Скачените съдове в икономиката
Транспортът, енергетиката и банките са най-засегнати от неработещата индустрия
"Кремиковци" осигурява около една трета от превозите на БДЖ и близо половината от товарите на най-голямото ни пристанище - Бургас. Основен промишлен потребител на Булгаргаз са торовите заводи. "Кремиковци", "Стомана", заедно с Нефтохим и още пет-шест по-големи завода пък са сред най-големите клиенти на НЕК. Взети накуп, тези няколко предприятия осигуряват близо половината от износа на страната и формират значителна част от брутния вътрешен продукт в икономиката. Така поне беше допреди една година.
Сега картината е друга. Така стана, че някогашните първенци на родната индустрия днес са почти без пазари за своята продукция. Някои от тях, като торовите заводи, вече спряха, други като "Кремиковци" продължават да произвеждат, но за сметка на натрупани нови дългове. Големият въпрос за свързаните с металургичния комбинат железници, пристанища и доставчици обаче е какво ще стане, ако и той хлопне кепенците. При тази навързаност на най-големите стопански субекти в държавата не е трудно да се прогнозира какво ще се случи с останалите звена по веригата. Те и без това вече бяха засегнати от свития обем на производството в "Кремиковци".
По подобен начин стоят нещата и с Нефтохим. Рафинерията уж успя да се "стабилизира" след едногодишен монополен ценови терор над потребителите, но при първото по-чувствително намаление на вносните мита за горивата изведнъж обяви генерален ремонт на основната си инсталация. И също сви рязко производството.
В подобна ситуация е трудно да се каже кое е правилното поведение. От една страна, правителството се опитва да удължи живота на фалиралите ни гиганти и така да предотврати разпростирането на кризата по принципа на доминото върху останалите отрасли. В същото време опитите за приватизация на предприятията засега са без успех и единственият ефект е отлагането на техния край. Така, без да искаме, рискуваме да превърнем цялата икономика в заложник на търсещите оцеляване промишлени гиганти. Което също може да доведе до тежки последици за останата част от стопанството.
Кризата на азиатските пазари срина цените на стоките, които са определящи за българския експорт - химически материали, черни и цветни метали, нефтопродукти. Влошената конюнктура беше почувствана най-напред при торовите заводи. За тяхното затъване допринесе и високата (в сравнение с конкурентите им в други страни) цена на природния газ, който е основна суровина за производството на минерални торове.
След като дълго време работеха на загуба и с намален капацитет, през пролетта на миналата година четирите предприятия - "Химко" - Враца, "Неохим" - Димитровград, "Агрополихим" - Девня, и "Агробиохим" - Стара Загора, практически спряха. Заради безразборните реформи в родното земеделие, българските торове се продават основно зад граница. Данните на статистиката за деветмесечието на миналата година обаче регистрират един от най-големите спадове именно в износа на торове - близо 40% в сравнение със същия период на миналата година.
В края на есента "Химко" пусна едната от четирите си поточни линии за карбамид с надеждата да го реализира покрай есенната сеитба в страната. Складовете отново се задръстиха. Сега се разбра, че с реализацията е натоварен фонд "Земеделие", който ще отпуска торовете като стоков кредит за кооперациите.
Още през април "Кремиковци" обяви, че свива производството заради резкия спад в международните цени на горещо валцуваните рулони от 280 долара до около 200 долара за тон. Статистиката регистрира 10% спад в производството на черни метали за деветмесечието. В тези данни обаче не са включени последните месеци на годината, когато продажбите на "Кремиковци" почти замряха заради още по-голям срив в цените и заплахите за антидъмпингови санкции, отправени от Западна Европа.
В тежко състояние е и свръхзадлъжнялото дружество "Стомана" - Перник. Третият металургичен завод - "Промет", практически не функционира. Бъдещето на стоманодобива оттук нататък изглежда още по-несигурно заради трудната приватизация на заводите и реалната опасност от загуба на европейските пазари.
Драстичен е спадът в производството на рафинирани нефтопродукти - около 40% до края на деветмесечието. Нефтохим приключи 1998 г. с пълни складове и стеснен вътрешен пазар заради поддържаните монополно високи цени. Въпреки че успя да покрие голяма част от дълговете си към бюджета на гърба на потребителите, рафинерията си остава един от големите длъжници в държавата.
Повечето от предприятията от военно-промишления комплекс също са пред реален фалит. Складовете им са задръстени със залежала продукция, приходите от продажби бележат траен спад, нарастват задълженията.
Според статистиката към края на деветмесечието общото понижение на приходите от износ на промишлени стоки е 18%. Голям е спадът в постъпленията от експорт на цимент - 52.5%, метални руди - 39.5%, цветни метали - 20.8%.
При изграждането на "Химко" в района на Враца водеща е била идеята да се натовари БДЖ, а не толкова близостта до газовото находище в Чирен, твърдят източници от предприятието. При нормално натоварване на инсталациите "Химко" осигурява на БДЖ превози на над 65 хил. тона карбамид на месец плюс две хил. тона амоняк. Това означава, че само заради спирането на врачанския завод БДЖ се лишава от около 70 хил. тона товари месечно.
През 1998 г. железниците са превозили 23.980 млн. тона товари, което е с 5.241 млн. тона по-малко в сравнение с 1997 г., съобщи Ангел Данчев, заместник генерален директор на БДЖ. Намалението за цялата година е 18%. Финансовите измерения на този спад все още не са изчислени. По всичко личи обаче, че БДЖ ще продължи да бъде една от най-губещите държавни предприятия и една от малкото структури на директна субсидия от бюджета.
В бизнесплана на железниците за 1999 г. се предвижда да бъдат превозени 23.5 млн. тона товари. Изпълнението на тези превози обаче до голяма степен зависи от съдбата на "Кремиковци", който е най-големият клиент на БДЖ. "През тази година ще разчитаме на възстановеното производство в "Плама" - Плевен, което може да ни осигури допълнително около 1 млн. тона товари. Нищо обаче не може да ни компенсира евентуалната загуба на товарите от и за "Кремиковци", които годишно са около 5.5 млн. тона", обясниха от фирмата.
Заедно с БДЖ, пристанищата са другите големи потърпевши от бездействието на големите промишлени предприятия. Тенденцията на непрекъснато свиване на товаропотоците от и за България започна в началото на 90-те години в резултат на нарушения стокообмен с бившите СИВ-овски държави. Известно стабилизиране беше регистрирано само през 1995 г. заради югоембаргото. Тогава пристанище Бургас обработи 1 млн. тона транзитни товари повече за Македония, по голямата част от които бяха насочени за Югославия, обясняват хора от бранша.
За деветмесечието на 1998 г. морските ни пристанища отчитат пореден спад на обработените товари с близо 2 млн. тона в сравнение със същия период на 1997 г. Това се дължи предимно на общото намаление на промишленото производство в страната (тъй като транзитът през Варна и Бургас представлява не повече от 5% от общия обем на трафика).
Проблемът е особено болезнен за пристанище Варна, което постепенно загуби повечето от големите си клиенти. От началото на 1998 г. постепенно намалиха доставките си "Девня цимент" (заради преустройство от мокър на сух способ за производство на цимент), "Химко", Агрополихим - Девня. Единствено "Соди" - Девня, запази нормален цикъл на работа. С цената на много усилия ръководството на варненското пристанище успя да подпише през лятото договор с "Кремиковци" за обработката на 450 хил. тона суровини за комбината. Оказа се, че това е станало за сметка на двойно по-ниски такси за обработка на товарите. Така се стигна до размяна на взаимни обвинения в нелоялна конкуренция между пристанищните администрации в Бургас и Варна.
В производството и разпределението на електроенергия за вътрешния пазар също има спад. През третото тримесечие на миналата година той е 12.9%. Този спад се компенсира донякъде с увеличения износ, при който има ръст от 2.9%. Причината е в намалената консумация на електроенергия в страната Основният фактор за намаленото потребление си остава свитото индустриално производство. Основни потребители на НЕК са стоманодобивът, химическата индустрия, ВПК. Намаляването на тяхната дейност, особено при "Стомана" и "Кремиковци", рефлектира пряко и много силно върху продажбите на НЕК за вътрешния пазар. Трудностите в тези сектори имат и друг негативен ефект върху енергийните фирми - натоварват портфейлите им с несъбрани вземания. Националната електрическа компания има просрочени вземания за около 75 млрд. лв., от които 25 млрд. са задължения на "Стомана", а 15 млрд. лв. са дълг на "Кремиковци". Останалите по-големи длъжници са "Агробиохим" с 5 млрд. лв. и "Видахим" с около 1 милиард. Около 40% губи електрокомпанията от това, че плаща върху тези липсващи суми дивидента за държавата, ДДС и данък печалба. Спадът на потреблението на електроенергия и на продажбите на НЕК от своя страна води до спад в продажбите на енергийни въглища, който за миналата година е около 5 -10%. Това поставя на сериозно изпитание въгледобивните предприятия, голяма част от които са в изолация и трябва да изпълняват оздравителни програми. В същото време намаленото производство във въгледобива води до оскъпяване на всяка следваща произведена единица продукция.
Най-драматична е обаче ситуацията в Булгаргаз. Спирането на торовите заводи на практика лиши националната газова компания от най-големите й консуматори. Следващи по дял в продажбите на Булгаргаз от промишлените потребители са предприятията от стоманодобива, "Нефтохим" и циментовите заводи. От 6.5 млрд. куб. м преди две години през миналата година Булгаргаз е продал под 4 млрд. куб. м газ. Най-големите потребители на компанията са и нейните най-големи длъжници. Несъбраните вземания на газовата компания надхвърлят 360 млрд. лв. и на практика тя и НЕК през последните години са най-големите кредитори на индустрията. В същото време Булгаргаз има огромни задължения към бюджета, съществува реална опасност да се блокира инвестиционната му програма поради липса на средства. Дружеството се опитва да компенсира спада на продажбите и несъбираемостта на вземанията с повишаване на търговската надценка, но това е най-сигурният начин за кратко време да доубие и останалите си клиенти.
