Боговете в стъклената къща сигурно са полудели
Вече няма целият състав на НИС начело с Иван Костов да ви се строява всеки вторник и да им задавате каквито ви дойдат наум въпроси и да си правите гаргара с първите мъже в държавата. Така популярен депутат от СДС и председател на комисия формулира накратко новата информационна политика на управляващите, която ще влезе в сила още следващата седмица. На пресконференцията след първото за годината заседание на Националния съвет на СДС Иван Костов се обиди на журналистическите въпроси и заяви: "Няма да отговарям. Много моля да уважавате достойнството ми на министър-председател. " Простичкото питане, което засегна достойнството на премиера, визираше цените на парното. Костов дори предложи, щом няма нормални въпроси, да напусне пресконференцията. Вицепремиерът Бакърджиев пък каза между другото, че вероятно следващия вторник "няма да се видим". Така и двамата неофициално потвърдиха въвеждането на новата схема, по която управляващите ще комуникират с журналистите. Или по-скоро спират да комуникират. Точно на споменатото заседание, освен че се роди синият комсомол, е била анонсирана и информационната промяна. Два дни по-късно отговорниците по въвеждането й - Екатерина Михайлова и Христо Бисеров, са я свели до знанието на изпълнителите - част от депутатите на СДС. Решението е нови лица от парламентарното мнозинство да заместят партийното ръководство на редовните пресконференции на СДС всеки вторник.
Схемата е проста, обясниха депутати, получили задача да се изявяват в новото си амплоа на медиатори. В зависимост от предстоящите парламентарни задачи с журналисти ще общуват народните представители, заети с подготвянето и защитата на обсъжданите през седмицата законопроекти. Ще присъстват и съответните председатели на комисии в Народното събрание, може и ресорният министър. Основна фигура в дискусията с медиите ще е шефката на парламентарната група Екатерина Михайлова, а главният секретар Христо Бисеров ще отговаря на партийните питания. До два месеца новите лица ще трябва да са заместили напълно липсата на ръководно присъствие при срещите с журналисти, срокът е поставен персонално на всеки от избраните депутати.
На същата първа за годината (и може би последна в стария си вид) пресконференция лидерът на партията Иван Костов и заместничката му Екатерина Михайлова обявиха още една нова посока - към засилен диалог с опозицията и най-вече с обществото. И за този диалог ние разчитаме на вас, на журналистите, обясни Михайлова. Фактите обаче говорят друго - политическият Олимп на "Раковски" 134 се самозатваря и спира достъпа на простосмъртни до боговете.
Първи след 10 ноември 1989 г. стратезите на СДС привнесоха у нас популярната и изпитана по света практика политическите сили да имат свой пресцентър, който да е лицето и гласът на партията, последната инстанция за изтичащата информация, на която ще се позовават медиите, опонентите, обществото. Затова и всяко поредно рекламно лице или партиен глас на СДС неизменно заминаваше за САЩ, където да се учи как от името на партията да общува първо с медиите, а чрез тях и с аудиторията. Като, разбира се, активно поработи първо над своя имидж, който да е естествена реклама и на партията. Така се родиха тв образите на Лияна Панделиева и после на Надежда Михайлова, която благодарение и на задокеанското си обучение оглави информационната политика на СДС. Заедно с поста външен министър Михайлова и сега продължава да е формален шеф на информацията в партията.
Още след изборите и преди да положи клетва като премиер, Иван Костов обеща нова, отворена медийна политика на СДС - всичко ще се обяснява пряко на народа, на прост и разбираем език. Всеки от нас лично и предварително ще информира избирателите за действията на властта и после ще дава отчет за стореното, повтаряше непрекъснато Костов. По същия повод минути преди да стане министър, Марио Тагарински каза: "Нашето управление ще е като стъклена къща, всичко ще се вижда. " Демократично, тоест с конкурс, за целта СДС назначи нови лица в пресцентъра си, обеща компютърна система да опаше всички партийни структури, до които достъпът ще е свободен и перманентен. По припознатия западен модел пресслужбата трябваше да поеме тежката задача да разяснява и информира. Вместо това вече две години Иван Костов в качеството си на премиер и лидер на управляващата партия поне по два пъти в седмицата лично и публично дава обяснения в общи линии за всичко в партията и в държавата, независимо кой е отговорникът и кои са участниците, очевидно доказвайки, че сам не вярва в ефективността на съградената от партията му тактика на информиране. Но най-често точно в тия моменти си изпуска нервите.
Темата за информационното общуване не слиза от дневния ред на партийните заседания почти две години. Специалните семинари на управляващия елит в Боровец се занимаваха с "комуникация на реформата". Първо там решиха "да слязат до всеки човек, да го разпитат за проблемите му, да му обяснят простичко какво го чака и как да се подготви". После пак в зимния курорт Костов изведнъж реши, че простото общуване не отива на едно правителство. "Говорим на квартален, махленски език и ние, но най-вече медиите. С това ниво няма да ни приемат в Европа" - до този извод стигна лидерът през ноември 1997 г. и нареди на подчинените си, а и на журналистите да не говорят просто. Промяна не настъпи, но продължи търсенето на адекватни модели за общуване, а лидерът периодично правеше изводи от рода на "ние ли криво говорим, вие ли криво ни разбирате", защото правителството изпълнява програмата си, а избирателите не усещат това. В непрестанните търсения на форми в общуването с медиите и с електората най-накрая СДС достигна до старата и позната на българите форма на пълно затваряне. Кранчето с информацията се отваря прецизирано и само по заповед отгоре, а обществото приема ролята на пасивен потребител без право на избор. Методиката бе изпробвана (пак по познат маниер) по време на коледните празници. Вместо с новогодишни честитки българите бяха ощастливени информационно с вести за нови цени. Без предварително (и лично от управляващите) да бъдат запознати с това какво ги очаква. Без обещаното "широко и открито обсъждане с всички".
Малко преди това в синята централа шефовете на СДС се скараха сериозно защо са позволили на медиите да провалят имиджа на правителството чак пред световните издания, като са информирали, че реформата не върви. Тогава Костов направи поредния си извод: "Може би сме прекалено прозрачни", Божков разпозна в българските медии Гьобелсови маниери, а на "Раковски" 134 стартира поредната мозъчна атака. Неин резултат е сегашната подмяна на преките медиатори от властта към медиите.
През всичкото време на комуникационни директиви и завои пресцентърът на СДС имаше едно-единствено задължение - всеки понеделник да съобщи на журналистите, че "утре ще се проведе редовната пресконференция на НИС (или НС) на СДС". Нещо, което репортерите знаят от години, дори часът и мястото на срещата никога не се променят. Костов и сам не крие отношението си към собствените му партийни медиатори. За да няма недоразумения, той почти винаги изземва функциите на пресдиректорката и сам открива пресконференциите и си дава думата. Пълната безпомощност и нищонезависене на пресслужбата на СДС получи най-ярката си реализация на националната конференция през октомври. Ролята на трите служителки бе сведена до обяснения: "нищо не знам" и "напуснете залата, има нареждане". Въпреки това организираха кръгла маса, на която обясниха на журналистите, че не се обличат прилично и не общуват правилно с министрите. Дейността им не се разрасна и след конгресния провал, признат тогава и от Надежда Михайлова. Пресслужителките по презумпция продължават да са по-неинформирани и от репортерите, които точно затова и общуват пряко с лидерите на партията. С последните решения на управляващите този контакт изживява последните си дни. Отлага се и очакваният четвърти поред академичен събор на Боровец, където елитът трябваше да направи изводите си за две години управление и да ги сподели пряко и в необработен вид с журналистите.
Всичките обещания и показни усилия на управляващите в посока широка комуникация имат своя най-синтезиран образ в уеб-страницата на СДС. Там, в раздел партийни структури, има картинка на работник с лопата и надпис "в ремонт сме". Ремонтът очевидно върви в посока уплътняване на стените в обещаната стъклена къща на властта. Синият Олимп преминава във фаза на пълна изолация.
Автомафия на свободни играчи
Въоръжени грабежи създават напрежение между бивши силови застрахователи
Бандитите стават все по-нагли и отново заеха първите страници на вестниците. Три седмици след убийството на Карамански подземният свят отново беше разтърсен от ново покушение, този път срещу един от лидерите на бившата застрахователна компания ВИС-2 Мико Цанов. Между тях се вместиха няколко сериозни взрива в страната, десетина въоръжени грабежа на луксозни автомобили и на един магазин за кафе в столицата. А щом се гърми, значи нещо се дели и разпределя.
На 12 януари вечерта пред дома на 23-годишната дъщеря на шефа на "Мобилтел" Мария Грашнова в столичния квартал "Иван Вазов" неизвестен изстреля почти цял пълнител от пистолет "Макаров" в луксозен мерцедес. Тежко ранен беше 32-годишният Мико Цанов, един куршум попадна в седалищните части на г-ца Грашнова. Цанов беше покосен от 3 куршума, които разкъсаха диафрагмата, далака и тънките черва, а един остана в белия му дроб. Очевидно това, че е натиснал газта след изстрелите, е попречило на убиеца да изпрати контролния изстрел в Цанов.
Мико Цанов е по-известен сред бандитските среди като Мишо Цайса. МВР заяви, че срещу него има няколко дела за кражби на автомобили и дори, че е бил осъждан. Цайса се води като дясната ръка на друг известен висаджия - Димитър Димитров-Маймуняка. Двамата станаха известни след боя, който баретите им нанесоха през ноември 1995 г. Тогава служители на Специализирания отряд за борба с тероризма потрошиха от бой ударната бригада на ВИС-2, а Цайса и Маймуняка влязоха в болницата с тежки наранявания. За да прикрие самоволието на баретите, тогава официално вътрешното министерство заяви, че до побоя се е стигнало след пътен инцидент между "Ауди" на борците и кола на баретите. Истинската причина обаче беше, че висаджии бяха задигнали мерцедеса на приятелка на командос от Враня, и те си отмъстиха чрез масирана акция срещу бригадата на Маймуняка. Положението на Мико се усложнява и от това, че при този побой той е получил редица вътрешни разкъсвания, които не били съвсем заздравели.
По последни данни луксозният мерцедес, в който са пътували г-ца Грашнова и Мишо Цайса, е бил собственост именно на Маймуняка. Той го е дал на приятеля си няколко часа преди покушението. Това постави под подозрение дали покушението не е било насочено срещу Димитър Димитров.
Макар че при подобен вид засади е наивно да се мисли, че убийците могат да допуснат такава елементарна грешка. Очевидно килърите са наблюдавали поне няколко дни Мико Цанов и са следили навиците му. Затова са решили, че е най-лесно да извършат покушението при дома на приятелката му, когато колата намалява на завой при излизане на улица "Димитър Манов" в столичния квартал "Иван Вазов". Освен това в тези среди не е от особено значение на чие име е регистрирана колата, а кой я кара.
Мико Цанов имал сериозен авторитет сред силовите застрахователи. Той наистина е бил дясна ръка на Маймуняка, а откак последният "скъсал опашката си", води наказателната бригада на ВИС, която не се занимава само с връщане на крадени автомобили. Безспорно е, че покушението е срещу него, а не срещу дъщерята на Владимир Грашнов, която работи в рекламния отдел на "Нова телевизия". Две са достоверните версии, по които работи МВР. Едната е, че това е отмъщение срещу Мишо Цайса. Според източници от вътрешното министерство той е участвал в наказателна акция на ВИС срещу виден автокрадец през миналата година на Витоша. Другата версия е, че контролирани от него групи са извършили кражбата на луксозен автомобил от друга силова групировка. И двете версии трудно обаче ще издържат доказване, ако самият Цанов не оживее и не каже кой е стрелял по него. А че става въпрос за война между силови групировки, говори и фактът, че разследването по случая е било поето от Националната служба "Борба с организираната престъпност" веднага след стрелбата.
Кражбите на автомобили рязко са се повишили през последните един-два месеца, твърдят застрахователи. Безпокойство будят все повечето въоръжени грабежи на луксозни коли в столицата и в големите градове през последните няколко седмици. Този прийом е по-известен сред мутрите като карминьол. Само за последните 10 дни са извършени 5 кражби на суперскъпи автомобили в София. Схемата е винаги една и съща - трима въоръжени и маскирани с качулки нападат луксозните автомобили, когато са спрели или в момент на потегляне, изхвърлят шофьора и спътниците му и изчезват в неизвестна посока. Най-често задигнатите коли са "Мерцедес", но има и едно откраднато "Ауди А-8". Така бил взет луксозният "Мерцедес 500" на шефката на борда на Нефтохим и зам.-министър на промишлеността Едит Гетова. В колата бил само шофьорът й, а кражбата станала на Ивановден. Ден по-късно по същата схема е бил откраднат мерцедесът на собственика на столичните елитни заведения "Библиотеката", "БИАД" и "Империал" Слави Бинев. Той се простил с чисто нов джип "Мерцедес 320", последен модел. Кражбата на аудито пък станала в баровския квартал "Лозенец" няколко дни по-късно. Всички грабежи са извършени привечер. Карминьолът има предимството, че крадецът не се занимава с аларми, мобилайзери и други защити, с каквито са снабдени луксозните автомобили.
