Кризата в института е наистина сериозна, но по-скоро в друг аспект - към октомври 1998 г. по-малко от 0.5% от приходите на института са от научна дейност, при положение че повече от 50% от персонала се опитват да прави наука. Случаят НИХФИ е само детайл от кризата в цялата ни фармацевтична индустрия. Пазарната конюнктура особено се затегна в средата на миналата година, когато руската рубла се срина и традиционният за тези предприятия пазар чувствително се сви. Възможностите на НИХФИ за справяне с кризата са доста по-малки от тези на останалите предприятия. Институтът произвежда малко на брой, но важни лекарства (тамоксифен, писмонал и др.), за чиято продажба трябва да се провежда целенасочена маркетингова политика. Доказателство за липсата на пазарна ориентация и енергия за работа е фактът, че НИХФИ губи търг за доставка на скъпия препарат тамоксифен, който ще се внася на почти два пъти по-висока цена от Кипър. Според експерти от института причина за серията провали е липсата на реклама и на адекватно управление. Един от абсурдите на сегашното ръководство е желанието да се развива козметика при наличието на сериозна чужда и българска конкуренция.
До три месеца ще е готова стратегията за преструктуриране и развитие на фармацевтичния сектор. Министърът на промишлеността Александър Божков вече се е разпоредил за това, стана ясно след срещата. За такава стратегия се говори вече трета година, но реално до този момент нищо не е свършено. С липсата на цялостна концепция за преструктуриране на фармацевтичната индустрия дълго време се оправдаваше съществуването на измислената структура "Фармахим холдинг". Именно холдинговото участие пък направи невъзможна приватизацията на отделните фармацевтични фирми - поради големия процент на холдинговите участия се оказа, че държавата не разполага с толкова акции, колкото е обявила, че продава. Едва преди няколко месеца промишленото министерство все пак извади холдинга от предприятията и отвори път за продажбата им. Съществува обаче реална възможност и в този сектор да се повтори случаят "Химко". Заради лошата пазарна конюнктура интересът към българските фармацевтични фирми намалява. За "Софарма", която се смяташе за една от перлите на фармацевтичната ни индустрия, не се появи купувач. Ситуацията около "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик" е по-обнадеждаваща с появата на "Дойче банк", но сделката се протака вече пет-шест месеца. "Фармахим холдинг" остана като самостоятелна търговска фирма, в която по нареждане на промишленото министерство се вля НИХФИ. Засега не е ясно ще се предлага ли тази компания за продажба и ако да, кога ще стане това. Основната й функция е да върти търговия с лекарства, въпреки че едва ли би могла да се конкурира с много по-гъвкавите малки частни фирми за търгуване с лекарствени средства. А и всяка от фармацевтичните фирми вече има свои търговски звена. "Фармахим холдинг" ще държи и собствеността върху търговските марки. Това е проблем, който от години държи в конфликт фармацевтичния холдинг и дъщерните дружества, които искат да регистрират продукцията на пазарите със собствената им марка или да имат равни права върху марката "Фармахим". Сега те плащат излишни пари под формата на роялти и по този начин осигуряват издръжката на излишната и неконкурентна фирма "Фармахим холдинг". Със сливането на НИХФИ във "Фармахим" в холдинга се съсредоточава и развойната дейност в отрасъла.
Алианц преименува "България холдинг"
"Алианц България холдинг" ще бъде новото име на познатия досега като "България холдинг". Това е решението на акционерите на дружеството, взето на общото събрание, проведено миналата седмица. Промяната е продиктувана от факта, че 51% от капитала на холдинга са вече собственост на немската компания "Алианц" - един от най-големите застрахователи в Европа и между 10-те най-големи в света. Тричленният състав на съвета на директорите на дружеството също е променен. Досегашният му председател Димитър Желев остава само член на съвета на директорите и изпълнителен директор. Името на новия председател е Детлеф Бремкамп, член на борда на директорите на "Алианц", а за негов заместник бе избран друг представител на "Алианц" - Клаус Юнкер.
От управлението на холдинга излизат Атанас Табов и Снежана Христова, които са шефове съответно на ЗПАД "България" и ЗАД "България - живот". Засега не се предвижда те да напуснат ръководните си постове в двете дружества, както и не се очаква немците да се намесят прекалено в управлението на компаниите от групата.
Общи събрания предстоят и на акционерите на застрахователните дружества от групата на "Холдинг България". Имената си ще сменят ЗПАД "България", което по аналогия с новото име на холдинга ще се казва ЗПАД "Алианц България". Същата промяна ще има и в името на животозастрахователното дружество, като и пред неговото име ще се прибави "Алианц". Третото застрахователно дружество от групата сигурно ще запази името си ЗАД "Енергия". По предварителна информация и "Индустриален холдинг България" ще запази името си.
НЕК ще изхвърля по 900 млн. квтч годишно заради турската сделка
Електрическата сделка с Турция се превърна в крайно сложен тест за ръководството на Националната електрическа компания. От една страна, шефовете на НЕК трябва почти ежедневно да се упражняват в риторика, за да внесат поне малко убедителност в твърденията, че тази сделка (чиито рамкови параметри бяха договорени практически без участието на НЕК) е икономически изгодна и крайно полезна за страната и за електрокомпанията в частност. От друга страна, буквално в ход трябва да се търсят решения за сложните технически и финансови проблеми, за които договарящите, поне от българска страна, явно не са имали и представа при подписването на рамковото споразумение и протокола.
Споразумението беше подписано на 4 ноември 1998 г. и оттогава тече петмесечният срок за сключване на договорите. Ако договорите между НЕК и "Джейлан" не бъдат подписани в този срок, споразумението се анулира. Шефът на правния отдел на НЕК Александър Чобанов пък заяви, че срокът бил променен официално на три месеца, за да не се протака сделката. Така или иначе, времето вече значително напредва, във втория случай то дори изтича а още не е решен основополагащият проблем по какъв начин договорените 4 млрд. киловатчаса ще стигат до турския потребител. В момента това е невъзможно, защото няма технически условия за транспортирането на такова голямо количество ток. Три възможности има за решаването на проблема, но при всяка от тях интересите на България и на Турция влизат в конфликт. Едната възможност е да включим енергийната ни система в паралел с турската. Това обаче ще сложи кръст на надеждите ни за интегриране в UCPTE и в Евросъюза. Едва ли ще се намери шеф на НЕК, който да сложи подписа си под такова нещо, колкото и да го притискат. Втората възможност е да се построи правотокова ставка, която да синхронизира честотата, на която работят двете енергийни системи и да направи възможен трансферът на електроенергия от едната в другата. Тук пък Турция е категорично против. Първо, защото това съоръжение е скъпо - минимум 100 млн. долара, и трябва да го плати само турската страна - в крайна сметка тя има нужда от тока. Второ, Турция се надява на нашето посредничество за присъединяването й в UCPTE и колкото и да е странно, българската страна е поела този ангажимент в споразумението. Това обаче би било невъзможно, ако и в бъдеще двете системи работят независимо една от друга. Така че Турция натиска за паралелна работа с българската електроенергийна мрежа.
Засега като компромисен и най-реалистичен се очертава вариантът с включването на ТЕЦ "Марица-изток 3" в турската енергийна система. Това означава, че тази централа ще бъде извадена от баланса на нашата енергийна система и ще работи само за Турция. Проектът може да се реализира лесно, тъй като централата е свързана с турския далекопровод. Проблемът е, че с него се захранва европейската територия на Турция, а в него проблемът с електрическия дефицит вече е решен с построяването на газови централи. От турската страна зависи да увеличи капацитета на далекопровода, като го удължи или построи паралелно съоръжение, което да пренася енергията до азиатската част на страната. Този вариант е най-добър от гледна точка на това, че няма да се обвържем с ангажименти и проекти, които са във видимо противоречие с евроориентацията на страната ни. В същото време обаче той може да доведе до
Как стои проблемът от гледна точка на НЕК? Според договора и по закон НЕК трябва да изкупува цялата електроенергия, произведена от "Ентерджи" в "Марица-изток 3". Освен това договорите на НЕК с потребителите включват два елемента - договор за покупка на електроенергия и договор за заплащане на разполагаемата мощност, тоест, ако един от блоковете не работи, но е в състояние да го прави, "Ентерджи" пак ще си получи парите, независимо че не е произвела тока. Така се правят сделките в пазарните държави, тъй като по този начин се поддържа добра кондиция и се гарантира готовността на електроенергийната система. Този модел е много скъп и неизгоден, когато има свободна мощност. В конкретния случай това означава, че НЕК ще купува (и плаща) от "Марица-изток 3" повече електроенергия, отколкото ще може реално да продаде. Износът е фиксиран на 4 млрд. квтч годишно. Излишъкът не може да се реализира в България, тъй като централата ще бъде изключена от енергийната ни система, тоест около 900 млн. квтч електроенергия, която при най-минималната цена от 3 цента струва 27 млн. долара, ще бъдат изхвърляни ежегодно в земята. В този случай износът директно от "Ентерджи" може да се окаже по-изгоден вариант, тъй като външният инвеститор ще си поеме и риска за ненатоварването на мощностите.
Има и още един аспект, за който никой не отваря дума. Изваждането на ТЕЦ "Марица-изток 3" от енергийната ни система задължително изисква заместването й с друга мощност. "Марица-изток 3" обаче е в дъното на товаровия график, нейната електроенергия е с ниска себестойност и при всички случаи може да се замести само с по-скъпа централа. Освен това електроцентралите у нас са разпределени така, че да покриват определени региони. Изваждането на "Марица-изток 3" означава, че тази част от територията на България ще се снабдява с ток от по-далечна централа. А това увеличава разходите на НЕК за пренос на електроенергията. Явно никой не е намерил за необходимо да обсъди предварително тези въпроси с експертите, да разиграва варианти и да търси оптималните възможности. Както изглежда, никой дори не се е замислял особено, когато обемът на износа в споразумението е фиксиран на 4 млрд. квтч. А сега аритметиците от НЕК ще трябва да доказват, че сметките излизат и сделката е печеливша.
Държавата затяга контрола върху търговията с билки
Публичното обсъждане на закона за билките тази седмица събра на една маса частни фирми - производители и износители на билки, природозащитни организации от неправителствения сектор и държавни органи в лицето на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Опазването, култивирането, брането и търговията на билки винаги е било особено деликатна тема, тъй като е пресечна точка между търговските интереси на изкупвачите и износителите, от една страна, и неправителствените организации, които трудно свързват природа и печалба. Тук също се пресичат желанието на държавата да контролира целия процес по събиране и пласиране на билките и монополизирането на тази дейност от определени социални и етнически групи, сред които първенство държи ромското население. Добре известно е, че има цели региони, където брането на билки е единственият поминък на ромите.
Доказателство за икономическите интереси, които са съсредоточени в събирането на билки и търговията с тях, са числата: през 1997 г. са изнесени лечебни растения на стойност около 20 млн. долара, а през 1998 г. експортът на билки е скочил двойно. През лятото на 1998 г. на мода бе жълтият кантарион, който според билкарите се продавал в Германия на цена до 7 марки за килограм. Високата изкупна цена привлича като магнит изкупвачите и износителите и това засилва конкуренцията и често се стига до саморазправа. Показателен е случаят от лятото на миналата година, когато домът на бизнесмен от Дупница беше взривен от конкуренти в търговията с жълт кантарион. Другият негативен ефект е постепенното намаляване и изчезването на някои билки, както и опустошаването на цели територии от берачите. Според хора от правителството това показва, че е необходима компетентна държавна регулация. Правилното боравене с разрешителните за бране и с налаганите санкции могат да помогнат за преодоляването на последиците от немарливото и недалновидно отношение на билкоберачите към растенията.