Банковата система вече от месеци изглежда като изолирана от реалната икономика. Най-напред беше осъзнато, че въпреки икономическата стабилизация банките все още не виждат обект, когото да кредитират. И състоянието на държавната индустрия напълно оправдава такъв консерватизъм. В края на миналата година от компанията, която обслужва банковите разплащания - Банксервиз, обявиха и данни, според които бюджетът заема най-голям дял от плащанията - около 70%. Тъй като официалния дял на бюджета в икономиката е непроменен, остава изводът, че самата икономика не използва банките. Частният бизнес изглежда предпочита разплащанията в кеш, за да избегне данъците. "Навързаните" държавни предприятия пък вероятно насочват реални потоци единствено към бюджета, а помежду си трупат задължения и прихващат плащания.
495 дни и половина
На 29 май 2000 г. ще е понеделник. Сигурно ще е слънчево и всички ще се прегръщат от щастие. Парламентът няма да заседава (защото е понеделник) и премиерът Иван Костов ще трябва да свика извънредно заседание. Точно в 12 часа по обед той ще се изправи на трибуната, ще каже "реформата свърши" и ще удари звънеца. Поне така показват всички астролого-математически модели, приложими на нашата ширина.
На 22 ноември 1998 г. Костов обяви, че заветната дата, тази на новото начало, е 1 юли 1999. Петдесет дни по-късно, тоест миналия вторник, той се изправи пред депутатите и повтори старите неща: затварянето на предприятията, здравната реформа, данъчната и административната реформа, бла-бла, всичко това щяло да свърши. Само че на 31 юли. При такива неоспорими базови показатели дори и бившият председател на парламента Благовест Сендов ще се съгласи, че ако на всеки 50 дни реформата се отлага с 30 дни, вярната дата е именно 29 май 2000 г. по обед (защото дотогава остават 495 дни и половина).
Както се казва във вица за Божков и Господ, има две добри новини. Първо, че времето все пак ще застигне обещанията на правителството. Второ, по същата причина правителството ще ни радва поне до средата на следващата година. А то вече започна. Примерно преди един ден се разбра, че Бакърджиев и Костов привикали шефовете на енергетиката и им "набили канчетата" за това, че си позволяват да вдигат цените на парното. Както се казва, народът трябва да обича правителството и обратно. Виденов спазваше същата успешна стратегия. Навремето преди местните избори беше наредил на НЕК да не изключват тока на пенсионерите, които не са си платили. И в интерес на истината спечели тези избори. Е, после нещата се объркаха. Явно грешката на социалистическия премиер беше във формулата - отлагаше по-начесто и за по-дълго и не можеше да се изчисли кой е заветният ден.
Съдба... В монополно-чиновнически ръце ДДС настина става убиец
Интересно нещо е приложението на ДДС на българска почва. Още преди въвеждането му през април 1994 пообъркани медии му пришиха етикета данък-убиец. Несъстоятелността на тази теза бе доказана най-очевадно три и половина години по-късно, при началото на т.нар. данъчна реформа. Тогава основното искане на бизнеса по линия на ДДС бе да се запази правото за доброволна регистрация. А никой не напира собственоръчно да се абонира за смърт... Петте години ДДС в България обаче показаха, че макар данъкът сам по себе си да не е убиец, може успешно да бъде превърнат в такъв от недобросъвестни чиновници и/или от псевдопазарни субекти. Скокът на инфлацията през април 1994 тотално бе приписан на новия данък. При повишението на цените в началото на 1999 пак всички си измиха ръцете с любимия пешкир - ДДС. Данъкът и прилепеният му етикет "убиец" всъщност се оказаха удобно средство за обясняване на поне половината злини в държавата. Когато обаче с данъка-убиец бъде въоръжен един монопол, когато този монопол практически е в ръцете на държавни чиновници, тогава се оказва, че наглостта при употребата на ДДС може и да няма граници.
ВиК-дружества повишават цените за населението от началото на годината. Разходите им се увеличили (виж стр. 18). Дотук добре. Само че защо всички те слагат и чисти 20% ДДС отгоре? Ако новата цена на помпажната вода в Търговище би била 800 лева, а на гравитачната 340 (и двете без ДДС), значи примерно 400 лв. в себестойността на помпажната вода идват от тока. Обаче от тези 400 лв. около 70 лв. са ДДС за тока, който данък ВиК - дружествата плащаха на енергото и преди 1 януари. Значи, към новата цена от 800 лв. (без ДДС) трябва да се прибавят 20% ДДС (160 лв.), но и да се извадят тези около 70 лв., които са данъчен кредит съгласно закона за ДДС, т.е. поскъпването заради ДДС в посочения случай трябва да е с около 90 лв., а не със 160 лв. Противното би означавало да се твърди, че и хлябът трябва да поскъпне с 20% само защото от 1 януари се облага с 20% ДДС, което е откровена неистина.
Седемдесетте лева в повече за ВиК може и да не са толкова фрапиращи като процент от общата цена на водата за населението. Фрапиращо обаче е безочието на фирмата монополист, с което данъкът-убиец се употребява в ущърб на потребителите. Фрапираща е и публичната благословия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Фрапиращо би било и мълчанието на Комисията за защита на конкуренцията при очевидната злоупотреба с монополно положение. И то от страна на дружества, които отдавна би трябвало да са се превърнали в неин клиент.
Министър Радев, помогнете!
Много приказки се изприказваха за данъчната реформа. Започна се с обещания - за поносимост, предвидимост, прозрачност. И със съмнения - в поносимостта, в предвидимостта, в прозрачността. И оттогава все така - обещания, съмнения, тупане в гърдите, критики... Неспиращото надспорване между автори и анализатори на данъчните реформи си е нещо напълно в реда на нещата. Макар някои да твърдят, че в определени моменти споровете се маргинализират. Ако се опитаме да приземим подобен спор, бихме могли да зададем следния въпрос на финансовия министър:
На въпросния ред всеки, който е повярвал в обещанията за светло бъдеще на капиталовия пазар в България и е осъществил поне една покупко-продажба на акция през 1998 г., трябва да посочи "ревалоризирана цена на придобиване" на ценната книга (). Без нея няма как да се изчисли облагаемият доход от сделките с акции. А без него няма как да се изчисли дължимият годишен данък. А за неверни данни се носи отговорност по бл. 313 от НК... Или ако обобщим - годината свърши, данъчните декларации са отпечатани, срокът тече, а финансовият министър все още не е инициирал и съответно Министерският съвет все още не е приел реда за установяване на ревалоризираната цена на придобиване, както повелява чл.24, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (обнародван в Държавен вестник, бр. 118, от 11.12.1997 г.). И досега никой не знае и никой не казва как да се попълни декларацията. А има и по-лошо - проблемът с попълването може да се окаже само фитилът на бомбата. А тя ще избухне в мига, в който някой усърден данъчен служител се сети, че за доходите от сделки с акции може да е трябвало да се плащат и авансови вноски през миналата година. Какво като е нямало наредба, в закона санкции си има.... Абе, за каква данъчна реформа говорим всъщност?
Президентът ще помага за диалога в парламента
Възстановяването на политическия диалог в парламента - така президентът Петър Стоянов определи основната задача на започналите в края на седмицата консултации с партиите, представени в Народното събрание. Срещите са традиционни за началото на всяка сесия. От евролевицата и ОНС информираха Стоянов, че мнозинството не изслушва никакви техни аргументи. Дори представителите на Народен съюз се оплакаха, че СДС не демонстрира особено желание за диалог.
Александър Томов помоли президента за съдействие Консултативният съвет по национална сигурност да приеме Харта за национално съгласие, внесена от евролевицата. Ахмед Доган поиска гласност за злоупотребата на СДС с медиите, която според него се очаква по време на предизборната кампания. От ОНС изразиха недоволство и от законите за съдебната власт и данъчното законодателство.
Държавният глава призна, че и според него диалогът в парламента вече не е като в началото на мандата на СДС. Той заяви готовността си да участва във възстановяването на разговорите и обеща новини за своята намеса в закъсалите парламентарни отношения мнозинство - опозиция.
През следващата седмица държавният глава ще се срещне с представители на парламентарните групи на демократичната левица и СДС.
Британският военен министър обеща помощ от НАТО
"България непрекъснато демонстрира, че е партньор, на който може да се разчита, когато международната общност трябва да действа. Ангажиране в различни международни инициативи демонстрира истинското ви желание да се превърнете в източник на сигурност в глобален мащаб", похвали страната ни министърът на отбраната на Великобритания Джордж Робъртсън по време на лекцията, която изнесе във Военната академия "Г. С. Раковски". Джордж Робъртсън посети България по покана на военния министър Георги Ананиев. Британецът обеща помощ от страна на НАТО и на Великобритания в подготовката ни за бъдещо членство в Северноатлантическия пакт.
При срещата си с военния министър на Обединеното кралство премиерът Иван Костов отново поиска НАТО да потвърди политиката си на отворена врата.
Джордж Робъртсън се срещна и с президента Петър Стоянов, с външния министър Надежда Михайлова и с началника на генщаба на Българската армия Михо Михов. Британецът е препоръчал на българския си колега Георги Ананиев опита на оглавяваното от него министерство да продава земя и сгради и да инвестира средствата директно в отбраната. Договорено е експерти от Великобритания да пристигнат в близките месеци в България, за да подпомогнат провеждането на военната реформа.