Ударът, който се предполага, че е създал напрежение сред силовите групировки, обаче е на мерцедес Е класа на съпругата на един от акционерите в СИК и "Интергруп" Стоил Славов. В края на миналата седмица тя била изхвърлена от него от въоръжени лица в столичния квартал "Люлин" и колата досега не е открита. Нито в 11 РПУ, нито в СДВР има подаден заявителски материал за такъв случай, въпреки че в МВР имат данни от свои информатори за този инцидент.
Все още грабителите не са известни. Предполага се, че това са хора, които са били в някоя от ударните банди на бивши застрахователи и имат установени канали за износ на крадените коли през граница, затова не се спират дори и пред автомобилите с опознавателни стикери на станалите посредници на лицензирани застрахователи. Тъй като тази практика зачестила, се стигнало до размахване на оръжие. Подобна беше ситуацията и през 1995 г., когато бяха откраднати няколко автомобила от паркинг на ВИС 2.
Прогнозите са, че проблемът с автомобилните кражби отново ще се появи с нова острота, тъй като след отрязването на силовите застрахователи от пазара чрез лицензи, структурите, които контролираха автокрадците, останаха без работа. След сключването на посреднически договори между фирми на СИК и лицензираната "Бул инс", "Юпитер" и ВИС и т.н. силовите нямат интерес да връщат откраднатите автомобили, тъй като щетите остават за компаниите с лицензи. Това, от една страна, не ги принуждава да влизат в конфликти с автокрадците, а от друга, освобождава от ангажименти, тези, които не са "скъсали с опашката си".
На фона на безспорното напрежение, което тези престъпления създават, МВР бодро рапортува, че бандитизмът в родината е намалял с 30% в сравнение с миналата. Това и на най-големите оптимисти се стори прекалено, защото никой не обясни на обществото, че през 1997 г. в България са били регистрирани най-много престъпления от 10 години насам - 228 219. Причините за това са много и една от тях безспорно е безвластието в първите 4-5 месеца на 1997 г. - тенденция, която се наблюдава през всички по-размирни периоди през 10-годишната демокрация. Съотнесено обаче към значително по-спокойната 1996 г., процентът на намаляване на престъпността в сравнение с тази не е чак толкова голям - 13%. А би било редно да се сравняваме именно с по-спокойните години, защото състоянието на обществото е приблизително едно и също. Освен това не е съвсем ясно доколко е коректно отражението на престъпността от регионалните дирекции на вътрешните работи в страната. Тъй като се заговори за нова методика на преброяване на престъпността, може да се очакват значителни грешки, което ще стане ясно едва след пълен анализ на изнесените данни. И трето - чуха се гласове, а и това е стара слабост на районните управления, че дребните престъпления изобщо не се регистрират в полицията, дори и да има желаещи да подадат жалба, полицаите обезкуражават потърпевшите. Не е ясно и колко е латентната престъпност, защото в България няма индекс на престъпността, който да дава поне приблизителна представа за размера на нерегистрирания бандитизъм.
Ето защо при анализи на криминогенната обстановка в преходни ситуации обикновено се сравнява броят на извършените тежки престъпления срещу личността като поръчкови убийства, въоръжени грабежи, изнасилвания, взривове. Намалението сред този вид престъпления не е особено голямо, макар и с тенденция за намаляване. А именно тази престъпност е лакмусът за това дали държавата е отвоювана от бандитите и дали оповестеният край на силовите групировки не е силно преувеличен.
Ако в Шенген ви поискат пръстови отпечатъци, не се стряскайте
Когато преди няколко години Самуел Хънтингтън написа "Сблъсъкът на цивилизациите", повечето учени, претендиращи да са сериозни социални изследователи, обвиниха харвардския политолог в продуциране на теории, почерпени от историческите аналогии. Хънтингтън обяви, че бъдещите конфликти ще са базирани на цивилизационните различия. Самият той не успя да ги формулира много ясно, но затова пък постави новите граници - България географски беше положена извън бившата територия на Хабсбургската империя (новата източна граница) и следователно извън новата Европа. От България не произлезе опровержение, пък и кой ли български учен има престиж да напише нещо в авторитетно западно издание. Проблемът с авторитета или по-скоро с имиджа обаче бе нагледно демонстриран, когато Чехия обяви, че може да въведе визи за българи. Не че има много основания, но все пак задълженията й към Европейския съюз го изисквали. Слава богу, някой се сети, че всъщност и България има същите ангажименти и чехите засега оставиха визовия въпрос да виси.
Ако трябва да бъдем справедливи към Прага, идеята за въвеждане на визи за българи съществува още от началото на миналата година, след като преди това бе заловена бандата на българския сводник Цветомир Белчев. Естествено това бе само поводът. Поначало особено активно в това желание е чешкото вътрешно министерство, докато пряко отговорното за визовата политика министерство на външните работи проявява доста по-умерена позиция. Обяснението е просто - границата между Германия и Чехия е доста "прозрачна", което води до постоянен натиск от страна на Берлин върху тамошното МВР. Самата новина за визите дойде точно когато немският министър на външните работи Йошка Фишер направи посещение в Прага. В същото време в самата Германия се разгоряха спорове за правото на нейните граждани да имат двойно гражданство с явната идея за ограничаване на имиграцията. Така, за да запази престижа си на отличник, Чехия реши да направи най-естественото нещо - да въведе визи за всички страни, които попадат в негативния визов списък на Европейския съюз.
Според началника на управление "Консулско" в българското Министерство на външните работи Бранимир Заимов засега Прага ще изчака с въвеждането на ограниченията, а в това време има шанс да излезем от списъка на ЕС за рисковите държави за имиграция. В случая по-интересното е, че в българския Министерски съвет отлежава (от средата на декември) практически идентично предложение за премахването на безвизовия режим за четиринадесет държави и отмяната на облекченията на други десет (главно арабски), които заедно с нас са в негативния списък на 15-те.
Според запознати още през август миналата година на срещата на шенгенската група в Бон, на която участва и българският министър на вътрешните работи Богомил Бонев, индиректно е била отправена препоръка да ускорим въвеждането на визи за тези двадесет и четири страни.
По информация от МВР преференциите, въведени със старо министерско постановление, са отдавна отменени, така че на практика България влиза в стандарта на отличниците Чехия, Полша и Унгария. Изключение правят само Латвия, Литва и Естония, които са затворили границите си с държавите от негативния списък. Именно с това служителите от сградата на "Шести септември" си обясняват въвеждането на безвизов режим на трите прибалтийски държави за ЕС. Според Бранимир Заимов от МВнР обаче това по-скоро се дължало на факта, че докато трите страни са имали право на свободно пътуване за Скандинавия, те не са създали имиграционен натиск.
Засега обаче България не бърза с въвеждането на визи за тези четиринадесет държави, тъй като три от тях са наши съседи - Румъния, СФРЮ и Македония, и въвеждането на реципрочни мерки може да затрудни пътуването на българските граждани в чужбина. Отделен случай е Русия, за която правителството явно се опасява, че затягането на визовия режим спрямо нея ще доведе до нови външнополитически усложнения след последните баталии за газа. Като палиативна мярка се предлага въвеждането на реадмисионна спогодба (т.е. за връщане на нелегалните имигранти) с тези страни. Липсата на напредък по този въпрос обаче ще постави нови проблеми в бъдеще. В различни разговори западни дипломати косвено намекват, че се притесняват от възможността при безвизов режим българските изселници в Турция, притежаващи двойно гражданство, да обърнат посоката на миграцията си от юг на запад.
Според всички статистики, които официално се разпространяват, България и Словения се оценяват като страни с най-малка имиграционна заплаха, като за българите се твърди, че броят им е в областта след десетичната запетая. Подозрението спрямо София обаче остава, като дори известната с наркокартелите си Колумбия ползва по-лек визов режим за ЕС от България. Въпреки че българските автокрадци са доста популярни на запад, особено в Чехия, която до голяма степен се явява разпределителен пункт за голяма част от източноевропейската организирана престъпност, едва ли това е основната причина за негативизма към България. При това отдавна е известно, че ограничителната визова политика не пречи на мафията да се интернационализира.
Причината в случая трябва да се търси в икономическото състояние в България. В статия на изданието на Европейската комисия "Европейски диалог" за свободното движение на хора из Евросъюза буквално е написано следното: "Някои държави членки се безпокоят, че разширяването на съюза ще доведе до масов наплив на евтина работна ръка от новоприетите членки. Дали това ще стане, няма почти никакво значение. По-важното е какво правителствата на държавите членки и тяхната общественост смятат за вероятно. " Според български дипломати този аргумент все по-често започва да се чува, макар и неофициално, от западните им колеги. Косвено потвърждение на тази теза е промяната на визовия режим за Латвия, Литва и Естония, особено след като първите две получиха обнадеждаващи оценки от Европейската комисия, че скоро ще се присъединят към отличниците, а Естония вече е в процедура на преговори за присъединяване към 15-те.
Всъщност това е основният проблем - имиджът на страната. България е обичайният заподозрян от трафика на оръжие и наркотици до производство на пиратски дискове. Към това трябва да се прибавят и постоянните съмнения, че сме държава, която не може да се справи с административните си проблеми. Неслучайно въпреки красиво изглеждащите графики за изпълнението на препоръките на ЕС и постоянното поощрение, идващо от Брюксел, страната не помръдва от стартовите блокчета. Което пък от своя страна обяснява неохотата на българската дипломация да постави на най-високо политическо ниво проблема с визовите ограничения - тогава освен технически препоръки може да се чуят и оценки за политиката на страната.
Широко рекламираното въвеждане на новите паспорти също скоро няма да даде особен ефект поради двегодишния преходен период, в който ще действат и старите документи за самоличност. Процесът по замяната им трябва да приключи към 2001 г., а тогава според оптимистичните изявления на МВнР Европейската комисия трябва да преразгледа Регламент 23/17, според който България попадна сред рисковите страни. Във влизащия през март амстердамски договор на ЕС обаче се казва, че това трябва да стане до 2003 г., а комисията сериозно трябва да бъде убедена в необходимостта да направи положителни за София промени. Дано оптимизмът, излъчван от Външно, не е свързан само с правителствената програма България да започне преговори за членство в ЕС през първата година на новото хилядолетие.
А междувременно на опитващите се да се възползват от правото си на свободно придвижване български граждани ще им се наложи да изпитат и нови унизителни процедури. Ако на някоя граница ви поискат пръстовите отпечатъци, не се стряскайте, може и да не ви арестуват - западните митничари просто ще прилагат съдържанието на конвенцията Евродак, за да установят истинската самоличност на съмнителните пътници.
Народният съюз ще отговаря на областния удар
В четвъртък Министерският съвет назначи деветима областни управители. Петима от тях са стари - на Бургас, Варна, Пловдив, Хасково и София-град. За подновените договори на Христин Петков, Добрин Митев, Андон Андонов, Христо Василев и Васил Маринчев нямаше спорове, нито съмнения. И новите трима не са изненада - депутатите Пламен Иванов и Иван Колчаков заминават за Кърджали и Пазарджик, а кметът на Доспат Веселин Черкезов за Смолян. Още двама от старите губернатори са сигурни за постовете си, но сменят градовете. Димитър Мочев се мести от Русе в Разград, а Илиян Обретенов - от Ловеч в Габрово. Според официалното правителствено съобщение те ще бъдат заети до края на месеца, защото не е завършила проверката "чисто минало" на кандидатите. Разяснена е и новата структура на управите. Ще има по трима заместник-управители и един главен секретар, а общият брой на областните чиновници в държавата ще нарасне от 650 на 1000.
Нито един от назначените не е представител на различна от СДС политическа сила. Остават 17 вакантни места и зад сухата статистика с нова сила се разгарят политически препирни. Ден преди решението на МС Народен съюз обяви, че този път няма да търпи незачитането, а ще отвърне на удара. Настояваме за нашия дял от отговорността, каза за пореден път Анастасия Мозер. Едва в деня на правителственото заседание обаче депутати от нейната парламентарна група съобщиха, че още на 22 декември Народен съюз е изпратил писмо на Иван Костов като министър-председател и лидер на СДС, в което са обявени последните и неподлежащи на повече компромиси искания - трима областни управители, 16 заместници или главни секретари и участие във всички останали областни администрации. Отговор от СДС и досега няма.
