гърне". Външните продуценти ще получават повече от два пъти по-малко в сравнение с миналата година. От 20 до 30 на сто са намалени бюджетите на всички външни продукции, с чиито автори БНТ ще сключи договори, обясни Тома Иванов. През ноември 1998 г. на външните продукции БНТ е изплатила 340 000 германски марки. Според новите правила за работа с външни продуценти БНТ ще изплащат около 130 000 германски марки месечно.
Предприемачите трудно отделят пари за информация и обучение
Счетоводните и данъчните консултации са приоритет за фирмите
Родните предприемачи не искат или не могат да плащат за информация, обучение и консултации. Около 73% от фирмите не са правили разходи за обучение, а 68% не са похарчили нито лев за консултантски услуги, показват данните от годишно представително проучване на Фондацията за развитие на предприемачеството. Причините за това са доста - от познатото "язе всичко си знаем" до "на мен ли ще ми пробутват тая услуга на такава цена".
При старта си голяма част от малките фирми у нас стъпиха на предишния опит на своите собственици в дадена конкретна област. Частниците наваксваха в движение липсата на знания в областта на управлението, маркетинга, счетоводството и т.н. Много често по метода на пробата и грешката. Дори когато отсъствието на познания започне да създава трудности, захваналият се с бизнес не се втурва да запълва белите петна с помощта на външни експерти. Първо, защото не знае каква може да е ползата от закупения консултантски или информационен продукт. Второ, защото няма представа какво да търси, къде да го търси и как може да го получи. Затова не е чудно, че според специално проучване на пазара на управленски и консултантски услуги, извършено от Българската асоциация за управленско консултиране (БАУКО), около 58% от консултантските фирми у нас на свой ред преценяват, че българските предприемачи не разбират полезността от консултантски услуги и имат недостатъчен опит и фирмени познания при ползването на външни консултанти.
Не е тайна, че консултантските и информационните услуги у нас не са евтини. Или поне не дотолкова, че да са по джоба на родните собственици. Средният консултантски хонорар за български клиент например е бил 135 марки на ден, а за чуждестранен - 270 марки дневно, показват резултатите от изследването на БАУКО. Причините за високата летва са различни. Много от консултантските фирми например работят с чуждестранни клиенти и макар да имат отделни тарифи за българи, аршинът така или иначе се нагажда според чуждите платци. Не е тайна също, че определен кръг от експерти налага практиката на съгласуване на цените.
Дори когато са наясно с ползата от информация, обучение и консултации, даже когато могат да си платят, родните предприемачи не са склонни да си дават парите за това. Защото степенуват своите цели. Когато всички усилия са сведени до оцеляване, доста трудно е да се мисли един ход напред, показва практиката. Плюс всичко друго родният законодател не е склонен да поощрява с данъчни преференции никакъв род инвестиции. "С мъка събирам пари за оборотни средства, как да инвестирам в обучение и консултации. Без съмнение това ще е от полза за работата ни, но имам нужда и от нови машини например, а не мога да си ги позволя", признава собственик на фирма за производство на обувки. Широко разпространено е и опасението да не би, след като се дадат пари за обучение на някои от заетите във фирмата, той да се премести тутакси на друга работа в друга компания.
Хит на информационните услуги е всичко, свързано със счетоводната практика и законодателството, показват резултатите от проучването. Около 64% от фирмите поне веднъж са търсили информация по въпроси от счетоводната практика, а 57% - по данъчни и юридически въпроси. Обяснението е просто - в последните години стана традиция парламентът да променя основни закони, а изпълнителната власт да не си прави труда да изяснява тяхното приложение. Това предопределя нуждата от поне едно сверяване на часовника с компетентен източник. На второ място по значение е информацията за българските пазари и доставчиците. Следва всичко, свързано с нови технологии и подобряване качеството на продуктите. Информацията за чуждестранни пазари и партньори пък е особено нужна на фирмите износители, сочат резултатите от изследването. Нараства броят на тези, които започват да се интересуват от законодателството на ЕС.
