На обвинението на БИБА, че не се спазват вече определени крайни срокове, БКК отговаря, че определянето на такива е несериозно, тъй като "пазарът е този, който ще определи колко бързо държавните банки могат да бъдат продадени". Освен това, ако маркира условен краен срок, БКК ще има два избора - да отстъпи на исканията на купувача или да продължи да преговаря за разумни условия, заради което ще бъде критикувана, че не спазва датите, обяснява БКК. Холдингът отбелязва, че ако продаваше посредством тръжна процедура автомобили вместо банки, вероятно е възможно да се определят крайни срокове.
В писмото си БКК обяснява защо не е съгласна и с друго обвинение на БИБА - че няма определена минимална цена за банките. Такъв подход е много субективен и цената може да се завиши или занижи, обясняват от банковия холдинг. В първия случай това ще отблъсне кандидатите, във втория - офертите ще са по-ниски от тези, които реално може да се получат. "Смятаме, че конкурентната тръжна процедура най-пълноценно отразява истинската минимална стойност, както и че получените оферти са тези, които определят минималната цена", обяснява БКК. Освен това от определянето на минимална цена до времето на сключване на сделката минава време, през което настъпват промени на международните финансови пазари и в самото състояние на банката, допълват от холдинга.
По-нататък в писмото си до БИБА Жотев обяснява защо смесеното дружество АЛИКО/СЕН е предпочетено за купувач на "Пощенска". На обвинението, че е приела отклонения от предварителните изисквания, БКК отговаря, че е избрала АЛИКО/СЕН пред НБГ, защото покупната цена е била с 3 млн. долара по-висока и "таванът" на евентуалните бъдещи задължения, които се поемат, е бил по-висок.
Облекчават продажбите на особени залози
Кредиторите вече ще могат да продават заложеното от длъжника имущество. Това предвиждат промените в закона за особените залози, които правосъдното министерство внесе в Министерския съвет. Търговските банки ще могат да осребрят вземането си освен чрез продажба и чрез събиране, ако залогът е паричен. С тази промяна се цели да се ускори процедурата по събирането на кредитите от страна на банките. В момента действащият закон не уточнява коя процедура по осребряването на залога трябва да се приложи и дали е необходимо да се стига до съдия-изпълнител. "Промените донякъде ще улеснят дейността ни като банкери, все пак малко ни се развързват ръцете при събиране на дължими суми", коментираха от голяма софийска банка.
Особените залози са тези, които не преминават в ръцете на кредитора, а остават под управлението на длъжника, като всяка предприета стъпка по отношение на залога се записва в специален регистър.
Новите текстове в закона ще дадат възможност на банките да определят начина на осребряване на заложеното имущество в момента на изпълнението на процедурата. Според сега действащите норми в договора за залог задължително трябва да бъде записан и начинът на осребряване на имуществото. "Тази промяна разкрепостява волята на кредитора да избира начина на изпълнение върху залога към момента на изпълнението, а не преди това", коментира новите текстове шефът на Централния регистър за особените залози Елена Петкова. "Така се поправя грешка, която затрудняваше прилагането на закона", коментира представител на държавна банка.
Новите текстове, предложени от правосъдното министерство, предвиждат и разширяване на кръга на имуществото, което може да се дава в залог. Към него се прибавя и съвкупност от ценни книжа, емитирани от длъжника.
Нова идея в закона е, ако банка реши да продаде отделни елементи от търговско предприятие-длъжник, тя да е длъжна да продаде тези, които в най-малка степен биха затруднили дейността му. Заложената идея е добра, но "длъжникът винаги ще има възражения дали точно продаваното имущество в най-малка степен затруднява дейността на предприятието и ще започнат едни безкрайни съдебни спорове", коментира банкер, пожелал да остане анонимен.
"Промените не са това, от което се нуждае законът, по-скоро са поправени технически грешки", коментира банков юрист. Според много запитани специалисти не са уредени въпроси, които наистина се нуждаят от точна регламентация и практиката за тяхното решаване все още не е единна.
Дори и след промените ще липсва санкция за длъжниците, които се разпореждат със заложено имущество. "Нали затова се казва особен залог - защото не преминава във владение на кредитора, но той трябва да е сигурен, че залогът съществува", коментира юрист.
Банкерите все повече се притесняват от проблемите около прилагането на законодателството за особените залози. "В регистъра се натрупа голяма база от данни и все повече лица започват да я търсят", заяви шефът на регистъра. До момента там са направени близо 12 000 вписвания. Продажбите на залози са много по-малко от заличените вписвания, което означава, че или длъжниците си плащат редовно кредитите, или кредиторите се плашат от процедурите по продажба на залога.
Двама от шефовете на Биохим ще трябва да напуснат постовете
Четирима представители на английската фирма "Глендейл" в най-скоро време ще поемат мениджмънта на Биохим, след като в края на миналата година фирмата подписа двугодишен договор с Банковата консолидационна компания да управлява държавната банка и да се включи в подготовката й за приватизация. Трима от тях - Дейвид Туейтс, Робърт Прайс и Дейвид Джеймс Барън, вероятно ще влязат в управителния съвет на "Биохим". За да стане това, те трябва да получат сертификати от централната банка (според източници от "Биохим" документите им вече са подадени в "Банков надзор" в БНБ ) и да бъдат назначени от надзорния съвет на банката.
В момента в управителния съвет на Биохим влизат Евгени Чачев - председател, Тенчо Тенев, Красимир Коев и Цветан Цеков - членове и изпълнителни директори. Тази структура на Биохим е от петима души, тоест сега има едно вакантно място. При това положение двама от сегашните членове на управителния съвет трябва да го напуснат заради попълнението на "Глендейл". "Така ще стане, ако не се вземе решение за увеличаване на броя на членовете на управителния съвет", коментира изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев. Бордът на банката може да се раздуе само ако за това гласуват акционерите й на общо събрание. В дневния ред на насроченото на 12 февруари общо събрание на "Биохим" обаче няма точка, предвиждаща подобна промяна в устава.
Английската фирма "Глендейл" консултира повече от половин година "Банков надзор" на БНБ. В банковите среди съществуват опасения, че това ще постави "Биохим" в привилегировано положение, тъй като мениджърите й ще са от фирма с информация за целия банков сектор. Според г-н Жотев обаче конфликт на интереси няма, тъй като хората на "Глендейл" в Биохим се назначават от надзорния съвет на банката и нямат връзка с други представители на английската фирма. Надзорният съвет, от друга страна, засега ще остане непроменен, като членовете му се избират от банковия холдинг. Те могат със свое решение да сменят всеки от членовете на управителния съвет.
Компанията "Глендейл консултинг лимитид" (Glendale Consulting Limited) е създадена през 1991 г. и е специализирана в консултантски услуги, обучение и мениджмънт. Постоянният професионален състав на "Глендейл" е от 17 души, като тя работи съвместно с още над 100 специалисти.
На общото събрание на Биохим се предвижда избор на ръководител и заместник-ръководител на "Вътрешен контрол".
След като влязоха в Пощенска, АЛИКО откриват и застрахователен клон
АЛИКО (ALICO - American Life Insurance Company ) може би ще открие първия клон на чуждестранен застраховател в България. Американската животозастрахователна компания е един от новите собственици на Пощенска банка и е дъщерно дружество на Ей Ай Джи (AIG - American International Group, inc.). По предварителна информация клонът ще бъде открит от името на АЛИКО - Гърция.
Предварителни разговори с Дирекцията за застрахователен надзор вече са водени, като АЛИКО са изразили мнение, че до края на месеца ще подадат официално документите си.
Проучване за възможността да бъде открит клон на територията на България е започнало през декември, когато представители на Ей Ай Джи бяха в България за подписването на сделката по продажба на Пощенска банка.
След като са били запознати със законодателната рамка в страната, от АЛИКО са предпочели да открият клон, вместо да създават акционерно дружество тук. На практика няма разлика в законовото третиране на застрахователите независимо дали работят като клон на чуждо дружество или като местно акционерно дружество. Изискванията за минимален капитал са същите и дружеството ще трябва да покаже, че има на депозит 2 млрд. лв. в момента на подаване на документите в Дирекцията за застрахователен надзор.
От АЛИКО са заявили, че до пет години имат намерение да се превърнат във водеща компания в областта на животозастраховането, което ще значи да отнемат лидерството на Държавния застрахователен институт. След "Интерамерикън" и Ей Ай Джи това ще бъде третият изцяло чужд застраховател на територията на страната. Ей Ай Джи беше първото чуждо застрахователно дружество, което влезе на българския пазар, като изкупи 100 процента от акциите на "Общо застрахователно дружество" АД през 1996 г. Конкретна информация за това дали екипът, с който компанията ще работи тук, ще е основно български все още няма. "Не поддържаме толкова близки контакти, че да сме наясно каква ще е стратегията им", коментира Лука Доков, директор на "Ей Ай Джи - България".
АЛИКО има възможно най-високия рейтинг за застрахователна компания. Той е даден от "Стандард енд Пуърс" (ААА) и "Мууди'с" (Ааа). Рейтингът се определя в зависимост от това как компанията изплаща обезщетенията, а също зависи и от заделените застрахователни резерви.
През 1997 г. компанията е получила премии от застраховки "живот" за 2.5 млрд. долара в над 50 страни. Активите на АЛИКО възлизат на 15.4 млрд. долара, а капиталът на дружеството е 2.8 млрд. щатски долара.
Да благодарим на външните фактори за ниската инфлация
Годишната инфлация за 1998 е точно 1%, обяви Националният статистически институт. Ако се изключи отчетената през септември инфлация от цели три процента, тенденцията за понижаване цените на основните стоки се наложи от средата на миналата година. Резултат от всичко това бе неочаквано ниското поскъпване на живота - с над 15% по-малко от това, което предвиждаше правителството при гласуването на бюджета за миналата година. Кабинетът прогнозира 16.4% годишна инфлация за 1998 г. Въпреки заучените обвинения, че "нещо се лъже с инфлацията", числата надали са натъкмени. Правителство няма интерес от чак толкова слабо поскъпване, тъй като по принцип то е свързано със слаби постъпления в бюджета и с проблеми за производителите.
При определянето на инфлацията най-голяма тежест имат хранителните продукти. На тях се пада относителен дял от 55.7%. За миналата година те са поевтинели средно с 4.8%. На нехранителните стоки се падат 27.6 на сто, като те са поевтинели незначително. Услугите от своя страна участват с тежест от 15%, но за сметка на това техните цени са се увеличили с над 22% за миналата година.
Поевтиняването на потребителските стоки (хранителни и нехранителни) в най-голяма степен се дължи на увеличения евтин внос. Чуждите стоки стават все по-конкурентни заради фиксирания курс и всеобщото поевтиняване в резултат на международната криза. За деветте месеца на миналата година вносът им е нараснал с над 50% в сравнение със същия период на 1997 г. В тази група влизат и хранителните стоки и напитки, чийто внос се е увеличил с над 80 на сто през миналата година. Специалистите на БНБ обясняват това нарастване както с некачественото и недостатъчно предлагане на местния пазар, така и с нарасналото вътрешно търсене. С над 30% е нараснал и вносът на дрехи и обувки, и то отново заради по-конкурентната чужда продукция и нарасналото вътрешно потребление спрямо кризисната 1997 г. Според анализаторите на централната банка вътрешното потребление е нараснало както заради увеличаването на доходите спрямо 1997 (особено първата й половина), така и с увеличаването на кредита за населението. Към края на 1997 г. населението дължи на банките около 170 млрд. лв., докато в края на миналата година тази сума е вече 484 млрд. лв. Дефлацията, отчитана от средата на миналата година, всъщност си има просто обяснение. Много от суровините, които се ползват в производствата на основните стоки, са вносни. Сривът на международните пазари се отрази на цените, предлагани от българските производители. Преносът на ефектите отвън навътре всъщност доказва и колко отворена е икономиката ни и колко лесно се поддава на външно влияние, особено когато курсът на лева е фиксиран. Поевтиняването на производството щеше да е още по-голямо, ако пазарните механизми в страната действаха точно толкова качествено, колкото и в старите пазарни икономики. Имаше случаи, при които цените на международните пазари буквално се сриваха, а тези в България оставаха неизменни. Такъв е примерът с цените на бензините на вътрешния пазар. Дори в един момент се оказа, че дистрибуторите ще реализират по-голяма печалба, ако внасят готовата продукция с начислени транспортни разходи, мита и такси, вместо да я купуват от Нефтохим.
