Случайно или не, по същото време Народен съюз най-после събра смелост и обяви, че сигурността на коалицията ОДС е под въпрос. Депутатът Моньо Христов публично уличи СДС в демагогия заради изявленията, че в парламента има диалог. Анастасия Мозер и Стефан Савов направо наредиха на структурите си по места да замразят преговорите със СДС за съвместно участие на местните избори. Мълчаливите и търпеливи досега вътрешнокоалиционни партньори на управляващите решиха да покажат силата си на вече единствени поддръжници на властта. Търпението им преля след поредното настаняване на поредния земеделски съюз в централата на "Врабча" 1. Този път благоволението на премиера получи никому неизвестният Земеделски демократичен съюз с председател депутатът от СДС Владислав Костов. Тази привилегия показно се отказва вече две години само на съюза на Анастасия Мозер. Вместо покрив за партията си, тя получи поредния удар под пояса - за смяна отново бе обявен нейният министър Венцислав Върбанов. Костов дори не отрече омразните му по принцип вестникарски твърдения, че в земеделието се шири корупция. С мълчанието си той само потвърди негативната обстановка в аграрното ведомство. Заедно с това благословия и областен пост в Силистра получи съюзът на Петко Илиев. А Стефан Савов и Анастасия Мозер нямат дори покана за разговор със СДС. Разчели силите си за местните избори, те обявиха, че няма да мръднат и на йота от искането си за трима областни управители и заместници в още 17 области. Само на тази цена те ще заменят партньорство с управляващите в наближаващия местен вот. Без притеснение Народен съюз обяви пред обществото своята математика за изборните резултати - СДС сам ще спечели най-много 50 общини. Което би било истински провал, дори ако останалите политически сили не се обединят срещу сините. Така Народен съюз даде първата си от две години заявка за правата, които им се полагат според вота на избирателите и по силата на коалиционни договорки, които всъщност дадоха на СДС властта.
Преди седмица президентът започна традиционните си за началото на всяка парламентарна сесия срещи с политическите сили. За тема Петър Стоянов избра диалога в Народното събрание - тоест липсата му. Опозицията каза на държавния глава неща известни - мнозинството налага силов подход в парламента, няма диалог, няма съгласие. За необоснованото и непредизвикано затваряне на СДС говориха със Стоянов и депутатите от Народен съюз.
На разговора със синьото мнозинство президентът заяви по-уверено отвсякога: "Ще върна закона за спорта, без да ми мигне окото, ако в него има лустрационни текстове."
В Дупница, сякаш съвсем извън събитията, организираха на правителството възобновена "барикада номер 1". Дупничани обещаха всяка сряда с мълчаливо бдение да напомнят на управляващите, че преди две години са давали обещания.
Въпреки плътната информационна завеса в публичното пространство плъзнаха слухове (надеждно потвърдени от правителствени източници) за разкрита корупция по високите етажи и предстоящи сериозни рокади в кабинета. Премиерът сам, но твърде енигматично, анонсира от екрана на БНТ радикалните си кадрови мерки по върховете. Пътьом Костов подмени и датата за края на реформата. После не намери за нужно да обясни необходимостта, наложила промяната.
Серията от леки, но силно концентрирани външни и вътрешни удари срещу СДС завърши с решението на Конституционния съд от четвъртък. Магистратите отмениха лустрационния параграф от Закона за администрацията, а точно тези текстове мнозинството брани дори с цената на разнобой с държавния глава. Съдиите отмениха и някои от едноличните права на министър-председателя.
Така само за половин месец управляващите успяха да се изолират напълно. Не последва и отзвук на категоричното заключение на президента: "Диалогът е елемент на националната ни сигурност. Цялата политическа класа ще потъне без диалог между политиците."
Докато губи подкрепа от всички страни, СДС неумело тренира новата си информационна политика и преповтаря новите си заклинания. Диалог има, повтарят от няколко дни управляващите. Доказателство били двата приети законопроекта на опозицията. И неизкушеният в парламентарните дела обаче знае, че те така и няма да стигнат до второто си четене и никога няма да станат законодателен факт, поне докато вносителите им са в опозиция. Неубедително прозвучаха и коментарите от СДС за заявеното опозиционно обединение. Тези хора издигнаха кабинета "Беров", какво повече - така Екатерина Михайлова отрече правото на сегашната опозиция да търси своята консолидация. От името на НИС на СДС Александър Божков пък обвини левите сили, че бойкотират националното съгласие и валутния борд и гонят от страната чуждите инвеститори. Същото обвинение преди време той отправи към медиите.
Още преди Петър Стоянов да обяви болната тема на новия политически сезон - липсата на диалог и съгласие, Иван Костов призна, че на мнозинството му куца комуникацията. Обществото не разбирало ясно какво предстои да става в държавата, затова премиерът пусна в пробен период новата информационна политика на СДС. Вместо по-широко и достъпно отваряне на управляващите от сцената рязко изчезнаха премиер и основни министри. Да защитава политиката на властта остана единствено шефката на парламентарната група. Така мнозинството стигна до абсурда Екатерина Михайлова да обяснява отношението на кабинета към конфликта в Косово и проблемите на ядрената безопасност. И то в деня, когато вестниците в Скопие обявиха, че България е признала македонския език, като се е съгласила да подписва междудържавните документи на двата езика - български и македонски. Ами ако Екатерина Михайлова трябваше да коментира и този спор? Гротескната пресконференция на СДС "от нов тип" предизвика само усмивки и досада у журналистите.
Ако целта на Костов е била да парира медийния интерес, тя е изпълнена. Абсолютното капсулиране на СДС е факт. Независимо от афишираното желание за диалог налице е и едностранното спиране на информацията, чрез която властта общува с обществото. Нестабилна е дори крехката подкрепа на земеделци и демократи. Търсейки свое лице, опозицията се опитва да припознае като свой защитник президента. Той засега остава единственият, който би могъл да потърси и разгласи намеренията на управляващите. Този път и те имат шанс да използват авторитета на държавния глава. "Съгласието е задължително условие за успеха на реформата, още повече че пред нея възникват непредвидени трудности като световната финансова криза и Косово", каза Стоянов на СДС.
Мнозинството се съгласи да "оптимизира" диалога. Говорител на тази готовност пак бе шефката на сините депутати. Премиер и министри мълчат. И вместо да сложат на обществената маса новия дневен ред на властта, затвориха се на тайна сбирка. Ако там не са открили някакво наистина силно поразяващо проблемите оръжие, друго обяснение за затварянето на СДС току преди местните избори няма. Освен ако окончателно не са решили, че могат да управляват сами.
Спешно да се коригира законът "Лучников"
Искам да споделя мисли по ЗОСОИ, или т.нар. закон "Лучников". Той бе създаден след първата приватизационна вълна и трябваше да отчете факта, че много ЕООД се превърнаха в АД с преобладаващо държавно участие. Макар че законът дава възможност на собствениците или правоприемниците им да изберат начина за обезщетяване, то по-нататък се оказва, че тази възможност им се отнема, тъй като се посочва, че условието за това е имотът да е 100% държавен или общински. Е, питам аз, господа законотворци, защо не отчетохте факта, че 10 месеца след първата приватизационна вълна не биха останали обекти със 100% държавна собственост. Или просто си измиха ръцете пред обществото - искахте закон, ето ви такъв. И още нещо. Не е редно тези случаи да се решават от министъра, който упражнява правата на държавата в търговските дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон. Че кой би се отказал доброволно от имота си?
В моя случай има магазини, които са самостоятелни обекти, но са включени в активите на "Трансстрой" АД, в което Министерството на транспорта (МТ) има дялово участие 75% от капитала. Нима не е възможно да се свика общото събрание на АД и да се намали делът на МТ - в случая държавата. Разбираемо е, че МТ не желае да даде нещо, което е негово, и решението за което се определя от самия министър. Абсолютен парадокс!
Аз мисля, че много спешно трябва да се коригира ЗОСОИ, тъй като има заведени много жалби в съдилищата, а и не само по тази причина. Дългоочакваният закон се роди недоносче и това Народно събрание трябва много бързо да го поправи, за да се възстанови справедливостта към унижените и оскърбените от комунистическия режим.
Инж.Кеворк Тавитян, София.
Кметът Софиянски действа незаконно
Първа частна клиника "Райна Княгиня", която почти всички ежедневници така широко рекламират - например в."Труд" в броя си от 10 януари 1999 г. в статията "Бизнесдами плащат по 300 долара за раждане във VIР клиника" помества таксите на медицинските услуги в германски марки и съобщава, че една родилка е заплатила без да се замисли 1 750 000 лв. за пет дни престой и т.н. - е настанена неправомерно в сградата на бившата Трета АГ болница. На 22 декември 1998 г. кметът Стефан Софиянски е подписал договор за наем, без да има право на това.
Имотът е публична общинска собственост и според Закона за общинската собственост разпореждането с него става само с решение на общинския съвет. Редът е следният - първо, на заседание на общинския съвет се взема решение за преобразуването на имота от публична в частна общинска собственост, след това се обявява търг за отдаване под наем и чак след това се сключва договор със спечелилия търга. В случая тази процедура изцяло е спестена, нещо повече - дори не е предлагана за разглеждане в Столичния общински съвет. Просто г-н Софиянски е действал сам, без дори да се съобрази с факта, че Трета АГ болница е в процес на ликвидация - в момента се извършва финансова ревизия от ДФК и същевременно работи и ликвидационна комисия, назначена с подписана от него заповед на 16 декември 1998 г. Договорът за наем няма и юридическа стойност. Най-важните неща - предмет на договора и наемна цена - са представени с многоточия!
Господин Софиянски повече от три години е кмет на столичната община и за този период е подписал стотици договори за наем, така че не може да не знае процедурата за разпореждане с публична общинска собственост. Защо в конкретния случай е постъпил така - дали наистина се е самозабравил или много, много му е платено - остава само да гадаем. Може би областната управа на София и Сметната палата, които са сезирани за случая, ще ни отговорят. Дано!
Доц. Цветана Лалова, общински съветник в СОС.
Накратко
Иван Костов мислел за смяна на земеделския министър Венцислав Върбанов, стана известно през миналата седмица. Причината била в гафовете на шефа на отдела "Контрол на земеделската продукция и ветеринарното дело" към земеделското министерство Иван Лалев, който е човек на Върбанов. Обвиненията към Лалев са в корупция, компрометиране на конкурс за ваксиниране на животните в страната, налагане на определени фирми за изпълнение на държавни поръчки, възлагани от агроведомството, несвършена работа по ангажименти на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа във връзка с изискванията на Европейския съюз.