Повечето собственици на фирми разчитат за информация на своите бизнеспартньори, клиенти, доставчици, показват резултатите от проучването на фондацията. Доста често обаче тези хора имат същата или сходна информация. И така кръгът се затваря.
"Съществува връзка между разходите за консултантски услуги и обучение и образованието на собственика. Мениджърите с висше образование търсят повече помощта на външни консултанти и по-често инвестират в обучение на подчинените си. Микрофирмите по-малко търсят информация в сравнение със средните и големите си посестрими. Това се обяснява с факта, че те вземат и по-малко сложни управленски решения. Най-търсена от тях е счетоводната информация, която изисква спазването на някакъв стандарт. За по-големите фирми е важна информацията за получаване на кредити, за специалисти, разработващи инвестиционни обосновки, и за намиране на квалифициран персонал", коментира Антонина Стояновска, директор на фондацията.
И фирмите с персонал от 11 до 50 човека, и тези със заети от 51 до 100 дават сходни оценки за полезността от обучението в отделните области. Като най-полезно се оценява обучението по маркетинг и финанси. Около 80-85% от анкетираните преценяват, че не биха имали полза от допълнително обучение в областта на стратегическото планиране, управлението на персонала, разработването на бизнеспланове. Между 50 и 55% от предприемачите смятат, че не се нуждаят от допълнителна квалификация в областта на маркетинга и финансите на предприятието. Микрофирмите (1-10 човека) открито признават, че допълнителна квалификация или обучение на персонала няма да им е от особена полза.
Като цяло по-големите фирми оценяват по-високо всички видове консултантска помощ. Микрофирмите не са склонни да поставят на пиедестал консултантите. И отдават дължимото само на данъчните и правните съвети и помощта в областта на маркетинга и рекламата.
Няма достатъчно данни за качеството на предлаганите на българския пазар информационни и консултантски продукти. Както е известно, дали този вид продукт си струва или не, може да бъде проверено едва след консумацията му. Затова препоръката е основен критерий при избора на консултант, показва изследването на фондацията. Тежи добрата дума от бизнеспартньор, клиент или приятел. За 47% от фирмите това е гаранция за качеството на услугата. Репутацията на консултантската фирма и рекламата са следващите по важност въдички, с които се привлича интересът на предприемачите при избора. Само 16% от анкетираните се спират на дадена фирма, ако в нея работи и чуждестранен експерт. Изглежда, вроденият скептицизъм на българина си казва думата.
"Сигурността в качеството на получавания продукт вероятно би повишила търсенето. Процентът на фирмите, които ползват информационни услуги например, би се увеличил от 27% на 47%, а на потребителите на консултантски услуги - от 42% на 55%. Разликите се дължат и на други причини, но приносът на фактора сигурност за качеството не е за пренебрегване", казва Галина Карамочева, участник в проучването.
"Предприемачите постепенно ще започнат да търсят най-напред информация и услуги, липсата на които е най-лесно да се осъзнае като пречка за дейността. Личните препоръки и в бъдеще ще са основен критерий при подбора на източника на информация и консултант", прогнозира Антонина Стояновска.
Разходи за обучение и консултантски услуги (% от фирмите).
Източник за всички таблици: Фондация за развитие на предприемачеството.
Как се изчисляват авансовите вноски по данък печалба за първото тримесечие
Юридическите лица, неперсонифицираните дружества, ЕТ (извън облаганите с патентен данък), нотариусите и частните медици (избрали реда за данъчно облагане на Закона за корпоративното подоходно облагане) са задължени да правят авансови вноски за данък върху печалбата за републиканския бюджет и данъка за общините. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за предходната година, коригирана с коефициент, който отразява промените в икономическите условия за текущата година. Този коефициент се утвърждава със Закона за държавния бюджет за съответната година. Според алинея 2 на същия член за периода от 1 април до 31 декември месечните авансови вноски се изчисляват на базата на облагаемата печалба за предходната година, а за периода от 1 януари до 31 март - на основата на облагаемата печалба за годината преди предходната година. Това означава, че за първото тримесечие на 1999 г. базата за изчисляване на вноските е една дванадесета част от облагаемата печалба за 1997 г., коригирана с коефициент 0.9. Коефициентът бе утвърден със Закона за държавния бюджет за 1998 г. (виж примера по-надолу).