Отвореността на икономиката обаче крие опасност от обратния ефект, още повече че производителите избягват да свалят цените, но не пропускат да ги качват. Всяко повишение на международните цени на основните суровини ще доведе до повишаване на цените на българската продукция. Повишението на международните цени ще се отрази доста по-бързо на българския пазар, а това от своя страна ще доведе до ръст на инфлацията.
Малко време и много задачи пред новото турско правителство
Заради изборите през април новият премиер Бюлент Еджевит не разполага с достатъчно време, за да се заеме с генерални икономически реформи. Еджевит обяви скромна правителствена програма, която предвижда нови мерки за борба с хронично високата инфлация и продължаване на банковата и социално-осигурителната реформа. Първата задача на кабинета ще бъде прокарването на бюджета за 1999 г., който бе забавен заради политическата криза.
Правителството ще бъде поставено под натиска на икономическата стагнация, резултат от световната икономическа криза и намаления износ на турските производители. От 8.3 на сто през 1997 г. до третото тримесечие на миналата година БВП е намалял с 1.6 на сто, а това събуди спекулации за девалвация на лирата. Подобна мярка би била в полза на износителите, но от макроикономическа гледна точка девалвация не е необходима, тъй като лирата не е надценена, твърдят икономисти.
Засилването на връзките с МВФ е фактор, който би засилил доверието на чуждестранните инвеститори в турската икономика и финансови пазари. По принцип кабинетът не би трябвало да има никакви проблеми с фонда, като се имат предвид договореностите за миналата година. Споразумението с МВФ предвиждаше сваляне на инфлацията на 50% до края на 1998 г. Тогавашното правителство съумя да изпълни ангажимента си и през декември инфлацията спадна близо до предвиденото ниво - на 54.3 на сто. За сравнение - година по-рано инфлацията бе 91 на сто. Приватизацията, другият приоритет на МВФ, също показа добър напредък през миналата година. Но сривовете на пазара заради световните икономически проблеми и предстоящите избори най-вероятно ще отложат бъдещите продажби. Преговорите с фонда за предоставянето на финансова подкрепа могат да започнат едва сега, след съставянето на стабилно правителство.
Наблюдателите са единодушни, че от това правителство не може и не трябва да се очаква икономическа революция. Неговата функция е да управлява държавата без сътресения и да проведе изборите през април. Във всеки случай след това Турция има всички шансове да си възвърне интереса на чуждестранните инвеститори, отбелязват икономическите експерти.
Разделена Европа
Ако се вгледате в различните еврозакони, които трябва да влязат в сила през 2002 г., ще се натъкнете на нещо странно. Те се отнасят за сгради, които не съществуват, за арки и кули, които са фикция. Те съществуват само в Евроленд, имагинерната страна без народ, история, култура или политика. Абстракция на абстракциите: валута като универсалния език есперанто. Валута, сънувана от държавните лидери и въведена без капка замисляне за това как всъщност живеят хората и какво мислят по въпроса. Само две европейски правителства - тези в Париж и Копенхаген, дадоха възможност на хората да гласуват за прекратяването на фискалния и монетарния им суверенитет. Оказа се, че дори във Франция, където европейската идея е твърде популярна, противниците на еврото бяха само с 1% по-малко от привържениците на въвеждането на общата европейска валута.
Смесицата от отегчение и приветствия, с която американците посрещнаха новия европейски ред, е леко смущаваща. Защото това, което се случи в първите дни на новата година - унификацията на валутите на 11 европейски държави, е де факто едно от най-големите предизвикателства за американската външна политика от края на студената война. Никой от тези, от които зависи външната политика на САЩ, не го взе насериозно, а в дългосрочен план въвеждането на еврото няма да се отрази благоприятно на американските интереси.
На еврото се приписва солидното предимство, че ще премахне от европейския пазар несигурността на обменните курсове. Привържениците на новата валута забравят обаче, че във варирането на обменните курсове има здрав смисъл - така отделните държави могат да се нагаждат към променящите се параметри на растеж, инфлация, безработица или пък да регулират отношението си към определен политически режим. Девалвацията, от друга страна, е пазарната клапа, чрез която се освобождава напрежението, породено при търговията или неравномерното развитие на различните държави.
Въвеждането на еврото в името на валутната предсказуемост ще лиши отделните европейски икономики от възможността за индивидуален растеж при индивидуални икономически условия. Изоставащите страни ще открият, че не могат да девалвират валутите си, за да облекчат пътя за излизане от рецесията, прегряващите икономики ще се окажат с намалени лихви, а държавите с висока степен на безработица могат да видят, че лихвените проценти са скочили по причини, които нямат нищо общо с техните икономически нужди.
Привържениците на еврото правят аналогия между ситуацията в Европа сега и положението в САЩ през миналия век. Когато в една федерална държава с единна валута като САЩ различни региони се развиват неравномерно, има няколко фактора, които изглаждат разликите. На първо място това са федералните субсидии - нещо, което е предвидено и в Европейския съюз. Но в Америка далеч по-важна е възможността на хората да се движат и да търсят работа там, където я има. А забавянето на отделните щати се компенсира с гъвкавост на данъците като начин за стимулиране на местното производство и привличане на пари отвън.
Евроленд не притежава нито една от тези възможности. Придвижването заради безработица е ограничено от националните разлики в език и култура, а данъчната гъвкавост, по всичко личи, ще бъде намалена по различни политически причини. Следващата фаза на еврото ще бъде фискална хармонизация и Европейската централна банка ще регулира поминъка на всички европейци от Ница до Дъблин.
Това звучи ли ви като рецепта за континентална хармония? Малко вероятно е италианците или испанците да гледат благосклонно на факта, че губят работата си заради бюрократите във Франкфурт. Без да има нищо общо, еврото може да възроди духа на стария европейски национализъм. Всяка националистическа партия ще има чудесен обект за пропаганда, ако нещата не тръгнат добре. Всеки работник ще има поне един чужденец, когото да обвинява за това, че не може да си намери работа. Естествената икономическа интеграция на следвоенна Европа може да бъде изложена на риск от опита да се наложат фалшиви ограничения на една зона на икономическа свобода.
Разбира се, французите и германците са абсолютно наясно с тези рискове и все пак продължиха с реализацията на проекта. Прагматичните британци, както винаги, останаха встрани от континенталния танц. Единствената причина, заради която Франция предприема подобен риск, е желанието й да превърне обединена Европа в алтернативна на САЩ световна сила. Икономическият съюз в очите на Париж е прелюдия към политически съюз, който трябва да води отбранителна и външна политика, антагонистична на американските интереси. И по-честните европоцентристи не се срамуват да го изтъкват. Не е необходимо. Но пък и американците не трябва да гледат добродушно на това. Защото, ако и британците бъдат включени в общата европейска отбранителна политика, САЩ ще загубят единствения си надежден съюзник в Европа.
Европейците действително трябва да стимулират разкриването на нови работни места, да либерализират трудовото законодателство и да намалят данъците. Тъжното е, че режимът на новата валута не предвижда нито една от тези мерки и най-вероятно ще забави прилагането им. Левите правителства в Бон и Париж са наясно, че ще използват данъчната хармонизация, за да попречат на държавите с по-ниски данъци да увеличат конкурентните си способности. Освен това те са на път да налагат на Европа все нови и нови изисквания само заради протекцията над разглезените работници във Франция и Германия. И те ще продължават да настояват всяка инициатива на САЩ в чужбина да получава одобрението на един тежък и твърдоглав Европейски съюз. Всеки, който желае да види какво ще се получи, да иде да разгледа Сараево.
Бразилия оповести световната финансова криза
На 13 януари гордият доскоро бразилски реал бе девалвиран с близо 9 процента, а същия ден президентът на бразилската централна банка Густаво Франко подаде оставка - събитие, което бе посрещнато от световните финансови пазари с опасението, че това ще е сериозен удар върху бразилското правителство, което отчаяно се опитва да избегне задълбочаване на финансовата криза в страната. Правителството се опита да реагира, разширявайки коридора, в който реалът се търгува спрямо долара, но повечето чужди финансисти са на мнение, че по-вероятният изход от настоящата криза ще бъде една непланирана, неконтролируема и доста по-голяма девалвация на реала. Този процес ще доведе и до сериозно разклащане на позициите на президента Фернандо Енрике Кардосо и на неговото правителство, които заложиха целия си авторитет върху т.нар "План реал", който цели спасяването на националната валута. А ако страната не успее да избегне рязката и дълбока девалвация, разширяването на кризата на развиващите се пазари твърде вероятно ще прелее от Латинска Америка в Съединените щати.
През ноември 1998 г., подкрепян от Международния валутен фонд спасителен план на стойност 41.5 милиарда долара вдъхна оптимизъм у инвеститорите, които със задоволство отбелязваха, че планът е насочен към решаването на двата основни проблема на страната - бюджетния дефицит и текущия платежен баланс. Този оптимизъм обаче изчезна за по-малко от година. Планът предвиждаше и либерализация на пазарите в страната, с което се целеше постигането на макроикономическа стабилизация в средносрочен план, което пък трябваше да доведе до увеличаване на инвестициите и стабилен, неинфлационен ръст.
Само два месеца по-късно перспективите за осъществяване на спасителната програма вече бяха значително влошени. Политическата съпротива срещу правителствената политика и бавният напредък на фискалната реформа доведоха до рязък спад на доверието към бразилския финансов пазар, което бе и първият сигнал, че реалът всеки момент може да се срине. През декември миналата година правителството на страната понесе тежко поражение, когато неговият план за реформа на пенсионната система бе отхвърлен от Сената.
Другият голям удар срещу оздравителната програма на МВФ дойде от страна на бразилските провинциални губернатори, които отговарят за голяма част от бюджетните разходи на страната. През миналата седмица Итамар Франко, губернатор на щата Минаш Гераиш и личен противник на президента Кардосо, обяви 90-дневен мораториум върху обслужването на дълговете на провинцията към федералното правителство. Следвайки примера на Франко, неколцина други губернатори, сред които тези на щатите Рио де Жанейро и Рио Гранде до Сул, обявиха, че имат намерение да предоговорят своите дългови задължения към федералното правителство. И въпреки че по-късно губернаторите изоставиха намеренията си за въвеждане на мораториум върху дълговете на провинциите и изразиха подкрепа за политиката на президента Кардосо, световните финансови пазари вече бяха загубили доверието си в Бразилия.
Следствието бе наистина просто и предсказуемо - огромен отлив на капитали от страната. Само на 12 януари 1.2 милиарда долара напуснаха Бразилия, а още преди това, през първите шест работни дни на месеца, вече бяха изтеглени 1 милиард долара. Освен това основните лихвени равнища в Бразилия вече са твърде високи по световните стандарти - 29 процента годишно - което прави намесата на централната банка в защита на реала твърде трудна, използвайки лостовете на високите лихвени проценти.