Представителите на частните фирми обаче реагираха остро срещу изземането от страна на държавата на целия контрол върху дейностите, регулирани от закона. Екологичното и аграрното министерство са запазили за себе си всички пълномощия по ръководството, координацията, контрола и издаването на разрешителни. Липсват представители на неправителствените организации, които биха могли да осъществяват граждански контрол върху процеса и да служат като балансиращо звено. Очевидно е, че държавните структури все още нямат достатъчно доверие в нестопанските организации. При намесата на експерти от аграрното министерство бързо стана ясно, че между двете министерства предстои борба за правомощия и власт.
Представител на екологична организация атакува правомощията, които проектозаконът дава на общинските органи във връзка с издаване на разрешителни за бране и култивиране на билки. Според него служителите в общините не са достатъчно компетентни да упражняват властта си по закона, а издаването на множество разрешителни често води единствено до корупция. Със смях бе посрещнат текстът, който задължава всички билкоберачи и билкопроизводители да имат документ за правоспособност, да обявяват района на бране и да се вместват в едно определено количество. Имайки предвид ученолюбивостта на билкоберачите, може да се каже, че тук чувството за реалност е изневерило на авторите на закона.
Финансовата част от проектозакона, касаеща събирането на такси, тяхното разпространение и събирането на санкции, както винаги, разбуни духовете. Представител на частна фирма направи забележка, че липсва текст за контрола за постъпилите средства в държавните лесничейства, МОСВ, Националния фонд за опазване на околната среда, общините и земеделското министерство. Изводът е, че все още на държавата не й вярват, че наистина възнамерява да направи всички хубави неща, за които е създала текстове.
Дали ще има втора година богат бюджет
"1998 г. беше най-успешната финансова година от началото на прехода", заяви финансовият министър Муравей Радев през седмицата, когато даде специална пресконференция, за да отчете изпълнението на бюджета. Другото негово определение за 1998 г. беше "годината на бюджетния излишък". Според изнесените данни, въпреки че се допускаше консолидираният бюджет да приключи годината с дефицит от 1.7% от БВП (брутния вътрешен продукт), е бил отчетен излишък от 0.9% от БВП. Радев обясни резултата с преизпълнението на бюджетните приходи, и то въпреки по-ниския ръст на БВП, отколкото е бил заложен предварително. Приходите по консолидираната програма на бюджета са възлезли общо на 8323 млрд. лева, което е 116% от заложеното в началото на годината. Най-голяма тежест за това имат събраните средства като данък добавена стойност и данъците върху доходите на физически лица. Макар и преизпълнени спрямо програмата, приходите от корпоративните данъци са едва 0.4% от БВП и около 10% от общите приходи в консолидирания бюджет. Трябва да се има предвид обаче, че освен на добрата събираемост на данъците, част от бюджетното щастие се дължи и на еднократно действащи фактори. Например промяната в облагането с данък печалба уплътни бюджета с авансово преведените суми. Подобен ефект имаше и промяната в изискванията за регистрация на лицата по ДДС. Банките също платиха огромни данъци, защото бяха обложени печалбите от дългите им доларови позиции през променливата 1997 г . Бюджетът е направил и по-големи разходи от първоначално заложените - 8117.4 млрд., или 107.3% от плана. Разходите са завишени, въпреки че плащанията за лихви в действителност са били двойно по-ниски. Плащанията по дълговете са смятани при средна левова лихва 8% годишно, а тя всъщност беше 5.3%.
Докато в Щатите числото на бюджетния излишък мигаше на специално табло, за да напомня на Клинтън да намали данъците и да внимава с разходите, нашето правителството се е възползвало от 480 млрд. лева от излишъка без изрична санкция на парламента. "Част от резерва беше насочен за изпълнение на национално значими цели, обясни Муравей Радев и ги изброи - изплащане на 13 заплата, 13 пенсия, социални разходи за общини в критично състояние и допълнителна инвестиционна програма извън разчетената в бюджета."
Независимо дали ръстът на доходите е по-важна цел за правителството, отколкото ръста и преструктурирането на икономиката, покачването на реалните приходи на домакинствата е факт. Финансовият министър беше много горд с данните: реален ръст (средногодишно, изчистено със средногодишната инфлация, която е 22.3%) на средната работна заплата - 22.4%, в бюджетната сфера - 42%, в материалната сфера - 18.2%, и при пенсиите - 36.3%.
От икономическия екип на правителството обаче не признаха да има проблем в това, че доходите някак необосновано растат в пъти повече, отколкото е нарастването на брутния вътрешен продукт. Ако имаше данни за производителността, те сигурно също щяха да покажат, че в много малко области са заслужени такива повишения в заплатите.
На въпрос как ще се отрази ръстът на заплатите върху конкурентността на българската икономика, оглавяващата правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова обясни: "Не може да се каже, че това ще доведе до загубена конкурентност. По-големите проблеми са в намаляването на качеството на продукта и неефективното използване на ресурсите. Ако се сравняваме с държави - наши партньори, заплатите остават най-ниски в България."
Всъщност финансовият министър обяви и предварителните данни за реалния ръст на икономиката - 4.5%, което е по-малко от предварително заложеното. Дали заради високите данъци (на които се дължи излишъкът), или заради недостатъчно добрите условия за бизнес, икономиката не се възстановява по начина, по който всички се надяват. Господин Радев отдаде и част от проблемите на международната криза, макар че в много по-голяма степен те са вътрешни.
По-слабото възстановяване на икономиката ще доведе до проблеми за бюджета през 1999 г. Приходите са изчислени, като за база са използвани стойности за БВП, които така и няма да бъдат достигнати (грешката тръгва от надценяването на числата за 1998 г. и се пренася на прогнозите за 1999 г.). Надценяването на приходите е факт, въпреки че заради международната финансова криза правителството беше принудено да намали прогнозите си за ръста на БВП през 1999 г. Кабинетът ерозира приходната част на бюджета и с решението си да намали данък добавена стойност (който е много по-важен за бюджета) вместо данък печалба.
Ако през тази година бюджетът не може да постигне заложените приходи (което е много вероятно), това не значи автоматично, че заложеният максимален дефицит от 2.8% по консолидирания бюджет ще бъде надхвърлен. При лош вариант обаче правителството ще трябва да се лиши от разходи, което е голямо изпитание в изборна година. Вариантите са или да се режат разходи и самоотвержено да се посрещат свързаните с това социални протести и загуба на гласоподаватели, или бюджетът да се издъни. Второто обаче носи много по-голям риск за държавата, защото ще наруши графика на заемите от МВФ и ще затрудни покриването на дупките в платежния баланс.
Колкото и оптимистично да изглеждат в момента нещата, правителството трябва да е преди всичко предпазливо. От фонда например бяха предупредили, че ако дефицитът по текущата сметка на платежния баланс надхвърли 3% от БВП, кабинетът в никакъв случай не трябва да харчи "буферните" пари в бюджета - предвидените средства за инвестиционна програма - 650 млрд. лева и тези за разходите по структурната реформа - 240 млрд. лева. Опасността е, че пускането на тези средства в икономиката ще доведе до ново нарастване на вноса, което ще удари по валутния резерв. Тъй като вероятността изтичането на валута по текущите плащания да е по-голямо от приходите от износ, излиза, че резервните пари почти не трябва да се пипат. Поне докато няма предвидимост по платежния баланс и очакваните заеми от Световната банка и другите донори. Така че освен гордост от прословутата финансова стабилизация, министрите ще трябва да демонстрират и предпазливост - в името на същата стабилизация. И в свое име.
Накратко
Шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова обяви пред Ройтерс в началото на седмицата, че "Рефко кепитъл маркетс" - дъщерно инвестиционно дружество на щатската финансова компания "Рефко груп", е поискало разрешение да купи до 20% от акциите на БРИБАНК. От банката обясниха, че целият капитал от 10 млрд. лева се търгува на фондовата борса и най-вероятно, ако БНБ разреши на "Рефко" изкупуването на акции, ще стане там. Тъй като БРИБАНК не е обявила увеличение на капитала си, сделката сигурно ще е свързана с изкупуването на пакети на други настоящи акционери в банката. "Рефко" е финансова компания, която се занимава с инвестиции и търговия с държавни дългове и корпоративни ценни книжа - основно щатски, както и със сделки с книжа, издадени от страните в преход. До момента няма данни "Рефко" да е изкупувала акции на българската банка, тъй като такива сделки би трябвало да се отразят в Централния депозитар.
До 14 дни Софийският градски съд трябва да се произнесе по иска на БНБ за обявяването на Кредитна банка в несъстоятелност, бе съобщено след първото гледане на делото в четвъртък при закрити врати. Централната банка поиска несъстоятелност за "Кредитна", тъй като тя не можа да изпълни повече от седем дни нареждания за плащания от свои клиенти.
Ясно е как ще бъдат защитени влогове на клиенти на БТИБ (Българска търговска и индустриална банка), която миналата година се вля в Кредитна банка. По закон двете банки водят отделно счетоводство още шест месеца след вливането. В същия период и влоговете в двете банки се защитават поотделно, а все още не са изтекли шест месеца от вливането на банката на Васил Божков в тази на Мултигруп. Това означава, че ако гражданин или фирма имат депозити и в двете банки, те ще се третират като отделни и обезщетения ще се изплащат и за двата влога. Ръководството на фонда за гарантиране на влоговете избра и останалите двама членове. Това са Пенка Недялкова, бивш мениджър в ОББ, и Юлиан Динков, началник отдел "Банково обслужване на държавния бюджет" в БНБ.
Европейската парична единица отпада от понятието чужда валута в Наредбата на БНБ за позициите на банките в чуждестранна валута, става ясно от публикуваните в "Държавен вестник" промени в нея. За еврото няма да са задължителни изискваните от наредбата съотношения между откритите валутни позиции и размера на собствения капитал на банките. Промените са следствие от отпадането на валутния риск от еврото, след като левът бе фиксиран към него.
Президентът Петър Стоянов е опростил до момента задължения към държавата на 46 българи на обща стойност 7.998 млн. лева, съобщи през седмицата Цветанка Атанасова, експерт към комисията по опрощаване на несъбираемите държавни вземания. Комисията е разгледала 373 молби за опрощаване на дългове на юридически и физически лица, като за 103 е решено, че длъжниците могат да ги погасят, предвид имотното им състояние. С най-голям опростен дълг е 59-годишната Шюкрие Шериф от село Балкан - 589 849 лева надвзета пенсия.
Застрахователите са заплашени от източване с данъци
Заплахата на данъчните, че застрахователните дружества ще бъдат обложени за заделяните за минали години резерви, започна да придобива реални очертания. Поне четири дружества имат данъчен облагателен акт или акт за констатация от данъчните служби, в които се посочва какви са дължимите суми за неправилно заделяните резерви в предходните години. Това са ЗАД "Ферострад", ЗАД "Гора" (и двете се вляха в ЗПАД "България"), ЗК "Витоша - живот" и ЖЗК "Феникс". По всяка вероятност списъкът на "жертвите" няма да се изчерпи дотук.
От ЗАД "Ферострад", което се вля в ЗПАД "България", ще трябва да платят около 600 млн. лв. данъци за заделяните през периода 1993 -1997 г. резерви. От тях 162 млн. лв. е дължимият данък печалба, а начислената лихва върху тази сума възлиза на близо 404 млн. лв. Останалата част от сумата е допълнително начисленият общински данък и задължения към фонд "Мелиорации", както и начислените за това лихви. Облагателният акт е бил потвърден от Столичното териториално данъчно управление, което означава, че ако не се постигне споразумение, битката трябва да продължава в съда.
"Освен "Ферострад" данъчен облагателен акт е съставен и на ЗАД "Гора", което също се вля в ЗПАД "България", заяви изпълнителният директор на "България - живот", Николай Николов. Така сумата, която застрахователите от групата около "Алианц България холдинг" дължи до момента, е около един милиард лева. Все още няма констатации за двете основни дружества в структурата на холдинга - ЗПАД "България" и "България - живот". Актът на "Ферострад" е издаден от данъчна служба "Средец", откъдето отказаха да коментират, след като констатацията им е била потвърдена от Столичното териториално управление на данъчната администрация (СТУДА). "Нещата вече не са в наши ръце, така че потърсете коментар от висшестоящата инстанция", заявиха оттам. А шефът на СТУДА Александър Свраков не бе открит за коментар, тъй като е в командировка.