Министърът на околната среда Евдокия Манева съобщи, че е изпратила писма до сръбския и до югославския министър на околната среда, за да изясни причините за трите нефтените петна по река Дунав, преминали на българска територия. Според Манева има съмнения, че нефтените петна идват от Сърбия, тъй като всички останали дунавски страни са включени в система за ранно предизвестяване на инциденти. Изключено е петната да идват от български източник, имайки предвид, че са забелязани при първото село до границата със Сърбия. Българската страна е взела мерки за справяне с проблема.
Договор за изграждането на оптична кабелна система под Черно море подписаха в Атина България, Армения, Кипър, Украйна, Русия, Словения и Гърция. Цялата стойност на проекта е 51 млн. долара. От тях 10 млн. долара се предвижда да бъдат осигурени от Българската телекомуникационна компания, която е един от основните акционери.
Международната компания "Енрон интернешънъл" (Enron Interndtional) е готова да участва в създаването на смесени дружества в България за производство и износ на електроенергия. Това заявили представители на компанията на среща с вицепремиера Евгений Бакърджиев, съобщи правителствената информационна служба. Енрон е декларирал интерес и за строеж на нови газификационни мрежи в България, включително за изграждане на нови компресорни станции.
Инспектори на Европейския съюз ще посетят български мандри в средата на март. Целта на проверката е да се установи доколко българските млекопроизводители отговарят на санитарните изисквания на евросъюза. От оценката на евроветеринарите ще зависи дали ще ни бъде разрешено да изнасяме отново сирене и кашкавал в страните от ЕС. От 8 до 12 февруари друга комисия ще инспектира състоянието на добитъка. В момента износът на наши живи животни в Европейския съюз е забранен.
Ликвидаторите на "Океански риболов" от "Ърнст енд Янг" ще продадат всички активи на дружеството. Заедно със старите плавателни съдове ще бъдат продадени и кеят, и рибното пристанище, които се водят в активите на фирмата. Интересът към тях е доста голям, съобщи промишленият зам.-министър Марин Маринов. С приходите от тези продажби ще бъдат покривани задълженията към кредиторите на "Океански риболов", които надхвърлят 5 млн. долара.
Ще предлагаме газ на добри цени
Дейвид Арчър, управител на фирма "Петреко", пред в. "Капитал"
- Българският партньор ще се включи с пълна сила в проекта в момента на декларирането на търговско откритие. Да, партньорът е избран. Всъщност това не е въпрос на одобрение, а на доказване на жизнеспособността на партньорските отношения. Сега наш партньор е МОСВ, но се надяваме Булгаргаз да го замени съвсем скоро. Дори и в момента работим заедно.
- Вече преминахме през етапа на договаряне на промените в структурата на концесията. Съвсем наскоро представихме плана за разработка, който в момента се обсъжда активно в МОСВ, Комитета по енергетика, Булгаргаз и варненската община. В 90-дневен срок те трябва да го одобрят, като междувременно ще тече публично обсъждане и взаимни консултации. Ние вече сме приключили с търга за строеж на наземния газопровод. Ще трябва да проведем инженерингово проучване за офшорната част от газопровода, като междувременно ще приключим с договорите за доставка, с финансирането и с декларирането на търговския характер на откритието. Дванадесет месеца след декларирането ние трябва да започнем реалния добив. Надяваме се това да стане малко по-скоро, най-късно до първата четвърт на следващата година.
- В проектобюджета са залегнали между 45 и 50 млн. долара, но след деклариране на търговския характер на откритието с нашите партньори ще се опитаме да съкратим тези инвестиции и да максимизираме стойността на залежите. Размерът на инвестициите ще зависи също от ефективността на партньорските ни отношения. Все пак бизнеспланът ни се базира на тези цифри и е представен на правителството в този си вид.
- Девненският индустриален комплекс ще е основният потребител на природния газ, като в него се включват "Агрополихим", "Белопал", "Полимери", "Соди" и циментовите заводи. Има и някои по-малки заводи. Възнамеряваме да влезем трайно в системата на Девня, а върху точния начин на маркетинг и продажба на газа работим с Булгаргаз в момента. Очевидно газът ще се пренася по тръба от находището до брега и оттам - до заводите по суша. Това предполага сериозни строителни работи и ние вече обявихме търг за строителството на наземния газопровод в съответствие с предварителния договор. Три са компаниите, които се състезават, и това са "Газстроймонтаж", "Газагротерм" и "Овъргаз". До един месец изпълнителят трябва да е ясен. Окончателното решение ще се вземе от управителния съвет на концесията. Като оператор ние препоръчахме един от тях, но решението е общо и то предстои. В близко бъдеще ще обявим търг за офшорния газопровод, чието изграждане отнема около три седмици. Най-трудоемък остава строежът на наземния газопровод, който ще продължи около девет месеца. По този проект вече е направено и теренно проучване, като предстои доуточняване на някои инженерингови подробности. Дължината и на двата газопровода е по около 23 км.
- Трудно ми е да направя разбивка на 50-те милиона долара, които ще инвестираме. Все пак сумата, за която питате, ще е около 10 млн. долара. Надявам се офертите на участниците да бъдат по-ниски. Стойността на офшорния газопровод зависи от опцията, която ще изберем за платформата за добив. Изграждането на офшорната част не е по-лесно, но е по-бързо. Със специален кораб трябва да се положи около 20 км тръба, която ще пресича корабното трасе. Проектът и строежът няма да се извършват задължително от една фирма. Има някои фирми, които предлагат и двете дейности, но ще има отделни търгове.
- Този ни е достатъчен засега. По-правилно е да се каже, че това ще бъде първият и ще обслужва само Галата. В зависимост от това как се развива добивът, ще включваме и нови потребители, но засега в комплекса Девня има достатъчен потенциален пазар, той потребява приблизително толкова, колкото планираме да произвеждаме. Ние оставаме достатъчно гъвкави, за да спечелим допълнително нови клиенти при нужда. Бих желал да видя напредък в плановете за газификация на Варна. Областният управител бе ясен в положителното си отношение към проблема и би желал системата ни да обхване и града.
- Той ще бъде конкурентен на пазара и това е ключът към проблема. Ще подписваме индивидуални договори с продължителност две-три години. Не забравяйте, че под една или друга форма ние сме в региона от 1991 г. Това означава, че сме запознати с обстановката и вече сме сключили някои основни договори.
- Това е ясно дефинирано в нормативните документи, с които ще се съобразяваме. Все пак това не означава, че няма да има граници, в които ще можем да сваляме или качваме цената. Ще предложим конкурентна цена. Не можем да очакваме потребителите да ни плащат премия, но, от друга страна, и ние не можем много да сваляме цената. Ще се опитаме да оползотворим продукта си по най-добрия начин и да генерираме средства, които да насочим към нови инвестиции. А ние определено възнамеряваме да растем. Цената на газа се определя по формула, която се базира на международните цени на нефт и газ и това е широко разпространена практика. По света съществуват множество формули и някои от тях са доста сложни. Има значение също как се контролират формулите. Формулата, която се използва в региона, предпазва потребителите от бързи флуктуации в цените, тъй като е базирана на цената на дизеловото гориво през последните три месеца. Може би някои биха желали рязко да вдигат цените, но това е невъзможно.
- Вече правим други планове, но засега трябва да се концентрираме върху финансирането на настоящия проект, а после да започнем да възвръщаме вложените инвестиции. Нарастването на добива ще повлече и нови инвестиции и в други региони. Има възможности за растеж и в самия блок N3, както и в наземни находища и ще направим всичко възможно, за да проучим тези възможности. Все пак моментът не е подходящ за поемане на нови ангажименти, но ние сме отворени за дискусии и конструктивни предложения. Следим подходящите възможности и ще се опитаме да се възползваме от тях в подходящо за това време.
Нефтохим губел до 2 млн. долара от доставки на суров петрол
"От години се носи легенда, че Нефтохим е дойна крава. Дошъл съм тук, за да видя дали са затворени всички кранчета. " Това заяви миналия вторник в Бургас вицепремиерът и промишлен министър Александър Божков. Ден по-късно той участва в първото за тази година заседание на борда на директорите на Нефтохим. След неговия край стана известно, че по едно от кранчетата, за които говори Божков, изтичането на средства е продължило и през миналата година и от това рафинерията е била ощетена с десетки милиони долари.
В основата на всичко този път стоят неясните критерии, по които Нефтохим провежда търговете си за доставка на суров петрол. Методиката за определяне на доставчиците на карга за бургаската рафинерия винаги е била пазена в строга тайна, което пораждаше съмнения, че някои от фирмите се толерират за сметка на други. Липсата на прозрачност пък даваше храна за най-различни слухове за намесата на едни или други интереси при определянето на доставчиците. Според специалисти от Нефтохим обаче по-големият проблем е в неподходящата схема на офериране, която позволява на фирмите да трупат спекулативни печалби за сметка на рафинерията.
Поначало възможностите за формиране на спекулативни печалби произтичат от спецификата на нефтената търговия, обясняват експерти. Суровият петрол е борсова стока и договарянето на доставките става не по фиксирани цени, а по борсови котировки. Обикновено рискът от резки колебания в цените се разпределя между търговеца и рафинерията купувач. Според утвърдената практика фирмата доставчик получава определен срок, в рамките на който трябва да посочи няколко последващи котировки на нефта. По техните осреднени стойности после се определя и фактическата цена на доставения танкер с нефт. Търговецът е длъжен да уведоми с факс рафинерията купувач за избраните от него конкретни котировки. Това става на т.нар. дата на коносамента - денят, в който корабът, с който се доставя нефтът, получава право да напусне експортиращото пристанище.
Според източници от Нефтохим офертите за доставки на нефт за бургаската рафинерия досега са били класирани по два критерия. Първият е предлаганата от фирмите отстъпка спрямо FOB-котировките на "Платс" за Средиземноморието. Обикновено тези отстъпки се движат между 20 и 40 цента за барел (тъй като нефтът за Нефтохим се доставя от района на Черно море). Другият критерий е срокът за разсрочено плащане на доставката, в който доставчикът не начислява лихви върху дължимите суми (30, 45 или 60 дни). По тази методика обаче рискът остава почти изцяло в Нефтохим, твърдят експерти.
Проблемът е в това, че бургаската рафинерия разрешава на своите контрагенти прекалено голям срок, в който те могат да избират базата за изчисляване на стойността на доставения нефт. Обикновено се вземат предвид 25 дни преди и 45 дни след датата на коносамента. През 1998 г. международните цени на нефта бележеха траен спад. В рамките на 25 дни обаче цената няколко пъти може да скочи сравнително рязко. Фирмите доставчици се възползват и посочват точно тези върхови котировки като база за изчисляване на доставяния нефт. После цените отново падат и луфтът остава за сметка на Нефтохим.
По този начин към датата на същинското плащане разликата за един танкер е достигала до 2 млн. долара, сочат изчисления на самата рафинерия. Общият негативен ефект за цялата 1998 г. се равнява на няколко десетки милиона долара. "Това може да се нарече и загуба, но по-скоро става въпрос за пропуснати ползи", коментира пред "Капитал" член на борда на директорите на Нефтохим.