Световните финансови пазари реагираха твърде нервно - с вълна на продажби, които говорят за това, че никой не вярва в идеята, че осмата по големина световна икономика ще може да излезе бързо от кризата. Агенцията за кредитни рейтинги Standard & Poor's смъкна дългосрочния валутен рейтинг на страната, предполагайки, че Бразилия е направила още една крачка по пътя към обявяването на фалит по плащанията на своя външен дълг. Отдавна се чуват гласове, че всъщност бразилската национална валута е твърде надценена - някои дилъри смятат, че надценяването възлиза на близо 20 процента, а слуховете, че финансовият министър на страната Педро Милан ще последва съдбата на шефа на централната банка наливат допълнителна доза психоза на пазара.
На втория ден от избухването на кризата европейските правителства се присъединиха към изявленията на Вашингтон, че застават зад бразилската програма за реформи, но смешното е, че никой не спомена и дума за някаква нова инициатива за решаване на кризата. Още на 13 януари, когато бе обявена девалвацията на реала, финансовите министри от Г-7 и шефът на МВФ Мишел Камдесю са обсъждали варианти за излизане от кризата, но поне досега никой не се ангажира с конкретен план за спасяването на реала. Шефът на германската централна банка Ханс Титмайер заяви буквално следното: "Мисля, че вътрешната ситуация в Бразилия не е толкова лоша, колкото смятат някои. " Френският финансов министър Доминик Строс-Кан също изля оптимизма си пред световните медии, обявявайки: "Ситуацията в Бразилия не е добра. Въпреки това смятам, че не сме свидетели на събитие, което може да се сравни с кризите, които покосиха Азия и Русия през август миналата година. " Италианският финансов министър Карло Азелио Чиампи заяви пред в. La Repubblica, че е още рано да се говори за нова криза, подобна на тази, която избухна в Мексико през 1994 г. Оптимизмът на европейските и американските финансови министри изглежда странен на фона на признанието им, че всъщност бразилската криза е подхранила опасенията, че предстои световна дефлация и че в момента нищо не може да се направи за спасяването на бразилския реал.
Всъщност повечето здравомислещи икономисти твърдят, че девалвацията на бразилската валута е ясен сигнал, че кризата на развиващите се финансови пазари съвсем не е приключила и освен това настоящите проблеми на Бразилия съществено увеличават риска от значителен икономически спад в току-що родената евро-зона. Очаква се Европейската централна банка да отговори чрез намаляване на основната лихва по рефинансиране преди края на март с 25 базисни пункта до 2.75 процента и последващо смъкване на лихвата до 2.50 процента към средата на годината. Международният валутен фонд вече заяви, че иска от Бразилия продължаване на усилията за намаляване на бюджетните разходи и структурната реформа, но това всъщност не е нищо друго освен повтаряне на условията на фонда за отпускането на финансовия пакет от 41.4 милиарда долара.
Оздравителният финансов пакет за Бразилия бе петата програма на стойност десетки милиарди долари, одобрена през последните 18 месеца, но въпреки уверенията на фонда, че тези програми вече започват да дават резултат, истината е малко по-различна. Руската оздравителна програма например се оказа провал, след като Москва обяви фалит по някои от вътрешните руски дългове и ефективно девалвира руската рубла - в резултат фондът спря финансовите си инжекции за Русия, искайки твърди гаранции за провеждането на икономическата реформа.
Също както и в Русия, една продължаваща икономическа несигурност, родена от девалвацията, вероятно ще доведе до сериозен отлив на инвестиции от страната, а отливът на финансови средства ще породи верига от срив на местни финансови институции и рязък спад на кредитите. От особено значение в случая са опасенията на инвеститорите, че един рязък спад на курса на реала ще доведе до положение, при което за страната ще бъде особено трудно да обслужва деноминирания си в чужди валути дълг и което ще увеличи значително вероятността от обявяване на мораториум по тези дългове.
Освен това настоящата ситуация неминуемо ще се отрази и на пазарите и икономиките на останалите латиноамерикански държави, водейки до цялостен срив на развиващите се пазари - последицата ще бъде спад на търсенето на вносни стоки, което пък е пряк удар върху западноевропейските и американската икономика (вследствие на кризата на развиващите се пазари германската икономика вече трети пореден месец отбелязва спад на износа).
Един поглед назад към историята показва, че Бразилия едва ли ще успее да задържи реала в рамките на новия валутен коридор, позволяващ търговия в рамките на 1.20-1.32 реала за долар. Все пак правителството все още има шанс да избегне тоталния крах на нацоналната валута, крах, който не можаха да предотвратят преди това Мексико и Южна Корея. Мексико например девалвира мексиканското песо с 15 процента, отговаряйки на атаките на световните финансови пазари, че песото е твърде надценено - мярка, чийто живот бе един ден. На следващия паническите продажби от страна на чуждите инвеститори тотално сринаха мексиканската национална валута, довела до прословутата мексиканска финансова криза, известна още под името "Текила криза". През ноември 1997 г. Южна Корея вдигна границите, в които може да се движи дневният валутен курс на корейския вон от 2.25 процента до 10 процента, седмици по-късно безсилното правителство на страната просто забрави, че някога е имало граница.
При положение че за два дена Бразилия напуснаха 3 милиарда долара, положението става особено критично. Вярно, валутният резерв на страната все още е на стабилното ниво от 40 милиарда долара, но въпросът е колко време може да издържи този резерв. Следващите няколко работни сесии на борсата в Рио де Жанейро ще са критичният фактор, който ще определи в каква посока ще тръгне реалът - комбинацията от вдигане на лихвените равнища и масиран отлив на финансови средства от страната ще са фатални. Следва тотална криза на развиващите се пазари.
Зейна пропаст в цигарената индустрия
Приятна изненада за едни, шок за други, сливането на British American Tobacco (BAT) и Rothmans на стойност 8.7 млрд. долара ще поляризира силно раздробената и все още в значителна степен контролирана от националните правителства цигарена индустрия. Появата на новата разширена компания със старо име British American Tobacco и пазарен дял в световен мащаб от 16% слага край на самотното съществуване на върха на пирамидата на фактическия лидер в сектора Philip Morris, отстоящ едва на 1% разстояние. Пазарното присъствие на държавния китайски монополист China National Tobacco Corporation (CNTC), концентрирано единствено в Китай, пълната липса на апетит към външните пазари и бариерите пред желаещите да произвеждат самостоятелно в страната чужди компании на практика изолират най-големия производител в световен мащаб (30% пазарен дял) от потенциалните размествания в индустрията.
Логично CNTC придоби статут на номинален лидер. Всички останали компании в бранша са под 7-процентовата граница. Големите в Европа Austria Tabak (Австрия), Seita (Франция), Tabacalera (Испания), Gallaher (Великобритания и Ирландия), Imperial Tobacco (Великобритания) и Swedish Match (Швеция) са едва забележими извън пределите на регионалните си пазари. Общият им пазарен дял е 5 на сто.
Според условията на сделката Richemont, която контролира две трети от Rothmans и Rembrandt Group, притежаваща останалата една трета, и двете собственост на южноафриканската фамилия Рупърт, ще получат 35-процентов дял от новата компания. Десет на сто ще са под формата на конвертируеми преференциални акции на BAT, които могат да бъдат заменени в обикновени единствено при продажбата им на трети страни. Така влиянието на фамилия Рупърт върху решенията на общото събрание на акционерите на новата компания ще е еквивалентно на една четвърт от гласовете.
Само преди няколко месеца в интервю за в. "Financial Times" Йохан Рупърт, изпълнителен директор на Richemont и президент на Rembrandt, заяви, че по-скоро би се занимавал целодневно с голф, отколкото да работи за друг. Логично следва въпросът какво принуди г-н Рупърт да зареже голфа. "Или преструктурираш, или биваш преструктуриран. До 5-6 години зараждащият се днес процес на окрупняване в индустрията ще е завършил и ние не искаме да останем в периферията й", аргументира промяната в предпочитанията си Йохан Рупърт.
С покупката на Rothmans BAT реално монополизира пазарите в Южна Африка и Канада. Пристрастените към тютюнопушенето австралийци и латиноамериканци също ще потребяват цигари, произведени предимно във фабриките на новата BAT. Пазарният дял обаче не е от определящо значение за размера на печалбата в сектора. Доказателство са над 50% по-високите печалби в САЩ и Западна Европа от тези в Латинска Америка, Азия и Африка, при почти двойно изоставане на продажбите на първите два пазара. Добре приеманите от потребителите във Великобритания, Германия, Франция и страните от Бенелюкс продукти на Rothmans и анемичният дял на BAT от европейския пазар (9% срещу 34% на прекия конкурент Philip Morris) са основните мотиви на ръководството на BAT да закупи Rothmans. Прибавянето на "Rothmans" и "Dunhill" към търговския асортимент на BAT отчасти ще компенсира липсата на пазарен лидер, какъвто е "Marlboro" за Philip Morris. Въпреки това десетте най-големи търговски марки на новата компания ще генерират едва една четвърт от продажбите - постижение далеч под 70-те процента на топ десет на Philip Morris.
Сближаването на British American Tobacco и Rothmans де факто дава ход на нова консолидационна вълна в цигарената индустрия, за която пазарът изглежда достатъчно зрял. За разлика от края на 80-те и началото на 90-те години, когато мнозинството осъществени сливания просъществуваха не повече от половин десетилетие. В началото 80-те производителите на тютюневи изделия бяха изпаднали в немилост. Единствено диверсификацията на риска обясняваше присъствието на акциите им в портфейлите на инвеститорите. Честите промени на акцизите и данъчното третиране на печалбите в сектора, продиктувани от предразположени към устойчиви и значителни по обем бюджетни дефицити правителства, при недостатъчната популярност на компаниите на капиталовите пазари, изяждаха средствата, които да осигурят адекватни темпове на растеж.
Десетилетие по-късно либерализацията на контролираните от държавите пазари в Азия (намаляването на вносните мита на тютюневи продукти в Япония и Тайван, премахването на квотите за внос в Южна Корея, частичното отваряне на Китай за вноса от Хонконг) и Централна и Източна Европа завари неподготвени компаниите, които побързаха да набавят необходимия потенциал, обединявайки активи. Силната обремененост на индустрията от националните правителства (седем от десетте най-големи производители към 1990 г. бяха държавни) и несъвместимите корпоративни култури доведе до раздялата на партньорите.
Повече от всякога настоящият момент предразполага към консолидиране. Основният фактор за това е свиването на американския пазар в резултат на натиска върху компаниите да внасят колосални суми в щатските бюджети, предназначени да финансират програмите за лечение на пострадалите от тютюнопушенето американци. През пролетта на миналата година след ожесточени дебати в Конгреса на Съединените щати бе отхвърлен законопроект, според който индустрията трябваше да прeведе в щатските бюджети общо 510 млрд. долара. Въпреки пословичното влияние на цигарените лобита на местно и федерално ниво до наказателна мярка за производителите все пак се стигна, макар и шест месеца по-късно. Властите в 46 щата ще получат от цигарените компании 206 млрд. долара. На фона на отхвърления законопроект, предвиждащ освен финансовото задължение на компаниите и забрана за рекламиране на тютюневи изделия, споразумението има характера на изгодна сделка за производителите на цигари. Още повече че вноските са разсрочени за период от 27 години.
Тенденцията на засилване на позициите на противниците на тютюнопушенето принуждава американските компании да търсят форми на сближаване със западноевропейските производители, където високата средна ставка на акциза за цигарите (в ЕС е 74%) пречупва ентусиазма на местните власти да мътят водите на цигарените производители.
Причините за предприемането на стъпки за консолидация не свършват дотук. Негостоприемният Китай и отпуснатите на американци и европейци квоти за азиатския пазар не са достатъчни, за да поемат количества от 400 млрд. стека цигари (2% от пазара) годишно, нежелани от Северна Америка и Западна Европа.
