Конкуренцията като фурнаджийска лопата
В приватизацията стават най-различни нелогични случки. Те, разбира се, трябва да бъдат обяснени с добри намерения, за да се укрепи имиджът на раздържавяването. Случва се например Агенцията за приватизация да удължи срока за подаване на оферти за БТК с почти два месеца. Случва се и да откаже да приеме офертата на "Лукойл" за "Петрол", защото срокът е изтекъл. Странното е, че двата почти противоположни случая се обясняват с желанието да се създадат условия за конкуренция (). Първо, удължаването на срока за БТК щяло да позволи на повече кандидати да участват в наддаването и така да увеличи конкуренцията. Второ, не може да се приеме нова оферта за "Петрол", защото това е в противоречие с процедурата за приватизация. А и в крайна сметка не можем да позволим на "Лукойл" да купи хем "Петрол", хем Нефтохим, защото това е пазарен диктат и няма да има конкуренция в бранша.
Хубавото на завъртените обяснения е в това, че никой не може да възрази срещу конкуренцията. Нали тя е в основата на пазарната икономика. Затова държавните чиновници правят конкуренцията с цената на всичко и най-вече чрез административни мерки. Интересно е например как в края на миналата година Агенцията за приватизация искаше да обяви ново набиране на оферти за ДЗУ, въпреки че срокът за подаване на предложения беше изтекъл и имаше един кандидат. Тогава идеята беше обяснена на посредника по сделката "Роланд Бергер" отново с мотива конкуренция - един кандидат е малко, ако съберем нови оферти, може да дойдат повече. След това държавните чиновници очевидно се притесниха, че разиграването на единствения купувач може да завърши с международен скандал, и се отказаха. Същите много по-логични опасения от международен скандал са налице и при отказа да се приеме офертата на "Лукойл". Но защо тогава някой трябва да обяснява случая с желанието за спазване на процедурата и с конкурентна политика? И не е ли ясно на всички, че "комедията от грешки" идва от принципа "както ви се харесва"?
Комсомолът - преди да се роди и след това
Галина Стоянова
В партийните си кабинети вече са Евгений Бакърджиев, Христо Бисеров, Екатерина Михайлова. Със закъснение идва Илия Петров. Две притеснени момичета стоят в ъгъла на фоайето. Координаторът почти ги подминава и изведнъж разпознава в тях кадри на бъдещия младежки съюз на демократичните сили. След минути в сградата пристига и Иван Костов.
Екатерина Михайлова разкритикува Велислав Величков, че не се явил на сбирката, специално организирана за бъдещото учредяване на МСДС.
Координацията на младежките сили с лидерска помощ е отложена поради липса на желаещи. Още преди да се учреди, МСДС показа пълна незаинтересованост от собственото си предстоящо раждане.
Националната конференция на СДС през октомври вписа в устава на партията създаването на младежка организация. Определен бе и възрастовият таван за членство в нея - 33 години. Главният секретар Христо Бисеров стана идеолог и ръководител на младежкото направление, под неговия контрол трябва да премине цялата процедура по конституиране на МСДС. Моделът е изцяло привнесен от копираните от СДС традиции на християндемократите в Европа. Тази организация няма нищо общо с комсомола, защото БКП твърдеше, че ДКМС е отделен и независим от партията съюз, каза депутат от мнозинството. За разлика от комунистите сегашните управляващи публично афиширали партийната принадлежност на младите, които по устав са и членове на СДС. Да се знае каква е идеологията им и мястото на съюза в политическия спектър. Идеята била тези хора да се подготвят отдалече за властта и да се изкачват постепенно в партийната йерархия.
На 12 януари лично Иван Костов съобщи, че върховният орган на СДС - Националният съвет, е взел решение да сформира инициативен съвет за учредяване на МСДС.
Членовете на инициативния съвет съвпадат с анонсираните нови лица на управляващата партия, които получиха от шефовете си мандат да прокламират политиката на СДС. Дори координаторът на партията Илия Петров зае място в групата. Още по-изненадващо в нея бе записан и председателят на Столичния общински съвет Антоан Николов, чийто отговорен властови пост най-малко предполага младежки занимания.
Никой, нито партийните лидери, нито младите инициатори не се нагърби да разясни с каква политическа задача и идейна подплата МСДС ще търси място на политическата сцена. На шега приетата и бързо отшумяла новина за синия комсомол показва само една конкретна цел на СДС. Тя няма нищо общо с европейския модел за структуриране на партиите, нито пък с идейното и възрастовото доизграждане на новата партия СДС. Обещаният младежкият съюз просто е натоварен да замени някак си провалената идея на управляващите за "банка кадри". Вместо това прибързаното обявяване на младежкото начало само доказа за пореден път кадровите празноти в сините редици. Същите хора, които трябваше да попълнят списъците на кадровата банка, ще градят и младежкия съюз. Същите хора се писаха и членове на комсомола. Защото въпреки твърденията на Иван Костов, че още за подготовката на президентските избори младежките клубове на СДС доказали активността си, очевидно е, че желаещи комсомолци не прииждат на тълпи към "Раковски" 134. Под въпрос вече е и дали сините не обявиха прекалено рано датата за учредяването на МСДС - 3 април. Проблемът дори не е в партийната дисциплина на избраните да структурират младежката база на СДС. Очевидна стана неизличената вътрешна съпротива на българите под 33 години да членуват в комсомол, пък бил той и под крилото на победилата демокрация в края на ХХ век.
Надпреварвайки се да ухажват младите, политиците измислят всякакви форми, за да ги накарат да приемат атмосферата по коридорите на властта. Но песента "Комунисти, комсомолци... " още заглушава техномузиката на "Метрополис", намерила сцена дори в президентството.
Макар да притежава властта в държавата, СДС не би могъл с едно партийно решение да промени нагласите на няколко поколения българи. Ще се наложи да изчака. Иначе и МСДС ще иде в партийния архив заедно с празните списъци за членската си маса като пореден несполучлив опит след политическото ухажване.
Ако видите групичка младежи да стои на мокета пред някоя от залите на НДК, това може и да не е поредната секта. Това стана практика на членовете на Социалистическия младежки съюз (СМС), които бяха възмутени от решението БСП да има две официални младежки организации. След създаването на Българската социалистическа младеж (БСМ) през 1994 г. между двете организации възниква ожесточен конфликт, който обаче в момента не съществува. Голяма част от членовете на СМС са безработни. Съюзът е силен в малки градове като Кресна, Златоград, както и в Благоевград, Враца, Пловдив. В академичните центрове по-добре представен е Българският студентски съюз, който също е организация, оцветена в червено. Със съдействието на фондация "Солидарно общество" (Нора Ананиева) СМС предлага на вниманието на институциите и политическите партии нов обществен договор "Младежта на България".
Българската социалистическа младеж (БСМ) е по-настъпателната организация на БСП, а членовете й редовно твърдят, че отношенията между БСП и БСМ не се градят на базата на равнопоставеност и зачитане на взаимния интерес. Някои от тях доразвиват тезата технологично - липсва им ресурсът на властта, затова пък демонстрират самочувствие, че са изпреварили партията столетница в обновяването на социалдемократически идеи. Младите обвиняват създателите си, че имат страх от нова политическа програма и от подмладяване на партията. Според председателя Владимир Владимиров членовете на БСМ са "средностатистически българи, борещи се с живота", а членството в съюза дори препятствало професионалната им реализация, тъй като нямали достъп до държавните учреждения.
Още името на младежката организация на евролевицата говори за нейния създател Александър Томов, който има навика да кръщава формациите си със звучни имена. ЕЛМА - Европейска лява младежка алтернатива, която по документи има 2000 члена и 70 регионални клубове. От централата твърдят, че не са част от евролевицата, макар и да имат много общи членове. Практиката е същата и в останалите партии - при нужда броят едни и същи членове и в партията, и в младежкото крило. През декември 1998 г. евролевицата допълнително подпомогна учредяването на студентска асоциация "Европа", която по програма трябва да работи по проблемите на висшето образование. Създаването бе анонсирано от лидера Александър Томов и придружено с обявената нужда на партията му от около стотина млади водачи. Затова Томов директно заяви, че ще си изберат определен брой младежи, за които да се грижат и впоследствие да вкарат в ръководството на партията. Дадени бяха и обещания за обучение в чужбина, но според евромладежи средствата не достигнали.
Да се превърнат в най-мощната организация пък са си пожелали от бъдещата младежка либералдемократична конфедерация. Явно вдъхновени от амбициите на Ахмед Доган и Димитър Луджев, членовете на Младежката радикалдемократическа федерация (МРДФ), младежите на "Нов избор" и Младежкият съюз на академичните дружества към ДПС са решили да заемат място в политическия живот, като според тях са получили обещание от ЛДС за сериозно участие в предизборната надпревара.
Като член на управляващата коалиция ВМРО също може да бъде причислена към организациите с бъдеще. Младежите на тази организация могат да имат най-различни убеждения, но при тях водещи трябвало да бъдат идеализмът, патриотизмът и сантиментът. За разлика от останалите младежки организации те имат щастието да са материално обезпечени, като отдават под наем сгради. Имат и собствена страница в Интернет, където ВМРО има световната слава на терористична организация. Младежите националисти се стремят да популяризират максимално своите идеи, като отбелязват исторически събития било то чрез походи, екскурзии или други мероприятия. Всички членове обаче са категорични - властта не е тяхна самоцел, няма го момента на кариеризъм.
"Дарик" радио навърши шест години
Шестият рожден ден на "Дарик" радио беше тържествено честван миналата седмица в ресторант "Планет" в присъствието на много журналисти, политици и бизнесмени. Сред гостите бяха премиерът Иван Костов, шефът на парламента Йордан Соколов със своята съпруга, министрите Валентин Василев, Богомил Бонев, Надежда Михайлова. Да поднесат своите поздравления бяха дошли представители от евролевицата, бизнесблока и бизнесмени. Премиерът Костов беше награден за политик на 1998 г. на "Дарик" радио. Той получи малка статуетка "Нестинарка", а един от спонсорите на предаването "Седмицата" връчи на Костов огромна, почти един метър висока, бутилка под формата на пушка, пълна с вино. Емилия Иванова беше обявена за глас на "Дарик" радио за 1998 г. "Доволен съм от развитието на "Дарик", каза неговият собственик Радосвет Радев. Това, което направихме, е доказателство, че от медиа може да се печели. В този смисъл това е поредна успешна година за нас. Открихме нови станции в Шумен, Габрово, Хасково. "Хоризонт" е единственият конкурент за нас, но със сигурност нашата позиция е много стабилна."