По неофициална информация новите собственици на "България холдинг" не са знаели, че ще възникне подобен проблем с данъчните. При сключването на сделката от "Алианц" не са подозирали, че ще възникнат такива непредвидени плащания към държавата.
С констативен акт се е сдобила и ЗК "Витоша - живот". Според данъчните те дължат на държавата над 113 млн. лв. От тях 43.8 млн. са дължими по главница, а останалите са начислени лихви. Ревизията обхваща периода 1993 -1997 г. (докогато всъщност липсва закон за застраховането). "Проблемът е, че облагат суми, които на практика не са наши", коментираха от "Витоша". Заделените резерви по спестовни застраховки "Живот" не са собствени средства на дружеството, а са на самите клиенти и след време тези суми ще им бъдат изплатени. "Това е равносилно на облагане на влог в банката", коментира Йордан Генчев, изпълнителен директор на ЗАД "Витоша". Тяхната констатация е подписана от данъчна служба "Оборище". Нейният началник г-н Тодоров обаче заяви, че не прави никакви изявления или коментари по темата.
По неофициална информация данъчен облагателен акт има и "Феникс", което също е животозастрахователно дружество. Шефът му Надежда Вънтова обаче не бе открита за коментар.
В почти всички застрахователни дружества данъчните са започнали проверка, а там, където не са, ще я започнат всеки момент. ЗАД "Витоша" са предупредени, че от вторник следващата седмица започват проверки и на техните отчети, но само за 1992 и 1993 г. "Никой обаче не може да ни обясни защо ще правят ревизия само на две години", коментира изпълнителният директор на дружеството Йордан Генчев.
Заплахата от тази данъчна активност бе предизвестена още през февруари миналата година, когато Главно управление "Данъчна администрация" инструктира подчинените си при ревизии в застрахователни дружества да не признават като разход заделяните резерви и да облагат тези суми.
Според данъчните заделените от застрахователите резерви за периода 1993 - 1997 г. трябва да се прибавят към облагаемата печалба за съответната година и дължимият данък да се пресметне върху новополучената сума. Доводите на данъчните се състоят в това, че до приемането на Закона за застраховането (който влезе в сила от началото на 1998 г.), дейността на застрахователите се е уреждала с указ 56, в който не се предвижда признаването на заделените резерви като разход. Такива според данъчните могат да се заделят след данъчното облагане на дружествата. От застрахователните компании обаче коментират, че по същото време е действал специален Национален счетоводен стандарт (който, както всички подчертават, е приет по времето на Иван Костов като финансов министър). В него е записано, че застрахователите трябва да заделят резерви, с които да гарантират предстоящите си и възможни бъдещи плащания. Освен това Закона за ДЗИ допуска заделянето на резерви. Самите застрахователи поради липсата на специфично законодателство са се позовавали донякъде и на разпоредбите на този закон. "Ние не сме виновни, че държавата толкова време не намери за необходимо да приеме Закон за застраховането", коментира Йордан Генчев.
С последните изменения на Закона за корпоративното подоходно облагане бе вкаран и текст, който определя как точно ще става изплащането на дължимия новоначислен данък. Това ще става на седем равни части до 2005 г. Фиксирането на последната година, в която ще се правят тези вноски, означава, че данъчните вярват, че дружествата ще трябва да започнат да си плащат още от тази година. Това е малко съмнително, предвид безбройните съдебни дела, които се задават. В същия параграф е записано, че не се плащат лихви по начисления данък. Не е много ясно обаче за кой период от време те няма да се плащат - за периода на разсрочване или за начисления данък със задна дата. От облагателните актове на данъчните е видно, че са начислявани лихви със задна дата и освободени от лихви явно ще са разсрочените плащания. Според застрахователите обаче този текст означава, че държавата няма право да начислява лихви за задълженията, начислени със задна дата. Това също е казус, който ще бъде решен не без спор между двете заинтересовани страни, особено като се има предвид, че на практика начислените лихви са доста по-значими като сума от "главницата" на данъчното задължение.
Застрахователите считат, че основанията, на които са издадени актовете на данъчна администрация, няма да издържат пред съда. "Най-малкото те са в нарушение на конституцията, защото ДЗИ няма да плаща данъци върху заделяните си резерви, а основният закон посочва, че всички физически и юридически лица трябва да имат еднакви условия за извършване на стопанска дейност", коментираха от дружество, което вече има съставен акт.
"Чакаме данъчните да дойдат, да констатират, да обжалваме и да се приключва", бе коментарът на изпълнителния директор на "България - живот" Николай Николов. Освен това застрахователи твърдят, че има и съдебна практика в тази област. Преди години Окръжният съд е отхвърлил като незаконосъобразен облагателен акт, издаден на пловдивското дружество "Тракия инс" (което така и не получи лиценз за застрахователна дейност). "Надявам се, че на някое от нивата в съдебната система тези производства ще бъдат прекратени, а ако това не стане, Конституционният съд най-вероятно ще ни подкрепи", коментира застраховател.
Банките и БНБ крият от вложителите информация, която им се полага
Когато през 1996 г. по-голямата част от българските банки фалираха, за много от тях това изглеждаше внезапно. Въпреки слуховете, че банките по принцип са зле, това не можеше да стане ясно нито от техните баланси, нито от информацията, предоставяна от "Банков надзор". В крайна сметка беше справедливо държавата да гарантира влоговете, защото не беше осигурила на вложителите адекватна информация за банките.
Сега, три години по-късно, прозрачността в банковата система не се е подобрила кой знае колко. Освен общите изказвания на БНБ, че банките са добре, много по-конкретна информация няма. Именно на този фон обаче фалира Кредитна банка, като единствената официална информация, загатваща предварително за лошото й състояние, беше изказването на шефа на "Овергаз" Сашо Дончев, в което се цитираше писмо на "Банков надзор". Нищо не подсказваше на вложителите и акционерите, че Кредитна банка е предприела рискови операции и има опасност да понесе загуби от тях. И както държавните институции, така и БНБ са отговорни пред вложителите (колкото и да са малко), че не са изискали от тази и от другите банки да бъдат прозрачни.
През септември миналата година Базелският комитет за "Банков надзор" издаде специален доклад, в който се твърди, че участниците на пазарите могат да играят дисциплинираща роля и да помагат на "Банков надзор", награждавайки или наказвайки банките в зависимост от начина, по който управляват риска. Това обаче е възможно единствено, ако имат достъп до актуална и надеждна информация, която да им позволява да оценят активите на банките и техния риск. Тези постановки никак не са лишени от логика и естествено важат и за България, колкото и слабо да са развити пазарите у нас. В доклада също се казва, че оповестяваната информация трябва да е актуална, да е регулярна и да дава възможност за сравнение. Докладът дори изисква от банковите надзори (с помощта на експерти и банкови организации) да наложат стандарти за публично предоставяната информация, да използват данните, които събират от банките, не само за свои цели, но и да обогатяват познанията на публиката (доколкото не се нарушават банковите тайни). "В някои страни се правят редовни прегледи на това коя банка каква информация предоставя публично", се казва още в документа.
В България очевидно още няма нито усещане за необходимостта от прозрачност, нито натиск от страна на вложителите и акционерите такава да им се осигурява. Мълчат си както банките, така и "Банков надзор". Информацията, която БНБ разпространява, е следната:
От всички тези данни обаче нито вложителите, нито акционерите могат да направят извод доколко рисково работи всяка отделна банка и съответно не могат да преценят дали лихвите, които тя предлага, са адекватни на свързания риск.
Ето каква информация трябва регулярно да се появява за всяка банка според базелския доклад (всяка от следващите шест "теми" трябва да е съпроводена със задоволителни детайли, които да осигуряват необходимото ниво на прозрачност):
- Финансов резултат - тук според доклада трябва да се включват данни за доходността и печалбата на всяка банка и промяната на тези показатели във времето. Трябва да може да се прецени потенциалът на банката да изплаща депозитите и да посреща задълженията си, както и да разпределя дивидент и да увеличава собствения си капитал. За целта е необходима подробна разбивка на приходите и разходите, така че да могат да се изчислят коефициенти като доходност на акция, доходност на активите, нетен доход от лихви към доходоносни активи, разходи към доходност и т.н. Мениджмънтът на банките трябва да е готов да отговаря на въпроси за факторите, които са довели до конкретния финансов резултат, да сравняват данните с предишната година и т.н.
По същия подробен начин трябва да има достъпни данни за:
В крайна сметка в България почти няма банка, която да предоставя толкова информация за себе си. За сметка на това има банка, която не допуска до подробните си отчети дори "Банков надзор".
За съжаление много от резонните въпроси, които всеки вложител или акционер в банка трябва да си задава, се третират като нарушаване на някаква тайна и те така и не получават отговор. Примерно в момента има няколко банки, които изпитват сериозни затруднения, свързани с качеството на кредитните им портфейли. За това обаче БНБ няма да каже дума, то няма да проличи от годишните отчети, които ще се появят през април, и в крайна сметка може никога да не стане ясно. Освен ако някой ден не се случи нещо с тези банки.
В базелския доклад има два много интересни коментара: "проблемите за банките, които пазарите ще причинят (било то само вложителите, които формират част от пазара на депозити - бел. ред.), ще бъдат много по-големи, ако потокът от информация е нерегулярен - с дълги периоди на добри или никакви новини и внезапно появяване на негативна информация. Ако текущо се дава вярна информация, пазарната дисциплина ще заработи по-рано. Това ще изглади жестокостта на пазарните реакции, защото участниците ще имат информация и няма да свръхреагират. Банките, които крият информация или бавят обявяването на проблемите си, са по-изложени на свръхреакции от другите". Ако например всички знаеха, че Христо Данов и Христо Александров са отпуснали необезпечени кредити от Агробизнесбанк на свои фирми, банката нямаше да може да привлече много нови вложители и драмата може би щеше да бъде по-малка. Централната банка обаче съвсем нарочно криеше информацията както за тази, така и за останалите банки, нито пък принуждаваше самите тях да се отчитат пред публиката. Същото продължава и сега, макар и в по-малка степен. Централните банкери винаги са страдали от криворазбрана конфиденциалност в едни случаи и от точно обратното в други.
В доклада се казва още: "Ако акционерите, кредиторите и въобще публиката смята, че правителствата допускат да не се предоставя информация или дори да бъдат подвеждани, в случай че някоя банка има проблеми, те не се доверяват и на официално разпространяваната информация. В тази случаи участниците на пазара ще опитват да компенсират липсата на информация с други източници - рейтингови агенции, медии, слухове. " Последното поне е безкрайно изпробвано в България и е доказало до какво води.
БНБ обаче до ден днешен не се е научила да компенсира глада за информация с официални данни, вместо да оставя слуховете да работят. Точно затова много хора дълго вярваха, когато от БНБ твърдяха, че "банковата система е стабилна". След още един случай като Кредитна обаче ще престанат и пак ще атакуват банките при всеки случаен слух.
НАТО поднови заплахата за военен удар срещу Косово
Западни дипломати пристигнаха в Белград на 20 януари, за да убедят югопрезидента Слободан Милошевич да анулира заповедта за експулсиране на шефа на международните наблюдатели в Косово Уилям Уолкър. Специалният пратеник на американския президент Бил Клинтън в Косово Джеймс Пардю настоя Милошевич незабавно да ревизира позицията си.
Председателят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Кнут Волебьок разговаря в четвъртък (21 януари) с Милошевич и външния министър на Югославия Йованович. "Не храня големи надежди. Иска ми се да вярвам обаче, че Милошевич все пак ще позволи на мисията на ОССЕ да остане в Косово", заяви в Осло Волебьок, преди да отпътува за Белград.