Размерът на данъка за определяне на авансовите плащания е 20%, при условие че за предходната година облагаемата печалба не превишава 50 млн. лв. Над тази сума ставката е 27%. Размерът на данъка за общините е 10%. Същият размер от 20% при облагаем доход, не по-голям от 50 млн. лв., прилагат и ЕТ (които не се облагат с патентен данък), нотариусите и частните медици, ако са избрали да се облагат по реда на ЗКПО.
В случай че данъчно задължените лица са приключили предходната година (1998 г.) с облагаема печалба, която е отрицателна величина (т.е. загуба), правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответния период на текущата година (1999 г.), като ставката за данък печалба е в размер 20%. По същия ред, считано от датата на регистрацията им, правят тримесечни авансови вноски и новообразуваните през годината данъчно задължени лица.
Месечните авансови вноски се изплащат до 15-о число на текущия месец, а тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.
Пример при ставка от 20% за данък печалба:
Облагаемата печалба за 1997 г. е 2.4 млн. лв. Съответната една дванадесета част е 200 хил. лв. След прилагане на коефициента, основата за изчисляване на данъка за общините е 180 хил. лв. Авансовият данък за общините за всеки от първите три месеца е 18 хил. лв. Следователно основата за облагане с данък върху печалбата е 162 хил. лв. Авансовият данък за всеки месец е 32 400 лв. Това означава, че всеки месец, от януари до март включително, ще се дължи авансово общ данък от 50 400 лв. Лицензирането на кабелите е все още в неясното бъдеще
Годишните лицензионни такси на кабелните оператори и ефирните електронни медии ще бъдат обвързани с броя на абонатите на кабелните мрежи и печалбата през изминалата година, предвижда първоначалният проект на наредба, подготвен в Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД). След приемането на новия телекомуникационен закон в средата на миналата година всички ефирни и кабелни телевизии и радиостанции трябва да получат от ДКД нови лицензи. Електронните медии ще заплащат първоначална такса, която най-вероятно няма да бъде висока, смята източник, близък до телекомуникационната комисия. Годишните лицензионни такси пък ще зависят от размера на печалбата. Точният процент все още не е ясен, но целта на хората, които работят по наредбата, е таксите да не бъдат по-високи от сумата, която медиите и сега плащат на държавата - между 2 и 15 млн. лв. годишно в зависимост от силата на сигнала, съответно района на покритие на сигнала.
За тези електронни медии, които излъчват собствена програма (а не само да препредават чужди, както кабелните оператори), ще е необходим още един лиценз - от Националния съвет за радио и телевизия. Той ще оценява доколко програмните намерения на кандидатите за ефир, изложени в тяхната концепция, отговарят на изискванията в медийния закон.
В комисията по далекосъобщенията продължава и работата по наредбата за лицензиране на кабелните оператори. В момента първоначалният й вариант е изпратен за съгласуване в Комитета по пощи и далекосъобщения. След като експертите на КПД нанесат своите корекции, наредбата ще бъде подложена на "обществен дебат" и след това ще се гласува от правителството.
За едно населено място или район от него ще може да се издават неограничен брой лицензи, предвижда проектът за наредба. Досега практиката на държавните органи беше да се дава само по едно разрешение за всяко населено място. Ако кабелните оператори искат да предоставят чрез изградената от тях мрежа и допълнителни услуги, те трябва да поискат от ДКД специално разрешение за това. По принцип освен телевизионни програми по кабелите може да се получава и друг тип информация като Интернет например.
За да кандидатстват за лиценз, операторите трябва да подадат заявление, в което да има предварителен технически проект на мрежата и бизнесплан. В проекта трябва да се опише територията, на която ще се разпростре операторът, и да се посочат данни за броя на каналите, които ще се разпространяват. Кандидатите за лиценз ще трябва да кажат и сроковете, за които ще изградят и използват своята мрежа.