Новият регламент е бил утвърден от борда на директорите в края на декември и по него са били класирани офертите за доставки на нефт през февруари. Засега не са се сбъднали опасенията, че промяната на правилата ще отблъсне търговците. За доставки през следващия месец са били получени общо 25 оферти. От тях са били избрани фирмите "Гленкор" (две карга), "Росбулнефт", "Витол" и "Мейсфийлд", съобщиха от пресслужбата на Нефтохим.
Това е най-логичното обяснение за предприеманите от ръководството на Нефтохим мерки.
Възползвайки се от ролята си на монополист, рафинерията доскоро успяваше да поддържа необосновано високи цени на горивата независимо от рекордния срив в международните цени на нефта. По този начин държавната фирма си осигуряваше дълго време огромен оперативен марж, с който трябваше да изплаща старите си дългове, но пък загуби голяма част от вътрешния пазар. Вносителите на евтини горива от чужбина получиха още един стимул в началото на годината заради новите по-ниски мита и главно поради влизането в сила на споразумението с ЦЕФТА, което свали митото за внос от Румъния на 5%.
Според признанията на Едит Гетова, председател на борда на директорите на Нефтохим, пазарният дял на вносните горива в момента е около 30%, а по оценки на дистрибутори става дума за много повече. Така или иначе вносът продължава да носи добра печалба и единственият проблем пред още по-масовото навлизане на конкурентни горива засега е липсата на подходящи условия за складиране и дистрибуция. На този фон всички опити на рафинерията да противодейства на вносителите засега не носят успех. Намалението на крайните продажни цени на бензина, дизела и останалите нефтопродукти, въведено "на пожар" в началото на януари, беше твърде символично, за да възстанови пазарните позиции на Нефтохим. Според специалистите ефектът от него ще се изрази само в известно свиване на печалбата за вносителите, които извличат много по-голяма полза от високите цени на нефтохимските горива, отколкото самият Нефтохим.
В момента производствената цена на тон дизелово гориво в бургаската рафинерия е близо 200 долара. При международна цена от 90-92 долара е ясно, че дори и с начисляването на транспортни разходи, застраховки, всички дължими мита и такси, вносът пак е много изгоден, защото осигурява около 50 долара чиста печалба. Това показва, че ако Нефтохим действително иска да си възвърне предишните позиции, ще трябва да предприеме далеч по-драстични намаления на своите горива - от порядъка на 20-25 %. През изминалата седмица вицепремиерът Александър Божков също призна, че и след януарското поевтиняване бургаската рафинерия продължава да е неадекватна на пазара. "Нефтохим трябва да се стегне и да заеме своя пазарен дял", посочи Божков.
Засега ръководството на рафинерията отлага утвърждаването на по-гъвкава формула за ценообразуване, която да отчита истинската стойност на алтернативните доставки на горива от чужбина. Търсенето на начини за намаляване на разходите обаче (колкото и това да изглежда невъзможно при сегашната структура) може да се тълкува като явен сигнал, че рафинерията вече не се чувства монополист и все по-тежко понася натиска на конкуренцията. А това би могло да означава, че след като направи опити за снижаване себестойността на произвежданите горива, рафинерията може да помисли и за по-сериозно намаление на цените.
С решение на борда на директорите на Нефтохим от миналата сряда Николай Николов беше отстранен от поста заместник изпълнителен директор. Според източници от рафинерията той е бил принуден да излезе в продължителна отпуска, след което най-вероятно ще бъде пенсиониран. Само преди месец Николов беше изваден и от директорския борд на рафинерията, което беше изтълкувано като орязване на позициите на шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев. Тогава заедно с него си отиде и Веселин Краев, за когото също се твърди, че е приближен на Цонев, а освободените две места бяха заети от новите изпълнителни директори на Нефтохим Недялко Попов и Пламен Райчев. Според решението на борда мястото на Николов като заместник изпълнителен директор вече е поверено на Евтим Цинцарски, който беше изпълнителен директор на Нефтохим по времето на Филип Димитров. През 1992 г. Цинцарски беше разследван заради скандалите с парите от заема за 150 млн. долара от Световната банка, но негова вина не беше доказана.
Турция и Гърция кръстосаха шпаги за БТК и "Кремиковци"
Пословичната надпревара между Турция и Гърция за влияние на Балканите от политиката в последно време се прехвърли все по-осезаемо и върху икономиката. Обявеният международен търг за приватизирането на БТК и сделката за "Кремиковци" противопоставиха Анкара и Атина. Известният турски бизнесмен Сакъб Сабанджъ съвместно с испански и португалски съдружници участва в търга за приватизацията на българската национална телекомуникационна компания, съобщиха турски медии през миналата седмица. Четирима са кандидатите за БТК до момента - гръцката ОТЕ, холандската Кей Пи Ен, "Дойче телеком" и испанската "Телефоника". Срокът за подаване на оферти за 51% от БТК, който беше определен до 28 февруари, се удължава до 18 март, съобщиха през седмицата от Агенцията за приватизация. Аргументите на шеф-надзорника на АП Асен Дюлгеров са, че по този начин може да се появят нови кандидати и да се получи по-голяма конкуренция при сделката. Смята се, че разсрочването се прави специално заради испанците. Според източник, близък до БТК, компромисът, който АП отказа на "Лукойл" във връзка с приватизацията на "Петрол", сега се прави не толкова за "Телефоника", а по-скоро заради закъснелия интерес, който турският бизнес прояви към продажбата на българските телекомуникации. Преди около седмица испанците се появили в БТК заедно с представители на турския "Доган холдинг". Според източник, близък до БТК, "Доган холдинг" ще участва в наддаването за БТК в консорциум с "Телефоника". "Телефоника" и "Доган холдинг" участват съвместно и в наддаването за трети GSM-оператор в Турция и е напълно логично да участват като консорциум и в търга за БТК. Няколко дни след това турската преса съобщи, че към търга има интерес от страна на мощен турски холдинг - това е един от най-богатите турски бизнесмени Сакъб Сабанджъ. В съдружие с испански и португалски компании той участвал в консорциума, кандидат за обявения търг. Турският вестник "Хюриет" подчертава, че гръцката телефонна компания ОТЕ също участва в търга в съдружие с холандска компания.
В авторска кореспонденция с източник Атина се твърди, че за да спечелят търга за БТК, гърците се опитвали да привлекат германски и френски телекомуникационни компании, но засега преговорите били без резултат. От гръцка страна Сакъб Сабанджъ се преценявал като много силен конкурент, тъй като Турция в последните години изживява истински бум в областта на телекомуникациите. Съществували опасения, че ако Сабанджъ спечели търга, това ще заздрави връзките между Анкара и София и ще отслаби влиянието на Атина. Правителството на Симитис възнамерявало да лобира в София за спечелването на търга от гръцката компания, обобщава "Хюриет".
В статии, които на 16 февруари отпечатаха в. "Сабах" и други турски вестници, се твърди, че гръцки интереси спъвали продажбата на "Кремиковци" на турската фирма "Ердемир". Под заглавие "Гръцки интриги срещу "Ердемир" "Сабах" цитира изявление на генералния директор на "Ердемир" Танжу Аргун, според когото бившата българска комунистическа партия, сега БСП, в тясно сътрудничество с гръцката партия ПАСОК се опитвали да попречат комбинатът да бъде продаден на турска фирма. Органът на БСП в. "Дума" водел пропагандна кампания срещу турската фирма с цел да се провали сделката.
"Успехите на Турция в последно време тревожат изключително много тези среди. Това е съвсем естествено, тъй като "Кремиковци" е важен обект за българската страна. Разбира се, че Гърция се безпокои, че закупуването на този обект от турска фирма ще засили влиянието на Турция в България. Според нас "Кремиковци" има стратегическо значение и за България", заявява шефът на "Ердемир".
Конфликтът между Атина и Анкара в този случай се обяснява с факта, че Гърция е един от най-големите потребители на кремиковска стомана. Около 30 хил. тона метали месечно продава "Кремиковци" на Гърция - което е близо половината от сегашното месечно производство на комбината. Гърция реализира металите на вътрешния си пазар и реализира реекспорт. Атина купува метали и от Русия и Украйна, но предпочита кремиковските заради по-малките транспортни разходи и по-доброто качество. Ако "Кремиковци" стане собственост на турска фирма, политическият конфликт между Атина и Анкара вече ще придобие съвсем конкретни икономически измерения и може да доведе до проблеми в доставките и търговията с метали в Гърция, смятат експерти.
Сделката с "Ердемир" действително може да се провали, но причината няма да бъде в гръцкото лобиране. В момента нито БСП, а още по-малко в. "Дума" имат достатъчно влияние в страната и в правителството, за да съдействат за отхвърлянето на турската компания. Причината най-вероятно ще бъде опитът да се надхитри "Ердемир", като под носа му се продаде един от важните заводи в структурата на комбината. В изявлението си пред "Сабах" Танжу Аргун подчертава, че "Ердемир" може да се откаже от закупуването на "Кремиковци", тъй като имали информация, че един от заводите в системата на комбината бил продаден. Засега все още обаче нямали конкретни данни, поискали потвърждение от комбината, но не получили отговор. От "Ердемир" подозират, че заводът вече е продаден, но от българския комбинат отказвали да им съобщят това. В момента от страна на "Ердемир" се водели преговори, за да изплатят в кратък срок дълговете на "Кремиковци". Но ако заводът, за който става дума, е продаден, възнамерявали да се откажат от сделката. Целта на "Ердемир" е да закупи комбината изцяло, а не на парчета, заяви шефът на турската компания. Ако с "Кремиковци" не стане, възнамерявали да закупят подобен комбинат в Румъния. Според турския директор до края на този месец компанията ще излезе с окончателно решение по проблема. Обектът, за който става въпрос, е заводът за феросплави в структурата на "Кремиковци". Той беше продаден тайно от шефовете на комбината в края на миналата година на израелската компания "Интерагро 1" ЕООД. Договорът за продажбата беше подписан на 28 декември, но собствеността още не е прехвърлена, обясниха източници от "Кремиковци". Не е ясно как е реализирана продажбата и дали е редовна от правна гледна точка. Факт е обаче, че е нарушено джентълменското споразумение между управата на "Кремиковци" и "Ердемир", според което в периода на договарянето трябва да се прекратят всякакви сделки с активи на металургичния комбинат. "Ердемир" трудно ще прежали завода за феросплави, тъй като това е стратегическо звено и е свързано с производството на метали.