Радиото има намерение да открие свой филиал в Скопие. Идеята програмата на частното радио да звучи и в Македония била още отпреди три години. За осъществяването на своя проект ръководството на "Дарик" се надява на помощ от външния министър Надежда Михайлова. Радиото, което вече може да се слуша от цялото българско население, смята да открие няколко свои станции и на територията на Южна България. След като от известно време "Дарик" звучи и по Интернет, от следващата неделя в частния радиоефир тръгва и предаване, адресирано до всички негови слушатели по света.
Четиридесет и шест на сто от слушателите на радиото не искали повече да слушат политика е резултатът от социологическото изследване на аудиторията. По този повод радиото щяло да си наложи лека преориентация на програмата. Специално за рождения си ден частната медиа преотстъпи ефира изцяло на гостували в него известни личности - вицепремиер Веселин Методиев, депутатът от БСП Иво Атанасов, прессекретарят на президента Нери Терзиева, членът на НСРТ Георги Лозанов в компанията на Валя Ахчиева, Любен Дилов-син и Петър Волгин.
Накратко
Част от новите текстове в закона за приватизацията вече са приети. Утвърдена е поправката, че правителството ще приема списък от предприятия, за които ще се допуска плащане само веднага и в брой. С това списъкът става забранителен за евентуални сделки с работническо-мениджърски дружества. Депутатите гласуваха предприятия с активи под 1 млрд. лв. да се продават от ресорните министерства, а над тази граница - от Агенцията за приватизация.
България ще бъде сред 80-те държави, които ще участват в международната конференция, посветена на борбата срещу корупцията, под патронажа на президента на САЩ Бил Клинтън. Форумът ще се проведе от 24 до 26 февруари във Вашингтон.
ПГДЛ няма да участва в консултациите при председателя на НС по приемането на Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата. Според Георги Първанов мнозинството от 15 месеца бавело позицията си и нямало готовност за сериозни разговори, така че консултациите щели да бъдат безполезни.
Призовка за министър Тагарински
Освен въпроса ще има ли пак сълзи в очите на министър Марио Тагарински, след като Конституционният съд отмени лустрационните текстове от Закона за държавната администрация, публиката има още няколко съвсем резонни питания:
Какво ще прави г-н министърът с данните от декларациите фантоми? Къде се съхраняват те? Кой ще борави с тях, при положение че са незаконни - на "Раковски" 134 или в някое друго ведомство? Защото едва ли стават за чисто колекционерство.
Самото задействане на задължителното попълване на такива документи преди акта на Конституционния съд е в противоречие както на самия закон за лустрация, така и на разпоредбите от конституцията, които гарантират личната неприкосновеност на всеки гражданин, в това число и на всички лични данни за него. Законът предвиждаше наистина изброени категории граждани да не могат да заемат определени длъжности. Управляващите направиха и приеха този закон по своя логика, която вече знаем. Но въобще не ставаше дума, нито пък законът го предвижда - хайде всички на държавна служба да си напишат всичко от житието-битието. Така че акцията на шефа на държавната администрация си е чиста проба незаконно събиране на информация, още преди въпросните текстове да бъдат отменени от Конституционния съд.
Така че има още въпроси:
Кой ще плаща по исковете, ако някой си наеме адвокат и реши да си потърси правата за нанесени вреди? Държавата или министрите?
Защото може да стигне и до по-големи суми в зелено. След като бъде изчерпана процедурата по българското вътрешно законодателство, пътят за Страсбург е отворен.
Третият път, или раждането на хермафродитния политик
След като на власт в Съединените щати дойде представителят на Демократическата партия Бил Клинтън, във Великобритания управляват лейбъристите на Тони Блеър, във Франция - социалистите на Лионел Жоспен, а в Германия социалдемократите на Герхард Шрьодер, очевидно се налага преосмисляне на традиционните представи за това що е лява и дясна политика. В момента освен в САЩ и Великобритания леви правителства управляват във Франция, Германия, Италия, а въобще от 15-те страни - членки на Европейския съюз, само в две, Испания и Ирландия, управляват партии от десния политически спектър. По-интересното е, че в повечето случаи левицата дойде на власт, като просто иззе предизборните програми на десницата - началото постави предизборният щаб на Клинтън, а примера му последваха Тони Блеър и Герхард Шрьодер. Пледирайки за икономически реформи, строга финансова политика и свиване на правителствените разходи, левите партии в Европа и САЩ поставиха десницата в смешното положение да залага на социални искания в предизборното си поведение.
Заливането на развития свят от лявата вълна предизвика както теоретични, така и чисто практически спорове, свързани с възможностите и перспективите пред управлението на левите партии, и пред идеологическата основа, върху която ще почива това управление. Докато в теоретичен аспект политическото наследство все пак е ясно и прави възможни асоциациите въз основа на минал опит, практическите аспекти пред лявото управление, свързани с изискването левите партии да управляват най-развитата част от света в принципно нови икономически условия, поставя поне два въпроса - има ли неразрешимо противоречие между съвременната социалдемокрация, икономическата глобализация и егалитарното общество и прави ли наследството на неолиберализма заедно с настъпващата глобализация дистрибутивните цели на социалдемокрацията неблагоразумни, най-малко що се отнася до традиционните принципи на социалдемокрацията.
В книгата си "Отвъд лявото и дясното. Бъдещето на радикалната политика" Антъни Гидънс (един от критиците на управлението на Тони Блеър) излага тезата, че новият радикализъм и изоставянето на традиционните представи за ляво и дясно в политиката произтичат от три основни предпоставки: глобализация, детрадиционализация и социална рефлексивност, а Гидънс е изцяло скептично настроен относно възможностите на правителствата да произвеждат социална справедливост в смисъла, в който този термин е традиционно възприет.
Според защитниците на либералните икономически и социални модели между логиката на глобалния пазар и целите на социалдемокрацията съществува сериозно противоречие, чийто корен произтича от дистрибутивната природа на социалдемокрацията.
Според нейните противници изграждането на социалната държава противоречи на развитието на съвременната икономика.
Един от аргументите е, че при отворен глобален пазар преразпределянето на националното богатство чрез лостовете на данъчната политика и засилването на ролята на държавата в икономиката водят до деконцентрация на капитали и тяхното изтичане към страни, предлагащи по-изгодни икономически условия. Да се продължи системното излагане на аргументи от този род е лесно поради това, че те са подкрепени от многобройни примери от реалния икономически живот, както и поради това, че редица изследователи от лявото политическо пространство също твърдят, че глобализацията препятства възможностите на правителствата да използват традиционните институции за реализиране на целите на социалдемокрацията като например прилагането на кейнсианските методи за повишаване на заетостта и данъчна политика, насочена към намаляване на социалното неравенство.
Терминът трети път носи негативен привкус в страните, осъществяващи преход към пазарни икономически системи. В Русия той дори има своя собствена ментална традиция, морална аргументация и отразява вековните опити за промяна в руското общество.
Третият път е и името на новата теоретична конструкция, обединяваща усилията на социалдемократическата мисъл в Европа, която се опитва да аргументира едно по-продължително левоцентристко управление, което да надскочи критичния минимум от един или два мандата, познат от предишни периоди на социалдемократически възход. Това, което се опитва да реши социалдемокрацията чрез третия път днес, е да докаже, че разполага с нови инструменти, с които да направи целите на егалитарното общество постижими в новите икономически условия.
Третият път предлага два аспекта на теоретичното предизвикателство - икономически и социален. Те са разработени най-широко от Франк Вандербрюке (бивш лидер на социалистическата партия в Белгия и преподавател в Оксфорд), един от главните теоретици на третия път. В основата на неговото изследване стои въпросът как глобализацията влияе на социалдемократическата политика и какво е взаимоотношението между целите, необходимостта (разбирана като ограничителните условия) и оправдания прагматизъм в политиката.
Третият път отрича, че глобализацията в икономиката е нов процес, и въз основа на това разглежда възможностите за влияние на правителствата върху националните икономики. Синтезът на третия път отрича, че правителствата са загубили традиционните лостове за влияние върху националните икономики и подчертава различието между разбирането за международната икономика и глобалната икономика, чиято основна характеристика е промененият модел на търговия и нарастващата независимост на икономическите субекти. Защитниците на третия път посочват, че разбирането на глобалната икономика като международна е признак за терминологична неяснота, който води до построяването на погрешна логическа верига, отричаща ефективността на традиционните социалдемократически инструменти.
Социалният аспект на третия път акцентира на нарастващите диспропорции в развитието на глобалния трудов пазар. Макдонализацията на света създава погрешната представа, че след като "Макдоналдс" присъства във всички страни, в глобален мащаб могат да се прилагат универсални социални и трудови стандарти. Идеолозите на третия път обаче подчертават разликата между начина на развитие на дейностите, свързани с търговията, и сферите на дейност като заетостта, които нямат търговски характер. Третият път подчертава тезата, че икономическите, от една страна, и културните и социалните промени, от друга, не са непременно свързани, като се опитва да аргументира тезата за изграждането на такава логика на икономическото развитие, при която традиционните принципи и цели на социалдемокрацията не са заложник на спиралата на икономическото развитие.
Това, което се получава при компилирането на различните аргументи в полза на създаването на третия път, е социаллиберална конструкция, чието възприемане в крайна сметка зависи от това дали се приемат или се отхвърлят егалитарните теории и свързаното с тях разбиране за икономическа и социална справедливост.
Всъщност шансовете за продължителен престой на социалдемократите във властта зависят по-скоро от решаването на изцяло практически и откъснати от политическата теория икономически въпроси. Съвсем друг, разбира се, е въпросът, че методите и начините, чрез които те ще бъдат решавани, могат да променят традиционните разбирания за това какво е социалдемокрация, един процес, който вече е факт.
Още в края на 70-те и началото на 80-те години демократичните правителства по света се изправиха пред едни и същи проблеми - избирателите искаха по-малки и по-ефективни правителства; избирателите искаха реформиране на социалния и икономическия апарат на техните държави и създаване на социално-икономическа система, която да е конкурентоспособна в условията на глобализираща се икономика. Избирателите искаха преосмисляне на отношенията и комуникацията между гражданите и държавата.
Погледнато по-тясно, тези промени се налагаха от чисто практични подбуди - съживяване на икономиките, раздвижване на социалната активност, оттегляне на държавата от по-голямата част от икономическия живот. Погледнато в по-широк план, това бе началото на глобална революция - практическа и идеологическа, предизвикана от раждането на новото информационно глобално общество. Правителствата, също както частните компании, бяха изправени пред предизвикателството на трансформацията на индустриалната ера в информационната епоха.
В края на ХХ век процесът на радикално преосмисляне и реформиране на традиционните политически теории и практики ще влезе във второто си десетилетие и ще изникне въпросът доколко правителствата, т.е. политическите партии, могат да разчитат на частния сектор от пазара за генериране на управленски идеи и практики. Основавайки се на фундаменталната идея за върховенството на частния сектор, още консервативните реформатори върнаха много от услугите, извършвани от държавата, обратно на частниците. И тази практика доведе до по-голяма конкуренция, по-ефикасни услуги и в крайна сметка до икономически прогрес.