Накратко
Турция одобрява решението щабът на многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа първоначално да е разположен в Пловдив, потвърди началникът на Генералния щаб на турските въоръжени сили ген. Хюсеин Къвръкоглу. Той бе на посещение в България по покана на българския си колега ген. Михо Михов. Двамата обсъдиха резултатите от българско-турското военно сътрудничество през миналата година и планове за съвместни действия през 1999 г. На чаша вино президентът Петър Стоянов увери дипломатическия корпус, че в в края на тази година ще приключи структурната реформа и ще завърши процеса на синхронизация на българското и европейското законодателство. На традиционното новогодишно събиране дипломатите похвалиха решението на българския парламент да отмени смъртното наказание.
Председателят на Народното събрание Йордан Соколов участва през седмицата в заседанието на постоянната комисия на Парламентарната асамблея на ОССЕ. Във Виена бяха обсъдени доклад за дейността на организацията, резолюция за ситуацията в Косово и бяха отчетени резултатите от наблюдателните мисии по време на изборите в Македония, Босна и Херцеговина, Словакия и референдума в Албания.
Големите предприятия трябва да се нагодят към пазара, а не обратното
Димитър Бъчваров, началник на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет, пред в. "Капитал"
- Като началник на отдел "Структурна реформа" ми се струва много драматично едно такова заключение, че цялата икономика е въвлечена към дъното. Не споделям мнението, че има криза. Има известен спад, който е обусловен от съвсем обективни обстоятелства. Първо, преструктурирането като процес не може да не доведе до известен спад в промишленото производство, тъй като то беше хипертрофирано през последните 50 години. Така че едно такова преструктуриране, каквото сега се провежда, не може да натоварва индустрията така, както е било по време на планово централизираната икономика. Това е една криза поради неизбежната и необходима структурна реформа.
Ако говорим за някакво конюнктурно негативно отражение - в момента в световната икономика има тенденции на намаляване или спад на растежа и те са точно в индустриалния сектор.
- По принцип не е нормално от дейността на едно предприятие да зависи изцяло съдбата на друго предприятие. Такива зависимости има, доколкото много малки или средни предприятия снабдяват един голям производител на автомобили, да кажем. Ако обаче тези заводи технологично не са свързани, не е нормално и такива зависимости в неплановата икономика не могат да се очертаят като нещо, което е основно.
- Има проблем с наследената структура. Естествено отлагането на решаването на един проблем го задълбочава. В момента се върви към решаването на тези структурни проблеми и те не могат да се решат, като същевременно бъдат натоварени неефективните мощности. Такова нещо би било абсурд. Преструктурирането всъщност е въвеждане на пазарни отношения и пазарни структури. Един такъв спад е неизбежен. Така че всякакво вайкане, че нещо катастрофално е станало, че примерно обемите на някои гиганти намаляват - ами не е катастрофално. Просто те по обем, по време, по място не съответстват на новите условия. И те трябва да се нагодят към пазара, а не държавата да нагажда пазара към тях.
- Междуотраслови връзки и тяхното планиране, дори дългосрочно, се прави, когато нямаме пазар. Значи имаме една командна икономика, всичко е разчетено напред, правят се чисто механически разчети - кое предприятие на кое точно колко суровини трябва да предаде и т.н.
Такива междуотраслови връзки винаги са резултат от пазарната икономика, те не могат да бъдат командно планирани и някой да им прави предварителен баланс. Може да се правят прогнози за статистически цели или с цел обща ориентация, но не и като нещо, което някой може да го планира и след това да въведе силово. Това е невъзможно. Аз лично бих са учудил, ако някоя институция в България, пък още повече държавна, се заеме с такива междуотраслови връзки и още по-малко да ги въвежда по някакъв начин. Междуотрасловите връзки си ги правят заводите в зависимост от нуждите на пазара, още повече че при отворена икономика, ако има недостиг на нещо, то би могло да се внесе. Ако има излишък на нещо, производителят трябва да търси начин да го изнесе. Не би било естествено да търси някакви екстремни решения от държавата.
Големите ни индустриални предприятия са преоразмерени. Типичен пример за това е Балканкар. Той можеше да произведе в най-силните свои години около 80 000 машини - електрокари и мотокари. Работил съм в тази система и още помня някои числа. Представете си за какви междуотраслови връзки може да става въпрос, когато има такъв един краен потребител на стомана, на детайли и т.н. За всеки един от тези елементи бяха изградени мощности, които покриваха производството на 80 000 мотокара. Сега се произвеждат 80 или 100 бройки. Е, какво да планираме тези междуотраслови връзки. В момента, в който се появи необходимост, има предостатъчно мощности. Проблемът е не в междуотрасловите връзки, а в пазарите. Българската индустрия е преоразмерена. Това е неин огромен проблем.
- Това, което става при страни, подобни на България. Първата реакция - ще се обере еластичността на потреблението. Ще доведе и до повишаване на себестойността на някои производства.
Сега, когато падна цената на петрола на световните пазари и падна цената на почти всички суровини, това не допринесе за особено повишаване на ефективността. При една обща енергийна неефективност в България, значителният спад (в цените на енергоизточниците - бел. ред.) не доведе до кой знае какви снижения на себестойността, защото крайният продукт, експортният ресурс на България е за съжаление с много ниска степен на преработка и тя предопределя една сравнително ниска ефективност. Значи, въпросът не е в цените на петрола, а какъв е крайният продукт.
- Приоритетни отрасли в дългосрочен план би било добре да се формулират, когато се очертаят интересите и възможностите за приватизация на крупните компании. България винаги е имала традиционни отрасли, които не трябва де се пренебрегват.
Тук има един баланс между възможността да се намесва държавата, а в условия на валутен борд тя има доста ограничени възможности, и от друга страна, да не пречи на тези отрасли, които осъществяват един перспективен експортен ресурс.
За България е важно и в правителствената програма има очертани намерения за използване положението на България на страна, която може да осигури транзит на енергийни суровини - на петрол, на газ, на електричество.
- Безспорно туризмът, услугите, производството на стоки за потребление, т.е. трябва да се върнем там, откъдето България е била отклонена преди пет десетилетия.
Не можем да продължаваме да изпълняваме ленинската директива, че една страна е независима икономическа сила само когато произвежда машини за производство на машини. И се стигна дотам, че хората нямаха обувки. Една страна, когато няма големи природни ресурси, нито енергийни, нито водни, да развива такава една тежка индустрия, и то с идеята да изнася суровини с ниска степен на преработка, това би било груба грешка. Приоритетни производства могат да бъдат тия, за които има естествена база. Това естествено са хранителната промишленост, кожарската промишленост, леката промишленост, туризмът, услугите, включително софтуерните услуги.
- Какво значи преференции - държавата да им даде пари или да им намали данъците. Това би било една грешка.
Държавната прави нещо друго. В нейната инвестиционна програма се предвиждат мерки за регионално развитие на инфраструктура, на пътища, на комуникационни системи, на енергийни системи, на транзитиращи системи. Това до известна степен създава възможност да се стимулира развитието и на тези отрасли, които традиционно в България биха могли да виреят.
- Голямата пречка пред бизнеса е безспорно лошата инфраструктура. От друга страна е лошата инфраструктура на обществените отношения, тоест неразвитието на пазарните отношения, това, което кабинетът се опитва да наваксва. И от друга страна, трябва да се снижи равнището на стопанската престъпност и на корупцията до равнище, които да не отблъскват и да не бъдат пречка за какъвто и да било инвеститор. Към инфраструктура на обществените отношения спада и ефективността на една съдебна система. Ако държавата осигури добре работеща съдебна система, бизнесът ще получи много по-голям стимул за развитие, отколкото доста изкуствените преференции в някои видове данъци. Това е мое лично мнение.
- Едното нещо е инвестиционната програма. Другото е развитието на частния сектор - приватизацията, която води до временно увеличаване на структурната безработица. След това развитието на частния бизнес привлича работна ръка. В момента частният сектор дава около 68% от брутния добавен продукт, въпреки че държи около 30-35% от активите. Това е единствената правилна посока.
- Първата ясна концепция е правителствената "Програма 2001". Обща концепция, че трябва да се приватизира, имаше, но ясна концепция за преструктуриране на икономиката нямаше.
- Основният проблем беше да се преодолее нагласата, че държавната администрация със своята намеса може да регулира икономическите процеси по един ефикасен начин. Само един пример - през 1996 г. държавата определяше цените на течните горива. В резултат от опита да се превърнат тези цени в политически инструмент литър бензин се продаваше под стойността на петрола за неговото производство. Нефтохим тогава вече беше технически фалирал. Сега, през целия този период се прави една мъчителна стабилизация на най-голямото предприятие в България. Ето това бяха проблемите - идеята, че все пак държавата може по един полусоциалистически начин да определи какви да бъдат едни или други цени, да регулира всевъзможни преференции, да ограничава търговския режим и ред други идеи, които завършиха катастрофално. Няма нито един успешен опит, ако се вгледате от 1989 г., държавата чрез своята намеса да реши някакъв проблем на пазара или на някакъв отрасъл.
- Да, дори и на сегашния кабинет тези опити не бяха най-добрите.
- Може, ако има стабилни стопански субекти с добри финанси и резерви. Тогава, ако има недостиг на грозде, това не би трябвало да провали един винзавод, защото ще се потърсят възможности за внос. Друг е въпросът дали това може да стане в една икономика, която тежко боледува и ги няма тези възможности, предприятията не са в толкова добро финансово състояние. Въпросът е могат ли да излязат от тази взаимна зависимост - едно бедно предприятие продава на друго бедно предприятие, нараства взаимна задлъжнялост, често пъти плащанията са под въпрос, пазарите са неясни, мениджърските умения са несъответни на обстановката.