От пресслужбата на "Ердемир" се съобщава, че комплексът има годишен капацитет за производство на 3.300 млн. тона желязо и стомана годишно. Смята се за едно от най-големите промишлени предприятия на Турция, на 16-о място е в Европа. "Ердемир" е промишлен комплекс, който се намира на Южното Черноморие. Основното производство е плоска стомана, освен това произвежда суровини за автомобилната, корабната индустрия, тръби и т.н. В системата на комплекса работят около 6500 души. "Ердемир" внася желязна руда от Бразилия, Австралия, Венецуела и Южна Африка. Годишното потребление на въглища се осигурява от Турция, Австралия, Полша и Канада. Ново пристанище на "Ердемир" беше открито на 22 септември 1998 г. на стойност 75 млн. долара. "Ердемир" подготвя откриването на свои поделения в Бурса, Истанбул и Италия. Един милиард долара е очакваният стокооборот за тази година.
В публикация на в. "Хюриет" от 30 декември м.г. се твърди, че преговорите за закупуването на "Кремиковци" от турската фирма "Ердемир" са в последна фаза. Очаква се да завършат в края на януари в полза на "Ердемир". Комбинатът спешно се нуждае от 5 млн. долара инвестиции, съобщава генералният директор на "Ердемир". Ако закупим комплекса, ще увеличим капитала на 10 млн. долара, а през следващите 10 години постепенно ще инвестираме 300-400 млн. долара. Със закупуването на "Кремиковци" турската фирма планира да увеличи производството си на 5 млн. тона. Ако тръгнем да купуваме в Турция подобен комбинат, ще ни струва 1.5 млрд. долара, затова предпочитаме "Кремиковци", обобщава ген. директор. Турската фирма възнамерявала още да закупи турските заводи за производство на желязо и стомана в Кендерун. Имаме намерение за кратко време да увеличим промишления капацитет - сега е 3 млн. тона годишно, с "Кремиковци" ще стане 5 млн. тона годишно, а с румънския комбинат 8 млн. тона, обобщава турският директор.
Сакъб Сабанджъ е един от двамата най-богати бизнесмени в Турция, другият е собственикът на "Коч холдинг", сочат от южната ни съседка. Потеклото на Сабанджъ е от Анадола. Фамилията се състои от четирима братя, като най-големият, Сакъб, е начело на двата едноименни холдинга. Сабанджъ произвежда японските "Нисан", "Тойота" и "Хонда" в Турция, владее производството на автомобилни гуми, циментовата индустрия, текстила. Има собствена банка, наречена "Акбанк", има участие в турските телекомуникационни компании. Сабанджъ е собственик на замък край Истанбул, наречен Атлъкьошк, награден е с почетен орден за заслуги към държавата. Влиятелна политическа партия в Турция му предлага да се кандидатира за кмет на Истанбул, съобщават от Турция.
"Доган холдинг" е сред шестте големи корпорации в Турция, които имат силно присъствие в областта на медиите и съобщенията. Холдингът има 64% във в. "Миллиет", има участие във в. "Хюриет", държи 95% в "Доган технолоджи" (компания за информационни технологии), притежава два ТV канала. Холдингът притежава също верига магазини, банки, работи в областта на туризма, маркетинга и е сред малкото компании, на които през миналата година турското правителство даде лиценз за дистрибуция на електроенергия.
Синият фаворит за прокуратурата вдигна кръвното на магистратите
Три седмици преди края на Татарчевия мандат СДС е на път нелепо да изгуби войната за главна прокуратура. Замаяно от победоносния кръстоносен поход срещу сегашния обвинител номер едно, синьото мнозинство е на път да се скара и със своите естествени съюзници в магистратурата - квотата на съдиите. Противоречията между правосъдния министър Васил Гоцев и новия Висш съдебен съвет набират скорост и може да погребат надеждите на "Раковски" 134 да поправи грешката си отпреди 7 години, която носи името Татарчев.
Миналия вторник Националният изпълнителен съвет на СДС е дал картбланш на правосъдния министър да подбере синия фаворит за шеф на обвинителното ведомство. Основната причина за назряващия конфликт са опитите на Гоцев да прокара за поста бившия шеф на административния отдел в прокуратурата Огнян Атанасов. Кандидатурата му обаче предизвикала вълна на негодувание не само в средите на прокуратурата и следствието, но и сред съдиите, които се считат за единомишленици на сините по отношение на реформите в съдебната система. Нито едно от трите съдебни звена не се обяви в защита на синия избраник за главен прокурор.
Огнян Атанасов има доста странно професионално развитие в магистратурата. Първоначално той започва работа като съдия в Софийски районен съд. Занимава се с граждански дела и най-вече с имуществени делби. Там той се прочува не толкова с юридическите си умения, колкото с навика сам да си налага парични глоби, когато закъснее за заседание. През първите години на демокрацията Атанасов влиза в новините, когато демонстративно стъпква комунистическия герб в съдебната палата.
Звездата на магистрата обаче изгрява с появата на Татарчев. Бъдещият син фаворит прави гигантски плонж от най-ниското стъпало на съда директно в Главна прокуратура. Там той става един от най-верните сподвижници на обвинител номер едно и оглавява административния отдел във ведомството. Неговите колеги от районния съд са шокирани от вихрената му метаморфоза, тъй като той няма нищо общо с наказателните дела. От друга страна обаче, те си отдъхват, защото трудно възприемат странностите на своя колега.
С течение на времето Атанасов става все по-близък и по-близък на обвинител номер едно. Той успява да стане един от най-доверените хора на главния прокурор, който го лансира за член на Висшия съдебен съвет заедно с шефа на закритата Прокуратура на въоръжените сили ген.Емил Карамфилов. Въпреки близостта си с главния прокурор, Атанасов е редовен посетител на "Раковски" 134 дори след отлюспването на Татарчев от сините редици. Той непрестанно се навърта около централата на СДС, като още тогава има слабост да посещава кабинета на Васил Гоцев. Какво са си говорили двамата - никой не знае. С назначаването на Гоцев за правосъден министър и избухването на войната между Бонев и Татарчев сините забежки на магистрата зачестяват. И съвсем логично количествените натрупвания преминават в качествени изменения. В края на миналата година Огнян Атанасов изненадващо обърна гръб на своя досегашен благодетел и демонстративно напусна гласуването за нов главен прокурор, когато беше избран Бойко Рашков. След това заедно с окръжната прокурорка на Пазарджик Росица Трезова обжалва пред Върховния административен съд решенията от последните три заседания на стария Висш съдебен съвет. Тогава бяха утвърдени структурата на новосъздадените Върховна административна прокуратура, Върховна касационна прокуратура, Специализирана следствена служба и окръжни следствия. Въпреки трансформацията повечето магистрати от прокуратурата и следствието запазиха длъжностите си, а Бойко Рашков беше утвърден и за началник на Специализираната следствена служба. Постовете си изгубиха само синият фаворит за шеф на обвинението Огнян Атанасов и вече бившият началник на отдел "Следствен" в Главна прокуратура Ангел Ганев.
Гоцевата кандидатура за главен прокурор обаче минира пътя на сините към съдебната палата. Номинирането на Огнян Атанасов, който се е занимавал с гражданско право и е изкачвал йерархичната стълбица предимно с апаратни средства, скандализира магистратите от кариерата и най-вече съдиите. А техният глас е решаващ, защото имат 17 от 25-те места в новия ВСС. Този път СДС рискува твърде много, ако пренебрегне мнението им. За управляващите вторият вот за главен прокурор е равносилен на руска рулетка, тъй като президентът вече е длъжен да подпише указа за назначаването на избраника. Управляващото мнозинство, изглежда, наистина се тревожи от перспективата, че магистратите могат да направят избор през главата им. Доказателство за това е странното тълкуване на депутата Емануил Йорданов, според което президентът не може да откаже издаването на указ само когато става дума за двукратно предлагане на един и същи човек. То обаче трудно ще мине през Конституционния съд.
В раздаването очевидно се включи и президентът Петър Стоянов със свой фаворит - адвокатът Георги Гатев.
Ситуацията наистина е драматична за СДС, тъй като синята централа, изглежда, не се доверява на магистратите и иска да сложи абсолютно верен човек на мястото на Татарчев. Съдиите пък не са склонни да направят компромис с професионализма и да подкрепят човек, който не е корифей в наказателното право. Техните кандидатури - председателката на благоевградския окръжен съд Елена Авдева и шефът на наказателно-съдебния отдел в Главна прокуратура Явор Бояджиев, се гледат с подозрение от хората на "Раковски" 134. Част от синята партия дори се опитва да популяризира прокарването на чисто партийни кандидатури - правосъдният министър Гоцев или председателят на парламента Соколов. Двамата обаче упорито се дърпат и лансират свои заместители - съответно на Огнян Атанасов и на конституционния съдия Иван Григоров. Шансовете на Григоров поради някои негови слабости в битов план обаче напоследък значително се стопили, твърдят от синята централа. Бившият председател на Върховния съд се смята за особено близък на парламентарния шеф.
Така че в момента съдии и управляващи се намират в патова ситуация. Оттук нататък започва борбата на нерви между тях. Управляващите обаче се намират в по-неизгодната позиция, защото, ако се опитат да притискат и досегашните си съюзници от съда, тотално ще дискредитират плановете си за реформа в правораздаването. Затова на последната си сбирка Висшият съдебен съвет откри процедурата за избор на нов главен прокурор, но никой не предложи своя кандидатура. До 10 февруари магистратите ще могат да издигат фаворитите си без ограничения в броя на претендентите. На 10 февруари съдебните кадровици ще направят събеседване с всеки един от тях. Отпаднал е вариантът кандидатите за главен прокурор да излагат вижданията си писмено под формата на проектопрограма. "Ако се наложи, ще има и извънредно заседание на съвета", каза говорителят на съдебните кадровици Людмил Нейков миналата сряда. Главният прокурор Татарчев отново ще поддържа кандидатурата на фаворита си Бойко Рашков. Пловдивският апелативен прокурор Росен Димов, който се конкурираше с Рашков на първия избор, също се закани да се включи в надпреварата. "Няма да си направя самоотвод, ако някой ме предложи", обяви магистратът. Спряганата за татарчевия пост председателка на Софийския окръжен съд Нели Куцкова пък категорично отрече да има някакви амбиции да се пробва като прокурор.
Поради патовата ситуация в оборот отново влезе името на синия депутат Иван Димов. Той беше в основата на ремонта на съдебния закон и дълго време се смяташе за син фаворит за поста на Татарчев. Намаляването на задължителния юридически стаж за главен прокурор в закона на 12 години, точното колкото има той, дори се приемаше като персонална промяна заради него. Не е ясно обаче доколко съдийското лоби във Висшия съдебен съвет го смята за представител на гилдията и доколко - за таран на управляващото мнозинство. Във всички случаи кандидатурата на Димов ще изглежда направо привлекателна на фона на самоотлъчилия се от Татарчевото лоби Огнян Атанасов.