Решението за експулсирането на Уолкър от Косово дойде, след като шефът на ОССЕ приписа на югославските специални части убийството на 40 етнически албанци. Масовото клане повиши напрежението в южната сръбска провинция. Тежко въоръжена, югоармията продължава да претърсва и прочиства от членове на Армията за освобождение на Косово (АОК) северните територии на Косово.
НАТО още веднъж предупреди Милошевич, че няма да се поколебае да използва военна сила за запазването на мирното споразумение за Косово, сключено през октомври 1998 г. Независимо от силната риторика на НАТО за потенциален военен удар срещу остатъчна Югославия през октомври у мнозина остана съмнението, че Северноатлантическият пакт ще предприеме тази крайна мярка. Тогава в базите на НАТО в южна Италия 400 изтребителя очакваха заповед за въздушна атака. Не остава много място за съмнение, че Северноатлантическият пакт е способен да атакува хората на Милошевич в Косово.
Днес броят на изтребителите е четири пъти по-малък, но потенциалът на НАТО позволява бързото им увеличаване.
Употребата на балистични ракети от военни американски кораби, патрулиращи в Адриатическо море, също са опция. Единственият ограничителен фактор за военните действия на НАТО е необходимостта да бъдат изтеглени от Косово всички наблюдатели на ОССЕ. Части на НАТО под френско ръководство, базирани в Македония, са в пълна готовност да изтеглят от Косово наблюдателите на ОССЕ. Евентуално нападение на НАТО ще трае по-малко от седмица. Ударите ще са насочени към военни бази на югоармията, наземни ракетни установки, командни центрове.
Генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви, че Югославия все още може да избегне военния удар. Условието, което и Кофи Анан постави, е оставането на американския дипломат Уолкър начело на мисията на ОССЕ.
Докато Уолкър изчаква окончателното решение на Милошевич, екип от финландски експерти по съдебна медицина се присъедини към местни специалисти в разследването на причините за смъртта на 40-те косовски албанци. Шефът на финландския екип призова властите в Белград да преустановят разследванията, стартирали на 19 януари, и да осигурят рентгенова апаратура, с която Косово не разполага.
Насърчителната банка ще преговаря за 20 млн. марки от Кредитанщалт
Десет години след началото на реформите държавата все пак учреди Насърчителна банка. Новата институция ще събира гарантирани от държавата кредитни линии и ще ги насочва като дългосрочни кредити за инвестиционни проекти.
Банката е с капитал от 10.5 млрд. лева, като 10 млрд. от тях внесе финансовото министерство, а 0.5 млрд. банка ДСК. Новата финансова институция ще работи по Закона за банките и ще трябва да отговаря на всички регулации на БНБ. Банката е подала молба за лиценз, но той ще бъде ограничен, тъй като тя няма да привлича депозити и да извършва други типични услуги като обмяна на валута, издаване на карти и т.н.
"Лихвите, при които ще се отпускат кредитите, ще бъдат близки до пазарните и обратното би било неправилно", обясни изпълнителният директор на новата банка Кирил Григоров. "Насърчителното" е, че благодарение на държавната гаранция банката ще договаря дългосрочен ресурс и ще може да си позволи да отпуска кредити със срок по-дълъг от две, три или пет години. Това е един от основните проблеми на кредитирането в момента - банките избягват да отпускат дългосрочни кредити, тъй като привлечените от тях самите средства в повечето случаи са краткосрочни.
Веднага след учредяването си банката ще започне преговори с германската кредитна агенция "Кредит анщалт фюр Видераусбау", която по предварителни уговорки се очаква да отпусне кредитна линия от 20 млн. германски марки. Условията ще се договарят допълнително, но се очаква средствата да бъдат отпуснати със срок 7 години, при 2-годишен гратисен период и лихва, която нахвърля пазарните единствено с премията за риска на българската държава.
Насърчителната банка ще отпуска кредити с посредничеството на други финансови институции. Във финансовите среди обаче се коментира, че ако рискът трябва да се носи от администриращите банки, това ще затрудни отпускането на кредитите въобще. В този смисъл вероятно новата банка и директно ще отпуска кредити, оставайки риска за себе си - респективно за държавата-гарант. Банкери коментират, че най-големият порок на насърчителната банка е именно във възможността да натовари държавата в случай на неудачно насърчаване.
Банката е с двустепенна система на управление, като в надзорния й съвет влизат зам. финансовият министър Пламен Орешарски, Ирена Петрунова - шеф на Агенцията за малки и средни предприятия, и зам.-търговският министър Христо Михайловски. Изпълнителни директори са Кирил Григоров (бивш изпълнителен директор на Общинската банка и прокурист на Първа частна банка) и Венцислав Петров (досега в "Сосиете женерал"). Лъчезар Стефанов, който е шеф на управление "Външни финанси" във финансовото министерство, също ще е член на управителния съвет, който предстои да бъде попълнен от още двама души.
Безпрецедентно добри времена
Последната икономическа експанзия в САЩ навлиза в деветата си година - период, непознат досега в историята на Съединените щати. В реч пред Конгреса президентът на Федералния резерв Алън Грийнспан заяви, че настоящият икономически подем е изключителен не само във времеви аспект.
Г-н Грийнспан акцентира върху безпрецедентния скок в цените на акциите. По-високите котировки повишиха номиналното богатство на американците и позволиха на корпоративна Америка да финансира евтино дейността си. Президентът Клинтън дори предложи част от фондовете на осигурителната система да бъдат насочени към пазара на акции - идея, разобличена от Грийнспан с мотива за политическото влияние върху инвестиционните решения.
Според правителствената статистика днес американците спестяват значително по-малко отпреди седем години, когато слабата икономика бе основен пункт в президентската кампания на Клинтън, но са поне наполовина по-богати. Това развитие стимулира потреблението, което остана стабилно дори когато икономическите светила на Америка алармираха за настъпващата откъм Азия рецесия.
Грийнспан изрично подчерта, че с намаляването на лихвите през миналата есен Федералният резерв не е имал за цел да подкрепи капиталовия пазар. "Съзнавах, че по-ниските лихви ще бъдат съпътствани от повишаването на борсовите индекси, и това ме караше да се тревожа. " Според него нарастването на печалбите на компаниите изостава от повишаването на цените на акциите. Грийнспан изрази загриженост за последствията върху поведението на потребителите и състоянието на икономиката от евентуален борсов крах и предупреди, че проявленията на протекционизма ще засегнат непоправимо доверието на инвеститорите.
Американската икономика все още не проявява признаци за забавяне, но подобно на мнозинството икономисти Грийнспан очаква спад в темпа на икономическия растеж през настоящата година. Огромният търговски дефицит на Съединените щати засега не води до описаните в икономическата теория последствия. Причината е много проста - чужденците не престават да желаят да го финансират. В условията на глобална финансова криза американските активи се оказват най-атрактивни за инвеститорите, включително и тези, осигуряващи минимална доходност.
Когато решават какво да правят с бюджетните излишъци, политиците не трябва да забравят, че липсват ефективни механизми за прогнозиране на хода на икономическите процеси. Допускането, че добрите времена са безкрайно множество, е приятно мисловно упражнение, но и доста глупаво.
Къде са поне балансите?
Доротея ДИМИТРОВА
Търговските банки могат с години напълно или почти да прикриват от публиката резултатите от дейността си, става ясно от практиката им на публикуване на счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите. Нормативната база по този въпрос на пръв поглед е семпла - годишни баланси и отчети трябва да се публикуват от "банки, клонове на чуждестранни финансови институции или застрахователни дружества в Държавен вестник до 31 май" (Закон за счетоводството), както и: "Всяка банка е длъжна да публикува на всеки шест месеца най-малко в един централен всекидневник счетоводен баланс и отчет" (Закон за банките). Въпреки това от Балканска универсална банка, Корпоративна банка, Хипоферайнсбанк - България, и БНП - Дрезднербанк потвърдиха, че не са публикували в Държавен вестник годишни баланси и отчети за 1997 г. От последните две уточниха, че тези данни са отпечатани в други вестници. В Държавен вестник не могат да бъдат открити баланси за 1997 г. и на Първа източна международна банка (ПИМБ) и Кредитна банка. От ПИМБ не отговориха дали все пак са изпращали в Държавен вестник такива данни.
От счетоводствата на повечето от споменатите банки обясниха, че не са задължени да публикуват резултатите си, тъй като няма такова изискване в Закона за банките, който е специализиран спрямо Закона за счетоводството. "Подобни коментари са некоректни, тъй като в единия случай се иска годишен отчет и баланс, а в другия - резултати на шест месеца", коментира обаче юрист от централната банка. От юридическия отдел на една от най-големите ни частни банки също потвърдиха, че банките имат задължение и по двата закона за публикуването на данните си.
Банките са подходили небрежно и към ангажимента си да публикуват полугодишните си баланси и отчети за 1998 г. в централен всекидневник, както това изисква Законът за банките. От Българска инвестиционна банка потвърдиха, че не са давали такива данни. Още пет-шест банки вероятно не са изпълнили задължението си да уведомят чрез пресата обществеността за финансовите си резултати към полугодието, като от счетоводствата им прикриват този факт с обяснения, че не могат да си спомнят къде и кога са публикували данните.
Шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова заяви, че ще направи проверка и ще поиска банките, които са нарушили закона, да бъдат наказани. Според закона за банките глобите за виновните физически лица са от 6 до 35 минимални месечни заплати, тоест от 360 хил. лева до 2.100 млн. лева, а за юридическите лица - от 20 млн. до 100 млн. лева. По Закона за счетоводството санкциите са от 50 до 100 минимални заплати при непубликуване на годишен отчет и баланс и от 100 до 200 минимални заплати, ако това се повтори.
Въпросът с непубликуването на отчети и баланси би бил чисто административен, ако не беше в пълно противоречие с принципите за прозрачност, за които правителството постоянно говори.
Централната банка няма нужда от тези данни, за да надзирава банките, тъй като на нея те й се отчитат всеки месец и затова пропуск не може да има. Непубликуването на отчет и баланс лишава вложителите от възможността да получат и най-бегла представа (каквато може да даде един сбит отчет и баланс) за състоянието на банката. Дори и да се сдобие с такава информация, съществува и още един въпрос - достатъчно ли е защитен с нея, след като по закон тя се предоставя само два пъти годишно.?
България ще ползва по-големи заеми от групата на Световната банка
България увеличава с малко над три милиона долара квотата си в капитала на Международната финансова корпорация (МФК), която е част от групата на Световната банка. Участието на страната се увеличава от 0.08 % на 0.31% от капитала на корпорацията, който за момента е 2.45 млрд. долара. Държавата записва нови 3078 акции, като всяка от тях е с номинал от 1000 долара. "Средствата ще бъдат изплатени до първи август тази година. Те са предвидени в Закона за бюджета за 1999 г., защото Министерският съвет одобри увеличаването на квотата на страната още в края на миналата година", заяви финансовият министър Муравей Радев.
Предложението към България да увеличи квотата си в Международната финансова корпорация е отправено още през 1992 г., година след като страната става неин член. "Сега очакваме адекватната реакция на МФК, която би трябвало да увеличи броя и обема на финансиранията си за България", заяви финансовият министър. "Освен това отпускането на средства от Корпорацията съдейства за привличането на други чужди инвестиции в страната", коментира Муравей Радев при подписването на писмото, с което уведомява МФК, че България записва предложените й акции.
Международната финансова корпорация е един от най-големите източници за финансиране на проекти в частния сектор в цял свят. Досега от корпорацията са поели ангажимент да инвестират 82 млн. долара в България по пет различни проекта.
В момента страните - членки на международната финансова корпорация, са 174 на брой, като с най-голямо дялово участие са Съединените щати и Англия.
От страна на МФК споразумението за увеличаване на квотата беше подписано от Кенет Асал, директор на Централноевропейския отдел в управление "Централна и Източна Европа". На подписването присъства и Питър Стек, изпълнителен директор на Световната банка, който представлява Холандската група (тук влиза България) в корпорацията.