От друга страна, възниква въпросът за ролята на правителствата въобще в условията на информационната епоха. Консерваторите и либералите все още спорят за това колко голямо трябва да бъде едно правителство и какъв да бъде обемът на намесата му в икономиката. Адвокатите на третия път като Тони Блеър и Герхард Шрьодер все още не могат да докажат, че теориите им са нещо повече от теоретични постановки, които ще се срутят след няколко години. Всъщност третият път, поне засега, може да се сравни с автомобил, който получава награда за дизайн, преди да е ясно дали въобще може да се движи.
Това, което е очевидно, е, че в модерната политика границите се размиват - третият път е някакво странно съчетание от тачъризъм, либерализъм със социалистически примеси, християндемокрация и прагматизъм там, където е необходимо. Процесът на смяна на политическите ценности в западните общества през последното десетилетие доведе до появата на хибридния или хермафродитния политик - може ли да каже някой дали Клинтън или Блеър, в по-малка степен Шрьодер, са вляво или вдясно от това, което традиционно се нарича политически център. Но всъщност избирателите им едва ли се вълнуват от този спор.
Християндемокрацията беше неизбежност за СДС
- Не съм сигурен, че трябва да причислявате г-н Неделчев към СДС, пък и към която и да е политическа доктрина. За това се изисква поне минимална последователност във възгледите и действията. Но по-важното е, че СДС има доста ясна доктрина, която беше дефинирана напоследък като християндемократическа. Общо взето, СДС е склонен да се придържа към десноцентристката позиция, към разбирането, че частната собственост и свободната инициатива трябва да се насърчават; че правителството трябва да бъде малко, т.е. да се освобождава от функции, а не да акумулира нови, но това е приложено не сто процента последователно, което е характерно за християндемократите. В определени случаи се допускат отстъпления, особено от принципа за по-малка държава. Християндемократите за разлика примерно от американските консерватори (част от републиканската партия) са по-склонни да отстъпят малко по-голямо управление, когато това е необходимо.
- Естествено, че такива рискове винаги съществуват, но нещата трябва да се правят с разум. Обикновено, когато държавата се е намесвала твърде нашироко в определена дейност, както например е The New Deal в САЩ, това е станало, след като тя е трябвало да изтласка някакви такива криминогенни агенти, например мафията по времето на сухия режим. Точно при такива рискове проличава сериозността на едно правителство и на управлението на държавата, доколко може да се разчита на него. Мисля, че правителството на Иван Костов е добър пример за правителство, което спазва принципите си дори тогава, когато би могло да отстъпи от тях. Ще ви дам като типичен пример валутния борд. Валутният борд е много деликатна конструкция, в която неизбежно има пунктове, в които, ако администрацията поиска да поизлъже, би могла да го направи. Повече от година наблюдаваме развитие на валутния борд, в което правителството на Иван Костов спазва много стриктно не само изискванията на закона, но и принципите на борда, т.е. то не се опитва да хитрува. Благодарение на това България, макар и минавайки през всички тези мъчителни неща, които изживяват хората, върви в правата посока. Ако правителството беше решило да хитрува, то би успяло да се облагодетелства по някакъв начин, но в резултат на това валутният борд или щеше да се срути, или да изпадне в криза. Виждаме, че това не става, т.е. на това правителство може да се разчита, че няма да се поддаде на изкушението да извършва инвазия във функции, които по принцип не би трябвало да са негови.
Правителството често обяснява действията си с договореностите с международните институции, сякаш предпочита да се позовава на борда, вместо да аргументира правилността на тези действия.
- Валутният борд е нещо като стена зад гърба на правителството, зад която то не може да отстъпи. Нормално е да бъде притискано от искания, които в голямата си част са справедливи, но нереалистични. Нормалната човешка реакция и нормалната реакция на всяко правителство в такива случаи е да даде. Но валутният борд е ограничение за хуманността на правителството, то да не се поддаде на чувствата и да направи отстъпки, които след това да се платят жестоко. Естествено е, че правителството ще се извинява много пъти с валутния борд, защото част от нещата, които то прави така сурово, са елемент от изискванията на валутния борд. Нормално е на валутния борд да се гледа не като на някакво благо, а като своего рода горчиво лекарство. Но хайде спомнете си как дойде комунистическото правителство на Беров на власт. Под маската на демократично правителство, което щяло по-нежно и по-внимателно да се грижи за нуждите на хората и да не ги измъчва толкова, колкото фанатиците на Филип Димитров. Резултатът беше, че започна да опрощава дълговете на калпак и да подготвя сгромолясването на икономиката, което се реализира при Виденов, но беше заложено по времето на Беров. Давам си сметка, че обещаването на утрешни удоволствия, за да се понасят днешните изпитания, дразни, но алтернативата я опитахме, знаем каква е тази алтернатива - януари 1997 г. - До голяма степен това беше въпрос на неизбежност. СДС беше десноцентристка организация. При нейното създаване имаше хора, които искаха да я дефинират като някакво полусоциалистическо или социаллиберално движение, но това бяха хората на върха. Това беше Желю Желев, който дълго време твърдеше, че е марксист, а след това постепенно порасна до либерал и някъде там спря. Това бяха Петко Симеонов, Стефан Гайтанджиев, които в момента са в редовете на комунистическата партия, и разни други подобни екземпляри. Хората, които поддържаха СДС от самото начало, казваха "по-надясно, по-надясно", имайки предвид не крайнодясното, а една ясна десноцентристка позиция, която СДС трябваше да заеме. И когато се отпушиха нещата и имаше кой да го каже, той си я зае. Така че СДС винаги е бил десноцентристка организация. При нашите конкретни условия алтернатива на СДС са немска християндемокрация, британски консерватизъм, американски консерватизъм, които не са чак толкова различни. Групата на народната партия в Европейския парламент включва както британските консерватори, така и немските християндемократи. Друг е въпросът, че по чисто европейски маниер християндемокрацията като че ли се опитва да даде малко повече функции на правителството, да въведе малко повече контрол и преразпределение, отколкото чисто консервативното течение. На мен ми се струва, че това не е типично само за Европа. В американската Републиканска партия можете да видите едното и другото течение и въпреки това те съжителстват в една партия. В страна като България идеологическата дефиниция зависи и от обективните условия. Изборът на християндемократичния подход в СДС до голяма степен беше породен от реалността. В момента, в който се извършва трансформация, икономическата реформа не е нищо друго освен политическо действие и решение, за да тръгне икономиката. В такава ситуация не може да не се държи сметка за по-голямо участие на държавата в решаването на тежки наследени въпроси. Вътре в СДС бихме могли да имаме някакви дискусии, мисля, че и Костов, и аз, и може би още няколко имена, които мога да изброя, много биха се радвали да видят една по-малка държава, отколкото някои други хора в СДС. Но това не означава, че единството на партията може да бъде нарушено. Както не можем да пренебрегнем обективните обстоятелства в момента, които изискват толкова голяма държава, колкото имаме в момента.
- В случая не става въпрос за копиране на западен модел, а за това, че има елементарна конструкция, която дали ще я наречете християндемокрация, или чисто български път на развитие практически няма да има разлика, защото въпросът е какъв смисъл се влага в нея. И той се основава на следните елементарни неща - свобода на частната собственост, пазарни правила, институции, базирани на стандартите на европейското и американското развитие, разбира се, с някакви нюанси. Но принципите, които защитават, са едни и същи. При християндемократите се слага акцент върху социалната солидарност, т.е държавата да се грижи определена категория хора да не пострадат съвсем, защото се приема, че има обективни причини, заради които те не са могли да се оправят. Какво е това толкова чуждо, че да говорим за някакви западни модели.
Напоследък се създава впечатление, че Костов персонифицира идеологическия образ на СДС със своите идеи. Това не крие ли потенциален проблем за СДС?
- Не мисля, че това, което казвате, е съвсем точно. Вярно е, че в момента Иван поема много отговорности и чувам някои хора да го укоряват, че го прави, но мисля, че това е достойно поведение на министър-председателя. Не мисля, че това представлява персонификация на идеологията на СДС. Напротив, независимо дали ще използвате фрази като християндемокрация, консерватизъм и т.н., идеологията на СДС е онова основно ядро, което стоя зад съюза в продължение на всичките тези години. Никой не трябва да си прави илюзията, че без това ядро може да има СДС. Лидерът, щом е лидер, трябва да носи отговорности, да дефинира много работи с изявите си и да ги показва чрез личността си. В крайна сметка лидерите се избират, защото не само са чели от учебниците за какво става дума, но могат и с личността си да застанат зад идеите, които проповядват.
Идеята за създаване на политическа класа означава ли, че окончателно е изкристализирал образът на СДС и той се капсулира?
- Това е термин от езиков порядък, които е несъизмерим с работническа или буржоазна класа. Така се говори в англосаксонските страни за онези хора, които интензивно се занимават с политика и голяма част от живота им минава в работа в съответните институции, т.е. става дума за хора, които са професионални политици или поне по-голямата част от живота си прекарват, свързани с политиката. Такова нещо има навсякъде по света, т.е. затваряне няма. Утре голяма част от тях може да се откажат, защото ще им дойде времето да си вървят. Тази така наречена политическа класа има вътрешна динамика, от нея влизат и излизат хора, а не се капсулира. Естествено винаги има един процент хора, който се мъчи всячески да остане в рамките й, а това в България сме го виждали достатъчно много и не виждам защо това трябва да учудва някого. А дали те ще успеят, вече зависи от демократичните правила и тяхното приложение.
Партии без идеи
"СДС е центристка коалиция. БСП е по-скоро дясна формация, защото едрият капитал е при нея. Избирателите на СДС са потенциалната средна класа. А средната класа е винаги в центъра". Това бяха думи на току-що избрания председател на СДС Иван Костов. Годината е 1995 г. Едва ли настоящият премиер сега би повторил, поне в частта за нелевите, дори не крайно леви социалисти. Те пък никога не са правили грешката да прикачат на противниците си собствения политически етикет. Макар че и те се преориентират към центризма. Освен центристи други има ли?
Зад центристката фасада е скрит страхът от болезнените реформи и надеждата, че по-лесно ще може да се реагира на конюнктурни кризи, защото периодичното изхвърляне зад борда на поредното мнозинство се предхождаше от очевидна негова неспособност да контролира политическата конюнктура.
Ненапразно целите на сегашното правителство са обвити с общите и не съвсем ясни формулировки за реформата, приватизацията, евроинтеграцията. И както казва Костов пред списание "Сега": "Страната трябва да се изчисти. Въпросът е какво идва след това. А това, което идва, е нормалното правителство, нормално овластено. " Какво обаче е нормалното правителство засега не е много ясно, защото вероятно това ще се разкрие едва когато реформата приключи.