С раздържавяването на държавните монополи в Източна Европа и предпочитанията на потребителите към местното производство регионът изчерпва потенциала си за привличане на американски и западноевропейски компании. Общо е мнението, че инвестициите в региона са разочарование за собствениците им. Подходът на западните компании към Източна Европа бе лишен от финансова логика.
Привързаността на потребителите в региона към добре познатите им родни марки цигари и потенциалният нелегален внос в Западна Европа и САЩ на предлаганите в региона по-ниски цени цигари западно производство предполагаха закупуването на местни търговски марки, необходимото условие за което бе придобиването на регионални предприятия - основният елемент на всяка стабилизационна правителствена програма на държавите в преход.
Отворени остават въпросите докъде ще стигнат усилията на противниците на тютюневия дим и доколко толерантни ще се окажат различните корпоративни култури.
За какво може да бъде съден Аугусто Пиночет
Испанският съдия Балтасар Гарсон, наричан суперсъдията заради пристрастието му към процеси срещу властници, поиска екстрадицията на генерал Аугусто Пиночет и го обвини в "престъпления против човечеството, геноцид, мъчения, убийства и отвличане на повече от 3000 чужди граждани при режима му от 1973 до 1990 г". Искане за екстрадиция предяви и Франция заради нахлуване на чилийската полиция във френското посолство в Сантяго и похищение на политически емигранти.
Мадлин Олбрайт реагира, като свенливо обяви, че в епохата на студената война САЩ били допускали "ужасни грешки, между които и подкрепата на режима на диктатора Пиночет", но настоя той да бъде съден по чилийските закони в Сантяго. Премълча, че превратът беше организиран и изцяло финансиран от ЦРУ по указание на президента Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър. Не каза, че диктаторът в отплата върна национализираните рудници и медодобивни предприятия на американските "Анаконда" и "Копър майнинг", даже им изплати и обезщетение за претърпени загуби.
След решение на Камарата на лордовете Джак Стро - министър на вътрешните работи на Великобритания, задвижи процедурата по екстрадицията. Медиите съобщиха, че бившият диктатор се разплакал, когато разбрал, че може да бъде предаден на Испания, за да бъде съден. Не е известно от какво е предизвикан неговият плач - от наранено високомерие и чувство за недосегаемост или от страх.
На 11 септември 1973 г. главнокомандващият чилийската армия генерал Аугусто Пиночет, който се беше заклел да пази конституцията, извършва държавен преврат и неговите части атакуват двореца "Ла Монеда". Няколко години по-късно Рафаел Гонсалес - офицер от чилийските специални служби, пише: "На 11 септември бях с предните части, които щурмуваха президентския дворец. Задачата ми беше да прибера всички документи от президентската канцелария. В преддверието на кабинета видях Алиенде мъртъв. Главата му беше размазана, а част от черепа залепнала на стената."
Същата вечер агенти във военна униформа арестуват младия американски журналист Чарлз Хорман и го отвеждат в неизвестна посока. В навечерието на преврата Хорман посетил военноморските бази във Валпарайсо и Виня дел мар, знаел много за подготовката на пуча и арестът му е бил предварително решен. Хорман бил откаран на националния стадион, превърнат от хунтата в разпределителен център на всички задържани. Оттам бил прехвърлен в Министерството на отбраната, разпитван, измъчван и на 20 септември разстрелян и захвърлен на една от улиците на Сантяго. На съседна улица е намерен трупът и на друг американски младеж - Франк Тераучи. Баща му, Ед Хорман получава официално известие, че трупът на сина му бил намерен на една улица в Сантяго, престоял 16 дни в моргата и тъй като не бил потърсен, го погребали в градските гробища. Властите обяснили, че Чарлз "вероятно е убит от снайперисти или леви екстремисти, облечени във военни униформи". Държавният департамент приел версията на хунтата и подчертал: "Нямаме основания да обвиним чилийското правителство в нарушаване на международните норми".
Енрике Гусман - зам.-министър на външните работи на Чили, обаче изложил видоизменена версия, която събужда подозренията на Хорман-баща: "Чарлз Хорман е бил близък с ултралеви групи и е възможно да е убит от тях, защото са го заподозрели в измама". Гусман се позовал на меморандум на генерал Аугусто Лутц - шеф на чилийското военно разузнаване: "Информацията, с която разполагаме за смъртта на американските граждани Чарлз Хорман и Франк Тераучи, ни кара да смятаме, че те са били свързани с левоекстремистки кръгове, подкрепяли са ги идеологически и материално. Убити са поради възникнали разногласия между тях."
За Хорман-баща подозрително е и че чилийското правителство отказва да върне в САЩ останките на сина му - отначало за да не бъдели нарушени санитарните норми, а след това, за да бъдат избегнати злонамерени спекулации на медиите. Връща тленните останки едва през 1975 г., когато според Ед Хорман времето заличило следите от мъченията, на които е бил подложен синът му.
За смъртта на Франк Тераучи Сантяго отговорило приблизително по същия начин: " Американският гражданин Франк Тераучи е бил задържан за нарушение на комендантския час и освободен на следващия ден" - тялото му също било намерено на една улица и доставено в моргата.
В деня на преврата Конгресът е разпуснат за неопределено време; Конституционният съд е ликвидиран; унищожени са избирателните списъци, в които са имената на 3.5 млн. избиратели; извън закона са обявени всички марксистки партии, а на немарксистките е наложено временно прекратяване на дейността им; всички демократично избрани кметове са уволнени и заменени с армейски офицери.
След информационна обиколка през 1974 г. бившият американски посланик в Чили Ралф Дангер заявява: "Напълно се убедих, че при разпитите върху значителен брой лица системно са прилагани изтезания - побоища, електрошокове, психологически и медикаментозни атаки, нахлузване полиетиленови чували на главата и потопяване във вода или нефт. Когато заявявам значителен брой, имам предвид около 25 процента от задържаните. " Сенаторът Франк Чърч обобщава: "Хунтата на Пиночет е довела страната до безизходно отчаяние."
"Никога не сам казвал, че нашето правителство е правителство на прехода. То може да просъществува още 10 или 20 години", заявява Пиночет, а през 1975 г. допълва: " Докато съм жив, в Чили няма да има избори. Няма да има и при моя приемник."
Специална група, възглавявана от генерал Мануел Контрерас (журналистите я наричат "Анонимно дружество на убийци"), издирва и убива политици-опозиционери в емиграция - през 1974 г. в Рим е организиран атентат срещу християндемократа Бернардо Лейтън, той остава жив, но без двата крака; също през 1974 г. в Буенос Айрес е ликвидиран бившият главнокомандващ на въоръжените сили генерал Карлос Пратс; през 1976 г. във Вашингтон е вдигнат във въздуха социалдемократът Орландо Летелиер.
През 1977 г. под натиска на общественото мнение и по искане на сенатската комисия, директорът на ЦРУ Ричард Хелмс, който заблуждава, че ЦРУ никога не се е намесвало в чилийските събития, е изправен пред съд за "нарушаване на закона и лъжесвидетелство". Хелмс обяснява: " Не исках да лъжа! Не исках да заблуждавам Сената! Опитвах се да намеря изход от едно много трудно положение!"
Хелмс никога не е предприемал нищо без указание на Никсън и Хенри Кисинджър. С други думи, глобалната политика на САЩ по това време е била такава. Известният американски юрист Томас Хаузер пояснява: " Хелмс се опитваше да защити не само себе си и ЦРУ. Той защитаваше стабилността на четвърт век политически комбинации, самото понятие свободен свят, илюзията за американската чест. " За да не се разшири скандалът, се стига до компромис - Хелмс се признава за виновен, а съдията Барингтън Паркър, след като произнася присъдата - две години затвор условно и две хиляди долара глоба- тържествено заключава: "Нито един служител няма право да лъже!"
Джордж Буш заявява: "Случаят отдавна трябваше да се сложи към дело. " Уилям Колби смята: "Нещастният мистър Хелмс беше хванат натясно при смяна на правилата на играта. " A Джеймс Шлезинджър забравя, че е министър, и възкликва: "Срамно е, че Дик Хелмс беше изправен пред съда. " Само сенаторът Едуард Кенеди промълвява: "Аз съм потресен."
Наистина такава подигравка с правосъдието историята на САЩ не познава.
Как ще се развие процесът в Лондон не е известно. Адвокатите на Пиночет ще направят всичко възможно, за да го проточат или прекратят, Чили също така ще положи усилия да го измъкне. Пък и никой няма да иска да се разкрият прекалено много деликатни тайни на Белия дом. Въпреки приказките за прозрачност и съжаленията за "ужасните грешки". И най-вероятно е, особено като се има предвид преклонната възраст на диктатора, да се стигне до някакъв компромис.
Главното обаче е в друго. За първи път международната общественост постига договореност да бъде подведен под отговорност диктатор - не демократично избран държавен глава, а човек, извършил военен преврат, по чиято заповед са избити множество хора и който безцеремонно е погазвал Хартата за защита на човешките права и свободи.
Тъмната страна на конфликта в Косово
"Косово винаги е било за сърбите нещо повече от провинция, от обикновено териториално, географско или политическо понятие. Дори самото споменаване на варианти за обособяване на провинцията представлява за сърбите не само заплаха за суверенитета на държавата им, но и посегателство на нещо, което исторически и субстанциално символизира самата нация. Отделянето на тази част от сръбската земя и трансформирането й в независима държава или пък анексирането й, от друга страна, би означавало символично обезглавяване на сръбската нация и де факто би поставило началото на края на нейното историческо съществуване."
Зоран Глушчевич, политически наблюдател на агенция БЕТА.
Малцина наистина разбират защо заради парчето земя, наречено Косово, се води истинска война. Този въпрос стои в основата на косовския конфликт и на сложността при неговото решаване. Затова и международната общност не можа да оцени правилно (или поне това не пролича) какъв е залогът за воюващите страни и на тази основа да предприеме правилния подход. За пореден път на Стария континент се оказа най-сложно разбирането на спор, базиран на исторически претенции, при това тясно свързан с религиозни и традиционни особености. Но за балканската смесица от култури и религии подобни противоречия са нещо обичайно и трудно за възприемане от гледна точка на страничния наблюдател. Затова за косовската драма се говори и пише предимно в хронологичен план - военни действия, примирия, офанзиви, дипломатически усилия, пак военни действия, пленници, жертви... Наистина трудно се обясняват психологически мотиви и подбуди, но те присъстват и имат неимоверно голямо значение.
Албанците твърдят, че Косово е тяхна земя, тъй като те се смятат за наследници на илирите, населявали региона още преди сърбите. За сърбите тази област има особено значение, понеже е играла изконна роля в тяхното историческо, културно и национално развитие. И двете страни изтъкват собствени основания и си отправят люти обвинения. Сърбите заклеймяват албанците, че се стремят към създаването на Велика Албания, която ще включва Албания, Косово, източната част от Черна гора, Южна Сърбия и Западна Македония. Албанците недоволстват от положението си в Косово и обвиняват сърбите в нарушаване на правото им на самоопределение. Оттук до гражданската война има само една крачка. Тя бе направена с отнемането на автономията на провинцията през 1989 г. и с почти мистичното създаване на Армията за освобождение на Косово (АОК).
През февруари и март миналата година десетки косовски албанци загинаха по време на полицейските акции в района на Дреница. Редица села бяха изпепелени и така бе поставено началото на най-тежкия проблем - бежанците. Призивите за прекратяване на огъня бяха пренебрегнати и от двете страни и контактната група за бивша Югославия реши да наложи санкции на Белград. Там не се трогнаха особено, тъй като вече имаха достатъчно опит с международно ембарго. Масираната сръбска офанзива в края на лятото даде желания от сърбите резултат и паравоенната организация, нарекла сама себе си АОК, бе разбита, а бойците й се изпокриха в околните планини. Отново зимата (в балканския й вариант) бе факторът, който предопредели новото развитие на нещата. Бежанският проблем бе на път да прерасне в хуманитарна криза и НАТО заплаши, че ще нанесе въздушни удари, ако Югославия не се съобрази с резолюциите на ООН.