По време на проведените срещи около подписването на споразумението Муравей Радев е отново е изявил желание България да получи допълнително финансиране в размер на 100 млн. долара от Световната банка, които да послужат за подкрепа на платежния баланс. Ако това не стане, финансовият министър е поискал да се ускори отпускането на двата заема за директна подкрепа на платежния баланс по тригодишната програма на банката. По принцип първият от тях е предвиден за края на тази година, а вторият е планиран за 2001 г. Предстои и увеличение на квотата на България в Международния валутен фонд с 37.7%. Това ще даде право на страната да ползва заеми с по-голям размер. Все още обаче официално подписани документи няма, тъй като не е гласувано увеличението на капитала на фонда. Подобно решение се очаква да бъде взето в края на януари. В момента България участва в капитала на МВФ с 469.7 млн. специални права на тираж (СПТ), а след увеличението те ще достигнат 640.2 милиона СПТ. Специалните права на тираж представляват кошница от валути с различна тежест, като най-голямата - 39%, се пада на американския долар.
Вноските за увеличението ще трябва да се направят 30 дни след решението за вдигане на капитала на МВФ. При това положение до март ще трябва да се внесат около 61 млн. долара и 324 млрд. лв. (вноските се правят в съотношение 25% СПТ и 75% в местна валута).
Процесът срещу Клинтън вече навява скука и отегчение
"Тук не става дума за секс, а за възпрепятстване на правосъдието. Случаят се отнася до принципите на правораздаването и за лъжи и за лъжесвидетелство. " Това е, разбира се, част от пледоарията на един от прокурорите по делото срещу американския президент. Процесът срещу Клинтън навлезе в предпоследния си етап, когато обвинението и защитата имаха за задача да изложат пред Сената своите аргументи. С напредването на процедурата от процеса срещу Клинтън сякаш останаха да се интересуват само ангажираните по делото. Но и там започна да се забелязва отегчение.
В годишното си обръщение към нацията, традиционната реч "За състоянието на съюза", президентът Клинтън не спомена и дума за провеждащия се срещу него процес. Дори и обвинителните речи в Сената звучаха вяло и ораторските способности на прокурорите не бяха достатъчни, за да направят по-убедителни фактите, които вече цял свят познава. Дори и пикантните доскоро формулировки за сексуални заигравания, изневери и тайнствени извънбрачни забежки на първата личност в Щатите вече не са в състояние да заинтригуват никого. Единственото, което би събудило интерес, е крайният резултат.
Цяла дузина прокурори, водени от шефа на юридическата комисия Хенри Хайд, се заеха да защитят основната си теза, че простъпките на Клинтън по случая "Люински" отговарят на изискванията на американската конституция за импийчмънт. Обвинението държа сенаторите в напрежение или по-скоро в неведение по въпроса за привличането на свидетели. Едва в заключителната част на обвинението прокурорите поискаха директно да бъдат изслушани като свидетели президентът, независимият прокурор Кенет Стар и естествено госпожица Моника Люински. Това за пореден път възпламени спора за привличането на свидетели и както винаги при подобни случаи Сенатът бе раздвоен.
Демократите веднага възразиха, че доказателствата, представени от обвинението, са достатъчни и свидетелските показания по-скоро ще забавят и затормозят процеса. Освен това адвокатите на Клинтън изразиха сериозно съмнение, че той едва ли ще приеме поканата да свидетелства, при положение че го е правил неведнъж. И по логиката на американското правораздаване сенаторите се съгласиха на компромис и взеха единственото правилно решение - да отложат въпроса за свидетелите.
В желанието си да разнообрази аргументацията обвинението се впусна и в сугестологични упражнения. Тимът на Хайд се опита дори да предвиди каква ще бъде тезата на защитата и да я обори предварително.
През времето, отредено на прокурорите, сенаторите се наслушаха на формулировки като: "президентското поведение се прочу като пример на беззаконие", "разбито бе доверието между американския народ и неговия президент", "нанесени бяха непоправими вреди на международния имидж на САЩ" и т.н. - все фрази, от които никой не бе изненадан.
Белият дом отхвърли тезата на прокурорското тяло с мотива, че "обвиненията срещу президента не са основание за отстраняването му от длъжност". Защитата организира аргументите си така, че да "пробие" слабите звена в логиката на обвинението. Основната линия в изложението бе изградена върху "оспорване по принцип" на тежестта на провинението. "Дори и да е прегрешил, президентът не може да бъде обвинен в престъпления, заради които да бъде свален от поста", заяви Чарлз Руф, виден вашингтонски адвокат, който откри сесията на защитата. Атакувана бе обективността на решението на юридическата комисия и валидността на двете точки, по които бе започнат процесът на импийчмънт. Естествено не бе пропуснат и прокурорският екип, който според адвокатите на Клинтън единствен бил "убеден от собствената си реторика".
Следващият етап от пледоарията на защитата бе базиран върху детайлно опровергаване на обвиненията в лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието. Специалният адвокат Грег Крейг дори взе на подбив противниците си и нарече каузата на обвинението "често пъти тривиална, почти винаги отнасяща се до технически подробности, нямаща нищо общо със случая и като цяло - просто несъществена". Нещо повече, той пряко атакува и сенаторите, като им обясни, че ако признаят Клинтън за виновен по обвинения като тези, занапред нито един президент на САЩ няма да се чувства сигурен в Белия дом.
Демократите в Сената останаха твърде доволни от действията на защитата, които по тяхно мнение биха допринесли за справедливото решаване на казуса. Съпартийците на президента въодушевено заявиха намерението си да намерят начин за ускоряване на процедурата, така че да се стигне до гласуване през следващата седмица. Но това е малко вероятно, като се има предвид желанието на повечето сенатори-републиканци да слушат свидетелски показания. Вместо това обаче те трябваше да изслушат годишното обръщение на Клинтън.
Към това Клинтън прибави и амбициозна програма за социално и медицинско осигуряване. Той предложи 60 на сто от очаквания бюджетен излишък през следващите 15 години (около 2.7 трилиона долара) да бъдат заделени за финансово обезпечаване на социалноосигурителната система до 2055 г. Президентът предложи да бъдат предвидени и съответните средства за медицинско осигуряване, което ще има за задача да посрещне нуждите на застаряващата американска нация. Социалните планове предвиждат още серия от мерки за подобряване на пенсионните фондове и образованието. И в съзвучие с една от любимите си теми Клинтън не пропусна да отбележи, че федералните такси върху цената на цигарите трябва да бъдат завишени, за да бъде възмездена държавата за лечението на болести, причинени от тютюнопушенето. В областта на външната политика президентът се обяви за продължаване на помощта за Русия, за американска намеса при решаването на конфликта в Косово и за свалянето на режима на Саддам Хюсеин.
Реакцията на президентската реч бе, разбира се, партийно оцветена. Републиканците заявиха, че инициативите на Клинтън ще лишат американците от така жадуваното от тях данъчно облекчение. Те по принцип се съгласиха, че част от излишъците трябва да бъдат заделени за социални нужди, но според тях основните суми трябва да бъдат използвани за облекчаване на данъците. Председателят на Камарата на представителите дори похвали Клинтън за добрата реч, "произнесена при трудни и извънредни обстоятелства". Демократите възторжено похвалиха президента за намерението му да спаси социалноосигурителната система и да доразвие образованието. Те призоваха Сената да се съсредоточи върху президентските инициативи, вместо да дава ход на искането за отстраняването му от Белия дом. Съпартийците на Клинтън обявиха, че отговорните политици трябва да подкрепят амбициозната програма на един президент, който продължава да запазва високо доверие сред избирателите независимо от скандалите, в които е въвлечен.
В 77-минутната реч на Клинтън нямаше дори намек за процеса срещу него. Неслучайно според познавачи на цялата интрига Белият дом продължава да не разчита прекалено много на брилянтните речи на адвокатите. Последният коз е високият и стабилен политически рейтинг на президента Клинтън, който остава най-надеждната защита срещу свалянето му от власт.
Бразилия кихна, Аржентина и Мексико на легло?
Всеки път, когато Мексико кихне, Аржентина и Бразилия се закашлят. Понякога неразположението застига и Съединените щати. Според устойчивостта на настинката. За последно мексиканският принос за напрежението в региона, известен като "текила-ефект", се прояви в края на 1994 г. Силно влошеният платежен баланс на Мексико и експанзионистичната парична политика на мексиканската централна банка доведоха до девалвацията на мексиканското песо, състояла се на 20 декември същата година. За последвалия отлив на рискови капитали от латиноамериканските икономики разделилата се през 1991 г. с монетарния суверенитет Аржентина заплати с банкова криза (депозитите в банковата система се свиха с една пета), 10 млрд. долара, похарчени за запазването на фиксирания курс на песото към долара, високи лихви и свиване на икономиката през 1995 г. с 4.6%.
Бразилия, заела се да доказва на света в началото на 90-те, че освен карнавалите и стадионите интерес заслужават и местните активи и либералното за чуждите инвеститори данъчно законодателство, се изправи пред избора девалвация или високи лихви и валутни интервенции. Трудно заличимите спомени за хиперинфлационното минало на страната предопределиха избора - по-високи лихви и съпътстващия ги по-нисък темп на икономически растеж.
Какво би станало, ако източник на заразата е значително по-голямата икономика (осма в света) на Бразилия? Отговорът съдържа в себе си въпроса в състояние ли е Аржентина да издържи на атаките срещу валутния борд. Най-мрачният и най-малко вероятен сценарий е отвързването на аржентинското песо от американския долар и последващ крах на борда в Хонконг, след като спекулантите пренесат дейността си там. Китай почти сигурно ще отговори с девалвация на юана, в Източна Азия ще разберат, че пътят до дъното е далеч по-дълъг, САЩ и Европа ще заживеят с икономическата рецесия.
Решението на Бразилия да пусне валутата си да плава свободно бе единствено правилното след девалвацията на реала от 8% на 13 януари. Очакванията, че много скоро реалът ще намери едно поносимо за държавния дълг (20% от дълга на страната е деноминиран в щатски долари) и за вътрешните цени равнище, не се състояха. Стигна се дотам, че никой не бе в състояние да прогнозира къде ще се спре бразилската валута в края на всеки следващ работен ден. За три дни бразилската парична единица загуби 31% от стойността си. И вместо по-ниски лихви от свободното плаване на реала, ефектите са основен лихвен процент от 41%, който според централната банка на Бразилия ще в сила само до 3 март, двуцифрена инфлация за 1999 г. и всички съпътстващи ги негативни последствия. Остава надеждата, че тезата "парите нямат памет" ще докаже истинността си, което в конкретния случай с Бразилия би означавало прекратяване на обезценката на реала.
Пазарът очакваше обезценката на реала, или както монетарните власти на Бразилия държат да се нарича - "техническата корекция на валутния коридор", ограничаващ поевтиняването на бразилската парична единица в размер на 7% годишно, още през есента на миналата година. Лихвените равнища на междубанковия пазар от средно 35% през 1998 г., необходими да задържат твърдата валута в страната след бягството на капитала от периферията на международната финансова система, лишиха икономиката от финансов ресурс. Данъчните постъпления се свиха пропорционално на намаляването на икономическата активност, бюджетният дефицит клонеше към двуцифрено число, международните кредитори поискаха висока цена за парите си.
Изоставянето на валутния коридор дни преди президентски избори и в условията на глобална финансова паника, мултиплицирана от финансовия крах на Русия, би имало крайно нежелани външни и вътрешни последствия. Платежният баланс бе позакърпен с транш от откритата от МВФ, Световната банка, Г-7, Испания и Португалия кредитна линия на стойност 41.5 млрд. долара. Временното затишие бе скроено по мярката на общите интереси - парите на фонда и богатите индустриални държави успокоиха пазарите, часовниковият механизъм на латиноамериканската бомба заглъхна, Азия престана да потъва. Бразилия бе готова да плати видимо най-добрата цена за преминаване от фиксиран към плаващ валутен курс. Уви, доверието на инвеститорите се оказа по-крехко дори от най-песимистичните прогнози.