Шест месеца е времето, в което Държавната комисия по далекосъобщенията трябва да каже дали ще даде лиценз на подалите документи. Ако молбата им бъде уважена, те ще получат индивидуален лиценз, който според предварителния проект съдържа близо 30 точки. В документа ще бъдат описани техническите изисквания, които гарантират качеството на образа и звука за абонатите, както и етапите и срокове за изграждане на кабелните мрежи. Операторите ще бъдат задължени да предоставят услугите си равнопоставено на всички потребители и да гарантират "специални мерки" за достъп на услугите си за инвалиди и социално слаби хора. В лиценза ще бъде описан и специален ред за разглеждане на жалби, молби и предложения от потребителите, както и начин за определяне и регулиране на цените, които клиентите ще плащат.
Кабелните оператори, които имат издадени лицензи по старата нормативна уредба и са подали молби за прелицензиране в законния срок, ще получават автоматично продължение на разрешителното, предвижда проектът за наредба. Операторите, които имат изградена мрежа, но нямат лиценз и са заявили това до шест месеца след приемането на телекомуникационния закон, след което са платили глобата според неговите преходни и заключителни разпоредби, имат право да кандидатстват по общия ред на наредбата.
Цялата процедура по утвърждаването на наредбата, която предстои отсега нататък, и сроковете, предвидени в нея, не дават особени основания да се смята, че процесът по лицензиране на кабелните оператори ще започне скоро. Окончателният вариант на проекта едва ли ще бъде готов за по-малко от седмица. След това предстои публично обсъждане на предложения вариант и евентуално нанасяне на поправки. После проектът трябва да бъде включен в дневния ред на заседанията на Министерския съвет, изпратен за становища до всички министерства и едва след това гласуван.
Как да участваме на първия централизиран публичен търг
Отлага се осигуряването в пенсионни фондове чрез боновете
Гражданите могат да подават заявки за участие в първия централизиран публичен търг на т.нар. втора вълна на масова приватизация от 25 януари до 5 февруари в регистрационните бюра на Центъра за масова приватизация (ЦМП). Както и при първата вълна, тези бюра се намират в пощенските клонове по местоживеене. За тези, които искат да участват в първия търг обаче, е желателно да са регистрирали полагащите им се по закон нови 250 хил. инвестиционни бонове преди Нова година. По този начин до момента на започване на първия търг те би трябвало вече да са получили на домашния си адрес писмено потвърждение от ЦМП, че имат открита сметка в инвестиционни бонове (срокът за получаване на потвърждението по закон е 22 дни след датата на регистрацията). Според служители на ЦМП е възможно гражданите да участват на първия търг и преди да са получили потвърждението, но в такъв случай не могат да са сигурни дали няма допусната неточност при откриването и обслужването на техните сметки в инвестиционни бонове.
Инвестиционните бонове могат да се наследяват и да се прехвърлят между роднини, но не и да се продават. В регистрационните бюра е указано между кои роднини може да става прехвърлянето. Гражданите могат да участват в търговете самостоятелно или като упълномощят инвестиционен посредник. Чрез боновете може да се участва в приватизацията на дадено предприятие чрез специално създадено за тази цел работническо-мениджърско дружество. Другата възможност е с боновете да се закупи правото за пенсия в частните пенсионни фондове, но на практика това в момента не може да стане, тъй като все още не е приет законът, който регламентира дейността на допълнителните доброволни пенсионни фондове. Дори и да сте регистрирали боновете си, може да ги използвате при следващите търгове или да изчакате лицензирането на пенсионните фондове.