Дотогава за намерението на мнозинството ще се гадае по поредната поправка в някой закон. След автоматичната стабилизация, постигната от валутния борд, редно е "пропуснатата" на изборите програма най-сетне да се появи като необходимата алтернатива на принципа на следване на конюнктурата.
СДС спечели изборите на вълната, породена от провала на Виденовото правителство, и въпреки че предизборната му програма беше по-скоро увод към конкретния план за действие, партията имаше няколко много отчетливи тези.
Още през 1995 г. току-що избраният за председател на синята партия Иван Костов каза: "Независимо дали си дават сметка или не (предполагам, че си дават сметка), това ще означава наистина да се спечелят няколко сериозни битки във войната с паралелната власт. Мисля, че избирателите избраха категорично БСП и защото се надяват, че тя, бидейки партия, която поддържа реда в своите редици, ще съумее да възстанови примерно реда в държавата". Днешният премиер отчетливо, вече втора година, упорито ръководи отвоюването на държавата от паралелната власт. Предизборният лозунг на СДС беше именно възвръщането на държавата. Преднамерено и/или технологично неизбежно за Костов, засилването на изпълнителната власт се превърна в основна цел.
Почвата вече бе подготвена от новата визия за СДС, формирана едновременно с превръщането на бившата коалиция в партия. Строителството на организацията изпревари изграждането на идеологията вероятно съвсем прагматично - в изградената стабилна структура много по-трудно навлизат идейните противоречия. Разнородната коалиция трябваше да стане ефективен политически субект, способен да поеме управлението на държавата. Поучен от опита на Виденов, Костов стегна партийната си организация, изпращайки недоволните "либерали" на тихи и спокойни места. По-късно ефективността стана основна идеологема в политиката на правителството, а тя естествено се основаваше на единоначалието, което Иван Костов успя да наложи в собствената си партия още през първата година от управлението на Виденов.
Обвиненията, че правителството потиска другите власти, сигурно галят ухото на опозицията, но проблемът е доколко реформата е възможна без ясна политическа воля. Гражданското участие в условията на перманентен хаос е "неконвенционално", т.е. революционно.
Практиката на партийно строителство се пренесе и в държавната администрация, укрепвайки водещия принцип - нулева търпимост към съмнението. Но когато разграничителната линия между държавно-административната и частно-партийната сфера изтънее, ефективността започва да работи против самата себе си. Още повече когато гаранциите за разделението са персонифицирани. Ефективните властови инструменти са изградени, с което началните цели са постигнати.
След борда и ефективната държавна власт идва по-конкретен и много по-спорен дневен ред. За начина на действие на правителството може да се съди по основните му врагове, които извън конкретните имена най-общо бяха кръстени като посредниците. Борбата с тях е видима, макар че също толкова видимо е как мястото им се заема от други. Всъщност причината за появата на посредниците е не толкова отсъствието на държавата, а именно нейното свръхприсъствие като компенсация на липсващия пазар. Няколкото показни акции - от "Комара" до "Бартекс", само показаха несъстоятелността на борбата с последствията.
Ако оставим настрана съмнителното твърдение, че корупция имало само в местната администрация, прокламираната борба с нея може да приключи само с краткотраен ефект и в най-добрия случай с по-голям държавен контрол върху администрацията. Една от основните причини за възникването на мафията в САЩ е било въвеждането на сухия режим. Мафията обаче е била ограничена не с полицейски акции, а просто с премахването на забраната за алкохол. Примерът е банален, но безспорно илюстрира качеството на държавната намеса във всяка сфера.
На семинара на СДС в Боровец в края на юни миналата година Иван Костов между другото призна, че последната му слабост е неокейнсианството. Тогава това остана незабелязано, но почти по същото време правителството обяви амбициозната си инвестиционна програма. По-късно размерът и беше свит, но фактът, че кабинетът предпочете, вместо да свие данъците, да увеличи преразпределението на бюджета, поставя съмнението всъщност накъде се движи то и дали не прескача границите на нормалната намеса в икономиката и обществото.
Междувременно за насърчаване на частния бизнес или пък за защита на частната собственост (освен реституцията) не се чу. Данъците така и не бяха намалени, а в енергетиката и социалната реформа липсва дори пазарна стратегия. Едва напоследък (след като приватизацията на малките предприятия официално поприключи) се заговори за преразглеждане на механизма на РМД.
Засега на правителството му остава да гаси местни пожари като цените на парното, някое недозакрито предприятие, корумпиран чиновник или пропуснатия срок на поредния край на реформата. И ако всички тези дейности са от жизнено значение за съществуването на самото правителство, също толкова важно е какво в крайна сметка иска да прави то. Засега центристката християндемократическа подплата върши достатъчно работа не само за пред Европа, но и пред собствените виждания на управляващите, тъй като в България се оказа, че класическата западна идеология доста лесно се подлага на разтягане. Принципите на немската регулирана икономическа конкуренция едва ли са достатъчни.
Липсата на ясна идеология, която да се следва инструментално, все повече ще затруднява синьото правителство. Противоречивите сигнали, идващи от страната, все по-трудно ще бъдат разкодирани на Запад, а обликът на мнозинството все повече ще се обвързва с това, с което се бори.
За бъдещата позиция на опозицията.
Опозицията и особена лявата част от нея е в трудно положение. Тя трябва да формулира своите принципи на фона на постоянното изсмукване на голяма част от традиционните послания - силна държава, социално стопанство - от мнозинството. В програмата на СДС са използвани дори традиционни "леви" думи като солидарност, взаимопомощ. Затова и опозицията превърна борбата със синия авторитаризъм в основна, ако не и единствена, тема на вербалните атаки към мнозинството.
В БСП ситуацията изглежда ясна - столетницата, потисната от историческите си идеологеми, не може да отговори дори на въпроса в капитализъм ли живеем. По-интересно е обаче как социалистите изобщо могат да имат ясна идея за бъдещето, след като самата партия постепенно се дезинтегрира, а всеки намек за промяна води до следващия етап на разпадане (някак тихо мина новият лозунг на Георги Първанов за социаллибералната партия). В борбата за оцеляване е най-лесно да се следват ходовете на управляващите, но това поставя отново проблема с новата любима дума на партията - алтернативността. В цялата микрофония от мнения БСП не може да излъчи ясно послание. И докато не стане нормална партия, дори разцепвайки се, едва ли някой може да разбере какво всъщност иска столетницата. Шизофренно е да се твърди, че МВФ е по принцип агресор, ограничаващ икономическата самостоятелност на държавата, но е благодетел, щом ограничава правителството.
По-интересен е случаят с евролевицата. Александър Томов, който започна самостоятелната си политическа кариера в ГОР и държеше, странно защо, на устойчивото развитие, прескочи в социалдемокрацията и обяви, че всички останали трябва да се равняват по евролевицата. Като условие за сътрудничество с БСП той постави ясния идеологически образ на столетницата. Иначе просто не можело да се говори сериозно с тях. Въпреки съмненията, че идеологическата метаморфоза е породена от пришълците, напуснали "Позитано"20 след краха на Виденов, и желанието да заеме последното свободно място в класическото партийно разделение Томов неотклонно следва социалдемократическата реторика. В практическите си действия обаче той доста се отличава от новия ляв кумир Тони Блеър. Английският премиер говори за оттегляне на държавата от икономиката, за нови, но пазарни социални ангажименти. Единственото, което може да се каже за идеите на евролевицата, е добре познатата държава. Дали става дума за преразпределителните функции на правителството, "твърдостта" на валутния борд или субсидиите за селското стопанство, новите леви си остават в лоното на държавния протекционизъм. Дори валутният борд, който по презумпция трябва да защитава интересите на опозицията, бе поставен под съмнение. Вероятно защото не може да бъде отменен, но пък може да бъде обвинен във всички грехове.
Към третия сектор в политическата карта - либерализма, погледна ДПС заедно с Желев и Луджев. Екипът вече веднъж се бе събрал, за да се раздели "поради идейни различия" преди изборите през 1997 г. Сега отново потърси обединение, макар за момента да не е много ясно как либералната икономика се свърза със земеделския електорат на ДПС. Вероятно отговорът е във Вазов - либералът е човек, който либе ралото. Това може и да е шега, но претенциите задължително да заемеш някоя идеологическа ниша често приемат и куриозни размери. А и когато идеологическият стратег Мултигруп фалира, те са трудни за спасяване.
Според социолога Андрей Бунджулов (член на ръководството на евролевицата) идеологиите лекуват манталитета и са част от еволюцията в политиката. Засега обаче може би е по-полезно да се разруши всеобщият консенсус затова накъде върви България. Ако си направите труда да прочетете програмите на основните партии в България, бързо ще ви стане ясно накъде отива страната - към социалната пазарна икономика, към Европа, към стабилност и демокрация. Консенсусът за прехода е пълен. Гледайки играта в политиката обаче, едва ли някой може да опише съгласието. Да не говорим пък къде остават програмите. Те лежат в нечий архив или в неактуализирана Интернет-страница.
СДС превзема икономическите убежища на БСП преди изборите
Управляващите стартираха официалната си кампания за местните избори без фанфари, но затова пък от националния стратегически център Бургас. Крайморският град от години има ключово значение за БСП, тук са съсредоточени икономическите интереси на бившата номенклатура, а СДС прави постоянни, но неуспешни опити да го превземе отвътре.
Неслучайно обиколката на вицепремиера Александър Божков започна тази седмица от Бургас.
Формалният повод бе личното му участие в заседанието на директорския борд на Нефтохим. Покрай предстоящата приватизация на рафинерията обаче вицепремиерът изненадващо иззе функциите на колегата си Евгений Бакърджиев като партиен изборен стратег. Пред местния син актив Божков разкрил лостовете, с които СДС ще детронира БСП от местната власт. Ключовите изречения в кампанията по превземането на големите червени крепости според Божков са: "Последното икономическо убежище на БСП е местната власт. Партията живее и се финансира от червените общини. Ако им отрежем тази възможност, партията си отива."
От срещите на промишления министър с местните активисти станало ясно, че основната задача на управляващите е да лишат БСП от влияние в икономиката на страната. Директивата съвпада и с първоначалната точка на Божковия рейд. Дори само географското положение прави Бургас примамлив за всяка власт. Освен това от години градът и областта се развиват много добре икономически.