Най-малки шансове в надпреварата остават за адвоката Георги Гатев, за когото се твърди, че е фаворит на президента Петър Стоянов. На този етап в борбата за прокуратурата държавният глава вече няма решаваща роля. Неговата власт се изчерпа с отказа да разпише указ на Бойко Рашков, което той светкавично обяви ден след решението на Конституционния съд по Закона за съдебната власт. Оттук нататък държавният глава може да бъде само ням свидетел на баталните сцени около наследството на Татарчев.
Контрол с идеална цел
"Дойде ред на българските политици на дело да покажат отношението си към гражданските организации. Тези, на които през 1997 г. гласувахме доверие да решават бъдещето на страната ни, трябва днес по съвест да гласуват ЗА или ПРОТИВ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. " Този призив разпространи Съюзът на българските фондации и сдружения (СБФС) през седмицата по Интернет. Апелът е предизвикан от внесените в Народното събрание законопроекти, които уреждат съществуване на неправителствените организации (НПО). Електронният зов ги приканва да изпреварят с гласуването си депутатите и да изберат кой проект е най-демократичен.
След осем години, в които третият сектор се регулираше от 50-годишния Закон за лицата и семейството, сега народните представители ще избират между три варианта, с които да уредят статуквото на нестопанските организации.
В началото на декември 1998 г. в НС беше внесен за разглеждане закон за юридическите лица с нестопанска цел на депутатите Екатерина Михайлова, Велислав Величков и Светлана Бончева от СДС и Драгомир Драганов от eвролевицата. "Внесохме го по-рано и не изчакахме да мине процедурата за работа в МС, тъй като в националната стратегия за присъединяване към ЕС един от краткосрочните приоритети към 1998 г. е да започне подготовка на законодателство, свързано с нестопанските организации", обясни шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова.
Две седмици по-късно Кемал Еюп и Лютви Местан от ОНС депозираха закон за организациите с нестопанска цел, който заради коледната ваканция е подпечатан на 13 януари. " Това е наша стара идея", мотивира законодателната инициатива на ОНС Лютви Местан.
Законопроектите трябваше да бъдат разгледани в правната комисия на редовното заседание в четвъртък. Обсъждането не се състоя, защото в сряда председателят на НС Йордан Соколов подписа за разглеждане и закон за организациите с нестопанска цел, внесен от депута от СДС Иван Димов. Според правилника на парламента предложенията се обсъждат не по-рано от 48 часа, след като членовете на комисията ги получат. "Необходимостта от такъв законопроект е много голяма", разясни Иван Димов.
В зората на демокрацията третият сектор беше създаден с външни средства и продължава да разчита на финансовата подкрепа на чужди донори. Сега той ще бъде регулиран със закон по външно настояване. Заради Европейския съюз и изискванията му депутатите използваха конституционното си право на законодателна инициатива и неочакваната им активност превърна бъдещото гласуване на нормативна база за НПО в сложно упражнение.
Работата върху законопроект за НПО започва преди шест години. От януари 1991 г. всички фондации, както и предоставените им дарения и завещания, бяха освободени от държавни и местни данъци, такси и мита. През 1992 г. част от Наредбата на МС за осигуряване на условия за развитието и функционирането на фондациите беше отменена заради нарушенията на организации, прикрили дейността си под определението "с идеална цел". Отнемането на данъчните улеснения провокира неправителствените организации да подготвят сами законопроект, който да урежда тяхното съществуване. Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) сформира работна група от юристи от сектора, а по-късно в обработването на проекта се включват и чужди експерти.
Законотворческите идеи на ЦИД влизат през 1996 г. в Министерството на правосъдието, през май 1997 г. проектът е завършен, но заради разногласия по комисията за благотворителността той не е подкрепен от правното ведомство.
"Изготвен е от група експерти и консултиран с неправителствени организации", така вносителите представят "родителите" на проектите си. Трите варианта, между които трябва да избират депутатите, всъщност са клонирани от предложенията през май 1997 г. През юли миналата година проектът с някои промени отново не е подкрепен и министърът на правосъдието възлага на експерти от ведомството си да подобрят закона. Работата е приключена през месец септември и проектът влиза в парламента като варианта "Михайлова - Драганов". Ръководител на авторския колектив е юристът Любен Велинов. ОНС внася идеите на ЦИД от май 1997 г., а Иван Димов преработка на неодобрения проект от юли 1998 г., работата върху който приключи в началото на тази година.
"Смея да твърдя, че законопроектът, който аз внесох, е с малко по-добра юридическа подготовка, по-нов вариант на онзи закон (законът на ОНС - бел. ред.)", казва Екатерина Михайлова. Евролевият депутат Драгомир Драганов, настоявал за подписването на закона, сега обяснява, че най-добрият вариант е на Иван Димов. "Като внесохме един недостатъчно добър проект, ние стимулирахме появата на два добри проекта и дебат", оправдава се Драгомир Драганов.
Мнозинството в парламента обаче явно използва варианта със самоинициативата на Иван Димов, за да тушира отрицателния ефект, който предизвикаха идеите за държавен контрол на варианта "Михайлова - Драганов".
Трите варианта на чл. 51 за държавен надзорен орган в проекта "Михайлова - Драганов" подменят ролите в гражданското общество, където гражданите трябва да контролират институциите. Според вносителите идеите им са по-мек вариант на действащото в момента законодателство, според което "ресорен" министър упражнява надзор.
Според разпределението на ролите по чл. 51 работата на фондациите ще бъде надзиравана от премиера Иван Костов (не директно, но от Комисията за фондациите към МС), от правосъдния министър Васил Гоцев, от МВР-шефа Богомил Бонев или "ресорен" според целта на организациите министър, определян от Върховния касационен съд. "Алинея втора е в противоречие и с международни документи. Проблемът не е, че тази норма може да се превърне в закон. Дори това да се случи, Конституционният съд ще я отмени. Проблемът е, че такъв вариант се подписва. Публичността на финансирането и контролът трябва да се осъществяват от гледна точка на данъчни облекчения. Трябва да има условия и някакво одобрение от изпълнителната власт кои фондации могат да се освобождават от данъци", коментира Йонко Грозев от Българския хелзински комитет.
Вносителите на спорните текстове противопоставят на критиките аргументите, че законопроектът е съобразен с европейските стандарти. "Такива разпоредби има в законодателството на европейските държави, но принципите при тях са по-рестриктивни, защото организациите там имат много повече привилегии, данъчни облекчения", е оценката на юриста Михаил Бояджиев.
Като юрист Иван Димов залага на съдебния контрол по време на всички етапи от дейността на НПО и предвижда създаване на централен регистър за организациите от публичен ред към Министерството на правосъдието. ОНС предлагат контрол с комисия, но само на благотворителните организации и ще гласуват против вариантите за държавен надзор.
От Международния център по нестопанско законодателство засега са оценили само варианта "Михайлова - Драганов", в който се опасяват от прекалено силния държавен контрол и възможността законодателят да определя позволените цели на НПО. Председателката на фондация "Бъдеще за България" Елена Костова обаче побърза да подкрепи първоначалните сини идеи за контрол. В предаване по националното радио тя заяви: "Моето мнение е, че всичко трябва да се контролира в тази страна, докато сме хора, които... непрекъснато се краде."
Около няколко принципа, на които трябва да отговаря законът, се обединиха в четвъртък следобед на работна среща във фондация "Отворено общество" юристи и изпълнителни директори на някои от най-известните НПО. Предложенията са разпратени до други сдружения, които да подкрепят, поправят или споделят нови идеи за бъдещия закон. Българският хелзински комитет, СБФС, програма "Демократична мрежа", ФРГО, фондация "Ценности", ЦИД са част от участниците, които изготвиха предложенията. Законът за нестопанските организации трябва да гарантира свободата на сдружаване, като се въведе улеснен единен режим на регистрация, гражданите свободно да определят целите, управлението и дейността на НПО, са част от идеите. Работещите с идеална цел са за това да се ограничи намесата на държавната власт в устройството и управлението им, за въвеждане на прозрачност и публичност върху набирането и изразходването на средствата, за контрол от донора. Фондациите смятат, че исканията им са отразени в по-голяма степен в законопроектите на ОНС и Иван Димов. След като проведат вътрешния си дебат, НПО ще изпратят подкрепените принципи в НС.
Вариациите за закона се превърнаха в изпит за организациите с идеална цел, които имат възможността да приложат наученото по семинари и обучения като възможности за участие в законодателния процес, техники за лобиране, механизми за контрол над властите. Странните идеи на законотворците обединиха третия сектор с общата мисия да повлияе върху работата на законодателната власт, за да бъде гласуван закон, който ще гарантира демократичността на гражданското общество в България.
На десетата национална конференция на СДС на делегатите беше препоръчано да търсят контакти с НПО, да се вслушват в техните "добри и конкретни предложения, съвместно разясняване и решаване на конфликти, за да може още по-добре да усъвършенстваме законодателния процес. " От доклада на депутатката Мария Брайнова за сътрудничеството на депутатите с НПО членовете на синята партия чуха, че организациите могат да действат като "куче пазач", което следи за правилното прилагане на вече приети закони.
"И структурите на партията трябва да работят с НПО", категорична е Екатерина Михайлова. Сега синьото мнозинство е на ход да изпълни решенията на партията и да се вслуша в препоръките на тези, на които ще служи законът.
СДС сам не може да спечели повече от 50 общини
Борислав Китов, депутат от БЗНС - Народен съюз пред "Капитал"
Отдавна Народен съюз настоява за среща със СДС за областните управители. Състоя ли се тя?
- Имаше няколко срещи. От СДС бяха Евгений Бакърджиев, Екатерина Михайлова и Христо Бисеров, от наша страна - Александър Праматарски и Стефан Личев. Бе обсъдена условна макрорамка, след което на 23 декември направихме предложение с конкретни имена и очаквахме да има окончателни разговори на върха - между Костов, Мозер и Савов. За най-голямо съжаление нищо такова не се случи. Това ни принуди да изпратим миналата седмица второ писмо, в което ги уведомяваме, че след като няма никакъв отговор и цялостно виждане за нашето участие в тези важни структури на държавната власт, ние просто не можем да вземем решение дали да участваме в областните управи или не. Убеден съм, че г-н Иван Костов е много зает, но в крайна сметка трябва да се намери време за един разговор. Ако речем, че основните фигури в областта са четири, това са общо 112 души. От тях ние имаме скромни претенции за около 20 места. Учудващо е, че не се намира време за подобен разговор. Ние не сме тези, които не са за диалог, а обратно - ние го търсим. Доказали сме, че сме една много здрава част от мнозинството и поведението на СДС е необосновано.
Ще има ли сериозен ответен ход?
- Да, просто няма да участваме в управлението на областите на политическо ниво. Няма да носим политическа отговорност.