Напрежението в коалицията расте неудържимо, така определи новата ситуация в ОДС депутат земеделец. Преди коледната ваканция зам.-шефът на СДС Екатерина Михайлова съобщи, че споразумение и обща стратегия на ОДС за изборите ще бъдат обсъждани в Каденабия. Пътуването е насрочено за средата на април. Дотогава областните назначения ще са забравен факт. А и обикновено след традиционната годишна сбирка в италианския курорт Савов и Мозер се отказват от всичко. СДС настойчиво поддържа мълчаливия си отказ да насрочи по-ранна дата за договаряне. Затова в първия работен ден на парламента Стефан Савов организира парадно честване на рождения си ден, макар датата да бе отминала. Премиерът дойде специално, но след кратко любезно пожелание на рожденика си тръгна. Около демократа бяха всички министри от Народен съюз и депутатите, които претендират да го заместят, след като сдаде поста в партията. Честването трябваше да провокира разговор на високо ниво в ОДС, но безрезултатно. Часове след това Анастасия Мозер, направо пред държавния глава и медиите, се оплака, че СДС се опитва да разруши управляващата коалиция, като изземва цялата власт. Ако не получим това, което ни се полага, отиваме сами на местните избори - това е най-твърдото решение на Народен съюз. Според депутатите на Савов и Мозер тяхната формация и сама ще спечели много повече кметски постове в малките населени места, но СДС без партньорите си ще се окаже с победа само в големите градове. Тази заплаха ще е последният коз, който коалиционните партньори ще разиграят преди края на януари.
Накратко
Европейската комисия даде ход на проверка, която трябва да установи дали "Кремиковци" е извършвал внос на горещо валцувани рулони на дъмпингови цени. Разследването беше поискано от организацията на европейските производители на стомана "Еврофер" през лятото на миналата година. Като мотив от "Еврофер" изтъкнаха трикратно увеличения внос на стомана от шест страни, сред които и България. Шефовете на металургичния ни комбинат ще трябва да дадат до 40 дни подробна информация за цените, по които са продавали продуктите си. Ако Европейската комисия сметне, че "Кремиковци" е нарушил правилата за търговия в евросъюза, може да наложи наказателни мита пред вноса на българските изделия.
Булгаргаз обяви, че от 1 януари т.г. намалява с 0.05% на ден наказателната лихва както за стари, така и за текущи задължения на всички свои потребители. Така годишната наказателна лихва ще бъде намалена с около 18%. Досега тя беше 36%. От ръководството на газовата фирма обясниха, че решението цели създаване на облекчени условия за разплащане на потребителите на природен газ. В края на миналата година държавната газова фирма договори с най-големите си длъжници разсрочено изплащане на натрупаните дългове в срок до три години. Преди това годишната наказателна лихва по просрочените задължения беше 104 %.
Бургаската рафинерия Нефтохим започна планов ремонт на стратегическото бензиново производство - инсталацията "Каталитичен реформинг", където се предвижда подмяна на 80 % от оборудването. Целият ремонт ще продължи два месеца и половина. През това време заместител на изведените мощности ще бъде инсталацията "Ксилоли". По време на ремонта Нефтохим ще продължи да преработва по 18 хил. тона в денонощие, съобщиха от комбината. Според източници, запознати със състоянието на рафинерията, моментът за започване на ремонта е избран неслучайно, тъй като се разчита така да бъдат изчистени натрупаните големи количества горива на склад.
Промишленото министерство е открило 40 процедури за обявяване на предприятия в ликвидация през 1998 г. За други 14 предприятия са били открити производства по несъстоятелност, като в резултат на това са били преструктурирани техни задължения в размер на 30.7 млрд. лева. По-голямата част от фалиралите предприятия са месокомбинати, съобщи промишленият зам. - министър Марин Маринов.
Изтече срокът за подаване на писма за интерес по реализацията на Лот А и Лот Б от проекта "Реконструкция, развитие и разширение на летище "София", финансиран от Европейската инвестиционна банка и Кувейтския фонд за развитие. Лот А включва управление на летищната експлоатация, а Лот Б - управление на проекта и проектиране. За Лот А Европейската комисия е определила къса листа с 12 фирми кандидатки. Листата за Лот Б включва имената на 18 фирми. На класираните фирми са изпратени покани и инструкции за участие в търга и пълно тръжно досие за проекта. В срок от шест седмици те трябва да предоставят в Министерството на транспорта своите пълни финансови и технически оферти.
Столичната община очаква 118 млн. долара от японски фонд за метрото
Столичната община кандидатства за кредит от Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество, който трябва да послужи за доизграждане на метрото. Поисканата сума е 118.340 млн. долара в тяхната равностойност в японски йени. Предлаганите условия по заема звучат изгодно - 1.076 % годишна лихва и срок на издължаване 30 години с пет години гратисен период, съобщиха общински финансисти.
Миналата година със същия японски фонд беше сключено кредитно споразумение за 120 млн. долара по плана на правителството за модернизацията на пристанище Бургас. Тогава също бяха договорени много изгодни условия - изплащане за 30 години с 10 години гратисен период и 2.7% годишна лихва.
Най-вероятно преговорите по кредита за метрото също ще се водят на междуправителствено равнище, тъй като за отпускането на парите японският фонд изисква държавни гаранции. Получател на средствата ще е общината, която ще връща заема със собствени приходи. "Предимството на тази схема е, че метрото ще бъде достроено по-бързо и ще има достатъчно време за изплащането на заема. Държавата също ще спечели, защото така ще престане да отпуска субсидии от бюджета", коментира кметът Стефан Софиянски. При гласуването на бюджет '99 в парламента бяха включени 10.5 млрд. лева целево финансиране за софийското метро.
Предвижда се усвояването на заема да стане в периода 1999 - 2003 г. С парите ще бъде финансирано продължаването на метрото в участъка от площад "Света Неделя" до стадион "Юнак". Оттам доизграждането до Интерпред ще стане много лесно, тъй като съществува построен готов тунел, заявиха общински служители. Дългосрочните планове на кметството предвиждат след това подземната железница да бъде продължена до студентското градче и "Младост". За тези етапи тепърва ще се търси финансиране.
Въпросът за отпускането на държавни гаранции по кредита от Япония е бил обсъждан във финансовото министерство. Заедно с това от столичната община са поискали съдействието на Муравей Радев за придвижване на проекта за емитиране на общински еврооблигации. Първоначалните планове на кметството бяха заемът да бъде на стойност 100 млн. германски марки, които трябваше да бъдат вложени в основна подмяна на пътната инфраструктура на столицата. Заради срива на финансовите пазари в Азия и руската криза през миналата година емисията беше отложена.
Според консултанта на общината - френската банка "Париба", условията за емитиране на облигации вече са по-благоприятни и е възможно заемът да бъде осъществен до началото на март. Прието е било предложението на банката общинските книжа да бъдат на стойност 50 млн. евро със срок на погасяване три години. "Променихме решението си, след като левът беше фиксиран за еврото и смятаме да емитираме в новата валута. Бягаме от долара, защото това са инвестиционни пари и не искаме да поемаме излишни рискове", обясни Стефан Софиянски.
Очакванията за изгодни условия по планирания еврооблигационен заем се свързват със сравнително благоприятния дългосрочен кредитен рейтинг "В" (с позитивна перспектива), който София получи през ноември от кредитната агенция "Стандарт енд Пуърс". Същият рейтинг беше присъден и на държавата. Според общински финансисти, ако софийските книжа излязат на пазара сега, кметството ще може да получи парите при годишна лихва от порядъка на 9.15 - 9.65 %. Към това трябва да се прибави и комисионата за консултанта, която ще е в размер на 1% от привлечените средства.
Независимо че общината има автономен рейтинг, тя не може да емитира свои облигации без съгласието на държавата. Според Закона за общинските бюджети всички договори за заем, които създават или могат да създадат финансови задължения за държавата към външни кредитори, се сключват само след решение на парламента въз основа на предложение от правителството. Засега в общината са убедени, че ще получат подкрепата на кабинета, но според правителствени източници има голяма вероятност това да не стане. Причините за това може да са не само икономически. В такъв случай кметството ще трябва да се откаже (засега) от емисията на еврооблигации.
"Парите ни трябват през март. Ако не получим съгласието на правителството и парламента, ще емитираме облигации на вътрешния пазар", коментира кметът Софиянски. Очакванията на общинските финансисти са, че за български облигации също ще има голямо търсене, тъй като в страната има достатъчно свободен ресурс. "В банковата система има свръхликвидност, банките търсят къде да вложат парите си. Ако емитираме облигации на българската фондова борса, те ще бъдат с много добра доходност, със сигурност над лихвата по сега предлаганите ДЦК", коментира Георги Беловски от Общинската банка.
В случай че емисията еврооблигации пропадне, общината ще трябва да се прости с извършените до момента разходи по подготовката на емисията. Досега са платени 45 хил. долара на "Стандарт енд Пуърс" за първоначално присвояване на рейтинг. По договор кредитната агенция трябва да получава още по 25 хил. долара годишна такса за поддържане на рейтинг. Още не е ясно каква ще бъде неустойката по договора с "Париба", но се очаква сумата да надхвърли 100 хил. долара.
Добрата новина е, че общината вече е успяла да върне синдикирания заем от 22.3 млрд. лева, който беше изтеглен през април миналата година от шест български банки. Падежът по заема трябваше да настъпи на 31 март, но парите са били преведени на два транша в края на миналата и началото на тази година, съобщи кметът Софиянски.
Ще проверяват разходите на софийската топлофикация
В четвъртък "Топлофикация-София" трябваше да обяви сметките за парното през декември. Според предварителните изчисления на топлофикацията за последния месец на миналата година гражданите трябвало да платят с 40% повече от обичайното заради големите студове през месеца. Сметките кой колко ще плаща се определяли на базата на отопляемата кубатура на всеки потребител, обясниха от фирмата. Нещо стана обаче в четвъртък и столичната топлофикация не обяви анонсираното увеличение на сметките. Според някои източници причината е, че вицепремиерът Евгений Бакърджиев свил сармите на шефовете от Комитета по енергетика и забранил да се увеличават сметките за парното. Бакърджиев също така наредил да започне ревизия на разходите на топлофикациите, за да се разбере дали не надуват изкуствено сметките. Наскоро той насочи вниманието към столичната топлофикация, която правела каквото си иска. Въпросът е защо за това се заговори едва сега, след като отдавна е ясно, че в аритметиката на софийската топлофикация нещо не е наред. През последните години това предприятие е една практически бездънна яма, в която потънаха стотици милиарди левове държавни пари, а фирмата иска още и още.
От дружеството се оправдават с ниските цени на парното, с високите разходи, със студеното време, с бедността на хората, които започнаха масово да си изключват радиаторите. Вярно е, цените са ниски (под себестойност), затова по споразумението с МВФ през следващите две години те постепенно ще нарастват, докато достигнат истинската себестойност и осигурят определена норма на рентабилност на дружествата. Още в средата на тази година ще има 30% поскъпване. В същото време обаче тези дружества се субсидират изобилно от държавата.
Около 260 млрд. лева дългове на топлофикациите към Булгаргаз, основната част от които са на "Топлофикация - София", бяха покрити през 1997 г. с прихващания през бюджета. През първото тримесечие на 1998 г. също имаше бюджетни прихващания и топлофикациите, включително и столичната, не плащаха на Булгаргаз за газа. Парите, които трябваше да отидат за газ, трябваше да са акумулирани в сметките на дружествата или най-малкото да намалят тяхната задлъжнялост. Около 150 млрд. лева отпусна фондът "Енергийни ресурси" за субсидиране на парното, лъвският пай от субсидията отново бе погълнат от софийското дружество. В края на календарната година "Топлофикация-София" изненадващо съобщи в парламентарната Комисия по енергетика финансов дефицит от 38 млрд. лева.
От топлофикациите задължително повтарят, че повишаване на цените няма, тъй като цените са фиксирани и правителството не ги е променяло. Нараснали били само сметките за парното през декември - хората трябвало да плащат повече, тъй като през този месец са потребявали повече топлоенергия. Повишаване на цените обаче също има. Поредният жест на държавата към топлофикационните фирми е подаръкът от разликата в процента на начислявания ДДС. Досега една гигакалория струваше 38 438 лв. с 22% ДДС. В топлофикацията оставаха 31 506 лв. на гигакалория. От енергийното ведомство обявиха, че няма да се променя фиксираната цена на топлинната енергия, тоест държавата ще си прибира 20% ДДС, останалите 2% остават в топлофикационните фирми. Те ще получават сега по 32 032 лв., или с 500 лв. повече за една гигакалория, което значи, че на практика цената се е повишила, независимо дали съответният държавен орган го е обявил официално, защото намаляването на ДДС става със закон, то има приоритет пред всякакви решения на ведомства и дори на Министерския съвет и става автоматично.