Бърз изход от тази ситуация не може да има, това е развитие на пазарни структури. Най-малкото може държавата чрез някакви свои разчети да влияе. Примерът, който вие дадохте за зърнената криза е доста показателен. Какво направи държавата - определи една цена, кредитира изкупуването на житото, конюнктурата, световната, като че ли по една лоша случайност веднага наказа такова поведение. Веднага показа, че едни такива неща никога не могат да бъдат предвидени толкова добре. Тогава примерно имаше предложения да не бъдем предпазливи, че все пак, ако възникне някаква подобна криза, по-добре да се опитаме да го преодолеем чрез вноса. Е, в бъдеще е очевидно, че ще бъде така... - Не трябва да се бави закриването на тези производства, които не може да се приватизират. Всякакви други упражнения ще костват много пари и усилия и ще доведат до още по-лоши резултати, отколкото е примерно един конюнктурен кризисен период вследствие на преструктурирането.
Костов отложи старта на новото начало
Иван Костов отложи с един месец старта на новото начало, обещано преди време от самия него. Приветствайки депутатите в първия им работен ден за годината от парламентарната трибуна, премиерът обяви програмните намерения на правителството до лятната политическа ваканция. Ще завърши реформата в администрацията, земеделието, данъчната система, здравното осигуряване, обеща Костов. За всичко това той определи и срок: "На 31 юли ще се поздравим със завършена реформа."
Никой в пленарната зала, дори от опозицията, не реагира на променената дата.
В средата на ноември премиерът каза, а всички медии разпространиха, че на 1 юли 1999 г. реформата в България ще приключи. Костов и тогава конкретизира в кои области ще завършат промените. Списъкът съвпада с обявените през тази седмица от премиера намерения на правителството. До края на юли законодателно ще бъде завършена административната реформа, а с парите, гарантирани от бюджета, до края на годината промените в апарата ще станат факт и държавната администрация ще заработи по нов начин, бяха думите на Костов. Като втора по важност той определи данъчната реформа, която ще завърши в същия срок. За целта правителството има готовност и ще внесе скоро в парламента проект за данъчно-процесуален кодекс. С неговото приемане страната ще се стабилизира и ще покаже, че синхронизира законодателството си с Европа и въвежда правила, които няма да позволяват на никого да ги заобикаля, заяви премиерът. Следващото поред негово обещание бе: "В средата на годината здравната система ще излезе от състоянието на перманентно реформиране. Според Костов пак тогава ще стартира и пенсионното осигуряване. До 31 юли ще върнем земята на хората, и то с документи, обеща премиерът.
След като веднъж отложи срока с 6 месеца, после обеща край на структурната реформа на 1 юли, сега Костов заяви, че до 31 юли ще бъдат изведени в несъстоятелност безнадеждните длъжници и ще бъдат ликвидирани предприятията от списъка за финансово оздравяване. Премиерът отдели в приветствието си и място за търсеното от СДС съгласие с опозицията. Това, което можем да направим заедно, е да намерим надежден инвеститор, който да даде два лева за "Кремиковци", подкани Костов опозицията. В отговор бившият енергиен министър Румен Овчаров предложи два долара за металургичния гигант. С дружен смях мнозинство и опозиция прерязаха лентата на поредния политически сезон и на новото начало.
Европа ни дава 25 млн. евро за екология и пътища
Тази седмица бяха уточнени списъците с проектите, с които България ще кандидатства за финансиране от Европейската комисия през 1999 г. по програмата за трансгранично сътрудничество с Гърция. Програмата се провежда от шест години и до този момент България е усвоила 140 млн. от възможни 185 млн. ЕКЮ за проекти в сферата на общата инфраструктура и екологията. "Засега Европейският парламент е одобрил финансиране за 25 млн. евро за 1999 г., но е възможно в течение на годината средствата да нараснат до 40 млн. евро," каза Веселина Любенова, изпълнителен директор на програма ФАР - трансгранично сътрудничество за България. Това е причината да се приеме къс и разширен списък с проекти, подредени по важност.
Най-същественият проект от подписания протокол е свързан с ликвидирането на последствията от уранодобива в Елешница. Първата фаза от работата ще се състои в отвеждане на радиоактивните води, концентрирани в хранилището, изграждане на необходимата канализация и на съоръжения за пречистване на водите. Вторият етап ще обхваща пресушаване на повърхността и рекултивация на почвата. Изпълнението на проекта ще продължи 4 години, а финансирането ще достигне 9 млн. евро.
През 1999 г. ще бъде финансирана втората фаза от проектирането на автомагистрала Струма. Този етап е предвиден да приключи до средата на 2000 г., след което предстои трудната задача за осигуряване на финансиране на самия строеж. Според изчисления на ГУ "Пътища", строежът на българската част от магистралата ще струва около 500 млн. евро. Стремежът и на двете страни е новият високоскоростен път да бъде завършен до 2004 г., когато Гърция ще е домакин на олимпийските игри.
Друг приоритетен проект от късия списък е поставянето на българската част от оптичния кабел Хасково - Кавала, който от гръцка страна вече е инсталиран. С това ще се затвори пръстенът София - Варна - Хасково - Кавала. Стойността на проекта е 2.5 млн. евро.
Разширеният списък от подписания протокол включва проекти, които ще се финансират, в случай че еврокомисията увеличи отпуснатите средства до 40 млн. евро. Те обхващат подобряването на инфраструктурата на съществуващите гранични пунктове - Кулата и Ново село (около 600 000 евро), закупуване на специализирани уреди (4 млн. евро) и преквалификация на персонала на граничните пунктове. Част от средствата ще послужат за оборудване на изграждащия се трети граничен пункт Илинден.
Пирин Атанасов вече не е директор на бившия Българо-холандски фонд
Бившият шеф на Центъра за масова приватизация Пирин Атанасов вече не изпълнява длъжността изпълнителен директор на "Българска индустриална компания" (бившия Българо-холандски приватизационен фонд). Това е записано в промените в регистрацията на дружеството, които бяха обнародвани в петъчния брой на Държавен вестник. Пирин Атанасов засега остава член на съвета на директорите. Според променената регистрация изпълнителни директори на "Българска индустриална компания" са Пламен Марков и Борислав Сарандев, а от борда излиза досегашният прокурист Росен Атанасов.
Бившият правосъден министър от правителството на Софиянски Хараламби Анчев, който е зам.-председател на съвета на директорите на холдинга, обясни пред "Капитал", че промените се дължат "на малко разпределение на функциите". Така Пирин Атанасов щял да пренасочи управленските си усилия към отделни предприятия, които са в портфейла на бившия приватизационен фонд. "Той познава добре икономиката и затъва в проблемите на конкретните предприятия. Досега беше прекалено натоварен", поясни Анчев. Самият Пирин Атанасов каза, че промените са част от вътрешните взаимоотношения в ръководството на компанията. На въпроса дали е бил освободен заради прекалената му натовареност Атанасов отговори: "Всички имаме много отговорности".
Индустриалните гиганти повличат икономиката към фалит "
Днес "металургичното сърце" на Родината е поразено от инфаркт, индустриалният колос рухва под тежестта на собствената си огромност и непригодността си към пазарните условия. Друг от индустриалните ни първенци - Нефтохим, от няколко години вегетира "на системи" на гърба на държавния бюджет и на потребителите. "Химко" - Враца, е на път окончателно да спусне кепенците - предприятието, за което преди две години поискаха над 120 млн. долара, сега не може да намери купувач дори за 20-ина милиона. Подобна е ситуацията при почти всички големи промишлени фирми, които с олимпийските си размери подхранваха суетността и оптимизма на партийните и държавните величия от 60-те и 70-те години. Рухването на индустриалните колоси не е изненада - това е предсказуем процес, резултат от обективни обстоятелства и структурни промени. Проблемът днес е, че със себе си тези предприятия повличат към дъното на кризата и други отрасли, които при нормално структурирана икономика не биха имали проблеми с оцеляването си. Спад в потреблението, намаляване на приходите от продажбите, чудовищно нарастване на междуфирмените задължения - това са видимите белези на разрухата в българската икономика.
Икономическата криза в България в основите си е
По този въпрос икономическите анализатори са почти единодушни. Според сравнителен анализ на екип от Института за икономически анализи към УНСС в края на 80-те години България има аналогична структура на производството с тази на САЩ и на СССР - над две трети от производството е на средства за производство и само една трета - на предмети за потребление. Сравнението доказва абсурдността на изградената структура на българската икономика. Относително висока степен на затворен възпроизводствен цикъл е икономически обоснована за страни с повече от 250 млн. потребители.
Фетишизирането на индустриалния сектор доведе до хипертрофиране на ролята на промишлеността и потискането на други, по-подходящи за българските условия сектори. Ключови отрасли и сектори от икономиката са в перманентна криза, съществува голям дисбаланс между производство и потребление, между търсене и предлагане, нарушени са функционални връзки между доставчици и потребители. Икономическата криза в България е също така и криза на недопустимо ниската продуктивност и неконкурентност. Българското производство е с 2.5 до 4 пъти по-висока енергоемкост, с неколкократно по-голяма материалоемкост и потребление на метали и пластмаси на единица продукция в сравнение със световните стандарти.
Ясно е, че за да оцелее, българската икономика няма друг шанс освен преструктурирането и адаптирането й в пазарните реалности. Това обаче крие и съответните рискове.
Ако се закрият някои от основните замърсяващи предприятия (Нефтохим, "Химко", "Плама"), това би означавало да се извадят от строя 65% от фондовете в отрасъл черна металургия, 38% от фондовете в отрасъл химическа промишленост, 20% от фондовете в отрасъл промишленост на строителните материали, 14% от производството на електроенергия, топлоенергия и топливна промишленост, сочи икономически анализ на екипа от Института за икономически анализи. Закриването на посочените предприятия в помощните в случая отрасли означава, че необходимите в други случаи ресурси могат да се осигурят от внос. Но това би влошило платежния баланс на страната в условия на валутен борд. При закриване на отрасли от металургията в крайно тежко положение би се оказал отрасъл електротехническа промишленост, тъй като той потребява най-висок дял от медта и оловото. В не по-добро положение ще се окажат и машиностроителната и металообработващата промишленост, които са основен потребител на леярски чугун (над 50%), стомана 0343 (30%), стомана 0344 (над 20%). Аналогично биха пострадали и много вторични производства от химическата и каучуковата промишленост, тъй като те потребяват преобладаващия дял от сярната киселина. Като се има предвид неблагоприятното състояние на транспорта, този отрасъл също би понесъл тежки загуби от намаляване на производството на цимент и стомана. По линия на технологичните връзки неговото положение би се затруднило още повече от оголване на производствения процес в редица предприятия на машиностроителната, електротехническата и топливната промишленост.