На първия централизиран търг ще се предлагат миноритарни пакети от акции от 31 държавни предприятия, които според преобладаващото мнение на борсови експерти са слабоатрактивни. Във всяко регистрационно бюро вече трябва да има списък на тези предприятия. Сред тях преобладават строителни, транспортни и авторемонтни предприятия. Списъкът бе обнародван в брой 152 на Държавен вестник от 22 декември 1998 г. В публикацията се съдържа и информация за капитала на дружествата, общия брой на акциите и дела на акциите, които се предлагат за продажба на търга. Информация за предприятията може да получите от техните проспекти, които са на разположение във всички регистрационни бюра. Цената на един проспект е 500 лв., а на комплекта от 31 проспекта - 15 000 лв. Проспектите включват информация за финансовото състояние на предприятията, техните активи и задължения, екологична обстановка, средна заплата на работниците, телефони за контакти с мажоритарните собственици и т.н. Оказва се, че проспектите на някои места не могат да се купуват, тъй като нямало достатъчно екземпляри, обясниха от едно от бюрата на ЦМП. Така, за да направите избор за кое предприятие да играете, ще трябва да прочетете проспектите единствено на място в регистрационните бюра.
Физическите лица, които участват самостоятелно, трябва сами да подадат заявки. Заявките стават чрез попълване на талони. Цената на един талон е 250 лв. В заявката гражданите трябва да посочат от кое предприятие искат да купят акции, колко и на каква цена. За заявки на голяма стойност - над 10 млн. лева или левова равностойност на боновете, гражданите трябва да внесат по сметка в Биохим депозит в размер на 10% от заявената стойност. Срокът за внасяне на депозита е същият като за подаване на заявките - от 25 януари до 5 февруари. За самото приемане на заявката за участие в търга се плаща такса от 1000 лв. За всяко едно предприятие се попълва отделна заявка. Издаването на нареждане за плащане струва други 3000 лв. По 1000 лв. е цената на издаването на удостоверение за придобиване на акции и на депозитарна разписка за акциите. Това означава, че за заявката за акции за едно предприятие се плаща общо над 11 000 лв., включително сумата от 5000 лв. за регистрацията на боновете.
След като приключи получаването на заявките, в ЦМП се изчислява среднопретеглена цена от всички предложения. При изчисляването се изключват т.нар. крайни предложения - 10% от заявките с най-високи цени и 10% от тези с най-ниски цени. След това всички участници се класират в зависимост от цената, която са предложили. Ако търсенето на акции от определено предприятие надхвърля предлагането, тогава хората, предложили най-ниски цени, няма да бъдат класирани и няма да имат право да купят акции. Заявките, които са класирани, се плащат еднакво от всички участници - по определената среднопретеглена цена. След обявяването на класацията има срок до 8 март, в който участниците могат да потвърдят заявките си или да се откажат. В случай на потвърждение те трябва да платят акциите от 8 до 19 март с инвестиционни бонове от сметката си в ЦМП или с пари в брой чрез превод в ТБ "Биохим", избрана да обслужва втората вълна на боновото раздържавяване. За разлика от първата вълна на масовата приватизация акциите ще могат да се плащат и чрез реални пари.
Участието чрез инвестиционни посредници ще ви спести време и нерви по чакане на опашки за подаване на заявките. Освен това значително се намалява вероятността да се сгреши при попълване на заявките. За разлика от участието в приватизационните фондове използването на инвестиционните посредници ви прави директен акционер в предприятията, предложени за приватизация. На инвестиционен посредник може да доверите както всички бонове, така и част от тях. Ако решите да ползвате инвестиционен посредник, имате две възможности. В първия вариант може да дадете на посредника инвестиционните бонове за доверително управление, като компанията решава кои акции да закупи. В случай че държите да инвестирате в точно определено предприятие, може да наредите посредникът да закупи от ваше име тези акции. Имате възможност сами да определите на каква цена да стане това или да оставите анализаторите на компаниите да определят цената. Повечето посредници декларират, че ще удържат такси и комисиони едва след като гражданите придобият собствеността върху акциите. За даването на боновете на посредник се изисква да се изготви нотариално заверено пълномощно. Изборът на кой от посредниците да се доверите е сравнително голям - 43 инвестиционни посредника, лицензирани от Комисията по ценни книжа и 6 банки. Техните адреси също са на разположение в регистрационните бюра.