Повишаването на сметките е втората страна и означава, че топлофикацията е произвела и продала повече гигакалории. Проблемът обаче е, че няма начин топлофикацията да знае точно колко топлина е продала, след като няма топломери. Тя знае колко е произвела. За 1999 г. е заложено производството на 7 мегаватчаса (един мегаватчас е равен на 0.86 гигакалории). В същото време се сочат загуби при преноса 20.56%, т.е. за продажба остават 5.685 мегаватчаса. Както се вижда, сметките на топлофикациите не са особено сложни. Известно е, че при тази система дружествата имат интерес да изкарат загубите си по-големи. Приходите им са фиксирани и с увеличаването на загубите при преноса нараства и субсидията. Това обяснява и защо в жилища, които са подобни едно на друго, тези, които са в блокове с топломери плащат по-големи сметки, ако топлофикацията си надценява загубите при преноса. Принципът е - печелиш от топломера в абонатната станция на блока, когато ТЕЦ-ът, който те снабдява, е с ниски загуби при преноса. При подобни апартаменти в различни блокове понякога се появява
Освен неясните загуби на топлофикациите има още две причини - различните трасета, по които идва парата и колко апартамента са изключени в блока. Силно се завишават сметките в блоковете, където има изключени радиатори. Управителят на "Топлофикация - Перник" Игнат Божинов обясни, че при тях в подобни случаи се стига до три пъти завишаване на сметките на куб.м. Петстотин и седемдет абонатни станции имат топломери в Перник и анализът на топлофикационната фирма показал следните отклонения в сметките на потребителите в зависимост от процента на изключените обеми в блоковете:
Това е, защото жилищата с изключени радиатори са поели топлина, която топломерът отчита, но тя не се разпределя между всички апартаменти в блока. Това става, защото хората не разполагат с индивидуални измервателни уреди, които да отчитат само потребената от тях топлинна енергия. Тези уреди са скъпи и не са много тези, които могат да си позволят да ги купят веднага. Топлофикациите, вместо да се оплакват, можеха да инвестират в закупуването на индивидуални регулиращи уреди, които гражданите да изплатят постепенно с разсрочване от пет години, както стана с топломерите. Такава идея имаше, през 1996 г. беше постигната договореност със Световната банка за отклоняване на средства от водния заем за тази цел. В същото време се планираше да се проведе търг между големи международни компании с опит в тази сфера, които да поемат това счетоводство. Само тогава може да се премине към подписването на колективни договори, защото сметките ще бъдат ясни. В началото на 1998 г. зам.-председателят на КЕ Друми Друмев дори обясняваше, че в най-кратки срокове ще се купят индивидуалните уреди. След това по този въпрос настъпи мълчание. И защо да се хабят пари и средства, след като на топлофикациите им е по-изгодно да работят при сегашните условия и да правят магии със сметките. А гражданите така или иначе наесен ще бъдат притиснати да подпишат колективните договори с топлофикациите. Топлофикациите ще продължат да надуват сметките, а хората от един блок или вход ще се избиват помежду си. Шефовете на топлофикационните дружества и на КЕ обаче явно не си дават сметка, че това може да доведе до масово отказване от парното, което още повече ще повишава сметките и предприятията от ден на ден ще стават все по-нерентабилни.
В столичната ТЕЦ в последно време се наблюдава силно завишаване на разходите. Наскоро шефовете й обявиха, че себестойността й била 27 долара на гигакалория. Това е при цена на газа около 100 долара на 1000 куб. метра с ДДС. В оздравителната програма на фирмата от 1996 г. при цена 120 долара на 1000 куб. метра е заложена себестойност 25 долара на гигакалория. В същото време се сочи, че разходите за гориво са 17 долара на гигакалория, или 63% при себестойност 27 долара. При 25 долара себестойност тези разходи бяха 80%.
Това може да се получи при спад на потреблението. Но същият ефект се постига и при изкуствено надуване на разходите. При "Топлофикация - София" например извънредните разходи, заложени в сметките за 1999 г., са 20 млрд. лв., или 8%. За основни ремонти се предвиждат 28 млрд. лв. при 8 млрд. за амортизации. На практика това показва, че трансформирането на собствеността от държавна в общинска не е панацея. Откакто се отдели, софийската топлофикация смуче пари от държавата, а ги управляват общинските шефове, без държавата, т.е. бюджетът, да има право на контрол по изразходването на субсидията и изобщо на сметките на фирмата.
Стигна се до парадокси като този - столичната топлофикация да издава лицензи на фирми. На практика фирми, които по закон са получили лиценз от КЕ, не могат да влязат в това дружество и нямат достъп до обявените от него търгове, ако не са получили лиценз от топлофикацията. Т.е. фирмите за проектиране, за доставка, монтаж или други дейности трябва да притежават лиценз от КЕ, за да могат да работят по принцип, и трябва да имат лиценз от топлофикацията, за да могат да се явят на нейни търгове. Ненапразно се говори, че столичната топлофикация е самостоятелна губерния в държавата, която се контролира от шепа общинари и техни протежета и около чиято дейност, договори за доставки и измислени правила на смятане при продажбите и разходите досега няма шумен скандал само защото системата е прекалено затворена и трудна за достъп и за контрол.
Мажоритарна демокрация или конституционализъм?
България е парламентарна и правова държава, което означава, че властта на мнозинството в Народното събрание е ограничена от върховния закон - конституцията. За седемте години от приемането й обаче конституцията не успя да се превърне в достатъчно ефективен ограничител на парламентарното мнозинство. Все още в много области, които трябва да се уреждат по консенсусни правила и да са изолирани от партиен диктат, решенията се взимат в партийни централи. Без да се драматизира този проблем, необходимостта от спешни мерки за неговото отстраняване е очевидна. Най-безболезнено това би могло да стане чрез намесата на Конституционния съд в няколко ключови за автономността на публичната сфера области, още повече че поне в четири от тях КС ще има възможност да се произнесе в най-близко бъдеще.
Банален факт за България е, че правителственият контрол заплашва демокрацията, като етатизира публичната сфера и изкривява формирането на общественото мнение. За съжаление новите закони не предоставят необходимите гаранции срещу подобна опасност. На първо място, Законът за радио и телевизия предложи една мажоритарна формула за съставяне на медиен съвет. Увеличаването на президентската квота на четири членове (срещу пет членове, избирани от парламента) може да има позитивен ефект само когато мнозинството и президентът имат добрата воля да подкрепят непартийни кандидати.
Много са формулите, които гарантират паритет между парламентарно мнозинство и опозиция. Например медийният съвет би могъл да се състои от девет членове - трима, избрани от мнозинството в парламента, трима от опозицията и трима от неправителствени организации на журналисти. Така би се избягнало политизирането на медиите, като ще се подчертаят и отговорностите на журналистите и членовете на неправителствени организации. Правото на мнение е лично, а не групово или партийно право и няма причина основните средства за изразяване да бъдат управлявани монополно от политическите партии.
Вторият проблем е свързан със Закона за далекосъобщенията. Органът, оправомощен да лицензира частни медии и телекомуникационни компании, се назначава и контролира от правителството. Тъй като в конституционния текст не се прави разлика между частни и държавни медии, принципът на партиен паритет би трябвало да важи и в този случай.
Българският КС трябва да се превърне в пазител на автономията на електронните медии, като има предвид и негативния опит на някои европейски съдилища. Така например френският Конституционен съвет, въпреки че провъзгласи независимостта на лицензиращата комисия за фундаментална гаранция на свободата на теле- и радиоемисиите, позволи на парламента да променя състава и структурата на комисията със закон, при условие, че новите правила не отслабват защитата на основни права и свободи (Conseil constitutionnel no. 86-217 DC, 1986). В резултат всяко ново правителство сменяше както състава, така и правомощията на тази комисия. Само през миналото десетилетие тя бе изцяло реформирана през 1982, 1986 и 1989. За да избегне такова развитие на нещата у нас, КС трябва да конституционализира принципа на паритет между опозиция и мнозинство: това би демотивирало правителство и парламент в желанието им да променят непрекъснато правилата, регулиращи медиите.
От конституционна гледна точка съдебната власт трябва да бъде абсолютно независима от правителството. Това не означава, че по инициатива на изпълнителната власт парламентът не може да извърши реформа в правораздаването. Но тя трябва да е съобразена поне с три принципа:
Правителството не може да се намесва в кадровата политика на съдебната власт, която трябва да се определя от Висшия съдебен съвет. Формулата за съставяне на ВСС от своя страна не трябва да допуска правителствен или мажоритарен контрол.
Бюджетът на съдебната власт трябва да се определя по предложение на ВСС и правителствената и парламентарната дискреция по неговото изпълнение трябва да е сведена до минимум.
Трябва да се гарантират възможности за ефективен контрол на съдебната власт върху администрацията, тъй като злоупотребата с власт е най-възможна точно там.
Някои от наскоро предложените и приети промени в устройството на съдебната власт обаче противоречат в една или друга степен на гореизложените принципи. На първо място, поредните структурни промени на ВСС и подмяната на неговия състав преди изтичането на мандата му подронват както независимостта, така и авторитета на съдебната власт. Конституционният съд също допринесе за подобно отношение към ръководството на магистратите с Решение No 3, 1992, което позволи прекратяване на мандата на ВСС като цяло със закон. Съвсем основателно през 1994 г. КС отрече тази доктрина и постанови, че ВСС не е мандатен, а постоянно действащ орган и че мандатът на членовете му не може да бъде прекратяван едновременно със закон (Решение No 8, 1994). Ако КС се върне към логиката на решението си от 1992 г., това ще даде право на всяко ново мнозинство да сменя членовете на ВСС чрез законодателни промени в неговата структура. За да предотвратят тази опасност, конституционните съдии трябва да потвърдят принципите на решението си от 1994 г. и да конституционализират веднъж завинаги неговата структура.
Вторият потенциално опасен елемент в новите законопроекти се касае за неясните правомощия на министъра на правосъдието по отношение на изпълнението на бюджета на съдебната власт и повишаването и понижаването на магистрати. Административна дискреция и намеса в тези области не бива да се допуска. КС има солидна и последователна юриспруденция по тях, чиито принципи просто трябва да се приложат в интерпретацията на новите разпоредби.
Трето, желанието да се намалят (по европейски образец) правомощията на прокурорите само по себе си не е необосновано. Преди да се пристъпи към една радикална реформа обаче, трябва да се има предвид, че прокурорите в България са единствената (освен съдебната) ефективна "външна" форма на контрол над администрацията. От една страна, у нас независимата институция омбудсман не е приета и едно от извиненията за това е, че прокурорите имат подобни функции. От друга, парламентарният контрол е до голяма степен символичен и неефективен срещу правителство, подкрепяно от мнозинството.
Принципното разрешение на този въпрос изисква обвързването на подобна реформа на прокуратурата със създаването на институцията омбудсман, упълномощена да упражнява контрол на всички административни нива: разбира се, изборът на омбудсмана не трябва да следва мажоритарен, а консенсусен принцип. Преди да се увери, че добре уредена алтернативна система на контрол над администрацията съществува, КС не бива да позволява отслабването или деконструкцията на настоящата, защото това ще противоречи на изискванията на правовата държава.
Този проблем има две измерения - неадекватността на законовата рамка за държавната администрация и държавния служител и несъвместимостта между частен и обществен интерес. Конституционният съд трябва да даде точна интерпретация на категориите държавна администрация и държавен служител. Това е въпрос, фундаментално засягащ разделението на властите и като такъв е безспорно от компетенцията на КС. Имайки предвид кадровата практика на всички правителства досега, съдът трябва да изисква действителни гаранции, че държавните служители обслужват волята и интересите на нацията като цяло, а не на партията на власт.
Конфликтите на частни и обществени интереси също се нуждаят от конституционна интерпретация. Още повече че обвинения в партийни назначения и уволнения във фирмени бордове и ръководства дадоха основания за критики на България от Съвета на Европа и ЕС. КС може и трябва да изисква налагането на правила за несъвмeстимост на държавни административни постове и частни бизнесинтереси.
На пръв поглед този проблем е различен от предните три. По-внимателен анализ обаче би показал, че мажоритаризмът е същностно свързан с финансирането на партиите в България. Общоприето е, че партиите на власт чрез правителствен фаворитизъм и контрол над електронните медии успяват да си осигурят нови ресурси или да спестят разходи, които иначе би трябвало да плащат от собствения си бюджет. Скандали за политически рекет, митнически злоупотреби и привилегии за партийни фирми и фондации е имало по времето на всяко правителство от 1991 г. насам. Това на практика е незаконна или полузаконна употреба на държавния апарат при набавянето на средства в партийните каси. Вярно е, че обвиненията остават съдебно недоказани, но проблемът съществува.
При сегашното нежелание на парламента да законодателства може би се налага КС да очертае принципна рамка за очаквания нов закон за политическите партии - въвеждането на пряка държавна субсидия, ограничения върху даренията и ясни правила за прозрачност. Това би намалило финансовия натиск върху партиите и желанието им да рекетират или да се продават на групировки. В това отношение КС би трябвало да следва примера на немския си събрат, който е бил винаги основната преграда пред злоупотреби и деформации в партийната система. Особено интересно е решението на немския федерален КС от 1992 г., което се стреми да постигне баланс между държавни субсидии, членски внос и малки по размер дарения като източници на финансиране на партиите.
Пред българския КС стои една политическа дилема - дали да се противопостави на партия, ползваща се от широко народно доверие и имаща редица положителни резултати в управлението на страната. Все пак политическият момент е подходящ за съдебна намеса, защото:
Първо, ограничаването на мажоритарната власт ще направи неприемливи съдебно недоказаните обвинения в корупция срещу правителството и изпълнителната власт. В момента това не е така, тъй като партийният контрол над медиите и администрацията, съчетан с липса на ясни правила по финансиране на партиите и слаба съдебна власт, дава поне правдоподобност на тези обвинения.
Второ, паритетното включване на опозицията в регулирането на медиите, както и изолирането на определени области от волята на мнозинството ще допринесе за преминаването към по-консенсусен тип политически живот, без да блокира възможностите за последователни обществени реформи. В този дух ограничаването на мажоритаризма би могло да предостави институционална основа за приближаване до тъй непостижимото национално съгласие.