Според участници в срещите Божков разкрил, че без да иска, СДС работи за БСП. Защото това, което е плюс за Бургас, било минус за СДС. От две години усилията на управляващите отивали в актива на червения кмет Йоан Костадинов. Божков предупредил местния актив, че сегашният кмет и без друго е опасен, затова СДС ще трябва да изправи срещу него много качествена кандидатура, която да носи вота и от едни предварителни избори. Битката за града ще е трудна, предупредил Божков. Думите му потвърдил с присъствието си и депутатът Йордан Цонев, който вече втора година е епицентър на раздора в местното СДС. Заради шефа на бюджетната комисия синята организация в Бургас преживя няколко сериозни труса и разцепления. Основателите на СДС в града дори гладуваха в протест срещу Цонев и абсолютната му власт в региона. От тази седмица датират и подновените протести на разроилото се СДС. Говори се за нова стачка анти-Цонев. Недоволните дори директно поставили пред вицепремиера искането си Цонев да бъде отстранен от редиците на партията. Противниците му били окрилени от получилите гласност твърдения, че депутатът може и да замине някъде посланик. Назрява нов конфликт в местния СДС, а според воюващите лагери само отстраняването на Цонев ще консолидира сините редици - нещо, без което управляващите може и да загубят крепостта.
Божков обещал и централна помощ за изборите. Ще гледаме да направим приватизацията на Нефтохим по най-добрия начин, обещал той. Според него в услуга на бъдещата власт е и фактът, че в Бургас няма проблеми с безработицата и други икономически трудности. През лятото хората се напечелвали покрай морето, затова настроенията преди изборите ще са благоприятни.
Като истински предизборен агитатор и в Бургас вицепремиерът повторил думите си от вторник: "Алтернативната програма, която опозицията се кани да предлага, е чисто национално предателство. Това са хора, които знаят, че никога повече няма да управляват, и искат да продължат да грабят. " Той припомнил на крайморската общественост, че именно опозицията е враг на валутния борд, което подронвало авторитета на държавата пред чуждестранните инвеститори.
Пак от срещите на Божков стана ясно, че в централата на СДС проучили: БСП ще хвърли всичките си сили за генерално сражение в Бургас, Плевен и Русе. Затова и сините щели да отговорят с масирен удар там. Според набелязаната стратегия ходовете непременно ще имат икономическа прелюдия, подготвена от правителството или новите областни управи.
Трябва да се отнеме възможността на БСП да съществува като политическа сила. Ключът за това е в богатите общини като Бургас. Така вицепремиерът очертал пътя към изборната победа в незавоюваните още градове.
Затова Божков предупредил и местната синя структура, че не трябва да има никакво разцепване. За пръв път официално той огласил и намерението на СДС да промени закона за местните избори така, че те да се провеждат само в един тур. При това положение ние имаме нужда от абсолютна консолидация и непременна победа, казал министърът. А вие имате голям опит в разцепванията, припомнил той на местните и им доказал, че познава в детайли всичките им скандали.
Плюсовете в полза на управляващите били в статуквото - ОДС е единствената коалиция, другите са разпилени. Колкото е по-голям градът, толкова по-дезорганизирани били противниците на СДС. Коалицията трябва да се пази на всяка цена, такава е директивата от синята централа.
Божков заявил, че правителството започва да разравя нови смрадливи нива в Нефтохим, за да се изчистят и последните твърдения на медиите, че в рафинерията се краде. С това икономическата база в града ще бъде овладяна. Остава да бъдат потушени и партийните вражди. От централата на сините решили, за да запазят коалицията ОДС в Бургас, двата поста на заместник областни управители да бъдат дадени на Народен съюз.
Изборната стратегия Александър Божков занесе и във Варна. Там той откри пресцентър на СДС. Пръв и единствен засега от зам.-председателите на НИС той формулира най-важната цел на управляващите: коалицията ОДС да се запази. Засега с цената на местни компромиси и със затягане на редиците.
Подписахме митническа спогодба с Гърция
Отварянето на 25-километровата ивица от двете страни на българо-гръцката граница и създаването на зона за свободно движение на хора от двете страни ще е реалност в най-скоро време. Това заяви Teодорос Пангалос, министър на външните работи на Гърция, по време на еднодневната си визита у нас. Министър Пангалос посети България на 19 януари по покана на българската си колежка Надежда Михайлова.
Предстоящата среща на най-високо равнище на НАТО във Вашингтон през април, както и напрежението в Косово бяха сред темите, обсъдени с премиера Иван Костов и президента Петър Стоянов.
Гърция ще лобира активно за кандидатурата на България пред НАТО, обеща министър Пангалос на президента Петър Стоянов. Той оповести и предстоящото посещение на гръцкия държавен глава Константинос Стефанопулос в София в края на май.
Митническа спогодба между България и Гърция подписаха Георгиос Дрис, зам.-министър на финансите, и Пламен Минев, шеф на ГУ "Митници". Тя предвижда създаване на механизъм, с който да се ограничат възможностите за корупция сред митническите среди.
По време на визитата стана ясно, че през месец май Велико Търново ще е домакин на поредната среща на външните министри на България, Гърция и Румъния.
България подписва конвенция за корупцията
Министерският съвет взе решение България да подпише Наказателната конвенция за корупцията, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 4 ноември 1998 г. Конвенцията цели да координира криминализирането на най-широк спектър от корупционни деяния и да подобри международното сътрудничество при тяхното преследване.
Подписалите конвенцията държави ще трябва да променят вътрешните си законодателства и да обявят за престъпления активния и пасивния подкуп на местни и чужди длъжностни лица в частния и държавния сектор; изпирането на пари от корупционни престъпления, както и съучастието в тези деяния. Конвенцията съдържа редица разпоредби относно наказанията, специализираните органи за борба с корупцията, защита на лицата, сътрудничили на правосъдието, и свидетелите, мерките за улесняване събирането на доказателства, както и конфискация на облагите. Конвенцията регламентира и международното сътрудничество за правната помощ, екстрадициите, предоставянето на информация, определянето на централни органи и преките контакти между тях.
В настоящия момент българският Наказателен кодекс не обявява за престъпления активния и пасивния подкуп на членове на чужди публични събрания, на членове на международни парламентарни асамблеи, на съдии и служители на международни съдилища, както и на търговията с влияние. От това следва, че българската страна трябва да предприеме законодателни мерки за привеждане на законодателството си в съответствие с конвенцията. Още повече че в приетата през юли Национална стратегия за противодействие на престъпността са залегнали промени в тази посока.
Арабската лига умува за санкциите срещу Ирак
Външните министри на арабските държави ще обсъждат на 24 януари в Кайро възможностите за смекчаване на санкциите на ООН срещу Ирак. Хроничното разминаване в позициите на страните и присъствието на външния министър на Ирак Тарик Азиз на срещата поставят под съмнение възможността Арабската лига да излезе с единно становище.
Повечето арабски държави желаят разхлабването и дори отпадането на санкциите срещу Ирак, довели до мизерното съществуване на иракчани въпреки споразумението "храна и медикаменти срещу петрол". Вместо да намерят решението, което да облекчи страданията на народа на Ирак, еднодневните усилия на арабските дипломати по всяка вероятност ще са насочени към изясняване на разногласията между Багдад и арабските държави, възникнали след инвазията на Ирак в съседен Кувейт през 1990 г. Не са много компромисните варианти, около които да се обединят 20-те арабски външни министри. Повечето от предложенията, направени до този момент, не са в интерес на режима на Багдад, което на практика ги обезсмисля. Очакванията на наблюдателите са за една вяла среща, изпълнена с високопарни и банални лозунги.
В края на седмицата Ирак започна концентрацията на военна сила в южната част на Ирак по границата с Кувейт. Постоянен поток от танкове и сухопътни войски захранва южния град Басра. Генерал Ахмед Хамаш, главнокомандващ войските в региона, заяви, че струпването на войски цели подсилването на отбраната на Басра. Хамаш добави, че има заповед да обстрелва всеки военен самолет на Съединените щати и Великобритания в зоната, забранена за полети на иракски самолети под 33-ия паралел. "Няма да се огънем под натиска на агресорите. Ще защитаваме Басра с всички сили."
Четири канала за трафик на хора разби "Гранична полиция" за седмица
Полуграмотен грък се оказа най-големият трафикант на български проститутки, разкри Национална служба "Гранична полиция" през миналата седмица. Нектариус Лазанис беше арестуван на 14 януари от нашите власти при опит да изведе 18-годишна българка за Македония. По оперативни данни той е прехвърлил стотици момичета на гръцка територия, където ги продал на сводници по заведенията в Солунско и островите. Каналът продължавал и до Кипър.
Нектариус Лазанис е 34-годишен. Той е родом от гръцкия град Кукуш и има завършен едва втори клас. Лазанис е организаторът на сложна и добре структурирана мафиотска мрежа за доставка на български момичета за гръцките публични домове и заведения, която работи успешно от няколко години. Граничната полиция попаднала на него преди 2 години, а от една усилено започва да следи контактите и връзките му у нас, за да го уличи в незаконна дейност.
Каналът преминава през три етапа, относително независими един от друг. Единственият координатор е полуграмотният грък, който дирижирал трафика от България през Македония. Не е ясно кога той е усетил дефицита от свежа плът по гръцките публични домове, но е установил тесни контакти с български сводници, които разполагали с проститутки, и започнал да ги изкупува. След авансовото плащане Лазанис организирал мрежата за прехвърлянето им нелегално в Гърция на работа. Всеки от сводниците дистрибутори получавал за продадено момиче между 3000 и 5000 германски марки в зависимост от качеството. На някои от проститутките Лазанис уреждал и фалшиви работни карти за южната ни съседка.
Начините за набиране на момичета са най-различни. Обикновено сводниците предлагали момичета от своя контингент от цяла България. Между тях имало и проститутки от бившия Съветски съюз. Не била рядка практика да се отвличат и момичета от дискотеки и барове, след което принудително да ги карат да проституират. Юмручната обработка на българска земя обикновено е достатъчно силен аргумент за девойките. Такъв е случаят с 19-годишна от Югозападна България, която е била върната от гръцките власти на 6 октомври 1997 г. Две седмици по-рано тя била отвлечена от дискотека в родния й град, прехвърлена през Македония и продадена на Лазанис в Гърция. Подмамвали момичета и чрез фалшиви обяви за работа като сервитьорки по хотели или компаньонки и танцьорки. За да не се съмняват, им обяснявали, че ще работят нелегално, но ще получават повече, защото гърците не им плащат социални осигуровки. След това започвал кошмарът им.