ПГ на СДС има нова приоритетна програма за законодателството, тя обсъждана ли е с вас?
- Засега среща на двете групи не е имало. Със сигурност мога да кажа, че в приоритетите влизат законите, нужни за реформата в здравеопазването. За другите неща просто не е говорено. Диалогът липсва!
Как си представяте сътрудничеството в една управляваща коалиция?
- Искаме да бъдем информирани, да се чува нашето мнение, да чуем и съображенията за взимане на някои решения, за да можем най-малкото да сме наясно с мотива и с далечната им цел. Необходим е диалог. В семейството без диалог разводът е сигурен. Разрив настъпва и ако някой налага мнение. Диалогът е нужен в организацията, в коалициите, в ОДС, с опозицията. Световният опит е доказал основния принцип в политиката - там, където няма диалог, рано или късно се стига до развод.
Досега Народен съюз обикновено се отказваше от претенциите си. Ще отстъпите ли отново?
- Един коалиционен съюз трябва да почива на някакво споразумение. То може да бъде рамково или детайлно - ние нямаме нито едното, нито другото. Нещата са оставени на самотек - може да вървят успоредно, но може и да не вървят. Споразумението прави впряга на една каруца от два коня. Винаги единият е по-силният, разбира се, а другият тича в неговата стъпка. Но няма ли впряг, единият ще куца, другият ще тича, а каруцата няма да върви. Това е опасността. Затова настояваме за споразумение, което да гарантира управлението на ОДС.
СДС говори вече за споразумение за общо участие на изборите, но не и за общо управление, каквото вие искате от две години.
- Мисля, че те вече разбраха - централно споразумение за местни избори не може да се прави, защото на местно ниво интересите са различни и налагат различен подход. Трябва да се търсят споразумения по места. Зависи и от промените в избирателния закон.
Според мнозинството в СДС най-подходящо е кметските избори да са в един тур.
- Мисля, че това е неудачно. В някои големи сини градове това носи преимущества за СДС, но не е така там, където БСП е традиционно силна. Такъв закон задължително ще накара левите сили да се обединят. А за ОДС ще е много по-добре да има втори тур, за да консолидира гласове.
Как в Народен съюз гледате на това, че не успявате да накарате СДС да ви чуе, като грешна тактика ли?
- Нещата произтичат от това, че СДС има самостоятелно парламентарно мнозинство. Това им дава по-голямо самочувствие. Но на българското общество му е ясно, че не сме съгласни с някои постановки на СДС - както беше с лустрацията, със закона за политическите партии. Това за хората е индикация, че имаме своя позиция. Лошо е друго - да бъдеш сам срещу всички. Дори и след най-хубавото ядене човек има нужда от салфетка, с която да се избърше. И салфетката в крайна сметка става аксесоар. Далеч съм от мисълта да отреждам на Народен съюз само ролята на салфетка. Без съмнение имаме своето влияние. Факт е, че твърдо и все повече защитаваме интересите на определени икономически прослойки. Преди винаги са се подигравали, че сме съсловна, дори отраслова партия. Но светът отива натам - икономическите интереси на едно съсловие могат да бъдат облечени с политически идеи и в това няма нищо лошо.
Претопяването на разликата винаги води до намаляване на нюанса. А липсата на нюанс се нарича далтонизъм - човек вижда само в черно и бяло. Това в политиката е опасно. Господ е дал цветовете на дъгата, за да има дребни различия, а сливането на допълнителни цветове прави основния по-силен. От нюансирането ОДС само печели. Черно-бялото виждане може да докара само главоболие.
Не се ли самоуспокоихте прекалено от това, че според Европа за България е по-добре, ако бъде управлявана от коалиция, което в крайна сметка гарантира мястото на Народен съюз в управлението?
- Не, далеч не се успокояваме, защото си даваме сметка, че сме по-малките, а мечешката прегръдка е много силна и троши кости. Ние обаче търсим нашата самоличност, което ясно ще покажем на местните избори. На някои места дори да имаме общи кандидати вероятно ще играем с отделни листи, за да търсим нашето активно представителство в съзнанието на избирателите. Вярно е, че сме много малка парламентарна група, но това я прави мобилна. Всички наши депутати са с два, три и дори четири мандата, което означава, че като качество групата е доста мощна.
Хипотезата, че ако се яви самостоятелно на местните избори, Народен съюз ще спечели доста кметски места, не е ли прекалено оптимистична?
- Трябва да се прави разлика за кои населени места става дума. На база последните местни избори ние сме третата политическа сила след БСП и ДПС по брой на кметове. Разбира се, нашият електорат не е концентриран като този на ДПС и мисля, че няма да можем самостоятелно да вземем много общини. Но сега имаме 12.5 процента от всички общински съветници. А те са онази категория, която дава реално отражение на действителното съотношение на силите по места. Ние търсим най-малкото да повторим този резултат, което ще е изключително добро представяне.
Често г-жа Мозер обявяваше, че Народен съюз може да се коалира с ДПС. Това някакъв политически знак към по-големия партньор ли е?
- Не, не е. Има конкретни примери за доказателство, че това не са празни ходове. Да вземем общините Батак и Велинград. Там ОДС просто не могат да спечелят, ако не бъдат подкрепени от ДПС. В Асеновград движението разполага с 12 процента от гласовете, ние - с осем, максимумът на СДС е 24 на сто. Ясно е, че без ДПС там не може да се спечели. Затова работим традиционно добре с ДПС, особено където имат значителното мнозинство. И ще продължаваме да търсим сътрудничество с тях. С ясното съзнание, че дори това да не бъде желано от СДС, за нас е начин да реализираме по-голям брой съветници. Ако СДС в тези места откаже съвместно участие с ДПС, трябва ясно и категорично да каже: да, ние няма да играем с ДПС, но няма и да спечелим изборите. Ако това някой може да го каже, ние няма да сме.
Може ли СДС да си позволи да изгуби подкрепата на Народен съюз?
- Пак ще дам пример. В Пловдивски окръг има 14 общини. СДС без Народен съюз печели Пловдив (ако кандидатът е добър) и най-много още една община като Перущица. Толкова. Навсякъде другаде СДС няма да спечели. На миналите избори в Карлово, Марица, Раковски и Първомай спечели БСП, но Народен съюз имаше по-добри резултати от СДС. Така че, ако се направи една добра карта, а те не може да не са направили такава, трябва да им е съвсем ясно, че СДС сам повече от 50 общини не може да вземе.
А в управлението на държавата СДС може ли без Народен съюз?
- От гледна точка на практическо приложение и на обществена значимост - това би било равнозначно на самоубийство. Ако по-голяма част от обществото е ангажирана с реформите, това прави по-добро впечатление, по-добре се приема. Второ, когато кажеш "ресто" на някого, трябва да кажеш и защо.
Възможно ли е да се изчерпи вашето търпение от липсата на чуваемост в ОДС?
- Такава теоретична възможност съществува. Ако бъдат предприети неща, които са в разрез с нашите виждания и идеология, което ни уличава пред нашите избиратели в непоследователност, ще бъдем принудени да се оттеглим.
Това звучи по-скоро философски. А за конкретните компромиси на Народен съюз?
- Мисля, че по принцип човекът, който прави компромиси, е силният. А и ние си даваме сметка, че обстановката е много трудна и аз лично считам, че Костов в момента няма алтернатива като премиер. В никакъв случай няма да допуснем за дребни неща да слагаме прът в колелата. За нас не е дребен фактът, че още нямаме централа. Това е много болезнен въпрос, но ние го преглъщаме именно заради философското отношение към това, което трябва да се прави в държавата. Обаче не можем да си отговорим защо е нужно това да става. Вярно, конят има нужда от тояга, за да върви в пътя. Но ако много силно го биеш, или започва да хвърля къчове, или просто пада и умира. И в двата случая полза няма. Качественият ездач, качественият майстор на впряга използва и тоягата, и моркова.
БЗНС на Анастасия Мозер получи доста уроци за назидание от СДС. Не се ли отразиха те на самочувствието на партията ви, а и на коалицията Народен съюз?
- В политиката тези неща винаги се отразяват, но мисля, че в крайна сметка печели този, който намери подходящия момент. За нас този момент още не е дошъл. Дори да има известни обиди, незачитане, недоволство, в крайна сметка точката на кипене не е достигната. А когато я направиш изкуствено, никой не печели. Ние продължаваме да бъдем стожер на реформите, както сме поели задължение към избирателите. Не е ли факт, че единствените, които подкрепят СДС, сме ние?
По-често ви определят като ням сателит на управляващите.
- Безспорно тази идея е интересна и на нашите политически приятели, и на опонентите ни. Първите си мислят, че по този начин могат да ни асимилират. Това обаче е стратегическа грешка. Противниците използват това и привличат в своя лагер част от разочарованите ни привърженици. Истината е, че докато опозицията има известна логика да го прави, няма никаква логика да се прави от СДС, защото при всички положения това само ще прехвърли наши потенциални избиратели при евролевицата и БСП.
"Кремиковци" рекламирал собствената си смърт за 400 хил. долара
"Как може да продаваме за един долар предприятие, от което се краде по няколко милиона лева на ден. " Това е въпросът, който средният данъкоплатец в държавата си задава по повод приватизацията на "Кремиковци" и избухналия междувременно скандал около мащабната рекламна дейност, развивана от уж закъсалия металургичен комбинат.
Преди десетина дни в. "Пари" публикува данни за условията, по които "Кремиковци" е сключвал рекламни договори за десетки хиляди долари с агенцията на журналиста Иван Такев "Имидж" ООД. Харченето на пари за ненужна реклама от губещо държавно предприятие в режим на финансова изолация само по себе си е скандално. Още повече че договорите са били уреждани от шефа на отдел "Маркетинг" в "Кремиковци" Камелия Такева, съпруга на Иван Такев.
По-важното обаче е, че рекламата далеч не е единственото направление, по което през последните месеци са били преливани пари на "Кремиковци" към частни джобове. Оказва се, че докато началници на комбината тръбяха наляво и надясно колко зле е комбинатът, с лека ръка са били пръскани пари за ненужни ремонти, за спортните отбори на "Кремиковци", за новогодишни сувенири (на стойност 30 млн. лева!).
В крайна сметка общата сума, разхвърляна по отделните пера, трудно може да бъде изчислена и от хора, които имат достъп до счетоводството на комбината. Може би най-скандалното в случая обаче е липсата на каквато и да е реакция от страна на държавата, която все още продължава да е собственик на "Кремиковци". Единственото логично обяснение при подобно нехайство е, че шефът на "Кремиковци" Дилян Димитров не е осъществил сам източването - най-вероятно за това са му помагали и тези над него.
"Ако до два месеца "Кремиковци" не се продаде, просто ще спре", заяви отчаян на 20 септември миналата година Дилян Димитров. Пет дни по-късно шефът на металургичния комбинат е подписал двата договора с агенцията на Иван Такев.