В международен план дивидентите от ограничаването на мажоритаризма ще са безспорни. Това е единственият начин страната да скъса с провинциално-балканския си образ в Европа. Болестта, от която страдат Балканите, е остра форма на мажоритаризъм и тотална липса на консенсус. Някои от пациентите около нас са в много тежка треска; други, сред които и ние, сме в сравнително стабилно състояние. Но докато вирусът на мажоритаризма е в нас, ние ще си останем под европейска карантина. Стига сме се заблуждавали, че критериите, по-които ни оценяват, са предимно икономически!
В по-краткосрочен план преминаването към по-консенсусна политика заедно с разминаването на икономическите ни траектории ще подчертае разликите между България и Румъния, с която делим места в последния вагон на пословичната вече композиция от еврокандидати. Ако Румъния изпадне в политическа криза, което за съжаление не е изключено, нашият вагон може да бъде откачен и забравен на Турну Мъгуреле. Затова е добре отсега да мислим за билет от по-горна класа. Цената на този билет ще бъде предимно доказателства, че политическият живот в двете страни се ръководи от различни принципи.
Тези наблюдения нито прибавят, нито отнемат нещо от нормативното задължение на КС да ограничава мажоритарните тенденции в страната. Те само показват, че намесата на съда е както нормативно оправдана, така и политически целесъобразна. Разбира се, съдиите могат да заобиколят своето задължение, като протакат дела с години, докато всяко решение стане безсмислено. Те също така могат да изтъргуват принципното си решение в някоя от посочените четири области срещу пасивност в друга. Но подобна пресметлива защита на конституционните принципи накърнява изискванията на правовата държава.
Затова, преди да вземе своите решения, КС трябва да е наясно, че сцената за неговата намеса в ограничаването на мажоритаризма у нас е вече подготвена и публиката чака - мнозинството е в партера, европейските дипломати са в ложите, опозицията е по балкони и галерии, а гражданите са правостоящи. От съдиите зависи дали ще гледаме добра пиеса от конституционния жанр или remake на "Криворазбраната цивилизация".
Консултантите на АП оцениха БТК на 1 млрд. долара
Наетата от Агенцията за приватизация консултантска фирма "Денеп консулт" е оценила 100% от акциите на БТК за 1 млд. долара, това съобщи пред "Капитал" добре информиран източник от ведомството на Захари Желязков. Според експертите обаче тази предварителна оценка може да се размине с реалната пазарна стойност на компанията и не бива да бъде критерий, по който да се сравняват офертите на потенциалните купувачи. Не е известно обаче дали тази предварителна оценка включва и стойността на лиценза за втори GSM-оператор, който според офертата на АП ще бъде продаден в пакет с БТК. Според добре информирани източници оценката на "Денеп консулт" е била предоставена на агенцията още преди няколко месеца, но не е обявявана публично заради опасения, че може да предизвика спекулации, ако се окаже, че най-добрата оферта в наддаването за БТК е значително под тази предварителна оценка. Известно е, че при избор на стратегически инвеститор цената за 51% от акциите не е единственият критерий, по който ще се оценяват офертите на потенциалните купувачи. Изборът на купувач ще зависи както от обема на инвестициите, които той предвижда да направи в БТК, така и от авторитета му като оператор на телекомуникационния пазар.
Въпреки опасенията, че националният ни оператор се появява на пазара след приватизацията на румънския телеком и това може да окаже негативно влияние, интересът към компанията показва, че сделката с БТК може да се окаже много по-интересна за чуждите инвеститори от продажбата на Ромтелеком. Голямата изненада в наддаването за БТК е появата в последния момент на испанския национален телекомуникационен оператор "Телефоника". БТК е първата компания в Източна Европа, за чиято покупка "Телефоника" ще подаде оферта. Досегашните инвестиции на испанския оператор са били насочени основно към Латинска Америка. Вероятно заради "Телефоника" ще бъде удължен и крайният срок за подаване на офертите - 28 януари. Испанският оператор е поискал от Агенцията за приватизация удължаване на срока с две седмици, за да има време да подготви офертата си. Удължаване на срока, но заради смяната на шефа си е поискала гръцката държавна телекомуникационна компания. ОТЕ преживя сериозни сътресения, след като в края на миналата година нейният изпълнителен директор Георгиус Крисоурис подаде оставка и официално се усъмни във възможностите на компанията да финансира сделката по придобиването на 35% от румънския телеком. Заради трусовете в Атина някои от участниците в българската сделка дори прогнозираха, че гръцкият оператор ще се откаже от наддаването в София, но по всичко личи, че все пак ОТЕ ще подаде оферта. Другата компания, която със сигурност ще подаде оферта, е холандският оператор "РТТ - Телеком". Холандците се смятат за един от най-сериозните потенциални купувачи на БТК, а и досега те са отделили най-много време за проучване на компанията. Оферта почти със сигурност ще подаде и немският телекомуникационен гигант "Дойче телеком". Петият оператор, който е платил такса за участие в наддаването, но до този момент не е проучвал финансовото състояние на БТК, е СТЕТ - Италия. Това обаче не означава, че СТЕТ няма да подаде оферта за покупката на пакета акции от БТК.
Държавата извади осигурителна сурвачка за бизнеса
Някак си без много шум, без широко анонсиране за радикални реформи държавните институции направиха решителни стъпки в началото на годината в посока затягане на осигурителното законодателство. Авторите на приетите нормативни промени и подготвените проекти за изменения ще бъдат прави, ако заявят, че няма защо да се преекспонират нещата, че нищо сериозно не се е променило, просто се въвежда по-строг (и справедлив?) ред в социалното осигуряване.
Ако нововъведенията обаче сработят, данъчната тежест върху работодатели и работещи ще изглежда като перце в сравнение с цялостното осигурително бреме. Просто защото досега бизнесът и работната сила правеха всичко възможно (в повечето случаи успешно) да минимализират вноските във фонд "Обществено осигуряване". Логиката беше елементарна и същевременно непоклатима - "защо да внасяме в бюджета и разни фондове пари, срещу което (ще) получаваме символични обезщетения и пенсии. По-добре е да спестим тези пари и да си ги поделим". Така от години насам работодателите облекчават перото си "работни заплати и осигуровки", а работещите получават по-високи доходи в реално време. Като следствие осигурителните фондове се задъхват, а чакащите пари от тях (пенсионери, болни, майки и т.н.) получават смешни суми.
Така обрисуваната картинка показва, че има нещо гнило в осигурителната философия и е разбираемо, че управляващите се наемат да оправят системата. "Оправянето", предприето в началото на годината, обаче е само по едно направление - брутален административен натиск за увеличаване на приходите в осигурителния фонд.
Първоначално със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" от 1 януари бе въведена осигурителна вноска в размер на 22% за периодите на временна нетрудоспособност, бременност и раждане и за социалните разходи на работодателите в полза на работещите. По закон бремето на тези вноски се поема от работодателя.
После бе увеличена двукратно най-ниската база, която самоосигуряващите могат да изберат при изчисляване на осигурителните си вноски - две минимални работни заплати (МРЗ) вместо досегашната една МРЗ. При равни други условия промяната води до два пъти по-големи месечни разходи за осигуровки на еднолични търговци и свободни професии, които правят вноски върху минималната възможна сума (огромната част от ЕТ и самоосигуряващите се ползват именно тази минимална база). И съответно два пъти по-големи приходи във фонд "Обществено осигуряване" по това перо. Последва увеличаване (в сила от 1 януари) и на минималната работна заплата - от 53 500 лв. на 61 000 лв., т.е. с 14 на сто, което допълнително повдигна базата за осигурителните вноски.
През изминалата седмица управителния съвет на Националният осигурителен институт (НОИ управлява осигурителния фонд) обяви предложенията си за допълнителни промени в социално-осигурителното законодателство. Предложенията трябва да се утвърдят от надзорния съвет на НОИ, след това - от Министерския съвет, но също ще влязат в сила от 1 януари 1999 г. Проектопоправките са в няколко направления, но основната е въвеждане на 37% осигурителни вноски и върху сумите, получени по граждански договор в случаите, когато работещият има едновременно трудов и граждански договор с един и същ работодател. Досега огромна част от работодателите и работещите при тях сключваха трудов договор върху минималната работна заплата, а останалата част от сумата се получаваше под форма на хонорар по граждански договор, за да се минимизират вноските във фонд "Обществено осигуряване". Работодателите бяха длъжни да начисляват 37% социални осигуровки само върху трудовия договор. Сега те ще бъдат длъжни да сторят това и за сумите по граждански договор. На практика се обезсмисля разделянето на възнаграждението на два договора (поне от гледна точка на осигурителното бреме). Ако гражданският договор е с друг работодател, вноска няма да се дължи.
Основната цел на промените, предлагани от НОИ, е да се прекрати практиката работещите да бъдат осигурявани върху минималната заплата и по този начин да се попълни фонд "Обществено осигуряване. " И тази мярка обаче прилича на поставяне на каруцата пред коня. Законодателството и неговото приложение все още не създават интерес у работодателите и работещите да декларират реалните си парични взаимоотношения и да внасят реални данъци и осигуровки. Това е истинската причина за незавидното състояние на осигурителните фондове. Опитите да се вкарат бизнеса и работната сила в осигурителната система, като се ползва само методът на тоягата, едва ли ще е особено успешен. Най-вероятно той ще провокира откриването на поредната оптимална схема за заобикаляне на новите разпоредби. Дори началникът на Правната дирекция на НОИ Йосиф Милошев, цитиран от в. "Сега", заяви, че изискването "един и същ работодател" може лесно да бъде заобиколено, като той (работодателят, бел. ред.) разхвърля плащанията си по различни фирми.
Ако обаче механизмът за затягане на осигурителния режим сработи, това означава, че за бизнеса в качеството му на работодател наетите лица ще излизат чувствително по-скъпо заради повишените вноски във фонд "Обществено осигуряване". И нищо чудно много от работодателите да се видят принудени на намалят разходите си за перо "работни заплати" (чрез намаляване на заплатите, чрез съкращаване на заетите или чрез комбинация от двете), за да компенсират повишените разходи за перо "осигурителни вноски". Паралелно с това досегашният интерес на работодателите да плащат част от възнаграждението на заетите под формата на социални разходи (заради по-доброто данъчно третиране през миналата година) също ще намалее заради въведената 22% осигурителна вноска върху тези разходи.
Засега не е ясно какъв ще е цялостният ефект от новата осигурителна кошница, а и едва ли някой си е правил труда да се занимава с този въпрос. Важното е, че управляващите са оптимисти.
"Подготвяме такава система за пенсиониране, която да действа без отказ поне през следващите 50 години", заяви управителят на НОИ Николай Николов през изминалата седмица в интервю за в. "Труд".
Здравноосигурителната каса се роди със скандал
Закъснялата здравна реформа започна със скандал. На 6 януари се проведе общо събрание на представителите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Избран беше деветчленен управителен съвет на касата, съставен изцяло от квотата на държавата. В него влизат столичният кмет Стефан Софиянски, пет зам.-министри: двама от здравеопазването - Илко Семерджиев и Петър Тенчев, двама от финансовото министерство - Кирил Ананиев и Димитър Радев, и един от социалното министерство - Татяна Василева, шефът на правния отдел в Министерския съвет Елиана Масева, председателят на Съюза на адвокатите Александър Караминков и директорът на Агенцията за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова. Изборът на управителния съвет се проведе в отсъствието на социалните партньори. Синдикатите не бяха допуснати от техническата комисия, а работодателите напуснаха събранието, след като събранието отхвърли предложението им при избора на управителен съвет да се спази квотният принцип, както е определено в Закона за здравното осигуряване.
Синдикатите не получиха мандат за гласуване, въпреки че Законът за здравното осигуряване им определя квота от шест представители. Причината, която посочи техническата комисия, е, че правителството не е определило чрез преброяване на синдикалните членове кои са легитимните синдикати в България. За шестчленната си квота синдикатите предложили 11 човека, а техническата комисия няма правомощия да определи кои от тях могат да представляват синдикатите и кои не, обясниха депутати от парламентарната комисия по здравеопазване.
"За нас Националната здравноосигурителна каса не е публична институция. На практика се сменя само философията на потоците пари, а остава политическият и държавният контрол на системата", коментира лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов. Според зам-шефът на "Подкрепа" Димитър Манолов, който е и председател на надзорния съвет на НОИ, събранието на здравната каса и изборът на управителен съвет са планирана, обмислена провокация срещу КТ "Подкрепа" и КНСБ. От синдикатите дадоха да се разбере, че ще поискат съдебно анулиране на изградената партийно-държавна структура в здравеопазването. Причини за оспорване назаконността на избора на УС не липсвали. Според Закона за здравното осигуряване не могат да бъдат членове в събранието на представителите, на управителния и на контролния съвет на здравната каса лица, които са членове на управителни или контролни органи на други организации, осъществяващи осигурителна или застрахователна дейност". Зам.-министрите Илко Семерджиев и Димитър Радев участват и в надзора на Националния осигурителен институт.