Когато сводниците намерели достатъчно проститутки, те се обаждали на гърка, който идвал у нас и ги оглеждал на голо. Тогава определял цената за всяко едно от момичетата и направленията, по които ще минат. Обикновено каналът за Гърция минавал през Македония, много по-рядко през българо-гръцката граница. Групата от по двайсетина момичета била закарвана в къщи и хотелчета близо до ГКПП Златарево, където изчаквала сгоден момент за преминаване през границата. За да не скучаят жените, сводниците ги пускали да заработват пари по магистралата с Гърция. При сгоден момент те минавали през границата с Македония, където ги чакали тамошни каналджии. Част от жените минавали легално българо-македонската граница и се включвали допълнително в групата при македоно-гръцката граница. В Македония трафикантите също имали свои бази за изчакване на удобния момент. Някои от момичетата били оставяни първоначално да проституират в тамошни градове, а останалите от групата били прехвърляни нелегално в Гърция, където ги посрещал Лазанис. Времетраенето на нелегалното преминаване през двете граници е различен - от 24 часа до няколко дни. За прехвърлянето през всяка една граница гъркът е плащал по около 1000 марки за човек на каналджиите. Пътят през Македония се използвал по-често, защото и на двете граници няма заграждения. Освен това македонците не охраняват нито българската, нито гръцката.
В Гърция Лазанис правел нещо като пазар за сводниците там и продавал стоката си. Най-често нашенките се купували за публични домове и кръчми край Солун и гръцките острови през туристическия сезон. Една проститутка се задържала на едно място около 2-3 месеца, докато й се насити клиентелата, и след това се препродавала на друг сводник за по 2-3 хиляди марки. Според информация от МВР каналът продължавал до Кипър. Неотдавна оттам са били екстрадирани български момичета, минали по канала на Лазанис.
Гръцките полицаи обаче не обръщали внимание на чужденките, въпреки че лесно могат да се справят с проблема, защото момичетата пребивават нелегално в страната им, а и в малките курортни села около Солун или по островите сводниците се знаели от властите. Информация за замесените македонци и гърци била изпратена от наша страна още преди 6 месеца, но съседските власти и досега не са отговорили на сигналите.
Проблемът идвал от това, че на наша теротирия гъркът не е извършвал никакво престъпление. Отвлечените момичета се страхували да свидетелстват, а тези, които доброволно проституират, не издават сводниците и тартора им. Затова "Гранична полиция" "ударила" по незаконното преминаване на границата.
Нектариус Лазанис е предаден на гръцката полиция на 15 януари и му е наложена забрана за влизане в България. Двама българи, каналджии от Петрич, замесени в трафика, са осъдени ефективно, а срещу други двама се води следствено дело.
Според оценките на самите служители в "Гранична полиция" това е една от най-големите и успешни акции на службата. В нея основно участие са взели ченгетата от "Оперативно-издирвателна дейност", съвместно с колегите си от другите сектори. Това е сравнително обновена служба, в която са се влели над 70 оперативни ченгета от полицейските служби на регионалните дирекции. Именно те са разкрили структурата и организацията на трафика, осъществяван от Нектариус Лазанис. Началникът на НСГП полк.Вячеслав Димитров смята, че каналите около границата край Петрич, откъдето са минавали повечето нелегални групи за Гърция, вече са запушени. Само за миналата година са били пресечени 239 опита за нарушаване на гръцката и 89 опита през македонската граница.
Трафикът се е осъществявал не без помощта на офицери и сержанти и от "Гранични полиция". Службата започна прочистване на редиците си още през септември миналата година след няколко спешни вътрешни проверки по поделенията след сигнали на граждани. Тогава 7 офицери и 17 сержанти от НСГП бяха предадени на Военна прокуратура, а други 21 бяха уволнени дисциплинарно.
Втори канал на трафик за проститутки беше разбит по същото време на ГКПП Кардам. Там граничните полицаи задържаха микробус "Мерцедес" с 11 български граждани. Сред тях няколко проститутки от ромски произход, чиято крайна цел е Полша. В микробуса са били намерени фалшиви печати от гранични пунктове в Румъния, Унгария, Полша, Украйна. В групата е бил и 33-годишен фалшификатор от Варна. Каналът бил разбит заедно с варненската служба за борба с организираната престъпност и регионалната дирекция. Според полицаи нашите циганки проститутки са окупирали пазара в Полша, а гръцките сводници предпочитали българки, рускини и украинки. Цените на сексуслугите били приблизително същите, но рисковете при трафика към Западна Европа били по-големи.
Мнението на полк. Димитров е, че зачестилите разкрития на подобни канали е следствие от успешната реорганизация на службата и новата техника, която е поставена по ГКПП. Благодарение на тях и съвместно с Федералната гранична полиция на Германия са били разкрити и два канала за преминаване през България на кюрдски бежанци. Схемата на кюрдите била да използват български транзитни визи за Македония, а оттам през Албания и Италия стигали до Германия.
Пак чрез наши транзитни визи албанци заминавали нелегално за Мексико. Те обявявали крайна точка за своето пътуване Истанбул, но с фалшиви мексикански визи хващали от транзитна зала на аерогара София полет през Дюселдорф за Южна Америка. Този канал обаче бил доста скъп и не толкова често използван.
Румъния е пред извънредно положение
Румънският президент Емил Константинеску предупреди стачкуващите миньори, че ще обяви извънредно положение, ако те не прекратят похода си към Букурещ. Константинеску направи това изявление след спешно заседание на Съвета за национална отбрана, в който влизат силовите министри и представители на службите за сигурност. То бе свикано като пореден опит на правителството да намери приемлив вариант за спиране на миньорите. Извънредното положение позволява на властите да използват силите за сигурност за потушаване на размириците. Според закона гражданските свободи също подлежат на ограничаване и правителството получава правото да взема сериозни мерки за преодоляване на кризисната ситуация. Процедурата бе задействана и парламентът получи 5 дни да одобри решението за налагане на извънредни мерки.
Над 10 хиляди миньори започнаха протестния си поход от долината на Жиу към столицата с искания за повишение на заплатите и мораториум върху закриването на губещите мини. Под предводителството на Мирон Козма на два пъти миньорите преодоляха полицейските заграждения. При сблъсъците бяха ранени над 130 души - 9 от тях полицаи. Самият Козма, който има криминално досие и е бил в затвора заради организиране на размирици в столицата, заяви, че не желае задълбочаване на конфликта. Кавалкадата от автобуси, камиони и леки коли, с които се придвижват стачкуващите миньори, спря на около 170 км северозападно от Букурещ. Последната отбранителна линия е изградена на 50 км от столицата, където са струпани огромни полицейски сили. По време на похода си миньорите бяха приветствани от провинциалното население. Жителите на Букурещ обаче приемат твърде враждебно подобни форми на протест, тъй като все още са живи спомените от миньорските демонстрации в началото на 90-те години, когато безчинствата по улиците на Букурещ оставиха редица опустошени публични сгради и в крайна сметка правителството подаде оставка, защото не можа да се справи със ситуацията.
Президентът Константинеску заяви, че миньорските протести вече са излезли извън рамките на трудовите спорове и са прераснали в атака срещу държавното управление. "Предавайки се пред насилието, Румъния ще докаже, че няма стабилна посткомунистическа демокрация", подчерта румънският президент. Размириците избухнаха в твърде неподходящ момент, тъй като в Букурещ се намира делегация на Световната банка, която трябва да преценява възможностите за отпускане на кредити за страната. Със същата задача скоро трябва да пристигне и мисия на МВФ.
Нова година и нови цени също
Има ли точен критерий, който може да изчислява бедността? Можем ли обективно да измерим колко бедни сме всъщност? И с колко обедняхме след поредното увеличение на цените? Ако отговорът и на трите въпроса е положителен, със сигурност хората, които правят статистика у нас, не го знаят. И май всеобщ и единствено валиден критерий за всички ни си остава отънелият джоб - при едни отънял повече, при други по-малко. Едно обаче може да се признае - този път бе гарантирано разнообразие от добавки към най-различни по вид сметки, така че новите цени да "зарадват" всекиго с по нещо.
Лесно се констатира, че българинът се чувства най-силно застрашен от повишените разходи за отопление и осветление. И това е нормално - зима е и консумацията е далеч по-голяма. Затова значително по-често се сещаме за увеличението в цените на електричеството, отколкото за тези на хляба или на другите хранителни продукти. По-ниският процент пък при парното се дължи на това, че една голяма част от жителите на България не се отопляват по този начин. Но за онези, които ползват това отопление, проблемът с новите цени се изравнява по значимост и сериозност с този при сметките за електричеството. Съдете сами - докато за увеличението на хляба или млечните продукти и сиренето са се сетили половината от интервюираните, всеки, ползващ парно, не забравя да спомене нарастването на неговата цена.
Сериозността на проблема с увеличените сметки за електроенергия и топлофикация може да се проследи и в таблицата. Запитани за ефекта, който ще има върху тях увеличението, интервюираните се разделят сравнително равномерно между отговори "значително" и "незначително" при повечето стоки и услуги. Само при двата вида енергия те се групират доминиращо в графата "значително" - като и в двата случая съотношението е осем към две.
На "компенсиращото" на теория влияние, което би трябвало да окаже намалението на цените на бензина и дизеловото гориво не вярва практически нито един българин, за когото критерий що е това "реално възможно у нас" е собственият му социален опит, а не словесните обещания. И ако към неясния баланс от движението на цените нагоре и надолу прибавим и още по-неясната величина точно колко нови процента ДДС се надчисляват върху всяка една стока, единственото, което долу-горе става ясно за обикновения българин, е, че от уж пазарното регулиране на цените някои монополи отново ще извлекат извънпазарен дивидент.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено в периода 14-18 януари, от социологическата агенция Alpha Research по поръчка на вестник "Капитал".
Не процедурата застрашава приватизацията на "Балкан"
Интервюто на г-н Кенет Корандо, посветено на "Метода на продажба на авиокомпания "Балкан", заемащо почти цяла страница във в."Капитал", би изглеждало доста по-убедително, ако бе адресирано към читателите на един друг вид вестници. В него на пръв поглед се забърква някаква сочна интрига. Смесват се имената на авиокомпанията и на АД "Балкан еър", леят се имена на чужди фирми, сипят се оценки за Агенцията за приватизация и приватизационния посредник "ТОБ-Спийдуинг", ръсят се пикантни подправки и съвети. Всичко това обещава нещо скандално и мръсничко и може да впечатли неизкусения читател на жълти издания.
Всъщност нещата са доста по-разбираеми и ... документирани.