Въобще, за да се оцени ефектът от закриването на предприятия от един отрасъл, редно би било да се разглежда цялата технологична верига в смисъл на баланса на междуотрасловите връзки и коефициентите Input - output, т.е. кой отрасъл какво дава и какво получава от всеки един от останалите отрасли. Илюстрация на проблема с междуотрасловите зависимости при преструктурирането е и конфликтът около приватизацията на Агрополихим - Девня, и настояването на "Юнион миниер" новият собственик "Норск хидро" да продължи да купува, както и досега, сярната киселина, която е остатъчен продукт от производството на МДК "Пирдоп".
Независимо от предупрежденията на икономисти
А междувременно междуфирмената задлъжнялост достигна фантастични нива. Вземанията на Булгаргаз (над 360 млрд. лв.) и Националната електрическа компания (над 75 млрд. лв.) надхвърлят вземанията на банките от нефинансовия сектор. Булгаргаз в действителност има по-голям кредитен портфейл от най-голямата ни банка. В същото време газовата компания дължи на държавния бюджет около 350 млрд. лв. Два основни фактора влияят за увеличаването на междуфирмената задлъжнялост: фиксираният курс, който не стимулира износа и той съответно сериозно е намалял, и забавената структурна реформа в големите длъжници заради криворазбрани социални и други "държавнически" мотиви. В резултат никой няма изгода да продава примерно на "Кремиковци", защото знае, че няма да си получи парите. Ако не се помисли за вторичен пазар на вземанията и/или за някаква мащабна схема, проблемът все повече ще се задълбочава.
След 10 ноември 1989 г. принципните възможности за преструктуриране на икономиката бяха две - да се оставят да действат само правилата на пазара, като държавата се оттегли тотално от регулирането в икономиката, или държавата да създаде стратегически модел за икономически растеж и преструктуриране на стопанството, да извади приоритети, които ще развива, и други, които ще закрива, и постепенно и плавно да въвежда пазарните регулатори. Първият е по-бърз, но по-драстичен и болезнен. Вторият е по-мек в социален аспект, но по-бавен и неефективен. Факт е обаче, че 10 години, след като се заговори за структурната реформа у нас, тя все още е предимно в бъдеще време. Всяко от многобройните правителства, които ни управляваха през тези години, стартираше собствената си реформа по собствени правила. И реформата у нас така и не успя да се отлепи от стартовата линия. Причината е, че беше приложена някаква странна симбиоза от двата варианта. Формално държавата остави пазарът да определя кои са жизнеспособните икономически структури. На практика тя обаче обезсили до голяма степен влиянието на пазарните лостове, като продължи да захранва нерентабилните производства. Невероятна е изобретателността по отношение на различните схеми и механизми за директно или косвено субсидиране на отделни предприятия, производства и дейности. По този начин структурната неадекватност на българската икономика на практика не претърпя съществени промени и това все повече задълбочава кризата. Един от показателите за блокирането на реформата е спадът на заетостта. При спад на продажбите в държавния индустриален сектор от близо 20% за третото тримесечие на 1998 г., (6.7% за деветте месеца) броят на заетите в държавните индустриални фирми е намалял само с 4% . По този начин и през миналата година предприятията продължиха да изяждат капитала си за сметка на "запазването на социалния мир".
Вместо създаване на условия за развитие на малкия и средния бизнес, за възстановяване на селското стопанство и туризма, които биха могли да поемат немалка част от освободените работници, сега се тръгва към другата крайност - евентуалните бъдещи съкращения ще се компенсират с реализирането на един дълъг списък от инфраструктурни проекти. Да оставим факта, че много от тези проекти засега са само хипотеза, която може и да не бъде реализирана на практика - като някои от транспортните и петролните трасета, а друга част изобщо не са осигурени финансово. По-опасното обаче е, че откриването на работни места в последно време служи като главно оправдание за лансирането на неефективни от икономическа гледна точка проекти и дори на такива, които са в крещящ дисонанс с националния интерес на България и икономическия интерес на български компании. Последният такъв пример е сделката с Турция за износ на ток срещу строителство на каскада "Горна Арда" и магистралната отсечка Оризово - Капитан-Андреево. Твърдението, че изграждането на тези обекти ще открие 3000 работни места в Кърджалийско, е основният аргумент, зад който бяха прикрити личните, корпоративните и политическите интереси, които доведоха до сделката.
На практика така наречената реформа и през последните години се изчерпва с разработването на програми и хаотични действия за ликвидацията на едни, свиване на други или спасяване на трети предприятия и отрасли. Основният принцип е по възможност най-малко да се навреди на политическите интереси, а може би и на икономическите апетити на силните на деня.
С новия закон за храните идва по-строг контрол
Тази седмица Министерският съвет прие проект на закон за храните, който е първият по рода си в България. С този акт държавата затяга контрола върху производството и търговията с храни. Поне на книга това означава по-голяма загриженост за здравето и сигурността на потребителите.
Според член 3 не се разрешава производството и търговията с храни, които съдържат заместители и странични примеси, не са годни за консумация вследствие развала, замърсяване, изтекъл срок на годност и повредена опаковка. С наредба към закона ще се въведат нови изисквания към състава на храните, опаковките и етикетите.
Всички производители на храни в България ще трябва да се регистрират в Министерството на промишлеността. Те ще са длъжни да прилагат системата на критичните точки, с чиято помощ се намалява рискът от замърсяване при производството. Както търговците, така и производителите ще носят отговорност за разпространение на увредени храни. Първите са длъжни винаги да изискват сертификати за качество, а вторите - да ги предоставят. За контрола върху закона се създава Национален съвет по безопасност на храните към Министерския съвет. Санкциите по закона ще варират от 200 000 лева до 5 млн. лева.
САЩ поискаха вдигане на ембаргото срещу Ирак
На 14 януари Съединените щати предложиха да бъде вдигнато петролното ембарго срещу Ирак. Търсеният ефект от промяната в позицията на САЩ е да бъде снета "отговорността" от Запада за глада и мизерията в Ирак. Експлоатираната в максимална степен от Саддам теза за западния източник на всички иракски неблагополучия мултиплицира антизападните настроения в страната и измести фокуса от режима на Саддам.
Американският посланик в ООН Питър Бърли каза пред репортери, че е предложил на членовете на Съвета за сигурност на ООН да вдигнат износния таван за петрол, произвеждан в Ирак. "Ние държим много повече на тези хора, отколкото Саддам. Ако иракчани се нуждаят от допълнителни храни и медикаменти, ние ще намерим начини, за да им ги доставим."
Багдад нарече американската инициатива безсмислена. Отпусната квота за износ на петрол на стойност 5.2 млрд. долара на всеки шест месеца съгласно споразумението между ООН и Ирак "храна и медикаменти срещу петрол" надвишава капацитета на иракските производствени мощности. "Те просто се опитват да прикрият антихуманната си политика спрямо Ирак", заяви посланикът на Ирак в ООН Низар Хамдун. Единственото решение за кризата в Ирак, съпътстваща програмата за разоръжаване на страната, според Багдад е да бъдат вдигнати всички икономически санкции срещу Ирак и страната да получи компенсации за западните въздушни удари след войната в Залива през 1991 г. Ден по-рано Франция излезе с предложение за постепенно вдигане на икономическите санкции срещу Ирак и въвеждане на нова по-либерална система за контрол на програмата за разоръжаване на Ирак. Предложението получи топъл прием от петролните компании, за които забраната за инвестиции за разработване и експлоатация на петролните залежи в Ирак също влиза в ограниченията, наложени през 1991 г. Страните - износителки на петрол, също приветстваха плановете на САЩ, подчертавайки, че това е стъпка към преодоляване на напрежението в Персийския залив. Вдигането на санкциите срещу Ирак е ключов в дългосрочен план въпрос за световните цени на петрола.
Започна процесът срещу Клинтън
Историческият процес за отстраняването на американския президент започна с изслушване на аргументите на обвинението. Генералната теза на прокурорите бе, че Клинтън многократно е пренебрегвал закона и е нарушил президентската клетва, опитвайки се да прикрие аферата си с Моника Люински. Веднага след представянето на аргументите на обвинението стана ясно, че няма да има нови разкрития. Републиканците продължиха да настояват за привличането на свидетели, които биха представили нови доказателства по делото. Демократите твърдо се противопоставят на това и отбелязват, че след няколко дни, когато въпросът за призоваването на свидетели влезе в дневния ред, Сенатът ще бъде разделен отново от партийните пристрастия.
Обвиненията срещу Клинтън са за лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието. Прокурорите пледираха, че ако се позволи на президента да руши общественото доверие, това ще постави под заплаха свободите на американския народ, гарантирани от конституцията на страната.
Процесът започна с доказателства по обвинението за възпрепятстване на провосъдието. Представени бяха схеми на телефонните разговори и срещи между президента Клинтън, госпожица Люински и адвоката на президента Върнан Джордан. Целта на прокурора бе да се докаже небивалата активност на Белия дом след показанията на Моника Люински по делото "Пола Джоунс". "Паниката и френетичните разговори не са нищо друго освен преднамерен опит да се прикрие стореното", твърди прокурорът Хътчисън. На последвалата аргументация по обвинението в лъжесвидетелство сенаторите изгледаха видеокасета със запис от показанията на Клинтън пред Голямото жури. Президентът бе обвинен, че е произнесъл сакралната клетва да говори "истината, само истината и нищо освен истината" само защото е знаел предварително, че няма да се наложи да свидетелства за нещо, което би го инкриминирало.