Първият от тях предвижда отдаването под наем на шест рекламни пана, за което "Кремиковци" се задължава да плати на два транша общо 57 600 долара. По втория договор се предвижда отстъпването на голям билборд по пътя за аерогара София. Наемът за него е определен на 48 000 долара. Част от тази сума - 17 000 долара, е била приспадната, тъй като изграждането на съоръжението е станало за сметка на "Кремиковци".
В крайна сметка сумата, платена от "Кремиковци" по двата контракта, възлиза на 105 600 долара. Това е най-големият "имиджов" разход, но е имало и други. На фирмата "Мегатекс Сайн" ООД са отпуснати 25 125 долара (без ДДС) също по договор за монтаж на рекламни пана. ЕТ "Перфект ЛБС" получава поръчка за 17 275 долара, "Меджик лайн ентерпрайзиз" ЕООД - за 29 088 долара... И така нататък, докато между знайни и незнайни фирми не са били поделени близо 400 000 долара. Сума, не чак толкова голяма, но не и малка, като се има предвид, че в същото време "Кремиковци" трупа задължения към основни свои доставчици, не плаща заплати на работниците си и проси държавни субсидии.
Няма обяснение защо при това състояние на "Кремиковци" му е нужна изобщо реклама. Над 80% от продукцията му е за износ, а клиентите в страната са традиционни. Не е ясно и защо въпреки острия недостиг на оборотен капитал в повечето случаи се е предвиждало авансово изплащане на договорените суми. При разглеждането на договорите могат да бъдат открити и такива юридически "бисери" като договора с фирмата "Валмонд'с" ООД, който носи резолюция от Дилян Димитров: "Плащане - днес! Оправете договора след това! " След което на фирмата са преведени 5 млн. лева в брой.
Според източници от предприятието, докато в "Кремиковци" се е изпълнявала антикризисна програма, с благословията на неговите шефове са били хвърлени 960 млн. лева за ремонт на почивната станция на Витоша, 240 млн. лева за стадиона в Ботунец, 208 мил. лева за вилата в Китен. Отделно са били осигурени 143 000 германски марки за нов автобус на футболния отбор. Още 86 000 марки е струвал автобусът за баскетболистките.
Още от времето на Лилян Вачков е ясно, че "Кремиковци" системно се източва по класическата схема със завземане на входа и изхода на предприятието. Навремето тя се прилагаше от дъщерната фирма на Мултигруп, която доставяше суровини на разсрочено плащане и получаваше вместо пари метали. По- начало тази схема не е лишена от смисъл, тъй като компенсира хроничната липса на оборотен капитал в "Кремиковци". Проблемът е там, че "Интерстийл интернешънъл" получаваше металите на цени под себестойност, което й позволи за сравнително кратко време да изсмуче голяма част от печалбата на комбината.
През последната година и половина се твърдеше, че тази практика е прекратена. В действителност обаче по утъпканата от "Мулти" пътека сега са заели позиции новите фаворити на "Кремиковци" - "Дюферко" и "Дару металс". Двете фирми единствени получиха договори за доставка на въглища с комбината на търга през март миналата година. Срещу доставките на въглища те получават на бартер готова продукция. Твърди се, че така двете фирми дават възможност на "Кремиковци" да продължи да работи. В същото време бартерът излиза твърде скъпо на "Кремиковци", смятат източници от предприятието.
Според първоначалния договор горещо валцуваните рулони на комбината би трябвало да продават на двете фирми по 175 долара за тон. От миналия март досега обаче са подписани няколко анекса, което е свалило цената на метала до 168 долара за тон, което вече е под неговата себестойност.
Единият ефект от това е дадената възможност срещу доставените въглища "Дюферко" и "Дару металс" да продават кремиковската стомана на европейските пазари на цени, по-ниски от тези, на които самият комбинат би могъл да продава. Според източници от "Кремиковци" преди време негови метали от бартера срещу въглищата са били търгувани под себестойност на пазарите в Солун и Амстердам. При тази схема опасността от налагане на антидъмпингови санкции остава изцяло за сметка на "Кремиковци". Другият негативен ефект е, че комбинатът допуска да бъде изместен от традиционните си пазари от фирми-посредници.
Единственият начин да се спре изтакането на "Кремиковци" е незабавната приватизация на комбината. Ако някой даде не един долар, а един лев за предприятието, сделката пак ще бъде печеливша за държавата. Вместо да пълни бюджета, "Кремиковци" го изсмуква, всеки ден работа на комбината трупа нови дългове към сегашните 300 млн. долара и над него тегне напълно реалната заплаха от загуба на европейските му пазари заради налагането на антидъмпингови мерки. Така че вземе ли някой "Кремиковци", народът може да празнува.
БСП - новият брачен договор
В кабинета на Стефан Продев, главният редактор на вестник "Дума", виси пейзаж от жанра, за който публиката обикновено се пита какво е искал да нарисува художникът и какво притежателят й си мисли, че тя представлява. В сряда за снимка в същия този кабинет се събраха всички течения в БСП. Кадърът обаче изглеждаше също толкова неясен, колкото и абстрактната картина над главата на Продев.
Сюжетът на планьорката в сряда бе повече от тривиален. Около редакционната маса на "Дума" се бяха събрали Георги Първанов, Александър Лилов, Димитър Иванов, Чавдар Кюранов, Красимир Премянов и Минчо Минчев, за да съобщят медиите, че "в БСП се ражда мир, че всички идейни образувания в нея се солидаризират с коалиционната й политика, че от днес решенията на Висшия съвет стават закон за всеки от нас", по думите на Продев.
Събрана накуп, новата седморка естествено не можа да роди нищо друго, освен да преповтори познатите постановки за единодействие вместо единомислие.
По коледа бившият и настоящият председател на БСП се срещнаха на доста символична среща - две години, след като Жан Виденов сдаде поста си на председател на БСП, а Първанов реши, че може да излезе на сцената като полезния компромис. На чаша червено вино в редакцията на "Дума" се бяха събрали бившите лидери на БСП. Виденов не дойде, но за сметка на това час преди коктейла разговарял с Първанов на четири очи, естествено за местните избори. След срещата председателят на БСП обяви, че се е водил коректен диалог. Въпреки жеста обаче Виденов не пропусна по-късно отново да отбележи, че четвъртофевруарската линия е била гибелна за партията и страната.
Месец преди това пък двамата основни неформални играчи, които претендират, че държат реалните оръжията в БСП, вече се бяха срещнали. ДЕР и "Открит форум" се събраха в офиса на Премянов въпреки официалните си противоречия. Дори взаимно си отправиха комплименти колко са полезни за партията.
Двете течения, предвождани от бившия шеф на Шесто и бившия шеф на червените депутати, явно бързо преминаха от студена война към студен мир. И не защото има някакво затопляне.
От левоцентристките коалиции, които Движението за единение и развитие на БСП (ДЕР) щеше да прави, нищо не се появи наяве, а "неполитическите" вестници в районите, където има червени кметове, така и не видяха бял свят. "Системата за финансово-стопанска дейност" се ограничи само до практическото придобиване на вестник "Дума" от Димитър Иванов. А и самите генерали започнаха да губят тежест. През седмицата ексначалникът на разузнаването Бриго Аспарухов обяви, че напуска движението, като между другото спомена, че щял да се занимава със структурите на партията. След като не успя да официализира ДЕР като структура в БСП, явно о.з. генералът е решил да се захване сам да си изгражда подкрепа, тъй като в ръководството на партията явно не ценят неговите геостратегически концепции.
"Откритият форум" на Премянов продължава да повтаря, че трябва да има ново заседание на конгреса, но редовни посетители на сбирките му останаха само беловласите симпатизанти и запазилите вярност колеги от правителството на Виденов. По-сериозни са претенциите му към подготовката на партията за местните избори и състоянието на апарата. Макар че от поста си на регионален лидер в Пловдив на Виденов ще му е много трудно да оправдае почти сигурната загуба на на втория по големина син град.
Премянов в последно време отново се вживя в старата си роля на посредник и предпочита да дублира "депутатските десанти" по места, спускани от "Позитано" 20, както според местната преса е направил в Шумен - няколко дена преди червените депутати да се изсипят в града, Премянов провел конфиденциален разговор с кмета. Тази тактика се поддържа и от "генералите", които на пръв поглед инцидентно се появяват, за да основат свой дискусионен клуб в град, в който обикновено БСП си има проблеми с кмета.
Практически всички, които претендират да имат някакво влияние върху "Позитано" 20, в различни комбинации се опитаха да наложат примирие. Завръщането към партийната централа обикновено е символично - предстои поредният трус в БСП. В очакване на местните избори всички, които все още имат претенциите да притежават част от вече не толкова обширното наследство на бившата партия-държава, се стремят да заемат местата по партера, за да могат след вече провъзгласения от опозиционерите в БСП провал на изборите да заемат ложите.
Миналата неделя Първанов обяви, че опозицията трябва да подготви не алтернатива, а алтернативи, за да се бори не срещу Иван Костов, а за смяна на модела на прехода в България. Това обаче явно звучи твърде абстрактно за редовите членове и в провинцията повтарят, че Костов е единственият враг.
Пред седморката на партията лидерът на БСП се похвалил, че освен с Томов, Петков, Дертлиев и Доган вече водил разговори с Александър Паунов от едно от БКП-тата и либералите на Петко Симеонов. Всъщност Първанов задоволи претенциите както на марксистите на Минчо Минчев, така на генералите, представлявани от Димитър Иванов, под чието крило отдавна се приюти Петко Симеонов.
Двете противоположни амплоа, в които лидерът на соцпартията започна да се появява, може и да консолидират за известно време соцпартията, но със сигурност разводняват инициативите на БСП. От друга страна, тази двойственост явно изтощава противниците му, които не могат да критикуват Първанов, който избягва да взема по-категорични позиции.
Първанов отказа да подпише каквито и да е документи с представителите на ДЕР и "Открит форум", тъй като не били на неговото равнище. Премянов обаче също не се ангажира с подпис под документ за официално прекратяване на споровете в БСП. Новият брачен договор в БСП остана отворен за доизясняване на клаузите в него... докато стане ненужен.
От това обаче патовата ситуация в партията не се разрешава, а само се задълбочава, защото се отлага за след местните избори, когато е възможно пак да се разгорят спорове за оценка на двете години управление, този път на Първанов.
В началото на 1997 г. в БСП се роди идея за операция чисти ръце. Тя така и не се осъществи и остана само за пред медиите, а Премянов, след като написа мемоарите си, отново е сред основните фигура в БСП. Пречистването никога не е било характерна черта на БСП, но междувременно Първанов вместо да се опитва неуспешно да изолира противниците си, може да им даде малко въздух - на Премянов да изготвя коалиционната политика на БСП, на Румен Гечев - икономическата, а на Виденов - международната, поне за месец. Ако не друго, поне БСП ще влезе в новините с нещо оригинално.