Милошевич се подчини. На територията на Косово бяха разположени наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), а в съседна Македония - сили на НАТО, които в случай на нужда трябва да измъкнат колегите си от Косово. На всички бе ясно, че такъв момент на нужда ще има. И той не е далеч. Сърбите отново подновиха акциите си срещу АОК, косовските албанци денонсираха примирието и ОССЕ заяви, че ако боевете продължат, ще изтегли хората си от размирната провинция.
"Албанското население в Косово бе подложено на системни репресии от режима на Милошевич. За почти 11 години мирната съпротива на албанците не доведе до нищо позитивно, дори напротив - някои разумни подходи и мерки бяха тотално дискредитирани. Преди появяването на АОК албанците живееха с илюзията, че могат да постигнат политическо самоопределение само със силата на собствените си аргументи. " Това пише Белюл Бекчай, политолог от Прищина.
При такова твърдо убеждение на албанците в Косово, че проблемите им могат да бъдат решени само с оръжие, единствената алтернатива остава войната. Драмата всъщност се крие в закъснялото национално обединение на албанската диаспора. Сега конфликтът е на територията на Югославия, но не бива да се забравя за многолюдното албанско малцинство в Македония. Следователно, ако реализацията на прокламираното албанско обединение минава през модела "Косово", Скопие наистина има основание да се опасява за бъдещето на страната.
Сръбските наблюдатели подчертават, че Армията за освобождение на Косово има не толкова военен, колкото психологически смисъл за албанското население в провинцията. "Интерпретацията на термина армия, носенето на униформи и оръжие насочва към извода, че АОК е проста демонстрация на сила, адресирана едновременно до югославските власти и международната общност. Това е специфична изява на предупреждението, че албанският въпрос не бива да слиза от дневен ред. " Тезата е на Предраг Симич от Института по международна политика и икономика в Белград.
Според него има два възможни пътя за решаване на конфликта: единият - нарастване на напрежението, което ще доведе или до нови репресивни мерки от страна на сръбските власти, или до анархия, и вторият - започване на сръбско-албански диалог било то на правителствено, международно или неформално равнище. "На първо място трябва да бъдат поставени мерките за укрепване на доверието между двете общности в Косово. След това Югославия и Албания трябва да започнат да сближават все повече позициите си, така че да преодолеят напрежението в региона и да улеснят евроинтеграцията си. На практика и за двете държави пътят към Европа минава през Косово", твърди още Симич.
Очевидно идеята за двата варианта за преодоляване на кризата е твърде разпространена в политическото пространство в Белград. Изключвайки радикалния и насилствен начин, лидерът на Демократическата партия Зоран Джинджич подчертава, че установяването и гарантирането на правата на малцинствата е бавен и болезнен процес. Това според Джинджич е единственият залог за трайно и стабилно решение. "Бързите решения и радикализмът не решават нищо. По-добре малка стъпка, но в правилна посока, отколкото голяма крачка просто нанякъде", казва лидерът на демократите.
Засега обаче диалогът остава само добро пожелание. Явно теоретичните постановки не съвпадат твърде с действителните психологически подбуди на воюващите. С други думи, разбирането на тъмната страна на конфликта в Косово е първостепенната задача. Едва след това ще дойде ред на ефективното решаване на проблема.
Търговията с компенсаторни записи тръгва "на зелено"
Вече почти всички финансови институции и консултантски фирми, които работят по приватизационни сделки, искат да купуват компенсаторни записи. През последните седмици по пресата се появиха и първите рекламни съобщения, в които се търсят такива книжа. Специфично за това търсене обаче е, че до този момент няма издадени записи, а само временни удостоверения. Книжата могат да се договарят дори самите удостоверения да не са издадени, стига да е извършена оценката за обезщетението на даден бивш собственик на одържавен имот. В преобладаващите засега случаи обаче купувачите на компенсаторни записи не са извършили плащания нито за договорени временни удостоверения, нито за правата по изкупуването им в момента, в който бъдат издадени. Сигурно плащане има единствено когато беше приватизирана Софийската мелница. Тя беше купена от фирма на братя Джанкови и те платиха 80% от цената с временно удостоверение за компенсаторни записи с номинал в размер на 20 млрд. лв. Според Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (познат като закона "Лучников") компенсаторните записи са книжа, с които се обезщетяват бивши собственици на одържавени имоти. Това може да стане в случаите, когато техните имоти не могат да бъдат реално върнати, например защото вече не съществуват в същия вид. Тогава бившите собственици имат право да получат съсобственост, дялове или акции в търговското дружество, на което вече принадлежат одържавените имоти, или компенсаторни записи. Последните се издават, когато реститутите изрично заявят желание да бъдат обезщетени чрез такива книжа, има сключена приватизационна сделка (или взето решение за приватизация) или когато няма достатъчно акции или дялове за удовлетворяване на реституционните искове. Компенсаторни записи получават и собствениците на земи, които не могат да бъдат реално върнати, защото в момента са извън границите на България (например в Беломорска Тракия). Специални жилищни компенсаторни записи (които могат да се използват като обикновените) получават бившите собственици на одържавени жилища.
Компенсаторните записи могат да се използват за плащания по всички приватизационни сделки, както и за покупка на държавни ценни книжа от "приключили" емисии. (Терминът приключили емисии създаде доста проблеми, но в крайна сметка тълкуванията показаха, че става въпрос за ценни книжа, които са вече емитирани и за сделки на вторичен пазар на ДЦК, без това да води до ангажимент за държавата.)
Тези книжа са инвестиционни бонове по смисъла на закона за приватизацията и с тях ще се плаща на централизираните публични търгове.
Емитирането на неизвестен засега по размер нов и по-евтин платежен ресурс ще има няколко отражения върху процеса на приватизацията. От една страна, в краткосрочен план това очевидно ще доведе до увеличаване на номиналните цени по сделките. Това е така, защото компенсаторните записи към момента са доста по-евтини от другите непарични платежни средства, използвани в момента - книжата по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) и книжата по външния дълг на страната - брейдиоблигациите. Едновременно с това обаче реалната цена, на която ще се продават държавните предприятия, ще намалее. И докато при плащанията с книжа по дълга ефектът за държавата е, че поне се отписват тези дългове, в случая с компенсаторните записи приходите за държавата от приватизация ще намалеят с размер, еквивалентен на номинала на новоемитирания ресурс. Съответно парите, които фирмите купувачи ще плащат за компенсаторни записи, ще отидат у реститутите.
От друга страна, поне в самото начало раздържавяването би трябвало да се ускори, тъй като тогава цените на сделките практически ще бъдат по-ниски и участието в процеса ще стане достъпно за по-широк кръг от фирми. В същото време ако информацията за извършените оценки на обезщетения с компенсаторни записи останат дълбоко пазена от ведомствата тайна, приватизацията ще стане само още по-непрозрачна и съответно това пък може да повлияе негативно на интереса на инвеститорите. Проблемът се състои в това, че под предлог да се пазят гражданите от рекетьори, към момента ведомствата крият информацията за това на кого са издадени компенсаторни записи. А иначе очевидно има начини за достъп до тези регистри, защото в първия и засега единствен случай на плащане с компенсаторни записи, фирма на братя Джанкови купи Софийската мелница и остави в пълна изненада останалите кандидати в наддаването. Досега неконкурентната и непазарна среда се създаваше от наличие на преференции за РМД, които всеки момент трябва да отпаднат от закона. Сега новата опасност за процеса идва от невъзможността на всички участници да имат равен достъп до тези платежни инструменти. Едновременно с това високата цел за опазване на гражданите от посегателство пак не е постигната, защото така или иначе има начини за достъп до имената на тези, които са получили обезщетение.
Към момента временните удостоверения за записите се изкупуват на стойност между 35 и 45% от номинала си. За сравнение облигациите по вътрешния и външния дълг се търгуват средно между 50 до 65% от номиналната си стойност. След ЗУНК-овете компенсаторните записи са единствените книжа, за които съществува шанс да се създаде силен вътрешен пазар. Не същият по размер и ликвидност, но все пак пазар. Засега обаче същинско развитие по този въпрос няма, защото почти никой не предлага - ведомствата, които имат право да издават компенсаторни записи, все още не са напреднали много в оценките на реституционните искове. Иначе потенциал има. Според прогнози на експерти общият ресурс на компенсаторните записи по номинал се очаква да бъде между 300 и 500 млрд. лв. И в случая най-активни в емитирането на този платежен инструмент може би няма да са министерствата, а областните управи. Те издват жилищните компенсаторни записи и обезщетения за имоти, които не влизат в имоти на търговски дружества, чиито принципал са министерствата и засега по всичко личи, че са доста по-напреднали в оценките от приватизиращите ведомства. Доколкото досега има издадени временни удостоверения, те са именно от провинциалните областни управи, а стойността им (за отделните реститути) не надхвърля 30-40 млн. лв. Според обещанията, които чиновниците от областните управи дават на бившите собственици на имоти, масовото издаване на временни удостоверения ще започне към края на януари.
В момента обект на договаряне са само бъдещи прехвърляния на временни удостоверения, които още не са издадени, но за тях има извършени оценки и засега се търсят. Според експерти обаче след два-три месеца положението вероятно ще се промени и предлагането ще започне да надхвърля търсенето. Вероятно по това време ще има известно насищане, тъй като приватизационни сделки не се сключват със същите темпове, с които пазарните субекти успяват да договарят компенсаторните записи, броят на бившите собственици, обезщетени с компенсаторни записи ще расте, а и механизмът повече или по-малко ще е влязъл в релси. Резултатът от превеса на предлагане над търсене ще доведе до допълнително поевтиняване на компенсаторните записи и ще ги направи още по-изгодни платежни средства.
Увеличаването на разликата между цената на компенсаторните записи и ЗУНК-облигациите, които към момента са най-често използваните платежни средства, е неизбежна и заради това, че новите ценни книжа спадат към т.нар. категория горещи пари. Това значи, че те трябва да се употребят веднага след придобиването им, защото задържането им би означавало замразяване на платежен ресурс, по който за разлика от дълговите облигации няма никаква доходност, а евентуалният вторичен пазар ще бъде съвсем слаб. Именно по тази причина според експерти пазарът на компенсаторни записи ще бъде ограничен и основните участници на него ще бъдат първичните собственици и крайните купувачи. Спекулантите с изключение на неголям брой посредници с големи портфейли от новите ценни книжа ще имат много малък дял от пазара.
Преписките по обезщетенията с компенсаторни записи очевидно се придвижват избирателно в зависимост от това кой е реститутът. През изминалата седмица областният управител на София Васил Маринчев съобщи пред в. "Софийски новини", че на първа фаза са утвърдени правата на министъра на правосъдието Васил Гоцев и на министъра на здравеопазването Петър Бояджиев да бъдат обезщетени с компенсаторни записи по няколко реституционни иска. Заради забавеното издаване на временни удостоверения засега не е известна втора сделка след продажбата на Софийската мелница, по която да има плащане с компенсаторни записи. Според юристи би трябвало да се очакват и плащания със записи по вече сключени приватизационни сделки, за които в договорите е записано, че определена част от цената ще бъде платена "с всички допустими от закона платежни средства".