Европейската комисия оцеля
Според очакванията с 293 против срещу 232 за евродепутатите отхвърлиха вота на недоверие на Европейската комисия, гласуван на 14 януари в Европейския парламент. Според договора за Европейския съюз, ако две трети от 626-те евродепутати гласуват недоверие на Европейската комисия, комисарите подават оставка.
Председателят на Европейската комисия Жак Сантер се ангажира да стартира вътрешно разследване на злоупотребата с бюджетни средства на Европейския съюз. "В никакъв случай не може да се говори за политически надзор върху нас", каза Сантер във връзка с разследването, което трябва да се произнесе по обвиненията в корупция до 15 март.
Сантер заяви, че е взел присърце критиката на европарламента и обвиненията във финансови злоупотреби. Еврокомисарят добави, че е доволен от резултата от гласуването и от посланието, което европейските комисари получиха. Той опроверга тезата, че репутацията на висшия изпълнителен орган на ЕС, чийто мандат изтича в края на годината, е достигнала критичния минимум.
Минималната разлика в гласовете е плесница за Сантер и за ръководения от него екип. Обявилите се за оставката на комисията евродепутати нарекоха Жак Сантер политически труп.
Internet и свободата
Много уважавам вашия вестник. Причините са много, но най-важната е, че идеите, които защитавате, са и мои. Свободна от държавна намеса икономика, либерализъм и конкуренция.
Защо реших да ви напиша това писмо?
Фирмата, която ръководя, се занимава с предоставяне на достъп до Интернет,обучение и всичко, свързано с Интернет-услугите. Работим на този изключително конкурентен пазар вече две години. Всекидневно ние се опитваме да станем все по-добри в нашата работа, правим големи по обем инвестиции, грижим се за нашия имидж и клиенти. Всичко това ни го налага не нашата добра воля, а невидимата ръка на пазара. Ето че дойде моментът, в който без ясни критерии и причина едно дясно правителство (в което се съмнявам вече) реши чрез своя закон за далекосъобщенията да ни накара да се трудим още повече. В това няма нищо лошо, но може ли някой да ми каже в коя страна има лицензи там, където конкуренцията расте лавинообразно и клиентите получават все по-голям потребителски излишък? Чисто икономически довод. Не искам да се спирам с подробен анализ върху наредбата за лицензиране (запознат сам с неин предварителен вариант), но от такива наредби резултатът е винаги един - корупция. Точно поради тази причина ще трябва да поработим повечко. Пък и да го прехвърлим на клиентите. Могат да се изтъкнат много доводи. Лошото е, че тези, които са написали тази наредба, не са глупаци. Те го знаят. Защо го правят? Заради власт. Простичко, нали? Предполагам, че вестник "Капитал" ще излезе с мнение по въпроса.
В БНТ се карат, "Нова телевизия" печели
Положението с програмите на националната телевизия и частните ефирни програми в София все повече се доближава до развръзката от пословицата "Когато двама се карат, третият печели".
Вариацията й по отношение на програмите на БНТ е, "докато се чудят какво да правят с Канала и Ефира, "Нова телевизия" се наложи". Кой знае, може пък това да е целта в крайна сметка?
Във всеки случай резултатите от проучването в столицата подсказват, че единственото, което все още крепи имиджа на Канал 1 в национален план, е монополът му. Изследванията в рамките на София, където е налице свободна възможност за избор между четири ефирни програми, позволява открояването на следните тенденции:
1. Както показва сравнението между месец септември 1997 г. и сегашния момент, с времето е намалял делът на хората, които възприемат Канал 1 като променящ се към по-добро.
За сметка на нарастване в другите две групи - онези, които мислят, че той върви към по-зле или че просто не се променя. Както може да се види на таблицата, ако през 1997 оптимистичните прогнози за него са били два пъти повече от песимистичните, положението днес е обърнато наопаки.
2. В резултат не закъснява и загубата на психологическо преимущество за БНТ. Сега на въпроса имате ли предпочитан телевизионен канал като лидер на вкусовете в столицата стабилно се очертава "Нова телевизия". Канал 1 успява да събере повече предпочитания от "Нова телевизия" само сред хората от 51 години нагоре. И обратно - в групите между 18 и 40 години частната медиа е четири пъти по-често предпочитана от държавната. Що се отнася до Ефир 2 - ако съдим по предпочитанията, той е фактически "труп".
3. Спечелването на битката за предпочитанията на зрителя постепенно се материализира и под формата на реално преимущество в привлечени зрители - сега 69% от столичани твърдят, че през последния месец са следили често "Нова телевизия", при 68% за Канал 1. Ефир 2 тук набира 31% и с него се изравняват ефирната "7 дни" (26%), а така също и кабелната Канал 3 (29%).
4. Не на последно място, както може да се види от втората таблица, след поредицата от програмни рокади единственото, с което сега Канал 1 се възприема като по-добър от "Нова телевизия" са водещите и новинарските емисии.
За периода от септември 1997 до днес основният канал на БНТ е губил във всяка една от четирите главни рубрики, докато частната медиа е успявала да дръпне напред, като понастоящем доминира във всички рубрики с изключение на новините.
Всъщност и за тази ситуация си има подходяща поговорка: "На оголяла програмна схема - чифте новини. " Но дали точно това не е целта?
Целта ни е по-качествено обслужване на клиента
По повод статията "ДЗИ - Общо застраховане" АД увеличи капитала си, за да спести данъци" бихме искали да направим някои уточнения.
"ДЗИ - Общо застраховане" АД е регистрирано с фирмено дело 5215/98 на СГС с капитал 10 млрд. лв. и предмет на дейност общо застраховане. Капиталът на дружеството е изцяло внесен и разпределен 8 млрд. лв. парична вноска и 2 млрд. лв. апорт на движимости.
Въпреки ограничените размери на българския застрахователен пазар ние винаги сме смятали, че успешно застраховане могат да провеждат само финансово стабилни застрахователи и разполагащи с необходима материална база за качествено обслужване на клиентите. От тази гледна точка ние взехме решение за допълнително увеличаване капитала на "ДЗИ - Общо застраховане" АД с 1.375 млрд. лв., което, увеличавайки границата на платежоспособност, ще позволи на дружеството да поема допълнителни рискове и ще спомогне за утвърждаване на дружеството като водещ застраховател в областта на общото застраховане. От разпределението на досега внесения капитал, цитирано по-горе, е видно, че дружеството на този етап не разполага със собствен сграден фонд, а ползва такъв под наем от компанията-майка "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД. Ние считаме, че голям застраховател трябва да създава и материални условия за издигане качеството на обслужване на своите клиенти, поради което акционерите решиха част от увеличението на капитала да бъде извършено чрез апорт на недвижимо имущество (сгради). Разпределението на сградите между двете дружества "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД и "ДЗИ - Общо застраховане" АД е въпрос на множество практически и фактически съображения и цели основно по-качествено обслужване на нашите клиенти при минимални разходи за това.
Що се отнася до данъчните съображения, дружествата в групата на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД винаги са се съобразявали с всички изисквания на закона. Доказателства за това са над 3.5 млрд. лв. платени данъци за 1998 г. и отвореният характер на политиката на дружествата както към държавните органи, така и към средствата за масова информация.
Конституционният съд пощипна правосъдните реформисти
Традицията повелява Висшият съдебен съвет да контролира правораздаването. Традицията повелява неговите членове да имат петилетен мандат. Традицията повелява магистратите да са независими и безпартийни. Традициите обаче не са това, което бяха. Конституционните разпоредби - също... "Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години", категоричен е 130-ят член от основния закон на страната ни. Това обаче не се оказва пречка различни политически мнозинства да сменят четири съдебни съвета с фиксиран петилетен мандат за период от около седем години. Единствено избраният по времето на Филип Димитров кадрови орган на правосъдието успя да изконсумира докрай полагащия му се отрязък от време.
Най-гъвкави в случая обаче се оказаха иначе изключително консервативните конституционни съдии, които през краткия си житейски път от приемането на основния закон на страната ни през 1991 г. досега успяха да натрупат противоречива практика по, общо взето, припокриващи се казуси. Миналия четвъртък топмагистратите отново не изневериха на тази своя парадоксална правна разкрепостеност и с почти бетонно единодушие дадоха зелен семафор на сините метаморфози в съдебната система. Те приеха, че преждевременната подмяна на съдебния съвет, която СДС извърши в края на миналата година, не е в разрез с конституцията. Само съдията Александър Абаджиев се осмели да подпише решението с особено мнение.
Всъщност промените в Закона за съдебната власт претърпяха дискретни корекции, които обаче не засегнаха ключовите моменти от поправките в нормативния акт. Резултатът от конституционното дело може да се определи като триумф на групата около синия депутат Иван Димов над старите юристи в СДС като Светослав Лучников и Васил Гоцев. Текстовете, които отпадат от закона, са твърдолинейни идеи, предложени или от шефа на парламентарната правна комисия, или от правосъдния министър. Резултатът е пластична операция, която премахва най-нелицеприятните бръчки от новия облик на правосъдната реформа. Разпоредбите, които бяха отменени като противоконституционни, са шест - две на Лучников и четири на Гоцев. Отпада предложението на шефа на правната комисия магистрати да могат да бъдат гонени от служба за нарушаване на положената клетва, независимо от това дали са придобили статут на несменяемост или не. По конституция съдии, прокурори и следователи не могат да бъдат уволнявани, след като навършат три години стаж на мястото, което заемат. Конституционните съдии отмениха и прокараната от Лучников разпоредба, според която Висшият съдебен съвет може да определя прокурорите, които да повдигат обвиненията по дисциплинарни дела срещу провинили се магистрати.