Изтеглянето на капитали от Латинска Америка вече се почувства и в Аржентина. Доказателство за спекулативните атаки срещу валутния борд в страната е разширяването на маржа между лихвите по депозитите в песо и тези в долари. От 1994 г. в Аржентина паралелно се използват песо и долари. Естествено лихвите по депозитите в песо надвишават доларовите лихви, но разликата при нормални обстоятелства е не повече от половин процент. Ден след девалвацията на реала маржът се разшири с над 3 на сто в полза на песото.
При валутен борд олекването на валутния резерв автоматично свива паричната база и оттук паричното предлагане. Лихвените проценти тръгват нагоре, инвестициите стават все по-рядко явление, потребителите ограничават покупките си. Крайният резултат - рецесия. Същият ефект (отрицателното салдо по текущата сметка на платежния баланс предполага продажбата на резервна валута - долари) имат по-ниските постъпления от износа, една трета от който Аржентина пласира в неплатежоспособна Бразилия.
Неблагоприятният търговски баланс на Аржентина е реалност преди девалвацията в Бразилия. След август 1997 г., когато стана ясно, че обезценяването на тайландския бат е проблем не само на Тайланд, лихвите в Аржентина скочиха, а прогнозираният ръст на икономиката от 5.3% за 1998 г. се оказа с повече от процент над реализирания. Търговските банки, оставени сами на себе си, повишиха цената на паричния ресурс, за да запазят маржа на печалбите си. Производителите се задъхаха и на свой ред оскъпиха себестойността на производството.
След наученото през 1995 г. от текила-кризата евентуалният провал на валутния борд в Аржентина е само теоретичен. Двойно се увеличи присъствието на чужди банки, които разполагат със своя кредитор от последна инстанция, на местния пазар. С бюджетни излишъци през изминалите години бе формиран фонд за кредитиране на банки с ликвидни затруднения. Към настоящия момент ресурсът на фонда възлиза на 6.1 млрд. долара. В случай на ликвидна криза банковата система може да разчита и на кредитна линия от МВФ на стойност 2.8 млрд. долара.
Проблемът всъщност е ще понесе ли Аржентина задаващата се трайна рецесия. Процикличният характер на валутния съвет и вързаните ръце на местните монетарни власти стесняват изхода от ситуацията до бърза промяна на конюнктурата на международните пазари или изоставянето на валутния борд и преминаване към пълно доларизиране на икономиката. Завръщането към класическа централна банка не е опция.
Аржентина познава частичната доларизация - 54% от депозитите в банковата система и 63% от кредитите са в долари. Потребителите могат да заплащат в долари. За пълната доларизация Аржентина ще се нуждае от около 13.2 млрд. долара (толкова са местните пари в обращение), които ще получи срещу раздялата с американски държавни облигации с еквивалентна стойност.
Замяната на песото с долара на практика ще премахне валутния риск и ще обезсмисли дейността на валутните спекуланти. Аржентина ще спре да плаща за финансовата си стабилизация със забавяне темповете на икономическия растеж. Удоволствието обаче няма да бъде пълно. Правителството на Аржентина ще изгуби правото да присвоява сеньоража (разликата между номинала и себестойността на доларовите банкноти) под формата на данък върху печалбата на централната банка. Пълният размер на сеньоража от 4 цента на банкнота ще получава американският Федерален резерв.
Друг недостатък на пълната доларизация е пълната загуба на монетарен суверенитет на Аржентина. В структурата на активите на валутния борд в Аржентина като обезпечение на до една пета от паричната база фигурират и държавни ценни книжа, деноминирани в долари, което на практика означава, че правителството е оставило вратичка за кредитиране на икономиката от централната банка. И на последно място, приемането на долара за парична единица на Аржентина прехвърля в страната американските икономически достойнства и недостатъци.
Доларизацията е актуална и в Мексико. Проблемите на Аржентина се споделят в пълна степен и от Мексико, още повече че Мексико не разполага с автоматичния механизъм за финансова стабилност. Общата граница и тясната интеграция на мексиканската икономика със стопанството на Съединените щати благоприятстват отказа от мексиканския паричен суверенитет.
СAЩ не дават признаци да са недоволни от една бъдеща доларизация на икономиките от Латинска Америка. След появата на еврото ролята на долара като световна валута започна да се поизчерпва. Присвояването на сеньоража и възможностите за политически контрол по пътя на монетарната зависимост едва ли ще бъдат пренебрегнати от Вашингтон.
Спорът за "Петрол" и Нефтохим извади наяве лобитата на купувачите
Държавните чиновници през изминалата седмица за пръв път показаха кой кой е във войната на интереси за приватизацията на "Петрол" и Нефтохим. Формалният повод беше отказът на Агенцията за приватизация (АП) да приеме офертата на руската петролна компания "Лукойл" за "Петрол" след изтичането на срока. Процедурният спор обаче прерасна в дилемата дали "Петрол" и Нефтохим да се продават в пакет или поотделно, с други думи - дали ще се разреши на някой като "Лукойл" да купи и двете, както е заявил.
"Лукойл" разпространи съобщение, че винаги е проявявал траен интерес и към придобиването на собственост в държавната рафинерия Нефтохим, и в "Петрол". В съобщението освен това се казва, че посредникът "Артур Андерсен" смята допускането на нова оферта за "редно, логично и непротиворечащо" на държавния интерес.
Факт е, че продажбата на Нефтохим без дистрибуторската мрежа силно ще намали интереса към рафинерията. При вертикално интегрирани компании, както е в случая - рафинерия и дистрибуция, по принцип не може да се губи, тъй като, ако конюнктурата е неблагоприятна за производителите, се компенсира с продажбите на дребно. Нефтохим е предприятие, в което е наложително да се вложат много инвестиции. Възможността компанията да продава краен продукт чрез собствена мрежа от бензиностанции ще съкрати съществено срока за възвръщане на инвестираните средства. От друга страна, съществуват опасения от монополизиране на пазара, ако една компания притежава и Нефтохим, и мрежата с най-много бензиностанции. Макар че през последните години се появи сериозна конкуренция на "Петрол" в лицето на "Шел", особено след като британско-холандската компания взе правата за ползване на бензиностанциите на "Литекс". Все пак 60-те бензиностанции на "Шел"/"Литекс" са твърде малко срещу 430-те на "Петрол". А и намеренията на "Шел" у нас от лятото насам като че ли са доста колебливи.
Тези неща обаче присъстват в минимална степен или въобще не присъстват в аргументацията и становищата на отделните държавни институции, които са в спор по процедурата. Въпреки твърде общите и доста предпазливи изявления на приватизационните шефове (включително ресорния вицепремиер) все пак беше казано достатъчно, за да проличи, че и този път става въпрос не толкова за принципно решение за или против
В началото на седмицата вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков се опита незабележимо да прокара идеята за пакетна продажба, като заяви: "Има интерес едновременно към "Петрол" и Нефтохим. Неслучайно имаме и общ консултант. Срокът за оферти е изтекъл. Ако настъпят нови промени в офертите или в кандидатите, вероятно консултантите ще ни посъветват да има нов кръг набиране на оферти. Нали затова им плащаме. " Два дни по-късно, след заседанието на борда на Нефтохим, Божков отново обясни, че е за предпочитане рафинерията и търговската мрежа да имат един и същ купувач, без това да означава продажба в пакет.
Председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров се ангажира с точно обратната позиция, като се позова на становището на междуведомствена група за приватизацията на "Петрол", създадена първоначално за обсъждане на евентуалната промяна в методиката за ценообразуване на нефтопродуктите и съставена от експерти на промишленото министерство, АП и Министерския съвет. "Експертите са против да продаваме "Петрол" и Нефтохим заедно на един купувач, защото това създава възможност за пазарен диктат", заяви Дюлгеров.
По повод отказа на АП да приеме офертата на "Лукойл" Асен Дюлгеров заяви: "Няма начин да спираме движението, за да се качи всеки пътник. " Според него от юридическа гледна точка руската петролна компания може да подаде оферта само ако се закрие сегашната процедура за приватизация на "Петрол" и се открие нова. Това обаче щяло да забави раздържавяването и да се отрази зле на имиджа на България пред чуждестранните инвеститори.
Изпълнителният директор на АП Захари Желязков избегна да вземе страна по спора дали Нефтохим и "Петрол" трябва да се продават заедно. Шефът на АП само каза, че процедурите за приватизацията на "Петрол" и Нефтохим са конкурентни и на теория не е изключено двете предприятия да имат един и същ купувач. Според него засега е рано да се говори за избор на купувач на "Петрол". "Тази (изминалата - б.а.) седмица "Артур Андерсен" трябваше да внесе в Агенцията за приватизация (АП) подобрените оферти на тримата кандидати за "Петрол". Досега (21 януари) те не са постъпили", каза още Желязков.
Позицията на АП би могла да изглежда принципна, ако не беше фактът с удължаването на срока за подаване на оферти за БТК. Случаите са идентични, но решенията се различават коренно. Според източници от нефтения бранш в АП лобират за "Юкос петролеум", която се свързва с имената на бюджетния шеф в парламента Йордан Цонев и на скандалния бизнесмен Майкъл Чорни. Затова шефовете на агенцията били срещу допускането на "Лукойл" до наддаването - руската нефтена компания е в състояние да предложи конкурентна оферта и да елиминира останалите кандидати. Наскоро това беше подсказано ясно и от служителка на АП.
Според някои източници хора в промишленото ведомство и в Министерския съвет лобирали за "Лукойл" с аргумента, че това е стратегически инвеститор.
Ако на "Лукойл" се гледа като на стратегически инвеститор, действително би било добре да се даде възможност на компанията да участва в наддаването, както АП направи с БТК, изчаквайки "Телефоника" и турските бизнесмени. Най-голямата руска частна петролна компания още преди година заяви стратегически интерес на Балканите и оттогава целенасочено и трайно налага присъствието си в региона. Компанията купи рафинерията в Плоещ - Румъния, има рафинерия и в Одеса, заяви интерес към рафинериите в Македония и Сърбия. През миналата седмица "Плац" съобщи, че "Лукойл" инвестира 11 млн. долара в румънската рафинерия и планира 200 млн. долара инвестиции в този бизнес за четиригодишен период от 1999 г. Въпросът обаче е този "Лукойл" истинският "Лукойл" ли е и кой я представлява, подхвърлят търговци на горива. Според тях в "Интерпред" е базиран офисът на "Лукойл - България", която обаче нямала нищо общо с проектите за приватизация на бургаската рафинерия и на "Петрол". От този офис отказаха да дават изявления във връзка с тези проекти и по въпроса кой представлява "Лукойл" у нас.
През миналата година "Лукойл" официално обяви, че открива представителство у нас. Като шеф на представителството беше посочен Валентин Златев - известна фигура в петролния бизнес, бивш вицепрезидент на "Роснефт". Оттогава насам комуникацията между Златев и хората на "Лукойл" в "Интерпред" обаче е силно затруднена, твърдят хора от петролния бранш. Според тях в този случай някой се представя не за това, което е в действителност, и може би не "Лукойл", а отделни лица, свързани по някакъв начин с руската компания, работят за собствените си интереси в Нефтохим.
Друг сходен проблем, поставен от синдикатите в Нефтохим, е защо смесеното дружество между бургаската рафинерия и "Роснефт" се ръководи от същите лица, след настъпилите промени и в двете дружества. Няма никакво заявено искане от "Роснефт" да се променят неговите представители в смесената фирма. Поради това не може да има съмнение в легитимността на хората, които са в него и не смятаме да предприемаме никакви действия по този повод", съобщиха от ведомството на Александър Божков. Колкото до хората, които представляват "Лукойл" - Русия, в София, официално това е Валентин Златев, на който е подчинен и екипът от офиса в "Интерпред", обясни близък до фирмата източник. Именно чрез него е предадено в кабинета на премиера Иван Костов писмо за намеренията на "Лукойл" като стратегически инвеститор в българската нефтена индустрия. Документът е подписан лично от президента на "Лукойл" - Москва, Вагит Юсуфович Алекперов.