Аз съм подал оставката си в НОИ, контрира зам. здравният министър Семерджиев. Той обясни, че направил това още на 7 декември 1998 г., когато станало ясно, че е включен в държавната квота за събранието на касата. Димитър Радев обаче бил външно лице (в УС се допускат и лица, които не са членове на събранието на представителите), което било избрано в последния момент и затова не е подал предварително оставката си.
До съдебен иск не се стигна и скандалът дори затихна след конфиденциална среща на представители на синдикатите и работодателите със столичния кмет, който бе избран и за председател на управителния съвет на здравноосигурителната каса. Софиянски поласка самолюбието на гостите си, като съгласува с тях условията по избора на директор на касата. Синдикатите ще се върнат в общото събрание на представителите веднага след като МС издаде постановлението, което ще обяви официално легитимните синдикати. Софиянски пък е обещал преструктуриране на управителния съвет на следващо събрание в полза на гражданския контрол. Работодателите и синдикатите настояват квотният принцип да се спази и при съставянето на управителния съвет на касата. Според работодателите в УС трябва да има поне трима членове, които да не са представители на държавата и това трябва да стане преди подписването на рамковия договор между здравноосигурителния фонд и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Членовете на управителния и контролния съвет обаче са с четиригодишен мандат, гласи законът. По какъв начин ще стане замяната на едни членове с други преди изтичането на мандата им не е ясно.
Парите за здравно осигуряване са главната причина за гафа, предизвикал скандала, смятат наблюдатели. Според тях чрез партийно-държавната структура правителството и СДС се надяват да получат пълен контрол върху здравноосигурителния фонд и операциите с неговите средства.
"Вчера властта се договори на по-ниски равнища, капсулира се, прегърна се в името на управлението на 1 трилион и 200 милиарда лв. под благовидната маска на отговорността на държавата", заяви Желязко Христов, преди да го замае Софиянски. Хора от лекарския бранш през миналата седмица открито споделиха притесненията си, че здравноосигурителната каса ще се превърне в пирамида и средствата й ще бъдат източени. Възможности за това не липсват, смятат лекари. Пакетът от здравни услуги, които ще се заплащат от касата, още не ясен, припомнят лекари. Друг канал е раздутата администрация - 4500 души административен апарат да храни здравноосигурителната каса, стана ясно от изявленията на зам.-министър Илко Семерджиев. Поставя се въпросът за повишаване на доходите на лекарите чрез здравното осигуряване, но това не се обвързва с повишаването на качеството на услугите. Умишлено надутите цени на здравните услуги в пакетите, които ще покрива касата, ще отвори пътя за по-нататъшно увеличаване на осигурителните вноски, тревожат се работодателите.
За тази година приходната част на бюджета на здравната каса е само 264 млрд. лв., не е вярно това, което сочат синдикатите, че парите са трилиони левове, заяви Илко Семерджиев. Предвидените разходи са 150 млрд. лв. През 2000 г. обаче, когато се събират вноските, парите ще станат много повече.
Трябва да се сложи край на неясните отношения между лекар и пациент.
Д-р Димитър Игнатов, председател на лекарския съюз в България, пред "Капитал"
- Съгласно едно постановление, което е издадено още по времето на Жан Виденов, в България има седем легитимни синдиката. А местата бяха шест. В момента имаше някакво преброяване на синдикатите и нямаме още официалния документ на Министерския съвет, т.е. няма промяна на Жан-Виденовото постановление с друго, което да каже - ето това са представителните синдикати на България. При тази ситуация синдикатите трябваше да се съберат, въпреки тяхната непримиримост един към друг, да преговарят и да излъчат необходимия брой свои представители. А какво стана - синдикатите представиха 11 кандидати за шест места. И се остави на техническата комисия да определи кой е легитимен и кой не. Но това е само една техническа комисия, която законът не я визира изобщо. Или министърът трябваше да поеме отговорност и да каже "от тези 11 аз избрах 6". Но законът не му позволява това. Той казва, че синдикатите трябва да представят своите 6 представители. Законът предполага, че колкото и да са на брой синдикатите, те ще намерят форма на диалог помежду си и ще излъчат 6 свои представители. Тази форма на диалог явно я е нямало. Ето къде е истинската причина за скандала. Друг е въпросът защо се допусна това.
- Не знам да има фракции в СДС. Икономически интереси разтърсват леко и касата, и стоматологичния и лекарския съюз. Те са заложени вътре, а не отвън. Хора от нашите съсловни организации, които открито се обявиха срещу закона за съсловните организации, сега са най-активни в опитите да превземат управлението на двата съюза. Кой е основният въпрос, който стои пред лекарския съюз и чието решение се търси със законите за здравната реформа - въпросът за честните пари. Трябва да се сложи край на тези неясни отношения между лекар и пациент.
ДДС и токът вдигнаха и цената на водата
Цената на питейната вода за 18 града вече е поскъпнала от тази година, съобщи Пламен Никифоров, началник на Главно управление "Воден сектор" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Най-скъпа вода ще плаща населението в Търговище. В края на миналата година помпажната вода (когато е под повърхността и се изпомпва, за да стигне до потребителя) в Търговище е струвала 595 лв./куб. м, сега става 800 лева. С 20% ДДС отгоре цената става 960 лв./куб. м според изчисленията на МРРБ. Реалното поскъпване е с 61.34%.
Увеличение на цените предстои и за останалите градове. ВиК-дружествата, които ги обслужват (те са 11 на брой), в момента анализират цените и подготвят предложенията за промени. Поскъпването на водата трябва да се съгласува с Министерството на регионалното развитие и влиза в сила от момента на подписването на съгласувателния протокол. От тази дата инкасаторите трябва да отчитат по новите цени. Последният протокол е от 12 януари, съобщи Пламен Никифоров. Според него причините за поскъпването на водата са три: начисляването на ДДС върху водата от началото на тази година, нарастването на цените на електроенергията, което повишава разходите за изпомпване на водата, и по-високите цени на ремонтните дейности на ВиК-дружествата.
По-малко е поскъпването на гравитачната вода. В Търговище водата, която се доставя по този способ, ще струва 408 лв./куб. м с ДДС, тъй като при нея няма разходи за електроенергия. Най-голям е процентът на поскъпване на гравитачната вода в Хасково - 80.72%. Вместо 166 лв./ куб. м, както бе през 1998 г., хасковчани сега ще плащат 300 лева за кубик. Най-евтина е гравитачната вода в Монтана и Шумен - 220 лв./куб. м с ДДС. През декември цената е била съответно 160 лева за Монтана и 200 лева за Шумен.
За София окръг цената нараства от 450 лв. на 660 лв./куб. м с ДДС - 46.67%. За гравитачната вода поскъпването е от 220 на 336 лева - 52.73%.
За столицата, където водата е предимно гравитачна, отражение върху цената ще даде само ДДС, смята Никифоров. До момента поне столичният общински съвет не е гласувал поскъпване на водата.
По данни на статистиката от 1997 г. 51% от водата се губи по пътя до потребителя. Основната причина за големите загуби е остарялата водопроводна мрежа. Над 80 на сто от 70 хиляди километровата мрежа е от етернитови тръби отпреди 25 години.
През последните седмици се създаде напрежение около съобщенията, че в три общини водата може да поскъпне повече заради изграждането на пречиствателни станции. В действителност става въпрос за реализирането на проект, който още от 1994 г. се върти в българската листа на предложенията за финансиране по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество. Това е проектът за изграждане на пречиствателни станции в Хасково, Димитровград и Стара Загора. Проектът се оценява на 50 млн. долара. Част от средствата биха могли да се осигурят по линия на програма ФАР, изисква се и съфинансиране от българска страна, което най-вероятно ще се осигури чрез кредити. Интерес към проекта прояви и Европейската инвестиционна банка, но за отпускането на кредита трябва да има точни разчети за себестойността и цената на водите, за да се гарантира неговата възвращаемост. Трябва да се гарантират и необходимите средства за поддръжка. В противен случай ще изградим скъпо съоръжение, което отговаря на европейските екологични изисквания, но още след година-две то няма да може да функционира пълноценно. "Оперативни разходи има и те обикновено се калкулират в цената за питейни нужди и за индустрията. Консултантът по проекта е направил изчисленията и е предложил няколко варианта. Тарифите при всички положения ще се повишат, но няма да е в пъти. Има социален лимит, с който трябва да се съобразяваме. Ще трябва да се оцени състоянието на трите ВиК и могат ли те да поемат този ангажимент", обясни Веселина Любенова, ръководител на направление ФАР-Трансгранично сътрудничество към регионалното министерство. Колежката й от ековедомството Йорданка Стоянова подчерта значението на този проект и посочи, че един от по-меките и приемливи за населението варианти е да се повиши в по-голяма степен цената на водата за индустриални цели, а процентът на поскъпването на водата за питейни нужди да е по-малък.
Следим внимателно за корупцията в еврокандидатите
Николаус Ван дер Пас, ръководител на групата за преговорите по разширяването на Европейския съюз, пред "Капитал"
- Що се отнася до политическата воля, няма съмнение - тя съществува. Декларацията от декември 1997 г. на Европейския съвет е абсолютно ясна - ще има разширяване.
Това е окончателно решено. Въпросът, който се поставя, е кога. Отговорът на този въпрос е в подготовката на страните кандидатки, в начина, по който те могат да изпълнят определените критерии. Това са политически критерии, административно-институционални критерии и икономически критерии. Има прогрес в тези направления, но много остава да се направи. Така че политическа воля за разширяването има, сега се работи по осъществяването на този ангажимент.
- Две неща трябва да бъдат направени от страна на Европейския съюз. Това е изпълнението на "План 2000" и институционалната реформа на съюза. "План 2000" предвижда да реформираме селскостопанската ни политика и структурната ни политика, да намерим решение помежду членовете на съюза кой за какво ще плаща и колко. Европейската комисия вече сложи на масата необходимите предложения по тези въпроси и се надяваме, че по време на председателството на Германия през месец март ще бъдат намерени решенията на тези въпроси. Знаем, че ще бъде трудно, но знаем също така, че ние имаме нужда от тази реформа, дори и да не съществуваше въпросът с разширяването. Ако до 2000 г. няма аграрна реформа, ще бъдем поставени пред крайни трудности, когато ще влязат в сила нови правила за световна търговия. Ако не постигнем решение по структурната реформа, знаем, че ще имаме големи трудности, за да продължим вътрешната си структурна политика при бюджет с твърд таван. Ако не се споразумеем кой какво ще плаща, няма да имаме бюджет за 2000 г., защото през 1999 г. изтича срокът на регламента за определянето на бюджета ни. Има голям натиск тези въпроси да бъдат решени. Дори и без разширяването. Затова съм оптимист, че ще има споразумение. Освен това съществува и институционалният въпрос - как ще продължи да действа Европейският съюз (който изпитва вече затруднения при 15 страни членки) при 25 или 27 члена? Отговорът на въпроса е, че трябва да се преразгледа начинът, по който се вземат решенията. Трябва да се опита да се разшири възможността да се вземат решения с мнозинство. Трябва да бъдат решени и институционалните въпроси, които не намериха решение на срещата в Амстердам, например максималният брой комисари в Европейската комисия.
- Няма да се отдам на измерване с милиметри на процента работа, която трябва да извършат кандидатите или Европейският съюз - това няма смисъл. Няма смисъл и да се говори много за това точно в коя година кандидатите ще бъдат приети в съюза. Всичко това не е много полезно и много конструктивно и предизвиква повече вълнения, отколкото добро. Но е факт, че работата, която очаква кандидатите, за да се приготвят за приемането им, е огромна. Страните кандидати първи признават това - те преживяват трудностите на място. Те трябва да синхронизират стотици законодателни текстове, да прокарват нови закони в парламентите си, да правят административна реформа, която струва пари и изисква огромен човешки потенциал, да извършат икономически реформи, които понякога са ужасни. Полша например трябва да посегне на въглищата и металургията си. Но тя има воля. Например местната реформа, осъществяването на която впрочем във всяка страна членка беше труден въпрос, поляците извършиха доста бързо. Така трябва да се действа. Освен това съм убеден, че страните кандидатки, действайки по такъв начин, ще създадат най-добрите условия за тяхното приемане, но дори и преди него ще берат плодовете на усилията си. Забелязвам, че растежът в Полша, дължащ се на реформата, която се извършава в момента, продължава силно - малко страни в Европа имат растеж от 5-6 на сто.
- Много съм окуражен от реакцията на всички правителства, които получиха доклада на комисията от 4 ноември 1998 г. Защото всички получиха ясното послание, че аплодираме прогреса, но че настояваме за всичко това, което трябва да бъде направено. Би могло да се очаква, че в някои от страните, и особено тези, които бяха доста критикувани като Чехия и Словения, това ще предизвика голямо разочарование и отрицателни реакции. Това не стана. Окуражени сме от факта, че страните кандидатки казаха: "Боли, но разбираме. " Някои са напълно съгласни с оценките и смятат, че трябва да съберат всички сили, за да се подготвят и да излязат вече на пистата за излитане към членството в съюза. Такава беше и реакцията на българското правителство, на румънците. Разбира се, за България, с която още не са започнали конкретните преговори за присъединяване, въпросът е още по-важен в сравнение с тези, които преговарят. Съществуват хора, които казват - ако комисията е много строга, тя може да обезкуражи. Други, които мисля, че са правите, твърдят: само комисията може да каже истината на кандидатите, защото тя няма национален интерес. Само на комисията може да бъде вярвано, че не играе някаква малка национална политика, а казва истината за добро.