В края на януари 1998 г. съветът на директорите на "Балкан" по своя инициатива прие концепция по приватизацията на авиокомпанията, която представи на министъра на финансите, министъра на транспорта, изпълнителното ръководство на "Балкан" и представители на синдикатите. Тя включваше като заключение възгледа за активно участие на компанията и колектива й в подготовката на успешна приватизация в допълнение на работата на приватизационния посредник по контрактните му ангажименти. Всъщност с това се формира и инициативата за създаване на дружество (по Търговския закон, а не по ЗППДОП) от служители на авиокомпанията, което активно да работи (спасението на давещите се - дело на самите давещи се!) за търсене и заинтересуване на подходящи партньори в приватизацията и за консолидиране на техните възможности и интереси. Дружеството "Балкан еър", упорито кръщавано от "доброжелатели", "експерти в бранша" и второразредни министерски чиновници като работническо-мениджърско, (т.е. претендиращо за привилегии по ЗППДОП) и облъчвано с неприязън, фантасмагорични подозрения, откровена глупост и клевети в някои вестници и ведомства, направи колкото можа. Привлечени бяха сериозни компании, някои от които (BBF&K на г-н Корандо и други цитирани и нецитирани от него) нямаха интерес да участват в приватизацията, а само да работят по посреднически контракт за осигуряване на финансиране по основните постприватизационни задачи - уреждане на задължения, обновяване на флота, реструктуриране на дейности.
Господин Корандо, който не може да бъде заподозрян в некомпетентност, кой знае защо не се изразява ясно и точно. Той не би могъл да сключва такъв договор с "мениджмънта на "Балкан", (който "бавел финализирането"), а евентуално - с "Балкан еър". При това, ако не се е стигнало до "финализиране", причината не е GM Holding, излязла по-рано от предварителните преговори, а офертата на г-н Корандо.
Въпреки това по-пикантната половина от интервюто е посветена на интрига с GM Holding, която господинът за удобство представя като предпочетения конкурент. "Копие от новинарската статия" му разкрило, че GM Holding предлага да финансира сделката. Няколко реда по-нататък в интервюто той вече вижда авиокомпанията купена от иракска фирма и обявява, че "няма начин САЩ да й позволи да продължи тези (до Ню Йорк) полети", поради което се наложило той незабавно да се откаже и да предаде тази информация на Държавния департамент, посолството на САЩ и ЦРУ. Г-н Корандо твърди (доколкото знам...), че GM Holding е собственост на иракски разузнавателни служби. Той, разбира се, знае, при това не доколкото, а точно, че в най-голямата в света гражданска база данни за стопански субекти - на "Dun & Bradstreet", където обикновените фирми правят обикновено проучванията си - в досието на GM Holding пише други неща. Но това не му пречи да вярва, че GMH са работили с бившия изпълнителен директор на "Балкан" и даже трябва да допусне, че са предлагали някаква икономическа изгода, ако бъдат избрани (досетете се за кого). Горкото обидено момче, дали знае, че по ирония на случайността балкански негови братя по етика отдавна използваха този доста употребен метод, за да допуснат, че същият изпълнителен директор фаворизирал връзката с Корандо по същите причини. Е, може би, почувствал колко поевтинява, той преминава по-нататък и към темата в заглавието, оценките си за Агенцията, ТОВ и пр. В какво обвинява тях г-н Корандо? Извън недоволството си от предварителния подбор на кандидатите той малко трудно обяснява "проблема на метода", провокирайки с това въпроса какъв точно е неговият проблем. Селектирането на подходящи кандидати за включване в краткия списък, както и понятието short list не са измислени от българската Агенция по приватизация. Ако в процедурата има дискусионни моменти, те нямат отношение към тезата му, че подобен подход не е адекватен при такива размери на търсеното финансиране. Вярно е по-скоро обратното, че такава селекция в случая е необходима.
Не е процедурата това, което застрашава успеха на приватизацията на "Балкан". Той ще зависи в голяма степен от целенасоченото активно търсене и заинтересуване на потенциално най-подходящи по възможностите си партньори в приватизацията и консолидиране на техните интереси, както и от наличието на разумна и гъвкава позиция на собственика по отношение на това какво да се иска и какво да се даде в тази иначе необходима сделка.
От какво са предизвикани реминисценциите на г-н Корандо и неговите постфактум размисли? Интереси в приватизационната сфера в България? Нищо осъдително. Или може би обида от неприетата му претенциозна оферта? Тези неща се обмислят навреме. Добре би било да сподели и тази част от опита си, това ще е от полза за участниците в бъдещи сделки. И за България.
А иначе, гроздето е кисело.
Информацията за "Верила" е невярна
По повод статията "Замразяват разходите за заплати в 100-те най-губещи държавни предприятия", публикувана във в."Капитал" бр.1/9-15 януари ви уведомяваме, че изнесената там информация за "Верила" АД (изписана като "Верила" ЕАД) е невярна. Дружеството ни не следва да фигурира в този списък, тъй като от третото тримесечие на 1998 г. то е с 51% частно участие, т.е. разходите за заплати не подлежат на регулиране.
Използваме случая да ви припомним, че по отношение на "Верила" подобна груба грешка се допуска за втори път (за информация - в."Капитал" от 20-26.05.1996 г.).
Считаме, че уважаван вестник като вашия, чийто абонати сме, следва прецизно да проверява информацията, която предоставя на читателската си аудитория.
Емилия Станоева, главен счетоводител.
Благой Николов, изпълнителен директор.
БНБ:120-годишната съпруга на правителството
В понеделник БНБ навършва 120 години. И като една стара дама, която уважава традициите, ще отбележи юбилея подобаващо - с три изложби, два приема и конференция и организирано за висшите служители на банката посещение на тържествен концерт с участието на Гена Димитрова, Емил Табаков и Софийската филхармония. По-възрастни служители на една от най-старите български институции си спомнят, че 100-годишнината се е паднала по времето на Тодор Живков, но на помощна институция като БНБ не са се полагали специални празненства.
Централната банка обаче е успяла да запази много от историята си. Примерно кабинетът на гуверньора, който е впечатляващ като обзавеждане, е запазен още от времето преди 9 септември 1944 г. Най-голямата гордост на БНБ е картинната й колекция, която се съхранява, за разлика от разграбването на парламента по времето на социализма. Централните банкери ще покажат повечето от реставрираните платна на Васил Стоилов, Никола Танев, Атанас Михов, Константин Щъркелов, Антон Митов.
Миналия петък беше открита друга изложба с важни за историята на БНБ документи, маслени портрети на някои от управителите й, между които и на първия - Карбоньор. Централната банка, която придобива монополното право да печата пари едва на шестата година от съществуването си, е запазила и машини, принадлежащи на "конкуренцията" - за производство на фалшиви долари и ценни книжа. Те са били собственост на световноизвестния фалшификатор Тодор Кривналиев, който, екстрадиран от САЩ, лежи в българските затвори от 1933 до 1944 г. Изненадващо е бил назначен като експерт в монетния двор. Според историческите справки обаче пак не се стърпявал... и в крайна сметка завършил живота си в затвора.
Българска народна банка е създадена на 25 януари 1879 г. от тогавашния граждански губернатор - руския княз Дондуков-Корсаков. Основният капитал на банката е 2 милиона френски франка. Според широко разпространена версия от онези години парите са дошли от една, меко казано, съмнителна операция на княза. Той преотстъпил на френски предприемач на име Марешал събирането в Източна Румелия на един от най-доходоносните данъци - десятъка. Чужденецът трябвало да плати авансово 3 млн. лева на княза и после да му дава процент от събраното. В периода между Санстефанския мирен договор и Берлинския конгрес тези пари изчезват, което става причина за международен скандал. И как няма да е така, като с парите от една област, която, по всичко изглежда, ще остане зависима от Турция, се разпорежда руски офицер. В "Строители на съвременна България" Симеон Радев твърди, че парите са отишли за разноски на руската окупация. Клюката обаче твърди, че парите са отишли именно за създаването на народната банка. В началото централната банка е била доста различна от сегашната. В първите си години тя е работила по-скоро като търговска банка - събирала е депозити и е отпускала кредити за обекти, които сега Иван Костов с удоволствие би включил в инвестиционната си програма - железопътни линии, пристанища, пътища и т.н. Първият устав на БНБ изобщо не предвижда печатането на левове.
Всъщност доста дълго време след освобождението си България няма собствена парична единица. Левът се въвежда със специален закон едва през 1880 г. Тогава той е бил повече от златен - бил е равностоен на златния френски франк. При липсата на собствена валута търговията се е въртяла с паричен микс от турски бешлици, алтълъци, мангъри, сребърни рубли и с тук-там промъкнали се европейски сребърни монети, както и по време на турското робство.
В първите години БНБ се е помещавала в ъгловата сграда на днешните улици "Батенберг" и "Алабин", където сега има клон на банка "Биохим" и се намира Министерството на търговията и туризма. Едва по-късно - в края на 30-те години на нашия век, е построена сградата на площад "Батенберг". В нея се е помещавала и фондовата борса на Царство България и затова сегашният паричен салон е толкова просторен и с високи тавани. Да си управител на народната банка е било много престижно. През 1883 г. видният българин от Източна Румелия Иван Евстатиев Гешов зарязва Пловдив и се премества в София, защото е избран за ръководител на БНБ. В Източна Румелия той е заемал редица ръководни постове, бил е част от най-богатата пловдивска фамилия и влиянието му върху генерал-губернатора в Пловдив е било значително.
Гуверньорите обаче невинаги са били безспорни. Всички знаем това от примерите през последните години, когато освен във всичко друго централните банкери бяха обвинявани дори в злоупотреби. Такива неща са ставали и по-рано. Още вторият управител на БНБ Георги Желязкович е разследван през 1885 г. от анкетна комисия, която установява, че той е имал "доверени сарафи". Единствено през тях са минавали операциите на БНБ със сребро. "Тоя вид операции мене ми направи възмутително впечатление, защото не можах да си обясня що за банка е тая, която не приема по ничий начин сребро от интересуващите се", заключава докладчикът на анкетната комисия. Той пита специално Желязкович за тези операции и получава обяснение, че въпросните сарафи били "сиромаси хора, та да се прехранват". Случаят се раздухва и заради компрометирането на БНБ се появяват дори опасения, че ще бъде затворена. Съмнения, че със свои сарафи централните банкери са манипулирали валутния пазар, имаше и преди две години, макар че заради по-голям авторитет или заради по-слабо гражданско общество до разследвания не се стигна.
Най-слабото място в историята на БНБ е нейната независимост и възможността й да опазва стойността на лева от набезите на държавата. "Държавата винаги тотално е контролирала банката, макар че по статут БНБ е била независима", обяснява икономистът Румен Аврамов, който е член на сегашния управителен съвет на БНБ. При това в повечето време от съществуването си БНБ е работила при металически стандарти, което означава, че е трябвало да спазва правила, близки до тези на валутния борд. Нуждите на правителствата обаче често са я принуждавали да нарушава правилата и това винаги се е отразявало на лева.