Въпросът кой кой е в петролния сектор у нас се налага поради модната напоследък тенденция да се роят български фирми, чиито имена дублират наименованията на големи руски компании. За първи път този проблем възникна още преди години по повод на "Юкос петролеум - България", която руската компания "Юкос" така и не разпозна от регистрацията й до днес. За сметка на това "Юкос петролеум" се прослави със скандалните си връзки с БСП-лидери, с Майкъл Чорни и с шефа на бюджетната комисия към парламента Йордан Цонев, както и със схемите за източване на пари от Нефтохим и за заобикаляне на митническите и данъчните разпоредби при търговията със суров нефт и горива.
Появи се също компания "Нафта трейдинг", която, изглежда, също няма връзка с известната руска компания "Нафта". През миналата седмица се чу и за още една фирма - "Роснефт интернешънъл". Оказа се, че сред много от хората в бранша тя не е позната, т.е. никой не можеше да каже свързана ли е официално с "Роснефт". Вариантите са два - или е офшорна фирма на "Роснефт", или е фирма на някой, който няма общо с руската петролна компания. В крайна сметка се оказа, че това е офшорна компания на "Роснефт", чрез която компанията участва в международни проекти - схема, която е типична за дейността на руските енергийни компании зад граница.
Една от изненадите през изминалата седмица беше съобщението на Асен Дюлгеров, че
Захари Желязков заяви, че не е виждал регистрацията на консорциума, а е чувал, че той е регистриран като юридическо лице, а не съществува просто като джентълменско споразумение (каквото по принцип е консорциумът от юридическа гледна точка).
Втората изненада беше тиражираното съобщение, че държавното дружество "Петрол" е продало на партньора си OMV 25 бензиностанции срещу 15 млн. долара. Сумата била необходима, за да се финансира консорциумът с участието на "Петрол холдинг" (бивш "Петрол фонд") за приватизационната сделка. "Аз лично не съм виждал разрешение на АП за "Петрол" да продава 25 бензиностанции. Не знам, може и да има такова нещо", заяви по този повод Захари Желязков.
Асен Дюлгеров също заяви, че няма информация за подобна сделка с OMV. Според него обаче няма пречка предложените за касова приватизация акции на "Петрол" да бъдат продадени само на "Петрол холдинг". Последният след това може въз основа на предварителна договорка да разпродаде част от активите на дистрибуторската мрежа - например определен брой бензиностанции на своите партньори.
Накратко
Надзорът на Агенцията за приватизация утвърди сделката за продажбата на 80% от капитала на "Самоков - Боровец" ЕАД на работническо-мениджърското дружество "Самоков - Боровец 21" срещу 8.5 млн. долара. Приватизационният договор беше подписан още на следващия ден след извънредното заседание на надзора. Купувачът ще ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане, като десет процента от цената са платени в деня на подписване на договора. Остатъкът от цената ще бъде платен в съотношение 60% в брой и 40% в други допустими от закона платежни средства. Изплащането на вноските ще стане чрез кредит от финансова институция. Кредитът е обезпечен с акции на работническо-мениджърското дружество, а освен това със стоки и недвижими имоти на "Винпром - Лясковец". Според Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП, "Винпром - Лясковец" е поел ангажимента да подпомогне купувача, защото е търговски партньор на "Самоков - Боровец". Мажоритарният пакет от лясковския винпром беше купен през май 1997 г. също от РМД. "Самоков - Боровец 21" поема ангажимента да инвестира 3.6 млн. долара през следващите три години и да запази средносписъчната численост на персонала.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри проектодоговора за продажбата на 77% от капитала на бургаския металургичен комбинат "Промет". Купувачът е "Нева холдинг" АД, регистрирано в Пловдив. Акционери в "Нева холдинг" са руските фирми ЦПИ и "Турстрой", регистрирана в Кипър дъщерна фирма на "Дорада" - Швеция, българската фирма "Нева" и още няколко български фирми. Всички участници в холдинга се занимават с търговия на прокат и стомана, предимно на руския пазар. Цената на сделката за мажоритарния пакет от "Промет" е 1 025 500 долара, които ще бъдат платени наполовина в брой и наполовина в дългови инструменти. "Нева холдинг" освен това поема ангажимента да инвестира 8 млн. долара през следващите пет години. Работните места в "Промет" ще бъдат съкратени от 1060 на 600. Задълженията на "Промет" към 30 ноември 1998 г. са малко над 23 млрд. лв., от които 12 млрд. лв. - към Стопанска банка, 3.6 млрд. лв. - към НЕК, над 1 млрд. лв. - към Булгаргаз, и над 3 млрд. лв. - към общинския бюджет и към Националния осигурителен институт. "Нева холдинг" има споразумения с НЕК и Булгаргаз за изплащане на дълговете, а освен това поема и дълговете към кредиторите, с които няма договореност.
До средата на януари близо 580 хил. физически лица са регистрирали полагащите им се по закон нови 250 хил. инвестиционни бона. Инвестиционните посредници, заявили участието си в търговете, са 50, а регистрираните работническо-мениджърски дружества са 18 на брой.
Работническо-мениджърските дружества, които подават оферти за предприятия от ресурса на Агенцията за приватизация, вече ще трябва задължително да прилагат към бизнесплана си анализ на бъдещите приходи на приватизираното дружество. Целта е чрез точен разчет да докажат, че ще успеят да покрият вноските си в рамките на полагащото им се по закон десетгодишно разсрочено плащане на цената.
Министерството на промишлеността обяви края на "малката приватизация"
"В промишлеността малката и средната приватизация на практика завърши", каза през изминалата седмица вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. "До края на тази година промишленото министерство ще забрави за приватизацията", допълни вицепремиерът. Промишленото ведомство отчете, че от общо 1093 предприятия, за които е приватизиращ орган, частни са станали 956. С това министерството е приключило около 90% от броя на полагащите му се сделки, но е раздържавило малко над 70% от активите на малките и средните предприятия, докато повечето от големите предприятия все още са държавни.
"Това, което остава за тази година, е може би най-нетипичното за приватизация - лаборатории, научни институти, контролни предприятия например като "Булгарконтрола", заяви Божков. Наскоро зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов също обясни, че предприятията, които не бъдат приватизирани, задължително ще бъдат ликвидирани.
Половината от останалите за раздържавяване 137 предприятия са в напреднал етап на процедурата и с обявен метод на приватизация, каза Едит Гетова, зам.-министър на промишлеността. "Приватизационният екип на министерството положи усилия да пречупи практиката на бавене на сделки", оправда оптимистичните очаквания Божков. През изминалата година промишленото министерство е сключило общо 482 приватизационни сделки (включително продажбата на преференциални акции и остатъчни дялове). Договорените плащания по тях са близо 223 млрд. лв. По неофициални изчисления реалните приходи в промишлеността са близо една трета от общия размер на договорените плащания - тоест малко повече от 70 млрд. лв. Останалата част са разсрочени плащания на работническо-мениджърски дружества, които преобладават като купувачи в сделките на промишленото министерство.
"Работническо-мениджърските дружества имат сериозно участие в приватизацията в промишлеността", призна Едит Гетова. Според нея това не е дало лоши резултати, защото няма нито едно предприятие, фалирало след приватизацията. В противоречие с думите на Гетова обаче преди две седмици беше обявено в несъстоятелност първото голямо предприятие, купено от работническо-мениджърско дружество - консервният комбинат "Ягода" в Ямбол. То беше продадено от промишленото министерство на "Ягода консерв" срещу 1.65 млн. долара, като купувачът при подписването на сделката пое близо 1.5 млрд. лв. задължения.
"Симан франсе" спечели наддаването за последния циментов завод
За купувач на 70% от капитала на "Вулкан" - Димитровград, е определена френската циментова компания "Симан франсе" (с мажоритарен собственик италианската компания "Италчименте груп" - б.а.), съобщи през миналата седмица пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Сключването на договора предстои. Наддаването е било проведено на четири кръга, като в последния "Симан франсе" се състезаваше само с "Булгарцем холдинг" ООД - Gmbh (собственост на швейцарската "Холдербанк"). Договорената цена за пакета от последния държавен циментов завод в България е в размер на 18.8 млн. долара. Купувачът е поел ангажимент да инвестира в завода през следващите три години сума в размер на около 10 млн. долара и да запази 880 работни места. Според неофициална информация за сделката "Симан франсе" ще плати 50% от цената в кеш, а останалата част с облигации по ЗУНК.
Според източник, пожелал анонимност, офертата на "Холдербанк" е била за малко над 17 млн. долара. За "Вулкан" бяха подадени общо шест оферти - от "Лафарж България" АД със седалище в Париж, "Плевцем лимитид" - Кипър, "Кирхдорфер цимент аусландебетайлигунген" Gmbh - Австрия, "Булгарцем холдинг" ООД-Gmbh - София, "Симан франсе" - Париж, и "Хайделберг цимент" АГ - Германия. Според добре информирани източници част от кандидатите са наддавали въз основа на предварителни уговорки за съдружие. Така например по неофициална информация офертата на "Хайделбергер цимент" е била обвързана с тази на "Холдербанк". Кипърската "Плевцем лимитид" пък е дъщерно дружество на гръцката "Титан цимент", която е собственик на "Плевенски цимент" и се свързва с "Холдербанк".
Според специалисти от циментовия бранш големият интерес към "Вулкан" (чиито производствени мощности са остарели, без възможност за оптимизация и с висока степен на замърсяване) е обусловен не толкова от качествата на самото предприятие, колкото заради пазарите на дружеството в Южна България. По изчисления на експерти пазарният дял на "Вулкан" общо на българския пазар е малко над 20%. Заводът произвежда цимент със себестойност малко над тази на продукцията на другите предприятия в отрасъла, но няма конкуренти на пазара в Южна България, тъй като тяхната продукция се оскъпява от транспортни разходи. Предимство на "Вулкан" е също, че ползва висококачествена суровина от близките находища на варовик и в резултат произвежда специални видове устойчив цимент, който се използва например при строеж на мостове или дълбочинни съоръжения.
Според експерти от бранша международните циментови компании наддаваха за "Вулкан", тъй като заводът е важна част от стратегията им за Балканите. По същата причина наддаването и за всички останали циментови заводи (които вече са раздържавени) беше изключително оспорвано. Другата причина, поради която държавата продаде циментовия бранш най-изгодно, е фактът, че това производство е мръсно и европейските държави предпочитат да го изнасят извън териториите си.
Приватизационната процедура за "Вулкан" мина през доста неясни етапи. Тя беше открита със заповед на Евгений Бакърджиев от 1 юли 1997 г. След това според решение на Агенцията за приватизация от 26 септември същата година до 80% от "Вулкан" трябваше да се продават чрез преговори. Очевидно на по-късен етап АП е упълномощила Министерството на регионалното развитие и благоустройството да продава циментовия завод, но решение в Държавен вестник не е обнародвано. През есента на 1997 г. строителното министерство обяви конкурс за 79% от капитала на предприятието, който според обяснението на чиновниците се провалил поради липса на интерес от потенциални купувачи. След това, в началото на миналата година, зам.-министърът Евгени Чачев изненадващо обяви, че за завода има 12 кандидата. Ведомството обяви втора продажба на завода през есента на 1998 г. Начинът на продажба беше сменен от конкурс на доста по-непрозрачния метод преговори с потенциални купувачи. Срокът за набиране на оферти изтече на 15 ноември.
След като придобие "Вулкан", това ще стане вторият циментов завод, собственост на "Симан франсе" в България. През миналата година френската компания стана собственик на "Девня цимент", след като купи испанската "Инисиативас естратехикас", а чрез нея и "Марвекс" - дружеството, което спечели приватизационната сделка за девненския циментов завод. С пълното завършване на приватизацията в циментовия бранш разпределението на собствеността в нея става относително равномерно балансирано между три големи международни компании. Това са "Симан франсе", "Хайделбергер цимент" и "Холдербанк".