Докато при първата вълна гражданите имаха право да се регистрират за участие в продължение само на около три месеца, сега периодът започна в средата на месец юли миналата година и ще свърши в края на 2001 г. Желаещите да участват във втората вълна се регистрират в пощите след представяне на личен паспорт и попълване на регистрационен талон, необходим при разпореждане с инвестиционните бонове. При регистрация ще се заплаща такса за участие от пет хиляди лева, а пенсионери, учащи и войници заплащат по 1000 лева. Самият талон струва 250 лв. За да се ползва по-ниската такса за регистрация, са необходими допълнителни документи. Учащите и студентите е необходимо да представят уверение от съответното учебно заведение, което да е издадено не по-рано от един месец преди регистрацията. Всеки участник може да избира момента, в който да се възползва от правото си на участие.
Във втората вълна не могат да участват осъжданите за престъпления срещу собствеността и участниците в управителни органи на дружества, включени в списъка на кредитните милионери. При регистрацията на боновете си гражданите попълват специална декларация, в която декларират, че не принадлежат към горните две групи.
Фундаментална разлика с първата вълна е свързана с другите възможности на собствениците на инвестиционни бонове, освен да играят с тях пряко на търговете. При новата вълна боновете вече са унифицирано платежно средство, с което може да се заплащат всякакъв вид приватизационни сделки, включително и касови.
Освен инвестиционните бонове в размер на по 250 хил. лв., които се полагат на всеки от правоимащите във втората вълна, към боновете се приравняват и още три вида книжа. Това са компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи, които ще бъдат емитирани по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и поименните компенсационни бонове, които ще се емитират по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. За да може собственикът на тези книжа да ги използва по приватизационното им предназначение, той трябва, след като получи удостоверение за размера на обезщетението си, да отиде в съответния пощенски клон и да направи вписване в регистрационния си талон. Така боновата му сметка ще бъде заверена с допълнителни инвестиционни бонове.
Мисли, предизвикани от алкохол
Дългото сбогуване с вчера
Издателство "Свободно поетично общество" предлага на по-ерудираните, свободомислещи и с чувство на хумор читатели "Българска антология. Нашата поезия от Герова насам". Съставители са младите (около 30-те) поети Георги Господинов, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Бойко Пенчев, които безжалостно пародират големите имена на българската поезия, като не подминават и себе си. "Всяка антология е жест на раздяла след продължителна взаимност", пише П.Дойнов. "Българска антология" събира образците на един приключил етап в нашата поезия, който продължава и до днес. Затова никой (включително и съставителите) не може да бъде сигурен дали не е жива част от траещото "вчера".
Ало, келнер!
Толкова много съм ходил по кръчмите, че ако толкова бях ходил по библиотеките, сега щях да съм академик. Академик не станах, но и не съжалявам. Не съм си пропилял времето напразно.
Опознах отблизо цяло едно съсловие - сервитьорското.
Тук се сещам за келнера от Клуба на журналистите, който, щом поискаш менюто, го носеше с думите:
Или за онзи симпатяга в созополска механа, дето го помолих за лъжица, а той отвърна на чист немски
В курорта
А за един келнер от хотел "България" в Бургас казваха, че не познавал шефа на тогавашното БАТО и го пляснал по врата с думите:
Виждал съм алчни сервитьори, лениви сервитьори, лъжливи, мрачни и усмихнати, коварни - с една дума всякакви, но такъв като в Малко Търново не бях виждал.
Бях отишъл нарочно да видя какво е Малкото Търново на моята малка страна. Голямото вече го бях виждал.
Малкото си е малко и не ми отне много време за разглеждане.
Влязох в единствената кръчма. Вътре нямаше никой.
Посрещна ме умислен сервитьор:
- Да ви предупредя, че сте попаднали на лошо място - каза ми от вратата. - Цените са високи, а яденето е отвратително.
Стреснах се от такова посрещане, но събрах кураж и възразих:
- Ама няма друга кръчма в градчето!
- Няма - отвърна сервитьорът, - но и в тая никой не влиза.
- Нищо - рекох и седнах. - Ще се жертвам. Дай една салата и една ракия!
- Салатата е стара, ракията - менте... - Има ли бира?
- Прокисната... - Бутилка вино?