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица утвърди сделката за продажбата на 60% от капитала на "Свилоза" - Свищов, на консорциума между А.Р.У.С. (дружество с регистрация в Делауер) и работническо-мениджърското дружество "Свилоза 2000". Приватизираното предприятие произвежда целулоза и влакна. Цената за мажоритарния пакет е 7 млн. долара. Това е сделката с най-висока стойност, подготвена досега от приватизационен агент по програма САРА. Посредник по продажбата беше консорциумът "Артур Андерсен" - "Кредитанщалт инвестмънт банк". От договорената цена 2.1 млн. долара ще бъдат платени в деня на подписване на приватизационния договор, 3.9 млн. долара ще бъдат издължени в държавни ценни книжа, а до 1 млн. долара ще бъдат платени също в 45-дневен срок чрез инвестиционни бонове, набрани от акционерите на "Свилоза 2000". Според вътрешното споразумение А.Р.У.С. ще придобие 51% от капитала на предприятието, а РМД - 9%. Консорциумът ще инвестира 32 млн. долара през следващите пет години. Купувачът освен това поема дълговете на приватизираното предприятие, които са в размер на около 11 млн. долара. Основният кредитор на "Свилоза" е ТБ "Биохим". Персоналът на приватизираното предприятие ще бъде намален постепенно, като на местата на пенсионираните и напусналите няма да се назначават нови служители. Според Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП, ангажиментите на А.Р.У.С. по приватизационния договор са гарантирани от четиримата основни търговски партньори на "Свилоза" - три западноевропейски и една корейска фирма.
В срок до 23 януари "Самоков - Боровец 21", работническо-мениджърското дружество на "Самоков - Боровец", трябва да представи в Агенцията за приватизация анализ на очакваните приходи, с които ще покрива разсроченото плащане за хотела. Надзорът на АП през изминалата седмица отказа да утвърди договора за продажбата на 80% от капитала на "Самоков - Боровец", докато не получи информация за източниците на паричните вноски.
"Диавена инвест" ЕООД е избрано за купувач, с който ще се водят преговори за продажбата на 72% от капитала на консервното предприятие "Тропик - Шумен". Приватизационният договор трябва да бъде сключен до 11 февруари. Работническо-мениджърското дружество на "Тропик - Шумен" - "Тропик - РМД", е отхвърлено като кандидат-купувач и депозитът му за участие в наддаването е освободен.
Четири оферти са постъпили за приватизацията на 67% от капитала на "Огняново - К" ЕООД, Пазарджик. Предприятието произвежда строителни материали.
Един кандидат е подал оферта за 75% от капитала на обувния завод "Кавалер" АД. Преди повече от година шефове на приватизираното предприятие са регистрирали акционерно дружество "Кавалер - 97", което вероятно е работническо-мениджърско по смисъла на закона за приватизацията.
Край на сапунените опери
Агенцията за приватизация обяви през миналата седмица списък на очакваните сделки през първото полугодие на тази година, според който тя ще финализира продажбите на 13 мажоритарни пакета от големи предприятия. Активите, които се очаква да бъдат раздържавени по този начин, са общо на стойност 240 млрд. лв. Или според извода на пресцентъра, по този начин за шест месеца АП ще извърши една трета от всички продажби на мажоритарни пакети, предвидени в годишната програма. В плана за полугодието обаче има два проблема - че някои от предвидените предприятия са непродаваеми, а за други процедурите (от технологична гледна точка) трудно могат да приключат за шест месеца.
Продажбите на "Слънчев ден" и "Ален мак" са затруднени, защото по провалените сделки за двете дружества все още се точат дела във Върховния административен съд. Съдебните процедури вероятно ще бъдат прекратени с очакваната разпоредба в закона за приватизацията, която няма да допуска административни производства по спорни сделки. За "Слънчев ден" и "Ален мак" обаче ще бъдат необходими нова оценка и правен анализ, защото от предишните опити за приватизация е минала повече от година. В такъв случай АП ще има малко време за набирането на оферти, избора на купувач, преговорите по приватизационния договор и накрая утвърждаването на сделката от надзорния съвет. И при далеч по-лесни казуси, с далеч по-малко преплитане на интереси, досега агенцията не е показвала чак такива стахановски темпове. Само за последните четири етапа обикновено на агенцията й е необходима минимум половин година. Но, както се казва, нова година - нов късмет.
По подобен начин стоят нещата и с другите предприятия, за които има открита процедура за приватизация, но още няма поръчана оценка или пък се налага тя да бъде актуализирана. За "Мадара" - Шумен например оценителите подаваха оферти през изминалата седмица. С повече бързина в работата на АП вероятно ще има избран оценител в края на януари, а самата оценка вероятно може да бъде предадена не по-рано от края на март. Търговското предприятие "Лазур" и металургичното "Лекоко" също са на етап открита приватизационна процедура и без готови оценки.
Едно от най-обещаващите неща в списъка е, че "Химко" отново се оказва предстояща сделка, макар някои наблюдатели вече да го бяха причислили към евъргрийните или сапунените опери на българската приватизация. Последната информация за етапа на приватизацията на "Химко" е, че до края на януари "Деу" трябва да съобщи дали ще организира международен консорциум, който да купи торовия завод. Проблемът с продажбата на "Химко" е, първо, проблем на цена и, второ, на условия за доставка на природен газ. Ако управляващите се примирят вместо за 100 млн. долара да продадат комбината за 1 долар, кандидати няма да липсват. Иначе с тази сделка ще трябва да либерализират пазара на природен газ, с което ще признаят, че е възможно да се доставя по-евтин газ от този, който договори вицепремиерът Бакърджиев през миналата година. И двете неща не са много приятни, но за да има сделка, поне едното трябва да стане факт.
Същите вечни хитове в списъците на АП са и трите фармацевтични предприятия "Трояфарм", "Фармация" - Дупница и "Антибиотик" - Разград. Сделките за "Фармация" и "Трояфарм" от години все са пред финализиране и точно тогава се провалят. Така например последния път (в началото на миналата година) сделките се отложиха, защото не беше ясно какъв пакет от капитала на предприятията от фармацевтичния холдинг ще бъде предложен за касова приватизация и каква всъщност ще бъде съдбата на холдинга. След това агенцията изненадващо реши да финализира сделките, одобрени още от Виденовото правителство с купувач българското дружество "Балканфарма", зад което вече стоят интересите на Дойче банк. "Балканфарма" впоследствие беше избран и за купувач на "Антибиотик" - Разград, но сега пакетната сделка за трите фармацевтични завода е пред провал, след като Дойче банк започна основателно да настоява за намаляване на цените им. Междувременно след почти година преговори според представителите на Дойчебанк са се случили две неща - руският пазар се е сринал и мениджмънтът е декапитализирал предприятията. Изглежда, че и двете твърдения са верни.
По-реалистични изглеждат надеждите за бърза приватизация на "Софарма" и "Оловно-цинковия комплекс", ако агенцията свали цената им. За тях през миналата година на два пъти нямаше подадени оферти в рамките на обявения срок, защото след затварянето на руския пазар и срива на международните борси исканите от АП цени бяха твърде високи. Изпълнителният директор на агенцията твърди, че към двете предприятия все пак има интерес от чуждестранни инвеститори, и вероятно възнамерява да обяви трето набиране на оферти, без да уточни дали са готови да свалят цените.
Въобще проблемен е този списък от тринадесет предприятия. В началото на миналата година списъкът като че ли пак беше същият и пак ставаше дума за бърза приватизация. Истинската разлика би била, ако приватизаторите ни наистина са си дали сметка колко чини инвестиционният ни климат и какви са последствията за икономиката ни от световната финансова криза. Дали това е така, ще си проличи най-вече по цените на сделките - дали те ще са по-адекватни на незавидното състояние на българските предприятия и на нерадостните перспективи за бъдещето им. Ако не са - значи някой иска те да си умрат държавни.
"Юнион миниер" се отказа от "Асарел - Медет"
Белгийската фирма "Юнион миниер" е изтеглила подадената оферта за мажоритарния пакет от 75% от акциите на рудодобивното и обогатително предприятие "Асарел - Медет" в Панагюрище, съобщи източник от Агенцията за приватизация. Посредник по сделката е "Райфайзен инвестмънт". За пакета има подадена още една оферта - на работническо-мениджърското дружество. В него австрийската компания "Фьост Алпине" е миноритарен акционер.
"Причината да се откажем от наддаването за "Асарел - Медет" са загубите, които медодобивният комбинат в Пирдоп и цялата фирма регистрира от ниските цени на международните пазари на мед през изминалата година", каза за "Капитал" шефът на "Юнион миниер Пирдоп мед" Филип Ромбо. Според него всички производители на мед в момента работят на загуба поради свръхпроизводството в световен мащаб. "Просто тяхната оферта беше по-висока от това, което ние можехме да си позволим да предложим", каза Ромбо.
Накратко
Екип на Агенцията за приватизация и на "Експандия финанс България" АД, посредник за приватизацията на "Алумина" АД, Шумен, преговарят с три кандидата за 75% от капитала на металургичния завод. Потенциалните купувачи са "Мастър бизнес корпорейшън", Панама, "Кибар холдинг" АД, Турция, и работническо-мениджърското дружество "Консорциум Алумина - 1998".
През изминалата седмица Министерството на търговията и туризма сключи четири приватизационни сделки, две от които с работническо-мениджърски дружества. "Техноимпекс 98" придоби 67% от капитала на "Техноимпекс" АД срещу 700 хил. долара, а "Булгарплод - Добрич" ООД стана собственик на 70% от капитала на "Деметра" ЕООД срещу 400 хил. долара. И при двете сделки 10% от покупната цена са преведени в брой, а останалата част ще бъде изплащана на равни годишни вноски в продължение на десет години при едногодишен гратисен период. Търговското министерство продаде и по 70% от капитала на "Автотехника Осогово" и "Амбарица - ГО" ЕООД съответно на "Естел АД" срещу 117 хил. долара и на "Транс инженеринг ООД" срещу 180 576 долара.
"Българска холдингова компания" АД, бивш Българо-холандски приватизационен фонд, спечели търга за 24% от капитала на "Аугуста-91" АД, Хисар. Цената на пакета е 351 хил. долара. Предприятието се занимава с хотелиерство, ресторантьорство и бутилиране на минерална вода.
В Агенцията за приватизация е постъпила една оферта за закупуването на 80% от капитала на "Беттран" ЕООД, Хасково, преди изтичането на определения срок. Дружеството произвежда строителни материали и съоръжения.
И бившият фонд "Света София" увеличава капитала си
Холдинг "Света София" АД (бивш приватизационен фонд "Света София") получи одобрение от Комисията по ценните книжа и фондовите борси да емитира 617 569 поименни безналични акции с право на глас, чрез които да увеличи капитала си от 1.029 милиарда лева на 1.647 милиарда лева. В одобрения от комисията проспект е предвидено номиналът на акциите от новата емисия да е 1000 лева, а емисионната стойност 2000 лв. Подписката ще стартира седем дни след публикуване на съобщението за публично предлагане в средствата за масово осведомяване. В 60-дневен срок от началото на подписката акционерите на "Света София" могат да придобият акции в размер на 3/5 от досегашния си дял в холдинга. Ако те не се възползват от правото си, желаещите да притежават акции от новата емисия могат да придобиват нови акции без ограничение, дори и да не са досегашни акционери в холдинга. Увеличението трябва да бъде попълнено в четиримесечен срок. Ако през този период се запишат под 432 300 броя акции (70% от увеличението), подписката се счита за неуспешна.
Според проспекта около 60% от набраните средства от увеличението на капитала ще бъдат използвани за придобиване на нови акции от предприятия, както и за закупуване по линията на касовата приватизация на остатъчни пакети от дружества, в които "Света София" вече има дялово участие. Според документа останалите набрани средства ще бъдат инвестирани в ДЦК, като до 5% от увеличението на капитала ще останат за поддържане на ликвидността в холдинга.