Отрязана бе и разпоредбата, според която решенията по дисциплинарни дела срещу сгафилите съдии, прокурори и следователи трябва да се обжалват пред трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и двама от Върховния административен съд (ВАС). Тези актове трябва да се атакуват само пред ВАС, обяви конституционният съдия и бивш син депутат Георги Марков, който е докладчик по делото. Това може да се приеме като реверанс на управляващите към председателя на ВАС Владислав Славов, който напусна фракцията на Татарчев. Конституционните съдии премахнаха и текста, според който правосъдният министър и шефовете на двете върховни съдилища имат право да искат снемане на магистратски имунитет. Правосъдният министър ще бъде лишен от привилегията да управлява парите на съдебните структури без ВКС, ВАС и Главна прокуратура. Конституционните съдии връщат и правомощието на главния прокурор да възлага свои функции на заместниците си.
За сметка на това членовете на новия ВСС вече могат да спят спокойно. Конституционният съдия Георги Марков и неговите колеги преповтарят аргумента на мнозинството, че в съдебния съвет трябва да влязат и представители на сформираните през тази година второинстанционни апелативни съдилища и прокуратури. И тъй като няма възможност да бъдат избрани само членове от квотата на съдебната власт, целият съдебен съвет трябва да бъде разформирован, аргументира се съдията Георги Марков от екрана на БНТ в четвъртък. Появяването му по телевизията в централно ефирно време беше трудно обяснимо в контекста на медийната политика на Конституционния съд. От около година и половина магистратите престанаха да контактуват с журналистите.
Ден по-рано обаче членовете на ВСС се постараха да го опровергаят. Образно казано, магистратите запяха "боят настана" и дадоха ясно да се разбере, че не искат Бойко Рашков за главен прокурор. Кадровиците на съдебната система започнаха да подготвят почвата за елиминирането му от борбата за контрола над държавното обвинение. Магистратите поискаха от президента Петър Стоянов да ветира избора на Рашков за главен прокурор. Кадровиците на съдебната власт призоваха държавния глава да излезе с решение по този въпрос, въпреки че Конституционният съд все още не се беше произнесъл по въпроса дали изборът на нов ВСС противоречи на основния закон или не. "Необходимо е освен всичко и осигуряване на взаимодействието между кадровия орган на съдебната власт Висшия съдебен съвет и новия главен прокурор, което ще бъде по-ефективно, когато избора е извършил органът, с който новият главен прокурор ще взаимодейства", се казва в искането на магистратите. Изчистено от клишетата, това означава главен прокурор, който няма да противоречи на съдебните кадровици. Според магистратите "изборът ще се проведе от избран Висш съдебен съвет след реформата на съдебната власт и с участието на представители на всички съдебни структури, предвидени в конституцията, и при възможност да бъдат предложени кандидатури от всички, посочени в Закона за съдебната власт лица". Блюстителите на Темида вероятно имат предвид облекчените изисквания за заемане на главпрокурорското място. Долната граница беше свалена от 14 на 12 години общ юридически стаж, като беше премахнато изискването кандидатът да е работил 5 години. Подобна либерализация противоречи на другата теза на новия ВСС, че "фигурата на главния прокурор не бива да буди у никого подобни съмнения". Може би точно заради такива непремерени реплики президентът Стоянов предпочете да не се съобрази с декларацията на магистратите и официално обяви, че ще изчака решението на Конституционния съд, защото, ако беше избързал, държавният глава отново щеше да бъде атакуван, че се е огънал пред силово противоконституционно решение.
Как да се регулира монополът след приватизация
В програмата за приватизация за 1999 г. се предвижда да бъдат раздържавени редица дружества, предлагащи публични услуги с монополно положение, като БТК, НЕК и др. Реална е опасността след тяхната приватизация те да имат поведение, характерно за всеки монопол - да увеличават цените и да правят малко за редуциране на разходите.
Приватизацията на публично дружество е често по-лесната задача поради подчертания инвеститорски интерес. По-сложен е отговорът на един следващ въпрос - ако това дружество е монопол, как то да бъде регулирано след приватизацията, за да се ограничи и по възможност избегне злоупотребата с монополното положение и в същото време се стимулира ефективността и качеството на предлаганите публични услуги?
Този въпрос, а не по-високата продажна цена, следва да е определящ при избора на приватизационна стратегия. Идеалното решение е да се разчупи монополът и да се въведе конкуренция. Но много публични услуги имат характера на естествени монополи. Поради изключително високите разходи е невъзможно да се инсталират конкурентни мрежи за електроподаване водоподаване, пароподаване или телефонни, електрои железопътни линии. Много по-ефективно е само едно дружество да обслужва определен регион и предоставя съответните услуги. Ето защо са необходими специални мерки, за да бъдат защитени потребителите и да се стимулира повишаване на ефективността на монополните структури след тяхната приватизация. Тези мерки следва да бъдат неотменна част в предстоящите преговори за продажба на монополните дружества, като механизмите за контрол върху тях станат неотменима част от договорите за продажба.
Съществуват два традиционни начина да се постигне ефективен контрол: Първият е чрез регулиране на нормата на печалба, извършвано от държавен орган. Същността е в това, че монополите се ограничават в използването на своите монополни права чрез регулиране на тяхната печалба чрез фиксиране на максимални цени на техните услуги. Целта е да се гарантира, че се реализира не по-голяма от "справедлива" норма на печалба от техния капитал. Ако се реализира по-висока или по-ниска печалба, цените съответно се понижават или повишават. Този подход обаче има два недостатъка:
Вторият метод на регулация е известен като регулиране на база "потребителски индекс на инфлация минус Х". Той позволява цените на предлаганите публични услуги да се повишават, но не повече от размера на отчетената инфлация, намален с брой проценти (Х), отразяващи очакваните подобрения в ефективността на бранша, в който оперира дружеството. Така например през 1984 г. на наскоро приватизираната Бритиш Телеком беше наложено от "Офтел" (Британската Агенцията за регулиране за телекомуникациите) да намали своите средни цени с 3% годишно за период от пет години. В този случай печалбата не зависи от масата на капитала, а от разликата между очакваните подобрения в ефективността и действително постигнатите такива. Ако повишаването на ефективността надхвърля очакваното от регулиращия орган, дружеството запазва реализираната свръхпечалба. По такъв начин се стимулира повишаването на ефективността и се премахва стремежът за свръхинвестиране.
Тази формула има обаче и своите недостатъци:
- Тя се отнася само за средните цени. Дружеството може да намали някои цени с цел да стане по-конкурентоспособно (например при продажбата на оборудване) и в същото време да ги увеличи там, където има монополно положение (при оказването на услугата).
- Държавният орган за регулиране е зависим от монополиста по отношение на набавяне на необходимата информация за оценка на потенциала му за подобряване на ефективността. Тъй като монополистът има интерес да бъде заложена по-ниска граница за очаквани подобрения, оценката за реалната стойност на параметъра (Х) може да варира в твърде широки граници.
- Стойността на ценовия таван трябва да бъде променяна периодично. Така например на Бритиш Телеком, считано от август 1989 г., беше наложен нов таван на цените, изчисляван като "потребителски инфлационен индекс минус 4.5%", с обосновката, че по такъв начин се осигурява не повече и не по-малко от една "справедлива" норма на печалбата. Следователно в този случай формулата се изражда в регулиране съгласно описания вече първи метод на база "очаквана норма на печалба" с всичките й недостатъци. Ако, обратно, регулиращият орган избере ценовия таван на база очаквани производствени разходи, а не на база норма на печалба, монополистът няма да бъде заинтересован да прави инвестиции, водещи до редуциране на неговите производствени разходи.
Има и трети подход на регулиране на монополите, при който националният монопол се разбива на регионални монополи. Нека предположим, че регулиращият орган наложи цени на десет регионални монопола, така че заедно те да реализират "справедлива" норма на печалба върху общия им капитал. Когато ценовият таван се преразглежда, неговото ниво ще зависи от усредненото състояние на десетте регионални монопола. Следователно действията на всеки регионален монопол ще имат само частично влияние върху усреднената норма на печалба. По такъв начин недостатъците на метода на регулиране на "нормата на печалбата" в значителна степен се елиминират. Никой от регионалните монополи няма да се безпокои за това, че евентуалните подобрения в ефективността им ще резултират директно в по-нисък ценови таван в бъдеще, като в същото време стимулирането на свръхинвестирането се избягва. Освен това монополът в предоставяне на информация за потенциалните възможности за подобряване на ефективността също отпада.
Регионалните монополи може да се характеризират с различни специфични условия на формиране на разходите и потреблението на оказваните от тях услуги. Поради това регулиращият орган може да диверсифицира цените по региони на базата на многокритериална оценка, включваща както количествени, така и качествени критерии. Всеки един таван на цените ще се определя отчасти (с определено тегло) от гарантиране на "справедливата" норма на печалба за съответния регионален монопол, но в същото време и от усреднената "справедлива" норма на печалба на всичките десет регионални монопола.
Има и друг аспект на регулацията на монополите. Те често повишават своите печалби чрез влошаване на качеството на предлаганите услуги. Даже и потребителите на услугите да желаят да заплатят повече за по-качествени услуги, няма стимул за монополите да им ги осигурят, ако са достигнали вече фиксираните от регулиращия орган ценови тавани. Следователно регулирането на цените следва да бъде обвързано с качеството на услугите. Дружествата, предлагащи по-високо качество на услугите, следва да бъдат регулирани с по-високи тавани на цените, докато тези, които изпълняват ценовите ограничения, но при понижено качество на услугите, трябва да бъдат санкционирани. За целта регулиращият орган трябва да знае колко потребители желаят по-качествени услуги и колко те биха стрували. Това може по-лесно да бъде направено, ако монополът се разбие на няколко сравними монопола. Тогава регулиращият орган ще бъде в състояние да сравни качеството на предлаганите услуги и оцени разходите за подобряване на качеството на тези услуги.