"Интербрю" купува и "Плевенско пиво"
Белгийската фирма "Интербрю", която е собственик на "Астика", "Каменица" и "Бургаско пиво", е подписала предварителен договор с акционерите на пивоварна "Плевенско пиво" АД за придобиване на мажоритарния пакет от дружеството. Пивоварна "Плевенско пиво" купи "Плевенско пиво" АД, през 1996 г. След като придобие мажоритарния дял от дружеството, купувач на плевенската пивоварна, белгийската фирма на практика придобива и мажоритарен дял в размер на над 80% от акциите на самото "Плевенско пиво". Опосредстваната схема, която белгийците използват, за да придобият пивоварната, е заради все още действащата забрана от страна на Агенцията за приватизация за продажба на акциите на самото приватизирано предприятие. През изминалата седмица Комисията за защита на конкуренцията се произнесе, че сделката не противоречи на законовите изисквания и може да бъде сключена. Това на практика позволява на двете фирми да сключат вече помежду си договор за покупко-продажбата.
Информацията за договарянето на сделката беше потвърдена както от миноритарните акционери в "Плевенско пиво", инвестиционното дружество "Надежда", така и от представител на Еuropa Capital Мanаgement, която е посредник по сделката. Според подписания предварителен договор белгийската фирма става собственик на пивоварна "плевенско пиво" ООД. Цялата сума, която ще бъде платена за прехвърлянето на акциите, не беше оповестена. Според неофициална информация за предприятието е имало няколко кандидата, но най-сериозни оферти са дали двете компании с най-голям пазарен дял в страната - белгийската "Интербрю" (собственик на "Каменица"- Пловдив, "Астика" - Хасково, и "Бургаско пиво" - Бургас) и "Брюинвест" (с участие на гръцката "Лавентис" и холандската "Хайнекен"), която е собственик на "Ариана" и "Загорка". Причината за интереса към плевенската пивоварна е големият й пазарен дял в страната, особено в северната част.
По неофициална информация собствениците на "Плевенско пиво" са били принудени да го продадат заради трудностите, които изпитват при обслужването на банковия си кредит. Той е бил отпуснат от Централна кооперативна банка и с него през 1996 г. купувачът е платил на Агенцията за приватизация мажоритарния пакет. Въпреки това инвестицията на фирмата в бирарията едва ли е излязла на загуба. Към приватизацията на предприятията от бирената промишленост беше проявен голям интерес от чуждестранни инвеститори и конкуренцията за дружествата от този бранш може да се сравнява само с интереса към циментовите заводи.
"Девня цимент" купи кариерата "Люляка" - Девня
Промишленото министерство е продало непосредствено преди края на миналата година 80% от капитала на девненската кариера "Люляка". Купувачът е "Девня цимент" АД, който е придобил пакета срещу 1.8 млн. долара. Новият собственик на кариерата обаче де факто е френската циментова компания "Симан франсе" (68% от нейния капитал е собственост на италианската компания "Италчименте"). През есента на миналата година "Симан франсе" купи контролния пакет от испанската компания "Инисиативас естратехикас", която от своя страна е собственик на българската фирма "Марвекс". Последната придоби чрез касова приватизация 80% от "Девня цимент", който е най-скъпо продаденият от държавата циментов завод.
Предметът на дейност на "Люляка" включва добив и преработка на мергел (основна суровина за производството на цимент), инертни материали, строителни и бетонови изделия. Производствения цикъл на "Девня цимент" е пряко зависим от дейността на "Люляка". Предстои купувачът на кариерата да получи концесия за ползването на находищата. Според източник, пожелал анонимност, концесионният анализ в промишленото министерство е почти готов и скоро ще бъде внесен за утвърждаване от Министерския съвет.
Сделката за "Люляка" беше сключена със забележителна бързина, като се има предвид, че срокът за подаване на оферти изтече на 17 декември. Според източника "Девня цимент" е бил единственият кандидат в конкурса и затова е спечелил наддаването за минималната цена, обявена в информационния меморандум. В условията на приватизационния договор е записано, че 20% от цената са платени в брой, а остатъкът трябва да бъде издължен чрез облигации по ЗУНК. "Девня цимент" освен това поема ангажимента да инвестира в "Люляка" около 4.2 млрд. лв. (2.4 млн. долара).
Според Младен Георгиев, секретар на Съвета по структурна реформа и член на надзорния съвет на "Девня цимент", цената за мажоритарния пакет от кариерата е изключително добра. Според експерти от бранша кариерата по принцип не е много скъпа, защото едно от находищата й е на изчерпване.
Дружеството "Люляка" ЕАД беше отделено от активите на девненския циментов завод преди приватизационната сделка с "Марвекс". Тогава идеята беше кариерата да не бъде давана на концесия, а купувачът на "Девня цимент" да сключи дългосрочен договор за условията, по които ще купува суровини от находището. Същата схема беше използвана и при приватизацията на "Соди - Девня", от която пък беше отделена друга кариера - "Завод за добив на варовик". "Люляка" беше създадена с капитал в размер на 73.4 млн. лв. (с толкова беше намален и капиталът на "Девня цимент"). Първоначално принципал на новото дружество беше Министерството на финансите, защото в резултат от отделянето си "Люляка" автоматично остана в изолация, като наследи състоянието на "Девня цимент" отпреди приватизацията. Впоследствие кариерата премина към промишленото министерство с аргументите, че така ще бъде приватизирана по-бързо и че експертите на ведомството са компетентни да направят концесионен анализ. От друга страна, по размер на активите "Люляка" трябваше да се продава от Агенцията за приватизация, която пък упълномощи промишленото министерство, защото двете ведомства имали неформално споразумение, че министерството ще продава концесионните дружества. Макар че приватизацията е извършена, концесия засега не е дадена.
По-сложна от сделката за "Люляка" се очертава да бъде продажбата на другата девненска кариера - "Завод за добив на варовик" ЕАД, с. Чернево, Варненска област. За нея през лятото на миналата година АП откри процедура за приватизация. За "Завод за добив на варовик" в Девня се очаква да наддават и "Девня цимент", и "Солвей - Соди", които практически си поделят продукцията на кариерата. "Соди" използва относително едри отломъци със съдържание на калциев карбонат, докато циментовият завод обработва по-дребните варовикови парчета и отпадъчния материал. При това положение не е изключено двете големи девненски предприятия да подадат обща оферта, като се споразумеят помежду си за подялбата на акциите на кариерата.
Турция - липса на време и предизборна треска
"Няма време" е зловещата фраза, която стряска турските политически кръгове. Надпреварата вече започна и политиците в южната ни съседка вече не се интересуват от дебатите в парламента. Политическият живот в страната е обхванат от хаотична и трескава подготовка за предстоящите през април общи избори. Напрежението се дължи на факта, че няма достатъчно време - за издигане на кандидати, за изработване на предизборни платформи, за изчистване на предизборния имидж, за водене на преговори и за формирането на предизборни съюзи. Със съставянето на кабинета на Бюлент Еджевит бе прескочена политическата криза и бе решен важният въпрос за управлението на страната до изборите. Общественото внимание бе отклонено в друга посока - кой и как ще се представи на изборите. А от близо двадесет години парламентарни и местни избори не са произвеждани едновременно.
Първият и засега основен проблем пред политическите партии в Турция е изработването на избирателните листи. Съставянето на списъци едновременно и за парламентарните, и за местните избори със сигурност ще донесе много главоболия и ще постави на изпитание изобретателността на партийните кадровици, защото наистина няма време - на 24 февруари Централната избирателна комисия трябва да получи списъците на кандидатите. Но същинската вътрешнопартийна драма се очаква да започне едва след това. Винаги има партийни функционери, които не са били включени или пък са поставени в избирателните листи на позиции, от които е невъзможно да бъдат избрани. По стара традиция след всеки предизборен период те започват да недоволстват или направо въстават срещу партийната администрация. С други думи, излишъкът от кандидати за депутатски или общински постове винаги води до повтарянето на една и съща пиеса, която се разиграва във всички партии без изключение.
Очаква се сериозни проблеми при подбора на кандидатите да имат Партията на добродетелта, Отечествената партия, Партията на верния път и Народнорепубликанската партия. Най-големи трудности се очертават пред ислямистката Партия на добродетелта, тъй като по всичко личи, че лидерът й Реджай Кютан ще повери кадровата политика на Неджметин Ербакан. Той бе ръководител на разпуснатата от властите Партия на благоденствието и все още има забрана за политическа дейност. Предвижданията обаче сочат, че Ербакан ще се заеме със селекцията на ислямистките кандидати, а това щяло да предизвика острата реакция на реформистите в партията.
Тансу Чилер, лидер на Партията на верния път, се очертава като най-големия съперник на ислямистите. Наблюдателите припомнят грешката, която тя направи през 1996-97 г., когато се коалира с Ербакан. Заради този съюз Чилер загуби подкрепата на твърде много избиратели от светските среди и от големите градски райони. За предстоящите избори обаче "желязната лейди на турската политика" е изработила нова стратегия. Тя е избрала за своя цел привържениците на Партията на добродетелта, която в момента има мнозинство в Меджлиса. Чилер гради подхода си върху логиката на обикновените избиратели, симпатизиращи на ислямистите. Според тях "дори Партията на добродетелта да спечели най-много гласове на предстоящите избори, няма да й позволят нито да вземе властта, нито да стане дори коалиционен партньор. Затова гласуването за ислямистите е безсмислено". Именно тази постановка е критерият, по който се изработват избирателните листи на Партията на верния път.
Отечествената партия на Месут Йълмаз също не може да се похвали с готовност за изборите. Доста представители от партията на Чилер бяха приласкани в редовете на Йълмаз и вече очакват наградата за промяната на политическата си принадлежност, т.е включване в избирателните листи. И не само това. Доскоро управлявалата партия се сблъска и с хаоса, предизвикан от подалите оставка държавни бюрократи, които също се надяват да получат дял при разпределението на политическите постове. Пример за подобна еквилибристика е оставката на Али Иртемчелик, доскорошен секретар в Министерството на външните работи. След като напусна държавната служба, Иртемчелик се намести в челните редици на кандидат-депутатите от партията на Йълмаз. Като връх на всичко в пресата се появиха и спекулации, че Отечествената партия води преговори за коалиране с Турската демократична партия. А ако се стигне до споразумение, кандидатите на новия съюзник ще бъдат допълнително бреме за хората на Йълмаз.
Народнорепубликанската партия на Дениз Байкал има друг проблем - противоречията между централната администрация и регионалните организации. Местните органи на партията настояват кандидатите да бъдат определяни чрез предизборно проучване на рейтинг, авторитет и избираемост. Регионалните ръководства дори се зарекоха, че ще докарат сериозни неприятности на лидера си, ако не бъде спазен този принцип. И най-вероятно ще се стигне до подобен сценарий, като се има предвид намерението на Байкал да подреди себе си и най-близките си привърженици в началото на избирателните листи. Така бившият турски посланик в Рим Инал Бату подаде оставка и веднага бе вкаран на челна позиция в списъка на кандидатите.
Демократичната лява партия на Бюлент Еджевит е единствената политическа сила, която може да претендира, че няма сериозни предизборни грижи. Твърди се, че Еджевит и неговата съпруга имат пълен контрол върху партийното ръководство и никой не очаква сериозни сътресения в предизборния щаб на настоящия премиер.
Централната избирателна комисия официално даде началото на предизборната процедура. Оповестени бяха крайният срок за регистрация, разписанието на предизборните прояви и регламентацията на изборния процес. Общественото мнение се отдаде на предизборната суетня и в потока на прогнози и анализи се появиха и първите скептични оценки. Президентът Сюлейман Демирел и редица висши военни предупредиха, че предстоящите избори няма да донесат очакваното от всички решение. По тяхно мнение отново ще се стигне до повторение на сегашния силно фрагментиран парламент. Следователно нито една партия няма да бъде способна да сформира собствен кабинет и в Турция ще продължи ерата на коалиционното управление.