- Мога да разбера, че в един политически климат се смята, че всички, които се произнасят, го правят по политически подбуди. Това е нормално в политиката. Но поставете се на мястото на Европейската комисия. Нейната роля е да анализира положението в страната кандидатка. Да подготви преговорите с нея. Да преговаря с нея. Да намери решение за проблемите. Да съобщи в един момент на всички парламенти на страните членки, че преговорите са завършили със задоволителен резултат и че подготовката на страната е такава, че всеки парламент може с чиста съвест да постави подписа на държавата си под договора за присъединяване. Ние говорим на 15 правителства, на 15 страни, на 15 обществени мнения, на Европейския парламент. Комисията не може да си позволи да играе малки игрички! Тя трябва да представя истинска картина. Затова тя не може да бъде под ничие политическо влияние.
Но дори и да е имало опит за такова влияние, то не може да има резултат, защото комисията не може да си позволи пред такава публика да казва каквото и да е. - Във всички. Нямам в главата си точните цифри за разстоянието между средния доход на глава от населението в България и в съюза, но разликата е огромна. Същото се отнася и за процента на синхронизирането на българското законодателство с европейското - това, което остава да се направи, е огромно. Дори и без да погледна в българското досие, мога да кажа, че по отношение на специално създадените институции за евроинтегриране и на тези, които трябва да бъдат създадени, изоставането е огромно. Така е. Не трябва много да се плаче заради това, а като добър лекар да бъде поставена диагнозата на положението и да се действа. Действието най-вече трябва да бъде на първо място от страна на националните власти. Ще помагаме там, където можем. България, както и останалите страни, с които не се водят преговори, не са изоставени. Те са част от цялата концепция на преговорите, които започнахме.
- Да. Казахме в документа за партньорство за приемане, че борбата срещу корупцията е нещо важно, че тя има приоритет. Това важи както за кандидатите, така и за нас. Това е бич, който засяга почти навсякъде. С голямата свобода за движението на капитали, с отварянето на границите се появи този за нещастие голям феномен, който всъщност предизвиква още по-сложен дебат - за свободното движение на хора. За някои то означава свободно движение на престъпниците. Затова при нас има изключително голяма чувствителност към въпросите от третия стълб - по въпросите на правосъдието и на вътрешната политика. Трябва много да се внимава по отношение на този важен, чувствителен въпрос, по който ние обръщаме внимание на страните кандидатки, като един от приоритетните.
- Това е вътрешен въпрос и ние не искаме да влияем върху начина, по който една страна действа в това направление. Но ние от Европейския съюз на базата на нашия опит можем да дадем един сигурен съвет - такава монументална промяна за страна, каквато е България, е равносилна на революция. Ако съществува желание населението да изнесе тази революция, то трябва да получава много информация и много обяснения. Дори в Европейския съюз въпросът за подкрепата на населението става все по-критичен.
Енергийната комисия даде път на сделката с ток за Турция
Парламентарната комисия по енергетика и енергийни ресурси одобри в четвъртък енергийната спогодба с Турция. От 17 членове четирима се обявиха против, един се въздържа, останалите са за ратификацията на сделката от парламента. Противниците са основно от БСП, въздържалият се е независим депутат от бизнесблока, а СДС, ДПС и евролевицата гласуваха солидарно в подкрепа на проекта. Това беше първият тест за способността на депутатите да оценят реалистично и отговорно скандалната сделка. За разлика от правителството, където всички министри се свиват в общ юмрук в името на партийно-държавния интерес, особено когато става въпрос за документ, подписан от премиера Иван Костов, депутатите биха могли да бъдат по-свободни при решенията си. Оказа се, че не е така. Поласкани, че председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки най-после удостои с внимание едномесечните им молби за обяснение по скандалната сделка, депутатите не бяха много придирчиви в анализа на отговорите. И все пак стана ясно, че между оригиналния документ, който е на английски, и българския превод, който е внесен в парламента за ратификация, има смислови разлики, които водят до заблуда какви точно ангажименти е поела България към Турция в частта за технологията на износа на електроенергия. Така се стигна до парадоксалната ситуация в спогодбата да се твърди, че България щяла "да осигури" присъединяването на турската енергийна система към общоевропейската - нещо, което нито е работа на България, нито страната ни би могла да го изпълни, защото и ние не сме член на USPTE. Председателят на комисията Кирил Ерменков все още не разполага с доказателство, че шефът на КЕ Иван Шиляшки е имал редовен мандат да подпише протокола към спогодбата от името на правителството, но в крайна сметка реши, че може да приеме на доверие твърдението на Шиляшки, че името му фигурира в документа от съответното заседание на МС. Веселин Бончев от бизнесблока се опита да постави под съмнение нуждата от каскадата "Горна Арда", която ще произвежда под 1% от електроенергията у нас, но беше отрязан с обяснението, че проектът датирал още отпреди 1989 г. и бил необходим за покриване на върховите натоварвания. Каскадата ще е нужна в тази си роля едва след 2006 г., но това вече е подробност. По този начин изпълняваме и изискването на ЕС за развитие на възобновяеми енергийни източници, създават се условия за работа на 3000 - 3500 души, ще се използват българско оборудване и материали, заяви Иван Шиляшки.
"Джейлан холдинг" беше определен като страна по бъдещите договори от турската страна. Гаранции ще поискаме, в договорите, които ще бъдат подписани, ще се гарантира и участието на турската фирма в този проект. Сделката е изгодна за България - привличаме инвестиции от турска фирма, стъпваме на турския пазар, над двойно се увеличава износът на електроенергия за този пазар", обясни зам.-министърът на търговията Христо Михайловски.
"Изнасяме електроенергия за Турция в ограничени количества - 1.6-1.8 млрд. квтч годишно. Износът става на пасивен остров на турска територия, който работи в европейската част на страната. От края на 1998 г. Турция пусна две станции на газ в рамките на острова и реши въпроса с електроснабдяването на европейската част. Трябва й ток за азиатската част. Докато се реши как ще стане износът нататък, Турция се съгласи да запази обема на вноса за България за европейската си територия. В момента средната пазарна цена на електроенергията в Европа е 3.1 цента на 400 киловолта (колкото изнасяме в Турция). Ние изнасяме на значително по-висока цена от тази", заяви пред комисията шефът на борда на НЕК Константин Шушулов.
Никой не отговори смислено на въпроса на соцдепутата Иван Иванов защо, след като става въпрос за кредит, не се ползват стандартните европейски схеми за привличане на средства и кредитиране за обявяване на търгове за изграждане на каскадата и на магистралната отсечка.
Турция не ни прави компромис, Турция има нужда от нашия ток, защото няма друго място, откъдето да го купи - единствената възможност през Грузия не може да бъде реализирана, обобщи Румен Овчаров. Тя и сега може да купи от нас 4 млрд. квтч, но не можем да ги изнесем, защото няма технически възможности за това, припомни соцдепутатът. Овчаров наблегна върху факта, че вместо долари при сделката ще получим турски бартер - ще продаваме на ниска цена и на всичко отгоре половината ще ни го платят със строителство. "Само на 50%", опонира Иван Шиляшки.
В крайна сметка стана ясно, че договарянето между НЕК и турската компания ТЕАШ върви трудно главно заради несъответствие във вижданията за технологията за реализиране на увеличения износ. Три са начините, по които могат да се експортират по-големите количества - чрез правотокова ставка, с отделяне една наша централа на блок ("Марица-изток 3"), която да работи в паралел с турската енергийна система, или чрез синхронна работа на нашата и турската система. Турците настоявали за първия вариант, но това ни отдалечава от USPTE, синхронната работа на двете системи също е неприемлива за нас, обясни Константин Шушулов.
Банките ще внесат още 20 млрд. лева в гаранционния фонд
За депозитите в Кредитна банка ще отидат около 10 млрд. лева, но банките трябва да направят вноските си за 1998 и 1999 г. Фалитът на Кредитна банка принуди правителството и централните банкери да се размърдат и да измислят кой ще управлява Фонда за гарантиране на влоговете. Непосредствено преди затварянето на банката беше известно само името на председателя на управителния съвет, който Министерският съвет назначи в последните дни на старата година. Това е бившият подуправител на БНБ Милети Младенов. БНБ определи за негов заместник юристът от "Банков надзор" Росен Владимиров. Известно е името и на третия член от съвета - Лалко Дулевски, който беше номиниран от Асоциацията на търговските банки. Въпреки бързането около "Кредитна" до четвъртък вечерта все още не бяха определени последните двама души, които да попълнят петчленния съвет. Те трябва да бъдат посочени от Младенов и Владимиров. По принцип хора не се намират лесно, защото те трябва да са с висше икономическо или юридическо образование, най-малко пет години стаж в банковото дело, търговия с ценни книжа, счетоводство или финанси и да не работят за банки и финансови институции през четиригодишния им мандат. Шефът на управителния съвет даже няма право да заема друга платена длъжност.
В най-общи линии работата на управителния съвет ще е да събира вноски от банките, да управлява тези средства и да организира изплащането на влоговете във фалирали банки. Колкото и да са малко средствата във фонда, около инвестирането им сигурно ще има дебати, тъй като по закон парите могат да се насочват като депозити в банки първични дилъри, да се инвестират в ДЦК или да се държат (вероятно безлихвено) в БНБ.
До момента във фонда са събрани около 17 млрд. лева, по-голямата част от които ще бъдат използвани за влоговете в "Кредитна". Веднага след като беше обявено, че фондът за гарантиране на влоговете вече има шеф, някои банки побързаха да направят вноските си за 1998, а останалите ще направят това най-вероятно до десетина дни. В централната банка предвиждат в резултат на това във фонда да влязат още около 3 млрд. лева. По груби изчисления на база данните за депозитите обаче фондът трябва да получи 8 млрд. лева от вноски за 1998 г. По закон вноските се правят всяка година до 31 март (на база балансите за предходната година) и в бъдеще фондът ще уведомява БНБ да предприема мерки по отнемане на лиценза за банка, която е забавила вноските си с повече от три месеца. Забавянето от миналата година е с повече от девет месеца, но причините са, че никой не се интересуваше има ли пари във фонда. Не беше уточнено и на каква база ще се правят вноските. Последно централните банкери решиха вноските за 1998 да са 0.4% от депозитите на граждани (какъвто е редът по заварената в средата на годината стара наредба). За 1999 г. вноските ще се изчисляват според разпоредбите на Закона за влоговете и ще са 0.5 на сто от влоговата база, като от нея се извадят влоговете на банките, застрахователите, пенсионните и осигурителните фондове, инвестиционните посредници, държавата, държавните институции и общините. По груби изчисления това означава, че във фонда до края на март ще има още около 15 млрд. лева.
Накратко
"Засега не" отговори управителят на БНБ Светослав Гаврийски на въпроса дали БНБ ще продаде акциите си в Банковата консолидационна компания. Лаконичният отговор не беше придружен с други обяснения. В края на миналата година стана ясно, че именно централната банка е пожелала да продаде участието си в банковия холдинг, за да избегне конфликта на интереси.
Управителят на централната банка Светослав Гаврийски и председателят на Главно управление на архивите Панто Колев разпратиха покани за документална изложба и представяне на том III от поредицата "Архивите говорят". Събитието, което ще се състои в петък (15 януари), е по случай 120-годишнината на БНБ. По същия повод в четвъртък членът на управителния съвет на БНБ Румен Аврамов разказа на пресконференция интересни детайли от историята на централната банка.
Гръцката застрахователна компания "Интер Американ" е кандидатствала за покупка на затворената Стопанска банка, съобщи подуправителят на БНБ Емилия Миланова през седмицата. Засега по този въпрос разговори се водели със самата банка, в БНБ не е постъпвало искане за оформяне на сделка, уточни г-жа Миланова.
Застрахователните дружества от групата на "България холдинг" започват поетапно да свикват общи събрания. Началото ще постави през следващата седмица самият холдинг, като в дневния ред на събранието се предвижда евентуално увеличение на капитала и промени в ръководството. Новият собственик на 51% от капитала на холдинга - "Алианц", вероятно ще поиска да назначи свои хора в управлението на дружеството. Насрочени са и общите събрания на ЗПАД "България" и ЗАД "България - живот". Дневният ред на техните събрания е идентичен, като се предвижда дори и промяна на имената на дружествата. Поредицата от събрания ще завърши с това на ЗАД "Енергия", което също принадлежи на групата "България", където също се предвиждат промени в съвета на директорите.