Недостатъкът на третия метод е в неговата сложност за прилагане, като нараства и степента на вмешателство на държавата в дейността на вече приватизираните монополи. Това е може би и цената, която трябва да бъде платена от държавата, от една страна, и от монополите, респективно от новите им собственици, от друга страна, с цел да се защитят потребителите на монополните услуги и в същото време се стимулират и монополите към по-висока ефективност и по-високо качество.
Житие-битие на българския парламент
В началото на февруари българският парламентаризъм, чието начало е поставено от учредителното събрание, приело Търновската конституция, ще празнува 120-и рожден ден. Тържественото заседание на 10 февруари ще събере в законодателния храм депутати, министри, президенти и дипломати.
Всекидневното фокусиране към дебатите на законотворците като че ли отнема от респекта, който си е заслужило историческото здание на пл. "Народно събрание".
За една нощ преди две години българският парламент заприлича на сцена от американски екшън. На 10 януари 1997 г. камерите и фотообективите на световните медии бяха насочени към Народното събрание. Зрителите на CNN видяха бялата сграда в центъра на София с разбита врата, изпочупени прозорци, барикадиран вход, натрупани на купчини мебели. Цял месец по жълтите павета пред Народното събрание всеки ден течаха протестите на студентите.
На същия този площад млади хора са си давали среща и преди повече от сто години "за разходка, развлечение и разтуха". Край водоскока и градинката, където днес е паметникът на Цар Освободител, заможни столичани паркирали файтони.
"Слънцето като че изпраща по-топли лъчи към този хубав площад и дори в мъгливи и навъсени дни успява, макар за малко, да освети надписа на сградата "В единението е силата", заместил първоначалното мото "Съединението прави силата", разказва в спомените си "София през вековете" Александра Монеджикова. В края на миналото столетие новопостроената сграда на Народното събрание е сред забележителностите на столицата.
Преди да се нанесат в бялата сграда в неоренесансов стил, българските депутати странстват по читалища и зали. На дървена маса и канапе вземат решението за Априлското въстание депутатите от Великото народно събрание в Оборище през 1876 г. Учредителното събрание през 1879 г. заседава в конака във Велико Търново. През годините народните представители се съвещават в новопостроената мъжка гимназия, в бившето военно училище в София, в читалище "Надежда" в Търново. По-късно за нуждите на Народното събрание е приспособена дървена барака в района на днешната улица "Алабин". Построена за руски офицерски клуб, сградата по-късно е обзаведена със 120 стола за депутатите, пурпурни драперии закриват прозорците, а подът е застлан със сукно и килими. Срещу местата за депутати са подредени княжеският трон, дворцовата ложа и ложата за висшите чиновници, а по-ниско - министерската маса и дипломатическата ложа. В креслата за чуждестранните посланици според Константин Иречек понякога откривали яйца, защото по време на парламентарните ваканции разсилните отглеждали кокошки в залата. На големите частни приеми в столицата гостите пък присядали на депутатските столове, заети от парламента. Пожар изпепелява първия дом на Народното събрание в началото на 1882 г. след театрално представление в заседателната зала.
Идеята да се построи сграда, подходяща за българския законодателен орган, е на министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията Тодор Икономов. В началото на месец май 1884 г. избраният архитект Константин Йованович представя архитектурните планове. За труда си роденият във Виена архитект от български произход поискал хонорар от 6000 лева. "Кой на днешно време може да припечели такова нещо? Такъв и звезди от небето да сваля пак не ще може да докундиса такова богатство! Я, слушай, момчето ми, вземи ти 3000 лева, та си иди със здраве и благословия! То и тия пари са ти много, но нейсе от мен да мине, трудил си се. Хем, като излезеш оттука, да не вземеш да разправяш какво си получил! Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парата му", спазарил се с него министър-председателят Драган Цанков. На 4 юни 1884 г. княз Александър Батенберг полага основния камък на сградата на парламента на мястото, подарено от общината.
Нетърпеливите представители от четвъртото обикновено Народно събрание влизат за първото си заседание в новото здание година по-късно. Съвещанията на втората извънредна сесия започват на 28 май 1885 г. във все още недовършената сграда. В залата има 320 работни места за законотворците и 600 за публика. В депутатската обител се влиза през тройна входна аркада на изнесен към площада вестибюл. Архитектите оценяват външната и вътрешната декорация като решена пестеливо в неоренесансов стил.
През 1928 г. е добавено северното крило. На три етажа са разположени работни кабинети за депутатите, библиотека, читалня,заседателни зали. Преустройствата и обновяването на сградата продължават през годините.
В края на ХХ век депутатската обител, която е на повече от 110 години, отново трябва да се ремонтира. Посивелите стени на фасадата, напуканата мазилка, дупките от камъни, останали от януарските събития, имат нужда от освежаване, но основни реконструкции не се предвиждат.
През 1996 г. беше решено зала "Св. София" в бившия партиен дом да се реконструира в пленарна за нуждите на парламента. Една от идеите на архитектите - депутатите да могат да говорят от местата си, се очертаваше като предизвикателство към председателстващите заседания и уменията им да въвеждат ред в залата. Народните представители щяха да се преместят да гласуват закони в съседство с Министерския съвет и президентството, а зданието на пл. "Народно събрание" да затвори врати за двугодишен ремонт. Обсъждаше се идеята в заседателната зала да се провеждат само тържествени заседания.
Администрацията на 38-то НС се отказа от подобни идеи. В зала "Св. София" вместо законотворци няколко дни работи френската киноактриса Катрин Деньов по време на снимките за филма "Изток - Запад". Концерти там изнася Софийската филхармония, срещу наем се играят и представления.
Главният секретар на парламента Владимир Георгиев се ядосва от слуховете, че работното място на народните представители е несигурно и при по-силно земетресение вековната сграда може да рухне. "Кога са построени египетските пирамиди и все още са здрави. Може да е стара сградата на парламента, но е достатъчно солидна и масивна и е обезопасена, но подземни изходи няма", уверява Владимир Георгиев. От парламентарния бюджет пари за нови мебели не са заделяни от години. Дори председателят Йордан Соколов посреща чуждестранни гости в наследената от тоталитарно време обстановка.
В коридорите на бялата сграда се смесват масивни столове с кожена тапицерия и дървени орнаменти от началото на века, меки плюшени фотьойли, популярни през 80-те години, въртящи се столове на колелца, канапета, шкафове и масички в различни стилове. Креслата в пленарната зала са обновени преди 30 години. Те са от варен бук, със специално разработена през 60-те години тапицерия и здрава дамаска. Луксозни офисмебели, каквито предпочитат премиерът и президентът, в кабинетите на парламентарните групи липсват. Усещането за края на ХХ век оставят единствено компютрите, съоръжени с видеокамери и микрофони. В интериора са се запазили само кристалните лампи. Светлина за законодателите в залата осигуряват два огромни полилея, всеки от които тежи 1800 кг.
Час след пленарно заседание фоайетата пустеят, между черните гранитни колони се появяват прахосмукачките. Десет жени се грижат за чистотата на сградата и всеки ден лъскат банките на депутатите.
През миналия век избраниците на народа се събирали да работят в ранния следобед, по-късно в 11 на обед, а от години председателят удря за начало звънеца в 9 часа. След пленарно заседание депутатите работят по комисии в бившия партиен дом.
"Господа, представители! ", "Другарки и другари, народни представители! ", "Уважаеми дами и господа, народни представители! " звучи през годините приветствието при всяко откриване на поредното заседание. В своите поздравления към избраниците княз Александър Батенберг призовавал над депутатските действия "божието благословение". Залата в бялата сграда с надпис "Съединението прави силата" е ням свидетел на поздравленията на царе, чужди гости, партийни лидери. По време на Сръбско-българската война в парламента е настанена военна болница, след години оттук тръгват към Народния съд арестувани депутати, а в най-новата история на България клетва полагат първите президенти на страната. През 1943 г. заместник-председателят на ХХV НС Димитър Пешев и още 42 депутати се обявяват в защита на евреите. "Човекът, който спря Хитлер" (по определението на Габриеле Нисим) спасява от депортиране в концлагерите 48 000 български евреи.
Законодателните летописи на България се пазят зад две железни врати в специално помещение с огромна климатична инсталация. Архивът на НС се съхранява в административната сграда на парламента. В папки и кутии са подредени всички документи, мотиви, законопроекти, писма, решения на НС за последните десет години и записите на пленарните заседания. По-старите материали се съхраняват в държавния архив. За да се прочетат изказванията или законопроектите на депутатите от Седмото Велико народно събрание например, трябва да се получи разрешение от главния секретар на парламента. Записките от закритите заседания се пазят в секретната секция на деловодството. Стенографските дневници е по-лесно да се ползват в библиотеката на НС, създадена през 1880 г., за да има "нужните съчинения по разни въпроси, които се раждат". В десетки томове са подвързани стенографските дневници от 120-годишната история на законодателния орган.
"(Гласове: шест) ... Часът наистина е шест и мнозина от господа представителите искат да си отидат . Макар че всички не идват на определеното време, аз предлагам, като остава малко време да си свършим работата, да имаме събрание сутрин и вечер... Желае ли да се продължи заседанието? (Гласове: Стига!) Утре ще имаме ли заседание? (Гласове: Ще имаме!)" Това изказване от 25 юни 1886 г. на председателя Стефан Стамболов са съхранили стенографските дневници от четвъртото обикновено Народно събрание. За един век нравите на българските народни избраници не са се променили много и Захари Стоянов остава прав. В спомените си за участниците във Великото народно събрание на чудното Оборище през април 1876 г. той пише: "Моите оборищки депутати са ангели, най-честните идеални личности измежду народа... Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде. "