Това е третата емисия акции на бившия приватизационен фонд "Света София", който през март миналата година се преобразува в холдинг. Записаният и внесеният капитал на приватизационния фонд при учредяването му възлиза на 890 милиона лева, от които 10 млн. лв. са парична вноска на учредителите на фонда. Приватизационният фонд увеличава капитала си чрез нова емисия акции между първата и втората тръжна сесия на масовата приватизация, като след увеличението капиталът на "Света София" достига 1.029 млрд. лв. В увеличението на капитала участват както граждани чрез своите инвестиционни бонове, така и учредителите на фонда чрез парична вноска от 5 млн. лв. Към март 1997 г. около 1.5% от капитала на фонда е собственост на неговите учредители.
Холдинг "Света София" притежава дялове от над 30 предприятия, но само в пет от тях има мажоритарно участие. През декември миналата година холдингът "Света София" регистрира в съда еднолично дружество с ограничена отговорност "Света София - лизинг" с капитал 50 млн. лв., а по-рано през годината участва в увеличението на капитала на "Български пенсионен фонд" АД с 300 млн. лв., срещу които придоби 10% от пенсионния фонд.
Печалбата на холдинга към края на септември миналата година е 4.3 млрд. лв., а за предходната година печалбата от 602 млн. лв. е разпределена между акционерите под форма на дивиденти. Акциите на холдинг "Света София" не са регистрирани за търговия на "Българска фондова борса - София".
Шефовете на "Ямболен" поискаха 2 млрд. лева помощ от държавата
Ръководството на "Ямболен" АД реши да последва примера на колегите си от друго закъсало държавно предприятие - "Видахим", и поискаха от финансовото министерство да им отпусне два милиарда лева безлихвен кредит. Според информация от министерството такава "помощ" е била категорично отказана поради липсата на възможности за връщане на такъв кредит. Министерството е принципал на държавния завод след преминаването му в режим на изолация през 1995 заради задълженията към "Търговска банка Ямбол" и Кредитна банка.
Причината за отказа на министъра е, че кредитът само ще удължи агонията на предприятието. "Парите, които ръководството на предприятието иска от нас, са за оборотни средства и за изплащане на заплатите на работниците, а не за инвестиции в предприятието", каза след срещата министър Муравей Радев. Според него сегашната остаряла техника оскъпява твърде много продукцията и я прави практически непродаваема. Седмица преди това ръководството на предприятието потвърди, че има интерес от купувачи на продукцията на завода (полиестерни влакна и коприна, технически каучукови изделия, неорганични соли, текстил и конфекция), но цените са над световните и отблъскват клиентите.
През същата седмица изпълнителният директор на предприятието заяви, че поради изключително лошите финансови резултати на предприятието ще поиска затваряне на предприятието. Това очевидно е бил подход за притискане на държавата, защото изявлението беше дадено само ден преди срещата, на която са били поискани парите. В нея освен шефовете на завода са участвали и представители на Министерството на финансите, на Агенцията за приватизация и на приватизационния посредник по сделката - английската консултантска фирма "Рес и ко".
През изминалата седмица стана ясен и друг премълчаван досега факт. Офертата, подадена от работническо-мениджърското дружество, е била толкова непълна и кратка, че се е наложило тя да бъде написана и подавана отново. По-рано изпълнителният директор на предприятието Димитър Божанов беше обвинил приватизационния посредник в протакане на процедурата по обявяване на печелившата оферта. Не е ясно доколко отговарят на истината и твърденията, че външен интерес липсва, тъй като оферта е подала и една сингапурска фирма.
"Лукойл" засега е извадена от наддаването за "Петрол"
Международна фирма с регистрация в България иска да подаде оферта за участие в приватизацията на "Петрол", съобщи през изминалата седмица Джеймс Мънди от посредника по сделката "Артур Андерсен". Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков след това каза, че новият кандидат е "Лукойл". Едновременно с това обаче шефът на ведомството не се изказа особено положително за допускането на възможност за подаване на нови оферти.
Според запознати внезапното решение на "Лукойл" да се включи в наддаването за "Петрол" се дължи на нарушена договорка от страна на Бедо Доганян, изпълнителен директор на държавната фирма "Петрол" и председател на надзора на бившия приватизационен фонд "Петрол холдинг". "Петрол холдинг" съвместно с австрийската компания OMV наддава за държавната дистрибуторска мрежа чрез обща фирма наречена "Международен консорциум".
"Няма такава уговорка. Никога не сме имали нищо общо с "Лукойл", коментира твърдението пред "Капитал" Бедо Доганян. Той допълни, че от решението за откриване на процедура за приватизация е минала една година и през това време всеки, който е желаел, е можел да реши да участва в сделката. Доста нелогично звучи обаче обяснението, че "Лукойл" просто са "пропуснали" да се ориентират навреме и да подадат оферта, като се имат предвид инвестициите в петролния бизнес, които компанията прави в съседни балкански държави. Руската фирма вече купи рафинерии в Румъния и Одеса, със сигурност проявява интерес към рафинерии в Македония и Сърбия и като цяло следва стратегия за сериозно навлизане на балканските пазари.
Според слуховете договорката била всъщност Доганян да прехвърли на "Лукойл" своите акции в съвместната фирма с OMV. Именно по тази причина руската петролна компания не е участвала самостоятелно. В последния момент обаче се оказало, че акциите не са прехвърлени и "Лукойл" остава извън консорциума, кандидат за "Петрол".
В рамките на обявения срок за "Петрол" бяха подадени три оферти - от бившия приватизационен фонд "Петрол холдинг" и OMV, от турската "Парк холдинг" и от "Юкос петролиум". Анализът на офертите и изборът на купувач се отлагаха, защото не беше ясно дали държавата е склонна да приеме предложението на посредника по приватизационната сделка "Артур Андерсен" за промяна в ценообразуването на нефтопродуктите по начин, който да гарантира печалбата на дребните търговци. През изминалата седмица обаче Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, заяви, че промяна в методиката няма да има и отлагането на приватизацията заради подобни очаквания е било грешка.
Предстои "Артур Андерсен" и агенцията да решат дали да допуснат подаването на офертата на "Лукойл" след изтичането на обявения срок. В досегашната практика на АП под ръководството на Захари Желязков допълнителни подавания на оферти не са допускани с аргумента, че това противоречи на правилата на приватизационните процедури. През изминалата седмица Желязков се изказа с неодобрение и за искането на "Лукойл". Според добре осведомени източници поведението на Желязков е обусловено и от факта, че той лобира за друг от кандидатите - "Юкос петролиум", около която от години се вихрят скандали за съмнителни сделки с петролни продукти и отношенията й с Нефтохим, за финансиране на партийни централи, за връзките и с Чорни. Според Атанаска Бозова, шеф на управлението за работа с външни консултанти в АП, разрешението за подаване на нова оферта може да предреши изхода от наддаването. Практически за всички е ясно, че ако "Лукойл" се включи, останалите кандидати няма да могат да се конкурират с офертата му.
Дяволска нефтена дузина
Руската нефтодобивна промишленост постоянно е в центъра на вниманието не само вътре в страната, въпреки че сензационните новини в нея са рядкост, а скандалите, макар и чести, не могат да достигнат нивото на банкерските и медийните войни от съвсем близкото минало. Интересът към компаниите, добиващи черно злато, се дължи на важността им, защото заедно с "Газпром" те са най-значителният източник на валутни приходи за Русия и на данъчни постъпления за нейната хазна. Заради знанията и опита си за работа в специфичните руски климатични, икономически и политически условия петролните фирми са необходими и на световните лидери в отрасъла, които са готови да рискуват с разработката на петролните залежи. Значението си е значение, но това не означава, че съществуващите фирми са орисани на безсмъртие, напротив, съдбата на повечето от тях ще бъде да изчезнат, погълнати от по-големите си събратя. "Тринайсет компании са прекалено много за Русия в сегашните условия", заяви вицепремиерът Владимир Булгак, а специалисти считат, че броят им може да намалее до четири-пет.
Основната причина за неизбежното прегрупиране сред нефтените фирми са падащите световни цени на нефта, които достигнаха рекордно ниски нива за последните 12 години. Дори операция "Пустинна лисица" не успя да повиши цените, а призивите на руските политици от всички рангове за вдигане на ембаргото срещу Ирак само помагат да бъде отрязан клонът, на който седят руските компании. Русия е сред страните, които най-силно бяха засегнати от ценовата дефлация заради високата себестойност на добива. Барел руски нефт струва около 10 долара, а разходите по добива му варират между 6 и 8 долара в отделните фирми, което при неблагоприятната за производителите прогноза за следващите години ще доведе до консервирането на нови кладенци и няма да позволи на компаниите да отделят средства за така необходимите инвестиции.
Главната заплаха за Русия идва от Персийския залив, където един барел може да бъде добит за по-малко от 3 долара. В района се намират някои от най-големите производители, които при създалата се обстановка могат да решат да запазят и разширят пазарния си дял независимо от цените, измествайки конкурентите си от Русия и Северно море. Търпението на Саудитска Арабия все някога трябва да свърши след безкрайните нарушения на квотите в ОПЕК от страна на по-малките й партньори и тогава светът може да бъде залят с невиждано евтин нефт.
Вторият проблем за Русия е лошата инвестиционна атмосфера в страната, която плаши чужденците и отново отстъпва на Персийския залив, особено след като Саудитска Арабия отвори находищата си за международни търгове за първи път от 20 години. През последната година от участие в съвестни проекти в Русия се отказаха Elf Aquitaine и Occidental Petroleum, а Amoco намали три пъти персонала в московския си офис. Чужденците са единственият възможен източник за финансиране на нови находища и модернизация на съществуващите, което трябва да спре продължаващия спад на производствения потенциал - от 600 милиона тона годишно в средата на 80-те до едва 300 милиона сега, за което са необходими 15 милиарда долара годишно.
Докато намаляването на разходите по добива е задължение на отделните компании, привличането на чуждестранни инвестиции зависи най-вече от работата на правителството и законодателите. Изправен пред крах в нефтодобива в обозримо бъдеще, кабинетът на Евгений Примаков успя да убеди парламента да приеме закона за разделяне на продукцията, който влезе в сила в началото на годината. Законът трябва да донесе на чуждестранните инвеститори данъчни облекчения за големи проекти, както и гаранция за право на собственост върху част от нефта, който ще бъде добит. Това е само първата стъпка, след която трябва да последват изменения в съществуващите закони и възможно облекчаване на процедурата, която изисква задължително правителствено одобрение на всяко споразумение.
Възможностите на правителството за влияние върху настроенията на чужденците са ограничени, особено при отсъстващ бюджет и неясна макроикономическа ситуация, и затова кабинетът се готви за по-решителни действия там, където успехът му е сигурен. Тръбопроводите, по които се доставя нефт в Европа и пристанищата на Черно и Балтийско море, остават държавен монопол и това редовно се използва като средство за натиск върху фирмите, които изостават с данъчните плащания или не спазват договорите си с 27-те руски рафинерии. Въпреки че вътрешните цени на петролни продукти са по-високи от световните, компаниите предпочитат да изнасят нефт заради забавянията в плащанията, които могат да достигнат половин година. По същата причина големите компании, които имат в структурите си нефтопреработващи заводи, нямат интерес да доставят гориво в северните територии, което доведе до критични ситуации в Камчатка и Чукотка. Заради необходимостта от доставка на бензин и мазут в труднодостъпните райони държавата не бърза да приватизира оставащите й три компании - "Роснефт", "Славнефт" и "Онако", и дори възнамерява да ги обедини в една фирма, която ще дава 11% от националния добив и която вицепремиерът Булгак очаква да бъде по-ефективна за сметка на икономиите от мащаба.