Булгаргаз влиза в концесията за Галата
Ако всичко върви по план, след малко повече от година фирма "Петреко" ще е първата и единствена, която ще добива природен газ в офшорната зона на България. Това ще сложи точка на един дълъг период на проучвания и оценки, който стартира през 1991 г. с предоставянето на лицензи на шест чуждестранни компании за проучване и добив на нефт и природен газ в черноморския шелф на България. Притежатели на лиценза за района на Галата бяха българската държава, представлявана от бившия Комитет по геология и минерални ресурси, впоследствие от Министерството на околната среда и водите (50%), "Тексако" (20%), "Ентърпрайз ойл"(20%) и OMВ (10%). През 1993 г. един от сондажите показа наличие на газ и възникна въпросът за икономическата ефективност на находището. Оценката показа, че то разполага с около 1.4-1.5 млрд. куб. м природен газ. "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" обявиха, че такова находище от малък тип не представлява търговски интерес за тях и продадоха участията си на неизвестната дотогава у нас компания "Петреко".
"Петреко САРЛ" е регистрирана в Люксембург и е дъщерна фирма на Melrose Resources plc. със седалище Единбург, Шотландия. След специални промени в Закона за концесиите през 1997 г. лицензионните договори бяха преобразувани в концесионни и стана възможно "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" да продадат и прехвърлят на "Петреко" своята част от концесията за проучване и добив на нефт и природен газ от блок No3 край Галата. Австрийската "ОМВ Акциенгезелшафт" запази своето участие. Част от екипа на "Тексако" и "Ентърпрайз" остана в България, но този път в структурата на "Петреко". За разлика от "Тексако" и "Ентърпрайз ойл", "Петреко" е малка и гъвкава компания, специализирана в експлоатация на малки находища. В блок N3 на Галата е възможно наличието на още толкова газ, но това не е доказано. В първия случай експлоатацията на находището би продължила 6-7 години, а във втория 13-14, което е чувствително по-малко от предвидените в закона 25 години.
След промени в условията на концесията през ноември 1998 г. по искане на участниците и с одобрение на Министерския съвет държавното участие бе намалено от 50% на 35%, а таксата площ - редуцирана от 125 до 50 долара на кв. км. "ОМВ" притежава 162/3% от концесията, а "Петреко" - 481/3%. Промените в договора бяха наложени от намалелия интерес на чуждите фирми към българските находища, от влошената международна конюнктура и от съществуващите прецеденти в други офшорни блокове. Естествено е при това положение оставащите компании да търсят повече гаранции за дейността си, по-добри условия, съпроводени с мажоритарно участие.
Някои от промените в концесията влизат в сила едва след като бъде деклариран търговския характер на откритието. Според концесионния договор след обявяване на търговския характер на откритието 35%-ния дял на българската държава трябва да се поеме от българска търговска фирма. Кандидати бяха Булгаргаз и "Дав - България", която беше представена като част от английската група "Дав" с шеф бившия министър на енергетиката във Великобритания лорд Грей. "Петреко" също е в структурата на тази групировка. В крайна сметка Министерският съвет определи Булгаргаз за приемник на българския дял. Българският представител обаче според концесионния договор трябва да бъде одобрен от останалите участници в концесията. От "Петреко" казват, че работят добре с Булгаргаз и няма причина да не приемат предложението на българското правителство. Според някои български експерти обаче това сътрудничество може да се превърне в сериозен проблем за българската газова компания. Тя трябва да осигури инвестиции пропорционално на своето участие и при всички положения те ще бъдат от порядъка на десетки милиони долари. "Петреко" има намерение да продължи сондажите, а това ще изисква още инвестиции, за които няма гарантирана възвращаемост. Дали ще бъде в състояние Булгаргаз да участва пълноценно във финансирането на този проект и доколко е оправдана подобна рискова инвестиция? В момента националната газова компания има огромни по размер несъбрани вземания от потребителите и също толкова големи задължения към държавния бюджет. Булгаргаз трябва също така да изпълнява стриктно договорената с "Газпром" инвестиционна програма за разширяване на транзитните газопроводи. Газовата компания трябва да насочи средства и към проекти за битова газификация, ако има наистина намерение да изпълнява заложените в правителствената програма енергийни приоритети.
Вносните цигари поскъпват с 30 на сто
През изминалата седмица Министерският съвет с постановление определи цените на тютюневите изделия от местно и вносно производство. Промените в цените са следствие от новата Митническа тарифа за 1999 г. и от промените в Закона за акцизите. За успокоение на тези, които пушат български цигари, техните цени остават непроменени, но те бяха повишени преди няколко седмици. Фиксират се единствено цените на някои нови разновидности. Пушачите на вносни цигари ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, тъй като цените им се вдигат между 25% и 30%. Значително по-голямо е увеличението при вносните пури и вносния тютюн за пушене.
Покачването на цените на вносните цигари е продиктувано от желанието на управляващите да защитят по-добре цигарите родно производство. В новата Митническа тарифа митото върху вносните цигари е увеличено от 40% на 68%, а към Закона за акцизите е прибавен текст, според който цигарите с филтър се облагат с 2 лева на къс плюс 30% от продажната цена на производител или вносител. Според търговския министър Валентин Василев фиксирането на цените на вносните цигари е направено на базата на постъпилите и впоследствие обсъдени предложения на основни вносители.
В приетото постановление се прави опит да се сложи известен ред в търговията с цигари, като се регламентира минималната търговска отстъпка за търговците на дребно на тютюневи изделия в размер не по-малко от 60% от общата търговска отстъпка. Решението е с цел ограничаване на прекупваческите вериги.
Министър Василев заяви, че се готви да направи предложения за изменение на Закона за тютюна, които ще целят отнемане лицензите на фирми, които не изпълняват договорите си за изкупуване на определени количества тютюн от производителите. "Не само Булгартабак трябва да гарантира изкупуването на тютюн, за да откликне на желанието на производителите, особено като се има предвид, че той е в процес на приватизация и скоро ще стане частна фирма", подчерта Василев. Той припомни, че при миналата кампания по изкупуване Булгартабак е изкупила повече от 1000 тона тютюн над договореното с производителите. Що се отнася до приватизацията на Булгартабак, Министерството на търговията е поставило няколко условия. Запазването на марката и гарантирането на изкупуването на тютюна са неизменни условия към бъдещия собственик. Един от критериите при избора ще бъде възможността на купувача да осигури нови пазари за българските цигари.
Големите дългове на предприятията спъват приватизационните сделки
Нарастващата задлъжнялост е една от основните причини за бавната приватизация. Дружествата непрекъснато се обезценяват, което кара потенциалните купувачи да изчакват, да протакат преговорите и понякога да поставят неизпълними условия.
Управляващите сега са изправени пред крайно непопулярната и социално опасна алтернатива да затворят голям брой предприятия накуп или да направят отстъпки и за пореден път да поемат задълженията на предприятията.
През 1998 година
Другата възможност е с цената на известни разходи от бюджета да бъдат уредени дълговете на предприятията при реализирането на приватизационната сделка. На практика обаче това е много трудно при съществуващото законодателство. Едва ли някой от изпълнителната власт си представя какво ще стане, ако за всяко конкретно предприятие се иска вотът на парламента. Дори и за сделки с незначителен касов приход.
Най-общо
Най-сложен е проблемът с държавните вземания - за данъци и към ДФРР. Към тях трябва да прибавим и задълженията към банки в несъстоятелност.
С промените в закона за приватизация от тази група отпадат задълженията на предприятията по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), които могат да бъдат отписани във връзка с приватизацията. За останалите обаче важи Законът за събиране на държавните вземания, който позволява само еднократно разсрочване в рамките на три години по решение на министъра на финансите. Това правило важи дори и при обявяване на предприятието в процедура по несъстоятелност. Или другите кредитори имат право да направят отстъпки с цел да си приберат парите след известно време, но държавата - не. За разлика от другите кредитори държавата не може да приема нищо друго освен пари. Нея не можеш да я прилъжеш с акции, активи, други вземания.
Държавните предприятия също имат огромни проблеми с длъжниците. Водеща позиция сред кредиторите от тази група имат Националната електрическа компания и Булгаргаз, които в края на деветте месеца на миналата година имат около
Като държавни предприятия те отказват да правят отстъпки. Двете компании имат доста големи задължения и към бюджета. В минали години честа практика беше да се правят така наречените триъгълни схеми, при които бюджетът "забравяше", че има да взема от НЕК и Булгаргаз, а те "забравяха" да си търсят парите от длъжниците, които в голямата си част бяха субсидирани предприятия. Сега обаче подобни операции са невъзможни - правителството се отказа официално от тях с тригодишното споразумение с МВФ.
Как би могъл да бъде решен проблемът?
Ще се абстрахираме от първосигналното решение да се опростят задълженията на фирмите. За това трябват пари, а заделените в бюджета близо 240 млрд. лева за структурни реформи не могат да стигнат за покриване на всички задължения на фирмите. Към 30 септември 1998 г. те надхвърлят 1 трилион лева. Единият вариант е да се даде възможност на фирмите кредитори да продават вземанията си на трети лица. Държавата също може да продава примерно вземанията си по ЗУНК. Така ще се ускори и приватизацията на длъжниците, тъй като новият кредитор ще може да се възползва от полагащите му се права да замени вземанията си със собственост, като избегне обективните и субективни пречки при контактите си с Агенцията за приватизация. Към тези схеми при всички случаи има интерес. Преди няколко месеца имаше два-три кандидата да купят вземанията на Булгаргаз от "Химко". Търгуването на вземанията ще раздвижи и пазара на ценни книжа. Разбира се, за подобни операции е нужно време, което се определя от финансовото състояние на предприятията.
Иван Костов решава конфликта в НИХФИ
Конфликтите около Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) се изостриха дотам, че се наложи премиерът Иван Костов да се заеме със случая. В сряда премиерът се срещна с членове на подотрасловия съвет за тристранно сътрудничество "Химия и нефтопреработваща промишленост" по повод напрежението в НИХФИ. На срещата присъстваха ръководството на НИХФИ, представители на КНСБ и на Асоциацията на дружествата от фармацевтичната промишленост и депутати. Отново бяха потвърдени констатациите, направени месец по-рано на заседание на подотрасловия съвет за социално сътрудничество. Всички страни признават наличието на социално напрежение в института заради опита да бъдат уволнени повече от 170 души. В действителност това е използвано като натиск на 100 от тях безсрочните трудови договори да бъдат преоформени в срочни. Окончателно са освободени само 10 души. Прието беше също, че такива драстични съкращения са недопустими при липсата на разработена организационна и управленска стратегия.