Деноминацията налага отпечатването на 240 млн. броя банкноти, които ще заменят 613 млн. броя от сегашните пари в оборот, заяви пред бюджетна комисия управителят на БНБ Светослав Гаврийски. В края на седмицата бюджетната комисия прие на първо четене закона за деноминацията на лева. Г-н Гаврийски отрече появилите се прогнози, че деноминацията ще увеличи инфлацията.
Кредитна банка фалира без драми
Банката на Мултигруп фалира по-лесно и с по-малко съпротива, отколкото всички си представяха. Може би защото Мултигруп официално се отрече от нея и не върви да се бори за спасяването й. От друга страна, това е банката с най-спокойните кредитори - главно бюджета, ДСК и други, между които държавната компания НЕК. Така че във вторник, когато от БНБ обявиха, че отнемат лиценза на Кредитна и искат обявяването й в несъстоятелност, драми нямаше. Изявленията на централните банкери оставиха впечатлението, че събитието е добре обмислено и подготвено. През последните дни умишлено е дадено време да се изплатят максимално от депозитите на гражданите, за което и от БНБ защитиха мениджмънта на Кредитна. Както каза управителят на БНБ Светослав Гаврийски, половината от 10-те милиарда на гражданите са били изплатени през последните дни. Голяма част от другите ще се покрият от Фонда за гарантиране на депозитите. По данни на Мултигруп след изявленията на Сашо Дончев, че "Овергаз" няма да купи банката в края на декември, до затварянето й от нея са били изплатени депозити за около 16 млрд. лева. За пръв път обаче при фалит на голяма банка пред клоновете й нямаше кой знае какви гневни спестителски драми. Очевидци твърдят, че в момента, в който обявили затварянето на банката, хората от неголямата опашка се обърнали и си тръгнали, все едно са затворили хлебарницата.
Въпреки че допреди година беше най-голямата частна банка по балансово число, при затварянето й Кредитна е с много малък дял в системата. Нейните активи са едва 2% от общите, тя държи 1.5% от кредитите към нефинансови институции, 1% от привлечените средства от граждани и фирми и цели 6% от привлеченото от финансови институции.
Липсата на социално напрежение и вложителска паника освен "подготовката" на банката за затварянето й има и друго обяснение и това е, че де факто най-голям кредитор и съответно най-големи загуби от фалита ще понесе държавата или държавни институции, което е неизгодно за данъкоплатците, но пък е най-лесният вариант за управляващите.
По неофициални оценки на БНБ към края на ноември реалните активи на Кредитна банка възлизат на 99 млрд. лева, а нейните задължения - на 127 млрд. лева, като дупката е около 28 млрд. лева.
Известните кредитори на Кредитна са:
Загубата на всички тези кредитори в една или друга степен ще рефлектира върху бюджета и ще се разпръсне до всички данъкоплатци. Най-директно това става с парите на фалиралите банки, които трябваше да ги върнат на хазната, тъй като тя изплати техните задължения по депозити. Тези пари щяха да бъдат един от скритите буфери на тазгодишния бюджет. Индиректно загубите на НЕК и ДСК рефлектират или в по-ниски вноски за бюджета или в забавяне на плащания към него. До голяма степен гражданите и фирмите пък ще бъдат обезщетени от Фонда за гарантиране на влоговете, в който всички банки трябва да правят вноски.
Равносметката е, че през последната година Кредитна банка е успяла да замени "по-горещите" си кредитори с такива, за които държавните органи биха предпочели да си мълчат, а ако стане въпрос за фалити - да отлагат. Неслучайно в НЕК до последно не бяха разбрали, че не са успели да си изтеглят всички пари, а никой не искаше да поеме отговорността за контрол върху парите на фалиралите банки.
Няколко потока обвинения се оформиха след последната седмица. От една страна, сегашното ръководство на БНБ обвини стария управителен съвет, че заедно с бившата шефка на ДСК са спасили Кредитна по времето на масовите фалити през 1996 г. "През 1996 г., в разгара на икономическата криза в страната, Кредитна банка получава финансова подкрепа от тогавашното ръководство на ДСК и с помощта на БНБ успява да преодолее критичния период... привилегированото третиране и съдействието, които Кредитна банка получи, само отложиха нейните проблеми", се казва в официалното прессъобщение на централната банка. Това, което не е изписано в съобщението, но може да се приеме дори като персонално обвинение, е, че шеф на бившия управителен съвет на БНБ беше сегашният прокурист на Кредитна Любомир Филипов. Всъщност вярно е, че бившата шефка на ДСК Бистра Димитрова в критичния момент даде на Кредитна всеизвестните валутни облигации, които бяха заложени за рефинансиране в БНБ. Според източници от стария управителен съвет обаче след помощта от ДСК Кредитна изобщо не е била в списъка на банки за затваряне. Капиталовата й адекватност тогава е била положителна и не e имало чакащи плащания. Това са били двата основни критерия, по които са се затваряли банките през 1996 г. Друг е въпросът какво е накарало сегашния УС на централната банка да повдигне тази тема. Един от възможните отговори е, че самите те не искат да получават подобни обвинения - главно в посока, че, знаейки състоянието на банката, са реагирали късно. Показателите за събираемост на кредитите на Кредитна банка са над средните за системата до месец септември по официалните данни, а към края на същия месец спадат рязко единствено първичната и вторичната й ликвидност, които са съответно 6 и 8.4% срещу 16.7 и 53.9% за банковата система като цяло. В съобщението от БНБ се отговаря на всички потенциални упреци - казва се, че въпреки лошото състояние на банката е имало основания да се счита, че ще се оправи, че БНБ е искала да се проведе оздравителна програма и т.н.
И за да допълнят тезата, че Кредитна внезапно се е "доскапала" (а не че по принцип не можеше да посрещне кредиторите си в края на годината), централните банкери заявиха, че банката е била източена през септември, когато с налични парични средства и други активи са купени по номинал руски ценни книжа, които БНБ оценява на 6 цента за долар. На това от "Мулти" отговориха, че руските книжа са купени още през януари 1998, когато са стрували доста повече, и обещаха следващата седмица подробно да коментират обсъжданата сделка. От корпорацията категорично отричат банката да е била умишлено източвана, обяснявайки проблемите със световната финансова криза. На въпрос дали сделката с руските книжа единствена е довела до фалита на Кредитна, Гаврийски отговори: "Не е само това, но тогава много се влошава финансовото състояние на банката."
Разбира се, "Мулти" продължава да обвинява правителството, че е помогнало на банката да фалира, като е наредило на определени предприятия да ликвидират сметките си. Това е вярно, но пък от банката са успели да заместят този ресурс с парите на несъстоятелните банки и използвайки дупките в законодателството и институциите. В крайна сметка това е станало не без знанието на правителството, "Банков надзор" и съда. От групировката обвиняват БНБ и затова, че не се е намесила като регулаторен орган да я защити и да спре паниката след изявленията на Дончев, че се отказва от сделката.
Отсега трябва да е ясно, че виновни в цялата история пак няма да има. Формално погледнато, "Мулти" са чисти като сълза. На всичкото отгоре корпорацията не дължи нищо на Кредитна банка, тъй като е използвала парите, с които "Овергаз" й е платил акциите за банката (11 млрд. лева), за да погаси дълговете на свои фирми. Всъщност не става въпрос за истински пари, а за старо вземане на "Топенерджи" от банката, с което е "платено" на "Мулти" и с което "Мулти" е изчистила дълговете си. Гаврийски заяви, "Мулти" не може да защити желанието си да няма задължения... смятам, че сделката може да бъде отменена от съда", но по-късно допълни, че тя трябва да се атакува от бъдещите синдици на банката. Както се знае, "Мулти" рядко губят съдебни дела. Така че по-вероятният изход е да излязат от историята без дългове. Само със спомени за времето, когато получаваха всичко, което поискат. Освен ако и сега случаят не е същият.
Как ще се изплащат депозитите.
До 26 януари квесторите трябва да представят на управителния съвет на Фонда за гарантиране на депозитите информация за влоговете в банката. Най-късно петнадесет дни след това, т.е. до 10 февруари, управителният съвет на фонда трябва да оповести в най-малко два централни всекидневника деня, от който вложителите на банката могат да получават плащанията от фонда, както и банката, която ще прави плащанията. Изплащането на сумите трябва да започне не по-късно от 25 февруари.
Гарантират се влоговете на един вложител, независимо от броя и размера им, за сума от 2 млн. лева - 95% , за горницата над 2 млн. лева - 80%, но общо не повече от 5 млн. лева. Законът се прилага за влогове и в лева, и във валута. При валутен влог на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в деня на плащането на гаранцията по влоговете. Ако вложителят има и задължение към банката, от размера на гаранцията се приспада размерът на задължението. За вземанията си над полученото от фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката по общия ред. Не се плащат влогове на лица, които са получили привилегировани лихвени условия от банката, на членове на управителен или надзорен съвет или на съвет на директорите, на съдружници на одиторска фирма, правила одит на банката, на съпрузи и роднини по права и съребрена линия до втора степен, на банки, когато са правени от тяхно име и за тяхна сметка, на небанковите финансови институции, застрахователни, пенсионни, осигурителни и приватизационни фондове, на инвестиционни посредници, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка, на инвестиционни дружества, на държавата, държавните институции и общините.
"Овергаз", изглежда, замразява и преговорите за ЦКБ
"Нямам информация след Нова година да са водени някакви преговори за продажба на акциите на Булбанк в Централна кооперативна банка", заяви шефът на ЦКБ Стоян Александров през седмицата. В края на миналата година стана ясно, че успоредно с преговорите за покупка на Кредитна банка "Овергаз", представлявана от Сашо Дончев, е преговаряла и с шефовете на Булбанк за покупка на 35-процентния дял на държавната банка в ЦКБ. Това беше потвърдено и от самия Дончев на фаталната пресконференция, когато се отрече от Кредитна. Тогава той заяви, че все пак "Овергаз" ще купи банка. Изглежда обаче, и преговорите за ЦКБ са замразени. От "Овергаз" твърдят, че в момента темата не е актуална.
Стоян Александров обясни, че Булбанк продава дела си не за друго, а заради предстоящата му приватизация. Освен в ЦКБ Булбанк притежава почти 100% в Корпоративна банка, 35% от Обединена българска банка, около 50% от Хипоферайнсбанк - България (със старо име Баерише - Булгарише ханделсбанк). Засега обаче няма информация Булбанк да иска да продава тези участия.
Интереса си към покупка на дял от ЦКБ изпълнителният директор на "Овергаз инк" Сашо Дончев е заявил към края на декември. "Казах му, че за да стане това, трябва да се мине през следните неща: нужно е разрешение от БНБ, трябва да се говори с продавача - Булбанк, също и с основния собственик - Централния кооперативен съюз", обясни г-н Александров.
На ЦКБ обаче й е необходимо и ново увеличение на капитала от 15 млрд лв. до 40-60 млрд. лв., каза шефът й и допълни: "Нямаме нищо против акционер с такива обороти, с каквито е "Овергаз". Друг е въпросът дали "Овергаз" е склонна да вложи толкова пари в банка, че и отделно да плати акциите на Булбанк.
Основният проблем на ЦКБ, който усложнява продажбата на големи пакети от нея, е съдебният спор по делото "Майкъл Чорни". Руснакът съди банката за над 6 млн. долара, които изчезнаха по аферата с Павел Тренев и фирмите на "Орион". От ЦКБ твърдят, че този риск се покрива с акционерния капитал и преоценъчния резерв, което означава, че акциите на банката могат да се окажат с много ниска стойност.
Жотев отговори на Бялата книга на чуждите инвеститори
Повече от месец след като Българската международна бизнесасоциация (БИБА) изрази негативната си оценка за банковата приватизация у нас в публикуваната Бяла книга за чуждестранните инвестиции за 1998 г., изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев реши да отговори публично. Той разпространи до медиите писмо до изпълнителния директор на БИБА Илиана Дарилова. От датата на писмото - 29 декември 1998 г., става ясно, че БКК е уведомила БИБА за становището си поне 10 дни преди то да се предостави и на пресата през изтеклата седмица. Вероятно с това БКК е решила да покажe на БИБА какво е бон тон, тъй като, както се казва в отговора, "преди да бъде публикувана и разпространена, никой не се свърза, нито пожела коментар от страна на БКК относно заключенията, направени в Бялата книга, във връзка с банковата приватизация". Всъщност поради факта, че БИБА не беше дала книгата си на БКК, г-н Жотев отказа коментар, когато тя "видя бял свят". Сегашното решение да се отговори на негативните коментари Жотев обяснява с факта, че те се четат от много изтъкнати наши и международни финансисти и политически лидери.
В писмото до БИБА Жотев цитира отделни части от книгата, коментиращи банковата приватизация, като изводът е, че те "изглеждат напълно противоречиви една на друга". Веднага след това се отбелязва, че на изводите в Бялата книга не може да се гледа като напълно независими или безпристрастни, тъй като по времето, в което Христос Кацанис от името на Националната банка на Гърция (НБГ) е водел преговори за покупка на Пощенска банка (избран беше друг купувач ), той е бил президент на БИБА. Оттук Жотев пита дали ако НБГ беше спечелила търга за "Пощенска", заключенията в книгата щяха да са толкова негативни.