Обединението на трите държавни компании ще бъде само началото на задаващата се вълна от сливания и поглъщания, които трябва да направят руските компании по-конкурентоспособни. Това няма бъдат сделки от нивото на Exxon - Mobil, British Petroleum - Amoco и Total - Petrofina, но за първи път през последните две-три години може да се очаква голяма смяна на собственост в Русия. За това ще способства тежкото положение на частните банки и финансово-промишлени групи, притежаващи някои от водещите компании. Като първа жертва се очертава "Сиданко", част от холдинга "Интеррос-ОН&?cy;КСИМбанк", в едно от дъщерните предприятия на която беше въведено външно управление, а в други две беше арестуван суров петрол заради неплатени данъци. Като причина за трудностите на "Сиданко" се сочи управлението на мениджърите от British Petroleum (собственик на 10% от акциите), които не са могли да се ориентират в правилата на руския бизнес.
През февруари 1998 г. с голяма тържественост в присъствието на тогавашния премиер Виктор Черномирдин беше обявено създаването на компанията "Юкси" след сливането на "Юкос" (от групата на банка "Менатеп") и "Сибнефт" (от групата на Борис Березовски), която щеше да има вторите по обем запаси на нефт и природен газ в света. Три месеца по-късно преговорите бяха прекратени и компаниите решиха сами да се справят с трудностите. "Юкос" обяви мораториум по кредит в размер на 500 милиона долара, организиран от Goldman Sachs, но след поредната реорганизация по съветите на световноизвестни консултантски фирми се готви да съкрати между 25 и 50 процента от служителите си и се надява да получи от държавата "Онако" и "Роснефт", за които предлага 25-33% от собствените си акции.
"Юкос" има сериозен съперник в лицето на "ЛУКойл", който също е готов на увеличение на държавния дял в холдинга (26% в момента) и дори се наема да обезпечи доставката на гориво на север. "ЛУКойл" е третата по големина руска компания след "Е&?cy;С России" и "Газпром" и единствена от нефтения сектор може да се надява на успех в световен мащаб. Фирмата увеличава постоянно находищата си, в края на годината си осигури собствен флот, закупувайки Мурманското параходство, от две години строи собствени бензиностанции в САЩ, а през 1998 г. придоби контролния пакет в един от най-големите румънски нефтопреработващи заводи и подписа споразумение за съвместна дейност с "Газпром".
Като втори център на привличане в предстоящите сделки се очертава "Сургутнeфтегаз", която няма амбициите на "ЛУКойл" и ограничава дейността си в Русия. Компанията е втори производител на природен газ в Русия след "Газпром" и има славата на най-стабилната финансово петролна компания, без задължения към хазната и работниците си. Всички останали ще трябва сериозно да се замислят за бъдещето си, ако не искат да бъдат заварени неподготвени от предстоящите събития.
Методът за продажба на авиокомпания "Балкан" беше неправилен
Кенет Корандо, управляващ съдружник в инвестиционната фирма "Брюлет, Бари, Фармър и Корандо", пред "Капитал"
- За пръв път се срещнахме с мениджмънта на държавната авиокомпания "Балкан" през март миналата година във Вашингтон. Разговаряхме с президента на авиокомпанията Валери Доганов, Цветан Николов, мениджър за САЩ, и Иван Соколов, директор на отдела за пътнически чартъри. По време на тази среща те ни обясниха възможностите за приватизация на авиокомпанията. Ние бяхме фирмата, която им даде идеята да създадат дружество, в което да включат по-значимите служители от отделите по поддръжка, летателните екипи, пилотите и т.н. По това време започнахме да преговаряме с тях, за да работим с компанията "Балкан еър" като техен банков представител и да подпомогнем финансирането на сделката.
През април пътувах до София, за да се срещна с "Балкан еър" и няколко други компании. Целта на срещата беше да подпомогнем подаването на писмо за намерение или предварителна оферта. На това събиране имаше представители на BBF&K, Берлинер банк (Berliner Bank), Кей Пи Ем Джи (KPMG), "Балкан Еър" (Balkan аir), както и на друга компания, която ние не познавахме или не разбрахме смисъла на тяхното присъствие на това дълго заседание през уикенда.
След като бяхме подпомогнали усилията на шефовете на "Балкан еър", те ни съобщиха, че ако тяхното писмо за намерение бъде прието и те бъдат включени в шортлистата, BBF&K ще бъде наета като инвестиционен банкер на "Балкан еър" и веднага след това ще подпишем договор. Аз се върнах в САЩ и след около седмица получих съобщение, че "Балкан еър" наистина е бил включен в шортлистата. Както "TOБ - Спийдуинг" (ТОB-Speedwing), посредник за продажбата на "Балкан", така и Агенцията за приватизация знаеха за нашата фирма по това време, доколкото ние съвместно с Берлинер банк бяхме част от офертата на "Балкан еър".
- Ние обсъдихме проекта с няколко инвестиционни компании и те проявиха интерес. Тогава обаче започнахме да изпитваме затруднения с мениджмънта на "Балкан", който бавеше финализирането на нашия договор и не общуваше с нас, въпреки че ние добросъвестно продължихме да работим с тях. Организирахме конферентна връзка с институционални инвеститори, които в телефонен разговор бяха заявили интерес към "Балкан еър". Скоро след това обаче получихме копие от новинарска статия, в която пишеше, че "Дженерал медитерениън холдингс" (General Mediterranean Holdings - GM Holdings) предлага да финансира сделката и че е работила с мениджмънта на "Балкан еър". Това беше другата компания на събирането през април. Очевидно Валери Доганов и Иван Соколов са работили успоредно и с тях през цялото време, което в такъв смисъл противоречи с намерението за финализиране на нашия договор. Проблемът се състои в това, че тази компания е собственост на Ирак, а това значи, че ние незабавно трябваше да се оттеглим. След което се свързахме с Държавния департамент, американското посолство и ЦРУ и им дадохме тази информация. "Балкан" лети до Ню Йорк и няма начин САЩ да позволи авиокомпания, купена от иракска фирма, да продължи тези полети.
Така накрая излезе, че след като ние помогнахме на "Балкан еър" да подаде писмото си за намерение на ТОБ и те бяха включени в шортлистата на потенциалните купувачи, ние нямахме повече взаимоотношения с тях. Получихме само писмо от Иван Соколов, в което се казваше, че представителите на ТОБ, с които той се е срещал, познават нашата фирма и според него това е помогнало на "Балкан еър" да влезе в шортлистата на кандидатите.
- GM Holdings е със седалище в Брюксел. Компанията е икономическа групировка на иракските разузнавателни служби. Доколкото знам, те притежават 100% от компанията. Идеята на GM Holdings беше чрез придобиването на авиокомпанията да заобиколи американското ембарго. Смятам, че GM Holdings са се свързали с "Балкан еър" именно с тази цел. Вярвам, че те работеха с бившия президент на "Балкан" Валери Доганов, и трябва да допусна, че са предлагали някаква икономическа изгода, ако бъдат избрани за финансов гръб на "Балкан еър".
- Смятам, че Агенцията за приватизация не беше склонна да подпише договор с "Балкан еър", защото те не можаха да намерят жизнеспособна финансова подкрепа. Освен това мисля, че пропадналият опит на GM Holdings да участва в приватизацията имаше нещо общо с управленските промени и с нежеланието на АП да продължи по-нататък преговорите с мениджърския екип. В българската преса имаше и допълнителна история, че директорът на Агенцията за приватизация е помолил финансовия министър да проучи миналото на хората, които участват в "Балкан еър".
- Ние от самото начало смятахме, че "ТОБ - Спийдуинг" погрешно консултира Агенцията за приватизация по отношение на метода на продажба. Както знаете, методът беше наддаване, но трябваше да се елиминират всички с изключение на няколко кандидати. Само потенциалните купувачи, включени в шортлистата, щяха да бъдат поканени да направят проучване (due dilligence) и след това да преговарят. Проблемът на този метод идва от огромния размер на дълговете на "Балкан", които правителството иска да бъдат поети от купувача, плюс изискването да се финансира обновяването на самолетния парк. Това означава купувачът да има на разположение стотици милиони долари за една авиокомпания, която не е печеливша. Сериозните потенциални купувачи просто няма да участват в такава процедура. Всеки истински купувач би искал да преговаря директно с кредиторите, преди действително да се включи в сделката за покупка на авиокомпанията. Държавата освен това иска да запази до 25% собственост. Това също е проблематично от гледна точка на купувачите.
- След като се запознахме с авиокомпанията, ние сметнахме, че ако нейната приватизация бъде договорена правилно по отношение на цена, дълг, намаляване на трудовата заетост и пр., "Балкан" има жизнеспособна възможност да стане отново печеливша. За да бъде постигнато това обаче, щеше да бъде необходима огромна работа. Авиокомпанията има дълга история, слотове на много летища (слот е правото за кацане на дадено летище в конкретно удобно за пътниците време - б.а.) и други ценни активи, което обяснява защо към нея има интерес.
- Ние никога не сме разговаряли с АП от тази гледна точка, защото ТОБ беше наета, преди ние да се включим. Предполагам, че бихме имали интерес да обсъдим този въпрос с АП, ако те проявят интерес. Не зная точно как е била избрана ТОБ, но доколкото знам, тя е осъществила множество подобни сделки в Източна Европа. Така например ТОБ е трябвало да извърши подобна работа и в Германия, но според нашата информация там те са направили абсолютно същата каша, както и при приватизацията на "Балкан" в България. Така че проблемът с продажбата на авиокомпанията идва и от лошия избор на посредник.
Смятам, че ако АП повтори процеса от предишната година, приватизацията ще се провали отново и в такъв случай авиокомпанията по всяка вероятност би фалирала. Ние бихме намерили заинтересовани инвеститори, но не бихме повторили процедурата. Така например вече бихме предпочели да преговаряме директно с АП. Аз наскоро изпратих на директора на АП писмо, в което описах нашия опит, но не получих отговор. Предполагам, че този човек не е компетентен да се справи със сделката за "Балкан". Нашата фирма има опит в приватизацията в Русия и в прибалтийските страни. Естествено е да се помисли, че АП би наела фирма с опит като нашата.
- Приватизацията в България не е различна от приватизацията в други страни. Повечето сделки тук са подготвени и сключени немного ефективно, защото никой от бюрократите, поставени да оглавяват приватизиращите ведомства, няма опит в изпълнението на задачата, за която е назначен. Ние сме участвали в приватизационни проекти в Естония и Русия, така че имаме опит в това отношение. Твърде често са намесени подкупи, а това създава много проблеми. Ние не знаем за някакви нередности по приватизационната процедура за "Балкан", но очевидно тя не е минала много гладко.
"Дюферко" предлага джойнт-венчър за основната дейност на "Кремиковци"
Швейцарската металургична компания "Дюферко" (Duferco) предлага да създаде джойнт-венчър с дружеството, в което ще бъде обособена основната дейност на "Кремиковци", съобщи през изминалата седмица добре осведомен източник. "Дюферко" не е склонна да придобие пакет от акции на "Кремиковци", нито да поеме неговите задължения. Швейцарската компания е съгласна на отдавна обсъждания вариант за преструктуриране на завода, така че чистият стоманодобив и свързаните с него активи ще бъдат прехвърлени на ново търговско дружество. Останалата част от "Кремиковци" при този вариант би трябвало да бъде ликвидирана. "Дюферко" предлага да предостави на новото дружество управленски опит и оборотно финансиране. Според запознати швейцарският инвеститор вероятно ще участва в капитала на джойнт-венчъра с малък дял от 10% например, тъй като апортираните стоманодобивни активи на "Кремиковци" имат относително висока стойност и ще формират по-значителната част от капитала. Ако това се окаже вярно обаче, тази оферта едва ли би имала особена стойност за държавата. Представителят на "Дюферко" за България Владимир Будев не беше за коментар.