В началото народната банка не е можела да дава заеми на държавата. Тази дисциплина обаче се задържа за много кратко време. С приемането на нов закон за БНБ още през 1885 г. се регламентира, че държавата може да бъде кредитирана до 1/5 от действителния капитал на банката. Но: "Държавата се е облегнала изцяло на касата на БНБ и в момента преди постъпленията от 5% заем 1902 г. е дължала 37.798.667.65 лв. За това време това е бил огромен дълг - четири пъти нейният капитал, повече от цялата банкнотна емисия и следователно взела е част от влоговете й, 27% от сумата на актива", пише банкерът Стоян Бочев в едно от есетата си, издадени в книгата "Капитализмът в България". Още тогава Бочев поставя въпроса, който ще преследва БНБ през цялото й 120-годишно съществуване: кой е с предимство - населението или държавата.
Век по-късно управителят на БНБ Тодор Вълчев, а след това и неговият наследник Любомир Филипов (двама от малкото гуверньори, които по закон имаха право за самостоятелна парична политика), се скъсваха да обясняват пред медиите, че "утре доларът няма да поскъпва". В същото време по някой телефон или през задния вход (наричан и до днес царски вход, защото навремето царят е влизал оттам) правителствени служители даваха нареждания да се осигурят пари за предварително загубени каузи - за спасяване на банки, предприятия или за временно закърпване на бюджета.
Трите войни, които страната ни води между 1912 и 1918 г., поставят централната банка на пълно подчинение на държавата и на нарастващите й нужди. През този период тя става известна като "отделение на Министерството на финансите, орган на държавата за нуждите на войната". Страната сключва споразумения, по силата на които Германия трябва да финансира България с 50 млн. марки месечно. Народната банка приема обещаните аванси за златно покритие и срещу тях отпуска на държавата левове. След войната обаче средствата се блокират от Антантата и на БНБ се налага да ги отпише. Изчезването на обезпечението обаче довежда до обезценяване на лева.
Най-откровено БНБ е подчинена на правителството, разбира се, след 9 септември 1944 г. Уставът й от 1956 г. я задължава да "извършва кредитиране на държавните и кооперативните предприятия и организации въз основа на утвърдените от Министерския съвет тримесечни кредитни планове". След 10 ноември 1989 г. централната банка остана само с емисионните функции и паричната политика и "Банков надзор". Търговските операции бяха отделени в много малки банки и банчици, които постепенно бяха обединени в някои от консолидационните гиганти - ОББ, Хебросбанк и Експресбанк. Други бяха тайно приватизирани, а много от тях впоследствие източени.
При този рядък успешен стабилизационен опит в българската история фискална дисциплина е все пак наложена на най-разюздано популисткия режим в българската (некомунистическа) история (въпреки че цялостна стабилизация е постигната едва след неговото отстраняване). Същевременно тя се оказва възможна единствено при прекия натиск отвън от една репарационна комисия (при ограничен суверенитет на страната), т.е. от едно тяло, което е напълно независимо от всички български институции. Поуките остават за нас."
Ситуацията е някак близка до сегашната. Сега кредиторите налагат както дисциплината, така и до голяма степен икономическата политика на правителството. Най-важният фактор, разбира се, е изолирането на БНБ от влиянието на политиците. От днешна гледна точка перспективата изглежда доста ясна - БНБ никога повече да не работи като самостоятелна и класическа централна банка (особено ако някога левът бъде заменен с новата европейска валута). И това е оптимистичният вариант.
Конституционният съд: Сбогом на лустрацията
Лустрационният текст в Закона за администрацията беше отменен миналия четвъртък. Със седем на пет гласа Конституционният съд премахна параграф 1 от преходните и заключителните разпоредби на нормативния акт, по който могат да бъдат отстранявани ръководни кадри от бившата БКП. Според въпросния текст през следващите пет години началническите постове в администрацията трябваше да станат табу за всички, които са заемали "ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия". Искането на отмяната на осем разпоредби от Закона за администрацията беше направено от 58 опозиционни депутати.
Отмененото ограничение се отнасяше и за сътрудниците на бившите спецслужби, посочени в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Това са хората на разузнаването, контраразузнаването, научно-техническия шпионаж, ВКР, УБО, Главно следствено управление и така нареченото Шесто, което често се нарича още и политическа полиция. В категорията "сътрудник на Държавна сигурност" не попадат оперативните работници на военното разузнаване, което за разлика от ВКР не беше към вътрешното министерство, а към Министерството на народната отбрана.
По Закона за администрацията всички чиновници на ръководни длъжности бяха принудени да подпишат декларация в 30-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. Той беше обнародван в Държавен вестник на 5 ноември миналата година и започна да действа месец по-късно. В случай че излъжеха, чиновниците рискуваха да попаднат под ударите на Наказателния кодекс, който предвижда до три години затвор за попълване на официален документ с невярно съдържание. По закона Министерският съвет определяше реда за проверка на декларираните обстоятелства и определяше условията за освобождаване на лицата от ръководни длъжности в администрацията. Правителството можеше само да направи тълкувание кои длъжности са ръководни и кои не са.
Конституционните съдии приемат, че лустрационната разпоредба нарушава принципа на правовата държава. Според магистратите не може да бъде търсена колективна отговорност от група хора само за това, че са членували в определена партия. Вината е индивидуална и трябва да бъде доказвана за всеки конкретен човек, смятат съдиите. Текстът противоречи на член 6, алинея 2 и от конституцията, според който правата на гражданите не могат да бъдат ограничавани поради определена политическа принадлежност. Нарушен е и член 38, според който никой не може да бъде преследван заради убежденията си.
Петима съдии са подписали с особено мнение отмяната на лустрационния текст. Това са съдиите Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов и Иван Григоров. Асен Манов е бивш председател на Конституционния съд, Димитров - бивш земеделски министър, Беронов - бивш депутат от СДС, а Григоров - бивш председател на Върховния съд и настоящ кандидат за главен прокурор.
Шумните спорове около лустрацията в самата синя партия и жалбата на опозицията пред Конституционния съд обаче не спряха министерствата да приложат репресивния текст с цялата му сила. В краткия период от публикуването на закона до решението на Конституционния съд всички държавни ведомства се разбързаха и засипаха служителите си с бланки за лустрационни декларации. Чиновници от различните министерства дори разказват, че е трябвало да попълват по два документа, че не са работили в структурите на БКП или ДС. Проблемът идва от това, че решението на Конституционния съд няма обратна сила, тоест всички действия до произнасянето на магистратите се считат за законосъобразни. Не е ясно обаче каква ще е съдбата на вече натрупаната база данни. Доста съмнително е дали тя ще бъде унищожена. По-вероятно е тя да се превърне в средство за прочистване или най-малкото за притискане на държавните чиновници, които имат червени точки в биографията си преди 10 ноември 1989 г. Може би точно затова БСП вдигна най-голям шум след решението на Конституционните съдии и поиска оставките на министъра на държавната администрация Марио Тагарински и на вицепремиера Веселин Методиев, които бяха ангажирани в изработването на нормативния акт. Според левицата до момента са попълнени повече от 50 хиляди декларации за чисто минало. Ресорният министър Тагарински засега се въздържа от коментари по посочения нормативен акт.
С пълно единодушие Конституционният съд отмени три разпоредби, които съсредоточават правомощия на Министерския съвет в ръцете на неговия председател. Отпада текстът, според който министър-председателят назначава еднолично областните управители, контролира тяхната дейност и прави предложенията за отмяна на неправилни актове на отделните министри. Според конституцията тези правомощия трябва да се изпълняват от Министерския съвет като колективен орган на изпълнителната власт, смятат съдиите.
Останалите атакувани текстове от Закона за администрацията остават непокътнати. Запазва се член 40, алинея 5, според която министърът на държавната администрация координира и контролира дейността на главните секретари в администрацията на изпълнителната власт. На практика това означава, че главните секретари ще се превърнат в нещо като надзиратели на отделните държавни структури, които ще докладват през главата на своите ресорни министри. Без уважение остава и молбата да бъде отменен текстът на член 61, алинея 2, който задължава всички шефове на административни структури, включително и областните управители, ежегодно да пишат отчет до ведомството на Тагарински. Конституционните съдии отхвърлят иска и в частта, където се обжалва правото на премиера и неговите министри да делегират своите правомощия на заместниците си, както и фиксираната в закона структура на общата администрация.
Отмяната на лустрационните текстове в Закона за администрацията може да се тълкува като реверанс на управляващите към президента Стоянов, който беше публично унижен от синята партия и бе принуден да се отметне от вече написаното си вето. Така стратезите от "Раковски" едновременно показаха кой командва, угодиха на коалиционните партньори от Народен съюз и в крайна сметка махнаха безсмислените дискриминационни текстове. Освен това отпадането на лустрацията до известна степен компенсира негативите от конюнктурното решение на Конституционния съд по Закона за съдебната власт.
Нов етап в процеса срещу президента Клинтън
Делото срещу американския президент е неиздържано юридически и застрашава политическата система на страната, бе основната теза на защитата на Клинтън. Адвокатите на президента приключиха встъпителната част от представянето на аргументите си пред Сената, като атакуваха обвинението, че се мотивира единствено с косвени улики и мъгляви формулировки. Подчертани бяха постиженията на Клинтън като президент и бе изтъкната опасността от продължаване на процедурата по импийчмънт, чието довеждане докрай би причинило на САЩ неимоверни политически поражения.
Същевременно сенаторите започнаха да се готвят за следващия етап на делото. Тогава те ще имат право да задават въпроси и на двете страни. Има и един нерешен проблем - въпросът за призоваването на свидетели все още остава спорен.
По мнението на повечето наблюдатели защитата на президента е свършила много добра работа, като е сплотила редиците на демократите в Сената. При това положение само непредвидени обстоятелства могат да доведат до признаването на вината на Клинтън.
Тайна вечеря за самотни управляващи
Все по-често лидерите на СДС решават край маса в закътано заведение важни въпроси за партията и управлението на държавата. Поредната тайна вечеря бе в сряда, а час преди събирането Иван Костов отиде спешно на "Раковска" 134, за да сведе дневния ред на поредното ресторантско заседание на управляващите. Той самият не уважи менюто във "Винпром сервиз", а остави подчинените си сами да умуват над горещите задачи. Събрахме се заради младежката организация, кратко обясни Екатерина Михайлова на следващия ден.
Напрегнатият климат в парламентарната група и пълното информационно затваряне обаче потвърждават разразилия се първи сериозен вътрешнопартиен трус в СДС. Социалдемократите на Иван Куртев надигнали глас срещу синята атака, помела от малки и големи постове техните кадри. Това според депутати е истинската причина за извънредното безпокойство на върха. В деня на вечерята и земеделците в СДС остро поставили исканията си за свой дял от областната власт. Хората на Георги Пинчев и Петко Илиев използвали срещата с президента, за да оповестят публично, че диалогът не само с опозицията, но и вътре в СДС е нарушен - в полза на силните. Паралелно и от ВМРО анонсирали предстоящи претенции. Презастраховката на СДС да назначава само свои верни кадри и да критикува само представители на партньорите си им изигра първата лоша шега.
